Април 1945: Масовото самоубийство на обикновените германци в края на Втората световна война

🔙 Април 1945 г. Последните дни от Втората световна война в Европа. Отбраната на Нацистка Германия се срива, западните съюзници настъпват през река Рейн, а Червената армия помита страната от изток, като извършва огромни зверства.

На 30 април нацисткият фюрер Адолф Хитлер се самоубива с куршум в главата. Мнозина лидери на Третия райх правят същото. Но те не са единствените, които отнемат живота си. До 8 май, деня на безусловната капитулация на Нацистка Германия, хиляди обикновени германски мъже, жени и деца се самоубиват в безпрецедентна вълна от покруса.

Това е история, разказана от германския автор и историк-документалист Флориан Хубер в неговия бестселър от 2015 г. Излиза във версия на английски език 4 години по-късно под заглавието „Обещай ми, че ще се застреляш: Падението на обикновените германци, 1945“ от британското издателство Allen Lane.

„Какво е подтикнало цели семейства, които в повечето случаи вече са издържали години на лишения, въздушни бомбардировки и смърт в битки, да направят това?“, пита описанието на книгата от Allen Lane. Това е въпросът, на който Хубер се опитва да отговори чрез свидетелства на очевидци и архивни проучвания.

Най-голямото масово самоубийство в Германия

Книгата се фокусира върху малкото градче Демин в североизточна Германия, където до 1000 германци от 15000 души население се самоубиват. Сред тях има дори деца, чиито родители са ги призовали да го направят. Някои родители дори отнемат живота на собствените си деца, преди да убият себе си.

„В продължение на години хората са били индоктринирани от германската пропаганда за това какво неизбежно ще се случи, ако враг стъпи на германска земя“, обясни Хубер в свое интервю за DW през 2015 г. Слуховете за плячкосване, изнасилвания и варварски осакатявания, извършвани от Червената армия, ужасяват германците.

„Хората са вярвали, че единственият начин да избягат от тези ужаси е самоубийството“, каза авторът. Удавяния, разстрели, обесвания и поглъщане на отрова са били най-често срещаните средства за отнемане на живота.

Въпреки че Демин се счита за най-мащабното масово самоубийство в германската история, Хубер подчертава, че градът далеч не е изолиран случай, като страхът и паниката не са се ограничавали само до настъплението на съветската армия.

„Много хора са чувствали вина и съучастие. Страхували са се от това, което може да последва. Мнозина дори не са могли да си представят какъв може да бъде светът след тези 12 години в извънредно положение“, подчертава той. „Това чувство за обреченост не е било ограничено само до жителите на Източна Германия. То преобладава в цялата страна... Цели семейства са се самоубивали в цяла Германия.“

Табу по време на комунизма

Докато английските издатели определят книгата като „потулена“ история и „една от последните неразказани истории на Третия райх“, британският ежедневник The Guardian отбелязва, че европейският историк Кристиан Гьошел е изследвал темата в своята книга от 2009 г. „Самоубийството в нацистка Германия“.

Но когато първоначално през 2015 г. книгата му е публикувана, Хубер споделя, че темата е била табу в Германия толкова дълго заради твърдата позиция на комунистическата партия в бившата ГДР срещу всичко, което хвърля лоша светлина върху Съветския съюз и Червената армия.

Освен това мнозина от онези, които са били освободени от нацистката власт след войната, са гледали на онова време като на облекчение, а често дори като на празник. „Но това, което много други видяха, е обратното“, казва Хубер. „До такава степен, че са вярвали, че нямат друг избор, освен да сложат край на живота си.“

 

📸 Снимка: Американски войници по време на отпуск в Париж четат военния вестник на САЩ „Stars and Stripes“, чието заглавие на първа страница съобщава за смъртта на Хитлер. Германският диктатор се самоубива на 30 април 1945 г. след колапса на Третия райх. (Corbis/Getty Images)

40 години след Чернобил: от съветското мълчание тогава до руските удари по саркофага днес.

🔙🚨 В 01:23 ч. на 26 април 1986 г. четвърти енергоблок на АЕЦ Чернобил преминава през неконтролируемо нарастване на мощността по време на изпитание на турбогенератор и експлодира.

Съветският графитен реактор РБМК-1000 – конструкция, чиито недостатъци съветското ядрено ведомство години наред крие дори от собствените си оператори – гори в открито небе в продължение на цели 10 дни. Радиоактивният облак е достигнал Скандинавия, преди ръководството на Съветския съюз да признае, че изобщо се е случило нещо: сигналът тръгва не от Москва, а от шведската централа „Форсмарк", където на 28 април техници засичат необяснимо замърсяване по обувките на колегите си.

Прикриването е втората катастрофа след катастрофата. Жителите на Припят, близо 49 000 души, продължават нормалния си живот цяло денонощие, докато местните партийни структури отлагат евакуацията в очакване на разпореждане отгоре. На 1 май, докато реакторът все още гори, в Киев и Минск се провеждат традиционните за онзи период манифестации за Деня на труда, изпратени на улицата от ръководство, на което вече е известно, че радиационният фон е многократно над допустимия. Михаил Горбачов се обръща към съветските граждани едва на 14 май – 18 дни след аварията.

Цената на тази информационна тишина никога няма да бъде измерена точно. 31 души загиват в седмиците след експлозията – пожарникарите и операторите, които първи влизат в горящия блок, без да знаят какво точно гасят. Дългосрочните оценки за допълнителната смъртност варират значително: Световната здравна организация говори за около 4000 допълнителни смъртни случая от рак сред най-силно облъчените групи, но независими епидемиологични проучвания дават по-високи числа.

Икономическите щети също са предмет на спорове – оценка на правителството на Беларус от 2005 г. изчислява дългосрочната тежест за страната през 30-годишен период на около 235 млрд долара, а обобщените сметки за трите най-засегнати държави в различни последващи анализи се изкачват до порядъка на 700 млрд долара, което подрежда Чернобил сред най-скъпоструващите технологични катастрофи в историята.

Срещу машината на цензурата застава друга съветска реалност – тази на ликвидаторите. Между 1986 и 1990 г. през 30-километровата зона преминават по различни оценки между 600 000 и 800 000 души: пожарникари, военни, миньори, които прокопават тунел под реактора, за да го охладят отдолу, и т.нар. „биороботи" – войници, които с лопати разчистват графита от покрива на трети блок, тъй като дистанционно управляваните машини не успяват да сработят в радиационното поле. Престоят на покрива се измерва в секунди. Много от тях получават дозите на цял живот за минути работа и до края на дните си носят последствията – често сами, без признание и адекватно лечение. Без тяхната жертва саркофагът, набързо излят над разрушения блок до края на 1986 г., нямаше изобщо да съществува.

Тази история – за ядрената катастрофа, прикрита от Империята на злото, и за обикновения човек, платил цената за мълчанието на престъпния режим – днес е по-актуална от всякога. На 24 февруари 2022 г. в първите часове на пълномащабната инвазия в Украйна, колона на руските въоръжени сили преминава през Чернобилската зона по пътя си към Киев и поема физически контрол над централата и нейния персонал. Украинските оператори са задържани на смени с дължина над 30 часа в продължение на пет седмици. Руските войски прокопават окопи и землянки в т.нар. Червена гора – най-силно замърсения участък в зоната – повдигайки прах със стронций-90 и цезий-137, който десетилетия е бил сравнително стабилизиран в почвата. След фиаското на руската офанзива срещу Киев и изтеглянето от цяла Северна Украйна към края на март 2022 г. украинските и международните инспектори документират разрушени лаборатории, разграбено оборудване и разпръснати източници на радиация.

Чернобил не е изключение, а прецедент. На 4 март 2022 г. руските войски окупираха Запорожката АЕЦ – най-голямата ядрена централа в Европа, с 6 енергоблока – превръщайки я във военен склад, в която се съхранява техника и боеприпаси в машинните зали. Оттогава МААЕ многократно съобщава за прекъсвания на външното захранване на централата, които я принуждават да мине на дизелови генератори за охлаждане на отработеното гориво – сценарий, който при достатъчно дълъг срок и достатъчен брой повреди води до авария по сценария от Фукушима през 2011 г.

На 14 февруари 2025 г. руски дрон удря Новия безопасен саркофаг над 4-ти блок в Чернобил – конструкцията на стойност около 1,5 млрд евро, изградена с финансиране от ЕБВР и над 40 държави донори и поставена на място през 2016 г. Поражението по външната обвивка е документирано от украинските власти и потвърдено от МААЕ; пълната оценка на дългосрочните щети по херметичността все още не е завършена.

Урокът от 1986 г. беше, че държава, която поставя ведомствения си престиж над сигурността на гражданите, превръща овладяем инцидент в катастрофа от континентални мащаби. Урокът от февруари 2022 г. насам е, че същата държава, в нов институционален вид, е готова да използва ядрена инфраструктура – своя и чужда – в ролята на лост за военен и политически натиск, разчитайки европейските общества да не повярват, че такова нещо изобщо е възможно. Ликвидаторите от 80-те години закриха реактора с цената на здравето и живота си. Защитата на украинските атомни централи днес, и на радиоактивното наследство в зоната на отчуждение на Чернобил, отдавна не е въпрос само на украинска отбрана, а на европейската ядрена сигурност. За да не сме отново свидетели на кошмарния епизод от пролетта на 1986 г.

Йом Хацикарон 2026: Израел отдава почит на 30 961 загинали войници и жертви на терора

🇮🇱 Със залез слънце на 20 април Израел влиза в Йом Хацикарон – Деня на възпоменанието за загиналите военнослужещи, полицаи, членове от службите за сигурност и жертвите на терора. В 20:00 часа местно време 1-минутна сирена прекосява страната и животът замира; на следващия ден в 11:00 звучи втора, 2-минутна сирена – преди основните церемонии на 52-те военни гробища. След залез слънце във вторник, при ритуал на планината Херцел в Йерусалим, траурът отстъпва своето място на Йом Хаацмаут – Деня на независимостта.

Цифрите тази година са тежки. Според данни на Израелските отбранителни сили (IDF) общо 30 961 израелски граждани са намерили смъртта си във войни и терористични атаки срещу страната. Министерство на отбраната в Йерусалим води собствен регистър на падналите в защита на страната още от 1860 г. Между Йом Хацикарон миналата година и днес към списъците са добавени 174 военнослужещи и 79 цивилни, загинали в резултат на бойни действия и тероризъм, както и 54 ветерани с увреждания, починали от усложнения от раните си – също признати за паднали на служба.

Образът, с който израелското общество описва този ден, остава неизменен – почукването на вратата. На своите страници в социалните мрежи ЦАХАЛ припомня, че „едно единствено почукване е променило живота на хиляди семейства завинаги“. Офицерите по оповестяване, които крачат от дом до дом с вестта, че синът, дъщерята или съпругът няма да се върне, са част от самата тъкан на държавата.

Тазгодишното възпоменание преминава в крехък оперативен момент – след интензивната обмяна на удари с Иран през изминалата година и при временен режим на тишина по северната граница с Ливан. Част от имената, прочетени тази седмица, принадлежат именно на военнослужещи, паднали в битките срещу Хизбула, с което реалността на непрекъснатата отбрана става осезаема и в числото, и в мълчанието.

В Йом Хацикарон гражданският живот в Израел се подчинява изцяло на паметта. Всички места за развлечение затварят врати, тв каналите излъчват имената на загиналите, а над военните гробища израелските знамена са спуснати наполовина до края на деня. При вдигането им обратно започва Йом Хаацмаут – напомняне, че Израел започва да празнува своята независимост, едва след като отдаде почит към онези, които дадоха най-ценното си в нейно име.

На мястото на Катинското клане Москва откри изложба за „полската русофобия"

🇷🇺⚔️🇵🇱 В навечерието на Деня за възпоменание на жертвите от Катин в мемориалния комплекс „Катин" в Смоленска област бе открита мобилна изложба „10 века полска русофобия", организирана от Руското военно-историческо дружество (РВИО), ръководено от Владимир Медински, съветник на президента Владимир Путин и бивш министър на културата. Изложбата беше показана за първи път в Москва през октомври 2025 г. и ще остане в Катин до средата на май, съобщи днес Радио Свобода.

Според описанието на уебсайта на РВИО експозицията се фокусира върху „омразата на полските елити към Русия" през различни периоди от историята и твърди, че тази враждебност се е изразявала в „завладяване на руски територии" и „унищожаване на руския, беларуския и малоруския народи". Независими руски издания, сред които Meduza, „Новая газета" и „Ехо", изтъкнаха абсурдността на избраното място.

Мемориалният комплекс „Катин" отбелязва едно от най-тежките престъпления на съветската власт спрямо полския народ. През пролетта на 1940 г. агенти на НКВД екзекутират систематично полски военнопленници на три основни места: в Катинската гора край Смоленск, в затвора на НКВД в Харков (телата са погребани край Пятихатки) и в затвора в Калинин – днешен Твер (погребани в Медное). Общият брой на жертвите на т.нар. Катинско клане достига 22 000 души – офицери, полицаи, интелектуалци и други представители на полския елит. Екзекуциите са извършени по решение на Политбюро на ВКП(б), подписано от самия Сталин.

Десетилетия наред Москва приписва престъплението на Нацистка Германия. Едва през 1990 г. съветските власти признаха своята отговорност, а през 2010 г. Държавната дума на Руската федерация официално потвърди, че клането е извършено по заповед на Сталин и други съветски ръководители.

Катинското клане обаче не е изолиран епизод. След съветската инвазия на 17 септември 1939 г. осъществена по силата на пакта Молотов-Рибентроп, Червената армия окупира над 200 000 кв.км. полски територии, чието население възлиза на повее от 13 милиона души. Между 1940 и 1941 г. съветските власти депортират над 1,2 милиона полски граждани в четири вълни към Сибир, Казахстан и други отдалечени райони. По оценката на историка Норман Дейвис почти половината от депортираните загиват преди подписването на споразумението Сикорски-Майски през 1941 г. Около 100 000 полски граждани са арестувани през двете години на съветска окупация, а НКВД провежда целенасочена кампания от убийства и репресии срещу полски военни, полицаи, свещеници и представители на интелигенцията.

Разполагането на изложба с подобно послание именно на територията на масов гроб на жертви на съветския режим е не просто провокация, а целенасочено изкривяване на историята. Логиката на експозицията обръща ролите на жертва и извършител: народът, чиито граждани са разстрелвани, депортирани и репресирани от съветската власт, е представен като носител на вековна „омраза" към Русия. Изборът на Катин като площадка за тази теза е особено показателен, тъй като превръща мемориалното пространство от място на признание и покаяние в инструмент на ревизионизъм, който фактически обезсмисля признанието, направено от руските власти през 1990 и 2010 г.

В сходна посока Кремъл подготвя изменения в Наказателния кодекс, предвиждащи наказания за „русофобия". Агенция „Интерфакс" съобщи, че разполага с правителствен документ, одобряващ законопроект, изготвен от група депутати. Предложението предвижда възможност за задочно осъждане на лица, обвинени в русофобия, както и забрана за заемане на дадени длъжности или упражняване на дейности в Русия. Самото правителство обаче призна, че мярката вероятно ще се окаже неефективна, тъй като е насочена предимно към лица извън страната.

„I ended eight wars. A ninth is coming.“

🕊️ „I ended eight wars. A ninth is coming. But I ended eight wars. Nobody's ever ended one war. Who's ended one? Nobody. I ended eight.“

Тези думи на американския президент Доналд Тръмп, повтаряни в различни форми от миналото лято насам и кулминирали в обръщението му към Конгреса на 24 февруари 2026 г., представляват най-мащабното и лесно проверимо преувеличение в реториката на съвременната външна политика на САЩ. Твърдението включва в себе си три отделни тези: че Тръмп е прекратил осем войни, че никой друг президент не е прекратил нито една и че предстои девета. И трите заслужават да им се обърне специално внимание.

В обръщението си пред двете камари Тръмп изброи поименно 8-те конфликта: Камбоджа и Тайланд; Пакистан и Индия; Косово и Сърбия; Израел и Иран; Египет и Етиопия; Армения и Азербайджан; Конго и Руанда; и войната в Газа, за която добави, че „протича на много ниско ниво“. Самият списък обаче разкрива повече за амбицията на твърдението, отколкото за реалността зад него.

Примирието в Газа, постигнато на 15 януари 2025 г. с посредничество от САЩ, Катар и Египет, колабира на 18 март същата година, когато Израел поднови военните си операции. По данни на т.нар. здравно министерство на Газа, контролирано от Хамас, над хиляда палестинци са загинали след подновяването на бойните действия. Нещо повече, значителна част от преговорната работа бе извършена от екипа на предшественика на Тръмп – Джо Байдън, като съветникът му по националната сигурност Брет Макгърк беше водещ в преговорите, според New York Times. Да се нарече този конфликт „приключен“ е фактически невярно, но въпреки това по ирония на съдбата остава най-смисления успех по отношение на мироопазващите усилия на Тръмп.

Примирието между Индия и Пакистан от 10 май 2025 г. бе постигнато след кратък, но опасен сблъсък между двете ядрени държави, разменили ракетни и въздушни удари. Това вероятно е най-оспорваният елемент от списъка. Индийският външен секретар Викрам Мисри заяви категорично, че „примирието е резултат от двустранни преговори, инициирани от Пакистан, и нито една трета страна, включително САЩ, не е участвала в процеса“. Пакистанският премиер Шариф, от друга страна, отдаде на Тръмп „ключова роля“, заедно с Катар, Саудитска Арабия, Турция, Великобритания и ООН. Реалността вероятно е някъде между двете позиции, но опровержението на Индия прави проблематично недвусмисленото приписване на заслугата на Белия дом.

Примирието между Израел и Иран от 23 юни 2025 г. сложи край на 12-дневна война е един от основателните елементи в списъка. Тръмп действително упражни натиск и върху двете страни, включително ругатни на живо по телевизията по адрес на двете столици за нарушения на примирието в първите часове след влизането му в сила. Въпреки нестабилното начало, примирието устоя до февруари 2026 г. Справедливо е да се каже, че американската намеса тук беше решаваща.

Случаят с Тайланд и Камбоджа илюстрира друг проблем – крехкостта на постигнатото. Първото примирие от 28 юли 2025 г. беше постигнато с посредничество от Малайзия, а не от САЩ, но беше нарушено само няколко месеца по-късно, когато Тайланд обвини Камбоджа в инцидент с противопехотна мина в район по границата между двете страни и прекрати изпълнението му. През декември Тайланд нанесе въздушни удари по военни обекти на територията на Камбоджа. Второ примирие беше сключено на 27 декември, но и то беше нарушено още в първите дни на новата година. Да се твърди, че конфликтът между двете страни е „приключен“ от Тръмп е меко казано преувеличено.

Мирното споразумение между Армения и Азербайджан, подписано в Белия дом на 8 август 2025 г. от двамата държавни глави – премиера Пашинян и президента Алиев – е най-солидното постижение в списъка. Страните се ангажираха да сложат край на враждебните действия, да отворят граници и да установят дипломатически отношения. Транзитният маршрут през арменска територия дори беше наречен на Тръмп – Trump Route for International Peace and Prosperity (TRIPP). Анализатори от Carnegie Endowment for International Peace обърнаха внимание обаче, че въпреки историческото значение на срещата, ключов въпрос остава дали споразумението ще бъде ратифицирано и приложено на практика.

Споразумението между ДР Конго и Руанда, подписано на 4 декември 2025 г. в Института за мир на САЩ, се разпадна в рамките на часове. Подкрепяната от Руанда групировка М23 поднови своето настъпление веднага след това, при което беше докладвано за смъртта на 400 цивилни в провинция Южно Киву. NPR отбеляза през декември: „Тръмп обяви мирно споразумение между Конго и Руанда, но боевете не са спрели“. Самите САЩ обвиниха Руанда, че подхранва конфликта въпреки подписаното споразумение.

Останалите два конфликта са от първия мандат на Тръмп и повдигат допълнителни въпроси. Споразумението между Сърбия и Косово от септември 2020 г. беше рамка за икономическа нормализация, а не прекратяване на война – между двете страни не е имало активен военен конфликт от над четвърт век. Към септември 2021 г. от 16-те точки в споразумението само една беше изпълнена – установяването на дипломатически отношения между Косово и Израел, без видим напредък по останалите.

Що се отнася до спора между Египет и Етиопия за язовира „Великият ренесанс“ на река Нил – там никога не е имало война. Посредничеството на САЩ през 2020 г. не доведе до споразумение, а Етиопия нападна Тръмп с остри критики в „подстрекателство към война“ след думите му, че Египет „ще взриви язовира“.

Второто твърдение, а именно, че никой американски президент не е прекратил дори една война, е фактически абсурдно и беше оценено от PolitiFact като „Pants on Fire“ – крайна степен на неистина. Теодор Рузвелт лавира за прекратяване на Руско-японската война през 1905 г. и получава Нобелова награда за мир за своите усилия.

Джими Картър беше основен инициатор на мирните споразумения от Кемп Дейвид през 1978 г. между Египет и Израел, слагайки край на 30-годишно състояние на война. Хари Труман председателстваше края на Втората световна война. Джордж Буш-старши ръководеше коалицията, приключила Войната в Залива. Списъкът не е кратък.

Остава „деветата“ война. В своето обръщение пред Конгреса Тръмп посочи войната между Русия и Украйна и заяви, че работи усилено за нейното прекратяване. Четири дни по-късно САЩ и Израел предприеха масирани удари по Иран, при които бяха поразени над 10 000 цели в рамките на седмици, беше ликвидиран върховният лидер аятолах Али Хаменей и над 50 души от военно-политическото ръководство на Ислямската република, докато загиналите цивилни надхвърлиха 2 000, според данни на Министерст на здравеопазването, цитирани от Al Jazeera. Техеран затвори Ормузкия проток, нарушавайки глобалните търговски маршрути. Към момента двуседмичното примирие, обявено на 7 април, е фактически мъртво след провала на 20-часовите преговори в Исламабад, а въздушният мост от Северна Америка през Европа към Близкия изток продължава ежедневните доставки на въоръжение и муниции в региона, което почти сигурно означава, че бойните действия ще бъдат подновени в рамките на няколко дни.

Реториката на Тръмп за „осемте войни“ не е просто неточност или закръгляне нагоре. Тя е конструкция, в която реални дипломатически усилия (Армения–Азербайджан, Израел–Иран) съжителстват с конфликти, които не са били войни (Египет–Етиопия, Сърбия–Косово), с примирия, рухнали в рамките на часове или дни (Конго–Руанда, Тайланд–Камбоджа, Газа), и с твърдения за посредничество, отхвърлени от самите участници (Индия–Пакистан).

Историческото твърдение, че никой президент никога не е прекратил война, е опровергано от елементарно познаване на американската история. А „деветата война“, която Тръмп обеща да прекрати, беше заменена от нова – започнала с активното му участие.

Когато американски и китайски войници позираха заедно в Ирак.

🇨🇳🤝🇺🇸 Снимка от 2005 г. показва военнослужещ от Корпуса на морската пехота на САЩ и негов колега от  Народната освободителна армия на Китай позиращи рамо до рамо пред бронирана машина някъде в Ирак.

Кадърът е необичаен, тъй като Китай не участва в коалицията, нахлула в Ирак през 2003 г. и открито се обяви против интервенцията заедно с Франция, Германия и Русия, отказвайки да изпрати войски без мандат на ООН.

Присъствието на китайски военнослужещ в Ирак най-вероятно е свързано с дипломатическо обяснение. Китай отвори повторно посолството си в Багдад през юли 2004 г. – едва две седмици след предаването на властта на временното правителство на Ирак, по данни на Jamestown Foundation.

За охраната на китайските дипломатически мисии в рискови зони като Багдад и Кабул бяха разгърнати сили на Въоръжената народна полиция (PAP) и специални сили на НОАК. Китайският военен на снимката вероятно е бил част от охраната на посолството или военен аташе – стандартна практика за дипломатически мисии в зони на конфликт.

Кадърът придобива допълнително значение през призмата на днешните двустранни отношения между Китай и САЩ. През 2005 г. те поддържаха действащи военни контакти и дори провеждаха съвместни учения за борба с тероризма. Две десетилетия по-късно отношенията между въоръжените сили на двете страни са в най-ниската си точка от десетилетия, военната комуникация е многократно прекъсвана, а Тихият океан се превърна в арена на стратегическо съперничество. Снимката остава като свидетелство от момент, в който двамата най-мощни военни съперници на XXI век все още стояха от една и съща страна на бариерата.

Оскверниха паметника на Тарас Шевченко в Нови Сад.

🇷🇸 Паметникът на Тарас Шевченко в сръбския град Нови Сад беше осквернен от неизвестни лица, които са го заляли с черна боя на 24 февруари – денят, в който беше отбелязана четвъртата годишнина от началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна.

Според репортаж на местното издание Razglas News, актът на вандализъм вероятно е извършен непосредствено преди планиран митинг срещу войната и в подкрепа на Украйна.

Монументът в Нови Сад беше открит на 10 февруари 2021 г. като официален подарък от украинския град Лвов. От своето откриване досега мястото се превърна в средище за различни публични прояви в подкрепа на украинската кауза – митинги през март 2022 г. и инициативата „Жива верига на единството“ през 2023 г. Освен това там бяха проведени чествания по случай Деня на независимостта на страната.

Украинското посолство в Сърбия реагира на случая с призив към местните правоприлагащи органи да открият поднесат под отговорност извършителите на престъпното деяние.

„Смятаме този инцидент за позорен акт срещу архитектурен паметник на град Нови Сад и за опит да се поругае паметта на символ на украинския народ на трагичната за Украйна и целия цивилизован свят дата 24 февруари. Тези вандалски действия целят подкопаване на украинско-сръбските отношения“, гласи официално изявление на посолството, цитирано от сръбските медии.

 

Кой е Тарас Шевченко?

Тарас Григориевич Шевченко (1814–1861) е не просто най-големият украински поет, но също национален символ, наричан често „Кобзар“ (най-известната му стихосбирка) и „Духовен баща на модерна Украйна“. Неговата съдба е олицетворение на борбата на украинския народ за свобода и достойнство.

Шевченко се ражда като крепостен селянин, което автоматично означава, че е бил собственост на помешчик – дворянин-феодал с поземлено владение, давано за военна или друга държавна служба в Руската империя до началото на ХХ век.

Остава сирак на 12 години, но изключителният му талант като художник е забелязан в Санкт Петербург от видни интелектуалци (сред които Карл Брюлов и Василий Жуковски). През 1838 г. те организират лотария, за да съберат огромната за времето си сума от 2500 рубли, с която откупуват неговата свобода.

През 1840 г. публикува „Кобзар“, която полага основите на съвременната украинска литература и език. Неговата поезия е пропита с любов към родината и гняв срещу социалната неправда и руското имперско потисничество.

През 1847 г. Шевченко е арестуван за участие в тайното политическо „Кирило-Методиево общество“. Император Николай I лично подписва присъдата му за заточение като обикновен войник в Оренбургските степи и изрично му забранява да пише и да рисува. Въпреки това, той продължава да твори тайно, криейки малки тетрадки в своите ботуши.

Шевченко е фигурата, която за първи път дефинира Украйна като отделна нация със своя култура, език и право на независимост. Именно това е причината неговите паметници по света често да стават обект на атаки по време на конфликти – той е „идеологическото сърце“ на украинската съпротива срещу имперската доминация, независимо откъде идва тя.

В света има над 1380 паметника на Тарас Шевченко, което го прави една от историческите личности с най-много монументи в световен мащаб (извън религиозните фигури).

 

🔙 Frontline Monitor припомня: През май 2024 г. българският гражданин Мирчо Ангелов беше идентифициран от френските служби като тартор на организирана престъпна група, осквернила Мемориала на Холокоста в Париж, извършвайки провокация с висок риск с цел разпалване на вътрешно напрежение на фона на войната в ивицата Газа.

Според отдела за контраразузнаване към Главна дирекция за вътрешна сигурност (DGSI) акцията е част от широк модел на хибридни операции, характерен с почерка на руското военно разузнаване (ГРУ), което използва местни радикализирани лица като прокси. Други трима българи от групата бяха екстрадирани във Франция и осъдени на 2-4 години затвор, докато Ангелов се укрива и ще бъде съден задочно.

Факти срещу пропаганда: Как конституционното мнозинство в Украйна легитимира смяната на властта през 2014 г.

🇺🇦 Вчера се навършиха точно 12 години от решението за отстраняване на Виктор Янукович от президентския пост и насрочването на предсрочни избори, прието с пълно мнозинство от Върховната Рада на Украйна. Този акт е ключова точка в информационната война на Кремъл, която дори към днешна дата продължава да тиражира твърденията си за „нелегитимен преврат“. Фактите и процедурната последователност обаче очертават различна картина на тогавашните събития.

Решението за отстраняването на Янукович беше взето с конституционно мнозинство от 328 гласа при необходими 300, което представлява над 72% от общия състав на парламента. Ключов детайл тук е политическият консенсус: вотът беше подкрепен от депутати на всички пет парламентарни групи, сред които управляващата „Партия на регионите“.

Докато опозицията аргументира решението си с волята на протестиращите на Майдана, депутати от досегашното мнозинство посочиха, че президентът е напуснал страната в критичен момент, съвпадащ с началото на операция по незаконното анексиране на Крим от страна на Русия.

От гледна точка международно право и вътрешна легитимност, последвалите събития утвърдиха приемствеността на властта. Временно изпълняващият длъжността Александър Турчинов беше назначен съгласно разпоредбито на Конституцията на Украйна, а последвалите избори на 25 май 2014 г. доведоха до демократичния избор на Петро Порошенко. Тези стъпки контрастират с дефиницията за „преврат“, която предполага смяна на властта в разрез с Конституцията и без наличие на обществена подкрепа.

В годините след „Революцията на достойнството“ Кремъл последователно поставя под въпрос легитимността на всеки украински държавен глава – от Турчинов и Порошенко до настоящия президент Зеленски, спечелил избори с рекордна подкрепа. Това подсказва, че етикетите за „нелегитимност“ се използват от Кремъл като инструмент за делегитимиране на украинската държавност в случаите, когато Киев отказва да следва геополитическа линия, начертана от Москва и да приеме модел на управление, подобен на този в Беларус.

В крайна сметка парламентарният консенсус, постигнат преди 12 години, и последвалите президентски избори в Украйна остават основните стълбове, които опровергават наратива за преврат.

Уганда ще почете Йони Нетаняху със паметник на летище Ентебе

🇺🇬🇮🇱 Уганда скоро ще издигне статуя в чест на подполковник Йонатан „Йони“ Нетаняху на международното летище Ентебе. Това обяви в четвъртък в платформата X началникът на Силите за отбрана на Уганда генерал Мухузи Кайнеругаба. По думите му монументът ще бъде поставен на точното място, където Нетаняху загива по време на операцията за спасяване на заложници през 1976 г.

Кайнеругаба, син на президента на Уганда Йовери Мусевени, представи предложението за паметник като символ на връзките между Уганда и Израел. Той не посочи конкретна дата за откриването, като все още няма официално изявление от правителството на Уганда.

На 27 юни 1976 г. международен пътнически полет Air France Flight 139, изпълняващ маршрут от Тел Авив към Париж с междинно кацане в Атина, е отвлечен от четирима терористи – двама палестинци от фракцията за външни операции на Народен фронт за освобождение на Палестина (PFLP-EO) и двама германци от Revolutionary Cells. Самолетът е насочен първо към Бенгази (Либия), където спира за презареждане, а после към Ентебе (Уганда), където диктаторът Иди Амин му дава да кацне и съдейства на похитителите.

В Ентебе терористите отделят еврейските и израелските пътници (106 от 248 души на борда) като заложници с искане за освобождаване на десетки затворници, повечето от които палестинци, задържани в Израел и други страни. Някои от чуждестранните пътници са освободени през следващите дни и изпратени обратно.

След предварителни дискусии дали да водят преговори или да действа силово, Израел решава да проведе военна операция, като за целта Израелските отбранителни сили (IDF) организират специална мисия за освобождаване на разстояние над 4000 км – наречена Операция „Гръм от ясно небе“ (станала известна като Операция Ентебе/Йонатан).

В нощта на 3-4 юли 1976 г. израелски транспортни самолети C-130 Hercules прехвърлят около 100 командоси от специалните сили, поддръжка и техника до летището в Ентебе. Те използват тактически елементи като гигантски автомобили, за да влязат незабелязано в зоната на заложниците, където след кратък, но изключително интензивен сблъсък освобождават 102 от 106 заложници в рамките на около 90 минути. При операцията всички 7 похитители са убити, както и много военни от Уганда, а полковник Йонатан Нетаняху, командир на специалните части, е убит при престрелка – той е единственият израелски военнослужещ, загубил живота си. Трима заложници са убити по време на щурма, а четвърта, Дора Блок е убита от угандските власти в болница след операцията.

В хода на операцията израелските сили унищожават и голяма част от угандската военна авиация, за да не може да ги преследва при оттеглянето. След успеха на терен те евакуират спасените заложници и труповете обратно към Израел с междинно кацане в Найроби, Кения, където се осигурява гориво и медицинска помощ.

Операция Ентебе е считана за една от най-дръзките и успешни операции за освобождаване на заложници в цялата история, значително повишавайки международния престиж на Израел и илюстрирайки неговата решимост да защитава своите граждани, независимо от разстоянието и рисковете.

В Израел операцията в Ентебе остава ключов момент за националната памет, а ролята и саможертвата на Йони Нетаняху за успеха на мисията са неразделна част от тази история. Израелски държавници и преди са отбелязвали годишнини от събитието – премиерът Нетаняху участва във възпоменателна церемония на летището в Уганда през 2016 г.

Путин е изнесъл дълга лекция за Киевска Рус на Тръмп в Аляска.

🇷🇺🇺🇸 Руският президент Владимир Путин е изнесъл подробна лекция за исторически личности от Средновековието и Модерната епоха по време на срещата с американския си колега Доналд Тръмп през август, съобщи Financial Times на 17 октомври.

Според информацията Путин изнесъл дълга лекция за князе от Киевска Рус, като Рюрик и Ярослав Мъдри, както и за казашкия лидер от XVII век Богдан Хмелницки, което изненадало Тръмп.

Руският президент често използва историята на Украйна и Русия, за да оправдае агресията срещу Украйна, както направи по време на интервюто си с американския водещ Тъкър Карлсън миналата година.

Изданието посочва, че Тръмп е бил на косъм от това да напусне срещата на 15 август в Анкъридж, след като Путин отхвърлил предложението за прекратяване на огъня и поискал Украйна да отстъпи още територии. Преждевременно приключилата среща беше описана като „повратна точка“, която е променила позицията на Тръмп, измествайки я в полза на Украйна.

В публични изявления Тръмп описа срещата в Анкъридж като „много сърдечна“ и заяви, че планира последващи директни разговори между Зеленски и Путин. Оттогава обаче няма нови съобщения по въпроса.

От август насам администрацията на Тръмп одобри нова военна помощ за Украйна, финансирана от съюзници в НАТО, и заплаши с увеличаване на икономическия натиск върху Москва – при условие че европейските партньори се включат.

Украинският президент Володимир Зеленски пристигна в Белия дом вчера за разговори с Тръмп на фона на нарастващи спекулации, че може да разреши доставката на далекобойни ракети Tomahawk за Украйна.

Двамата лидери отговаряха на въпроси на журналисти на двустранен обяд, преди да проведат повече от два часа разговори зад затворени врати. На брифинг след срещата Зеленски обяви, че с Тръмп са обсъдили предоставяне на далекобойни оръжия, но са се договорили засега да не коментират темата публично. Той подчерта, че приоритет е постигането на прекратяване на огъня и че Украйна разчита на натиска на Тръмп върху Путин, за да спре тази война.

Според Axios, срещата е била напрегната, като на моменти е била емоционална. „Никой не е крещял, но Тръмп беше твърд“, описа срещата един от източниците пред изданието.

В публикация в Truth Social след срещата Тръмп отбеляза, че „е време да спрат убийствата и да бъде сключена сделка“. По-късно той каза пред репортери, че иска Украйна и Русия да замразят войната по сегашната линия на бойните действия.

Fact check: Путин излъга, че Русия е била отхвърлена от членство в НАТО два пъти.

🇷🇺🤥 В речта си на Международния дискусионен клуб „Валдай“ руският президент Владимир Путин направи твърдение, че Русия е изразила готовност да се присъедини към НАТО през 1954 и 2000 г. но и в двата пъти е била „категорично отхвърлена“. Историческите факти обаче сочат, че подобно твърдение е подвеждащо и не отразява реалния ход на събитията.

През 1954 г. Съветският съюз действително отправя предложение да стане член от НАТО, но това е част от по-широка дипломатическа инициатива на Москва за създаване на общоевропейска система за сигурност, насочена преди всичко към спиране на повторното въоръжаване на Западна Германия и нейното включване в НАТО.

Правителствата на западните държави възприемат предложението като несериозно: разсекретени документи от службите на САЩ и Великобритания сочат, че то е разглеждано като пропагандна маневра, а не като искрен стремеж за интеграция на СССР в западен отбранителен съюз, основан на демокрация и общи ценности. Именно пълната съвместимост между принципите на НАТО и тези на съветската система прави членството невъзможно.

През 2000 г. Путин повдига въпроса за членство в разговор с американския президент Бил Клинтън. Бившият генерален секретар на НАТО Джордж Робъртсън уточнява в мемоарите си и в интервюта, че руският президент никога не е подавал официална молба. Вместо това той е попитал как Москва би могла да се интегрира „ако бъде третирана като равноправен партньор“. Официална кандидатура не последва, поради което няма как НАТО да е излизал с отказ.

Освен това към този момент Руската федерация вече беше поела курс към силна централизация на властта и отдалечаване от стандартите на НАТО за демокрация и колективна отбрана, което прави членството твърде малко вероятно.

Следователно твърдението на Путин за „категоричното отхвърляне“ на Русия от страна на НАТО не отговаря на истината. Предложението на СССР през 1954 г. е било изцяло политически ход, насочен срещу разширяването на НАТО, а не сериозно намерение за кандидатура. През 2000 г. не е подавана официална молба и Алиансът никога не е получавал формално запитване, на което трябва да отговори, така че наративът на Путин е поредния му опит за изопачаване реалната история.

Хеликоптер Chinook пренесе изтребител Corsair над река Мисури

🇺🇸 Американски военни проведоха впечатляваща операция по пренасяне на пенсиониран щурмови самолет A-7D Corsair II с тежкотоварен хеликоптер CH-47 Chinook над река Мисури. Машината, която някога е служила в 185-а тактическа изтребителна група в Сиукс Сити, Айова, пристигна в новия си дом като част от откритата изложба на мемориалния парк Siouxland Freedom Park в Саут Сиу Сити, Небраска.

Според Националната гвардия на Айова мисията е била изпълнена от тежък транспортен хеликоптер на рота „Браво“ от 1-ви батальон на 171-и въздушен полк, базиран в Дейвънпорт. Със своето преместване самолетът от епохата на Виетнамската война отново става достъпен за обществеността като част от външна експозиция, посветена на американската военна история.

Досега A-7D беше разположен на летище „Мартин“ край магистрала 20. Машината е проектирана от Ling-Temco-Vought за ВМС, а във вариант за ВВС получава допълнения като гнездо за дозареждане във въздуха от танкери KC-135. Сгъваемите крила остават белег за оригиналното ѝ предназначение в палубната авиация.

Corsair-ът заема важно място в историята на 185-а изтребителна група, намирайки се в период на активна експлоатация в Националната гвардия на Айова между 1977 и 1991 г. Играе ключова роля в мисиите за близка въздушна поддръжка по време на и след Виетнамската война. След преминаването към F-16 в началото на 90-те години няколко A-7 са запазени като експонати, докато преместеният по-рано тази седмица екземпляр е останал на предишната си позиция десетилетия наред.

В изявление Националната гвардия на Айова посочи, че операцията е част от по-широка инициатива на доброволци за реставрация и съхранение на ретро машината за изложба в Siouxland Freedom Park – един от популярните центрове за военна памет в щата, чиято площ обхваща 55 акра и разполага с полуреплика на Виетнамския мемориален стенд.

Историци отбелязват, че дългият живот на A-7D се дължи на съвременната му авионика и здравата конструкция. Corsair е използван от Националната гвардия в 10 щата и Пуерто Рико, преди окончателното му извеждане от въоръжение в началото на 90-те. 132-ро крило от Де Мойн е от последните, изпратили своите самолети за съхранение в базата AMARG през 1993 г.

През годините 185-а тактическа изтребителна група получи редица отличия с Corsair, сред които признание за техническите си екипи и наградата Spaatz Trophy през 1990 г. за най-добро звено за близка въздушна поддръжка.

Съветската инвазия в Полша: Забравената тъмна страна на Втората световна война

🔙 На 17 септември 1939 г. само 16 дни след германското нахлуване в Полша, Съветският съюз започна своята инвазия от изток, съгласно тайния пакт Молотов-Рибентроп, сключен месец по-рано.

Този акт на агресия раздели страната между два тоталитарни режима – Нацистка Германия и СССР – и обяви смъртната присъда за милиони поляци. Докато светът отбелязва 1 септември 1939 г. като началото на Втората световна война, 17 септември 1939 г. остава символ на предателство, избелял в историческата памет. Съветските войски, водени от командири като Семьон Кривошеин, срещнаха силите на Вермахта в Брест, където отпразнуваха заедно „освобождението“ на полските земи с общ военен парад.

Още в първите дни от окупацията Червената армия и НКВД започнаха да извършват престъпления срещу полския народ. Масови депортации от източната част на страната към лагери в Сибир, където стотици хиляди полски граждани, между които жени, деца и интелектуалци, загинаха от глад, студ и изтощение.

През 1940 г. Катинското клане отне живота на повече от 22 000 полски офицери и елит, които бяха екзекутирани с изстрел в тила и заровени в масови гробове. Но това беше само върхът на айсберга: смазването на Армия Крайова, репресиите срещу католици и евреи, и систематични изнасилвания и грабежи, които унищожиха полската идентичност. Повече от 1,5 милиона поляци бяха депортирани, а стотици хиляди загинаха в своеобразен геноцид. Режимът на Сталин не се ограничи единствено до военни действия – той наложи повсеместен комунистически терор, който продължава след 1945 г. с фалшиви избори и репресии срещу организираната съпротива.

Паралелът със съвременните събития е неизбежен: руската агресия в Украйна от февруари 2022 г. повтаря модела от септември 1939 г. – нахлуване, масови убийства и отричане на историята.

Както тогава Москва твърдеше, че „защитава“ поляци, белоруси и украинци от нацистите, за да ги подчини на сталинския терор, така днес Кремъл говори за „защита“ на рускоговорящите в Донбас, докато в същото време извършва ежедневни бомбардировки, военни престъпления и отрича своите действия. Този модел на пропаганда и насилие е доказателство, че авторитарните режими не просто наследяват инструментите на предшествениците си, но и превръщат (лъже)историята в инструмент за оправдаване на собствените си империалистически амбиции.

Това повторение на историята ни напомня за опасностите, които крие забравата. Игнорирането на зверствата на сталинския режим – от Катинското клане до депортациите в Сибир – дава възможност на един съвременен диктаторски режим да се издигне без особени последствия.

В момента ставаме свидетели как Москва продължава да отрича отговорността си за съветските зверства, докато инвестира в пропаганда, пренаписваща историята в нейна полза. Това не е просто историческа грешка, но и директна заплаха за сигурността: докато днес Германия е една свободна и демократична държава и ключов партньор за Полша, Москва остава олицетворение на агресията, за да ни напомни, че без осъждане на миналото, настоящето и бъдещето остават уязвими.

От Токийския залив до днешния ден: Уроците, които светът забравя.

🇺🇸🇯🇵 На 2 септември 1945 г. на борда на бойния кораб USS Missouri, пуснал котва в Токийския залив, представители на Японската империя подписват Акта за капитулация, който слага окончателен край на Втората световна война.

Днес се навършват 80 години от този исторически момент – повратна точка, пренаредила международния ред и сложила край на най-кървавия конфликт в човешката история. Церемонията, на която присъстват съюзнически командири като генерал Дъглас Макартър символизира не само поражението на японския милитаризъм, но и началото на нова епоха, в която Съединените щати заемат водеща позиция в Тихия океан, а международната общност се опитва да изгради механизми за мир и сигурност.

Днес, осем десетилетия по-късно, споменът за този ден е и предупреждение. Имперските амбиции, довели до катастрофата на Япония, имат своите паралели в съвременността. Руската агресия срещу Украйна и нарастващата асертивност на Китай в Азия показват, че стремежът към териториално разширение и силово налагане на влияние не е останал в миналото.

Историята учи, че подобни авантюри могат да доведат до глобални катастрофи, а човечеството днес не е готово – нито морално, нито икономически, нито демографски – да плати отново тежката цена на евентуална световна война. Затова 80-годишнината от капитулацията на Япония трябва да бъде не просто повод за възпоменание, но и категорично напомняне за крехкостта на мира и нуждата от това да бъде защитен.

В Прага беше отбелязана 57-годишнината от съветската инвазия в Чехословакия.

Чешкият президент Петр Павел дава реч по време на церемония по отбелязването на 57-годишнината от смазването на „Пражката пролет“.
📸 Снимка: Sashko Shevchenko

🇨🇿 Преди 57 години Съветският съюз извърши военна инвазия в Чехословакия, и заедно със силите на Унгария, България и Полша сложи край на „Пражката пролет“. Тогава сградата на Радио Прага се превърна в една от арените на сблъсъка между съветски танкове и мирни граждани на чешката столица. Именно тук през 2025 г. се проведе ежегодната церемония по полагане на венци в памет на загиналите в резултат на военната интервенция на страните от Варшавския пакт.

„Тази година отново се събираме пред сградата на Чешкото радио, сграда, превърнала се в един от основните символи на август 1968 г. Преди точно 57 години тук от ранна сутрин се водеше борба. Битка, която със сигурност не беше равна, която със сигурност не беше справедлива. Тук идваха съветски войници, тук идваха съветски танкове, а нашата армия не устоя срещу тях. Опълчиха им се обикновени граждани, опитващи се с всички сили да забавят настъплението на окупаторите“, каза премиерът на Чехия Петр Фиала, изнасяйки реч на церемонията на 21 август.

Президентът Петр Павел призова присъстващите да помнят уроците от 1968 г., за да не повтаряме отново грешките на миналото и отбеляза, че тоталитарните режими винаги използват историята, за да служат на собствените си интереси, и направи паралели със съвременната война на Москва срещу Украйна.

„Днес Русия твърди, че не води агресивна война с цел подчиняване на суверенна държава, а само провежда специална операция, операция за защита на руснаците и руските интереси, където и да се намират те. В случая с 1968 г. това беше „международна помощ, международна помощ срещу контрареволюция“, която уж се разпространяваше и заплашваше нашата страна… И в духа на това тълкуване на историята цяло поколение имаше поне временно изкривено усещане за света. Целта ни трябва да бъде да направим погледа си към историята възможно най-обективен“, каза Павел.

Чешкият лидер също така предупреди за изкривеното тълкуване на съвременните събития, тъй като и днес има чехи, които са под влиянието на руската пропаганда. По думите му тя е същата, каквато е плъзнала сред чехословашкото общество преди 57 години.

Входа на сградата на Чешкото радио, където преди 57 години мирното население се опълчи на съветските танкове и армиите от Варшавския договор, дошли да смажат „Пражката пролет“.
📸 Снимка: Sashko Shevchenko

„Имаше хора, които проявиха голям героизъм, когато без оръжие се опълчиха на танковете, не само тук, но и по улиците на други чешки и словашки градове. Но имаше и хора, които не знаеха как да тълкуват ситуацията, бяха под влиянието на пропагандата тогава и може би смятаха, че в основата си случващото се е правилно. И днес виждаме, че поради различните интерпретации на скорошната история и настоящето, много хора имат много изкривена представа за света“, обясни той.

Петр Павел спомена документалния филм „Великото отечествено пътуване“, в който трима чехи, подкрепящи действията на руския президент Владимир Путин, пътуваха до Украйна, за да видят с очите си ужасите на войната. Въпреки това, след завръщането си, тяхното мнение за това кой е агресорът и кой е жертвата не се промени.

„Трябва да обръщаме внимание на това как тълкуваме не само далечната история, но скорошните събития, за да няма изкривявания, за да се придържаме към фактите и ценностите, съпътстващи човечеството от незапомнени времена, за да можем да различаваме кое е правилно и кое е зло“, подчерта той.

На 21 август 1968 г. армиите на страните-членки на Варшавския договор нахлуха в Чехословакия, поставяйки я под военна окупация. Последният съветски войник напусна Чехия на 21 юни 1991 г.

Израелските ВВС отбелязват 45 години от въвеждането на първия F-16.

🇮🇱✈️ ВВС на Израел отбелязват 45 години от въвеждането в експлоатация на първия си изтребител F-16 и по този повод публикуваха архивни снимки, включително една на първия самолет преди доставката му и на израелски пилоти на обучение в САЩ.

Една от най-важните мисии, в която F-16 играе централна роля, беше операция „Опера“, по време на която израелските самолети унищожават незавършения ядрен реактор, разположен на 17 километра югоизточно от Багдад, с което прекратяват ядрената програма на Садам Хюсеин на 7 юни 1981 г.

След тази операция израелските F-16 участват в безброй мисии и военни кампании, унищожавайки както наземни цели, така и множество съветски изтребители МиГ и Су на въоръжение в арабските държави, за което свидетелстват маркировките за свалени самолети върху някои израелски машини.

Американски заложник, държан почти година в Ирак, е спасен при акция

📌 Багдад, Ирак | 8 септември 2005 г.    

Американски частен контрактор, задържан като заложник в Ирак в продължение на близо една година, е бил спасен по време на акция във ферма край Багдад, стана ясно вчера.

Коалиционни войски са открили 57-годишния Рой Халъмс жив и в относително добро здраве, след като информатор им е съобщил, че е държан на 24 км южно от столицата. Калифорниецът е бил отвлечен заедно с още петима души миналия ноември, когато въоръжени мъже щурмуват техния офис в престижния квартал Мансур в Багдад.

Бившата му съпруга Сюзън Халъмс заяви пред CNN, че е разговаряла с него вчера. „Това е най-добрият телефонен разговор, който някога съм получавала. Беше много, много рано тази сутрин, той се обади и каза, че е свободен, а аз казах, че просто – молитвите ни са били чути.“

„Беше просто толкова чудесно да чуя гласа му и да чуя децата ми да ми звънят и да са толкова щастливи. Той просто каза, че е оптимист, че ще се оправи, а аз попитах: може ли да ходи, а той отговори: „Походих малко.“

„Искам да благодаря на всички, които участваха в моето спасяване – на тези, които непрекъснато проследяваха похитителите ми и местонахождението им, и на тези, които физически ми донесоха свобода днес“, заяви Халъмс, който беше освободен заедно с неназован иракчанин.

„На всички вас ще бъда завинаги благодарен. И двамата сме в добро здраве и нямаме търпение да се върнем при семействата си. Благодаря на всички, които държаха мен и семейството в мислите и молитвите си.“

Халъмс е работил за Саудитско-арабската търговска и строителна компания, доставяща храна на иракските въоръжени сили. Един охранител и един от нападателите бяха убити при отвличането му.

Филипинският, непалският и тримата иракски колеги, които бяха отвлечени по същото време, бяха освободени, което породи надежди, че бандата иска пари и че американецът няма да бъде обезглавен.

Във видео, разпространено през януари, Халъмс изглеждаше видимо блед и брадясал. Пистолет беше насочен към главата му. Семейството му изпрати листовки на английски и арабски в Ирак, предлагайки награда от 40 000 долара за информация, която доведе до неговото освобождаване.

Земеделските земи южно от Багдад се намират в райони със смесено шиитско и сунитско арабско население, които през последната година са се превърнали в бунтовнически крепости и арена на чести засади срещу силите за сигурност. Смята се, че хуманитарната работничка Маргарет Хасан от Обединеното кралство е била простреляна там след отвличането ѝ миналата година.

Халъмс е вторият западен гражданин, освободен от силите за сигурност. Иракски войски откриха австралийския строителен инженер Дъглас Ууд скрит в къща в Багдад през юни.

Междувременно, вчера адвокатите на Саддам Хюсеин се оплакаха, че процесът му следващия месец е бил опорочен от твърдения, че е направил самопризнания за издаването на заповеди за екзекуции.

Президентът на Ирак Джалал Талабани заяви пред държавната телевизия, че Саддам е подписал самопризнания. Не става ясно обаче дали това значи, че е признал за престъпления или за военни операции, довели до човешки жертви.

Полша започва дългоочакваната ексхумация на жертви от Втората световна война в Украйна.

🇵🇱🤝🇺🇦 Полша започна дългоочакваната ексхумация на тленни останки на поляци, убити от украински националисти по време на Втората световна война в тогавашното село Пузники, с което осъществя свое дългогодишно искане, предизвикало спорове между близките съюзници.

Редица полски правителства отправяха искания за предоставяне на достъп до обектите в Западна Украйна, които някога са попадали на територията на Полша и където според нейни служители е бил отнет живота на повече от 100 000 техни сънародници.

Проевропейското правителство на Доналд Туск получи зелена светлина от украинските власти да извърши издирване и ексхумация на тленните останки на полските жертви през ноември миналата година.

Ходът беше приветстван от Института за национална памет, чийто ръководител ще се съревновава с подкрепян от Туск кандидат в президентските избори през май.

„Това определено е положителен сигнал, че украинските власти са дали първото разрешение за този вид работа“, посочи говорителят на института Рафал Лескевич пред Ройтерс.

Украйна отхвърля определението „геноцид“, използвано от властите в Полша, за да назоват т.нар. Волинско клане – етническо прочистване срещу поляци, извършено от украински националисти в периода 1943-45 г. Властите в Киев посочват като аргумент в своя защита, че хиляди украинци са били убити в поредица от събития по това време, които са били част от по-широк конфликт между двете нации.

Събитията от въпросния исторически период са болезнена точка в двустранните отношения между Варшава и Киев в последните години, въпреки непоклатимата подкрепа, която оказват поляците на Украйна в нейната борба срещу руската агресия, включително приемайки близо милион бежанци.

Работата на обекта Пузники е насочена към ексхумация на тленните останки, последвана от тяхното идентифициране и погребение, уточниха от полското министерство на културата. На мястото ще се разположи работна група, наброяваща около 20 специалисти, а генетични изследвания ще извършва група, съставена от близо 50 учени.

Вицепремиерът и министър на отбраната на Полша Владислав Косиняк-Камиш призова Украйна да позволи продължаването на подобна дейност в бъдеще.

Националният архив на САЩ публикува последните досиета за убийството на Кенеди.

Американският президент Джон Ф. Кенеди ръкомаха на събралото се множество от колата си в кортеж около една минута преди да бъде убит в Далас, щата Тексас, 22 ноември 1963 г.
📸 Снимка: Jim Altgens/AP/File

🇺🇸🔍 Националният архив на САЩ публикува последната партида от досиета, свързани с убийството на американския президент Джон Ф. Кенеди, което продължава да подхранва конспиративни теории повече от 60 години след смъртта му.

Този ход следва изпълнителна заповед, издадена от президента Доналд Тръмп през януари, която нареди нередактирано освобождаване на останалите файлове, свързани с убийствата на Кенеди, неговия брат, бившия главен прокурор Робърт Ф. Кенеди и лидера за граждански права Мартин Лутър Кинг-младши.

„В съответствие с директивата на президента Доналд Тръмп... всички записи, които по-рано бяха задържани за класифициране, които са част от колекцията от записи за убийството на президента Джон Ф. Кенеди, се публикуват“, гласи изявлението на Националната администрация за архиви и досиета.

Архивът пусна милиони страници с документи в последните десетилетия, свързани с убийството на тогавашния президент Кенеди през ноември 1963 г., но хиляди документи бяха задържани по искане на ЦРУ и ФБР, позовавайки се на опасения за националната сигурност.

Експерти предположиха, че документите, които все още се съхраняват в архивите, е малко вероятно да съдържат гръмки разкрития или да сложат край на популярните конспиративни теории за убийството на 35-ия президент на САЩ.

Комисията Уорън, която разследва стрелбата по харизматичния 46-годишен президент, установи, че тя е била извършена от бивш стрелец от морската пехота Лий Харви Осуалд, който е действал сам.

Но това официално заключение не направи много, за да потуши спекулациите, че зад убийството на Кенеди в Далас, Тексас стои по-зловещ заговор, а бавното оповестяване на правителствените досиета наля допълнително масло в огъня на различни теории на конспирацията.

ЦРУ проследи посещенията на Осуалд в съветското консулство в Хелзинки

Наскоро разсекретен документ на ЦРУ потвърждава, че служители на САЩ са следили отблизо движенията на Лий Харви Осуалд ​​в Хелзинки, Финландия, през 1959 г.

Документът показва посещенията на Осуалд ​​в съветското консулство и графика на бързото му пътуване. Длъжностни лица дори са проследили списъци с пътници и времена за таксита, което говори за подробни усилия да се съберат заедно дейностите на Осуалд, довели до убийството на Кенеди.

Досиетата свидетелстват за координация между Държавния департамент и ЦРУ в проследяването на съветските му връзки. Нивото на наблюдение говори, че американското разузнаване е знаело повече отколкото е признавано преди.

Източник: JFK 104-10004-10143

ФБР получава анонимно обаждане с предупреждение, че Осуалд ще бъде убит, само часове преди смъртта му.

Наскоро разсекретена бележка на ФБР разкрива, че на 23 ноември 1963 г. – само ден преди Лий Харви Осуалд да бъде застрелян ​​– анонимен събеседник е предупредил офиса на ФБР в Далас, че някой ще убие Осуалд.

В записката се посочва, че обаждането идва от „човек, говорещ със спокоен глас“, който твърди, че ФБР „трябва да направи нещо“, защото „същата група, която уби Кенеди“, ще се насочи към Осуалд.

Въпреки това на Осуалд не е осигурена допълнителна охрана ​​и на следващия ден е прострелян смъртоносно от Джак Руби.

Други документи в изданието показват как ФБР е наблюдавало връзките на Осуалд ​​с организации в подкрепа на Фидел Кастро, и е проследявало движенията му в месеците до атентата срещу Кенеди.

Източник: JFK 198-10009-10099

Италианската комунистическа преса обвинява ЦРУ за убийството на Кенеди

Наскоро разсекретена бележка сочи, че ЦРУ е проследявало доклади от публикация на Италианската комунистическа партия Rinascita, която открито обвинява ЦРУ в организирането на убийството на Джон Ф. Кенеди.

Статията, публикувана на 7 март 1964 г. от писателя Джанфранко Корсини, спекулира, че американските разузнавателни агенции са извършили заговор за убийството на Кенеди.

ЦРУ обозначи твърденията като опасна пропаганда, подчертавайки опасенията, че кампаниите за дезинформация на комунистите подхранват глобалните подозрения в участието на САЩ в смъртта на JFK.

Източник: JFK 1104-10003-10041

Контактите на Осуалд със съветския шпионин, свързан с убийства

Наскоро разсекретени документи сочат, че Лий Харви Осуалд ​​се е срещнал с Валери Костиков, офицер от КГБ, свързан със съветските операции по убийството, в съветското посолство в Мексико Сити само седмици преди смъртта на Джон Кенеди.

Тайна бележка разкрива опасенията на американски служители, че пътуването му ​​до Мексико е част от по-голям заговор. Друг документ описва опасенията, че Куба може да е ползвала Осуалд ​​като пешка, за да атакува Кенеди.

Досиетата включват също предупреждения на ФБР за насилствените намерения на Осуалд ​​и вътрешни правителствени дебати за това дали той е действал сам или е имал чужда подкрепа.

Източник: JFK 202-10001-10203

ЦРУ е следило Осуалд преди убийството

Разсекретени досиета разкриват, че ЦРУ е следило Лий Харви Осуалд, преди да убие Джон Кенеди.

Те наблюдаваха посещенията му в посолствата на Куба и СССР в Мексико Сити и се тревожат за неговите връзки с чуждестранни шпиони.

Един документ показва, че американски служители са се страхували, че Осуалд ​​е имал връзки с тайно звено за убийства на КГБ.

Друг разкрива, че ФБР е знаело за заплахи срещу Осуалд, преди да бъде убит.

Източник: Национален архив, документ 202-10002-10124

Британски вестник за убийството на Кенеди 25 минути преди то да се случи.

Британски вестник е получил анонимно обаждане 25 минути преди убийството на Кенеди с предупреждение за „големи новини“, идващи от САЩ.

Според документа на репортер на Cambridge News е казано да „се обади на американското посолство в Лондон за някои важни новини“, преди внезапно да затвори. След като Кенеди е застрелян, британското разузнаване (MI5) предупреди ФБР за странното обаждане.

В записката се отбелязва, че американското и британското разузнаване намират времето за „твърде случайно“, за да го пренебрегнат, добавяйки още една мистерия към събитията около смъртта на Кенеди.

Източник: JFK Files 198-10009-10098

Съветите се страхуват, че „луд“ американски генерал ще нанесе ядрен удар след убийството

След като Кенеди беше убит, Съветският съюз се опасяваше, че измамен американски генерал може да нанесе ядрен удар като отмъщение.

Меморандумът описва как съветските служители вярват, че убийството на JFK е част от екстремистки заговор и че истинската опасност е „неуравновесен“ американски военен офицер, който го използва като извинение за започване на Трета световна война.

Съветското разузнаване бързо се придвижи към успокояване на напрежението, опасявайки се от прекомерна реакция от страна на Вашингтон.

Документът предполага, че Кремъл е бил по-притеснен от извънконтролния американски отговор, отколкото да бъде обвинен за самото убийство.

Източник: JFK Files - 198-10008-10119

ФБР е разпоредило надзор на семейството на Осуалд след смъртта му

След като Лий Харви Осуалд ​​е убит, ФБР започна наблюдение на съпругата му Марина Осуалд ​​и други членове на семейството, за да следи техните комуникации и движения.

Бележка сочи, че ФБР е прихванало обаждания на Марина до съветското посолство, притеснени, че тя може да сподели секретна информация или да разкрие подробности за дейността на Осуалд.

Агентите също проследиха взаимодействията ѝ с журналисти и длъжностни лица, страхувайки се, че тя може да стане публичен глас, поставящ под въпрос официалната история.

Документът показва, че ФБР е гледало на семейството на Осуалд ​​като на потенциален риск, като ги е държало под стриктно наблюдение дори след смъртта му.

Източник: JFK 198-10007-10022

ЦРУ обсъждаше съветските изходни визи след заминаването на Осуалд

Наскоро публикувани файлове сочат за срещи на ЦРУ относно несъответствия по отношение на внезапното напускане на Лий Харви Осуалд ​​от СССР.

Дейвид Слоусън от Комисията Уорън се усъмни дали времето на Осуалд ​​е необичайно.

Бележка на ЦРУ:

„Само четири от 26-те прегледани случая включват съпруги, напускащи съпрузи чужденци; случаят на Осуалд ​​се откроява.“

Документите разкриват нарастващо безспокойство, че съветските власти са позволили бързото напускане на Осуалд ​​при подозрителни обстоятелства, като служители на разузнаването следят отблизо за по-дълбоки мотиви.

Източник: JFK 767-864

ФБР проследи връзките на Осуалд със съветските дезертьори в Тексас

Документите на ФБР показват, че агенти са наблюдавали отблизо взаимодействията на Лий Харви Осуалд ​​със съветски дезертьори в Тексас, включително човек на име Питър Грегъри, помагал на Осуалд в превода, както и на руската му съпруга Марина.

Друга ключова фигура е Джордж де Мореншилд, роден в Русия петролен геолог с връзки в ЦРУ, който се сприятелява с Осуалд ​​и по-късно умира при мистериозни обстоятелства.

ФБР смята, че де Мореншилд може да е повлиял на Осуалд ​​и агенти са наблюдавали дейността му след убийството.

Бележката също така разкрива, че Осуалд ​​се е опитал да се свърже отново със съветски контакти само седмици преди да уби Кенеди, което засилва подозренията относно истинските му мотиви.

Източник: JFK 198-10007-10013

ЦРУ се затрудни да потвърди самоличността на Осуалд в Мексико Сити

Разсекретените документи разкриват, че ЦРУ е наблюдавало съветското и кубинското посолство в Мексико Сити, когато Лий Харви Осуалд ​​е бил на посещение, но не са могли да потвърдят дали човекът, когото са проследили, е наистина той.

Бележка показва, че ЦРУ е получило снимки на мъж, посещаващ съветското посолство, който твърди, че е Осуалд, но изображенията не съответстват на известния му вид.

Служители на разузнаването бяха объркани, питайки се дали някой друг използва името на Осуалд ​​или има объркване в тяхното наблюдение.

Докладът също така посочва, че телефонните разговори на Осуалд ​​с посолствата са били прихванати, където той е говорил на „развален руски“, което допълнително повдига подозрения.

Този провал на наблюдението остави големи пропуски в това, което американското разузнаване е знаело за дейността на Осуалд ​​преди убийството на JFK.

Източник: JFK 198-10005-10018

Напускането на Осуалд от СССР е било обект на проверка от ЦРУ и комисията на Уорън

Разсекретената бележка съдържа подробности за среща от юли 1964 г. между служителя на ЦРУ Лий Уигрен и служителя на Комисията Уорън Дейвид Слоусън.

Дискусията се фокусира върху необичайното заминаване на Осуалд ​​от СССР със съветската му съпруга Марина.

Вигрен:

„Повечето сравнителни случаи са включвали чуждестранни студенти или преходни лица – не дезертьори като Осуалд. Само 4 от 26 случая съветските съпруги са напуснали със съпрузи чужденци.“

Комисията поиска яснота, след като установи несъответствия в докладите на Държавния департамент.

Източник: JFK 1704-104.70213

ЦРУ поиска пълна проверка на връзките на Освалд и възможна съветска подкрепа

Наскоро разсекретена телеграма показва, че ЦРУ спешно е поискало пълно разследване на контактите, годеницата и движенията на Осуалд ​​в Европа преди убийството на JFK.

Агенцията поиска Берлин и други станции да потърсят местни записи, медии и услуги за връзка между Осуалд ​​и тайни операции.

Специалните искания включват намиране на годеницата му и проверка на споменаванията в пресата.

Това беше изпратено като въпрос с висок приоритет в помощ на Комисията Уорън.

Интензивността на усилията показва колко загрижени са били САЩ за чуждестранното участие.

Източник: JFK 1704-104.70213

Служители на ЦРУ и ФБР насаме се запитаха дали Лий Харви Осуалд ​​е истинският мозък зад убийството на Джон Кенеди или той е бил манипулиран от други.

Бележка описва Осуалд ​​като „човек, който лесно се влияе“, което поражда опасения, че той може да е бил използван от чуждестранни агенти или по-голяма мрежа.

Друг доклад посочва, че внезапното му завръщане от Съветския съюз и връзките му с прокастрови групи изглеждат подозрителни.

Въпреки тези съмнения, властите бързо обявиха Осуалд ​​за самотен стрелец, спирайки по-нататъшното разследване.

Източник: JFK 198-10004-10076

Информатор на ФБР твърди, че Руби е казал, че „е трябвало да убие Осуалд“

Информатор на ФБР съобщи, че Джак Руби е казал, че е трябвало да убие Лий Харви Осуалд ​​и е намекнал за по-важна причина зад действията му.

В документа се посочва, че информаторът, който е познавал Руби от години, е казал, че Руби е притеснен за безопасността на семейството си и е предположил, че е бил под натиск да действа.

Бележката също така отбелязва, че връзките на Руби с незаконния хазарт и организираната престъпност правят истинските му мотиви неясни.

Въпреки това служителите прокараха историята, че Руби е действал сам и не са разследвали по-задълбочено възможните му връзки.

Източник: JFK 197-10002-10190

Руби и Псуалд се срещаха преди атентат?!

В меморандум на ЦРУ се казва, че източник е казал на следователите, че Джак Руби и Лий Харви Осуалд ​​са се срещнали в нощен клуб седмици преди JFK да бъде убит.

В доклада се казва, че ЦРУ е знаело за това твърдение, но не е могло да го докаже.

Освен това се отбелязва, че Руби е имал връзки с партизански групи срещу Кастро и хора, участващи в разузнавателна работа, което прави действията му още по-подозрителни.

Източник: JFK 194-10012-10030

Осуалд предупреждава за „нещо голямо“ и се опитва да стигне до съветски служител

В доклад на ФБР се посочва, че източник твърди, че Лий Харви Осуалд ​​е намекнал за „нещо голямо“, което се случва седмици преди убийството на JFK.

Документът също така разкрива, че Осуалд ​​се е опитал да се свърже със съветски служител на име Павел Яцков, за когото се смята, че работи в разузнаването.

Не е ясно дали някога е стигнал до него, но американските служители видяха това като много подозрително.

Източникът също описва Осуалд ​​като "нервен" и "развълнуван" в дните, предшестващи убийството, добавяйки, че той изглежда отчаян да изпрати съобщение преди 22 ноември.

Въпреки тези червени знамена, служителите не предприеха по-нататъшни действия преди убийството.

Източник: JFK 180-10143-10227

Писмо, написано от човек на име Сергей Чорнонох, разкрива, че едва на 18 юли 1963 г. той е бил задържан в Лондон, Англия и разпитан от полицията.

Той им казал, че познава американец, на име Лий Харви Осуалд, който се опитвал да избяга в Русия и имал планове да убие Джон Кенеди. Сергий твърди, че е предоставил информацията на тогавашния американски вицеконсул Том Блекшиър.

Източник: JFK 104-10012-10035

Агент на КГБ е идентифициран в ново издание

Разсекретено искане разкрива, че американски служители са маркирали Роман Федорович Дедро, свързан със съветското разузнаване, за консолидиране на миналото по време на разследването на убийството на Джон Кенеди.

Секретна форма на ЦРУ от RID (Отдел за интегриране на архиви) идентифицира Дедро, известна още под псевдонима Виласа Николаевна, като потенциален съветски оперативен агент.

Искането нарежда индексни проверки на неговата принадлежност към комунистическата партия, рождени данни и предишни разузнавателни записи.

Целта: консолидиране на всички документи за разследване на възможни чуждестранни връзки с Лий Харви Осуалд ​​и убийството на Джон Кенеди.

Източник: JFK 1104-10006-10247

Осуалд хвали Фидел Кастро и търси комунистически връзки

Информатор на ФБР съобщи, че Лий Харви Осуалд ​​открито се е възхищавал на Фидел Кастро, наричайки го силен лидер и възхвалявайки правителството на Куба като модел за бъдещето.

В документа се посочва, че Осуалд ​​е вярвал, че САЩ са корумпирани и потиснически и често е говорил за разочарованието си от американската политика.

Той също така търси връзки с комунистически групи и търси начини да напусне САЩ за СССР или Куба.

Меморандумът описва решимостта на Осуалд ​​да намери хора, които биха могли да му помогнат да избяга, и нарастващото му привързване към антиамериканските движения преди атентата.

Източник: JFK 180-10131-10324

Осуалд се е опитал да посети Куба през незаконна „подземна железопътна линия“

Доклад на ФБР разкрива, че Лий Харви Осуалд ​​се е опитал да влезе в Куба, използвайки подземна мрежа, предназначена да вкарва нелегално хора в страната.

В документа се посочва, че Осуалд ​​се е свързал с активисти, подкрепящи Кастро, с надеждата да си осигури таен път до Хавана.

Съобщава се, че е бил разочарован, когато е получил отговор, че се нуждае от официално одобрение от кубинското правителство.

Източник описва, че Осуалд ​​като „отчаян“ да напусне САЩ и готов да предприеме крайни мерки, за да стигне до Куба.

Източник: JFK 180-10110-10100

Говори се, че Осуалд ​​е предложил да „направи всичко“ за Куба

Доклад на разузнаването гласи, че Лий Харви Осуалд ​​е казал на членове на про-Кастро група, че е готов да „направи всичко“ за кубинската кауза.

Документът описва как Осуалд настоява агресивно за подкрепата си за Фидел Кастро и се опитва да вербува други да се присъединят към него.

Съобщава се също, че е влязъл в разгорещени спорове с активисти против Кастро, наричайки ги „предатели“ и защитавайки революцията в Куба.

Един свидетел твърди, че Осуалд ​​е изглеждал „силно отдаден“ на Куба и е разочарован, че не е бил взет на сериозно от про-Кастро организаторите.

Източник: JFK 178-10004-10054

--

Осуалд е раздавал прокубински флаери, но действията му са породили съмнения.

В доклад на разузнаването се посочва, че Лий Харви Осуалд ​​е разпространявал флаери в подкрепа на Кастро в Ню Орлиънс, но някои активисти са имали съмнение дали наистина е бил лоялен към каузата.

Документът разкрива, че Осуалд ​​е действал сам и е отказал помощ от други, което породи подозрения сред про-Кастро организаторите.

Някои от тях смятат, че той се опитва да провокира анти-Кастро групи, вместо искрено да подкрепи Куба.

Свидетел отбеляза, че Осуалд ​​е бил „нетърпелив да прави сцени“ и е изглеждал по-фокусиран върху привличането на внимание, отколкото всъщност да помага на движението.

Източник: JFK 178-10004-10053

Осуалд е твърдял, че е „член на комитета за честна игра за Куба“

Доклад на разузнаването разкрива, че Лий Харви Осуалд ​​се е идентифицирал като „член“ на подкрепящия Кастро Комитет за честна игра за Куба (FPCC), но разследващите не са открили доказателство, че той е официално свързан с групата.

В документа се посочва, че Осуалд ​​е посочил FPCC като своя организация, когато е раздавал флаери в подкрепа на Куба в Ню Орлиънс.

Ръководството на групата обаче отрече всякакви официални връзки с него, повдигайки въпроси относно истинските му мотиви.

Свидетел си спомня, че Осуалд ​​„изглеждаше, че действа сам“ и не е в контакт с членове на FPCC.

Източник: JFK 178-10003-10001

Осуалд се опитва да вербува други за „проект за Куба“

Лий Харви Осуалд ​​се опита да вербува хора за това, което нарича „проект за Куба“, но отказа да обясни какво представлява.

Документът описва как Осуалд ​​се обръща към хората в Ню Орлиънс, призовавайки ги да се присъединят към усилията му в подкрепа на Куба.

Когато бил помолен за подробности, той бил „неясен и уклончив“, отказвайки да изясни точните си планове.

Свидетел си спомня, че Осуалд е ​​изглеждал „решен“ да събере група, но няма ясна организация, която да го подкрепя. Някои подозираха, че е действал сам или е имал скрити мотиви.

Източник: JFK 178-10003-10001

ЦРУ и австралийското разузнаване блокираха тайно съобщение на Комисията на Уорън

Класифицирано писмо от Ричард Хелмс до шефа на австралийското разузнаване сър Чарлз Спрай разкрива тайни усилия документът на комисията Уорън CD-971 да бъде скрит от обществеността.

Хелмс призна, че разследването на ЦРУ е предизвикано от натиск за оповестяване на документите за убийството на Кенеди – натиск, който „не се е материализирал“.

Ричард Хелмс:

„Има всички основания документът да бъде държан извън публичното пространство.“

Бележката потвърждава глобалната координация на разузнаването за потискане на ключови файлове, свързани със смъртта на JFK.

Източник: JFK 104-10061-10247

Шпионинът от КГБ, който се е погрижил лично за Осуалд, изчезна внезапно

Нови документи на ЦРУ сочат, че Валери Владимирович Костиков, офицер от КГБ в Мексико Сити, лично се е погрижил за визата на Лий Харви Осуалд през 1963 г. за връщане в СССР.

Костиков е известен с култивиране на комунистически групи и контакти с цели на американското разузнаване. През септември 1971 г. Костиков внезапно напуска Мексико с месеци по-рано от предвиденото, предизвиквайки спекулации, че е избягал, след като е разкрит от Олег Лялин, дезертьор от КГБ.

Връзката между Костиков и Осуалд ​​остава дълбоко подозрителна.

Източник: JFK 201-289248

Служител на кубинското посолство казва, че Осуалд е бил „нервен и бързал“

Доклад на разузнаването гласи, че служител на кубинското посолство в Мексико Сити описва Лий Харви Осуалд ​​като „нервен и бързащ“, когато се опитал да получи виза за Куба.

Документът разкрива, че Осуалд ​​настоява, че трябва незабавно да стигне до Куба, но не е успял да предостави необходимата документация.

Персоналът на посолството му споделя, че първо ще има нужда от съветско одобрение, което го разочарова.

Свидетел отбелязва, че Осуалд ​​многократно се е връщал в посолството, настоявайки за виза, но не стигайки до никъде.

Източник: JFK 178-10002-10279

Осуалд предупреди служителите в посолството – „ще бъда важен“

Лий Харви Осуалд ​​направи зловещо изявление пред служители на кубинското посолство в Мексико Сити, заявявайки: „Аз ще бъда важен“.

В документа се посочва, че Осуалд ​​изглежда отчаян да си осигури виза за Куба и се разстройва, когато служители отказват молбата му.

Той настоява, че кубинските власти трябва да го одобрят, предполагайки, че той трябва да играе важна роля.

Свидетел отбелязва, че поведението му ​​е хаотично и твърдението, че е „важен“ оставя персонала на посолството объркан.

Източник: файл JFK 178-10002-10091

ЦРУ се съгласява да пази документите на Комисията Уорън в секретност по искане на Австралия

Писмо от директора на австралийското разузнаване по сигурността Чарлз Спри предупреждава да не се публикува документ CD-971, споменаващ анонимни обаждания до посолството в Канбера преди и след убийството на Кенеди.

ЦРУ потвърди риска:

„Има всички основания документът да бъде държан извън публичното пространство.“

Натискът за разсекретяване никога не се материализира – ЦРУ държеше линията.

Източник: JFK 1128-988

Осуалд твърди, че е „добър стрел“ и хвали Фидел Кастро

Доклад на разузнаването разкрива, че Лий Харви Осуалд ​​се е похвалил на свой познат, че е „добър стрелец“, докато обсъжда подкрепата си за Фидел Кастро.

Твърди се, че Осуалд ​​е говорил високо за лидерството на Кастро и е защитавал политическата система на Куба. Освен това той е споменал времето, прекарано в Съветския съюз, намеквайки, че е натрупал полезен опит.

Свидетел отбелязва, че Осуалд ​​е сериозен относно своите вярвания и се е опитал да убеди другите да подкрепят каузата на Кастро.

Източник: JFK 177-10002-10103

Осуалд никога не е бил агент на ​​КГБ, според заместник-директорът

Бившият заместник-директор на КГБ Никонов прегледа пет тома досиета на КГБ за Лий Харви Осуалд ​​и заключи, че Осуалд ​​никога не е бил контролиран от КГБ.

Досиетата го описват като нестабилен, с бурна връзка със съветската си съпруга и слаби умения за стрелба.

Първата задача на Никонов от шефа на КГБ Бакатин е била изграждането на връзка между КГБ и ЦРУ. По-късно той потвърди, че присъствието на Осуалд ​​е наблюдавано отблизо, но няма връзка извън наблюдението.

Източник: JFK 201-289248

Осуалд се опитва да създаде кубинска клетка в САЩ

Лий Харви Осуалд ​​се опитва да създаде малка клетка в подкрепа на Кастро и търси новобранци, споделящи възгледите му за Куба.

В досието се посочва, че Осуалд ​​пита хората дали са „готови да предприемат реални действия“ в подкрепа на Фидел Кастро.

Съобщава се, че описва позицията на правителството на САЩ спрямо Куба като „корумпирана“ и вярва, че Кастро защитава народа си от американската агресия.

Осуалд също така обсъжда създаване на структурирано движение за разпространение на идеологията на Кастро и насърчава хората да се включат.

Свидетел си спомня, че Осуалд ​​е изглеждал обсебен от Куба и се е държал така, сякаш има лична мисия да помогне на каузата на Кастро.

Източник: файл JFK 177-10002-10101

Системата 201 на ЦРУ — как са изградили секретни досиета на набелязани като Осуалд

Разсекретено ръководство на ЦРУ от 1974 г. разкрива как агенцията е проследявала и описва ключови личности.

Системата 201 присвоява уникален номер на всеки човек и изгражда пълно досие от доклади, биографични данни и оперативни бележки.

Само цели с висока стойност – заподозрени за шпиони, източници на разузнаване, враждебни оперативни служители или лица, водещи тежка кореспонденция – спечелиха цели 201 файла. Т

Тези файлове се подават директно в главния индекс за бързо извличане и кръстосани препратки.

Тази система беше от решаващо значение за наблюдението на Лий Харви Осуалд ​​и други преди убийството на Кенеди.

Източник: JFK 104-10023-10087

Служител на Държавния департамент разрешава завръщането на Осуалд

Наскоро публикувани документи разкриват, че Абрам Чайс, служител по правните въпроси на Държавния департамент, е един от двамата служители, които са одобрили завръщането на Лий Харви Осуалд ​​в САЩ от Съветския съюз през 1962 г.

Чайс има пряко разрешение за тайни дискусии относно операциите на NSC 5412/2 и е свързан с топ фигури като Арчибалд Рузвелт-младши.

Конгресменът Франсис Уолтър обвинява Чайс, че е мек към комунизма и критикува паспортните правила, които предполагаемо разкриват досиетата на ФБР и ЦРУ на потенциални съветски симпатизанти.

Източник: JFK 104-10051-10106

Искаха ли САЩ да сключат тайно мир с комунистическа Куба?

Само седмици след убийството на Кенеди, доклад на ЦРУ от 18 декември 1963 г. разкрива шокиращ обрат – САЩ може да са били готови да коригират отношенията си с Куба.

В документа се посочва:

„И МУ ДАЙТЕ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПОДОБРИ, АКО СЕ ЧУВСТВА ТОЛКОВА СКЛОНЕН, ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ДВЕТЕ СТРАНИ.“

За кого е предназначено това съобщение? И защо САЩ обмислят внезапна промяна след години на враждебност?

Означен като FIELD DISSEM: CINCIANT, докладът е класифициран под 1B и в продължение на десетилетия остава скрит за обществеността.

Последно прегледан на 2 октомври 1998 г., сега е разпечатан съгласно изданието от 2025 г. на Закона за архивите на убийствата на JFK.

Източник: JFK 177-10001-10060

Пацифистки групи са използвани за разузнавателно прикритие във Вашингтон

Досиетата сочат, че Оливър Корбъстън става част от Католическата асоциация за международен мир (CAIP) за прикритие, наблюдавайки антивоенни протести и кампанията „Преговори сега!“.

Документи описват подробно наблюдение на 40-ата годишна конференция на CAIP през 1967 г., посветена на „Селективно възражение по съвест в епохата на конфликти“, проведена в Dunbarton College във Вашингтон, окръг Колумбия.

Проникването на Корбъстън има за цел да събере разузнавателни данни за антивоенни съобщения и координация.

Източник: JFK, 1904-10063-70206

Разузнаването на САЩ проследява дезертьори от флота в Токио

Файловете, маркирани като силно чувствителни със строг контрол на разпространението, описват тайно наблюдение на срещи между служители на ГДР и четирима дезертьори от ВМС на САЩ в Токио.

Меморандумът от 27 ноември 1967 г. описва секретни операции на отделите за Съветския блок и Далечния изток. С надпис „RYBAT HPASHA REDIOP“, достъпът до материала е ограничен до висши ръководители на агенции.

Документът потвърждава вътрешното проследяване на американски дезертьори в чужбина и внимателно наблюдение на контактите с комунистическия блок.

Източник: JFK, 1104-10063-70206