Тюмен раздава питейна вода на над сто пункта заради паводъка на Тура

🇷🇺💧 Безплатна питейна вода започна да раздава областната администрация на Тюмен от 31 юли – в началото на 21 места в града и други 9 селища в окръга, заедно с 15 временни чешми в северните квартали на улици „Дружби“ и „Щербакова“. До 2 август пунктовете за раздаване нарастнаха до 45, а заедно със стационарните чешми и раздаването в социални заведения надхвърлиха 100. Мярката идва след близо две седмици, в които жителите на сибирския областен център описваха водата от крана като негодна за пиене, а областната управа упорито повтаряше, че отговаря на санитарните изисквания.

Губернаторът на региона Александър Моор обяви доставки с цистерни на 30 юли, въпреки че в рамките на същото изявление продължи да настоява, че „ума някои отклонения по органолептичните показатели, но това не представлява заплаха за живота и здравето“, каза той. „Затова, докато трае пълноводието, някои безопасни отклонения в състава и мириса на водата ще се запазят.“ Операторът на градската водопроводна мрежа „Росводоканал Тюмен“ поддържа същата теза: водата от централният водопровод е напълно годна за употреба.

Практическите наредби очевидно насочват към противоположни изводи. Още на 21 юли руската служба за защита на потребителите (Роспотребнадзор) препоръча на местните жители да правят преварка на водата „с профилактична цел“, а по-късно добави съвет да купуват бутилирана. Началникът на регионалният отдел Галина Шарухо съобщи, че пробите се вземат на час и че по показатели на микробиология водата „напълно отговаря на изискванията“. Извън нормата остават само органолептични, т.е. мирисът, вкусът и мътността. Уверение, което самата местна власт подкопава с всяко следващо решение: градът, който според нейната официална оценка получава безопасна вода по мрежата, в същото време трябва да я минава през топлинна обработка, да купува бутилирана или да се реди на опашки пред цистерните с помощ.

Причината за случилото се е хидрологична. Продължителните и необичайно обилни дъждове през първата половина на юли вдигнаха нивото на река Тура с около 2,7 метра, изкарвайки я извън коритото ѝ. Заливните ливади, торфищата и обработваемите земи по течението останаха под вода, а от тях беше отмита огромна органична маса. Разлагането ѝ изчерпа разтворения кислород: на 17 юли измереното съдържание падна до 0,5 мг на кубичен дециметър при обичайни стойности около 6 – близо 12 пъти под нормата. Рибата в реката започна да измира поголовно, а по бреговете бяха видяни трупове на диви животни и едър рогат добитък. Именно гниещата органика дава миризмата, която жителите описват като фекална.

Уязвимостта на града е заложена в самата структура на неговото водоснабдяване. Тюмен, който заедно със селищата в покрайнините си надхвърля 1 млн души население, разчита на две водохващания. Велижанското черпи от подземни източници и се е запазило относително чисто; Метелевското получава вода директно от повърхността на река Тура и подава на няколко градски района точно онова, което реката носи в момента. „Росводоканал Тюмен“ прехвърли около 60% от своите абонати към подземния източник, увеличи 10 пъти разхода на въглищен прах за отстраняване на мириса, вдигна дозата калиев перманганат за елиминиране на потенциални зарази и започна още едно пречистване с аерация, тоест изкуствено насищане с кислород, който да окисли замърсителите. Ефектът беше твърде ограничен, а самото прехвърляне на абонати очерта границата на възможното: подземният ресурс не стига за целия град.

Хронологията на кризата обяснява защо тя се превърна в политически проблем. Водата в Тура потъмнява и започва да мирише още в началото на юли. На 17 юли „Росводоканал Тюмен“ за първи път призна публично, че водата, която подава по канализацията, не отговаря на нормите. На 21 юли Роспотребнадзор препоръчва варене. На 24 юли Следственият комитет образува наказателно дело по член 238 от Наказателния кодекс, който наказва оказването на услуги, неотговарящи на изискванията за безопасност на живота и здравето на потребителите. Поводът е видеообръщение на жителка на Тюмен до председателя на комитета Александър Бастрикин, който на свой ред разпорежда да му бъде докладвано за хода на разследването. Едва на 28 юли Моор въвежда режим на извънредна ситуация с регионално значение и признава превишенията по мириса и вкуса. На 30 юли обявява доставките на вода, а на 31 юли те започват.

Между първото официално уверение и първата цистерна в града минават две седмици. През тях жителите разказват едно и също. „Водата вони, въздухът вони, градът е наводнен“, описва Елизавета пред „Медуза“. „Мирише на катастрофа“, казва друг тюменец, Артьом. Албина съобщава, че по тялото ѝ са избили големи червени петна, които се подуват и сърбят непоносимо; неин колега е получил конюнктивит; други жители се оплакаха от силно главоболие заради миризмата, която се носи из жилищата. Медицинска проверка, която да свърже тези оплаквания с питейната вода, така и не е извършена, като Роспотребнадзор не потвърждава да има връзка. Именно от този поток от разкази обаче излиза и обръщението, което задвижи наказателното дело.

На 25 юли, в разгара на въпросните оплаквания, Тюмен отбеляза ежегодния си градски празник с програма: фойерверки, сцена и гост-изпълнители. Между този ден и въвеждането на извънредна ситуация минаха три денонощия, а между него и първата цистерна с питейна вода – цели шест. Определението, с който местните описаха мириса, варираше от блато през сероводород до канализация; в социалните мрежи се завъртяха и кадри на тъмнокафява течност, която тече от кран. Официалната лексика през цялото това време остана в границите на „органолептични отклонения“ – твърдение, което е вярно по същество, но напълно откъснато от онова, което потърпевшите споделяха от седмица.

Проблемът отдавна излезе отвъд питейния режим. Оплакванията, на които се базира наказателното дело, описват невъзможност за душ, измиване на съдове и пране и всички останали дейности от бита, които са зависими от наличието на питейна вода, не само на чашата вода. Именно затова 15 временни чешми бяха разположени точно там, където Велижанското водохващане захранва мрежата: в северните квартали покрай „Дружби“ и „Щербакова“ жителите могат да наливат от подземния източник направо от градския водопровод. Останалата част от града разчита на графика на цистерните, който областното правителство публикува ежедневно в информационния си канал.

Търсенето на бутилирана вода в Тюмен се удвои и магазините изчерпаха своите наличности. Опашки пред пунктовете за раздаване се проточиха до степен, в която местните медии сравниха с опашките за бензин, а възрастните се оказаха в най-затруднено положение, защото носенето на бутилки на километри разстояние не е решение за тях. Семейство Герасимови в предградието Комарово започнаха да раздават безплатно вода от собствения си кладенец. Жителите поискаха повече пунктове; увеличаването им от 30 до над 100 за под три дни илюстрира мащабите на проблема по-точно от всяко изявление, направено от представител на местната власт.

Наказателното дело, образувано от областното управление на Следствения комитет, беше задвижено от 24 юли, а Александър Бастрикин лично разпореди да му бъде докладвано за хода на разследването, каквото нареждане в руската практика идва при случаи с висок обществен резонанс. Наредбата дойде 4 дни преди областният ръководител да въведе режим на извънредна ситуация. Федералният орган беше задействан по сигнала на жителите, докато областните власти още настояваха, че водата отговаря на всички изисквания.

Междувременно нивото на реката продължава да се покачва, което достигна 896 см над нулата на 2 август на водомерния пост край Тюмен – 46 см над опасната отметка от 850, след 886 см на 29 юли и 889 на 30 юли. Дневното покачване се забави от 15–20 см в средата на юли до 10 в края на месеца и до едва няколко см в началото на август, което се тълкува от властите като преминаване на пика. Над 100 къщи се намират под вода, 53 души са евакуирани, крайбрежната алея е под вода, плажовете са затворени. Моор допусна, че вълната вече се спуска надолу по течението, но не уточни конкретен срок, в който водата от крана ще спре да носи сегашния зловонен мирис, и обвърза това единствено с оттеглянето на пълноводието.

Тюменският хидролог Игор Кузнецов обясни как изобщо е възможно в средата на лятото да има пълноводие на река с ясно изразено пролетно такова. Почвата е поела вода още при снеготопенето и свободните пори в нея са запълнени; през този сезон снегът и валежите са били необичайно много, поради което новият дъжд не се поема, а се отича директно в реката. Кафявите люспи, утаяващи се в чаша застояла вода, според него са торф, отмит от блатата и сам по себе си безвреден, но източник на мътилка. Кузнецов посочва редовното занемаряване на отводнителните канали, които не се поддържат от общините, задръствани са с боклука на вилните зони и пренасочват водата към съседни имоти. Сравнението, което прави, наводнението от 1979 г.: ако предстоящата зима е снежна, а затоплянето през пролетта настъпи рязко, следващото пълноводие ще бъде също толкова тежко.

Това е прогноза, която проверява официалната версия. Ако причината е изключително „необичайно за региона природно явление“, както я описа Моор, кризата ще остане във времето като еднократен епизод и следващото пълноводие ще завари града готов. Ако обаче Тюмен посрещне пролетта на 2027 г. със същото разпределение между двете водохващания, същия капацитет на подземен ресурс и идентични непочистени канали, повторението няма да бъде изненада, а последица. Показателят, по който това ще бъде измерено, е конкретен: дали до следващото пълноводие делът на абонатите, зависими от повърхностна вода от Тура, ще намалее – или ще остане там, където е днес.

Ситуацията на 2650 км в западна посока от там, по-специално по украинското крайбрежие, показва колко тясна е тази зависимост навсякъде. През същия месец, докато Тура прелива, Одеса призова жителите си да пестят питейна вода: притокът към водохранилище Днестър падна до рекордно ниско ниво, а на отделни участъци на Днестър беше измерена най-ниската водност за целия период на наблюдения. Украйна и Молдова се договориха на 31 юли да ограничат изпусканията до 85 куб.метра в секунда за следващите две седмици, а Държавната агенция по водните ресурси в Киев ограничи специалната употреба на 92 потребители на вода в басейна. Двата случая са противоположни по знак и еднакви по същество: голям град, чиято питейна вода е зависима от една река, губи своето снабдяване при всяко отклонение на тази река от обичайния ѝ режим – независимо дали отклонението е нагоре, или надолу.

Fingrid спира от 2027 г. обслужването на стълбовете с оптика към Русия

🇫🇮🌐🇷🇺 Финландският системен оператор Fingrid е уведомил руските телекоми, че спира поддръжката на стълбовете на междудържавния електропровод, по които вървят оптичните кабели между двете страни. Това съобщи „Комерсант“, цитирайки думите на източник от пазара, потвърдени от четирима събеседници на изданието; по същите сведения финландската страна планира да среже кабела и да демонтира самите стълбове.

Пресслужбата на Fingrid потвърди през същия ден по-тясна версия: оптичната връзка ще бъде изключена, когато изтече наемният договор, който компанията няма намерение да подновява. Срок не беше назован, нито операторът, наел влакната, нито целите, за които ги използва. Изключването няма да има отражение върху потребителите във Финландия, се посочва в изявлението.

Става дума за един конкретен коридор, а не за цялата гранична инфраструктура. „Россети“ съобщиха, че притежаваният от компанията участък от електропровода 400 kV подстанция „Виборгска“ – подстанция „Юлликкяля“/подстанция „Кюми“ се намира в режим на ограничена експлоатация от 2022 г. насам: по него не тече ток и не се предава технологична информация, а руската компания не е получавала сведения за състоянието на финландската част. Според справка на самата Fingrid към 2022 г. финландският оператор е имал три линии 400 kV и две линии 112 kV с Русия, а през 2021 г. по тях са били изнесени 9,1 тераватчаса електроенергия. Този износ спря в 01:00 ч. на 14 май 2022 г., когато RAO Nordic Oy прекрати доставките заради проблеми с плащанията. Оттогава мачтите държат само оптиката и поддръжката им само за тази цел престана да се изплаща и на Fingrid, и на „Россети“. Fingrid стопанисва електропреносната мрежа на Финлндия и основен акционер в нея е държавата.

Колко точно се губи, се знае само по оценки на участници в бранша. Според източник на „Комерсант“ от телеком бранша след 2022 г. около 60-70% от задграничния трафик на Русия минава през Финландия; друг събеседник от мрежовия пазар изчислява, че на въздушните линии по стълбовете се падат до 30% от всички връзки със северната съседка. Останалото върви покрай жп трасета и по дъното на Балтийско море. Това не са официално потвърдени цифри, но дори при най-предпазливо четене излиза, че значителна част от изходящия трафик на руския интернет към Европа е концентрирана в една държава, а близо една трета от физическите линии към нея висят на стълбове, чийто собственик вече е обявил, че спира да ги поддържа.

Руските оператори реагираха, преди новината да излезе публично. По данни на „Комерсант“ те вече водят преговори с частни финландски телекомуникационни компании за наемане на резервни капацитети, като успоредно с това обмислят маршрути през Беларус и Прибалтика, подводните кабелни системи и източни направления. „Вариантите ги има, въпросът е в сроковете на реализация“, казва един от събеседниците на изданието. Компаниите от „голямата четворка“ отказаха коментар. От „Россети“ уточниха, че оставащата инфраструктура ще се използва за вътрешните нужди на електроенергетиката.

Краткосрочният ефект върху обикновения потребител най-вероятно ще остане ограничен. Ограничението не е в общия капацитет, а в резервирането: докато заобиколните маршрути поемат обема, всяко отпаднало направление свива запаса, с който мрежата поглъща аварии и пикове. Събеседниците на „Комерсант“ очакват именно това: по-високи закъснения и неравномерен достъп до западни ресурси в Северозападния федерален окръг, без видимо прекъсване на услугата. Абонатите в Санкт Петербург и Ленинградска област по-скоро ще усетят разликата като по-бавно отваряне на чужди сайтове, отколкото като липса на достъп.

Решението на Fingrid обаче идва в момент, в който Москва свива същия канал от своята страна. На 16 април 2026 г. РБК съобщи, че около 20 компании, които притежават задгранични канали за връзка, сред тях МТС и „Билайн“, са подписали мораториум върху тяхното разширяване. Документът е подписан на съвещание в Министерството на цифровото развитие. Мотивът, изложен от четирима източници, е борбата с виртуалните частни мрежи (VPN): трафикът през тях изглежда в мрежата като външен, а замразяването на капацитет принуждава самите оператори да го филтрират, за да опазят собствената си пропускателна способност. Министерството на цифровото развитие обмисля и режим на съгласуване за нови канали. С други думи, капацитетът, който руските оператори доброволно се съгласиха да не увеличават, сега започва да се съкращава и отвън, по чужда воля и по стопанска сметка, която няма нищо общо с руската.

Финландската обосновка е изцяло търговска и се обяснява с прекратения износ на ток: поддръжката на международен електропровод, по който от 4 години не минава електричество, е разход с нулев приход, а наемът от един телекомуникационен оператор очевидно не го покрива. Нищо в изявленията на Fingrid или на „Россети“ не свързва хода с разследванията за повредени подводни кабели в Балтийско море. Хелзинки обаче от години води и тази линия: в началото на юни Националното бюро за разследване приключи своето производство срещу капитана на товарния кораб „Фитбург“, руски гражданин, и старши член на екипажа с азерско гражданство, а на 15 юни им бяха повдигнати обвинения за тежка повреда на чуждо имущество и тежко възпрепятстване на далекосъобщенията. По версията на разследващите на 31 декември 2025 г. във Финския залив корабът, плаващ от Русия за Израел, е влачил повредена котва около 130 км по морското дъно, прекъснал е два подводни кабела и е застрашил още осем подводни връзки. Обвиняемите отричат и оспорват компетентността на финландския съд, тъй като щетите са възникнали в изключителната икономическа зона на Естония.

Отпадането на въздушните трасета премества товара към среда, която се охранява много по-трудно. Кабел върху електрически стълб се вижда от пътя, обхожда се пеша и се сменя за часове; влакното на дъното на Финския залив се проверява с кораб и се възстановява за седмици, а именно то беше многократно скъсано от влачени котви през последните две години; прекъснатата на 31 декември 2025 г. линия между Хелзинки и Талин е просто последният документиран случай. Ако част от руския трафик наистина слезе под вода или тръгне по жп коридорите през Прибалтика, той ще разчита на инфраструктура, чиято уязвимост тече като дело в съда в Хелзинки.

Всяко разкачване по балтийския периметър оставя на Хелзинки едно съоръжение по-малко за пазене, а на Москва – една възможност по-малко да оспорва или да отлага. Сваленият стълб не може да се саботира, но не може и да бъде върнат в експлоатация с подпис.

Въвеждането на санкции продължава по свой график. На 23 юли Съветът на ЕС прие 21 пакет ограничителни мерки срещу Русия, най-многобройният поименен списък от четири години насам: 48 физически лица и 170 организации. Замразени бяха активите на 94 руски банки и финансови институции, начело с Московската борса, а забраната за сделки беше разширена към 33 кредитни и финансови институции, което вдига общия брой на руските банки под такава забрана над 100 и на практика ги откъсва от системата за международни разплащания SWIFT. Мерките влизат в сила на 13 август. Европейската комисия предложи пакета на 9 юни, а приемането му отне още 6 седмици спорове между държавите членки, докато Гърция не отстъпи срещу едногодишно изключение за превоза на руски втечнен природен газ до трети страни. Пакетът обхваща и над 40 кораба от сенчестия флот, петролни рафинерии в Русия и Беларус, 11 доставчици на услуги с крипто и над 50 отбранителни предприятия, сред тях производители на далекобойни дронове.

Русия унищожи бензиностанциите по трасето Харков–Полтава

🇺🇦💥🇷🇺 По магистрала М-03 между Харков и Полтава вече няма нито една работеща бензиностанция – последната, разположена в градчето Валки, беше унищожена при руско нападение с дрон на 26 юли. В цялата Харковска област бяха извадени от строя над 80 станции, в национален мащаб техният брой възлиза на над 200. Тези числа бяха съобщени на 27 юли от Олександър Скорик, депутат в областния съвет на Харков, в ефира на Slawa.TV. Той посъветва шофьорите по въпросния участък да тръгват на път със запас от гориво, но категорично уточни, че криза на горивния пазар в страната няма.

Статистиката за пораженията нараства бързо и стъпва на различни времеви рамки. На 11 юли началникът на Харковската областна администрация Олег Синегубов посочи 74 разрушени станции в града и областта за целия период от 2022 г. насам, включително периода на руска окупация и последвалото освобождаване на северните райони. Няколко десетки от тях са пострадали само през пролетта и лятото на тази година, а две седмици по-късно общият им брой вече минава 80. Началникът на областната полиция Петро Токар отчете 89 атаки срещу бензиностанции през май и юни, 80 от които са концентрирани в областта, докато през юли инцидентите се измерват в десетки.

Самата кампания има лесно разпознаваема хронология. Първите систематични удари по търговски обекти от този вид в областта започват на 1 май, когато са поразени три бензиностанции в Харков и една в Чугуев чрез дронове V2U с бойна глава от около 3 кг. През юни в употреба влизат апаратите „Молния“ и „Италмас“, а до 17 юни вече са обстреляни станциите по целия 200 км участък на магистралата М-29 между Харков и Днипро. През първата половина на юли са ударени 13 обекта в северните райони на областта, в Богодухов станциите изчезват една след друга в рамките на броени дни. Само на 25 юли Синегубов отчете 1 ракета, 4 управляеми авиационни бомби, 2 дрона „Геран-2“, 8 дрона „Молния“, 8 FPV апарата и още 44 безпилотни апарата от неуточнен тип, използвани за удари в пределите на региона за денонощието. Сред засегнатите обекти в атаката беше бензиностанция край село Резуненково на трасето към Киев.

Изборът на оръжие стриктно следва географията. По магистралите се използват дронове „Геран“ с бойна глава от около 50 кг, срещу отделните колонки работят евтините малки FPV дронове, а там, където фронтът е достатъчно близо, се включва и реактивна артилерия. Точно по този начин бензиностанцията на „Маршал“ на Кременецкия хълм в Изюм, на пътя за Славянск, беше унищожена с ракетен залп на 5 юли. За съжаление, тези удари не се разминават без жертви. В същия ден дрон „Молния“ порази обект в Индустриалния район на Харков, при което бяха ранени 5 души, сред тях и 18-годишно момиче. В нощта на 25 юли в Богодухов бе запалено ремарке на камион и пострадаха още трима души.

В национален мащаб числата са по-сложни, отколкото подсказва кръглата бройка от над 200 поразени цели от вида. Олександър Сиренко от консултантска фирма „Нафторинок“ отчита 202 удара по бензиностанции в Украйна между 1 април и 10 юли – става дума за отделни атаки, а не за унищожени обекти, тъй като една и съща станция често бива удряна последователно няколко пъти. Списание Forbes Ukraine изброи около 150 поразени комплекса за 2 месеца, от които близо 100 само през последния месец. В абсолютни числа най-много удари са понесли трите най-големи мрежи в страната – „Укрнафта“, ОККО и WOG. Ако обаче се гледа делът от собствената им мрежа, най-тежко засегнати са веригите „Маршал“ и VST.

Твърдението, че пазарът не се намира в криза, издържа проверка по няколко параграфа. На първо място, Украйна почти не преработва собствен петрол и покрива потреблението си изцяло от внос. Мрежата на „Укрнафта“ се зарежда от широк кръг доставчици, сред които Полша, Литва, САЩ, Румъния, Белгия, Гърция, Швеция, Германия, Финландия, Саудитска Арабия и Кувейт. Именно тези диверсифицирани маршрути дават основание на министъра на икономиката Олексий Соболев да определи пазара като напълно осигурен.

Цените също го потвърждават – на 6 юли средната цена за литър бензин А-95 е била 74,59 гривни, което е с 1,16 гривни по-евтино спрямо предния месец. Сергий Куюн, директор на консултантската компания „А-95“, очаква мрежите да се приспособят без скок в цените, а евентуална загуба може да се усети по-скоро при предлагането на втечнен газ. Успокоение дава и мащабът, тъй като в страната действат около 5100 обекта за търговия на дребно с горива, което значи, че унищожените станции представляват под 4% от тях.

Оттук произтича и същинската разлика между двете горивни кампании в тази война. Украинските удари се насочват към самото производство. Към юли 2026 г. руската преработка на суров петрол е спаднала до 3,91 милиона барела дневно, което е с над 1,4 млн под средна стойност за миналата година. Московската НПЗ в район Капотня, която е основен доставчик за руската столица и региона, остава извън строя поне до края на годината. Този дефицит вече се усеща из почти цялата страна, като към 2 юли недостиг се отчиташе в поне 78 от 83 руски региона. Поне 17 от тях въведоха задължителни ограничения за продажбата, 6 преминаха на схема за зареждане "четен-нечетен" според номера на автомобила, докато в Крим лимитът беше фиксиран на 20 литра на клиент.

Руските удари, обратно на украинските, се насочват към последния елемент на разпределението – самата колонка, до която стига потребителят. Рафинерията е изключително скъпа, централизирана и незаменима в срок под една година, докато бензиностанцията е евтина, разпръсната и може да се замести с обикновена автоцистерна. Именно затова унищожаването на 200 обекта не може да вкара украинския пазар в дефицит, докато спирането на 6 големи завода само от началото на юни вече вкара руския в сериозен такъв.

Въпреки устойчивостта на национално ниво, на местно ефектът от руската кампания е съвсем реален и не може да бъде измерен само в проценти. Военната логистика действа по свои собствени канали, отделени от търговските мрежи, но екипи за евакуация, ремонтни бригади, енергетици и жители на прифронтовите общини разчитат точно на тези поразени колонки.

Засега реакцията остава на ниво община и област. Олег Синегубов говори за инженерни решения, които администрацията е готова да предложи на операторите, и настоява за повече средства за борба с ударните дронове. Кметът на Харков Игор Терехов разчита замисъла на тези удари като опит за създаване на паника и логистичен срив, като категорично настоява държавата да не оставя бизнеса сам, а да създаде програма за укрития до станциите, съфинансиране и облекчено кредитиране. Самите мрежи вече се приспособяват за своя сметка, като затварят през нощта и спират да държат резервоарите си пълни догоре.

Защо руското командване хвърля толкова скъпи средства по евтини цели, остава въпрос с повече от един отговор. Хронологията на събитията позволява тези действия да се тълкуват като отговор на украинската кампания срещу рафинериите, тъй като системните удари срещу бензиностанции започват през май и се сгъстяват точно в момента, когато руският горивен дефицит плъзва из страната. Военният анализатор Евген Дикий разглежда двете кампании като взаимни опити за затрудняване на логистиката, особено в близост до фронта. Географията подкрепя това по-скромно обяснение, тъй като поразените станции са съсредоточени основно в Харковска, Сумска, Черниговска, Полтавска, Днепропетровска, Запорожка и Николаевска област, точно там, където далекобойните дронове могат да летят най-евтино. През юни ударите се разпростряха и към централна Украйна, а на 6 юли беше повредена станция на WOG в Киев, но тежестта на кампанията категорично остава на изток. Ако руският замисъл беше дългосрочно стратегически, натискът щеше да се фокусира над маршрутите за внос и големите складове, а не пръснат по отделни бензиностанции в градове като Богодухов.

Дали тази кампания постига реалната си цел, няма да разберем само по броя на разрушените станции, а по три ясно проверими белега: евентуално задълбочаване на разликата в цените между областите на фронта и в тила, празни колонки извън източния пояс и сериозно удължаване на маршрутите, по които самите вериги се презареждат. Към края на юли и трите признака отсъстват напълно. Онова, което вече се случи обаче, е по-тясно специализирано и много по-трудно за връщане назад – върху участък от над 100 км по магистрала М-03 зареждането е невъзможно, а възстановяването на разрушена станция в постоянния обсег на дронове няма кой да поеме без сериозна държавна подкрепа, за каквато Харков едва сега започва да настоява.

Вилнюс предупреди: Балтика и Полша са най-близката цел на Кремъл

🇷🇺🇱🇹🇵🇱 Русия гледа на Полша и Прибалтика като на най-вероятна следваща цел за ескалация, поради своята неспособност да спечели войната срещу Украйна. За това предупреди литовският министър на отбраната Робертас Каунас в интервю за обществената медия LRT, излъчено на 20 юли. Логиката зад думите му е проста и именно заради това – тревожна: тъй като победата на украинския фронт е непостижима вече пета година, Кремъл ще потърси алтернативен триумф другаде. Най-близкото място за подобен ход са именно западните съседи на Русия.

„Тъй като войната в Украйна не се развива по руския план, те не са в състояние да победят. Днес взривове отекват в самата Русия, усеща се недостиг на гориво. Руското общество вече пита кремълския режим защо се случва това и къде е обещаната победа“, обясни Каунас пред LRT. „Кремъл и лично Путин се нуждаят от нова ескалация, от някакъв нов успех – в случая Балтийският регион и Полша са най-близката мишена.“

Споменатите от министъра взривове и дефицит на горива не са просто реторика. От месеци украинските удари в тила, нанасяни с крилати ракети „Фламинго“ и далекобойни дронове, поразяват руски рафинерии, петролни бази и военни заводи. Тревогата от тези атаки вече достига до региони на хиляди километри от границата. Според анализа на Каунас, именно това вътрешно напрежение тласка Путин не към свиване на амбициите, а към търсене на ново изостряне на външния фронт.

Предупреждението има своята сериозна предистория. Седмица по-рано, на 15 юли, президентът Гитанас Науседа потвърди, че литовското разузнаване е регистрирало сигнали за готвени руски провокации срещу Полша или Прибалтика. „Получихме такива данни от нашите разузнавателни служби“, посочи той. „Не мога да отрека, че разполагаме с данни, които се отнасят до кинетични операции“ – тоест действия с използване на реално оръжие, а не просто саботажи и кибератаки. Държавният глава уточни, че службите не назовават конкретно място и време, тъй като това е практически невъзможно. Общият знаменател на сигналите обаче е ясен: мишена би била критичната инфраструктура, средствата – конвенционални военни или хибридни, а целта – проверка на единството в НАТО.

Литва вече предприема конкретни действия в отговор на заплахата. Според Каунас под засилена защита се поставят мостове, електрически подстанции, газоснабдителни системи и комуникационни възли, като за различните сценарии са изготвени предварителни планове за реакция. Физическа охрана на стратегически обекти е поверена на Службата за обществена сигурност, а при необходимост ще бъде включена и армията. Началникът на отбраната генерал Раймундас Вайкшнорас потвърди, че армията е изпратила подкрепления в районите с ключова инфраструктура. Особено внимание се отделя на съоръженията, свързващи страната с континенталната европейска електромрежа. Към тази система трите балтийски държави се прехвърлиха в началото на 2025 г., след като окончателно се отделиха от общата мрежа с Русия и Беларус.

Стъпките на Вилнюс са част от широка регионална верига от отбранителни мерки. В средата на юли Латвия също засили охраната на язовирната стена на водноелектрическата централа по поречието на Даугава край Рига, както и на подземното газово хранилище в Инчукалнс – най-голямото в страната. Тези действия бяха предприети след разузнавателни данни за конкретна заплаха. Премиерът Андрис Кулбергс обясни взетото решение със същата логика, изложена от Каунас: изправена пред неуспехи на бойното поле, Москва търси „потенциална бърза победа“, поради което хибридната заплаха днес е по-опасна от всякога. Допълнителна ПВО, засилено съюзническо присъствие и ускорено интегриране на антидрон система, разработена заедно с Украйна – това са част от исканията, отправени от Кулбергс към генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Латвийският президент Едгарс Ринкевичс от своя страна допусна, че Кремъл би могъл косвено да изпробва клаузата за колективна отбрана, вписана в Член 5 от Вашингтонския договор, и механизмите за реакция на Алианса и Европейския съюз.

Полша получи своето предупреждение още на 3 юли, при това директно от САЩ. Според полското издание Onet, което се позовава на източници от обкръжението на президента Карол Навроцки, САЩ информират редовно Варшава, че Русия обмисля въоръжена провокация на територията на Полша, с която да изпита решимостта на съюзниците. Разглежданите сценарии варират от удари с дронове по енергийни обекти и симулирана масирана въздушна атака, която да принуди ПВО да се задейства, до ограничено навлизане на военнослужещи без отличителни знаци в граничния пояс. Последното може лесно да бъде маскирано като „навигационна грешка“ или спасителна операция след принудително кацане на хеликоптер с евентуалното участие на Беларус. Според същите тези източници, целта на такава операция би била Москва да обвърже изтеглянето си от полска територия с прекратяване на западната помощ за Киев. Британският вестник The Telegraph допълва, че подобен ход може да бъде предприет в рамките на броени месеци.

Полският министър на външните работи Радослав Сикорски стигна дори по-далеч, назовавайки вероятния почерк на атаката. Той предупреди, че Русия може да инсценира удар с дронове украинско производство срещу държава от НАТО или собствената си територия, за да си създаде претекст. Това би била операция „под фалшив флаг“, напомняща за Глайвицкия инцидент от 1939 г., когато преоблечени германски войници инсценират полско нападение срещу немска радиостанция, за да оправдаят нахлуването в Полша. Путин може да прибегне до подобни действия, „докато е отчаян и губи“, смята Сикорски. Именно затова, според него, откритото говорене за тези сценарии е най-добрият инструмент за намаляване на вероятността те да се случат.

Най-ранните предупреждения в тази посока датират от края на юни, когато латвийското разузнаване излезе с оценка, че Москва готви провокации срещу Полша и Прибалтика. Тогава беше посочено, че ракети, дронове или други хибридни действия ще имат за цел да принудят НАТО да свие подкрепата си за Украйна. Същият анализ обаче постави и ясна горна граница на заплахата: в момента Русия не разполага с капацитет за пълномащабна война срещу Алианса. По-същественият риск е друг: Путин да допусне грешка в сметките си, тъй като обкръжението му представя действителността такава, каквато той иска да я чуе.

От своя страна Москва отхвърля всички тези твърдения, определяйки ги като „страшилки“ и нов предлог за струпване на съюзнически сили в Балтийския регион.

Взети заедно, анализите от Вилнюс, Рига и Варшава очертават не подготовка за мащабно нахлуване, а един далеч по-сложен за париране сценарий: ограничен удар срещу инфраструктурен обект. Москва би могла да отрече отговорност за него, а реалната му стойност би била в политическото послание, а не в материалната щета. Целта е да се провери колко бързо и единно ще реагира НАТО, когато нападението остава точно под прага за задействане на Член 5. Тези оценки поставят и разумна граница на тревогата: нито една от трите столици не говори за струпани армии или предстояща инвазия, а за действия, замислени именно защото откритата война с НАТО е извън възможностите на Русия.

При запазване на това геополитическо уравнение по-вероятният ход на събитията е поредица от изолирани инциденти с недоказан извършител, а не пряк въоръжен сблъсък. Потвърждение на тези опасения ще бъде реален инцидент от описания вид – поява на дронове над критична инфраструктура в Полша и Прибалтика, диверсия срещу подстанция или газохранилище, или ново разполагане на съюзнически войски по източния фланг. В обратната посока би сочило развитие, при което есента премине без произшествия, а засиленият режим на охрана около мостовете и енергийните обекти бъде тихо отменен.

САЩ удариха железопътни мостове в Голестан по коридора към Централна Азия.

🇺🇸💥🇮🇷 ВВС на САЩ поразиха два жп моста в провинция Голестан, разположена в североизточен Иран – удар, който за пръв път от примирието през април изважда от строя не оръжеен завод или петролен терминал, а логистичния гръбнак, който свързва Иран със Средна Азия и Русия. В ранните часове на сряда американски самолети нанесоха вълна от удари по Ислямската република, а тази атака беше съобщена от репортера на Axios Барак Равид, който се позова на висш американски служител.

Иранската държавна телевизия IRIB съобщи за експлозия край град Ак Кала в ранните часове на сряда, като жители на града са чули няколко експлозии около 2:50 ч. и посочили, че снаряди са поразили железопътния мост „Ак-Теке-Хан“ в западната част на Ак Кала, по данни на информационния сайт „Фарару“. Голестанският корпус „Нейнава“ на Революционната гвардия обяви, че няма жертви. Според сведения на IRIB мостът е бил ударен с крилати ракети.

Ударът, приписван на ВВС на САЩ, обаче се разминава географски с останалата част от обявения пакет. На 8 и 9 юли през нощта Централното командване на САЩ (CENTCOM) докладва за удари по над 80 цели, но те бяха фокусирани на юг и югоизток – Бандар Абас, Сирик, Кешм, Минаб, Чабахар, Конарак, Бушер и остров Харг, чийто терминал обработва 90% от износа на суров петрол от страната. Провинция Голестан се намира на противоположния край на страната, до Каспийско море, твърде далеч от този периметър, и не фигурира в списъка с цели на CENTCOM. Затова ирански експерти допускат алтернативи: израелски самолети, летели над Каспийско море, или вътрешен саботаж. Иранските държавни медии рамкират ударите по мостове като „американско-израелски“, а първоначалните местни сведения говореха просто за „вражески снаряди“, без да назоват конкретен отговорен. Скептицизмът има основание: още към началото на април ВВС на Израел порази иранска жп инфраструктура и предупреди хората да стоят встрани от влаковете преди изтичането на един от ултиматумите на Тръмп – т.е. релсите вече веднъж бяха цел, и то на израелски удар.

Значението на удара обаче не се крие в конкретната цел, а онова, което свързва. Открита през декември 2014 г. с дължина от 80 км, отсечката Горган–Инче Борун е иранският терминал на жп връзката Казахстан-Туркменистан-Иран – източното рамо на Международния транспортен коридор Север–Юг (INSTC), по който Русия, Централна Азия и Иран движат товари към Персийския залив и Индийския океан. През 2024 г. през граничния пункт Инче Борун преминаха над 1,8 млн тона стоки; Техеран и Ашхабад тъкмо се договаряха за два нови широколинейни коловоза, за да умножат капацитета. Удар по мостовете на тази артерия прекъсва не толкова военен обект, колкото сухопътния тил, който държи Иран свързан с най-близките си приятелски икономики в момент, когато морето е фактически блокирано.

Провинция Голестан не е изолиран случай. Същата вълна разруши жп мостове в други части на страната: край Ком и Кале Но в Шехр-е Рей, южно от Техеран, по данни на иранските сайтове AsrIran и Eghtesad News. Първите съобщения вече говорят за започнало възстановяване на разрушения мост при Ком. Заедно с тези удари се очертава систематична кампания срещу жп мрежа: удари не само по казарми и лаборатории, а по мостовете, прелезите и възлите, които държат икономиката и снабдяването на страната свързани. Ирански канали го формулираха недвусмислено – „инфраструктурната война започва“.

Новата ескалация на ударите идва броени дни след като меморандумът от Исламабад рухна. Подписан на 17 юни от президентите Доналд Тръмп и Масуд Пезешкиан като 60-дневно удължаване на примирието, той беше обявен за приключил от Тръмп на 7 юли по време на срещата на НАТО в Турция след като Иран удари три търговски кораба в Ормузкия проток. Вашингтон върна петролните санкции и поднови операциите си; От своя страна Техеран отвърна с удари по американски бази в Бахрейн и Кувейт и обеща „съкрушителен отговор“. Ударите по североизтока съвпаднаха с последните дни на държавното погребение на върховния лидер Али Хаменей, чието тяло на 9 юли беше положено в Мешхед – град, до който водят североизточните жп коридори.

Британското външно министерство сред жертвите на пробива FortiBleed.

🇷🇺🇬🇧 Личните данни на служители от външно министерство и местни власти в Обединеното кралство са били откраднати при мащабна кибероперация срещу защитните стени на компанията Fortinet – пробив, изложил правителствени акаунти на продажба в dark web и отворил път към чувствителни системи в Уайтхол.

Списък с компрометирани профили, до който се е добрал The Telegraph, показва изложени данните на задграничен персонал на Форин Офис, сред който присъстват IT-специалисти в британските посолства в Тайланд и Мавриций, както и на служители в графство Дербишър и лондонския район Уолтъм Форест.

Кампанията, наречена от разследващите FortiBleed, е компрометирала 80 000 защитни стени, доставяни от Fortinet – американска компания за киберсигурност, чиито устройства пазят голяма част от критичната инфраструктура на страната. Операцията е далеч по-широка от британския ѝ отрязък: по оценка на изследователите е засегнала над 86 000 устройства FortiGate в 194 държави, като е активна поне от февруари 2026 г., а целите ѝ клонят подчертано към държави и организации от НАТО. Използвайки уязвимост в системите заедно с планини от откраднати по-рано пароли, нападателите заобикалят охранителни бариери, замислени да пазят най-чувствителната инфраструктура на кралството, и се сдобиват с валидни данни за вход, следователно с достъп до имейлите и вътрешните мрежи на служители от правителството.

Пробивът включва двойки от имейл адрес и съвпадаща парола – комбинация, която дава на хакерите и на всеки, готов да им плати, реалната възможност да проникнат в системи на Уайтхол. Във форуми в dark web достъпът до тези данни се търгува за суми до 60 000 долара. Механизмът е двустъпков и коварно прост: първо нападателите изпробват денонощно срещу изложените в интернет устройства пароли, събрани от по-ранни пробиви и заразени с зловреден софтуер машини; щом влязат в дадено устройство, го трансформират в пост за подслушване, който наблюдава преминаващия трафик през защитената връзка и жъне нови данни.

Атаката, първоначално разкрита от киберекспета Володимир Дяченко в средата на юни, остава активна. По думите му пробивът дава достъп до „основни мрежи“ в британското външно министерство и заплашва да засегне и други ведомства. Националният център за киберсигурност (NCSC) издаде спешно предупреждение, което потвърждава атаката с изчерпателно подбиране на пароли (brute force) срещу системи на Fortinet, и нареди на организациите да проверят своите мрежи и незабавно да изолират всяко компрометирано устройство. Предупреждението дойде на 18 юни успоредно с аналогично известие на Агенцията за киберсигурност и сигурност на инфраструктурата (CISA) на САЩ. И двете сочат многофакторното удостоверяване като единствената най-ефективна защита срещу точно този вид атака – защита, каквато липсва на заразените устройства.

Че заплахата не е абстрактна, личи от вече документираните жертви извън Острова. Изследователите проследяват милиард и повече опити за влизане с крадени пароли срещу стотици хиляди устройства FortiGate по света, а сред напълно пробитите организации е турски отбранителен изпълнител, работещ с НАТО, от чиито мрежи са изнесени класифицирани документи. Именно този профил на кампанията – търпелив брокер, който трупа достъп и после го препродава – прави британските правителствени акаунти особено ценна стока: купувачът невинаги е този, който пробива, а следващият, който плати.

Обхватът на пробива не се ограничава до дипломацията. Сред продаваните акаунти има данни за вход за обширен кръг от доставчици на критични услуги – Национална здравна служба (NHS), енергийни компании и снабдители на лекарства в цялата страна. Д-р Саиф Абед, бивш лекар в NHS и днес експерт по киберсигурност, алармира, че този пробив може да отключи „катастрофален“ инцидент за пациентската безопасност.

„Организациите на NHS, аптеките, лабораториите и техните доставчици зависят силно от продукти като пробитите от FortiBleed. Точно такъв пробив е първата стъпка към опустошителни атаки с изнудващ софтуер, които могат да застрашат безопасността на пациентите в цялата страна“, заяви той. Заплахата не е хипотетична. През юни 2024 г. нападатели, за които се предполага, че действат с руска подкрепа, парализираха IT системите на патологичната лаборатория Synnovis – удар, който доведе до отмяната на повече от 1000 планови операции и 2000 прегледа и показа колко бързо атака срещу доставчик може да блокира работата на болниците.

Кодът на самата атака, анализиран от The Telegraph, е написан на руски, а операторът, който предлага откраднати данни под псевдонима „SantaAd“, действа от рускоезична среда; подозиран негов профил в Telegram не отговори на искане за коментар. Официално няма доказателства за пряко държавно участие. Границата обаче, която дели руската престъпна екосистема от държавата, изтънява от години – и точно това превръща подобен пробив в нещо повече от криминален епизод. Хакерите, действащи от територията на Русия, отдавна се възприемат като удобен инструмент за глобален смут, за който Кремъл охотно си затваря очите. През май 2024 г. директорът на Службата за комуникационно разузнаване на Обединеното кралство (GCHQ) Ан Кийст-Бътлър предупреди в първата голяма реч начело на агенцията, че Москва все по-системно насочва хакери към удари по британски цели. „Преди Русия просто създаваше подходящата среда за тези групи да действат, но сега тя ги подхранва и вдъхновява“, заяви тя, говорейки за „растящите връзки“ между руските разузнавателни служби и подставени хакерски групи. Уговорката е добре позната: хакерите се радват на убежище в Русия, откъдето извършват атаките си, стига да не прекрачват червените линии на Москва и да не предизвикват прекалено дипломатическо напрежение.

„Цифрови танкове“: Критичната инфраструктура на Полша под прицела на масирани руски кибератаки.

🇵🇱⚡🇷🇺 Службата за вътрешно разузнаване на Полша докладва за серия от кибератаки, насочени срещу инфраструктура за пречистване на води в цялата страна през 2025 г. Това породи сериозни опасения във връзка с рисковете за критичните обществени услуги.

В новият публичен доклад на Службата за вътрешна сигурност (ABW) съобщи, че инсталации за пречистване на вода в градовете Яблона Лацка, Шчитно, Малдити, Толкмицко и Шераково са били компрометирани в атака, извършена от неизвестни нападатели.

В няколко от случаите натрапниците са получили достъп до индустриални системи за контрол, използвани за управление на съоръженията. Докладът предупреждава, че този достъп е позволил промяна на техническите параметри на ключово оборудване, което е създава „директен риск“ за устойчивостта на водните услуги.

ABW не приписва публично отговорността за инцидентите на конкретен субект или държава. Въпреки това тя отбелязва мащабно увеличение на враждебната дейност, насочена към Полша през 2024 и 2025 г. В доклада се посочва, че тази дейност поставя „специален акцент върху специалните служби на Руската федерация“ и подчертава опасенията от непрекъснат кибернатиск върху критичната инфраструктура в страната.

Отделно от това, полски официални лица заявиха, че през декември 2025 г. Кремъл е предприел поредица от кибератаки срещу енергийната инфраструктура на Полша, довеждайки страната близо до пълно прекъсване на електричеството на национално ниво. Вицепремиерът и министър на цифровизацията Кшищоф Гавковски сподели пред RMF24, че инцидентът бележи най-тежката кибератака срещу енергийния сектор на страната, записвана някога.

„Това беше най-тежката атака срещу нашата енергийна инфраструктура, която имаше за цел да спре тока на гражданите в края на декември“, подчерта той. Гавковски добави, че атаките са съвпаднали с тежките условия през зимата, което е затруднило допълнително усилията за стабилизиране на енергийната система. Той описа инцидента като акт на умишлен саботаж.

„Всичко сочи, че става дума за руски саботаж, който трябва да бъде назован с истинското му име – опит за дестабилизация на Полша“, заяви той и предупреди, че страната е била опасно близо до масово прекъсване на захранването, описвайки кибероперациите като „цифрови танкове“, пресичащи границата.

През 2025 г. Полша се очерта като основна цел на руските кибератаки в резултат на разширения капацитет на службата за военно разузнаване, чийто ресурси за подобни дейности през годината бяха увеличени три пъти. Гавковски допълни, че от 170 000 инцидента, отчетени от началото на годината, значителна част се приписва на свързани с Русия участници, а останалите се считат за финансови киберпрестъпления.

 

📸 Снимка: Водата от река Одер на държавната граница между Полша и Германия тече през ново съоръжение на заливния полдер в Национален парк „Долината на Долни Одер“.

Близо половин милион без ток в окупираната част на Донецка област.

🇷🇺🚫⚡️ Близо 500 000 потребители в окупираната част на Донецка област останаха без електричество снощи след украински удар по енергийна инфраструктура. Това съобщи назначеният от Кремъл лидер на окупационната администрация в региона Андрей Чертков, цитиран от държавна агенция ТАСС.

Прекъсванията засегнаха Донецк, Макеевка и Мариупол, а според данни от Liveuamap експлозии са били отчетени в района на Старобешевската ТЕЦ – съоръжение с инсталирана мощност от около 2300 MW, което е основен източник на електричество за окупираните територии от Донецк до Мариупол.

Прекъсвания на захранването бяха докладвани и в окупирания град Енергодар, както и в части от няколко административни единици в Запорожка област. Володимир Салдо, ръководителят на окупационната власт в Херсонска област, заяви, че всички райони на областта от левия бряг на река Днепър са останали частично или изцяло без ток. Според местното издание Most, жителите на общините под руска окупация в Херсонска област масово се оплакват от чести и продължителни прекъсвания, както и от липса на информация относно причините и сроковете за възстановяване.

Руското министерство на отбраната съобщи, че е свалило 148 украински дронове в рамките на около три часа през нощта на атаката, предаде Reuters. Чертков заяви, че ремонтни екипи са успели да възстановят захранването на Донецк и Макеевка, без да уточни срокове за пълно отстраняване на щетите.

Ударът не е изолиран случай. Старобешевската ТЕЦ и близката Зуевска ТЕЦ вече бяха атакувани с дронове през ноември, когато около 65% от потребителите в окупирания Донецк останаха без ток, а окупационната администрация обяви извънредно положение. Двете централи действат като гръбнак на енергийната мрежа в окупираните територии на Донбас и многократно са ставали мишена на украински удари.

Атаките по енергийни обекти в окупираните територии са част от украинската стратегия за икономически натиск, отбелязва анализ на Modern Diplomacy. Киев системно насочва ударите си към критични възли, сред които рафинерии, тръбопроводи, логистични хъбове и енергийни съоръжения, с цел да подкопае потенциала на руската военна машина и способността за поддържане на окупацията.

В същото време Москва продължава собствената си кампания срещу украинската енергийна система: по данни на МАЕ, системните руски обстрели са унищожили близо 65% от генериращия капацитет на Украйна преди войната. Взаимните удари по енергийната мрежа я превръщат в един от най-активните фронтове на войната – с преки последствия за милиони цивилни граждани и от двете страни на фронта.

Частни компании вече свалят дронове над Украйна: Експерименталната програма за ПВО дава първи резултати

🇺🇦 Експерименталната програма на Украйна за интеграция на частни компании в националната мрежа за противовъздушна отбрана вече е свалила руски дронове в Харковска област, съобщава министърът на цифровата трансформация Михайло Федоров.

Федоров докладва, че една от компаниите, участващи в подкрепената от правителството програма, вече е сформирала свой собствен отряд за ПВО, който е взел участие в прехващането на вражески дронове, сред които ударни от серията „Шахед“ и разузнавателни „Zala“.

„Резултатът е повече защитени обекти, повече свалени цели и по-бърза реакция при атаки“, заяви Федоров и допълни, че целта на Украйна е да изгради многослойна система за ПВО с възможно най-широк обхват. Той добави, че още 13 предприятия са били оторизирани от Министерство на отбраната и в момента сформират свои групи в различни етапи на готовност.

Тези частни звена са интегрирани в единната система за командване на ВВС, получават оръжие и оперират под военна координация, а в същото време помагат за защита на инфраструктура и прехващане на заплахи.

Той описа модела като начин за бързо разширяване на капацитета за ПВО, без допълнително натоварване на фронтовите части. Министърът представи инициативата и като отваряне на нов пазар, където предприятията могат да развиват частни способности за ПВО, за да защитят своите обекти, като допринасят за цялостната архитектура на сигурността в страната.

Този ход разширява експерименталната програма, одобрена през ноември, която позволява на операторите на критична инфраструктура да се включат към интегрираната ПВО мрежа на Украйна под военен контрол.

Украинският вицепремиер Юлия Свириденко заяви, че командването на ВВС ще може да прехвърля системи за ПВО и боеприпаси на конкретни компании за всеки отделен случай. Тя отбеляза, че оборудването ще идва от оръжия, които в момента не се използват от бойните части, а всяко едно решение за разполагане остава в рамките на единната система за ПВО на Въоръжените сили на Украйна.

НАТО укрепва защитата на критичната инфраструктура в Балтийско море.

🌊 НАТО активизира усилията си за опазване на критична подводна инфраструктура в Балтийско море, разполагайки кораби, дронове и системи за наблюдение, за да се справи с нарастващата заплаха от таен саботаж, съобщава BFBS Forces News.

На борда на полския команден кораб ORP Czernicki моряците изпълняват мисия, която НАТО определя като реална операция, а не учение. Тя е част от инициативата Baltic Sentry, стартирала в началото на 2025 г. с цел мониторинг и реагиране на инциденти с подводни кабели и тръбопроводи.

Мисията беше създадена след ръст на подозрителната активност, включваща случаи, при които търговски кораби изглежда са влачили умишлено котва по морското дъно, за да повредят ключова инфраструктура.

Капитан-лейтенант Томас Стьокет, началник-щаб на борда на Czernicki, подчерта стратегическото значение на тези системи.

„Това може в по-голяма или по-малка степен не точно да парализира обществото, но да затрудни работата му. Целият интернет трафик между големите страни, Норвегия, Обединеното кралство и Европа, преминава основно по подводни кабели, затова защитата им е важна“, заяви той пред BFBS Forces News.

Балтийско море, граничещо с 9 държави, сред които членове на НАТО като Полша, Германия и Швеция, се превърна в критична и оспорвана зона поради наличието на комуникационна и енергийна инфраструктура под водите му.

Въпреки че официални лица от НАТО се въздържат от директни обвинения към Русия, те признават, че някои инциденти са трудни за обяснение.

„Когато търговски кораби случайно пуснат котва и я влачат, е невъзможно да се определи дали е инцидент или не, защото не сме на борда, когато се случва“, каза Стьокет, но по-късно да призна, че такива сценарии са малко вероятни.

НАТО твърди, че, от началото на Baltic Sentry е подобрил значително времето си за реакция при инциденти – от 17 часа на едва 1 час.

За мониторинг на морското дъно силите на Алианса използват съвременни инструменти, като автономни подводни апарати Remus и дистанционно управлявани системи Seafox, способни да се спускат на стотици метри дълбочина, за да инспектират тръбопроводи, кабели и потенциални взривни заплахи.

„Ако трябва да проверим критична подводна инфраструктура, като газопроводи на дъното, инструментите ни могат да установят лесно дали са поставени експлозиви и дали нещо е повредено и блокирано“, посочи капитан-лейтенант Едо от холандския флот.

Екипажите на НАТО споделят, че мисията отразява по-широка промяна в осведомеността.

„Всички сме зависими от интернет и телефони, а тези кабели минават под морето и международни води, където всеки има достъп до тях. Преди 5-10 години не говорехме за това, но сега темата е изключително актуална“, казва лейтенант Хиде.

Германски военноморски офицери, участващи в операцията, също отчитат повишена активност на руския т.нар. „сенчест флот“, често придружаван от военни ескорти.

„Рутинно преминаване, особено на сенчестия флот и търговски кораби, все по-често придружавани от руски военни части. Освен това руските сили използват Балтийско море за своите учения“, заяви командир Михаел Фойгт.

Макар служителите на НАТО да признават, че инцидентите не са спрели напълно, те смятат, че засиленото присъствие е направило тайните операции по-трудни за изпълнение и по-бързи за засичане.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано генерал-лейтенант Кай Роршнайдер, ръководител на Съвместното командване за поддръжка и осигуряване на НАТО (JSEC), заяви, че военният пакт трябва да разшири своята мрежа от тръбопроводи от Студената война със стотици километри на изток, за да се гарантира, че силите на съюзниците могат да поддържат конфликт с висок интензитет с Русия.

Хакери от руското ГРУ са атакували критични обекти в САЩ.

🇺🇸⚔️🇷🇺 САЩ разсекретиха обвинителен акт на голямото жури, който разкрива как хакери от руското ГРУ атакуват критични обекти в цялата страна, съобщи американският журналист и автор на книги за работата на специалните служби Майкъл Вайс.

Кибератаките са засегнали Регионалното летище в северозападната част на щата Мисури, както и съоръжения за питейна вода и складове в щатите Тексас, Пенсилвания и Индиана, наред със завод за преработка на месо в Калифорния.

Една атака е причинила преливане на 757 000 литра вода в Тексас, а друга е довела до разваляне на 907 килограма месо. Обвинителният акт хвърля светлина над нарастващата заплаха от кибератаки срещу американската инфраструктура.

По-рано Министерството на правосъдието на САЩ обяви, че са повдигнати федерални обвинения срещу 33-годишната украинска гражданка Виктория Едуардовна Дубранова за нейното участие в кибератаки, насочени срещу критична инфраструктура на САЩ в подкрепа на руските интереси, съобщи Reuters.

Дубранова, която беше екстрадирана в САЩ по-рано тази година, е изправена пред тежки обвинения за предполагаемата ѝ подкрепа за хакерската група NoName057(16), свързана с множество световни кибератаки.

Тя е обвинена в заговор за нанасяне на щети по защитени компютри и предстои да бъде съдена: през февруари за участие в NoName057(16) и април за обвинения, свързани с друга група, CyberArmyofRussia_Reborn (CARR). Според Reuters, Дубранова се е признала за невинна и по двете дела.

20 руски региона започват мобилизация на резервисти.

🇷🇺 Властите в близо 20 региона на Руската федерация са стартирали кампании за набиране на резервисти, които ще отговарят за охраната на критична инфраструктура, съобщава вестник „Комерсант“.

Мярката идва след приемането на закон, подписан от президента Владимир Путин на 4 ноември. Той позволява мобилизацията на резервисти за „специални учебни сборове“ с цел защита на „критични и други важни обекти“. Използването им е разрешено не само по време на война, но и в мирно време.

Специални резервни звена започнаха да бъдат сформирани в поне 19 региона на страната. Някои от тях обявиха създаване на такива групи още преди подписването на закона. Властите в Ленинградска област съобщиха, че БАРС звено е било създадено само пет дни след внасянето на законопроекта в Държавната дума – долната камара на руския парламент.

Кампании за набиране се провеждат в републиките Татарстан и Башкирия, Нижегородска област, Красноярски край и други руски региони. В Башкирия т.нар. „мобилни противопожарни групи“ ще пазят рафинериите на Башнефт, дъщерно дружество на Роснефт, от украинските удари с дронове. Сред критичните обекти са рафинерията Уфанефтехим, както и съоръжения на Газпром.

От 2024 г. подобни БАРС формирования действат в пограничните Белгородска, Брянска и Курска области, където също участват в отблъскването на дронове. Регионалните власти в Брянск и Курск планират да създадат допълнителни отряди, пише „Комерсант“.

Всичко това идва на фона на резкият спад на доброволно сключените договори с Въоръжените сили на Руската федерация. В крайна сметка призованите могат лесно да се окажат на фронтовата линия в Украйна – новата редакция на закона, приета наскоро, не включва изрични ограничения за служба само в родния си регион, а условията на службата, нейната продължителност и подготовка остават неясни.

Русия планира да използва резервисти за защита на гражданска инфраструктура

🇷🇺 Висши представители на руската армия обявиха, че ще ангажират резервисти за защита на критична инфраструктура, като нефтени рафинерии, след рязкото увеличение на атаките с украински дронове дълбоко в територията на Русия през последните месеци.

На фона на конфронтацията със западния свят заради агресията в Украйна, руският президент Владимир Путин разпореди увеличаване на редовната армия до 1,5 милиона действащи служители, което я прави втората по големина армия в света след китайската.

Путин заяви, че най-малко 700 000 души участват във военните действия в Украйна, а депутати от Държавната дума отбелязаха, че около 2 милиона души се намират в активния резерв – хора, подписали договор като резервисти, които обикновено не служат активно.

Заместник-началникът на главното организационно-мобилизационно управление на Генералния щаб вицеадмирал Владимир Цимлянски заяви, че използването на дронове с далечен обхват от Украйна е увеличило заплахата за критичната национална инфраструктура и жилищните райони.

„За да повишим сигурността на ключови обекти и други съоръжения, важни за благосъстоянието на гражданите, е взето решение да ангажираме най-подготвените и патриотично настроени граждани в мерките за защита на граждански обекти дълбоко в Русия“, каза той.

Ако Русия разположи повече резервисти в тила за защита на инфраструктурата, Москва би могла да освободи повече редовни войски за бойното поле в това, което се превърна в смъртоносна война на изтощение.

Цимлянски подчерта, че предложените промени не представляват мобилизация.

Руското министерство на отбраната също изрично заяви, че резервистите няма да участват в това, което Кремъл нарича „специална военна операция“ в Украйна, нито ще бъдат използвани извън границите на Русия. Според министерството резервистите ще служат в своите региони.

Мощен взрив разтърси промишлен обект в Челябинска област.

🔥 Мощен взрив разтърси промишлен обект в района на град Копейск в Челябинска област, Уралски регион на Руската федерация, преди броени минути, потвърдиха регионалните власти.

Губернаторът на Челябинска област Алексей Текслер призна, че има жертви, без да уточни броя им.

„В едно от предприятията в Копейск стана взрив. Всички оперативни служби са на място, сформиран е координационен щаб“, посочи той в официално изявление, уверявайки, че няма непосредствена заплаха за жителите или гражданската инфраструктура.

Telegram каналът Mash съобщи, че взривът е резултат от украинска атака с дрон. Местни жители съобщиха за ярка светкавица в небето, последвана от силни експлозии и сирени за въздушна тревога. Кадри, разпространени онлайн, показват експлозия и огромен стълб дим да се издига от засегнатия район.

Към момента няма официално изявление от руските власти, което да свързва взрива в Копейск с украински дронове.

Местният клон на руското министерство на извънредните ситуации и регионалната управа на Челябинск отказаха коментар, заявявайки, че разследването на инцидента е в ход. Местното издание „Челябинск Сегодня“ съобщи, че мощен тътен от експлозии е бил чут в няколко района на Челябинск и Копейск, включително централните части.

Инцидентът следва предупреждение, издадено миналата седмица до жителите на Челябинска област за възможна атака с дронове, което по-късно беше отменено, след като властите приписаха заплахата на съседна Башкирия. Отделно, източници, цитирани от Telegram канала Shot, съобщиха за скорошна атака с дронове в Махачкала, Дагестан, с използване на непознати досега БПЛА с чуждестранни обозначения, което повдига опасения относно ескалацията на атаките дълбоко на руска територия.

Frontline Monitor ще продължи да следи развитието на ситуацията и ще предостави актуализации при постъпване на допълнителна информация.

Русия създава мобилни звена за борба с дронове за защита на енергийната си инфраструктура

🇷🇺 Русия е започнала сформиране на мобилни отряди за борба с дронове за охрана на енергийната инфраструктура на фона на нарастващи украински удари, които парализираха рафинериите на страната и доведоха до най-тежкия недостиг на горива от три десетилетия насам.

Мярката идва, след като атаките срещу заводите за преработка на нефт продължават да намаляват производството на горива, като според различни оценки 20–25% от рафиниращия капацитет вече е извън строя.

Новите звена, заимствани до голяма степен от украинската практика, са замислени да локализират и свалят бавни, далекобойни дронове, преди да успеят да достигнат критична инфраструктура. Кадри от обучението на първите 20 отряда показват използване на леки камиони и джипове, включително модифицирани ГАЗ и УАЗ, въоръжени с двойно монтирани тежки картечници.

Руски служители представят тези формирования като спешен отговор на нарастващата заплаха, но военни експерти предупреждават, че ефектът им ще бъде ограничен.

Украинската кампания за удари с далекобойни дронове, навлизаща в четвъртата си година, поразява рафинерии дълбоко в руския тил, включително обекти с ключова роля за вътрешното производство на бензин. Нанесените щети предизвикаха криза с горивата, невиждана от 90-те години на миналия век, които нарушиха снабдяването и принудиха Москва да подсили защитата на останалите заводи.

Решението за разгръщане на мобилни звена за борба с дроновете отразява нарастващите трудности пред руската противовъздушна отбрана в борбата с безпилотните самолети, способни да изминават стотици километри, след което да нанасят високоточни удари. Според експерти обаче решението е по-скоро временна мярка, отколкото цялостно решение.

Въпреки бързото им разполагане, специалисти смятат, че подобни „отряди от последна инстанция“ трудно ще предотвратят повечето атаки. Въоръжението им позволява да поразяват мишени на ниска височина, но възможностите за прехващане на дронове, летящи по-високо от обсега на стрелковото оръжие, са минимални.

В Украйна, където подобни мобилни групи се използват широко, тяхната ефективност е оценявана като ниска. Операторите на дронове вече адаптират маршрутите си, за да избягват подобни засади, като летят на височини извън обхвата на оръжията.

Все по-често военните стратези в Киев залагат на прехващане „дрон срещу дрон“ като по-ефективна мярка. Дронове прехващачи, способни да преследват и унищожават вражески безпилотни летателни апарати във въздуха, показват далеч по-добри резултати от стрелбата от земята.

Украйна инвестира значителни ресурси в разработка и внедряване на такива системи, разглеждани от нея като ключови за противодействие на мащаба на иранските платформи „Шахед“ и местните им аналози.

Белгород остана без ток след украински удар срещу електроцентрала.

🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна нанесоха удар с реактивна артилерия M142 HIMARS по ТЕЦ Белгород по-рано днес, предизиквайки прекъсвания на тока, като според публикации в местни медии е била поразена една от подстанциите на централата.

Губернаторът на Белгородска област Вячеслав Гладков потвърди удар по критична инфраструктура и съобщи за „значителни прекъсвания на тока“. Засега няма информация за мащаба на щетите.

HIMARS (High Mobility Artillery Rocket Systems) с обсег около 70 км дават възможност на Украйна да поразява цели от другата страна на фронтовата линия със значително по-висока точност.

На 17 септември украинският президент Володимир Зеленски потвърди, че страната ще получи ракети за Patriot и HIMARS като част от пакет за военна помощ, финансиран от съюзници в НАТО.

Атаката идва на фона на засилените удари на Киев срещу енергийната инфраструктура на Руската федерация – ключов източник на приходи, подпомагащи продължаващата агресия срещу Украйна.

Белгород, който е разположен непосредствено до държавната граница и Харковска област, редовно е сред целите на украинските удари.

Украинските удари по руския петролен сектор доведоха до сериозно затруднения във военната логистика и снабдяването с гориво за руските въоръжени сили, отбеляза главнокомандващият украинската армия генерал Олександър Сирски в изявление на 25 септември.

По данни на Financial Times, за последните два месеца 16 от общо 38 руски петролни рафинерии са били поразени от украински дронове. Според експерти от изследователската група Energy Aspects щетите са свили капацитета на руската рафинираща индустрия с над 1 милион барела дневно, като износът е спаднал под нивата отпреди войната.

Украински дронове поразиха важна трансформаторна подстанция в Краснодарски край.

🇷🇺💥🇺🇦 Украински дронове удариха днес сутринта важна трансформаторна подстанция в град Кропоткин в Краснодарския край, предизвиквайки огромен пожар на инфраструктура, която захранва един от ключовите железопътни възли в южна Русия.

Ударът е част от по-широка украинска кампания за разрушаване на логистичните мрежи на руската армия – особено свързани с железопътния транспорт, които са жизненоважни за военните доставки и промишления товарен транспорт.

Атаката предизвика пожар в подстанцията, обслужваща железопътна гара Кавказкая в Кропоткин, съобщава Astra, популярен руски канал в Telegram. Местният оперативен щаб потвърди инцидента, като обвини за пожара отломки от свалени дронове. Властите твърдят, че няма жертви.

„Умираме от дима на Железнодорожная“, гласи едно съобщение, а други се оплакват от непоносими условия на улица Шевченко.

Видеа, споделени от украинския канал Exilenova+, разпознаха подстанцията като трансформатор с напрежение 330kV, който захранва регионалната енергийна система и ключови железопътни линии, свързващи Северен Кавказ с Ростов, Кубан и черноморските пристанища.

Железопътна гара „Кавказская“, като възел, играе ключова роля в превоза на товари, включително зърно и нефтопродукти, както и за преместване на военна техника и личен състав на север, както и към окупирания Крим. Нарушаването на тази връзка усложнява руската способност за поддържане на операции в няколко направления.

Само седмица по-рано украински дронове удариха железопътен възел и локомотивно депо в град Петров Вал, Волгоградска област – на около 350 км от украинската граница.

На 17 август украински дронове атакуваха железопътна гара Лиски във Воронежка област, която е сред най-големите възли в системата на Юго-Източните железници. Тази атака спря движението на влаковете. Гарата се използва активно от руските сили за превоз на военна техника и личен състав.

В сутрешния си бюлетин руското министерство на отбраната заяви, че през изминалата нощ са били прехванати 50 дрона в различни региони – 16 над Черно море, 7 над Азовско море, 12 в Белгородска област и няколко други над Саратовска, Самарска и Оренбургска области, както и в Краснодарския край и Република Татарстан.

Иран отново е без ток: следвоенният натиск разкри проблеми с мрежата.

Трасе на електроснабдителната мрежа в иранската столица Техеран, 18 декември 2024 г.
📸 Снимка: Arash Khamooshi/The New York Times

🇮🇷⚡ Мащабни прекъсвания на електричеството засегнаха отново жилищни домове и обществени съоръжения в Иран след края на 12-дневната война срещу Израел, разкривайки уязвимостта на местната енергийна инфраструктура, която издържа за кратко, докато по-голямата част от страната остана на тъмно.

Властите сега посочват нарастващото търсене и дългогодишния недостиг на производствен капацитет като причина.

Мрежата не е в състояние да посрещне сегашните нива на потребление, което налага планови двучасови прекъсвания на тока всеки ден, заяви ръководителят на държавната електрическа компания на Иран, Мостафа Раджаби Машхади. „Търсенето надвишава производството“, каза той, добавяйки, че прекъсванията ще намалеят само ако потреблението на енергия спадне.

„Недостигът ще намалее, когато енергийната криза бъде сведена до минимум“, каза той, неясно обещание, което не успокои обществения гняв.

Ирански граждани започнаха да разпространяват кадри с подновени прекъсвания на тока в градове като Ахваз, където летните температури често надвишават 50°C.

„След края на войната Ислямската република се върна към фабричните си настройки“, отбеляза местен жител във видео, изпратено до независимото издание Iran International.

Генераторите за електричество, чието разпространение някога беше ограничено само до пекарни, сега се използват от по-голямата част от предприятията, увеличавайки шума и замърсяването.

Наред с това депутатът от парламентарната комисия по енергетика Мохамад Бахрами Сейфабади представи нова двустепенна схема за образуване цените на електрическата енергия и газта.

„Всеки човек ще има фиксирана енергийна квота и ще плаща пълната цена над нея“, отбеляза той, описвайки я като замяна на текущата система за субсидии в Иран. „Вместо да раздава субсидии за потреблението, енергийната подкрепа ще отива към всеки национален идентификационен номер и индивид“, завърши Бахрами.

Спиранията на електричеството бяха временно намалели по време на 12-дневната конфронтация с Израел, като много работни места бяха затворени. Длъжностни лица намекнаха, че мрежата се е подобрила, но експертите са категорични, че причината е спад в потреблението, но не и липсата на качествени реформи.

„Прекъсванията на тока по време на войната се дължаха на факта, че всичко беше затворено, но правителството си приписа заслугите. Сега недостатъците пак са наяве“, отбеляза Реза Гейби.

Иранският министър на енергетиката Абас Алиабади отбеляза по-рано тази седмица, че нощните прекъсвания ще се сведат до минимум. „Ако е необходимо, прекъсванията ще се случват повече през деня“, посочи той в началото на юни.

Иранските лета са белязани от постоянен недостиг на електроенергия, често описван от властите като „дисбаланси“ между търсенето и предлагането. Енергийни експерти си приписват кризата на недостатъчни инвестиции, порутена инфраструктура и хроничен провал в разширяването на производството на електроенергия, което се оценява на изоставане от около 14 000 мегавата.

Жител на Ахваз каза, че последните прекъсвания са особено тежки: „Чувствам се сякаш ни карат да плащаме за войната с Израел.“

Украински удари оставиха окупираните територии без ток и комуникации.

🇺🇦⚡🇷🇺 Стотици хиляди жители бяха оставени без електричество в окупираните части на Запорожка, Херсонска и Донецка области след като серия от удари с безпилотни самолети на украинските въоръжени сили предизвика мащабни поражения по обекти на критичната инфраструктура, включително енергийни и комуникационни съоръжения.

Според официални сведения от окупационната администрация на Запорожка област, в резултат на обстрел от страна на украинската армия е поразено високоволтово оборудване в северозападните части на региона. Назначеният от Кремъл областен губернатор Евгений Балицки заяви, че в цялата област няма електричество, а здравните заведения са преминали на аварийно захранване. Провеждат се спешни съвещания, а Министерството на енергетиката е било инструктирано да разработи план за минаване на резервни енергийни източници в най-кратки срокове.

Сериозни щети са нанесени и в окупираните територии от Херсонска област, разположени на левия бряг на река Днепър. Според данни, оповестени от руския губернатор на областта Владимир Салдо, без електрозахранване са останали над 104 хиляди души в 150 населени места в района на Геническ, Новотроицке, Нижни Сиргози и Ивановске, а също са пострадали и 44 обекта от социално значение. Захранването на всички критични обекти е прехвърлено на резервни генератори.

Нови подстанции са били повредени от шрапнел след свалянето на украински дронове край Геническ в Херсонска област и Мелитопол в Запорожка област. Пожарните и аварийните служби работят на място за потушаване на огнената стихия, докато в същото време инженери разработват алтернативи за електроснабдяване. Допълнителна информация относно времето, необходимо за възстановяване на щетите, се очаква да бъде предоставена по-късно.

Междувременно руски военни кореспонденти алармират, че е била изгубена комуникация с руските части по левия бряг на Херсонска област – от Кинбурнската коса чак до Енергодар, което доведе до невъзможност за координация на военните действия и предизвика тревога относно способността за отговор при евентуална украинска ескалация.

Потвърдено е също, че украински дронове са нанесли удари по комуникационни кули в Херсонска област, което допълнително е усложнило ситуацията.

По последна информация, спешни екипи на руските министерства на енергетиката и извънредните ситуации са предприели действия по възстановяване на електрозахранването и комуникациите, но въпреки това окупационните власти не могат да посочат точен срок за тяхното изпълнение.

Дания обяви нов план за модернизиране на военноморския си флот.

Фрегатата на кралския датски флот KDM Niels Juel (F363) на път в Червено море на 15 април 2019 г. като част от ударната група на френския корабоносач „Шарл де Гол“.
📸 Снимка: U.S. Navy / Joshua L. Leonard

🇩🇰 Дания обяви нов мащабен план за модернизиране на военноморския си флот, насочен към укрепване на морската ѝ отбрана в лицето на нарастващата заплаха от Русия и промените в глобалната система за сигурност.

Програмата включва закупуването на 25 нови кораба: 21 за Военноморската гвардия за изпълнение на задачи като патрулиране и защита на пристанища, различни операции и спасителни мисии, както и 4 екологични кораба, които ще бъдат използвани за премахване на петролни и химически разливи.

Един от ключовите елементи е закупуването на нов кораб с дронове и сонари, предназначени да защитават критична подводна инфраструктура, включително кабели и тръбопроводи.

Предвижда се също закупуването на допълнителни морски мини, които ще влязат в експлоатация между 2027 и 2029 г.