Мощен взрив на морски дрон разтърси пристанище Констанца в Румъния

🇷🇴 Мощна експлозия разтърси пристанище Констанца в Румъния днес сутринта, след като открит по-рано в близките води морски дрон се самовзриви, съобщиха от румънското министерство на отбраната.

Местните власти описаха устройството като „вид морски дрон, подобен на използваните във войната в Украйна“, като подчертаха, че то не принадлежи на румънските въоръжени сили и не е свързано с провежданите наскоро военни учения в региона на Черно море.

Безпилотният апарат беше намерен по-рано днес в цивилната зона на черноморското пристанище. Силите за сигурност от Румънската разузнавателна служба (SRI), Бреговата охрана и Министерството на отбраната вече бяха отцепили района.

В Констанца се намира авиобаза „Михаил Когалничану“ – мащабен обект на НАТО със значително присъствие на американски военни.

Инцидентът се случва само дни след като руски камикадзе дрон „Геран-2“ се разби в жилищна сграда в Галац, Източна Румъния, предизвиквайки експлозия и пожар, при които двама души бяха ранени.

В отговор на инцидента Букурещ изгони руския генерален консул в Констанца и закри Генералното консулство на Руската федерация в столицата. Прокуратурата е започнала разследване на последния инцидент.

След експлозията в Галац, румънският президент свика извънредно заседание на Висшия съвет за национална отбрана, за да обсъди „последиците от най-сериозния инцидент, засегнал националната ни територия“ от началото на руската инвазия в Украйна.

Румъния купува бойни машини на пехотата и ПВО от Rheinmetall за 5 млрд евро по европейската програма SAFE.

🇷🇴🤝🇩🇪 Главната дирекция за въоръжения към Министерство на отбраната на Румъния сключи множество договори за обществени поръчки с германския концерн Rheinmetall за придобиване на бойни машини на пехотата Lynx, противовъздушна отбрана Skyranger, Skynex и Millenium с 35 мм боеприпаси AHEAD, чиято обща стойност възлиза на 4,768 млрд евро без ДДС. Това гласи съобщение за медиите, разпространено от ведомството на 29 май.

Финансирането на проектите за придобиване е осигурено от европейския финансов инструмент Security Action for Europe (SAFE). Както е посочено в изявлението, сключването на договорите изисква провеждането на сложни процедури и преодоляването на процедурни и търговски предизвикателства, за да се спази графикът, заложен в програмата. „Аспект, който е от особено значение в настоящия контекст на регионалната сигурност и с оглед на нуждата от ускоряване на процеса по модернизация на румънските въоръжени сили“, отбелязва ведомството.

Според по-нататъшната информация, мерките по придобиване на посоченото въоръжение цели подобряване на оборудването на въоръжените сили с модерни бойни машини и системи за ПВО с близък обсег, за да се осигури непосредствена въздушна отбрана на сухопътните войски, на оръжейните системи (включително кораби), както и на инфраструктурни обекти в зоните на разполагане и отговорност.

Сключено е рамково споразумение с Rheinmetall Automecanica SRL – румънско дружество, което е собственост на германския гигант – за доставката на 298 бойни машини на пехотата, както и на други варианти на Lynx KF41 на стойност 3,337 млрд евро без ДДС. Според предишни данни Румъния възнамерява да въведе в експлоатация бойните машини в общо 46 различни конфигурации на базата на сходната платформа Lynx KF41, включително с варианти за БМП и самоходни зенитни установки.

Италианското дъщерно дружество на Rheinmetall е натоварено с доставка на седем зенитно-ракетни комплекса Skynex, две системи Skyranger 35 (вероятно става дума само за куполи, които ще бъдат интегрирани върху Lynx KF41), както и две зенитни системи за близък бой (CIWS) Millenium на стойност 0,98 млрд евро без ДДС.

Допълнително е сключен договор с Rheinmetall Waffe Munition GmbH за доставка на 401 760 боеприпаса AHEAD от 35-мм калибър на стойност 0,45 млрд евро без ДДС, с които да осигури бойните запаси за неутрализиране на безпилотни заплахи.

Медведев заплаши ЕС с нови удари след инцидента с дрон в Румъния

🇷🇺⚔️🇪🇺 Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев отправи остра заплаха към Европейския съюз след руската атака с дрон срещу жилищена блок в румънския град Галац, съобщи The Moscow Times.

Медведев определи страните членки на ЕС като преки участници във войната срещу Русия и изрично заплаши, че подобни инциденти на европейска земя ще продължат.

В публикация в руската държавна социална платформа „Макс“ бившият руски президент използва агресивна реторика, за да отхвърли европейското осъждане на нарушението на въздушното пространство, настоявайки държавите от ЕС да запазят мълчание по въпроса, пише The Moscow Times.

„Евроимпотентите пищят за някакъв дрон, ударил румънска жилищна сграда. Всички страни от ЕС трябва да си затворят устата по тази тема. Европейските държави са преки участници във войната с Русия“, написа Медведев. Той добави, че макар Европа да води прокси война, за Москва това няма никакво значение.

The Moscow Times уточнява, че Медведев освен това е обвинил западните лидери в пряка отговорност за трансграничните атаки на контролирана от Русия територия, визирайки конкретно инцидент в Старобилск.

Препратката на Медведев към Старобилск се отнася до удара от 22 май, извършен от Въоръжените сили на Украйна срещу щаб на Центъра за напреднали безпилотни технологии, известен като „Рубикон“, в окупираната Луганска област.

Докато руските медии твърдяха, че операцията е поразила гражданска инфраструктура, Генералният щаб на Украйна поясни, че прецизният удар е бил насочен строго срещу специализирания военен обект, който носи пряка отговорност за провеждането на атаки с дронове срещу украински цивилни и инфраструктура.

Той директно обиди високопоставени европейски служители, включително председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, френския президент Еманюел Макрон и британския премиер Киър Стармър. Предупреждавайки за бъдеща ескалация, Медведев изрично заяви, че европейските граждани ще бъдат изправени пред постоянна несигурност.

„Затова нека се приготвят: това ще продължи да се случва. В ход е война! А гражданите на страните от ЕС, като население на воюващи държави, няма да могат да спят спокойно“, заплаши Медведев, отбелязвайки, че това се отнася особено за районите в близост до заводи за производство на дронове, според The Moscow Times.

Той завърши изявлението си с предупреждение, заявявайки: „Така че си затваряйте устата. Това е само началото!“

Инцидентът, провокирал реакцията на Медведев, стана в нощта срещу 29 май, когато руски дрон „Геран-2“ – камикадзе дрон, копие на иранския „Шахед-136“ – удари многоетажна жилищна сграда в румънския град Галац. Министерство на отбраната на Румъния съобщи, че два изтребителя F-16 са били вдигнати по тревога за прехващане на дрона, докато жителите в близките окръзи са получили известия за въздушна опасност преди сблъсъка в 01:53 ч.

Експлозията рани двама цивилни и наложи евакуацията на 70 жители. След нарушаването на въздушното пространство говорителят на НАТО Алисън Харт и румънският министър на външните работи Оана Цою осъдиха атаката, а Букурещ официално поиска от съюзниците в НАТО да ускорят доставката на съвременни системи за борба с дронове за Румъния.

Жена и дете са ранени след като руски дрон се вряза в жилищен блок в румънския град Галац.

🚨 ИЗВЪНРЕДНО: Руски дрон камикадзе се вряза в жилищна сграда в Галац, град в югоизточна Румъния, което предизвика експлозия и пожар в апартамент на десетия етаж. По предварителни данни са ранени двама души – жена с първа степен на изгаряния и 14-годишно момче, което е получило паник атака.

И двамата са транспортирани в болница, където получават медицинска помощ. От Инспектората за извънредни ситуации (ISU) в Галац потвърдиха, че пострадалите са успели да се евакуират сами от апартамент, където гори пожар. Точните причини за инцидента подлежат на разследване, а спасителните екипи работят по ограничаване на щетите и обезопасяване на района.

През последните часове руската армия изстреля десетки дронове „Шахед“ срещу Одеска област, разположена в непосредствена близост до окръг Галац. Въпреки че не споделят обща граница, те са разделени единствено от тесен участък молдовска територия около Джурджулещ. През последните няколко години югоизточна Румъния е чест потърпевш от паднали отломки и инциденти, причинени от руските удари срещу украинските пристанища в делтата на река Дунав. Това обаче е първият случай, в който руски дрон поразява директно жилищна сграда.

Румъния предупреждава за ескалация на руските хибридни атаки срещу НАТО.

🇷🇴 Румъния очаква честотата и интензивността на руските хибридни атаки срещу НАТО да нараснат, особено във въздушното пространство на съюзниците. Това заяви министърът на външните работи Оана Цою преди срещата на външните министри на Алианса в Хелсингбори, цитирана от Укринформ.

Цою посочи, че Румъния и съюзниците в НАТО разработват предложения за засилване на координирания отговор на Алианса срещу хибридните заплахи, включително тези, произтичащи от Русия по суша, море, въздух и в по-сложни оперативни среди.

„През цялата година, както и в днешната дискусия, Румъния обръща сериозно внимание на това как ще реагираме съвместно в рамките на НАТО на хибридните заплахи. Става дума за хибридни заплахи, които се създават предимно от Русия – по суша, море, въздух или в други, по-сложни среди“, каза тя.

По думите на министъра, през последния месец Букурещ е работил с над 10 съюзници по предложения за по-категоричен и координиран отговор на хибридните атаки. „През октомври ще бъдем домакини на Хибридния симпозиум в Букурещ, където експерти от съюзническите страни ще се съберат, за да се фокусират върху съвместния отговор“, отбеляза Цою.

Тя предупреди, че се очаква хибридната дейност на Русия да нарасне. „Оценяваме, че броят и интензивността на хибридните заплахи, особено от страна на Русия, ще се увеличат в съюзническото въздушно пространство в бъдеще“, заяви тя.

Цою приветства и подкрепата на САЩ за укрепване на отбранителните способности на Румъния и отбеляза, че страната има „най-дългата граница с войната в Украйна“, простираща се на повече от 650 км. Тя добави, че решението на Румъния да позволи на САЩ да използват авиобази на нейна територия за отбранителни нужди и логистична подкрепа показва, че съюзниците в НАТО си осигуряват сигурност взаимно, вместо да разчитат едностранно на другите.

„Налице е постоянна нужда от американско присъствие на европейска територия“, подчерта министърът.

Последните случаи на тайни руски атаки в Европа включват използването на пренасочени украински дронове, изпратени към балтийските държави. Министърът на външните работи на Украйна Андрий Сибига отбеляза, че „разследванията са доказали, че това е резултат от работата на руските средства за електронна война, която умишлено отклонява украинските дронове от целите им в Русия“.

По-рано Държавната дума на Руската федерация прие с пълно единодушие законодателство, разширяващо значително правомощията на руския лидер Владимир Путин за разполагане на въоръжените сили в чужбина.

Изменяйки действащите федерални закони за гражданството и отбраната, новата мярка позволява на Путин да използва армията за „защита“ на руски граждани, изправени пред арест, задържане или наказателно преследване в чужди държави.

Путин подписа Указ № 330: опростено руско гражданство за жителите на Приднестровието.

🇷🇺📜🇲🇩 Руският президент Владимир Путин подписа Указ №330 за приемане на руско гражданство за жителите на Приднестровието. Документът, влязъл в сила в деня на официалното си публикуване, дава на чужди граждани и лица без гражданство, навършили 18 години и постоянно живеещи в региона към тази дата, правото да подадат заявление за руско гражданство по опростена процедура.

Изискванията за петгодишно непрекъснато пребиваване в Русия, доказано владение на руски език и легален източник на доходи (точки 1-3 от част 1 на чл. 15 от същия закон) са премахнати. Заявленията се подават в дипломатически представителства и консулски учреждения на Руската федерация.

Решаващото положение в текста на указа е признаването на документи, издадени от „фактически действащи в Приднестровието оправомощени органи на публичната власт“ – формулировка, която легализира пред руските институции актове на непризнатите от международната общност власти: вътрешни паспорти, удостоверения за раждане, регистрации по местоживеене, справки за съдимост. Указът разпростира действието си върху сираци, деца без родителска грижа и недееспособни лица, в чиято полза могат да действат настойници, ръководители на образователни, медицински или социални учреждения, както и териториалните органи по настойничество.

Точка 8 изрично предвижда, че заявленията на лица, служещи във военните и силовите структури на региона, не подлежат на отхвърляне на основанието, свързано с чужда военна служба. Точки 11, 12 и 13 от указа са обявени за служебно ползване – съдържанието им не е публично.

Документът се вписва в установена от 2019 г. насам руска практика на „паспортизация“ на пространства, които се разглеждат от Кремъл като зони на доминиращ интерес. Указ № 183 от 24 април 2019 г. въведе аналогичен опростен ред за жителите на тогавашните самопровъзгласили се „ДНР“ и „ЛНР“; през 2022 г. практиката беше разширена до Запорожка и Херсонска област, последвани от обявената анексия от Москва. Във всички случаи последователността е една и съща – създаване на правна общност от руски граждани на територия, намираща се извън международно признатите граници на страната, последвано от формално разширяване на границата в съответствие с реалностите на терен. Указ № 330 възпроизвежда инструмента, без на този етап да го свързва с публична декларация за анексия.

Приднестровието е тясна ивица територия по левия бряг на река Днестър между Молдова и Украйна, обявила едностранно независимост през 1990 г. и започнала въоръжен конфликт с Кишинев през 1992 г., завършил със замразяване на бойните действия и руско военно присъствие в региона. Към момента в него е разположена Оперативна група руски войски (ОГРВ) с численост от около 1500 души – наследник на 14-а съветска армия, която остана след разпадането на СССР.

В склад край село Колбасна се съхраняват около 20 000 тона съветски боеприпаси, най-големия такъв арсенал в Източна Европа. По различни оценки между 200 и 300 хиляди от пребиваващите в района вече държат руски паспорти, получени по предходни процедури. Указ № 330 разширява тази възможност към останалата част от населението – според оценки от последните години около 350 хиляди души.

Опростената натурализация в Приднестровието има пряка връзка с действащата от 2009 г. редакция на руския закон „За отбраната“: измененията, въведени с ФЗ-252 от 9 ноември 2009 г., дават на президента на Русия правото да използва въоръжените сили извън границите на страната за защита на руски граждани и за противодействие на нападения срещу руски части или военни обекти зад граница. Прецедентите от 2008 г. (Грузия) и 2014–2022 г. (Украйна) показват, че този инструмент се активира при наличие на критична маса нови руски граждани в съседна държава. Сегашният указ изгражда именно такава маса в Приднестровието – и съответно нормативна основа за бъдеща военна намеса, представена като защита на собствено население.

Указът е публикуван в период на изострено политическо напрежение по оста Кишинев-Москва. През октомври 2024 г. молдовските избиратели одобриха с минимална разлика (50,39%) закрепването на европейския курс в Конституцията, а през ноември президентът Мая Санду беше преизбрана за втори мандат с ключова подкрепа от диаспората. Преговорите за членство в Европейския съюз, които бяха официално открити през юни 2024 г., са активна  на руските операции за влияние – с финансиране на проруски партии, кампании за дезинформация и възползване от фактора Гагаузия, чието проруско ръководство беше разследвано за нелегално финансиране от свързани с Москва структури. Опростената натурализация в Приднестровието добавя нов лост към арсенала на Кремъл: тя създава регион с мнозинство от руски граждани върху територия, която по международно право е неделима част от Молдова, и превръща всеки бъдещ опит на Кишинев да реинтегрира областта в заплаха срещу „руската диаспора“.

Указът има и военно-оперативна ос, която е сериозно ограничена от един основен факт: Русия не разполага със сухопътен коридор към Приднестровието. Опитите от март–април 2022 г. за пробив към Николаев и Одеса бяха спрени, а планираното свързване с гарнизона там отпадна като реалистична близка цел. Това превръща ОГРВ и местните силови структури в анклав, способен на ограничени диверсионни и разузнавателни операции – удари по украинска логистика в Одеска област, саботаж на жп линии за Молдова и Румъния, организирани безредици в самата Молдова – но не и на самостоятелна сухопътна офанзива. Точно поради тази оперативна асиметрия Указ № 330 действа едновременно като дългосрочно стратегическо обвързване (запазено „право“ на намеса в полза на „руски граждани“) и като инструмент за фиксиране на украински резерви в югозападния сектор, които иначе биха били пренасочени към основните оси на фронта.

От географска гледна точка Приднестровието опира в източния фланг на НАТО през Молдова и пряко в Румъния по река Прут. Традиционно Букурещ разглежда стабилността на Молдова като въпрос на национална сигурност – историческият факт, че Бесарабия (днешна Молдова) беше част от румънската държава в периода 1918-1940 г. движи и днешната практика на масово предоставяне на румънски паспорти на молдовски граждани с румънски корени. 99-та военна база Девеселу с американската система за балистична отбрана Aegis Ashore, разширеният контингент на САЩ и НАТО във военна база Михаил Когалничану и постоянното ротационно присъствие на НАТО в Констанца са пряко обърнати към същия театър, в който Указ № 330 проектира руска нормативна власт. Появата на нова концентрация „руски граждани“ на около 40 км от румънската граница ще бъде разглеждана от Букурещ и всички по източния фланг на НАТО като ескалация, която изисква допълнителни подкрепления.

В черноморската рамка указът разширява руското нормативно присъствие в западната дъга на басейна, между анексирания Крим и устието на река Дунав. След изтеглянето на Черноморския флот от Севастопол в Крим към Новоросийск в Краснодарски край под натиска от ударите на украински морски дронове в периода 2023–2024 г. Москва компенсира военното отстъпление с правна и политическа експанзия по периметъра. Контролът, дори и символичен, над сухопътна ивица срещу Одеса е елемент от усилията за отслабване на украинския достъп до море и натиска над търговските коридори от пристанищата в делтата на Дунав (Измаил и Рени) към Констанца. Така погледнато Приднестровието не е остатъчен замразен конфликт от 90-те години на миналия век, а активна точка в югозападния периметър на Русия срещу архитектурата на сигурността в Черно море.

Икономическата зависимост на Приднестровието от Русия е почти пълна и до началото на 2025 г. се крепеше на безплатните доставки на руски газ през украинската тръба, чиято стойност Кремъл натрупваше под формата на фиктивен дълг на „Молдовагаз“ – над 7 млрд щатски долара към края на 2022 г. Прекратяването на украинския транзит на 1 януари 2025 г. остави региона без снабдяване за няколко седмици, до намирането на алтернативни маршрути и схеми за финансиране през трети страни. Тази операция демонстрира едновременно уязвимостта на регионалната икономика и готовността на Москва да я субсидира извън пазарна логика, защото загубата на анклава като плацдарм би била непропорционално скъпа в политически план. Указ № 330 закрепва посочената инвестиция с добавяне на гражданско-правен слой: руските паспорти превръщат местните жители в получатели на руски пенсии, социални плащания и консулска защита.

Информационният и хибриден компонент на указа е същинският механизъм на действие в краткосрочен план. На молдовската публика той сигнализира безсилието на Кишинев да упражни суверенитет върху собствената си територия, на проруската аудитория – че Русия „не изоставя своите“ независимо от военния провал в Украйна, на западните столици – че всяко бъдещо настаняване в Молдова или допълнителна интеграция с Румъния ще се сблъска с готова правна претенция за защита на „руските граждани“, макар и в грубо нарушение на принципа за териториален суверенитет и забраната на чл. 2 (4) от Устава на ООН. Сходни укази в миналото бяха последвани от засилени операции в социалните медии, мобилизация на подкрепата за проруски партии и синхронизирани инциденти (инсценирани протести, инфраструктурни аварии, организирани провокации в Гагаузия) – модел от последното десетилетие, който е документиран многократно. Самият факт, че три точки от указа са секретни, изпълнява функция на психологически натиск, защото оставя отворено пространство за интерпретация.

Реалистичните сценарии за развитие се подреждат по необходимия руски ресурс за тяхното изпълнение.

1. Контролирано напрежение: указът остава лост за натиск върху властите в Кишинев без оперативна ескалация.
2. Хибридна дестабилизация: координирани кибератаки, протести и политически кризи в Молдова, целящи смяна на правителството преди изборите, които се очаква да бъдат проведени през 2028 г.
3. Ограничени диверсии: саботажи на украинска военна логистика и инциденти в Одеска област без да се приписва отговорност.
4. Регионална ескалация: синхронизация с широко настъпление на руската армия към Одеска област, при което плацдармът в Приднестровието се задейства за фиксиране на украински сили.
5. Постепенна формална интеграция: Превръщане на Приднестровието в де факто протекторат на Руската федерация с перспектива за разширяване на юрисдикцията.

Реализацията на четвъртия и петия сценарий изисква пряка сухопътна свързаност между руските войски в южна Украйна и плацдарма в Приднестровие – условие, което в момента не съществува и надали ще бъде постигнато. След освобождаването на Херсон през ноември 2022 г. руската армия се изтегли на левия бряг на река Днепър и оттогава не е постигала успешно форсиране в западна посока; 9-месечната оперативна борба при плацдарма на украинските сили в село Кринки (октомври 2023 – юли 2024) демонстрира, че реката остава скъпоструваща бариера дори за ограничени операции.

Дори при хипотетично установяване на предмостие на десния бряг, до Тираспол остават около 300 км, в които се намират Николаев, Вознесенск и Одеса – всички защитени и непревзети през 2022 г. Морската алтернатива е дори хипотетично невъзможна: Черноморският флот загуби крайцера „Москва“ (април 2022 г.), десантния кораб „Цезар Куников“ (февруари 2024 г.) и редица други бойни кораби, а всички останали са изтеглени от Севастопол към Новоросийск под натиска от украинските дронове. Това лишава Русия от способност за мащабна десантна операция в Одеска област, която беше единственият бърз път до гарнизона в Приднестровието. Въздушен мост е също толкова неосъществим – ПВО на Украйна, Румъния и НАТО покриват целия маршрут до сепаратисткия анклав, а руската военно-транспортна авиация е изключително уязвима извън зоната на собственото покритие на С-400/С-300.

Самата ОГРВ в Приднестровието има численост от 1500 души личен състав и арсенал от старо съветско оръжие в склад край село Колбасна с над 30-годишна давност, чиито оперативно състояние и реална наличност остават неясни. На стратегическо ниво руските сухопътни сили продължават да поглъщат своите резерви по основните направления в Донбас, където са напреднали само с няколко километра за последните две години – без видим запас за откриване на ново направление в западна посока. Формалната интеграция изисква сухопътнав връзка или капитулация на Кишинев – нито едно от двете условия не е достижимо за Русия при текущото съотношение на силите и при отчетливо изразената траектория към европейска интеграция на Молдова.

Указ № 330 не е самостоятелен административен акт. Той е поредната градивна единица в дългосрочната руска стратегия за изкуствено създаване на задгранични общности от руски граждани в постсъветското пространство, които впоследствие действат като инструмент за военно, политическо и хибридно проектиране на сила. Същият модел, приложен последователно в Южна Осетия, Абхазия, Крим, Донбас, Запорожка и Херсонска област, сега се възпроизвежда в Приднестровието – този път без сухопътна връзка с Русия, което трансформира функцията му от подготовка за директна анексия в инструмент за дългосрочно стратегическо обвързване и натиск върху Молдова, Украйна и източния фланг на НАТО.

НАТО и Сърбия проведоха първите си съвместни военни учения

🇷🇸 Сърбия и НАТО започнаха първите съвместни военни учения, в които участваха 600 военнослужещи в района на Буяновац за двуседмични симулации на операции по опазване на мира, съобщи алиансът в официално съобщение за пресата.

Ученията, официално наречени „Serbia Exercise 2026“ (NSE26), са провеждани във Военна база „Юг“ и учебния полигон „Боровац“. В тях участват части от Сърбия, Италия, Румъния и Турция, а програмата включва градски бой, защита на база и контрол на тълпи – без употреба на бойни боеприпаси, гласи съобщението на алианса.

Въпреки че е домакин на учението, правителството на Сърбия обяви публично, че се придържа към политика на неприсъединяване, а Министерство на отбраната изтъкна, че ученията зачитат стриктно провъзгласената „военна неутралност“ на страната и са проведени по силата на изрична резолюция на правителството.

Планирането на историческото учение е започнало в началото на 2025 г. съвместно от Въоръжените сили на Сърбия и командването на Съюзните съвместни сили на НАТО в Неапол.

„Ученията НАТО-Сърбия представляват възможност да се обучаваме рамо до рамо с колеги от страни-членки, да изпълним задачи, свързани с операции по поддържане на мира, и да учим едни от други“, заяви по време на церемонията по откриването полковник Бранислав Стеванович, който ръководи маневрите от сръбска страна.

На събитието присъстват военни наблюдатели и плановици от САЩ, Великобритания, Франция, Германия и Черна гора, отбеляза НАТО. Въпреки че Сърбия се присъедини към програмата  „Партньорство за мир“ през 2006 г. и проведе съвместно гражданско учение за извънредни ситуации през 2018 г. NSE26 е първото военно учение между западния алианс и Белград.

История на отношенията между двете страни

Отношенията между НАТО и бивша Югославия (днес Сърбия), са белязани от дълбоко историческо недоверие, формирано основно от войните при разпадането на Югославия през 90-те години. Най-тежкият момент идва през 1999 г. с началото на въздушната кампания на НАТО срещу Съюзна република Югославия без мандат на Съвета за сигурност на ООН. Продължила 78 дни, тя е представена от алианса като действие за прекратяване на хуманитарната криза и насилието в Косово, но сред повечето сърби тя остава възприемана като незаконна агресия и национална травма.

Бомбардировките нанасят сериозни щети по военна и гражданска инфраструктура, сред които енергийни съоръжения, мостове, промишлени обекти и сградата на сръбската държавна телевизия RTS в Белград. По време на операцията загиват стотици цивилни, а събитията продължават да оказват силно влияние върху обществените нагласи в страната. Именно този исторически опит обяснява защо обществената подкрепа за евентуално членство на Сърбия в НАТО остава традиционно ниска.

След падането на режима на Слободан Милошевич през 2000 г. отношенията със западните страни започват постепенно да се нормализират. Сърбия се включва към програмата на НАТО „Партньорство за мир“ през 2006 г. и през следващите няколко години развива ограничено партньорство с алианса в области като военно обучение, управление на кризи, логистика, разминиране и мироопазващи операции. През 2015 г. тя подписва Индивидуален план за партньорство (IPAP) с НАТО – най-високата форма на институционално сътрудничество за държава, която не е кандидат за членство.

Въпреки това политическото ръководство на Сърбия изтъква политиката на „военна неутралност“, официално провъзгласена от парламента през 2007 г. Белград се опитва да балансира между отношенията си със Запада, стратегическото партньорство с Русия и растящото икономическо и военно сътрудничество с Китай. Тя остава единствената държава в региона извън НАТО, с изключение на Босна и Херцеговина, която също не е член на алианса.

В последното десетилетие въоръжените сили на страната провеждат многобройни съвместни учения както с НАТО и отделни западни държави, така и с Русия и Беларус. След началото на войната в Украйна през 2022 г. Белград временно замрази част от международните учения под външен политически натиск и в условията на повишено геополитическо напрежение. Въпреки това комуникацията с НАТО не беше прекъсната, особено по линии, свързани със сигурността на Западните Балкани и ситуацията в Косово.

Оперативното значение на учението NSE26 е свързано не само с мироопазваща подготовка, но и с цялостната стратегия на НАТО за поддържане на стабилност в Западните Балкани. Районът на Буяновац и Южна Сърбия остават с особена чувствителност заради етническото напрежение в началото на новия век и тяхната близост до Косово. Военна база „Юг“, където се провежда учението, е изградена именно като ключов център за бързо реагиране и подготовка за операции в южната част на страната.

В същото време НАТО продължава да поддържа присъствието си в Косово с мисията KFOR, разположена там от 1999 г. В Белград присъствието на KFOR често се разглежда едновременно като стабилизиращ фактор за поддържане на сигурността за сръбското население в Северно Косово и като символ на загубения сръбски контрол върху областта. Това превръща всяко военно сътрудничество между Сърбия и НАТО в политически чувствителна тема както във вътрешен, така и в регионален план.

Настоящото учение може да се разглежда като индикатор за прагматичен подход от страна на Белград – опит за запазване на оперативни връзки със западните армии без формално отдалечаване от политиката на военен неутралитет или от отношенията с Москва.

Зеленски: Украйна изпраща експерти по противовъздушна отбрана в Латвия

🇺🇦🤝🇱🇻 Украйна изпраща екип от експерти по противовъздушна отбрана в Латвия, който ще споделят своя боен опит при разширяването на европейския анти-дрон щит.

Изявлението последва среща между Зеленски и латвийския президент Едгарс Ринкевичс, проведена вчера в Румъния, на която двамата държавни глави се фокусираха върху регионалното сътрудничество в областта на сигурността и инициативите за дронова отбрана.

Украйна се стреми да подпише споразумение в сферата на отбраната с Латвия във формат „Дронова сделка“, насочен към изграждане на многопластова мрежа за ПВО, способна да се справи с различни по вид въздушни заплахи, включително дронове и ракетни удари.

„Ще изпратим наши експерти в Латвия, за да обменим опит и окажем пряка помощ в защитата на въздушното пространство. Важно е да работим заедно за укрепване на отбраната на Европа“, каза украинският президент след срещата. Според него на срещата е била обсъдена и цялостната ситуация със сигурността в Европа, като двамата са били обединени около тезата, че Русия остава водещ източник на нестабилност и военна заплаха в региона.

Предложението отразява засиления интерес на Европа към бойния опит на Украйна, особено в сферата на борбата с масирани безпилотни атаки, електронна война и комбинирани ракетни удари. Тактиките на Киев и технологиите за война с дронове привличат все по-голямо внимание от страна на страните от НАТО, търсещи адаптация към съвременните конфликти с висок интензитет.

Зеленски изрази своята благодарност към Латвия за продължаващата подкрепа за европейската интеграция на Украйна и подчерта колко важно е отварянето на всички оставащи преговорни клъстери с ЕС „възможно най-скоро“.

Санду пред Le Monde: обединение с Румъния би ускорило приемането на Молдова в ЕС

🇲🇩 В интервю за френския вестник Le Monde, публикувано на 28 април, молдовският президент Мая Санду сподели, че евентуално обединение с Румъния „би ни позволило да се присъединим по-бързо към ЕС и би могло да ни помогне“ и добави, че „подобно решение трябва да е взето от мнозинството от гражданите“.

Изявлението е второто публично от страна на Санду по темата за тази година – през януари в свое интервю за британски медии тя посочи, че при евентуален референдум би гласувала „за“ обединение. Санду е носител на румънско гражданство, изпълнява втори мандат след преизбирането ѝ през 2024 г.

В същото интервю Санду препотвърди ангажимента на Молдова да бъде готова за приемане в ЕС до 2030 г., с активна работа по съдебните и антикорупционните реформи. Тя посочи и алтернативен сценарий за интеграция, присъединяване към блока без сепаратисткия регион Приднестровие като „възможно решение“.

Освен това тя призова за паралелна интеграция на Молдова, Украйна и Западните Балкани като противотежест на руското влияние, благодари на Франция и президента Еманюел Макрон за подкрепата и изрази надеждата си резултатите от последните парламентарни избори в Унгария да доведат до отблокиране на преговорни глави, които досега имаха наложено вето от Будапеща.

Реакцията от Букурещ не закъсня. Още на следващия ден от бизнес форум на инициативата „Три морета“ в Дубровник, румънският президент Никушор Дан заяви: „Ако има мнозинство за този проект, ние сме готови.“ Дан подчерта, че обединение би могло да се осъществи единствено чрез референдум в Молдова и при ясно мнозинство в подкрепа. Позицията възпроизвежда рамката, утвърдена от румънския парламент с единодушна резолюция от 2018 г. с потвърждение на ангажимента за обединение, ако молдовските граждани го изберат демократично.

Социологическите данни поставят обединителната перспектива далеч от настоящия политически хоризонт. Според Барометъра на общественото мнение на Института за публични политики (IPP) в Кишинев от септември 2025 г., 33,4% от молдовците биха гласували „за“ обединение с Румъния, 45,7% – „против“, 16,7% са неуточнени, 2,5% не биха участвали в гласуване. Тенденцията е стабилна в последните 3-4 години без рязко изместване в нито една от двете посоки. Молдова е страна с население 2,8 милиона души и една от 9-те официални страни кандидатки за членство в ЕС.

Опозицията в Кишинев реагира с искане за наказателно преследване. Партията на социалистите от Република Молдова (PSRM), водена от бившия президент Игор Додон, отправи призив към прокуратурата, разузнаването и други компетентни институции да обвинят Санду в държавна измяна заради думите ѝ. В съобщение на партията изявлението на Санду е описано като „открит акт на политическа измяна срещу молдовската държавност, конституция, суверенитет и неутралитет на страната“.

Самият Додон обвини Санду, че използва идеята за обединение като лост за натиск върху ЕС след забавяне на преговорите за членство, и определи перспективата като „бомба със закъснител“ за Букурещ – с препратка към евентуални териториални искания на унгарското малцинство в Трансилвания. Подобен призив за разследване последва и след януарското изявление на Санду, без последвало процесуално действие.

Стратегическият контекст е свързан с три блокировки в траекторията на Молдова към ЕС. Първата е реалното състояние на унгарския вето над преговорните глави – позиция на правителството на Виктор Орбан, която ограничава отварянето на технически клъстери; Санду свързва очакваното смекчаване с резултати от унгарските избори, провели се през април 2026 г.

Втората е Приднестровието – нерешен териториален спор от 1992 г. с незаконприсъствие на руска военна база и неконтролирана от Кишинев граница; вариантът „приемане без региона“ е политически реалистичен, но изисква съгласие от ЕС за частична териториална рамка. Третата е вътрешнополитическата плътност на анти-обединителната коалиция, отразена в посочените 45,7% против в социологията. PSRM, „Шор“, „Партия Возрождение“ и серия по-малки проруски формации концентрират този електорат предимно в централна и южна Молдова, най-вече в гагаузката автономия.

В оперативно отношение изказването на Санду пред Le Monde разширява един досега вътрешен молдовски и румънски разговор към френска и през Le Monde към европейска аудитория. Перспективата за обединение се поставя като алтернативен инструмент за ускорено присъединяване – не като самостоятелна цел, а като лост, ако стандартният процес на разширяване продължи да буксува. Веднага след това румънското президентство потвърди готовността си – рамка, която съществува институционално от 2018 г., но в редки случаи се потвърждава публично от настоящия глава на държавата. Реакцията на PSRM включва и поетапно изграждана наказателно-процесуална възможност – серия искания за разследване, които към момента не водят до отговор от Прокуратурата на Кишинев, контролирана от мнозинството на партията на Санду PAS.

Elbit Systems обяви готовност за доставка на дронове за Румъния след заплаха от провал на договор за 428 млн. долара

🇮🇱🤝🇷🇴 Израелската отбранителна компания Elbit Systems обяви, че се готви да започне доставката на тактически безпилотни системи Watchkeeper X за Министерство на отбраната на Румъния, след като миналата седмица министър Раду Мируца заплаши публично с разваляне на договора след системни забавяния. Системите са готови за финални приемни тестове от купувача към края на април, в случай на одобрение от регулаторните органи, съобщи компанията в отговор на запитване на Reuters.

Рамковият договор е подписан през декември 2022 г. с държавната компания „Ромтехника" за доставка на до 7 системи Watchkeeper X (общо 21 безпилотни апарата) на обща стойност 1,89 млрд леи (428 млн долара). Първата поръчка за 3 системи на стойност 180 млн. долара беше направена през юни 2023 г. с предвидена доставка до средата на 2025 г. Към момента обаче нито един апарат не е предаден. Elbit Systems е подала три искания за отлагане, позовавайки се на форсмажорни обстоятелства, свързани с военните действия в Израел. Румънското министерство е приело първите две с продължителност 3-4 месеца, но е отхвърлило третото такова за отлагане от 6 месеца.

„Към днешна дата неустойките, които компанията дължи на Министерството на отбраната, са някъде около 60 милиона евро и нарастват всеки ден", заяви Мируца, цитиран от Profit.ro. Той е категоричен: „Съставяме анализ в рамките на ведомството дали не искаме да развалим този договор. Имаме тази правна възможност. Това са устройства с технически характеристики, които ако бъдат получени с няколко години закъснение, не са актуални." Заканата очевидно е имала ефект – само два дни по-късно Elbit обяви, че ускорява доставките.

Watchkeeper X е тактическа безпилотна система, базирана на платформата Hermes 450, с размах на крилете 10,9 м, максимална издръжливост на полета от над 16 часа и оперативен обхват до 150 км чрез радиолиния с пряка видимост, с възможност за разширяване по сателитна връзка. Апаратът е оборудван с електрооптичен и инфрачервен сензор, радар в два режима със синтетична апертура (SAR) и индикатор за движещи наземни цели (GMTI), което му позволява работа при всякакви условия на времето. Системата разполага с подкрилни точки за външно оръжие, като например леки управляеми боеприпаси FF-LMM, според Army Technology.

Ключов елемент на договора е локализацията на производството. Още от първата система структурата на апарата, контейнерът на наземната станция за командване и контрол и електромеханичните компоненти се произвеждат на румънска територия. От третата система нататък цялото производство на електрически и механични подсистеми преминава в Румъния. Комплексната поддръжка за целия жизнен цикъл също ще се извършва от местни предприятия, „така че в кризисни ситуации и война да не е необходимо тези операции да се извършват извън националната територия", уточни МО в оригиналното обявление от 2022 г. Elbit вече оперира производствена база в Бакъу, където произвежда части за Hermes 450.

Потребността на Букурещ от тактическо разузнаване е непосредствена. Румъния споделя 650 км сухопътна граница с Украйна и от началото на руските атаки по пристанищата в делтата на река Дунав е регистрирала десетки нарушения на въздушното пространство. Миналия септември руски дрон навлезе в румънското небе по време на удар по инфраструктура по поречието на реката, а изтребители F-16 бяха вдигнати във въздуха, за да го проследят, но не го свалиха, съобщи Axios. През ноември 2025 г. бяха открити фрагменти от дрон в населено място в окръг Тулча, а през януари – в окръг Васлуй, по данни на Romania Insider и Euronews. Общо от началото на войната в Украйна са регистрирани над 70 атаки с дронове до границите на страната.

Въпросът сега е дали тестовете в края на април ще преминат успешно и дали системите наистина ще бъдат предадени, или забавянията ще продължат и Букурещ ще реализира заплахата си за разваляне на договора, с потенциални последици не само за конкретната програма, но и за обширното партньорство на страната с израелската компания, която участва и в други местни отбранителни проекти.

Руски депутат иска бомбардировки срещу пристанищата на България и Румъния в Черно море.

🇷🇺⚔️🇧🇬 Руската армия да започне бомбардировки срещу пристанищната инфраструктура в България и Румъния, през която Украйна получава компоненти за безпилотни летателни апарати. Това предлага Алексей Журавльов, първи заместник-председател на комисията по отбраната в Държавната дума на Руската федерация.

Алексей Журавльов призова за бомбардиране на пристанищната инфраструктура, през която Украйна получава компоненти за безпилотни летателни апарати, и за разрушаване на железопътната линия от полския град Жешув – основен логистичен възел на НАТО за доставки на военна помощ за Киев.

В изявление пред Лента.ру депутатът посочи два маршрута, по които се осъществява снабдяването на Украйна – морски, от Румъния и България през украинските черноморски пристанища, и сухопътен, през Полша. „Ако се бомбардира пристанищната инфраструктура и се разруши железопътната линия от Жешув, в природата повече няма да съществуват никакви псевдоукраински дронове", заяви Журавльов.

Изявлението идва на фона на безпрецедентна поредица от успешни удари на украински дронове по двете най-големи руски петролни пристанища във Финския залив – Уст-Луга и Приморск в Ленинградска област. Между 22 и 31 март Уст-Луга беше атакувано поне пет пъти, а Приморск – най-малко три пъти в рамките на пет дни. Износът на петрол от двете пристанища беше временно преустановен. Заедно те обработват около 2 милиона барела руски суров петрол дневно, а ударите са повредили осем резервоара за нефтопродукти в Уст-Луга – приблизително една четвърт от общия капацитет на терминала (US News).

Журавльов обоснова позицията си с твърдението, че Украйна не притежава собствени технологии и всички средства за поразяване получава от чужбина. По думите му търсенето и унищожаването на производствени мощности е безсмислено, тъй като безпилотници в момента се сглобяват дори от пенсионери в мазетата на обикновени жилищни сгради. По-рано разработчикът на БПЛА и участник в руската военна операция Андрей Беднарски изрази сходна оценка – че единственият ефективен подход е унищожаването на наличните в Киев средства за нападение и разрушаването на логистичната верига на противника.

Думите на Журавльов са показателни, доколкото посочва открито превъзходството на инфраструктурата на две държави – членки на НАТО. Жешув функционира като основен транзитен възел за западна военна помощ за Украйна – през 2025 г. само с логистичните структури на НАТО са доставени около 220 000 тона военна помощ, включваща оръжия и боеприпаси, прехвърлени с близо 9000 камиона, 1800 жп вагона и близо 500 полета на стратегическата авиация, според данни, обобщени от Euromaidan Press. Летището в Жешув се счита за един от най-защитените обекти в Европа, охраняван от американски и германски системи Patriot, норвежки NASAMS и изтребители F-35. През януари 2026 г. стартира и втори логистичен център в Румъния, предназначен да удвои обема на транзитна военна помощ за Украйна.

Допълнителен контекст придава подписаното на 30 март 2026 г. 10-годишно споразумение за двустранно сътрудничество в отбраната между Украйна и България, обхващащо съвместно производство на дронове и боеприпаси (Euronews). Споразумението предвижда кооперация в разузнаването, противодействието на хибридни заплахи и укрепването на сигурността в Черноморския регион. Според правителствени данни близо 4% от БВП на България идва от отбранителната индустрия, която бележи ръст след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г. Споразумението предизвика критики от проруски настроени среди в България (Balkan Insight).

Изказването на Журавльов няма статут на официална политика на Москва, но отразява засилващата се реторика сред руски законодатели за разширяване на обхвата на военните действия отвъд украинската територия. В практически план евентуални удари по инфраструктура на държави от НАТО биха задействали член 5 от Северноатлантическия договор за колективна отбрана, което обяснява защо подобни призиви остават в полето на политическата риторика, а не на оперативното планиране.

Румъния разреши на САЩ да използват авиобазите ѝ за операции срещу Иран

🇷🇴 Висшият орган по отбрана на Румъния одобри заявката на Пентагона за използване на авиобазите в северната ни съседка за провеждане на военни операции срещу режима в Иран, затвърждавайки стратегическия съюз между двете държави.

Президентът на Румъния Никушор Дан заяви, че споразумението ще позволи временно разполагане на войски и техника, което включва презареждане на самолети и използване на военно оборудване, като спътникови комуникации и системи за мониторинг.

Наскоро САЩ поискаха разрешение от Румъния да разположат изтребители и персонал в авиобаза „Михаил Когълничану“. В отговор президентът проведе заседание на Върховния съвет за национална отбрана днес, за да обсъди временното разполагане на военни активи на румънска територия.

Авиобазата „Михаил Когълничану“ се счита за значима стратегическа локация с капацитет да поддържа голям брой самолети. Тя се намира на 20 км от брега на Черно море. Базата е разположена на 300 км от Одеса и на 400 км от бреговете на Крим, който е под руска окупация.

Решението беше взето, след като Испания отказа да позволи на САЩ да използват нейните военни бази за удари срещу Иран.

Руският посланик в Молдова беше привикан заради поредно нахлуване на дрон.

🇷🇺🇲🇩 Руският посланик в Молдова Олег Озеров беше извикан в Министерството на външните работи, където му беше показан паднал в северната част на страната дрон и му беше връчена официална протестна нота за нарушаване на въздушното ѝ пространство от общо шест дрона.

В отговор Озеров заяви, че „трябва да бъде проведено разследване“ и добави, че „много операции се извършват под фалшив флаг“, съобщи местното издание NewsMaker.

Външно министерство в Кишинев осъди инцидента, определяйки го като „неприемлив“ и като пряко нарушение на суверенитета на страната и заплаха за националната и регионалната сигурност. От там отново бяха отправени призиви към Москва за въздържане от действия, застрашаващи сигурността на Молдова, и спазване на международните норми и териториалната цялост на страната. Освен това ведомството поиска руското посолство да вземе нужните мерки, за да няма подобни инциденти в бъдеще.

Посланик Озеров намекна за „промяна в дипломатическите отношения“, и подчерта, че голям брой операции са провеждани „под чужди знамена“ и тези инциденти целят да навредят на отношенията между Русия и Молдова.

Дроновете са част от масирана руска атака с комбинация от дронове, крилати и балистични ракети срещу Украйна през нощта, а във въздушното пространство на Молдова са засечени шест апарата. Един от тях падна върху покрив, без да нанесе сериозни щети, уточни NewsMaker.

Освен това румънският министър на отбраната Йонуц Моштяну заяви, че в окръг Васлуй е открит руски дрон без бойна глава, след като е нахлул в румънското въздушно пространство при поредната среднощна атака срещу Украйна. На официална визита в 57-а авиобаза „Михаил Когълничану“ той потвърди, че дронът е паднал в района на Пуешти, предаде Agerpres.

Полша и Румъния изпратиха войски в САЩ на курс за работа с Merops.

🇺🇸🇵🇱🇷🇴 Американски военни провеждат съвместно обучение на румънски и полски сили за работа със системата за борба с дронове Merops , която беше разположена спешно по източния фланг на НАТО след поредица от нарушения на европейското въздушно пространство от безпилотни самолети, изстреляни от руска територия.

Според представители на САЩ и НАТО програмата е пряко продиктувана от поуките от войната в Украйна, където няколко пъти евтини дронове поставиха на колене класическите ПВО средства.

От години лидерите на Алианса повтарят, че е нужен по-евтин начин за борба с дроновете, защото изстрелването на скъпи зенитни ракети срещу малки дронове е не само крайно непрактично, но и абсурдно от икономическа гледна точка. Тази тревога се покачи сериозно през септември, когато близо 20 дрона нарушиха въздушното пространство на Полша, а броени дни по-късно идентична ситуция се разигра в небето на Румъния.

НАТО директно обвини Русия за тези инциденти, които накараха Полша и Румъния да придобият мигновено американската система Merops, която според служители на Пентагона вече е доказала ефективноста си в Украйна, където се използва успешно за сваляне на камикадзе дронове и други въздушни заплахи.

Според американските офицери, начело на програмата, 20-дневното обучение „подготви много бързо 20 курсанти от Полша, Румъния и САЩ, повечето от които без никакъв предишен опит с военни дронове, да боравят с доказана в реални бойни условия система за противодействие на безпилотни апарати (C-UAS). Обучението премина през теоретични занятия, практически полети и нощни операции и завърши с успешно бойно стрелково изпитание, при което беше унищожен реактивен дрон. Това ускори значително въвеждането на тази ключова способност по Линията за възпиране на Източния фланг.“

Обучението се проведе в учебния район Липа, често използван в програмите за готовност на НАТО. Американските инструктори уточняват, че цикълът на подготовка е съзнателно съкратен, за да позволи на съюзниците да разгърнат Merops възможно най-скоро в отговор на ескалиращата активност на дронове по границите на НАТО.

„Докато бойното поле еволюира, използваме американския опит и механизми на НАТО, за да решаваме проблемите на целия Алианс“, допълниха участници в обучението. „Случващото се в Липа демонстрира как съюзници като Полша и Румъния бързо закупуват и въвеждат доказали се в Украйна системи, за да укрепят Линията за възпиране на Източния фланг. Това е EFDL в действие.“

Merops е американска система за откриване, проследяване и унищожаване на дронове на малки и средни дистанции. Въпреки че подробните спецификации остават класифицирани, американските представители посочват нейното разполагане на бойното поле в Украйна като най-доброто доказателство за готовност и надеждност. Тя е замислена като допълнение, а не заместител на големите системи за ПВО – евтин и ефективен способ за неутрализиране на ударни и разузнавателни дронове.

Решението на Полша и Румъния да ускорят закупуването ѝ отразява общата тревога в НАТО от бързото развитие и все по-широката достъпност на безпилотните системи. Масовата употреба на „Шахеди“ от руска страна за нанасяне на удари срещу Украйна доведе до колективните усилия на Алианса за изграждане на противовъздушна отбрана на близки разстояния и за бързо разполагане на средства против дронове, които реално работят на бойното поле.

Турски танкер за LPG беше поразен при руски удар срещу пристанище Измаил

🇷🇺💥🇹🇷 Пожар избухна на борда на турски танкер за пропан-бутан, а няколко кораба бяха повредени след руски обстрел на украински пристанища по Черно море и река Дунав през изминалата нощ. По данни на местните власти, има само един пострадал, тъй като е била извършена навременна евакуация на пристанището.

Турският кораб Orinda е бил на пристан в Измаил за разтоварване на пропан-бутан, когато е поразен от руски обстрел. Украинските пристанищни власти посочиха, че оборудването на борда на кораба е е пламнало. Екипажът незабавно е започнал процедура за безопасно спиране на операциите, като 16-членният екипаж е евакуиран без пострадали. Украински пожарникари са работили за потушаване на пламъците.

Властите подчертаха, че няма непосредствена опасност от възникналата огнена стихия. Румънските служби обаче уточниха, че корабът се намирал само на 500 метра разстояние от две села, намиращи се от другата страна на река Дунав. Като предпазна мярка бяха евакуирани между 100 и 150 местни жители, тъй като кметът на местната община изрази опасения, че корабът може да експлодира по всяко време.

Олег Кипер, ръководител на областната военна администрация на Одеса, съобщи за нанесени щети по енергийна и пристанищна инфраструктура и уточни, че руските удари са били насочени срещу няколко пристанищни района. Той отбеляза, че „няколко цивилни кораба са повредени“, без да дава повече подробности. Видео, публикувано онлайн, показва горящия турски танкер, който изглежда е единственият кораб на пристан в Измаил по това време.

Украйна твърди, че Русия е използвала 128 дрона и 2 балистични ракети в атаки в различни райони на страната. Над 36 500 домакинства останаха без ток, а пострадали са и някои пристанищни обекти, според заместник-премиера Олексий Кулеба.

Последната серия атаки предизвика предупреждение от консултантската компания Diaplous Group, според която корабите „са изложени на повишен риск от странични щети, когато се намират до енергийна инфраструктура“.

Двете страни засилиха ударните кампании по енергийната мрежа на врага. В петък украинска атака порази ключовото черноморско пристанище Новоросийск, което беше принудено временно да спре работа. В неделя беше съобщено, че поне частично работата му е възстановена.

Румъния купува 300 единици Lynx от Rheinmetall, започва местно производство

🇩🇪🤝🇷🇴 Румъния ще купи близо 300 бойни машини на пехотата Lynx от германската отбранителна компания Rheinmetall, като част от производството е планирано да се осъществи на румънска територия.

Споразумението е финализирано след срещи между изпълнителния директор на Rheinmetall Армин Папергер и висши румънски официални лица, сред които министърът на икономиката Раду Мируца и министърът на отбраната Йонуц Мощеану, съобщава Euronews.

Представители на компанията заявиха, че договорът предвижда местно производство, което бележи нов етап в румънско-германското сътрудничество в сферата на отбраната. Един от служителите на румънското правителство, участвал в преговорите, отбеляза, че сделката отразява целта на Румъния да получи както най-съвременни военни платформи, така и ползи за местната индустрия.

Първата партида включва 298 бойни машини, от които 46 ще бъдат в варианти на същото шаси. Системата Lynx, разработена от Rheinmetall, е семейство модулни бронирани бойни машини от следващо поколение. Основните ѝ конфигурации са моделите KF31 и KF41.

Според компанията Lynx е проектирана като защитена и преконфигурируема бойна машина на пехотата (БМП) с отлична мобилност, която може да служи като команден пункт, разузнавателна платформа или медицински модул за евакуация в зависимост от инсталирания блок. Модулната ѝ архитектура позволява едно базово шаси да поддържа разнообразни роли на бойното поле.

Договорът е най-амбициозният проект на Rheinmetall в Румъния досега и включва задължителни ангажименти за местно производство. Румънските власти потвърдиха, че част от сглобяването ще се извършва в страната, след като парламентът одобри окончателното изпълнение на програмата за БМП.

Rheinmetall вече оперира в Румъния чрез завода си в Медиаш, който произвежда и модернизира „специални превозни средства и камиони за граждански и военни пазари“. Очаква се този обект да подкрепи и програмата Lynx.

Отделно Rheinmetall обяви планове за изграждане на „най-модерния завод за барут в света“ в Виктория, окръг Брашов. Според официалното съобщение на компанията обектът ще получи инвестиция над 500 млн. евро (580 млн. долара) и „ще създаде стотици работни места, укрепвайки отбранителната индустрия на страната“.

Решението на Румъния да закупи Lynx и да локализира частично производството ѝ съвпада с по-широките усилия на НАТО за подобряване на сухопътните сили на съюзниците в Европа. Участието на Rheinmetall – компания, все по-активна по източния фланг на НАТО – подчертава нарастващата роля на европейската отбранителна индустрия в допълване на инициативите, водени от САЩ.

Водещата православна църква в Молдова отхвърли обвиненията за връзки с Москва.

Митрополитът на Кишинев и цяла Молдова Владимир ръси вода върху вярващи по време на православните празненства за Богоявление в Кишинев, Молдова, на 19 януари 2019 г.
📸 Снимка: REUTERS/Gleb Garanich/File Photo

🇲🇩⛪️🇷🇺 Нов спор подчерта разделението в православната вяра на Молдова през вчерашния ден, след като най-голямата църква в бившата съветска република отхвърли обвиненията към нея, че е „руска църква“, докато съперничещата ѝ църква, свързана с Румъния, я обвини в заблуждаване на масите.

Повече от 90% от жителите на малката страна, разположена между Украйна и Румъния, изповядват православната вяра.

Въпреки това енориашите са разделени между две църкви – Молдовската митрополия, подчинена на Руската православна църква, и Бесарабската митрополия, която се отчита пред Румънската църква. Нито една от двете не разполага с пълна независимост.

Разделението се задълбочи заради подкрепата на Руската православна църква за руската агресия срещу съседна Украйна, която разтърси и Молдова – дронове многократно паднаха на територията на страната по време на масираните руски атаки. Проевропейското правителство на страната осъди остро действията на Кремъл.

Молдовската митрополия, в изявление след синод, омаловажи връзките си с Москва и подчерта, че е отворена за всички.

„Православната църква в Молдова не е „руска църква“, а църква на целия народ, живеещ в Молдова, съставена от вярващи от различни национални групи“, се отбелязва в документа. „Тя е свободна и независима в своята дейност.“

„Тя заблуждава общественото мнение, твърдейки, че представлява цялата православна църковна организация на територията на историческа Молдова“, заяви Бесарабска митрополия, обвинявайки я в „двуличие и морална лъжа“. По думите ѝ Молдовската митрополия е „само местна структура на Московската патриаршия“.

Румънската църква осъди и решението на Молдовската митрополия да лиши от права 11 свещеници, преминали на нейна страна. Десетки духовници, служили за московската църква, вече прехвърлиха енориите си.

Ройтерс съобщи през септември, че свещеници от московската църква са били на обиколка в Русия, след което от тях се е очаквало да предупреждават своите енориаши за опасностите от стремежа на правителството на Мая Санду към по-тясна европейска интеграция.

В различни периоди от историята си Молдова е била част от Руската империя, Велика Румъния и Съветския съюз.

Украински граничар спаси живота на ранена сова в Закарпатието.

🇺🇦🦉 Военнослужещ от бойно подразделение на Мукачевския граничен отряд спаси живота на ранена сова по време на ротация в Закарпатска област, съобщи Държавната гранична служба на Украйна.

Гранича рят Олег с позивна „Рататуй“ е бил разположен в участъка Великий Бичкив, отговарящ за охраната на държавната граница със съседна Румъния. Докато се завръща от патрулно задание, той забелязал сова на пътя, която не реагирала на приближаващия се служебен автомобил.

Олег помолил шофьора да спре, за да провери състоянието на птицата. Първоначално предположил, че е хванала плячка, но приближавайки се към нея той видял кръв над дясното око. Животното било видимо отпаднало и напълно дезориентирано.

Граничарят веднага търси свой познат от доброволческата организация UAnimals, който го свързва с уважавания орнитолог Андрей Бородия, който от своя страна споделя, че тези травми се случват често по време на нощен полет – обикновено след сблъсък с огледала или прозорци на автомобили.

След съветите на експерта за последващи грижи Олег купува нужните лекарства, с които обработва раната, а това се оказва от решаващо значение, за да предотврати смъртоносна септична инфекция.

В момента совата е под непрекъснато наблюдение. Олег и колегите му кръстили птицата Андрей и продължават да се грижат за нея с пълна отдаденост, докато се възстанови напълно.

Междувременно друга украинска сова беше заснета да сваля вражески дрон в небето на Донецка област, според публикация на местното издание Censor.NET от 10 ноември. Във видео, споделено от украински канал в Telegram, се вижда как птицата променя рязко траекторията си, приближава се към дрона във въздуха и го удря с криле, при което той пада на земята, а совата е невредима.

Според Censor.NET инцидентът се е случил през нощта и е заснет от камерата на самия дрон, преди той да загуби контрол. Кадрите се разпространиха лавинообразно онлайн и привлякоха внимание с необичайния си характер на фона на непрекъснатите съобщения за войната с дронове в региона.

Украинските сили все по-често документират случаи, в които руски дронове са засегнати както от военни, така и от природни фактори, макар подобна намеса от животни да е изключително рядка.

По-рано руски военни бяха заснети да използват трупове на животни като импровизирани взривни устройства, скривайки заряди в телата на диви животни, които по-късно са използвани за миниране на терени или удари по конкретни цели.

Експерти посочват, че употребата на органичен материал затруднява откриването с конвенционални средства и повишава рисковете за личния състав. Руската тактика идва след предишни съобщения за капани в изоставена техника и дори в телата на загинали руски войници, използвани за забавянето на украински настъпателни операции.

НАТО разполага американска система срещу дронове по източния фланг.

🇺🇸✈️🇷🇺 НАТО разполага нова американска система за борба с дронове, наречена Merops, за да засили отбраната по източния си фланг след серия от нахлувания на руски дронове в Полша, Дания и Румъния, съобщава Associated Press на 6 ноември.

Merops е модулна C-UAS система, която открива и класифицира малки дронове с помощта на радари, EO/IR камери и алгоритми с изкуствен интелект, насочва целите към локален команден център за ръчни или автоматични решения и неутрализира заплахите не само чрез заглушаване, но и чрез изстрелване на малки дронове-прехващачи, които физически унищожават или отклоняват вражески БПЛА.

Прехващачите използват автономна навигация, за да работят при липса на GPS или електронни атаки, цялата система е проектирана за бърз транспорт и разполагане, а ефективността ѝ зависи от качеството на сензорите, метеорологичните условия и мащаба/сложността на входящите атаки.

„Тя може да прихваща дроновете и да ги сваля на ниска цена“, казва полковник Марк Маклелан от Командването на съюзническите сухопътни сили на НАТО. „Много по-евтино е, отколкото да вдигнеш F-35 във въздуха, за да ги свалиш с ракета.“

Спешността идва след скорошни нарушения на въздушното пространство:

🇵🇱 Полша: Около 20 руски дрона навлязоха в полското въздушно пространство в началото на септември по време на удари срещу Украйна, което доведе до реакция на съюзнически изтребители. Министър-председателят Доналд Туск огледа останките от свалените БПЛА и потвърди, че Варшава инвестира стотици милиони долари в нови системи за противовъздушна отбрана;

🇷🇴 Румъния: Четири военни самолета бяха вдигнати през октомври, за да наблюдават руски атаки близо до границата. Въпреки че нито един дрон не навлезе в румънска територия, министерството на отбраната упълномощи пилотите да свалят всеки БПЛА, който го направи;

🇩🇰 Дания: Властите съобщиха за неидентифицирани дронове над военни и цивилни обекти. Правителството наложи национална забрана за полети на цивилни дронове, предупреждавайки, че нарушенията могат да доведат до до две години затвор.

Според говорителя на НАТО полковник Мартин О’Донъл алиансът ще разшири „операциите за бдителност в множество домейни“ в региона на Балтийско море в координация с Дания, Германия и Швеция.

По-рано беше съобщено, че украински дронове-прехващачи са унищожили над 2000 руски БПЛА – включително поне 17 дрона Shahed – като част от програма за мащабиране на рентабилна отбрана срещу дронове на фронтовата линия.

Марк Рюте омаловажи американското изтегляне от Румъния.

🇺🇸🇳🇱🇷🇴 И генералният секретар на НАТО Марк Рюте, и румънският президент Никушор Дан подчертаха, че нямат притеснения относно изтеглянето на американски войски от страната и че това няма да отслаби нито нейната отбрана, нито тази на източния фланг на Алианса.

Рюте се опита да омаловажи опасенията около частичното изтегляне на американски войски от Румъния по време на визитата си в страната днес, като увери, че Вашингтон остава ангажиран с отбраната на източния фланг на алианса.

„Промените в разполагането на американските сили не са нещо необичайно“, заяви Рюте по време на съвместна пресконференция с румънския президент.

„Дори след тази промяна американското военно присъствие в Европа остава по-голямо, отколкото е било от много години. На континента продължава да има значително повече американски войски в сравнение с периода преди 2022 година“, каза той. „Според мен правим от мухата слон с това изтегляне.“

Миналата седмица САЩ обявиха, че ще изтеглят ротиращата бригада, разположена в Румъния в момента, и няма да я заменят. В официално изявление беше подчертано, че това е „положителен знак за нарасналите европейски способности и отговорност“.

Те също така увериха, че продължават да поддържат „солидно присъствие“ в цяла Европа, което ги поставя са в състояние да изпълняват ангажиментите си към НАТО.

В зависимост от операциите и ученията американската армия е разположила между 80 000 и 100 000 военнослужещи в Европа по всяко едно време.

Генералният секретар на НАТО отново се опита да успокои духовете, като заяви пред репортери, че Вашингтон остава ангажиран с отбраната на източния фланг и че като цяло съюзниците разполагат с планове за защита на държавите от първа линия.

Това включва операцията Eastern Sentry, стартирана от НАТО в средата на септември в отговор на серия от инциденти с дронове в няколко страни членки, както и „планове, които гарантират, че ще защитим всеки сантиметър от територията на съюзниците“.

Той отбеляза също, че предстоящото този месец учение Dacian Fall в Румъния и България, в което ще участват около 5000 военни от 10 държави от НАТО, демонстрира, че „сме в състояние, когато е нужно, незабавно да прехвърлим в Румъния всички нужни войски, за да доведем предните сухопътни сили до ниво, на което да могат ефективно да помогнат за отбраната на страната“.

Румънският президент също заяви, че „няма никакви притеснения“ за изтеглянето на американски войски от страната. Операцията Eastern Sentry и „военното учение, което се провежда в момента, са доказателство, че координираме мащабни премествания на военни части“, каза Дан.