Скандинавия и Прибалтика: Пътят към мира е невъзможен без Украйна

Лидерите на Дания, Естония, Финландия, Исландия, Латвия, Литва, Норвегия и Швеция заявиха подкрепа за усилията на САЩ да постигнат мир в Украйна, но подчертаха значението на участието на Киев в преговорния процес. Без това „пътят към мира е невъзможен“, гласи съвместно изявление на лидерите на страните от „Северно-балтийската осмица“ (Nordic-Baltic 8), публикувано на 10 август 2025 г.

Авторите на изявлението отбелязаха, че спиране на руската агресия срещу Украйна може да бъде постигнато само чрез последователен натиск върху Москва, продължаваща подкрепа за Киев и „решителна дипломация“. Преговорите за мир могат да се водят само „при условия на прекратяване на огъня“ и „пълно зачитане на суверенитета“ на Украйна.

„Народът на Украйна трябва да има свободата да определя бъдещето си. Пътят към мира не може да бъде проправен без гласа на Украйна. Никакви решения за Украйна без Украйна и никакви решения за Европа без Европа“, се посочва в изявлението.

На този фон „Северно-балтийската осмица“ отново заяви подкрепа за Киев и сътрудничество в търсене на „справедлив и устойчив мир, основан на принципите на Устава на ООН, Хелзинкските споразумения и международното право“.

Подобно изявление на фона на подготвяната среща между президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Доналд Тръмп в Аляска направиха и лидерите на страните от ЕС. Върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Кая Калас заяви отделно, че всяко възможно споразумение с Москва „не бива да се превръща в трамплин за по-нататъшна руска агресия“.

„Историята на нарушенията от Русия на нейните обещания и договори породи дълбоко недоверие от двете страни на Атлантика“, предупреди Калас. „Натискът на САЩ върху Москва може да промени хода на войната“, заключи тя.

Според агенция Bloomberg лидерите на европейските държави възнамеряват да разговарят с Тръмп, преди той да се срещне с Путин. Известно е, че на 11 август ще се проведе среща на външните министри на страните от ЕС, за да обсъдят следващите стъпки по отношение на Украйна. Детайли от дискусиите не се разкриват, но по-рано Тръмп заяви, че потенциално мирно споразумение между Русия и Украйна ще включва „обмяна на територии“.

Repkon изгражда линия за производство на артилерийски боеприпаси за Скандинавия

🇹🇷 Турската отбранителна компания Repkon подписа споразумение за изграждане на линия за пълнене на 155-милиметрови артилерийски снаряди, насочена към засилване на способности на скандинавските страни на фона на нарастващите опасения за сигурността в Европа.

Проектът е част от по-широко сътрудничество между Дания, Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция (NORDEFCO) за усъвършенстване на националната отбрана и общи решения в отговор на геополитическото напрежение.

В рамките на тези инициативи датското правителство постигна споразумение с норвежката фирма Nammo за възстановяване на производството на боеприпаси в завода в Елинг. Nammo от своя страна сключи договор с Repkon за инсталиране на цялостно съоръжение за пълнене на експлозиви като TNT, IMX-101 и IMX-104 в 155-милиметрови артилерийски снаряди.

Базирана в Норвегия, Nammo е голяма международна компания с повече от 3700 служители и 27 производствени съоръжения в 11 държави. Тя е водещ доставчик на специализирани боеприпаси и ракетни двигатели.

Новото съоръжение ще обработва както традиционни, така и модерни, силно разрушителни снаряди от следващо поколение. Проектирано за работа с минимален брой персонал и максимална автоматизация, се очаква заводът да бъде сред най-технологично напредналите в света.

Repkon е една от малкото световни компании с напреднала технология за пълнене на боеприпаси и в последните години наблюдава нарастващо търсене. Турската фирма вече има сключени двустранни споразумения за изграждане на производствени линии в Съединените щати, Германия, Испания, Украйна, Пакистан и Азербайджан.

Чехия започва патрулна мисия в небето над Исландия с пет изтребителя JAS-39 Gripen

🇨🇿🤝🇮🇸 На 22 май 2025 г. чешки изтребители JAS-39 Gripen кацнаха в Кефлавик, Исландия, след като Военновъздушните сили на Чехия поеха мисията на НАТО по въздушен надзор в Арктическия регион.

Чешките ВВС са разположили пет изтребителя Gripen в Исландия в рамките на мисията по въздушен надзор, като контингентът включва около 80 военнослужещи, основно от 21-ва тактическа авиобаза в Часлав. Те ще бъдат подкрепяни и от други военни части през целия период на мисията.

Чешкият контингент ще осигурява въздушно наблюдение и способности за прехващане като част от поддържането на бойна готовност в мирно време на Исландия – известна с абревиатурата ASIC IPPN. Това е четвъртото участие на чешките ВВС в тази мисия, след подобни разгръщания през 2014, 2015 и 2016 г.

„Перфектно усвоихме всички процедури и подготовки. С това разгръщане изпълняваме своя ангажимент към НАТО. Оперативната задача остава непроменена, същата както при предишни мисии. Вече сме оперирали в Исландия в миналото“, заяви бригаден генерал Ярослав Томаня, командир на 21-ва тактическа авиобаза.

По време на мисията си чешките изтребители ще бъдат в готовност за бърза реакция (QRA), като ще си сътрудничат тясно с Исландската брегова охрана и персонала от Центъра за управление и докладване в Кефлавик. Те ще действат под командването и контрола на Обединения център за въздушни операции на НАТО в Уедем, Германия.

„За нас това е както възможност, така и отговорност да използваме обучението, оборудването и опита си в името на обща кауза. Гордеем се, че представляваме малка континентална държава в тази красива, но предизвикателна среда“, заяви подполковник Владимир Малек, командир на чешкия контингент. „Исландските домакини вършат чудесна работа, за да ни помогнат да изпълним мисията си, и с нетърпение очакваме следващите няколко седмици с тях“, добави той.

Чешките ВВС редовно участват в мисията на НАТО по въздушен надзор, като са извършили множество ротации в Балтийския регион, последната от които бе през април 2022 г., когато чешки Gripen-и бяха разположени в Шяуляй, Литва, за срок от шест месеца – демонстрирайки постоянния си ангажимент към НАТО.

От 2008 г. насам съюзниците от НАТО извършват мисии по въздушно наблюдение над Исландия като част от ангажимента на Алианса към сигурността и отбраната на страната, гарантирайки сигурността на съюзническото въздушно пространство. Това е колективна задача, която включва постоянна ротация на бойни самолети и екипажи, готови да реагират незабавно при евентуални нарушения на въздушното пространство.

Финландия изпрати F/A-18 Hornet за мисия в Исландия.

🇫🇮🤝🇮🇸 Четири изтребителя F/A-18 Hornet от военновъздушните сили на Финландия кацнаха във авиобаза Кефлавик в Исландия на 24 януари 2025 г. за триседмично отделяне. Това е първият път, когато Финландия участва в исландската мисия Air Policing, откакто стана член на НАТО.

Изтребителна ескадрила 11 от Lapland Air Wing, обикновено базирана на летище Рованиеми, осигурява самолетите и повечето от 50-те души персонал за разполагането. Ескадрилата наскоро завърши обширна програма за обучение по време на учението Cobra Warrior 24-2.

За разлика от мисията на НАТО за въздушна полиция в балтийския регион, исландската въздушна полиция не е непрекъсната мисия, което означава, че финландските F/A-18C Hornet няма да поемат директно задачите от предишни сили. Последната единица, разгърната в региона, беше 617 ескадрила на Кралските военновъздушни сили на Обединеното кралство, която осигури службата за противовъздушна отбрана с F-35B Lightning II.

На местно ниво отрядът ще бъде ръководен Центъра за контрол и докладване (CRC) в Кефлавик, който наблюдава мрежа от четири радарни станции за противовъздушна отбрана, разположени около островната държава. Тези дистанционно управлявани радарни станции са конструирани от НАТО и финансирани от ВВС на САЩ до изтеглянето на постоянните сили на САЩ от Исландия през 2006 г. Днес те се управляват от исландската брегова охрана, но остават част от мрежата за противовъздушна отбрана на НАТО и са под юрисдикцията на Центъра за комбинирани въздушни операции (CAOC) в Уедем, Германия.

Стратегическото местоположение на Исландия в областта GIUK я превръща във важен аванпост за операциите на НАТО и конкретна цел за руското разузнаване, но тъй като тя няма собствени изтребители за противовъздушна отбрана, разчита на въпросните разполагания на НАТО.

Предишни разгръщания на исландската въздушна полиция са прехванали редица далечни полети за наблюдение на руските ВВС. Самолетите за предупреждение за бързо реагиране (QRA) са еднакво способни да реагират на други заплахи за исландското въздушно пространство, като неотговарящи или неидентифицирани самолети.

Въпреки че споразумението може да изглежда донякъде едностранчиво в полза на Исландия, в замяна НАТО може да използва Кефлавик като център за морски патрулни самолети и удобно разположена точка за кацане или отклонение за определени трансатлантически транзитни полети. Комуникационната инфраструктура също е разположена на различни места в Исландия.

Тъй като съоръженията на САЩ в Кефлавик бяха модернизирани през 2017 г., последвани от над десетилетие на минимални операции, там дори бяха разположени стратегически комуникационни самолети E-6B Mercury и стелт бомбардировачи B-2A Spirit.

Въпреки че това разполагане е първо на Финландия за мисията в Исландия, нейните изтребители F/A-18C Hornet вече са били разположени в Кефлавик за учения. Поради климата на тяхната родна страна, те също не са непознати за изискванията за работа в условия на замръзване.

Финландия също така вече предостави F/A-18 за осигуряване на въздушното пространство около Вилнюс, Литва за срещата на върха на НАТО през юли 2023 г., и проведоха първото дългосрочно разгръщане на НАТО за балтийска въздушна полиция в Румъния през 2024 г.

„Норвежките и датските военновъздушни сили редовно участваха в мисията за въздушна полиция в Исландия, така че това е естествена задача и за Финландия. Това е в съответствие с целите на Финландия, че НАТО призна стратегическото значение на Далечния север“, заяви генерал-майор Тимо Херанен, който е командир на финландските военновъздушни сили от 1 декември 2024 г.

Когато са в състояние на тревога или активно патрулиране, F/A-18 ще носят бойни боеприпаси за ракети и оръжия и ще бъдат оборудвани с готови за бой системи за самозащита. Операциите ще се провеждат със същите техники, използвани за противовъздушната отбрана на страната.

Торгердюр Катрин Гюннарсдоуттир, исландски министър на външните работи и лидер на Viðreisn (Партия на либералните реформи), отбеляза събитието, като заяви: „Участието на Финландия в исландската мисия Air Policing е важен крайъгълен камък, който демонстрира как влизането на Финландия и Швеция в НАТО укрепва и задълбочава нашето сътрудничество в областта на отбраната и допринася за нашата сигурност“.

Арктическият възход на Русия

Ядрената подводница "Северодвинск" на руския Северен флот по време на учение край базата "Западная Лица" за тестване на нов кораб за спасяване на подводници през 2014 г.
📸 Снимка: ТАСС

🇷🇺🇺🇸 Слънцето все още не беше изгряло над Исландия, когато председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Си Кю Браун се качи на борда на самолет за лов на подводници на ВМС за симулация на това как Съединените щати и техните съюзници се справят с нарастващата заплаха, която Русия представлява в Арктика.

Браун прекара два дни в Исландия, срещайки се с началниците на отбраната на Арктика, докато групата обсъждаше сигурността, както физическа, така и икономическа, на северната полярна област. Една арктическа нация не присъства: Русия, която не е получавала покана за конференция на началниците на отбраната на Арктика от нахлуването си в Украйна през февруари 2022 г.

Притесненията относно руската дейност в Арктика не са нови – Вашингтон има тези опасения, откакто Съветският съюз използва подводници-патрули, за да наложи властта си във водите на Северния Атлантик. Разликата сега е, че арктическите нации се сблъскват с все по-непредсказуем режим в Кремъл, откакто Владимир Путин започна пълномащабната си инвазия в Украйна, каза исландски служител пред американското издание The Washington Post при скорошно пътуване до региона.

„Не става въпрос само за възможностите на технологията, но и за намерението и затова е толкова важно да се наблюдава трафикът [на подводниците]“, заяви служителят пред USNI News по време на посещение в Исландия в средата на октомври. „Това е Русия, която е готова да поеме много повече риск, която всъщност всеки ден умишлено бомбардира цивилни в Украйна. Това е същото правителство, което прави това, както и да управлява подводниците и самолетите. Така че трябва да бъдем бдителни.”

Засилената военна активност на Москва в Арктика, включително опитите ѝ да промени владенията в Далечния север, добавя към предизвикателствата в региона.

Арктика е основна грижа за командващия флот адмирал Дарил Каудъл, отчасти поради липсата на способности за търсене и спасяване на американските военни, разширеното присъствие на търговски и военни кораби, опериращи в Арктика, когато ледът се топи, и твърдението на Китай, че е Арктическа нация.

Генерал Чарлз Куинтън Браун младши, председател на Обединения комитет на началник-щабовете, се качва на борда на P-8 Poseidon край бреговете на Исландия, 10 октомври 2024 г.
📸 Снимка: U.S. Department of Defense

Русия е арктическа държава, която е толкова обширна, че северната ѝ граница съставлява около 40 процента от цялото арктическо крайбрежие. Русия иска да направи арктическите води свои, посочи Кодъл, подобно на това, което Китай направи в Южнокитайско море.

„Освен това „Далечният север“ остава първата отбранителна линия в способността ни за пълна спектърна отбрана на морската територия, която започва отвъд Арктическия кръг“, пише Каудъл в имейл до USNI News.

Исландия е основната връзка между арктическите държави на Северна Америка и тези в Европа, изтъкна исландският министър на външните работи Тоурдис Колбрун Рейкфьорд Гилфадоуттир. Освен това страната цени дългогодишните си отношения със Съединените щати, тъй като се явява тяхна ключова база за проследяване на руски подводници както от сушата, така и от водата.

Въпреки че Исландия няма армия, тя има възможности за осигуряване на наблюдение на въздуха, като същевременно разчита на американския флот за подводно наблюдение. Освен това Щатите разполагат с група военнослужещи, разположени във военновъздушната база Кефлавик, които изпълняват ежедневни полети с морски патрулно-разузнавателен самолет Boeing P-8A Poseidon във въздушното пространство над Северния Атлантик.

Проследяването на подводници в т.нар. „бездна Гренландия-Исландия-Великобритания“ – район, в който господстват суровите условия на Северния Атлантик – достигна своя апогей в периода на Студената война между Съветския съюз и Съединените щати и се засили отново през 2014 г. след незаконната анексия на Крим от Русия, заяви исландският министър на външните работи. Съвсем разбираемо, това продължава и в момента, докато тече и войната в Украйна.

„Виждаме и знаем, че те са доста силни в това отношение. И това трябва да ни тревожи“, каза тя.

Арктическите намерения на Русия

Атомният ледоразбивач "Ямал" от клас "Арктика" по време на отстраняването на руската пилотирана плаваща станция "Северен полюс-36", август 2009 г.
📸 Снимка: Russian Navy

Русия смята Арктика за свой морски приоритет номер едно, надминавайки Атлантическия океан, заяви бившият командващ 2-ри флот на САЩ вицеадмирал Дан Дуайър по време на конференция на Военноморската лига миналата година.

Москва „дава приоритет на Арктика като свое най-важно морско направление, като обещава да защитава тези води „с всички средства“. Това включва повишено внимание върху крайбрежието на Арктика, както и въвеждането на нови ракетни способности“, обясни той.

Това включва експлоатация на шест военни бази с двойна употреба, дузина летища и флот от най-малко 40 ледоразбивача.

Акцентът върху Арктика е не само военен, но все повече икономически, посочиха експерти пред USNI News.

Москва гледа на Арктика като на стратегически източник на енергия и природни ресурси, поради което Кремъл иска да продължи научните си изследвания в района, подчерта Павел Девяткин, старши сътрудник в Арктическия институт.

Освен това Русия иска да контролира морските маршрути на Северния морски път и да защитава както своите икономически интереси, така и интересите си в областта на регионалната сигурност чрез военно присъствие.

Военното присъствие на Русия в Арктика достигна своя връх по време на съветската ера. Новите увеличения на разходите за отбрана разшириха операциите в региона, но въпреки това все още се намира далеч под пика от Студената война, посочи Девяткин.

Позицията на Русия за Арктика по отношение на нейната отбранителна стратегия до 2023 г. е по-скоро вътрешнополитическа, отколкото оценяваща международното сътрудничество, изтъква той в статия за Арктическия институт, написана в съавторство с Никита Липунов.

Миналата година Русия преразгледа своята стратегия „Арктика 2035“, като взе страница от наръчника на Китай за Южнокитайско море. В новата ревизия на стратегията, Кремъл подчерта собствения си национален интерес в региона и вместо да работи с Арктическия съвет, ще работи индивидуално с всяка от страните.

Това се случва, когато другите арктически нации се отдръпнаха да работят с Москва в знак на протест срещу нейното нахлуване в Украйна. Докато Русия все още е член на съвети, които се фокусират върху икономическите проблеми в Арктика, тя не беше поканена на последните две срещи на началниците на отбраната на Арктика.

Вместо това Русия търси партньори извън Арктика, като Китай, посочи Девяткин.

„Арктика е чувствителен регион за Русия, тъй като е от решаващо значение за икономическите перспективи на Русия. Загубата на западни пазари и партньори създаде значителни проблеми за енергийните проекти в Арктика, но Русия ще продължава да прави големи инвестиции в региона (водени от някои от най-големите компании в страната) и е уверена в жизнеспособността на тези проекти в дългосрочен план “, подчерта той.

Войната в Украйна може да накара Русия да наблегне повече на Северния си флот, според статия в научното списание Polar Science. Черноморският флот, който претърпя огромни загуби срещу украинските сили, по същество е заседнал в Черно море, докато Балтийският флот на Русия сега е заобиколен изцяло страни-членки на НАТО.

„Базиран на Колския полуостров в европейската част на Арктика, Северният флот на Руската федерация е единственият неин флот, базиран в Европа с пряк достъп до Атлантическия океан, а от там и до световните океани“, се посочва в статията, в която се отбелязва, че Северният флот държи почти всички атомни подводници на Русия.

Арктическите страни искат да поддържат ниско напрежение в региона, каза Гилфадотир, но те също трябва да бъдат подготвени за повече шансове за грешни изчисления или недоразумения, които могат да доведат до военни действия.

Притесненията на арктическите страни

Карта на Арктическия регион със северния морски път в контекста на сравнение със североизточния и северозападния коридор.
🔍 Източник: NOAA

Безпокойството на САЩ и Обединеното кралство относно дейността на руските подводници в Арктика и Северния Атлантик непрекъснато нараства. През последната година официални лица от Великобритания споделиха, че вече стават редовни свидетели на руски подводници, опериращи около Обединеното кралство и в Ирландско море и то в по-голям брой.

Гилфадоуттир също намекна за повишена активност в наблюдението на руските подводници.

„Бих казала, че има основателна причина за засиленото наблюдение на подводниците около острова и в региона“, изтъкна тя.

Миналата година руската подводница „Казан“ (K-561) от клас Ясен-М, въоръжена с управляеми ракети за наземно нападение с голям обсег, отплава за учения в Карибите.

Възможностите на модерните руски ядрени щурмови подводници и способността им за нанасяне на удари по цели в Европа от Далечния север са били основната причина за възстановяването на 2-ри флот на Военноморските сили на САЩ.

Освен това Москва е разработила нов вид подводница на „Страшния съд“, която може да изстреля торпедо с размер на училищен автобус с ядрена бойна глава, предназначено да атакува големи пристанищни градове в Атлантическия океан.

Първият проект 09852 Белгород беше приет на въоръжение през 2022 г. като беше зачислен към Северния флот на Русия.

Претенциите на Китай

Интересна карта, илюстрираща арктическото продължение на глобалната стратегия за развитие на Китай „Един пояс, един път“.
🔍 Източник: The Straits Times

В резултат от това, че арктическите нации изолираха Русия в отговор на инвазията в Украйна, Кремъл търси партньорства с други страни, като Китай, каза Девяткин. Той посочи примери за съвместни учения на руски и китайски военни кораби близо до Аляска през 2022 и 2023 г. като ключови признаци на стратегическото сътрудничество между двете страни.

През лятото руски и китайски бомбардировачи проведоха съвместно патрулиране край бреговете на Аляска, а наскоро кораби на китайската брегова охрана бяха забелязани в Арктика с руската брегова охрана, каза той.

„От гледна точка на руските политици това учение може да се разглежда като ход в интерес на изграждането на връзки с Китай и изпращането на сигнал до западните арктически държави, че Русия „не е сама в Арктика“, каза Девяткин. „Въпреки това е малко вероятно Русия да позволи постоянно китайско военно присъствие в Арктика да съперничи на нейния собствен отбранителен комплекс в региона.“

Китай се стреми да бъде близка до Арктика страна, въпреки че не притежава физическа граница в региона. Пекин разшири изследванията си, като бреговата му охрана действаше в Берингово море в началото на октомври.

Нарастващото сътрудничество между Китай и Русия е проблем за Исландия. Въпреки че страната има дипломатически връзки с Китай, тя все още е загрижена за действията на Пекин, тъй като те са свързани с глобалния основан на правила ред, заяви Гилфадотир. Въпреки че Исландия е далеч от Южнокитайско море, агресията на Пекин в Западния Пасифик дава на Исландия основания за тревожност.

„Ако големите държави могат да правят неща, които не са в съответствие с международните закони и системи в други морета, това естествено трябва да ни тревожи като остров, заобиколен от море“, каза Гилфадотир.

По-малко лед, повече вода

Майка полярна мечка и малко дете, забелязани в Северния ледовит океан от екипажа на американския ледоразбивач на бреговата охрана USCGC Healy, 21 септември 2023 г.
📸 Снимка: U.S. Coast Guard

Освен заплахата, която Русия и потенциално Китай могат да представляват за Арктика, една от най-належащите тревоги са възможностите за търсене и спасяване, тъй като все повече трафик се насочва на север.

„Морският трафик през Беринговия проток и Северния морски път се увеличава в следствие на отдръпването на морския лед и променящите се икономически фактори на Русия след инвазията в Украйна, а това представлява риск за околната среда в отдалечен и негостоприемен регион“, гласи публикувано наскоро изявление за оперативната позиция на американската брегова охрана за 2024 г.

Топенето на ледените шапки означава повече вода, посочи вицеадмирал Нейтън Мур, командващ атлантическата зона на бреговата охрана, по време на дискусия във Военноморския институт на САЩ миналата седмица.

„Повече вода е това, което правим“, каза Мур.

Бреговата охрана, въпреки че не е част от Департамента на отбраната, управлява американските полярни ледоразбивачи.

За бреговата охрана по-малко лед в Арктика означава повече потенциален трафик. Това носи със себе си възможни проблеми, особено защото инфраструктурата за търсене и спасяване не е подготвена за преминаване на повече кораби през водите на региона.

Проблемът с търсенето и спасяването в Арктика е, че там няма много неща, които биха могли да стигнат бързо до кораб, в случай че възникне проблем. Ледът прави нещата трудни, също както и липсата на партньорски структури. Бреговата охрана работи със страни като Исландия, за да подсили наличните си способности.

Бреговата охрана на САЩ има изискване за осем ледоразбивача, за да оперира, но се бори да рекапитализира своя флот, тъй като програмата „Polar Security Cutter“ за нов клас катери за полярния регион е затънал в забавяния и преразходи.

Въпреки че Исландия няма армия, тя разполага с брегова охрана, която допринася за операциите по търсене и спасяване, каза Гилфадотир. Предпазните мерки са важни за всеки, който пътува в Арктика, заяви исландският служител, добавяйки, че в зависимост от времето дадена спасителна операция може да отнеме дни.

Канада също играе ключова роля в операциите, както и Финландия, която притежава голям флот от ледоразбивачи спрямо размера на страната, заяви адмирал Мур.

Липсата на възможности за търсене и спасяване от страна на САЩ означава, че американският флот като цяло не може участва в учения над полярната ледена шапка, заяви Кодъл. Възможностите за търсене и спасяване са проблем за всички арктически нации, особено след като шансът за увеличен търговски трафик нараства с намаляването на количеството лед.

„Нещо лошо ще се случи в Арктика“, каза Мур.

Китай провежда „проблематични“ изследвания в Арктика, предупредиха американски законодатели.

Китайският изследователски ледоразбивач Xuelong 2 е акостиран на кея на Олимпийския център за ветроходство в Циндао, провинция Шандонг, Китай, 3 юли 2024 г.
📸 Снимка: CFOTO/Future Publishing via Getty Images

🇺🇸⚔️🇨🇳 Специалната комисия за Китай към Камарата на представителите на САЩ призова Държавния департамент и Пентагона за предприемане на по-решителни действия за справяне с „проблемните“ китайски изследвания в Арктика, които според тях могат да се използват не само за граждански, но и за военни цели, поради което представляват значителна заплаха за сигурността на Съединените щати и техните съюзници в НАТО.

Специалната комисия, занимаваща се със стратегическото съперничество между Съединените щати и Китайската народна република очерта своите опасения в писмо от 16 октомври 2024 г, адресирано до министъра на отбраната Лойд Остин и държавния секретар Антъни Блинкен.

„През последните години КНР увеличи усилията си за търсене на достъп и упражняване на влияние в Арктика, включително разширяване на двойните гражданско-военни изследователски усилия в региона“, посочват в писмото Джон Муленаар (председател на комисията от Републиканската партия) и Раджа Кришнамурти (неин високопоставен член и представител на Демократическата партия), използвайки акронима на официалното име на комунистически Китай – Китайска народна република.

„Арктика е от решаващо значение за интересите на националната сигурност на САЩ и защитата на нашата родина и ние трябва да работим със съюзниците си, за да запазим ангажиментите си по договора за отбрана.“

Законодателите посочиха, че „достъпът на Китай до Арктика за наземни станции за сателитна комуникация и научни изследвания значително разширява оперативната ефективност на Народната освободителна армия (НОА) и насърчава глобалните амбиции на КНР“.

Двупартийната комисия иска да знае, наред с други неща, как правителството на Съединените щати оценява заплахите, породени от китайското изследователско участие отвъд северния полярен кръг, особено „по отношение на противоракетната отбрана, откриването на подводници и възможностите за сателитно проследяване“.

Законодателите изискват отговор до 15 ноември.

Китай обедини усилията си с Русия, за да разшири не само военното си присъствие, но и това на бреговата си охрана в Арктическия регион, където се намират около 13% от неоткрития нефт на планетата и 30% от неоткритите запаси от природен газ, според данни на Геоложкия институт на САЩ.

По-рано този месец Пекин обяви, че корабите на бреговата му охрана са се осмелили да навлязат в Северния ледовит океан за първи път, провеждайки патрули заедно с руски кораби във води, в които Китай се е опитвал да упражнява влиянието си от десетилетия.

Въпреки че се намира на близо 1500 километра от Арктическия кръг, Китай се самообяви за „почти арктическа“ държава и добави „Полярния път на коприната“ към своята икономическа инициатива „Един пояс, един път“ – проект за милиарди долари, насочен към укрепването на геополитическото влияние на Пекин чрез изграждане на пристанища, железопътни линии и друга инфраструктура по цялото земно кълбо.

Инфографика на Комисията по външни работи към Камарата на представителите на САЩ, изобразяваща китайските инвестиции в Арктическия регион.
🔍 Източник: Committee on Foreign Affairs

Китайските изследователски станции в съюзниците на НАТО

Норвежкият архипелаг Свалбард е едно от местата с ключово стратегическо значение за китайските арктически амбиции, посочват законодателите в писмото.

Първата китайска изследователска станция „Хъанхъ“ (кръстена на едноименната река, втората по дължина в страната и считана за люлка на китайската цивилизация) беше създадена в Свалбард през 2004 г.

Сред работещите в станцията организации са Китайският изследователски институт за разпространение на радиовълни (CRIRP), звено на държавната China Electronics Technology Group Corporation, която е считана от Пентагона за компания под контрола на китайските военни.

Законодателите заявиха, че някои от китайските проекти на архипелага, които са регистрирани в портала за изследване на Свалбард на норвежкото правителство, може да имат „значителни военни цели“.

„CRIRP повтори тези проекти в своето изследователско сътрудничество с части на Народната освободителна армия, като подобри военните способности на Китайската народна република, особено в области като насочване на ракети, задхоризонтно радарно откриване, сателитни комуникации, проследяване на космически обекти, системи за ранно предупреждение, електронна война, откриване на подводници и стратегическа комуникация и контрол в полярните региони“, се посочва още в писмото, позовавайки се на сведения от Data Abyss, финансирана от Пентагона платформа за разузнаване с отворен код (OSINT).

Освен в Норвегия, Пекин управлява изследователски центрове и в още страна-членка на НАТО – Исландия.

Китайско-исландската арктическа научна обсерватория (CIAO) беше официално открита през 2018 г., но според законодателите събирането на данни е започнало още през 2013 г. – една година след подписването на споразумение между Института за полярни изследвания на Китай и Университета на Исландия.

Според писмото, събраните данни никога не са били публично достъпни, въпреки многобройните уверения за отворен достъп.

Законодателите изразиха загриженост, че Китай може да използва въпросните данни, за да подобри „точността на своите радарни системи, които откриват подводници, кораби и самолети на големи разстояния, като по този начин подобри военното наблюдение и проследяването на целите“.

В писмото се цитира изследователска статия от 2021 г., в която се посочва, че риометърът и антенната система, разположени в обсерваторията покриват голяма зона в Датския пролив.

Грегъри Фалко, професор по системно инженерство в университета Корнел, сподели на комисията, че споменатата система може да наблюдава стратегическия подводен трафик на САЩ и НАТО през т.нар. GIUK gap – термин, използван за обозначаване на морското пространство между Гренландия, Исландия и Обединеното кралство.

Законодателите също така отбелязаха, че до 2023 г. Институтът за полярни изследвания, подчинен директно на Министерството на природните ресурси на Китай, е инвестирал средства в размер на близо 5 милиона долара в обсерваторията, покривайки почти всичките ѝ разходи.

„Въпреки че някои заинтересовани страни в Исландия изразиха загриженост относно последиците за сигурността от изследването, проведено и планирано в CIAO, официална проверка на сигурността така и не е извършена“, гласи още писмото. „Понастоящем в исландския закон липсват специфични разпоредби за преглед на националната сигурност в подобни случаи.“

Исландия не разполага със собствени въоръжени сили. Вместо това, по силата на договор от 1951 г. за отбраната ѝ са отговорни Съединените щати.

Законодателите призоваха Вашингтон да подкрепи малката островна държава при извършването на проверка на националната сигурност във връзка с изследователските дейности на китайски учени, и да спре всички китайски изследвания на исландска територия, за които стане ясно, че са използвани за военни цели.

Държавният департамент на САЩ заяви, че не коментира кореспонденция в Конгреса, но подчерта нарастващата загриженост на американските власти относно засилващото се присъствие на Китай в Арктическия регион.

„Имаме нарастващи опасения относно увеличените дейности и присъствие на КНР в Арктика, включително научни изследвания с възможност за двойна употреба, които могат да бъдат използвани за бъдещи военни операции“, заяви говорител на отдела пред китайското опозиционно издание Epoch Times.

„Докато КНР се ангажира с Арктика, ние я насърчаваме да спазва международните стандарти за прозрачност, върховенство на закона и отчетност, както и да спазва международните си правни задължения.“

🇺🇦🇮🇸 Правителството на Исландия обяви, че ще отпусне 2 милиона евро за закупуване на боеприпаси за Украйна.

🔹 Според министъра на външните работи Бярни Бенедиктсон политиката за подкрепа на Украйна, която в момента се разглежда от исландския парламент, отразява ангажимент за дългосрочна подкрепа. Освен това парламентът е готов да одобри инициативи от този характер.

🔹 Исландия ще подкрепи и закупуването на оборудване за жените в украинската армия. За да се отговори на нуждите на военнослужещите жени, се предлага поръчка за униформи, бронежилетки, медицински и хигиенни консумативи на стойност 75 милиона исландски крони (500 хиляди евро).

От решаващо значение е да продължим да подкрепяме непоколебимо Украйна, като по този начин допринасяме не само за защитата на народа на страната, но и за международното право в по-широк контекст и нашите собствени интереси в областта на сигурността.

🔎 Източник: Ministry of Foreign Affairs of Iceland

🌎 Намерете ни във Facebook 🔹 Twitter 🔹 Telegram 🔹 YouTube