F-35B се разби в базата Мирамар край Сан Диего, пилотът катапултира

🇺🇸✈️ Изтребител F-35B Lightning II от Корпуса на морската пехота на САЩ се разби на 31 юли, около 10:00 ч. местно време, на територията на авиобаза „Мирамар“ в Сан Диего, Калифорния. Пилотът успя да катапултира без да получи сериозни наранявания.

Служител на базата потвърди инцидента със стандартната за военния протокол отговор: „Можем да потвърдим произшествие от „Клас А“ с участието на F-35B на Морската пехота в района на авиобаза „Мирамар“. Пилотът катапултира и беше открит.“ Причината за инцидента все още не се съобщава.

Кадри от хеликоптер на местната телевизия KNSD показват разпадането на машината на поне две части сред опожарен участък с размерите на футболно игрище. Пожарът избухна източно от пистите на базата – край кръстовището на пътищата „Киърни Вила“ и „Джонсън“, в поле северно от магистрала SR-52. Гъст черен дим се виждаше от километри над района Кърни Меса и северните квартали на Сан Диего. Спешни екипи на базата и пожарната служба на града работиха на място през по-голямата част от сутринта.

На борда е имало само един пилот, което изключва наличието на втори летец по време на учебния полет. Няма сведения за пострадали на земята, а цивилните съоръжения около базата не са засегнати от удара. Официалният израз „в района на базата“ оставя отворен въпроса дали инцидентът е станал в границите на летището, или в непосредствена близост извън тях. Кадрите от въздуха и ориентирите обаче сигурно позиционират останките на самата територия на „Мирамар“. Част от местните медии определиха мястото като зона до пътеката за рулиране, а други – като открито поле на неколкостотин метра от нея. Засега не е направено официално уточнение по този въпрос.

Обозначението „Клас А“ не е оценка за тежест на катастрофата, а конкретен счетоводен праг. Пентагонът класифицира така всеки инцидент, свързан със загинал, трайна нетрудоспособност или щети за над 2,5 млн долара. При машина със средна единична цена (когато е готова за полет) от около 109 млн долара за производствени партиди 15–17, всяка пълна загуба автоматично попада в тази категория.

F-35B е и най-скъпият от трите варианта в програмата:

• F-35A (за Военновъздушните сили) струва около 82,5 млн долара;
• F-35C (палубната версия) е около 102,1 млн долара;
• F-35B (за Морската пехота) е най-скъпият поради специфичната си конструкция.

Разликата в цената идва от подемната система. F-35B е вариант за скъсено излитане и вертикално кацане: вал от главния двигател задвижва подемен вентилатор зад пилотската кабина, а изходната дюза се завърта надолу. Поради тази сложна система машината носи по-малко гориво и боен товар в сравнение с другите две версии. Тя обаче може да действа от десантни кораби и импровизирани площадки, което я превръща в основния изтребител на Морската пехота за експедиционни операции. Тъкмо тази конструктивна сложност е причината F-35B традиционно да изостава по показатели за техническа изправност според докладите на надзорните органи.

Военновъздушна база „Мирамар“ е дом на 3-то авиокрило на Морската пехота – най-голямото авиационно съединение на Корпуса по Западното крайбрежие. Тя премина от Военноморските сили към Морската пехота в края на 90-те години, след като известната Школа за оръжейна подготовка на изтребителната авиация („Топ Гън“) беше преместена в Невада. Днес базираната там 11-а авиационна група обединява:

• две ескадрили с F-35C;
• две ескадрили с F/A-18 Hornet;
• една тренировъчна ескадрила с F-35B;
• една ескадрила със самолети-цистерни KC-130J;
• спомагателни части.

Медиите свързаха разбилия се самолет именно с 11-а авиационна група, макар да не посочиха конкретна ескадрила. Единствената част в „Мирамар“, която лети на F-35B, е 502-ра учебна изтребително-щурмова ескадрила (VMFAT-502), подготвяща новите пилоти за този вариант. Принадлежността на машината обаче все още не е официално потвърдена и не бива да се приема за даденост, докато Корпусът не я назове.

„Мирамар“ се намира в средата на гъсто застроен градски район. Пистите ѝ граничат с кварталите Кърни Меса, Мира Меса и Юнивърсити Сити, а под глисадите за кацане минават две междущатски магистрали, жилищни улици и търговски паркове.

Най-тежкото произшествие в новата история на базата се разиграва именно там: на 8 декември 2008 г. F/A-18D от тренировъчна ескадрила губи и двата си двигателя при захода за кацане и се рухва върху две къщи в Юнивърсити Сити. Загиват четирима души от едно семейство, сред които две малки деца. Пилотът съумява да катапултира на едва 120 метра височина, след като прави опит да насочи самолета далеч от жилищните сгради. Разследването на Корпуса тогава посочи като причини небрежна поддръжка и човешка грешка. При настоящия случай останките останаха в границите на летището.

Разследването на днешния инцидент ще протече по стандартната процедура на Морската пехота: командна проверка и отделен съвет по безопасност, чиито заключения обикновено се публикуват месеци след самото събитие. Поглед върху темпото дава последният подробно документиран случай с F-35B: през септември 2023 г. пилот от „Мирамар“ (по онова време командир на изпитателната ескадрила VMX-1) катапултира при подход за кацане в Чарлстън, Южна Каролина, след поредица от системни откази. Самолетът продължи да лети без пилот още 102 км, преди да падне в гориста местност. Разследването беше публикувано едва през октомври 2024 г. с извода, че машината всъщност е била управляема, а пилотът погрешно е преценил, че е излязъл от контрол. Наказателни мерки не бяха предложени, но офицерът беше освободен от командния си пост.

Списъкът с изгубените F-35B на Корпуса остава сравнително кратък:

• 28 септември 2018 г.: Първата катастрофа с F-35 изобщо – край авиобаза „Бофорт“ в Южна Каролина.
• Септември 2020 г.: F-35B от ескадрила в Юма се сблъска във въздуха със самолет-цистерна KC-130J по време на презареждане над Южна Калифорния.

И в двата случая пилотите катапултираха и оцеляха, а екипажът на танкера успя да приземи повредената машина аварийно („по корем“) в открито поле.

Днешното произшествие се случва на фона на отрицателна статистика за годината. По данни на Пентагона към 29 юли 2026 г. четирите рода войски са регистрирали общо 50 инцидента от „Клас А“ с безпилотни и пилотирани апарати, спрямо 45 за същия период на 2025 г. При Морската пехота съотношението е 4 срещу 5. Този ръст се дължи главно на Военновъздушните сили, които отчитат 25 случая спрямо 19 година преди това. От 2020 г. насам тежките авиационни произшествия са отнели най-малко 180 живота – в това число влизат и 67-те жертви от сблъсъка над Вашингтон през януари 2025 г.

Флотът от F-35 влиза в тази статистика с официално влошени показатели за поддръжка. В доклад от юни 2026 г. Сметната палата на САЩ (GAO) отчете спад на технически изправните машини от 67% на 44% за периода между финансовата 2021 и 2025 г., а на напълно боеспособните – от 38% на 25%. За конкретния вариант F-35B спадът е от 67% на 53,9%. Ръководителят на програмата предупреди през същия месец, че флотът е надраснал капацитета на поддържащата го система и подобрение не се очаква преди края на годината. Дали тези фактори имат общо със случая в „Мирамар“, ще установи разследването; за момента няма данни за техническа неизправност.

За самата база и 3-то авиокрило това е второто тежко произшествие за по-малко от два месеца. През юни изтребител F/A-18 Hornet от същата 11-а авиационна група се разби в планински район в щата Вашингтон по време на учебен полет. Пилотът катапултира и беше открит жив, но машината (на стойност около 66,5 млн долара) беше напълно унищожена. През август 2023 г. пилот на F/A-18D загина при падане на самолета му северно от „Мирамар“.

Държавният департамент: Турция още не отговаря на условията за F-35

🇺🇸🚫🇹🇷 Държавният департамент на САЩ е уведомил Конгреса, че Турция все още не покрива всички законови изисквания за връщане в програмата за изтребителя от пето поколение F-35, което блокира възможността, загатната от президента Доналд Тръмп пред турския му колега Реджеп Тайип Ердоган само две седмици по-рано.

В писмо от 22 юли, изпратено до Бюрото по законодателни въпроси към департамента от името на Тръмп и получено от гръцки вестник Kathimerini и Jerusalem Post, администрацията заявява, че политиката на САЩ „остава непроменена и в пълно съответствие“ със Закона за противодействие на противниците на Америка чрез санкции (CAATSA) и Раздел 1245 от Закона за отбранителния бюджет за фискалната 2020 г. (NDAA). Отговорът е адресиран до конгресмена от Демократическата партия Упом Бел от Мисури, който поиска разяснение относно евентуалната реинтеграция на Анкара.

В писмото са изброени три задължителни условия, които Турция трябва да изпълни, за да бъде изобщо разглеждан такъв трансфер:

• Да не притежава повече ракетната система С-400 или свързано с нея оборудване;
• Да предостави гаранции, че няма да я придобие отново;
• Да отговори на всички останали законови изисквания за сертификация.

„Турция все още не е изпълнила тези условия“, гласи текстът – изявление, която не затваря напълно пътя за преговори, но го обвързва с конкретни и проверими действия, а не с добра политическа воля. Всеки процес по евентуално връщане, допълват от Държавния департамент, трябва да бъде „прозрачен, законосъобразен и съвместим с интересите на националната сигурност“ на САЩ.

Турция беше изключена от многонационалната програма през 2019 г., след като закупи зенитно-ракетния комплекс С-400 от Русия. Възражението на Вашингтон имаше както политически, така и ясен технически характер: съвместната експлоатация на С-400 и F-35 би позволила на руски сензори да събират данни за радарната сигнатура на стелт изтребителя, компрометирайки най-важното му технологично предимство. Санкциите по CAATSA срещу Службата за отбранителна промишленост (SSB) на Република Турция бяха наложени през декември 2020 г. – още по време на първия мандат на самия Тръмп. 6-те изтребителя, за които Анкара вече е платила, и до днес остават на съхранение в американски складове.

Само две седмици преди писмото Тръмп даваше съвсем различни сигнали. На срещата на върха на НАТО в Анкара на 7 юли той посрещна топло Реджеп Тайип Ердоган и обяви, че „е дошло времето“ за премахване на санкциите („не искаме да санкционираме приятели“), и добави, че връщането на Турция в програмата е нещо, което „със сигурност ще бъде обмислено“. Той обаче си тръгна от форума, без да обяви официално реинтеграция, и пред журналисти призна, че все още няма крайно решение.

Писмото от 22 юли стъпва именно върху тази предпазливост: дори президентът да отмени санкциите по CAATSA, което влиза в неговите самостоятелни правомощия, това не отпушва автоматично достъпа до F-35. Раздел 1245 изисква изпълнителната власт изрично да удостовери пред Конгреса, че Турция не разполага със С-400. По този начин облекчаването на санкциите и сертификацията за изтребителите се оказват две отделни процедури, като втората не зависи единствено от Белия дом.

Освен казуса със С-400, Държавният департамент поставя втори въпрос, рядко свързван с F-35: използване на неформални финансови мрежи и нелицензирани обменни бюра на територията на Турция, с които Хамас получава достъп до средства. „Ангажирани сме да прекъснем тези канали за незаконно финансиране“, се казва в документа, където се посочват продължаващите санкции, наложени срещу благотворителни групи, пренасочващи пари към военното крило на групировката.

Междувременно в същото писмо се признава и „ключовата роля“ на Анкара, която използва връзките си с политическото ръководство на Хамас, за да осигури приемането на мирния план на Тръмп за ивицата Газа, както и навлизането му в първата фаза – роля, благодарение на която Турция се превърна в член-основател на Съвета на мира. Така в един и същ документ Анкара е представена едновременно като ценен посредник в дипломацията и като рисков фактор за сигурността.

На Капитолийския хълм съпротивата срещу връщането на Турция към програмата F-35 е двупартийна и датира отпреди официалното писмо. 18 демократи, водени от конгресменката Дина Титъс от щата Невада, призоваха лидерите на Камарата Стив Скалийс и Хаким Джефрис да подготвят резолюция за неодобрение по CAATSA, ако администрацията реши да реинтегрира Анкара, „заобикаляйки или отменяйки законовите изисквания без надеждно правно основание“. Отделно четирима републиканци от гръцки произход, сред които Гас Билиракис и Никол Малиотакис, изразиха „категорично несъгласие“ с каквото и да е връщане без пълно спазване на CAATSA.

Непосредственият спусък бе решение на администрацията да заобиколи прегледа на Конгреса за износ на американски авиационни двигатели GE F-110 на стойност над 700 млн долара, предназначени за турския национален изтребител KAAN. В списъка си с аргументи критиците включват още окупацията на Северен Кипър, военния натиск в Егейско море и подкрепата за Азербайджан срещу Армения – действия, които надхвърлят казуса със С-400.

Търсейки изход от ситуацията, Анкара проучва вариант, който би удоволетворил буквата на американския закон, без да влоши отношенията с Москва: препродажба на С-400 на трета държава. Според информация Ердоган е дискутирал с руския президент Владимир Путин възможността за връщане на системата в Русия, като в момента турската страна проучва прехвърлянето ѝ към купувачи като ОАЕ или Катар.

Според експерти от Фондацията за защита на демокрациите (FDD) обаче подобна сделка „решава проблема на Турция, но не и този на Вашингтон“: тя би премахнала формалната пречка пред сертификацията, но няма да изтрие дълбокото недоверие към стратегическото позициониране на Анкара, за което алармират нейни критици.

Докато Турция не изнесе физически С-400 от територията си и не предостави исканите гаранции, писмото очертава сценарий, при който жестовете на Тръмп остават без реална стойност. Вдигането на санкциите по CAATSA – стъпка, която президентът може да направи сам – би облекчило турския отбранителен сектор, но няма да доведе до сделка за F-35 без официална сертификация и гаранция, че Конгресът няма да блокира процеса с резолюция.

Руски Ту-142 пусна сонобуи край британския самолетоносач, F-35 го ескортираха

🇬🇧🛩️🇷🇺 Два палубни изтребителя F-35B Lightning II от Кралския флот прехванаха морски патрулен самолет Ту-142 на Военноморските сили на Руската федерация, след като той прелетя ниско над самолетоносача HMS Prince of Wales в Норвежко море и разпръсна голям брой сонобуи в близост до него. Инцидентът се разиграва в следобедните часове на 2 юли северозападно от Норвегия, където британската авионосна ударна група провежда летателни мисии. Министерството на отбраната на Обединеното кралство оповести случая днес, а по-късно детайлите по него бяха потвърдени от Navy Lookout.

Руската машина (класификация на НАТО: Bear-F) многократно се е приближила до британското съединение, преминавайки на ниска височина и необичайно малка дистанция от флагмана. Британското министерство описа маневрите като „опасни и непрофесионални“, а повикванията по международните аварийни честоти, с които британската страна се е опитала да установи намеренията на екипажа и да предупреди за риска от полет в близост до кораб, извършващ активни летателни операции, са останали без отговор. В отговор два F-35B от 809-а военноморска авиационна ескадрила излитат от палубата на HMS Prince of Wales и започват съпровождане на самолета до неговото напускане на района. Съединението действа в Норвежко море като част от операция „Firecrest“ – разгръщането на британската ударна група в Северния Атлантик и Далечния север (High North), започнало по-рано тази година.

Ту-142 не е самолет, който се озовава случайно в подобен район. Разработен на базата на стратегическия бомбардировач Ту-95, той е далекобойна платформа с продължителен престой над вода, създадена точно за издирване и проследяване на подводници на големи разстояния от базата. Появата му съвпада с район, който Москва следи особено внимателно. Норвежко море е преддверие към т.нар. Гренландско-исландско-британски праг (GIUK) – тесния коридор между Гренландия, Исландия и Шотландия, където подводници на Северния флот на Руската федерация трябва да преминат, за да достигнат Северния Атлантик. Контролът върху акустичната обстановка в този район е предмет на стратегическо съперничество още от епохата на Студената война, а появата на самолетоносач с F-35 в самото сърце на зоната отново повишава нейното значение.

Сонобуите, които Ту-142 разпръсква край самолетоносача, са разходни устройства с акустични датчици – на практика подводни микрофони, които се спускат във водата, за да откриват и проследяват подводници. Разполагането на цяла завеса от тях непосредствено около групата подсказва опит за картографиране на акустичната обстановка под нея – вероятно, макар и непотвърдено, с цел откриване на подводницата от клас Astute, която според официално обявения състав изпълнява ролята на подводен ескорт. Практическият ефект вероятно е по-скоро демонстративен, отколкото оперативен. Един прелитащ самолет трудно може да изгради пълна подводна картина само за няколко минути, но самото действие показва, че Москва е готова активно да търси и проследява ядрото на групата, а не просто да го наблюдава от дистанция.

Инцидентът идва в момент, когато Обединеното кралство пое командването на Съюзните сили за реакция на НАТО (Allied Reaction Force) –  на НАТО с висока степен на готовност, проектирано за бързо разгръщане. Министерство на отбраната го описа като „острието на копието“ на силите за бързо реагиране, „способно да се разгърне навсякъде по света в рамките на дни“. В същото време HMS Prince of Wales изпълнява за първи път мисии за въздушна отбрана на НАТО от борда си, превръщайки се в първият самолетоносач на европейска държава, който изпълнява подобни задачи с изтребители F-35.

Авионосната ударна група, водена от HMS Prince of Wales, е гръбнакът на британския принос към отбраната на северния фланг. Тя обединява изтребители F-35B, разрушители за противовъздушна отбрана, фрегати за борба с подводници, атомна подводница от клас Astute и кораби за материално-техническо осигуряване. В рамките на операция „Firecrest“ тя се вписва едновременно в няколко слоя на командната архитектура на НАТО. Неговите изтребители провеждат патрули в небето над Исландия и Далечния север, групата действа паралелно с Постоянна морска група 1 на алианса, а също така в рамките на „Arctic Sentry“, а координацията се осъществява чрез Обединеното оперативно командване в Норфолк, което Лондон оглавява за първи път. Именно затова руският интерес към състава и придвижването на групата не е случаен – тя е едновременно бойно съединение и ключов възел в командната мрежа, която НАТО изгражда за Далечния север.

Активността в Далечния север нараства от месеци. Само две седмици по-рано – на 22 и 23 юни – норвежки F-35A прехванаха два руски стратегически бомбардировача Ту-160, ескортирани от прехващачи МиГ-31 над Баренцово и Норвежко море. Полетът е продължил около 16 часа, а Министерство на отбраната на Руската федерация съобщи, че е включвал тренировка по дозареждане във въздуха. Според оценка на Navy Lookout руското военноморско присъствие край британските води е нараснало с около 30% само през последните две години. Северният фланг на НАТО все повече се превръща в арена на остро съперничество, в рамките на което морските пътища в Арктика, подводните комуникационни и енергийни кабели и маршрутите на стратегическите подводници на двете страни, се преплитат.

Разгръщането има и едно по-необичайно измерение. Запитан от Politico дали британският самолетоносач проследява яхтата на руския президент Владимир Путин, за която се съобщава, че напоследък плава край норвежкия бряг на път към Русия, британският министър на отбраната Дан Джарвис отказа да коментира, но подхвърли: „Знаем къде е.“

Министерството на отбраната на Обединеното кралство описа случая като част от текущите операции в подкрепа на мисиите на НАТО в Северна Европа в условия на засилената военна активност в Арктика и Северния Атлантик. Пускането на сонобуи толкова близо до самолетоносач е стъпка отвъд обичайното наблюдение от дистанция – то демонстрира готовност за активно издирване на най-чувствителния елемент от съединението. Дали този подход ще се превърне в устойчива практика, ще стане ясно през следващите седмици. Повторение на подобни близки прелитания би затвърдило оценката, че руската военноморска авиация преминава към целенасочено проследяване на британската ударна група.

Анализ: Русия, Хамас и Китай – трите довода срещу F-35 за Турция

🇹🇷🇺🇸 Дни преди срещата на върха на НАТО в Анкара на 7 и 8 юли президентът Доналд Тръмп даде да се разбере, че може отново да отвори вратата на Турция към програмата за изтребителя пето поколение F-35 – ход, който анализатори на Фондация за защита на демокрациите (FDD) определят като сериозна грешка.

Запитан миналата седмица в Овалния кабинет, редом до генералния секретар на НАТО Марк Рюте, дали ще бъде позволено на Анкара да се сдобие с машината, Тръмп отвърна, че „вероятно ще направи нещо“, което да направи турския президент Реджеп Тайип Ердоган „много щастлив“. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс добави, че Пентагонът преглежда правните пътища за доставката, а Тръмп го прекъсна с краткото „ще го уредим“.

Кампанията на Ердоган, изглежда, дава резултат. Анкара се готви усърдно за домакинството и турски официални лица не пропускат да изтъкнат личната близост между двамата лидери; самият Тръмп заяви, че отива на срещата „от уважение към президента Ердоган“ и че иначе едва ли би присъствал. Турският лидер влиза в срещата с дълъг списък от цели – да укрепи отбранителната си индустрия, да рекламира растящия си оръжеен износ, – но връщането в програмата F-35 е венецът на програмата.

Аргументът, който Камерън Макмилън и Синан Чидди от Центъра за военна и политическа мощ на FDD дават срещу евентуално решение в полза на Турция, стъпва на една отрезвяваща предпоставка: държава с лидер, който последователно се сближи с враговете на Америка – Русия, Хамас и Китай – не бива да получи достъп до един от най-съвременните бойни самолети на САЩ. Колкото и да загатва обратното администрацията, доводите остават същите, каквито бяха през 2019 г.

Тогава, след като Турция придоби руската система за противовъздушна и противоракетна отбрана С-400 въпреки многократните предупреждения на Вашингтон, първата администрация на Тръмп нямаше друг избор, освен да изхвърли Анкара от програмата. Причината е чисто военно-технологична и няма отпаднала давност. F-35 носи сензори и способности, които го правят централен за бъдещ сблъсък на САЩ с Китай, Русия, Иран или Северна Корея; едновременното притежание на С-400 и F-35 от една и съща държава е опасно, тъй като позволява двете системи да работят в постоянна близост или дори да бъдат свързани в обща мрежа. Това на свой ред дава на Москва шанс да събере данни за радарната сигнатура на самолета – разузнаване, което сваля цената на стелт-предимството и помага да се сваля F-35, пилотиран от американци или от съюзниците им. Дотук става дума за промяна на способността, а не на намерението: рискът не е, че Анкара ще обърне оръжието си, а че самото съжителство на двете платформи прокапва технически данни към противника.

Оттук нататък оценката на експертите вече излиза от наблюдаемото и навлиза в проекция, която те поднасят като вероятен, не сигурен сценарий: при задълбочаващото се сътрудничество между четиримата противници от „оста на агресорите“ не би било изненада, ако Москва сподели чувствителните характеристики на F-35 с Пекин, Техеран и Пхенян. Това би изложило не само американската сигурност и пилоти, но и партньорите на САЩ, които летят със същата машина.

Дори Турция да се раздели със С-400 – нещо, към което Ердоган не бърза – доводът срещу доставката остава, защото нейният президент е показал готовност да застава рамо до рамо и с други противници на Вашингтон. Хамас е първият пример. След като определената от САЩ за терористична организация извърши кървавото си клане срещу Израел на 7 октомври 2023 г. – най-тежкото избиване на евреи от Холокоста насам – Ердоган не само не се разграничи, а похвали групировката, която държеше американски заложници, уби американски граждани и съществува със заявена цел – унищожението на Израел – основен съюзник на САЩ.

Прегръдката на Ердоган с враговете на Америка не спира дотук. Освен руските системи за ПВО и подкрепата за Хамас, правителството му развива тревожни връзки с Китайската народна република, която остава водещ стратегически противник на САЩ. Като част от разрастващите се двустранни връзки Пекин инвестира тежко в турската дигитална екосистема: до края на 2025 г. над 150 китайски компании оперират в турската дигитална инфраструктура, включително в системата за 5G, според проучване на Шведската агенция за отбранителни изследвания. Присъствието на китайско 5G оборудване буди особено безпокойство заради свързаните с него рискове от шпионаж и кибератаки. Проблемът, разбира се, не е само турски – мнозина западни партньори допуснаха същата техника. Разликата е в посоката: докато Обединеното кралство например взе мерки, за да премахне китайското 5G оборудване, Турция върви в обратната посока, а отношенията ѝ с Пекин надхвърлят икономиката и технологиите.

Тревожна е и обвързаността на Турция с Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), водена от Китай и Русия – ключов инструмент на Пекин за проектиране на мощ отвъд Тихия океан. Анкара не е пълноправен член, но е „диалогов партньор“ на организацията от 2012 г. Заслужава да бъде припомнено и че през 2010-те тя беше на крачка да купи експортния вариант на китайския зенитно-ракетен комплекс HQ-9, преди да се спре на другия лош избор – руската С-400. Взети заедно, връзките на Турция с Китай явно противоречат на декларацията от Вашингтонската среща на НАТО през 2024 г., която описа Китай като страна, чиито „заявени амбиции и принудителни политики продължават да предизвикват нашите интереси, сигурност и ценности“.

Ердоган иска да представи Турция като стабилен западен съюзник, отдаден на колективната сигурност, и тази витрина ще бъде в пълния си блясък на срещата в Анкара. Истинският му фокус обаче е друг, смятат авторите: стратегическа самостоятелност и независимост от Запада, които да обслужат агресивните му ревизионистки и иредентистки цели – цели, които подкопават сигурността на САЩ, Европа и Израел. Именно поради това той поставя приоритет върху сдобиването със западни технологии и едновременно с това е готов да работи с Русия, Хамас и Китай.

Личният регистър на отношенията тежи осезаемо. В думите си от миналата седмица Тръмп нарече Ердоган „уважаван човек, уважаван лидер“ – характеристика, която повечето американци едва ли биха употребили за лице, прегърнало напълно терористична организация, и то след клането от 7 октомври. Но за американското правителство значение има не личната химия между двамата, а трезвата преценка дали трансферът на F-35 е в интерес на САЩ и в съгласие с американското право. А не е. Евентуална доставка би влязла в противоречие със Закона за противодействие на враговете на Америка чрез санкции (CAATSA) и с Раздел 1245 от Закона за националната отбрана за 2020 г. Разделът е недвусмислен: Турция не може да получи F-35, докато все още „притежава“ С-400; за трансфер държавните секретари на отбраната и на външните работи трябва писмено да удостоверят, че системата вече я няма и че Анкара е дала достоверни уверения да не придобива подобни руски системи отново. Без тази сертификация Белият дом просто няма законово правомощие да предостави самолетите, колкото и Тръмп да го желае – в писмо от 15 декември 2025 г. самата администрация потвърди своя ангажимент към CAATSA и разбирането си за изискванията на Раздел 1245.

Затова и Конгресът на САЩ се раздвижи. На 29 юни група законодатели започна подготовката на резолюция за неодобрение, която да блокира евентуална продажба, ако администрацията заобиколи закона; авторите от FDD препоръчват именно такива съвместни резолюции на двете партии и двете камари като предпазен лост. Те настояват Конгресът да задължи изпълнителната власт да внася годишен писмен доклад, който да описва всяко сътрудничество на турската отбранителна индустрия с Русия или Китай – включително по технологии с двойна употреба – за да изплуват наяве рисковете, които да насочват бъдещата политика спрямо Анкара. Засега двете писти текат паралелно: трансферът на F-35 опира в закона, докато по-малко спорната сделка за десетки двигатели F110 на стойност над 700 млн долара – които ще задвижат първия турски изтребител KAAN – вече беше нотифицирана на Конгреса на 24 юни, отделно от въпроса за F-35.

Какво би изместило баланса в едната и другата посока е сравнително ясно. Връщане на Турция в програмата би станало законно възможно единствено ако Анкара се раздели проверимо със С-400 и двамата секретари подпишат изискваната сертификация – стъпка, която Ердоган засега избягва. Обратното – администрацията да придвижи доставката без нея – би задействало резолюцията за неодобрение като последна спирачка и би изправило Белия дом срещу собствения му ангажимент от декември. Срещата в Анкара предлага немалко начини да се укрепят съюзът и американските интереси, заключават анализаторите; връщането на Турция в програмата F-35 не е сред тях.

Анализ: Британският план за £298 млрд залага на дронове и хибриден флот.

🇬🇧⚓ Обединеното кралство публикува дълго отлагания План за отбранителни инвестиции (DIP) – нова програма за около £298 млрд за следващите 4 години, чийто център на тежестта е решителен завой към безпилотни и автономни системи и Кралски флот от „хибриден“ тип, който се отказва от тежкия разрушител Type 83 в полза на по-малки кораби, замислени като плаващи командни възли за рояци дронове.

Документът, представен пред депутатите от новия министър на отбраната Дан Джарвис, разписва разходните ангажименти на Лондон в дълги срокове и обещава отбранителните разходи да достигнат 2,7% от БВП до края на десетилетието – с 0,4% пункта над нивото от 2024 г., когато премиерът в оставка Киър Стармър встъпи в длъжност.

„Централната цел на този план за отбранителни инвестиции, който публикувахме днес, е да гарантираме, че те имат снаряжението и технологиите, които са им необходими за трудната работа, която искаме от тях“, каза Джарвис пред законодателите, визирайки военнослужещите. Зад тази формула обаче стои много по-голяма промяна от поредното увеличение на бюджета: планът на практика обявява смяна на философията, по която Великобритания смята да строи въоръжените си сили – далеч от шепата едри, скъпи и уязвими платформи, към разпределена маса от по-евтини, автономни и разходни системи на сушата, в морето и във въздуха.

Най-ясно това личи в морето. Лондон се отказва от планираните разрушители Type 83, които трябваше да наследят сегашните Type 45 за противовъздушна отбрана, и вместо тях ще поръча поне шест „общи бойни кораба“ (Common Combat Vessels), замислени не като самостоятелни огневи платформи, а като управляващи центрове, които действат в тандем с въздушни, надводни и подводни дронове, които разширяват обсега и огневата мощ, без да раздуват екипажа или цената. Едновременно с това отпада и фрегатата Type 32. За по-широката концепция за хибриден флот, построена около принципа „с екипаж, където се налага, без екипаж, където е възможно“, както го формулира висш британски представител преди обявяването, DIP заделя около £1,5 млрд; първите кораби се очакват в началото на следващото десетилетие. Логиката, която Министерство на отбраната изтъква, е пряка: вместо да концентрира способността в малък брой големи и скъпи плавателни съдове, флотът ще смеси екипажни и безекипажни единици и така ще се доближи до темпото и характера на съвременната война.

Гръбнакът на този обрат е „дроновата трансформация“ – инвестиция от над £5 млрд в автономни системи за трите вида въоръжени сили, представяна като най-голямата от този род в британската история. Замисълът е свързана, гъвкава сила, в която ударни дронове летят редом с армейски хеликоптери, нови безпилотни апарати правят бойните самолети на Кралските ВВС по-трудни за откриване, а флотът става хибриден. Под този общ покрив има конкретни пера: £650 млн за евтини, разходни автономни системи и барражиращи боеприпаси; £220 млн за проекта NYX, който трябва да създаде въоръжени автономни дронове за съвместна работа с ударните хеликоптери AH-64E Apache; £150 млн за безпилотни сухопътни машини; и £200 млн за антидрон отбрана – отделно перо, което признава, че същата технология вече е заплаха, тъй като е в ръцете на противника.

Във въздуха най-ефектните числа са другаде. £8,6 млрд отиват за Глобалната програма за боен авиационен флот (GCAP) – шесто поколение изтребител, разработван съвместно с Италия и Япония и познат на острова като Tempest. Към него планът добавя нова местна програма за „съвместни бойни самолети“ (Collaborative Combat Aircraft) – безпилотни апарати, които да летят редом с пилотираните машини, с обещание за летящ демонстратор „поне до 2030 г.“. Колкото и новаторска да изглежда тази амбиция, тя не е първият британски опит за безпилотен ескорт: през 2022 г. Лондон закри проекта Mosquito със същата цел, преценявайки, че по-нататъшните вложения вече нямат „особен смисъл“. Наред с това сегашният Eurofighter Typhoon получава £1,1 млрд за модернизация и поддръжка, а страната се готви да приеме първите F-35A с двойно предназначение – способни да носят и ядрен заряд – които трябва да влязат на въоръжение в началото на 2030-те; договорът за произовдство обаче още не е подписан. Не всичко във въздуха е финансирано: планът изрично праща разузнавателния самолет Shadow R1 в „предсрочно изваждане от експлоатация“.

На сушата картината е по-конвенционална, но не по-малко скъпа: £2,2 млрд за нови бронирани машини Boxer с колесна формула 8×8, £1,1 млрд за завършване производството на модернизираните основни бойни танкове Challenger 3 и над £500 млн за лека мобилна машина – наследник на Land Rover – и за ново бронирано 6×6 средство за тежко защитена мобилност.

Под всичко това обаче зее финансова пролука, която прави плана едновременно амбициозен и компромисен. Тези допълнителни £15 млрд са далеч под £28 млрд, които първоначално поискаха от отбраната – разлика от около £13 млрд, която оставя зейнали дупки в редица програми и слага следа за съмнение върху сроковете. Тук си струва да се отдели наблюдаваното от онова, което то значи. Планът несъмнено е сигнал за намерение – доктринален избор в полза на масовост, автономност и оцеляемост с разпределение, а не с допълнителна броня. Но самата способност е години напред: демонстраторът на безпилотен ескорт се обещава чак „до 2030 г.“, общите бойни кораби – за началото на 2030-те, договорът за F-35A още не е поставен на хартия, а прецедентът с Mosquito напомня колко лесно демонстраторите умират между бюджетните цикли. С други думи, DIP днес е по-скоро заявена траектория, отколкото доставена способност.

Обратният прочит на същите факти е не по-малко защитим и заслужава да се изговори: че разпределената маса е толкова доктринален избор, колкото и бюджетна принуда. 13-те млрд под исканото правят евтините безпилотни рояци не просто модерни, а единствените, които се побират в плика – а отказът от Type 83, Type 32 и Shadow R1 изглежда поне отчасти като съкращаване под финансов натиск, преоблечено в красивия език на иновацията. Двете не се изключват; вероятно истината е смес, в която необходимостта и доктрината сочат в една и съща посока, което прави обрата по-лесен за продаване.

Че този обрат изобщо стигна до публикуване, се случи въпреки нестихващата политическа буря. Именно спорът за размера на бюджета взе главата на предшественика на Джарвис: министърът на отбраната Джон Хийли подаде оставка на 11 юни и заяви, че средствата по плана не достигат за нуждите на сигурността, а заедно с него си тръгна и министърът по въоръжените сили Ал Карнс. Джарвис, дошъл от Министерство на вътрешните работи, прекара първите си дни в длъжност в „префокусиране“ на документа така, че да постави приоритет върху бързото снабдяване на войските с най-новото оръжие, включително за елитните командоси. Сега над самия план виси и следващата неизвестна: според обявеното Стармър е на път да предаде властта на Анди Бърнам, определян за бъдещ министър-председател, а запитан вчера, премиерът отказа да каже дали Бърнам е одобрил документа.

Точно тази несигурност прави издръжливостта на DIP, а не съдържанието му, истинския въпрос за следващите седмици. Планът разписва ангажименти до края на десетилетието, но мнозинството, което го е създало, се сменя – и нищо в наличните данни не гарантира, че следващият кабинет ще наследи приоритетите заедно с креслата. Засилване на тезата, че планът ще оцелее, би било публично одобрение от Бърнам и подписани договори за производство на общите бойни кораби и F-35A през първите месеци на новия кабинет. Обратният сигнал – отлагане или преразглеждане на тези поръчки – би оголил DIP като документ, надживял кабинета на Стармър. Британия обяви накъде иска да тръгне отбраната ѝ; дали парите и политическата воля ще издържат до доставката, ще покаже не речта от вторник, а първият бюджетен цикъл след смяната на върха.

Изтребители на НАТО тренираха кацане и излитане от магистрала във Финландия.

🇺🇸✈️🇫🇮 Изтребители пето поколение F-35B Lightning II на Корпуса на морската пехота на САЩ оперираха за първи път от магистрала във Финландия по време на съюзническото учение Ramstein Flag 2026, съобщи Army Recognition.

Два самолета от варианта F-35B, предназначен за късо излитане и вертикално кацане (STOVL), от състава на 224-та изтребително-щурмова ескадрила, 31-ва авиационна група, 2-ро авиационно крило, извършиха кацане и излитане от магистрална отсечка в Терво, Финландия. Операцията беше част от многонационално учение, проведено в периода 8-12 юни, в което взеха участие 19 държави и 15 оперативни локации.

Army Recognition посочва, че кацането на магистрала не е просто драматична визуализация на изтребители от пето поколение, използващи шосеен път като писта, а изпитание за това как самолетите на НАТО биха могли да продължат да летят в условия на война с висок интензитет.

Това има решаващо значение, тъй като стационарните военни летища биха били очевидни мишени при всяка мащабна конфронтация с Руската федерация. Писти, складове за гориво, укрития, командни пунктове и възли за ПВО и ПРО могат да бъдат ударени още в самото начало с ракети, дронове, електронна война, кибератаки или саботаж.

Отговорът, който НАТО тренира, е разпръсната въздушна война. Вместо да държи самолетите в няколко бази, които са добре известни на противника, алиансът тренира разпределение на изтребители, екипажи, гориво, екипи за поддръжка, оръжия и командни връзки в множество временни оперативни пунктове.

Army Recognition отбелязва, че този подход принуждава противника да решава много по-сложен проблем с целеуказването. Ако самолетите могат да се придвижват между магистрали, по-малки летища и временни предни бази, Русия ще трябва да открие и порази една много по-голяма и динамична мрежа, вместо шепа известни бази.

F-35B е особено подходящ за подобни операции поради своята способност за късо излитане и вертикално кацане. За разлика от F-35A, който Финландия избра за бъдещия си изтребителен флот, F-35B е специално проектиран да действа от десантни кораби, експедиционни бази и по-кратки повърхности, където може да няма налице пълноценни писти.

Но тези операции не се свеждат само до самолета. Базираната на магистрали авиационна мощ е зависима от цялостната верига за поддръжка около нея. 272-ра ескадрила за поддръжка на морската авиация подсигури предно въоръжаване и презареждане, като по този начин показа, че горивото, поддръжката, комуникациите, наземното обслужване, сигурността и бързата дислокация са това, което превръща един път във временно бойно летище.

Финландия е естествено място за тестване на тази концепция. Поради своята география и близост до Руската федерация, тя отдавна тренира разпределяне на бойни самолети по пътни участъци и временни алтернативни бази. След присъединяването към НАТО, този опит стана част от северната отбранителна позиция на алианса.

Учението показа още, че идеята е по-мащабна от един самолет или една държава. Испански F-18 и полски F-16 също взеха участие в сходни операции на финландски магистрали, което демонстрира широкия стремеж на НАТО да направи съюзническата въздушна мощ по-трудна за потискане.

Командването и контрола останаха централен елемент в учението, по време на което Обединеният център за въздушни операции в Бодьо, Норвегия, помогна за координирането на въздушните дейности, магистралните операции и сценариите за дълбоки удари. Децентрализирано базираните самолети може и да са физически разделени, но все пак трябва да получават задачи, да споделят данни, да избягват риска от приятелски огън и да действат в рамките на по-широката въздушна кампания на НАТО.

Маневрата разкри и конкретни ограничения на концепцията. Един изтребител пето поколение не може просто да кацне на който и да било път. Качеството на настилката, ширината на пътя, наличието на отломки, достъпът до гориво, комуникациите, местната сигурност, метеорологичните условия и възможностите за реакция при възникване на авария също имат значение. Профилите за вертикално или късо излитане на F-35B също могат да повлияят на горивото, полезния товар и генерирането на бойни полети.

По-рано парламентът на Финландия гласува за отмяна на забраната за ядрени оръжия на нейна територия – стъпка към по-твърдо възпиране срещу Русия, докато страната задълбочава интеграцията си с НАТО.

Полша прие първите три изтребителя от пето поколение F-35A „Husarz“.

🇺🇸✈️🇵🇱 Първите три изтребителя от пето поколение F-35A „Husarz“ за Военновъздушните сили на Полша кацнаха в 32-ра тактическа авиобаза в Ласк около 18:20 ч. местно време на 22 май, прелитайки от завода на Lockheed Martin във Форт Уърт, Тексас, с междинно кацане в авиобаза Лажеш на Азорските острови.

Изтребителите носят тактически номера 3509, 3510 и 3511 и бяха пилотирани от американски пилоти на договор – стандартна процедура за доставка, подкрепена от самолети-цистерни за дозареждане във въздуха от състава на ВВС на САЩ.

По време на трансфера машините временно носеха националните отличителни знаци на САЩ в съответствие с официалните изисквания. След навлизането си в полското въздушно пространство, изтребителите F-35A бяха посрещнати и ескортирани от двойка полски изтребители F-16C/D.

Един от ескортиращите самолети беше пилотиран от генерал-майор Иренеуш Новак, заместник-командващ на Въоръжените сили на Полша. След кацането и рулирането в Ласк, самолетите бяха посрещнати с традиционния воден салют.

„Това е важна повратна точка, която наистина променя оперативните възможности на целия полски съюз. [...] Тя променя и сигурността в целия регион“, посочи вицепремиерът и министър на националната отбрана Владислав Косиняк-Камиш по време на церемонията по посрещането.

„Полските F-35 – първите самолети пето поколение по източния фланг на НАТО – променят изцяло сигурността в региона. Всичко това изгражда нова архитектура за сигурност, чиито вектори на източния фланг са насочени на север към Швеция и на юг към Турция, което за нашето правителство днес е абсолютен приоритет“, допълни Косиняк-Камиш.

Полша поръча 32 единици F-35A „Husarz“ по силата на междуправителствено споразумение (Letter of Offer and Acceptance). Първите 8 самолета в момента са разположени в авиобаза Ебинг във Форт Смит, щата Арканзас, където се използват за обучение на полските пилоти и наземен персонал. Въпросните машини вече натрупаха над 1000 полетни часа за последните 18 месеца. Трите доставени единици бяха сглобени в завода на Lockheed Martin във Форт Уърт, Тексас, където ще бъде изградена половината от партидата, поръчана от Полша.

Останалите 16 самолета се очаква да бъдат доставени от европейската производствена линия на компанията в Италия. До края на тази година в Ласк трябва да пристигнат още 11 изтребителя F-35A.

Косиняк-Камиш уточни, че обучението на пилотите и техническия състав, отговорен за F-35A, продължава както в САЩ, така и в Полша. Догодина трябва да бъдат получени още 12 самолета, а последният поръчан изтребител трябва да пристигне в Полша през 2029 г.

Планира се 32-та изтребителя да оборудват две тактически авиационни ескадрили. Първата ще бъде базирана в Ласк, където разширяването и модернизацията на наземната инфраструктура вече приключиха, докато втората ще бъде разположена в 21-ва тактическа авиобаза в Свидвин, където строителните дейности продължават.

Модернизацията на базата в Ласк започна през 2022 г. и въвличаше над 10 инвестиционни проекта, обхванали оперативен център, център за поддръжка и ремонт, енергийна, водопроводна, канализационна и горивна инфраструктура и зони за сигурност.

Работите в Ласк приключиха през ноември 2025 г. Базата получи акредитация от Пентагона през март, с което се потвърди официално, че отговаря на изискванията за техническо обслужване и информационна сигурност.

Според военния министър общата стойност на инвестиции в инфраструктура в Ласк възлиза на 2,5 млрд злоти. В бъдеще правителството на страната може да вземе решение за закупуване на допълнителни самолети F-35A „Husarz“, което би позволило формирането на трета или дори четвърта ескадрила.

Исторически полет: Първи финландски пилот се качи в кабината на F-35

🇫🇮✈️🇺🇸 Преходът на Финландия към F-35A Lightning II достигна ключов етап тази седмица, след като един от нейните пилоти изпълни своя първи полет с изтребителя от пето поколение, съобщава Defence Blog.

Полетът се състоя на 15 април от базата на Националната въздушна гвардия „Ебинг“ във Форт Смит, Арканзас, където финландският персонал провежда практическата фаза от първоначалното си обучение на F-35. Полетът започна в 14:17 часа местно време и бе изпълнен със самолет JF-502, съобщиха от финландските ВВС.

Това събитие бележи първия случай, в който финландски пилот управлява един от родните изтребители F-35A на страната, придвижвайки програмата за подмяна на изтребителите в следващия ѝ етап. Досега обучението се фокусираше върху теоретични занимания и работа на симулатор в САЩ.

Тази по-ранна фаза започна през февруари, когато първата група финландски пилоти започна да изучава теория и симулаторно обучение в авиобаза „Еглин“ във Флорида, преди да се премести в Арканзас за реални операции. Пилотът, който преди това е летял на F/A-18 Hornet и е служил като инструктор на същия модел, описа самолета като изключително отзивчив още с излитането. Той сподели, че мощността му е била осезаема при ускорението на пълен форсаж, и отбеляза, че управлението е останало гладко и интуитивно по време на целия полет.

За Финландия етапът е част от усилията на страната за въвеждане в експлоатация на изтребители от следващо поколение, според графика. Около 150 души финландски персонал трябва да преминат първоначално обучение на F-35 в САЩ, включително близо 20 пилоти. Очаква се обучение да продължи на групи до началото на 2028 г.

Осем финландски самолета F-35A — със серийни номера от JF-501 до JF-508 — вече са доставени в „Ебинг“ за нуждите на обучението. Тези машини ще останат в САЩ до началото на 2028 г. Преди всеки самолет да влезне в експлоатация, личен състав от ВВС на Финландия и Командването по логистика към финландските отбранителни сили извършват инспекции за летателна годност и приемане. След приключване на проверките всеки самолет получава индивидуален сертификат, позволяващ използването му за полетна подготовка.

Следващата партида самолети ще бъде изпратена директно във Финландия. Машините, започващи със сериен номер JF-509, се очаква да пристигнат през есента на тази година. Първите самолети, базирани в страната, ще бъдат пребазирани по-късно тази година в Рованиеми, домът на Лапландското въздушно крило. Очаква се това да бъде първата финландска част, която ще експлоатира изцяло F-35.

Постигането на първоначална оперативна способност е планирано за началото на 2028 г., когато Лапландското въздушно крило трябва да завърши прехода си от F/A-18 Hornet. По-късно същата година се очаква и Карелското въздушно крило да започне да получава своите първи самолети.

Техерна публикува снимки на отломки от свален американски F-15E в централен Иран.

🇺🇸⚔️🇮🇷 Държавните медии в Иран съобщиха, че Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) е свалил американски изтребител. В официално изявление на говорителя на централния щаб „Хазрат Хатам ал-Анбия“ се твърди, че стелт изтребител F-35 е бил поразен от нова ПВО система над централен Иран. Кадрите от мястото на катастрофата обаче показват ясно, че отломките принадлежат на F-15E Strike Eagle.

По-конкретно, останките от едната опашка все още носят емблемата на ВВС на САЩ в Европа и червената маркировка на 494-та изтребителна ескадрила, базирана в Лакънхийт, Обединеното кралство, която сега е разположена в Йордания като част от 494-та експедиционна ескадрила.

Предвид количеството фалшиви и генерирани от AI изображения, тиражирани от ирански медии от началото на операция „Epic Fury“, автентичността на снимките е редно да се постави под въпрос. Към момента обаче те не изглеждат подправени или софтуерно генерирани. Погрешната идентификация на самолета подкрепя тезата, че кадрите реално са от мястото на инцидента. Появиха се хипотези, че това е мястото, на което три F-15E бяха свалени при инцидент с „приятелски огън“ на 2 март, но теренът на заден план не съответства на нито една локация в Кувейт.

По-рано IRGC разпространи кадри от опит за прехващане на американски F-15, въпреки че в изявлението се твърдеше, че става дума за F-35 над остров Кешм в Ормузкия пролив. CENTCOM опроверга твърдението за свален изтребител над острова.

Възможно е двата инцидента да нямат нищо общо помежду си. Фактът, че предполагаемото сваляне на F-35 в действителност включва F-15E, повдига вероятността и двата доклада да се отнасят за един и същ самолет, въпреки разминаването в локациите – Ормузкия проток и централен Иран.

Към момента на публикуване CENTCOM не е коментирал снимките на отломки. Съдбата на двамата членове на екипажа – дали са катапултирали и дали са били спасени. Очаква се повече подробности да се появят в следващите часове.

Ако информацията бъде потвърдена, това ще бъде четвъртият F-15E, загубен от ВВС на САЩ от началото на въздушната кампания срещу Ислямската република. Както вече споменах, на 2 март кувейтски F/A-18 Hornet свали три американски F-15E Strike Eagle при инцидент с „приятелски огън“ по време на тяхното завръщане от бойна мисия.

Изтребителите F-15E Strike Eagle от Лакънхийт се разположиха в зоната на отговорност (AOR) на CENTCOM в неделя, 17 януари. Общо 12 самолета, подкрепени от 2 резервни, се отправиха от Обединеното кралство към Близкия изток заедно със самолети за дозареждане с гориво във въздуха. Пристигането им беше потвърдено на 18 януари със снимка на кацащ самолет в неоповестена база. Геолокацията по околни сгради и полетът на C-17 Globemaster III потвърдиха, че става дума за авиобаза „Муафак Салти“ в Йордания – предна оперативна точка за американските активи в региона.

Въздушното превъзходство в ерата на модерната ПВО: Уроците от Иран и Украйна.

🇺🇸 Анализ на пенсионирания генерал-лейтенант от ВВС на САЩ Дейвид Дептула, декан на Института за аерокосмически изследвания „Мичъл“, разглежда оперативното значение на докладвания удар по американски F-35 от иранска зенитно-ракетна система. Според него, макар да заслужава внимание, инцидентът в никакъв случай не бива да се тълкува като нещо повече от изолиран епизод в контекста на съвременната въздушна война.

Високотехнологичните бойни действия срещу способна, интегрирана система за противовъздушна отбрана (ПВО) винаги са криели рискове, а в исторически план тези рискове са се изразявали в значителни загуби на летателни средства. Забележителното в текущата война с Иран не е, че американски самолет е бил поразен, а че бойните загуби до момента са почти нулеви и липсват каквито и да е загуби на пилотирани самолети от вражески действия.

Това, което прави настоящата кампания особено значима, е мащабът на операциите на фона на липсата на загуби. Централното командване на САЩ заяви, че коалиционните сили са ударили хиляди цели на иранска територия – надхвърляйки 7800 обекта от началото на кампанията до момента. Подобно ниво на активност неизбежно предполага хиляди бойни полети в обсега на иранските зенитно-ракетни комплекси.

По време на Виетнамската война САЩ провеждаха непрекъснати операции срещу една от най-сложните ПВО мрежи за времето си – доставените от СССР ракети SA-2, гъсто разположена радарно управлявана зенитна артилерия и изтребители-прехващачи. Цената беше огромна. От 833 произведени изтребителя F-105, 382 бяха загубени в бой – близо 46% от целия инвентар. Войната отчете общо над 1700 загуби на бойни самолети с фиксирано крило. Те се случиха въпреки постоянната адаптация на тактиката, включваща поява на мисиите „Wild Weasel“, посветени на потискането на вражеската ПВО.

Изтощение от подобен мащаб не беше аномалия – то беше норма, характерна за въздушни операции с висок интензитет срещу ешелонирана отбрана. САЩ очакваха самолетите да бъдат сваляни, при това в значителни количества. Това беше цената за проникване в защитено въздушно пространство.

Иранската отбрана е модернизирано, но концептуално сходно предизвикателство: интегрирана система за ПВО (IADS) от няколко слоя, която включва радарни и инфрачервени зенитно-ракетни комплекси, мобилни пускови установки и припокриващо се сензорно покритие. Иранските системи,, вариращи от морално остарели платформи до по-модерни варианти местно производство, са проектирани да затрудняват достъпа и да налагат висока цена, а не да позволяват въздушно превъзходство.

В хода на многократните операции в зоната на действие на тези системи, американските и израелски бойни самолети не са понесли потвърдени загуби от иранската ПВО. Инцидентът с F-35 от 19 март, при който беше повреден, но успешно приземен, по-скоро потвърждава тази теза, отколкото да я опровергава. Той показва, че дори когато врагът постигне известна степен на тактически успех – проследяване, прехват и поразяване на самолет – резултатът не води до провал на мисията.

Това е определящата характеристика на модерната западна въздушна мощ: не неуязвимост, а оцеляване, съчетано с доминация.

Самолетите от пето поколение като F-35 са проектирани да оперират в оспорвана среда, съчетавайки стелт технология с напреднала електронна война, сливане на данни от сензори и мрежови операции. Стелт не значи невидимост в целия електромагнитен спектър, но драстично повишава вероятността за оцеляване и успех на мисията срещу напреднала ПВО. Тези качества са интегрирани в широка оперативна конструкция, която включва потискане (SEAD) и унищожаване на вражеската ПВО (DEAD), оръжия с голям обсег, кибер и електронни атаки и разузнаване в реално време.

Резултатът е не просто способност за проникване в интегрирана ПВО, а нейното систематично деградиране и доминиране.

Въздушното превъзходство, дефинирано като способност за провеждане на операции в дадено време и място без прекомерна намеса от страна на противника, а в много случаи и въздушно господство (опериране по желание по всяко време), са условията, позволяващи всички останали военни операции. Без едното или другото, всяка сила е уязвима.

Там, където е постигнато въздушно превъзходство, приятелските сили получават свобода на маневриране, възможност за прецизни удари и капацитет да оформят бойното поле по свое желание. Там, където липсва, характерът на войната се променя фундаментално.

Точно такъв е случаят в войната в Украйна, където нито една от двете страни не постигна превъзходство във въздух. За Русия това отразява комбинация от незадоволително представяне в операциите по SEAD/DEAD и провали в лидерството, обучението и координацията. За Украйна това отразява ограниченията в ресурсите и изтребителната авиация, както и разчитането на дефанзивна, основно наземна стратегия за ПВО, заедно със забележително устойчива и иновативна ешелонирана система за отбрана.

Резултатът от оспорваното въздушно пространство оставя двете страни силно ограничени. Нито Русия, нито Украйна могат да провеждат продължителни, мащабни маневри под прикритие на въздушна мощ. В резултат на това конфликтът се превърна във война на изтощение, характерна с артилерийски и безпилотни дуели, статични фронтови линии и бавен териториален напредък на висока цена. Неспособността за доминация във въздуха наложи таван върху оперативното темпо и стратегическата маневра.

За разлика от това, американските и израелските операции срещу иранската ПВО показват как изглежда на практика въздушното превъзходство, преминаващо във въздушно господство. Самолетите не само оцеляват в оспорваното небе, но го правят, докато в същото време лишават врага от какъвто и да е смислен успех в оспорването на контрола над небето.

Основният извод не е, че съвременната въздушна война е лишена от риск. Винаги има риск, когато летите в зона на активни бойни действия. По-скоро става дума за факта, че САЩ и техните съюзници фундаментално промениха калкулацията на разходите. Докато в миналото високото изтощение беше приемано като цена за достъп, днешните сили са проектирани да свеждат загубите до минимум, докато в същото време увеличават максимално оперативния ефект.

Повреденият F-35 е напомняне, че заплахата е реална. Липсата на загуби обаче е доказателство за това колко далеч е стигнала въздушната мощ – и колко решаващо остава истинското въздушно превъзходство.

ВВС на САЩ унищожи предполагаемата система, поразила F-35.

🇺🇸💥🇮🇷 Централното командване на САЩ (CENTCOM) публикува видео от удари срещу зенитно-ракетни комплекси с малък обсег и бойни самолети, унищожени на земята в рамките на операция „Epic Fury". Сред поразените цели се отличават система за ПВО с малък обсег Majid (AD-08) на зенитно-ракетните войски и изтребители F-7 на иранските ВВС.

Кадрите са част от широка кампания за потискане на въздушната отбрана (SEAD), започнала с първите удари на 28 февруари. Към средата на март израелските и американските изтребители са поразили най-малко 200 зенитно-ракетни комплекса и 120 радарни системи, като над 85% от способностите на Иран за откриване и прехващане са унищожени, според Critical Threats.

Адмирал Брад Купър, командир на CENTCOM, заяви още на 5 март, че съвместните сили на САЩ и Израел са постигнали „въздушно господство над Иран", поразявайки над 5500 цели в страната и 60 плавателни съда.

Сред поразените системи, включени в предишни видеа, са руски зенитно-ракетен комплекс Тор-М1, ракети 5В28Е от комплекс С-200БЕ на 6-та тактическа изтребителна база в Бушер и елементи от С-300 и китайски HQ-9B. Местните Bavar-373 и Ghadir демонстрираха способност за откриване, но се оказаха нестабилни при продължително излагане на електронно противодействие, пише Army Technology.

Включването на системата Majid в кадрите е особено показателно. Именно тя е заподозряна в поразяването на стелт изтребител F-35A Lightning II от ВВС на САЩ на 19 март — инцидент, потвърден от CENTCOM, който съобщи, че самолетът е извършил аварийно кацане в американска база в Близкия изток, докато пилотът се намира в стабилно състояние. Отговорност за удара пое Революционната гвардия, според която F-35 е бил. „тежко повредил" около 2:50 ч. местно време над централните части на страната.

Majid (AD-08) е зенитно-ракетен комплекс с малък обсег и инфрачервено насочване, произведен от Иран и представен за първи път на военен парад на 18 април 2021 г. Системата използва пасивно термовизионно проследяване, анализиращо топлинния отпечатък на двигателя (в случая Pratt & Whitney F135 на F-35), без да излъчва радарен сигнал. Това я прави практически невидима за системите за предупреждение на врага. Обсегът на прехващане е до 8 км, височината достига 6 км, а ракетата AD-08 тежи близо 75 кг при дължина 2,67 м. Способна е да обстрелва едновременно четири цели: дронове, крилати ракети, хеликоптери и други обекти с ниска маневреност, съобщава Military Watch Magazine.

Поразяването на F-35 с инфрачервено насочена ракета илюстрира уязвимост, открита още в ранните етапи на програмата: намалената радарна видимост на самолета е значително по-голяма от намаления топлинен отпечатък. Военни експерти, цитирани от South China Morning Post, посочиха, че инцидентът може да доведе до цялостно преосмисляне на доктрината за употреба на стелт авиация в зони с плътна, макар технологично остаряла ПВО. Записът от инцидента предполага, че F-35 не е засякъл ракетата преди поразяването, посочи 19FortyFive, според който това е очаквана последица от пасивния, безрадарен принцип на AD-08.

Унищожаването на системата Majid на земята вероятно е реализирано в рамките на реакция в отговор на инцидента с F-35 – премахване на конкретния тип заплаха, показал способност срещу изтребител от пето поколение.

Що се отнася до самолетите F-7, заснети в кадрите, те са китайски експортен вариант на съветския МиГ-21, доставен на Иран през 80-те години. По различни оценки IRIAF разполага с 17–18 оцелели машини от общо 20, които някога са били на разположение. Бойната им стойност е минимална: остарели радари, ограничен обсег, отсъствие на далекобойни ракети въздух-въздух. Унищожаването им на земята е по-скоро мярка за предотвратяване на евентуална употреба като камикадзе платформи или за окончателно елиминиране на всякакъв остатъчен въздушен капацитет. Според сателитни снимки, публикувани от Alma Research Center, към 8 март на авиобаза Исфахан са унищожени поне 9 самолета J-7 и три F-14 Tomcat. Общо трекерът на Global Military отчита 43 унищожени ирански летателни апарата от началото на конфликта.

Кампанията на CENTCOM за систематично елиминиране на иранските ПВО и авиация следва класическата доктрина SEAD/DEAD, съчетаваща кинетично поразяване, електронно подавяне и, по оценка на анализатори от Института за национална отбрана и изследвания на сигурността в Тайван, вероятно и кибероперации за изключване на радарни системи. Резултатът към третата седмица на март е въздушно пространство, в което коалицията действа с минимално противодействие, но инцидентът с F-35 доказва, че дори деградирана ПВО може да нанесе щети чрез системи с ниска стойност и трудно засичане.

F-35 извърши аварийно кацане в Близкия изток след предполагаем обстрел от Иран

🇺🇸 Американски изтребител F-35 е извършил аварийно кацане във военновъздушна база в Близкия изток, след като е бил поразен от предполагаемо ирански обстрел, съобщи CNN, позовавайки се на двама източници, запознати със случая.

Капитан Тим Хокинс, говорител на Централното командване на САЩ (CENTCOM), заяви, че изтребителят от пето поколение е „изпълнявал бойна мисия над Иран“, когато е бил принуден да извърши аварийно кацане. Той уточни, че самолетът се е приземил благополучно и инцидентът се разследва.

„Самолетът кацна безопасно, а пилотът е в стабилно състояние“, добави Хокинс. „Този инцидент е обект на разследване.“

Инцидентът бележи първия случай, в който Иран удря американски самолет във войната, която започна през последния ден на февруари със съвместни израелско-американски удари по Техеран. И двете държави имат F-35 и го използват непрекъснато за нанасяне на въздушни удари; цената на един такъв самолет надхвърля 100 милиона долара.

Норвежки F-35 прехванаха руски самолет Ил-20М край Финмарк

🇳🇴⚔️🇷🇺 Норвежките въоръжени сили вдигнаха по тревога два стелт изтребителя F-35 Lightning II, за да прехванат руски разузнавателен самолет Илюшин Ил-20М в международното въздушно пространство край Финмарк в северната част на страната.

Сензорите на норвежката въздушна отбрана са засекли самолета около 09:30 часа местно време, което е наложило мисия за бързо реагиране (QRA) от авиобаза Евенес. Прехващането се случва в момент, когато в района се провежда военното учение на НАТО Cold Response 2026 – събитие, от което руското разузнаване се интересува и изпраща въздушни активи за наблюдение на съюзническите операции.

Официални лица от скандинавската държава заявиха, че подобни полети са очаквани и се случват редовно в международното въздушно пространство.

Според въоръжени сили на Норвегия руският самолет е идентифициран като Илюшин Ил-20М – платформа за електронно разузнаване, известна в НАТО под кодовото име Coot-A. Той е летял с изключен транспондер, но е бил засечен лесно от норвежките радарни и сензорни мрежи.

Два изтребителя от пето поколение F-35, които вече са били в готовност, излетяха от авиобаза Евенес, за да открият и разпознаят визуално машината, след което да проследят нейните движения по крайбрежието. Тя беше съпроводена докато лети на юг по крайбрежието, преди да завие на север край Вестеролен. По-късно самолетът отново летя на юг два пъти, достигайки чак до Лофотенските острови, преди да се насочи обратно към Колския полуостров.

Според норвежкото командване руският самолет се е завърнал на Колския полуостров в 13:30 часа местно време, с което мисията по наблюдение е приключила.

Прехващането в сряда беше предшествано от подобно събитие във вторник сутринта, когато F-35 също бяха вдигнати от Норвегия, за да прехванат Ил-20М в международното въздушно пространство край Финмарк.

По време на мисията във вторник два норвежки F-35 идентифицираха и съпроводиха самолета, докато той кръжеше в близост до бреговете на страната. В крайна сметка руската машина зави на север от Сьоройя и се завърна на Колския полуостров около 12:00 часа местно време.

Норвежките власти подчертаха, че и при двата инцидента руските самолети са останали в международното въздушно пространство, както и че подобни мисии са рутинни. Според тях руската авиация има правото да провежда полети в международно въздушно пространство, а разузнавателни мисии от този тип се случват редовно в близост до границите на НАТО.

Официални лица отбелязаха, че полетите най-вероятно са били предназначени за събиране на информация за съюзническата военна дейност, свързана с провеждащото се учение Cold Response. Мащабното учение в Северна Норвегия е насочено към обучаване на съюзническите сили за мисии в условия на студен климат и сценарии за широкомащабна съвместна отбрана в арктически условия.

Платформи като Ил-20М се използват за наблюдение на военни учения и събиране на електронни сигнали от радари, комуникации и други честотни емисии, генерирани по време на ученията.

Ил-20М е специализирана платформа за събиране на данни, произлизаща от съветския пътнически лайнер Ил-18 на конструкторско бюро Илюшин. Той носи набор от сензори, проектирани за радарно и електронно разузнаване. Те му позволяват да събира данни за радарни излъчвания, тактически комуникации и други електронни отпечатъци от военните операции в региона.

Такива самолети често се използват за изграждане на електронни профили на противниковите сили, които по-късно биха могли да помогнат при оперативното планиране или анализа на заплахите. Въоръжените сили на Норвегия заявиха, че макар тези руски полети да са рутинни, за системите за противовъздушна отбрана на НАТО остава задължително да засичат и идентифицират самолетите, намиращи се близо до съюзническа територия.

Първият въздушен бой във войната между Израел и Иран е факт: F-35 свали Як-130.

🇮🇱💥🇮🇷 Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че по време на текущите операции срещу Иран израелски изтребител F-35I „Adir“ е свалил самолет Як-130 на Въздушно-космическите сили на Иран.

Израелските власти описаха събитието като първия директен въздушен бой между изтребители в текущата война между Израел и Иран. От IDF не разкриват точното място на сблъсъка, но потвърдиха, че иранският самолет е бил унищожен по време на оперативна мисия.

Иран разполага самолети Як-130 за въздушни патрули

Сваленият летателен апарат е руско производство – Як-130, който обикновено се използва за напреднало обучение на пилоти, но притежава и способности за изпълнение на леки бойни задачи. Сблъсъкът се случва в момент, когато и двете страни разчитат все повече на бойната авиация след няколкодневни удари срещу военновъздушни бази, самолети и друга военна инфраструктура. Израелските сили провеждат множество въздушни операции за деградиране на иранския боен потенциал, докато Иран започна патрулни мисии за защита на въздушното си пространство.

По-рано през седмицата наблюдатели съобщиха за самолети Як-130 в небето над столицата Техеран заедно с изтребители-прехващачи МиГ-29 в патрулни мисии за откриване и неутрализиране на въздушни заплахи. Съобщава се, че участващите в тези патрули Як-130 са въоръжени с ракети въздух-въздух с малък обсег и са имали за задача да поразяват цели като дронове, летящи на средна и малка височина.

Решението на Иран да използва тези машини в ролята на ПВО беше предшествано от по-ранните израелски удари по иранската бойна авиация. В изявления на израелското командване се посочва, че изтребители F-4 Phantom на врага са били поразени на земята малко преди излитане в по-ранна фаза на кампанията – част от широките усилия за ограничаване на способността на Техеран да разгръща своята бойна авиация.

Какво представлява Як-130 и защо Иран го използва?

Як-130 е разработен през 90-те години от руското конструкторско бюро „Яковлев“ за ролята на напреднал учебно-тренировъчен реактивен самолет, предназначен да подготвя пилоти за модерни бойни машини като Су-30, Су-35 и Су-57.

Въпреки че е основно тренировъчна платформа, той може да действа и като лек щурмовик, оборудван с множество външни точки за окачване на управляеми бомби, ракети и ракети въздух-въздух с малък обсег. Това му позволява да изпълнява мисии за близка въздушна поддръжка, ограничена въздушна отбрана и операции срещу дронове.

Израелският F-35I показва предимствата на стелт технологиите

Израелският самолет, участвал в прехващането, е F-35I „Adir“ – персонализирана версия на Израел на стелт изтребителя. Той включва разработена в Израел авионика, системи за електронна война и комуникационни средства, пригодени към оперативните изисквания на страната.

Израел разполага с един от най-големите флотове от F-35 извън САЩ. Самолетът е проектиран за широк спектър от мисии, сред които завоюване на въздушно превъзходство, събиране на разузнавателни данни и прецизни удари. Неговият стелт дизайн намалява радарната му видимост, докато авангардните сензори позволяват на пилотите да откриват и проследяват цели на значителни разстояния.

Машината комбинира радарни, електрооптични сензори и системи за синтез на данни, за да осигури на пилотите детайлна картина на бойното поле. При въздушни битки тези способности дават безпрецедентно предимство, позволявайки на пилотите да откриват и поразяват вражески самолети, преди те да разберат за заплахата.

Мрежовите системи на платформата също така позволяват споделяне на данни за целите с други самолети и военни системи в района. По-рано американските сили обявиха, че са нанесли тежки удари върху иранските способности в морето по време на продължаващата операция Epic Fury, унищожавайки голям брой кораби и изтласквайки иранските съдове от критичните морски пътища на Персийския залив.

Израелски изтребители в небето над Техеран.

🇮🇱✈️🇮🇷 Израелски изтребители летят напълно необезпокоявано в небето над Техеран, става ясно от видео, заснето пред броени минути от жител на иранската столица.

„Чуваха се звуци от атаки и дори трусове. Хората излязоха по улиците и празнуваха. Надявам се, че народните празненства и действията срещу Ислямската република ще продължат“, отбеляза жител на Техеран в ефира на израелския канал N12.

„Въздушните удари са насочени към разрушаване на системата за сигурност на Иран. Съвместните удари по Иран имат широкообхватни цели. Извършват се масирани атаки по въздух и море“, заяви пред Al Jazeera висш американски служител.

AI вече помага на F-35 да открива вражески системи за ПВО.

🇺🇸 В съвременната авиация информацията е също толкова критично оръжие, колкото ракетите под крилата. Американският гигант Lockheed Martin разкри нови детайли около интеграцията на изкуствен интелект (AI) в изтребителите от пето поколение F-35 Lightning II.

Целта е амбициозна: да се помогне на пилотите да идентифицират вражески системи за противовъздушна отбрана с безпрецедентна скорост и точност. Тази иновация е не просто софтуерно подобрение, а първа стъпка към т.нар. „когнитивна електронна война“, при която машината се адаптира към нови заплахи буквално в движение.

Проектът Overwatch: Бойно кръщение на изкуствения интелект

Новите възможности, задвижвани от AI, бяха демонстрирани по време на изпитания в рамките на проекта Project Overwatch, проведени в авиобаза Нелис в Невада. По време на демонстрациите Lockheed Martin интегрира модел за бойна идентификация (Combat ID), подсилен с AI, директно в системата за фузия на информацията на F-35.

Този ход бележи исторически момент: за първи път тактически AI модел се използва по време на полет, за да генерира независима идентификация на заплаха на дисплея на пилота. Тъй като F-35 няма традиционен индикатор на предното стъкло (HUD), тази информация, заедно със символиката на заплахите, се проектира директно върху визьора на пилотския шлем.

Решаване на „амбивалентността“ в реално време

Един от основните проблеми в съвременните сензори е наличието на „шум“ или двусмислени сигнали от вражески излъчвания. AI моделът на Project Overwatch е обучен да разпознава тези неясноти сред морето от радари и други източници на радиочестотни емисии. По време на изпитанията системата не просто е разпознала заплахите, но е намалила латентността – времето, нужно на пилота да вземе решение.

Още по-впечатляващ е процесът на обучение. Инженерите са използвали автоматизирани инструменти, за да категоризират нови типове излъчватели, да преобучат AI модела в рамките на минути и да го заредят обратно в самолета за следващия полет – всичко това в рамките на един и същи цикъл на планиране на мисията.

Уроците от Украйна и Източния фланг на НАТО

Нуждата от подобна адаптивност беше илюстрирана от опита на ВВС на САЩ в Европа. През 2023 г. бяха получени доклади, че патрулните F-35 по източния фланг на НАТО са се сблъсквали със зенитно-ракетни комплекси на руска територия (като С-300), работещи в специфични „военновременни режими“. При тези случаи дигиталните библиотеки на самолета не са разпознавали сигнала веднага, тъй като не е отговарял на нито един познат профил.

Въпреки че тогава пилотите е трябвало да разчитат на наземни екипи за актуализация на данни, Project Overwatch цели да премахне това забавяне. Интегрирането на AI позволява на самолета сам да маркира непознатите обекти и да предава данни за тяхната обработка почти мигновено.

Пътят към „Свещения граал“ на електронната война

Концепцията за когнитивна електронна война се разглежда като „свещения граал“ във военната индустрия, като предвижда система, която не само записва нови сигнали, но обновява своите алгоритми за заглушаване и защита напълно автономно по време на бой. Представете си изтребител, който открива напълно непознат радар на врага, анализира го самостоятелно и определя оптималния отговор в реално време, без намеса на наземен контрол.

Lockheed Martin вече прилага подобни методи за военноморските сили. Софтуерни актуализации в реално време бяха изпратени към корабите с бойна система Aegis в Червено море, за да позволят светкавично противодействие срещу напреднали дронове и ракети, изстреляни от хутите.

Предизвикателства пред Block 4

Всички варианти на F-35 са предвидени да получат нов пакет за електронна война като част от мащабния процес по модернизация Block 4. Този проект обаче е съпътстван от сериозни забавяния и нарастващи разходи. Въпреки това успехът на Project Overwatch сочи, че Lockheed Martin разполага с работещи технологични компоненти, които ще бъдат ключови за оцеляване на изтребителя в бъдещи конфликти срещу технологично напреднали противници.

В среда, където вражеските радари могат да сменят честотата и модулацията си за милисекунди, AI не е лукс, а се е превърнал в задължително условие за доминация във въздуха.

Турция обмисля да върне С-400 на Русия, за да получи F-35.

Превозни средства и оборудване от системите за противовъздушна отбрана С-400 се разтоварват от руски военно-транспортен самолет на летище Муртед в Анкара, Турция, 12 юли 2019 г.
📸 Снимка: Turkish Defence Ministry via AP

🇷🇺🤝🇹🇷 Турция обмисля да върне руските зенитно-ракетни комплекси С-400 „Триумф“ и с това да си проправи път към покупката на изтребители F-35 от САЩ, съобщи Bloomberg News, цитирайки руски и турски официални представители, запознати с въпроса.

Според съобщението турският президент Реджеп Тайип Ердоган е повдигнал въпроса пред руския си колега Владимир Путин по време на личната им среща в кулоарите на срещата на върха в Туркменистан миналата седмица. Ердоган се надява средствата за закупуване да му бъдат възстановени, като това може да бъде постигнато под формата на отстъпки за внос на петрол и природен газ от Русия.

Кремъл отхвърли твърдението и увери, че въпросът за връщането на С-400 „не е бил в дневния ред“ на срещата между двамата лидери. Турция отказа да коментира информацията.

Турция отдавна изразява интерес към покупката на американски изтребители от пето поколение F-35, но в момента продължава да има наложена забрана в отговор на сделката за руските зенитно-ракетни комплекси С-400 през 2017 г.

Миналата седмица американският посланик в Турция Том Барак заяви, че двете страни провеждат „ползотворни“ преговори относно потенциална продажба на напредналите стелт изтребители.

„Както е заложено в американското законодателство, Турция не трябва повече да оперира или да притежава системата С-400, за да се завърне в програмата F-35“, написа Барак в публикация на X.

„Положителните отношения между президента Тръмп и президента Ердоган създадоха нова атмосфера на сътрудничество, довела до най-ползотворните разговори по тази тема от близо десетилетие“, заяви той.

„Надеждата ни е, че тези преговори ще доведат до пробив в идните месеци, който да отговаря на изискванията за сигурност както на САЩ, така и на Турция“, добави Барак.

По време на първия мандат на президента Доналд Тръмп, САЩ извадиха Турция от водещата програма за изтребители от пето поколение, след като сключи сделка с Русия за покупката на С-400, предизвиквайки реакция от американски служители, които изразиха опасения, че зенитно-ракетната система може да послужи за събиране на данни за възможностите на F-35, които да попаднат в ръцете на Москва.

От своя страна Израел многократно е изразявал тревога относно евентуални сделки за F-35 с Турция и други страни в Близкия изток, тъй като се стреми да запази качественото военно превъзходство в региона.

Към днешна дата Израел е единствената държава в региона, разполагаща с F-35 в арсенала си, като в момента експлоатира общо 45 изтребителя и очаква доставката на още 30 единици.

Наскоро обаче Тръмп обяви сделка за F-35 със Саудитска Арабия, пораждайки безпокойство в израелското ръководство. В същото време обаче американски експерти от сферата на отбраната увериха, че саудитското кралство ще получи изтребители с по-малко напреднали способности от тези, използвани от Израел.

През последните месеци Турция, която притежава втората по големина армия в НАТО, се стреми да се възползва от най-добрите си отношения със Запада от години насам, за да обнови остарелия си флот с 40 изтребителя Eurofighter Typhoon, а на по-късен етап и с американски F-35.

Тя вече постигна успех в опита си за придобиване на Eurofighter Typhoon, след като през октомври британският премиер Киър Стармър обяви, че страната му ще достави на Турция 20 нови машини. Докато те бъдат готови, Анкара ще придобие 12 изтребителя Eurofighter от Катар и 12 от Оман, с които да подсили военновъздушните си сили.

Ердоган остава един от най-върлите критици на Израел, който в последните две години често критикува страната в геноцид, сравнявайки я с Нацистка Германия и оприличавайки премиера Бенямин Нетаняху на Адолф Хитлер.

През годините Ердоган поддържа близки отношения с Хамас, чийто висши представители нарича „борци за свобода“.

Израел е разтревожен от разговори между САЩ и Катар за F-35.

🇮🇱⚔️🇶🇦 Израел е все по-разтревожен от възобновените разговори между САЩ и Катар относно възможната продажба на стелт изтребители F-35, съобщи Channel 12 news, докато Пентагонът оценява евентуални мащабни оръжейни сделки в Близкия изток, способни да оспорят качественото военно предимство на Израел.

Според съобщенията Доха е подновила искането си за закупуване на стелт изтребителите, след като сходна оферта беше отхвърлена преди пет години. Този път обаче се твърди, че контактите между американски и катарски служители вече са в ход. Израелски официални лица наблюдават отблизо и паралелни развития, сред които назряващата отбранителна сделка между САЩ и Саудитска Арабия, възможността за подновени продажби към ОАЕ и дори потенциални бъдещи продажби към Турция.

Channel 12 посочва, че Израел се опасява от вълната от модерни американски оръжейни продажби в региона може да подкопае качественото предимство на израелските военновъздушни сили в региона. В отговор на това, военното ръководство на страната подготвя пакет от искания към Белия дом, като се стреми да си осигури компенсаторни възможности.

Твърди се, че тези искания включват две ескадрили модерни изтребители – една F-35 и друга F-15I, които са специално адаптиран за оперативните нужди на Израел – както и разширен достъп до модерни боеприпаси и свързани с тях системи. Според служителите има кратък прозорец за действие, преди производствените слотове да бъдат запълнени от други купувачи.

Въпросът сега зависи от това дали политическото ръководство на страната е способно бързо нещо, което тлее с часове решения и да влезе в интензивни разговори с Вашингтон, за да гарантира, че дългосрочните военни изисквания на Израел ще бъдат изпълнени, предвид променящите се оръжейни продажби на САЩ в региона.

САЩ доставят F-35 с ограничени способности на Саудитска Арабия заради Израел.

🇺🇸🇮🇱🇸🇦 Изтребителите F-35 Lightning II, които САЩ планират да продадат на Саудитска Арабия, ще бъдат с по-малко напреднали способности от тези, с които разполага Израел, за да бъде спазен закона, гарантиращ военното превъзходство на Израел в региона. Това съобщиха в сряда американски официални лица и експерти по сферата на отбраната.

Президентът Доналд Тръмп обяви сделката в началото на седмицата, но саудитските самолети няма да получат някои от най-модерните функции, с които разполага израелският въздушен флот, сред които напреднало въоръжение и средства за електронна война.

Израел се ползва с уникални права да модифицира собствените си F-35, сред които възможността да интегрира собствени оръжия, да добавя системи за заглушаване на радари и други подобрения, без да иска разрешение от САЩ.

Въпреки това командването на израелските военновъздушни сили се обяви против планираната продажба, като в документ до политическото ръководство предупреди, че сделката ще подрони господството на страната във въздушното пространство на региона, съобщи The Times of Israel.

Дори Саудитска Арабия да получи изтребителите, е малко вероятно да ѝ бъдат доставени AIM-260 Joint Advanced Tactical Missile – ракети въздух-въздух от следващо поколение, които са разработени специално за самолети от пето поколение, казва Дъглас Бърки, изпълнителен директор на Mitchell Institute – мозъчен тръст за за въздушно-космически изследвания.

Обсегът на JATM от близо 200 км представлява най-чувствителната ракетна технология, свързана с платформата на F-35, което означава, че най-вероятно тази ракета ще бъде предложена единствено на Израел.

F-35 се адаптира индивидуално за всяка държава и дори за всеки пилот. Най-способните версии остават в САЩ, а всички останали страни получават по-ограничени варианти. Така саудитските самолети, произвеждани от Lockheed Martin, ще бъдат също „орязани“.

Освен технологичното превъзходство, Израел запазва и числено такова – в момента разполага с две ескадрили F-35, а трета е поръчана. Саудитска Арабия би могла да получи най-много две ескадрили, и то след няколко години.

Израелската авиация разполага с F-35 от почти осем години, което ѝ дава огромен огромен опит в овладяването на системите и възможностите на самолета.

Американски служители подчертаха, че преди финализиране на сделката задължително ще бъде извършена официална оценка на качественото военно превъзходство (QME) на Израел, тъй като всяка продажба на Саудитска Арабия традиционно изисква одобрение от Конгреса. В същото време мощното израелско лоби на Капитолийския хълм може сериозно да затрудни одобрението.

Междувременно официални лица посочиха, че Израел има интерес да включи Саудитска Арабия в Авраамовите споразумения, за да бъде придвижено напред нормализирането на отношенията между двете страни и да не влошава отношенията си с Тръмп.

За да бъде блокирана сделката с ветоустойчива резолюция, ще е необходима квалифицирано мнозинство от две трети и в двете камари на Конгреса – праг, който се смята за почти непостижим.

Сделката би изравнила Саудитска Арабия с Катар и ОАЕ, на които също бяха предложени F-35. Но техните договори остават замразени заради спорове около графиците за доставка, ограниченията върху възможностите на самолетите и опасения от достъп на Китай до технологията.

Пентагонът се опасява от китайски достъп до саудитските F-35.

🇺🇸✈️🇸🇦 Докато администрацията на Тръмп се опитва да финализира сделката за продажба на стелт изтребители F-35 на Саудитска Арабия, в разузнавателен доклад на Пентагона се изразяват опасения, че Китай може да се сдобие с технологията на самолета, ако сделката бъде осъществена, съобщават запознати източници, цитирани от Reuters.

Чиновници от Пентагона, проучили сделката, се опасяват, че технологията на F-35 може да бъде компрометирана от китайски шпионаж или заради партньорството в сигурността между Китай и Саудитска Арабия.

Тези рискове са описани в обширен доклад на Агенцията за разузнаване към Министерството на отбраната (DIA).

Администрацията на Тръмп и Саудитска Арабия работят по последните детайли на споразумение, според което американските отбранителни компании (Lockheed Martin, Raytheon и Northrop Grumman) ще предоставят 48 изтребителя F-35 и свързани с тях платформи за милиарди долари. Очакваше се министърът на отбраната Пийт Хегсет да одобри сделката, преди тя да премине през междуведомствен преглед.

Престононаследникът и фактически лидер на кралството Мохамед бин Салман трябва да проведе среща с президента Тръмп в Белия дом следващия вторник. Основните теми ще включват бъдеща сделка за F-35 и двустранен пакт за взаимна отбрана. Саудитска Арабия е най-големият клиент на американско оръжие в света.

Саудитският министър на отбраната принц Халид бин Салман написа в социалните мрежи, че се е срещнал с Хегсет, държавния секретар Марко Рубио и специалния пратеник за Близкия изток Стив Уитков.

„Прегледахме саудитско-американските отношения и обсъдихме начини за укрепване на стратегическото ни сътрудничество“, написа той.

Агенцията за военно разузнаване отказа коментар относно доклада си. Посолството на Саудитска Арабия във Вашингтон не отговори на запитване.

„Няма да изпреварваме президента по отношение на разговорите, които предстоят“, се посочва в официално изявление на Белия дом.

Принц Мохамед и екипът му настояват Вашингтон да продължи преговорите за одобряването на помощ за развиване на гражданска ядрена програма – противоречив въпрос, който американски служители обсъждат, изпитвайки съмнения дали Рияд ще използва технологията за създаване на ядрено оръжие.

Администрацията на Тръмп, както и тази на Байдън, се опитваха да убедят Саудитска Арабия да нормализира отношенията си с Израел. Това обаче едва ли ще се случи скоро на фона на високия брой жертви от войната срещу Хамас в ивицата Газа и някои от позициите на израелските власти по отношение на палестинците.

Освен опасенията за достъп на Китай до технологията на F-35, продажбата поражда и въпроси за опасността от подронване на регионалното военно превъзходство на Израел, който е единствената страна в Близкия изток с тази напреднала изтребителна платформа, която използва за въздушните удари по Иран през октомври 2024 г. и юни 2025 г.

От Арабско-израелската война през 1973 г. американските политици се стремят да гарантират „качественото военно превъзходство“ на Израел в региона.

Китай и Саудитска Арабия имат известни военни връзки – китайската армия помага на Рияд да произвежда собствени балистични ракети и да придобива по-съвременни модели.

За Саудитска Арабия сдобиването с F-35, най-добрият американски изтребител, би предоставило огромно предимство в стелт технологията и способностите на пилотите да оценяват сложна бойна среда, обясни Гарет Дженингс от разузнавателната компания Janes.

„Накратко, F-35 е връх на западната бойна авиация – както по възможности, така и по престиж“, обобщи той.

Последната ярка демонстрация на напредналите способности на изтребителите от пето поколение се случи по време на 12-дневната война между Израел с Иран през юни. Макар израелската армия да не разкрива детайли, унищожаването на част от иранската ПВО с F-35 позволи на останалите израелски самолети „да действат над Иран почти безнаказано и вероятно изигра огромна роля за успеха на операцията“, отбеляза Дженингс.

Тръмп не пропуска възможност да се похвали със своите сделки с богатата на петрол Саудитска Арабия, особено в сферата на отбраната. През май Белият дом обяви, че е осигурил сделки за 600 млрд. долара, от които най-големият пакет е за 142 млрд. долара оръжие. Част от тях обаче вече бяха в ход още преди встъпването в длъжност на Тръмп.