Путин е изнесъл дълга лекция за Киевска Рус на Тръмп в Аляска.

🇷🇺🇺🇸 Руският президент Владимир Путин е изнесъл подробна лекция за исторически личности от Средновековието и Модерната епоха по време на срещата с американския си колега Доналд Тръмп през август, съобщи Financial Times на 17 октомври.

Според информацията Путин изнесъл дълга лекция за князе от Киевска Рус, като Рюрик и Ярослав Мъдри, както и за казашкия лидер от XVII век Богдан Хмелницки, което изненадало Тръмп.

Руският президент често използва историята на Украйна и Русия, за да оправдае агресията срещу Украйна, както направи по време на интервюто си с американския водещ Тъкър Карлсън миналата година.

Изданието посочва, че Тръмп е бил на косъм от това да напусне срещата на 15 август в Анкъридж, след като Путин отхвърлил предложението за прекратяване на огъня и поискал Украйна да отстъпи още територии. Преждевременно приключилата среща беше описана като „повратна точка“, която е променила позицията на Тръмп, измествайки я в полза на Украйна.

В публични изявления Тръмп описа срещата в Анкъридж като „много сърдечна“ и заяви, че планира последващи директни разговори между Зеленски и Путин. Оттогава обаче няма нови съобщения по въпроса.

От август насам администрацията на Тръмп одобри нова военна помощ за Украйна, финансирана от съюзници в НАТО, и заплаши с увеличаване на икономическия натиск върху Москва – при условие че европейските партньори се включат.

Украинският президент Володимир Зеленски пристигна в Белия дом вчера за разговори с Тръмп на фона на нарастващи спекулации, че може да разреши доставката на далекобойни ракети Tomahawk за Украйна.

Двамата лидери отговаряха на въпроси на журналисти на двустранен обяд, преди да проведат повече от два часа разговори зад затворени врати. На брифинг след срещата Зеленски обяви, че с Тръмп са обсъдили предоставяне на далекобойни оръжия, но са се договорили засега да не коментират темата публично. Той подчерта, че приоритет е постигането на прекратяване на огъня и че Украйна разчита на натиска на Тръмп върху Путин, за да спре тази война.

Според Axios, срещата е била напрегната, като на моменти е била емоционална. „Никой не е крещял, но Тръмп беше твърд“, описа срещата един от източниците пред изданието.

В публикация в Truth Social след срещата Тръмп отбеляза, че „е време да спрат убийствата и да бъде сключена сделка“. По-късно той каза пред репортери, че иска Украйна и Русия да замразят войната по сегашната линия на бойните действия.

Fact check: Путин излъга, че Русия е била отхвърлена от членство в НАТО два пъти.

🇷🇺🤥 В речта си на Международния дискусионен клуб „Валдай“ руският президент Владимир Путин направи твърдение, че Русия е изразила готовност да се присъедини към НАТО през 1954 и 2000 г. но и в двата пъти е била „категорично отхвърлена“. Историческите факти обаче сочат, че подобно твърдение е подвеждащо и не отразява реалния ход на събитията.

През 1954 г. Съветският съюз действително отправя предложение да стане член от НАТО, но това е част от по-широка дипломатическа инициатива на Москва за създаване на общоевропейска система за сигурност, насочена преди всичко към спиране на повторното въоръжаване на Западна Германия и нейното включване в НАТО.

Правителствата на западните държави възприемат предложението като несериозно: разсекретени документи от службите на САЩ и Великобритания сочат, че то е разглеждано като пропагандна маневра, а не като искрен стремеж за интеграция на СССР в западен отбранителен съюз, основан на демокрация и общи ценности. Именно пълната съвместимост между принципите на НАТО и тези на съветската система прави членството невъзможно.

През 2000 г. Путин повдига въпроса за членство в разговор с американския президент Бил Клинтън. Бившият генерален секретар на НАТО Джордж Робъртсън уточнява в мемоарите си и в интервюта, че руският президент никога не е подавал официална молба. Вместо това той е попитал как Москва би могла да се интегрира „ако бъде третирана като равноправен партньор“. Официална кандидатура не последва, поради което няма как НАТО да е излизал с отказ.

Освен това към този момент Руската федерация вече беше поела курс към силна централизация на властта и отдалечаване от стандартите на НАТО за демокрация и колективна отбрана, което прави членството твърде малко вероятно.

Следователно твърдението на Путин за „категоричното отхвърляне“ на Русия от страна на НАТО не отговаря на истината. Предложението на СССР през 1954 г. е било изцяло политически ход, насочен срещу разширяването на НАТО, а не сериозно намерение за кандидатура. През 2000 г. не е подавана официална молба и Алиансът никога не е получавал формално запитване, на което трябва да отговори, така че наративът на Путин е поредния му опит за изопачаване реалната история.

Хеликоптер Chinook пренесе изтребител Corsair над река Мисури

🇺🇸 Американски военни проведоха впечатляваща операция по пренасяне на пенсиониран щурмови самолет A-7D Corsair II с тежкотоварен хеликоптер CH-47 Chinook над река Мисури. Машината, която някога е служила в 185-а тактическа изтребителна група в Сиукс Сити, Айова, пристигна в новия си дом като част от откритата изложба на мемориалния парк Siouxland Freedom Park в Саут Сиу Сити, Небраска.

Според Националната гвардия на Айова мисията е била изпълнена от тежък транспортен хеликоптер на рота „Браво“ от 1-ви батальон на 171-и въздушен полк, базиран в Дейвънпорт. Със своето преместване самолетът от епохата на Виетнамската война отново става достъпен за обществеността като част от външна експозиция, посветена на американската военна история.

Досега A-7D беше разположен на летище „Мартин“ край магистрала 20. Машината е проектирана от Ling-Temco-Vought за ВМС, а във вариант за ВВС получава допълнения като гнездо за дозареждане във въздуха от танкери KC-135. Сгъваемите крила остават белег за оригиналното ѝ предназначение в палубната авиация.

Corsair-ът заема важно място в историята на 185-а изтребителна група, намирайки се в период на активна експлоатация в Националната гвардия на Айова между 1977 и 1991 г. Играе ключова роля в мисиите за близка въздушна поддръжка по време на и след Виетнамската война. След преминаването към F-16 в началото на 90-те години няколко A-7 са запазени като експонати, докато преместеният по-рано тази седмица екземпляр е останал на предишната си позиция десетилетия наред.

В изявление Националната гвардия на Айова посочи, че операцията е част от по-широка инициатива на доброволци за реставрация и съхранение на ретро машината за изложба в Siouxland Freedom Park – един от популярните центрове за военна памет в щата, чиято площ обхваща 55 акра и разполага с полуреплика на Виетнамския мемориален стенд.

Историци отбелязват, че дългият живот на A-7D се дължи на съвременната му авионика и здравата конструкция. Corsair е използван от Националната гвардия в 10 щата и Пуерто Рико, преди окончателното му извеждане от въоръжение в началото на 90-те. 132-ро крило от Де Мойн е от последните, изпратили своите самолети за съхранение в базата AMARG през 1993 г.

През годините 185-а тактическа изтребителна група получи редица отличия с Corsair, сред които признание за техническите си екипи и наградата Spaatz Trophy през 1990 г. за най-добро звено за близка въздушна поддръжка.

Съветската инвазия в Полша: Забравената тъмна страна на Втората световна война

🔙 На 17 септември 1939 г. само 16 дни след германското нахлуване в Полша, Съветският съюз започна своята инвазия от изток, съгласно тайния пакт Молотов-Рибентроп, сключен месец по-рано.

Този акт на агресия раздели страната между два тоталитарни режима – Нацистка Германия и СССР – и обяви смъртната присъда за милиони поляци. Докато светът отбелязва 1 септември 1939 г. като началото на Втората световна война, 17 септември 1939 г. остава символ на предателство, избелял в историческата памет. Съветските войски, водени от командири като Семьон Кривошеин, срещнаха силите на Вермахта в Брест, където отпразнуваха заедно „освобождението“ на полските земи с общ военен парад.

Още в първите дни от окупацията Червената армия и НКВД започнаха да извършват престъпления срещу полския народ. Масови депортации от източната част на страната към лагери в Сибир, където стотици хиляди полски граждани, между които жени, деца и интелектуалци, загинаха от глад, студ и изтощение.

През 1940 г. Катинското клане отне живота на повече от 22 000 полски офицери и елит, които бяха екзекутирани с изстрел в тила и заровени в масови гробове. Но това беше само върхът на айсберга: смазването на Армия Крайова, репресиите срещу католици и евреи, и систематични изнасилвания и грабежи, които унищожиха полската идентичност. Повече от 1,5 милиона поляци бяха депортирани, а стотици хиляди загинаха в своеобразен геноцид. Режимът на Сталин не се ограничи единствено до военни действия – той наложи повсеместен комунистически терор, който продължава след 1945 г. с фалшиви избори и репресии срещу организираната съпротива.

Паралелът със съвременните събития е неизбежен: руската агресия в Украйна от февруари 2022 г. повтаря модела от септември 1939 г. – нахлуване, масови убийства и отричане на историята.

Както тогава Москва твърдеше, че „защитава“ поляци, белоруси и украинци от нацистите, за да ги подчини на сталинския терор, така днес Кремъл говори за „защита“ на рускоговорящите в Донбас, докато в същото време извършва ежедневни бомбардировки, военни престъпления и отрича своите действия. Този модел на пропаганда и насилие е доказателство, че авторитарните режими не просто наследяват инструментите на предшествениците си, но и превръщат (лъже)историята в инструмент за оправдаване на собствените си империалистически амбиции.

Това повторение на историята ни напомня за опасностите, които крие забравата. Игнорирането на зверствата на сталинския режим – от Катинското клане до депортациите в Сибир – дава възможност на един съвременен диктаторски режим да се издигне без особени последствия.

В момента ставаме свидетели как Москва продължава да отрича отговорността си за съветските зверства, докато инвестира в пропаганда, пренаписваща историята в нейна полза. Това не е просто историческа грешка, но и директна заплаха за сигурността: докато днес Германия е една свободна и демократична държава и ключов партньор за Полша, Москва остава олицетворение на агресията, за да ни напомни, че без осъждане на миналото, настоящето и бъдещето остават уязвими.

От Токийския залив до днешния ден: Уроците, които светът забравя.

🇺🇸🇯🇵 На 2 септември 1945 г. на борда на бойния кораб USS Missouri, пуснал котва в Токийския залив, представители на Японската империя подписват Акта за капитулация, който слага окончателен край на Втората световна война.

Днес се навършват 80 години от този исторически момент – повратна точка, пренаредила международния ред и сложила край на най-кървавия конфликт в човешката история. Церемонията, на която присъстват съюзнически командири като генерал Дъглас Макартър символизира не само поражението на японския милитаризъм, но и началото на нова епоха, в която Съединените щати заемат водеща позиция в Тихия океан, а международната общност се опитва да изгради механизми за мир и сигурност.

Днес, осем десетилетия по-късно, споменът за този ден е и предупреждение. Имперските амбиции, довели до катастрофата на Япония, имат своите паралели в съвременността. Руската агресия срещу Украйна и нарастващата асертивност на Китай в Азия показват, че стремежът към териториално разширение и силово налагане на влияние не е останал в миналото.

Историята учи, че подобни авантюри могат да доведат до глобални катастрофи, а човечеството днес не е готово – нито морално, нито икономически, нито демографски – да плати отново тежката цена на евентуална световна война. Затова 80-годишнината от капитулацията на Япония трябва да бъде не просто повод за възпоменание, но и категорично напомняне за крехкостта на мира и нуждата от това да бъде защитен.

В Прага беше отбелязана 57-годишнината от съветската инвазия в Чехословакия.

Чешкият президент Петр Павел дава реч по време на церемония по отбелязването на 57-годишнината от смазването на „Пражката пролет“.
📸 Снимка: Sashko Shevchenko

🇨🇿 Преди 57 години Съветският съюз извърши военна инвазия в Чехословакия, и заедно със силите на Унгария, България и Полша сложи край на „Пражката пролет“. Тогава сградата на Радио Прага се превърна в една от арените на сблъсъка между съветски танкове и мирни граждани на чешката столица. Именно тук през 2025 г. се проведе ежегодната церемония по полагане на венци в памет на загиналите в резултат на военната интервенция на страните от Варшавския пакт.

„Тази година отново се събираме пред сградата на Чешкото радио, сграда, превърнала се в един от основните символи на август 1968 г. Преди точно 57 години тук от ранна сутрин се водеше борба. Битка, която със сигурност не беше равна, която със сигурност не беше справедлива. Тук идваха съветски войници, тук идваха съветски танкове, а нашата армия не устоя срещу тях. Опълчиха им се обикновени граждани, опитващи се с всички сили да забавят настъплението на окупаторите“, каза премиерът на Чехия Петр Фиала, изнасяйки реч на церемонията на 21 август.

Президентът Петр Павел призова присъстващите да помнят уроците от 1968 г., за да не повтаряме отново грешките на миналото и отбеляза, че тоталитарните режими винаги използват историята, за да служат на собствените си интереси, и направи паралели със съвременната война на Москва срещу Украйна.

„Днес Русия твърди, че не води агресивна война с цел подчиняване на суверенна държава, а само провежда специална операция, операция за защита на руснаците и руските интереси, където и да се намират те. В случая с 1968 г. това беше „международна помощ, международна помощ срещу контрареволюция“, която уж се разпространяваше и заплашваше нашата страна… И в духа на това тълкуване на историята цяло поколение имаше поне временно изкривено усещане за света. Целта ни трябва да бъде да направим погледа си към историята възможно най-обективен“, каза Павел.

Чешкият лидер също така предупреди за изкривеното тълкуване на съвременните събития, тъй като и днес има чехи, които са под влиянието на руската пропаганда. По думите му тя е същата, каквато е плъзнала сред чехословашкото общество преди 57 години.

Входа на сградата на Чешкото радио, където преди 57 години мирното население се опълчи на съветските танкове и армиите от Варшавския договор, дошли да смажат „Пражката пролет“.
📸 Снимка: Sashko Shevchenko

„Имаше хора, които проявиха голям героизъм, когато без оръжие се опълчиха на танковете, не само тук, но и по улиците на други чешки и словашки градове. Но имаше и хора, които не знаеха как да тълкуват ситуацията, бяха под влиянието на пропагандата тогава и може би смятаха, че в основата си случващото се е правилно. И днес виждаме, че поради различните интерпретации на скорошната история и настоящето, много хора имат много изкривена представа за света“, обясни той.

Петр Павел спомена документалния филм „Великото отечествено пътуване“, в който трима чехи, подкрепящи действията на руския президент Владимир Путин, пътуваха до Украйна, за да видят с очите си ужасите на войната. Въпреки това, след завръщането си, тяхното мнение за това кой е агресорът и кой е жертвата не се промени.

„Трябва да обръщаме внимание на това как тълкуваме не само далечната история, но скорошните събития, за да няма изкривявания, за да се придържаме към фактите и ценностите, съпътстващи човечеството от незапомнени времена, за да можем да различаваме кое е правилно и кое е зло“, подчерта той.

На 21 август 1968 г. армиите на страните-членки на Варшавския договор нахлуха в Чехословакия, поставяйки я под военна окупация. Последният съветски войник напусна Чехия на 21 юни 1991 г.

Израелските ВВС отбелязват 45 години от въвеждането на първия F-16.

🇮🇱✈️ ВВС на Израел отбелязват 45 години от въвеждането в експлоатация на първия си изтребител F-16 и по този повод публикуваха архивни снимки, включително една на първия самолет преди доставката му и на израелски пилоти на обучение в САЩ.

Една от най-важните мисии, в която F-16 играе централна роля, беше операция „Опера“, по време на която израелските самолети унищожават незавършения ядрен реактор, разположен на 17 километра югоизточно от Багдад, с което прекратяват ядрената програма на Садам Хюсеин на 7 юни 1981 г.

След тази операция израелските F-16 участват в безброй мисии и военни кампании, унищожавайки както наземни цели, така и множество съветски изтребители МиГ и Су на въоръжение в арабските държави, за което свидетелстват маркировките за свалени самолети върху някои израелски машини.

Американски заложник, държан почти година в Ирак, е спасен при акция

📌 Багдад, Ирак | 8 септември 2005 г.    

Американски частен контрактор, задържан като заложник в Ирак в продължение на близо една година, е бил спасен по време на акция във ферма край Багдад, стана ясно вчера.

Коалиционни войски са открили 57-годишния Рой Халъмс жив и в относително добро здраве, след като информатор им е съобщил, че е държан на 24 км южно от столицата. Калифорниецът е бил отвлечен заедно с още петима души миналия ноември, когато въоръжени мъже щурмуват техния офис в престижния квартал Мансур в Багдад.

Бившата му съпруга Сюзън Халъмс заяви пред CNN, че е разговаряла с него вчера. „Това е най-добрият телефонен разговор, който някога съм получавала. Беше много, много рано тази сутрин, той се обади и каза, че е свободен, а аз казах, че просто – молитвите ни са били чути.“

„Беше просто толкова чудесно да чуя гласа му и да чуя децата ми да ми звънят и да са толкова щастливи. Той просто каза, че е оптимист, че ще се оправи, а аз попитах: може ли да ходи, а той отговори: „Походих малко.“

„Искам да благодаря на всички, които участваха в моето спасяване – на тези, които непрекъснато проследяваха похитителите ми и местонахождението им, и на тези, които физически ми донесоха свобода днес“, заяви Халъмс, който беше освободен заедно с неназован иракчанин.

„На всички вас ще бъда завинаги благодарен. И двамата сме в добро здраве и нямаме търпение да се върнем при семействата си. Благодаря на всички, които държаха мен и семейството в мислите и молитвите си.“

Халъмс е работил за Саудитско-арабската търговска и строителна компания, доставяща храна на иракските въоръжени сили. Един охранител и един от нападателите бяха убити при отвличането му.

Филипинският, непалският и тримата иракски колеги, които бяха отвлечени по същото време, бяха освободени, което породи надежди, че бандата иска пари и че американецът няма да бъде обезглавен.

Във видео, разпространено през януари, Халъмс изглеждаше видимо блед и брадясал. Пистолет беше насочен към главата му. Семейството му изпрати листовки на английски и арабски в Ирак, предлагайки награда от 40 000 долара за информация, която доведе до неговото освобождаване.

Земеделските земи южно от Багдад се намират в райони със смесено шиитско и сунитско арабско население, които през последната година са се превърнали в бунтовнически крепости и арена на чести засади срещу силите за сигурност. Смята се, че хуманитарната работничка Маргарет Хасан от Обединеното кралство е била простреляна там след отвличането ѝ миналата година.

Халъмс е вторият западен гражданин, освободен от силите за сигурност. Иракски войски откриха австралийския строителен инженер Дъглас Ууд скрит в къща в Багдад през юни.

Междувременно, вчера адвокатите на Саддам Хюсеин се оплакаха, че процесът му следващия месец е бил опорочен от твърдения, че е направил самопризнания за издаването на заповеди за екзекуции.

Президентът на Ирак Джалал Талабани заяви пред държавната телевизия, че Саддам е подписал самопризнания. Не става ясно обаче дали това значи, че е признал за престъпления или за военни операции, довели до човешки жертви.

Полша започва дългоочакваната ексхумация на жертви от Втората световна война в Украйна.

🇵🇱🤝🇺🇦 Полша започна дългоочакваната ексхумация на тленни останки на поляци, убити от украински националисти по време на Втората световна война в тогавашното село Пузники, с което осъществя свое дългогодишно искане, предизвикало спорове между близките съюзници.

Редица полски правителства отправяха искания за предоставяне на достъп до обектите в Западна Украйна, които някога са попадали на територията на Полша и където според нейни служители е бил отнет живота на повече от 100 000 техни сънародници.

Проевропейското правителство на Доналд Туск получи зелена светлина от украинските власти да извърши издирване и ексхумация на тленните останки на полските жертви през ноември миналата година.

Ходът беше приветстван от Института за национална памет, чийто ръководител ще се съревновава с подкрепян от Туск кандидат в президентските избори през май.

„Това определено е положителен сигнал, че украинските власти са дали първото разрешение за този вид работа“, посочи говорителят на института Рафал Лескевич пред Ройтерс.

Украйна отхвърля определението „геноцид“, използвано от властите в Полша, за да назоват т.нар. Волинско клане – етническо прочистване срещу поляци, извършено от украински националисти в периода 1943-45 г. Властите в Киев посочват като аргумент в своя защита, че хиляди украинци са били убити в поредица от събития по това време, които са били част от по-широк конфликт между двете нации.

Събитията от въпросния исторически период са болезнена точка в двустранните отношения между Варшава и Киев в последните години, въпреки непоклатимата подкрепа, която оказват поляците на Украйна в нейната борба срещу руската агресия, включително приемайки близо милион бежанци.

Работата на обекта Пузники е насочена към ексхумация на тленните останки, последвана от тяхното идентифициране и погребение, уточниха от полското министерство на културата. На мястото ще се разположи работна група, наброяваща около 20 специалисти, а генетични изследвания ще извършва група, съставена от близо 50 учени.

Вицепремиерът и министър на отбраната на Полша Владислав Косиняк-Камиш призова Украйна да позволи продължаването на подобна дейност в бъдеще.

Националният архив на САЩ публикува последните досиета за убийството на Кенеди.

Американският президент Джон Ф. Кенеди ръкомаха на събралото се множество от колата си в кортеж около една минута преди да бъде убит в Далас, щата Тексас, 22 ноември 1963 г.
📸 Снимка: Jim Altgens/AP/File

🇺🇸🔍 Националният архив на САЩ публикува последната партида от досиета, свързани с убийството на американския президент Джон Ф. Кенеди, което продължава да подхранва конспиративни теории повече от 60 години след смъртта му.

Този ход следва изпълнителна заповед, издадена от президента Доналд Тръмп през януари, която нареди нередактирано освобождаване на останалите файлове, свързани с убийствата на Кенеди, неговия брат, бившия главен прокурор Робърт Ф. Кенеди и лидера за граждански права Мартин Лутър Кинг-младши.

„В съответствие с директивата на президента Доналд Тръмп... всички записи, които по-рано бяха задържани за класифициране, които са част от колекцията от записи за убийството на президента Джон Ф. Кенеди, се публикуват“, гласи изявлението на Националната администрация за архиви и досиета.

Архивът пусна милиони страници с документи в последните десетилетия, свързани с убийството на тогавашния президент Кенеди през ноември 1963 г., но хиляди документи бяха задържани по искане на ЦРУ и ФБР, позовавайки се на опасения за националната сигурност.

Експерти предположиха, че документите, които все още се съхраняват в архивите, е малко вероятно да съдържат гръмки разкрития или да сложат край на популярните конспиративни теории за убийството на 35-ия президент на САЩ.

Комисията Уорън, която разследва стрелбата по харизматичния 46-годишен президент, установи, че тя е била извършена от бивш стрелец от морската пехота Лий Харви Осуалд, който е действал сам.

Но това официално заключение не направи много, за да потуши спекулациите, че зад убийството на Кенеди в Далас, Тексас стои по-зловещ заговор, а бавното оповестяване на правителствените досиета наля допълнително масло в огъня на различни теории на конспирацията.

ЦРУ проследи посещенията на Осуалд в съветското консулство в Хелзинки

Наскоро разсекретен документ на ЦРУ потвърждава, че служители на САЩ са следили отблизо движенията на Лий Харви Осуалд ​​в Хелзинки, Финландия, през 1959 г.

Документът показва посещенията на Осуалд ​​в съветското консулство и графика на бързото му пътуване. Длъжностни лица дори са проследили списъци с пътници и времена за таксита, което говори за подробни усилия да се съберат заедно дейностите на Осуалд, довели до убийството на Кенеди.

Досиетата свидетелстват за координация между Държавния департамент и ЦРУ в проследяването на съветските му връзки. Нивото на наблюдение говори, че американското разузнаване е знаело повече отколкото е признавано преди.

Източник: JFK 104-10004-10143

ФБР получава анонимно обаждане с предупреждение, че Осуалд ще бъде убит, само часове преди смъртта му.

Наскоро разсекретена бележка на ФБР разкрива, че на 23 ноември 1963 г. – само ден преди Лий Харви Осуалд да бъде застрелян ​​– анонимен събеседник е предупредил офиса на ФБР в Далас, че някой ще убие Осуалд.

В записката се посочва, че обаждането идва от „човек, говорещ със спокоен глас“, който твърди, че ФБР „трябва да направи нещо“, защото „същата група, която уби Кенеди“, ще се насочи към Осуалд.

Въпреки това на Осуалд не е осигурена допълнителна охрана ​​и на следващия ден е прострелян смъртоносно от Джак Руби.

Други документи в изданието показват как ФБР е наблюдавало връзките на Осуалд ​​с организации в подкрепа на Фидел Кастро, и е проследявало движенията му в месеците до атентата срещу Кенеди.

Източник: JFK 198-10009-10099

Италианската комунистическа преса обвинява ЦРУ за убийството на Кенеди

Наскоро разсекретена бележка сочи, че ЦРУ е проследявало доклади от публикация на Италианската комунистическа партия Rinascita, която открито обвинява ЦРУ в организирането на убийството на Джон Ф. Кенеди.

Статията, публикувана на 7 март 1964 г. от писателя Джанфранко Корсини, спекулира, че американските разузнавателни агенции са извършили заговор за убийството на Кенеди.

ЦРУ обозначи твърденията като опасна пропаганда, подчертавайки опасенията, че кампаниите за дезинформация на комунистите подхранват глобалните подозрения в участието на САЩ в смъртта на JFK.

Източник: JFK 1104-10003-10041

Контактите на Осуалд със съветския шпионин, свързан с убийства

Наскоро разсекретени документи сочат, че Лий Харви Осуалд ​​се е срещнал с Валери Костиков, офицер от КГБ, свързан със съветските операции по убийството, в съветското посолство в Мексико Сити само седмици преди смъртта на Джон Кенеди.

Тайна бележка разкрива опасенията на американски служители, че пътуването му ​​до Мексико е част от по-голям заговор. Друг документ описва опасенията, че Куба може да е ползвала Осуалд ​​като пешка, за да атакува Кенеди.

Досиетата включват също предупреждения на ФБР за насилствените намерения на Осуалд ​​и вътрешни правителствени дебати за това дали той е действал сам или е имал чужда подкрепа.

Източник: JFK 202-10001-10203

ЦРУ е следило Осуалд преди убийството

Разсекретени досиета разкриват, че ЦРУ е следило Лий Харви Осуалд, преди да убие Джон Кенеди.

Те наблюдаваха посещенията му в посолствата на Куба и СССР в Мексико Сити и се тревожат за неговите връзки с чуждестранни шпиони.

Един документ показва, че американски служители са се страхували, че Осуалд ​​е имал връзки с тайно звено за убийства на КГБ.

Друг разкрива, че ФБР е знаело за заплахи срещу Осуалд, преди да бъде убит.

Източник: Национален архив, документ 202-10002-10124

Британски вестник за убийството на Кенеди 25 минути преди то да се случи.

Британски вестник е получил анонимно обаждане 25 минути преди убийството на Кенеди с предупреждение за „големи новини“, идващи от САЩ.

Според документа на репортер на Cambridge News е казано да „се обади на американското посолство в Лондон за някои важни новини“, преди внезапно да затвори. След като Кенеди е застрелян, британското разузнаване (MI5) предупреди ФБР за странното обаждане.

В записката се отбелязва, че американското и британското разузнаване намират времето за „твърде случайно“, за да го пренебрегнат, добавяйки още една мистерия към събитията около смъртта на Кенеди.

Източник: JFK Files 198-10009-10098

Съветите се страхуват, че „луд“ американски генерал ще нанесе ядрен удар след убийството

След като Кенеди беше убит, Съветският съюз се опасяваше, че измамен американски генерал може да нанесе ядрен удар като отмъщение.

Меморандумът описва как съветските служители вярват, че убийството на JFK е част от екстремистки заговор и че истинската опасност е „неуравновесен“ американски военен офицер, който го използва като извинение за започване на Трета световна война.

Съветското разузнаване бързо се придвижи към успокояване на напрежението, опасявайки се от прекомерна реакция от страна на Вашингтон.

Документът предполага, че Кремъл е бил по-притеснен от извънконтролния американски отговор, отколкото да бъде обвинен за самото убийство.

Източник: JFK Files - 198-10008-10119

ФБР е разпоредило надзор на семейството на Осуалд след смъртта му

След като Лий Харви Осуалд ​​е убит, ФБР започна наблюдение на съпругата му Марина Осуалд ​​и други членове на семейството, за да следи техните комуникации и движения.

Бележка сочи, че ФБР е прихванало обаждания на Марина до съветското посолство, притеснени, че тя може да сподели секретна информация или да разкрие подробности за дейността на Осуалд.

Агентите също проследиха взаимодействията ѝ с журналисти и длъжностни лица, страхувайки се, че тя може да стане публичен глас, поставящ под въпрос официалната история.

Документът показва, че ФБР е гледало на семейството на Осуалд ​​като на потенциален риск, като ги е държало под стриктно наблюдение дори след смъртта му.

Източник: JFK 198-10007-10022

ЦРУ обсъждаше съветските изходни визи след заминаването на Осуалд

Наскоро публикувани файлове сочат за срещи на ЦРУ относно несъответствия по отношение на внезапното напускане на Лий Харви Осуалд ​​от СССР.

Дейвид Слоусън от Комисията Уорън се усъмни дали времето на Осуалд ​​е необичайно.

Бележка на ЦРУ:

„Само четири от 26-те прегледани случая включват съпруги, напускащи съпрузи чужденци; случаят на Осуалд ​​се откроява.“

Документите разкриват нарастващо безспокойство, че съветските власти са позволили бързото напускане на Осуалд ​​при подозрителни обстоятелства, като служители на разузнаването следят отблизо за по-дълбоки мотиви.

Източник: JFK 767-864

ФБР проследи връзките на Осуалд със съветските дезертьори в Тексас

Документите на ФБР показват, че агенти са наблюдавали отблизо взаимодействията на Лий Харви Осуалд ​​със съветски дезертьори в Тексас, включително човек на име Питър Грегъри, помагал на Осуалд в превода, както и на руската му съпруга Марина.

Друга ключова фигура е Джордж де Мореншилд, роден в Русия петролен геолог с връзки в ЦРУ, който се сприятелява с Осуалд ​​и по-късно умира при мистериозни обстоятелства.

ФБР смята, че де Мореншилд може да е повлиял на Осуалд ​​и агенти са наблюдавали дейността му след убийството.

Бележката също така разкрива, че Осуалд ​​се е опитал да се свърже отново със съветски контакти само седмици преди да уби Кенеди, което засилва подозренията относно истинските му мотиви.

Източник: JFK 198-10007-10013

ЦРУ се затрудни да потвърди самоличността на Осуалд в Мексико Сити

Разсекретените документи разкриват, че ЦРУ е наблюдавало съветското и кубинското посолство в Мексико Сити, когато Лий Харви Осуалд ​​е бил на посещение, но не са могли да потвърдят дали човекът, когото са проследили, е наистина той.

Бележка показва, че ЦРУ е получило снимки на мъж, посещаващ съветското посолство, който твърди, че е Осуалд, но изображенията не съответстват на известния му вид.

Служители на разузнаването бяха объркани, питайки се дали някой друг използва името на Осуалд ​​или има объркване в тяхното наблюдение.

Докладът също така посочва, че телефонните разговори на Осуалд ​​с посолствата са били прихванати, където той е говорил на „развален руски“, което допълнително повдига подозрения.

Този провал на наблюдението остави големи пропуски в това, което американското разузнаване е знаело за дейността на Осуалд ​​преди убийството на JFK.

Източник: JFK 198-10005-10018

Напускането на Осуалд от СССР е било обект на проверка от ЦРУ и комисията на Уорън

Разсекретената бележка съдържа подробности за среща от юли 1964 г. между служителя на ЦРУ Лий Уигрен и служителя на Комисията Уорън Дейвид Слоусън.

Дискусията се фокусира върху необичайното заминаване на Осуалд ​​от СССР със съветската му съпруга Марина.

Вигрен:

„Повечето сравнителни случаи са включвали чуждестранни студенти или преходни лица – не дезертьори като Осуалд. Само 4 от 26 случая съветските съпруги са напуснали със съпрузи чужденци.“

Комисията поиска яснота, след като установи несъответствия в докладите на Държавния департамент.

Източник: JFK 1704-104.70213

ЦРУ поиска пълна проверка на връзките на Освалд и възможна съветска подкрепа

Наскоро разсекретена телеграма показва, че ЦРУ спешно е поискало пълно разследване на контактите, годеницата и движенията на Осуалд ​​в Европа преди убийството на JFK.

Агенцията поиска Берлин и други станции да потърсят местни записи, медии и услуги за връзка между Осуалд ​​и тайни операции.

Специалните искания включват намиране на годеницата му и проверка на споменаванията в пресата.

Това беше изпратено като въпрос с висок приоритет в помощ на Комисията Уорън.

Интензивността на усилията показва колко загрижени са били САЩ за чуждестранното участие.

Източник: JFK 1704-104.70213

Служители на ЦРУ и ФБР насаме се запитаха дали Лий Харви Осуалд ​​е истинският мозък зад убийството на Джон Кенеди или той е бил манипулиран от други.

Бележка описва Осуалд ​​като „човек, който лесно се влияе“, което поражда опасения, че той може да е бил използван от чуждестранни агенти или по-голяма мрежа.

Друг доклад посочва, че внезапното му завръщане от Съветския съюз и връзките му с прокастрови групи изглеждат подозрителни.

Въпреки тези съмнения, властите бързо обявиха Осуалд ​​за самотен стрелец, спирайки по-нататъшното разследване.

Източник: JFK 198-10004-10076

Информатор на ФБР твърди, че Руби е казал, че „е трябвало да убие Осуалд“

Информатор на ФБР съобщи, че Джак Руби е казал, че е трябвало да убие Лий Харви Осуалд ​​и е намекнал за по-важна причина зад действията му.

В документа се посочва, че информаторът, който е познавал Руби от години, е казал, че Руби е притеснен за безопасността на семейството си и е предположил, че е бил под натиск да действа.

Бележката също така отбелязва, че връзките на Руби с незаконния хазарт и организираната престъпност правят истинските му мотиви неясни.

Въпреки това служителите прокараха историята, че Руби е действал сам и не са разследвали по-задълбочено възможните му връзки.

Източник: JFK 197-10002-10190

Руби и Псуалд се срещаха преди атентат?!

В меморандум на ЦРУ се казва, че източник е казал на следователите, че Джак Руби и Лий Харви Осуалд ​​са се срещнали в нощен клуб седмици преди JFK да бъде убит.

В доклада се казва, че ЦРУ е знаело за това твърдение, но не е могло да го докаже.

Освен това се отбелязва, че Руби е имал връзки с партизански групи срещу Кастро и хора, участващи в разузнавателна работа, което прави действията му още по-подозрителни.

Източник: JFK 194-10012-10030

Осуалд предупреждава за „нещо голямо“ и се опитва да стигне до съветски служител

В доклад на ФБР се посочва, че източник твърди, че Лий Харви Осуалд ​​е намекнал за „нещо голямо“, което се случва седмици преди убийството на JFK.

Документът също така разкрива, че Осуалд ​​се е опитал да се свърже със съветски служител на име Павел Яцков, за когото се смята, че работи в разузнаването.

Не е ясно дали някога е стигнал до него, но американските служители видяха това като много подозрително.

Източникът също описва Осуалд ​​като "нервен" и "развълнуван" в дните, предшестващи убийството, добавяйки, че той изглежда отчаян да изпрати съобщение преди 22 ноември.

Въпреки тези червени знамена, служителите не предприеха по-нататъшни действия преди убийството.

Източник: JFK 180-10143-10227

Писмо, написано от човек на име Сергей Чорнонох, разкрива, че едва на 18 юли 1963 г. той е бил задържан в Лондон, Англия и разпитан от полицията.

Той им казал, че познава американец, на име Лий Харви Осуалд, който се опитвал да избяга в Русия и имал планове да убие Джон Кенеди. Сергий твърди, че е предоставил информацията на тогавашния американски вицеконсул Том Блекшиър.

Източник: JFK 104-10012-10035

Агент на КГБ е идентифициран в ново издание

Разсекретено искане разкрива, че американски служители са маркирали Роман Федорович Дедро, свързан със съветското разузнаване, за консолидиране на миналото по време на разследването на убийството на Джон Кенеди.

Секретна форма на ЦРУ от RID (Отдел за интегриране на архиви) идентифицира Дедро, известна още под псевдонима Виласа Николаевна, като потенциален съветски оперативен агент.

Искането нарежда индексни проверки на неговата принадлежност към комунистическата партия, рождени данни и предишни разузнавателни записи.

Целта: консолидиране на всички документи за разследване на възможни чуждестранни връзки с Лий Харви Осуалд ​​и убийството на Джон Кенеди.

Източник: JFK 1104-10006-10247

Осуалд хвали Фидел Кастро и търси комунистически връзки

Информатор на ФБР съобщи, че Лий Харви Осуалд ​​открито се е възхищавал на Фидел Кастро, наричайки го силен лидер и възхвалявайки правителството на Куба като модел за бъдещето.

В документа се посочва, че Осуалд ​​е вярвал, че САЩ са корумпирани и потиснически и често е говорил за разочарованието си от американската политика.

Той също така търси връзки с комунистически групи и търси начини да напусне САЩ за СССР или Куба.

Меморандумът описва решимостта на Осуалд ​​да намери хора, които биха могли да му помогнат да избяга, и нарастващото му привързване към антиамериканските движения преди атентата.

Източник: JFK 180-10131-10324

Осуалд се е опитал да посети Куба през незаконна „подземна железопътна линия“

Доклад на ФБР разкрива, че Лий Харви Осуалд ​​се е опитал да влезе в Куба, използвайки подземна мрежа, предназначена да вкарва нелегално хора в страната.

В документа се посочва, че Осуалд ​​се е свързал с активисти, подкрепящи Кастро, с надеждата да си осигури таен път до Хавана.

Съобщава се, че е бил разочарован, когато е получил отговор, че се нуждае от официално одобрение от кубинското правителство.

Източник описва, че Осуалд ​​като „отчаян“ да напусне САЩ и готов да предприеме крайни мерки, за да стигне до Куба.

Източник: JFK 180-10110-10100

Говори се, че Осуалд ​​е предложил да „направи всичко“ за Куба

Доклад на разузнаването гласи, че Лий Харви Осуалд ​​е казал на членове на про-Кастро група, че е готов да „направи всичко“ за кубинската кауза.

Документът описва как Осуалд настоява агресивно за подкрепата си за Фидел Кастро и се опитва да вербува други да се присъединят към него.

Съобщава се също, че е влязъл в разгорещени спорове с активисти против Кастро, наричайки ги „предатели“ и защитавайки революцията в Куба.

Един свидетел твърди, че Осуалд ​​е изглеждал „силно отдаден“ на Куба и е разочарован, че не е бил взет на сериозно от про-Кастро организаторите.

Източник: JFK 178-10004-10054

--

Осуалд е раздавал прокубински флаери, но действията му са породили съмнения.

В доклад на разузнаването се посочва, че Лий Харви Осуалд ​​е разпространявал флаери в подкрепа на Кастро в Ню Орлиънс, но някои активисти са имали съмнение дали наистина е бил лоялен към каузата.

Документът разкрива, че Осуалд ​​е действал сам и е отказал помощ от други, което породи подозрения сред про-Кастро организаторите.

Някои от тях смятат, че той се опитва да провокира анти-Кастро групи, вместо искрено да подкрепи Куба.

Свидетел отбеляза, че Осуалд ​​е бил „нетърпелив да прави сцени“ и е изглеждал по-фокусиран върху привличането на внимание, отколкото всъщност да помага на движението.

Източник: JFK 178-10004-10053

Осуалд е твърдял, че е „член на комитета за честна игра за Куба“

Доклад на разузнаването разкрива, че Лий Харви Осуалд ​​се е идентифицирал като „член“ на подкрепящия Кастро Комитет за честна игра за Куба (FPCC), но разследващите не са открили доказателство, че той е официално свързан с групата.

В документа се посочва, че Осуалд ​​е посочил FPCC като своя организация, когато е раздавал флаери в подкрепа на Куба в Ню Орлиънс.

Ръководството на групата обаче отрече всякакви официални връзки с него, повдигайки въпроси относно истинските му мотиви.

Свидетел си спомня, че Осуалд ​​„изглеждаше, че действа сам“ и не е в контакт с членове на FPCC.

Източник: JFK 178-10003-10001

Осуалд се опитва да вербува други за „проект за Куба“

Лий Харви Осуалд ​​се опита да вербува хора за това, което нарича „проект за Куба“, но отказа да обясни какво представлява.

Документът описва как Осуалд ​​се обръща към хората в Ню Орлиънс, призовавайки ги да се присъединят към усилията му в подкрепа на Куба.

Когато бил помолен за подробности, той бил „неясен и уклончив“, отказвайки да изясни точните си планове.

Свидетел си спомня, че Осуалд е ​​изглеждал „решен“ да събере група, но няма ясна организация, която да го подкрепя. Някои подозираха, че е действал сам или е имал скрити мотиви.

Източник: JFK 178-10003-10001

ЦРУ и австралийското разузнаване блокираха тайно съобщение на Комисията на Уорън

Класифицирано писмо от Ричард Хелмс до шефа на австралийското разузнаване сър Чарлз Спрай разкрива тайни усилия документът на комисията Уорън CD-971 да бъде скрит от обществеността.

Хелмс призна, че разследването на ЦРУ е предизвикано от натиск за оповестяване на документите за убийството на Кенеди – натиск, който „не се е материализирал“.

Ричард Хелмс:

„Има всички основания документът да бъде държан извън публичното пространство.“

Бележката потвърждава глобалната координация на разузнаването за потискане на ключови файлове, свързани със смъртта на JFK.

Източник: JFK 104-10061-10247

Шпионинът от КГБ, който се е погрижил лично за Осуалд, изчезна внезапно

Нови документи на ЦРУ сочат, че Валери Владимирович Костиков, офицер от КГБ в Мексико Сити, лично се е погрижил за визата на Лий Харви Осуалд през 1963 г. за връщане в СССР.

Костиков е известен с култивиране на комунистически групи и контакти с цели на американското разузнаване. През септември 1971 г. Костиков внезапно напуска Мексико с месеци по-рано от предвиденото, предизвиквайки спекулации, че е избягал, след като е разкрит от Олег Лялин, дезертьор от КГБ.

Връзката между Костиков и Осуалд ​​остава дълбоко подозрителна.

Източник: JFK 201-289248

Служител на кубинското посолство казва, че Осуалд е бил „нервен и бързал“

Доклад на разузнаването гласи, че служител на кубинското посолство в Мексико Сити описва Лий Харви Осуалд ​​като „нервен и бързащ“, когато се опитал да получи виза за Куба.

Документът разкрива, че Осуалд ​​настоява, че трябва незабавно да стигне до Куба, но не е успял да предостави необходимата документация.

Персоналът на посолството му споделя, че първо ще има нужда от съветско одобрение, което го разочарова.

Свидетел отбелязва, че Осуалд ​​многократно се е връщал в посолството, настоявайки за виза, но не стигайки до никъде.

Източник: JFK 178-10002-10279

Осуалд предупреди служителите в посолството – „ще бъда важен“

Лий Харви Осуалд ​​направи зловещо изявление пред служители на кубинското посолство в Мексико Сити, заявявайки: „Аз ще бъда важен“.

В документа се посочва, че Осуалд ​​изглежда отчаян да си осигури виза за Куба и се разстройва, когато служители отказват молбата му.

Той настоява, че кубинските власти трябва да го одобрят, предполагайки, че той трябва да играе важна роля.

Свидетел отбелязва, че поведението му ​​е хаотично и твърдението, че е „важен“ оставя персонала на посолството объркан.

Източник: файл JFK 178-10002-10091

ЦРУ се съгласява да пази документите на Комисията Уорън в секретност по искане на Австралия

Писмо от директора на австралийското разузнаване по сигурността Чарлз Спри предупреждава да не се публикува документ CD-971, споменаващ анонимни обаждания до посолството в Канбера преди и след убийството на Кенеди.

ЦРУ потвърди риска:

„Има всички основания документът да бъде държан извън публичното пространство.“

Натискът за разсекретяване никога не се материализира – ЦРУ държеше линията.

Източник: JFK 1128-988

Осуалд твърди, че е „добър стрел“ и хвали Фидел Кастро

Доклад на разузнаването разкрива, че Лий Харви Осуалд ​​се е похвалил на свой познат, че е „добър стрелец“, докато обсъжда подкрепата си за Фидел Кастро.

Твърди се, че Осуалд ​​е говорил високо за лидерството на Кастро и е защитавал политическата система на Куба. Освен това той е споменал времето, прекарано в Съветския съюз, намеквайки, че е натрупал полезен опит.

Свидетел отбелязва, че Осуалд ​​е сериозен относно своите вярвания и се е опитал да убеди другите да подкрепят каузата на Кастро.

Източник: JFK 177-10002-10103

Осуалд никога не е бил агент на ​​КГБ, според заместник-директорът

Бившият заместник-директор на КГБ Никонов прегледа пет тома досиета на КГБ за Лий Харви Осуалд ​​и заключи, че Осуалд ​​никога не е бил контролиран от КГБ.

Досиетата го описват като нестабилен, с бурна връзка със съветската си съпруга и слаби умения за стрелба.

Първата задача на Никонов от шефа на КГБ Бакатин е била изграждането на връзка между КГБ и ЦРУ. По-късно той потвърди, че присъствието на Осуалд ​​е наблюдавано отблизо, но няма връзка извън наблюдението.

Източник: JFK 201-289248

Осуалд се опитва да създаде кубинска клетка в САЩ

Лий Харви Осуалд ​​се опитва да създаде малка клетка в подкрепа на Кастро и търси новобранци, споделящи възгледите му за Куба.

В досието се посочва, че Осуалд ​​пита хората дали са „готови да предприемат реални действия“ в подкрепа на Фидел Кастро.

Съобщава се, че описва позицията на правителството на САЩ спрямо Куба като „корумпирана“ и вярва, че Кастро защитава народа си от американската агресия.

Осуалд също така обсъжда създаване на структурирано движение за разпространение на идеологията на Кастро и насърчава хората да се включат.

Свидетел си спомня, че Осуалд ​​е изглеждал обсебен от Куба и се е държал така, сякаш има лична мисия да помогне на каузата на Кастро.

Източник: файл JFK 177-10002-10101

Системата 201 на ЦРУ — как са изградили секретни досиета на набелязани като Осуалд

Разсекретено ръководство на ЦРУ от 1974 г. разкрива как агенцията е проследявала и описва ключови личности.

Системата 201 присвоява уникален номер на всеки човек и изгражда пълно досие от доклади, биографични данни и оперативни бележки.

Само цели с висока стойност – заподозрени за шпиони, източници на разузнаване, враждебни оперативни служители или лица, водещи тежка кореспонденция – спечелиха цели 201 файла. Т

Тези файлове се подават директно в главния индекс за бързо извличане и кръстосани препратки.

Тази система беше от решаващо значение за наблюдението на Лий Харви Осуалд ​​и други преди убийството на Кенеди.

Източник: JFK 104-10023-10087

Служител на Държавния департамент разрешава завръщането на Осуалд

Наскоро публикувани документи разкриват, че Абрам Чайс, служител по правните въпроси на Държавния департамент, е един от двамата служители, които са одобрили завръщането на Лий Харви Осуалд ​​в САЩ от Съветския съюз през 1962 г.

Чайс има пряко разрешение за тайни дискусии относно операциите на NSC 5412/2 и е свързан с топ фигури като Арчибалд Рузвелт-младши.

Конгресменът Франсис Уолтър обвинява Чайс, че е мек към комунизма и критикува паспортните правила, които предполагаемо разкриват досиетата на ФБР и ЦРУ на потенциални съветски симпатизанти.

Източник: JFK 104-10051-10106

Искаха ли САЩ да сключат тайно мир с комунистическа Куба?

Само седмици след убийството на Кенеди, доклад на ЦРУ от 18 декември 1963 г. разкрива шокиращ обрат – САЩ може да са били готови да коригират отношенията си с Куба.

В документа се посочва:

„И МУ ДАЙТЕ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПОДОБРИ, АКО СЕ ЧУВСТВА ТОЛКОВА СКЛОНЕН, ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ДВЕТЕ СТРАНИ.“

За кого е предназначено това съобщение? И защо САЩ обмислят внезапна промяна след години на враждебност?

Означен като FIELD DISSEM: CINCIANT, докладът е класифициран под 1B и в продължение на десетилетия остава скрит за обществеността.

Последно прегледан на 2 октомври 1998 г., сега е разпечатан съгласно изданието от 2025 г. на Закона за архивите на убийствата на JFK.

Източник: JFK 177-10001-10060

Пацифистки групи са използвани за разузнавателно прикритие във Вашингтон

Досиетата сочат, че Оливър Корбъстън става част от Католическата асоциация за международен мир (CAIP) за прикритие, наблюдавайки антивоенни протести и кампанията „Преговори сега!“.

Документи описват подробно наблюдение на 40-ата годишна конференция на CAIP през 1967 г., посветена на „Селективно възражение по съвест в епохата на конфликти“, проведена в Dunbarton College във Вашингтон, окръг Колумбия.

Проникването на Корбъстън има за цел да събере разузнавателни данни за антивоенни съобщения и координация.

Източник: JFK, 1904-10063-70206

Разузнаването на САЩ проследява дезертьори от флота в Токио

Файловете, маркирани като силно чувствителни със строг контрол на разпространението, описват тайно наблюдение на срещи между служители на ГДР и четирима дезертьори от ВМС на САЩ в Токио.

Меморандумът от 27 ноември 1967 г. описва секретни операции на отделите за Съветския блок и Далечния изток. С надпис „RYBAT HPASHA REDIOP“, достъпът до материала е ограничен до висши ръководители на агенции.

Документът потвърждава вътрешното проследяване на американски дезертьори в чужбина и внимателно наблюдение на контактите с комунистическия блок.

Източник: JFK, 1104-10063-70206

Ден 1 на руската инвазия: Хора, коленичили насред бомбардировките в центъра на Харков.

„За мен пълномащабната война на Русия в Украйна преди три години започна с този образ – на хора, коленичили насред бомбардировките в центъра на Харков, за да се молят. Украинската съпротива е историческа, нейният доблестен народ остана силен пред лицето на всички трудности. Поклон пред всички герои!“

Александър Кавтарадзе, преподавател в грузинския държавен университет Иля

Седем години от разгрома на Вагнер в сирийската провинция Дейр ез-Зор.

🇺🇸⚔️🇷🇺 Преди седем години малка група от силите за специални операции на САЩ и техните партньори от Сирийските демократични сили (SDF) бяха изненадващо атакувани от група на сирийските правителствени сили и руски наемници от групата “Вагнер”.

По различни оценки битката завърши с 55-200 загинали в редиците на сирийската армия и руските наемници, докато американските сили нямаха нито един пострадал.

Според официалното изявление на американската армия, около 22:00 ч. местно време в нощта на 7 февруари 2018 г. група от над 500 бойци, включително членове на местни милиции, редовната сирийска армия, шиитски бойци от Лива Фатимиюн и Лива Зайнабиюн, както и руски наемници от групата “Вагнер”, предприеха нападение срещу позиции на Сирийските демократични сили (SDF) – сирийска милиция, съставена предимно от кюрдски бойци, подкрепяна от силите на международната коалиция, начело със Съединените щати.

Подкрепени от танкове T-72 и T-55, правителствените сили започнаха атаката, обстрелвайки базата на SDF с артилерия, минохвъргачки и ракети в това, което американски военни служители описаха като координирана атака. Около 20-30 снаряда паднаха в рамките на 500 метра от щаба.

Според американската армия присъствието на персонал от силите за специални операции на САЩ в атакуваната база е предизвикало отговор от страна на коалиционните самолети, включително бойни самолети AC-130, изтребители F-22 Raptor и F-15E Strike Eagle, безпилотни летателни апарати MQ-9 Reaper, атакуващи хеликоптери AH-64 Apache и бомбардировачи B-52.

Разположените наблизо американски артилерийски батареи, сред които M142 HIMARS също бяха включени в отговора.

Според източници във Вагнер, американските сили са поддържали постоянен контакт с официалния руски офицер за връзка, командирован в Дейр ез-Зор по това време, и са предприели действия едва след като са получили уверения, че в района на бойните действия не се намират сили на редовната руска армия.

Сблъсъците продължиха четири часа и бяха убити около 200 руски и сирийски бойци. В същото време беше ранен един боец на кюрдските милиции. Няма съобщения за убити или ранени войници на САЩ.

Според двама неназовани служители на отбраната на САЩ, цитирани от CNN на 8 февруари, американската армия е преценила, че в сраженията са замесени руски контрактори, като единият от служителите сподели, че някои от тях са били убити при въздушните удари.

Командир на кюрдската милиция и бивш руски офицер също заявиха, че сред участниците в битката е имало руски наемници, които са понесли тежки загуби.

В двете седмици след случая министърът на отбраната на САЩ Джеймс Матис и други американски военни служители заявиха многократно, че американски военни командири са поддържали контакт с официалните си руски колеги преди, по време и след сблъсъка.

На 13 февруари 2018 г. Министерството на отбраната на САЩ публикува некласифицирани кадри, показващи целенасочените въздушни удари на коалицията по танкове Т-72 и артилерийска позиция на руски контрактор в района на Кашам.

Fact check: твърденията на Путин, че Украйна и Русия са "един народ".

Демонстранти се събират във Вашингтон, окръг Колумбия, за да протестират срещу руската агресия в Украйна. Историкът от Рочестър Матю Лено разгледа някои от твърденията, които Владимир Путин направи, за да оправдае нахлуването.
📸 Снимка: Kenny Holston / Getty Images

🔙 „Това е много заплетена история. Но искам да е ясно, че случващото се в Украйна, е брутален акт на агресия без абсолютно никакво оправдание“, заяви Матю Леноу, професор по история от университета в Рочестър, експерт по руска и съветска история, политика и култура на Сталинисткия режим, история на масовите медии и съветските войници във Втората световна война.

Въпреки че историята на украинската държава надали може да бъде проследена по-рано от 1918 г., Леное казва, че „нека сме наясно – днес Украйна е национална държава“, в която резултатите от изборите показва недвусислено, че нейните граждани искат да запазят своята независимост.

Руският президент Владимир Путин направи няколко съмнителни исторически аргумента, преди всичко в своето есе от 5000 думи, озаглавено „За историческото единство на руснаци и украинци“, което беше публикувано на уебсайта на Кремъл през юли 2021 г. В него той развива твърдението си, че украинците и руснаците са „един народ“, като предшественик и аргументация на инвазията в Украйна.

В него Путин твърди, че Украйна не е съществувала като отделна държава и никога не е била нация. Вместо това, според него украинската националност винаги е била неразделна част от триединната националност: руска, белоруска и украинска. Освен това той смята, че трите народа споделят общо наследство – наследството на царство, известно като Киевска Рус (862–1242), което е било свободна средновековна политическа федерация, която е обхващала части от съвременна Беларус, Украйна и Европейска Русия.

„Когато Путин твърди, че това е наследството на тези три славянски народа – в известен смисъл той не греши. Но няма непрекъсната линия, която може да бъде проследена от онази група княжества от XII век до съвременната руска или украинска държава”, казва Леное, който е автор на Closer to the Masses: Stalinist Culture, Social Revolution, and Soviet Newspapers (Harvard University Press, 2004) и The Kirov Murder and Soviet History (Yale University Press, 2010). В момента завършва третата си книга, условно озаглавена Emotions, Experience, and Apocalypse in the Red Army, 1941–1942.

Украйна, от своя страна, също сочи в декларацията си за независимост непрекъснато съществуваща държава от 1000 г. Леное казва: „Днес и руснаците, и украинците правят твърдения за техния пряк произход от Киевска Рус, които са просто митични и погрешни.“

В течение на вековете земите на съвременна Украйна са последователно поглъщани, контролирани или превзети от Монголската империя, Полско-Литовската държава, Австро-Унгарската империя и Руската империя, докато Кримското ханство в продължение на близо три столетия е васал на Османската империя. Между световните войни части от Западна Украйна са били управлявани от Полша, Румъния и Чехословакия.

Дори само в първата половина на 20-ти век, териториалните изменения на Украйна са „сложни и объркващи“, каза Матю Леноу.
📸 Илюстрация: University Illustration / Michael Osadciw

Накратко, териториалната и етническа история на Украйна е „сложна и объркана“. Естествено, нейната история е тясно преплетена с руската, но също така е преплетена и с полската история, с историята на гръцката православна църква, дори с румънската история и историята на тюркските народи в Евразийската степ.

В следващите редове историкът от Рочестър проверява някои от историческите твърдения на Путин и обсъжда идеите за нация и държавност, особено по отношение на Украйна.

Какво разбират историците под „нация“ или „националност“?

• Противно на общоприетото схващане, нацията не е нещо, което е съществувало от векове или хилядолетия, с произход от далечното минало.

Историците не смятат нациите за съществуващи от незапомнени времена. Вместо това те възникват от процес, който понякога е съвсем умишлен. Често раждането на една нация върви ръка за ръка с повишената грамотност на хората, въвеждането на всеобщо училищно образование; държавата има определени граници, централна бюрокрация, която е професионална и не е свитата на благородник. Едно от наследствата на Просвещението е идеята, че всяка нация заслужава държава.

Кога за първи път Русия и Украйна възникват като държави?

• Руската държава се появява около 1450 г. Украйна се появява като държава едва в началото на XX век.

Историята на руската държава, за разлика от руската нация, може да бъде проследена до средата на XV век в княжество, наречено Московия. В същото време историята на украинската държава дава началото си през 1918 г. В този ред на мисли да се твърди, че е имало украинска нация през 1000 г. от н.е., е анахронизъм. Тогава не е имало украинска нация, както не е имало и руска нация.

Масовият украински национализъм се появява в следствие на травмите на 20 век. Сега в Европа има много държави, които досущ като Украйна нямат дългогодишна традиция на държавност. Владимир Путин твърди, че няма украинска история, отделна от руската такава, което не е вярно. Говорещите украински език и земите на съвременна Украйна, има много различна история.

Понякога те са разделени между различни държави и царства, но в по-голямата част от времето те взаимодействат помежду си, говорят общ език и развиват обща идентичност, особено след средата на XIX век.

Какво превръща украинските земи в място на „граници и смесване“?

• Украйна е район с различни етноси, включително номади, без ясни религиозни или физически граници.

Думата „Украйна“ произлиза от славянски корен, който означава „граница“, „ръб“, „край“ или „покрайнини“. Украинските земи винаги са били място на граници и смесване, въпреки че самата държава все още не е съществувала, включително границата между степта и горската зона, което е изключително важно от гледна точка на видовете хора, които са живели тук.

С течение на времето има смесване на редица етноси: различни славянски етноси и тюркски народи. В крайна сметка се получават евреи, германци, хора, които в даден момент започват да се наричат ​​поляци, гърци, хора, които говорят ирански езици и т.н.

Не по-малко размити са и религиозните граници – на източноправославната и римокатолическата християнска църква, с добавен ислям.

Каква е ролята на казаците в украинската история и държавност?

• Чрез въстание те създават украинска казашка държава, Казашкият хетманат, просъществувал от 1648 до 1764 г.

Казаците живеят в степите, а общностите им са силно военизирани; доста бързо стават православни и до голяма степен славяноезични. Те са рибари или земеделци; често живеят в защитени крепости и реки и изкарват голяма част от прехраната си чрез набези в съседните земи – на кримските татари и османските турци.

Цялата област на украинската степ е известна като диви полета и на практика е била свободна зона. Казаците се смятат за свободни хора, което е изключително важно, и упражняват военна диктатура с елементи на демокрация. Контролирането на степта е нещо, към което се стремят както Москва, така и Полша. Поради тази причина и двете се опитват да използват казаците: Москва ги използва в ролята на наемници и ги снабдява с оръжие, а по-късно същото ще направи и Жечпосполита.

Тук е моментът да отбележим Богдан Хмелницки – казак, който повежда въстанието срещу полско-литовското кралство през 1648 и 1649 г., довеждайки до създаването на царството на украинските казаци – Казашкото хетманство, което не е свързано пряко с историята на съвременната украинска държава, но е считано от украинците като важна част от наследството на техните земи. Хмелницки трябва да маневрира между Русия, Полша и Османската империя, за да запази независимостта си.

Отговорът на запорожките казаци, известна картина на Иля Репин (1844–1930), изобразяваща украинския идеал за диви, свободни казашки воини. Смята се, че маслената картина показва сцена от 1676 г. на легенда, според която казаците изпращат обиден отговор, примесен с вулгарности и ругатни, на ултиматум на султана на Османската империя Мехмед IV, изискващ от казаците да се подчинят на Османско владичество.
📸 Илюстрация: Ilya Repin

В крайна сметка Хетманството е принудено да установи васални отношения с Московското царство в Переяславското споразумение от 1654 г. Вторият Переяславски събор през 1659 г. допълнително ограничава независимостта му, а Андрусовският договор от 1667 г., състоял се без никакви негови представители, урежда границите на Руското царство и Жечпосполита, разделяйки хетманството на две части по протежение на река Днепър (в Левобрежна и Дяснобрежна Украйна).

След неуспешен опит от страна на хетман Иван Мазепа за прекъсване на отношенията с Русия през 1708 г., цялата територия на хетманството е анексирана и включена в Киевска губерния на Руското царство, като казашката автономия е силно ограничена.

Императрица Екатерина II премахва официално институцията на хетмана през 1764 г. Не след дълго хетманството се преименува на Малоруска губерния в състава на Руската империя, като последните остатъци от административната му система са заличени през 1782 г.

Владимир Путин твърди, че руснаците са „освободили“ казаците, но както вече стана ясно, това не е точно така и те са били изправени принудителен „избор“.

Путин твърди, че украинската идентичност е изкуствено творение. Прав ли е?

• Путин е около една четвърт прав – отчасти защото е наясно със съвременните изследвания на украинската идентичност.

Путин очевидно има предвид широко разпространения мит, че украинската идентичност е създадена в средата на XIX век от поляци и няколко „заблудени“ украински интелектуалци.

Сега, както и с много от това, което Путин или някой от неговото обкръжение твърди, той е наясно с някои съвременни изследвания, в които има не повече от 1/4 истина. В средата на XIX век, когато интелектуалците започват да обсъждат идентичността и да съставят украинска граматика, селяните не биха могли да се интересуват по-малко: те са почти изцяло неграмотни, те не биха се помислили за украинци, те биха се помислили за православните хора, идентифицирани по своето село, може би се идентифицират с позицията си в живота - като селянин или гражданин. Същото важи и за Русия, може би с тази разлика, че след нашествието на Наполеон от 1812 г. благородниците започват да се смятат силно за руснаци.

Не по-късно от 1816 г. ще откриете началото на писмения украински език, в съчетание с нарастващ романтичен интерес към казаците в образа на благородни пирати, авантюристи и борци за свобода. И докато казаците са историческа памет, споделена и от руснаците, и от украинци, те се превръщат в ключов елемент за украинската идентичност.

Средата на XIX век е белязана от появата на интелектуалци и писатели като Тарас Шевченко (1814–1861) и Микола Костомаров (1817–1885), които черпят от това, което разпознават като украинско наследство, датиращо от казашкия хетманат и според тях самите, назад от Киевска Рус. Противно на твърдението на Путин, тези хора не са поляци, а украинци, поданици на Руската империя.

В действителност Костомаров е един от основоположниците на украинския национализъм. Неговата визия е интересна, тъй като самият той е това, което бихме описали като „либерал“. Той вярва, че свободата е естественото състояние на украинския народ, поради което рано или късно ще извоюва независимостта си от Руската империя и ще поведе и останалите народи по света към свободата.

Путин твърди, че по същество модерна Украйна е създадена от Германската и Австро-Унгарската империи. Вярно ли е това?

• Централните сили са коалиция от Първата световна война, съставена основно от Германската империя и Австро-Унгария. Твърдението, че са спонсорирали независима държава Украйна, е невярно.

Всъщност това са пълни глупости. Путин базира това на факта, че в даден момент украинските лидери са потърсили подкрепата на Централните сили, за да спасят движението си за независимост от болшевиките. Но към този момент движението за украинска автономия или независимост вече е факт и то от поне три поколения. Така че това твърдение е откровена лъжа

Продукт ли е съвременна Украйна на болшевишката епоха, както твърди Путин?

• Путин довежда до крайност разбирането, че Съветите спонсорират различни националности, включително Украйна, която по-късно се отделя от Съветския съюз.

Политиката на „коренизация“, налагана от ранните съветски власти, всъщност се стреми да изгради различни нации в културно отношение, защото те искат да предотвратят заплахата от избухване на бунтове на националистическа основа, които да се превърнат в заплаха за комунистическата власт.

Вместо да разчитат на груба сила, идеята е да се създадат отделни републики, които се намират под политическия контрол на Москва, но в същото време имат широка културна автономия. В известен смисъл може да се говори за неизменно съществуване на украинската държава от 1918 г. досега, тъй като номинално тя притежава автономия в рамките на Съветския съюз. Както става ясно по-късно, въпросната идея за автономия в много отношения се оказва фалшива, но все пак беше важно да бъде отбелязана.

В началото болшевиките насърчават украинския език и култура със изграждането на мрежа от украински, вместо руски езикови училища. През 30-те години обаче Сталин прекратява въпросната политика, тъй като според него тя насърчава междуетническото насилие до степен, застрашаваща териториалната цялост на СССР.

Освен това е загрижен, че най-западните малцинства в Съветския съюз, които по-рано са третирани с целенасочена доброжелателност с цел пропагандна, насочена към членовете на същите етнически групи, останали в съседните страни (улеснявайки бъдещотото им национално обединение, а от там и до съветско териториално разширение), стават все по-уязвими на чуждо влияние и е налице реална опасност те да бъдат превърнат в „пета колона“ на съседни страни с експанзионистични намерения.

Въпреки това, в много отношения политиките, насърчаващи националните идентичности, различни от руската, остават в сила през цялата съветска история. А Путин тиражира това, че болшевиките всъщност са създали цели нации.

Някои съвременни историци смятат, че съветските власти създават собствен национален проблем, тъй като впоследствие спонсорираните от тях националности се отделят при разпадането на СССР. Това, което прави Путин е да доведе въпросната гледна точка до нейната крайност с твърдението, че украинската държава, народ и самосъзнание не съществуват докато болшевиките не взимат решение да я поощряват. Както вече стана ясно, това не отговаря на истината.

Приветстваха ли украинците нахлуването на нацистка Германия през 1941 г.?

• В най-западните части на Украйна - да, но само в началото, след което бързо става ясно, че нацистите са дори по-лоши от сталинистите.

Едно от твърденията, които ще чуете, е, че когато идват германските войски, те са посрещнати с хляб и цветя, а украинските селяни развяват знамена с нацистки свастики. Омразата към съветската колективизация е факт, така че в далечните западни региони германците вероятно са добре дошли. Въпреки че не е ясно какво се случва в останалата част на Украйна, бързо става ясно, че нацистите са дори по-лоши от сталинистите.

Украинците като цяло ненавиждат немската окупация, но въпреки това сред украинците е налице широко разпространено сътрудничество в Холокоста, основано на дългогодишен антисемитизъм. Няма съмнение, че полицейски части с участието на украински доброволци са замесени в масови убийства на евреи.

В същото време обаче е вярно, че близо 2500 украинци са идентифицирани от Световния център за възпоменание на Холокоста „Яд ва-Шем“ като принадлежащи към „праведниците сред народите“ – почетно название за всички неевреи, помагали на евреи по време на Холокоста .

Какво ще кажете за твърдението на Путин, че Украйна трябва да бъде денацифицирана днес? Украйна има ли проблем с неонацистите?

• Твърдението на Путин, че се бори за денацификация в Украйна, е изкривяване на историята, използвано като поредния претекст за оправдаване на агресията му.

Това е много сложна ситуация. Споменът за Организацията на украинските националисти (ОУН) и Холокоста е част от доводите,които Путин изтъква в подкрепа на твърдението си, че в Украйна има фашистки или неонацистки елементи.

Наистина, обезпокоително е, че през 2012 г. Степан Бандера [украински националистически лидер, замесен в антисемитизъм и терористична дейност, както и известен нацистки колаборационист], е обявен официално от правителството на страната за „Герой на Украйна“.

И все пак трябва да се отбележи, че това решение срещна широка опозиция в Украйна. И да, вярно е, че в страната има неонацистко движение, което поглежда назад във времето и вижда положителен спомен в организации като СС, например. Изборната подкрепа за тези хора достигна своя връх през 2012 г. от около 10 процента; оттогава спадна до под 5 процента.

В лицето на Владимир Зеленски страната има президент от еврейски произход, който е загубил свои роднини в Холокоста. Така че, в Украйна има антисемитизъм, но с течение на времето той става все по-маргинален.

А що се отнася до твърдението на Путин, че нацисткият режим в Киев е ръководен от евреин – тук вече навлизаме в някаква наистина абсурдна територия.

Смятате ли, че Путин вярва на твърденията си относно историята на Украйна?

• Да. Смятам, че Путин вярва на това, което говори.

Като подрастващ в годините на Съветския съюз той е възпитан именно в тази гледна точка за Украйна. Днес тя е смесена с неговите разбирания за американската хегемония и продължаващото съществуване на НАТО след края на Студената война, и комбинира всичко това с личното си убеждение, че Украйна е неразделна част от руския свят.

Това го кара да слага знак за равенство между европейската интеграция на Украйна, без значение дали става дума членство в ЕС или НАТО, и нахлуване в Русия.

Путин е отчаян човек: международната позиция на Русия преди инвазията беше незавидна, сега тя се намира в безпрецедентна изолация. В същото време с действията си Путин доведе до най-големия си кошмар. Ако в миналото е имало слаб украински национализъм, той никога вече няма да бъде слаб. Украйна ще последва примера на Полша – страна, която можеш да превземеш, но не и да задържиш.

И не на последно място, с действията си Путин неволно обедини западния свят, включително страни като Япония и Южна Корея, в безпрецедентна коалиция за отпор на руската агресия. Ключова роля в нея заеха дори страни като Германия и Япония, които освен това отбелязаха рекордни увеличения на военните си бюджети – нещо, което беше немислимо преди пълномащабната война, главно заради наследството от Втората световна война.

Как бихте описали решението на Путин да нахлуе?

• Това е ирационален ход, воден от възприятието на Путин за заплаха за Русия.

Това е акт на отчаян човек, който наистина мисли, че има екзистенциална заплаха за Русия заради възможно разширяване на НАТО. И това е неговата суета. Красноречиво доказателство, че хората не са задължително рационални и че простите версии на теорията за рационалния избор не работят. Подобен ход е ирационален на всяко ниво. Ход, който може да доведе до непредвидими последствия.

В известен смисъл, това е емоционалната му привързаност към подобен вид исторически претенции и убеждението му, че разпадането на Съветския съюз е унижение, което трябва да бъде отмъстено.

Пета пехотна бригада на израелската армия по време на арабско-израелската война (1948 г.)

🇮🇱 Елементи от пета пехотна бригада “Гивати” на израелските отбранителни сили по време на първата арабско-израелска война от 1948 г. За евреите тя е позната като “освободителна”, а арабите я наричат “катастрофата“.

Бригадата е създадена през 1947 г. и на практика е участвала във всички въоръжени конфликти, кампании и операции в историята на израелската армия в продължение на 78 години. Любопитно е, че 84-та редовна пехотна бригада „Гивати“, създадена през 1983 г., носи същото име, но не е неин наследник.

Тя е една от петте пехотни бригади на израелската армия и е една от двете пехотни бригади, които са част от Южното командване. Съставена е от три батальона, като всеки от тях включва роти с определени функции. Характерният външен вид на военнослужещ от бригадата е лилава барета и черни ботуши.

Бригадата отговаря заедно с други сили за борбата с тероризма в района на ивицата Газа. Нейните войници бяха първите, които използваха щурмовата пушка MTAR-21 Tavor. През януари 2005 г. началникът на Генералния щаб удостои разузнавателния батальон на бригадата с медал за заслуги заради неговата отлична работа в Газа.

Като една от първите създадени пехотни бригади, тя участва в много битки по време на Войната за независимост през 1948 г. Разформирована е през 1956 г., за да бъде възстановена като резервна бригада. Действащата бригада е възстановена през 1983 г. по време на Първата ливанска война.

Бригадата е дислоцирана на държавната граница с Ливан, както и в ивицата Газа. След изтеглянето от Южен Ливан през 2000 г. тя е обявена за част от Южното командване и е разположена в района на Ивицата Газа, където взима участие в много антитерористични операции. Оттогава нейните сили са разположени на всяка от границите на Израел и в Юдея и Самария.

📌 Ето и някои бързи факти за бригадата:

• Цветът на бригадата е избран от дъщерята на нейния първи командир полк. Йехуда Дувдеван, чийто любим цвят е лилаво.
• Маршът на баретите първоначално е бил с дължина 84 км, колкото е номерът на бригадата.
• Батальонът “Ротем”, който е най-млад от трите, започва като религиозна рота. Смята се за ултраортодоксална мъжка бойна единица и е напълно отделен от жените.
• Батальони на бригадата са: “Шакед” (424-ти), “Цавар” (432-ри), “Ротем” (435-ти), разузнавателен (846-ти)