Литва, Полша и Франция с учение „Gallant Boar 2026“ при Сувалкския коридор.

🇱🇹🇱🇻🇫🇷 От 16 до 26 юни Литва, Полша и Франция ще проведат съвместното военно учение Gallant Boar 2026 в района на Сувалкския коридор – тясна ивица по границата между Полша и Литва, която е единствената сухопътна връзка между трите балтийски държави и останалата територия на НАТО.

По данни на литовската обществена телевизия LRT маневрите целят по-плътна координация между съюзните армии и подготовка именно за бързата отбрана на този участък, смятан за най-уязвимото място по източния фланг на Алианса.

Тазгодишното издание въвежда нов участник и измества тежестта от територията на Полша към тази на Литва. Предходното издание „Gallant Boar 25“, наблюдавано от държавните глави Гитанас Науседа и Анджей Дуда на 19 май, се проведе с ядро от литовски и полски сили и съюзни контингенти от САЩ, Обединеното кралство, Чехия, Швеция и Румъния, но без Франция, която сега се включва и в сухопътната подготовка при коридора.

От литовска страна участва драгунският батальон „Великият литовски княз Бутигейдис“ от пехотната бригада „Жемайтия“, редом с полски и френски сили. Литовските въоръжени сили посочват, че акцентът ще падне върху съвместните операции, оперативната съвместимост и съгласувания отговор между съюзниците, а отделна част от подготовката отработва уменията, нужни за бързата и ефективна отбрана на коридора. Очаква се учението да предизвика осезаемо придвижване на войски и техника по основните пътища в Литва – интензивно прехвърляне на части към учебните полигони започна още на 13 юни.

Сувалкският коридор се простира на около 100 км по между руския ексклас Калининград и Беларус. Военните планиращи органи на НАТО и анализаторите отдавна го определят като една от най-чувствителните точки на Алианса: при военна конфронтация между Русия и НАТО контролът върху него би могъл да отреже Литва, Латвия и Естония от останалите членки, тъй като това е единствената им сухопътна връзка със съюза.

Учението идва на фона на изострена реторика около Калининград. В интервю за швейцарския вестник Neue Zürcher Zeitung от 18 май 2026 г. литовският външен министър Кестутис Будрис определи анклава като силно милитаризирана „малка крепост“, но заяви, че НАТО разполага със средствата да неутрализира въздушната му отбрана и ракетните му системи при нужда: „Ако се наложи, НАТО разполага с всички средства да изравни със земята руските системи за противовъздушна отбрана и ракетните бази там.“

Изявлението предизвика остра реакция в Москва. Говорителката на руското министерство на външните работи Мария Захарова го определи като „самоубийствена параноя“, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков – като „на ръба на безумието“. От своя страна председателят на комитета по международни работи в Държавната дума Леонид Слуцки заплаши, че „при нападение на НАТО срещу Калининград руската военна и ядрена доктрина ще влязат неизбежно в действие“.

Поредицата „Gallant Boar“ се вписва в по-широка линия на укрепване на източния фланг след 2022 г., при която отбраната на Сувалкския коридор се превърна в постоянна тема за съвместна подготовка. Присъединяването на Франция тази година добавя към двустранния литовско-полски формат от 2025 г. сила от Западна Европа, което разширява политическата тежест на маневрата отвъд непосредствено застрашените съседи.

Поредицата „Gallant Boar“ е част от подчертано уплътняване на отбраната около Сувалкския коридор, което след февруари 2022 г. надхвърля рамката на отделните учения. Полша изгражда по своите граници с Калининград и Беларус укрепителната система „Източен щит“. Германия откри постоянна бронетанкова бригада в Литва, която трябва да достигне пълна оперативна готовност до края на 2027 г. Ръководената от САЩ бойна група на НАТО в Бемово Писке е разположена в непосредствена близост до коридора. Литва планира изграждането на мащабен учебен полигон в самия район. Повтарящите се маневри допълват тази постоянна инфраструктура и очертават коридора като централен елемент от укрепването на източния фланг, а не като хипотетичен сценарий на хартия.

Участието на Франция носи собствена тежест. Париж не фигурираше сред 7-те държави в изданието миналата година, а през тази поема водещата роля в мисията на НАТО за патрулиране на въздушното пространство над Прибалтика – 4 изтребителя Rafale в авиобаза Шяуляй от 31 март под рамката „Eastern Sentry“. Присъствието на сухопътни войски при Сувалки и въздушното дежурство над Балтика бележат последователно задълбочаване на френския ангажимент към най-уязвимия сектор на Алианса.

В същото време тази концентрация остава логика на сдържане и контрол на риска, не отговор на непосредствен удар: завладяването на коридора би изисквало от руската армия да започне едновременни операции от Беларус и Калининград – начинание, което без съмнение ще доведе до незабавно задействане на чл. 5 от Вашингтонския договор. Планиращите органи описват коридора като стратегически проблем без идеално решение, подлежащ единствено на постоянен контрол. Но съчетанието на постоянни сили, укрепления и многонационални учения с публичния обмен на заплахи около Калининград измества коридора от планиращ сценарий към действаща ос на взаимното сдържане между НАТО и Русия.

Гърция положи първа копка на най-големия си завод за дронове.

🇬🇷 Решението на Гърция да изгради най-големия си военен завод за безпилотни системи в Малакаса, северно от столицата, бележи прехода на гръцката отбрана от купувач към проектант и производител – и поставя индустриалния гръбнак зад амбицията страната да затвори технологичното си изоставане в една област, в която съседна Турция години наред задаваше темпото.

Министърът на отбраната Никос Дендиас положи основния камък в петък, 12 юни, ден след като националното съвместно учение „Троянски кон“ (Δούρειος Ίππος) приключи, изпробвайки гама местни безпилотни летателни апарати, надводни и подводни системи, както и технологии за борба с дронове. От изпитанията въоръжените сили на страната извличат изводи за състоянието на родния безпилотен сектор; засега остава да се види дали някоя от тестваните разработки ще бъде избрана за оперативна употреба или за по-нататъшни изпитания.

Учението се проведе от 8 до 11 юни и беше проектирано от Генералния щаб на националната отбрана (ГЕЕТА) като тактическо упражнение от среден мащаб с участие на войски. Според гръцки медии акцентът падна върху операциите на електронна война и върху оценката на нови технологични системи, с подчертано внимание към безпилотните средства. Логиката е оперативна оценка в условия, симулиращи реална бойна обстановка – преди дадена платформа да получи поръчка, тя минава през симулирана употреба на терен.

Заводът, обозначен като 309-и завод за производство на безпилотни системи, се описва от гръцките медии като трети в такъв в страната и най-голям до момента. Разположен е на площ от 2 800 квадратни метра, с осигурено финансиране и започващи в рамките на 2026 г. строителни дейности; по данни на „Катимерини“ съоръжението се очаква да заработи напълно до края на тази година след надграждане на наличната инфраструктура. То ще включва производствени линии за дронове от Клас I и Клас II, докато изследователско-развойно звено ще се фокусира върху по-големите системи от Клас III, наземните безпилотни машини, надводните и подводните апарати, както и производството на противодронови средства.

Числата очертават мащаба на залога. Министерство на отбраната цели да увеличи годишното производство на дронове от Клас I – леките тактически апарати – от 4 000 днес до поне 10 000, придружено от поне 300 апарата от Клас II, 300 наземни машини и 300 анти-дрон системи годишно. Успоредно с това се планира откриването на нови школи за оператори на дронове във ВВС и ВМС – индустриалният капацитет се обвързва с подготовката на кадрите, които да го управляват.

В церемонията участваха началникът на Генералния щаб на отбраната генерал Димитриос Хупис и началниците на щабовете на трите вида въоръжени сили. Дендиас определи съоръжението като „напълно различна среда“ за производство на дронове и за обучение на личния състав, а в обръщението си обвърза развитието на родното производство и технологична експертиза с намаляването на зависимостта от чужди доставчици и с подсилване на възпирането. Електронната война е „критичен компонент на бъдещите военни операции“, добави той, като се базира на изводите, поучени от бойното поле в Украйна и Близкия изток.

Заводът в Малакаса не е изолирана стъпка, а продължение на вече установен модел. След мащабното учение „Парменион“ през 2025 г., в което под реални условия бяха изпитани няколко местни прототипа на безпилотни апарати, Гръцкият център за иновации в отбраната (HCDI) подписа 4 договора – 1 за разработка на камикадзе дрон и 3 за изграждане на родни бойни дронове от Категория I, предназначени за близка употреба от гръцките въоръжени сили. Тазгодишното издание на „Троянски кон“ възпроизвежда същата верига: прототип, симулация, поръчка. Под координацията на HCDI Атина се стреми не просто да въведе в експлоатация нови платформи, а да изгради технологична и индустриална инфраструктура, която да поддържа национален капацитет за безпилотни системи в дългосрочен план.

Тук се откроява и съощността на гръцкия избор. За разлика от вертикално интегрираната турска индустрия, водена от компании като Baykar и TUSAŞ, която произвежда целия спектър – от тактическия Bayraktar TB2 до стратегическия Akıncı, а напоследък и дрона-камикадзе K2 със способности за действие на рой – Гърция залага на екосистемен модел, който свързва университети, изследователски центрове и по-малки фирми в сферата на отбраната. По данни на специализирани издания турската армия разполага с около 536 дрона, сред които близо 200 Bayraktar TB2 и 8 Akıncı. Атина дълго отговаряше на това с внос – придобиването на MQ-9B SeaGuardian, наетите от Израел апарати Heron на IAI и около 16 дрона HAI Pegasus в експлоатация на военновъздушните сили. Преходът от лизинг и внос към собствена производствена линия е именно опитът тази логика да бъде обърната.

Доколко обаче скокът в числата стеснява реалното изоставане, е въпрос, който самите цифри не решават. Целта от 10 000 апарата се отнася до Клас I – леките, евтини тактически и разузнавателни дронове, – а не до високия клас, в който се движат апарати от типа на Akıncı с голяма продължителност на полета и ударни функции. Скокът в количеството на малките дронове, чиято решаваща роля беше доказана от опита от Украйна, е съвсем реален и измерим; качественото изоставане в стратегическите ударни платформи е отделен въпрос, който един завод за Клас I и Клас II не закрива самостоятелно, а развойното звено за Клас III тепърва ще трябва да докаже.

Възпиращата стойност на гръцкото начинание стъпва не толкова на единичната платформа, колкото на самата способност да се проектира, изпитва и произвежда серийно у дома – а тъкмо тази способност, а не отделната поръчка, е онова, което учението „Троянски кон“ и основният камък в Малакаса в една и съща седмица бяха предназначени да демонстрират.

Германското космическо командване: Русия разработва технология за извеждане на ядрено оръжие в орбита.

🇩🇪🛰️🇷🇺 Русия може би разработва технология за извеждане на ядрено оръжие в орбита. Това предупреди генерал-майор Михаел Траут, ръководител на Космическото командване на Германия. Според него този сценарий би могъл сериозно да наруши работата на зависимата от сателити инфраструктура и системи на военните по целия свят.

„На самия връх на ескалационната стълбица съществува подозрение, че Русия може да работи по технология за извеждане на ядрено взривно устройство в орбита“, заяви Траут в интервю за Politico. Запитан дали смята такъв сценарий за реалистичен, Траут отговаря: „Не мога да го изключа“.

Траут посочи, че последиците от ядрена взрив в космоса биха се различавали значително от конвенционален ядрен удар на Земята, но биха могли да имат широкообхватни последици за съвременните общества, които разчитат на спътници за комуникации, навигация, банкови услуги, транспорт, прогнози на времето и военни операции.

Освен това той даде за пример Starfish Prime – опит, проведен през 1962 г. от САЩ, за да илюстрира как ядрен взрив на голяма надморска височина може да окаже влияение на сателитите и космическата инфраструктура. Траут предупреди, че подобно събитие днес би могло да изведе от строя до 1/3 от всички сателити, работещи в ниска околоземна орбита, през следващите седмици и месеци.

Освен това германският командир заяви, че подобен инцидент ще влоши нарастващия проблем с космическия боклук и ще увеличи риска от каскадни сблъсъци, известни като Синдрома на Кеслер. „Напълно възможно е определени орбитални височини да останат неизползваеми в продължение на десетилетия“, заявява Траут пред Politico.

Интервюто идва на фона на нарастващите опасения сред западните правителства във връзка със заплахите за космическите системи. Според Politico Траут е отбелязал, че рисковете, свързани с космоса, са се увеличили през последните години – от заглушаване на GPS и лазерни смущения до директни атаки срещу сателити.

„Най-добрият пример е заглушаването на GPS в Балтийския регион“, заяви Траут, според когото прекъсванията засягат както гражданската авиация, така и морския трафик.

По-рано съвместно разследване на германските медии WDR и NDR, позоваващо се на разузнавателни оценки на НАТО, съобщи, че Москва разработва класифициран проект, известен като „Скиф“, целящ разполагането на ракетни системи с ядрен капацитет на дъното на Северния ледовит океан.

Твърди се, че тази система би позволила на ракети, скрити в подводни силози или контейнери, да останат в латентно състояние за дълги периоди от време, преди да бъдат активирани дистанционно, в пряко нарушение на Договора за контрол на оръжията на морското дъно от 1971 г.

Германската Diehl Defence обмисля производство на украинската крилата ракета „Фламинго“

🇩🇪🤝🇺🇦 Германската отбранителна компания Diehl Defence провежда в момента оценка на възможността за започване на масово производство на крилатата ракета FP-5 Flamingo на украинската компания Fire Point в своите производствени съоръжения.

Главният изпълнителен директор на компанията Хелмут Раух заяви, че ръководството гледа със значителен оптимизъм на предложеното партньорство с Fire Point. Очаква се официалните дискусии за спецификата на това сътрудничество да бъдат проведени през следващите седмици, съобщи Financial Times.

„Мисля, че това е съвсем реалистично. Ако създаваме нов продукт, тогава има голям смисъл да разгърнем неговото производство в Германия или други страни“, заяви Раух във връзка с перспективите пред проекта.

Този потенциален ход следва стратегически завой, направен от федералното правителство в Берлин, което продължава да търси алтернативни варианти за придобиване на способности за нанасяне на далекобойни удари. Първоначалните планове за разполагане на американски ракети BGM-109 Tomahawk в страната бяха отменени, според съобщенията заради разногласия между президента на САЩ Доналд Тръмп и германския канцлер Фридрих Мерц относно войната срещу Иран.

С оглед на все по-спешната необходимост от придобиване на далекобойни оръжия, пред която е изправен ЕС, Фламинго постепенно започва да се очертава като сериозен кандидат за запълване на празнината. Това далеч не е единствената технология, която свързва украинските иновации с европейските отбранителни нужди.

Наскоро Fire Point обяви, че е провел успешни изпитания на дрон-прехващач Freya – система, проектирана да неутрализира на руските балистични ракети, което би могло да я превърне в алтернатива на системата Patriot. В момента тя се разработва с инфрачервена глава за самонасочване в тясно сътрудничество с Diehl Defence.

Отвъд способностите за нанасяне на удари с голям обсег, нуждата от индустриални партньорства в сферата на отбраната започна да се осъзнава от все по-широк кръг държави, благодарение най-вече на недостига на доставки. Украински служители докладват за критичен дефицит на ракети-прехващачи за системите Patriot, NASAMS и IRIS-T.

В някои случаи военни части са изправени пред ситуации, в които на практика нямат достатъчно боеприпаси и са принудени да изискват дори минимални по размер партиди с ракети, които да поддържат операциите по защита на украинското небе.

Междувременно Fire Point позиционира и своите балистични ракети FP-7 и FP-9 като потенциални бюджетни алтернативи на тактическата балистична ракета ATACMS, а прогнозните разходи са наполовина по-ниски от тези на американската система.

На 10 юни украинска крилата ракета порази предприятие за отбранителна електроника „ВНИИР-Прогрес“ в град Чебоксари, столица на Република Чувашия, разположен на близо 1000 км от държавните граници на Украйна. Съоръжението, което произвежда навигационни и антенни системи за различни военни платформи, сред които ударните дронове „Шахед“ и крилатите ракети „Калибър“, беше изпепелено в последвалия пожар след удара, тъй като нисколетящата ракета попадна в непосредствена близост до основната производствена сграда.

На 11 юни съюзниците от НАТО се обединиха около тезата, че е налице опасност руската армия да разполага с капацитета да предприеме нападение срещу държава-членка на НАТО до 2029 г. Според генерал-лейтенант Кристиан Фройдинг, инспектор на Бундесвера, тази оценка се базира на координирани разузнавателни данни от всички 32 партньори в НАТО.

По време на авиошоуто ILA Berlin той заяви, че Алиансът трябва да е готов за противодействие при сценарий военна агресия по Източния фланг и настоя, че Германия трябва да ускори незабавно доставките на оръжие, за да отговори на критичните пропуски в способностите, вместо да разчита на дългосрочни проекти.

Украйна подготвя искане за спешна военна помощ от съюзниците в размер на 20 млрд долара.

🇺🇦 Украйна се готви да поиска спешна военна помощ в размер на 20 млрд долара от своите партньори с аргумента, че следващите месеци се явяват тесен и потенциално решителен прозорец за укрепване на временното предимство на бойното поле срещу Русия.

„Всички виждат, че Русия гори, а ние искаме тя да гори още по-силно, но ни е необходимо финансиране, за да го направим“, заяви високопоставен украински представител.

POLITICO съобщава, че искането ще бъде официално направено на 18 юни по време на следващата среща на Контактната група за отбраната на Украйна (групата „Рамщайн“), на която ще бъде координирана военната и финансова помощ за страната от съюзниците.

В основата си въпросното предложение отразява централния украински аргумент: че в момента инерцията на бойното поле наклонява везните в полза на Киев, но тази динамика ще се запази само за ограничен период от време, освен ако не бъде подкрепена с незабавно и мащабно финансиране.

За какво са предназначени тези 20 млрд долара?

Искането е изрично обвързано с това, което украинските дипломати описват като стесняващ се прозорец на бойното поле, в който ускореното финансиране трябва да бъде трансформирано в директно разширяване на военния капацитет, преди настоящият импулс да отслабне.

Според източниците на американското издание, средствата ще бъдат разпределени в приоритетни области, които вече са били представени на НАТО преди срещата на 18 юни, включително:

• въздушна и балистична отбрана с прехващачи PAC-3, доставени по механизма JUMPSTART
• увеличени вноски в Списъка с приоритетни изисквания на Украйна (PURL)
• разширени поръчки на ударни и прехващащи дронове, боеприпаси, електронна война, далекобойни ударни способности и оборудване, произлизащо от местната отбранителна индустрия и съюзниците.

Отвъд водещата цел за разширяване на капацитета, мащабите на искането съвпадат с широко потвърдения структурен недостиг на средносрочно финансиране за украинската отбрана.

Презентация на Европейската комисия разкри оценка на недостига в украинската отбрана за тази календарна година, който възлиза на 19,6 млрд евро, дори след отчетените 100 млрд долара в рамките на ангажименти за подкрепа и заема на ЕС от 90 млрд евро. На практика украинското предложение се стреми да изтегли напред финансиране, което иначе трябва да се разпредели чак догодина, поставяйки го в текущия оперативен цикъл, за да затвори празнината незабавно, а не поетапно.

Длъжностните лица описват целта като осигуряване на възможност Украйна да поддържа интензивността на своите ударни операции паралелно със защитата на критична инфраструктура от постоянни въздушни атаки.

Структура на финансирането

Украински служители казват, че вноските ще бъдат разпределени между отделните партньори, като се очаква всяка държава да осигури 2-6 млрд долара за постигане на крайната цел от 20 млрд долара. Вноските могат да бъдат под формата на директна помощ или отпускане на заеми.

Предложението е било обсъдено в рамките на наскоро проведена среща между министъра на отбраната на Украйна Михайло Федоров и официални лица от Норвегия, Швеция, Германия и Канада, според източниците, запознати с разговорите. През последните месеци Федоров е провел и двустранни консултации в няколко от тези държави, които са били насочени към съгласуване на позициите преди срещата в Германия.

Тазгодишният бюджет за отбрана на Украйна възлиза на 98 млрд долара, като разходите за отбрана поглъщат около 40% от БВП, което представлява един от най-високите проценти на военни разходи към БВП в световен мащаб. Следователно пакетът от 20 млрд долара би надградил вече рекордните вътрешни разходи, вместо да ги замени.

Защо точно сега?

Слуховете за момента са продиктувани от сближаването на оперативна спешност и затягащи се финансови ограничения. Украински официални лица смятат, че текущата среда на бойното поле е ограничен „прозорец от възможности“, в рамките на който допълнителните ресурси биха могли да се превърнат в измерими ползи, преди руската армия да успее да се адаптира, след което да си върне обратно инициативата.

В същото време тази оценка е тясно обвързана със широкообватен стратегически разчет, фокусиран върху времето. Украинските служители смятат, че страната им притежава временно предимство на бойното поле – такова, което е малко вероятно да продължи дълго – което прави идните месеци критични за поддържане на инерцията и оказване на натиск върху руската армия.

Това мнение намира отзвук и извън класифицираните разузнавателни оценки. В интервю за CBS News от 29 май, украинският държавен глава отговори на изявлението на командира на Трети армейски корпус бригаден генерал Андрий Билецки, че Украйна има от 6-9 месеца, за да поеме инициативата в бойните действия, както и да укрепи своите позиции. Зеленски потвърди оценката с думите: „Да, вярно е.“

Зеленски отбеляза още, че руската армия е започнала да губи инициативата през декември 2025 г. В началото на новата година той е информирал американските партньори, че предстои да се отвори такъв прозорец, тъй като руските сили понасят месечни загуби на личен състав, изпреварващи капацитета за попълването им.

Този прозорец обаче се сблъсква с практическо затруднение във финансирането: Министерство на отбраната на Украйна посочва, че около 4 млрд долара от наличната помощ за отбрана остават на разположение за нови обществени поръчки, а останалата част е разпределена или обвързана с договори. Това сериозно ограничава краткосрочната способност на Киев да мащабира производството, да попълва запасите и да поддържа темпото на операциите.

В резултат на това искането за 20 млрд долара се рамкира като незабавна коригираща мярка, насочена към отключване на забуксувалия капацитет за обществени поръчки и да гарантира, че обещаната международна подкрепа може да се реализира в реален капацитет за отбрана, докато условията на бойното поле позволяват.

Искането за финансиране идва в период на паралелни дискусии сред съюзниците от НАТО за разширяване на дългосрочните рамки за военна помощ за Украйна. Държавите-членки на НАТО обмислят предложение за нов пакет от военна помощ за Украйна на стойност 70 милиарда евро (около 81 милиарда долара), който може да бъде представен на срещата на върха на алианса в Анкара следващия месец, според четирима дипломати от НАТО, цитирани от POLITICO.

„Ключът е да имаме твърд ангажимент от Анкара, че критичната подкрепа за Украйна ще бъде продължена на устойчива и по-справедлива основа“, заяви висш дипломат от НАТО. Предложението, споделено от Германия миналия месец, въвежда нов механизъм за осигуряване на прозрачност при разпределяне на средствата за Украйна. Инициативата идва на фона на разговори за балансиране на финансовия ангажимент в подкрепа на Киев, между страните членки.

От съветското наследство към стандартите на НАТО: българският износ на оръжие за Украйна и света през 2025 г.

🇧🇬🇺🇳 Докладът на България пред Регистъра на конвенционалните оръжия на ООН (UNROCA) за 2025 г. сам по себе си прилича на обикновен счетоводен отчет – няколко десетки тежки бронирани машини, шепа артилерийски системи и дълъг списък от леко стрелково оръжие за широк кръг от клиенти – от Бужумбура до Вашингтон.

Прочетен на фона на макроикономическите данни обаче, същият документ се превръща в мигновен портрет на трансформация без аналог в новата ни история: държава, чийто износ на оръжие достигна 2,56 млрд евро през 2024 г. – най-високата стойност, отчетена в Европейския съюз в рамките на годината, чийто кумулативен износ от началото на руската инвазия в Украйна надхвърли 6,65 млрд евро. Зад тези сухи редове се откроява индустрия, която за период от едва три години се трансформира от западнала постсоциалистическа реликва в стратегически доставчик на цял един фронт.

Най-тежкият, конвенционален пласт от доклада е едновременно и най-красноречив. На Чехия сме доставили следното оборудване:

• 40 многоцелеви бронирани влекача МТ-ЛБ
• 38 буксируеми гаубици Д-30 (122 мм)
• 22 основни бойни танка Т-72
• 2 бронирани машини M1151 HMMWV
• 1 бойна машина на пехотата БМП-1

Докато Обединеното кралство е получило от нас:

• 18 самоходни гаубици 2С1 „Гвоздика" (122 мм)
• 3 многоцелеви бронирани влекача МТ-ЛБ
• 3 противотанкови оръдия БС-3 (100 мм)

На теория това са две съвсем обикновени сделки между съюзници в НАТО. На практика двете дестинации сочат към една и съща посока – изток. Декларираните крайни получатели заслужават отделен прочит, защото именно те издават предназначението на пратките. Случаят с британската пратка е най-показателен и там няма място за съмнение: нито един от трите изброени вида оръжие не намира приложение в инвентара на британската армия, която не използва съветски 122 мм самоходни гаубици, не поддържа 100 мм калибър за противотанкови нужди, а разработеното през 1944 г. полево оръдие БС-3 няма място в нито една западна доктрина, но продължава да се използва масово от украинската армия до ден-днешен. Закупуването на подобна номенклатура от страна на Обединеното кралство би могло да има едно-единствено смислено обяснение – покупка на техника от съветски калибър на отворения пазар с цел последваща доставка за Украйна, вероятно по линия на Международния фонд за Украйна (IFU), който от първите дни на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. действа именно като механизъм за изкупуване на постсъветско въоръжение от трети страни.

Чешкият маршрут следва същата логика, но при значително по-големи мащаби и богата вътрешна логика. 22-та основни бойни танка Т-72 – машини със 125-мм гладкоцевно оръдие 2А46, в чийто ремонт и модернизация през последните 3 години чешката индустрия (с предприятия като Excalibur Army и STV Group) изгради своята репутация на основен хъб за съветска бронирана техника – се вписват в установения приток на рециклирана и възстановена техника към украинските бригади. Особено показателен е комплектът от 40 единици МТ-ЛБ и 38 гаубици Д-30: влекачът МТ-ЛБ е каноничната теглеща платформа именно за тази буксируема система, а самата Д-30 споделя 122-мм снаряди със самоходната 2С1 „Гвоздика", доставена в Обединеното кралство. Или казано по друг начин, двата трансфера, привидно без допирна точка помежду си, захранват екосистема на един и същ калибър – и оръдията, и снарядите за тях, които родната отбранителна индустрия произвежда в количества, отдавна надхвърлили всякаква вътрешна потребност.

Този модел на доставки далеч не е нов, поради което не изисква спекулации, за да бъде разпознат. България играе ролята на дискретен, нерядко умишлено непрозрачен доставчик за Киев, директно и през трети страни, което е многократно документирано явление, включително от родни официални лица. Полша и Чехия отдавна действат като посредническите възли, по които въоръжение и боеприпаси от съветски калибър изминават пътя от българските складове и поточни линии до бойното поле, без родните власти да поемат политическия ангажимент на пряк донор. Именно поради тази причина формалното вписване на Обединеното кралство и Чехия като крайни получатели в доклада пред ООН не бива да се тълкува като дестинация, а единствено като последна документирана спирка, преди оборудването да отиде в ръцете на украинските защитници.

Истинската тежест на украинската връзка обаче не се крие в десетината танка, а в дългия и на пръв поглед безличен раздел за леко стрелково оръжие и оръжие за близък бой – именно там, където още от епохата на социализма се открои същинският специализиран износ на България. Тук моделът придоби двоен характер. От една страна, традиционният глобален бизнес на българската военна индустрия не спира: 9760 автомата с 7,62×39 мм калибър за Кот д'Ивоар, над 3000 за Сомалия, 1000 за Саудитска Арабия, тежки картечници ДШК и зенитни установки ЗУ-2 за десетина страни от Африка и Близкия изток – пазар, съществувал преди войната, който няма пряка връзка с нея. От друга страна, през същия списък ясно прозира фронтът. Произведеният във ВМЗ-Сопот едноразов противотанков гранатомет Bulspike, българска версия на съветския РПГ-22, е изнесен в количества, които говорят красноречиво сами по себе си: 23 500 броя за Румъния, 6000 за Великобритания, 3000 директно за Украйна и 2500 за Полша. Подредбата на тези 4 клиента не е случайна. Именно посочените страни насам действат като входни портали на западната верига на доставки към Украйна от февруари 2022 г. Концентрацията на десетки хиляди противотанкови средства именно при тях трудно може да бъде обяснено с вътрешните потребности на собствените им армии, въпреки че регистърът отново не позволява проследяване отвъд първия получател.

Показателна е промяната в регистъра спрямо първите години от войната. През 2025 г. Киев вече фигурира в ролята на директен получател – 100 картечници, 50 зенитни установки ЗУ-2, 3000 гранатомета Bulspike и 100 гранатомета ATGL-L2 (40 мм). Това е едновременно тихо, но съществено признание. В драматичните първи месеци от инвазията помощта от България беше доставяна тайно: едва след време бившият премиер Кирил Петков разказа как боеприпасите са били изнасяни официално за Румъния и Полша като „търговски експорт“ и оттам вече са поемали по своя път към Украйна, а полското летище Жешув се превърнало във възел, приел десетки полети само за броени седмици. По тогавашните оценки българските доставки покриват близо една трета от нуждите за снаряди на Украйна, а за период от 164 дни през страната е преминало оръжие за около 2,7 млрд долара – всичко това при правителство, което публично отрече да въоръжава Киев. Появата на Украйна с открито име в доклада за 2025 г. показва изминатия път: онова, което започна като отричана тайна кампания, вече е нормализирана, официално вписана в международния регистър бюрократична рутина.

Зад тази нормализация стои индустриална реалност, която придава тежест на поместените числа. Водещото държавни предприятие ВМЗ-Сопот отчете приходи от 191 млн лева за 2021 г. и 900 млн за 2024 г. и прескочи символичния праг от 1 млрд лева за 2025 г. Отбранителният сектор вече формира над 4% от БВП на страната – дял, познат на малко европейски икономики. Тук е уместна и методологическа уговорка: международни бази данни като тази на SIPRI, които измерват доставките с индикатор за тенденция, системно подценяват приноса н България, тъй като индексът им обхваща най-вече тежки конвенционални платформи, а ядрото на родния износ – артилерийски боеприпаси и леко стрелково оръжие – остава до голяма степен извън неговия обсег. Реалната роля на страната ни във войната е по-значима, отколкото сочат класациите за „големи износители на оръжие“, именно защото се крие в категориите, които те подценяват.

И точно когато този модел изглежда вече установен, под повърхността му се извършва ключов стратегически завой. На 28 октомври 2025 г. германският концерн Rheinmetall и ВМЗ обявиха своя проект за предприятие на стойност 1 млрд евро за производство на артилерийски снаряди в района на Сопот – с 51% мажоритарен дял за германския гигант и 49% за българската страна. Заводът е проектиран за производство на 100 000 снаряда годишно, плюс барутни заряди за още около 150 000, а производството е планирано да започне през 2027–28 г. Смисълът на инвестицията надхвърля поредния търговски договор, тъй като отбелязва прехода на родната индустрия от 122 към 155 мм. калибър – т.е. от изчерпаемото съветско наследство към устойчивата продукция по НАТО стандарти. Складовете с остаряла техника и боеприпаси, захранвали бойното поле през 2022–2025 г. поначало са изчерпаем ресурс. Съвместното предприятие с Rheinmetall превръща България от ликвидатор на съветски запаси в постоянен производствен възел на западната отбранителна екосистема.

Докладът улавя България в сърцето на една дълбока трансформация. На повърхността съветското наследство продължава да тече в източна посока – танкове Т-72 и гаубици Д-30 през Прага, „Гвоздики“ и противотанкови оръдия през Великобритания, десетки хиляди гранатомета Bulspike през държавите по фронтовата линия. Под повърхността индустриалната база се пренастройва към стандартите на НАТО и дългосрочното партньорство с немския промишлен капитал.

Двете изглеждат противоположни, но де факто представляват двете фази на един и същ процес: изчерпването на наследения арсенал и изграждането на нов, който предстои да го замени. България измина дългия път от държава, прикриваща военната помощ за Украйна зад „търговски износ“ към трети страни, до такава, вписала Киев в регистъра на ООН с открито име и едновременно с това изграждаща съвместен завод с Rheinmetall за снарядите през идното десетилетие. Геополитическата поука е очевидна и недвмуслена: продължителната война не просто изчерпва запасите – тя пренарежда цели индустрии и превързва периферни доставчици към ядрото на западния военно-промишлен комплекс по начин, който ще надживее самия конфликт. Дори когато обстрелът на бойното поле в Украйна утихне, новата производствена архитектура, изградена по поречието на Розовата долина, ще остане.

📸 На снимките: Украински дрон-бомбардировач Queen Hornet, оборудван с български гранатомет Bulspike-AP (АрміяInform)

Френски изтребители свалиха дрон над Източна Латвия след въздушна тревога.

🇱🇻✈️🇫🇷 Националните въоръжени сили (НВС) на Латвия обявиха днес сутринта възможна заплаха във въздушното пространство над общините Алуксне, Лудза, Балви и Резекне, а час по-късно съюзнически изтребители свалиха дрон, навлязъл над източната част на страната. Самият епизод продължи минути, но се вписва в процес, който от тази пролет престана да бъде изключение по източния фланг на НАТО: трайно преливане на въздушната война от Украйна към територията на Алианса и също толкова траен и вече почти рутинен отговор – изпращане на предупреждения към населението и изтребители на бойно дежурство, които свалят нарушителите. Икономическата асиметрия на този вид отговори Алиансът се опитваше да реши на собствен полигон в Латвия едва 13 дни преди днешния инцидент.

Тревогата беше подадена по двустепенната система за оповестяване на латвийската гражданска защита, при която по-ниското жълто ниво сигнализира за възможна, но непотвърдена заплаха, а оранжевото – потвърдена опасност, изискваща незабавно действие. Жителите на засегнатите общини получиха съобщение от жълтото, информативно ниво:

„Бъди готов! Информираме ви, че е възможна заплаха във въздушното пространство на Латвия. Допълнителни действия засега не са нужни. Ако обстановката се промени, ще получите съобщение с клетъчно оповестяване за необходимите действия."

За Лудза и Резекне НВС добавиха по-конкретни указания за влизане в закрито помещение, изрично спазване на принципа на двете стени, т.е. да се намира в стая, отделена от външната страна с поне две прегради, и при забелязан нисколетящ подозрителен обект да не се приближава до него, а да се звъни на 112. По сведения на латвийската обществена медия LSM тревогата е била отменена към 10:30 ч.

Самото сваляне беше потвърдено от официалния акаунт на латвийските въоръжени сили, който приписа това на съюзнически изтребители от Въздушно-космическите сили на Франция. Това съвпада с актуалната ротация на мисията за охрана на въздушното пространство над Прибалтика (Baltic Air Policing): френски многоцелеви изтребители Rafale, разположени в авиобаза Шяуляй в Литва, носят настоящото дежурство и според Euronews са излитали по тревога 11 пъти само за последната седмица, за да прехващат руски военни самолети, летящи без подаден план и без установена радиовръзка. По данни на военен говорител, цитиран от Reuters, дронът е навлязъл в латвийското въздушно пространство откъм руска територия; по сведения на очевидци, предадени от LSM, той е бил свален в района на Наутрени, между Резекне и Карсава, макар точното място да остава без независимо потвърждение.

Произходът на самия дрон засега не е известен. Преобладаващите официални сведения за цялата вълна от инциденти не сочи към умишлена руска атака, а към украински дронове, отклонени от курса от средствата за електронна война на руските въоръжени сили – теза, потвърдена както от украинския министър на външните работи Андрий Сибига, който признал, че украински дронове са навлезли в Латвия заради руско електронно въздействие, така и от премиера Евика Силиня, която още след предишен инцидент уточни, че независимо от произхода на тези полети, те са следствие от руската агресия срещу Украйна. Тяхното натрупване обаче има своята политическа цена: на 7 май дрон порази петролно хранилище край Резекне с 4 празни резервоара без жертви, а министърът на отбраната Андрис Спрудс, който първоначално допусна, че апаратите са украински, по-късно подаде оставка заради провалите в отбраната. Неговият наследник възприе осезаемо по-твърда линия, формулирана пред Baltic News Network с лаконичното изискване дроновете да бъдат сваляни.

Този завой личи в самата хронология на събитията. Серията нарушения тръгна още през март и постепенно обхвана Литва, Латвия, Естония и Финландия, като в първите месеци отговорът се изчерпваше с проследяване и предупреждения. Повратната точка дойде на 19 май, когато румънски изтребител F-16 под флага на същата  съвместна мисия свали предполагаем украински дрон над естонска територия – първото прехващане на дрон от самолет на НАТО над страната. Свалянето от 8 юни на свой ред изглежда, поне по достъпните към момента данни, първото успешно унищожаване на дрон над латвийска теритроия, а не просто поредната регистрирана и оставена да отмине заплаха.

Зад този оперативен успех обаче стои проблем, който самата Латвия призна публично броени дни по-рано. На 26 май, на новооткрития полигон за безпилотни системи на НАТО Селия в централната част на страната – разчистен участък от два на 2 кв. км. – съюзът подложи на изпитание цяло поколение анти-дрон системи, като резултатът очерта както напредъка, така и неговите ограничения. Системата Blaze, разработена от местната компания Origin Robotics, осъществи автономно прехващане; Kreuger 100 на шведската Nordic Air Defense даде 2 попадения и 1 пропуск от 3 опита; Raven на германската RDC Systems демонстрира скорост 450 км/ч. Други образци пропуснаха целта, преди да я поразят след повторен опит.

Самите домакини не скриха пътят, който предстои да бъде извървян: майор Модрис Кайришс от Центъра за компетентност по автономни системи на Латвия призна, че технологията на дроновете върви няколко крачки пред средствата за борба с тях. В същото време генерал-майор Андис Диланс от Министерство на отбраната на Латвия оценки дроновете и системите за противодействие като централни за военната ефективност – извод, който според него Украйна е доказала с пълна яснота.

Числата зад това разстояние обясняват защо то продължава да е толкова трудно за затваряне. Според оценка на анализатора Али Джавахери от PitchBook апаратите от класа на иранския „Шахед" струват между 15 000 и 50 000 долара, докато прехващачите, способни да ги свалят, се движат в диапазона 1-12 млн – съотношение, при което защитата е стотици пъти по-скъпа от заплахата. Декларираната цел на тестивете беше именно тази крива да се обърне, постигайки единично прехващане на цена от под 30 000 долара. Дотогава Латвия запълва празнината с импровизирани мерки, сред които разполагане на мобилни прехващащи разчети по границата с Русия – евтин, но частичен заместител на отбрана, която все още не съществува в нужния мащаб.

Тук се събират двете лица на 8 юни. Прехващането е тактически успех, но и ярка илюстрация на асиметрията, която НАТО се опитва да разреши: многомилионен изтребител и неговата ракета, вдигнати срещу безпилотен апарат за няколко хиляди – точно онази размяна на стойност, която прави заплахате от дронове неустойчива за париране в дългосрочен план.

Дори да приеме най-правдоподобната версия, че дроновете са украински и са отклонявани от руската армия, политическата и финансова тежест на отговора все още пада изцяло върху НАТО. Така истинската новина не е единичното сваляне, а това, че извънредното стана рутина: почти всяка седмица нормалният ритъм на живот в европейски държави е нарушаван от въздушна тревога, а дежурния изтребител бива вдигнат по тревога, за да неутрализира нарушителя.

Въпросната процедура обаче е кръпка, а не отбрана – тя удържа небето единствено защото вдига най-скъпия си наличен инструмент срещу най-евтината заплаха, докато прехващачът, който би я направил икономически поносима, все още се подлага на изпитания на полигон и не е въведен в експлоатация. Докато тази крива не бъде обърната, подобни епизоди ще се превърнат от изключение в ежедневна реалност по източния фланг на НАТО.

Мощен взрив на морски дрон разтърси пристанище Констанца в Румъния

🇷🇴 Мощна експлозия разтърси пристанище Констанца в Румъния днес сутринта, след като открит по-рано в близките води морски дрон се самовзриви, съобщиха от румънското министерство на отбраната.

Местните власти описаха устройството като „вид морски дрон, подобен на използваните във войната в Украйна“, като подчертаха, че то не принадлежи на румънските въоръжени сили и не е свързано с провежданите наскоро военни учения в региона на Черно море.

Безпилотният апарат беше намерен по-рано днес в цивилната зона на черноморското пристанище. Силите за сигурност от Румънската разузнавателна служба (SRI), Бреговата охрана и Министерството на отбраната вече бяха отцепили района.

В Констанца се намира авиобаза „Михаил Когалничану“ – мащабен обект на НАТО със значително присъствие на американски военни.

Инцидентът се случва само дни след като руски камикадзе дрон „Геран-2“ се разби в жилищна сграда в Галац, Източна Румъния, предизвиквайки експлозия и пожар, при които двама души бяха ранени.

В отговор на инцидента Букурещ изгони руския генерален консул в Констанца и закри Генералното консулство на Руската федерация в столицата. Прокуратурата е започнала разследване на последния инцидент.

След експлозията в Галац, румънският президент свика извънредно заседание на Висшия съвет за национална отбрана, за да обсъди „последиците от най-сериозния инцидент, засегнал националната ни територия“ от началото на руската инвазия в Украйна.

Пентагонът смята да отмени доставките на ракети Tomahawk за Германия.

Американски разрушител с управляеми ракети от клас „Arleigh Burke“ USS Thomas Hudner изстрелва крилата ракета BGM-109 Tomahawk в рамките на въздушната кампания срещу Иран, 1 март 2026 г. (U.S. Navy)

🇺🇸🇩🇪 Пентагонът възнамерява да отмени планираните доставки за Германия на крилати ракети BGM-109 Tomahawk, отчасти поради опасения, че Русия ще тълкува подобен ход като ескалация. Ако се потвърди, решението бележи неочакван обрат на дълго планирано споразумение с един от ключовите съюзници на Америка.

Според двама европейски и един американски служител, съществуват опасения от ответни руски действия, ако администрацията на Тръмп изпълни своето намерение за разполагане на прецизни ракети в сърцето на Европа. Всяко решение за отказ от доставката обаче би обезсилило сделка, сключена по времето на бившия президент Джо Байдън, и би оставило Германия без отбранителни способности, които германските лидери определят като крайно необходими.

Този ход е част от цялостна тенденция на постепенно изтегляне на САЩ от НАТО, включитело отмяна на рутинно разполагане на хиляди военнослужещи в Германия и намерения за изтегляне на конкретни активи, докато Тръмп подлага на изпитание близки партньорства и съюзи, изграждани с поколения.

„Европа може да се активизира сега и в краткосрочен план“, заяви пред военни лидери тази седмица генерал Алексис Гринкевич, началник на Европейското командване на САЩ (EUCOM) и Върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа (SACEUR), според когото САЩ ще пренасочи оборудването и силите си другаде.

Американските служители, макар и основно разтревожени от реакцията на Кремъл, вероятно се тревожат и от намаляващите запаси от оръжие. САЩ изразходиха хиляди ракети Tomahawk и Patriot през първите седмици на войната срещу Иран. Министърът на отбраната Пийт Хегсет заяви пред Конгреса, че ще бъдат нужни „месеци и години“ за попълване на запасите от боеприпаси, изразходвани в конфликта.

Вероятният отказ от Tomahawk е особено обезпокоителен за германските власти, които бързат да модернизират отслабените си сили, за да служат като щит срещу руската агресия. Германският канцлер Фридрих Мерц заяви миналия месец, че не очаква САЩ да разположат ракетите в Германия поради ограниченото им количество.

Тази седмица САЩ разкриха нови промени по ролята си в НАТО на 3-месечна конференция на военните лидери. Те включват съкращения на изтребители, дронове и военноморски активи, според WELT.

„Целта е да бъде предоставена на съюзниците информацията и яснотата, от които се нуждаят, за да действат възможно най-бързо и ефективно“, заяви служител на Пентагона, пожелал анонимност. „Става въпрос за това съюзниците да поемат основната отговорност за конвенционалната отбрана на Европа.“

Германия усеща изтеглянето особено тежко. Тази пролет Пентагонът отмени изпращането на 5000 американски войници в страната – ход, който изуми европейските лидери. Решението дойде след думите на канцлера Мерц, че президентът Доналд Тръмп се е „унижил“ с войната си срещу Ислямската република.

Руската армия отдавна е разположила в Калининград квазибалистични ракети 9М72 „Искандер“, способни да носят ядрени бойни глави. Освен това тя постави балистични ракети със среден обсег „Орешник“ в Беларус, които могат да достигнат цяла Европа за броени минути.

„Преди година и половина подадохме официално запитване до американците за внос – т.е. покупка – на ракети Tomahawk. Все още очакваме отговор, но честно казано, предвид настоящото състояние на света, нямам голяма надежда“, сподели германският министър на отбраната Борис Писториус миналия месец.

Германски служители проучват европейски алтернативи, с които да запълнят празнината в способностите за нанасяне на удари на далечни разстояния. Дебатът в Берлин се върти не около коя конкретна ракетна система, отколкото за това колко бързо страната може да придобие способности за поразяване на цели от разстояние. Дроновете и по-евтините системи могат да помогнат, но военните планировчици не ги разглеждат като реален заместител.

Рюте: „Украйна постигна такива успехи, че Путин може да организира парада си само след разрешение от Киев.“

🇺🇦 В двора на Мариинския дворец в Киев генералният секретар на НАТО Марк Рюте произнесе реплика, която за секунди обиколи международните медии, защото успя да събере в едно иронията и обективната реалност на войната. „Украйна постигна такива успехи“, каза той, заставайки до президента Володимир Зеленски, „че Путин вече може да организира парада си на 9 май само след разрешение от Киев.“

Фразата прозвуча като дипломатическа шега, но всъщност е внимателно формулирано послание: след повече от четири години пълномащабна война Кремъл вече не изглежда като онази страна, която диктува условията на конфликта. Напротив – все по-често той е принуден да реагира на действията на Украйна.

Тазгодишното издание на парада на Червения площад показа това по начин, който трудно може да бъде скрит зад традиционната руска патетика. Празненството за 9 май 2026 г. се превърна в най-краткия военен парад в съвременната история на Русия – едва 45 минути. За първи път от 20 години насам Москва не изкара по паважа нито една тежка бойна машина. Нямаше нито танкове, нито самоходна артилерия, нито дори ракетни комплекси. Оръжията, с които Кремъл години наред демонстрираше илюзорните си претенции на военна суперсила, този път присъстваха единствено на екраните край площада. Вместо демонстрация на мощ светът видя предпазлив спектакъл, проведен под сянката на война, която постепенно изчерпва ресурсите на руската армия.

Особено показателен беше съставът на участниците и гостите. За първи път сред маршируващите части имаше севернокорейски военнослужещи – символичен жест към Пхенян, който изпрати 12 000 свои бойци в подкрепа на руските опити за блокиране на украинската офанзива в Курска област през 2024 г. Само по себе си тяхното присъствие на Червения площад бе достатъчно красноречиво: държава, която в продължение на десетилетия се представяше като самодостатъчна военна империя, демонстрира отчаяна зависимост от най-изолирания режим в света. Списъкът с чуждестранни гости само подсили усещането за безпрецедентната международна изолация на президента Владимир Путин. Той беше придружен от беларуския диктатор Александър Лукашенко, лидерите на Казахстан, Узбекистан и Лаос и краля на Малайзия – диаметрално противоположно на образа на глобалното влияние, който Москва се опитваше да внуши в предишни години.

Най-силният удар обаче дойде не от самия парад, а от документа, допуснал неговото провеждане. Ден преди 9 май президентът Володимир Зеленски подписа указ, с който Украйна формално „разрешава“ провеждането на тържествата в Москва, като временно изключва Червения площад и околните райони от списъка с потенциални цели за украински удари. Текстът беше изготвен с подчертана юридическа точност – включително с конкретни координати – и носеше премерено тънък сарказъм. Зад иронията обаче имаше прагматична цел: договореното кратко примирие трябваше да осигури размяна на военнопленници между двете страни във формат 1000:1000. Зеленски превърна сигурността на руския парад в разменна монета за връщането на своите хора у дома.

Точно тук се крие политическата сила на жеста. Киев не отправи молба, а наложи рамка. В навечерието на своя най-важен пропаганден ритуал, Русия беше лишена от възможността да диктува, докато Украйна демонстрира, че разполага със способността и волята да окаже директно влияние върху него. Затова и реакцията на Кремъл беше толкова нервна. Говорителят Дмитрий Песков побърза да определи указа като „глупава шега“ и изрично настоя, че Кремъл не се нуждае от ничие разрешение, за да отбележи Деня на победата. Изказването му обаче издаде точно обратното: ако жестът беше без значение, Кремъл нямаше да побърза да се оправдае.

През последните години 9 май беше водещата сцена на руската военна митология – денят, в който Кремъл се опитваше да представи войната в Украйна като продължение на победата над нацизма през 1945 г. Танковете, ракетите и авиацията трябваше да внушат историческа непрекъснатост и непоклатима сила. През 2026 г. този спектакъл изглеждаше като бледа сянка на самия себе си: по-кратък и предпазлив и лишен от всяка форма на увереност. А най-неудобният факт за Путин беше, че всичко това се случи по силата на примирие, постигнато чрез посредничеството от Вашингтон и формално „разрешение“ от Киев.

Именно затова думите на Рюте намират такъв силен отзвук. Не защото правят някакво сензационно разкритие, а защото уловиха стратегическия завой на войната. В продължение на години Кремъл се опитваше да внушава, че времето работи в негова полза, а рано или късно Украйна ще бъде пречупена. Днес тя все по-често съумява да обърне тази логика – не непременно чрез драматични пробиви на фронта, а благодарение на способността да подкопае образа на руското величие. А във война, която освен с оръжие, от дълги години се води за сърцата и умовете на хората, значението на подобни епизоди се простира далеч отвъд символизма.

САЩ обсъждат разширяване на ядрения чадър в Европа в отговор на опасенията на съюзниците.

🇺🇸 САЩ обсъждат дали да разположат ядрени оръжия в допълнителни европейски страни от НАТО. Този ход има за цел да успокои съюзниците, че намаляването на конвенционалната военна подкрепа няма да отслаби гаранциите за сигурност, съобщи днес британският вестник Financial Times.

Американски служители са демонстрирали готовност за разполагане на допълнителни оръжия извън шестте страни, които в момента приемат бомбардировачи с ядрени способности, споделят трима души, запознати с въпроса.

Разговорите, които са строго класифицирани и може да не доведат до промени в параметрите за споделяне на ядрени оръжия, се провеждат на фона на широко безпокойство в Европа относно решението на президента Доналд Тръмп за изтегляне на американски войски и ключови оръжейни системи от континента.

Този ход може да позволи на още страни да приемат американски самолети с двойно предназначение (DCA), способни да нанасят удари с ядрени бойни глави. Двама източници заявиха, че готовността за обсъждане на разширението има за цел да демонстрира ангажимента на САЩ да осигурят ядрен чадър, дори когато съюзниците от НАТО са принудени да поемат по-голяма част от тежестта на конвенционалната отбрана.

Страните от източния фланг на НАТО, сред които Полша и някои балтийски държави, са изразили интерес към приемането на самолети с двойно предназначение, твърдят източниците. Представителите на Полша говорят особено открито за желанието си да приемат ядрени оръжия. Бившият президент Анджей Дуда призова САЩ да разширят ядрената инициатива на полска земя, докато тази година страната се включи към нова френска инициатива за проучване на възможността за временно прехвърляне на части от ядрения възпиращ арсенал на Франция към съюзнически страни.

Дискусиите продължават по каналите на НАТО, заяви източник, запознат с темата, според когото съюзниците най-близо до границите на Руската федерация са изразили най-голям интерес. Руската военна агресия срещу Украйна и многократните изявления на руския президент Владимир Путин относно ядрените способности на Кремъл са засилили интереса на някои съюзници към приема на самолети с двойно предназначение, добави източникът.

Втори източник, запознат с дискусиите, заяви, че споразумение за разширяване на обхвата на държавите, приемащи американски ядрени оръжия, не е близо. Програмата на НАТО за споделяне на ядрени оръжия включва съюзници, понастоящем Белгия, Германия, Италия, Нидерландия, Турция и Обединеното кралство, които имат одобрение да приемат американски самолети с двойно предназначение и „предварително разположени“ ядрени бомби. Те се намират под попечителството на Вашингтон и той запазва изключително право да разрешава тяхната употреба.

От НАТО заявяват, че това споразумение, формулирано по време на Студената война, „предоставя платформа за съюзниците от НАТО, които не притежават ядрени оръжия, да оформят ядрената политика и планиране на алианса като средство за гарантиране на тяхната сигурност, без да придобиват ядрени оръжия“.

Американските ядрени оръжия, разположени в Европа, се съхраняват и охраняват от американските военни. Въздушните групи, зачислени към съюзнически държави и използващи изтребители F-35, F-15 и Tornado, са обучени да участват в учения и мисии за демонстрация на силите и, в крайна сметка, да разгръщат бомбите, когато САЩ разрешат това.

Последните действия на Белия дом за отмяна на планирани разгръщания на ключови отбранителни системи в Европа и обявеното изтегляне на войски – като част от усилията за пренасочване на повече военни активи към Азия и други части на света – видимо разтревожиха някои съюзници в НАТО. Те се опасяват, че това може да остави празнина в отбраната на континента и в способността му да възпира или отблъсква евентуална атака.

Въпреки че европейските съюзници обещаха драстично да увеличат разходите за отбрана и инвестициите си в ключови конвенционални способности, които в момента получават от Америка, ядреният чадър се смята за незаменим.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви след среща на външните министри на алианса през април, че съществува „общо разбиране, че макар САЩ да се насочват повече към други театри на военни действия... цялостното възпиране и отбрана в Европа трябва да останат същите“.

„Нека бъда абсолютно ясен: ако някой е достатъчно глупав да ни нападне, отговорът ще бъде опустошителен“, категоричен е Рюте.

Анатомия на руската пропагандна: Откъде изникна „финландската активистка“ Сали Райски?

🇷🇺⚔️🇫🇮 През последните няколко месеца руските държави медии излязоха с редица публикации за това как качеството на живот във Финландия се влошава, нацистките идеи се нормализират, а младите хора биват вербувани във Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) чрез „радикални организации“. Обикновено тези изказвания идват от някоя си Сали Райски, която Кремъл представя като финландска активистка.

Така например на 27 март РИА „Новости“ публикува неин коментар, озаглавен „Финландска бежанка в Русия разказа за нормализирането на нацизма в Европа“, на 28 март – „Бежанка говори за влошаването на живота във Финландия заради курса към НАТО“, на 29 март – „Бежанка от Финландия разказа за вербуването на младежи в редиците на ВСУ“, а на 30 март – два материала: „Във Финландия откриха магазин с нацистка символика“ и „Финландците воюват на страната на ВСУ, за да влязат във висши учебни заведения“. С други думи, РИА Новости публикува нейни изявления почти ежедневно. ТАСС, Российская газета, Газета.ru, Комсомольская правда, Life.ru и останалите близки до Кремъл медии също не останаха по-назад.

В края на април и в продължение на няколко дни през май ТАСС публикува извадки от нейно интервю, където Райски, наред с друго, заявява, че икономиката на Финландия е отслабнала заради членството на страната в НАТО, а вместо да подкрепя безработните, правителството се опитва да се отърве от тях.

„Безработицата във Финландия е 12,4%, защото след затварянето на границите с Руската федерация, след влизането в НАТО, всички наши бюджети, всички приходи, икономиката – просто рухнаха. Парите за пенсии, безработни, другите плащания, които поддържат някаква част от народа, стават по-малко. По-рано беше така: завършил си институт, имаш диплома и се стараеха да те пратят именно в това направление. Колкото и време да беше нужно за това – 2–6 месеца. Ако си безработен и не можеш да намериш работа по професията си, те подкрепят. Сега Финландия променя политиката спрямо безработните – от тях трябва да се отърват. Армията е прекрасен метод“, отбелязва мнимата активистка.

Нивото на безработица във Финландия действително се покачва от 2023 г. В същото време правителството в Хелзинки наистина преразгледа системата за социални плащания: бяха съкратени отделни видове помощи и бяха въведени по-строги изисквания към техните получатели, но самите мерки за подкрепа на безработните продължават да действат успешно.

От май 2026 г. правителството въведе нова система за подкрепа на безработните – т.нар. „универсална помощ“ (yleistuki), заменила базовата дневна помощ за безработни (peruspäiväraha) и помощта за пазара на труда (työmarkkinatuki). Нейният размер остана същият – около 800 евро месечно, а самото плащане е достъпно и за тези, които нямат право на „осигурителна“ помощ от касата за безработица или вече са изчерпали срока за нейното получаване.

Едновременно с това правителството промени редица изисквания към самите безработни. От март 2026 г. за първо нарушение на правилата за търсене на работа (като неявяване на задължителна среща и игнориране на предложения за заетост) се налага спиране на плащанията за период от 7 дни. При повторно нарушение се изисква участие в програми за заетост за период от 6 седмици или работа за същия срок – едва тогава изплащането на помощта се възстановява.

Това трудно би могло да се нарече опит за „избавяне от безработните“. Става дума за постепенна корекция на условията за получаване на помощ, характерна за много европейски държави в условията на промени на пазара на труда. Финландия и досега остава сред страните с най-развита система за социално осигуряване в Европа: безработните получават плащания, жилищни субсидии, компенсации за лекарства, както и достъп до безплатни или частично компенсирани програми за преквалификация.

Нещо повече, едновременно със съкращаването на част от облекченията, държавата стартира и нови форми на подкрепа. Освен универсалната помощ, през 2026 г. се разширяват програмите за рехабилитация на хора с хронични заболявания и се въвеждат нови мерки за подкрепа на семействата. Дори след съкращенията базовата система за социално осигуряване на Финландия остава съществено по-щедра, отколкото в повечето страни от Източна Европа, и още повече от Русия, която на Райски толкова ѝ харесва.

Към момента, по съобщения на държавните медии, жената се намира в Виборг, където е поискала политическо убежище. По нейните думи тя е преминала границата през септември 2025 г.

Та коя всъщност е тази особа, разказваща за трудностите на живота във Финландия? Там за нея почти никой не знае. Едва през последните месеци финландските издания се поинтересуваха от въпросната „финландска активистка“ – малко след като тя започна да се появява активно в руската държавна преса. Така, веднага след интервюто ѝ за ТАСС, финландският вестник Iltalehti публикува статия за нея под заглавие „Финландката Сали разпространява в Русия резки изявления за Финландия“. В нея се посочва:

„Райски влиза в същата група, в която са например преместилият се в Русия бивш депутат от парламента Ано Туртиайнен, скандално известният проруски доцент Йохан Бекман и изявяващият се в ролята на политически анализатор Сакари Линден. Всички те са използвани от Русия за разпространение и засилване на държавната пропаганда и дневен ред, но напоследък точно Райски все по-често се появява в руските медии“.

През март в интервю за петербургския телевизионен канал „78“ Райски разказа, че е родена във Финландия, но дълго време е живяла в Швейцария. Майка ѝ е рускиня, а баща ѝ – финландец.

Биографията ѝ не се връзва с образа на „финландска активистка“. Според нейния профил в LinkedIn тя изучавава право в Цюрихския университет в продължение на година, след което продължава обучението си в швейцарско бизнес училище, където в течение на 2 години учи по направление икономика и мениджмънт. По-късно нейните интереси се изместват към областта на дигиталните технологии и маркетинга. През 2018 г. записва програмата Digital Marketing Manager в Люцернския университет за приложни науки и изкуства (Fachhochschule Luzern), като след това продължава обучението си във Висшето училище по икономика и информатика SIW (Höhere Fachschule für Wirtschaft und Informatik AG), от което придобива квалификация за Digital Innovation Engineer. Впоследствие, съдейки по LinkedIn, Райски работи в PHM Group – една от водещите финландски компании в сферата на управлението и обслужването на жилищни и търговски имоти.

С други думи, до внезапната си поява в руските държавни медии тя води напълно обикновен живот на служител в голяма европейска компания. Зад гърба си няма видна политическа дейност, участие в обществени движения или медийна популярност във Финландия.

Нещо повече, съдейки по акаунтите ѝ в социалните мрежи, Райски започва публична дейност едва през 2025 г. – малко преди преместването си в Руската федерация. В TikTok тя периодично пуска видеа, критични към ЕС, правителството на Финландия и членството на страната в НАТО. В едно от видеата, отговаряйки на коментар на потребител: „Докато не премахнете плешивото джудже Путин, нищо няма да стане“, Райски отбелязва:

„Какво общо има Путин? Аз винаги говоря за това да поемем отговорност за своето правителство. Аз съм от Финландия, ето това е нашият президент Стуб. Преди Финландия да допусне НАТО в нашите земи, да позволи да управляват парите ни и да променят вътрешната стратегия, във Финландия всичко си беше наред[...] Сега Финландия, след страната, която беше, се превърна в онази… След Испания ние заемаме второ място по безработица. И Путин няма нищо общо тук. Русия само ни търпи. Всички страни от Евросъюза се побъркаха със своите изказвания. Молете се Путин да е на власт дълго.“

В многобройните публикации от руските държавни медии се твърди, че от 2014 г. тя „активно подкрепя Русия“ в своите онлайн публикации и уж заради това два пъти губи работата си, а също така се е сблъсквала със заплахи и физическо насилие във Финландия и Швейцария.

„След като разбрах какви нечовешки престъпления се извършват срещу жителите на Донецк и Луганск, не можех да мълча“, казва тя в интервю за ТАСС.

Проверката на тези изявления обаче е практически невъзможно. В публично достъпните източници липсват следи от нейния дългогодишен проруски активизъм. В Instagram всички публикации на Райски започват едва на 8 март 2026 г. Telegram каналът ѝ е създаден по същото време. YouTube-каналът – също. Стари публикации в подкрепа на Москва, за които тя говори в интервютата, няма нито в TikTok, нито в Instagram. Де факто Райски като активистка се появява малко преди своето преместване в Русия – едновременно с началото на нейното сътрудничество с медиите на Кремъл.

Естония калява и обществото, и границата: устойчиво мнозинство за отбрана, първи сензори срещу руските дронове.

🇪🇪 Готовността на естонското общество да брани страната си остава на нива, които малко съюзници в НАТО могат да демонстрират – и тя се измерва точно в момента, в който източният фланг на алианса поглъща засиления натиск от нахлуващи в небето му дронове.

Според ежегодното проучване на общественото мнение по въпросите на националната отбрана, поръчано от Министерството на отбраната на Естония и представено от обществената медия ERR на 31 май, 81% от всички анкетирани смятат, че страната трябва да окаже въоръжена съпротива при нападение, а 62% заявяват лична готовност да допринесат за отбраната според уменията и възможностите си. Това не са изолирани резултати, а индикатор за обществена устойчивост, която Талин полага в основата на цялата си отбранителна доктрина.

Готовността за личен принос се запазва стабилна през последните две години – признак, че потенциалът за мобилизация не е реакция на конкретна тревога, а трайна нагласа. Под повърхността на тези данни обаче се очертава най-съществената вътрешна разделителна линия: сред етническите естонци желание да участват в националната отбрана изразяват 69%, докато сред анкетираните от други етнически групи той пада до 48%. Тази разлика от над 20 пункта е същинският обект на анализ, защото именно тя бележи периметъра, в който противникова хибридна кампания би търсила ефект.

Останалите измерения на проучването очертават общество, което не просто декларира воля, но и одобрява институционалния апарат зад нея. Половината от населението смята, че Естония е способна да се отбранява сама до пристигането на съюзническа помощ – формулировка, която отразява директно логиката на предно разположената отбрана на НАТО, в която националните сили трябва да удържат до идване на подкрепления. Над половината анкетирани оценяват положително развитието на отбранителните способности на страната през последните години. Подкрепата за конкретните военни мерки остава висока: 81% одобряват ученията на резервистите, 79% – учебните полети на съюзническата авиация във въздушното пространство на Естония, а одобрението за разширяване на военните полигони нараства до 64%. Въпросните нагласи се потвърждават на терен – пролетното учение „Кевадторм" мобилизира хиляди резервисти, а ERR съобщи, че Военновъздушните сили изрично призовават населението да докладва за забелязани летящи обекти.

Особено показателна е картината около бюджета за отбрана – въпрос, по който обикновено обществената подкрепа се топи първа. В Естония тя се държи: 35% от анкетираните искат увеличение на военните разходи, равен дял настоява те да се запазят на сегашното равнище, и едва 17% смятат, че трябва да бъдат намалени. Министър-председателят Кристен Михал застана зад харченето на поне 5% от брутния вътрешен продукт за отбрана от 2026 г., а министърът на отбраната Ханно Певкур одобри план за развитие, който предвижда над 10 милиарда евро за периода 2026–2029 г., с бюджет за 2026 г. от порядъка на 2,4 милиарда евро. По данни, цитирани от ERR, средното равнище на разходите се очаква да достигне около 5,4% от БВП до 2029 г. – рязко покачване спрямо предишните близо 3,4%. Готовността на обществото да понесе тази тежест е политически капитал, без който подобна траектория би била неудържима.

От гледна точка на външната политика, проучването затвърждава стратегическта посока на Естония. Нейното членство в НАТО продължава да се радва на широка подкрепа – 82% от всички анкетирани искат страната да остане в алианса, а 71% смятат, че членството възпира военен конфликт. Подкрепата за Украйна също остава значителна: 67% се обявяват за продължаване на помощта за Киев. Тук обаче етническата делителна линия се проявява в най-острата си форма – сред етническите естонци продължаваща помощ подкрепят 80%, докато сред анкетираните от друг етнически произход делът е 41%. Същият разлом, който се вижда при готовността за лична отбрана, се възпроизвежда и при отношението към Украйна, което подсказва, че двете нагласи имат общ корен в идентичностното разделение на естонското общество.

Декларираната воля се материализира и в бетон, кабели и радари. Полицейският и граничен департамент на Естония разположи през май първите постоянни системи за откриване и наблюдение на дронове по участъци от границата с Русия. По данни на естонското Министерство на вътрешните работи първоначалните системи са монтирани на три места по югоизточната граница – между тройната точка Естония–Латвия–Русия и ГКПП Лухамаа. Освен стационарните инсталации властите въвеждат и подвижни радари, монтирани на ремаркета, които могат да се преместват според нуждата, за да покриват трудния терен и потенциалните слепи зони по границата. Талин обяви намерението си да покрие цялата източна граница с подобни средства до края на годината, като там, където неподвижните датчици все още не са изградени, временно работят мобилните устройства.

Тази инвестиция има своя конкретен повод. На 19 май румънски изтребител F-16, базиран в литовската база Шяуляй в рамките на мисията на НАТО за охрана на въздушното пространство над Балтика, свали навлязъл в естонското небе дрон, който властите определиха като украински – според международни медии, сред които Defense News и Euronews, това е първият подобен случай. Летателният апарат падна в блатиста местност в централна Естония, а няколко часа по-късно Киев поднесе своето публично извинение. Около инцидента се натрупаха твърдения – включително донякъде мълчаливо признати от официални лица – че Русия използва средства за електронна война, за да отклонява украински далекобойни ударни дронове, насочени към руски цели, към територията на страните от източния край на Балтийско море.

Стратегическият разчет зад тези два паралелни процеса е последователен. Естония не разчита на численост – със своите под милион и половина жители тя няма как – а на комбинацията между обществена устойчивост, предно разположена отбрана и присъствие на съюзниците. Проучването показва, че първият от тези стълбове засега издържа: мнозинството приема и риска, и сметката. Най-уязвимото място в конструкцията обаче не е военно, а социологическо. Делът от 48% готовност за отбрана и 41% подкрепа за Украйна сред неетническите естонци очертава сегмент от обществото, който десетилетия наред е основна мишена на руските операции за влияние; устойчивата разлика спрямо етническото мнозинство е не реторична фигура, а директен резултат от това въздействие.

Поставена в дългосрочната линия на местната политика след 2022 г., новата вълна от данни и физическата граница, която Естония изгражда срещу дроновете, са две лица на една и съща стратегия: превръщането на цялото общество и държавна територия в среда, в която цената на принудата надвишава очакваната полза за врага. Възпирането, което Естония изгражда, не се изчерпва с танкове и оръдия – то стъпва на премерената готовност на едно малко общество да плати, и точно затова всяко разширяване на вътрешния разлом между двете му части остава най-чувствителният индикатор, който си струва да се следи.

Зеленски поиска от САЩ лиценз за производство на ракети Patriot.

🇺🇦🤝🇺🇸 Украинският президент Володимир Зеленски призова САЩ да дадат лиценз за производство на прехващачи за зенитно-ракетните комплекси MIM-104 Patriot на Киев. Той предупреди, че настоящите нива на производство са твърди ниски с оглед на засиленото руско производство на балистични ракети и зачестилите тестове на ПВО на НАТО с дронове, изпратени към съюзнически държави.

В интервю за предаването „Face the Nation“ по CBS News на 31 май Зеленски разкри, че е изпратил официално запитване до Белия дом и Конгреса на САЩ с искане за лицензи, които да позволят на Украйна да разгърне собствено производство на ракети Patriot PAC-3.

„Производството на антибалистични ракети в САЩ не е достатъчно и това може да доведе до криза в различни части на света. Русия увеличава вътрешното си производство на балистични ракети. Изпратих писмо до Белия дом и до Конгреса на САЩ. Надявам се, че те ще разберат и ще реагират“, каза той.

Президентът подчерта, че настоящите темпове на производство далеч не покриват нуждите на днешната среда за сигурност.

„60–65 антибалистични ракети на месец са нищо на фона на настоящите предизвикателства. Това не е тайна и Русия го знае. Трябва да разширим производството. Поисках от предишната администрация на САЩ, искам и от сегашната администрация да даде на Украйна лицензи за производство на ракети Patriot“, каза Зеленски.

Той аргументира своето искане с това, че даването на зелена светлина за производство в Украйна ще помогне не само на Киев, но и на партньорите на САЩ в други региони, включително Близкия изток.

„Можем да увеличим производството на ракети Patriot. Това ще помогне на нас. Това ще помогне на Близкия изток и всяка друга страна, на която САЩ решат да помогнат. Докато не създадем европейска система срещу балистични ракети, ще имаме нужда от подкрепата на САЩ“, посочи той.

По-рано Украйна получи допълнителна пускова установка за зенитно-ракетни комплекси IRIS-T от Германия и продължава да търси още ракети и ПВО комплекси, за да отговори на непрестанните руски въздушни удари.

Френски изтребители Rafale прехванаха два руски Су-30СМ над Прибалтика.

🇫🇷✈️🇷🇺 Френски изтребители Rafale бяха вдигнати по тревога от авиобаза Шяуляй в Литва, за да прехванат два руски изтребителя Су-30СМ, навлезли във въздушното пространство на страната без полетен план. Генералният щаб на Въоръжените сили на Франция публикува кадри от операцията и уточни, че тревогата е била задействана в изключително кратък срок, тъй като руските самолети са навлезли във въздушното пространство на Прибалтика без разрешение, което е наложило реакция.

Су-30СМ е руски многоцелеви изтребител от поколение 4+. Това е същият тип самолет, който френските Rafale неотменно съпровождат, откакто на 31 март Франция пое от Испания мисията на НАТО по охрана на балтийското въздушно пространство (Baltic Air Policing). През април френските сили проведоха четири извънредни излитания в рамките на седмица, идентифицирайки и ескортирайки шест руски военни самолета, включително Су-30СМ и самолет за електронно разузнаване Ил-20М. Това последно прехващане, публикувано в профила на френската армия в социалните мрежи без уточнена конкретна дата (но с непосредствена актуалност), допълва модела на руската въздушна дейност по източния фланг на НАТО, ескалирала откакто Франция пое ротацията в региона.

Авиобаза „Шяуляй“, разположена на около 130 км от руската граница в централна Литва, действа като основен център на НАТО за въздушна охрана на балтийските държави от началото на мисията през 2004 г. – годината, в която Естония, Латвия и Литва се присъединиха към алианса, без да поддържат собствена бойна авиация.

Базата приема на ротационен принцип контингенти от съюзнически изтребители за периоди от четири месеца, като всеки от тях отговаря за непрекъснатата противовъздушна отбрана на трите балтийски държави. Франция разгърна 4 изтребителя Rafale B и над 100 военнослужещи, за да оглави настоящата ротация, а Румъния осигури паралелен принос. Френските екипажи в „Шяуляй“ оперират с контейнери за целеуказване Thales TALIOS, които позволяват визуална идентификация на самолети на големи дистанции, без да се налага приближаване в зоната на пряка видимост. Тази способност се оказа изключително полезна в балтийските условия, където Русия често изпраща самолети към въздушното пространство на съюзниците без транспондери, радио контакт или полетни планове.

Нахлуването на Су-30СМ в балтийското въздушно пространство представлява по-тежка провокация в сравнение с разузнавателните и патрулните самолети, които по-често се появяват в докладите за извънредни прелитания в региона. Су-30СМ, произвеждан от корпорацията „Иркут“ и експлоатиран в значителни количества от Западния военен окръг на Руската федерация, е боен самолет, способен да носи полезен товар до 8000 кг с боен радиус от 1500 км. Това му позволява да действа в целия регион от авиобази в Калининград, Псковска и Ленинградска области. След прехващанията през април Military Watch съобщи, че френските пилоти, използващи контейнери TALIOS, са идентифицирали Су-30СМ, въоръжени с антирадарни ракети Х-31 – оръжия, специално проектирани за унищожаване на радарните системи на НАТО. Това е конфигурация на въоръжението, която анализаторите от Army Recognition определят като индикация за мисии, свързани с потискане на вражеската ПВО, а не с рутинна демонстрация на сила.

Дейността на руската бойна авиация в Балтийско море ескалира прогресивно след пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. На 21 април самолети на НАТО от Франция, Швеция, Финландия, Полша, Дания и Румъния излетяха едновременно, за да прехванат руска формация над Балтийско море, която включваше два свръхзвукови бомбардировача Ту-22М3, ескортирани от 10 изтребителя – една от най-мащабните формации в цялата история на мисията. Руското министерство на отбраната определи този полет като планиран и законен, проведен над неутрални води. Позицията на НАТО беше, че самолетите са нарушили правилата, изключвайки транспондерите си, летейки без полетен план и отказвайки комуникация с ръководство на въздушно движение. Същият модел беше наблюдаван и при последното навлизане на Су-30СМ, описано във френската публикация.

Приносът на Франция към охраната на балтийското въздушно пространство от 3 месеца насам генерира видимо по-висок обществен отзвук в сравнение с повечето предишни ротации. Профилът за френски военни операции публикува редица видеоклипове и публикации в реално време за извънредни излитания, прехващания и ескорт. Няколко военни експерти отбелязаха, че това поведение в комуникацията е по-напористо от типичния подход на Франция към оперативната прозрачност. Седмицата с 4 извънредни излитания в рамките на 7 дни получи широк отзвук в специализирани медии в Европа именно защото французите избраха да документират и популяризират всяко прехващане, правейки видим оперативен ритъм, който преди това беше ясен за експертите, но достигаше рядко до широката публика.

Румъния купува бойни машини на пехотата и ПВО от Rheinmetall за 5 млрд евро по европейската програма SAFE.

🇷🇴🤝🇩🇪 Главната дирекция за въоръжения към Министерство на отбраната на Румъния сключи множество договори за обществени поръчки с германския концерн Rheinmetall за придобиване на бойни машини на пехотата Lynx, противовъздушна отбрана Skyranger, Skynex и Millenium с 35 мм боеприпаси AHEAD, чиято обща стойност възлиза на 4,768 млрд евро без ДДС. Това гласи съобщение за медиите, разпространено от ведомството на 29 май.

Финансирането на проектите за придобиване е осигурено от европейския финансов инструмент Security Action for Europe (SAFE). Както е посочено в изявлението, сключването на договорите изисква провеждането на сложни процедури и преодоляването на процедурни и търговски предизвикателства, за да се спази графикът, заложен в програмата. „Аспект, който е от особено значение в настоящия контекст на регионалната сигурност и с оглед на нуждата от ускоряване на процеса по модернизация на румънските въоръжени сили“, отбелязва ведомството.

Според по-нататъшната информация, мерките по придобиване на посоченото въоръжение цели подобряване на оборудването на въоръжените сили с модерни бойни машини и системи за ПВО с близък обсег, за да се осигури непосредствена въздушна отбрана на сухопътните войски, на оръжейните системи (включително кораби), както и на инфраструктурни обекти в зоните на разполагане и отговорност.

Сключено е рамково споразумение с Rheinmetall Automecanica SRL – румънско дружество, което е собственост на германския гигант – за доставката на 298 бойни машини на пехотата, както и на други варианти на Lynx KF41 на стойност 3,337 млрд евро без ДДС. Според предишни данни Румъния възнамерява да въведе в експлоатация бойните машини в общо 46 различни конфигурации на базата на сходната платформа Lynx KF41, включително с варианти за БМП и самоходни зенитни установки.

Италианското дъщерно дружество на Rheinmetall е натоварено с доставка на седем зенитно-ракетни комплекса Skynex, две системи Skyranger 35 (вероятно става дума само за куполи, които ще бъдат интегрирани върху Lynx KF41), както и две зенитни системи за близък бой (CIWS) Millenium на стойност 0,98 млрд евро без ДДС.

Допълнително е сключен договор с Rheinmetall Waffe Munition GmbH за доставка на 401 760 боеприпаса AHEAD от 35-мм калибър на стойност 0,45 млрд евро без ДДС, с които да осигури бойните запаси за неутрализиране на безпилотни заплахи.

Медведев заплаши ЕС с нови удари след инцидента с дрон в Румъния

🇷🇺⚔️🇪🇺 Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев отправи остра заплаха към Европейския съюз след руската атака с дрон срещу жилищена блок в румънския град Галац, съобщи The Moscow Times.

Медведев определи страните членки на ЕС като преки участници във войната срещу Русия и изрично заплаши, че подобни инциденти на европейска земя ще продължат.

В публикация в руската държавна социална платформа „Макс“ бившият руски президент използва агресивна реторика, за да отхвърли европейското осъждане на нарушението на въздушното пространство, настоявайки държавите от ЕС да запазят мълчание по въпроса, пише The Moscow Times.

„Евроимпотентите пищят за някакъв дрон, ударил румънска жилищна сграда. Всички страни от ЕС трябва да си затворят устата по тази тема. Европейските държави са преки участници във войната с Русия“, написа Медведев. Той добави, че макар Европа да води прокси война, за Москва това няма никакво значение.

The Moscow Times уточнява, че Медведев освен това е обвинил западните лидери в пряка отговорност за трансграничните атаки на контролирана от Русия територия, визирайки конкретно инцидент в Старобилск.

Препратката на Медведев към Старобилск се отнася до удара от 22 май, извършен от Въоръжените сили на Украйна срещу щаб на Центъра за напреднали безпилотни технологии, известен като „Рубикон“, в окупираната Луганска област.

Докато руските медии твърдяха, че операцията е поразила гражданска инфраструктура, Генералният щаб на Украйна поясни, че прецизният удар е бил насочен строго срещу специализирания военен обект, който носи пряка отговорност за провеждането на атаки с дронове срещу украински цивилни и инфраструктура.

Той директно обиди високопоставени европейски служители, включително председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, френския президент Еманюел Макрон и британския премиер Киър Стармър. Предупреждавайки за бъдеща ескалация, Медведев изрично заяви, че европейските граждани ще бъдат изправени пред постоянна несигурност.

„Затова нека се приготвят: това ще продължи да се случва. В ход е война! А гражданите на страните от ЕС, като население на воюващи държави, няма да могат да спят спокойно“, заплаши Медведев, отбелязвайки, че това се отнася особено за районите в близост до заводи за производство на дронове, според The Moscow Times.

Той завърши изявлението си с предупреждение, заявявайки: „Така че си затваряйте устата. Това е само началото!“

Инцидентът, провокирал реакцията на Медведев, стана в нощта срещу 29 май, когато руски дрон „Геран-2“ – камикадзе дрон, копие на иранския „Шахед-136“ – удари многоетажна жилищна сграда в румънския град Галац. Министерство на отбраната на Румъния съобщи, че два изтребителя F-16 са били вдигнати по тревога за прехващане на дрона, докато жителите в близките окръзи са получили известия за въздушна опасност преди сблъсъка в 01:53 ч.

Експлозията рани двама цивилни и наложи евакуацията на 70 жители. След нарушаването на въздушното пространство говорителят на НАТО Алисън Харт и румънският министър на външните работи Оана Цою осъдиха атаката, а Букурещ официално поиска от съюзниците в НАТО да ускорят доставката на съвременни системи за борба с дронове за Румъния.

Япония изпраща за първи път свои военни в командването на НАТО за подкрепа на Украйна.

🇯🇵🤝🇺🇦 Япония ще изпрати за първи път офицери от Силите за самоотбрана в командването на НАТО за подкрепа на Украйна, базирано в Германия, съобщи Министерството на отбраната, цитирано от Japan Times на 29 май.

Разполагането е поредната стъпка в задълбочаващото се сътрудничество в сферата на отбраната между Токио и Северноатлантическия алианс в продължаващата война на Русия срещу Украйна, която прекроява политиката в сферата на сигурността далеч отвъд границите на Европа.

Япония ще командирова четирима офицери от Силите за самоотбрана в мисията на НАТО за подпомагане на сигурността и обучението на Украйна, известна като NSATU. Командването във Висбаден беше създадено през юли 2024 г. с цел координиране на доставките на военна помощ и обучението на украинските въоръжени сили.

Офицерите ще включват двама представители на Сухопътните сили, един от Военновъздушните сили и един от Военноморските сили за самоотбрана на Япония. Те ще помагат за координиране осигуряването на оборудване и обучение за украинската армия и ще изпълняват ролята на лица за контакт с партньорските нации. Японското министерство на отбраната подчерта, че офицерите няма да участват в бойни операции.

„Командировката ще допринесе за укрепване на собствената отбранителна способност на Япония с извличане на поуки от Украйна, включително по отношение на „новите начини за водене на война“, като в същото време ще задълбочи сътрудничеството между Япония и НАТО, като се има предвид, че сигурността в Евроатлантическия и Индо-Тихоокеанския регион е неразривно свързана“, се посочва в изявление на министерството.

Личният състав на NSATU, който може да наброява до 700 души, играе ролята на централна структура на НАТО за планиране, координация и организиране на военна помощ за Украйна в отговор на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

Властите в Токио изразиха интерес да се присъединят към мисията за първи път през април 2025 г. Тогавашният министър на отбраната Ген Накатани обсъди въпроса с генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Това отразява острия завой на азиатската страна към тясно сътрудничество със западните партньори. През последните години Япония смекчи някои от дългогодишните си ограничения за износа на оръжие – сериозен ход за страна, която в продължение на десетилетия поддържаше строго ограничена следвоенна политика за сигурност.

Тези промени бяха одобрени от кабинета и Националния съвет за сигурност на Япония и представляват една от най-значимите ревизии на политиката за отбрана на страната от края на Втората световна война насам.

Япония може също така да се присъедини към Списъка с приоритетни нужди на Украйна (PURL) — механизъм, чрез който съюзниците финансират закупуването на американско оръжие и оборудване за Украйна, съобщава Japan Times. По силата на тази рамка Киев получава критично важни системи, включително ракети за батареите за противовъздушна отбрана MIM-104 Patriot.

За Япония решението да изпрати офицери в NSATU не е свързано единствено с подкрепата за Украйна. То цели също така да се проучи как се променя съвременната война – от дроновете и ПВО до координацията на бойното поле – и тези поуки да бъдат приложени в планирането на собствената сигурност в Индо-Пасифика.

По-рано японската компания Terra Drone сключи първия си договор с Министерството на отбраната на Япония, след като спечели публичен търг за доставка на 300 безпилотни летателни апарата с модулен дизайн, които ще бъдат произведени в страната.