Военното разузнаване на САЩ отчита над 510 китайски спътника за наблюдение

🇨🇳🛰️🇺🇸 Китай разполага с над 510 спътника за разузнаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR), над три пъти повече, отколкото през 2018 г. Тези в ниска орбита могат да снимат всяка точка на Земята за не повече от 30 минути. Това гласи оценка в доклада Challenges to Security in Space 2026, публикуван на 26 октомври от Агенцията за военно разузнаване на САЩ (DIA), който съдържа актуални данни за юли. Това е третото издание на поредицата след 2019 и 2022 г. и описва космическите програми на Китай, Русия, Иран и Северна Корея като заплаха за космическите системи на САЩ и съюзниците.

Броят включва не само апарати със строго военно предназначение. Самата DIA отбелязва, че много от тях формално обслужват граждански и търговски мисии, но двойната им употреба и вероятно политиката на военно-гражданско сливане означават, че събраните от тях данни и снимки могат да бъдат използвани от Народната освободителна армия на Китай (НОАК). Сателитният флот осигурява оптични снимки, радарни изображения, електронно и радиотехническо разузнаване, т.е. прихващане на емисиите на чужди радари и средства за връзка. Самото „510+“ не е ново. Космическите сили на САЩ посочват същия брой за китайски ISR спътници в своята. справка за космическите заплахи още в изданието от 21 февруари 2025 г. DIA цитира версията ѝ от юли 2026 г. В нея общият брой китайски апарати в орбита е 1506, така че близо една трета от тях са годни за наблюдение.

Апаратите в геосинхронна и ниска орбита вършат различна работа. Първите летят на височина под 2000 км, минават бързо над всяка точка и затова са нужни в голям брой: колкото повече са, толкова по-кратко е чакането до следващото прелитане. DIA заимства оценката за 30-те минути от анализ на The Economist от март 2024 г. Геосинхронните, на около 36 000 км, остават над една и съща точка на екватора и по думите на доклада осигуряват „постоянно покритие без забавяне“. През 2023 г. Китай изведе на такава височина Ludi-Tance-4 – първия в света радарен спътник от този клас, който подсигурява постоянно наблюдение на голяма част от Индо-Пасифика. Радарът със синтезирана апертура вижда през облаци и нощем, затова картината от него не зависи от времето над океана.

Докладът посочва изрично срещу какво са насочени тези подобрения – увеличават способността на Китай да следи американските и съюзническите самолетоносачи, експедиционни ударни групи (десантни кораби с морска пехота и ескорт) и разположените въздушни крила в целия Тихи океан. Флотът като цяло би могъл да подпомага „глобалното наблюдение, проследяване и прицелване“ на американски и съюзнически сили – особено Корейския полуостров, Тайван, Филипините, в Индийския океан и Южнокитайско море. Справката на Космическите сили стига до следващия извод: подобрените космически способности на НОАК, заедно с нарастващия ѝ арсенал от оръжия с голям обсег, позволяват прецизни удари от разстояние по американски и съюзнически сили. Звено между засичането и удара са спътниците за ретранслация, които по описанието на DIA пренасят данните за прицелване от разузнавателните апарати до военните командни центрове.

Ръстът се дължи на невиждан досега за Китай темп на изстрелвания. Според доклада годишният брой на изстрелвания е скочил от 22 през 2016 г. до 93 през 2025 г. За същия период броят изведени в орбита за година спътници е скочил от 40 на 384. Космическите сили отчитат 37 изстрелвания до края на юни 2026 г. и цел от 140 за цялата година. Голяма част от новите апарати обаче са комуникационни: към юли в орбита са 177 спътника на държавната мрежа Guowang и 238 на търговската Qianfan. И двете са огромни сателитни мрежи, замислени да се конкурират със западните услуги като Starlink.

Независимите сметки дават по-сдържана картина. Тод Харисън, старши научен сътрудник в Американския институт за предприемачество (AEI), упрекна DIA пред Breaking Defense, че не уточнява какво точно брои и не дава никакъв контекст. Според неговото преброяване действащите китайски спътници за наблюдение и метеорология са нараснали от 141 през 2018 г. до 541 в края на октомври 2026 г. Само тези за наблюдение сред тях са скочили от 124 на 453. Според Харисън кривата на растежа се е изравнила през последните години. Американският флот от същия клас по неговите сметки наброява 643 апарата, при 298 през 2018 г. и според него сега расте по-бързо от китайския. За целия период китайският флот е нараснал почти 4 пъти, а американският – малко над 2 пъти, но по абсолютен брой Китай все още не е настигнал САЩ.

Част от доклада, посветена на Русия, описва точно обратна тенденция. Серия от тежки провали затрудниха производството, изстрелването и поддръжката на военните разузнавателни спътници, затова все по-често Москва възлага военни задачи на своите граждански системи. Освен това много разузнавателни спътници наближават или вече надхвърлиха проектния си ресурс. Космическите сензори подпомагат прицелването на руските противокорабни крилати ракети. DIA проследява и китайската подкрепа за руската космическа програма.

През юли 2022 г. тогавашният директор на „Роскосмос“ Юрий Борисов призна, че западните санкции върху електронните компоненти засягат производството на спътници, а през януари 2023 г. заяви, че страната се е договорила да купува компоненти за космически апарати от Китай. През ноември 2022 г. ЧВК „Вагнер“ сключи договори с китайски търговски оператори за два спътника за заснемане на земната повърхност и снимки в подкрепа на своите операции в Украйна и Африка, а Spacety  радарни изображения на Украйна. DIA пише също, че Русия разработва спътник, предназначен да носи ядрено оръжие, въпреки че Договорът за космическото пространство от 1967 г. забранява извеждането на такова оръжие в орбита около Земята.

Държавният Global Times отговори на 27 октомври с коментар на военния анализатор Сун Джунпин, според когото САЩ представя Китай и Русия като заплаха, за да оправдае собственото си въоръжаване в космоса – по думите му класически случай на крадец, който вика „дръжте крадеца“. Изданието припомня документа с позицията на Министерство на външните работи на Китай от 23 октомври, който алармира относно риска от надпревара във въоръжаването в космоса и призова към държавите да застанат срещу офанзивните военни политики там.

Докладът описва преди всичко първото звено от веригата между засичане на самолетоносач и нанасяне на удара по него – способността да бъде видян. 30-те минути показват колко бързо може да се получи снимка на дадена точка, а не колко дълго може да се следи кораб в движение. Прицелването изисква още пренос на данните и ракета, която да достигне целта. Все пак е вероятно американска ударна група в западната част на Тихия океан вече да не може да остане дълго незабелязана: геосинхронният радар гледа постоянно, а нискоорбиталните спътници минават често. Колко бързо се сгъстява мрежата, е по-спорно. Изравнената крива на Харисън сочи по-бавен растеж, отколкото внушава утрояването, а официалните данни не позволяват това да се провери: от февруари 2025 г. те повтарят долната граница „510+“, зад която може да стои и неотчетено увеличение. Затова спорът ще бъде решен от първото преброяване, което замени тази граница с точно число – то ще покаже дали китайският разузнавателен флот още расте с темпа от първите години, или кривата наистина се е изравнила.

Путин нарече Мъск „гениален“ две седмици след ограничаването на Starshield в Украйна

🇷🇺🛰️🇺🇸 Руският президент Владимир Путин описа Илън Мъск „гениален човек“ и заяви, че страната му поддържа „тесни контакти“ с него и американските си партньори по сателитните групировки в ниска орбита. Изказването му идва две седмици след като военната версия на Starlink, наречена Starshield, беше подложена на ограничения в Украйна, и три дни след като Мъск заяви, че тя не бива да служи за „недвусмислено нападателни удари“. Путин говори днес в Москва, докато обикаляше с африкански държавни глави изложбата на 3-тия икономически и хуманитарен форум „Русия–Африка“, посветена на руски решения в икономиката и социалната сфера.

Повод бе руският отговор на Starlink. Министърът на цифровото развитие Максут Шадаев демонстрира пред Путин системата „Рассвет“, която компанията „Бюро 1440“ проектира и изгражда като собствена мрежа за широколентов интернет в ниска орбита и която по думите му вече е разположила 30 спътника в околоземна орбита. Путин я сравни с американската: „Илън Мъск е гениален човек, наистина гениален.“ После сподели, че Мъск разполага с над 5000 такива апарата в орбита, и продължи: „А ние правим само първи крачки. Но се гордеем, че започнахме да го правим и започнахме да го правим самостоятелно.“

Путин обясни контакта с Мъск с нуждата от ред в космоса. „Ние сме в тесен контакт с нашите американски партньори, включително с г-н Мъск, защото в орбита е много важно да не си пречим, да пазим дисциплина, ред“, отбеляза той. Според него двете държави ценят това взаимно и работят тясно заедно „въпреки всички въпроси от политически характер“, в което участва „Роскосмос“, и други компании. За собствената система Путин заключи: „Качеството го има. Сега трябва да се преминава от качество към количество.“

Броят, посочен от Путин пред щанда, е около два пъти под реалния. Starlink разполага с над 10 000 апарата в околоземна орбита още от март 2026 г. по данни на Scientific American. Първите 16 серийно произведени спътника на „Рассвет“ излетяха през март, а следващите 16 – на 19 юли. В оценка от 31 август Институтът за изследване на войната (ISW) установи, че от 32 апарата, изведени в орбита, едва 12 от първата партида са достигнали височина около 550 км, спрямо нито един от изстреляните през юли.

Похвалата идва в разгара на спора между Мъск и Украйна във връзка с ограничения на услугата Starlink. От 14 октомври терминалите Starshield в страната започнаха да губят връзка при скорост над 160 км/ч, с което силно се затрудни работата на дроновете-прехващачи. 10 дни по-късно президентът Володимир Зеленски обяви, че връзката е била възстановена. Същия ден Мъск писа в X, че Starshield се намира под контрола на американското правителство в лицето на Пентагона, докато за обикновената гражданска услуга на Starlink заяви: „Украинската армия наруши условията за ползване на Starlink и го използва за нападателни удари с дронове, за да убива хора.“ и тъкмо тази вратичка е била затворена през седмицата преди публикацията.

На 25 октомври Мъск допълни, че системата може да обслужва военна инфраструктура, но не може да се използва за „недвусмислено нападателни удари, които я превръщат в законна мишена за ответен удар“. Унищожаването от противник на спътници от съзвездието на Starlink би довело до верижно разрушаване, коетоот своя страна би образувало поле от отломки, което ще превърне космоса в неизползваем, написа той. Два дни по-късно Зеленски отговори пред журналисти, че Украйна използва Starshield срещу руската армия единствено на собствена територия, а не за удари дълбоко на руска територия, което представлява отбрана, а не нападение.

Путин е хвалил Мъск и преди. По време на Източния икономически форум във Владивосток през септември 2023 г. той го описа като изключителна личност и талантлив бизнесмен. През април 2025 г. при срещата си със студенти от техническия университет „Бауман“ в Москва, Путин сравни Мъск с главния конструктор на съветската космическа програма Сергей Корольов. Този път към похвалата той добави и твърдение за пряк контакт с най-богатия човек, аргументиран с нуждата сателитите на двете страни да не си пречат взаимно в орбита.

От февруари насам руските сили на фронта не разполагат с достъп до мрежата на човека, наречен от Путин гениален. Тогава SpaceX и Министерство на отбраната на Украйна въведоха бял списък на регистрираните терминали, а на 5 февруари ведомството обяви, че връзката на терминалите, използвани от руските войски в Украйна, е прекъсната. По оценката на ISW от 31 август от 32 спътника на руската алтернатива, изведени в орбита, едва 12 са достигнали височина 550 км, а нито един не е достигнал планираната работна орбита.

Космическите сили на САЩ показаха заглушителите, използвани срещу Венецуела и Иран

🇺🇸📡🇻🇪 Военнослужещи от Космическите сили на САЩ са заглушавали спътници, за да оградят със „защитен балон“ силите, които на 3 януари арестуваха венецуелския диктатор Николас Мадуро в Каракас. Броени часове по-късно един от тях е получил заповед да замине за Близкия изток, където САЩ скоро след това започнаха войната срещу Иран. Това съобщи The Wall Street Journal в репортаж на Шелби Холидей, чийто екип получи рядък достъп до военна база „Питърсън“ в щата Колорадо. Там е базирано звеното, което отговаря за всички дейности на службата по електронна война в космоса, а изданието разговаря с гвардейци, разполагали оръжията и на двата театъра на военните действия.

Досега официалният разказ за ролята на Космическите сили в Каракас беше сведен до едно-единствено изречение. Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн сподели в деня на операцията, че силите са започнали да „наслояват“ ефекти от Кибер- и Космическото командване, за да „проправят път“ за самолетите, без да уточни какви са били тези ефекти. Космическото командване отказа подробности заради оперативната сигурност. WSJ назовава ефекта: заглушаване на спътници. Полковник Анджело Фернандес, командир на Делта 3, формирование на ниво авиокрило, изрежда пред камерата три операции, в които са участвали хората и системите му: ударите по иранските ядрени обекти през юни 2025 г. (Midnight Hammer), операцията срещу Мадуро във Венецуела (Absolute Resolve) и кампанията срещу Иран от 28 февруари (Epic Fury).

„Нашите гвардейци се придвижиха напред, действаха в тази среда и се справиха с отличие“, отбеляза той. В кампанията срещу Иран тази пролет те са действали в една от средите с най-силно противодействие в историята на службата – „както в спектъра, така и под пряк огън“. Гвардейци е нарицателното за личния състав в Космическите сили.

Технически сержант Джошуа Ломакс от Делта 3 описва колко бързо става прехвърлянето: 72 часа, за да се опакова и провери техниката и да се натовари в самолета, и 96 часа след кацането, за да бъде разгърната и да започне работа. Къде точно е бил в Близкия изток, той няма право да споделя. Според WSJ там Ломакс е се е превърнал в един от първите гвардейци в историята, попаднали под вражески обстрел. „Заплахата е реална. Всички бяхме нащрек, за да изкараме деня и да пазим братята и сестрите си по оръжие“, разказва той. „Няма значение дали си гвардеец, летец, войник или морски пехотинец, всички сме в тази среда заедно.“ Капитан София Парлок, също от Делта 3, е участвала в операциите срещу Иран с друга система. Екипът ѝ следи промените в спектъра и предава данните на командването, което разпределя задачите.

Системата, която WSJ показва най-подробно, е Meadowlands на L3Harris: параболична антена на ремарке, която насочва сигнал към спътника и го залива с шум, за да изгуби връзка с наземната станция. Целите са апарати за наблюдение, свръзка или навигация. Ефектът е некинетичен, тоест без физическо поражение, и затова обратим: спътникът се връща към нормална работа, щом излъчването спре. „Това е един от нашите наземни заглушители. Можем да разполагаме тези системи по целия свят“, обяснява Фернандес пред една от установките. Космическите сили въведоха Meadowlands в експлоатация през юни, наследявайки Counter Communications System, която е на въоръжение от 2004 г. По информация ор Air & Space Forces Magazine тя се пренася в 7 транспортни контейнера вместо 23. За серийното ѝ производство Космическите сили искат 450 млн. долара в бюджета за финансовата 2027 г.

Офанзивните заглушители често работят заедно с отбранителната система Bounty Hunter, която извършва мониторинг на радиочестотния спектър, открива сигнали, които биха могли да заглушат и компрометират американски сателити, и определя откъде идват. След като източникът бъде установен, командир може да заповяда удар по него. Така двете системи работят като двойка „наблюдател и стрелец“, а от 3 август 1-ва ескадрила за електронна война във военна база „Питърсън“ е първото поделение, оборудвано паралелно с двете. Bounty Hunter работи в зоната на Централното командване (CENTCOM) от 2019 г. Третата система е Remote Modular Terminal, нов и по-подвижен заглушител, чията употреба наскоро бе ускорена от службата: той се побира в контейнер и се пренася по целия свят. Екипът на WSJ не е получил разрешение да го снима и показва само снимка.

Генерал-лейтенант Грегъри Ганьон, командир на Командването на бойните сили, в което влиза Делта 3, обясни защо невидимото е решаващо. „Онова, което никога не виждаш, е изключително важно във войната“, подчерта той. Ако владеем спектъра, продължава генералът, поддържаме връзката между своите системи, спътници, кораби и самолети, „но можем и да нарушим способността на противника да прави същото“. Заглушителите „се използват в бой и са разположени по целия свят“. На въпроса дали противникът е наясно къде са, Ганьон отговаря „не“, а на уточнението дали това е умишлено – „да“.

Американската свръзка също е мишена. Иран многократно е поразявал американски космически средства, включително терминали за сателитна връзка, отбелязва WSJ. Анализ на The New York Times въз основа на сателитни снимки и потвърдени видеозаписи установи, че още през първите дни на войната в щаба на Пети флот в Манама са били унищожени два такива терминала. „Затова противниците ни разполагат оръжия в космоса: искат да отнемат на американските военни предимствата на високата позиция“, казва Ганьон.

Ломакс не е единственият гвардеец под обстрел, за когото командването разказа. На 15 април тогавашният началник на космическите операции генерал Чанс Салцман заяви на Космическия симпозиум в Колорадо Спрингс, че гвардейци са извършвали електронни атаки срещу ирански цели, а някои от тях са попаднали под косвен обстрел. Наследникът му генерал Дъглас Шийс разказа на 15 септември за специалист Грей от 42-ри отряд за електронна война. По думите му в първите часове на „Epic Fury“ тя е продължила да работи на пулта, докато сирените са виели и ракети са се насочвали към позицията ѝ. Нейният командир я изтегля на безопасно място. Air & Space Forces Magazine съобщава още, че Космическите сили в зоната на CENTCOM засичат цели като ирански заглушители, които после се поразяват от други платформи. Системата не е назована, но това е ролята на наблюдателя, която WSJ описва при Bounty Hunter.

Репортажът излиза месец след като САЩ за първи път признаха официално, че имат разположени оръжия в орбита. На 14 септември министърът на ВВС Трой Мийнк обяви, че службата притежава „оръжия за контрол в околоземна орбита“, а на следващия ден Шийс отбеляза: „Днес гвардейците управляват оръжия в орбита, които могат да защитават обединените сили от атаки, осъществявани с помощта на космоса.“ Според него е било време министерството да заговори за тях.

Отделна следа оставят полетите. Страницата Latin American Military Movements в X, проследяваща движения на военната авиация на САЩ в Латинска Америка по данни от транспондери и публично достъпни снимки, твърди, че 4-та ескадрила за електронна война, която работи с Counter Communications System, е кацнала в Агуадия, Пуерто Рико, с 2 транспортни самолета Boeing C-17 Globemaster III от авиобаза „Питърсън“ на 4-5 декември 2025 г. Авторът разпознава поделението по нашивка на снимка от медийния архив на Пентагона DVIDS, публикувана на 18 декември 2025 г. Според него ескадрилата е прехвърлена към авиобаза „Принц Султан“ в Саудитска Арабия с още два C-17A, излетели от Агуадия на 25 и 28 февруари, вторият от които е денят на първите удари срещу Иран. Официално потвърждение на тези данни няма.

Наземните заглушители не са нова способност: Counter Communications System е публично известна от 20 години насам. Новото е, че офицери пред камера свързват заглушителите с конкретно назовани операции и описват прехвърлянето им от един театър на военните действия в друг за броени дни. Както при Венецуела, така и при Иран, Кейн постави некинетичните въздействия в самото начало. „Първи се задействаха Кибер и Космическото командване, които наслоиха некинетични въздействия“, заяви той на 2 март за Иран, а Шийс нарече службата част от „минималния пакет сили“, без който кампанията нямаше да започне. Приносът на заглушаването към крайния резултат обаче остава неизмерен. Във Венецуела Кейн описа разбиването на ПВО като работа на обединения въздушен компонент, а във въздуха същата нощ е имало над 150 самолета. Нито един от говорещите не уточни чии спътници са били заглушавани над Каракас и откъде е извършвано заглушаването.

Публичността стига до границата, която Ганьон очертава: позицията на заглушителите умишлено се пази в тайна от противника. Вероятно Космическите сили ще продължат да говорят за хората и техниката, но не и за целите. Признак, че тази граница се измества, би било официално назоваване на заглушен чужд спътник или държавата, която го управлява. Признак, че заглушителите стават постоянна част от началото на всяка американска операция, би било одобрението на искания бюджет за серийно производство на Meadowlands и създаването на нови ескадрили, които като 1-ва обединяват наблюдателя и стрелеца в едно поделение.

САЩ потвърдиха, че имат оръжие в орбита, но не казаха какво

🇺🇸🛰️ САЩ разполагат с оръжия в орбита, заяви министърът на ВВС Трой Мейнк в основното изказване по време на конференцията „Air, Space & Cyber“, организирана от Асоциация на ВВС и Космическите сили, която се проведе на 14 септември в Нашънъл Харбър, Мериленд. Думите му получиха писмено потвърждение от Космическите сили само няколко часа по-късно пред изданието TWZ, но без данни за вида оръжие, полезния товар и начина, по който би било използвано.

Мейнк заяви, че САЩ продължават да се подготвят за променящите се заплахи, където и да възникнат те. По думите му те вече разполагат с оръжия за космически контрол в орбита, които са способни да защитят съвместно действащите въоръжени сили на САЩ от враждебни действия. Под това се разбират различните видове въоръжени сили, действащи като едно цяло. Като ръководител на Министерството на ВВС Мейнк е най-висшият цивилен ръководител както на ВВС, така и на Космическите сили.

Попитан непосредствено след речта дали ще поясни какво има предвид, той подчерта, че формулировката е добре обмислена предварително: „Тази фраза беше много внимателно обмислена. Затова се придържам към казаното.“ На среща с журналисти по-късно същия ден той повтори това още по-категорично: „Няма да навлизам в подробности за вида на оръжието.“

На въпроса защо изявлението идва точно сега Мейнк обясни, че ведомството е обсъждало продължително време как да говори по темата публично, като този избор е бил повлиян от множество фактори. Той свърза оповестяването с възпирането, но заяви, че разкриването на подробности за американската дейност не би помогнало за нея. Затова отказа да уточни дори дали са провеждани изпитания.

Отказът от подробности е съществена част от начина, по който Мейнк представи съобщението. Думите му показват стремеж да бъде оповестено наличието на способности, които могат да имат възпиращ ефект, но без да се разкриват техните характеристики. От това обаче не следва, че възпиращата им стойност зависи единствено от публичното признание или че всяко допълнително уточнение непременно би я намалило.

Писменият отговор на Космическите сили очертава по-ясно какво ведомството е готово да разкрие. Техен говорител заяви пред TWZ, че дългогодишната американска политика предвижда защитата на съвместно действащите въоръжени сили във всички области на военните действия. Той допълни, че САЩ повишават готовността си срещу съществуващите заплахи и разполагат в орбита с оръжия за космически контрол.

В предоставеното обяснение космическият контрол обхваща мисии за противодействие на противника в космоса и за установяване на контрол там. Те включват кинетични и некинетични средства за нарушаване, ограничаване и при необходимост унищожаване на противникови способности. Според Космическите сили тези средства могат да се използват както настъпателно, така и отбранително, по решение на съответните бойни командвания.

TWZ изрично попита дали това означава, че въоръжените сили на САЩ разполагат в орбита едновременно с кинетични средства, например физически прехващачи, и с некинетични средства, например апаратура за електронна борба. Космическите сили повториха отново отказа си от обсъждане на конкретни оперативни методи, полезни товари, технически характеристики и начини на използване. Те добавиха, че с развитието на Космическите сили публичното обсъждане трябва да изяснява доктрината и мисиите, без да разкрива чувствителни оперативни детайли.

Така ведомството потвърди общото твърдение за оръжия в орбита, но не уточни какви са те. Изброяването на кинетични и некинетични средства в описанието на мисиите не установява дали и двата вида реално са разположени там.

Възможните механизми се различават не само по сила, но и по начина на въздействие. Сред примерите за временно въздействие са лазер, заслепяващ оптиката на чужд спътник, без да я поврежда, или система за електронна война, която заглушава връзката му достатъчно дълго, за да позволи на американски апарат да се отдалечи от опасност.

Други възможни средства са физически прехващач, механично рамо за захващане, аерозол за въздействие върху оптиката и слънчевите панели или използване на самия спътник за сблъсък с целта. Това са примери за различни механизми, а не установени характеристики на американското въоръжение. Конкретният начин на използване определя дали въздействието ще бъде временно, трайно увреждащо или разрушително.

Разграничението е ключово и заради риска от възникване на космически отломки. Временно заглушаване или заслепяване не предполага разрушаване на апарата. В същото време обаче кинетичното поразяване е възможно да образува отломки, които застрашават други спътници, включително собствените апарати на нападателя.

Именно това стои в основата на оценка, изготвена от Виктория Самсън, експерт по космическа сигурност от фондация Secure World Foundation. Тя определи изказването като безпрецедентно за държавен служител на САЩ и предположи, че става дума за орбитални заглушители и друга апаратура за електронна война, не за кинетично оръжие. Аргументът ѝ е, че САЩ последователно се обявяват за избягване на образуването на отломки. Това е експертна оценка въз основа на публичната информация. Космическите сили отказаха да я потвърдят или отхвърлят.

В изявлението си Космическите сили се позовават на Договора за космоса, в сила от 1967 г. Той забранява на държавите – страни по него, да разполагат ядрени и други оръжия за масово унищожение в околоземна орбита. Тази конкретна забрана не обхваща конвенционалните оръжия като обща категория. Позоваването на договора представлява заявка за съответствие с него, но не разкрива естеството на разгърнатите активи и само по себе си не изчерпва въпроса за приложимите правни ограничения.

Изказването на Мейнк продължава серия от публични изявления от началото на годината. През февруари генерал-лейтенант Грегъри Ганьон, командващ „Бойни сили“ на Космическите сили, отказа да формулира конкретно защитните мерки на американските спътници, но обобщи позицията си: „Не можеш да бягаш от побойника вечно. Понякога трябва да се обърнеш и да удариш.“

През август генерал Стивън Уайтинг, ръководител на Космическото командване на САЩ, заяви по време на симпозиума по космическа и противоракетна отбрана, че надеждните и публично признати способности за поразяване на противникови апарати са ключов приоритет. „В космоса няма безопасно убежище. Не може да изкопаеш окоп или да вдигнеш щит“, отбеляза той. Космическото командване постави настъпателните способности в орбита на първо място сред потребностите си за периода 2029–2033 г.

Преди изявлението от 14 септември сред публично признатите противоспътникови системи бяха наземната система за противодействие на комуникациите, нейният наследник Meadowlands и мобилният заглушител Remote Modular Terminal. Те действат чрез радиосмущения, без кинетично въздействие.

През 2022 г. администрацията на Джо Байдън обяви едностранен мораториум върху провеждането на разрушителни изпитания на противоспътникови ракети, изстрелвани от земята. Към момента не е известно дали тази политика продължава да се спазва. Посоченият ѝ обхват обаче не представлява обща забрана за разработване на други противоспътникови средства. Междувременно прехващачите, базирани в космоса, заемат централно място в противоракетната инициатива „Златен купол“ на администрацията на Доналд Тръмп.

Публичното признание може да има и политически последствия, различни от търсеното възпиране. Това би могло да даде аргумент на Пекин и Москва да обявят собствено въоръжение в космоса, като се позоват на американския пример. Самсън поставя въпроса за последователността на Вашингтон: след собственото си изявление той трябва да е готов да приеме подобни думи и от водещите си стратегически противници.

Евентуални съобщения от Пекин или Москва през следващите месеци биха били важни за оценката на тази последица, но сами по себе си не биха доказали, че признанието на САЩ е понижило прага за въоръжаване на открития космос. Мълчанието им, дори съчетано с потвърждаване или възстановяване на американския мораториум от 2022 г., също не би доказало успех на възпирането. Засега публично е заявено наличието на американски оръжия в орбита; техният вид, възможности и условия за използване остават неизвестни.

Русия изстреля военен апарат от Плесецк ден след дроновете над космодрума

🇷🇺🛰️ Русия изведе в орбита космически апарат „в интерес на Министерството на отбраната“ с ракета „Союз-2.1б“, изстреляна от космодрума Плесецк в Архангелска област в 5:40 ч. местно време на 24 август. Съобщението на ведомството в Telegram съдържа почти всичко, което е официално известно: не се посочват нито предназначението и обозначението на апарата, нито параметрите на орбитата му. Пускът е извършен от боен разчет на Космическите войски ден след като украински дронове достигнаха района на самия космодрум.

Към съобщението руски канали добавиха твърдение, че параметрите на апарата не са известни, но според „изтекла информация“ той е част от система за целеуказване, която значително повишава точността на руските далекобойни удари. Не е назован конкретен спътник, не е посочена височина на орбитата и не е приведен нито един количествен показател. Единствената част, която може да бъде съпоставена с наличните данни, е твърдението за значително повишаване на точността – и именно то не съответства на известното за руските възможности в космоса.

Публикуваният график на изстрелванията предвиждаше за края на август именно от Плесецк пуск на навигационния спътник „ГЛОНАСС-К1“ №19Л – поредния апарат от третото поколение на руската система, създадена като алтернатива на GPS. Украинското издание „Милитарний“ отбелязва, че наличните данни не са достатъчни, за да се потвърди, че на 24 август е изстрелян точно навигационен спътник.

Ако тази версия се потвърди, тя по-скоро ще опровергае внушението за рязко повишаване на точността. Според регистъра на Информационно-аналитичния център за координатно-времево и навигационно осигуряване, който води официалната отчетност на системата, към 24 август орбиталната групировка на ГЛОНАСС включва 28 апарата. Точно 24 се използват по предназначение – минималният брой за глобално покритие. Един се намира в орбитален резерв, а три са извадени от експлоатация и се изследват от главния конструктор.

Групировката се поддържа на този минимум с апарати, които отдавна са надхвърлили предвидения си ресурс. Два от действащите спътници са изведени на 25 декември 2007 г. и се намират в орбита вече повече от 18 години. Друг работи от декември 2009 г., а още един – от март 2010 г. По данни на самия център гарантираният срок за активно съществуване на поколение „ГЛОНАСС-М“, към което принадлежат тези апарати, е седем години. В подобна конфигурация нов спътник попълва изтъняващата групировка и поддържа покритието, но сам по себе си не води до съществен скок в точността.

Точността на руските далекобойни удари в Украйна отдавна не зависи единствено от броя на спътниците. Основно ограничение е заглушаването или подмяната на навигационния сигнал по маршрута към целта, а руската контрамярка се намира върху самото оръжие: антени с управлявана диаграма на насоченост от типа „Комета“. Такива системи са откривани в ударните дронове „Геран“ – руското производно на иранския „Шахед-136“, както и в управляеми авиобомби и крилати ракети. Антената потиска смущенията или подправения сигнал според посоката, от която идват. Допълнителен предавател на височина около 19 100 километра не решава проблема със заглушител, разположен под маршрута на полета.

Съобщението, придружило пуска, следва позната схема: неназован източник, неподкрепено с измерими показатели твърдение за нова способност и реално, официално обявено събитие, което да му придаде достоверност. По тези белези публикацията прилича не на действително разузнавателно изтичане, а на обичайното съдържание в руски военни канали, които представят всяко рутинно попълване като технологичен пробив.

Невъзможността товарът да бъде надеждно идентифициран отвън сама по себе си показва колко силно е затегнат режимът около Плесецк. След поредицата опити за атаки с дронове Русия наложи по-строга секретност около пусковете от космодрума. Уведомленията до авиацията и мореплавателите обхващат между 6 и 12 часа дневно в продължение на две-три седмици, като стартът се извършва в произволен ден от този прозорец: февруарският пуск беше на четвъртия ден, а мартенският – на петия. През април две припокриващи се уведомления затвориха съответните зони за по 19 часа в денонощието. Ръководителят на „Роскосмос“ призна, че на 11 април са били предприети сериозни опити за проникване.

Ефектът от тази секретност личи и в медийното отразяване. Barents Observer, който следеше зоната за падане на ракетната степен в Баренцево море, добави бележка за осъществения старт към материал за очакван пуск на поредната партида спътници „Расвет“ – руския аналог на Starlink. Министерството на отбраната обаче съобщи за единичен товар, изведен в негов интерес, докато „Расвет“ се разработва от компанията „Бюро 1440“, която обявява поименно собствените си групови пускове. При първия от тях, на 23 март, бяха изведени 16 апарата. За втория, на 19 юли, не беше обявен брой, но службите за космическо проследяване регистрираха 17 обекта.

Именно тази спътникова групировка, а не навигационната система, свързва най-пряко руската космическа програма с далекобойните удари. Кристиан Отланд от Норвежкия институт за отбранителни изследвания заяви пред Barents Observer, че Русия вече използва първите апарати „Расвет“ над Украйна, но епизодично, тъй като спътниците все още не са твърде малко за непрекъснато покритие. По-голяма и зряла групировка би подобрила защитените комуникации, координацията между разпръснати подразделения и работата на безпилотните системи.

Съветникът на украинския президент Серхий Бескрестнов определя необходимия минимум на между 200 и 250 спътника. Теоретично терминали могат да бъдат монтирани на „Геран“ още сега, а ударите да бъдат насрочвани според прозорците на прелитане. При настоящия брой орбитални апарати обаче връзката е твърде нестабилна, за да оправдае подобно решение. Специалистът по спътникова връзка Володимир Степанец изчислява, че апаратите прелитат над Украйна четири пъти дневно. Само две от тези прелитания осигуряват достатъчно стабилен канал, като всяко продължава приблизително между час и час и половина.

Натискът върху производствената инфраструктура, необходима за пусковете на „Расвет“, също е осезаем. В нощта на 15 август украински крилати ракети FP-5 „Фламинго“ поразиха ракетно-космическия център „Прогрес“ в Самара – предприятието, произвеждащо ракетата „Союз-2.1б“. Сателитни кадри, публикувани на 18 август, показват кратер с размери около 85 на 35 метра. Поражения са нанесени и по корпус 106А, където се работи по бордовата електроника, системите за управление, кабелните мрежи и приборните отсеци на ракетите носители „Союз-2“.

Ден преди старта дронове достигнаха района на самия космодрум, който извежда в орбита руските военни апарати и се използва за изпитания на междуконтинентални ракети. Украински издания определиха случая като първия документиран полет на украински дронове до Архангелска област. Руското Министерство на отбраната потвърди, че областта е сред регионите, в които на 23 август са били свалени дронове.

Telegram каналът Locator Russia съобщи за два дрона, достигнали района на Плесецк, а видео, публикувано от SuperNova_Plus и препубликувано от ASTRA, показва летателен апарат на малка височина над областта. Регионалните власти забраниха на жителите да публикуват снимки и видеозаписи на дронове. В няколко летища, включително в обслужващото космодрума, бяха въведени временни ограничения за полетите. Нямаше съобщения за попадения. Ден по-рано украински дрон беше заснет над Сиктивкар в Република Коми, на повече от 1700 километра от фронтовата линия.

Най-вероятно изведеният спътник е предназначен да попълни навигационната система: предварителните каталози сочеха точно такъв товар за края на август, ведомството обяви единичен апарат, а „Бюро 1440“ не съобщи за свой пуск. Самата формулировка на Министерството на отбраната обаче не доказва това. Със същите думи ведомството обяви и пусковете от 5 февруари и от нощта на 17 април. По-късно наблюдатели установиха, че при тях са били изведени по няколко апарата, получили обозначения от „Космос-2600“ до „Космос-2614“ и разположени на орбити, характерни за наблюдение на Земята.

Окончателната проверка ще дойде от самия регистър. Ако товарът е навигационен, апаратът ще се появи в таблицата на центъра като въвеждан в системата и ще заеме позиция в една от трите орбитални равнини. Неговият предшественик, изстрелян на 13 септември 2025 г., е въведен в експлоатация 33 дни по-късно.

Ако до началото на октомври в регистъра не се появи нов апарат, а системите за космическо проследяване засекат обекта в ниска околоземна орбита, версията за ГЛОНАСС ще отпадне и трябва да се търси друго предназначение на товара. Това обаче не доказва автоматично твърдението за система за целеуказване. Дотогава проверимата част от публикацията остава опровергана: групировка, поддържана на минималните 24 действащи апарата, не постига значителен скок в точността само с добавянето на още един спътник.

Пожар в института на „Роскосмос“, който помещава ЦУП и следи ГЛОНАСС

🇷🇺🔥 Пожар избухна около 13:00 ч. местно време в корпуса на Централния научно-изследователски институт по машиностроене (ЦНИИмаш). Това е водещото научно звено на държавната корпорация „Роскосмос“, разположено в Корольов, град в Подмосковието.

Сигнализацията се е задействала след задимяване, служителите са били изведени, а местните екипи са поискали подкрепление от московското управление на Министерството на извънредните ситуации и на мястото е изпратена автовишка. Над комплекса се издига тъмен дим. „Роскосмос“ съобщи във „Вконтакте“, че огънят е локализиран, заплаха за живота на хората и живеещите наблизо няма, а управлението на полета на руския сегмент на Международната космическа станция е под контрол на специалистите. Пострадали не са докладвани; до вечерта пожарът беше потушен.

Онова, което гори, е адресът, от който тръгва съветската ракетна програма. Институтът е учреден на 13 май 1946 г. като НИИ-88 върху площадката на бивш оръжеен завод, който в днешно време носи името на Сергей Корольов. Самият Корольов оглавява неговият отдел № 3 за далекобойни ракети – структурата, отделила се през 1956 г. като самостоятелното ОКБ-1, което извежда „Спутник“ и Гагарин в орбита. 80 години по-късно ЦНИИмаш остава главният изчислителен и изпитателен възел на руската космическа индустрия, в който се извършват системните изследвания, върху които се планира развитието на ракетно-космическата техника, и там се проверява надеждността на апаратите и топлинното им поведение при връщане в атмосферата.

Три функции обаче правят комплекса нещо повече от научен център. Първата е Центърът за управление на полетите, познат с руското съкращение ЦУП, където се води руският сегмент на МКС заедно с транспортни космически кораби „Союз“ и „Прогрес“. Втората е Информационно-аналитичният център за координатно-временно и навигационно осигуряване, който управлява цивилната инфраструктура на ГЛОНАСС, провежда независимия контрол над характеристиките на системата и координира международното сътрудничество в сателитната навигация. Т.е. институтът не просто ползва навигационната мрежа, а измерва и удостоверява колко точна е тя. Третата е ракетната: центърът съпровожда научно-технически разработките в тази област, включително хиперзвуковите. Чувствителността на тази работа личи от делото, което ФСБ отвори през юли 2018 г. срещу неговия служител Виктор Кудрявцев. Според версията на службата ученият е предал данни за хиперзвукови разработки на Института по хидродинамика „Фон Карман“ в Белгия, партньор по европейска програма FP7-SPACE. Кудрявцев отрече вината си, защитата му настояваше, че от повече от 20 години не е имал достъп до класифицирана информация, и той почина през 2021 г. на 78-годишна възраст, преди делото да стигне до присъда. През юни 2019 г. по същата линия беше задържан и Роман Ковальов, ръководител на центъра по топлообмен и аерогазодинамика в института.

Именно тази смес от гражданско и военно съдържание вкарва ЦНИИмаш в санкционните списъци. От 2022 г. институтът е под ограничения на САЩ, ЕС, Канада и още държави заради приноса му към руската агресия срещу Украйна. Мерките затвориха западните доставчици и научни партньорства, през които той работеше допреди това, включително точно каналът към програми на ЕС, около който се завъртя делото „Кудрявцев“. Едно от малкото направления, по които сътрудничеството оцеля, е самата МКС, и точно за него „Роскосмос“ побърза да успокои в деня на пожара. ГЛОНАСС е ядрото на този проблем, защото системата е гражданска по описание, но осигурява навигация и на ударни средства, използвани от руската армия срещу Украйна, а измервателната верига, която потвърждава точността ѝ, минава именно през Корольов.

Обстановката на самия 5 август прави официалната версия трудна за приемане на доверие. Източници на ТАСС в спасителните служби определиха възгоряването като техногенно и посочиха късо съединение, а от „Роскосмос“ обявиха, че причината ще се установи от вътрешна комисия след пълно разчистване на терен. Междувременно в небето над Подмосковието беше затваряно два пъти в рамките на едно денонощие. През нощта Министерство на отбраната на Руската федерация отчете 475 свалени украински дрона в страната, а кметът на Москва Сергей Собянин съобщи първо за 8, а после за нови 2 апарата, унищожени по посока на столицата; Росавиация въведе ограничения в Домодедово, Внуково и Жуковски, които бяха снети към обяд. Следобед, вече след като огънят в Корольов беше пламнал, агенцията въведе нови забрани за Домодедово. Независимото издание „Важни истории“, което първо съобщи за случая в Корольов, посочи, че въздушните рестрикции над Подмосковието са предшествали съобщения за пожара, а такива ограничения се въвеждат при приближаващи дронове.

Корольов се вписва в поредица, която върви от седмици. В нощта на 20 юли украинските сили изпратиха над 400 дрона към Подмосковието и един от огньовете пламна в микрорайона Климовск в Подолск, на площадката на Централния научноизследователски институт за точно машиностроене (ЦНИИточмаш) на „Ростех“, което разработва леко стрелково оръжие на руските сили за специални операции и транспортните контейнери за управляеми артилерийски снаряди. Същата нощ бяха засегнати Домодедово и Одинцовският окръг. Два дни преди това, на 18 юли, същата кампания подпали разпределителния комплекс на Wildberries в Електростал, чийто пожар гасиха четири денонощия.

Общото между тези обекти е местоположението. Корольов, Подолск и Електростал са предградия на север и юг от Москва, разположени във вътрешния ПВО пояс, изграден да пази столицата. Че той пропуска, вече е очевидно след ударите в Подолск и Електростал. Че пропуска малко, сочат цифрите от самата нощ срещу 5 август: 475 свалени апарата над цялата страна, от които Собянин отчете 100 по посока на Москва.

Материалната следа засега не подкрепя директно попадение. Огънят тръгва от сутерен, а удар от дрон би поразил покрив и горен етажи; площадката работи в сграден фонд от съветско време, а кабелни трасета са точно средата, в която късо съединение пламва без чужда помощ. Федералните власти обаче систематично свеждат реални удари до падане на отломки и вътрешни аварии, поради което официалните твърдения няма как да бъдат приети сериозно, а това не затваря въпроса, а само го отлага до заключения на комисия, чиито изводи почти сигурно няма да бъдат оповестени.

Германското космическо командване: Русия разработва технология за извеждане на ядрено оръжие в орбита.

🇩🇪🛰️🇷🇺 Русия може би разработва технология за извеждане на ядрено оръжие в орбита. Това предупреди генерал-майор Михаел Траут, ръководител на Космическото командване на Германия. Според него този сценарий би могъл сериозно да наруши работата на зависимата от сателити инфраструктура и системи на военните по целия свят.

„На самия връх на ескалационната стълбица съществува подозрение, че Русия може да работи по технология за извеждане на ядрено взривно устройство в орбита“, заяви Траут в интервю за Politico. Запитан дали смята такъв сценарий за реалистичен, Траут отговаря: „Не мога да го изключа“.

Траут посочи, че последиците от ядрена взрив в космоса биха се различавали значително от конвенционален ядрен удар на Земята, но биха могли да имат широкообхватни последици за съвременните общества, които разчитат на спътници за комуникации, навигация, банкови услуги, транспорт, прогнози на времето и военни операции.

Освен това той даде за пример Starfish Prime – опит, проведен през 1962 г. от САЩ, за да илюстрира как ядрен взрив на голяма надморска височина може да окаже влияение на сателитите и космическата инфраструктура. Траут предупреди, че подобно събитие днес би могло да изведе от строя до 1/3 от всички сателити, работещи в ниска околоземна орбита, през следващите седмици и месеци.

Освен това германският командир заяви, че подобен инцидент ще влоши нарастващия проблем с космическия боклук и ще увеличи риска от каскадни сблъсъци, известни като Синдрома на Кеслер. „Напълно възможно е определени орбитални височини да останат неизползваеми в продължение на десетилетия“, заявява Траут пред Politico.

Интервюто идва на фона на нарастващите опасения сред западните правителства във връзка със заплахите за космическите системи. Според Politico Траут е отбелязал, че рисковете, свързани с космоса, са се увеличили през последните години – от заглушаване на GPS и лазерни смущения до директни атаки срещу сателити.

„Най-добрият пример е заглушаването на GPS в Балтийския регион“, заяви Траут, според когото прекъсванията засягат както гражданската авиация, така и морския трафик.

По-рано съвместно разследване на германските медии WDR и NDR, позоваващо се на разузнавателни оценки на НАТО, съобщи, че Москва разработва класифициран проект, известен като „Скиф“, целящ разполагането на ракетни системи с ядрен капацитет на дъното на Северния ледовит океан.

Твърди се, че тази система би позволила на ракети, скрити в подводни силози или контейнери, да останат в латентно състояние за дълги периоди от време, преди да бъдат активирани дистанционно, в пряко нарушение на Договора за контрол на оръжията на морското дъно от 1971 г.

Медицински екип от ВМС на САЩ посреща астронавтите на „Артемида II“ при завръщането им на Земята.

🇺🇸🌊 Първото лице, което екипажът на мисията „Артемис II“ ще види при завръщането си на Земята, е на моряк от Военноморските сили на САЩ.

Лейтенант-командир Джеси Уанг, старши главен медицински специалист Лади Олдридж, главен медицински специалист Влад Линк и медицински специалист първи клас Стив Капала формират водолазния медицински екип, който ще отвори капсулата „Орион“ при завръщането ѝ на Земята, ще направи предварителна оценка за състоянието на екипажа и ще съдейства за тяхното безопасно и ефективно извеждане от капсулата.

Те трябва да окажат индивидуална помощ на Кристина Кук, Джеръми Хенсън, Рийд Уайзман и Виктор Глоувър. Подготовката за тази мисия е дългогодишен процес за четиримата членове на медицинския екип в ролята им на първи медицински лица за контакт в капсулата.

Често работещи в експедиционни военни части, медицинските кадри от водолазния състав към ВМС на САЩ са сертифицирани водолази и минават през специализирано обучение. Това ги прави експерти по декомпресионни заболявания и други специфични медицински състояния под морското равнище. Тяхната мисия е да се грижат и да гарантират безопасността на военнослужещите с водолазна квалификация при провеждането на операции.

Успешно приводняване!

НАСА потвърди приводняването на „Артемис II“ и четиримата астронавти на борда на капсулата „Орион“ в Тихия океан. Космическият кораб се спусна във водата в 17:07 ч. местно време след пътешествие около Луната и обратно, продължило 10 дни.

Бързоходни катери на Военноморските сили на САЩ със спасителни екипи се приближават към „Орион“, който в момента се люлее във водите на Тихия океан край Сан Диего, показват кадри от хеликоптер на ВМС.

Първите кадри на астронавтите обаче вероятно ще видим след около час. Системите на кораба трябва да бъдат изключени, а екипажът трябва да изпълни строга последователност от задачи след кацането, преди люкът да се отвори. Освен това НАСА съобщи за технически смущения в комуникацията на спасителните екипи с капсулата.

Служителите по прибирането ще изградят „предна веранда“ от надуваема платформа до капсулата в Тихия океан, преди люкът да бъде отворен и членовете на екипажа да бъдат извадени.

Командирът Рийд Уайзман, пилотът Виктор Глоувър и специалистът по мисията Кристина Кук от НАСА, както и Джеръми Хансен от Канадската космическа агенция, току-що се превърнаха в първите хора, пътували до Луната и завърнали се безопасно на Земята след екипажа на „Аполо 17“ през декември 1970 г.

Руската академия на науките предложи план за „разделяне“ на Луната

🇷🇺🌗 Руската академия на науките предложи план за подялба на Луната, предполагайки, че Русия може да установи свои собствени „суверенни територии“ с федерален проект, наречен „Космическа наука“, съобщи The Moscow Times.

Сергей Чернишев, вицепрезидент на академията и директор на Централния аерохидродинамичен институт „Жуковски“, обяви това по време на среща, посветена на космическите изследвания.

„Лунната програма ще позволи на Русия да остане сред водещите космически сили, изследващи активно Луната. Тя ще осигури нови знания и технологии в лунните проучвания. И в крайна сметка ще ни позволи да разпределим суверенни територии на Русия върху повърхността на Луната“, заяви той.

Програмата е планирана на два етапа. Първият етап включва усвояване на технологиите, нужни за кацане и провеждане на изследвания на лунната повърхност. Вторият етап ще бъде фокусиран върху изграждането на компоненти за лунни бази и разработването на технологии за придвижване извън зоните на кацане. Според академик Анатолий Петрукович бюджетът на този лунен проект до 2036 г. е близо 700 милиарда рубли (7,5 млрд. долара), докато общото финансиране за националния проект „Космос“ възлиза на 4,4 трилиона рубли (47,2 млрд. долара).

Международното право по отношение на Луната и други небесни тела се урежда от Договора за открития космос от 1967 г. Договорът гласи, че „космическото пространство, включително Луната и други небесни тела, не подлежи на присвояване от държави с претенции за суверенитет, чрез използване или окупация, или по какъвто и да е друг начин“.

Дмитрий Баканов, ръководител на Роскосмос, по-рано спомена, че академията е одобрила проект за руски сегмент от Международната научна лунна станция – съвместно начинание с Китай. Разработването на оборудване за изследване на вътрешността на Луната трябва да започне до края на тази година. След това руските специалисти планират да сканират лунната повърхност, за да намерят места за кацане и бъдещи бази.

През декември 2025 г. Роскосмос обяви планове за изграждане на електроцентрала на Луната до 2036 г. с помощта на Росатом и Института „Курчатов“. Това съоръжение ще бъде проектирано да осигурява енергия за луноходи, обсерватория и международната станция.

Последната лунна мисия на Русия се състоя през август 2023 г. с модула „Луна-25“, който беше първият от съветската епоха насам. Апаратът обаче се разби в лунната повърхност. Мисията беше разглеждана като опит за подновяване на лунните амбиции на Кремъл след десетилетия на ограничена дейност в космоса и нарастваща изолация от Запада.

Роскосмос подписа държавен договор за разработка на лунна електроцентрала, като проектът е предвиден за периода 2025-2036 г. Агенцията заяви, че съоръжението има за цел да осигури дългосрочно захранване за луноходи, обсерватории и инфраструктура в рамките на Международната научна лунна станция.

Макар че цената не беше оповестена публично, в проекта участват държавната ядрена корпорация Росатом и Институтът „Курчатов“, което предполага ядрен източник на енергия. Договорът обхваща целия процес – от разработка на космически апарат и наземни изпитания до окончателно разгръщане на инфраструктурата на Луната.

🔙 Frontline Monitor припомня: По време на визита в космодрума „Восточен“ на 12 април 2022 г. по повод Международния ден на авиацията и космонавтиката, Путин заяви, че руски безпилотен космически кораб ще кацне на Луната до края на годината – нещо, което очевидно не беше реализирано.

Астронавтите от „Артемида II“ подобриха рекорда на „Аполо 13“ за най-далечно разстояние от Земята

🌏🚀🌓 Астронавтите от „Артемида II“ подобриха рекорда на „Аполо 13“ за най-далечно разстояние от Земята в 13:57 часа източно време в понеделник. Те се прегърнаха в тясната капсула, пренаписвайки историята като първите четирима души, пътували по-далеч от Земята от всеки друг преди тях.

Преди да достигнат рекордната точка, четиримата приглушиха светлините в капсулата и заеха своите позиции до илюминаторите в подготовка за историческия момент, прелитайки около Луната без кацане, правейки завой към планетата Земя.

„Умът ми не го побира – нещата, които в момента се виждат от Луната с просто око, са невероятни“, съобщи по радиото канадският астронавт Джереми Хенсън преди прелитането. „Просто е немислимо.“

Той предизвика „това и следващото поколение да се уверят, че този рекорд няма да се задържи дълго“.

Астронавтите Рийд Уайзман, Виктор Глоувър и Кристина Кох от американската космическа агенция НАСА, и Хенсън от Канадската космическа агенция, ще станат хората, пътували най-далеч от дома, достигайки 8000 км отвъд Луната. Това надвишава рекорда, поставен от злополучната мисия „Аполо 13“ през 1970 г.

Екипажът получи инструкции да наблюдава единствения естествен спътник на Земята, да прави анотации и аудиозаписи и да съставя доклади за ситуацията: „как е позициониран екипажът, пропуснати цели, неочаквани гледки, описания на лунни обекти, както и техните емоции и реакции по време на полета“.

Астронавтите от аварийното прелитане през 1970 г. – командирът Джим Ловел, Фред Хейз и Джак Суигърт – достигнаха максимум 400 171 км от Земята, преди да се обърнат. Екипажът на „Артемида“ трябва да надвиши постижението на „Аполо 13“ с около 6437 км.

В шестия ден от лунната мисия, която вдъхна нов живот на програмата на НАСА за изследване на космоса, близо 6-часовото прелитане на капсулата „Орион“ в понеделник обещава гледки към обратната страна на Луната. Тези райони бяха твърде тъмни или трудни за наблюдение от астронавтите в програмата „Аполо“ преди повече от половин век.

Очакваше ги и пълно слънчево затъмнение, при което Луната блокира Слънцето, разкривайки част от неговата блестяща корона. „Ще хвърлим поглед към Луната, ще я картографираме, след това ще продължим да се завръщаме там с пълна сила“, заяви директорът на полета Джъд Фрилинг.

Кох наскоро сподели, че тя и колегите ѝ от „Артемида II“ не живеят за суперлативите, но са важен крайъгълен камък, „който хората могат да разберат и осмислят“, свързвайки миналото с настоящето – и дори с бъдещето, когато ще бъдат поставяни нови рекорди.

„Орион“ трябваше да бъде без връзка с контролния център в продължение на 40 минути, докато се намира зад Луната. НАСА разчита на мрежата си за дълбокия космос (Deep Space Network) за комуникация, но гигантските антени в Калифорния, Испания и Австралия нямат пряка видимост по време на този етап.

Тези прекъсвания на комуникацията винаги са били напрегнати моменти по време на мисиите „Аполо“, макар че, както посочва Фрилинг, „физиката поема контрола – и тя със сигурност ще ни върне към видимата страна на Луната“.

По време на прелитането астронавтите планираха да се редуват в заснемането на лунните пейзажи. Според Келси Йънг, лунен геолог на НАСА за „Артемида II“, те ще могат да различат „конкретни части от обратната страна, които никога не са били виждани“ от човешки очи.

През уикенда тя сподели: „Наистина очаквам с нетърпение в понеделник те да приближат Луната малко повече до дома.“

Джаред Айзъкман, администратор на НАСА, заяви пред CBS News в неделя, че астронавтите „категорично имат отговорности за наблюдение“.

„Те разполагат със серия от различни камери – ще събират данни от тях“, каза той и добави, че това помага на бъдещите лунни мисии, включително тези за кацане на повърхността. „Те тренираха три години и половина за тази мисия, работейки с нашите учени над информацията, която биха искали да съберат най-вече за обратната страна на Луната.“

След като капсулата заобиколи Луната, ще са необходими четири дни за завръщане на Земята. НАСА планира приводняване в Тихия океан близо до Сан Диего на 10 април, девет дни след изстрелването от Флорида.

Йънг добави, че екипажът ще проучи потенциални зони за кацане за бъдещи мисии, сред които мистериозната формация Райнер Гама, светло лунно петно, свързано с локална магнитна аномалия, и ще заснеме Меркурий, Венера, Марс и Сатурн при изгрев и залез.

Освен това те ще се опитат да пресъздадат снимката „Изгревът на Земята“, направена от лунна орбита от астронавта Уилям Андерс на 24 декември 1968 г. по време на „Аполо 8“ – кадър, който според мнозина е вдъхновил екологичното движение. Надеждата е новата снимка да има същия обединяващ ефект.

В неделя репортер на CBS News попита пилота на мисията Глоувър дали иска да сподели мисли за Великден.

Глоувър отговори: „В цялата тази празнота – това огромно нищо, което наричаме вселена – имаме този оазис, това красиво място, където можем да съществуваме заедно. Независимо дали вярвате в Бог или не, това е възможност за нас да си спомним къде сме, кои сме, че сме едно и също нещо и че трябва да преминем през това заедно.“

„Артемида II" излетя към Луната — хора напускат ниската земна орбита за първи път от 54 години

🇺🇸🇨🇦🚀🌕 На 1 април в 18:35 ч. източно американско време ракетата Space Launch System (SLS) на НАСА се издигна от стартова площадка 39B на космическия център „Кенеди" в щата Флорида, изпращайки четирима души към Луната – нещо, което не се е случвало от мисията „Аполо 17" през далечната 1972 г. На борда на капсулата „Орион" са командирът на мисията Рийд Уайзман, пилотът Виктор Глоувър и специалисти по мисията Кристина Кох от НАСА и Джеръми Хансен от Канадската космическа агенция.

Ракетата SLS, висока 98 метра и тежаща 2,6 милиона килограма при старта, генерира тяга от около 39 меганютона чрез 4 основни двигателя RS-25 – наследство от ерата на совалките – и два твърдогоривни ускорителя, всеки висок 54 метра. 8-минутното изкачване до орбита протече без аномалии, а полетните контрольори в Хюстън потвърдиха успешното разгръщане на 4-те слънчеви панела на „Орион", които ще осигуряват непрекъснато електрозахранване по време на 10-дневния полет.

Към момента „Орион" е в ниска земна орбита. На около 25 часа и половина след старта главният двигател на капсулата ще извърши впръскване в транслунна траектория (TLI), което ще я насочи към Луната по т.нар. траектория на свободно връщане – маршрут, който гарантира естествено завръщане към Земята дори при отказ на двигателя. Три часа и 24 минути след изстрелването „Орион" се отдели от горния етаж ICPS и екипажът изпълни 75-минутна демонстрация на маневри в близост – доближаване до 10 метра от отделения етаж, тест, предназначен да провери способността на капсулата да действа около друг обект в открития космос, какъвто ще бъде лунният посадъчен модул при бъдещи мисии. След разделянето ICPS изведе и 4 малки спътника от Аржентина, Германия, Саудитска Арабия и Южна Корея за наблюдение на космическото време, преди да се насочи към контролирано навлизане в атмосферата над Атлантика.

На шестия ден „Орион" ще достигне най-отдалечената точка от полета на около 7400 км отвъд обратната страна на Луната и на около 405 500 км от Земята. Ако всичко мине по план, екипажът ще подобри рекорда за най-голямо разстояние от дома, постигнато от хора – 400 171 км, поставен от злополучната мисия „Аполо 13" през април 1970 г. За първи път от над половин век човешки очи ще видят обратната страна на Луната.

Четиримата астронавти ще обитават тясно пространство от около 9,3 кубични метра – горе-долу колкото два минивана – където ще спят в спални чували, прикрепени към стените, по осем часа на ден, ще се хранят с рехидратирана и подгрявана храна, подбрана по индивидуално меню, съобразено с хранителните нужди на всеки. Всеки ден е предвидена 30-минутна тренировка на специален маховичен тренажор за аеробни упражнения, за да се противодейства на мускулната и костна загуба при микрогравитация. Хигиената ще се поддържа с течен сапун, вода и безотмивен шампоан – душ няма. Тоалетната на „Орион" е „Universal Waste Management System“ – 3D-принтирана от титан и първата по рода си, проектирана специално за дълбокия космос. Разработвана е над десетилетие, тествана на МКС от 2020 г. и е класифицирана като „критична за мисията" система, тъй като повредата ѝ може да наложи преждевременно завръщане.

Ключова задача от полета са снимките от височина 4000–6000 мили на зони от южния полюс на Луната, където са предвидени бъдещото кацане на хора и евентуалната лунна база. НАСА ще следи непрекъснато за здравето на екипажа, въздействието на повишената радиация отвъд защитния пояс на Ван Алън и ефектите от продължителната микрогравитация.

Екипажът е забележителен не само с мисията си, но и с биографиите си. Рийд Уайзман, 49-годишен бивш тестов пилот от ВМС на САЩ и бивш главен астронавт на НАСА, е прекарал 165 дни на МКС и е самотен баща на две дъщери – съпругата му почина през 2020 г. Виктор Глоувър, капитан от ВМС, е първият тъмнокож астронавт, живял на МКС за дълга мисия, с 24 бойни мисии и четири излизания в открития космос зад гърба си. С тази мисия той става първият цветнокож човек, летял отвъд ниската земна орбита. Кристина Кох, инженер-електрик с два бакалавърски и магистърска степен от Университета на Северна Каролина, държи рекорда за най-дълъг непрекъснат престой в космоса от жена (328 дни) и участва в първата изцяло женска космическа разходка през 2019 г. Тя е първата жена, напускаща ниската земна орбита. Джеръми Хансен, полковник от Канадските въоръжени сили и бивш пилот на изтребители CF-18, е първият неамериканец, отправил се към Луната. Хансен получи пилотски лиценз за планер на 16 години и свидетелство за частен пилот на 17, а през 2017 г. стана първият канадец, ръководил клас астронавти на НАСА.

Преди излитането екипажът спази традициите на американската пилотирана програма: закуска със стек и яйца (ритуал, датиращ от полета на Алън Шепард през 1961 г.) и партия покер, в която командирът трябва да загуби, за да „изразходи лошия късмет" преди старта. Уайзман загуби в 14 часа, след което четиримата подписаха стената на „бялата стая" – последното помещение преди влизането в капсулата.

Около 400 000 души се събраха по плажове и пътища на Космическия бряг на Флорида, за да наблюдават старта. Тържествеността на момента не скриваше реалността на програмата „Артемида", която изостава с около 8 години от първоначалния график и е надхвърлила бюджета си значително: по данни на генералния инспектор на НАСА, общите разходи от 2012 г. насам възлизат на 93 млрд долара. Само разработката на SLS е струвала близо 24 млрд, а цената на всяко изстрелване се оценява на около 4 млрд долара. Бюджетното предложение на администрацията на Тръмп за 2026 г. описа SLS като „прекомерно скъпа" система, която е надхвърлила първоначалния си бюджет със 140%.

Въпреки критиките, НАСА залага на успеха на „Артемида II" като предпоставка за следващи стъпки. Новият ръководител на агенцията Джаред Айзъкман обяви миналия месец план за лунна база на стойност 20 млрд долара до края на десетилетието. Следващата пилотирана мисия „Артемида IV" е насрочена за 2028 г. и предвижда кацане на хора на лунната повърхност за първи път от 1972 г.

Приводняването на „Орион" в Тихия океан край бреговете на Сан Диего се очаква на 10 април, което трябва да отбележи успешният край на пътешествие от общо 1,1 милиона мили.

НАСА представи обновена космическа стратегия: база на Луната, край на Gateway и първи ядрен апарат към Марс

🇺🇸🛰️ НАСА обяви поредица от мащабни инициативи, които преначертават космическата програма на САЩ през следващото десетилетие. Администраторът Джаред Айзъкман представи план за постоянна база на повърхността на Луната на стойност 20 милиарда долара, която се очаква да бъде построена за 7 години. Планът предвижда още спиране на орбиталната станция Lunar Gateway и изстрелване на първия междупланетарен кораб с ядрено задвижване към Марс до края на 2028 г.

Програмата „Артемида“ преминава към модулен подход с нарастваща честота на мисии. Artemis II, първият пилотиран полет около Луната от над половин век, е насрочен за 1 април 2026 г. с екипаж от астронавтите на НАСА Рийд Уайзман, Виктор Гловър и Кристина Кох и канадеца Джеръми Хансен. 10-дневната мисия ще бъде полет в свободна траектория около Луната без кацане. Artemis III, очаквана в средата на 2027 г., вече няма да включва кацане, а вместо това ще тества технологии за среща и скачване с комерсиалните лунни модули на SpaceX и Blue Origin в ниска околоземна орбита. Първото кацане на астронавти на Луната от 1972 г. насам се очаква в рамките на Artemis IV, планирана за началото на 2028 г. Оттам нататък НАСА цели поне едно кацане на всеки шест месеца.

Базата ще бъде построена в три фази близо до лунния южен полюс. Първата (2026–2028) се фокусира върху надеждността на достъпа до Луната – повече мисии с товари чрез програмата CLPS и тестове на технологии за енергия, мобилност и комуникации. Втората фаза предвижда полуобитаеми съоръжения с участието на международни партньори. Третата ще включва доставка на пълноценни хабитати и превозни средства за постоянно човешко присъствие.

Решението за Gateway е може би най-осезаемата промяна в архитектурата на програмата. „Не би трябвало да е голяма изненада, че планираме да спрем Gateway в сегашния му вид и да фокусираме усилията си към инфраструктура за устойчиви операции на повърхността“, обясни Айзъкман. Хардуерът и специалистите по орбиталната станция ще бъдат пренасочени към лунната база и към други програми. Айзъкман не изключи подновяване на проекта в бъдеще, но приоритетът е ясен – повърхността, а не орбитата.

Най-значимият от технологична гледна точна елемент от обявените инициативи е апаратът Space Reactor-1 Freedom – първият междупланетарен космически кораб с ядрено-електрическа двигателна система, който ще използва реактор с мощност над 20 kW, захранван с нискообогатен уран (HALEU) и защитен с обвивка от бор-карбид, за да генерира електричество за ксенонови йонни двигатели. По-малко от 48 часа след самото изстрелване реакторът ще бъде активиран, а апаратът ще достигне Марс близо година по-късно.

На борда ще има три хеликоптера от класа Ingenuity – наследници на дрона, летял над Марс от 2021 до 2024 г. Те ще бъдат оборудвани с георадар за картографиране на залежи от вода под повърхността. Вместо да се разчита на системата sky crane, хеликоптерите ще бъдат пуснати при влизането в атмосферата и ще кацнат самостоятелно, за да проучат потенциални места за бъдещи пилотирани мисии.

Успоредно с лунната и марсианската програма НАСА работи за плавен преход в ниска околоземна орбита след извеждането от експлоатация на Международната космическа станция около 2030 г. На 24 март 2026 г. тя публикува покана за предложения към частни компании за бъдещи орбитални хабитати. Кандидатите за заместник на МКС включват Vast (чиято станция Haven-1 е насрочена за изстрелване още през май), както и Axiom Space, Blue Origin и някои по-малки конкуренти. Космическата агенция планира да избере победител за втора фаза на договорите на общ стойност до 1,5 милиарда долара в средата на 2026 г.

Представената стратегия е опит на НАСА да съчетае амбиция с прагматизъм след десетилетия на бюджетен натиск и забавяния. Дали ще успее да удържи и трите направления едновременно – лунна база, марсиански ядрен апарат и комерсиален преход на орбитата – ще зависи както от финансирането на Конгреса, така и от способността на частните партньори да изпълнят обещанията си в срок.

Руска ракетна атака срещу Киев беше заснета от Космоса.

🇷🇺💥🇺🇦 Видео с time-lapse, заснето от камера на Международната космическа станция, запечата масирана ракетна атака срещу Киев, показвайки както балистични траектории, така и работата на противовъздушна отбрана над столицата и околните райони.

Кадрите бяха публикувани от YouTube канала AstronautiCAST в рамките на компилация, заснета от бордова камера на МКС през нощта на 26 срещу 27 декември. Според автора видеото показва траектории на полет на балистични ракети и видимите прехващания от системите за ПВО над Киев и региона.

Записът улавя редица опити за прехващане, както и взривове в отговор на ракетни удари срещу Киев в близост до Трипилската ТЕЦ. В последните секунди от видеото изглежда, че две балистични цели са успешно прехванати.

Според украинските власти Русия е изстреляла десет балистични ракети от наземни комплекси Искандер-М, както и Х-47М2 Кинжал от изтребители МиГ-31К, заедно с 30 крилати ракети от типовете Х-101, Х-22 и Искандер-К при нощната атака.

Записът предлага рядка перспектива от околоземна орбита върху продължаващата руска ракетна кампания срещу Киев и неговата енергийна мрежа, която многократно беше мишена на мащабни комбинирани удари с използване както на балистични, така и на крилати ракети.

От края на есента руските сили многократно комбинират балистични и крилати ракети с дронове в координирани вълни, насочени към претоварване на зенитно-ракетните комплекси и прекъсване на електричество и отопление в средата на зимния сезон.

Атаката от 27 декември беше определена от украински официални лица като една от най-мащабните зимни атаки срещу Киев досега. Освен щети по жилищни сгради и цивилни жертви, властите съобщиха и за поражения по електро- и топлоенергийната инфраструктура.

На 24 февруари министърът на енергетиката Денис Шмигал и европейски лидери, включително Ursula von der Leyen, посетиха киевска ТЕЦ, повредена при многократни руски удари. По думите на Шмигал съоръжението, което осигурява отопление за около 500 000 жители, е било поразявано 13 пъти от 2022 г. насам, като последните атаки са довели до прекъсване на електрозахранването и отоплението в стотици сгради.