Стерненко и „Флаш“ излязоха от Министерството на отбраната след уволнението на Федоров

🇺🇦 Двамата най-разпознаваеми доброволци-експерти, които съветваха Министерство на отбраната на Украйна – Сергий Стерненко (дронове) и Сергий Бескрестнов (електронна война), обявиха в рамките на броени часове оттеглянето си от постовете, след като президентът Володимир Зеленски освободи министъра на отбраната Михайло Федоров на 15 юли.

„От днес повече не съм съветник на министъра на отбраната“, написа Стерненко; по-късно и Бескрестнов потвърди, че напуска поста си. Двете оставки не са поредната процедурна формалност, а изваждат на показ от ведомството двете направления, върху които Федоров си спечели репутацията на същински реформатор: обществените поръчки на ударни дронове и разчитането на руската електронна война.

Назначен за съветник по употребата на дронове през януари, Стерненко обвърза своето отстраняване с недовършена реформа на поръчките. Екипът му тъкмо изготвил нови тръжни изисквания за закупуване на FPV дронове – такива, които според него биха позволили на армията да получава по-качествени апарати и да развива инфраструктура за нанасяне на още по-дълбоки удари в руския тил – но процесът по одобрение забуксувал. „Не се получи. Много неща. Включително заради бюрократични пречки“, призна той и спомена за „изкуствени забавяния от онези, които се противопоставят на военната реформа“. Заварените успехи, по думите му, включват уеднаквяването на наземните станции за управление на дроновете с оптично влакно. Той все пак уточни, че доброволческата му организация ще продължи да снабдява фронтовите части, но с несравнимо по-тесен обхват от този на държавата.

Бескрестнов също дойде в технологичното направление през януари – Федоров го описа като „един от най-силните практически експерти“ по електронна война, дронове и разчитане на бойната техника на агресора. Инженер по радио комуникации, който пръв публично сигнализира за руските реактивни дронове „Шахед“ и FPV дроновете с машинно зрение, „Флеш“ загуби дома си през април, когато беше поразен от умишлен руски удар с реактивен дрон „Шахед“ по къщата му в Киевска област – опит за покушение, който самият той посрещна с предизвикателно селфи от болничното легло, преди да се завърне към работата си. Напускайки той обясни оттеглянето си със загубата на достъп до системите, благодарение на които анализира руските действия и подпомага военните – т.е. до самия инструментариум, който правеше ценна ролята на съветник. „За мен беше чест да съм част от екипа на Федоров“, написа той, без да навлиза в подробности във връзка със споменатите недовършени проекти.

Уволнението на Федоров се случи след около седем месеца начело на ведомството в рамките на по-широко разместване във властта. Премиерът Юлия Свириденко подаде оставка на 14 юли, докато Зеленски съвнесе в парламента кандидатурата на Сергий Корецки за нов премиер и предложи вътрешния министър Игор Клименко за нов министър на отбраната, с гласуване, насрочено за 16 юли. Пред фракцията на „Слуга на народа“ президентът обяснил отстраняването със „системен конфликт“ между самия Федоров и генерал Олександър Сирски, главнокомандващ Въоръжените сили на Украйна и негови подчинени. РБК-Украйна твърди, че двамата имат различни възгледи за воденето на войната. Зеленски е критикувал ведомството за това, че е вземало решения относно обществени поръчки, които не са отговаряли на заявките от Генералния щаб на ВСУ, включително за артилерийски снаряди, и според украински медии казал, че „в идеалния случай и двамата трябва да си отидат“, но че засега не може да го направи. Украинският политолог Володимир Фесенко, ръководител на Центъра за приложни политически изследвания „Пента“ в Киев, описа търкането между двамата като сблъсък „между млад технократ и генерал от до голяма степен постсъветската военна школа“.

В прощалното си обръщение Федоров изброи онова, което смята за постижения на своя екип: разширените поръчки на дронове и десетки международни сделки, отрязването на достъпа на руската армия до Starlink, кампания срещу руската логистика в окупирания Крим, реформи в мобилизацията и заплащането, програми за логистика и изкуствен интелект, а през последния си работен ден като министър – успешно изпитание на балистична ракета. Отрязването на руския „Старлинк“, наложено в началото на февруари, остава като едно от постиженията, които имаха най-сериозно влияние върху хода на военните действия, а самото разчитане на руската електронна война, с което се занимаваше именно „Флаш“, го захранваше отвътре.

Решението доведе до неочаквано остра реакция. Ветеранът и организатор на антикорупционни протести Дмитро Козятински призова за демонстрация на площад „Иван Франко“; съоснователката на Центъра за противодействие на корупцията Даря Каленюк заяви, че цялата смяна на правителството е дирижирана за отстраняването на Федоров. Военният Павло Казарин нарече хода „напълно необясним“ и припомни, че тъкмо това ръководство отряза руския достъп до „Старлинк“, а всяка подобна рокада на високо ниво спира изработването на политика със седмици.

Мария Берлинска – доброволец и оператор на разузнавателни дронове от 2014 г. насам, основателка на проекта Victory Drones, обучила над 50 000 оператори – определи решението като една от „най-големите грешки“ на Зеленски изобщо. Оценката ѝ не е емоционален изблик, а стъпва върху конкретна диагноза: технологичното изоставане спрямо противника е станало така тежко, че „обикновеното добро управление вече няма да помогне“ – случай за специалист, не за рутинно лечение. С оглед на това, отстраняването на човека, който стопи изоставането, ще бъде платено с „живота и здравето на стотици хиляди хора“.

Анатолий Храпчински, авиационен експерт и бивш офицер от ВВС, заяви, че „съжалява да види как такъв човек бива отстранен“ от ведомството, описвайки Федоров като рядко срещан чиновник със „стратегическа визия и гъвкав подход“. Той изтъкна усилията му по създаване на онлайн платформи „Резерв+“ и „Армия+“ и допълни, че инициираният от него одит на обществените поръчки в министерството е намалил цените с 16-20% – стъпка, която според Храпчински може да му е коствала съюзници.

По отношение на твърденията за разрив със Сирски, Храпчински беше пределно ясен: „Зеленски отстрани най-добрия човек и остави по-лошия“. Той предупреди, че е възможно това решение да се отрази негативно на бойния дух в редиците на армията: „Когато бъде назначен компетентен министър, започнал да провежда реформи, само за да бъде отстранен след известно време, настроенията в окопите се променят“.

Тежестта на тази рокада се измерва с онова, което тримата Федоров, Стерненко и Бескрестнов на практика управляваха. Дроновете отдавна престанаха да бъдат спомагателно оръжие: по украински данни те нанасят между 75 и 90% от руските бойни загуби в различните месеци на 2026 г. – за март Киев отчете дял от близо 96% – докато дълбочинните удари по руския тил нараснаха с над 1000% за една година и изведоха от строя до 42% от общия преработващ капацитет на руската петролна промишленост. Точно този пласт компенсира структурния дефицит, който днес диктува всичко във ВСУ: недостигът на пехота е толкова дълбок, че според анализатори украинската армия няма нито една напълно окомплектована бригада, а самият Федоров оцени самоволно отлъчилите се на приблизително 200 000 души. Когато окопите не могат да се запълнят с хора, небето се запълва с машини и иновацията, която тримата движеха (поръчки на годни FPV вместо бракувани, уеднаквени наземни станции за дроновете с оптично влакно, разчитане на руската електронна война), беше сред буквалните причини фронтът да удържа ежедневния руски натиск пета поредна година.

Затова изваждането на трима от най-революционните умове в украинската отбрана ще погуби огромна част от натрупаното през последните месеци. Центърът на тежестта в командната верига се връща там, откъдето реформата се опита да го измести – към генерал Олександър Сирски и школата, която въплъщава: генерал с репутация на „съветски тип“, пестящ техника, но не и хора, чието име остана свързано с изтощителната отбрана на Бахмут и обвиненията в „месомелачни“ щурмове, докато бе начело на Щурмови войски. Именно срещу този манталитет Федоров вървеше в открит сблъсък – според данни на украински издания е поискал самата оставка на главнокомандващия, преди Зеленски да реши спора в полза на генерала и да освободи министъра.

Антон Скоп-Билонижко, съосновател на доброволческото командване „Опора Поруч“, нарече решението „много странно“ и заяви, че Федоров е „доказал своята ефективност, честност и отдаденост на украинския народ“ откакто се е включил в екипа на Зеленски през 2019 г. Отстраняването му точно сега е „стъпка назад от това, което сме започнали“. Той заяви, че би се присъединил към митинг „за връщането на Федоров като министър на отбраната“, ако такъв бъде организиран, но отправи призив за предпазливост. „Трябва ясно да разбираме границата между нашето недоволство като граждани и потенциален вътрешен преврат“, посочи той с предупреждението, че протестите могат неволно да предизвикат нестабилност, от която Русия да се възползва.

И така, в период, белязан от хроничен дефицит на жива сила, украинската отбрана е на път да се раздели не просто с популярен министър и двамата му съветници, а с цялата логика, която ѝ позволява да нанася непропорционално високи загуби на противника въпреки численото му и технологично превъзходство, и да връчи отстъпи инициативата на командване, чийто исторически отговор на дефицита винаги е бил даването на ненужни жертви. Формално курсът е обратим; но за да се случи това, е необходимо да бъдат задържани хората, доверието и приоритетите, които ръководството изгуби в мига, в който тримата излязоха през вратата.

---

Във връзка с решението за отстраняване на Федоров от министерския пост, в редица градове на Украйна се очакват протестни действия, спонтанно организирани онлайн през последните часове:

• Киев: площад „Франко“, 16 юли, 09:00
• Харков: площад „Свобода“, 16 юли, 09:00
• Лвов: паметник на Тарас Шевченко, 16 юли, 09:00
• Одеса: Дерибасовска / Градска градина, 16 юли, 09:00
• Запорожие: бул. „Шевченко“, 16 юли, 09:00
• Днипро: Областна администрация (ОДА), 16 юли, 09:00
• Ривне: Драматичен театър, 16 юли, 09:00
• Ивано-Франкивск: Белият дом, 16 юли, 09:00
• Черкаси: Катедралния площад, 16 юли, 09:00
• Полтава: Театър „Гогол“, 16 юли, 09:00
• Хмелницки: Централен площад, 16 юли, 09:00
• Луцк: Драматичен театър, 16 юли, 09:00
• Чернивци: Централен площад, 16 юли, 09:00
• Тернопил: Областна администрация (ОДА), 16 юли, 09:00
• Виница: Театрален площад, 16 юли, 09:00

Руска военна академия патентова въртящ се „чадър“ срещу FPV дронове

🇷🇺🕸️ Общовойсковата академия „Орден на Жуков“, едно от водещите висши военни училища на руските въоръжени сили, разработи и патентова ротационен изстрелвач за защита на бронирана техника от дронове камикадзе. Идеята е устройството да изхвърля в последния възможен момент разгъваща се мрежа от натегнати кабели с тежести и платнени панели директно на траекторията на връхлитащия дрон.

Устройството е описано в патентна документация, цитирана от няколко специализирани издания. Логиката му е обезоръжаващо проста: вместо да заглушава радиовръзката или да разчита на картечен огън, то залага на чиста механика. Центробежна сила за части от секундата разпъва пред машината конструкция, която изглежда като нещо средно между рибарска мрежа и рязко отворен чадър.

Механизмът се монтира отзад, отстрани на машината или върху допълнителна бронирана плоча. В основата му има тръбен държач, свързан с корпуса, където е разположен задвижващият двигател. Към държача се фиксира касета, а в нея – кръгъл диск с венец от малки примки. Всяка примка държи кабел с тежест на края, а между съседните кабели са опънати платнени ленти, наподобяващи спиците и платното на чадър. При сигнал за приближаващ дрон, изхвърлящ механизъм избутва въртящата се от двигателя касета навън. Центробежната сила (същата, която пръска водата от завъртян чадър или калта от велосипедна гума) разгръща кабелите и платната в широка мрежа, която да улови витлата или корпуса на дрона, преди той да достигне бронята. Целият замисъл се крепи на прецизен тайминг: покритието трябва да се разтвори в тесния прозорец между засичането и удара, когато дронът е на броени метри от целта.

Според патентната заявка руските инженери са сглобили опитен образец през 2024 г., който въплъщава част от заложените решения, и са го монтирали в задната част на пикап. За симулация на атака е използван стандартен потребителски квадрокоптер DJI Mavic. Той е насочван към пикапа в описан в патента режим на „преследващ ловец“ – ситуация, при която FPV дрон гони движеща се машина откъм сляпата ѝ задна зона, преди да се спусне за удар. Изхвърлящият механизъм сработил на около 3,5 метра от пикапа, а разгънатата мрежа свалила дрона. Според документацията симулираната детонация е настъпила на около 3 метра от машината – дистанция, която според авторите осезаемо подобрява шансовете за оцеляване на екипажа в сравнение с пряко попадение.

Тези няколко метра отстояние изобщо не са маловажни. Ударната вълна и осколките отслабват рязко с разстоянието, така че дори малкото пространство между взривната глава и корпуса може да се окаже разликата между лека повреда и фатален край за екипажа. А заплахата, срещу която е замислено всичко това, отдавна не е екзотика. Баражиращите боеприпаси – най-вече масовите дронове с изглед от първо лице (FPV), управлявани от пилот чрез очила или екран – се превърнаха в едно от определящите оръжия във войната в Украйна. Те са достатъчно евтини, за да се използват с десетки хиляди, и същевременно достатъчно точни, за да унищожат танк или бронирана машина на стойност милиони. Това преобърна изцяло съотношението „цена-ефективност“ на бойното поле и принуди и двете армии да търсят достъпни средства за защита.

Руската армия внедрява подобни защити с ускорени темпове, като импровизацията все по-осезаемо отстъпва място на официални разработки. Първата вълна беше занаятчийска – заварени метални клетки и решетки върху куполите на тановете, които украинските и западните експерти иронично нарекоха „cope cages“ (клетки за справяне със стреса). Следващата вълна обаче вече идва с патенти и академичен печат. Ротационният „чадър“ се нарежда до „Одуванчик“ („Глухарче“) – гъвкава конструкция от стъклопластови пръти, замислена да улавя дрона с еластичните си влакна, преди той да се взриви в корпуса. За броени месеци тя измина пътя от патент до реални снимки от фронта в края на 2025 и началото на 2026 г. Отделно Военно-инженерната академия „Карбишев“ патентова мрежохвъргачна система за БТР-82А. Тя изстрелва мрежи от контейнери по периметъра, веднага щом компактен радар засече приближаваща цел, като има вариант с радарно управляем модул с картечница, заредена с мрежи.

Фактът, че водещи офицерски школи и инженерни академии – местата, където се пишат уставите и се обучават командирите – подават заявки за подобни механизми, е показателен. Евтиният дрон камикадзе вече не е просто полева досада, а мащабен проблем, който ангажира институциите, които определят военната доктрина. Общото между тези разработки е, че залагат на физика, а не на електроника – и това не е случайност. Електронната война е ефективна само ако между дрона и пилота има радиосигнал, който да бъде заглушен. Все по-голям дял от FPV дроновете в Украйна обаче се управляват по оптично влакно, което ги прави напълно имунизирани от заглушаване, а други се насочват в последните метри от бордови алгоритми с изкуствен интелект без никаква външна връзка. Срещу дрон, който не използва радиочестоти, заглушителят е безполезен. Точно тази сляпа зона връща руските инженери към механичните решения – колкото и архаично да изглежда мрежата с пружина на фона на модерните електронни системи.

Дали обаче механиката ще проработи в реални бойни условия, е въпрос, на който тестът с пикапа и гражданския Mavic не дава категоричен отговор. Опитът е проведен с невъоръжен хоби дрон, а не с боен такъв, носещ тежък експлозив. Дали три метра дистанция са достатъчни срещу реален кумулативен заряд, е по-скоро теоретично твърдение, отколкото доказан факт. Освен това патентоването в Русия не означава автоматично внедряване: за последните две години отбранителните институти регистрираха десетки анти-дрон концепции, но голяма част от тях така и не напуснаха полигоните. Единственият сигурен ориентир за успеха на разработката ще бъде появата ѝ по фронтовата линия – така, както „Одуванчик“ премина от чертеж до бойна употреба за няколко месеца. Ако това не се случи, устройството ще остане просто поредният проект на хартия.

Това, което патентът потвърди със сигурност, не е ефективността на „чадъра“, а докъде е готов да стигне руският инженер, за да неутрализира заплаха, с която електронната война и допълнителната броня не могат да се справят. Отговорът, предложен от една генералска академия, понякога е по-близо до механичния щит, отколкото до бойния компютър – решение, което звучи странно на хартия, но става напълно логично в мига, в който си дадем сметка какво всъщност се опитва да улови.

Contra Drone показа автоматична мини-ПВО срещу FPV и AI-прехващача Peace Duck

🇺🇦🛡️ Украинската компания Contra Drone представи автоматична мини-система за ПВО, която засича, проследява и поразява FPV дронове без директна намеса на оператор, а заедно с нея високоскоростен прехващач с изкуствен интелект, замислен сам да догони и свали руски разузнавателен безпилотник. Двете разработки бяха ядрото на затворено полево събитие Demo Day, за което украинското издание RBC-Ukraine съобщи на 3 юли, позовавайки се на презентацията на самата компания.

Водещата премиера беше MADS (Mini Air Defense System) – автоматизиран комплекс, създаден да прехваща малки въздушни цели: FPV дронове, квадрокоптери и апарати с фиксирано крило, движещи се със скорост до 300 км/ч. По думите на разработчиците системата може да действа изцяло автоматично и да унищожава цели на разстояние и височина до 1000 метра при всякакви метеорологични условия. Прехващачите се оборудват с осколочна, термобарична или мрежеста бойна глава – последната предназначена да оплете витлата на дрона, вместо да разчита на пряко попадение.

MADS е само върхът на многослойна отбранителна архитектура, която Contra Drone събра от над 20 отделни системи, замислени да покрият целия път от засичането на заплахата до нейното поразяване. За разузнаване и откриване компанията показа електронно-разузнавателната система SPECTRE, компактните детектори за FPV дронове SENSE-3 и SENSE-4, както и радара CD-T15, който може да следи над 300 обекта на разстояние до 22 км и работи при всякакви условия. Логиката на този пласт е да превърне сблъсъка с дрона в решена задача още преди той да е достигнал целта си – заплахата да бъде видяна, класифицирана и предадена на средство за поразяване, докато операторът ѝ още я насочва.

Отделна част от демонстрацията беше посветена на индивидуалната защита на войниците край фронтовата линия – там, където евтиният FPV дрон отдавна е един от най-смъртоносните противници на пехотинеца и на всяка машина, спряла на открито. Компанията изпробва D-JACK – устройство, което автоматично разпознава управляващите връзки по протокола ELRS (ExpressLRS) и насочва прицелно електронно заглушаване срещу тях. Показан беше и Anti-FPV BackPack 3 – мобилна система във формат раница, която създава лична защитна сфера около войника в движение. Към индивидуалния арсенал се добавиха мачтовият комплекс Anti-Mavic и защитното облекло Rip-Stop, което предпазва операторите на средствата за електронна война от излъчването на собствената им апаратура.

За защита на инфраструктура и логистика Contra Drone представи мобилни и стационарни решения: насочена система Phantom, универсален комплекс Boombox и системата за скрит монтаж NATSPOL, предназначена за вграждане в леки автомобили. По време на изпитание с автомобил в движение компанията разгърна своята флагманска система Contra-drone 8 Ultra, която според демонстрацията заглушава целия спектър цифрови и аналогови канали за връзка, използвани от вражеските безпилотници.

Финалът на събитието се съсредоточи върху роботизираните платформи и дроновете с изкуствен интелект. Тук Contra Drone показа Peace Duck – високоскоростен автономен прехващач, замислен да унищожава руски разузнавателни дронове като Orlan и Zala без участие на оператор в последната фаза на прехват. Компанията представи гамата ударни дронове Yell Duck, апарати с фиксирано крило Blackwing и Black Goose, проектирани да работят без GPS навигация, и наземна платформа за логистика и електронна война Nyvexa. Събитието завърши с прехват на въздушна цел в реално време.

Максим Мацкуляк, търговски директор на Fly Group Ukraine, определи предимството на бойното поле като способността различни технологии да се съчетаят в единна система, която бързо засича заплахата, анализира я и реагира ефективно. Именно тази логика – не отделното оръжие, а мрежата от сензори, заглушители и прехващачи, работещи заедно – е рамката, в която Contra Drone представя целия си каталог.

Разпределението на каталога ни разказва колко драматично се е променила фронтовата линия в последните няколко години. Огромната част от продуктите на Contra Drone са средства за електронна война: заглушители, детектори на управляващи връзки, разузнавателни приемници; те обезвреждат дрона, прекъсвайки неговата връзка с оператора или заслепяват навигацията му. Но същата тази среда, наситена със заглушаване от двете страни, роди и дронове, които вече не зависят от радиовръзка или GPS – управлявани по оптично влакно или водени от вграден алгоритъм, те минават невредими през електронната стена. Не е случайно, че компанията показа апарати с фиксирано крило, проектирани да летят без GPS: това е признание, че противникът отдавна се движи в заглушена среда. Точно срещу такива цели чисто електронната защита губи търсения ефект и на преден план излиза кинетичното решение – система, която не заглушава, а поразява. Оттук и тежестта, която Contra Drone постави върху MADS и Peace Duck: там, където заглушителят замлъква, автономният прехващач стреля.

Демонстрацията идва в момент, когато въздушната война над Украйна е преди всичко война на дронове. Само през юни Русия изстреля 5929 средства за въздушно нападение, а украинската отбрана унищожи или потисна по електронен път 5277 от тях – общ дял на неутрализация от близо 90%. Разбивката обаче е по-показателна от самия процент: от свалените и заглушени цели 5173 бяха дронове, т.е. над 98% от всички прехвати през месеца, срещу едва 59 крилати ракети, 39 балистични и 6 противокорабни. Заплахата вече не се определя от скъпата ракета, а евтиният дрон в масови количества – и именно този дисбаланс прави автоматизацията и автономния прехват оперативно смислени: жив оператор не смогва на рояк, който пристига с десетки на ден, а всяка ръчно управлявана защита изисква свой човек и честота. Икономиката на размяната е неумолима: ако прехватът струва многократно повече от дрона, отбраната печели всеки бой и губи войната на изтощение – оттам и залогът на автоматизирано, евтино поразяване, което може да се произвежда и разгръща в мащаба на самата заплаха.

Доколко заявените характеристики издържат в бой обаче остава открит въпрос. Всичко, показано на Demo Day, стъпва на презентацията на самия производител – показанията за обсег, скорост и степен на автономия са негови и на този етап не са проверени от независим наблюдател или документиран епизод в реални бойни действия. Прехватът пред публика доказва, че системата поразява цел в контролирани условия. Значително по-трудната проверка – дали тя ще различи свой от чужд, ще устои на заглушаване и ще действа ефективно с насищащ рояк в реален бой – предстои да стане ясно на фронта, не на полигона. Дотогава MADS и Peace Duck остават обещание, което стъпва върху реална необходимост: отговорът на масовите дронове все по-осезаемо минава през машина, която действа автономно, без да се нуждае от човек по веригата.

📸 Снимка: Представители на Contra Drone на международното изложение „Сигурност 2.0“ в Киев, 25 октомври 2025 г.

Анализ: „Флаш“ изброи девет технологични пробойни на украинската отбрана.

🇺🇦 Серхий Бескрестнов, съветник на министъра на отбраната на Украйна, публикува равносметка на 9-те технологични дефицита, които според него подкопават украинската отбрана по цялата дължина на фронта: от липсата на масово средство срещу планиращи бомби до балистична ракета, чието отсъствие нарича пропуск, способен „радикално да промени хода на войната“. Оценката се появи в публикация във Facebook на 28 юни и за дни обиколи украински и западни отбранителни издания – рядък случай, в който глас отвътре на министерството изрежда провалите публично и поименно.

Тежестта на тази равносметка идва именно от това откъде звучи. Бескрестнов е сред най-следените гласове в OSINT общността, цитиран от западни експерти заради ежедневното му проследяване на електронната война по фронта; и говори за украинските слабости не отстрани, а от вътрешността. Колко неудобен е станал този глас, пролича по-рано тази година, когато руски дрон го рани при удар, който украински източници описаха като целенасочен – рядка чест за цивилен експерт и косвено признание за стойността на онова, което вижда.

Начело на списъка Бескрестнов поставя отсъствието на серийно, масово средство срещу руските планиращи бомби – и не случайно, защото те се превърнаха в едно от оръжията, определящи развоя на сегашната фаза. Управляемите авиобомби от серията КАБ, основно вариантите КАБ-500 и КАБ-1500 с бойни глави съответно от 500 и 1500 кг, се пускат от изтребители Су-34 и Су-35 от дистанция до 70 км – извън обсега на повечето украински средства за ПВО – благодарение на модула за планиране и корекция УМПК, който добавя сгъваеми криле и спътникова навигация към иначе неуправляеми бомби от съветските складове. Украйна не разполага с надежден начин да ги прехваща, и причината е структурна: за да спреш такава бомба, трябва или да свалиш самолета-носител преди пускането – което изисква въздушно превъзходство, каквото Киев няма – или да изградиш достатъчно плътна мрежа от радари и прехващачи, за да проследиш и поразиш самата бомба след отделянето ѝ. А именно тази радарна плътност Бескрестнов изрежда отделно като недостатъчна; дефицитите му се захранват взаимно.

Втората пробойна е недопустимо бавният, по неговите думи, темп на украинската електронна война срещу руските меш-модеми – клас радиомрежово оборудване, което Русия вгражда с ускоряващо се темпо в парка от дронове „Шахед-136“ и по-новите „Гербера“. Меш-мрежата позволява на дроновете да образуват вериги-ретранслатори, в които всеки апарат предава наблюдателни и управляващи данни на останалите, смъквайки изискването за обхват към която и да е наземна станция и рязко усложнявайки заглушаването. Класическата заглушаваща станция дави честотата, по която операторът говори с дрона; но при меш-архитектура апаратът може да получава командите си през препредаване от съседните дронове, а не пряко от земята – и точката, в която заглушителят трябва да удари, се размива. Бескрестнов описва изоставане в разработката на средство за противодействие и натрупването на бойния опит да го прилага. Тревогата не е абстрактна: самият той е съобщавал, че „Шахеди“ и „Гербери“ с меш-модеми проникват все по-дълбоко в украинския тил, където наличните средства за електронна война невинаги ги хващат.

Третият пропуск е каскадната заплаха от дронове, която вече засяга не само селата и градовете по фронта, но и градове като Херсон, Харков, Запорожие и Суми – всичките в обсега на руските дронове с FPV. Бескрестнов настоява едновременно за по-добри системи за ранно предупреждение и за това, което нарича „системни действия“ по анти-дрон защита – думи, които подсказват, че сегашният подход е разпокъсан и импровизиран, а не координиран и мащабируем. Населението на тези градове живее под почти ежедневен тормоз, а липсата на надеждна градска архитектура за борба с дронове прави живота в прифронтовите зони все по-непоносим. Колко близо е стигнала заплахата, показа още февруари, когато руски дрон, управляван по оптично влакно – и затова имунизиран срещу заглушаване – достигна северните покрайнини на Харков.

Четвъртият дефицит – недостатъчна плътност на тактически радари – стои в основата на няколко от другите. Дроновете-прехващачи, както специализираните анти-дрон платформи, така и преоборудваните FPV дронове, изстреляни срещу приближаващи заплахи, не могат да поразят онова, което просто не виждат; а украинското радарно покритие, макар подобрено, остава твърде разредено и накъсано, за да поддържа онази гъстота на прехвати, която заплахата от дронове изисква. Повече тактически радарни възли означават ранно засичане, повече време за насочване на прехващачите и по-висок процент поражения срещу всякакви приближаващи заплаши – от планиращи бомби през „Шахеди“ до FPV-камикадзета. Че същата тази радарна плътност работи  за противника, личи от отсрещната страна на фронта: Бескрестнов е документирал руския компактен радар MSL 20045, способен да засича FPV дронове на около 8 км – точно онова, което липсва на украинска страна.

Петата пробойна е тази, която предизвика най-широк отзвук в украинските отбранителни среди: отсъствието на собствена балистична ракета. Бескрестнов не я подминава като второстепенен пропуск, а я определя като способност, чието наличие „радикално би променило хода на войната“ – формулировка, съзвучна с начина, по който украински военни и експерти обсъждат темата от месеци. Балистична ракета, летяща със скорост над Мах 5, свива времето за реакция на руската ПВО до секунди, прехвърля се по траектории, които радарите, оптимизирани за по-бавни цели, трудно проследяват, и достига в дълбочина цели из цяла Русия – командни центрове, логистични възли, военни заводи, до които по-бавните крилати ракети и дронове стигат за часове и се намират под постоянен натиск за прехват. Украинската компания Fire Point преследва точно тази логика с програмата FP-9 – балистична ракета с дължина около 9,5 м, диаметър 1,1 м, бойна глава от порядъка на 800 кг и обхват 800–855 км, чийто първи летателен тест се очаква до ранната есен.

Шестата пробойна, за електронната война срещу видеоканала на дроновете, той описва без заобикалки: тук противникът води Украйна както в технологията, така и в бойния опит да я прилага, и точно този клас средства би защитил най-пряко зоните покрай фронта. Руските войски развиха все по-изтънчени системи за оптично заглушаване и за разкъсване на видеосигнала, насочени да прекъснат живата картина на FPV оператора в критичния миг на терминалното насочване – експлоатирайки основната уязвимост на всяко оптично водено оръжие: пилотът трябва да вижда. Украинските средства за противодействие в тази категория, подсказва Бескрестнов, изостават спрямо заплахата.

Седмият пропуск засяга бързо изникващ проблем за собствените украински въздушни операции: липсата на доказани решения за защита на ударни дронове и дронове-бомбардировачи на средни дистанции от руските дронове-прехващачи – по същество FPV дронове, преработени за сваляне на украински апарати във въздуха – достатъчно често, че Бескрестнов оценява, че украинските далекобойни ударни платформи ще се сблъскват с все по-сериозни оперативни ограничения, ако проблемът не бъде решен.

Осмият дефицит продължава същата тази нишка в радарната област: По думите на Бескрестнов Украйна няма системен технологичен подход за откриване и унищожаване на руските тактически наземни радари, наричани от него „очите на противника в небето на фронта“ – радарите, насочващи руската ПВО и артилерия срещу украинските сили.

Деветата пробойна е навигацията за удари в дълбочина: нуждата от алтернативи на сателитно позициониране там, където сигналите на GPS и ГЛОНАСС са подложени на заглушаване и подмяна. Далекобойната украинска кампания срещу руска територия се превърна в ос на стратегията на Киев, а всяко влошаване на точността от навигационни смущения удря пряко по ефективността ѝ.

„Гледам на нещата с абсолютна трезвост“, пише Бескрестнов. „И виждам, че освен положителните новини за войната с Русия, има и огромен брой технологични проблеми.“ Тази комбинация от премерен оптимизъм и безпощадно конкретна критика е причината равносметката да заслужава сериозно четене: Бескрестнов не е песимист, тръгнал да подкопава духа, нито пропагандист, тръгнал да маскира реални проблеми с реторика – а практик, който изрежда дупките, които видимостта му към фронта не му позволява да подмине.

Подредени заедно, деветте пункта очертават едно общо: в надпреварата на сетивата и електрониката – радари, заглушаване, мрежи, насочване – Русия в момента диктува темпото в няколко ключови категории, а Украйна догонва. Това е дефицит на способност, не на замисъл: нищо в признанието не сочи срив на украинската отбрана, а каталог на местата, където кривата на адаптация изостава от руската. Повечето от деветте действат на тактическо и оперативно ниво – оцеляването на крайфронтовите градове, процентът прехвати, защитата на ударните дронове; единствено собствената балистична ракета носи стратегически залог, защото единствена би пренесла войната дълбоко в руския тил по начин, който Москва не може евтино да парира. Оттук и трезвата прогноза: при сегашния темп най-вероятно – не повече – Украйна ще закърпва тези пробойни на парче, отделен успех тук, серийна партида там, без скокообразно изравняване по цялата линия, защото всяка от деветте опира до индустриален капацитет и натрупан опит, които не се наваксват за месеци.

Накъде ще се наклони балансът, ще проличи по очевидни белези: успешен летателен тест и преминаване към серийно производство на FP-9 биха затворили най-стратегическата дупка; работещо масово средство срещу планиращите бомби или действаща електронна борба срещу меш-роевете биха обърнали най-болезнените тактически. Обратното – задълбочаващо се проникване на „Шахеди“ с меш-модеми в тила и растящи загуби на украински ударни дронове от руските прехващачи – би потвърдило, че разривът се разширява. Засега Бескрестнов е направил рядкото: назовал е поименно онова, което повечето вътре в системата предпочитат да премълчат.

Тунелите срещу дронове на Берген-Хоне: НАТО усвоява уроците от Украйна.

🇳🇱🛡️🇺🇦 Нидерландската армия опъна над пътищата на полигона Берген-Хоне същите мрежени тунели, които украинските военни изобретиха, за да измъкнат жива сила и техника изпод ударите на дроновете камикадзе, като с този жест превърна импровизацията от окопите на Донбас в стандартен елемент от най-голямото си учение от две десетилетия насам.

Учението Fighter Lion, в което близо 7000 военнослужещи действаха на полигоните около Берген-Хоне в Долна Саксония до началото на месеца, е сред първите случаи на държава-членка на НАТО, която прилага изводите от бойното поле в Украйна директно на основното оперативно учение, вместо да ги подлага на дискусии по време на конференция или да ги описва в доктринален документ. Това разграничение е ключово и демонстрира ясно, че алиансът престана да наблюдава войната в Украйна и започна да я репетира.

Полигонът Берген-Хоне – обширно стрелбище с площ от 284 кв. км. в залесените низини на Долна Саксония, на близо 60 км южно от Хамбург – дава на холандците терена, който собствената им страна не би могла да побере. Сценарият е измислен, но видимо скроен по руски образец: въображаема държава напада територия на НАТО и тласка фронта от изток на запад през европейския континент. След като пресича река Одер – границата между Германия и Полша – и установява предмостие на западния бряг, нашествието пробива към германските райони Берген и Мюнстер. Задачата на нидерландската армия е да спре този напор със същите отбранителни маневри, които планиращите органи на НАТО смятат за необходими при истински мащабен конвенционален сблъсък.

Първият удар поема 13-та лека бригада от Ойрсхот в провинция Северен Брабант: да отблъсне настъплението на условния си противник, преди той да затвърди своите позиции. Командирът ѝ оцени резултата без да увърта. „Мина отлично. Спряхме нападателите“, каза той пред Eindhovens Dagblad. След това боят беше предаден на 43-та механизирана бригада от Хавелте в провинция Дренте, която влезе в учеието с по-тежки бронирани машини, за да доведе сблъсъка докрай. Самото предаване – извършено, докато бойните действия още текат – е маневра, известна на военен език като преминаване на линиите напред (Forward Passage of Lines): едно поделение поема живия бой от друго в хода на контраатака, без той да спира. Тя изисква изключително прецизна координация и е нова за изданието от 2026 г. В предишните учения частите репетираха своите фази последователно; тази година предадоха активен бой на следващото подразделение, без да го прекъсват – точно това, което истинската война изисква.

Командните връзки в това учение не са просто формалност. Нидерландските бригади не провеждат операциите си сами, а са интегрирани в немските структури: 13-та лека бригада е под германската 10-та танкова дивизия, а 43-та механизирана – под германската 1-ва танкова дивизия. Това не е административен детайл, а репетиция на фактическата командна верига, която трябва да се задейства при фактическа отбрана по североизточния фланг на НАТО. „Бригадите никога няма да бъдат хвърлени в бой изолирано при мащабен конфликт – именно затова тренираме заедно сега“, обясни немският полковник Кристиан фон Блумрьодер.

Най-отличителното в тазгодишното издание на учението обаче не са мащабите, а средата, в която то се развива. През цялото време силите действат под постоянна заплаха от дронове и електронна впойна – бойна обстановка, която просто не съществуваше по време на съпоставими учения на НАТО преди 10 години, а днес е определяща за всяко допускане в оперативното планиране на нидерландската армия. Дроновите екипи на новото поделение Tech Dev, създадено на 1 април 2026 г. като едно от първите специализирани звена за безпилотна война в НАТО, управляват разузнавателни и ударни апарати в състава на условния противник, давайки на сухопътните войски реалистичен сблъсък със заплахата, с която украинският войник на фронтовата линия живее буквално във всяка секунда.

Тунелите срещу дронове, привлекли международно внимание към учението, са директен внос от украинските окопи. Там войниците установиха, че движещата се по пътищата и просеките военна техника е крайно уязвима за камикадзе дроновете от първо лице (FPV), които засичат и поразяват целта си в рамките на секунди след навлизането ѝ в открит участък. Украинското решение беше да бъдат изградени покрити коридори от рибарски и маскировъчни мрежи, опънати над импровизирани рамки – ниска преграда за често използваните маршрути, която стеснява ъгъла за атака на връхлитащия дрон и го принуждава да захожда оттам, където средствата за противодействие са по-ефективни. Тунелите станаха популярни в социалните мрежи и военната журналистика по света през 2024 и 2025 г., а сега нидерландската армия е построила техни еквиваленти на Берген-Хонеф, за да приучи войниците си да действат вътре в тях и да ги отбраняват.

Генерал-лейтенант Ян Свиленс, командир на нидерландските сухопътни сили, заяви, че армията му стои начело на НАТО по дроновете, черпейки пряко от уроците на войната в Украйна, за да разбере и какво могат те, и какво може да се направи срещу тях. Регионалната медия Omroep Brabant, чийто екип беше вграден в 13-та бригада, съобщи, че войниците носят като лична защита както търговски анти-дрон „чадъри“, така и рибарски мрежи – импровизирани средства, с които те се учат да боравят, преди по-формалните технически решения да стигнат до въвеждане в масова употреба. В същото време на команден пункт екипажи на бронирана техника тренираха на симулатори, управлявайки верижни машини и танкове през екрани вместо физически – метод, който описан от ръководителя на учението бригаден генерал Йос Диркс като ключов за мащабна подготовка без материални щети и смущения, които придвижването на стотици бронирани машини през населени места би причинило.

Сценарият на учението позиционира боя в рамките на широка многодоменна операция. Местното отбранително издание Defensie Dichtbij отбелязва, че войната в Украйна е демонстрирала как въздушното пространство, кибер и електромагнитният спектър оказват пряко влияние и могат да бъдат решаващи за резултата от наземния бой, и че Fighter Lion е скроено да тренира тези измерения заедно, а не поотделно. Поделения за електронна война осъществяват заглушаване; други части се учат как да остават невидими в електромагнитния спектър, за да не бъдат засечени и поразени; а нидерландско-австралийският колесен бронетранспортьор Bushmaster – машина, служила дълги години в планините на Афганистан и доставена от Австралия на Украйна в значителни количества – е оборудван със система, картографираща електромагнитната среда около себе си. От втория цикъл нататък дори полевата болница Role 2 работи под земята – подход, видян от нидерландците в Украйна и възпроизведен съзнателно сега.

Измислената география на Fighter Lion пресъздава с осезаема точност реалното предизвикателство в отбраната на НАТО в Северна Европа. Преминаването на Одер от силите на Murinus отразява напълно реалната тревога, че руската армия би използвала същия терен при сценарий на евентуална война срещу алианса, като германският масив между Берген и Мюнстер лежи в местност, която плановете на НАТО за отбрана описват като критична за всяка мащабна конвенционална отбрана. И когато нидерландските бригади заемат тази земя под командването на немска дивизия, те не симулират сътрудничество, а репетират точно онази командна верига, която би могла да се задейства, ако един ден подобен сценарий се превърне в реалност.

Тунелите и рибарските мрежи са видимото изражение на далеч по-фундаментален обрат. Учението Fighter Lion отбелязва момента, в който украинският боен опит престава да бъде външен предмет на изучаване за НАТО и се превръща в институционален стандарт: специално звено за дронове, непрекъснато заглушаване от електронна война, подземни болници и анти-дрон коридори, включени в бойното разписание на цяла армия. Десетилетия наред западните армии планираха срещу противник, който щеше да дойде с танкови клинове; сега планират срещу противник, който идва и с евтиния FPV дрон над всяка просека. Промяната не е козметична, а буквално дефинира повторно всяко допускане за това как изглежда оцеляването на бойното поле, а последното учение демонстрира, че нидерландската армия не просто е научила този урок, но и вече го привежда в действие.

Украйна разработи ракетната система DART за стратосферни удари, имунизирана срещу електронна война.

🇺🇦 Програмата „Център за иновативни технологии“ на Украйна представи нова ракетна система, наречена DART, проектирана за изстрелване от стратосферни балони. Разработката е насочена към осигуряване на надеждна способност за поразяване, която да остава имунизирана от вражеските средства за електронна война, съобщава Militarnyi на 16 юни.

Системата е проектирана за разполагане на височина между 12 и 18 км. За да гарантират, че ракетата поддържа стабилна траектория и се задейства прецизно, независимо от условията на пускане, инженерите са оборудвали DART със специални сервомеханизми. Самата ракета има дължина от 1,84 метра и тежи 13 кг, носи бойна глава от 3,5 до 10 кг според конфигурацията, която използва проникващи елементи на графитна основа.

DART функционира с уникален насочващ механизъм. Въпреки че за началната фаза се използва навигационна система, тя е проектирана за изключване, след като достигне височина от около 6 км и от този момент нататък се задейства двигател с твърдо гориво, с който ракетата продължава по фиксиран курс към целта.

Изключвайки бордовите системи при финалния подход, оръжието де факто получава имунитет от заглушаване на сигнала и други електронни смущения, които руската армия използва масово от пълномащабнатата инвазия в Украйна.

Разработчиците подчертаха, че балонните платформи, използвани за пусковете, не са техен вътрешен проект: „Аеростатите не са наша разработка, а на партньор“.

В момента DART се движи към официална кодификация от Министерството на отбраната на Украйна. Гледайки напред, екипът от проектанти очерта планове за адаптация на технологията за създаване както на балистични ракети, така и на варианти земя-въздух.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано украинската отбранителна компания OM Defense Systems официално представи SPECTR – ново поколение „умни“ дронове-примамки, проектирани да объркат противовъздушната отбрана на противника и да я принудят да хаби скъпи ракети-прихващачи.

Представена на глобалното изложение за отбрана Eurosatory, системата беше описана като напълно автономен дрон от типа „push-and-fly“, проектиран за устойчивост на електронни смущения, икономически ефективен и базиран на модерна софтуерна платформа.

Генерирайки силен и регулируем радарен отпечатък, тя насища ПВО мрежата, като по този начин предизвиква реакция, имитирайки реална бойна заплаха.

Украински дронове поразиха руски комплекси за заглушаване на Starlink.

🇺🇦 Майор Микола Колесник, командир на 422-ри отделен полк безпилотни системи „Luftwaffe“, обяви във Facebook, че подразделението, влизащо в състава на 17-и армейски корпус е унищожило комплекс за електронна война на руската армия, разгърнат за заглушаване на Starlink на фронта в Южна Украйна, в съвместни действия с Център за специални операции „А“ на Службата за сигурност на Украйна (СБУ).

От публикуваното видео става ясно, че ударът е изпълнен по характерната за звеното схема: разузнавателен дрон открива и коригира целта, след което тя е поразена от ударен безпилотник. На термовизионните кадри се различава линия от 6 разгърнати машини с антенно оборудване, подредени една до друга, върху които се фиксира прицелната рамка, преди да последват серия от експлозии и плътен дим. Според данните на полка при атаката са унищожени поне няколко от машините, а останалите са получили тежки повреди. Оценката на пораженията се базира единствено на собствените кадри на звеното. Към момента липсва потвърждение от независими източници относно пълния мащаб на щетите, а конкретното място на удара не е разкрито отвъд описаното „южно направление“.

Сателитната мрежа Starlink е гръбнакът на украинската свързаност по фронтовата линия и отвъд нея, тъй като тя се използва за управление на разузнавателни и ударни дронове, предаване на видеосигнал в реално време и координация между разчетите, които поддържат разузнавателно-ударния цикъл до брега на Азовско море. Именно затова руските опити за заглушаване на мрежата се отличават като ключов приоритет за украинските безпилотни сили.

Моделът на самата система не е идентифициран в съобщението към клипа, което я определя единствено като „комплекс за заглушаване на станции Starlink“, без да уточни конкретна платформа. Част от документираните до момента контрамерки, използвани от руската армия срещу сателитите на SpaceX, включват стационарния комплекс „Тобол“, който според публикации на SpaceNews е използван срещу сигнала на Starlink над Източна Украйна; мобилните заглушители от типа „Поле-21“; и комплекса „Калинка“, описван като способен да засича и поразява отделни терминали. Дали унищоженият комплекс принадлежи към някое от тези семейства обаче не може да бъде установено от наличните източници: публикуваните материали позволяват единствено да се заключи, че системата е изпълнявала функции по заглушаване на Starlink.

Към началото на 2026 г. руската армия започна все по-масово да вграждаше сателитни терминали на Starlink в своите ударни дронове и тилови подразделения, разчитайки на устойчивия на заглушаване сигнал, с който управляваше машините в полет. В началото на февруари Министерството на отбраната на Украйна и SpaceX започнаха въвеждане на „бял списък“ с проверени устройства, който отряза от достъп всички неоторизирани руски терминали – мярка, която Илон Мъск потвърди публично. Последиците на фронта не закъсняха: според данни на Wall Street Journal украинските сили успяха да си върнат 400 кв. км – най-голямото им настъпление на фронта за последните повече от две години – след като руските части до голяма степен изгубиха своята способност да насочват ударни дронове и да провеждат разузнаване.

Лишени от сателитна връзка, руските войски разчитат на наземни комплекси за електронна война за своите опити да лишат украинските части от същия този ресурс – и точно поради тази причина унищожаването на този комплекс от същите дронове, които той би трябвало да заслепи, е най-значимия успех на конкретната операция.

Не, украинските дронове към Санкт Петербург не летят през въздушното пространство на НАТО.

🇺🇦✈️🇷🇺 През нощта срещу 3 юни докато Санкт Петербург се готвеше да открие ежегодния международен икономически форум – ежегодната витрина на икономиката на Кремъл, позната още като „руския Давос“ – украински дронове удариха петролен терминал в самия град и цели на военноморската база в Кронщат.

Успехът на операцията оживи едно твърдение, което от месеци кръжи в руското информационно пространство: че за да достигнат Санкт Петербург, украинските дронове летят през въздушното пространство на НАТО – над Прибалтика и Финландия. Подобна хипотеза е едновременно географски и оперативно несъстоятелна, но може би най-яркото ѝ опровержение идва от неочаквана посока – системата за оповестяване на цивилното население на Руската федерация.

Нападението се вписа в кампания, която Украйна води от края на март срещу руската инфраструктура за износ на петрол по Финския залив. Според данни на губернатора на Ленинградска област Александър Дрозденко над областта са били свалени 59 безпилотни апарата; губернаторът на Санкт Петербург Александър Беглов съобщи за поразени съоръжения в Кронщат и Кировския и Красноселския район на града, както и за няколко ранени, но без жертви. Според репортаж на NPR апаратите са изминали над 1000 км до целта. Това не е изолиран случай: само пристанището Уст-Луга беше поразено 5 пъти за 10 дни в края на март, а ударите по Уст-Луга и съседния Приморск са насочени към лишаване на руския бюджет от приходи при високите цени на петрола.

Географията на целите обяснява нагледно защо маршрутът няма нужда от чуждо небе. Уст-Луга е дълбоководно пристанище в Кингисепския район на Ленинградска област, разположено при устието на река Луга във Финския залив – на около 170 км западно от Санкт Петербург и на едва 35 км от границата с Естония, според справочни данни за пристанището. Приморск лежи на северния бряг на залива, Кронщат – на остров Котлин в подстъпите към града, а самият Санкт Петербург затваря залива в най-източната му точка. Целият този пояс е руска суша и руски териториални води; въздушното пространство на Естония остава на южния, а на Финландия – на северния бряг, встрани от оста, по която апаратите подхождат към целите.

Документираната траектория следва именно тази ос. По данни от съобщенията около удара от 3 юни, преди да навлязат в небето над Финския залив, дроновете са летели покрай границата над Чудското езеро и над Псковска област – коридор, който затруднява противодействието, защото апаратите се прокрадват по руския периметър. Кадри в социалните мрежи показват дрон от тип FP-1 в нисък полет над залива в посока Ленинградска област, чиято вероятна цел е Кронщат. С други думи, пътят минава над руска територия и над водите на залива, а не над суверенната земя на Естония или Финландия.

Тук се намесва наблюдението, върху което стъпва опровержението. Естонският анализатор Ерик Канике, стратег в дружеството за отбранителни данни SensusQ, реконструира коридора на украинските удари не от украински, а от руски данни – от публично оповестените и времево маркирани сигнали за въздушна опасност към цивилните. Като нанесе последователността на тези сигнали по региони, Канике възстанови приблизителната траектория на полета от Украйна към Ленинградска област и пристанищата Приморск и Уст-Луга. Изводът е парадоксален: ако моделираме самата руска система за оповестяване, тя очертава маршрут, който върви над руска земя и над залива. Руските предупреждения сами издават пътя на дроновете – и този път те не пресичат НАТО.

Опровержението обаче не отрича едно реално зрънце факт, върху което руската версия паразитира. На няколко пъти украински или приписвани на Украйна дронове действително нахлуха в небето на държави-членки на НАТО – Литва, Латвия, Естония и Финландия – в поредица инциденти между март и май; на 19 май изтребител на съюзническата въздушна полиция за пръв път свали дрон над Естония, по данни на Defense News и Euronews. Причината за тези отклонения обаче не е маршрут, а смущение. По данни на Defense News Русия излъчва фалшиви спътникови сигнали (GPS spoofing) от Калининград, достатъчно силни да превземат навигацията на апарата и да го отклонят; Литва е преброила 36 такива предавателя към края на май 2026 г. – спрямо едва три в началото на 2025 г. – със смущения, достигащи 450 километра. Външният министър на Украйна Андрий Сибига заяви, че апаратите са навлезли в Латвия „в резултат на руски системи за електронна война“, а разследванията са доказали, че това е следствие от руско смущаване, целенасочено отклоняващо апаратите от целите им в Русия. Финландският министър-председател Петери Орпо допусна същото за навлизанията над Финландия. Дори правителството в Талин, по данни на естонското издание Postimees, отказва да приеме, че Украйна нарушава естонското небе умишлено.

Оттук се вижда и същинската функция на твърдението. Русия отрича, че сама отклонява апаратите, и представя навлизанията като доказателство, че балтийските държави съдействат на ударите срещу руска територия – рамка, документирана в анализ на Defense News от 29 май 2026 г. Така отклоненията, породени от руското смущаване, се преобръщат в обвинение срещу НАТО.

Картината, която се получава при наслагване на тези елементи, е последователна и не оставя място за версията за умишлен прелет над НАТО. Русия насища брега на Балтийско море с електронна война, което отклонява част от украинските дронове, насочвайки ги към съюзническа територия. По-късно Москва предявява тези случайни навлизания като улика за съучастие на алианса. Руската система за въздушна тревога опровергава твърдението, тъй като прокарва маршрут през Псковска и Ленинградска области и Финския залив, а не през Прибалтика и Финландия. Твърдението за „прелитане през НАТО“ оцелява единствено чрез смесването на две различни неща: рядкото, умишлено предизвикано отклонение и редовния, планиран коридор на удара. Разграничи ли се едното от другото, остава фактът, че за да ударят Санкт Петербург, Уст-Луга или Приморск, украинските дронове летят изцяло над руска територия и водите на Финския залив, а най-сигурният свидетел на това е руската гражданска отбрана.

Русия е увеличила 12 пъти броя на антените си за GPS смущения в Калининград.

🇷🇺🛜🇱🇹 Литовският регулатор за съобщенията заяви, че Русия е увеличила 12 пъти броя на антените си за GPS-спуфинг в Калининград и сега излъчва фалшиви сателитни сигнали с обхват до 450 км в дълбочина на европейския континент. Дариус Кулиесюс, заместник-началник на регулатора, заяви пред Ройтерс, че антените са нараснали от 3 в началото на 2025 г. до 36 в момента и се намират в милитаризирания анклав между Литва и Полша на балтийския бряг.

„Случайната интерференция започна на срещата на върха на НАТО във Вилнюс през 2023 г. Сега те изградиха инфраструктура и смущенията станаха системна, постоянна, безкрайна руска провокация срещу сигурността на Европа", заяви Кулиесюс пред агенцията. Картата на регулатора очертава зона на потенциално подправяне на GPS-сигнала, която обхваща Естония, Латвия и Литва, по-голямата част от Полша и части от Финландия, Швеция и Беларус, както и водите на Балтийско море. По думите на Кулиесюс обхватът е достигнал 450 км, без той да уточни как точно е измерен. Руското посолство във Вилнюс не отговори веднага на искането на Reuters за коментар; в предишни случаи Москва отхвърли подобни обвинения като западна пропаганда.

Изявлението идва пет дни след поредния документиран инцидент с правителствен полет. На 21 май самолет Dassault Falcon 900LX на Кралските военновъздушни сили, регистрация G-ZABH, превозвал министъра на отбраната Джон Хийли от Талин обратно към Обединеното кралство, след визита при разположени в Естония британски военнослужещи и среща с естонския министър на отбраната Хано Певкур. По данни, докладвани от Aerotime и потвърдени от британското военно ведомство, GPS-сигналът на самолета е бил блокиран за целия тричасов полет, а смартфоните и лаптопите на борда не са имали интернет връзка.

Главният маршал на авиацията сър Харв Смит окачестви случая като „безразсъдна руска намеса". Машината се експлоатира от Centreline AV Limited за 32-ра ескадрила на RAF Northolt. При доставката на самолета през 2022 г. британското правителство е избрало да не я оборудва с разширените военни средства за електронна защита – решение, което беше подложено на критики след по-ранен подобен случай.

Предходният случай се отнася до 13 март 2024 г. Тогава друг RAF Dassault 900LX с тогавашния министър на отбраната Грант Шапс на борда беше подложен на GPS-заглушаване в продължение на около 30 минути край Калининград, по пътя обратно от Полша. Самолетът летеше към Ожиш и принуди екипажа да премине към резервни средства за определяне на местоположението.

Между двата британски случая се натрупаха инциденти и с други делегации от съюзници. На 24 септември 2025 г. военно-транспортен Airbus A330 MRTT с испанския министър на отбраната Маргарита Роблес на борда изпита GPS-смущения в близост до Калининград по време на полет към базата Шауляй в Литва, където страната тогава водеше мисията за патрулиране на въздушното пространство на НАТО над Балтика. Екипажът премина на защитена военна сателитна навигация и полетът приключи безопасно.

Малко по-рано на 31 август 2025 г. самолет Dassault Falcon 900, превозващ председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен от Варшава за Пловдив, докладва за проблем с GPS-сигнала при подхода към летището. Български източници първоначално приписаха инцидента на руска интерференция, излъчвана от Калининград. На 4 септември обаче родното правителство се отказа от това твърдение, а последващ анализ на Flightradar24, базиран на стойностите за навигационен интегритет, заключи, че транспондерът на самолета е докладвал добро качество на GPS-сигнала през цялото време на полета. Случаят остава политически чувствителен, без независимо потвърдена техническа причина.

Хронологията се простира назад и към гражданската авиация. През април 2024 г. финландският превозвач Finnair прекъсна полетите си между Хелзинки и Тарту, след като два самолета бяха принудени да се върнат в Хелзинки заради невъзможност за безопасен GPS-базиран подход към летището в Тарту. Компанията поднови услугата на 31 май 2024 г. след изграждане на алтернативна процедура без зависимост от GPS. По думите на Кулиесюс мобилните мрежи в литовската крайбрежна зона също се влошават при пикове, които съвпадат с украински удари с дронове срещу руска територия – а онлайн разписанията на автобусите в Клайпеда, на 50 км от границата на Калининград, спират да работят, защото разчитат на GPS-проследяване.

Европейският авиационен регулатор (EASA) включва района на Балтийско море и Калининград в списъка си от 4 географски зони с устойчиви смущения на глобалните навигационни сателитни системи. Останалите 3 са източната граница на Финландия, акваторията на Черно море и Източното Средиземноморие. Според данни на шведските власти случаите на GNSS-интерференция в шведското въздушно пространство са нараснали от 55 през 2023 г. на 733 за първите месеци на 2025 г. Полша регистрира 2 732 случая на заглушаване и спуфинг през януари 2025 г. В Литва за юни 2025 г. са документирани над 1000 отделни инцидента, а в Естония – по данни, цитирани от Defense News – около 85% от полетите са били засегнати от смущения. През юни 2025 г. Швеция и група балтийски държави поставиха въпроса пред Международната организация за гражданска авиация (ICAO), която изрази „сериозна тревога" и поиска Москва да прекрати действията си.

Към 26 май 2026 г. Москва не е реагирала публично на най-новите твърдения от Вилнюс. По-голямата част от модерните пътнически самолети и големите летища разполагат с резервни инерциални и наземни системи за навигация, върху които пилотите преминават при загуба на GPS, и до момента няма данни в публичното пространство за катастрофа, директно причинена от заглушаване в региона. Кумулативният ефект върху гражданския трафик, морския транспорт и наземните GPS-зависими услуги обаче продължава да нараства със същия темп, с който се разширява руската инфраструктура в Калининград.

Естонски изтребители свалиха украински дрон: Киев обвини Москва в електронна намеса.

🇪🇪✈️🇺🇦 Естонски изтребители свалиха украински дрон, нарушил въздушното пространство на страната днес. Това съобщи изданието Delfi, позовавайки се на естонски официални лица и Министерството на външните работи на Украйна.

Министърът на отбраната на Естония Хано Певкур съобщи, че дронът е бил прехванат в 12:14 часа местно време, след като е навлязъл във въздушното пространство на страната. Дронът се е разбил в блатиста местност, където в момента властите провеждат операция по издирване на останките му.

Външният министър на Естония Маргус Цакна определи прехващането като доказателство за „ефективността на противовъздушната отбрана на НАТО“ и заяви, че „Украйна има пълното право да атакува руски военни обекти, за да намали способността на Русия да продължава войната“. В същото време той уточни, че естонските власти не разрешават въздушното им пространство да се използва за нападения срещу Русия. „Подобни инциденти са свързани с намесата на Русия“, заяви той.

В изявление, публикувано на X, местните власти благодариха на Латвия за бързото предупреждение за дрона и посочиха, че той е бил проследен от естонските сили за ПВО, докато самолети от мисията на НАТО за охрана на въздушното пространство на страните от Прибалтика (Baltic Air Policing) не са го свалили.

По-късно Украйна потвърди, че става дума за неин дрон. Говорителят на външно министерство Георгий Тихий посочи, че Москва пренасочва умишлено украинските дронове към балтийските държави, използвайки системи за електронна война.

„Русия продължава да пренасочва украински дронове към въздушното пространство на Прибалтика чрез своите системи за електронна война“, написа Тихий. „Москва прави това умишлено, като в същото време съчетава тези действия със засилена пропаганда.“

Освен това говорителят на украинската дипломация поднесе своите извинения на Естония и другите държави от Прибалтика за това, което определи като непреднамерени инциденти.

„Извиняваме се на Естония и на всички наши балтийски приятели за подобни неумишлени инциденти“, каза той и добави, че украинските институции работят с регионалните партньори и експертни групи за разследването на всеки случай и предотвратяване на подобни ситуации в бъдеще.

Естония, Латвия, Литва и Финландия „никога не са позволявали въздушното им пространство да се използва за удари по Русия“, припомни той, въпреки твърденията, тиражирани от руските държавни медии. Освен това той заяви, че Киев никога не е искал разрешение за подобни операции.

„Украйна упражнява своето право на самоотбрана по силата на член 51 от Устава на ООН; нашите легитимни военни цели се намират в Русия и използваме руското въздушно пространство, за да ги атакуваме“, каза Тихий.

Инцидентът се случи броени часове след като Службата за външно разузнаване на Руската федерация направи разкритие, че Украйна уж готви атаки срещу Русия от латвийска територия. Официални лица на Кремъл твърдят, че украински звена за дронове оперират от латвийски военни бази.

Министерството на външните работи на Украйна и официални лица от Латвия отхвърлиха твърденията с думите, че балтийските страни не дават територията и въздушното си пространство за нанасяне на удари по Русия.

Два самолета E/A-18G Growler се разбиха на авиошоу в САЩ, екипажите са невредими.

🇺🇸✈️ Два палубни самолета за електронна война E/A-18G Growler от ВМС на САЩ се разбиха по време на демонстрация на авиошоуто „Gunfighter Skies“, проведено в авиобаза „Маунтин Хоум“, щата Айдахо днес.

И четиримата членове на двата екипажа са невредими, тъй като са успели да катапултират, уточняват местни медии. Към момента няма данни за пострадали на земята.

Снимка, публикувана от KBTV, и видео в социалните мрежи изглежда показват сблъсък във въздуха, при който двата изтребителя се удрят един в друг, след което падат на земята, докато и четиримата членове на екипажа на двуместните самолети катапултират. Официално изявление от ръководството на базата потвърди, че инцидент е прекратил авиошоуто.

Инцидентът е станал на около 3 км северозападно от военновъздушна база „Маунтин Хоум“ в щата Айдахо по време на авиошоуто Gunfighter Skies, съобщи говорител на базата пред Task & Purpose.

Кадри, споделени в социалните мрежи, показват как два самолета E/A-18G Growler летят в непосредствена близост един до друг, преди по необичаен начин да се вклинят един в друг и да започнат да се преобръщат неконтролируемо във въздуха. Виждат се четири парашута, които се отдалечават от машините, докато двата летателни апарата се разбиват в земята и експлодират. На кадрите от различни ъгли се забелязва гъст черен дим от мястото на катастрофата.

Изданието Idaho Statesman цитира диктора на авиошоуто, който е обявил: „Имаме четири отворени парашута. Екипажите успяха да катапултират“, а по-късно е потвърдил информацията, че те са „открити в безопасност“.

„Спасителните екипи са на мястото на събитието“, заяви говорителят на базата. „В ход е разследване. Повече подробности ще бъдат оповестени, когато станат налични.“

EA-18G Growler е модификация на изтребителя FA-18, оборудвана с оръжия и системи за водене на електронна война, включително откриване и атакуване на вражески радарни позиции. Повечето ескадрили Growler от ВМС на САЩ са базирани в Уидби Айлънд, щата Вашингтон, където се намира първоначалният тренировъчен център за пилоти и офицери по управление на полетите, зачислени към този тип самолети.

Тазгодишното издание на Gunfighter Skies е първото от осем години насам. През 2018 г. делтапланерист загина при катастрофа по време на същото събитие. В двудневното авиошоу вземат участие както ретро самолети, така и изтребители от ВМС и ВВС на САЩ.

Хизбула срещу Израел: Новата ера на фиброоптичните дронове и крахът на електронното заглушаване.

🇱🇧✈️🇮🇱 Ливанската Хизбула е натрупала „огромен арсенал“ от прецизни пикиращи ударни дронове, обяви близкия до групировката вестник „Ал-Ахед“, според който безпилотните апарати са били модифицирани с добавяне на управление по оптично връзка в рамките на „15-те месеца от примирието от ноември 2024 г.“ между Израел и Ливан. По-късно медии, свързани с терористичната групировка, изрично определиха този клас апарати като FPV дронове с управление по оптична връзка.

Материалът на „Ал-Ахед“ не уточнява конкретният размер на този арсенал, но служители от висшите ешелони на израелската отбрана твърдят, че звеното за безпилотни апарати на групировката в южен Ливан разполага с поне 100 специализирани оператори. От началото на март то е изстреляло 160 дрона срещу израелските сили, 90 от които са били FPV с оптична връзка.

Твърдението на вестника съвпада с няколко доклада и израелски изявления от 15-месечния период на тишина, според които Хизбула се е съсредоточила в придобиване, производство и разработване на дронове. В същото време обаче никой не уточни участието на FPV модели, докато конфликтът не беше подновен в първите дни на март. Израелските отбранителни сили (IDF) твърдят, че са ударили съоръжения за производство и съхранение на дронове и третираха звеното за дронове на групировката, известно като „Звено 127“, като водещ приоритет за възстановяване по време на примирието.

В репортажа на „Ал-Ахед“ се казва още, че Хизбула е модифицирала връзките за управление и видео на своите FPV дронове, така че да работят с ултратънък, прозрачен фиброоптичен кабел, вместо чрез радио сигнал, GPS или безжично предаване. Кабелът, който според Асошиейтед Прес е „с дебелината на зъбен конец“, постепенно се развива зад дрона, изпращайки сигнали и картина с висока резолюция в реално време обратно на пилота.

Това ги прави „имунизирани към заглушаване и предотвратява проследяване на сигнала му с цел прехващане“, но в същото време запазва способностите на пилота за прецизно насочване. Безпилотните системи са защитени от конвенционални средства за електронна война, но все пак остават уязвими за кинетично прехващане, грешки на оператора и прекъсване или заплитане на кабела.

„Ал-Ахед“ обяви, че Хизбула е модифицирала своите FPV дронове, за да ги направи все по-трудни за откриване. Друг репортаж на изданието посочва, че апаратите са изработени от неметални материали, като фибростъкло и въглеродни влакна, за да се намали радарният отпечатък, което позволява да бъдат объркани с фонов шум или природни обекти.

Тези дронове използват малки двигатели с минимален топлинен отпечатък, докато материалите за изолация ограничават изтичането на топлина към повърхността. Робърт Толаст, експерт по дронове в Кралски обединен институт за отбранителни изследвания (RUSI) със седалище в Лондон, заяви, че тези разработки позволяват на дроновете да лети ниско и да се приближава незабелязано до целта си. Видео от атака на Хизбула от 27 април в Тайбе показва именно това – дронът се прицелва в шестима израелски войници, събрали се пред основен боен танк Merkava. Войниците изглежда изобщо не подозират за неговото присъствие, дори когато се намира съвсем близо. Кадрите показват последвалия удар по отряда за евакуация. Друго видео от 1 май включва подобен удар срещу нищо неподозираща израелска пехота.

IDF твърди, че батареите на „Железен купол“ са прехванали успешно 27 дрона на Хизбула, повечето от които са били от вида fiber-optic. Военновъздушните сили на Израел преместиха няколко батареи към границата с Ливан, но в същото време подчертаха, че системата „Железен лъч“ (Iron Beam), която разчита на лазери, е неефективна срещу fiber-optic дроновете на Хизбула.

Вторият материал на вестника твърди, че Хизбула е подобрила FPV единиците си, първоначално разработени от китайски компании и използвани във войната между Русия и Украйна. „Тези разработки позволиха да се увеличи разрушителната сила на ударите“, се казва в доклада, „тъй като някои варианти носят взривни бойни глави от 10 до 20 кг, а по-новите модели могат да носят до 35 кг, което ги прави ефективни срещу бронирана техника“.

„Ал-Ахед“ посочи още, че новият вид притежава обсег на поразяване от „десетки километри“. Първоначалният материал отбелязва, че някои безпилоитни апарати имат батерия, способна да задвижи дрона на разстояние от 50 км с висока скорост и полезен товар от поне 7 кг. Отбелязва се, че този вариант е „способен да унищожава системи „Железен купол“ и да извежда от строй устройства за ранно предупреждение“.

Израел обаче преценява обсега на дроновете на ливанската групировка като значително по-малък. Материали, които се позовават на израелски военни служители, определят разстоянието, което могат да изминат, между 10 и 20 км, носейки приблизително 6 кг експлозиви.

Първият материал на изданието твърди също, че Хизбула е разработила „няколко варианта на FPV […] някои проектирани специално за поразяване на пехота, докато други са конфигурирани за удари по тежки машини като танкове и булдозери“.

Хронология на атаките с FPV дронове на Хизбула от март месец насам.

Хизбула използва значително количество дронове за нанасяне на удари по израелските сили след подновяване на офанзивата срещу южен Ливан на 2 март. Военните медии на групировката често определят тези атаки като използване на „пикиращи квадрокоптери“. Те обаче не използват последователно един и същ термин, което затруднява разграничаването на FPV атаките от тези с други видове дронове.

Въпреки това медийната мрежа на Хизбула и проиранската „Ос на съпротивата“ изглежда се е спряла на термин „пикиращи квадрокоптери“. Стъпвайки на това, проучване на Union Center от 27 април изброява 73 такива атаки между 19 март и 25 април 2026 г. Центърът е учебно звено на Ислямския съюз за радио и телевизия (IRTVU) със седалище в Техеран, който беше санкциониран от САЩ през 2020 г. заради връзки със силите „Ал-Кудс“.

Военните канали на Хизбула публикуваха първи кадри от нападение на 26 март, в рамките на което безпилотни апарати поразяват бронетранспортьор Namer APC и основен боен танк Merkava в Тайбе, южен Ливан. Още едно видео от същата дата показа FPV дрон да пресича „Синята линия“, поразявайки задната част на основен боен танк Merkava във вътрешността на Израел.

По-късно Хизбула пое отговорност за няколко удара с „пикиращи квадрокоптери“, кадри от които бяха пуснати в интернет. Освен терминологията, самият характер на ударите също подсказва, че става въпрос за FPV дронове.

Защо FPV?

Според ливански източници акцентът на Хизбула върху fiber-optic дронове се дължи на факта, че те са по-лесни за производство и по-ефективни от ракетите. Терористичната групировка се намира под тежък финансов натиск и ограничения в сигурността, въведени с примирието от 27 ноември 2024 г. Предизвикателствата се изостриха от свалянето на режима на Башар Асад в Сирия на 8 декември 2024 г., което прекъсна значителен маршрут за доставки.

За разлика от други оръжия, дроновете могат да бъдат сглобени на местно ниво с части, трудни за засичане при транзит и могат да бъдат закупени директно в Ливан или чрез доставки от Китай. Израелски служител отбеляза, че „Израел вярва, че дроновете се произвеждат на местно ниво, изисквайки единствено стандартен дрон, малко количество експлозив и прозрачен проводник, лесно достъпен на пазара“.

Хизбула признава технологичното превъзходство на Израел, поради което разчита на евтини методи, с които да се възползва от уязвимите места на IDF. „Когато технологичните възможности на Израел напреднат, те започват просто да увеличават празнината в неговата уязвимост към малки, пъргави и неуловими заплахи“, обяви онлайн изданието, според което дроновете с управление по оптична връзка са директен отговор на електронната война.

Допълнителна полза за Хизбула е, че Израел изглежда е бил изненадан от тази заплаха. Анализ на Times of Israel стига до извод, че това поставя под риск цялата стратегия за буферна зона. Премиерът Бенямин Нетаняху заяви, че военните са в активно търсене на решения, но това „ще отнеме време“. В същото време се разчита на мрежи, мерници с изкуствен интелект за леко стрелково оръжие и дронове-прехващачи. В офанзивен план генерал Еял Замир нареди на Северното командване да се прицели в производството и операторите на дронове.

FPV дроновете носят и солидна пропагандна полза. Кадрите на войници, опитващи се да свалят малки дронове с обикновено оръжие, се използват от медийното крило на Хизбула като доказателство за настъпил разрив между очаквания и реалност – модерна армия, изправена пред примитивна, но неуловима заплаха.

Дрон от украински тип се разби в Латвия, удари резервоар за нефт в Резекне.

🇱🇻 Два дрона, навлезли от територията на Руската федерация във въздушното пространство на Латвия през изминалата нощ, се разбиха в района Латгале, единият от които порази нефтено депо в Резекне, предизвиквайки пожар, потушен от пожарникари преди разсъмване.

Председателят на общинския съвет на Резекне Гунтарс Скудра потвърди пред латвийската агенция ЛЕТА, че един от дроновете е паднал на територията на местния клон на „Ийст-Уест Транзит“ ООД, поразявайки празен резервоар. Латвийската държавна полиция е установила фрагменти от дрон на улица „Комунала“ и образувала досъдебно производство по инцидента.

Пожарната служба получила редица обаждения на спешния номер 112 около 3:30 ч. сутринта. При пристигането на екипите вече не е имало активни пламъци, а термокамерите не са отчели температурата в резервоарите да над обичайната. Четири резервоара са получили механични повреди, но и четирите са били празни. Обшивката на един от тях е тлеела на площ от около 30 кв. метра и е загасена своевременно.

Обявената рано сутринта въздушна тревога в общините Балви, Лудза и Резекне е отменена в 8:25 ч. Училищата в Резекне и двете общини преустановиха присъствено обучение, а Балви премина към дистанционно, съобщи обществената телевизия LSM. Жители на Резекне разказаха пред студиото на LSM в Латгале, че са чули звуци от дрон и самолет, преди да получат предупреждение по клетъчната мрежа.

Произходът на дрона не е официално потвърден. Снимки и видео онлайн показват отломки, сходни с украинския ударен дрон с голям обсег FP-1, използван от Киев за удари дълбоко в руска територия. Същевременно не може да се изключи сценарий, при който руски безпилотник да е бил умишлено пренасочен към територията на НАТО с цел дискредитиране на Украйна. Инцидентът се случва броени дни преди Деня на победата, почитан на 9 май.

Латвия е член на НАТО от 29 март 2004 г. и остава един от най-последователните поддръжници на украинската кауза от първия ден на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. Районът Латгале граничи пряко с Русия и Беларус, което го прави най-изложената на набези на безпилотници част от територията на страната. Резекне е най-големият град в Латгале и има важно логистично значение. Инцидентът вероятно ще ускори дискусиите в НАТО относно въздушното прикритие на източния фланг на малки и средни височини.

Полша тества акустично разузнаване и системи за електронна война по програмата „Източен щит“

🇵🇱🛡️🛜 Полша провежда оперативни тестове на средства за акустично разузнаване и електронна война на Централния полигон на ВВС в Устка, в рамките на усилия на министерството на националната отбрана за ускорена оценка на технологии за внедряване в програмата „Източен щит“.

В момента на полигона се провеждат изпитания на седем различни решения за акустично разузнаване, които са проектирани да локализират източници на звук, да засичат приближаващи дронове, да определят посоката им и да проследяват и класифицират въздушни заплахи. Производителите на оценяваните системи предварително са декларирали използването на инструменти с изкуствен интелект и потвърдиха своята готовност за интеграция с полските системи за военно командване. Акустичните тестове бяха предшествнаи от изпитания на средства за електронна война, проведени на същия полигон на 13-17 април, когато 8 решения бяха тествани за способността си да откриват и заглушават сигнали.

Тестовете се организират и контролират от Департамента за иновации към Министерството на отбраната, който стартира мащабната програма за оценка в началото на миналата година. Оттогава департаментът е получил над 715 оферти за иновативни решения в множество технологични области – сензори, автономни системи, логистика и военно инженерство, комуникации и киберсигурност. Те идват от университети, водещи компании от сферата на отбраната, стартъпи и чуждестранни субекти. Работни групи от военни експерти извършват системен преглед на кандидатурите, оценявайки техния потенциал за оперативни тестове и последваща интеграция в структурите на националната отбрана.

До момента 36 решения са тествани в условия, близки до реалните. Миналата година учения под кодовото име „Żelazna Brama 25“ с участието на 18-а механизирана дивизия послужиха за рамка на изпитанията на 21 от тези технологии. Сред тях бяха летателни и наземни безпилотни системи, компоненти за укрепления, механизми за камуфлаж, комуникационна техника и оптични разузнавателни системи. След приключване на текущите тестове в Устка, Департаментът за иновации ще изготви подробен доклад до министъра на националната отбрана, който ще включва препоръки на експерти във връзка с потенциала и нивото на осъществимост на всяка технология за приемане на въоръжение.

Следващият голям етап вече е планиран. Изпратени са покани към 17 компании за участие в тестове по време на ученията на 16-а механизирана дивизия като част от федерацията от учения „Amber Defender 26“, предвидени за юни.

Системите за акустично разузнаване заемат специфична и все по-ключова ниша в модерната противовъздушна отбрана. Радарните и оптичните сензори, традиционни стълбове на въздушното наблюдение, могат да попаднат в условия на усъвършенствани контрамерки, електронно заглушаване, неподходящи климатични условия или да бъдат преодолени от платформи с ниска видимост и ниска височина на полетния профил. Акустичната детекция предлага пасивно, трудно за заглушаване допълнение към наличните активни системи. Конкретно за откриване на дронове, акустичният отпечатък на малките безпилотни апарати – специфичното жужене на електрическите двигатели и роторите – осигурява сигнал, който пасивните микрофонни решетки могат да уловят, локализират и класифицират, без да излъчват сигнал, разкриващ позицията им пред противника. Добавянето на класификация, базирана на изкуствен интелект, позволява на системата да различава отделните категории дронове, да отделя техния отпечатък от фоновия шум и да подава данни към командната система в почти реално време.

Възможностите за електронна война, тествани по-рано този месец, адресират същата заплаха от различен ъгъл. Операциите на дроновете зависят от радиочестотни канали за управление, навигация и видеовръзка. Системите за РЕБ могат да засекат тези сигнали още преди акустичното или визуалното откриване, докато комплексите за заглушаване са способни да прекъснат мисията на дрона без нужда от кинетично въздействие. Комбинацията от акустична детекция и електронно заглушаване представлява ешелониран подход за противодействие, обхващащ както физическото присъствие, така и електронната зависимост на безпилотните системи.

Програмата „Tarcza Wschód“ поставя изброените технологични изпитания в рамките на национална стратегия, включваща развитие на инфраструктурата, повишаване на военните способности и устойчивостта на цивилното население. Посочените цели са възпиране на евентуални заплахи, защита на войниците и цивилните и развитие на полските отбранителни способности в сътрудничество със съюзниците. Географската ориентация, заложена още в названието „Източен щит“, отразява стратегическата реалност на Полша като фронтова държава на НАТО, граничеща с Беларус и руския ексклав Калининград.

Над 715 оферти. 36 решения, подложени на тестове в близки до реалните бойни условия. 17 компании, поканени за следващия кръг, насрочен за юни. Обемът и темпото на полската програма за иновации отразяват позицията на страна, която наблюдавайки войната в Украйна от първите редове е стигнала до извода, че пропастта между лабораторни възможности и оперативно внедряване на бойното поле трябва да бъде затворена. И то възможно най-бързо.

📸 Снимка: Архивни кадри от бойни стрелби на Централния полигон в Устка (12 Brygada Zmechanizowana)

Cascade Systems: украинската РЕБ „Лима" е отклонила 58 „Кинжала" от своето въвеждане на въоръжение.

🇺🇦 Украинската компания Cascade Systems съобщи, че системата за електронна война на стратегическо ниво „Лима" е допринесла за неутрализиране на 26 руски аеробалистични ракети Х-47М2 „Кинжал" за първите три месеца на тази година. Общият брой отклонени „Кинжали" от въвеждането на системата в експлоатация достигна 58, разкриха от производителя пред украинското издание „Оборонка".

Според същите данни за първото тримесечие „Лима" е отвела от целите им и 33 крилати ракети и над 10 000 дрона. Служители на компанията посочват още, че системата постига 98% ефективност срещу коректируеми авиационни бомби (КАБ), пуснати в нейния обсег на действие – твърдение, което за момента не е независимо потвърдено.

Началникът на управлението за електронна война в Сухопътните войски на Украйна полк. Максим Скорецки обясни, че „Лима" се интегрира в общата система за противовъздушна отбрана като допълнителен неогневи рубеж. „Това позволява да неутрализираме дронове и ракети, вече преодолели външния пръстен на прехвата", цитира го „Оборонка". Така се изгражда ешелонирана защита, при която част от средствата за нападение биват отклонявани, преди да се стигне до огнево прехващане.

Представител на звеното „Нощна стража" (Нічна Варта), което експлоатира комплекса, твърди пред същото издание, че системата е доказала ефективност срещу 12- и 16-канални CRPA антени – напреднал тип антени с контролирана диаграма на насоченост, с които според украинската страна сега са снабдени руските дронове, КАБ, крилати и балистични ракети. По думите му от 59 „Кинжала", насочени към обекти, защитени от звеното, 58 не са достигнали крайните си цели.

Принципът на действие на „Лима" се основава на комбинация от заглушаване, подмяна на сигнала (spoofing) и кибервъздействие, които нарушават сателитната навигация на оръжието и го принуждават да разчита на инерциална система. Точността на инерциалното насочване се влошава с разстоянието, което обикновено води до значително отклонение от целта – техническо описание, съвпадащо с доклади на Defense Express. По-ранни материали на западни медии описват отделни епизоди, при които оператори от „Нощна стража" подават фалшиви сателитни сигнали към настъпващите ракети.

Ръководителят на Cascade Systems определя подхода като „асиметричен отговор: вместо изтощителен двубой 'ракета срещу ракета' използваме инструмент, който води до критично отклонение на прецизното оръжие във финалния етап на полета". По думите му употребата на средства за електронна война на стратегическо ниво позволява по-рационално разпределение на ограничения ресурс на ПВО и намалява натиска върху запаса от зенитни ракети, който в противен случай щеше да бъде изразходван срещу всяка отделна заплаха.

„Кинжал" е балистична ракета с въздушно изстрелване, позиционирана от Москва като средство, изискващо прехват от клас Patriot. През пролетта на 2025 г. Русия въведе модифицирана версия, способна да маневрира във финалния участък на траекторията, след което според западни анализи процентът на успешните прехвати се е сринал – от около 37% през август до 6% през септември 2025 г. Това прави електронното отклоняване, което действа върху навигацията, а не върху кинетичното поразяване, все по-търсен допълнителен слой на защита.

Особено място в изявленията на Cascade Systems заема декларираната ефективност срещу CRPA антени. Това решение, считано за една от основните руски и западни противомерки срещу електронната война. Ако данните отговарят на реалността, това би означавало, че украинските разработчици са успели да работят на нива на сигнала и алгоритми, които заобикалят тази защита. Изнесените показатели обаче произтичат от вътрешна статистика на производителя и оценки на ползвателя и не подлежат на независима проверка; публичните описания на системата и епизодите с отклонени „Кинжали" над Киев и Лвов през 2025 г. се потвърждават от западни анализатори, включително бившия германски съветник по отбраната Нико Ланге, който определи методологията за потенциален „пробив" в електронната война.

„Лима" е разработена през 2022 г. първоначално за противодействие на дронове от тип Геран-2 и управляеми авиационни бомби. Настоящите съобщения на производителя очертават разширяване на декларирания обхват към аеробалистични и крилати ракети, като в същото време подчертават ограничението на системата: тя не унищожава средствата за атака, а намалява точността им – ефект, който има смисъл единствено като част от многослойна отбрана, а не като самостоятелно решение.

Технологичният щит на CSEL: Кое е устройството, спасило екипажа на сваления F-15E в сърцето на Иран?

📡 Висши служители на Пентагона отдъхнаха с облекчение след успешната евакуация на втория член на екипажа на сваления изтребител F-15E Strike Eagle в петък над югозападен Иран, в операция, която беше описана като една от най-сложните в съвременната история. Офицерът по оръжейните системи беше изведен в безопасност рано сутринта в неделя, след като прекара два дни в укритие дълбоко в територията на Иран.

В центъра на системата, благодарение на която беше открит, стои устройство за сателитна комуникация с компактни размери и тегло от около 800 грама, известно като CSEL (Combat Survivor Evader Locator). Произведено от Boeing, то наподобява подсилено военно радио, комбинирано с преносим компютър. То е интегрирано в спасителната жилетка на пилота и остава прикрепено към него дори след катапултиране. Обикновено позиционирано близо до гърдите или горната част на талията за бърз достъп, устройството е проектирано да издържа на екстремните сили при катапултиране и незабавно да започне предаване на криптирани данни. То изпраща непрекъснати координати и кратки шифровани съобщения  чрез технология, позната като frequency-hopping (псевдослучайно прескачане на работната честота), което прави засичането му от вражеските системи за електронна война изключително трудно.

Създаден за екстремни условия

CSEL е проектиран за издръжливост и лесна употреба в стресови ситуации. Устройството може да работи след потапяне във вода на дълбочина до 10 метра, а батерията му издържа до 21 дни в режим на готовност. Интерфейсът му е умишлено опростен, позволявайки работа в тъмнина, под напрежение и дори с летателни ръкавици.

Устройството разполага както с комуникация по пряка видимост с къса външна антена, така и със сателитна връзка чрез вътрешна антена. При необходимост потребителите могат да разгърнат допълнителна външна антена за подобряване на сигнала в пресечен терен. Защитен авариен бутон може да предава некриптиран сигнал за бедствие на международни честоти, макар това да се счита за последна мярка поради рисковете от разкриване.

Тиха комуникация под заплаха

Едно от ключовите предимства на устройството е способността му да предава предварително дефинирани криптирани съобщения като „ранен“, „враг наблизо“ или „готов за евакуация“, заобикаляйки необходимостта от гласова комуникация, която би могла да издаде позицията на потребителя. Освен това то може да приема инструкции от спасителните екипи, като насоки за придвижване към точките за извеждане.

Преди мисии устройството се свързва с навигационната система на самолета, което позволява автоматично зареждане на координати и разузнавателни данни. Според докладите, след като навигаторът осъзнал, че се намира в зона със засилено вражеско присъствие, той се е доверил на предварително заредени „безопасни зони“, съхранени в устройството. Вместо да говори по радиото, той е започнал да предава криптиран текст на всеки няколко часа с точни актуализации на своето местоположение, не позволявайки на иранските сили да триангулират позицията му. Едва когато спасителните отряди наближили, той е превключил устройството в режим, позволяващ на пилотите да се фиксират върху точните му координати, показвани в реално време на системите в кокпита.

Надиграване на модерната отбрана

За да избегне напредналите ирански системи за електронна война, доставени от Китай и Русия, въпросното устройство използва техники като ултракъси импулсни предавания и бърза смяна на честотата. Тези сигнали изглеждат като случаен фонов шум за вражеските системи за прехващане, което прави засичането наистина сложна задача.

Системата CSEL разчита на военни комуникационни сателити за ретранслиране на съобщения от вражеска територия до командните центрове в САЩ и други глобални бази. Четири глобални координационни центъра за спасяване могат незабавно да идентифицират устройството, да го свържат с самоличността на пилота и да получат достъп до критични лични данни като медицински паспорт и кодове за автентификация. Дори в случаи на пълно прекъсване на комуникацията, устройството подпомага оцеляването чрез съхраняване на топографски карти и дефинирани безопасни места, насочвайки потребителя като GPS устройство.

Според чуждестранни доклади израелската авиация използва местно разработени системи за подобен вид мисии, някои от които дори са считани за по-напреднали в определени аспекти. Тези системи са изградени около компактни лични аварийни устройства, интегрирали в себе си сателитна навигация и сигурни методи на комуникация, пригодени за оперативната среда на Израел. Специално звено 669 служи като еквивалент на американските параспасителни сили (Pararescue), а пилотите редовно минават обучение за оцеляване и евакуация, за да се подготвят за подобни сценарии.