От съветското наследство към стандартите на НАТО: българският износ на оръжие за Украйна и света през 2025 г.

🇧🇬🇺🇳 Докладът на България пред Регистъра на конвенционалните оръжия на ООН (UNROCA) за 2025 г. сам по себе си прилича на обикновен счетоводен отчет – няколко десетки тежки бронирани машини, шепа артилерийски системи и дълъг списък от леко стрелково оръжие за широк кръг от клиенти – от Бужумбура до Вашингтон.

Прочетен на фона на макроикономическите данни обаче, същият документ се превръща в мигновен портрет на трансформация без аналог в новата ни история: държава, чийто износ на оръжие достигна 2,56 млрд евро през 2024 г. – най-високата стойност, отчетена в Европейския съюз в рамките на годината, чийто кумулативен износ от началото на руската инвазия в Украйна надхвърли 6,65 млрд евро. Зад тези сухи редове се откроява индустрия, която за период от едва три години се трансформира от западнала постсоциалистическа реликва в стратегически доставчик на цял един фронт.

Най-тежкият, конвенционален пласт от доклада е едновременно и най-красноречив. На Чехия сме доставили следното оборудване:

• 40 многоцелеви бронирани влекача МТ-ЛБ
• 38 буксируеми гаубици Д-30 (122 мм)
• 22 основни бойни танка Т-72
• 2 бронирани машини M1151 HMMWV
• 1 бойна машина на пехотата БМП-1

Докато Обединеното кралство е получило от нас:

• 18 самоходни гаубици 2С1 „Гвоздика" (122 мм)
• 3 многоцелеви бронирани влекача МТ-ЛБ
• 3 противотанкови оръдия БС-3 (100 мм)

На теория това са две съвсем обикновени сделки между съюзници в НАТО. На практика двете дестинации сочат към една и съща посока – изток. Декларираните крайни получатели заслужават отделен прочит, защото именно те издават предназначението на пратките. Случаят с британската пратка е най-показателен и там няма място за съмнение: нито един от трите изброени вида оръжие не намира приложение в инвентара на британската армия, която не използва съветски 122 мм самоходни гаубици, не поддържа 100 мм калибър за противотанкови нужди, а разработеното през 1944 г. полево оръдие БС-3 няма място в нито една западна доктрина, но продължава да се използва масово от украинската армия до ден-днешен. Закупуването на подобна номенклатура от страна на Обединеното кралство би могло да има едно-единствено смислено обяснение – покупка на техника от съветски калибър на отворения пазар с цел последваща доставка за Украйна, вероятно по линия на Международния фонд за Украйна (IFU), който от първите дни на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. действа именно като механизъм за изкупуване на постсъветско въоръжение от трети страни.

Чешкият маршрут следва същата логика, но при значително по-големи мащаби и богата вътрешна логика. 22-та основни бойни танка Т-72 – машини със 125-мм гладкоцевно оръдие 2А46, в чийто ремонт и модернизация през последните 3 години чешката индустрия (с предприятия като Excalibur Army и STV Group) изгради своята репутация на основен хъб за съветска бронирана техника – се вписват в установения приток на рециклирана и възстановена техника към украинските бригади. Особено показателен е комплектът от 40 единици МТ-ЛБ и 38 гаубици Д-30: влекачът МТ-ЛБ е каноничната теглеща платформа именно за тази буксируема система, а самата Д-30 споделя 122-мм снаряди със самоходната 2С1 „Гвоздика", доставена в Обединеното кралство. Или казано по друг начин, двата трансфера, привидно без допирна точка помежду си, захранват екосистема на един и същ калибър – и оръдията, и снарядите за тях, които родната отбранителна индустрия произвежда в количества, отдавна надхвърлили всякаква вътрешна потребност.

Този модел на доставки далеч не е нов, поради което не изисква спекулации, за да бъде разпознат. България играе ролята на дискретен, нерядко умишлено непрозрачен доставчик за Киев, директно и през трети страни, което е многократно документирано явление, включително от родни официални лица. Полша и Чехия отдавна действат като посредническите възли, по които въоръжение и боеприпаси от съветски калибър изминават пътя от българските складове и поточни линии до бойното поле, без родните власти да поемат политическия ангажимент на пряк донор. Именно поради тази причина формалното вписване на Обединеното кралство и Чехия като крайни получатели в доклада пред ООН не бива да се тълкува като дестинация, а единствено като последна документирана спирка, преди оборудването да отиде в ръцете на украинските защитници.

Истинската тежест на украинската връзка обаче не се крие в десетината танка, а в дългия и на пръв поглед безличен раздел за леко стрелково оръжие и оръжие за близък бой – именно там, където още от епохата на социализма се открои същинският специализиран износ на България. Тук моделът придоби двоен характер. От една страна, традиционният глобален бизнес на българската военна индустрия не спира: 9760 автомата с 7,62×39 мм калибър за Кот д'Ивоар, над 3000 за Сомалия, 1000 за Саудитска Арабия, тежки картечници ДШК и зенитни установки ЗУ-2 за десетина страни от Африка и Близкия изток – пазар, съществувал преди войната, който няма пряка връзка с нея. От друга страна, през същия списък ясно прозира фронтът. Произведеният във ВМЗ-Сопот едноразов противотанков гранатомет Bulspike, българска версия на съветския РПГ-22, е изнесен в количества, които говорят красноречиво сами по себе си: 23 500 броя за Румъния, 6000 за Великобритания, 3000 директно за Украйна и 2500 за Полша. Подредбата на тези 4 клиента не е случайна. Именно посочените страни насам действат като входни портали на западната верига на доставки към Украйна от февруари 2022 г. Концентрацията на десетки хиляди противотанкови средства именно при тях трудно може да бъде обяснено с вътрешните потребности на собствените им армии, въпреки че регистърът отново не позволява проследяване отвъд първия получател.

Показателна е промяната в регистъра спрямо първите години от войната. През 2025 г. Киев вече фигурира в ролята на директен получател – 100 картечници, 50 зенитни установки ЗУ-2, 3000 гранатомета Bulspike и 100 гранатомета ATGL-L2 (40 мм). Това е едновременно тихо, но съществено признание. В драматичните първи месеци от инвазията помощта от България беше доставяна тайно: едва след време бившият премиер Кирил Петков разказа как боеприпасите са били изнасяни официално за Румъния и Полша като „търговски експорт“ и оттам вече са поемали по своя път към Украйна, а полското летище Жешув се превърнало във възел, приел десетки полети само за броени седмици. По тогавашните оценки българските доставки покриват близо една трета от нуждите за снаряди на Украйна, а за период от 164 дни през страната е преминало оръжие за около 2,7 млрд долара – всичко това при правителство, което публично отрече да въоръжава Киев. Появата на Украйна с открито име в доклада за 2025 г. показва изминатия път: онова, което започна като отричана тайна кампания, вече е нормализирана, официално вписана в международния регистър бюрократична рутина.

Зад тази нормализация стои индустриална реалност, която придава тежест на поместените числа. Водещото държавни предприятие ВМЗ-Сопот отчете приходи от 191 млн лева за 2021 г. и 900 млн за 2024 г. и прескочи символичния праг от 1 млрд лева за 2025 г. Отбранителният сектор вече формира над 4% от БВП на страната – дял, познат на малко европейски икономики. Тук е уместна и методологическа уговорка: международни бази данни като тази на SIPRI, които измерват доставките с индикатор за тенденция, системно подценяват приноса н България, тъй като индексът им обхваща най-вече тежки конвенционални платформи, а ядрото на родния износ – артилерийски боеприпаси и леко стрелково оръжие – остава до голяма степен извън неговия обсег. Реалната роля на страната ни във войната е по-значима, отколкото сочат класациите за „големи износители на оръжие“, именно защото се крие в категориите, които те подценяват.

И точно когато този модел изглежда вече установен, под повърхността му се извършва ключов стратегически завой. На 28 октомври 2025 г. германският концерн Rheinmetall и ВМЗ обявиха своя проект за предприятие на стойност 1 млрд евро за производство на артилерийски снаряди в района на Сопот – с 51% мажоритарен дял за германския гигант и 49% за българската страна. Заводът е проектиран за производство на 100 000 снаряда годишно, плюс барутни заряди за още около 150 000, а производството е планирано да започне през 2027–28 г. Смисълът на инвестицията надхвърля поредния търговски договор, тъй като отбелязва прехода на родната индустрия от 122 към 155 мм. калибър – т.е. от изчерпаемото съветско наследство към устойчивата продукция по НАТО стандарти. Складовете с остаряла техника и боеприпаси, захранвали бойното поле през 2022–2025 г. поначало са изчерпаем ресурс. Съвместното предприятие с Rheinmetall превръща България от ликвидатор на съветски запаси в постоянен производствен възел на западната отбранителна екосистема.

Докладът улавя България в сърцето на една дълбока трансформация. На повърхността съветското наследство продължава да тече в източна посока – танкове Т-72 и гаубици Д-30 през Прага, „Гвоздики“ и противотанкови оръдия през Великобритания, десетки хиляди гранатомета Bulspike през държавите по фронтовата линия. Под повърхността индустриалната база се пренастройва към стандартите на НАТО и дългосрочното партньорство с немския промишлен капитал.

Двете изглеждат противоположни, но де факто представляват двете фази на един и същ процес: изчерпването на наследения арсенал и изграждането на нов, който предстои да го замени. България измина дългия път от държава, прикриваща военната помощ за Украйна зад „търговски износ“ към трети страни, до такава, вписала Киев в регистъра на ООН с открито име и едновременно с това изграждаща съвместен завод с Rheinmetall за снарядите през идното десетилетие. Геополитическата поука е очевидна и недвмуслена: продължителната война не просто изчерпва запасите – тя пренарежда цели индустрии и превързва периферни доставчици към ядрото на западния военно-промишлен комплекс по начин, който ще надживее самия конфликт. Дори когато обстрелът на бойното поле в Украйна утихне, новата производствена архитектура, изградена по поречието на Розовата долина, ще остане.

📸 На снимките: Украински дрон-бомбардировач Queen Hornet, оборудван с български гранатомет Bulspike-AP (АрміяInform)

Балканският ковач на оръжия: Как България стана един от водещите износители на оръжие за Украйна?

Разчет на оръдие Д-44 използва български боеприпаси от времето на Варшавския договор.

🇺🇦🤝🇧🇬 „В началото на войната една трета от оръжията, използвани от Украйна, пристигаха от България“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по време на своето посещение в най-големия български държавен военен завод ВМЗ Сопот.

Много медии представиха изявлението, сякаш една трета от цялата чуждестранна военна помощ за Украйна идва от България. В действителност фон дер Ляйен имаше предвид конкретно боеприпаси. През първата половина на 2022 г. българските складове покриваха около една трета от нуждите на Украйна от боеприпаси.

По това време официалната позиция на София беше против открити доставки за Украйна. Въпреки това тя намираше начини да предава оръжия. САЩ и Великобритания финансираха закупуването на боеприпаси, а българските складове се превърнаха в основните източници на оръжие, докато военни заводи по света бяха в застой.

„Знаехме, че именно в България има значителни запаси от нужните снаряди. Затова президентът Зеленски ме изпрати на дипломатическа мисия, за да уредим закупуването им“, разказа външният министър на Украйна по това време Дмитро Кулеба.

Особено критична беше тази помощ през втората половина на 2022 г., когато интензивните боеве и настъплението в Харковска и Херсонска области се нуждаеха от огромни количества артилерийски снаряди. Способността на България да покрие една трета от тези нужди се оказа безценна помощ за украинската армия.

Все пак доставките на оръжия от складовете са само част от по-дълбоките партньорски отношения между Украйна и България. Сега техните военни заводи работят на няколко смени за украинските отбранителни сили и до известна степен подпомагат местната отбранителна индустрия.

Изгубеното наследство

През Студената война България е сред водещите производители на оръжие за Варшавския договор, като през 80-те години отбранителната индустрия формираше до 10% от БВП на страната и имаше годишен износ в размер на повече от 1 милиард долара. Стотици хиляди души са заети във военно-промишления комплекс..

Българските заводи произвеждаха стрелково оръжие, патрони, гранатомети, боеприпаси с различен калибър, извършваха ремонт на бронирана техника и произвеждаха компоненти за противовъздушна отбрана и ракетни системи.

След разпада на Варшавския договор традиционните пазари изчезнаха, а страната остана с оръжия на склад на стойност 800 милиона долара, които нямаше на кого да продаде. Икономическата криза принуди правителството да намали поръчките, да премахне субсидиите и освободи десетки хиляди работници.

За да задържи индустрията на повърхността, България започна нелегални доставки на въоръжение за Африка и Близкия изток, което изигра ключова роля държавната компания Kintex, занимаваща се с логистика. Според изчисления на Forbes, тя е реализирала оръжия за над 100 милиона долара.

Български заряд Ж9 за 122-мм артилерийски снаряди.

„Не знаех къде ги изпращат и това не беше мой проблем“, призна по-късно директорът на Kintex по това време, чието име не беше разкрито.

В началото на новия век България опитва да въведе реформи в сферата, като приватизира частично предприятия, опита се да ги преориентира към цивилно производство и постепенно да ги интегрира в системата на НАТО.

Липсата на ясна стратегия и стабилна държавна подкрепа обаче доведе до фалит на много заводи. Въпреки това някои играчи успяха да се адаптират. Например Electron Progress, занимаващ се със сензорни и оптични системи, се преориентира към партньорство с държави от НАТО и цивилния сектор.

С началото на войната в Донбас през 2014 г. Украйна се обръща към България с предложение за закупуване на оръжия. Компанията ЕМКО, производител на съветски снаряди и модернизирана артилерия, се превърна в един от водещите доставчици.

Българска картечница MG-1M на Арсенал, доставена на 81-ва отделна аеромобилна бригада на ВСУ от фондация „Върни се жив"

Разследване на Bellingcat твърди, че Киев е получил десетки хиляди боеприпаси на стойност 25 млн. евро, от подцевни гранати до реактивни снаряди. Според същите данни, руското ГРУ прави опит да саботира сделката.

Руското вмешателство започва да се усеща. В България започват да избухват заводи и складове за боеприпаси. Според говорителката на прокуратурата Сийка Милева, голяма част от оръжията там са предназначени за Украйна и Грузия. През 2015 г. беше отровен собственикът на ЕМКО Емилиян Гебрев – и отново разследването откри руска следа.

Въпреки това двустранното българско-украинско партньорство не спира дотук. Българските оръжия останаха привлекателни заради качеството и ниската си цена. Стигна до там, че на 5 септември 2020 г. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна се отказа дори от местните минохвъргачки „Молот“, предпочитайки българските ЕМ-120 на ЕМКО.

Освен това Украйна помогна на България с ремонта на ракети клас „въздух-въздух“ Р-27, което засили още повече партньорството между двете нации.

Гиацинт, морков и обувка

След началото на пълномащабната война темата за българската помощ за Украйна многократно се превърна в обект на дискусии в медиите. В началото България се съгласи да ремонтира 80 танка за сухопътните войски на Украйна. В отговор Русия оттегли лицензите, които позволяват на българските предприятия да обслужват съветски хеликоптери. По-късно започна разговори за предоставяне на тежко въоръжение и боеприпаси. Киев настояваше за доставка на танкове и артилерия, но София отказа, заявявайки, че е готова да предостави само стрелково оръжие и част от боеприпасите.

Въпреки това на фронта все по-често започнаха да се появяват български оръжия: гранатомети, боеприпаси за тях, картечници, минохвъргачки, преносими зенитно-ракетни комплекси и, разбира се, артилерийски и реактивни снаряди.

Войната на практика даде нов тласък на българския военно-промишлен комплекс. Според бившия премиер Кирил Петков, само за 164 дни България е предала на Украйна оръжия за 2,7 милиарда долара, а износът е нараснал с 200%. Урсула фон дер Лайен отбеляза, че България е единствената страна в ЕС, в която най-големият частен работодател е отбранителна компания.

Българска САУ 2С1 „Гвоздика“ на въоръжение във ВСУ

Бързото нарастване на производството имаше и обратна страна. В заводите Арсенал и ЕМКО, където се произвеждат боеприпаси, избухнаха експлозии през октомври 2022 г. и август 2023 г.

„Още от времето на Студената война България остана уязвима и създаваше удобни условия за агентите на ГРУ“, предупреди собственикът на ЕМКО Гебрев, с което подчерта рисковете от руска намеса.

Въпреки диверсиите доставките продължаваха да нарастват. Заедно с боеприпасите България започна да предава и военна техника.

Военнослужещи от Силите за териториална отбрана на Украйна използват тежък противотанков гранатомет СПГ-9 на ВМЗ Сопот по време на учение в Днипропетровска област, 14 май 2022 г.

Така, след продължителни политически препирни – първо заради ветото на президента, а след това заради търсенето на финансиране – Украйна получи над сто разконсервирани БТР-60. По-късно към тях се включиха и самоходни артилерийски установки 2С1 „Гвоздика“.

България започна да инвестира все по-активно в развитие на отбранителната индустрия, след като осъзна своята роля в съвременните предизвикателства пред сигурността. Това обяснява и визитата на Урсула фон дер Лайен във ВМЗ, където се планира разширяване на производството на боеприпаси със съветски калибри и започване на производство на снаряди по стандартите на НАТО.

За тази цел София разчита на финансиране от европейската програма SAFE, която позволява на държавите от ЕС да вземат преференциални кредити за съвместни покупки на въоръжение, като в рамките ѝ се планира използването на 150 милиарда евро.

Към мащабните проекти се включват и международни партньори. Както стана ясно, Rheinmetall планира да построи заедно с България два завода за производство на барут, артилерийски снаряди и дронове. Общите инвестиции надхвърлят 1 милиард евро.

73-мм боеприпаси RHEAT-9MA2 за български противотанкови безоткатни оръдия ATGL-H ATGL-H, произведени от Арсенал.

В крайна сметка в България ще се появи най-големият завод за производство на барут в Европа, което значително ще засили отбранителния потенциал на целия континент.

През 2025 г. международната International Armored Group (IAG) обяви откриване на български завод за производство на бронирана техника.

Българските заводи намериха своето място и в украинските производствени вериги. Например, до 2022 г. украинските заводи никога не бяха произвеждали артилерийски боеприпаси. От материал на Асошиейтед Пресс е известно, че поне в началото на пълномащабното нахлуване украинските заводи изнасяха боеприпаси в България за пълнене с експлозиви и ги връщаха обратно, което от своя страна е сложен технологичен процес, който по това време в Украйна не съществуваше.

Българският отбранително-промишлен комплекс, който след Студената война преживя упадък и загуба на пазари, към днешна дата отново придоби стратегическо значение за Европа. Сега обаче – срещу някогашния си съюзник.

България изигра ключова роля в подкрепата за Украйна, като се превърна в доставчик на съветски боеприпаси и оръжия в началото на 2014 и 2022 г. Това помогна да се запълни критичният дефицит от снаряди в най-тежките месеци на войната.

Това отвори пътя за изграждането на една от най-големите оръжейни ковачници в Европа.

Неуправляема авиационна ракета С-8КОМ, произведена от Армако АД.