20 руски региона започват мобилизация на резервисти.

🇷🇺 Властите в близо 20 региона на Руската федерация са стартирали кампании за набиране на резервисти, които ще отговарят за охраната на критична инфраструктура, съобщава вестник „Комерсант“.

Мярката идва след приемането на закон, подписан от президента Владимир Путин на 4 ноември. Той позволява мобилизацията на резервисти за „специални учебни сборове“ с цел защита на „критични и други важни обекти“. Използването им е разрешено не само по време на война, но и в мирно време.

Специални резервни звена започнаха да бъдат сформирани в поне 19 региона на страната. Някои от тях обявиха създаване на такива групи още преди подписването на закона. Властите в Ленинградска област съобщиха, че БАРС звено е било създадено само пет дни след внасянето на законопроекта в Държавната дума – долната камара на руския парламент.

Кампании за набиране се провеждат в републиките Татарстан и Башкирия, Нижегородска област, Красноярски край и други руски региони. В Башкирия т.нар. „мобилни противопожарни групи“ ще пазят рафинериите на Башнефт, дъщерно дружество на Роснефт, от украинските удари с дронове. Сред критичните обекти са рафинерията Уфанефтехим, както и съоръжения на Газпром.

От 2024 г. подобни БАРС формирования действат в пограничните Белгородска, Брянска и Курска области, където също участват в отблъскването на дронове. Регионалните власти в Брянск и Курск планират да създадат допълнителни отряди, пише „Комерсант“.

Всичко това идва на фона на резкият спад на доброволно сключените договори с Въоръжените сили на Руската федерация. В крайна сметка призованите могат лесно да се окажат на фронтовата линия в Украйна – новата редакция на закона, приета наскоро, не включва изрични ограничения за служба само в родния си регион, а условията на службата, нейната продължителност и подготовка остават неясни.

Русия планира да използва резервисти за защита на гражданска инфраструктура

🇷🇺 Висши представители на руската армия обявиха, че ще ангажират резервисти за защита на критична инфраструктура, като нефтени рафинерии, след рязкото увеличение на атаките с украински дронове дълбоко в територията на Русия през последните месеци.

На фона на конфронтацията със западния свят заради агресията в Украйна, руският президент Владимир Путин разпореди увеличаване на редовната армия до 1,5 милиона действащи служители, което я прави втората по големина армия в света след китайската.

Путин заяви, че най-малко 700 000 души участват във военните действия в Украйна, а депутати от Държавната дума отбелязаха, че около 2 милиона души се намират в активния резерв – хора, подписали договор като резервисти, които обикновено не служат активно.

Заместник-началникът на главното организационно-мобилизационно управление на Генералния щаб вицеадмирал Владимир Цимлянски заяви, че използването на дронове с далечен обхват от Украйна е увеличило заплахата за критичната национална инфраструктура и жилищните райони.

„За да повишим сигурността на ключови обекти и други съоръжения, важни за благосъстоянието на гражданите, е взето решение да ангажираме най-подготвените и патриотично настроени граждани в мерките за защита на граждански обекти дълбоко в Русия“, каза той.

Ако Русия разположи повече резервисти в тила за защита на инфраструктурата, Москва би могла да освободи повече редовни войски за бойното поле в това, което се превърна в смъртоносна война на изтощение.

Цимлянски подчерта, че предложените промени не представляват мобилизация.

Руското министерство на отбраната също изрично заяви, че резервистите няма да участват в това, което Кремъл нарича „специална военна операция“ в Украйна, нито ще бъдат използвани извън границите на Русия. Според министерството резервистите ще служат в своите региони.

Мощен взрив разтърси промишлен обект в Челябинска област.

🔥 Мощен взрив разтърси промишлен обект в района на град Копейск в Челябинска област, Уралски регион на Руската федерация, преди броени минути, потвърдиха регионалните власти.

Губернаторът на Челябинска област Алексей Текслер призна, че има жертви, без да уточни броя им.

„В едно от предприятията в Копейск стана взрив. Всички оперативни служби са на място, сформиран е координационен щаб“, посочи той в официално изявление, уверявайки, че няма непосредствена заплаха за жителите или гражданската инфраструктура.

Telegram каналът Mash съобщи, че взривът е резултат от украинска атака с дрон. Местни жители съобщиха за ярка светкавица в небето, последвана от силни експлозии и сирени за въздушна тревога. Кадри, разпространени онлайн, показват експлозия и огромен стълб дим да се издига от засегнатия район.

Към момента няма официално изявление от руските власти, което да свързва взрива в Копейск с украински дронове.

Местният клон на руското министерство на извънредните ситуации и регионалната управа на Челябинск отказаха коментар, заявявайки, че разследването на инцидента е в ход. Местното издание „Челябинск Сегодня“ съобщи, че мощен тътен от експлозии е бил чут в няколко района на Челябинск и Копейск, включително централните части.

Инцидентът следва предупреждение, издадено миналата седмица до жителите на Челябинска област за възможна атака с дронове, което по-късно беше отменено, след като властите приписаха заплахата на съседна Башкирия. Отделно, източници, цитирани от Telegram канала Shot, съобщиха за скорошна атака с дронове в Махачкала, Дагестан, с използване на непознати досега БПЛА с чуждестранни обозначения, което повдига опасения относно ескалацията на атаките дълбоко на руска територия.

Frontline Monitor ще продължи да следи развитието на ситуацията и ще предостави актуализации при постъпване на допълнителна информация.

Русия създава мобилни звена за борба с дронове за защита на енергийната си инфраструктура

🇷🇺 Русия е започнала сформиране на мобилни отряди за борба с дронове за охрана на енергийната инфраструктура на фона на нарастващи украински удари, които парализираха рафинериите на страната и доведоха до най-тежкия недостиг на горива от три десетилетия насам.

Мярката идва, след като атаките срещу заводите за преработка на нефт продължават да намаляват производството на горива, като според различни оценки 20–25% от рафиниращия капацитет вече е извън строя.

Новите звена, заимствани до голяма степен от украинската практика, са замислени да локализират и свалят бавни, далекобойни дронове, преди да успеят да достигнат критична инфраструктура. Кадри от обучението на първите 20 отряда показват използване на леки камиони и джипове, включително модифицирани ГАЗ и УАЗ, въоръжени с двойно монтирани тежки картечници.

Руски служители представят тези формирования като спешен отговор на нарастващата заплаха, но военни експерти предупреждават, че ефектът им ще бъде ограничен.

Украинската кампания за удари с далекобойни дронове, навлизаща в четвъртата си година, поразява рафинерии дълбоко в руския тил, включително обекти с ключова роля за вътрешното производство на бензин. Нанесените щети предизвикаха криза с горивата, невиждана от 90-те години на миналия век, които нарушиха снабдяването и принудиха Москва да подсили защитата на останалите заводи.

Решението за разгръщане на мобилни звена за борба с дроновете отразява нарастващите трудности пред руската противовъздушна отбрана в борбата с безпилотните самолети, способни да изминават стотици километри, след което да нанасят високоточни удари. Според експерти обаче решението е по-скоро временна мярка, отколкото цялостно решение.

Въпреки бързото им разполагане, специалисти смятат, че подобни „отряди от последна инстанция“ трудно ще предотвратят повечето атаки. Въоръжението им позволява да поразяват мишени на ниска височина, но възможностите за прехващане на дронове, летящи по-високо от обсега на стрелковото оръжие, са минимални.

В Украйна, където подобни мобилни групи се използват широко, тяхната ефективност е оценявана като ниска. Операторите на дронове вече адаптират маршрутите си, за да избягват подобни засади, като летят на височини извън обхвата на оръжията.

Все по-често военните стратези в Киев залагат на прехващане „дрон срещу дрон“ като по-ефективна мярка. Дронове прехващачи, способни да преследват и унищожават вражески безпилотни летателни апарати във въздуха, показват далеч по-добри резултати от стрелбата от земята.

Украйна инвестира значителни ресурси в разработка и внедряване на такива системи, разглеждани от нея като ключови за противодействие на мащаба на иранските платформи „Шахед“ и местните им аналози.

Белгород остана без ток след украински удар срещу електроцентрала.

🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна нанесоха удар с реактивна артилерия M142 HIMARS по ТЕЦ Белгород по-рано днес, предизиквайки прекъсвания на тока, като според публикации в местни медии е била поразена една от подстанциите на централата.

Губернаторът на Белгородска област Вячеслав Гладков потвърди удар по критична инфраструктура и съобщи за „значителни прекъсвания на тока“. Засега няма информация за мащаба на щетите.

HIMARS (High Mobility Artillery Rocket Systems) с обсег около 70 км дават възможност на Украйна да поразява цели от другата страна на фронтовата линия със значително по-висока точност.

На 17 септември украинският президент Володимир Зеленски потвърди, че страната ще получи ракети за Patriot и HIMARS като част от пакет за военна помощ, финансиран от съюзници в НАТО.

Атаката идва на фона на засилените удари на Киев срещу енергийната инфраструктура на Руската федерация – ключов източник на приходи, подпомагащи продължаващата агресия срещу Украйна.

Белгород, който е разположен непосредствено до държавната граница и Харковска област, редовно е сред целите на украинските удари.

Украинските удари по руския петролен сектор доведоха до сериозно затруднения във военната логистика и снабдяването с гориво за руските въоръжени сили, отбеляза главнокомандващият украинската армия генерал Олександър Сирски в изявление на 25 септември.

По данни на Financial Times, за последните два месеца 16 от общо 38 руски петролни рафинерии са били поразени от украински дронове. Според експерти от изследователската група Energy Aspects щетите са свили капацитета на руската рафинираща индустрия с над 1 милион барела дневно, като износът е спаднал под нивата отпреди войната.

Украински дронове поразиха важна трансформаторна подстанция в Краснодарски край.

🇷🇺💥🇺🇦 Украински дронове удариха днес сутринта важна трансформаторна подстанция в град Кропоткин в Краснодарския край, предизвиквайки огромен пожар на инфраструктура, която захранва един от ключовите железопътни възли в южна Русия.

Ударът е част от по-широка украинска кампания за разрушаване на логистичните мрежи на руската армия – особено свързани с железопътния транспорт, които са жизненоважни за военните доставки и промишления товарен транспорт.

Атаката предизвика пожар в подстанцията, обслужваща железопътна гара Кавказкая в Кропоткин, съобщава Astra, популярен руски канал в Telegram. Местният оперативен щаб потвърди инцидента, като обвини за пожара отломки от свалени дронове. Властите твърдят, че няма жертви.

„Умираме от дима на Железнодорожная“, гласи едно съобщение, а други се оплакват от непоносими условия на улица Шевченко.

Видеа, споделени от украинския канал Exilenova+, разпознаха подстанцията като трансформатор с напрежение 330kV, който захранва регионалната енергийна система и ключови железопътни линии, свързващи Северен Кавказ с Ростов, Кубан и черноморските пристанища.

Железопътна гара „Кавказская“, като възел, играе ключова роля в превоза на товари, включително зърно и нефтопродукти, както и за преместване на военна техника и личен състав на север, както и към окупирания Крим. Нарушаването на тази връзка усложнява руската способност за поддържане на операции в няколко направления.

Само седмица по-рано украински дронове удариха железопътен възел и локомотивно депо в град Петров Вал, Волгоградска област – на около 350 км от украинската граница.

На 17 август украински дронове атакуваха железопътна гара Лиски във Воронежка област, която е сред най-големите възли в системата на Юго-Източните железници. Тази атака спря движението на влаковете. Гарата се използва активно от руските сили за превоз на военна техника и личен състав.

В сутрешния си бюлетин руското министерство на отбраната заяви, че през изминалата нощ са били прехванати 50 дрона в различни региони – 16 над Черно море, 7 над Азовско море, 12 в Белгородска област и няколко други над Саратовска, Самарска и Оренбургска области, както и в Краснодарския край и Република Татарстан.

Иран отново е без ток: следвоенният натиск разкри проблеми с мрежата.

Трасе на електроснабдителната мрежа в иранската столица Техеран, 18 декември 2024 г.
📸 Снимка: Arash Khamooshi/The New York Times

🇮🇷⚡ Мащабни прекъсвания на електричеството засегнаха отново жилищни домове и обществени съоръжения в Иран след края на 12-дневната война срещу Израел, разкривайки уязвимостта на местната енергийна инфраструктура, която издържа за кратко, докато по-голямата част от страната остана на тъмно.

Властите сега посочват нарастващото търсене и дългогодишния недостиг на производствен капацитет като причина.

Мрежата не е в състояние да посрещне сегашните нива на потребление, което налага планови двучасови прекъсвания на тока всеки ден, заяви ръководителят на държавната електрическа компания на Иран, Мостафа Раджаби Машхади. „Търсенето надвишава производството“, каза той, добавяйки, че прекъсванията ще намалеят само ако потреблението на енергия спадне.

„Недостигът ще намалее, когато енергийната криза бъде сведена до минимум“, каза той, неясно обещание, което не успокои обществения гняв.

Ирански граждани започнаха да разпространяват кадри с подновени прекъсвания на тока в градове като Ахваз, където летните температури често надвишават 50°C.

„След края на войната Ислямската република се върна към фабричните си настройки“, отбеляза местен жител във видео, изпратено до независимото издание Iran International.

Генераторите за електричество, чието разпространение някога беше ограничено само до пекарни, сега се използват от по-голямата част от предприятията, увеличавайки шума и замърсяването.

Наред с това депутатът от парламентарната комисия по енергетика Мохамад Бахрами Сейфабади представи нова двустепенна схема за образуване цените на електрическата енергия и газта.

„Всеки човек ще има фиксирана енергийна квота и ще плаща пълната цена над нея“, отбеляза той, описвайки я като замяна на текущата система за субсидии в Иран. „Вместо да раздава субсидии за потреблението, енергийната подкрепа ще отива към всеки национален идентификационен номер и индивид“, завърши Бахрами.

Спиранията на електричеството бяха временно намалели по време на 12-дневната конфронтация с Израел, като много работни места бяха затворени. Длъжностни лица намекнаха, че мрежата се е подобрила, но експертите са категорични, че причината е спад в потреблението, но не и липсата на качествени реформи.

„Прекъсванията на тока по време на войната се дължаха на факта, че всичко беше затворено, но правителството си приписа заслугите. Сега недостатъците пак са наяве“, отбеляза Реза Гейби.

Иранският министър на енергетиката Абас Алиабади отбеляза по-рано тази седмица, че нощните прекъсвания ще се сведат до минимум. „Ако е необходимо, прекъсванията ще се случват повече през деня“, посочи той в началото на юни.

Иранските лета са белязани от постоянен недостиг на електроенергия, често описван от властите като „дисбаланси“ между търсенето и предлагането. Енергийни експерти си приписват кризата на недостатъчни инвестиции, порутена инфраструктура и хроничен провал в разширяването на производството на електроенергия, което се оценява на изоставане от около 14 000 мегавата.

Жител на Ахваз каза, че последните прекъсвания са особено тежки: „Чувствам се сякаш ни карат да плащаме за войната с Израел.“

Украински удари оставиха окупираните територии без ток и комуникации.

🇺🇦⚡🇷🇺 Стотици хиляди жители бяха оставени без електричество в окупираните части на Запорожка, Херсонска и Донецка области след като серия от удари с безпилотни самолети на украинските въоръжени сили предизвика мащабни поражения по обекти на критичната инфраструктура, включително енергийни и комуникационни съоръжения.

Според официални сведения от окупационната администрация на Запорожка област, в резултат на обстрел от страна на украинската армия е поразено високоволтово оборудване в северозападните части на региона. Назначеният от Кремъл областен губернатор Евгений Балицки заяви, че в цялата област няма електричество, а здравните заведения са преминали на аварийно захранване. Провеждат се спешни съвещания, а Министерството на енергетиката е било инструктирано да разработи план за минаване на резервни енергийни източници в най-кратки срокове.

Сериозни щети са нанесени и в окупираните територии от Херсонска област, разположени на левия бряг на река Днепър. Според данни, оповестени от руския губернатор на областта Владимир Салдо, без електрозахранване са останали над 104 хиляди души в 150 населени места в района на Геническ, Новотроицке, Нижни Сиргози и Ивановске, а също са пострадали и 44 обекта от социално значение. Захранването на всички критични обекти е прехвърлено на резервни генератори.

Нови подстанции са били повредени от шрапнел след свалянето на украински дронове край Геническ в Херсонска област и Мелитопол в Запорожка област. Пожарните и аварийните служби работят на място за потушаване на огнената стихия, докато в същото време инженери разработват алтернативи за електроснабдяване. Допълнителна информация относно времето, необходимо за възстановяване на щетите, се очаква да бъде предоставена по-късно.

Междувременно руски военни кореспонденти алармират, че е била изгубена комуникация с руските части по левия бряг на Херсонска област – от Кинбурнската коса чак до Енергодар, което доведе до невъзможност за координация на военните действия и предизвика тревога относно способността за отговор при евентуална украинска ескалация.

Потвърдено е също, че украински дронове са нанесли удари по комуникационни кули в Херсонска област, което допълнително е усложнило ситуацията.

По последна информация, спешни екипи на руските министерства на енергетиката и извънредните ситуации са предприели действия по възстановяване на електрозахранването и комуникациите, но въпреки това окупационните власти не могат да посочат точен срок за тяхното изпълнение.

Дания обяви нов план за модернизиране на военноморския си флот.

Фрегатата на кралския датски флот KDM Niels Juel (F363) на път в Червено море на 15 април 2019 г. като част от ударната група на френския корабоносач „Шарл де Гол“.
📸 Снимка: U.S. Navy / Joshua L. Leonard

🇩🇰 Дания обяви нов мащабен план за модернизиране на военноморския си флот, насочен към укрепване на морската ѝ отбрана в лицето на нарастващата заплаха от Русия и промените в глобалната система за сигурност.

Програмата включва закупуването на 25 нови кораба: 21 за Военноморската гвардия за изпълнение на задачи като патрулиране и защита на пристанища, различни операции и спасителни мисии, както и 4 екологични кораба, които ще бъдат използвани за премахване на петролни и химически разливи.

Един от ключовите елементи е закупуването на нов кораб с дронове и сонари, предназначени да защитават критична подводна инфраструктура, включително кабели и тръбопроводи.

Предвижда се също закупуването на допълнителни морски мини, които ще влязат в експлоатация между 2027 и 2029 г.

Шпионира ли Руската православна църква в Европа? Част 1 от изследването на Molfar.

🇷🇺🕵️🇪🇺 Това, което от години е ясно на украинската общественост по отношение на същността на Руската православна църква (РПЦ), постепенно започна да се изяснява и на европейската върхушка, а именно че тя се използва не само като инструмент за мека сила, но и като истинска мрежа за шпионаж.

Molfar, агенция за разузнаване с използването на открити източници (OSINT) проведе мащабно проучване, в което анализира 11 европейски държави. В първата част разглеждаме пет от тях: Швеция, Норвегия, Финландия, Холандия и Чехия.

Църквата като шпионска мрежа във Вестерос, Швеция

В шведския град Вестерос руски църковен храм, построен в съмнителна близост до голям брой стратегически обекти, повдигна въпроси от началото на строителството си през 2013 г. Отец Павел Макаренко, енорийски свещеник, служи в църквата на Казанската икона на Божията майка във Вестерос. Въпреки че беше преназначен в Швеция през 2010 г. и оттогава не се е връщал в обратно в Русия, това не му попречи да „служи“ на страната от разстояние.

Църквата, разположена в покрайнините на Вестерос, е построена между 2013 и 2019 г. и е осветена на 4 ноември 2023 г. Сред присъстващите на освещаването е Владимир Ляпин, съветник-пратеник на руското посолство в Швеция. Той е един от 20-те дипломати, заподозрени от датските и шведските власти в извършване на шпионска дейност за руското външно разузнаване (СВР) или Федералната служба за сигурност (ФСБ).

Местни жители, туристи и енориаши са оставили отзиви за църквата в Google Maps. Част от тях поставят под въпрос наличието на непрозрачна ограда и охранителни камери за наблюдение на периметъра. Може би можем да предложим някои отговори.

През 2013 г. парцелът за църквата беше закупен от Росатом, държавната корпорация за атомна енергия. Ларс Калсеби, бивш председател на Шведската строителна партия, предостави разрешение за строеж. Земята е придобита едва година след първото предлагане на проекта за църквата – бърз за шведските стандарти график, както отбелязват местни журналисти. Отец Павел Макаренко коментира: „Енорията закупи земята и мястото беше избрано по практически причини“ (1,2).

Росатом финансира и изграждането на храма, както потвърди митрополит Антоний в признанието си за подкрепа от Фонда за подпомагане на християнската култура и население. Но руски източници се опитаха да скрият участието на Росатом, твърдейки, че финансирането идва от горепосочената фондация.

Изборът на това място за църквата изглежда не е случаен. Фабриката Westinghouse Electric, която произвежда касети за ядрено гориво, е едва на няколко километра - само на 4,22 км от църквата. Освен това летище Вестерос се намира на само 500 метра от обекта. В рамките на 6 км се намира централата за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия на Mälarenergi AB, основен доставчик на енергия. И накрая, ABB Metallurgy, металургичен завод, е на по-малко от 5 километра.

Близостта на тази църква до чувствителната инфраструктура и участието на Росатом повдигат сериозни въпроси относно нейната истинска цел.

Връщайки се към игумена на този храм отец Павло Макаренко. През август 2024 г. журналисти от Швеция публикуваха репортаж, според който Макаренко е бил похвален от външното разузнаване на Русия. В същото време той категорично отрече обвиненията за финансиране на неговата енория от Росатом. Преди това Макаренко е бил и генерален директор на шведската компания „NC Nordic Control AB“, собственост на руския разработчик Павел Герасимов (от Gerda Group), замесен в дело за трафик на наркотици и участник в множество църковни проекти в Швеция. Неговата компания за внос и износ няма физически склад, но според съобщенията генерира приходи от близо 40 милиона шведски крони.

Преди мандата си във Вестерос, Макаренко ръководеше енории в шведските градове Арбога (на 8,4 км от военно съоръжение, управлявано от Отдела за телекомуникации и информационни системи на шведските въоръжени сили) и Евле (намира се на 1,9 км от батальон на Националната гвардия и на 1,1 км от военен полигон и на 140 метра от железопътна линия).

Вестникът VLT откри, че земята за църквата Вестерос, обслужваща паство от около стотина души, също е закупена от Росатом през 2013 г. Основният източник на тази информация е Säpo, шведската служба за сигурност.

Анализаторът Патрик Оксанен пише: „Вестерос има една от най-дългите писти в Швеция. Градът е стратегически разположен близо до ключови мостове над езерото Меларен, а Стокхолм не е далеч от стратегическото пристанище в Йевле. Този район също е близо до щаба на шведската армия в Енкьопинг и до военен комуникационен център.“

Сега нека разгледаме случаите, включващи други шведски градове.

Упсала: Църквата намира на 750 метра от държавна институция и на 2,7 км от авиобаза с военна академия. Местният игумен отец Виталий Бабушин внезапно е назначен в Швеция през 2010 г., след като преди това е служил в църквата „Сергий Радонежски“ в село Новосергиево, Ногинска област, Московска област. Герасимов, чрез “NC Nordic Control AB” е възстановил Покровската църква там (1). Бабушин работи в отдела за чуждестранни институции на Московската патриаршия в Йоншьопинг, на 600 метра от енергийна компания.

0,77 км	Посолство на България	Всички тези посолства се намират в един и същи район
0,90 км	Посолство на Полша
0,73 км	Посолство на Румъния
0,91 км	Посолство на Тайланд
0,89 км	Посолство на Колумбия
0,93 км	Посолство на Малайзия

Стокхолм: Църквата на Сергиевската енория се намира само на 4 км от правителствената организация Försvars departementet и на 6 км от военната база Försvarsmakten Högkvarteret. Игумен Никита (Олех Станиславович Добронравов), служител на Отдела за външни църковни връзки, ръководи тази енория. Той също така служи като игумен на църквата "Св. Сергий Радонежки" в Стокхолм, за която ще стане дума по-нататък. Църквата "Свети Сергий Радонежки" се намира само на 770 метра от посолството на Чехия.

Гьотеборг: Енория, посветена на Покрова на Света Богородица. На 2 км се намира електрическа централа. Малко по-нататък, на 12 км, се намира военен обект. Енорията се ръководи от протойерей Сергей Бондарев, който управлява и енорията Възкресение Христово в Хелсингборг, разположена на 1,4 км от пристанището.

Болиден: Църквата "Свети Николай Чудотворец", построена през 2017 г. На половин километър от църквата минна компания добива комплексни руди, съдържащи цинк, мед, олово, злато и сребро. Тази църква е заподозряна в шпионаж от шведските медии. Протойерей Максим Смирнов и дякон Александър Беднов ръководят енорията. Беднов завършва Балашовското висше военно авиационно училище за летци (1988) и Таврическия национален университет (Юридически факултет) (2002). Богословското му образование включва Белгородската православна духовна семинария (1, 2).

РПЦ в Норвегия: шпионска ръка на Русия

Брюне: тук се намира църквата на мъченица Ирен, построена през 2014 г. На разстояние от 650 метра, се намира Nordic Steel AS, норвежки доставчик на стоманени конструкции и услуги, вкл. проектиране, металообработка и монтаж.

Robotic Innovation AS се намира на 688 метра от църквата. Въпросната компания е специализирана в автоматизация на вътрешнофабричната логистика с автономни мобилни роботи (AMR), системи за автоматизация и AI технологии. IXYS AS е на 586 метра от църквата. IXYS Norway AS се фокусира върху разработване и производство на полупроводници с висока мощност, включващи тиристори, диоди и модули за различни приложения. Jæren Overflatebehandling AS е на 637 метра от енорията и предоставя услуги за индустриална повърхностна обработка, включващи боядисване, метализиране и антикорозионни покрития за различни индустрии. Aarbakke AS е на 859 метра от Руската църква. Aarbakke е специализирана в производството и доставката на механични компоненти и решения за различни индустрии, включително енергийния сектор, морската индустрия и машиностроенето.

Настоятел на енорията е протойерей Василий Петров (1,2,3,4), служещ и като заместник-ректор на отдела за дистанционно обучение в Калужката духовна семинария (1,2,3). В началото на март 2022 г. той беше част от група духовници на Руската православна църква, излезли с изявление, осъждащо действията на руската армия за „изкореняване на нацизма“ в Украйна (1,2,3).

Осло: В столицата на страната от 2003 г. функционира енорията на Света равноапостолна княгиня Олга. В близост се намират множество държавни учреждения:

• Норвежкото статистическо бюро (SSB), събира и публикува статистически данни за Норвегия, включително данни за икономиката, населението и обществото — 159 м
• Стортинг, парламентът на Норвегия, отговорен за изготвянето и приемането на закони, надзора на правителствените операции и оформянето на държавната политика — 953 м
• Посолство на Грузия, Осло — 601 м
• Посолство на Казахстан — 533 м
• Посолство на Виетнам — 534 м
• Посолство на Канада в Норвегия — 859 м
• Консулство на Финландия — 979 м
• Посолството на Саудитска Арабия — 858 м
• Посолство на Коста Рика — 933 м
• Съюз на военнослужещите — 996 м
• Министерство на местното самоуправление и регионалното развитие — 593 м
• Министерство на децата и семействата — 593 м
• Министерство на транспорта и съобщенията — 593 m
• Министерство на енергетиката — 593 м
• Министерство на здравеопазването и социалните услуги — 549 м
• Консулство на Република Словения — 842 м

Настоятел на енорийския храм е архимандрит Климент Хухтамяки (1,2) (Юха Калеви Хухтамяки). Родом от Финландия, Хухтамяки е постриган за монах през декември 1996 г. от митрополит Кирил (Гундяев). Монашеското му име е Климент. През април 1997 г., Кирил го изпраща в Норвегия, за да организира православни енории под юрисдикцията на Московската патриаршия. След началото на пълномащабната инвазия в Украйна през януари 2023 г. той отказа да обсъжда войната и да напусне РПЦ по примера на някои европейски църкви. Вместо това през ноември 2024 г. той извърши освещаването на църквата Казанска икона на Божията Майка във Вестерос.

Киркенес е друго забележително място, в което от 2015 г. се помещава руската православна енория "Св. Трифон Печенгски". На 5 км от нея се намира военно съоръжение гарнизон. На 85 метра се намира община Южен Варангер; шведското консулство е на 121 метра; руското посолство в Норвегия е на 120 метра, а пристанището Киркенес е на 937 метра.

В началото на новия век имаше планове за изграждане на морска църква за руските моряци в Киркенес. Проектът получи положителна обратна връзка от норвежкото правителство, ръководено от теолога Кел Магне Бондевик. Дори Владимир Путин по време на своето посещение в столицата Осло през 2002 г. прояви интерес към проекта, който въпреки всичко никога не е напредвал отвъд етапа на обявяване (1,2).

РПЦ също притежава имоти в Киркенес, разположени едва на няколко километра от границата с Русия. Според журналисти Църквата е закупила енорията "Св. Трифон Печенгски" през 2015 г. Тази област е известна с тесните си връзки с Русия, като много руснаци живеят от норвежката страна на границата (1,2).

Вадьо: Тук се строи параклис на РПЦ от 2017 г. Не са налични конкретни детайли за източниците на финансови средства за изграждането на параклиса. Въпреки това, по време на координацията на проекта в онлайн конференция през юли 2020 г., норвежкият Баренцов секретариат (1,2) финансира срещата и по-ранните пътувания на свещеници до страната. Отпуснатите държавни средства са на стойност милиони крони за насърчаване на приятелските отношения между местните общини и два руски града (Архангелск и Мурманск) (1,2). По време на тези отношения ветеранската организация „Фонд Щит“ (FSB) от Мурманск инициира няколко т.нар. мемориални обиколки с местните жители на Вадьо (1,2). Статията, цитираща тази информация, беше премахната от 27 септември 2024 г.

GLOBUS е радарна система, разположена във Вардо, Норвегия, която се управлява от Норвежката разузнавателна служба (NIS) и наблюдава съвсем официално арктическото въздушно пространство и космоса за националните интереси на Норвегия. Въпреки това, близостта на това съоръжение до известни руски военноморски бази, заедно с участието на САЩ в изграждането и финансирането му, поражда подозрения, че то може да функционира и като част от системата за противоракетна отбрана на САЩ (1, 2). Това означава, че Руската православна църква е възнамерявала да построи молитвен дом близо до едно от най-чувствителните места в Норвегия, получавайки подкрепата на общината за своето начинание. Оттогава плановете за строителство са отменени.

Енорията на Св. Анна Новгородска е построена през 2008 г. в Трондхайм и се обслужва от свещеник Александър Волохан (1,2) .

Трондхайм: Енорията на преподобна Анна Новгородска е построена през 2008 г. Там служи свещеник Александър Волохан (1,2). Няма данни за произхода на даренията.

Близост на правителствени и военни съоръжения до енорията на РПЦ:

• Бункер за подводници – 925 м
• Военновъздушна академия – 1291 м
• Военна база – 1292 м
• Пристанище Хъртигрутен, Трондхайм – 1193 м
• Консулство на Финландия – 1411 м
• Генерално консулство на Република Полша – 515 м
• Почетно консулство на Народна република Бангладеш в Трондхайм – 810 м
• Шведско консулство при Ян Кааре Тапер – 655 м
• Кралско консулство на Дания – 863 м
• Консулство на Холандия – 577 м
• Почетен консул на Естония в Трондхайм – 752 м
• Почетно вицеконсулство на Испания в Трондхайм – 753 м
• Офис за събития, Отдел Култура, Община Трондхайм – 402 м
• Окръжен съвет Трьонделаг, Трондхайм – 894 м

Финландия затваря руските църкви?

Турку: От 2002 г. до неотдавна там действаше храмът „Успение на Пресвета Богородица“, настоятел на който беше игумен Никита (Олег Станиславович Добронравов), специалист по църковно право и близък съратник на Гундяев (1,2). През 1997 г. работи в Отдела за външни църковни връзки, а през 2000 г. поема монашески постриг при митрополит Кирил. След закриването на тази църква Добронравов вече е настоятел на енорията „Свети Сергий“ в Стокхолм (1,2).

Тази църква беше затворена от властите на град Турку на 1 август 2022 г. поради нахлуването на Русия в Украйна. Църквата се намираше близо до стратегически обекти като крайбрежния флот, базата и командването в Пансио, пристанището на Турку, кметството, Регионалната държавна административна агенция на Югозападна Финландия и генералното консулство на Руската федерация в Турку (2).

Въпреки това подобни затваряния на подозрителни църкви след нахлуването на Русия в Украйна остават изолирани случаи.

Хелзинки: В столицата например се намира църквата „Покров на Пресвета Богородица“. Въпреки че е построена през 1953 г., тя продължава да работи в близост до стратегически съоръжения:

Производство	Harmagetoff Military Технологии	1649м
Военно съоръжение	Ghorec - Набиране на персонал, военни Комисариат	4501м
Военно съоръжение	Асоциация на кадетите Корпус	3278м
Правителствено съоръжение	Агенция за цифрови и демографски данни, Espoo	3163м
Правителствено съоръжение	Mäntyniemi / Официална резиденция на президента на Република	2222м
Правителствено съоръжение	Kesäranta / Официална резиденция на премиера Министър	2601м
Производство	STEMMER IMAGING предоставя машинно зрение и решения за обработка на изображения за автоматизация и контрол на качеството в различни индустрии, включително камери, оптика и софтуер.	3019м

Тук действа и Енорията на Свети Николай Чудотворец, действаща от 1938 г. В близост се намират следните съоръжения:

Военно съоръжение	Президентска гвардия	2498м
Военно съоръжение	Военноморска академия	4543м
Морско съоръжение	Уест Харбър	1752м
Морско съоръжение	Южно пристанище	2679м
Морско съоръжение	Северното пристанище	2753м
Правителствено съоръжение	Дом на парламента	1079м
Правителствено съоръжение	Канцелария на парламентарния омбудсман	1179м
Правителствено съоръжение	Mäntyniemi / Официална резиденция на президента на републиката	1498м
Правителствено съоръжение	Kesäranta / Официална резиденция на министър-председателя	1260м
Правителствено съоръжение	Генерално консулство на Уругвай в Хелзинки	1597м
Правителствено съоръжение	Консулство на Доминиканската република	1636м
Правителствено съоръжение	Министерство на правосъдието и свързани отдели	2078м
Военно съоръжение	Финландски отбранителни сили	2225м

Нидерландия

Амерсфорт: Църквата „Свети Корнилий Стотник“, епископ на Кесария в Палестина, е построена през 1981 г. Ректор е протоиерей Стефан Бакер. Наблизо се намират следните съоръжения:

Военно съоръжение	Казармата Сен Бернар (вход)	1594м
Морско съоръжение	Разделен порт	1362м
Правителствено съоръжение	Нидерландски орган за цифрова инфраструктура	426м
Правителствено съоръжение	Екип за високотехнологични престъпления	499м
Правителствено съоръжение	Енергийно посолство	234м
Правителствено съоръжение	Община Амерсфорт	716м
Корпоративен офис	Nobian произвежда основни химикали като хлор, сол и сода каустик, с акцент върху устойчивостта за различни индустрии, включително пречистване на вода и енергия.	657м
Корпоративен офис	EDSN (Energy Data Services Netherlands) управлява обмена на данни в холандския енергиен сектор, като осигурява безпроблемно взаимодействие между доставчици и мрежови оператори.	657м

Хага: Хагският манастир на пророка, предтечата и Кръстителя Йоан е създаден през 1972 г. и е затворен от декември 2022 г. В близост има 29 (!) правителствени съоръжения, включително Федерацията на европейските асоциации за отбранителни технологии (407 м), военно съоръжение (2041 м), външното пристанище (3529 м) и електроцентралата Uniper City (1883 м). м).

Ротердам: Църквата "Александър Невски" е построена през 2004 г. Настоящият настоятел е свещеник Анатолий Бабюк. Той отказа да коментира "украинската" тема след началото на руската инвазия. Балтийската строителна компания построи църквата. Проектът е завършен на 20 юни 2004 г. с освещаването на храма в чест на Свети Александър Невски, водено от Смоленския и Калининградски митрополит Кирил (Гундяев). От 1990 г. настоятел на църквата в Ротердам е отец Григорий Красноцветов. След смъртта му през 2017 г. длъжността пое свещеник Анатолий Бабюк.

В непосредствена близост до църквата има девет правителствени съоръжения, включително прокуратурата в Ротердам (на 1142 метра), както и:

Военно съоръжение	Казарми Ван Гент	3245м
Военно съоръжение	База Ван Гентказерне	3592м
Морско съоръжение	Пристанище Ротердам	942м
Корпоративен офис	Доставчик на оборудване за електроцентрали	431м

Също така в Ротердам е църквата на иконата на Божията майка, създадена през 1959 г. Близките структури включват:

Правителствено съоръжение	Консулството на Републиката на Мадагаскар	143м
Правителствено съоръжение	Генералното консулство на Ангола	715м
Правителствено съоръжение	Консулството на Куба	873м
Инфраструктурно съоръжение	ЖП гара	1000м
Корпоративен офис	Металургична компания	199м

Чехия

Прага: руската държавна "Газпром нефт" финансира частично стенописите на катедралата "Свети Кирил и Методий", принадлежаща на епархията Михаловце-Кошице на Православната църква на Чешките земи и Словакия. Пражкият архиепископ Христофор награди Дмитрий Малишев, бивш съветник на председателя на Управителния съвет на Газпром Нефт, за помощта му.

В Оломоуц се намира катедралата Свети Горазд Охридски (Оломоуц), създадена през 1939 г.

Най-близкият военен или друг стратегически обект се намира на 70 км. Това е склад за боеприпаси, където през 2014 г. саботажна операция на група агенти на ГРУ доведе до избухването на експлозии на 16 октомври и 3 декември, които доведоха до смъртта на двама души, евакуирането на близките населени места и операциите по почистването приключиха едва на 13 октомври 2020 г. В депото, наето от фирма Имекс, се съхраняваха:

• Склад № 16: 50 тона боеприпаси.
• Склад № 12: 100 тона боеприпаси (пушки и артилерийски снаряди).

Двата склада били на 1,2 км един от друг, а точките им за достъп били извън селото. Към 2024 г. Чехия е издала заповед и повдигнала обвинения срещу шестима офицери от ГРУ, ръководени от генерал Андрей Аверянов, началник на военно поделение 29155. Освен него, Александър Мишкин и Анатолий Чепига, обвиняемите са Николай Ежов, Денис Сергеев (с псевдоним Сергей Федотов) и Егор Гордиенко (с псевдоним Георгий Горшков).

На 72 км от споменатото военно съоръжение се намира параклисът "Светата Троица" (Челеховице на Хане) във Върбетице.

РПЦ, известна с тесните си връзки с руските разузнавателни служби, продължава да строи църкви в близост до стратегически съоръжения, държавни институции и военни бази в различни европейски страни. Това изглежда като систематично и целенасочено усилие. За пореден път руснаците използват религиозния фронт за събиране на разузнавателни данни, превръщайки се във сериозна заплаха за европейската сигурност, която до голяма степен бива игнорирана.

Имайки предвид агресивната политика на Русия, тези обекти може да служат за потенциални канали за събиране на разузнавателна информация. Русия може да използва получената информация и да я сподели със съюзнически страни като Иран, Китай и Северна Корея.

Това не е просто въпрос на шпионаж, а демонстрира как руските държавни структури, използват РПЦ като инструмент в стремежа си да се доближат до критични обекти в западните страни. Тази ситуация изисква сериозна реакция, засилено наблюдение на всички подобни „религиозни обекти“ и международна координация. Крайно време е Европа да признае, че под одеждите на религията Русия може да организира и провежда враждебни разузнавателни операции.

Русия е унищожила топло- и водноелектрическа инфраструктура на Украйна

🇺🇦🇺🇳 Руските атаки унищожиха всички топлоелектрически централи и почти всички водноелектрически мощности в Украйна, заяви украинският президент Володимир Зеленски на 25 септември по време на речта си на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.

Русия предприе девет координирани атаки срещу електроенергийната инфраструктура на Украйна между март и август, нанасяйки удари по съоръжения в 20 области.

Според доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ) недостигът на електроенергия в Украйна може да достигне 6 гигавата тази зима в резултат на атаките, което е около една трета от очакваното пиково търсене. Това лято недостигът на електроенергия беше 2,5 GW, когато страната вече изпитваше дълги прекъсвания в електроподаването.

„Ето как Путин се подготвя за зимата – с надеждата да измъчи милиони, милиони украинци… Обикновени семейства – жени, деца... Обикновени градове, обикновени села“, каза Зеленски.

„Путин иска да ги остави на тъмно и студено тази зима, принуждавайки Украйна да страда и да се предаде. Само си представете, моля, вашата страна с 80 процента от енергийната си система изчезнала – с толкова разрушена част от системата. Какъв живот би ли било това?" добави той.

От октомври 2022 г. до септември 2024 г. съоръженията на енергийната инфраструктура на Украйна са претърпели 1024 руски атаки, според Министерството на енергетиката в Киев.

Зеленски предупреди Съвета за сигурност на ООН на 24 септември, че Русия се готви да атакува три украински атомни електроцентрали.

На контролираната от Украйна територия на страната има три действащи атомни електроцентрали – Ровненската и Хмелницката в западната част на страната и Южноукраинската на юг. Редовните руски атаки подлагат безопасността им на риск, като прекъсват захранването на блоковете.

Според Министерството на енергетиката, производството на ядрена енергия в момента представлява до 60% от потреблението на електроенергия в страната.

Запорожката АЕЦ, най-голямата атомна електроцентрала в Европа, е под руска окупация от март 2022 г.

Германия разследва „шпионски“ полети на руски дронове над критичната ѝ инфраструктура

Графика, показваща спецификации, сензорни системи и възможности на руския безпилотен летателен апарат Орлан-10, публикувана на 15 декември 2022 г. от Royal United Services Institute (RUSI) – базиран в Лондон мозъчен тръст, специализиран в сферата на отбраната.

🇩🇪⚔️🇷🇺 Германската прокуратура започна разследване на многократни полети на безпилотни летателни апарати над критична инфраструктура в Северна Германия по подозрение за шпионска дейност. Това съобщава Ройтерс, позовавайки се на изявление от прокурор.

Прокуратурата във Фленсбург е започнала предварително разследване по подозрение за „действия на агент за саботажни цели във връзка с многократни полети на дронове“, според старши прокурор Бернд Винтерфелд.

Винтерфелд заяви, че не може да даде повече подробности за разследването, мотивирайки отказа си с въпроси, свързани с държавната сигурност.

Германският ежедневник Bild, който първи съобщи за разследването, цитира вътрешен полицейски доклад, според който забранената за полети зона над атомна електроцентрала е била нарушена няколко пъти този месец.

Според вестника властите в държавната криминална полиция на Шлезвиг-Холщайн предполагат, че засега неидентифицираните дронове са руски Орлан-10, които имат обхват от 500 до 600 километра и могат да летят със скорост от над 100 километра в час.

Говорител на местния клон на криминалната полиция отказа да коментира доклада и насочи всички въпроси към прокуратурата.

Германия, един от най-големите доставчици на военна помощ за Украйна след инвазията на Русия през 2022 г., е в състояние на повишена готовност за саботажна дейност, като наскоро запечата военна база по подозрения за замърсена чешмяна вода, които се оказаха неверни.

През април двама души с двойно руско-германско гражданство бяха арестувани по подозрение в заговор за саботаж, което официални лица нарекоха сериозен опит за подкопаване на военната подкрепа за Украйна.

В Харков почти цялата критична инфраструктура е разрушена – Игор Терехов, кмет на града

Кметът на Харков Игор Терехов
📸 Снимка: dialogtut.org

В Харков почти цялата критична инфраструктура е разрушена. За реконструкцията са необходими над 10 милиарда долара, каза кметът Игор Терехов в интервю за онлайн изданието "Лига".

„Не знам какъв е планът на врага. Почти цялата критична енергийна инфраструктура вече е унищожена, частната също е смазана. Русия иска да ни сплаши, но това е невъзможно. За две години видяхме различни нива на заплахи, като се започне от DRG в самия Харков. Имаше моменти, когато бяха останали 300 000 от почти двумилионен град. Ситуацията за енергийната индустрия е много трудна", казва кметът на Харков.

Той припомни, че по време на масираната атака на 22 март Русия разруши всички трансформаторни подстанции в града и повреди ТЕЦ-а.

„В Харков имаше спиране на тока. Невъзможно е бързо да се възстановят тези мощности. Те работят, но не са напълно възстановени. Заедно с енергетиците успяхме да направим чудо. Още вечерта на следващия ден светлините започнаха да се появяват в жилищни сгради.За съжаление няма достатъчно напрежение.Наложи се да го направим предсрочно, за да приключим отоплителния сезон, за да спестим пари. Въведените графици за спиране на тока са почасови. Решихме да не осветяваме улиците... Не мога да обещая, че ще възстановим захранването в точно определено време", каза градоначалникът на Харков.

Терехов подчерта, че въпреки трудната ситуация в Харков никой не се отказва.

„Центровете за непобедимост работят денонощно в града. През двата дни на последното спиране на тока, след обстрел, там дойдоха 28 000 жители на Харков. Хората се хранят в училищата безплатно. През годината бяха раздадени 10 милиона порции храна. преживели сме и по-трудни времена - ще преживеем и тези", казва той.

Терехов също така добави, че въпреки факта, че на 27 март Русия за първи път удари Харков с голямокалибрен управляем боеприпас, това не означава, че врагът е успял да намери начини да се приближи до града.

"Русия използва ново оръжие. На 28 март предградията на Харков също бяха ударени със същия снаряд. Унищожени бяха сгради в частния сектор. Руснаците не се приближиха до града. Но използват нов снаряд с по-голям радиус на действие.

Най-често С-300 се стреля от района на Белгород. Тези снаряди стигат до Харков за 40 секунди.

Както по-рано съобщи 5.ua, в нощта на 18 март Русия атакува пожарна в района на Харков. От Държавната служба за извънредни ситуации посочиха, че са пострадали четири пожарни и спасителни автомобила.

Източник: 5 канал

🌎 Намерете ни във Facebook 🔹 Twitter 🔹 Telegram 🔹 YouTube

По-голямата част от Африка остана без интернет заради критична повреда в инфраструктурата

Масови прекъсвания на интернет връзката са настъпили в почти цяла Африка вчера, четвъртък, 14 март 2024г, засягайки съществено бизнеса и телекомуникациите на Черния континент, съобщиха интернет обсерваторията Netblocks, цитирана от местни медии.

В своя публикация на X (бивш Twitter), от Netblocks споделиха, че мрежовите данни на живо показват, че осезаемо нарастване на прекъсванията на телекомуникациите в Африка през вчерашния ден.

Инцидентът е имал най-силно въздействие върху Западна Африка и практически е свел до минимум свързаността на целия континент, се казва още в съобщението.

Според My Broadband, онлайн портал за информационни и комуникационни технологии, базиран в ЮАР, прекъсването е започнало около 12:30 ч. (1030GMT) четвъртък, като някои потребители споделят, че нямат достъп до интернет или не са успели да използват някои онлайн услуги, включително LinkedIn, Microsoft 365, Microsoft Teams, WhatsApp, X и Xbox.

MyBroadband научи, че множество прекъсвания на подводните кабели в близост до Абиджан, Кот д’Ивоар са причината за прекъсването. Засегнати са кабели на West Africa Cable System (WACS), Africa Coast to Europe (ACE), MainOne и SAT3.

Netblocks съобщава също, че Кот д'Ивоар е бил сериозно засегнат, докато Либерия, Бенин, Гана и Буркина Фасо са били изправени пред инциденти с големи смущения. ЮАР, Лесото и Нигерия са претърпяли далеч по-малки прекъсвания, а Камерун, Габон и Намибия - средни по мащаб.

Говорител на Vodacom, една от най-големите телекомуникационни фирми в Южна Африка, каза, че множество повреди на подводни кабели между Южна Африка и Европа оказват влияние върху мрежовите доставчици, включително върху тях самите, информира в своя репортаж местният News24.

„Това означава, че определени клиенти в момента изпитват периодични проблеми с връзката“, завърши говорителят.

⚠️ Update: Metrics show the West and Central #Africa telecoms outage is ongoing, with further declines in connectivity observed to multiple countries through the day; the incident is attributed to cable damage impacting the WACS, MainOne, SAT3 and ACE subsea fiber networks 📉 pic.twitter.com/UW36sKay6J

— NetBlocks (@netblocks) March 14, 2024