Проблемите с хладилните системи стигнаха до Финландия: засегнати са няколко магазина от групата K

🇫🇮🧊 Финландия е осмата европейска държава, която от днес сутринта е докладвала за смущения в хладилните системи на супермаркети. През нощта температурата в хладилните витрини и фризерите на няколко по-малки магазина от групата K временно се е отклонила от зададената, а причината още не може да бъде установена. Ръководителят на сигурността Петри Кяйхкьо от Kesko, компанията зад посочената търговска мрежа, потвърди инцидентите в писмен отговор до финландската агенция STT и добави, че зловредна намеса през мрежата „засега не е изключена“.

Случаите във Финландия имат по-ограничен мащаб от докладваните няколко часа по-рано случаи в Белгия и Швеция. „Не става дума за мащабно смущение“, написа Кяйхкьо. По думите му засегнати са само отделни търговски точки, чиито хладилни инсталации не са били под централизирана защита на компанията, и в тях вече се вземат мерки. За отклоненията е станало известно или с автоматично известие, или от персонала в момента на отваряне, предават Yle и Helsingin Sanomat.

Втората по големина финландска верига не е засегната. S-групатаок) не е отчела подобни смущения през уикенда, сподели пред Yle ръководител управление на риска Яне Ахтониеми. Вентилационната, хладилна и осветителна апаратура в нейните търговски обекти е поддържана по договори с доставчици и сервизни компании, а опитите за кибератаки срещу финландски организации са ежедневие и се посрещат в рамките на обичайната работа по сигурността, обясни той.

По брой на магазините, за които има съобщения, най-масивен е случаят в Белгия. По-рано днес търговецът Delhaize потвърди за претърпян „ИТ инцидент“ в десетки супермаркети от веригата във Фландрия, Валония и Люксембург и спря своите хладилни инсталации от мрежата. Управителите са получили предупредителен SMS около 4 ч. и някои са спасявали стоката в хладилни камиони. Изпълнителният директор на Sabcobel, фирмата, обслужваща хладилната техника на Delhaize, заяви пред местната новинарска агенция Belga, че става въпрос за кибератака, при която изпарителите са били превключени в режим на размразяване. Това е цикъл, в който инсталацията спира да охлажда и затопля изпарителя, за да стопи натрупания лед. Carrefour посочи проблеми в 15 от общо 700 магазина в Белгия, Colruyt – в 5 свои франчайз обекта Spar, а месарската верига De Laet & Van Haver докладва внезапно повишаване на температурата. Нидерландската обществена телевизия NOS съобщи, че в Белгия е атакувано и оборудване на производителя Copeland.

В Швеция ICA призна за „ограничен брой“ засегнати магазини, а Coop каза пред агенция TT, че проблеми са отчетени в 6 от магазините в централната част на страната. Магазинът ICA в Шьобу в южната провинция Сконе съобщи в социалните мрежи, че температурата в хладилниците и фризерите му е достигнала над 50 градуса, и нарече случилото се хакерска атака, което не бе потвърдена веднага от централата на ICA. Друг супермаркет на веригата в Стокхолм обясни за Reuters, че атаката срещу фризерите му е започнала в 2 ч. и е била забелязана в 5:30 ч. Ръководителят на Националния център за киберсигурност на Швеция отбеляза, че работи по няколко случая с хладилни системи на търговци на хранителни продукти. По думите му много устройства за управление на техника в Швеция, които са достъпни от интернет, се нуждаят от обновяване или поправки за сигурност.

В Естония е засегната неназована верига супермаркети: нейните инсталации се оказали настроени на 50 градуса, обяви пред естонската обществена медия ERR фирмата за хладилно оборудване Kitman Coldtech. Датският производител Danfoss установи поне 17 обекта на територията на Нидерландия, чиито хладилни настройки са били променени през изминалата нощ. Това са месарници, малки квартални магазини и един склад за замразени храни, в който апаратурата обичайно поддържа -20 градуса, а проверката е установена температура от -10, каза говорител на компанията пред NOS. В списъка със засегнати обекти не присъства голям супермаркет, а Albert Heijn, най-големият нидерландски търговец на храни, заяви, че нито един негов магазин не е засегнат. Засегнатите контролери не са били в защитена мрежа и са работели с паролата по подразбиране, макар че Danfoss е съветвал своите клиенти в страната и още на 13 октомври да ги изключат от интернет. Контролерът е малкият компютър, който управлява компресорите, вентилаторите и циклите на размразяване в обекта, и когато е свързан с мрежата, до настройките му може да се стигне отдалеч.

Вълната от инциденти днес прилича на атаката срещу френските супермаркети от 12 октомври, при която температурата в хладилниците и фризерите на стотици магазини на веригите Intermarché, Coopérative U, Carrefour и Monoprix скочи до 50 градуса. Храната беше унищожена, а някои обекти избухнаха в пламъци. Парижката прокуратура предприе разследване на „мащабна кибератака“, а изпълнителният директор на Coopérative U Доминик Шелшер я определи като „безпрецедентна“. Danfoss обясни пред AFP, че повечето пострадали инсталации са остарели и вече не получават актуализации за сигурност. На 13 октомври 2026 г. френската служба за киберсигурност посочи, че са пробити и хладилните системи на Copeland, както и на притежаваната от нея марка Dixell. Никой не пое отговорност както за френската атака, така и за случаите от последното денонощие, а властите не са посочили извършител. Отделно Ahold Delhaize, собственикът на Delhaize и Albert Heijn, съобщи през октомври на нидерландската полиция за кибератака, след като изключи няколко свои ИТ системи. Тогава Националният център за киберсигурност на Нидерландия обяви, че няма причина да смята инцидента за пряко свързан с кибератаки в други държави. Сега Delhaize проверява дали пробивът през октомври има връзка с новите случаи.

Засега обяснение как точно е получен достъп до системите има само за Нидерландия: Danfoss отбеляза, че засегнатите контролери са извън защитена мрежа и са използвали фабрична парола. Във Франция същият производител посочи остарели инсталации без налични актуализации. Kesko не казва как точно е получен достъпът, но описанието на компанията сочи в същата посока: засегнати са единствено магазини извън нейната централизирана защита, а S-групата не отчита смущения. Шведският център пък говори по-общо за устройства, достъпни от интернет, без поддръжка на актуализации за сигурността. Затова поне част от тези случаи вероятно се дължат на контролери, до които има директен достъп от интернет, а не на пробив на търговските корпоративни мрежи. Белгия не се вписва изцяло в тази картинка. Там е засегната голяма верига, чието оборудване се управлява дистанционно от сервизна фирма, т.е. атаката може действително да е била извършена с достъпа на сервизната фирма, през вътрешните ИТ системи на Ahold Delhaize или през незащитени устройства. Източниците засега не изключват нито една от трите възможности.

„Нова пошта“ обяви, че сваля руски дронове със собствена ПВО

🇺🇦🛡️🇷🇺 „Нова пошта“, най-голямата частна куриерска компания в Украйна, е изградила собствена ПВО и вече сваля руски дронове. Това заяви Вячеслав Климов, съсобственик на групата Nova, по време на издание №12 на Киевския международен икономически форум в понеделник, 26 октомври. „Ние сме една от малкото компании, които са реализирали този проект. Не искам да ви казвам цифри, но сме сваляли шахеди“, обясни той от сцената на финалния панел. Колко са свалените дронове, Климов не уточни.

Изказването сочи как войната прехвърля към големия украински бизнес част от две задачи на държавата: защитата на небето над собствените обекти и гасенето на пожарите след ударите. Климов отговаряше на въпрос за частните пожарни команди и стигна до ПВО по същата логика: „Частният собственик трябва да навлиза в сферите, които преди войната кой знае защо се смятаха за монопол на държавата.“ При ПВО обаче държавата не се оттегля, а възлага тази задача на предприятията, като запазва командването.

Частната ПВО в Украйна се основава на постановление на Министерски съвет № 1506 от 19 ноември 2025 г. В началото на март 2026 г. промени, приети от кабинета, разшириха експеримента. В края на същия месец тогавашния министър на отбраната Михайло Федоров обяви, че частната ПВО вече работи. Министерството на отбраната на Украйна дава на предприятията от критичната инфраструктура правомощия да сформират свои звена за ПВО, но те не действат самостоятелно. Всяко звено е подчинено на въздушното командване на ВВС, в чиято зона се намира. Командването му дефинира целите според наличното оръжие. Основните средства са дронове-прехващачи и автоматизирани турели с едрокалибрени картечници. Предприятията могат да купят оръжието със собствени средства или временно да го получат от складовете на военните части, а запасите от боеприпаси се попълват по опростен ред срещу отчет за изразходваното. През април Федоров обясни смисъла на подхода: противникът използва все повече реактивни дронове, които стават по-бързи и трудни за прехващане, а частните звена осигуряват допълнителна защита, без да увеличават натоварването на бойните части.

Мащабът засега е скромен. По данни на Министерство на отбраната към 14 октомври правомощия са били получени от близо 100 предприятия, които са сформирали около 50 групи. Бойни задачи обаче изпълняват звената на едва 6 предприятия, а останалите групи все още се обучават или завършват подготовка. Всички заедно са унищожили над 60 въздушни цели, сред които дронове. Към началото на юни ведомството беше дало правомощия на 30 от 43 кандидати, а свалените дотогава ударни и разузнавателни дронове бяха към 20. В съобщението на ведомството не се посочват заводи, поради което твърдението за „една от малкото компании“ може да се сравни само с техния брой: от близо 100 участници бойни задачи са изпълнявани от едва 6 звена. От сцената той го каза и по-остро: „Покажете ми колко компании в Украйна са свалили поне един шахед. Ето, ние свалихме.“

Куриерската фирма има всички основание да бърза. На 13 януари руска ракета почти унищожи иновативен сортировъчен терминал край Харков и уби 4 души: двама служители на центъра и двама шофьори на друга компания – логистичен партньор. Двама от тях са се намирали в укритие до терминала, съобщиха местните власти. На 15 юни руски удар унищожи най-големия терминал на компанията в Киев, а през нощта срещу 28 август бяха разрушени нейният център за обработка на поръчки и сортировъчното депо в Святопетривске, Киевска област. Три дни по-късно, на 31 август, ракета унищожи основна сортировъчна линия на терминал в Одеска област. Компанията отговаря с децентрализация на дейността: клоновете се превръщат в местни складове, а стоките се разпределят между повече обекти.

Ударите не спряха нейния растеж. От началото на годината до 13 юли компанията откри 1362 нови клона и постави 3880 пощенски автомата. Така мрежата ѝ достигна 16 765 клона и 37 935 автомата. През първото полугодие на 2026 г. приходите скочиха с 31,7% до 32,5 млрд гривни. Чистата печалба за същия период нарасна 2,3 пъти до 2,7 млрд. гривни.

Заплахата, срещу която бизнесът се въоръжава, се промени през лятото. Класическият дрон „Шахед-136“, познат в Русия още като „Геран-2“, е бавен витлов дрон и украинската ПВО се научи да го сваля: на 6 юли Сергий Бескрестнов, съветник на министъра на отбраната, написа, че украинската ПВО прехваща 92-96%, което е направило тяхната употреба безполезна. Затова все по-често руските сили изпращат реактивната версия „Шахед-238“, наричан „Геран-3“, и по-новите му модификации, които летят около три пъти по-бързо и високо. На 4 октомври президентът Володимир Зеленски описа мащаба на промяната: само за седмицата преди това реактивните дронове са 900, а обикновените – хиляди. Украинската ПВО сваляла обикновените дронове в 85–92% от случаите. При реактивните дялът е около 50–55%, понякога 60%, и най-много помага авиацията с изтребители F-16. Първият реактивен „Шахед-238“, свален от частно звено, падна в Харковска област през април и според Федоров е летял с над 400 км/ч.

Всъщност въпросът, зададен на Климов, беше за пожарите: дали „Нова пошта“, чиито обекти неведнъж са горели, обмисля създаването на собствена пожарна команда, след като по-рано на форума Руслан Шостак от TERWIN и Томаш Фиала от Dragon Capital бяха говорили за частни пожарни екипи. По думите на Климов при атаки неговите служители гасят сами голяма част от възникващите пожари, без да чакат пожарникари от Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС). „Сега големите компании търсят в Европа пожарни коли, за да създадат собствени служби“, каза той и добави: „Това е наша собственост. Какъв е проблемът? Кой може да ми забрани сам да гася пожар на своя територия?“ Самите спасители на ДСНС са мишена. На 15 юни в Харков руска ракета удари повторно мястото, където вече работеха аварийните екипи след първия удар, и уби петима души, сред които четирима спасители; от деветимата ранени шестима бяха от службата.

На ударите срещу „Нова пошта“ отговарят с удари в Русия. От 18 юли украински дронове удрят складовете на Wildberries, най-големия руски онлайн търговец. Според Financial Times още същия ден висш украински служител, пожелал анонимност, определи тези удари като отговор на руските удари по украинския куриер. Зеленски ги нарече отговор на руските удари по гражданска инфраструктура и заяви, че същите складове осигуряват доставки за войната, включително с навигационна техника и компоненти за производството на дронове.

Сравнението показва, че Киев изгражда с частни средства и личен състав слой за точкова отбрана около обектите, които руската армия атакува най-упорито. ВВС запазват своето командване, определят целта и осигуряват част от оръжието. Компанията осигурява личния състав и позиция и поема разхода. Основното ограничение се откроява в числата: над 60 цели за всички групи от март 2026 г. насам са незначителни на фона на 900 реактивни дрона само за седмица в края на септември и началото на октомври. Частната ПВО брани пределите на отделни съоръжения, без да измени общата картина над страната, и точно допълваща роля ѝ беше отредена от Федоров. Около 50 групи вече са сформирани, а бойни задачи изпълняват звената на 6 фирми. Следващият отчет на ведомството ще покаже дали броят на фирмите, чиито звена изпълняват бойни задачи, ще достигне десетки. Това би превърнало частната ПВО в мрежа за защита на тила. Ако той се запази едноцифрен, тя ще продължи да защитава малцината, които като „Нова пошта“ имат средствата да я поддържат.

Пентагонът иска големите бази в САЩ да издържат 90 дни самостоятелно

🇺🇸🛡️ От всяка голяма военна база в континенталната част на САЩ се очаква да поддържа сама своите основни дейности поне 90 дни, осигурявайкиси ток, вода, гориво и връзка, ако мащабна война срине енергийните мрежи и веригите за доставки. Изискването е част от FORTRESS America, програмата на Пентагона за отбрана на американската територия, записано във вътрешни документи, разгледани от Fox News Digital, които бяха описани в ексклузивен материал на 25 октомври 2026 г.

„Не искаме да разчитаме на обичайната цивилна инфраструктура на общините, за да осигуряваме своята национална отбрана. Просто не можем. Това е недопустим риск“, заяви главният говорител на Пентагона Шон Парнел. В цитираните от изданието негови думи срокът от 90 дни не се споменава. По данни на Fox той е ръководил разработката на инициативата, а пред DefenseScoop друг служител също го посочи като човека, от когото е тръгнала идеята.

Инициативата не е нова, но изискването за 90 дни е. Министърът на отбраната Пийт Хегсет обяви FORTRESS America на 30 септември в речта си „State of the Force“ в базата на морската пехота в Куантико. Акронимът означава „федерални операции за устойчивост, ресурси за войските, енергия, снабдяване и оцеляване“, а Хегсет го нарече „национална застрахователна полица за американската родина“. Обещанието му тогава бе енергийно: „Всяка голяма военна база в Америка ще произвежда собствен ток, автономно от гражданската мрежа. Ако противник извади мрежата от строя с кибератака, саботаж или каквито и да било средства, светлините в базите ни не угасват.“ Той не посочи срок за изпълнение и продължителност на автономното захранване. Документите, описани от Fox, превръщат това обещание в измерим стандарт и го разширяват от тока към водата, горивото и комуникациите.

Рамката е дефинирана с меморандум на Хегсет, издаден след речта. Документът разделя FORTRESS на пет отделни направления: енергийна независимост; устойчивост на веригите за доставки и на отбранителната индустрия; стратегически резерв на отбраната; укрепване на базите и киберзащита; устойчивост в космоса и в електромагнитния спектър. На 6 октомври заместник-министърът по придобиване и поддръжка Майкъл Дъфи разпореди на 8 висши служители да започнат работа и назначи Ричард „Мат“ О'Мали за временен директор на програмното звено, съобщи DefenseScoop.

Енергията остава първото направление. Според Fox програмата предвижда преносими ядрени реактори, големи хранилища с батерии и микромрежи – локални енергийни системи, които могат да отделят базата от цивилната мрежа и да я захранват в условия на продължителен срив. „Енергията вече е част от боя. Без ток губиш комуникации, вода, логистика, производствени линии и самите основни структури на военното командване“, обясни Парнел. Част от планираните решения вече се осъществяват: на 26 август Сухопътните войски избраха по програмата Janus 5 компании, които ще проектират, изграждат и експлоатират ядрени микрореактори във Форт Браг, Форт Кембъл, Форт Худ, Форт Бенинг и Форт Дръм. Армията планира да вложи в тях около 2,2 млрд. долара през финансовите години от 2027 до 2031 г. и плаща само след изпълнението на съответните етапи. Първият реактор трябва да заработи до 30 септември 2028 г. ВВС работят по проект за микрореактор в базата Айелсън в Аляска от 2022 г.

Разликата в мащабите се откроява при собствените оценки на военните. Енергийната стратегия за базите, публикувана през 2021 г. от Министерството на ВВС, отправяше предупреждение за възможни спирания на тока от 30 и повече денонощия заради тежки метеорологични условия или кибератаки. Планът за действие за инфраструктурата на базите от 2024 г. предвиди микромрежи в 14 бази на ВВС и 2 на Космическите сили до фискалната 2030 г. Новото изискване е за 90 дни, важи за всички големи бази и не се ограничава до ток. На брифинг на 20 октомври висш служител на Пентагона заяви, че подробностите още се уточняват, докато се преценяват нуждите на около 500 бази в континенталната част на страната, а цената още не е сметната. Според списание Air & Space Forces пълното постигане на енергийната цел може да отнеме десетилетия.

Втората част от плана, както го описва Fox, е снабдяването. FORTRESS предвижда стратегически резерви от боеприпаси, гориво, критични суровини, електроника, резервни части и медицински материали. Размерът на резервите ще зависи от темпа на изразходване на всеки вид запаси в интензивен конфликт и от времето, нужно на заводите да възстановят изразходваните количества. За доставките и производството, от които въоръжените сили зависят най-силно, FORTRESS изисква поне 2 варианта за доставка или производство, отговарящи на необходимите изисквания, така че загубата на една фабрика или един доставчик да не спира операциите. „Следващият конфликт най-вероятно ще се води на няколко фронта. Погледнете геополитиката зад всяка голяма война. Когато това стане, глобалните вериги за доставки ще се скъсат“, каза Парнел. Хегсет беше изразил същата мисъл в Куантико, когато обеща достатъчно големи стратегически резерви, за да продължи Америка да се бие, ако световните доставки се скъсат, „а в истинска война те ще се скъсат“.

Третата част е индустрията. Гражданската резервна производствена мрежа (Civil Reserve Manufacturing Network) е създадена с член 1841 от закона за отбранителния бюджет за финансовата 2026 г. по образеца на гражданския резервен въздушен флот, при който авиокомпании предоставят самолетите си на Пентагона по време на криза. Сега мрежата е включена във FORTRESS и чрез нея Пентагонът иска предварително да определи кои граждански заводи могат да преминат към военно производство. Техническите изисквания, киберзащитата, договорите и процедурите за преустройство се уреждат преди военен конфликт, а не след началото му. Планът предвижда и редовни изпитания на устойчивостта на индустрията и мобилизационни учения, които да покажат дали производителите ще издържат продължителни сривове. През април The Wall Street Journal съобщи за предварителни разговори на Пентагона с ръководствата на General Motors и Ford за пренасочване на част от производствения им капацитет към оръжия и боеприпаси. Към тогавашния момент споразумения нямаше.

Последното направление обхваща космос и електромагнитен спектър. FORTRESS включва мерки за защита на военните комуникации, навигацията и спътниковите връзки срещу смущения, включително подготовка за действия при заглушен GPS и при извадени от строя космически системи. За плана като цяло Парнел каза: „Не искаш да вземаш тези решения насред глобален конфликт на няколко фронта. Трябва да имаме план.“

Нито Хегсет в пасажа за FORTRESS, нито Парнел в думите си пред Fox назовават противник. Парнел описа промяната като край на едно допускане: „Осъзнах, че нашето мислене за отбраната на родината до голяма степен стъпваше на остарялото допускане, че два океана ще ни пазят.“ Сценарият с удар по гражданската инфраструктура има и прецеденти. През 2021 г. атака с изнудвачески софтуер спря тръбопровода Colonial Pipeline и предизвика недостиг на гориво и паника по цялото източно крайбрежие, а войните в Украйна и с Иран включват многобройни удари по енергийни обекти, напомня Air & Space Forces. На 7 февруари 2024 г. Агенцията за киберсигурност и сигурност на инфраструктурата (CISA), Агенцията за национална сигурност (NSA) и Федералното бюро за разследване (ФБР) предупредиха, че свързани с Китай кибергрупи, известни като Volt Typhoon, „се стремят да заемат предварително позиции в ИТ мрежите за кибератаки срещу критичната инфраструктура на САЩ, които да нарушат работата ѝ или да я разрушат, в случай на голяма криза или конфликт със САЩ“. Засегнатите организации бяха главно от секторите комуникации, енергетика, транспорт и водоснабдяване, а при някои мрежи хакерите бяха поддържали достъп за период от 5 години.

В същата реч Хегсет обяви и конкурс за изцяло нова база „Next Great American Base“, по думите му – първа такава от 40 години насам. Той призова губернаторите да предложат щат, който да приеме между 15 000 и 25 000 военнослужещи в база на „стотици хиляди акри със собствено производство на енергия, модерна ПВО и най-нови технологии“. „Мислете за крепост“, каза министърът. Висшият служител от брифинга на 20 октомври посочи, че проектът вероятно ще служи като място за пилотно прилагане на идеите на FORTRESS.

Новото в документите е, че за обещанието от Куантико вече има измерим критерий, по който може да бъде проверено неговото изпълнение: 90 дни самостоятелно осигуряване на ток, вода, гориво и връзка във всяка от големите бази. Засега този критерий е налице само във вътрешни планове, а Пентагонът тепърва трябва да оцени нуждите на 500 бази. Публичен график няма, цената не е изчислена, а засега реакторите по Janus са предвидени за 5 бази. Общо Сухопътните войски очакват над 20 микрореактора, но първият трябва да заработи едва през 2028 г. Служителят от брифинга каза, че детайлите още се уточняват. Затова не е ясно дали 90-те дни са задължение с последствия за базите, които не го изпълнят, или ориентир за подреждане на приоритетите. При сегашните данни е много вероятно до края на десетилетието повечето големи бази в континенталните САЩ да не отговарят на 90-дневния стандарт. Първият знак за обратното ще е следващото бюджетно искане на Пентагона: отделно бюджетно перо за FORTRESS, което да финансира не само ток, но и запаси от вода и гориво и защитена връзка, би превърнало 90-те дни от измерим критерий в програма.

Естония подготвя локомотиви за Украйна, докато руските удари изтощават железопътния парк

Министърът на външните работи на Естония Маргус Цахкна се ръкува с министъра на външните работи на Украйна Андрий Сибиха на 27 октомври 2025 г. в Киев, Украйна. (Getty Images)

🇪🇪🤝🇺🇦 Естония работи по изпращането на значителен брой локомотиви за Украйна, чиито железници губят подвижен състав по-бързо, отколкото страната успява да го замени. Намерението потвърдиха днес външните министри на двете страни след телефонен разговор: украинският Андрий Сибиха – в X, а естонският Маргус Цахкна – в съобщение на своето министерство. Броят, видът и сроковете на доставка не са оповестени.

„Дълбоко съм благодарен на Маргус и на Естония за днешното потвърждение, че работят по изпращане на значителен брой локомотиви в Украйна. Високо ценим тази помощ за жизненоважните транспортни линии, които поддържат икономиката и хората ни“, писа Сибиха и уточни, че по време на разговора е представил неотложните нужди на страната си от отбрана и устойчивост преди зимата, като е поставил отделен акцент върху руските удари по железниците. Естонското министерство цитира Цахкна с по-подробна обосновка: „Тъй като Русия е взела на прицел критичната инфраструктура, включително транспортната мрежа, и само тази година вече е унищожила или поразила 340 вагона, работим по изпращане на значително количество локомотиви за Украйна. Това ще помогне транспортните връзки в страната да работят дори в най-тежките условия.“ В собствения си профил на X Цахкна формулира същото намерение, но по-предпазливо: Естония „проучва допълнителни начини“ да укрепи транспортната устойчивост на Украйна, „включително чрез доставка на локомотиви“.

Загубите, които естонската подкрепа трябва да покрие, се измерват в стотици. На 15 септември, след като руска атака по железопътна инфраструктура във Волинска област, близо до полската граница, улучи пряко поредния локомотив, Сибиха съобщи, че от началото на пълномащабната война поразените или унищожени напълно машини надхвърлят 500, а повече от половината са поразени през тази година. Тогава той призова партньорите да помогнат с намирането на тягов състав за коловоз 1520 мм и с финансиране за по-бързото купуване на нови. В началото на октомври Министерство на инфраструктурата посочи пред Радио Свобода 533 поразени локомотива на държавната „Укрзализниця“ и други 75, собственост на частни промишлени предприятия. Според статия на Financial Times от 5 октомври Украйна е изчерпала почти изцяло резервния си парк, с който да подменя поразените машини, и преговаря с държави със същата ширина на коловоза.

Русия не крие, че украинските железници са една от целите ѝ. На 16 октомври началникът на Генералния щаб генерал Валерий Герасимов докладва на президента Владимир Путин в спомагателен команден пункт на Обединената групировка на руските войски: „Въоръжените сили на Русия започнаха масирани удари по енергийните обекти на Украйна“. Според „Интерфакс“ той е посочил още, че по плана на щаба са нанасяни удари по мостове, определени от него като стратегически, обекти на жп транспорта и центрове за данни, за които твърди, че обслужват нуждите на украинската армия. Кои конкретно цели са поразени, Герасимов не уточни.

Естония е сред държавите, които могат да предложат готови машини, тъй като нейната железопътна мрежа използва същия коловоз 1520 мм, наследен от съветската система. Новото производство няма да помогне тази зима. „Укрзализниця“ поръча от френската Alstom 55 двусистемни товарни електрически локомотива UA8AC на платформата Traxx Hauler, по търг на Световната банка, а към финансирането по-късно се включи Европейската банка за възстановяване и развитие. Първият корпус трябва да бъде доставен в страната още в началото на 2027 г. за сертифициране и изпитания, а цялата партида се очаква да бъде доставена до май 2029 г.

Локомотивите са част от по-широк пакет от Естония преди зимата. На 14 октомври премиерът на страната Кристен Михал обяви още 10 млн. евро по механизма PURL на НАТО, с който съюзниците плащат за оръжие, произведено в САЩ, което да бъде доставено на Киев. По думите на Цахкна с тях общият принос на Естония по механизма достига 30 млн. евро. Той припомни, че от юли насам руската армия е нанесла удари по 2000 енергийни обекта в Украйна, а през септември броят на цивилните жертви е скочил с 85%. Двамата външни министри обсъдиха и предстоящата конференция за възстановяване на Украйна в Талин през януари 2027 г.

„Натискът върху Москва трябва да се засили рязко, не постепенно“, призова Сибиха, според когото темите на разговор са включвали следващите стъпки по санкциите на ЕС, военната помощ по PURL, и търсенето на отговорност за руските престъпления.

Зимните нужди на Киев не се изчерпват с железниците. Към 7 октомври украинският запас от боеприпаси за зенитно-ракетния комплекс MIM-104 Patriot включваше едва 10 ракети, които са били изразходвани при последвалите руски атаки, съобщи на 15 октомври The Washington Post, цитирайки официални лица в Киев. На 16 октомври по време на срещата на върха на ЕС в Брюксел президентът Володимир Зеленски поиска „зимен пакет“ от 300 ракети PAC-2 и PAC-3 специално срещу балистичните ракети, а на 19 октомври заяви пред конгресмени, че от американската партида е изчерпана и Пентагонът забавя доставката на ракети, вече платени от европейски държави по PURL.

Естонското обещание засега няма конкретни брой и дата. Именно те ще покажат дали естонските машини ще достигнат украинските депа преди идването на студа, или ще пристигнат, когато зимният сезон вече е отминал, като електрическите локомотиви на Alstom.

Палеж на 11 антени за Starlink край Плана: Радев не дава подробности

🇧🇬🔥 Пожар, избухнал на 9 октомври вечерта, е обхванал 11 от общо 17 антени край София, през които сателитната мрежа Starlink се свързва с наземния интернет. Случаят е разследван от ДАНС, МВР и прокуратурата като умишлен палеж. Премиерът Румен Радев потвърди за разследването днес пред Народното събрание, но отказа подробности: резултатът бил „въпрос на съвсем малко време“. До 12 октомври, когато депутатът Ивайло Мирчев огласи случая, институциите не бяха съобщили нищо за него.

Мирчев, съпредседател на „Да, България“ и народен представител от „Демократична България“, написа във Facebook, че двама маскирани мъже са подпалили 11 от 17-те антени на SpaceX в секретен обект до София. По думите му съоръжението служи за основна връзка със спътниците на Илън Мъск, използвани активно от Украйна в борбата ѝ срещу руската агресия. Заедно с другия съпредседател на партията Божидар Божанов той внесе запитвания до ДАНС и МВР дали службите са знаели за готвеното нападение.

Обектът е разположен до телепорт „Плана“, наземната станция за спътникови комуникации на „Виваком“, построена през 1976 г. на 1100 метра надморска височина край едноименното софийско село. Архивът на публичната уебкамера на телепорта, прегледан от Дир.бг и „Капитал“, показва пламъци точно зад голямата параболична антена около 22:20 ч. на 9 октомври. Пожарът продължава около 1 час, а през нощта на обекта пристигат автомобили и хора. Движението около него спира чак към 4:30 ч. сутринта на 10 октомври.

Според данни в имотния регистър, цитирани от „Капитал“, теренът е собственост на БТК, предишното име на „Виваком“, която го е купила от частни лица през 2018 г. Монтажът на антените е започнал през август 2024 г. „Нетера“, официалният дистрибутор на Starlink за България, заяви пред „Дневник“, че засегнатата инфраструктура не е нейна и мрежата ѝ не е пострадала. Нито една институция не е казала коя компания експлоатира станцията.

Такива станции, наричани на английски gateway, са точката, през която сигналът от спътниците постъпва в наземната оптична мрежа и оттам продължава към интернет. Според неофициалната карта на сайта Starlink Insider, на която се позовава „Капитал“, Плана е една от три такива площадки в България, а подобна станция има и на покрива на центъра за данни на „Нетера“ в Столник. Мрежата е устроена така, че при отпадане на една станция спътниците преминават към връзка с друга, а по-новите от тях ретранслират данни помежду си с лазерни връзки. Затова пред Радио Пловдив ИТ специалистът Димитър Ганчев определи последицата като загуба на капацитет, а не като прекъсване: „Дори всички базови станции над България да прекъснат работа едновременно, системата пак ще работи, просто с малко по-малък капацитет.“

На 13 октомври Мирчев пренесе темата в парламента. „Неслучайно са запалени точно тези антени, които осигуряват магистрална комуникация с тези сателити. Същото се случва със същите антени, пак на Starlink, в Полша в края на септември“, каза той. Според него извършители са граждани на друга балканска страна, която не назова, а държавата „не предприема почти нищо“, въпреки че е „била предупредена от чужди разузнавания“. Институциите не потвърдиха нито произхода на нападателите, нито предупреждението.

Изслушването днес беше свикано по искане на управляващата „Прогресивна България“ заради ударите с дронове по търговски кораби край българския бряг, при които от 6 октомври насам два кораба потънаха, а други два бяха поразени. Палежът в Плана беше втората тема. Радев отговори с призив към председателя на ДАНС: „Води се разследване, то е изключително интензивно. Аз призовавам председателя на ДАНС да не разкрива подробности към момента, въпреки вашето изключително изострено любопитство. Но е въпрос на съвсем малко време. Работим с партньорски служби да бъде приключена с успех тази операция. Ако тръгнат да разкриват председателят на ДАНС и полицията какво точно е установено, няма да имат този резултат, към който ние се стремим, но мога да ви кажа, че ситуацията е под контрол по отношение на разследването.“

Председателят на ДАНС Пламен Тончев все пак съобщи един детайл за самия случай: обектът преминава преминава дейности по разширение, част от оградата му е била премахната и това е улеснило достъпа на извършителите. „Подобни саботажни действия не са изключени и за в бъдеще. Ние буквално всеки ден установяваме лица, които извършват някакъв вид наблюдение на критична инфраструктура, включително железопътни мостове, жп гари“, каза той. Вътрешният министър Иван Демерджиев посочи, че отговорност за охраната на подобни обекти е на техните собственици, но МВР е предприело допълнителни мерки около подобни съоръжения в цялата страна и е дало нови предписания на собствениците. Радев допълни, че при всяка антена да има полицай денонощно „няма как да стане“. Софийската прокуратура потвърди пред AFP, че разследването продължава, но няма обвинени.

Божанов попита премиера: „Защо ви е страх да назовете Русия?“ Примерът му беше Полша, където пожарът в наземната станция на Starlink във Вола Кробовска, на юг от Варшава, избухна вечерта на 23 септември. Собственикът на имота подаде сигнал за пожара. Повреден беше и електрическият генератор. Станцията се експлоатира от държавния оператор Exatel и заедно с подобна база край Каунас осигурява интернет за голяма част от Централна и Източна Европа, включително за Въоръжените сили на Украйна. В първите дни след пожара министърът на цифровизацията Кшищоф Гавковски отбеляза, че много обстоятелства показват умишлен опит да бъде нарушена работата на обекта. На 25 септември прокуратурата започна разследване за саботаж и престъпление с терористичен характер в полза на чуждо разузнаване.

На 12 октомври министърът на вътрешните работи Марчин Кервински съобщи, че германската полиция е задържала по европейски заповеди за арест, издадени от Полша, двама турски граждани, заподозрени за палежа. Министърът-координатор на спецслужбите Томаш Сямоняк заяви, че няма „никакви съмнения, че зад този акт на диверсия стоят руските служби“. Задържани бяха също жена в Берлин и втори мъж. Според RMF FM жената посреща двамата край Лодз и ги закарва до Вола Кробовска. На 14 октомври германски съд остави турските граждани в ареста до приключване на процедурата по тяхното предаване. В разследването има и пропуск: на 24 септември местен полицай проверява двамата на около 10 км от мястото на палежа и ги освобождава. „При проверка на самоличността нямаше основания мъжете да бъдат задържани“, обясни полицията пред Rzeczpospolita, а неофициално полицаи добавиха, че тогава се е обсъждала и версията за самозапалване.

На 14 октомври, отделно от двата палежа, украинският съветник по военни технологии Сергий Бескрестнов съобщи тази сутрин, че SpaceX без предварително известие е ограничила максималната скорост до 160 км/час, при която работят движещите се терминали на военния пакет Starshield, и че това е провалило няколко мисии на украинските военни.

Полският случай дава аргументи и на Божанов, и на Радев. Там за пожара и подозрението за палеж беше съобщено публично още на следващия ден, а прокуратурата образува дело за саботаж в рамките на два дни; заподозрените обаче бяха обявени едва след задържането им в Германия. В България информацията за самия пожар стигна до обществото след три дни чрез депутат, а след това правителството отказа да съобщи и подробностите. Палежите в Плана и Вола Кробовска са разделени от 16 дни и са насочени срещу един и същ вид цел, но засега опозицията прави връзката между тях, а упрекът на Божанов към Радев беше именно, че не назовава Русия. Алтернативно обяснение беше предложено от Ганчев, според когото палежът по-скоро може да е хулиганска проява или политически жест, въпреки признанието му, че мотивите не са му известни. Тази версия трудно се съчетава със съвместната операция с чужди партньори, за която говори Радев.

Обещанието на премиера ще бъде проверено в кратки срокове. Обявен арест или повдигнато обвинение в следващите няколко седмици би показало, че сдържаността е защитавала реална операция, както в Полша. Ако такова не последва, случаят ще остане там, където го завариха народните представители: с архива на една уебкамера, думите на един депутат и една премахната ограда. Без отговор ще остане и въпросът кой експлоатира станцията, за чиято охрана според вътрешния министър отговарят собствениците ѝ.

Ударите по „Яндекс“ оставиха клиентите на банката му без достъп до парите

🇷🇺🚫💳 От вчера сутринта клиентите на Yandex Pay не могат да видят баланса си, да превеждат пари или да теглят пари в брой, а към момента компанията все още не може да уточни кога това ще бъде коригирано. Безпрецедентният срив засяга стотици хиляди руснаци и се превърна в най-болезнената за тях последица от украинските удари с дронове, които между 8 и 11 октомври поразиха 3 от общо 5 центъра за данни на руския интернет гигант: в Сасово (Рязанска област), Калуга и Владимир.

Yandex Pay е приложението, през което клиентите на „Яндекс Банк“ управляват картите и спестяванията си, плащат вноските по кредити и купуват на изплащане чрез услугата „Сплит“. Според компанията, цитирана от RTVI, в момента не работят проверката на баланса, преводите, тегленето на пари, плащанията с QR код, NFC и Bluetooth, както и самият „Сплит“. Пластмасовата карта и стикерът за безконтактно плащане могат да се използват за плащане на каса, макар че някои операции отнемат повече време от обичайното. Който има такава карта, може да пазарува с нея, но не и да изтегли парите си, да ги прехвърли в друга банка или дори да види колко са.

Дима Пирогов, който ръководи финансовите услуги на „Яндекс“, се обърна към потребителите вечерта на 11 октомври в официалния Telegram канал на услугата. „Самите пари не се съхраняват в центъра за данни. Там се намират сървърите, които осигуряват работата на услугите“, пише той. Според Пирогов записи за всяка сметка се пазят в няколко копия на различни места и при проверката на целостта им не е открит нито един изгубен запис. Той не уточни срока за възстановяване и обясни забавянето с предпазливост: когато става въпрос за пари, екипът иска не само да възстанови услугата в кратки срокове, но и да се увери, че работи надеждно. „Разбирам, че очаквате не думи, а достъп до парите си“, добави той.

Още сутринта на 11 октомври услугата обяви, че вноските по „Сплит“ и по кредитите, които длъжниците не успяват да платят, няма да се смятат за просрочени, а условията за погасяване няма да бъдат променяни. Влоговете остават застраховани, защото „Яндекс Банк“ участва в системата за гарантиране на влоговете, която покрива до 1,4 млн. рубли на вложител.

Приложението спря след третия удар от поредица, която започна 4 дни по-рано. В нощта срещу 8 октомври удар с дрон нанесе тежки поражения на площадката в Сасово. Там избухна силен пожар и работата ѝ спря изцяло. Сутринта на 9 октомври „Яндекс“ съобщи, че няколко модула в Калуга са били напълно извадени от строя. На 10 октомври компанията вписа в потребителското си споразумение клауза за непреодолима сила, която изрично включва атаки с дронове и ракети, а в нощта срещу 11 октомври спря напълно и центърът във Владимир. Облачната платформа Yandex Cloud, която през първото полугодие обслужваше 64 000 клиенти, определи оставащата конфигурация като неустойчива и мина в авариен режим. Засегнатите корпоративни клиенти се прехвърлят по ускорена процедура към конкурентите VK Cloud, Selectel и K2Cloud.

Още с първия удар имаше прекъсвания в работата на търсачката, пощата, картите и таксиметровата услуга „Яндекс Go“, както и на сайтовете на фирми, използващи облака на „Яндекс“, например търговските вериги „Магнит“ и „М.Видео“.

Центърът в Сасово се намира на територията на завода за металорежещи машини „Саста“, произвеждащ стругове с цифрово програмно управление за отбранителната, авиокосмическата и тежката промишленост. Той не произвежда въоръжение, но машините му са нужни за изработката на прецизни детайли, а неговият собственик е под санкции на САЩ, Великобритания и Украйна. „Яндекс“ разполага с три суперкомпютъра, които разработват моделите си за изкуствен интелект, и трите се намираха в Сасово и във Владимир. Дали са повредени, компанията не съобщава.

Киев не назова конкретна цел. Президентът Зеленски потвърди удара в Сасово още на 8 октомври по време на брифинг с пресата: „Определено и ние можем. Винаги отговаряме огледално“. Той свърза нападенията с руските удари по украински центрове за данни от края на септември. На 1 октомври след обстрел изцяло спрян работа киевският център „Парковий“, а на 6 октомври „Омега Телеком“ съобщи, че нейният център в столицата също е разрушен. Москва твърди, че украинските обекти са обслужвали военното разузнаване на Украйна.

На 12 октомври пред комисия на Държавната дума министърът на цифровото развитие Максут Шадаев определи мащаба на атаките като безпрецедентен и обяви, че ведомството му обсъжда защитата на тези обекти с Министерството на отбраната. Реконструкцията им ще бъде бавна и скъпа. Източници на бизнес вестника „Комерсант“ от ИТ пазара изчисляват, че подмяната на унищоженото оборудване ще отнеме до половин година, защото „Яндекс“ ще купува оборудване в условията на световен недостиг на изчислителна мощност, особено на ускорители за изкуствен интелект. Услугите за клиентите може да бъдат възстановени по-рано: Тимофей Воронин от Висшето училище за съвременни социални науки на МГУ отбеляза пред „Ведомости“ очакването си основните услуги да заработят стабилно в рамките на две-три седмици.

Сривът се усети и извън Русия. В Казахстан таксиметровата услуга „Яндекс Go“ спря и после частично заработи, а средната цена на пътуване при конкурента inDrive скочи около 2,5-3 пъти, съобщава Profit.kz. Министерство на изкуствения интелект и цифровото развитие в Астана увери, че течове на данни няма, а сървърите с лични данни на потребителите са в страната. В Армения, където „Яндекс“ доминира на пазара на таксиметрови услуги и доставки на храна, местният клон обяви временно недостъпни услуги, а в Ереван „Яндекс Карти“ спряха да показват разписанията на градския транспорт. Смущения бяха усетени също така в Киргизстан, Узбекистан и Беларус.

Зеленски вижда и друг ефект от успешните удари. На 12 октомври, по видеовръзка пред Варшавския форум за сигурност, той отбеляза, че в социалните мрежи „има по-малко омраза, раздори и провокации, тъй като ботовете намаляха“. В подкрепа на тезата цитира статистика на Cloudflare, според която автоматизираните заявки от мрежата на „Яндекс“ са спаднали до 0,4% от пиковото си равнище за предходните две седмици. Този показател обаче отчита всички заявки от мрежата на „Яндекс“, включително легитимни инструменти като търсачните роботи, а не пропагандни профили. Чешкият евродепутат Томаш Здеховски пусна графика за остър спад на онлайн активността около „Алтернатива за Германия“, но германският проект Rohtext не откри връзка с ударите и отбеляза, че през същия уикенд е спаднала активността и при други германски партии.

Сривът на Yandex Pay тежи повече от прекъсването на търсачката или таксиметровите услуги. От тях даден човек може да премине към конкурент, а парите в „Яндекс Банк“ са му достъпни само доколкото може да плаща с картата на каса. В първото си съобщение до потребителите на 11 октомври самата услуга нарече центъра за данни на „Яндекс“ свой „дом“. Пирогов обяснява забавянето с предпазливост, докато Yandex Cloud счита оставащата си конфигурация като неустойчива. Двете обяснения не се изключват. С поетапното връщане на облачните услуги на 12 октомври става по-вероятно приложението също да заработи частично в рамките на няколко дни. Ако то остане недостъпно и след 18 октомври или Банката на Русия се намеси с извънредни мерки за клиентите, ударите ще са показали, че останалите два центъра на „Яндекс“, заедно с частично работещия в Калуга, не могат да поемат натоварването на банка. Засега за стотици хиляди руски граждани войната се появи на екрана на телефона, отнемайки достъпа до собствените им средства.

Втора вечер подред Киев губи ток, транспорт и налягане във водопровода

🇷🇺⚡🇺🇦 Части от Киев останаха без ток тази вечер, метрото спря и по трите си линии и тръгна отново напълно след около час, а налягането във водопроводната мрежа спадна в 5 района на десния бряг, след като руска атака с дронове изключи няколко елемента от мрежата, захранваща украинската столица. В 19:26 ч. министерство на енергетиката обяви, че в някои части на града захранването е прекъснато за значителен брой абонати.

„Ударен е един от важните за град Киев енергийни обекти. Енергетиците правят всичко, за да върнат бързо тока. В момента атаката на руските дронове продължава. Задействани са всички служби“, написа 7 минути по-късно министър Денис Шмигал.

Обектът не е назован. Kyiv Independent, чиито репортери обикаляха столицата, отчете към 20:00 ч. спрян ток в повечето квартали, сред които Подол, Печерск, Соломянка и левия бряг. В засегнатите квартали на Киев отново се чуваха генератори: търговски обекти опитваха да продължат да работят. Министерството посочи по-тесен обхват на засегнатите.

Първо спря метрото. В 18:21 ч. градската държавна администрация обяви, че заради ниското напрежение от външни захранващи центрове влаковете и ескалаторите са спрени. В 18:43 ч. тя обяви, че част от наземния транспорт също е спряна, а линията на скоростния трамвай до Борщаговка ще бъде поета от автобус. ДТЕК, най-голямата частна енергийна компания в Украйна, съобщи в 18:50 ч. за аварийно изключване, причинено от атаката, при което графиците за планови прекъсвания не важат. Влаковете тръгнаха поетапно. Към 19:00 ч. по данни на метрополитена, цитирани от кореспондент на телевизия „Еспресо“, се движеха само по синя линия. В 19:25 ч. вече вървяха по трите, на интервали от по 10 минути по червената и зелената линия и на 5 минути по синята.

Kyiv Independent описа задръствания и хора, които спират таксита по улиците, а по спирките се образуваха дълги опашки. Търсенето вдигна цените на превоза няколко пъти: според „РБК-Украйна“ курсът от Майдана до Осокорки на левия бряг в тарифа „Стандарт“ е стигнал 1101 гривни. В 19:37 ч. КМДА обяви нова опасност от дронове. Между 20:00 и 21:45 ч. ВВС проследяваха реактивни апарати към Вишгород, Гостомел, Обухов и Бровари.

Спадът на напрежението стигна и до помпите. В 19:41 ч. градската управа предупреди за ниско налягане в Голосеевски, Печерски, Святошински, Соломянски и Шевченковски район, където има опасност водата да спре напълно в някои сгради, и насочи жителите към бюветите, обществените чешми с артезианска вода. „Киевводоканал“ за известно време престана да приема отпадни води, включително от съседната община Борщаговска. Олександър Медвид, временно изпълняващ длъжността кмет на общината, каза, че режимът се е върнал към обичайното, след като отново е подаден ток на помпените станции в Киев. В 20:48 ч. КМДА уведоми, че енергетиците възстановяват захранването.

За водопровода това е третият срив за денонощие. В 10:10 ч. налягането спадна в 4 района, защото част от водните съоръжения останаха без захранване, като в 12:49 ч. повторно изключване засегна три от тях. Още в 09:39 ч. по команда на националния оператор „Укренерго“, в Киев се въведоха екстрени спирания извън графиците. От 10:00 ч. такива бяха въведени и за Броварски, Бучански, Вишгородски и Борисполски район, преди да бъдат отменени в 17:32 ч. – по-малко от час преди вечерния срив.

Ударът вечерта дойде след ден, изпълнен с непрекъснати атаки. Руски дрон се вряза в 4-етажна търговска сграда в Соломянски район; по данни на полицията, цитирани от ТСН, там са загинали 3 цивилни. В 19:21 ч. кметът Виталий Кличко отчете 4 убити и 19 ранени за денонощието. В болница са настанени 13 души, от тях 2 остават в тежко състояние. За цялата нощ на 7 срещу 8 октомври ВВС регистрираха 142 камикадзе дрона: „Шахед“, 82 от които с турбореактивен двигател, който развива много по-бърза скорост от класическите с витлов, а също „Гербера“ и дронове примамки „Пародия“. Свалени или подавени от средства за електронна война са 126, а попаденията бяха отчетени на 7 места в страната. Президентът Володимир Зеленски обяви, че само за тези дни руските удари по Прилуки, Краматорск, Киев и други градове са убили 78 цивилни и са ранили 215 други.

Сценарият повтаря вечерта на 7 октомври. Тогава проблем със захранването също изключи част от водните помпени станции и десният бряг остана с прекъсвания във водоснабдяването, а електрическият транспорт беше спрян заедно с фуникулера. Около един час по-късно според КМДА енергетиците вече подаваха ток и на помпените станции, а налягането постепенно се връщаше към нормата.

Министерството на енергетиката отбеляза, че публикува информация за последствията от ударите само по официалните си канали, премерено и без излишни подробности. В 18:15 ч. или 6 минути преди влаковете да спрат, то отправи призив към гражданите да не снимат и да не споделят местата на ударите: „В последните седмици Русия значително засили ударите по украинската енергийна инфраструктура. Врагът умишлено се цели в електропроводите и трансформаторите, което прави невъзможно токът да стигне до потребителите“. Дори кратко видео може да покаже къде е ударът, какви са щетите и как върви ремонтът, а тези сведения да послужат за коригиране на следващите атаки и излагане на ремонтните екипи на смъртна опасност.

Кличко описа положението пред AFP с думите „днес въпросът е оцеляването“ и посъветва жителите, които имат приятели или роднини извън Киев, да обмислят временно заминаване, но уточни, че не призовава към евакуация: масовото напускане според него би означавало столицата да бъде изоставена, а точно това иска Русия. Кметът каза, че в последните седмици руската армия все по-често нанася безразборни удари денем, в това число по мостовете над Днепър, а връзката между двата бряга нарече един от ключовите фактори за функционирането на града.

Кличко предупреди, че срив във водоснабдяването може да прерасне в „доста мащабна криза“. „Колкото и добре да се подготвим, ако въздушната отбрана не работи, можем да стигнем до лош сценарий“, заяви той. По данни на здравния департамент на градската управа, от началото на пълномащабната инвазия в Киев са загинали най-малко 534 цивилни, от които 189 са жертвите от началото на 2026 г. Това е повече отколкото за цялата 2025 г.

Сутринта на същия ден разследващият проект „Схеми“ на Радио Свобода публикува документ, получен от източници в украинските сили за отбрана. Това е аналитична справка, озаглавена „Анализ на енергийната генерация и жилищно-комуналното стопанство на Украйна“ и датирана август 2026 г. Авторите не са ясни, метаданните са променени, а журналистите разполагат само с част от страниците. Справката определя 4 приоритетни категории мишени: производство и пренос на електричество, водоснабдяване, канализация и отопление. За Киев тя сочи като слабо място 5 подстанции от т.нар. Киевски пръстен, захранващи различни части на града. Поразяването на 12 ключови подстанции в Киев, Харков и Одеса според авторите ѝ може да спре до 90% от електричеството в тези градове. „Схеми“ свързват документа с материалите, които Шмигал показа по време на среща на координационна група Г7+ за украинската енергетика, проведена в Париж на 17 септември, а преди това темата беше осветлена от The New York Times.

Сривът от 8 октомври съвпада със справката по 3 от 4 категории: Киев загуби ток, а след него налягане във водопроводната мрежа и способност да отвежда отпадните води. Самата градска управа обаче обяснява проблемите с водата със спадналото напрежение, а не от отделни попадения: помпите останаха без ток, а градските системи са зависими от едно и също захранване и отказват заедно. Директорът на Центъра за изследване на енергетиката Олександър Харченко обясни за „Схеми“, че подобни документи се появяват поне от 2023 г. и че този „не е бойна заповед“. Източник от украинската военна индустрия го описва като разчет, с който се аргументира необходимостта от средства за поразяване и производството им. Висши представители на ЕС, с които Радио Свобода разговаря, намират плана за реалистичен, като европейски дипломат предупреди, че Украйна има интерес да подсилва своите аргументи за западна подкрепа.

Удар по Сасово: пожар в завода „Саста“ и срив в Yandex Cloud

🇺🇦🎯🇷🇺 Украински дронове поразиха през изминалата нощ станкостроителния завод „Саста“ в Сасово, Рязанска област, който произвежда металорежещи машини с цифрово програмно управление (ЦПУ) за руската отбранителна промишленост. Ударът е оставил без ток и съседа на завода: в бивши негови корпуси на същия адрес работи един от водещите центрове за данни на руската компания „Яндекс“, а облачната ѝ платформа отчете от 01:31 ч. местно време спиране на захранването в една от зоните си.

Попадението и пожара съобщи през нощта украинският канал Exilenova+, който често е първият публикувал кадри от ударите в Русия. Той публикува видео от момента на прилета. Независимото руско издание ASTRA установи по записи на очевидци, че горят сгради на територията на „Саста“. Руски мониторинг канал отчете дронове и поне едно сваляне над Сасовски район в 01:02 ч. – под половин час преди компанията да съобщи проблема със захранването. Сривът започна 43 минути преди Exilenova+ да обяви самата атака. Exilenova+ допуска, че по града са използвани ракети или реактивни дронове. Към 04:45 ч. московско време случаят не е коментиран нито от Министерство на отбраната на Руската федерация, нито рязанският губернатор Павел Малков, нито Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ).

„Яндекс“ съобщи проблема в страницата, показваща текущото състояние на Yandex Cloud услугата, където написа, че в зона ru-central1-b „се наблюдават прекъсвания в електричеството“, и препоръча на клиентите да прехвърлят своето натоварване в другите зони. Зоната на достъпност е изолиран сегмент на облака, разположен в отделен център за данни. Платформата се помещава в 4 центъра на „Яндекс“, а площадката на компанията в Рязанска област е именно тази в Сасово. В засегнатата зона бяха спрени почти 90 услуги: виртуалните сървъри, хранилищата и базите данни на клиентите, Kubernetes, вътрешните мрежи, системите за сигурност и YandexGPT API. В 02:19 ч. компанията обяви, че е взела мерки да отстрани проблема, но „все още ситуацията не се е стабилизирала“, а към 04:16 ч. добави, че сроковете за възстановяване подлежат на уточнениев. Нито причината, нито мястото са назовани.

Сривът е последица от удара, пишат източници и от руска, и от украинска страна. Exilenova+ го определи като тежък срив в „Яндекс“ след атаката на Силите за отбрана срещу центъра в Сасово. Руското списание „Пост-“ написа, че под Рязан гори центърът за данни на компанията, поради което са паднали множество услуги, включително собственият му инструмент за публикуване, който е клиент на същия облак. Зоната вече е падала изцяло на 30 март 2025 г. Тогава авария на опорна подстанция спря и двете захранвания на центъра. Три часа единственият източник на ток там бяха дизеловите генератори, а пълната работа беше подновена едва около полунощ. Тогава кратки смущения имаше и в „Яндекс Музика“ и „Яндекс Лавка“.

„Саста“ е основан през 1974 г. като Сасовски завод за автоматични линии. Днес той произвежда токарни машини и токарно-фрезови обработващи центрове с ЦПУ, които по зададена програма обработват детайла от няколко страни без пренастройка, както и машини за нарязване на резба по тръби. Притежава собствена леярна. За военно-промишления комплекс заводът е доставчик на специализирано оборудване, използвано от други предприятия да изработват своите прецизни детайли и възли. Сред неговите клиенти е ракетната индустрия. Според публикация на „Комерсант“ от 2023 г. заводът е доставил на „Роскосмос“ 42 машини за близо 1,3 млрд. рубли по програма за модернизация на „Красмаш“, красноярския завод, който произвежда междуконтинентални балистични ракети, сред тях „Сармат“. ФСБ тогава подозираше, че 14 от тях всъщност са били произведени в Тайван. Exilenova+ добавя, че „Саста“ е доставял специализирано оборудване и на корпорацията „Тактическо ракетно въоръжение“.

Ударът попада в отрасъл, който Русия от години се опитва да освободи от вноса. През 2017 г. „Комерсант“ поставяше производството на металорежещи машини сред най-зависимите от внос руски отрасли, с дял на вноса над 90%, а отрасловата стратегия до 2030 г. предвижда местната продукция да стигне половината от пазара. Самата площадка също разчита на чуждестранно оборудване: сред нейното в регистъра на Главно управление на разузнаването (ГУР) фигурират немски Mikromat и швейцарски обработващ център Reiden RX18.

На адреса в Сасово са регистрирани две дружества с името „Саста“. Публичното акционерно дружество (ПАО) „Саста“, самият производител, е частно. По руския търговски регистър 75% от него държи фирмата „Производственные решения“, а 25% Диана Каледина, генерален директор на Балтийската промишлена компания. Министерството на финансите на САЩ го включи в санкционния си списък на 2 ноември 2023 г., в пакет срещу производители, вносители и сервизи на промишлена техника. Великобритания го последва на 22 февруари 2024 г., а Украйна на 18 април 2025 г. Второто, акционерното дружество „СТП-Саста“, е съвместно предприятие със „Станкопром“, холдинга за металорежещи машини на „Ростех“. Според ГУР то изпълнява държавна отбранителна поръчка, а основните му купувачи са предприятия на „Ростех“. Срещу него засега има само украински санкции, наложени с указ на президента от 7 декември 2023 г.

Обектът на „Яндекс“ се намира в Сасово от 2014 г. При своето пускане бе най-големият в Русия, с няколко десетки хиляди сървъра, свързани с няколко оптични линии със столицата Москва, прокарани специално за него. Според кмета на Сасово Евгения Рубцова, цитирана от ТАСС, от 2011 до януари 2022 г. компанията е вложила в него над 6 млрд. рубли.

Сасово лежи на около 180 км източно от Рязан и на над 550 км от границата с Украйна. Регионът е една от постоянните мишени на украинските далекобойни удари. Петролната рафинерия на „Роснефт“ край Рязан, която снабдява Москва с гориво, спря работа на 3 пъти от май насам. Първия път това стана след удара на 15 май, при който дронове попаднаха също в два жилищни блока и загинаха четирима души. Вторият беше след атаката в края на юли, а третият след тази на 6 септември, когато ремонтът трябваше да отнеме поне няколко седмици.

Дали целта е бил заводът, или обектът на „Яндекс“, източниците още не казват еднакво. Първото съобщение на Exilenova+ назовава само „Саста“ и мястото му в руския военно-промишлен комплекс, докато обектът на „Яндекс“ се появява едва в по-късна публикация, като съсед на предприятието. ASTRA също поставя пожар на заводската територия. „Пост-“ обаче пише, че гори самият център. Ударът по „Саста“ не личи на фронта, защото засяга способността на други заводи да подменят и разширяват оборудването си, а не утрешните доставки. Сривът в облака личи веднага и засяга граждански компании, които нямат нищо общо с военната промишленост. Дали центърът е ударен пряко, или е останал без ток заради пожара в цеховете, ще покажат три неща. Първо, дали „Яндекс“ ще назове причината в разбора на инцидента, както направи след аварията през март 2025 г. Второ, колко ще продължи процесът по възстановяване, защото часове значат прекъснато захранване, а седмици значат унищожено оборудване. Трето, сателитните изображения от мястото на удар ще покажат дали са изгорели цеховете, или залите със сървърите.

Анализ: руски дрон засне от въздуха удара по бизнес център „Инком“ в Киев

🇷🇺✈️🇺🇦 Руски дрон с камера засне от въздуха как друг дрон поразява киевския бизнес център „Инком“ (Compass FM) следобед на 25 септември. Два дни по-късно видеото беше споделено прокремълски канали, сред които блогърът Борис Рожин и военният кореспондент Юрий Котенок, с обозначенията на 50-а отделна бригада „Варяг“. Кадрите показват не просто приближаването на ударния дрон към целта, а самата експлозия след попадението – индикация, че поне при тази операция Русия е успяла да получи изображение от небето над Киев и след удара.

Ударът около 14:43 ч. е второто попадение за деня по седеметажната офисна сграда в квартал Шулявка, Соломенски район; при сутрешната атака е засегнат покривът. При следобедния удар загиват четирима души – двама на улицата до сградата, един вътре и един в автомобил на паркинга. Най-малко десет души са ранени.

Сред загиналите е 29-годишната журналистка Мария Ивженко, която повече от пет години работи за NV и пише за отбранителни технологии, IT и телекомуникации, преди да премине в корпоративния сектор. За целия ден кметът Виталий Кличко съобщава за седем загинали и 59 пострадали при руските удари по Киев.

В сградата се помещава дата-център на Datagroup – един от големите телекомуникационни оператори в Украйна. Компанията съобщава, че съоръжението е повредено, служителите ѝ не са пострадали, данните на клиентите са запазени, а услугите продължават да се предоставят от резервни площадки.

Руското Министерство на отбраната обявява удара още същия ден и твърди, че дата-центърът осигурявал „обработката и предаването на разузнавателни данни“ за украинските въоръжени сили. Ведомството не публикува доказателства в подкрепа на твърдението.

Украинските власти представят атаките в по-широк контекст. Президентът Володимир Зеленски посочва сред засегнатите американски и други компании, дата-центрове и интернет доставчици и заявява, че за Русия „целият обикновен живот“ е мишена. Министърът на външните работи Андрий Сибиха свързва ударите по центрове за данни и телекомуникационна инфраструктура с опит да бъде нарушена включително системата за оповестяване при въздушна опасност.

През същата седмица руски атаки засягат и други елементи на телекомуникационната инфраструктура в столицата. На 23 септември са повредени обекти на доставчиците UTELS и „Павутина“, а около 100 000 домакинства в Киев и Киевска област временно имат проблеми с интернет, по данни на Министерството на дигиталната трансформация.

На 27 септември руски дрон поврежда и централния офис на „Киевстар“ в Шевченковски район. През същия период руски военни канали публикуват подборки от удари срещу телекомуникационни и сървърни обекти в Киев, представяни като част от действията на бригада „Варяг“.

„Варяг“ и далекобойните дронове

Руски източници представят 50-а бригада „Варяг“ като едно от първите големи съединения на Войските за безпилотни системи. Сред използваните от нея платформи са разузнавателните дронове „Орлан-10“ и Supercam, по-тежки Forpost и „Орион“, както и далекобойни ударни дронове от семейството „Геран“.

Бригадата е създадена върху основата на „ГРОМ Каскад“ – звено, което през 2025 г. започва да използва „Геран“ при далекобойни удари. Defense Express пише, цитирайки открити източници, че командването на „Варяг“ е подчинено непосредствено на Генералния щаб, като структурата вече е сравнявана с Центъра за перспективни безпилотни технологии „Рубикон“.

Същественото е съчетаването на различни функции в едно формирование: разузнаване, комуникационно осигуряване и ударни средства. Това позволява отделните дронове да бъдат използвани не просто като автономни боеприпаси, летящи към предварително зададени координати, а като части от една свързана система.

Какво показва видеото

Самият публикуван клип е около три секунди. Камерата гледа косо отвисоко към голям офисен комплекс до широка улица с интензивно движение. По средата на записа по фасадата избухва огнено кълбо, след което камерата продължава да снима издигащия се дим. Местоположението и характерът на удара съвпадат със следобедното попадение по „Инком“, а не със сутрешния удар по покрива.

Украинските власти определят ударното средство като дрон. Сергей Бескрестнов, известен като „Флеш“ и съветник на украинския президент по отбранителни технологии, разпозна дрона като реактивен „Геран-5“.

Според технически анализ, публикуван през януари на Главното управление на разузнаването на Украйна „Геран-5“ е реактивен далекобоен дрон с конструктивно сходство с иранския Karrar и крейсерска скорост приблизително 450–600 км/ч. Сред откритото оборудване са MESH комуникационен модем, компютърен модул и 3G/LTE модеми.

Вторият дрон

Първоначално от самия клип не можеше да бъде установено какво точно е заснело попадението и дали изображението е било предавано в реално време. Записът се появява публично едва два дни след атаката – монтиран, с обозначенията на „Варяг“.

На 28 септември Бескрестнов публикува техническа реконструкция на операцията. Според него „Геран-5“ е нанесъл удара срещу сградата, докато втори реактивен дрон е преминал край района на височина около 3 км. Този втори дрон едновременно е действал като MESH ретранслатор за атакуващия дрон и е снимал района на целта, като според Бескрестнов е предавал изображението на живо по време на операцията.

След това вторият дрон е продължил полета си към собствена цел. Това значи, че снимащият апарат не е бил специализиран разузнавателен дрон, оставен да кръжи в небето над Киев, а второ далекобойно ударно средство, използвано едновременно като комуникационен ретранслатор и платформа за наблюдение.

Твърдението е експертна реконструкция на украинския специалист, а не независимо потвърдено описание на руската операция. То обаче съответства на известните технически възможности на по-новите версии на „Геран“, в които украинското разузнаване вече е откривало MESH и клетъчни комуникационни компоненти.

Проблемът с връзката

Дълго време именно комуникационният канал ограничава възможността руските сили да получават видео от далечния украински тил. Класическите разузнавателни дронове като „Орлан“, Supercam и ZALA предават обикновено изображението по директна радиовръзка. Това ги превръща в ефективни над фронтовата линия и близкия тил, но усложнява значително употребата им стотици километри навътре в украинска територия.

Киев е на близо 300 км от най-близките участъци, от които руските войски биха могли да изградят наземна пряка връзка. Простото поставяне на камера върху дрон не решава този проблем – изображението трябва и да достигне до оператор.

Един от начините е MESH мрежа, при която отделни апарати ретранслират сигнала един към друг. Друг е използването на украинските мобилни мрежи чрез 3G/LTE модеми. Технически анализи на украинското разузнаване показват, че руските инженери експериментират и с двата подхода.

Бескрестнов по-рано е допускал и трети вариант при други операции: наземен MESH ретранслатор с интернет връзка, временно активиран близо до целта. След удара по „Инком“ той обаче изрично описва различна схема – ретранслаторът според него е бил вторият дрон във въздуха.

Това би позволило атакуващият апарат да поддържа връзка далеч отвъд нормалния радиохоризонт, докато вторият дрон едновременно предава видеокартина от района.

От ударен дрон към свързана система

Руски дронове с камери вече са показвали собственото си приближаване към цели в Киев. При подобен тип запис обаче камерата изчезва заедно с атакуващия дрон в момента на попадението. Кадрите от „Инком“ са различни, тъй като кадрите продължават след експлозията да наблюдават резултата от удара. Именно тази разлика е важна.

Наблюдението на резултата позволява да бъде оценено дали попадението е постигнало търсения ефект. При достатъчно бърз обмен на информация командването би могло да реши дали е необходим повторен удар. Самият факт, че една цел е поразена два пъти, не доказва такъв цикъл. Два дрона могат да бъдат изпратени предварително към едни и същи координати и да ударят последователно, без никакво междинно решение.

Разликата е във времето на решението. При предварително зададената двойка и двата удара са планирани още преди излитането. При работещо наблюдение на резултата решението за следващо попадение може теоретично да бъде взето след първия удар.

Няма публични данни, които да показват, че второто попадение по „Инком“ е било поръчано именно след визуална оценка на първото.

Следващата стъпка би била по-опасна. Край фронта подобен цикъл е стандартна част от бойните действия. Разузнавателни дронове откриват цели, предават координати, наблюдават удара и проверяват резултата.

Ако подобна възможност бъде пренесена устойчиво над Киев, потенциалните цели вече няма да бъдат само неподвижни сгради с предварително известни координати.

Мобилните огневи групи, радарите и пусковите установки на ПВО се издават именно когато започнат да действат. Наблюдение от въздуха би могло теоретично да помогне за локализирането им и за насочването на последващ удар.

Това е логиката зад потискане и унищожаване на ПВО – SEAD и DEAD: откриване, идентифициране, удар, оценка на резултата и при необходимост повторна атака. Руските примамки вече могат да дават данни за маршрутите и районите, в които украинската ПВО реагира. Картината добавя друго измерение: възможност да се види какво конкретно се намира в дадения район.

Но между демонстрацията над „Инком“ и постоянна способност за лов на украинска ПВО над Киев остава голяма технологична и оперативна дистанция.

„Инком“ е неподвижна сграда с известни координати. Проследяването на мобилна пускова установка или огнева група изисква продължително наблюдение, достатъчно широко поле на търсене, надеждна връзка и възможност ударното средство бързо да бъде пренасочено към новооткрита цел. Нищо в споделения кадър от няколко секунди видео не сочи, че Русия вече разполага с такава устойчива способност над украинската столица.

Какво всъщност е доказано

Наличните данни позволяват по-тесен, но важен извод. Русия вече е демонстрирала способност поне при отделни операции да получава видеокартина от въздуха над Киев. Според техническата реконструкция на Бескрестнов при удара по „Инком“ това е постигнато с втори далекобоен реактивен дрон, който паралелно е служил като въздушен MESH ретранслатор и платформа за наблюдение.

Това не е доказателство за постоянно руско въздушно разузнаване над Киев и не показва, че Москва може системно да издирва и проследява подвижни цели в столицата. Показва обаче нещо по-конкретно: отделни руски далекобойни дронове вече могат да се използват като елементи на свързана система, в която един дрон нанася удара, а друг подпомага връзката и наблюдава резултата.

Следващият важен индикатор ще е дали подобни записи ще започнат да се появяват регулярно – особено при атаки срещу мобилни цели, радари, огневи позиции или зенитно-ракетни комплекси. Именно това би показало преминаване от единично демонстрирана възможност към устойчив разузнавателно-ударен цикъл над далечния украински тил.

Засега кадрите от „Инком“ доказват по-малко, но достатъчно значимо: руски оператори вече са успели да видят от въздуха не само как дрон се приближава към цел в Киев, а и какво се случва след попадението.

Латвийските граничари съобщават за умишлени повреди по новата система за наблюдение

🇱🇻 Кабели на новата автоматизирана система за наблюдение по източната граница на Латвия са били умишлено срязани, а разпределителни шкафове и стълбове с видеокамери са били повредени. Това съобщи Държавната служба за гранична охрана в отчет за строителството през третото тримесечие.

„Умишленото повреждане на оборудването за видеонаблюдение и на кабелите не е случаен вандализъм, а целенасочено действие, с което да се попречи на наблюдението на границата и да се забави въвеждането на технологиите. Такива опити обаче няма да ни спрат“, заяви нейният началник генерал Гунтис Пуятс, по чийто думи пораженията се отстраняват своевременно, а строителството продължава.

Извършители не са назовани, за задържани не се съобщава, а ведомството не посочва колко са случаите, кога и къде точно са станали. То обаче дава оценка за потенциалната подкрепа зад въпросните действия. Според отчета те стават все по-агресивни и добре организирани, а целта е да попречат на новата система и да я отдалечат момента, в който ще заработи. Друго място в текста нарича посегателствата „съзнателни провокации, подкрепяни от държавата агресор“ Доказателства за тази подкрепа не са публикувани.

Проект с името „Автоматизирана инфраструктура за наблюдение на границата“ се изгражда от Латвийския държавен радио- и телевизионен център (LVRTC) и граничната служба, със съфинансиране от Европейския съюз чрез неговия Инструмент за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика. Той обхваща над 450 км: около 173 с Беларус и 284 с Русия. По описанието на LVRTC мрежата се състои от оптични кабели, електрозахранване, стълбове за видеонаблюдение, линии за пренос на данни и датчици по периметъра, а софтуер съпоставя сигналите им, за да позволи реакция в реално време. Камерите са само видимата ѝ част. Те зависят от захранването и комуникационната инфраструктура: кабелите и шкафовете осигуряват ток и пренос на изображението. Тъкмо тях латвийските граничари изброяват сред повреденото.

Последиците от прекъсванията на захранването и връзките показа бурята на 22-23 август. Падащи дървета нанесоха щети на 124 места по оградата и засегнаха 7 технически съоръжения и 7 сгради. Министерството призна, че спирането на тока е затруднило сериозно работата му. В няколко поделения видеонаблюдението беше частично или изцяло недостъпно, прекъснаха интернет и телефони, а за връзка останаха единствено сателитната мрежа на Starlink и радиостанции. На места бурята извади от строя и трансформаторите, които захранват камерите. До края на август те отново заработиха. В отчета от 24 септември щетите от бурята са поставени отделно от умишлените повреди, но и двата вида щети засягат едни и същи елементи: кабелите и захранване, без които камерите не работят.

Посегателствата засягат инфраструктура, която все още се намира в процес на изграждане. В първия етап по границата с Беларус с дължина 113 км строителството е завършено на 8 от 11 обекта. Оборудвани са 81,7 км, или над 72% от етапа, а по останалата част вървят финалните изпитания. Във втория етап, дълъг 60 км, са въведени в експлоатация първите 19,9 км; по останалите работата на терен практически е приключила и се съгласува документацията за изпълнените дейности. По руската граница, в етап 5, строителите се борят с трудни почви и пресечен терен и за тримесечието са изградили 28% от предвиденото. Целият проект се очаква да бъде завършен до края на 2026 г.

Представа за непокритите участъци дава репортаж на разследващото предаване Nekā personīga по TV3 от края на август. От него става ясно, че камерите не покриват над 60 от общо 173 км на беларуския участък: на места още не са монтирани, на други са монтирани, но не са включени към мрежата. Пуятс заяви пред екипа, че граничарите вече използват 110 км от новата мрежа, макар те да не са въведени с пълния набор от предвидени функции. Засега камерите се проследяват предимно ръчно, а автоматичното засичане на съмнително движение с изкуствен интелект ще бъде възможно едва когато всички камери бъдат свързани. При нощното издирване, което екипът придружи, търсенето се затрудни и защото участъкът, през който мигрантите най-вероятно са влезли, не е покрит от камери. В такава мрежа срязан кабел или повреден шкаф може да прекъсне действащото наблюдение или да отложи момента, в който поредният участък попада под постоянно видеонаблюдение.

Междувременно миграционният натиск откъм Беларус не спира. От началото на годината до 23 септември латвийските граничари са предотвратили 11 360 опита за незаконно преминаване. За цялата 2025 г. те бяха 12 046, а за 2024 г. – едва 5388. От 11 август в граничните райони се провежда операция „Вилкатис“, която властите определят като отговор на хибридна заплаха – използването на нелегалната миграция от Беларус като средство за натиск. Военнослужещи и членове на Националната гвардия извършват патрули, докато граничари и полицаи сканират почвата с георадар в търсене на тунели. Два такива тунела бяха открити и унищожени; изходът на първия, намерен в Латвия, е бил на 10 метра от оградата. Официалният говорител на ведомството Йоланта Бабиско заяви пред Radio Free Europe/Radio Liberty, че има основания да се смята, че за прокопаването им е оказана подкрепа от беларуска територия. Правителството удължи операцията до октомври заради щетите от бурята и броя на опитите за преминаване.

Такива повреди не са нови по външната граница на ЕС с Беларус. На 22 август 2023 г. двама души, дошли от Беларус, преминаха незаконно в Литва край блатото Чепкеляй, където заради природните условия няма ограда, и с акумулаторни инструменти отрязаха два стълба с камери, които покриваха целия периметър. После избягаха. Литовската гранична служба определи случая като трети за годината и отчете 467 опита за физическо повреждане на системите за наблюдение и на оградата през 2022 г. Същият репортаж на TV3 описва и все по-сложните похвати на нарушителите в Латвия: самоделни стълби, изрязани парчета ограда и подземни тунели.

Отчетът от 24 септември свързва действията на нарушителите с управляващите режими в съседей Беларус. Прекъснатото наблюдение може едновременно да улесни преминаването в конкретен участък и да забави изграждането на цялата система. За разграничаване на тези цели са необходими данни за броя и местата на повредите и за съвпадението им с опити за преминаване. Концентрацията им по използвани маршрути може да е основание да се изследва връзка с каналджийски мрежи; повреди другаде биха насочили и към други мотиви. Нито един от тези признаци сам по себе си не установява извършител и държавна подкрепа.

Полша разследва като саботаж пожар в наземна станция на Starlink

🇵🇱🔥 Пожар повреди захранваща инфраструктура на наземна станция на Starlink в полското село Вола Кробовска в сряда вечерта. Вицепремиерът Кшищоф Гавковски го обяви за саботаж, насочен и срещу комуникациите на украинската армия. Разследващите органи все още извършват проверка както за предполагаемо умишлено действие, така и за техническа повреда.

Станцията се намира на около 50 км южно от Варшава и се експлоатира от държавния телеком Exatel. Чрез нея спътниците на Starlink се свързват с наземния интернет. Гавковски, министър на цифровизацията, заяви в четвъртък пред обществената телевизия TVP, че пожарът е обхванал захранването и резервния генератор. Според него целта е била станцията да бъде извадена от строя, за да се прекъснат комуникации и интернет достъп на различни институции, включително на украинската армия.

Сигналът за огнената стихия е подаден в 21:07 ч. от собственика на имота, в който е разположена антенната инсталация. Пожарната в Груйец изпраща три спешни екипа, които заварили горящо захранващо табло, при което потушили огъня и останали на място до 3 ч. през нощта, преди да предадат обекта на разследващите полицаи. Няма пострадали.

Разследването се води под надзора на районната прокуратура в Груйец. На място работят криминалисти от областната полиция, Агенцията за вътрешна сигурност (ABW), която носи функциите на контраразузнаване, и Централното бюро за разследване на полицията. Записите от видеонаблюдението са иззети.

На пресконференция на мястото в четвъртък по обяд говорителят на окръжната прокуратура в Радом Анета Гуждж потвърди, че става дума за повредена комуникационна инфраструктура. „Не изключваме саботажна дейност, разследването ще се води в тази посока“, заяви тя. Заместник-министърът на вътрешните работи Мачей Душчик уточни, че полицията и ABW трябва да установят дали причина за пожара е късо съединение или умишлено действие.

Още в сряда вечерта радио RMF FM съобщи първоначални сведения, че разпределителното табло може да е било подпалено. По-късно Яцек Добжински, говорител на координатора на специалните служби, обясни, че огънят е тръгнал от генератора, и напомни, че не всеки палеж или катастрофа е диверсия. По време на пресконференцията не беше потвърдено съобщението за открита до таблото бутилка със запалима течност. Полицията и прокуратурата отказаха да коментират охраната на обекта.

Министърът координатор на специалните служби Томаш Шемоняк също предупреди днес, че не трябва да се правят прибързани заключения, преди следователите да разполагат с ясни доказателства. От три години насам Полша се сблъсква с руски диверсии, допълни той, посочвайки палежи на мебелни складове, както и на търговски център „Маривилска“ във Варшава, взривяване на релси край Гарволин и поръчкови убийства. Затова според него обект, свързан с Украйна, е могъл да бъде цел.

Гавковски също призна, че към настоящия момент не е установено кой стои зад пожара, макар според него много признаци да сочат съответствие с „новата руска доктрина на нападение“. Той определи случилото се като елемент от хибридната война и се позова на скорошното предупреждение на премиера Доналд Туск.

Туск отправи това предупреждение на 17 септември. В него той посочи, че разузнавателни оценки на НАТО, Украйна и Полша сочат, че Москва се готви да засили хибридните атаки срещу държавите, които подкрепят Киев. Според тази оценка Русия ще се стреми да ги представя като злополуки, за да подкопае готовността на съюзниците за общ отговор.

Русия последователно отрича да има връзка с подобни инциденти в Полша. Полските власти са в повишена готовност за саботажи от началото на пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г. В конкретния случай обаче следствието в Груйец първо трябва да установи дали пожарът е причинен умишлено.

Неизвестно остава и състоянието на станцията след пожара. Гавковски заяви, че тя вече работи нормално. Регионалният вестник Echo Dnia, чийто репортер присъства на пресконференцията, по същото време обяви, че станцията във Вола Кробовска не работи заради изпепеленото захранване. Киев не е коментирал случая публично, нито е докладвал за нарушения в използваната от него услуга.

Значението на обекта произтича от устройството на мрежата. Потребителският терминал се свързва със спътник в ниска околоземна орбита, но данните в крайна сметка трябва да достигнат наземните мрежи. За това служат наземните станции, наричани още шлюзове. Те разполагат с няколко антени с голям капацитет, които приемат и предават данни към спътниците и свързват мрежата им с наземните оптични мрежи.

Според RMF FM станцията във Вола Кробовска и сходен обект до литовския град Каунас осигуряват достъп до интернет за голяма част от Централна и Източна Европа, включително за Украйна.

По информация на SpaceX всеки спътник на Starlink разполага с три лазера за обмен на данни с останалите спътници. Тези връзки позволяват трафикът да преминава през мрежата от сателити до следваща наземна станция, ако най-близкия шлюз е извън строя. Това намалява зависимостта, но не отпада нуждата от такива наземни станции: сървърите и мрежите, до които потребителите искат достъп, се намират на Земята.

Следователно спирането на една станция не означава непременно, че потребителските терминали в района са изгубили връзка. Колко трафик е бил пренасочен в сряда вечерта, към настоящия момент не е известно. Гавковски изтъкна, че подобни станции могат да бъдат решаващи за достъпа до интернет в части от Полша, Европа или Украйна. Той предупреди и за възможни действия срещу снабдяването с ток, вода и газ, както и срещу финансовата система.

Starlink е основна свързочна система за украинската отбрана. Според данни на Reuters тя използва десетки хиляди сателитни терминали за комуникации на бойното поле, както и за управление на някои от дроновете си. Полша от години финансира абонаменти за Украйна, като отделя около 50 млн. долара годишно. Според United24 Media тези средства покриват около половината от близо 42 000 терминала, работещи в страната.

През февруари Министерство на отбраната на Украйна въведе заедно със SpaceX списък на разрешените терминали. Мярката блокира използването на контрабандни устройства от руските сили, които разчитаха на тях за връзка на фронта и управление на ударни дронове. Киев вече търси разрешение терминалите да работят и над руска територия, където досега SpaceX ги деактивира.

Инцидентът се случва в период на напрежение между властите във Варшава и компанията на Илън Мъск. SpaceX изключи Полша от общата европейска зона за роуминг на Starlink, която обхваща над 30 държави, включително Германия, Чехия, Словакия и Литва. Ограничението важи за новите клиенти в страната от 14 юли, а за наличните – от 17 август. Абонаментите, регистрирани в страната, са ограничени до ползване на територията ѝ.

Компанията не обясни мярката. На 12 август външният министър Радослав Сикорски написа в X, че Полша ще преразгледа годишното финансиране в размер на 50 млн долара, ако SpaceX не спре да „дискриминира полските потребители“. Гавковски поиска компанията да посочи точното правно основание за промяната. В представените сведения няма установена връзка между този спор и пожара.

Европейският съюз все още оформя общият отговор на хибридни атаки. На 16 септември председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи механизъм по образеца на член 4 от Договора за НАТО, който би позволил на държава членка, обект на хибридни действия, да свика спешни консултации с останалите за общ отговор.

В друг случай Германия вече посочи Русия като отговорна. На 1 септември федералните власти отправиха обвинения към Москва за удара по украински военно-транспортен самолет Ан-124 на летището в Лайпциг, извършен с FPV дрон с експлозив. Оценката стъпва на полицейско разследване и разузнавателни сведения, но към момента на обявяването ѝ нямаше задържани или съдебно решение.

При пожара във Вола Кробовска наличните данни не позволяват да се прецени дали умишленото действие е по-вероятно от техническата повреда. Предварителните сведения за потенциален палеж и присъствието на контраразузнаването обясняват защо се проверява версията за саботаж, но не я доказват. Съобщението, че огънят е тръгнал от генератора, също не установява причината.

Ключова за разграничаване на двете версии ще бъдат пожаротехническата експертиза, записите от камери за видеонаблюдение и други събрани доказателства. Евентуално задържане или обвинение за саботаж би показало посоката на развитие на разследването, но само по себе си не би доказало окончателно версията.

Отделен е въпросът за последиците. Данни от Киев или SpaceX за прекъсване на връзката, неговия обхват и продължителност биха позволили да се оцени ефектът върху украинските комуникации. Без тях не може да се заключи доколко пренасоченият трафик е компенсирал повредата. Инцидентът насочва вниманието към зависимостта на сателитните мрежи от наземна инфраструктура, но засега не разполагаме с данни за това доколко сериозно е била засегната услугата.

Руски дрон порази локомотива на влака Киев–Варшава при Ягодин

🇷🇺💥🇺🇦 Руски дрон порази локомотива на пътническия влак Киев–Варшава на около 2 км от пределите на Полша днес сутринта, като по чудо няма пострадали от удара. Държавният железопътен оператор „Укрзализниця“ съобщи, че дежурен от Централната мониторингова група е засякъл дрона и е подал сигнал за евакуация около 15 минути преди момента на попадение. Директно засегнати са локомотив и празният вагон непосредствено зад него, прикачван между тягата и пътническите места именно за такива случаи.

Малко преди удара от гара Ягодин потегли друг състав, който превозваше група съветници по сигурността от няколко страни членки на ЕС, заедно с бивши европейски ръководители, сред които бившият британски премиер Борис Джонсън и съветник на германския канцлер Фридрих Мерц. В отделен влак на същата гара е пътувал бившият директор на ЦРУ Дейвид Петреъс. По думите на превозвача дипломатическият състав е тръгнал преди определения в разписанието час, като част от текущите промени в графиците, които правят железниците заради постоянната заплаха от удари. Именно това съвпадение е накарало „Укрзализниця“ да допусне, че целта може да е бил той, а не влакът, чийто локомотив пострада.

Журналистката Катерина Сергацкова, която е пътувала в района, описа евакуацията накратко така: „Казаха ни да се евакуираме незабавно, но нямаше укритие.“ Пътниците са били отведени встрани от вагоните, към близко езеро.

Дронът, поразил локомотива, принадлежи към реактивните варианти на „Шахед“. Вместо бутален двигател с витло те имат малък по размери турбореактивен двигател, който им позволява да развиват многократно по-висока скорост и стеснява прозореца, в който мобилните огневи групи и зенитните разчети могат да ги свалят. Част от тази серия лети с връзка от типа mesh – перманентен команден канал, чрез който курсът на полета може да бъде променян в реално време и носителят може да бъде насочен към цел, избрана в един или друг момент от полета. Украйна отбелязва, че и модемите за тази връзка, и реактивните двигатели са с китайски произход. Точно този клас обяснява и защо предупреждението дойде от мониторинг мрежа, не от ПВО: акустичните и визуалните постове по маршрута проследяват дрона, докато прехващането на подобна цел остава несигурно.

Нощната вълна засегна и самият граничен пункт Ягодин–Дорохуск – контролно-пропускателния пункт на полската граница с най-натоварен капацитет и един от каналите, по които военна и хуманитарна помощ се доставят в Украйна. Валентина Черниш, официален говорител на митническата служба за Волинска област, заяви пред „Суспилне“, че падащи отломки от дрон са запалили пожар в близка бензиностанция и в няколко паркирани там товарни камиона. Работата на пункта беше временно прекратена за времето на въздушната тревога, докато персоналът и хората на терминала се укриваха; към 10 часа сутринта транзитът е подновен.

Ударът във Волин е част от значително по-мащабан вълна от удари. През нощта на 13 септември руската армия е изстреляла общо 453 въздушни средства: ударни дронове „Шахед“ и „Гербера“, реактивни версии на „Шахед“, примамки „Пародия“ и малки крилати ракети С-8000 „Бандерол“. Украинската ПВО свали обща 405 дрона и 6 ракети. Атаката срещу цели в западните украински области продължи над 4 часа и обхвана Волин и Ривненско, което е рядкост за мащаби от подобен порядък. Освен локомотива при Ягодин пострада жп инфраструктура в Луцк и във Фастив, край столицата Киев. Според данни на областните власти към края на деня загиналите от руски удари на територията на страната бяха най-малко 11, а ранените около 96, като беше уточнено, че има вероятност броят им да расте. Най-тежко засегнати бяха Одеска, Днипропетровска, Донецка и Запорожка области.

Продължителността, а не единично попадение, е ефектът, който оказва най-сериозен негативен ефект на железниците. Докато самата въздушна тревога е активна, движението по самия маршрут спира, съставите се задържат на гарите по трасето, а разписанието се пренарежда в реално време – процедурата, която при настоящия удар изведе дипломатическия влак от Ягодин преди обявения по разписание час. Ривненска и Волинска са сред областите, най-отдалечени от позициите на пуск, и рядко се са обект на атаки в подобни мащаби, което прави изминалата нощ изключение по география, отколкото по брой изстреляни средства.

Полша предприе ответни мерки, още докато самото нападение беше в ход. Въоръжените сили на страната вдигнаха многоцелеви изтребители F-16 и разузнавателен самолет и приведоха наземни зенитнo-ракетни комплекси в пълна бойна готовност, докато паралелно беше обявена въздушна тревога в окръзите Влодава, Хелм и Красностав, както и в град Хелм и части от Люблинско воеводство. Полският министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш уточни, че единият дрон се е взривил на 1 км от територията на страната, а друг – на около 5 км, и че въздушното пространство на страната не е било нарушено. Този подбор на изразни средства е ключов: тя отделя случая от инциденти, при които дрон пресича границата и задейства съюзни процедури.

Тежестта на уточнението идва от конкретен прецент. От 10 септември 2025 г. първото в историята участие на полски изтребители F-16, при което откриха огън по въздушни цели в собствено въздушно пространство, именно наличието или отсъствието на конкретно нарушение е онова, което решава дали случаят тръгва към консултации по съюзния договор. Този път нарушение не беше отчетено: задействаната въздушна тревога в Люблинско воеводство послужи преди всичко като предпазна мярка, вдигнатите самолети наблюдаваха, но в крайна сметка стрелба не се наложи. Интересът на Полша обаче е и напълно практически. През Дорохуск минава значителна част от товаропотока за Украйна и всяко едно затваряне на граничния преход, макар и за часове, изтласква камионите към съседните пунктове и удължава оборота на превозвачите.

Предупреждението за точно такъв сценарий беше отправено два дни по-рано. На 11 септември премиерът Доналд Туск заяви, че Руската федерация е преминала към предизвикателни удари по гранични пунктове и че Полша очаква подобни действия и по своите пунктове с Украйна. Оценката му стъпва на двата последни случая. В нощта срещу 9 септември ударни дронове поразиха пункта Старокозаче на границата с Молдова в Одеска област: загинаха 2-ма души, 3-ма бяха ранени, сред тях гражданин на Молдова, други 16 души са били евакуирани от района, а един дрон нахлу във въздушното пространство на Молдова. Два дни по-късно, според Туск, директна заплаха срещу полско-украински граничен пункт е била осуетена благодарение на съвместните усилия, полагани от службите за сигурност на двете съюзнически страни. Полският премиер допълни, че е получил брифинг от директора на ЦРУ Джим Ратклиф за рисковете, които Москва създава в региона през следващите месеци.

Моделът има дори още по-ранна следа върху самите влакове. На 23 август реактивен ударен дрон „Шахед“ порази локомотив на пътнически влак в Одеска област – същият клас оръжие по същия тип цел, при същото съотношение между евтин носител и скъпа, трудна за защита инфраструктура, която има ключово значение за украинската логистика. Железницата е основната артерия, по която Украйна движи хора, техника и внос, и по която пътуват чужди делегации; освен това е единственият транспорт, който не е зависим от затворено небе.

Връщайки около година назад, реакцията на съюзниците беше породена от дълга поредица с инциденти по източния фланг, която на места имаше очевидни белези на руска хибридна намеса. В рамките на атаката от септември 2025 г. между 19 и 21 руски камикадзе дрона навлязоха във въздушното пространство на Полша, в отговор на което местни и нидерландски изтребители свалиха най-малко 3 от тях, а отломки от още един нанесоха материални щети по къща до Люблин. Властите във Варшава взеха решение да задействат член 4 на НАТО, а два дни по-късно Алиансът започна специализирана мисия Eastern Sentry за укрепване на ПВО по източния фланг.

На 30 юли 2026 г. въздушен обект, характеризиран от премиера като крилата ракета Х-101, се разби в поле между селата Тарнава-Колония и Токари в Люблинско воеводство, на около 100 км от държавната граница, оставяйки кратер с ширина между 5 и 10 метра и без пострадали. В периода 24-26 юли изтребители F-16 от състава на румънските ВВС свалиха по един руски дрон в три последователни денонощия, след което беше установено от генералната прокуратурата в Букурещ, че първият е тип „Шахед“, използван от руските сили.

Тази верига обаче не се тълкува изцяло еднопосочно. Два от най-шумните инциденти от последната година се обърнаха, след като бяха огледани. Дронът, взривил се на 8 август 2026 г. край бившия граничен пункт „Кардам“, беше определен от Министерството на отбраната на правителството на Румен Радев като „Майя“, многоцелева платформа в режим на примамка с бойна глава, отклонена от руските средства за електронна война, а началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов изключи хипотезата за преднамерено действие, насочено срещу България. Последователните нахлувания на безпилотни летателни апарати във въздушното пространство на Литва, Латвия, Естония и Финландия през пролетта и лятото се оказаха украински дронове с голям обсег, чиято крайна дестинация бяха петролните терминали Уст-Луга и Приморск в Ленинградска област на Руската федерация. По време на полета те често се оказваха изтласкани от мощните комплекси за електронно заглушаване, разположени от руското командване в региона. Рига и Талин приеха версията официално. Граничният инцидент, с други думи, невинаги означава това, което изглежда в първите часове.

Атаката срещу Ягодин обаче е коренно различна по всички свои ключови характеристики. Тук няма спор за произхода на самото оръжие и не е отчетено нарушаване на чуждестранни граници: удар по украинска цел на украинска територия, извършен съвсем преднамерено от руски въоръжени сили. Неизвестното е друго: какво точно е било насочено срещу какво. Киев обаче изведе случая директно към политическия регистър. Министърът на външните работи Андрий Сибиха определи ударите като продължение на досегашните атаки в държавните граници на Украйна и заяви, че терорът на Путин започва да тропа директно по вратите на ЕС и НАТО, а към партньорите отправи призив за решително и недвусмислено разширение на ограничителните мерки: „Действайте сега: хвърлете цялата тежест на санкциите си върху агресивния режим на Путин. Нека накарате Москва да усети последиците от своя терор. Не половинчати решения, а безкомпромисни, силни стъпки. Пълно търговско ембарго. Пълна забрана за влизане. Пълни санкции над военната промишленост.“