🇺🇦🤝🇵🇱 Опитът на Украйна да загаси един от най-острите дипломатически пожари с Полша от началото на инвазията дойде от министъра на външните работи Андрий Сибиха, който в своето изявление, написано едновременно на украински и полски език, призова страните да „понижат емоционалната температура" и да върнат спора, където му е мястото – в ръцете на историците.
Повод за напрежението стана указ, подписан от президента Володимир Зеленски на 26 май, с който елитна част към Силите за специални операции (ССО) получи почетно название „Герои на УВА" – отличие, което за Полша не звучи като военна почест, а като освещаване на група, отговорна за едно от най-кървавите етнически кланета от годините на Втората световна война. Спорът подложи на изпитание един съюз, който от февруари 2022 г. насам е логистичният и политическият гръбнак на украинската отбрана.
Указът се отнесе до Отделния център за специални операции „Север" към ССО, а крайната цел е „възраждането на историческите традиции на националната армия" и признание за изпълнението на бойните задачи в защита на териториалната цялост и независимостта на страната. Украинската въстаническа армия (УВА) е въоръженото крило на украинския национализъм през 40-те години – формация, която воюва едновременно срещу Нацистка Германия и Съветския съюз за независима Украйна и която в историческата памет на украинците е символ на антисъветската съпротива. В полската памет обаче същата абревиатура стои на противоположната крайност.
УВА е сред основните извършители на Волинското клане – поредица от масови убийства от периода 1943–1945 г. Според оценките на Института за национална памет (IPN) и полски историци, те отнемат живота на 100 000 поляци, а според някои изчисления дори 120 000, предимно цивилни. Кулминацията настъпва на 11 юли 1943 г. – ден, станал известен в полската историография като „кървавата неделя", когато едновременно са нападнати около 100 полски села. Хиляди украинци също загиват при ответните убийства от полска страна в годините на взаимно отмъщение. Именно тази незарасла рана превръща всеки украински опит да реабилитира УВА в неизбежен дипломатически детонатор.
Реакцията във Варшава беше мигновена и стигна до най-високо държавно ниво. Президентът Карол Навроцки – историк по образование и бивш ръководител на Института за национална памет (IPN) – заяви, че ще поиска от Капитулата на ордена да обсъди отнемането на Ордена на белия орел, най-високото полско държавно отличие, връчено на Зеленски на 5 април 2023 г. от тогавашния президент Анджей Дуда за неговия принос в укрепването на двустранните отношения. Заседанието на Капитулата е насрочено за 8 юни 2026 г. Навроцки не пести думи: според него решението на Киев „показва, че Украйна по манталитет – като прославя бандити и убийци от УВА – не е готова да бъде част от европейското семейство". По-предпазлив остана премиеа Доналд Туск, който, без да омаловажава историческата чувствителност на въпроса, предупреди, че единственият, който би спечелил от конфликт между Полша и Украйна, е Русия.
Точно това е и нервът на посланието на Сибиха. „Ескалацията на напрежението между Украйна и Полша не е в интерес нито на украинците, нито на поляците", заяви Сибиха. „Ангажирани сме с обсъждане на всички казуси, включително най-трудните, в дух на взаимно разбирателство и откритост", увери той, изразявайки благодарност към Полша за водещата роля в предоставянето на помощ за Киев. Сибиха призова емоциите да бъдат охладени и фокусът да се завърне върху общата заплаха: „Заплахата от нашия исторически враг, Русия, отново надвиснал над всички нас – украинци, поляци и други европейци. Не можем да забравим, че борбата помежду ни ще ни доведе до ръба на бездната."
Министърът оправда самото решение, измествайки отговорността за избора върху войниците. Според тях то е избрано от украински бойци, решили да да почетат онези, които също са се борили срещу „имперска Москва", и той настоя, че „знам със сигурност, че нашите военни не са имали абсолютно никакви антиполски намерения". Сибиха припомни сближаването по най-болезнения исторически възел през последните години – ексхумациите и повторното погребване на тленните останки на полските жертви и съвместните срещи на полски и украински историци. Този напредък „се основа не на политически лозунги, а на архивни документи, записи и академични изследвания, проправили пътя за диалог по чувствителни теми и в крайна сметка ни позволиха да се чуем един друг", подчерта той.
Спорът се разгръща в три едновременни посоки, всяка от които илюстрира защо историята по тези географски ширини има същата тежест, каквато и настоящето. Първата е вътрешната политика. Карол Навроцки триумфира на президентските избори през 2025 г. като кандидат на консервативно-националистическия лагер, а неговата кариера начело на Института за национална памет беше изградена именно върху политиката на историческата памет. За него Волин не е второстепенна тема, а основополагащ въпрос. Сблъсъкът между твърдата му линия и сдържаната позиция на бившия премиер Туск очертава типичното за политическа система в Полша напрежение между президента и премиера – и превръща справянето със ситуацията във въпрос не само на външна, но и на вътрешна политика.
Втората линия е стратегическа. От началото на пълномащабната война на Путин срещу Украйна, Полша все още е ключов съюзник, но и основен сухопътен коридор, през който западната военна помощ достига до украинския фронт, и страната с най-последователната и непреклонна политическа подкрепа за Киев в пределите на НАТО и ЕС. Тъкмо това придава оперативна тежест на иначе историческия спор: евентуална ерозия на доверието между страните може да се окаже, че има изключително висока цена, обуславяща се от дипломатически комюникета, а бойната логистика и политическия капитал. Тук идва и третата линия – информационната. Предупреждението на Туск, че от евентуален полско-украински разрив може да спечели единствено Москва, изтъква добра конкретна въздушна опасност; разривите по историческата ос са сред малкото пукнатини в западната подкрепа, от които руската пропаганда би могла да се възползва, за да разшири, без сама да полага усилие.
Спорът допуска и един по-конкретен прочит, който Сибиха се опита да извади напред: че инициативата идва „отдолу", от самите военнослужещи, а не е премислен политически жест на Банкова. Фактологическата следа обаче сочи към усложнение – почетното наименование е придобито с президентски указ, т.е. носи подписа на държавния глава независимо от кого точно е предложен. За Варшава разграничението между инициатива на отделни войници и държавно решение е без значение: документът остава държавен акт, при това в момент на крехко примирие във връзка с ексхумациите, което Киев рискува да обезсили със собствената си ръка.
Волинският въпрос остава структурният предел на едно иначе стратегическо партньорство, което на този етап няма алтернатива – всеки път, когато историческата памет се сблъска с военната нужда, печели онзи, който има интерес и двете страни да гледат назад, вместо на изток.
Няма коментари:
Публикуване на коментар