10 европейски държави вече участват във френското ядрено възпиране

🇫🇷🇪🇺 10 европейски страни вече участват в „предното възпиране“, с което Франция разширява ролята на своя ядрен арсенал отвъд собствените граници. Това са Великобритания, Германия, Нидерландия, Белгия, Полша, Гърция, Финландия, Норвегия, Швеция и Дания. Замисълът предвижда изтребителите Rafale, способни да носят ядрено оръжие, да бъдат разполагани временно при съюзниците, а за тях да се изгради нова инфраструктура и да се осигурят защитени комуникации, ранно предупреждение и обмен на разузнавателни данни. Ярослав Трофимов, главен кореспондент на The Wall Street Journal, описва инициативата в материал от 25 октомври. Според него крайната цел е да се създаде повече стратегическа несигурност за Владимир Путин.

Седем месеца след обявяването си предното възпиране съществува като мрежа от двустранни политически канали, а самото разполагане на френски стратегически самолети при съюзниците е замислено за време на криза. За Москва значението на тази мрежа произтича от оръжието: френската ракета, за разлика от американските бомби в Европа, е създадена да стига до руските градове. Уязвимостта на инициативата е свързана с изборния календар на самата Франция.

В основата на инициативата е речта на президента Еманюел Макрон от 2 март 2026 г. в базата на атомните подводници с балистични ракети Ил Лонг край град Брест. „Затова наредих да бъде увеличен броят ядрени бойни глави в нашия арсенал. За да пресечем всякакви спекулации, вече няма да съобщаваме размера на ядрения си арсенал, за разлика от миналото“, заяви той. През февруари 2020 г. Макрон обяви, че оръжията са под 300. Федерацията на американските учени оценява френския запас към началото на 2026 г. на около 290 бойни глави, малка част от американския и руския арсенал. Според WSJ Франция ще произвежда нови ядрени заряди за първи път от десетилетия.

В същата реч Макрон очерта и границите. „Няма да има никакво споделяне нито на крайното решение, нито на неговото планиране, нито на изпълнението му“, каза той. По конституция решението принадлежи само на президента. Партньорите могат да участват в ядрените учения и да подсигуряват конвенционални сили за дейностите по възпиране, а на по-късен етап е предвидено и разполагане на елементи от стратегическите сили на тяхна територия според условията. „Това разпръскване по европейската територия, като архипелаг от сили, ще усложни сметките на противниците ни“, каза Макрон.

Как би изглеждало това на практика, описва доклад на комисията по външни работи и отбрана на френския Сенат от 28 септември, с докладчици Паскал Ализар и Патрис Жоли. Според изложение на доклада в Mer et Marine в криза изтребители Rafale на Стратегическите въздушни сили, въоръжени със свръхзвукови крилати ракети с ядрена бойна глава ASMPA-R, могат временно да бъдат разположени при съюзник с подкрепата на неговите военни средства, без постоянно разгръщане на френски бойни глави в чужбина. Докладът твърди, че разговорите с партньорите тепърва започват. Първите съвместни дейности биха могли да са учения по електронна война и разузнаване, а след това полети със съюзници. След тях биха последвали варианти с по-малък мащаб на учението Poker, с което Стратегическите въздушни сили 4 пъти годишно отработват ядрен удар, и евентуално маневри в европейски мащаб.

Политическото сътрудничество се намира на по-напреднал етап. „Инициативата допълнително затруднява противника, защото добавя още едно ниво, което руснаците ще трябва да разчетат“, отбеляза съветникът на Макрон по стратегически въпроси и разоръжаване Ксавие Шател на Варшавския форум за сигурност на 12 октомври. Инициативата предлага „нови възможности за разпръскване на нашите ядрени сили при ядрена ескалация“. Двустранните групи, които ръководят ядреното сътрудничество с повечето участнички, вече са заседавали и според Шател остават „само една-две“. Франция поддържа 10 отделни групи и води разговори с всеки партньор поотделно, а не в общ ядрен клуб. Затова, пише WSJ, служители в отбраната на държавите партньори си звънят, за да сравнят какво им е казал Париж.

Първата практическа стъпка с Германия, която Макрон нарече „ключов партньор“, датира от 16 юли. Тогава 2 двуместни изтребителя Rafale B на Стратегическите въздушни сили и 2 германски изтребителя Eurofighter от 31-во тактическо авиокрило заредиха гориво във въздуха от самолет цистерна A330 MRTT Phénix. Това беше определено от френското министерство на въоръжените сили като „първата оперативна стъпка“ на двустранното стратегическо партньорство. Ведоството уточни, че самолетите не са носили ядрено оръжие. На следващия ден канцлерът Фридрих Мерц заяви в X: „Още тази година ще участваме в ядрено учение на френските въоръжени сили“. Предвидено е Германия да участва с конвенционални сили.

Кръгът се разширява постепенно. На 2 март Макрон назова освен още Полша, Нидерландия, Белгия, Гърция, Швеция и Дания. Норвегия направи стъпка към участие със споразумение за отбрана с Франция от 27 май, а Финландия се включи на 14 септември. „Нямаме никакви намерения да разполагаме ядрено въоръжение на финландска земя в мирно време. Но имаме планове да създадем стратегическа дилема за Русия“, заяви президентът Александър Стуб, цитиран от WSJ, и определи начинанието като процес, който най-вероятно ще продължи 10-15 години. Извън кръга остават трите балтийски държави, най-уязвими от руската заплаха, макар че на 22 септември Латвия съобщи, че Париж е приел да започне разговори с Рига. Италия отказа да участва.

Партньорите не виждат във френското предложение заместител на американския чадър. „Не заменя нищо. Допълва ядрените гаранции, които вече съществуват“, казва норвежкият външен министър Еспен Барт Ейде. Американската част от тези гаранции на европейския континент се осигурява от 100-120 свободнопадащи бомби B61 в Белгия, Германия, Италия, Нидерландия и Турция, а вероятно и Обединеното кралство, според оценка на Федерацията на американските учени. Употребата по програмата на НАТО за ядрено споделяне изисква разрешение и от Вашингтон, и от приемащата държава. Франция не участва в Групата за ядрено планиране на алианса. Според WSJ бомбите, проектирани през 60-те години срещу съветските танкови дивизии, са все по-остарели и при наличието на днешната руска ПВО представляват ограничена заплаха за руската територия.

Френското средство за доставка на ядрено оръжие е от друг клас. ASMP-A, чиято модернизирана версия е ASMPA-R, е крилата ракета с правотоков двигател, която развива до Мах 3 и според CSIS има 500-600 км обсег. Военни и анализатори, цитирани от WSJ, споделят, че тя е създадена да поразява главните руски градове и има голяма вероятност да достигне целите си. „Бомбите B61 не са инструменти за водене на война, а по-скоро средства за вдъхване на увереност у съюзниците. Френският ядрен арсенал, за разлика от тях, може да стигне до Русия“, казва Никол Граевски, експерт по Русия и ядрените въпроси в Sciences Po в Париж.

Москва следи инициативата. На 4 март говорителката на външно министерство Мария Захарова нарече френския план изключително дестабилизиращ, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че ходът подкрепя руското искане френският и британският арсенал да бъдат включени в бъдещите преговори за ядрения баланс. На 19 май заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков каза пред ТАСС, че със своето включване в разширената зона на действие на френските ядрени сили държавите партньори „стават обект на по-засилено внимание от нашите военни, отговарящи за стратегическото възпиране“.

Шател съди по руските изявления, че замисълът е политически убедителен: руснаците, отбеляза той във Варшава, „слушат и дори отговарят“. Граевски е по-предпазлива: „Не е ясно дали руснаците са убедени, че французите биха рискували ответен удар по Париж заради Варшава например. Но руснаците определено обръщат внимание.“ Въпросът е аналогичен на онзи, който Шарл дьо Гол задава на Джон Кенеди през 1961 г. – дали би пожертвал Ню Йорк, за да спаси Париж. Отговор така и не получава.

Според WSJ пълният френски контрол над решението е съзнателен ход, ориентиран към цел в сферата на вътрешната политика: предното възпиране да е приемливо за целия политически спектър, включително за крайнодесния „Национален сбор“ на Марин Льо Пен, която според изданието води в проучванията преди изборите за президент през пролетта на 2027 г. Нейната партия косвено подкрепя замисъла. Бруно Терте, заместник-директор на Фондацията за стратегически изследвания в Париж, смята обаче, че президент от тази партия би означавал „загуба на доверие и в двете посоки – при възпиране на Русия и при вдъхване на увереност у съюзниците“. Висш отбранителен служител от държава партньор е съгласен с него: ако Льо Пен дойде на власт, целите и обхватът на партньорството ще бъдат преразгледани и в Париж, и от съюзниците.

За 7 месеца Париж предложи на 10 държави онова, което американските бомби в Европа не дават: ракета, създадена да стига до руските градове. Шател посочва като допълнителен фактор и географската близост. „Споделяме една и съща география, част сме от един и същ континент“, отбеляза той във Варшава. Цялата инициатива обаче зависи от решение, което принадлежи на един човек, избиран единствено от французите. Затова следващото решаващо събитие е президентският вот във Франция през пролетта на 2027 г. Победа на кандидата на „Национален сбор“ би показала дали партньорите наистина ще преразгледат своите цели и обхвата на сътрудничеството, както очакват Терте и висши служители. Френската ракета стига до Русия, но пръстът на спусъка се решава на избори.

Полша и Великобритания подписаха отбранителен план преди ратификацията на договора от Нортхолт

🇵🇱🤝🇬🇧 Министрите на отбраната на Полша и Обединеното кралство Владислав Косиняк-Камиш и Уес Стрийтинг подписаха на 27 октомври във Варшава 3-годишен план за сътрудничество в сферата на отбраната. Британското министерство на отбраната го нарича Варшавски отбранителен план, който представя като първа фаза по договора за партньорство в сигурността и отбраната, сключен през май. Самият договор още не е влязъл в сила: законът за ратификацията му е при президента Карол Навроцки от 14 октомври.

По данни на британското министерство планът включва съвместна разработка и производство на следващо поколение ракети за противовъздушна отбрана, съвместна разработка на дронове и анти-дрон средства, киберсигурност и обмен на опит, свързан с британските фрегати Type 31 и полските MIECZNIK, които са по общ проект. Предвидена е и по-активна военноморска дейност в Балтийско море. Британската BAE Systems и полската група PGZ ще разширят производството на едрокалибрени боеприпаси, а двете правителства ще координират по-тясно поръчките си в отбраната, развивайки сътрудничество по сделки като тази за полски ПВО комплекс NAREW от MBDA UK. По данни, публикувани от британското правителство през септември, тя струва над 4 млрд. паунда и ще осигури на Полша над 1000 зенитни ракети и над 100 пускови установки.

Косиняк-Камиш, който е и вицепремиер, заяви, че планът е резултат от двустранния договор и че полско-британският съюз никога не е бил толкова силен. Като ключови способности и сфери на съвместна работа той посочи новите технологии, прецизните далекобойни средства, изкуствения интелект, дроновете и анти-дрон средствата. Сред общите програми той изброи фрегатите MIECZNIK, интегрирана ПВО по програмите NAREW, PILICA и PILICA+ и независимата линия за производство на 155-мм боеприпаси. Според полското министерство документът очертава насоките за сътрудничество между полската и британската армия до края на десетилетието. Косиняк-Камиш каза още, че двете държави подкрепят по-голяма независимост на Европа, но не и независимост от САЩ.

Стрийтинг заяви, че „в сблъсъка между свободата и тиранията Обединеното кралство и Полша няма да са безучастни наблюдатели“. Онова, което някои наричат руски хибридни заплахи, той предпочете да нарече „спонсориран от държавата тероризъм“ и посочи ежедневното привеждане в бойна готовност на полската ПВО при навлизане на дронове. Министърът припомни, че е предупредил британските граждани: „трябва да сме готови за сценарий, в който Обединеното кралство и НАТО се окажат във война срещу Русия, не защото искаме война“. „Когато Путин дава уверения, че няма намерение да провокира война с НАТО, си спомняме какво каза той за Украйна само дни преди нахлуването“, добави Стрийтинг. Той обяви, че през ноември в Полша ще бъде проведено голямо учение под егидата на Многонационалните сили за Украйна. По данни на британското министерство в него ще участват хиляди военнослужещи от „коалицията на желаещите“.

Плановете за сътрудничество са инструмент, посочен изрично в договора за партньорство в сигурността и отбраната между двете страни. Премиерът Доналд Туск и тогавашният британски премиер Киър Стармър го подписаха в Лондон на 27 май. Туск го нарече договор от Нортхолт – по името на базата на Кралските ВВС, от която полски пилоти са летели в битката за Британия. Според текста на договора страните ще продължат да изготвят „подробни планове за разрастващото се военно сътрудничество с плановете за сътрудничество в сферата на отбраната, установени с договора от 2017 г.“ – т.е. с двустранния договор, подписан в полската столица на 21 декември 2017 г.

В преамбюла си договорът определя Руската федерация като „най-значимата дългосрочна заплаха“ за сигурността в евроатлантическото пространство. При въоръжено нападение срещу една от страните двете се задължават да си окажат помощ, включително с военни средства, съгласно клаузата за колективна отбрана на НАТО.

Преди да отлети за Лондон, Туск обясни защо Полша сключва такива договори с Франция и Обединеното кралство, при положение че член 5 от Северноатлантическия договор вече ѝ осигурява защита: при заплаха те позволяват да се разчита на бърза двустранна реакция, преди всички 32 членки на Алианса да са взели решение. В Лондон той подчерта, че двете страни действат в рамките на НАТО, за да го укрепят. Договорът с Франция беше подписан в Нанси на 9 май 2025 г.

Стрийтинг пристигна във Варшава ден след среща в Париж на министрите на отбраната от групата E5. В общото им изявление Русия е определена като „най-острата и дългосрочна заплаха за евроатлантическата сигурност и стабилност“.

В Полша ратификацията изисква закон, с който парламентът дава съгласие президентът да ратифицира договора. Той беше приет от Сейма на 18 септември с 392 гласа „за“, 3 „против“ и 20 „въздържал се“, след което Сенатът го одобри единодушно на 13 октомври с 92 гласа от 92 гласували. Според конституцията на страната президентът Навроцки има 21 дни от получаването на закона, за да го подпише, да го изпрати към Конституционния трибунал или да го върне на депутатите за повторно разглеждане. Още през май той разкритикува правителството, че канцеларията му не е била информирана навреме за готвения договор, на което Туск отвърна, че ратификацията трябва да се приема за нещо подразбиращо се.

Договорът влиза в сила 30 дни, след като двете страни се уведомят една друга за изпълнените си вътрешни процедури. Срокът, с който разполага президентът, изтича на 4 ноември – 8 дни след подписване на плана във Варшава.

Френски Atlantique 2 участва в спасителните операции в Черно море

🇫🇷✈️🇧🇬 Френски самолет за морско патрулиране Atlantique 2 (ATL2) е изпратей към региона на Черно море от две седмици насам и участва в спасителните операции след ударите с дронове по търговски кораби. Това заяви на 24 октомври във Варна министърът на външните работи Жан-Ноел Баро, който уточни, че машината действа като част от операциите на НАТО. Той е първият френски топ дипломат, посетил България от 20 години насам.

Баро говори във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ заедно със своята българска колежка Велислава Петрова, с която подписа обновената пътна карта на стратегическото партньорство между двете страни. Той представи разгръщането на ATL2 като първото от три хода на Франция в подкрепа на България след ударите по кораби на 6 и 13 октомври в родната изключителна икономическа зона – морската ивица отвъд 12-милните териториални води, в която държавата има права над природните ресурси. „Първото от тези действия е разполагането на самолета за морско патрулиране Atlantique 2, който е тук от две седмици и допринесе за спасителните операции“, разкри Баро. Второто е пътната карта, а третото е подкрепата за европейска платформа за морска сигурност във Варна и Констанца. По думите на Баро тя ще служи срещу хибридни заплахи, кибератаки и екологични рискове и ще заработи в следващите няколко години. Двамата министри подкрепиха и мораториум върху ударите по търговското корабоплаване в Черно море, за какъвто френското външно министерство призова още на 15 октомври.

Двете седмици означават, че ATL2 се намира в района от около 10 октомври: след първите удари в родната зона и преди втората вълна на 13 октомври, когато бяха ударени HS DIGNITY и CHELSEA 3. Баро не уточни в кои операции е участвал самолетът, нито откъде излита. Ударите продължиха и след пристигането му. На 15 октомври 2 дрона удариха химическия танкер WINE TRADER под флага на Сан Марино, застанал на котва на около 13 морски мили югоизточно от Сулина; 7 души от екипажа бяха в неизвестност, съобщи тогава AP. На 23 октомври корабът KHORYV под флага на Коморските острови се преобърна и потъна на около 13 мили от Констанца, съвсем малко извън румънските териториални води. По информация на Reuters от 13-членния украински и азербайджански екипаж е загинал поне един моряк, трима са изчезнали, а девет са спасени.

Хронологията показва и ограниченията на допълнителните съюзнически средства над западната акватория на Черно море: самолетите за наблюдение помагат да се намерени оцелелите и събират данни за ударите, но не са средство да се спре дронът, преди да стигне до кораба. Задачата, която Баро назова, е спасяване. На 20 октомври, след заседание на Северноатлантическия съвет, говорителят на Върховното командване на обединените сили на НАТО в Европа (SHAPE) полковник Мартин О'Донъл каза, че съюзниците „са изпратили или ще изпратят допълнителни самолети за морско патрулиране“, заедно с радари и екипи за експертиза на взривни средства. Основният приоритет по думите му е да се получи по-пълна картина на обстановката чрез повече сензори и обмен на данни. Към същата дата алиансът не бе обявил нито ескорт на конвои, нито мисия за прехващане, отбелязва Stars and Stripes.

Наред с ATL2 в района действат и други съюзнически средства. Американският P-8A Poseidon кацна във Варна на 18 октомври според БНР, а вечерта на 24 октомври отново патрулираше източно от българското крайбрежие, съобщи ItaMilRadar, сайт за следене полетите на военната авиация. На 23 октомври френският генерален щаб обяви съвместен патрул над Черно море на изтребители Mirage 2000-5 заедно с белгийски F-16, подпомогнати от 2 самолета цистерни A330 MRTT – един френски и един на Многонационално звено за самолети цистерни (MMU) – и от френския самолет за далечно радарно наблюдение E-3F AWACS.

ATL2 е двумоторен турбовитлов самолет за морски патрул и борба с подводници, разработен от Dassault-Breguet. На 17 февруари 2026 г. френската агенция за отбранителни доставки DGA предаде на ВМС в базата Лан-Биуе в Бретан 18-ия и последен екземпляр, модернизиран до Standard 6. Това включва радар с активна фазирана решетка (APAR) Thales Searchmaster, нова цифрова обработка на сигналите от хидроакустичните буйове, които се пускат във водата, за да открият подводници по издавания звук, и оптико-електронна кула MX-20. Според The War Zone машината може да остане във въздуха за период от 14 ч. с типичен екипаж от 14 души. Въоръжението на ATL2 е предназначено за поразяване на подводници, кораби и наземни цели: торпеда MU90 Impact, противокорабни ракети AM39 Exocet и управляеми бомби GBU-12 Paveway II.

От началото на войната ATL2 на няколко пъти се завръща над Черно море. През април 2022 г. търси мини с излитания от Крит. През април 2023 г. един ATL2 е разположен за 14 дни в румънската авиобаза „Михаил Когълничану“ край Констанца, по данни на Le Figaro. На 28 септември 2025 г. френските въоръжени сили обявиха разполагане на ATL2 в Румъния за полети за морско наблюдение. Новото е задачата, която Баро назова този път: спасяване на екипажи след удари по търговски кораби.

Баро посочи още, че на 23 октомври е разговарял с румънския си колега Дан Некулъеску. На 24 октомври Некулъеску написа в X, че двамата са обсъдили и стратегическото значение на Черно море, и приветства приноса на Франция като рамкова държава на бойната група на НАТО в Румъния, както и „готовността ѝ да ни помогне да отговорим на конкретните си нужди от способности в Черно море“. Букурещ вече свързва ударите с Москва: на 23 октомври президентът Никушор Дан определи удара по KHORYV като част от руската ескалация на войната в Украйна. Същия ден председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че е дълбоко разтревожена от нова руска ескалация в Черно море. Премиерът Румен Радев допусна след 13 октомври, че Русия вероятно стои зад ударите, но София не е обвинила пряко Москва, отбелязва Reuters. Посещението на Баро беше в деня преди първия тур на президентските избори в България на 25 октомври.

Ударите край българския и румънския бряг са част от много по-широката война за маршрутите в Черно море. Според компанията за морска сигурност Ambrey и Международната морска организация, цитирани от Financial Times на 25 октомври, от началото на годината в Черно море са атакувани над 570 кораба и са загинали най-малко 40 моряци, при 24 потвърдени жертви в Ормузкия проток. Между юли и септември ударените съдове са около 387 – над 5 пъти повече от предходното тримесечие. Ударите идват и от двете воюващи страни. През последните 45 дни около 90% от тях са руски, по оценка на Ambrey. Още в средата на септември застрахователният Joint War Committee разшири зоната с най-висока степен на риск до почти цялото море, с изключение на териториалните води на Румъния, България и Турция. На 14 октомври пожар обхвана танкера YARA J на котва в румънските териториални води край Сулина; според FT той също е бил ударен.

Данните, събрани от сензори, са полезни за защитата. Изтребител сваля само онова, което някой е засякъл, а румънските F-16 вече стрелят по дронове над морето. Екипите за експертиза, които НАТО изпраща, пък събират сведения за това кой стреля, а точно по този въпрос Букурещ и София засега изразяват различни позиции. Сензорите обаче нямат задачата да спират дрона: KHORYV беше ударен на 13 мили от Констанца, докато френският патрулен самолет беше в района от около две седмици, а американският беше във Варна от пет дни.

Затова ключово ще бъде какви точно подкрепления ще дойдат в изпълнение на обещанието от 20 октомври. Списъкът на НАТО от същия ден включва патрулни самолети, радари, дронове, разузнавателен персонал и екипи за експертиза на взривни средства, но не предвижда ескорт и прехващане. Това означава, че е много вероятно задачите на подкрепленията да бъдат ограничени до наблюдение и разследване. Ако сред тях се появи анти-дрон защита на самите съдове или на морските трасета, алиансът ще е минал от това да вижда ударите към това да ги спира. Докато се намира в региона, Atlantique 2 ще върши онова, което Баро посочи във Варна: ще помага да бъдат спасени моряците, след като корабът им вече е ударен.

Дрон потопи кораб край Констанца: един загинал, трима моряци в неизвестност

🇷🇺⚓️🇷🇴 Товарният кораб KHORYV, плаващ под флага на Коморските острови, потъна днес сутринта на 13 морски мили (около 24 км) източно от пристанище Констанца, след като беше поразен от дрон. От 13-те членове на екипажа – 10 украинци и 3 азербайджанци – един загина, трима са в неизвестност, а останалите са спасени. Корабът се е намирал само на миля извън териториалните води на северната ни съседка, които се простират до 12 морски мили от брега, т.е. в изключителната икономическа зона на Румъния.

Президентът Никушор Дан свърза удара диркетно с Русия. Пред журналисти той каза, че корабът „е ударен от дрон“ малко извън териториалните води на страната, и нарече случая „събитие от процеса на ескалация, който Москва води в контекста на войната в Украйна“. Във Facebook Дан написа: „Тази атака е нов пример за трагичните последици от руската агресия срещу Украйна. Време е Русия да се отнесе сериозно към мирните инициативи на САЩ и Европа, да приеме предложенията за примирие и да сложи край на войната.“

Външният министър Дан Некулъеску, встъпил в длъжност два дни по-рано в новото правителство на Лука Никулеску, определи нападението като „грубо нарушение на международното право и на свободата на корабоплаването“. „Незаконната агресивна война на Русия срещу Украйна ескалира и засяга директно търговското корабоплаване в Черно море“, написа той на своя профил в X.

Центърът за морска координация на Румънската морска администрация е получил сигнала около 10:00 ч. и 15 минути по-късно е повикал Агенцията за спасяване на човешки живот в морето (ARSVOM), чийто кораб SAR ARTEMIS излезе от пристанище Констанца. По данни на министерство на вътрешните работи корабът е понесъм тежки щети след пожар на борда, поради което се е преобърнал. Плаващ наблизо търговски кораб е извадил от водата 10 души – 9 оцелели и тялото на жертвата – и ги е прехвърлил към плавателен съд на Бреговата охрана. Министерство на здравеопазването съобщи, че и 9-те оцелели са ранени. Медицински пункт и линейки ги очакваха на брега. Хеликоптер на МВР не можа да излети заради слабата видимост и дъжда и това наложи издирването на тримата изчезнали да остане изцяло в ръцете на кораби на Бреговата охрана и ARSVOM. На кадрите, споделени от румънските власти, над вълните се вижда само малка част от преобърнатия корпус.

Гражданството на загиналия и на изчезналите момента не е уточнено. Министърът на отбраната Раду Опря, във втория си ден на поста, препрати към президента. На въпроса дали е потвърдено, че корабът е ударен от дрон, отговори: „Изявлението на президента беше в този смисъл.“ Официалните заключения ще бъдат оповестени, когато приключат всички разследвания. Опря обясни как е разпределена отговорността: извън териториалното море се намесва Бреговата охрана, а решението дали да бъдат поразявани дронове, които навлизат в румънска територия, е негово.

KHORYV е част от дълга серия удари по търговски кораби. По данни на Reuters за последните две седмици край бреговете на Румъния и България са поразени най-малко 7 товарни кораба, а 30 моряци са загинали или изчезнали. Корабите, поразени в последно време, или са стояли на котва край Сулина, или са плавали към нея. Каналът Сулина свързва река Дунав с Черно море и се превърна във водещия експорен маршрут от Украйна, откакто Русия ескалира атаките срещу нейните пристанища на Черно море. Край бреговете на Румъния ROYAD MAMMADOV потъна на 5 октомври с 2 загинали. На 14 октомври петролният танкер YARA J беше ударен на котва в териториалните води край Сулина. В нощта срещу 15 октомври край Сулина пламна танкерът WINE TRADER, а 7 души от екипажа му изчезнаха безследно.

Ударът дойде ден след заседанието на Върховния съвет за отбрана на страната (CSAT), посветено точно на заплахите в Черно море. Три дни по-рано, на 20 октомври, Северноатлантическият съвет на НАТО се събра по искане на Румъния и България. Според Reuters алиансът обяви, че ще изпрати още самолети за морски патрули, радари и дронове, без да уточни какви. Некулъеску написа, че се координира с България и Турция, за да ускори развръщането на договорените средства за наблюдение.

Граждани на Азербайджан загиват не за първи път тази година във водите на Черно море. Според външно министерство в Баку капитанът на ATLAS BEY Самад Насруллаев е намерен мъртъв след нападение с дрон край Одеса на 14 юли. На 9 септември на сомалийския TEDY загинаха двама азерци – Аслан Алиев и Асим Гасимов. На 5 октомври на ROYAD MAMMADOV загина капитанът Рустам Хасанов. Безследно изчезнал се води Махамад Сюлейманзаде. След този случай Баку отново призова своите граждани да не работят на кораби по маршрути с висок риск. Трима азербайджанци бяха и на борда на KHORYV.

Въздушното пространство на Румъния, над което въоръжените сили вече свалиха дронове на няколко пъти, приключва на същите 12 морски мили, на които свършват и териториалните води. KHORYV потъна на миля отвъд тази граница – там, където по думите на Опря се намесва Бреговата охрана, чиито кораби заедно с ARSVOM продължават да търсят тримата изчезнали.

Румъния ускорява защитата на пристанищата и енергийните си обекти в Черно море

🇷🇴🛡️ Румъния ускорява изграждането на способности за морско наблюдение, борба с мини и сваляне на дронове, които навлизат в нейното въздушно пространство и териториални води. Това е решено Върховния съвет за отбрана на страната (CSAT) на 22 октомври. Между 5 и 15 октомври по румънския и българския бряг на Черно море бяха атакувани 7 търговски кораба, а около 30 моряци загинаха или се намират в неизвестност, по изчисления на Reuters.

Президентът Никушор Дан ръководи заседанието в двореца „Котрочени“. В публикуваното комюнике CSAT определя ударите с дронове срещу търговски кораби „в териториални води на Румъния и непосредствена близост до тях“ и нарушенията на въздушното пространство като „пряко следствие от агресията на Руската федерация отвъд границите на Украйна“. Заплахите за свободата на морския трафик и за критични обекти, продължава текстът, са се засилили значително в последно време.

Съветът посочва и какво точно защитава: „Настоящите рискове налагат конкретни мерки за опазването на човешкия живот, за запазване на свободния достъп до национални пристанища и сигурността на енергийни обекти в изключителната икономическа зона.“ И двете са директно засегнати от поредицата удари. Част от ударените кораби са плавали по коридора към дунавските пристанища: HS DIGNITY е пътувал от алжирския Мостаганем за Браила, CHELSEA 3 – от турския Гиресун за молдовския Джурджулещ, докато танкерът YARA J е стоял на котва пред Сулина, когато е бил ударен на 14 октомври. Сулинският ръкав е морският вход към дунавските пристанища на Румъния, Молдова и Украйна. Самият президент заяви в интервю за NewsNation, че ударите са засегнали коридор, по който Украйна изнася стоките и зърното си.

Енергийните обекти в комюникето не са назовани, но най-големият такъв е газовото находище Neptun Deep на OMV Petrom и „Ромгаз“, всяка с дял от 50%. През юли там беше монтирана платформата за добив Neptun Alpha, свързана с брега чрез 160 км газопровод. Операторът очаква добивът на газ да започне през първата половина на 2027 г. и оценява извлекаемите запаси на около 100 млрд. куб. метра – обем, който по думите на компанията ще превърне Румъния в най-големия производител на газ в ЕС. Опасността за находището вече не е теоретична. На 20 август търговски кораб съобщи за малък морски дрон, носен от течението до платформата, на около 80 морски мили източно от Констанца. Излетяха два румънски изтребителя F-16, единият от които улучи дрона с бордовото оръдие, без да го унищожи. Унищожи го екип за обезвреждане на взривни устройства от пристигнал военен кораб. Министърът на отбраната Раду Мируца уточни, че дронът е бил зареден с взрив и се е намирал на няколкостотин метра от съоръженията на находището.

Приоритетите в решението са три: ускорено развитие на морското наблюдение, на противоминната борба и на „ефективната намеса срещу дроновете, проникващи неразрешено в националното въздушно и морско пространство“. Институциите ще провеждат чести съвместни учения и ще обновяват своя план за действие при инциденти, които засягат паралелно корабоплаването, икономическите обекти и морската среда. В по-широк план членовете на CSAT обсъдиха центъра за сигурност в Черно море по Стратегическия подход на ЕС към региона, чието бързо въвеждане в действие Букурещ нарича основен приоритет. Дискутирана беше и групата за противоминна борба MCM Black Sea, която Турция, Румъния и България създадоха през 2024 г. за обезвреждане на плаващи мини. През 2026 г. задачите ѝ са разширени и включват защита на критичната инфраструктура.

Решението идва 5 дни след последното прехващане на безпилотни заплахи. На 17 октомври 2 изтребителя F-16, вдигнати във въздуха от 86-а авиобаза в Борча, свалиха 2 дрона над териториалните води до Сулина, в 18:01 и 18:05 ч. местно време. Министерството на отбраната на Румъния не уточни конкретния произход на апаратите. На следващия ден Мируца, който в момента изпълнява длъжността във временния кабинет, каза, че скоростта на полет. от 450 км/ч показва, че може да са руски реактивни дронове „Геран-4“ и също така че Румъния сваля такъв дрон за първи път. По думите му засичаните дотогава дронове са летели със 150–170 км/ч.

Мерките се основават и на заседанието на Северноатлантическия съвет на 20 октомври, свикано по искане на Румъния. След него НАТО оповести, че съюзниците изпращат към Черно море морски патрулен самолет, радари, дронове, разузнавачи и екипи, които ще изследват останките от взривните устройства. Част от тях вече са налице, каза военният говорител на алианса полковник Мартин О'Донъл. На въпрос от NewsNation дали Румъния обмисля позоваване на член 5, Дан отговори, че разговорите в НАТО вече са се състояли и между партньори не е нужно нищо по-формално. В същото интервю той призна, че събитията в морето са твърде скорошни, за да се направи извод с висока степен на вероятност. Затова може да се подозира, че дроновете са руски, а разследванията продължават.

България, край чийто бряг бяха ударени 4 от 7-те кораба, върви по сходен път. На 16 октомври министърът на отбраната Димитър Стоянов съобщи, че е поискал от НАТО бойна авиация и антидрон системи. В района вече извършва патрули американски самолет P-8A Poseidon, изпратен по искане на управляващия кабинет. Премиерът Румен Радев и министър Стоянов казват, че логиката сочи към Руската федерация, но няма да я назоват официално без ясни доказателства, предава Mediapool. В Бургас при взривотехническа експертиза се търсят надписи и серийни номера по отломките от CHELSEA 3, по които да се установят вид и произход на дроновете. Нито София, нито Букурещ не приписва официално конкретните удари на Русия. Комюникето на CSAT говори за последици от руската агресия, но Дан посочва, че разследванията продължават, а София чака експертизата. И двете разчитат на съюзниците за наблюдението на морето.

Решението на съвета описва способности, които тепърва ще бъдат изграждани от Румъния. След удара по кораба YARA J Мируца призна, че военните радари не са засекли дрон, насочен към танкера. Дан казва, че вече е поръчано много оборудване по европейската програма SAFE, а до неговото пристигане страната му има нужда от временна помощ. По тази програма страната разполага с 16,7 млрд. евро заеми. Румънската авиация поразява засечените цели: F-16 свалиха и двата дрона на 17 октомври и улучиха морския дрон до Neptun Alpha. Пропускът се крие в засичането, защото за дрона във водите покрай платформата властите научиха от минаващ в близост търговски кораб. Затова, докато бъде доставено и въведено в експлоатация оборудването по SAFE, наблюдението на коридора към Сулина и Neptun Deep много вероятно ще зависи от съюзническа авиация и радари. Решаващо е кой ще засече следващия дрон над тези води. Ако го засече румънски радар, обещаното от CSAT ускорение вече дава резултат. Ако го засекат съюзнически самолет или екипаж на търговски кораб, ще се потвърди, че Румъния продължава да гледа морето през чужди очи.

📸 Снимка: Дим се издига след експлозия на морски дрон в румънското пристанище Констанца на Черно море, недалеч от нефтен терминал, без да причини жертви. (Observator Antena1/Handout via REUTERS)

Дания купува крилати ракети Anthem и JSM за удари в дълбочина

🇩🇰🚀 Дания ще въоръжи изтребителите от пето поколение F-35 Lightning II и наземна ракетна система с крилати ракети, способни да поразяват цел в дълбокия тил на евентуален противник. Министерство на отбраната обяви в четвъртък, 22 октомври, че купува 2 вида далекобойни прецизни оръжия: Joint Strike Missile (JSM) на норвежката Kongsberg, която се изстрелва от F-35A, и наземна крилата ракета Anthem на американската компания Covenant. Изборът беше направен по препоръка на началника на отбраната, а според министерството НАТО е поискало от Дания именно такива оръжия. Колко ракети се купуват, колко струват и кога ще пристигнат, не се уточнява.

Покупката добавя към датската отбрана онова, което досега ѝ липсваше: възможност да порази евентуален нападател в дълбочина, а не просто да възпира удара му. Министърът на отбраната Йепе Брус го посочи без заобикалки. Покупката е „значителна стъпка към това да увеличим способността да нанесем ответен удар“, заяви той по време на пресконференцията в Копенхаген, цитиран от обществената медия DR. „Намираме се в обстановка, в която никой не може да предвиди какво ще се случи утре. Обстановката със сигурносттата е сериозна и се влошава. Затова изграждаме отбраната и укрепваме бойната мощ“, посочи Брус. Ако някой посегне на НАТО, добави министърът, Дания „трябва, разбира се, да може да се защити, но трябва да има и способността да нанесе ответен удар зад вражеската линия. Именно тази способност укрепваме сега“.

Руският посланик в Копенхаген отговори още на същия ден. Владимир Барбин публикува в Telegram канала на посолството коментар, в който датската политика е представена като подготовка за конфликт с Русия: „В основата на сегашната политика на Дания е курсът към конфронтация и подготовка за възможен конфликт с Русия. Копенхаген е попаднал в плен на опасни илюзии, че закупуването на настъпателни прецизни оръжия с голям обсег, с които да се създават военни заплахи срещу ядрена държава, ще помогне за укрепване на сигурността и отбраната на Дания.“ Посланикът завършва с предупреждение: в Копенхаген „не искат да се замислят за неизбежните плачевни последствия от такъв безразсъден курс“. На въпрос дали новите ракети увеличават вероятността Дания да се превърне в мишена, Брус отговори отрицателно. „Разбирам го, но сме в най-силния отбранителен съюз в света“, каза той и прогнозира, че около покупката „ще има много руска реторика“. Къде ще бъдат разположени наземните установки, министърът отказа да каже.

По-известната от двете ракети в поръчката е JSM. Kongsberg я разработи на основата на противокорабната ракета Naval Strike Missile (NSM) и я проектира така, че да се побира във вътрешния отсек за въоръжение на F-35. Така изтребителят може да я носи, без да повиши радарната си видимост. Ракетата лети с дозвукова скорост, тежи 416 кг и по данни на производителя има обсег над 350 км. Насочва се с инфрачервена глава за самонасочване, разпознаваща целта автоматично по изображението. Двупосочният канал за обмен на данни позволява данните за целта да се обновят по време на полета. JSM вече са избрали Норвегия, САЩ, Австралия, Япония и Германия. Торд Аслаксен, който ръководи отдела за изтребители в норвежката агенция за военни доставки, още през октомври 2025 г. призова Дания да купи JSM и нарече комбинацията от нея и F-35 „оръжие на велика сила във формат за малка държава“ в интервю за DR.

Anthem е залог от съвсем друг вид. Covenant е основана през 2024 г. със седалище във Вашингтон, докато нейното дъщерно дружество действа в Израел. Ракетата ѝ все още не е използвана в бой и не е приета на въоръжение в американската армия, която я провежда тестове с нея по силата на отделно споразумение. Демонстрацията е планирана за фискалната 2027 г. Компанията не оповестява обсега. Тя не потвърждава стойностите между 1200 и 1500 км, които се тиражират в медиите. Обявен е над 200 кг полезен товар. По думите на компанията при пълно серийно производство цената ще е 6-цифрена сума в долари за ракета, а не милиони долари, колкото обикновено струват сходните западни крилати ракети. Ракетите за Дания ще се произвеждат в Германия, съобщи Reuters. Covenant строи завод в Саксония, в района на Лайпциг. През септември ръководството ѝ каза пред dpa, че производството за европейските клиенти там ще стартира догодина. През първата година се предвиждат 1000 ракети, а след това – до 5000 годишно. Доставките по първия договор с европейски клиент ще започнат в първото тримесечие. Брус обясни избора на толкова млада компания с препоръката на началника на отбраната: Covenant „има способността да доставя бързо“ и е икономически ефективна, каза той пред TV 2. Специализираното датско издание OLFI определи Anthem като най-изненадващия избор в поръчката.

Новото тук не е самото наличие на ракети с голям обсег. В началото на 2025 г. Дания поръча от Kongsberg ракети NSM на стойност 2 млрд норвежки крони за фрегатите от класа Iver Huitfeldt на мястото на ракетите Harpoon, предадени на Украйна. NSM, чийто обсег достига над 185 км, може да поразяват цели в морето и на сушата, но остава основно оръжие на флота срещу кораби. JSM и Anthem са първата покупка по отделна програма за далекобойни прецизни оръжия, проектирани за нанасяне на удари срещу цели в дълбочина на сушата. Принципното решение за тази програма правителството взе на 17 септември 2025 г. по препоръка на началника на отбраната Михаел Вигерс Хюлдгор. Премиерът Мете Фредериксен тогава се аргументира така: „Трябва да можем убедително да възпираме нападения срещу Дания и НАТО, а за това не стига силна противовъздушна отбрана“. Барбин тогава нарече придобивките „безумие“. Още през февруари 2025 г. след дълги години на съкращения, Фредериксен призова въоръжените сили: „Купувайте, купувайте, купувайте“.

Ден преди обявяването на покупката Копенхаген направи и друга стъпка, свързана с далекобойните ракети. На 21 октомври Министерство на бизнеса гарантира заем от около 100 млн. евро за дъщерното дружество на украинския производител Fire Point, което строи завод за твърдо ракетно гориво във Войенс, до авиобаза Скрюдструп. Изграждането на завода закъснява с година, а той трябва да заработи в края на 2027 г. С тези две решения страната се включва в осигуряването на далекобойно въоръжение в две конкретни роли: като купувач за собствените си сили и като домакин на производство на гориво за украинските ракети.

Покупката променя същността на датската отбрана, а не само нейния обем. Досега Дания нямаше оръжие, проектирано за удари по щабове, пускови установки и складове дълбоко в тила на нападател. JSM и Anthem са създадени точно за това. Самото правителство описва промяната с тези думи: Фредериксен посочи през 2025 г., че силната ПВО не стига, а на 22 октомври Брус посочи притежаването на способности за нанасяне на ответен удар като критични. На тази оценка обаче противостоят и конкретни факти. Засега способността е налице единствено в договор, а не като наличен арсенал: броят на ракетите, сумата и графикът са тайна. Наземният компонент зависи от завод, който още не е започнал серийно производство, и от ракета, която не е изпитана в бой. Затова наземният компонент много вероятно няма да е в Дания преди 2027 г.

Първата проверка ще дойде от Саксония. Ако немският завод на Covenant започне доставки през първото тримесечие на догодина, както твърди компанията, датските наземни ракети могат да пристигнат още на същата година. Ако срокът се измести, наземният компонент ще съществува само като договор още дълго, а за JSM министерството не дава срок изобщо.

Русия строи край Гвардейск задхоризонтен радар с обхват до 3000 км

🇷🇺 Русия изгражда в района на Гвардейск в Калининградска област задхоризонтен радар, проектиран за засичане на самолети и ракети на разстояние от 900 до 3000 км. В този обхват попадат Германия, Франция и Обединеното кралство. Обектът се намира на около 30 км от границата с Полша и вижда на непубликувани досега сателитни изображения на финландската компания ICEYE от края на август. Frankfurter Allgemeine Zeitung ги показа в ексклузивен материал от 19 октомври, който се основава на доклад на компанията за сигурност в Балтийския регион, с откъси от който изданието разполага.

Снимките показват 3 реда антени, всеки с дължина над 500 м, които се събират в една обща точка, като по този начин образуват форма на звезда. Около тях минава двойна ограда. Антенните полета заедно с други елементи на комплекса образуват задхоризонтен радар (over-the-horizon radar, OTH). Обикновеният радар не вижда отвъд кривината на Земята, а задхоризонтният излъчва сигнал на къси вълни, които се отразяват от йоносферата и се връщат към повърхността далеч зад хоризонта. Затова антените му са толкова големи: по оценка на The Times съоръжение с мащаба на това край Гвардейск може да работи с дължина на вълната над 10 метра, десетки пъти повече от тази на стандартните далекобойни радари за въздушно наблюдение. Отразеният лъч стига до земята далеч от станцията, поради което обхватът започва едва на около 900 км. Варшава (на 270 км по права линия) и Берлин (560 км) се намират преди тази граница, а Лондон и Париж (около 1450 км) са в средата на обхвата. Такива системи откриват заплахи на голямо разстояние, но с по-ниска точност от класическите радари, и служат за ранно предупреждение, а не за насочване на оръжие. Дали съоръжението вече работи, не е известно. Кадрите от края на август показват, че то все още се строи.

Плановете за подобен обект в областта са известни от години. През март 2020 г. ТАСС цитира източник от руската военна индустрия, според когото в Калининградска област е планирано да бъде поставена втора станция „Контейнер“, за която се обмислят няколко площадки. Първата станция „Контейнер“ (29Б6), край Ковилкино в Република Мордовия застъпи на бойно дежурство през декември 2019 г. Според същия този източник втора станция покрива Европа, включително Обединеното кралство, на разстояние до 3000 км. Нито ICEYE, нито FAZ посочват типа на обекта край Гвардейск. Полското издание Defence24 пише, че той вероятно е изграден с технологията на „Контейнер“.

Новият радар не е първото голямо съоръжение от този вид в руския ексклав. Край брега на Балтийско море в Пионерски от 2011 г. работи радар за ранно предупреждение за ракетен удар „Воронеж-ДМ“, който беше напълно завършен през 2014 г. Доклад на ICEYE описва цялата област като възел от сензори и средства за електронна война, т.е. за разузнаване и заглушаване на чужди сигнали. Компанията преброи над 20 такива обекта, а към тях се добавят нови: радарът край Гвардейск и голямо кръгово антенно поле край Черняховск. „Заедно те дават на Русия много възможности за наблюдение на дейността в целия регион, от прихващане на спътникови комуникации до откриване на полети и балистични ракети“, отбелязва докладът.

Полето край Черняховск, на около 50 км източно от Гвардейск, беше описано повече от една година преди това. През август 2025 г. разследваща група Tochnyi публикува хронология на неговия строеж по сателитни снимки: първите пътни работи на мястото се виждат на кадрите от 18 март 2023 г. Обектът най-вероятно е кръгова антенна решетка с диаметър до 1600 метра – поле от вертикални антени в концентрични пръстени, което засича радиосигнали от хиляди километри и определя посоката, от която идват. Довиле Шакалене, която по това време оглавяваше литовското министерство на отбраната, каза през септември 2025 г., че съоръжението е предназначено не за шпионаж, а за „откриване на самолети и ракети във въздушното пространство на няколко хиляди километра“.

FAZ обясни значението на ексклава с неговото географско положение. От него Русия би могла да застраши Сувалкския коридор, тясната сухопътна връзка между Полша и Прибалтика. Там са разположени средства за ПВО и ракетни системи, както и главната база на Балтийския флот. Снимките на ICEYE показват промени и по тези обекти. Системата за автоматично разпознаване е засякла, че на позицията на зенитно-ракетния комплекс С-400 „Триумф“ до Балтийск пусковите установки са вдигнати, което по оценка на ICEYE означава привеждане в бойна готовност. На летище на морската авиация в Чкаловск са построени укрития за бойни самолети, според FAZ вероятно за защита от удари с дронове. Строежите излизат и извън ексклава: край Павловка в Слуцки район на Минска област в Беларус се изгражда голям комплекс за боеприпаси, докато Република Карелия и Ленинградският военен окръг вече имат нови казарми, складови обекти и обучителни центрове. Северно от Петрозаводск се възстановява склад за техника.

Същите сателити проследяват и морския трафик. Санкционираният товарен кораб SPARTA под руски флаг е плавал от Балтийск до сирийското пристанище Тартус и обратно в периода от 16 август до 5 октомври, като се предполага, че е носил военна техника на борда. През цялото време е бил съпровождан от разрушителя от клас „Удалой“ (Проект 1155) „Адмирал Левченко“. В конвоя са плавали и танкерът GENERAL SKOBELEV и снабдителният кораб „Академик Пашин“. По пътя SPARTA е посочил като крайно пристанище Порт Саид в Египет, но край Гибралтар е изключил автоматичната идентификационна система (AIS) и е продължил към Сирия. На снимката на ICEYE от 10 септември конвоят се намира в пристанище Тартус. Британски военни кораби вече бяха проследили ескорта през Северно море и Ла Манша, съобщи USNI News на 2 септември.

ICEYE е предвидила маршрута предварително, насочвайки сателитите към очакваните позиции на конвоя до бреговете на Бретан, Португалия и Сицилия. По данни на компанията от началото на годината са завършени 4 такива превоза до Сирия или Либия. Сред тях е санкционирания транспортен кораб ANASTASIIA с ескорт от бойни кораби до либийския Тобрук, който също вероятно превозва военна техника. В момента още един конвой е на път. Военният ескорт обаче не е правило: според доклада Русия го осигурява само там, където рискът от задържане е голям. Тя няма и достатъчно военни кораби, с които да опази стотиците танкери от сенчестия си флот.

ICEYE е основана през 2014 г. в Еспоо от финландец и поляк. Първоначално нейните спътници е трябвало да следят промените в ледената маса, откъдето идва името. Микроспътниците тежат около 100 кг и използват радар със синтезирана апертура, затова могат да снимат и нощем, и през облаци. Клиентите ѝ са няколко държави от НАТО и Въоръжените сили на Украйна. По думите на ръководителя на германския клон Филип Херкелман фирмата произвежда по един спътник седмично и догодина ще удвои темпа. Тя има съвместно предприятие с Rheinmetall, което произвежда спътници за Бундесвера в Нойс.

Според FAZ снимките в доклада доказват, че Русия възстановява военните си способности около Балтийско море и паралелно с това засилва своето разузнаване и електронна война, а значението на Калининградския ексклав като възел за тях расте. Станцията до Гвардейск се изгражда на около 30 км от границата на НАТО, но нейният поглед е насочен много по-далеч: към въздушното пространство над Обединеното кралство, Германия и Франция.

Американски P-8A над Варна запълва празнина, която България не може да запълни сама

🇺🇸✈️🇧🇬 Противолодъчен и морски патрулен самолет P-8A „Посейдон“ започна операции в западната част на Черно море от летище Варна. Така НАТО отговаря на поредица удари с дронове по търговски кораби близо до бреговете на Румъния и България. Самолетът кацна на 18 октомври след полет от военноморската авиобаза Сигонела в Сицилия. На следващия ден направи няколко завоя над морето източно от Варна, част от тях на височина около 2700 метра, за което първо съобщи ItaMilRadar, който проследява военни полети по публични данни за въздушния трафик. Според изданието американски P-8A не е летял на мисия над Черно море от няколко месеца.

P-8A е военноморски вариант на пътническия самолет Boeing 737, преустроен за търсене на подводници и надводни цели. Разполага с морски радар, оптико-електронна и инфрачервена камера и различни средства за радиотехническо разузнаване. Ниската височина подсказва какво е търсил екипажът над акваторията на Черно море. Далечни емисии се прихващат от голяма височина, докато огледът на отделни съдове и следи по водата налага снижаване. От това ItaMilRadar стига до извода, че целта по-скоро е морско патрулиране, а не събиране на разузнавателни данни. Изданието уточнява, че точната задача не може да се потвърди по данни от проследяването и че не вижда пряка връзка с ударите по корабите.

Ден по-късно обаче министърът на отбраната направи тази връзка. На брифинг на 20 октомври Димитър Стоянов каза, че решението за изпращането на самолета е взето „съвместно“ с НАТО, след като България е поискала допълнителни средства за наблюдение. Първото писмо с искане за по-плътно радарно покритие и разузнавателна авиация е било изпратено още на 26 август, второто – на 13 октомври, след ударите край Крапец и Бяла. „Нашите съюзници реагираха много бързо. Те предложиха и изпратиха самолет, който има точно нужните функции за извършване на разузнаване от въздуха“, заяви Стоянов. Всички събрани данни постъпват в мрежата на НАТО и достигат до българските служби, когато е необходимо. Колко време P-8A ще остане над Черно море, министърът отказа да коментира: самолетът ще изпълнява мисии, „докато е необходимо“. Премиерът Румен Радев допълни, че престоят му зависи от обстановката.

Между 26 август и 13 октомври във водите на изключителната икономическа зона на България бяха ударени 4 търговски корааб. На 6 октомври морски и въздушни дронове удариха товарния кораб „ABLE“ и плаващия под флага на Того „ALFA WATAN“ на около 70 морски мили източно от Бяла и той потъна скоро след атаката. ABLE, натоварен с близо 6000 тона ечемик от Румъния за Турция, дни наред се носеше по водата, напусна зоната на 14 октомври на 33 мили от брега срещу Ахтопол и потъна край турския бряг. В нощта на 12 срещу 13 октомври бяха ударени още два съда. Малтийският „CHELSEA 3“ бе поразен на 18 мили източно от Бяла, а „HS DIGNITY“ потъна на 17 мили източно от Крапец. И двата случая са в прилежащата зона, на 3 до 6 мили отвъд границата на териториалното море. Последва удар срещу кораб в териториалните води на Румъния. Още на 5 октомври, на 30 мили южно от Сфънту Георге, бяха убити двама моряци от кораб за сухи товари. Президентът на Украйна Володимир Зеленски обвини за удара руски дронове, докато Букурещ не назова извършител.

Разстоянията до брега показват докъде стигат българските способности за извършване нанаблюдение. По думите на Стоянов в момента действат две безпилотни системи – на Сухопътните войски и на Съвместното командване на специалните операции, които наблюдават териториалното море на смени: „Наблюдаваме нашето териториално море в различни зони, като ги сменяме.“ Териториалното море достига до 12 мили от брега. Нито един от руските удари край българския бряг не попада в неговите предели. Трета система с оптични, радарни и инфрачервени сензори ще започне работа до края на седмицата. За крайбрежните средства на ВМС и Морската администрация министърът беше пределно откровен: „Дали сме изостанали във времето? Да, изостанали сме и трябва да побързаме.“ Парите за модернизацията се очакват едва в бюджета за 2027 г.

Ограничени са и средствата за реакция. Пред парламента на 14 октомври Стоянов обясни, че задачите над морето се изпълняват основно от вертолети AS 532 „Cougar“ от авиобаза „Крумово“, тъй като Eurocopter AS 565MB Panther се намират в Румъния от декември 2025 г. без двигатели. 20-те анти-дрон системи, от които 10 мобилни и 10 стационарни, за 80 млн. евро засега съществуват единствено като заявка по европейския механизъм SAFE. Към 14 октомври подписването на меморандума с Испания за съвместната им покупка по инициативата Drone Edge тепърва предстоеше.

Поради тази причина помощта, поискана от НАТО на 16 октомври, надхвърля значително наблюдението: авиация, зенитно-ракетни комплекси, системи за борба с дронове и въздушен патрул – „на практика целия спектър“, по думите на Стоянов пред журналисти. Пред Reuters служител на НАТО каза, че посланиците на 32-те страни членки ще обсъдят искането през тази седмица. Ден по-рано Радев и румънският президент Никушор Дан разговаряха с генералния секретар Марк Рюте в Брюксел. Северната ни съседка предлага и съвместно черноморско командване на НАТО с участието на България и Турция. Рюте написа, че мерките за възпиране и отбрана ще бъдат променени „според необходимостта“. Конкретно решение не е обявено. Засега НАТО е изпратила един P-8A и два съюзнически екипа, сред които има специалисти по дронове и взривни вещества.

Очаква се експерти на съюзниците да съдействат за установяване извършителя на ударите. На 20 октомври министърът на транспорта Георги Пеев съобщи за „определени останки“ на борда на „CHELSEA 3“, който бе изтеглен в Бургас и има три пробойни в корпуса. Радев заговори за „физическите останки от дроновете“ и химически анализ на взривното вещество. Той допълни, че разчита специалистите, изпратени от съюзници, да установят типа на дрона със своята „високотехнологична апаратура“. Стоянов, чието ведомоство участва в разследването чрез „Военна полиция“, отговори същия следобед, че няма „идея какви са останките“ и дали колегата му говори за части от дрон или за последици от взрива. Произхода на находката ще обяви Военно-окръжната прокуратура в София, която води разследването. Ако анализът даде резултат, типът на дрона ще бъде установен по веществено доказателство, а не по думите на екипажа.

Има и друго обяснение за слабостта на защитата, и то не опира до сензорите. Още на 18 септември, след Съвета по сигурността, Стоянов говори за законодателни промени, които да уредят борбата с дронове. В същото време министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев призна сериозни пропуски в защитата на критичната инфраструктура от дронове. Дори когато дронът бъде засечен, правомощията и средствата за свалянето му отвъд 12-те мили са друг проблем, който не се разрешава от един разузнавателен самолет. Затова и ведомството разглежда разузнавателните дронове и анти-дрон системи в две отделни програми: първите дават информация за обстановката, вторите трябва да свалят целта.

Каквото и решение да вземат посланиците на НАТО, до края на годината картината върху изключителната икономическа зона на България ще идва от съюзниците. Парите за модернизация на морското наблюдение се очакват в бюджета за догодина, а българските разузнавателни дронове обхождат териториалното море. Затова решението в Брюксел ще покаже по-скоро друго: дали алиансът ще даде и средствата да се свали засечен дрон, каквито един патрулен самолет не носи. Първият собствен поглед отвъд 12-те мили може да дойде от третата система с радар на борда, обещана до края на седмицата, ако бъде пусната над открито море, а не само над териториалните води. Дотогава P-8A ще лети над Черно море „докато е необходимо“.

Пленен жив, убит без съд: 15 години от смъртта на Кадафи

🇱🇾⚖️ Преди 15 години, на 20 октомври 2011 г. бойци от бригадите на Мисрата измъкват либийския диктатор Муамар Кадафи от отводнителна тръба край родния му град Сирт, където се е прикривал от наближаващите бунтовници, с окървавено лице, но в съзнание, а само няколко часа след това вече е мъртъв в ръцете им. Как точно умира бившият либийски ръководител, не е установено и до днес.

Разследването на Human Rights Watch, публикувано една година по-късно под заглавие „Death of a Dictator: Bloody Vengeance in Sirte“, не успява да определи дали е починал от побоя, от осколките на граната или от изстрел след залавянето си, а обещаната от новата власт проверка така и не стига до съд. С неговата гибел и падането на Сирт приключи последната голяма съпротива на стария режим. Победителите обаче не поеха контрола над въоръжените групи, които бяха извоювали победата.

Кадафи управлява Либия в продължение на 42 години, след като се поема властта с преврат на 1 септември 1969 г. Въстанието срещу него избухва през февруари 2011 г. в Бенгази и за следващите 8 месеца ескалира в кървава гражданска война, в която НАТО се намеси с въздушна кампания. Сирт е родният град на Кадафи и последната крепост на режима му. Триполи пада в края на август, а Националният преходен съвет (НПС), който ръководи въстанието, обсаждат крайбрежния град от средата на септември. До средата на октомври защитниците са притиснати в няколко квартала, а последното им убежище е т.нар. Квартал 2. Human Rights Watch прави възстановка на събитията, според която Мутасим Кадафи, един от синовете на бившия лидер и командир на отбраната на града, нарежда пробив. Тръгването е планирано между 3:30 и 4:00 ч. Качването на ранените и цивилните обаче забавя колоната и тя потегля едва около 8:00 ч. сутринта на 20 октомври.

Конвоят наброява около 50 превозни средства, повечето пикапи с монтирани картечници и боеприпаси. В тях пътуват около 250 души, сред които има ранени и цивилни. Малко след излизането от града конвоят е засечен от въздушното наблюдение на НАТО. Операцията на алианса „Обединен защитник“ се провежда съгласно мандата за защита на цивилното население, даден с Резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН. Първият удар е с ракета, изстреляна от дрон, която унищожава една машина. След нея самолет на алианса пуска от малка височина две 227 кг авиобомби GBU-12 с лазерно насочване. На следващия ден изследователите на Human Rights Watch преброяват на мястото 53 тела и 14 унищожени машини.

В изявлението си от 21 октомври НАТО обяви, че около 8:30 ч. местно време негови самолети са поразили 11 въоръжени военни машини. Те са част от група от около 75 превозни средства, напуснала Сирт с висока скорост. От Алианса заявиха, че в момента на удара не са били наясно с присъствието на Кадафи в конвоя и че са нанесли удара само за да намалят заплахата за цивилните. Едва по-късно осъзнават, че вероятно той е допринесъл за неговото залавяне. Изявлението не посочва кои държави са нанесли удара. Американски официални лица потвърдиха пред медиите, че ракетата е била изстреляна от безпилотен летателен апарат Predator. Френският министър на отбраната Жерар Лонге обяви, че френски изтребители са спрели конвоя, като уточни, че не те са убили Кадафи.

След удара либийският диктатор и най-близкото му обкръжение се укриват в съседен комплекс от вили. Оттам пробягват около 100 метра до отводнителни тръби под главния път и пълзят през тях към западната му страна. Там ги забелязват бойци от бригадите на Мисрата, които претърсват района. Трети по големина град в страната, Мисрата издържа на обсада от силите на режима, продължила месеци, и неговите бригади са сред най-силните в редиците на бунта. В престрелката един от охранителите на Кадафи хвърля граната, която отскача обратно сред групата. Осколките раняват Кадафи в главата и убиват бившия министър на отбраната Абу Бакр Юнис Джабер.

Онова, което следва, е заснето с мобилните телефони на самите похитители. Кадрите показват Кадафи жив, ранен и кървящ, заобиколен от тълпа, която го блъска и бие. Human Rights Watch описва и рана, нанесена с предмет, който изглежда като щик. Последните кадри го показват привидно безжизнен, докато го товарят в линейка. Още на същия ден министър-председателят на НПС Махмуд Джибрил обявява, че Кадафи е ранен в главата при престрелка, докато го откарват. Главният патолог Осман ал-Зинтани посочва като причина за смъртта огнестрелна рана в главата, но аутопсията не е публикувана. Human Rights Watch не открива рана на видимата част от главата, а предполагаемата входна рана отговаря на рана от осколка. Крайният извод на разследващия екип е, че въз основа на наличните сведения не може да бъде установено как е настъпила смъртта. Сигурно е само едно: Кадафи е заловен жив и умира в плен.

Синът му Мутасим е заловен жив същата сутрин, ранен от осколки в горната част на гърдите. На видеа от милициите той е жив и разговаря със своите похитители в Мисрата. До следобеда на 20 октомври и той е мъртъв. На следващия ден екипът на Human Rights Watch вижда голяма рана на гърлото му, която не личи на по-ранните кадри. Според организацията това силно подсказва, че е убит в плен.

Най-тежката част от доклада обаче засяга не семейство Кадафи, а оцелелите от колоната. В хотел „Махари“ в Сирт, контролиран тогава от бригадата „Тигър“ и свързани с нея милиции от Мисрата, Human Rights Watch открива най-малко 53 тела, някои с ръце, вързани зад гърба. Изследователите разпознават част от убитите по видео, на което 29 пленени са все още живи, а техните похитители ги бият. „Доказателствата показват, че опозиционни милиции са екзекутирали без съд поне 66 пленени членове на колоната на Кадафи в Сирт“, заяви при представянето на доклада на 16 октомври 2012 г. Питър Букарт, директор на отдела за спешни ситуации в организацията. Командирите на бригадата отрекоха да знаят за убийствата. Human Rights Watch определя случая като най-мащабната документирана екзекуция на задържани от силите, противопоставили се на Кадафи, през осемте месеца на войната.

Тялото на Кадафи е откарано в Мисрата. Там 4 дни е показвано в индустриален хладилник за месо, а пред него се извиват опашки от хора, дошли да се уверят със собствените си очи в смъртта му. На 23 октомври председателят на НПС Мустафа Абдел Джалил обявява в Бенгази освобождението на Либия. На следващия ден съветът обявява разследване на фактите около гибелта на Кадафи. На 25 октомври е извършено тайно погребение на неизвестно място в пустинята, заедно с Мутасим и Абу Бакр Юнис Джабер. На 31 октомври НАТО приключва въздушната си операция. Международният наказателен съд, който през юни 2011 г. издава заповед за арест на Кадафи за престъпления срещу човечеството, прекратява делото на 22 ноември, след като е потвърдено, че е мъртъв.

Обещаното разследване не стига доникъде, а за събитията при хотел „Махари“ такова изобщо не е обявено. Главният прокурор на Мисрата обяснява на Human Rights Watch, че проверката е спряла, защото нито едно семейство не е подало жалба, и би било „опасно“ да се разследва в Сирт. В писмо от 9 юли 2012 г. новата либийска власт представя смъртните случаи като резултат от бойни действия – извод, който се на намира в остро противоречие с наличните доказателства. Междувременно Закон № 38 от 2012 г. въвежда амнистия за действия, извършени в името на революцията. Human Rights Watch напомня, че международното право забранява амнистия за военни престъпления.

Бригадите, които превзеха Сирт, не предават оръжието си на новата държава. През 2014 г. страната потъва в хаос между съперничещи си власти в Триполи и на изток, а през 2015 г. Сирт е превзет от терористичната групировка „Ислямска държава“. Градът е отвоюван едва към края на 2016 г. от сили, ръководени отново от бригадите на Мисрата. Към днешна дата страната продължава да е разделена: в Триполи е Правителството на националното единство (GNU) на Абдул Хамид Дбейба, признато от ООН, докато обширни територии на изток и юг са контролирани от Либийската национална армия (LNA) на фелдмаршал Халифа Хафтар.

Годишнината заварва мъртъв и последния политически наследник на фамилията. Сейф ал-Ислам Кадафи е заловен от бойци от Зинтан през ноември 2011 г. и оттогава живее под тяхна закрила. Срещу него все още е активна заповедта на Международния наказателен съд за престъпления срещу човечеството от 2011 г. През ноември 2021 г. той се регистрира като кандидат за президентските избори, които така и не се състоят. На 3 февруари 2026 г. четирима маскирани мъже нахлуват в дома му в Зинтан, на около 136 км югозападно от Триполи. Преди това изваждат от строя охранителните камери. Според неговия политически екип Сейф ал-Ислам прави опит да се съпротивлява, при което е застрелян. Главната прокуратура започва разследване на следващия ден, а към началото на март обявява, че е установила самоличността на трима заподозрени, на които са издадени заповеди за арест. По данни на New Lines Magazine от началото на май нито един от тях не е арестуван. Министерство на вътрешните работи, отговорно за действията по тяхното задържане, отказва да предприеме действия по изпълнение на заповедите.

Междувременно САЩ се опитват да обединят двата съперничещи лагера. Съветникът на президента Тръмп за Близкия изток и Африка Масад Булос прокарва план за единно либийско правителство, разпределящ постовете между семействата Хафтар и Дбейба. Силите на Хафтар и над 100 депутати от парламента на изток в Тобрук го подкрепят, а до края на юни властта в Триполи не е заела никаква официална позиция.

Така гибелта на бащата и убийството на сина, разделени от 15 години, завършват по сходен начин. Бащата е заловен жив пред камерите на десетки бойци, а синът е застрелян от хора, чиято самоличност обвинението твърди, че е установило. И при двата случая въоръжените мъже са известни, но въпреки това нито един не е изправен пред съдебна отговорност. Сирт трябваше да сложи край на авторитарната държава, наложила модел на недосегаемост за хората във властта, които не бяха длъжни да отговарят пред никого за своите престъпления. 15 години по-късно той изглежда като първия прецедент на новата Либия.

Редовни части на САЩ поемат обучението на украинци в Графенвьор

🇺🇸🪖🇺🇦 Сухопътните войски на САЩ предават обучението на украински военнослужещи в Бавария на редовни части, които вече са разположени в района. С това приключва едно десетилетие, през което мисията беше ръководена от контингенти на Националната гвардия на САЩ на ротационен принцип. Последният идва от 86-та пехотна планинска бригада от щата Върмонт. На церемония, проведена на плаца на казармите „Тауър“ в Графенвьор миналия четвъртък, 15 октомври, частта прибра знамената на Съвместната многонационална група за подготовка – Украйна (JMTG-U).

Курсовете продължават на полигоните на гарнизон „Бавария“, най-голямото тренировъчно съоръжение на Европейското командване на САЩ (EUCOM). Оттук насетне обаче курсовете ще се ръководят от постоянно разположени части, подчинени на командването на Сухопътните войски на САЩ в Европа и Африка и 7-мо тренировъчно командване. Това обяви в понеделник, 19 октомври, представител на армията пред Stars and Stripes, което описва стъпката като част от широко пренареждане, при което задачи се възлагат на силите, които вече са на място, за да не се дублират усилията.

„Прибирането на знамената на JMTG-U отбелязва промяна в начина, по който ще посрещаме нуждите от подготовка на нашите украински партньори – преход към по-постоянен и устойчив подход“, посочи в свое писмено изявление полковник Майкъл Уайсман, старши говорител на сухопътните сили на САЩ в Европа. По думите му решението не намалява „подкрепата и ангажимента“ към Украйна. Помощта за въоръжените ѝ сили ще се координира от EUCOM и структурата на НАТО за помощ и обучение в сферата на сигурността за Украйна (NSATU), „в съответствие с политиката на САЩ“, добави Уайсман.

Церемонията беше водена от бригаден генерал Тери Тилис, командир на 7-мо тренировъчно командване, който похвали високия професионализум на личния състав от Върмонт. В речта си той изброи имената на редица висши командири, свързани с мисията, от Кристофър Каволи до Алексус Гринкевич, и напомни на инструкторите, че „никога няма да узнаем колко живота сте спасили със своите усилия.“ Полковник Франк Тантило, командир на оперативна група „Лузон“, както се нарича бригадата по време на самата мисия, че наследството ѝ ще остане: „Това въздействие ще продължи да се показва в готовността, издръжливостта и способностите на войниците, които обучихме.“

Бригадата от Върмонт пое мисията от 278-и брониран кавалерийски полк на Националната гвардия на щата Тенеси на 19 февруари, когато предаването отново се проведе на плаца в казармите „Тауър“. 150 войници от щата пристигнаха в Графенвьор за 9-месечна ротация – 18-а поредна такава, а както се оказа – последната.

Един и същ модел беше следван през цялото десетилетие. Около 150 гвардейци пристигаха на 9-месечни интервали и обучаваха украинския личен състав на съвместни маневри и общовойскови действия, т.е. да водят бой, съгласувайки действията на пехота, бронетехника и артилерия. Работеха под ръководството на три структури: Командването на Сухопътните сили в Европа и Африка (USAREUR-AF), Групата за помощ в сферата на сигурността – Украйна (SAG-U) и 7-мо тренировъчно командване. В края на ротацията бригада от друг щат приемаше знамената и поемаше задачата.

При предаването през февруари американската страна обяви, че след преместването в Германия през 2022 г. групата е обучила над 23 000 украински войници на работа с 47 различни платформи по специализирани програми. В неделното изявление се посочват над 24 000 обучени души, 50 платформи и 300 учебни курса. За сравнение през 2023 г. 39-а пехотна бригада от Арканзас е подготвила около 7500 украинци за 9 месеца на своята ротация.

Мисията започна далеч от Бавария. През април 2015 г. около година след незаконното анексиране на Крим от Русия, парашутисти от 173-та въздушно-десантна бригада откриха военното учение „Безстрашен страж“ в Международния център за поддържане на мира и сигурност в град Яворов на Лвовска област, където за първи път обучение преминаха военнослужещи от Националната гвардия на Украйна. От учението се разви JMTG-U: постоянна учебна група, ръководена от американски сили с участието на Обединеното кралство, Канада и Литва, която провежда подготовката на цели батальони в Центъра за бойна подготовка в Яворов. Първата ротация на „Безстрашен страж II“ приключи на 12 февруари 2016 г. след 9 седмици, в които около 500 военнослужещи от Сухопътните войски на Украйна и 24-та механизирана бригада се обучаваха заедно с американски инструктори.

През следващите години гвардейските бригади продължиха да се сменят по същия начин. През 2017 г. Ню Йорк изпрати 220 войници на 10-месечна ротация. Според бригаден генерал Джоузеф Хилбърт, тогавашен командир на 7-мо учебно командване, от началото на операцията до януари 2022 г. в Яворов са преминали обучение около 23 000 украинци.

Последните американски инструктори бяха около 160 гвардейци от 53-та пехотна бригада в щата Флорида, пристигнали в края на ноември 2021 г. На 12 февруари 2022 г. около Украйна вече бяха концентрирани над 130 000 руски войници. Същия ден министърът на отбраната Лойд Остин разпореди временно изтегляне на инструкторите „като израз на изключителна предпазливост“. Говорителят на Пентагона Джон Кърби уточни, че това не променя решимостта на САЩ да подкрепят украинските сили. Контингентът беше прехвърлен в Графенвьор. На 13 март 2022 г. или точно месец по-късно над 30 руски крилати ракети поразиха полигона на Яворов, разположен на 25 км от границата с Полша. Губернаторът на Лвовска област съобщи за поне 35 убити и 134 ранени.

В Германия курсовете бяха подновени през пролетта на същата година с ново съдържание. Вместо тактика на батальон инструкторите от Флорида обучаваха украинските артилеристи да работят със 155-мм гаубици, радари и друга западна техника, която Киев тепърва получаваше. Хилбърт определяше тогава украинските военнослужещи като „изключително компетентни и жадни да усвоят работата със системите, които им предоставяме“.

През ноември 2022 г. Пентагонът сформира във Висбаден групата SAG-U, която пое общото ръководство на американската военна подкрепа. През януари 2023 г. в Графенвьор стартира обучение по общовойскови действия. Всеки месец около 500 украинци минаха през полигон за да се научат да стрелят и маневрират с бойните машини на пехотата M2 Bradley, чиято доставка Вашингтон одобри само няколко седмици по-рано. Дотогава сухопътните сили на САЩ в Европа бяха обучили около 3000 украински военнослужещи.

Гвардейските ротации продължиха в Германия. 155-а бронетанкова бригада от щата Мисисипи пое мисията от бригадата от Арканзас на 5 януари 2024 г. Същата седмица в Графенвьор започна подготовката на 19-ия украински батальон от февруари 2022 г. насам. Тогава американското командване изчисляваше на над 116 000 общия брой на украинците, обучени в повече от 80 центъра по целия свят. Гвардейците в Бавария бяха подготвили само част от тях.

Междувременно координацията на западното обучение премина под шапката на НАТО. По време на среща на върха във Вашингтон през юли 2024 г. съюзниците взеха решение да сформират NSATU,чието седалище също да се намира във Висбаден. През декември 2024 г. щабът пое отговорност за координацията. Самата структура NSATU не провежда курсове. Тя насочва украинските военнослужещи към учебните центрове на отделните съюзници, където често се прилага моделът за подготовка на бъдещи инструктори, и координира превоза на техника през логистични възли в Полша. През юни 2025 г. представител на НАТО каза, че щабът координира подготовката на около 25 000 украинци. На 3 август 2026 г. генерал-лейтенант Гийом Борпер пое ръководството от генерал-лейтенант Къртис Бъзард, който беше начело от 2024 г. Част от работата на SAG-U преминава към NSATU. Върховният главнокомандващ на обединените сили на НАТО в Европа генерал Алексус Гринкевич съобщи, че след около година начело трябва да застане европейски или канадски офицер.

Решението за Графенвьор не е единственото такова в Европа този месец. В понеделник, 12 октомври, 2-ри кавалерийски полк от Филзек в Бавария, и поддържащи части от 1-ва пехотна дивизия поеха Регионалното командване „Изток“ на мироопазващата мисия на НАТО в Косово (KFOR), разгърната в лагера „Бондстийл“. Авиационната бригада на дивизията смени вертолетния батальон на Националната гвардия на Колорадо. Новите сили заместиха същата тази 53-та пехотна бригада от Флорида, чиито гвардейци бяха последните американски инструктори в Яворов. Редовни части ръководят източния сектор на KFOR за първи път от септември 2014 г. Армията обясни смяната с „наличните в момента сили и нуждите на мисията“. През юни НАТО обяви, че до края на годината ще намали своя контингент в Косово, който засега остава около 4600 души.

И в Косово, и в Бавария задачите на изпращаните от САЩ гвардейски бригади са поемани от частите, които вече се намират в Европа. Американската армия отбелязва промяната като трансформация към постоянен модел на работа. За украинците тя означава, че полигоните в Графенвьор и инструкторите на 7-мо учебно командване остават. Щабът, който досега пристигаше на всеки 9 месеца от различен щат, спира да идва.

Сигнал за бомба отклони към София полета Тел Авив–Виена на Austrian Airlines

🇮🇱✈️🇧🇬 Самолет на Austrian Airlines по редовния полет OS82 от Тел Авив към Виена кацна извънредно в София в неделя вечерта след анонимна заплаха за бомба на борда, а дежурни изтребители МиГ-29 на ВВС го съпроводиха до летище „Васил Левски“. Airbus A320 с 51 пасажери и 6-членен екипаж кацна в 21:42 ч. местно време. Пътниците бяха свалени, а самолетът се претърсва. Към полунощ резултат от претърсването не е обявен.

Пресцентърът на Министерство на транспорта и съобщенията съобщи, че екипажът е докладвал за сигнала, когато самолетът е бил на границата с Румъния, и е взел решение да кацне извънредно в София. На самото летище е сформиран работен щаб, а съответните органи започнаха проверка. Austrian Airlines и компанията майка Lufthansa Group потвърдиха заплахата. „Потвърждаваме, че срещу полет OS82 от Тел Авив за Виена е имало заплаха“, заяви говорителка на превозвача пред виенския вестник Der Standard. Пред австрийската агенция APA авиокомпанията уточни, че машината се претърсва, а след края на проверката хората на борда ще бъдат прехвърлени на друг полет при първа възможност. Други подробности превозвачът не даде, освен уверение, че „сигурността на пътниците и екипажите винаги е на първо място“. Изявлението на Lufthansa Group обещава на пасажерите друг полет „възможно най-скоро“.

Заплахата е дошла от човек извън самолета, когато той вече е бил във въздуха. Пътниците разказаха пред Ynet, че са били известени за „анонимен сигнал за бомба в самолета“. Превозвачът е получил съобщението, след като полетът е напуснал въздушното пространство на Израел, от човек, представил се за австрийски гражданин, който не е бил сред пътниците. Израелската обществена медия „Kan“ съобщава за телефонно обаждане до властите във Виена. Според вестник Haaretz в анонимно съобщение е споменат подозрителен предмет на борда. Според тази версия в сигнала се споменава подозрителен предмет, а не се съобщава за намерен такъв: нито авиокомпанията, нито българските институции съобщават, че в самолета е открито нещо. Ynet добавя, че първите данни сочат фалшива тревога, но официално заключение засега няма.

Маршрутът се вижда в необработените данни от ADS-B – системата, с която самолетът сам излъчва своята позиция, височина и скорост, които се записват от мрежа от наземни приемници, поддържани от любители. Архивът на ADS-B Exchange показва, че лайнерът с регистрация OE-LZE излита от международното летище „Бен Гурион“ край Тел Авив в 19:04 ч. местно време, което в този сезон съвпада с българското. Изкачва се до около 11 600 метра и поема на северозапад над Турция, после пресича България от югоизток и поема на северозапад. Малко след 21:10 ч. машината минава над Дунав при Свищов и излиза над Румъния.

В 21:15:49 ч. транспондерът превключва на код 7700. Това е международен код за бедствие: щом екипажът го въведе, полетът се обозначава като бедстващ на екраните на всички ръководители на полети и на всички радари в обхват. В този момент самолетът се намира над румънския бряг на реката, точно срещу Никопол. Министерство на отбраната посочва, че сигналът за заплахата е получен в 21:17 ч. Тогава самолетът е бил във въздушното пространство на България. Записът на транспондера бележи бедствието малко по-рано и северно от реката, а около 21:18 ч. машината вече е завила на югозапад и отново е над Дунав.

Спускането към столицата е непрекъснато. От 11,28 км височина A320 слиза под 4,57 км за под 15 минути, заобикаля София от юг и каца от изток. През цялото време до изключването транспондерът остава на 7700. Последният запис в архива е от 21:51 ч. – лайнерът стои неподвижно на отдалечена позиция. The Aviation Hub, който проследява полета минута по минута, пише, че самолетът е спрял на площадка за обезледяване далеч от пътническите терминали, а движението на летището не е прекъсвано.

Международните правила предвиждат отдалечено място за такива случаи. Приложение 14 към Чикагската конвенция за международното гражданско въздухоплаване изисква всяко летище да определи изолирано място за самолет, срещу който има заплаха от саботаж или отвличане. То трябва да е възможно най-далеч и при всички случаи на поне 100 метра от другите стоянки, от сградите и от местата с обществен достъп и не бива да се намира над подземни горивни или газови тръбопроводи. Там летателното средство остава, докато заплахата не бъде отстранена, а хората могат да слязат и без телескопичните ръкави на терминала.

Изтребителите са излетели по процедурата Air Policing, дежурството за охрана на въздушното пространство в мирно време на НАТО. Министерство на отбраната обяви, че дежурните МиГ-29 са задействани незабавно след сигнала в 21:17 ч. в координация с Обединения център за въздушни операции в Торехон, Испания, който ръководи дежурството над южната част на Европа. Изтребителите са изпълнили „необходимите процедури за конкретната ситуация“, а пътническият самолет прекратява курса си към Виена и е насочен към София. Транспортното министерство описва излитането им като стъпка, предвидена в процедурите, и посочва, че те са придружили лайнера до самото кацане.

По данни на Ynet сред пътниците е имало делегация от младежи, които е трябвало да изнесат речи в ООН. Израелските ВВС заявиха пред местни медии, че инцидентът не е станал във въздушното пространство на страната или близо до него и затова не им се е налагало да действат.

OS82 е вечерният полет на Austrian Airlines от Тел Авив до Виена. Същата машина кацна в Тел Авив малко преди 18:00 ч. като OS81, обратния полет от австрийската столица. По предварителни данни за статуса на полета в сайта на авиокомпанията, самолетът трябва да продължи към Виена около 2 часа след кацането. Изявленията на Austrian Airlines и Lufthansa Group за прехвърляне на пасажерите на друг полет след края на претърсването заменят тази предварителна информация. Към 21:51 ч. архивът не е регистрирал излитане от София, а по-късни данни за лайнера няма.

Два въпроса остават без отговор, като всеки от тях трябва да се изясни на различно място. Дали в самолета има нещо, ще покаже проверката, която родните служби извършват на летището в София. Кой е изпратил съобщението, ще трябва да установят във Виена, където според „Kan“ е постъпило обаждането. Докато не се появи заключение по първия въпрос, 51 пътници, сред които и младежката делегация на Израел в ООН, остават в София без потвърден час за отпътуване.

Хегсет отново омаловажи съюзниците в Афганистан, ветеран изреди 14 държави

🇺🇸🎖️🇦🇫 Министърът на войната на САЩ Пийт Хегсет заяви пред кадети в Тенеси, че от 50-те държави в мисията на НАТО в Афганистан в бойни операции накрая са участвали 1-2, и разказа войнишка шега, според която абревиатурата ISAF на нашивката значи I Saw Americans Fighting – „Видях американци да се бият“. Часове по-късно пенсиониран полковник от американската армия, служил в Афганистан, му отговори с поименен списък на съюзниците, с които е воювал рамо до рамо, последвано от кратко обобщение: „Никой НИКОГА не е казвал това!“

Хегсет говори в събота, 17 октомври, в Университета на Тенеси в Ноксвил пред кадети от програмата за подготовка на запасни офицери (ROTC) и пред новобранци. Посещението е част от неговата обиколка „Send Me“, с която министерството приветства младите хора, избрали военната служба. Пълният запис на речта е публикуван в платформата на Пентагона за разпространение на видео и снимки (DVIDS).

„Бях капитан в Афганистан и ходехме в щаба в Кабул, а там имаше 50 знамена. Беше красиво да видиш 50 различни страни, които допринасят за алианса на НАТО и за мисията на ISAF. Само че допринасяха може би 5. Всъщност накрая в бойни действия реално участваха някъде 1-2“, заяви Хегсет. След шегата за нашивката той допълни: „Донякъде е шега, но е деморализиращо, когато усещаш, че това не е споделяне на тежестта, а бреме. Едно е да имаш знаме и да си част от коалиция. Съвсем друго е наистина да имаш способности.“ Оттам Хегсет мина към Европа: според него на САЩ са им необходими съюзници с развита отбранителна индустрия и армии, способни да действат далеч от границите си, а не държави, отслабили въоръжените си сили заради отворени граници и социални разходи.

Отговорът дойде в ранните часове на неделя в Х (бивш Twitter). Арнолд Стронг, който се пенсионира като полковник от армията на САЩ през 2017 г. след 30 години служба, прекарани основно в Афганистан и Ирак, сподели клипа с думите на министъра и заяви, че като майор е оглавявал оперативния и учебен отдел (S-3) на щаб, наставлявал Афганистанската национална армия. „Служих рамо до рамо с войски от Обединеното кралство, Германия, Франция, Италия, Испания, Нидерландия, Дания, Норвегия, Швеция, Белгия, Ирландия, Полша, Люксембург и дори Монголия!“, написа Стронг. До сутринта написаното събра над 80 хил. прегледа.

Броят на загиналите опровергава министъра по-категорично от всеки личен спомен. Между 2001 и 2021 г. в Афганистан са загинали 3621 военнослужещи от коалицията. От тях 2461 са американци, а близо 1160 са от други страни. Великобритания е загубила 457 души, Канада 159, а Франция 90. Германия е дала 62 жертви, Италия 53, а Дания и Полша по 44. Загиналите не са били охрана на щабовете в Кабул. Британци и датчани воюваха в Хелманд, канадците в Кандахар, нидерландците и австралийците в Урузган, все южни провинции, където талибаните бяха най-силни и където се водеха най-тежките сражения на цялата война.

Пропорционално на населението някои съюзници плащат по-висока цена от САЩ. Дания, страна с 5,5 млн. жители, е загубила 8 военнослужещи на 1 млн. души население, докато за САЩ съотношението е около 7,4. Грузия, която не е част от НАТО, но беше най-големият контингент извън него, има още по-висок показател: 32 загинали при 3,8 млн. души население.

В едно от твърденията си Хегсет е точен. Когато през 2012 г. се намира в Кабул като старши инструктор в центъра за обучение по противобунтовнически действия, НАТО отчита 50 страни с войски в ISAF. Бойната мисия на алианса приключи в края на 2014 г.  След нея в Афганистан остана по-малката мисия за обучение и съветване на местните сили. Част от тези контингенти наистина бяха символични, а много правителства години наред поставяха национални ограничения, които държаха войските им далеч от бойните операции. Командването на мисията често се оплакваше от тях. Сметката на загиналите обаче показва, че не „една или две“, а поне десетина армии са водили сражения и са погребвали свои войници.

Шегата за нашивката не е нова за Хегсет. На 11 юни 2025 г. пред комисията по въоръжените сили в Сената, той я разказа почти със същите думи и обобщи коалицията като „много знамена, но не много способности на терен“. Сенаторът демократ Крис Кунс тогава възрази, че във военните партньори на САЩ в Афганистан „има мнозина, които са служили и са загинали“. Хегсет отговори, че признава загубите на другите държави, но „основната част от усилието е американска“. През януари 2026 г. президентът Доналд Тръмп отиде дори по-далеч в интервю за Fox News, заявявайки как съюзниците от НАТО „бяха малко назад, малко встрани от фронтовата линия“. Британският премиер Киър Стармър определи думите му като „обидни и честно казано, отвратителни“, а италианският премиер Джорджа Мелони изрази изумението на кабинета си. Ден по-късно Тръмп похвали британските войници в Truth Social, когато двамата със Стармър разговаряха по телефона.

Повтарянето на тази история забравя и откъде започна войната. Единственият път, когато НАТО задейства клаузата за колективна отбрана, вписана в чл. 5 от Вашингтонския договор, е на 12 септември 2001 г. – ден след терористичните атаки на Ал-Кайда в Ню Йорк и Вашингтон. Тогава съюзниците обявиха нападението срещу САЩ за нападение срещу всички тях. Мисията, в която Хегсет днес вижда предимно американски военнослужещи и способности, се роди именно от тази солидарност.

България също е сред страните, чиито знамена Хегсет е виждал в Кабул. От 2002 г. до края на 2014 г. в ISAF участват 27 български контингента с общо 9184 военнослужещи, по данни на Министерство на отбраната. 17 от тях са пехотни роти, които охраняват вътрешния периметър на международното летище в Кандахар. Други българи служат в италианската бойна група в Кабул, ръководят въздушното движение на летището в Кабул, работят като инструктори и разузнавателни групи. След края на ISAF страната участва в следващата мисия на НАТО „Решителна подкрепа“ с до 110 души.

Историята на войната в Афганистан е довод в днешния спор. Хегсет я разказва, за да обоснове натиска над Европа да поеме отговорност за собствената си отбрана. Дали думите от Ноксвил ще останат реплика пред кадети, или ще прераснат в дипломатически спор като онзи от януари, ще покаже реакцията на съюзниците в Лондон, Копенхаген и Отава през следващите няколко дни. Тогава отново ще се стигне до списъка, който Стронг изреди по памет, и до 1160-те имена, които стоят зад него.

Румънски F-16 ще охраняват българското небе през 2027 г.

🇷🇴✈️🇧🇬 Румъния ще изпрати през 2027 г. авиационен отряд от изтребители F-16 в България. Отрядът ще охранява родното въздушно пространство, докато Военновъздушни сили на България преминават от съветските МиГ-29 към американските F-16. Така ВВС на северната ни съседка ще отговарят за небето и над двете страни. Министерството на националната отбрана в Букурещ (MApN) представи плановете за двете мисии още през септември 2024 г.: „през следващите години“ Румъния трябваше да участва в засилената охрана на въздушното пространство на НАТО (Enhanced Air Policing) първо в Литва, а после в България. Първата мисия вече е изпълнена. Броят на самолетите, базата и общата продължителност на българската мисия засега не са обявени.

Планът придобива ново значение след събитията от изминалата седмица в Черно море. На 13 октомври край Бяла потъна търговски кораб, ударен от дрон. На 16 октомври министърът на отбраната Димитър Стоянов съобщи, че е поискал от генералния секретар на НАТО Марк Рюте и върховния главнокомандващ на съюзническите сили в Европа генерал Алексус Гринкевич изтребители и средства за борба с дронове. „Изпратихме писма и искане до генералния секретар на НАТО и до върховния главнокомандващ. Очакваме решението им“, каза Стоянов. Вечерта на 17 октомври двойка румънски F-16 от дежурната смяна излетя от 86-а авиобаза край Борча и в рамките на 4 минути свали над румънските териториални води два ударни дрона. MApN ги определи като реактивни апарати от семейството „Геран“, без да уточни модела.

На 16 октомври командващият ВВС генерал-майор Николай Русев описа състоянието им. България вече е получила осем F-16 Block 70, най-новата модификация на изтребителя. Пилотите летят с тях на учения и в разузнавателни мисии, но самолетите все още не са поели бойно дежурство. Това ще стане, когато бъдат напълно оборудвани и годни за мисията, обясни Русев. Броят на подготвените пилоти ще достигне 11 до края на годината и 15 през април 2027 г. Стоянов поставя за цел първите 8 самолета да поемат дежурство още догодина. Междувременно МиГ-29 продължават да пазят небето. По думите на Русев те ще останат в строя, докато втора ескадрила F-16 не ги смени или докато ресурсът им не изтече през 2030 г. Единственият източник на резервни части и поддръжка за тях е Полша.

Сроковете за втората ескадрила вече се разминават с първоначалния план. След среща със Стоянов на 14 август ведомството обяви, че според Lockheed Martin втората партида от осем F-16 Block 70, чиято доставка е планирана за края на 2027 г., може да пристигне чак през второто тримесечие на 2030 г. заради забавено производство. Американската страна уточни, че срокът не е окончателен и ще се опита да ускори работата. Още на 28 юли министерството беше поискало от съюзниците информация за налични употребявани JAS 39 Gripen и F-16, както и за резервни части за МиГ-29. Румънската мисия е предвидена точно за годината, в която България ще разполага с половин ескадрила нови самолети, които още не са поели бойно дежурство, и със стареещ парк от МиГ-29 с изтичащ ресурс.

Букурещ стига дотук по обратния път. Румъния закупи F-16 втора ръка: първо 17 бивши португалски, после 32 норвежки, модернизирани по програмата MLU, по договор от ноември 2022 г. Доставката на норвежките самолети се забави, защото резервните части се изпращаха с предимство за Украйна. Въпреки това от 20 октомври 2025 г. в мисията на НАТО вече участват 2 румънски ескадрили F-16, съобщи Съюзното въздушно командване на НАТО (AIRCOM). Това са 53-та от Борча и 48-а от базата край Къмпия Турзий. Трета, 571-ва, се формира в „Михаил Когълничану“ с норвежките самолети. От 1 април до юли 2026 г. отрядът „Карпатски усойници“ (Carpathian Vipers) с шест F-16 и около 100 военнослужещи охраняваше небето над Прибалтика от литовската авиобаза Шяуляй. Това е четвъртото румънско разполагане там. Първото беше през 2007 г. с изтребители МиГ-21 LanceR. В Борча от ноември 2023 г. работи и Европейски тренировъчен център за F-16, където украински пилоти се обучават на 18 нидерландски самолета, отстъпени на Румъния за символично едно евро. Към това се добавят и поръчаните 32 изтребителя от пето поколение F-35A.

Двата подхода доведоха до противоположни резултати. Румъния прие по-стари самолети, но бързо изгради ескадрили, които пазят собственото ѝ небе, и успява да изпраща отряди в Прибалтика и да обучава чужди пилоти. България плати за нови самолети от завода и така обвърза отбраната си с производствения график на Lockheed Martin, върху който няма влияние. Така през 2027 г. страната, поръчала нови F-16 направо от завода, ще разчита за част от охраната си на съседа, който лети с употребявани.

Правната основа за мисията вече съществува. Междуправителственото споразумение между България и Румъния от 2021 г. урежда трансграничната охрана на въздушното пространство. На 6 август 2026 г. ВВС на двете страни и тези на Испания подписаха тристранно техническо споразумение, с което към системата се включва трета държава. Испанските изтребители, разположени в Румъния, могат при нужда да действат и над България. Испанският контингент от около 200 души и 11 самолета пое на 31 юли мисията на НАТО, като действа от летището „Михаил Когълничану“ край Констанца. На 16 август един от испанските EF-18M свали ударен дрон, навлязъл от Молдова край Галац, с ракета въздух–въздух.

Съюзната помощ за родното небе не започва с Румъния. През пролетта на 2022 г. от 3-та авиационна база Граф Игнатиево небето беше охранявано от 4 испански Eurofighter, а след тях 4 нидерландски F-35A. През март 2026 г. в разгара на войната срещу Иран, София поиска помощ от Гърция, а министърът на отбраната Никос Дендиас обяви, че страната му „ще предостави средства и личен състав за защитата на България“: батарея на зенитно-ракетния комплекс MIM-104 Patriot и двойка F-16 на летища в Северна Гърция, както и двама старши офицери от гръцките ВВС в оперативния център на въоръжените сили в София. Разликата се крие в мащаба. Гърция осигуряваше от собствената си територия защита на България срещу балистичната заплаха от Иран, а румънският отряд ще бъде разположен в самата България.

Кризата с руските удари по търговското корабоплаване в Черно море засилва ролята на Румъния. На 14 октомври тя предложи единно командване на НАТО за Черноморския регион, което да противодейства на заплахата от дронове и да се ръководи на ротационен принцип от участващите държави. Букурещ и София ще го представят заедно пред ръководството на Алианса, а на Стоянов предстои да обсъди обща стратегия с румънския и турския си колега. Ако НАТО удовлетвори молбата на България, най-близките налични сили са изтребителите, които вече летят над западния бряг на Черно море. Повечето от тях са румънски.

Румъния вероятно ще бъде страната с основна роля в охраната на българското въздушно пространство догодина, а не просто временен заместник. Две обстоятелства ще покажат дали прогнозата е вярна. Ако първите български F-16 поемат бойно дежурство в началото на годината, както иска Стоянов, румънският отряд ще остане допълнение. Ако дежурството бъде отложено, а МиГ-29 продължат да зависят от полски резервни части, той ще стане гръбнакът на охраната. Първият конкретен признак ще бъде съобщението на AIRCOM за ротацията: колко самолета, от коя база и за колко месеца ще бъдат разположени.

📸 Снимка: „Elephant Walk“ на НАТО в литовската авиобаза Шяуляй с участие на румънски изтребители F-16, Dassault Rafale на френските военновъздушни и космически сили и самолет на НАТО E-3 Sentry (AWACS), 22 юни 2026 г.