„Сармат“ между декларацията и разгръщането: система на въоръжение, но все още не и в пълноценна серия

Владимир Путин чува командира на Стратегическите ракетни войски Сергей Каракаев да докладва за успешно изпитание на „Сармат“, 12 май 2026 г. 📸 Снимка: Kremlin.ru

Барак Обама и Дмитрий Медведев подписват договора New START в Пражкия замък на 8 април 2010 г. – споразумението, което изтече на 5 февруари 2026 г. 📸 Снимка: White House

Заповедта за доставка, реф. № 19/991, 12 октомври 2022 г.

Писмо на Министерството на отбраната, 12 октомври 2022 г. Пороскун иска от отдела на правителството на страната да разреши доставката на С286 №1 и №2 до обект 379 преди постигане на споразумение за цената.

Писмо на Златмаш до машиностроителния завод в Миас, 26 декември 2024 г.

Писмо на Министерството на отбраната 449/2/9151 от 6 октомври 2022 г. Ракетните войски със стратегическо значение потвърждават, че обект 379 е готов да приеме оборудването.

Изявление на Следствения комитет относно ареста на Владимир Вертелецки, май 2024 г.

🇷🇺🚀 Първата единица от междуконтиненталната балистична ракета РС-28 „Сармат“ е доставена на 62-ра ракетна дивизия в Ракетните войски със стратегическо предназначение на Руската федерация, базирана в Ужур, още през октомври 2022 г. без технически паспорт, без окончателно съгласувани технически условия и преди да бъде определена договорната му цена. Вътрешни документи, които бяха публикувани на 27 юли 2026 г. от украинската аналитична структура Dallas, показват, че част от тези въпроси са останали нерешени и през 2025 г.

Документите не доказват, че „Сармат“ е фиктивна или технически неработоспособна система, но показват друго: че политическото решение ракетата да бъде представена като оперативна е изпреварило нормалния цикъл на изпитания, приемане, ценообразуване и серийно производство. Именно това разминаване между публичния статут и фактическата готовност е ключът към програмата.

Документалната следа започва с разпореждане № 19/991 от октомври 2022 г. Държавният ракетен център „Макеев“, главен конструктор на системата, нарежда на Златоустовски машиностроителен завод „Златмаш“ да изпрати изделие С286 № 1 на военно поделение 32441 – 62-ра ракетна дивизия – до 21 октомври.

Придружаващо писмо от заместник-командващия на Ракетните войски със стратегическо предназначение Сергей Пороскун посочва като получател „обект 379“, вероятно една от шахтите в позиционния район при Ужур. Според Dallas обозначението С286 се отнася до обтекател на бойната част – композитен конус, който защитава бойните блокове при излитане.

Изделието е произведено на 22 септември и изпратено на 14 октомври 2022 г. без формуляр, който да удостовери техническото състояние, ресурса и проследимостта му в експлоатационния цикъл. Причината, посочена в кореспонденцията, е, че техническите условия между конструкторското бюро и Министерството на отбраната не са били окончателно съгласувани. Формулярът пристига в дивизията едва на 23 септември 2023 г. – почти година след самото изделие.

Тази последователност не означава непременно, че компонентът е бил негоден, но показва, че обичайният ред на военно приемане е бил заобиколен, за да се спази политически обявен график. При стратегическа система, която трябва да остане на дежурство в продължение на десетилетия, липсата на готова техническа документация не е формалност, а риск за отчетността, поддръжката и разпределението на отговорността.

Производствена верига без окончателна цена

Втората слабост е финансово-договорна. Изделията са изпратени в Ужур, преди цената им да е договорена окончателно. Кореспонденцията по първата доставка е адресирана до Владимир Вертелецки, ръководител на управление в Министерството на отбраната, отговарящо за държавната поръчка за отбрана.

Вертелецки беше задържан през май 2024 г. и обвинен в злоупотреба със служебни правомощия във връзка с приета незавършена научно-изследователска и развойна дейност по друг държавен договор. Самият той отхвърля обвиненията. Въпросното дело не доказва нередност конкретно по програмата „Сармат“, но дава обща представа за слабия контрол на военните поръчки и поредицата корупционни разследвания в руското Министерство на отбраната.

Писмо на „Красмаш“ от 18 юни 2025 г. показва, че близо три години след първата доставка производителят все още събира подизпълнителите, за да определи стойността на изделията по следващия производствен етап – „тема 002“ – и да я регистрира във Федералната антимонополна служба.

Това забавяне е особено важно заради структурата на веригата за доставки. В регистъра на „Златмаш“ фигурират между 15 и 20 доставчика без алтернативен производител. При подобна концентрация всеки проблем с капацитет, персонал, суровини или санкционен внос може да блокира не отделен компонент, а цялото изделие. Малката серия на стратегическа ракета естествено затруднява ценообразуването, но не обяснява напълно защо доставката предхожда договора и техническото приемане.

Транспортът добавя трета пречка. Придвижването на изделията до Ужур изисква специализирани военни железопътни транспортьори. Според кореспонденцията Ракетните войски са предоставили един вместо поисканите два, което е забавило следващите доставки. Документите не посочват причината, но случаят отново показва, че програмата е започнала разгръщане без предварително осигурена логистика за стабилен производствен ритъм.

Стратегическа система с политически график

„Сармат“ е тежка междуконтинентална ракета с течно гориво, замислена да замени съветските Р-36М2 „Воевода“, известни в НАТО като SS-18. Москва твърди, че системата може да носи около 10 тона полезен товар, в това число много индивидуално насочвани бойни блокове или хиперзвукови планиращи блокове „Авангард“.

Тази роля обяснява защо ракетата няма да се произвежда в количества, сравними с тактическите системи или ракетите за използване на фронта. Стратегическите комплекси се разработват бавно, в малки серии и на висока единична цена. Следователно незавършено ценообразуване не е само по себе си доказателство за провал.

Но малкият производствен обем не обяснява липсващия паспорт, несъгласуваните технически условия и изпращането на компоненти преди приключване на договорния процес. По-убедителното обяснение е, че административният цикъл е бил подчинен на предварително обявена политическа дата.

Руският президент Владимир Путин представи „Сармат“ през март 2018 г. като част от новото поколение на стратегически оръжия, способни да преодоляват противоракетната отбрана на САЩ. През април 2022 г. той заяви, че комплексът застъпва на бойно дежурство до края на годината. На 1 септември 2023 г. тогавашният ръководител на „Роскосмос“ Юрий Борисов обяви, че ракетата вече е поставена на бойно дежурство. През май 2026 г. Москва отново посочи края на годината като срок за приемането на първия полк в Ужур.

Последователните срокове не са просто закъснения в сложна програма. Те показват, че понятието „приета на въоръжение“ се използва политически – за обозначаване на решение и намерение, а не непременно като доказателство за завършен изпитателен цикъл и комплектован полк.

Изпитанията остават проблем

Публично наблюдаваната история на проведените тестове подкрепя тази оценка. След ранни изстрелвания в периода 2017-2018 г., при които ракетата изминава ограничено разстояние, първото същинско летателно изпитание се състоя на 20 април 2022 г.

Следващият пуск през февруари 2023 г. беше определен от американски представители като провален, без Москва да публикува каквито и да било подробности. На 22 септември 2024 г. ново изпитание в Плесецк се провали, завършвайки с тежка авария: сателитни изображения показаха кратер с диаметър около 62 метра на мястото на шахтата. Анализаторите предположиха, че ракетата е избухнала при запалване или е паднала обратно в съоръжението.

През ноември 2025 г. кадри, споделени от Frontline Monitor, заснети в района на Домбаровски показаха нов неуспешен пуск, при който ракетата загуби тяга и се разби в земята. Следващото изпитание на 12 май 2026 г. изглежда е преминало успешно. По оценка на независимия експерт Павел Подвиг ракетата е изстреляна от Домбаровски към полигона „Кура“ на полуостров Камчатка в Далечния изток. Подготовката можеше да се проследи в предупреждения към авиацията (NOTAM), сателитни снимки и присъствието на американски разузнавателен самолет RC-135S край Аляска.

Публично доказателство, че бойният товар е достигнал целевия район, не беше представено. Въпреки това изстрелването е най-силният до момента индикатор, че системата е способна на пълен полет. Проблемът е количеството на натрупаните данни. „Сармат“ се придвижва към оперативно разгръщане след два известни успешни пълни пуска, докато преди приемането на РС-24 „Ярс“ Русия проведе три.

Полк на хартия или реална бойна готовност

Инфраструктурата при Ужур също остава незавършена. Модернизацията на първите шест шахти за 302-ри ракетен полк започна през 2021 г. Към април 2026 г. обаче работата по последните две шахти все още не е завършена. Незавършени остават и части от командната инфраструктура, охранителните обекти и укрепени наземни постройки.

Поради това Подвиг допуска, че до края на 2026 г. на дежурство могат да бъдат поставени само две ракети. Федерацията на американските учени очаква в дългосрочен план Русия да разположи 46 „Сармат“ в силози за подмяната на „Воевода“, но подобна програма би се разгърнала в рамките на години, вероятно повече от десетилетие.

Тук идва и границата между формалното и фактическото приемане. Кремъл може да обяви първи полк за оперативен, дори ако само част от шестте шахти са заредени. Подобно решение би имало политическа и възпираща стойност, но няма да означава, че системата е преминала към стабилно серийно производство.

Какво доказват документите – и какво не

Dallas е украинска структура, работеща по руски документи във времена на война. Произходът ѝ създава очевиден стимул да подчертава слабостите на руската отбранителна промишленост. Публикуваният масив не е независимо удостоверен в пълния обем и приключва през 2025 г., поради което не отразява успешния пуск от май 2026 г.

Въпреки това вътрешната документална картина съвпада с независимо наблюдаеми признаци: отлагани многократно срокове, забавена модернизация на шахтите, ограничен брой летателни изпитания и тежки аварии. Съвпадението не удостоверява всеки документ, но увеличава правдоподобността на общата теза.

След изтичането на НОВ СТАРТ през февруари 2026 г. външната проверка на руските стратегически сили е дори по-ограничена. Без взаимни инспекции наблюдателите разчитат на сателитни изображения, известия към авиацията (NOTAM), топлинни следи, документи за обществени поръчки и изтекла документация. При такава среда Москва печели от двусмислието: то прикрива производствените слабости, но същевременно принуждава противника да допуска, че заявената способност може да е реална.

Най-точната оценка към момента е, че „Сармат“ е налице като изпитана и потенциално разгръщаема, но все още не като зряла серия. Ограничението изглежда не е само конструктивно, а включва темповете на изпитание, инфраструктурата, специализираната логистика, зависимостта от единични доставчици и административната практика да се доставя преди приключено договаряне.

Затова най-надеждният показател през следващите месеци няма да бъде поредното официално съобщение. По-важни ще бъдат броят на реално модернизираните и заредени шахти, новите успешни изпитания и признаците за редовни доставки от „Красмаш“, „Златмаш“ и техни подизпълнители. Ако Москва обяви полк на дежурство без тези признаци, това ще потвърди, че политическият статут продължава да изпреварва материалната готовност.

САЩ обсъждат разширяване на ядрения чадър в Европа в отговор на опасенията на съюзниците.

🇺🇸 САЩ обсъждат дали да разположат ядрени оръжия в допълнителни европейски страни от НАТО. Този ход има за цел да успокои съюзниците, че намаляването на конвенционалната военна подкрепа няма да отслаби гаранциите за сигурност, съобщи днес британският вестник Financial Times.

Американски служители са демонстрирали готовност за разполагане на допълнителни оръжия извън шестте страни, които в момента приемат бомбардировачи с ядрени способности, споделят трима души, запознати с въпроса.

Разговорите, които са строго класифицирани и може да не доведат до промени в параметрите за споделяне на ядрени оръжия, се провеждат на фона на широко безпокойство в Европа относно решението на президента Доналд Тръмп за изтегляне на американски войски и ключови оръжейни системи от континента.

Този ход може да позволи на още страни да приемат американски самолети с двойно предназначение (DCA), способни да нанасят удари с ядрени бойни глави. Двама източници заявиха, че готовността за обсъждане на разширението има за цел да демонстрира ангажимента на САЩ да осигурят ядрен чадър, дори когато съюзниците от НАТО са принудени да поемат по-голяма част от тежестта на конвенционалната отбрана.

Страните от източния фланг на НАТО, сред които Полша и някои балтийски държави, са изразили интерес към приемането на самолети с двойно предназначение, твърдят източниците. Представителите на Полша говорят особено открито за желанието си да приемат ядрени оръжия. Бившият президент Анджей Дуда призова САЩ да разширят ядрената инициатива на полска земя, докато тази година страната се включи към нова френска инициатива за проучване на възможността за временно прехвърляне на части от ядрения възпиращ арсенал на Франция към съюзнически страни.

Дискусиите продължават по каналите на НАТО, заяви източник, запознат с темата, според когото съюзниците най-близо до границите на Руската федерация са изразили най-голям интерес. Руската военна агресия срещу Украйна и многократните изявления на руския президент Владимир Путин относно ядрените способности на Кремъл са засилили интереса на някои съюзници към приема на самолети с двойно предназначение, добави източникът.

Втори източник, запознат с дискусиите, заяви, че споразумение за разширяване на обхвата на държавите, приемащи американски ядрени оръжия, не е близо. Програмата на НАТО за споделяне на ядрени оръжия включва съюзници, понастоящем Белгия, Германия, Италия, Нидерландия, Турция и Обединеното кралство, които имат одобрение да приемат американски самолети с двойно предназначение и „предварително разположени“ ядрени бомби. Те се намират под попечителството на Вашингтон и той запазва изключително право да разрешава тяхната употреба.

От НАТО заявяват, че това споразумение, формулирано по време на Студената война, „предоставя платформа за съюзниците от НАТО, които не притежават ядрени оръжия, да оформят ядрената политика и планиране на алианса като средство за гарантиране на тяхната сигурност, без да придобиват ядрени оръжия“.

Американските ядрени оръжия, разположени в Европа, се съхраняват и охраняват от американските военни. Въздушните групи, зачислени към съюзнически държави и използващи изтребители F-35, F-15 и Tornado, са обучени да участват в учения и мисии за демонстрация на силите и, в крайна сметка, да разгръщат бомбите, когато САЩ разрешат това.

Последните действия на Белия дом за отмяна на планирани разгръщания на ключови отбранителни системи в Европа и обявеното изтегляне на войски – като част от усилията за пренасочване на повече военни активи към Азия и други части на света – видимо разтревожиха някои съюзници в НАТО. Те се опасяват, че това може да остави празнина в отбраната на континента и в способността му да възпира или отблъсква евентуална атака.

Въпреки че европейските съюзници обещаха драстично да увеличат разходите за отбрана и инвестициите си в ключови конвенционални способности, които в момента получават от Америка, ядреният чадър се смята за незаменим.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви след среща на външните министри на алианса през април, че съществува „общо разбиране, че макар САЩ да се насочват повече към други театри на военни действия... цялостното възпиране и отбрана в Европа трябва да останат същите“.

„Нека бъда абсолютно ясен: ако някой е достатъчно глупав да ни нападне, отговорът ще бъде опустошителен“, категоричен е Рюте.

Финландия разрешава вноса на ядрени оръжия

🇫🇮 Финландия планира да отмени законодателната забрана, която възпрепятства допускането на ядрени оръжия в страната. Предложението свързва тази промяна с националната отбрана и партньорството със съюзниците от НАТО.

Планът е част от измененията в Закона за ядрената енергия на Финландия. Министърът на отбраната Анти Хакянен обяви предложението на пресконференция в Хелзинки в четвъртък вечерта. Настоящият закон, който датира от 80-те години на миналия век, забранява вноса, притежанието, производството и детонирането на ядрени експлозиви на финландска територия.

Сега правителството се стреми да премахне ограниченията от закона за ядрената енергия, както и да включи правилата за ядрените експлозиви в Наказателния кодекс. Ревизираната система все пак ще налага забрана на Финландия да произвежда, разработва или детонира ядрени оръжия.

Промяната ще позволи внос, трансфер и притежание на ядрен експлозив в страната, ако този ход е свързан с военната отбрана и партньорството в рамките на НАТО. Правителството заяви, че не планира разполагане на ядрени оръжия на своя територия.

Министърът на отбраната Хакянен заяви, че реформата е отговор на средата за сигурност, след като страната се присъедини към НАТО. „Законодателството не отговаря на нуждите на Финландия като член на Алианса“, каза той по време на брифинга. „Целта е да се осигури пълна защита за Финландия във всички ситуации.“

Той подчерта, че предложението не значи, че в страната ще бъдат разположени ядрени оръжия. Постоянното разполагане изисква отделен международен договор и одобрение от парламента и държавното ръководство на Финландия.

Реформата ще позволи транзита на ядрени оръжия през територията на страната при дадени обстоятелства. Министърът повтори, че Финландия не планира да приема ядрени оръжия и че ученията на НАТО на нейна територия не включват ядрени бойни глави.

Държавни служители смятат, че промяната цели да приведе законите в съответствие с общата практика сред държавите от НАТО. Абсолютни забрани, подобни на настоящото финландско законодателство, са рядкост в Алианса.

САЩ поддържат ядрени оръжия в няколко европейски държави от НАТО – Италия, Белгия, Германия Турция и Нидерландия. Франция и Обединеното кралство разполагат със собствени ядрени арсенали.

Франция от своя страна наскоро обяви план за разширяване на ядреното сътрудничество с някои съюзници. Властите във Финландия заявиха, че настоящото предложение за законодателни изменения не е свързано с тази инициатива.

Премиерът Петери Орпо оглавява коалиционното правителство, което стои зад плана за реформа, но настоява, че органите по отбраната са препоръчали законовата промяна. Това предизвика остри критики от опозицията. Депутатът от социалдемократите Йохан Кварнстрьом направи изявление, в което определи политиката им като безотговорна.

„Това бележи тъжна глава в историята на финландската политика за сигурност“, каза Кварнстрьом и също така разкритикува начина, по който правителството управлява процеса.

Опозиционни фигури смятат, че парламентът е получил ограничена информация преди публичното обявяване. Лидерите на парламентарни групи са били информирани само ден преди изявлението. Комисиите по външни работи и отбрана са получили информация малко преди провеждането на пресконференция.

Лидерът на Левия съюз Миня Коскела и председателят на комисията по външни работи от социалдемократите Йоханес Коскинен разкритикуваха липсата на предварителни консултации.

Хакянен защити подхода, тъй като това включва класифицирани данни и чувствителна политика в сферата на отбраната. „Въпросът не е идеологически. Предложението следва оценките на експерти по отбраната“, заяви той.

Министърът добави, че по време на законодателния процес парламентът ще получи класифицирани материали за сигурността, свързани с предложението.

Полша слага край на пасивността си в европейската ядрена стратегия

🇵🇱🤝🇫🇷 Полша предприема стъпки за прекратяване на ролята си на пасивен наблюдател в европейската ядрена стратегия, сигнализирайки за исторически завой към по-тесен отбранителен съюз с Франция и други континентални партньори.

Според репортажи на WNP от 4 март, полският премиер Доналд Туск е потвърдил преди правителствено заседание, че страната се стреми към значително по-активна роля в архитектура за сигурност на Европа. Този ход идва в момент, когато френският президент Еманюел Макрон предлага разширяване на френския „ядрен чадър“, за да обхване няколко европейски държави.

Предложената инициатива, ръководена от Париж, има за цел да интегрира редица европейски страни в координирана система за стратегическо възпиране. Освен Полша, потенциалните участници включват Германия, Обединеното кралство, Нидерландия, Белгия, Дания, Швеция и Гърция.

Според WNP рамката за сътрудничество включва:

• Съвместни военни учения: провеждане на общи маневри за синхронизиране на силите с ядрени способности;
• Демонстрация на способности: визуални и стратегически демонстрации на бойна готовност за възпиране на потенциални противници;
• Предно базиране: потенциално разполагане на френски стратегически авиационни части на територията на държавите партньори.

Френски официални лица твърдят, че разгръщането на тези активи в различни европейски държави ще усложни стратегическите сметки на потенциалните противници, като по този начин ще повиши колективната сигурност на континента.

Въпреки колегиалния характер на предложението, фундаменталната командна структура е централизирана. Президентът Еманюел Макрон подчерта, че окончателната власт над френския ядрен арсенал не подлежи на преговори.

„Решението за евентуалното използване на френско ядрено оръжие ще остане мой изключителен прерогатив“, заяви Макрон.

Съгласно това споразумение, страните партньори могат да участват в инфраструктурата за възпиране и да се възползват от стратегическия „чадър“, но няма да разполагат със споделен механизъм за разрешаване на използването на ядрения арсенал.

За Полша този съюз е стъпка към по-голяма самостоятелност. Премиерът Туск посочи, че макар да планира действия, съгласувани със съюзниците, тя е фокусирана и върху укрепване на собствените си способности. Според WNP Туск е заявил, че „в бъдеще Варшава иска да бъде готова за максимално автономни действия по въпросите на стратегическото възпиране“.

По-рано се появиха съобщения, че Франция е разположила в Полша изтребители Rafale, способни да носят ядрено оръжие – ход, който експерти описаха като символичен сигнал за европейското ядрено възпиране. Самолетите, според сведенията от ескадрила 2/4 „Лафайет“ на Въздушно-космическите сили на Франция, вероятно са били назначени за конвенционални мисии за превъзходство във въздуха, макар присъствието им да показва ролята на Франция като ядрена сила в Европа.

📸 На снимката: Френският президент Еманюел Макрон се ръкува с полския президент Карол Навроцки преди среща в Елисейския дворец в Париж, 16 септември 2025 г. (Getty Images)

Руските системи А-235 и С-500 са предизвикателство за британското и френското ядрено възпиране

💡  Разширяването на мрежата за ракетна отбрана около Москва може да отслаби значително ефективността на силите за ядрено възпиране на Обединеното кралство и Франция, гласи нов анализ на Кралския институт на обединените служби (RUSI), цитиран от BFBS Forces News.

Докладът твърди, че все по-напредналите руски системи, включително комплексът А-235 и зенитно-ракетната система С-500, вероятно са способни да прехванат голяма част от балистичните ракети, евентуално изстреляни към руската столица.

От десетилетия планирането на европейското ядрено възпиране стъпва на просто предположение: дори част от ракетите да бъдат унищожени, достатъчно количество ще пробие руската отбрана, за да гарантира опустошителен ответен удар. Тази логика беше в основата на собствените ядрени арсенали на Обединеното кралство и Франция. Експерти обаче алармират, че това предположение става все по-несигурно.

Проучването, изготвено от д-р Сидхарт Каудал и Джулиана Зюс, смята, че модернизираната отбрана на Москва би могла да промени стратегическия баланс, намалявайки шансовете ограничен европейски ядрен удар да достигне успешно своите цели.

Русия е изградила гъста и многослойна архитектура за ПРО около столицата, проектирана да противодейства на малка до средна по мащаб ракетна атака. Според доклада системата интегрира множество нива на прехващане, способни да поразяват заплахите на различни етапи от полета. Авторите посочват, че дълго време е очаквано защитата на Москва да спре само част от залпа, оставяйки достатъчно бойни глави за надеждно възпиране. Продължаващата модернизация обаче поставя това под въпрос.

„Качества като скорост и маневреност биха послужили за максимално покачване на вероятността за поразяване на малък, но много добре защитен набор от цели“, се посочва в доклада.

За разлика от САЩ, които разполагат със значително по-голям ядрен арсенал, способен да преодолее отбраната с масиран обстрел, европейските сили разполагат с много по-малки запаси. Докладът прави извод, че това числено ограничение може да затрудни Великобритания или Франция при гарантирането на пробив в защитата на Москва по време на криза.

В резултат на това експерти препоръчват разширяване на инвестициите извън традиционните системи за доставка на ядрено оръжие. Направеното изследване подчертава ключовото значение на способностите за конвенционален бърз удар, сред които оръжия, изстрелвани от военноморски стелт платформи, хиперзвукови планиращи апарати и балистични ракети със среден обсег. Според авторите комбинирането на различни ударни технологии може да е по-ефективно от разчитането на една категория оръжие.

„Балистичните ракети и хиперзвукови апарати трябва да се разглеждат като взаимно допълващи се способности, а не като алтернативи“, се подчертава в доклада според когото поставянето на приоритет върху такива способности би станало още по-логично, ако разходите за ракети и ресурсите за разузнаване и наблюдение останат стабилни.

В заключение докладът алармира, че независимите ядрени сили на Европа могат постепенно да загубят доверие, ако няма налице надежден метод за преодоляване на ПРО и ПВО на Русия. Без доказани способности за победа над руския ракетен щит с бързи и прецизни опции за удар, Европа рискува стратегическата стойност на нейните ядрени сили да ерозира с течение на времето.

🔙 Frontline Monitor припомня: Русия обяви, че вече не се счита за обвързана с ограниченията за ядрени оръжия, въведени от изтеклия договор „Нов СТАРТ“. „В настоящите обстоятелства изхождаме от презумпцията, че страните по договора „Нов СТАРТ“ вече не са обвързани с никакви задължения или симетрични декларации в контекста на Договора, включително централните му разпоредби, и по принцип са свободни да избират следващите си стъпки“, се посочва в официалното изявление.

Естония изрази готовност да приеме ядрено оръжие на НАТО на своя територия

Знамената на ЕС, Естония и НАТО се развяват на фона на Ивангородската крепост в Нарва, 15 януари 2026 г. (Getty Images)

🇪🇪 Естония има готовност да разположи ядрено оръжие на съюзник на своя територия, ако НАТО сметне това за нужно съгласно плановете за отбрана на Алианса. Това заяви министърът на външните работи Маргус Цахкна в коментар за естонската обществена телевизия ETV по-рано днес.

Цахкна подчерта, че Европа не трябва да „отхвърля“ общото евроатлантическо ядрено възпиране, докато в части от континента се засилва дебатът за допълнителни ядрени гаранции.

Изявлението идва след медийни съобщения от изминалия уикенд, според които полският президент е заявил, че страната му трябва да търси собствени ядрени гаранции.

„Нямаме нищо против разполагане на ядрено оръжие тук, на наша територия“, заяви Цахкна. Той добави, че Естония не разполага с доктрина, изключваща присъствието на ядрено оръжие, ако отговорните фактори в НАТО преценят, че това е нужно съобразно с отбранителните планове.

В интервюто министърът аргументира позицията с това, че външната политика на Естония „не може да бъде разглеждана просто като повод за академични размишления“.

В същто време властите в Талин предприеха стъпки за засилване на позициите си по източния фланг, включително с гласуване на парламента за оттегляне от Отавската конвенция, забраняваща противопехотните мини.

Започна и работата по „Балтийската отбранителна линия“ с противотанкови ровове и планирани бункери по руската граница, като успоредно с това в региона се водят дискусии за премахване на железопътните връзки с Русия и Беларус като мярка за сигурност.

По-рано стана ясно, че президентът на Полша е подкрепил идеята страната му да се присъедини към „ядрен проект“ и да развива собствен ядрен потенциал в рамките на международното право на фона на нарастващите рискове за регионалната сигурност.

НАТО започна годишното си учение за ядрено възпиране Steadfast Noon 25

🇺🇸 НАТО започна годишното си учение за ядрено възпиране Steadfast Noon 25, което включва 70 самолета и близо 2000 души личен състав от 14 съюзнически държави, потвърди алиансът тази седмица.

Дълго планираното учение, което се провежда от 13 до 24 октомври, е част от редовните усилия на НАТО за валидиране на ядрената си позиция и готовността на съвместните сили.

Учението не включва живи ядрени оръжия, а официални лица на НАТО подчертаха, че то не е свързано с настоящите геополитически развития.

Според официалните изявления на НАТО от минали години, Steadfast Noon се фокусира върху обучението на екипажите на двукапацитетни самолети (DCA) и поддържащия персонал в сценарии за конвенционални и ядрени мисии, за да се осигури оперативна достоверност и сплотеност на алианса.

Учението включва двукапацитетни самолети – изтребители, конфигурирани да носят ядрени товари – както и поддържащи платформи за наблюдение, зареждане с гориво и командване и контрол. Според публичната позиция на НАТО, споделянето на ядрени оръжия и участието на съюзниците в учения за възпиране спомагат за поддържането на прозрачност и предсказуемост, особено в периоди на повишено стратегическо напрежение.

Steadfast Noon обикновено се домакинства от една или повече държави-членки с инфраструктура, поддържаща споразуменията за споделяне на ядрени оръжия на алианса. Изданието за 2025 г. следва този модел, въпреки че НАТО не е оповестило публично основните оперативни бази.

Учението идва на фона на продължаващите опасения относно ядреното сигнализиране в Европа и Азия. Въпреки това НАТО отново подчерта, че ядрената му позиция остава отбранителна по характер, насочена към запазване на мира и възпиране на агресията. Алиансът последователно заявява, че целта му е свят без ядрени оръжия, но докато такива оръжия съществуват, НАТО ще остане ядрен алианс.

САЩ поддържат предно разположено ядрено присъствие в Европа по двустранни споразумения с няколко съюзници, докато по-широката политика на НАТО включва както стратегически ядрени сили, така и способности, базирани на театъра. Ядрената политика на алианса се ръководи от консенсус и се укрепва чрез учения като Steadfast Noon, които са предназначени да гарантират, че съюзническите сили могат да оперират в координирана, сигурна и достоверна ядрена командна структура, ако възпирането се провали.

Докато изданието на Steadfast Noon за 2025 г. продължава, НАТО продължава да подчертава, че прозрачността и редовните учения са ключови за поддържането на стратегическа стабилност.

Франция и Великобритания подписаха декларация за ядрено възпиране.

🇬🇧🤝🇫🇷 На 10 юли 2025 г. Франция и Великобритания подписаха съвместна декларация за ядрено възпиране на фона на значителни стратегически промени в Европа. Според вестник Liberation документът отбелязва нов етап в сътрудничеството между двете единствени ядрени сили на континента, като се посочва, че „няма екстремна заплаха за Европа, която да не предизвика съвместен отговор“. Тази умишлено обща формулировка предполага потенциална координация на френските и британските ядрени сили в случай на сериозна заплаха, като същевременно се запазват техните доктрини за стратегическа независимост.

През 2025 г. Великобритания поддържа морски ядрен арсенал, състоящ се от четири подводници с балистични ракети от клас Vanguard, всяка от които е оборудвана с ракети Trident II D5, доставени от САЩ. Около 120 бойни глави са оперативно разгърнати от общо около 225. Политиката на Обединеното кралство се основава на модела за непрекъснато морско възпиране (CASD), гарантиращ, че поне една подводница е винаги на патрул, готова да осигури надеждна способност за втори удар. Франция, от своя страна, поддържа политика на стриктна достатъчност с два ядрени компонента. Морският компонент включва четири подводници от клас Le Triomphant, въоръжени с балистични ракети M51. Въздушният компонент разчита на изтребители Rafale, оборудвани с ядрени ракети с въздушно изстрелване ASMP-A, разположени както на сухопътни бази, така и на самолетоносача Charles de Gaulle. Франция притежава около 290 ядрени бойни глави, от които около 280 са оперативно разгърнати. И двете страни запазват пълен национален контрол над своите арсенали, без споразумения за двоен ключ. Обединеното кралство участва в Групата за ядрено планиране на НАТО, за разлика от Франция, която поддържа стриктна стратегическа автономия.

Новата декларация се основава на логиката на изявлението от Чекърс от 1995 г., което вече призна взаимозависимостта на жизнените интереси на двете ядрени държави. Декларацията от 2025 г. обаче отива по-далеч, като изрично споменава потенциалната координация на ядрените сили в отговор на екстремна заплаха за Европа. Въпреки че точният характер на такъв отговор не е подробно описан, основното послание е ясно: ядреното възпиране се счита за жизнеспособна опция в случай на голяма криза. Това развитие е в съответствие с речта на Еманюел Макрон в Военния колеж през 2020 г., където той заяви, че жизнените интереси на Франция вече имат европейско измерение.

Понятието „екстремна заплаха“ е умишлено оставено неясно, подобно на „жизнен интерес“, за да се запази стратегическата неопределеност. То се отнася до сценарий на опасност за колективната европейска сигурност, без да се посочват конкретни примери като руска инвазия в балтийските държави. Целта е да се остави на френските и британските лидери да преценят тежестта на дадена ситуация, като се подчертае, че доктрината за възпиране остава строго отбранителна по природа.

Създадената по силата на споразумението от 10 юли съвместна група за ядрена сигурност няма за цел да интегрира оперативното планиране на двете сили, както прави Групата за ядрено планиране на НАТО. Тя е по-скоро платформа за стратегически диалог, позволяваща политическа координация и, в случай на криза, синхронизиране на позициите за възпиране. Споразумението от юли не променя фундаменталната независимост на ядрените сили на всяка страна, но открива ново ниво на координация, разширявайки възможностите и усложнявайки стратегическите изчисления на противника.

Идеята за разширяване на френското ядрено възпиране в полза на Европа не е нова. Още през 60-те години Жорж Помпиду призна нейната стратегическа стойност. Концепцията беше стана официална през 1974 г. на срещата на върха на НАТО в Отава, където Алиансът призна приноса на френските ядрени сили за колективната сигурност. Доктрината за възпиране на Франция се основава на три стълба: сигурност, автономия и суверенитет. Тя включва способността да се действа независимо, без разчитане на съюзници, и да се осигури национално оцеляване чрез надеждна и автономна позиция.

Настоящият геополитически контекст, оформен от войната в Украйна и липсата на сигурност около ангажиментите на САЩ в Европа, увеличи спешността на разработването на европейска рамка за възпиране. От 2017 г. Еманюел Макрон призовава за европейска стратегическа автономия, но този призив имаше ограничен отзвук. Възможността за преизбиране на Доналд Тръмп и продължаващите руски заплахи направиха няколко европейски партньори по-възприемчиви към това предложение.

Въпреки това бъдещето на френско-британското сътрудничество зависи от изграждането на политически пакт, основан на взаимно доверие. Това не предполага споделяне на ядрената командна власт, а по-скоро изследване на спектър от възможности, от съвместни учения и оперативна подкрепа до потенциално разполагане на френски самолети с ядрен капацитет в трети държави. Достоверността на подобни гаранции ще зависи и от политическата стабилност във Франция, тъй като някои партии изразиха противопоставяне на разширяването на дефиницията за жизнените интереси на Франция, за да обхване Европа.

При липсата на такъв пакт съществува риск от ядрено разпространение на континента. Войната в Украйна показа как ядреното възпиране може да се използва като инструмент за сплашване, и някои европейски държави биха могли да бъдат изкушени да развият свои собствени способности, ако вече не считат съществуващите гаранции за достатъчни. В този контекст максимата на френския стратег генерал Люсиен Поарие, че „атомът прави човека мъдър“, придобива двусмислено значение, колебаейки се между стратегическа стабилност и риска от ескалация.

И накрая, адекватността на стриктната позиция на Франция за ядрена достатъчност е обект на подновена дискусия. Въпреки че увеличаването на броя на бойните глави не се изключва, същността на френското възпиране остава същата: не да доминира и принуждава, а да поддържа способността да нанесе неприемливи щети в отговор на всяка агресия. Тази позиция трябва да се разглежда в по-широката рамка на европейската отбрана, в свят, в който заплахите са все по-хибридни, цифрови, морски и космически, и където стабилността зависи не толкова от конвенционални способности, колкото и от обществената устойчивост.

Rockwell Collins получи договор за софтуерна поддръжка на самолета E-6B Mercury от ВМС на САЩ

🇺🇸 Rockwell Collins спечели конкурс за договор на стойност 16,6 милиона долара за поддръжка на жизнения цикъл на софтуера и киберсигурността на E-6B Mercury, въздушния команден център в експлоатация от ВМС на САЩ.

Поръчката, която беше издадена по вече договорено основно споразумение, беше официално оповестена от Министерството на отбраната и се очаква да бъде изпълнена до юни 2026 година.

E-6B е въздушен команден пост и платформа за стратегическа комуникация, осигуряваща надеждно, издръжливо и сигурно въздушно ядрено командване, контрол и комуникации (NC3) за президента на САЩ, министъра на отбраната и стратегическото командване. Самолетът поддържа както мисията TACAMO (Take Charge and Move Out), така и мисията Looking Glass, включваща възможността за пускане на междуконтинентални балистични ракети от силози, разположени на сушата, с бордовата система за въздушен контрол на изстрелванията.

Компанията ще проведе основната част от своята работа в Ричардсън, Тексас, като допълнителни задачи ще бъдат проведени във военновъздушна база Тинкър, Оклахома и военноморска авиобаза Патуксент Ривър, Мериленд. Финансиране за операции и поддръжка в размер на 5 288 092 долара беше отпуснато при сключване на договора. Срокът за изразходване на средствата изтича в края на текущата фискална година.

E-6B Mercury на Boeing продължава да играе ключова роля в ядреното командване и контролна инфраструктура на Съединените щати. Договорът за поддръжка гарантира, че надеждността на софтуера и защитата от кибератаки остават на необходимото ниво за тази платформа с висока отговорност, която трябва да поддържа оперативна готовност при всякакви условия.

Rockwell Collins, един от основните доставчици на авионика и защитени комуникационни системи за американските военни, ще предостави техническа експертиза за поддържане на работата на софтуера на самолета и неговата устойчивост срещу съвременните киберзаплахи.

В бъдеще ВМС планират да прехвърлят мисията TACAMO към флотилия от самолети E-130J на Lockheed Martin, с което ще освободят E-6B от една от двете му мисии. Докато този преход не бъде завършен, E-6B остава ключов стълб в архитектурата на въздушното ядрено командване и контрол на Министерството на отбраната на САЩ.

САЩ демонстрират способности за ответен ядрен удар в учението Giant Pace 25-1.

🇺🇸✈️ 625-та стратегическа оперативна ескадрила, базирана във военновъздушна база Оффатт, щата Небраска, играе ключова роля в поддържането на капацитета за ядрено възпиране на Съединените щати, гарантирайки, че президентът може да командва и контролира надеждно междуконтиненталните балистични ракети (ICBM), ключов елемент в националната отбрана.

„По-специално, 625-та ескадрила разработва и валидира инструкциите за насочване на тези ракети, гарантирайки тяхната точност и ефективност, ако някога бъде извикана“, разказва майор Джейсън Гътнер, помощник-директор по операциите. „Освен това, осигурява висококвалифициран персонал и специализирано оборудване за системата за управление на изстрелването във въздуха (ALCS).“

ALCS, управлявана на борда на самолет Boeing E-6B Mercury на ВМС на САЩ, осигурява алтернативно средство за изстрелване на ICBM в случай, че наземните командни центрове са компрометирани. Гутнер обясни, че системата гарантира оцеляването на ядреното командване и контрол дори при възникването на неочаквани заплахи.

Два пъти годишно ескадрилата провежда тестове на ALCS чрез симулирани електронни пускове на Minuteman, последния от които беше обозначен като Giant Pace 25-1 и се проведе на 9 април 2025 г. във въздушната база Оффатт. Симулираните тестове са много сложни и отнемат до пет години за планиране, което изисква координация между множество военни части.

576-та ескадрила за летателни изпитания и 377-ма група за тестове и оценка, базирани в базата на космическите сили Ванденберг, Калифорния, ръководят тези усилия по планиране. Подкрепата се осигурява от Глобалното ударно командване и Центъра за ядрени оръжия на ВВС на САЩ и личен състав от 90-то ракетно крило, базирано във въздушна база Уорън.

„SELM е възможност да подложим на изпитание нашето обучение и да завъртим ключовете за истински пуск. Въпреки че пусковете са симулирани, всеки процес и процедура до този момент се изпълняват и тестват“, обясни капитан Тони МакКоуън, ALCS оператор към 625-та ескадрила.

Изпитанията започват в едно от шестте съоръжения за изстрелване и двата центъра за контрол на изстрелване, оценявайки надеждността на кабелите, комуникациите и механичните инструменти в процеса на заповед за изстрелване на ракети. За да поддържат готовността си, летците преминават ежемесечно обучение и стриктна поддръжка на системата.

„Ние гарантираме, че операторите са опитни и подготвени за незабавни действия с провеждането на ежемесечно обучение за оръжейната система. Освен това, за да гарантираме оперативната цялост на системата, извършваме рутинни изпитания на комуникационните връзки както с ракетите, така и с наземните екипажи“, изтъкна майор Ана Лебенс, командир на полета за обучение и оценка.

Устройството валидира възможностите на системата чрез годишно изстрелване на ракети от базата на космическите сили Ванденберг. „Мъжете и жените от 625-а стратегическа оперативна ескадрила демонстрират несравнима техническа експертиза и страст към нашите критични мисии“, подчерта командирът на ескадрила подполковник Чад Редуайн.

Капитан Райън Сондърс, инженер по тестове и анализи, ръководи частта от теста във въздуха, като ръководи командването и радиопроверката, координацията на екипажа и изпълнението на командата за изстрелване. „Балансирането на сценария и генерирането на команди, докато водите боен екип от девет души при изпълнението на теста, винаги е предизвикателство“, призна Сондърс.

Други ключови роли на ALCS включват мениджър на писта, контролиращ траекторията на полета, събирач на данни и оператор на наземни комуникации. „Важно е да се гарантира, че самолетът и тестовата среда са настроени правилно, така че операторите на ALCS да могат ефективно да изпращат команди за отключване и изстрелване в определените моменти“, добави той.

Капитан Кори Силвестър, ALCS оператор, подчерта сложността и важността на теста. „Да гледаш как нашите наземни екипажи за изстрелване изпълняват тази единствена по рода си операция е сюрреалистично изживяване“, каза той. „Шансът да го видя от платформата за изстрелване във въздуха ми позволява да оценя допълнително страхотните възможности на тази оръжейна система.“

Сондърс също така отбеляза важното сътрудничество с ВМС на САЩ, които предоставят самолети E-6B за мисията. „Необходимо е много планиране и координация на мисията, за да се гарантира, че самолетът е определен за теста и може да излети с подходящото оборудване“, каза той.

Ясната комуникация между военновъздушните и военноморските сили е от решаващо значение за крайния успех на изпитанието и за демонстриране на надеждността на способността на страната да изстрелва ядрени междуконтинентални балистични ракети. „Чрез непоколебимия си ангажимент те играят жизненоважна роля в поддържането на националната сигурност и стратегическото възпиране“, обобщи Редуайн.

„Иран си играе с адския огън.“ Какво е известно за израелския ядрен арсенал?

🇮🇱 Ядреният арсенал на Израел, въпреки че никога не е бил потвърден официално, се смята за сериозен, с приблизително 90 бойни глави и усъвършенствани системи за доставка, като например ракетата Йерихон 3.

Този арсенал формира гръбнака на стратегията за ядрено възпиране на Израел, предназначена да предотврати екзистенциални заплахи срещу държавата.

С обхват до около 6500 километра и мощност до 400 килотона, ракетите Йерихон 3 подчертават способността на Израел да отговори решително на всяка екзистенциална заплаха, включително от отдалечени противници като Иран.

На фона на продължаващото регионално напрежение, ядреното възпиране на Израел остава важен фактор в стратегията му за национална сигурност.

Притежанието на арсенал от ядрени оръжия от страна на Израел шеговито е наричано най-лошо пазената тайна в Близкия изток. На фона на перспективите за голяма регионална война е важно да разберем с какъв вид арсенал разполагат израелците. Знаем, че израелската армия притежава набор от ядрени оръжия с различни мощности и сложност - включително страховитата неутронна бомба.

Основавайки се на идеята „Никога повече“, израелската армия изгради страховита сила, която е способна да спре още един Холокост да сполети еврейския народ. Ядрените оръжия са ключов елемент, който допринася за тази цел.

Израелците се оказват в многопластова война срещу Иран и неговите прокси сили в региона, сред които ливанската групировка Хизбула, палестинската Хамас, йеменските бунтовници хуси и редица шиитски милиции от Сирия, Ирак, Афганистан и Пакистан.

Израел разполага със сложна, многослойна мрежа за противоракетна отбрана, която защитава добре срещу конвенционални удари. Но тези защити не могат да спрат ядрени атаки или актове на ядрен тероризъм. Най-доброто, на което Израел може да се надява е, че разполагайки с такъв здрав и усъвършенстван арсенал, те могат да заплашат дори далечен Иран с пълно унищожение като форма на възпиране.

С оръжия, които могат да бъдат изстреляни от наземно базирани установки, изтребители или флотилия от хибридни дизелово-електрически подводници от клас Dolphin, израелските ядрени способности са огромни. Без значение какво се случва с малката държава в конфликт, тя винаги ще запази способността да унищожи страната, която се осмели да я нападне.

Според Arms Control Today израелската армия разполага с приблизително 90 ядрени бойни глави – въпреки че програмата е забулена в тайна, така че истинският брой може да е по-висок.

Според New York Times ракета, изстреляна от Хамас по време на терористичните атаки срещу Израел на 7 октомври, е ударила авиобазата Сдот Миха близо до Бейт Шемеш, където се смята, че са били разположени 25-50 ракетни установки Йерихон. Повечето оценки смятат, че ракетите на Хамас са паднали в периферията на базата и никога не са застрашавали ядрените оръжия там.

Все пак това показва, че дори враговете на Израел като Хамас и Хизбула, които по своята същност са въоръжени формирования извън контрола на държавата, осъзнават опасностите, които представлява ядреното възпиране на Израел както за тях, така и за техните ирански господари.

Йерихон 3

Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) посочва израелската ракета Йерихон 3 като „междинна ракета с твърдо гориво, разработена и произведена от Израел, за да замени по-старите си балистични ракети Йерихон 2. За първи път тя беше тествана през 2008 г. и влезе на въоръжение през 2011 г.

Всъщност CSIS оценява, че въвеждането на Йерихон 3 вероятно означава, че по-старите Йерихон 2 се премахват постепенно. Тези по-нови ракети имат обсег между 4800 и 6500 километра. Системата е оборудвана с ядрена бойна глава от 750 килограма с мощност между 150 и 400 килотона. Ракетата разчита на инерционна система за насочване, свързана с радарно насочвана бойна глава за изключителна точност. Смята се, че ракетите са базирани в подземни пещери в Захария, югозападно от Тел Авив.

В момента иранските власти си играят с адския ядрен огън. Израел е подготвен и няма да се поколебае да се защити, дори ако това налага използването на ядрени оръжия. Както вече стана ясно, израелското ядрено възпиране далеч надхвърля всичко, което е налично в иранския арсенал. И това ще продължи да е така още дълги години.

Байдън пренасочи американската ядрена стратегия към нарастващия арсенал на Китай.

🇺🇸 Президентът на САЩ Джо Байдън одобри през март строго секретен ядрен стратегически план, който за първи път пренасочва възпиращата стратегия на Америка, съсредоточавайки я върху бързото разширяване на ядрения арсенал на Китай.

Промяната идва, тъй като Пентагонът вярва, че запасите на Китай ще започнат да съперничат по размер и разнообразие на тези на Съединените щати и Русия през следващото десетилетие.

Белият дом така и не обяви, че президентът е одобрил ревизираната стратегия, озаглавена „Ръководство за ядрена заетост“, която също наскоро се стреми да подготви Съединените щати за възможни координирани ядрени предизвикателства от Китай, Русия и Северна Корея. Документът, актуализиран на всеки четири години, е толкова строго секретен, че няма електронни копия, само малък брой хартиени копия, раздадени на няколко служители по националната сигурност и командири на Пентагона.

Но в неотдавнашни изказвания на двама висши служители на администрацията беше позволено да намекнат за промяната - във внимателно ограничени, единични изречения - преди по-подробно, некласифицирано известие до Конгреса, което се очаква преди Джо Байдън да напусне поста.

„Президентът наскоро издаде актуализирани насоки за работа с ядрени оръжия, за да отчете множество противници с ядрено оръжие“, заяви по-рано този месец Випин Наранг, ядрен стратег, който е служил в Пентагона, преди да се върне обратно в академичните среди. „И по-специално“, добави той, насоките за оръжията отчитат „значителното увеличение на размера и разнообразието“ на китайския ядрен арсенал.

През юни старшият директор на Съвета за национална сигурност за контрола на оръжията и неразпространението, Пранай Вади, също се позова на документа, първият, който проучва подробно дали Съединените щати са готови да отговорят на ядрени кризи, които избухват едновременно или последователно, с комбинация от ядрени и неядрени оръжия.

Новата стратегия, каза Вади, подчертава „необходимостта да се възпират Русия, Китай и Северна Корея едновременно“.

В миналото вероятността американските противници да могат да координират ядрени заплахи, за да надхитрят американския ядрен арсенал, изглеждаше малко вероятна, но възникващото партньорство между Русия и Китай и конвенционалните оръжия, които Северна Корея и Иран предоставят на Русия за войната в Украйна, коренно промениха мисленето на Вашингтон.

Русия и Китай вече провеждат съвместни военни учения. Разузнавателните агенции се опитват да установят дали Русия в замяна подпомага севернокорейските и иранските ракетни програми.

Новият документ е ярко напомняне, че всеки, който положи клетва на 20 януари догодина, ще се изправи пред променен и много по-нестабилен ядрен пейзаж от този, който съществуваше само преди три години. Президентът на Русия Владимир Путин многократно е заплашвал използването на ядрени оръжия срещу Украйна, включително по време на криза през октомври 2022 г., когато Джо Байдън и неговите помощници, преглеждайки прихванати разговори между висши руски командири, се страхуваха от вероятността от използване на ядрени оръжия може да нарасне до 50 процента или дори повече.

Американският президент, заедно с лидерите на Германия и Великобритания, накара Китай и Индия да направят публични изявления, че няма роля за използването на ядрени оръжия в Украйна, и кризата утихна, поне временно.

„Това беше важен момент“, отбеляза в интервю Ричард Н. Хаас, бивш високопоставен служител на Държавния департамент и Съвета за национална сигурност за няколко републикански президенти и почетен президент на Съвета за външни отношения. „Имаме работа с Русия, която е радикализирана - идеята, че ядрените оръжия няма да бъдат използвани в конвенционален конфликт, вече не е безопасно предположение.

Втората голяма промяна произтича от ядрените амбиции на Китай. Ядрената експанзия на страната върви с дори по-бързи темпове, отколкото американските служители на разузнаването очакваха преди две години, водени от решимостта на президента Си Дзинпин да отмени продължилата десетилетия стратегия за поддържане на „минимално възпиращо средство“, за да достигне или надхвърли размера на арсеналите на Вашингтон и Москва. Ядреният комплекс на Китай сега е най-бързо развиващият се в света.

Въпреки че бившият президент Доналд Тръмп уверено прогнозира, че севернокорейският лидер Ким Чен Ун ще предаде ядрените си оръжия след трите им лични срещи, се случи точно обратното - броят им сега е удвоен и Ким разполага с повече от 60 оръжия, според официални изчисления, и гориво за много повече.

Тази експанзия промени естеството на севернокорейското предизвикателство: когато страната притежаваше само шепа оръжия, тя можеше да бъде възпирана от противоракетна отбрана. Но неговият разширен арсенал бързо се доближава до размера на този на Пакистан и Израел и е достатъчно голям, за да може на теория да координира заплахи с Москва и Пекин.

Беше само въпрос на време преди фундаментално различната ядрена среда да започне да променя американските военни планове и стратегия, казват служители.

„Наша отговорност е да видим света такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто се надявахме или желаехме да бъде“, каза Наранг, напускайки Пентагона. „Възможно е един ден да погледнем назад и да видим този четвърт век след Студената война като ядрено прекъсване.“

Новото предизвикателство е „реалната възможност за сътрудничество и дори тайно споразумение между нашите ядрени въоръжени противници“, каза той.

Досега в президентската кампания новите предизвикателства пред американската ядрена стратегия не са били тема на дебат. Джо Байдън, който прекара голяма част от политическата си кариера като защитник на неразпространението на ядрени оръжия, никога не е говорил публично в подробности за това как реагира на предизвикателствата на възпирането на разрастващите се сили на Китай и Северна Корея. Нито вицепрезидентът Камала Харис, сега кандидат на Демократическата партия.

На последната си пресконференция през юли, само дни преди да обяви, че повече няма да се бори за номинацията на Демократическата партия за втори мандат, Байдън призна, че е възприел политика на търсене на начини за намеса в по-широкото китайско-руско партньорство.

„Да, правя го, но не съм готов да говоря публично за подробности“, каза той, но не спомена - и не беше попитан - как това партньорство променя американската ядрена стратегия.

След президентството на Хари Труман тази стратегия беше изключително фокусирана върху арсенала на Кремъл. Новите насоки на Байдън показват колко бързо това се променя.

Китай беше споменат в последните ядрени насоки, издадени в края на администрацията на Тръмп, според некласифициран отчет, предоставен на Конгреса през 2020 г. Но това беше преди обхватът на амбициите на Си Дзинпин да бъде разбран напълно.

Стратегията на Байдън изостря този фокус, за да отрази оценките на Пентагона, че ядрените бойни глави на Китай ще се разширят до 1000 до 2030 г. и 1500 до 2035 г., което е приблизително броят, с който Съединените щати и Русия разполагат сега. Всъщност сега Пекин изглежда изпреварва този график, казват служители, и е започнал да зарежда ядрени ракети в нови силози, които бяха забелязани за първи път от търговски сателити преди три години.

Съществува и друго притеснение относно Пекин, който прекрати краткотрайно споразумение със Съединените щати за подобряване на ядрената безопасност и сигурност, включващо взаимни предупреждения за предстоящи ракетни тестове или създаването на горещи линии или други средства за комуникация, гарантиращи че инцидентите и авариите няма да прераснат в ядрени сблъсъци.

Една дискусия между двете страни се проведе в края на миналата есен, точно преди Байдън и Си Дзинпин да се срещнат в Калифорния, където се опитаха да поправят отношенията между двете страни. Те се позоваха на тези преговори в съвместно изявление, но по това време китайците вече бяха намекнали, че не се интересуват от по-нататъшни дискусии, и по-рано това лято заявиха, че разговорите са приключили. Те цитираха като причина американската продажба на оръжия на Тайван, които са били в ход много преди да започнат разговорите за ядрена безопасност.

Малори Стюарт, помощник секретар по контрола на въоръженията, възпирането и стабилността в Държавния департамент, отбеляза в интервю, че китайското правителство „активно ни пречи да водим разговори за рисковете“.

Вместо това, каза тя, Пекин „изглежда изважда страница от книгата на Русия, че докато не се справим с напрежението и предизвикателствата в нашите двустранни отношения, те ще изберат да не продължат разговорите за контрол и неразпространение на оръжията и намаляване на риска“.

Тя твърди, че е в интерес на Китай „да предотврати тези рискове от грешни изчисления и неразбиране“.

САЩ и Япония ще проведат разговори на високо равнище за ядреното възпиране

🇯🇵🤝🇺🇸 Министрите на външните работи и на отбраната на Япония и Съединените щати ще проведат разговори за сигурността на 28 юли, които за първи път ще обхванат "разширеното възпиране“ - термин, с който се описва ангажиментът на САЩ да използват ядрените си сили за възпиране на нападения срещу съюзници, предаде Ройтерс.

Въпреки че Токио и Вашингтон са обсъждали въпроса на по-ниски нива преди, разговорите ще повдигнат тема, която е чувствителна в Япония, която настоява за неразпространение на ядрените оръжия и е единствената страна, която е претърпяла атака с атомна бомба, отбелязва Ройтерс.

През април Вашингтон и Токио обявиха историческо подобрение на американско-японския съюз, подписан за първи път през 1951 г., като съюзниците се стремят да възпрат това, което виждат като нарастващи регионални заплахи от Китай, Русия и Северна Корея.

„Пред нарастващите безпрецедентни заплахи в региона, Съединените щати и Япония ще демонстрират отговорно как ще се противопоставим и ще гарантираме не само отбраната на Япония, но и приноса ни към регионалната сигурност“, заяви помощник-държавният секретар на САЩ за Източна Азия и Тихоокеанския регион Даниел Критенбринк преди разговорите, които ще се състоят в Япония.

„Ангажиментите ни по договорите за сигурност към японските ни съюзници са железни и ние сме решени да използваме всички средства, които са на разположение на Америка, включително ядрени, за да сме сигурни, че ще изпълним тези ангажименти“, каза американският дипломат.