Румъния получи първите лансьори NSM; България остава с ракета от 1978 г.

🇷🇴🚀 Военноморските сили на Румъния получиха първите си пускови установки и ракети Naval Strike Missile (NSM) – оръжие с обявен от производителя обсег над 300 км, което ще позволи на Букурещ да поразява надводни цели в почти цялата западна част на Черно море. Доставката идва 2 години след договорения срок. За нея съобщи началник-щабът на ВМС вицеадмирал Михай Панаит в интервю за TVR INFO от 19 август.

Панаит очерта последователността, в която ще бъде интегрирано новото оръжие – решение, което показва къде флотът вижда най-голяма непосредствена бойна стойност. Първата пускова установка и първите две системи ще бъдат монтирани на корвета 261 от турския клас „Хисар“. Останалите са предназначени за три ракетоносни кораба и фрегатите „Крал Фердинанд“ и „Кралица Мария“. Така най-новият кораб ще го получи първи, докато двете най-големи бойни единици на флота ще продължат да чакат.

Корвета 261 „Контраадмирал Аугуст Роман“ е първият нов боен кораб на флота през последните 35 години. Тя беше придобита от излишъка на турския флот съгласно междуправителствен договор от декември 2025 г. на стойност 223 млн. евро без ДДС. Собствеността беше прехвърлена на 16 юни, а четири дни по-късно корабът вдигна румънския флаг в корабостроителния завод в Истанбул в присъствието на президентите на Румъния и Турция.

Корпусът е почти нов: турският флот прие кораба на въоръжение през декември 2024 г. след завършване на строителството му. Румъния го получи със 76 мм оръдие, 2 картечници и пълен сензорен пакет, но ракетно въоръжение липсваше.

За второто полугодие на 2026 г. румънското министерство на отбраната планира отделна процедура за 42 млн. евро. Тя трябва да осигури вертикални пускови установки (VLS) за зенитни ракети, 35 мм комплекс за непосредствена отбрана, ракето-торпеда и инфрачервена система за търсене и проследяване. Пусковата система за NSM ще бъде финансирана по европейския механизъм SAFE. Пълното оборудване е планирано за догодсина, когато трябва да приключи и въвеждането на корветата в оперативна готовност. Общата стойност на придобиването и оборудването ѝ възлиза на около 265 млн. евро без ДДС.

Фрегатите чакат модернизация много по-дълго. Румъния ги купи през януари 2003 г. от Великобритания за около 116 млн. британски лири. Двата кораба от клас Type 22 Broadsword са построени през 1986 г. и година преди сделката са изведени от състава на Кралския флот.

През март 2016 г. Румъния обяви търг за втори етап на модернизация за около 839 млн. леи без ДДС. Тези процедура изрично предвиждаше зенитни и противокорабни ракети, а също така сензори от по-висок клас. Десетилетие по-късно нито една от двете фрегати все още не разполага с противокорабни ракети.

Сензорите и системите за комуникация са подменени, а се предвижда интегрирането и на 35 мм зенитни комплекси Millennium, финансирани от SAFE. По изчисления на DefenseRomania в пълния си размер планът за модернизация ще струва около 1,4 млрд. евро – сума, която надхвърля цената на четири нови корвети, но е предназначена за кораби с вече 40-годишни корпуси.

Самата ракета NSM е норвежка разработка. Нейният производител Kongsberg посочва обсег от над 300 км, тегло 407 кг, дължина 3,96 метра и висока дозвукова скорост. Ракетата лети ниско над водната повърхност, а пасивната ѝ глава за самонасочване разпознава автономно целта, без да излъчва сигнал. Това затруднява ранното ѝ откриване, но не премахва нейната зависимост от външни сензори при стрелба отвъд хоризонта: заявеният обсег има практическа стойност само ако разузнавателната и комуникационната мрежа може да осигури целеуказване на съответната дистанция.

Румънският флот получи и първата си дрон система с вертикално излитане и кацане VBAT. Тя ще действа от корветата и фрегатите и може да подпомогне наблюдението и целеуказването. По данни на TVR INFO една ракета струва над два милиона долара, а първата бойна стрелба с участието на румънски екипажи ще бъде проведена на полигон в Норвегия.

Договорът за бреговия вариант на NSM предхожда програмата за корабно оръжие. Съгласно одобреното от Държавния департамент на САЩ искане от октомври 2020 г. Румъния заявява две брегови системи с общо 4 подвижни пускови установки, 2 центъра за разпределение на огъня и до 10 комуникационни терминала Link-16.

През декември 2022 г. Kongsberg обяви поръчка от Raytheon на стойност 1,35 млрд. норвежки крони по тази програма, а първите елементи започнаха да пристигат през 2025 г. По линия на SAFE Букурещ добави нови 7 корабни пускови системи и 48 ракети към поръчката. Общият размер на румънския заем по механизма е 16,68 млрд. евро – вторият по големина в Европейския съюз след полския.

На българския бряг се развива сходна програма, но с около 1/5 от общия финансов ресурс на северната ни съседка по SAFE. На 8 декември 2025 г. Военноморските сили на България приеха „Храбри“ – първия боен кораб, произведен у нас от повече от век. Той беше построен в корабостроителния завод „МТГ-Делфин“ във Варна по проект на германската NVL Group.

И тук корабът беше приет без основното си ракетно въоръжение: контейнерите за четирите ракети RBS-15 не бяха монтирани. Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов уточни, че първоначални оперативни способности се очакват най-рано през лятото на 2026 г. Еднотипният кораб „Смели“ трябва да бъде приет до края на годината.

Разликата в противокорабното въоръжение е реална, но умерена. RBS-15 Mk3 на Saab има обсег над 200 км – близо 2/3 от заявения за норвежката NSM.

При бреговите комплекси обаче разликата не е просто в обсега, а в технологичното поколение. България все още разчита на комплекса „Рубеж“ с ракети П-15М „Термит“ – система, приета на въоръжение в СССР през 1978 г., използваща течно гориво и имаща обсег до 80 км. Българският флот проведе стрелба с нея през 2019 г. – първата след 18-годишно прекъсване. Придобиването на нов брегови ракетен комплекс се планира едва до 2032 г.

Сходството между двете държави не се изчерпва с проблема около ракетното въоръжение. През април 2026 г. Румъния придвижи поръчката за две леки корвети по същия проект MMPV 90 на NVL, която вече е собственост на Rheinmetall. Сделката е на стойност около 836 млн. евро, а корабите ще бъдат построени в корабостроителницата в Мангалия.

Това е същата базова конструкция, използвана за „Храбри“ и „Смели“. Българската двойка беше построена по договор на стойност 420 млн. евро без въоръжението и боеприпасите, при оценка на проекта от около 500 млн. евро. Разликата се крие в бойното оборудване: за румънския вариант се очакват NSM вместо RBS-15 и 21-зарядна пускова установка RAM вместо вертикалната система VL MICA.

По SAFE България поиска до 3,2 млрд. евро. В публикувания от Министерство на отбраната списък попадат 3D радари, наземни системи за ПВО/ПРО, гаубици, дронове, барражиращи боеприпаси и зенитни ракети VL MICA. Противокорабна система не е включена. В румънския пакет са отделени 207 млн. евро само за NSM.

Решаващото предимство обаче не е базирано непременно на бойните кораби. Подвижната брегова пускова установка струва малка част от цената на един кораб, може по-лесно да бъде укрита и разсредоточена и не зависи от модернизацията на 40-годишен корпус. Именно бреговата система, а не непременно фрегатата, може да определи каква част от морската акватория ще бъде прекалено опасна за противника.

Румъния ще разполага с 4 такива мобилни пускови установки. Българският отговор поне до 2032 г. остава комплексът „Рубеж“, чийто максимален обсег е под 1/3 от обявения за NSM. Тази оценка обаче има важно ограничение. Самият обсег не е равносилен завършена бойна способност, ако няма налице сензор, който да открие, разпознае и проследи целта. Пасивната глава на NSM изисква външно целеуказване при стрелба отвъд хоризонта.

Именно тук се крие ролята на заявените терминали Link-16: придобива се не само ракета, но и мрежата за комуникация, по която друг сензор може да предаде координатите на конкретната цел. Дали веригата ще функционира надеждно в предизвикателните условия на електронна война над Черно море, ще покажат ученията и бойните стрелби, а не обявените спецификации.

Реалният напредък ще може да се оцени в следващите 2 години по няколко ясни показателя. Потвърждение за изграждането на заявената способност ще бъде корвета 261 да завърши своето въвеждане в оперативна готовност през 2027 г. с монтирани пускови установки, а румънски екипаж да проведе планираната стрелба в Норвегия.

Сигнал за ново забавяне ще бъде процедурата за допълнителни системи да излезе извън рамките на 2026 г. или търгът за модернизацията на фрегатите да премине през още една година без възложен договор. За България основният показател е един: дали „Храбри“ ще излезе в морето с ракети в пусковите контейнери до края на 2026 г.

Най-големият парад в полската история изведе F-35 Husarz над Варшава

🇵🇱🛡️✈️ Полша изкара на варшавската Вислострада най-голямата военна колона в своята история: близо 1800 военнослужещи в строя, над 300 единици техника по асфалта и около 60 летателни апарата в небето над тях. Парадът на 15 август отбеляза Деня на Полската армия и 106 години от Варшавската битка от 1920 г., а кулминацията бе първата публична поява на изтребителите от пето поколение F-35A Husarz, които закриха въздушната част във формация с два F-16. Според данни на Министерство на отбраната в подготовката на събитието са били ангажирани 9000 военнослужещи, а заедно със съюзните контингенти броят на участниците достига близо 2000.

Онова, което премина по Вислострада, всъщност беше материалният резултат от решенията, взети след февруари 2022 г. и финансирани през следващите 4 години. По асфалта се движеха американски M1A2 Abrams, от чиято партида от 250 танка полското военно ведомство беше приело 182 към края на юни 2026 г. Модернизираните Leopard 2PL, от които армията разполага с 247; и южнокорейските K2 Black Panther, които бяха поръчани в 2 партиди по 180 танка, като втората е по договор от 1 август 2025 г. на стойност 6,7 млрд. долара. Артилерията беше представена от самоходните гаубици Krab, произвеждани в Сталова Воля върху шаси от Южна Корея – 96 системи по договор от 2016 г. и още 96 по нов договор от декември 2024 г., сред които 48 в подобрената версия Krab 2 с доставка между 2027 и 2029 г. Показани бяха и реактивни системи HIMARS, чието полско продължение Homar-A предвижда 486 машини със сглобяване на място. Пусковите установки на американския зенитно-ракетен комплекс MIM-104 Patriot от програмата Wisła и бойни машини на пехотата Borsuk, за които изпълнителните договори вече обхващат над 100 машини, допълниха образа на армия, която за четири години подмени значителна част от тежкото си въоръжение.

Въздушната част бе подредена така, че последната формация да носи основната новина. Първите 3 от общо 32 поръчани самолета F-35A кацнаха в 32-ра тактическа авиобаза Ласк на 22 май, след полет от завода във Форт Уърт през Азорските острови с подкрепата на американски самолет-цистерна Boeing KC-46A Pegasus. Официалната церемония по приемането им на въоръжение се състоя на 12 юни. Полското название Husarz препраща към крилатите хусари от XVII век и вече е официалното обозначение на самолета в полските ВВС. Над Вислострада преминаха още леки бойни самолети FA-50, поръчани от Южна Корея, щурмови вертолети AH-64 Apache и транспортни S-70i Black Hawk, а съюзниците добавиха германски Eurofighter Typhoon и испански A400M.

Успоредно с Варшава Гдиня показа флота. Над 20 съда на Военноморските сили на Полша и на съюзниците преминаха в колона начело с фрегатата „Генерал Тадеуш Костюшко“, а музейният разрушител „Блискавица“ даде 21 салюта малко след 10:30 ч. В морския строй участваха и кораби на Швеция, Литва и Естония.

Съюзното присъствие беше по-широко от обичайното за подобен повод. Освен полските войски в колоната маршируваха подразделения от САЩ, Франция, Канада, Обединеното кралство, Хърватия, Румъния, Литва, Естония, Швеция и Австралия, а най-многобройният чуждестранен контингент бе френският, включително рота на Чуждестранния легион. Американците бяха представени от 1-ви батальон на 64-ти танков полк от 3-та пехотна дивизия, част от многонационалната бойна група на НАТО в Полша. Командирът ѝ подполковник Уилям Бранч определи страната като „първостепенен отбранителен партньор“. Маршируваха и войници и Полско-литовско-украинската бригада с щаб в Люблин. Самата Украйна обаче не беше поканена, което Министерство на отбраната на Украйна потвърди пред обществената телевизия „Суспилне“. През 2024 г. украински военнослужещи участваха във варшавския парад именно чрез тази бригада.

Зад колоната стои бюджет, който няма аналог в Алианса. През 2026 г. Полша заделя 4,8% от БВП за отбрана – най-високият дял сред всички членове на НАТО, включително над този на САЩ. Към него се добавят 43,7 млрд. евро по европейския механизъм SAFE, или близо една трета от целия инструмент на стойност 150 млрд. евро; първото плащане от 6,6 млрд. постъпи на 29 май 2026 г. Варшава вече сключи по тази линия договори за 120 млрд. злоти, от които 60 млрд. с полски предприятия, а правилата на механизма изискват доставките да приключат до 2030 г.

Числеността обаче расте по-бавно от количеството техника. Полската армия наброява около 220 000 души на активна служба и е третата по големина в НАТО след американската и турската, след като числеността ѝ се удвои спрямо близо 100 000 през 2014 г. Обявената цел е 300 000 военнослужещи на активна служба, наред с 200 000 резервисти. От Гдиня премиерът Доналд Туск заяви, че „армията ни, въоръжените ни сили, скоро ще бъдат най-голямата в Европа“, и допълни, че Полша ще бъде сигурна само тогава, когато в нея „няма да има предателство, няма да има крайна глупост“.

Президентът Карол Навроцки говори от Варшава и избра друг регистър. „Всички ключове към полската сигурност трябва да са във Варшава“, каза той, след което се обърна към вътрешното разделение: падащата ракета няма да пита за кого гласува човекът под нея, нито нападащият граничен пост се интересува от политическите предпочитания на войника. Вицепремиерът и министър на отбраната Владислав Кошиняк-Камиш откри деня с напомняне, че Полша никога не е губила заради липса на смелост, и връчи отличия на военнослужещи и цивилни служители на въоръжените сили. Преди парада 21 офицери получиха генералски звания.

Колоната показа едновременно три различни танкови школи – американска, германска и южнокорейска, всяка със собствена логистична верига, боеприпаси, резервни части и програма за подготовка на екипажи. Подобна разнородност има и авиацията, където F-16, FA-50 и F-35 съжителстват с наследени машини. Това е съзнателен избор на скорост пред еднородност и хронологията го показва ясно. Рамковото споразумение със Сеул е от юли 2022 г., изпълнителният договор за първите 180 танка K2 и 212 самоходни гаубици K9 – от август същата година, а още на 6 декември 2022 г. на пристанището в Гдиня бяха разтоварени 10 танка и 24 гаубици. 5 месеца между подписването и първата доставка е срок, който обяснява избора по-ясно от почти всяко съображение за съвместимост. Разнородността следователно не е недоглеждане, а цена, платена за скоростта. Дългосрочната ѝ сметка обаче тепърва предстои: поддръжката на три несъвместими семейства техника поглъща именно онзи ресурс, който парадът не може да покаже.

Втората разлика между показаното и реалното е кадрова. Техниката пристига по договорените графици, а хората не могат да бъдат произведени със същата скорост: между около 220 000 военнослужещи днес и обявените 300 000 остава разлика, която договорите по SAFE не могат да покрият. Ако сегашният темп на попълване се запази, Полша рискува да разполага с доставена и окомплектована техника, преди да има достатъчно подготвени екипажи за нея – проблем, типичен за армии, които се превъоръжават с висока скорост. Проверката на този прочит е конкретна: устойчиво нарастване на годишния прием на новобранци и на процента на задържане в службата през 2026–2027 г. би отслабило този риск, а разминаване между графика на доставките и темпа на формиране на нови батальони би го потвърдило.

Отделно стои въпросът дали серийното производство на Borsuk и на полската версия на K2 ще стартира в обявените срокове, тъй като именно то ще определи дали 60-те милиарда злоти, насочени към местната индустрия, ще се превърнат в реална отбранителна способност или в натрупани закъснения. Парадът от 15 август даде убедителен отговор на въпроса какво е купила Полша. На въпроса каква част от него може да поддържа устойчиво ще отговорят следващите четири години.

Румъния купува бойни машини на пехотата и ПВО от Rheinmetall за 5 млрд евро по европейската програма SAFE.

🇷🇴🤝🇩🇪 Главната дирекция за въоръжения към Министерство на отбраната на Румъния сключи множество договори за обществени поръчки с германския концерн Rheinmetall за придобиване на бойни машини на пехотата Lynx, противовъздушна отбрана Skyranger, Skynex и Millenium с 35 мм боеприпаси AHEAD, чиято обща стойност възлиза на 4,768 млрд евро без ДДС. Това гласи съобщение за медиите, разпространено от ведомството на 29 май.

Финансирането на проектите за придобиване е осигурено от европейския финансов инструмент Security Action for Europe (SAFE). Както е посочено в изявлението, сключването на договорите изисква провеждането на сложни процедури и преодоляването на процедурни и търговски предизвикателства, за да се спази графикът, заложен в програмата. „Аспект, който е от особено значение в настоящия контекст на регионалната сигурност и с оглед на нуждата от ускоряване на процеса по модернизация на румънските въоръжени сили“, отбелязва ведомството.

Според по-нататъшната информация, мерките по придобиване на посоченото въоръжение цели подобряване на оборудването на въоръжените сили с модерни бойни машини и системи за ПВО с близък обсег, за да се осигури непосредствена въздушна отбрана на сухопътните войски, на оръжейните системи (включително кораби), както и на инфраструктурни обекти в зоните на разполагане и отговорност.

Сключено е рамково споразумение с Rheinmetall Automecanica SRL – румънско дружество, което е собственост на германския гигант – за доставката на 298 бойни машини на пехотата, както и на други варианти на Lynx KF41 на стойност 3,337 млрд евро без ДДС. Според предишни данни Румъния възнамерява да въведе в експлоатация бойните машини в общо 46 различни конфигурации на базата на сходната платформа Lynx KF41, включително с варианти за БМП и самоходни зенитни установки.

Италианското дъщерно дружество на Rheinmetall е натоварено с доставка на седем зенитно-ракетни комплекса Skynex, две системи Skyranger 35 (вероятно става дума само за куполи, които ще бъдат интегрирани върху Lynx KF41), както и две зенитни системи за близък бой (CIWS) Millenium на стойност 0,98 млрд евро без ДДС.

Допълнително е сключен договор с Rheinmetall Waffe Munition GmbH за доставка на 401 760 боеприпаса AHEAD от 35-мм калибър на стойност 0,45 млрд евро без ДДС, с които да осигури бойните запаси за неутрализиране на безпилотни заплахи.

ЕС блокира 16 милиарда евро на Унгария в отговор на ветото върху помощта за Украйна.

🇪🇺🚫🇭🇺 Европейският съюз на практика спря одобрението на заем за отбрана в размер на 16 милиарда евро за Унгария, след като правителството на премиера Виктор Орбан блокира финансов пакет от 90 милиарда евро, предназначен за Украйна.

Според репортаж на RMF24, позоваващ се на дипломат от ЕС, позицията на Унгария за финансирането на Украйна се е превърнала в основна пречка при одобряването на нейното участие в програмата на ЕС за превъоръжаване SAFE (Security Action for Europe).

Дипломатът заяви, че „за Европейската комисия е трудно да се съгласи да отпусне милиарди евро на Виктор Орбан, докато той нарушава принципа на „лоялно сътрудничество“ и блокира финансирането за държава във война с Русия“.

Европейската комисия поддържа официална позиция, че планът на Унгария остава в процес на разглеждане. Говорителят на Комисията Томас Рение заяви пред „Европейска правда“, че процесът на оценка продължава и одобрението ще последва веднага щом той приключи.

Унгария е единствената страна сред 19-те кандидати, чийто план за финансиране по SAFE не е бил одобрен. Тя е поискала над 16 милиарда евро по програмата, която предоставя нисколихвени заеми за отбранителни поръчки, фокусирани основно върху произведено в Европа военно оборудване.

Забавянето идва, след като на 19 март премиерът Виктор Орбан потвърди, че ще продължи ветото на всички решения на ЕС, благоприятни за Украйна. Той обвърза своята позиция със спирането на транзита на руски петрол през тръбопровода „Дружба“ и заяви, че подкрепата за Киев ще бъде блокирана, докато доставките не бъдат възстановени.

Пакетът от 90 милиарда евро за Украйна, планиран за тази и следващата година предвижда близо 60 млрд. евро за военни нужди. Украинските власти посочиха, че част от финансирането може да бъде използвано за закупуване на шведски изтребители Gripen и друго критично оборудване, включително покупки извън ЕС.

Програмата SAFE набра скорост сред държавите в ЕС в рамките на стремежа им към бързо разширяване на отбранителните способности в отговор на заплахата от руска агресия. Ветото на Унгария обаче се простира и отвъд финансовата помощ, а RMF24 съобщава, че тя продължава да бави приемането на най-новия пакет санкции на ЕС срещу Русия.

Унгария вече ескалира напрежението с Киев, след като запорира украински държавни средства и обвърза тяхното връщане с подновяването на доставките на петрол през „Дружба“.

Канада в ЕС? Жан-Ноел Баро я вижда като част от европейската „трета суперсила“.

🇫🇷🇨🇦 Френският министър на външните работи Жан-Ноел Баро намекна, че един ден Канада е можела да стане част от Европейския съюз. В изказване по време на конференция „Европа 2026“, проведена в Берлин, Баро засегна темата за разширяването на блока на фона на нарастващото геополитическо напрежение в световен мащаб, съобщи Politico на 17 март.

Баро отбеляза, че в момента девет държави са официални кандидатки за членство в ЕС, но посочи, че списъкът може да се увеличи. „Исландия – след няколко седмици или месеца. А в някакъв момент, може би и Канада“, заяви Баро.

Коментарите бяха направени в рамките на по-широка дискусия за ролята на ЕС като „трета суперсила“. Тази позиция цели да балансира глобалното влияние на САЩ и Китай. Баро определи трансатлантическия съюзник като „блестящ пример за глобалната привлекателност на блока“.

Възможността за канадско членство е отбелязвана и от други европейски лидери. Финландският президент Александер Стуб наскоро заяви пред канадския премиер Марк Карни по време на съвместна среща, че той също трябва да „помисли“ върху идеята за присъединяване към ЕС.

Дискусиите за отношенията на Канада с Европа стават все по-чести заради обтегнатите връзки с Белия дом от заставането на Доналд Тръмп. Преди време президентът Доналд Тръмп направи коментари за статута на Канада, включително подхвърляния за превръщането ѝ в „51-вия щат“.

Въпреки че по-рано анализаторите определяха включването на Канада към ЕС като малко вероятно, идеята вече се дискутира в контекста на променящите се дипломатически приоритети. Под натиска на търговските спорове и непредсказуеми политически промени във Вашингтон, някои кръгове в Канада търсят по-голяма стабилност и сигурност при партньорствата с европейски съюзници.

През февруари 2026 г. Канада официално стана първата неевропейска държава, която се присъедини към програмата на ЕС за отбранителни поръчки SAFE (Security Action for Europe). По време на Мюнхенската конференция по сигурността канадският министър на отбраната Дейвид Макгинти обяви споразумението, което свързва Канада с усилията на блока на стойност 162 милиарда долара за ускоряване на съвместното отбранително производство. Премиерът Марк Карни приветства включването, отбелязвайки, че партньорството позволява на канадските фирми да участват в търгове заедно с европейски компании.

Същевременно Украйна успешно е приложила 84% от реформите, изисквани съгласно Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна. Въпреки предизвикателствата, породени от пълномащабната руска инвазия, страната е повишила съответствието си с европейските стандарти от 81% през 2024 г.

Значителен напредък е отчетен във финансовия сектор, митниците и социалната политика, като в области като статистиката и обмена на информация е постигнато пълно изпълнение. Въпреки че Украйна се стреми да отвори всички преговорни клъстери за членство, процесът среща пречки, тъй като Унгария продължава да блокира главата „Основни въпроси“, която е от съществено значение за напредъка на официалните преговори.

ЕС отпуска 51 млрд. долара на Полша за укрепване на отбраната и „Източен щит“.

Полски войници участват в учението Dragon-24, част от мащабните маневри на НАТО Steadfast Defender 2024, в Коженево, Полша, 4 март 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Kacper Pempel

🇵🇱 Полският премиер Доналд Туск обяви, че страната му ще бъде най-големият бенефициент на европейската програма SAFE, предназначена за подкрепа към отбранителната индустрия и икономиката като цяло, съобщи канцеларията на министър-председателя.

Програмата предвижда близо 51 млрд долара финансиране и ще подпомогне ключови проекти като „Източен щит“, развитие на отбранителни технологии и обекти на националната инфраструктура, свързани със сигурността.

Туск подчерта значението на сътрудничеството в ЕС за защитата на източната граница на Полша и определи SAFE като мащабна инвестиция в безопасността на страната и технологичния ѝ напредък, включително в космически проекти, изкуствен интелект и киберсигурност.

🔙 Frontline Monitor припомня: Полша започна изграждането на нова линия укрепления по своята граница с Калининград в рамките на инициативата „Източен щит“, съобщи независимият анализатор Клеман Молен, който се позова на сателитни снимки. Публикуваните от него изображения показват началните етапи в изграждането на укрепленията от полската страна на границата с руския ексклав.

Министрите на отбраната на Румъния и Украйна проведоха разговор.

📸 Снимка: Ministry of Defence of Ukraine

🇺🇦🤝🇷🇴 Министърът на отбраната на Украйна Денис Шмихал проведе онлайн разговор с румънския вицепремиер и министър на националната отбрана Ливиу-Йонуц Моштяну.

Страните обсъдиха текущото състояние на двустранното сътрудничество в сектора на отбраната и перспективите пред него. Денис Шмихал благодари на Румъния за ролята ѝ в обучението на военнослужещи от украинските въоръжени сили, включително пилоти, както и за значителната практическа подкрепа, включваща 22 транша военна помощ, доставени на Украйна от началото на пълномащабната война.

Освен това разговорът засегна напредъка на съвместните производствени усилия. Ръководителите на министерствата на отбраната се съгласиха да ускорят двустранните инициативи, за да подсилят значително отбранителните способности на страните си, включително в рамките на европейската инициатива SAFE.

„Съгласихме се да продължим тясното сътрудничество за напредък в нашата обща сигурност и регионална стабилност, с планове за провеждане на лична среща в близко бъдеще“, заяви Денис Шмихал.