Запис от 2014 г.: руски бойци обстрелват село и ликуват при стрелбата

🇷🇺💥🇺🇦 Руски войски обстрелват село Придорожне в Донецка област с автоматичен гранатомет АГС-17 и посрещат откосите с възторжени викове. Това се вижда на видео, публикувано в YouTube на 31 юли 2014 г. от канала „Новостной Донбасс“, който описва стрелящите като „опълченци на ДНР“. Сцената е заснета от самата огнева позиция, а видеото е клипът е достъпен и днес, 12 години по-късно, с близо 130 000 гледания.

Придорожне е село в тогавашния Старобешевски район, днес част от Старобешевската селищна община в Калмиуски район, на около 12 км северно от Старобешеве. Координатите на точката, от която са заснети кадрите (47.855764, 37.968038) попадат в землището му.

Разчетът се намира на позиция, обградена с чували с пясък, зад гранатомета, който е с кръгъл барабанен магазин. Пред позицията се простира открито поле. Отвъд него има дълга селскостопанска постройка със светъл покрив, а около и зад нея се виждат покривите на къщи. Откосите са насочени към тази постройка. В последните кадри камерата приближава целта и гранатите вдигат дим от мястото на попадение край нея, на фона на дърветата и дворовете на селото.

Огънят е прицелен и се коригира след всеки откос. Един от бойците дава команда „малко по-ниско“, после спира стрелеца: „Стой, стой, 450.“ Следва ново число за разстоянието: „485 от моста, от края“, а след него и нов откос.

Възгласите идват след откосите. „О!“ – извиква някой, а малко по-късно, след следващата серия, се чува: „О, ето го!“ Радостните викове се чуват между командите за мерника и числата за разстоянието.

АГС-17 „Пламя“ е съветски 30-мм автоматичен гранатомет, постъпил на въоръжение през 1971 г. Стреля от тринога на откоси с осколъчни гранати. Обслужва се от двама или трима души, а прицелната му далечина е 1730 м. На записа се виждат отлично и триногата, и барабанният магазин, а огънят се води по командите на боеца, който го коригира.

12 години по-късно се появи и друг публичен разказ за огъня по населени места в Донбас през 2014 г. През юни 2026 г. руският генерал и депутат в Държавната дума Андрей Гурульов разказа в ефир, че още в зората на руската война срещу Донбас е разпоредил артилерийски огън по жилищни квартали на населено място в областта, включително по махала с християнски храм, където се укривали хора. Загинали са жена и дете. По собствените му думи по-късно той казал на свещеник, който му разказал за загиналите: „Слушай, това бях аз.“ За откъса напомни украинският журналист Денис Казански, който го публикува на 9 юни, а още на следващия ден признанието беше споделено от Censor.NET и United24 Media. Гурульов не назовава мястото, затова двата случая не могат да бъдат свързани. Общото между двата записа е, че публичният наратив за умишленият обстрел по населено място, нанесен съвсем съзнателно, знаейки за укрилите се там цивилни, идва от онези, които са го извършили, и не включва съжаление: генералът изрично казва, че не иска хората да му прощават, а бойците край Придорожне ликуват.

Месец по-късно войната в същия край на Донецка област взе стотици животи. На около 19 км по въздушна линия от Придорожне е Иловайск, където през август 2014 г. украински части попаднаха в обкръжение. На 29 август колоните, които излизаха по договорения „зелен коридор“, бяха обстреляни, а под огън попадна и автомобил със знака на Червения кръст. В операцията и при разстрела на колоните загинаха 366 украински военни, а 429 бяха ранени. Украинската прокуратура смята, че разстрелът е подготвен от Москва. „[…] по наше мнение вероломното убийство е било планирано от Руската федерация предварително“, категоричен бе през август 2021 г. Юрий Рудь от Кабинета на генералния прокурор на Украйна. По думите му, докато се водели преговорите за коридора, по договорените маршрути вече се подготвяли засади и позиции.

Видеото от Придорожне назовава оръжието и показва конкретната мишена и място, а виковете разкриват самото отношение на стрелящите към безразборния обстрел срещу цивилни райони. Каналът го публикува под заглавие „Опълченци на ДНР обстрелват плевня с АГС-17“ и включва молба за дарения в описанието. В кадрите на канал около тази „плевня“ се виждат покривите на селото.

Руска планираща бомба уби 30 души в Краматорск, два автобуса изгоряха

🇷🇺💣🇺🇦 30 цивилни загинаха в Краматорск днес сутринта, след като изтребител на руската тактическа авиация атакува жилищен квартал на града с управляема авиобомба. Около 10:00 ч. тя падна върху пътното платно в улица близо до центъра на града, където в този момент се намираха два автобуса с пътници. И двата се запалиха, ранените са 20, а част от жертвите все още не са разпознати заради тежестта на травмите. По разпореждане на областния управител Вадим Филашкин общественият транспорт в Краматорск и съседния Славянск е спрян за неопределено време.

Броят на жертвите нараства през целия ден. В 11:10 ч. Филашкин съобщи за 12 загинали и 14 ранени. Към обед жертвите бяха вече 30, а до вечерта ранените нарастнаха до 20 по данни на управителя, полицията и Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС). Освен пътниците в автобусите под удара попаднаха и минувачи, поразени са и два жилищни блока. Някои от телата са толкова силно обгорели, че са събирани на части, съобщиха криминалистите, документирали местопрестъплението. Повече жертви при единичен удар в града е взимал само ударът по жп гарата на 8 април 2022 г. Тогава загинаха около 60 цивилни.

От единия автобус са останали само части от корпуса, а другият е напълно изпепелен, сподели Сергий Горбатенко, кореспондент на Радио Свобода, стигнал до мястото на ужасяващата атака. На кадрите на полицията мъж, който търси баща си, разказва, че двамата се срещнали на покрития пазар, после бащата се е качил на автобус по линия 10, а той е тръгнал пеша. Попитан дали е опитвал да му се обади, отговаря: „Да, много пъти“. Телефонът на баща му е недостъпен. Според ДСНС над мястото непрекъснато кръжаха руски дронове и спасителите многократно спираха работа, за да се изтеглят към укритие. Националната полиция съобщи, че дроновете дебнели и нейните парамедици, докато изнасят тежко ранените. На кадрите от първите минути след удара, публикувани от двете служби, могат да бъдат видяни горящите автобуси и телата на загиналите, разхвърляни по платното.

Донецката областна прокуратура определи боеприпаса по предварителни данни като УМПБ Д-30СН, руска планираща авиобомба, която след изстрелване планира с крила към предварително зададени координати. Полицията назова същия тип бомба категорично. Андрий Юстичин, ръководител на отдела в прокуратурата за престъпления, извършени при въоръжен конфликт, посочи, че бомбата лети на 90 до 100 км и носи бойна част от около 100 кг. Засега в епицентъра е установен един боеприпас. Носителят не е назован: по думите на Юстичин такава бомба може да бъде изстреляна не само от самолет, но и реактивни системи за залпов огън БМ-30 „Смерч“ и „Торнадо“. За последния месец това е първото използване на този вид боеприпас в удар срещу града, уточни той, макар че е имало многократни удари с други видове авиобомби.

Филашкин обвини руската армия, че избира своите цели по броя хора в тях. „Руснаците удрят приоритетно по цивилни. За тях автобусът с пътници е привлекателна цел именно защото с един удар може да се убият възможно най-много хора“, написа той. Прокуратурата не стига толкова далеч. „Не можем да твърдим, че руските военни са целели именно автобусите на градския транспорт, защото този вид оръжие се изстрелва по предварително зададени координати. При него няма наблюдение в реално време, за разлика от това при FPV дроновете с малък обсег“, каза Юстичин в ефира на националния телетон. В същия отговор той посочи, че ударът със сигурност е умишлено насочен срещу цивилни, защото на мястото не е имало военни обекти. Прокуратурата е започнала действия по досъдебно производство за военно престъпление по чл. 438, ал. 2 от Наказателния кодекс на Украйна за нарушаване на законите и обичаите на войната, катко и за умишлено убийство.

Президентът Володимир Зеленски заяви, че бомбата „на практика е ударила две маршрутки“ и че лекарите още се борят за живота на ранените, а броят на загиналите може да се увеличи. „Този удар няма да остане без нашия отговор. Русия се опитва да разруши целия живот в Донбас и светът трябва да реагира на това. Да реагира твърдо, точно както руснаците заслужават заради всички смърти, които донесоха“, добави той. В първото си съобщение за удара Филашкин заяви, че Русия „идва на украинска земя със смърт“ и „всеки ден трупа нови престъпления“. Към вечерта на 8 октомври Москва не беше коментирала удара.

Краматорск не беше единственото място с цивилни жертви в Донецка област днес. В село Биленке, част от Краматорската община, три руски авиобомби убиха трима души. Единия от тях спасителите извадиха изпод развалините на къща. Поразени са 22 частни имота и обект от критичната инфраструктура. В Золоти Пруди в Олександровска община FPV дрон, който операторът управлява в реално време през камерата му, порази лек автомобил на пътя и рани двама цивилни. Общо в последното денонощие в Донецка област сводката на Филашкин отчита 33 убити и 22 ранени: към жертвите в Краматорск се прибавят 3 жертви в Биленке, както и 2 ранени в Золоти Пруди.

Ударът идва след предното денонощие, в което удари по областта убиха 4 и раниха 6 цивилни, по данни на полицията и Филашкин. През същото денонощие в Славянск един FPV дрон се взриви до лек автомобил, а друг порази пътнически автобус; при тези атаки 1 човек загина, а 3 бяха ранени. На 2 октомври в 07:08 ч. сутринта FPV дрон удари автобус в Краматорск, който вече се движеше по своя маршрут с пътници, и рани 2 цивилни, съобщи градският съвет. За денонощието преди удара селищата в областта са обстреляни общо 31 пъти, а от фронтовата линия са евакуирани общо 256 цивилни, 32 от тях деца, отчете Филашкин. В нощта срещу 8 октомври Русия атакува Украйна със 142 дрона от различни видове – „Шахед“, „Гербера“ и дронове примамки „Пародия“, от които 82 с реактивен двигател. Според украинските ВВС 126 от тях са свалени или неутрализирани със средства за електронна война.

Филашкин обясни спирането на градския транспорт с рязкото влошаване на ситуацията в сигурността. „При такива обстоятелства нямаме право да рискуваме живота на пътниците и водачите“, написа той и определи това решение като „принудителна стъпка, продиктувана от поведението на врага, за когото общественият транспорт се превърна в поредния начин да убива украинци“. Областният управител призова всички, които още се намират в Донецка област, да се изнесат към по-безопасните райони на Украйна. 9 октомври беше обявен за ден на траур в Краматорска община. Спирането на градския транспорт засяга и двете общини, където по данни на областната администрация от средата на септември все още се намират близо 25 000 и над 33 000 души, или около две трети от 84 500-те жители, останали в контролираната от Украйна част от Донецка област.

Руска ракета удари блок в Прилуки: девет загинали, сред тях три деца

🇷🇺🚀🇺🇦 Руска ракета удари 5-етажен жилищен блок в град Прилуки, Черниговска област, около 6:00 ч. сутринта днес и уби най-малко 9 души, сред тях 3 деца. Към 12:45 ч. общият брой на ранените вече е 50, обяви Черниговската областна военна администрация. Към 11:30 ч. областната полиция съобщава за 9 загинали, след като спасителите извадиха изпод развалините телата на трите деца. Издирването на хора, които може да са останали под отломките, продължава.

По данни на полицията ракетите са попаднали в жилищния блок, в Центъра за творчество на децата и младежта и едно предприятие. „Едно от попаденията е право в жилищен блок. Сутринта, когато хората още спяха“, заяви шефът на областната администрация Вячеслав Чаус в Telegram. Пред „Суспилне“ той уточни, че градът е атакуван с 6 крилати ракети Х-101. Това е руска крилата ракета с въздушно базиране, която се изстрелва от стратегически бомбардировачи Ту-95МС и Ту-160М. Според Команването на ВВС на Украйна през нощта ракетите от този вид са изстреляни от въздушното пространство на Вологодска област. Тези, изстреляни срещу Прилуки, са 1/8 от общо 48-те крилати ракети, които ВВС отчитат за цялата страна.

Към 11:30 ч. полицията съобщаваше за 7 деца сред ранените. Според местното издание 0462.ua към обяд в болница са приети 27 души, 3 от които в тежко състояние. По данни на Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) спасителите са извадили живи 12 души, сред тях едно дете. Градът обяви три дни траур. Министърът на вътрешните работи Иван Вигивски посочи, че сред пострадалите е полицайка от града: „Съпругът ѝ, който доскоро воюваше на фронта в състава на полицията, и нейната майка са загинали“. Председателят на управата на „Нафтогаз на Украйна“ Сергий Федоренко потвърди, че при удара е загинала служителка на групата.

„По предварителна информация в Прилуки няма да има газ през цялата седмица“, обяви заместник-кметът Данийл Савенко пред „Главком“, като уточни, че срокът е ориентировъчен. Министерството на вътрешните работи разположи мобилни центрове за обслужване в Прилуки и Кременчук, в които жителите могат да подменят изгубени или унищожени при ударите документи.

Руското министерство на отбраната описва изминалата нощ по друг начин. В своя доклад, публикуван на Telegram, то изброява 11 поразени цели – от Киев до пристанище Измаил. За Прилуки е отбелязано само предприятието „Пластмас-Прилуки“, което според твърденията му произвежда и съхранява компоненти за FP-5 „Фламинго“ – крилата ракета на украинската компания Fire Point с обсег до 3000 км. Жилищният блок, в който 9 души загубиха живота си, не присъства в списъка. С „Фламинго“ министерството свързва 7 от 11-те цели, сред които автомобилния завод АвтоКрАЗ в Кременчук, за който твърди, че произвежда шасита за пусковите установки. Украинската полиция също говори за попадение в предприятие, но не го назовава, а независимо потвърждение за ролята му в производството на ракети няма.

Масираната атака срещу Украйна започна в 18:00 ч. снощи. Сутрешната сводка, публикувана от ВВС на Украйна изброява противокорабни ракети 3M22 „Циркон“ и П-800 „Оникс“ от Ростовска област, балистични ракети за „Искандер-М“, С-400 и севернокорейски KN-23 от Брянска и Воронежка област, крилати ракети Х-101, „Искандер-К“ и 3М-14 „Калибър“, наред с ударни дронове „Шахед“, „Гербера“ и примамки „Пародия“ за претоварване на ПВО. Крилатите ракети са 48, а дроновете – около 130. Към 9:00 ч. е отчетено свалянето на 5 балистични ракети, 39 крилати ракети и 117 безпилотника. За още 6 крилати ракети информацията се уточнява, а попадения има на 18 места.

ВВС не посочват броя на балистичните ракети. Зеленски говори за общо 70 ракети: след изваждането на 48 крилати остават около 22 балистични и противокорабни, а каналите за наблюдение на атаките изчисляват броя им на над 30. Ако сметката на президента е точна, свалени са под 1/4 от тях, и то според BBC само от зенитно-ракетните комплекси MIM-104 Patriot. „За съжаление, успяхме да свалим само част от тях. Руските балистични ракети остават най-голямото предизвикателство“, написа Зеленски.

В Киев загинаха двама мъже на 73 и 66 години; по данни на прокуратурата телата им са открити в гаражна кооперация в Дарницки район. В същия район между жилищни сгради падна невзривена балистична ракета 9М723, изстреляна от ОТРК „Искандер-М“. Според ръководителя на Полтавската областна администрация Виталий Дякивнич в Кременчук двама души са загинали, седем са ранени, а няколко жилищни сгради имат разрушения. Според Зеленски други двама цивилни са загинали в Олександрия, Кировоградска област. Вигивски съобщи за спасителни операции на 8 места в Киевска, Кировоградска, Черниговска и Полтавска област, а сред поразените обекти изброи жилищни сгради, магазини, склад за водопроводни материали, гаражи и гробище в столицата. По-ранната му оценка беше за 12 загинали и над 40 ранени в цялата страна. Към обяд BBC, която обобщава съобщенията на местните власти, съобщава за 15 загинали: 9 в Прилуки и по 2 в Киев, Кременчук и Олександрия.

На 7 октомври руският президент Владимир Путин навършва 74 години и украинското ръководство свърза удара с датата. Зеленски заяви, че за рождения ден на Путин руската армия му е „подарила“ унищожения жилищен блок в Прилуки, и допълни: „Това беше обикновен пететажен блок“. Външният министър Андрий Сибиха написа, че руските генерали са поднесли на Путин любимия му подарък – военните престъпления. Той призова партньорите на Украйна да затегнат санкциите срещу руските производители на балистични ракети и сателитната система „Рассвет“ и да увеличат помощта за ПВО и енергетиката преди зимата.

Прилуки е подлаган на удари и преди. На 5 юни 2025 г. руски дронове убиха 5 цивилни в града, сред които и дете на 1 годинка и 4 месеца, обяви Държавната служба за извънредни ситуации. По думите на Зеленски сред тях бяха съпругата, дъщерята и внукът на спасител, пристигнал да отстранява последиците от удара и се озовал пред разрушения си дом. На 19 май 2026 г. около 10:00 ч. сутринта балистична ракета се разби в центъра на града. Живота си загубиха 3 души, сред които беше 15-годишно момче, починало в болница, а ранените бяха 29. Ударът на 7 октомври е най-тежкият досега: жертвите му са повече, отколкото в ударите от юни 2025 г. и май 2026 г., взети заедно.

Броят на жертвите вероятно ще нарастне, тъй като трима от настанените в болница са в тежко състояние, а развалините все още не са разчистени. За да се изясни изцяло картината на удара, трябва да се установят три неща: окончателният брой загинали след разчистването на блока; дали експертизата на отломките ще потвърди предварителните данни на Чаус, че ракетите са Х-101; и дали кадри или сведения от мястото ще потвърдят твърдението за „Пластмас-Прилуки“ независимо от съобщението на министерството. Дотогава руският списък съдържа 11 цели и нито една от тях не е 5-етажният блок, в който загинаха три деца.

Видео показва атака с дрон срещу жена с кучета в Херсон

🇷🇺💥🇺🇦 Видеозапис, публикуван от Telegram канала на полка за безпилотни системи към руската 18-а общовойскова армия, показва как FPV дрон пуска взривен заряд към жена, която разхожда кучетата си между жилищни блокове. Според извършената геолокация на кадрите мястото е улица „Патона“ в Корабел, микрорайон на град Херсон, разположен на остров по река Днепър. Видеото, запечатано от камерата на самия дрон, беше споделено късно снощи от проукраински наблюдател с псевдоним giK, който публикува и координати на мястото. Към 27 септември съдбата на жената не е известна.

Видеото е запис на екрана, от който операторът управлява дрона. Интерфейсът е на руски. Горната лента показва ръчно управление и режим ATTI, в който апаратът задържа височината си, но не и позицията си по сателитна навигация. Бутоните отляво превключват камерата между термовизионен канал и широкоъгълен обектив. Изскачащо известие съобщава, че стабилизаторът на камерата е достигнал крайно положение, а обективът е насочен отвесно надолу, за да локализира целта.

Координатите, публикувани с видеото, показват жилищния блок на улица „Патона“ 21/15. Под апарата е Y-образно кръстовище между блоковете, до оградено дворно пространство и бял автомобил в края на пътя. По асфалта се виждат тъмни звездовидни петна, наподобяващи следи от взривове на пуснати от въздуха заряди. В един момент от долния край на кадъра се отделя малък бяло-тюркоазен боеприпас и се смалява към земята. В края на видеото обективът се завърта към висок бял жилищен блок.

18-а общовойскова армия на Южния военен окръг участва в операции при Херсон в състава на групировка войски „Днепър“, а нейните звена за дронове работят от левия бряг на реката срещу самия областен град. През септември военният канал „Два майора“ публикува поредица от „кадри от бойната работа“ на нейни оператори. Самите звена са част от преустройство, което руското министерство на отбраната провежда от година и половина. На 1 март 2025 г. то създаде щаб на началника на Войските за безпилотни системи, при който според плана за 2026 г. са предвидени дронови батальони в 8 общовойскови армии, сред които и 18-а. В анализ за Eurasia Daily Monitor на фондация Jamestown от 2 април Глиб Парфьонов отбелязва, че Русия изпреварва графика и при няколко армии вече създадените батальони се преобразуват в полкове.

Звеното за дронове на 18-а армия поддържа свой канал в Telegram, „Херсон. Красная зона“. Публикациите му проследява седмица след седмица Брендан Кели, изследовател, който сравнява официалните сводки за жертвите сред мирните жители на Херсонска област с публикуваните записи на нападения. На 1 септември каналът пусна кадри от нападение край жп моста, който свързва острова с останалата част на града. На 14 септември публикува видео от херсонския квартал Сухарне, в което дрон следва мъж до група дървета, под които той се опитва да се скрие. На 15 септември показа удар по пешеходец по време на комендантски час: взривът избухва на няколко метра от човека и го сваля на колене, подпрян на ръце.

Островният микрорайон Корабел, който не бива да се смесва с по-широкия административен район, който носи същото име, е отделен от останалия Херсон с ръкава Кошова, а другата му страна е обърната към река Днепър и нейния ляв бряг, откъдето руските войски провеждат своето „човешко сафари“, според комисията на ООН за разследване на Украйна. Главният мост над Кошова е повреден от авиационни бомби, покрит с дистанционно разпръснати противопехотни мини и постоянно наблюдаван от дронове, по думите на Кели. Въпреки това, според наблюденията му, мостът остава един от по-безопасните маршрути за напускане на острова. Северозападният край на Корабел около улица „Витрилна“, точно под моста, от седмици е сцена на нападения срещу мирни жители, кадри от които излизат всяка седмица, пише Кели в средата на месеца. Общинското ВиК предприятие на Херсон определя Корабел като една от най-опасните части на града.

Регистърът на Кели не съдържа нито един ден между 31 август и 19 септември без убит или ранен цивилен в Корабелния административен район. На 1 септември при нападение с дрон загина 43-годишният Дмитро Спичак, шлосер по аварийно-възстановителни работи в местната служба за водоснабдяване и канализация, докато изпълняваше служебните си задължения. Той работеше в местното ВиК от 16 години и обслужваше обектите в Корабел, а през ноември щеше да навърши 44. Негови колеги припомниха думите му: „Кой ще работи тук, ако не ние, щом всичко знаем и всичко можем.“ Същия ден дрон удари такси в същата част на града и рани петимата души в колата, сред тях две момиченца на 2 и 11 години, а по-голямото получи рани от осколки в корема и краката. Пострадаха още шофьорът на 46 години и две жени на 32 и 36 години.

На 9 септември около 8:30 ч. дрон уби мъж, а около 9:40 ч. и 55-годишна жена, съобщи градската военна администрация. Два дни по-късно около 11:45 ч. друг дрон порази покрива на линейка, която отиваше на повикване в квартал Житлоселище. Рани получиха и тримата души от екипа: лекар на 61 години, фелдшер на 49 и медицински техник на 63. На 13 септември дрон се вряза във втора линейка, която изгоря напълно. Пострадаха 49-годишният шофьор и 44-годишният фелдшер, а пациентът, когото екипът превозваше, също беше откаран в болница, съобщи началникът на областната военна администрация Александър Прокудин. Същия ден в същия район пострадаха и двама мъже на 34 и 36 години.

На 15 септември около 10:00 ч. при удар с дрон загина 74-годишна жена. Според сведенията на Кели тя е вървяла по жп линия, а на следващия ден руски военен блогър публикува видео с тяло до самите релси. На 16 септември около 7:00 ч. дрон рани смъртоносно 68-годишен мъж, съобщи Прокудин. На следващия ден удар по хранителен магазин в квартал Житлоселище рани 73-годишен мъж, а на 18 септември около 13:00 ч. беше ранена 52-годишна жена. На 20 септември 73-годишна жена получи травма и мозъчно сътресение; полицията съобщи за случая едва 6 дни по-късно.

В цялата Херсонска област регистърът на Кели брои 125 убити и ранени мирни жители за седмицата от 31 август до 6 септември и 99 за следващата. За периода от 14 до 20 септември броят е 71, от тях 10 загинали. За малко над две години нападенията с дронове срещу мирното население в областта са убили 445 души и са ранили 4471, показват неговите изчисления към 20 септември. В Херсонски район, в който влиза самият град, от януари 2024 г. насам дронове са ранили 3876 души, а артилерията 3143. Убитите са почти поравно: 335 от дронове и 358 от обстрели. Херсонци наричат тази кампания „човешко сафари“.

Комисията на ООН за разследване на Украйна квалифицира още на 28 май 2025 г. руските действия като престъпление срещу човечеството под формата на убийство. Разследването обхвана ивица от над 100 км по десния бряг на река Днепър, където от юли 2024 г. до момента на разследване са били убити близо 150 души. Разследващите прегледаха над 300 публично достъпни видеа и 600 текстови публикации в Telegram и проведоха разговори с 91 души от засегнатите места. Стотици такива видеа, отбелязва докладът, редовно се споделят в Telegram канали, някои от които с хиляди абонати. Изводът е, че основната цел на тези атаки е да всеят ужас сред цивилното население.

През септември 2025 г. разследващите разшириха оценката до над 300 км по десния бряг, в Херсонска, Днепропетровска и Николаевска области. Докладът описва дронове, които позволяват проследяване и наблюдение на целта в реално време, и извършители, които преследват жертвите си понякога на големи разстояния и пускат експлозиви върху тях. Отбелязани са и удари по линейки и спасителни екипи, заради които помощта не стига до пострадалите. Ужасът и натискът, които руските атаки създават, са принудили хиляди хора да напуснат. Жена, избягала от Антоновка, често атакувано селище, разказва: „Автобусите спряха да идват, магазините затвориха, навсякъде летяха дронове. Преди бяха по няколко на ден, а накрая ставаха по три, четири, пет на час. Не можеше да се излезе навън.“ Telegram канали, управлявани от самите извършители или от хора, близки до замесените руски части, са разпространили стотици записи на убити и ранени мирни жители. Докладът определя. това като военно престъпление, посегателство срещу човешкото достойнство. Същите профили публикуват заплахи за нови удари и призиви към населението да си тръгне. През октомври 2025 г., в доклада си до Общото събрание, комисията заключи и че действията съставляват престъпление срещу човечеството под формата на принудително изселване на мирното население. Руската армия, според доклада, насочва дроновете срещу широк кръг невоенни цели от повече от година като част от съгласувана политика.

Human Rights Watch документира в доклада си Hunted From Above от юни 2025 г. най-малко 45 нападения с дронове срещу мирни жители и цивилни обекти в Херсон. Осем от тях организацията потвърди чрез видеа, публикувани в руски канали. Докладът описва квадрокоптери, въоръжени с гранати, противопехотни мини и запалителни боеприпаси, и посочва, че от средата на 2024 г. Telegram профили, свързани с или подкрепящи руските сили, публикуват все по-често видеа на атаки срещу автомобили и хора в Херсон. Според доклада в периода от май до средата на декември 2024 г. дроновете са убили най-малко 30 души и са ранили 483 в пределите на града.

Зеленски посети киевския родилен дом, в чието укритие се роди Кирило

🇺🇦🏥 Президентът Володимир Зеленски посети на 25 септември Киевския градски родилен дом № 2, повреден при руската атака в нощта срещу 24 септември, и поздрави Альона, която през същата нощ роди сина си Кирило в подземното укритие на болницата. Той разговаря и с бременни жени, които очакват да родят там, и благодари на персонала. Зеленски съобщи за посещението в X и публикува снимки от болницата, която се намира в Подолски район.

Кирило се роди в 02:05 ч. под звука на взривовете, съобщи Тетяна Мостепан, ръководител на здравния департамент на Киевската градска държавна администрация. Раждането, първо за Альона, започна в обикновена родилна зала. Когато в града обявиха въздушна тревога, персоналът я изведе в коридора, където между нея и улицата имаше поне две стени. След като взривовете се усилиха, медиците решиха да не рискуват и я свалиха в подземното укритие. „Бях по средата на раждането. Водеха ме под ръка към укритието, докато вече имах напъни. Там има стая, пригодена специално за раждане, и всичко приключи в нея“, разказа Альона пред UA.NEWS.

Взривната вълна изби прозорците и повреди вратите от първия до петия етаж откъм паркинга на болницата, както и прозорците на пералнята и котелното. Леглото, на което Альона лежеше преди тревогата, стоеше до прозорец и след взривовете остана засипано с парчета стъкло. Сред пациентите, родилките и персонала пострадали няма, защото всички бяха свалени в укритието навреме, а родилният дом продължава да работи в обичайния си режим.

По думите на Альона по време на взривовете тя почти не е мислела за опасността, защото всичките мисли са ѝ били за детето. „Когато раждаш, дали е война, дали е потоп, все ти е едно. Започваш да осъзнаваш всичко по-късно“, каза тя. Истинското осъзнаване дойде на сутринта: „Взех телефона, прочетох новините и тогава разбрах какво е станало. Очите ми се напълниха със сълзи от преживяното.“

При посещението Альона каза на президента, че са кръстили момчето Кирило. „И аз имам син Кирило“, отвърна Зеленски. В болницата вече наричат бебето свой талисман. В публикацията си Зеленски благодари на служителите в родилните домове, „че дори при такива атаки остават до хората“, и на всяка майка, която въпреки всичко остава в Украйна при семейството и децата си. „Всяка от вас заслужава да роди детето си в спокойствие, без сирени и взривове. И всяко новородено заслужава да започне живота си в мир“, написа той.

Атаката, при която пострада родилният дом, започна в 18:00 ч. на 23 септември и продължаваше сутринта. ВВС на Украйна съобщиха, че Русия е използвала противокорабни ракети „Циркон“, балистични ракети и 282 дрона, а основните направления на удара бяха Одеска и Киевска област. Противовъздушната отбрана е свалила или заглушила 227 цели, сред тях 4 ракети „Циркон“, 3 балистични ракети и 219 дрона, а попадения е имало на 13 места. В Киев загинаха 2 души и 8 бяха ранени, съобщи кметът Виталий Кличко. Тялото на единия от загиналите беше открито на паркинга до родилния дом, където се запалиха 4 автомобила. Министерството на отбраната на Русия заяви, че ударите са били по отбранителни обекти, логистични и телекомуникационни центрове и плавателни съдове, използвани от украинската армия.

Зеленски, който на 24 септември беше в Ню Йорк за Общото събрание на ООН, отбеляза, че Руската федерация е изстреляла балистичните ракети срещу Киев на три вълни и 60% от тях са свалени. „Искаше ми се да бъдат свалени повече […]. Но бяха свалени 60%, не 10% и не нула. А тази година имахме моменти, когато беше нула. И не защото на някого не му стига опит, а защото на някого не му стигат ракети“, каза той. Президентът добави, че е помолил Тръмп за помощ с ракети.

Посещението в родилния дом се състоя в ден, в който Киев отново беше под удар. Рано сутринта руски дрон удари 16-етажен жилищен блок в Печерски район и уби 14-годишно момче, а през деня друг дрон порази офис сграда в Соломянски район, където загинаха четирима души. По данни на Кличко за 25 септември в столицата загинаха седем души, а 57 бяха ранени, сред тях две деца.

Изведоха децата от Дружковка, роднините отказаха и загинаха седмица по-късно

🇺🇦🚸🇷🇺 Полицейски екип евакуира малки деца и майка им от квартал Яковлевка на град Дружковка в Донецка област, който на практика е фронтови град от месеци. Седмица по-късно руска авиобомба поразява дома им и убива останалите там баба, дядо и леля. Това разказва украинският доброволец Денис Христов във видео, публикувано на 19 септември, който споделя, че семейството умишлено е укривало децата от евакуационните екипи. Записът включва кадри на полицейското подразделение „Белите ангели“ и доброволеца Богдан Зуяков и проследява втора евакуация на същото семейство, след като майката връща децата обратно в града.

„Белите ангели“ са полицейски екипи за евакуация на цивилни в Донецка област, които посещават адреси по получени сигнали. Кадрите показват съпротивата на семейството срещу извеждането. Когато полицаите влизат в двора, бабата настоява, че живеят спокойно, имат вода и наскоро са им прокарали интернет. Полицаите отвръщат, че внуците имат нужда да учат и да общуват с връстници, „а не да ви пазят“.

„Това, че държите децата във фронтови град, съвсем не е нормално“, казва един от полицаите и добавя, че нито един съдия няма да отсъди в полза на семейството. Междувременно някой от възрастните се опитва да разбере кой е подал сигнала. „Някаква твар ни предаде“, гласи една от репликите, с които посрещат екипа. Христов описва отношението на роднините като открито враждебно.

Голяма част от кадрите показват събирането на багаж, докато полицаите умоляват семейството да побърза. Те подканят възрастните да приберат обувки, бельо, дрехи и документи, а на два пъти напомнят да вземат и играчки. Бабата първоначално смята, че подканата е отправена към нея, преди да ѝ обяснят, че става дума за внуците.

В разговора се споменава, че децата не са яли нищо от сутринта. Жената се засмива и отговаря, че нищо не работи в момента. По разказа в записа мъжът от домакинството е заминал предния ден. Чува се звук от дронове, докато екипът бърза да натовари семейството и багажа.

Майката се съгласява да тръгне, но при събирането на вещите получава пристъп, описан в материала като паническа атака. Кадрите показват как парамедици ѝ оказват помощ. Подканят я да диша дълбоко и я питат как се казва. Тя отговаря: Катя. Първият ѝ въпрос е дали децата са я видели в това състояние. Успокояват я, че не са излезли и не са я видели.

Христов казва, че пристъпът го е озадачил, и предлага свое обяснение: „Вероятно е била убедена, че ще откарат децата в Краматорск, а после ще ги дадат на едни там англосаксонци.“ Това е предположение на доброволеца за възможния ѝ мотив. В останалата част от близо 20-минутния запис разговорът се отнася предимно за условията в дома и отношенията в семейството.

Около една седмица след евакуацията руска планираща авиобомба поразява къщата. На кадрите на Зуяков, датирани 7 юли, пожарът още не е угаснал. „Трима загинали. Кучето загина, всичко наоколо е унищожено“, казва гласът зад камерата при обиколката на двора. Малко по-късно добавя: „Изгорели са.“ Загиналите са бабата, дядото и останала с тях роднина.

Описаният в материала тип планиращи авиобомби се получава с добавяне на криле и модул за коригиране на полета към свободнопадащи фугасни бомби. В разказа ударите по градската агломерация на Славянск и Краматорск са определяни като ежедневни. По думите на Христов руските бомби унищожават Дружковка, а квартал Яковлевка е „напълно заличен“.

Историята продължава и след първата евакуация. По разказа на Христов майката прекарва една седмица в Краматорск, след което се връща с децата в Дружковка. Те се настаняват при сестра ѝ, която доброволците също вече са евакуирали заедно с нейното дете. Завръщането става известно случайно: майката е забелязана в държавна институция в Краматорск, но без децата.

Там тя урежда смъртните актове на своите близки, като по това време децата ѝ са върнати обратно в града. Полицаите издирват семейството и го евакуират повторно. Христов споделя, че тримата вече са на сигурно място, а майката е глобена за връщането на децата в зоната на бойните действия.

Последните кадри във видеото показват тази втора евакуация. „Докарахме семейството, което се върна в Дружковка, откъдето вече го бяхме евакуирали. Там имаше удар, загинаха бабата и дядото“, разказва той. Доброволците помагат на пътниците да слязат от буса и придържат децата, за да не скачат.

В началото на видеото Христов обяснява защо публикува историята. „В зоната на бойни действия остават немалко цивилни. Това е избор на всеки и ние нямаме право да съдим“, казва той, но прави разграничение за родителите: „Съдим родителите, които съзнателно оставят своите деца в зоната на бойни действия под обстрел.“

Накрая той отправя призив към роднини, съседи и познати да подават сигнали, когато родители отказват да изведат децата си от опасната зона. Така разказът се връща към обвинението в началото: човекът, наречен от семейството предател, е подал сигнала, довел до извеждането на децата от дома преди смъртоносния удар и причината те да са живи.

Евакуацията в Дружковка продължава под непрекъснат руски обстрел с управляеми авиобомби и дронове, съобщава полицията на Донецка област. Екипите ѝ влизат в най-опасните квартали, за да извеждат ранени и трудноподвижни хора. Полицията описва тези мисии като често последна възможност за спасяването им.

Според данни, цитирани в материала, от началото на месеца населението на община Дружковка е спаднало със 740 души, а регистрираните жители са 1900. В контролираната от Киев част от Донецка област остават около 84 500 души, сред които над 4000 деца. От началото на септември областта са напуснали над 10 000 души. За денонощието на 20 срещу 21 септември Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) отчита 24 щурма в близост до Дружковка.

Случаят показва конкретно ограничение пред усилията за евакуация: извеждането на децата не гарантира, че те ще останат извън опасната зона. Първата евакуация ги отвежда от къщата преди смъртоносния удар. Решението на майката да ги върн обратно в града налага ново издирване и повторна намеса на полицаи и доброволци, които ежедневно рискуват живота си.

FPV-дрон уби жена, тръгнала пеша от Дружкивка с ръчна количка

🇺🇦💔 Възрастна двойка от Дружкивка, град от украинския „крепостен пояс“ в Донецка област, събра документи и малко багаж на ръчна количка и пое пеша по маршрута за напускане на града. По пътя двамата бяха покосени от дрон камикадзе, управляван от руски оператор, в резултат на което бяха тежко ранени и по-късно жената почина от раните си в болницата. Случаят беше заснет и описан на 27 август от сборна бригада „Хижак“ към Департамента на патрулната полиция на Украйна, чиито медици се притекоха да окажат първа помощ на място.

Кадрите от дрон и екшън камера на един от медиците показват къс асфалтов път покрай ограда от бетонни плочи в покрайнините на застроен квартал. Количката стои изправена насред мястото на взрива, а торбите все още са вързани за нея. Наоколо тлеят дрехи, по асфалта са разпилени документи и лични вещи. Дронът се е взривил непосредствено до двамата: мъжът е получил множество рани по долните крайници, а жената – тежки травми, включително частични ампутации на краката и на пръсти на ръката.

Синът им дотича, след като чул виковете. „Как стана така, мамо?“, попита той. Именно неговия глас беше чут от медиците на бригадата, които работеха наблизо.

Медиците успяха да стабилизират ранените. За евакуацията им бригадата използва наземен роботизиран комплекс – дистанционно управлявана гъсенична платформа, способна да изведе ранен от място, до което спасителен екип и автомобил не могат да достигнат, без животът им да е подложен на опасност. Записът от дрона показва платформата да се придвижва без придружаващ екип по улица измежду разрушени къщи. В последните кадри, вече по здрач, тя достига до бял пикап в пункт за евакуация.

По-късно жената е починала от раните си в болничното заведение. Три дни преди удара градската комисия по техногенно-екологична безопасност в Дружкивка взе решение централната градска клинична болница да преустанови своята медицинска дейност до 7 септември заради рязкото влошаване на обстановката със сигурността в общината. След като решението бъде изпълнено, градът остава без лечебно заведение, което е способно да приема тежко ранени.

Съпрузите са напускали града по начин, който вече се налага дори в рамките на организираните евакуации – пеша. В обширни части от града просто не влизат автомобили заради постоянното присъствие на руските FPV-дронове. Полицейските екипи „Бял ангел“ оставят колите по-назад, стигат пеша до хората и извеждат маломобилните с обикновени ръчни колички. Евакуацията се извършва от полицията, Държавната служба за извънредни ситуации и няколко благотворителни организации, а тежките медицински случаи се поемат от „Лекари без граници“. Процесът напредва бързо: според полицията към 19 август в общината са оставали около 3300 цивилни, а към 1 септември – около 2600, при това без нито едно дете.

За семействата с деца е разпоредена задължителна евакуация. Местната община попада в зоната, за която областната комисия по техногенно-екологична безопасност спусна нареждане за задължително извеждане на семействата с деца, включително по принудителен ред, като евакуацията продължава. Към 2 септември в цялата Донецка област са останали около 350 деца, за които важи тази мярка.

Преходът към пешеходна евакуация не е настъпил изведнъж. На 22 юни руски FPV-дрон порази автомобил с цивилни в частния сектор на Дружкивка и уби 47-годишния шофьор и 48-годишната му съпруга, която се возеше предната седалка. Разследващите органи предприеха досъдебно производство по разпоредбата от Наказателния кодекс на Украйна, отнасяща се до военни престъпления. През юни цивилните все още имаха възможност да напускат града с автомобил. През август автомобилите вече не влизат в част от кварталите, а ръчната количка се превръща от битов предмет в средство за евакуация.

На прицела на руските дронове попадат дори екипите, отговорни за евакуацията на цивилното население. Руски дрон порази автомобил на евакуационна група „Феникс“ към Службата за извънредни ситуации на Украйна (ДПСУ) именно в пределите на Дружкивка. Прокуратурата е документирала 43 отделни случая в цялата страна на повторни удари, при които операторът на дрона е атакувал отново, след като на мястото са пристигнали спасители.

През юли 2026 г. руската армия в Украйна уби 437 цивилни и рани най-малко 2610 други, сочат обновените данни, публикувани от Мониторинговата мисия на ООН по правата на човека. Броят на убитите е с 30% над  този за юни и със 70% спрямо същия месец на миналата година. Според данни от мисията дронове с малък обсег са причинили 111 от смъртните случаи и 710 от раняванията – общо 27% от всички цивилни жертви за месеца. Това е най-високото месечно ниво на подобни загуби от началото на войната на 24 февруари 2022 г.

Ръководителят на мисията Даниел Бел обобщи събраните сведения накратко: „Мнозина описват усещането, че дронове с малък обсег ги преследват само защото опитват да вършат всекидневни неща: да купят храна, да разходят кучето, да карат колело, да работят в двора или да достигнат до сигурно място.“ Последното от изброените е именно онова, което се е опитвала възрастната двойка от Дружкивка.

Мащабът си проличава най-ясно от числата от украинската прокуратура. По данни, представени от главния прокурор Руслан Кравченко на 4 август 2026 г., от началото на пълномащабната война руските FPV дронове са убили 967 цивилни и са ранили близо 7000. Броят на регистрираните от прокуратурата случаи на атаки с този вид средства за поразяване срещу цивилни нараства рязко. През 2022 и 2023 г. случаите са общо 187. През 2024 г. те достигат 2685, а през 2025 г. – 7787. От началото на 2026 г. до изявлението на Кравченко са регистрирани още 2614, а Донецка област е една от четирите области с най-много такива случаи.

Самият начин, по който се управлява един FPV-дрон, свежда до минимум възможните обяснения за такива случаи. Операторът го управлява до момента на удар и получава картина на живо от бордовата му камера. Това само по себе си не доказва какво точно е разпознал операторът и с какво намерение е атакувал, но в случаи като този трудно би могло да се намери друго разумно обяснение. Двамата цивилни няма как да са били взети погрешка за военнослужещи, имайки предвид гледката на двама възрастни хора с натоварена ръчна количка, посред бял ден, на открит път.

Институтът за изследване на войната (ISW) оценява подобни действия като системна практика в редиците на руската армия в Украйна, а не като поредица от несвързани епизоди. Все повече започва да се налага и терминът „човешко сафари“, станал популярен сред населението в прифронтовите райони, т.е. издирване и поразяване на цивилни с FPV-дронове. Независима комисия на ООН стигна до заключението, че атаките от този вид срещу цивилни в Херсон са преднамерени, и ги определи като престъпление срещу човечеството. Отделно произнасяне за зачестилите случаи на територията на Донецка област все още няма. Членовете на сборна бригада „Хижак“ дават недвусмислена оценка на случая: „Русия продължава целенасочено да убива мирни жители на Украйна.“

Публикациите на различни украински подразделения със записи от служебни камери, кадри от дронове и гласове на екипите се превръщат в един от основните документални източници от градове, до които вече е изключително трудно да достигнат репортерски екипи.

Дружкивка се намира по направление, по което руските силите правят опити да настъпват към Краматорск, който се намира на около 14 км по права линия в северна посока. Докато фронтовата линия се приближава, зоната, в която пешеходците попадат в обсега на FPV-дроновете, се измества все по-навътре в жилищните квартали. Заедно с това расте и разстоянието, което един възрастен човек трябва да измине пеша с багажа си, за да се евакуира от нея.

В това градче днес войната вече не започва там, където свършват къщите. Тя е на улицата пред тях. Тя е над главите на възрастните хора, тръгнали пеша към единствения изхода на града. И доста често единственото, което ги дели от нея, е разстоянието, което могат да изминат пеша, преди някой непознат да ги забележи от камерата на дрон.

След удара количката на възрастната двойка остава изправена върху асфалта. Торбите все още са вързани за нея, а документите са се разпилели наоколо. Всичко необходимо за напускането на един дом е събрано на едно място – но вече няма кой да го отнесе докрай.

„Как стана така, мамо?“, пита синът на двамата възрастни в записа. Въпросът е за случилото се точно пред очите му, но отдавна е надхвърлил трагичната съдба на даденото семейство. На този въпрос готов отговор няма. И може би именно затова не бива да преставаме да го задаваме.

Детонация на боеприпаси след дронов удар уби 37 души в Бучански район.

🇺🇦💥🇷🇺 Серия от мощни детонации след удар по склад за боеприпаси в село Мила, Бучански район на Киевска област, уби 37 души и рани 42 други, от които 4 деца. Това съобщи началникът на Киевската областна военна администрация Тимур Ткаченко, като уточни, че данните не са окончателни: двама души все още се издирват, а разчистването продължава. 7 от ранените са били настанени в болница. Експлозиите започнаха, след като удар на руски камикадзе дрон предизвика пожар в предприятие, на чиято територия са били складирани боеприпаси.

До големият брой жертви се е стигнало не от самото попадение, а като резултат от вторични детонации на онова, което е било на съхранение в обекта. Бойната глава на дроновете „Шахед“ и руското им производно „Геран-2“ тежи между 50 и 90 кг и обикновено е достатъчна да унищожи отделен цех или покрив, докато в случая дронът се е врязал в съоръжението около 20:10 ч. на 28 август. Възникналият пожар е достигнал до складирани боеприпаси, което е задействало верижни детонации, които продължили без прекъсване през цялата нощ. При гасенето на огнената стихия е била повредена кола на пожарната служба, а магистралата М-06 Киев–Чоп е останала затворена между 15 и 32 км. В спешните действия на терен са взели участие не по-малко от 300 служители на Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС).

Този механизъм обяснява и защо сред жертвите са се оказали хора, пристигнали да помагат. Тарас Дидич, кмет на Дмитривска община, е бил сред първите, достигнали до горящото предприятие, за да окаже помощ на хората. Той намира смъртта си при последвала детонация. Обект, в който експлозии продължават часове наред след първоначалното попадение, застрашава и онези, които пристигат да гасят пожара и да спасяват пострадалите. Именно това отличава вторичната детонация от тази, настъпила непосредствено след удара: опасността не приключва със самото попадение, а се разгръща във времето и създава допълнителна зона на поражение.

Щетите се простират далеч извън периметъра на предприятието. Около 50 жилищни сгради са повредени в различна степен, а сред засегнатите сгради са пансион за възрастни хора и хора с увреждания. От района бяха евакуирани 381 души, сред които 59 деца. Ткаченко обяви 30 август за ден на траур в Киевска област: държавните знамена ще бъдат спуснати наполовина, а развлекателните прояви ще бъдат ограничени.

В Дмитривка е разгърнат оперативен щаб, който приема заявки от местните жители, раздава топла храна и осигурява психологическа подкрепа. Там се организира и временното настаняване на хората, чиито домове са унищожени или засегнати. Информация и съдействие се предоставят в сградата на селския съвет.

Успоредно с разчистването беше започнато и разследване, чийто предмет не е руската атака, а действията на отговорните лица от съответните структури. Следователи от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и Националната полиция започнаха производство по чл.367 от Наказателния кодекс за служебна небрежност. Прокуратурата ще проверява дали взривоопасните материали са били разположени и съхранявани законно на територията на предприятието – т.е. защо боеприпасите са се намирали там и кой е разрешил това.

Президентът Володимир Зеленски изложи позицията на държавата още в деня на трагедията. „Има норми: боеприпаси до къщи и друга жилищна застройка не може да има. Задължително ще има съответни изводи“, заяви той, след като описа действията по ликвидиране на последиците.

Позиции изразиха и други държавни институции. Министерството на отбраната обяви, че разполагането на складове с взривни вещества в подобна близост до жилищни сгради е недопустимо и че всички отговорни лица трябва да извършат пълен одит на местата за съхранение на оръжие и боеприпаси. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) добави, че заповедта на главнокомандващия, забраняваща изрично изграждането на подобни складове край цивилни райони, остава в сила.

И Министерството на отбраната, и Генералният щаб подчертаха, че основната отговорност носи Русия като държава агресор. В същото време двете институции напомниха за действащата забрана и то в деня, когато евентуалното ѝ нарушаване стана предмет на разследване. Така въпросът дали тя е била спазена излезе на преден план още преди прокуратурата да излезе с окончателно становище за извършеното нарушение.

Подобна трагедия се разигра преди по-малко от два месеца и то отново в Бучански район. На 6 юли руска балистична ракета „Искандер“ порази склад за боеприпаси на предприятие в състава на „Укроборонпром“ в град Вишневе, разположен на 21 км югоизточно от град Буча. Последвала вторична детонация, при която загинаха 9 души и беше извършена принудителна евакуация на над 600 жители. Поразени бяха най-малко 200 обекта, сред които над 100 жилищни сгради. Зеленски определи случилото се като напълно ужасяващо и се закани да подведе под наказателна отговорност за виновните, наред с уволнения в „Укроборонпром“.

Премиерът Сергий Корецкий направи връзката между двата случая още в първите часове след трагедията, поставяйки ги в контекста на пълномащабната война, започнала на 24 февруари 2022 г. „За съжаление вече можем да констатираме, че след страшната трагедия във Вишневе не си взехме урок. На петата година от пълномащабното нашествие да се допускат едни и същи грешки е престъпна небрежност“, заяви той.

Междувременно Министерство на отбраната на Руската федерация докладва, че е поразило съоръжения на компанията Fire Point, в които според него са били съхранявани ракети, дронове, компоненти за ускорители на твърдо гориво и бойни глави за крилатата ракета „Фламинго“. Украинската страна не уточни собственика на обекта и съобщава единствено за склад с боеприпаси, поради което твърдението за принадлежността му към Fire Point засега остава непотвърдена руска версия.

Fire Point е производителят на две от основните оръжейни системи, използвани в далекобойната кампания, насочена срещу цели надълбоко в руския тил: ударния дрон FP-1 с 1600 км обсег, наред с крилатата ракета FP-5 „Фламинго“, чийто деклариран обсег достига 3000 км. С тях бяха поразени множество цели, намиращи се далеч отвъд обсега на западните оръжейни системи, доставени на Киев – ракетният завод във Воткинск през февруари, „ВНИИР-Прогрес“ в Чебоксари през май и още веднъж през юни и водещият руски складов комплекс на Wildberries в Коледино край Подолск в Московска област на 16 август.

Няколко часа след удара по село Мила последва основната вълна от руската въздушна атака за изминалата нощ. Русия използва противокорабна ракета „Оникс“ и балистична ракета „Искандер-М“, които изстреля от окупирания Крим, наред с 267 дрона, сред които „Шахед“, „Гербера“ „Бандерол“, С8000 и имитиращия дрон „Пародия“. Дроновете бяха изстреляни от Курска, Орловска, Ростовска области (Милеровски район), наред с Краснодарски край (Приморско-Ахтарск) и окупираните Донецка област и Крим.

Военновъздушните сили на Украйна съобщиха, че към 8:30 ч. са неутрализирали 233 дрона над северните, южни, източни и централни области на страната. За отблъскването на атаката бяха задействани авиацията, зенитно-ракетни войски, подразделения за електронна война, отряди за БПЛА и мобилни огневи групи. ПВО потвърди за попадения на 15 точки, както и за паднали отломки на още 4 места.

Броят на жертвите в село Мила може да не е окончателно. Двамата души, които продължават да се водят за изчезнали, не са включени в потвърдените загинали, а тежко ранените остават в болница. Ткаченко изрично уточни, че окончателни данни за броя на жертвите засега няма.

Разследването по чл. 367 трябва да установи защо боеприпасите са били съхранявани на конкретния обект, кой е разрешил това и дали разстоянието до застроените жилищни площи е отговаряло на нормите. Същият въпрос беше поставен и след трагедията във Вишневе, когато Зеленски обеща наказания и уволнения. След по-малко от два месеца вторична детонация отново причини масови жертви в района, този път с над 4 пъти повече загинали.

Дрон, избрал сам целта си, уби трима цивилни в Запорожие

🇷🇺🎯🇺🇦 Руски дрон е избрал самостоятелно крайната точка за удар в предварително зададен район, убивайки трима цивилни на бензиностанция в Запорожие на 6 юли. Според Катерина Бондар, старши сътрудник в Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), това е първият известен случай в Украйна, при който избрана от машина крайна цел на удар довежда до смъртта на цивилни. Разследването на The New York Times е публикувано на 24 август и се базира на останките от дрона, анализите на украински военни и заключенията на съдебни експерти.

Жертвите са Тетяна Бубинец, 19-годишна студентка по счетоводство в Запорожки национален университет, 41-годишният Олексий Свирин и 48-годишният Роман Карпий. Бубинец е издъхнала в болница, а другите двама са починали по-късно от раните си. Дронът е имал самолетна конфигурация и не е достигнал целта: преминал е покрай жилищна сграда към резервоарите за пропан на бензиностанцията, ударил се е в стена и се е взривил до хора, потърсили укритие.

Границата между решенията на оператора и машината е изместена с още една стъпка. Преди излитането операторът е задал маршрута към конкретна бензиностанция и общия район на удара. При приближаването бордовият софтуер е избрал крайната точка, която според анализа на разследващите са били резервоарите за пропан – обекти, които невронната мрежа е била обучена да разпознава. При по-ранните руски образци изкуственият интелект поемаше управлението само през последните секунди от полета, след като човек вече е посочил конкретния обект.

Апаратът е летял без антени, но с камери. Ударната група, в която е участвал, е наброявала около 6 дрона, които не са излъчвали сигнал – нито чрез команден канал, нито чрез видеопоток към оператор. Бордовият изчислител, обработил данните при избора на крайната точка, е оцелял при взрива и не е бил криптиран. Украинските специалисти са успели да прочетат заредени изображения на терена и кода за разпознаване на обекти, което им е позволило да установят какво точно е била обучена да търси системата. Досега за руската автономност при насочването се съдеше главно по компонентите, които липсваха в останките; този път самите останки предоставят пряко доказателство.

Изчислителят е Nvidia Jetson Orin – серийно произвеждан модул за периферни изчисления, който струва няколкостотин долара. Вариантът Orin NX с 16GB памет се предлага за 999 долара при поръчки над хиляда броя. Това не е военно изделие и не се продава в Русия. Nvidia определи Jetson като продукт, предназначен за студенти, разработчици и стартиращи компании, добави, че не проследява последващите препродажби, и заяви, че ще реагира при установено нарушение на експортен контрол. Регулаторната пролука е обхватът на ограниченията: ускорителите за центрове за данни подлежат на контрол, докато периферните модули от този клас остават извън него. Като транзитни точки за доставките към Русия се посочват Китай и Хонконг.

„Молния“ е четвъртото семейство руско оръжие, в което украинските разследващи откриват същия модул. Първата находка е от юни 2025 г. – в ударен дрон V2U, където модулът е вграден в китайски миникомпютър Leetop. След това платката се появява в един от вариантите на „Шахед“ MS001. На 12 август 2026 г. същият клас е намерен в крилата ракета С-71М „Монохром“. Той е бил произведен през март 2025 г. – след като са въведени западните ограничения.

Присъствието на този модул в 4 различни изделия не изглежда случайно. V2U се използва в бойни условия от февруари 2025 г. и служи не само като оръжие. На 3 юли украинският специалист по електронна война Сергий Бескрестнов, известен като Флаш, съобщи, че врагът използва платформата, за да обучава своята невронна мрежа. Така бойните полети едновременно изпълняват оперативни задачи и служат за събиране на данни и изпитване на системата. Още през август 2025 г. Украйна санкционира мрежите, които доставят компоненти за подобни апарати, но самата Nvidia не е сред санкционираните компании.

Находките имат и политическо продължение. На 25 август сенатор Елизабет Уорън поиска изпълнителният директор на Nvidia Дженсън Хуанг да свидетелства пред Конгреса. Тя обвърза искането с неговия публичен график и попита защо той намира време за вечеря на стойност един милион долара на човек в Мар-а-Лаго и за полет до среща със Си Дзинпин, но не и за изслушване. Още през юни Уорън го беше поканила да се яви пред банковата комисия на Сената заради дейността на компанията в Китай.

Запорожие се превръща в изпитателен полигон. Руските сили тестват самостоятелно насочване над града от май, а в началото на юли украински източници съобщиха за масово разгръщане на автономния вариант на „Молния“. Това е шперплатен ударен апарат от самолетен тип, който струва между 300 и 1600 долара и се използва в бойни условия от ноември 2024 г. Градът разчита на физическа защита: антидрон мрежите покриват около 385 км пътища в Запорожие и околностите, а до бензиностанции се поставят пластмасови платна под необичайни ъгли, за да затруднят системите за разпознаване на образи. Полковник Сергий Минаев, командир от ПВО, определи явлението като риск за целия свят и прогнозира, че след няколко години светът ще живее във филма „Терминатор“.

Украйна върви по същия технологичен път, но доказателствената основа е различна. Михайло Федоров, министър на отбраната до 15 юли, заяви, че в продължение на месеци украинските военни са изпитвали напълно автономни системи в окупирания Крим срещу горивни складове и военна техника, без да има документирани цивилни жертви. Тази оценка обаче идва от страната, провеждала изпитанията, и не се основава на независимо изследвани останки. Това я отличава от случая в Запорожие, възстановен чрез намерения модул и прочетения код.

Промяната не е в самата идея, а в цената. Насочването без оператор съществува от години при оръжейни системи от висок клас. В този случай обаче технологията е поставена върху шперплатен корпус и използва масово достъпен бордови изчислител, без да изисква нито радиовръзка, нито отделен оператор за всеки дрон. Изчислителят е от същия ценови клас като корпуса, на който лети, и така отпада едно от основните ограничения пред масовата употреба. Ако по-рано една ударна вълна изискваше толкова пилоти, колкото са апаратите, сега е достатъчен екип, който програмира маршрутите преди излитането.

Второто следствие засяга точността. Дронът в Запорожие е допуснал грешка: не е улучил резервоарите и се е взривил в стена до хора. Публикуваните находки показват какви цели е била обучена да търси руската система, но не и какво точно е разпознала в последните секунди. Затова провалът има поне две еднакво правдоподобни обяснения – погрешно разпознат обект или навигационна грешка при заобикалянето на сградата. За загиналите цивилни това разграничение няма значение, но е ключово за оценка на системата: класификатор, обучен да разпознава резервоари за пропан, който бърка обектите, представлява различен технически проблем от апарат, който разпознава целта правилно, но не успява да достигне до нея.

Дали Запорожие е единичен епизод, или начало на нов режим на въздушни удари, ще стане ясно по няколко наблюдаеми признака. Потвърждение би било повторното използване на ударни вълни без радиоизлъчване над други градове, както и откриването на изчислители от същия клас в останки от други изделия. Обратно, връщането към радиоуправляеми удари и прекратяването на подобни находки биха отслабили тази хипотеза. Украинската отбрана вече е избрала своята работна версия: срещу апарат, който не приема команди, средствата за потискане на комуникацията няма какво да прекъснат. Затова градът инвестира във физически прегради и средства за заблуждаване на системите за разпознаване.

Анализ: руски идеолог на войната отхвърли официалната версия за целите в Павлоград и Одеса.

🇷🇺 Един от водещите идеолози на руската агресия в Украйна публично определи поразения търговски обект в Павлоград като невоенен и оспори военния смисъл на ударите срещу Одеса. Освен това той назова формулата, с която Министерство на отбраната обикновено обяснява подобни атаки. „Това не е център за вземане на решения, не е петролна база, между другото. Не е склад за боеприпаси“, каза Максим Калашников за поразената цел в Павлоград в запис, публикуван на 9 август в собствения му канал в Telegram.

Поводът са два удара в рамките на денонощие. Вечерта на 8 август руски дронове атакуваха централната част на Павлоград в Днепропетровска област. Изгоряха търговски център и кафене, бяха повредени фасади на жилищни сгради и се запалиха автомобили. 9 души бяха ранени, сред които 4 деца, като най-малкото бе 3-месечно момиче. Жена на 58 години беше приета в болница в тежко състояние. Първоначално местните канали определиха използваното оръжие като ударен дрон от серията „Геран“.

През нощта на 9 август Одеса преживя една от най-тежките атаки срещу своята енергийна инфраструктура от началото на годината. ВВС на Украйна отчетоха 202 дрона над страната, от които 174 бяха свалени, както и 5 неутрализирани крилати ракети „Бандерол“. Руската страна заяви, че е поразила Одеската ТЕЦ.

По данни на областното дружество на ДТЕК без ток са останали над 300 000 семейства. Аварията от своя страна изключи помпените станции на градското водоснабдително дружество „Инфоксводоканал“ и почти всички потребители в града останаха без вода. Трамваите и тролейбусите също не излязоха по маршрутите си. До 6:30 ч. на 10 август попадаването беше възстановено за 128 400 семейства, а до обяд броят достигна 226 700. Възстановителните работи продължиха денонощно, но по думите на дружеството през това време последваха нови удари, които отново повредиха мрежата.

В историческата част на града изгоря 4-етажна жилищна сграда, а 8 цивилни бяха ранени. Историческият център на Одеса беше включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО на 25 януари 2023 г. Още същия ден той беше вписан и в Списъка на застрашеното световно наследство по извънредната процедура, която организацията прилага за обекти под непосредствена заплаха.

Калашников се позовава на преброяване на националистическата организация „Руска народна дружина“, според което срещу града и областта за два часа са били изстреляни над 70 дрона и 20 ракети от различни типове. Той изобщо не поставя под съмнение дали ударите са се състояли, а пита на каква цел служат.

Иронията му е насочена срещу стандартното обяснение на руското военно ведомство. В търговския обект в Павлоград, казва той, вероятно е имало „центрове за вземане на решения“, в които Зеленски е заседавал тайно с генерал от НАТО. След това оставя иронията настрана и изброява какво сградата не е била.

Оттук нататък доводът му поема в друга посока. Калашников не твърди, че нападенията са престъпни, а че са безполезни. „Вие наказвате Одеса“, обръща се той на руското ръководство. „Вие я бандеризирате, вие пробуждате в нея омраза.“ Глаголът е негов и има предвид, че градът се превръща в бастион на украинския национализъм.

Калашников се позовава и на разговор със свой земляк, напуснал Одеса след събитията от 2 май 2014 г., когато при уличните сблъсъци и пожара в Дома на профсъюзите загинаха десетки души. Според неговия събеседник атаките с дронове са породили силни антируски настроения в града.

Същото се е случило с Харков, продължава Калашников. Ако Москва е смятала и Харков за свой собствен град, е трябвало да го превземе още през пролетта на 2014 г. Вместо това градът е подложен на обстрели. Той завършва с извода, че оттук минава пътят към фиаското на т.нар. „специална военна операция“, както е формулирано официалното руско название на войната.

Обяснението, което дава за действията на собствената си страна, е политическо. Върхушката в Москва не смята Одеса за руски град, твърди той; ако я смяташе за такъв, щеше да постъпва другояче. Тук доводът престава да бъде укор срещу насилието и се превръща в предписание за различен подбор на целите.

Според Калашников пристанището на Одеса трябва да бъде отрязано с минно заграждение, вместо градът да се разрушава. Ударите трябва да се насочат към петролните резервоари в пристанището, мостовете в Затока и Маяки и базите на морските дронове в гирлото на Дунав. Той упреква ръководството и за това, че е оставяло Одеса без отопление през зимата на 2025–2026 г., но само защото мярката не е постигнала желания резултат.

Максим Калашников е псевдоним на Владимир Кучеренко, роден в Ашхабад през 1966 г. Семейството му се премества в Одеса през 1978 г.; там той завършва училище и постъпва в историческия факултет на Одеския университет. Определя себе си като национал-сталинист. На 10 август съобщи, че украинският президент го е включил в санкционните списъци, и отговори с обещание да види Одеса догодина.

Средата, в която Калашников говори, има ясно очертани граници. На 1 април 2023 г. той е сред учредители на „Клуб на разгневените патриоти“ заедно с Игор Гиркин, Павел Губарев и Виктор Алкснис. Организацията подкрепя войната, но обвинява руската власт в половинчатост, която според нейните членове води руската армия към поражение.

Три месеца след учредяването на клуба Гиркин беше задържан, а на 25 януари 2024 г. Московски градски съд го осъди на 4 години затвор за публични призиви към екстремизъм. В следващите месеци Калашников отбелязваше част от публикациите си с искане за освобождаването му.

Стойността на това изказване идва от позицията на говорещия. Калашников не разполага с достъп до места на удари и чете същите съобщения, които са достъпни за всички останали. Той обаче няма никакъв интерес да омаловажава руския военен резултат, а прави точно това, когато отрича, че в Павлоград е бил поразен щаб или склад.

Думите му не установяват какво е имало в сградата. Те показват, че дори вътре в Z-лагера официалното обяснение вече не се приема насериозно – и то от човек, когото Киев смята за достатъчно значим, за да му наложи санкции. Изказването има и ясна очертана граница: Калашников нарича Одеса южноруски град и иска тя да бъде превзета. Възражението му е срещу сметката, не срещу целта.

Атаката срещу Одеската ТЕЦ не е изолиран случай. На 18 август руски удар спря производството в ТЕЦ на ДТЕК, а дружеството отчита над 230 атаки срещу своите централи от началото на пълномащабната война. Reuters потвърди 8 попадения в подстанции от 110 и 330 kV само за това лято. На 5 август Зеленски заяви, че страната разполага с около 1/3 от ракетите-прехващачи за MIM-104 Patriot, с които е започнала годината.

Калашников разглежда тази серия като безцелна, но наличните данни допускат и по-неудобно обяснение, за което са налице отделни доказателства. ТЕЦ и подстанции се поразяват през август, когато отсъствието им не се усеща в пълна степен, а истинската цена на разрушенията се плаща през януари.

В Одеса ударът прекъсна не само електроснабдяването, но и водоснабдяването, защото помпените станции зависят от същата електропреносна мрежа. В публикация от 20 август The Washington Times описа именно това изместване на натиска – от електричеството към отоплението и водата.

Преброяването на Reuters сочи в същата посока: стратегия, насочена не към еднократен национален срив на електрическата мрежа, а към повтарящи се местни аварии, разпръсващи ремонтните екипи и резервно оборудване между хиляди възможни обекти. Разликата има значение, защото трансформатор в подстанция от 330 kV не се произвежда за седмица, а всяко ново попадение принуждава Украйна да извади от резерва още един.

Следователно е възможно руските удари да следват сезонна логика на принуда, а не да са безцелни. Това, което бъде разрушено през август, се превръща в лост през януари, а този лост трябва да бъде готов, преди преговорите да стигнат до енергетиката.

В края на юли украински и американски служители допуснаха пред The Kyiv Independent, че Москва може да приеме поне частично примирие в небето, докато САШ готви обновена преговорна рамка. Досегашното посредничество от Белия дом доведе единствено до ограничено взаимно въздържане около черноморското корабоплаване и енергийните обекти, но нищо повече от това.

Спорът, блокиращ всяка рамка, остава териториален: Москва поставя ултиматум за доброволно украинско изтегляне от целия Донбас, включително територии, до които за 12 години руската армия така и не успя да достигне. Затова лост, който действа през зимата, има по-сериозна тежест от същия лост през август.

За Одеса разликата между обяснението на Калашников и сезонния прочит е практическа. Ако Калашников се окаже прав, ударите ще спрат, когато Москва установи, че не постигат целта си. Ако е вярна хипотезата за сезонен натиск, те ще продължат именно докато произведат резултат на масата за преговори.

Руска армия нарече „жива сила“ невъоръжен велосипедист край Дружковка

🇷🇺💥🇺🇦 Официалният Telegram канал на 3-та гвардейска общовойскова армия на Южния военен окръг на Въоръжените сили на Руската федерация публикува видео, на което FPV камикадзе дрон изчаква от засада и поразява цивилен мъж, който се придвижва с велосипед по път край Дружкивка в Донецка област. В публикацията той е посочен като „жива сила на противника“, а военнослужещи от 4-та бригада са представени като извършители на неговото „унищожаване“.

Кадрите са заснети от камерата на дрона. Той не атакува веднага, а известно време следва велосипедиста, изравнява скоростта си с неговата и постепенно скъсява разстоянието. Приближаването заема по-голямата част от записа.

Мъжът се движи по тясна отсечка с храсталаци и суха трева. Носи раница, бейзболна шапка и часовник на лявата ръка и е облечен в тъмно спортно яке с бяла лента по ръкава. По него не се виждат никакво оръжие, каска, бронежилетка или камуфлажно облекло.

В последните секунди дронът се приближава на няколко метра. Мъжът се обръща назад и поглежда право в камерата. На самото видео е добавен подигравателен надпис „Намали скоростта!“ и завършва с проблясък и съобщение за изгубен сигнал.

Изразът „жива сила на противника“ е служебен термин от руската военна лексика, с който се обозначава личният състав на противниковите въоръжени сили. В публикацията са използвани и същите глаголи, които обичайно описват поразяването на боен разчет: „унищожиха“ и „ликвидират“.

Между тази терминология и видимото на кадрите обаче има очевидно разминаване: записът показва човек в цивилно облекло, който се придвижва с велосипед и не носи видимо оръжие или снаряжение. Не самото изображение, а дадената от канала квалификация превръща поразяването му в докладван „боен резултат“.

Каналът твърди, че ударът е бил нанесен с дрон КВН („Княз Вандал Новгородски“) – евтин камикадзе дрон с изглед от първо лице (FPV), продукт на научно-производствения център „Ушкуйник“ в Нижни Новгород, който според руските данни се управлява по оптичен проводник.

При тази технология сигналът за управление се предава по оптично влакно, а не по радиочестотен сигнал. Това прави дрона неподатлив на обичайното заглушаване и позволява запазването на стабилна картина до момента на удар. Конкретният вид не може да бъде разпознат от самия запис и се посочва само от канала.

Разстоянието до цивилния обаче позволява той да се вижда съвсем отчетливо. В последните секунди мъжът се вижда в близък план – от дистанция, на която отсъствието на оръжие, каска, бронежилетка и снаряжение е безспорно.

Публикацията не идва от теч на необработени кадри от операторски разчет. Каналът, от който е споделена, е официален медиен ресурс на 3-та общовойскова армия, използва емблемата на съединението и поставя на кадрите воден знак с неговото название. Видеото е предварително монтирано, включително с добавяне на надпис върху изображението.

На същата армия руските ведомства приписаха обявеното „превземане“ на Костянтиновка на 3 юли. В своя оценка от 18 август обаче Институтът за изследване на войната (ISW) посочи, че руската армия вероятно е затвърдила само част от позициите, в които по-рано са проникнали. Според геолокирани кадри от периода между 6 и 18 август предният край на боевете в източните и централните части на града се е разширил.

Следователно публичното представяне на удара не може да бъде сведено единствено до действия на даден разчет. Записът е обработен и споделен от канал, който има роля на официален ресурс на армията, поради което отговорността за начина, по който случаят е представен, се пренася в структурата, която управлява този канал.

Дружкивка се намира на около 20 км южно от Краматорск, върху пътната ос между него и Костянтиновка. Градът е част от т.нар. „крепостен пояс“ Славянск–Краматорск–Дружкивка–Костянтиновка, който Украйна брани още от 2014 г. До това лято Дружкивка беше разположена в украинския тил.

В оценката си от 18 август ISW регистрира напредък на руските сили в тактическия участък Костянтиновка–Дружкивка. Същевременно руски военни блогъри оспориха част от съобщенията на руското министерство на отбраната за превзети населени места в района.

По отношение на Андреевка, западно от Дружкивка, чието превземане беше обявено на 17 август, един от блогърите отбеляза, че селото се намира на 15 км отвъд известната дотогава фронтова линия. Неговата оценка съвпадна с тази на ISW.

Три седмици преди публикуването на записа говорителят на Националната полиция в Донецка област Павло Дяченко описа пред „Громадске радио“ същия модел на поведение. По думите му в Дружкивка няма ток, вода и газ, руските обстрели включват управляеми авиационни бомби и реактивни системи за залпов огън, а евакуацията протича много активно.

„Руснаците много активно ловуват цивилни с дронове. Извършват атаки с дронове дори по хора, каращи велосипеди или опитващи се да се придвижат пеша“, заяви Дяченко на 3 август. В един град без гориво и обществен транспорт велосипедът и ходенето пеша са сред малкото останали възможности за местните жители.

Ударите по цивилни в Дружкивка не са изолиран случай, а системно поведение на руските войски. На 22 юни камикадзе дрон порази лек автомобил и уби 47-годишния му водач и неговата 48-годишна съпруга. Донецката областна прокуратура образува разследване за военно престъпление.

Сутринта на 3 юли друг дрон удари цивилен автомобил на шосето и рани четирима местни жители, които се евакуирали от града. На 2 август Националната полиция съобщи за още двама пострадали при удари с FPV дронове в Дружкивка. В рамките на същото денонощие тя регистрира общо 1267 обстрела по фронтовата линия и жилищните райони на Донецка област.

Международното хуманитарно право разграничава участниците в бойни действия от цивилното население и забранява умишлените удари по цивилни. Те губят защитата си от непосредствено нападение единствено за времето, през което участват пряко във военните действия.

Ключов е реалният статут и поведението на човека, а не името, което нападателят му приписва. Правилото включва изрична презумпция при съмнение: когато статутът на едно лице не е ясен, то трябва да се смята за цивилно. Нападащата страна е длъжна да извърши нужната преценка и да вземе възможните предпазни мерки.

Етикетът, поставен в описанието на видео, сам по себе си не отнема тази защита. Записът запазва значение независимо от текста, с който е публикуван – както показва и вече образуваното разследване за нападение от 22 юни.

Съдбата на мъжа от видеото не е установена от независим източник. Записът прекъсва в момента на удара, украинските институции не са съобщавали за този конкретен случай, а самоличността остава неизвестна. Не е установена и датата, на която са заснети кадрите. Известна е само датата на публикуването им – 23 август. Видимата растителност е съвместима с края на лятото, но не позволява по-точно датиране.

С оглед на съвкупността от видимите белези на целта, тя категорично може да бъде характеризирана като цивилна. Мъжът е облечен с ежедневно облекло, не носи оръжие или защитна екипировка и се придвижва с велосипед в район, от който евакуацията на населението все още не е приключила. Тези обстоятелства не доказват, че е цивилен, но изискват подобна възможност да бъде разглеждана като основна, докато не се появят доказателства за противното.

16 загинали при двойния удар по търговски център в Кривой Рог

🇷🇺⚔️🇺🇦 Броят на загиналите при руския удар по търговския комплекс „Сонячна галерея“ в Кривой Рог достигна 16 души, а други 9, сред които 2 деца, остават в неизвестност. Спасителите извадиха тялото на последната открита жертва сред развалините късно снощи. Това посочи началникът на областната военна администрация Олександър Ганжа, според когото разчистването е продължило и през цялата нощ, а броят на жертвите може да нарасне, докато под бетона все още има непретърсени участъци.

Руската армия порази комплекса в петък следобед, 21 август. По време на удара там е имало стотици деца и възрастни, тъй като петъчният следобед е сред най-натоварените моменти в обекта. Първото попадение предизвика пожар в магазините. Около половин час по-късно, когато на място вече работеха пожарникари, медици и екипи на Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС), той беше ударен повторно от втори камикадзе дрон.

„Ударните дронове сработиха на две вълни: повторното попадение по спасителните служби дойде половин час след първото“, заяви президентът Володимир Зеленски вечерта на 21 август. Той нарече атаката подла и цинична, определяйки я като терористичен акт. Интервалът съответства на времето, необходимо първите пожарни коли и линейки да пристигнат при горящия обект, а около него да се съберат евакуираните хора и техните близки. Именно в тази обстановка е нанесен вторият удар, както се вижда от многобройни кадри, циркулиращи в социалните мрежи.

Използваното оръжие е от по-новото поколение ударни безпилотни летателни апарати. Олександър Вилкул, началник на градския съвет за отбрана, определи използвания при повторната атака дрон като реактивен „Шахед“, летял на изключително ниска височина, и допусна дори още нови попадения.

Реактивната версия, обозначавана в руското производство като „Геран-3“, в иранското като „Шахед-238“, е оборудвана с турбореактивен двигател и развива скорост от 500–600 км/ч при около 180 км/ч за буталния „Шахед-136“. При наличие на равни други условия близо три пъти по-високата скорост съкращава в сходна степен времето между засичането и попадението. Полетът на изключително ниска височина допълнително намалява разстоянието, от което апаратът може да бъде забелязан.

Разликата има и пряко значение за ПВО. Едно от основните средства за противодействие на класическия „Шахед-136“ са мобилните огневи групи с картечници и прожектори. Тяхната ефективност зависи от това целта да бъде сравнително бавна и да остане достатъчно дълго във видимост и обсег. Високата скорост на реактивния вариант ограничава времето за реакция, а ниският му полет стеснява още повече прозореца за откриване, прицелване и стрелба.

Пострадалите са 130, сред тях 23 деца. В тежко състояние остават 29 души, 5 от които деца. Някои ранени са откарани директно в операционните зали още през първите минути и часове след атаката. 9 изчезнали, включително 2 деца, продължават да се водят в неизвестност.

Край оградата на комплекса майка издирва дъщеря си Тина, продавачка в магазин за подправки на един от етажите. Телефонът на момичето спрял да отговаря непосредствено след взривовете. Подразделенията на Държавната служба за извънредни ситуации гасят пожарите и разчистват отломките едновременно, тъй като огънят и срутените конструкции са в едни и същи помещения.

Официалните данни се променяха през цялата вечер — от двама загинали и 12 ранени в първите съобщения до 16 загинали и 130 пострадали към полунощ. Донякъде скокът в броя на жертвите се дължеше на трупове, открити при разчистването, а друга — на починали в болниците. Двама тежко ранени, единият на 43 години, починаха още същата вечер.

Кривой Рог не е фронтови град. Най-близката линия на съприкосновение, в Херсонска област, минава на повече от 72 километра от него. В началото на 2022 г. в регистъра на териториалната общност са вписани над 680 хиляди души, от които близо 593 хиляди с регистриран постоянен адрес.

Кривой Рог е центърът на украинската железорудна промишленост и черна металургия, както и родният град на Зеленски. Ударът е нанесен по обект в тилова зона, а не в прифронтов район, където се провеждат ежедневни бойни действия.

„Сонячна галерея“ е собственост на Arricano Real Estate и остава най-големият търговски и развлекателен комплекс в целия град. Собственикът му призова хората да стоят далеч от района и да не възпрепятстват продължаващите спасителни работи, докато персоналът на комплекса помагаше на екипите на място.

Датската верига JYSK загуби магазина си в комплекса. Нейният кънтри мениджър за Украйна Йевген Иваница съобщи, че сред служителите няма пострадали. По данни на Украинския съвет на търговските центрове, огласени от председателя му Максим Гаврюшин, това е 39-ият търговски център, поразен от началото на пълномащабната война.

Градът има и по-тежък прецедент. На 4 април 2025 г. балистична ракета „Искандер-М“ с касетъчна бойна част се взриви в жилищен квартал в централната част на града, близо до детска площадка и парк. Загинаха 20 души, сред които девет деца.

По броя на жертвите от една атака това остава най-смъртоносното нападение срещу града от началото на войната. Петъчната атака засега се нарежда на второ място, но съдбата на деветимата души в неизвестност може да промени тази подредба.

Между нападението от април 2025 г. и петъчния удар има и трети случай – отпреди 3 седмици. През нощта срещу 30 юли балистична ракета „Искандер-М“ попадна пряко в частна къща в село Радушне, Криворожки район, и уби цялото семейство, намирало се вътре. Част от телата останаха неразпознати толкова дълго, че жертвите първоначално се водеха изчезнали.

Детската площадка от април 2025 г., къщата в Радушне и търговският комплекс очертават рецидив: обекти с нулева военна функция, разположени на десетки километри от бойната линия и обстреляни с управляемо оръжие в моменти, когато на място се намират възможно най-много цивилни.

Руското министерство на отбраната не е коментирало настоящото нападение. След удара по Кривой Рог от 4 април 2025 г. ведомството обяви, че целта е била ресторантът RoseMarine, където според руската версия заседавали украински командири и западни инструктори. Министерството заяви, че са били убити 85 военнослужещи.

Украинският Генерален щаб отхвърли това твърдение. Разследване на проекта „Система“ установи, че в заведението е имало предварително обявена среща на представители на козметичния бранш и празнуване на рожден ден. Анализатори на открити източници локализираха епицентъра на взрива по-близо до детската площадка, отколкото до ресторанта, който беше засегнат от отломки.

Обяснение за попадението по търговски комплекс, отворен за посетители в един от най-натоварените следобедни часове, засега не е дадено нито от руското министерство на отбраната, нито от руските военни канали.

Атаката идва три дни след като заместник-началникът на украинското военно разузнаване оцени, че няма признаци на бойното поле Русия да се готви за прекратяване на огъня, а постигане на мирно споразумение в обозримо бъдеще звучи твърде слабо вероятно. Зеленски обвърза международната реакция с нуждата от натиск, като заяви, че подобни удари изискват реална отговорност за Русия, а не само изявления.

Дали втората вълна е била целенасочено насочена срещу пристигналите екипи, или представлява повторен удар по вече горящата цел, трябва да установи разследването. Двата удара обаче са в една и съща точка, а 30-минутният интервал съвпада с периода, в който на мястото на удара вече са пристигнали пожарни коли и линейки, заедно с близки на хората, намирали се вътре при удара, а някои ранени все още не са открити.

Двама загинали полицаи в Житомир при удар с „Бандероль“ по областното управление

🇷🇺💥🇺🇦 Двама полицаи загинаха, а най-малко 20 души бяха ранени при пряко попадение в сградата на Главното управление на Националната полиция в Житомирска област днес следобед. Пожар обхвана покрива и четвъртия етаж. Председателят на Националната полиция Максим Цуцкиридзе определи смъртта на двамата служители като невъзстановима загуба за ведомството. Областната дирекция се помещава на Стария булевард в историческия център на града, на около 140 км западно от Киев.

Въздушната тревога за града и областта беше обявена в 15:34 ч. Първите взривове бяха отчетени 15 минути по-късно. Според мониторинг канали целите са приближавали от север на няколко вълни. След първия удар към областта са продължили да се движат нови апарати, поради което спасителните екипи са работили в условия на активна тревога. Началникът на областната военна администрация Виталий Бунечко потвърди удара в 16:30 ч. и призова жителите да не разпространяват кадри от мястото. Там бяха изпратени екипи на Държавната служба за извънредни ситуации, медицински бригади и полиция.

Поразяващото средство е С8000 „Бандероль“ – хибриден боеприпас на границата между малогабаритна крилата ракета и реактивен дрон. Украинското разузнаване го определя като крилата ракета, Въздушните сили – като баражиращ боеприпас, а Националната полиция съобщи за удар с безпилотници от този тип. С8000 е разработена от групата „Кронщат“, която произвежда и разузнавателно-ударния дрон „Орион“ – основния известен носител на боеприпаса.

Според Главно управление на разузнаването към Министерство на отбраната на. Украйна, публикувани на 12 август, „Бандероль“ има обсег до 500 км. Крейсерската скорост възлиза 520-560 км/час. Максималната достига 620–650 км/час. Осколочно-фугасната бойна част ОФБЧ-150 тежи 114,3 кг, от които взривен заряд са 49,5 кг. Корпусът е дълъг около 5 метра, а сгъваемото крило с размах 2,2 метра се разгъва след пуск.

Трудността при прехващане идва от полетния профил. По данни на украинския специалист по електронна война Сергей „Флеш“ Бескрестнов боеприпасът обикновено лети на височина между 400 и 2000 метра, а преди целта може да се снижи до около 200 метра. Способен е на резки маневри, включително обратен завой в рамките на около 2,5 км. Насочването е сателитно, но разполага с автономна система за навигация в участъците, в които сигналът е заглушен.

Комбинацията от малка радарна отражателна повърхност, ниска височина и сравнително висока скорост съкращава времето за реакция и често принуждава украинската ПВО да използва средства, предназначени за пълноразмерни крилати ракети. Срещу „Бандероль“ е вдигана и бойна авиация: по-рано през август бяха публикувани кадри на украински самолети, преследващи такива цели над Одеска област.

Именно икономиката прави оръжието особено опасно. Според експертни оценки един боеприпас струва между 50 и 150 хил. долара – колкото по-скъпите варианти на ирански ударни дронове и няколко пъти по-малко от класическа руска крилата ракета. Производството се извършва на три смени. ГУР оцени сегашния капацитет на до 80 броя месечно, а обявената руска цел е 120 – достатъчни за средно четири пуска дневно при поддържане на този темп.

В медийни публикации през август се появи оценка за пик от до 11 удара с „Бандероль“ в рамките на едно денонощие, но официалната разбивка на украинските ВВС за масирания удар по Одеса на 9 август посочи 6 ракети. Независимо от точния максимум, всеки такъв боеприпас поставя отбраняващата се страна пред неблагоприятен избор: да използва значително по-скъп прехващач или да поеме риска бойна част от 114,3 кг да достигне целта.

Оръжието е ново, но вече не е рядкост. ГУР обяви първата му употреба през май 2025 г. и назова неговите производител и обозначение. Оттогава основната тежест от удари пада върху южните и източните области. Според украинския представител по санкционната политика Владислав Власюк 80% от общо 16 руски атаки срещу хранителната инфраструктура в Одеска област през юни и юли 2026 г. са извършени с „Бандероль“. От началото на май Харковска област е атакувана над 60 пъти с този тип боеприпас, включително поне 19 удара по самия областен град. Житомир добавя към списъка областен център дълбоко в тила, до който обсегът от 500 км осигурява достъп по северния подход.

Дневният удар последва отделна нощна вълна срещу страната. Руските сили изстреляха 2 балистични ракети „Искандер-М“ и 65 ударни средсва като „Шахед“, „Гербера“, „Бандероль“ и дронове-примамки „Пародия“. Пусковете бяха извършени от Курска и Орловска области, както и от окупираните Донецк и Гвардейское в Крим. Към 8:30 ч. на 19 август украинските ВВС отчетоха 58 свалени или потиснати цели – 56 дрона и 2 боеприпаса „Бандероль“ – над северните, южните и източните области.

Недостигът на прехващачи е официално признат от Киев. На 13 август президентът Володимир Зеленски заяви, че Украйна разполага с около 1% от нужното количество ракети за MIM-104 Patriot. Според него 5% от американските запаси биха помогнали на страната да премине през зимата, а 10% биха позволили да бъдат прехванати всички руски балистични ракети. Той добави, че през 2026 г. Украйна получава два пъти и половина по-малко прехващачи, отколкото през предходната година.

Ударът по Житомир съвпадна по време, но не и по география и тип оръжие, с отделно разпространено предупреждение. Военно-политическият анализатор и военнослужещ Сергей Павлюченко съобщи, че около 16:35 ч. на 18 август украинските власти са получили разузнавателна оценка от Вашингтон за висока вероятност от масиран руски удар по Киев и областта през следващите 48 часа. По думите му оценката за натрупаните средства е останала около 30 ракети, а до 24 август (Деня на независимостта) са възможни интензивни балистични удари срещу столицата. Това предупреждение не беше потвърдено официално от институция на една от двете страни и остава недоказано.

Министерство на отбраната на Руската федерация съобщи за поразени военни заводи, логистични пунктове и обекти на енергийната и транспортната инфраструктура. Отделно то заяви, че са ударени резервоари с гориво в пристанище Черноморск и товарен кораб с имущество с военно предназначение югоизточно от Одеса. Житомир не беше споменат, а областна полицейска дирекция не попада сред изрично обявените категории цели. Украинската страна също не съобщи за поразен военен обект в града при същата вълна.

Националната полиция е граждански правоохранителен орган към Министерството на вътрешните работи. Нейните местни структури водят разследвания, охраняват обществения ред и документират последиците от руските удари. Цуцкиридзе е председател на службата от 17 юли, след като предшественикът му Иван Вигивски оглави вътрешното министерство при съставяне на кабинета „Корецки“. Преди това Цуцкиридзе беше първи заместник-председател на полицията и началник на Главното следствено управление.

Отвъд човешката равносметка ударът по Житомир показва промяната в икономиката на въздушната война в украинския тил. Докато далекобойните удари се нуждаеха от стратегическа авиация и ракети за милиони долари, честотата им беше ограничавана и от собствената им цена. Боеприпас за около 100 хил. долара, произвеждан в десетки бройки месечно и изстрелван без нужда от стратегически бомбардировач, сваля прага за удари по всяка цел, попаднала в обсега му.

„Бандероль“ не е неуязвима. При нощната атака срещу 19 август украинската ПВО неутрализира два такива боеприпаса, а срещу тях вече е използвана и авиация. Стратегическата стойност обаче не се крие в самия апарат, а по-скоро в темпото, което евтината серия позволява. Дефицитните прехващачи за MIM-104 Patriot могат технически да бъдат използвани и срещу крилати ракети, но разходването им срещу многократно по-евтини нисколетящи цели е икономически и оперативно неустойчиво. Повече зенитни ракети са критични за Киев, но сами по себе си не решават проблема с „Бандероль“.

Руски генерал призна, че е разпоредил огъня по жилищен квартал в Донбас

🇷🇺 Действащ депутат от Държавната дума на Руската федерация и генерал разказа в ефир как през 2014 г. е разпоредил артилерийски обстрел срещу жилищен квартал в Донбас, в чиято църква са се укривали цивилни, в резултат на което са загинали жена и дете. Признанието на Андрей Гурульов е направено в първо лице. Украинският журналист Денис Казански сподели отрязък от предаването му на 9 юни, след което цитатите бяха препубликувани от UNITED24 Media и други украински медии.

По собствените му думи той е командвал частите, натоварени със задачата да превземат населено място под контрола на украинските войски. За да го превземе, генералът наредил артилерията да нанесе удари по жилищни райони, включително по квартала с църквата. Кой е конкретният град или село, Гурульов не уточни и името не се посочва и от нито един от източниците, публикували изявлението.

Описаната от него сцена е кратка. Преди 12 години той отишъл до църква на съседна територия и попитал местния свещеник как са нещата. Отговорът е, че положението е тежко: имало е бомбардировка и стрелба, загинали са жена и дете. Тогава посетителят заяви новината: „Слушай, това бях аз.“

Свещеникът го погледнал с широко отворени очи, а обяснението последвало веднага: „Нямаше друг начин. Трябваше да спася хората си. Опитахме да настъпим откъм болницата и районния център – не се получи. Опитахме да влезем от север – и това не сработи. Затова се наложи да ударим така, да ликвидираме врага.“ Молба за прошка така и не последвала. „Не искам хората да ми прощават или нещо подобно. Искам само в проповедите си да казваш на хората истината. Ако трябва, Бог ще ми прости; ако не – значи не съм го заслужил. Но хората трябва да знаят истината.“

Тежестта на този разказ се крие не толкова в подробностите, колкото във фигурата на самия говорител. През пролетта и лятото на 2014 г. Кремъл категорично отричаше руски войски да действат в Донбас – официалната версия представяше случващото се като бунт на местното население, подпомагано само от доброволци и войници в отпуск. През април 2014 г. президентът Владимир Путин настоява, че в Източна Украйна няма руски части, специални служби или инструктори. Едва на 17 декември 2015 г. той призна за присъствието на руски военни, изпълняващи определени задачи, но продължи да отрича участието на редовни съединения. Гурульов обаче не говори нито за доброволци, нито за опълчение. Той говори за своите подчинени, своята артилерия и своето лично решение.

Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна прави същия извод 10 години преди това изказване. През 2016 г. то установи, че генералът е командвал войски, воювали в Донбас, а за участието си във войната през 2014 г. е повишен в генерал-лейтенант, след което през март 2016 г. е награден с орден „За храброст“. Оценката на ведомството е кратка: той „взе непосредствено участие в престъпна дейност на територията на Украйна през 2014–2015 г.“. Според същите тези данни задачата на 12-о резервно командване, оглавявано от него, е била да разширява територията на самопровъзгласените Донецка и Луганска народна република. Това означава, че оглавяваната от него структура е имала за цел не отбрана, а заземане на нови територии.

Военната му биография напълно съвпада с този период. Гурульов командва 58-а общовойскова армия на Южния военен окръг от януари 2012 г., след което поема 12-о резервно командване. През 2015 г. се връща начело на същото съединение във Владикавказ с щаб в Ростов на Дон. От август 2016 г. до януари 2019 г. той е заместник-командващ на Южния военен окръг, по-къснов влиза в политиката като заместник-губернатор на Забайкалския край, а от септември 2021 г. е депутат от управляващата партия „Единна Русия“. В сила са ограничителни мерки на Европейския съюз спрямо него по режима за защита на териториалната цялост на Украйна, санкции на САЩ от 24 март 2022 г. и такива на Обединеното кралство.

Журналистът, осветлил изказването на руския генерал, също е свързан с региона. Денис Казански е роден в Донецк през 1984 г. Поддържа интернет блог за местния живот и политика от 2009 г. Работи като журналист в градското издание „Остров“ до 2014 г. С избухването на войната той се премества в Киев, а от юни 2020 г. представлява окупирания Донецк в политическата подгрупа на Тристранната контактна група. Казански определи чутото в ефир като директно признание за военно престъпление.

В същото предаване депутатът заяви, че Русия не воюва срещу цивилното население. Това уверение той сам подкопава на два пъти: първо с разказа за квартала и църквата, и втори път със собствения призив за удари по Киев, които да прекъснат железопътните връзки и да оставят града без вода, отопление и ток. Тази идея не е нова за него – през 2026 г. той многократно настоя руската армия да унищожи украинската логистика, включително мостове, гари и депа.

С декларация от 8 септември 2015 г. Украйна призна юрисдикцията на Международния наказателен съд за престъпления, извършени на територията на страната след 20 февруари 2014 г. Освен това от 1 януари 2025 г. тя стана пълноправна страна по Римския статут като негова 125-а държава членка. Описаният от Гурульов обстрел попада във времевия обхват на съда, а военните престъпления не отпадат по давност. Умишленото насочване на обстрел срещу цивилно население и молитвени домове е сред изрично посочените състави в статута. Практическото прилагане обаче остава предизвикателство, тъй като Руската федерация отказва да признае юрисдикцията на съда и не екстрадира свои граждани.

За българската публика този разказ има допълнителна стойност. Спорът у нас за събитията в Донбас през 2014 г. дълго време се крепеше върху една основна теза: че става дума за вътрешен украински конфликт и гражданска война между Киев и местното население, в която руската армия не участва. Тази теза разчита изцяло на отсъствието на доказателства за редовни руски войски – отсъствие, което самият генерал отрича с личната си история. Аргументът вече не се нуждае от украински и западни източници, за да бъде оборен: той беше опроверган от самия командващ, пред собствената му аудитория с явното намерение да оправдае своите действия. В допълнение, България е страна по Римския статут от 2002 г. и като член на Европейския съюз прилага санкционния режим срещу него.

Признанието не е формално разследване, нито е присъда. То е разказ на командващия офицер, направен доброволно, пред руска публика и то в защитен, а не разкаян тон – военното решение се оправдава, а не се отрича. Именно затова то носи толкова голяма тежест. Досегашният дебат за 2014 г. се въртеше около два основни въпроса: дали руската армия е била в Донбас и дали е обстрелвала жилищни квартали. Един от нейните генерали, днес депутат в Държавната дума, даде категоричен отговор и на двата.