Руският посланик в Молдова беше привикан заради поредно нахлуване на дрон.

🇷🇺🇲🇩 Руският посланик в Молдова Олег Озеров беше извикан в Министерството на външните работи, където му беше показан паднал в северната част на страната дрон и му беше връчена официална протестна нота за нарушаване на въздушното ѝ пространство от общо шест дрона.

В отговор Озеров заяви, че „трябва да бъде проведено разследване“ и добави, че „много операции се извършват под фалшив флаг“, съобщи местното издание NewsMaker.

Външно министерство в Кишинев осъди инцидента, определяйки го като „неприемлив“ и като пряко нарушение на суверенитета на страната и заплаха за националната и регионалната сигурност. От там отново бяха отправени призиви към Москва за въздържане от действия, застрашаващи сигурността на Молдова, и спазване на международните норми и териториалната цялост на страната. Освен това ведомството поиска руското посолство да вземе нужните мерки, за да няма подобни инциденти в бъдеще.

Посланик Озеров намекна за „промяна в дипломатическите отношения“, и подчерта, че голям брой операции са провеждани „под чужди знамена“ и тези инциденти целят да навредят на отношенията между Русия и Молдова.

Дроновете са част от масирана руска атака с комбинация от дронове, крилати и балистични ракети срещу Украйна през нощта, а във въздушното пространство на Молдова са засечени шест апарата. Един от тях падна върху покрив, без да нанесе сериозни щети, уточни NewsMaker.

Освен това румънският министър на отбраната Йонуц Моштяну заяви, че в окръг Васлуй е открит руски дрон без бойна глава, след като е нахлул в румънското въздушно пространство при поредната среднощна атака срещу Украйна. На официална визита в 57-а авиобаза „Михаил Когълничану“ той потвърди, че дронът е паднал в района на Пуешти, предаде Agerpres.

Полша и Румъния изпратиха войски в САЩ на курс за работа с Merops.

🇺🇸🇵🇱🇷🇴 Американски военни провеждат съвместно обучение на румънски и полски сили за работа със системата за борба с дронове Merops , която беше разположена спешно по източния фланг на НАТО след поредица от нарушения на европейското въздушно пространство от безпилотни самолети, изстреляни от руска територия.

Според представители на САЩ и НАТО програмата е пряко продиктувана от поуките от войната в Украйна, където няколко пъти евтини дронове поставиха на колене класическите ПВО средства.

От години лидерите на Алианса повтарят, че е нужен по-евтин начин за борба с дроновете, защото изстрелването на скъпи зенитни ракети срещу малки дронове е не само крайно непрактично, но и абсурдно от икономическа гледна точка. Тази тревога се покачи сериозно през септември, когато близо 20 дрона нарушиха въздушното пространство на Полша, а броени дни по-късно идентична ситуция се разигра в небето на Румъния.

НАТО директно обвини Русия за тези инциденти, които накараха Полша и Румъния да придобият мигновено американската система Merops, която според служители на Пентагона вече е доказала ефективноста си в Украйна, където се използва успешно за сваляне на камикадзе дронове и други въздушни заплахи.

Според американските офицери, начело на програмата, 20-дневното обучение „подготви много бързо 20 курсанти от Полша, Румъния и САЩ, повечето от които без никакъв предишен опит с военни дронове, да боравят с доказана в реални бойни условия система за противодействие на безпилотни апарати (C-UAS). Обучението премина през теоретични занятия, практически полети и нощни операции и завърши с успешно бойно стрелково изпитание, при което беше унищожен реактивен дрон. Това ускори значително въвеждането на тази ключова способност по Линията за възпиране на Източния фланг.“

Обучението се проведе в учебния район Липа, често използван в програмите за готовност на НАТО. Американските инструктори уточняват, че цикълът на подготовка е съзнателно съкратен, за да позволи на съюзниците да разгърнат Merops възможно най-скоро в отговор на ескалиращата активност на дронове по границите на НАТО.

„Докато бойното поле еволюира, използваме американския опит и механизми на НАТО, за да решаваме проблемите на целия Алианс“, допълниха участници в обучението. „Случващото се в Липа демонстрира как съюзници като Полша и Румъния бързо закупуват и въвеждат доказали се в Украйна системи, за да укрепят Линията за възпиране на Източния фланг. Това е EFDL в действие.“

Merops е американска система за откриване, проследяване и унищожаване на дронове на малки и средни дистанции. Въпреки че подробните спецификации остават класифицирани, американските представители посочват нейното разполагане на бойното поле в Украйна като най-доброто доказателство за готовност и надеждност. Тя е замислена като допълнение, а не заместител на големите системи за ПВО – евтин и ефективен способ за неутрализиране на ударни и разузнавателни дронове.

Решението на Полша и Румъния да ускорят закупуването ѝ отразява общата тревога в НАТО от бързото развитие и все по-широката достъпност на безпилотните системи. Масовата употреба на „Шахеди“ от руска страна за нанасяне на удари срещу Украйна доведе до колективните усилия на Алианса за изграждане на противовъздушна отбрана на близки разстояния и за бързо разполагане на средства против дронове, които реално работят на бойното поле.

Турски танкер за LPG беше поразен при руски удар срещу пристанище Измаил

🇷🇺💥🇹🇷 Пожар избухна на борда на турски танкер за пропан-бутан, а няколко кораба бяха повредени след руски обстрел на украински пристанища по Черно море и река Дунав през изминалата нощ. По данни на местните власти, има само един пострадал, тъй като е била извършена навременна евакуация на пристанището.

Турският кораб Orinda е бил на пристан в Измаил за разтоварване на пропан-бутан, когато е поразен от руски обстрел. Украинските пристанищни власти посочиха, че оборудването на борда на кораба е е пламнало. Екипажът незабавно е започнал процедура за безопасно спиране на операциите, като 16-членният екипаж е евакуиран без пострадали. Украински пожарникари са работили за потушаване на пламъците.

Властите подчертаха, че няма непосредствена опасност от възникналата огнена стихия. Румънските служби обаче уточниха, че корабът се намирал само на 500 метра разстояние от две села, намиращи се от другата страна на река Дунав. Като предпазна мярка бяха евакуирани между 100 и 150 местни жители, тъй като кметът на местната община изрази опасения, че корабът може да експлодира по всяко време.

Олег Кипер, ръководител на областната военна администрация на Одеса, съобщи за нанесени щети по енергийна и пристанищна инфраструктура и уточни, че руските удари са били насочени срещу няколко пристанищни района. Той отбеляза, че „няколко цивилни кораба са повредени“, без да дава повече подробности. Видео, публикувано онлайн, показва горящия турски танкер, който изглежда е единственият кораб на пристан в Измаил по това време.

Украйна твърди, че Русия е използвала 128 дрона и 2 балистични ракети в атаки в различни райони на страната. Над 36 500 домакинства останаха без ток, а пострадали са и някои пристанищни обекти, според заместник-премиера Олексий Кулеба.

Последната серия атаки предизвика предупреждение от консултантската компания Diaplous Group, според която корабите „са изложени на повишен риск от странични щети, когато се намират до енергийна инфраструктура“.

Двете страни засилиха ударните кампании по енергийната мрежа на врага. В петък украинска атака порази ключовото черноморско пристанище Новоросийск, което беше принудено временно да спре работа. В неделя беше съобщено, че поне частично работата му е възстановена.

Румъния купува 300 единици Lynx от Rheinmetall, започва местно производство

🇩🇪🤝🇷🇴 Румъния ще купи близо 300 бойни машини на пехотата Lynx от германската отбранителна компания Rheinmetall, като част от производството е планирано да се осъществи на румънска територия.

Споразумението е финализирано след срещи между изпълнителния директор на Rheinmetall Армин Папергер и висши румънски официални лица, сред които министърът на икономиката Раду Мируца и министърът на отбраната Йонуц Мощеану, съобщава Euronews.

Представители на компанията заявиха, че договорът предвижда местно производство, което бележи нов етап в румънско-германското сътрудничество в сферата на отбраната. Един от служителите на румънското правителство, участвал в преговорите, отбеляза, че сделката отразява целта на Румъния да получи както най-съвременни военни платформи, така и ползи за местната индустрия.

Първата партида включва 298 бойни машини, от които 46 ще бъдат в варианти на същото шаси. Системата Lynx, разработена от Rheinmetall, е семейство модулни бронирани бойни машини от следващо поколение. Основните ѝ конфигурации са моделите KF31 и KF41.

Според компанията Lynx е проектирана като защитена и преконфигурируема бойна машина на пехотата (БМП) с отлична мобилност, която може да служи като команден пункт, разузнавателна платформа или медицински модул за евакуация в зависимост от инсталирания блок. Модулната ѝ архитектура позволява едно базово шаси да поддържа разнообразни роли на бойното поле.

Договорът е най-амбициозният проект на Rheinmetall в Румъния досега и включва задължителни ангажименти за местно производство. Румънските власти потвърдиха, че част от сглобяването ще се извършва в страната, след като парламентът одобри окончателното изпълнение на програмата за БМП.

Rheinmetall вече оперира в Румъния чрез завода си в Медиаш, който произвежда и модернизира „специални превозни средства и камиони за граждански и военни пазари“. Очаква се този обект да подкрепи и програмата Lynx.

Отделно Rheinmetall обяви планове за изграждане на „най-модерния завод за барут в света“ в Виктория, окръг Брашов. Според официалното съобщение на компанията обектът ще получи инвестиция над 500 млн. евро (580 млн. долара) и „ще създаде стотици работни места, укрепвайки отбранителната индустрия на страната“.

Решението на Румъния да закупи Lynx и да локализира частично производството ѝ съвпада с по-широките усилия на НАТО за подобряване на сухопътните сили на съюзниците в Европа. Участието на Rheinmetall – компания, все по-активна по източния фланг на НАТО – подчертава нарастващата роля на европейската отбранителна индустрия в допълване на инициативите, водени от САЩ.

Водещата православна църква в Молдова отхвърли обвиненията за връзки с Москва.

Митрополитът на Кишинев и цяла Молдова Владимир ръси вода върху вярващи по време на православните празненства за Богоявление в Кишинев, Молдова, на 19 януари 2019 г.
📸 Снимка: REUTERS/Gleb Garanich/File Photo

🇲🇩⛪️🇷🇺 Нов спор подчерта разделението в православната вяра на Молдова през вчерашния ден, след като най-голямата църква в бившата съветска република отхвърли обвиненията към нея, че е „руска църква“, докато съперничещата ѝ църква, свързана с Румъния, я обвини в заблуждаване на масите.

Повече от 90% от жителите на малката страна, разположена между Украйна и Румъния, изповядват православната вяра.

Въпреки това енориашите са разделени между две църкви – Молдовската митрополия, подчинена на Руската православна църква, и Бесарабската митрополия, която се отчита пред Румънската църква. Нито една от двете не разполага с пълна независимост.

Разделението се задълбочи заради подкрепата на Руската православна църква за руската агресия срещу съседна Украйна, която разтърси и Молдова – дронове многократно паднаха на територията на страната по време на масираните руски атаки. Проевропейското правителство на страната осъди остро действията на Кремъл.

Молдовската митрополия, в изявление след синод, омаловажи връзките си с Москва и подчерта, че е отворена за всички.

„Православната църква в Молдова не е „руска църква“, а църква на целия народ, живеещ в Молдова, съставена от вярващи от различни национални групи“, се отбелязва в документа. „Тя е свободна и независима в своята дейност.“

„Тя заблуждава общественото мнение, твърдейки, че представлява цялата православна църковна организация на територията на историческа Молдова“, заяви Бесарабска митрополия, обвинявайки я в „двуличие и морална лъжа“. По думите ѝ Молдовската митрополия е „само местна структура на Московската патриаршия“.

Румънската църква осъди и решението на Молдовската митрополия да лиши от права 11 свещеници, преминали на нейна страна. Десетки духовници, служили за московската църква, вече прехвърлиха енориите си.

Ройтерс съобщи през септември, че свещеници от московската църква са били на обиколка в Русия, след което от тях се е очаквало да предупреждават своите енориаши за опасностите от стремежа на правителството на Мая Санду към по-тясна европейска интеграция.

В различни периоди от историята си Молдова е била част от Руската империя, Велика Румъния и Съветския съюз.

Украински граничар спаси живота на ранена сова в Закарпатието.

🇺🇦🦉 Военнослужещ от бойно подразделение на Мукачевския граничен отряд спаси живота на ранена сова по време на ротация в Закарпатска област, съобщи Държавната гранична служба на Украйна.

Гранича рят Олег с позивна „Рататуй“ е бил разположен в участъка Великий Бичкив, отговарящ за охраната на държавната граница със съседна Румъния. Докато се завръща от патрулно задание, той забелязал сова на пътя, която не реагирала на приближаващия се служебен автомобил.

Олег помолил шофьора да спре, за да провери състоянието на птицата. Първоначално предположил, че е хванала плячка, но приближавайки се към нея той видял кръв над дясното око. Животното било видимо отпаднало и напълно дезориентирано.

Граничарят веднага търси свой познат от доброволческата организация UAnimals, който го свързва с уважавания орнитолог Андрей Бородия, който от своя страна споделя, че тези травми се случват често по време на нощен полет – обикновено след сблъсък с огледала или прозорци на автомобили.

След съветите на експерта за последващи грижи Олег купува нужните лекарства, с които обработва раната, а това се оказва от решаващо значение, за да предотврати смъртоносна септична инфекция.

В момента совата е под непрекъснато наблюдение. Олег и колегите му кръстили птицата Андрей и продължават да се грижат за нея с пълна отдаденост, докато се възстанови напълно.

Междувременно друга украинска сова беше заснета да сваля вражески дрон в небето на Донецка област, според публикация на местното издание Censor.NET от 10 ноември. Във видео, споделено от украински канал в Telegram, се вижда как птицата променя рязко траекторията си, приближава се към дрона във въздуха и го удря с криле, при което той пада на земята, а совата е невредима.

Според Censor.NET инцидентът се е случил през нощта и е заснет от камерата на самия дрон, преди той да загуби контрол. Кадрите се разпространиха лавинообразно онлайн и привлякоха внимание с необичайния си характер на фона на непрекъснатите съобщения за войната с дронове в региона.

Украинските сили все по-често документират случаи, в които руски дронове са засегнати както от военни, така и от природни фактори, макар подобна намеса от животни да е изключително рядка.

По-рано руски военни бяха заснети да използват трупове на животни като импровизирани взривни устройства, скривайки заряди в телата на диви животни, които по-късно са използвани за миниране на терени или удари по конкретни цели.

Експерти посочват, че употребата на органичен материал затруднява откриването с конвенционални средства и повишава рисковете за личния състав. Руската тактика идва след предишни съобщения за капани в изоставена техника и дори в телата на загинали руски войници, използвани за забавянето на украински настъпателни операции.

НАТО разполага американска система срещу дронове по източния фланг.

🇺🇸✈️🇷🇺 НАТО разполага нова американска система за борба с дронове, наречена Merops, за да засили отбраната по източния си фланг след серия от нахлувания на руски дронове в Полша, Дания и Румъния, съобщава Associated Press на 6 ноември.

Merops е модулна C-UAS система, която открива и класифицира малки дронове с помощта на радари, EO/IR камери и алгоритми с изкуствен интелект, насочва целите към локален команден център за ръчни или автоматични решения и неутрализира заплахите не само чрез заглушаване, но и чрез изстрелване на малки дронове-прехващачи, които физически унищожават или отклоняват вражески БПЛА.

Прехващачите използват автономна навигация, за да работят при липса на GPS или електронни атаки, цялата система е проектирана за бърз транспорт и разполагане, а ефективността ѝ зависи от качеството на сензорите, метеорологичните условия и мащаба/сложността на входящите атаки.

„Тя може да прихваща дроновете и да ги сваля на ниска цена“, казва полковник Марк Маклелан от Командването на съюзническите сухопътни сили на НАТО. „Много по-евтино е, отколкото да вдигнеш F-35 във въздуха, за да ги свалиш с ракета.“

Спешността идва след скорошни нарушения на въздушното пространство:

🇵🇱 Полша: Около 20 руски дрона навлязоха в полското въздушно пространство в началото на септември по време на удари срещу Украйна, което доведе до реакция на съюзнически изтребители. Министър-председателят Доналд Туск огледа останките от свалените БПЛА и потвърди, че Варшава инвестира стотици милиони долари в нови системи за противовъздушна отбрана;

🇷🇴 Румъния: Четири военни самолета бяха вдигнати през октомври, за да наблюдават руски атаки близо до границата. Въпреки че нито един дрон не навлезе в румънска територия, министерството на отбраната упълномощи пилотите да свалят всеки БПЛА, който го направи;

🇩🇰 Дания: Властите съобщиха за неидентифицирани дронове над военни и цивилни обекти. Правителството наложи национална забрана за полети на цивилни дронове, предупреждавайки, че нарушенията могат да доведат до до две години затвор.

Според говорителя на НАТО полковник Мартин О’Донъл алиансът ще разшири „операциите за бдителност в множество домейни“ в региона на Балтийско море в координация с Дания, Германия и Швеция.

По-рано беше съобщено, че украински дронове-прехващачи са унищожили над 2000 руски БПЛА – включително поне 17 дрона Shahed – като част от програма за мащабиране на рентабилна отбрана срещу дронове на фронтовата линия.

Марк Рюте омаловажи американското изтегляне от Румъния.

🇺🇸🇳🇱🇷🇴 И генералният секретар на НАТО Марк Рюте, и румънският президент Никушор Дан подчертаха, че нямат притеснения относно изтеглянето на американски войски от страната и че това няма да отслаби нито нейната отбрана, нито тази на източния фланг на Алианса.

Рюте се опита да омаловажи опасенията около частичното изтегляне на американски войски от Румъния по време на визитата си в страната днес, като увери, че Вашингтон остава ангажиран с отбраната на източния фланг на алианса.

„Промените в разполагането на американските сили не са нещо необичайно“, заяви Рюте по време на съвместна пресконференция с румънския президент.

„Дори след тази промяна американското военно присъствие в Европа остава по-голямо, отколкото е било от много години. На континента продължава да има значително повече американски войски в сравнение с периода преди 2022 година“, каза той. „Според мен правим от мухата слон с това изтегляне.“

Миналата седмица САЩ обявиха, че ще изтеглят ротиращата бригада, разположена в Румъния в момента, и няма да я заменят. В официално изявление беше подчертано, че това е „положителен знак за нарасналите европейски способности и отговорност“.

Те също така увериха, че продължават да поддържат „солидно присъствие“ в цяла Европа, което ги поставя са в състояние да изпълняват ангажиментите си към НАТО.

В зависимост от операциите и ученията американската армия е разположила между 80 000 и 100 000 военнослужещи в Европа по всяко едно време.

Генералният секретар на НАТО отново се опита да успокои духовете, като заяви пред репортери, че Вашингтон остава ангажиран с отбраната на източния фланг и че като цяло съюзниците разполагат с планове за защита на държавите от първа линия.

Това включва операцията Eastern Sentry, стартирана от НАТО в средата на септември в отговор на серия от инциденти с дронове в няколко страни членки, както и „планове, които гарантират, че ще защитим всеки сантиметър от територията на съюзниците“.

Той отбеляза също, че предстоящото този месец учение Dacian Fall в Румъния и България, в което ще участват около 5000 военни от 10 държави от НАТО, демонстрира, че „сме в състояние, когато е нужно, незабавно да прехвърлим в Румъния всички нужни войски, за да доведем предните сухопътни сили до ниво, на което да могат ефективно да помогнат за отбраната на страната“.

Румънският президент също заяви, че „няма никакви притеснения“ за изтеглянето на американски войски от страната. Операцията Eastern Sentry и „военното учение, което се провежда в момента, са доказателство, че координираме мащабни премествания на военни части“, каза Дан.

Американски разузнавателен самолет беше засечен над Черно море.

🇺🇸✈️ Разузнавателен самолет на американската армия беше засечен да лети над Черно море в неделя като част от мисия за подкрепа на отбранителни операции, сочат публично достъпни данни от платформи за проследяване на полети.

Според Flightradar24 машината с позивна BRIO66 е изпълнявала кръгови траектории край бреговете на Румъния в района на Констанца, след което се е насочила на югоизток над международни води.

Програмата ARTEMIS, разработена и управлявана от Leidos, е част от усилията за модернизация на въздушното разузнаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR) на сухопътните войски на САЩ.

Базирана на бизнес самолета Bombardier Challenger, платформата се превърна в напреднала система за електронно разузнаване, която открива, събира и анализира сигнали в сложни оперативни среди.

От влизането си в експлоатация през 2020 г. тези самолети натрупаха повече от 10 000 летателни часа, в които доказаха високата си надеждност в подкрепа на мисии на САЩ и съюзниците в Европа, Близкия изток и Индо-Тихоокеанския регион.

Армията описва програмата като „ключов елемент“ от развиваща се многодоменна разузнавателна рамка, която осигурява на командирите актуални сведения за обстановката и данни за целеуказване в реално време.

Leidos подчертава, че системата съчетава ефективността на търговски корпус с модерни комплекси за електронна война, което дава на екипажа по-голяма автономност и по-бързо развръщане спрямо предишните ISR платформи.

Засеченият над Черно море самолет с регистрационен номер N159L е приписан на Lasai Aviation – частен контрактор на американската армия. Данни от проследяването сочат, че той е поддържал около 10668 метра надморска височина и скорост от 372 възела / 689 км/час.

Присъствието на американски разузнавателни самолети над Черно море отразява продължаващите усилия на Пентагона да следи променящата се ситуация по източния фланг на НАТО.

НАТО планира да разположи дронове по източния флаг до следващото лято.

🇷🇴⚔️🇷🇺 НАТО планира да интегрира дронове в своите сили, разположени по източния фланг, до средата на следващата година – ход за укрепване на въздушната отбрана и противодействие на нарасналите заплахи, идващи от Руската федерация. Това заяви пред Euractiv днес румънският генерал Константин-Адриан Чолпоня.

Чолпоня, който е член на Командването за трансформация на съюзниците към НАТО, отбеляза, че държавите членки ще започнат активни изпитания на безпилотни летателни системи и технологии за борба с дронове още в началото на 2026 г.

„Интегрирането на дронове няма алтернатива“, каза той и добави, че първите оперативни резултати се очакват до срещата на върха на Алианса в Анкара, насрочена за юли 2026 г.

Чолпоня разкри, че НАТО планира да превърне дроновете в „системен компонент“ на своята мрежа за противовъздушна отбрана в рамките на операция „Източен страж“ – нова инициатива за защита на съюзното въздушно пространство от проникване на безпилотни летателни апарати.

„Без това силите на НАТО ще бъдат изправени пред коктейл от смъртоносни атаки с дронове“, предупреди той.

Frontline Monitor припомня: Изтребители МиГ-29 на полските военновъздушни сили прехванаха разузнавателен самолет на руските въздушно-космически сили над Балтийско море, отбелязвайки трети такъв инцидент в рамките на една седмица, разкри Оперативното командване на Въоръжените сили на Полша в публикация на X.

По-рано председателят на литовския парламента Юозас Олекас изтъкна, че балтийските държави не трябва да се ограничават до простото прехващане на руски военни самолети и беларуски дронове, а също така да придобият способности за сваляне на нарушителите.

Конгресмени осъдиха решението на Пентагона да изтегли войници от Румъния

Американски военнослужещи и във 2-ра бригадна бойна група, 101-ва въздушно-десантна дивизия, разположиха гаубица във авиобаза Михаил Когълничану, Румъния, 1 май 2025 г.
📸 Снимка: Nathan Arellano Tlaczani/U.S. Army

🇺🇸🇷🇴 Майк Роджърс и Роджър Уикър, председателите на Комисията по въоръжените сили в Камарата на представителите и Сената на САЩ, осъдиха решението за намаляване на военното присъствие в Румъния, определяйки го като „едностранно и неподготвено“.

В съвместно изявление те посочиха, че са против прекратяването на ротацията на американската армейска бригада, разположена в страната, и са поискали разяснения как ще бъдат компенсирани последиците от това решение.

Командването на американската армия в Европа обяви, че 2-ра бригада на 101-ва въздушно-десантна дивизия няма да бъде заменена след приключване на своя 9-месечен престой в Румъния, както и други страни от Черноморския регион.

Изтеглянето е част от новия стратегически фокус върху вътрешната сигурност и съперничеството с Китай в Тихоокеанския регион, въведени от министъра на отбраната Пийт Хегсет

Двамата конгресмени подчертаха, че решението е било взето без да бъдат проведени консултации с Конгреса, въпреки приетите закони, които изискват такива промени да минат междинна оценка и да се извършват в координация с военните командвания.

„Не можем да приемем промени в структурата на военните, извършени без задълбочен анализ и съгласуване с Конгреса“, заявиха Роджърс и Уикър. Те определиха Румъния като „силен съюзник“, който инвестира значителни средства в отбраната и освен това поема политически и икономически рискове, за да приюти американски сили и е домакин на база на НАТО.

Роджърс и Уикър алармират, че редуцираното присъствие може да насърчи по-нататъшната руска агресия, особено след като Букурещ разкри, че руски дрон е навлязъл във въздушното пространство на страната през септември и е останал там за период от 50 минути.

„Решението изпраща погрешен сигнал към Москва в момент, когато президентът Тръмп се опитва да притисне Путин към траен мир в Украйна“, заявиха те.

Министерството на отбраната на Румъния потвърди, че около 1000 американски военнослужещи ще останат в страната, посочвайки„част от новите приоритети на президентската администрация“.

Европейската комисия ще представи пакет за военна мобилност през ноември

🇪🇺 Европейската комисия ще представи в средата на ноември пакет от мерки за военна мобилност, с който да се опростят процедурите и да се улесни придвижването на военни сили в рамките на Европейския съюз. Френските власти настояват ЕС бързо да определи коридори за военна мобилност и да създаде координиращ орган, който да гарантира бързо придвижване на войски и техника на изток в случай на по-мащабен конфликт.

„Агресивната война, която Русия води на европейска територия в Украйна прави вероятно, бих казал, нашите сили да са силно ангажирани на европейския континент“, заяви бригаден генерал от ВВС Фабрис Феола, командир на френския Център за поддръжка на операции и транспорт, пред репортери в четвъртък сутринта.

В момента на Франция понякога са нужни над 10 дни, за да получи разрешителни от други страни членки за преместване на военен персонал или техника, въпреки че европейската цел е максимум пет дни, отбеляза генералът.

Франция ръководи многонационален батальон на НАТО в Румъния, обучава украински войници в Полша в рамките на мисията EUMAM на ЕС и дарява военна техника на Киев.

Двустранните споразумения с други държави членки, които намаляват времето за получаване на разрешителни, обхващат единствено стандартен вид конвои с ограничения за броя на войските, превозните средства и вида на оборудването.

За Феола ускоряването на процеса за получаване на разрешителни за преминаване на граници и дигитализацията на редица митнически документи са „постижими и на една ръка разстояние“.

ЕС обаче трябва спешно да определи коридори за мобилност, чиито жп линии, пътища, тунели и мостове да издържат на ограниченията по височина, ширина и тегло на военната техника. През лятото бяха проведени дискусии с държавите членки, представители на НАТО и европейските комисари по отбрана и космос Андриус Кубилиус и по транспорт Апостолос Тзитзикостас във връзка тези коридори.

Вече са установени 4 такива коридора с 500 приоритетни проекта, които включват укрепване на мостове, разширяване на тунели и изграждане на железопътни отклонения.

Кубилиус заяви пред Euronews, че ЕС ще се нуждае от първоначална инвестиция от 70 млрд евро, за да адаптира спешно своите жп, пътни, морски и въздушни коридори, за да улесни придвижване на войски и техника в случай на конфликт.

Феола подчерта, че „е изключително важно да има обединяващ орган, който координира всички усилия, за да се гарантира, че всичко е свързано между отделните държави“.

„Не бива да има прекъсвания между коридорите или маршрутите. Усилията трябва да бъдат оптимизирани, за да се осигури непрекъснатост“, добави той.

Правителствата на ЕС също трябва да положат основите за сътрудничество и комуникация на министерствата, за да се избегне „вътрешна конкуренция“ при преместване на стоки в случай на въоръжен конфликт. Той заяви, че тази цел Франция е възстановила междуведомствена единица за координация на логистиката.

„Мисля по-специално за нашия американски съюзник, който при активиране на плановете на НАТО би пристигнал масово на атлантическото крайбрежие и би трябвало да прекоси нашата страна, за да достигне позиции на изток. Тази идея за конкуренция неизбежно ни води до нуждата от координация на национално ниво, за да използваме по най-добрия начин наличните ресурси“, каза той.

През април Европейската комисия прие ново законодателство, което улеснява разрешаването на превози на персонал, които могат да бъдат интегрирани в товарни влакове.

Феола смята, че влаковете са особено подходящи в европейския контекст. През 2024 г. френската армия е организирала 150 международни железопътни превоза, което е огромен скок спрямо „шепа – по-малко от пет годишно“, които са били организирани преди Русия да започне пълномащабната си инвазия в Украйна през 2022 г.

Освен нуждата от определяне на транспортни коридори, основно предизвикателство за въоръжените сили по отношение на международната мобилност е, че по-голямата част от транзита на оборудване се осъществява с ресурси от частния сектор.

Във Франция през миналата година 90% от товарните превози на въоръжените сили са извършени с външни ресурси. В случая с влаковете армията вече работи в тясно сътрудничество с националната железопътна компания SNCF.

Ще се сдобие ли най-сетне Румъния с френско въоръжение?

🇷🇴🤝🇫🇷 Възможно е Румъния най-накрая да се насочи към придобиване на френско въоръжение след поредица от провалени сделки с компании от френската отбранителна индустрия, включително за хеликоптери H215, корвети Gowind, бронирани машини Sherpa и подводници Scorpène, според френското издание La Tribune.

Миналата седмица румънският министър на отбраната Ливиу-Йонуц Мотеану посрещна в столицата Букурещ генерал Гаел Диас де Туеста, ръководител на международното развитие на Генералната дирекция по въоръжението (DGA) на Франция, както и с френския посланик в страната Никола Варнери.

Румънското министерство на отбраната е на път да финализира поръчка в рамките на съвместно придобиване със седем други държави – Франция, Белгия, Кипър, Естония, Унгария, Словения и Дания – за над 200 преносими системи Mistral 3, снабдени с около 1000 зенитни ракети с много къс обсег до 8 км, произведени от френската компания MBDA.

Тази покупка, предназначена да оборудва румънската пехота, е част от съвместното придобиване на отбранителни способности, отговарящо на условията за европейско финансиране (EDIRPA), чийто основни приоритети включват укрепване на противовъздушна и противоракетна отбрана.

Ракетата Mistral 3 е проектирана за въздушна отбрана с много къс обсег и може да бъде използвана по различни цели, сред които изтребители, транспортни самолети, хеликоптери, дронове и крилати ракети.

Румъния и Полша засилват отбраната след нови руски дронови атаки

Изтребител F-16 на полските военновъздушни сили в авиобаза Кшесини. Румъния и Полша съобщиха за нарушения на въздушното пространство от руски дронове в последните няколко дни.
📸 Снимка: Jakub Karczmarczyk/EPA

🇷🇴🤝🇵🇱 Румъния и Полша предприеха спешни военни мерки заради повишената активност на руски дронове по границите им с Украйна.

Само три дни по-рано Варшава потвърди, че е свалила руски дрон над своя територия: първи случай, в който държава от НАТО поразява руска военна цел в собственото си въздушно пространство след 2022 г.

Румънското министерство на отбраната разкри, че два изтребителя F-16 са били вдигнати по тревога в отговор на навлизане на дрон във въздушното пространство на страната по време на масирана атака от руската армия, срещу украинска инфраструктура в близост до границата. Местните власти алармираха жителите на окръг Тулча да потърсят укритие.

Дронът изчезнал от радарите на 20 км югозападно от село Чилия Веке и не е преминал над населени места.

Украинският президент Володимир Зеленски описа действията на Русия като „съзнателна ескалация на войната“, а румънският външен министър Тою Оана ги нарече „неприемливи и безразсъдни“. Тя обеща темата да бъде повдигната на Общото събрание на ООН и настоя ЕС незабавно да приеме 19-ия пакет санкции.

В същия ден полски и съюзнически самолети бяха вдигнати като превантивна мярка, за да защитят въздушното пространство на Полша. Летище Люблин беше временно затворено.

НАТО обяви, че ще укрепи отбраната по своя източен фланг в отговор на зачестилите нарушения на и използването на дронове в региона.

Чешките служби разкриха беларуска шпионска мрежа в Европа

🇨🇿🕵️🇧🇾 Службата за сигурност и информация на Чехия (BIS) съобщи, че е неутрализирала шпионска мрежа на Беларус, действаща на територията на Европа, в съвместна операция със службите на Румъния и Унгария.

Служител на посолството на Беларус в Прага беше определен от BIS като „разузнавателен офицер под дипломатическо прикритие“, в резултат на което беше обявен за персона нон грата. В Румъния пък беше задържан пенсиониран висш офицер от молдовските спецслужби, за когото се твърди, че е работил за Минск, предаде Беларуската служба на Радио Свобода.

Според BIS мрежата е изградена от Комитета за държавна сигурност на Беларус (КГБ), който се е стремял да създаде агентурна мрежа за събиране на разузнавателни данни в Европа. Министърът на външните работи на Чехия Ян Липавски написа в социалната мрежа X:

„Благодаря на BIS и чешката дипломация за разобличаването и наказването на беларуските агенти, занимавали се с шпионаж. Няма да позволим на агенти да се разхождат свободно из нашата страна и ще защитим Чешката република.“

Името на дипломата, който трябва да напусне Чехия в срок от 72 часа, не се съобщава публично.

🇲🇩 Друг предполагаем участник в мрежата е бивш заместник-директор на Службата за информация и сигурност на Молдова (SIS).

Румънската служба на Радио Свобода потвърди ареста на 47-годишен пенсиониран молдовски офицер, извършен от прокуратурата за борба с организираната престъпност и тероризма (DIICOT). Той е с повдигнато обвинение в шпионаж в полза на Беларус и е разследван за държавна измяна с предаване на класифицирана информация, разкриха Настоящее время и Радио Свобода.

По данни на следствието заподозреният се е срещал с представители на КГБ в унгарската столица Будапеща два пъти през последната година.

BIS подчерта, че беларуските агенти активно са използвали възможността за свободно придвижване на дипломати из континента. В тази връзка шефът на чешкото контраразузнаване Михал Коуделка припомни предложението на Прага да бъде ограничено движението на акредитираните дипломати от Руската федерация и Беларус в рамките на Шенгенското пространство. Тази инициатива все още се обсъжда на равнище ЕС, но на този етап няма постигнат консенсус.

Беларус, военно-политически съюзник на Русия, засега не отговорил публично на обвиненията от чешките и румънските служби.

Базата „Михаил Когълничану“ край Констанца се превръща в ключов хъб на НАТО за Украйна

🇷🇴🤝🇺🇦 Румънската военновъздушна база „Михаил Когълничану“ близо до Констанца ще приеме значително повече личен състав, отколкото беше обявено първоначално, съобщава Digi24, позовавайки се на източници от отбраната.

Според информацията базата може да достигне капацитет от 20 000 души, превръщайки се в основна логистична точка за подпомагане на Украйна.

Първоначално властите съобщиха, че тя ще приюти около 10 000 военни. Новите данни сочат, че освен постоянния контингент, в Констанца може временно да бъдат разположени още до 10 000 военни: например в случай на нарушаване на бъдещо мирно споразумение от страна на Русия или заплаха срещу източния фланг на НАТО.

Базата ще бъде използвана и като един от най-големите хъбове за военна помощ към Украйна. Там ще бъдат складирани ракети, боеприпаси и бронирани машини, които ще бъдат прехвърляни, когато транспортните маршрути бъдат сигурни.

Модернизацията на базата е сред най-скъпите проекти на румънската армия, с прогнозна стойност от 2,5 млрд. евро. Букурещ се надява да получи около 400 млн. евро финансиране от Европейската комисия.

Ако графикът бъде спазен, до 2040 г. съоръжението край Констанца ще се превърне в най-голямата авиобаза в Европа, изпреварвайки германската „Рамщайн“.

Приключи международното учение „Морски бриз 2025“ в Черно море.

💣🌊 Морските мини са аспект от войната в Украйна, който остава съществена заплаха не само за корабоплаването, но и за цивилното население. На 18 юли например Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна съобщи, че е открила морска мина, изхвърлена на бреговете на Одеска област. Месец по-рано двама мъже загинаха при експлозия на мина, докато плуваха в морето на същата област.

В акваторията на Черно море Москва започна да използва мини в голям мащаб малко след началото на пълномащабната инвазия, за да блокира износа на украинско зърно, като по този начин тя традиционно пренебрегна международното морско право.

През юли 2024 г. три държави-членки на НАТО – Турция, България и Румъния – инициираха съвместна операция за търсене и обезвреждане на тези мини в Черно море, с цел да подобрят безопасността на корабоплаването и да подновят износа на зърно.

Тазгодишното издание на учението „Морски бриз“ беше разделено на две части – първата се проведе на 1-20 юни и беше домакинствана от румънските военноморски сили в Смърдан, а втората беше ръководена от Кралския флот на Великобритания в Портланд, Англия в дните от 30 юни-11 юли. Учението подчерта ключовата роля на колективната отбрана и борбата с морските мини в Черноморския регион.

Фокус върху противоминните действия

Основният акцент на ученията беше противоминната борба. Те включваха мащабни операции по търсене и обезвреждане на мини, операции по обезвреждане на експлозиви (EOD) и водолазни и спасителни дейности. Особено внимание се обърна на използването на съвременни технологии, включително подводни и надводни безпилотни апарати. Тези дронове значително повишават безопасността на екипажите и корабите, позволявайки откриване, разпознаване и унищожаване на обекти от разстояние.

В частта от учението, проведена в Обединеното кралство активно участие взеха 4 миночистача от състава на украинските военноморски сили – корабите от клас Сандаун „Чернигов“ и „Черкаси“, които бяха предадени от Обединеното кралство, и 2 миночистача от клас Алкмаар – „Мелитопол“ и „Мариупол“, получени като военна помощ от Белгия и Нидерландия.

Това подчерта стратегическото значение на украинския опит в разминирането, натрупан в реални бойни условия.

Участие и цели

„Морски бриз 2025“ събра военноморски сили от множество държави, сред които България, Дания, Естония, Франция, Грузия, Гърция, Молдова, Латвия, Полша, Испания, Швеция, Турция, Обединеното кралство, Съединените щати и Украйна.

България участва активно в ученията, проведени във водите край Варна, като родните екипажи тренираха противоминни операции, приемане и предаване на товари в открито море, буксировка на аварирал кораб и отработване на отбрана срещу въздушни атаки.

Основните цели на учението включваха:

• Укрепване на колективните способности за връщане на сигурността и стабилността в Черноморския регион
• Подобряване на оперативната съвместимост на съюзническите и партньорски сили
• Развитие на умения за борба с мини и обезвреждане на експлозиви
• Интегриране на нови технологии, като безпилотни системи, в морските операции
• Подкрепа за Украйна в усилията за разминиране на Черно море след края на войната

Бъдещи перспективи

Успешното провеждане на учението е категоричен сигнал за засилено сътрудничество на страните-членки на НАТО и партньорите им в условия на нарастващи предизвикателства пред сигурността в Черноморския регион. Разминирането на Черно и Азовско море след края на войната остава приоритет, тъй като износът по вода е жизненоважен за украинската икономика и глобалната продоволствена сигурност.

Учения като „Морски бриз“ полагат основите за бъдещи съвместни операции в открито море и демонстрират непоколебимата решимост на Алианса да гарантира сигурността и стабилността в региона.

Министрите на отбраната на Румъния и Украйна проведоха разговор.

📸 Снимка: Ministry of Defence of Ukraine

🇺🇦🤝🇷🇴 Министърът на отбраната на Украйна Денис Шмихал проведе онлайн разговор с румънския вицепремиер и министър на националната отбрана Ливиу-Йонуц Моштяну.

Страните обсъдиха текущото състояние на двустранното сътрудничество в сектора на отбраната и перспективите пред него. Денис Шмихал благодари на Румъния за ролята ѝ в обучението на военнослужещи от украинските въоръжени сили, включително пилоти, както и за значителната практическа подкрепа, включваща 22 транша военна помощ, доставени на Украйна от началото на пълномащабната война.

Освен това разговорът засегна напредъка на съвместните производствени усилия. Ръководителите на министерствата на отбраната се съгласиха да ускорят двустранните инициативи, за да подсилят значително отбранителните способности на страните си, включително в рамките на европейската инициатива SAFE.

„Съгласихме се да продължим тясното сътрудничество за напредък в нашата обща сигурност и регионална стабилност, с планове за провеждане на лична среща в близко бъдеще“, заяви Денис Шмихал.

Румъния е единствената страна в Европа с център за обучение на пилоти на F-16

Американски летци от 336-а изтребителна ескадрила, 4-то изтребително авиокрило, авиобаза Сиймор Джонсън, Северна Каролина, подготвят своите F-15E Strike Eagle за тренировъчни полети по време на операция Castle Forge заедно със самолети F-16 от 53-а изтребителна ескадрила на военновъздушните сили на Румъния, 86-а авиобаза Борча, 22 октомври 2021 г.
📸 Снимка: Capt. Andrew Layton/U.S. Air Force

🇷🇴 Румъния затвърди ролята си на единствена държава в Европа, домакин на специализиран център за обучение на пилоти на изтребителите F-16. Това развитие подчертава нарастващото ѝ стратегическо значение в рамките на НАТО и нейната подкрепа за Украйна.

Според местното издание Defenseromania.ro тази неделя в Деня на румънските военновъздушни сили президентът Никушор Дан е заявил, че те остават „стълб на националната отбрана“ и се адаптират в съвременните предизвикателства пред сигурността.

„Текущите програми за придобиване и обучение укрепват нашата способност да изпълняваме широк спектър от военни и граждански мисии в тясна координация с други елементи на националната система за сигурност“, е казал президентът.

На същата церемония министърът на отбраната Йонут Моштяну е подчертал уникалната позиция на Румъния като единствената страна извън Съединените щати, която ръководи модерен тренировъчен център за пилоти на F-16.

„Ние сме единствената армия, освен тази на Съединените щати, която обучава пилоти на F-16 във Фетещ“, заяви Моштяну, потвърждавайки, че украински пилоти вече са завършили обучението си там, като други в момента преминават обучение.

Учебният център в 86-а въздушна база в Борча беше открит през ноември 2023 г. и оттогава играе ролята на център за операциите с F-16 в Европа. Съоръжението е разработено в партньорство със съюзници от НАТО и е прехвърлено от Нидерландия в Румъния за рекордно кратко време. Румъния осигурява логистична подкрепа, Нидерландия доставя оборудване, а американският отбранителен гигант Lockheed Martin предоставя инструктори за програмата.

В САЩ единствено военновъздушната база на Националната гвардия Морис и военновъздушната база Люк предоставят подобно обучение за пилоти на F-16, което превръща румънския център във Фетещ в критичен актив за европейската въздушна мощ на НАТО.

Военновъздушните сили на Румъния преминават през по-широка модернизация, като Моштяну каза, че разходите за отбрана ще нарастват стабилно, за да достигнат 5% от БВП до 2035 г.

„Румъния продължава да подпомага Украйна както с оборудване, така и с боеприпаси“, добави той, като призна, че някои детайли относно военната подкрепа на Румъния за Украйна не са оповестени публично от съображения за сигурност, но дискусиите между правителството и президентството за начина на обявяване на подобни новини в бъдеще продължават.

Съоръжението във Фетещ играе ключова роля в тези усилия, тъй като то не само обучава румънски пилоти, но и предоставя инструкции на украински авиатори, подготвящи се да летят на доставени от западните партньори изтребители F-16 в бойни операции срещу Русия.

С продължаването на войната в Украйна, нарастващата роля на Румъния в инфраструктурата на въздушната мощ на НАТО подчертава позицията ѝ на фронтовата линия на европейската сигурност.

ЕС създава „Морски хъб за сигурност“ в Черно море срещу руската заплаха

🇪🇺 Европейският съюз представи новата си мащабна стратегия за сигурност в Черноморския регион – ключова геостратегическа зона, в която влиянието на Русия расте. Обявена в сряда, инициативата предвижда създаването на „Морски хъб за сигурност в Черно море“, който ще служи като център за ранно предупреждение и ще осигурява постоянен мониторинг в региона – от космоса до морското дъно.

Според стратегическия документ, центърът ще подпомага споделянето на информация, наблюдение в реално време и ранно откриване на потенциални заплахи или злонамерени действия. Сред неговите основни задачи ще бъде наблюдението на критична морска инфраструктура, включително подводни кабели, офшорни енергийни съоръжения, газови и вятърни инсталации край бреговете на ЕС в Черно море.

Темата за хибридните заплахи и саботажа на подводна инфраструктура стана водеща за западните лидери след редица съмнителни инциденти в Балтийско море с участието на плавателни съдове от Китай и Русия.

Новата стратегия посочва като приоритети и разминиране на морски зони, защита на търговските корабни маршрути, както и борба с т.нар. „сенчест флот“ на Русия – стари и прикрити танкери, използвани от Москва за заобикаляне на западните санкции. Подобна тактика се използва и от Северна Корея, посочват експерти.

По време на представянето върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас заяви, че бъдещият хъб би могъл да следи и евентуално примирие или мирно споразумение между Русия и Украйна.

Все още не е ясно къде точно ще бъде разположен новият хъб, нито как ще бъде реализиран на практика. Според документа, до края на лятото трябва да бъдат изяснени „конкретните нужди и оперативни опции“. Засега инициативата няма отделен бюджет, а ще използва средства от текущи програми на ЕС, сред които мащабната инициатива за отбранителни разходи SAFE на стойност 150 милиарда евро. Финалното ѝ одобрение от страните членки беше дадено ден преди представянето на черноморската стратегия.

Стратегията включва още и мащабна модернизация на регионалната инфраструктура с военна цел – пристанища, пътища, железопътни линии и летища около Черно море ще бъдат адаптирани за по-бързо придвижване на войски и техника.

„Тези подобрения ще гарантират, че нашите сили ще могат да се придвижват там, където и когато са нужни“, заяви Калас, като добави, че мерките ще засилят възпиращата способност на НАТО.

В същото време ЕС възнамерява да ограничи чуждото участие в стратегическа инфраструктура, особено пристанища. Експерти изразяват тревога от китайски инвестиции в ключови европейски пристанища, които формално се осъществяват в рамките на инициативата „Един пояс, един път“.

ЕС планира също така засилено сътрудничество с държавите от региона, които не са членки на съюза – Украйна, Молдова, Грузия, Турция, Армения и Азербайджан. Според Европейската комисия, това ще включва подобряване на регионалната свързаност и координация, както и съвместни инициативи в сферата на сигурността.

Въпреки фокуса върху отбраната, стратегията поставя акцент и върху икономическото развитие и екологичната устойчивост в Черноморския регион. ЕС подчертава, че стабилността и сигурността в региона не са възможни без дългосрочен икономически напредък и защита на околната среда.