Русия строи край Гвардейск задхоризонтен радар с обхват до 3000 км

🇷🇺 Русия изгражда в района на Гвардейск в Калининградска област задхоризонтен радар, проектиран за засичане на самолети и ракети на разстояние от 900 до 3000 км. В този обхват попадат Германия, Франция и Обединеното кралство. Обектът се намира на около 30 км от границата с Полша и вижда на непубликувани досега сателитни изображения на финландската компания ICEYE от края на август. Frankfurter Allgemeine Zeitung ги показа в ексклузивен материал от 19 октомври, който се основава на доклад на компанията за сигурност в Балтийския регион, с откъси от който изданието разполага.

Снимките показват 3 реда антени, всеки с дължина над 500 м, които се събират в една обща точка, като по този начин образуват форма на звезда. Около тях минава двойна ограда. Антенните полета заедно с други елементи на комплекса образуват задхоризонтен радар (over-the-horizon radar, OTH). Обикновеният радар не вижда отвъд кривината на Земята, а задхоризонтният излъчва сигнал на къси вълни, които се отразяват от йоносферата и се връщат към повърхността далеч зад хоризонта. Затова антените му са толкова големи: по оценка на The Times съоръжение с мащаба на това край Гвардейск може да работи с дължина на вълната над 10 метра, десетки пъти повече от тази на стандартните далекобойни радари за въздушно наблюдение. Отразеният лъч стига до земята далеч от станцията, поради което обхватът започва едва на около 900 км. Варшава (на 270 км по права линия) и Берлин (560 км) се намират преди тази граница, а Лондон и Париж (около 1450 км) са в средата на обхвата. Такива системи откриват заплахи на голямо разстояние, но с по-ниска точност от класическите радари, и служат за ранно предупреждение, а не за насочване на оръжие. Дали съоръжението вече работи, не е известно. Кадрите от края на август показват, че то все още се строи.

Плановете за подобен обект в областта са известни от години. През март 2020 г. ТАСС цитира източник от руската военна индустрия, според когото в Калининградска област е планирано да бъде поставена втора станция „Контейнер“, за която се обмислят няколко площадки. Първата станция „Контейнер“ (29Б6), край Ковилкино в Република Мордовия застъпи на бойно дежурство през декември 2019 г. Според същия този източник втора станция покрива Европа, включително Обединеното кралство, на разстояние до 3000 км. Нито ICEYE, нито FAZ посочват типа на обекта край Гвардейск. Полското издание Defence24 пише, че той вероятно е изграден с технологията на „Контейнер“.

Новият радар не е първото голямо съоръжение от този вид в руския ексклав. Край брега на Балтийско море в Пионерски от 2011 г. работи радар за ранно предупреждение за ракетен удар „Воронеж-ДМ“, който беше напълно завършен през 2014 г. Доклад на ICEYE описва цялата област като възел от сензори и средства за електронна война, т.е. за разузнаване и заглушаване на чужди сигнали. Компанията преброи над 20 такива обекта, а към тях се добавят нови: радарът край Гвардейск и голямо кръгово антенно поле край Черняховск. „Заедно те дават на Русия много възможности за наблюдение на дейността в целия регион, от прихващане на спътникови комуникации до откриване на полети и балистични ракети“, отбелязва докладът.

Полето край Черняховск, на около 50 км източно от Гвардейск, беше описано повече от една година преди това. През август 2025 г. разследваща група Tochnyi публикува хронология на неговия строеж по сателитни снимки: първите пътни работи на мястото се виждат на кадрите от 18 март 2023 г. Обектът най-вероятно е кръгова антенна решетка с диаметър до 1600 метра – поле от вертикални антени в концентрични пръстени, което засича радиосигнали от хиляди километри и определя посоката, от която идват. Довиле Шакалене, която по това време оглавяваше литовското министерство на отбраната, каза през септември 2025 г., че съоръжението е предназначено не за шпионаж, а за „откриване на самолети и ракети във въздушното пространство на няколко хиляди километра“.

FAZ обясни значението на ексклава с неговото географско положение. От него Русия би могла да застраши Сувалкския коридор, тясната сухопътна връзка между Полша и Прибалтика. Там са разположени средства за ПВО и ракетни системи, както и главната база на Балтийския флот. Снимките на ICEYE показват промени и по тези обекти. Системата за автоматично разпознаване е засякла, че на позицията на зенитно-ракетния комплекс С-400 „Триумф“ до Балтийск пусковите установки са вдигнати, което по оценка на ICEYE означава привеждане в бойна готовност. На летище на морската авиация в Чкаловск са построени укрития за бойни самолети, според FAZ вероятно за защита от удари с дронове. Строежите излизат и извън ексклава: край Павловка в Слуцки район на Минска област в Беларус се изгражда голям комплекс за боеприпаси, докато Република Карелия и Ленинградският военен окръг вече имат нови казарми, складови обекти и обучителни центрове. Северно от Петрозаводск се възстановява склад за техника.

Същите сателити проследяват и морския трафик. Санкционираният товарен кораб SPARTA под руски флаг е плавал от Балтийск до сирийското пристанище Тартус и обратно в периода от 16 август до 5 октомври, като се предполага, че е носил военна техника на борда. През цялото време е бил съпровождан от разрушителя от клас „Удалой“ (Проект 1155) „Адмирал Левченко“. В конвоя са плавали и танкерът GENERAL SKOBELEV и снабдителният кораб „Академик Пашин“. По пътя SPARTA е посочил като крайно пристанище Порт Саид в Египет, но край Гибралтар е изключил автоматичната идентификационна система (AIS) и е продължил към Сирия. На снимката на ICEYE от 10 септември конвоят се намира в пристанище Тартус. Британски военни кораби вече бяха проследили ескорта през Северно море и Ла Манша, съобщи USNI News на 2 септември.

ICEYE е предвидила маршрута предварително, насочвайки сателитите към очакваните позиции на конвоя до бреговете на Бретан, Португалия и Сицилия. По данни на компанията от началото на годината са завършени 4 такива превоза до Сирия или Либия. Сред тях е санкционирания транспортен кораб ANASTASIIA с ескорт от бойни кораби до либийския Тобрук, който също вероятно превозва военна техника. В момента още един конвой е на път. Военният ескорт обаче не е правило: според доклада Русия го осигурява само там, където рискът от задържане е голям. Тя няма и достатъчно военни кораби, с които да опази стотиците танкери от сенчестия си флот.

ICEYE е основана през 2014 г. в Еспоо от финландец и поляк. Първоначално нейните спътници е трябвало да следят промените в ледената маса, откъдето идва името. Микроспътниците тежат около 100 кг и използват радар със синтезирана апертура, затова могат да снимат и нощем, и през облаци. Клиентите ѝ са няколко държави от НАТО и Въоръжените сили на Украйна. По думите на ръководителя на германския клон Филип Херкелман фирмата произвежда по един спътник седмично и догодина ще удвои темпа. Тя има съвместно предприятие с Rheinmetall, което произвежда спътници за Бундесвера в Нойс.

Според FAZ снимките в доклада доказват, че Русия възстановява военните си способности около Балтийско море и паралелно с това засилва своето разузнаване и електронна война, а значението на Калининградския ексклав като възел за тях расте. Станцията до Гвардейск се изгражда на около 30 км от границата на НАТО, но нейният поглед е насочен много по-далеч: към въздушното пространство над Обединеното кралство, Германия и Франция.

Революционната гвардия обяви прехващане на втори подводен дрон, но видеото показва друго.

🇮🇷 Военноморските сили на Корпуса на стражите на ислямската революция (IRGC), идеологическата армия на Иран, която съществува паралелно с редовните въоръжени сили, обявиха днес сутринта, че са пленили в Ормузкия проток американски подводен дрон REMUS 600. Това е вторият такъв трофей, представен този месец, след Anduril Dive-LD на 8 септември. Изявлението описва „координирана и сложна операция“ с разузнавателно наблюдение и електронна война и твърди, че REMUS 600 вече е предаден на специалисти „за извличане на данните му“. Видеото показва корпуса, легнал в плитка вода, и хора, които газят около него с фенери, но не показва самото прехващане.

Текстът на изявлението на фарси не уточнява дата, час или място на залавянето. Според него REMUS 600 е „един от интелигентните и напреднали подводни апарати“ на „терористичната армия на Америка“, действал „за шпионаж“ във водите на пролива. Текстът завършва с уверението, че „Ормузкият проток е затворен“ и че гвардията се противопоставя „твърдо и непрекъснато“ на транзита по „неразрешени маршрути“. Видеото носи надслов „Прехващане и лов“. Субтитрите го датират като 5 мехр по иранския календар, годишнината от пробива на обсадата на Абадан на 27 септември 1981 г. – един от първите големи успехи на Ислямската република във войната с Ирак.

Техеран обяви протока за затворен още в самото начало на войната през март, а по-късно САЩ отговориха с морска блокада на неговите пристанища. На 26 септември президентът Доналд Тръмп отхвърли 7-дневна пътна карта, предложена на от иранския министър на външните работи Абас Арагчи в Общото събрание на ООН ден по-рано. Планът предвиждаше САЩ да размрази иранските средства, да свали санкциите върху иранския петрол и да вдигне морската блокада. Според Арагчи тези стъпки отнемат 4-5 дни, след което проливът да се отвори, а на седмия ден да започнат преговори между двете страни. „Искат да сключат сделка[…] Но предложението, което Иран представи, не би било приемливо“, заяви Тръмп в Белия дом.

Снимка на дрона се появи на ирански страници около 8 дни по-рано. На 19 септември Iranian Militarism качи дневен кадър с корпуса върху сух пясъчен бряг. Профили, които го споделиха, го описаха като американски „шпионски дрон“, изхвърлен на сушата. Малайзийският блог Defence Security Asia разпозна сиво-бял корпус с черни ленти и оранжева опашна част, характерни за Mk 18 Mod 2 Kingfish, с което ВМС на САЩ означават своя вариант на REMUS 600. В записа на IRGC се вижда същото разположение на елементите: черни ленти, метална рамка над средната част и кръгли оранжеви панели. Дали става дума за един и същ екземпляр, по кадрите не може да се установи, тъй като сериен номер не се чете нито на снимката, нито в записа.

REMUS 600 е апарат, разработен от Океанографския институт „Уудс Хоул“ с финансиране от Службата за военноморски изследвания на САЩ. От 2020 г. го произвежда корабостроителната група HII. Диаметърът му е 32,4 см, колкото е калибърът на лекото торпедо, а работната дълбочина стига 600 метра при близо 70 часа автономна работа. Радиосигнали практически не могат да проникват през водата, затова под нейната повърхност той се ориентира по инерциалната си система, по доплеров лаг, който измерва скорост спрямо дъното, и по акустични маяци. Апаратът приема GPS сигнал и поддържа радиовръзка само когато изплува, така че средствата за радиоелектронна война, за които говори Техеран, биха могли да му въздействат едва тогава. Подводните дронове от този клас изплуват както в края на мисията, така и при повреда, а ако не се приберат, течението и вятърът ги носят към брега.

В американския флот този модел служи за локализиране на мини. ВМС на САЩ ускориха въвеждането му в експлоатация, след като в началото на 2012 г. Иран заплаши да затвори протока, а Централното командване (CENTCOM) поиска спешно да бъде увеличена способността за разминиране. Първите Kingfish пристигнаха през 2013 г. в зоната на отговорност на 5-и флот, който отговаря за водите на Близкия изток, и оттогава се спускат във водата от 11-метрови надуваеми лодки с твърд корпус. Kingfish носи страничен сонар, с който снима дъното, и видеокамера. До края на производството през февруари 2023 г. флотът е получил над 90 единици. В сегашната война мините в Ормуз бяха разчиствани от водолази и командоси от Navy SEALs с въздушна поддръжка, а на 28 август командващият CENTCOM адмирал Брад Купър обяви международно признатите маршрути през пролива за „чисти от ирански морски мини“.

При случая от 8 септември версиите на двете страни се разминаха. Иран обяви, че е прехванал Dive-LD на Anduril Industries при входа на протока. CENTCOM потвърди загубата, но говорителят му капитан I ранг Тим Хокинс заяви пред DefenseScoop, че апаратът е бил „на практика мъртъв във водата“ повече от денонощие, преди да попадне в ръцете на противника. По думите му ставало дума за по-стар модел, който не е събирал чувствителни данни и не носи засекретен сонар или радар. От Anduril добавиха, че става дума за автономна система, проектирана за опасна среда, в която загубите са очакван развой, а преди това тя има натрупани хиляди часове работа.

Не за първи път Иран обяснява с електронна война пленяването на военна техника на САЩ, която описват като поразена. През декември 2011 г. в североизточен Иран, край Кашмар, се разби разузнавателният дрон RQ-170 Sentinel. По това време ирански инженер твърди пред Christian Science Monitor, че сигналът на GPS приемниците му е бил подменен и така бил приземен в Ислямската република вместо в американска база. Анонимни служители в Пентагона обясниха загубата с това, че операторите са изгубили контрол над него. Част от западните специалисти по сателитна навигация приеха подмяната на сигнала за възможна, други я отхвърлиха, но твърдението така и не получи потвърждение. По-близък по характер е случаят от началото на 2018 г. Тогава хутите показаха REMUS 600, открит край йеменския бряг. Служител на Пентагона обясни пред USNI News, че той е бил използван за метеорологично изследване.

И залавянето на Dive-LD, и това на REMUS 600 са извършени на военноморските сили на Революционната гвардия, а не от редовния флот. Доклад на военноморското разузнаване на САЩ от 2017 г. внася уточнение, че редовният флот отговаря за действията в открито море, а този на гвардията – за крайбрежната отбрана и повечето операции в Персийския залив; като и двата действат паралелно в Ормузкия проток. И двата флота вече са задържали безекипажна техника на ВМС на САЩ. В края на август 2022 г. корабът на IRGC „Шахид Базияр“ взе на буксир надводен Saildrone Explorer във водите на Персийския залив, а около 4 часа по-късно, следен от патрулния кораб USS Thunderbolt и морски хеликоптер SH-60 Seahawk, откачи въжето и напусна района. Няколко дни след това корабът на редовния флот „Джамаран“ задържа други две единици от същия морски дрон в Червено море и ги освободи на другия ден. По оценка на Саша Брухман от Международния институт за стратегически изследвания (IISS) в средата на март, редовният ирански флот до голяма степен е небоеспособен, докато флотът на IRGC запазва своите способности да тормози корабоплаването.

Британските ВВС заглушават чужди спътници от година с наземна система

🇬🇧🛰️ Кралските военновъздушни сили на Великобритания използват от около година наземна система за електронна война срещу чужди спътници, съобщават BBC и The Telegraph, цитирайки неназовани източници в отбраната. По думите на един от тях системата вече е използвана „за да възпрем нашите противници“. Разкритието съвпада със създаването на първото британско специално подразделение за противодействие на заплахи в космоса – Трета ескадрила за космическо въздействие (No. III Space Effects Squadron).

Двете медии разкриха съществуването на заглушителя на 23 септември. Според BBC той може да затрудни чужди спътници да проследяват британските подводници с ядрено оръжие и да наблюдават чувствителните операции, включително на специалните части. The Telegraph цитира висш представител на отбранителното ведомство, според когото устройството „заслепява“ разузнавателните спътници, като им пречи да предават данни към наземните станции. Изданието смята, че системата е използвана за прикриване на движения на специални части и на военни бази от сателитно наблюдение. Събеседникът характеризира способостите на Обединеното кралство в тази област като „водещи в света“, но отказва да уточни срещу чии сателити е бил използван заглушителят. Публичното название на системата не е известно.

Същият източник дава пример за възможно приложение при конфликт: ако противник използва спътникова връзка, за да управлява оръжие, насочено към британските сили, заглушителят може да прекъсне връзката. Описаният механизъм не предполага физическо унищожаване на спътника, а смущаване на сигналите, чрез които той получава команди и предава данни. В този смисъл „заслепяването“ значи да се прекъсне обмена на информация, а не непременно да се въздейства върху сензори. Ефектът е описан като временен, докато продължава излъчването, и не създава отломки в орбита.

Министерството на отбраната на Обединеното кралство обяви, че новата ескадрила ще противодейства на враждебни действия, включително с радиоелектронни средства, и ще затруднява, ограничава или блокира действията на противника. Тя ще подкрепя както отбранителни, така и настъпателни космически операции и ще се разраства с въвеждането на нови системи.

Доскоро Британското космическо командване разполагаше с Първа ескадрила за космически операции и Втора ескадрила за космическо предупреждение, които следят обстановката в космоса и предупреждават за заплахи. Трета ескадрила е първата, създадена специално за противодействие. The Telegraph отбелязва, че именно тя управлява заглушителя. Формированието е част от усилията за подсигуряване на контрол над космическото пространство, заложени в националната космическа стратегия. До 2030 г. тя предвижда 880 млн. паунда за разузнаване от орбита и контрол на космическото пространство.

Обединеното кралство официално се отказа от изпитания на противоспътникови ракети, които разрушават мишената си. Според The Telegraph страната няма оръжия в космоса, а висшето ѝ военно командване счита разполагането на такива за безотговорно и не проявява интерес към него. Описаната наземна система има съвместимост с тази позиция: тя въздейства с радиосигнал, насочен към временно прекъсване на връзката, без физическо унищожаване на чуждия апарат.

Разкритието съвпадна с първата британска конференция „Космическа мощ“ (Space Power) в Лондон. На нея речи произнесоха министърът на отбраната Уес Стрийтинг и началникът на щаба на ВВС, главен маршал на авиацията сър Харв Смит.

„Контролът над моретата беше основата на възпирането през XIX век“, припомни Стрийтинг. През XX век, продължи той, тази роля е имал контролът над небето, а „този век ще зависи от контрола над космоса“. По думите му зависимостта на Обединеното кралство от сателити е „точно причината те все повече да са под заплаха“. Той посочи значението им за навигацията, мобилните мрежи, банковите приложения, прогнозите за времето, енергийните доставки и финансовите разплащания. Според цитирана от него оценка загубата само на GPS би струвала на британската икономика 1,4 млрд. паунда дневно.

Министърът заяви, че заплахата нараства, развива се по-бързо и става все по-сложна. Като аргумент той посочи увеличението със 70% на общия брой действащи китайски и руски спътници между 2019 и 2021 г. Сам по себе си този ръст обаче не установява предназначението им или намеренията за използването им. Стрийтинг припомни и разкритие от тази година, според което от началото на пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. два руски спътника са прихващали комуникациите на поне 12 европейски спътника.

Смит говори за „безпрецедентни заплахи“, както и за „все повече безотговорни и провокативни действия“ от противници. Първият му пример беше от май. По думите му британското командване е проследило как 5 руски военни спътника се приближават до 2 финландски търговски апарата на разстояние, което позволява бързо допълнително сближаване. Той определи маневрите като „необичайни и опасни“. Министерството не назова двата финландски спътника.

Отделен анализ на американската компания Integrity ISR, публикуван на 22 май, свързва руските маневри с конкретен апарат. Според него към средата на месеца 5-те сателита от „Космос-2610“ до „Космос-2614“ са променили наклона на своите орбити от 97,0 на 97,8 градуса. Така този показател се изравнява с наклона на орбитата на ICEYE-X36 – радарен спътник на финландско-американската компания ICEYE, чиято спътникова групировка доставя изображения на Украйна от 2022 г.

Промяната на орбиталната равнина изисква значително количество гориво и може да представлява стъпка към сближаване с друг сателит. Според изчисления на Integrity ISR маневрата изисква промяна на скорост от 105 метра/сек. за всеки от 5-те руски спътника – необичайно голяма според анализаторите за апарати за наблюдение или комуникации. Изравняването на орбиталния наклон обаче само по себе си не доказва, че орбитите съвпадат, нито установява намерение за нападение. Анализът посочва един възможен обект на интерес и не изяснява самоличността на двата апарата, за които говори Смит.

Вторият пример на Смит е от юни, когато руска сателитна групировка е била определена като източник на смущения в GPS сигнала над Европа, Гренландия и Канада. По думите му тези смущения са регистрирани през поне 75 дни от 2019 г. насам. Изследване, публикувано в списание Navigation от екип с участието на Тод Хъмфрис, свързва краткотрайни прекъсвания с продължителност до около 10 секунди с руски сателити.

Опитите за въздействие върху британски спътници бяха описани публично още на 3 октомври 2025 г. от тогавашния началник на Британското космическо командване, генерал-майор Пол Тедман, заяви пред BBC, че Русия всяка седмица се опитва да заглушава британски военни спътници с наземни системи. По думите му други спътници използват бордовата си апаратура, за да следят британските и да се опитват да събират информация от тях.

Британското разкритие идва 9 дни след американско изявление за разполагане на оръжия в орбита. На 14 септември министърът на ВВС на САЩ Трой Мийнк обяви на конференцията Air, Space & Cyber в Мериленд, че САЩ са разположили в космоса „оръжия за контрол на космоса, способни да защитават обединените сили от враждебни действия“. Мийнк не уточни вида на оръжията или кога са били разположени.

Китайското външно министерство предупреди срещу превръщане на космоса в „бойно поле“ и надпревара в усилията по превъоръжаване. Москва заяви, че космосът трябва да бъде „свободен от всякакви оръжия“. САЩ от своя страна обвиняват Русия и Китай, че разработват свои собствени активи за космическа война, сред които електронни заглушители, лазери за заслепяване на спътници и снаряди, изстрелвани от апарат в орбита.

Американският наземен аналог на британската система е публично известен. На 8 юни Космическите сили на САЩ приеха на въоръжение заглушителя Meadowlands на L3Harris — мобилна система от наземни радио установки, прекъсвайки сателитнни комуникации на противника. Тя е наследник на Counter Communications System, използвана от 2004 г. САЩ открито признават, че разполагат с подобни средства, от повече от две десетилетия. Следователно ключовото в британското разкритие е не появата на нов клас оръжие, а самото твърдение, че британска система вече е била използвана.

Източникът описва употребата ѝ като възпиране. Публичното разкриване на подобна възможност може да служи като предупреждение към потенциален противник. В този ред на мисли изявлението за около година използване на заглушителя може да има по-съществено значение като част от възпирането, отколкото като свидетелство за технически пробив. Публичната информация не позволява да се оцени ефективността му.

Обединеното кралство разполага с малък брой военни спътници за наблюдение и комуникации и в космоса разчита предимно на значително по-голямата сателитна групировка на Космическите сили на САЩ. Докато Вашингтон заявява, че разполага с оръжия в орбита, описаното британско средство въздейства от земята и има временен ефект. Това очертава сегашния публично заявен подход на Лондон, но не доказва, че всички бъдещи британски средства ще бъдат наземни и обратими.

Разпределянето на предвидените 880 млн. паунда ще даде по-конкретна представа за посока на развитие. Приоритет за наземни системи и космическо разузнаване би подкрепил очакванията за продължение на този подход. Обявяването на британска програма за апарати, предназначени да поразяват чужди спътници в орбита, би означавало промяна. Програма само за близки орбитални маневри би изисквала отделна нова оценка на предназначението и сама по себе си не може да бъде доказателство за такава промяна.

Анализ: серийно производство за заглушител на Starlink, унищожаван три пъти

🇷🇺📡 Русия започва серийно производство на комплекса за електронна война „Волна Купол Гарант“, предназначен да прекъсва връзката със сателитите Starlink над украинските позиции. Това съобщи ТАСС на 28 август, позовавайки се на неуточнен източник от руската военно-промишлен комплекс, според когото той се е доказал в реални условия, а небето вече е затворено „навсякъде, където ни трябва“. По думите му Москва си запазва правото да доставя технологията на държави с интерес. През 10-те седмици преди това Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) унищожиха поне три такива комплекса, последният от които е поразен на 7 август по бреговете на Черно море в Краснодарски край, на стотици километри в руския тил.

Твърдението за серийно производство на комплекса и сведенията за загубите през последните седмици не се изключват взаимно. Комплексът действително работи и потиска успешно връзката, докато решението за серийно производство значи, че Русия ще произвежда система, която вече е била открита и поразена поне три пъти. Причината и за нейната ефективност, и за уязвимостта, се крие в една и съща физика.

Подробното описание на системата е публично достъпно още от юни, когато съветникът на Министерство на отбраната на Украйна Сергей Бескрестнов представи принципа на нейното действие. По-късно Reuters потвърди сведенията от командири на украински звена за дронове. Starlink разпределя своите абонати на общо 8 канала в честотната лента 14–14,5 GHz, всеки с широчина 62,5 MHz. Това е uplink връзката, която праща сигнал от наземния терминал към спътника.

„Волна Купол Гарант“ не се опитва да заглушава терминалите поотделно. Всеки един от тях формира тесен лъч, насочен нагоре, и откриването му на земята е практически непосилна задача. Вместо това той насочва по един тесен лъч за всеки канал към прелитащия спътник и заслепява приемника му. Терминалите отдолу продължават да предават, но спътникът вече не може да ги приема.

Оттук произтичат и останалите особености на системата. Един комплект е разположен на шест ремаркета, всяко с по две параболични антени под радиопрозрачни куполи. Те пропускат сигнала, но скриват формата и посоката на самите антени. От общо 12 модула 8 работят по 8 канала на честотната лента. Захранването идва от собствени дизелови генератори или от външна електрическа мрежа.

Един комплект нарушава връзката в район от около 20 кв.км. – приблизително кръг с радиус 2,5 км. Цената му е около 150 млн. рубли (1,5 млн. долара). Произвежда се от дружество „Русский купол“ в Симферопол.

Цената на това покритие е нуждата от излъчване на мощен сигнал нагоре – към ниска околоземна орбита. Заглушителят трябва да надвие легитимния сигнал на терминалите в приемника на спътника, и то по осем канала едновременно. Подобна задача не може да се изпълни от преносимо устройство. Именно поради тази причина конфигурацията е толкова голяма и тежка, разположена в 6 отделни точки и не работи без постоянно работещи генератори.

Голям, горещ и мощно излъчващ обект обаче може да бъде открит. Бескрестнов обърна внимание на два напълно различни подхода, по които това може да се случи относително лесно. SpaceX засича смущенията в собствените си канали още в момента, в който започнат, а спътниците за радиотехническо разузнаване на партньорските нации отчитат самото излъчване. Към това се добавят размерите на системата: комплект от 6 ремаркета с куполи трудно може да бъде надеждно маскиран на терен. Допълнителен признак, който би могъл да те издаде, е топлината от генераторите, които работят през по-голямата част от денонощието.

Тук се проявява и разликата от артилерията, с която средствата за електронна война често се сравняват. Гаубицата може да произведе няколко изстрела и веднага да смени позицията си. Заглушителят няма тази свобода, защото стойността му зависи от времето, през което остава включен. Комплекс, който излъчва 15 минути и след това сменя позиция, не осигурява трайно покритие. За да постигне ефект, той е принуден да остане на място и да излъчва непрекъснато. Това прави геолокирането на постоянно активиран източник на излъчване в електромагнитния спектър се превръща във въпрос на време, а не на късмет.

Равносметката дотук е категорична. На 15 юни 422-ри отделен полк за безпилотни системи „Luftwaffe“, съвместно с Центъра за специални операции „А“ на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), порази един такъв комплекс. Публикуваните кадри показват 6 разгърнати машини под удар.

В края на юни втори комплекс беше унищожен в окупирания Керч, като датите към отделните съобщения се разминават между 23 и 25 юни. На 7 август беше поразен трети комплекс, разгърнат във военна част 2156 край Геленджик в Краснодарски край. Пораженията там се потвърдиха от сателитни снимки от украинската общност. Генералният щаб на ВСУ не коментира удара.

Звеното, нанесло удара на 15 юни, е част от 17-и армейски корпус и действа по Запорожкия участък: същия сектор, в който Reuters описа разгръщането на тези комплекси. Бескрестнов оценява броя на засечените по фронта системи на около 10. Загубата на 3 от 10 комплекса за 7 седмици представлява темп на изтощаване, който серийното производство първо трябва да компенсира, преди да доведе до смислено мащабиране на наличните системи. При обявената единична цена досегашните загуби възлизат на около 4,5 млн. долара – стойността на 3 нови комплекса.

Съотношението между обхвата и поставената задача е още по-неблагоприятно. 10-те комплекса могат да покрият общо до около 200 кв. км. На 5 февруари тогавашният главнокомандващ ВСУ Олександър Сирски определи дължината на активната фронтова линия на 1200 км, а дълбочината на т.нар. „kill zone“ – на 15–20 км. Това очертава близо 20 000 кв.км. зона на активни бойни действия, където дроновете трябва да бъдат прекъсвани.

Следователно всички засечени комплекси могат да покрият към 1% от тази зона. Всички гръмки твърдения с обещания за „затворено небе“ описва отделни точки, а не непрекъснато покритие.

Съществува обаче и прочит, при който решението за серийно производство е по-рационално, отколкото изглежда на пръв поглед. За него също има фактическа основа. В края на януари 2026 г. SpaceX въведе по молба на Украйна списък с разрешени терминали. Така компанията изключи неоторизираните устройства, използвани от окупационните сили, с които руските части бяха осигурили значителна част от собствената си свързаност.

Успоредно с това операторът ограничи работата на терминалите при движение със скорост от порядъка на 75–90 км/ч, с което преустанови използването им на дронове. На 6 февруари Бескрестнов описа резултата пред TWZ като катастрофа, при която управлението на руските войски се е сринало, а щурмовите действия са спрели в много участъци.

В оценката си от 18 август Институтът за изследване на войната (ISW) посочи отрязването на руската армия от Starlink мрежата като една от причините за украинския успех по Олександровския участък. Сред другите фактори той нареди оперативното планиране, потискането на руската ПВО, системни удари по логистиката и поддържане на превъзходството при употребата на дронове.

От този момент честотната лента 14–14,5 GHz спря да пренася руски трафик. Заглушаването вече не налага оперативна цена на страната, която е изключена от нея. Това обяснява защо Русия инвестира в технология средства, които иначе трудно биха били оправдани. Комплексът не е залог за руско превъзходство в канала на сателит. Той е средство за оцеляване в канал, от който вече е отстранена, и именно затова използването му не засяга собствената ѝ свързаност.

Ефектът на комплекса също е подробно документиран – при това от звената, които са го тествали директно. След поразяването на една от системите командир от 422-ри полк с позивна „Диригент“ заяви, че дронове, управлявани чрез Starlink, отново са полетели без проблеми. От това следва и обратното: докато комплекса е работил, тези дронове не са могли да летят нормално. Заглушаването засяга Украйна именно там, където зависимостта ѝ е най-голяма – при машините с ретранслация и отдалечено управление, които подсигуряват действията в оперативна дълбочина.

Ограничението обаче идва от друга посока. Комплексът има стойност единствено там, където вражеският дрон зависи от активна сателитна връзка. Близо до линията на фронта системата трудно оцелява толкова дълго, че да прекъсне тази връзка трайно. По-навътре в тила, където шансът за оцеляване е по-голям, тя се изправя срещу режими на насочване, които изобщо не изискват такава връзка.

Сред тях са сателитната навигация, ориентирането по опорни точки от терена и инерциалното насочване, при което апаратът следи собственото си движение чрез жироскопи и акселерометри, без външен сигнал. Далекобойните дронове камикадзе отдавна използват подобни профили.

Това обяснява и местата, на които комплексите са били локализирани. Керч и Геленджик не са позиции на предна линия, а възли по логистичната ос към Крим и крайбрежието на Черно море – обекти, защитавани от дронове, проникващи дълбоко в тила.

Случаят в Геленджик показва как се затваря кръгът. Комплексът е бил разгърнат достатъчно навътре, за да попадне извън обсега на ударните средства на фронта. Именно там обаче е бил застигнат от оръжие, което не се нуждае от Starlink, за да достигне до целта. Опитът не е и първи. По данни на UNITED24 Media руското командване е разгръщало подобна апаратура още през 2024 г. в Харковска област и там е неутрализирана.

Остава въпросът за цената на тази размяна. Излъчвател за 1,5 млн. долара, който сам разкрива позицията си, насочен срещу дронове на стойност хиляди долари, е съотношение, което работи срещу собственика на комплекса. Изключение би имало, ако около него е разгърната достатъчно гъста ПВО, така че привличането на украинските удари да се превърне в предимство. Дали руската страна ще подсигури подобно прикритие, може да бъде проследено.

Разпръскването на системата на шест ремаркета е замислено като форма на резервираност. По описанието тя може да продължи работа дори след загубата на две от тях. Кадрите от 15 юни обаче сочат, че всяка една от разгърнатите машини са поразени в един удар, без обявена цена за нападателя. Подобна резервираност е ефективна, ако врагът открие и порази само част от комплекса, а не цялата му конфигурация.

Репортажът на ТАСС изпълнява паралелно две функции, само една от които е военна. За вътрешна публика то представя отговор на украинското превъзходство в употребата на безпилотни летателни апарати. Навън, с добавена възможност технологията да бъде предоставяна на други държави, посланието е насочено към потенциални клиенти, за които заглушаването на Starlink е самостоятелен интерес независимо от войната в Украйна.

Затова твърдението за „затворено небе“ стои отделно от техническото описание, на което би трябвало да се уповава. Описанието посочва покритие от 20 кв. км. за един комплект, докато твърдението внушава контрол над цял театър на бойни действия.

При запазване на сегашния темп е вероятно серийното производство да доставя нови комплекси по-бързо, отколкото Русия успява трайно да задържа вече разгърнатите системи в обсега на украинските средства. В такъв случай потискането ще е локално и епизодично – с реален ефект върху дроновете с ретранслация по конкретни сектори, но без устойчивото покритие, което внушава съобщението.

Тази оценка би се потвърдила, ако интервалът между документираните загуби продължи да намалява при запазен темп на разгръщане, както и ако комплексите бъдат изтегляни все по-дълбоко в руския тил. Тя би била поставена под съмнение, ако украински звена започнат да докладват трайно прекъсване на връзката по нови сектори, без паралелно с това да нараства броят на поразените руски предаватели.

НАТО вдигна десетки самолета край Калининград и не ги нарече учение

🇺🇸✈️🇷🇺 На 18 август НАТО вдигна необичайно голяма и разнородна група летателни апарати над Полша и югоизточната част на Балтийско море, в близост до границите на Калининградската област. Съюзното въздушно командване потвърди активността пред датския наблюдател Coffe Report, но отказа да разкрие допълнителни подробности заради изискванията за оперативна сигурност.

Алиансът определи случилото се като „съюзническа активност“, а не учение, тренировка или операция, и посочи, че тя протича под ръководството на САЩ. Изявлението започва с формулировка, която поставя всичко останало в защитен контекст: НАТО е отбранителен съюз, а съюзниците постоянно усъвършенстват отбранителните си способности. Текстът е подписан от говорителя на Върховното главно командване на съюзните сили в Европа (SHAPE) полковник Мартин О'Донъл. В него поименно са посочени американски и норвежки изтребители, полски сухопътни части и самолет за далечно радарно откриване и управление на НАТО E-3A AWACS, а останалите участници са обобщени с неопределеното „и други“.

Данните от откритите системи за проследяване очертаха група, съдържаща в себе си основните командни, разузнавателни, електронни и логистични елементи на комплексна въздушна операция. Командването и общата въздушна картина бяха осигурявани от E-3A с люксембургска регистрация LX-N90453 и позивна NATO02, пристигнал от германската база Гайленкирхен и изпълнявал кръгов маршрут на около 9500 метра над полското въздушно пространство край Гданск. Задачите по електронна война бяха поверени на EA-37B Compass Call с номер 19-5591 и позивна SHOCK55, излетял от полската база Повидз. Машината е изградена върху платформата Gulfstream G550 и постепенно заменя остарелия EC-130H.

Електронното разузнаване беше осигурявано от използвания за нуждите на Сухопътните войски на САЩ Bombardier Challenger 650 ARTEMIS II с регистрация N159L и позивна BRIO66. Той пристигна от Констанца в Румъния, откъдето обикновено изпълнява мисии над Черно море. Поддръжката за дозареждане във въздуха включваше италиански KC-767A, американски KC-135R и два самолета-цистерни A330 MRTT на многонационалното звено в Айндховен. По същите открити данни в широкия район са били наблюдавани още C-40A, полски Gulfstream G550, литовски L-410UVP и ударни вертолети AH-64E Apache.

Отделно от основната група британски патрулен P-8A Poseidon и германски военен самолет изпълняваха полети в продължение на няколко часа над протока Скагерак между Норвегия, Швеция и Дания. Скагерак е западният участък на основния морски маршрут от Балтика през Датските проливи и Категат към Северно море и Атлантическия океан – стратегически коридор, където преминава основната част от военноморския и търговския трафик към и от Балтийско море.

Самата Калининградска област обяснява защо подобна групировка се фокусира именно там. В анклава се намира щабът на Балтийския флот на Руската федерация, чиято основна база е в Балтийск. В Черняховск е разположена 152-ра гвардейска ракетна бригада, превъоръжена с комплекси „Искандер-М“, които са на постоянно дежурство в областта от 2018 г. Официално посочваният обсег от около 500 км поставя в зоната им на действие значителни части от Полша и балтийските държави, както и южна Швеция.

Тази система е допълнена от зенитно-ракетни комплекси С-400, брегови противокорабни части и морска авиация. Съчетанието изгражда зона за ограничаване и възпиране на достъпа, в която чуждата авиация би действала при сериозни ограничения и повишен риск. Именно срещу подобна интегрирана среда работят машини като EA-37B: тя не поразява физически радарите, а може да смущава работата им и да нарушава комуникационните връзки, от които зависи системата за противовъздушна отбрана.

Общият брой на участващите платформи остава спорен, а разликата между оценките не е малка. Наблюдатели, следили полетите в реално време, преброиха около 25 летателни апарата, докато полският военен анализатор Ярослав Волски оцени, че едновременно във въздуха са били над 50. Нито една от двете оценки не е потвърдена от Алианса. Разминаването може да се дължи на различни времеви прозорци, критерии за включване и достъп до данните, а не непременно на наблюдение на различни събития.

Използваната терминология е значима. Големите формални учения най-често се обявяват предварително, имат име, определен период и зададен сценарий. По-широката „съюзническа активност“ може да обхваща поредица от действия, без всяко от тях да получава отделно име и ново публично обявяване. От януари 2025 г. насам НАТО започна три многостранни инициативи за повишена бдителност без предварително обявен краен срок: Baltic Sentry след прекъсването на кабела Estlink 2, Eastern Sentry след навлизането на руски дронове в полското въздушно пространство през септември 2025 г. и Arctic Sentry през февруари 2026 г. Така отделните учения все по-често се превръщат в елементи на постоянно възпиращо присъствие, вместо временно да го заместват.

Полетите бяха извършени след седмици на необичайно руско военноморско присъствие в същото море. Разрушителят „Адмирал Левченко“ премина край германския остров Фемарн на 31 юли, а фрегатата „Адмирал Касатонов“, способна да използва ракети „Циркон“, беше проследявана в Балтика до 17 август – ден преди въздушната активност. „Левченко“ и „Касатонов“ принадлежат към Северния, а не към базирания в региона Балтийски флот. Украински военни издания свързват присъствието им с възможно ескортиране на танкери от руския сенчест флот.

На 12 август руският президент Владимир Путин определи западните задържания на подобни кораби като пиратство и заяви, че ще отговори със същото. Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация, от своя страна заяви, че страната му има право да нанася удари срещу търговски кораби в неутрални води, ако смята, че превозваният от тях товар обслужва интересите на противника.

По-широкият фон включва и оценка на американското разузнаване, за която The Wall Street Journal съобщи на 6 август. Според нея Путин може да се опита да подложи на тест решимостта на НАТО и готовността му да приложи член 5 с ограничена атака срещу съюзник. Разглежданите опции се простират от кибератака и мащабна хибридна операция до сухопътно нахлуване с ограничен мащаб, а възможният времеви прозорец е между есента на 2026 и 2029 г.

Литовският министър на отбраната Робертас Каунас формулира логиката пряко: Кремъл се нуждае от нова ескалация и някакъв вид победа, а Прибалтика и Полша са най-близките възможни цели. Президентите на Литва и Латвия отделно предупредиха, че Москва може да атакува критична инфраструктура по източния фланг.

Самият състав на групата не позволява да се определи каква част от активността е била стратегическо послание и каква – рутинна планова подготовка. Нейната разнородност говори за сработване на елементи, които при реален сценарий над Балтика биха действали съвместно: командване и обща въздушна картина, електронно разузнаване, потискане на радари и комуникации, дозареждане във въздуха, позволяващо на изтребителите да останат продължително в зоната, и сухопътни подразделения.

Подобна комбинация се отработва и в рамките на годишното планиране, а обявеното участие на наземни войски от Полша е допълнителен белег за предварителна подготовка. Полското оперативно командване потвърди пред Defence24, че дейността е била планирана, координирана от НАТО и несвързана с действия на руската авиация. EA-37B обаче пристигна в Полша след разгръщане, свързано с операциите около Иран. Прехвърлянето на толкова специализирана машина от друг театър прави участието ѝ особено показателно, но само по себе си не доказва импровизирана реакция.

Най-защитимият извод е, че на 18 август е проведена предварително планирана тренировка, която при така създалата се ситуация неизбежно е имала и възпиращ ефект спрямо Москва. Това не означава непременно, че тя е била организирана като директен отговор на руските военни кораби или оценките на американското разузнаване. Потвърденото предварително планиране е факт; прочитът ѝ като премерено стратегическо послание остава аналитична интерпретация. Формулировката „съюзническа активност“ същевременно позволява подобни действия да бъдат повтаряни без отделно име и ново обявяване за всеки епизод.

В Москва засилената въздушна активност беше забелязана почти веднага, но представена в значително по-малък мащаб. „Известия“ съобщиха за три разузнавателни самолета край границите на Калининград, като изброиха E-3A, ARTEMIS II и EA-37B, описаха орбитата край Гданск и спряха дотам. Нито общият мащаб, нито формулировката на НАТО намериха място в материала, а официален коментар от Министерството на отбраната в Москва така и не последва.

Ключът към интерпретацията е цикличността. Ако подобни групировки започнат да се появяват периодично в близост до Калининградската област без собствено име и без публично обявен график, „съюзническата активност“ ще се превърне в нова редовна форма на присъствие. Ако 18 август остане единичен случай, а следващите полети се върнат към обичайните разузнавателни маршрути на E-3A и RC-135, случилото се ще остане епизод от планова подготовка, съвпаднал с необичайно напрегната седмица.

Анализ: НАТО показа концепцията си за сухопътна война срещу Русия

🇺🇸⚔️🇷🇺 Командването на Сухопътните сили на САЩ в Европа и Африка допусна екип от Bild до щаба във Висбаден и им показа документа, който очертава начина, по който НАТО би водил сухопътна война в случай че Русия нападне държава членка на алианса. Изданието публикува неговото съдържание на 17 август, а руското издание „Вот Так“ го преразказа, придружено от оценка на военния анализатор Сергей Ауслендер. Според немския таблоид щабът не възнамерява да пази плановете си в тайна, за да могат в Кремъл „точно да знаят какво да очакват при нападение срещу страна от НАТО“.

Документът носи името Концепция за сухопътна война на НАТО (NATO Land Warfighting Concept) и стъпва върху три стратегии. Bild посочва майор Андрю Пингрей като ръководител на разработката, а подполковник Сам Розенберг – като един от основните ѝ автори.

Първата стратегия е насочена срещу руския ракетен арсенал. Ако Русия обстрелва балтийските държави с ракети и дронове и навлезе с танкове, както направи в Украйна, НАТО ще концентрира своите усилия най-напред върху унищожаването на руските ракетни комплекси с изтребители, ракети и дронове. Сред целите ще бъде Калининградска област, където са разположени ПВО комплекси и ракетни установки. Тази заявка не е нова: през юли 2025 г. тогавашният командващ на американските сухопътни войски в Европа и Африка генерал Кристофър Донахю заяви публично, че съюзът може да овладее областта в невиждан досега кратък срок.

Втората стратегия предвижда създаването на „автономна зона“ по границата с Русия и Беларус. В нея няма да бъдат разполагани войници, а атаките ще се отблъскват единствено с дронове и роботизирана бойна техника. И този замисъл вече е представян публично. Бригадният генерал от Бундесвера Томас Льовин го представи с названието „Линия за възпиране на източния фланг“ (Eastern Flank Deterrence Line) – мрежа от разузнавателни сензори и до голяма степен автоматизирани оръжия, която трябва да бъде разгърната до края на следващата година, покривайки границата от Финландия до Черно море. Бригаден генерал Крис Джент описва зоната като вече постижима реалност, а не като научна фантастика от 2040 г.

Третата стратегия включва удари по военни обекти и складове в самата Русия: летища, оръжейни заводи, мостове и жп линии, по които руската армия придвижва войски и техника. За тези операции се планира използването на „въздушен мост“, т.е. прехвърляне на бойни дронове и роботи със самолети навътре в руска територия. Bild допълва и най-деликатната част от замисъла, която отсъства от другите публични изложения – намерението на НАТО да използва в операциите си „руснаци, които се противопоставят на Путин“. Подобен прецедент има от март 2024 г., когато Руският доброволчески корпус и легион „Свобода на Русия“ навлязоха от украинска територия в Белгородска и Курска област. В преразказа обаче не се назовават конкретни формирования.

Концепцията не съществува изолирано. Тя е част от Инициативата за възпиране на източния фланг (Eastern Flank Deterrence Initiative), разработена съвместно от щаба във Висбаден и Сухопътното командване на НАТО. Инициативата започва да се оформя през декември 2024 г., след като Донахю поема ръководството и на двете командвания. Целта ѝ не е просто да заплаши Москва с ответен удар, а да лиши евентуалното руско нападение от перспектива за успех. За тази цел се предвижда цифрова инфраструктура, която да свърже войските и държавите в обща картина на бойното поле, както и съчетаване на евтини системи за еднократна употреба с по-устойчиви бойни платформи, така че времето между засичането на целта и нанасянето на удар да бъде съкратено.

Самият Донахю обаче предаде поста във Висбаден на 2 юли 2026 г., а ръководството на Сухопътното командване в Измир – на 9 юли. Временно длъжността се изпълнява от генерал-майор Кристофър Нори, а на 24 юли Пентагонът номинира генерал-лейтенант Кевин Адмирал за постоянен командващ. Така инициативата беше представена пред обществеността шест седмици след напускането на основния ѝ двигател, докато командването, което трябва да я реализира, все още се намира в преходен период.

Самото публикуване на концепцията е част от възпиращото послание. Възпирането действа само ако противникът вярва, че агресията ще има неприемливо висока цена, а за това е необходимо възможният отговор да бъде описан достатъчно ясно. Именно затова щабът покани журналисти, вместо да остави документа зад гриф за секретност. Същевременно концепцията сама поставя предел на предвидените действия: алиансът не възнамерява да завладява Русия, а да изтласка настъпващите ѝ войски обратно до границата. Това ограничение също е част от посланието, защото прави заплахата по-правдоподобна и по-трудна за представяне като подготовка за западна агресия.

Ауслендер определя предупреждението като полезно и допуска, че Путин можеше да не нападне Украйна, ако предварително беше познавал реалните възможности на украинската армия. Обратната страна на този подход обаче е също толкова очевидна: публично обявеният план дава шанс на противника да се подготви за него. Руската държавна агенция ТАСС сподели съдържанието му още на същия ден и го вписа в до болка познатия пропаганден наратив, че Западът милитаризира Европа, за да воюва с Русия.

Съществува и друго възможно обяснение за публичността на инициативата. Анализ, публикуван този месец в онлайн изданието 19FortyFive, я представя като готовия отговор на европейските държави на прегледа на американското военно присъствие на континента провеждания от Пентагона. В този прочит концепцията служи и като аргумент пред Вашингтон, че европейските съюзници вече разполагат с обща рамка, около която да бъде запазено присъствието на американските сили.

Между замисъла и способността за неговото изпълнение обаче има значителна пропаст, което Ауслендер посочва без да овърта. Според него идеята за роботизирана зона край руската граница е „много добра“, но НАТО все още не е готов да я осъществи. Алиансът изостава от Украйна и Русия както по броя на дроновете, така и по умението да ги използва, а украински оператори редовно доминират американски и европейски военнослужещи по време на съвместни учения. Обявеният срок за изграждането на линията остава краят на 2027 г.

Има и по-конкретна пречка, която възниква още преди използването на огнева сила. Автоматизираната зона трябва да покрива въздушно пространство, в чиято северна част повечето регистрирани нарушения не са дело на руски дронове. От март насам безпилотните летателни апарати, навлезли в небето над Латвия, Литва, Естония и Финландия, в повечето случаи са украински далекобойни дронове, насочени специално към петролните терминали Уст-Луга и Приморск и впоследствие отклонени от средствата за електронна война на руската армия.

Властите в Рига и Талин официално приемат този произход, а Министерство на отбраната на Латвия описва инцидентите като резултат от руската електромагнитна война, без да обвинява Киев. Два от апаратите бяха свалени: единият на 8 юни от френски изтребител край Берзгале, а вторият – в ранните часове на 14 август от италиански Eurofighter Typhoon над Балвския новад. И при двата случая огън беше открит по решение на човек. При прехвата от този месец произходът на дрона остана неуточнен, като отломките му се издирваха в гората край Ругаи.

Южният край на същата линия предлага втори пример. Между 24 и 26 юли 2026 г. румънски F-16 свалиха по един дрон в три поредни денонощия – първите случаи с поразяване на въздушна заплаха над Румъния от началото на войната. Произходът на първия беше официално установен като руски, докато разследването за другите два все още не беше приключило към момента на съобщението.

На 8 август дрон се взриви на българска територия в близост до бившия ГКПП „Кардам“. Министерството на отбраната до вечерта определи останките като принадлежащи на украински дрон-примамка „Майя“, а началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов заяви, че не са налице данни за преднамерени действия срещу България. Именно в подобна среда ще трябва да действа система, която автоматично открива огън: въздушна картина с разнородни по произход въздушни обекти, чиято принадлежност често се изяснява със закъснение и чието движение може да се промени под въздействието на електронната война.

Ауслендер отбелязва, че документът не разглежда докрай отбраната срещу руските балистични ракети, но смята, че към момента Москва не разполага с достатъчен арсенал, за да нанесе решаващ удар по алианса с подобно оръжие. „Количеството балистични ракети, с което тя разполага, не може да нанесе смъртоносен удар по НАТО. Пета година бият с тях по Украйна, а тя все още съществува, съпротивлява се и произвежда свое оръжие“, казва той. Според него подготовката на голяма военна операция би била „невъзможно да не се види“, защото предварително трябва да бъдат съсредоточени и подготвени значителни войски, което ще даде на съюзниците време за реакция.

Публикацията се появява след поредица от предупреждения. По данни на The Telegraph в НАТО очакват възможна руска провокация срещу балтийските държави или Полша. На 15 юли полският външен министър Радослав Сикорски заяви, че Кремъл може да организира провокация под чужд флаг с използването на украински камикадзе дронове. През април премиерът Доналд Туск предупреди за възможен руски удар срещу държава от алианса „по-скоро в рамките на следващите месеци, отколкото години“.

На 16 февруари генералният инспектор на Бундесвера Карстен Бройер и британският началник на Щаба на отбраната Ричард Найтън призоваха за повече средства за превъоръжаване. През юни Путин описа горните твърдения евентуално нападение срещу територия на НАТО като провокация, чиято цел е „да накара населението на своите страни да харчи повече пари за отбрана“.

The New York Times съобщи, позовавайки се на официални лица от две държави, че по време на закрито съвещание с военачалници в края на 2025 г. Путин е поставил като цел за 2026 г. „разпад на НАТО и ЕС отвътре“. Западни разузнавателни служби обясниха пред изданието, че Кремъл се стреми да установи контрол върху Молдова, за да я използва като „идеален плацдарм“ за допълнителен натиск срещу Украйна и Запада.

В своята цялост тези обстоятелства очертават концепция, чиято най-завършена част засега е публичното ѝ представяне. Материалната основа все още се изгражда: срокът за линията е краят на 2027 г.; нужен е флот от дронове и достатъчно обучени оператори, които все още не са налице; обстановката във въздуха по източния фланг често се изяснява със закъснение; а командването, което движи инициативата, смени ръководителя си преди шест седмици и все още няма окончателно утвърден наследник.

Вероятно и през следващата година публичното представяне ще продължи да изпреварва изпълнението на практика. Това значи нови изложения, учения и демонстрации на отделни компоненти, преди зоната да започне да действа като единна свързана система. Реално потвърждение за напредък би било разполагане на датчици и автоматизирани огневи средства по конкретен участък, обявяването на оперативна готовност и пренасочването на средства от националните програми към общата линия. Белег на отслабване би било отлагането на срока за след 2027 г. или свеждането на замисъла до отделни национални антидрон мрежи без единно командване и управление.

Австралийският MC-55A лети над Южнокитайско море от филипинска база

Nathan Rundle

🇦🇺🛩️🇵🇭 Австралия за първи път изпрати извън страната новия си самолет за електронно разузнаване MC-55A Peregrine, като го разположи във Филипините, откъдето машината вече е извършвала полети над Южнокитайско море. Самолетът с бордови номер A51-004 прелетя на 28 юли от постоянната си база Едингбург в Южна Австралия до авиобаза Кларк край Манила. Между 30 юли и 7 август оттам са проследени седем негови полета. Данните са от Flightradar24 и са обобщени от Australian Defence Magazine.

Полетите са продължили между 4 и 9 часа и са преминавали предимно във въздушното пространство на Филипините или непосредствено до него, край островите Миндоро и Палаван. При 4 от тях самолетът е навлизал по-навътре на запад в Южнокитайско море и за периоди от 3-4 часа е изчезвал от гражданските услуги за проследяване, вероятно при изключен транспондер. Австралийското министерство на отбраната потвърди разгръщането като част от дългогодишните ангажименти на страната в Индо-Пасифика, но отказа да предостави оперативни подробности.

Peregrine е преустроен бизнес самолет Gulfstream G550, модифициран от L3Harris в Грийнвил, Тексас, по програмата AIR 555, чиято стойност за целия флот е около 2,4 млрд. австралийски долара. Самолетът се експлоатира от базираната в Едингбург 10-а ескадрила – същото подразделение, което до извеждането от въоръжение на „Орионите“ използваше AP-3C (EW), секретния вариант за радиоелектронно разузнаване на австралийския патрулен самолет.

Основната задача на новия тип не е морското патрулиране, а наблюдението на електромагнитния спектър: прихващане на радарни и комуникационни излъчвания, определяне на местоположението на източниците им и предаване на обработената разузнавателна картина към други самолети, кораби и сухопътни войски. Според TWZ, което следи програмата от самото ѝ начало, на борда е интегрирано оборудване, пренесено директно от американския RC-135 Rivet Joint. Изданието допуска и наличието на активни фазирани антенни решетки (AESA), които могат да се използват за електронна атака от разстояние, но австралийското военно ведомство никога не е потвърждавало подобна способност.

Първата машина пристигна в Едингбург през януари, втората – през март, а третата – на 12 юни след прелет от завода в Тексас. Четвъртият и последен поръчан самолет все още не е доставен, а постигането на пълна оперативна готовност се очаква през 2028 г. В началото на юни Peregrine беше изпратен в Дарвин, където е преминал изпитания, съобщи Janes. Между разгръщането в Дарвин и първото кацане на типа в чужбина изминаха по-малко от два месеца.

Кларк не е нова отправна точка за австралийските сили. Оттам, както от Бътъруърт в Малайзия и Сингапур, Кралските ВВС от години изпращат P-8A Poseidon над спорните води. По-рано същите задачи изпълняваха и „Орионите“. Новостта е използваната платформа. P-8A е преди всичко самолет за борба с подводници и надводни цели, който събира разузнавателни данни като част от по-широк набор от задачи. За Peregrine електронното разузнаване е основна мисия.

Разгръщането е част от бързо разширяващо се сътрудничество в сферата на отбраната между двете страни. На втората среща на министрите в Манила през август 2025 г. Канбера пое ангажимент за 8 съоръжения на 5 места във Филипините. Те са предназначени да разширят оперативния обсег на филипинските въоръжени сили и способността им да наблюдават собствената изключителна икономическа зона.

Манила и Канбера се договориха да подпишат нов договор за сътрудничество в отбраната през тази година, когато Филипините са домакин на срещите на АСЕАН. Третата среща във формата се проведе в Дарвин на 7 август – същия ден, в който бе проследен последният полет на A51-004 от Кларк. Ричард Марлс и Гилберто Теодоро изразиха сериозна тревога от поведението на китайските кораби към филипинските плавателни съдове и от влошаващата се обстановка в региона. Пекин отговори чрез своя официоз Global Times, че съвместното изявление е изпълнено с неверни твърдения.

Западно от Палаван и Миндоро започва районът, над който е летял самолетът. За островите Спратли претендират изцяло или частично Китай, Малайзия, Филипините, Тайван и Виетнам. Китайското присъствие там включва изкуствени острови с дълги писти, хангари, ракетни установки и радарни станции.

Плитчината Скарбъро, която Китай нарича Хуанян, се намира на около 220 км западно от Лусон и на близо 900 км от остров Хайнан. През септември 2025 г. Пекин обяви около нея национален природен резерват, а Манила отхвърли решението като юридически претекст за трайно установяване на китайски контрол. През април 2026 г. сателитни кадри показаха плаваща бариера и съдове, затварящи входа на лагуната.

Сблъсъците в района са почти всекидневни. Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) преброи 112 дни с регистрирани сблъсъци между китайската брегова охрана и филипински съдове само през първото полугодие на 2026 г. – средно около 19 дни месечно. На 24 юли китайски кораб обстреля с водно оръдие филипинско плавателно средство край плитчината пред камерите на CNN, само 4 дни преди A51-004 да кацне в Кларк. На 8 август Държавният департамент на САЩ описа резервата като едностранен опит на Пекин да разшири своите териториални претенции чрез природозащитен и юридически претекст, подкрепен с принуда.

Операциите в този район крият рискове и за австралийските екипажи. През февруари 2025 г. китайски J-16 изстреля топлинни примамки на около 30 метра пред австралийски P-8A, а през октомври същата година Су-35 повтори маневрата край Параселските острови. Канбера определи двете прихващания като опасни и непрофесионални и отправи протест към китайското правителство.

Публично обявеният план за базиране обяснява защо бъдещи разгръщания в Кларк са много вероятни. Peregrine оперира от основната база в Едингбург и от три изнесени пункта – Таунсвил, Дарвин и Кокосовите острови в Индийския океан. Всеки от тях трябва да разполага с възможности за обработка на данни, ограничена техническа поддръжка и съхранение на самозащитните заряди на самолета.

Кокосовите острови се намират по средата между Австралия и Шри Ланка и са извън непосредственото оперативно направление към Южнокитайско море. Разгръщането във Филипините обаче следва същата логика – съкращаване на прелета до района за събиране на разузнавателни данни. Осемте подкрепяни от Австралия обекта във Филипините и договорът, който трябва да бъде подписан през тази година, осигуряват материална и правна основа за подобни мисии.

Има обаче и основания за по-предпазлив прочит. Австралийското министерство на отбраната говори за дългогодишни ангажименти в региона, но не за нова постоянна мисия. Разгръщането в Дарвин през юни беше обявено изрично като част от оперативните изпитания, четвъртата машина все още не е доставена, а пълната оперативна готовност се очаква едва през 2028 г.

Флот от три самолета, от които обичайно поне един преминава техническо обслужване, няма капацитет да поддържа непрекъснато присъствие в чужбина. Затова по-точното определение на сегашното разгръщане не е начало на постоянно базиране, а вероятно начало на редовни ротации.

Повторни разгръщания в Кларк изглеждат много вероятни до края на годината, но постоянно присъствие на австралийска платформа за електронно разузнаване над Южнокитайско море е малко вероятно преди да бъде доставена последната машина. Тезата за начало на редовна ротация би получила потвърждение при второ кацане на Peregrine в Кларк или първа поява на типа в Бътъруърт още преди подписването на новия договор. Обратно, завръщане на A51-004 в Едингбург без ново задгранично разгръщане би показало, че сегашната мисия е била по-скоро част от програмата за изпитания, отколкото начало на устойчив модел на присъствие.

Стерненко и „Флаш“ излязоха от Министерството на отбраната след уволнението на Федоров

🇺🇦 Двамата най-разпознаваеми доброволци-експерти, които съветваха Министерство на отбраната на Украйна – Сергий Стерненко (дронове) и Сергий Бескрестнов (електронна война), обявиха в рамките на броени часове оттеглянето си от постовете, след като президентът Володимир Зеленски освободи министъра на отбраната Михайло Федоров на 15 юли.

„От днес повече не съм съветник на министъра на отбраната“, написа Стерненко; по-късно и Бескрестнов потвърди, че напуска поста си. Двете оставки не са поредната процедурна формалност, а изваждат на показ от ведомството двете направления, върху които Федоров си спечели репутацията на същински реформатор: обществените поръчки на ударни дронове и разчитането на руската електронна война.

Назначен за съветник по употребата на дронове през януари, Стерненко обвърза своето отстраняване с недовършена реформа на поръчките. Екипът му тъкмо изготвил нови тръжни изисквания за закупуване на FPV дронове – такива, които според него биха позволили на армията да получава по-качествени апарати и да развива инфраструктура за нанасяне на още по-дълбоки удари в руския тил – но процесът по одобрение забуксувал. „Не се получи. Много неща. Включително заради бюрократични пречки“, призна той и спомена за „изкуствени забавяния от онези, които се противопоставят на военната реформа“. Заварените успехи, по думите му, включват уеднаквяването на наземните станции за управление на дроновете с оптично влакно. Той все пак уточни, че доброволческата му организация ще продължи да снабдява фронтовите части, но с несравнимо по-тесен обхват от този на държавата.

Бескрестнов също дойде в технологичното направление през януари – Федоров го описа като „един от най-силните практически експерти“ по електронна война, дронове и разчитане на бойната техника на агресора. Инженер по радио комуникации, който пръв публично сигнализира за руските реактивни дронове „Шахед“ и FPV дроновете с машинно зрение, „Флеш“ загуби дома си през април, когато беше поразен от умишлен руски удар с реактивен дрон „Шахед“ по къщата му в Киевска област – опит за покушение, който самият той посрещна с предизвикателно селфи от болничното легло, преди да се завърне към работата си. Напускайки той обясни оттеглянето си със загубата на достъп до системите, благодарение на които анализира руските действия и подпомага военните – т.е. до самия инструментариум, който правеше ценна ролята на съветник. „За мен беше чест да съм част от екипа на Федоров“, написа той, без да навлиза в подробности във връзка със споменатите недовършени проекти.

Уволнението на Федоров се случи след около седем месеца начело на ведомството в рамките на по-широко разместване във властта. Премиерът Юлия Свириденко подаде оставка на 14 юли, докато Зеленски съвнесе в парламента кандидатурата на Сергий Корецки за нов премиер и предложи вътрешния министър Игор Клименко за нов министър на отбраната, с гласуване, насрочено за 16 юли. Пред фракцията на „Слуга на народа“ президентът обяснил отстраняването със „системен конфликт“ между самия Федоров и генерал Олександър Сирски, главнокомандващ Въоръжените сили на Украйна и негови подчинени. РБК-Украйна твърди, че двамата имат различни възгледи за воденето на войната. Зеленски е критикувал ведомството за това, че е вземало решения относно обществени поръчки, които не са отговаряли на заявките от Генералния щаб на ВСУ, включително за артилерийски снаряди, и според украински медии казал, че „в идеалния случай и двамата трябва да си отидат“, но че засега не може да го направи. Украинският политолог Володимир Фесенко, ръководител на Центъра за приложни политически изследвания „Пента“ в Киев, описа търкането между двамата като сблъсък „между млад технократ и генерал от до голяма степен постсъветската военна школа“.

В прощалното си обръщение Федоров изброи онова, което смята за постижения на своя екип: разширените поръчки на дронове и десетки международни сделки, отрязването на достъпа на руската армия до Starlink, кампания срещу руската логистика в окупирания Крим, реформи в мобилизацията и заплащането, програми за логистика и изкуствен интелект, а през последния си работен ден като министър – успешно изпитание на балистична ракета. Отрязването на руския „Старлинк“, наложено в началото на февруари, остава като едно от постиженията, които имаха най-сериозно влияние върху хода на военните действия, а самото разчитане на руската електронна война, с което се занимаваше именно „Флаш“, го захранваше отвътре.

Решението доведе до неочаквано остра реакция. Ветеранът и организатор на антикорупционни протести Дмитро Козятински призова за демонстрация на площад „Иван Франко“; съоснователката на Центъра за противодействие на корупцията Даря Каленюк заяви, че цялата смяна на правителството е дирижирана за отстраняването на Федоров. Военният Павло Казарин нарече хода „напълно необясним“ и припомни, че тъкмо това ръководство отряза руския достъп до „Старлинк“, а всяка подобна рокада на високо ниво спира изработването на политика със седмици.

Мария Берлинска – доброволец и оператор на разузнавателни дронове от 2014 г. насам, основателка на проекта Victory Drones, обучила над 50 000 оператори – определи решението като една от „най-големите грешки“ на Зеленски изобщо. Оценката ѝ не е емоционален изблик, а стъпва върху конкретна диагноза: технологичното изоставане спрямо противника е станало така тежко, че „обикновеното добро управление вече няма да помогне“ – случай за специалист, не за рутинно лечение. С оглед на това, отстраняването на човека, който стопи изоставането, ще бъде платено с „живота и здравето на стотици хиляди хора“.

Анатолий Храпчински, авиационен експерт и бивш офицер от ВВС, заяви, че „съжалява да види как такъв човек бива отстранен“ от ведомството, описвайки Федоров като рядко срещан чиновник със „стратегическа визия и гъвкав подход“. Той изтъкна усилията му по създаване на онлайн платформи „Резерв+“ и „Армия+“ и допълни, че инициираният от него одит на обществените поръчки в министерството е намалил цените с 16-20% – стъпка, която според Храпчински може да му е коствала съюзници.

По отношение на твърденията за разрив със Сирски, Храпчински беше пределно ясен: „Зеленски отстрани най-добрия човек и остави по-лошия“. Той предупреди, че е възможно това решение да се отрази негативно на бойния дух в редиците на армията: „Когато бъде назначен компетентен министър, започнал да провежда реформи, само за да бъде отстранен след известно време, настроенията в окопите се променят“.

Тежестта на тази рокада се измерва с онова, което тримата Федоров, Стерненко и Бескрестнов на практика управляваха. Дроновете отдавна престанаха да бъдат спомагателно оръжие: по украински данни те нанасят между 75 и 90% от руските бойни загуби в различните месеци на 2026 г. – за март Киев отчете дял от близо 96% – докато дълбочинните удари по руския тил нараснаха с над 1000% за една година и изведоха от строя до 42% от общия преработващ капацитет на руската петролна промишленост. Точно този пласт компенсира структурния дефицит, който днес диктува всичко във ВСУ: недостигът на пехота е толкова дълбок, че според анализатори украинската армия няма нито една напълно окомплектована бригада, а самият Федоров оцени самоволно отлъчилите се на приблизително 200 000 души. Когато окопите не могат да се запълнят с хора, небето се запълва с машини и иновацията, която тримата движеха (поръчки на годни FPV вместо бракувани, уеднаквени наземни станции за дроновете с оптично влакно, разчитане на руската електронна война), беше сред буквалните причини фронтът да удържа ежедневния руски натиск пета поредна година.

Затова изваждането на трима от най-революционните умове в украинската отбрана ще погуби огромна част от натрупаното през последните месеци. Центърът на тежестта в командната верига се връща там, откъдето реформата се опита да го измести – към генерал Олександър Сирски и школата, която въплъщава: генерал с репутация на „съветски тип“, пестящ техника, но не и хора, чието име остана свързано с изтощителната отбрана на Бахмут и обвиненията в „месомелачни“ щурмове, докато бе начело на Щурмови войски. Именно срещу този манталитет Федоров вървеше в открит сблъсък – според данни на украински издания е поискал самата оставка на главнокомандващия, преди Зеленски да реши спора в полза на генерала и да освободи министъра.

Антон Скоп-Билонижко, съосновател на доброволческото командване „Опора Поруч“, нарече решението „много странно“ и заяви, че Федоров е „доказал своята ефективност, честност и отдаденост на украинския народ“ откакто се е включил в екипа на Зеленски през 2019 г. Отстраняването му точно сега е „стъпка назад от това, което сме започнали“. Той заяви, че би се присъединил към митинг „за връщането на Федоров като министър на отбраната“, ако такъв бъде организиран, но отправи призив за предпазливост. „Трябва ясно да разбираме границата между нашето недоволство като граждани и потенциален вътрешен преврат“, посочи той с предупреждението, че протестите могат неволно да предизвикат нестабилност, от която Русия да се възползва.

И така, в период, белязан от хроничен дефицит на жива сила, украинската отбрана е на път да се раздели не просто с популярен министър и двамата му съветници, а с цялата логика, която ѝ позволява да нанася непропорционално високи загуби на противника въпреки численото му и технологично превъзходство, и да връчи отстъпи инициативата на командване, чийто исторически отговор на дефицита винаги е бил даването на ненужни жертви. Формално курсът е обратим; но за да се случи това, е необходимо да бъдат задържани хората, доверието и приоритетите, които ръководството изгуби в мига, в който тримата излязоха през вратата.

---

Във връзка с решението за отстраняване на Федоров от министерския пост, в редица градове на Украйна се очакват протестни действия, спонтанно организирани онлайн през последните часове:

• Киев: площад „Франко“, 16 юли, 09:00
• Харков: площад „Свобода“, 16 юли, 09:00
• Лвов: паметник на Тарас Шевченко, 16 юли, 09:00
• Одеса: Дерибасовска / Градска градина, 16 юли, 09:00
• Запорожие: бул. „Шевченко“, 16 юли, 09:00
• Днипро: Областна администрация (ОДА), 16 юли, 09:00
• Ривне: Драматичен театър, 16 юли, 09:00
• Ивано-Франкивск: Белият дом, 16 юли, 09:00
• Черкаси: Катедралния площад, 16 юли, 09:00
• Полтава: Театър „Гогол“, 16 юли, 09:00
• Хмелницки: Централен площад, 16 юли, 09:00
• Луцк: Драматичен театър, 16 юли, 09:00
• Чернивци: Централен площад, 16 юли, 09:00
• Тернопил: Областна администрация (ОДА), 16 юли, 09:00
• Виница: Театрален площад, 16 юли, 09:00

Руска военна академия патентова въртящ се „чадър“ срещу FPV дронове

🇷🇺🕸️ Общовойсковата академия „Орден на Жуков“, едно от водещите висши военни училища на руските въоръжени сили, разработи и патентова ротационен изстрелвач за защита на бронирана техника от дронове камикадзе. Идеята е устройството да изхвърля в последния възможен момент разгъваща се мрежа от натегнати кабели с тежести и платнени панели директно на траекторията на връхлитащия дрон.

Устройството е описано в патентна документация, цитирана от няколко специализирани издания. Логиката му е обезоръжаващо проста: вместо да заглушава радиовръзката или да разчита на картечен огън, то залага на чиста механика. Центробежна сила за части от секундата разпъва пред машината конструкция, която изглежда като нещо средно между рибарска мрежа и рязко отворен чадър.

Механизмът се монтира отзад, отстрани на машината или върху допълнителна бронирана плоча. В основата му има тръбен държач, свързан с корпуса, където е разположен задвижващият двигател. Към държача се фиксира касета, а в нея – кръгъл диск с венец от малки примки. Всяка примка държи кабел с тежест на края, а между съседните кабели са опънати платнени ленти, наподобяващи спиците и платното на чадър. При сигнал за приближаващ дрон, изхвърлящ механизъм избутва въртящата се от двигателя касета навън. Центробежната сила (същата, която пръска водата от завъртян чадър или калта от велосипедна гума) разгръща кабелите и платната в широка мрежа, която да улови витлата или корпуса на дрона, преди той да достигне бронята. Целият замисъл се крепи на прецизен тайминг: покритието трябва да се разтвори в тесния прозорец между засичането и удара, когато дронът е на броени метри от целта.

Според патентната заявка руските инженери са сглобили опитен образец през 2024 г., който въплъщава част от заложените решения, и са го монтирали в задната част на пикап. За симулация на атака е използван стандартен потребителски квадрокоптер DJI Mavic. Той е насочван към пикапа в описан в патента режим на „преследващ ловец“ – ситуация, при която FPV дрон гони движеща се машина откъм сляпата ѝ задна зона, преди да се спусне за удар. Изхвърлящият механизъм сработил на около 3,5 метра от пикапа, а разгънатата мрежа свалила дрона. Според документацията симулираната детонация е настъпила на около 3 метра от машината – дистанция, която според авторите осезаемо подобрява шансовете за оцеляване на екипажа в сравнение с пряко попадение.

Тези няколко метра отстояние изобщо не са маловажни. Ударната вълна и осколките отслабват рязко с разстоянието, така че дори малкото пространство между взривната глава и корпуса може да се окаже разликата между лека повреда и фатален край за екипажа. А заплахата, срещу която е замислено всичко това, отдавна не е екзотика. Баражиращите боеприпаси – най-вече масовите дронове с изглед от първо лице (FPV), управлявани от пилот чрез очила или екран – се превърнаха в едно от определящите оръжия във войната в Украйна. Те са достатъчно евтини, за да се използват с десетки хиляди, и същевременно достатъчно точни, за да унищожат танк или бронирана машина на стойност милиони. Това преобърна изцяло съотношението „цена-ефективност“ на бойното поле и принуди и двете армии да търсят достъпни средства за защита.

Руската армия внедрява подобни защити с ускорени темпове, като импровизацията все по-осезаемо отстъпва място на официални разработки. Първата вълна беше занаятчийска – заварени метални клетки и решетки върху куполите на тановете, които украинските и западните експерти иронично нарекоха „cope cages“ (клетки за справяне със стреса). Следващата вълна обаче вече идва с патенти и академичен печат. Ротационният „чадър“ се нарежда до „Одуванчик“ („Глухарче“) – гъвкава конструкция от стъклопластови пръти, замислена да улавя дрона с еластичните си влакна, преди той да се взриви в корпуса. За броени месеци тя измина пътя от патент до реални снимки от фронта в края на 2025 и началото на 2026 г. Отделно Военно-инженерната академия „Карбишев“ патентова мрежохвъргачна система за БТР-82А. Тя изстрелва мрежи от контейнери по периметъра, веднага щом компактен радар засече приближаваща цел, като има вариант с радарно управляем модул с картечница, заредена с мрежи.

Фактът, че водещи офицерски школи и инженерни академии – местата, където се пишат уставите и се обучават командирите – подават заявки за подобни механизми, е показателен. Евтиният дрон камикадзе вече не е просто полева досада, а мащабен проблем, който ангажира институциите, които определят военната доктрина. Общото между тези разработки е, че залагат на физика, а не на електроника – и това не е случайност. Електронната война е ефективна само ако между дрона и пилота има радиосигнал, който да бъде заглушен. Все по-голям дял от FPV дроновете в Украйна обаче се управляват по оптично влакно, което ги прави напълно имунизирани от заглушаване, а други се насочват в последните метри от бордови алгоритми с изкуствен интелект без никаква външна връзка. Срещу дрон, който не използва радиочестоти, заглушителят е безполезен. Точно тази сляпа зона връща руските инженери към механичните решения – колкото и архаично да изглежда мрежата с пружина на фона на модерните електронни системи.

Дали обаче механиката ще проработи в реални бойни условия, е въпрос, на който тестът с пикапа и гражданския Mavic не дава категоричен отговор. Опитът е проведен с невъоръжен хоби дрон, а не с боен такъв, носещ тежък експлозив. Дали три метра дистанция са достатъчни срещу реален кумулативен заряд, е по-скоро теоретично твърдение, отколкото доказан факт. Освен това патентоването в Русия не означава автоматично внедряване: за последните две години отбранителните институти регистрираха десетки анти-дрон концепции, но голяма част от тях така и не напуснаха полигоните. Единственият сигурен ориентир за успеха на разработката ще бъде появата ѝ по фронтовата линия – така, както „Одуванчик“ премина от чертеж до бойна употреба за няколко месеца. Ако това не се случи, устройството ще остане просто поредният проект на хартия.

Това, което патентът потвърди със сигурност, не е ефективността на „чадъра“, а докъде е готов да стигне руският инженер, за да неутрализира заплаха, с която електронната война и допълнителната броня не могат да се справят. Отговорът, предложен от една генералска академия, понякога е по-близо до механичния щит, отколкото до бойния компютър – решение, което звучи странно на хартия, но става напълно логично в мига, в който си дадем сметка какво всъщност се опитва да улови.

Contra Drone показа автоматична мини-ПВО срещу FPV и AI-прехващача Peace Duck

🇺🇦🛡️ Украинската компания Contra Drone представи автоматична мини-система за ПВО, която засича, проследява и поразява FPV дронове без директна намеса на оператор, а заедно с нея високоскоростен прехващач с изкуствен интелект, замислен сам да догони и свали руски разузнавателен безпилотник. Двете разработки бяха ядрото на затворено полево събитие Demo Day, за което украинското издание RBC-Ukraine съобщи на 3 юли, позовавайки се на презентацията на самата компания.

Водещата премиера беше MADS (Mini Air Defense System) – автоматизиран комплекс, създаден да прехваща малки въздушни цели: FPV дронове, квадрокоптери и апарати с фиксирано крило, движещи се със скорост до 300 км/ч. По думите на разработчиците системата може да действа изцяло автоматично и да унищожава цели на разстояние и височина до 1000 метра при всякакви метеорологични условия. Прехващачите се оборудват с осколочна, термобарична или мрежеста бойна глава – последната предназначена да оплете витлата на дрона, вместо да разчита на пряко попадение.

MADS е само върхът на многослойна отбранителна архитектура, която Contra Drone събра от над 20 отделни системи, замислени да покрият целия път от засичането на заплахата до нейното поразяване. За разузнаване и откриване компанията показа електронно-разузнавателната система SPECTRE, компактните детектори за FPV дронове SENSE-3 и SENSE-4, както и радара CD-T15, който може да следи над 300 обекта на разстояние до 22 км и работи при всякакви условия. Логиката на този пласт е да превърне сблъсъка с дрона в решена задача още преди той да е достигнал целта си – заплахата да бъде видяна, класифицирана и предадена на средство за поразяване, докато операторът ѝ още я насочва.

Отделна част от демонстрацията беше посветена на индивидуалната защита на войниците край фронтовата линия – там, където евтиният FPV дрон отдавна е един от най-смъртоносните противници на пехотинеца и на всяка машина, спряла на открито. Компанията изпробва D-JACK – устройство, което автоматично разпознава управляващите връзки по протокола ELRS (ExpressLRS) и насочва прицелно електронно заглушаване срещу тях. Показан беше и Anti-FPV BackPack 3 – мобилна система във формат раница, която създава лична защитна сфера около войника в движение. Към индивидуалния арсенал се добавиха мачтовият комплекс Anti-Mavic и защитното облекло Rip-Stop, което предпазва операторите на средствата за електронна война от излъчването на собствената им апаратура.

За защита на инфраструктура и логистика Contra Drone представи мобилни и стационарни решения: насочена система Phantom, универсален комплекс Boombox и системата за скрит монтаж NATSPOL, предназначена за вграждане в леки автомобили. По време на изпитание с автомобил в движение компанията разгърна своята флагманска система Contra-drone 8 Ultra, която според демонстрацията заглушава целия спектър цифрови и аналогови канали за връзка, използвани от вражеските безпилотници.

Финалът на събитието се съсредоточи върху роботизираните платформи и дроновете с изкуствен интелект. Тук Contra Drone показа Peace Duck – високоскоростен автономен прехващач, замислен да унищожава руски разузнавателни дронове като Orlan и Zala без участие на оператор в последната фаза на прехват. Компанията представи гамата ударни дронове Yell Duck, апарати с фиксирано крило Blackwing и Black Goose, проектирани да работят без GPS навигация, и наземна платформа за логистика и електронна война Nyvexa. Събитието завърши с прехват на въздушна цел в реално време.

Максим Мацкуляк, търговски директор на Fly Group Ukraine, определи предимството на бойното поле като способността различни технологии да се съчетаят в единна система, която бързо засича заплахата, анализира я и реагира ефективно. Именно тази логика – не отделното оръжие, а мрежата от сензори, заглушители и прехващачи, работещи заедно – е рамката, в която Contra Drone представя целия си каталог.

Разпределението на каталога ни разказва колко драматично се е променила фронтовата линия в последните няколко години. Огромната част от продуктите на Contra Drone са средства за електронна война: заглушители, детектори на управляващи връзки, разузнавателни приемници; те обезвреждат дрона, прекъсвайки неговата връзка с оператора или заслепяват навигацията му. Но същата тази среда, наситена със заглушаване от двете страни, роди и дронове, които вече не зависят от радиовръзка или GPS – управлявани по оптично влакно или водени от вграден алгоритъм, те минават невредими през електронната стена. Не е случайно, че компанията показа апарати с фиксирано крило, проектирани да летят без GPS: това е признание, че противникът отдавна се движи в заглушена среда. Точно срещу такива цели чисто електронната защита губи търсения ефект и на преден план излиза кинетичното решение – система, която не заглушава, а поразява. Оттук и тежестта, която Contra Drone постави върху MADS и Peace Duck: там, където заглушителят замлъква, автономният прехващач стреля.

Демонстрацията идва в момент, когато въздушната война над Украйна е преди всичко война на дронове. Само през юни Русия изстреля 5929 средства за въздушно нападение, а украинската отбрана унищожи или потисна по електронен път 5277 от тях – общ дял на неутрализация от близо 90%. Разбивката обаче е по-показателна от самия процент: от свалените и заглушени цели 5173 бяха дронове, т.е. над 98% от всички прехвати през месеца, срещу едва 59 крилати ракети, 39 балистични и 6 противокорабни. Заплахата вече не се определя от скъпата ракета, а евтиният дрон в масови количества – и именно този дисбаланс прави автоматизацията и автономния прехват оперативно смислени: жив оператор не смогва на рояк, който пристига с десетки на ден, а всяка ръчно управлявана защита изисква свой човек и честота. Икономиката на размяната е неумолима: ако прехватът струва многократно повече от дрона, отбраната печели всеки бой и губи войната на изтощение – оттам и залогът на автоматизирано, евтино поразяване, което може да се произвежда и разгръща в мащаба на самата заплаха.

Доколко заявените характеристики издържат в бой обаче остава открит въпрос. Всичко, показано на Demo Day, стъпва на презентацията на самия производител – показанията за обсег, скорост и степен на автономия са негови и на този етап не са проверени от независим наблюдател или документиран епизод в реални бойни действия. Прехватът пред публика доказва, че системата поразява цел в контролирани условия. Значително по-трудната проверка – дали тя ще различи свой от чужд, ще устои на заглушаване и ще действа ефективно с насищащ рояк в реален бой – предстои да стане ясно на фронта, не на полигона. Дотогава MADS и Peace Duck остават обещание, което стъпва върху реална необходимост: отговорът на масовите дронове все по-осезаемо минава през машина, която действа автономно, без да се нуждае от човек по веригата.

📸 Снимка: Представители на Contra Drone на международното изложение „Сигурност 2.0“ в Киев, 25 октомври 2025 г.

Анализ: „Флаш“ изброи девет технологични пробойни на украинската отбрана.

🇺🇦 Серхий Бескрестнов, съветник на министъра на отбраната на Украйна, публикува равносметка на 9-те технологични дефицита, които според него подкопават украинската отбрана по цялата дължина на фронта: от липсата на масово средство срещу планиращи бомби до балистична ракета, чието отсъствие нарича пропуск, способен „радикално да промени хода на войната“. Оценката се появи в публикация във Facebook на 28 юни и за дни обиколи украински и западни отбранителни издания – рядък случай, в който глас отвътре на министерството изрежда провалите публично и поименно.

Тежестта на тази равносметка идва именно от това откъде звучи. Бескрестнов е сред най-следените гласове в OSINT общността, цитиран от западни експерти заради ежедневното му проследяване на електронната война по фронта; и говори за украинските слабости не отстрани, а от вътрешността. Колко неудобен е станал този глас, пролича по-рано тази година, когато руски дрон го рани при удар, който украински източници описаха като целенасочен – рядка чест за цивилен експерт и косвено признание за стойността на онова, което вижда.

Начело на списъка Бескрестнов поставя отсъствието на серийно, масово средство срещу руските планиращи бомби – и не случайно, защото те се превърнаха в едно от оръжията, определящи развоя на сегашната фаза. Управляемите авиобомби от серията КАБ, основно вариантите КАБ-500 и КАБ-1500 с бойни глави съответно от 500 и 1500 кг, се пускат от изтребители Су-34 и Су-35 от дистанция до 70 км – извън обсега на повечето украински средства за ПВО – благодарение на модула за планиране и корекция УМПК, който добавя сгъваеми криле и спътникова навигация към иначе неуправляеми бомби от съветските складове. Украйна не разполага с надежден начин да ги прехваща, и причината е структурна: за да спреш такава бомба, трябва или да свалиш самолета-носител преди пускането – което изисква въздушно превъзходство, каквото Киев няма – или да изградиш достатъчно плътна мрежа от радари и прехващачи, за да проследиш и поразиш самата бомба след отделянето ѝ. А именно тази радарна плътност Бескрестнов изрежда отделно като недостатъчна; дефицитите му се захранват взаимно.

Втората пробойна е недопустимо бавният, по неговите думи, темп на украинската електронна война срещу руските меш-модеми – клас радиомрежово оборудване, което Русия вгражда с ускоряващо се темпо в парка от дронове „Шахед-136“ и по-новите „Гербера“. Меш-мрежата позволява на дроновете да образуват вериги-ретранслатори, в които всеки апарат предава наблюдателни и управляващи данни на останалите, смъквайки изискването за обхват към която и да е наземна станция и рязко усложнявайки заглушаването. Класическата заглушаваща станция дави честотата, по която операторът говори с дрона; но при меш-архитектура апаратът може да получава командите си през препредаване от съседните дронове, а не пряко от земята – и точката, в която заглушителят трябва да удари, се размива. Бескрестнов описва изоставане в разработката на средство за противодействие и натрупването на бойния опит да го прилага. Тревогата не е абстрактна: самият той е съобщавал, че „Шахеди“ и „Гербери“ с меш-модеми проникват все по-дълбоко в украинския тил, където наличните средства за електронна война невинаги ги хващат.

Третият пропуск е каскадната заплаха от дронове, която вече засяга не само селата и градовете по фронта, но и градове като Херсон, Харков, Запорожие и Суми – всичките в обсега на руските дронове с FPV. Бескрестнов настоява едновременно за по-добри системи за ранно предупреждение и за това, което нарича „системни действия“ по анти-дрон защита – думи, които подсказват, че сегашният подход е разпокъсан и импровизиран, а не координиран и мащабируем. Населението на тези градове живее под почти ежедневен тормоз, а липсата на надеждна градска архитектура за борба с дронове прави живота в прифронтовите зони все по-непоносим. Колко близо е стигнала заплахата, показа още февруари, когато руски дрон, управляван по оптично влакно – и затова имунизиран срещу заглушаване – достигна северните покрайнини на Харков.

Четвъртият дефицит – недостатъчна плътност на тактически радари – стои в основата на няколко от другите. Дроновете-прехващачи, както специализираните анти-дрон платформи, така и преоборудваните FPV дронове, изстреляни срещу приближаващи заплахи, не могат да поразят онова, което просто не виждат; а украинското радарно покритие, макар подобрено, остава твърде разредено и накъсано, за да поддържа онази гъстота на прехвати, която заплахата от дронове изисква. Повече тактически радарни възли означават ранно засичане, повече време за насочване на прехващачите и по-висок процент поражения срещу всякакви приближаващи заплаши – от планиращи бомби през „Шахеди“ до FPV-камикадзета. Че същата тази радарна плътност работи  за противника, личи от отсрещната страна на фронта: Бескрестнов е документирал руския компактен радар MSL 20045, способен да засича FPV дронове на около 8 км – точно онова, което липсва на украинска страна.

Петата пробойна е тази, която предизвика най-широк отзвук в украинските отбранителни среди: отсъствието на собствена балистична ракета. Бескрестнов не я подминава като второстепенен пропуск, а я определя като способност, чието наличие „радикално би променило хода на войната“ – формулировка, съзвучна с начина, по който украински военни и експерти обсъждат темата от месеци. Балистична ракета, летяща със скорост над Мах 5, свива времето за реакция на руската ПВО до секунди, прехвърля се по траектории, които радарите, оптимизирани за по-бавни цели, трудно проследяват, и достига в дълбочина цели из цяла Русия – командни центрове, логистични възли, военни заводи, до които по-бавните крилати ракети и дронове стигат за часове и се намират под постоянен натиск за прехват. Украинската компания Fire Point преследва точно тази логика с програмата FP-9 – балистична ракета с дължина около 9,5 м, диаметър 1,1 м, бойна глава от порядъка на 800 кг и обхват 800–855 км, чийто първи летателен тест се очаква до ранната есен.

Шестата пробойна, за електронната война срещу видеоканала на дроновете, той описва без заобикалки: тук противникът води Украйна както в технологията, така и в бойния опит да я прилага, и точно този клас средства би защитил най-пряко зоните покрай фронта. Руските войски развиха все по-изтънчени системи за оптично заглушаване и за разкъсване на видеосигнала, насочени да прекъснат живата картина на FPV оператора в критичния миг на терминалното насочване – експлоатирайки основната уязвимост на всяко оптично водено оръжие: пилотът трябва да вижда. Украинските средства за противодействие в тази категория, подсказва Бескрестнов, изостават спрямо заплахата.

Седмият пропуск засяга бързо изникващ проблем за собствените украински въздушни операции: липсата на доказани решения за защита на ударни дронове и дронове-бомбардировачи на средни дистанции от руските дронове-прехващачи – по същество FPV дронове, преработени за сваляне на украински апарати във въздуха – достатъчно често, че Бескрестнов оценява, че украинските далекобойни ударни платформи ще се сблъскват с все по-сериозни оперативни ограничения, ако проблемът не бъде решен.

Осмият дефицит продължава същата тази нишка в радарната област: По думите на Бескрестнов Украйна няма системен технологичен подход за откриване и унищожаване на руските тактически наземни радари, наричани от него „очите на противника в небето на фронта“ – радарите, насочващи руската ПВО и артилерия срещу украинските сили.

Деветата пробойна е навигацията за удари в дълбочина: нуждата от алтернативи на сателитно позициониране там, където сигналите на GPS и ГЛОНАСС са подложени на заглушаване и подмяна. Далекобойната украинска кампания срещу руска територия се превърна в ос на стратегията на Киев, а всяко влошаване на точността от навигационни смущения удря пряко по ефективността ѝ.

„Гледам на нещата с абсолютна трезвост“, пише Бескрестнов. „И виждам, че освен положителните новини за войната с Русия, има и огромен брой технологични проблеми.“ Тази комбинация от премерен оптимизъм и безпощадно конкретна критика е причината равносметката да заслужава сериозно четене: Бескрестнов не е песимист, тръгнал да подкопава духа, нито пропагандист, тръгнал да маскира реални проблеми с реторика – а практик, който изрежда дупките, които видимостта му към фронта не му позволява да подмине.

Подредени заедно, деветте пункта очертават едно общо: в надпреварата на сетивата и електрониката – радари, заглушаване, мрежи, насочване – Русия в момента диктува темпото в няколко ключови категории, а Украйна догонва. Това е дефицит на способност, не на замисъл: нищо в признанието не сочи срив на украинската отбрана, а каталог на местата, където кривата на адаптация изостава от руската. Повечето от деветте действат на тактическо и оперативно ниво – оцеляването на крайфронтовите градове, процентът прехвати, защитата на ударните дронове; единствено собствената балистична ракета носи стратегически залог, защото единствена би пренесла войната дълбоко в руския тил по начин, който Москва не може евтино да парира. Оттук и трезвата прогноза: при сегашния темп най-вероятно – не повече – Украйна ще закърпва тези пробойни на парче, отделен успех тук, серийна партида там, без скокообразно изравняване по цялата линия, защото всяка от деветте опира до индустриален капацитет и натрупан опит, които не се наваксват за месеци.

Накъде ще се наклони балансът, ще проличи по очевидни белези: успешен летателен тест и преминаване към серийно производство на FP-9 биха затворили най-стратегическата дупка; работещо масово средство срещу планиращите бомби или действаща електронна борба срещу меш-роевете биха обърнали най-болезнените тактически. Обратното – задълбочаващо се проникване на „Шахеди“ с меш-модеми в тила и растящи загуби на украински ударни дронове от руските прехващачи – би потвърдило, че разривът се разширява. Засега Бескрестнов е направил рядкото: назовал е поименно онова, което повечето вътре в системата предпочитат да премълчат.