Германия закупува още 15 стелт изтребителя F-35.

🇩🇪 Министърът на отбраната на Германия Борис Писториус планира да разшири наличния състав от F-35 на Германия отвъд първоначално поръчаните 35 самолета. Според Spiegel тя се готви да поръча нови 15 изтребителя F-35 от американския отбранителен гигант Lockheed Martin.

Сделката, оценявана на около 2,9 милиарда долара, се очаква да бъде представена за одобрение пред бюджетната комисия на Бундестага.

Самолетите са замислени да заменят остарелите изтребители PA-200 Tornado на Luftwaffe, които са на въоръжение от началото на 80-те години на миналия век. Подобно на тях F-35 е сертифициран да носи американски ядрени оръжия, съхранявани в Германия в рамките на споразумението за ядрено споделяне на НАТО.

Според Reuters, поверителни документи, подготвени за депутатите, очертават разходи и обосновка за новите самолети. Решението се вписва в широките усилия на Германия да укрепи позицията си в отбраната след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г.

Министерството все още не е публикувало официално изявление за новата поръчка, но съобщената сделка отразява продължаващия преход към по-тясна интеграция с отбраната на Съединените щати и останалите съюзници от НАТО.

F-35A, стандандартният вариант за хоризонтално излитане и кацане, вече беше избран от редица държави-членки от Алианса заради своите стелт характеристики и съвместимостта в операции на съюзниците.

През 2022 г. правителство се ангажира да закупи 35 самолета F-35 като част от специалния фонд за отбрана на стойност 100 милиарда евро, създаден след началото на войната в Украйна. Тази поръчка беше отклонение от скептицизма, изразен по-рано за американската стелт технология и сигнализира за цялостна преоценка на приоритетите на германската отбрана.

Ако бъде потвърдена, тази допълнителна поръчка ще доведе общия брой на германските F-35 до 50. Очаква се доставките да започнат догодина, а инфраструктурните работи в авиобаза Бюхел, където ще бъдат разположени новите самолети, вече са в ход.

След финализирането си разширената поръчка за F-35 ще затвърди още повече ролята на Германия в структурите за колективна отбрана на НАТО и ще подобри нейния капацитет да отговаря както на конвенционални, така и на ядрени заплахи в европейския театър.

„Путин се е объркал“ – Мерц обеща, че Германия няма да бъде сплашена.

🇩🇪⚔️🇷🇺 В своя реч пред Бундестага германският канцлер Фридрих Мерц обяви цялостен план за действие срещу руската хибридна война, насочена към заплахи като саботажи, шпионаж, кибератаки и дезинформация, съобщи Tagesschau в четвъртък.

Съветът за национална сигурност на Германия ще обсъди този план в следващите дни.

Мерц обвини Русия в опити за дестабилизация на Германия и Европа, отбелязвайки, че хибридните тактики целят да създадат несигурност, включително с действия в рамките на политическия спектър на страната.

Той заяви, че руският президент Владимир Путин е направил грешна преценка и Германия няма да се поддаде на сплашване от тези усилия, пише Tagesschau.

„Германия ще отблъсне офанзивата на несигурността, започната от руския президент Владимир Путин“, обещ Мерц. „Путин сгреши в сметките си. Няма да позволим да бъдем сплашени. Ще се защитим срещу това“, продължи той.

Мерц потвърди ангажимента на страната си за подкрепа към украинската отбрана и призова за оказване на по-голям натиск върху Москва, за да седне на масата за преговори.

Освен това той предложи замразените активи на руската централна банка да бъдат използвани за предоставяне на безлихвен заем за военна техника на Украйна в размер на 163 милиарда евро, чието изплащане ще зависи от това дали Русия плати репарации, според Tagesschau.

По-рано беше съобщено, че Киев и Берлин подсилват своето партньорство в отбранителната сфера с ново споразумение, подписано от украинския министър на отбраната Денис Смихал и германския му колега Борис Писториус.

Нови споразумения и разширено сътрудничество подсилват ролята на Украйна в НАТО

Среща на министрите на отбраната на НАТО - Брюксел, 5 юни 2025 г.
📸 Снимка: NATO

🇺🇦 Нови споразумения на Украйна с Германия и Северно-Балтийската осмица, разширяване на партньорството в сферата на дроновете и планове за мащабни учения в Полша илюстрират нарастващата роля на Киев като стратегически партньор в дългосрочните усилия на НАТО.

На 15 октомври в Брюксел беше проведено 31-вото заседание на Контактната група за отбрана на Украйна във формат „Рамщайн“, на което присъстваха министрите на 50 държави. Срещата беше ръководена от министъра на отбраната на Обединеното кралство Джон Хийли и този на Германия Борис Писториу. На срещата присъстваха и американският секретар по отбраната Пийт Хегсет и генералният секретар на НАТО Марк Рюте.

Украинският министър на отбраната Денис Шмигал изтъкна ключовото значение на форума като платформа за международна координация. „Срещата в Рамщайн остава най-важната платформа за координиране на международната военна подкрепа за Украйна. Нужни са решителни действия, с които да се увеличи натискът върху Русия и да се принуди да прекрати войната си“, заяви той.

По-късно Украйна и Германия сключиха меморандум за укрепване на двустранното отбранително партньорство, което Шмигал описа като „конкретна стъпка към отблъскване на руската агресия и изграждане на ефективен арсенал на демокрацията“. Той също така обяви меморандум в рамките на Северно-Балтийската инициатива, насочена към осигуряване на обучение и оборудване на бригадно ниво за украинските войски в Полша.

„Инициативата ще засили отбранителния потенциал на Украйна и ще приближи справедливия мир“, увери Шмигал. Тя включва 9 държави – Дания, Естония, Норвегия, Финландия, Исландия, Латвия, Литва, Полша и Швеция – и ще включва съвместна структура за подкрепа на Украйна чрез международната операция „Легио“.

Планът предвижда обучение на украински войски с инструктори от партньорски нации, осигуряване на оръжия на ниво бригада и участие на съвместни учения в Полша, насочени към задълбочаване на регионалните отбранителни връзки. Той подчерта и постоянно разрастващата се отбранителна база на Украйна, отбелязвайки нарастващия капацитет за производство на дронове.

„До догодина Украйна ще може да произведе до 20 милиона дрона – FPV, ISR и други, ако бъде осигурено необходимото финансиране от партньори. Благодарни сме на Обединеното кралство за активното сътрудничество по отношение на дроновете за прехващане и доставката на 85 000 дрона тази година.“

Украйна отправи призив към партньорите си за доставка на „противовъздушна отбрана“ – запас от ракетни прехващачи, с които да защитава цивилната и критична инфраструктура от руските удари.

„Благодарни сме на всички държави, потвърдили ангажиментите си да продължат да ни предоставят жизненоважна подкрепа за нашите въоръжени сили. Мирът в Украйна трябва да е справедлив, траен и защитен от международно единство“, обобщи Шмигал.

След срещата британският военен министър Джон Хийли подчерта нарастващата роля на Украйна в рамките на НАТО. „Опитът на Украйна предлага ценни уроци за съюзниците от НАТО – от бързото адаптиране на бойното поле до пионерските военни иновации. Украйна все повече се признава като ключов участник в обучението на НАТО и регионалната сигурност“, каза Хийли.

По-рано по време на срещата германският министър на отбраната Борис Писториус потвърди, че Германия ще предостави на Украйна допълнителна военна помощ в размер на 2,3 милиарда долара.

Бундесверът се нуждае от 100 000 допълнителни войници, за да покрие новите цели на НАТО

Германски военнослужещи от континента на Бундесвера в Рукла, Литва, 25 август 2017 г.
📸 Снимка: REUTERS/Ints Kalnins

🇩🇪🪖 Германската армия трябва да увеличи числеността си, добавяйки 100 000 войници на активна служба към текущите 62 000, за да отговори на новите цели на НАТО за повишена готовност срещу нарастващата заплаха от руска агресия. Това посочва поверителен доклад на командира на Сухопътните войски, видян от Reuters в четвъртък.

„Необходимо е армията да бъде достатъчно подготвена за война до 2029 г. и да осигури способностите, които Германия е обещала до 2035 г.“, пише началникът на Сухопътните войски Алфонс Майс в писмо от 2 септември, адресирано до началника на Генералния щаб Карстен Бройер.

Майс отбелязва, че постигането на тези цели е невъзможно с настоящите нива на личен състав, които включват и 37 000 военнослужещи от резерва.

Берлин вече засилва ангажимента си към съюзниците в Източна Европа – включително чрез създаването на германска бригада в Литва, която трябва да наброява около 5 000 войници, както и чрез военноморски патрули в Балтийско море за осуетяване на саботажи под вода.

Според Майс армията трябва да увеличи активния си състав с около 45 000 души до 2029 г. – годината, в която НАТО очаква Русия да разполага със способности за мащабна атака срещу западните съюзници. Москва последователно отрича да има намерение да воюва с НАТО или негови членки.

За да бъдат изпълнени целите, приети на срещата на върха през юни, както и за изграждане на резерви за изтощителен конфликт от типа на този, който Русия води в Украйна, Майс прогнозира нужда от още 45 000 активни военнослужещи до 2035 г. Той настоява и за около 10 000 допълнителни войници за подсилване на териториалната отбрана.

Говорител на Министерство на отбраната отказа коментар, позовавайки се на поверителния характер на документа.

По думите му НАТО е коригирало изискванията си за способности в отговор на значително нарасналите заплахи след пълномащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

„Според първоначална груба оценка ще са необходими общо около 460 000 военнослужещи, разделени на приблизително 260 000 активни войници и около 200 000 резервисти.“

През юни министърът на отбраната Борис Писториус заяви, че Германия ще има нужда от до 60 000 нови активни военнослужещи във всички видове въоръжени сили, за да постигне новите цели на НАТО. Така числеността на Бундесвера би достигнала около 260 000 души.

Все пак Германия все още не е изпълнила заложената през 2018 г. цел от 203 000 военнослужещи и продължава да изостава с около 20 000 щатни позиции, сочат данни на ведомството.

Германският министър на отбраната Борис Писториус пристигна в Киев, за да обсъди военната подкрепа за Украйна

Германският министър на отбраната Борис Писториус присъства на среща на Контактната група по отбрана на Украйна, като част от среща на министрите на отбраната на НАТО в щабквартирата на Алианса в Брюксел, Белгия, 4 юни 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Yves Herman

🇩🇪🤝🇺🇦 Германският министър на отбраната Борис Писториус пристигна в Киев, за да обсъди военната помощ за Украйна в борбата ѝ срещу пълномащабната инвазия на Русия, съобщава германската агенция DPA.

Според информацията, Писториус планира да проведе разговори със служители на украинското правителство относно допълнителни доставки на оръжие от Берлин.

„Правим всичко възможно, за да подкрепим Украйна, така че да може да се защитава и да достигне позиция, в която Русия ще бъде готова да влезе в сериозни преговори“, каза Писторус преди своето заминаване.

Германия е вторият по големина военен донор на Украйна след САЩ, чийто ангажимент към Киев беше поставен под съмнение, засилвайки още повече натиска срещу Европа за поемане на по-голяма отговорност.

Русия и Украйна се събраха за нов кръг мирни преговори в Истанбул по-рано този месец в опит да подновят диалога, след като най-кървавият военен конфликт в Европа след Втората световна война избухна с руската инвазия на 24 февруари 2022 г.

Въпреки това продължават да се водят сражения, а двете страни не могат да стигнат до съгласие по ключови въпроси, сред които териториални отстъпки и бъдещото членство на Украйна в НАТО.

Германският канцлер Фридрих Мерц, който вече беше на официална визита в Киев и прие в Берлин украинския президент Володимир Зеленски след встъпването си в длъжност през май, наскоро даде зелена светлина на Украйна да използва предоставени от Германия и други страни оръжия за „удари на дълги разстояния“ – решение, предизвикало остро недоволство от страна на Кремъл.

Пореден повод за безпокойство в Кремъл: Германия чака ракета, способна да „пробива“ бункери.

📸 Снимка: Ralf Hirschberger/AFP via Getty Images

🇩🇪 Германският министър на отбраната Борис Писториус разпространи детайли за проекта за разработване на подобрена версия на крилатата ракета с по-голям обсег на действие Taurus, включващ закупуването на 600 единици от нов модел, наречен Taurus Neo. Новата ракета ще има способност да прониква във бункери, създавайки пореден повод за безпокойство в Кремъл.

Въпреки това, както съобщава влиятелното германско издание Der Spiegel, Бундесверът все още не разполага с подходящ бюджет за този важен проект, съобщава ArmyInform.

Според изданието, министерството на отбраната на Германия е представило на бюджетната комисия на Бундестага профил на съответния проект в поверителни документи за държавния бюджет за 2025 г. Съответно, от военна гледна точка е препоръчително да се поръчат 600 броя крилати ракети Taurus Neo на приблизителна цена от 2,1 милиарда евро. Първите единици далекобойни оръжия може да бъдат доставени през 2029 г.

Според германски наблюдатели, решението за разработване на Taurus Neo отбелязва значителна стъпка в модернизирането на военния капацитет на Германия и укрепването на стратегическата ѝ позиция в напрегнат геополитически контекст.

Според съобщения в германските медии проектът е насочен към разширяване на възможностите на съществуващата крилата ракета Taurus KEPD 350. По-специално, както отбелязват германски парламентарни източници, модификацията включва увеличаване на обхвата на полета, повишаване на точността на поразяване на целите и мощността на бойната глава.

Очаква се техническите подобрения на Taurus Neo да включват обхват над 500 км. Системата за насочване ще бъде модернизирана, като интегрира усъвършенствана инерционна навигация и GPS корекционни технологии за подобряване на точността за откриване на труднодостъпни цели.

Ракетата също се очаква да бъде оборудвана с по-мощна бойна глава, предназначена да прониква в силно укрепени структури като бункери или подземни складове. В допълнение, Taurus Neo може да включва технологии за избягване на противоракетната отбрана, което увеличава способността на ракетата да избягва радарите и противовъздушната отбрана на противника.

В момента германските въоръжени сили разполагат с приблизително 600 ракети Taurus KEPD 350, които се използват главно от изтребители Tornado. Въпреки че ракетата е тествана и на Eurofighter EF2000, този самолет все още не се използва като стандартна платформа за изстрелване на Taurus.

Предстоящото оттегляне на изтребителите Tornado повдига въпроса за платформата за изстрелване на Taurus Neo. В това отношение Eurofighter е най-осъществимият вариант за Бундесвера, докато интеграцията с наскоро поръчаните от Германия F-35A, е малко вероятна без цялостна преработка на дизайна на ракетата, за да съответства на вътрешното отделение на американския стелт самолет.

Експерти от портала за отбрана IKK Defense Express (DE) припомниха, че първата партида от 600 ракети Taurus е струвала на германците 570 милиона евро, а доставките са продължили до декември 2010 г.

Както съобщихме по-рано, Украйна многократно е искала ракети Taurus от Германия. Въпреки това канцлерът на страната Олаф Шолц периодично прави категорични изявления, според които Берлин няма да прехвърли това далекобойно оръжие на Украйна, а наскоро отбеляза, че позицията му по този въпрос не подлежи на промяна.

Според авторите на портала Defense Express, към днешна дата Германия не произвежда крилати ракети Taurus. Миналата година главният изпълнителен директор на MBDA Deutschland Йоахим Нопф заяви, че ще отнеме една година, за да се възобнови производството на това оръжие, като се има предвид забавянията в доставките на електроника или експлозиви.

В дългосрочен план Германия може да обмисли интегрирането на Taurus Neo в програмата FCAS (Future Combat Air System), проект за изтребител от следващо поколение, който се разработва в партньорство с Франция, Испания и Белгия. Това е въпреки факта, че се очаква военновъздушните сили на САЩ да играят ключова роля в модернизацията на европейската бойна авиация в идните десетилетия.

Германия смята, че технологията Taurus Neo може да има значителни последици за европейската отбрана. Като оръжие с голям обсег и прецизно насочване, ракетата може да подобри възпирането, като същевременно предлага допълнителни стратегически способности за колективната отбрана на континента.

Финансирането на проекта Taurus Neo обаче остава сериозен проблем за германското правителство. Според репортери от портала за отбрана The War Zone бюджетът на германското правителство за 2025 г. ще трябва да включва 350 милиона евро за начало на разработката, а настоящите бюджетни ограничения могат да повлияят на разходите през следващите години.

Подкрепата, изразена от правителствената коалиция в Германия, обаче показва благоприятен изход за изпълнението на проекта, въпреки възможните дебати в местния парламент за целесъобразността на приоритизирането на подобни разходи в трудни икономически условия.

Съобщението за проекта Taurus Neo дойде само два дни след подписването на историческо споразумение за отбрана между Германия и Обединеното кралство, насочено към ускоряване на разработването на нова, по-модерна ракета с голям обсег от Storm Shadow.

Това споразумение беше последвано от обявяването на присъединяването на Обединеното кралство към European Long-Range Missile Strike Approach (ELSA) – инициатива, ръководена от Франция и включваща Германия, Полша и Италия, която има за цел да разработи далекобойна ракета с обхват до 2000 километра до 2030 г.

Литва започва изграждането на база за германските войски близо до руската граница.

Булдозер започва работа на строителната площадка на бъдещия артилерийски тренировъчен полигон на германската военна база в Руднинкай, Литва, 19 август 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Janis Laizans

🇱🇹🤝🇩🇪 На 19 август 2024 г. (понеделник) Литва започна изграждането на нова военна база, която се очаква да помещава контингент от 4000 германски войници, първото постоянно чуждестранно разполагане на германската армия след края на Втората световна война.

Строежът на базата се очаква да бъде завършен до края на 2027 г. Германия пое ангажимент да разположи войски в прибалтийската страна, която е членка на НАТО и Европейския съюз, през изминалата година.

Германският министър на отбраната Борис Писториус сравни този ход с решението за изпращане на съюзнически сили в Западна Германия по време на Студената война за защита на Западна Европа в случай на изненадващо съветско нападение.

Началникът на отбраната на Литва Раймундас Вайкснорас изчисли, че страната ще похарчи повече от 1 милиард евро през следващите три години за развитието на базата, което я превръща в един от най-големите инфраструктурни проекти в историята ѝ.

Това е „огромна инвестиция“ за страна с население от едва 2,9 милиона души и икономика, която е в размер на една десета от германската, заяви Вайкснорас по време на церемонията по стартирането.

„Бригадата ще работи като успокоение за нашето население и като възпиращ фактор, за да изтласка руснаците“, добави той.

Базата в Руднинкай, близо до столицата Вилнюс и само на 20 км от границата с Беларус, ще побере до 4000 войници, складове и поддръжка за танкове и друго оборудване, както и стрелбища от всякакъв мащаб. Още около хиляда германски военни и цивилни контрактори ще бъдат разгърнати в други обекти из страната.

Само за около една пета от комплексните сгради в Руднинкай обаче са сключени договори за строителство, което поражда опасения, че те няма да бъдат готови навреме.

Министърът на отбраната Лауринас Кашчунас каза пред репортери, че неговото министерство ще възложи договори за останалата част от работата до края на тази година, когато изтекат мандатите на неговото правителство.

Германското правителство е поискало от парламента 2,93 милиарда евро, за да поръча 105 танка Leopard 2 A8, отчасти за оборудване на литовската база, според поверителен проектобюджет, видян от Ройтерс през юни.

Вътрешните борби относно бюджета в разнородната управляваща коалиция на Германия обаче застрашават обещанието на Берлин да модернизира армията си.

Литва увеличи разходите си за отбрана до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) през тази година, а правителството на премиера Ингрида Симоните повиши данъците, за да подкрепи отбранителните разходи през следващите няколко години.

„Ако ние не сме защитени, няма сигурност за тях“, каза Симоните пред репортери на церемонията, имайки предвид Германия.

Столтенберг ще поиска от съюзниците военна помощ за Киев от поне €40 млрд. годишно

Германският министър на отбраната Борис Писториус се ръкува с украински войник, преминаващ обучение за работа с предоставени от Германия системи за противовъздушна отбрана, 29 май 2024 г.
📸 Снимка: AP Photo

🇺🇦 Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг ще поиска от съюзниците си да обещаят минимум 40 млрд. евро годишно за финансиране на военна помощ за Украйна, предаде Ройтерс, позовавайки се на източник от Алианса.

"Трябва да поддържаме сегашното ниво на подкрепа като минимум, за да осигурим предвидимост, от която Украйна се нуждае, за толкова дълго време, колкото е необходимо", заяви източникът от НАТО, цитиран от БТА.

И добави, че съюзниците предоставят около 40 млрд. евро годишно, откакто Русия предприе пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г.

Външните министри на НАТО се събират довечера за двудневна среща в Прага и се очаква да обсъдят предложението на Столтенберг утре на работно заседание.

Междувременно министърът на отбраната на Германия Борис Писториус обяви нов оръжеен пакет на стойност 500 млн. евро в подкрепа на Украйна по време на посещение в пристанищния град Одеса, предаде немската информационна агенция DPA.

Той се срещна с украинския министър на отбраната Рустем Умеров, за да обсъдят военните нужди на Киев.

"Ще продължим да ви подкрепяме в тази отбранителна кампания", заяви Писториус по време на срещата в Одеса, цитиран от БТА,  добавяйки, че някои от оръжията вече са напът да бъдат доставени.

Пакетът съдържа голям брой ракети за немските системи за противовъздушна отбрана IRIS-T със среден обсег на действие (SLM, 40 км), както и неуточнено количество ракети за същата система, но с малък обсег на действие (SLS, 12 км).

Помощта включва и безпилотни системи, както за разузнаване, така и за водене на бойни действия в акваторията на Черно море, както и крайно необходими резервни части, вкл. цеви за предоставените от Германия артилерийски установки и резервни двигатели за немските танкове „Леопард“.

Германия купува ракетни установки HIMARS за Украйна

📸 Снимка: Emely Gonzalez

🇩🇪🤝🇺🇦 По време на посещението си във Вашингтон министърът на отбраната на Германия Борис Писториус обяви решението на Германия да закупи три ракетни системи M142 HIMARS от Съединените щати, с намерението впоследствие да ги прехвърли в Украйна.

Тази поръчка допълва пакета за военна помощ, обявен в края на април, който включва бронирани превозни средства и боеприпаси.

HIMARS, ракетна система, монтирана на камион, е способна да нанася бързи и прецизни ракетни удари на големи разстояния. Ракетите, произведени от Lockheed Martin Corp. осигуряват на украинските сили подобрени способности с обсег до 80 и повече километра.

Решението за доставка на HIMARS на Украйна идва на фона на ескалиращото напрежение в региона, особено в светлината на продължаващата агресия на Русия към нейния съсед. Тези ракетни системи са показали ефективността си при удари по руските складове за боеприпаси и логистични маршрути, прекъсвайки вражеските операции далеч зад фронтовата линия.

Във Вашингтон министър Писториус подчерта повишените военни отговорности на Германия в отговор на инвазията на Русия в Украйна през 2022 г. Той подчерта ангажимента на Германия да засили отбранителните си способности, като тазгодишните разходи за отбрана се очаква да бъдат най-високите от създаването на въоръжените сили на страната след края на Втората световна война.

Обръщайки се към аудиторията на Johns Hopkins School of Advanced International Studies, министър Писториус подчерта значението на защитата на международното право, демократичните ценности и установения ред в лицето на агресията. Той подчерта, че Германия осъзнава сериозността на ситуацията и не може да си позволи да стои със скръстени ръце, докато тези принципи биват застрашени.

Решението да предостави допълнителни ракетни системи HIMARS на Украйна отразява решимостта на Германия да подкрепи своите съюзници в лицето на регионалната нестабилност. Тъй като напрежението продължава да ескалира, този ход подчертава значението на международното сътрудничество за справяне с предизвикателствата пред сигурността и отстояването на демократичните принципи в лицето на агресията.