Показват се публикациите с етикет Fire Point. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Fire Point. Показване на всички публикации

неделя, 13 септември 2026 г.

„Фламинго“ разруши цех на волгоградския производител на катализатор за ракетно гориво

🇺🇦🦩🇷🇺 Удар с крилата ракета FP-5 „Фламинго“ разруши значителна част от главното съоръжение на „Волгоградпромпроект“ през нощта срещу 11 септември, отговорно за доставяне на руската военна промишленост на катализатора, който регулира скоростта на горене в твърдото гориво за ракетните системи. Нанесените поражения си проличават на сателитни снимки, публикувани от OSINT проекта Exilenova+.

По разчета на украинската група една от ракетите е разрушила напълно секция от главния цех с размери 20 на 15 метра. Fire Point, производител на далекобойното оръжие, потвърдил употреба на FP-5 срещу обекта, посочва по-голяма стойност. „В резултат на попадението сградата с площ около 380 кв. метра беше изцяло срутена и разрушена“, гласи официално изявление на местната компания, цитирано от „Оборонка“. Разлика между двете стойности идва от конкретния обхват на измерването: анализа на снимките описва изрязаната част от самия цех, а производителят брои цялата пристроена секция.

Втора ракета от същия вид не е успяла да достигне до района на съоръжението. Сателитни кадри показват кратер от попадение в близост до площадката, който Exilenova+ отчита като неуспех при достигането на крайната цел.

Губернаторът на Волгоградска област Андрей Бочаров съобщи, че при ракетната атака срещу южната част на областния център на територията на промишлено предприятие са паднали отломки, докато е повреден жилищен блок в Красноармейски район. Двама мъже на 55 и 42 години постъпиха в болница. Губернаторът така и не уточни конкретен обект, върху който според него са паднали отломките.

„Волгоградпромпроект“ се намира в Кировски район на Волгоград и намери мястото си в малотонажната химия: органофосфорни съединения, антипирени, т.е. забавители на горене, смоли и други специализирани продукти. Министерство на финансите на САЩ включи дружеството в списъка със санкции през декември 2023 г. заради производството на съдържащи фероцен катализатори на горенето. Fire Point обвърза атаката имено с въпросния списък. „Украинските санкции, както винаги, се оказват най-ефективни“, каза изявление от 11 септември.

Ключовият продукт носи инициала ОСФ и на практика е органосилициево производно на фероцена със съдържание на желязо около 10%. В състава на смесеното твърдо гориво той работи като катализатор и модификатор на скоростта на горене: определя колко бързо изгаря зарядът, а оттам и профила на тягата, който двигателят дава. Ефектът не е козметичен. Патент от 2017 г. за катализатор на основата на продукта ОСФ описва рецептура, повишаваща скоростта на горене с 25-27% при запазване на характеристиките за експлоатация.

Веригата надолу минава през няколко от най-натоварените звена на руското производство на боеприпаси. Пермският барутен комбинат произвежда барути и взривни вещества за над 100 оръжейни системи, в това число реактивни снаряди за системите за залпов огън БМ-21 „Град“ и БМ-30 „Смерч“ и ракети земя-въздух. През 2018 г. „Волгоградпромпроект“ сключи с него 3 договора за 15 тона ОСФ на стойност 97,8 млн. рубли по държавна отбранителна поръчка. След 2022 г. в регистрите се появяват още 5 договора на предприятие в Перм към волгоградското дружество за над 1,4 млрд. рубли.

Порядъкът може да се открои най-отчетливо от кратко сравнение на произведено и закупено. През 2018 г. предприятието произведе поне 18 тона ОСФ годишно. Според местни отраслови оценки закупени над 200 тона стигат за 10 000-20 000 тона твърдо гориво в зависимост от рецептурата. Подобен обем площадката във Волгоград би произвеждала в продължение на над десетилетие при запазване на темпа отпреди осем години.

Друг едър клиент е Каменският химически комбинат, произвеждащ твърдо гориво за балистичните ракети 9М723, изстрелвани от комплекса „Искандер-М“, наред с Х-47М2 „Кинжал“, както и за реактивните снаряди на БМ-27 „Ураган“, БМ-30 „Смерч“ и 9К515 „Торнадо-С“. Крайната продукция на дружеството от Волгоград е обвързвано с производствените вериги на крилатите ракети „Калибър“ и на авиационни противокорабни ракети, а Focus.ua добави сред неговите потребители и хиперзвуковата 3М22 „Циркон“. Корабостроенето е друг отрасъл, от който се храни и предприятието доставя материали на Амурския корабостроителен завод, който строи малките ракетни кораби от проект 22800 „Каракурт“.

Ракетният удар с FP-5 се явява само една от няколко самостоятелни оси от мащабна нощна вълна. Руското Министерство на отбраната докладва 777 свалени дрона над 17 области, Черно и Каспийско море. Отчетът покрива времето между 20 ч. на 10 септември и 8 ч. на 11 септември, а ракетите не попадат в него. Същата нощ в рамките на Волгоград пламна и рафинерията на „Лукойл“, която влиза в 10-те най-големи в Руската федерация и дава около 5% от общия национален капацитет за преработка. В Саратов украински дронове подпалиха рафинерията на „Роснефт“ и логистичния център на Ozon.

Волгоград не е непозната мишена за украинската крилата ракета „Фламинго“. През нощта срещу 27 юни тя порази научно-производствен комплекс „Титан-Баррикады“ отново там, след което украинският президент Володимир Зеленски потвърди лично употребата на FP-5. По преброяване на специализирани анализатори тогава от 5 изстреляни ракети 3 стигнаха до крайната цел, което остава най-резултатното документирано оперативно разгръщане на системата. В нощта срещу 15 август FP-5 удариха ракетно-космическия център „Прогрес“ в Самара, единственото предприятие в Руската федерация, което сглобява ракетите-носители „Союз-2“ серийно. Двете попадения уцелиха корпус 106А, където са монтирани бордовата електрическа апаратура и системите за управление.

Изборът на цел се отличава от предишните две. „Титан-Баррикады“ и „Прогрес“ са крайни производители, т.е. заводи, които сглобяват самото изделие. „Волгоградпромпроект“ стои две стъпала преди тях и доставя няколко тона годишно от съставка, която влиза в горивото на чужди изделия. Разрушената площ е малка в абсолютни числа, а нейната стойност зависи изцяло от това дали производството на ОСФ е концентрирано на едно място.

Материалната алтернатива има собствена следа. Рецептурата е описана в руската патентна литература и по нея работи повече от една организация: патентът от 2017 г. принадлежи на институт за проектиране на производства за органичен синтез, не дружеството от Волгоград. Ударът изваде от строя специализирана линия на производство по държавната отбранителна поръчка, но не и знанието как се прави продуктът.

Самата употреба се вписва в записа на системата. Два независими прегледа, публикувани през юли, успяха да преброят 10 публично потвърдени случая на приложение в реални бойни условия на FP-5 от август 2025 г. насам, а повечето залпове до целта е стигала най-много една ракета. Едно попадение и един неуспешен полет във Волгоград е точно този модел, а не отклонение от него. Fire Point оповести темп на производство около 100 ракети месечно, като потвърдените залпове досега остават между 3 и 6 ракети. Ограничението засега не е в цеха, а в дела на изстреляното, който намира точката си.

При това съотношение Киев вероятно ще поддържа ракетни удари по руската военна химия през интервали от няколко седмици, без единично успешно попадение да сваля доказуем дял в производство на смесените заряди. Засилване на оценката би било появата на нови поръчки за ОСФ към други доставчици в руските регистри за държавната отбранителна поръчка или спад в отчетените обеми на Пермския барутен завод. Отслабване би било „Волгоградпромпроект“ да продължи да регистрира договори със същия темп през следващите месеци.

петък, 11 септември 2026 г.

Ракети „Фламинго“ удариха санкциониран химически завод във Волгоград

🇺🇦🦩🇷🇺 През нощта срещу 11 септември украинската компания Fire Point заяви, че крилати ракети FP-5 „Фламинго“ са поразили завода „Волгоградпромпроект“ в южната част на Волгоград – санкциониран от САЩ производител на фероценови катализатори за горене – и са довели до пожар на площадката. Областният губернатор Андрей Бочаров потвърди ракетна атака срещу града, паднали „отломки“ в промишлено предприятие в южната му част и повреди по жилищен блок в Красноармейския район. Двама мъже на 55 и 42 години са настанени в болница. По същото време в Саратов горяха склад на Ozon и рафинерията на „Роснефт“, а Fire Point съобщи за удар по складовия комплекс с далекобойни дронове FP-1.

„Регистрирано е попадение на ракетите в целта, в резултат на което е избухнал пожар“, гласи съобщението на Fire Point, публикувано в Telegram късно сутринта. Компанията добавя, че украинските санкции „както винаги“ са се оказали най-ефективните. Бочаров не назова предприятието, но увери, че аварийните служби оценяват щетите, а пунктовете за временно настаняване са приведени в готовност. Летището на Волгоград беше затворено за времето, през което бе в сила тревогата, обявена около 04:00 ч.

Мониторинг каналът Exilenova+ първоначално допусна, че е засегната рафинерията на „Лукойл“, която също се намира в южната част на града. Към обед нито една от двете страни не потвърди подобно попадение. В сутрешната сводка на Министерство на отбраната, в която се съобщава за 777 свалени дрона над 17 региона и над Черно и Каспийско море, Волгоградска област не фигурира. Това не противоречи на твърдението, че срещу Волгоград са използвани ракети, а не дронове, но само по себе си не доказва вида на средството за поразяване. В Тулска област губернаторът Дмитрий Миляев потвърди двама загинали и трима ранени при атаките с дронове.

„Волгоградпромпроект“ е научно-производствено предприятие за малотонажна химическа продукция, основано през 2007 г. и регистрирано на ул. „Промисловая“ 47. На 12 декември 2023 г. Министерството на финансите на САЩ го включи в списъка със санкции като част от пакет срещу 150 физически и юридически лица, които снабдяват руската военна промишленост. Ведомството посочи, че предприятието „произвежда фероценсъдържащи катализатори на горенето и технологии за производство на химически вещества“.

На 18 юни 2024 г. Министерството на търговията на САЩ добави предприятието и в списъка за експортен контрол, а украинското военно разузнаване го е включило в базата War&Sanctions. Украински медии съобщиха още, че заводът произвежда фосфорорганични съединения и антипирени за авиационната и корабостроителната промишленост.

Фероценът е органометално съединение на желязото, което в ракетната техника се използва като основа за добавки, регулиращи горенето на твърдите ракетни горива. Те обикновено представляват композит от окислител, най-често амониев перхлорат, каучукоподобно свързващо вещество и алуминиев прах. Именно скоростта, с която този композит гори, е един от факторите, определящи тягата на двигателя, и може да се регулира чрез различни добавки.

Железните съединения традиционно се използват като такива регулатори, а фероценови производни, сред които катоценът, са изместили железния оксид в част от приложенията, тъй като могат да се смесват с горивото в течна форма и осигуряват по-висока и по-стабилна скорост на горене. Подобни добавки се използват в твърдите горива за балистични и зенитни ракети, както и за реактивни снаряди за системи за залпов огън.

В кои конкретни руски боеприпаси се използват катализатори, произведени във Волгоград, не е публично известно. Фероценови съединения имат и граждански приложения, включително като добавки към горива за автомобили и кораби. Затова не самото вещество, а санкционното основание, посочено от Вашингтон, е ключовият аргумент, който свързва предприятието с руския военно-промишлен комплекс.

Това е вторият удар с „Фламинго“ по цели във Волгоград за последните 11 седмици. На 27 юни те поразиха „Титан-Баррикады“ – завода за пускови установки за стратегическите комплекси „Ярс“ и „Тополь-М“, както и за „Искандер-М“. Президентът Володимир Зеленски потвърди попадението, а Бочаров съобщи тогава за 10 ранени.

Два дни по-късно съоснователят и главен конструктор на Fire Point Денис Щирман уточни, че по завода са изстреляни 5 ракети и са поразени 3 обекта. Той заяви още, че компанията може да произвежда стотици „Фламинго“ месечно, ако разполага с достатъчно двигатели. Волгоград се намира на около 460 км от украинската граница – значително в рамките на декларирания обсег на ракетата до 3000 км при бойна глава около 1150 килограма. Двете волгоградски цели заемат различни места във веригата на ракетната индустрия: през юни беше ударен производител на пускови установки, а сега – предприятие за химически добавки, използвани в твърдите горива.

В Саратов, по-нагоре по течението на Волга, ударите бяха с дронове. Губернаторът Роман Бусаргин обяви около два часа след полунощ заплаха от безпилотни апарати, а по-късно уточни, че няма пострадали. Независимото руско издание ASTRA геолокира пожар в рафинерията на „Роснефт“ – една от най-старите в Русия, работеща от 1934 г. и преработила 4,8 милиона тона през 2023 г.

В сводката си за удара от 31 май украинският Генерален щаб описа рафинерията като едно от ключовите преработвателни предприятия в Поволжието с проектна мощност около 7 милиона тона годишно и заяви, че произвежданите там бензин и дизел се използват и за военната логистика. Kyiv Independent изброява четири по-ранни удара по завода от началото на годината – на 21 март, 31 май, 8 юли и 2 август.

Към тях се добавя и атака на 8 септември, три дни преди сегашния удар, когато предприятието отново беше цел, а Бусаргин съобщи за повредена гражданска инфраструктура. След удара от 8 юли заводът възобнови работа за около седмица, но след атаката от 2 август преработката беше напълно преустановена, тъй като беше повредена единствената инсталация за първична преработка АВТ-6, съобщи Reuters. Оттогава няма публично съобщение, че работата е възобновена.

Fire Point заяви, че складът на Ozon в Саратов е поразен с FP-1 – далекобоен дрон с 1600 км обсег и 60-120 кг бойна глава. „През нощта Силите за отбрана унищожиха с дронове FP-1 поредния складов комплекс на Ozon, този път в Саратов. Площта на унищожения склад беше 85 000 квадратни метра, а комплексът беше с капацитет за над 30 милиона единици стоки“, обяви компанията.

Кадри на местни жители показват голям пожар и гъст дим над сградата. Самият Ozon съобщи, че неговите служители са евакуирани, по предварителни данни никой не е пострадал, а поръчките се пренасочват към други логистични центрове.

Определението „поредния“ препраща към кампания, започнала три седмици по-рано. В нощта срещу 22 август беше атакуван комплексът в Чапаевск край Самара, откъдето бяха евакуирани над 500 работници. Ден по-късно губернаторът на Оренбургска област потвърди удар по склад, а на 24 август горяха хъбовете в Енем, Краснодарски край, и Република Дагестан, докато центровете в Адигея и Ставрополски край бяха евакуирани без щети. В Краснодарски край през онази нощ загинаха най-малко трима тийнейджъри. На 27 август дроновете достигнаха и до складове в Башкортостан.

Ozon е един от двата най-големи руски маркетплейса заедно с Wildberries, чиято складова мрежа е обект на систематични удари от 18 юли. Атаката срещу комплекса в Саратов продължава същата кампания срещу складова и логистична инфраструктура, която може да се използва и за изпълнение на военни поръчки.

Ударът от 11 септември илюстрира разделението на ролите в украинския арсенал за удари срещу руския тил. Според заявеното от Fire Point крилатата ракета с тежка бойна глава е използвана срещу сравнително компактния санкциониран химически завод, докато по-евтините далекобойни дронове са насочени към по-големи по площ обекти – рафинерията и склада, където последвалият пожар може значително да увеличи пораженията.

Степента на щетите по „Волгоградпромпроект“ ще може да бъде оценена по-надеждно чрез сателитни снимки и евентуално последващо съобщение на Генералния щаб на Украйна. Към обед на 11 септември такава сводка все още нямаше.

четвъртък, 10 септември 2026 г.

Украйна показа пусковата на „Корал“, но зимата пак ще иска Patriot

🇺🇦 Украйна показа за първи път самоходна пускова установка на зенитно-ракетния комплекс „Корал“ – първата собствена разработка, замислена за прехващане на балистични ракети. Установката върху шаси Tatra е част от украинската експозиция на изложението MSPO в Келце, Полша, провеждано от 8 до 11 септември, а държавният концерн „Укроборонпром“ публикува и снимка от пуск на ракета.

Според наличните данни обаче ракетата е технологично по-близка до по-старата концепция Patriot PAC-2, отколкото до PAC-3 – прехващача, на който Украйна разчита срещу най-трудните маневриращи балистични цели като руските ракети от ОТРК „Искандер-М“. Това е оценката на Иван Киричевски, оръжеен експерт в Defense Express и военнослужещ в 413-и полк „Рейд“ на Силите за безпилотни системи. Той я изложи на 8 септември в собствения си YouTube канал. Оценката му има две страни: „Корал“ е добра новина за Киев, но независимо от него тази зима страната ще продължи да се нуждае от прехващачи за Patriot.

Киричевски основава анализа си на публикуваните снимки и таблицата с технически характеристики от изложението. Ракетата тежи 450 кг, носи бойна част от 36 кг и е дълга 4,8 метра. Насочването е комбинирано: инерциална система в началната фаза, радиокомандна корекция в средния участък на полета и активна радарна глава за самонасочване в крайната.

Спрямо макета, показан през 2021 г. на киевското изложение „Зброя та безпека“, масата на ракетата е нараснала с 50%. Тогава конструкторското бюро „Луч“ посочваше тегло от 300 кг и 25 кг бойна част, а заявеният обсег беше до 30 км при максимална височина на поразяване 10 км. Сегашният обсег и таванът на действие не са обявени – обстоятелство, което Defense Express също отбелязва.

Ключовата разлика между PAC-2 и PAC-3 е в начина на поразяване на целта. PAC-3 унищожава балистичната ракета чрез директен кинетичен удар. За да извършва много резки корекции непосредствено преди прехвата, ракетата използва газодинамична система за управление с малки реактивни двигатели в предната част на корпуса.

PAC-2, и по-конкретно вариантът GEM-T, използва различен принцип: бойната част се взривява в близост до целта и я поразява чрез осколъчния ефект. Подобен подход е ефективен срещу самолети, крилати ракети и по-малко сложни балистични цели, но според Киричевски е значително по-несигурен срещу 9М723 на комплекса „Искандер-М“ и срещу „Кинжал“, които могат да маневрират в крайната фаза на полета и са сред най-трудните цели за украинската противовъздушна и противоракетна отбрана.

Именно от видимите конструктивни особености Киричевски прави извода, че „Корал“ е по-близък до тази концепция. На публикуваните изображения той не вижда газодинамична система, която да позволява толкова резки корекции в последната фаза на прехвата, а 36-килограмовата бойна част също сочи към различен принцип на поразяване от кинетичния PAC-3. В отделен анализ Defense Express стига до сходен извод и поставя „Корал“ по-близо до PAC-2 GEM-T. Като най-близък американски аналог по концепция изданието посочва новия и по-евтин PAC-3 ACE, който също не използва газодинамично управление.

Киричевски обаче не смята това за недостатък, който обезсмисля проекта. „Намираме се в ситуация, в която не ни трябват просто средства за противодействие на балистични ракети, а средства поне на някакво технологично ниво“, казва той. И добавя: „По-добре да създадем собствен аналог на Patriot, макар и не толкова съвършен, отколкото да зависим изцяло от това дали и кога ще пристигат външни доставки на западни противобалистични системи.“

Зад този аргумент стои аритметиката на дефицита. По оценка на Defense Express от август над 100 от руските ракети, изстрелвани всеки месец, са балистични или високоскоростни и изискват прехващачи от класа на Patriot, докато световното производство на такива ракети е около 50–60 броя месечно за всички клиенти.

Нощта срещу 5 август показа как изглежда този недостиг на практика: от 24 балистични ракети украинската ПВО не свали нито една, а загинаха най-малко 17 души. Зеленски заяви, че доставките на прехващачи за Украйна през 2026 г. са три пъти по-малки от тези през предходната година. При подобно съотношение всеки украински прехващач, способен да поеме част от по-малко сложните цели, би позволил скъпите PAC-3 да бъдат запазени за прехватите, при които техните възможности са най-необходими.

Цената допълнително подсилва този аргумент, макар че посочената от Киричевски стойност е по-висока от официалните данни. Той говори за около 10 млн. долара за един PAC-3 при износ и отбелязва, че при темпа на изразходване по време на войната около Иран дори американската армия смята ракетата за скъпа.

Бюджетните документи на американската армия сочат около 4 млн. долара за един PAC-3 MSE, докато пълните пакети с транспортно-пускови контейнери, гаранционно обслужване и логистика достигат 6,25–7 млн. долара. Посоката на аргумента не зависи от точната цена: през април Пентагонът и Lockheed Martin подписаха договор за 4,7 млрд. долара и рамково споразумение за увеличаване на производството от 600 на 2000 ракети годишно в рамките на 7 години, тъй като прехващачите се изразходват по-бързо, отколкото могат да бъдат произведени.

Оттук идва и предпазливостта на Киричевски за близките месеци. „Корал“ все още не е минал изпитания срещу руска балистична ракета и няма публикуван тест, който да показва подобно прехващане. Затова заявените му противобалистични способности засега остават недоказани.

По собствените му думи оценката на този етап е по-скоро надежда: комплексът да бъде изпробван срещу руска балистична ракета в експериментален режим и така да потвърди заявените си възможности. Второто ограничение е индустриално. Прекъсванията на електрозахранването в предприятията, които произвеждат ракетата, могат да забавят серийното производство, а именно през зимата руските удари по украинската енергийна инфраструктура са най-интензивни. Затова, подчертава Киричевски, „все пак ни трябва самият Patriot“ – и то още тази зима.

Пътят дотук е сравнително бърз за оръжие от този клас. Конструкторското бюро „Луч“ започва работа по „Корал“ през 2016 г., показва макета през 2021 г., а през 2026 г. вече представя пускова установка с ракета. Това са 10 години от началото на разработката до изделие в сегашния му вид – темп, определян като много добър от Киричевски.

Комплексът е замислен да заеме междинен сегмент в украинската ПВО – между системите с обсег до 10 км и тези с обсег над 100 км.

Успоредно с „Корал“ се развива и второ направление – този път частно и с европейски партньори. На 10 юли Зеленски представи в Киев проекта „Фрея“ – украинска противобалистична система, замислена като по-евтина и подходяща за по-масово производство алтернатива със способности за прехващане на балистични цели, съпоставими по предназначение с Patriot.

Разработчик е Fire Point, компанията зад крилатата ракета „Фламинго“, а прехващачът носи означението FP-7.x. 3 дни по-късно в Париж 9 европейски държави, сред които Германия, Франция, Италия и Обединеното кралство, се обединиха в противобалистична коалиция около проекта. Германски и френски компании трябва да участват в разработването на радарния компонент и системата за командване и управление.

Целта е цената да бъде около 700 000 долара на изстрел срещу около 3,8 млн. долара за PAC-3, а първото прехващане на балистична ракета е планирано до края на 2027 г. Самият Зеленски очерта ограниченията: Украйна може да изгради подобна система и сама, но това би отнело години, защото цялостният комплекс изисква не само ракета и пускова установка, но също така радари, системи за командване и управление и редица други компоненти.

„Корал“ и „Фрея“ по-скоро се допълват, отколкото се конкурират, защото се намират в различни времеви хоризонти. „Корал“ е държавен проект, който вече разполага с ракета и пускова установка, но все още няма доказано прехващане на балистична ракета. „Фрея“ е частна разработка с международна коалиция и европейски партньори по радара и командването, но първото ѝ балистично прехващане се очаква чак през 2027 г.

Нито една от двете системи не променя уравнението за тази зима. Най-силното доказателство, че „Корал“ е повече от резервен вариант, би било успешно и публично потвърдено прехващане на балистична заплаха през следващите месеци, последвано от договор за серийно производство. Обратно, липсата на публични данни за такива изпитания до пролетта, при запазване на вноса на PAC-3 на сходни нива, би дала признак, че очакванията към проекта да бъдат понижени.

Дотогава украинската ПВО остава зависима от ограничените външни доставки на ракети, а собственият ѝ отговор на „Искандер“ засега стои на изложението в Келце, а не на бойна позиция.

събота, 29 август 2026 г.

Детонация на боеприпаси след дронов удар уби 37 души в Бучански район.

🇺🇦💥🇷🇺 Серия от мощни детонации след удар по склад за боеприпаси в село Мила, Бучански район на Киевска област, уби 37 души и рани 42 други, от които 4 деца. Това съобщи началникът на Киевската областна военна администрация Тимур Ткаченко, като уточни, че данните не са окончателни: двама души все още се издирват, а разчистването продължава. 7 от ранените са били настанени в болница. Експлозиите започнаха, след като удар на руски камикадзе дрон предизвика пожар в предприятие, на чиято територия са били складирани боеприпаси.

До големият брой жертви се е стигнало не от самото попадение, а като резултат от вторични детонации на онова, което е било на съхранение в обекта. Бойната глава на дроновете „Шахед“ и руското им производно „Геран-2“ тежи между 50 и 90 кг и обикновено е достатъчна да унищожи отделен цех или покрив, докато в случая дронът се е врязал в съоръжението около 20:10 ч. на 28 август. Възникналият пожар е достигнал до складирани боеприпаси, което е задействало верижни детонации, които продължили без прекъсване през цялата нощ. При гасенето на огнената стихия е била повредена кола на пожарната служба, а магистралата М-06 Киев–Чоп е останала затворена между 15 и 32 км. В спешните действия на терен са взели участие не по-малко от 300 служители на Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС).

Този механизъм обяснява и защо сред жертвите са се оказали хора, пристигнали да помагат. Тарас Дидич, кмет на Дмитривска община, е бил сред първите, достигнали до горящото предприятие, за да окаже помощ на хората. Той намира смъртта си при последвала детонация. Обект, в който експлозии продължават часове наред след първоначалното попадение, застрашава и онези, които пристигат да гасят пожара и да спасяват пострадалите. Именно това отличава вторичната детонация от тази, настъпила непосредствено след удара: опасността не приключва със самото попадение, а се разгръща във времето и създава допълнителна зона на поражение.

Щетите се простират далеч извън периметъра на предприятието. Около 50 жилищни сгради са повредени в различна степен, а сред засегнатите сгради са пансион за възрастни хора и хора с увреждания. От района бяха евакуирани 381 души, сред които 59 деца. Ткаченко обяви 30 август за ден на траур в Киевска област: държавните знамена ще бъдат спуснати наполовина, а развлекателните прояви ще бъдат ограничени.

В Дмитривка е разгърнат оперативен щаб, който приема заявки от местните жители, раздава топла храна и осигурява психологическа подкрепа. Там се организира и временното настаняване на хората, чиито домове са унищожени или засегнати. Информация и съдействие се предоставят в сградата на селския съвет.

Успоредно с разчистването беше започнато и разследване, чийто предмет не е руската атака, а действията на отговорните лица от съответните структури. Следователи от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и Националната полиция започнаха производство по чл.367 от Наказателния кодекс за служебна небрежност. Прокуратурата ще проверява дали взривоопасните материали са били разположени и съхранявани законно на територията на предприятието – т.е. защо боеприпасите са се намирали там и кой е разрешил това.

Президентът Володимир Зеленски изложи позицията на държавата още в деня на трагедията. „Има норми: боеприпаси до къщи и друга жилищна застройка не може да има. Задължително ще има съответни изводи“, заяви той, след като описа действията по ликвидиране на последиците.

Позиции изразиха и други държавни институции. Министерството на отбраната обяви, че разполагането на складове с взривни вещества в подобна близост до жилищни сгради е недопустимо и че всички отговорни лица трябва да извършат пълен одит на местата за съхранение на оръжие и боеприпаси. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) добави, че заповедта на главнокомандващия, забраняваща изрично изграждането на подобни складове край цивилни райони, остава в сила.

И Министерството на отбраната, и Генералният щаб подчертаха, че основната отговорност носи Русия като държава агресор. В същото време двете институции напомниха за действащата забрана и то в деня, когато евентуалното ѝ нарушаване стана предмет на разследване. Така въпросът дали тя е била спазена излезе на преден план още преди прокуратурата да излезе с окончателно становище за извършеното нарушение.

Подобна трагедия се разигра преди по-малко от два месеца и то отново в Бучански район. На 6 юли руска балистична ракета „Искандер“ порази склад за боеприпаси на предприятие в състава на „Укроборонпром“ в град Вишневе, разположен на 21 км югоизточно от град Буча. Последвала вторична детонация, при която загинаха 9 души и беше извършена принудителна евакуация на над 600 жители. Поразени бяха най-малко 200 обекта, сред които над 100 жилищни сгради. Зеленски определи случилото се като напълно ужасяващо и се закани да подведе под наказателна отговорност за виновните, наред с уволнения в „Укроборонпром“.

Премиерът Сергий Корецкий направи връзката между двата случая още в първите часове след трагедията, поставяйки ги в контекста на пълномащабната война, започнала на 24 февруари 2022 г. „За съжаление вече можем да констатираме, че след страшната трагедия във Вишневе не си взехме урок. На петата година от пълномащабното нашествие да се допускат едни и същи грешки е престъпна небрежност“, заяви той.

Междувременно Министерство на отбраната на Руската федерация докладва, че е поразило съоръжения на компанията Fire Point, в които според него са били съхранявани ракети, дронове, компоненти за ускорители на твърдо гориво и бойни глави за крилатата ракета „Фламинго“. Украинската страна не уточни собственика на обекта и съобщава единствено за склад с боеприпаси, поради което твърдението за принадлежността му към Fire Point засега остава непотвърдена руска версия.

Fire Point е производителят на две от основните оръжейни системи, използвани в далекобойната кампания, насочена срещу цели надълбоко в руския тил: ударния дрон FP-1 с 1600 км обсег, наред с крилатата ракета FP-5 „Фламинго“, чийто деклариран обсег достига 3000 км. С тях бяха поразени множество цели, намиращи се далеч отвъд обсега на западните оръжейни системи, доставени на Киев – ракетният завод във Воткинск през февруари, „ВНИИР-Прогрес“ в Чебоксари през май и още веднъж през юни и водещият руски складов комплекс на Wildberries в Коледино край Подолск в Московска област на 16 август.

Няколко часа след удара по село Мила последва основната вълна от руската въздушна атака за изминалата нощ. Русия използва противокорабна ракета „Оникс“ и балистична ракета „Искандер-М“, които изстреля от окупирания Крим, наред с 267 дрона, сред които „Шахед“, „Гербера“ „Бандерол“, С8000 и имитиращия дрон „Пародия“. Дроновете бяха изстреляни от Курска, Орловска, Ростовска области (Милеровски район), наред с Краснодарски край (Приморско-Ахтарск) и окупираните Донецка област и Крим.

Военновъздушните сили на Украйна съобщиха, че към 8:30 ч. са неутрализирали 233 дрона над северните, южни, източни и централни области на страната. За отблъскването на атаката бяха задействани авиацията, зенитно-ракетни войски, подразделения за електронна война, отряди за БПЛА и мобилни огневи групи. ПВО потвърди за попадения на 15 точки, както и за паднали отломки на още 4 места.

Броят на жертвите в село Мила може да не е окончателно. Двамата души, които продължават да се водят за изчезнали, не са включени в потвърдените загинали, а тежко ранените остават в болница. Ткаченко изрично уточни, че окончателни данни за броя на жертвите засега няма.

Разследването по чл. 367 трябва да установи защо боеприпасите са били съхранявани на конкретния обект, кой е разрешил това и дали разстоянието до застроените жилищни площи е отговаряло на нормите. Същият въпрос беше поставен и след трагедията във Вишневе, когато Зеленски обеща наказания и уволнения. След по-малко от два месеца вторична детонация отново причини масови жертви в района, този път с над 4 пъти повече загинали.

събота, 22 август 2026 г.

Полкът „Да Винчи“ вече нанася самостоятелно удари с дронове FP-2 на 200 км в руския тил.

🇺🇦✈️ Видео показва оператори на Първи отделен щурмови полк „Да Винчи“ изстрелват своите ударни дронове FP-2 с обсег около 200 км и 105-килограмова бойна част. Така една пехотна щурмова част с основна задача да превзема позиции разполага със средство за поразяване на цели, разположени на дълбочина в руския тил – способност, доскоро запазена предимно за специализирани части.

Кадрите показват поредица от изстрелвания в тъмната част на денонощието от полева площадка в цъфнало слънчогледово поле. Всеки дрон излита от наклонена рампа с помощта на ускорител с твърдо гориво, който работи няколко секунди и осветява ярко околната местност, преди буталният двигател да поеме полета. Fire Point предлага системата както в стационарна версия, така и върху автомобилно шаси, маскирано като обикновен войскови камион. Мобилността има пряко оперативно значение, тъй като противникът активно издирва пусковите установки. На 30 май 2026 г. Киев сподели нощни кадри от изстрелване от полуремарке с поне 3 дрона върху стелажи, а на 3 юни руската страна показа поразен камион именно от този тип.

Самият дрон е разработен на базата на далекобойния FP-1 чрез внимателно премерен компромис: обсегът намалява от 1400 на 200 км, а масата на бойната глава нараства от 60 на 105 кг. Според Covert Shores това отговаря на около 120 кг тротилов еквивалент. Апаратът работи в два режима: автономно насочване срещу неподвижни цели и управление по радиоканал при атака срещу подвижни цели. Спътниковата връзка чрез Starlink Mini позволява на оператора да наблюдава изображението от камерата и да коригира траекторията в крайния етап от полета. Тиражираната единична цена е 54 000 евро, а към края на 2025 г. производителят обяви, че произвежда до 200 дрона от средния клас на ден. През май 2026 г. основателят и главен инженер на Fire Point Денис Штилерман заяви пред ТСН, че преработено крило вдигна полезния товар до 200 кг при обсег до 370 км.

Полкът може да използва това оръжие, защото отдавна вече не е онзи батальон от първите месеци на тази война. „Да Винчи“ прераства в полк на 5 април 2025 г. и към януари 2026 г. включва 5 щурмови батальона, пехотен батальон, артилерийски дивизион, разузнавателна група „Дике поле“ и две звена за дронове с ранг батальон. Следователно разчетите, стартовите площадки и снабдяването за тези мисии са част от щатните способности на формированието, не са набързо сглобени от отделна щурмова рота. Полкът е командван от Дмитро Филатов с позивна „Перун“, който бе удостоен със званието Герой на Украйна през декември 2025 г. През 2026 г. частта воюва по направления в Запорожка и Днепропетровска области, откъдето обсегът на FP-2 покрива сухопътния коридор към Крим.

Как полкът използва тези апарати, става ясно от операция, проведена през нощта на 6 срещу 7 юни 2026 г. Заедно с 475-и отделен щурмови полк CODE 9.2 той порази автомобилния мост в района на Чонгар, който свързва окупирания Крим с Херсонска област. „Решихме да ударим този мост, който е единственият път за превоз на личен състав, боеприпаси и гориво“, обясни пред „Украинска правда“ командирът на 475-и полк с позивна „Флинт“. Филатов беше още по-конкретен: според него ударите прекъсват горивните доставки за руската 37-а мотострелкова бригада, чиито разчети за ударни дронове остават без бензин за генераторите на позициите. Нанесените щети обаче изглеждат относително оскъдни. Руски онлайн публикации показаха пробойни с диаметър около един метър в настилката, докато носещите елементи на съоръжението устояха.

Именно икономиката на тази мисия прави дроновете от средния клас привлекателни за армейските части. Изданието lb.ua изчисли, че един дрон може да унищожи цел, която е по-скъпа от него около 10-60 пъти, а минималната стойност на поразеното снабдяване при успешен удар възлиза на 400 000 до 600 000 евро. Описаният от изданието списък с цели се явява почти изцяло логистичен: вагони с боеприпаси, цистерни с гориво, маневрени локомотиви, ремонтни влакове с кранове, жп платно и депата.

От май 2026 г. съотношението се измества още повече в полза на атакуващата страна, тъй като FP-1 и FP-2 започнаха да носят неуправляеми авиационни ракети С-8 – четири според Aerospace Global News и до осем според lb.ua. Осколъчният вариант разпръсква около 2000 поразяващи елемента, а бетонобойният може да пробие до 800 мм стоманобетон. При тази конфигурация носителят престава да бъде еднократен: той може да атакува няколко цели в рамките на една мисия, вместо да се разбие в първата. Първи публично известни кадри се появиха между 12 и 17 май и показват удари по подвижни групи на ПВО. Ударът от 17 май, насочен към защитения свързочен възел на Черноморския флот край Мирне в окупирания Крим е проведена от 1-ви отделен център за безпилотни системи – т.е. от специализирано, а не от линейно формирование.

В общата картина FP-1 и FP-2 отговарят за около 60% от общия обем на украинските удари, насочени към руска територия, сочи оценка, споделена от Штилерман на изложението Eurosatory през юни 2026 г. Janes отчита между 5 и 20 ударени цели дневно с двата дрона. Разделението на задачите е ясно. Рафинериите в дълбочина на руска територия като поразената на 22 август в Новокуйбишевск, са цел за FP-1. FP-2 нанася удари в първите 200 км зад фронтовата линия, където се намират повечето горивни цистерни, вагоните с боеприпаси, ремонтните влакове и позициите на дроновите разчети.

Русия въвежда контрамерки по две ключови посоки, но всяко от тях си има своите ограничения. От есента на 2025 г. срещу FP-1, Ан-196 „Лютий“ и E-300 се използват безпилотни прехващачи, изстрелвани на групи срещу отделен дрон. Едни го настигат отзад, а други се насочват челно към него. Дори когато не постигат директно сваляне, те увеличават нужните време и ресурси за провеждане на атакуващи мисии. Естествен контраход (полетът на по-голяма височина) подменя една заплаха с друга, защото там самият дрон попада в обсега на класическата зенитна отбрана.

Електронната война има по-ограничен ефект при автономен режим. Когато дронът лети при отсъствието на постоянна връзка с оператор, командният канал не съществува и няма как да бъде прекъснат. Към средата на 2026 г. Школата за международни изследвания „С. Раджаратнам“ (RSIS) в Сингапур публикува собствена оценка, според която руската електронна война не е догонила темпа на развитие на безпилотните системи. Изтеглянето на складовете по-назад и тяхното разпръскване също не предлагат смислено решение на този проблем, тъй като колоните за снабдяване продължават да остават в обсега на FP-2.

Ударът срещу Чонгар беше резултат от съвместна операция с далекобойно звено. Новата серия през нощта обаче показва вече установена рутина вътре в самия полк: подготвена площадка, последователни пускове и собствен разчет. Трансферът на способности за нанасяне на удари в оперативна дълбочина към линейните части вероятно ще бъде една от посоките на развитие за украинската армия в следващите няколко месеца. Производството на дронове от среден клас вече е достатъчно масово, за да позволи подобно разширяване, а размяната на дрон за 54 000 евро срещу колона с гориво е икономически изгодна за атакуващата страна.

Насрещният аргумент обаче е основателен: Fire Point продава дроновете на държавата, а разпределението им остава решение на висшето военно командване. То има причини да задържи ударни средства с подобен обсег при частите, които могат да съгласуват неговата употреба с другите средства за огнево поразяване.

Първи щурмови полк изстрелва собствени FP-2 с обсег 200 километра

🇷🇺🔥 Складов комплекс с площ от 80 000 кв. метра в южния край на Санкт Петербург гори от ранните часове на 23 август. За под три часа огнената стихия се разрасна близо четири пъти и реално обхвана цялото съоръжение. Данните са на местното управление на Министерство на извънредните ситуации (МЧС), което не съобщава за пострадали и засега не посочва конкретна причина за инцидента.

Сигнал за горящо хале на Колпинско шосе №135 в Пушкински район е бил подаден в 01:56 ч. местно време. Предварително разузнаване на терен установило, че огънят е обхванал 22 000 кв. метра складова площ. 17 минути по-късно ръководителят на операцията по потушаване на огъня повишил ранга на пожара до втори, в 02:45 ч. – до трети, а в 03:30 ч. – до четвърти.

Рангът в руската противопожарна система не е просто описателна оценка, а оперативна команда. Всяко следващо ниво активира предварително уточнен наряд от гарнизона, към мястото автоматично се изпращат допълнителни екипи, автостълби и цистерни, без да е необходимо отделно искане. Скалата достига до пета степен. Така само за час и половина пожарът достигнал четвърто ниво – предпоследна предвидена степен на мобилизация.

Горящата площ нараствала със същата бързина. От първоначалните 22 000 кв. метра тя достига 60 000 кв. метра, а към 04:30 ч. вече обхваща 82 000 кв. метра. В усилията на огнеборците участват общо 217 души и 65 единици техника, сред които 132 служители и 42 машини на федералното ведомство.

Данните за площта и размерите на сградата описват един и същ мащаб. Халето е дълго 680 метра и широко 120 метра, което дава малко над 81 600 кв. метра застроена площ. Обявената площ на пожар съвпада точно с общата площ на сградата. Това значи, че за около два часа и половина пожарът се разпростира по цялата 680-метрова дължина и към сутринта почти не е останала незасегната част в рамките на обекта.

Пламъкът се вижда от километри, озарявайки нощта. Според сведения, публикувани от местното издание „Бумага“ над склада се издигат огромни пламъци и високи стълбове черен дим, а живеещите наоколо се оплакват от остра миризма. Шушари не представлява изолирана промишлена зона и се намира при южния изход на града, където жилищни квартали и индустриални паркове са разположени непосредствено близо до Московското и Колпинското шосе.

Горящият обект е класифициран като логистичен парк от клас „А“ и се стопанисва от местната компания с името „Логистера“. На нейния официален сайт е описан обект с обща площ около 80 000 кв. метра, светла височина 15 метра и работна височина на стелажите от 12 метра. Подът има товароносимост от 6 тона на кв. метър, а помещенията поддържат температура от 12° по целзий.

Предлаганата на това място услуга е описвана с термина отговорно съхранение, което включва приемане, разтоварване, разполагане, комплектоване, маркиране, опаковане и последващо експедиране на различни видове стоки, които принадлежат на клиенти. Украинският мониторинг канал Exilenova+ отбелязва за същия обект площ от 79 200 кв. метра. Посочените параметри съответстват на класическо хале с високи стелажи, в което товарите са разположени плътно и складирани по цялата работна височина на стелажите.

Кой точно е използвал халето в нощта на пожара, към момента остава неясно. „Бумага“ уточни, че на този адрес е работил склад на Ozon. Адресът обаче включва няколко корпуса в рамките на един индустриален парк. Областният разпределителен център на платформата в логистичните справочници е отбелязан като корпус 2, здание 1, и разполага с отделен код за самите доставчици. Размерите на горящото хале съвпадат с описанието на обекта на „Логистера“, а не с параметрите на центъра на Ozon.

Съседството все пак показва критичното значение на подобни логистични зони. Центърът на Ozon приема доставки денонощно, обслужвайки не само руския пазар, но и Беларус, Казахстан, Киргизстан и Армения, и поема част от натоварването на голямата площадка в Шушари през пиковите месеци.

Причината за пожара не е известна, а обичайните признаци за въздушна атака липсват. По данни на ASTRA властите не са въвеждали режим на опасност от безпилотни летателни апарати. Читател на канала от Санкт Петербург съобщава, че не е чул нито дронове, нито работа на противовъздушната отбрана.

„Бумага“ също потвърди, че въздушна тревога не е въвеждана нито в Санкт Петербург, нито в Ленинградска област. Не са въвеждани и ограничения за приема и излитането на самолети от летище „Пулково“. Нощните съобщения на МЧС проследяват подробно разрастването на пожара и повишаването на неговия ранг, но не споменават отломки от прехващане на дрон. Никоя украинска структура не споменавала удара, още повече да поеме отговорност за неговото нанасяне.

Видът на обекта обаче съвпада с този на други логистични пунктове, ударени през последните седмици. От 18 юли Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна провеждат системна кампания срещу логистичната инфраструктура на водещите руски онлайн платформи за търговия. Първите удари засегнаха сортировъчни центрове на Wildberries в Електростал и Котовск. На 16 август беше изпепелен комплексът в Коледино край Подолск – най-големият склад на компанията в Русия, с площ около 250 000 кв. м.

По изчисления на Data Insight, цитирани от „Важни истории“, платформата е загубила 31% от складовите си мощности, или 1,72 млн. кв. метра. Общите щети за компанията и нейните търговци вече чукнаха 878 млрд. рубли за период от два месеца, като само тези от пожара в Коледино се оценяват на 78 млрд. рубли.

От края на юли същата кампания обхвана и Ozon – третия най-голям руски търговец по размер на оборота, чийто брутен стоков оборот през 2024 г. възлиза на 2,8 трлн. рубли. Първият удар по складово съоръжение на компанията беше нанесен в Зеленодолск, Република Татарстан, на 31 юли и потвърден от Роберт Бровди, командващ на СБС.

През нощта срещу 22 август пожар се разрази и на територията на логистичен обект на Ozon в Чапаевск, Самарска област. Оттам бяха евакуирани над 500 работници, а площадката спря работа за неопределен срок. Министерство на отбраната на Руската федерация съобщи за 457 свалени дрона в същата нощ над 16 области, Краснодарски край, окупирания Крим и над акваториите на Азовско и Черно море. Ленинградска област и Санкт Петербург не фигурираха изобщо в прочетения списък. За нощта срещу 23 август все още не е публикувана подобна сводка.

Пушкински район има съвсем скорошен прецедент. През нощта срещу 24 юли, по време на масирана атака срещу региона, изгоря складът на Wildberries в Шушари. С площ от 106 000 кв. метра складът е възстановен и отново въведен в експлоатация през 2025 г. след пожара от януари 2024 г. Той обаче се намира на адреса Московско шосе №153, на няколко километра от сегашния пожар. Освен това тогава градът беше подложен на масирана атака с ударни дронове. Именно оперативната обстановка разграничава видимо настоящия от тогавашния пожар, а не видът на обекта или потенциалния мащаб на материалните щети.

Усилията за потушаване на огъня продължава към настоящия момент, без обявена успешна локализация на стихията. Нито МЧС, нито градската управа са представили конкретна версия относно произхода на огъня, а разследването тепърва предстои.

При отговорното съхранение основната част от стоките под покрива принадлежи на клиенти на оператора. Затова оценката на щетите ще зависи от инвентаризация по десетки самостоятелни договори, а не само от счетоводния баланс на даден собственик. Ако сградата бъде отписана като негодна за експлоатация, това би извадило от строя складов капацитет, съпоставим с този на най-големите разпределителни площадки в Северозападна Русия – и то в сезона, през който търговците попълват запасите си за есента.

неделя, 16 август 2026 г.

Дронове изгориха най-големия склад на Wildberries в Русия

🔥📦🇷🇺 Украински дронове поразиха най-големия склад на Wildberries изобщо в Руската федерация – логистичния комплекс в подмосковското село Коледино – през изминалата нощ. Министерството на отбраната на Украйна обяви, че обектът е изведен от строя, с което броят на поразените от топ 10 на най-големите логистични центрове на компанията достигна 7.

Ударът е нанесен с дронове FP-1, съобщи същия ден украинската отбранителна компания Fire Point. Това са далекобоен дрон за еднократна употреба с обсег до 1600 км и сменяема бойна глава с маса между 60 и 120 кг, а цената на един дрон се оценява на около 55 000 долара. Същият производител разработва и крилатата ракета „Фламинго“. По данни на Fire Point площадката в Коледино заема около 250 000 кв. метра и се използва за съхранение, сортиране и разпределение на стоки с двойно предназначение.

Militarnyi определя склада като най-големия на Wildberries в Русия с площ, надхвърляща 225 000 кв. метра. Комплексът се намира край село Подолск, разположено южно от Москва, и е основният разпределителен възел на платформата за столичния регион. Кадри, публикувани след удара, показват пожар по протежение на комплекса и плътен черен стълб дим над него. Губернаторът на Московска област Андрей Воробьов заяви, че всички работници са евакуирани, а на самия обект няма пострадали. Коледино вече беше мишена на предишно нападение на 20 юли, но тогава не понесе сериозни щети.

Същата нощ дронове удариха и производствено-логистичния комплекс „Северное Домодедово“, един от най-големите в Русия от клас А, с площ над 500 000 кв. метра. Огънят обхвана склад №15, в който според областните власти се е съхранявал запас от медикаменти, а по-късно рухна складова конструкция с площ близо 56 000 кв. метра.

Министерство на отбраната на Руската федерация съобщи, че между 20:00 ч. на 15 август и 08:00 ч. на 16 август ПВО е неутрализирала 822 дрона в 14 региона – Белгородски, Брянски, Владимирски, Волгоградски, Воронежки, Калужки, Курски, Липецки, Нижегородски, Орловски, Ростовски, Рязански, Тамбовски и Тулски. Кметът на Москва Сергей Собянин заяви, че към столицата са летели около 600 дрона, от които 201 са били унищожени. Воробьов отчете 187 свалени или неутрализирани чрез средства за електронна война апарата над 10 общини, сред които Домодедово, Подолск, Ступино, Чехов и Кашира. „Известия“ определиха нощта като тази с най-масираната атака срещу руска територия от началото на годината, а руското министерство на отбраната обяви второ поредно денонощие с рекорден общ брой унищожени безпилотни апарати.

Смъртният случай в Подмосковието е далеч от Коледино и Домодедово. В Раменски район дрон се разби в частна къща и уби 83-годишен мъж. Воробьов съобщи за трима ранени в Подолск, а по-късно през деня различни руски агенции посочиха общ брой на пострадалите между 6 и 9 души. Повредени са жилищни сгради, сграда на полицията в Кашира и промишлени постройки във Воскресенск.

Вълната не се ограничи до столичния регион. В Ростовска област беше ударен комбинатът „Каменский“ – едно от най-големите химически предприятия в страната, което произвежда барут за боеприпаси – и там избухна пожар. Губернаторът Юрий Слюсар съобщи за над 150 прехванати дрона и ракети над 3 града и 9 района, а броят на загиналите нарасна от 3 на 5, след като спасителите откриха още 2 тела.

Кампанията срещу складовата мрежа на Wildberries продължава вече почти месец. Тя започна през нощта срещу 18 юли с Електростал в Подмосковието и Котовск в Тамбовска област, където загинаха 8 души и 82 бяха ранени, а пожарът в Електростал беше гасен в продължение на 4 денонощия. На 19 юли беше поразен сортировъчен център в Домодедово, а на следващата нощ и Коледино. Невинномиск в Ставрополския край и Краснодар последваха на 22 юли, Воронеж на 23-и, Шушари и Новосаратовка до Санкт Петербург заедно със Симферопол на 24-и, паркингът на центъра в Екатеринбург на 25-и и промишленият парк край Рязан на 29-и.

Краят на юли и началото на август запазиха сходна интензивност. На 30 юли ударът срещу площадката край Пенза наложи евакуацията на 200 души, на 31-и беше опожарен склад във Волгоград, на 2 август от обект в Новосемейкино край Самара бяха евакуирани 710 работници. На 3 август беше поразена голяма база в Собински район, на 5 август дрон падна върху сортировъчния център в Алексин, а на 13 август беше ударен недостроен логистичен комплекс в Чишмински район на Башкортостан – в същата промишлена зона, където същата нощ пострада и нефтохимическият комбинат в Салават.

Различните източници дават три различни числа за мащабите на кампанията. Militarnyi отчита 16 ударени логистични центъра към 16 август, руски и украински медии съобщават за повече от 20 обекта, в които са възникнали пожари, а украинското министерство на отбраната говори за 7 от 10-те най-големи склада. Тези оценки не са непременно противоречиви: пожарите могат да бъдат повече от отделните площадки, а само част от ударените обекти попадат сред десетте най-големи.

Мащабът на Wildberries обяснява защо пораженията по отделни големи центрове имат такъв внушителен ефект върху собствената му мрежа. Wildberries е най-големият онлайн търговец в Русия, с оборот над 6 трилиона рубли за 2025 г., между 500 000 и 800 000 продавачи на платформата и около половината от всички онлайн поръчки в страната. След развода на съоснователката Татяна Ким с Владислав Бакалчук и сливането с рекламната група Russ дружеството се свързва със сенатора Сюлейман Керимов.

Обявените основания за ударите са няколко и са формулирани от конкретни украински представители. Володимир Зеленски посочва компонентите за дронове; съветникът Михайло Подоляк добавя връзките с Кремъл, данъчните облекчения и натиска върху дребния бизнес; украински чиновник заяви пред Financial Times, че кампанията е и отговор на руските удари по украинската куриерска мрежа „Нова пошта“, в които от 2022 г. насам са пострадали над 400 клона и терминала.

Аргументът за двойното предназначение на стоките в логистичната мрежа се основава и на асортимента на платформата. В каталога ѝ имаше рубрика „Всичко за специалната военна операция“, което Defense Express документира подробно, а CNN потвърди – там се продаваха бойни FPV дронове, макари с оптично влакно за управление, полетни контролери, прицели, каски и бронеплочи, част от които се рекламират като одобрени от руския център за безпилотни технологии „Рубикон“. Wildberries отрича да подпомага руските военни усилия. Недоказано остава обаче дали именно ударените площадки са обработвали такива поръчки, а не само потребителски стоки.

Материалните щети нарастват по-бързо от броя на засегнатите обекти. Към 2 август Data Insight оценяваше повредената складова инфраструктура на до 22% от общия капацитет на страната. Към 5 август The Moscow Times изчисляваше засегната площ от над 1,5 милиона кв. метра, или около 27% от капацитета. На 13 август Forbes вече оценяваше пораженията на около една трета от складовата инфраструктура, а общите загуби за платформата и продавачите ѝ – на до 1 трилион рубли, или около 11,9 млрд долара.

Разбивката показва как се разпределят тези загуби. Според същата оценка собствените щети на Wildberries са между 1,75 и 2,66 млрд долара, а заедно с разчистването и възстановяването на площадките могат да достигнат 3,31 млрд. Загубите на продавачите са между 5,3 и 6,04 млрд долара по консервативния разчет и между 7,15 и 8,34 млрд по оценката на Маргарита Евстигнеева от асоциацията на доставчиците за електронните платформи. Преките щети за самата платформа вече надхвърлят чистата ѝ печалба за 2025 г., а според разчет на The Bell общата ѝ нужда от свеж ресурс може да достигне 1,3 трилиона рубли и да остави дружеството на загуба с години.

Най-тежките последици се стоварват върху продавачите. Около 80% от стоката, налична в складовете, не е застрахована, а много търговци са изгубили до 95% от наличностите си. Изплащанията към най-дребните започнаха на 22 юли за 88 000 души и продължиха на 30 юли за още 97 000, но покриват между 3 и 50% от стойността на стоката, а средните суми между 2000 и 30 000 рубли остават под 20% от реалната загуба. Към 13 август продавачите съобщават и за масово забавени преводи за стока, продадена преди 3 август, въпреки правилото за изплащане в рамките на пет работни дни. Татяна Ким заяви, че компанията ще търси начин да помогне, макар да няма правно задължение да обезщетява търговците.

Заместващ капацитет се намира трудно. Собствениците на свободни складове в Русия се въздържат да ги отдават на Wildberries, което принуждава компанията да разглежда площадки в Казахстан, а маршрутите се удължават и сроковете за доставка нарастват. Отливът на продавачи вече е намалил оборота с около 25%, а банката на групата привлича депозити при лихви над 14% годишно.

Свиването достига и до последното звено на веригата. Пунктовете за получаване на поръчки зависят пряко от потока пратки и намаляването му бързо се отразява върху приходите: част от тях вече работят на загуба, а през август обявите за продажба на пунктове на Wildberries и Ozon са скочили. Именно тук последиците от войната започват да се усещат и от руския потребител, който не проследява нито карта на ударите, нито финансовите отчети на търговеца, но вижда по-дълъг срок за доставка или обява за продажба на пункта в квартала си.

С извеждането на Коледино от строя от 10-те най-големи по площ логистични центъра на Wildberries според украинската сметка остават незасегнати само 3, а останалият капацитет е по-дребен и по-разпръснат. Това значи, че всеки следващ удар по същата мрежа вероятно ще унищожава по-малък капацитет при идентичен разход, така че натискът може да продължи, но пределната ефективност на отделните удари постепенно да намалява. Ключовият въпрос все повече се измества от броя на унищожените площадки към скоростта, с която търговецът успява да осигурява заместващ капацитет.

Икономистът Дмитрий Некрасов поставя мащаба в друга перспектива: дори щети за 200 млрд рубли са под 0,1% от руския БВП, а наличието на конкуренти – начело с Ozon и прогнозен пазарен дял от 32% срещу 45% за Wildberries – ограничава пренасянето на ефекта върху останалата икономика. Двете тези не се изключват взаимно: загубата може да е изключително тежка за конкретното дружество и за стотици хиляди зависими от него дребни търговци, без едновременно с това да има съпоставим ефект върху макроикономическите показатели на Русия. Признак, че големите цели в мрежата са изчерпани, би било концентриране на удари към по-малки площадки или към други сегменти на руската логистика; признак за отслабване на ефекта от кампанията – наемането на голям заместващ обект, възстановяването на оборота и спирането на отлива на продавачи.

вторник, 11 август 2026 г.

Украински дронове подпалиха роботизирания логистичен център на Wildberries край Воронеж

🇺🇦🔥🇷🇺 Логистичният комплекс на Wildberries в село Александровка край Воронеж продължава да гори от снощи насам след поредни украински удар по обект на водещата онлайн платформа за търговия в Русия, а един човек загина от падащи отломки в Новоусменския район на града.

Отговорност за удара беше поета от украинската компания Fire Point, производител на далекобойни ударни дронове, която заяви, че обектът е бил поразен именно от неговите дронове FP-1. Съоръжението заработи с пълен капацитет едва през ноември 2025 г. и представлява един от най-новите и най-мащабните търговски обекти в мрежатам в който бяха инвестирани над 11 млрд. рубли, капацитет за над 90 млн. стокови позиции едновременно и проектна пропускателна способност от 1,8 млн. артикула дневно.

Губернаторът Александър Гусев обяви въздушна тревога в 00:19 ч. и тя продължи чак до 06:43 ч. сутринта. В хода на нощта той потвърди пожари в два склада на „голяма компания“. В едното хале огънят е локализиран на площ от 16 000 кв. метра, а във второто гасенето продължава на около 20 000 кв. метра. Загиналият е 49-годишен мъж, ударен от отломки на открито; двама души са ранени, единият в пределите на самия център. Отломки са поразили още три товарни автомобила и една лека кола. По думите на Гусев ПВО е прехванала най-малко 15 дрона над града и 5 района на областта, а Министерство на отбраната на Руската федерация отчете общо 396 унищожени дрона от самолетен тип между 20 ч. снощи до 8 ч. сутринта над 15 региона и окупирания Крим. Данните за броя на прехванатите апарати не подлежат на независима проверка.

Именно мащабът и техническият профил на обекта в Александровка отличават конкретния случай от всяка друга подобна атака срещу мрежата. Обектът беше открит на 14 ноември 2025 г. с участието на главния изпълнителен директор на RWB Роберт Мирзоян и на самия Гусев. По представените тогава данни върху площ от 156 000 кв.метра са автоматизирани всички ключови процеси: приемане, съхранение, сортиране и изпращане. В комплекса са прокарани близо 12 км конвейерни линии и работят над 90 робота, а системата за сортиране на три етажа е разчетена за над 1,3 млн. артикула в рамките на денонощие. При откриването си центърът вече обработваше над 500 хил. стоки дневно и беше създал 3000 работни места, а достигането на проектната цел от 1,8 млн. позиции на ден се очакваше след окончателното довършване на техническото оборудване. Воронежката агенция за привличане на инвестиции посочва застроена площ от 152 900 кв. м.

При обект с такъв профил не горят само стелажи, палети и складирана стока. Засегната е интегрирана механична и софтуерна система, чиято икономическа стойност е преди всичко във високата пропускателна способност. Именно затова и заместването ѝ не се свежда до пренасочване на пратките. Те могат да бъдат разпределени към някои от останалите над 170 логистични обекта на групата, но капацитетът, за който е проектирана Александровка, може да бъде поет пълноценно само от площадки със сходна степен на автоматизация. Потенциалният мащаб на ефекта личи от две числа, които текущите официални сведения за пожара не ни предоставят: над 500 хил. обработвани стоки дневно и 3000 работни места.

Каква част от този възел е изгубена, засега не може да бъде установено със сигурност, но по всичко личи, че загубите са тежки. Жители на Александровка и руското опозиционно издание Astra описват комплекса като напълно унищожен, а публикуваните кадри показват пламъци по цялата дължина на халето. Оценките от руска страна по традиция премълчават реалните мащаби: общо 36 000 кв. метра обхванати от пламъци, което е под една четвърт от общата застроена квадратура, но това е само моментна снимка от хода на гасенето, а не окончателна оценка на пораженията, тъй като при обявяването ѝ пожарът във втората сграда още не беше овладян. Затова е напълно възможно засегнатата площ да надхвърли значително 36 000 кв. метра, без това само по себе си да значи пълна загуба на комплекса. Пресслужбата на RWB – обединеното дружество на Wildberries и рекламната група Russ – съобщи само, че „логистичните обекти на компанията във Воронежка област са евакуирани съобразно изискванията за безопасност“.

Районът беше атакуван и на 23 юли, когато украински дрон попадна в разпределителен център на „Почта России“ в съседното село Нечаевка. Тогава беше повреден и покривът на складов обект на маркетплейс в района, загина тригодишно дете, а родителите му и 19-годишен младеж бях ранени. Wildberries временно спря терминала си във Воронеж и възстанови работата му около обяд същия ден. Поредицата от удари по логистичната мрежа на водещата руска онлайн платформа за търговия продължава от 18 юли и засегнала най-малко 20 площадки. Reuters, който проследява пораженията чрез сателитни изображения, изчислява около 1,18 млн. кв. метра повредена или напълно унищожена складова площ. Според оценка, цитирана в същия преглед, оборотът е спаднал с около 25% заради разстройството на доставките.

Аргументът, с който Киев обосновава ударите по търговската мрежа, е двойното предназначение на самата платформа. През нея се продават огромно разнообразие от бойни FPV дронове и хексакоптери, макари с оптично влакно за управление, полетни контролери, прицели и бронеплочи, част от които са рекламирани като сертифицирани от руския център за безпилотни технологии „Рубикон“. Обявите са документирани от украински и международни издания и потвърдени от редица световни медии, сред които CNN. Въпросният сегмент вече се свива: според данни, цитирани от RBC-Ukraine в началото на август, продажбите на военни стоки през платформата са спаднали до най-ниското си ниво, след като за три месеца през нея са минали снаряжение за 1,646 млрд. рубли.

Атаките през изминалата нощ бяха концентрирани по няколко различни направления. В Орск, Оренбургска област, беше атакуван заводът петролната рафинери, като според предварителния анализ на Exilenova+ са унищожени инсталация ЕЛОУ-АВТ и комплекс за хидрокрекинг с мощност 1,6 млн. тона годишно. Градът се намира на повече от 1500 км от украинската граница. Мониторинг канали съобщиха за избухване на пожар в ТЕЦ-а, който захранва с електричество Ангарск в Иркутска област, а в Комсомолск на Амур, Хабаровски край, пламна местната рафинерия, без да бъде обявена причина. Ден по-рано Генералният щаб на Украйна потвърди успешен удар по петрохимически комбинат „Тоболск-Нефтехим“ в Тоболск, Тюменска област, включително на централната газофракционираща инсталация с капацитет около 6,6 млн. тона годишно.

Воронежка област граничи с окупираната Луганска област, т.е. ударът по Александровка не изисква от Киев обсега, нужен за достигане на Орск и Тоболск. Уязвимостта на подобен обект е от друг характер. Големите разпределителни центрове се намират на открито край магистрални и жп възли, защото са проектирани за бърз достъп на камиони и висока пропускателна способност, а не за оцеляване под масиран украински обстрел. Самият Новоусменски район беше засегнат два пъти в рамките на 19 дни.

събота, 8 август 2026 г.

Мъск отказа Starlink за украински удари в дълбочината на Русия

🇺🇸🛰️🇺🇦 Илън Мъск е отказал на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) достъп до Starlink за нанасяне на удари в дълбочина на руска територия и така на практика е поставил граница пред възможностите на Киев за прецизни удари. Това съобщи The Atlantic, позовавайки се на хора, близки до бившия министър на отбраната Михайло Федоров, който води разговорите от украинска страна. Един от тях описва ситуацията така: „Към този момент няма положително решение. Илън все повтаря, че е време за сделка.“ Белият дом и SpaceX отказаха коментар.

Искането е отправено на най-високо ниво, но чрез посредник. На 28 юли, по време на закрити разговори в Белия дом, президентът Володимир Зеленски помоли американския си колега Доналд Тръмп да го свърже с Мъск, за да обсъдят разрешение Киев да управлява дронове през Starlink при атаки срещу цели в Руската федерация. Тръмп обеща да обмисли въпроса, без да поеме конкретен ангажимент. Самият Мъск отказа срещата. За искането The Atlantic съобщи още на 30 юли, а сенаторът от Южна Дакота Майк Раундс го потвърди пред Fortune: украинците се нуждаят от дългосрочен достъп до Starlink, за да повишат точността на системите си със среден и голям обсег.

В момента Starlink работи за украинските сили само в международно признатите граници на страната, включително в Крим и временно окупираните области, а отвъд тях услугата е географски блокирана. Киев иска ограничението да бъде премахнато над самата Русия – не толкова заради комуникацията сама по себе си, колкото заради възможността тя да осигури на летящия дрон постоянна командна връзка. Чрез нея операторът получава картина в реално време и може да коригира курса до последната секунда. Без такава връзка далекобойният дрон следва предварително зададен маршрут към предварително определено място. Това е недостатъчно именно срещу целите, които тревожат украинското командване най-силно – мобилни пускови установки за балистични ракети, монтирани на камиони и сменящи позициите си между отделните залпове.

Спешността е пряко свързана с ограничените запаси от прехващачи. По обобщените данни на Euromaidan Press през юли Русия е изстреляла 376 балистични и крилати ракети при средномесечни около 168, т.е. с 58% над темпото през първите седем месеца на 2025 г.; 126 от тях са били балистични. При последните две големи вълни украинската ПВО е свалила 2 от общо 36 балистични ракети – приблизително една на 20. Проблемът не е толкова в самите батареи, колкото в боеприпасите: запасите от прехващачи Patriot са намалели заради войната срещу Иран, а батарея без достатъчно ракети има силно ограничена бойна стойност. Зеленски е поставил въпроса пред Тръмп и с оглед на предстоящата зима, когато руските удари по правило все по-силно се насочват към енергийната инфраструктура.

Политическото разрешение и техническата възможност обаче са два различни въпроса. Ограниченията за удари със западни ракети по цели в Русия бяха премахнати от бившия президент Джо Байдън през ноември 2024 г., а след това върнати от администрацията на Тръмп. От пролетта на 2025 г. Пентагонът въведе режим на одобрение за всеки отделен случай, който на практика спря употребата на ATACMS отвъд границата. Това, което Киев иска от Мъск, е от друг порядък и не зависи пряко от решение във Вашингтон: става дума за комуникационната връзка, без която възможността собствените украински оръжия да поразяват подвижни цели рязко намалява.

„Вместо да сваляме стрелите, ще удряме стрелците“, казва пред The Atlantic Денис Щилерман, съосновател на Fire Point – украинската компания, проектирала далекобойния дрон FP-1 и крилатата ракета „Фламинго“. Дружеството продаде на държавата FP-1 за 13,2 млрд гривни през 2024 г. – близо една трета от бюджета на Министерство на отбраната за дронове – и беше разследвано от Националното антикорупционно бюро за завишени цени. Според оценката на Щилерман Starlink модули на борда биха разширили зоната до 500 км навътре в руска територия, а този радиус включва голяма част от районите, където се изстрелват ракетите срещу украинските градове. Оценката идва от производителя, който би доставял самите дронове.

Междувременно каналът, по който Киев разговаряше с Мъск, се стесни. Федоров ръководи Министерството на отбраната шест месеца, до средата на юли, и през февруари договори със SpaceX мярката, с която беше прекъснат руският достъп до мрежата: „бял списък“ на регистрирани терминали, извън който всички устройства се изключват. Решението беше взето на 2 февруари, след като руските сили започнаха масово да монтират контрабандно внесени терминали на ударните дронове „Шахед“, а до 5 февруари украинският Генерален щаб обяви достъпа им по фронтовата линия за напълно прекъснат. Освободен от поста при юлското пренареждане на правителството, Федоров вече не заема държавна длъжност, но продължава да търси контакт с Мъск по неформални канали. Отговор засега няма.

Мъск обяснява отказа си с необходимостта от мирно споразумение и с риска войната да ескалира, ако украинските удари навлязат по-дълбоко в Русия. Той изложи тази позиция публично преди по-малко от месец. В интервю за The Economist, публикувано на 23 юли, Мъск нарече пълното изтегляне на руските сили нереалистично, обвини дипломатите, които настояват за него, в мечтателство и призова за прагматично решение, включващо отстъпки към Москва. Отказът му през 2022 г. следваше същата логика: тогава Мъск не разреши активирането на покритие над Севастопол за атака на украински морски дронове срещу Черноморския флот, тъй като според собственото му по-късно обяснение при подобно съгласие SpaceX би се превърнала в „изричен съучастник в голям акт на война и ескалация на конфликта“.

Същата зависимост обаче създава риск и за самата SpaceX – нещо, което Москва демонстрира през февруари. В дните, когато „белият списък“ влезе в сила, Владимир Соловьов заяви в предаването си по „Русия 1“, че не разбира защо сателитите на Мъск не се смятат за законна военна цел, и добави, че един ядрен взрив в космоса би решил въпроса достатъчно ефективно. На забележката, че подобен взрив би унищожил и руските спътници, той отговори, че тогава ще се премине към пощенски гълъби. Заканите не останаха само на реторично равнище: според разузнавателни оценки, цитирани от Fortune, Русия разработва противоспътникови средства, насочени именно срещу съзвездието на Мъск. Разрешение Starlink да се използва за удари дълбоко в Русия би превърнало системата в още по-пряка мишена за държава, която вече търси средства да наруши функционирането ѝ.

Ключовото решение засега остава в ръцете на Мъск. Пентагонът плаща за част от терминалите в Украйна по договори със SpaceX от 2023 г. насам, включително за защитения военен вариант Starshield, но закупената услуга не му дава автоматичен контрол върху географските ограничения на покритието. Starlink е търговска мрежа на частно дружество, а не американска военна система, затова Тръмп може да настоява за промяна, но не и едностранно да я разпореди. Промяна в сегашното положение би проличала по един от три начина: съгласие на Мъск след разговор, който досега отказва; договор между американското Министерство на отбраната и SpaceX, който изрично урежда условията за използване на услугата над руска територия; или украинско решение Starlink да бъде заобиколен чрез собствени спътникови и радиоканали за управление на далекобойните системи. Докато нито едно от тези неща не се случи, възможностите на Украйна за дистанционно управление на прецизни удари ще продължат да свършват там, където свършва и разрешеното покритие.

петък, 7 август 2026 г.

Украинска балистична ракета порази целта при изпитание на 14 юли

🇺🇦🎯 Украинска балистична ракета порази целта при изпитание на 14 юли, почти без отклонение от курса. Това разкри Михайло Федоров, министър на отбраната до същия ден, в интервю за Сергий Стерненко, публикувано на 6 август. Програмата не е завършена, а следващата стъпка според него е употреба в реални бойни действия.

„В деня на моето освобождаване тъкмо изпитахме един държавен проект, развиван от 10 години, който не успяваше да стигне до нормален резултат: ту сгрешено техническо задание, ту липсващ екип, много проблеми“, каза той и добави, че ракетата е попаднала право в целта и почти без отклонение от зададения курс. Системата не беше назована; необявени останаха и обсегът, бойната глава и предназначението ѝ.

Възможните варианти са два и принадлежат на две различни линии в украинската ракетна промишленост. Ирина Терех, изпълнителен директор на Fire Point, заяви пред TWZ на 3 август, че не знае за коя машина е ставало дума, тъй като по същото време нейната компания е изпитвала свои изделия, а конструкторското бюро „Пивденне“ е изпитвало своето. В същото време обаче определението „държавен проект“ стеснява избора: „Пивденне“ е държавно предприятие с родословие от съветско време, докато Fire Point е частно дружество, изникнало по време на пълномащабната война.

Държавната линия има име и дата на раждане. „Пивденне“ получава първоначалното техническо задание за оперативно-тактическия комплекс „Сапсан“ през 2007 г. заедно с 12 милиона долара начално финансиране. До 2018 г. са проведени изпитания на макет на пускова установка и демонстратор на касетъчна бойна глава, а инженерният образец на изделието е сглобен. В началото на 2022 г. се разработват две версии: 900 мм за украинската армия с далекобойност до 500 км и 600 мм експортна с около 280 км, и двете с бойна глава от порядъка на 500 кг при стартова маса около 3,5 тона. Комплексът е познат още с експортното си название „Хрим-2“, а зарядът е твърдо гориво, което скъсява подготовката за пуск и позволява по-дълго съхранение в готовност.

След началото на пълномащабната война движението се ускори. Първият държавен договор министерство на отбраната подписва през август 2022 г., а изделието е прието на въоръжение с индекс 1КР1 през 2025 г. Първата докладвана употреба в бойни действия е от май същата година, когато ракетата поразява руски команден пункт на близо 300 км. До края на 2025 г. украинските отчети говорят за серийно производство и системна употреба. Изпитанието от юли 2026 г. следователно не е първи полет, а проверка на обновена машина: по думите на Терех „Сапсан“ е претърпял значително усъвършенстване. Федоров сведе резултата от преработката до две твърдения – чувствително по-добра точност и себестойност, свалена с около 30%.

Сравнението с доставяното от Запад обяснява защо Киев държи на собствената линия. По украински данни „Сапсан“ развива Мах 5,2 при изпитания през 2024 г. при около Мах 3 за американския ATACMS и Мах 6 за руския „Искандер-М“. По обсег разликата тежи повече от скоростта: ATACMS достига около 300 км, крилата ракета Storm Shadow/SCALP – около 290 км, докато украинският комплекс е проектиран за 500 км. Към това се добавя липсата на зависимост от чуждо разрешение за удари на дълбочина. Украинската кампания дотук се водеше предимно с дронове и крилатата ракета „Фламинго“ на Fire Point; балистичните ще добавят време за реакция, измервано в минути.

Самият Федоров изведе доктринален извод от изпитанието. Най-добрата защита срещу руските балистични удари е ударът по самата пускова установка със собствена балистична ракета, при което разчетът има 90% вероятност да загине; руснаците трябва да разбират, че доближаването до установката означава смърт. Той спомена и операции по осуетяване на руските пускове, чието съдържание не разкри, както и за преговори с партньори за още противоракетно въоръжение. Ограничителят е познат: производството на прехващачи за Patriot не догонва темпа на руските удари. Оттам и двете му препоръки към Киев: няколко конкуриращи се производствени обединения вместо един изпълнител и залог върху евтини ракети с вграден изкуствен интелект.

Частната производствена линия върви успоредно с държавната и има по-голям обсег. Fire Point готви FP-9, балистична ракета за 850 км, с която компанията заяви намерение да достига Москва. Двигателят ѝ поема 4,6 тона твърдо гориво; навигацията е готова, зарядите се леят и първият пуск се очаква наесен. Отделно дружеството разработва прехващач за ПВО на цена под един милион евро, замислен като по-евтина замяна на боеприпасите за Patriot и съизмерим по действие с по-ранните версии на американската система.

Датата на изпитанието съвпада с политическия календар. На 14 юли Върховната рада прие оставката на кабинета „Свириденко“, с което падна министерството на Федоров. Свалянето му предизвика протести в Киев и други градове, а на 21 юли Михайло Драпатий смени Олександър Сирски начело на въоръжените сили. Интервюто за Стерненко е равносметка на онова, което бившият министър е оставил в производство.

Обсегът е решен, но контрабатарейната логика опира в друго. Руските „Искандер“ стрелят от подвижни установки, които сменят позиция веднага след залпа, така че поражението на разчета изисква не толкова далекобойност, колкото разузнавателно-ударен цикъл от минути: засичане, потвърждение, целеуказание и пуск. Оценката на Федоров описва ефекта на попадението, не вероятността установката да бъде намерена навреме, а тъкмо второто е скъпата част от задачата и тя не се решава с ново оръжие.

Вторият ограничител е количеството. Серийното производство беше обявено от края на миналата година, но публични данни за месечния изход няма нито от министерството, нито от производителя, и това мълчание е последователно от първата бойна употреба. Без такова число не може да се каже дали балистиката ще носи кампания, или ще остане оръжие за отделни цели с висока стойност, каквато беше употребата ѝ през 2025 г. Разликата между двете е разликата между способност да се порази една пускова установка и способност да се притисне цяла ракетна бригада.

четвъртък, 6 август 2026 г.

Украинската FP-7 влиза в сертификация, а близнакът ѝ става европейски прехващач

🇺🇦🚀🇪🇺 Украинската балистична ракета FP-7 е преминала около 15 изпитателни пуска и се намира във финалната фаза на сертификация в Министерство на отбраната на Украйна, а процедурата ще отнеме още 2-4 седмици. Първото ѝ бойно приложение е насрочено за началото на есента.

Това отбеляза пред Reuters Ирина Терех, изпълнителен директор на производителя Fire Point. По-бързата версия на същото изделие, FP7.X, вече е избрана за прехващач на Freyja, общата европейската система за противоракетна отбрана, замислена срещу руските балистични атаки. Един и същ корпус ще носи бойна глава към руския тил и ще пресреща руски ракети над европейско небе.

FP-7 е тактическо изделие с обсег до 200 км, скорост около 1500 метра в секунда и бойна глава от порядъка на 150 кг, на около половин цена от тази на ATACMS. Зад нея върви FP-9, значително по-едро изделие, чийто обсег достига 855 км, бойна глава от 800 кг, връхна точка на траекторията 70 км и заявена точност от около 20 метра. Терех определи целта без да овърта: ракета, която да може да достигне Москва. Разликата между двете личи най-ясно в двигателя, защото FP-9 иска твърдо гориво от 4,6 тона срещу 1 тон при по-малката. Отливането на този заряд е последната незавършена операция, всичко останало по изделието е готово, а първият пуск се планира за есента и бойното приложение за късната есен. Производството е разпределено между площадки в Украйна и в Дания, за да не стои на едно място.

Колко спешна е отбранителната половина от този замисъл, стана ясно в нощта срещу 6 юли. Руската армия изстреля 23 балистични, 39 крилати и 6 хиперзвукови ракети „Циркон“ и 351 дрона срещу Украйна, а ПВО успя да свали 37 крилати ракети и 326 дрона, но нито една балистична ракета. В Киев и региона загинаха поне 26 души, 19 от в пределите на столицата. Военният експерт Сергий Бескрестнов го формулира кратко: „Просто нямаме ракетите. Нямаме с какво да работим срещу балистиката.“

Цифрите дават отговор защо. Украйна разполага с около 6 батареи MIM-104 Patriot и доставки, ограничени от световното търсене и конкуренцията на други клиенти; Руската армия поддържа към 50 дивизиона С-400 и произвежда около 40 зенитни ракети месечно, според Майкъл Бонърт от RAND Corporation. Балистичното оръжие обаче поставя пред руската отбрана задача, каквато дроновете и крилатите ракети не поставят, тъй като скоростта не оставя време за втори опит срещу същата цел. Ако FP-7 и FP-9 влязат в серия, Москва ще трябва да реши дали да задържи своите зенитни дивизиони върху обектите в тила, или да продължи да ги придвижва напред в подкрепа на ударите срещу украинските градове. Двете едновременно трудно ще ѝ се отдадат.

Посоката на отбраната вече има институционален адрес. Дания, Франция, Германия, Италия, Нидерландия, Норвегия, Испания, Швеция, Обединеното кралство и Украйна подписаха на 13 юли съвместна декларация в Париж за Интегрирана антибалистична коалиция, а Freyja беше обявена за водещия проект. В учредяването участваха 12 отбранителни концерна, сред които Eurosam, Leonardo, Thales и Saab. Fire Point се споразумя с 13 европейски компании за радарна техника, системи за насочване, командване и контрол и други видове компоненти, а броят индустриални партньори може да достигне 20. „Практически всичко е договорено“, каза Терех.

В момента върви най-тежката част. Украинската компания сглобява FP7.X заедно с обзорни и проследяващи радари и самонасочващи глави от своите европейски доставчици. „В момента се намира в най-интензивния и същевременно най-сложния етап от финалното сглобяване на всичко заедно с обзорните и проследяващи радари, с главите за самонасочване“, каза тя. Норвежката Kongsberg разработва командния пункт, който ще свърже отделните елементи. Германската Diehl Defence потвърди преговорите, но нито тя, нито украинският производител са разкрили подробности за евентуален договор за самонасочващи глави.

Самият прехващач е дълъг 7,25 метра, изпълнен от композитни материали, развива скорост до 2200 метра в секунда, като е разчетен да поразява цели на височина 20-25 км. Насочва се по полуактивна инфрачервена глава от семейството IRIS-T, а поразява с осколочно-фугасна бойна част, т.е. с подрив в близост до целта, а не чрез директен удар; кинетичното прихващане е заложено за по-късен етап. Fire Point е взела изходната конструкция от съветските зенитни комплекси С-300 и С-400, но според Терех от тях е останало около 20% сходство. Проведени са поне 5 изпитания на прехващача, а пусковата установка е проектирана за 4-6 броя ракети.

В основата на целия замисъл стои икономическата страна. Fire Point иска всеки прехващач да струва под 1 млн евро, т.е. между една четвърт и една шеста от обявената цена на прехващач за Patriot. Компонентите на различните производители се разменят помежду си, без да преработват цялото: украински официални лица посочват като пример, че един радар може да бъде заменен с друг, без другото да се пипа. „Опитваме се да сместим в няколко години програма, която обикновено отнема 20 или 30“, каза Терех.

Отдолу се крие производствено ограничение, което компанията не крие. Крилатата ракета FP-5 „Фламинго“ досега летеше с реактивни двигатели втора употреба, а те стават все по-трудни за намиране. По думите на Терех досега се е ровело „из гробището на двигателите… като в магазин за втора употреба“. Сега се правят първите 10 прототипа на собствен двигател и мащабът на програмата зависи от изхода от изпитанията им: щом резултатите я удовлетворят, ще последват много повече „Фламинго“.

Обявените срокове са корпоративни ангажименти, не изпълнени етапи, и именно това е разликата в двата проекта. Ударната линия зависи само от украинското военно ведомство и от собствения двигател, тъй като сертификацията е в ход, пусковете са направени и решението остава в Киев. Freyja зависи от чужди пари и чужди подписи. Парижката декларация урежда общи оперативни изисквания, работни групи и правила за управление, но не поръчки, а участващите изпълнители финансират разработката със собствени средства чак до първото успешно прехващане на балистична цел, което се планира за средата на 2027 г. Дотогава коалицията притежава намерение, не договор.

понеделник, 27 юли 2026 г.

Съсобственикът на Fire Point обвърза края на войната с границите от 1991

🇺🇦💡 Войната не може да приключи, докато Украйна не възстанови границите от 1991 г. заедно с Крим, а трайното решение изисква или разпада на Руската федерация, или създаване на демилитаризирана зона от 500 км на нейна територия. Това заяви Денис Щилерман, главен конструктор и основател на Fire Point, производител на крилатата ракета FP-5 „Фламинго“, в интервю за украинския журналист Дмитро Гордон, ден преди официалното посещение на президента Володимир Зеленски в Белия дом. Според днешната аритметика на фронта това условие е недостижимо. В светлината на историческия опит от последния половин век обаче то не е безпрецедентно: окупирана територия се е връщала и след 26 години, и за 4 дни, а държави, водили война в продължение на над десетилетие, са рухвали за 11 денонощия. Пътищата дотам са малко на брой и всеки от тях има разпознаваеми предварителни условия.

Изходната точка е отрезвяваща. Под руски контрол се намират около 116 165 кв.км. или 19,25% от общата международно призната територия на Украйна, която включва Крим и Севастопол, които остават под руска окупация от 28 февруари 2014 г. Фронтовата линия е дълга около 1200 км и почти не се изменя: от началото на годината руските сили са окупирали едва около 800 кв.км. За същия времеви период украинските сили освободиха около 700 кв.км. Ограничението обаче не се крие единствено в противника. Украинската пехота страда от липса на комплектовани съединения в степен, която превръща мащабна настъпателна операция в химера. В част от предните подразделения численият състав на пехотния компонент е спаднал до 10-20% от щатното разписание, а съдебните дела за самоволно напускане и дезертьорство от февруари 2022 г. до септември 2025 г. надхвърлят 290 000, от които 162 700 са регистрирани само за 9-месечен период през 2025 г. Нито един от сценариите по-долу не работи, ако този кадрови дефицит остане непроменен. Всички те се задействат от промени, претърпени от окупатора, но се реализират от армия, способна да навлезе в отворилото се пространство.

Единият път е оперативен срив на фронта. Хърватският модел показва как армията на Република Сръбска Крайна държеше близо една трета от територията на Хърватия в продължение на цели четири години и се смяташе за замразен конфликт, а през август 1995 г. отбраната ѝ рухна само за четири дни. Причината не беше внезапен военен гений на хърватите, а натрупване на фактори: превъоръжена и добре обучена армия срещу отбранителна линия без оперативни резерви, разтеглена по фронт, който Белград вече не е готов да подсили. Условието за повторение на този модел в Украйна е руската армия да достигне точка, в която не може да държи дългата 1200 км фронтова линия и едновременно с това да реагира на пробив от украинска страна. Числата в това отношение вече се променят. През първото тримесечие на 2026 г. Русия е сключила 71 216 договора с наемни военнослужещи – най-ниското ниво от три години насам и 20% под отчетеното за същия период на миналата година, а към юли изпълнението на годишния план от 409 000 подписа изостава при около 195 000 сключени договора. На този заден план стоят близо 300 загинали дневно; заедно с тежко ранени и безследно изчезнали невъзвратимите загуби вече изпреварват новия набор. Москва компенсира това с бонуси за подписване, които достигат до 5,5 млн рубли за една година служба. Оперативният срив е възможен не просто когато тези числа се влошат, а когато станат невъзможни за компенсиране с пари.

Вторият път е разкъсване на върха. Той е най-бърз и най-трудно предвидим, тъй като не търпи постепенно натрупване, а се задейства внезапно. Режимът на сирийския диктатор Башар ал-Асад оцеля в продължение на 13 години брутална гражданска война и рухна за 11 дни през декември 2024 г., след като покровителите му бяха ангажирани другаде, а подкрепленията, на които сирийската армия разчита, така и не пристигнаха. Съветският съюз издържа на ценовия срив на петрола през 1986 г. и просъществува още пет години с него и се разпадна за броени месеци, след като опитът за преврат през август 1991 г. показа на всички републики, че центърът вече не контролира силовите си структури. Именно от този разпад произлизат границите, за които става дума днес – украинските граници от 1991 г. са продукт именно на разпада на Съветския съюз.

Русия през 2026 г. демонстрира част от тези предварителни условия, но не и други. Бюджетният дефицит за първите 4 месеца на годината достигна 78,4 млрд долара, или 2,5% от БПВ – почти двойно повече спрямо предходната година и над целта за цялата ликвидна година. Ликвидните активи на Фонда за национално благосъстояние се свиха от 6,5% от брутния продукт в началото на войната до 1,8% през април 2026 г. и вече са по-малки от самия бюджетен дефицит. Приходите от нефт и газ спаднаха с 45% през първите три месеца, а преработката на суров петрол намаля до 3,91 млн барела дневно, най-ниското ниво от 2005 г. насам. Полският Център за източни изследвания отчита високо напрежение между Федералната служба за сигурност и политическия блок на заместник-ръководителя на президентската администрация Сергей Кириенко преди изборите през септември, както и растящо недоволство в политическия и стопанския елит. Същият анализ обаче е категоричен, че данните на този етап не показват непосредствена криза на властта. Бунтът на покойния Евгений Пригожин през юни 2023 г. беше най-близкото събитие до вътрешен колапс на режима, който той е преживял, но го погълна за едно денонощие. Структурно нерешен остава въпросът с приемствеността: президентът Владимир Путин е на 73-годишна възраст, институционализиран механизъм за предаване на властта на практика липсва, а всеки опит за открито посочване на наследник се превръща в повод за вътрешни съперничества, които самата държавна система оценява като изключително рискови. Въпросът с приемствеността не е сценарий, а неизбежност във времето; неясен остава единствено точният момент и форматът на промяната.

Третият път изобщо не преминава през фронтовата линия. Индонезия анексира Източен Тимор през 1976 г. и го контролира 23 години; територията се завръща не като резултат от военно поражение, а след като азиатската финансова криза свали от власт президента Сухарто през май 1998 г., а неговият наследник се съгласи с провеждане на референдум, на който през август 1999 г. 78,5% от гласувалите подкрепиха с вот независимостта. Механизмът е съществен, тъй като е приложим и без разпад на държавата: той включва смяна на властта, при която задържането на скъпоструваща окупирана територия престава да е въпрос на легитимност, съчетано с международноправна рамка, която никога не е признавала анексията. Втората половина от това условие вече е налице по отношение на Крим и окупираните области. Първата зависи от това дали евентуален следващ руски лидер ще възприеме войната като свое собствено наследство, или ще я прехвърли като чужда сметка на предните управляващи. Историческият опит показва, че новите режими редовно избират втория подход, макар и не веднага, нито безусловно.

Четвъртият път е дългосрочен и се явява единственият с пряк аналог по продължителност. Азербайджан изгуби Нагорни Карабах през 1994 г., прие фактическото поражение, прекара 26 години в превъоръжение и трансформация на геополитическия баланс на силите, след което възстанови своя контрол върху региона с 44-дневна война през 2020 г. и бърза еднодневна операция през 2023 г. Този модел допуска сключването на примирие в настоящия момент без отказ от основната цел, но носи висока цена, която рядко се назовава на глас: през тези десетилетия окупираната територия се променя в демографски и институционален план, а евентуалното ѝ връщане по-късно е равносилно на интеграция на една изменена до неузнаваемост земя. Хърватия илюстрира по-меката форма на този механизъм – Източна Славония, единствената област, която остана извън обхвата на офанзивата от 1995 г., беше върната по мирен път с преходната администрация на ООН, а процесът приключи през януари 1998 г. Това демонстрира, че международната администрация над окупирана територия е работещ инструмент, но до момента той се е доказвал само там, където държащата я страна вече е претърпяла военно поражение или е останала без външни покровители.

На обратния полюс стоят историческите прецеденти, при които натискът не постигна никакви резултати. Ирак преживя военно поражение през 1991 г., вътрешно въстание; зони, забранени за полети и 12 години под най-тежкия режим на международни санкции в съвременната история, но Саддам Хюсеин остана на власт чак до момента, в който амеирканската армия предприе сухопътна инвазия. Слободан Милошевич падна от власт 16 месеца след поражението в Косово, при това в резултат на вътрешни избори, не заради бомбардировките на НАТО. Иран води война в продължение на 8 години, в която понесе стотици хиляди жертви и излезе от нея с напълно непокътнат управленски режим. Общото между случаите на срив и тези на устойчивост не е мащабът на външния натиск, а обстоятелството дали силовия апарат в решителния момент изпълнява заповедите на властта. Това е единствената променлива величина, която не подлежи на предварително измерване, и именно затова всички изброени исторически сривове изглеждаха напълно невъзможни броени седмици преди да се случат. Налице е и една безпрецедентна асиметрия: нито една от рухналите държави в тези примери не е разполагала с ядрено оръжие, с изключение на Съветския съюз, чието разпадане бе договорено политически, а не извоювано с военни средства.

При настоящите данни пълното възстановяване на границите от 1991 г. през следващите пет години остава малко вероятно, а по чисто военен път – още по-малко. Разликата между двете оценки обхваща същността на целия въпрос: вероятността за обрат се обуславя не от обстановката на бойното поле, а от това доколко устойчива ще се запази руската държава. Именно там показателите се влошават последователно, въпреки че все още не са прекосили критичния праг. Аналитичната оценка ще се засили, ако набирането на наемни военнослужещи остане под нивото на необратими загуби за две поредни тримесечия, ако Москва прибегне до нова открита мобилизация преди изборите през септември, ако даден регион откаже да изплаща сумите по компенсации или ако заповед от централната власт остане неизпълнена, както през юни 2023 г., но този път без завършек в рамките на денонощие. Оценката ще отслабне, ако петролните приходи се възстановят, ако едно евентуално примирие осигури на руската армия време за възстановяване на оперативния резерв или ако недостигът на пехота в украинските редици се изостри до такава степен, че няма кой да използва открилите се пролуки. Условието, поставено от Щилерман, отговаря на крайната цел във всичките четири възможни сценария. Историята познава такива развръзки, но в нито един от случаите те не се случиха по предварителен график и нито веднъж не бяха постигнати само от оръжието, което ги очакваше.