FPV-дрон уби жена, тръгнала пеша от Дружкивка с ръчна количка

🇺🇦💔 Възрастна двойка от Дружкивка, град от украинския „крепостен пояс“ в Донецка област, събра документи и малко багаж на ръчна количка и пое пеша по маршрута за напускане на града. По пътя двамата бяха покосени от дрон камикадзе, управляван от руски оператор, в резултат на което бяха тежко ранени и по-късно жената почина от раните си в болницата. Случаят беше заснет и описан на 27 август от сборна бригада „Хижак“ към Департамента на патрулната полиция на Украйна, чиито медици се притекоха да окажат първа помощ на място.

Кадрите от дрон и екшън камера на един от медиците показват къс асфалтов път покрай ограда от бетонни плочи в покрайнините на застроен квартал. Количката стои изправена насред мястото на взрива, а торбите все още са вързани за нея. Наоколо тлеят дрехи, по асфалта са разпилени документи и лични вещи. Дронът се е взривил непосредствено до двамата: мъжът е получил множество рани по долните крайници, а жената – тежки травми, включително частични ампутации на краката и на пръсти на ръката.

Синът им дотича, след като чул виковете. „Как стана така, мамо?“, попита той. Именно неговия глас беше чут от медиците на бригадата, които работеха наблизо.

Медиците успяха да стабилизират ранените. За евакуацията им бригадата използва наземен роботизиран комплекс – дистанционно управлявана гъсенична платформа, способна да изведе ранен от място, до което спасителен екип и автомобил не могат да достигнат, без животът им да е подложен на опасност. Записът от дрона показва платформата да се придвижва без придружаващ екип по улица измежду разрушени къщи. В последните кадри, вече по здрач, тя достига до бял пикап в пункт за евакуация.

По-късно жената е починала от раните си в болничното заведение. Три дни преди удара градската комисия по техногенно-екологична безопасност в Дружкивка взе решение централната градска клинична болница да преустанови своята медицинска дейност до 7 септември заради рязкото влошаване на обстановката със сигурността в общината. След като решението бъде изпълнено, градът остава без лечебно заведение, което е способно да приема тежко ранени.

Съпрузите са напускали града по начин, който вече се налага дори в рамките на организираните евакуации – пеша. В обширни части от града просто не влизат автомобили заради постоянното присъствие на руските FPV-дронове. Полицейските екипи „Бял ангел“ оставят колите по-назад, стигат пеша до хората и извеждат маломобилните с обикновени ръчни колички. Евакуацията се извършва от полицията, Държавната служба за извънредни ситуации и няколко благотворителни организации, а тежките медицински случаи се поемат от „Лекари без граници“. Процесът напредва бързо: според полицията към 19 август в общината са оставали около 3300 цивилни, а към 1 септември – около 2600, при това без нито едно дете.

За семействата с деца е разпоредена задължителна евакуация. Местната община попада в зоната, за която областната комисия по техногенно-екологична безопасност спусна нареждане за задължително извеждане на семействата с деца, включително по принудителен ред, като евакуацията продължава. Към 2 септември в цялата Донецка област са останали около 350 деца, за които важи тази мярка.

Преходът към пешеходна евакуация не е настъпил изведнъж. На 22 юни руски FPV-дрон порази автомобил с цивилни в частния сектор на Дружкивка и уби 47-годишния шофьор и 48-годишната му съпруга, която се возеше предната седалка. Разследващите органи предприеха досъдебно производство по разпоредбата от Наказателния кодекс на Украйна, отнасяща се до военни престъпления. През юни цивилните все още имаха възможност да напускат града с автомобил. През август автомобилите вече не влизат в част от кварталите, а ръчната количка се превръща от битов предмет в средство за евакуация.

На прицела на руските дронове попадат дори екипите, отговорни за евакуацията на цивилното население. Руски дрон порази автомобил на евакуационна група „Феникс“ към Службата за извънредни ситуации на Украйна (ДПСУ) именно в пределите на Дружкивка. Прокуратурата е документирала 43 отделни случая в цялата страна на повторни удари, при които операторът на дрона е атакувал отново, след като на мястото са пристигнали спасители.

През юли 2026 г. руската армия в Украйна уби 437 цивилни и рани най-малко 2610 други, сочат обновените данни, публикувани от Мониторинговата мисия на ООН по правата на човека. Броят на убитите е с 30% над  този за юни и със 70% спрямо същия месец на миналата година. Според данни от мисията дронове с малък обсег са причинили 111 от смъртните случаи и 710 от раняванията – общо 27% от всички цивилни жертви за месеца. Това е най-високото месечно ниво на подобни загуби от началото на войната на 24 февруари 2022 г.

Ръководителят на мисията Даниел Бел обобщи събраните сведения накратко: „Мнозина описват усещането, че дронове с малък обсег ги преследват само защото опитват да вършат всекидневни неща: да купят храна, да разходят кучето, да карат колело, да работят в двора или да достигнат до сигурно място.“ Последното от изброените е именно онова, което се е опитвала възрастната двойка от Дружкивка.

Мащабът си проличава най-ясно от числата от украинската прокуратура. По данни, представени от главния прокурор Руслан Кравченко на 4 август 2026 г., от началото на пълномащабната война руските FPV дронове са убили 967 цивилни и са ранили близо 7000. Броят на регистрираните от прокуратурата случаи на атаки с този вид средства за поразяване срещу цивилни нараства рязко. През 2022 и 2023 г. случаите са общо 187. През 2024 г. те достигат 2685, а през 2025 г. – 7787. От началото на 2026 г. до изявлението на Кравченко са регистрирани още 2614, а Донецка област е една от четирите области с най-много такива случаи.

Самият начин, по който се управлява един FPV-дрон, свежда до минимум възможните обяснения за такива случаи. Операторът го управлява до момента на удар и получава картина на живо от бордовата му камера. Това само по себе си не доказва какво точно е разпознал операторът и с какво намерение е атакувал, но в случаи като този трудно би могло да се намери друго разумно обяснение. Двамата цивилни няма как да са били взети погрешка за военнослужещи, имайки предвид гледката на двама възрастни хора с натоварена ръчна количка, посред бял ден, на открит път.

Институтът за изследване на войната (ISW) оценява подобни действия като системна практика в редиците на руската армия в Украйна, а не като поредица от несвързани епизоди. Все повече започва да се налага и терминът „човешко сафари“, станал популярен сред населението в прифронтовите райони, т.е. издирване и поразяване на цивилни с FPV-дронове. Независима комисия на ООН стигна до заключението, че атаките от този вид срещу цивилни в Херсон са преднамерени, и ги определи като престъпление срещу човечеството. Отделно произнасяне за зачестилите случаи на територията на Донецка област все още няма. Членовете на сборна бригада „Хижак“ дават недвусмислена оценка на случая: „Русия продължава целенасочено да убива мирни жители на Украйна.“

Публикациите на различни украински подразделения със записи от служебни камери, кадри от дронове и гласове на екипите се превръщат в един от основните документални източници от градове, до които вече е изключително трудно да достигнат репортерски екипи.

Дружкивка се намира по направление, по което руските силите правят опити да настъпват към Краматорск, който се намира на около 14 км по права линия в северна посока. Докато фронтовата линия се приближава, зоната, в която пешеходците попадат в обсега на FPV-дроновете, се измества все по-навътре в жилищните квартали. Заедно с това расте и разстоянието, което един възрастен човек трябва да измине пеша с багажа си, за да се евакуира от нея.

В това градче днес войната вече не започва там, където свършват къщите. Тя е на улицата пред тях. Тя е над главите на възрастните хора, тръгнали пеша към единствения изхода на града. И доста често единственото, което ги дели от нея, е разстоянието, което могат да изминат пеша, преди някой непознат да ги забележи от камерата на дрон.

След удара количката на възрастната двойка остава изправена върху асфалта. Торбите все още са вързани за нея, а документите са се разпилели наоколо. Всичко необходимо за напускането на един дом е събрано на едно място – но вече няма кой да го отнесе докрай.

„Как стана така, мамо?“, пита синът на двамата възрастни в записа. Въпросът е за случилото се точно пред очите му, но отдавна е надхвърлил трагичната съдба на даденото семейство. На този въпрос готов отговор няма. И може би именно затова не бива да преставаме да го задаваме.

Детонация на боеприпаси след дронов удар уби 37 души в Бучански район.

🇺🇦💥🇷🇺 Серия от мощни детонации след удар по склад за боеприпаси в село Мила, Бучански район на Киевска област, уби 37 души и рани 42 други, от които 4 деца. Това съобщи началникът на Киевската областна военна администрация Тимур Ткаченко, като уточни, че данните не са окончателни: двама души все още се издирват, а разчистването продължава. 7 от ранените са били настанени в болница. Експлозиите започнаха, след като удар на руски камикадзе дрон предизвика пожар в предприятие, на чиято територия са били складирани боеприпаси.

До големият брой жертви се е стигнало не от самото попадение, а като резултат от вторични детонации на онова, което е било на съхранение в обекта. Бойната глава на дроновете „Шахед“ и руското им производно „Геран-2“ тежи между 50 и 90 кг и обикновено е достатъчна да унищожи отделен цех или покрив, докато в случая дронът се е врязал в съоръжението около 20:10 ч. на 28 август. Възникналият пожар е достигнал до складирани боеприпаси, което е задействало верижни детонации, които продължили без прекъсване през цялата нощ. При гасенето на огнената стихия е била повредена кола на пожарната служба, а магистралата М-06 Киев–Чоп е останала затворена между 15 и 32 км. В спешните действия на терен са взели участие не по-малко от 300 служители на Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС).

Този механизъм обяснява и защо сред жертвите са се оказали хора, пристигнали да помагат. Тарас Дидич, кмет на Дмитривска община, е бил сред първите, достигнали до горящото предприятие, за да окаже помощ на хората. Той намира смъртта си при последвала детонация. Обект, в който експлозии продължават часове наред след първоначалното попадение, застрашава и онези, които пристигат да гасят пожара и да спасяват пострадалите. Именно това отличава вторичната детонация от тази, настъпила непосредствено след удара: опасността не приключва със самото попадение, а се разгръща във времето и създава допълнителна зона на поражение.

Щетите се простират далеч извън периметъра на предприятието. Около 50 жилищни сгради са повредени в различна степен, а сред засегнатите сгради са пансион за възрастни хора и хора с увреждания. От района бяха евакуирани 381 души, сред които 59 деца. Ткаченко обяви 30 август за ден на траур в Киевска област: държавните знамена ще бъдат спуснати наполовина, а развлекателните прояви ще бъдат ограничени.

В Дмитривка е разгърнат оперативен щаб, който приема заявки от местните жители, раздава топла храна и осигурява психологическа подкрепа. Там се организира и временното настаняване на хората, чиито домове са унищожени или засегнати. Информация и съдействие се предоставят в сградата на селския съвет.

Успоредно с разчистването беше започнато и разследване, чийто предмет не е руската атака, а действията на отговорните лица от съответните структури. Следователи от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и Националната полиция започнаха производство по чл.367 от Наказателния кодекс за служебна небрежност. Прокуратурата ще проверява дали взривоопасните материали са били разположени и съхранявани законно на територията на предприятието – т.е. защо боеприпасите са се намирали там и кой е разрешил това.

Президентът Володимир Зеленски изложи позицията на държавата още в деня на трагедията. „Има норми: боеприпаси до къщи и друга жилищна застройка не може да има. Задължително ще има съответни изводи“, заяви той, след като описа действията по ликвидиране на последиците.

Позиции изразиха и други държавни институции. Министерството на отбраната обяви, че разполагането на складове с взривни вещества в подобна близост до жилищни сгради е недопустимо и че всички отговорни лица трябва да извършат пълен одит на местата за съхранение на оръжие и боеприпаси. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) добави, че заповедта на главнокомандващия, забраняваща изрично изграждането на подобни складове край цивилни райони, остава в сила.

И Министерството на отбраната, и Генералният щаб подчертаха, че основната отговорност носи Русия като държава агресор. В същото време двете институции напомниха за действащата забрана и то в деня, когато евентуалното ѝ нарушаване стана предмет на разследване. Така въпросът дали тя е била спазена излезе на преден план още преди прокуратурата да излезе с окончателно становище за извършеното нарушение.

Подобна трагедия се разигра преди по-малко от два месеца и то отново в Бучански район. На 6 юли руска балистична ракета „Искандер“ порази склад за боеприпаси на предприятие в състава на „Укроборонпром“ в град Вишневе, разположен на 21 км югоизточно от град Буча. Последвала вторична детонация, при която загинаха 9 души и беше извършена принудителна евакуация на над 600 жители. Поразени бяха най-малко 200 обекта, сред които над 100 жилищни сгради. Зеленски определи случилото се като напълно ужасяващо и се закани да подведе под наказателна отговорност за виновните, наред с уволнения в „Укроборонпром“.

Премиерът Сергий Корецкий направи връзката между двата случая още в първите часове след трагедията, поставяйки ги в контекста на пълномащабната война, започнала на 24 февруари 2022 г. „За съжаление вече можем да констатираме, че след страшната трагедия във Вишневе не си взехме урок. На петата година от пълномащабното нашествие да се допускат едни и същи грешки е престъпна небрежност“, заяви той.

Междувременно Министерство на отбраната на Руската федерация докладва, че е поразило съоръжения на компанията Fire Point, в които според него са били съхранявани ракети, дронове, компоненти за ускорители на твърдо гориво и бойни глави за крилатата ракета „Фламинго“. Украинската страна не уточни собственика на обекта и съобщава единствено за склад с боеприпаси, поради което твърдението за принадлежността му към Fire Point засега остава непотвърдена руска версия.

Fire Point е производителят на две от основните оръжейни системи, използвани в далекобойната кампания, насочена срещу цели надълбоко в руския тил: ударния дрон FP-1 с 1600 км обсег, наред с крилатата ракета FP-5 „Фламинго“, чийто деклариран обсег достига 3000 км. С тях бяха поразени множество цели, намиращи се далеч отвъд обсега на западните оръжейни системи, доставени на Киев – ракетният завод във Воткинск през февруари, „ВНИИР-Прогрес“ в Чебоксари през май и още веднъж през юни и водещият руски складов комплекс на Wildberries в Коледино край Подолск в Московска област на 16 август.

Няколко часа след удара по село Мила последва основната вълна от руската въздушна атака за изминалата нощ. Русия използва противокорабна ракета „Оникс“ и балистична ракета „Искандер-М“, които изстреля от окупирания Крим, наред с 267 дрона, сред които „Шахед“, „Гербера“ „Бандерол“, С8000 и имитиращия дрон „Пародия“. Дроновете бяха изстреляни от Курска, Орловска, Ростовска области (Милеровски район), наред с Краснодарски край (Приморско-Ахтарск) и окупираните Донецка област и Крим.

Военновъздушните сили на Украйна съобщиха, че към 8:30 ч. са неутрализирали 233 дрона над северните, южни, източни и централни области на страната. За отблъскването на атаката бяха задействани авиацията, зенитно-ракетни войски, подразделения за електронна война, отряди за БПЛА и мобилни огневи групи. ПВО потвърди за попадения на 15 точки, както и за паднали отломки на още 4 места.

Броят на жертвите в село Мила може да не е окончателно. Двамата души, които продължават да се водят за изчезнали, не са включени в потвърдените загинали, а тежко ранените остават в болница. Ткаченко изрично уточни, че окончателни данни за броя на жертвите засега няма.

Разследването по чл. 367 трябва да установи защо боеприпасите са били съхранявани на конкретния обект, кой е разрешил това и дали разстоянието до застроените жилищни площи е отговаряло на нормите. Същият въпрос беше поставен и след трагедията във Вишневе, когато Зеленски обеща наказания и уволнения. След по-малко от два месеца вторична детонация отново причини масови жертви в района, този път с над 4 пъти повече загинали.

Дрон, избрал сам целта си, уби трима цивилни в Запорожие

🇷🇺🎯🇺🇦 Руски дрон е избрал самостоятелно крайната точка за удар в предварително зададен район, убивайки трима цивилни на бензиностанция в Запорожие на 6 юли. Според Катерина Бондар, старши сътрудник в Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), това е първият известен случай в Украйна, при който избрана от машина крайна цел на удар довежда до смъртта на цивилни. Разследването на The New York Times е публикувано на 24 август и се базира на останките от дрона, анализите на украински военни и заключенията на съдебни експерти.

Жертвите са Тетяна Бубинец, 19-годишна студентка по счетоводство в Запорожки национален университет, 41-годишният Олексий Свирин и 48-годишният Роман Карпий. Бубинец е издъхнала в болница, а другите двама са починали по-късно от раните си. Дронът е имал самолетна конфигурация и не е достигнал целта: преминал е покрай жилищна сграда към резервоарите за пропан на бензиностанцията, ударил се е в стена и се е взривил до хора, потърсили укритие.

Границата между решенията на оператора и машината е изместена с още една стъпка. Преди излитането операторът е задал маршрута към конкретна бензиностанция и общия район на удара. При приближаването бордовият софтуер е избрал крайната точка, която според анализа на разследващите са били резервоарите за пропан – обекти, които невронната мрежа е била обучена да разпознава. При по-ранните руски образци изкуственият интелект поемаше управлението само през последните секунди от полета, след като човек вече е посочил конкретния обект.

Апаратът е летял без антени, но с камери. Ударната група, в която е участвал, е наброявала около 6 дрона, които не са излъчвали сигнал – нито чрез команден канал, нито чрез видеопоток към оператор. Бордовият изчислител, обработил данните при избора на крайната точка, е оцелял при взрива и не е бил криптиран. Украинските специалисти са успели да прочетат заредени изображения на терена и кода за разпознаване на обекти, което им е позволило да установят какво точно е била обучена да търси системата. Досега за руската автономност при насочването се съдеше главно по компонентите, които липсваха в останките; този път самите останки предоставят пряко доказателство.

Изчислителят е Nvidia Jetson Orin – серийно произвеждан модул за периферни изчисления, който струва няколкостотин долара. Вариантът Orin NX с 16GB памет се предлага за 999 долара при поръчки над хиляда броя. Това не е военно изделие и не се продава в Русия. Nvidia определи Jetson като продукт, предназначен за студенти, разработчици и стартиращи компании, добави, че не проследява последващите препродажби, и заяви, че ще реагира при установено нарушение на експортен контрол. Регулаторната пролука е обхватът на ограниченията: ускорителите за центрове за данни подлежат на контрол, докато периферните модули от този клас остават извън него. Като транзитни точки за доставките към Русия се посочват Китай и Хонконг.

„Молния“ е четвъртото семейство руско оръжие, в което украинските разследващи откриват същия модул. Първата находка е от юни 2025 г. – в ударен дрон V2U, където модулът е вграден в китайски миникомпютър Leetop. След това платката се появява в един от вариантите на „Шахед“ MS001. На 12 август 2026 г. същият клас е намерен в крилата ракета С-71М „Монохром“. Той е бил произведен през март 2025 г. – след като са въведени западните ограничения.

Присъствието на този модул в 4 различни изделия не изглежда случайно. V2U се използва в бойни условия от февруари 2025 г. и служи не само като оръжие. На 3 юли украинският специалист по електронна война Сергий Бескрестнов, известен като Флаш, съобщи, че врагът използва платформата, за да обучава своята невронна мрежа. Така бойните полети едновременно изпълняват оперативни задачи и служат за събиране на данни и изпитване на системата. Още през август 2025 г. Украйна санкционира мрежите, които доставят компоненти за подобни апарати, но самата Nvidia не е сред санкционираните компании.

Находките имат и политическо продължение. На 25 август сенатор Елизабет Уорън поиска изпълнителният директор на Nvidia Дженсън Хуанг да свидетелства пред Конгреса. Тя обвърза искането с неговия публичен график и попита защо той намира време за вечеря на стойност един милион долара на човек в Мар-а-Лаго и за полет до среща със Си Дзинпин, но не и за изслушване. Още през юни Уорън го беше поканила да се яви пред банковата комисия на Сената заради дейността на компанията в Китай.

Запорожие се превръща в изпитателен полигон. Руските сили тестват самостоятелно насочване над града от май, а в началото на юли украински източници съобщиха за масово разгръщане на автономния вариант на „Молния“. Това е шперплатен ударен апарат от самолетен тип, който струва между 300 и 1600 долара и се използва в бойни условия от ноември 2024 г. Градът разчита на физическа защита: антидрон мрежите покриват около 385 км пътища в Запорожие и околностите, а до бензиностанции се поставят пластмасови платна под необичайни ъгли, за да затруднят системите за разпознаване на образи. Полковник Сергий Минаев, командир от ПВО, определи явлението като риск за целия свят и прогнозира, че след няколко години светът ще живее във филма „Терминатор“.

Украйна върви по същия технологичен път, но доказателствената основа е различна. Михайло Федоров, министър на отбраната до 15 юли, заяви, че в продължение на месеци украинските военни са изпитвали напълно автономни системи в окупирания Крим срещу горивни складове и военна техника, без да има документирани цивилни жертви. Тази оценка обаче идва от страната, провеждала изпитанията, и не се основава на независимо изследвани останки. Това я отличава от случая в Запорожие, възстановен чрез намерения модул и прочетения код.

Промяната не е в самата идея, а в цената. Насочването без оператор съществува от години при оръжейни системи от висок клас. В този случай обаче технологията е поставена върху шперплатен корпус и използва масово достъпен бордови изчислител, без да изисква нито радиовръзка, нито отделен оператор за всеки дрон. Изчислителят е от същия ценови клас като корпуса, на който лети, и така отпада едно от основните ограничения пред масовата употреба. Ако по-рано една ударна вълна изискваше толкова пилоти, колкото са апаратите, сега е достатъчен екип, който програмира маршрутите преди излитането.

Второто следствие засяга точността. Дронът в Запорожие е допуснал грешка: не е улучил резервоарите и се е взривил в стена до хора. Публикуваните находки показват какви цели е била обучена да търси руската система, но не и какво точно е разпознала в последните секунди. Затова провалът има поне две еднакво правдоподобни обяснения – погрешно разпознат обект или навигационна грешка при заобикалянето на сградата. За загиналите цивилни това разграничение няма значение, но е ключово за оценка на системата: класификатор, обучен да разпознава резервоари за пропан, който бърка обектите, представлява различен технически проблем от апарат, който разпознава целта правилно, но не успява да достигне до нея.

Дали Запорожие е единичен епизод, или начало на нов режим на въздушни удари, ще стане ясно по няколко наблюдаеми признака. Потвърждение би било повторното използване на ударни вълни без радиоизлъчване над други градове, както и откриването на изчислители от същия клас в останки от други изделия. Обратно, връщането към радиоуправляеми удари и прекратяването на подобни находки биха отслабили тази хипотеза. Украинската отбрана вече е избрала своята работна версия: срещу апарат, който не приема команди, средствата за потискане на комуникацията няма какво да прекъснат. Затова градът инвестира във физически прегради и средства за заблуждаване на системите за разпознаване.

Анализ: руски идеолог на войната отхвърли официалната версия за целите в Павлоград и Одеса.

🇷🇺 Един от водещите идеолози на руската агресия в Украйна публично определи поразения търговски обект в Павлоград като невоенен и оспори военния смисъл на ударите срещу Одеса. Освен това той назова формулата, с която Министерство на отбраната обикновено обяснява подобни атаки. „Това не е център за вземане на решения, не е петролна база, между другото. Не е склад за боеприпаси“, каза Максим Калашников за поразената цел в Павлоград в запис, публикуван на 9 август в собствения му канал в Telegram.

Поводът са два удара в рамките на денонощие. Вечерта на 8 август руски дронове атакуваха централната част на Павлоград в Днепропетровска област. Изгоряха търговски център и кафене, бяха повредени фасади на жилищни сгради и се запалиха автомобили. 9 души бяха ранени, сред които 4 деца, като най-малкото бе 3-месечно момиче. Жена на 58 години беше приета в болница в тежко състояние. Първоначално местните канали определиха използваното оръжие като ударен дрон от серията „Геран“.

През нощта на 9 август Одеса преживя една от най-тежките атаки срещу своята енергийна инфраструктура от началото на годината. ВВС на Украйна отчетоха 202 дрона над страната, от които 174 бяха свалени, както и 5 неутрализирани крилати ракети „Бандерол“. Руската страна заяви, че е поразила Одеската ТЕЦ.

По данни на областното дружество на ДТЕК без ток са останали над 300 000 семейства. Аварията от своя страна изключи помпените станции на градското водоснабдително дружество „Инфоксводоканал“ и почти всички потребители в града останаха без вода. Трамваите и тролейбусите също не излязоха по маршрутите си. До 6:30 ч. на 10 август попадаването беше възстановено за 128 400 семейства, а до обяд броят достигна 226 700. Възстановителните работи продължиха денонощно, но по думите на дружеството през това време последваха нови удари, които отново повредиха мрежата.

В историческата част на града изгоря 4-етажна жилищна сграда, а 8 цивилни бяха ранени. Историческият център на Одеса беше включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО на 25 януари 2023 г. Още същия ден той беше вписан и в Списъка на застрашеното световно наследство по извънредната процедура, която организацията прилага за обекти под непосредствена заплаха.

Калашников се позовава на преброяване на националистическата организация „Руска народна дружина“, според което срещу града и областта за два часа са били изстреляни над 70 дрона и 20 ракети от различни типове. Той изобщо не поставя под съмнение дали ударите са се състояли, а пита на каква цел служат.

Иронията му е насочена срещу стандартното обяснение на руското военно ведомство. В търговския обект в Павлоград, казва той, вероятно е имало „центрове за вземане на решения“, в които Зеленски е заседавал тайно с генерал от НАТО. След това оставя иронията настрана и изброява какво сградата не е била.

Оттук нататък доводът му поема в друга посока. Калашников не твърди, че нападенията са престъпни, а че са безполезни. „Вие наказвате Одеса“, обръща се той на руското ръководство. „Вие я бандеризирате, вие пробуждате в нея омраза.“ Глаголът е негов и има предвид, че градът се превръща в бастион на украинския национализъм.

Калашников се позовава и на разговор със свой земляк, напуснал Одеса след събитията от 2 май 2014 г., когато при уличните сблъсъци и пожара в Дома на профсъюзите загинаха десетки души. Според неговия събеседник атаките с дронове са породили силни антируски настроения в града.

Същото се е случило с Харков, продължава Калашников. Ако Москва е смятала и Харков за свой собствен град, е трябвало да го превземе още през пролетта на 2014 г. Вместо това градът е подложен на обстрели. Той завършва с извода, че оттук минава пътят към фиаското на т.нар. „специална военна операция“, както е формулирано официалното руско название на войната.

Обяснението, което дава за действията на собствената си страна, е политическо. Върхушката в Москва не смята Одеса за руски град, твърди той; ако я смяташе за такъв, щеше да постъпва другояче. Тук доводът престава да бъде укор срещу насилието и се превръща в предписание за различен подбор на целите.

Според Калашников пристанището на Одеса трябва да бъде отрязано с минно заграждение, вместо градът да се разрушава. Ударите трябва да се насочат към петролните резервоари в пристанището, мостовете в Затока и Маяки и базите на морските дронове в гирлото на Дунав. Той упреква ръководството и за това, че е оставяло Одеса без отопление през зимата на 2025–2026 г., но само защото мярката не е постигнала желания резултат.

Максим Калашников е псевдоним на Владимир Кучеренко, роден в Ашхабад през 1966 г. Семейството му се премества в Одеса през 1978 г.; там той завършва училище и постъпва в историческия факултет на Одеския университет. Определя себе си като национал-сталинист. На 10 август съобщи, че украинският президент го е включил в санкционните списъци, и отговори с обещание да види Одеса догодина.

Средата, в която Калашников говори, има ясно очертани граници. На 1 април 2023 г. той е сред учредители на „Клуб на разгневените патриоти“ заедно с Игор Гиркин, Павел Губарев и Виктор Алкснис. Организацията подкрепя войната, но обвинява руската власт в половинчатост, която според нейните членове води руската армия към поражение.

Три месеца след учредяването на клуба Гиркин беше задържан, а на 25 януари 2024 г. Московски градски съд го осъди на 4 години затвор за публични призиви към екстремизъм. В следващите месеци Калашников отбелязваше част от публикациите си с искане за освобождаването му.

Стойността на това изказване идва от позицията на говорещия. Калашников не разполага с достъп до места на удари и чете същите съобщения, които са достъпни за всички останали. Той обаче няма никакъв интерес да омаловажава руския военен резултат, а прави точно това, когато отрича, че в Павлоград е бил поразен щаб или склад.

Думите му не установяват какво е имало в сградата. Те показват, че дори вътре в Z-лагера официалното обяснение вече не се приема насериозно – и то от човек, когото Киев смята за достатъчно значим, за да му наложи санкции. Изказването има и ясна очертана граница: Калашников нарича Одеса южноруски град и иска тя да бъде превзета. Възражението му е срещу сметката, не срещу целта.

Атаката срещу Одеската ТЕЦ не е изолиран случай. На 18 август руски удар спря производството в ТЕЦ на ДТЕК, а дружеството отчита над 230 атаки срещу своите централи от началото на пълномащабната война. Reuters потвърди 8 попадения в подстанции от 110 и 330 kV само за това лято. На 5 август Зеленски заяви, че страната разполага с около 1/3 от ракетите-прехващачи за MIM-104 Patriot, с които е започнала годината.

Калашников разглежда тази серия като безцелна, но наличните данни допускат и по-неудобно обяснение, за което са налице отделни доказателства. ТЕЦ и подстанции се поразяват през август, когато отсъствието им не се усеща в пълна степен, а истинската цена на разрушенията се плаща през януари.

В Одеса ударът прекъсна не само електроснабдяването, но и водоснабдяването, защото помпените станции зависят от същата електропреносна мрежа. В публикация от 20 август The Washington Times описа именно това изместване на натиска – от електричеството към отоплението и водата.

Преброяването на Reuters сочи в същата посока: стратегия, насочена не към еднократен национален срив на електрическата мрежа, а към повтарящи се местни аварии, разпръсващи ремонтните екипи и резервно оборудване между хиляди възможни обекти. Разликата има значение, защото трансформатор в подстанция от 330 kV не се произвежда за седмица, а всяко ново попадение принуждава Украйна да извади от резерва още един.

Следователно е възможно руските удари да следват сезонна логика на принуда, а не да са безцелни. Това, което бъде разрушено през август, се превръща в лост през януари, а този лост трябва да бъде готов, преди преговорите да стигнат до енергетиката.

В края на юли украински и американски служители допуснаха пред The Kyiv Independent, че Москва може да приеме поне частично примирие в небето, докато САШ готви обновена преговорна рамка. Досегашното посредничество от Белия дом доведе единствено до ограничено взаимно въздържане около черноморското корабоплаване и енергийните обекти, но нищо повече от това.

Спорът, блокиращ всяка рамка, остава териториален: Москва поставя ултиматум за доброволно украинско изтегляне от целия Донбас, включително територии, до които за 12 години руската армия така и не успя да достигне. Затова лост, който действа през зимата, има по-сериозна тежест от същия лост през август.

За Одеса разликата между обяснението на Калашников и сезонния прочит е практическа. Ако Калашников се окаже прав, ударите ще спрат, когато Москва установи, че не постигат целта си. Ако е вярна хипотезата за сезонен натиск, те ще продължат именно докато произведат резултат на масата за преговори.

Руска армия нарече „жива сила“ невъоръжен велосипедист край Дружковка

🇷🇺💥🇺🇦 Официалният Telegram канал на 3-та гвардейска общовойскова армия на Южния военен окръг на Въоръжените сили на Руската федерация публикува видео, на което FPV камикадзе дрон изчаква от засада и поразява цивилен мъж, който се придвижва с велосипед по път край Дружкивка в Донецка област. В публикацията той е посочен като „жива сила на противника“, а военнослужещи от 4-та бригада са представени като извършители на неговото „унищожаване“.

Кадрите са заснети от камерата на дрона. Той не атакува веднага, а известно време следва велосипедиста, изравнява скоростта си с неговата и постепенно скъсява разстоянието. Приближаването заема по-голямата част от записа.

Мъжът се движи по тясна отсечка с храсталаци и суха трева. Носи раница, бейзболна шапка и часовник на лявата ръка и е облечен в тъмно спортно яке с бяла лента по ръкава. По него не се виждат никакво оръжие, каска, бронежилетка или камуфлажно облекло.

В последните секунди дронът се приближава на няколко метра. Мъжът се обръща назад и поглежда право в камерата. На самото видео е добавен подигравателен надпис „Намали скоростта!“ и завършва с проблясък и съобщение за изгубен сигнал.

Изразът „жива сила на противника“ е служебен термин от руската военна лексика, с който се обозначава личният състав на противниковите въоръжени сили. В публикацията са използвани и същите глаголи, които обичайно описват поразяването на боен разчет: „унищожиха“ и „ликвидират“.

Между тази терминология и видимото на кадрите обаче има очевидно разминаване: записът показва човек в цивилно облекло, който се придвижва с велосипед и не носи видимо оръжие или снаряжение. Не самото изображение, а дадената от канала квалификация превръща поразяването му в докладван „боен резултат“.

Каналът твърди, че ударът е бил нанесен с дрон КВН („Княз Вандал Новгородски“) – евтин камикадзе дрон с изглед от първо лице (FPV), продукт на научно-производствения център „Ушкуйник“ в Нижни Новгород, който според руските данни се управлява по оптичен проводник.

При тази технология сигналът за управление се предава по оптично влакно, а не по радиочестотен сигнал. Това прави дрона неподатлив на обичайното заглушаване и позволява запазването на стабилна картина до момента на удар. Конкретният вид не може да бъде разпознат от самия запис и се посочва само от канала.

Разстоянието до цивилния обаче позволява той да се вижда съвсем отчетливо. В последните секунди мъжът се вижда в близък план – от дистанция, на която отсъствието на оръжие, каска, бронежилетка и снаряжение е безспорно.

Публикацията не идва от теч на необработени кадри от операторски разчет. Каналът, от който е споделена, е официален медиен ресурс на 3-та общовойскова армия, използва емблемата на съединението и поставя на кадрите воден знак с неговото название. Видеото е предварително монтирано, включително с добавяне на надпис върху изображението.

На същата армия руските ведомства приписаха обявеното „превземане“ на Костянтиновка на 3 юли. В своя оценка от 18 август обаче Институтът за изследване на войната (ISW) посочи, че руската армия вероятно е затвърдила само част от позициите, в които по-рано са проникнали. Според геолокирани кадри от периода между 6 и 18 август предният край на боевете в източните и централните части на града се е разширил.

Следователно публичното представяне на удара не може да бъде сведено единствено до действия на даден разчет. Записът е обработен и споделен от канал, който има роля на официален ресурс на армията, поради което отговорността за начина, по който случаят е представен, се пренася в структурата, която управлява този канал.

Дружкивка се намира на около 20 км южно от Краматорск, върху пътната ос между него и Костянтиновка. Градът е част от т.нар. „крепостен пояс“ Славянск–Краматорск–Дружкивка–Костянтиновка, който Украйна брани още от 2014 г. До това лято Дружкивка беше разположена в украинския тил.

В оценката си от 18 август ISW регистрира напредък на руските сили в тактическия участък Костянтиновка–Дружкивка. Същевременно руски военни блогъри оспориха част от съобщенията на руското министерство на отбраната за превзети населени места в района.

По отношение на Андреевка, западно от Дружкивка, чието превземане беше обявено на 17 август, един от блогърите отбеляза, че селото се намира на 15 км отвъд известната дотогава фронтова линия. Неговата оценка съвпадна с тази на ISW.

Три седмици преди публикуването на записа говорителят на Националната полиция в Донецка област Павло Дяченко описа пред „Громадске радио“ същия модел на поведение. По думите му в Дружкивка няма ток, вода и газ, руските обстрели включват управляеми авиационни бомби и реактивни системи за залпов огън, а евакуацията протича много активно.

„Руснаците много активно ловуват цивилни с дронове. Извършват атаки с дронове дори по хора, каращи велосипеди или опитващи се да се придвижат пеша“, заяви Дяченко на 3 август. В един град без гориво и обществен транспорт велосипедът и ходенето пеша са сред малкото останали възможности за местните жители.

Ударите по цивилни в Дружкивка не са изолиран случай, а системно поведение на руските войски. На 22 юни камикадзе дрон порази лек автомобил и уби 47-годишния му водач и неговата 48-годишна съпруга. Донецката областна прокуратура образува разследване за военно престъпление.

Сутринта на 3 юли друг дрон удари цивилен автомобил на шосето и рани четирима местни жители, които се евакуирали от града. На 2 август Националната полиция съобщи за още двама пострадали при удари с FPV дронове в Дружкивка. В рамките на същото денонощие тя регистрира общо 1267 обстрела по фронтовата линия и жилищните райони на Донецка област.

Международното хуманитарно право разграничава участниците в бойни действия от цивилното население и забранява умишлените удари по цивилни. Те губят защитата си от непосредствено нападение единствено за времето, през което участват пряко във военните действия.

Ключов е реалният статут и поведението на човека, а не името, което нападателят му приписва. Правилото включва изрична презумпция при съмнение: когато статутът на едно лице не е ясен, то трябва да се смята за цивилно. Нападащата страна е длъжна да извърши нужната преценка и да вземе възможните предпазни мерки.

Етикетът, поставен в описанието на видео, сам по себе си не отнема тази защита. Записът запазва значение независимо от текста, с който е публикуван – както показва и вече образуваното разследване за нападение от 22 юни.

Съдбата на мъжа от видеото не е установена от независим източник. Записът прекъсва в момента на удара, украинските институции не са съобщавали за този конкретен случай, а самоличността остава неизвестна. Не е установена и датата, на която са заснети кадрите. Известна е само датата на публикуването им – 23 август. Видимата растителност е съвместима с края на лятото, но не позволява по-точно датиране.

С оглед на съвкупността от видимите белези на целта, тя категорично може да бъде характеризирана като цивилна. Мъжът е облечен с ежедневно облекло, не носи оръжие или защитна екипировка и се придвижва с велосипед в район, от който евакуацията на населението все още не е приключила. Тези обстоятелства не доказват, че е цивилен, но изискват подобна възможност да бъде разглеждана като основна, докато не се появят доказателства за противното.

16 загинали при двойния удар по търговски център в Кривой Рог

🇷🇺⚔️🇺🇦 Броят на загиналите при руския удар по търговския комплекс „Сонячна галерея“ в Кривой Рог достигна 16 души, а други 9, сред които 2 деца, остават в неизвестност. Спасителите извадиха тялото на последната открита жертва сред развалините късно снощи. Това посочи началникът на областната военна администрация Олександър Ганжа, според когото разчистването е продължило и през цялата нощ, а броят на жертвите може да нарасне, докато под бетона все още има непретърсени участъци.

Руската армия порази комплекса в петък следобед, 21 август. По време на удара там е имало стотици деца и възрастни, тъй като петъчният следобед е сред най-натоварените моменти в обекта. Първото попадение предизвика пожар в магазините. Около половин час по-късно, когато на място вече работеха пожарникари, медици и екипи на Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС), той беше ударен повторно от втори камикадзе дрон.

„Ударните дронове сработиха на две вълни: повторното попадение по спасителните служби дойде половин час след първото“, заяви президентът Володимир Зеленски вечерта на 21 август. Той нарече атаката подла и цинична, определяйки я като терористичен акт. Интервалът съответства на времето, необходимо първите пожарни коли и линейки да пристигнат при горящия обект, а около него да се съберат евакуираните хора и техните близки. Именно в тази обстановка е нанесен вторият удар, както се вижда от многобройни кадри, циркулиращи в социалните мрежи.

Използваното оръжие е от по-новото поколение ударни безпилотни летателни апарати. Олександър Вилкул, началник на градския съвет за отбрана, определи използвания при повторната атака дрон като реактивен „Шахед“, летял на изключително ниска височина, и допусна дори още нови попадения.

Реактивната версия, обозначавана в руското производство като „Геран-3“, в иранското като „Шахед-238“, е оборудвана с турбореактивен двигател и развива скорост от 500–600 км/ч при около 180 км/ч за буталния „Шахед-136“. При наличие на равни други условия близо три пъти по-високата скорост съкращава в сходна степен времето между засичането и попадението. Полетът на изключително ниска височина допълнително намалява разстоянието, от което апаратът може да бъде забелязан.

Разликата има и пряко значение за ПВО. Едно от основните средства за противодействие на класическия „Шахед-136“ са мобилните огневи групи с картечници и прожектори. Тяхната ефективност зависи от това целта да бъде сравнително бавна и да остане достатъчно дълго във видимост и обсег. Високата скорост на реактивния вариант ограничава времето за реакция, а ниският му полет стеснява още повече прозореца за откриване, прицелване и стрелба.

Пострадалите са 130, сред тях 23 деца. В тежко състояние остават 29 души, 5 от които деца. Някои ранени са откарани директно в операционните зали още през първите минути и часове след атаката. 9 изчезнали, включително 2 деца, продължават да се водят в неизвестност.

Край оградата на комплекса майка издирва дъщеря си Тина, продавачка в магазин за подправки на един от етажите. Телефонът на момичето спрял да отговаря непосредствено след взривовете. Подразделенията на Държавната служба за извънредни ситуации гасят пожарите и разчистват отломките едновременно, тъй като огънят и срутените конструкции са в едни и същи помещения.

Официалните данни се променяха през цялата вечер — от двама загинали и 12 ранени в първите съобщения до 16 загинали и 130 пострадали към полунощ. Донякъде скокът в броя на жертвите се дължеше на трупове, открити при разчистването, а друга — на починали в болниците. Двама тежко ранени, единият на 43 години, починаха още същата вечер.

Кривой Рог не е фронтови град. Най-близката линия на съприкосновение, в Херсонска област, минава на повече от 72 километра от него. В началото на 2022 г. в регистъра на териториалната общност са вписани над 680 хиляди души, от които близо 593 хиляди с регистриран постоянен адрес.

Кривой Рог е центърът на украинската железорудна промишленост и черна металургия, както и родният град на Зеленски. Ударът е нанесен по обект в тилова зона, а не в прифронтов район, където се провеждат ежедневни бойни действия.

„Сонячна галерея“ е собственост на Arricano Real Estate и остава най-големият търговски и развлекателен комплекс в целия град. Собственикът му призова хората да стоят далеч от района и да не възпрепятстват продължаващите спасителни работи, докато персоналът на комплекса помагаше на екипите на място.

Датската верига JYSK загуби магазина си в комплекса. Нейният кънтри мениджър за Украйна Йевген Иваница съобщи, че сред служителите няма пострадали. По данни на Украинския съвет на търговските центрове, огласени от председателя му Максим Гаврюшин, това е 39-ият търговски център, поразен от началото на пълномащабната война.

Градът има и по-тежък прецедент. На 4 април 2025 г. балистична ракета „Искандер-М“ с касетъчна бойна част се взриви в жилищен квартал в централната част на града, близо до детска площадка и парк. Загинаха 20 души, сред които девет деца.

По броя на жертвите от една атака това остава най-смъртоносното нападение срещу града от началото на войната. Петъчната атака засега се нарежда на второ място, но съдбата на деветимата души в неизвестност може да промени тази подредба.

Между нападението от април 2025 г. и петъчния удар има и трети случай – отпреди 3 седмици. През нощта срещу 30 юли балистична ракета „Искандер-М“ попадна пряко в частна къща в село Радушне, Криворожки район, и уби цялото семейство, намирало се вътре. Част от телата останаха неразпознати толкова дълго, че жертвите първоначално се водеха изчезнали.

Детската площадка от април 2025 г., къщата в Радушне и търговският комплекс очертават рецидив: обекти с нулева военна функция, разположени на десетки километри от бойната линия и обстреляни с управляемо оръжие в моменти, когато на място се намират възможно най-много цивилни.

Руското министерство на отбраната не е коментирало настоящото нападение. След удара по Кривой Рог от 4 април 2025 г. ведомството обяви, че целта е била ресторантът RoseMarine, където според руската версия заседавали украински командири и западни инструктори. Министерството заяви, че са били убити 85 военнослужещи.

Украинският Генерален щаб отхвърли това твърдение. Разследване на проекта „Система“ установи, че в заведението е имало предварително обявена среща на представители на козметичния бранш и празнуване на рожден ден. Анализатори на открити източници локализираха епицентъра на взрива по-близо до детската площадка, отколкото до ресторанта, който беше засегнат от отломки.

Обяснение за попадението по търговски комплекс, отворен за посетители в един от най-натоварените следобедни часове, засега не е дадено нито от руското министерство на отбраната, нито от руските военни канали.

Атаката идва три дни след като заместник-началникът на украинското военно разузнаване оцени, че няма признаци на бойното поле Русия да се готви за прекратяване на огъня, а постигане на мирно споразумение в обозримо бъдеще звучи твърде слабо вероятно. Зеленски обвърза международната реакция с нуждата от натиск, като заяви, че подобни удари изискват реална отговорност за Русия, а не само изявления.

Дали втората вълна е била целенасочено насочена срещу пристигналите екипи, или представлява повторен удар по вече горящата цел, трябва да установи разследването. Двата удара обаче са в една и съща точка, а 30-минутният интервал съвпада с периода, в който на мястото на удара вече са пристигнали пожарни коли и линейки, заедно с близки на хората, намирали се вътре при удара, а някои ранени все още не са открити.

Двама загинали полицаи в Житомир при удар с „Бандероль“ по областното управление

🇷🇺💥🇺🇦 Двама полицаи загинаха, а най-малко 20 души бяха ранени при пряко попадение в сградата на Главното управление на Националната полиция в Житомирска област днес следобед. Пожар обхвана покрива и четвъртия етаж. Председателят на Националната полиция Максим Цуцкиридзе определи смъртта на двамата служители като невъзстановима загуба за ведомството. Областната дирекция се помещава на Стария булевард в историческия център на града, на около 140 км западно от Киев.

Въздушната тревога за града и областта беше обявена в 15:34 ч. Първите взривове бяха отчетени 15 минути по-късно. Според мониторинг канали целите са приближавали от север на няколко вълни. След първия удар към областта са продължили да се движат нови апарати, поради което спасителните екипи са работили в условия на активна тревога. Началникът на областната военна администрация Виталий Бунечко потвърди удара в 16:30 ч. и призова жителите да не разпространяват кадри от мястото. Там бяха изпратени екипи на Държавната служба за извънредни ситуации, медицински бригади и полиция.

Поразяващото средство е С8000 „Бандероль“ – хибриден боеприпас на границата между малогабаритна крилата ракета и реактивен дрон. Украинското разузнаване го определя като крилата ракета, Въздушните сили – като баражиращ боеприпас, а Националната полиция съобщи за удар с безпилотници от този тип. С8000 е разработена от групата „Кронщат“, която произвежда и разузнавателно-ударния дрон „Орион“ – основния известен носител на боеприпаса.

Според Главно управление на разузнаването към Министерство на отбраната на. Украйна, публикувани на 12 август, „Бандероль“ има обсег до 500 км. Крейсерската скорост възлиза 520-560 км/час. Максималната достига 620–650 км/час. Осколочно-фугасната бойна част ОФБЧ-150 тежи 114,3 кг, от които взривен заряд са 49,5 кг. Корпусът е дълъг около 5 метра, а сгъваемото крило с размах 2,2 метра се разгъва след пуск.

Трудността при прехващане идва от полетния профил. По данни на украинския специалист по електронна война Сергей „Флеш“ Бескрестнов боеприпасът обикновено лети на височина между 400 и 2000 метра, а преди целта може да се снижи до около 200 метра. Способен е на резки маневри, включително обратен завой в рамките на около 2,5 км. Насочването е сателитно, но разполага с автономна система за навигация в участъците, в които сигналът е заглушен.

Комбинацията от малка радарна отражателна повърхност, ниска височина и сравнително висока скорост съкращава времето за реакция и често принуждава украинската ПВО да използва средства, предназначени за пълноразмерни крилати ракети. Срещу „Бандероль“ е вдигана и бойна авиация: по-рано през август бяха публикувани кадри на украински самолети, преследващи такива цели над Одеска област.

Именно икономиката прави оръжието особено опасно. Според експертни оценки един боеприпас струва между 50 и 150 хил. долара – колкото по-скъпите варианти на ирански ударни дронове и няколко пъти по-малко от класическа руска крилата ракета. Производството се извършва на три смени. ГУР оцени сегашния капацитет на до 80 броя месечно, а обявената руска цел е 120 – достатъчни за средно четири пуска дневно при поддържане на този темп.

В медийни публикации през август се появи оценка за пик от до 11 удара с „Бандероль“ в рамките на едно денонощие, но официалната разбивка на украинските ВВС за масирания удар по Одеса на 9 август посочи 6 ракети. Независимо от точния максимум, всеки такъв боеприпас поставя отбраняващата се страна пред неблагоприятен избор: да използва значително по-скъп прехващач или да поеме риска бойна част от 114,3 кг да достигне целта.

Оръжието е ново, но вече не е рядкост. ГУР обяви първата му употреба през май 2025 г. и назова неговите производител и обозначение. Оттогава основната тежест от удари пада върху южните и източните области. Според украинския представител по санкционната политика Владислав Власюк 80% от общо 16 руски атаки срещу хранителната инфраструктура в Одеска област през юни и юли 2026 г. са извършени с „Бандероль“. От началото на май Харковска област е атакувана над 60 пъти с този тип боеприпас, включително поне 19 удара по самия областен град. Житомир добавя към списъка областен център дълбоко в тила, до който обсегът от 500 км осигурява достъп по северния подход.

Дневният удар последва отделна нощна вълна срещу страната. Руските сили изстреляха 2 балистични ракети „Искандер-М“ и 65 ударни средсва като „Шахед“, „Гербера“, „Бандероль“ и дронове-примамки „Пародия“. Пусковете бяха извършени от Курска и Орловска области, както и от окупираните Донецк и Гвардейское в Крим. Към 8:30 ч. на 19 август украинските ВВС отчетоха 58 свалени или потиснати цели – 56 дрона и 2 боеприпаса „Бандероль“ – над северните, южните и източните области.

Недостигът на прехващачи е официално признат от Киев. На 13 август президентът Володимир Зеленски заяви, че Украйна разполага с около 1% от нужното количество ракети за MIM-104 Patriot. Според него 5% от американските запаси биха помогнали на страната да премине през зимата, а 10% биха позволили да бъдат прехванати всички руски балистични ракети. Той добави, че през 2026 г. Украйна получава два пъти и половина по-малко прехващачи, отколкото през предходната година.

Ударът по Житомир съвпадна по време, но не и по география и тип оръжие, с отделно разпространено предупреждение. Военно-политическият анализатор и военнослужещ Сергей Павлюченко съобщи, че около 16:35 ч. на 18 август украинските власти са получили разузнавателна оценка от Вашингтон за висока вероятност от масиран руски удар по Киев и областта през следващите 48 часа. По думите му оценката за натрупаните средства е останала около 30 ракети, а до 24 август (Деня на независимостта) са възможни интензивни балистични удари срещу столицата. Това предупреждение не беше потвърдено официално от институция на една от двете страни и остава недоказано.

Министерство на отбраната на Руската федерация съобщи за поразени военни заводи, логистични пунктове и обекти на енергийната и транспортната инфраструктура. Отделно то заяви, че са ударени резервоари с гориво в пристанище Черноморск и товарен кораб с имущество с военно предназначение югоизточно от Одеса. Житомир не беше споменат, а областна полицейска дирекция не попада сред изрично обявените категории цели. Украинската страна също не съобщи за поразен военен обект в града при същата вълна.

Националната полиция е граждански правоохранителен орган към Министерството на вътрешните работи. Нейните местни структури водят разследвания, охраняват обществения ред и документират последиците от руските удари. Цуцкиридзе е председател на службата от 17 юли, след като предшественикът му Иван Вигивски оглави вътрешното министерство при съставяне на кабинета „Корецки“. Преди това Цуцкиридзе беше първи заместник-председател на полицията и началник на Главното следствено управление.

Отвъд човешката равносметка ударът по Житомир показва промяната в икономиката на въздушната война в украинския тил. Докато далекобойните удари се нуждаеха от стратегическа авиация и ракети за милиони долари, честотата им беше ограничавана и от собствената им цена. Боеприпас за около 100 хил. долара, произвеждан в десетки бройки месечно и изстрелван без нужда от стратегически бомбардировач, сваля прага за удари по всяка цел, попаднала в обсега му.

„Бандероль“ не е неуязвима. При нощната атака срещу 19 август украинската ПВО неутрализира два такива боеприпаса, а срещу тях вече е използвана и авиация. Стратегическата стойност обаче не се крие в самия апарат, а по-скоро в темпото, което евтината серия позволява. Дефицитните прехващачи за MIM-104 Patriot могат технически да бъдат използвани и срещу крилати ракети, но разходването им срещу многократно по-евтини нисколетящи цели е икономически и оперативно неустойчиво. Повече зенитни ракети са критични за Киев, но сами по себе си не решават проблема с „Бандероль“.

Руски генерал призна, че е разпоредил огъня по жилищен квартал в Донбас

🇷🇺 Действащ депутат от Държавната дума на Руската федерация и генерал разказа в ефир как през 2014 г. е разпоредил артилерийски обстрел срещу жилищен квартал в Донбас, в чиято църква са се укривали цивилни, в резултат на което са загинали жена и дете. Признанието на Андрей Гурульов е направено в първо лице. Украинският журналист Денис Казански сподели отрязък от предаването му на 9 юни, след което цитатите бяха препубликувани от UNITED24 Media и други украински медии.

По собствените му думи той е командвал частите, натоварени със задачата да превземат населено място под контрола на украинските войски. За да го превземе, генералът наредил артилерията да нанесе удари по жилищни райони, включително по квартала с църквата. Кой е конкретният град или село, Гурульов не уточни и името не се посочва и от нито един от източниците, публикували изявлението.

Описаната от него сцена е кратка. Преди 12 години той отишъл до църква на съседна територия и попитал местния свещеник как са нещата. Отговорът е, че положението е тежко: имало е бомбардировка и стрелба, загинали са жена и дете. Тогава посетителят заяви новината: „Слушай, това бях аз.“

Свещеникът го погледнал с широко отворени очи, а обяснението последвало веднага: „Нямаше друг начин. Трябваше да спася хората си. Опитахме да настъпим откъм болницата и районния център – не се получи. Опитахме да влезем от север – и това не сработи. Затова се наложи да ударим така, да ликвидираме врага.“ Молба за прошка така и не последвала. „Не искам хората да ми прощават или нещо подобно. Искам само в проповедите си да казваш на хората истината. Ако трябва, Бог ще ми прости; ако не – значи не съм го заслужил. Но хората трябва да знаят истината.“

Тежестта на този разказ се крие не толкова в подробностите, колкото във фигурата на самия говорител. През пролетта и лятото на 2014 г. Кремъл категорично отричаше руски войски да действат в Донбас – официалната версия представяше случващото се като бунт на местното население, подпомагано само от доброволци и войници в отпуск. През април 2014 г. президентът Владимир Путин настоява, че в Източна Украйна няма руски части, специални служби или инструктори. Едва на 17 декември 2015 г. той призна за присъствието на руски военни, изпълняващи определени задачи, но продължи да отрича участието на редовни съединения. Гурульов обаче не говори нито за доброволци, нито за опълчение. Той говори за своите подчинени, своята артилерия и своето лично решение.

Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна прави същия извод 10 години преди това изказване. През 2016 г. то установи, че генералът е командвал войски, воювали в Донбас, а за участието си във войната през 2014 г. е повишен в генерал-лейтенант, след което през март 2016 г. е награден с орден „За храброст“. Оценката на ведомството е кратка: той „взе непосредствено участие в престъпна дейност на територията на Украйна през 2014–2015 г.“. Според същите тези данни задачата на 12-о резервно командване, оглавявано от него, е била да разширява територията на самопровъзгласените Донецка и Луганска народна република. Това означава, че оглавяваната от него структура е имала за цел не отбрана, а заземане на нови територии.

Военната му биография напълно съвпада с този период. Гурульов командва 58-а общовойскова армия на Южния военен окръг от януари 2012 г., след което поема 12-о резервно командване. През 2015 г. се връща начело на същото съединение във Владикавказ с щаб в Ростов на Дон. От август 2016 г. до януари 2019 г. той е заместник-командващ на Южния военен окръг, по-къснов влиза в политиката като заместник-губернатор на Забайкалския край, а от септември 2021 г. е депутат от управляващата партия „Единна Русия“. В сила са ограничителни мерки на Европейския съюз спрямо него по режима за защита на териториалната цялост на Украйна, санкции на САЩ от 24 март 2022 г. и такива на Обединеното кралство.

Журналистът, осветлил изказването на руския генерал, също е свързан с региона. Денис Казански е роден в Донецк през 1984 г. Поддържа интернет блог за местния живот и политика от 2009 г. Работи като журналист в градското издание „Остров“ до 2014 г. С избухването на войната той се премества в Киев, а от юни 2020 г. представлява окупирания Донецк в политическата подгрупа на Тристранната контактна група. Казански определи чутото в ефир като директно признание за военно престъпление.

В същото предаване депутатът заяви, че Русия не воюва срещу цивилното население. Това уверение той сам подкопава на два пъти: първо с разказа за квартала и църквата, и втори път със собствения призив за удари по Киев, които да прекъснат железопътните връзки и да оставят града без вода, отопление и ток. Тази идея не е нова за него – през 2026 г. той многократно настоя руската армия да унищожи украинската логистика, включително мостове, гари и депа.

С декларация от 8 септември 2015 г. Украйна призна юрисдикцията на Международния наказателен съд за престъпления, извършени на територията на страната след 20 февруари 2014 г. Освен това от 1 януари 2025 г. тя стана пълноправна страна по Римския статут като негова 125-а държава членка. Описаният от Гурульов обстрел попада във времевия обхват на съда, а военните престъпления не отпадат по давност. Умишленото насочване на обстрел срещу цивилно население и молитвени домове е сред изрично посочените състави в статута. Практическото прилагане обаче остава предизвикателство, тъй като Руската федерация отказва да признае юрисдикцията на съда и не екстрадира свои граждани.

За българската публика този разказ има допълнителна стойност. Спорът у нас за събитията в Донбас през 2014 г. дълго време се крепеше върху една основна теза: че става дума за вътрешен украински конфликт и гражданска война между Киев и местното население, в която руската армия не участва. Тази теза разчита изцяло на отсъствието на доказателства за редовни руски войски – отсъствие, което самият генерал отрича с личната си история. Аргументът вече не се нуждае от украински и западни източници, за да бъде оборен: той беше опроверган от самия командващ, пред собствената му аудитория с явното намерение да оправдае своите действия. В допълнение, България е страна по Римския статут от 2002 г. и като член на Европейския съюз прилага санкционния режим срещу него.

Признанието не е формално разследване, нито е присъда. То е разказ на командващия офицер, направен доброволно, пред руска публика и то в защитен, а не разкаян тон – военното решение се оправдава, а не се отрича. Именно затова то носи толкова голяма тежест. Досегашният дебат за 2014 г. се въртеше около два основни въпроса: дали руската армия е била в Донбас и дали е обстрелвала жилищни квартали. Един от нейните генерали, днес депутат в Държавната дума, даде категоричен отговор и на двата.

Петнайсетгодишен от Краматорск проектира гривна, която предупреждава глухи за въздушна тревога

🇺🇦🦻🇩🇪 15-годишен ученик от Краматорск, който живее в Мюнхен от 2022 г. заради войната в своята родина, проектира гривна, която разпознава по звук воя на въздушната сирена и предупреждава носещия я със силна вибрация и ярка светлина. Устройството се казва Safe Signal и е замислено за хора с увреден слух, а поводът за него е съвсем конкретен: бабата и дядото на Степан Зоц не чуват и живеят и днес недалеч от фронтовата линия в Донецка област. Мюнхенският всекидневник Merkur описа работата му на 1 август след посещение в дома на семейството, а украинските издания поеха разказа в началото на тази седмица.

Върху бюрото му лежи сиво пластмасово тяло с два малки светещи прозореца, а на екрана до него се върти 3D модел, който Зоц оглежда от всички страни и поправя по няколко милиметра. Дотук стигат и границите на направеното: водоустойчивост тепърва предстои, а бутон за помощ, предназначен да изпраща локацията на спасителни екипи, засега е само замисъл. Прогнозната цена на един брой, обявена от самия Зоц през юли, е около 30 щатски долара, а за серийно производство не се говори. „Отначало беше само идея“, каза той пред мюнхенското издание. „Сега най-после имам нещо осезаемо.“

Празнината, която иска да запълни прототипът, е описана много преди него и произходът ѝ не е технически. Украинското общество на глухите поддържа канали в Telegram именно защото сирената няма как да стигне до членовете му, и от години настоява държавата да улесни достъпа до вибриращи устройства, без да има собствени средства да ги купува. Колко тесен остава този канал, личи от мащаба на помощта: през 2025 г. организацията Nonviolent Peaceforce и украинската ѝ партньорска структура доставиха умни часовници с вибрация, светлинен сигнал и проследяване на местоположението на 60 души в южните области, по списък с приоритетни случаи, съставен от самото дружество и запълнен преди всичко с възрастни хора, живеещи сами. 60 стои срещу организация, която по думите на своя ръководител Татяна Кривко представлява около 38 000 души. Залогът се мери в минути: при засечен ракетен пуск на юг цивилните разполагат с 2-3 минути, за да стигнат до укритие. Че вибриращо устройство върши работа в този тесен прозорец, е документирано поне веднъж: през януари 2023 г. умен часовник спаси живота на млада жена след руския ракетен удар по жилищния блок в Днипро, при който загинаха 45 души.

Разпознаването по звук обаче натоварва прототипа със задача, която тъкмо в Краматорск се усложни. На 22 май тази година градският съвет смени схемата на оповестяване: непрекъснат вой от 3 минути, повтарян на всеки половин час, означава въздушна тревога; 3 отделни сигнала по 15 секунди алармират за заплаха от планиращи бомби; 30 секунди непрекъснат тон е отбой. Тоест устройство, което разпознава „сирената“, трябва да различава три отделни съобщения, а най-новото от тях носи и най-краткото време за реакция. Успоредно с това началникът на Донецката областна администрация Вадим Филашкин обяви, че в Славянск и Краматорск приложението „Въздушна тревога“ има допълнителна функция „Нестандартна тревога“, която дава няколко минути преднина с приближаващи въздушни цели. Приложението обаче иска зареден телефон в ръка, а това при редовни спирания на тока не е дадено.

Зоц е роден и израснал в Краматорск и завършва с отличие тамошното училище № 12. Хокей на лед започва да тренира на 4 години и половина в Дружковка, продължава в клуба на родния си град и оттогава не го е изоставял. През пролетта на 2022 г., малко след пълномащабната инвазия, родителите му го извеждат към Мюнхен. Семейството е успяло да вземе колкото един куфар побира, а тогава 11-годишният Степан настоява в него да влязат кънките му. „Родителите ме питаха защо точно те трябва да дойдат. Но в никакъв случай не исках да ги оставя“, разказа той. В Германия е приет в клуба Wanderers Germering в окръг Фюрстенфелдбрук, чието име преди бягството не беше чувал.

Немски е научил в Samuel-Heinicke-Realschule в Мюнхен – училище с профил „Слух“, признато от баварското просветно ведомство като средно училище за специална педагогическа подкрепа. В него се изучават глухи деца, деца с периферно увреден слух и деца с нарушения при обработката на чутото, а при приобщаващите класове преподаването върви едновременно на немски жестов език и говорим немски. Там влизат и чуващи деца, чиито родители не чуват. Днес Зоц продължава едновременно в немското училище и Краматорския професионален колеж по технологии и дизайн. С баба си разговаря по видеовръзка на жестов език, а майка му Олена е тяхна дъщеря, така че цялото семейство владее езика.

Проектът стигна до САЩ по обява. На 3 декември миналата година изданието Kramatorsk Post съобщи, че тийнейджъри между 14 и 18 години могат да минат безплатно обучение по програма за изобретателство и да се състезават за място на финала на Connecticut Invention Convention. Майка му го насочи към обявата с въпроса дали да не опита, а той подаде заявление с мисълта, че поне ще упражни английски и ще научи 3D моделиране. Курсът, наречен Ukraine Invention Convention, продължи 9 седмици и беше устроен по образеца на американската програма, през която са минали над 300 000 ученици. Записаха се 24 деца от Донецка област, много от тях разселени, и две трети завършиха въпреки прекъсванията на тока, преместванията и обстрелите. Шестима стигнаха до финала, а петима отпътуваха: Микита Ламанов от Покровск остана да се яви на националния мултипредметен тест.

Финалът се проведе в края на май в конгресния център в Хартфорд, където се явяват деца от над 30 страни. Зоц получи наградата на фондацията на Dassault Systèmes за отличие в компютърното проектиране, тоест признанието дойде за 3D модела, а не за инженерната част. Украинските участници взеха 3 от 5 подобни награди, присъждани в световен мащаб сред около 50 000 деца. След изложението групата беше приета от губернатора на Кънектикът Нед Ламонт по линия на партньорството между щата и Донецка област, а самите организатори обявиха, че догодина искат да разширят пилотния курс до 500 участници.

Осем убити на гара до ударените логистични центрове край Киев

🚉📦💥 Осем души загинаха на перона на спирка „Квитнева“ в Броварски район на Киевска област рано сутринта днес, докато чакаха закъснял влак. Балистичните ракети, които ги убиха, попаднаха в складовия пояс около спирката: разпределителни бази на една от водещите украински търговски вериги. „Укрзализниця“ съобщи, че загиналите са били открити на територията на жп платформа до атакуваните логистични центрове.

„Намирам се на станция Квитневе, където за съжаление имаме най-много загинали и ранени. През нощта влакът се забави малко и хората не успяха за последния си влак. Към този момент знаем за осем загинали“, каза ръководителят на Броварската районна държавна администрация Виталий Бигун пред националната телевизия на Украйна. По неговите думи разрушенията в района са на 5 места, а огнеборците продължават да гасят пожар в един от най-големите възли за логистични товари в страната. Освен осемте загинали той посочи 3-ма души, чието състояние се изяснява, и 12 откарани в болница.

Квитневе е село от под 800 души в Калиновска община, на 7 км от Бровари, а самата спирка представлява обикновена крайградска гара по линията към Киев. Около нея през последното десетилетие се събра един от най-плътните складови възли в Украйна, т.е. точно онзи клас от обекти, който руското министерство на отбраната посочи като цел на вълната от изминалата нощ.

По време на комбинираната атака „Укрзализниця“ временно спря движението на влаковете и работата на отделни гари в района, а персоналът и пътниците бяха изведени на безопасни места. Превозвачът обяви, че продължава да възстановява инфраструктура в областта, а за подновяване на движението през Бровари ще съобщи отделно.

Президентът Володимир Зеленски съобщи за 17 убити и 44 ранени в Киев и региона. Числата се покачваха, докато развалините бяха разчиствани. В областта загинаха 14 души – 9 в Броварски район, 4 в Бучански и 1 във Фастивски. В Киев беше убита 60-годишна жена, а кметът Виталий Кличко съобщи за 26 пострадали, 16 от които остават в градските болници, 4 в тежко състояние. В Бучански район огнеборците гасиха складов обект в село Чайки, във Фастивски изгоряха автомобили, а складове са повредени и в двата района.

Столицата понесе своята част от вълната в 4 района: Оболонски, Голосиевски, Деснянски и Святошински. Горяха депа на Rozetka и магазини на „Епицентър“ и „Новус“, а в Деснянски отломки паднаха до жилищна сграда. В Голосиевски район изтече амоняк от промишлено предприятие, преди спасителите да затворят арматурата.

ВВС на Украйна отчетоха 24 балистични ракети, 4 противокорабни и 115 ударни дрона, или 143 средства в рамките на една нощ. Свалени бяха 98 дрона. От ракетите не е прехваната нито една. Според данните на ВВС, балистичните ракети са били „Искандер-М“, а противокорабните – „Циркон“ и „Оникс“.

Този нулев резултат не е изненада за никого в Киев. Балистичната ракета се сваля само от MIM-104 Patriot и идентични системи, а запасът от прехващачи за тях е критично нисък от месеци насам; всяка нощ, в която Русия пуска две дузини заедно, изчерпва избора кои от тях изобщо да бъдат посрещнати. Зеленски свърза жертвите пряко с този недостиг. „Прехващачите за балистика са това, което можеше да спаси живота на загиналите днес“, каза той и поиска от партньори, които не са готови да доставят противоракетни системи, поне да въведат санкции: значителна част от руските производства на балистично оръжие остават извън санкционните списъци.

Списъкът на поразеното очертава профила на удара. Три балистични ракети попаднаха в разпределителен комплекс на Rozetka в Бровари – най-големият и автоматизиран склад на компанията, отворен в началото на 2017 г. и обработвал над 100 000 поръчки на ден. „Той беше най-големият, най-автоматизиран. Нашата гордост. Не подлежи на възстановяване“, написа съсобственичката Ирина Чечоткина. Ударът дойде в деня на 21-ата годишнина на онлайн магазина; хора в комплекса не са пострадали и търговецът продължава да работи.

В община Калиновка, където влиза и Квитневе, бяха унищожени два складови комплекса на „Епицентър“ и завод за керамични плочки Epicentr Ceramic. Там загина млад служител на компанията, а трима от колегите му са ранени. В самия Киев изгоря логистичният център на веригата на улица „Вискозна“. Търговската група описва загубата като стратегическа логистична мощност и на практика едно от най-големите производства на керамични плочки в страната; пълното възстановяване ще отнеме 1,5-2 години, а част от производството ще бъде изнесена в чужбина.

Сортировъчният център на „Нова пошта“ в Киев беше разрушен. Пощенският оператор съобщи по собствен отчет за трима загинали (двама шофьори на партньорска транспортна фирма и служител на подизпълнител) и осем ранени и обеща да компенсира изцяло обявената стойност на повредените пратки, свързвайки се поотделно с всеки клиент. Пострадаха също хранилища на Fozzy Group и „Силпо“, депото на „Новус“ на Борщаговка и оранжерийно стопанство.

Руското министерство на отбраната от своя страна обяви, че са били поразени „транспортно-логистични и разпределителни центрове в град Киев и Киевска област, задействани в съхранение и доставка на различни въоръжения и военни товари, в производство и разпространение на безпилотни летателни апарати“. Самото съобщение не уточнява конкретни обекти и не представя никакви доказателства за военно предназначение, а публичният профил на поразените мощности е изцяло търговски. Брифингът на руската страна за нощта обобщава, че поразените военни обекти са 5 в столицата и 3 в областта, а южно от Одеса са били поразени 3 кораба за сухи товари, които Москва обвини в пренос на оръжие. Доказателства за това твърдение също не бяха предоставени.

Вълната от 5 август се вписва в кампания, която тече от началото на годината. От януари руските въоръжени сили нанесоха поне 25 удара по украинска складова инфраструктура – обекти на Рошен, АТБ, „Нова пошта“ и десетки други компании. Годината започна с харковския иновационен терминал на пощенския оператор: на 13 януари 2 ракети „Искандер“ и 4 дрона „Геран-2“ разрушиха почти изцяло товарната му част и убиха 4 души. През юни дойде ред на клонове в Днипро, Запорожие и Суми, а на 15 юни в Киев беше разрушен най-модерния сортировъчен терминал на компанията, първи в Украйна с автоматична линия на нидерландската компания Vanderlande; тогава никой от служителите не пострада. На 19 юли ударът се върна към харковския терминал в Коротич и отне още 3 невинни живота. Само през последните 3 месеца пощенският оператор загуби най-малко 8 обекта, от Луцк и Одеса до Харков, Запорожие, Днипро и Сумска област. От февруари 2022 г. насам той преживя около 70 атаки, около 30 служители загинаха, а разходите за реконструкция само за първото полугодие на 2026 г. надхвърлят 2,1 милиарда гривни.

Ефектът се чете в квадратни метри. За първото полугодие на 2026 г. Украйна загуби около 300 хиляди квадратни метра складови площи, а натрупаните загуби в киевския регион от 2022 г. се изчисляват на около 490 хиляди квадратни метра, или 22 процента от предлагането. Отговорът на бизнеса е разпръсване: вместо един голям централен възел операторите изграждат мрежа от регионални депа, чиито адреси все по-често отсъстват от публичните карти. „Нова пошта“, изплатила над 147 милиона гривни обезщетения за повредени пратки, върви и към по-леки роботизирани решения вместо тежките сортировъчни линии, които изгарят заедно с халето.

Сравнението с украинската кампания срещу руския онлайн търговец Wildberries се налага сама, но двете не вървят заедно. Украинските поражения по базите на Wildberries започнаха на 18 юли 2026 г. в Електростал и Котовск, където загинаха 8 души, а най-големият склад на платформата в Русия горя 4 дни. За две седмици бяха ударени 10 депа в 9 руски области, а към началото на август 12 от 15 най-големи бази на търговеца са изпепелени. Загубите на търговците Bloomberg оцени на около 3,5 млрд долара. Руските атаки по логистика в Украйна обаче изпреварват тази кампания с години. „Атаките продължават през всички тези години. След 18 юли нямаше аномално увеличение на атаките срещу нашите компании“, отбеляза Вячеслав Садовничий, редактор на вестник „Икономическа правда“.

Разликата между двете страни се намира в доказателствената основа. Двойното предназначение на стоки в Wildberries е документирано на платформата: там се продават бойни дронове, макари с оптично влакно за тяхното управление, прицели и бронеплочи, част от които рекламирани като одобрени от руския център за безпилотни технологии „Рубикон“. Украинската страна назова именно това като мотив за своята кампания: доставки на компоненти за дронове през платформата. За обектите, поразени на 5 август, руската страна така и не представи доказателства за твърденията си, а самите предприятия работят в онлайн търговията, керамиката, пощенските пратки и храните.

Двете кампании обаче се срещат в една обща сметка: разпределителният склад е цел, която не може да се защити, а само да се децентрализира. Нулевият прехват в нощта срещу 5 август тежи повече от списъка на изгорелите депа. Докато 28 ракети минават без нито 1 да бъде свалена, всеки голям логистичен комплекс в обсега на балистиката е обект с известен адрес и предвидим край, а единственият смислен отговор на това остава децентрализацията.

В Херсон дрон преследва търговец около буса му; мъжът оцеля

🇺🇦🎯🇷🇺 Видео, заснето от жителка на Херсон, запечата поредния зловещ епизод от т.нар. „човешко сафари“ – методичното „ловуване“ на мирното население в града от руски оператори на дронове, които ежедневно набелязват пешеходци и търговци по улиците за тренировъчни мишени.

На кадрите се вижда как руски камикадзе дрон следва по петите 52-годишен продавач на зеленчуци, който отчаяно се опитва да се измъкне от смъртната опасност, обикаляйки собствения си микробус, паркиран на пазар в Таврийски микрорайон на града, където е трябвало да разтовари стока рано сутринта днес. Мъжът, жител на Николаевска област, оцелява като по чудо: лекарите установиха закрита черепно-мозъчна травма, взривна травма, акубаротравма и множество осколкови рани по гърба и долните крайници, а състоянието му в момента на приемане в болница беше описано като средно тежко. По-късно националната полиция публикува видео от инцидента и уточни, че той се е разиграл малко след 6:45 ч.

Кадрите са заснети отдалеч, през прозорец на съседна жилищна сграда. В тях се вижда пясъчна открита площадка между панелни блокове, бяла камионетка с товарен фургон, зелен чадър и наредени под него картонени каси. В долния край на картината стои син автобус без стъкла. Мъжът се появява до чадъра и тръгва да бяга покрай камионетката, а дронът се движи подире му, без да изостава. Взривът избухва до превозното средство; сивият облак се вдига над касите, покрива фургона и се разстила към блоковете зад него.

Началникът на градската военна администрация Ярослав Шанко посочи, че руският дрон известно време е преследвал мъжа, който се е опитвал да се спаси, преди операторът да нанесе удара. Този клас дронове предават картина в реално време и се управляват от човек, който през цялото време вижда целта на екран пред себе си или специални очила за изглед от първо лице (FPV). Полицията е категорична: мъжът няма никакви външни белези, които биха могли да подведат,че е военнослужещ – той просто идва на пазара, за да продава своята продукция.

Към съобщението органите добавиха и указание, което само по себе си описва ежедневието в областния град, разположен на десния бряг на река Днепър: ако забележите дрон, в никакъв случай не опитвайте да го снимате, а потърсете укритие. Пазарът, на който 52-годишният мъж продаваше зеленчуци, се намира на няколко километра от руските позиции на левия бряг на Днепър, а самият пострадал е дошъл да търгува от съседната Николаевска област.

Пътят, по който минава неговото пътуване, отдавна не е безопасен. На 20 юли 2026 г. командир на отряд за дронове-прехващачи към 34-та отделна бригада на морската пехота, с позивна Шкипер, описа пред Радио Свобода как руски разчети минират дистанционно шосето Николаев–Херсон: безпилотниците разпръскват противопехотни и противотанкови мини по маршрута, достигайки на дълбочина до 40 км в територията под украински контрол чак до Киселевка и Посад-Покровски. По думите му, целта на тези действия е градът да бъде лишен от логистика и доставките към него да бъдат прекратени. Няколко седмици по-рано, на 31 май, началникът на областната военна администрация Олександър Прокудин съобщи, че около 200 км пътища в региона вече са покрити с анти-дрон мрежи, като руското командване всеки месец изпраща към областта нови и нови подразделения за дронове, и провежда изпитания на нови разновидности, а червената и сивата зона растат месец за месец.

Този модел на удари срещу цивилното население получи официална правна квалификация преди повече от година. През май 2025 г. Независимата международна комисия за разследване на Украйна към ООН обяви своето заключение, според което руските атаки с дронове по мирни жители по десния бряг на река Днепър в Херсонска област представляват престъпление срещу човечеството. Разследването обхвана 10 месеца от юли 2024 г. и ивица от над 100 км покрай долното течение на реката около Херсон, в която безпилотниците убиха най-малко 150 души и раниха стотици. Комисията установи, че обстоятелствата около ударите, както и публикуваните кадри и заплахите, отправени в публикации към тях, показват действия, чиято основна цел е да всява ужас сред цивилното население.

Оттогава насам преднамерените атаки срещу цивилни единствено зачестяват. В своя доклад пред Общото събрание на ООН от 21 октомври 2025 г. същата комисия отчете над 200 убити и 2000 ранени граждани от умишлени удари в Днепропетровска, Херсонска и Николаевска област от юли 2024 г. насам и описа руските действия като широко разпространени, системни и продукт на единна държавна политика. През септември 2025 г. комисията стигна до заключение, че руската армия насочва дронове срещу цивилни и унищожава инфраструктура по начин, който прави невъзможен животът на цивилното население във прифронтовите региони.

Human Rights Watch от своя странас публикува доклада „Hunted From Above“, който документира 45 нарочни атаки срещу мирни жители на Херсон между май и декември 2024 г., най-малко 30 убити и 483 пострадали. Описанието на тактиката в него съвпада ред по ред с това, което показва записът от 4 август: апаратите следват пешеходци и колоездачи на стотици метри, удрят по колички, магазини и доставни автомобили, разпръскват противопехотни мини ПФМ и нападат медицинските екипи, след като те пристигнат на мястото на предишен удар. Организацията описа ударите като нарушения на законите на войната, а взети заедно, като видимо престъпление срещу човечността.

Мащабът се вижда най-отчетливо в данните на прокуратурата. Към 22 май 2026 г. Офисът на генералния прокурор на Украйна е регистрирал над 11 000 удара с FPV дронове по цивилни, медици, спасители и полицаи от началото на 2024 г.: 2427 производства за 2024 г., 6771 за 2025 г. и още 2010 само за първите четири месеца на 2026 г. Близо половината се падат на един регион. В Херсонско са образувани 5303 наказателни производства за атаки с безпилотници срещу невоенни обекти, с 287 убити и 2549 ранени, сред които 41 деца. Само на самия град Херсон се падат 127 загинали и 1754 пострадали, тоест 44% от жертвите и 69% от ранените в областта. Прокуратурата описа практиката като системен терор срещу цивилното население, а не като поредица отделни случаи.

Темпото не е спаднало и през последните месеци. През юли 2026 г. в Херсонската градска община руските удари убиха 32 души, сред тях едно дете, и раниха 464, сред които 16 деца. Безпилотниците сами по себе си отговарят за 29 от загиналите и 395 от пострадалите, управляемите авиационни бомби за още 17 ранени. Три седмици преди случая на 4 август, на 17 юли, FPV дрон удари друг херсонски пазар около 9:30 ч.: загина 70-годишна жена, а шестима души на възраст между 65 и 85 години бяха ранени. Пазарите остават сред местата, където хората неизбежно се събират, и точно затова се появяват отново и отново в списъка на поразените обекти.

Продавачът от 4 август оцеля и с това остава извън графата, в която прокуратурата вписва 287 души. Всичко останало в случая му е рутина: невъоръжена цел на открито, преследване на бягащ човек и удар, нанесен от оператор, който през цялото време вижда какво прави. Указанието на полицията да не снимаш апарата, а да търсиш укритие, е онова, което един областен център все още може да предложи на човек, заварен на открито.

„Пряник“: 3D-принтирани мини падат от дронове над жилищния Херсон

🇺🇦💥🇷🇺 Руските дронове разпръскват над жилищните квартали на Херсон миниатюрни противопехотни мини, отпечатани на 3D-принтер. Устройството, което украинските служби наричат „Пряник“ или още „Плюшка“, има 5-6 см диаметър, побира 30 грама пластичен експлозив и се задейства при натиск от порядъка на 7 кг. Само през последните седмици полицията на Херсонска област съобщи за находки на улица „Котляревски“ на 22 юни, площад „Незламност“ на 2 юли и село Зимивник на 3 юли. Всяко от съобщенията завършва с едно и също изречение: минираната територия може да е значително по-голяма от установената.

Володимир Перепелиця, началник на отдела на взривно-техническата служба в областната полиция, описва конструкцията пестеливо. Пластмасов корпус, изработен с 3D-печат; вътре взривно вещество, детонатор и елементи за задействане; отвън обвивка от маскировъчна тъкан. Руските военни пускат мините от дронове от тип квадрокоптери. Устройството няма механизъм за самоликвидация и остава активно докато някой не го открие или не стъпи върху него.

Маскировъчната тъкан не е единственият похват. По снимките на обезвредени мини в Херсон, публикувани от областната полиция, руските отряди използват камуфлажна лента, парцали и тръстика, а боеприпасите, които полагат, често изобщо не приличат на боеприпаси. Оттам идва и съдържанието на инструкция, която Националната полиция и Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) повтарят след всяка находка: не доближавайте, не пипайте, не се опитвайте да местите предмета, дръпнете се на безопасно разстояние, предупредете хората наоколо и се обадете на 101, 102 или 112. Самата полиция формулира по-кратко какво се иска от жителите при движение из града: да гледат внимателно в краката си.

Най-често украинските служби ги сравняват с противопехотна мина ПФМ-1, известна като „Лепесток“, която е разпръсквана над Херсон най-малко от есента на 2025 г. „Пряник“ е двойно по-малка от нея. Ако първата има размерите на кутия цигари, отпечатаното устройство прилича на шайба или бурканена капачка, пълна с блатно-кален цвят. 30 грама пластичен взрив не са предназначени да поразяват техника: по описанието на ДСНС на Украйна зарядът стига да откъсне стъпалото на възрастен човек. Прагът на задействане от около 7 кг пък е под теглото на малко дете.

Началникът на областната военна администрация Олександър Прокудин обяснява защо мината е толкова трудна за забелязване: тя се крие в тревата, сред боклука и направо на асфалта, а маскировъчната тъкан е заличила и малкото ѝ пластмасов контур. Хронологията на находките от тази година очертава географията ѝ вътре в града. Първите предупреждения на полицията идват в края на февруари и обхващат централните части, Днепровския и Корабелния район. На 8 април ръководителят на градската администрация Ярослав Шанко съобщи за мини на Корабелната площад. През юни устройствата се появиха в село Молодижне край областния център, после на улица „Котляревски“ и на улица „Комкова“, а към началото на юли на площад „Незламност“ и село Зимивник. Извън областта украинските служби регистрират мината в Николаевска област, където руските сили го разпръскват по границата на Баштанския и Николаевския район, както и сред Никополски район, в Сумска и Запорожка области.

Дистанционното миниране на десния бряг на река Днепър започна още в първите дни на пълномащабната инвазия, но по думите на областната власт проблемът придоби системен характер след освобождаването на Херсон през ноември 2022 г., когато Днепър се превърна във фронтова линия и градът остана в обхвата на всичко, което лети от левия бряг. Разликата през 2026 г. е, че взривоопасните предмети все по-често се откриват именно в жилищните квартали, а не по логистичните пътища и в покрайнините.

„Пряник“ пристига във вече минирана среда и заимства похвати. В доклада си за 2025 г. мониторингът на Международната кампания за забрана на противопехотните мини цитира разговори на Human Rights Watch с ранени цивилни в Херсонска област, сред които жител на Антоновка, който описва как дронове са пускали мини ПФМ в найлонови торбички – вероятно, за да ги направят още по-трудни за разпознаване. Докладът изброява поне 13 вида противопехотни мини, използвани от окупационните сили в Украйна след февруари 2022 г. – от съветски образци, поставяни на ръка, до модерни системи, които се разпръскват от реактивни установки и монтирани на камиони изстрелвачи.

Отпечатаната мина, хвърляна от дрон, не е руски монопол. През февруари тази година руското издание „Цариград“ публикува интервю с двама руски сапьори, които употребяват същото прозвище за устройства, използвани от украинската страна, която ги разпръсква с дронове върху руските позиции преди щурм. Тук обаче идва основната разлика – руските сили хвърлят мините по улиците и парковете на областен център, чиито жители всяка сутрин излизат на работа, а децата – на училище.

Тази среда има собствена статистика. По данни на областната прокуратура на Херсон за първото полугодие на 2026 г. от началото на въоръжената агресия в областта са загинали 1868 цивилни, от които 331 при атаки с дронове, а 9296 души са ранени, от тях 3161 отново от дронове. Досъдебни производства се провеждат за смъртта на 2292 цивилни, сред които 47 деца – жертви на умишлени убийства, на безразборни обстрели и редица други военни престъпления. През януари прокуратурата внесе обвинителен акт срещу командващия руската групировка войски „Днепр“ генерал-полковник Олег Макаревич.

Именно този модел на действие Независимата международна анкетна комисия на ООН квалифицира като престъпление срещу човечеството. Комисията установи, че цивилните са поразявани предимно докато са навън, пеша или в превозно средство, и че в редица случаи дронове са удряли линейки, за да им попречат да стигнат до ранените; за периода от десет месеца, обхванат от разследването, руските дронове са убили близо 150 цивилни в град Херсон и околностите. Херсонци наричат това „човешко сафари“. Ловът не спира: на 1 юли руски дрон удари цивилен микробус в сутрешния час пик в града, двама души бяха убити, а девет са тежко ранени.

Руски дрон удари супермаркет „АТБ“ в Чернигов – двама убити, дете

🇷🇺💥🇺🇦 Руски камикадзе дрон се вряза в супермаркет от веригата „АТБ“ в Чернигов днес следобед в разгара на пазарния ден и уби двама цивилни, сред които 9-годишно момиче, докато най-малко 25 други бяха ранени. Магазинът е бил пълен със семейства, дошли да пазаруват, когато безпилотникът го е поразил посред бял ден, съобщи Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна. Броят на пострадалите растеше с часовете, а областните власти обявиха 27 юли за ден на траур.

Дронът удари магазина в квартал „ЗАЗ“ в северния украински град – район, кръстен на местно предприятие „Черниговавтодетайл“, което жителите наричат просто Автозавода. Заедно със супермаркета бяха ударени автосервиз и склад; на местата на попаденията пламнаха пожари, а разрушенията са мащабни, посочиха местните власти. Спасителните екипи по-късно приключиха работата си и всички пожари бяха потушени, добави аварийната служба.

Според началника на областната полиция Володимир Тимошко пазарът е бил ударен от руски дрон „Геран“, модификация на иранския „Шахед“, която Русия произвежда серийно, снабдена с видео камера. Базовите „Геран“ летят по предварително зададени координати; камера на борда позволява на оператора да вижда целта в реално време – и точно това, според Тимошко, издава прицелен избор на гражданския магазин, а не случайно попадение.

„Това показва, че това не са военни действия, а тероризъм – акт на безсмислена омраза към всичко, което е свързано с украинската идентичност и с Украйна“, заяви той пред украинското издание „Суспилне“. „В това число омраза към всеки човек, включително цивилните.“

Президентът Володимир Зеленски определи удара като „напълно циничен“ по „обикновен супермаркет“. „Това е умишлен акт на руски терор, който няма никакво военно оправдание“, заяви той и призова за по-строги санкции срещу Русия и за повече подкрепа за украинската противовъздушна отбрана.

„АТБ“ държи най-голямата търговска мрежа в Украйна – над 1200 магазина в цялата страна, в които всеки ден пазаруват над един милион украинци. Намаленията на веригата са част от ежедневието на страната, а попадение улучи един от тях в час, когато между рафтовете е имало и деца.

Най-малко трима от ранените са настанени в болница, обяви губернаторът на Черниговска област Вячеслав Чаус; сред пострадалите има три деца. Броят на пострадалите се променяше през целия следобед, докато спасителите разчистваха отломките – от първите съобщения за неколцина ранени до над 25 до вечерта. Началникът на градската военна администрация Дмитро Брижински обяви, че градът ще почете загиналите с ден на траур на 27 юли.

Чернигов граничи с Русия по протежение на около 230 км заради близостта си до руската територия понася чести трансгранични удари през цялата война. Едва през май балистична ракета порази търговския център на града, уби трима души, сред тях тийнейджър, и рани близо 30.

Днешният следобед беше изпълнен с руски атаки по украински градове на стотици километри един от друг. Малко по-рано същия ден руските сили пуснаха управляеми авиобомби по южния град Запорожие, където загина един човек, а шест бяха ранени; в Харков на североизток дрон се стовари върху жилищен квартал и уби един, а броят на ранените нарасна до 14, сред тях 2 деца. Отделно още сутринта FPV камикадзе дрон удари камион за доставка на хлебопекарна в града и рани 43-годишния му шофьор.

Украинските власти определят удара по Чернигов като умишлен терор срещу цивилни; руската страна по правило нито поема отговорност за такива попадения по граждански обекти в дълбокия тил, нито обяснява военното им предназначение. За град, който едва през май загуби трима души при удар срещу търговския си център, 27 юли ще бъде пореден ден на погребения.