|
| Разчет на оръдие Д-44 използва български боеприпаси от времето на Варшавския договор. |
🇺🇦🤝🇧🇬 „В началото на войната една трета от оръжията, използвани от Украйна, пристигаха от България“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по време на своето посещение в най-големия български държавен военен завод ВМЗ Сопот.
Много медии представиха изявлението, сякаш една трета от цялата чуждестранна военна помощ за Украйна идва от България. В действителност фон дер Ляйен имаше предвид конкретно боеприпаси. През първата половина на 2022 г. българските складове покриваха около една трета от нуждите на Украйна от боеприпаси.
По това време официалната позиция на София беше против открити доставки за Украйна. Въпреки това тя намираше начини да предава оръжия. САЩ и Великобритания финансираха закупуването на боеприпаси, а българските складове се превърнаха в основните източници на оръжие, докато военни заводи по света бяха в застой.
„Знаехме, че именно в България има значителни запаси от нужните снаряди. Затова президентът Зеленски ме изпрати на дипломатическа мисия, за да уредим закупуването им“, разказа външният министър на Украйна по това време Дмитро Кулеба.
Особено критична беше тази помощ през втората половина на 2022 г., когато интензивните боеве и настъплението в Харковска и Херсонска области се нуждаеха от огромни количества артилерийски снаряди. Способността на България да покрие една трета от тези нужди се оказа безценна помощ за украинската армия.
Все пак доставките на оръжия от складовете са само част от по-дълбоките партньорски отношения между Украйна и България. Сега техните военни заводи работят на няколко смени за украинските отбранителни сили и до известна степен подпомагат местната отбранителна индустрия.
Изгубеното наследство
През Студената война България е сред водещите производители на оръжие за Варшавския договор, като през 80-те години отбранителната индустрия формираше до 10% от БВП на страната и имаше годишен износ в размер на повече от 1 милиард долара. Стотици хиляди души са заети във военно-промишления комплекс..
Българските заводи произвеждаха стрелково оръжие, патрони, гранатомети, боеприпаси с различен калибър, извършваха ремонт на бронирана техника и произвеждаха компоненти за противовъздушна отбрана и ракетни системи.
След разпада на Варшавския договор традиционните пазари изчезнаха, а страната остана с оръжия на склад на стойност 800 милиона долара, които нямаше на кого да продаде. Икономическата криза принуди правителството да намали поръчките, да премахне субсидиите и освободи десетки хиляди работници.
За да задържи индустрията на повърхността, България започна нелегални доставки на въоръжение за Африка и Близкия изток, което изигра ключова роля държавната компания Kintex, занимаваща се с логистика. Според изчисления на Forbes, тя е реализирала оръжия за над 100 милиона долара.
|
| Български заряд Ж9 за 122-мм артилерийски снаряди. |
„Не знаех къде ги изпращат и това не беше мой проблем“, призна по-късно директорът на Kintex по това време, чието име не беше разкрито.
В началото на новия век България опитва да въведе реформи в сферата, като приватизира частично предприятия, опита се да ги преориентира към цивилно производство и постепенно да ги интегрира в системата на НАТО.
Липсата на ясна стратегия и стабилна държавна подкрепа обаче доведе до фалит на много заводи. Въпреки това някои играчи успяха да се адаптират. Например Electron Progress, занимаващ се със сензорни и оптични системи, се преориентира към партньорство с държави от НАТО и цивилния сектор.
С началото на войната в Донбас през 2014 г. Украйна се обръща към България с предложение за закупуване на оръжия. Компанията ЕМКО, производител на съветски снаряди и модернизирана артилерия, се превърна в един от водещите доставчици.
|
| Българска картечница MG-1M на Арсенал, доставена на 81-ва отделна аеромобилна бригада на ВСУ от фондация „Върни се жив" |
Разследване на Bellingcat твърди, че Киев е получил десетки хиляди боеприпаси на стойност 25 млн. евро, от подцевни гранати до реактивни снаряди. Според същите данни, руското ГРУ прави опит да саботира сделката.
Руското вмешателство започва да се усеща. В България започват да избухват заводи и складове за боеприпаси. Според говорителката на прокуратурата Сийка Милева, голяма част от оръжията там са предназначени за Украйна и Грузия. През 2015 г. беше отровен собственикът на ЕМКО Емилиян Гебрев – и отново разследването откри руска следа.
Въпреки това двустранното българско-украинско партньорство не спира дотук. Българските оръжия останаха привлекателни заради качеството и ниската си цена. Стигна до там, че на 5 септември 2020 г. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна се отказа дори от местните минохвъргачки „Молот“, предпочитайки българските ЕМ-120 на ЕМКО.
Освен това Украйна помогна на България с ремонта на ракети клас „въздух-въздух“ Р-27, което засили още повече партньорството между двете нации.
Гиацинт, морков и обувка
След началото на пълномащабната война темата за българската помощ за Украйна многократно се превърна в обект на дискусии в медиите. В началото България се съгласи да ремонтира 80 танка за сухопътните войски на Украйна. В отговор Русия оттегли лицензите, които позволяват на българските предприятия да обслужват съветски хеликоптери. По-късно започна разговори за предоставяне на тежко въоръжение и боеприпаси. Киев настояваше за доставка на танкове и артилерия, но София отказа, заявявайки, че е готова да предостави само стрелково оръжие и част от боеприпасите.
Въпреки това на фронта все по-често започнаха да се появяват български оръжия: гранатомети, боеприпаси за тях, картечници, минохвъргачки, преносими зенитно-ракетни комплекси и, разбира се, артилерийски и реактивни снаряди.
Войната на практика даде нов тласък на българския военно-промишлен комплекс. Според бившия премиер Кирил Петков, само за 164 дни България е предала на Украйна оръжия за 2,7 милиарда долара, а износът е нараснал с 200%. Урсула фон дер Лайен отбеляза, че България е единствената страна в ЕС, в която най-големият частен работодател е отбранителна компания.
|
| Българска САУ 2С1 „Гвоздика“ на въоръжение във ВСУ |
Бързото нарастване на производството имаше и обратна страна. В заводите Арсенал и ЕМКО, където се произвеждат боеприпаси, избухнаха експлозии през октомври 2022 г. и август 2023 г.
„Още от времето на Студената война България остана уязвима и създаваше удобни условия за агентите на ГРУ“, предупреди собственикът на ЕМКО Гебрев, с което подчерта рисковете от руска намеса.
Въпреки диверсиите доставките продължаваха да нарастват. Заедно с боеприпасите България започна да предава и военна техника.
|
| Военнослужещи от Силите за териториална отбрана на Украйна използват тежък противотанков гранатомет СПГ-9 на ВМЗ Сопот по време на учение в Днипропетровска област, 14 май 2022 г. |
Така, след продължителни политически препирни – първо заради ветото на президента, а след това заради търсенето на финансиране – Украйна получи над сто разконсервирани БТР-60. По-късно към тях се включиха и самоходни артилерийски установки 2С1 „Гвоздика“.
България започна да инвестира все по-активно в развитие на отбранителната индустрия, след като осъзна своята роля в съвременните предизвикателства пред сигурността. Това обяснява и визитата на Урсула фон дер Лайен във ВМЗ, където се планира разширяване на производството на боеприпаси със съветски калибри и започване на производство на снаряди по стандартите на НАТО.
За тази цел София разчита на финансиране от европейската програма SAFE, която позволява на държавите от ЕС да вземат преференциални кредити за съвместни покупки на въоръжение, като в рамките ѝ се планира използването на 150 милиарда евро.
Към мащабните проекти се включват и международни партньори. Както стана ясно, Rheinmetall планира да построи заедно с България два завода за производство на барут, артилерийски снаряди и дронове. Общите инвестиции надхвърлят 1 милиард евро.
|
| 73-мм боеприпаси RHEAT-9MA2 за български противотанкови безоткатни оръдия ATGL-H ATGL-H, произведени от Арсенал. |
В крайна сметка в България ще се появи най-големият завод за производство на барут в Европа, което значително ще засили отбранителния потенциал на целия континент.
През 2025 г. международната International Armored Group (IAG) обяви откриване на български завод за производство на бронирана техника.
Българските заводи намериха своето място и в украинските производствени вериги. Например, до 2022 г. украинските заводи никога не бяха произвеждали артилерийски боеприпаси. От материал на Асошиейтед Пресс е известно, че поне в началото на пълномащабното нахлуване украинските заводи изнасяха боеприпаси в България за пълнене с експлозиви и ги връщаха обратно, което от своя страна е сложен технологичен процес, който по това време в Украйна не съществуваше.
Българският отбранително-промишлен комплекс, който след Студената война преживя упадък и загуба на пазари, към днешна дата отново придоби стратегическо значение за Европа. Сега обаче – срещу някогашния си съюзник.
България изигра ключова роля в подкрепата за Украйна, като се превърна в доставчик на съветски боеприпаси и оръжия в началото на 2014 и 2022 г. Това помогна да се запълни критичният дефицит от снаряди в най-тежките месеци на войната.
Това отвори пътя за изграждането на една от най-големите оръжейни ковачници в Европа.
|
| Неуправляема авиационна ракета С-8КОМ, произведена от Армако АД. |
