Рекордна сделка в Полша: 3,4 млрд. злоти за автоматизирано миниране срещу руската заплаха

🇺🇦🤝🇵🇱 Полша подписа рекорден договор на стойност до 939,2 милиона долара с местния производител на отбранителна техника „Белма“ за доставка на касети с противотанкови мини за разхвърляне. Това съобщи порталът на град Бидгошч на 1 май.

Споразумението има за цел бързо да повиши способностите на армията за защита на държавните граници от руска инвазия. Договорът, сключен между Агенцията по въоръженията и Bydgoskie Zakłady Elektromechaniczne Belma SA, гарантира основна поръчка от 165,7 милиона долара с опция за разширяване до пълната сума.

Доставките на няколко хиляди касети ISM, съдържащи мини за разхвърляне MN-123 и тренировъчни варианти MN-123/C, са планирани за периода 2027–2029 г. Те са предназначени специално за автоматизираните полски системи за миниране, сред които колесната BAOBAB-K, верижните транспортери (TMN) и наследените системи Kroton.

Адам Лешкевич, главен изпълнителен директор на Полската група за въоръжаване (PGZ SA), заяви, че поръчката е част от цялостна стратегия за защита на държавните граници. „С подписването на този договор предоставяме на полските въоръжени сили много повече от просто мини“, каза Лешкевич. „Те са част от по-голямо, кохерентно и добре проектирано решение. Тази система обхваща не просто мини, но и касети, пускови установки и в крайна сметка специализирани машини за миниране“, продължи той.

Местните власти изтъкнаха стратегическото и икономическо значение на сделката за региона, разположен в сърцето на Полша. Кметът на града Рафал Бруски заяви, че фирмите от региона съставляват 10% от Полската група за въоръжаване. „Днешното споразумение е пример за способността на полската индустрия да отговори на най-критичните нужди на страната и да осигури на Полша по-голяма сигурност в лицето на съвременните заплахи“, каза Бруски.

Инвестициите на страната в местни отбранителни системи са придружени от нова инициатива за изпитания на военно оборудване директно на украинския фронт. Полският заместник-министър на отбраната Цезари Томчик наскоро обяви планове за разполагане на полско оръжие и дрон системи в Украйна за бойна проверка в реални условия, отбелязвайки, че местните полигони не могат да възпроизведат високата интензивност на операциите срещу равностоен противник.

Освен това правителството се стреми да задълбочи връзките си в отбраната с Киев чрез обмен на технологии и съвместно индустриално развитие. Според Томчик тази стратегия цели да създаде „симбиоза“, която съчетава украинския боен опит с полския индустриален капацитет, гарантирайки, че местните продукти – от дронове до нови автоматизирани системи за миниране – са оптимизирани за модерен конфликт с висока интензивност.

Дания и Франция провеждат мисия по снабдяване с гориво на Station Nord в североизточна Гренландия.

🇩🇰❄️🇫🇷 Датските военновъздушни сили (Flyvevåbnet), подпомагани от френски логистичен контингент, проведоха мащабна логистична операция за снабдяване с гориво на Station Nord – най-северната точка, постоянно обитавана от хора.

Операцията се проведе с „въздушен мост“ между летище Кангерлусуак (SFJ) на западния бряг и дестинацията в североизточната част на острова и включва датски самолети Lockheed Martin C-130J Hercules и френски Airbus A400M Atlas. Мисията е критично звено в логистичната верига на Кралството, тъй като станцията, разположена на 81°36′ северна ширина и на 933 км отстояние от Северния полюс, е напълно недостъпна за товарни кораби поради масивната ледена покривка в Гренландско море.

Техническото ядро на настоящата кампания е първото оперативно участие на френския транспортен самолет A400M Atlas в снабдяването на базата. Преди разполагането му, машината премина през интензивен цикъл от тестове и сертификация през зимния период, за да се гарантира способността на колесниците и системите за управление да оперират върху ледени писти. Полетът от Кангерлусуак до Station Nord продължава три часа в посока, като самолетите извършват неколкократни ротации дневно, за да използват кратките метеорологични прозорци. Капацитетът на A400M за пренос на тежки товари значително оптимизира процеса, позволявайки доставянето на по-големи обеми авиационно и дизелово гориво с по-малко полети в сравнение с по-леките платформи.

Доставеното гориво е единственият енергиен ресурс, който осигурява работата на съоръжението в екстремни условия, където зимните температури падат под -30°C, а тези в средата на лятото остават близо до точката на замръзване. Ресурсите се използват за генериране на електрическа енергия и отопление на военните обекти, чиято поддръжка се извършва от логистичния екип на датската отбрана. Освен чисто военната си функция, тази инфраструктура се използва от Villum Research Station – център за научни изследвания на университета в Орхус. Станцията е ключова за мониторинг на атмосферните процеси и климатичните промени в Арктическия басейн, а нейната работа зависи пряко от сигурността на логистичните доставки, координирани от Flyvevåbnet.

Интеграцията на френските ВВС в тази специфична за Гренландия мисия е резултат от засиленото двустранно сътрудничество в рамките на европейската отбранителна инициатива и НАТО. Използването на ледената писта на Station Nord като оперативна площадка за A400M потвърждава способността на съюзниците да проектират логистична мощ в дълбочина на арктическия регион. Този оперативен капацитет е от съществено значение за поддържането на суверенитета и присъствието в зони, лишени от постоянна пътна или морска инфраструктура. Присъствието на френския контингент също така облекчава натоварването върху датския флот от C-130J, които изпълняват голям брой задачи по охрана на въздушното пространство и транспорт в Северния Атлантик.

Хронологично, снабдяването на Station Nord винаги е следвало стриктен график, продиктуван от полярната нощ и промените в състоянието на самата писта. Изградена директно върху замръзнала повърхност, нейната носеща способност варира според сезона, което налага най-тежките полети да бъдат провеждани преди настъпване на лятното топене. Успешното приключване на фазата за зареждане на горивни резервоари гарантира автономност на базата за следващия 12-месечен период. Операцията демонстрира преход от изцяло национална логистика към споделен съюзнически капацитет за поддръжка на отдалечени стратегически постове в Арктика.

САЩ освободиха 400 млн. долара за Украйна след остра критика на сенатор към Пентагона.

🇺🇦💰🇺🇸 Министърът на отбраната Пийт Хегсет заяви, че 400 милиона долара подкрепа за Украйна са били освободени, след като републиканският сенатор Мич Макконъл публикува авторска статия, съдържаща остри критики във връзка със забавеното финансиране.

„Министерството признава, че бяха разпределени 400 милиона долара за изграждане на европейски капацитет и считано от вчера те са освободени“, заяви Хегсет в отговор на въпрос за помощта, зададен му от конгресмена демократ Сара Елфрет. Освен това тя попита дали средствата вече са освободени чрез сключването на договор. Началникът на бюджета на Пентагона Джулс Хърст отговори, че помощта „не е под договор, но е освободена, за да бъде предложена за договаряне“.

Притиснат от Елфрет за това кога парите ще могат да бъдат използвани на терен в Украйна, Хърст отбеляза, че това зависи от това какво ще купят с парите. „Ще се възползваме от съветите на командирите на Европейското командване на САЩ (EUCOM), използваме тези средства за най-целесъобразно приложение“, увери той.

По време на въпросите си Елфрет цитира гнева на Макконъл от факта, че двупартийното финансиране не е било освободено по-рано. „Въпреки известното публично пренебрежение, Украйна се активизира може би повече от всеки друг наш съюзник в Близкия изток“, заяви представителката на Мериленд в началото на изслушването си.

„Те овладяват превъзходството, което са генерирали от тежката война с Русия. Те прехващат ирански дронове, които застрашават нас и силите на нашите партньори в Близкия изток“, добави тя.

Първоначално Макконъл хвърли вината за забавянето върху Елбридж Колби, заместник-министър на отбраната по политическите въпроси, обвинявайки го в „издигане на стени“ пред законодателите, които задават въпроси относно забавеното финансиране, след като миналата година според съобщенията е прекратил доставките на оръжие за Украйна.

Бившият лидер на републиканците в Сената припомни, че това не се случва за първи път. „Колби определи, че помощта за сигурността на Украйна и съюзниците на Америка в НАТО в Прибалтика е „разхищение“ и премахна тези отдавнашни усилия от искането за бюджет за фискалната 2026 г.“, се посочва в публикацията на Макконъл.

В края на миналата година Сенатът прие Закона за оторизация на националната отбрана на стойност 900 милиарда долара за фискалната 2026 г., който осигури 400 милиона долара за Украйна през 2026 г. и още 400 милиона долара през 2027 г. чрез Инициативата за подпомагане на сигурността на Украйна.

Финансирането е предназначено да плати за производството на оръжия с висок приоритет от американски компании за въоръжените сили на Украйна.

Германия отличи лидери на израелската отбрана за историческото разгръщане на системата „Arrow 3“

🇩🇪🤝🇮🇱 Германия връчи най-високи военни звания на двама висши служители на израелската отбрана за ролята им в разгръщането на системата за противоракетна отбрана „Arrow 3“ в страната. Доставката отбеляза най-мащабната експортна сделка в сферата на отбраната в израелската история.

Моше Пател, ръководител на администрацията „Хома“ към Дирекцията за отбранителни изследвания и разработки на Министерство на отбраната на Израел (MAFAT), беше награден със „Златен кръст на честта“ на церемония, проведена в база на Луфтвафе. Друг висш служител по програмата с чин полковник, получи сребърна степен на отличието.

Наградите са признание за приноса на израелските служители в привеждане в начална оперативна готовност на системата „Arrow 3“ на германска земя през декември 2025 г. в рамките на споразумение на стойност 6,7 млрд долара.

„Arrow 3“ е продукт на съвместните усилия на Израел и САЩ. Основнният изпълнител на програмата е Israel Aerospace Industries, но в нея участват и много други израелски отбранителни фирми. Германски официални лица заявиха, че отличията са доказателство за все по-дълбокото партньорство между двете страни в сферата на отбраната.

Полша тества акустично разузнаване и системи за електронна война по програмата „Източен щит“

🇵🇱🛡️🛜 Полша провежда оперативни тестове на средства за акустично разузнаване и електронна война на Централния полигон на ВВС в Устка, в рамките на усилия на министерството на националната отбрана за ускорена оценка на технологии за внедряване в програмата „Източен щит“.

В момента на полигона се провеждат изпитания на седем различни решения за акустично разузнаване, които са проектирани да локализират източници на звук, да засичат приближаващи дронове, да определят посоката им и да проследяват и класифицират въздушни заплахи. Производителите на оценяваните системи предварително са декларирали използването на инструменти с изкуствен интелект и потвърдиха своята готовност за интеграция с полските системи за военно командване. Акустичните тестове бяха предшествнаи от изпитания на средства за електронна война, проведени на същия полигон на 13-17 април, когато 8 решения бяха тествани за способността си да откриват и заглушават сигнали.

Тестовете се организират и контролират от Департамента за иновации към Министерството на отбраната, който стартира мащабната програма за оценка в началото на миналата година. Оттогава департаментът е получил над 715 оферти за иновативни решения в множество технологични области – сензори, автономни системи, логистика и военно инженерство, комуникации и киберсигурност. Те идват от университети, водещи компании от сферата на отбраната, стартъпи и чуждестранни субекти. Работни групи от военни експерти извършват системен преглед на кандидатурите, оценявайки техния потенциал за оперативни тестове и последваща интеграция в структурите на националната отбрана.

До момента 36 решения са тествани в условия, близки до реалните. Миналата година учения под кодовото име „Żelazna Brama 25“ с участието на 18-а механизирана дивизия послужиха за рамка на изпитанията на 21 от тези технологии. Сред тях бяха летателни и наземни безпилотни системи, компоненти за укрепления, механизми за камуфлаж, комуникационна техника и оптични разузнавателни системи. След приключване на текущите тестове в Устка, Департаментът за иновации ще изготви подробен доклад до министъра на националната отбрана, който ще включва препоръки на експерти във връзка с потенциала и нивото на осъществимост на всяка технология за приемане на въоръжение.

Следващият голям етап вече е планиран. Изпратени са покани към 17 компании за участие в тестове по време на ученията на 16-а механизирана дивизия като част от федерацията от учения „Amber Defender 26“, предвидени за юни.

Системите за акустично разузнаване заемат специфична и все по-ключова ниша в модерната противовъздушна отбрана. Радарните и оптичните сензори, традиционни стълбове на въздушното наблюдение, могат да попаднат в условия на усъвършенствани контрамерки, електронно заглушаване, неподходящи климатични условия или да бъдат преодолени от платформи с ниска видимост и ниска височина на полетния профил. Акустичната детекция предлага пасивно, трудно за заглушаване допълнение към наличните активни системи. Конкретно за откриване на дронове, акустичният отпечатък на малките безпилотни апарати – специфичното жужене на електрическите двигатели и роторите – осигурява сигнал, който пасивните микрофонни решетки могат да уловят, локализират и класифицират, без да излъчват сигнал, разкриващ позицията им пред противника. Добавянето на класификация, базирана на изкуствен интелект, позволява на системата да различава отделните категории дронове, да отделя техния отпечатък от фоновия шум и да подава данни към командната система в почти реално време.

Възможностите за електронна война, тествани по-рано този месец, адресират същата заплаха от различен ъгъл. Операциите на дроновете зависят от радиочестотни канали за управление, навигация и видеовръзка. Системите за РЕБ могат да засекат тези сигнали още преди акустичното или визуалното откриване, докато комплексите за заглушаване са способни да прекъснат мисията на дрона без нужда от кинетично въздействие. Комбинацията от акустична детекция и електронно заглушаване представлява ешелониран подход за противодействие, обхващащ както физическото присъствие, така и електронната зависимост на безпилотните системи.

Програмата „Tarcza Wschód“ поставя изброените технологични изпитания в рамките на национална стратегия, включваща развитие на инфраструктурата, повишаване на военните способности и устойчивостта на цивилното население. Посочените цели са възпиране на евентуални заплахи, защита на войниците и цивилните и развитие на полските отбранителни способности в сътрудничество със съюзниците. Географската ориентация, заложена още в названието „Източен щит“, отразява стратегическата реалност на Полша като фронтова държава на НАТО, граничеща с Беларус и руския ексклав Калининград.

Над 715 оферти. 36 решения, подложени на тестове в близки до реалните бойни условия. 17 компании, поканени за следващия кръг, насрочен за юни. Обемът и темпото на полската програма за иновации отразяват позицията на страна, която наблюдавайки войната в Украйна от първите редове е стигнала до извода, че пропастта между лабораторни възможности и оперативно внедряване на бойното поле трябва да бъде затворена. И то възможно най-бързо.

📸 Снимка: Архивни кадри от бойни стрелби на Централния полигон в Устка (12 Brygada Zmechanizowana)

Уроци по реалност: Как украинските оператори на дронове тестват отбраната на НАТО в мащабни военни учения

🇺🇦 НАТО използва все по-често украински оператори на безпилотни системи като симулиран противник по време на своите военни учения, излагайки личния състав на реалностите на съвременната война с дронове. Това заяви висш служител на НАТО в интервю за РБК-Украйна.

Адмирал Джузепе Каво Драгоне, председател на Военния комитет на НАТО, разкри, че украинският личен състав често бива натоварван със задача да действа като „червен отбор“ в тренировъчни сценарии, в които трябва да извършва атаки с дронове срещу подразделения на Алианса.

Този подход е предназначен да тества готовността на НАТО срещу съвременните заплахи на бойното поле, най-вече повсеместната употреба на безпилотни системи. Според Драгоне подобна практика вече е широко разпространена сред съюзническите сили.

Представители на НАТО твърдят, че участието на украински оператори придава на ученията високо ниво на реализъм, принуждавайки участниците да адаптират своята тактика при условия, които тясно наподобяват тези във войната в Украйна.

Драгоне признава, че резултатите са неочаквани. Например, по време на учението „Hedgehog“, украинските пилоти на дронове са успели да надвият ефективно комбинирана бойна група на НАТО в симулиран сблъсък.

Сценарият е включвал голяма сила, съставена от части на британска бригада и естонска дивизия, опитваща се да проведе механизирано настъпление през открит терен. В хода на учението подразделенията са разпънали палатки и са разгърнали бронирана техника без достатъчна маскировка, което ги е направило лесна мишена за удари от камикадзе дронове, поради което бързо са били „поразени“ в симулацията.

Малък украински екип от около 10 души е извършил атаките с дронове, подчертавайки все по-асиметричния характер на съвременната война. В рамките на около половин ден операторите на дронове са симулирали унищожаването на 17 бронирани машини и са извършили около 30 допълнителни удара по други цели.

Освен това, скорошни доклади сочат, че Германия планира значително разширяване на ролята на украински персонал с боен опит в своята система за военно обучение, с оглед на стремежа за адаптация на Бундесвера към реалностите на съвременната война.

Рама: Албания е готова предостави база за удари срещу Иран в замяна на ПВО.

🇦🇱🤝🇺🇸 Албанският премиер Еди Рама сподели, че е готов да разреши на Пентагона да провежда военни операции срещу Иран от територията на страната, при условие че ѝ осигури противовъздушна отбрана, с каквато към момента тя не разполага. Изявлението, направено в рамките на ексклузивно интервю за POLITICO в кулоарите на икономическия форум в Делфи, идва в момент, когато европейските лидери са в Никозия за разговори във връзка с продължаващата подкрепа за Украйна и енергийната криза заради иранската блокада на Ормузкия проток.

„Не е наша работа да решаваме как да се действа спрямо Иран на световната сцена, но е наша работа да подкрепяме всеки опит за отслабване и възможно сваляне на този режим“, заяви Рама. Албания е членка на НАТО от 2009 г. и домакинства американски военни обекти, сред които модернизираната авиобаза в Кучова, отворена като оперативна точка на Алианса през 2024 г. Страната не разполага със собствена изтребителна авиация и зависи от съюзническата охрана на въздушното пространство по линия на НАТО.

Албанският премиер отправи и публична критика към подхода на Брюксел спрямо Москва. „Европа допусна голяма стратегическа грешка, като прекъсна всеки канал с Русия“, каза той и настоя, че блокът трябва „винаги, винаги, винаги да говори с всички“. Позицията се разминава с линията на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и върховния представител по външната политика Кая Калас, които отказват директни контакти с Владимир Путин, аргументирайки се с продължаващата руска агресия в Украйна. Рама предупреди, че колкото повече ЕС отлага диалога, толкова по-малко тежест ще има при евентуална бъдеща сделка между Киев и Москва, тъй като „Русия не отива никъде“. В подкрепа на правото да говори така той посочи, че Албания няма руски инвестиции, не зависи от руски газ и няма икономически връзки с Москва.

В интервюто Рама разсея и слуховете, че островът Сазан в Адриатическо море е продаден на Джаред Къшнър – зет на Доналд Тръмп. Преговорите между правителството в Тирана и компанията на Къшнър Affinity Partners продължават от преди второто избиране на Тръмп и предвиждат инвестиция от 1,4 млрд долара за превръщане на необитавания 5 км.км. остров в луксозен еко-курорт с вили, марини и бункери. „Не сме сключили сделка с Джаред Къшнър. Преговаряме за сделка“, уточни премиерът. Проектът разпали остра реакция на природозащитни групи – 41 неправителствени структури отправиха през януари писмо до Рама и министъра на околната среда с искане преговорите да бъдат прекратени, тъй като според тях планът е в „пряко противоречие“ с поетите от Албания ангажименти по членството в ЕС. Сазан е стратегически разположен на входа на Отрантския проток и има историческо значение като бивша съветска подводна база през 50-те години, отдавана от Албания на СССР преди скъсването на отношенията.

Рама определи Албания и Черна гора като „първенци“ в процеса на разширяване и потвърди, че Тирана се стреми да приключи преговорите по членство до края на 2027 г. и да стане пълноправен член до 2030 г. Той описа отношението си към администрацията на Тръмп като „симпатизиращо“, но настоя, че това не пречи на „100-процентовото подреждане“ на страната със стратегическите цели на Европа. След среща в Делфи с гръцкия премиер Кирякос Мицотакис, чиято подкрепа ще е нужна за пътя на страната към Брюксел, Рама заяви, че никога не е виждал европейските лидери „толкова убедени в нуждата от обединяване на Европа“. Източник от Европейската комисия, говорил под условие на анонимност пред POLITICO, потвърди, че ЕС е наясно с проекта за Сазан, но засега се въздържа от коментар относно евентуалното му отражение върху преговори за присъединяване.

Албанският премиер засегна и темата за експеримента на правителството си с „министър-изкуствен интелект“ на име Диеля – първи по рода си в света. Актрисата, чието лице е използвано за визуалния образ на Диеля, е завела дело срещу държавата заради използването на нейния облик без разрешение. Рама обаче обяви, че подготвя AI-министъра за участие в „живи интервюта“ и „правителствени заседания“.

Доналд Туск с тревожно предупреждение: Руска атака срещу НАТО е възможна до месеци

🇵🇱⚔️🇷🇺 Полският премиер Доналд Туск предупреди, че Русия може да предприеме нападение, насочено срещу държава-членка на НАТО в рамките на месеци, пораждайки сериозна тревога относно готовността за реакция  и надеждността на американските гаранции за сигурност, в свое интервю за Financial Times, публикувано в петък, 24 април.

Туск подчерта, че заплахата трябва да бъде разглеждана в краткосрочен план, а не като далечна възможност. „Това е нещо наистина сериозно. Говоря за краткосрочни перспективи – по-скоро месеци, отколкото години“, каза той по повод потенциалния руски удар срещу съюза.

Премиерът също така постави под въпрос решителната реакция на НАТО и по-конкретно САЩ в такъв сценарий, подчертавайки ключовото значение на това формалните ангажименти да бъдат превърнати в реални действия.

„За целия източен фланг, за моите съседи... въпросът е дали НАТО все още е организация, готова политически и логистично да реагира, например срещу Русия, ако тя се опита да атакува“, заяви той.

Според Financial Times Туск е подчертал, че думите му нямат за цел да подкопаят Член 5 от договора на НАТО за колективна отбрана, а по-скоро да изтъкнат нуждата от практическа подготовка. „Искам да вярвам, че все още е валиден, но понякога, разбира се, имам известни съмнения“, сподели той във връзка с клаузата за колективна отбрана. „Това, от което се нуждаем днес, е и практически контекст.“

Туск припомни инцидент от миналата година, при който около 20 камикадзе дрона на руската армия навлязоха във въздушното пространство на Полша и изрази мнение, че някои съюзници са закъснели с това да признаят сериозността на ситуацията.

„Не ми беше лесно да убедя нашите партньори в НАТО, че това не е случаен инцидент, а добре планирана и подготвена провокация срещу Полша. За някои от нашите колеги беше много по-лесно да се преструват, че нищо не се е случило“, каза той.

Туск призова европейските страни да укрепят собственото си сътрудничество в сферата на отбраната и поиска Европейският съюз да се превърне в по-дееспособен фактор в сигурността. „Ако искате да имате реален съюз, а не само на хартия, имате нужда от истински инструменти и реална мощ, когато става дума за отбрана“, заяви той.

По-рано се появиха съобщения, че Франция и Полша се готвят за съвместни военни учения по източния фланг на НАТО, които ще бъдат проведени в Северна Полша и над Балтийско море. Планираните двустранни маневри ще симулират употребата на френски ядрени оръжия по цели в Русия и Беларус, съобщава „Виртуална Полша“, според която сред симулираните цели ще има ключови обекти в близост до Санкт Петербург.

43-ти парашутно-десантен полк публикува кадри от подготовка по близък бой.

🇨🇿 43-ти парашутно-десантен полк на Въоръжените сили на Чешката република публикува кратко видео, посветено на подготовката за бой от близко разстояние (CQB – close quarters battle), който включва щурм и зачистване на помещения. Посланието е отправено към потенциални кандидати за служба в състава на формированието.

Полкът, дислоциран в Хрудим, Източна Бохемия, е считан за едно от елитните подразделения на чешката армия. През 2022 г. той беше преструктуриран от батальон в полк в рамките на реформите за разширяване на Силите за бързо разгръщане на страната. Звеното има опит в международните мисии в Афганистан (ISAF и Resolute Support) и Мали.

Акцентът върху CQB отразява тенденция, видима в повечето европейски армии от февруари 2022 г. поставящи нарастващо значение на подготовката за градски бой след уроците, получени от продължителните сражения в Донбас за градове като Мариупол, Бахмут и Авдеевка, където ротните и взводни действия в плътна застройка носеха непропорционално високи загуби.

Министерството на отбраната на Чешката република планира постепенно увеличение на числения състав на професионалната армия до 30 000 души до края към десетилетието, като част от ангажиментите си към НАТО.

Реформа в Бундесвера: Германия вдига възрастта за резервисти до 70 години заради недостиг на кадри

🇩🇪🪖 Германия обмисля да повиши максималната възраст за резервистите от 65 на 70 години в рамките на своите усилия за укрепване на отбранителния си капацитет. Това съобщава Der Spiegel, уточнявайки че предложението е внесено от Бастиан Ернст, който наскоро беше назначен като ръководител на Асоциацията на резервистите в Германия.

Ернст е на мнение, че демографските промени и недостигът на млади кадри налагат преоценка на начина, по който страната използва своите резервни сили.

„Трябва да увеличим възрастовата граница за резервистите от 65 на 70 години“, заяви той, като според него „хората остават в добра форма по-дълго“ и професионалният им и житейски опит не бива да се пренебрегва. Ернст посочи и постепенното повишаване на пенсионната възраст като подкрепящ фактор.

Според немското издание, Ернст е призовал за промени в настоящата система, регулираща обучението на резервистите. Съгласно текущите правила, участието във военни обучения изисква съгласието както на резервиста, така и на неговия работодател.

Той предложи да се премахне правото на възражение на работодателя, ако резервистът желае да участва в обучение, като същото време бъде запазен доброволният принцип за самите резервисти. „Те не трябва да имат право на възражение, ако резервистите бъдат призовани за учения. Но не трябва да принуждаваме самите резервисти“, каза Ернст.

Предложението идва в момент, когато федералното правителство на Германия крои планове за значително разширяване на своите въоръжени сили. Според Spiegel, Берлин цели да увеличи Бундесвера до поне 260 000 активни военнослужещи и 200 000 резервисти до 2035 г. Настоящият размер на резерва обаче остава неясен, като Ернст го оценява на около 60 000 души.

Последните данни отразяват и смесени тенденции в нагласите на обществото към военната служба. Spiegel отбелязва, че близо 2000 молби за отказ от военна служба по съвест са били подадени в страната само през първите два месеца на годината – повече от половината от общия брой, регистриран през миналата година, докато в същото време интересът към присъединяване към Бундесвера е нараснал, а молбите са нарастнали с около 20% на годишна база.

По-рано Германия обяви планове за разширяване на интеграцията на украинските бойни ветерани в своята система за военно обучение, с което има за цел да комбинира опита от фронтовата линия с тренировъчните практики на Бундесвера. Според генерал-лейтенант Кристиан Фройдинг, украинските кадри вече участват в програми в няколко местни военни академии, но се очаква дори по-нататъшно разширяване, докато Берлин адаптира силите си към съвременната война и нарастващата роля на дроновете в нея.

Скандинавски изтребители прихванаха два формация от Ту-22М3 и Су-35С над Балтийско море.

🇸🇪🇩🇰✈️🇷🇺 Шведски и датски изтребители прехванаха група стратегически бомбардировачи от състава на руските въздушно-космически сили, приближаващи се към въздушното пространство на НАТО над Балтийско море, съобщиха от шведските военновъздушни сили на 21 април.

Изявление от шведските ВВС отбелязва, че изтребители JAS 39 Gripen са били вдигнати по тревога, за да идентифицират и ескортират два руски стратегически бомбардировача Ту-22М3, придружени от изтребители Су-35С в близост до остров Готланд. Самолетите са летяли в международното въздушно пространство, но са се намирали в непосредствена близост до териториалните граници на Швеция.

Военновъздушните сили на Швеция публикуваха кадри, които показват руските самолети под ескорт, с което потвърдиха състава на формацията. След като групата продължава на юг към зоната на отговорност на Дания в близост до остров Борнхолм, датски изтребители F-35A поемат мисията по проследяване.

Руските самолети са останали извън въздушното пространство на НАТО през цялото времетраене на мисията и няма докладвани нарушения. Прихващането е извършено като част от рутинни операции, свързани с охрана на въздушното пространство и мониторинг, провеждани от НАТО и партньорските държави в региона.

Според шведските ВВС подобни полети с участието на тежки бомбардировачи Ту-22М3 са били наблюдавани в Балтийския регион и в миналото. При предишен случай през ноември руски самолети, излетели от авиобаза Оленя на Колския полуостров, извършиха продължителен полет за период от няколко часа покрай въздушното пространство на Скандинавия.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано Норвегия вдигна стелт изтребители F-35 в мисия за бързо реагиране, за да прехване патрулен самолет Ил-38 на руската военноморска авиация, приближавал нейното въздушно пространство. Според публикация на Defense Blog от 19 април, самолетите са излетели от авиобаза Ебенес, идентифицирали са целта в рамките на двучасов полет, след което са се завърнали в базата в рамките на стандартните процедури на НАТО за охрана на въздушното пространство.

Франция създава трета армейска дивизия: Оперативният резерв поема защитата на националната територия.

🇫🇷 Сухопътните войски на Франция пристъпват към сформирането на трета дивизия, съставена предимно от резервисти, с основна задача оперативна отбрана на националната територия. Създаването на новото съединение беше потвърдено от началник-щаба на армията генерал Пиер Шил в кулоарите на форум по военна мисъл в понеделник.

Досега сухопътните войски разчитаха на две действащи дивизии (1-ва в Безансон и 3-та в Марсилия), от които само една беше официално декларирана като сила на разположение на НАТО, а другата се пазеше за защита на територията на страната или задачи на второстепенни театри. Според Шил тази конфигурация вече не отговаря на „спешността и радикалността“, наложени от влошената среда за сигурност и перспективата за голяма война пред Алианса до края на десетилетието. „Ако изпаднем в крайна ситуация, в която всички наши основни сили са изпратени на интервенция или са предислоцирани, например в Централна Европа, тази трета дивизия ще бъде мобилизирана на националната територия за защита на жизненоважни интереси и евентуално за оперативна отбрана“, обясни генералът.

Новото съединение ще стъпи върху бързо разширяващия се оперативен резерв и Националната служба, чиято стартова година е предвидена за септември 2026 г. Френската армия си поставя за цел 80 000 резервисти към 2030 г. и 105 000 към 2035 г., като над половината ще служат в Сухопътните войски, ресурс от порядъка на 40 000 до 50 000 бойци, подлежащи на структуриране, обучение и оборудване. Към септември 2025 г. редовно обличащите униформа резервисти са били 29 527 души, със средна възраст 38 години срещу 32 години в активния състав, посочи Шил.

Резервът вече се обучава в мащаб, насочен към мисията по оперативна отбрана. През октомври 800 резервисти участваха в учението „Вулкан“ в департамент Горна Лоара, където в продължение на седмица противодействаха на симулирани дестабилизиращи действия. Учението ORION, провеждано веднъж на три години, се използва за сработване между активните сили и резерва в „хибриден модел“, чието утвърждаване тепърва предстои.

Новата дивизия е тясно обвързана с концепцията за „боен гарнизон“ – частта от полка, която остава в тила като база, способна да „пази дома“. Тъй като половината от резервистите живеят на под 30 км от своето поделение, Сухопътните войски разчитат на сили за близост, пригодени да подпомагат органите за вътрешна сигурност, пожарните и медицинските служби при гарантиране на устойчивостта на населението.

Процесът тече от известно време. Преди две години всяка от седемте общовойскови бригади на армията получи указание да сформира резервен батальон за действие на територията на страната. Една година по-късно беше разпоредено същото и на бригадите за поддръжка и логистика. Резултатът е дузина резервни батальона, които ще позволят на Сухопътните войски да разполагат с резервна бригада още тази година, преди преминаването към по-високото ешелонно ниво – дивизията.

Изграждането ѝ, определено от Шил като „проект в развитие“, върви успоредно по няколко линии – адаптация на законодателството, организация и командна структура. Предстои да се реши въпросът кой защитава даден район, когато наличните сили са разгърнати другаде, и кой ще бъде комендантът на гарнизона. Армията клони към модела на интеграция на резервните елементи в съществуващите действащи полкове, вместо да създава изцяло нови структури като 24-ти пехотен полк – вариант, който би изисквал инвестиции в инфраструктура, трудно постижими при сегашното състояние на френските публични финанси.

Оборудването се третира като отделен приоритет. Бюджетът на резерва е нараснал с 30% в периода 2020-2025 г. Допълнителни 550 милиона евро са предвидени за екипиране както на резервистите, така и на доброволците от Националната служба. Целта е дивизията да бъде напълно оборудвана до 2030 г. с адаптирана екипировка от тип „DAGUE“ (Кама) – по-прост, но ефективен паралел на високотехнологичната система „SCORPION“, която стои в основата на дигитализацията на текущата сухопътна армия на Франция. Включва се опростена комуникация по радиото, индивидуално въоръжение и транспортни средства.

Решението се вписва в серия от стъпки на европейските армии за възстановяване на териториалния компонент на отбраната след десетилетия на ориентация към експедиционни операции. Германия, Полша и Прибалтика са ускорили разширяването на териториалните резерви и силите за отбрана, позовавайки се на риска, произтичащ от руската война в Украйна и потенциала за директен сблъсък между Русия и НАТО до края на десетилетието. С хоризонт 80 000 резервисти и пълен капацитет на новата дивизия до 2030 г. планирането е синхронизирано именно с този времеви прозорец.

Нидерландия предава пети протимінен кораб на Украйна – ще носи името „Генічеськ"

🇺🇦🤝🇳🇱 Украинският президент Володимир Зеленски посети Нидерландия, където се срещна с украински военнослужещи, преминаващи обучение на противоминен кораб от клас Alkmaar във военноморска база на Кралския флот на страната. По време на визитата Зеленски разговаря с премиера Роб Йетен за хода на подготовката и бъдещите планове за развитие на украинския военноморски флот.

Нидерландия ще завърши изцяло обучението на екипажа и ще предаде кораба на Киев през юни. Той ще получи името „Геническ" в памет на едноименния миночистач от клас „Евгения", който беше загубен при изпълнение на бойна задача през 2022 г. след удар с крилати ракети, изстреляни от окупирания Крим. Оригиналният кораб бе емблематичен за украинския флот. През март 2014 г. неговият командир Олександър Бойчук отказа да предаде плавателния съд на руските сили при анексията на Крим, а екипажът оказа съпротива при опита за абордаж в езерото Донузлав.

Новият кораб ще бъде общо пети в бъдещия украински противоминен флот и втори, доставен от Нидерландия. Предишните четири също са от клас Alkmaar – съвместна разработка на Белгия, Франция и Нидерландия, която датира от 90-те години. През юни 2025 г. Украйна получи белгийския „Нарсис", преименуван на „Мариупол", и нидерландския „Влаардинген", преименуван на „Мелитопол", а през октомври същата година – вторият кораб от Нидерландия, съобщи тогава командващият ВМС на Украйна вицеадмирал Олексий Нейжпапа.

Петият кораб, бившият нидерландски „Маккюм", е предназначен да стане „Геническ". Корабите от класа имат водоизместимост 520–630 тона и екипаж от около 36 души, като са оборудвани с хидроакустични системи и подводни дронове за откриване и обезвреждане на мини.

Визитата съвпадна с церемония по връчване на международната награда „Четирите свободи" (Four Freedoms Award) на Зеленски и украинския народ, проведена в Миделбург, Нидерландия, съобщава NL Times. Зеленски връчи отличия на шефа на отбраната на Нидерландия генерал Оно Айхелсхайм и украински военнослужещи. След церемонията двамата държавни глави обсъдиха и започването на съвместно производство на дронове.

Укрепването на противоминния капацитет на Украйна е свързано с оперативната обстановка в Черноморския регион, където минната заплаха продължава да носи значителни рискове за търговското корабоплаване и за украинските военноморски операции.

Шойгу заплаши Финландия и Прибалтика с „право на самоотбрана“ заради украинските дронове.

🇷🇺 Секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация Сергей Шойгу заплаши Финландия, Естония, Латвия и Литва, че страната му си запазва правото на „самоотбрана“ в случай на повторно нападение от украински дронове през въздушното пространство на НАТО.

Изявлението на бившия руски военен министър идва само ден след друго предупреждение от руска страна, че европейската подкрепа за отбранителния капацитет на Украйна в сферата на безпилотните системи ще доведе до „непредвидими последици“, заради няколко държави, които са се превърнали в част от „стратегическия тил“ на Киев.

Шойгу се позова на инциденти, при които дронове се разбиха на територията на Финландия, Литва, Латвия и Естония по време на украинските атаки срещу Уст-Луга – голямо дълбоководно пристанище във Финския залив.

По-рано министърът на външните работи на Украйна Андрий Сибига заяви, че страната му разполага с данни от разузнаването, според които Москва умишлено е пренасочила дронове към региона, за да разпали напрежение между съюзниците и да изфабрикува поредния повод за заплахи.

Без да предостави доказателства, Шойгу твърди, че все по-често украинската армия е използвала територията на Прибалтика и въздушното пространство на Финландия за своите безпилотни атаки срещу Руската федерация.

„Това може да се случи при два сценария: или западните системи за противовъздушна отбрана са изключително неефективни или въпросните държави съзнателно позволяват използването на своето въздушно пространство, което значи, че те са активни съучастници в агресията срещу Русия“, заяви Шойгу.

„Във втория случай, съгласно международното право, влиза в сила Член 51 от Хартата на ООН за неотменимото право на държавите на самоотбрана в случай на въоръжено нападение“, предупреди той.

Балтийските държави отхвърлиха подобни обвинения, тиражирани от руски пропагандни канали, определяйки ги като фалшиви и отричайки украинската армия да е използвала въздушното им пространство за нападения.

Руски официални лица отправят заплахи към европейските съюзници на Украйна почти ежедневно от началото на пълномащабната инвазия. По-рано полският премиер Доналд Туск и други висши дипломати от Европейския съюз алармираха, че Кремъл може да е готов за евентуална военна конфронтация с Европа към 2027 г.

Русия обмисля три сценария на война срещу НАТО: От сражения през 2028 г. до хибридна агресия.

💡 В момента Кремъл разглежда няколко варианта за бъдещото развитие на войната – от продължаване на пълномащабната инвазия в Украйна до нейното замразяване и започване на хибридна атака срещу НАТО. Това разкри Андрий Коваленко, директор на Център за противодействие на дезинформацията.

Първият сценарий, според Коваленко, предвижда Русия да продължи войната с пълен интензитет поне до 2028 г. „В момента руснаците залагат на нов опит за пролетно-лятна офанзива през тази година. Сценарият за продължаване на войната до 2028 г. обаче не е реалистичен без бъдеща мобилизация в Русия“, заяви той.

Вторият сценарий, който ръководството на Кремъл обмисля, е постепенен преход към прекратяване на огъня и замразяване на войната. Коваленко отбеляза, че държавните медии вече подготвят почвата за такъв изход, като постепенно прокарват твърдението, че президентът Владимир Путин е бил дезинформиран за реалната ситуация на фронта.

Третият сценарий включва ескалация на войната срещу Украйна, последвана от преход към хибридна война срещу НАТО, особено в Прибалтика, към 2028 г.

„Това могат да бъдат агресивни действия срещу балтийските държави. На този фон в Русия се прокарва нов законопроект, който би позволил използването на армията в други страни за „защита на руските граждани“, изтъкна ръководителят на ЦПД.

Коваленко обърна внимание, че в случая с Прибалтика руската армия може да прибегне до атаки с дронове и използване на малки диверсионни групи с численост от 20-ина души, които да проникват през границата на територията на тези страни за провеждане на специални операции. В този ред на мисли в информационното пространство вече се повдига и въпросът за военните заводи в страните от НАТО, които се представят като „заплаха за Русия“.

Еволюиращите методи на руската агресия, включително за хибридни действия, съвпадат с нарастващ военен отговор, илюстриран от скорошното прехващане от Обединеното кралство на стратегически бомбардировач на руските въздушно-космически сили. Във вторник, 14 април, беше съобщено, че Кралските ВВС са вдигнали изтребители след засичане на руски бомбардировач в близост до северната зона за ПВО над Северно море.

Два изтребителя Typhoon FGR4 бяха вдигнати от авиобаза Лосимът съгласно протокола за спешно реагиране. В операцията се включи и самолет-цистерна Voyager, което подсказва за готовност за продължителна мисия. Руският самолет остана извън суверенното британско въздушно пространство, поради което не се стигна до визуален контакт до края на мисията.

В същото време португалски F-16AM, базирани в Естония, прехванаха военно-транспортен самолет Илюшин Ил-76, отбелязвайки първата бойна тревога за португалския контингент, откакто той пое ротацията в авиобаза Емари. Това разгръщане е част от постоянното присъствие на НАТО в Балтийския регион.

Нова генерация дронове-прехващачи на Alta Ares свалят руски „Шахеди“ на фронта

🇫🇷🤝🇺🇦 Новото поколение дронове-прехващачи, разработени от съвместния френско-украински стартъп Alta Ares, вече свалят дронове камикадзе „Шахед“, използвани от руската армия за нанасяне на удари срещу градовете на Украйна. Това стана ясно от интервю на Адриен Кантер, изпълнителен директор на компанията пред изданието Watson.

Тъй като руската армия продължава да залага на масирани рояци от дронове, за да изтощава ПВО на Украйна, внедряването на икономически ефективни технологии за противодействие се превърна в критично важно. Alta Ares, създадена през 2024 г. и сертифицирана от НАТО компания, проектира своите AI-задвижени прехващачи именно в търсене на решение на въпросния фундаментален проблем. Техните системи за софтуер, откриване и фиксиране на целта са тествани директно на украинския фронт.

Кантер обясни, че компанията произвежда две отделни платформи за прехващане. X-Wing е предназначен за бързо разгръщане и спешно ангажиране с минимална логистика, докато Black bird е проектиран за по-висока производителност и тежки полезни товари, фокусирайки се върху по-сложните заплахи като новите „Шахед“ и крилати ракети.

„И в двата случая интеграцията между софтуер, сензори и насочване е това, което прави разликата и ни дава възможност да насочваме надеждно дроновете си към целта“, сподели Кантер пред Watson.

Въпреки че в момента компанията работи с подразделения на украинската армия в рамките на изпитателен период, Кантер потвърди, че системите им вече се използват в реални бойни условия и свалят руски дронове успешно. Към момента прехващачите отбелязват 54% успеваемост.

Кантер уточни, че производството на дронове в Европа, включително употребата на критични компоненти от швейцарски партньор, гарантира суверенитет и сигурна верига на доставки. Крайната цел е очевидна: масово производство на прехващачи на цена, нищожна в сравнение с тази на традиционните зенитни ракети, което би осигурило устойчива отбрана срещу масовото производство на руски дронове, което възлиза на хиляди единици месечно.

Стартъпът отбеляза и висок интерес към технологията си в Близкия изток.

„Не можем да коментираме ситуацията в Близкия изток. Отвъд самите дронове е нужна също и интеграция и обучение на потребителите. Можем обаче да потвърдим, че нашите прехващачи са силно търсени в региона“, заяви Кантер.

Украинското министерство на отбраната наскоро одобри „Швидун“ – нова безпилотна система, проектирана на местно ниво специално за прехващане на дронове като Шахед-136. Изработен от издръжливи композитни материали, 8-килограмовият прехващач развива скорост над 250 км/ч и достига височина до 6 км. С обсег на поразяване над 70 км и максимално време на полета, което надхвърля два часа, „Швидун“ дава жизненоважно въздушно прикритие над градовете и може да бъде безопасно приземен, ако целта бъде изгубена.

Първите бройки вече изпълняват бойни мисии. Министерство на отбраната съобщи, че в момента системата може да се похвали с едно от най-високите нива на успеваемост сред произведените в Украйна прехващачи, като вече е унищожила близо 100 вражески дрона.

Френски Rafale прехванаха руски разузнавателен самолет и изтребител над Балтийско море – четири пъти за седмица.

🇫🇷✈️🇷🇺 Френски изтребители Rafale, базирани в Литва, бяха вдигнати под тревога четири пъти в рамките на една седмица за прехващане на руски военни самолети в близост до въздушното пространство на НАТО над Балтийско море.

Това стана ясно от официално изявление на Генералния щаб на Въоръжените сили на Франция. По време на тези мисии френските екипажи са идентифицирали и ескортирали общо шест руски самолета, оперирали в близост до въздушното пространство на Литва, Латвия и Естония.

Прехващанията са извършени от авиобаза Шяуляй в Литва, откъдето Франция понастоящем ръководи ротация на мисията Baltic Air Policing на НАТО. Видео, разпространено от френското военно ведомство, илюстрира как Rafale проследяват руски самолет за електронно разузнаване Ил-20М, придружаван от изтребител Су-30СМ.

Ил-20М е платформа за радиотехническо и сигнално разузнаване, проектирана да събира данни от радарни емисии и комуникационни мрежи, и е сред най-често засичаните руски самолети в близост до границите на Алианса. OSINT анализи сочат, че въпросният Су-30СМ е бил въоръжен с противорадарни ракети Х-31П или Х-31ПМ – тип боеприпас, проектиран за поразяване на радарни системи и зенитно-ракетни комплекси.

Ако оценката е вярна, присъствието на такова въоръжение в близост до съюзническо въздушно пространство придава съвсем различно измерение на полета – от рутинно разузнаване към демонстрация на потенциал за подавяне на ПВО.

Според Defence Blog френските изтребители са използвали прицелни контейнери Thales TALIOS по време на прехващанията. Макар да са конструирани основно за ударни мисии, те осигуряват визуална идентификация на далечни разстояния, включително на външните товари на чужди летателни апарати, което дава възможност на пилотите да оценят потенциални заплахи от по-безопасна дистанция.

Франция пое настоящата ротация в края на март, разгръщайки 4 самолета Rafale и към 100 души личен състав за поддържане на непрекъснато дежурство по бързо реагиране. Мисията Baltic Air Policing започна през 2004 г. след присъединяването на балтийските държави към НАТО, тъй като те не разполагат със свои изтребители. Първият натовски изтребител, белгийски F-16, кацна в Шяуляй на 29 март 2004 г. Оттогава 17 съюзнически държави са участвали в ротационни дежурства от базата, а от 2014 г. мисията се осъществява и от авиобаза Амари в Естония, където понастоящем са разгърнати португалски F-16.

Отделно, Кралските военновъздушни сили на Великобритания вдигнаха по тревога два изтребителя Typhoon от RAF Lossiemouth в Шотландия след засичане на радарна следа, оценена като вероятен руски стратегически бомбардировач, приближил се към северната зона за противовъздушна отбрана на страната. Подкрепени от танкер Voyager от RAF Brize Norton, Typhoon-ите проследиха обекта, но физическо прехващане не се наложи, самолетът е останал в международното въздушно пространство.

Норвежките F-16 за Украйна: Официално прехвърлени, но блокирани за мащабни ремонтиf

🇳🇴🤝🇺🇦 Норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре предложи актуална информация за статуса на обещаните на Украйна изтребители F-16. Той потвърди, че официално те са прехвърлени в собственост на Украйна, но в момента преминават през мащабни ремонтни дейности, преди да бъдат разположени за операции.

Говорейки по време на съвместен брифинг с украинския президент Володимир Зеленски, Стьоре разкри, че доставените от страната му F-16 са били изведени от експлоатация и не са летели от няколко години, тъй като норвежките военни преминаха към изтребители от пето поколение F-35.

За разлика от други съюзнически държави, които прехвърлиха самолети направо от активните бойни флотове за незабавна употреба от украинските военновъздушни сили, норвежките машини се нуждаят от значителна поддръжка и подготовка.

„Сега те принадлежат на Украйна и сега се ремонтират и подготвят за експлоатация от белгийски технически специалисти по силата на споразумение, сключено със САЩ и Украйна“, заяви Стьоре и добави: „Смятам, че първите самолети ще са готови за експлоатация скоро, но вече са част от украинските военновъздушни сили“.

Забавянето на доставката на обещаните бойни самолети разкрива логистично и политическо „тясно място“ в европейската „коалиция за изтребители“. Въпреки че наскоро САЩ възложиха договор за 235 милиона долара на белгийската компания Sabena Aerospace Engineering за поддръжка на украинския състав от F-16, в момента базата е претоварена поради остър недостиг на капацитет.

Графикът беше допълнително подкопан от факта, че по-рано Норвегия реши да продаде 32 от най-запазените си изтребители F-16 на Румъния. Така обещаните на Киев се оказаха със силно амортизирани корпуси, които пристигнаха на части и при тях липсват десетки критични компоненти.

Този логистичен регрес в Норвегия отразява подобни спънки в целия континент, преди всичко в Белгия, която спря трансфера на обещаните 30 самолета поради забавяне в доставките на американски заместители F-35. В резултат на това, въпреки оптимистичните политически декларации, фактическото разгръщане на важните въздушни активи остава парализирано в ремонтните хангари.

Рюте: Русия губи огромен брой хора всеки месец

🇷🇺 „Русия губи огромен брой хора всеки месец, 30 000, дори 35 000 убити и тежко ранени“, заяви генералният секретар на НАТО Марк Рюте по време на своя реч пред Центъра за мир чрез сила към института „Рейгън“ на 9 април.

„За 10 години в Афганистан Съветският съюз загуби по-малко от 20 000 души. Сега Русия губи толкова за три седмици.“ Думите му бяха широко разпространени от руски опозиционни гласове, сред които и активистката Альона Попова, която коментира, че „у цивилизованите хора не се побира в главата как можеш да погубиш толкова хора, само за да отровиш живота на съседа си“.

Това не е първият случай, в който Рюте подчертава колосалните руски загуби на бойното поле в Украйна. Още през февруари, в свое интервю за опозиционното издание The Moscow Times, той цитира конкретни данни: само през декември 2025 г. Русия е загубила 35 000 свои военнослужещи, а през януари – 30 000. Тогава той подчерта, че загубите надвишават числеността на привлечените през същия период, и предупреди, че макар жертвите засега да идват предимно извън Москва и Санкт Петербург, при такъв темп е неизбежно войната да достигне и до столичния елит.

„Направете всичко възможно да спрете това, защото то убива Русия“, каза той в лично обръщение към руските граждани.

Украинската страна потвърждава сходни мащаби. В началото на април президентът Зеленски съобщи, че март 2026 г. е бил най-кървавият месец за руската армия от началото на пълномащабната инвазия – 35 351 убити и ранени, или средно 1 140 на ден по цялата линия на фронта. Това надмина предишния рекорд, постигнат през декември 2025 г.

Независимите опити за проверка дават по-консервативни, но все така тежки числа. Съвместният проект на „Медиазона“ и руската служба на BBC, който документира загинали поименно с открити източници, достигна 200 000 потвърдени имена към февруари 2026 г. Последните 23 000 бяха добавени в рамките на едва 10 дни, благодарение на теч на руски държавни данни. Екстраполацията на „Медиазона“ поставя реалния брой убити между 267 000 и 385 500, а оценката на BBC – между 319 300 и 461 200, като в тези цифри не влизат бойците от ДНР и ЛНР.

Що се отнася до общите загуби (убити, ранени, пленени и безследно изчезнали) оценките на анализатори се обединяват около цифрата от 1,2 милиона. Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) изчисли посочи именно тази цифра в края на 2025 г. – от които поне 325 000 загинали. The Economist посочи диапазон от 1,1 до 1,4 милиона, а The Wall Street Journal – 1,2 милиона с около 325 000 убити.

Сравнението с Афганистан не е реторичен похват, а мерна единица. Съветската инвазия в Афганистан (1979–1989) е струвала на СССР около 15 000 загинали според официални руски данни, въпреки че отделни оценки достигат до 26 000. Конфликтът продължи десетилетие и се превърна в една от причините за разпадането на Съветския съюз. Днешната война в Украйна навлиза в петата си година, а месечните загуби в пъти надхвърлят целия баланс на войната срещу Афганистан. Дали подобен кумулативен натиск може да произведе сравним ефект на вътрешната политическа сцена, остава неясно – но самият факт, че генералният секретар на НАТО го артикулира публично, говори за сериозността, с която нАТО оценява руската демографска и военна ерозия.

Танковата мощ на Европа: Качеството и дигитализацията изместват числеността от Студената война

🇪🇺 Пейзажът на бронетанковите сили в Европа през 2026 г. се отдалечава от мащабите, характерни за годините на Студената война и се насочва към по-малки, но боеспособни сили, изградени около модерни платформи, дигитална интеграция и мобилност, съобщава Army Recognition.

По общ размер на флота Турция остава първа с 2381 танка, следвана от Гърция с 1385, докато Полша в момента разполага с около 897. Основен аргумент на анализа обаче е, че реалният баланс се променя под повърхността на тези числа.

Това е от значение, защото не всички танкови състави притежават еднаква военна стойност. Големият инвентар на Турция все още разчита в голяма степен на по-ранните варианти M48 и M60, докато Гърция продължава да поддържа значителен брой танкове Leopard 1 заедно с по-модерните модели Leopard 2.

За разлика от тях, Полша гради своята мощ около нови и модернизирани основни бойни танкове, които са далеч по-подходящи за водене на война с висока интензивност в рамките на НАТО срещу равностоен противник.

Според рамката на Army Recognition, бъдещата танкова мощ на Европа се определя по-малко от общия инвентар и повече от това каква част от бронетанковия състав реално може да оцелее, да се бие и интегрира в модерното бойно пространство.

Основните танкови сили на НАТО

Германия разполага с около 313 танка Leopard 2, от които 104 са в най-модерния вариант 2A7V, както и още 209 в конфигурации 2A5 и 2A6. Това са едни от най-модерните основни бойни танкове в Европа, предлагащи висок клас на защита, съвременна оптика и цялостна дигитална интеграция на бойното поле, въпреки че сравнително малкият им брой ограничава потенциала за мащабно разгръщане.

Франция поддържа флот от 200 танка Leclerc, от които 51 единици са модернизирани до стандарта XLR, като той набляга на автоматизацията, мобилността и възможностите за мрежово водене на война.

Обединеното кралство експлоатира 213 единици Challenger 2 и преминава към стандарта Challenger 3, който въвежда ново основно оръдие, подобрена броня и модерни сензорни системи, насочени към възстановяване на върховите бойни характеристики.

Испания разполага с 274 танка, от които 219 единици Leopard 2E и 55 единици Leopard 2A4, формирайки една от по-балансираните и модерни бронирани сили в Европа.

Швеция оперира със 110 танка Strv 122, които са считани за един от най-модерните конфигурации на Leopard 2 в експлоатация, докато Швейцария поддържа 134 танка Leopard 2, адаптирани към националните изисквания.

Обръщайки поглед към Скандинавия, Финландия разполага с 200 танка Leopard 2, разделени между вариантите 2A4 и 2A6. Дания има 44 танка Leopard 2A7V, докато Норвегия поддържа 36 броя Leopard 2A4 с още единици на склад.

Португалия разполага с 34 танка Leopard 2A6, докато Австрия оперира с 53 Leopard 2A4, които представляват по-малки по размер, но далеч по-способни сили, съобразени с НАТО.

Централна Европа извършва преход, който ще я отдалечи от платформите от съветската епоха. Унгария действа със 110 танка, сред които варианти Leopard 2A7HU и 2A4HU заедно с по-стари T-72. Чехия оперира с 58 танка, комбинирайки Leopard 2A4 с модернизирани модели T-72M4CZ, докато Словакия поддържа по-малък смесен парк от Leopard 2A4 и T-72.

Поглеждайки към Балканите, много държави остават силно зависими от наследени системи. Румъния оперира с 377 танка, от които 220 единици са T-55AM, 103 са TR-85, а 54 са TR-85M1. България продължава да поддържа 90 варианта на T-72, а Сърбия разполага с 229 танка, сред които 195 броя M-84, 30 броя T-72MS и малобройна партида M-84AS1. Словения оперира с 14 танка M-84, а Кипър разполага с 82 броя T-80U и 52 броя AMX-30B2.

Италия разполага с около 150 танка C1 Ariete, въпреки че усилията за модернизация продължават. Нидерландия вече не поддържа свой собствен танков състав, а вместо това допринася за танково подразделение, съвместно с Германия – Leopard 2 – модел, който отразява нарастващата отбранителна интеграция в НАТО.

Полша се превръща в бронираното острие на НАТО в Европа

Army Recognition описва Полша в момента като страната, полагаща най-всеобхватни усилия за модернизация на своите бронетанкови сили в Европа. Настоящият ѝ състав включва 180 броя K2 Black Panther от Южна Корея, 117 броя американски M1A2 и 116 танка M1A1 Abrams, 105 броя Leopard 2A5 и 97 броя Leopard 2PL, заедно със състав от 205 по-стари танка PT-91 и 46 единици от остаряващия модел T-72.

По-важна от днешната цифра е траекторията: Полша се стреми към 1000 танка K2 и K2PL, което в крайна сметка може да увеличи общия ѝ танков състав до около 1800–1900 танка.

Ако тази амбициозна цел бъде завършена, Полша не просто ще изпревари Гърция със значителна преднина в класацията, но също почти ще изравни Турция по общ брой, докато разполага с много по-модерна сила. Това би пренаредило фундаментално йерархията на бронетанковите сили на Европа. Вместо класация, доминирана от стари запаси, източният фланг на НАТО ще бъде закотвен от държава, която съчетава масовост, модерна броня, индустриална подкрепа и пълна оперативна съвместимост в алианса.

За Русия това е много по-голям проблем от поредната европейска таблица с инвентар.

Русия все още има мащаб, но Европа запълва празнината в качеството

Army Recognition предполага, че Русия все още разполага с много по-голяма танкова сила като цяло – с около 3460 танка на активна служба и над 2100 допълнителни по-стари машини на склад.

Това число обаче идва с огромна уговорка: голяма част от флота все още се състои от остарели дизайни и силно модернизирани платформи от съветската епоха, като T-55, T-62, по-стари варианти на T-72 и някои семейства T-80, заедно с по-новия T-90M.

Москва все още може да генерира бронирана маса, но Европа, особено членовете на НАТО на източния фланг, се движи към силова структура с по-малко слаби звена. Според анализа силата на Европа все повече се опира на Leopard 2, Abrams и K2: платформи с по-прецизен контрол на огъня, по-висока оцеляемост, по-съвременни термовизионни прицели и много по-дълбока дигитална интеграция.

С други думи, Русия може все още да има „повече стомана“ на хартия от повечето отделни европейски държави, но НАТО концентрира все повече и по-добри танкове на местата, където те имат най-голямо значение.

Стандартизацията превръща Европа в по-трудна мишена

Една от най-важните тенденции, подчертани от изданието, е разпространението на стандарта Leopard 2A8 и  мащабната консолидация около три водещи западни танкови фамилии: Leopard 2, Abrams и K2.

Германия настоява за приемането на Leopard 2A8, Чехия се движи към замяна на танковете от съветската епоха с този стандарт, а от други оператори се очаква да последват примера с модернизация или покупки. Този вид сближаване е важен от военна гледна точка, защото бронираната мощ на НАТО става по-лесна за поддръжка, надграждане и съвместно разгръщане.

Континент, изграден около общи или тясно свързани модерни платформи, е много различен от такъв, разчитащ на „кръпки“ от остарели национални флотилии. Докладът на Army Recognition говори за бронирана екосистема, която става по-стандартизирана, по-дигитална и по-оперативно съвместима – точно такъв вид структура, която укрепва способността на НАТО да поддържа мащабни бойни действия на източната си граница.

Центърът на тежестта се мести на изток

Турция, Гърция, Румъния, Испания и Германия остават важни играчи, но техните роли стават все по-различни. Турция води по размер на флота, Гърция запазва масовост за региона, Германия има едни от най-модерните Leopard 2, а Испания поддържа балансирана модерна сила.

Но центърът на тежестта се мести на изток – към страните, които виждат Русия не като далечен стратегически проблем, а като основна военна заплаха. Ето защо превъоръжаването на Полша се откроява. Това не е просто купуване на танкове; а изграждане на масивна бронирана сила, пригодена за война на НАТО срещу Русия. Както ясно се посочва, че именно това отличава Полша от повечето армии на страните от Европа. Тя заменя старите системи, разширява общия брой и обвързва тези придобивки директно със структурите на алианса, веригите за доставки и бойното планиране.

Най-важният извод от класацията на Army Recognition е, че балансът на бронетанковите сили на Европа вече не може да бъде измерен само с общите цифри. Турция може все още да оглавява списъка числено, като Русия все още превъзхожда повечето отделни държави по мащаб, но тенденцията се движи в полза на НАТО там, където е най-важно: по източния фланг, с все по-модерни флотилии, споделена логистика и боеспособни формирования.

Така че голямата новина не е, че Европа изведнъж е изкарала повече танкове от Русия. Очевидно това не е така. Голямата новина е, че Европа, водена от Полша и подкрепена от стандартизацията на НАТО, изгражда структура на бронетанковите войски, която изглежда значително по-опасна, отколкото старата „математика на танковете“ предполага.

По-рано се появиха съобщения, че по време на атака, продължила почти цял ден, украински танк Leopard 1A5 е издържал на 52 удара от FPV дронове и дронове „Мълния“ на руската армия, след като екипажът го е подсилил с многослойна анти-дрон защита.