Руска саботажна мрежа е замесена в пожара до оръжейния завод в Брашов

🇷🇺🔥🇷🇴 Мрежа за саботаж, ръководена от Русия, е предизвикала пожара, който през нощта срещу 14 септември обхвана хале на индустриалната площадка Carfil в Брашов, в непосредствена близост до едноименния завод на държавната оръжейна компания ROMARM. Това обяви вечерта на 26 октомври Румънската служба за информации (SRI), а прокуратурата назова трима обвиняеми: двама граждани на Беларус и един на Украйна, които живеят в държави от Европейския съюз. Двама вече се намират в германски арест, където са задържани при подготовка на сходни деяния, а третият е бил открит в Полша.

Дирекцията за разследване на организираната престъпност и тероризма (DIICOT) ги обвинява в опит за диверсионни действия. Съдиите от Апелативния съд в Букурещ са издали европейски заповеди за арест на тримата задочно, а благодарение на международното сътрудничество двамата беларуси са намерени в Германия и са в предварителен арест там. Третата заповед, за украинеца, е издадена на 26 октомври и той вече е задържан в Полша. Румъния започна процедура по екстрадиране на тримата. Прокурорите добавят, че обвиняемите са се насочвали и към други цели в Румъния и други държави от ЕС. С това северната ни съседка се нарежда до Естония, която в края на септември обвини руските служби за палеж в отбранителна компания на своя територия.

Сигналът до пожарникарите в Брашов постъпи в 03:38 ч. Когато 4 пожарни коли, автостълба и спешен екип SMURD пристигнаха, огънят вече беше обхванал цялата вътрешност на халето, на площ от 1000 кв. метра. Пламъците обхванаха два автосервиза, пункт за периодични технически прегледи и химическо чистене. Пожарът беше потушен около 07:30 ч. без пострадали, а Инспекторатът за извънредни ситуации в Брашов съобщи тогава, че причината тепърва се изяснява.

Записите от охранителните камери, които SRI сподели заедно с находките, показват какво е предшествало сигнала. Една от камерите хваща човек, който се изкачва по външна стълба към покрива, а друга, насочена към купчина гуми и джанти, записва проблясък и дим. В 02:59 ч. стълбата отново е в кадър и по нея някой слиза. В 03:07 трета камера записва двама велосипедисти, а в 03:16 ч. оранжева светлина вече е осветила фасадата на пункта за технически прегледи, над 20 минути преди сигнала до пожарникарите.

Carfil е дъщерно дружество на ROMARM. Според ръководството на завода той произвежда минохвъргачки и гранатомети с боеприпасите за тях и прави мини за армията от над сто години. През юни 2025 г. той показа и три дрона, разработени с американската Periscope Aviation и предвидени за производство в Брашов: Cuda за разузнаване, Sirin с полезен товар до 15 кг и морски апарат за ВМС. DIICOT обяви, че пожарът е засегнал седалищата на няколко търговски дружества на площадката. Кой точно обект е бил целта в онази нощ, нито SRI, нито прокуратурата уточняват.

Брашов е само една точка от задачите на мрежата. „Данните, получени досега, показват, че операциите на мрежата не са ограничени до Румъния. Координаторите от Руската федерация са ѝ възложили широк кръг от цели в региона: държавни и частни производствени мощности на оръжие, както и други обекти от военен и промишлен интерес“, се посочва в комюникето на SRI. Службата поставя случая в „по-широка кампания от саботажни операции, координирани от Руската федерация в Европа“ и съобщава, че разследванията през 2026 г. са засекли и други опити в Румъния, сред чиито цели има „международни военни обекти или такива, използвани за обучение на украинските въоръжени сили“. Целта на тези действия според SRI е „сплашване, накърняване на способностите за отбрана и отслабване приноса на засегнатите държави към европейската и регионалната сигурност“.

Два по-ранни случая, които SRI също свързва с Русия, бяха спрени още на етап подготовка. На 21 октомври 2025 г. SRI и DIICOT спряха двама украинци на 21 и 24 години, пристигнали от Полша, които бяха оставили в офиса на „Нова пошта“ в Букурещ два колета със запалителни устройства с дистанционно задействане, скрити в слушалки и авточасти. По същото дело в Полша беше задържан трети украинец. На 8 септември 2026 г. в Румъния беше задържан 40-годишен руски гражданин, който по данни на SRI е снимал румънски центрове за военна комуникация, бази, използвани от съюзниците от НАТО, и украински товарни самолети „Антонов“ по време на престоя им в страната. Обвинението и срещу него е опит за диверсионни действия.

Как руските координатори намират изпълнители, SRI описва в същото комюнике. По правило вербуването върви през социалните мрежи: на набелязания първо се предлагат пари срещу дребна задача, например да наблюдава или снима обект. Впоследствие задачите стават все по-тежки и могат да стигнат до разрушения, палежи и дори убийства, а при отказ координаторите прибягват до натиск и изнудване. Министерството на вътрешните работи обяви, че е засилило охраната и патрулите около критична инфраструктура, основните транспортни пътища, индустриални площадки с профил в отбраната и големите логистични складове.

Естонският случай е най-близкият паралел. На 29 септември страната обяви, че пожарът в сграда на Milrem Robotics в талинския квартал Ласнамяе от 15 август е бил поръчан от руските специални служби. Мишената е компания, произвеждаща безекипажните наземни машини THeMIS, част от които се доставят на Украйна. Заподозрените са задържани в Латвия, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков определи обвиненията за безпочвени. Двете страни обаче не са единствените. На 3 септември службата за сигурност на Дания (PET) предупреди, че Русия вербува нейни граждани в социалните мрежи и платформите за игри, за да подготви саботажи срещу компании от местната отбранителна индустрия с връзки с Украйна. На 1 септември Берлин приписа на Русия опита за атака с експлозивен дрон срещу украински товарен самолет на летище Лайпциг/Хале в началото на август. На 13 октомври шефът на британската MI5 Кен Маккалъм нарече Русия „агресор номер едно“ и каза, че тя „се мъчи да плаща на престъпници, за да вършат работата ѝ“.

Сравнението подрежда всички тези случаи в общ модел. Целите, които държавите назовават, са предимно обекти, свързани с помощта за украинската отбрана: списъкът, приписван на мрежата, производителят на THeMIS в Талин, датските отбранителни фирми, украинският самолет в Лайпциг. Заподозрени са чужденци в държавата на пожара и са задържани извън нея: за Талин – в Латвия, за Брашов – в Германия и Полша. Случаят от Брашов добавя към картината площадка до държавен оръжеен завод в съюзна държава с обща граница с Украйна, въпреки че целта в нощта на пожара да остава неназована, и мрежа, разпиляна между Румъния, Германия и Полша, така че делото срещу нея минава през 3 правосъдни системи. Москва отрича подобни обвинения, а Reuters не успя да се свърже с руското посолство в Букурещ за коментар.

Списъкът на SRI с „държавни и частни“ оръжейни мощности засега няма нито един публично назован обект освен площадката в Брашов. Първо може да бъде допълнен от германското разследване: двамата беларуси са задържани там при подготовка на сходни деяния, но към 27 октомври германските власти не са разкрили срещу какво. Ако в германското дело се появи оръжеен завод, оценката на SRI, че мрежата е имала задачи в целия регион, ще получи първото си публично потвърждение извън Румъния.

Френски Atlantique 2 участва в спасителните операции в Черно море

🇫🇷✈️🇧🇬 Френски самолет за морско патрулиране Atlantique 2 (ATL2) е изпратей към региона на Черно море от две седмици насам и участва в спасителните операции след ударите с дронове по търговски кораби. Това заяви на 24 октомври във Варна министърът на външните работи Жан-Ноел Баро, който уточни, че машината действа като част от операциите на НАТО. Той е първият френски топ дипломат, посетил България от 20 години насам.

Баро говори във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ заедно със своята българска колежка Велислава Петрова, с която подписа обновената пътна карта на стратегическото партньорство между двете страни. Той представи разгръщането на ATL2 като първото от три хода на Франция в подкрепа на България след ударите по кораби на 6 и 13 октомври в родната изключителна икономическа зона – морската ивица отвъд 12-милните териториални води, в която държавата има права над природните ресурси. „Първото от тези действия е разполагането на самолета за морско патрулиране Atlantique 2, който е тук от две седмици и допринесе за спасителните операции“, разкри Баро. Второто е пътната карта, а третото е подкрепата за европейска платформа за морска сигурност във Варна и Констанца. По думите на Баро тя ще служи срещу хибридни заплахи, кибератаки и екологични рискове и ще заработи в следващите няколко години. Двамата министри подкрепиха и мораториум върху ударите по търговското корабоплаване в Черно море, за какъвто френското външно министерство призова още на 15 октомври.

Двете седмици означават, че ATL2 се намира в района от около 10 октомври: след първите удари в родната зона и преди втората вълна на 13 октомври, когато бяха ударени HS DIGNITY и CHELSEA 3. Баро не уточни в кои операции е участвал самолетът, нито откъде излита. Ударите продължиха и след пристигането му. На 15 октомври 2 дрона удариха химическия танкер WINE TRADER под флага на Сан Марино, застанал на котва на около 13 морски мили югоизточно от Сулина; 7 души от екипажа бяха в неизвестност, съобщи тогава AP. На 23 октомври корабът KHORYV под флага на Коморските острови се преобърна и потъна на около 13 мили от Констанца, съвсем малко извън румънските териториални води. По информация на Reuters от 13-членния украински и азербайджански екипаж е загинал поне един моряк, трима са изчезнали, а девет са спасени.

Хронологията показва и ограниченията на допълнителните съюзнически средства над западната акватория на Черно море: самолетите за наблюдение помагат да се намерени оцелелите и събират данни за ударите, но не са средство да се спре дронът, преди да стигне до кораба. Задачата, която Баро назова, е спасяване. На 20 октомври, след заседание на Северноатлантическия съвет, говорителят на Върховното командване на обединените сили на НАТО в Европа (SHAPE) полковник Мартин О'Донъл каза, че съюзниците „са изпратили или ще изпратят допълнителни самолети за морско патрулиране“, заедно с радари и екипи за експертиза на взривни средства. Основният приоритет по думите му е да се получи по-пълна картина на обстановката чрез повече сензори и обмен на данни. Към същата дата алиансът не бе обявил нито ескорт на конвои, нито мисия за прехващане, отбелязва Stars and Stripes.

Наред с ATL2 в района действат и други съюзнически средства. Американският P-8A Poseidon кацна във Варна на 18 октомври според БНР, а вечерта на 24 октомври отново патрулираше източно от българското крайбрежие, съобщи ItaMilRadar, сайт за следене полетите на военната авиация. На 23 октомври френският генерален щаб обяви съвместен патрул над Черно море на изтребители Mirage 2000-5 заедно с белгийски F-16, подпомогнати от 2 самолета цистерни A330 MRTT – един френски и един на Многонационално звено за самолети цистерни (MMU) – и от френския самолет за далечно радарно наблюдение E-3F AWACS.

ATL2 е двумоторен турбовитлов самолет за морски патрул и борба с подводници, разработен от Dassault-Breguet. На 17 февруари 2026 г. френската агенция за отбранителни доставки DGA предаде на ВМС в базата Лан-Биуе в Бретан 18-ия и последен екземпляр, модернизиран до Standard 6. Това включва радар с активна фазирана решетка (APAR) Thales Searchmaster, нова цифрова обработка на сигналите от хидроакустичните буйове, които се пускат във водата, за да открият подводници по издавания звук, и оптико-електронна кула MX-20. Според The War Zone машината може да остане във въздуха за период от 14 ч. с типичен екипаж от 14 души. Въоръжението на ATL2 е предназначено за поразяване на подводници, кораби и наземни цели: торпеда MU90 Impact, противокорабни ракети AM39 Exocet и управляеми бомби GBU-12 Paveway II.

От началото на войната ATL2 на няколко пъти се завръща над Черно море. През април 2022 г. търси мини с излитания от Крит. През април 2023 г. един ATL2 е разположен за 14 дни в румънската авиобаза „Михаил Когълничану“ край Констанца, по данни на Le Figaro. На 28 септември 2025 г. френските въоръжени сили обявиха разполагане на ATL2 в Румъния за полети за морско наблюдение. Новото е задачата, която Баро назова този път: спасяване на екипажи след удари по търговски кораби.

Баро посочи още, че на 23 октомври е разговарял с румънския си колега Дан Некулъеску. На 24 октомври Некулъеску написа в X, че двамата са обсъдили и стратегическото значение на Черно море, и приветства приноса на Франция като рамкова държава на бойната група на НАТО в Румъния, както и „готовността ѝ да ни помогне да отговорим на конкретните си нужди от способности в Черно море“. Букурещ вече свързва ударите с Москва: на 23 октомври президентът Никушор Дан определи удара по KHORYV като част от руската ескалация на войната в Украйна. Същия ден председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че е дълбоко разтревожена от нова руска ескалация в Черно море. Премиерът Румен Радев допусна след 13 октомври, че Русия вероятно стои зад ударите, но София не е обвинила пряко Москва, отбелязва Reuters. Посещението на Баро беше в деня преди първия тур на президентските избори в България на 25 октомври.

Ударите край българския и румънския бряг са част от много по-широката война за маршрутите в Черно море. Според компанията за морска сигурност Ambrey и Международната морска организация, цитирани от Financial Times на 25 октомври, от началото на годината в Черно море са атакувани над 570 кораба и са загинали най-малко 40 моряци, при 24 потвърдени жертви в Ормузкия проток. Между юли и септември ударените съдове са около 387 – над 5 пъти повече от предходното тримесечие. Ударите идват и от двете воюващи страни. През последните 45 дни около 90% от тях са руски, по оценка на Ambrey. Още в средата на септември застрахователният Joint War Committee разшири зоната с най-висока степен на риск до почти цялото море, с изключение на териториалните води на Румъния, България и Турция. На 14 октомври пожар обхвана танкера YARA J на котва в румънските териториални води край Сулина; според FT той също е бил ударен.

Данните, събрани от сензори, са полезни за защитата. Изтребител сваля само онова, което някой е засякъл, а румънските F-16 вече стрелят по дронове над морето. Екипите за експертиза, които НАТО изпраща, пък събират сведения за това кой стреля, а точно по този въпрос Букурещ и София засега изразяват различни позиции. Сензорите обаче нямат задачата да спират дрона: KHORYV беше ударен на 13 мили от Констанца, докато френският патрулен самолет беше в района от около две седмици, а американският беше във Варна от пет дни.

Затова ключово ще бъде какви точно подкрепления ще дойдат в изпълнение на обещанието от 20 октомври. Списъкът на НАТО от същия ден включва патрулни самолети, радари, дронове, разузнавателен персонал и екипи за експертиза на взривни средства, но не предвижда ескорт и прехващане. Това означава, че е много вероятно задачите на подкрепленията да бъдат ограничени до наблюдение и разследване. Ако сред тях се появи анти-дрон защита на самите съдове или на морските трасета, алиансът ще е минал от това да вижда ударите към това да ги спира. Докато се намира в региона, Atlantique 2 ще върши онова, което Баро посочи във Варна: ще помага да бъдат спасени моряците, след като корабът им вече е ударен.

ФСБ е заснела пореден инсцениран „арест“: този път на румънец в Сочи месеци след ареста му.

🇷🇺🕵️🇷🇴 Видеото, с което Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация показа ареста на румънския гражданин Давид Адриан Керчо в черноморския курорт Сочи, е заснето, след като той е прекарал месеци в руски арест. Това установи разследване на Reuters от 22 октомври. Агенцията е сравнила кадрите със съдебните регистри по делото му, които показват, че по времето на снимките Керчо вече е бил под стража. Абхазките сепаратисти обявиха първия ареста му още през декември 2024 г. 23-годишният Керчо е израснал в Англия и излежава 15 години в колония със строг режим след като беше осъден за шпионаж в полза на Украйна.

На 25 април 2025 г. ФСБ публикува записа, след което той беше разпространен от руски държавни медии. В сив пролетен ден младеж със синя плетена шапка и раница Adidas на гърба върви по алея, при което двама едри служители изскачат от бус и го приковават към асфалта. Ръка с ръкавица държи лицето му в посока на камерата и глас пита на английски: „Как се казвате?“ Задържаният отговаря веднага: „Давид Адриан Керчо.“ На въпроса откъде е, той казва: „Румъния. Румъния.“ Във версията, качена на официалния YouTube канал на Националния антитерористичен комитет, лицето му е пикселизирано, а името е заглушено. Следват кадри от стая с маса и бутилка вода, където той разказва на английски, че е видял система за ПВО на пътя между Сочи и Адлер, запомнил кръстовището, по-късно намерил мястото на картата и изпратил координатите му на офицер от украинското разузнаване.

Близките му разказват друга история, която започва с любов. Към края на 2023 г. Керчо пребивава в Рединг, западно от Лондон, работи във фирма за рециклиране на електроника и се запознава онлайн с жена на име Валерия от Абхазия. Областта се откъсва от Грузия в началото на 90-те години и оттогава е под контрола на сепаратисти. През август 2024 г. той пътува през Турция, двамата се срещат в Сочи и няколко дни по-късно преминават в Абхазия, където той остава през есента. Когато парите му свършват и връзката започва да се разпада, той обявява, че се прибира. „Казах му да не ходи там, защото е много опасно, ина война“, споделя пред Reuters неговата майка Юлия Керчо. „А той досега не ме е послушал нито веднъж.“ Валерия не пожела да отговори на запитванията на агенцията.

Той планира да се върне обратно на 28 ноември 2024 г. Същия ден телефонът му замлъква. В писма от затвора Керчо по-късно посочва именно тази дата като деня на ареста в Абхазия. На 13 декември Службата за държавна сигурност на Република Абхазия публикува видео, на което служители го извеждат от кола и го водят към сграда, а той признава, че е свързан с украинското разузнаване и получава задачи за заснемане на абхазки военни обекти с дрон. На 14 декември Керчо е изправен пред съдия в Хостински районен съд на Сочи, показват публичните съдебни регистри. Това е първото от 10 явявания за следващите четири месеца, на които задържането му се удължава приблизително на всеки две седмици. На 16 декември ТАСС съобщи, че Абхазия го е експулсирала и обявила за персона нон грата, макар той вече да се е явил пред руски съд.

Признанието в Абхазия, пише Керчо, е текст, който го накарали да наизусти с обещанието, че ще го пуснат да се прибере у дома. Вместо това го откарали до границата и го предали на ФСБ. Сцената в парка според писмата му е заснета в средата на април: служители на ФСБ го събудили в килията призори и го закарали наблизо, за да я изиграят. Изводите от анализа на Reuters съвпадат с този разказ, въпреки че точната дата не може да бъде установена. Гъстата зеленина показва, че кадрите са заснети след началото на пролетта, т.е. месеци след първото явяване на Керчо в съда на 14 декември. Мястото е паркова ивица близо до река Мацеста в Сочи. Алеята, опората на мост, уличните лампи, дърветата, тревната ивица и стената съвпадат с архивни и сателитни снимки на района.

Официалната версия на обвинението не споменава нищо за Абхазия. Според ФСБ през лятото на 2024 г. по поръчение на украинските служби румънецът е събирал и предавал данни за локализиране на средства за ПВО в Сочи, в замяна на което служителят, който го ръководи, му е обещал да го изведе безопасно от Русия и да го приеме в доброволческо формирование на украинската армия. Пресслужбата на краснодарския съд посочва друга дата: по нейните данни той се е свързал с украинското разузнаване през ноември 2024 г. и е събирал сведенията с квадрокоптер. На 5 март 2026 г. той е осъден на 15 години по чл. 276 от Наказателния кодекс (шпионаж). На 19 юни въззивната инстанция потвърди присъдата. Министерство на външните работи на Румъния тогава съобщи, че въпреки многократни искания руските власти дотогава не са разрешили нито посещение на консул в затвора, нито кореспонденция с близките му.

Керчо описва в писмата си побои, изолация и изтезания през месеците след неговото предаване. Reuters не може да провери независимо въпросните твърдения. Признанието за заснемането на ПВО в Сочи, показано от ФСБ при обявяване на присъдата, също е изтръгнато насила: „Нищо от това не се е случило, откраднаха ми живота без причина и скалъпиха всичко.“ Проектът „Мемориал“ в подкрепа на политически затворници на го призна за политически затворник на 11 август 2026 г. Според организацията Керчо не е говорел руски и месеци наред е бил без преводач и адвокат, а версията на обвинението противоречи на първоначалния разказ на абхазките служби.

Инсценираният арест не е изключение, казва пред Reuters руският адвокат Евгений Смирнов, запознат със случая: „Виждали сме това в десетки случаи, когато хора, задържани месеци по-рано, биват извеждани на градска улица, в гора или на гара, за да бъде заснето видео с инсценирано задържане.“ ФСБ не отговори на въпроса на агенцията защо споделя запис, в който „арестува“ човек, който отдавна е под стража. Абхазката служба, руското посолство в Лондон и външните министерства на Румъния и Украйна също не отговориха.

Разследването не доказва, че обвинението е измислено, и Reuters изрично посочва, че няма как да провери надлежно всички сведения. То обаче установява нещо по-тясно и сигурно: публичният образ на съдебното дело е изкуствено конструиран. Моментът на ареста, който ФСБ показва на записите, е режисирана сцена, а самият обвиняем настоява, че двете публични признания в Абхазия и Сочи са му били наложени насила: първото наизустено, а второто изтръгнато. Допустим е и по-сдържан прочит. „Мемориал“ описва четирите месеца, прекарани в Сочи, като поредица от кратки административни арести, а Reuters не уточнява какво точно са удължавали съдилищата. Ако това се окаже вярно, може наказателното производство по чл. 276 юридически да е започнало едва през април 2025 г. Но дори тогава сцената в парка не показва задържане, а човек, който вече е в ареста и е изведен навън, за да участва в инсценировка на задържането си.

„Мемориал“ смята, че делото е скалъпено, за да се подобри статистиката на службите и да се увеличи броят на осъдените, които могат да бъдат включени в бъдещи размени. Механизмът има прецедент: при размяната в Анкара на 1 август 2024 г. Москва пусна осъдените за шпионаж Еван Гершкович и Пол Уилън срещу руснаци, излежаващи присъди на Запад. Няма публични сведения, че Керчо е част от подобни преговори.

Керчо се надява да обжалва присъдата, макар въззивният съд вече да я потвърди през юни. За проверката на неговия разказ обаче по-важно ще е дали Москва ще допусне румънския консул до него. Към август, по данни на „Мемориал“, това не се е случило нито веднъж. Първото консулско посещение би било и първата външна проверка на твърденията му за побои и принуда. Докато то не се състои, те остават негов разказ, който Reuters не е могла да потвърди.

Дрон потопи кораб край Констанца: един загинал, трима моряци в неизвестност

🇷🇺⚓️🇷🇴 Товарният кораб KHORYV, плаващ под флага на Коморските острови, потъна днес сутринта на 13 морски мили (около 24 км) източно от пристанище Констанца, след като беше поразен от дрон. От 13-те членове на екипажа – 10 украинци и 3 азербайджанци – един загина, трима са в неизвестност, а останалите са спасени. Корабът се е намирал само на миля извън териториалните води на северната ни съседка, които се простират до 12 морски мили от брега, т.е. в изключителната икономическа зона на Румъния.

Президентът Никушор Дан свърза удара диркетно с Русия. Пред журналисти той каза, че корабът „е ударен от дрон“ малко извън териториалните води на страната, и нарече случая „събитие от процеса на ескалация, който Москва води в контекста на войната в Украйна“. Във Facebook Дан написа: „Тази атака е нов пример за трагичните последици от руската агресия срещу Украйна. Време е Русия да се отнесе сериозно към мирните инициативи на САЩ и Европа, да приеме предложенията за примирие и да сложи край на войната.“

Външният министър Дан Некулъеску, встъпил в длъжност два дни по-рано в новото правителство на Лука Никулеску, определи нападението като „грубо нарушение на международното право и на свободата на корабоплаването“. „Незаконната агресивна война на Русия срещу Украйна ескалира и засяга директно търговското корабоплаване в Черно море“, написа той на своя профил в X.

Центърът за морска координация на Румънската морска администрация е получил сигнала около 10:00 ч. и 15 минути по-късно е повикал Агенцията за спасяване на човешки живот в морето (ARSVOM), чийто кораб SAR ARTEMIS излезе от пристанище Констанца. По данни на министерство на вътрешните работи корабът е понесъм тежки щети след пожар на борда, поради което се е преобърнал. Плаващ наблизо търговски кораб е извадил от водата 10 души – 9 оцелели и тялото на жертвата – и ги е прехвърлил към плавателен съд на Бреговата охрана. Министерство на здравеопазването съобщи, че и 9-те оцелели са ранени. Медицински пункт и линейки ги очакваха на брега. Хеликоптер на МВР не можа да излети заради слабата видимост и дъжда и това наложи издирването на тримата изчезнали да остане изцяло в ръцете на кораби на Бреговата охрана и ARSVOM. На кадрите, споделени от румънските власти, над вълните се вижда само малка част от преобърнатия корпус.

Гражданството на загиналия и на изчезналите момента не е уточнено. Министърът на отбраната Раду Опря, във втория си ден на поста, препрати към президента. На въпроса дали е потвърдено, че корабът е ударен от дрон, отговори: „Изявлението на президента беше в този смисъл.“ Официалните заключения ще бъдат оповестени, когато приключат всички разследвания. Опря обясни как е разпределена отговорността: извън териториалното море се намесва Бреговата охрана, а решението дали да бъдат поразявани дронове, които навлизат в румънска територия, е негово.

KHORYV е част от дълга серия удари по търговски кораби. По данни на Reuters за последните две седмици край бреговете на Румъния и България са поразени най-малко 7 товарни кораба, а 30 моряци са загинали или изчезнали. Корабите, поразени в последно време, или са стояли на котва край Сулина, или са плавали към нея. Каналът Сулина свързва река Дунав с Черно море и се превърна във водещия експорен маршрут от Украйна, откакто Русия ескалира атаките срещу нейните пристанища на Черно море. Край бреговете на Румъния ROYAD MAMMADOV потъна на 5 октомври с 2 загинали. На 14 октомври петролният танкер YARA J беше ударен на котва в териториалните води край Сулина. В нощта срещу 15 октомври край Сулина пламна танкерът WINE TRADER, а 7 души от екипажа му изчезнаха безследно.

Ударът дойде ден след заседанието на Върховния съвет за отбрана на страната (CSAT), посветено точно на заплахите в Черно море. Три дни по-рано, на 20 октомври, Северноатлантическият съвет на НАТО се събра по искане на Румъния и България. Според Reuters алиансът обяви, че ще изпрати още самолети за морски патрули, радари и дронове, без да уточни какви. Некулъеску написа, че се координира с България и Турция, за да ускори развръщането на договорените средства за наблюдение.

Граждани на Азербайджан загиват не за първи път тази година във водите на Черно море. Според външно министерство в Баку капитанът на ATLAS BEY Самад Насруллаев е намерен мъртъв след нападение с дрон край Одеса на 14 юли. На 9 септември на сомалийския TEDY загинаха двама азерци – Аслан Алиев и Асим Гасимов. На 5 октомври на ROYAD MAMMADOV загина капитанът Рустам Хасанов. Безследно изчезнал се води Махамад Сюлейманзаде. След този случай Баку отново призова своите граждани да не работят на кораби по маршрути с висок риск. Трима азербайджанци бяха и на борда на KHORYV.

Въздушното пространство на Румъния, над което въоръжените сили вече свалиха дронове на няколко пъти, приключва на същите 12 морски мили, на които свършват и териториалните води. KHORYV потъна на миля отвъд тази граница – там, където по думите на Опря се намесва Бреговата охрана, чиито кораби заедно с ARSVOM продължават да търсят тримата изчезнали.

Румъния ускорява защитата на пристанищата и енергийните си обекти в Черно море

🇷🇴🛡️ Румъния ускорява изграждането на способности за морско наблюдение, борба с мини и сваляне на дронове, които навлизат в нейното въздушно пространство и териториални води. Това е решено Върховния съвет за отбрана на страната (CSAT) на 22 октомври. Между 5 и 15 октомври по румънския и българския бряг на Черно море бяха атакувани 7 търговски кораба, а около 30 моряци загинаха или се намират в неизвестност, по изчисления на Reuters.

Президентът Никушор Дан ръководи заседанието в двореца „Котрочени“. В публикуваното комюнике CSAT определя ударите с дронове срещу търговски кораби „в териториални води на Румъния и непосредствена близост до тях“ и нарушенията на въздушното пространство като „пряко следствие от агресията на Руската федерация отвъд границите на Украйна“. Заплахите за свободата на морския трафик и за критични обекти, продължава текстът, са се засилили значително в последно време.

Съветът посочва и какво точно защитава: „Настоящите рискове налагат конкретни мерки за опазването на човешкия живот, за запазване на свободния достъп до национални пристанища и сигурността на енергийни обекти в изключителната икономическа зона.“ И двете са директно засегнати от поредицата удари. Част от ударените кораби са плавали по коридора към дунавските пристанища: HS DIGNITY е пътувал от алжирския Мостаганем за Браила, CHELSEA 3 – от турския Гиресун за молдовския Джурджулещ, докато танкерът YARA J е стоял на котва пред Сулина, когато е бил ударен на 14 октомври. Сулинският ръкав е морският вход към дунавските пристанища на Румъния, Молдова и Украйна. Самият президент заяви в интервю за NewsNation, че ударите са засегнали коридор, по който Украйна изнася стоките и зърното си.

Енергийните обекти в комюникето не са назовани, но най-големият такъв е газовото находище Neptun Deep на OMV Petrom и „Ромгаз“, всяка с дял от 50%. През юли там беше монтирана платформата за добив Neptun Alpha, свързана с брега чрез 160 км газопровод. Операторът очаква добивът на газ да започне през първата половина на 2027 г. и оценява извлекаемите запаси на около 100 млрд. куб. метра – обем, който по думите на компанията ще превърне Румъния в най-големия производител на газ в ЕС. Опасността за находището вече не е теоретична. На 20 август търговски кораб съобщи за малък морски дрон, носен от течението до платформата, на около 80 морски мили източно от Констанца. Излетяха два румънски изтребителя F-16, единият от които улучи дрона с бордовото оръдие, без да го унищожи. Унищожи го екип за обезвреждане на взривни устройства от пристигнал военен кораб. Министърът на отбраната Раду Мируца уточни, че дронът е бил зареден с взрив и се е намирал на няколкостотин метра от съоръженията на находището.

Приоритетите в решението са три: ускорено развитие на морското наблюдение, на противоминната борба и на „ефективната намеса срещу дроновете, проникващи неразрешено в националното въздушно и морско пространство“. Институциите ще провеждат чести съвместни учения и ще обновяват своя план за действие при инциденти, които засягат паралелно корабоплаването, икономическите обекти и морската среда. В по-широк план членовете на CSAT обсъдиха центъра за сигурност в Черно море по Стратегическия подход на ЕС към региона, чието бързо въвеждане в действие Букурещ нарича основен приоритет. Дискутирана беше и групата за противоминна борба MCM Black Sea, която Турция, Румъния и България създадоха през 2024 г. за обезвреждане на плаващи мини. През 2026 г. задачите ѝ са разширени и включват защита на критичната инфраструктура.

Решението идва 5 дни след последното прехващане на безпилотни заплахи. На 17 октомври 2 изтребителя F-16, вдигнати във въздуха от 86-а авиобаза в Борча, свалиха 2 дрона над териториалните води до Сулина, в 18:01 и 18:05 ч. местно време. Министерството на отбраната на Румъния не уточни конкретния произход на апаратите. На следващия ден Мируца, който в момента изпълнява длъжността във временния кабинет, каза, че скоростта на полет. от 450 км/ч показва, че може да са руски реактивни дронове „Геран-4“ и също така че Румъния сваля такъв дрон за първи път. По думите му засичаните дотогава дронове са летели със 150–170 км/ч.

Мерките се основават и на заседанието на Северноатлантическия съвет на 20 октомври, свикано по искане на Румъния. След него НАТО оповести, че съюзниците изпращат към Черно море морски патрулен самолет, радари, дронове, разузнавачи и екипи, които ще изследват останките от взривните устройства. Част от тях вече са налице, каза военният говорител на алианса полковник Мартин О'Донъл. На въпрос от NewsNation дали Румъния обмисля позоваване на член 5, Дан отговори, че разговорите в НАТО вече са се състояли и между партньори не е нужно нищо по-формално. В същото интервю той призна, че събитията в морето са твърде скорошни, за да се направи извод с висока степен на вероятност. Затова може да се подозира, че дроновете са руски, а разследванията продължават.

България, край чийто бряг бяха ударени 4 от 7-те кораба, върви по сходен път. На 16 октомври министърът на отбраната Димитър Стоянов съобщи, че е поискал от НАТО бойна авиация и антидрон системи. В района вече извършва патрули американски самолет P-8A Poseidon, изпратен по искане на управляващия кабинет. Премиерът Румен Радев и министър Стоянов казват, че логиката сочи към Руската федерация, но няма да я назоват официално без ясни доказателства, предава Mediapool. В Бургас при взривотехническа експертиза се търсят надписи и серийни номера по отломките от CHELSEA 3, по които да се установят вид и произход на дроновете. Нито София, нито Букурещ не приписва официално конкретните удари на Русия. Комюникето на CSAT говори за последици от руската агресия, но Дан посочва, че разследванията продължават, а София чака експертизата. И двете разчитат на съюзниците за наблюдението на морето.

Решението на съвета описва способности, които тепърва ще бъдат изграждани от Румъния. След удара по кораба YARA J Мируца призна, че военните радари не са засекли дрон, насочен към танкера. Дан казва, че вече е поръчано много оборудване по европейската програма SAFE, а до неговото пристигане страната му има нужда от временна помощ. По тази програма страната разполага с 16,7 млрд. евро заеми. Румънската авиация поразява засечените цели: F-16 свалиха и двата дрона на 17 октомври и улучиха морския дрон до Neptun Alpha. Пропускът се крие в засичането, защото за дрона във водите покрай платформата властите научиха от минаващ в близост търговски кораб. Затова, докато бъде доставено и въведено в експлоатация оборудването по SAFE, наблюдението на коридора към Сулина и Neptun Deep много вероятно ще зависи от съюзническа авиация и радари. Решаващо е кой ще засече следващия дрон над тези води. Ако го засече румънски радар, обещаното от CSAT ускорение вече дава резултат. Ако го засекат съюзнически самолет или екипаж на търговски кораб, ще се потвърди, че Румъния продължава да гледа морето през чужди очи.

📸 Снимка: Дим се издига след експлозия на морски дрон в румънското пристанище Констанца на Черно море, недалеч от нефтен терминал, без да причини жертви. (Observator Antena1/Handout via REUTERS)

Румънски F-16 ще охраняват българското небе през 2027 г.

🇷🇴✈️🇧🇬 Румъния ще изпрати през 2027 г. авиационен отряд от изтребители F-16 в България. Отрядът ще охранява родното въздушно пространство, докато Военновъздушни сили на България преминават от съветските МиГ-29 към американските F-16. Така ВВС на северната ни съседка ще отговарят за небето и над двете страни. Министерството на националната отбрана в Букурещ (MApN) представи плановете за двете мисии още през септември 2024 г.: „през следващите години“ Румъния трябваше да участва в засилената охрана на въздушното пространство на НАТО (Enhanced Air Policing) първо в Литва, а после в България. Първата мисия вече е изпълнена. Броят на самолетите, базата и общата продължителност на българската мисия засега не са обявени.

Планът придобива ново значение след събитията от изминалата седмица в Черно море. На 13 октомври край Бяла потъна търговски кораб, ударен от дрон. На 16 октомври министърът на отбраната Димитър Стоянов съобщи, че е поискал от генералния секретар на НАТО Марк Рюте и върховния главнокомандващ на съюзническите сили в Европа генерал Алексус Гринкевич изтребители и средства за борба с дронове. „Изпратихме писма и искане до генералния секретар на НАТО и до върховния главнокомандващ. Очакваме решението им“, каза Стоянов. Вечерта на 17 октомври двойка румънски F-16 от дежурната смяна излетя от 86-а авиобаза край Борча и в рамките на 4 минути свали над румънските териториални води два ударни дрона. MApN ги определи като реактивни апарати от семейството „Геран“, без да уточни модела.

На 16 октомври командващият ВВС генерал-майор Николай Русев описа състоянието им. България вече е получила осем F-16 Block 70, най-новата модификация на изтребителя. Пилотите летят с тях на учения и в разузнавателни мисии, но самолетите все още не са поели бойно дежурство. Това ще стане, когато бъдат напълно оборудвани и годни за мисията, обясни Русев. Броят на подготвените пилоти ще достигне 11 до края на годината и 15 през април 2027 г. Стоянов поставя за цел първите 8 самолета да поемат дежурство още догодина. Междувременно МиГ-29 продължават да пазят небето. По думите на Русев те ще останат в строя, докато втора ескадрила F-16 не ги смени или докато ресурсът им не изтече през 2030 г. Единственият източник на резервни части и поддръжка за тях е Полша.

Сроковете за втората ескадрила вече се разминават с първоначалния план. След среща със Стоянов на 14 август ведомството обяви, че според Lockheed Martin втората партида от осем F-16 Block 70, чиято доставка е планирана за края на 2027 г., може да пристигне чак през второто тримесечие на 2030 г. заради забавено производство. Американската страна уточни, че срокът не е окончателен и ще се опита да ускори работата. Още на 28 юли министерството беше поискало от съюзниците информация за налични употребявани JAS 39 Gripen и F-16, както и за резервни части за МиГ-29. Румънската мисия е предвидена точно за годината, в която България ще разполага с половин ескадрила нови самолети, които още не са поели бойно дежурство, и със стареещ парк от МиГ-29 с изтичащ ресурс.

Букурещ стига дотук по обратния път. Румъния закупи F-16 втора ръка: първо 17 бивши португалски, после 32 норвежки, модернизирани по програмата MLU, по договор от ноември 2022 г. Доставката на норвежките самолети се забави, защото резервните части се изпращаха с предимство за Украйна. Въпреки това от 20 октомври 2025 г. в мисията на НАТО вече участват 2 румънски ескадрили F-16, съобщи Съюзното въздушно командване на НАТО (AIRCOM). Това са 53-та от Борча и 48-а от базата край Къмпия Турзий. Трета, 571-ва, се формира в „Михаил Когълничану“ с норвежките самолети. От 1 април до юли 2026 г. отрядът „Карпатски усойници“ (Carpathian Vipers) с шест F-16 и около 100 военнослужещи охраняваше небето над Прибалтика от литовската авиобаза Шяуляй. Това е четвъртото румънско разполагане там. Първото беше през 2007 г. с изтребители МиГ-21 LanceR. В Борча от ноември 2023 г. работи и Европейски тренировъчен център за F-16, където украински пилоти се обучават на 18 нидерландски самолета, отстъпени на Румъния за символично едно евро. Към това се добавят и поръчаните 32 изтребителя от пето поколение F-35A.

Двата подхода доведоха до противоположни резултати. Румъния прие по-стари самолети, но бързо изгради ескадрили, които пазят собственото ѝ небе, и успява да изпраща отряди в Прибалтика и да обучава чужди пилоти. България плати за нови самолети от завода и така обвърза отбраната си с производствения график на Lockheed Martin, върху който няма влияние. Така през 2027 г. страната, поръчала нови F-16 направо от завода, ще разчита за част от охраната си на съседа, който лети с употребявани.

Правната основа за мисията вече съществува. Междуправителственото споразумение между България и Румъния от 2021 г. урежда трансграничната охрана на въздушното пространство. На 6 август 2026 г. ВВС на двете страни и тези на Испания подписаха тристранно техническо споразумение, с което към системата се включва трета държава. Испанските изтребители, разположени в Румъния, могат при нужда да действат и над България. Испанският контингент от около 200 души и 11 самолета пое на 31 юли мисията на НАТО, като действа от летището „Михаил Когълничану“ край Констанца. На 16 август един от испанските EF-18M свали ударен дрон, навлязъл от Молдова край Галац, с ракета въздух–въздух.

Съюзната помощ за родното небе не започва с Румъния. През пролетта на 2022 г. от 3-та авиационна база Граф Игнатиево небето беше охранявано от 4 испански Eurofighter, а след тях 4 нидерландски F-35A. През март 2026 г. в разгара на войната срещу Иран, София поиска помощ от Гърция, а министърът на отбраната Никос Дендиас обяви, че страната му „ще предостави средства и личен състав за защитата на България“: батарея на зенитно-ракетния комплекс MIM-104 Patriot и двойка F-16 на летища в Северна Гърция, както и двама старши офицери от гръцките ВВС в оперативния център на въоръжените сили в София. Разликата се крие в мащаба. Гърция осигуряваше от собствената си територия защита на България срещу балистичната заплаха от Иран, а румънският отряд ще бъде разположен в самата България.

Кризата с руските удари по търговското корабоплаване в Черно море засилва ролята на Румъния. На 14 октомври тя предложи единно командване на НАТО за Черноморския регион, което да противодейства на заплахата от дронове и да се ръководи на ротационен принцип от участващите държави. Букурещ и София ще го представят заедно пред ръководството на Алианса, а на Стоянов предстои да обсъди обща стратегия с румънския и турския си колега. Ако НАТО удовлетвори молбата на България, най-близките налични сили са изтребителите, които вече летят над западния бряг на Черно море. Повечето от тях са румънски.

Румъния вероятно ще бъде страната с основна роля в охраната на българското въздушно пространство догодина, а не просто временен заместник. Две обстоятелства ще покажат дали прогнозата е вярна. Ако първите български F-16 поемат бойно дежурство в началото на годината, както иска Стоянов, румънският отряд ще остане допълнение. Ако дежурството бъде отложено, а МиГ-29 продължат да зависят от полски резервни части, той ще стане гръбнакът на охраната. Първият конкретен признак ще бъде съобщението на AIRCOM за ротацията: колко самолета, от коя база и за колко месеца ще бъдат разположени.

📸 Снимка: „Elephant Walk“ на НАТО в литовската авиобаза Шяуляй с участие на румънски изтребители F-16, Dassault Rafale на френските военновъздушни и космически сили и самолет на НАТО E-3 Sentry (AWACS), 22 юни 2026 г.

Румънски F-16 свалиха два реактивни дрона „Геран“ над Черно море

🇷🇺✈️🇷🇴 Два румънски изтребителя F-16 свалиха два руски камикадзе дрона над териториалните води на страната в Черно море, след като навлязоха във въздушното ѝ пространство. Министерството на националната отбрана (MApN) определи целите като „Геран“ с реактивни двигатели, по-бърз клас от витловите апарати, които пилотите от Борча свалиха през юли. Двата прехвата идват след седмица, в която радарите проследиха 8 случая на въздушни цели по границата. В 4 от тях безпилотни апарати навлязоха за кратко в небето на страната, след което излязоха, без да бъдат атакувани.

Двойката изтребители от бойното дежурство за въздушна полиция излетя в 17:43 ч. от 86-а авиобаза край Борча, в окръг Кълъраш. Малко преди това радарите на ВВС засякоха въздушни цели на 120 км източно от остров Змийски, които се движеха на югозапад към румънския бряг. Първият дрон пресече границата в 17:59 ч. и две минути по-късно в 18:01 ч. беше свален от единия изтребител югоизточно от Сулина. Вторият навлезе в 18:01 ч. Другият F-16 го унищожи източно от същото пристанище в 18:05 ч. Пилотите разпознаха и двете цели като дронове, преди да открият огън, и двете цели бяха поразени над териториалните води.

Министърът на отбраната Раду Мируца обяви свалянето във Facebook малко след него: „Два въздушни дрона, атакувани и свалени преди минути от румънските военни пилоти над Черно море.“ По думите му вторият апарат е бил на около 2 км навътре в страната, когато е бил атакуван. Началникът на Генералния щаб генерал Георгица Влад написа, че „безопасността на румънците е наш приоритет“. Ведомството не е уточнявало с какво въоръжение са поразени целите и къде са паднали отломките.

„Геран“ е руската линия ударни дронове, произлязла от иранските „Шахед“. Техните реактивни варианти са „Геран-3“, копие на иранския „Шахед-238“, както и по-новите „Геран-4“ и „Геран-5“. Ведомството не уточни коя модификация е свалена. Според базата данни Missile Threat, поддържана от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) „Шахед-238“ е дълъг 3,5 метра и тежи между 250 и 370 кг. Украинските оценки дават на „Геран-3“ скорост от 300-370 км/час, а други източници стигат до 550-600 км/час. Спрямо него витловият „Шахед-136“ („Геран-2“) лети със 185 км/ч. Разликата в скоростта стеснява прозореца за прехват. На 25 юли между засичането от радара и свалянето минаха осем минути. На 17 октомври първият дрон беше поразен две минути след навлизането си, а двете цели паднаха в рамките на четири минути.

Двете седмици преди прехвата бяха тежки за корабоплаването край румънския бряг. На 5 октомври 2026 г. корабът ROYAD MAMMADOV, плаващ под флага на Сейнт Китс и Невис, беше ударен на около 30 морски мили южно от Сфънту Георге. 2 души загинаха, 11 бяха спасени. Зеленски обвини руски дронове, докато Букурещ не назова причината. На 14 октомври танкерът YARA J, празен и на котва на 8-10 морски мили югоизточно от вълнолома на Сулина, се запали в териториалните води на Румъния. Това е първият такъв случай, след като всички предишни инциденти с търговски кораби бяха в изключителната икономическа зона. Екипажът разказа, че е чул двигател на дрон. Мируца заяви, че радарите на ведомството и Брегова охрана не са засекли такъв, и разследването на причината продължава.

На следващия ден, 15 октомври, химическият танкер Wine Trader под флага на Сан Марино, плаващ от Тунис за Румъния, се запали на 13 морски мили югоизточно от Сулина, малко извън териториалните води. 5 от 12 души на борда бяха спасени, докато 7 остават в неизвестност. Президентът Никушор Дан заяви, че корабът е ударен от дрон, и обеща реакция, без да назове откъде е дошъл той. Рано сутринта същия ден друг дрон навлезе за кратко в небето югоизточно от Сулина и изчезна от радарите. На предната вечер две въздушни цели прелетяха над страната и бяха вдигнати испански F-18 от въздушната полиция на НАТО. Едната цел изчезна над морето, другата беше свалена от украинската ПВО край Рени.

Двойният прехват през октомври е последната стъпка във верига, която започна на сушата. От началото на войната до юли 2026 г. Румъния отчете 33 неоторизирани нахлувания на безпилотни летателни апарати в небето си, без да свали нито един. Първата страна от НАТО, открила огън, е Полша: на 10 септември 2025 г. полски и нидерландски изтребители свалиха поне 3 от 20 руски дрона, нахлули в небето над страната при масиран удар по Украйна. Варшава задейства член 4 от Вашингтонския договор, а НАТО започна мисията „Eastern Sentry“ за уплътняване на ПВО по източния фланг.

Румъния стигна до първото сваляне 10 месеца по-късно, в три поредни дни. На 24 юли в 11:02 ч. румънски F-16 от Борча свали дрон „Шахед“ в необитаема местност край Падина, в окръг Бузъу. Eurofighter Typhoon от италианските ВВС, участващ във въздушната полиция на НАТО, стреля преди него и пропусна. Главната прокуратура установи след рентгенов анализ, че апаратът е от използваните от руските войски. На 25 юли вторият дрон беше свален в 08:30 ч. на 10 км западно от Сфънту Георге, в делтата на река Дунав, от същия пилот на същия изтребител. На 26 юли в 10:13 ч. третият бе поразен с ракета въздух-въздух на около 12 км североизточно от Сулина. Ведомството не потвърди вида ракета, въпреки че публикуваните снимки сочат AIM-9M Sidewinder. Румъния отзова посланика си в Москва Кристиан Истрате и обяви за персона нон грата служител на руското посолство. Москва отвърна с експулсиране на румънски дипломат на 27 август.

През август заплахата се премести към акваторията на Черно море. На 11 август румънски военни водолази унищожиха 2 дрейфуващи дрона „Гербера“, евтини руски примамки от шперплат и пяна, в изключителната икономическа зона край газовия проект „Нептун Дийп“. На 20 август румънски F-16 унищожи с бордовото си оръдие морски дрон с експлозиви, забелязан до платформата „Нептун Алфа“. Дан обвини за инцидента Русия, а операторът OMV Petrom съобщи, че работата по проекта не е засегната.

Румънските F-16 имат бойно участие и зад граница. На 19 май две машини от отряда „Карпатски усойници“ (Carpathian Vipers), 6 изтребителя и около 100 души личен състав в мисия на НАТО за охрана на въздушното пространство на Прибалтика, излетяха от авиобазата край Шяуляй в Литва. Сигналът дойде от натовския център за въздушни операции в Германия, след като непознат обект навлезе в небето над Естония от руска територия. Пилотите го откриха, получиха разрешение за огън с изричната цел да се ограничат щетите на земята и около 12:14 ч. местно време единият изпусна управляема ракета въздух-въздух. Дронът се разби в заблатен район южно от Пълтсамаа. Естонските сили за отбрана заявиха, че вероятно е украински, загубил управление под силното въздействие на руска електронна война и подмяна на сигнала на GPS. Украинският министър на отбраната поднесе извинения на естонския си колега. Подполк. Костел-Александру Павелеску беше назован от ведомството в Букурещ като пилот на изтребителя, а генералният секретар на НАТО Марк Рюте определи прехвата като доказателство, че отбраната на алианса е ефективна.

Самолетите, които извършват тези прехвати, са от едно от най-старите поколения F-16 в съюзната авиация. Румъния купи 17 машини от Португалия и 32 от Норвегия. Всички са F-16AM/BM, построени като Block 15 и модернизирани по пакета MLU (Mid-Life Update) от 90-те години, с механично сканиращ радар APG-66(V)2. В края на 2024 г. Букурещ подписа договор за 32 F-35A, с които ще прескочи най-новите серии на F-16.

Върхът на програмата F-16 днес е производствената серия Block 70/72 на американската Lockheed Martin, която излиза от завода в стандарта F-16V. Нищо от следващите думи не се отнася за румънските машини. Ядрото на Block 70/72 е радарът APG-83 на Northrop Grumman с активна електронно сканираща антенна решетка (AESA), при която лъчът се насочва електронно, без антената да се върти. Производителят твърди, че общите хардуерни и софтуерни решения с радарите на F-22 и F-35 дават на пилота по-пълна картина на обстановката и по-бързо прицелване при всякакви метеорологични условия. В кабината централен дисплей с висока разделителна способност показва тактически изображения, подвижни карти и текущата въздушна обстановка. Към тях се добавят цифрови данни от пилотажните прибори и цветен нашлемен дисплей, годен за нощни полети.

Сензорите се допълват от прицелния контейнер Sniper и инфрачервената система за търсене и следене Legion-ES, засичаща топлинната следа на целта, без самолетът да излъчва. По данни на производителя в цялата програма F-16 са сертифицирани над 3300 конфигурации за носене и пускане на въоръжение, които обхващат над 180 вида оръжия и подвесни товари. Заявеният ресурс на конструкцията е 12 000 летателни часа, с над 50% повече от по-ранните серии. Конформните горивни резервоари, прилепнали към корпуса, вдигат запаса от гориво и обсега. Според Lockheed Martin подсилената конструкция позволява на повечето ВВС да използват самолета поне 40 години.

Паралелно с прехватите Румъния изпрати три F-16 в Италия за Steadfast Noon 2026, годишното учение на НАТО за ядрено възпиране, което тази година се провежда в периода 13-23 октомври. Полша също участва с три изтребителя F-16. MApN подчерта, че участващите самолети имат конвенционални възможности и че по време на учението не се използват ядрени оръжия. Steadfast Noon проверява процедурите, готовността и съвместимостта на участващите сили и се провежда всяка есен, редувайки се между полигони в южната и северната част на съюзната територия. Министерството добави, че учението е планирано предварително с месеци, не е свързано с текущите международни събития и не е насочено срещу никоя държава.

За 3 месеца противовъздушната отбрана на Румъния премина от единичен витлов дрон „Шахед“ над нива в Бузъу, свален след 33 безнаказани нахлувания, до два реактивни „Герана“, поразени над морето от двойка изтребители в рамките на 4 минути. Румъния вече не чака дроновете да стигнат сушата: нейните правила за откриване на огън вече се прилагат над териториалните ѝ води като рутина. Тази рутина се изпълнява със самолети, чийто радар е проектиран през 90-те години, срещу цели, които летят все по-бързо.

Взрив подпали танкер в румънските териториални води край Сулина

🇷🇴 Взрив подпали късно снощи танкера „YARA J“,  оставен на котва в териториалните води на Румъния край Сулина. Мястото е на 8–10 морски мили югоизточно от вълнолома на пристанището. Моряците съобщиха, че преди експлозията са чули двигател на дрон, а Службата за брегова охрана потвърди инцидента. Никой от екипажа не е пострадал. Изпълняващият длъжността министър на отбраната Раду Мируца заяви, че радарите не са засекли дрон, който да се доближава до кораба, а техническа проверка в Констанца ще установи дали е имало удар.

YARA J е 118-метров танкер за химикали и петролни продукти, построен през 2001 г. и плаващ под флага на Коморските острови. По данни на Брегова охрана корабът е бил в баласт, т.е. без товар, и застанал на котва в румънскоти териториални води. Мируца уточни, че танкерът е празен и изчаква в района от няколко дни. Контраадмиралът от запаса Сорин Леарски каза пред Digi24, че е стоял 19 дни пред Сулина, вероятно в очакване да влезе в Сулинския ръкав на река Дунав. Лидерът на Свободния синдикат на моряците Адриан Михълчою допусна, че корабът е щял да продължи към Украйна, и определи нападението като умишлено.

Според министъра сигналът за пожар е подаден по радиото в 20:23 ч. Румънската агенция за спасяване на човешки живот на море (ARSVOM) изпрати спасителен кораб SAR Apollo, но моряците сами потушиха огъня и обявиха, че не се нуждаят от помощ. В 21:30 ч. спасителите бяха върнати в базата. На борда има 17 души, по данни на телевизия Observator те са граждани на Сирия, Индия и Иран. Танкерът вдигна котва и пое към Констанца.

Мируца не потвърди версията за дрон. „На радарите на Министерството на отбраната не е засечен дрон, който да се приближава към този кораб“, заяви той в ефира на Digi24 и добави, че такъв не е засечен и от радарите на Бреговата охрана. По думите му техническата експертиза трябва да покаже дали причината е дрон, или нещо друго, когато танкерът пристигне в пристанището. Министърът обясни, че радарът показва само точка, чието изчезване може да има много причини, и нарече „нереалистично“ очакването всичко, което лети над Черно море, да бъде засечено и прехванато.

Въздушното пространство на Румъния беше нарушено същата вечер. По данни на ведомството в 20:04 ч. в него са навлязли две въздушни заплахи. В отговор бяха вдигнати под тревога два изтребителя F-18 от ВВС на Испания, участници в мисията на НАТО за охрана на въздушното пространство, разположени в авиобаза „Михаил Когълничану“. Радарният контакт с едната цел е изгубен над Черно море. Другата цел е напуснала въздушното пространство на страната в 20:13 ч. в посока украинското Вилково, където беше унищожена от украинската ПВО край пристанище Рени, северно от Килийския ръкав. Мируца каза, че не е известно дали някоя от двете цели е ударила кораба.

„Това е сериозно обстоятелство, щом в румънските териториални води се случват такива инциденти“, заяви министърът. Според него страната не е във война и отговорът трябва да е дипломатически: „Дронове нямат работа в румънското въздушно пространство, независимо дали атакуват кораб, или не удрят нищо.“ Мируца обяви, че на 13 октомври е предложил на българския си колега Димитър Стоянов двете страни да подпишат общо писмо до НАТО. Вече му е изпратил писмото със своя подпис, а Стоянов се е съгласил да го подпише. Министърът настоява и за по-голямо съюзническо присъствие в Черно море. Министерството на външните работи в Букурещ обяви, че ще реагира публично, след като властите потвърдят обстоятелствата.

Към днес сутринта няма официален коментар по темата от Москва и Киев. Около 20 минути преди сигнала от „YARA J“ руското министерство на отбраната съобщи, че през деня е продължило ударите с дронове по логистични центрове и кораби, превозващи военни товари за Украйна. В съобщението му се посочва един поразен плавателен съд: сухотоварен кораб, превозвал товари с военно и двойно предназначение къ Одеса. Описанието не съвпада с празен танкер на котва край Сулина.

Пожарът край Сулина избухна ден след като руски дронове удариха два кораба край българския бряг, като единият от тях HS DIGNITY потъна източно от Крапец. Досегашните удари край брега на Румъния попадаха в изключителната икономическа зона, отвъд ивицата от 12 мили – през юли газовоз под либерийски флаг, плаващ към украинското пристанище Рени в делтата на река Дунав, беше ударен на 20 мили от брега. На 5 октомври ROYAD MAMMADOV беше ударен на около 30 мили южно от Сфънту Георге. Телевизия Observator и Михълчою определиха случая с „YARA J“ като първи в румънските териториални води.

Вчера президентите Илияна Йотова и Никушор Дан се договориха двете страни да действат заедно. Те ще настояват Черно море да бъде извънредна точка на срещата на европейските лидери в Брюксел, започнала днес. В интервю за NOVA Йотова допусна да бъде изпратено искане за консултации по чл. 4 на НАТО, който позволява на съюзник да свика консултации, когато смята, че неговата сигурност е застрашена. Според нея стъпката трябва да бъде внимателно обмислена и би тежала повече, ако я предприемат няколко държави заедно.

Разликата между изключителната икономическа зона и териториалното море е правна, а не само в самото разстояние до брега. В първата крайбрежната държава има права над ресурсите, докато втората е част от държавната ѝ територия. Затова огледът в Констанца ще изясни повече от причината за един пожар: ако по корпуса бъдат открити следи от дрон, ударите срещу кораби в Черно море ще са стигнали до суверенните води на Румъния, държава от НАТО.

Молдова е готова да приеме нова вълна украински бежанци през зимата

🇲🇩🏠🇺🇦 Молдова е готова да приеме всички украинци, които потърсят безопасност, ако руските удари отново превърнат зимата в Украйна в хуманитарна криза. Това заяви президентът Мая Санду в речта си при откриването на третото издание на Moldova Security Forum в Кишинев. „Над милион украинци, бягащи от войната, са влезли в Молдова от 2022 г. насам, а около 100 000 са намерили дом тук. Ако зимата в Украйна се окаже толкова тежка, колкото всички очакват, готови сме да посрещнем всички, които имат нужда да бъдат в безопасност“, каза тя. Обещанието идва в период на почти ежедневни нахлувания на руски дронове и ракети в молдовското небе: по думите на Санду само за последната седмица 9 руски дрона са нарушили въздушното пространство на страната.

100-те хиляди украинци, останали в страната, са около 4% от 2,4 млн. население, отчетено на официалното преброяване през 2024 г. Дорин Речан, бивш премиер и днес специален пратеник на Санду по въпроси на развитието и устойчивостта, потвърди по време на същия форум, че властите разглеждат сценарий с нова вълна бежанци и че Молдова има опит при извънредни ситуации. Подготовката по думите му върви по три линии: хуманитарна, логистична и енергийна. Енергийните системи на двете държави са тясно свързани, затова Кишинев се готви да защити собствената си инфраструктура и да помогне на Украйна с логистика и енергия. Сама Молдова не може да осигури на съседката си нужните количества ток, но през територията ѝ може да мине електроенергия от Румъния. Дорота Длоухи-Сулига, която ръководи отдела за Европейския механизъм за подкрепа на мира в Европейската служба за външна дейност, увери, че ЕС ще продължава да подпомага украинската енергийна система, включително с генератори. Тя не уточни дали Брюксел подготвя отделен план за Молдова и другите държави, които могат да приемат нова вълна бежанци.

Миналата зима руските удари по украинската енергийна мрежа предизвикаха продължителни прекъсвания на тока и парното при минусови температури. Премиерът Сергий Корецки заяви на 27 септември в общия национален телемаратон „Единни новини“, че Украйна влиза в тази зима по-подготвена. Повече критични обекти имат резервно захранване, ключовите обекти са по-добре защитени, натрупани е повече резервно оборудване и части, а ремонтните екипи и техниката са повече. Русия обаче също е натрупала запаси от реактивни дронове и ракети, предупреди той. Андраш Рац, заместник-генерален директор по научните изследвания на Унгарския институт за международни отношения, каза на форума, че тази година ударите по украинската енергетика са започнали пет седмици по-рано, отколкото предишните есени, за да бъде тя разрушена преди студовете. Той очаква по-интензивни и по-концентрирани удари по енергийната и пътна инфраструктура, както и нови атаки по граничните пунктове. Ако зимата се окаже толкова тежка, колкото миналата, според Рац е реалистично стотици хиляди, а може би и милиони украинци да потърсят убежище в чужбина.

Граничните пунктове, през които би преминала такава вълна, са подложени на удари още отсега. В нощта на 9 септември руски камикадзе дронове поразиха украинския пункт „Старокозаче“ срещу молдовското село Тудора. Двама души загинаха, трима бяха ранени, а пътнически автобус и няколко леки автомобила бяха унищожени, по данни на Държавната гранична служба (ДПСУ) и Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) на Украйна. На 5 октомври сутринта снаряд порази пункта „Паланка“, отскочи от земята и порази редовен автобус, който изчакваше пред бариерата. Служител на молдовската гранична полиция бе леко ранен, а пунктът затвори за няколко часа. 2 дни по-късно министърът на вътрешните работи Даниела Мисаил-Никитин обяви, че по пунктовете се изграждат защитни зони, в които гранични полицаи, служители и пътуващи да се укриват при атака с дронове. Молдовските служители вече са изтеглени от два съвместни пункта на украинска територия, „Крива“ и „Паланка“, и ще бъдат изтеглени и от останалите, за да работят от молдовската страна на границата.

Нарушенията на въздушното пространство зачестяват. Само през септември бяха отчетени над 20 дрона, повече отколкото през цялата 2025 г. Председателят на парламента Игор Гросу даде по-дългата поредица: от 2022 г. насам ракети, дронове и техни отломки са нарушили молдовското небе 88 пъти, а 50 от случаите датират от началото на 2026 г. – повече нарушения от тези за предходните близо 4 години война сумарно. Санду изброи и другите начини, по които страната понася последиците от войната. По-рано тази година руски удари по украинска инфраструктура замърсиха водите на Днестър и оставиха 300 000 молдовски граждани без питейна вода за седмица. Друг удар порази електропровод, по който понякога минават 2/3 от електрическата енергия на Молдова. „Така войната стига до Молдова: по въздуха, водата и електрическата мрежа“, каза президентката.

Най-сериозният от последните случаи стана факт на 3 октомври сутринта. Между 7:45 и 8:00 ч. системата за мониторинг на молдовското въздушно пространство засече 5 цели, а министърът на отбраната Анатолие Носатий уточни, че става въпрос за 3 ракети и 2 дрона. Ракетите са „Бандерол“, евтина реактивна ракета на руската компания „Кронщат“, която украинското военно разузнаване определя като лека крилата ракета, но украинските ВВС причисляват към барражиращите боеприпаси. През нощта на 3 октомври руската армия е изстреляла „Бандерол“ по Одеска област, която споделя дълга сухопътна граница с Молдова. Експлозии са чути в 10 населени места от 4 района. В село Крокмаз, район Щефан Водъ, където на 9 август падна руски дрон, сега отново се случи същото, но дестинацията беше лозе, подпалвайки суха растителност наоколо и избивайки прозорците на близката къща. Пострадали няма. По-късно министерството на отбраната отчете и шести неоторизиран полет, открит при анализа на данните. „Осъждам руската атака срещу Украйна тази сутрин. Нейната война опасно достига до Молдова“, написа Санду в X и добави, че „Москва излага на риск човешки животи в цяла Европа и трябва да бъде спряна“.

Същия ден Министерството на външните работи привика назначения руски посланик Олег Озеров, за да му връчи протестна нота, втора в рамките на три дни. На 1 октомври той беше привикан заради 3 руски дрона, навлезли в Молдова на 30 септември. 2 от тях паднаха и се взривиха на молдовска територия, единият край Иванча в район Орхей. Озеров отговори, че Москва е готова за съвместно разследване, но досега Кишинев е отбягвал експертната работа. „Нашите специалисти са готови да дойдат и да видят дали наистина става дума за руски дронове, какви точно и по каква причина са се появили там“, отбеляза той пред журналисти. Дипломатът постави под въпрос произхода на обекти, сред които има 3 ракети „Бандерол“, разработени в Русия.

Гросу призна, че защита на небето над страната не може да бъде осигурена за една нощ, нито могат да се наваксат 30 години липса на финансиране в отбраната за 4 години. По думите му бюджетът е нараснал от под 900 млн. леи през 2022 г. до почти 2 млрд. леи през 2026 г. Помощта по Европейския механизъм за подкрепа на мира от 2021 г. насам надхвърля 300 млн. евро, сред които одобрените тази година 120 млн. за ПВО система със среден обсег, която Санду определи като водещият приоритет на страната, а министърът на външните работи Михай Попшой призна, че нужното оборудване не може да бъде доставено веднага.

Обещанието на Санду и данните за дроновете засягат един и същ участък: общата граница с Одеска област. Ударите, които според Рац могат да изтласкат стотици хиляди украинци зад граница, падат върху пунктове, през които голяма част от тях биха минали, и над молдовски села в атаките срещу Одеска област. Деветте нарушения за седмица в началото на октомври надвишават средния септемврийски темп от около пет на седмица. Докато Русия удря Одеския регион, нарушенията на молдовското небе вероятно ще продължат и през зимата с темп, сравним или надвишаващ този през септември. Потвърждение за негативния сценарий биха били над 20 нарушения месечно през ноември и декември и повторение на ударите по пунктовете на молдовската граница. Отслабването му би личало по спад на нарушенията и по връщането на молдовските служители в съвместните пунктове. За бежанската страна решаващи ще бъдат потокът през „Паланка“ и „Крива“ при първите големи прекъсвания в Одеска област и дали ЕС ще оповести отделен план за страните на първа линия. Засега Кишинев обещава убежище от другата страна на граница, на която самите гранични полицаи вече имат нужда от укрития.

Товарен кораб потъна край Румъния след пожар: 11 спасени, има загинали

🇷🇴⚓️🇰🇳 Товарният кораб Royad Mammadov потъна днес в Черно море край бреговете на Румъния, след като на борда му избухна пожар. Министерство на вътрешните работи на Румъния съобщи, че 11 души от екипажа са спасени, а 2 са загинали. Според Румънската морска администрация (ANR) един моряк все още се издирва, а тялото на друг предстои да бъде вдигнато от спасителен сал. Местните медии пишат, че плавателният съд е бил ударен от дрон.

Румънската агенция за спасяване на човешки живот в морето (ARSVOM) посочва, че Морският център за координация на спасяването в Констанца (MRCC) е поискал намесата ѝ в 10:37 ч. заради кораба, който се намирал в района на морските платформи. ANR и МВР датират тревогата към 11:00 ч. SAR Apollo потегля в 10:39 ч. от Сулина, SAR Ares поема в 10:45 ч. към района южно от платформите, докато SAR Artemis тръгва от Дана 72 в пристанище Констанца. Бреговата охрана определи свое плавателно средство за координатор на място, а Генералният инспекторат на авиацията към МВР изпрати вертолет.

Мястото се намира извън 20 км териториални води на Румъния, но в нейната изключителна икономическа зона, която се простира до 320 км от брега, където държавата разполага с права върху ресурсите, но не и суверенитета, упражняван върху териториалните си води. Румъния води операцията, защото плавателният съд е близо до нейния бряг. Мястото се описва по различни ориентири: Бреговата охрана го постави на около 9 морски мили югоизточно от платформата Pescăruș на OMV Petrom, първите съобщения говореха за около 20 мили от брега, а според МВР пожарът е избухнал на около 30 мили южно от Сфънту Георге.

Royad Mammadov е кораб за генерални товари, построен през 2006 г. Има 139 метра дължина и 6933 тона товароподемност и плава под флага на Сейнт Китс и Невис. Според VesselFinder последното му пристанище е Измаил в делтата на река Дунав на 18 септември, курсът е към Равена в Италия, а пристигането му е било планирано за 12 октомври. HotNews и Radio România Constanța го описват като натоварен със зърно. Онлайн порталът War & Sanctions на украинското военно разузнаване (ГУР) съдържа запис на кораб със същия IMO 9356969 (постоянният номер на корпуса, който не се променя със смяната на име и флаг) с името Angora 4 и предишно име Mir Jalal Pashayev. Записът е обновен на 25 май 2026 г. и сочи като основание превоз на карбамид за руското АД „Апатит“, отбелязвайки, че Angora 4 е посещавал руски пристанища. В същия запис собственикът е MG Shipping 5 Co Ltd, търговският управител е Spring Marine Denizcilik, а управителят по Международния кодекс за управление на безопасността е Palmali Gemicilik ve Acentelik, и двамата в Турция. Същите три компании води и MagicPort. Румънските медии го описват като турски.

Първото съобщение на ANR, цитирано към 12:15, гласеше, че капитанът е ранен, а 13 членове на екипажа са в неизвестност. PRO TV пише, че на борда са били 14 моряци. До 13:20 ч. МВР обяви, че 11 души са спасени и че са установени двама загинали; вертолетът на Генералния инспекторат на авиацията вдигна ранените с лебедка. ANR уточни, че 3 ранени моряци са прибрани от вертолета, други 8 в добро състояние са взети от спасителните съдове, един моряк още се търси, а тялото на друг предстои да бъде вдигнато от спасителен сал. МВР и ANR не броят загиналите еднакво: МВР пише за двама, а ANR – за едно тяло и един издирван. По сметката на МВР, както и по тази на ANR, спасените, загиналите и издирваните са общо 13. Ако на борда са били 14 души, както пише PRO TV, един остава извън сметките, а нито едно от публикуваните съобщения не го споменава.

За удар с дрон пишат Radio România Constanța и Informat, които се позовават на първите съобщения и на неуточнени източници. Източници на PRO TV твърдят, че корабът е бил ударен от два или три дрона, а Radio România Constanța съобщава, като цитира неназован източник, за експлозия на борда, последвана от пожар. Комюникетата на ANR, ARSVOM и МВР говорят за пожар и не назовават нито причина, нито извършител.

На 27 август в изключителната икономическа зона на страната потъва друг кораб. Progress IV, тръгнал от украинското пристанище Рени в делтата на Дунав към Турция, се запалва на 20 морски мили югоизточно от Сфънту Георге; и 12-те членове на екипажа, 8 украинци и 4 азери, са спасени от Бреговата охрана и от друг търговски кораб. Изпълняващият длъжността министър на отбраната Раду Мируцэ заяви, че по аварийната система Progress IV съобщава, че е ударен от нещо – дрон, а президентът Никушор Дан призна, че не е ясно от кого и от какво е ударен, и призова да няма догадки. На 28 август прокуратурата в Констанца образува дело срещу неизвестен извършител, което включва управление на безпилотен летателен апарат с взривни материали. Публикуваните съобщения на прокуратурата не назовават извършител.

От средата на юли ударите по търговски кораби в Черно море, в хода на войната между Русия и Украйна, ескалираха рязко. Според британската фирма за анализ на морските рискове Ambrey, между юли и края на септември са нанесени най-малко 210 такива удари: 125 фирмата приписва на Украйна, а 88 на Русия. Лондонските застрахователи са разширили зоната с висок риск, защото съдовете се удрят все по-на юг.

Отделен случай е Emil. На 4 октомври ВВС и ВМС на България откриха с два вертолета „Кугър“ изоставен и дрейфуващ кораб на 40 морски мили източно от нос Шабла. Родното министерство на отбраната уточнява, че пожарът и отказът на техниката са били предизвикани от удар с дрон в района на пристанище Одеса на 5 август, че екипажът е напуснал плавателния съд, който е продължил да се носи на юг от румънската към българската изключителна икономическа зона. ВМС издадоха известие до мореплавателите за съд без екипаж и без управление.

Руското министерство на отбраната съобщи на 5 октомври, че неговите сили са ударили кораб за сухи товари с военно имущество, един в пристанище Черноморск и други в северозападната част на Черно море, на път към Одеса. В съобщението не са назовани кораби.

Към 14:30 ч. операцията продължава. Спасителите и вертолетът на румънското МВР бяха извадили 11 души, един моряк още се издирваше, а за тялото на друг се изчакваше да бъде вдигнато от спасителния сал. При Progress IV на 27 август и 12-те души от екипажа бяха спасени живи; при Royad Mammadov спасените са 11, а броят на загиналите не е еднакъв в сметките на МВР и ANR.

Израелско министерство публикува прогнози за протести с координати и оценки на риска

🇮🇱🌍 Израелското министерство по въпросите на диаспората и борбата с антисемитизма публикува седмични прогнози за „антиизраелски“ протести по света с дата, местен час и оценка на риска, а за събитията над най-ниското ниво – координати и разстояние до обект, свързан с Израел. Документите са озаглавени „седмичен доклад с ограничен достъп“, но са публично достъпни на правителствения портал gov.il и всеки може да ги изтегли.

Първата прогноза в архива на ведомството обхваща седмицата от 19 декември 2024 г. Оттогава са излезли над 50 седмични броя и десетки отделни доклади за единични акции, насочени срещу мачове на израелски футболни отбори, гостувания на израелски политици и акостиране на круизни кораби с израелски туристи в гръцки пристанища. Поредицата стана широко известна на 25 септември, когато изследователски профил в социалната мрежа Х подреди около 2000 записа от нея в 4 инфографики. Публикацията събра над 300 000 прегледа за по-малко от 48 часа.

От края на 2022 г. начело на министерството е Амихай Чикли. Прогнозите се публикуват в раздела J-SOC с доклади заедно с двуседмични обзори на антисемитски инциденти и ретроспективни доклади за нападения срещу евреи в чужбина.

Последният брой се отнася до периода 24 септември–1 октомври и включва 29 събития в 14 страни. Първи ред в таблицата с по-сериозните оценки е демонстрация в Цюрих на 25 септември от 17:00 ч. при павилион в парка Платцшпиц. Координатите са отбелязани до стотна от секундата, а близостта е изчислена като 230 метра до хотел Marriott. В следващите колони стоят 5 групи организатори, сред които градска климатична стачка, броят последователи на всяка от тях в социалните мрежи, харесвания на публикацията и описание на събитието на английски и иврит. Нивото на риска е средно.

Обектите, до които се измерва разстоянието, не са само посолства и консулства. Протест в Рим от същата седмица е отбелязан на 1,89 км от хотел на веригата NH, а специалният доклад за дните около 7 октомври посочва, че демонстрациите на амстердамския площад „Дам“ ще се проведат на 220 метра от хотел, „често използван от израелски летателни екипажи“. Разстоянието се измерва и при случаите на акция пред мисия на друга държава: протестът в подкрепа на т.нар. „Четирима от Сумуд“, задържани в Тунис от над половин година, която ще се проведе пред тунизийското консулство в Монреал, е описана като провеждаща се на 700 метра от израелското консулство.

Скалата е обяснена в самия край на всяко издание. Нисък риск е „възможност за незначителни смущения или медийно отразяване“, среден е „възможност за незначително насилие или сериозни смущения“, висок значи, че „вероятно ще има насилие“, а много висок предвижда „значително насилие със сериозни травми“. Оценката отбелязва „потенциалната вреда за еврейски и израелски общности и обекти“ и сред факторите изброява близост до такива обекти, разположение в голям град, предишни случаи на насилие, свързани с организатора, тон на реториката около протеста и активност на потребителите в социалните мрежи, като „например харесванията на публикациите“. Ведомството използва своите доклади за предупреждения, отправени към сънародниците си в чужбина: през август то предупреди израелците в Гърция за серия от пропалестински протести из страната.

Най-сериозната оценка за „висок риск“ от последния брой е за Букурещ. На 26 септември в 14:30 ч. пред Националния театър беше насрочено шествие на колектива Solidaritate România-Palestina, чиято страница има 20 518 последователи. Началният час съвпада с обявата на организаторите в местната преса; самата колона трябваше да тръгне в 16:00 ч. по булевардите „Николае Бълческу“ и „Георге Магеру“ към площад „Виктория“. Министерството описва събитието като „публични събрания и шествие“ относно хуманитарното положение на палестинците. От изброените в методиката фактори в записа се открояват два: разстоянието от 1,23 км до израелското посолство и 3231 харесвания, най-много в таблицата.

Под заглавието „антиизраелски протести“ в същия брой стоят и събития с по-широк предмет. Шествието в Цюрих е обявено и като климатична стачка. В Лайпциг като „среден риск“ е оценена демонстрация, чиито организатори са ученическа стачка срещу наборната служба, младежката организация SDAJ и Германската комунистическа партия. Описанието започва с „пропалестински протестиращи“, но без да спомене Израел, а изброява социалните съкращения, милитаризацията и войната. Демонстрация в Ливърпул пред конгреса на Лейбъристката партия, организирана от Кампанията за ядрено разоръжаване (CND), Palestine Solidarity Campaign, Мюсюлманската асоциация на Великобритания и коалицията Stop the War, също е обозначена със среден риск, както и шествие в Лайден и демонстрация в Бари с публикации с по 3 харесвания.

Записите с нисък риск са по-кратки: включват само дата, час, място и държава, без описание и сведения за организатора. В подобен вид в поредицата попада и България. Прогнозата за седмицата 6–13 март 2025 г. съдържа два български записа за 8 март – Съдебна палата в София в 16:00 ч. и Централна поща в Пловдив в 18:00 ч. На същите места за същите часове са били обявени шествията за Международния ден на жената. Софийското под надслов „Феминизъм, а не милитаризъм“ беше организирано от неформалния колектив „Феминистки мобилизации“ с искания за мерки срещу домашното насилие, равенство между половете на работното място и достъп до социални услуги. Пловдивското беше организирано от фондация „Поглед“ и феминистката инициатива „Люта хала“. Прогнозата не посочва защо двете шествия са в нея.

Паралелно министерството публикува специален доклад за протестите около 7 октомври, три години след терористичното нападение на Хамас в южен Израел. Към 24 септември то включва 119 събития в 30 страни, всички насрочени за първите две седмици на октомври – 75 с ниска, 32 със средна и 12 с висока степен на риск. Събитията в радиус от 2,5 км от посолство, консулство или друг обект, свързан с Израел, общо 18, са отбелязани с бели маркери на карта на концентрацията на събитията. Най-много са обявени в Австралия, САЩ, Испания и Обединеното кралство, а България и Румъния не фигурират в списъка.

Източници на данните не са назовани: докладите говорят за протести, „установени от нашите източници“. Колоните с последователи и харесвания обаче показват, че поне част от данните идват от публикации на организаторите. Профилът S.B.S представя поредицата като част от по-широко усилие на Израел да пази международния си образ, докато един от отговорите под него таблиците са наречени „транснационално набелязване“ на чуждестранни активисти.

Министерството поддържа публично достъпна база с данни за протести в чужбина, обновявана почти всяка седмица. За събитията над най-ниското равнище на риск тя включва час, координати и организатори. 12-те протеста около 7 октомври, посочени като „висок риск“, ще позволят съпоставка на прогнозите и реалните събития. Но липсата на сблъсъци сама по себе си няма да докаже, че скалата измерва единствено близост до израелски обекти или популярност на публикациите. За оценка на тяхната надеждност са необходими по-пълни данни за използваните фактори и резултатите от наблюдаваните протести.

Румънските прокурори разследват Джорджеску за измама с 1,1 млн. евро

🇷🇴 Дирекцията за разследване на организираната престъпност и тероризма (DIICOT) задържа бившия кандидат за президент Калин Джорджеску в рамките на разследване на предполагаема измама за 1,1 млн евро.

Според прокуратурата бизнесмен е превел посочената сума срещу обещан кредит, който не е получил. По сведения в медиите от понеделник сутринта полицията е спряла колата на Джорджеску близо до Отопени, докато пътувал към спортна зала с басейн, и го е отвела в дома му в Могошоая, където вече се извършвал обиск. DIICOT съобщава, че разследването е за създаване на организирана престъпна група и за измама с особено тежки последици, осъществявана чрез поредица от свързани действия.

Акцията е проведена от прокурори от централната структура на DIICOT и от Дирекцията за криминални разследвания на Главния инспекторат на румънската полиция, с подкрепата на Специалната бригада за намеса на жандармерията. Изпълнени са пет заповеди за обиск в Букурещ и населени места северно от столицата (Могошоая, Чолпани и Буфтя). След обиските разпитите продължават в централата на DIICOT. Днес сутринта е бил отведен и бизнесменът Йонел Русен, обявиха HotNews и G4Media, цитирайки свои източници от съдебната система.

Групата е създадена през септември 2021 г. от трима души: двама румънци на 64 и 47 години и италианец на 56 години. Тя е действала координирано начело с 64-годишния румънски гражданин – преди всичко на територията на Румъния и Обединеното кралство, с цел незаконно облагодетелстване. DIICOT не назовава поименно обвиняемите. Според Digi24 ръководител е именно Джорджеску, който е роден на 26 март 1962 г. G4Media и HotNews посочват като другите двама участници Русен и италианеца Масимилиано Арена.

Прокуратурата описва подробно предполагаемата схема. Ръководителят разпределял ролите и представял другите двама като заможни бизнесмени, управляващи чуждестранни дружества. Твърдял, че разполагат със значителни средства и могат да отпускат заеми на румънски предприемачи, които искат да развият бизнеса си. Условието било предприемачът предварително да внесе парична гаранция.

На срещи в Букурещ и в окръг Арджеш, а по-късно в Обединеното кралство, пострадалият бил убеден, че може да получи банков кредит от 6 млн евро срещу такава гаранция. За целта превел над 1 млн евро. След известно време участниците в групата му обяснили, че размерът на кредита може да бъде увеличен до 15 млн евро срещу допълнителна гаранция, и той превел още 100 000 евро.

Пострадалият е бизнесменът Ливиу Ръзван Леу от Бузъу, съобщава Știri pe surse. По данни на Antena 3 CNN той е подал жалба през януари 2024 г. Разказът му свързва Джорджеску с описаната схема още от самото начало. Според него той му препоръчал Русен като доверен бизнесмен, способен да уреди кредитна линия от Wealth Bank Transfer Ltd – дружество, посочено в публикацията като швейцарско и представлявано от Арена.

Кредитът се бавел и през октомври 2022 г. Леу поискал своя 1 млн. обратно. Тогава Джорджеску обещал да му върне сумата, след като получи от средства за президентската си кампания през 2024 г. от Постоянния избирателен орган (AEP). По-късно Джорджеску декларирал пред органа, че кампанията му е нямала нито приходи, нито разходи. AEP му е наложил глоба от 200 000 леи.

Русен е бизнесмен от Констанца, а Джорджеску казва, че двамата се познават от години. Още през януари 2025 г. разследване на G4Media го представи като ключова фигура във финансирането на кампанията на Джорджеску. Британският търговски регистър също показва връзка между Русен и Арена. Според Cuget Liber до 1 август 2024 г. италианецът е контролирал поне 75% от дружеството WB International Ltd, а от същата дата като лице със значителен контрол е вписан Русен.

Постановление на DIICOT, цитирано от Mediafax, представя Арена като директор на Wealth Bank, а Русен – като посредник, който заедно с него е уредил финансирането. По делото са изпратени заявки за правна помощ до Италия, Швейцария и Великобритания.

Източници на G4Media съобщават и допълнителни сведения, които не присъстват в официалното изявление на разследващите органи. Според тях разследването обхваща транзакции за над 1 млн евро от граждани на Руската федерация, както и съпругата на Джорджеску на име Кристела. Antena 3 CNN твърди, че същата е участвала в разговори, довели до предполагаемата измама.

Новото разследване е трето срещу Джорджеску след две други наказателни дела. Агроном по образование и бивш специален докладчик на ООН по опасните вещества и отпадъци, той беше неизвестен за широката публика до предизборната кампания, в която открито възхваляваше маршал Йон Антонеску и основателя на „Желязната гвардия“ Корнелиу Зеля Кодряну.

Джорджеску спечели първия тур на изборите за президент на 24 ноември 2024 г. с почти 23% от гласовете. На 6 декември Конституционният съд анулира изборите в отговор на разсекретени разузнавателни доклади във връзка с координирана кампания в TikTok в негова полза и външна намеса. През 2025 г. кандидатурата му за повторните избори беше отхвърлена.

На 9 септември 2026 г. заседанието в Букурещкия апелативен съд по делото срещу Джорджеску, бившия наемник Хорациу Потра и още 20 подсъдими е отложено. Потра беше спрян през февруари 2025 г. с група въоръжени мъже на път към столицата. По това дело Джорджеску има повдигнато обвинение в съучастие в опит за посегателство срещу конституционния ред и в разпространяване на невярна информация.

Отделно, през февруари Букурещкият трибунал окончателно е отхвърлил възраженията му относно делото за легионерска пропаганда, образувано заради неговите публични похвали за Антонеску и Кодряну, което предстои да бъде разгледано по същество.

Първата политическа реакция дойде от Джордже Симион, лидер на Алианса за обединение на румънците (AUR). На повторните президентски избори през 2025 г. той стигна до балотажа, който загуби от Никушор Дан. Във Facebook Симион написа: „Всеки от нас може да е следващият. Стоп на злоупотребите! Румъния е диктатура!!!!“

DIICOT завършва официалното си изявление с уточнението, че разследваните лица се възползват от всички процесуални права и гаранции, включително от презумпцията за невиновност. Прокуратурата посочва само обиски и разпити и не обявява арест или повдигнато обвинение по това дело.

Варшава очаква удари по граничните пунктове след пет поразени в Одеска област

🇵🇱🚧🇷🇺 Полша очаква Русия да насочи действия и срещу граничните ѝ пунктове с Украйна. През нощта на 10 септември полските и украинските служби са осуетили „пряка заплаха“ за един от тях, съобщи премиерът Доналд Туск на пресконференция в Братиславския замък след срещата на Вишеградската четворка с Ирландия. Думите му бяха предадени от Reuters.

Предупреждението идва ден след като руски дронове убиха двама цивилни на пункта „Старокозаче“ на украинско-молдовската граница и три седмици след началото на поредица от удари по гранични пунктове в Одеска област, през които днес преминава значителна част от сухопътната търговия на Украйна.

„Миналата нощ, благодарение на сътрудничеството между нашите служби и украинските партньори, беше предотвратена пряка заплаха за един от граничните пунктове“, каза Туск, без да уточни за кой пункт става дума, какъв е бил характерът на заплахата и кой е стоял зад нея.

Той постави случая в контекста на събитията от последните дни: „Както знаете, Русия вече прибягна до провокативни атаки срещу гранични пунктове, например в Молдова. Очакваме подобни действия срещу граничните пунктове с Украйна и в други държави, включително Полша.“

Туск добави, че е получил „доста прецизен доклад директно от ЦРУ за възможни събития през следващите месеци“, който според него съвпада с предупреждения, отправяни от него от месеци. „Трябва да предвидим различни сценарии; и Полша, и цяла Европа трябва да са готови за различни възможности не само на руско-украинския фронт, но и по източния фланг на ЕС“, каза полският премиер.

Случаят, който Туск посочи като пример, е от предишната сутрин. В 07:15 ч. на 9 септември руски дронове поразиха сградата и района на международния автомобилен пункт „Старокозаче“ в Одеска област, на 1 км от Молдова. Загинаха двама души, а трима бяха ранени, сред тях молдовски гражданин. По данни на молдовското външно министерство сред пострадалите има и украински граничари.

Спасителите изведоха 16 души от горящия обект. Пропускането на пътници и автомобили беше прекратено, но възстановено още същия следобед. Руското министерство на отбраната потвърди удара.

Един от дроновете продължи през въздушното пространство на Молдова към Румъния, където вдигнаха изтребители F-18. След това апаратът се върна и падна на молдовска територия, без да има пострадали. Кишинев затвори въздушното си пространство за полети и осъди атаката с аргумента, че руските военни действия край границата застрашават не само Украйна, но и самата Молдова.

Ударът по „Старокозаче“ е петият епизод срещу гранична инфраструктура в Одеска област за по-малко от три седмици – на стотици километри от фронтовата линия. Поредицата започна в нощта срещу 21 август с удар по инфраструктурата на „Табаки“ на молдовската граница. В нощта срещу 25 август последва „Виноградовка-Вулканещ“, където движението беше спряно.

На 1 септември ударни дронове тип „Шахед“ поразиха сградата на фериботния пункт „Орливка“ на румънската граница, а фериботът към Исакча възобнови движението едва сутринта на 3 септември. На 6 септември работата на „Орливка“ отново беше прекъсната.

Euromaidan Press, върху чиято хронология се основава този списък, отчита четири пункта по границата с Молдова и един по границата с Румъния. Reuters поставя поредицата в контекста на руските удари по украинските търговски маршрути, чрез които Москва се стреми да упражнява икономически натиск върху Киев.

Значението на граничните преходи в Одеска област нарасна именно през този период. Корабоплаването към украинските пристанища на Черно море е спряно от 23 юли, а от 10 август молдовската железница предоставя 50% отстъпка за украинския транзит, за да отвори сухопътен коридор към румънското пристанище Констанца.

Дунавските и бесарабските маршрути дълго изпълняваха ролята на резервен изход. Сега през тях минава част от товарите, които само месец по-рано бяха превозвани по море. Ударите не са променили избрания от Киев логистичен курс, но временно са намалявали пропускателната способност именно там, където тя току-що е придобила по-голямо значение.

Концентрацията на 5 удара по сходни цели в рамките на 19 дни подкрепя хипотезата за целенасочен натиск към граничната логистика, а не просто за страничен ефект от ударите по Одеска област. Самата поредица обаче не е достатъчна, за да докаже по-широк замисъл извън този регион.

Оттук предупреждението за Полша не следва автоматично. Одеските преходи попадат в зоната на действие на същите дронове, които се използват при нощните удари по районите около Дунав и Днестър. Полската граница се намира на повече от 600 километра от най-близката фронтова линия. Пряк удар с „Шахед“ там би означавал руски апарат над територия на НАТО, при това в непосредствена близост до пункт, от другата страна на който работят полски митнически и гранични служители.

Туск говори за „провокативни атаки“, но не назова средството, с което е била свързана осуетената заплаха. Reuters също подчертава, че той е отказал да даде подробности. Споменаването на съвместна работа между полските и украинските служби допуска диверсионен или друг невъздушен сценарий, но не го доказва. Без допълнителна информация характерът на заплахата остава открит.

Полша вече има пряк опит с руски дронове в собственото си въздушно пространство. Точно една година по-рано, през нощта срещу 10 септември 2025 г., около 20 дрона навлязоха в полското небе по време на масиран удар срещу Украйна. Полски и нидерландски изтребители свалиха поне три, Варшава задейства член 4 от Северноатлантическия договор, а НАТО стартира постоянната мисия „Ийстърн Сентри“ по източния фланг.

През следващите месеци поредица от подобни инциденти се концентрира по-южно. Румъния свали три дрона в три поредни дни в края на юли – първите прехващания след десетки предишни навлизания. На 8 август 2026 г. дрон детонира на българска територия край бившия пункт „Кардам“.

На 14 август румънските власти обявиха три въздушни тревоги в рамките на един ден, докато руската армия нанасяше удари по Одеска област. Един дрон навлезе край Килия Веке и остана 12 минути над румънска територия под наблюдението на испански F-18. Министърът на отбраната Раду Мируца съобщи тогава, че за 96 часа край Румъния са били засечени над сто дрона, а изтребители на НАТО са били вдигани седем пъти.

До Туск в Братислава беше ирландският премиер Михол Мартин, чиято страна председателства Съвета на ЕС и също има опит с подобни инциденти, макар в нейния случай да няма доказан извършител.

В нощта на 1 декември 2025 г., когато Володимир Зеленски кацна в Дъблин за държавно посещение, четири дрона с военни характеристики нарушиха забранената зона и достигнаха района, през който самолетът му е трябвало да премине според графика. Украинският президент обаче беше кацнал минути по-рано.

Дроновете обиколиха патрулния кораб на ирландските ВМС LÉ William Butler Yeats, разположен в Ирландско море, летяха до два часа със запалени светлини и по наличните данни са изстреляни или от североизточния край на Дъблин, или от незасечен плавателен съд. Разследването на ирландската полиция не е стигнало до доказателства за извършителя.

Мартин заяви, че случаят „подсказва, че може да е част от продължаваща хибридна кампания, вдъхновена от Русия, срещу европейските и украинските интереси“. Ирландските служби за сигурност смятат, според техен източник, цитиран от Irish Examiner, че дроновете са изпитвали способността за реакция на страната.