Съсобственикът на Fire Point обвърза края на войната с границите от 1991

🇺🇦💡 Войната не може да приключи, докато Украйна не възстанови границите от 1991 г. заедно с Крим, а трайното решение изисква или разпада на Руската федерация, или създаване на демилитаризирана зона от 500 км на нейна територия. Това заяви Денис Щилерман, главен конструктор и основател на Fire Point, производител на крилатата ракета FP-5 „Фламинго“, в интервю за украинския журналист Дмитро Гордон, ден преди официалното посещение на президента Володимир Зеленски в Белия дом. Според днешната аритметика на фронта това условие е недостижимо. В светлината на историческия опит от последния половин век обаче то не е безпрецедентно: окупирана територия се е връщала и след 26 години, и за 4 дни, а държави, водили война в продължение на над десетилетие, са рухвали за 11 денонощия. Пътищата дотам са малко на брой и всеки от тях има разпознаваеми предварителни условия.

Изходната точка е отрезвяваща. Под руски контрол се намират около 116 165 кв.км. или 19,25% от общата международно призната територия на Украйна, която включва Крим и Севастопол, които остават под руска окупация от 28 февруари 2014 г. Фронтовата линия е дълга около 1200 км и почти не се изменя: от началото на годината руските сили са окупирали едва около 800 кв.км. За същия времеви период украинските сили освободиха около 700 кв.км. Ограничението обаче не се крие единствено в противника. Украинската пехота страда от липса на комплектовани съединения в степен, която превръща мащабна настъпателна операция в химера. В част от предните подразделения численият състав на пехотния компонент е спаднал до 10-20% от щатното разписание, а съдебните дела за самоволно напускане и дезертьорство от февруари 2022 г. до септември 2025 г. надхвърлят 290 000, от които 162 700 са регистрирани само за 9-месечен период през 2025 г. Нито един от сценариите по-долу не работи, ако този кадрови дефицит остане непроменен. Всички те се задействат от промени, претърпени от окупатора, но се реализират от армия, способна да навлезе в отворилото се пространство.

Единият път е оперативен срив на фронта. Хърватският модел показва как армията на Република Сръбска Крайна държеше близо една трета от територията на Хърватия в продължение на цели четири години и се смяташе за замразен конфликт, а през август 1995 г. отбраната ѝ рухна само за четири дни. Причината не беше внезапен военен гений на хърватите, а натрупване на фактори: превъоръжена и добре обучена армия срещу отбранителна линия без оперативни резерви, разтеглена по фронт, който Белград вече не е готов да подсили. Условието за повторение на този модел в Украйна е руската армия да достигне точка, в която не може да държи дългата 1200 км фронтова линия и едновременно с това да реагира на пробив от украинска страна. Числата в това отношение вече се променят. През първото тримесечие на 2026 г. Русия е сключила 71 216 договора с наемни военнослужещи – най-ниското ниво от три години насам и 20% под отчетеното за същия период на миналата година, а към юли изпълнението на годишния план от 409 000 подписа изостава при около 195 000 сключени договора. На този заден план стоят близо 300 загинали дневно; заедно с тежко ранени и безследно изчезнали невъзвратимите загуби вече изпреварват новия набор. Москва компенсира това с бонуси за подписване, които достигат до 5,5 млн рубли за една година служба. Оперативният срив е възможен не просто когато тези числа се влошат, а когато станат невъзможни за компенсиране с пари.

Вторият път е разкъсване на върха. Той е най-бърз и най-трудно предвидим, тъй като не търпи постепенно натрупване, а се задейства внезапно. Режимът на сирийския диктатор Башар ал-Асад оцеля в продължение на 13 години брутална гражданска война и рухна за 11 дни през декември 2024 г., след като покровителите му бяха ангажирани другаде, а подкрепленията, на които сирийската армия разчита, така и не пристигнаха. Съветският съюз издържа на ценовия срив на петрола през 1986 г. и просъществува още пет години с него и се разпадна за броени месеци, след като опитът за преврат през август 1991 г. показа на всички републики, че центърът вече не контролира силовите си структури. Именно от този разпад произлизат границите, за които става дума днес – украинските граници от 1991 г. са продукт именно на разпада на Съветския съюз.

Русия през 2026 г. демонстрира част от тези предварителни условия, но не и други. Бюджетният дефицит за първите 4 месеца на годината достигна 78,4 млрд долара, или 2,5% от БПВ – почти двойно повече спрямо предходната година и над целта за цялата ликвидна година. Ликвидните активи на Фонда за национално благосъстояние се свиха от 6,5% от брутния продукт в началото на войната до 1,8% през април 2026 г. и вече са по-малки от самия бюджетен дефицит. Приходите от нефт и газ спаднаха с 45% през първите три месеца, а преработката на суров петрол намаля до 3,91 млн барела дневно, най-ниското ниво от 2005 г. насам. Полският Център за източни изследвания отчита високо напрежение между Федералната служба за сигурност и политическия блок на заместник-ръководителя на президентската администрация Сергей Кириенко преди изборите през септември, както и растящо недоволство в политическия и стопанския елит. Същият анализ обаче е категоричен, че данните на този етап не показват непосредствена криза на властта. Бунтът на покойния Евгений Пригожин през юни 2023 г. беше най-близкото събитие до вътрешен колапс на режима, който той е преживял, но го погълна за едно денонощие. Структурно нерешен остава въпросът с приемствеността: президентът Владимир Путин е на 73-годишна възраст, институционализиран механизъм за предаване на властта на практика липсва, а всеки опит за открито посочване на наследник се превръща в повод за вътрешни съперничества, които самата държавна система оценява като изключително рискови. Въпросът с приемствеността не е сценарий, а неизбежност във времето; неясен остава единствено точният момент и форматът на промяната.

Третият път изобщо не преминава през фронтовата линия. Индонезия анексира Източен Тимор през 1976 г. и го контролира 23 години; територията се завръща не като резултат от военно поражение, а след като азиатската финансова криза свали от власт президента Сухарто през май 1998 г., а неговият наследник се съгласи с провеждане на референдум, на който през август 1999 г. 78,5% от гласувалите подкрепиха с вот независимостта. Механизмът е съществен, тъй като е приложим и без разпад на държавата: той включва смяна на властта, при която задържането на скъпоструваща окупирана територия престава да е въпрос на легитимност, съчетано с международноправна рамка, която никога не е признавала анексията. Втората половина от това условие вече е налице по отношение на Крим и окупираните области. Първата зависи от това дали евентуален следващ руски лидер ще възприеме войната като свое собствено наследство, или ще я прехвърли като чужда сметка на предните управляващи. Историческият опит показва, че новите режими редовно избират втория подход, макар и не веднага, нито безусловно.

Четвъртият път е дългосрочен и се явява единственият с пряк аналог по продължителност. Азербайджан изгуби Нагорни Карабах през 1994 г., прие фактическото поражение, прекара 26 години в превъоръжение и трансформация на геополитическия баланс на силите, след което възстанови своя контрол върху региона с 44-дневна война през 2020 г. и бърза еднодневна операция през 2023 г. Този модел допуска сключването на примирие в настоящия момент без отказ от основната цел, но носи висока цена, която рядко се назовава на глас: през тези десетилетия окупираната територия се променя в демографски и институционален план, а евентуалното ѝ връщане по-късно е равносилно на интеграция на една изменена до неузнаваемост земя. Хърватия илюстрира по-меката форма на този механизъм – Източна Славония, единствената област, която остана извън обхвата на офанзивата от 1995 г., беше върната по мирен път с преходната администрация на ООН, а процесът приключи през януари 1998 г. Това демонстрира, че международната администрация над окупирана територия е работещ инструмент, но до момента той се е доказвал само там, където държащата я страна вече е претърпяла военно поражение или е останала без външни покровители.

На обратния полюс стоят историческите прецеденти, при които натискът не постигна никакви резултати. Ирак преживя военно поражение през 1991 г., вътрешно въстание; зони, забранени за полети и 12 години под най-тежкия режим на международни санкции в съвременната история, но Саддам Хюсеин остана на власт чак до момента, в който амеирканската армия предприе сухопътна инвазия. Слободан Милошевич падна от власт 16 месеца след поражението в Косово, при това в резултат на вътрешни избори, не заради бомбардировките на НАТО. Иран води война в продължение на 8 години, в която понесе стотици хиляди жертви и излезе от нея с напълно непокътнат управленски режим. Общото между случаите на срив и тези на устойчивост не е мащабът на външния натиск, а обстоятелството дали силовия апарат в решителния момент изпълнява заповедите на властта. Това е единствената променлива величина, която не подлежи на предварително измерване, и именно затова всички изброени исторически сривове изглеждаха напълно невъзможни броени седмици преди да се случат. Налице е и една безпрецедентна асиметрия: нито една от рухналите държави в тези примери не е разполагала с ядрено оръжие, с изключение на Съветския съюз, чието разпадане бе договорено политически, а не извоювано с военни средства.

При настоящите данни пълното възстановяване на границите от 1991 г. през следващите пет години остава малко вероятно, а по чисто военен път – още по-малко. Разликата между двете оценки обхваща същността на целия въпрос: вероятността за обрат се обуславя не от обстановката на бойното поле, а от това доколко устойчива ще се запази руската държава. Именно там показателите се влошават последователно, въпреки че все още не са прекосили критичния праг. Аналитичната оценка ще се засили, ако набирането на наемни военнослужещи остане под нивото на необратими загуби за две поредни тримесечия, ако Москва прибегне до нова открита мобилизация преди изборите през септември, ако даден регион откаже да изплаща сумите по компенсации или ако заповед от централната власт остане неизпълнена, както през юни 2023 г., но този път без завършек в рамките на денонощие. Оценката ще отслабне, ако петролните приходи се възстановят, ако едно евентуално примирие осигури на руската армия време за възстановяване на оперативния резерв или ако недостигът на пехота в украинските редици се изостри до такава степен, че няма кой да използва открилите се пролуки. Условието, поставено от Щилерман, отговаря на крайната цел във всичките четири възможни сценария. Историята познава такива развръзки, но в нито един от случаите те не се случиха по предварителен график и нито веднъж не бяха постигнати само от оръжието, което ги очакваше.

Зеленски обяви цели за далекобойни дронове – 4000 км тази година, до 10 000 догодина

🇺🇦 Украйна си поставя за цел да създаде ударни дронове с 10 000 км обсег през следващата година, което покрива цялата територия на Руската федерация и отвъд нея. Новите параметри бяха очертани от президента Володимир Зеленски в интервю за предаването „Loomer Unleashed“ на Лора Лумър, американски инфлуенсър и MAGA активист, излъчено в платформата Rumble.

„В момента има нещо много важно: вече разполагаме с дронове с обсег над 3000 км“, заяви Зеленски. „Тази година ще имаме такива за 4000 км, а догодина – от 5000 до 10 000 км.“

Числата описват поетапно разширение на вече демонстрираните бойни способности в реални условия. Дрон украинско производство премина 3000 км тест за първи път през март 2025 г. Тогава президентът Зеленски обяви съобщи във вечерното си обръщение за „добра новина за далекобойните дронове“ и подчерта, че страната изгражда цяла гама от подобни средства, които „ще помогнат за гарантиране на държавната сигурност“.

Оттогава насам обявените технически спецификации изпреварват обсега на реално потвърдените удари. Най-дълбокият документиран удар остава този от 20 юни срещу рафинерията в Тюменска област – цел на около 2000 км по права линия от границата, до която апаратите изминаха реален маршрут от близо 2500 км. Ударът беше осъществен с дронове от серията FP на компанията Fire Point и се вписа в украинската стратегия, обявена от Зеленски в края на юни: серия от дълбочинни удари по Крим, Москва и дълбокия руски тил под надслова „войната да се върне обратно в Русия“.

Оръжията, за които споменава той, не са ракети, а безпилотни летателни апарати за еднократна употреба – витлови, бавни и евтини (около 50 000 долара за брой при серийните FP-1 и FP-2), проектирани основно за масово производство от стотици единици на ден. Те представляват отделно семейство от реактивната крилата ракета FP-5 „Фламинго“ на същия производител Fire Point, оборудвана с бойна глава над 1 тон.

Именно ниската цена и обемът превръщат тези апарати в инструмент за системна кампания, а не просто за единични удари. Украйна произвежда около 10 млн дрона годишно от всякакъв клас, а Fire Point оповести своето намерение да сглоби над 100 000 бройки от моделите FP-1 и FP-2 само през 2026 г.

Стратегическата тежест на заявените намерения се крие не в самото рекордно число, а в кампанията, която то продължава. От началото на 2026 г. украинските удари поразиха всички 10 най-големи руски рафинерии. В началото на юли Генералният щаб на Украйна оцени, че това е извадило от строя 42% от капацитета за преработка на страната. По-предпазливата оценка на Международната агенция по енергетика (МАЕ) сочи загуба на „над 20%“. Финансовите щети за руския преработвателен отрасъл след август 2025 г. възлизат на близо 13,5 млрд долара, като атаките засягат и ключови логистични възли за горива и доставки.

Увеличаването на обсега до над 4000 км не разкрива нов тип цели, а пренася вече действащия натиск върху петролния сектор и логистиката отвъд Урал – към рафинериите и енергийните обекти в Сибир, които досега бяха защитени от разстоянието. Радиус от 4000 км поставя в обсег рафинерии в Централен Сибир, а 10 000 км не оставят нито една точка на руска територия извън обсега на атака.

Ефектът от тази кампания вече се пренася от рафинериите към бензиностанциите. Спадът в преработката оголи вътрешния пазар: производството на бензин през първото полугодие беше с около една четвърт под нивата от юни 2025 г. Това принуди Кремъл да удължи въведената през 2025 г. забрана за износ на бензин, за да задоволи вътрешното търсене.

Купоните за гориво и опашките вече са реалност – към днешна дата проблеми със снабдяването имат почти всички руски региони, а властите в окупирания Крим ограничиха продажбите до 20 литра на клиент. Закъсненията при ремонтите се дължат на структурни, а не на временни причини: възстановяването на поразените инсталации отнема месеци и зависи от специализирано вносно оборудване, чието набавяне е силно затруднено от международните санкции.

Тук обаче преминава границата, която обявените цифри не бива да за заличават. Целите от 4000 км за тази година и 5000–10 000 км за следващата са декларирани намерения, а не потвърдени capabilities (способности). Към момента практиката показва оперативен обсег до около 2500 км (маршрута до Тюмен).

Разликата е съществена – 10 000 км е междуконтинентално разстояние. Постигането му с витлов дрон за еднократна употреба, носещ полезен боен товар, тепърва предстои да бъде доказано, тъй като всеки допълнителен литър гориво се плаща с намаляване на теглото на бойната глава. Историята на програмата обаче показва, че тези разчети не бива да се подценяват: само за две години същият клас апарати увеличи обсега си от 1600 км (първоначалните възможности на FP-1) до потвърдени успешни удари на над 2000 км. В същото време Зеленски последователно обявява първо изпитанията, а след това и бойните попадения по тази възходяща крива.

Изборът на медийна трибуна има не по-малко значение от самите думи. Лора Лумър – влиятелна фигура от обкръжението на американския президент Доналд Тръмп с близо 2 млн последователи, която дълго време омаловажаваше руската агресия и наричаше Украйна „страна, пълна с оправдатели на нацизма“, промени своята позиция след посещение в Украйна и преживяна въздушна тревога.

„Често казвах, че това не ме интересува. Погледнато назад, не беше много редно от моя страна“, написа тя, заявявайки нуждата от „морална яснота“. Така посланието, че украинските удари достигат все по-дълбоко, беше отправено не през традиционните медии, а благодарение на неочакван нов съюзник в MAGA средите – към аудитория, чиято политическа подкрепа е от решаващо значение за Киев. Сам Тръмп сподели откъс от разговора с коментар: „Много добре!!“. Извън американския си адресат, това послание носи и сигнал, насочен към Москва: числото 10 000 показва, че географската дълбочина вече не осигурява безопасност.

Дали технологичната реалност ще настигне реториката, ще проличи по няколко ясно проверими белега:

• Потвърден удар над 3000 км през следващите месеци би направил целта от 4000 км напълно достоверна.
• Задържане около прага от 2500 км би оставило амбициозните цифри в сферата на намеренията, а не на реалните възможности.

В крайна сметка от решаващо значение за хода на войната е не географският рекорд на картата, а темпото: дали украинските атаки ще изпреварят темповете на руското възстановяване, така че поразеният капацитет да не може да бъде възстановен. Именно този сблъсък на изтощение ще определи доколко тази кампания ще отслаби способността на Русия да финансира войната.

„Красота“: Щилерман показа неназована украинска ракета след масираната атака срещу Москва

🇺🇦🚀🇷🇺 Главният конструктор и собственик на украинската компания Fire Point Денис Щилерман публикува видео от изпитание на ракета, придружено с една-единствена дума: „Красота“. Той не разкри нито вида оръжие, нито място или дата на изстрелване – именно това мълчание превърна публикацията в събитие. Кадрите се появиха часове след една от най-мащабните атаки с дронове в Московска област от години, в момент, в който догадките за възможностите на украинската програма за балистични ракети се множат с всяка изминала седмица.

Между 20:30 ч. на 19 юли и 5:00 ч. на 20 юли към руската столица са полетели над 400 украински дрона, съобщи кметът на Москва Сергей Собянин в своя Telegram канал. По думите му, по-голямата част от тях са свалени в покрайнините, а 85 – на подхода към самия град. Според изчисления на ТАСС, базирани на данни от официални лица, това е една от най-мащабните атаки срещу столичния регион от началото на инвазията. Агенцията я поставя редом с вълните от предходните две седмици – над 300 дрона в нощта на 11 срещу 12 юли и общо 1892 за седмицата до 18 юли (по отчета на самия Собянин). През нощта в Московска и още 10 области бе обявена ракетна тревога, която по-късно бе отменена.

Губернаторът на Московска област Андрей Воробьов обяви пожари и щети по „цивилни инфраструктурни обекти“ в Подолск, без да навлиза в подробности. Конкретиката обаче дойде от независими източници: според данни на Telegram канала Astra, подкрепени с кадри и свидетелства, гори петролна база в южния подолски квартал „Лвовски“. Жители на съседното село Коледино съобщиха за пожар в логистичен център на Wildberries – един от водещите на компанията, в покрайнините на Домодедово пламна складов комплекс в индустриален парк с обща площ над 650 000 кв. метра. Дрон се вряза в жилищен блок в Домодедово, при което шестима души бяха приети в местната болница, потвърди ръководителката на градския окръг Евгения Хрусталева. ТАСС обобщи, че пострадалите в региона са общо 10. Щети има и извън поразените обекти: в Одинцово са повредени частна къща и автомобил, в село Малое Толбино горя частен дом, а на магистрала М-4 човек пострада, след като дрон падна до колата му. От Wildberries излязоха с противоположна версия: логистичният пункт „не е пострадал“, а персоналът е изведен „за гарантиране на безопасността“ и по-късно върнат обратно по работните места.

Киев потвърди операцията в рамките на часове. „Отговаряме справедливо на всеки руски удар по нашите градове и общини. Тази война трябва да бъде доведена до край, а това е възможно само с увеличаване на натиска върху единствената ѝ причина – Русия“, написа президентът Володимир Зеленски в X. Той обяви поражението на петролна база и логистични обекти на повече от 400 км от украинската граница, както и на 6 руски кораба в Черно море – два танкера и четири сухотоварни плавателни съда. Ударът по Коледино е втори по складовата мрежа на Wildberries само за три дни: в нощта срещу 18 юли, както Frontline Monitor вече съобщи, дронове на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна поразиха разпределителните центрове на компанията в Електростал и Котовск, както и петролна база в Ногинск. По руски официални данни тогава са загинали 8 души, ранени са над 60, а щетите се оценяват на над 50 млрд. рубли, което е до 15% от складовия капацитет на търговеца. Зеленски описа складовете като звена, снабдяващи руските сили, а мониторинг канали, цитирани от Kyiv Post, приписват удара по Коледино на FP-1 – далекобойния ударен дрон на Fire Point с деклариран обсег от 1600 км.

Именно тази връзка направи еднословния пост толкова красноречив. Fire Point е компанията зад крилатата ракета „Фламинго“ (FP-5) с обсег до 3000 км, която от февруари насам атакува обекти на руския военно-промишлен комплекс – от завода във Воткинск, произвеждащ „Искандер“ и „Ярс“, до ВНИИР-Прогрес в Чебоксари. Компанията стои и зад балистичните ракети FP-7 и FP-9. Самият Щилерман доста често показва изстрелвания: на 12 февруари той разкри удари на „Фламинго“ по цели в Русия, а на 27 февруари – първото видео на балистична ракета FP-7, завършващо с латинското мото „Quis nisi nos“ („Кой, ако не ние“). Новото на 20 юли е отказът му да назове оръжието – и тази празнина веднага бе запълнена: според „24 Канал“ под поста се трупаха предположения дали кадрите не показват по-мощната FP-9.

Зад догадките стои документирано развитие. В интервю за LIGA.net от 8 юли Щилерман разкри графика на балистичната програма: остава едно последно изпитание на двигателя, последвано от летателни тестове и изстрелвания по руска територия. „Мисля, че наесен вече ще изпитваме нашите ракети върху Русия“, заяви той. Попитан за целите, отговори: „Първо, това е Москва, защитени военни предприятия. Практически съм 100% сигурен, че няма да могат да ги прехващат както трябва.“

FP-9, с деклариран обсег около 850 км, е предназначена за цели дълбоко на руска територия. Още на 1 юли Министерството на отбраната на Руската федерация оповести прехващането на „далекобойна оперативно-тактическа ракета“, без технически детайли, Наблюдатели тогава допуснаха, че става дума за първо бойно приложение на украинска балистична ракета. Киев запази мълчание по теата. На 14 юли, в деня на рокади в правителството, Украйна проведе успешен тест на балистична ракета от неразкрит тип. Според изявление на Михайло Федоров, министър на отбраната в оттеглящия се кабинет, неговият екип преработил из основи техническите изисквания, повишил е чувствително точността и е намалил цената с 30%. Според изданието „Милитарний“ описанието трудно пасва на FP-7 и FP-9 – по-вероятен кандидат е оперативно-тактическият ракетен комплекс „Сапсан“, който се намира в серийно производство от 2025 г.

Зеленски говори за балистичните ракети все по-често, макар и премерено. В средата на юли той заяви, че украинската програма дава „добри резултати“, за които Киев засега мълчи, а изпитанията продължават. Ден преди атаката срещу Москва – след един от най-тежките руски балистични обстрели на Киев от началото на войната – президентът обърна логиката срещу противника: „Русия залага на балистичните ракети и именно заради тях Путин все още вярва в своята война.“

Отвъд самото видео, траекторията на програмата е ясна: само за три седмици се натрупаха официално съобщение от руските власти за прехваната ракета, публично обявен график с назована първа цел, успешен тест на неразкрит тип оръжие и президентско изявление, обвързващо руската балистика с волята на Путин да продължава агресията. Засега натискът срещу руската столица се поема от дроновете – стотици апарати всяка нощ, които насищат ПВО и стигат до складове и петролни бази, разположени на под 50 км от Кремъл. Балистичният елемент обаче променя фундаментално задачата на руската ПВО: както отбелязва Bloomberg, такава траектория съкращава времето за реакция и рязко усложнява прехващането. Дали преходът ще бъде проведен, ще стане ясно през следващите седмици. И докато Москва продължава да използва балистични ракети като инструмент за сплашване на Киев, развоят на събитията подсказва, че този обстрел неминуемо ще се върне обратно при своя източник. Днес украинските способности се превръщат в бумеранг, който с всеки изминал ден лети все по-уверено обратно към онези, които се опитаха да прекършат украинската воля с ракети.

Необичаен прехват над Московска област подхранва версията за украински балистичен тест

🇺🇦🚀🇷🇺 Системите за противоракетна отбрана на Москва се задействаха на височина, необичайна за крилата ракета или дрон, по време на въздушната тревога над руската столица във вторник, 30 юни. В същото време на земята след прехвата остана голям кратер – комбинация от признаци, която за часове разпали дискусии в руските и украинските OSINT общности около хипотеза, непотвърдена от нито една от двете страни: че Украйна може да е направила първия си опит да изпрати тежка балистична ракета към Москва.

Наблюдението, което постави началото на дебата, идва от популярния руски военен Telegram канал „Военный Осведомитель“, следен широко заради устойчивата си близост до източници в руската армия. В публикация от 30 юни авторът описа случилото се с предпазливост, необичайна дори за собствените му стандарти:

„По време на ракетната тревога в Московска област беше отчетена работа на системите за противовъздушна отбрана С-300/400 на голяма височина, нехарактерна за полета на дрон или крилата ракета, и голям кратер на земята от прехванатия обект“, написа той. „Не е изключено това да е прехват на украинска балистична ракета, но засега информацията за еднозначни изводи е малко – само косвени признаци.“

Когато руски военен канал публично допуска, че украинска балистична ракета е достигнала въздушното пространство над Московска област, това е сериозно отклонение от установената практика: местните власти последователно отричат, че украински ударен потенциал изобщо достига този район.

Украинският канал Exilenova+ също засегна темата в публикация в Telegram. „Мястото на падане на една от ракетите в Московска област. Свалена или недолетяла – трудно е да се каже, но бойната глава е мощна за такова разстояние“, гласи постът от същия ден. Добавката „за такова разстояние“ описва обект, изминал далеч повече път, отколкото украинска крилата ракета или далекобоен ударен дрон обикновено успяват да преодолеят под руския противовъздушен щит – профил, съвместим с балистична траектория, която стартира от украинска територия и изминава няколкостотин километра до руската столица.

Мястото на удара беше геолокирано от украинската група CyberBoroshno, която публикува точни координати на кратера от видеото – той се намира край село Юдановка в Московска област, по коридора на Варшавско шосе в югозападния подстъп към Москва. Юдановка лежи на разстояние от украинската граница, реалистично за балистична ракета с обсег от порядъка на 800 км и нагоре, но трудно постижимо за крилата ракета или дрон по същия маршрут – при обичайни условия руската противовъздушна отбрана ги сваля, преди да проникнат толкова навътре в ешелонираната защита около столицата. Какво точно се е случило с ракетата и дали е била свалена или е паднала преди целта – от CyberBoroshno признаха, че без допълнителни данни не може да се определи.

Инцидентът се разигра по време на масирана атака с украински дронове: Министерството на отбраната на Русия съобщи за 50 прехванати дрона над Московска област, а летищата Домодедово и Жуковски временно спряха работа. Тревогата, в която се появи необичайният височинен прехват, не беше изолиран случай, а част от нощ, през която столичната противовъздушна отбрана обработваше десетки цели.

Ден по-късно се появи и първото официално парче от пъзела. В сводката си от 1 юли руското Министерство на отбраната обяви, че за денонощието силите за ПВО са свалили „далекобойна оперативно-тактическа ракета“, наред със седем управляеми авиобомби и 602 дрона. Сводката не посочи къде е станал прехватът, не употреби думата „балистична“ и не направи връзка с кратера край Юдановка. Формулировката на видовете въздушни заплахи обаче този път се откроява: в обичайния репертоар на ведомството украинските заплахи са дронове, крилати ракети, реактивни снаряди HIMARS и управляеми бомби, а „оперативно-тактическа ракета“ е категорията, с която руската военна номенклатура описва своите балистични системи от класа на „Точка-У“ и „Искандер“. Bloomberg посочи изявлението като индиректен сигнал от Москва, че Украйна може за първи път да е прибегнала до балистично оръжие с обсег до столичния регион.

Украинската програма за балистични ракети не е нова. Оперативно-тактическият ракетен комплекс „Сапсан“ – държавна разработка с деклариран обсег около 500 км – премина първото си бойно изпитание още през юни 2025 г. на 300 км дистанция, а през декември 2025 г. президентът Володимир Зеленски потвърди, че системата вече се използва в бой и е в серийно производство. Обсегът на ракетата обаче кара експертите да гледат в друга посока: полетното разстояние от реалистични пускови райони в украинския тил до югозападните подстъпи на Москва надхвърля публично обявените възможности на „Сапсан“. Комбинацията от височинен прехват, голям кратер и дълбочина на проникване насочи оценките към единствената публично известна украинска балистична система с деклариран обсег от този порядък – FP-9, тежката балистична ракета на частната компания Fire Point.

Тук хипотезата се опира на разписание, обявено преди броени дни от главния конструктор и съосновател на Fire Point Денис Щилерман, който даде рядко интервю пред камера в едно от производствените халета на компанията, публикувано в украинския YouTube канал Pressing. „Имаме всичко за FP-9, която може да стигне до Москва освен двигателя. Ще изпитаме двигателя този месец и очакваме скоро да извършим тестов полет. Щом тестов полет покаже, че всичко работи както трябва, следващият полет трябва да бъде изстрелян към Москва.“ Наземните изпитания на двигателя с твърдо гориво са се провеждали към момента на записване на видеото; ако валидацията е приключила през юни по обявения график, 30 юни попада точно в прозореца, който Щилерман сам очерта. Специализиран цех за смесване и леене на твърдо гориво – индустриална способност, която Украйна дотогава не притежаваше – по негови думи е завършен след повече от година строителство и експерименти.

Публикуваните данни за FP-9 описват оръжие от категория, с каквато Украйна досега не е разполагала. Според Fire Point ракетата е дълга 9,5 метра при диаметър 1,1 метра – осезаемо по-голяма от руската „Искандер-М“ с нейните 7,2 метра дължина и 0,95 метра диаметър, смятана за едно от най-опасните оръжия сред балистичните ракети с малък обсег. Обявеният обсег от 855 км поставя Москва удобно в досегаемост от украинска територия, а декларираната бойна глава от 800 кг, доставяна със скорост над 2200 метра в секунда – около седем пъти скоростта на звука – би обяснила и големия кратер, и височинния профил на прехвата: срещу балистични цели С-400 работи на височини и срещу скорости, далеч надхвърлящи тези на крилати ракети и дронове. Специализирани издания, позоваващи се на данни около програмата, поставят цената на изделието малко над 500 хиляди долара за брой.

За Fire Point това би бил трети пробив в дълбочинната война за по-малко от две години. Компанията – основана след пълномащабното нахлуване от екип без военно минало, дошъл от строителството, геймдизайна и архитектурата – вече произвежда два от основните инструменти на украинската кампания срещу руския тил: далекобойния ударен дрон FP-1 с обсег до 2700 км, използван според данни на Janes в почти ежедневни удари, и крилатата ракета FP-5 „Фламинго“ с обявени 3000 км обсег и бойна глава от 1150 кг. През 2026 г. „Фламинго“ премина от любопитна новост в системен инструмент: на 20 февруари Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна обяви удар по машиностроителния завод във Воткинск, който произвежда „Искандер“, на 1400 км от границите; през март ракетите достигнаха завода за взривни вещества „Промсинтез“ в Чапаевск, а през май и юни – два пъти военни производствени мощности в Чебоксари, включително завода ВНИИР „Прогрес“, чието поразяване Зеленски потвърди лично в официално изявление. Fire Point твърди, че към март произвежда по три „Фламинго“ на ден. Балистичната FP-9 е следващото стъпало в същата логика: от дрона през крилатата ракета към оръжие, срещу което прехватът е най-скъп, а прозорецът за реакция – най-къс.

Намерението на Украйна не е новина – то е декларирано пред камера от човека, който строи ракетата, с цел, назована по име. Новината би била способността: пренасянето на изпитанията от полигона в реални бойни условия, срещу най-плътно защитеното въздушно пространство в Руската федерация, точно в месеца, когато водещият балистичен разработчик на страната обяви, че ще направи именно това. Косвените признаци – височинният профил на прехвата, кратерът, дълбочината на проникване и изборът на категория в руската сводка – правят балистичното обяснение вероятно. Идентификацията на конкретната система е по-несигурна: FP-9 е водещият кандидат по обсег и график, но без отломки, визуална идентификация или поне признание от някоя от страните тя остава обосновано предположение, а не установен факт. Алтернативите също имат своите следи: големият кратер може да е дело и на паднала руска ракета-прехващач – зенитните ракети също могат да се върнат на земята, но това обяснение не покрива нито височинния профил на ангажимента, нито избора на руското ведомство да опише свалената цел като далекобойна оперативно-тактическа ракета; а версията за крилата ракета и далекобоен ударен дрон си противоречи едновременно с профила на прехват и с преценката на наблюдателите за мощността на бойната глава.

Разходната сметка тук тежи различно от всяка досегашна украинска система: балистична цел със скорост от порядъка на Мах 7 свива времето за реакция до минути и ангажира най-скъпия слой на руския ПРО/ПВО щит, а самата FP-9, при обявена цена малко над половин милион долара, оставя размяната в полза на атакуващия. Прецедентът на самата компания подсказва темпото, с което заявената способност може да стане серийна: от първите публични данни за „Фламинго“ до системните удари по руския военно-промишлен комплекс вече изминаха месеци, не години. При запазване на тази траектория по-вероятният сценарий е 30 юни да се окаже не изолиран епизод, а началото на изпитателна серия, в която всяка следваща тревога над Московска област ще се чете през същия въпрос.

Украйна е на крачка от тест на балистична ракета FP-9 с обсег до Москва и Санкт Петербург.

🇺🇦🚀 Украйна е на прага на първия тестов пуск на собствена балистична ракета с голям обсег, способна да порази Москва. Това съобщи основателят на компанията производител в рядко интервю за украинския YouTube канал Pressing, заснето в едно от производствените съоръжения на фирмата.

Денис Щилерман, главен конструктор и съосновател на Fire Point, заяви, че балистичната ракета FP-9 вече е преминала през всички основни етапи на разработка с изключение на двигателя с твърдо гориво, който по време на снимките е преминавал наземни тестове. Той добави, че първият изпитателен полет към цел в Москва може да последва скоро след успешната валидация на двигателя.

„Имаме всичко за FP-9, която може да достигне Москва, освен двигателя“, каза Щилерман пред Pressing. „Ще тестваме двигателя този месец и очакваме скоро да започнем изпитателните полети. Щом тестовият полет покаже, че всичко работи правилно, следващият трябва да бъде изстрелян към Москва.“

Fire Point – отбранителен стартъп със седалище в Киев, основан през 2022 г. от група инженери, архитекти и дизайнери на игри без предишен опит във военната индустрия – се превърна в една от популярите компании в украинския отбранителен сектор по време на войната. По данни на Генералния щаб на Украйна тя произвежда над половината от украинските далекобойни дронове и вече внедри FP-5 Flamingo – крилата ракета с наземно базиране, до 1150 кг бойна глава и 3000 км обсег.

FP-9 обаче представлява съвсем различно оръжие: балистична ракета с малък обсег, проектирана да достига цели на разстояние от 855 км за по-малко от 3 минути полет. Тя доставя 800 кг бойна глава със скорост Мах 7 (над 2200 м/с), с кръгово вероятно отклонение от 20 метра. Ракетата е с дължина 9,5 м и диаметър 1,1 м, което я прави по-голяма от руската балистична ракета „Искандер-М“, която е дълга 7,2 м има диаметър 0,95 м.

Значението на този обсег е съвсем пряко: Москва се намира на около 800 км от североизточната граница на Украйна, което я поставя в рамките на обявения работен обхват на FP-9. Щилерман заяви пред Pressing, че Санкт Петебург, родното място на президента Владимир Путин, също попада в този обсег. Той описа Русия като моноцентрична държава, в която инфраструктурата на военната промишленост, командните центрове и политическата власт са концентрирани в малка географска област. Това прави балистичните ракети с голям обсег категорично различен стратегически инструмент в сравнение с крилати ракети и дронове.

Балистична ракета, движеща се със скорост Мах 7, съкращава времето за реакция на системите за ПВО така, както една крилата ракета с дозвукова или ниска свръхзвукова скорост не може. Процентът на прехващане на такава скорост поставя изключително високи изисквания дори към съвременни системи като С-400 „Триумф“ и по-новите С-500 „Прометей“, нито една от които не е показала надеждна ефективност при прехващане на модерни балистични ракети в реални бойни условия.

В интервюто Щилерман засегна пряко и икономическата страна на балистичните ракети. Неговите аргументи оспорват всеобщото схващане, че балистичните ракети по презумпция са по-рентабилни от крилатите ракети при удари на големи разстояния. Той посочи, че балистична ракета с обсег 300 км и бойна глава от 200 кг би струвала около 600 000 долара на пуск, докато същата 200 кг бойна глава може да бъде доставена на 380 км от модифициран дрон FP-2 за близо 40 000 долара. Това превръща балистичните ракети с малък обсег в икономически нелогични, освен ако скоростта не е критично оперативно изискване. При обсега на FP-9 от 855 км обаче аритметиката се променя: нито една крилата ракета в настоящия арсенал на Украйна не може да измине това разстояние и да оцелее срещу ешелонираната ПВО около Москва. Това прави балистичната траектория единствения жизнеспособен механизъм за доставка до цели в този обхват.

Програмата FP-9 е част от широка пътна карта за балистични ракети, която Fire Point разработва паралелно. FP-7 – балистична ракета с по-малък обсег, базирана на корпуса на зенитната ракета от съветската епоха 48Н6, използвана в С-400 – завърши първия си тестов управляем полет през февруари, когато Щилерман потвърди за изстрелването в социалните мрежи. Според техническите данни, публикувани от „Милитарний“, FP-7 има до 200 км обсег, 150 кг бойна глава, 1500 м/с максимална скорост и 14 метра кръгово вероятно отклонение. Това я прави аналогична на американската система ATACMS, но на наполовина по-ниска цена, според твърденията на самите Fire Point.

FP-9 извежда тази логика на качествено различно ниво, с бойна глава, която е над 5 пъти по-тежка, и 4 пъти по-голям обсег на поразяване. Кодификацията от Министерството на отбраната на Украйна – официалният процес на одобрение, който позволява използването на дадено оръжие за бойни действия – се очаква в рамките на 2026 г., според компанията.

Предизвикателство в производството, за което Щилерман разказа публично, е заводът за твърдо гориво. Изграждането на твърдогоривен двигател за балистична ракета изисква специално съоръжение за смесване и леене, способно да обработва големи обеми гориво на един етап – индустриален капацитет, какъвто Украйна нямаше, преди Fire Point да изгради такъв от нулата. Щилерман сподели пред Pressing, че обектът вече е готов след над година строителство и експерименти. По време на този процес компанията е трябвало да разработи свои собствени формули за гориво, цикли на втвърдяване и методи за проверка на качеството без достъп до налична съветска или руска техническа документация. Той допълни, че Украйна е загубила повече от година, тъй като обещаната техническа библиотека с чертежи на съветското ракетно инженерство, която би дала на украинските инженери достъп до десетилетия наред решавани проблеми, така и не е била събрана въпреки ангажиментите на двама поредни министри на отбраната.

Амбициите на Fire Point надхвърлят FP-9 и се разпростират върху изцяло отделна програма, която Щилерман нарича Project Freya – украинска система за антибалистична отбрана, замислена като евтина алтернатива на Patriot. На 3 юни Fire Point публикува кадри от тестовете на FP-7x, която описва като маневрираща ракета-прехващач, провеждаща управляем полетен тест. Щилерман заяви, че Freya използва прехващач FP-7 като средство за унищожаване, интегрира се с налични западни радари, включително Saab Giraffe, Thales Ground Master 400 и Hensoldt TRML-4D, и е изградена около софтуерна архитектура с отворен код. Тя е проектирана специално, за да предотвратява вида дистанционно изключване, което направи неработоспособни батареите Patriot на Катар, когато САЩ спряха достъпа по време на израелска операция срещу ръководството на Хамас. Той окачестви цялата архитектура на Freya като съзнателен отговор на стратегическата уязвимост от зависимостта от оръжия, които чужди правителства могат да изключат едностранно.

Интервюто за Pressing разкри и нови подробности около оценката на Fire Point и споровете за собствеността. Щилерман заяви, че настоящата капитализация на компанията надхвърля 5 милиарда долара, като се позова на неискано предложение от инвестиционна банка за частно пласиране при оценка от 5,8 милиарда долара, което компанията е отказала. Той отхвърли възможността за продажба на цялата компания като юридически невъзможна съгласно украинските разпоредби за контрол върху износа на оръжие и описа продължаваща, координирана кампания за принудителна национализация на предприятието, която описа като атака срещу частната отбранителна индустриална база. Съоснователят на компанията сподели, че собственото му име е било публично разкрито без съгласието му от журналисти – разкритие, което той свързва с факта, че две от децата му са живеели с бившата му съпруга в Русия по това време, което е създало пряка уязвимост за личната им сигурност.

Малък украински стартъп, основан от хора, които никога не са създавали оръжие, сега Fire Point управлява производствени линии, бълващи крилати ракети, дронове, а скоро и балистични ракети – и всичко това без достъп до техническото наследство, което руско-съветските ракетни инженери са натрупвали в продължение на 70 години. Тестът на двигателя, който Щилерман описа в интервюто за Pressing, е последното голямо техническо препятствие преди FP-9 да полети. Ако го премине, следващата дестинация, по думите му, е Москва.

Германия проучва евтини крилати ракети от Израел и Украйна за дълбоки удари на фона на забавяния от САЩ.

🇩🇪🤝🇺🇦 Германия извършва оценка на бюджетни далекобойни крилати ракети от отбранителни стартъпи в Израел и Украйна, за да започне развитието на стратегическите си способности за нанасяне на дълбоки удари за възпиране на Руската федерация. Това става ясно от планови документи на Министерството на отбраната на Германия, прегледани от Politico.

Промяната в курса на обществени поръчки се превърна в ключов национален приоритет, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп отмени споразумение на предшественика си Джо Байдън за разполагане на далекобойни ракети в Германия. В същото време усилията на страната да закупи крилати ракети BGM-109 Tomahawk остават блокирани от започналия преглед на договорите за износ на Пентагона, който не се очаква да приключи преди средата на годината.

Тези логистични търкания се усложняват допълнително от изчерпаните оръжейни запаси на САЩ, които според оценки на Пентагона включват близо една четвърт от общия арсенал на Tomahawk през първите седмици от въздушната кампания срещу Иран.

За да се изолира от непостоянството в политическите приоритети на САЩ, Министерството на отбраната на Германия започна изпълнението на стратегия за придобиване на способности за далекобойни удари в четири направления за изграждане на ешелонирани способности. Вътрешни документи очертават рамка, която включва придобиване на американска пускова установка Typhon (до 2029), внедряване на бюджетни крилати ракети (до 2027) и съвместно разработване с Обединеното кралство на крилати ракети висок клас с хиперзвуков планиращ апарат, които трябва да бъдат разположени през следващото десетилетие.

Говорител на ведомството потвърди, че икономически ефективните системи имат висока оперативна стойност, тъй като масираните атаки могат да претоварят ПВО на противника и отбеляза, че стремежът е способностите в тази посока да бъдат разширени възможно най-скоро.

Като част от ускореното направление за 2027 г. служители по отбранителните поръчки са поискали продуктови оферти от Covenant – потайна израелско-американска ракетна компания, основана през 2024 г. Подкрепена от видни американски компании за рисков капитал, включително Founders Fund и Andreessen Horowitz, компанията проектира своя ракетна система „Anthem“ с планове за създаване на местни линии за производство в Германия и Обединеното кралство.

Представители на германската отбрана са поканени да наблюдават бойните изпитания на системата в Израел, които според източници са насрочени за третата седмица на юни.

Едновременно с това Германия провежда оценки на украинско оборудване, изпитано в реални бойни действия. Това бележи първия случай, в който украински отбранителни фирми се борят за сключване на голям договор с европейска държава, съобщава Politico. Като основни кандидати плановите документи посочват крилата ракета FP-5 Flamingo с 3000 км обсег и 1000 кг бойна глава, произвеждана от Fire Point, както и задвижван с реактивен двигател дрон-ракета „Барс“.

За да бъде оптимизиран процесът по поръчката, германският контрактор Diehl Defence влезе в предварителни преговори с Fire Point за евентуално съвместно производство в съоръжения на територията на Германия, които предлагат атрактивна формула, която съчетава доказания в битки украински дизайн с утвърдената европейска производствена инфраструктура.

Въпреки оперативните предимства на тези системи, които струват близо 500 000 долара за брой в сравнение с 2.5 милиона долара за Tomahawk, продължава да има значителни регулаторни пречки. Politico пише, че видяните от него планови документи илюстрират сложните експортни ограничения около ракетата Flamingo, които трябва да бъдат решени юридически, преди да бъде реализиран какъвто и да е път за придобиване.

Говорейки на оръжейното изложение Eurosatory в Париж, изпълнителният директор на Fire Point Ирина Терех отбеляза, че бързото разработване на ракети в Украйна е постигнато чрез премахване на бюрократичните пречки за насърчаване на директното сътрудничество между производителите и армията. Това представлява гъвкав модел за развитие, който може да се окаже труден за репликиране в рамките на силно структурираната рамка за отбранителни поръчки в Германия.

Бойната ефективност на FP-5 Flamingo наскоро беше демонстрирана, когато произведената в Украйна крилата ракета успешно порази завода за отбранителна електроника „ВНИИР-Прогрес“ в руския град Чебоксари – разположен на около 1000 километра от украинската граница. Това прекъсна производството на навигационни системи, използвани в руските атакуващи дронове и балистични ракети.

Fire Point излъчи украинските удари срещу Москва за гостите на Eurosatory 2026.

🇺🇦📽️🇫🇷 В последния ден от дебютното си участие на световното отбранително изложение Eurosatory 2026, проведено в Париж, украинската компания Fire Point не разчиташе само на макети и брошури. Както стана ясно от кадри, публикувани в социалните мрежи, нейните представители на събитието излъчиха на голям екран ексклузивни кадри от зрелищните удари, нанесени от украинските сили тази сутрин по сърцето на Москва. Послание, което беше увенчано с недвусмисленото „Хорошо горит".

Това е виртуозен маркетингов ход на компанията, която превърна кадрите от собствените си удари в търговски аргумент пред потенциалните си европейски и световни клиенти, в тон с водещата световна новина от днешния ден. Силата на подхода се крие в контраста – украинско оръжие, рекламирано с кадрите от удара срещу руската столица, която доскоро беше считана за най-добре пазената крепост с четири пръстена от ПВО комплекси, сред които над 100 комплекса „Панцир-С1", няколко десетки кули, които бяха издигнати през изминалата година, и най-малко две дузини комплекси С-400 „Триумф“ и дори С-500 „Прометей“.

Украинската атака от днес е най-тежката срещу руската столица изобщо от началото на пълномащабната война през февруари 2022 г. Според руски ведомствени данни на подстъпите към столицата са били прехванати около 194 дрона. Въпреки това пожари избухнаха в Московската НПЗ в район Капотня, докато отломки нанесоха щети по жилищни сгради, търговски център, фитнес зала и индустриални обекти. Най-малко 17 души бяха ранени, от които 2 деца. Полетите на летищата около столицата бяха парализирани.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че атаката е била послание, че „е време войната да свърши", а Москва „ще гори", ако Путин я продължава. Именно на този фон щандът на водещата украинска компания вече придоби истинска тежест, показвайки не поредната абстрактна симулация, а безпрецедентния украински успех в почти реално време.

Какво показа Fire Point?

За първи път на изложението в Париж компанията изложи пълното си портфолио от собствени разработки:

• FP-1 и FP-2 – гръбнакът на украинските далекобойни удари по руския тил;
• FP-5 Flamingo – крилата ракета с наземно базиране (обсег до 3000 км, 1150 кг бойна глава), Diehl Defence обяви, че ще стартира нейното производство в Германия;
• FP-7.x – анти-балистична ракета (скорост до 1500–2000 м/сек) – ключов елемент от бъдещата ПРО „Freya“;
• FP-9 – балистична ракета (обсег до 850 км, 800 кг бойна глава).

Освен готовите образци компанията представи и собствени производствени технологии и оборудване — сигнал, че се позиционира не само като производител на изделия, а като доставчик на капацитет.

FP-9: суверенната алтернатива на ATACMS

Водещото нововъведение без съмнение е FP-9 – балистична ракета с обсег на поразяване до 850 км при бойна глава от 800 кг, която ще бъде позиционирана като суверенна алтернатива на произведената в САЩ тактическа балистична ракетна система ATACMS, т.е. като средство, което Киев може да произвежда и изстрелва без чужди ограничения. Полетните изпитания се очаква да започнат през лятото или ранната есен. В реториката на щанда именно FP-9 е гостът, който „с нетърпение чака гастролите си на блатата".

Freyja и сделката с Hensoldt

Паралелно с ударния портфейл Fire Point изгражда и отбранителен такъв. На полето на изложбата украинският производител подписа меморандум за разбирателство с германската фирма Hensoldt по отношение на „Freya“ – бъдещата система за противоракетна отбрана.

Ролите на всяка от тях са ясно разграничени. Fire Point поема цялостната архитектура, разработка и интеграция на прехващачите FP-7, системите за контрол и пусковите установки, а Hensoldt е отговорна за производството и доставката на радарния компонент TRML-4D (AESA, едновременно следене на 1500 цели до 250 км разстояние).

Денис Щилерман, съосновател и главен конструктор на Fire Point, обяви украинска зенитна ракета за сваляне на руските балистични заплахи за готова, след като по думите му тя е преминала успешно нужните изпитания.

Украйна като доставчик, не само потребител

Щилерман напомни, че дроновете на Fire Point са нагърбени с до 60% от ударите на руска територия, като FP-1 и FP-2 изграждат основата на украинските удари по цели на дълбочина в руския тил. Посланието на щанда беше формулирано директно и недвусмислено:

„Надяваме се щандът ни да покаже, че сега Украйна вече не е само потребител на помощ. Тя стана доставчик на решения в сферата на сигурността – не само за цяла Европа, а вероятно и за целия свят."

Именно това беше истинският гвоздей на днешния ден от изложението в Париж – не толкова отделната ракета, а това че производственият капацитет на Украйна в период на безпрецедентна война на изтощение се превърна в продукт за износ на световните пазари на отбранителни технологии. Зрелищните кадри от руската столица само демонстрираха нагледно един вече установен факт – Украйна е първата и най-важна линия на отбрана, на която всички в Европа дължим своя мирен дивидент.

Украинската зенитна ракета FP-7.x е напълно готова за серийно производство.

🇺🇦 Балистичната ракета-прехващач FP-7.x на украинската компания за отбранителни системи Fire Point е напълно готова, след като премина успешно необходимите тестове за технически спецификации: обсег, скорост, височина на полета и маневреност. Това разкри пред Militarnyi Денис Щилерман, съосновател и главен конструктор на компанията.

FP-7.x е компонент от системата за противоракетна отбрана Freya. Според репортаж на изданието, тя е дълга 7,25 метра и развива скорост от 1500–2000 метра в секунда. Нейният капацитет за бойна глава възлиза на 150 кг, а максималната продължителност на полета е 250 секунди (точно 4 минути и 10 секунди). Тя се изстрелва от наземна платформа, като е проектирана за бързо унищожаване на въздушни заплахи на средни разстояния.

По-рано компанията производител извърши първия летателен тест на своята балистична ракета-прехващач, който по думите на Щилерман е бил „доста успешен“. Ракетата достигна височина от 25 км – височината, на която достигнат и прехващачите на американския зенитно-ракетен комплекс MIM-104 Patriot, който остава едно от малкото решения в сферата на противоракетната отбрана в световен мащаб, доказани в реален бой.

Към момента Fire Point е завършила последната фаза от изпитанията на комплекса Freya. Остават единствено интеграцията на всички компоненти в обща система и организирането на финални тестове, поясни Щилерман.‎

🔙 Frontline Monitor припомня: Както вече съобщихме, Fire Point сключи споразумение с германската компания Hensoldt за доставка на радари за комплекса Freya. „Техният радар TRML-4 е много добър. Сега ще започнем интегрирането му с нашата ракета и пункт за командване и контрол (C2), за да получаваме от него команди за насочване на ракетата към зоната, където тя може да прехване балистична ракета“, отбеляза Щилерман.

В началото на май Kyiv Independent писа, че Fire Point вероятно е обект на разследване за корупция. Случаят е свързан със скандала, който избухна след разследване, проведено от Националното антикорупционно бюро (НАБУ), в държавния енергиен сектор на Украйна. Самият Щилерман потвърди, че е разпитван от държавния орган за борба с корупцията, но уточни, че това не е било свързано с делото на Миндич.

Украинската Fire Point и германската Hensoldt създават достъпния ракетен щит FREYA.

🇺🇦🤝🇩🇪 Украинската отбранителна компания Fire Point положи основите на партньорството с германската Hensoldt за доставка на модерни радари за проекта за противоракетна отбрана FREYA, съобщи Militarnyi на 16 юни.

По време на глобалното изложение за отбрана Eurosatory 2026, провеждано в Париж в периода 15-19 юни, двете компании сключиха споразумение, което трябва да придвижи ракетния щит на Украйна към финалните етапи от неговата разработка.

Съгласно подписаната договорка Hensoldt ще достави своята радарна система с висока мобилност TRML-4D, която ще е отговорна за първично откриване на заплахи. Главният конструктор на Fire Point Денис Щилерман отбеляза пред Militarnyi, че екипът ще започне да интегрира този радар с ракетата им и център за командване и контрол (C2), използвайки данните от немския радар, за да насочват прехващачите си директно в зоната на балистична заплаха.

Оборудването на Hensoldt вече има зад гърба си множество изпитания в реални бойни условия в редиците на украинската армия, където TRML-4D действа успешно с германските зенитно-ракетни системи IRIS-T SLM.

Fire Point е частна отбранителна компания, специализирана в производството на евтина ударна техника с голям обсег, най-вече дроновете FP-1 и FP-2 и крилатата ракета FP-5 Flamingo. Предназначени за евтина алтернатива на скъпите западни аналози, оръжията на компанията разполагат с обсег до 3000 км и често биват разгръщани за нанасяне на удари по цели с висока стойност от военната и енергийна инфраструктура дълбоко в руския тил, а дроновете се използват и за удари на средни разстояния.

Ядрото на комплекса FREYA се основава на ракетата-прихващач FP-7.X, разработена в страната от Fire Point. Според изданието компанията наскоро е провела успешни летателни изпитания на прехващача, за да тества неговите лимити при експлоатация, по време на които ракетата е показала висока маневреност, достигайки максимална височина на полета от 25 км. По време на същите тестове ракетата е изпълнила успешно силно агресивни корекции на командите, изпратени директно от командния център, докато е преминавала през максимално ускорение.

Вярна на модулния си дизайн, системата за противоракетна отбрана FREYA е изградена с отворена архитектура, която безпроблемно съчетава украинското ракетостроене с първокласен европейски хардуер. Според Militarnyi функциите за осветяване и насочване на целите ще бъдат поети или от датските радарни системи Weibel GFTR-2100/48, или от италианските Leonardo KRONOS Land, а главният команден пункт ще бъде конфигуриран около норвежкия център за разпределение на огъня на Kongsberg, използващ модули Network Access Node.

Сигурният обмен на данни в реално време между всички тези мултинационални компоненти се осъществява от мрежата за обмен на данни Link 16, стандартизирана по протокола STANAG 5516 на НАТО, служеща като ключов интерфейс за включване на системата FREYA директно в наличната мрежа за ПВО на Украйна.

Тъй като системата разчита на отворен чертеж, добавянето на хардуер от Hensoldt няма да постави ограничения върху бъдещи технологични разширения. Fire Point вече е проучвала варианти за интеграция на шведския радар Saab Giraffe 4A/8A и френския Thales Ground Master 400. Освен това каталогът на Hensoldt предлага и още една придобивка отвъд първичния радар TRML-4D, способен да проследява над 1500 цели на разстояния до 250 км. В крайна сметка той може да интегрира SPEXER 2000 3D MkIII, специализиран тактически радар, оптимизиран за откриване и класифициране на нисколетящи въздушни цели, морски съдове и наземни заплахи, пише Militarnyi.

Успешният летателен тест и сключеното днес споразумение за радарите са поредната успешна стъпка в посока създаването и внедряването на евтина и ефективна алтернатива на системата Patriot. Тогава Денис Щилерман посочи, че компанията се стреми да свали цената на балистичното прехващане под 1 млн долара до 2027 г. и посочи изрично Hensoldt като един от европейските производители на радарни системи, с които се надява да установи партньорство в подкрепа на инициативата.

Германската Diehl Defence обмисля производство на украинската крилата ракета „Фламинго“

🇩🇪🤝🇺🇦 Германската отбранителна компания Diehl Defence провежда в момента оценка на възможността за започване на масово производство на крилатата ракета FP-5 Flamingo на украинската компания Fire Point в своите производствени съоръжения.

Главният изпълнителен директор на компанията Хелмут Раух заяви, че ръководството гледа със значителен оптимизъм на предложеното партньорство с Fire Point. Очаква се официалните дискусии за спецификата на това сътрудничество да бъдат проведени през следващите седмици, съобщи Financial Times.

„Мисля, че това е съвсем реалистично. Ако създаваме нов продукт, тогава има голям смисъл да разгърнем неговото производство в Германия или други страни“, заяви Раух във връзка с перспективите пред проекта.

Този потенциален ход следва стратегически завой, направен от федералното правителство в Берлин, което продължава да търси алтернативни варианти за придобиване на способности за нанасяне на далекобойни удари. Първоначалните планове за разполагане на американски ракети BGM-109 Tomahawk в страната бяха отменени, според съобщенията заради разногласия между президента на САЩ Доналд Тръмп и германския канцлер Фридрих Мерц относно войната срещу Иран.

С оглед на все по-спешната необходимост от придобиване на далекобойни оръжия, пред която е изправен ЕС, Фламинго постепенно започва да се очертава като сериозен кандидат за запълване на празнината. Това далеч не е единствената технология, която свързва украинските иновации с европейските отбранителни нужди.

Наскоро Fire Point обяви, че е провел успешни изпитания на дрон-прехващач Freya – система, проектирана да неутрализира на руските балистични ракети, което би могло да я превърне в алтернатива на системата Patriot. В момента тя се разработва с инфрачервена глава за самонасочване в тясно сътрудничество с Diehl Defence.

Отвъд способностите за нанасяне на удари с голям обсег, нуждата от индустриални партньорства в сферата на отбраната започна да се осъзнава от все по-широк кръг държави, благодарение най-вече на недостига на доставки. Украински служители докладват за критичен дефицит на ракети-прехващачи за системите Patriot, NASAMS и IRIS-T.

В някои случаи военни части са изправени пред ситуации, в които на практика нямат достатъчно боеприпаси и са принудени да изискват дори минимални по размер партиди с ракети, които да поддържат операциите по защита на украинското небе.

Междувременно Fire Point позиционира и своите балистични ракети FP-7 и FP-9 като потенциални бюджетни алтернативи на тактическата балистична ракета ATACMS, а прогнозните разходи са наполовина по-ниски от тези на американската система.

На 10 юни украинска крилата ракета порази предприятие за отбранителна електроника „ВНИИР-Прогрес“ в град Чебоксари, столица на Република Чувашия, разположен на близо 1000 км от държавните граници на Украйна. Съоръжението, което произвежда навигационни и антенни системи за различни военни платформи, сред които ударните дронове „Шахед“ и крилатите ракети „Калибър“, беше изпепелено в последвалия пожар след удара, тъй като нисколетящата ракета попадна в непосредствена близост до основната производствена сграда.

На 11 юни съюзниците от НАТО се обединиха около тезата, че е налице опасност руската армия да разполага с капацитета да предприеме нападение срещу държава-членка на НАТО до 2029 г. Според генерал-лейтенант Кристиан Фройдинг, инспектор на Бундесвера, тази оценка се базира на координирани разузнавателни данни от всички 32 партньори в НАТО.

По време на авиошоуто ILA Berlin той заяви, че Алиансът трябва да е готов за противодействие при сценарий военна агресия по Източния фланг и настоя, че Германия трябва да ускори незабавно доставките на оръжие, за да отговори на критичните пропуски в способностите, вместо да разчита на дългосрочни проекти.

Украински FP-1 порази център за производство на дронове на летище „Протасово“ в Рязанска област.

🇺🇦🎯🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) нанесоха удар с дрон Fire Point FP-1, поразил инфраструктура на летище „Протасово“ в Рязанска област на Руската федерация. Това става ясно от видео, публикувано от Telegram канала „Досье Шпиона“, базиран на него геолокационен анализ, изготвен от Dnipro OSINT.

Конкретната цел на удара са хангари, свързани с научно-производствен център за разработка и производство на дронове, разположен на територията на летището. Към момента независимо потвърждение за мащабите на понесените щети не е налично.

Анализът на Dnipro OSINT сравнява кадрите от удара със сателитни снимки на летището. Според него видимите ориентири, стоянки за самолети и конструкции на хангарите във видеото съвпадат точно с локациите на обекта. Допълнителни изображения показват вероятната траектория на полета на дрона към зоната с хангари в близост до пистата.

На видеото, разпространено от „Досье Шпиона“, се вижда как украинският дрон прелита необезпокоявано над летището, след което в един момент се насочва стремглаво надолу и поразява един от хангарите, задействайки детонация на бойната глава. На заден план се чува глас, който казва: „Удари операторите на дронове“.

Според докладите, цитирани от Dnipro OSINT, ударът е нанесен с камикадзе дрон с голям обсег FP-1, разработен от украинската компания Fire Point. Дестинацията на удара е разположена на над 500 км от най-близката територия, която се намира под украински контрол.

FP-1 е представен официално през 2025 г. от Министерство на стратегическите индустрии на Украйна. Той е проектиран за нанасяне на дълбоки удари по цели във вътрешността на Руската федерация, а сведенията сочат, че притежава максимален обсег до 1600 км и е способен да носи бойна глава с тегло до 120 кг в зависимост от изискванията на мисията.

🔙 Frontline Monitor припомня: Украинският главнокомандващ генерал Олександър Сирски обяви, че в рамките на предния месец при нанасяне на дълбоки удари Украйна е поразила 111 съоръжения на военно-промишления комплекс, енергетиката и горивната инфраструктура, което е довело до преки и косвени икономически загуби в размер на 1,06 млрд долара, включително при координирани атаки срещу цели в Москва и нейните околности.

FP-5 „Фламинго“: Експериментално оръжие или нов стратегически инструмент на Украйна?

🇺🇦🚀 Изминаха повече от осем месеца от появата на първите снимки и спецификации на украинската крилата ракета FP-5 „Фламинго“, която притежава заявен обсег до 3000 км и бойна глава с тегло до 1100 кг.

Този продукт на украинската технологична компания Fire Point предизвиква както скептицизъм, така и възхищение. От една страна, е известен големият производствен капацитет и относително ниската цена, а от друга – за „простите“ технологични решения и концептуални недостатъци, които могат да окажат негативно влияние върху общата ефективност на ударите.

Дълго време не беше известно почти нищо и за реалното ѝ бойно приложение. Ключовият въпрос е: остава ли FP-5 „Фламинго“ експериментално оръжие, или вече се превръща в пълноценен инструмент за унищожение?

Екипът на „Оборонка“ анализира всяка фиксирана в открити източници атака с ракети „Фламинго“ и сателитни снимки след ударите. За целта бяха използвани анализи на доказаните експерти от КіберБорошно, Exilenova+ и Dnipro OSINT. В следващия материал ще изследваме колко от тези удри се оказаха резултатни и колко често въпросните ракети изобщо достигат целта.

Как е извършено изчислението?

От открити източници са известни общо шест потвърдени атаки с ракети „Фламинго“. Главният конструктор на Fire Point Денис Щилерман периодично публикува на профила си в X кадри от изстрелвания. Тези публикации съвпадат с официални изявления на Силите за отбрана на Украйна, както и съответните публикации в руското информационно пространство.

Информацията за изстрелванията обаче не е достатъчна – ракетата трябва не само да достигне обекта, но и да я порази. За анализ на точността се сравняват военните доклади със сателитни снимки. Общо в кадър са попадат 23 изстреляни ракети. Украинските OSINT експерти уточниха, че 6 от тях са достигнали до крайната дестинация, но едва 2 са поразили набелязаната цел. Още едно поразяване остава спорно.

1: Удар по граничната база на ФСБ в Крим

Дебютът на украинската крилата ракета на 31 август 2025 г. беше насочен към граничен пост на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация в окупирания Армянск, разположен на 120 км от фронтовата линия. От най-малко три изстреляни ракети, със сигурност до обекта достигна една – тя пропусна и падна във водата недалеч от базата. На снимките могат да се видят материални щети по сградата, но не е ясно с какво точно е нанесен ударът.

2: Опит за атака на ТЕЦ в град Орел

На 13 ноември 2025 г. бе направен опит за поразяване на ТЕЦ в Орел (над 170 км от границата). Бяха изстреляни поне 4 ракети, но сателитните снимки не показват пресни следи от повреди. Вероятно ракетите са били свалени от руската ПВО.

3: Атака срещу артилерийския арсенал край Котлубан. Първо пряко попадение

Арсеналът на ГРАУ в Котлубан е критично важен, тъй като разполага с укрепени бункери, които са недостъпни за обикновените дронове. На 12 февруари срещу него бяха изстреляни най-малко 6 ракети на разстояние над 500 км. От тях само една достигна целта, поразявайки бункер с площ 1200 м². Последва поредица от вторични детонации на боеприпаси, което доведе до пълното унищожение на обекта, отбелязвайки първото попадение на „Фламинго“ на такава дълбочина.

4: Неуспешна атака срещу полигона „Капустин Яр“

През януари 2026 г. площадка №105 на стратегическия комплекс в Астраханска област, използвана за пуск на балистични ракети със среден обсег „Орешник“, беше цел на украинска атака, в рамките на която само 1 от 4 изстреляни ракети достигна обекта, беше свалена или падна в близост до оградата. Кратерът от нея се вижда ясно на сателитните снимки.

5: Удар по завода за „Искандер“ във Воткинск. Попадение „в десетката“

Тук „Фламинго“ се представи най-добре – поразяване на стратегически завод на над 1300 км от границата. 1 от 3 изстреляни ракети реализира точно попадение в цех №22, където се формира базовата конструкция на корпусите на тактическите балистични ракети. Това е сериозен удар върху производствения цикъл на руския ВПК.

6: Пропуск по завода „Промсинтез“ в Чапаевск

На 28 март 2026 г. бяха изстреляни 3 ракети към завод за експлозиви, 2 от които достигнаха територията на обекта, но не успяха да уцелят сградите, като вместо това паднаха в непосредствена близост.

Към настоящия момент FP-5 „Фламинго“ остава по-скоро оръжие в експериментална фаза, чиито проблеми с точността бяха признати от самия конструктор Денис Щилерман, според когото основна причина са полетите на много ниска височина. Важно е обаче да отбележим, че настоящият анализ стъпва върху данни единствено от публично достъпни източници – реалният брой на пусковете и успехите може да е значително по-голям.

Предназначена за Москва: Украйна разкри първия макет на балистична ракета FP-9 с обсег до 855 км.

🇺🇦 По време на международния форум „Ukraine Recovery Conference – Security and Defense Dimension“, проведен през изминалия уикенд в полския град Жешув, беше разкрит първи макет на балистичната ракета FP-9, разработвана от украинската компания Fire Point.

Предварително обявените характеристики на ракетата включват обсег от 855 км и бойна глава с тегло 800 кг.

По-рано компанията разкри, че очаква FP-9 да завърши процеса по кодификация от Министерство на отбраната това лято и да открие пътя за доставки до Въоръжените сили на Украйна. Тъй като нейният обсег достатъчен за удари по цели в района на Москва, публичната поява на макета съвсем очаквано привлече сериозно внимание.

Макар на този етап да са налични само снимки, дори те позволяват далеч по-подробна оценка на проекта, тъй като доскоро едно и също изображение се използваше както за FP-7, така и за FP-9, създавайки усещането, че по-мощната ракета просто ще бъде уголемена версия на по-малката.

Още по-важно е, че макетът на FP-9 беше поставен до макета на FP-7, който вече преминава изпитания с реални пускове. Ако и двата модела са изработени в един и същ мащаб, това странично разположение дава възможност да се оценят размерите на по-голямата балистична ракета.

Причината това сравнение да е важно е, че FP-7 използва корпуса на зенитната ракета 48Н6 за С-400, което означава дължина от 7,5 метра и диаметър 0,52 метра. На база този ориентир FP-9 изглежда има дължина от 12,5 метра, а максималният ѝ диаметър вероятно достига 1,1 метра. Това би я направило по-голяма от руската балистична ракета с малък обсег 9M723, използвана в оперативно-тактическия комплекс Искандер, която е с дължина 7,2 метра и диаметър 0,95 метра.

Интересното е, че сходни размери бяха обявени и за друг украински ракетен проект – Хрим-2, известен още като „Сапсан“, за който беше посочена дължина от 7,2 метра.

FP-9 надхвърля размерите и на друга позната балистична ракета – течно-горивната Р-17 от комплекса Елбрус, по-известна със своето НАТО обозначение, Скъд. чиято дължина възлиза на 11,1 метра, а диаметър – 0,88 метра.

С оглед на горните параметри, включването на ATACMS в сравнението изглежда излишно, тъй като армейската тактическа балистична ракета е сравнително компактна като размери – едва 4 метра дължина при диаметър от 0,61 метра.

Украйна напредва в разработката на собствени балистични ракети с обсег до 850 км

🇺🇦🚀 Украйна отбелязва напредък в усилията за разработка на балистични ракети, способни да поразяват цели на разстояния до 850 км, а първите единици вероятно ще са готови за оперативно разгръщане до средата на годината.

В интервю за YouTube канала на известния украински журналист Дмитро Гордон, излъчено на 1 април, Денис Щилерман – съосновател на оръжейната компания Fire Point – заяви, че Украйна е установила почти напълно затворен цикъл на вътрешно производство за балистични ракети. Той уточни, че само един от компонентите идва от чужбина, а всички останали елементи се произвеждат в страната.

Щилерман очерта характеристиките на две ракетни системи, които в момента са в процес на разработка. FP-7 разполага с деклариран обхват до 300 км и бойна глава с тегло до 250 кг, при прогнозна цена до 500 000 долара. Вариантът с по-голям обсег, FP-9, е проектиран да достига разстояния до 850 км и да носи до 800 кг бойна глава.

Той отбеляза, че FP-9 остава в процес на разработка, като предстоят изпитания на двигателя, преди да бъдат определени крайните оценки на разходите.

„За деветката (FP-9 – бел. ред.) – не знам, ще видим. Сега ще я направим, ще я изстреляме, ще я разберем, защото на хартия всичко беше гладко, но забравиха за пресечената местност. Сега всичко за деветката е готово, с изключение на двигателя. Ще тестваме двигателя и тогава ценообразуването ще стане ясно“, каза Щилерман.

Според него системата може да бъде готова още в средата на тази година. Той предположи, че в оперативни сценарии могат да бъдат изстрелвани по няколко ракети едновременно. „Бихме изстреляли 20–30 наведнъж към Москва“, каза той. „Не знам, мисля, че поне една четвърт, а може би и нито една няма да е прехваната“, добави той, визирайки потенциалната ефективност на подобни удари.

Щилерман посочи, че руските въоръжени сили притежават твърде ограничен опит в прехващането на балистични ракети. „Те все още нямат прехванати балистични ракети, никога не са го правили, няма от какво да се учат. Някой ден ще се научат, но това ще бъде по-късно. Първите трябва да влязат като деца, отиващи на училище“, каза той.

В същото интервю той очерта визията си, че смислените и успешни атаки трябва да се фокусират върху цели със значително оперативно въздействие. „Моето мнение като обикновен гражданин е, че Лубянка трябва да се заличи от лицето на земята“, каза той, визирайки комплекса от здания на централната власт и отбраната в столицата Москва.

Отделно Щилерман засегна инфраструктурни цели, сред които моста над Керченския пролив. Той подчерта, че пълното разрушаване на подобно съоръжение да е малко вероятно поради подсилената му конструкция, но въпреки това отделни участъци от него могат да бъдат извеждани от строя многократно. „Платната могат да бъдат избивани всяка седмица. Те няма да могат да ги заменят всяка седмица“, каза той.

Усилията на Киев за разработка на ракети се ускориха в последните години. През август 2024 г. президентът Володимир Зеленски потвърди първото успешно изпитание на украинска балистична ракета и отбеляза, че украинските сили постепенно ще преминат към разполагане на собствени ракетни системи, вместо да разчита единствено на оръжия, доставени от партньори.

По-рано украинските сили удариха завода за експлозиви „Промсинтез“ в Самарска област с произведените в Украйна крилати ракети FP-5 Flamingo. Предприятието, което произвежда повече от 30 000 тона военни експлозиви годишно, беше поразено успешно, което предизвика мощни експлозии в производствената зона.

Кой е Денис Щилерман?

Щилерман е класически пример за „интелектуален капитал“, който Русия губи поради корупция и репресии. Роден в семейство на инженер и учен (баща му е специалист по турбини), той е възпитаник на легендарния Московски физико-технически институт (МФТИ) и завършва с червена диплома (студент, преминал всичките си изпити с отличие). Специалността му е теоретична физика и космология.

Преди началото на войната Щилерман е успешен бизнесмен в Русия, занимаващ се с високи технологии и киберсигурност. Превратният момент настъпва, когато руските служби (ФСБ) започват да го изнудват за огромна сума пари (около 23 млн. долара). Щилерман прекарва шест месеца в изолатор на ФСБ, лишен е от руско гражданство през 2016 г. и в крайна сметка успява да се установи в Украйна, където подкрепя активно Майдана.

Един от най-драматичните моменти в интервюто е разказът за спасяването на двете му деца, които доскоро са били на територията на Руската федерация. Щилерман описва това като „най-страшното време в живота му“. Той организира сложна логистична операция за тяхното извеждане от страната, страхувайки се, че ФСБ ще ги използва като заложници, за да спрат дейността му по производство на ракети за ВСУ.

Интервюто завършва с усещането за неизбежност на украинската победа благодарение на технологичното превъзходство. Щилерман споделя, че въпреки опитите за атентати срещу него и постоянните рискове, той се чувства спокоен, защото е „делегирал страха си“ на службите за сигурност и се фокусира върху своята инженерна работа.

Неговото заключение е, че войната ще приключи тогава, когато западните партньори спрат да се страхуват от разпада на Руската империя и прекъснат икономическите ѝ артерии, докато Украйна продължи да нанася болезнени удари по тила ѝ.

Украйна подготвя тестове на нова балистична ракета FP-9 с обсег над 850 км

🇺🇦 Украинската компания за отбранителни технологии Fire Point се подготвя да започне изпитания на нова балистична ракета, способна да поразява цели на стотици километри разстояние. Това заяви Денис Щилерман, главен конструктор и съосновател на компанията, в интервю за Army TV на 9 март.

Компанията планира да стартира летателните изпитания на своята балистична ракета FP-9 в началото на това лято. Според Щилерман инженерите в момента завършват разработката на ракетния двигател, който остава един от последните компоненти преди началото на тестовете.

Очаква се FP-9 да има обсег от около 855 км с максимална скорост от приблизително 2200 метра в секунда. Ракетата е проектирана да носи бойна глава с тегло до 800 кг и да достига височина до 70 км по време на полет.

С прогнозна точност от около 20 метра, ракетата би могла да се използва за поразяване на големи цели дълбоко в тила на врага.

Fire Point вече започна тестването на по-ранни ракетни конструкции. През февруари тя проведе летателни изпитания на оперативно-тактическа балистична ракета FP-7 – друга система, която в момента е в процес на разработка.

Кадри от тези тестове показват, че ракетата коригира траекторията си по време на полет, което предполага, че работи с управляема система за контрол на полета, вместо да следва чисто балистична крива.

Освен това Щилерман наскоро заяви, че украинската отбранителна индустрия произвежда по около 200 ударни дрона с голям обсег всеки ден, с капацитет за бързо увеличаване на производството.

Украйна комбинира местно произведени ракети за С-300/С-400 с европейски радар.

🇺🇦🚀🇪🇺 Отбранителната индустрия на Украйна работи за установяване на местно производство на ракети, съвместими със съветските зенитно-ракетни комплекси С-300 и С-400, съчетавайки ги с европейски радар, съобщи пред Би Би Си на 10 декември главният конструктор на Fire Point Денис Щилерман.

Щилерман заяви, че Fire Point първоначално е отговорил на искане от военните, клонирайки четвъртата секция на ракетата-прехващач на С-300/400, което включва изпълнителни механизми.

Следващото искане е за нов ракетен двигател – компонент, който трябва да е готов до януари 2026 г., след което да бъде подложен на динамични тестове. Планът е локализирани ракети да бъдат интегрирани с произведена в Европа радарна станция.

„Засега, тъй като все още нямаме възможност за цялостна интеграция с европейски радари, използваме като евтина балистична ракета с малък обсег“, обясни Щилерман.

През септември Fire Point потвърди още, че разработва собствено семейство балистични ракети, известни като FP-7 и FP-9.

• FP-7 е проектирана за удари срещу цели на разстояния до 200 км, достига скорост 1500 м/с, носи бойна глава от 150 кг и има време на полет до 250 секунди.
• FP-9 увеличава обсега до 855 км, достига 2200 м/с, носи бойна глава от 800 кг, изкачва се до 70 км надморска височина, с вероятна кръгова грешка от 20 метра, което дава възможност за мисии с дълбоки удари зад руските линии.

По време на съветската разработка, ракетите С-300 са били проектирани да поразяват фиксирани наземни цели с предварително известни координати, а не само въздушни заплахи.

Руската армия често използва С-300 и С-400 за нанасяне на ракетни обстрели по жилищни райони в областни градове, използвайки ракетни прехващачи от серията 5В55 или 48Н6, които разчитат на полуактивно радарно насочване и фрагментиращи бойни глави с метални кубчета. Уточнено въоръжение може бъдат смъртоносни срещу незащитени войски, превозни средства, складове и инфраструктура.

По-рано Киев е проучвал възможността за разширяване на оперативния обсег на собствените си ракети 5Б55Р от 75-150 км – концепция за модернизация, обсъдена публично през 2018 г.

До началото на пълномащабната инвазия Украйна притежаваше значителен запас от ракети от серията 5В55 за зенитно-ракетните си комплекси С-300ПТ/ПС/В1.

От 2004 г. държавната „Укроборонсървис“ отговаря за ремонт и удължаване на експлоатационния живот на запасите от С-300 на страната, като е създало специализиран център за поддръжка и модернизация на ПВО.

Експерти смятат, че е възможно настоящите усилия на Украйна да включват нова модернизация на семейството 5В55, а не цялостна локализация на по-модерните ракети от серията 48Н6. По-рано Украйна въведе в експлоатация своята собствено разработена балистична ракета „Сапсан“, с която бяха нанесени първите удари срещу Руската федерация.

Силите за специални операции на ВСУ с първи унищожен Ми-8 дълбоко в руска територия.

🇺🇦 Силите за специални операции на Украйна поеха отговорност за ударна мисия, завършила с успешното унищожаване на многоцелеви хеликоптер Ми-8 на руските въздушно-космически сили при удар на камикадзе дрон с далечен обсег, отбелязвайки първа по рода си мисия.

Това стана ясно от изявление, публикувано на 22 ноември в официалния канал на специалните сили в Telegram. В него се посочва, че Ми-8 е бил засечен и свален във въздуха от дрон за дълбоки удари, управляван от украински спецотряд.

Конкретният модел на използвания дрон е FP-1 – безпилотна система с голям радиус на действие, разработена от украинската компания Fire Point, която вече има на сметката си няколко завършили с успех прецизни удара по цели, разположени дълбоко в руска територия.

Кадри от операцията, разпространени със съобщението, показват свалянето на съветския вертолет в близост до Кутейниково, Ростовска област на Руската федерация, което се намира на около 190 км от най-близката фронтовата линия.

Макар точните технически детайли на проведената операция да остават секретни, ССО подчертават нейната сложност – комбинация от напреднали възможности на дрона и високо ниво на оперативно планиране.

„Тази мисия остави врага с много повече въпроси, отколкото отговори“, похвалиха се те и добавиха, че единствено свалените членове на екипажа биха могли да обяснят какво точно се е случило, „а те вече няма да проговорят“.

Ми-8 е съветски двумоторен многоцелеви хеликоптер в експлоатация от 60-те години, който остава сред най-разпространените военни хеликоптерни платформи в света. В класификацията на НАТО е известен с названието „Hip“ и се използва за широк спектър от задачи, включително транспорт на войски, доставка на товари, медицинска евакуация, електронна война и въоръжени щурмови мисии.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано командирът на Силите за безпилотни системи на Украйна Робърт Бровди с позивна „Мадяр“ разпространи кадри от унищожаване на руски щурмови вертолет Ми-28 край Котляривка в Донецка област. По-късно обаче беше внесено уточнение, според което става дума за Ми-8, ударен от камикадзе дрон с изглед от първо лице (FPV), управляван от 59-та отделна щурмова бригада на ВСУ.

СБУ нанесе прецизни удари по руската логистика в окупирана Украйна.

🇺🇦💥🇷🇺 Службата за сигурност на Украйна (СБУ) нанесе прецизни удари с дронове срещу бази и складове на руската армия във временно окупираните части на Украйна, съобщи агенцията.

Официално изявление на агенцията посочва, че операцията е извършена от специален отряд „Алфа“, който използва местно произведените дронове FP-2, заредени с 105 кг експлозивни бойни глави.

Според агенцията дроновете са поразили зони, използвани за логистика, координация на доставките и разполагане на личен състав от страна на руските войски.

Към публикацията беше поместено видео, показващо мощни експлозии след ударите. Операцията е считана за „изключително ефективна“, илюстрирайки разрушителната сила, предлагана от полезния товар на FP-2.

FP-2 е нов безпилотен апарат, създаден от украинската компания Fire Point, известна с крилатата си ракета Flamingo. Макар оперативният му радиус около 200 км да е по-скромен от предния модел FP-1 с далекобойност 1400 км, новият вариант притежава значително по-тежка бойна глава.

СБУ заявява, че тези удари с дронове са част от продължаваща кампания за нарушаване на руската военна логистика в окупираните територии.

„Службата за сигурност на Украйна продължава да използва всички налични средства, за да неутрализира врага“, подчертава агенцията.

По-рано началникът на службата Васил Малюк съобщи, че Киев е нанесъл над 160 удара с дронове по руската петролна инфраструктура от началото на годината, свивайки капацитета на рафинериите с 37% и предизвиквайки недостиг на гориво в 57 региона на Руската федерация. Той посочи, че само за последните два месеца са били поразени 20 цели, сред които 6 рафинерии и няколко терминала.