НАТО започна годишното си учение за ядрено възпиране Steadfast Noon 25

🇺🇸 НАТО започна годишното си учение за ядрено възпиране Steadfast Noon 25, което включва 70 самолета и близо 2000 души личен състав от 14 съюзнически държави, потвърди алиансът тази седмица.

Дълго планираното учение, което се провежда от 13 до 24 октомври, е част от редовните усилия на НАТО за валидиране на ядрената си позиция и готовността на съвместните сили.

Учението не включва живи ядрени оръжия, а официални лица на НАТО подчертаха, че то не е свързано с настоящите геополитически развития.

Според официалните изявления на НАТО от минали години, Steadfast Noon се фокусира върху обучението на екипажите на двукапацитетни самолети (DCA) и поддържащия персонал в сценарии за конвенционални и ядрени мисии, за да се осигури оперативна достоверност и сплотеност на алианса.

Учението включва двукапацитетни самолети – изтребители, конфигурирани да носят ядрени товари – както и поддържащи платформи за наблюдение, зареждане с гориво и командване и контрол. Според публичната позиция на НАТО, споделянето на ядрени оръжия и участието на съюзниците в учения за възпиране спомагат за поддържането на прозрачност и предсказуемост, особено в периоди на повишено стратегическо напрежение.

Steadfast Noon обикновено се домакинства от една или повече държави-членки с инфраструктура, поддържаща споразуменията за споделяне на ядрени оръжия на алианса. Изданието за 2025 г. следва този модел, въпреки че НАТО не е оповестило публично основните оперативни бази.

Учението идва на фона на продължаващите опасения относно ядреното сигнализиране в Европа и Азия. Въпреки това НАТО отново подчерта, че ядрената му позиция остава отбранителна по характер, насочена към запазване на мира и възпиране на агресията. Алиансът последователно заявява, че целта му е свят без ядрени оръжия, но докато такива оръжия съществуват, НАТО ще остане ядрен алианс.

САЩ поддържат предно разположено ядрено присъствие в Европа по двустранни споразумения с няколко съюзници, докато по-широката политика на НАТО включва както стратегически ядрени сили, така и способности, базирани на театъра. Ядрената политика на алианса се ръководи от консенсус и се укрепва чрез учения като Steadfast Noon, които са предназначени да гарантират, че съюзническите сили могат да оперират в координирана, сигурна и достоверна ядрена командна структура, ако възпирането се провали.

Докато изданието на Steadfast Noon за 2025 г. продължава, НАТО продължава да подчертава, че прозрачността и редовните учения са ключови за поддържането на стратегическа стабилност.

Франция и Великобритания подписаха декларация за ядрено възпиране.

🇬🇧🤝🇫🇷 На 10 юли 2025 г. Франция и Великобритания подписаха съвместна декларация за ядрено възпиране на фона на значителни стратегически промени в Европа. Според вестник Liberation документът отбелязва нов етап в сътрудничеството между двете единствени ядрени сили на континента, като се посочва, че „няма екстремна заплаха за Европа, която да не предизвика съвместен отговор“. Тази умишлено обща формулировка предполага потенциална координация на френските и британските ядрени сили в случай на сериозна заплаха, като същевременно се запазват техните доктрини за стратегическа независимост.

През 2025 г. Великобритания поддържа морски ядрен арсенал, състоящ се от четири подводници с балистични ракети от клас Vanguard, всяка от които е оборудвана с ракети Trident II D5, доставени от САЩ. Около 120 бойни глави са оперативно разгърнати от общо около 225. Политиката на Обединеното кралство се основава на модела за непрекъснато морско възпиране (CASD), гарантиращ, че поне една подводница е винаги на патрул, готова да осигури надеждна способност за втори удар. Франция, от своя страна, поддържа политика на стриктна достатъчност с два ядрени компонента. Морският компонент включва четири подводници от клас Le Triomphant, въоръжени с балистични ракети M51. Въздушният компонент разчита на изтребители Rafale, оборудвани с ядрени ракети с въздушно изстрелване ASMP-A, разположени както на сухопътни бази, така и на самолетоносача Charles de Gaulle. Франция притежава около 290 ядрени бойни глави, от които около 280 са оперативно разгърнати. И двете страни запазват пълен национален контрол над своите арсенали, без споразумения за двоен ключ. Обединеното кралство участва в Групата за ядрено планиране на НАТО, за разлика от Франция, която поддържа стриктна стратегическа автономия.

Новата декларация се основава на логиката на изявлението от Чекърс от 1995 г., което вече призна взаимозависимостта на жизнените интереси на двете ядрени държави. Декларацията от 2025 г. обаче отива по-далеч, като изрично споменава потенциалната координация на ядрените сили в отговор на екстремна заплаха за Европа. Въпреки че точният характер на такъв отговор не е подробно описан, основното послание е ясно: ядреното възпиране се счита за жизнеспособна опция в случай на голяма криза. Това развитие е в съответствие с речта на Еманюел Макрон в Военния колеж през 2020 г., където той заяви, че жизнените интереси на Франция вече имат европейско измерение.

Понятието „екстремна заплаха“ е умишлено оставено неясно, подобно на „жизнен интерес“, за да се запази стратегическата неопределеност. То се отнася до сценарий на опасност за колективната европейска сигурност, без да се посочват конкретни примери като руска инвазия в балтийските държави. Целта е да се остави на френските и британските лидери да преценят тежестта на дадена ситуация, като се подчертае, че доктрината за възпиране остава строго отбранителна по природа.

Създадената по силата на споразумението от 10 юли съвместна група за ядрена сигурност няма за цел да интегрира оперативното планиране на двете сили, както прави Групата за ядрено планиране на НАТО. Тя е по-скоро платформа за стратегически диалог, позволяваща политическа координация и, в случай на криза, синхронизиране на позициите за възпиране. Споразумението от юли не променя фундаменталната независимост на ядрените сили на всяка страна, но открива ново ниво на координация, разширявайки възможностите и усложнявайки стратегическите изчисления на противника.

Идеята за разширяване на френското ядрено възпиране в полза на Европа не е нова. Още през 60-те години Жорж Помпиду призна нейната стратегическа стойност. Концепцията беше стана официална през 1974 г. на срещата на върха на НАТО в Отава, където Алиансът призна приноса на френските ядрени сили за колективната сигурност. Доктрината за възпиране на Франция се основава на три стълба: сигурност, автономия и суверенитет. Тя включва способността да се действа независимо, без разчитане на съюзници, и да се осигури национално оцеляване чрез надеждна и автономна позиция.

Настоящият геополитически контекст, оформен от войната в Украйна и липсата на сигурност около ангажиментите на САЩ в Европа, увеличи спешността на разработването на европейска рамка за възпиране. От 2017 г. Еманюел Макрон призовава за европейска стратегическа автономия, но този призив имаше ограничен отзвук. Възможността за преизбиране на Доналд Тръмп и продължаващите руски заплахи направиха няколко европейски партньори по-възприемчиви към това предложение.

Въпреки това бъдещето на френско-британското сътрудничество зависи от изграждането на политически пакт, основан на взаимно доверие. Това не предполага споделяне на ядрената командна власт, а по-скоро изследване на спектър от възможности, от съвместни учения и оперативна подкрепа до потенциално разполагане на френски самолети с ядрен капацитет в трети държави. Достоверността на подобни гаранции ще зависи и от политическата стабилност във Франция, тъй като някои партии изразиха противопоставяне на разширяването на дефиницията за жизнените интереси на Франция, за да обхване Европа.

При липсата на такъв пакт съществува риск от ядрено разпространение на континента. Войната в Украйна показа как ядреното възпиране може да се използва като инструмент за сплашване, и някои европейски държави биха могли да бъдат изкушени да развият свои собствени способности, ако вече не считат съществуващите гаранции за достатъчни. В този контекст максимата на френския стратег генерал Люсиен Поарие, че „атомът прави човека мъдър“, придобива двусмислено значение, колебаейки се между стратегическа стабилност и риска от ескалация.

И накрая, адекватността на стриктната позиция на Франция за ядрена достатъчност е обект на подновена дискусия. Въпреки че увеличаването на броя на бойните глави не се изключва, същността на френското възпиране остава същата: не да доминира и принуждава, а да поддържа способността да нанесе неприемливи щети в отговор на всяка агресия. Тази позиция трябва да се разглежда в по-широката рамка на европейската отбрана, в свят, в който заплахите са все по-хибридни, цифрови, морски и космически, и където стабилността зависи не толкова от конвенционални способности, колкото и от обществената устойчивост.

Rockwell Collins получи договор за софтуерна поддръжка на самолета E-6B Mercury от ВМС на САЩ

🇺🇸 Rockwell Collins спечели конкурс за договор на стойност 16,6 милиона долара за поддръжка на жизнения цикъл на софтуера и киберсигурността на E-6B Mercury, въздушния команден център в експлоатация от ВМС на САЩ.

Поръчката, която беше издадена по вече договорено основно споразумение, беше официално оповестена от Министерството на отбраната и се очаква да бъде изпълнена до юни 2026 година.

E-6B е въздушен команден пост и платформа за стратегическа комуникация, осигуряваща надеждно, издръжливо и сигурно въздушно ядрено командване, контрол и комуникации (NC3) за президента на САЩ, министъра на отбраната и стратегическото командване. Самолетът поддържа както мисията TACAMO (Take Charge and Move Out), така и мисията Looking Glass, включваща възможността за пускане на междуконтинентални балистични ракети от силози, разположени на сушата, с бордовата система за въздушен контрол на изстрелванията.

Компанията ще проведе основната част от своята работа в Ричардсън, Тексас, като допълнителни задачи ще бъдат проведени във военновъздушна база Тинкър, Оклахома и военноморска авиобаза Патуксент Ривър, Мериленд. Финансиране за операции и поддръжка в размер на 5 288 092 долара беше отпуснато при сключване на договора. Срокът за изразходване на средствата изтича в края на текущата фискална година.

E-6B Mercury на Boeing продължава да играе ключова роля в ядреното командване и контролна инфраструктура на Съединените щати. Договорът за поддръжка гарантира, че надеждността на софтуера и защитата от кибератаки остават на необходимото ниво за тази платформа с висока отговорност, която трябва да поддържа оперативна готовност при всякакви условия.

Rockwell Collins, един от основните доставчици на авионика и защитени комуникационни системи за американските военни, ще предостави техническа експертиза за поддържане на работата на софтуера на самолета и неговата устойчивост срещу съвременните киберзаплахи.

В бъдеще ВМС планират да прехвърлят мисията TACAMO към флотилия от самолети E-130J на Lockheed Martin, с което ще освободят E-6B от една от двете му мисии. Докато този преход не бъде завършен, E-6B остава ключов стълб в архитектурата на въздушното ядрено командване и контрол на Министерството на отбраната на САЩ.

САЩ демонстрират способности за ответен ядрен удар в учението Giant Pace 25-1.

🇺🇸✈️ 625-та стратегическа оперативна ескадрила, базирана във военновъздушна база Оффатт, щата Небраска, играе ключова роля в поддържането на капацитета за ядрено възпиране на Съединените щати, гарантирайки, че президентът може да командва и контролира надеждно междуконтиненталните балистични ракети (ICBM), ключов елемент в националната отбрана.

„По-специално, 625-та ескадрила разработва и валидира инструкциите за насочване на тези ракети, гарантирайки тяхната точност и ефективност, ако някога бъде извикана“, разказва майор Джейсън Гътнер, помощник-директор по операциите. „Освен това, осигурява висококвалифициран персонал и специализирано оборудване за системата за управление на изстрелването във въздуха (ALCS).“

ALCS, управлявана на борда на самолет Boeing E-6B Mercury на ВМС на САЩ, осигурява алтернативно средство за изстрелване на ICBM в случай, че наземните командни центрове са компрометирани. Гутнер обясни, че системата гарантира оцеляването на ядреното командване и контрол дори при възникването на неочаквани заплахи.

Два пъти годишно ескадрилата провежда тестове на ALCS чрез симулирани електронни пускове на Minuteman, последния от които беше обозначен като Giant Pace 25-1 и се проведе на 9 април 2025 г. във въздушната база Оффатт. Симулираните тестове са много сложни и отнемат до пет години за планиране, което изисква координация между множество военни части.

576-та ескадрила за летателни изпитания и 377-ма група за тестове и оценка, базирани в базата на космическите сили Ванденберг, Калифорния, ръководят тези усилия по планиране. Подкрепата се осигурява от Глобалното ударно командване и Центъра за ядрени оръжия на ВВС на САЩ и личен състав от 90-то ракетно крило, базирано във въздушна база Уорън.

„SELM е възможност да подложим на изпитание нашето обучение и да завъртим ключовете за истински пуск. Въпреки че пусковете са симулирани, всеки процес и процедура до този момент се изпълняват и тестват“, обясни капитан Тони МакКоуън, ALCS оператор към 625-та ескадрила.

Изпитанията започват в едно от шестте съоръжения за изстрелване и двата центъра за контрол на изстрелване, оценявайки надеждността на кабелите, комуникациите и механичните инструменти в процеса на заповед за изстрелване на ракети. За да поддържат готовността си, летците преминават ежемесечно обучение и стриктна поддръжка на системата.

„Ние гарантираме, че операторите са опитни и подготвени за незабавни действия с провеждането на ежемесечно обучение за оръжейната система. Освен това, за да гарантираме оперативната цялост на системата, извършваме рутинни изпитания на комуникационните връзки както с ракетите, така и с наземните екипажи“, изтъкна майор Ана Лебенс, командир на полета за обучение и оценка.

Устройството валидира възможностите на системата чрез годишно изстрелване на ракети от базата на космическите сили Ванденберг. „Мъжете и жените от 625-а стратегическа оперативна ескадрила демонстрират несравнима техническа експертиза и страст към нашите критични мисии“, подчерта командирът на ескадрила подполковник Чад Редуайн.

Капитан Райън Сондърс, инженер по тестове и анализи, ръководи частта от теста във въздуха, като ръководи командването и радиопроверката, координацията на екипажа и изпълнението на командата за изстрелване. „Балансирането на сценария и генерирането на команди, докато водите боен екип от девет души при изпълнението на теста, винаги е предизвикателство“, призна Сондърс.

Други ключови роли на ALCS включват мениджър на писта, контролиращ траекторията на полета, събирач на данни и оператор на наземни комуникации. „Важно е да се гарантира, че самолетът и тестовата среда са настроени правилно, така че операторите на ALCS да могат ефективно да изпращат команди за отключване и изстрелване в определените моменти“, добави той.

Капитан Кори Силвестър, ALCS оператор, подчерта сложността и важността на теста. „Да гледаш как нашите наземни екипажи за изстрелване изпълняват тази единствена по рода си операция е сюрреалистично изживяване“, каза той. „Шансът да го видя от платформата за изстрелване във въздуха ми позволява да оценя допълнително страхотните възможности на тази оръжейна система.“

Сондърс също така отбеляза важното сътрудничество с ВМС на САЩ, които предоставят самолети E-6B за мисията. „Необходимо е много планиране и координация на мисията, за да се гарантира, че самолетът е определен за теста и може да излети с подходящото оборудване“, каза той.

Ясната комуникация между военновъздушните и военноморските сили е от решаващо значение за крайния успех на изпитанието и за демонстриране на надеждността на способността на страната да изстрелва ядрени междуконтинентални балистични ракети. „Чрез непоколебимия си ангажимент те играят жизненоважна роля в поддържането на националната сигурност и стратегическото възпиране“, обобщи Редуайн.

„Иран си играе с адския огън.“ Какво е известно за израелския ядрен арсенал?

🇮🇱 Ядреният арсенал на Израел, въпреки че никога не е бил потвърден официално, се смята за сериозен, с приблизително 90 бойни глави и усъвършенствани системи за доставка, като например ракетата Йерихон 3.

Този арсенал формира гръбнака на стратегията за ядрено възпиране на Израел, предназначена да предотврати екзистенциални заплахи срещу държавата.

С обхват до около 6500 километра и мощност до 400 килотона, ракетите Йерихон 3 подчертават способността на Израел да отговори решително на всяка екзистенциална заплаха, включително от отдалечени противници като Иран.

На фона на продължаващото регионално напрежение, ядреното възпиране на Израел остава важен фактор в стратегията му за национална сигурност.

Притежанието на арсенал от ядрени оръжия от страна на Израел шеговито е наричано най-лошо пазената тайна в Близкия изток. На фона на перспективите за голяма регионална война е важно да разберем с какъв вид арсенал разполагат израелците. Знаем, че израелската армия притежава набор от ядрени оръжия с различни мощности и сложност - включително страховитата неутронна бомба.

Основавайки се на идеята „Никога повече“, израелската армия изгради страховита сила, която е способна да спре още един Холокост да сполети еврейския народ. Ядрените оръжия са ключов елемент, който допринася за тази цел.

Израелците се оказват в многопластова война срещу Иран и неговите прокси сили в региона, сред които ливанската групировка Хизбула, палестинската Хамас, йеменските бунтовници хуси и редица шиитски милиции от Сирия, Ирак, Афганистан и Пакистан.

Израел разполага със сложна, многослойна мрежа за противоракетна отбрана, която защитава добре срещу конвенционални удари. Но тези защити не могат да спрат ядрени атаки или актове на ядрен тероризъм. Най-доброто, на което Израел може да се надява е, че разполагайки с такъв здрав и усъвършенстван арсенал, те могат да заплашат дори далечен Иран с пълно унищожение като форма на възпиране.

С оръжия, които могат да бъдат изстреляни от наземно базирани установки, изтребители или флотилия от хибридни дизелово-електрически подводници от клас Dolphin, израелските ядрени способности са огромни. Без значение какво се случва с малката държава в конфликт, тя винаги ще запази способността да унищожи страната, която се осмели да я нападне.

Според Arms Control Today израелската армия разполага с приблизително 90 ядрени бойни глави – въпреки че програмата е забулена в тайна, така че истинският брой може да е по-висок.

Според New York Times ракета, изстреляна от Хамас по време на терористичните атаки срещу Израел на 7 октомври, е ударила авиобазата Сдот Миха близо до Бейт Шемеш, където се смята, че са били разположени 25-50 ракетни установки Йерихон. Повечето оценки смятат, че ракетите на Хамас са паднали в периферията на базата и никога не са застрашавали ядрените оръжия там.

Все пак това показва, че дори враговете на Израел като Хамас и Хизбула, които по своята същност са въоръжени формирования извън контрола на държавата, осъзнават опасностите, които представлява ядреното възпиране на Израел както за тях, така и за техните ирански господари.

Йерихон 3

Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) посочва израелската ракета Йерихон 3 като „междинна ракета с твърдо гориво, разработена и произведена от Израел, за да замени по-старите си балистични ракети Йерихон 2. За първи път тя беше тествана през 2008 г. и влезе на въоръжение през 2011 г.

Всъщност CSIS оценява, че въвеждането на Йерихон 3 вероятно означава, че по-старите Йерихон 2 се премахват постепенно. Тези по-нови ракети имат обсег между 4800 и 6500 километра. Системата е оборудвана с ядрена бойна глава от 750 килограма с мощност между 150 и 400 килотона. Ракетата разчита на инерционна система за насочване, свързана с радарно насочвана бойна глава за изключителна точност. Смята се, че ракетите са базирани в подземни пещери в Захария, югозападно от Тел Авив.

В момента иранските власти си играят с адския ядрен огън. Израел е подготвен и няма да се поколебае да се защити, дори ако това налага използването на ядрени оръжия. Както вече стана ясно, израелското ядрено възпиране далеч надхвърля всичко, което е налично в иранския арсенал. И това ще продължи да е така още дълги години.

Байдън пренасочи американската ядрена стратегия към нарастващия арсенал на Китай.

🇺🇸 Президентът на САЩ Джо Байдън одобри през март строго секретен ядрен стратегически план, който за първи път пренасочва възпиращата стратегия на Америка, съсредоточавайки я върху бързото разширяване на ядрения арсенал на Китай.

Промяната идва, тъй като Пентагонът вярва, че запасите на Китай ще започнат да съперничат по размер и разнообразие на тези на Съединените щати и Русия през следващото десетилетие.

Белият дом така и не обяви, че президентът е одобрил ревизираната стратегия, озаглавена „Ръководство за ядрена заетост“, която също наскоро се стреми да подготви Съединените щати за възможни координирани ядрени предизвикателства от Китай, Русия и Северна Корея. Документът, актуализиран на всеки четири години, е толкова строго секретен, че няма електронни копия, само малък брой хартиени копия, раздадени на няколко служители по националната сигурност и командири на Пентагона.

Но в неотдавнашни изказвания на двама висши служители на администрацията беше позволено да намекнат за промяната - във внимателно ограничени, единични изречения - преди по-подробно, некласифицирано известие до Конгреса, което се очаква преди Джо Байдън да напусне поста.

„Президентът наскоро издаде актуализирани насоки за работа с ядрени оръжия, за да отчете множество противници с ядрено оръжие“, заяви по-рано този месец Випин Наранг, ядрен стратег, който е служил в Пентагона, преди да се върне обратно в академичните среди. „И по-специално“, добави той, насоките за оръжията отчитат „значителното увеличение на размера и разнообразието“ на китайския ядрен арсенал.

През юни старшият директор на Съвета за национална сигурност за контрола на оръжията и неразпространението, Пранай Вади, също се позова на документа, първият, който проучва подробно дали Съединените щати са готови да отговорят на ядрени кризи, които избухват едновременно или последователно, с комбинация от ядрени и неядрени оръжия.

Новата стратегия, каза Вади, подчертава „необходимостта да се възпират Русия, Китай и Северна Корея едновременно“.

В миналото вероятността американските противници да могат да координират ядрени заплахи, за да надхитрят американския ядрен арсенал, изглеждаше малко вероятна, но възникващото партньорство между Русия и Китай и конвенционалните оръжия, които Северна Корея и Иран предоставят на Русия за войната в Украйна, коренно промениха мисленето на Вашингтон.

Русия и Китай вече провеждат съвместни военни учения. Разузнавателните агенции се опитват да установят дали Русия в замяна подпомага севернокорейските и иранските ракетни програми.

Новият документ е ярко напомняне, че всеки, който положи клетва на 20 януари догодина, ще се изправи пред променен и много по-нестабилен ядрен пейзаж от този, който съществуваше само преди три години. Президентът на Русия Владимир Путин многократно е заплашвал използването на ядрени оръжия срещу Украйна, включително по време на криза през октомври 2022 г., когато Джо Байдън и неговите помощници, преглеждайки прихванати разговори между висши руски командири, се страхуваха от вероятността от използване на ядрени оръжия може да нарасне до 50 процента или дори повече.

Американският президент, заедно с лидерите на Германия и Великобритания, накара Китай и Индия да направят публични изявления, че няма роля за използването на ядрени оръжия в Украйна, и кризата утихна, поне временно.

„Това беше важен момент“, отбеляза в интервю Ричард Н. Хаас, бивш високопоставен служител на Държавния департамент и Съвета за национална сигурност за няколко републикански президенти и почетен президент на Съвета за външни отношения. „Имаме работа с Русия, която е радикализирана - идеята, че ядрените оръжия няма да бъдат използвани в конвенционален конфликт, вече не е безопасно предположение.

Втората голяма промяна произтича от ядрените амбиции на Китай. Ядрената експанзия на страната върви с дори по-бързи темпове, отколкото американските служители на разузнаването очакваха преди две години, водени от решимостта на президента Си Дзинпин да отмени продължилата десетилетия стратегия за поддържане на „минимално възпиращо средство“, за да достигне или надхвърли размера на арсеналите на Вашингтон и Москва. Ядреният комплекс на Китай сега е най-бързо развиващият се в света.

Въпреки че бившият президент Доналд Тръмп уверено прогнозира, че севернокорейският лидер Ким Чен Ун ще предаде ядрените си оръжия след трите им лични срещи, се случи точно обратното - броят им сега е удвоен и Ким разполага с повече от 60 оръжия, според официални изчисления, и гориво за много повече.

Тази експанзия промени естеството на севернокорейското предизвикателство: когато страната притежаваше само шепа оръжия, тя можеше да бъде възпирана от противоракетна отбрана. Но неговият разширен арсенал бързо се доближава до размера на този на Пакистан и Израел и е достатъчно голям, за да може на теория да координира заплахи с Москва и Пекин.

Беше само въпрос на време преди фундаментално различната ядрена среда да започне да променя американските военни планове и стратегия, казват служители.

„Наша отговорност е да видим света такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто се надявахме или желаехме да бъде“, каза Наранг, напускайки Пентагона. „Възможно е един ден да погледнем назад и да видим този четвърт век след Студената война като ядрено прекъсване.“

Новото предизвикателство е „реалната възможност за сътрудничество и дори тайно споразумение между нашите ядрени въоръжени противници“, каза той.

Досега в президентската кампания новите предизвикателства пред американската ядрена стратегия не са били тема на дебат. Джо Байдън, който прекара голяма част от политическата си кариера като защитник на неразпространението на ядрени оръжия, никога не е говорил публично в подробности за това как реагира на предизвикателствата на възпирането на разрастващите се сили на Китай и Северна Корея. Нито вицепрезидентът Камала Харис, сега кандидат на Демократическата партия.

На последната си пресконференция през юли, само дни преди да обяви, че повече няма да се бори за номинацията на Демократическата партия за втори мандат, Байдън призна, че е възприел политика на търсене на начини за намеса в по-широкото китайско-руско партньорство.

„Да, правя го, но не съм готов да говоря публично за подробности“, каза той, но не спомена - и не беше попитан - как това партньорство променя американската ядрена стратегия.

След президентството на Хари Труман тази стратегия беше изключително фокусирана върху арсенала на Кремъл. Новите насоки на Байдън показват колко бързо това се променя.

Китай беше споменат в последните ядрени насоки, издадени в края на администрацията на Тръмп, според некласифициран отчет, предоставен на Конгреса през 2020 г. Но това беше преди обхватът на амбициите на Си Дзинпин да бъде разбран напълно.

Стратегията на Байдън изостря този фокус, за да отрази оценките на Пентагона, че ядрените бойни глави на Китай ще се разширят до 1000 до 2030 г. и 1500 до 2035 г., което е приблизително броят, с който Съединените щати и Русия разполагат сега. Всъщност сега Пекин изглежда изпреварва този график, казват служители, и е започнал да зарежда ядрени ракети в нови силози, които бяха забелязани за първи път от търговски сателити преди три години.

Съществува и друго притеснение относно Пекин, който прекрати краткотрайно споразумение със Съединените щати за подобряване на ядрената безопасност и сигурност, включващо взаимни предупреждения за предстоящи ракетни тестове или създаването на горещи линии или други средства за комуникация, гарантиращи че инцидентите и авариите няма да прераснат в ядрени сблъсъци.

Една дискусия между двете страни се проведе в края на миналата есен, точно преди Байдън и Си Дзинпин да се срещнат в Калифорния, където се опитаха да поправят отношенията между двете страни. Те се позоваха на тези преговори в съвместно изявление, но по това време китайците вече бяха намекнали, че не се интересуват от по-нататъшни дискусии, и по-рано това лято заявиха, че разговорите са приключили. Те цитираха като причина американската продажба на оръжия на Тайван, които са били в ход много преди да започнат разговорите за ядрена безопасност.

Малори Стюарт, помощник секретар по контрола на въоръженията, възпирането и стабилността в Държавния департамент, отбеляза в интервю, че китайското правителство „активно ни пречи да водим разговори за рисковете“.

Вместо това, каза тя, Пекин „изглежда изважда страница от книгата на Русия, че докато не се справим с напрежението и предизвикателствата в нашите двустранни отношения, те ще изберат да не продължат разговорите за контрол и неразпространение на оръжията и намаляване на риска“.

Тя твърди, че е в интерес на Китай „да предотврати тези рискове от грешни изчисления и неразбиране“.

САЩ и Япония ще проведат разговори на високо равнище за ядреното възпиране

🇯🇵🤝🇺🇸 Министрите на външните работи и на отбраната на Япония и Съединените щати ще проведат разговори за сигурността на 28 юли, които за първи път ще обхванат "разширеното възпиране“ - термин, с който се описва ангажиментът на САЩ да използват ядрените си сили за възпиране на нападения срещу съюзници, предаде Ройтерс.

Въпреки че Токио и Вашингтон са обсъждали въпроса на по-ниски нива преди, разговорите ще повдигнат тема, която е чувствителна в Япония, която настоява за неразпространение на ядрените оръжия и е единствената страна, която е претърпяла атака с атомна бомба, отбелязва Ройтерс.

През април Вашингтон и Токио обявиха историческо подобрение на американско-японския съюз, подписан за първи път през 1951 г., като съюзниците се стремят да възпрат това, което виждат като нарастващи регионални заплахи от Китай, Русия и Северна Корея.

„Пред нарастващите безпрецедентни заплахи в региона, Съединените щати и Япония ще демонстрират отговорно как ще се противопоставим и ще гарантираме не само отбраната на Япония, но и приноса ни към регионалната сигурност“, заяви помощник-държавният секретар на САЩ за Източна Азия и Тихоокеанския регион Даниел Критенбринк преди разговорите, които ще се състоят в Япония.

„Ангажиментите ни по договорите за сигурност към японските ни съюзници са железни и ние сме решени да използваме всички средства, които са на разположение на Америка, включително ядрени, за да сме сигурни, че ще изпълним тези ангажименти“, каза американският дипломат.