Доближен до Медведев е собственик на кампус в Силициевата долина.

🇷🇺💰🇺🇸 Руският бизнесмен Виталий Юсуфов, чиято компания притежава бившия кампус на списание Sunset в Менло Парк, в сърцето на Силициевата долина, е бил мажоритарен собственик на „Основа Телеком“. Операторът, в който Министерство на отбраната на Руската федерация е имало блокиращ дял, е изграждал мрежа за поверителна комуникация за руската армия. Историята е проследена от разследване на The Newsground, независимо издание на журналиста Скот Стедман, публикувано на 29 октомври и основано на публикации в руската специализирана преса от миналото десетилетие, което излиза месец след като конгресменът демократ Сам Ликардо поиска от Министерството на финансите на САЩ да провери Юсуфов и да обмисли санкции срещу него, докато имотът остава в центъра на съдебна битка за един от най-големите строителни проекти в региона.

„Основа Телеком“ е основано през 2010 г. Според ComNews 75%-1 акция са собственост на „Айкоминвест“, инвестиционно дружество на Юсуфов, а 25%+1 акция – на „Воентелеком“, собственост на министерство на отбраната. През септември 2011 г. Държавната радиочестотна комисия отпусна без конкурс на оператора честотите 2,3–2,4 GHz в цяла Русия. Това стана по молба на тогавашния министър на отбраната Анатолий Сердюков към тогавашния президент Дмитрий Медведев, а замисълът беше да се изгради мрежа с двойно предназначение и подсистема за конфиденциална връзка за въоръжените сили.

Към началото на август 2014 г. месеци след анексирането на Крим министърът на отбраната Сергей Шойгу застана пред микрофона в Деня на иновациите на министерството край Москва с ръка върху голям червен бутон. На снимката, публикувана от The Newsground, логото на „Основа Телеком“ се повтаря на стената зад него под надписа „официален партньор“. През същото лято на полигона Алабино операторът демонстрира как подсистемата му предава видео на движещи се и неподвижни обекти. Според The Newsground кадрите са от камери на бойни машини и дрон. Говорителят на оператора Александър Бахорин каза пред ComNews, че мрежата „е показала отлични резултати в различни условия, включително близки до бойните“.

Отношенията с военните обаче далеч не бяха гладки. Шойгу оглави министерството в края на 2012 г. и през февруари 2013 г. писа на президента Владимир Путин, че „Основа“ не се нуждае от честотите, ведомството не възразява те да се предоставят с конкурс. Според The Moscow Times ведомството смята за непрактично да изгражда собствена мрежа с шифровани подсистеми. Военните оттеглиха положителните си становища за електромагнитна съвместимост, а операторът заведе поредица от съдебни битки. В негова подкрепа се намеси Медведев, вече като премиер: на 26 декември 2013 г. той подписа резолюция, според която „трябва честотният ресурс да бъде въведен в експлоатация“. Това показва копие на документа, с което разполага „Ведомости“. Въпреки всичко на 28 октомври 2014 г. CNews обяви, че двете страни са постигнали съгласие и са подписали споразумение за сътрудничество в разработките и иновациите за въоръжените сили.

„Основа“ твърдеше, че е вложила над 1 млрд. рубли в системата за конфиденциална връзка, както и че тя е готова да приема абонати в 19 града. Към октомври 2014 г. системата все още няма нито един потребител, отбеляза CNews, а през юни 2015 г. мрежата спря работа. Според руски съдебни регистри, цитирани от The Newsground, „Айкоминвест“ е продължил да кредитира оператора до 2022 г. 4 години по-късно през юни 2026 г. „Основа“ е обявена в несъстоятелност.

Виталий е син на Игор Юсуфов, министър на енергетиката в периода от 2001-2004 г. По-късно е специален представител на Кремъл за международното енергийно сътрудничество. Пътят на сина му към ВТБ, втората по големина руска банка, започна през 2011 г. Тогава той купува 19,91% от „Банката на Москва“ с кредит от 1,1 млрд долара от самата банка. По данни на „Интерфакс“ той върна кредита, след като препродаде пакета на ВТБ, която тогава поема контрола над банката. Бившият ѝ президент Андрей Бородин твърди, че Юсуфов дал да се разбере, че действа в интерес на Медведев, описван от него като „млад човек“. Бащата отвръща, че младият човек е синът му и никой друг.

Сега The Newsground публикува изтекли банкови записи, според които Виталий Юсуфов държи значително състояние във ВТБ. Обновен през март 2025 г. запис оценява неговите депозити на около 44 млн. долара и посочва натрупана лихва от 768 млн. рубли (около 9,1 млн. долара). ВТБ е под пълните блокиращи санкции на САЩ от 24 февруари 2022 г. – деня на пълномащабната инвазия в Украйна. Режимът обаче не забранява автоматично на руски граждани извън САЩ да държат депозити в нея.

През май 2018 г. Willow Project, дружество от Делауеър под контрола на Юсуфов, купува бившия кампус на списание Sunset за сумата от 72 млн. долара. Според Wall Street Journal и New York Times продажбата има одобрение от Deutsche Bank, съсобственик на имота, въпреки възраженията на комитета по репутационен риск в Ню Йорк, а след нея служители на банката подават сигнал в FinCEN за подозрителна операция. На мястото на стария кампус компанията N17 Development, която представлява собственика, предлага проекта Willow Park с 665 жилища, хотел и офиси. Най-високата от 3-те негови кули ще има 39 етажа, последния от които ще достига около 140 м.

В своето писмо от 23 септември до министъра на финансите Скот Бесънт Ликардо настоява за проверка от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) и от Комитета за чуждестранни инвестиции в САЩ (CFIUS) и иска да се провери дали има основания за санкции както срещу Юсуфов, така и срещу баща му. „Публичните източници повдигат сериозни въпроси за връзките на Виталий Юсуфов с руското правителство и с лица, свързани с организираната престъпност“, пише конгресменът. Доводът му за риска за сигурността е свързан с локацията на имота: „много високата концентрация на компании и изследователски центрове в отбранителните технологии, изкуствения интелект и квантовите изчисления в региона“ федералните власти трябва да гарантират, че „служители на Кремъл и техните посредници не могат да получават чувствителна информация за критично важни американски компании и техните служители“. The Newsground например пише, че изследователската лаборатория на In-Q-Tel, фонда за рисков капитал, създаден от ЦРУ, се намира на по-малко от миля от имота.

Украйна включи Виталий Юсуфов в своя санкционен списък на 19 октомври 2022 г. с решение на Съвета за национална сигурност и отбрана; баща му е под украински ограничения от същата дата, а от юни 2025 г. – и под канадски. В САЩ нито един от двамата не е санкциониран, а ведомството не е отговорило публично на Ликардо. Ръководителят на N17 Ойсин Хенеган нарече искането му „основано на неверни публикации и на онова, което може да се опише само като фантазия на NIMBY“, както в САЩ наричат противниците на ново строителство в собствения им квартал.

На 2 октомври Willow Project заведе дело срещу Менло Парк в Окръжния съд на Сан Матео. Искът обвинява града, че е променял изискванията и е бавил разглеждането на проекта, и твърди, че проектът има право на ускорената процедура по калифорнийския закон AB 2011. Подобни обвинения отправи през юли и главният прокурор на щата Роб Бонта; Менло Парк ги отхвърля. На 19 октомври общинският съвет на съседния Пало Алто взе единодушно решение да подкрепи Менло Парк в делото. Междувременно общинският съветник Дрю Комбс съобщи на 29 септември за „сериозен купувач“, готов да плати повече от платените през 2018 г. 72 млн. долара; сделка не е обявена.

Най-тежкото твърдение около покупката остава непотвърдено. Руското разследващо издание „Проект“ цитира източник, близък до бизнеса на семейство Юсуфови, според когото кампусът е закупен в интерес на семейството на Медведев. The Newsground признава, че не може да потвърди това твърдение по независим път. Предприемачът Константин Хайт, работил с Юсуфов, описа пред изданието ролята му спрямо сина на Медведев Иля така: „Виталий беше негов портфейл и основен преговарящ“. През 2022 г. „Проект“ писа, че 74-метровата яхта „Вселена“, използвана от семейството на Медведев, е платена от семейство Юсуфови. Според публикации от април 2025 г. тя е купена от американския търговец на автомобили Джон Сталупи, бивш бизнес партньор на президента Доналд Тръмп, след което е преименувана на CASINO ROYALE.

Документите от онези години показват по-сложна картина от кадъра с бутона. „Основа“ свързва Юсуфов с руската държава преди всичко с предоставените привилегии: честоти без конкурс, подкрепа от Сердюков и после от Медведев, дял на министерство на отбраната. Като изпълнител за армията операторът не постигна много: новото ръководство на ведомството се отказва от неговите услуги, а системата за конфиденциална връзка стои без потребители дори когато двете страни подписват споразумението. Още през 2014 г. според CNews става ясно „Основа“ ще разчита преди всичко на търговски клиенти. Затова е по-вероятно военната рамка да е служила за достъп до дефицитни честоти, отколкото да осигурява на армията реално работеща система за комуникация. Срещу този прочит стоят споразумението от октомври 2014 г. и демонстрацията от Алабино, които показват, че военните са продължили да работят с оператора и след писмото на Шойгу до Путин. И при двата прочита въпросът на Ликардо за произхода на парите не губи тежест, а вниманието се измества от „Основа“ към ВТБ и към кръга около Медведев.

Делото в Сан Матео ще реши дали кулите на Willow Road могат да бъдат одобрени по ускорена процедура, но не и. това кой ще ги издигне. Пред KQED Ликардо посочва, че именно санкциите биха спрели Юсуфов да строи. САЩ обаче не санкционираха нито него, нито баща му в четирите години след решението на Украйна от октомври 2022 г. Нито след вписване на бащата от Канада през юни 2025 г. Затова бързото им включване в санкционния списък изглежда малко вероятно. Остава възможността за продажба на купувача, за когото говори Комбс, макар Хенеган да каза пред San Francisco Chronicle, че проектът „не се продава“. Единствено обявена сделка би сменила собственика на кампуса, без да се чака решение на съда или на Вашингтон.

За един ден ФСБ превърна задържания на границата швед в диверсант

🇷🇺⛓️🇸🇪 Федералната служба за сигурност (ФСБ) обяви, че е задържала в Себежки район на Псковска област шведски гражданин, воювал на страната на Украйна, и го обвини, че е пристигнал в Руската федерация, за да извършва „диверсионно-терористични актове на военни обекти“. Ден по-рано пред Псковския градски съд службата описа същото преминаване на границата като действие „по лични битови подбуди“. Разминаването между версиите откри независимото руско издание „Агентство“.

Пресслужбата на съда съобщи на 14 октомври, че шведът е оставен под стража. Според версия, изложена от ФСБ в залата, той е минал границата пеша откъм Беларус, заобикаляйки пропускателни пунктове, и е бил задържан от граничен наряд. В съобщение до пресата на ведомството на другия ден мотивът е друг: шведът пътувал към Русия под прикритие, че иска да постъпи в руската армия, а истинската му цел са диверсиите. Самото съобщение на ФСБ не посочва от коя съседна държава е дошъл. Беларус е посочена в съобщението на съда.

На този етап делото е образувано единствено по чл.322, ал.1 от Наказателния кодекс на Руската федерация за нелегално преминаване на държавната граница, което може да донесе до 2 години лишаване от свобода. ФСБ добавя, че обмисля дела и по чл. 205.5 за участие в терористична организация, за което се предвижда наказание от 10-20 години, и по чл. 359 за наемничество, за което се предвижда 7-15 години. И двата члена се отнасят до службата му в Украйна. Член за диверсия или терористичен акт сред тях не присъстват, така че за замисъла, с който ФСБ започна съобщението си, засега не е повдигнато обвинение.

Във видео на ФСБ, споделено от агенция ТАСС, задържаният се представя на английски като Фреди Микаел Столкранц Линдхолм, 35-годишен, а преводачка повтаря думите му на руски език. Съобщението до пресата гласи, че в периода от февруари до юни 2026 г. командва отделение за безпилотни системи в 24-ти отделен щурмови батальон „Айдар“, определен от руското законодателство за терористична организация. Линдхолм казва, че е подписал договора си в Тернопол и там е обучен за оператор на разузнавателни дронове, които пилотът управлява по изображението от бордовата камера (FPV). После сам обучавал други. Негов близък потвърди пред шведската държавна телевизия SVT, че се е сражавал за Украйна: „Беше там и се сражаваше за Украйна около половин година, после се прибра, а наскоро пак замина.“

Документите, които ФСБ показва като доказателство за службата, описват и нейния край. Видеото показва извлечение от заповед от 20 юни, с която Линдхолм е освободен от частта като „неиздържал изпитателния срок“. „Агентство“ откри и решение на съда в Петриковка, Днепропетровска област, от 22 юни: лице с това име е глобено със 17 000 гривни, тъй като на 9 юни е било на служба в нетрезво състояние. Мъжът, когото ФСБ представя като диверсант, е бил отстранен от батальона почти 4 месеца преди ареста в Псков.

Освен на съобщението от ФСБ версията за диверсиите стъпва само на видеото. Самият Линдхолм говори за това на английски накъсано, с две недовършени изречения, споменавайки „терористични атаки и диверсия в Русия“. Завършеното изречение, което предават руски медии, е на преводачката: „Искаха да ме използват и да ме принудят да извършвам диверсии и атентати в Русия.“ Думите са казани под стража, пред камерата на ФСБ, която го обвинява. Към 15 октомври друго доказателство за подобен замисъл ФСБ не е показала.

Как бивш боец на „Айдар“ е стигнал до Беларус, остава мистерия. Беларус допуска шведски граждани без визи до края на 2026 г. Безвизовият му режим обаче изключва изрично транзита към Русия.

В Стокхолм засега няма официални действия по случая. „Засега това са само сведения в медиите. С нашето посолство в Москва ще проверим за какво става дума“, заяви премиерът Улф Кристершон пред държавните медии по време на срещата на върха на ЕС в Брюксел. Външното министерство съобщи, че се е запознало с публикации по темата, но „в момента не работи по такъв случай“. Пред TV4 Кристершон не изключва да се стигне до дълъг дипломатически процес.

Шведските експерти, потърсени от TV4, тълкуват случая по един и същ начин. Анализаторът по сигурността Йоаким фон Браун очаква присъда от около 15 години затвор или лагер: „Вероятно искат да го използват, за да разменят него и други западняци, задържани в Русия, и да приберат у дома свои граждани, които са истински шпиони“. Подполковник Юхан Хуовинен от Шведския университет по отбрана говори за „типичен руски почерк“: чужденци се задържат, за да бъдат използвани за сигнал в отношенията със „САЩ, Канада, Великобритания, Германия и сега може би и Швеция“.

Москва изрази тази логика открито 5 дни преди съдебното заседание в Псков. На 9 октомври полицията на Черна гора задържа Михаил Звинчук, основател на руския мозъчен тръст „Рибар“, заедно със съпругата му и трима служители на проекта. Звинчук е обект на санкции от ЕС от юни 2023 г. Държавният департамент на САЩ предлага до 10 млн. долара за информация за него и други служители от „Рибар“. Още същия ден Дмитрий Медведев, заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация, заяви в своя Telegram канал: „Сега много вероятно ще трябва да попълним обменния фонд с европейски и американски дебили, за да измъкваме своите. Иначе не може: с вълци живееш, по вълчи виеш…“

Черна гора не повдигна обвинение на Звинчук, а го експулсира по мерки за националната сигурност. През нощта на 10 срещу 11 октомври той кацна в Москва от Белград, по-малко от два дни след ареста. На летище „Шереметиево“ той заяви, че за неговото освобождаване са работили Кремъл, Министерство на външните работи, службите и държавният концерн „Ростех“, докато проверките в Интерпол и Европол не са открили никакво основание за международно издирване. Президентът на Черна гора Яков Милатович настоява за обяснение от службите как човек под санкции на ЕС изобщо е влязъл в страната.

Междувременно ФСБ задържа още един чуждестранен гражданин. На 13 октомври ведомството съобщи, че в Южно-Сахалинск е бил задържан Юки Имаи, 34-годишен кореспондент на японския ежедневник Hokkaido Shimbun, обвинен в шпионаж. Лефортовският съд в Москва го остави в ареста поне до 12 декември. Андрей Солдатов и Ирина Бороган, които от години изследват руските служби, озаглавиха свой анализ за Центъра за анализ на европейската политика (CEPA) „Русия попълва запаса си от заложници“.

Как работи този фонд, показа размяната в Анкара на 1 август 2024 г. Евън Гершкович, кореспондент на The Wall Street Journal, беше осъден на 16 години за шпионаж на 19 юли и излезе на свобода 13 дни по-късно. В размяната участваха 26 души от затвори в 7 държави, а сред завърналите се в Русия бяха Вадим Красиков, офицер от ФСБ с доживотна присъда в Германия за убийство в Берлин, и офицерът от ГРУ Михаил Микушин, задържан в Норвегия под чужда самоличност. Сред освободените от Минск беше германецът Рико Кригер, осъден на смърт от режима на Лукашенко в Беларус за тероризъм, след като направи самопризнания, че е извършил диверсия по поръчка на Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна.

Схемата се повтори през април 2026 г. Археологът от Ермитажа Александър Бутягин, който беше арестуван във Варшава по искане на Киев, се завърна обратно в Русия при размяна на полско-беларуската граница, а по данни на ФСБ срещу него и съпругата на руски военен Москва е пуснала двама молдовски разузнавачи.

Разликата между двете версии на ФСБ се измерва в години: до 2 за незаконно преминаване на границата и до 20 за участие в терористична организация, а Гершкович попадна в размяната от Анкара с 16-годишна присъда. Двете версии могат да се съгласуват, ако битовите подбуди пред съда са самото прикритие, което твърди самата ФСБ, но тогава замисълът за диверсии трябва да се включи в обвинението, а то – защитено пред съд. Ако делото остане по чл. 322 и членовете за службата в „Айдар“, хипотезата за диверсиите ще си остане нищо повече от недоказано твърдение, а бърз процес ще превърне уволнения оператор на дронове в затворник с цена при размяна. Медведев обяви попълването на обменния фонд на 9 октомври. Шест дни по-късно Швеция научи от медиите, че вече има гражданин в него.

Руският проектобюджет залага още 1,5 млн. ветерани от войната до 2029 г.

🇷🇺🪖 Проектът на руския федерален бюджет за 2027–2029 г. предвижда пари за месечните плащания на още около 1,5 млн. ветерани от войната срещу Украйна. Сметката е на опозиционния руски проект „Можем объяснить“, който изчисли броя получатели въз основа на бюджетното перо за месечните парични плащания на ветерани. Каналът прави тази сметка всяка есен поне от 2024 г. Кабинетът на Михаил Мишустин внесе проекта в Държавната дума на 30 септември.

Перото расте от 203,5 млрд. рубли през 2026 г. до 337,7 млрд. през 2029 г. Годишното увеличение е 43–46 млрд. Общото увеличение за периода възлиза на 268,9 млрд. Предходният скок беше дори по-рязък: след всички поправки бюджетът за 2025 г. предвиждаше 95,7 млрд. за същото перо, т.е. сумата нарасна повече от два пъти между двата бюджета.

Допълнителната сума е малко по-малко от заложената от Министерството на финансите за основен ремонт на училищата в цялата страна за 2026–2028 г.: над 290 млрд. рубли. Малко повече получава само за 2026 г. националният проект за здравеопазване „Продължителен и активен живот“ – 274,2 млрд.

Плащането е 4838 рубли месечно от 1 февруари 2026 г. и се индексира всеки февруари според инфлацията за предходната година. Полага се на всеки със статут на ветеран от бойни действия: на военнослужещите, които сега воюват в Украйна, на освободените от служба заради раняване или възраст и на участниците в предишни войни. Тъй като размерът му е известен, общата сума в бюджета позволява да се изчисли броят на хората, преминали през фронта, и на онези, които властите очакват да преминат през него.

Разделена на 12 месеца и размера на плащането, сумата за 2026 г. отговаря на около 3,5 млн. получатели. До пълномащабното инвазия плащането са получавали 1,62 млн. – ветерани от предишни войни и членове на семействата им. Между януари и ноември 2021 г. броят им се е нараснал с едва 5700 души. Тези данни идват от държавната информационна система за социално осигуряване, цитирани от изданието „Вьорстка“. Сметката на „Можем объяснить“ приема, че след 2022 г. Русия не е участвала в други конфликти, и затова отнася целия прираст от 1,88 млн. души към войната срещу Украйна.

За следващите периоди изчислението приема, че плащането се индексира според прогнозната инфлация. За 2026 г. тя е 6,8%, а за следващите 2 години – по 4%. При подобна индексация сумата за 2029 г. стига за около 5 млн. получатели. От тях 3,41 млн. ще са участници в текущата война, почти двойно повече от 2026 г. За да се стигне до това число, в периода 2027–2029 г. към тях трябва да се добавят 500 хил. души годишно. Сметката не отчита загиналите на фронта и починалите по естествени причини, затова притокът, който този бюджет предполага, би трябвало да е още по-голям.

Половин милион души годишно е повече, отколкото руската армия успява да привлече в момента. Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация, който редовно публикува отчети за набирането на военнослужещи по договор, съобщи на 28 юли за около 200 хил. нови договора за първото полугодие на 2026 г. Това е темп от около 400 хил. годишно. За цялата 2025 г. договорите са били 422 704, а за 2024 г. – около 450 хил. Следователно проектът предвижда приток с 1/4 над сегашния темп и над нивото на всяка от последните две години.

Новият проект повишава и прогнозата на властите от миналата есен. Тогава бюджетът заложи за това перо 252,8 млрд. рубли през 2028 г. Сегашният предвижда за същата година с около 40 млрд. повече. Броят на ветераните от войната, за чиито плащания са достатъчни предвидените суми, нарастнаха с 600 хил. души – от 2,3 до 2,91 млн. души. В същата посока се движат и разходите за отбрана. Според документи, цитирани от Reuters, проектът отделя за национална отбрана 17,1 трлн. рубли през 2027 г. Това е с 27% над 13,5 трлн, които старият план отреждаше за същата година.

Перото за ветераните е малка част от бюджет, в който най-големият разход е за отбрана. За нея е заделено 17,1 трлн рубли – над 1/3 от общо 48,8 трлн разходи за 2027 г. Дефицитът е заложен на 5,44 трлн (2,2% от БВП) и остава над 5 трлн годишно до 2029 г. Александра Прокопенко, икономист от Carnegie Russia Eurasia Center, изчислява в свой анализ от 29 септември, че на всяка рубла за социална политика, здравеопазване и образование през 2027 г. ще се падат по две за армията, полицията, Росгвардия и специалните служби.

Два дни преди внасянето на проекта, на 28 септември, президентът Владимир Путин подписа указ № 700, с който щатната численост на военнослужещите във въоръжените сили на страната, т.е. броять предвидени за тях длъжности, става 1 550 500. Преди войната тя беше 1 013 628. Това е седмото увеличение от 2022 г. насам и четвъртото само през 2026 г. Указът не посочва конкретна причина за него.

Числата показват на какъв приток на хора разчитат властите, но не и откъде ще ги намерят. The Economist съобщи на 30 август, позовавайки се на източници, близки до Кремъл, че след няколко седмици колебание през лятото Путин е избрал ескалация, която включва набирането на още 300–400 хил. души. Част от същия план са планираните масирани удари по енергетиката на Украйна и засилената хибридна война, насочена срещу нейните съюзници. Нов указ за мобилизация не е нужен, защото този от септември 2022 г. така и не е отменен. Според изданието хората ще бъдат набирани чрез натиск от регионалните власти, за да остане недоволството на местно ниво, а схемата вече беш изпробвана в мащаб в Пензенска област. Регионите ще поемат и част от разходите: в анализа си Прокопенко посочва, че именно те ще трябва да плащат бонусите за служба по договор.

Разходът се увеличава с почти еднаква сума всяка година до 2029 г. и не намалява нито веднъж, така че не се предвижда притокът на хора към фронта да спре в рамките на тригодишния период. Прогнозите за него се преразглеждат всяка есен: бюджетът от 2025 г. например намали леко сумите, заложени през 2024 г. и новият ги увеличи отново. Новата тенденция би се потвърдила, ако според отчетите на Медведев догодина темпът на сключване на договори се доближи до 500 хил. годишно и перото се запази без съкращения при поправките в бюджета. Нова корекция надолу в проекта за 2028–2030 г. опровергала подобна тенденция. Москва не казва колко души смята да изпрати на фронта в следващите три години, но вече е планирала бюджета за тях.

Черна гора задържа шефа на „Рибар“ три седмици преди въвеждането на визи за руснаци

🇲🇪🕵️🇷🇺 Полицията и Агенцията за национална сигурност (АНБ) на Черна гора задържаха днес сутринта в Рисан, на брега на Которския залив, Михаил Звинчук, ръководител на руската прокремълска мрежа „Рибар“, заедно със съпругата му и сътрудничка Валерия Звинчук и други трима души. Операцията е проведена 23 дни преди Черна гора да въведе визи за руските граждани, а според местните служби групата е пристигнала, за да снима филм именно срещу тази мярка. За акцията съобщи Vijesti, който се позова на свои източници в службите, а премиерът Милойко Спаич потвърди сведенията в X.

Според изданието черногорските служби са знаели предварително за идването на групата и са следили нейния престой дни наред. Сред вещите на Звинчук и придружителите му са намерени дронове, телефони, електронни устройства и сложна цифрова техника. Криминалистичната проверка извършват служители на полицията в Тиват заедно с АНБ, а полицията и агенцията ще предприемат и други мерки за защита на националната сигурност, пише изданието. Руският Telegram канал SHOT уточни, че петимата са задържани рано сутринта в хотел Mövenpick край залива и са били откарани на разпит в полицейския участък в Котор. Решение по случая ще бъде взето в срок от 72 часа, а Звинчук може да получи до 15 години затвор. Черна гора не е посочила по кой член се води проверката и към 9 октомври публично обвинение няма.

Източниците на Vijesti описват целта на пътуването като документален филм за привеждането на визовата политика на Черна гора в съответствие с тази на ЕС. Продукцията е трябвало да представи европейската интеграция на страната като политически наложен процес с вредни последици за туризма, икономическата стабилност и националните интереси на държавата. От 1 ноември гражданите на Русия, Беларус, Саудитска Арабия, Турция и Китай ще се нуждаят от виза за влизане в Черна гора. Правителството промени наредбата за визовия режим на 23 юли, като това изпълни едно от условията за приключване на преговорите по глава 24, която обхваща правосъдието, свободата и сигурността. По данни на Радио Свободна Европа Черна гора е първата държава в региона, отменила безвизовия режим за руснаци, въпреки че те са най-многобройните чужденци с постоянно пребиваване там, а на туристите от Русия и Турция се падат около 20% от нощувките на чуждестранните гости.

Тезата, която службите приписват на бъдещия филм, Звинчук изложи пред камера в Черна гора ден преди акцията. „Продължаваме нашата поредица от документални филми от Балканите“, каза той във обобщение за канала на водещия пропагандист на Кремъл Владимир Соловьов, публикувано от „Рибар“ на 8 октомври. Визите за руснаци според него „на първо място ще ударят туристическия сектор“, а решението за тях „все пак в по-голяма степен е политическо, а не практическо“. По думите на Звинчук гражданите на територията на Черна гора, които са обект на ограничителни мерки от ЕС, вече са станали обект на тормоз. Самият той е под санкции на ЕС и добави: „Всички, ама не всички. Ние някак се озовахме тук.“

Екипът на „Рибар“ потвърди ареста в основния си канал днес сутринта, но предложи различно обяснение за целта на пътуването. Всички задържани са били в страната „легално и официално“, като са имали идеята да снимат Цетинския манастир, за което предварително е подадена „абсолютно официална молба“, се посочва в публикация на канала. Екипът се намира в постоянен контакт с руското министерство на външните работи и очаква освобождаването на всички задържани, защото „никакви нарушения на местното законодателство не е имало“. Говорителката Мария Захарова отбеляза пред ТАСС, че руското посолство в Подгорица работи по изясняване на обстоятелствата.

Спаич не даде подробности. „Предупреждавахме, че опитите за хибридно въздействие и дестабилизация на Черна гора непрестанно съпътстват европейския ни път. Сега не е моментът за прибързани изявления, но не е и за наивни изводи. Има сериозни признаци, изискващи всяка следа да бъде внимателно проверена и всяка връзка да бъде разгледана в по-широк контекст“, написа той. Посланието след акцията според него е, че институциите си вършат работата и „никой няма да застраши европейското ни бъдеще“.

Звинчук е роден през 1991 г. във Владивосток, по образование е военен преводач с арабски език и поне до 2017 г. работи в департамента за информация и масови комуникации на Министерство на отбраната, става ясно от разследване на The Bell, публикувано през 2022 г. Каналът му в Telegram е създаден през 2018 г. и има над 1,5 млн. абонати. С разпореждане на Путин от декември 2022 г. той е включен в работната група по мобилизацията, а от 2023 г. се намира под санкции на ЕС. Обединеното кралство му наложи санкции на 9 декември 2025 г. като съсобственик и генерален директор на мозъчния тръст „Рибар“. Според британското правителство мрежата отчасти се координира от администрацията на руския президент, финансира се от държавната отбранителна корпорация „Ростех“ и поддържа връзки със служители на руските спецслужби.

Държавният департамент на САЩ причислява Звинчук към лицата, замесени в операции за злонамерено влияние на американските избори. През октомври 2024 г. ведомството обяви по програмата „Награди за справедливост“ награда до 10 млн. долара за информация, която помага да бъдат установени или открити чуждестранни участници в намесата в американските избори, сред тях и сътрудници на „Рибар“. По-рано мрежата е финансирана от Евгений Пригожин, получава средства от „Ростех“ за поръчки по договор и чрез пропагандните си канали се опитва да разпали политическо и расово разделение в САЩ, смята Вашингтон. Черногорският вестник Pobjeda стига дори по-далеч: позовавайки се на собствени източници в службите, твърди, че Звинчук е полковник от Главното разузнавателно управление (ГРУ) към Генералния щаб, който отговаря за хибридни операции. Никой друг източник обаче не потвърждава това.

Акцията в Рисан идва само 18 дни след като чешкото издание Seznam Zprávy публикува разследване, което разкрива мрежа от руски медийни сътрудници, обикалящи европейски държави, за да събират материали и кадри за кампании за дезинформация, подкрепяни от Кремъл. Според разследването „Рибар“ е поддържал за продължителни периоди снимачни екипи в ЕС и е работил в Чехия, Словакия, Австрия, Унгария, Сърбия и Франция. Журналистите от чешкото издание уговарят среща в Прага, като се представят за медиен експерт когото „Рибар“ е поканил за интервю. На срещата от Германия са дошли двама руснаци – Виталий Чащухин и Игор Долматов. Чешката полиция ги подлага на разпит, след което им нарежда да напуснат страната до 3 дни, съобщи изданието на 22 септември. На Балканите Звинчук е засичан неведнъж: според босненското издание Detektor, което се позовава на източници, близки до службите, той е влязъл в Босна и Херцеговина на 23 ноември 2025 г. в деня на предсрочните президентски избори в Република Сръбска, а на следващия ден „Рибар“ публикува негов видеоанализ на вота, заснет пред сградата на правителството в Баня Лука.

Далеч по-рязко от Захарова реагира заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев. Без да назовава Звинчук, той написа в Telegram, че „потенциално всички (подчертавам – всички) руснаци са обект на лов“ и че „нито визите, нито поканите, нито каквито и да било други гаранции могат да ги спасят“. „Сега е напълно вероятно да се наложи да попълваме обменния фонд с европейски и американски дебили, за да измъкваме своите“, добави той.

Обяснението на „Рибар“ и това на службите в Черна гора не се изключват взаимно. Подадената молба за снимки в Цетинския манастир не изключва заснемането на филм за визите там. Спаич не твърди, че самата група е пребивавала незаконно, а говори за хибридно въздействие и за връзки, на които предстои проверка – затова изходът зависи не от документите, с които петимата са влезли в страната, а от това какво съдържа иззетата техника и дали прокуратурата ще го квалифицира като престъпление. Евентуалното повдигане на обвинение би имало по-сериозни последици от случая в Прага, където двама души от екипа бяха изгонени, без да бъдат подведени под съдебна отговорност. Каквото и да реши Подгорица, Медведев вече предлага руснаците, задържани на Запад, да бъдат измъквани чрез размяна срещу европейци и американци, които тепърва биха могли да се окажат в арест в Русия.

Медведев заплаши Литва с изчезване от картата заради ядрената поправка

🇷🇺☢️🇱🇹 Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация, отправи нова заплаха, според която Литва „ще изчезне от картата на света“, ако вземе решението да допусне ядрено оръжие на своя територия. Изказването беше направено по време на работна визита на 11 септември в Северозападния федерален окръг; същия ден Медведев го публикува и в канала си в MAX, руския държавен месинджър. Съобщи го РИА „Новости“.

Медведев обвърза заплахата с предсказание, че съюзниците на Литва в НАТО няма да реагират. За член 5 от Северноатлантическия договор, клаузата за колективна отбрана, той предположи: „Ако бъде приложен, това е глобална катастрофа, планетарна. Те не са глупаци. Но Литва ще изчезне от картата на света.“ След което продължи: „За тях никой няма да се застъпи. Дори там да остане изпепелена земя, никакви други държави няма да воюват за тях.“

Същия ден говорителят на Кремъл Дмитрий Песков произнесе по Първи канал по-тясната и по-обвързваща формулировка. Ако в Литва бъде разположено ядрено оръжие, насочено срещу Русия, „територията на тази страна също ще бъде под прицела на нашето ядрено оръжие“, каза той и определи такава стъпка на Вилнюс като сериозна ескалация. За разлика от фигурата на Медведев, това е позиция, която описва конкретно действие и обвързва държавата с него.

Вечерта на 11 септември дойде и трета версия. Президентът Владимир Путин заяви, че Русия „не заплашва европейските страни“ и че няма налице основания за военен конфликт срещу Европа – уверение, стеснено от самия него едва няколко изречения по-късно с изричното предупреждение, че евентуално разполагане на европейски военни сили в Украйна би било равносилно на „война с Русия“.

Конкретният пвоод за тези изказвания е конституционен, а не военен. На 9 септември 2026 г. Комитетът по право и правораздаване на Сейма подкрепи със 7 гласа „за“ и 2 „против“ изваждането на ядрената забрана от Конституцията на Република Литва. Срещу предложението гласуваха Игнас Вегеле от смесената група депутати и Раймондас Шукис от „Зора над Нямунас“; Шукис настоя консултативен референдум и изрични правила за това кой ще взема решението за разполагане.

Член 137 от Конституцията на Литва гласи, че на територията на страната не може да има оръжия за масово унищожение и военни бази на чужди държави. Изменението засяга само първата половина от изречението: ограничението за чужди военни бази остава непокътнато. Разликата има практическо значение: запазената забрана за бази стеснява онова, което Вилнюс изобщо може да предложи на съюзниците си.

Аргументът на председателя на литовския парламент Юозас Олекас се отнася до контекста, в който текстът се е родил. Конституцията е приета на референдум, проведен на 25 октомври 1992 г. Тогава Литва все още е домакин на руски войски, последните от които напуснаха страната на 31 август 1993 г. Забраната, изтъква Олекас, не отговаря на текущата геополитическа реалност, а възпирането и особено ядреното такова днес е условие за мира.

Вторият довод на Олекас се отнася до отношенията в рамките на НАТО. Докато забраната е активна, Литва си затваря сама врата, която останалите съюзници държат отворена, и това я поставя в особено положение в рамките на Алианса. Противниците на идеята обаче спорят не дотолкова за самата полза от възпирането, а по-скоро за начина, по който клаузата следва да бъде премахната. Конституцията е приета от гражданите на референдум, а поправката минава единствено през парламента, и точно оттам идва искането на Шукис – провеждане на консултативно допитване, преди текстът да бъде подложен на промени. Спорът касае преди всичко кой има право да свали ограничение, наложено от директен вот.

Процедурата тръгна рано през лятото. На 7 юли Сеймът одобри на първо четене изваждането на клаузата с 89 гласа „за“, 11 „против“ и 6 „въздържали се“. Инициативата беше внесена от 50 депутати от почти всички групи в парламента, а сред подписалите нямаше нито един от „Зора над Нямунас“. Есенната сесия започна на 10 септември, а Сеймът планира същинското гласуване за зимата.

Тук стои и цифрата, която решава изхода. За промяна на Конституцията са нужни най-малко 94 гласа от 141, при това два пъти, с 3 месеца между двете гласувания. Мнозинството от юли от 89 е под този праг, макар че тогава той не се е прилагал. Олекас вече допусна, че есенната сесия ще се наложи да бъде удължена до 13 януари 2027 г. за сместване на разписание.

Предметът на подобно решение е по-тесен от мащабите на потенциална заплаха. Нито НАТО, нито САЩ са обявявали конкретно намерение за разполагането на ядрено оръжие в Литва, а срокове за такова решение никога не са поставяни в официални разговори. Вносителите на поправката подчертават, че премахването на клаузата няма да доведе автоматично до разполагане на каквото и да е ядрено оръжие, а единствено ще свали забраната, която към настоящия момент прави съгласието на Вилнюс чисто юридически невъзможно. Медведев и Песков реагират тъкмо на отпадането на едно правно препятствие, не на пристигнало оръжие.

Ядреният разговор във Вилнюс не започва с приемането на изменение в текста на Конституцията. На 2 юни министърът на отбраната Робертас Каунас потвърди, че страната е активен участник в дискусии, посветени на евентуално бъдещо укрепване на американския ядрен арсенал и разширяването му към още европейски държави-членки на НАТО. Поводът беше публикация на Financial Times, според която Вашингтон обмисля да надхвърли настоящите шест страни, които приемат такива способности, включително чрез разгръщане на допълнителни самолети с двойно предназначение. „Дискусии наистина се водят“, призна Каунас в брифинг за пресата в кулоарите на Сейма и добави, че Литва определено не стои настрана, но отказа подробности с позоваване на класифицирания характер на разговора. По-късно министърът очерта много ясно границата: в мирно време разполагането на оръжия за масово унищожение не подлежи на дискусия, а такива варианти биха били уместни едва при криза или война.

Пред Литва стоят два различни източника на този вид способности и предложеното изменение обслужва и двата. Единият е този на САЩ, описан от Financial Times. Другият се отвори през март 2026 г. с обявлението, направено от френския президент Еманюел Макрон, в което той формулира т.нар. доктрина на изнесеното възпиране: Франция ще увеличи броя на своите ядрени бойни глави, спира да обявява размера на арсенала си от ядрено оръжие и ще допуска базиране на свое ядрено оръжие зад граница. Германия, Белгия и Полша заявиха готовност да участват и да поемат част от разходите. Общият двигател е един и той е американски по произход – сериозните опасения за това докъде се простират ангажиментите на САЩ с Доналд Тръмп за президент начело на Белия дом е именно причината европейските столици да търсят алтернативна опора.

Регионалната картина преди възникване на спора обяснява защо литовските политици възприемат заплаха като тази за вече изпълнена. Русия започна да прехвърля тактическо ядрено оръжие в Беларус през 2023 г. По-късно на 30 декември 2025 г. руското министерство на отбраната публикува видео, на което се виждат мобилни пускови установки за балистичните ракети със среден обсег „Орешник“ в непотвърдена гориста местност на територията на Беларус. Джефри Луис и група изследователи от колежа Мидълбъри, Върмонт, установиха точните координати на площадката при бивше летище Кричев-6 в Могильовска област, на около 5 км от границата с Руската федерация, и оцениха по сателитни снимки, че тя побира дивизион от две-три пускови установки, т.е. е почти сигурно, че съществуват и други площадки. Литва граничи както с Беларус, така и с Калининградска област.

Литовската реакция на поредните руски заплахи дойде на 12 септември, придвижвайки се по единна линия. Лауринас Кашчюнас от Съюз на Отечеството, заместник-председател на Комитет по национална сигурност и отбрана на Република Литва, описа изявлението на Песков като своеобразен инструмент за политически и психологически натиск. „Цялото НАТО е мишена на Руската федерация“, категоричен е той, а конкретният текст от конституцията няма как сам по себе си да промени този статут. Кашчюнас настоя Литва да получи достъп до цялата система за възпиране на НАТО, включително ядрения чадър, с обяснението, че руснаците не нападат силните. Дайнюс Гайжаускас от управляващата коалиция изтъкна, че Литва е държава от ядрен алианс още с присъединяването си към НАТО, но без собствено оръжие, и предупреди, че без съответната инфраструктура страната рискува да остане най-слабото звено на пакта. От своя страна Ремигиюс Мотузас от Социалдемократическата партия сравни натиска с предупреждения, които в миналото бяха отправени по адрес на Финландия и Швеция, и препоръча Вилнюс просто да ги подмине.

Разпределението на трите руски изявления в рамките на едно денонощие в никакъв случай не е случайно и всяко от тях е предназначено да покрива различна аудитория. Песков заема позицията, която е технически защитима и обвързва държавата: насочено оръжие получава ответно насочване, което е стандартна логика на ядреното планиране и не съдържа обещание за нападение. Медведев произнася максималната формула, която не обвързва никого – Съветът за сигурност не командва войски, а каналът в MAX не е дипломатическа нота. Путин отрича съществуването на заплахата като такава, с което връща разговора към наложения език на комуникация от страна на Москва с на практика всички западноевропейски столици.

Носеща теза в изказването на Медведев не е заплахата от унищожение, а хипотетичния отказ от прилагане на член 5 за правото на колективна самоотбрана. Тя не е насочена към Вилнюс, където я отхвърлят еднакво както управляващи, така и опозиция, а към обществата, чиито правителства ще решават дали да гарантират отбраната на Прибалтика. Конкретният избор на изразни средства, описващи изпепелената земя, за която е невъзможно да се воюва, е насочена именно натам.

Срещу този прочит стои по-простото обяснение, че от няколко години насам Медведев е възприел този тон в изказванията на практика по всеки един повод. На 13 август 2026 г. със слизането на Путин на о-в Итуруп, част от южната група на Курилските острови, той обеща „чудовищни последици“ на всеки, който не приема архипелага за суверенна руска територия. Регистърът му на практика не е променян от години и затова сам по себе си не казва нищо съществено. Постоянството на Медведев обаче не обяснява защо говорителят на Кремъл и президентът се произнасят по същата тема в същото денонощие, всеки в собствения си регистър.

Зеленски: Китай отправи „остър и недвусмислен“ ултиматум към Русия срещу използването на ядрено оръжие

🇺🇦🇨🇳 Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Китай за първи път е отговорил „остро и недвусмислено“ на руската реторика във връзка с възможното използване на ядрено оръжие срещу Украйна.

В отговор на въпрос на Радио НВ Зеленски сподели, че няколко европейски лидери са го информирали за наскоро проведени разговори с китайски представители, които ясно са заявили, че Пекин е против всякаква употреба на ядрени оръжия.

„Няколко европейски лидери ми споделиха, че са разговаряли с представители на Китай. По техните думи, Китай е реагирал изключително сериозно, остро и недвусмислено на твърденията в руските медии за възможно използване на ядрено оръжие“, каза Зеленски.

„Струва ми се, че това е първият път, в който Пекин реагира толкова ясно и категорично“, добави той и разкри, че китайските представители са поставили това, което европейските лидери определят като ултиматум, отхвърлящ каквито и да било дискусии за ядрена ескалация.

„Както ми предадоха европейските лидери, китайската страна е заявила под формата на ултиматум, че не може да има никакви разговори за използване на ядрено оръжие“, посочи Зеленски.

Украинският президент отбеляза, че Темата за Китай е била сред обсъжданите въпроси по време на срещата му с президента на САЩ Доналд Тръмп в кулоарите на срещата на върха на НАТО в Анкара, наред с войните в Украйна и Близкия изток.

„С президента Тръмп обсъдихме Китай, ролята му в тази война, неговото участие или потенциално участие, както и неговите възможности. Но с цялото ми уважение, бих искал детайлите от този конкретен разговор да останат само между мен и американския президент“, каза той.

По думите на Зеленски, по време на двустранните срещи на върха няколко европейски лидери също са повдигнали въпроса за потенциалната роля на Китай в подпомагането на прекратяването на войната.

Изявленията му идват след поредица от шумни призиви в Русия за ядрена ескалация. В началото на юни бившият президент и настоящ заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев заяви, че ядреният апокалипсис е „реалистично възможен“, възобновявайки ядрената реторика на Кремъл на фона на продължаващата война на Москва срещу Украйна.

„Често ме упрекват, че използвам остра реторика и говоря за ядрен апокалипсис, но за съжаление той е реалистично възможен“, заяви Медведев по време на руския федерален образователен маратон „Знание“.

Медведев подчерта, че подобни сценарии не могат да бъдат изключени и изтъкна, че Русия трябва да остане подготвена за тях. „Именно затова страната ни разполага с триада от стратегически ядрени сили, която се поддържа в изправно състояние“, каза той.

Тези изказвания бяха поредните от серия ядрени заплахи, отправени от Медведев, откакто Москва започна пълномащабната си война срещу Украйна през февруари 2022 г. Той многократно е обвинявал западните държави, че ескалират риска от директна конфронтация, като доставят оръжие на Киев.

Бившият американски посланик в Украйна Стивън Пайфър заяви по-рано пред Kyiv Post, че реториката на Медведев не бива да се разглежда като официална политика на Кремъл, осмивайки многократните ядрени заплахи на бившия руски лидер.

„Бившият президент Медведев казва много неща, които, честно казано, са на границата на безумието или направо са лудост“, каза Пайфър и допълни още, че Москва често използва ядрените заплахи като тактика за сплашване, целяща да отслаби западната и европейската подкрепа за Украйна.

По-късно, на 9 юни, член на Законодателното събрание на Санкт Петербург публично предложи употребата на ядрено оръжие срещу Украйна с аргумента, че т.нар. „специална военна операция“ не протича по план.

На 21 юни руският олигарх Константин Малофеев призова военните да нанесат ядрени удари по „терминали, фиброоптични кабели в Атлантическия океан и с шрапнелни ракети в космоса“, за да прекъсне възможностите на Украйна за командване и контрол.

Руските ястреби искат ескалация. Имат ли лост над Путин?.

🇷🇺🔥 Пламъците, обхванали Московската рафинерия преди седмица, изпепелиха не само преработващи мощности и резервоари с петрол, но и нещо далеч по-опасно за Кремъл – натрупаното недоволство във военно-патриотичния лагер, чийто гняв този път е насочен не само към Киев, но все по-отчетливо и към ръководството в Кремъл.

Двете последователни украински атаки в рамките на седмица, които извадиха от строя стратегическия завод в покрайнините на Москва, заедно с ударите срещу Санкт Петербург и окупирания Крим, окончателно заличиха илюзията, че пълномащабната война може да остане далеч от Москва и да не засяга ежедневието на нейните жители. Реакцията, описана днес в публикация на Ройтерс, е показателна: десетки националисти-коментатори, идеолози и публични фигури настояват президента Владимир Путин да прекрати всякакви разговори със САЩ и да премине към открита ескалация.

Списъкът с исканията им е дълъг и до болка познат. Пълна мобилизация на икономиката и обществото. Сриване на правителствения квартал в Киев. Физическото ликвидиране на президента Володимир Зеленски. Нанасяне на удари по европейски предприятия, които произвеждат дронове за Украйна. А при необходимост – и употреба на тактическо ядрено оръжие. Подобни призиви бяха правени още в първите седмици на войната, но никога досега те не са звучали толкова ясно и отчетливо. Именно това поставя на дневен ред въпроса: кои всъщност са т.нар. „ястреби“ в руската политика и доколко техните позиции оказват влияние върху реалното вземане на решения в Кремъл.

Ударът, който пренесе конфликта в Москва

Според данните, представени в брифинга на Министерство на отбраната на Руската федерация, ПВО системите са унищожили 555 украински дрона през нощта на 18 юни, близо 180 от които са свалени над Московска област. Ведомството представи тези показатели като доказателство за ефективността на руската отбрана.

По-късно на същия ден ведомството публикува обобщение, според което за последните 24 часа са свалени 992 украински дрона, включително нощната атака и последвалите дневни прехващания. Множество кадри на силите за ПВО и техните усилия за отблъскване на атаката показаха повсеместен хаос, тотална липса на координация и сериозно претоварване, при което отбраната не просто не успя да противодейства на атаката, но и се стигна до попадения на руски ракети в резервоарите на рафинерията и различни жилищни райони. Освен това данните за свалени дронове, докладвани от Министерство на отбраната на Руската федерация, от години изпълняват само политическа функция, но така и не поеха ролята на прецизно военно счетоводство. И колкото по-впечатляващо звучат официално обявените резултати, толкова по-неудобен става въпросът защо въпреки тях стратегическите обекти са в пламъци.

А Московската рафинерия гори сериозно.

Заводът осигурява близо 40% от пазара на горива в Московска област. Според оценки на експерти той няма да възобнови дейност преди края на годината и вероятно ще остане извън експлоатация доста по-дълго, най-вече заради невъзможността за лесна подмяна на оборудването в условията на международни санкции. Въведени са ограничения и забрани за продажбата на бензин в редица региони.

Това е именно онзи вид удари, нанасящи реална болка. Не зрелищен пожар за телевизионните камери, а пробив в логистичната система, поддържаща както функционирането на руската военна машина, така и ежедневието на гражданите. Именно това измества публичната дискусия от фронта към вътрешността на руския лагер.

Най-отчетливо прозвуча изказването на Константин Малофеев – собственик на медийна група „Царград“, който е обект на международни санкции и финансов благодетел на сепаратистки структури в Донбас още през 2014 г.

„Какво още трябва да се случи, преди да започнем да воюваме истински? Война значи победа на всяка цена“, заяви той, като постави под въпрос защо Русия продължава да не използва ядрените арсенали, които според него са натрупани именно за подобни обстоятелства.

В началото на месеца, 3 юни, Малофеев и философът Александър Дугин представиха доклада „Русия 2050“ по време на Икономическия форум в Санкт Петербург. В неговия т.нар. благоприятен сценарий присъстват ядрен удар, анексия на нови украински територии и разпадане на Европейския съюз. Международният форум, който беше замислен като демонстрация на устойчивост и увереност, вместо това разкри нарастващото напрежение между прагматичните технократи и идеологическите ястреби, докато небето над Ленинградска област беше кръстосвано от десетки украински дронове.

Кой всъщност говори от името на войната?

За да се оцени реалната тежест на подобни позиции, е нужно да бъде направено разграничение на различните течения, които често се събират под общото и подвеждащо название „ястреби“. В действителност става дума за поне четири различни групи, чието влияние върху Путин е несравнимо.

Първата са силовиките – ядрото на системата.

Истинската власт в Русия рядко говори шумно. Тя се намира в кабинетите на хора като Николай Патрушев, който дори след формалното си преместване към морската политика през 2024 г. запази директен достъп до Путин и значително неформално влияние върху въпросите на сигурността; Александър Бортников начело на Федерална служба за сигурност (ФСБ); и председателя на Следствения комитет Александър Бастрикин.

Това са хора с твърди убеждения и дълбоко конфронтационен мироглед, но те не действат като телевизионни коментатори. Те не формират заглавията, а решенията. Самият Путин произлиза именно от тази среда и ако се съди по неговите действия, а не по публичния му тон, той остава най-влиятелният ястреб в страната. Тяхната тежест е реална, защото е институционална и почти невидима.

Втората група е т.нар. „партия на войната“ – публичните рупори.

Тук попадат Дмитрий Медведев, бивш президент и настоящ заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация, който се трансформира от някогашното умерено лице на режима в един от най-агресивните му говорители. Други представители на посочената група са чеченският лидер Рамзан Кадиров; пропагандистът Владимир Соловьов; както и идеологически фигури като Малофеев и Дугин.

Популярният на Запад образ на Дугин като „мозъка на Путин“ е по-скоро мит, отколкото реалност. Този калибър личности са инструмент в ръцете на Кремъл, когато тяхната реторика е полезна, но се дистанцира от тях, когато крайните им позиции започнат да създават неудобства.

Тези хора не определят курса на държавата. Те определят атмосферата около него и изпълняват своята функция да разширяват границите на допустимото, подготвяйки общественото мнение за всяка следваща стъпка.

Третата група са маргинализираните.

Тяхната съдба показва докъде се простират границите на позволеното. Може би най-известният сред тях е Игор Гиркин. Кадрови офицер от руските спецслужби, той ръководи първия въоръжен отряд, който навлиза в Донбас и окупира Славянск през април 2014 г. По-късно заема поста министър на отбраната на т.нар. „Донецка народна република“, преди да бъде изтеглен по-късно същата година. Впоследствие е осъден задочно от нидерландски съд за свалянето на полет MH17 над Източна Украйна, при което загинаха всички 298 души на борда.

От 2024 г. Гиркин излежава 4-годишна присъда в наказателна колония от общ режим №5 в Кировска област – учреждение, използвано често за бивши служители на силовите структури и известно със строгия си режим.

През март 2026 г. друг военен блогър с дългогодишни връзки с Кремъл, който нарече войната „безнадеждна“, а Путин определи за „нелегитимен“, беше изпратен в психиатрична клиника в Санкт Петербург – заведение, често свързвано с практиките на наказателната психиатрия от съветската епоха.

Посланието е пределно ясно: можеш да настояваш за ескалация на войната, но не да насочваш обвиненията си конкретно срещу властта.

Четвъртата група са технократите.

От другата страна стоят икономическите управители – ръководството на Централната банка и финансовият блок на Кремъл. Техните тревоги са свързани с инфлацията, бюджетните разходи, недостига на работна ръка и риска от дефицит на гориво, а не с катастрофалното темпо на руската армия и липсата на нови територии.

Те също разполагат с влияние, но то се намира в различно измерение. Тяхната задача е да определят границите на икономическата устойчивост, а не стратегическите цели на войната. Именно между този прагматичен подход и идеологическите проекции от „Русия 2050“ минава разломът, станал очевиден за всички по време на форума в Санкт Петербург.

Защо най-шумните гласове не държат кормилото

Подредени по този начин, различните центрове на влияние дават ясен отговор на основния въпрос. Системата, изграждана и контролирана от самия Путин в продължение на повече от четвърт век, публичните ястреби не са независим фактор за натиск върху президента. Те са част от неговия инструментариум.

Гръмките изказвания на Медведев, Малофеев и други подобни фигури разширяват границите на допустимото и позволяват на Путин да изглежда умерен, заставайки до хората, настояващи за употреба на тактическо ядрено оръжие и то още утре. Същевременно тази реторика действа като предпазен клапан, насочвайки натрупаното патриотично недоволство към думи и символични жестове, вместо към директно недоволство срещу властта.

Именно поради тази причина Кремъл я търпи такава, каквато е. И именно затова реагира толкова твърдо срещу всеки, който реши да насочи същата енергия към военното командване или към самия президент.

Това обаче не означава, че подобен натиск е без значение. Рискът не е, че ястребите ще поемат управлението, а че постепенно стесняват пространството за политическа маневра на човека, който ги използва.

Когато висши руски служители заявяват, че разговорите с Вашингтон не са донесли резултат и отправят своите обвинения към администрацията на Тръмп, че не е изпълнила договореното на срещата в Аляска през миналата година, те не определят политиката на Кремъл, но повишават цената на всеки бъдещ компромис.

Сигналите за това не закъсняха. Министерство на отбраната публикува адреси на заводи в няколко европейски държави, за които твърди, че произвеждат дронове за украинската армия. Министерството на външните работи обяви началото на „системни удари“ срещу военни цели в Киев. Последваха по-тежки бомбардировки, при една от които беше засегнат и хилядолетен манастир в украинската столица.

Засега самият Путин демонстрира увереност в избрания курс. Пред зрелостници от руските военни академии, той настоя, че въоръжените сили са съвсем близо до превземането на Костянтинивка – част от кампанията за поемане на контрол върху Донбас – твърдение, което украински военни и независими експерти описаха като преувеличено и свързано с нуждата от компенсация на психологическия ефект от украинските дронове в сърцето на Москва.

„Тези, които искат да възстановят нормални отношения с нас, да спрат безкрайния стремеж към стратегическо поражение на Русия, се намират във възход“, заяви Путин „Накрая всичко ще се нареди.“

Това е езикът на държавен ръководител, убеден, че времето продължава да работи в негова полза. На човек, който няма намерение нито да се откаже от ултиматумите си към Украйна, нито да предаде инициативата на собствените си радикали.

Истинският въпрос днес не е дали Путин чува патриотичния хор, който настоява за ескалация. Въпросът е колко дълго ще може да го използва като инструмент на властта, без самият той да се окаже жертва на очакванията, които непрекъснато подхранва.

Медведев заплаши ЕС с нови удари след инцидента с дрон в Румъния

🇷🇺⚔️🇪🇺 Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев отправи остра заплаха към Европейския съюз след руската атака с дрон срещу жилищена блок в румънския град Галац, съобщи The Moscow Times.

Медведев определи страните членки на ЕС като преки участници във войната срещу Русия и изрично заплаши, че подобни инциденти на европейска земя ще продължат.

В публикация в руската държавна социална платформа „Макс“ бившият руски президент използва агресивна реторика, за да отхвърли европейското осъждане на нарушението на въздушното пространство, настоявайки държавите от ЕС да запазят мълчание по въпроса, пише The Moscow Times.

„Евроимпотентите пищят за някакъв дрон, ударил румънска жилищна сграда. Всички страни от ЕС трябва да си затворят устата по тази тема. Европейските държави са преки участници във войната с Русия“, написа Медведев. Той добави, че макар Европа да води прокси война, за Москва това няма никакво значение.

The Moscow Times уточнява, че Медведев освен това е обвинил западните лидери в пряка отговорност за трансграничните атаки на контролирана от Русия територия, визирайки конкретно инцидент в Старобилск.

Препратката на Медведев към Старобилск се отнася до удара от 22 май, извършен от Въоръжените сили на Украйна срещу щаб на Центъра за напреднали безпилотни технологии, известен като „Рубикон“, в окупираната Луганска област.

Докато руските медии твърдяха, че операцията е поразила гражданска инфраструктура, Генералният щаб на Украйна поясни, че прецизният удар е бил насочен строго срещу специализирания военен обект, който носи пряка отговорност за провеждането на атаки с дронове срещу украински цивилни и инфраструктура.

Той директно обиди високопоставени европейски служители, включително председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, френския президент Еманюел Макрон и британския премиер Киър Стармър. Предупреждавайки за бъдеща ескалация, Медведев изрично заяви, че европейските граждани ще бъдат изправени пред постоянна несигурност.

„Затова нека се приготвят: това ще продължи да се случва. В ход е война! А гражданите на страните от ЕС, като население на воюващи държави, няма да могат да спят спокойно“, заплаши Медведев, отбелязвайки, че това се отнася особено за районите в близост до заводи за производство на дронове, според The Moscow Times.

Той завърши изявлението си с предупреждение, заявявайки: „Така че си затваряйте устата. Това е само началото!“

Инцидентът, провокирал реакцията на Медведев, стана в нощта срещу 29 май, когато руски дрон „Геран-2“ – камикадзе дрон, копие на иранския „Шахед-136“ – удари многоетажна жилищна сграда в румънския град Галац. Министерство на отбраната на Румъния съобщи, че два изтребителя F-16 са били вдигнати по тревога за прехващане на дрона, докато жителите в близките окръзи са получили известия за въздушна опасност преди сблъсъка в 01:53 ч.

Експлозията рани двама цивилни и наложи евакуацията на 70 жители. След нарушаването на въздушното пространство говорителят на НАТО Алисън Харт и румънският министър на външните работи Оана Цою осъдиха атаката, а Букурещ официално поиска от съюзниците в НАТО да ускорят доставката на съвременни системи за борба с дронове за Румъния.

Подготовка за нова мобилизационна вълна от 300 000 души в Руската федерация

🇷🇺 Ръководството на Руската федерация поддържа оперативна готовност за стартиране на нова вълна от масова мобилизация, която предвижда привличането на до 300 000 резервисти в случай на решение за удължаване на военните действия в Украйна с период от една до две години.

По данни на Центъра за борба с дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, сценарият е разглеждан като основен инструмент за окомплектоване на силите при стратегия за изтощение. До момента няма обявено официално решение за масово призоваване, но създадената през октомври 2022 г. с указ на президента Владимир Путин юридическа рамка остава в сила и позволява незабавно активиране на процеса без нужда от нови законодателни актове.

Техническата подготовка за подобна стъпка включва оптимизация на военно-отчетните системи и интеграция на цифрови регистри за проследяване на подлежащите на военна служба. Паралелно с планираната вълна, в руските региони се прилагат и механизми на „скрита“ принудителна мобилизация за компенсиране на загуби на бойното поле. Регионалните органи на изпълнителната власт получиха директиви за съставяне на списъци с „доброволци“, като приоритетно в тях се включват лица с натрупани дългове за комунални услуги. Отделно Министерството на отбраната постави изискване към образователните институции за осигуряване на квота от поне 2% от студентите, които да подпишат договори за кадрова служба, а големите и средни предприятия са задължени от губернатори да селектират служители за изпращане в зоната на бойните действия.

Процесът на окомплектоване се сблъсква с остър недостиг на работна ръка в гражданския сектор на руската икономика. Експерти твърдят, че изтеглянето на още 300 000 души от пазара на труда ще доведе до критичен дефицит на кадри в индустрията и услугите, което е и основният спиращ фактор пред незабавното обявяване на кампанията. Публичните изявления на висши държавни служители, сред които Дмитрий Медведев, отричат нуждата от нова мобилизация, акцентирайки върху темповете на доброволно наемане. Тази реторика обаче контрастира с реалните стъпки за разширяване на наборната база и затягане на контрола над миграционния поток и чуждите граждани на територията на Русия, които също са разглеждани като ресурс за попълване на армейските резерви.

Евентуалното разгръщане на пълномащабна мобилизация през 2026 г. би променило тактическата дълбочина на руските настъпателни операции, позволявайки формиране на нови корпуси за ротация на изтощените сили. Въпреки това, логистичните проблеми по осигуряване на модерна бойна техника за такъв мащаб от жива сила остават нерешени, което би наложило разконсервиране на по-стари образци на въоръжение. Последиците от такова решение ще се изразят в по-нататъшна милитаризация на руската икономика и потенциално избухване на социално напрежение в слабо развитите региони, които традиционно поемат основната тежест на квотите за мобилизация.

Москва публикува списък на европейски производители за дронове, Медведев ги нарече „потенциални цели"

🇷🇺 Министерството на отбраната на Руската федерация публикува списък на фирми в няколко държави, за които твърди, че са свързани с производството на дронове за Украйна.

Първата му част, озаглавена „Филиали на украински предприятия в Европа“, включва 11 фирми с компании в Лондон, Мюнхен, Рига, Вилнюс, Прага и други градове на територията на Обединеното кралство, Германия, Дания, Нидерландия, Полша, Литва, Латвия и Чехия.

Втората част, назована „Чуждестранни предприятия, произвеждащи компоненти“, съдържа общо 10 компании в Чехия, Израел, Турция, Италия, Испания и Германия, с конкретни адреси във Венеция, Мадрид и Хайфа.

От ведомството заявиха, че публикацията има за цел да осведоми европейската общественост за адресите на предприятия, свързани с производството на дронове за Украйна, и предупредиха, че подобно сътрудничество „влачи тези държави по-бързо към война с Русия“ и може да има „непредвидими последствия“.

Заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев коментира списъка в директна заплаха: „Изявлението на Министерство на отбраната трябва да се приема буквално: списъкът с европейските обекти за производство на дронове и друго оборудване, е регистър на потенциални легитимни цели за руските въоръжени сили.“ В отделна публикация той добави: „Кога ударите ще станат реалност, зависи от това какво ще последва. Спете спокойно, европейски партньори!“

Чешкият външен министър Петр Мацинка реагира, като привика руския посланик с искане за обяснение на заявленията, съобщи RFE/RL. Бившият американски пратеник за Украйна също определи публикацията като „сплашване“, според Kyiv Post.

Списъкът на руското министерство беше оповестен ден след срещата на украинския президент Володимир Зеленски с германския канцлер Фридрих Мерц в Берлин на 14 април, при която двете държави договориха пакет за украинската отбрана на стойност 4 милиарда евро. По данни на Euronews пакетът включва стотици зенитни ракети за Patriot, 36 пускови установки IRIS-T, 300 милиона евро инвестиции в далекобойни ударни способности и съвместно производство на 5 000 атакуващи дрона с изкуствен интелект и среден обсег на действие в рамките на инициативата „Build with Ukraine“. Срещата беше първата двустранна консултация между двете правителства от 2004 г. насам, на която бяха постигнати най-малко 10 споразумения.

На същия ден Обединеното кралство обяви най-големия си пакет дронове за Украйна – най-малко 120 000 единици, които включват далекобойни ударни, разузнавателни, логистични и морски безпилотни апарати, финансирани в рамките на годишния британски ангажимент от 3 милиарда паунда военна помощ, съобщиха от Даунинг стрийт 10. Доставките вече започнаха, а по-голямата част от средствата са насочени към местни производители, включително Tekever, Windracers и Malloy Aeronautics.

Москва последователно квалифицира доставките на западно оръжие като фактор, който удължава конфликта. Публикуването на конкретни адреси на европейски предприятия и определянето им като „легитимни цели“ е качествено нова стъпка в руската реторика – от общи предупреждения и заплахи към такива срещу конкретни адреси на граждански обекти на територията на държави от НАТО и ЕС.

Медведев заплаши Обединеното кралство заради замразените руски активи.

🇷🇺💰🇬🇧 Дмитрий Медведев, бивш президент и настоящ заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация, заплаши Обединеното кралство заради решението му да прехвърли на Киев печалбите от използването на замразени руски активи, блокирани като отговор на агресията срещу Украйна.

В публикация в своя канал в Telegram Медведев заяви, че Москва може да „върне заграбеното в натура – тоест с украинска земя и друго недвижимо и движимо имущество, намиращо се върху нея“. Освен това той спомена и за „изземване на ценностите на Британската корона“ като ответна мярка.

По време на визитата си в Киев вчера британският министър на отбраната Джон Хийли съобщи, че ще бъде предоставен пакет военна помощ, финансиран с печалбите от замразените руски активи. По данни на правителството в Лондон средствата на стойност над 1 милиард паунда са били използвани за закупуване на оръжия, стотици хиляди артилерийски снаряди, стотици зенитни ракети, резервни части, както и за нови договори за поддръжка и ремонт на техника и военен транспорт.

В Европа и страните от Г-7 има блокирани руски активи за около 210–220 милиарда евро, основната част от които са държавни резерви, държани предимно в белгийската платформа Euroclear.

Франция е замразила 19 милиарда евро, а Германия – около 210 милиона евро суверенни средства. Освен това под санкции попадат и частни активи на руски олигарси и компании в размер на близо 24 милиарда евро.

Приходите от управлението на тези активи от ЕС се прехвърлят частично на Украйна. През първата половина на 2025 г. Киев е получил над 10 милиарда евро от тези постъпления.

На 30 август върховният представител на ЕС за външната политика Кая Калас заяви, че Русия няма да си върне замразените активи, докато не изплати репарации на Украйна.

Тръмп: 20 000 руски военнослужещи са загинали само през юли.

🇺🇸 Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че близо 20 000 руски военнослужещи са загинали само през юли, описвайки руската инвазия срещу Украйна като „ненужна“ и подновявайки своето искане за мирно споразумение до 8 август.

„Току-що бях информиран, че близо 20 000 руски войници са загинали този месец в нелепата война с Украйна. Русия е загубила 112 500 войници от началото на годината. Това е много ненужна СМЪРТ!“, написа Тръмп в Truth Social.

На този етап не са достъпни точни и независимо проведени данни за общите загуби на всяка страна на бойното поле.

Според ежедневните данни, публикувани от Генералния щаб на ВСУ, Русия е загубила общо 33 220 войници през юли, което прави общо 1 054 200 за целия период на пълномащабната война. Данните на украинското командване не правят разлика между убити и ранени.

Тръмп добави, че Украйна е претърпяла около 8000 загуби от януари, без да включва изчезналите лица. Киев не публикува редовно данни за собствените си загуби, позовавайки се на оперативната сигурност.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви през февруари, че над 46 000 украински войници са загинали на бойното поле от февруари 2022 г.

„Украйна е загубила и цивилни, но в по-малък брой, тъй като руските ракети се разбиват в Киев и други украински градове. Това е война, която никога не трябваше да се случва“, написа той.

Изявлението на Тръмп идва на фона на подновен дипломатически натиск за прекратяване на огъня и пълномащабната руска инвазия срещу Украйна. Висшият американски дипломат Джон Кели заяви пред Съвета за сигурност на ООН на 31 юли, че Тръмп иска до 8 август двете страни да постигнат споразумение за прекратяване на огъня и „траен мир“.

„Президентът Тръмп заяви ясно, че това трябва да стане до 8 август. Съединените щати са готови да приложат допълнителни мерки за осигуряване на мир“, отбеляза Кели.

По-рано американският президент заплаши, че ще въведе големи мита спрямо Русия, освен ако не се съгласи да сложи край на кръвопролитията. Предложените мерки включват вторични санкции към страни, които продължават да внасят руски петрол, газ и други стоки – ход, който може да засегне пряко страни като Китай, Индия и други.

Първоначално на 14 юли Тръмп постави 50-дневен ултиматум, но оттогава той посочи, че вече не е склонен да чака. „Няма причина да се чака“, каза той две седмици по-късно на 28 юли.

Бившият президент на Руската федерация и настоящ заместник-председател на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев заяви, че заплахите могат да доведат до по-широк конфликт. „Всеки ултиматум е заплаха и стъпка към война. Не между Русия и Украйна, а със собствената му страна.“

Думите на Тръмп бяха предшествани от смъртоносна ракетна атака, извършена от руската армия срещу украинската столица Киев, която според местните власти е отнела живота на най-малко 31 души и е ранила над 150 друг.

Тръмп нареди разполагането на две ядрени подводници в отговор на руски коментари

🇺🇸🌊🇷🇺 Американският президент Доналд Тръмп съобщи, че е наредил разполагането на две ядрени подводници в отговор на „силно провокативните“ коментари от Дмитрий Медведев, бившия президент и понастоящем заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация.

„Въз основа на силно провокативните изявления на бившия руски президент Дмитрий Медведев, разпоредих две ядрени подводници да бъдат позиционирани в подходящите региони, за всеки случай, ако тези глупави и подстрекателски изявления са нещо повече от просто думи“, обясни Тръмп в публикация на Truth Social.

„Думите са много важни и често могат да доведат до непредвидени последици, надявам се това да не е един от тези случаи“, допълни той.

Тръмп не уточни дали става въпрос за подводници с ядрено задвижване или такива, въоръжени с ядрени оръжия, и не даде повече подробности за техните местоположения, които обикновено са пазени в тайна от американските военни.

Съединените щати и Руската федерация притежават по-голямата част от ядреното оръжие в света. Американският флот поддържа подводници с ядрени оръжия на патрул в рамките на т.нар. ядрена триада – ядрени ракети, изстрелвани от сушата, морето и въздуха.

Тръмп не поясни какво точно в изявлението на Медведев го е накарало да прибегне към това крайно необичайно показно дрънкане на ядрени оръжия.

В понеделник Медведев разкритикува остро заплахите за нови санкции, отправени от Тръмп към Москва в отговор на продължаващите ѝ откази да се ангажира в преговори за мир.

Обвинявайки Тръмп, че „играе играта на ултиматуми“, Медведев написа в X, че президентът на САЩ „трябва да помни“, че Русия е значителна сила.

„Всеки нов ултиматум е заплаха и стъпка към война. Не между Русия и Украйна, а със собствената му страна“, завърши Медведев, който в момента е заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация и е сред най-гласовитите поддръжници на войната в Украйна и антагонистичните отношения със западния свят като цяло.

Той беше президент за един мандат между 2008 и 2012 г. и фактически действаше като заместник на Путин, който успя да заобиколи конституционните ограничения за мандати и на практика да остане лидер доживот.

Медведев: Европа е ревнива и ядосана от телефонния разговор между Путин и Тръмп.

🇷🇺 Европа е ревнива и ядосана от телефонния разговор между руския президент Владимир Путин и неговия американски колега Доналд Тръмп, защото той показва, че нейната позиция на глобалната сцена е отслабена, каза в четвъртък Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация.

„Президентите на Русия и САЩ най-накрая разговаряха. Това е много важно само по себе си“, заяви Медведев в изявление на своя канал в платформата Telegram. „Предишната администрация на САЩ прекъсна всички контакти на високо ниво в опит да накаже и унижи Русия, в резултат на което светът балансираше на ръба на Апокалипсиса.“

След разговор с руския си колега Владимир Путин, американският президент Доналд Тръмп каза, че са се съгласили да започнат преговори за прекратяване на войната в Украйна „незабавно”.

След като Русия започна своята „специална военна операция“ в Украйна на 24 февруари 2022 г. не е имало телефонни разговори между Путин и бившия президент на САЩ Джо Байдън, който заедно с Европа оказа икономическа, хуманитарна и военна подкрепа на Киев.

Телефонното обаждане идва в момент, когато министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет каза, че връщането на Украйна към нейните граници отпреди 2014 г. нереалистично и че САЩ не виждат членството на Киев в НАТО като част от договореното уреждане за прекратяване на конфликта.

Медведев обвини Вашингтон, че действа като доминираща сила в света, налага санкции и участва в това, което описа като „хибридна война“ срещу Руската федерация. Той заяви още, че предишните геополитически кризи не са довели до изолацията, която е била наложена на Русия през последните години, подчертавайки ключовото значение на диалога.

„Вярно е, че щяхме да водим крещящи мачове с Америка и понякога практикувахме битка, но никой не наложи персонални санкции на Хрушчов по време на Кубинската ракетна криза или на Брежнев по време на конфликта в Афганистан или прекъсна контактите между държавните глави“, каза той. „Напротив, лидерите поддържаха линиите за комуникация отворени, което помогна за разрешаване на кризи.“

Той предупреди за опасностите от продължаваща конфронтация и призова за дипломация вместо за политическа изолация.

„В нашия малък, противоречив, но силно взаимозависим свят не може да има главна държава или планетарен владетел“, подчерта той. „Това е урок, който трябва да бъде научен от арогантните американски елити и така наречената дълбока държава.“

Медведев предупреди, че ако Вашингтон не признае това, напрежението само ще ескалира. „Ако не го направят, ще се върнем там, където бяхме. Часовникът на Страшния съд ще продължи да тиктака към полунощ и тогава със сигурност ще видим блед кон, а името на конника ще бъде Смърт.“

По-късно Тръмп каза пред репортери в Овалния кабинет, че той и Путин може да се срещнат в Саудитска Арабия.

Русия е обучила резерв от 300 000 войници за войната в Украйна.

Руски военнослужещи се разхождат на изложба, показваща бронирани машини и друго военно оборудване, пленено в хода на войната в Украйна, в музея на открито в Парка на победата на Поклонная гора в Москва, Русия, 31 май 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Shamil Zhumatov

🇷🇺 Русия е подложила на интензивно обучение над 300 000 военнослужещи на договор като резерв за подразделенията, които в момента участват в бойни операции в Украйна. Това заяви официален представител на Кремъл в статия за пропагандното издание Красная звезда на 2 декември.

„Седем инструкторски роти и осем учебни роти за специалисти... са обучили над 300 000 военни“, посочи генерал-полковник Иван Бувалцев, началник на Главното управление за бойна подготовка на въоръжените сили на Руската федерация.

Твърдението идва в момент, когато руското настъпление в Донбас ускорява темповете си въпреки твърденията за рекордни загуби в жива сила и техника.

Бувалцев не уточни кога се предполага, че са били обучени споменатите 300 000 резервисти, но от контекста на статията може да стигнем до извода, че става дума за 2024 г.

Бившият министър на отбраната Сейгей Шойгу създаде общо девет резервни батальона за обучение и подготовка на военнослужещи на договор, които да компенсират руските загуби на бойното поле в Украйна в края на 2023 г.

По неговите думи, само за миналата година в руската армия са се записали 335 000 доброволци. За тази година този брой е около 200 000, според Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация.

Русия понесе рекордни загуби във военно оборудване и личен състав в Украйна през ноември. Нещо повече, от началото на есента мащабът на тези загуби непрекъснато расте, а руското настъпление в Донбас продължава да белеи успехи, като следващите му ключови цели са индустриалните градове Покровск и Курахово.

Само през изминалия месец 45 720 руски военнослужещи са били убити, ранени или са попаднали в плен, в резултат на което не могат да продължат участието си в по-нататъшните операции, твърдят властите в Киев. Този брой е еквивалентен на повече от три мотострелкови дивизии от състава на руските въоръжени сили.

Освен това през ноември беше счупен рекордът за най-мащабни загуби в личен състав в рамките на денонощие: 2030, което е най-високата цифра от самото начало на пълномащабната инвазия, според ежедневните сводки на украинската армия.

Близо 8 десетилетия по-късно: Медведев заплаши с руски танкове в Берлин

Руска бронирана техника се придвижва по шосеен път в покрайнините на град Мариупол, Донецка област на Украйна, 18 април 2022 г.
📸 Снимка: AP Photo/Alexei Alexandrov

🇷🇺⚔️🇩🇪 Руски танкове могат да стигнат до площада пред сградата на Райхстага в Берлин. Това заяви Дмитрий Медведев, бивш президент и настоящ заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия.

Заплахата беше отправена по повод появата на немска бронирана техника в състава на украинските въоръжени сили, участващи в настъплението срещу Курска област на Русия.

Агенция ТАСС отбелязва, че думите на Медведев са в отговор на публикация в германския таблоид Bild, отбелязваща повторната поява на германски танкове на руска земя - 80 години по-късно.

Медведев окачестви публикацията, в която „се съобщава с гордост за завръщането на германските танкове на руска земя“, като проява на реваншизъм.

„В отговор ще направим всичко необходимо, за да доведем новите руски танкове до Площада на републиката в Берлин“, гласи написаното от Медведев на профила му в платформата X.

Вестник Bild съобщава, че в украинското нахлуване в Курска област се използват бронирани машини Marder. Засега германските власти нито са потвърдили, нито са отхвърлили официално тази информация, а председателят на комисията по отбрана на Бундестага Маркус Фабер каза, че не вижда проблем в използването на германски оръжия в нападенията на руска територия, включително и на танкове Leopard.

Масираната атака от страна на украинската армия в Курска област започна на 6 август. На територията на областта няколко пъти беше обявяван сигнал за въздушна тревога.

В резултат на обстрелите и нападенията са били убити най-малко петима и ранени над 60 души, сред които девет деца, съобщи ТАСС.

Медведев казва, че Москва трябва да търси „изчезването“ на Украйна и НАТО

Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев участва в церемония по полагане на венци по случай Деня на защитника на Отечеството на гроба на Незнайния воин до Кремълската стена в Москва, Русия, 23 февруари 2024 г.
📸 Снимка: Sputnik/Yekaterina Shtukina/Pool via REUTERS

🇷🇺🥃 Бившият руски президент Дмитрий Медведев осъди обещанието на НАТО за евентуално членство на Украйна, заявявайки, че Русия трябва да работи в посока „изчезването“ както на Украйна, така и на военния алианс.

В публикация в социалните медии в четвъртък Медведев цитира декларацията на НАТО от срещата на върха във Вашингтон тази седмица: „Ще продължим да подкрепяме Украйна по необратимия ѝ път към пълна евроатлантическа интеграция, включително членство в НАТО“.

След което той продължи на руски: „Изводът е очевиден. Трябва да направим всичко така, че „необратимият път“ на Украйна към НАТО да завърши или с изчезването на Украйна, или с изчезването на НАТО. Или още по-добре – с изчезването и на двете“.

Медведев, който по време на президентството си 2008-2012 г. беше смятан за част от новото поколение либерали и модернизатори, преоткри себе си като ястреб от началото на войната в Украйна, наричана от политическия елит в Кремъл „специална военна операция“.

По-специално, той многократно е предупреждавал САЩ и съюзниците им в НАТО, че доставките на оръжие за Киев може да доведат до „ядрен апокалипсис“.

Всяко решение за използването на руско ядрено оръжие принадлежи на президента Владимир Путин, министърът на отбраната и началника на Генералния щаб на въоръжените сили. Но дипломати смятат, че възгледите на Медведев, който е заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия, дават индикация за ястребовия мироглед по високите етажи в Кремъл, според което войната в Украйна е екзистенциално за Русия противопоставяне със Запада.

Медведев заяви, че Зеленски е „легитимна военна цел“

Дмитрий Медведев, бивш президент на Русия, който сега е заместник-председател на Съвета за сигурност на страната, изнася реч във Волгоград на 12 март 2024 г. Лозунгът гласи: „Заедно! За Русия! За президента!“
📸 Снимка: Yekaterina Shtukina/POOL/AFP via Getty Images

🇷🇺⚔️🇺🇦 Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия, каза пред държавната медия ТАСС на 20 май, че президентът Володимир Зеленски е „легитимна военна цел“.

Медведев, който преди това беше президент на Русия от 2008 до 2012 г., редовно използва войнствен език в опит да сплаши Запада и Украйна.

През февруари Медведев заплаши, че Русия ще използва ядрени оръжия срещу САЩ, Обединеното кралство, Германия и Украйна, ако Москва загуби контрол над цялата територия на Украйна, която в момента окупира.

„(Зеленски) вече оглавява политически режим, враждебен на Русия, който води война срещу нас“, каза Медведев.

„А лидерите на държави, които водят война, винаги се смятат за легитимна военна цел.

Преди това Медведев се представяше като либерал, но се превърна в един от най-агресивните военни ястреби на Русия от началото на пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Той все по-често играеше ролята, изпълнявана преди това от покойния политик Владимир Жириновски, известен със своите пищна и агресивна реторика.

Съобщава се, че Зеленски е избегнал няколко опита за убийство в началото на пълномащабната инвазия.

По-рано този месец Службата за сигурност на Украйна (SBU) съобщи, че е разкрила мрежа от агенти на Федералната служба за сигурност (FSB) на Русия, които са планирали да убият Зеленски и други високопоставени служители в Украйна.

Дмитрий Медведев: Най-добрите гаранции за Русия са „Искандер“, „Циркон“ и „Кинжал“.

Ракетни установки "Искандер" по време на парад на Червения площад в Москва.
📸 Снимка: Alexander Zemlianichenko/AP

🇷🇺⚔️🇺🇦 Русия не може да разчита на надеждността на евентуално споразумение с Украйна или на западните гаранции, затова смята "Искандер“, "Циркон“, "Кинжал“ и други оръжия за най-добрата гаранция, заяви заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев пред ТАСС.

„Дори и да бъде постигнато някакво компромисно споразумение, ние няма да имаме пълно доверие в неговото прилагане, много пъти съм говорил за това, всеки новоизпечен фюрер на украинския Райх е способен да го наруши по конюнктурни причини във всеки един момент“, очерта ситуацията той.

Медведев отбеляза, че в този случай никакви западни гаранции няма да помогнат:

„Да, няма да ни ги дадат. Затова най-добрите гаранции за бъдещето са Сармати, Искандери, Кинжали и други високоефективни руски оръжия и, разбира се, боеспособни руски сили“, заключи той.

Руският президент Владимир Путин по-рано подчерта, че Русия никога не е отказвала преговори, за разлика от украинската страна. Но тъй като Москва е била измамена многократно, сега трябва да прецени „с кого и как да работи“ и доколко на кого може да се вярва.

Путин посочи, че споразуменията трябва да се основават на проектите на Истанбулските споразумения от 2022 г., но да отчитат днешните реалности.

Кремъл също многократно е отбелязвал, че Руската федерация ще преговаря при свои собствени условия и няма да приеме опити да й бъдат наложени правила.