Анализ: Русия увеличи до 1 796 броя на бойните глави, разположени на носители при свиващ се арсенал

🇷🇺☢️ Въоръжените сили на Руската федерация са качили на носители 1 796 ядрени бойни глави, което бележи най-високото ниво от 2017 г. насам и 4-та поредна година на покачване. Това е отбелязано от годишника на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), който подробно е описал състоянието на руския ядрен арсенал към януари 2026 г. Според него общата численост на страната спада: 5 420 бойни глави в сравнение с 5 459 една година по-рано. Арсеналът не нараства. Неговото съдържание се измества към пусковите установки.

Качените на носители бойни глави се разпределят неравномерно по трите разклонения на ядрената триада – сухопътно, морско и въздушно. Сухопътните пускови установки за междуконтинентални ракети носят 892. На ракетите в подводниците се падат 704. Останалите около 200 се съхраняват в двете бази на далечната авиация; SIPRI ги счита за разгърнати, тъй като се съхраняват при частите, а не в централните хранилища. Сборът на трите компонента е равен точно на 1 796.

И трите имат свободен капацитет. Сухопътните сили поддържат 324 установки, шахти и мобилни, способни да поемат 1 092 бойни глави, или с 200 над натоварените върху тях. 13-те атомни подводници с балистични ракети разполагат с 208 пускови шахти и 928 бойни глави в запас. Качените върху ракетите наброяват 704: два от съдовете стоят в заводски ремонт и не носят оръжие. Разликата не произлиза от липсата на бойните глави, а от конкретно решение колко от тях да бъдат монтирани.

Свободният капацитет не е разпределен равномерно и по системи. Най-тежкият товар носи РС-24 „Ярс“ с 204 пускови установки и 612 бойни глави. Тежката ракета с шахтово базиране РС-20В „Воевода“ държи 40 пускови установки и 400 бойни глави. „Топол-М“ има 68 установки, всяка от които с по една бойна глава, а хиперзвуковият планиращ блок „Авангард“ е поставен на 12 носителя. При подводния компонент 80 ракети Р-29РМУ2 „Синева“ и Р-29РМУ2.1 „Лайнер“ носят 256 бойни глави, а останалите 672 се падат на 128 ракети РСМ-56 „Булава“.

Причината за празните гнезда са международните договорки, и SIPRI я посочва изрично: натоварването на ракетите е свалено, за да остане Русия под тавана на New START. Споразумението от 2010 г. ограничаваше двете страни до 1 550 разгърнати стратегически заряда, включвайки в посочената бройка и всичките тежки бомбардировачи независимо от действителния им товар. Оттам произлиза и разминаването между тавана по договор и оценката на SIPRI. На 5 февруари 2026 г. New START изтече окончателно. Заместник няма и не се планират преговори за заместник.

Изводът е чисто аритметичен. 424 бойни глави, от които 200 при сухопътно базираните и 224 при ракетите с морско базиране, могат да се върнат обратно на носителите си, без да бъде произведена нито една нова. Изделията са налице, установките също; операцията е монтажна, не промишлена. За първи път от началото на 70-те години на миналия век нищо юридическо не я ограничава.

Прегрупирането се отличава в останалите редове на таблицата. Изведените от употреба бойни глави, които изчакват разкомплектоване, падат от 1 150 на 1 020 за една година. Арсеналът, който включва всичко годно за разгръщане след подготовка, се показва от 4 309 на 4 400. Сравнението показва нагледно, че свиването на общата наличност е остатъчна величина: разкомплектоването изостава от връщането на бойни глави към годната част.

Поредицата върви от началото на пълномащабната инвазия. Към януари 2022 г. качените на носители бойни глави са 1 588. През следващите три години отчетите дават 1 674, 1 710 и 1 718. Спрямо 2020 г., когато са 1 570, покачването е 226 единици, или около 14%. Последната година носи 78 от тях, след период на далеч по-плавен ход: прирастът беше 36 заряда за 2024 г. и осем за 2025 г.

Останалите ядрени страни не мърдат или отбелязват едва забележим ръст. САЩ запазват 1 770 разгърнати бойни глави, число, което не се е променило спрямо предходния отчет. Франция остава на 280 бойни глави, Обединеното кралство – на 120. Китай вдига качените на носители заряди от 24 на 34 при общ запас от 620. Индия за първи път извежда 12 бойни глави в разгърнато състояние, от арсенал, наброяващ приблизително 190. Свободен капацитет обаче има и отсрещната страна. От 1 770 бойни глави на САЩ около 1 370 стоят на балистични ракети, а близо 300 се съхраняват на бомбардировъчни авиобази. Други 100-120 са тактически ядрени бомби. Асиметрията не е залегнала в запасите, а преди всичко в посоката на движение: числото на САЩ стои неподвижно вече цял отчетен цикъл. Общата наличност в световен мащаб е спаднала до 12 187 бойни глави, но нейната разгърната част нараства: 4 012 срещу 3 912 година по-рано.

Един често повтарян сюжет не намира потвърждение в отчета. Нестратегическите ядрени сили на Руската федерация, които обхващат бойни глави за оперативно-тактически ракети, самолети, кораби и системи за ПВО, наброяват 1 794 бойни глави. Разпределението им е 767 към флота, 488 към ВВС, 307 към ПВО, ПРО и крайбрежната отбрана и 232 към сухопътни войски. Според Кремъл и западни разузнавания бойните глави не се съхраняват при платформите, които ги пренасят, а хранилища. SIPRI заяви директно, че въпреки общо широко разпространените твърдения за разширяване на този арсенал засега няма значимо увеличение на назначените към него заряди.

Отпадането на договора отнема освен всичко друго и източника на данни. Докато все още беше в действие, разгърнатите стратегически сили на страните по New START се обявяваха по строго установена процедура и подлежаха на инспекция. SIPRI отбелязва, че изтичането му без замяна е премахнало посочения източник от публичния оборот и че сегашните числа са оценка, изградена върху наблюдение и открита информация. Снимката от януари 2026 г. е последната, направена при още действащ механизъм за сверка; следващите ще имат по-широки допуски.

Едно място в таблицата вече показва необратима следа от масираните отговори на Украйна. Далечната авиация има 45 самолета Ту-95МС и 15 машини Ту-160 и може да вдигне около 650 бойни глави. SIPRI оцени назначените ѝ на 586 и обяснява разликата с това, че само част от самолетите се намират в напълно изправно състояние: през 2025 г. флотът понесе загуби от украински удари, а успоредно се превъоръжава. Това е единственият крак на триадата, чийто капацитет войната е свила пряко.

Същите тези самолети отварят и втория план на картината. Докато стратегическият ешелон се изброява в договорни единици, ежедневната война срещу Украйна се води с боеприпаси, чийто произход става все по-импровизиран.

На 10 септември Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна публикува в собствения си портал War&Sanctions разглобен вид на РМ-48У заедно с вътрешните ѝ системи, интерактивен 3D модел и списък с електроника. Самото изделие не е балистична ракета, а тренировъчна ракета-мишена, сглобена от зенитни ракети с изтекъл срок на годност. Двигателят идва от 48Н6ДМ на С-400 „Триумф“, а опашната част е взета от експортната 48Н6Е2. Приборният отсек е съставен от елементи на 9М96 и 48Н6Е2. Изразът „балистична ракета за С-400“ принадлежи на ГУР; траекторията наистина е балистична, но класът на изделието е друг.

Обявените спецификации очертават оръжие с ограничена точност. Изделието е едностепенно, на твърдо гориво, и прелита със скорост между Мах 4 и Мах 6. Обсегът достига 400 км, а осколочно-фугасната бойна част 28В6А е с маса 199 кг. Ракетата е управлявана от радар, докато има директна видимост, и минава към режим на инерциално насочване, след като премине отвъд радиохоризонта и напусне обхвата на пряката видимост. Оттам идва и ниската ѝ точност.

Електрониката във вътрешността е почти изцяло чужда. ГУР посочи 117 компонента, произведени от чужди компании, от които 95 са щатски: сред които процесор и програмируема матрица ZYNQ XC7Z010, памет на Micron, трансформатори на Analog Devices и Texas Instruments, 4 тайвански, 3 швейцарски компонента, сред които приемник за сателитна навигация на u-blox. По два идват от Германия, Нидерландия, Япония и Южна Корея, и един от Франция. Разузнаването изброи 63 руски предприятия в производствената верига начело с концерна „Алмаз-Антей“.

Мащабът не е маргинален. По данни на ГУР, обобщени от Defense Express, планът за текущата година е над 480 изделия в сравнение с около 200 за предходната. Месечният производствен обем възлиза на около 50, а наличността към август е около 400. Първото приложение на РМ-48У срещу украински цели е през нощта срещу 20 януари 2026 г.

Двата пласта, стратегически и тактически, описват едно и също отношение към запасите. В стратегическия ешелон Русия увеличава своята разгърната мощ, въвеждайки обратно бойни глави, които вече притежава. Покачването до 1 796 беше постигнато още докато New START беше в сила, т.е. в рамките на разрешеното; свалянето на тавана през февруари 2026 г. не го е предизвикало, а премахна границата пред останалото. В тактическия пласт тя удължава ракетния арсенал, като преработва зенитни ракети с изтекъл срок в оръжия за наземни удари. И при двата случая новата бойна способност идва от наличното, а не от заводите.

Срещу този прочит застава по-техническо обяснение, което заслужава да бъде разгледано. Част от скока в стратегическите ядрени сили е възможно да е страничен продукт от превъоръжаването, а не решение за натоварване: всяка една ракета „Ярс“ носи до три бойни глави в сравнение със само една при „Топол-М“, а комплексът вече държи над половината от наземния товар. Смяната на стар едноблоков носител с ракета, чиято глава се разделя на няколко самостоятелно насочвани заряда, вдига броя на качените заряди, без някой да е вземал решение за натоварване. Обяснението покрива част от прираста, но не може да покрие нито празните 424 гнезда, които SIPRI отдава на договорния таван, нито изчезването на самия таван.

При отсъствие на заместващо споразумение натоварването върху наземните и морските ракети към пълния им капацитет е съвсем вероятно в следващите няколко години. Срещу него няма техническо ограничение, а политическа преценка, и към момента няма процес, в който такава да се договори. Потвърждение би било следващият годишник на SIPRI да покаже наземния компонент над 892 бойни глави и морския над 704 при непроменен брой установки и подводници, т.е. повече глави на същите ракети. Отслабване на оценката би дало задържане на разгърнатото число около 1 796 или обявяване на взаимно обвързващи тавани, които са отвъд изтеклия договор. Първата от двете проверки си има конкретна дата: следващата снимка на SIPRI е към януари 2027 г.

Армения обучава зенитните си разчети с ирански и индийски комплекси

🇦🇲🛡️🚀 Разчетите от силите за противовъздушна отбрана на Армения използват паралелно ирански и индийски зенитно-ракетни комплекси. Кадри от занятията бяха споделени от министъра на отбраната Сурен Папикян, който назова техниката с арменските ѝ служебни наименования, „Карич“ (скорпион) и „Лусан“ (рис). Първото име носи иранската ПВО с малък обсег AD-08 Majid, второто принадлежи на индийската със среден обсег Akash-1S.

Записът проследява бойната работа без стрелба. Кран спуска ракетен контейнер на пусковата установка на „Карич“, над 4-те контейнера стои главата за оптико-електронно откриване, отделен плосък антенен масив се изправя в работно положение, а операторите въвеждат данни по сензорни пултове в закрит фургон. Две пускови на „Лусан“ върху 4×4 шаси Tatra изнасят по три ракети в положение за пуск сред равнинен терен с ниви и телени огради. Изстрелвания в записа не се показани, а изявлението на Папикян говори за „занятия“, не за бойна стрелба.

Комплексът, който Ереван нарича „Карич“, е показан за първи път от иранската отбранителна промишленост през април 2021 г., а според данни на иранското издание Tehran Times е било използвано в реални действия още в 12-дневната война с Израел през юни 2025 г. Пусковата носи четири готови ракети AD-08 с дължина 2670 мм и маса 75 кг, от тях 14 кг бойна част. Откриването и съпровождането вървят по оптико-електронен канал до 15 км, поразяването започва от 700 метра и достига до 8 км по далечина и 5 км по височина, като разчетът поема 4 цели наведнъж. Ракетата се води по топлинния отпечатък на целта и бива задействана от неконтактен взривател, така че нито подготовката на самия пуск, нито полетът искат радарно осветяване. Атакуваната цел не получава предупреждение за захват, а самата машина е слабо уязвима за антирадарни ракети и за електронна война.

Арменската доставка се различава от иранската серия по две неща. Пусковата установка е на италианско леко товарно шаси Iveco Daily 4×4, а не на ирански пикап Aras 2, което дава по-лесна поддръжка, достъпни резервни части и отлична съвместимост със снабдителните вериги, изградени от Ереван на запад. Върху нея е монтиран и плосък антенен масив, какъвто по-ранните образци нямаха, докато в самия Иран се появи едва в края на 2025 г. Размерът му е малък за насочване на ракета и подсказва търсеща функция: радарът намира целта и подава целеуказание на оптико-електронната глава, което скъсява реакцията срещу дребни апарати със слаба топлинна следа и срещу цели, скрити в мараня, прах или валеж.

„Лусан“ държи следващия пояс. Индийският Akash-1S поразява от 18 до 30 км, носи 60 кг осколочна бойна част с неконтактен взривател и в последния участък се води от активна радиолокационна глава в Ku/X-банд. Батареята включва 4 пускови установки по три ракети всеки, 3D радара Rajendra и командно-щабна машина с автоматизирано управление. Ереван сключи договора през 2022 г. за около 720 млн долара и 15 зенитно-ракетни комплекса, с което стана първият чуждестранен купувач на изделието, а доставките започнаха на 12 ноември 2024 г.

Двата комплекса излязоха публично на 28 май 2026 г. на парада за Деня на републиката в Ереван, където Армения стана първият известен чужд оператор на Majid. Анализатори преброиха 4 пускови установки на иранския комплекс още на репетицията на площад „Република“ на 25 май, три дни преди самия преглед. Дикторът изброи предназначението на Karich срещу нисколетящи самолети, вертолети и дронове, без да спомене производителя, а говорител на военното ведомство отказа пред RFE/RL и да потвърди, и да отрече иранския произход. Иранският посланик в Ереван Халил Ширголами наблюдаваше прегледа сред гостите.

Самата сделка не е обявявана никога досега. През 2024 г. иранското опозиционно издание Iran International съобщи за пакет от около 500 млн. долара с ирански дронове и зенитни средства, но военното ведомство в Ереван определи публикацията като „изфабрикувано съдържание“, а иранският посланик също я отхвърли. Две години по-късно машината се движи в арменските колони, а страната продължава да не казва изрично производителя ѝ.

Парадът беше инвентар на пренасочването. По думите на премиера Никол Пашинян в колоната има оръжие от 7 държави: френски самоходни гаубици CAESAR и бронирани машини Bastion, китайски разузнавателно-ударни апарати CH-4, американски картечници M2, руски вертолети Ми-17, индийска реактивна артилерия Pinaka и теглени гаубици ATAGS. „Преобразуването на армията не е заради война, а заради мир“, заяви той тогава и определи прегледа като отчет пред обществото за покупките след поражението от 2023 г.

Руската техника не е изчезнала от строя. С-300ПС и Тор-М2КМ остават на въоръжение, като съвместната охрана на въздушното пространство с Русия действа по споразумение от 2015 г. Смяната личи в изявления на военното командване. На 9 юни 2026 г. началникът на Генералния щаб генерал-лейтенант Едвард Асрян заяви, че за ПВО и ПРО щита и борбата с дронове Армения трябва да разчита само и единствено на себе си и не трябва да се надява на никого. Същия ден той отхвърли твърденията на опозицията, че новите покупки не си пасват с наличния арсенал, с довода, че всяко изделие минава проверка за съвместимост, преди да е прието на въоръжение.

Видеото от 9 август не е изолирано явление. Папикян публикува подобни кадри в равномерен ритъм: на 20 юни с реактивни установки „Атлант“, на 11 юли с гаубици TORQ и самоходни установки MIHR, на 20 юли със 155 мм „Арамазд“. Последната от тези публикации излиза ден след телефонния разговор между Пашинян и азерския президент Илхам Алиев, в който двамата отчетоха една година от Вашингтонската декларация от 8 август 2025 г.

Съвкупността предоставя разпределение по функции, а не покупки напосоки. Индия покрива средния пояс с радарно насочване, Иран поема малките височини с пасивно инфрачервено насочване, а руските изделия остават в големия обсег с техника, произведена до 2018 г. Подредбата отговаря директно на урока от 2020 г. Тогава израелските барражиращи боеприпаси Harop и турските Bayraktar TB2 в азерски ръце безнаказано действаха над арменски позиции почти през цялата 44-дневна война. Оттам и обяснението защо Армения купува от 7 страни наведнъж, вместо да се обвърже с един продавач. Разпръснатият източник струва по-скъпо в поддръжка и обучение, но никой не може да спре снабдяването с едно решение, а този принцип беше изказан от Асрян през юни.

Конкурентният прочит на същите факти е съществено по-скромен. Видеата на Папикян продължават от юни без прекъсване и включват артилерия, реактивни установки и зенитни средства поравно, тоест ведомството показва каквото е купило, а не отправя послание към Баку. Ритъмът наистина се обяснява така, но подборът на въоръжение не се обяснява: договорът с Делхи е от 2022 г., а доставката от Техеран изпреварва парада с месеци, тоест изборът е направен далеч преди графика на публикациите. При запазване на настоящия курс Ереван много вероятно ще разширява своите неруски източници на зенитна техника и през следващите две години. Потвърждение би било договор за следващото поколение Akash-NG, за което индийските отраслови издания съобщават арменски интерес, или официално да признаят иранския произход на „Карич“. Обратно, отслабване би било нова руска доставка на зенитни комплекси или разширяване на съвместната охрана на въздушното пространство с Москва.

Иран получава до 400 китайски ПЗРК – през Хонконг и Пакистан

🇮🇷🤝🇨🇳 Иран очаква първата доставка по договор за придобиване на 400 преносими зенитно-ракетни комплекса от Китай, съобщиха за Reuters трима източници, запознати със сделката. Поръчката е на стойност между 60 и 70 млн. долара и включва 300–400 пускови комплекта с ракети QW-12 и FN-16. Това е най-мащабната известна иранска покупка на подобно оръжие, откакто въздушната кампания на Израел и САЩ оголи критичната неспособност на режима в Техеран да защити своите стратегически обекти.

Договорът е сключен с базираната в Хонконг компания Zhongqing Baoshang International Investment, за която източниците твърдят, че действа като посредник. Майчината фирма в Пекин – Zhong Qing Bao Shang Group, не отговори на запитването по електронна поща, изпратено от Ройтерс във вторник. Министерството на външните работи на Иран също не реагира веднага. По съгласувания план доставките трябва да започнат по въздух от летище Урумчи в Западен Китай и да преминат през Пакистан към Иран, макар източниците да не уточняват дали последният участък ще бъде изминат по въздух, или по суша.

„Въпросните сведения са напълно безпочвени. Китай играе последователна роля за утвърждаване на мира и прекратяване на конфликта“, заяви китайското външно министерство, категорично отричайки твърденията. Медийният отдел на Въоръжените сили на Пакистан (ISPR) реагира еднакво остро: „Спекулациите, че Пакистан участва в доставка на противовъздушни оръжия от Китай за Иран, са абсолютно скалъпени и лъжливи.“ Говорител на пакистанското външно министерство отказа коментар.

Тези категорични опровержения идват пет дни след като президентът Доналд Тръмп заяви публично, че Си Цзинпин го е уверил лично по време на срещата им в Пекин, че Китай няма да предоставя и продава оръжие на Иран, включително чрез китайски компании. По думите на Тръмп идентични уверения той е получил и от руския президент Владимир Путин. Американският президент алармира, че евентуални доставки за Ислямската република биха били „много лоши“ за която и да е от двете страни. Същевременно той обяви 50% мито върху целия износ за САЩ от всяка държава, която снабдява Иран с военно оборудване – мярка, която влиза в сила незабавно и без изключения. Ройтерс не разполага с информация за конкретната дата на сключване на договора спрямо изявленията на Тръмп.

Техническите параметри на самите ракети очертават границите на онова, което Техеран може да постигне с тях. Моделът QW-12 поразява въздушни цели на височина от 10 метра до 4 км и на разстояние от 500 метра до 6 км; FN-16 има сходен обсег с горна граница на височината около 3,8–4 км. И двете системи използват двуспектрално инфрачервено насочване, което според производителя осигурява висока устойчивост срещу топлинни примамки. Това са оръжия, предназначени за борба с дронове, вертолети, нисколетящи самолети и крилати ракети. Стратегическата авиация и прецизните боеприпаси, с които САЩ и Израел поразяват иранските обекти от края на февруари насам, обаче действат далеч над този таван.

Тази разлика обяснява кой точно слой от отбраната се опитва да заздрави Техеран. Пет месеца интензивни бомбардировки показаха колко уязвими са стационарните батареи: те са предварително картографирани, неподвижни и се унищожават първи. За разлика от тях, преносимите комплекси се транспортират бързо, обслужват се от малки екипажи и често сменят позицията си, което ги прави значително по-трудни за засичане и ликвидиране – оценка, която военните експерти пред Reuters потвърждават въз основа на анализа на нанесените щети. Покупката обаче не затваря основната пробойна, през която преминава основната въздушна кампания; тя просто уплътнява най-ниското ниво на отбраната, където оперират ударните и разузнавателните дронове.

Вторият аспект прави сделката още по-показателна. Иран произвежда собствени преносими комплекси от години – това е серията „Месаг“, чиито ранни образци са базирани на китайските QW-1 и QW-2. Моделът „Месаг-3“ се произвежда серийно от февруари 2017 г. и разполага с обсег от около 5 км, таван от 4 км и бойна глава от 1,4 кг. Следователно доставките от Китай не осигуряват нов качествен скок в технологично отношение, а просто попълват опразнените арсенали. Тъй като съвместните удари на САЩ и Израел засегнаха редица обекти от ракетната, дроновата и зенитната програма на Ислямската република, фактът, че страната внася цял клас оръжия, които иначе сглобява сама, говори за сериозни проблеми с производствените линии и сроковете, а не за липса на технологии.

Цената на сделката също е показателна за нейния мащаб. Сумата от 60 до 70 млн. долара за 300–400 комплекта означава единична цена от около 170 000 до 200 000 долара, макар източниците да не уточняват колко ракети се съдържат в един пусков комплект. Дори по горната си граница тази сума остава скромна на фона на нанесените разрушения: най-голямата известна поръчка на Техеран за системи за ПВО с малък обсег от началото на войната се измерва в десетки милиони, а не в милиарди долари.

Тази покупка не е изолиран случай. След примирието от юни 2025 г. се появиха сведения, че Иран е получил китайски зенитно-ракетни комплекси (най-вероятно от типа HQ-9), а през февруари 2026 г. бе съобщено за доставки на радара YLC-8B, проектиран за засичане на стелт цели с малко ефективно отразяващо сечение. Водят се разговори и за придобиване на модерни китайски изтребители от поколение 4.5+. През същия месец Ройтерс обяви, позовавайки се на информирани източници, че Техеран е близо до сделка за китайски свръхзвукови противокорабни ракети CM-302, макар да не бе потвърдено дали тя е финализирана. Двама източници от западното разузнаване и ирански представител добавят, че Иран проучва сухопътни маршрути, по които военни доставки и компоненти с двойна употреба биха могли да се придвижват дискретно и с по-малък риск от прехващане. Източник от сферата на сигурността в Европа посочи, че властите в неговата страна знаят за няколко обсъждани договора за ракети от серията QW (включително QW-12, QW-18 и QW-19), а втори източник от Близкия изток потвърждава иранския интерес към QW-12 и QW-18, макар да няма данни за сключена сделка.

Маршрутът, посочен от източниците на агенцията, преминава през държавата, която влезе в ролята на посредник при сключването на примирието между Вашингтон и Техеран през април и беше домакин на меморандума от 17 юни – документ, който Тръмп обяви за обезсилен в началото на юли, преди американските войски да подновят мащабните си удари по Южен Иран.

Това съобщение се появява в момент на оперативна пауза. Пентагонът преустанови кампанията си късно вечерта в петък; нито в събота, нито в неделя бяха отчетени нови американски атаки, а висш ирански представител заяви пред Ройтерс, че Техеран също ще въздържа своите действия, докато паузата се спазва. Тръмп предупреди, че ще поднови ударите, ако с преговорите не бъде сложен край на конфликта. Сраженията започнаха на 28 февруари със съвместни въздушни удари на САЩ и Израел, при които бе ликвидирано военно-политическото ръководство на Ислямската република, начело с върховния лидер Али Хаменей. В понеделник говорителят на министерството на външните работи Есмаил Багаи заяви, че Иран „в момента не води преговори със САЩ“, а официални разговори за бъдещето на Ормузкия проток се провеждат единствено с Оман.

Украинската зенитна ракета FP-7.x е напълно готова за серийно производство.

🇺🇦 Балистичната ракета-прехващач FP-7.x на украинската компания за отбранителни системи Fire Point е напълно готова, след като премина успешно необходимите тестове за технически спецификации: обсег, скорост, височина на полета и маневреност. Това разкри пред Militarnyi Денис Щилерман, съосновател и главен конструктор на компанията.

FP-7.x е компонент от системата за противоракетна отбрана Freya. Според репортаж на изданието, тя е дълга 7,25 метра и развива скорост от 1500–2000 метра в секунда. Нейният капацитет за бойна глава възлиза на 150 кг, а максималната продължителност на полета е 250 секунди (точно 4 минути и 10 секунди). Тя се изстрелва от наземна платформа, като е проектирана за бързо унищожаване на въздушни заплахи на средни разстояния.

По-рано компанията производител извърши първия летателен тест на своята балистична ракета-прехващач, който по думите на Щилерман е бил „доста успешен“. Ракетата достигна височина от 25 км – височината, на която достигнат и прехващачите на американския зенитно-ракетен комплекс MIM-104 Patriot, който остава едно от малкото решения в сферата на противоракетната отбрана в световен мащаб, доказани в реален бой.

Към момента Fire Point е завършила последната фаза от изпитанията на комплекса Freya. Остават единствено интеграцията на всички компоненти в обща система и организирането на финални тестове, поясни Щилерман.‎

🔙 Frontline Monitor припомня: Както вече съобщихме, Fire Point сключи споразумение с германската компания Hensoldt за доставка на радари за комплекса Freya. „Техният радар TRML-4 е много добър. Сега ще започнем интегрирането му с нашата ракета и пункт за командване и контрол (C2), за да получаваме от него команди за насочване на ракетата към зоната, където тя може да прехване балистична ракета“, отбеляза Щилерман.

В началото на май Kyiv Independent писа, че Fire Point вероятно е обект на разследване за корупция. Случаят е свързан със скандала, който избухна след разследване, проведено от Националното антикорупционно бюро (НАБУ), в държавния енергиен сектор на Украйна. Самият Щилерман потвърди, че е разпитван от държавния орган за борба с корупцията, но уточни, че това не е било свързано с делото на Миндич.

Зеленски поиска от САЩ лиценз за производство на ракети Patriot.

🇺🇦🤝🇺🇸 Украинският президент Володимир Зеленски призова САЩ да дадат лиценз за производство на прехващачи за зенитно-ракетните комплекси MIM-104 Patriot на Киев. Той предупреди, че настоящите нива на производство са твърди ниски с оглед на засиленото руско производство на балистични ракети и зачестилите тестове на ПВО на НАТО с дронове, изпратени към съюзнически държави.

В интервю за предаването „Face the Nation“ по CBS News на 31 май Зеленски разкри, че е изпратил официално запитване до Белия дом и Конгреса на САЩ с искане за лицензи, които да позволят на Украйна да разгърне собствено производство на ракети Patriot PAC-3.

„Производството на антибалистични ракети в САЩ не е достатъчно и това може да доведе до криза в различни части на света. Русия увеличава вътрешното си производство на балистични ракети. Изпратих писмо до Белия дом и до Конгреса на САЩ. Надявам се, че те ще разберат и ще реагират“, каза той.

Президентът подчерта, че настоящите темпове на производство далеч не покриват нуждите на днешната среда за сигурност.

„60–65 антибалистични ракети на месец са нищо на фона на настоящите предизвикателства. Това не е тайна и Русия го знае. Трябва да разширим производството. Поисках от предишната администрация на САЩ, искам и от сегашната администрация да даде на Украйна лицензи за производство на ракети Patriot“, каза Зеленски.

Той аргументира своето искане с това, че даването на зелена светлина за производство в Украйна ще помогне не само на Киев, но и на партньорите на САЩ в други региони, включително Близкия изток.

„Можем да увеличим производството на ракети Patriot. Това ще помогне на нас. Това ще помогне на Близкия изток и всяка друга страна, на която САЩ решат да помогнат. Докато не създадем европейска система срещу балистични ракети, ще имаме нужда от подкрепата на САЩ“, посочи той.

По-рано Украйна получи допълнителна пускова установка за зенитно-ракетни комплекси IRIS-T от Германия и продължава да търси още ракети и ПВО комплекси, за да отговори на непрестанните руски въздушни удари.

Сателитни снимки потвърждават унищожаването на склад за ракети в Довжанск

🇺🇦🎯🇷🇺 Сателитни снимки от Довжанск (бившия Свердловск) потвърждават сериозни поражения след украинския удар по местния склад за динамит в събота вечерта. Кадрите ясно показват, че поне една от основните сгради в комплекса е напълно заличена, а следите от мощните детонации са видими в целия район.

Всичко започна с поредица от видеа в социалните мрежи, заснети от местни жители, на които се виждаха мащабни пожари и характерните за склад за боеприпаси вторични детонации. Тези записи бързо бяха геолокирани и потвърдиха, че целта е именно индустриалната зона на окупирания град, където се намира склад за съхранение на зенитни ракети за противовъздушна отбрана.

Ударът е стратегически важен, тъй като Довжанск се намира в непосредствена близост до държавната граница с Руската федерация и служи като логистичен пункт за прехвърляне на военни ресурси към фронта в Луганска област. Унищожаването на запасите от ракети за противовъздушна отбрана в този сектор може да отвори „дупка“ в небето, което прави останалите военни обекти в района много по-уязвими за следващи атаки.

Русия доставя на Иран преносими ракети земя-въздух за 589 милиона долара.

🇮🇷🤝🇷🇺 Иран е договорил тайна оръжейна сделка с Русия на стойност 589 милиона долара за придобиване на хиляди преносими модерни ракети, изстрелвани от рамо, съобщи Financial Times.

Сделката, подписана в Москва през декември, ангажира Русия да достави 500 преносими пускови установки „Верба“ и 2500 зенитни ракети „9М336“ в рамките на три години, твърди изданието, позовавайки се на изтекли документи и източници, запознати със сделката.

Според договора между държавния оръжеен износител „Рособоронекспорт“ и Министерството на отбраната и логистиката на въоръжените сили на Ислямска република Иран (MODAFL) доставките са планирани на три транша, които обхващат периода от 2027 г. до 2029 г.

Техеран е поискал официално системите миналия юли, според договор, с който изданието разполага. През юни миналата година американските сили нанесоха удари по трите основни ядрени обекта на Иран, след като станаха част от военната кампания на Израел срещу Иран в рамките на 12-дневната война.

Президентът Доналд Тръмп заяви многократно, че ключовите ядрени обекти на Иран са унищожени при атаката. Въпреки това, според предварителна разузнавателна оценка от миналото лято, ВВС на САЩ не са унищожили ядрения капацитет на Иран, а само са го върнали с няколко месеца назад.

Ирански служители многократно са заявявали, че Техеран се е възстановил от щетите, понесени по време на войната, и че неговите възможности са по-големи от всякога.

Русия има договор за стратегическо партньорство с Иран, който не включва клауза за взаимна отбрана. По-рано тази седмица руска корвета проведе маневри с иранския военноморски флот в Оманския залив, според репортаж на Министерството на отбраната на Руската федерация.

Boeing получава договори за 2,7 млрд. долара за производство на търсачи за PAC-3

🇺🇸 Американският аерокосмически гигант Boeing получи серия договори на стойност 2,7 млрд. долара за производство на над 3000 самонасочващи глави за Patriot Advanced Capability-3 (PAC-3) до 2030 г.

Главите се произвеждат от Boeing за главния изпълнител Lockheed Martin и играят централна роля в способността на ракетата да открива, проследява и ангажира въздушни заплахи с висока скорост. Армията на САЩ координира двете компании за допълнително увеличаване на производството.

„Екипът ни никога не е бил по-добре подготвен да отговори на призива на страната за по-голяма противовъздушна и противоракетна отбрана, Тези многогодишни договори признават напредъка, който постигнахме, и ще ни позволят да отговорим на нарастващото глобално търсене на PAC-3“, каза Джим Брайън, изпълнителен директор на Boeing Integrated Air & Missile Defense.

Boeing заяви, че разширените цели предвиждат производствен капацитет до 750 самонасочващи глави годишно, което компанията смята да постигне с вътрешни инвестиции, модернизация на поточните линии и укрепване на мрежата от доставчици. До края на годината Boeing цели да достави рекордните 650 до 700 глави – постижение, което ще постави нови месечни и годишни производствени рекорди за програмата.

Прехващачите PAC-3, оборудвани с самонасочващи глас на Boeing, са проектирани за противодействие на заплахи като балистични ракети, крилати ракети, вражески самолети и хиперзвукови системи. Търсенето на системата се увеличи на фона на интензивни конфликти като войната в Украйна и Близкия изток и военното планиране в Индо-Тихоокеанския регион.

Самонасочващите глави се произвеждат в съоръженията на Boeing в Хънтсвил, Алабама, които включват наскоро завършено разширение от 3252 кв. метра за увеличена производителност и ефективност. От 2000 г. компанията достави над 6000 прехващача PAC-3 на армията на САЩ и чуждестранни клиенти.

17 държави в момента използват прехващачи PAC-3, сред които Съединените щати и ключовите съюзници в Европа, Азия и Близкия изток. Той формира горния слой на противоракетна отбрана Patriot, осигурявайки подобрена защита за критични обекти, авиобази и цивилно население.

В изявление Boeing отбеляза, че новите производствени договори надграждат партньорството на компанията с Lockheed Martin и армията и представляват продължаващ ангажимент за доставяне на „ефективни и устойчиви“ отбранителни технологии.

Компанията подчерта ролята на глобалната си верига за доставки и работна сила за увеличената продукция, позовавайки се на силните сигнали за търсене и оперативни изисквания като основни двигатели на разширяването.

С развитието на въздушните и ракетни заплахи по отношение на сложност и честота, Пентагонът приоритизира многослойна противовъздушна отбрана. PAC-3 остава една от малкото разгърнати системи, способни да защитават срещу високоскоростни, маневриращи заплахи както в терминалната, така и в прехващащата фаза.

Boeing, един от най-големите аерокосмически и отбранителни изпълнители в света, продължава да е основен доставчик на прецизни компоненти за ключови програми за противоракетна отбрана на САЩ.

Ще се сдобие ли най-сетне Румъния с френско въоръжение?

🇷🇴🤝🇫🇷 Възможно е Румъния най-накрая да се насочи към придобиване на френско въоръжение след поредица от провалени сделки с компании от френската отбранителна индустрия, включително за хеликоптери H215, корвети Gowind, бронирани машини Sherpa и подводници Scorpène, според френското издание La Tribune.

Миналата седмица румънският министър на отбраната Ливиу-Йонуц Мотеану посрещна в столицата Букурещ генерал Гаел Диас де Туеста, ръководител на международното развитие на Генералната дирекция по въоръжението (DGA) на Франция, както и с френския посланик в страната Никола Варнери.

Румънското министерство на отбраната е на път да финализира поръчка в рамките на съвместно придобиване със седем други държави – Франция, Белгия, Кипър, Естония, Унгария, Словения и Дания – за над 200 преносими системи Mistral 3, снабдени с около 1000 зенитни ракети с много къс обсег до 8 км, произведени от френската компания MBDA.

Тази покупка, предназначена да оборудва румънската пехота, е част от съвместното придобиване на отбранителни способности, отговарящо на условията за европейско финансиране (EDIRPA), чийто основни приоритети включват укрепване на противовъздушна и противоракетна отбрана.

Ракетата Mistral 3 е проектирана за въздушна отбрана с много къс обсег и може да бъде използвана по различни цели, сред които изтребители, транспортни самолети, хеликоптери, дронове и крилати ракети.

САЩ се обръща към Япония за попълване на изчерпаните запаси от ракети Patriot

Военнослужещи от Японските сили за самоотбрана (JSDF) минават покрай пускова установка на Patriot PAC-3, след като главният секретар на управляващия кабинет Йошихиде Суга (вляво) направи преглед на системата в Министерството на отбраната в Токио, 8 октомври 2017 г.
📸 Снимка: REUTERS/Kim Kyung-Hoon

🇺🇸🤝🇯🇵 Планът на САЩ да използва отбранителни предприятия в Япония за увеличаване производствения темп на своите ракети за противовъздушна отбрана Patriot, изразходени за защитата на Украйна от руски атаки, се забавя поради недостиг на един от критичните компонент, произведени от Boeing.

Mitsubishi Heavy Industries вече произвежда по трийсетина ракети земя-въздух PAC-3 годишно по лиценз от отбранителния изпълнител Lockheed Martin. Японската компания може да увеличи този брой двойно - до около 60, заявиха пред Ройтерс двама японски правителствени служители, както и двама представители на отбранителната индустрия в страната.

САЩ се надяват възможно най-скоро да увеличат текущите производствени темпове от около 500 ракети годишно до над 750 годишно, сподели източник, запознат с програмата. За Япония обаче се оказва невъзможно да се включи в този план без допълнителни доставки на самонасочващи се глави на ракетите, направляващи ги в последните етапи на полета, обясниха източници от индустрията.

„Може да отнеме няколко години, преди MHI да успее да повиши производството“ заради недостига, обобщи един от източниците в индустрията, пожелал да остане анонимен, тъй като не е оторизиран да разговаря с медиите.

Производственият проблем в Япония подчертава сериозните предизвикателства, пред които е изправен Вашингтон при включването на промишлена помощ от своите глобални съюзници в сложната си верига за доставки.

Миналата година Boeing започна да процес по разширяване на предприятието си за ракетни части в САЩ, за да увеличи производствения си потенциал с 30%, въпреки че допълнителните линии няма да заработят преди 2027 г.