Хърватия прехвърли танкове М-84 и бойни машини М-80 на Германия за доставка до Украйна

🇭🇷🇩🇪🇺🇦 Хърватия вече е прехвърлила своите танкове М-84 и бойни машини на пехотата М-80 в Германия, откъдето те ще бъдат доставени директно на Украйна. Това потвърди министър-председателят Андрей Пленкович на 10 декември 2025 г.

В изказване по време на пресконференция за формализиране на споразумението за придобиване на Leopard 2A8 между Хърватия и Германия, Пленкович отбеляза, че бронираните машини вече не са обект на административни процедури в Хърватия и се намират на територията на Германия, което позволява по-бързото им предаване на украинските войски.

Съобщението дойде на фона на финализиране на сделката, съгласно която Хърватия ще придобие 50 основни бойни танка Leopard 2A8 на обща прогнозна стойност около 1,5 милиарда евро.

Правителствени служители в Хърватия подчертаха контраста между M-84 и Leopard 2A8 и описаха немския танк като фундаментално различен по отношение на философията на защита, дигиталната интеграция и системите по стандарт на НАТО, а не просто като постепенно надграждане на техника от епохата на бивша Югославия.

Сделката отразява дългосрочен процес, оформен от двете основни стратегически цели на Хърватия: подкрепа за отбраната на Украйна и модернизация на собствените ѝ въоръжени сили.

След пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. Хърватия разгледа възможността за трансфер на военно оборудване, което не би довело до подкопаване на националната отбрана, докато в същото време би ускорило преминаването ѝ от югославско и съветско оборудване към съвременно такова, отбеляза Army Recognition.

Към края на миналата година Хърватия и Германия съгласуваха посочените цели чрез механизъм, с който Хърватия освобождава танкове M-84 и бойни машини M-80 за доставки към Украйна, докато Германия дава финансова и индустриална подкрепа, свързана с присъединяването на Хърватия към общността на потребителите на Leopard 2.

В рамките на тази инициатива Хърватия получи по-рано и танкове Leopard 2A4, което спомогна да бъде преодолян преходният период. Описаният подход позволи на Хърватия да превърне остарялата бронирана техника в незабавна военна помощ за украинската отбрана и катализатор на усилията си за модернизация.

Основният боен танк M-84 играе ключова роля в тази инициатива. След разпадането на Югославия, Хърватия наследи своите M-84, които са лицензирана разработка на съветския Т-72М1, адаптиран за местната индустрия. Вместо да замени изцяло бронирания си състав, години наред Хърватия беше фокусирана върху поддръжка и модернизацията на наличния такъв поради бюджетни ограничения и наличния капацитет за вътрешен ремонт.

Според предварително оповестени данни, пакетът за трансфер включва 30 единици M-84 и 30 бойни машини на пехотата M-80 с включени резервни части и боеприпаси, чиято обща прогнозна стойност възлиза на 144.8 милиона евро.

• M-84A4 „Снайпер“: модернизирани до стандарта M-84A4 – процес, завършен за целия флот до 2008 г. Модернизацията подобри управлението на огъня и ситуационната осведоменост, но без да променя значително защитата на танка, която до известна степен остава съгласувана със стандартите на Т-72М1 и Т-72А.
• M-80 БМП: Бойната машина на пехотата е втория стълб на споразумението. Често бъркана със съветския модел бойни машини, М-80 е оригинален югославски дизайн, разработен през 70-те години. Основното ѝ въоръжение е 20-милиметрово автоматично оръдие. Въпреки че е слабо защитена по съвременните стандарти, нейното значение за украинската отбрана се крие в интеграцията ѝ подобни машини, които вече са на въоръжение, което улеснява обучението и логистичната интеграция.

Трансферът на бронираната техника се вписва в по-широката рамка на хърватската военна помощ за Украйна, която търпи непрекъснато разширение от 2022 г.

До ноември страната е обявила общо 15 пакета военна помощ, 14 от които са изцяло финализирани, на обща стойност от над 212 милиона долара. Доставките включват многоцелеви хеликоптери Ми-8, транспортни самолети Ан-32Б, артилерийски системи, ракетни установки, противотанкови оръжия и друго оборудване.

Освен това през октомври Хърватия и Украйна подписаха писмо за намерение за разширяване на съвместното производство на оръжия.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано украинската армия въведе на въоръжение рядко срещани реактивни системи за залпов огън М93А3 „Харон“, произведени в Хърватия, отбелязвайки първото потвърдено появяване на тази платформа в арсенала на Украйна.

Чехия изпълни ангажимента за доставка на 1.8 млн. артилерийски снаряда на Украйна.

🇨🇿🤝🇺🇦 Чехия е изпълнила своя ангажимент да достави 1.8 млн. артилерийски снаряда на защитниците на Украйна до края на годината, потвърди бившият чешки премиер Петр Фиала.

„Обещах да доставя 1 800 000 броя едрокалибрени боеприпаси на защитниците на Украйна тази година. Радвам се да потвърдя, че днес изпълнихме тази цел“, заяви Фиала, който предишна публикация в X.

„Преговорите за мир в Украйна, надявам се, навлизат в своята финална фаза. Ясно е, че Украйна трябва да разполага с боеспособна армия и достатъчно силни гаранции за сигурност. Само тогава може да бъде постигнат траен мир. Твърдо се надявам, че Чешката република ще продължи да бъде активен член на Коалицията на желаещите; в противен случай, ще бъдат вземани решения за нас, без нас“, подчерта той.

По-рано Петр Фиала заяви, че общите разходи на Чехия за помощ за Украйна от началото на пълномащабната руска инвазия са достигнали 4.3 милиарда долара, докато държавните приходи, свързани с тази подкрепа, надхвърлят разходите с 607 милиона долара, съобщи česky noviny.

Говорейки след заседание на кабинета, Фиала подчерта, че твърденията, които предполагат, че чешката държава „губи пари“ от Украйна, са неверни.

Според напускащия поста си министър-председател, приходите, свързани с данъци, социално и здравно осигуряване, и компенсациите за военна помощ възлизат съответно на 3.7 милиарда долара и 1.1 милиарда долара. „Чешката държава със сигурност не губи пари от помощта за Украйна – напротив“, каза той, добавяйки, че финансовите съображения остават второстепенни спрямо моралните и сигурностните императиви за подкрепа на борбата на Украйна.

Граничната служба на Полша откри тунел под границата с Беларус

🇵🇱🚧🇧🇾 Граничната служба на Полша открила подземен тунел през границата с Беларус в района на населеното място Наревка, Подляско войводство, през който са преминали нелегално над 180 души, съобщава tvn24.

Тунелът с дължина няколко десетки метра и височина около метър и половина е бил прокопан под граничната бариера. Както съобщи граничният служител подполковник Анджей Юзвяк, входът на тунела се е намирал на около 50 метра навътре в беларуска територия, скрит в гориста местност, докато изходът на полска територия е бил на едва около 10 метра от оградата.

По думите на Юзвяк системите за електронно наблюдение са регистрирали, че през него „за кратко време“ са преминали над 180 чужди граждани. Към настоящия момент са задържани над 130 от тях, а издирването на останалите продължава. Сред задържаните преобладават граждани на Афганистан и Пакистан, има също и хора от Индия, Непал и Бангладеш. В операцията участват военни, полиция, граничари и служебни кучета.

Едновременно с мигрантите са задържани 69-годишен гражданин на Полша и 49-годишен гражданин на Литва, които са дошли да приберат нелегалните за прехвърляне към Западна Европа. По данни на граничната служба, това е четвъртият подобен тунел, открит от началото на годината.

През януари литовската гранична служба откри подземен тунел с дължина от 25 метра, прокопан под границата с Беларус в района на село Пашалчис. По предварителни данни той е бил използван за контрабанда на стоки през държавната граница.

Орбан търси начини да запази властта си в Унгария, независимо от изборите

🇭🇺 Унгарският премиер Виктор Орбан проучва как да запази своя контрол върху страната, независимо от изхода на предстоящите парламентарни избори, които са насрочени за април догодина, съобщава Bloomberg в обширен материал по темата.

Тъй като някои социологически проучвания показват двуцифрена преднина за опозицията, Орбан обмисля идеята да поеме президентския пост и пренапише законите, с което да превърне страната в президентска република, според анонимен източник, запознат с процесите в Будапеща.

62-годишният лидер повдигна въпроса за смяна на формата на управление след срещата в Белия дом миналия месец със своя съюзник, президента Доналд Тръмп, пред когото сподели, че подобен план винаги стои на дневен ред. В сряда парламентът одобри законопроект на управляващата партия „Фидес“, който прави почти невъзможно депутатите да отстраняват президент от поста в бъдеще.

Идеята за трансформиране на церемониалната роля като държавен глава в нещо силно може да бъде просто размисъл на лидер, превърнал Унгария в самоопределяща се „нелиберална“ демокрация. Но предвид прецедентите в Турция и Русия, в Будапеща се говори, че Орбан няма да се оттегли мирно, ако понесе първата си изборна загуба от две десетилетия насам.

Потенциалът за конституционно инженерство е сценарий, попаднал отдавна в полезрението на опозиционната партия „Тиса“, чийто лидер е Петер Маджар с близки връзки с висшите ешелони на „Фидес“ чрез приятели и семейството си.

Възможността Орбан да прокара цялостна реформа на президентството е един от многото сценарии, които „Тиса“ не изключва като възможен, според човек, запознат с мисленето на ръководството на партията.

Миналият месец Орбан сподели, че е обмислял преминаване към президентска система след всяка от четирите си предишни убедителни изборни победи, преди да реши против в страна, която премиерът притежава най-голяма власт.

В момента обаче подобна доминантна изборна победа е малко вероятна, или поне ако се осланяме на проучванията на общественото мнение в последните дни, което подсилва възможността за най-дълго управлявалият лидер на ЕС да реши по различен начин относно преминаването към президентския пост, според разговори с политически анализатори и вътрешни хора.

Ако „Фидес“ спечели през април, Орбан може да продължи да дърпа конците като президент, докато в същото време предаде ежедневните държавни дела на доверен съюзник като амбициозен министър на строителството и транспорта Янош Лазар. Орбан би продължил да се фокусира върху външната политика, нещо, което наскоро привлече критики на фона на кризата с разходите за живот у дома.

Евентуална загуба на Орбан и като президент е възможно да попречи на способността на Маджар да позиционира Унгария като лоялен член на ЕС след години на антагонизъм спрямо Брюксел по всичко – от върховенството на закона и корупцията до ветовe върху подкрепата за Украйна. Този път обаче би бил рисков, ако се приеме, че противоречи на народната воля, каза човекът, запознат с мисленето.

Въпросът е времето. Освен ако не постигне нова убедителна победа, Орбан ще трябва да използва настоящото пълно мнозинство на „Фидес“ в парламента преди изборите през април. В Унгария той гласува кой да бъде държавен глава. Сегашният президент, съюзник на „Фидес“ и бивш съдия от Конституционния съд Тамаш Сульок, също ще трябва да се оттегли. Неговият мандат изтича през 2029 г.

Това значи, че всяко преминаване към система, в която президентът разполага с повече власт, вероятно ще се случи в началото на следващата година, според Даниел Хегедюш, директор за Централна Европа в Германския фонд „Маршал“ в Берлин.

„Това би бил авариен план за спасяване на системата на Орбан, признание, че това не може да стане чрез урните“, каза Хегедюш. „Рисковано е, но не може да се изключи.“

Откакто се върна на власт през 2010 г. Орбан пренаписа изборните правила, намали броя на депутатите в парламента и прекрои избирателните райони. Резултати от социологическото проучване на Political Capital, проведено тази седмица сред 1000 пълнолетни унгарци, показват високи очаквания за нови предстоящи промени във „Фидес“ преди април – 63%.

Благоприятната международна обстановка също може да помогне. След изборите в Унгария през 2022 г. ЕС прекрати голяма част от финансирането за страната. Действието обаче не успя да спре Орбан, който вместо това подсили двустранните връзки с Русия и Китай и продължи да подкопава гражданските свободи у дома.

Тъй като в момента Вашингтон захвърля договорките за колективна сигурност от двете страни на Атлантика, ЕС има по-големи проблеми за решаване, а миналия месец Тръмп посрещна унгарския държавен глава, описвайки го като „велик лидер“.

„Няма да има лостове за натиск върху Орбан от чужбина. Международната среда стана шеметно благосклонна за конституционно инженерство“, каза Хегедюш.

Държавният глава на Унгария е слаб, поне за стандартите на Източна Европа. В Румъния президентът отговаря за външната политика и участва в срещите на върха на ЕС. В Полша новият президент наложи вето на част от законодателството на премиера Доналд Туск. Президентът в Будапеща праща законопроекти за преглед, въпреки че това рядко е възпрепятствало дневния ред на Орбан.

След срещата си с Тръмп във Вашингтон миналия месец, Орбан похвали силата на президентската система. Като президент Тръмп казва „това е, което искам и вие го измислете“, заяви Орбан пред унгарската телевизионна мрежа ATV през ноември.

Орбан добави, че отдавна е мислил за такава конфигурация: „Въпросът е тук и сега, с историята и знанията ни и предизвикателствата пред нас, кое е най-доброто за унгарците?“

Прехвърлянето на влияние между президент и премиер отдавна е част от авторитарния наръчник.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, с когото Орбан се срещна в Истанбул в понеделник, скочи от премиерския пост, за да стане първият директно избран президент на страната през 2014 г. Оттогава насам той е на поста, а основният му опонент сега е в затвора. Владимир Путин стана министър-председател на Руската федерация, за да избегне ограничението до два последователни мандата като президент, въведени от конституцията, само за да се върне като държавен глава и по-късно – да премахне ограниченията за мандати от върховния закон.

В Унгария в момента навършва пълнолетие цяло едно поколение, което помни единствено Орбан начело на властта. С лукса на пълно мнозинство, осигурено във всеки от последните четири парламентарни избора, Орбан избра лоялни хора като Сульок за държавен глава.

През последните 15 години това му позволи да замени конституцията, да управлява с укази и да подкрепя законодателство, което понякога не издържа в съда на ЕС, включително по отношение на имиграцията. Брюксел продължава да задържа над 20 милиарда долара от финансирането на Унгария.

Подобна неограничена власт може да приключи за Орбан, или поне в рамките на парламентарната система. Маджар обедини повечето опозиционни сили зад своята партия „Тиса“, улеснен от нарастващото недоволство на масовия избирател от тежката икономическа ситуация, до която доведе страната дългогодишното управление на Орбан. Повечето проучвания показват, че „Тиса“ има постоянна, макар и стесняваща се преднина.

44-годишният Маджар се зарече да разнищи Орбан и да изпрати в затвора длъжностни лица, ако бъдат осъдени за неправомерни действия. Орбан, който отхвърля твърденията на ЕС, че правителството му е замесено в корупция, върти ръководителите на различни институции, за да гарантира, че мандатите им обхващат потенциална администрация на Маджар.

По-рано тази година например главният прокурор подаде оставка, което позволи на премиера да назначи наследник за 9 години. След това Орбан прехвърли лоялния прокурор Петер Полт към Конституционния съд за 12-годишен мандат.

В същото време депутатите му гласуваха, за да позволят на върховният съд да блокира усилията за премахване на президента в случай на невъзможност за изпълнение на служебни задължения. Причината за законопроекта е да се избегне всичко, потенциално би могло да възпрепятства „демократичното функциониране“ на държавата.

Полша и Украйна преговарят за останалите МиГ-29.

🇵🇱🤝🇺🇦 Полша и Украйна започнаха преговори относно подготовка за доставка на останалите изтребители МиГ-29 от състава на полските военновъздушни сили, става ясно от официално съобщение на Генералния щаб на полската армия.

Според публикуваното изявление, решението за доставка на МиГ-29 е пряко свързано с достигането на крайния им експлоатационен ресурс и липсата на перспектива за бъдеща модернизация в рамките на Въоръжените сили на Република Полша. Все още обаче окончателното решение по въпроса не е взето.

„Прехвърлянето на самолетите е свързано с достигането на техния целеви експлоатационен ресурс и липсата на перспектива за бъдеща модернизация в рамките на Въоръжените сили на Република Полша. Информираме едновременно, че окончателното решение все още не е взето“, отбелязват от полското командване в изявление, публикувано на Х.

Дарението на бойните самолети е замислено като ключов елемент от политиката на съюзниците за оказване на подкрепа на Украйна и поддържане на сигурността по източния фланг на НАТО.

Задачите, които в момента се изпълняват именно от МиГ-29, предстои да бъдат поети от модерните американски изтребители F-16 и наскоро придобитите корейски изтребители FA-50. Тази ротация е част от цялостната програма за модернизация на полската армия.

Паралелно с преговорите за самолетите, се провеждат и интензивни разговори с украинската страна за достъп на Полша до избрани технологии за дронове и ракети. Целта на въпросните преговори е не просто да бъде получено оборудване като компенсация за предоставените самолети, но преди всичко да бъдат придобити и съвместно развити нови компетенции в отбранителна индустрия. Това е важен стратегически ход, насочен към укрепване на отбранителния капацитет и на двете държави, както и задълбочаване на военно-промишленото им сътрудничество.

Законопроект ограничава съкращенията на американски военни сили в Европа.

🇺🇸 Всеки опит за значително съкращаване на американските сили в Европа трябва да мине през широки консултации с Конгреса на САЩ и съюзниците от НАТО. Според обновения законопроект за политиката в областта на отбраната, публикуван в неделя. Документът въвежда нови разпоредби, които целят да попречат на Пентагона да прави внезапни и драстични промени в разполагането на силите.

Законопроектът за национална отбранителна оторизация за 2026 г. (NDAA), който може да бъде подложен на гласуване още тази седмица, забранява на Министерството на отбраната да използва средства за коренни промени в структурата на Европейското командване на САЩ (EUCOM), преди да бъдат изпълнени дълъг списък от изисквания, които да обосноват подобно решение.

Сред забранените действия са:

• намаляване на личния състав в Европа под 76 000 военнослужещи;
• предаване на американски военни обекти на приемащата страна;
• прехвърляне на военно оборудване на стойност над 500 000 долара.

Освен това Пентагонът няма да може да се откаже от американското ръководство на най-високия военен пост в НАТО – Върховен главнокомандващ на съюзните сили в Европа (SACEUR), без предварително да представи подробни доклади.

Тези законодателни мерки идват в момент на несигурност за бъдещето на американското военно присъствие в Европа. Някои съюзници очакват сериозни промени, тъй като Пентагонът се намира на финален етап от прегледа на разполагането на силите, започнат малко след встъпването в длъжност на президента Доналд Тръмп през януари.

Макар министърът на отбраната Пийт Хегсет да не е обявявал планове за мащабни съкращения в Европа, той и други висши служители в Пентагона многократно подчертават, че страните-членки на НАТО трябва да поемат по-голяма част от тежестта за осигуряване на европейската сигурност. Новата национална стратегия за сигурност на САЩ поставя акцент върху укрепването на отбраната по-близо до САЩ и противодействието на Китай в Тихия океан.

Въпреки това всяко драматично изменение в мисията на EUCOM вероятно ще срещне съпротива в Конгреса, където традиционно съществува двупартийна подкрепа за военните усилия в подкрепа на НАТО и възпирането на руската агресия в Европа.

Ако Пентагонът има намерение да намали войските, ще трябва да обясни подробно как такъв ход отговаря на националните интереси на САЩ и как е провел консултации с всичките 32 членки на Алианса. Ще е необходимо и анализ как промените биха се отразили на бойните планове на НАТО и на неговата способност да се справя с руска заплаха.

Освен това всяко съкращаване трябва да бъде координирано със съюзниците, така че „другите членки на НАТО да разполагат с нужните способности и капацитет, за да поемат отговорностите и ролите на изтегляните американски въоръжени сили“.

Ръководството на Пентагона ще трябва да представи и разходите по прехвърлянето на войски и техника и анализ дали намалената американска роля в Европа би могла да предизвика ядрено разпространение.

🇪🇺 В Европа цари несигурност относно съюзническите способности за защита от руска атака без значителна американска подкрепа. Въпреки че през последните години страните от ЕС увеличиха разходите си за отбрана, все още са налице сериозни пропуски в способностите, според многобройни военни анализатори.

Анализ на белгийския мозъчен тръст Bruegel от началото на годината показва, че европейците ще трябва да разположат 50 нови бойни бригади и 300 000 допълнителни военнослужещи, за да могат да компенсират очаквания американски принос при евентуална руска атака.

За да спрат бърз пробив на руските сили в Балтика например, ще са нужни минимум 1400 танка, 2000 бойни машини на пехотата и 700 артилерийски системи, се казва в доклада от февруари.

„Това е повече бойна мощ, отколкото в момента притежават съвкупно сухопътните войски на Франция, Германия, Италия и Великобритания“, обобщава анализът.

Хърватска компания за дронове разширява обектите си в отговор на търсенето от Пентагона.

🇭🇷🤝🇺🇸 Orqa, хърватски производител на безпилотни летателни апарати с изглед от първо лице (FPV), разширява производственото си съоръжение в Осиек, за да подкрепи обема от 280 000 дронове, заложен в Закона за националната отбрана на САЩ (NDAA).

В съобщени, публикувано на 1 декември, компанията заяви, че новото съоръжение ще ѝ позволи да отговори на нарастващото в световен мащаб търсене на дронове от отбранителен клас без китайски компоненти.

Вертикално интегрираният модел на производство на компанията позволява вътрешно производство на всички основни компоненти, като електроника и механични части, осигурявайки пълен контрол върху производителността и сигурността. Според компанията този модел елиминира зависимостта от чуждестранни доставчици, а в същото време отговаря на западните изисквания за сигурност.

„Този етап подсилва убеждението ни, че Европа може да изгради сигурна и независима промишлена мощност за отбранителни технологии. Доказали сме, че ефективното производство на дронове може да се мащабира извън Китай, подкрепяйки създаването на устойчиви и надеждни глобални вериги за доставки. Докато търсенето се ускорява, ние сме готови за доставяме сигурно и в мащаб“, отбеляза изпълнителният директор на Orqa Сръждан Ковачевич.

Компанията посочва, че разширеният обект подобрява способностите за производство и сглобяване на дронове, което дава възможност на фирмата да произвежда както собствените си дронове, така и компоненти с висока производителност за избрани индустриални партньори. Компанията подчерта, че е готова да отговори както на преките нужди на клиенти, така и на тези на глобални сътрудници.

Освен разширението на собствената си база, Orqa създава децентрализирана мрежа за производство чрез партньорства с надеждни фирми в ключови международни пазари. Вече подписани, тези сделки позволяват локализирано производство в чужбина, като в същото време запазват същите стандарти за сигурност и производителност.

Всички системи в дроновете на компанията, включително MRM2-10, са без китайски компоненти и проектирани за устойчивост към електронна война. В скорошни изявления ръководството на Orqa я представи в конкурентна позиция за сключване на големи отбранителни договори с Пентагона, като тези по програмата Drone Dominance, насочена към внедряване на стотици хиляди малки безпилотни системи през следващите няколко години.

Компанията не разкри конкретни местоположения и имена на производствени партньори, но посочи, че международните споразумения, в които участва, са част от дългосрочен план за подпомагане на съюзнически държави по пътя към развитие на суверенни способности за производство на дронове.

Нидерландия с нови 815 милиона долара военна помощ за Украйна.

🇳🇱💰🇺🇦 Нидерландия обяви нови 815 милиона долара помощ за Украйна, които бяха отредени изцяло за военна подкрепа през 2026 г., съобщи The Guardian на 8 декември.

„Нидерландия ще отдели още 700 млн. евро, за да осигури военна помощ на Украйна през първото тримесечие на 2026 г.“, пише изданието.

Припомня се, че правителството в Хага вече беше поело около 4 милиарда долара за следващата година, но значителна част от тези средства вече са похарчени през 2025 г.

След срещата на външните министри на НАТО, проведена на 3 декември, нидерландският министър на отбраната Дейвид ван Веел обяви, че ще предостави нови около 38 млн. долара помощ. Парите са заделени за закупуване на медицински материали, оборудване и друга практическа подкрепа, която да помогне на украинските войници да преживеят суровата зима на фронтовата линия.

„Днес Нидерландия обяви отпускането на 35 млн евро с пакета UCAP – за медицински консумативи, техника и друга практическа помощ, която да улесни украинските сили през зимата“, написа той.

По-рано министерство на отбраната приключи голям договор за придобиването на 100 радарни системи за откриване на дронове, които вече са се доказали на бойното поле в Украйна. Покупката е част от ускорена програма за укрепване на сигурността на военните летища и защита на критичната инфраструктура на страната на фона на нарастващите инциденти с дронове.

Бундесверът тества нови свой аналог на „Ланцет“ с 90% успеваемост.

🇩🇪 Началникът на Бундесвера генерал Карстен Бройер заяви, че немски дронове-камикадзе, създадени по подобно на руския „Ланцет“, са постигнали над 90% вероятност за поразяване на своята цел при последните изпитания. Така той опроверга предишните твърдения за слаби резултати и отвори пътя за вземане на решение за закупуване, съобщава украинското издание Defence Express на 8 декември.

Според публикацията главният инспектор на Бундесвера е говорил за „вероятност за унищожаване на целта“ над 90% при дрона-камикадзе HX-2 на компанията Helsing и системата Virtus на Stark Defence – и двете използват изкуствен интелект за разпознаване на цели.

Той подчерта, че това ниво на ефективност е напълно оправдава стартирането на процедура по придобиване.

Видео, публикувано от Бундесвера от изпитанията в учебния център на сухопътните войски в Алтмарк, показва изстрелване на дронове по цел с размерите на камион и насочването им чрез интерфейс с машинно зрение. В официално съобщение се казва, че всички производители, които са участвали, са постигнали преки попадения по време на серията тестове.

Новата оценка идва след седмици на остри критики, предизвикани от публикации в германски и международни медии за секретно сравнително изпитание на дронове-камикадзе през октомври в полигона Мунстер. Тогава се твърдеше, че HX-2 на Helsing е уцелил 17 от 17 цели, Virtus на Stark е пропуснал два пъти, а системата на Rheinmetall изобщо не е участвала.

Досега Бундесверът отказваше коментар за изтеклите резултати от съображения за сигурност, но според Defence Express публичното споменаване от Бройер на повече от 90 % успеваемост, заедно с кадрите с успешно попадение на Virtus явно целят да опровергаят спекулациите за едва 30 % ефективност на някои от системите.

Изданието отбелязва също, че според сегашните планове на армията първата батарея камикадзе дронове със среден радиус няма да влезе на въоръжение преди 2027 г., а до 2029 г. ще бъдат сформирани още пет такива батареи плюс отделно подразделение за дълбоки удари.

По-рано стана ясно, че Бундесверът планира да създаде специализирани звена за дронове-камикадзе, шест батареи със среден радиус и една батарея за прецизни удари на голяма далечина, за да запълни пропуските в способностите, ясно показани от войната в Украйна.

Полша изстрелва първите си три военни разузнавателни сателита този месец

🇵🇱🛰️ Полша напредва с проекта за изстрелване на първите си три военни сателита още този месец, в опит да осигури система за наблюдение на земната повърхност за своите въоръжени сили.

Националната система за сателитно разузнаване е разработена от консорциум между полската Wojskowe Zakłady Łączności Nr 1, дъщерно дружество на държавния отбранителен концерн PGZ, и финландския производител ICEYE. Тя ще представлява първия елемент от военно-космическите способности, които Полша планира да изгради през следващите години, съобщиха представители на министерството на отбраната.

Сателитите с радар със синтетична апертура (SAR) ще бъдат изведени в ниска околоземна орбита с мисията Transporter-15 на ракетата Falcon 9 на SpaceX. Изстрелването от авиобаза Ванденберг в Калифорния първоначално беше насрочено за 11 ноември – Деня на независимостта на Полша, но беше отложено и сега е планирано за 19 ноември.

Инициативата е част от усилията на Полша да засили разузнавателните си способности на фона на продължаващото руско нахлуване в съседна Украйна.

„Днес развиваме изключително важна способност за полската армия – способност, каквато досега не е имала. Развиваме възможностите за насочване на огън и влизаме в групата на държавите, които разполагат с такива способности“, заяви заместник-министърът на националната отбрана Цезари Томчик на събитие във Варшава на 13 ноември.

Според договора, подписан през май миналата година, полската армия ще получи минимум три сателита по програмата MikroSAR, с опция за допълнителни три. Стойността на първоначалната поръчка е около 860 млн. злоти (237 млн. долара).

Томчик посочи, че войната в Украйна е дала силен тласък за ускоряване на полската космическа програма. Той спомена среща с шефа на ICEYE по време на посещението на президента Зеленски във Финландия.

Рафал Моджевски, главен изпълнителен директор и съосновател на ICEYE, отбеляза, че с първия SAR сателит полската армия „ще има собствена разузнавателна система, позволяваща заснемане на изображения с резолюция 25 см по всяко време и при всякакви метеорологични условия“.

Партньорството между ICEYE и PGZ е поредното сътрудничество на финландската компания с голям европейски отбранителен играч. През май 2025 г. ICEYE създаде съвместно предприятие с германския концерн Rheinmetall – Rheinmetall ICEYE Space Solutions (60 % Rheinmetall, 40 % ICEYE), фокусирано върху производството на SAR-сателити.

Миналата година Полша положи основите на нова структура – Агенция за геопространствено разузнаване и сателитни услуги, която ще обработва данните от военните сателити.

„От гледна точка на военния потребител най-важни са услугите, които получава от космосът – сателитна навигация, снимки на Земята, радиотехническо разузнаване и сателитна връзка“, заяви полковник Лешек Пашковски, ръководител на агенцията. Той заяви, че според полската доктрина сателитите ще са „очите“, насочващи точните удари в дълбочина – ключов елемент от политиката на възпиране срещу потенциален противник.

Междувременно полската армия очаква до 2027 г. да получи и два наблюдателни сателита, които бяха поръчани през декември 2022 г. от френската Airbus. Те ще работят в съвместна френско-полска констелация и струваща около 575 млн. евро.

Дронове са кръжали над френска база със стратегически ядрени подводници.

🇫🇷 Няколко дрона с неизвестен произход са прелетяли над военноморска база Ил Лонг, където са постоянно базирани френските стратегически подводници, носители на балистични ракети с ядрени бойни глави. Това съобщи AFP, позовавайки се на сведения от жандармерията.

Според агенцията пет дрона са били засечени с „технически средства“ във въздушното пространство над базата около 19:30 ч. местно време в четвъртък. Войниците, отговарящи за охраната на обекта, на няколко пъти са открили огън с наличните средства за борба с дронове.

Безпилотните апарати са били „неутрализирани“, съобщи местният ежедневник Libération, който уточни, че стандартната процедура в такива случаи е да бъдат активирани средства за електронна война, с които да бъдат заглушени сигналите им.

Военната прокуратура в Рен е започнала разследване на инцидента, допълва вестникът, позовавайки се на Атлантическата морска префектура. По непотвърдена информация дроновете са били малки по размер и невъоръжени.

Според говорителя на морската префектура фрегатен капитан Гийом Льо Разл, става дума за малки апарати, които не са представлявали заплаха за чувствителната инфраструктура. При друг инцидент през нощта на 17-18 ноември беше регистрирано прелитане на дрон над полуостров Крозон (част от който е Ил Лонг), но тогава апаратът не е навлизал в забранената военна зона.

Това е поредният случай в дълга серия от инциденти с неизвестни безпилотни летателни апарати над военни обекти в Европа. Дания, Нидерландия, Швеция, Германия, Полша и Белгия също докладваха за подобни полети над граждански летища, военни бази и други ключови обекти.

Франция е единствената ядрена сила в Европейския съюз и заедно с Обединеното кралство са двете държави в европейската част на НАТО, които разполагат със собствено ядрено оръжие.

Военноморската база Ил Лонг е мястото на базиране на четирите атомни подводници с балистични ракети от клас Le Triomphant, съставляващи морската компонента на френското ядрено възпиране. Доктрината на Париж изисква постоянно присъствие в морето, по всяко време поне една подводница с ядрено оръжие трябва да бъде на бойно дежурство.

Въздушната компонента се осигурява от изтребители Rafale, въоръжени с крилати ракети с ядрени бойни глави.

През октомври Франция въведе в експлоатация модернизирана версия на стратегическа балистична ракета с подводно базиране M51, която разполага с по-голям обсег, по-висока точност и подобрени възможности за преодоляване на вражеската отбрана, според изявление на френското министерство на въоръжените сили.

Израел предаде официално на Германия противоракетна отбрана Arrow 3.

Знамената на Израел и Германия се развяват пред системата за противоракетна отбрана Arrow 3 и нейния радарен купол по време на церемония за въвеждане в експлоатация в авиобаза Холцдорф, Източна Германия, на 3 декември 2025 г.
📸 Снимка: RALF HIRSCHBERGER / AFP

🇩🇪🤝🇮🇱 Израел предаде официално на Германия система за противоракетна отбрана Arrow 3 по време на церемония в база на Луфтвафе, разположена южно от столицата Берлин, като по този начин финализира сделката на обща стойност 4 млрд евро.

Това е най-мащабната експортна сделка в историята на израелската отбранителна индустрия. Договорът беше подписан през септември 2023 г. Пускането на системата в експлоатация бележи първото ѝ разгръщане извън Израел и САЩ и първото ѝ самостоятелна работа от друга държава.

Arrow 3 вече е разположена на базата Холцдорф в Източна Германия, на около 120 км южно от Берлин. Очакват се още локации, на които системата да бъде внедрена.

От израелска страна на церемонията присъстваха генералният директор на Министерството на отбраната Амир Барам, ръководителят на Дирекцията за научноизследователска и развойна дейност Дани Голд, изпълнителният директор на Israel Aerospace Industries Боаз Леви, директорът на Израелската организация за противоракетна отбрана Моше Пател и други представители на високите етажи израелското правителство.

Германски медии посочват, че министърът на отбраната Борис Писториус и канцлерът Фридрих Мерц не са присъствали, но на място е имало германски военни и представители на отбранителния сектор.

„Като потомък от второ поколение на оцелели от Холокоста, съм дълбоко развълнуван. Система за противоракетна отбрана, разработена от едни от най-блестящите еврейски умове в израелската авиационна индустрия, родена в екзистенциалната ни необходимост, днес ще защитава Германия“, заяви Барам в речта си, цитирана от израелското министерство.

„Ние, израелците, наследници на оцелели от Холокоста, искаме да виждаме силна, просперираща и уверена Германия, начело на Европа и света. Оценяваме високо, че въоръжаването на Германия се подпомага от израелски системи. Предаването днес е само началото. Сътрудничеството ни ще се задълбочава – във въздуха, на земята и в космоса“, продължи той.

Барам одобри решението на федералните власти да отменят оръжейното ембарго срещу Израел. „Такова ембарго никога не е трябвало да се налага върху съюзник, който се бори срещу ислямисткия тероризъм – независимо дали идва от иранския режим или от Хамас в Газа. Когато Израел действа срещу ядрени заплахи, балистични ракети и тероризъм, ние защитаваме не само себе си, а целия Запад. Често вършим тежката, понякога ‘мръсната работа’, която светът би трябвало да върши“, подчерта той.

Израелският посланик в Германия Рон Просор напомни, че тази година се навършват 60 години дипломатически отношения между двете държави.

„Нашето партньорство е стратегическо, а Германия е нашият най-важен съюзник в Европа. Днес ние поставяме нова ключова точка в тези отношения. Кой би могъл да си представи, че само 80 години след освобождаването на Аушвиц еврейската държава ще помага за защитата на Германия и цяла Европа с технологии, които самата тя развива? Моето семейство, избягало от Германия на прага на Холокоста, никога не би повярвало, че това ще се случи“, каза Просор.

Преди церемонията министър Писториус коментира пред DPA

Arrow 3 е система, проектирана за защита от балистични ракети извън земната атмосфера, успяла да свали стотици ракети, изстреляни срещу Израел от Иран и неговото прокси – йеменските хути, по време на 12-дневния конфликт през юни, постигайки успеваемост около 86%.

Придобиването на системата днес е част от Европейската инициатива за въздушен щит (European Sky Shield Initiative), насочена към укрепване на европейската противоракетна отбрана в отговор на руската инвазия в Украйна.

„За първи път се сдобиваме с капацитет за ранно предупреждение и защита на инфраструктурата и населението от балистични ракети с голям обсег“, отбеляза широкото присъствие в парламента министърът на отбраната Борис Писториус пред DPA. Той заяви, че тази способност е „уникална сред европейските ни партньори“, като по този начин укрепва водещата роля на Берлин в Европа.

Израел и Германия посочиха, че сделката днес е само епизод от широкото сътрудничество в областта, включително съвместни учения и доставката на израелската система TROPHY за активна защита на германските танкове Leopard 2. Първите от тях бяха предадени на Бундесвера, и норвежките въоръжени сили миналия месец.

Историческо: Укроборонпром е на 52-ро място сред световните производители на оръжие.

🇺🇦 За първи път в историята украинска компания намери мястото си сред световните лидери в производството на оръжие, след като държавният концерн Укроборонпром зае 52-ро място в престижна ежегодна класация на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), която класира топ 100 компании в отбранителната индустрия.

Това е исторически пробив за Украйна, която се утвърждава като пълноправен играч на глобалния пазара на въоръжения, въпреки предизвикателствата на войната. Новината първо бе оповестена от генералния директор Херман Сметанин на 1 декември на неговия канал в Telegram.

„Украйна за първи път си осигури място в глобалния рейтинг като пълноправен производител на оръжия. SIPRI публикува най-новия списък с топ 100 световни производители на оръжия. За първи път в историята украинска компания – Акционерно дружество Укроборонпром – влиза в този списък“, заяви Сметанин.

Според данните от SIPRI, Укроборонпром не само се класира на 52-мо място в общия рейтинг, но и заема 6-то място в света по критерия темп на растеж. Очакваните приходи за 2024 г. възлизат на 3 милиарда, което представлява около 41% увеличение спрямо 2023 г. Това е впечатляващ резултат, особено на фона на тежките условия, в които работи украинската военна промишленост по време на войната.

„Общо 100-те водещи компании в света генерираха 679 милиарда долара от продажби на оръжия през 2024 г. Растежът е воден предимно от САЩ и Европа. Единствената регионална група със спад е Азия – главно заради намаляването на приходите от оръжия в Китай“, коментира Сметанин.

Лидерът на класацията: Американски гиганти доминират

Първите пет места в глобалния рейтинг остават крепост на американските компании, с леко предимство за европейския сектор:

1. 1. Lockheed Martin (САЩ) – 64,6 млрд. долара (+3,2%)
2. 2. RTX Corlioration (САЩ) – 43,6 млрд. долара (+4,1%)
3. 3. Northroli Grumman (САЩ) – 37,8 млрд. долара (+3,3%)
4. 4. BAE Systems (Великобритания) – 33,7 млрд. долара (+6,9%)
5. 5. General Dynamics (САЩ) – 33,6 млрд. долара (+8,1%)

Укроборонпром и нейните дъщери компании поддържат активни партньорства почти с всеки от тези глобални гиганти, подчертавайки стратегическото значение на украинската отбрана за световния пазар.

Европейският бум: +13% средно увеличение

Европейските производители на военно оборудване отбелязват средно по 13% растеж на приходите, с някои изключителни примери. Немската Rheinmetall регистрира ръст от 47%, докато британската BAE Systems отбеляза 6,9% увеличение. Czechoslovak Group постигна астрономическите 193% растеж, половината от които идват от производството за Украйна. Още един немски играч, Diehl, се отличи с 53% скок.

„В този контекст 41% растежът на Украйна е наравно с европейските страни, въпреки че никой от тях не работи в толкова сложни условия“, каза Сметанин. Той добави, че Укроборонпром е 4-та най-бързо растяща компания в Европа.

Топ 6 по темпове на растеж в света

Ето класацията на най-бързо растящите компании глобално:

1. Czechoslovak Grouli (Чехия) – +193%
2. SliaceX (САЩ) – +103%
3. Mitsubishi Electric (Япония) – +87%
4. Diehl (Германия) – +53%
5. Rheinmetall (Германия) – +47%
6. Укроборонпром (Украйна) – +41%

Този резултат е особено значим, като се има предвид, че украинските фирми се сблъскват с постоянни предизвикателства от войната – от недостиг на суровини до разрушени производства.

Руския „растеж“ и глобалният контекст

Двете руски компании в класацията също бележат растеж от 23% през 2024 г., въпреки санкциите и дефицита на вносни компоненти. SIPRI фиксира високи обеми от тяхна страна в производството на боеприпаси, бронирана техника, артилерия и ракети.

„2024 г. е рекордна за световната отбранителна промишленост – приходите на компаниите в топ 100 достигнаха 679 млрд. долара, което е най-високата цифра в историята на SIPRI. Растежът се дължи на повишеното глобално търсене, а за някои европейски компании войната между Русия и Украйна се превърна в допълнителен фактор“, заключи Сметанин.

Международни партньорства: Ново сътрудничество с Норвегия

Успехът на Укроборонпром да влезе в глобалния елит идва в светлината на активни международни инициативи. По-рано концернът сключи споразумение с норвежката корпорация Kongsberg Defense & Aerospace за интегрирането на украински системи за противовъздушна отбрана в рамките на NASAMS. Това партньорство подчертава растящото доверие към украинските технологии и потенциала за експорт.

Този пробив на Укроборонпром не само укрепва икономическата устойчивост на Украйна, но и подчертава нейната роля като ключов съюзник в глобалната сигурност. В условията на продължаваща руска агресия, отбранителната промишленост на Украйна се доказа не само като способна да оцелее, но и като изключително динамично развиваща се сила.

Рюте: НАТО ще участва в дискусии за елементите от мирния план, които го засягат пряко.

🇺🇦🇳🇱 Генералният секретар на НАТО Марк Руте обяви, че представители на Алианса ще имат пряко участие в дискусиите на елементите от евентуално мирно споразумение между Украйна и Русия, които го засягат пряко.

Рюте направи това изказване на пресконференция преди срещата на външните министри на страните от НАТО в Брюксел на 2 декември. Той подчерта, че участието на НАТО в мирните преговори ще е ограничено единствено до аспектите, пряко свързани с Алианса:

„Очевидно е, че когато става въпрос за елементите от сделката за прекратяване на войната срещу Украйна, които касаят НАТО, те ще се обсъждат отделно и естествено НАТО ще бъде включено.“

Шефът на НАТО изрази и подкрепа за ролята на Съединените щати в подготовката на предложения за мир.

„Трябва да започнем отнякъде. Трябва да има конкретни предложения на масата“, посочи той, като спомена за продължаващите разговори на украинската страна с нейните международни партньори, включително срещите в Женева и Маями, както и за последните преговори с руската страна.

Генералният секретар на НАТО посочи, че Алиансът следи внимателно ситуацията, докато са в ход дипломатическите усилия.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано украинският президент Володимир Зеленски отново посочи нуждата от приключване на войната по начин, който да попречи на Русия след време да предприеме трета инвазия в Украйна. Той изтъкна, че всяко решение за прекратяване на войната трябва да бъде справедливо, прозрачно и да поставя на първо място интересите на Украйна.

Зеленски и Макрон проведоха продължителен разговор в Елисейския дворец.

🇺🇦🤝🇫🇷 Украинският президент Володимир Зеленски проведе продължителен личен разговор с френския си колега Еманюел Макрон по време на официална визита в Елисейския дворец в понеделник, 1 ноември.

Двамата се фокусираха върху ускоряване на дипломатическите усилия за прекратяване на руската война срещу Украйна и за изграждането на солидни международни гаранции за сигурност. Зеленски разказа за скорошната си среща с американски представители във Вашингтон и заяви, че моментът е решаващ за ангажираността на световните лидери.

„Мирът трябва да бъде наистина надежден. Войната трябва да приключи колкото се може по-скоро. Много неща зависят от активната роля на всеки лидер днес“, изтъкна Зеленски, като добави, че по-късно през деня са планирани разговори и с други държавни глави.

На съвместната пресконференция Макрон осъди остро последните руски ракетни удари по Украйна, включително вчерашната смъртоносната атака срещу град Днипро, и още веднъж потвърди пълната солидарност на Франция.

„Искам да започна с изразяване на цялата ни подкрепа към президента Зеленски и украинския народ след тези нови нападения“, каза Макрон.

Зеленски посочи, че териториалният въпрос е бил сред най-трудните теми по време на 6,5-часовите разговори.

„Териториалният въпрос е най-тежкият. Финансовите и възстановителните аспекти се одобряват трудно без нашите европейски партньори. По гаранциите за сигурност ни трябват ясни позиции и от САЩ, и от Европа. Трябва да вървим внимателно, но сега американският план изглежда по-добър“, обясни той.

Макрон потвърди, че Коалицията на желаещите е завършила работата по проект на рамка за сигурност.

„В следващите дни американски представители и коалицията ще проведат разговори, за да изяснят ролята на САЩ в тези гаранции въз основа на договореното миналата седмица“, разкри френският президент.

Европа мисли за немислимото: Отмъщение срещу Русия

Въпреки все по-острата реторика какво точно означава „по-твърд отговор“ все още остава открит въпрос.
📸 Снимка: Christopher Neundorf/EPA

🇷🇺⚔️🇪🇺 Русия засилва хибридната си война срещу Европа, използвайки дронове и агенти, а НАТО и ЕС вече обсъждат нещо, което допреди няколко години звучеше немислимо – как да отвърнат на удара.

Идеите варират от съвместни офанзивни кибероперации и светкавично, координирано посочване с пръст към Москва при всеки случай на хибриден инцидент до изненадващи военни учения, водени от НАТО – това споделят двама висши европейски правителствени служители и трима дипломати от ЕС.

„Руснаците непрекъснато тестват границите – каква ще е реакцията, докъде можем да стигнем? Нужен е по-проактивен отговор. И сигналът се изпраща не с думи, а с действия“, заяви външният министър на Латвия Байба Браже в интервю за POLITICO.

През последните седмици и месеци руски дронове прелитат над Полша и Румъния, а мистериозни безпилотни апарати предизвикват хаос по летища и военни бази из целия континент. Към това се прибавя заглушаването на GPS, нарушения на въздушното пространство от изтребители и военни кораби, както и взрив на ключов железопътен възел в Полша, през който минава военна помощ за Украйна.

„Европа и Алиансът като цяло трябва да си зададем въпроса докога ще толерираме подобен вид хибридна война и дали не е крайно време самите ние да станем по-активни в тази сфера“, заяви миналата седмица пред Welt TV държавният секретар по отбраната на Германия Флориан Хан.

През последните години Русия извърши множество хибридни атаки из цяла Европа.
📸 Снимка: GavriIl Grigorov/EPA

Хибридните атаки не са нещо ново. През последните години Русия изпрати убийци да ликвидират политически противници в Обединеното кралство, подозирана е за взривове в оръжейни складове в Централна Европа, опита се да дестабилизира ЕС с финансиране на крайнодесни партии, поведе война в социалните мрежи и се опита да обърка избори в държави като Румъния и Молдова.

Това, което е безпрецедентно сега, са мащабът и честотата. Според словашкия мозъчен тръст GLOBSEC от януари до юли тази година в Европа са документирани над 110 акта на саботаж и опити за атаки, предимно в Полша и Франция, извършени от лица със връзки към Москва.

„Днешният свят предлага много по-отворено, дори бих казал креативно, пространство за външна политика“, заяви руският лидер Владимир Путин по време на октомврийската конференция във Валдай и добави: „Ние внимателно следим нарастващата милитаризация на Европа. Дали това е само реторика, или вече е време да отговорим?“

Русия може да възприема ЕС и НАТО като съперник и дори враг, миналия месец бившият руски президент и настоящ заместник-председател на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев директно обяви: „САЩ са наш противник“. В същото време обаче Европа не иска война с ядрена сила като Руската федерация и трябва да намери метод за нейното възпиране, без да прекрачва червените линии, които биха довели до открит конфликт.

Това не значи да се свием от страх, смята шведският главнокомандващ генерал Микаел Класон: „Не можем да си позволим страх и да изпитваме тревога от ескалация. Трябва да сме твърди.“

НАТО обеща да засили отбраната по източния си фланг в отговор на нахлуването на руски дронове в Полша.
📸 Снимка: Omar Marques/Getty Images

Засега реакцията е предимно дефанзивна. След като руски ударни дронове бяха свалени в небето над Полша, НАТО обяви, че засилва противовъздушната отбрана на източния фланг – ход, който ЕС също повтори. Дори това вбесява Москва.

„Европейците трябва да се боят и да треперят като глупави животни, подгонени към кланицата. Трябва да се напишкат от страх, усещайки близкия си и мъчителен край“, написа в началото на октомври Медведев.

Промяна в тона

Непрекъснатите руски провокации променят настроението в европейските столици.

След като миналата седмица разположи 10 000 войници за защита на критичната инфраструктура на Полша заради саботажа на жп линията Варшава–Киев, на 21 ноември премиерът Доналд Туск обвини Москва в „държавен тероризъм“.

След инцидента върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас бе категорична, че подобни заплахи представляват „изключителна опасност“ за съюза, поради което той трябва да даде „силен отговор“.

Миналата седмица италианският министър на отбраната Гуидо Крозето критикува „инертността“ на Европа в лицето на нарастващите хибридни атаки и представи план за ответни действия в 125 страници. В него той предлага създаване на Европейски център за борба с хибридната война, 1500-членна кибервойска и военни специалисти по изкуствен интелект.

„Всички трябва да преразгледат своите процедури за сигурност. Русия явно ескалира хибридната си война срещу гражданите на ЕС“, заяви полският външен министър Радаослав Сикорски на 20 ноември.

От думи към дела

Въпреки все по-острата реторика какво точно означава „по-мускулест отговор“ все още не става напълно ясно.

Част от причината е разликата между Москва и Брюксел – вторият е много по-силно ограничен от спазването на правилата, обясни Кевин Лимониер, професор и заместник-директор на GEODE, мозъчен тръст със седалище в Париж, Франция.

„Това поставя етичен и философски въпрос: могат ли държави, водени от върховенство на закона, да си позволят да използват същите инструменти и стратегии като руснаците?“

Полската зенитно-ракетна система PILICA.
📸 Снимка: Klaudia Radecka/NurPhoto via Getty Images

Засега държави като Германия и Румъния затягат правилата, за да позволят сваляне на дронове над летища и военно чувствителни обекти.

Националните служби за сигурност обаче могат да действат в правна сива зона. Съюзни държави като Дания и Чехия вече допускат офанзивни кибероперации. През 2017 г. например Обединеното кралство проникна в мрежите на Ислямска държава, за да получи сведения за ранната програма за дронове на терористите.

„Трябва да бъдем по-проактивни в киберофанзивата“, отбеляза Браже, изтъквайки нуждата от „повишаване на ситуационната осведоменост – събиране и координация на службите за сигурност и разузнаването“.

На практика това може да значи кибератаки срещу обекти, критични за руската военна машина, като икономическа зона Алабуга в Татарстан, отговорна за производството на дронове „Шахед“, обекти на енергийната мрежа или влакове с оръжия, смята Филип Брийка, политолог и експерт по хибридни заплахи от Полската академия на науките.

„Можем да атакуваме системата и да нарушим функционирането ѝ“, подчерта той.

Освен това Европа трябва да намери начин да отговори на мащабните кампании за дезинформация на Кремъл със собствени действия вътре в Русия.

Русия води мащабни дезинформационни кампании из цяла Европа.
📸 Снимка: Jaap Arriens/NurPhoto via Getty Images

„Руското обществено мнение е доста недостъпно. Трябва да работим със съюзници, които имат подробно разбиране за руското мислене – това означава, че също така трябва да бъде създадено сътрудничество в сферата на информационната война.“

Все пак всякакви нови мерки „трябва да имат правдоподобно отричане“, отбелязва един дипломат от ЕС.

Демонстрация на сила

По своята същност НАТО е отбранителен съюз, който се отнася с подозрение към настъпателни операции. „Асиметричните отговори са важна част от разговора“, сподели дипломат от Алианса, „но няма да се снишим до същите тактики като Русия.“

Вместо това трябва да се залага на демонстрации на сила, които показват единство и решимост, смята Оана Лунгеску, бивш говорител на НАТО и сътрудник на лондонския институт RUSI. На практика това означава да се обявява бързо дали зад дадена хибридна атака стои Москва и да се провеждат без предизвестие мащабни военни учения по руските граници – например Литва или Естония.

Междувременно подкрепяният от НАТО Европейски център за върхови постижения за борба с хибридните заплахи в Хелзинки „предоставя експертиза и обучение“ и изготвя „политики за противодействие“, посочи старши анализаторът на центъра Маартен тен Волде.

„Без съмнение трябва да се направи повече относно на хибридните заплахи“, обобщи дипломат от високите етажи на НАТО – включително по-бързо колективно посочване на виновника след атаки и ясна демонстрация, че „обръщаме внимание и можем гъвкаво да преместваме силите си“.

Швеция с нова мащабна инвестиция за IRIS-T SLS.

🇸🇪 Швеция продължава с нова мащабна инвестиция в наземната противовъздушна отбрана, като обяви допълнително финансиране от около 365 млн. долара, с което страната подсилва защитата си срещу дронове, хеликоптери, ракети и бързи самолети.

Обявлението беше направено в полка за ПВО в Халмстад (Lv 6), където министърът на отбраната Пол Юнсон се появи заедно с висши служители от въоръжените сили и Агенция за отбранителни материали (FMV).

„Отбраната на Швеция трябва да бъде подсилена срещу заплахи като ракети, дронове и вертолети. Най-добрият начин за гарантирането на мир и свобода са инвестициите в отбраната. Тези поръчки допринасят и за растежа, работните места и сигурност на доставките. Освен това те ще позволят увеличение на производствените мощности в отбранителната индустрия“, се казва в съобщението.

Според FMV вече е подписан договор за 2 млрд. крони (210 млн. долара) за закупуване на пускови установки за ракети с малък обсег IRIS-T SLS, с което арсеналът от наземни системи за ПВО ще бъде разширен допълнително.

Още 1,5 млрд крони отиват за превозни средства и системи, които ще пренасят и интегрират новото оборудване в бригадната структура.

Пакетът включва:

• 16 пускови установки
• 8 радара с малък обсег Giraffe 1X (G1x)
• Командни машини на ниво взвод
• Командни машини на ниво рота
• Командни пунктове за ПВО
• Модернизация и интеграция на налични гъсенични установки IRIS-T SLS
• Резервни части
• Обучителни пакети

Новото оборудване ще бъде разпределено в Норботенски и Скараборгски полк, където ще бъдат създадени четири взвода за ПВО с малък обсег, както е предвидено в отбранителното решение за 2024 г. Тези звена ще осигуряват усилена защита на маневрените бригади в северна и централна Швеция.

Покупката е част от продължаващите усилия на страната за укрепване и модернизация на своята противовъздушна отбрана. За последните шест месеца бяха закупени ракети CAMM, системи за борба с дронове, подобрения за изтребителите Gripen и допълнителни зенитно-ракетни комплекси със среден обсег IRIS-T SLM. Цената на всичко изброено възлиза на около 2,1 млрд. долара.

Целта на Швеция е да изгради многослойна въздушна отбрана, способна да неутрализира заплахи на малка, средна и голяма дистанция – процес, който тя ускори в контекста на пълното присъединяване към НАТО.

НАТО започва мащабно военноморско учение във Финския залив.

📸 Снимка: Maria Strandvik / Yle

🇫🇮 Командването на обединените военноморски сили на НАТО (Allied Naval Command) заедно с ВМС на Финландия ще проведе международното учение Freezing Winds 25 в акваторията на Архипелагово море и Финския залив, както и териториалните води на Естония.

Целта на маневрите е отработване на взаимодействие при защита на морските комуникации и важна крайбрежна инфраструктура, а също така провеждане на съвместни операции в сурови климатични условия.

Предвиждат се тренировки по десантни операции, ракетни удари по море, използване на авиация и осигуряване на логистика съвместно с бреговите войски в условия на евентуално противодействие от страна на противника.

В учението ще вземат участие 20 бойни и спомагателни кораба и близо 5000 военнослужещи от 11 страни: САЩ, Финландия, Белгия, Дания, Естония, Франция, Германия, Латвия, Литва, Нидерландия и Полша. Първа постоянна група за противоминни действия на НАТО също ще бъде включена.

САЩ изпращат две ротационни части на морската пехота в Европа (Marine Rotational Force Europe): военнослужещи от 2-ро експедиционно съединение и 6-и батальон за бойно осигуряване. Морските пехотинци ще участват в операциите рамо до рамо с Нюландската бригада на Военноморските сили на Финландия.

Тазгодишното издание ще се проведе между 29 ноември и 5 декември. В същия период на полигона Вуосанка във Финландия ще бъдат проведени международни учения Northern Axe 25 с участието на около 3000 военнослужещи, сред които 70 британски войници.

Шведски изтребители прехванаха руски бомбардировачи Ту-22М3 над Балтийско море.

Военновъздушните сили на Швеция съобщиха, че изтребители от силите за бързо реагиране (QRA) са идентифицирали група стратегически бомбардировачи Ту-22М3 и придружаващи изтребители на руските въздушно-космически сили над Балтийско море.

„Вчера шведските QRA идентифицираха руски бомбардировачи Ту-22, придружени от изтребители Су-35, над Балтийско море. Мисията беше изпълнена в тясно сътрудничество с мисия за въздушно патрулиране на балтийските държави (Baltic Air Policing)“, гласи официално съобщение.

Към него е публикувана снимка на Ту-22М3, въоръжен с крилата ракета Х-32, по време на полет на голяма височина над Балтика.

Прехватът от шведска страна се случи по време на планирано учебно мероприятие, в което няколко руски бомбардировача Ту-22М3 излетяха от авиобаза Оленя на Колския полуостров. Самолетите, които в последните няколко месеца бяха прехвърлени от бази в Сибир, проведоха многочасов полет над Балтийско море, без да навлизат в националното въздушно пространство на друга страна.

По маршрута формацията беше наблюдавана на различни етапи от самолети на НАТО.

Мисията беше проведена в райони, където съюзническата авиация често следи за движение на руски бомбардировачи към въздушното пространство на Скандинавия. Швеция координира действията си с частите на Baltic Air Policing съгласно утвърдените протоколи за мониторинг и дежурства.

Ту-22М3 е стратегически бомбардировач с 2400 км боен радиус. Той може да носи крилати ракети Х-22 и Х-32, чиято далекобойност варира в зависимост от модификацията и типа бойна глава. Тези активи на руската авиация са често използвани за удари по наземни цели в Украйна.

Появата на тези машини над Балтика идва на фона на засилено наблюдение от НАТО върху руската активност в Северна Европа. През последната година Русия увеличи съществено своето присъствие на Колския полуостров, като по този начин платформи за далекобойни удари се оказват по-близо до въздушното пространство на Скандинавия.

Шведските ВВС подчертаха, че не са регистрирани опасни маневри, а руските самолети през цялото време са останали в международно въздушно пространство, а шведските изтребители са извършили визуална идентификация, поддържали са дистанционно наблюдение и след приключване на задачата са се върнали в базата си.

Германия със секретен план в 1200 страници за логистика на НАТО при война с Русия.

🇩🇪 Германия е подготвила секретен план за военна логистика от 1200 страници, който описва бързото прехвърляне на 800 000 военнослужещи от НАТО през територията на страната при сценарий на руско нападение срещу Алианса, съобщи The Wall Street Journal.

Вътрешният документ със заглавие „Оперативен план Германия“ (OPLAN DEU), описва жп линии, пристанища, речни маршрути и магистрали, които биха се превърнали в ключови артерии на НАТО към източния фронт.

Планът е най-ясното проявление на завръщането на Европа към статуквото от периода на Студената война, когато се очакваше цивилната инфраструктура да работи като част от единна военна машина за целия континент.

Освен това той отразява бързо променящата се заплаха. Немски служители и командири от НАТО вече предупредиха, че Москва може да е в състояние, и да има намерение, да нанесе удар в рамките на две до пет години. Някои от тях изразиха опасения, че ако временно спре настъпателните усилия в Украйна, руската армия разполага с потенциал да възстанови и пренасочи силите си за започване на нова конфронтация с НАТО.

„Погледнете картата“, казва Тим Щухтей, директор на Бранденбургския институт за общество и сигурност. „С Алпите, които блокират юга, силите на НАТО трябва да преминат през Германия... независимо къде точно би започнал евентуален конфликт.“

Авторите на плана подчертават, че Германия ще играе ролята на ключов транзитен възел за силите на НАТО, но десетилетия, белязани от липса на финансиране, оставиха железниците, пристанищата, мостовете и аутобаните в лошо състояние – сериозна уязвимост, която би могла да бъде използвана от Русия чрез саботажи, кибератаки и заглушаване на GPS сигнала в цяла Европа.

Генерал-лейтенант Александър Золфранк, който отговаря за подготовката за мащабни операции на Бундесвера, алармира за възможността Русия „да предприеме ограничено нападение към територия на НАТО още утре“.

Един от старшите офицери на германските въоръжени сили, участвал в изработването на посочения план, обобщи стратегията така: „Целта е да предотвратим война, като покажем ясно на враговете, че ако ни нападнат, няма да успеят.“

🔙 Frontline Monitor припомня: Белгия, Германия и Нидерландия постигнаха съгласие да възродят историческата жп линия „Железен Рейн“ – усилие, насочено към подсилване на военната мобилност на европейския континент в отговор на нарастващите опасения за колективната отбрана в лицето на руската заплаха.