Руска крилата ракета измина 100 км над Полша и падна в Люблинско

🇵🇱💥🇷🇺 На 30 юли сутринта руска крилата ракета Х-101 навлезе на 100 км дълбочина във въздушното пространство на Полша и се взриви в поле между селата Тарнава-Колония и Токари в Билгорайски окръг на Люблинско войводство. Взривът остави кратер с 10 метра ширина и 5 метра дълбочина, на 2 км от най-близките къщи, а отломките са разпръснати в радиус от близо 200 метра, съобщи на място прокурорът Гжегож Трушевич. Жертви и пострадали сред населението няма. Още преди ракетата да пресече границата, във въздуха вече беше вдигната двойка полски F-16, подпомагана от самолет за далечно радарно откриване (AWACS).

Нощта започна не с изненада, а с предупреждение. Оперативното командване на въоръжените сили обяви, че националните и съюзническите разузнавателни средства са засекли засилена активност на руската далекобойна авиация, поради което е повишена готовността на системите за ПВО. Изтребителите излетяха около два часа сутринта, докато руските ракети все още летяха над Украйна. Заедно с тях бяха активирани разузнавателни самолети, както и презареждащи машини на съюзниците, излетели от Германия. В 03:40 ч. полските радари отчетоха в собственото си въздушно пространство неидентифициран обект, движещ се на запад, и към него беше насочена двойката F-16. Шест минути по-късно преди целта да бъде окончателно идентифицирана тя изчезна от радарните екрани. Екипаж на хеликоптер откри мястото на падане. Сирените в Люблин виха около 13 минути, а на терен своевременно застъпиха близо 100 души от армията, полицията и службите за сигурност.

Идентификация беше извършена по откритите фрагменти. В Люблин министър-председателят Доналд Туск заяви, че според преобладаващата част от останките експертите определят обекта като руска ракета Х-101. Разследването обаче тепърва трябва да установи със сигурност три неща: точния тип на оръжието, кой го е изстрелял и дали кратерът е резултат от детонация на бойната част, или от самото попадение в земята. Още сутринта украинският външен министерстър Андрий Сибиха беше по-категоричен, определяйки инцидента директно като навлизане на руска крилата ракета Х-101 във въздушното пространство на НАТО. Украинското издание Defense Express прецени, че става дума за ракета с въздушно базиране, изстреляна от Ту-160М или Ту-95МС. Неофициални тракери (сред които Monitorwar) посочват, че тя е пресякла границата в района на украинския град Володимир (Волинска област) и е навлязла с още около 100 км навътре.

Навлизането на ракетата над полска територия беше пряко следствие от промяна в тактиката на атаката. За разлика от редица предишни удари, насочени предимно срещу Киев и разчитащи основно на балистични и хиперзвукови ракети, този път руските сили пуснаха в ход множество крилати ракети, разширявайки обсега към Западна Украйна, отбелязва Defense Express. Основните направления бяха Киевска и Лвовска области, но бяха атакувани също Днепропетровска, Сумска, Винишка, Полтавска, Николаевска и Ивано-Франковска. Маршрутите към целите в западната част на страната минават в непосредствена близост до държавната граница с Полша, а град Володимир е само на няколко десетки километра от нея. Изместването на ударите на запад драстично съкращава времето за реакция на полската страна – не поради дефицит на средства, а защото разстоянието между точката на прехващане и границата се свива до минимум.

Времевият ресурс стигаше едва за разпознаване. При крайцерска скорост от 700 до 900 км/ч, на Х-101 са ѝ нужни под 7 минути, за да преодолее 100 км. Прозорецът между първото засичане и изчезване от екраните е точно 6 минути. Това означава, че полската страна разполага с времето на един-единствен прелет, за да потвърди целта, да поиска и получи разрешение, и да нанесе поражение. Изтребител, който вече се намира във въздуха, но патрулира на различна височина и в друг сектор, не може да покрие такъв критично кратък интервал само защото е излетял по-рано.

Изгубването на целта от радарите, вместо проследяването му до самата земя, се дължи на конструктивните ѝ характеристики. Х-101 е проектирана за полет на ниска височина – едва 30-70 метра над самия терен. Тя използва предварително заредена дигитална карта на релефа, съчетана с инерциална система и корекция по ГЛОНАСС, а специфичната ѝ форма и покритие намаляват нейната ефективна отразяваща повърхност на. радарите (ЕРОП). На такава височина наземните радари губят целта зад хоризонта. Самолетът за далечно радиолокационно откриване компенсира този дефицит, но само при условие че данните от него постъпват без забавяне както до пилота, така и до звеното, вземащо решение за огън.

Официалните полски изявления описват не липса на боен потенциал, а недостигнат праг за задействането му. Премиерът Туск заяви, че полските сили са били в пълна готовност да свалят обекта, ако полетът му е продължил по начин, който създава директна заплаха. Оперативният командващ генерал Иренеуш Новак също посочи, че би наредил унищожаване, ако ракетата бе навлязла по-дълбоко над полска територия. В случая обектът е паднал в незастроен район, а свалянето на крилата ракета с 400 кг бойна част над суша неизбежно разпръсква опасни отломки върху голяма площ. Анализът на Defense Express – че основната слабост не е в откриването, а във веригата на вземане на решения и тромавите правила за ангажиране (изискващи визуална идентификация и изрично разрешение) – обяснява най-точно разминаването между високата бойна готовност и липсата на реален пуск. Това обаче не е единственото обяснение, пасващо на фактите: същите изявления допускат и възможността за съзнателно въздържане при оценка за отсъствие на непосредствена опасност. Двете хипотези се различават по ясно проверим белег: докладът, който Полша обеща да предостави на НАТО, ще съдържа или данни за изчерпан времеви прозорец, или документирано решение да не се открива огън.

В радиус от едва 100 км от украинската граница попадат градовете Хелм, Замошч и самият Люблин, а на около 50 км западно от мястото на взрива се намира Сталова Воля – ключов център за производство на бронирана техника. Макар ракетата да падна в слабо населена местност, нейната траектория вероятно е последствие от техническа повреда или изчерпано гориво, а не от съзнателен избор. При малко отклонение в маршрута тя би могла да се разбие над гъсто застроен район или стратегически военен обект.

Полша вдига дежурните си изтребители при почти всяка масирана атака срещу Западна Украйна, но реалните инциденти на нейна територия са редки, макар и не безпрецедентни:

• 15 ноември 2022 г.: В Пшеводов загинаха двама души от паднала украинска зенитна ракета – единствените жертви на полска земя, свързани директно с войната.
• 16 декември 2022 г.: В полското въздушно пространство навлезе руска крилата ракета Х-55. Тя остана незасечена и беше намерена едва на 27 април 2023 г. в гора край Бидгошч, на стотици километри във вътрешността на страната.
• 29 декември 2023 г.: Руска ракета навлезе от Украйна в района на Замошч, прелетя около 40 км за под 3 минути и се върна обратно. Варшава вика руския повереник в делата, но огън не беше открит.
• 24 март 2024 г.: Руска крилата ракета пресече полското въздушно пространство за 39 секунди край село Осердув.
• 20 август 2025 г.: Руски дрон „Геран-2“ се разби и взриви край Осини в Луковски окръг – на около 100 км от границата и на 80 км от Варшава, нанасяйки щети по сгради.
• Нощта срещу 10 септември 2025 г.: В полското въздушно пространство навлязоха най-малко 21 руски дрона. 4 летища бяха временно затворени, а до 4 апарата бяха свалени – първата стрелба на съюзник от НАТО във войната. Един от дроновете достигна Олешно, на повече от 200 км от източната граница. Тогава Полша задейства Член 4 от Северноатлантическия договор.
• 2026 г.: Поредицата продължи с по-нисък интензитет. През април полски F-16 бяха вдигнати срещу руски разузнавателен самолет Ил-20 с изключен транспондер, а на 8 май руски разузнавателен дрон падна край село Осека във Варминско-Мазурско войводство.

По данни на Командването на ВВС на Украйна, радиотехническите войски са отчели общо 358 средства за въздушно нападение по време на последната атака:

• 4 противокорабни ракети „Циркон“ или „Оникс“ (изстреляни от Курска област);
• 9 балистични ракети „Искандер-М“, С-400 и KN-23 (от Брянска, Воронежка и Курска област);
• 61 крилати ракети Х-101 и „Калибър“ (от Вологодска област и Новоросийск);
• 284 ударни дрона от типа „Шахед“, „Гербера“, „Италмас“ и дронове-имитатори.

Свалени или неутрализирани с електронна война бяха 320 цели – 54 крилати ракети и 265 дрона, но едва 1 от 9 балистични ракети. Ударите нанесе сериозни щети по жилищна и гражданска инфраструктура, като по данни на властите са загинали най-малко 13 души, а над 50 са ранени:

• Днепропетровска област (село Радушне край Кривой Рог): Балистична ракета „Искандер“ разруши до основи частна къща и уби шестима цивилни от едно семейство (включително три деца – момиче на 6 г. и момчета на 11 и 17 г.), а поне още 8 души бяха ранени;
• Лвовска област: Удар по многофамилни жилищни блокове затрупа хора под развалините, като загина един полицай, а между 30 и 34 души (сред които 3 деца) бяха ранени, докато спасителните операции продължиха през целия ден;
• Киев и Киевска област: В столицата загина един 31-годишен мъж, а 8 души бяха ранени (включително дете край Бровари);
• Полтавска област: Един човек загина вследствие на пожари в складови бази след ракетен удар.

В Полша процесуалните действия на терен продължиха през целия ден. Разследването пое прокуратурата на Люблин, а Украйна предложи официално съдействие при оглед на мястото, потвърди прокурор Трушевич. Решението за активиране на сирените за тревога в Люблин беше защитено от министъра по дигиталните въпроси Кшищоф Гавковски. Пред Polsat News той подчерта, че тревогата е била изцяло оправдана, имайки предвид реалната опасност обектът да падне върху жилищен блок или къща – информация, с която полските власти не са разполагали в момента на вземане на решението.

Политическата реакция във Варшава остана премерена. Премиерът Туск свика оперативен координационен екип с участието на министъра на отбраната и ръководителите на службите, обсъди казуса с президента Карол Навроцки и информира командването на НАТО, обещавайки пълен доклад. Министърът на отбраната Владислав Кошиняк-Камиш описа нощта като изключително тежка за системите за ранно предупреждение и ПВО. Той уточни, че в близост до полската граница са били наблюдавани около 20 обекта, а на мястото на взрива се извършва подробна пиротехническа експертиза. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен определя случая като поредно неприемливо нарушение на въздушното пространство на ЕС. До момента на публикуване Полша не е поискала официални консултации по Член 4 – съществена разлика от септември 2025 г., когато механизмът беше активиран заради вълната от дронове, въпреки че и тогава нямаше жертви.

Окончателните изводи предстоят. Пиротехническата и балистичната експертиза ще дадат отговор на трите ключови въпроса, поставени от Туск, и ще потвърдят дали бойната част на ракетата е детонирала. Докладът до НАТО ще разкрие дали 6-минутният прозорец е бил обективно недостатъчен за реакция или е било взето решение за въздържане от огън. Но реалната мярка за научените уроци няма да се измерва в изявления или дипломатически консултации, а с евентуална промяна на правилата за задействане на огън над източните войводства – единственото решение, което би съкратило разстоянието между засичането на целта и заповедта за унищожаването ѝ при следващ подобен инцидент.

Анализ: Класифицираният заем от 302 млн. долара и парламентът в Тирана

🇦🇱🏛️🇺🇸 Албанският парламент ратифицира заем от 302 милиона долара от САЩ за модернизация на своите въоръжени сили – със 74 гласа, при закрити врата и без депутатите да са получили текста на споразумението. Часове преди гласуването лидерът на опозиционната партия „Мундесия“ Агрон Шехай взе единствения екземпляр от залата, определена за запознаване с документа, и напусна помещенията бегом; служителка на парламента, тръгнала след него, падна по стълбите и се нарани. Кадрите бяха излъчени от Top Channel и повторени от албанските телевизии още същия следобед.

Председателят на парламента Нико Пелеши беше обявил, че депутатите могат да прочетат споразумението в залата „Богдани“ и то след подписана декларация за неразгласяване, тъй като е секретно. Шехай, бизнес предприемач и бивш депутат от Демократическата партия, който основа „Мундесия“ като антикорупционна и проевропейска формация, подписа декларацията, взе документа и тръгна с него. „Върнах споразумението там, откъдето го взех. Документът не е излизал от парламента. Взех го, тъй като ми се полага. Това е тайно споразумение и не съм упълномощен да давам подробности“, заяви той пред журналисти малко по-късно. Позицията му по същество остана непроменена: „По принцип сме за споразумението, но оставаме против процедурата, която парламентът следва.“

Управляващите описаха същия епизод другояче. Според искането до секретариата по процедури, гласуване и етика, отправено от Социалистическата партия, Шехай е взел документа със сила, а съветничка, тръгнала да връща екземпляра, е паднала по стълбите, при което е пострадала. Ръководителят на парламентарната група на социалистите Таулант Бала заяви във Facebook, че Шехай „трябва да бъде арестуван на място за нарушаване на закона“, а „когато липсват аргументи, остават само кражбата на класифицирани документи и отчаянието“. Премиерът Еди Рама говори по-грубо: сравни депутата с крадлива сврака и балист, по името на националистическото движение „Балли Комбътар“ от Втората световна война, поиска прокуратурата да се намеси, като изрази съжаление към „невинното момиче“, като се благодари, че е останало без сериозни увреждания.

Дисциплинарната развръзка дойде на следващия ден. На 28 юли секретариатът по процедури, гласуване и етика отстрани Шехай за 60 дни от пленарните заседания и от заседанията на парламентарните комисии. Решението мина при равенство три на три гласа и се прие с тежестта на мнозинството. Социалисти искаха и сезиране на Специализирана прокуратура срещу корупцията и организираната престъпност (СПАК), като изброиха възможните състави: незаконно получаване на класифицирани данни, присвояване на документи, възпиране на длъжностно лице и нарушаване на правилата за защита на държавната тайна. Шехай отхвърли обвиненията и заяви, че е действал, за да покаже липсата на прозрачност в документацията по договора.

Самото гласуване се проведе следобед на 27 юли. Кредитното споразумение се прие със 74 гласа от трима депутати от Социалдемократическата партия и тези от мнозинството. Демократическата партия не участва. Нейният парламентарен лидер Газмент Барди заяви, че депутатите не са получили пълния текст, както и че конституционният срок за разглеждане на законопроекта не е спазен. Сали Бериша формулира позицията по-кратко: „За кредита от САЩ сме, но не гласуваме при процедури, които противоречат на конституцията.“ Опозицията отново повтори, че по същество подкрепя сътрудничеството със САЩ в сферата на отбраната и възразява единствено срещу реда, по който се одобрява. Заместник-председателят на парламента Агрон Гьекмаркай изведе възражението отвъд процедурния речник: „Сериозният парламент не е бюро за подпечатване на правителствени поръчки. Депутатът не може да гласува неизвестното.“

Резервите не свършиха при опозицията. Кадър от залата, публикуван в албанските медии на другата сутрин показва трима депутати от социалистите с тежест в партията: бивш ръководител на парламентарната група Бледи Чучи, бившия министър на вътрешните работи Ервин Ходжа и бившия председател на парламента Елиса Спиропали. На кадъра тримата не вдигат зелена карта в подкрепа на текста. Изданието, публикувало снимката, Politiko.al изрично уточни, че тя не установява как са гласували тримата: официалният резултат се определя от електронната система и протокола на заседанието, а липсата на вдигната карта на един кадър е повод за въпроси, а не потвърждение. При гласуване зад затворени врата публичната проверка се свежда до такива фрагменти.

Известното за съдържанието на договора идва почти изцяло от изявления, не от самия текст. Заемът върви по програмата „Чуждестранно военно финансиране“ (FMF), а от американска страна е представено от Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността (DSCA). По думите на Бала Албания разполага с 48 месеца, за да поеме ангажименти със средствата, и 12 години за погасяване; лихвеният процент не е оповестен. Пред Bloomberg министерство на отбраната посочи, че средствата ще отидат за ВВС, ВМС и сухопътните войски, както и за киберотбрана, системи за командване и военна инфраструктура, описание достатъчно широко, за да покрие почти всяка възможна покупка.

Инструментът не е нов и не е албанска особеност. Вашингтон отпусна на Полша заем по същата линия за 2 млрд долара, а на Румъния 920 милиона през септември 2024 г. И в двата случая Държавният департамент и посолствата обявиха публично размера и предназначението, докато подробните условия останаха извън публичното пространство. Съществуването на поверителни клаузи в такова споразумение следователно е обичайно, а размерът, срокът и предназначението бяха съобщени и в Тирана. Спорът в Кувенда не беше за поверителността като принцип, а за нейния обхват.

Посоката на американската политика при това върви към заеми за сметка на безвъзмездната помощ. През 2026 г. председателят на комисията по външни работи в Камарата на представителите Брайън Маст внесе законопроект (Foreign Military Financing Loan Authorization Act of 2026), който изрично дава правомощия на държавния секретар да отпуска заеми и гаранции по линия на военното финансиране. За малка икономика като албанската разликата между грант и кредит не е счетоводен детайл и измества тежестта от бюджета на Албания към този на САЩ и превръща превъоръжаването в многогодишно дългово задължение, което следващите правителства ще обслужват. Оттук идва и втората половина на въпроса, който опозицията постави в залата: не само какво купува страната, но и при какви условия го плаща.

Албанският закон № 10/2023 за класифицираните данни познава четири различни нива: „строго секретно“, „секретно“, „конфиденциално“ и „с ограничен достъп“, като нивото „конфиденциално“ е приложено, когато неразрешено разкриване би навредило на националната сигурност. Плановете за отбрана, способностите на въоръжените сили, тяхното оборудване и модернизация, както и документите в обществените поръчки в сферата на отбраната и сигурността, попадат в категориите, подлежащи на класифициране. Същият закон забранява класификацията да се използва за прикриване на административни грешки и неизпълнение на закони, или за да се забави предоставяне на информация, която не се нуждае от защита по съображения за национална сигурност. И предвижда частично разсекретяване, при което част от съдържанието излиза от режима, докато останалото остава защитено.

Три елемента остават без публичен отговор: кой орган е класифицирал документа, на какво ниво и кога, и дали грифът покрива целия текст, или само части от него. По принцип законът урежда първия въпрос, като определя премиера и президента за преки органи по класификация; ръководителите на други институции получават това право с упълномощаване от премиера. Кой го е упражнил в дадения случай, не се посочва. Докато тези три елемента липсват, твърдението, че текстът трябва да остане недостъпен изцяло, се опира на позоваване, а не на решение, и възможността за частично разсекретяване стои неизползвана.

Календарът на самото правителство отслабва и втория довод, че има неотложност. Министерският съвет е одобрил текста по принцип на 19 юни, а гласуването се проведе на 27 юли: пет седмици, в които текстът е можел да мине по обичайния ред. Член 83 от конституцията допуска разглеждане и приемане на законопроект по ускорена процедура, но не по-рано от една седмица от началото на процедурата. Мнозинството отговори, че финансирането е важно за отбранителните способности и за ангажиментите на Албания към НАТО. Това е аргумент за съдържанието на договора, не за скоростта на приемането му.

Времето на ратификацията има и външен адрес. Тирана се кандидатира за домакин на срещата на върха на НАТО през 2027 г., но по данни на Reuters от 30 юни домакинството остава несигурно заради американска резервираност и заради ниските албански разходи за отбрана. Според изчисления, цитирани от Euronews, страната се движи около 1,49 процента от брутния вътрешен продукт, под стария двупроцентов ориентир и далеч под новата петпроцентова цел на алианса. Правителството обяви пакет от фискални мерки, с които общите разходи за отбрана и сигурност да стигнат 2,6 процента от БВП през 2026 г., от които 2,2 процента основни отбранителни разходи. Бериша твърди, че бюджетът е „само 1,3 процента“. Числата измерват различни неща: текущият дял остава под два процента по всяка от използваните методики, а 2,6 процента е прогноза, обвързана с мерки, които тепърва трябва да произведат приход.

Заемът влиза в тази сметка като добавка, не като решение. Разсрочен в 48-месечния прозорец за поемане на ангажименти, той дава средно около 75 милиона долара годишно. Това е реален ресурс за армия, чийто бюджет според Бала е нараснал от 24,1 млрд лека през 2020 г. до 69,2 млрд тази година, но е недостатъчен сам по себе си, за да закрие разстоянието до заявените цели. Той при това е дълг: погасяването започва да тежи върху същия бюджет, който трябва да расте.

Гласуването се проведе в 58-ия ден на непрестанни протести пред същата тази сграда. Те започнаха в знак на недоволство срещу планирания мащабен туристически проект в защитена крайбрежна зона, свързан със зетя на Доналд Тръмп, Джаред Кушнър, и постепенно се разшириха до искания за прозрачност и отчетност от правителството на Рама. В деня на вота протестиращите обкръжиха парламента с яйца, домати и чушки, полицията отговори с лютив спрей, а организаторът Арбен Кола беше отведен насила. Четири дни по-рано, на 23 юли, при подобен сблъсък бяха използвани водни оръдия. Автомобилът на Бала беше замерян с яйца на излизане от сградата, а Съюзът на албанските журналисти осъди насилието срещу репортери по време на протеста.

Държавният департамент: Турция още не отговаря на условията за F-35

🇺🇸🚫🇹🇷 Държавният департамент на САЩ е уведомил Конгреса, че Турция все още не покрива всички законови изисквания за връщане в програмата за изтребителя от пето поколение F-35, което блокира възможността, загатната от президента Доналд Тръмп пред турския му колега Реджеп Тайип Ердоган само две седмици по-рано.

В писмо от 22 юли, изпратено до Бюрото по законодателни въпроси към департамента от името на Тръмп и получено от гръцки вестник Kathimerini и Jerusalem Post, администрацията заявява, че политиката на САЩ „остава непроменена и в пълно съответствие“ със Закона за противодействие на противниците на Америка чрез санкции (CAATSA) и Раздел 1245 от Закона за отбранителния бюджет за фискалната 2020 г. (NDAA). Отговорът е адресиран до конгресмена от Демократическата партия Упом Бел от Мисури, който поиска разяснение относно евентуалната реинтеграция на Анкара.

В писмото са изброени три задължителни условия, които Турция трябва да изпълни, за да бъде изобщо разглеждан такъв трансфер:

• Да не притежава повече ракетната система С-400 или свързано с нея оборудване;
• Да предостави гаранции, че няма да я придобие отново;
• Да отговори на всички останали законови изисквания за сертификация.

„Турция все още не е изпълнила тези условия“, гласи текстът – изявление, която не затваря напълно пътя за преговори, но го обвързва с конкретни и проверими действия, а не с добра политическа воля. Всеки процес по евентуално връщане, допълват от Държавния департамент, трябва да бъде „прозрачен, законосъобразен и съвместим с интересите на националната сигурност“ на САЩ.

Турция беше изключена от многонационалната програма през 2019 г., след като закупи зенитно-ракетния комплекс С-400 от Русия. Възражението на Вашингтон имаше както политически, така и ясен технически характер: съвместната експлоатация на С-400 и F-35 би позволила на руски сензори да събират данни за радарната сигнатура на стелт изтребителя, компрометирайки най-важното му технологично предимство. Санкциите по CAATSA срещу Службата за отбранителна промишленост (SSB) на Република Турция бяха наложени през декември 2020 г. – още по време на първия мандат на самия Тръмп. 6-те изтребителя, за които Анкара вече е платила, и до днес остават на съхранение в американски складове.

Само две седмици преди писмото Тръмп даваше съвсем различни сигнали. На срещата на върха на НАТО в Анкара на 7 юли той посрещна топло Реджеп Тайип Ердоган и обяви, че „е дошло времето“ за премахване на санкциите („не искаме да санкционираме приятели“), и добави, че връщането на Турция в програмата е нещо, което „със сигурност ще бъде обмислено“. Той обаче си тръгна от форума, без да обяви официално реинтеграция, и пред журналисти призна, че все още няма крайно решение.

Писмото от 22 юли стъпва именно върху тази предпазливост: дори президентът да отмени санкциите по CAATSA, което влиза в неговите самостоятелни правомощия, това не отпушва автоматично достъпа до F-35. Раздел 1245 изисква изпълнителната власт изрично да удостовери пред Конгреса, че Турция не разполага със С-400. По този начин облекчаването на санкциите и сертификацията за изтребителите се оказват две отделни процедури, като втората не зависи единствено от Белия дом.

Освен казуса със С-400, Държавният департамент поставя втори въпрос, рядко свързван с F-35: използване на неформални финансови мрежи и нелицензирани обменни бюра на територията на Турция, с които Хамас получава достъп до средства. „Ангажирани сме да прекъснем тези канали за незаконно финансиране“, се казва в документа, където се посочват продължаващите санкции, наложени срещу благотворителни групи, пренасочващи пари към военното крило на групировката.

Междувременно в същото писмо се признава и „ключовата роля“ на Анкара, която използва връзките си с политическото ръководство на Хамас, за да осигури приемането на мирния план на Тръмп за ивицата Газа, както и навлизането му в първата фаза – роля, благодарение на която Турция се превърна в член-основател на Съвета на мира. Така в един и същ документ Анкара е представена едновременно като ценен посредник в дипломацията и като рисков фактор за сигурността.

На Капитолийския хълм съпротивата срещу връщането на Турция към програмата F-35 е двупартийна и датира отпреди официалното писмо. 18 демократи, водени от конгресменката Дина Титъс от щата Невада, призоваха лидерите на Камарата Стив Скалийс и Хаким Джефрис да подготвят резолюция за неодобрение по CAATSA, ако администрацията реши да реинтегрира Анкара, „заобикаляйки или отменяйки законовите изисквания без надеждно правно основание“. Отделно четирима републиканци от гръцки произход, сред които Гас Билиракис и Никол Малиотакис, изразиха „категорично несъгласие“ с каквото и да е връщане без пълно спазване на CAATSA.

Непосредственият спусък бе решение на администрацията да заобиколи прегледа на Конгреса за износ на американски авиационни двигатели GE F-110 на стойност над 700 млн долара, предназначени за турския национален изтребител KAAN. В списъка си с аргументи критиците включват още окупацията на Северен Кипър, военния натиск в Егейско море и подкрепата за Азербайджан срещу Армения – действия, които надхвърлят казуса със С-400.

Търсейки изход от ситуацията, Анкара проучва вариант, който би удоволетворил буквата на американския закон, без да влоши отношенията с Москва: препродажба на С-400 на трета държава. Според информация Ердоган е дискутирал с руския президент Владимир Путин възможността за връщане на системата в Русия, като в момента турската страна проучва прехвърлянето ѝ към купувачи като ОАЕ или Катар.

Според експерти от Фондацията за защита на демокрациите (FDD) обаче подобна сделка „решава проблема на Турция, но не и този на Вашингтон“: тя би премахнала формалната пречка пред сертификацията, но няма да изтрие дълбокото недоверие към стратегическото позициониране на Анкара, за което алармират нейни критици.

Докато Турция не изнесе физически С-400 от територията си и не предостави исканите гаранции, писмото очертава сценарий, при който жестовете на Тръмп остават без реална стойност. Вдигането на санкциите по CAATSA – стъпка, която президентът може да направи сам – би облекчило турския отбранителен сектор, но няма да доведе до сделка за F-35 без официална сертификация и гаранция, че Конгресът няма да блокира процеса с резолюция.

Румънски F-16 свали дрон „Шахед“ над Бузъу – първо прехващане за Румъния

🇷🇴🛡️🇷🇺 Румънски изтребител F-16 свали руски дрон над окръг Бузъу в източната част на страната около 11:02 ч. вчера – първият случай, в който румънската авиация поразява безпилотен летателен апарат в собственото си въздушно пространство след повече от година, през която изтребители бяха вдигани под тревога срещу навлезли дронове, но не откриваха огън.

Дронът падна в необитаема местност край село Падина, а отломките му се разпръснаха в житна нива. Няма пострадали хора и нанесени материални щети, съобщи областният префект. Този прехват обаче не остана единствен: сутринта на 25 юли румънски F-16 свали втори дрон над делтата на река Дунав – вторият такъв случай за по-малко от денонощие.

Президентът Никушор Дан съобщи в X, че пилотът е поразил дрона около 11 ч. местно време. „Зоната беше необитаема, така че пилотът можеше да стреля без никакъв риск“, заяви той и допълни, че компетентните институции са изпратили екипи, които проверяват района, за да установят всички детайли за инцидента.

Радарите на Министерство на отбраната на Румъния засекли целта в 09:39 ч. на около 20 км източно от Сулина – при устието на река Дунав на брега на Черно море. Оттам апаратът навлязъл във въздушното пространство на страната по маршрут Сулина–Браила–Фетещ–Бузъу.

В 09:48 ч. от 57-а авиобаза „Михаил Когълничану“ край Констанца са излетели два италиански изтребителя Eurofighter Typhoon, разположени в страната в рамките на мисията на НАТО за въздушна полиция. Тяхната ракета обаче не успяла да порази целта.

Едва след като в 10:56 ч. два румънски F-16 излетели от 86-а авиобаза край Фетещ, един от тях съумява да засече и свали дрона шест минути по-късно. Издирвателни екипи събират отломки както от румънски, така и от италиански ракети – потвърждение, че първият изстрел на съюзническата авиация над Румъния е бил неточен.

Началникът на Генералния щаб на Въоръжените сили на Румъния генерал Георгица Влад определи вида на апарата пред журналисти въз основа на визуалната оценка на пилотите. „Визуално пилотите съобщиха, че дронът е приличал на тип „Шахед“, каза той, визирайки иранското семейство ударни дронове, което Русия използва масово за удари по Украйна. Генералът подчерта, че разследващите все още не са установили официално произхода на апарата.

Министърът на отбраната Раду Мируца беше по-категоричен, като го определи като „един от стандартните дронове, които руснаците използват“. Това определение обаче описва типа на апарата, а не представлява официално потвърждение откъде е излетял.

Румънски военен източник формулира същата оценка по по-предпазлив начин: „Тече разследване за установяване на произхода на дрона. Но в тази част на света нападателят е Русия.“

Ден по-късно тази версия получи официално потвърждение. Главната прокуратура на Румъния установи с рентгенов анализ на отломките, че сваленият на 24 юли апарат е руски дрон тип „Шахед“, от използваните от руските войски срещу Украйна. Това съобщи външната министърка Оана Цою.

По своя клас „Шахед-136“ и произвежданият по руски лиценз „Геран-2“ са ударни дронове с еднопосочна мисия, известни още като баражиращи боеприпаси. Те летят на малка височина сравнително бавно срещу предварително зададена цел или към цел, която може да бъде коригирана по време на полета.

Тези апарати не са нито балистични, нито крилати ракети. Именно ниската скорост и специфичният профил на полета ги правят сравнително лесни за визуално разпознаване, но трудни за поразяване от изтребител, предназначен за въздушен бой.

Командването на ВВС на Украйна свърза нахлуването на дрона с промяна в руската тактика за използване на дронове, наблюдавана по време на нощната атака срещу Украйна на 24 юли. Юрий Ихнат, ръководител на отдела за връзки с обществеността на ВВС, заяви пред „РБК-Украйна“, че Русия е започнала да използва ударни дронове с активни командни канали – системи, които позволяват на оператора да променя курса и целта в реално време. Според него подобни апарати все по-често се насочват срещу подвижни обекти като локомотиви и автомобили.

„Такъв дрон с mesh-мрежа влетя днес. Пресичане на държавната граница беше регистрирано някъде край Вилкове и той навлезе в Румъния“, каза Ихнат. „Там вдигнаха изтребители и президентът вече съобщи, че е свален.“

Това твърдение поставя важен въпрос, който самият Ихнат остави без окончателен отговор. Ако дронът реално е разполагал с канал за управление, той не е бил просто апарат с повредена навигация и отклонил се от маршрута, а машина, която някой е насочвал в реално време.

„Виждаме, че ако наистина е имал командни канали, възниква и въпросът: правят ли го руснаците нарочно, насочвайки тези дронове към страни от НАТО?“, добави той.

Засега обаче няма отговор на този въпрос. Москва не е поела отговорност, Букурещ не е установил мотив или намерение, а версията за умишлено изпитване на реакцията на НАТО остава хипотеза на анализатори и украински представител, но не и утвърден факт.

Ако описанието на Ихнат е точно, промяната засяга характера на заплахата. Класическият „Шахед“ следва предварително зададен маршрут и след изстрелването не може да бъде управляван. Апаратура с постоянна връзка обаче може да се пренасочва в движение, да заобикаля позиции на ПВО и да избира цели съобразно развиващата се обстановка.

Според украинския офицер такава способност често се използва срещу подвижни обекти като локомотиви и военни автомобили. Тя прави дрона и по-труден за определяне като случаен нарушител: един отклонил се апарат няма кой да върне обратно към целта или към друг маршрут, докато управляваният има оператор, който може да вземе решение за следващото му действие.

Само часове по-късно подобен сценарий се повтори. На сутринта на 25 юли радарите засякоха нов дрон в граничната зона с Украйна в 08:22 ч. Осем минути по-късно два румънски F-16 го свалиха на 10 км западно от Сфънту Георге, в делтата на Дунав, отново над необитаема местност. Министерство на отбраната посочи, че прехватът бил извършен от същия пилот със същия изтребител и същия колега, който предишната сутрин поразил апарата над Бузъу.

Произходът на втория дрон не беше обявен, но министърът на отбраната Раду Мируца заяви, че неговите характеристики съвпадат с тези на предишни потвърдени полети на руски дронове.

Материалните последици от двете нарушения са минимални: единият дрон попадна в житна нива, а другият – в необитаема зона. Промяна отчитаме обаче в поведението на отбраната: за първи път изобщо румънски пилот откри огън срещу нарушител във въздушното пространство на страната.

През последната година десетки руски дронове бяха засичани в или близо до въздушното пространство на Румъния, без нито един да бъде свален. Изтребители излитаха, следяха полета им до напускане на района или до падането им и след това се прибираха.

Голяма част от тези нарушения идват от един и същи район. От лятото на 2023 г. Русия атакува украинските пристанища Измаил и Рени, разположени в делтата на река Дунав и само на броени метри от румънския бряг. Отломки от руски дронове редовно падат в района на румънското село Плауру, намиращо се на около 300 метра от Измаил. Правителството изгради бетонни укрития за местните жители, а едновременно с това поддържа позицията, че страната не е обект на директна атака.

Именно поради факта, че това разпространяване на последиците от войната отвъд територията на Украйна дълго приличаше на неволно отклонение, а не умишлено действие, Румъния проследяваше дроновете, но не откриваше огън.

Най-сериозният предишен случай беше на 29 май, когато руски „Геран-2“, руското копие на „Шахед“, което се произвежда в предприетие в Република Татарстан, удари жилищен блок в Галац в 01:53 ч. след полунощ. При инцидента бяха ранени двама души, а 70 жители бяха евакуирани. Тогава във въздуха бяха вдигнати два F-16, но дронът не беше поразен. След удара Букурещ поиска от съюзниците ускорени доставки на модерни системи за борба с дронове.

Свалянето на 24 юли показва, че границата, след която румънските пилоти са готови да използват оръжие, вече е променена. Самият прехват подчертава и ограничението на използвания инструмент – казус, който стои зад настояването за доставки на специализирани анти-дрон системи.

Свръхзвуков изтребител, използван срещу дрон на стойност няколко десетки хиляди долара, е твърде скъпо и неефективно решение. На 24 юли бяха нужни повече от час преследване, две двойки изтребители и поне два ракетни изстрела, един от които не попадна в целта, за да бъде унищожен един дрон над празно поле.

Именно този дисбаланс между евтината заплаха и скъпата отбрана обяснява защо Букурещ толкова дълго избягваше да открива огън, особено над населени райони. Решението да се използва оръжие дойде едва когато обстоятелствата съчетаха непосредствената заплаха с минимален риск за цивилното население.

Това е първият подобен случай за Румъния, но не и за НАТО. Алиансът вече свали руски дронове над Полша на 10 септември 2025 г. Тогава около 20 безпилотника навлязоха във въздушното пространство на страната по време на мащабна руска атака срещу Украйна. Полски и нидерландски изтребители унищожиха поне три от тях – първото бойно използване на съюзническа авиация срещу въздушни цели от началото на войната.

Варшава задейства консултации по член 4 от Северноатлантическия договор, на което НАТО отговори със създаване на постоянната мисия „Eastern Sentry“, насочена към укрепване на ПВО по източния фланг. В нея се включиха датски, френски, германски и британски самолети. Италианските Eurofighter Typhoon, вдигнати от авиобаза „Михаил Когълничану“ срещу дрона вчера сутринта, са част от същото подсилване. Източният фланг на НАТО постепенно преминава към единен модел на реакция: не само проследява нарушенията, но и ги неутрализира.

Разликата лежи в цената и риска. В гъсто населената Полша падащи отломки след прехват повредиха къща край Люблин, докато Румъния изчака момент, в който свалянето можеше да стане над необитаем район.

Румъния се превърна във втория член на НАТО след Полша, който влиза в пряк сблъсък с руски безпилотни апарати за по-малко от година. Тази поредица засилва въпроса дали постоянната анти-дрон отбрана не е по-разумно решение от употребата на скъпи изтребители във всеки отделен случай.

Реакцията достигна и до Брюксел. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен похвали Букурещ за действията, които описа като „бърза и ефективна реакция“. Тя допълни още, че укрепването на отбраната по източната граница на ЕС остава дългосрочен приоритет.

Крайбрежието на Черно море живее със сходна уязвимост, но засега тя се проявява с по-пасивен начин. По българското крайбрежие войната достига най-вече под формата на отломки: през август 2025 г. руски дрон „Феникс“ беше изхвърлен на плаж край Созопол; през септември разузнавателен апарат „Орлан-10“, беше открит на брега край Бургас; на 11 юни 2026 г. екип на военноморската база в града проведе контролирана детонация на останки от дрон на 14 морски мили от нос Колокита заради опасност от невзривен боен заряд.

За разлика от Румъния, която вече предприема действия за прехващане на дронове във въздуха, България засега основно се занимава с последиците от паднали и изхвърлени от морето дронове. Географията обаче е обща. Делтата на Дунав и северозападното Черноморие – районът, в който се срещат Украйна, Румъния и България – остават участъкът, през който руската война достига най-често територията на НАТО.

Че първият дрон е руски по произход, вече е потвърдено официално. Остава отворен обаче въпросът дали е бил умишлено насочван към румънското въздушно пространство. Ако разследващите намерят в отломките комуникационен модул или други следи от mesh-мрежа, версията за управляема машина на Юрий Ихнат ще получи допълнителна тежест. Заедно с това ще се засили и подозрението, че става въпрос за преднамерена провокация за изпитване на реакцията на НАТО.

Повторението на подобен инцидент в два последователни дни изостря въпроса, но само по себе си не дава окончателен отговор. Засилените руски удари срещу украинските дунавски пристанища означават повече изстреляни апарати в непосредствена близост до границите на НАТО, а това неизбежно увеличава риска от отклонения и навлизане в чуждо въздушно пространство.

Сигурното след 25 юли е друго: в рамките на две денонощия източният фланг на НАТО премина от пасивно наблюдение към действие – румънската авиация откри огън два пъти срещу нарушители. Всяко следващо подобно навлизане вече ще бъде оценявано спрямо този нов, значително по-нисък праг на търпимост.

Анализ: Русия върви към по-опасна армия след войната в Украйна

Зрители, сред които руският президент Владимир Путин, китайският лидер Си Дзинпин, таджикският президент Емомали Рахмон, туркменският президент Сердар Бердимухамедов и узбекският президент Шавкат Мирзийоев, присъстват на военния парад по случай Деня на победата, проведен на Червения площад в центъра на Москва, Русия, 9 май 2025 г. 📸 Снимка: Sputnik/Vyacheslav Prokofyev/Pool

Резервисти, призовани при частичната военна мобилизация, пушат до автобуси, на тръгване за военни бази в Севастопол, Крим, 27 септември 2022 г. 📸 Снимка: REUTERS/Alexey Pavlishak

🇷🇺⚔️🇪🇺 Русия вероятно ще излезе от войната срещу Украйна като по-опасна военна сила, отколкото беше в навечерието на инвазията, при все че губи техника и личен състав в мащаби, каквито никоя армия не е понасяла в конвенционален конфликт от Втората световна война насам.

Това е изводът от обстоен анализ на Якуб Яновски – един от експертите зад OSINT проекта Oryx, който отчита визуално потвърдените загуби на техника от двете страни на фронта от началото на конфликта през февруари 2022 г. Тази оценка противоречи на инстинктивното допускане, че годините на изтощителна война са осакатили необратимо руската военна машина. Тя идва в момент, в който щабовете на НАТО се опитват да преценят какво точно ще остане от тази машина, когато боевете един ден спрат.

Най-неочакваната част от сметката е свързана с бронираната техника. Яновски посочва, че Русия не просто е компенсирала загубите на танкове и бронирани машини, а е възстановила своя парк до предвоенните му размери. Това е постигнато чрез съчетание от ускорено производство и масирано изваждане на техника от съветските складове, които доскоро бяха сред най-големите хранилища на оръжие в света. Днес руската индустрия поддържа годишно производство на над 200 танка Т-90, 400 бойни машини на пехотата БМП-3 и 500 БТР-82 – показатели, характерни за отбранителна индустрия на истински военновременни обороти, не на забавеното предвоенно темпо. Мащабът на руския резерв си личи по връщането в строя на стотици Т-62 – машина, постъпила на въоръжение още през 1961 г. Още през 2025 г. изданието Defence Blog документира как тези машини излизат от десетилетия на съхранение, за да запълнят загуби, които според потвърдените данни на Oryx надхвърлят 4100 единици от всички типове (унищожени, пленени или изоставени). По данни на медията ремонтът е съсредоточен в завода в Атамановка (Забайкалски край), а над 300 възстановени Т-62 вече са предадени на войските.

Точно тук обаче се очертава и границата на това възстановяване. Съветското наследство, което позволи на руското командване да попълва загубите с готови машини от складовете, е до огромна степен изчерпано. Един бъдещ конфликт би я принудил да разчита почти изцяло на ново производство – значително по-бавен и скъп път в сравнение с безплатните резерви. Освен това възстановеният парк се сблъсква с тактическата стена, определяща хода на цялата война: докато Русия не намери ефективен и евтин отговор на дроновете, насищащи фронтовата линия, е невъзможно завръщането към бързата механизирана война, за която този парк е създаден.

Дроновете остават единствената област, в която анализът отчита трайно, а не компенсаторно предимство на руската страна. Извън самата Украйна тя е изградила най-развитата и бойно опитна сила за безпилотни системи в света – от разузнавателни и ударни апарати над фронта до далекобойните машини, поразяващи цели дълбоко в тила. Кремъл публично обяви амбиция да разгърне новите войски за безпилотни системи като отделен род войски с численост, която надхвърля целия Корпус на морската пехота на САЩ – мащаб, който сам по себе си превъзхожда повечето средни по численост редовни армии. В същото време обаче анализът посочва сериозна несигурност дали Русия ще успее да ги интегрира ефективно с останалата част от въоръжените сили, или ще останат паралелна структура със собствена логика на действие.

Във въздуха картината е различна. Остарелите съветски самолети не могат просто да се извадят от склада и вдигнат във въздуха по начина, по който се ремонтира и връща в строя стар съветски танк: използването на летателни апарати извън техния безопасен ресурс крие риск от катастрофи, които отнемат живота на опитни пилоти, а тяхното обучение отнема години. Текущото производство от 40-60 изтребителя годишно (включително ограничен брой Су-57 с намалена радарна видимост) не може да покрие бойните загуби и едновременнно с това естественото отписване на остарели машини. Още по-тежко е положението при далекобойната авиация: Русия произвежда по един стратегически бомбардировач Ту-160 на всеки една до две години, а програмата за новия самолет за радарно откриване и управление А-100 е прекратена, без нито една оперативна машина. Този упадък съвпада с период, в който ВВС на НАТО запазват числеността и въвеждат изтребители от пето поколение като F-35 – технологична пропаст, за чието преодоляване Русия не може да предложи решение в обозримо бъдеще.

Противовъздушната отбрана изпитва сходни затруднения. Производството на зенитно-ракетни комплекси наваксва горе-долу потвърдените загуби, но войната е изтънила както радарното покритие, така и запасите от зенитни ракети и многократно доказа, че скъпите прехващачи не могат да компенсират икономически големия обем евтини дронове и ракети, които модерната далекобойна кампания изсипва срещу целите си. Русия изпитва тази реалност на собствен гръб: украинската кампания с ударни дронове по военни летища и стратегически бомбардировачи я принуди да инвестира значителни средства в укрития и макети, докато продължава да губи самолети с темпо, което надвишава възможностите за тяхната подмяна.

Най-сериозното предизвикателство обаче може да се окаже човешкият фактор. Според оценките в анализа руската армия е нараснала от около 900 000 души преди нахлуването до приблизително 1,3 млн през 2026 г. при общи загуби до момента от около 1,4 млн души, от които се смята, че около 500 хиляди са загинали. Това разширение е постигнато благодарение на системно занижаване на критериите за набор, вербуване на осъдени престъпници и провеждане на първата руска мобилизация от Втората световна война насам. Напрежението личи от разликите в официалните данни: през май 2025 г. президентът Владимир Путин съобщава за 50–60 хиляди нови доброволци месечно, а изчисленията на Дмитрий Медведев сочат около 30 хиляди, без Министерство на отбраната да коригира нито една от тези цифри. Зад това разминаване стои структурен лимит: руската икономика работи при условия на пълна заетост, хората, склонни да воюват за финансово възнаграждение, в голямата си част вече са мобилизирани или на договор, а по-нататъшният набор ще изисква значително по-високи заплати и по-добри условия от досегашните. Показателите на бюджета вече го потвърждават – през първото тримесечие на 2026 г. армията е привлякла 71 216 договорни военнослужещи, което представлява тригодишно дъно според изчисленията на изследователя Янис Клуге, цитирани от „Новая газета Европа“.

Армия, която възстановява сухопътния си парк, изгражда нови войски за безпилотни системи с амбиции, надхвърлящи числеността на американската морска пехота, и поддържа над милион души под знамената (дори при недостатъчна подготовка и скрепяване основно от военновременна дисциплина), е значително по-мащабна и закалена сила от тази, прекосила границата през февруари 2022 г. Именно с тази реалност ще трябва да се съобразяват европейските столици при планирането на собствената си отбрана.

Яновски остава предпазлив в своите прогнози: бъдещата траектория на руските въоръжени сили зависи от икономически ограничения и корупция, които могат да я променят, а изчерпаните складове означават, че следващата война Русия ще води с онова, което успее да произведе, а не с наследство от миналото. Дали тази по-опасна армия ще бъде утвърдена на практика, ще стане ясно въз основа на няколко индикатора:

• дали производството на бронирана техника ще запази военновременни темпове и след изчерпването на складовите наличности;
• дали войските за безпилотни системи ще се интегрират успешно в общата командна структура, или ще останат изолиран експеримент;
• дали набирането на нови военнослужещи ще се стабилизира при условие на значително по-високи материални стимули.

Устойчивото развитие в тези три направления би потвърдило настоящата оценка, докато евентуален срив в което и да е от тях би отслабил руския военен потенциал. Европейското превъоръжаване, чиито планове се измерват в десетилетия, едва ли разполага с лукса да заложи на втория сценарий.

Съюзник от НАТО иска полските МиГ-29, чакани в Украйна – всички улики водят към София.

🇵🇱🇧🇬🇺🇦 Неназована страна от НАТО е поискала от Полша изтребителите МиГ-29, които от месеци бяха подготвяни за предаване на Украйна, а има само една държава-членка на Алианса, която лети с тях, освен самата Полша: България.

Запитването беше потвърдено от полския заместник-министър на отбраната Павел Залевски в интервю за Radio ZET на 22 юли. „Получихме предложение от един от нашите съюзници в НАТО. Но нашите преговори с Украйна са от първостепенно значение“, заяви той в отговор на въпроса дали правителството обмисля да предаде машините на друга страна. Попитан направо дали интересът идва от София, Залевски не потвърди и не отрече: „Повтарям: от полските МиГ-ове се интересува наш съюзник от НАТО.“ Отказа да назове страната и говорител на самото ведомство.

Кандидатурата на България обаче се крепи на повече от простата сметка, че МиГ-29 нямат друг оператор. По наличните данни родните ВВС разполагат с 16 единици МиГ-29, от които едва 6 са изправни. Влизането в сила на европейските санкции срещу Русия спря достъпа до резервни части от производителя, което прави поддръжката на съветските изтребители все по-трудна, скъпа и нерентабилна. Именно тези самолети обаче продължават да носят цялата охрана на българското небе: двойка МиГ-29 стои в непрекъсната бойна готовност в Трета авиобаза край Пловдив с 15 минути за реакция от сигнала до излитането, а летателният ресурс на машините е официално удължен до 2028 г., защото заменящите ги F-16 още не могат да поемат дежурството. По същата причина България неведнъж е отклонявала призивите да предаде собствените си МиГ-29 на Киев – без тях страната остава без прикритие от изтребители до пълното въвеждане на F-16.

В началото на месеца, по информация на „24 часа“, министърът на отбраната Димитър Стоянов е потърсил варианти за доставка на части и двигатели от Полша, така че българските МиГ-29 да летят „поне до 2030“. На 9 юли преимерът Румен Радев се срещна с ръководството на държавното авиоремонтно предприятие WZL-2 (Wojskowe Zakłady Lotnicze Nr 2) и получи уверение, че заводът продължава поддръжката на родните изтребители, докато страната попълни пълна бойна ескадрила от F-16. Десет дни по-късно NOVA съобщи, че преговорите за поддръжката продължават. Полша не е случайна дестинация: лишена от връзка с руския производител също като България, тя е развила в държавните си заводи собствени технологии и източници на компоненти, а български МиГ-29 вече са минавали ремонт именно там. Нито едно от тези съобщения не доказва изрично, че София е поискала самите полски самолети, но всички заедно очертават правителство, което от седмици търси кислород за застаряващия си изтребителен парк в Полша.

Каква форма би приело едно такова придобиване, подсказаха на 20 юли източници на Mediapool: според тях е малко вероятно България да получи цели самолети – тя нито може да поеме ремонта им, нито се нуждае от тях – а интересът е към резервни части, които няма да бъдат безплатни. Два дни по-рано бившият полски министър на отбраната Януш Онишкевич очерта същия сценарий от тяхна гледна точка: ако Киев не приеме машините в сегашното им състояние и не предложи насреща безпилотни технологии, Полша вероятно ще мине към „план Б“ – предаване на изтребителите на трета държава, като „всичко подсказва, че това може да е България“. Полският специализиран портал Defence24 стеснява европейските кандидати до същите две посоки – България и далеч по-спорната Сърбия, чиято кандидатура се сблъсква с военното ѝ партньорство с Русия и Беларус.

Съдбата на изтребителите обаче се решава другаде – в преговори между Варшава и Киев, които се точат от декември 2025 г. Тогава Министерството на отбраната и Генералният щаб на Въоръжените сили на Полша обявиха намерение да предадат на Украйна част от МиГ-29, останали на въоръжение във Военновъздушните сили на Полша, а тази година самолетите влязоха в пакет за помощ. Условието на Варшава – получаване на достъп до украинския опит в безпилотните системи – блокира разговорите. Вицепремиерът и министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш настоява, че е предложил на Киев отзивчиви условия и украинската страна първоначално се е съгласила на размяната, а после е отстъпила от договореното; срива той свързва с изострянето на двустранните спорове по исторически въпроси. Президентът Володимир Зеленски от своя страна публично упрекна Полша, че отказва да предаде изтребителите въпреки договореност съюзнически самолети да заемат мястото им; полското външно министерство отвърна, че трансферът ще се състои, щом заместителите пристигнат. През юни Варшава замрази предаването; през юли двете страни се върнаха на масата за евентуалното прехвърляне на 9 машини, а на 18 юли стана ясно, че в замяна на своите технологии за дронове Киев иска и допълнително оборудване за поддръжка на самолетите. В началото на юли Косиняк-Камиш потвърди, че Варшава е получила официално искане от Киев и вижда шансове за положителен изход, а заместник-министърът Цезари Томчик увери, че изтребителите ще заминат веднага щом спорните казуси бъдат решени. Полша е готова да помогне за модернизацията им, но настоява разходите да поемат Украйна или партньорите ѝ; в полските медии междувременно се появи и обратният сценарий – машините просто да бъдат извадени от употреба, ако размяната пропадне.

Запитването получи и продължение на родната политическа сцена. Съпредседателят на „Демократична България“ Ивайло Мирчев реагира с остър пост във Facebook: „Ако България наистина е поискала полските МиГ-29, правителството се опитва да отнеме от нападната Украйна самолети, от които тя има нужда всеки ден. Докато Украйна воюва с Русия, кабинетът на Радев очевидно воюва за още съветска техника.“ Мирчев настоя властта да каже ясно дали е отправяла подобно искане и призова модернизацията да върви към западната авиация: „Полските МиГ-29 трябва да помогнат на Украйна да спре Русия, а България – най-накрая да инвестира в бъдещето, вместо безкрайно да ремонтира миналото.“

Три столици днес имат интерес към един и същ застаряващ метал и техните интереси се допират, без да се припокриват. Киев гледа на деветте машини като на попълнение и източник на части за собствения си парк от същия тип – украинската авиация лети с МиГ-29 от десетилетия и би въвела полските самолети с нулево преходно обучение. Варшава иска срещу изхабените изтребители да извлече последната им стратегическа стойност: достъп усъвършенстваните безпилотни технологии на Украйна, изпитани и доказали се в десетки хиляди реални бойни операции всеки месец. България не гони ново единици за авиацията, а укрепва онова, което вече лети: Първите 8 единици F-16 Block 70 са в Трета авиобаза от декември 2025 г. – въведени са на въоръжение и трупат летателни часове, но бойно дежурство още не носят – по оценка на Министерство на отбраната първоначалната оперативна готовност идва най-рано през 2027 г. Втората осмица, договорена за края на следващата година, се отлагат заради производствените ограничения на Lockheed Martin: по думите на Стоянов от юни, чак за 2029 г. Дотогава охраната на небето остава върху наличните изправни МиГ-29 и всяко разтягане на този преход прави полските резервни части по-ценни.

Съвкупността от факти – единственият друг оператор на МиГ-29 в НАТО, преговори за поддръжка и части по-рано този месец, преценката на Онишкевич – прави почти сигурно неназованият съюзник да е България. Развръзката предстои да дойде от преговорите между Полша и Украйна: затворят ли размяната „самолети срещу дронове“, запитването остава без предмет и българската следа се свежда до договор за поддръжка с WZL-2; провалят ли се, единственият оставащ път за деветте машини е онзи „план Б“, който Онишкевич вече очерта – и името на неназования съюзник ще излезе наяве с първия подписан договор.

Недостигът на екипировка спря снайперски курс в съюзния лагер „Йомсборг“

🇦🇺🇺🇦🇵🇱 Съюзническият тренировъчен лагер „Йомсборг“ в югоизточна Полша, където инструктори от Скандинавия, Прибалтика, Полша, Австралия, Нова Зеландия и САЩ водят подготовка на украински командири на отделения и взводове, прекрати снайперския си курс, защото учебното командване на операция „Легио“ не разполага с пушки, с които да го проведе.

Недостигът на екипировка, измъчвал украинските войски на фронта, достигна до тила, който я подхранва с обучени командири. Това описва кореспондент на The Australian, допуснат до лагера в средата на юли: над 40 военнослужещи от Силите за отбрана на Австралия (ADF) са командировани там от май, като отбелязват раздразнението на себе си и своите колеги от останалите контингенти – излишна и застаряваща техника у дома чака за бракуване, а прехвърлена насам, тя би имала незабавен и осезаем ефект за хора, които след седмици се връщат на бойното поле.

„Йомсборг“, кръстен на митичната крепост на викингите, отвори през септември 2025 г. дълбоко в борова гора недалеч от държавните граници на Украйна – между палатковите редици се мяркат лосове. Лагерът е сърцевината на водената от Норвегия операция „Легио“, в която гръбнака на командването дава норвежкият механизиран батальон „Телемарк“, и е изграден с размах: стрелбища, навигационни трасета, тренировъчни окопи, макети на градска среда за щурмови упражнения и медицински пункт, който покрай обучението вече е поемал и бойци от фронта с пресни ампутации. Неколцина от курсистите се катерят по окопите с протези – с упорство, което кореспондентът нарича бравада. Ротацията трае 51 дни и започва в 6 ч. сутринта, за да приключи късно през нощта: пронизваща стрелба, надвиснали дронове, взривове, пожар и окървавени, крещящи „ранени“, които обучаваните трябва да спасяват, докато удържат щурма на „руснаците“ – роля, поверена на настървен норвежки контингент.

Програмата, обявена от Осло още по време на самото откриване, стъпва върху базовата подготовка, която повечето курсисти отдавна са минали: командни умения за ниво отделение, взвод и рота, устойчивост на стрес в бойни условия и работа с оръжейни системи, доставени от НАТО, с голям акцент върху дроновете – както за разузнаване, така и за удар. Лагерът може да поеме няколкостотин обучавани и инструктори по едно и също време, а учебните планове се пишат заедно с украински инструктори, така че по замисъл обменът е двупосочен: норвежците и партньорите им дават методиката, украинците – прочита на действащия фронт.

Замисълът е изказан от инструкторите с войнишка прямота. „По-добре грешките да стават тук, отколкото на фронта. Обучаваме командирите да се адаптират по-бързо от руснаците, да вземат осведомени, планирани добре решения и да ги изпълняват с решителност и прецизност“, обясни австралийски инструктор. Самото обучение се пренастройва в движение според разузнавателните сведения, пристигащи от фронта в реално време. „Украинците са тук, за да станат по-добри в убиването на руснаци – сурово е, но това е реалността.“ Има и сектор, останал затворен за госта: в него учени и програмисти разработват дронове и контрамерки за тях, а 3D принтери бълват безпилотни апарати, способни да доставят спешни запаси кръв, храна и вода направо на предните позиции.

Но недостигът се усеща дори в самия лагер. „Изпитваме отчаян недостиг от тези материали – тук, в базата, и особено в Украйна, защото насреща имаме изключително голям и масов противник“, отбелязва украински инструктор с позивна „Айриш“, ветеран от бойното поле, работил заедно с австралийски екип, ръководен от майор Франк – действащите офицери се назовават само с малките си имена – и той сега опитва да прекара до полигона снайперски пушки, които австралийската армия тъкмо изважда от въоръжение. От оръжието до стрелбището обаче стоят цели четири администрации: йерархията в Канбера, полските правила за оръжеен внос, норвежките домакини на лагера и одобрението на Киев. „Знам, че висшестоящите гледат голямата картина“, казва Франк, наясно, че заявките му са ниско в списъка с приоритети.

Предложението му надхвърля една пратка пушки – държавите в лагера не искат повече помощ, а директен ред за нея: даренията и логистиката да се съсредоточат през 11-те държави на „Легио“, което може да има „експоненциален ефект за фронтовите войници“, а и „може да се окаже решаващо в тази фаза на войната“. Сметката е проста: вместо оборудването да се разпилява по малко из фронтовите дивизии, курсистите да тренират 51 дни с дарената техника и да я отнесат със себе си, когато се върнат в боя.

Значението на мисията Франк описва без заобикалки: въпреки високото качество на обучение „30% от украинците, които обучаваме, ще са мъртви преди Коледа“ – и е тежко, допълва той, да обясняваш на хора, дошли от окопите, че държавите в учебното командване не могат да им предоставят нужното, „защото ние не сме във войната“. Ветеранът от Афганистан посяга към сравнение между двете войни: там жертвите бяха малко на брой при голям ефект на самоделните взривни устройства, а тук, по думите му, руските загуби са около 30 000 души месечно – мащаб, който притъпява сетивата. Курсистите, някои от които пристигат след шест месеца в окопите, а един от тях със заседнал в гърба шрапнел, обработен от австралийските медици, пристигат заредени с енергия. „Отдават се, сякаш всеки час се борят за бъдещето си“, казва Франк.

Рискът не подминава и самите инструктори. „Това не е дейност без риск“, отбелязва полковник Питър Алън, командващ австралийския контингент по операция „Куду“, и напомня, че руски дронове са навлизали над територията на Полша в миналото. Австралийците, подчертава той, обучават украинците „с единствена цел да оцелеят и да бъдат възможно най-умели в убиването на руснаци“.

Дори щекотливият въпрос за китайските компоненти в украинските дронове – практика, която повечето съюзнически армии грижливо избягват – получава от Алън прост отговор: „напълно уместно“ е украинците да разчитат на тях, защото тези дронове са евтини и масово достъпни. А норвежкият оперативен офицер майор Джон обръща поглед към изискванията на самите обучавани: „Украйна ни държи отговорни за качеството на обучението. Изграждаме у тях манталитет на воини, които да оцеляват в най-суровите условия. Те водят брутална война ежедневно и ние ще носим последствията от това.“

Канбера има с какво да отговори в числа. Операция „Куду“, провеждана от януари 2023 г. първоначално във Великобритания под британската програма „Интерфлекс“, а от тази пролет в Полша, по-близо до границата и реалните потребности на украинската армия – и през нея са минали над 3650 украински военнослужещи, подготвяни в основна пехотна тактика, лидерство и командни умения. Общият размер на подкрепа за Киев от Австралия надхвърля 1,26 млрд долара военна помощ; през декември 2025 г. приключи и доставката на 49 извадени от употреба танка M1A1 Abrams. През юни по време на среща на Контактна група за отбраната на Украйна в Брюксел австралийският посланик в НАТО Ангъс Кембъл, бивш началник на отбраната, обяви още 70 млн долара на 2 транша по механизма PURL: приоритетния списък с потребности на Украйна, през който съюзниците финансират покупката на американско оръжие, включващо ПВО системи и боеприпаси. Австралия и Нова Зеландия станаха първите донори по механизма извън Алианса през декември 2025 г. Тогава правителството в Канбера задели първите 50 млн. Негов говорител отбеляза, че при извеждането от употреба на техника и способности даряването на Украйна е „първостепенно съображение“. Опозицията чете същите факти по-остро. „Лудост е, че потенциално бракуваме екипировка, която украинците могат да използват, заради бюрокрация“, смята говорителят по отбрана Джеймс Патерсън. „Надявам се кабинетът да прояви политическо лидерство и пробие всички прегради. Ако Русия надделее над Украйна, в дългосрочен план това ще струва на всички ни.“

Преместването на обучението от британските полигони в гора край украинската граница скъси пътя между школата и фронта; екипировката обаче се движи по-бавно от хората. Предложението на Франк стъпва на трудно оборима оперативна логика – командир, тренирал 51 дни с конкретно оръжие, е най-полезен, когато се върне на бойното поле със същото това оръжие, но опира в начина, по който съюзната помощ е устроена: PURL централизира едрия мащаб, междудържавните покупки на скъпи системи, а за дребния като автомати, мерници, учебни материали, годни наличности от бракуване – общ канал няма и всяко дарение си пробива път поотделно през отделните държавни администрации. Прецедентът с танковете сочи, че с политическата воля бракуваната техника стига до Украйна и то в мащабни обеми; съдбата на снайперските пушки следва да покаже дали същото важи и за пратките, твърде малки за министерско изявление. Показателят е съвсем прост: стигнат ли извежданите австралийски пушки до стрелбището на „Йомсборг“ преди края на годината и тръгнат ли завършилите с тях към фронта, предложеният от Франк ред е проработил; останат ли те в тила, лагерът ще продължи да учи командирите да оцеляват с това, което има.

Вилнюс предупреди: Балтика и Полша са най-близката цел на Кремъл

🇷🇺🇱🇹🇵🇱 Русия гледа на Полша и Прибалтика като на най-вероятна следваща цел за ескалация, поради своята неспособност да спечели войната срещу Украйна. За това предупреди литовският министър на отбраната Робертас Каунас в интервю за обществената медия LRT, излъчено на 20 юли. Логиката зад думите му е проста и именно заради това – тревожна: тъй като победата на украинския фронт е непостижима вече пета година, Кремъл ще потърси алтернативен триумф другаде. Най-близкото място за подобен ход са именно западните съседи на Русия.

„Тъй като войната в Украйна не се развива по руския план, те не са в състояние да победят. Днес взривове отекват в самата Русия, усеща се недостиг на гориво. Руското общество вече пита кремълския режим защо се случва това и къде е обещаната победа“, обясни Каунас пред LRT. „Кремъл и лично Путин се нуждаят от нова ескалация, от някакъв нов успех – в случая Балтийският регион и Полша са най-близката мишена.“

Споменатите от министъра взривове и дефицит на горива не са просто реторика. От месеци украинските удари в тила, нанасяни с крилати ракети „Фламинго“ и далекобойни дронове, поразяват руски рафинерии, петролни бази и военни заводи. Тревогата от тези атаки вече достига до региони на хиляди километри от границата. Според анализа на Каунас, именно това вътрешно напрежение тласка Путин не към свиване на амбициите, а към търсене на ново изостряне на външния фронт.

Предупреждението има своята сериозна предистория. Седмица по-рано, на 15 юли, президентът Гитанас Науседа потвърди, че литовското разузнаване е регистрирало сигнали за готвени руски провокации срещу Полша или Прибалтика. „Получихме такива данни от нашите разузнавателни служби“, посочи той. „Не мога да отрека, че разполагаме с данни, които се отнасят до кинетични операции“ – тоест действия с използване на реално оръжие, а не просто саботажи и кибератаки. Държавният глава уточни, че службите не назовават конкретно място и време, тъй като това е практически невъзможно. Общият знаменател на сигналите обаче е ясен: мишена би била критичната инфраструктура, средствата – конвенционални военни или хибридни, а целта – проверка на единството в НАТО.

Литва вече предприема конкретни действия в отговор на заплахата. Според Каунас под засилена защита се поставят мостове, електрически подстанции, газоснабдителни системи и комуникационни възли, като за различните сценарии са изготвени предварителни планове за реакция. Физическа охрана на стратегически обекти е поверена на Службата за обществена сигурност, а при необходимост ще бъде включена и армията. Началникът на отбраната генерал Раймундас Вайкшнорас потвърди, че армията е изпратила подкрепления в районите с ключова инфраструктура. Особено внимание се отделя на съоръженията, свързващи страната с континенталната европейска електромрежа. Към тази система трите балтийски държави се прехвърлиха в началото на 2025 г., след като окончателно се отделиха от общата мрежа с Русия и Беларус.

Стъпките на Вилнюс са част от широка регионална верига от отбранителни мерки. В средата на юли Латвия също засили охраната на язовирната стена на водноелектрическата централа по поречието на Даугава край Рига, както и на подземното газово хранилище в Инчукалнс – най-голямото в страната. Тези действия бяха предприети след разузнавателни данни за конкретна заплаха. Премиерът Андрис Кулбергс обясни взетото решение със същата логика, изложена от Каунас: изправена пред неуспехи на бойното поле, Москва търси „потенциална бърза победа“, поради което хибридната заплаха днес е по-опасна от всякога. Допълнителна ПВО, засилено съюзническо присъствие и ускорено интегриране на антидрон система, разработена заедно с Украйна – това са част от исканията, отправени от Кулбергс към генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Латвийският президент Едгарс Ринкевичс от своя страна допусна, че Кремъл би могъл косвено да изпробва клаузата за колективна отбрана, вписана в Член 5 от Вашингтонския договор, и механизмите за реакция на Алианса и Европейския съюз.

Полша получи своето предупреждение още на 3 юли, при това директно от САЩ. Според полското издание Onet, което се позовава на източници от обкръжението на президента Карол Навроцки, САЩ информират редовно Варшава, че Русия обмисля въоръжена провокация на територията на Полша, с която да изпита решимостта на съюзниците. Разглежданите сценарии варират от удари с дронове по енергийни обекти и симулирана масирана въздушна атака, която да принуди ПВО да се задейства, до ограничено навлизане на военнослужещи без отличителни знаци в граничния пояс. Последното може лесно да бъде маскирано като „навигационна грешка“ или спасителна операция след принудително кацане на хеликоптер с евентуалното участие на Беларус. Според същите тези източници, целта на такава операция би била Москва да обвърже изтеглянето си от полска територия с прекратяване на западната помощ за Киев. Британският вестник The Telegraph допълва, че подобен ход може да бъде предприет в рамките на броени месеци.

Полският министър на външните работи Радослав Сикорски стигна дори по-далеч, назовавайки вероятния почерк на атаката. Той предупреди, че Русия може да инсценира удар с дронове украинско производство срещу държава от НАТО или собствената си територия, за да си създаде претекст. Това би била операция „под фалшив флаг“, напомняща за Глайвицкия инцидент от 1939 г., когато преоблечени германски войници инсценират полско нападение срещу немска радиостанция, за да оправдаят нахлуването в Полша. Путин може да прибегне до подобни действия, „докато е отчаян и губи“, смята Сикорски. Именно затова, според него, откритото говорене за тези сценарии е най-добрият инструмент за намаляване на вероятността те да се случат.

Най-ранните предупреждения в тази посока датират от края на юни, когато латвийското разузнаване излезе с оценка, че Москва готви провокации срещу Полша и Прибалтика. Тогава беше посочено, че ракети, дронове или други хибридни действия ще имат за цел да принудят НАТО да свие подкрепата си за Украйна. Същият анализ обаче постави и ясна горна граница на заплахата: в момента Русия не разполага с капацитет за пълномащабна война срещу Алианса. По-същественият риск е друг: Путин да допусне грешка в сметките си, тъй като обкръжението му представя действителността такава, каквато той иска да я чуе.

От своя страна Москва отхвърля всички тези твърдения, определяйки ги като „страшилки“ и нов предлог за струпване на съюзнически сили в Балтийския регион.

Взети заедно, анализите от Вилнюс, Рига и Варшава очертават не подготовка за мащабно нахлуване, а един далеч по-сложен за париране сценарий: ограничен удар срещу инфраструктурен обект. Москва би могла да отрече отговорност за него, а реалната му стойност би била в политическото послание, а не в материалната щета. Целта е да се провери колко бързо и единно ще реагира НАТО, когато нападението остава точно под прага за задействане на Член 5. Тези оценки поставят и разумна граница на тревогата: нито една от трите столици не говори за струпани армии или предстояща инвазия, а за действия, замислени именно защото откритата война с НАТО е извън възможностите на Русия.

При запазване на това геополитическо уравнение по-вероятният ход на събитията е поредица от изолирани инциденти с недоказан извършител, а не пряк въоръжен сблъсък. Потвърждение на тези опасения ще бъде реален инцидент от описания вид – поява на дронове над критична инфраструктура в Полша и Прибалтика, диверсия срещу подстанция или газохранилище, или ново разполагане на съюзнически войски по източния фланг. В обратната посока би сочило развитие, при което есента премине без произшествия, а засиленият режим на охрана около мостовете и енергийните обекти бъде тихо отменен.

ARTEMIS II на САЩ отново дълбоко над Черно море, южно от Крим.

🇺🇸📡🇷🇺 Разузнавателен самолет ARTEMIS II на Сухопътните войски на САЩ прекара днешния 20 юли в продължителна патрулна мисия южно от Крим, една от редките такива на американската пилотирана авиация над Черно море от месеци насам. Полетът е документиран по открити данни от Itamilradar – издание, специализирано в мониторинг на военната авиация: бордът с регистрация N159L и позивна BRIO66 излетя от Румъния, прекоси западната половина на морето и продължи стотици километри на изток, до централния басейн, вместо да остане близо до крайбрежието.

През цялото време той остана в международното въздушно пространство, далеч от окупирания полуостров, но траекторията му осигури широк обхват към него и към източната част на Черно море. В хода на мисията машината за кратко изчезна от покритието на ADS-B (системата, чрез която самолетите излъчват позицията си и са видими на публичните радари), след което се появи отново в същия участък, без да прекъсва своя маршрут. Подобно поведение се наблюдава често при чувствителни разузнавателни операции.

ARTEMIS II е втората машина по програмата Airborne Reconnaissance and Targeting Exploitation Multi-Mission Intelligence System (ARTEMIS). Тя представлява модифициран бизнес самолет Bombardier Challenger 650, който компанията Leidos представи през декември 2022 г. Фирмата го оперира в полза на Сухопътните войски по модела „разузнаване като услуга“ (intelligence as a service): самолетът, екипажите и поддръжката са собственост на частния изпълнител, а събраните данни се предоставят на армията. Специализацията на платформата е в областта на електронното (ELINT) и комуникационно разузнаване (COMINT) – прехващане и геолокиране на радарни емисии, военни комуникации и друга електромагнитна активност върху обширна площ. По данни на Leidos самолетът лети по-високо и вижда по-далеч от турбовитловите машини на средна височина от семейството RC-12 Guardrail, които предстои да замени. Първият самолет от програмата беше използван в мисии още през септември 2020 г. над Грузия и Абхазия, а от май 2021 г. е разгърнат в Европа.

ARTEMIS обаче е само преходна платформа. Сухопътните войски на САЩ преустройват изцяло въздушното  разузнаване с програмата HADES (High Accuracy Detection and Exploitation System). Тя залага на реактивни самолети за голяма височина, базирани на Bombardier Global 6500, с интегратор Sierra Nevada Corporation. Според плановете, потвърдени през април, първият прототип трябваше да премине летателни изпитания през пролетта, а първата изцяло оборудвана машина се очаква наесен за оперативни тестове. За да ускори темпото, през януари компанията закупи четвърти Global 6500. До въвеждане в строй тежестта на реалната дейност се изнася от преходни платформи – ARTEMIS, системата ARES на L3Harris и модифицирани машини по инициативата ATHENA. Днешният полет е ярък пример как изглежда тази дейност на практика.

Черно море се превърна в чувствителна зона за американските платформи след инцидента от 14 март 2023 г. Тогава руски изтребител Су-27 над международни води изля част от горивото си върху американски дрон MQ-9 Reaper и закачи витлото му, което принуди операторите да го приводнят. Пилотираните мисии на САЩ не спряха напълно, но по оценка на Itamilradar през последните месеци те оредяха значително в сравнение с ранните етапи на войната, а рутинното наблюдение на региона се пое основно от европейските съюзници. Това лято обаче американското присъствие отново се завърна в полезрението: същият борд BRIO66 беше засечен в средата на април да изпълнява дълги орбити от румънския бряг към центъра на Черно море. На 14 юли руската държавна агенция ТАСС, позовавайки се на източник от европейските среди за управление на въздушното движение, също съобщи за ARTEMIS II, който е излетял от Констанца и е кръстосвал южното Черно море на височина над 10 км. Днешната мисия е второто подобно засичане в рамките на седмица.

От позицията южно от Крим сензорите на платформата покриват целия полуостров, движението на кораби в източната част на Черно море и излъчванията в дълбочина чак до Новоросийск. Именно в това пристанище Черноморският флот на Руската федерация изтегли голяма част от бойните си кораби още през октомври 2023 г. след украинските удари срещу Севастопол. В момента електромагнитната среда на полуострова е изключително наситена. Крим попада във фокуса на украинската ударна кампания, обявена от президентa Володимир Зеленски в края на юни. На 1 юли Службата за сигурност на Украйна (СБУ) потвърди 5 удара от дронове по хангари на авиобаза „Саки“, където в този момент се намираха изтребители Су-30 и Су-30СМ. Към 19 юли командващият Силите за безпилотни системи Роберт Бровди „Мадяр“ отчете, че фериботният капацитет през Керченския пролив е съкратен със 75% след серия от удари по плавателни съдове. Освен това град Керч в източния край на полуострова остана изцяло без източник на захранване след удари по енергийната мрежа. За самолет, чиято основна задача е да картографира мястото и работата на вражески радари, небе с толкова активна въздушна отбрана и електронна борба подсигурява изобилен материал за анализ.

Дали тази единична мисия сигнализира за трайно завръщане на американския разузнавателен фокус към Черно море, остава открит въпрос – от Itamilradar също не бързат с категоричните заключения. Данните, върху които може да се стъпи, все още са оскъдни, но пък са напълно реални: две засичания за седмица след месеци на отсъствие. Важна подробност е също фактът, че през по-голямата част от полета машината беше видима на публичните тракери. Екипажът има възможност да изключи транспондера, а самолет, който иска да остане скрит, не би излъчвал своя сигнал в ефира. Това подсказва, че същата видимост е допусната съзнателно, ако не и целенасочено търсена – присъствието се регистрира ясно както в Москва, така и сред съюзниците.

Разузнавателен самолет следи линията с Косово, сръбски щурмовици – в недатиран клип

🇷🇸🇽🇰 Турбовитлов самолет Saab 340B, нает от люксембургската CAE Aviation за разузнавателни полети в полза на KFOR, EUFOR и НАТО, обходи въздушното пространство на Косово и по административната линия с централна Сърбия на 13 юли – един от най-малко два такива полета за пет дни. На същия ден и по същата линия два сръбски щурмови самолета J-22 Orao прелетяха ниско край граничния пункт Яринье.

Машината с американска регистрация N441FF (позивна HUG01), оборудвана за прихващане на съобщения и електронно разузнаване, излетя от гръцката авиобаза Актион и проследяваше линията на разграничение по цялото ѝ протежение; полетът беше засечен по данни от мониторинг на въздушния трафик, реконструирани от сръбска военно-политическа обсерватория. Кадрите на сръбски щурмовици до Яринье бяха публикувани от сръбския канал Dunav Intel.

HUG01 не е случаен полет. Saab 340B в конкретната конфигурация е летяща платформа за разузнаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR) – неговите сензори прехващат радиокомуникации и картографират електронната обстановка под маршрута. Точно тези полети на частни изпълнители са рутинен механизъм, чрез който KFOR и европейските мисии държат линията с Косово под око. CAE Aviation, регистрирана в Люксембург, изпълнява подобни задачи по договор за FRONTEX, EUFOR, KFOR, НАТО и правителствени клиенти.

Същият вид мисии над Балканите и Средиземно море се засичат редовно, а комбинацията от американска регистрация, люксембургски оператор и гръцка база на излитане е обичайна за пазара на разузнавателни услуги. По реконструкцията на сръбската обсерватория самолетът е летял на 9 и 13 юли по почти идентичен маршрут: от Актион покрай гръцко-албанската граница, навлизане над Косово при Тропоя, следене на градовете по линията Враня, Прешево, Буяновац, Медведжа и продължение на север към Рашка, Нови пазар и Тутин, преди връщане през въздушното пространство на Албания.

Двете събития се случиха в един ден по едно и също участък от линията, но това съвпадение не означава от само себе си, че има връзка между тях. Dunav Intel ги представя като едно цяло и придава успокоителен тон на сръбските полети („рутинни патрули“, „нормални оперативни задължения“), докато подчертава чуждото наблюдение над областта, която Белград нарича Косово и Метохия. Дали ниският прелет на щурмовиците е отговор на разузнавателната мисия, или обичаен патрул, поддържан по линията на разграничение, остава неизяснено.

Разработен съвместно от Югославия и Румъния през 70-те и 80-те години на миналия век, J-22 Orao (IAR-93) е подзвуков двумоторен щурмовик за близка въздушна поддръжка и рекогносцировка. Сърбия е негов единствен оператор, поддържайки 17 машини в строя, чийто оперативен живот е удължен с програмата за модернизация „Орао 2.0“, която внедри нова авионика, стъклена кабина, оптикоелектронно прицелване с термовизия и лазерен далекомер и съвместимост с прецизни боеприпаси. Това трябва да го задържи във въздуха до 2040-те години. Ниският полет на такава машина по линията се вписва по-скоро в рутинното патрулиране, което дори каналът описва, отколкото в нещо повече: J-22 е машина за наземна атака и рекогносцировка, а небето над разграничението е под наблюдението на KFOR.

Присъствието на сръбски бойни самолети край Яринье не е прецедент. През септември 2021 г. в разгара на блокадата на този граничен пункт заради спора за автомобилните регистрационни табели, сръбски МиГ-29 прелетяха ниско над района – ход, тълкуван като демонстрация на сила, насочена към Прищина. Оттогава северът на Косово е най-запалимата точка в отношенията между Белград и Прищина: периодични барикади на косовските сърби, затваряния на Яринье и Брняк, спорове за документи и регистрационни табели, които KFOR удържа, а диалогът под егидата на ЕС ту спира, ту се подновява. В тази постоянно тлееща обстановка прелетите на едната страна и чуждото разузнаване над областта се разчитат взаимно – всеки ход на другия се следи и тълкува.

На 13 юли над един и същ участък от границата между Сърбия и Косово се събраха нисколетящ сръбски щурмовик и кръжащ над него чужд разузнавателен самолет – поотделно, всеки със своята задача, но в едно и също небе. Такава изглежда обичайната обстановка по северната граница: пространство, което и Белград, и мисиите на KFOR използват, за да гледат и да бъдат видени, и където един полет рядко убягва на другата страна.

Каспаров: Путин ще ескалира и ще изпита НАТО, не търси мир

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин няма никакво намерение да сключва мир с Украйна и по-скоро ще ескалира войната след парламентарните избори през септември, отколкото да направи завой към намиране на компромис. Това предупреди в интервю за Politico Гари Каспаров – бивш безспорен световен шампион по шахмат, а днес една от най-видните фигури на руската опозиция в изгнание.

Разсъжденията, които Каспаров изложи пред изданието, преобръщат обичайното предположение, че притиснатият противник търси изход. Според него, колкото по-осезаем е натискът върху Путин, толкова по-склонен е той към ескалация, а не към отстъпки. Всяко споразумение, което спира дотук, без да завърши с категорично руско поражение, само би подарило на Москва глътка въздух, за да се прегрупира и да се върне по-силна. „Путин винаги ескалираше, когато усетеше, че е притиснат до стената... а най-естествената ескалация е провокацията“, заявява дисидентът.

Твърдението, че руският президент прибягва до ескалация именно в моменти на слабост, стъпва върху ясен модел от последните две десетилетия. Войната с Грузия през август 2008 г. избухна месеци след като НАТО обеща бъдещо членство на Тбилиси и Киев; анексирането на Крим през 2014 г. последва свалянето на проруския президент Виктор Янукович; а пълномащабната инвазия от февруари 2022 г. беше отговор на задълбочаващата се западна интеграция на Украйна. Всеки път този ход носеше сериозен риск – и всеки път Москва залагаше на това, че Западът ще преглътне свършения факт.

Формата, която една подобна провокация може да приеме днес, тревожи Каспаров най-силно: нахлуване в държава от източния фланг на НАТО, най-вероятно Латвия или Естония. Целта не би била окупирането на големи територии, а изпитание за решимостта на Алианса – и най-вече на САЩ – да реагират. За да се подкопае доверието в пакта, дори не е необходимо мащабно нашествие, обяснява емблематичният руски опозиционер. Достатъчно е да бъде превзето малко гранично градче, по възможност с преобладаващо рускоезично население, и да се изчака реакцията. Ако тогава САЩ не се притекат на помощ, целта на Путин ще бъде постигната: с един-единствен ход НАТО практически ще престане да съществува. Според Каспаров провалът на подобен тест няма да остане локален проблем – откаже ли се Алиансът да защити един свой член, обещанието за колективна отбрана губи тежестта си по целия свят.

Прибалтика е мястото, където подобна провокация може да намери най-благоприятна почва. В естонския град Нарва, разположен на самата граница, рускоезичните жители са абсолютно мнозинство; техният дял е изключително висок и в латвийската област Латгале. Това предоставя на Кремъл добре познатия предлог за намеса – „защита на сънародниците“, с който Москва вече оправда анексирането на Крим, войната в Донбас, а преди това и нахлуването в Южна Осетия и Абхазия. Тъкмо заради тази уязвимост източните държави в НАТО от години настояват, че по-вероятната заплаха е хибридна, а не конвенционална – маскирано проникване на чужда територия, което би изправило Член 5 пред казус без ясен предварителен отговор.

Нищо в поведението на Кремъл не подсказва завой към мир – нито пропагандата, нито действията на властта, нито речите на самия Путин. Всички индикатори сочат в една-единствена посока, която Каспаров описва пред Politico само с четири думи: „Война, война, война, война.“

Прогнозата му се опира и на конкретен ориентир от вътрешнополитическия календар на Русия. Изборите за Държавната дума са насрочени за 18–20 септември 2026 г. с указ на Путин – волеизявление за 450-те места в деветото свикване на долната камара на парламента. Кремъл ще иска да проведе този вот без никакви сътресения, преди да предприеме нов външнополитически риск. Именно след тази дата Каспаров очаква следващата голяма ескалация.

Неговата оценка прозвуча само дни след като генералният секретар на НАТО Марк Рюте призна по време на срещата на върха в Анкара, че никой не знае какво би могло да накара руския президент да седне на масата за преговори. Това е признание за безсилие в момент, в който пълномащабната война навлиза в своята пета година. Самият Рюте описа Путин като притиснат лидер, чието военно и икономическо положение се влошава под украинския натиск, но който въпреки това не показва готовност за диалог – картина, която напълно съвпада с прогнозата на Каспаров. Предупреждението на опозиционера обаче влиза в остър контраст с дипломатическата линия на Белия дом. По думите на Рюте, пратениците на президента Доналд Тръмп вече работят по изготвянето на мирно споразумение – сценарий, който изисква сътрудничество от страна на Путин. Каспаров обаче е категоричен: подобна готовност от страна на Кремъл няма да има.

Каспаров, който стана безспорен световен шампион по шахмат едва на 22 години и е смятан за един от най-великите играчи в историята, днес е сред десетте представители на руската опозиция в Платформата за диалог с руските демократични сили към Съвета на Европа. Този форум осигурява на противниците на Кремъл институционална трибуна в Страсбург. Оттам той призова ЕС да се откаже от илюзията за компромисен край на войната и да заложи изцяло на украинската победа. Неговият основен довод е, че украинските удари дълбоко в руския тил вече удрят приближените на Путин по най-чувствителното място – техните капитали. Според него именно финансовите загуби на олигархичния кръг, а не жертвите на фронта, могат да пропукат лоялността към руския президент.

„Най-добрата ни надежда е да разделим Путин от елитите“, заяви той. „Украинците се справят отлично, защото всеки път, когато ударят важна цел, някой губи много пари.“

Тази теза – че всеки успешен украински удар нанася тежки финансови щети на Москва – се подкрепя от системната кампания срещу руската преработвателна промишленост от началото на годината. До средата на май атаките принудиха почти всички водещи рафинерии в Русия да спрат частично или напълно работа. Извън строя бяха изведени мощности за над 83 млн. тона годишно – близо една четвърт от общия капацитет на страната. Заводът в Кириши, един от най-големите с капацитет от 20 млн. тона, е напълно затворен от 5 май, а рафинерията в Кстово (17 млн. тона) беше поразена на 20 май. Само за първите пет месеца на годината загубите за Кремъл се оценяват на около 7 млрд. долара по данни на украински експерти.

Именно на този икономически натиск стъпва и призивът на Каспаров към Европейския съюз за затягане на санкциите и пълна забрана за туристически визи за руски граждани. Неговото заключение не оставя място за полумерки: „Трябва да направим така, че Путин да загуби. Защото в мига, в който загуби войната, той ще падне от власт.“

Анализ: САЩ свиват KFOR и отдръпват гаранцията за мира на Балканите

🇺🇸🇧🇦🇽🇰 НАТО ще намали числеността на мироопазващите сили на KFOR в Косово с до една трета – от 4700 на 3000-3500 военнослужещи, като според дипломатически източници натискът за това идва от Вашингтон. Обявено от генералния секретар на Алианса Марк Рюте на 12 юни с аргумента за трайно подобрената обстановка, решението съвпада с доклад на Белия дом до Конгреса, който обявява „ерата на ръководеното от САЩ държавно строителство“ за приключена. Взети заедно, тези два хода сочат едно и също: Вашингтон изтегля военното и политическото си присъствие, което в продължение на три десетилетия беше ключов възпиращ фактор пред всяка страна на терен, изкушена отново да поеме по пътя на въоръжения конфликт.

Докладът, който представлява документ от 7 страници на Държавния департамент на САЩ, описва по-хладна и пресметлива линия. Според нея политиката на САЩ за Западните Балкани „не е за спасяване и възстановяване, а за стабилност и взаимноизгодни партньорства“, а фокусът вече пада на това „местните участници да бъдат овластени да решават собствените си проблеми, вместо да се увековечи прекомерна зависимост от международна намеса или надзор“. Правната рамка беше зададена още година по-рано със Закона за демокрация и просперитет на Западните Балкани, приет от Конгреса през 2025 г. Той извежда на преден план търговски и геополитически интереси за сметка на директното ангажиране в политически спорове. Държавният департамент подрежда новата си политика около три стълба – поддържане на стабилността, разширяване на търговското сътрудничество и борба със заплахите за САЩ и региона. За демокрация и евроинтеграция в текста не се споменава нито дума. Посланието е очевидно: ангажиментът вече не се движи от ценностен дневен ред, а от сигурност, енергетика и инфраструктура.

Зад тази прагматика стои геополитическо съперничество. Вашингтон иска да отреже региона от руските енергийни доставки и да ограничи китайското влияние, изхождайки от разбирането, че Москва и Пекин се възползват от нестабилност, корупция и слабото управление в региона. „Москва дирижира етнически конфликти, финансира дестабилизиращи фактори и използва въглеводородните доставки, за да притиска политици и да подкопава доверието в западните институции“, се посочва в доклада. Китай постепенно се настанява, измествайки традиционните икономически партньори на страните от Балканите, и „използва търговия, заеми, подкупи, пропаганда и връзки с елитите, за да разширява влиянието си“. Всичко това върви успоредно с обявеното намаляване на военното присъствие на САЩ в Европа и искането към съюзниците да поемат по-голям дял от отбраната на континента.

На пръв поглед тази политическа линия изглежда разумна. Десетилетия наред местните политици прехвърляха отговорността за проблемите на региона върху Брюксел, Вашингтон и ООН и отбягваха максимално всяко трудно решение. Само че самият модел за разрешаване на балканските конфликти беше построен върху допускането за дълготрайно външно ангажиране – политическо, финансово и военно. В тази конструкция присъствието на САЩ играеше ролята на гаранта, който възпира. Оттеглянето му поставя въпрос, оставен съвсем удобно неизговорен през последните 30 години: доколко трайно бяха решени войните в Югославия. Сърбия, наред с половината страни по света, не признава независимостта на Косово и споразумение за нормализация на отношенията по оста Прищина-Белград така и не се случи. Босна и Херцеговина вече три десетилетия функционира под международна администрация, натоварена да следи спазването на Дейтънското мирно споразумение. Разликата е значима: изтеглянето отслабва възпиращата способност, но не променя намеренията на нито една от страните – то само оголва докъде изобщо е стигнало реалното помирение.

Най-остро това пролича в Босна. Миналата година Белият дом обяви, че е овладял „остра криза“ между лидера на босненските сърби Милорад Додик и върховния представител Кристиан Шмит – ръководител на надзорната мисия, чието назначение и правомощия Додик отрича от самото начало. След осъдителна присъда, потвърдена при обжалване през февруари 2025 г. – една година затвор и шест години забрана да заема публична длъжност, Додик беше свален от поста президент на Република Сръбска, а Народната скупщина утвърди Ана Тришич-Бабич за временен президент. Шмит от своя страна обяви оставка през май, но САЩ и ЕС и до днес не могат да се разберат за негов наследник – първата видима пукнатина в трансатлантическото единство по отношение на Босна. Междувременно Додик, макар и без правомощия във външната политика, редовно пътува до Москва, където е посрещан като лидер на сувененна държава. След отмяната на американските санкции срещу него миналата година, той изгради и редица контакти с обкръжението на Тръмп. Тръмп-младши дори посети семейството му, докато в публичното пространство се появиха сигнали, че „САЩ ще преразгледат присъствието си в Босна“.

Именно тук вакуумът в сферата на сигурността се превръща в осезаем проблем. Дейтън спря войната, но не заличи разделенията, които бяха сред причините за избухването ѝ: страната остава сглобена от два полуавтономни субекта – Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска – със слаби централни институции, в които всяка страна може да блокира ключово решение, когато пожелае. Босна на практика не може да функционира без външен надзор, а възпиращата рамка на терен днес се крепи на европейската мисия EUFOR „Алтеа“. Мандатът ѝ беше подновен на 30 октомври 2025 г. с Резолюция 2795 на Съвета за сигурност на ООН – без Руската федерация да наложи вето, въпреки че в предишни години тя поставяше мисията под въпрос. Следващото гласуване предстои наесен, а рисковете Москва този път да блокира подновяването са съвсем реални. При отслабваща американска опора този сценарий изправя европейците пред перспективата да поддържат мисията сами или да я загубят.

В Косово вакуумът има по-ясно изразено военно измерение. Съкращаването на KFOR засяга сила, в която американският дял е скромен по численост, но ключов като значение: САЩ държат 590 военни – вторият по численост контингент след италианския, който наброява близо 1000 войници. Тяхната роля обаче е критична заради нейните оперативни способности и командни позиции в структурата на НАТО. Базата Camp Bondsteel е сред най-големите американски военни обекти в Европа и логистичен възел за целия регион. Колко бързо обстановката може да пламне стана ясно през 2023 г. Тогава – след сблъсъци в Северно Косово, породени от бойкот на местни избори и протести срещу албански кметове – KFOR беше подсилен с 1000 военнослужещи (най-голямото подкрепление от десетилетие насам), а сръбската армия беше приведена в най-висока степен на бойна готовност. Оттогава страната се намира във втора поредна година на конституционна криза, а нормализацията със Сърбия буксува на едно място. На този фон миналогодишните съобщения за възможно изтегляне на американските войски бяха окачествени от експерти като „грешен ход в грешен момент“ – решение, което би преначертало регионалния баланс и би оставило европейците сами пред заплахите.

Вторият стълб на политиката е търговски, с недвусмислен акцент върху енергетиката. Сред приоритетите на Белия дом е газопроводът Southern Interconnection, предназначен да свърже газопреносните мрежи на Босна и Хърватия, както и терминалът за втечнен газ на адриатическия остров Крк, който окончателно ще премахне зависимостта на страната от доставките на руски газ. Списъкът се допълва от газовата връзка между Сърбия и Северна Македония, модернизацията на въглищни централи в Косово и проекти за ВЕЦ на територията на няколко държави. Вашингтон предлага собствения си втечнен газ, ядрени технологии, малки модулни реактори и възобновяеми източници. Най-силният сигнал за натиск върху присъствието на руските интереси дойде през октомври 2025 г., когато под американски санкции беше поставен най-важният търговски актив на Москва в региона – сръбската петролна компания НИС, в която „Газпром нефт“ притежава дял от 43%.

Именно в тази комбинация от отдръпване и натиск политологът Игор Новакович, директор изследвания в Центъра за международни отношения и сигурност със седалище в Белград, вижда отличителния белег на транзакционната природа на сегашните отговорни фактори в Белия дом. „Докладът до Конгреса и други документи на администрацията ясно показват, че тя вече не смята Западните Балкани за свой приоритет – липсва емоционална привързаност към региона“, заяви той пред изданието The Insider. Приоритетите са стабилността и проектите, които носят полза на американски компании и специфични частни интереси. Оттам и рискът, за който Новакович предупреждава: готовността на САЩ да действат срещу интересите на своите европейски съюзници, пример за което е отказът от подкрепа към кандидата им за върховен представител в Босна и поемането на проекта Southern Interconnection, първоначално предложен от ЕС. В Брюксел започва да пуска корени разбирането, че ЕС трябва да се съревновава геополитически със САЩ, включително чрез ускоряване на преговорите за членство, най-вече със Сърбия – сблъсък между бюрократичната логика на разширяването и логиката на геополитическата необходимост.

Тъкмо това напрежение прави оценката на посоката трудна. „Балканската политика на Тръмп е непонятна смесица от приемственост и разрив, което напълно съответства на общата непредвидимост на сегашната администрация“, смята Вук Вуксанович, преподавател в катедрата по военни науки в Кралски колеж Лондон. Приемственост, защото Вашингтон продължава да подкрепя независимостта на Косово, заедно с териториалната цялост на Босна и Херцеговина, и все така разглежда Русия и Китай като стратегически съперници – санкциите срещу НИС са точно такъв ход. Разрив, защото центърът на тежестта се измества от държавно строителство към сделки: Вуксанович посочи стремежите на Джаред Кушнер, зет на американския президент, към бизнес проекти в Сърбия и Албания, както и самите твърдения на президента, че е предотвратил война между Сърбия и Косово. И все пак експертът по региона не вижда признаци за предстоящо завръщане на войната: „САЩ искат да намалят присъствието си в Европа, което ще отслаби чувствително НАТО, но това не означава връщане към миналите военни действия, защото държавите в региона имат ограничен капацитет да водят продължителни войни.“ При новите условия, прогнозира той, едни страни ще се обръщат все повече към европейските правителства, докато други – към САЩ, а Сърбия най-вероятно ще продължи добре познатата си политика на балансиране.

Оттук идва и оценката, около която се обединяват анализаторите на Atlantic Council, описали промяната във външната политика на Вашингтон като „тиха, но историческа“. В продължение на три десетилетия западната линия за Балканите почиваше на допускането, че регионът се нуждае от непрекъснато външно управление – политическо, институционално и дори психологическо – а най-чистото въплъщение на този подход беше Босна. САЩ вече не възприема този модел като устойчив, ефективен и дори стратегически значим. Проблемът, който собствената му риторика подминава, е, че текущите резултати не подкрепят подобен оптимизъм: въпреки годините на международни усилия, функционираща политическа система в Босна така и не се роди, национализмът владее публичния дебат, а предложения за промяна на граници се обсъждат съвсем открито, макар Дейтън да не дава основание за подобен сценарий. Крайната цел на процеса – членство в ЕС и НАТО като последна гаранция срещу нова война – остана блокирана.

Именно затова най-вероятният сценарий в близко бъдеще не е нито голяма война, нито траен мир, а продължаващо балансиране върху отслабена опора. Ограниченият капацитет на балканските държави за продължителна война прави твърде малко вероятно скорошно завръщане към мащабни бойни действия. В същото време обаче същият този механизъм, който досега възпираше рецидива, бива отслабен точно когато помирението остава недовършено. Ако Вашингтон наистина се безпокои от руското и китайското влияние, оттеглянето на собствения му лост изглежда трудно съвместимо с въпросната цел – оттам идва и настояването съюзниците да ускорят подготовката за самостоятелен ангажимент в Босна в бъдеще. Проверката ще дойде скоро и ще бъде съвсем конкретна: руско вето върху мандата на EUFOR наесен би потвърдило, че вакуумът вече се запълва от друг; договорен между САЩ и ЕС наследник на Шмит, както и задържане на американския контингент в Косово в настоящата му форма биха потвърдили обратното, а именно че разривът засега е предимно в реториката, а не в реалните действия.

📸 Снимка: Президентите на Босна и Херцеговина Алия Изетбегович, на Хърватия Франьо Туджман и на Сърбия Слободан Милошевич подписват Дейтънското мирно споразумение в Елисейския дворец в Париж на 14 декември 1995 г., с което беше сложен край на 44-месечната война в Босна.