Товарен кораб потъна край Румъния след пожар: 11 спасени, има загинали

🇷🇴⚓️🇰🇳 Товарният кораб Royad Mammadov потъна днес в Черно море край бреговете на Румъния, след като на борда му избухна пожар. Министерство на вътрешните работи на Румъния съобщи, че 11 души от екипажа са спасени, а 2 са загинали. Според Румънската морска администрация (ANR) един моряк все още се издирва, а тялото на друг предстои да бъде вдигнато от спасителен сал. Местните медии пишат, че плавателният съд е бил ударен от дрон.

Румънската агенция за спасяване на човешки живот в морето (ARSVOM) посочва, че Морският център за координация на спасяването в Констанца (MRCC) е поискал намесата ѝ в 10:37 ч. заради кораба, който се намирал в района на морските платформи. ANR и МВР датират тревогата към 11:00 ч. SAR Apollo потегля в 10:39 ч. от Сулина, SAR Ares поема в 10:45 ч. към района южно от платформите, докато SAR Artemis тръгва от Дана 72 в пристанище Констанца. Бреговата охрана определи свое плавателно средство за координатор на място, а Генералният инспекторат на авиацията към МВР изпрати вертолет.

Мястото се намира извън 20 км териториални води на Румъния, но в нейната изключителна икономическа зона, която се простира до 320 км от брега, където държавата разполага с права върху ресурсите, но не и суверенитета, упражняван върху териториалните си води. Румъния води операцията, защото плавателният съд е близо до нейния бряг. Мястото се описва по различни ориентири: Бреговата охрана го постави на около 9 морски мили югоизточно от платформата Pescăruș на OMV Petrom, първите съобщения говореха за около 20 мили от брега, а според МВР пожарът е избухнал на около 30 мили южно от Сфънту Георге.

Royad Mammadov е кораб за генерални товари, построен през 2006 г. Има 139 метра дължина и 6933 тона товароподемност и плава под флага на Сейнт Китс и Невис. Според VesselFinder последното му пристанище е Измаил в делтата на река Дунав на 18 септември, курсът е към Равена в Италия, а пристигането му е било планирано за 12 октомври. HotNews и Radio România Constanța го описват като натоварен със зърно. Онлайн порталът War & Sanctions на украинското военно разузнаване (ГУР) съдържа запис на кораб със същия IMO 9356969 (постоянният номер на корпуса, който не се променя със смяната на име и флаг) с името Angora 4 и предишно име Mir Jalal Pashayev. Записът е обновен на 25 май 2026 г. и сочи като основание превоз на карбамид за руското АД „Апатит“, отбелязвайки, че Angora 4 е посещавал руски пристанища. В същия запис собственикът е MG Shipping 5 Co Ltd, търговският управител е Spring Marine Denizcilik, а управителят по Международния кодекс за управление на безопасността е Palmali Gemicilik ve Acentelik, и двамата в Турция. Същите три компании води и MagicPort. Румънските медии го описват като турски.

Първото съобщение на ANR, цитирано към 12:15, гласеше, че капитанът е ранен, а 13 членове на екипажа са в неизвестност. PRO TV пише, че на борда са били 14 моряци. До 13:20 ч. МВР обяви, че 11 души са спасени и че са установени двама загинали; вертолетът на Генералния инспекторат на авиацията вдигна ранените с лебедка. ANR уточни, че 3 ранени моряци са прибрани от вертолета, други 8 в добро състояние са взети от спасителните съдове, един моряк още се търси, а тялото на друг предстои да бъде вдигнато от спасителен сал. МВР и ANR не броят загиналите еднакво: МВР пише за двама, а ANR – за едно тяло и един издирван. По сметката на МВР, както и по тази на ANR, спасените, загиналите и издирваните са общо 13. Ако на борда са били 14 души, както пише PRO TV, един остава извън сметките, а нито едно от публикуваните съобщения не го споменава.

За удар с дрон пишат Radio România Constanța и Informat, които се позовават на първите съобщения и на неуточнени източници. Източници на PRO TV твърдят, че корабът е бил ударен от два или три дрона, а Radio România Constanța съобщава, като цитира неназован източник, за експлозия на борда, последвана от пожар. Комюникетата на ANR, ARSVOM и МВР говорят за пожар и не назовават нито причина, нито извършител.

На 27 август в изключителната икономическа зона на страната потъва друг кораб. Progress IV, тръгнал от украинското пристанище Рени в делтата на Дунав към Турция, се запалва на 20 морски мили югоизточно от Сфънту Георге; и 12-те членове на екипажа, 8 украинци и 4 азери, са спасени от Бреговата охрана и от друг търговски кораб. Изпълняващият длъжността министър на отбраната Раду Мируцэ заяви, че по аварийната система Progress IV съобщава, че е ударен от нещо – дрон, а президентът Никушор Дан призна, че не е ясно от кого и от какво е ударен, и призова да няма догадки. На 28 август прокуратурата в Констанца образува дело срещу неизвестен извършител, което включва управление на безпилотен летателен апарат с взривни материали. Публикуваните съобщения на прокуратурата не назовават извършител.

От средата на юли ударите по търговски кораби в Черно море, в хода на войната между Русия и Украйна, ескалираха рязко. Според британската фирма за анализ на морските рискове Ambrey, между юли и края на септември са нанесени най-малко 210 такива удари: 125 фирмата приписва на Украйна, а 88 на Русия. Лондонските застрахователи са разширили зоната с висок риск, защото съдовете се удрят все по-на юг.

Отделен случай е Emil. На 4 октомври ВВС и ВМС на България откриха с два вертолета „Кугър“ изоставен и дрейфуващ кораб на 40 морски мили източно от нос Шабла. Родното министерство на отбраната уточнява, че пожарът и отказът на техниката са били предизвикани от удар с дрон в района на пристанище Одеса на 5 август, че екипажът е напуснал плавателния съд, който е продължил да се носи на юг от румънската към българската изключителна икономическа зона. ВМС издадоха известие до мореплавателите за съд без екипаж и без управление.

Руското министерство на отбраната съобщи на 5 октомври, че неговите сили са ударили кораб за сухи товари с военно имущество, един в пристанище Черноморск и други в северозападната част на Черно море, на път към Одеса. В съобщението не са назовани кораби.

Към 14:30 ч. операцията продължава. Спасителите и вертолетът на румънското МВР бяха извадили 11 души, един моряк още се издирваше, а за тялото на друг се изчакваше да бъде вдигнато от спасителния сал. При Progress IV на 27 август и 12-те души от екипажа бяха спасени живи; при Royad Mammadov спасените са 11, а броят на загиналите не е еднакъв в сметките на МВР и ANR.

Украйна свали прогнозата за аграрния износ с 54 на сто

🇺🇦🌾📉 Украйна ще изнесе около 29,6 млн тона селскостопанска продукция през 2026/27 г. вместо очакваните доскоро 64,4 млн. Министерството на аграрната политика и продоволствието обяви на 7 август свиване от 54%. Прогнозата за пшеницата пада в същата пропорция до 8,3 млн тона, 53% под предишната оценка. Причината не е в полето. Реколтата е прибрана и лежи в елеваторите, но е спрян изходът към морето.

Трите дълбоководни пристанища на „Голяма Одеса“: Одеса, Черноморск и Южне, където обичайно минава над 90% от аграрния износ на страната, са изведени от строя. Само от началото на годината са извършени над 180 удара по тяхната инфраструктура, а през юли украинските власти са докладвали 67 руски удара по съоръжения, 35 по цивилни съдове в самите портове и 22 по кораби в морския коридор.

Темповете се запазват и през август. На 1 август руската армия удари обекти в пристанищата на Николаев и Одеса. На 3 август удариха транспортна инфраструктура в Одеска област и граждански плавателни съдове както във „Голяма Одеса“, така и делтата на река Дунав, с 10 ранени. През първите дни на месеца се броят още 5 удара по пристанищни съоръжения и 5 по корабите. Министерството на развитието на общините и териториите определя ударите като целенасочена кампания за нарушаване на работата на украинските пристанища, за сплашване на международните собственици на кораби и за подкопаване на доверието в безопасността на гражданското корабоплаване.

Физическото разрушение обаче е едната половина от механизма. За месеца до 5 август Русия е атакувала пристанища и търговски съдове най-малко 124 пъти, а от 22 юли кораби престанаха да влизат в тях, след като международните превозвачи спряха курсовете от съображения за сигурност. Ударите по кораби тежат по различен начин от ударите по терминалите: те изтеглят застрахователя и превозвача, а това решение не се отменя с ремонт на кейовете.

Отделните американски оценки също се разминават помежду си. Официална прогноза на Министерството на земеделието на САЩ за украинския износ на зърно остава 14,5 млн тона, докато Външната земеделска служба на същото ведомство очаква 10,8. При царевицата разликата е още по-голяма: службата предвижда 14 срещу около 23 по официалната линия, с 39% по-малко. И в двата случая службата, докладваща от Киев, стои под централната прогноза на ведомството.

Обходните маршрути имат измерим таван. По железница може да се изнесе най-много около 1 милион тона зърно месечно; заедно с шосейния транспорт и Дунав те покриват 45 до 50% от нужните обеми и оскъпяват всеки тон с 50 до 70 евро. За сравнение, в нормален месец през черноморските пристанища излизат между 4 и 4,5 млн тона.

Коридорът по Дунав, който пое част от товара след началото на войната, тази година работи под собствено ограничение. В румънския участък реката е на най-ниското си ниво от 1996 г. заради сушата в Централна Европа, а дебитът е спаднал до 1500 куб. метра в секунда. Проблемът не е спиране на корабоплаването, а намалено газене: баржите тръгват с намален капацитет и курсовете се умножават. Дунавските пристанища Измаил и Рени са резервът, който поема товара, когато дълбоководните спрат, но плитчината се очаква да се задържи до октомври, т.е. през целия пик на износа.

Ефектът се натрупва на брега. Елеваторите и хранилищата за зърно в страната събират почти 59 млн тона и по разчетите на ведомството ще бъдат пълни до началото на ноември, а до края на есента ще липсва място за около 11 млн. Фискалната картина на сектора се разпада успоредно с това: при очаквани приходи от 6,4 млрд евро оперативните разходи достигат 11,2, а до ноември около 10,8 ще стоят замразени в непродадени запаси. Минималната нужда от оборотен капитал е оценена на 4 млрд евро, и то преди есенната сеитба.

Натискът се пренася и върху вътрешния пазар. Новата реколта влиза в складове, които не се изпразват, което свива изкупните цени в страната, докато разходите по съхранението остават. Като временна мярка министерството посочва специалните зърнени ръкави, позволяващи съхранение на открито.

Киев отговаря едновременно с ликвидност и с обходни пътища. Президентът Володимир Зеленски обяви одобрени преференциални кредити за производители и допълнителни мерки за разширяване на складовия капацитет. Министерството поиска от Европейската комисия 220 млн евро безвъзмездна помощ, с която да субсидира лихвите по държавната програма „Достъпни кредити 5-7-9%“; те трябва да отключат кредитен портфейл до 4 млрд евро при крайна ставка за земеделеца 10% годишно. Помощта е насочена към малки и средни стопанства, които отговарят на критериите за екологична и социална отговорност, и би следвало да покрие както текущата дейност, така и есенната сеитбена кампания. На 5 август аграрният министър Тарас Висоцки и заместникът му Денис Башлик се договориха с румънския посланик Александру Виктор Микула за разширяване на превоза през Констанца: повече гранични пунктове, денонощен режим на контролните служби, по-широко използване на рейдова претоварка с плаващи кранове. Румъния, България и Турция засилват мерките за безопасно корабоплаване по подхода към Сулинския канал, през който дунавският трафик излиза към морето. „Укрзализниця“ преговаря със съседните страни за допълнителни транзитни коридори, а зърно вече тръгва през Румъния, Словакия и Унгария.

Националната банка на Украйна оценява пропуснатия приход от износ за втората половина на 2026 г. на 2 до 2,5 млрд долара. Тежестта личи в дела: аграрният сектор донесе над половината от износните приходи на страната през миналата година, което прави морската логистика бюджетен, а не отраслов въпрос.

При запазване на сегашния темп на ударите е твърде вероятно блокадата да се запази през есента, докато обявените 29,6 млн тона ще се окажат по-скоро горна, отколкото долна граница, защото складовата стена от ноември ще принуди част от реколтата да остане непродадена независимо от това колко коридора бъдат отворени. По-благоприятният сценарий има собствено основание: в края на 2023 г. транзитът през Румъния достигна 4 млн тона месечно, от които 2,8 млн украински аграрен износ, т.е. румънското направление вече доказа капацитет, близък до нужния. Разликата с тогава е самата река. Около 70% от онзи обем се е движел по железница и шосе до Констанца, но остатъкът е зависел от река Дунав, която сега не може да носи пълен товар.

Мощен взрив на морски дрон разтърси пристанище Констанца в Румъния

🇷🇴 Мощна експлозия разтърси пристанище Констанца в Румъния днес сутринта, след като открит по-рано в близките води морски дрон се самовзриви, съобщиха от румънското министерство на отбраната.

Местните власти описаха устройството като „вид морски дрон, подобен на използваните във войната в Украйна“, като подчертаха, че то не принадлежи на румънските въоръжени сили и не е свързано с провежданите наскоро военни учения в региона на Черно море.

Безпилотният апарат беше намерен по-рано днес в цивилната зона на черноморското пристанище. Силите за сигурност от Румънската разузнавателна служба (SRI), Бреговата охрана и Министерството на отбраната вече бяха отцепили района.

В Констанца се намира авиобаза „Михаил Когалничану“ – мащабен обект на НАТО със значително присъствие на американски военни.

Инцидентът се случва само дни след като руски камикадзе дрон „Геран-2“ се разби в жилищна сграда в Галац, Източна Румъния, предизвиквайки експлозия и пожар, при които двама души бяха ранени.

В отговор на инцидента Букурещ изгони руския генерален консул в Констанца и закри Генералното консулство на Руската федерация в столицата. Прокуратурата е започнала разследване на последния инцидент.

След експлозията в Галац, румънският президент свика извънредно заседание на Висшия съвет за национална отбрана, за да обсъди „последиците от най-сериозния инцидент, засегнал националната ни територия“ от началото на руската инвазия в Украйна.