Санду пред Le Monde: обединение с Румъния би ускорило приемането на Молдова в ЕС

🇲🇩 В интервю за френския вестник Le Monde, публикувано на 28 април, молдовският президент Мая Санду сподели, че евентуално обединение с Румъния „би ни позволило да се присъединим по-бързо към ЕС и би могло да ни помогне“ и добави, че „подобно решение трябва да е взето от мнозинството от гражданите“.

Изявлението е второто публично от страна на Санду по темата за тази година – през януари в свое интервю за британски медии тя посочи, че при евентуален референдум би гласувала „за“ обединение. Санду е носител на румънско гражданство, изпълнява втори мандат след преизбирането ѝ през 2024 г.

В същото интервю Санду препотвърди ангажимента на Молдова да бъде готова за приемане в ЕС до 2030 г., с активна работа по съдебните и антикорупционните реформи. Тя посочи и алтернативен сценарий за интеграция, присъединяване към блока без сепаратисткия регион Приднестровие като „възможно решение“.

Освен това тя призова за паралелна интеграция на Молдова, Украйна и Западните Балкани като противотежест на руското влияние, благодари на Франция и президента Еманюел Макрон за подкрепата и изрази надеждата си резултатите от последните парламентарни избори в Унгария да доведат до отблокиране на преговорни глави, които досега имаха наложено вето от Будапеща.

Реакцията от Букурещ не закъсня. Още на следващия ден от бизнес форум на инициативата „Три морета“ в Дубровник, румънският президент Никушор Дан заяви: „Ако има мнозинство за този проект, ние сме готови.“ Дан подчерта, че обединение би могло да се осъществи единствено чрез референдум в Молдова и при ясно мнозинство в подкрепа. Позицията възпроизвежда рамката, утвърдена от румънския парламент с единодушна резолюция от 2018 г. с потвърждение на ангажимента за обединение, ако молдовските граждани го изберат демократично.

Социологическите данни поставят обединителната перспектива далеч от настоящия политически хоризонт. Според Барометъра на общественото мнение на Института за публични политики (IPP) в Кишинев от септември 2025 г., 33,4% от молдовците биха гласували „за“ обединение с Румъния, 45,7% – „против“, 16,7% са неуточнени, 2,5% не биха участвали в гласуване. Тенденцията е стабилна в последните 3-4 години без рязко изместване в нито една от двете посоки. Молдова е страна с население 2,8 милиона души и една от 9-те официални страни кандидатки за членство в ЕС.

Опозицията в Кишинев реагира с искане за наказателно преследване. Партията на социалистите от Република Молдова (PSRM), водена от бившия президент Игор Додон, отправи призив към прокуратурата, разузнаването и други компетентни институции да обвинят Санду в държавна измяна заради думите ѝ. В съобщение на партията изявлението на Санду е описано като „открит акт на политическа измяна срещу молдовската държавност, конституция, суверенитет и неутралитет на страната“.

Самият Додон обвини Санду, че използва идеята за обединение като лост за натиск върху ЕС след забавяне на преговорите за членство, и определи перспективата като „бомба със закъснител“ за Букурещ – с препратка към евентуални териториални искания на унгарското малцинство в Трансилвания. Подобен призив за разследване последва и след януарското изявление на Санду, без последвало процесуално действие.

Стратегическият контекст е свързан с три блокировки в траекторията на Молдова към ЕС. Първата е реалното състояние на унгарския вето над преговорните глави – позиция на правителството на Виктор Орбан, която ограничава отварянето на технически клъстери; Санду свързва очакваното смекчаване с резултати от унгарските избори, провели се през април 2026 г.

Втората е Приднестровието – нерешен териториален спор от 1992 г. с незаконприсъствие на руска военна база и неконтролирана от Кишинев граница; вариантът „приемане без региона“ е политически реалистичен, но изисква съгласие от ЕС за частична териториална рамка. Третата е вътрешнополитическата плътност на анти-обединителната коалиция, отразена в посочените 45,7% против в социологията. PSRM, „Шор“, „Партия Возрождение“ и серия по-малки проруски формации концентрират този електорат предимно в централна и южна Молдова, най-вече в гагаузката автономия.

В оперативно отношение изказването на Санду пред Le Monde разширява един досега вътрешен молдовски и румънски разговор към френска и през Le Monde към европейска аудитория. Перспективата за обединение се поставя като алтернативен инструмент за ускорено присъединяване – не като самостоятелна цел, а като лост, ако стандартният процес на разширяване продължи да буксува. Веднага след това румънското президентство потвърди готовността си – рамка, която съществува институционално от 2018 г., но в редки случаи се потвърждава публично от настоящия глава на държавата. Реакцията на PSRM включва и поетапно изграждана наказателно-процесуална възможност – серия искания за разследване, които към момента не водят до отговор от Прокуратурата на Кишинев, контролирана от мнозинството на партията на Санду PAS.

Elbit Systems обяви готовност за доставка на дронове за Румъния след заплаха от провал на договор за 428 млн. долара

🇮🇱🤝🇷🇴 Израелската отбранителна компания Elbit Systems обяви, че се готви да започне доставката на тактически безпилотни системи Watchkeeper X за Министерство на отбраната на Румъния, след като миналата седмица министър Раду Мируца заплаши публично с разваляне на договора след системни забавяния. Системите са готови за финални приемни тестове от купувача към края на април, в случай на одобрение от регулаторните органи, съобщи компанията в отговор на запитване на Reuters.

Рамковият договор е подписан през декември 2022 г. с държавната компания „Ромтехника" за доставка на до 7 системи Watchkeeper X (общо 21 безпилотни апарата) на обща стойност 1,89 млрд леи (428 млн долара). Първата поръчка за 3 системи на стойност 180 млн. долара беше направена през юни 2023 г. с предвидена доставка до средата на 2025 г. Към момента обаче нито един апарат не е предаден. Elbit Systems е подала три искания за отлагане, позовавайки се на форсмажорни обстоятелства, свързани с военните действия в Израел. Румънското министерство е приело първите две с продължителност 3-4 месеца, но е отхвърлило третото такова за отлагане от 6 месеца.

„Към днешна дата неустойките, които компанията дължи на Министерството на отбраната, са някъде около 60 милиона евро и нарастват всеки ден", заяви Мируца, цитиран от Profit.ro. Той е категоричен: „Съставяме анализ в рамките на ведомството дали не искаме да развалим този договор. Имаме тази правна възможност. Това са устройства с технически характеристики, които ако бъдат получени с няколко години закъснение, не са актуални." Заканата очевидно е имала ефект – само два дни по-късно Elbit обяви, че ускорява доставките.

Watchkeeper X е тактическа безпилотна система, базирана на платформата Hermes 450, с размах на крилете 10,9 м, максимална издръжливост на полета от над 16 часа и оперативен обхват до 150 км чрез радиолиния с пряка видимост, с възможност за разширяване по сателитна връзка. Апаратът е оборудван с електрооптичен и инфрачервен сензор, радар в два режима със синтетична апертура (SAR) и индикатор за движещи наземни цели (GMTI), което му позволява работа при всякакви условия на времето. Системата разполага с подкрилни точки за външно оръжие, като например леки управляеми боеприпаси FF-LMM, според Army Technology.

Ключов елемент на договора е локализацията на производството. Още от първата система структурата на апарата, контейнерът на наземната станция за командване и контрол и електромеханичните компоненти се произвеждат на румънска територия. От третата система нататък цялото производство на електрически и механични подсистеми преминава в Румъния. Комплексната поддръжка за целия жизнен цикъл също ще се извършва от местни предприятия, „така че в кризисни ситуации и война да не е необходимо тези операции да се извършват извън националната територия", уточни МО в оригиналното обявление от 2022 г. Elbit вече оперира производствена база в Бакъу, където произвежда части за Hermes 450.

Потребността на Букурещ от тактическо разузнаване е непосредствена. Румъния споделя 650 км сухопътна граница с Украйна и от началото на руските атаки по пристанищата в делтата на река Дунав е регистрирала десетки нарушения на въздушното пространство. Миналия септември руски дрон навлезе в румънското небе по време на удар по инфраструктура по поречието на реката, а изтребители F-16 бяха вдигнати във въздуха, за да го проследят, но не го свалиха, съобщи Axios. През ноември 2025 г. бяха открити фрагменти от дрон в населено място в окръг Тулча, а през януари – в окръг Васлуй, по данни на Romania Insider и Euronews. Общо от началото на войната в Украйна са регистрирани над 70 атаки с дронове до границите на страната.

Въпросът сега е дали тестовете в края на април ще преминат успешно и дали системите наистина ще бъдат предадени, или забавянията ще продължат и Букурещ ще реализира заплахата си за разваляне на договора, с потенциални последици не само за конкретната програма, но и за обширното партньорство на страната с израелската компания, която участва и в други местни отбранителни проекти.

Руски депутат иска бомбардировки срещу пристанищата на България и Румъния в Черно море.

🇷🇺⚔️🇧🇬 Руската армия да започне бомбардировки срещу пристанищната инфраструктура в България и Румъния, през която Украйна получава компоненти за безпилотни летателни апарати. Това предлага Алексей Журавльов, първи заместник-председател на комисията по отбраната в Държавната дума на Руската федерация.

Алексей Журавльов призова за бомбардиране на пристанищната инфраструктура, през която Украйна получава компоненти за безпилотни летателни апарати, и за разрушаване на железопътната линия от полския град Жешув – основен логистичен възел на НАТО за доставки на военна помощ за Киев.

В изявление пред Лента.ру депутатът посочи два маршрута, по които се осъществява снабдяването на Украйна – морски, от Румъния и България през украинските черноморски пристанища, и сухопътен, през Полша. „Ако се бомбардира пристанищната инфраструктура и се разруши железопътната линия от Жешув, в природата повече няма да съществуват никакви псевдоукраински дронове", заяви Журавльов.

Изявлението идва на фона на безпрецедентна поредица от успешни удари на украински дронове по двете най-големи руски петролни пристанища във Финския залив – Уст-Луга и Приморск в Ленинградска област. Между 22 и 31 март Уст-Луга беше атакувано поне пет пъти, а Приморск – най-малко три пъти в рамките на пет дни. Износът на петрол от двете пристанища беше временно преустановен. Заедно те обработват около 2 милиона барела руски суров петрол дневно, а ударите са повредили осем резервоара за нефтопродукти в Уст-Луга – приблизително една четвърт от общия капацитет на терминала (US News).

Журавльов обоснова позицията си с твърдението, че Украйна не притежава собствени технологии и всички средства за поразяване получава от чужбина. По думите му търсенето и унищожаването на производствени мощности е безсмислено, тъй като безпилотници в момента се сглобяват дори от пенсионери в мазетата на обикновени жилищни сгради. По-рано разработчикът на БПЛА и участник в руската военна операция Андрей Беднарски изрази сходна оценка – че единственият ефективен подход е унищожаването на наличните в Киев средства за нападение и разрушаването на логистичната верига на противника.

Думите на Журавльов са показателни, доколкото посочва открито превъзходството на инфраструктурата на две държави – членки на НАТО. Жешув функционира като основен транзитен възел за западна военна помощ за Украйна – през 2025 г. само с логистичните структури на НАТО са доставени около 220 000 тона военна помощ, включваща оръжия и боеприпаси, прехвърлени с близо 9000 камиона, 1800 жп вагона и близо 500 полета на стратегическата авиация, според данни, обобщени от Euromaidan Press. Летището в Жешув се счита за един от най-защитените обекти в Европа, охраняван от американски и германски системи Patriot, норвежки NASAMS и изтребители F-35. През януари 2026 г. стартира и втори логистичен център в Румъния, предназначен да удвои обема на транзитна военна помощ за Украйна.

Допълнителен контекст придава подписаното на 30 март 2026 г. 10-годишно споразумение за двустранно сътрудничество в отбраната между Украйна и България, обхващащо съвместно производство на дронове и боеприпаси (Euronews). Споразумението предвижда кооперация в разузнаването, противодействието на хибридни заплахи и укрепването на сигурността в Черноморския регион. Според правителствени данни близо 4% от БВП на България идва от отбранителната индустрия, която бележи ръст след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г. Споразумението предизвика критики от проруски настроени среди в България (Balkan Insight).

Изказването на Журавльов няма статут на официална политика на Москва, но отразява засилващата се реторика сред руски законодатели за разширяване на обхвата на военните действия отвъд украинската територия. В практически план евентуални удари по инфраструктура на държави от НАТО биха задействали член 5 от Северноатлантическия договор за колективна отбрана, което обяснява защо подобни призиви остават в полето на политическата риторика, а не на оперативното планиране.

Румъния разреши на САЩ да използват авиобазите ѝ за операции срещу Иран

🇷🇴 Висшият орган по отбрана на Румъния одобри заявката на Пентагона за използване на авиобазите в северната ни съседка за провеждане на военни операции срещу режима в Иран, затвърждавайки стратегическия съюз между двете държави.

Президентът на Румъния Никушор Дан заяви, че споразумението ще позволи временно разполагане на войски и техника, което включва презареждане на самолети и използване на военно оборудване, като спътникови комуникации и системи за мониторинг.

Наскоро САЩ поискаха разрешение от Румъния да разположат изтребители и персонал в авиобаза „Михаил Когълничану“. В отговор президентът проведе заседание на Върховния съвет за национална отбрана днес, за да обсъди временното разполагане на военни активи на румънска територия.

Авиобазата „Михаил Когълничану“ се счита за значима стратегическа локация с капацитет да поддържа голям брой самолети. Тя се намира на 20 км от брега на Черно море. Базата е разположена на 300 км от Одеса и на 400 км от бреговете на Крим, който е под руска окупация.

Решението беше взето, след като Испания отказа да позволи на САЩ да използват нейните военни бази за удари срещу Иран.

Руският посланик в Молдова беше привикан заради поредно нахлуване на дрон.

🇷🇺🇲🇩 Руският посланик в Молдова Олег Озеров беше извикан в Министерството на външните работи, където му беше показан паднал в северната част на страната дрон и му беше връчена официална протестна нота за нарушаване на въздушното ѝ пространство от общо шест дрона.

В отговор Озеров заяви, че „трябва да бъде проведено разследване“ и добави, че „много операции се извършват под фалшив флаг“, съобщи местното издание NewsMaker.

Външно министерство в Кишинев осъди инцидента, определяйки го като „неприемлив“ и като пряко нарушение на суверенитета на страната и заплаха за националната и регионалната сигурност. От там отново бяха отправени призиви към Москва за въздържане от действия, застрашаващи сигурността на Молдова, и спазване на международните норми и териториалната цялост на страната. Освен това ведомството поиска руското посолство да вземе нужните мерки, за да няма подобни инциденти в бъдеще.

Посланик Озеров намекна за „промяна в дипломатическите отношения“, и подчерта, че голям брой операции са провеждани „под чужди знамена“ и тези инциденти целят да навредят на отношенията между Русия и Молдова.

Дроновете са част от масирана руска атака с комбинация от дронове, крилати и балистични ракети срещу Украйна през нощта, а във въздушното пространство на Молдова са засечени шест апарата. Един от тях падна върху покрив, без да нанесе сериозни щети, уточни NewsMaker.

Освен това румънският министър на отбраната Йонуц Моштяну заяви, че в окръг Васлуй е открит руски дрон без бойна глава, след като е нахлул в румънското въздушно пространство при поредната среднощна атака срещу Украйна. На официална визита в 57-а авиобаза „Михаил Когълничану“ той потвърди, че дронът е паднал в района на Пуешти, предаде Agerpres.

Полша и Румъния изпратиха войски в САЩ на курс за работа с Merops.

🇺🇸🇵🇱🇷🇴 Американски военни провеждат съвместно обучение на румънски и полски сили за работа със системата за борба с дронове Merops , която беше разположена спешно по източния фланг на НАТО след поредица от нарушения на европейското въздушно пространство от безпилотни самолети, изстреляни от руска територия.

Според представители на САЩ и НАТО програмата е пряко продиктувана от поуките от войната в Украйна, където няколко пъти евтини дронове поставиха на колене класическите ПВО средства.

От години лидерите на Алианса повтарят, че е нужен по-евтин начин за борба с дроновете, защото изстрелването на скъпи зенитни ракети срещу малки дронове е не само крайно непрактично, но и абсурдно от икономическа гледна точка. Тази тревога се покачи сериозно през септември, когато близо 20 дрона нарушиха въздушното пространство на Полша, а броени дни по-късно идентична ситуция се разигра в небето на Румъния.

НАТО директно обвини Русия за тези инциденти, които накараха Полша и Румъния да придобият мигновено американската система Merops, която според служители на Пентагона вече е доказала ефективноста си в Украйна, където се използва успешно за сваляне на камикадзе дронове и други въздушни заплахи.

Според американските офицери, начело на програмата, 20-дневното обучение „подготви много бързо 20 курсанти от Полша, Румъния и САЩ, повечето от които без никакъв предишен опит с военни дронове, да боравят с доказана в реални бойни условия система за противодействие на безпилотни апарати (C-UAS). Обучението премина през теоретични занятия, практически полети и нощни операции и завърши с успешно бойно стрелково изпитание, при което беше унищожен реактивен дрон. Това ускори значително въвеждането на тази ключова способност по Линията за възпиране на Източния фланг.“

Обучението се проведе в учебния район Липа, често използван в програмите за готовност на НАТО. Американските инструктори уточняват, че цикълът на подготовка е съзнателно съкратен, за да позволи на съюзниците да разгърнат Merops възможно най-скоро в отговор на ескалиращата активност на дронове по границите на НАТО.

„Докато бойното поле еволюира, използваме американския опит и механизми на НАТО, за да решаваме проблемите на целия Алианс“, допълниха участници в обучението. „Случващото се в Липа демонстрира как съюзници като Полша и Румъния бързо закупуват и въвеждат доказали се в Украйна системи, за да укрепят Линията за възпиране на Източния фланг. Това е EFDL в действие.“

Merops е американска система за откриване, проследяване и унищожаване на дронове на малки и средни дистанции. Въпреки че подробните спецификации остават класифицирани, американските представители посочват нейното разполагане на бойното поле в Украйна като най-доброто доказателство за готовност и надеждност. Тя е замислена като допълнение, а не заместител на големите системи за ПВО – евтин и ефективен способ за неутрализиране на ударни и разузнавателни дронове.

Решението на Полша и Румъния да ускорят закупуването ѝ отразява общата тревога в НАТО от бързото развитие и все по-широката достъпност на безпилотните системи. Масовата употреба на „Шахеди“ от руска страна за нанасяне на удари срещу Украйна доведе до колективните усилия на Алианса за изграждане на противовъздушна отбрана на близки разстояния и за бързо разполагане на средства против дронове, които реално работят на бойното поле.

Турски танкер за LPG беше поразен при руски удар срещу пристанище Измаил

🇷🇺💥🇹🇷 Пожар избухна на борда на турски танкер за пропан-бутан, а няколко кораба бяха повредени след руски обстрел на украински пристанища по Черно море и река Дунав през изминалата нощ. По данни на местните власти, има само един пострадал, тъй като е била извършена навременна евакуация на пристанището.

Турският кораб Orinda е бил на пристан в Измаил за разтоварване на пропан-бутан, когато е поразен от руски обстрел. Украинските пристанищни власти посочиха, че оборудването на борда на кораба е е пламнало. Екипажът незабавно е започнал процедура за безопасно спиране на операциите, като 16-членният екипаж е евакуиран без пострадали. Украински пожарникари са работили за потушаване на пламъците.

Властите подчертаха, че няма непосредствена опасност от възникналата огнена стихия. Румънските служби обаче уточниха, че корабът се намирал само на 500 метра разстояние от две села, намиращи се от другата страна на река Дунав. Като предпазна мярка бяха евакуирани между 100 и 150 местни жители, тъй като кметът на местната община изрази опасения, че корабът може да експлодира по всяко време.

Олег Кипер, ръководител на областната военна администрация на Одеса, съобщи за нанесени щети по енергийна и пристанищна инфраструктура и уточни, че руските удари са били насочени срещу няколко пристанищни района. Той отбеляза, че „няколко цивилни кораба са повредени“, без да дава повече подробности. Видео, публикувано онлайн, показва горящия турски танкер, който изглежда е единственият кораб на пристан в Измаил по това време.

Украйна твърди, че Русия е използвала 128 дрона и 2 балистични ракети в атаки в различни райони на страната. Над 36 500 домакинства останаха без ток, а пострадали са и някои пристанищни обекти, според заместник-премиера Олексий Кулеба.

Последната серия атаки предизвика предупреждение от консултантската компания Diaplous Group, според която корабите „са изложени на повишен риск от странични щети, когато се намират до енергийна инфраструктура“.

Двете страни засилиха ударните кампании по енергийната мрежа на врага. В петък украинска атака порази ключовото черноморско пристанище Новоросийск, което беше принудено временно да спре работа. В неделя беше съобщено, че поне частично работата му е възстановена.

Румъния купува 300 единици Lynx от Rheinmetall, започва местно производство

🇩🇪🤝🇷🇴 Румъния ще купи близо 300 бойни машини на пехотата Lynx от германската отбранителна компания Rheinmetall, като част от производството е планирано да се осъществи на румънска територия.

Споразумението е финализирано след срещи между изпълнителния директор на Rheinmetall Армин Папергер и висши румънски официални лица, сред които министърът на икономиката Раду Мируца и министърът на отбраната Йонуц Мощеану, съобщава Euronews.

Представители на компанията заявиха, че договорът предвижда местно производство, което бележи нов етап в румънско-германското сътрудничество в сферата на отбраната. Един от служителите на румънското правителство, участвал в преговорите, отбеляза, че сделката отразява целта на Румъния да получи както най-съвременни военни платформи, така и ползи за местната индустрия.

Първата партида включва 298 бойни машини, от които 46 ще бъдат в варианти на същото шаси. Системата Lynx, разработена от Rheinmetall, е семейство модулни бронирани бойни машини от следващо поколение. Основните ѝ конфигурации са моделите KF31 и KF41.

Според компанията Lynx е проектирана като защитена и преконфигурируема бойна машина на пехотата (БМП) с отлична мобилност, която може да служи като команден пункт, разузнавателна платформа или медицински модул за евакуация в зависимост от инсталирания блок. Модулната ѝ архитектура позволява едно базово шаси да поддържа разнообразни роли на бойното поле.

Договорът е най-амбициозният проект на Rheinmetall в Румъния досега и включва задължителни ангажименти за местно производство. Румънските власти потвърдиха, че част от сглобяването ще се извършва в страната, след като парламентът одобри окончателното изпълнение на програмата за БМП.

Rheinmetall вече оперира в Румъния чрез завода си в Медиаш, който произвежда и модернизира „специални превозни средства и камиони за граждански и военни пазари“. Очаква се този обект да подкрепи и програмата Lynx.

Отделно Rheinmetall обяви планове за изграждане на „най-модерния завод за барут в света“ в Виктория, окръг Брашов. Според официалното съобщение на компанията обектът ще получи инвестиция над 500 млн. евро (580 млн. долара) и „ще създаде стотици работни места, укрепвайки отбранителната индустрия на страната“.

Решението на Румъния да закупи Lynx и да локализира частично производството ѝ съвпада с по-широките усилия на НАТО за подобряване на сухопътните сили на съюзниците в Европа. Участието на Rheinmetall – компания, все по-активна по източния фланг на НАТО – подчертава нарастващата роля на европейската отбранителна индустрия в допълване на инициативите, водени от САЩ.

Водещата православна църква в Молдова отхвърли обвиненията за връзки с Москва.

Митрополитът на Кишинев и цяла Молдова Владимир ръси вода върху вярващи по време на православните празненства за Богоявление в Кишинев, Молдова, на 19 януари 2019 г.
📸 Снимка: REUTERS/Gleb Garanich/File Photo

🇲🇩⛪️🇷🇺 Нов спор подчерта разделението в православната вяра на Молдова през вчерашния ден, след като най-голямата църква в бившата съветска република отхвърли обвиненията към нея, че е „руска църква“, докато съперничещата ѝ църква, свързана с Румъния, я обвини в заблуждаване на масите.

Повече от 90% от жителите на малката страна, разположена между Украйна и Румъния, изповядват православната вяра.

Въпреки това енориашите са разделени между две църкви – Молдовската митрополия, подчинена на Руската православна църква, и Бесарабската митрополия, която се отчита пред Румънската църква. Нито една от двете не разполага с пълна независимост.

Разделението се задълбочи заради подкрепата на Руската православна църква за руската агресия срещу съседна Украйна, която разтърси и Молдова – дронове многократно паднаха на територията на страната по време на масираните руски атаки. Проевропейското правителство на страната осъди остро действията на Кремъл.

Молдовската митрополия, в изявление след синод, омаловажи връзките си с Москва и подчерта, че е отворена за всички.

„Православната църква в Молдова не е „руска църква“, а църква на целия народ, живеещ в Молдова, съставена от вярващи от различни национални групи“, се отбелязва в документа. „Тя е свободна и независима в своята дейност.“

„Тя заблуждава общественото мнение, твърдейки, че представлява цялата православна църковна организация на територията на историческа Молдова“, заяви Бесарабска митрополия, обвинявайки я в „двуличие и морална лъжа“. По думите ѝ Молдовската митрополия е „само местна структура на Московската патриаршия“.

Румънската църква осъди и решението на Молдовската митрополия да лиши от права 11 свещеници, преминали на нейна страна. Десетки духовници, служили за московската църква, вече прехвърлиха енориите си.

Ройтерс съобщи през септември, че свещеници от московската църква са били на обиколка в Русия, след което от тях се е очаквало да предупреждават своите енориаши за опасностите от стремежа на правителството на Мая Санду към по-тясна европейска интеграция.

В различни периоди от историята си Молдова е била част от Руската империя, Велика Румъния и Съветския съюз.

Украински граничар спаси живота на ранена сова в Закарпатието.

🇺🇦🦉 Военнослужещ от бойно подразделение на Мукачевския граничен отряд спаси живота на ранена сова по време на ротация в Закарпатска област, съобщи Държавната гранична служба на Украйна.

Гранича рят Олег с позивна „Рататуй“ е бил разположен в участъка Великий Бичкив, отговарящ за охраната на държавната граница със съседна Румъния. Докато се завръща от патрулно задание, той забелязал сова на пътя, която не реагирала на приближаващия се служебен автомобил.

Олег помолил шофьора да спре, за да провери състоянието на птицата. Първоначално предположил, че е хванала плячка, но приближавайки се към нея той видял кръв над дясното око. Животното било видимо отпаднало и напълно дезориентирано.

Граничарят веднага търси свой познат от доброволческата организация UAnimals, който го свързва с уважавания орнитолог Андрей Бородия, който от своя страна споделя, че тези травми се случват често по време на нощен полет – обикновено след сблъсък с огледала или прозорци на автомобили.

След съветите на експерта за последващи грижи Олег купува нужните лекарства, с които обработва раната, а това се оказва от решаващо значение, за да предотврати смъртоносна септична инфекция.

В момента совата е под непрекъснато наблюдение. Олег и колегите му кръстили птицата Андрей и продължават да се грижат за нея с пълна отдаденост, докато се възстанови напълно.

Междувременно друга украинска сова беше заснета да сваля вражески дрон в небето на Донецка област, според публикация на местното издание Censor.NET от 10 ноември. Във видео, споделено от украински канал в Telegram, се вижда как птицата променя рязко траекторията си, приближава се към дрона във въздуха и го удря с криле, при което той пада на земята, а совата е невредима.

Според Censor.NET инцидентът се е случил през нощта и е заснет от камерата на самия дрон, преди той да загуби контрол. Кадрите се разпространиха лавинообразно онлайн и привлякоха внимание с необичайния си характер на фона на непрекъснатите съобщения за войната с дронове в региона.

Украинските сили все по-често документират случаи, в които руски дронове са засегнати както от военни, така и от природни фактори, макар подобна намеса от животни да е изключително рядка.

По-рано руски военни бяха заснети да използват трупове на животни като импровизирани взривни устройства, скривайки заряди в телата на диви животни, които по-късно са използвани за миниране на терени или удари по конкретни цели.

Експерти посочват, че употребата на органичен материал затруднява откриването с конвенционални средства и повишава рисковете за личния състав. Руската тактика идва след предишни съобщения за капани в изоставена техника и дори в телата на загинали руски войници, използвани за забавянето на украински настъпателни операции.

НАТО разполага американска система срещу дронове по източния фланг.

🇺🇸✈️🇷🇺 НАТО разполага нова американска система за борба с дронове, наречена Merops, за да засили отбраната по източния си фланг след серия от нахлувания на руски дронове в Полша, Дания и Румъния, съобщава Associated Press на 6 ноември.

Merops е модулна C-UAS система, която открива и класифицира малки дронове с помощта на радари, EO/IR камери и алгоритми с изкуствен интелект, насочва целите към локален команден център за ръчни или автоматични решения и неутрализира заплахите не само чрез заглушаване, но и чрез изстрелване на малки дронове-прехващачи, които физически унищожават или отклоняват вражески БПЛА.

Прехващачите използват автономна навигация, за да работят при липса на GPS или електронни атаки, цялата система е проектирана за бърз транспорт и разполагане, а ефективността ѝ зависи от качеството на сензорите, метеорологичните условия и мащаба/сложността на входящите атаки.

„Тя може да прихваща дроновете и да ги сваля на ниска цена“, казва полковник Марк Маклелан от Командването на съюзническите сухопътни сили на НАТО. „Много по-евтино е, отколкото да вдигнеш F-35 във въздуха, за да ги свалиш с ракета.“

Спешността идва след скорошни нарушения на въздушното пространство:

🇵🇱 Полша: Около 20 руски дрона навлязоха в полското въздушно пространство в началото на септември по време на удари срещу Украйна, което доведе до реакция на съюзнически изтребители. Министър-председателят Доналд Туск огледа останките от свалените БПЛА и потвърди, че Варшава инвестира стотици милиони долари в нови системи за противовъздушна отбрана;

🇷🇴 Румъния: Четири военни самолета бяха вдигнати през октомври, за да наблюдават руски атаки близо до границата. Въпреки че нито един дрон не навлезе в румънска територия, министерството на отбраната упълномощи пилотите да свалят всеки БПЛА, който го направи;

🇩🇰 Дания: Властите съобщиха за неидентифицирани дронове над военни и цивилни обекти. Правителството наложи национална забрана за полети на цивилни дронове, предупреждавайки, че нарушенията могат да доведат до до две години затвор.

Според говорителя на НАТО полковник Мартин О’Донъл алиансът ще разшири „операциите за бдителност в множество домейни“ в региона на Балтийско море в координация с Дания, Германия и Швеция.

По-рано беше съобщено, че украински дронове-прехващачи са унищожили над 2000 руски БПЛА – включително поне 17 дрона Shahed – като част от програма за мащабиране на рентабилна отбрана срещу дронове на фронтовата линия.

Марк Рюте омаловажи американското изтегляне от Румъния.

🇺🇸🇳🇱🇷🇴 И генералният секретар на НАТО Марк Рюте, и румънският президент Никушор Дан подчертаха, че нямат притеснения относно изтеглянето на американски войски от страната и че това няма да отслаби нито нейната отбрана, нито тази на източния фланг на Алианса.

Рюте се опита да омаловажи опасенията около частичното изтегляне на американски войски от Румъния по време на визитата си в страната днес, като увери, че Вашингтон остава ангажиран с отбраната на източния фланг на алианса.

„Промените в разполагането на американските сили не са нещо необичайно“, заяви Рюте по време на съвместна пресконференция с румънския президент.

„Дори след тази промяна американското военно присъствие в Европа остава по-голямо, отколкото е било от много години. На континента продължава да има значително повече американски войски в сравнение с периода преди 2022 година“, каза той. „Според мен правим от мухата слон с това изтегляне.“

Миналата седмица САЩ обявиха, че ще изтеглят ротиращата бригада, разположена в Румъния в момента, и няма да я заменят. В официално изявление беше подчертано, че това е „положителен знак за нарасналите европейски способности и отговорност“.

Те също така увериха, че продължават да поддържат „солидно присъствие“ в цяла Европа, което ги поставя са в състояние да изпълняват ангажиментите си към НАТО.

В зависимост от операциите и ученията американската армия е разположила между 80 000 и 100 000 военнослужещи в Европа по всяко едно време.

Генералният секретар на НАТО отново се опита да успокои духовете, като заяви пред репортери, че Вашингтон остава ангажиран с отбраната на източния фланг и че като цяло съюзниците разполагат с планове за защита на държавите от първа линия.

Това включва операцията Eastern Sentry, стартирана от НАТО в средата на септември в отговор на серия от инциденти с дронове в няколко страни членки, както и „планове, които гарантират, че ще защитим всеки сантиметър от територията на съюзниците“.

Той отбеляза също, че предстоящото този месец учение Dacian Fall в Румъния и България, в което ще участват около 5000 военни от 10 държави от НАТО, демонстрира, че „сме в състояние, когато е нужно, незабавно да прехвърлим в Румъния всички нужни войски, за да доведем предните сухопътни сили до ниво, на което да могат ефективно да помогнат за отбраната на страната“.

Румънският президент също заяви, че „няма никакви притеснения“ за изтеглянето на американски войски от страната. Операцията Eastern Sentry и „военното учение, което се провежда в момента, са доказателство, че координираме мащабни премествания на военни части“, каза Дан.

Американски разузнавателен самолет беше засечен над Черно море.

🇺🇸✈️ Разузнавателен самолет на американската армия беше засечен да лети над Черно море в неделя като част от мисия за подкрепа на отбранителни операции, сочат публично достъпни данни от платформи за проследяване на полети.

Според Flightradar24 машината с позивна BRIO66 е изпълнявала кръгови траектории край бреговете на Румъния в района на Констанца, след което се е насочила на югоизток над международни води.

Програмата ARTEMIS, разработена и управлявана от Leidos, е част от усилията за модернизация на въздушното разузнаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR) на сухопътните войски на САЩ.

Базирана на бизнес самолета Bombardier Challenger, платформата се превърна в напреднала система за електронно разузнаване, която открива, събира и анализира сигнали в сложни оперативни среди.

От влизането си в експлоатация през 2020 г. тези самолети натрупаха повече от 10 000 летателни часа, в които доказаха високата си надеждност в подкрепа на мисии на САЩ и съюзниците в Европа, Близкия изток и Индо-Тихоокеанския регион.

Армията описва програмата като „ключов елемент“ от развиваща се многодоменна разузнавателна рамка, която осигурява на командирите актуални сведения за обстановката и данни за целеуказване в реално време.

Leidos подчертава, че системата съчетава ефективността на търговски корпус с модерни комплекси за електронна война, което дава на екипажа по-голяма автономност и по-бързо развръщане спрямо предишните ISR платформи.

Засеченият над Черно море самолет с регистрационен номер N159L е приписан на Lasai Aviation – частен контрактор на американската армия. Данни от проследяването сочат, че той е поддържал около 10668 метра надморска височина и скорост от 372 възела / 689 км/час.

Присъствието на американски разузнавателни самолети над Черно море отразява продължаващите усилия на Пентагона да следи променящата се ситуация по източния фланг на НАТО.

НАТО планира да разположи дронове по източния флаг до следващото лято.

🇷🇴⚔️🇷🇺 НАТО планира да интегрира дронове в своите сили, разположени по източния фланг, до средата на следващата година – ход за укрепване на въздушната отбрана и противодействие на нарасналите заплахи, идващи от Руската федерация. Това заяви пред Euractiv днес румънският генерал Константин-Адриан Чолпоня.

Чолпоня, който е член на Командването за трансформация на съюзниците към НАТО, отбеляза, че държавите членки ще започнат активни изпитания на безпилотни летателни системи и технологии за борба с дронове още в началото на 2026 г.

„Интегрирането на дронове няма алтернатива“, каза той и добави, че първите оперативни резултати се очакват до срещата на върха на Алианса в Анкара, насрочена за юли 2026 г.

Чолпоня разкри, че НАТО планира да превърне дроновете в „системен компонент“ на своята мрежа за противовъздушна отбрана в рамките на операция „Източен страж“ – нова инициатива за защита на съюзното въздушно пространство от проникване на безпилотни летателни апарати.

„Без това силите на НАТО ще бъдат изправени пред коктейл от смъртоносни атаки с дронове“, предупреди той.

Frontline Monitor припомня: Изтребители МиГ-29 на полските военновъздушни сили прехванаха разузнавателен самолет на руските въздушно-космически сили над Балтийско море, отбелязвайки трети такъв инцидент в рамките на една седмица, разкри Оперативното командване на Въоръжените сили на Полша в публикация на X.

По-рано председателят на литовския парламента Юозас Олекас изтъкна, че балтийските държави не трябва да се ограничават до простото прехващане на руски военни самолети и беларуски дронове, а също така да придобият способности за сваляне на нарушителите.

Конгресмени осъдиха решението на Пентагона да изтегли войници от Румъния

Американски военнослужещи и във 2-ра бригадна бойна група, 101-ва въздушно-десантна дивизия, разположиха гаубица във авиобаза Михаил Когълничану, Румъния, 1 май 2025 г.
📸 Снимка: Nathan Arellano Tlaczani/U.S. Army

🇺🇸🇷🇴 Майк Роджърс и Роджър Уикър, председателите на Комисията по въоръжените сили в Камарата на представителите и Сената на САЩ, осъдиха решението за намаляване на военното присъствие в Румъния, определяйки го като „едностранно и неподготвено“.

В съвместно изявление те посочиха, че са против прекратяването на ротацията на американската армейска бригада, разположена в страната, и са поискали разяснения как ще бъдат компенсирани последиците от това решение.

Командването на американската армия в Европа обяви, че 2-ра бригада на 101-ва въздушно-десантна дивизия няма да бъде заменена след приключване на своя 9-месечен престой в Румъния, както и други страни от Черноморския регион.

Изтеглянето е част от новия стратегически фокус върху вътрешната сигурност и съперничеството с Китай в Тихоокеанския регион, въведени от министъра на отбраната Пийт Хегсет

Двамата конгресмени подчертаха, че решението е било взето без да бъдат проведени консултации с Конгреса, въпреки приетите закони, които изискват такива промени да минат междинна оценка и да се извършват в координация с военните командвания.

„Не можем да приемем промени в структурата на военните, извършени без задълбочен анализ и съгласуване с Конгреса“, заявиха Роджърс и Уикър. Те определиха Румъния като „силен съюзник“, който инвестира значителни средства в отбраната и освен това поема политически и икономически рискове, за да приюти американски сили и е домакин на база на НАТО.

Роджърс и Уикър алармират, че редуцираното присъствие може да насърчи по-нататъшната руска агресия, особено след като Букурещ разкри, че руски дрон е навлязъл във въздушното пространство на страната през септември и е останал там за период от 50 минути.

„Решението изпраща погрешен сигнал към Москва в момент, когато президентът Тръмп се опитва да притисне Путин към траен мир в Украйна“, заявиха те.

Министерството на отбраната на Румъния потвърди, че около 1000 американски военнослужещи ще останат в страната, посочвайки„част от новите приоритети на президентската администрация“.

Европейската комисия ще представи пакет за военна мобилност през ноември

🇪🇺 Европейската комисия ще представи в средата на ноември пакет от мерки за военна мобилност, с който да се опростят процедурите и да се улесни придвижването на военни сили в рамките на Европейския съюз. Френските власти настояват ЕС бързо да определи коридори за военна мобилност и да създаде координиращ орган, който да гарантира бързо придвижване на войски и техника на изток в случай на по-мащабен конфликт.

„Агресивната война, която Русия води на европейска територия в Украйна прави вероятно, бих казал, нашите сили да са силно ангажирани на европейския континент“, заяви бригаден генерал от ВВС Фабрис Феола, командир на френския Център за поддръжка на операции и транспорт, пред репортери в четвъртък сутринта.

В момента на Франция понякога са нужни над 10 дни, за да получи разрешителни от други страни членки за преместване на военен персонал или техника, въпреки че европейската цел е максимум пет дни, отбеляза генералът.

Франция ръководи многонационален батальон на НАТО в Румъния, обучава украински войници в Полша в рамките на мисията EUMAM на ЕС и дарява военна техника на Киев.

Двустранните споразумения с други държави членки, които намаляват времето за получаване на разрешителни, обхващат единствено стандартен вид конвои с ограничения за броя на войските, превозните средства и вида на оборудването.

За Феола ускоряването на процеса за получаване на разрешителни за преминаване на граници и дигитализацията на редица митнически документи са „постижими и на една ръка разстояние“.

ЕС обаче трябва спешно да определи коридори за мобилност, чиито жп линии, пътища, тунели и мостове да издържат на ограниченията по височина, ширина и тегло на военната техника. През лятото бяха проведени дискусии с държавите членки, представители на НАТО и европейските комисари по отбрана и космос Андриус Кубилиус и по транспорт Апостолос Тзитзикостас във връзка тези коридори.

Вече са установени 4 такива коридора с 500 приоритетни проекта, които включват укрепване на мостове, разширяване на тунели и изграждане на железопътни отклонения.

Кубилиус заяви пред Euronews, че ЕС ще се нуждае от първоначална инвестиция от 70 млрд евро, за да адаптира спешно своите жп, пътни, морски и въздушни коридори, за да улесни придвижване на войски и техника в случай на конфликт.

Феола подчерта, че „е изключително важно да има обединяващ орган, който координира всички усилия, за да се гарантира, че всичко е свързано между отделните държави“.

„Не бива да има прекъсвания между коридорите или маршрутите. Усилията трябва да бъдат оптимизирани, за да се осигури непрекъснатост“, добави той.

Правителствата на ЕС също трябва да положат основите за сътрудничество и комуникация на министерствата, за да се избегне „вътрешна конкуренция“ при преместване на стоки в случай на въоръжен конфликт. Той заяви, че тази цел Франция е възстановила междуведомствена единица за координация на логистиката.

„Мисля по-специално за нашия американски съюзник, който при активиране на плановете на НАТО би пристигнал масово на атлантическото крайбрежие и би трябвало да прекоси нашата страна, за да достигне позиции на изток. Тази идея за конкуренция неизбежно ни води до нуждата от координация на национално ниво, за да използваме по най-добрия начин наличните ресурси“, каза той.

През април Европейската комисия прие ново законодателство, което улеснява разрешаването на превози на персонал, които могат да бъдат интегрирани в товарни влакове.

Феола смята, че влаковете са особено подходящи в европейския контекст. През 2024 г. френската армия е организирала 150 международни железопътни превоза, което е огромен скок спрямо „шепа – по-малко от пет годишно“, които са били организирани преди Русия да започне пълномащабната си инвазия в Украйна през 2022 г.

Освен нуждата от определяне на транспортни коридори, основно предизвикателство за въоръжените сили по отношение на международната мобилност е, че по-голямата част от транзита на оборудване се осъществява с ресурси от частния сектор.

Във Франция през миналата година 90% от товарните превози на въоръжените сили са извършени с външни ресурси. В случая с влаковете армията вече работи в тясно сътрудничество с националната железопътна компания SNCF.

Ще се сдобие ли най-сетне Румъния с френско въоръжение?

🇷🇴🤝🇫🇷 Възможно е Румъния най-накрая да се насочи към придобиване на френско въоръжение след поредица от провалени сделки с компании от френската отбранителна индустрия, включително за хеликоптери H215, корвети Gowind, бронирани машини Sherpa и подводници Scorpène, според френското издание La Tribune.

Миналата седмица румънският министър на отбраната Ливиу-Йонуц Мотеану посрещна в столицата Букурещ генерал Гаел Диас де Туеста, ръководител на международното развитие на Генералната дирекция по въоръжението (DGA) на Франция, както и с френския посланик в страната Никола Варнери.

Румънското министерство на отбраната е на път да финализира поръчка в рамките на съвместно придобиване със седем други държави – Франция, Белгия, Кипър, Естония, Унгария, Словения и Дания – за над 200 преносими системи Mistral 3, снабдени с около 1000 зенитни ракети с много къс обсег до 8 км, произведени от френската компания MBDA.

Тази покупка, предназначена да оборудва румънската пехота, е част от съвместното придобиване на отбранителни способности, отговарящо на условията за европейско финансиране (EDIRPA), чийто основни приоритети включват укрепване на противовъздушна и противоракетна отбрана.

Ракетата Mistral 3 е проектирана за въздушна отбрана с много къс обсег и може да бъде използвана по различни цели, сред които изтребители, транспортни самолети, хеликоптери, дронове и крилати ракети.

Румъния и Полша засилват отбраната след нови руски дронови атаки

Изтребител F-16 на полските военновъздушни сили в авиобаза Кшесини. Румъния и Полша съобщиха за нарушения на въздушното пространство от руски дронове в последните няколко дни.
📸 Снимка: Jakub Karczmarczyk/EPA

🇷🇴🤝🇵🇱 Румъния и Полша предприеха спешни военни мерки заради повишената активност на руски дронове по границите им с Украйна.

Само три дни по-рано Варшава потвърди, че е свалила руски дрон над своя територия: първи случай, в който държава от НАТО поразява руска военна цел в собственото си въздушно пространство след 2022 г.

Румънското министерство на отбраната разкри, че два изтребителя F-16 са били вдигнати по тревога в отговор на навлизане на дрон във въздушното пространство на страната по време на масирана атака от руската армия, срещу украинска инфраструктура в близост до границата. Местните власти алармираха жителите на окръг Тулча да потърсят укритие.

Дронът изчезнал от радарите на 20 км югозападно от село Чилия Веке и не е преминал над населени места.

Украинският президент Володимир Зеленски описа действията на Русия като „съзнателна ескалация на войната“, а румънският външен министър Тою Оана ги нарече „неприемливи и безразсъдни“. Тя обеща темата да бъде повдигната на Общото събрание на ООН и настоя ЕС незабавно да приеме 19-ия пакет санкции.

В същия ден полски и съюзнически самолети бяха вдигнати като превантивна мярка, за да защитят въздушното пространство на Полша. Летище Люблин беше временно затворено.

НАТО обяви, че ще укрепи отбраната по своя източен фланг в отговор на зачестилите нарушения на и използването на дронове в региона.

Чешките служби разкриха беларуска шпионска мрежа в Европа

🇨🇿🕵️🇧🇾 Службата за сигурност и информация на Чехия (BIS) съобщи, че е неутрализирала шпионска мрежа на Беларус, действаща на територията на Европа, в съвместна операция със службите на Румъния и Унгария.

Служител на посолството на Беларус в Прага беше определен от BIS като „разузнавателен офицер под дипломатическо прикритие“, в резултат на което беше обявен за персона нон грата. В Румъния пък беше задържан пенсиониран висш офицер от молдовските спецслужби, за когото се твърди, че е работил за Минск, предаде Беларуската служба на Радио Свобода.

Според BIS мрежата е изградена от Комитета за държавна сигурност на Беларус (КГБ), който се е стремял да създаде агентурна мрежа за събиране на разузнавателни данни в Европа. Министърът на външните работи на Чехия Ян Липавски написа в социалната мрежа X:

„Благодаря на BIS и чешката дипломация за разобличаването и наказването на беларуските агенти, занимавали се с шпионаж. Няма да позволим на агенти да се разхождат свободно из нашата страна и ще защитим Чешката република.“

Името на дипломата, който трябва да напусне Чехия в срок от 72 часа, не се съобщава публично.

🇲🇩 Друг предполагаем участник в мрежата е бивш заместник-директор на Службата за информация и сигурност на Молдова (SIS).

Румънската служба на Радио Свобода потвърди ареста на 47-годишен пенсиониран молдовски офицер, извършен от прокуратурата за борба с организираната престъпност и тероризма (DIICOT). Той е с повдигнато обвинение в шпионаж в полза на Беларус и е разследван за държавна измяна с предаване на класифицирана информация, разкриха Настоящее время и Радио Свобода.

По данни на следствието заподозреният се е срещал с представители на КГБ в унгарската столица Будапеща два пъти през последната година.

BIS подчерта, че беларуските агенти активно са използвали възможността за свободно придвижване на дипломати из континента. В тази връзка шефът на чешкото контраразузнаване Михал Коуделка припомни предложението на Прага да бъде ограничено движението на акредитираните дипломати от Руската федерация и Беларус в рамките на Шенгенското пространство. Тази инициатива все още се обсъжда на равнище ЕС, но на този етап няма постигнат консенсус.

Беларус, военно-политически съюзник на Русия, засега не отговорил публично на обвиненията от чешките и румънските служби.

Базата „Михаил Когълничану“ край Констанца се превръща в ключов хъб на НАТО за Украйна

🇷🇴🤝🇺🇦 Румънската военновъздушна база „Михаил Когълничану“ близо до Констанца ще приеме значително повече личен състав, отколкото беше обявено първоначално, съобщава Digi24, позовавайки се на източници от отбраната.

Според информацията базата може да достигне капацитет от 20 000 души, превръщайки се в основна логистична точка за подпомагане на Украйна.

Първоначално властите съобщиха, че тя ще приюти около 10 000 военни. Новите данни сочат, че освен постоянния контингент, в Констанца може временно да бъдат разположени още до 10 000 военни: например в случай на нарушаване на бъдещо мирно споразумение от страна на Русия или заплаха срещу източния фланг на НАТО.

Базата ще бъде използвана и като един от най-големите хъбове за военна помощ към Украйна. Там ще бъдат складирани ракети, боеприпаси и бронирани машини, които ще бъдат прехвърляни, когато транспортните маршрути бъдат сигурни.

Модернизацията на базата е сред най-скъпите проекти на румънската армия, с прогнозна стойност от 2,5 млрд. евро. Букурещ се надява да получи около 400 млн. евро финансиране от Европейската комисия.

Ако графикът бъде спазен, до 2040 г. съоръжението край Констанца ще се превърне в най-голямата авиобаза в Европа, изпреварвайки германската „Рамщайн“.