Около 150 бункера в Ида-Виру, една трета от тях на общинска или частна земя

🇪🇪🛡️🇷🇺 Естония планира да постави 150 бетонни бункера по протежение на Балтийската отбранителна линия в Ида-Виру, най-североизточния окръг в страната, който граничи с Руската федерация по река Нарва. Около 50 от тях ще бъдат разположени на общинска или частна земя. Това посочи министърът на отбраната Мартин Херем в парламентарния час за въпроси към правителството в Рийгикогу. „При изграждането на Балтийската отбранителна линия например в Ида-Виру се предвижда поставяне на около 150 бункера, от които 100 са на държавна земя и около 50 на общинска или частна“, заяви той, цитиран в стенограма на заседанието.

Това е една четвърт от максималния брой, предвиден за цялата страна. Държавният център за инвестиции в отбраната (RKIK), който е отговорен за изграждане на участъка, планира до края на 2027 г. да разположи до 600 бункера в Североизточна и Югоизточна Естония за отделения на Силите за отбрана и доброволческия Съюз за отбрана (Кайтселийт). Бункерите са групирани в опорни пунктове: към бетонните съоръжения се добавят контейнер със строителни инструменти, бетонни „драконови зъби“, бодлива тел и тел за спъване. Пътищата, горите и нивите в зоната до голяма степен остават използваеми и проходими, посочва центърът.

Изказването беше направено в отговор на Арво Алер от Консервативната народна партия (EKRE), избран в Ида-Виру. Депутатът попита дали държавата смята да придобие частните имоти по крайбрежието на река Нарва между едноименния град и Нарва-Йъесуу. Там има много частни земи, а те невинаги принадлежат на естонски граждани, посочи Алер и обясни, че пита заради сериозността на положението, тъй като „от другата страна е Русия“. Министърът отговори, че доколкото знае, такъв план няма. За бункерите в чужди имоти предстоят преговори със собственици, включително частни лица. По думите му вероятните решения са обезщетение за допускане на съоръжението в имота (плащане на собственика, който го допуска), наем и може би изкупуване. „Но някакъв по-голям план държавата да придобие цялата по-широка зона, доколкото знам, в момента няма“, каза Херем.

Сред първите места, избрани за бункери, почти не се срещат частни имоти: от първите 28 само 1 попада в такъв, става ясно от данните на RKIK. Още през януари тогавашният министър Хано Певкур предупреди, че ако противотанковият ров трябва да бъде отдалечен от граничната линия, държавата ще трябва да изкупува повече частни земи, и определи това като риск за спазването на цялостния график. Херем, който командва отбранителните сили от 2018 до 2024 г., положи клетва като негов наследник на 16 септември.

Въпроса за земята по границата постави и вторият депутат от EKRE, взел думата след Алер. Анти Поламетс напомни, че в парламента се разглежда законопроект, който забранява на руски и беларуски граждани без дългосрочно разрешение за пребиваване в ЕС или право на постоянно пребиваване да придобиват имоти в Естония. Поводът е, че руски граждани са изкупували имоти в непосредствена близост до критични обекти, като военното градче на улица „Филтри“ в Талин, Генералният щаб и граничните застави. Кабинетът одобри законопроекта на 2 юли. Забраната обхваща и дружества, чийто действителен собственик попада под нея, няма обратно действие и не засяга отдаването под наем. Първо четене приключи на 15 октомври, а срокът за поправки изтича на 29 октомври. Влизането в сила на законопроекта е планирано за 1 януари 2027 г.

Уточняващият въпрос на Алер беше за младежите и за доброволчески съюз в Ида-Виру. Херем отговори, че Министерство на отбраната е утвърдило младежка политика, с която през следващите 4 години ще увеличи финансирането на дейностите за младежи, включително на младежките организации на Кайтселийт „Млади орли“ и „Домашни дъщери“, както и на обучение за пилотиране на дрон, както и „всичко, свързано с него“. В основните училища темите за отбраната ще бъдат застъпени по-широко в учебните програми в различните предмети. Херем уточни, че политиката обхваща цялата страна, и призна, че не може да каже дали отделни планове съществуват за североизтока.

На въпрос на Поламетс за какво да се отделят средства с приоритет – за леки изтребители или за дронове – министърът представи собствената си оценка за въздушната заплаха. „По моя оценка, ако Естония влезе във военен конфликт с Русия, всеки ден в небето си бихме могли да виждаме 100–200 далекобойни ударни дрона, а до тях около 100 разузнавателни, които летят до 100 км“, каза той. Към тях, по негова преценка, ще се добавят 1500-2000 малки дрона. Според Херем половината далекобойни ударни дронове в Украйна вече са с реактивни двигатели, поради което досегашните средства, включително дроновете прехващачи, стават все по-неефективни. По думите му това означава, че прехващането във въздуха с реактивни самолети става все по-ключово, а Естония вероятно ще започне с пилотирани и по-нататък ще премине към безпилотни.

Последните публични данни за броя бункери по Балтийската отбранителна линия са от края на юни. Тогава подполковник Айнар Афанасиев, инженерен инспектор в Генералния щаб на Силите за отбрана, съобщи за 28 инсталирани бункера и 2 изградени опорни пункта, по един за североизточна и югоизточна Естония. На югоизток е изкопан и противотанков ров с дължина над 10 км, а доставените „драконови зъби“ възлизат на над 20 000. По графика на RKIK всички бункери, до 600 на брой, трябва да са поставени до края на 2027 г.

Седем години за Беседин: каналът, на който руски дипломат отваряше вратите

🇷🇺🕵️🇪🇪 Олег Беседин, един от най-влиятелните рускоезични автори в YouTube в Естония, ще излежи 7 години затвор. На 28 септември Харюският окръжен съд одобри споразумение с прокуратурата, с което той признава две неща: многократно нарушаване на международните санкции и ненасилствена дейност срещу независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Естония. Държавата конфискува имущество за 77 104 евро, от които ще бъдат покрити и разноските по делото.

Делото описва модел, при който Москва не държи пропагандиста на заплата и не му дава заповеди, а само му отваря врати. Един от хората, които са ги отваряли, е бившият руски дипломат Сергей Налобин, изгонен от Естония през март 2022 г. Външното министерство не обяви имената на изгонените, а името на Налобин установиха Delfi и New Lines. Според прокуратурата Налобин е осигурявал на Беседин полезни контакти и е помагал интервютата му да стигнат до по-широка публика. В кореспонденцията им Беседин го моли да го насочи как да действа занапред. Така връзката е описана в доклад на BECID, финансирана от ЕС балтийска мрежа от проверители на факти и разследващи журналисти. Докладът се основава на разследване на Delfi и Eesti Ekspress.

Според обвинението поне от май 2022 г. Беседин участва в операции за влияние, насочени срещу Естония и дирижирани от Русия, и поддържа връзка с руски държавни органи и служители. Нарушава санкциите по два начина. Допуска контролиран от него канал TVN да излъчва програми на санкционирана руска медия. Продава и правата върху 3 свои документални филма на санкционирана руска държавна медийна агенция. Държавният прокурор Таави Перн отбеляза пред TV3, че Беседин е получавал приходи от продажбата на документални филми на руски телевизионен канал. Според BECID купувачът е „Россия сегодня“, а сумата е близо 15 000 евро. Byline Times пише за 2 филма, продадени на RT. „Според доказателствата Олег Беседин е навредил пряко на сигурността на Естония и е спечелил от това престъпни доходи“, отбелязва Перн при сключване на споразумението. Присъдата включва 6 години и половина за престъпление срещу държавата и 2 години и 9 месеца за нарушаване на санкциите, като по-тежкото наказание поглъща частично по-лекото и общият срок е 7 години. Беседин се намира в ареста от ноември 2025 г., когато е задържан от Полицията за сигурност (KAPO), и ще може да поиска условно предсрочно освобождаване след 2 години и половина.

Разследването на Delfi и Eesti Ekspress не открива офицер за връзка. Прокурорите и службите за сигурност описват човек, който разпространява удобни за Кремъл тези главно защото съвпадат с неговите собствени възгледи. Хора, свързани с руските държавни институции, улесняват работата и разширяват влиянието му. Основният му постоянен доход идва от самата платформа: постъпленията на Беседин от реклама в YouTube са достигали 5000–7000 евро на месец, понякога и повече. Пред TV3 Перн обясни, че обвинението третира и тези плащания като престъпен доход. Пари от Руската федерация също има. Освен приходите от филми, полицията е иззела от дома му големи суми в рубли, чийто произход остава необяснен.

Интервютата на Беседин с видни пропагандисти от Москва са събрали над 40 млн. гледания. Според Byline Times, каналът години наред получава подкрепа от лица, близки до Службата за външно разузнаване (СВР) и Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация. Изданието дава пример от 2024 г. Две от интервютата, които развиват тезата на Кремъл за превъзходство на руската балистична ракета със среден обсег „Орешник“, събират съответно 2,8 и 2,4 млн. гледания.

Мрежата дава на Беседин онова, което обикновеният блогър няма: достъп до видни медийни фигури и лица от държавни и силови структури. Налобин го свързва и с АНО „Диалог“, организация към администрацията на руския президент, санкционирана от ЕС заради пропаганда и операции за влияние. Беседин е проявявал интерес към нейната Глобална мрежа за проверка на фактите, представяща тезите на Кремъл под формата на проверка на твърдения. Осигурява техническа подкрепа и за събития на Института на страните от ОНД, включително конференция със заглавие „Етноцид на руските сънародници в Прибалтика“, която представя Естония и Латвия като враждебни режими, които се готвят за война.

Delfi анализира 23 негови интервюта и открива повтарящи се послания. Русия не напада, а само отговаря на НАТО, Украйна и Прибалтика. Рускоговорящите в Естония са обект на систематично преследване. Украйна се управлява от „колективния Запад“, а европейските страни жертват собствените си народи и икономики. Следователите са открили и хиляди запитвания към ChatGPT. С тях Беседин е карал инструмента да пише текстове с по-радикална проруска позиция и е създавал рекламни изображения, които показват Естония в лоша светлина, а Русия – в добра.

Името на Налобин е познато в Лондон. В периода 2010-2015 г. той е първи секретар в политическия отдел на руското посолство в страната. Сергей Кристо, роден в Русия британски гражданин и виден активист на Консервативната партия, разказва, че през 2010 г. Налобин му предлага да връзка с руски компании, готови да даряват на партията. Кристо веднага съобщава за предложението на MI5. По думите му отговорът е, че службата не разполага с доказателства Налобин да е нещо друго освен дипломат. През 2012 г. той участва в организирането на прием за групата „Консервативни приятели на Русия“, която след публичен скандал е преименувана на Westminster Russia Forum и се саморазпуска през март 2022 г. През 2015 г. той напуска Обединеното кралство. През 2018 г. Форин офис потвърждава, че не е бил изгонен, а заминава, след като визата му изтича, докато New Lines пише, че Министерството на вътрешните работи отнема разрешението му за престой. В Талин идва като министър-съветник през септември 2019 г. Докато Руската федерация няма акредитиран посланик, той ръководи посолството като временно управляващ. Украинската група за разузнаване от открити източници Molfar го открива в изтекъл списък на предполагаеми служители на СВР, а Byline Times цитира украински и естонски източници, според които той е офицер от разузнаването.

Самата прокуратура не твърди повече, отколкото може да докаже. „В обвинението не е посочено конкретно сътрудничество на Беседин с която и да е разузнавателна служба“, споделя Перн пред TV3. „Посочили сме обаче сътрудничество например с Министерство на външните работи на Руската федерация.“ Като партньор обвинението назовава и Института на страните от ОНД. Естонската присъда описва как работи моделът, без за това да е необходимо да се доказва кой е Налобин. Британската страна не е изяснила по този начин как действа моделът. Докладът на парламентарната комисия по разузнаване и сигурност за Русия от 21 юли 2020 г. констатира, че правителството „не е виждало, нито е търсило доказателства за успешна намеса“ в демократичните процеси на Обединеното кралство. Комисията така и не е получила оценка на руските опити за намеса след референдума за Брекзит.

Това не значи, че британската държава не преследва руското влияние по съдебен път. На 21 ноември 2025 г. бившият лидер на Reform UK в Уелс Нейтън Гил получава 10 години и половина затвор. Той се признава за виновен, че е взел подкупи от проруския украински политик Олег Волошин срещу изявления в Европейския парламент. Във въпросното дело британският съд наказа класическия модел, в който влиянието се поръчва. При Беседин основната връзка с Москва се поддържа с контакти, гости в интервюта и разпространение на съдържание, а редовните плащания идват от самата платформа. Самата дейност на Налобин би могла да се разглежда като дипломатическа, а не като разузнавателна. През 2022 г. New Lines пише, че непосредствени доказателства за шпионаж няма. След Лондон той оглавява отдела за развитие на цифровата дипломация в Министерство на външните работи на Руската федерация, докато в Талин е известен със своята активност в социалните мрежи. Депутатът Марко Михкелсон разказва, че Налобин често го отбелязва в пропагандните си статии. Контактите, описани от прокуратурата, се вписват в профила на служител по информационни въпроси. За модела обаче разликата е малка: блогърът получава същия достъп независимо дали вратата му отваря посолството, или службата.

Естония не е заявявала официално дали Налобин е разузнавач. Годишникът на KAPO, който обикновено излиза през април, ще покаже дали служба за сигурност на държава от НАТО ще го назове като такъв. Ако това се случи, оценката, която днес стъпва на изтекъл списък и неуточнени източници в Украйна и Естония, ще се превърне в официално твърдение на държава. При това ще се отнася за човек, когото MI5 е считала за най-обикновен дипломат.

Естония подготвя локомотиви за Украйна, докато руските удари изтощават железопътния парк

Министърът на външните работи на Естония Маргус Цахкна се ръкува с министъра на външните работи на Украйна Андрий Сибиха на 27 октомври 2025 г. в Киев, Украйна. (Getty Images)

🇪🇪🤝🇺🇦 Естония работи по изпращането на значителен брой локомотиви за Украйна, чиито железници губят подвижен състав по-бързо, отколкото страната успява да го замени. Намерението потвърдиха днес външните министри на двете страни след телефонен разговор: украинският Андрий Сибиха – в X, а естонският Маргус Цахкна – в съобщение на своето министерство. Броят, видът и сроковете на доставка не са оповестени.

„Дълбоко съм благодарен на Маргус и на Естония за днешното потвърждение, че работят по изпращане на значителен брой локомотиви в Украйна. Високо ценим тази помощ за жизненоважните транспортни линии, които поддържат икономиката и хората ни“, писа Сибиха и уточни, че по време на разговора е представил неотложните нужди на страната си от отбрана и устойчивост преди зимата, като е поставил отделен акцент върху руските удари по железниците. Естонското министерство цитира Цахкна с по-подробна обосновка: „Тъй като Русия е взела на прицел критичната инфраструктура, включително транспортната мрежа, и само тази година вече е унищожила или поразила 340 вагона, работим по изпращане на значително количество локомотиви за Украйна. Това ще помогне транспортните връзки в страната да работят дори в най-тежките условия.“ В собствения си профил на X Цахкна формулира същото намерение, но по-предпазливо: Естония „проучва допълнителни начини“ да укрепи транспортната устойчивост на Украйна, „включително чрез доставка на локомотиви“.

Загубите, които естонската подкрепа трябва да покрие, се измерват в стотици. На 15 септември, след като руска атака по железопътна инфраструктура във Волинска област, близо до полската граница, улучи пряко поредния локомотив, Сибиха съобщи, че от началото на пълномащабната война поразените или унищожени напълно машини надхвърлят 500, а повече от половината са поразени през тази година. Тогава той призова партньорите да помогнат с намирането на тягов състав за коловоз 1520 мм и с финансиране за по-бързото купуване на нови. В началото на октомври Министерство на инфраструктурата посочи пред Радио Свобода 533 поразени локомотива на държавната „Укрзализниця“ и други 75, собственост на частни промишлени предприятия. Според статия на Financial Times от 5 октомври Украйна е изчерпала почти изцяло резервния си парк, с който да подменя поразените машини, и преговаря с държави със същата ширина на коловоза.

Русия не крие, че украинските железници са една от целите ѝ. На 16 октомври началникът на Генералния щаб генерал Валерий Герасимов докладва на президента Владимир Путин в спомагателен команден пункт на Обединената групировка на руските войски: „Въоръжените сили на Русия започнаха масирани удари по енергийните обекти на Украйна“. Според „Интерфакс“ той е посочил още, че по плана на щаба са нанасяни удари по мостове, определени от него като стратегически, обекти на жп транспорта и центрове за данни, за които твърди, че обслужват нуждите на украинската армия. Кои конкретно цели са поразени, Герасимов не уточни.

Естония е сред държавите, които могат да предложат готови машини, тъй като нейната железопътна мрежа използва същия коловоз 1520 мм, наследен от съветската система. Новото производство няма да помогне тази зима. „Укрзализниця“ поръча от френската Alstom 55 двусистемни товарни електрически локомотива UA8AC на платформата Traxx Hauler, по търг на Световната банка, а към финансирането по-късно се включи Европейската банка за възстановяване и развитие. Първият корпус трябва да бъде доставен в страната още в началото на 2027 г. за сертифициране и изпитания, а цялата партида се очаква да бъде доставена до май 2029 г.

Локомотивите са част от по-широк пакет от Естония преди зимата. На 14 октомври премиерът на страната Кристен Михал обяви още 10 млн. евро по механизма PURL на НАТО, с който съюзниците плащат за оръжие, произведено в САЩ, което да бъде доставено на Киев. По думите на Цахкна с тях общият принос на Естония по механизма достига 30 млн. евро. Той припомни, че от юли насам руската армия е нанесла удари по 2000 енергийни обекта в Украйна, а през септември броят на цивилните жертви е скочил с 85%. Двамата външни министри обсъдиха и предстоящата конференция за възстановяване на Украйна в Талин през януари 2027 г.

„Натискът върху Москва трябва да се засили рязко, не постепенно“, призова Сибиха, според когото темите на разговор са включвали следващите стъпки по санкциите на ЕС, военната помощ по PURL, и търсенето на отговорност за руските престъпления.

Зимните нужди на Киев не се изчерпват с железниците. Към 7 октомври украинският запас от боеприпаси за зенитно-ракетния комплекс MIM-104 Patriot включваше едва 10 ракети, които са били изразходвани при последвалите руски атаки, съобщи на 15 октомври The Washington Post, цитирайки официални лица в Киев. На 16 октомври по време на срещата на върха на ЕС в Брюксел президентът Володимир Зеленски поиска „зимен пакет“ от 300 ракети PAC-2 и PAC-3 специално срещу балистичните ракети, а на 19 октомври заяви пред конгресмени, че от американската партида е изчерпана и Пентагонът забавя доставката на ракети, вече платени от европейски държави по PURL.

Естонското обещание засега няма конкретни брой и дата. Именно те ще покажат дали естонските машини ще достигнат украинските депа преди идването на студа, или ще пристигнат, когато зимният сезон вече е отминал, като електрическите локомотиви на Alstom.

Румънски F-16 свалиха два реактивни дрона „Геран“ над Черно море

🇷🇺✈️🇷🇴 Два румънски изтребителя F-16 свалиха два руски камикадзе дрона над териториалните води на страната в Черно море, след като навлязоха във въздушното ѝ пространство. Министерството на националната отбрана (MApN) определи целите като „Геран“ с реактивни двигатели, по-бърз клас от витловите апарати, които пилотите от Борча свалиха през юли. Двата прехвата идват след седмица, в която радарите проследиха 8 случая на въздушни цели по границата. В 4 от тях безпилотни апарати навлязоха за кратко в небето на страната, след което излязоха, без да бъдат атакувани.

Двойката изтребители от бойното дежурство за въздушна полиция излетя в 17:43 ч. от 86-а авиобаза край Борча, в окръг Кълъраш. Малко преди това радарите на ВВС засякоха въздушни цели на 120 км източно от остров Змийски, които се движеха на югозапад към румънския бряг. Първият дрон пресече границата в 17:59 ч. и две минути по-късно в 18:01 ч. беше свален от единия изтребител югоизточно от Сулина. Вторият навлезе в 18:01 ч. Другият F-16 го унищожи източно от същото пристанище в 18:05 ч. Пилотите разпознаха и двете цели като дронове, преди да открият огън, и двете цели бяха поразени над териториалните води.

Министърът на отбраната Раду Мируца обяви свалянето във Facebook малко след него: „Два въздушни дрона, атакувани и свалени преди минути от румънските военни пилоти над Черно море.“ По думите му вторият апарат е бил на около 2 км навътре в страната, когато е бил атакуван. Началникът на Генералния щаб генерал Георгица Влад написа, че „безопасността на румънците е наш приоритет“. Ведомството не е уточнявало с какво въоръжение са поразени целите и къде са паднали отломките.

„Геран“ е руската линия ударни дронове, произлязла от иранските „Шахед“. Техните реактивни варианти са „Геран-3“, копие на иранския „Шахед-238“, както и по-новите „Геран-4“ и „Геран-5“. Ведомството не уточни коя модификация е свалена. Според базата данни Missile Threat, поддържана от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) „Шахед-238“ е дълъг 3,5 метра и тежи между 250 и 370 кг. Украинските оценки дават на „Геран-3“ скорост от 300-370 км/час, а други източници стигат до 550-600 км/час. Спрямо него витловият „Шахед-136“ („Геран-2“) лети със 185 км/ч. Разликата в скоростта стеснява прозореца за прехват. На 25 юли между засичането от радара и свалянето минаха осем минути. На 17 октомври първият дрон беше поразен две минути след навлизането си, а двете цели паднаха в рамките на четири минути.

Двете седмици преди прехвата бяха тежки за корабоплаването край румънския бряг. На 5 октомври 2026 г. корабът ROYAD MAMMADOV, плаващ под флага на Сейнт Китс и Невис, беше ударен на около 30 морски мили южно от Сфънту Георге. 2 души загинаха, 11 бяха спасени. Зеленски обвини руски дронове, докато Букурещ не назова причината. На 14 октомври танкерът YARA J, празен и на котва на 8-10 морски мили югоизточно от вълнолома на Сулина, се запали в териториалните води на Румъния. Това е първият такъв случай, след като всички предишни инциденти с търговски кораби бяха в изключителната икономическа зона. Екипажът разказа, че е чул двигател на дрон. Мируца заяви, че радарите на ведомството и Брегова охрана не са засекли такъв, и разследването на причината продължава.

На следващия ден, 15 октомври, химическият танкер Wine Trader под флага на Сан Марино, плаващ от Тунис за Румъния, се запали на 13 морски мили югоизточно от Сулина, малко извън териториалните води. 5 от 12 души на борда бяха спасени, докато 7 остават в неизвестност. Президентът Никушор Дан заяви, че корабът е ударен от дрон, и обеща реакция, без да назове откъде е дошъл той. Рано сутринта същия ден друг дрон навлезе за кратко в небето югоизточно от Сулина и изчезна от радарите. На предната вечер две въздушни цели прелетяха над страната и бяха вдигнати испански F-18 от въздушната полиция на НАТО. Едната цел изчезна над морето, другата беше свалена от украинската ПВО край Рени.

Двойният прехват през октомври е последната стъпка във верига, която започна на сушата. От началото на войната до юли 2026 г. Румъния отчете 33 неоторизирани нахлувания на безпилотни летателни апарати в небето си, без да свали нито един. Първата страна от НАТО, открила огън, е Полша: на 10 септември 2025 г. полски и нидерландски изтребители свалиха поне 3 от 20 руски дрона, нахлули в небето над страната при масиран удар по Украйна. Варшава задейства член 4 от Вашингтонския договор, а НАТО започна мисията „Eastern Sentry“ за уплътняване на ПВО по източния фланг.

Румъния стигна до първото сваляне 10 месеца по-късно, в три поредни дни. На 24 юли в 11:02 ч. румънски F-16 от Борча свали дрон „Шахед“ в необитаема местност край Падина, в окръг Бузъу. Eurofighter Typhoon от италианските ВВС, участващ във въздушната полиция на НАТО, стреля преди него и пропусна. Главната прокуратура установи след рентгенов анализ, че апаратът е от използваните от руските войски. На 25 юли вторият дрон беше свален в 08:30 ч. на 10 км западно от Сфънту Георге, в делтата на река Дунав, от същия пилот на същия изтребител. На 26 юли в 10:13 ч. третият бе поразен с ракета въздух-въздух на около 12 км североизточно от Сулина. Ведомството не потвърди вида ракета, въпреки че публикуваните снимки сочат AIM-9M Sidewinder. Румъния отзова посланика си в Москва Кристиан Истрате и обяви за персона нон грата служител на руското посолство. Москва отвърна с експулсиране на румънски дипломат на 27 август.

През август заплахата се премести към акваторията на Черно море. На 11 август румънски военни водолази унищожиха 2 дрейфуващи дрона „Гербера“, евтини руски примамки от шперплат и пяна, в изключителната икономическа зона край газовия проект „Нептун Дийп“. На 20 август румънски F-16 унищожи с бордовото си оръдие морски дрон с експлозиви, забелязан до платформата „Нептун Алфа“. Дан обвини за инцидента Русия, а операторът OMV Petrom съобщи, че работата по проекта не е засегната.

Румънските F-16 имат бойно участие и зад граница. На 19 май две машини от отряда „Карпатски усойници“ (Carpathian Vipers), 6 изтребителя и около 100 души личен състав в мисия на НАТО за охрана на въздушното пространство на Прибалтика, излетяха от авиобазата край Шяуляй в Литва. Сигналът дойде от натовския център за въздушни операции в Германия, след като непознат обект навлезе в небето над Естония от руска територия. Пилотите го откриха, получиха разрешение за огън с изричната цел да се ограничат щетите на земята и около 12:14 ч. местно време единият изпусна управляема ракета въздух-въздух. Дронът се разби в заблатен район южно от Пълтсамаа. Естонските сили за отбрана заявиха, че вероятно е украински, загубил управление под силното въздействие на руска електронна война и подмяна на сигнала на GPS. Украинският министър на отбраната поднесе извинения на естонския си колега. Подполк. Костел-Александру Павелеску беше назован от ведомството в Букурещ като пилот на изтребителя, а генералният секретар на НАТО Марк Рюте определи прехвата като доказателство, че отбраната на алианса е ефективна.

Самолетите, които извършват тези прехвати, са от едно от най-старите поколения F-16 в съюзната авиация. Румъния купи 17 машини от Португалия и 32 от Норвегия. Всички са F-16AM/BM, построени като Block 15 и модернизирани по пакета MLU (Mid-Life Update) от 90-те години, с механично сканиращ радар APG-66(V)2. В края на 2024 г. Букурещ подписа договор за 32 F-35A, с които ще прескочи най-новите серии на F-16.

Върхът на програмата F-16 днес е производствената серия Block 70/72 на американската Lockheed Martin, която излиза от завода в стандарта F-16V. Нищо от следващите думи не се отнася за румънските машини. Ядрото на Block 70/72 е радарът APG-83 на Northrop Grumman с активна електронно сканираща антенна решетка (AESA), при която лъчът се насочва електронно, без антената да се върти. Производителят твърди, че общите хардуерни и софтуерни решения с радарите на F-22 и F-35 дават на пилота по-пълна картина на обстановката и по-бързо прицелване при всякакви метеорологични условия. В кабината централен дисплей с висока разделителна способност показва тактически изображения, подвижни карти и текущата въздушна обстановка. Към тях се добавят цифрови данни от пилотажните прибори и цветен нашлемен дисплей, годен за нощни полети.

Сензорите се допълват от прицелния контейнер Sniper и инфрачервената система за търсене и следене Legion-ES, засичаща топлинната следа на целта, без самолетът да излъчва. По данни на производителя в цялата програма F-16 са сертифицирани над 3300 конфигурации за носене и пускане на въоръжение, които обхващат над 180 вида оръжия и подвесни товари. Заявеният ресурс на конструкцията е 12 000 летателни часа, с над 50% повече от по-ранните серии. Конформните горивни резервоари, прилепнали към корпуса, вдигат запаса от гориво и обсега. Според Lockheed Martin подсилената конструкция позволява на повечето ВВС да използват самолета поне 40 години.

Паралелно с прехватите Румъния изпрати три F-16 в Италия за Steadfast Noon 2026, годишното учение на НАТО за ядрено възпиране, което тази година се провежда в периода 13-23 октомври. Полша също участва с три изтребителя F-16. MApN подчерта, че участващите самолети имат конвенционални възможности и че по време на учението не се използват ядрени оръжия. Steadfast Noon проверява процедурите, готовността и съвместимостта на участващите сили и се провежда всяка есен, редувайки се между полигони в южната и северната част на съюзната територия. Министерството добави, че учението е планирано предварително с месеци, не е свързано с текущите международни събития и не е насочено срещу никоя държава.

За 3 месеца противовъздушната отбрана на Румъния премина от единичен витлов дрон „Шахед“ над нива в Бузъу, свален след 33 безнаказани нахлувания, до два реактивни „Герана“, поразени над морето от двойка изтребители в рамките на 4 минути. Румъния вече не чака дроновете да стигнат сушата: нейните правила за откриване на огън вече се прилагат над териториалните ѝ води като рутина. Тази рутина се изпълнява със самолети, чийто радар е проектиран през 90-те години, срещу цели, които летят все по-бързо.

Новите Т-90М отиват в склада в Буй, а не на фронта

🇷🇺 Нови танкове Т-90М, излезли от поточната линия на „Уралвагонзавод“, изпълват 22-ра централна база за резерв на танкове в Буй, Костромска област, вместо да заминават за Украйна. Базата, която след пълномащабната инвазия почти се изпразни, между октомври 2025 г. и октомври 2026 г. отново се е напълнила с бронирана техника. Промяната става видна от сравнение на две сателитни снимки, направени на 18 октомври 2025 г. и 3 октомври 2026 г.

Анализът е на журналиста Марк Крутов и на OSINT експерта с псевдоним Jonpy, който от години преброява бронираната техника в руския армейски резерв по сателитни снимки. Според тяхното тълкуване всичките новодошли машини са фабрично нови Т-90М и БТР-82А, а не машини, възстановени след ремонт. Броят им не е посочен. Самият Jonpy признава за друга база, че качеството на снимките не позволява надеждна идентификация, затова моделът на танковете в Буй остава оценка на анализаторите, а не установен факт.

Обратът се вижда най-добре при сравнение с по-ранните данни. Преди инвазията в Буй е имало около 750 танка, предимно Т-80. Към края на 2024 г. блогърът Covert Cabal, който проследява същите бази, преброи 102 танка там, основно Т-80У и Т-80УД, и едва 73 от някогашните 429 броя БТР-80. Тогава Радио Свобода, Jonpy и Covert Cabal описваха поредица от опустели складове, в които запасите от времето на Студената война се топяха, а останалата техника се разглобяваше за резервни части.

Подобно попълване на запасите Jonpy забеляза за пръв път през юни 2026 г. в 349-а централна база за съхранение на танкове в Топчиха, Алтайски край. След първите доставки през лятото там са пристигнали до 78 танка и над 100 БМП, а през последните седмици, по думите му „още до няколкостотин единици техника“. Анализаторът смята, че базата най-вероятно приема възстановени Т-72Б3М обр. 2016 г. и БМП-2. В публикация на X от 15 октомври обаче той допуска и по-просто обяснение: доставената техника може да е прехвърлена от друг склад.

На бойното поле в Украйна Т-90М почти не се срещат. Последните документирани случаи на унищожени или пленени танкове от този модел са от края на 2025 г. и началото на 2026 г. Проектът Oryx, който отчита загуби само по доказателства на снимки и видео, към момента е потвърдил 159 загубени Т-90М. Числото е два пъти по-голямо от целия парк в началото на инвазията: през пролетта на 2025 г. разследващата група Conflict Intelligence Team (CIT) изчисли, че до февруари 2022 г. заводът е предал на частите между 66 и 85 броя Т-90М „Прорыв“. Почти всички загубени машини са излезли от завода след инвазията.

Самият модел е сравнително нов за руската армия. Преди серийното производство на Т-90М да започне през 2020 г., заводът в Нижни Тагил е изработил за нея между 120 и 150 Т-90 от първоначалния модел и около 280 Т-90А. CIT посочва и търгове на „Уралвагонзавод“ за пост за заваряване на корпуси и стенд за механичната им обработка, предвидени да работят денонощно, 365 дни в годината. Анализаторите на групата очакват това да увеличи още темпа на производство. През октомври 2025 г. изследователската група Frontelligence Insight, позовавайки се на отчет на завода, писа за план за производство на 1118 танка Т-90М и Т-90М2 за 2027–2029 г., включително нови, модернизирани и преминали основен ремонт.

Причината тежката бронирана техника да изчезне от предната линия са дроните. Танковете и бронираните машини се оказаха уязвими за все по-съвършените безпилотници и двете армии загубиха огромна част от бронирания си парк. Руската армия отговори, като замени атаките с колони от танкове и БТР-и с пехотни щурмове, в които хората се хвърлят срещу позициите с тежки загуби, и малки мобилни групи, които правят опити да се просмукват през линията на съприкосновение към вражеския тил. При такъв начин на воюване новият танк намира ограничено приложение на бойното поле, а предприятията не спират работа. Разликата между произведената и изразходваната техника отива в складовете.

Буй се намира на около 385 км североизточно от Москва. По въздушна линия разстоянието до естонската граница при Нарва е около 770 км, до латвийската – около 825 км, а най-близката точка на финландската граница е на около 710 км. До фронта в Украйна разстоянието е над 900 км. Новите танкове стоят по-близо до границата с НАТО, отколкото до фронта, на който Русия воюва.

Естония и Латвия се подготвят както за хибридни провокации, така и за ограничено сухопътно нахлуване, с което Москва да изпита единството на алианса. Естонският министър на отбраната Мартин Херем, който е бивш командващ отбранителните сили на страната, заяви в интервю за „Европейска правда“, че руснаците „задължително ще изпитат някого“ и че това ще стане „независимо от това как ще свърши войната“. Като възможна цел той посочи не само Естония, но и Латвия. Москва категорично отрича да има планове за нападение срещу страна от НАТО.

Военните бази на север също минават през разширение. През юни 2025 г. финландската обществена медия Yle на сателитни кадри мащабно строителство в затворения военен град край Кандалакша, на около 100 км от границата с финландска Лапландия. Една година по-късно съвместно разследване на балтийското Delfi, датското DR, норвежкото NRK и шведското SVT показа, че Русия разширява базите си край Северна Европа и Балтика: събаря стари сгради, строи нови казарми и складове и докарва техника.

Големият риск обаче не се крие в отделна база, а в темпа на производство на заводите. Доклад на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) от 14 юли 2026 г. описва производствена асиметрия: руската военна промишленост вероятно ще продължи да поддържа настоящите темпове на производство и след края на войната в Украйна. Може дори да е принудена да го направи, тъй като рязкото завръщане към гражданска продукция заплашва икономиката с колапс. Според авторите западните страни ще достигнат сравнимо равнище на производство едва след като избухне голям конфликт.

Новите Т-90М в Буй вероятно са началото на бронирания резерв, с който руската армия ще излезе от войната. Това е армия, която след възстановяването на Московския и Ленинградския военен окръг през 2024 г. формира нови съединения в северозападно направление. Има и по-просто обяснение, което също може да бъде проследено: базата може да е само междинна станция, където танковете изчакват да бъдат разпределени по частите, както Jonpy допуска за Топчиха. Оценката ще получи по-силна подкрепа, ако на следващите сателитни кадри се вижда, че Буй продължава да се пълни, а Т-90М се появят в новите части на Ленинградския военен окръг. Тя ще се опровергае, ако базата отново се изпразни и бронираната техника е изпратена на фронта при следващото руско настъпление и загубите на Т-90М в Украйна се възобновят. Дотогава складът в Костромска област показва как Русия води войната: харчи хора, а пести желязо.

Завод на „Росатом“ отпадна от санкциите на ЕС по искане на Естония

🇪🇪🧲🇷🇺 Соликамският магнезиев завод, единственият руски производител на тантал и ниобий и собственост на държавната корпорация „Росатом“, отпадна от 22-рия пакет санкции на Европейския съюз заедно с генералния си директор Руслан Димухамедов по искане на Естония. Заводът доставя суровина на естонския преработвател на редкоземни метали NPM Silmet в Силамяе и Талин прецени, че санкциите срещу него биха ударили европейската промишленост. Керстин Лепик, говорител на постоянното представителство на Естония в Брюксел, потвърди искането пред обществената медия ERR.

Посланиците на страните членки договориха пакета в Комитета на постоянните представители (COREPER II), където се подготвят решенията на Съвета на ЕС. С него под санкции попадат 743 души и 826 компании, свързани с руския военно-промишлен комплекс, а по данни на ERR никога досега ЕС не е вписвал толкова имена наведнъж. Кая Калас обяви предложението в края на август. Тя е върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и бивш министър-председател на Естония. Първоначалният вариант на ръководената от нея Европейска служба за външна дейност предвиждаше 744 души и 827 дружества. Разликата от едно лице и една компания се дължи на отпадането на Соликамския завод и неговия директор.

Критерият за включване в пакета е формален. Според Радио Свободна Европа всички включени фирми фигурират в списък на руското правителство с предприятия от военно-промишления комплекс и на това основание могат да получават държавна подкрепа, а физическите лица са включени като генерални директори, заместници и главни инженери на тези предприятия. Сред целите са „Севмаш“, който строи подводниците на руския флот, и центъра за ремонт на кораби „Звездочка“. Мерките включват замразяване на активите в ЕС и забрана да им се предоставят средства или икономически ресурси, а за физическите лица – и забрана за влизане и транзитно преминаване през територията на съюза. Окончателното решение е на външните министри, които се събират в Люксембург на 12 октомври.

Изключението стана известно в деня на постигането на договореността. Радио Свободна Европа съобщи, че окончателният вариант е по-къс от първоначалния с едно лице и една компания, а редакторът на радиото за Европа Рикард Йозвяк написа малко по-късно в социалните мрежи, че лицето и компанията са извадени по искане на Естония и става дума за доставчик на редкоземни метали за Silmet. Руският разследващ проект „Система“ назова предприятието и директора му. Лепик потвърди: „Да, поискахме от близо 1600 физически лица и фирми в санкционния списък, одобрен днес от посланиците на държавите членки в COREPER II, да се извадят една руска компания и свързано с нея лице“. По думите ѝ компанията доставя материали на NPM Silmet от стратегическо значение за Европа, от които зависят производителите на електромобили и вятърни турбини, както и електронната, автомобилната и авиационната индустрия в целия ЕС. През 2027 г. Естония ще преразгледа дали заводът и директорът му да бъдат санкционирани, добави тя.

Към 2023 г. заводът в Соликамск, Пермски край, осигурява цялото руско производство на тантал и ниобий и около 60% от търговския магнезий в страната. Танталът има граждански и отбранителни приложения – от мобилни телефони до турбинни двигатели на самолети, а ниобият се използва във високоякостни стомани. Предприятието мина в ръцете на държавата по съдебен път: през 2022 г. руски съд прие, че приватизацията му от 90-те години е незаконна, и отне 89% от акциите на частните собственици. На 8 декември 2023 г. премиерът Михаил Мишустин подписа разпореждане пакетът акции да бъде прехвърлен на „Росатом“. Киев санкционира предприятието още на 9 май 2025 г. за срок от 10 години.

Silmet е собственост на канадската Neo Performance Materials. Заводът в Силамяе получава от Соликамск карбонати на редкоземни метали – група от 17 елемента, използвани за мощните постоянни магнити в електромоторите и вятърните турбини. Карбонатите са страничен продукт на производството в Соликамск, а в Силамяе от тях се извличат отделните елементи с висока чистота. По митнически данни, на които се позовава „Система“, между 2022 и 2024 г. руското предприятие е доставило на NPM Silmet продукция за над 50 млн. долара. От април 2026 г. в Силамяе работи и линия за тербий и диспрозий – два тежки редкоземни елемента, предназначени за завода на Neo за постоянни магнити в Нарва. Заводът е с начален капацитет 2000 тона годишно. Министър-председателят Кристен Михал присъства на откриването на завода в Нарва на 19 септември 2025 г. и тогава заяви, че с тази инвестиция Естония застава в центъра на европейското производство на постоянни магнити.

Михал призна на пресконференцията на правителството на 8 октомври, че решението се разминава с линията на собствения му кабинет. Журналистът, който му зададе въпроса, напомни, че Естония многократно е настоявала за по-силен санкционен натиск върху Русия и е критикувала други европейски държави, когато са искали изключения. „Така че това, да, мисля, наистина противоречи на нашия, така да се каже, ценностен подход“, отговори Михал (на естонски) и даде за пример неотдавнашния отказ на Естония да внася руско зърно, въпреки че ѝ били предложени 200 000 тона и сделката щяла да ѝ донесе изгода. Михал обясни, че Китай държи голяма част от пазара на тази суровина, а Русия и САЩ имат по-малки дялове. По думите му Silmet и Neo не са успели да намерят други доставчици. „Но от европейска гледна точка става дума за толкова важно производство, че засега […] въз основа на информацията от нашето външно министерство беше решено тези хора [компанията и директорът ѝ] да не бъдат добавяни в санкционния списък. Преди това там ги нямаше, така че никой не е изваден“, добави той.

Михал заяви още, че кабинетът не е вземал такова решение: консултациите по списъка се водят между Европейската комисия и дипломатите на държавите членки, а информацията за тях не достига до правителството. Когато журналист му напомни, че Естония е порицала Франция за искани изключения от санкциите, министър-председателят отвърна, че доколкото си спомня, Франция е искала да извади имена от списъка, докато Естония е била попитана какъв ще е икономическият ефект върху Silmet и Neo. Посланието му към бизнеса е всички фирми, които работят в Естония, да търсят други доставчици възможно най-бързо.

Външният министър Маргус Цахкна настоява, че Естония не е искала никой да бъде изваден от санкциите, защото руската компания и директорът ѝ никога не са били под санкции на ЕС. Според него зависимостта на Silmet е излязла наяве при консултациите между държавите членки и Европейската комисия за новите имена в списъка. Сред отраслите, които разчитат на Silmet, Цахкна изброи електрониката, медицинската техника, автомобилостроенето, авиацията и отбранителната промишленост. Заместник-генералният секретар на министерството Керли Вески формулира мотива най-пряко: „Ако бяхме поставили Соликамския магнезиев завод и неговия ръководител под санкции, щеше да пострада икономическата сигурност на цяла Европа“ (на естонски). Министерството уточнява, че Silmet засега не може да разчита на допълнително държавно финансиране за смяната на доставчика.

Лидерът на опозиционната партия „Исамаа“ Урмас Рейнсалу, бивш министър на външните работи, вижда в това решение отстъпление от принцип. В текст за Postimees той напомни, че досега Естония е убеждавала другите държави от ЕС да не се ръководят от бизнес интереси при съставянето на санкционните списъци. „Това не е технически въпрос, а ценностната ос на нашата политика за сигурност, която сега се измести“, заключи той, като озаглави текста си с упрека, че така Естония се е отказала от общата си позиция с Украйна.

Киев представи договорения пакет като най-мащабните досега ограничителни мерки на ЕС срещу руската военна промишленост. Според Владислав Власюк, пълномощник на украинския президент по санкционната политика, около 60% от съдържанието му идва от украински предложения. Неговата сметка е по-широка от 1569-те имена в основния пакет и стига до около 1700 позиции.

Изключението е обявено за временно, но краят му зависи от химията повече, отколкото от политиката. Рийна Аав, професор в Талинския технически университет, обясни, че редкоземните елементи от различни находища имат различен състав и примеси, затова за суровина от друг източник трябва да се разработи отделен процес на разделяне. Ако такъв процес може да се купи наготово, преходът е бърз, а ако трябва да се създава на място, отнема време и инвестиции. Solvay, която също извършва подобно разделяне в промишлен мащаб в производствения си обект в Ла Рошел, Франция, подписа през юни 2026 г. писмо за намерение за доставки от Бразилия, които трябва да бъдат осигурени до 2028 г. Обещанието на Талин за 2027 г. ще има реален смисъл, ако дотогава Silmet обяви доставчик извън Русия и руското предприятие се появи отново в следващ пакет. Без нов доставчик включването на руското предприятие в следващ пакет е малко вероятно, защото самото външно министерство обвърза връщането към санкциите с по-малка зависимост от руската суровина.

Маскирани от Беларус влязоха в Латвия и изнесоха две гранични камери

🇧🇾📹🇱🇻 Маскирани лица са навлезли от Беларус на територията на Латвия, където повреждат ел. шкаф и крадат две камери за наблюдение на границата, броени часове след като въоръжени придружители на мигрантска група заплашиха латвийски военнослужещи от беларуската страна. Първият епизод се разигра от понеделник вечерта, 5 октомври, когато части на Националните въоръжени сили (НВС) на Латвия спряха група от поне 20 мигранти, водени от трима маскирани мъже. За кражбата съобщи на следващия ден в X вътрешният министър Янис Домбрава, а броя на камерите потвърди пред агенция LETA началникът на Държавната гранична охрана Гунтис Пуятс.

Според армията придвижването на групата към Латвия е целенасочено организирано. Придружителите са останали на територията на Беларус, носели са оръжие, отправяли са вербални заплахи към войниците и паралелно с това са подтиквали и подгонвали мигрантите към латвийската линия. НВС определят случая като провокация, която се отличава от много предишни с „особено демонстративното и агресивно“ поведение на придружителите. Опитът за преминаване беше осуетен. Какво оръжие са носили мъжете, армията не уточнява.

Няколко часа по-късно маскирани хора преминаха самата граница. Повредили са разпределителния шкаф, свалили са камерите и са се върнали на беларуска територия, преди да пристигне нарядът на граничарите. Пуятс уточни, че откраднатите камери са две и че възстановяването на повредената инфраструктура вече е започнало. Домбрава, министър от Национално обединение в кабинета на Андрис Кулбергс, написа три дни след изборите за Сейм: „Беларус трябва да разбира, че подобни случаи могат да доведат до по-сериозните последствия за самата Беларус.“ Какви биха били тези последствия, министърът не конкретизира.

Пуятс е по-предпазлив в преценката си кои са извършителите. Той допуска, че маскираните може да не са служители на беларуски държавни структури, а членове на организирани престъпни групи, които прекарват мигранти и разчитат на благосклонността или бездействието на беларуски власти. Обяснения на началника на охраната и на министъра се разминават в това кой държи оръжието, но не и относно това кой е допуснал тези действия. И в двата случая въоръжени и маскирани хора действат открито по гранична линия, която от другата страна се охранява от Минск, и се връщат през нея, без да бъдат спрени.

По думите на Пуятс саботажите срещу информационни системи на охраната са зачестили, докато оградата се поврежда около два пъти по-рядко, отколкото преди една година. Натискът се измества от физическата бариера към наблюдението, което я прави ефективна. Самият случай показва защо: оградата забавя, но не спира, а реакцията зависи от това кой засече пробива и колко бързо. Когато нарядът пристигна, шкафът вече беше повреден, а хората, които са го направили, бяха обратно в Беларус. Последователността, при която групата е отблъсната вечерта, а часове по-късно край границата изчезват две камери, вероятно не е съвпадение. Нито Домбрава, нито Пуятс обаче уточняват дали откраднатото оборудване е било на същия участък, където войниците спряха групата.

Камерите са част от система за наблюдение, изграждана от Латвийския държавен радио- и телевизионен център (LVRTC) по цялата 172,9 км граница с Беларус. В началото на август граничните служители поеха на 52%дввввв наблюдението от дължината, а системата по останалата част трябва да е готова до края на годината. Тогава Домбрава заяви по телевизия TV24, че на някои места камерите са монтирани, но не са свързани, а неговият предшественик Рихардс Козловскис определи думите му като дезинформация или некомпетентност. Всяка извадена от строя камера оставя участък, който трябва да се покрие с патрули на място.

Латвия, Литва и Полша обвиняват Беларус, че от лятото на 2021 г. насочва умишлено мигранти към техните граници, а ЕС отговори със санкции. По данни на граничната охрана от началото на годината са спрени 11 925 опита за незаконно преминаване. Това е почти колкото за цялата 2025 г., когато опитите откъм Беларус бяха 12 046, и повече от два пъти спрямо 5388 през 2024 г. Само в понеделник, деня на първия инцидент, граничарите са предотвратили 59 опита. Месечният поток обаче намалява: 1244 души през септември срещу близо 1700 още през април. На 6 октомври правителството удължи до 31 декември операцията „Вилкатис“ (на латвийски „върколак“), започнала на 11 август. В нея армията подпомага охраната с хора, дронове, хеликоптери и самолети. „Способни сме да отблъснем много повече опити за влизане в Латвия. Задържахме и много повече превозвачи“, заяви министърът на отбраната Раивис Мелнис. По-малкият поток и по-агресивният метод вероятно са свързани. Когато масовото прииждане срещне войници, дронове и все по-плътна ограда, онези, които го организират, сплашват охраната и прекъсват наблюдението.

Част от онези, които все пак минават, продължават на север. Естонската полиция и гранична охрана засили проверките във Валга, града, разделен от границата с латвийската Валка. Това стана, след като за седмица там бяха задържани 41 души, влезли незаконно от Латвия. Полицаи минават през вагоните на влаковете от Латвия и проверяват документите на пътниците, а хотелите и автобусните превозвачи са помолени да съобщават за всичко подозрително. „Става дума за миграционен натиск, който може би е предизвикан от беларуската държава“, каза Игор Богданов, началник на патрулната служба в югоизточния полицейски район. Най-много от задържаните са граждани на Сомалия, следвани от граждани на Етиопия и други източноафрикански държави, на Индия, Пакистан и Бангладеш.

От юли естонската полиция е задържала 303 чужденци, влезли незаконно в Естония, а 93 от тях са върнати на Латвия по тристранното споразумение. Само между 3 и 6 октомври бяха задържани шестима чужденци, заподозрени в организиране на незаконна миграция. Сред тях са 62-годишен германец и 63-годишен българин, превозвали мигранти в коли с латвийски регистрационни номера. В колата на българина, спряна на магистралата Талин–Тарту, са открити 7 души. „Такива престъпления са международни и организирани“, заяви старшият прокурор Тоомас Койтмяе. Обвинението ще иска задържане под стража или наказание по бързото производство. Вътрешният министър Игор Таро описва влизанията като организирани вълни, които са режисирани от друга държава. Министърката на правосъдието Лийса Пакоста внесе предложение максималното наказание за организиране на незаконно преминаване да стане 5 години, а при отегчаващи обстоятелства да се увеличи от 3 на 7 години. През 2025 г. в Естония са регистрирани 11 случая на каналджийство, а само за първите 8 месеца на тази година те са 26.

НВС очакват провокациите да продължат и определят незаконната миграция като инструмент за натиск едновременно срещу Латвия и срещу външната граница на ЕС и НАТО. Пуятс е съгласен, че напрежението остава високо и саботажите продължават. Ако тепърва ще се използва участъкът с прекъснато наблюдение, там ще се съсредоточат новите опити и ще последват нови повреди по кабели и шкафове. Ако става дума за престъпна мрежа под закрилата на беларуските служби, следата ще води по-скоро към задържаните превозвачи по пътя Латвия–Естония, чийто брой расте.

📸 Снимка: Служител на латвийската гранична охрана патрулира по границата между Латвия и Беларус близо до Робежниеки, Латвия, на 8 август 2023 г. (Ints Kalnins/Reuters)

Естония обвини руските служби за палежа на Milrem

🇪🇪🔥🇷🇺 Естония официално посочи руските специални служби като поръчители на умишления палеж от август на обект, свързан с местния отбранителен производител Milrem Robotics. Властите докладваха, че службата за вътрешна сигурност е стигнала до това заключение след подробен анализ на всичките налични сведения. Трима латвийски граждани, заподозрени за извършители, са задържани и вече се намират под стража в Естония.

Пожарът избухна през нощта срещу 15 август на улица „Бетоони“ в талинския район Ласнамяе. Местните жители веднага докладват за подозрителна дейност около сградата, а пожарникари овладяха огъня, преди той да се разпространи и да застраши околните. Двама заподозрени са арестувани в Латвия на 17 август, третият – ден по-късно. При обиски латвийските власти иззеха носители на данни и предмети, които може да са били използвани при палежа. На 17 и 18 септември тримата задържани бяха предадени на естонските власти.

Министър-председателят Кристен Михал заяви, че вече може „с пълна увереност“ да определи палежа като саботаж, поръчан от специалните служби на Руската федерация. Според него атаката е част от системната кампания, насочена към сплашване на европейските държави, за да се откажат от подкрепата за Украйна и да отслабят натиска върху Москва. Естонските власти не посочиха публично конкретна руска служба, нито разкриха данните, които дават основание за приписването на отговорност.

Наказателното производство продължава. Прокуратурата съобщи, че тримата латвийски граждани засега са заподозрени в повреждане и унищожаване на имущество, но правната квалификация може да бъде променена. Политическото приписване на поръчката и обвиненията срещу предполагаемите изпълнители са две отделни процедури: първото се основава на оценката на службата за сигурност, докато второто трябва да бъде доказано по правилата на наказателния процес.

Министърът на външните работи Маргус Цахкна обяви, че отговорът на страната ще бъде противоположен на търсения от Москва резултат: засилен натиск и повече санкции срещу Русия, налагане на по-строги ограничения за пътувания на руски граждани до ЕС и засилване на подкрепата за Украйна. Талин привика шарже д’афер на руската дипломатическа мисия. Двустранните отношения са на по-ниско равнище от 2023 г. насам и Москва няма акредитиран посланик в естонската столица.

Началникът на службата за вътрешна сигурност Марго Палосон предупреди, че разузнавателни структури на Москва продължават да вербуват и направляват хора в ЕС за извършването на саботажи, а организации, оказващи подкрепа на Украйна, както и предприятия от отбранителната индустрия са изложени на повишен риск. Властите в Талин препоръчаха подсилване на физическата и дигитална защита и увериха, че работят денонощно с международни партньори за предотвратяване на нови нападения. Така отговорът ще съчетава наказателно преследване на изпълнителите, публично посочване на поръчителя и укрепване на защитата срещу руската заплаха.

Кремъл отхвърли обвинението. Официалният говорител Дмитрий Песков определи естонската позиция като необоснована, необмислена и откъсната от реалността и заяви, че тя няма как да бъде приета насериозно. Правдоподобното отричане е стандартна практика за Кремъл в подобни ситуации и не променя естонската оценка. То обаче очертава обичайното ограничение при този вид случаи: националните служби могат да посочат поръчителя въз основа на съвкупност от разузнавателни данни, но повечето конкретни улики остават непублични.

Германия и Швеция изразиха публично солидарността си. Германският външен министър Йохан Вадефул определи руските действия като безразсъден враждебен акт, а шведският премиер Улф Кристершон беше категоричен, че поредицата от атаки е насочена срещу Европа и нейната подкрепа за Украйна, но тя няма да секне. Реакциите следват вече оформена единна европейска позиция: ЕС тълкува всичките саботажи, физически нападения, кибератаки и прекъсвания на критична инфраструктура като отделни елементи от коордирана хибридна кампания на руското разузнаване.

Изборът на обект свързва конкретния акт пряко с военната помощ за Киев. Milrem Robotics произвежда наземните роботизирани платформи THeMIS, които се използват широко за транспорт на товари, евакуация на ранени и много други задачи. По време на щурм срещу укрепени руски позиции дистанционно управляваните комплекси са били натоварвани с експлозиви и детонирани от разстояние. През юни Milrem Robotics съвместно с нидерландската компания VDL Defentec откри производствена линия в Борн за изпълнението на поръчка за над 100 машини за Украйна.

Палежът не постигна значим резултат. Главният изпълнителен директор на Milrem Robotics Кулдар Ваарси заяви пред Reuters, че пожарът не е засегнал производството, логистичните вериги или графиците за доставки през тази и следващата година. Компанията очаква до края на 2026 г. в Украйна да действат над 200 нейни роботизирани платформи. Материалният ефект остана твърде ограничен, докато естонското приписване постави нападението в нарастващия списък с руски хибридни операции срещу частни предприятия, които подпомагат украинските отбранителни способности.

Официалното приписване на вината на Русия идва четири седмици след като федералните власти в Германия я посочиха като отговорна за неуспешния опит за удар срещу военнотранспортен самолет на летище Лайпциг/Хале. Те се позоваха на разследването на полицейските органи, оперативния модел и разузнавателни данни, а като ответна мярка закриха руското генерално консулство в Бон – последното на територията на страната. По друго дело в Естония съдът установи, че палежите на магазин и ресторанта Slava Ukraini са били извършени по поръчение на Главното разузнавателно управление (ГРУ) на Москва. Подобни дела илюстрират все по-разпространен модел на действие, при който службите възлагат ограничени операции на посредници, които могат да бъдат вербувани и прехвърляни през граници, без руски служител изобщо да се появява на място.

Тази организация задържа отделния акт под прага на открита военна конфронтация, но позволява на Кремъл да натоварва държавите, които снабдяват Украйна, с допълнителни разходи за охрана, разследвания и водене на наказателни производства. Тя усложнява и политическия отговор, защото връзката между подпалвача и държавния поръчител обикновено се разкрива седмици или месеци след самото събитие. Контрапримерите остават важни: пожари във военни заводи могат да бъдат причинени от аварии, а дронове могат да навлязат във въздушното пространство на НАТО вследствие на отклоняване или смущения. Тъкмо затова приписването на всеки отделен случай зависи от собствената му доказателствена верига, а не само от сходството с предишни нападения.

Сър Джон Стрингър, заместник върховен главнокомандващ на съюзните сили на НАТО в Европа, отбеляза през септември, че руският президент Владимир Путин поема все по-големи рискове в стремежа си да посее разделение между съюзниците. Полският премиер Доналд Туск допусна сценарий на умишлени руски атаки с дронове или ракети срещу страни членки на НАТО, които впоследствие да бъдат представени като случайни. Френският президент Еманюел Макрон поиска изготвянето на план за защита на критичната инфраструктура и чувствителните обекти на отбранителната индустрия от асиметрични заплахи като удари с дронове и кибератаки.

Случаят в Талин не означава непременно, че Москва е поела по пътя към открит военен конфликт с НАТО. Той показа нещо далеч по-тревожно: руските служби продължават да търсят хора и достъп до европейски цели, участващи под една или друга форма в подкрепата за отбраната на Украйна, дори когато отделната операция причинява незначителни щети и завършва с бързи арести. Най-силното потвърждение за наличието на устойчива кампания ще бъде появата на нови разследвания с проследена поръчка и идентичен модел на набиране. За отслабване на тенденцията бихме могли да говорим при намаляване на броя на опитите, прекъсване на каналите за посредничество и по-дълги периоди без атаки срещу отбранителното производство и логистиката.

„Русич“ публикува снимка на бойци с надпис „В района на Нарва. 2026“

🇷🇺⚔️🇪🇪 ДШРГ „Русич“, руска неонацистка паравоенна групировка, публикува в своя канал в Telegram снимка на трима въоръжени мъже в камуфлаж с прикрити лица, застанали по залез на чакълест бряг на езеро. Към нея има само кратък надпис: „В района на Нарва. 2026“. Нарва е третият по големина град в Естония, с преобладаващо рускоезично население, и лежи на едноименната река, която играе ролята на естествена граница с Руската федерация. На отсрещния бряг е руският Ивангород.

Публикацията излезе в основния канал на звеното, който има над 238 000 абонати, без изявление, призиви или обяснение. Украинското издание Dialog.UA го представи още същата вечер като заплаха към Естония. До вечерта на 28 септември естонските институции не бяха реагирали на нея.

Снимката не позволява надеждна геолокация, но съдържа няколко ориентировъчни белега. Зад отсрещния бряг се вижда силния отблясък на ниско залязващо слънце, което значи, че камерата е насочена на запад, ако кадърът не е огледално обърнат. Ако водоемът действително е Нарвското водохранилище, тази посока прави източния, руски бряг по-вероятно място на заснемане. Широката и спокойна водна площ, ниският и равен хоризонт с непрекъсната горска ивица, крайбрежна растителност и насипи от светъл трошен камък отговарят на брега на водохранилище или друг регулиран водоем, но не са уникални за района на Нарва. В кадъра няма сграда, пътен знак, електропровод, характерен релеф или друг обект, който да позволи точно сравнение с карта. Не е известна и датата на заснемане, от която зависи точната посока на залеза. Поради това кадърът не е геолокиран, но видимите белези по-скоро подкрепят, отколкото изключват хипотезата, че е заснет от руската страна на водоема.

Надписът остава верен и за двата бряга на реката. Околностите на Нарва се простират и от руската страна, в Ленинградска област, а едноименното водохранилище, изкуствено езеро южно от града, заема 191 кв.км, от които около 40 кв.км. попадат от естонската страна на границата, а останалата е руска. Снимка, заснета изцяло на руска земя, би носила същия надпис със същата фактологична точност.

Формата на надписа идва от собствения архив на канала. На 24 септември „Русич“ публикува кадри с текст „Край Станица Луганска. Юни 2014“ от първото лято на войната в Донбас, когато неонацистката групировка воюваше на страната на сепаратистите от т.нар. „Луганска народна република“. На следващия ден излезе друг, озаглавен „Зимно, от архива“, а по-рано на 28 септември още един, придружен само от „2014 година“. Годината в тези надписи насочва към миналото. Под снимката от Нарва стои текущата година, а естонският град заема мястото, което 12 години по-рано заемаше Станица Луганска.

„Русич“ възниква през 2014 г. около петербургския неонацист Алексей Милчаков и използва неонацистка символика, включително коловрат, славянски вариант на свастиката, и то съвсем открито. През 2014-15 г. групата воюва в Донбас, по-късно е свързвана с ЧВК „Вагнер“ на покойния Евгений Пригожин, а през април 2022 г. се връща в Украйна, където участва в операциите в Харковска област. Министерството на финансите на САЩ я добави към своя санкционен списък през септември 2022 г. като „неонацистка паравоенна група, участваща в бойни действия заедно с руската армия в Украйна“. Попада още под санкциите от Европейския съюз и Обединеното кралство.

Един от епизодите през 2014 г. стигна до европейски съд. На 31 август апелативният съд в Хелзинки намали от доживотен затвор на 12 години и 6 месеца присъдата на Войслав Торден, по-рано Ян Петровски, един от командирите на „Русич“. Той беше признат за виновен по 3 от общо 4 обвинения във военни престъпления при засада срещу колона на украинския доброволчески батальон „Айдар“, изтегляща се от Луганска област през септември 2014 г. Според съда бойците на отряда издигат украинско знаме на КПП и откриват огън по колоната, когато тя спира. Загиват 22 украински военнослужещи. Торден смята да поиска от Върховния съд на Финландия да преразгледа присъдата по обвинението, свързано с използването на знамето.

Около Милчаков по-рано този месец възникна друга неяснота. На 14 септември политологът Аслан Рубаев и военният кореспондент Юрий Котенок писаха в Telegram, че Милчаков вероятно е загинал, като и двамата допуснаха, че това може да се окаже невярно. Каналът на „Русич“ отговори с думи, приписани на Аугусто Пиночет, които чилийският диктатор очевидно никога не е изричал: „По-малко вярвайте на онова, което се пише в Telegram“. Руски и украински издания свързаха слуха със съименника му генерал-лейтенант Сергей Милчаков, командващ 51-ва общовойскова армия, за когото се предполагаше, че е загинал при удар срещу щаба на армията в Донецк към края на август. Официално потвърждение за това все още няма. Каналът не е публикувал нищо, което да потвърждава смъртта на Алексей Милчаков, и продължава да излиза ежедневно.

Естонската граница не е ново направление за „Русич“. В началото на декември 2022 г. каналът поиска от  последователите си данни за армейските части в Литва, Латвия и Естония, за военнослужещи, близките и личните им автомобили, както и за маршрутите на патрулите, местата на граничните постове и системите за наблюдение. Призивът събра повече от 60 000 преглеждания. Източници на The Guardian допуснаха, че Кремъл губи контрол над подобни крайнодесни формирования и че те могат да нападнат страна от НАТО.

Нарва беше тема на рускоезични канали в Telegram и по-рано тази година. През февруари анонимен канал под зелено-черно-бяло знаме започна да разпространява призиви за автономия на окръг Ида-Виру, в който е Нарва, както и за саботаж и въоръжаване в името на „Нарвска народна република“. Въпреки че е създаден през юли 2025 г. до началото на март оставаше почти незабелязан. След като платформата Propastop, която следи пропагандните кампании срещу Естония, го описа на 11 март, преглежданията на отделни публикации скочиха от стотици до десетки хиляди. Марта Тууле от Службата за вътрешна сигурност на Естония (КАПО) определи съдържанието като част от кампания за дезинформация, която цели да всее объркване и отслаби сплотеността на обществото. Министърът на външните работи Маргус Цахкна заяви: „Нарва винаги ще бъде естонски град“. Министърът на вътрешните работи Игор Таро нарече случая учебникарски пример за нещо, направено от нищо.

Седмица преди последната публикация на „Русич“, на 21 септември, Институтът за изследване на войната (ISW) описа хипотетичен сценарий на ограничено руско нахлуване в Естония с цел превземането на Нарва. В сценария руски агенти, които вече се намират в града, окупират ключови сгради, сред които сградата на градската управа и музея, и обявяват „Нарвска народна република“. Малки отряди от Силите за специални операции и масирано използване на дронове, включително такива с управление по оптичен кабел, трябва да попречат на Естония и съюзниците ѝ да изпратят подкрепления. Целта в модела е политическа криза в НАТО и изпитание на член 5 от Северноатлантическия договор, клаузата за колективна отбрана. Авторите подчертават, че текстът не е нито прогноза, нито оценка на руските намерения.

Временни ограничения от руската страна на реката въведе Граничното управление на Федералната служба за сигурност (ФСБ) за Ленинградска област в периода 16-26 септември. В Кингисепски и Сланцевски район беше въведена 5-километрова ивица по държавната граница, в която се забраняват нощното придвижване извън населените места, ловът и носенето на огнестрелно оръжие, а малките плавателни съдове не можеха да излизат на участък от река Нарва. Официалната цел беше да се предотвратят нарушения на граничния и миграционния режим и да се опазят водните биологични ресурси. Андрис Вилтсин от Полиция и гранична служба на Естония коментира, че Русия въвежда подобни мерки от време на време: „Това не е рутина, но и не е нещо особено извънредно“. Игор Таро припомни очаквания нов кръг на принудителна мобилизация и посочи, че нищо не може да се изключи.

Снимката на „Русич“ не променя военната обстановка край Нарва: тя не назовава част, дата или конкретно място, което може да бъде проверено. Ограниченията на ФСБ изтекоха точно два дни преди публикацията, а Игор Таро допусна тя да има връзка с мобилизацията. Хипотетичният сценарий на ISW започва с агенти, които вече са внедрени в града, и самопровъзгласена „република“, а не със струпване на големи сухопътни сили по границата. Историята с „Нарвска народна република“ показа как анонимен канал с малко над 700 абонати се превръща за седмици в международна новина, щом медиите го забележат. Кадърът на „Русич“ идва в същата година, с името на същия град и от група, която 4 години по-рано вече търсеше сведения за естонските гранични постове. Двусмислието вече има последици: украинско издание разпространи кадъра като заплаха към Естония, макар в него да няма нищо, което да го поставя от естонската страна на реката.

Подписът е разположен като самото водохранилище, от двете страни на границата: прочетен като заплаха, той остава верен и за кадър, заснет изцяло на руска територия. По всяка вероятност Естония ще продължи линията, очертана от Таро през март, и ще се въздържа от официална реакция спрямо руските провокации. Прогнозата, че снимката ще остане еднократна публикация в канала, би се оборила, ако „Русич“ последва публикацията с нов призив за сведения за граничните постове на Естония, какъвто отправи преди 4 години или ако снимката бъде геолокирана на естонска територия – сценарий, който според анализатори остава слабо вероятен.

Путин отрича планове за война с Европа и говори за правата на рускоезичните в балтийските държави

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин заяви на 25 септември в Санкт Петербург, че не се готви за война с Европа. В същото време той заяви, че правата на рускоезичното население в Прибалтика се нарушават и вече е изработен „определен подход“ за реакция.

„Да, знаем, че там се нарушават правата на рускоезичното население, но вече знаем как да реагираме и сме изработили определен подход към това. Реагираме в хуманитарен план и по линия на международното право“, заяви руският президент пред журналисти след пленарното заседание на Международния форум на обединените култури. След това допълни: „Ще продължим и занапред да се борим за правата на нашите сънародници, но в полето на международното право. Други инструменти никога не сме възнамерявали да прилагаме, не сме прилагали и не възнамеряваме да прилагаме.“

Думите бяха отговор на въпрос за Мартин Херем, бивш командващ на естонските отбранителни сили, който наскоро положи клетва като министър на отбраната. Журналистът, задал въпроса, му приписа готовност да убива „всеки руснак, който премине границата“, и твърдението, че ако руснаците не нападнат първи, „на естонците е по-изгодно да го направят сами“. Путин нарече „пълен абсурд“ твърдението, че Русия се кани да нападне някого. За Херем използва поговорката „циркът си замина, а клоуните останаха“ и определи думите му като „политическа клоунада“. Накрая сравни населението на Естония, по неговите думи малко над 1,3 милиона души, на руската армия, която според него наброява 1,535 милиона военнослужещи.

Първата реплика на Херем е предадена променена и без ключов контекст. В публичната си лекция „Как да се подготвим за война?“ в Тартуския университет на 17 септември, само ден след клетвата, той се извини за „ужасните думи“ и формулира посланието, което според него Естония трябва постоянно да отправя към Русия: „ако преминете границата, ще ви избием всички“. Репликата за нападение е от друга част на същата лекция, в която министърът обяснява колко струва на държавата дълго да държи мобилизирани резервисти: „Казвал съм го на шега, че ако стигнем до оранжевата зона и извършим мобилизация, а Русия не нападне, икономически би било по-правилно да нападнем сами.“ Във въпроса към Путин от думите му са отпаднали и условието, и уговорката за шегата.

От 20 септември руски канали в Telegram споделят и сглобен „цитат“ на Херем, според който Естония може да воюва сама с Русия. Проверката на факти на естонското издание Delfi установи, че текстът е слепен от изказвания от 2023, 2024 и 2026 г. и твърдение, че страната може да се сражава сама, не е открито в нито едно от тях. Във всяко проверено изказване Херем говори за колективна отбрана със съюзниците от НАТО, които не присъстват в численото сравнение на Путин.

Описаните публични действия по този „подход“ са правни. От есента на 2022 г. руското министерство на външните работи изпраща на Естония, Латвия и Литва ноти по Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация от 1965 г. Съвместно разследване на Re:Baltica, Delfi и LRT от юли установи, че Латвия и Литва са получили по 5, а Естония – 4. Москва ги кани на преговори, тъй като конвенцията изисква такъв опит, преди спорът да се отнесе до Международния съд на ООН в Хага. Естония отговори, че е готова да проведе разговори в Тарту или в Хага. На 31 май говорителката на министерството Мария Захарова обяви, че задължителната досъдебна фаза приближава края си и делото може да стигне до съда „до края на тази година“. Искът се подготвя от московската адвокатска кантора „Монастирски, Зюба, Степанов и партньори“. Към 27 септември съобщение за подаден иск няма.

Балтийските правителства отхвърлят обвиненията. Латвийската служба SAB описва руската стратегия като използване на международното право в хибридния натиск към Запада. В публичен доклад от юни службата предупреди, че Русия може да превърне делото в „претекст за пряка конфронтация с балтийските страни“. През май естонският външен министър Маргус Цахкна нарече руските претенции „умишлена злоупотреба с механизмите на международното право за политически и пропагандни цели“.

Най-конкретният предмет на критиката на Путин е статутът на негражданите, наречен от него „измислици“ и „безсмислица, която вече от години е факт от международния живот“. В Латвия статутът включва бивши граждани на СССР, които на 1 юли 1992 г. са живеели постоянно в страната и нямат друго гражданство. Службата по гражданство и миграция отчита 162 682 такива в началото на 2026 г. – 8,7% от населението. Те имат право на пребиваване по закон и са защитени от експулсиране. В Естония има 58 309 души, записани без конкретно гражданство, докато в Литва такъв статут няма. Другата претенция, която Захарова изрежда, е потискането на руския език, включително в училищата: в Латвия държавно финансираното образование вече се води само на латвийски, а Естония постепенно заменя руския като основен език на обучение до 2030 г.

Четири месеца по-рано, на 25 май, Путин подписа поправки в законите за гражданството и за отбраната, разширяващи военните му правомощия, които влязоха в сила от 5 юни. Те му дават свобода да използва въоръжените сили за защита на руски граждани, арестувани, задържани или преследвани в чужбина по решения на чужди съдилища, упълномощени без участието на Руската федерация, или на международни съдебни органи, чиято юрисдикция тя не признава. Обхватът е по-тесен от „сънародниците“ в думите от Санкт Петербург: законът засяга само руски граждани и само при съдебно преследване, а латвийският негражданин по закон няма друго гражданство. Председателката на Съвета на федерацията Валентина Матвиенко описа поправките така: „Говорим не за въвеждане на въоръжените сили в чужбина, а за защита на граждани, за акция по спасяване на хора.“

В деня на пресконференцията държавната агенция РИА „Новости“ публикува и след около три часа изтри коментар на Александър Носович, главен редактор на сайта RuBaltic.ru, озаглавена „Русия я чака още една СВО. Тя ще бъде много кратка“. Текстът отправяше заплаха с ядрен удар срещу Литва – „само ракети със съответния заряд“, в отговор на гласуването в литовския Сейм от 22 септември. Тогава 99 депутати срещу 13 подкрепиха предложението от конституцията да отпадне забраната за оръжия за масово унищожение и чужди военни бази. На мястото на коментара агенцията остави бележка, че тя не отговаря на мнението на редакцията и на „държавната политика на Руската федерация“.

Начина, по който Путин отхвърли опасенията на Европа, има документирана предистория. На 15 февруари 2022 г., след разговорите с германския канцлер Олаф Шолц, кореспондентка на Deutsche Welle го попита изключва ли война в Европа. В отговора си Путин постави въпроса дали Русия я иска и заключи: „Разбира се, че не.“ Същия ден Захарова каза в ефира на италианската Rete4, че за намерение на Русия да нападне Украйна говорят „само безумни, луди, лишени от морал хора, които се занимават с фалшификации“. 9 дни по-късно Путин обяви пълномащабната инвазия, формулирайки нейната цел като „защита на хората, които в продължение на осем години са подложени на издевателства, геноцид“. Уверението, че за сънародниците „други инструменти“ не са прилагани, също се разминава с архива на Кремъл. На 1 март 2014 г. Путин иска разрешение от Съвета на федерацията за употреба на въоръжените сили на територията на Украйна, като се позова на „заплахата за живота на гражданите на Руската федерация, нашите сънародници“.

Съпоставката откроява две познати теми в руската реторика: отричането на намерения за военни действия и позоваването на правата на сънародници. През 2014 г. втората тема присъства в искането за използване на армията в Украйна, а през февруари 2022 г. уверенията, че не иска война, предхождат нахлуването. Тези прецеденти дават основание текущите уверения да се тълкуват критично. Законът от май допуска употреба на въоръжените сили при определени случаи на преследване на руски граждани в чужбина; той не обхваща всички рускоезични или неграждани. Департаментът за държавна сигурност на Литва тълкува подготвеното дело преди всичко като средство за информационна кампания. На 24 септември Херем заяви, че военната оценка на заплахата за Естония „към момента остава непроменена“, а основните усилия и ресурси на Русия са концентрирани срещу Украйна. Предупреждението на SAB за възможен претекст за конфронтация остава оценка на риск, а не установено руско намерение.

Следващите конкретни развития са дали Русия ще подаде иск в Хага до края на годината и дали ще поиска временни мерки – например за обучението на руски. Отделен въпрос е дали законът от май ще се разшири отвъд руските граждани към други категории „сънародници“. Значение ще има и реакцията на Москва на следващите гласувания в литовския Сейм, насрочени за 6 октомври и 12 януари. Евентуално искане до Съвета на федерацията за използване на въоръжени сили би означавало съществена промяна спрямо заявения правен и хуманитарен подход. Самата подготовка на съдебно дело не установява такава промяна.

Сценарий за Нарва: дронове от Русия срещу член 5 на НАТО

📌 Карта 1: Обхват на руските тактически дронове и военни бази в Естония Картата на ISW показва потенциалния обсег на тактически дронове при изстрелване от руската граница (съответно 15, 25 и 60 км) спрямо основните естонски и съюзнически военни бази. Отбелязани са базите в Йихви, Тапа, Луунья и Таара, както и авиобазата Емари и основните транспортни връзки. Оцветяването илюстрира възможния географски обхват на ударите, не потвърдено разполагане на руски подразделения.

📌 Карта 2 – Районите в Русия, от които дронове могат да достигнат Нарва Оцветената зона покрива територията от руската страна на границата, от която тактически дронове с обсег 60 км биха могли да поразяват цели в Нарва. Показани са Ивангород, Нарвското водохранилище, бреговете на Финския залив и пътни и железопътни връзки към Санкт Петербург. Картата онагледява възможността оператори да действат от позиции навътре в Русия, без да обозначава налични площадки за изстрелване.

📌 Карта 3 – Ключови обекти в Нарва в условния сценарий на ISW Подробната карта показва разположение на сградите на историческото кметство, градската администрация и музея на Нарва спрямо реката, граничния мост и руския Ивангород. Отбелязани са граничните пунктове, основните улици и жп линия. Близостта на тези обекти до самата граница обяснява мястото им в разглеждания сценарий за ограничено превземане на позиции в града; картата не показва действително нападение или окупирани територии.

🇪🇪🎯🇷🇺 Русия може да се опита да разклати НАТО, без да окупира цял град от съюзническа държава. В хипотетичен сценарий, публикуван на 21 септември от Института за изследване на войната (ISW) със седалище Вашингтон, въоръжени агенти превземат позиции в естонския град Нарва, докато дронове от руска територия възпрепятстват изпращането на подкрепления. Политическата цел е съюзниците да не постигнат обща и достатъчно решителна реакция. ISW изрично уточнява, че това е аналитично упражнение, а не прогноза. Според тях НАТО разполага със силите да отблъсне подобна операция, но в момента не е подготвен да го направи при приемлив риск и цена.

Основната мишена в сценария е доверието в член 5 от Вашингтонския договор – клаузата за колективна отбрана, според която въоръжено нападение срещу един съюзник се разглежда като нападение срещу всички. ISW оценява пълномащабно руско нахлуване в страна от НАТО като крайно малко вероятно, поне докато е изцяло ангажирана с войната в Украйна. Ограничената операция обаче би имала друга цел: съюзът да не приложи ангажиментите си или да реагира закъсняло и недостатъчно решително.

Според ISW Кремъл би могъл да използва подобна криза за няколко цели едновременно: да представи фактическото военно противопоставяне с НАТО като оправдание за нова принудителна мобилизация на резервисти; да задълбочи разногласията между САЩ и Европа и между самите европейски държави; да изолира балтийските съюзници; и да отклони ресурси от помощта за Украйна. Москва би могла също да предложи оттегляне от Нарва срещу отстъпки, наложени на Киев.

Един от непосредствените поводи за анализа са ограниченията от руската страна на границата. Граничното управление на Федералната служба за сигурност (ФСБ) за Санкт Петербург и Ленинградска област забрани плаването с малки съдове по участък от река Нарва в периода 16-26 септември. В 5 км ивица край реката в Кингисепски и Сланцевски район са забранени нощното движение извън населени места, ловът и носенето на оръжие. ISW допуска, че мерките могат да бъдат признак за подготовка на операция, но посочва и друго възможно обяснение: намерението на Естония да затвори границата, ако бъде обявена нова принудителна мобилизация. Естонският премиер Кристен Михал потвърди на 17 септември, че границата може да бъде затворена незабавно.

Самият сценарий започва вътре в града. Предварително разположени агенти с достъп до леко стрелково оръжие превземат музея на Нарва, кметството, възможно най-много сгради между тях, наред с участъци от крайбрежната алея в района около моста. След това обявяват „Нарвска народна република“. Наличието на достатъчно въоръжени лица и тяхната способност за действие, преди да бъдат спрени от властите в Естония, са допускания на сценария.

Музеят е сравнително изолирана сграда близо до моста. По оценката на авторите малка група с интензивна дронова поддръжка би могла да я удържа продължително срещу сухопътни сили. Сградата обаче е уязвима към въздушни и далекобойни удари. Затова нападателите вероятно биха изградили и разпръснати позиции за отбрана около нея и по брега, които се поразяват по-трудно.

При опит да отстранят нападателите естонската полиция и намиращите се в района военни подразделения попадат под огън. В сценария въоръжените групи не разполагат с бойни машини, но получават подкрепа от руски спецчасти, предварително проникнали в Естония, и от други групи, които бързо преминават моста от Русия.

Решаващата поддръжка идва от отсрещния бряг. Сценарият предполага предварително подготвени укрити позиции по протежение на границата и на дълбочина поне 60 км в руска територия. В тях са разположени звена на центъра за безпилотни системи „Рубикон“ и други елитни части. Авторите залагат на употребата на дронове с управление по оптичен кабел и обхват над 60 км, баражиращи боеприпаси „Ланцет“ и „Куб“ и дронове „Молния“.

В този условен развой Кремъл обявява, че руски дронови и зенитни части защитават „руските граждани“ в Нарва от позиции в Руската федерация. Същевременно твърди, че руски войски не са навлизали и няма да влязат в Естония, освен ако тя не реши да ескалира кризата. Москва призовава за деескалация, но поставя условие: Естония да признае претенциите на „републиката“ върху целия град и да изтегли от него армията, полицията и администрацията си.

Историческият паралел е Крим. На 4 март 2014 г. руският президент Владимир Путин отрече твърденията, че униформените без отличителни знаци на полуострова са руски военнослужещи. На 17 април той призна, че зад „силите за самоотбрана“ са стояли именно руски военнослужещи. Събитията в Донбас от пролетта дадоха и модела на „народните републики“.

Сценарият в Нарва променя начина, по който Москва би отричала отговорност. Тя не прикрива дроновите удари, а ги обявява за защита на сънародници и отхвърля определянето им като нападение срещу НАТО. Според ISW част от информационната подготовка вече е направена чрез тиражирани от месеци внушения за „Нарвска народна република“.

Непосредственият военен проблем за Естония е придвижването на подкрепления. Най-близката база на отбранителните сили е в Йихви, на около 40 км западно от Нарва. Според сценария руските оператори на дронове биха могли да атакуват силите там още от първите минути и да възпрепятстват движението по пътищата към града. Изпратените подкрепления рискуват да се превърнат в уязвими цели по маршрутите си.

Авторите приемат, че относително малки военни сили могат да разгромят въоръжените агенти в Нарва. Следователно основната руска задача би била да попречи на тези сили да достигнат града. Далекобойни ударни дронове „Геран“ биха могли да атакуват и неподвижни бази в останалата част на Естония. Ако около Нарва няма предварително разположени дронове прехващачи, системи за електронна война и средства за огнево поразяване на дронове, доставянето им след началото на атаката би било значително по-трудно.

Това поставя и въпроса за реакцията на съюзниците. Естония вероятно би поискала прилагането на член 5, макар очакването за разногласия между съюзниците да повлияе на избора ѝ. Институтът алармира, че част от държавите може да се колебаят заради ограничения мащаб на нападението и опасенията от избухването на пълномащабна война с Русия.

НАТО взема общите си решения с консенсус, без гласуване. Член 5 задължава съюзниците да предоставят помощ, но всяка държава определя действията, които смята за нужни; той не предписва единен отговор от всички. Липсата на общо политическо решение не изключва оказването на подкрепа от отделни държави. Евентуалното разногласие би било тежък удар по единството на НАТО, но не би означавало автоматично липса на военна реакция.

Начинът за противодействие на дроновете допълнително усложнява политическия избор. В този сценарий операторите са разположени на руска територия. Според ISW, ако няма налице достатъчно средства срещу дронове в района, съюзническите сили ще трябва да поразяват укритите им позиции на руска територия. Авторите посочват и нуждата от прекъсване на достъпа на руските сили до Starlink при действията им в Естония, по примера на ограниченията, въведени от SpaceX в Украйна в началото на 2026 г.

Плътната руска ПВО около Санкт Петербург вероятно би наложила използването на изтребители от пето поколение в началните етапи на въздушната операция. Авторите отбелязват, че само САЩ разполагат с достатъчно такива самолети за продължителни интензивни удари по множество разпръснати цели. Така американското участие става ключово за този вариант на отговор.

Далекобойните удари по руския тил, обсъждани от държави на източния фланг на НАТО, според ISW едва ли биха имали съществен оперативен ефект върху точно такава ограничена операция. Причината за това е, че участниците в нея биха имали относително малки нужди от снабдяване и обслужваща инфраструктура, чието унищожаване да прекъсне действията им.

ISW обръща внимание и на планираното засилване на естонското военно присъствие в самата Нарва. През юни министърът на отбраната Хано Певкур обяви, че в индустриалната зона Кадастик ще бъде разположена рота от 100–120 военнослужещи. Първоначално се предвижда временна база от контейнери, а през януари или февруари 2027 г. ще започне строителство на постоянна база. По думите му там ще има и съюзнически подразделения, които се разполагат заедно с естонските сили.

Институтът уточнява, че бъдещата база все още не е включена в настоящия вариант на този сценарий и би наложила промяна в руския план. Като възможен отговор авторите разглеждат масирани удари с дронове по гарнизона още от началото на операцията, които Москва би могла да приписва на „републиката“.

Властите в Естония не представят обстановката като подготовка за непосредствено руско нападение. На 21 септември в Ню Йорк външният министър Маргус Цахкна заяви, че отвъд Нарва няма руски войски. Според него говоренето за война служи за всяване на страх, който да откаже Европа от подкрепата за Украйна.

Андрис Вилтсин, пълномощникът по естонско-руската граница, не смята мерките на ФСБ за извънредни и ги свързва с изборите за Държавна дума. В същото време той отбелязва, че Русия укрепва брега на реката и отделя значителни ресурси за неговата охрана. Министърът на вътрешните работи Игор Таро не изключва ограниченията да са свързани с подготовка за мобилизация и опит да бъде възпрепятствано напускането на страната.

Липсата на голямо струпване на войски сама по себе си не опровергава разглеждания сценарий, тъй като той предполага ограничени сухопътни сили и звена с дронове. Това обаче не го потвърждава. Наличието на въоръжени агенти, подготвени операторски позиции и недостатъчна местна защита са част от условията, върху които е изградено упражнението.

Препоръките на ISW са насочени предимно към Вашингтон. Според него неяснотата около американската готовност да защитава съюзниците увеличава риска Путин да предприеме ограничена операция. Авторите смятат, че разговорите за изтегляне на американски военни от Европа подкопават доверието в гаранциите за сигурност независимо от начина, по който са представени.

За страните от Европа препоръката е да развиват ускорено свои средства срещу дронове, включително прехващачи, както и обучени подразделения, способни да откриват и поразяват бързо вражески оператори. Тези сили и системи трябва да бъдат разгърнати предварително по източната граница въпреки очакваните руски обвинения в агресия. Възможността за бързо отблъскване на ограничена атака с наличните сили би намалила зависимостта на непосредствената отбрана от продължителни консултации на съюзниците. Това не предрешава дали Естония би поискала по1мощ по член 5.

Сред индикаторите, които ISW предлага да бъдат наблюдавани, са засилено присъствие на подразделения за дронове и подготовка на площадки за излитане в района на Санкт Петербург. Ретранслаторни станции от руска страна на границата или кораби във Финския залив; прехвърляне на малки сухопътни подразделения в Ленинградския военен окръг; и засилена информационна кампания за предполагаемо „преследване“ на руското малцинство в Естония.

Основният риск в анализа е съчетанието между ограничена военна атака и забавена политическа реакция. Несъгласието дори на 1 от 32 съюзници може да попречи на общо решение на Северноатлантическия съвет. Военният изход обаче би зависел и от готовността на естонските сили, предварително разгърната защита и решения на отделните държави за оказване на помощ. Именно връзката между всички тези фактори прави сценария полезен за отбранителното планиране, без да го превръща в прогноза за предстоящо нападение.

Анализ: Предупреждението за руски удар по НАТО минава от сателита към разузнаването

🇷🇺🛰️ Сегашните предупреждения за възможен руски удар срещу НАТО не могат да се сравняват пряко с подготовката за инвазията в Украйна през февруари 2022 г. Това е тезата на военно-новинарският канал Status-6, според когото тогава концентрацията на руски войски по границата е била публично документирана почти ежедневно, докато през есента на 2026 г. липсва съпоставима картина.

В своята публикация от 20 септември Status-6 отбелязва, че през 2021–2022 г. е имало „ясно, обективно доказателство“: сателитни снимки и ежедневни видеозаписи на военни колони, чието местоположение е можело да бъде установено. Според автора сега публичната информация се състои предимно от медийни публикации, спекулации и разнопосочни разузнавателни оценки. На следващия ден той добавя уточнение: подготовката за евентуален руски удар срещу НАТО може да се проследява много по-трудно чрез открити източници. При внезапна атака с дронове и ракети или проникване на сили за специални операции времето за предупреждение би било значително по-кратко. Въпреки това той не смята, че Западът непременно ще остане без информация, защото „все някой дава заповед по командната верига“.

Двете публикации разграничават въпроси, които в публичния спор често се смесват. Единият е дали Русия подготвя мащабно сухопътно нападение, съпоставимо с нахлуването в Украйна. Другият е дали може да нанесе ограничен удар, който не изисква предварително придвижване на големи сухопътни сили.

Струпването преди нахлуването в Украйна оставяше множество видими следи. На 3 декември 2021 г. The Washington Post публикува разузнавателна оценка, според която Кремъл планира настъпление по няколко направления с до 175 000 души. Предвиждало се е участието на 100 батальонни тактически групи, а около 70 000 военнослужещи вече са били разположени край границата. Това бяха оценка за планирания мащаб и сведения за наличните сили, а не една и съща численост.

Maxar публикува сателитни снимки на полеви лагери, а на 2 февруари 2022 г. засне и струпаната техника на полигона Осиповичи в Беларус. Железопътните композиции с танкове и реактивни системи за залпов огън „Ураган“ минаваха покрай гари и прелези, където можеха да бъдат заснети с телефон. Съвместното учение на Москва и Минск „Съюзна решимост 2022“, проведено от 10 до 20 февруари, даде официално обяснение за присъствието на руски войски в Беларус, но не доведе до намаляването им. Подготовката на сухопътна офанзива с такъв мащаб изисква придвижване на много хора и техника, което трудно остава незабелязано.

Публичната картина обаче не стъпваше единствено на открити източници. Администрацията на президента Джо Байдън целенасочено огласи разсекретени разузнавателни доклади. Съветът за национална сигурност и разузнавателната общност координираха разкритията, за да затруднят руското планиране и да ограничат ефекта от евентуални провокации, които Москва би приписала на Украйна.

В средата на януари 2022 г. говорителката на Белия дом Джен Псаки заяви, че руски диверсанти подготвят повод за нахлуване. На 3 февруари Пентагонът съобщи за подготвян пропаганден материал с инсценирано зверство. Когато на 18 февруари в Донецк избухна експлозия, представена от сепаратистите за украинска провокация, Вашингтон вече беше предупредил публично за възможни действия от този тип. Това обаче не значи, че предварително е описал или доказал конкретния инцидент. Разузнаването от открити източници, известно като OSINT, позволяваше публична проверка на видимото придвижване на войски, но не можеше само по себе си да потвърди всички сведения за руските намерения.

Status-6 предлага и една по-широка интерпретация: концентрацията от 2021–2022 г. е била толкова добре документирана, защото Москва е искала да бъде видяна. Според автора тя е била част от психологическа операция за сплашване на Запада и Киев и принуждаването им да приемат исканията на Кремъл. Според него нахлуването е последвало, след като натискът не е постигнал целта си.

Тази интерпретация има опора в дипломатическата хронология. На 17 декември 2021 г. министерството на външните работи на Руската федерация разпространи проекти за договори със САЩ и НАТО с искания за прекратяване на разширяването на Алианса и ограничения на съюзническото военно разполагане спрямо положението през 1997 г. Струпването на войски съпътстваше тези искания, а нахлуването последва, след като те не бяха приети.

Последователността обаче не доказва, че решението за война е зависело само от отговорите на Запада. Москва до последно отричаше намерение да нападне и представяше разсекретените оценки като истерия. Видимостта на подготовката може да е служела за натиск, но е била и следствие от нейния мащаб. Една и съща концентрация на войски може едновременно да подкрепя дипломатическа принуда и да осигурява готовност за нахлуване.

Предупрежденията от лятото и септември 2026 г. стъпват на различен тип сведения. На 6 август The Wall Street Journal съобщи, че според американското разузнаване Путин може да предприеме ограничена атака срещу съюзник от НАТО още през тази есен. Посоченият времеви диапазон обхваща периода до 2029 г. Разглеждани са сценарии, които включват кибератака, мащабна хибридна акция и ограничено сухопътно нахлуване, най-вероятно в Прибалтика или Полша. Последният сценарий е считан за най-малко вероятен.

Според CNN и Politico директорът на ЦРУ Джон Ратклиф е посетил Москва без предварително уведомление на 25 август, за да предупреди Кремъл срещу ескалация към балтийските държави. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков потвърди разговори на Ратклиф с представители на руското разузнаване, но не и среща с Путин. Това потвърждение само по себе си не установява съдържанието на предаденото предупреждение.

На 20 юли литовският министър на отбраната Робертас Каунас заяви пред LRT, че „Кремъл, Путин, има нужда от нова ескалация, от някаква нова победа“, като посочи Прибалтика и Полша като най-близките потенциални цели. На 7 август той уточни, че Русия все още не е взела конкретно решение за нападение.

Естонската служба за външно разузнаване дава различен акцент в годишния доклад: според нея Русия няма намерение да напада военно Естония или друга страна от НАТО до края на годината, като е много вероятно да не предприеме такова нападение и през 2027 г. Същият доклад твърди, че руската военна промишленост е увеличила производството на артилерийски снаряди над 17 пъти в сравнение с 2021 г.

В цитираните части от тези оценки не се описва струпване на войски, съпоставимо с подготовката от 2021–2022 г. Обсъждат се предимно намерения, възможни сценарии и срокове. Конкретните примери за военна активност в региона включват беларуското учение от 15 до 18 септември, в рамките на което механизирани и танкови батальони от Западното оперативно командване тренираха на полигона Гожа покрай границата с Литва и на полигоните Брест и Ружани в западната част на страната. Полигонът Брест се намира на 15 км от границата с Полша. Резервисти бяха повикани в частите за териториална отбрана.

Началникът на Генералния щаб генерал-майор Павел Муравейко даде уверения, че армията „не обмисля настъпателни действия“, а министерството на отбраната посочи, че самото учение остава под праговете за уведомяване по Виенския документ от 2011 г. Участие на руски войски не е съобщено. Описаният мащаб е на отделни батальони и не е сравним с оценката на САЩ в навечерието на инвазията, в което се говореше за подготовка на операция със 100 батальонни тактически групи.

Близостта до Сувалкския коридор, сухопътната връзка между Полша и Литва, обяснява високото внимание към учението. Представените сведения обаче не са достатъчни то да бъде определено като подготовка за мащабно нападение или като съществена промяна в регионалното съотношение на силите.

По границата с НАТО обаче се наблюдава и развитие с по-дълъг хоризонт: разширяване на руската военна инфраструктура. На 10 юни NRK, SVT, DR и Delfi публикуваха съвместно разследване на сателитни снимки от Planet Labs и данни на НАСА за нощното осветление. В 16 от общо 19 проучени обекта осветеността се е увеличила за една година. Това може да сочи по-интензивна дейност, но само по себе си не е достатъчно, за да установи нейния характер или мащаба на разширяването.

Според разследването новият казармен комплекс в Печенгски район, Мурманска област, може да приеме до 17 000 души. Публикацията посочва, че бъдещия капацитет за разполагане на руски военнослужещи по финландската граница възлиза на 80 000 души спрямо около 20 000 досега. Командващият финландската армия Паси Вялимяки също очаква там значително повече сили от обичайните в миналото.

Цитираният в разследването командир от НАТО в Балтийския регион Брайън Нисен смята, че заплахата от пряк конфликт остава ниска, докато Русия продължава да воюва срещу Украйна, но това може бързо да се промени след прекратяване на огъня. Строителството показва възможност за предстоящо увеличаване на военното присъствие. То не установява нито кога този капацитет ще бъде използван, нито дали се подготвя нападение през следващите седмици.

В същото врее обаче една ограничена операция може да изисква съвсем различна подготовка. Описаният в публикацията случай от Германия илюстрира тази разлика: вечерта на 4 август дрон с изглед от първо лице (FPV), зареден с 800 грама взривно вещество ПЕТН, се удари в крилото на украински военно-транспортен самолет Ан-124 на летище Лайпциг/Хале, като уцели място в близост до горивния резервоар. Зарядът не се взриви. На 1 септември федералното правителство посочи Русия за отговорна въз основа на полицейско разследване и разузнавателна оценка.

Подобна акция не изисква придвижване на големи военни формирования. Възможно е да бъде извършена с малък екип, доставено оборудване и дистанционно управляван дрон, въпреки че описанието в случая да не установява конкретната организация. Затова сателитните снимки и видеозаписите на военни колони не са достатъчни за оценка на този тип заплаха. При ракетен или дронов удар времето за реакция след засичане на пуск може да се сведе до минути. Проникването на сили за специални операции също може да остане неразкрито до началото на действията им.

Именно тук идва ключовото уточнение на Status-6: подготовката и предаването на военни заповеди могат да оставят следи, до които откритите източници нямат достъп. Агентурното разузнаване разчита на хора с достъп до решенията, а техническите способи могат да засичат комуникации или промени в работата на радари и други военни системи. Такива промени могат да насочат към повишена готовност, но не доказват непременно намерение за нападение. Нито един от тези способи не гарантира своевременно разкриване на подготовката.

Получената по този начин информация обикновено остава секретна. През 2022 г. Вашингтон целенасочено огласяваше разузнавателни оценки. В цитираните публикации от 2026 г. една част от сведенията достигат до обществото чрез анонимни източници в пресата, а информацията за предупреждение, предадено лично от директора на ЦРУ в Москва, също идва от медии. Читателят разполага с по-малко публични данни за самостоятелна преценка на конкретните основания зад тези оценки.

Представената информация не дава основание да се твърди, че в момента се наблюдава руска подготовка за мащабно сухопътно нападение по модела от февруари 2022 г. Това е по-тесен извод от твърдението, че подобна подготовка със сигурност няма. Естонската оценка не установява намерение за нападение до края на годината, литовският министър говори за липса на конкретно решение, а описаното беларуско учение е с ограничен мащаб. В материала не са представени и данни за прехвърляне на руски части от Украйна към северозападните граници, но тази липса сама по себе си не доказва отсъствието на подобни движения под някаква форма.

Сравнението с 2022 г. би придобило по-сериозна основа при съвкупност от признаци: мащабно движение на бронетанкова техника към Псковска и Ленинградска област, повикване на резервисти в Ленинградски военен окръг, прехвърляне на опитни части от фронта в Украйна на север или разширение на беларуските учения с руско участие. Превишаването на праговете за уведомяване по Виенския документ също би било повод за по-внимателно наблюдение. Нито един от тези признаци, разглеждан самостоятелно, не доказва предстоящо нападение.

Оценката трябва да отчита вида на възможната операция, съвкупността от наличните признаци и границите на публично достъпната информация.