10 европейски държави вече участват във френското ядрено възпиране

🇫🇷🇪🇺 10 европейски страни вече участват в „предното възпиране“, с което Франция разширява ролята на своя ядрен арсенал отвъд собствените граници. Това са Великобритания, Германия, Нидерландия, Белгия, Полша, Гърция, Финландия, Норвегия, Швеция и Дания. Замисълът предвижда изтребителите Rafale, способни да носят ядрено оръжие, да бъдат разполагани временно при съюзниците, а за тях да се изгради нова инфраструктура и да се осигурят защитени комуникации, ранно предупреждение и обмен на разузнавателни данни. Ярослав Трофимов, главен кореспондент на The Wall Street Journal, описва инициативата в материал от 25 октомври. Според него крайната цел е да се създаде повече стратегическа несигурност за Владимир Путин.

Седем месеца след обявяването си предното възпиране съществува като мрежа от двустранни политически канали, а самото разполагане на френски стратегически самолети при съюзниците е замислено за време на криза. За Москва значението на тази мрежа произтича от оръжието: френската ракета, за разлика от американските бомби в Европа, е създадена да стига до руските градове. Уязвимостта на инициативата е свързана с изборния календар на самата Франция.

В основата на инициативата е речта на президента Еманюел Макрон от 2 март 2026 г. в базата на атомните подводници с балистични ракети Ил Лонг край град Брест. „Затова наредих да бъде увеличен броят ядрени бойни глави в нашия арсенал. За да пресечем всякакви спекулации, вече няма да съобщаваме размера на ядрения си арсенал, за разлика от миналото“, заяви той. През февруари 2020 г. Макрон обяви, че оръжията са под 300. Федерацията на американските учени оценява френския запас към началото на 2026 г. на около 290 бойни глави, малка част от американския и руския арсенал. Според WSJ Франция ще произвежда нови ядрени заряди за първи път от десетилетия.

В същата реч Макрон очерта и границите. „Няма да има никакво споделяне нито на крайното решение, нито на неговото планиране, нито на изпълнението му“, каза той. По конституция решението принадлежи само на президента. Партньорите могат да участват в ядрените учения и да подсигуряват конвенционални сили за дейностите по възпиране, а на по-късен етап е предвидено и разполагане на елементи от стратегическите сили на тяхна територия според условията. „Това разпръскване по европейската територия, като архипелаг от сили, ще усложни сметките на противниците ни“, каза Макрон.

Как би изглеждало това на практика, описва доклад на комисията по външни работи и отбрана на френския Сенат от 28 септември, с докладчици Паскал Ализар и Патрис Жоли. Според изложение на доклада в Mer et Marine в криза изтребители Rafale на Стратегическите въздушни сили, въоръжени със свръхзвукови крилати ракети с ядрена бойна глава ASMPA-R, могат временно да бъдат разположени при съюзник с подкрепата на неговите военни средства, без постоянно разгръщане на френски бойни глави в чужбина. Докладът твърди, че разговорите с партньорите тепърва започват. Първите съвместни дейности биха могли да са учения по електронна война и разузнаване, а след това полети със съюзници. След тях биха последвали варианти с по-малък мащаб на учението Poker, с което Стратегическите въздушни сили 4 пъти годишно отработват ядрен удар, и евентуално маневри в европейски мащаб.

Политическото сътрудничество се намира на по-напреднал етап. „Инициативата допълнително затруднява противника, защото добавя още едно ниво, което руснаците ще трябва да разчетат“, отбеляза съветникът на Макрон по стратегически въпроси и разоръжаване Ксавие Шател на Варшавския форум за сигурност на 12 октомври. Инициативата предлага „нови възможности за разпръскване на нашите ядрени сили при ядрена ескалация“. Двустранните групи, които ръководят ядреното сътрудничество с повечето участнички, вече са заседавали и според Шател остават „само една-две“. Франция поддържа 10 отделни групи и води разговори с всеки партньор поотделно, а не в общ ядрен клуб. Затова, пише WSJ, служители в отбраната на държавите партньори си звънят, за да сравнят какво им е казал Париж.

Първата практическа стъпка с Германия, която Макрон нарече „ключов партньор“, датира от 16 юли. Тогава 2 двуместни изтребителя Rafale B на Стратегическите въздушни сили и 2 германски изтребителя Eurofighter от 31-во тактическо авиокрило заредиха гориво във въздуха от самолет цистерна A330 MRTT Phénix. Това беше определено от френското министерство на въоръжените сили като „първата оперативна стъпка“ на двустранното стратегическо партньорство. Ведоството уточни, че самолетите не са носили ядрено оръжие. На следващия ден канцлерът Фридрих Мерц заяви в X: „Още тази година ще участваме в ядрено учение на френските въоръжени сили“. Предвидено е Германия да участва с конвенционални сили.

Кръгът се разширява постепенно. На 2 март Макрон назова освен още Полша, Нидерландия, Белгия, Гърция, Швеция и Дания. Норвегия направи стъпка към участие със споразумение за отбрана с Франция от 27 май, а Финландия се включи на 14 септември. „Нямаме никакви намерения да разполагаме ядрено въоръжение на финландска земя в мирно време. Но имаме планове да създадем стратегическа дилема за Русия“, заяви президентът Александър Стуб, цитиран от WSJ, и определи начинанието като процес, който най-вероятно ще продължи 10-15 години. Извън кръга остават трите балтийски държави, най-уязвими от руската заплаха, макар че на 22 септември Латвия съобщи, че Париж е приел да започне разговори с Рига. Италия отказа да участва.

Партньорите не виждат във френското предложение заместител на американския чадър. „Не заменя нищо. Допълва ядрените гаранции, които вече съществуват“, казва норвежкият външен министър Еспен Барт Ейде. Американската част от тези гаранции на европейския континент се осигурява от 100-120 свободнопадащи бомби B61 в Белгия, Германия, Италия, Нидерландия и Турция, а вероятно и Обединеното кралство, според оценка на Федерацията на американските учени. Употребата по програмата на НАТО за ядрено споделяне изисква разрешение и от Вашингтон, и от приемащата държава. Франция не участва в Групата за ядрено планиране на алианса. Според WSJ бомбите, проектирани през 60-те години срещу съветските танкови дивизии, са все по-остарели и при наличието на днешната руска ПВО представляват ограничена заплаха за руската територия.

Френското средство за доставка на ядрено оръжие е от друг клас. ASMP-A, чиято модернизирана версия е ASMPA-R, е крилата ракета с правотоков двигател, която развива до Мах 3 и според CSIS има 500-600 км обсег. Военни и анализатори, цитирани от WSJ, споделят, че тя е създадена да поразява главните руски градове и има голяма вероятност да достигне целите си. „Бомбите B61 не са инструменти за водене на война, а по-скоро средства за вдъхване на увереност у съюзниците. Френският ядрен арсенал, за разлика от тях, може да стигне до Русия“, казва Никол Граевски, експерт по Русия и ядрените въпроси в Sciences Po в Париж.

Москва следи инициативата. На 4 март говорителката на външно министерство Мария Захарова нарече френския план изключително дестабилизиращ, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че ходът подкрепя руското искане френският и британският арсенал да бъдат включени в бъдещите преговори за ядрения баланс. На 19 май заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков каза пред ТАСС, че със своето включване в разширената зона на действие на френските ядрени сили държавите партньори „стават обект на по-засилено внимание от нашите военни, отговарящи за стратегическото възпиране“.

Шател съди по руските изявления, че замисълът е политически убедителен: руснаците, отбеляза той във Варшава, „слушат и дори отговарят“. Граевски е по-предпазлива: „Не е ясно дали руснаците са убедени, че французите биха рискували ответен удар по Париж заради Варшава например. Но руснаците определено обръщат внимание.“ Въпросът е аналогичен на онзи, който Шарл дьо Гол задава на Джон Кенеди през 1961 г. – дали би пожертвал Ню Йорк, за да спаси Париж. Отговор така и не получава.

Според WSJ пълният френски контрол над решението е съзнателен ход, ориентиран към цел в сферата на вътрешната политика: предното възпиране да е приемливо за целия политически спектър, включително за крайнодесния „Национален сбор“ на Марин Льо Пен, която според изданието води в проучванията преди изборите за президент през пролетта на 2027 г. Нейната партия косвено подкрепя замисъла. Бруно Терте, заместник-директор на Фондацията за стратегически изследвания в Париж, смята обаче, че президент от тази партия би означавал „загуба на доверие и в двете посоки – при възпиране на Русия и при вдъхване на увереност у съюзниците“. Висш отбранителен служител от държава партньор е съгласен с него: ако Льо Пен дойде на власт, целите и обхватът на партньорството ще бъдат преразгледани и в Париж, и от съюзниците.

За 7 месеца Париж предложи на 10 държави онова, което американските бомби в Европа не дават: ракета, създадена да стига до руските градове. Шател посочва като допълнителен фактор и географската близост. „Споделяме една и съща география, част сме от един и същ континент“, отбеляза той във Варшава. Цялата инициатива обаче зависи от решение, което принадлежи на един човек, избиран единствено от французите. Затова следващото решаващо събитие е президентският вот във Франция през пролетта на 2027 г. Победа на кандидата на „Национален сбор“ би показала дали партньорите наистина ще преразгледат своите цели и обхвата на сътрудничеството, както очакват Терте и висши служители. Френската ракета стига до Русия, но пръстът на спусъка се решава на избори.

„Герой Ким Гун Ок“ излезе в морето с два типа крилати ракети

🇰🇵🚀 Подводницата „Герой Ким Гун Ок“, която през 2023 г. Северна Корея представи като ядро на своя бъдещ ядрен флот, за първи път се появи публично в открито море, и то при изпитание на оръжие. На 14 октомври тя изстреля изпод водата в Японско море два вида крилати ракети, които Пхенян нарича стратегически. Корейската централна телеграфна агенция (KCNA) съобщи за изпитанието на другия ден и придружи текста със снимки на ракетите при старта и с един кадър на самата подводница в движение.

Агенцията не назова нито кораба, нито ракетите и не обяви данни за обсег, продължителност на полета или траектория. Изпитанието е проведено от Ракетното управление на КНДР – ведомство, отговорно за всички ракетни програми на страната. Ръководили са го Ким Чжон Сик, първи заместник-завеждащ отдел в ЦК на Корейска работническа партия, и генералният директор на управлението Джан Чан Ха. Върховният лидер Ким Чен Ун не е присъствал. Репортажът на KCNA посочва, че целта е била да бъде проверена готовността на подводните бойни системи, да се усъвършенстват способностите на флота да изпълнява стратегически задачи и да бъде демонстрирана надеждността на средствата за възпиране. Агенцията включи дежурното уверение, че тестовете „не са имали неблагоприятно въздействие върху сигурността на съседните страни“.

Обединеният комитет на началник-щабовете на Южна Корея потвърди изпитанията със собствени данни. Неговият говорител Джан До Йон посочи, че ракетите са били следени непрекъснато – още преди старта и до самия край на полета. Той уточни, че едната е изстреляна от вертикална пускова установка, а другата от торпедо. Той отказа да посочи с какви средства е водено наблюдението, като се позова на поверителността на разузнавателния обмен с американските сили в страната. Крилатата ракета лети на около 100 метра над водата, под зоната на видимост на радарите, които проследяват балистичните ракети, и затова вероятно е засечена с други средства, отбелязва Korea JoongAng Daily.

„Герой Ким Гун Ок“ с бордов номер 841 е дизел-електрическа подводница с 3000 тона водоизместимост, преустроена из основи от корпус на съветския проект 633, по-известен на Запад като клас Romeo. Корпусът беше разкрит през 2019 г. по време на посещение на Ким Чен Ун в корабостроителния завод в Синпхо, след което беше пуснат на вода на 6 септември 2023 г.  обяви плавателния съд за „тактическа ядрена атакуваща подводница“ и заяви, че въоръжаването на флота с ядрено оръжие не търпи повече отлагане. Зад рубката е издигната масивна надстройка с 10 люка за ракети – 4 по-големи отпред и 6 по-малки отзад, заради която The War Zone нарича кораба „гърбицата“. Оттогава субмарината не беше показвана на вода и не бяха ясни нито бойната ѝ готовност, нито реалните ѝ възможности.

KCNA не посочи от кой плавателен съд са изстреляни ракетите, но публикува кадъра на „Герой Ким Гун Ок“ в движение в деня на съобщението. Експерти в Южна Корея, както и американското издание The War Zone, приемат, че ракетите са излетели именно от нея. Ако това действително е така, става въпрос за първите ѝ изпитания с оръжие и за първата крачка към нейното въвеждане в строй.

Пхенян не уточни конкретния вид на двете изстреляни ракети. Част от анализаторите на юг смятат, че това са далекобойната стратегическа крилата ракета Hwasal-2 и стратегическа крилата ракета „Pulhwasal-3-31“. За втората се посочва, че има обсег до 2000 км. Считана е за носител на ядрената бойна част „Hwasan-31“, описвана от Пхенян като тактическа. Хонг Мин, експерт от Корейския институт за национално обединение, обръща внимание, че две ракети с различен обсег и скорост, изстреляни с интервал помежду си, прехващат по-трудно.

Това е първото публично изпитание на крилати ракети с подводен старт от януари 2024 г. насам. Тогава ракети „Pulhwasal-3-31“ излетяха от по-старата и малка „8.24 Yongung“. Тя е с водоизместимост около 2000  тона и има 1-2 вертикални пускови установки, а от нея вече бяха изстреляни стратегически крилати ракети през март 2023 г. Стрелбите от 14 октомври са част от интензивна есенна серия от изпитания с участие на хиперзвукови ракети на 20 септември и 3 октомври и на тактически балистични ракети през първите дни на октомври. Днес, 19 октомври, Южна Корея започва годишното си учение „Hoguk“, което ще продължи до 30 октомври. Заедно с него ще бъдат проведени и 2 от 7 съвместни полеви учения, отложени след съкратеното през август „Ulchi Freedom Shield“; останалите 5 са насрочени до края на годината.

Най-ясната разлика спрямо 2023 г. е отсъствието на Ким Чен Ун. Тогава пускането на „Герой Ким Гун Ок“ на вода беше церемония с участието на върховния лидер, а сега се ръководи от по-ниските управленски нива. Шин Джон У, генерален секретар на Корейския форум за отбрана и сигурност, тълкува това като изпитание на бойните системи за подготовка на подводницата за служба и очаква следващата стъпка да е тестов пуск на балистична ракета. Според анализатори, цитирани от Korea JoongAng Daily, промяната в ръководството на изпитанията показва преход от разработка към развръщане и редовни учения. Сдържаността на самото изявление обаче допуска и друго обяснение. През януари 2024 г. KCNA назова конкретно тестваната ракета „Pulhwasal-3-31“, а сега премълча както името на кораба, така и характеристиките на двете ракети. Подобно мълчание може да се обясни и с изпитание, чиито резултати не са били достатъчно убедителни, за да бъдат показани.

Междувременно КНДР строи и много по-голям подводен кораб. През март 2025 г. KCNA показа Ким Чен Ун в завода, където се строи „стратегическа подводница с управляеми ракети“ с ядрена силова установка. Към края на декември 2025 г. агенцията публикува снимки на почти завършен корпус с водоизместимост близо 8700 тона, а Ким нарече завършването на подводницата като „епохална“ промяна за ядреното възпиране на страната и свърза проекта с плановете на Сеул за атомни подводници. Сравнението показва, че дизеловата „Герой Ким Гун Ок“ служи като изпитателна платформа, на която флотът отработва вертикално изстрелване на крилати ракети изпод водата и провежда подготовка на екипажи. Същите умения ще бъдат необходими на атомната, когато бъде спусната на вода.

Затова изпитанието, проведено на 14 октомври, вероятно бележи прехода на подводницата „Герой Ким Гун Ок“ от платформа за демонстрации към плавателен съд, с който флотът действително работи. Оценката ще бъде потвърдена, ако KCNA я назове при следващ пуск, ако от нея бъде изстреляна балистична ракета или ако сателитни снимки покажат, че излиза редовно от Синпхо. Тази оценка ще отслабне, ако „Герой Ким Гун Ок“ отново не се появи в морето с месеци и следващото подводно изпитание отново се проведе от „8.24 Yongung“. Засега Пхенян е показал само, че „гърбицата“ може да излезе в морето, но не и че може да остане там.

Франция изстреля за първи път ракетата M51.3 от подводница

🇫🇷🚀 Франция за първи път изстреля новата си балистична ракета M51.3, базирана на стратегическата ядрена подводница „Le Vigilant“, която изпрати от водите край Финистер, на западния връх на Бретан, а президентът Еманюел Макрон наблюдава старта от палубата на многоцелевата фрегата „Auvergne“. Министерство на въоръжените сили потвърди успеха на същия ден: ракетата летя без ядрен заряд, нейната траектория се проследява от измервателния кораб „Монж“ на Генералната дирекция по въоръженията (DGA), а зоната на попадение се намира в Северния Атлантик, „на няколкостотин километра от всеки бряг“.

По същество пускът е приемна проверка, не изпитание на нова ракета. „Le Vigilant“ е трета от общо четири подводници от клас „Триомфан“, носещи морската част на френското ядрено възпиране, и тъкмо излиза от периодичен ремонт и профилактика, започнали през есента на 2023 г. начело с Naval Group. Операцията с кодово име SMERTRIOS, на името на гало-римски бог на войната трябва да докаже, че екипажът и бойната система на подводницата могат отново да изстрелват стратегическа ракета.

M51.3 се намира на въоръжение от 24 октомври 2025 г. Първият си полет тя направи на 18 ноември 2023 г. от наземния полигон на DGA в край Бискарос, в Ландите. Според данни на главния конструктор на ракетата ArianeGroup стартът е носил и експериментално оборудване за следващата версия M51.4, чиято разработка започна през септември 2025 г. „Силно инструментиран, този старт подготвяше и бъдещето на M51“, заяви изпълнителният председател на компанията Кристоф Брюно.

Това е третата версия на ракетата с твърдо гориво M51, която постъпи на въоръжение от 2010 г. Ведомство описва новото поколение с повишен обсег, подобрена точност и подобрена способност да преодолее ПРО за да запази убедителността на морското възпиране, докато тази отбрана се развива. Ракетата носи новата ядрена бойна глава с морско базиране TNO-2, която Макрон определи през март като „оптимизирана да пробива всякаква защита“. Официални цифри за обсега Париж не публикува. Defense News дава над 9500 км, armees.com – над 10 000, а opex360 пише само за „няколкостотин километра“ повече от предишните версии. По сметката на Defense News това е 13-тия старт на M51 изобщо и седмият от подводница.

Районът на старта има и собствена история. На 5 май 2013 г. „Le Vigilant“, в района на Финистер, изстреля ракета M51, която се самоунищожи по-малко от минута след излизането си от водата, над залива Одиерн. Това беше първият неуспех на ракетата след пет успешни старта от 2006 г. насам. 13 години по-късно „Le Vigilant“ изстреля новата версия в същия район, пред президента и пред камерата на неговия екип.

Макрон превърна техническия резултат в политическо изявление още на борда. „Много малко държави разполагат с подобни умения“, написа той и благодари поименно на DGA, Комисариата по атомна енергия (CEA), ArianeGroup, Naval Group и флота. Успешният старт е „поредно доказателство за достоверността на нашето възпиране, чието бъдеще е осигурено“. Във видеото на поста той говори пред членовете на екипажа на мостика на фрегатата: „Днес сме по-силни. И мисля, че посланието бе получено ясно и силно навсякъде, където трябваше да бъде получено.“

Централната фраза на публикацията не е нова. „За да бъдеш свободен, трябва да внушаваш страх. А за да внушаваш страх, трябва да си силен“ произнесе дословно Макрон на 2 март в базата на стратегическите подводници Ил Лонг край Брест. В онази реч изречението идва точно след като президентът съобщи, че е наредил „да бъде увеличен броят на ядрените бойни глави в нашия арсенал“, и след решението Франция повече да не обявява размера му. Дотогава Париж поддържаше публичен таван под 300 бойни глави. Там Макрон определи руската война срещу Украйна като „голям риск за нашата Европа“ и посочи, че Москва и Пекин изграждат все по-сложни системи за защита на територията си. Затова изстрелването на 6 октомври е материалното потвърждение на онази реч: 7 месеца след като обяви повишаване на арсенал, държавният глава гледа от палубата как излита ракета, създадена по думите на собственото му ведомство да пробива именно такава защита.

Датата на старта не е дефинирана от политиката. Забранената зона край Финистер беше обявена в „Официален вестник“ на 17 септември за прозорец от 21 септември до 28 октомври, а изпитанието следва графика на ремонта на подводницата. Политически е друго: изборът президентът да бъде на палубата и думите, с които той облече резултата.

Адресатите на „посланието“ Макрон не назова. Европейският кръг обаче е очертан в мартенската реч. Тогава той предложи „предно възпиране“: европейските съюзници да участват във френски ядрени учения, да осигуряват конвенционална подкрепа и а в период на криза да приемат временно на територията си самолети на френските стратегически въздушни сили. Решението за използване на оръжието остава изцяло френско. Според доклад на френския Сенат от 28 септември 2026 г. положително са отговорили девет държави: Германия, Белгия, Дания, Финландия, Гърция, Норвегия, Нидерландия, Полша и Швеция. Великобритания, сама ядрена сила, участва в отделна рамка. За деветте опитът от 6 октомври е поредното доказателство, че оръжието, около което Париж предлага да се изгради европейският ядрен чадър, работи.

Сравнението с другата европейска ядрена сила е неблагоприятно за Лондон. Великобритания изпитва ракетите Trident II D5 на американския полигон край Флорида, а самите ракети идват от общ запас с ВМС на САЩ. Последните два британски опита завършиха с провал. През юни 2016 г. ракета, изстреляна от HMS Vengeance, се отклони от курса. На 30 януари 2024 г. първата степен на ракетата от HMS Vanguard не се запали и тя падна в морето близо до подводницата, докато на борда беше министърът на отбраната Грант Шапс. Британското министерство на отбраната тогава заяви, че аномалията е свързана с конкретното изпитание и не поставя под въпрос надеждността на системата. Франция изпитва собствена ракета от собствения си бряг, а на 6 октомври го направи открито, с президента на палубата.

Изстрелването е звено от по-дълга програма, която Макрон изброи в поста. Бюджетът на въоръжените сили от 32 млрд. евро през 2017 г. трябва да нарасне до 64 млрд. евро през 2027 г. Удвояването беше планирано за 2030 г. и беше изтеглено с три години напред през юли 2025 г. Първата подводница от трето поколение, „Енвенсибл“, се строи в Шербур от март 2024 г. и трябва да излезе в морето през 2036 г. Хиперзвуковата ядрена ракета въздух-земя ASN4G, бъдещото оръжие на въздушния компонент, беше възложена на MBDA през юни и ще въоръжи изтребителите Rafale F5 около 2035 г. Към същата година е насочена и M51.4.

Латвийският президент допуска ядрено оръжие в страната при решение на НАТО

🇱🇻 Ядрено оръжие може да бъде разположено в Латвия, ако НАТО вземе колективно решение и има необходимост. Това заяви президентът на страната Едгарс Ринкевичс по време на пресконференция след среща с премиера Андрис Кулбергс („Обединен списък“). „В нашите закони няма юридически препятствия за разполагане на ядрено оръжие в Латвия“, посочи Ринкевичс и добави, че в момента конкретни преговори не се водят. Изказването, което предаде агенция LETA, идва осем дни след като парламентът на Литва (Сеймът) подкрепи отпадането на забрана за ядрено оръжие, вписана в Конституцията.

Ринкевичс извежда позицията си от два основни довода. Първият е юридически: конституцията на Латвия (Сатверсме) няма забрана, каквато има литовската. Вторият е политически и зависи от алианса. Когато през 2003 г. Латвия се готвеше да влезе в НАТО, всяка държава заяви, че за нея няма да има ограничения пред пълния механизъм на колективната сигурност, включително пред участието в системата за ядрено възпиране, припомни Ринкевичс. „Ако възникне такава нужда и НАТО вземе такова колективно решение, в Латвия ще бъде разположено ядрено оръжие“, заяви президентът. Според записа на пресконференцията от официалния канал на президента Ринкевичс допусна и друга възможност: решение би могло да се търси по някакъв начин и в отделна инициатива за сътрудничество между държави. Латвийските правителство и парламент биха го приели, ако се наложи, каза Ринкевичс, като добави, че страната е готова да осигури както колективна отбрана, така и двустранни мерки. Без ядрено оръжие в Европа отдавна щяха да са пламнали няколко конвенционални войни, смята Ринкевичс: използването му е най-крайната мярка, но самото оръжие възпира агресора от непредсказуеми или мащабни действия.

Ринкевичс отговаряше на съобщения, че Великобритания е предложила ядрена защита на държавите от Обединените експедиционни сили (JEF), британско ръководена коалиция от 10 страни от Северна Европа и Балтика, създадена през 2014 г. Първоизточник на съобщенията е интервю на първия морски лорд Гуин Дженкинс за финския вестник Iltalehti от 28 септември. На въпроса дали британските ядрени способности ще са крайният гръбнак на възпирането за силите на JEF Дженкинс отговори: „Абсолютно… защото всички държави от JEF са част от НАТО. Нашето ядрено възпиране е посветено на НАТО, както и на собствената ни суверенна защита. Тоест, по дефиниция, да.“ Финландия, добави Дженкинс, е под чадъра на ядрената защита, която осигуряват британските подводници, патрулиращи в Атлантика.

Ядреният чадър, или разширеното възпиране, е защитата, която ядрените сили в съюза осигуряват на съюзниците без собствено ядрено оръжие. Iltalehti представи думите на Дженкинс като разширяване на британския чадър и извън НАТО, а оръжието като гръбнак на възпирането на новите бойни сили на JEF, чието създаване страните според финската обществена телевизия Yle ще подпишат в Осло през ноември. Британското посолство в Хелзинки отхвърли това тълкуване, а на 30 септември в 17:59 Yle публикува корекция: Великобритания не предлага на Финландия и останалите държави от JEF ядрената си защита като отделно от НАТО споразумение. Няколко часа по-рано Ринкевичс беше поставил съобщението в същата рамка. Великобритания вече е част от системата за ядрено възпиране на алианса, а Латвия е под ядрения чадър, който осигуряват САЩ и Великобритания, каза Ринкевичс. Като участник в JEF Латвия приветства всяка допълнителна мярка. „Разбираме, че това все още е част от общата политика на НАТО“, добави Ринкевичс.

Първото условие, което Ринкевичс поставя, води към ангажимент, поет от самия НАТО. В Основополагащия акт Русия–НАТО, подписан в Париж на 27 май 1997 г. като политическо задължение, поето на най-високо равнище, държавите от алианса потвърдиха, че „нямат намерение, план и причина“ да разполагат ядрено оръжие на територията на новите членове. Алиансът заяви и че няма намерение, план и причина да създава там складове за такова оръжие. Латвия, член на НАТО от 29 март 2004 г., е сред тези нови членове. Текстът не забранява нищо: той описва намерение, план и причина, а оценката за причината е онова, което общо решение на съюзниците би променило.

Литва стигна до същата точка от обратната страна. Член 137 от конституцията ѝ гласи, че на територията на страната не могат да бъдат разполагани оръжия за масово унищожение и чуждестранни военни бази. На 22 септември Сеймът подкрепи със 99 гласа „за“, 13 „против“ и 5 въздържали се премахването на целия член, тоест и на двете забрани, съобщи литовската обществена телевизия LRT. Следват още две гласувания, на 6 октомври и на 12 януари 2027 г. На всяко са нужни поне 94 гласа от 141, а между двете трябва да минат най-малко три месеца. Литва е единствената в региона с такова ограничение, каза в дебата депутатът Лауринас Кашчюнас: Латвия, Естония и Полша нямат такова, а Финландия току-що е премахнала своето. Президентът Гитанас Науседа заявява, че непосредствени планове за съхраняване на ядрено оръжие в страната няма и че Литва ще остане обвързана с Договора за неразпространение на ядреното оръжие. И във Вилнюс, и в Рига президентите отделят правната възможност от самото присъствие на оръжието: Науседа говори за липса на планове, Ринкевичс за липса на преговори.

Паралелно върви втори коловоз, при който ядрено оръжие не се разполага. На 22 септември Кулбергс обяви, че президентът Еманюел Макрон се е съгласил да започнат разговори за присъединяване на Латвия към френската инициатива за ядрено възпиране, и че от Париж е получено официално писмо. Франция ще изпрати делегация в Латвия. Ринкевичс нарече започналия „много сериозен процес“ с Франция не съвсем ядрен щит, а процес на планиране на ядреното възпиране. Инициативата, представена от Макрон през март 2026 г. (на английски forward deterrence), предвижда обсъждане на ядреното планиране, съвместни учения и възможно временно присъствие на френски самолети, годни да носят ядрено оръжие, а решението за употреба остава у френския президент. Финландия стана десетата държава в нея на 14 септември, а Кулбергс казва, че Латвия може да бъде първата от балтийските. Разполагане на ядрено оръжие в държави участнички инициативата не предвижда, припомни на 28 септември латвийският разследващ център Re:Baltica, опровергавайки блогър, твърдял обратното. Франция е единствената съюзница, избрала да не участва в Групата за ядрено планиране, органа на НАТО за ядрена политика. Така френската инициатива остава извън общото планиране на съюза, през което минава чадърът на НАТО, който Ринкевичс свързва със САЩ и Великобритания.

Москва отговаря на литовския ход с ядрени предупреждения. Кремъл предупреди, че ако Литва разположи ядрено оръжие, насочено срещу Русия, сама ще попадне под прицела на руското ядрено оръжие, а Песков нарече такава стъпка много сериозен виток на ескалацията и напрежението. Захарова определи плановете на Вилнюс като абсолютно безотговорно действие и част от провокативната политика на НАТО, съобщи руското издание RTVI. Отделно от литовския дебат, на 30 септември Русия изпрати до НАТО документ, в който заявява готовност да използва целия си арсенал, включително ядрено оръжие, ако съюзниците се опитат да изолират Калининградска област от останалата част на страната. Документът споменава и възможни удари по центровете за вземане на решения в държавите членки още в началото на конфликт. Това съобщи Reuters, цитирана от „Украинска правда“. НАТО отговори, че нито едно негово учение или действие не заплашва Русия, и призова Москва да прекрати „безотговорната си ядрена реторика“.

Разполагане на ядрено оръжие в Латвия през следващите 12 месеца, по решение на НАТО или в отделна инициатива, е крайно малко вероятно: в алианса решенията се вземат с консенсус, Ринкевичс сам посочва, че преговори не са водени, френската инициатива не предвижда разполагане, а британската защита остава в рамките на съюза, както гласи корекцията на Yle. Въпреки това срещу тази оценка работи посоката на региона: Финландия вдигна през юни забраната за ядрено оръжие на територията си, Литва също премахва своята, а Латвия преговаря с Париж. Трите страни разширяват правната и политическа възможност, но нито една от тях не е взела решение за разполагане.

Русия заплаши НАТО с ядрено оръжие при опит да изолира Калининград

Междуконтинентални балистични ракетни комплекси РС-24 „Ярс“ по време на парада за Деня на победата в Москва, 9 май 2020 г. 📸 Снимка: Alexander Zemlianichenko / AP

Руският президент Владимир Путин присъства на среща с губернатора на Калининградска област Алексей Беспрозванних в Москва, Русия, на 24 март 2026 г. 📸 Снимка: Путин на среща с областния губернатор на Калининград Алексей Беспрозванних в Москва, 24 март 2026 г.

🇷🇺 Москва изпрати дипломатическа нота до НАТО, в която заплаши с употреба на ядрено оръжие, ако страни от Алианса направят опит да изолират Калининград от останалата част на Руската федерация. Ройтерс съобщи за документа, който обвинява НАТО, че върви по „опасен и безразсъден курс“, който носи „висок риск от избухване на пряк въоръжен конфликт“.

Прагът в нотата е поставен под въоръжения удар по руска територия. В нея пише: „Русия ще бъде готова да използва целия арсенал от сили и средства, с които разполага, включително ядрено оръжие, за да защити територията си, ако страни от НАТО предприемат какъвто и да било опит за изолиране на Калининградска област от останалата част на страната“. Според нотата подобен сблъсък може да включва „руски удари по центровете за вземане на решения в страните членки на алианса още от самото начало“.

НАТО отхвърли обвинението в писмен отговор, който Reuters също прегледа: посочва, че е отбранителен съюз и нищо от дейността му не застрашава руска територия. „Нито едно учение или действие на НАТО не представлява заплаха за територията на Руската федерация“, пише в отговора. Съюзът призовава Москва „да се въздържа от все по-безразсъдното си поведение към съюзниците и да прекрати безотговорната си ядрена реторика“.

Reuters отбелязва, че Москва все по-често представя военната дейност на съюзниците около областта като директна заплаха за себе си. Николай Соков, ядрен анализатор във Виена и бивш руски дипломат, отбеляза пред Reuters, че нотата може да отразява нарастваща тревога в Москва от западните доставки на оръжие за Киев, санкциите, военните учения, разузнавателните полети и възможните ограничения за корабоплаването в Балтийско море. Той обясни: „Очакват повече действия, включително блокада на Балтийско море – точно под прага на военен конфликт по европейските разчети, но за тях това ще бъде открита война“ и допълни: „Виждам риск от взаимна грешна преценка“.

Предупреждението не е единично. През последните дни руски посолства в най-малко 3 европейски страни са отправили предупреждения, в които обвиняват НАТО в ескалация на напрежението около Калининград, съобщава Reuters. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков описа предупрежденията като дипломатически напомняния към „горещите глави в Европа“. Дипломат от НАТО оцени документа като поредния опит да се сплашат европейците и заяви, че НАТО ще продължи да подкрепя Украйна. Висш европейски служител от сферата на отбраната сподели, че това е първата заплаха от такъв вид от Русия от времето на Студената война, определяйки я като сериозна.

Ядрената тематика в руските изявления към Запада датира от 27 февруари 2022 г. Три дни след началото на пълномащабната война в Украйна, Путин нареди силите за ядрено възпиране да преминат в „особен режим на бойно дежурство“, и посочи „агресивни изявления“ на държавни глави на водещи страни членки на НАТО и икономическите мерки срещу Руската федерация. Онова предупреждение нямаше адресат или условие. Новият документ съдържа и двете: писмена нота към Алианса с назована територия и причина за отговор. Тя идва на фона на диверсии, палежи и кибератаки в ЕС, чиито правителства свързват с руските специални служби.

Преди нея Кремъл даде серия от публични сигнали. На 23 април руският заместник-министър на външните работи Александър Грушко заяви, че съюзниците отработват сценарии за морска блокада и превземане на Калининградска област по време на ученията на Съвместните експедиционни сили (JEF) под ръководството на Обединеното кралство. На 23 септември руски многоцелеви вертолет Ми-8 навлезе от Калининградска област във въздушното пространство на Полша северно от Бранево – на 300 метра навътре за 42 секунди. Полша вдигна изтребители и постави наземната си противовъздушна отбрана в готовност, а оперативното командване прецени, че нарушението е проверка на готовността на ПВО на НАТО. На 29 септември руското посолство в Лондон заяви, че тези, които защитават планове за блокада или удар по Калининград, „не бива да си правят илюзии за последиците“: „Всяко военно действие на Обединеното кралство или НАТО срещу руска територия ще бъде посрещнато с отговор с всички налични на Русия средства, включително ядрено оръжие“. Посолството реагира на британски публикации относно уязвимостта на руския ексклав на брега на Балтийско море, сред които документална драма на Sky News и статии в iPaper.

Чувствителността на региона е географска. Калининградска област граничи само с Полша и Литва и няма сухопътна връзка с останалата част на Руската федерация. Там е домът на Балтийския флот. Между нея и Беларус, съюзник на Москва, лежи Сувалкският коридор, ивица от около 65 км по границата между Полша и Литва, която е единственият сухоземен път за съюзническите сили към Естония, Латвия и Литва. Същата ивица прави думата „изолиране“ двупосочна: коридорът е най-уязвимото място на алианса, като в същото време е най-късото разстояние, което разделя анклава от Беларус и Русия.

Прочитът на една и съща мярка в Москва и европейските столици се разминават, и затова Соков говори за риск от взаимна грешна преценка. Посолството в Лондон свърза ядрения отговор с военна операция срещу руска територия, а нотата го свързва с „какъвто и да било опит“ за изолиране на областта, т.е. с ход преди удар по руска земя, който стои по-ниско по стълбата на ескалацията. Европейските разчети, по думите на Соков, броят блокадата на Балтийско море под нивото на война. Една и съща мярка ще бъде прочетена в Москва като война, но в европейските столици – като действие под нейния праг.

Хиляди военни търгове разкриха разширения бункер на „Мъртвата ръка“ в Урал

От тук руският президент Владимир Путин възроди програма от ерата на Студената война за гарантиране на ответен удар срещу НАТО при сценарий на ядрена война. Базата е огромен подземен команден пункт, способен да издържи на нападение с американските бомби за поразяване на дълбоко разположени бункери. Това е стратегия за „деня на Страшния съд“, която цели да гарантира взаимно гарантирано унищожение в случай, че Русия е подложена на ядрен удар. Наличието на обекта беше разкрито в съвместно разследване на вестник The Sunday Times, датската медийна група Danwatch и центъра „Досие“. Използвайки методи на OSINT журналистиката, те се сдобиват с първите кадри на съоръжението и военната операция зад него, с доказателства за мащабните строителни дейности на мястото, както и с разузнавателна информация, която потвърждава, че програмата за ядрени ракети е напълно действаща.

🇷🇺 Руската федерация е разширила и модернизирала обект 1335, команден комплекс, скрит дълбоко под планинския масив Косвински Камък в Северен Урал. От тук при сценарий на ядрена война трябва да бъдат ръководени Ракетните войски със стратегическо предназначение (РВСН). В него е разположено и обновеното звено за управление на „Периметър“, съветската резервна система за гарантиране на ответен ядрен удар, известна на запад като „Мъртвата ръка“.

В периода от 2018 г. до август 2024 г. Министерството на отбраната е обявило хиляди обществени поръчки за комплекса. Сред тях са най-малко 22 000 тона стомана, над 56 500 тона цимент и около 600 км кабели. Ново поколение на управляващото звено е на бойно дежурство в планината от 2023 г., пише генерал, който е бил назначен да ръководи разработката му.

Строежът е проследен в съвместно разследване, публикувано на 26 септември 2026 г. от датското издание Danwatch, британския вестник The Sunday Times и Центъра „Досие“, основан от Михаил Ходорковски. През 2024 г. в продължение на месеци датският разследващ екип е събирал документи от руската публична база данни за обществени поръчки. Властите в Москва системно са ограничавали достъпа до нея и изданието е стигнало до документите през мрежа от сървъри в Русия, Казахстан и Беларус. Така е натрупало над 2 млн. документа от военни търгове, а хиляди от тях се отнасят именно до обект 1335. Всички тези търгове са част от държавната отбранителна поръчка и са обявени от Главното военностроително управление № 8 от името на ведомството в Москва. Кремъл и неговият говорител Дмитрий Песков не отговориха на запитванията за коментар, изпратени от разследващите.

Самите търгове описват за какво служи бункерът. В един от тях е записано, че обект 1335 трябва да побере апаратура за системите за управление, свръзка и охрана, както и постоянни помещения за личния състав, който дежури и живее там. Изпълнителите трябва да притежават лиценз за работа с държавна тайна, който се издава от Федералната служба за сигурност (ФСБ).

Служебни сгради, огради и складирани строителни материали до комплекса. Мащабът на разширението е проследен по поръчки за поне 22 000 тона стомана, над 56 500 тона цимент и около 600 км кабел от 2018 г. до август 2024 г.

Към стоманата и цимента се добавят 170 км стоманени тръби, около 41 000 стоманени елемента и 13 000 тона пясък и трошен камък. Електрическата мрежа е съставена от 14 000 лампи, 30 трансформатора и 21 подстанции, проектирани да издържат на земетресение и експлозии. За прокопаването са доставени 95 единици тежка строителна техника и 648 компонента за пробиване на скала. Поръчани са 182 агрегата за вентилация, както и филтри, които задържат химически и биологични агенти и радиоактивен прах. Част от материалите се произвежда на място: доставени са агрегат за първично трошене с челюстна трошачка и сортировъчна инсталация, които превръщат взривената скала в чакъл и пясък, а до един от входовете на комплекса е изграден бетонов възел. През 2019 г. е доставено и хладилно оборудване с обща мощност от около 5 мегавата. То отвежда топлинната енергия от свързочната, изчислителна и електрическа апаратура, която може да се наложи да работи без прекъсване.

Защитен костюм с противогаз на кадър от предоставена фотосерия. За подземния комплекс са поръчани вентилационни агрегати и филтри срещу химически и биологични агенти и радиоактивен прах – оборудване, нужно за работа в условия на замърсена външна среда.

Строителната документация споменава най-малко 24 отделни подземни помещения, до които достига система за сгъстен въздух. Разстоянието по права линия от главния до аварийните изходи е около 2,5 км. Косвински Камък е куполообразен масив, висок около 1,5 км и има обиколка около 40 км, като в него водят най-малко 4 оборудвани входа. Сателитните снимки, анализирани от екипа на Danwatch, показват мащабни изкопи до входовете и изходите и работа по още шест отвора, които приличат на нови входове в масива.

Старите аварийни изходи на комплекса „Грот“, обозначени върху сателитен изглед на Косвински Камък. Според строителната документация разстоянието по права линия между главния и аварийните изходи е около 2,5 километра. В подножието се вижда селището Китлим.

Бивши наборници от военно поделение 20003 в подножието на планинския масив описват вътрешността по спомени. Един от тях, който е бил вътре, сравнява залите с метро, макар веднага да уточнява, че самият той никога не е бил в метро. Друг не е стигал до тунелите, но служилите с него, които са прокарвали свързочни кабели, му разказвали, че разстоянията са толкова големи, че по тях може да се движи автобус.

Според The Sunday Times най-интензивната фаза на строителство е през 2020 и 2021 г. Вестникът свързва с бункера думите на президента Владимир Путин по време на съвещание с ръководството на министерството на отбраната в Сочи на 11 ноември 2020 г.: „Както ми докладваха, създаването на нов пункт за управление, включително на стратегическите ядрени сили, с практически абсолютна защита, е на финален етап.“ Къде се намира този пункт, Путин не каза.

Първият официален сигнал за възраждането на системата „Мъртва ръка“ се появява през 2020 г. с публикуването на стенограма от среща между Путин и висши военни ръководители. На срещата Путин обсъди създаването на система, гарантираща оцеляване на руската инфраструктура за командване и контрол на стратегическите ядрени сили след обезглавяващ удар. „Наясно сме, че много неща зависят от устойчивостта на тези системи и способността им да продължат да действат в условия на бойни действия“, заяви Путин. „Информираха ме, че изграждането на изключително защитен обект за управление на стратегическите ядрени сили (наред с други функции) е към своя край и че той ще притежава много висок запас на надеждност.“ Оттогава насам Путин има все по-силна параноя във връзка с евентуална американска атака и това, че САЩ са разработили бомби за поразяване на дълбоко вкопани бункери, способни да стигат цели, скрити дълбоко под земята, подобни на тези, използвани за поразяване на ирански ядрени обекти през 2025 и 2026 г.

Системата „Периметър“ е създадена в Съветския съюз през 70-те и 80-те години на миналия век за случай, в който ядрен удар унищожи висшето ръководство и основните командни пунктове и прекъсне обичайните канали за връзка. Тогава системата влиза в действие, за да предаде заповедта за ответен удар към силите, които са оцелели. Най-необичайният ѝ елемент са командните ракети: вместо ядрена бойна глава те носят радиоапаратура и в полет над страната излъчват кодираната заповед до оцелелите пускови установки. Павел Подвиг, експерт по ядрено разоръжаване и ръководител на проекта Russian Nuclear Forces, определя „Периметър“ преди всичко като комуникационна система, чиято основна идея е „дублиране, дублиране, дублиране“.

Съветска балистична ракета на военен парад на Червения площад в Москва, 1971 г. „Периметър“ възниква през Студената война като допълнение към ядрения арсенал: системата трябва да осигури достигането на заповедта за ответен удар до оцелелите ракетни комплекси. 📸 Снимка: Rolls Press/Popperfoto

Конкретното място за бункера избира Централното конструкторско бюро за тежко машиностроение, чиито специалисти участват в създаването и на „Периметър“. Определящи са свойствата на скалата: тя позволява радиовълните да преминават през голяма дебелина на масива. Строежът на съоръжението с кодовото име „Грот“ започва през 1982 г. В недрата се прокопава мрежа от подземни изработки, а основата на комплекса са радиоцентрове на дълги и къси вълни, разположени на дълбочина от десетки до стотици метри. Според американския журналист Дейвид Хофман, автор на отличената с наградата „Пулицър“ книга The Dead Hand, през 1985 г. Съветският съюз задейства „Периметър“ за първи път в новия подземен комплекс. Дълго време точното местоположение на „Грот“ погрешно е свързвано с друг подземен комплекс в Урал, Ямантау.

Резервен вход към обект 1335 в Косвински Камък, показан в разследването на Центъра „Досие“. Строежът на подземния комплекс започва през 1982 г., като в скалния масив са разположени радиоцентрове на дълбочина от десетки до стотици метри.

Част от тази история е записана на информационно табло в самото поделение, което роднина на наборник е заснел, а „Досие“ откри в социалната мрежа ВКонтакте. Таблото изрежда етапите на строежа, проведени изпитания и предназначение на подземните обекти. Според него през февруари 2000 г. през обект 1335 е минала команда за изстрелване на междуконтинентална балистична ракета „Топол-М“. През 2004 г. „Грот“ става основа на резервния пункт за управление на Генералния щаб с правилник, утвърден от министъра на отбраната и началника на щаба. В Китлим, селото под планината, през следващите години израства военно градче с жилищни блокове, детска градина, поликлиника и хеликоптерни площадки. Поръчката за около 1,5 млрд. рубли се изпълнява близо десетилетие и приключва окончателно през 2020 г.

Военно поделение 20003 в подножието на Косвински Камък. Именно снимка на информационно табло в поделението, открита от „Досие“ във VK, разкрива етапи от строителството на „Грот“, изпитания на защитената свръзка и предназначението на подземните съоръжения.

Модернизацията на самия „Периметър“ описва генерал-майор от запаса Виктор Халин. Той участва дейно в разработката на съветската версия от 1973 до 1975 г. и до 1990 г. служи в Главното управление за ракетно въоръжение. По думите му на 5 май 2005 г. Путин подписва таен указ за създаване на ново управляващо звено на „Периметър“, което да бъде разположено в обект 1335. Разработката се извършва от същото това конструкторско бюро за тежко машиностроение под ръководството на Халин. До 2010 г. изделието минава предварителни изпитания на стенд, след което е изпратено към обекта. През 2011 г. командващият РВСН Сергей Каракаев потвърждава публично в интервю, че „Периметър“ съществува.

Входът към подземния комплекс и картечна кула, обозначени върху наземен кадър от района на самото поделение. Зад видимата инфраструктура се намира съоръжението на „Грот“, което през 2004 г. става основа на резервен пункт за управление на руския Генерален щаб.

В брой 4 за 2025 г. на вестник „Ветеран-ракетчик“, издаван от ветеранската общност на РВСН, Халин пише, че „през 2023 г. в обект 1335 е поставено на бойно дежурство специално изделие от ново поколение“, което трябва да осигури употребата на стратегическите ядрени сили дори след нанесени обезоръжаващи удари по РВСН и обезглавяващи удари по военно-политическото ръководство на страната. Става дума за удари с прецизно ядрено или конвенционално оръжие по най-важните стратегически обекти на Руската федерация и съюзниците ѝ. Той назовава противника директно: САЩ или НАТО. Друг ветеран, полковник Ю. Андреев, цитиран от The Sunday Times, също пише, че обектът е бил поставен на бойно дежурство през 2023 г. след дълги години на експериментална работа.

Разположението на поделението спрямо Косвински Камък и увеличен кадър с обозначен вход към подземните съоръжения. Според разследването в масива водят поне четири оборудвани входа, свързани с комплекса за резервно управление на стратегическите ядрени сили.

В същата публикация Халин твърди, че военно-политическото ръководство „вече разполага с практически надежден технически инструментариум за осъществяване на възмездие както в автоматизиран, така и в автоматичен режим“. В първия режим голяма част от операциите протичат без човек, но на определен етап решението трябва да се потвърди от оператор. Във втория, след предварително привеждане на системата в съответното състояние, последователността може да бъде изпълнена докрай без необходимост от човешко решение. Съветският „Периметър“ оставяше последното решение на човек, а според Халин съвременната му версия може да мине и без това. Автоматиката му е обновена, а способностите са разширени с мобилни и силно защитени пунктове за управление и сателитни радиолинии за предаване на бойни команди. Подвиг поставя акцента другаде: според него човекът е „важно звено в цялата тази верига на вземане на решения“. Алгоритмите на системата са засекретени и степента на автоматизацията ѝ не може да се провери отвън.

Конферентна зала с изображения на ракетни пускове и военни плакати. Разследването описва и наземната инфраструктура за личния състав: близо до комплекса е изградено военно градче с жилища, клуб, детска градина и поликлиника, завършени окончателно през 2020 г.

Халин отбелязва още, че изграждането на комплекса с командни ракети „Сирена-М“ е финализирано. През декември 2019 г. тогавашният заместник-министър на отбраната Алексей Криворучко обяви, че следващата година ще бъде сключен договор за изработване на този подвижен комплекс, с доставка до 2025 г. Според „Досие“ новото поколение командни ракети е изградено на база на ракетата-носител на РС-24 „Ярс“. През ноември 2024 г. Каракаев обяви, че едно ракетно съединение ще бъде превъоръжено с мобилен комплекс „Сирена-М“ до 2026 г. според седмичника „Звезда“ на Министерството на отбраната.

Сред поръчките за обект 1335 има и западна продукция: топлоизолация на датската Rockwool и спирателна арматура на Danfoss, италианска изолация K-Flex, швейцарски клапани Belimo и строителни платформи на френската Haulotte. Част от тези доставки са извършени след влизането в сила на първите ограничения на износа на стоки с военно и двойно предназначение, въведени от ЕС в отговор на незаконното анексиране на Крим през март 2014 г. Вносни изделия продължават да се появяват в документацията и след февруари 2022 г. въпреки значително по-строгия режим на международни санкции.

Нови пътища и строителни площадки край подземния комплекс. Сателитните изображения допълват сведенията от военните поръчки, по които разследващите проследяват разширяването на обект 1335 и доставките на десетки хиляди тонове строителни материали.

Том Рьосет от Норвежкия щабен колеж разглежда строежа като част от по-широк процес: „Разширяването на обект 1335 следва мащабно обновяване на ядрените сили, което има висок приоритет във Въоръжените сили на Руската федерация.“ Ученията на стратегическите ядрени сили също продължават. На 2 април 2026 г. екипажи на мобилните ракетни комплекси „Ярс“ изведоха пусковите установки в определените райони за бойно патрулиране в Сибир и пръснаха подразделенията по полеви позиции. След продължителни маршове те смениха позиции, отработиха защита от условни въздушни удари и действия в условия на радиоактивно заразяване, докато армейска авиация и дронове разузнаваха маршрутите и търсеха условни диверсанти. Министерството на отбраната съобщи за учението с позоваване на заместник-командващия РВСН генерал-лейтенант Андрей Бурбин. „Ярс“ е сред основните системи на руския ядрен арсенал: ракетата РС-24 има обсег на поразяване до 11 000 км и носи няколко бойни блока с индивидуално насочване. Командните ракети на „Периметър“ са предназначени да предадат заповедта за ответен удар на оцелели пускови установки като тези.

Danwatch е открил стотици снимки от поделението в подножието на Косвински Камък, но само една, която изглежда направена в тунелите. Над четири десетилетия след първите изкопи вътрешността на планината се описва по поръчки за тоалетни, кранове, гумени уплътнения и светлоотразителни жилетки, за сейфове, електромагнитни ключалки и инфрачервени датчици. Анди Уебър, бивш помощник-министър на отбраната на САЩ по програмите за ядрена, химическа и биологична отбрана, заяви пред The Sunday Times, че няма основания да смята обекта за нещо различно от „Периметър“. Според The Sunday Times публичността на много от търговете вероятно е умишлен ход, насочен към чуждите разузнавания. Путин отдавна се опасява от обезглавяващ удар, който да лиши ръководството от възможност да разпореди ответен пуск, каза Уебър и обобщи: „Каква полза от такава система, ако другата страна не знае за нея? Путин иска насреща да знаят, че системата работи.“

Анализ: Русия увеличи до 1 796 броя на бойните глави, разположени на носители при свиващ се арсенал

🇷🇺☢️ Въоръжените сили на Руската федерация са качили на носители 1 796 ядрени бойни глави, което бележи най-високото ниво от 2017 г. насам и 4-та поредна година на покачване. Това е отбелязано от годишника на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), който подробно е описал състоянието на руския ядрен арсенал към януари 2026 г. Според него общата численост на страната спада: 5 420 бойни глави в сравнение с 5 459 една година по-рано. Арсеналът не нараства. Неговото съдържание се измества към пусковите установки.

Качените на носители бойни глави се разпределят неравномерно по трите разклонения на ядрената триада – сухопътно, морско и въздушно. Сухопътните пускови установки за междуконтинентални ракети носят 892. На ракетите в подводниците се падат 704. Останалите около 200 се съхраняват в двете бази на далечната авиация; SIPRI ги счита за разгърнати, тъй като се съхраняват при частите, а не в централните хранилища. Сборът на трите компонента е равен точно на 1 796.

И трите имат свободен капацитет. Сухопътните сили поддържат 324 установки, шахти и мобилни, способни да поемат 1 092 бойни глави, или с 200 над натоварените върху тях. 13-те атомни подводници с балистични ракети разполагат с 208 пускови шахти и 928 бойни глави в запас. Качените върху ракетите наброяват 704: два от съдовете стоят в заводски ремонт и не носят оръжие. Разликата не произлиза от липсата на бойните глави, а от конкретно решение колко от тях да бъдат монтирани.

Свободният капацитет не е разпределен равномерно и по системи. Най-тежкият товар носи РС-24 „Ярс“ с 204 пускови установки и 612 бойни глави. Тежката ракета с шахтово базиране РС-20В „Воевода“ държи 40 пускови установки и 400 бойни глави. „Топол-М“ има 68 установки, всяка от които с по една бойна глава, а хиперзвуковият планиращ блок „Авангард“ е поставен на 12 носителя. При подводния компонент 80 ракети Р-29РМУ2 „Синева“ и Р-29РМУ2.1 „Лайнер“ носят 256 бойни глави, а останалите 672 се падат на 128 ракети РСМ-56 „Булава“.

Причината за празните гнезда са международните договорки, и SIPRI я посочва изрично: натоварването на ракетите е свалено, за да остане Русия под тавана на New START. Споразумението от 2010 г. ограничаваше двете страни до 1 550 разгърнати стратегически заряда, включвайки в посочената бройка и всичките тежки бомбардировачи независимо от действителния им товар. Оттам произлиза и разминаването между тавана по договор и оценката на SIPRI. На 5 февруари 2026 г. New START изтече окончателно. Заместник няма и не се планират преговори за заместник.

Изводът е чисто аритметичен. 424 бойни глави, от които 200 при сухопътно базираните и 224 при ракетите с морско базиране, могат да се върнат обратно на носителите си, без да бъде произведена нито една нова. Изделията са налице, установките също; операцията е монтажна, не промишлена. За първи път от началото на 70-те години на миналия век нищо юридическо не я ограничава.

Прегрупирането се отличава в останалите редове на таблицата. Изведените от употреба бойни глави, които изчакват разкомплектоване, падат от 1 150 на 1 020 за една година. Арсеналът, който включва всичко годно за разгръщане след подготовка, се показва от 4 309 на 4 400. Сравнението показва нагледно, че свиването на общата наличност е остатъчна величина: разкомплектоването изостава от връщането на бойни глави към годната част.

Поредицата върви от началото на пълномащабната инвазия. Към януари 2022 г. качените на носители бойни глави са 1 588. През следващите три години отчетите дават 1 674, 1 710 и 1 718. Спрямо 2020 г., когато са 1 570, покачването е 226 единици, или около 14%. Последната година носи 78 от тях, след период на далеч по-плавен ход: прирастът беше 36 заряда за 2024 г. и осем за 2025 г.

Останалите ядрени страни не мърдат или отбелязват едва забележим ръст. САЩ запазват 1 770 разгърнати бойни глави, число, което не се е променило спрямо предходния отчет. Франция остава на 280 бойни глави, Обединеното кралство – на 120. Китай вдига качените на носители заряди от 24 на 34 при общ запас от 620. Индия за първи път извежда 12 бойни глави в разгърнато състояние, от арсенал, наброяващ приблизително 190. Свободен капацитет обаче има и отсрещната страна. От 1 770 бойни глави на САЩ около 1 370 стоят на балистични ракети, а близо 300 се съхраняват на бомбардировъчни авиобази. Други 100-120 са тактически ядрени бомби. Асиметрията не е залегнала в запасите, а преди всичко в посоката на движение: числото на САЩ стои неподвижно вече цял отчетен цикъл. Общата наличност в световен мащаб е спаднала до 12 187 бойни глави, но нейната разгърната част нараства: 4 012 срещу 3 912 година по-рано.

Един често повтарян сюжет не намира потвърждение в отчета. Нестратегическите ядрени сили на Руската федерация, които обхващат бойни глави за оперативно-тактически ракети, самолети, кораби и системи за ПВО, наброяват 1 794 бойни глави. Разпределението им е 767 към флота, 488 към ВВС, 307 към ПВО, ПРО и крайбрежната отбрана и 232 към сухопътни войски. Според Кремъл и западни разузнавания бойните глави не се съхраняват при платформите, които ги пренасят, а хранилища. SIPRI заяви директно, че въпреки общо широко разпространените твърдения за разширяване на този арсенал засега няма значимо увеличение на назначените към него заряди.

Отпадането на договора отнема освен всичко друго и източника на данни. Докато все още беше в действие, разгърнатите стратегически сили на страните по New START се обявяваха по строго установена процедура и подлежаха на инспекция. SIPRI отбелязва, че изтичането му без замяна е премахнало посочения източник от публичния оборот и че сегашните числа са оценка, изградена върху наблюдение и открита информация. Снимката от януари 2026 г. е последната, направена при още действащ механизъм за сверка; следващите ще имат по-широки допуски.

Едно място в таблицата вече показва необратима следа от масираните отговори на Украйна. Далечната авиация има 45 самолета Ту-95МС и 15 машини Ту-160 и може да вдигне около 650 бойни глави. SIPRI оцени назначените ѝ на 586 и обяснява разликата с това, че само част от самолетите се намират в напълно изправно състояние: през 2025 г. флотът понесе загуби от украински удари, а успоредно се превъоръжава. Това е единственият крак на триадата, чийто капацитет войната е свила пряко.

Същите тези самолети отварят и втория план на картината. Докато стратегическият ешелон се изброява в договорни единици, ежедневната война срещу Украйна се води с боеприпаси, чийто произход става все по-импровизиран.

На 10 септември Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна публикува в собствения си портал War&Sanctions разглобен вид на РМ-48У заедно с вътрешните ѝ системи, интерактивен 3D модел и списък с електроника. Самото изделие не е балистична ракета, а тренировъчна ракета-мишена, сглобена от зенитни ракети с изтекъл срок на годност. Двигателят идва от 48Н6ДМ на С-400 „Триумф“, а опашната част е взета от експортната 48Н6Е2. Приборният отсек е съставен от елементи на 9М96 и 48Н6Е2. Изразът „балистична ракета за С-400“ принадлежи на ГУР; траекторията наистина е балистична, но класът на изделието е друг.

Обявените спецификации очертават оръжие с ограничена точност. Изделието е едностепенно, на твърдо гориво, и прелита със скорост между Мах 4 и Мах 6. Обсегът достига 400 км, а осколочно-фугасната бойна част 28В6А е с маса 199 кг. Ракетата е управлявана от радар, докато има директна видимост, и минава към режим на инерциално насочване, след като премине отвъд радиохоризонта и напусне обхвата на пряката видимост. Оттам идва и ниската ѝ точност.

Електрониката във вътрешността е почти изцяло чужда. ГУР посочи 117 компонента, произведени от чужди компании, от които 95 са щатски: сред които процесор и програмируема матрица ZYNQ XC7Z010, памет на Micron, трансформатори на Analog Devices и Texas Instruments, 4 тайвански, 3 швейцарски компонента, сред които приемник за сателитна навигация на u-blox. По два идват от Германия, Нидерландия, Япония и Южна Корея, и един от Франция. Разузнаването изброи 63 руски предприятия в производствената верига начело с концерна „Алмаз-Антей“.

Мащабът не е маргинален. По данни на ГУР, обобщени от Defense Express, планът за текущата година е над 480 изделия в сравнение с около 200 за предходната. Месечният производствен обем възлиза на около 50, а наличността към август е около 400. Първото приложение на РМ-48У срещу украински цели е през нощта срещу 20 януари 2026 г.

Двата пласта, стратегически и тактически, описват едно и също отношение към запасите. В стратегическия ешелон Русия увеличава своята разгърната мощ, въвеждайки обратно бойни глави, които вече притежава. Покачването до 1 796 беше постигнато още докато New START беше в сила, т.е. в рамките на разрешеното; свалянето на тавана през февруари 2026 г. не го е предизвикало, а премахна границата пред останалото. В тактическия пласт тя удължава ракетния арсенал, като преработва зенитни ракети с изтекъл срок в оръжия за наземни удари. И при двата случая новата бойна способност идва от наличното, а не от заводите.

Срещу този прочит застава по-техническо обяснение, което заслужава да бъде разгледано. Част от скока в стратегическите ядрени сили е възможно да е страничен продукт от превъоръжаването, а не решение за натоварване: всяка една ракета „Ярс“ носи до три бойни глави в сравнение със само една при „Топол-М“, а комплексът вече държи над половината от наземния товар. Смяната на стар едноблоков носител с ракета, чиято глава се разделя на няколко самостоятелно насочвани заряда, вдига броя на качените заряди, без някой да е вземал решение за натоварване. Обяснението покрива част от прираста, но не може да покрие нито празните 424 гнезда, които SIPRI отдава на договорния таван, нито изчезването на самия таван.

При отсъствие на заместващо споразумение натоварването върху наземните и морските ракети към пълния им капацитет е съвсем вероятно в следващите няколко години. Срещу него няма техническо ограничение, а политическа преценка, и към момента няма процес, в който такава да се договори. Потвърждение би било следващият годишник на SIPRI да покаже наземния компонент над 892 бойни глави и морския над 704 при непроменен брой установки и подводници, т.е. повече глави на същите ракети. Отслабване на оценката би дало задържане на разгърнатото число около 1 796 или обявяване на взаимно обвързващи тавани, които са отвъд изтеклия договор. Първата от двете проверки си има конкретна дата: следващата снимка на SIPRI е към януари 2027 г.

Медведев заплаши Литва с изчезване от картата заради ядрената поправка

🇷🇺☢️🇱🇹 Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация, отправи нова заплаха, според която Литва „ще изчезне от картата на света“, ако вземе решението да допусне ядрено оръжие на своя територия. Изказването беше направено по време на работна визита на 11 септември в Северозападния федерален окръг; същия ден Медведев го публикува и в канала си в MAX, руския държавен месинджър. Съобщи го РИА „Новости“.

Медведев обвърза заплахата с предсказание, че съюзниците на Литва в НАТО няма да реагират. За член 5 от Северноатлантическия договор, клаузата за колективна отбрана, той предположи: „Ако бъде приложен, това е глобална катастрофа, планетарна. Те не са глупаци. Но Литва ще изчезне от картата на света.“ След което продължи: „За тях никой няма да се застъпи. Дори там да остане изпепелена земя, никакви други държави няма да воюват за тях.“

Същия ден говорителят на Кремъл Дмитрий Песков произнесе по Първи канал по-тясната и по-обвързваща формулировка. Ако в Литва бъде разположено ядрено оръжие, насочено срещу Русия, „територията на тази страна също ще бъде под прицела на нашето ядрено оръжие“, каза той и определи такава стъпка на Вилнюс като сериозна ескалация. За разлика от фигурата на Медведев, това е позиция, която описва конкретно действие и обвързва държавата с него.

Вечерта на 11 септември дойде и трета версия. Президентът Владимир Путин заяви, че Русия „не заплашва европейските страни“ и че няма налице основания за военен конфликт срещу Европа – уверение, стеснено от самия него едва няколко изречения по-късно с изричното предупреждение, че евентуално разполагане на европейски военни сили в Украйна би било равносилно на „война с Русия“.

Конкретният пвоод за тези изказвания е конституционен, а не военен. На 9 септември 2026 г. Комитетът по право и правораздаване на Сейма подкрепи със 7 гласа „за“ и 2 „против“ изваждането на ядрената забрана от Конституцията на Република Литва. Срещу предложението гласуваха Игнас Вегеле от смесената група депутати и Раймондас Шукис от „Зора над Нямунас“; Шукис настоя консултативен референдум и изрични правила за това кой ще взема решението за разполагане.

Член 137 от Конституцията на Литва гласи, че на територията на страната не може да има оръжия за масово унищожение и военни бази на чужди държави. Изменението засяга само първата половина от изречението: ограничението за чужди военни бази остава непокътнато. Разликата има практическо значение: запазената забрана за бази стеснява онова, което Вилнюс изобщо може да предложи на съюзниците си.

Аргументът на председателя на литовския парламент Юозас Олекас се отнася до контекста, в който текстът се е родил. Конституцията е приета на референдум, проведен на 25 октомври 1992 г. Тогава Литва все още е домакин на руски войски, последните от които напуснаха страната на 31 август 1993 г. Забраната, изтъква Олекас, не отговаря на текущата геополитическа реалност, а възпирането и особено ядреното такова днес е условие за мира.

Вторият довод на Олекас се отнася до отношенията в рамките на НАТО. Докато забраната е активна, Литва си затваря сама врата, която останалите съюзници държат отворена, и това я поставя в особено положение в рамките на Алианса. Противниците на идеята обаче спорят не дотолкова за самата полза от възпирането, а по-скоро за начина, по който клаузата следва да бъде премахната. Конституцията е приета от гражданите на референдум, а поправката минава единствено през парламента, и точно оттам идва искането на Шукис – провеждане на консултативно допитване, преди текстът да бъде подложен на промени. Спорът касае преди всичко кой има право да свали ограничение, наложено от директен вот.

Процедурата тръгна рано през лятото. На 7 юли Сеймът одобри на първо четене изваждането на клаузата с 89 гласа „за“, 11 „против“ и 6 „въздържали се“. Инициативата беше внесена от 50 депутати от почти всички групи в парламента, а сред подписалите нямаше нито един от „Зора над Нямунас“. Есенната сесия започна на 10 септември, а Сеймът планира същинското гласуване за зимата.

Тук стои и цифрата, която решава изхода. За промяна на Конституцията са нужни най-малко 94 гласа от 141, при това два пъти, с 3 месеца между двете гласувания. Мнозинството от юли от 89 е под този праг, макар че тогава той не се е прилагал. Олекас вече допусна, че есенната сесия ще се наложи да бъде удължена до 13 януари 2027 г. за сместване на разписание.

Предметът на подобно решение е по-тесен от мащабите на потенциална заплаха. Нито НАТО, нито САЩ са обявявали конкретно намерение за разполагането на ядрено оръжие в Литва, а срокове за такова решение никога не са поставяни в официални разговори. Вносителите на поправката подчертават, че премахването на клаузата няма да доведе автоматично до разполагане на каквото и да е ядрено оръжие, а единствено ще свали забраната, която към настоящия момент прави съгласието на Вилнюс чисто юридически невъзможно. Медведев и Песков реагират тъкмо на отпадането на едно правно препятствие, не на пристигнало оръжие.

Ядреният разговор във Вилнюс не започва с приемането на изменение в текста на Конституцията. На 2 юни министърът на отбраната Робертас Каунас потвърди, че страната е активен участник в дискусии, посветени на евентуално бъдещо укрепване на американския ядрен арсенал и разширяването му към още европейски държави-членки на НАТО. Поводът беше публикация на Financial Times, според която Вашингтон обмисля да надхвърли настоящите шест страни, които приемат такива способности, включително чрез разгръщане на допълнителни самолети с двойно предназначение. „Дискусии наистина се водят“, призна Каунас в брифинг за пресата в кулоарите на Сейма и добави, че Литва определено не стои настрана, но отказа подробности с позоваване на класифицирания характер на разговора. По-късно министърът очерта много ясно границата: в мирно време разполагането на оръжия за масово унищожение не подлежи на дискусия, а такива варианти биха били уместни едва при криза или война.

Пред Литва стоят два различни източника на този вид способности и предложеното изменение обслужва и двата. Единият е този на САЩ, описан от Financial Times. Другият се отвори през март 2026 г. с обявлението, направено от френския президент Еманюел Макрон, в което той формулира т.нар. доктрина на изнесеното възпиране: Франция ще увеличи броя на своите ядрени бойни глави, спира да обявява размера на арсенала си от ядрено оръжие и ще допуска базиране на свое ядрено оръжие зад граница. Германия, Белгия и Полша заявиха готовност да участват и да поемат част от разходите. Общият двигател е един и той е американски по произход – сериозните опасения за това докъде се простират ангажиментите на САЩ с Доналд Тръмп за президент начело на Белия дом е именно причината европейските столици да търсят алтернативна опора.

Регионалната картина преди възникване на спора обяснява защо литовските политици възприемат заплаха като тази за вече изпълнена. Русия започна да прехвърля тактическо ядрено оръжие в Беларус през 2023 г. По-късно на 30 декември 2025 г. руското министерство на отбраната публикува видео, на което се виждат мобилни пускови установки за балистичните ракети със среден обсег „Орешник“ в непотвърдена гориста местност на територията на Беларус. Джефри Луис и група изследователи от колежа Мидълбъри, Върмонт, установиха точните координати на площадката при бивше летище Кричев-6 в Могильовска област, на около 5 км от границата с Руската федерация, и оцениха по сателитни снимки, че тя побира дивизион от две-три пускови установки, т.е. е почти сигурно, че съществуват и други площадки. Литва граничи както с Беларус, така и с Калининградска област.

Литовската реакция на поредните руски заплахи дойде на 12 септември, придвижвайки се по единна линия. Лауринас Кашчюнас от Съюз на Отечеството, заместник-председател на Комитет по национална сигурност и отбрана на Република Литва, описа изявлението на Песков като своеобразен инструмент за политически и психологически натиск. „Цялото НАТО е мишена на Руската федерация“, категоричен е той, а конкретният текст от конституцията няма как сам по себе си да промени този статут. Кашчюнас настоя Литва да получи достъп до цялата система за възпиране на НАТО, включително ядрения чадър, с обяснението, че руснаците не нападат силните. Дайнюс Гайжаускас от управляващата коалиция изтъкна, че Литва е държава от ядрен алианс още с присъединяването си към НАТО, но без собствено оръжие, и предупреди, че без съответната инфраструктура страната рискува да остане най-слабото звено на пакта. От своя страна Ремигиюс Мотузас от Социалдемократическата партия сравни натиска с предупреждения, които в миналото бяха отправени по адрес на Финландия и Швеция, и препоръча Вилнюс просто да ги подмине.

Разпределението на трите руски изявления в рамките на едно денонощие в никакъв случай не е случайно и всяко от тях е предназначено да покрива различна аудитория. Песков заема позицията, която е технически защитима и обвързва държавата: насочено оръжие получава ответно насочване, което е стандартна логика на ядреното планиране и не съдържа обещание за нападение. Медведев произнася максималната формула, която не обвързва никого – Съветът за сигурност не командва войски, а каналът в MAX не е дипломатическа нота. Путин отрича съществуването на заплахата като такава, с което връща разговора към наложения език на комуникация от страна на Москва с на практика всички западноевропейски столици.

Носеща теза в изказването на Медведев не е заплахата от унищожение, а хипотетичния отказ от прилагане на член 5 за правото на колективна самоотбрана. Тя не е насочена към Вилнюс, където я отхвърлят еднакво както управляващи, така и опозиция, а към обществата, чиито правителства ще решават дали да гарантират отбраната на Прибалтика. Конкретният избор на изразни средства, описващи изпепелената земя, за която е невъзможно да се воюва, е насочена именно натам.

Срещу този прочит стои по-простото обяснение, че от няколко години насам Медведев е възприел този тон в изказванията на практика по всеки един повод. На 13 август 2026 г. със слизането на Путин на о-в Итуруп, част от южната група на Курилските острови, той обеща „чудовищни последици“ на всеки, който не приема архипелага за суверенна руска територия. Регистърът му на практика не е променян от години и затова сам по себе си не казва нищо съществено. Постоянството на Медведев обаче не обяснява защо говорителят на Кремъл и президентът се произнасят по същата тема в същото денонощие, всеки в собствения си регистър.

Британският аеростат за ядрени заповеди към подводниците се откъсна над Йоркшир

🇬🇧📡 Привързаният аеростат, издигащ антената на британския резервен радиоканал за предаване на заповеди до подводниците с балистични ракети Trident, се откъсна на 4 септември по време на ежегодното учение на бившето летище Топклиф в Северен Йоркшир и часове по-късно се разкъса във въздуха край Норт Йорк Мурс.

За инцидента съобщи Byline Times на 8 септември в материал на Дънкан Кембъл, автор на War Plan UK и ветеран на британската разследваща журналистика по темата за ядреното планиране. Публикацията се базира на видеа и снимки от местната Facebook група North Yorkshire Weather Updates и на разкази на очевидци по магистрала A1. Министерство на отбраната е отказало да отговори на въпросите на изданието дали подозира намеса на чужда държава, дали отломките са прибрани и дали има пострадали, без да отрече самия инцидент.

По описаните от изданието кадри аеростатът започва да изпуска газ около 14:00 ч. Обвивката и опашните стабилизатори изглеждат частично спаднали, аеростатът се върти около въжето и в един момент почти докосва земята. Около 14:30 ч. въжето се къса. То изпълнява и ролята на антена: излъчващият проводник се спуска от балона до наземния предавател и е дълъг около 1500 метра. Горният му край, т.нар. коронен пръстен, първоначално остава закачен за балона, а впоследствие пада.

Около 15:00 ч. все още надутият и въртящ се аеростат започва бързо да набира височина над град Тирск. През следващите близо 4 часа вятърът го отнася на около 19 км на изток, докато обвивката се разкъсва на неустановена височина. Друг потребител на групата е заснел падането на останките в нива край село Амплфорт.

Това развитие е очаквано при свободно издигащ се хелиев балон: след загубата на въжето той набира височина, а с понижаване на външното налягане газът в обвивката се разширява, докато тя се разкъса. Кадрите обаче не показват какво е предизвикало първоначалното изпускане. Същия ден в Пенините и Йоркшир са съобщавани пориви на вятъра над 80 км в час, а пускането не е било отложено.

Системата се нарича Low Frequency Fall Back (LFFB) – резервна нискочестотна комуникационна система с кодово име SUNFLOWER. Според армейски публикации тя е поръчана от американската Lockheed Martin през 1999 г. и е въведена на въоръжение през 2003 г. като мощен предавател в нискочестотния обхват, проектиран да продължи да работи в нарушена среда след ядрен удар по Великобритания.

Радиовълните с ниска и много ниска честота са основен способ за поддържане на връзка с подводница, без тя да изплава над повърхността на водата. Те могат да проникват на метри под морската повърхност, като подводницата влачи дълга приемна антена след нея. Заради голямата дължина на вълните в този обхват е нужна и много дълга предавателна антена. Постоянните станции използват огромни мачти, а мобилният вариант издига проводника с аеростат.

Самият балон е последното звено във веригата, а не нейното начало. Според източник на Byline Times с пряк достъп до процедурите за предаване на заповеди за изстрелване два пъти седмично от кабинета на правителството и командването на военноморските сили се изпращат тренировъчни съобщения по много ниска честота, като на всяка стъпка се спазва правилото за двоен контрол от двама души.

На борда само офицерът по въоръжението и неговият заместник имат право да отворят сейфа с апаратура за декодиране на сигнала и ключовете за изстрелване. Постоянният предавател е станция Антхорн на брега на залива Солуей в Къмбрия – съоръжение на НАТО, управлявано от щаба в Нортууд, чийто предавател на честота 19,6 kHz служи за изпращане на заповеди към подводници.

Командният център, от който тръгва самата заповед, е бункерът Pindar под сградата на Министерството на отбраната в Уайтхол, свързан с тунел с Даунинг стрийт 10.

„Балонът би бил нужен само ако всички останали комуникационни и резервни системи са отказали или са били унищожени“, казва източникът на изданието. „Смисълът на изпитанията е слабото звено да се открие по време на учението, а не в деня на кризата.“

Планът за истинска война е стар и сравнително прост. При опасност от ядрен удар колона от камиони и специално оборудвани машини трябва да напусне армейски склад в индустриална зона на Дънди и да се укрие в планините, далеч от градовете и вероятните цели. Ако оцеляло правителство реши да отговори на удар по страната, заповедта трябва да достигне колоната, която да излъчи предварително установените съобщения на ниската честота към потопените подводници.

Тази задача е възложена на свързочно подразделение от резервисти – 2 (City of Dundee) Signal Squadron в състава на 32 Signal Regiment. Частта е наследник на пункт за радиовръзка с агентите на МИ-6, построен през Втората световна война край Форфар и възстановен в началото на Студената война за радиообмен със спящи клетки във Варшавския договор.

През 1988 г. подразделението се премества в преустроен търговски склад до Източното гробище на Дънди, а през 1996 г. е натоварено с функцията на последен резервен канал за комуникация с Trident. Официално публично описание на частта споменава единствено защитени късовълнови комуникации. Ядрената ѝ роля се вижда само в армейските издания, цитирани от Кембъл.

Всяка година през септември същата колона пристига в Топклиф. Преди учението се издава известие за пилотите (NOTAM), с което се затваря въздушното пространство под 1800 метра в радиус от 3 морски мили. Известие на британската авиационна администрация от 2022 г. описва „учение с привързан неосветен балон“ за периода 4–16 септември – същия времеви прозорец, използван и тази година.

Войниците ограждат площадката, пълнят аеростата с хелий и по команда го издигат. След това учебни заповеди за удар се предават към подводница на патрул в Северния Атлантик. Според армейско списание при едно от ученията връзката е преминала и през щаба на американския флот.

Жителите на Тирск са свикнали да виждат аеростата в началото на учебната година и обикновено го вземат за метеорологичен балон. Тази година той е бил напълнен във вторник, 1 септември, а снимки от пътя A168 започват да се разпространяват в социалните мрежи още същия ден.

Секретността около системата отдавна е по-скоро условна. Основният принцип е патентован през 1984 г., пълното техническо описание, включително системата за захранване, е публикувано в доклад от конференция на НАТО през 1993 г., а списанието на Кралския свързочен корпус Wire поставя системата на корицата си през декември 2007 г.

През 2014 г. професионалното сдружение на корпуса, Royal Signals Institution, присъжда сребърен медал на щаб-сержант Джордж Кауън от Дънди за „ненадминат принос към оперативната ефективност на LFFB и за превръщането на уникална, неизпитана гражданска система в готова за разгръщане военна система, при осигурена надеждност в ядрената командна верига за изстрелване“.

В същите мотиви се посочва, че „повече от 8 години той е единственият офицер по управление на полета, способен да управлява системата в полет“. Така в продължение на години последният резервен канал на страната за връзка с подводниците е зависел от един аеростат, едно подразделение от резервисти и един човек, способен да го издигне и управлява. Служебният му мобилен номер е бил публикуван в известията за всяко пускане, а актуалното известие за Топклиф съдържа телефонни номера на текущите ръководители на полета.

Byline Times определя системата като „единствения“ авариен канал за предаване на заповед за ответен удар. Публично потвърждение за втори аеростат или резервна обвивка няма, а Министерство на отбраната не е съобщило дали и кога връзката ще се възстанови. Прозорецът на тазгодишното учение по обичайния календар приключва в средата на септември.

Изданието е попитало министерството дали подозира хибридна намеса зад инцидента, но не е получило отговор. Въпросът е поставен на фона на други европейски опасения за руски хибридни операции. През същата седмица германското правителство приписа на Русия опита за дронова атака срещу украински Ан-124 на летище Лайпциг/Хале от 4 август, като оценката беше подкрепена от генералния секретар на НАТО Марк Рюте.

Паралелно с това британското правителство продължава обновяването на т.нар. „военна книга“ – секретен план за преминаване на държавата към режим на война. Работата по него беше обявена от Дарън Джоунс в парламента на 14 юли, а документът е бил преработван за последно през 2004 г.

Франция поддържа аналогична система – SYDEREC (Système de dernier recours, „система на последна инстанция“). Ескадрила 92.532 на Военновъздушните и космически сили на Франция, създадена през 2000 г. и базирана от 2016 г. в Авор, разгръща жични антени с привързани балони, за да достигне до подводници с балистични ракети, ако постоянните предаватели бъдат унищожени. Заповедта се предава от командния пост Jupiter под Елисейския дворец.

Кембъл завършва материала с документ отпреди 4 десетилетия. В него държавни плановици от времето на Маргарет Тачър разглеждат какво трябва да направи оцелелият ѝ наследник, ако всички комуникации бъдат унищожени.

„Това не е положение, за което лесно могат да се предприемат мерки“, пишат те, „но доводът е, че ако не го направим и руснаците установят това, няма да разполагаме с възпиране, което да остава убедително при всички обстоятелства.“

Първият германски F-35A излетя от Форт Уърт

🇩🇪✈️🇺🇸 Първият изтребител от пето поколение F-35A Lightning II, построен за Луфтвафе, беше вдигнат във въздуха на 8 септември от заводското летище на Lockheed Martin във Форт Уърт, щата Тексас. Той е предназначен за наследник изтребителя-бомбардировач „Торнадо“ в ядреното споделяне на НАТО. Излитането и кацането бяха заснети от авиационния фотограф Ерик Килпатрик, а кадрите публикува The Aviationist.

Самолетът носи тактическия код 35+01 и заводското обозначение MG-01. На кила са нанесени германското знаме в пълен цвят и обозначение GAFTTCOM USA – Германското командване за тактическа подготовка в САЩ, отговорно за обучението на германските пилоти и техническия състав на американска територия. Маркировката подсказва и къде ще бъде изпратена машината: първите германски F-35A няма да заминат директно за Германия.

Тази структура има над половин век история. Луфтвафе готви своите летци в САЩ още през 1970 г. Тогава в авиобаза Джордж, Калифорния започва обучението на немските пилоти за F-4 Phantom. След закриването на базата през 1992 г. подготовката се премества в Холоман, Ню Мексико, където германските екипажи се обучават на „Торнадо“ до 2016 г. Самото командване е сформирано на 1 юли 2016 г. с обединение под едно административно ръководство германските летателни учебни структури в САЩ и Канада, а през април 2019 г. се прехвърля в авиобаза Шепард, Тексас. Сега Ебинг поема тази роля за F-35.

Германия избра нейните F-35A да бъдат произвеждани във Форт Уърт, а Център за окончателно сглобяване и приемни изпитания в Камери, Италия. Но основни компоненти идват от Европа, включително Германия, Италия и Обединеното кралство. Официалното изявление на първия самолет е насрочено за 18 септември, така че първият му полет изпревари церемонията. Заводските изпитания следват техническата готовност на самолета, а не протоколния график.

Ходът на производството на 35+01 е документиран от компанията производител. Lockheed Martin обяви, че окончателният монтаж е започнал през март, двигателят Pratt & Whitney F135 е монтиран през май, а през август самолетът постъпва в цеха за нанасяне на окончателни покрития. На този етап машината получава поглъщащото покритие и окончателната окраска, които оформят конфигурацията ѝ с ниска забележимост. Самолетът напусна производствената линия към началото на септември и няколко дни по-късно е вдигнат във въздуха.

Германия поръча и пакет въоръжение. Той включва ракетите въздух-въздух AIM-120C-8 AMRAAM и AIM-9X Block II Sidewinder, управляеми авиобомби GBU-31 JDAM с проникваща бойна част BLU-109 и GBU-54 Laser JDAM, както и крилатите ракети с голям обсег AGM-158B/B2 JASSM-ER. Пакетът осигурява способности за въздушен бой, поразяване на силно укрепени наземни цели, нанасяне на удари от дистанция извън обсега на вражеската ПВО.

Първите 8 изтребителя от пето поколение на Луфтвафе ще са базирани в Ебинг край Форт Смит, в базата на Въздушната национална гвардия на Арканзас. Там немските летци, специалисти по въоръжение и наземен технически състав заедно с американски инструктори и военнослужещи от други съюзнически държави. Полша първа започна обучение в Ебинг, а Финландия достави своя първи самолет там на 20 януари.

Базата преминава трансформация към международен учебен център за F-35. Инженерният корпус започна строителството на учебна сграда за 74 млн. долара с 4 симулатора, а през август беше одобрен договор за още един обект на стойност 38,9 млн. долара. Освен германски, полски и финландски военнослужещи там ще се готвят сингапурски и швейцарски екипажи, а при разгръщане на пълната дейност се очакват до 400 души от постоянния персонал.

В Германия осемте изтребителя ще постъпят в 33-то тактическо крило в Бюхел, Айфел. Това е единствената германска част, която към днешна дата изпълнява своята част от мисията по ядрено споделяне с „Торнадо“. В Бюхел се съхраняват американски ядрени бомби, а екипажите на крилото са обучени за използването им при американски контрол. F-35A беше сертифициран за използване на бомбата B61-12 на 12 октомври 2023 г. и стана първият самолет от пето поколение, допуснат до тази задача.

Този фактор се оказва водещ при избора на самолет. Първоначално Германия обмисляше вариант за флот, изцяло от Eurofighter, след това смесен състав от F/A-18 Super Hornet и EA-18G Growler, но накрая се спря на комбинация от Eurofighter и F-35. Ключовото предимство на стелт машината е готовата му сертификация за B61, докато Super Hornet и Eurofighter биха изисквали значително повече време, тъй като тепърва трябваше да преминат такава процедура.

F-35A обаче няма да поеме всички роли на „Торнадо“, който в германски флот изпълни две различни задачи и замяната му е разделена между два самолета. Ядрената мисия минава към F-35A, а потискането на ПВО, което сега се изпълнява от Tornado ECR, ще се поеме от Eurofighter EK. Съкращението идва от германското elektronischer Kampf – електронна борба.

Бюджетната комисия одобри процес по преоборудването на 15 самолета с комплекс за електронна война Arexis на Saab, радар с активна фазирана антенна решетка ECRS Mk1 на Hensoldt и противорадарна ракета AGM-88E. Този вариант трябва да получи натовска сертификация до 2030 г. Така двете линии на замяната на „Торнадо“ трябва да приключат приблизително по едно и също време.

Трансформацията на летището в Бюхел е вторият голям разход по програмата и стойността поскъпна още веднъж. Първоначалната оценка беше около 700 млн. евро, следващата достигна 1,2 млрд., а последната – 1,948 млрд. евро. Министерство на отбраната обяснява увеличението с изисквания на САЩ за сигурността на обектите и ускорения строителен график: проектът трябва да бъде завършен за по-малко от половината от обичайния срок за строителство от подобен мащаб. Сградите се очаква да бъдат готови през октомври, така че инфраструктурата да може да поддържа летателна дейност от 2027 г.

Първоначалната поръчка включва 35 самолета. Бюджетната комисия на Бундестага одобри финансиране на 14 декември 2022 г. Официално посочената стойност възлиза на 10 млрд. евро с оръжието, поддръжката и резервните части. В рамките на програмата за чуждестранни военни продажби Държавният департамент на САЩ оцени пакета на 8,4 млрд. долара.

През 2025 г. Министерството на отбраната внесе 15 самолета за 2,5 млрд. евро, с което увеличи състава на руската бойна авиация до 50 единици. Разширяването се обсъжда на фона на отпадането на пилотирания компонент на европейския проект за изтребител от шесто поколение (FCAS). Канцлерът Фридрих Мерц е уведомил Еманюел Макрон за решението на 6 юни.

Графикът оттук нататък е плътен. Приемането на самолетите в САЩ започва тази година, разполагането им в Бюхел е предвидено за третото тримесечие на следващата година, а доставките ще продължат до 2029 г. Публичните източници се разминават относно началната оперативна готовност. The Aviationist посочи 2028 г. или година след пристигането на първите самолети в Бюхел, Janes се позовава служител от Бундесвера.

2030 г. е годината, в която „Торнадо“ предстои да изчерпи летателен ресурс с около половин век служба. Между пристигането на първите F-35A в Бюхел и извеждането на предшественика им остават около три години, през които преходът от единия тип към другия трябва да завърши без прекъсване на германското участие в ядреното споделяне.

Полетът на 35+01 е първият вече изпълнен етап от този график. И поне при него програмата изпревари протоколния календар: самолетът се вдигна във въздуха десет дни преди официалното си представяне.