FP-5 „Фламинго“: Експериментално оръжие или нов стратегически инструмент на Украйна?

🇺🇦🚀 Изминаха повече от осем месеца от появата на първите снимки и спецификации на украинската крилата ракета FP-5 „Фламинго“, която притежава заявен обсег до 3000 км и бойна глава с тегло до 1100 кг.

Този продукт на украинската технологична компания Fire Point предизвиква както скептицизъм, така и възхищение. От една страна, е известен големият производствен капацитет и относително ниската цена, а от друга – за „простите“ технологични решения и концептуални недостатъци, които могат да окажат негативно влияние върху общата ефективност на ударите.

Дълго време не беше известно почти нищо и за реалното ѝ бойно приложение. Ключовият въпрос е: остава ли FP-5 „Фламинго“ експериментално оръжие, или вече се превръща в пълноценен инструмент за унищожение?

Екипът на „Оборонка“ анализира всяка фиксирана в открити източници атака с ракети „Фламинго“ и сателитни снимки след ударите. За целта бяха използвани анализи на доказаните експерти от КіберБорошно, Exilenova+ и Dnipro OSINT. В следващия материал ще изследваме колко от тези удри се оказаха резултатни и колко често въпросните ракети изобщо достигат целта.

Как е извършено изчислението?

От открити източници са известни общо шест потвърдени атаки с ракети „Фламинго“. Главният конструктор на Fire Point Денис Щилерман периодично публикува на профила си в X кадри от изстрелвания. Тези публикации съвпадат с официални изявления на Силите за отбрана на Украйна, както и съответните публикации в руското информационно пространство.

Информацията за изстрелванията обаче не е достатъчна – ракетата трябва не само да достигне обекта, но и да я порази. За анализ на точността се сравняват военните доклади със сателитни снимки. Общо в кадър са попадат 23 изстреляни ракети. Украинските OSINT експерти уточниха, че 6 от тях са достигнали до крайната дестинация, но едва 2 са поразили набелязаната цел. Още едно поразяване остава спорно.

1: Удар по граничната база на ФСБ в Крим

Дебютът на украинската крилата ракета на 31 август 2025 г. беше насочен към граничен пост на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация в окупирания Армянск, разположен на 120 км от фронтовата линия. От най-малко три изстреляни ракети, със сигурност до обекта достигна една – тя пропусна и падна във водата недалеч от базата. На снимките могат да се видят материални щети по сградата, но не е ясно с какво точно е нанесен ударът.

2: Опит за атака на ТЕЦ в град Орел

На 13 ноември 2025 г. бе направен опит за поразяване на ТЕЦ в Орел (над 170 км от границата). Бяха изстреляни поне 4 ракети, но сателитните снимки не показват пресни следи от повреди. Вероятно ракетите са били свалени от руската ПВО.

3: Атака срещу артилерийския арсенал край Котлубан. Първо пряко попадение

Арсеналът на ГРАУ в Котлубан е критично важен, тъй като разполага с укрепени бункери, които са недостъпни за обикновените дронове. На 12 февруари срещу него бяха изстреляни най-малко 6 ракети на разстояние над 500 км. От тях само една достигна целта, поразявайки бункер с площ 1200 м². Последва поредица от вторични детонации на боеприпаси, което доведе до пълното унищожение на обекта, отбелязвайки първото попадение на „Фламинго“ на такава дълбочина.

4: Неуспешна атака срещу полигона „Капустин Яр“

През януари 2026 г. площадка №105 на стратегическия комплекс в Астраханска област, използвана за пуск на балистични ракети със среден обсег „Орешник“, беше цел на украинска атака, в рамките на която само 1 от 4 изстреляни ракети достигна обекта, беше свалена или падна в близост до оградата. Кратерът от нея се вижда ясно на сателитните снимки.

5: Удар по завода за „Искандер“ във Воткинск. Попадение „в десетката“

Тук „Фламинго“ се представи най-добре – поразяване на стратегически завод на над 1300 км от границата. 1 от 3 изстреляни ракети реализира точно попадение в цех №22, където се формира базовата конструкция на корпусите на тактическите балистични ракети. Това е сериозен удар върху производствения цикъл на руския ВПК.

6: Пропуск по завода „Промсинтез“ в Чапаевск

На 28 март 2026 г. бяха изстреляни 3 ракети към завод за експлозиви, 2 от които достигнаха територията на обекта, но не успяха да уцелят сградите, като вместо това паднаха в непосредствена близост.

Към настоящия момент FP-5 „Фламинго“ остава по-скоро оръжие в експериментална фаза, чиито проблеми с точността бяха признати от самия конструктор Денис Щилерман, според когото основна причина са полетите на много ниска височина. Важно е обаче да отбележим, че настоящият анализ стъпва върху данни единствено от публично достъпни източници – реалният брой на пусковете и успехите може да е значително по-голям.

Предназначена за Москва: Украйна разкри първия макет на балистична ракета FP-9 с обсег до 855 км.

🇺🇦 По време на международния форум „Ukraine Recovery Conference – Security and Defense Dimension“, проведен през изминалия уикенд в полския град Жешув, беше разкрит първи макет на балистичната ракета FP-9, разработвана от украинската компания Fire Point.

Предварително обявените характеристики на ракетата включват обсег от 855 км и бойна глава с тегло 800 кг.

По-рано компанията разкри, че очаква FP-9 да завърши процеса по кодификация от Министерство на отбраната това лято и да открие пътя за доставки до Въоръжените сили на Украйна. Тъй като нейният обсег достатъчен за удари по цели в района на Москва, публичната поява на макета съвсем очаквано привлече сериозно внимание.

Макар на този етап да са налични само снимки, дори те позволяват далеч по-подробна оценка на проекта, тъй като доскоро едно и също изображение се използваше както за FP-7, така и за FP-9, създавайки усещането, че по-мощната ракета просто ще бъде уголемена версия на по-малката.

Още по-важно е, че макетът на FP-9 беше поставен до макета на FP-7, който вече преминава изпитания с реални пускове. Ако и двата модела са изработени в един и същ мащаб, това странично разположение дава възможност да се оценят размерите на по-голямата балистична ракета.

Причината това сравнение да е важно е, че FP-7 използва корпуса на зенитната ракета 48Н6 за С-400, което означава дължина от 7,5 метра и диаметър 0,52 метра. На база този ориентир FP-9 изглежда има дължина от 12,5 метра, а максималният ѝ диаметър вероятно достига 1,1 метра. Това би я направило по-голяма от руската балистична ракета с малък обсег 9M723, използвана в оперативно-тактическия комплекс Искандер, която е с дължина 7,2 метра и диаметър 0,95 метра.

Интересното е, че сходни размери бяха обявени и за друг украински ракетен проект – Хрим-2, известен още като „Сапсан“, за който беше посочена дължина от 7,2 метра.

FP-9 надхвърля размерите и на друга позната балистична ракета – течно-горивната Р-17 от комплекса Елбрус, по-известна със своето НАТО обозначение, Скъд. чиято дължина възлиза на 11,1 метра, а диаметър – 0,88 метра.

С оглед на горните параметри, включването на ATACMS в сравнението изглежда излишно, тъй като армейската тактическа балистична ракета е сравнително компактна като размери – едва 4 метра дължина при диаметър от 0,61 метра.

Украйна напредва в разработката на собствени балистични ракети с обсег до 850 км

🇺🇦🚀 Украйна отбелязва напредък в усилията за разработка на балистични ракети, способни да поразяват цели на разстояния до 850 км, а първите единици вероятно ще са готови за оперативно разгръщане до средата на годината.

В интервю за YouTube канала на известния украински журналист Дмитро Гордон, излъчено на 1 април, Денис Щилерман – съосновател на оръжейната компания Fire Point – заяви, че Украйна е установила почти напълно затворен цикъл на вътрешно производство за балистични ракети. Той уточни, че само един от компонентите идва от чужбина, а всички останали елементи се произвеждат в страната.

Щилерман очерта характеристиките на две ракетни системи, които в момента са в процес на разработка. FP-7 разполага с деклариран обхват до 300 км и бойна глава с тегло до 250 кг, при прогнозна цена до 500 000 долара. Вариантът с по-голям обсег, FP-9, е проектиран да достига разстояния до 850 км и да носи до 800 кг бойна глава.

Той отбеляза, че FP-9 остава в процес на разработка, като предстоят изпитания на двигателя, преди да бъдат определени крайните оценки на разходите.

„За деветката (FP-9 – бел. ред.) – не знам, ще видим. Сега ще я направим, ще я изстреляме, ще я разберем, защото на хартия всичко беше гладко, но забравиха за пресечената местност. Сега всичко за деветката е готово, с изключение на двигателя. Ще тестваме двигателя и тогава ценообразуването ще стане ясно“, каза Щилерман.

Според него системата може да бъде готова още в средата на тази година. Той предположи, че в оперативни сценарии могат да бъдат изстрелвани по няколко ракети едновременно. „Бихме изстреляли 20–30 наведнъж към Москва“, каза той. „Не знам, мисля, че поне една четвърт, а може би и нито една няма да е прехваната“, добави той, визирайки потенциалната ефективност на подобни удари.

Щилерман посочи, че руските въоръжени сили притежават твърде ограничен опит в прехващането на балистични ракети. „Те все още нямат прехванати балистични ракети, никога не са го правили, няма от какво да се учат. Някой ден ще се научат, но това ще бъде по-късно. Първите трябва да влязат като деца, отиващи на училище“, каза той.

В същото интервю той очерта визията си, че смислените и успешни атаки трябва да се фокусират върху цели със значително оперативно въздействие. „Моето мнение като обикновен гражданин е, че Лубянка трябва да се заличи от лицето на земята“, каза той, визирайки комплекса от здания на централната власт и отбраната в столицата Москва.

Отделно Щилерман засегна инфраструктурни цели, сред които моста над Керченския пролив. Той подчерта, че пълното разрушаване на подобно съоръжение да е малко вероятно поради подсилената му конструкция, но въпреки това отделни участъци от него могат да бъдат извеждани от строя многократно. „Платната могат да бъдат избивани всяка седмица. Те няма да могат да ги заменят всяка седмица“, каза той.

Усилията на Киев за разработка на ракети се ускориха в последните години. През август 2024 г. президентът Володимир Зеленски потвърди първото успешно изпитание на украинска балистична ракета и отбеляза, че украинските сили постепенно ще преминат към разполагане на собствени ракетни системи, вместо да разчита единствено на оръжия, доставени от партньори.

По-рано украинските сили удариха завода за експлозиви „Промсинтез“ в Самарска област с произведените в Украйна крилати ракети FP-5 Flamingo. Предприятието, което произвежда повече от 30 000 тона военни експлозиви годишно, беше поразено успешно, което предизвика мощни експлозии в производствената зона.

Кой е Денис Щилерман?

Щилерман е класически пример за „интелектуален капитал“, който Русия губи поради корупция и репресии. Роден в семейство на инженер и учен (баща му е специалист по турбини), той е възпитаник на легендарния Московски физико-технически институт (МФТИ) и завършва с червена диплома (студент, преминал всичките си изпити с отличие). Специалността му е теоретична физика и космология.

Преди началото на войната Щилерман е успешен бизнесмен в Русия, занимаващ се с високи технологии и киберсигурност. Превратният момент настъпва, когато руските служби (ФСБ) започват да го изнудват за огромна сума пари (около 23 млн. долара). Щилерман прекарва шест месеца в изолатор на ФСБ, лишен е от руско гражданство през 2016 г. и в крайна сметка успява да се установи в Украйна, където подкрепя активно Майдана.

Един от най-драматичните моменти в интервюто е разказът за спасяването на двете му деца, които доскоро са били на територията на Руската федерация. Щилерман описва това като „най-страшното време в живота му“. Той организира сложна логистична операция за тяхното извеждане от страната, страхувайки се, че ФСБ ще ги използва като заложници, за да спрат дейността му по производство на ракети за ВСУ.

Интервюто завършва с усещането за неизбежност на украинската победа благодарение на технологичното превъзходство. Щилерман споделя, че въпреки опитите за атентати срещу него и постоянните рискове, той се чувства спокоен, защото е „делегирал страха си“ на службите за сигурност и се фокусира върху своята инженерна работа.

Неговото заключение е, че войната ще приключи тогава, когато западните партньори спрат да се страхуват от разпада на Руската империя и прекъснат икономическите ѝ артерии, докато Украйна продължи да нанася болезнени удари по тила ѝ.

Украйна подготвя тестове на нова балистична ракета FP-9 с обсег над 850 км

🇺🇦 Украинската компания за отбранителни технологии Fire Point се подготвя да започне изпитания на нова балистична ракета, способна да поразява цели на стотици километри разстояние. Това заяви Денис Щилерман, главен конструктор и съосновател на компанията, в интервю за Army TV на 9 март.

Компанията планира да стартира летателните изпитания на своята балистична ракета FP-9 в началото на това лято. Според Щилерман инженерите в момента завършват разработката на ракетния двигател, който остава един от последните компоненти преди началото на тестовете.

Очаква се FP-9 да има обсег от около 855 км с максимална скорост от приблизително 2200 метра в секунда. Ракетата е проектирана да носи бойна глава с тегло до 800 кг и да достига височина до 70 км по време на полет.

С прогнозна точност от около 20 метра, ракетата би могла да се използва за поразяване на големи цели дълбоко в тила на врага.

Fire Point вече започна тестването на по-ранни ракетни конструкции. През февруари тя проведе летателни изпитания на оперативно-тактическа балистична ракета FP-7 – друга система, която в момента е в процес на разработка.

Кадри от тези тестове показват, че ракетата коригира траекторията си по време на полет, което предполага, че работи с управляема система за контрол на полета, вместо да следва чисто балистична крива.

Освен това Щилерман наскоро заяви, че украинската отбранителна индустрия произвежда по около 200 ударни дрона с голям обсег всеки ден, с капацитет за бързо увеличаване на производството.

Украйна комбинира местно произведени ракети за С-300/С-400 с европейски радар.

🇺🇦🚀🇪🇺 Отбранителната индустрия на Украйна работи за установяване на местно производство на ракети, съвместими със съветските зенитно-ракетни комплекси С-300 и С-400, съчетавайки ги с европейски радар, съобщи пред Би Би Си на 10 декември главният конструктор на Fire Point Денис Щилерман.

Щилерман заяви, че Fire Point първоначално е отговорил на искане от военните, клонирайки четвъртата секция на ракетата-прехващач на С-300/400, което включва изпълнителни механизми.

Следващото искане е за нов ракетен двигател – компонент, който трябва да е готов до януари 2026 г., след което да бъде подложен на динамични тестове. Планът е локализирани ракети да бъдат интегрирани с произведена в Европа радарна станция.

„Засега, тъй като все още нямаме възможност за цялостна интеграция с европейски радари, използваме като евтина балистична ракета с малък обсег“, обясни Щилерман.

През септември Fire Point потвърди още, че разработва собствено семейство балистични ракети, известни като FP-7 и FP-9.

• FP-7 е проектирана за удари срещу цели на разстояния до 200 км, достига скорост 1500 м/с, носи бойна глава от 150 кг и има време на полет до 250 секунди.
• FP-9 увеличава обсега до 855 км, достига 2200 м/с, носи бойна глава от 800 кг, изкачва се до 70 км надморска височина, с вероятна кръгова грешка от 20 метра, което дава възможност за мисии с дълбоки удари зад руските линии.

По време на съветската разработка, ракетите С-300 са били проектирани да поразяват фиксирани наземни цели с предварително известни координати, а не само въздушни заплахи.

Руската армия често използва С-300 и С-400 за нанасяне на ракетни обстрели по жилищни райони в областни градове, използвайки ракетни прехващачи от серията 5В55 или 48Н6, които разчитат на полуактивно радарно насочване и фрагментиращи бойни глави с метални кубчета. Уточнено въоръжение може бъдат смъртоносни срещу незащитени войски, превозни средства, складове и инфраструктура.

По-рано Киев е проучвал възможността за разширяване на оперативния обсег на собствените си ракети 5Б55Р от 75-150 км – концепция за модернизация, обсъдена публично през 2018 г.

До началото на пълномащабната инвазия Украйна притежаваше значителен запас от ракети от серията 5В55 за зенитно-ракетните си комплекси С-300ПТ/ПС/В1.

От 2004 г. държавната „Укроборонсървис“ отговаря за ремонт и удължаване на експлоатационния живот на запасите от С-300 на страната, като е създало специализиран център за поддръжка и модернизация на ПВО.

Експерти смятат, че е възможно настоящите усилия на Украйна да включват нова модернизация на семейството 5В55, а не цялостна локализация на по-модерните ракети от серията 48Н6. По-рано Украйна въведе в експлоатация своята собствено разработена балистична ракета „Сапсан“, с която бяха нанесени първите удари срещу Руската федерация.

Силите за специални операции на ВСУ с първи унищожен Ми-8 дълбоко в руска територия.

🇺🇦 Силите за специални операции на Украйна поеха отговорност за ударна мисия, завършила с успешното унищожаване на многоцелеви хеликоптер Ми-8 на руските въздушно-космически сили при удар на камикадзе дрон с далечен обсег, отбелязвайки първа по рода си мисия.

Това стана ясно от изявление, публикувано на 22 ноември в официалния канал на специалните сили в Telegram. В него се посочва, че Ми-8 е бил засечен и свален във въздуха от дрон за дълбоки удари, управляван от украински спецотряд.

Конкретният модел на използвания дрон е FP-1 – безпилотна система с голям радиус на действие, разработена от украинската компания Fire Point, която вече има на сметката си няколко завършили с успех прецизни удара по цели, разположени дълбоко в руска територия.

Кадри от операцията, разпространени със съобщението, показват свалянето на съветския вертолет в близост до Кутейниково, Ростовска област на Руската федерация, което се намира на около 190 км от най-близката фронтовата линия.

Макар точните технически детайли на проведената операция да остават секретни, ССО подчертават нейната сложност – комбинация от напреднали възможности на дрона и високо ниво на оперативно планиране.

„Тази мисия остави врага с много повече въпроси, отколкото отговори“, похвалиха се те и добавиха, че единствено свалените членове на екипажа биха могли да обяснят какво точно се е случило, „а те вече няма да проговорят“.

Ми-8 е съветски двумоторен многоцелеви хеликоптер в експлоатация от 60-те години, който остава сред най-разпространените военни хеликоптерни платформи в света. В класификацията на НАТО е известен с названието „Hip“ и се използва за широк спектър от задачи, включително транспорт на войски, доставка на товари, медицинска евакуация, електронна война и въоръжени щурмови мисии.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано командирът на Силите за безпилотни системи на Украйна Робърт Бровди с позивна „Мадяр“ разпространи кадри от унищожаване на руски щурмови вертолет Ми-28 край Котляривка в Донецка област. По-късно обаче беше внесено уточнение, според което става дума за Ми-8, ударен от камикадзе дрон с изглед от първо лице (FPV), управляван от 59-та отделна щурмова бригада на ВСУ.

СБУ нанесе прецизни удари по руската логистика в окупирана Украйна.

🇺🇦💥🇷🇺 Службата за сигурност на Украйна (СБУ) нанесе прецизни удари с дронове срещу бази и складове на руската армия във временно окупираните части на Украйна, съобщи агенцията.

Официално изявление на агенцията посочва, че операцията е извършена от специален отряд „Алфа“, който използва местно произведените дронове FP-2, заредени с 105 кг експлозивни бойни глави.

Според агенцията дроновете са поразили зони, използвани за логистика, координация на доставките и разполагане на личен състав от страна на руските войски.

Към публикацията беше поместено видео, показващо мощни експлозии след ударите. Операцията е считана за „изключително ефективна“, илюстрирайки разрушителната сила, предлагана от полезния товар на FP-2.

FP-2 е нов безпилотен апарат, създаден от украинската компания Fire Point, известна с крилатата си ракета Flamingo. Макар оперативният му радиус около 200 км да е по-скромен от предния модел FP-1 с далекобойност 1400 км, новият вариант притежава значително по-тежка бойна глава.

СБУ заявява, че тези удари с дронове са част от продължаваща кампания за нарушаване на руската военна логистика в окупираните територии.

„Службата за сигурност на Украйна продължава да използва всички налични средства, за да неутрализира врага“, подчертава агенцията.

По-рано началникът на службата Васил Малюк съобщи, че Киев е нанесъл над 160 удара с дронове по руската петролна инфраструктура от началото на годината, свивайки капацитета на рафинериите с 37% и предизвиквайки недостиг на гориво в 57 региона на Руската федерация. Той посочи, че само за последните два месеца са били поразени 20 цели, сред които 6 рафинерии и няколко терминала.