Дронове над Москва, „Фламинго“ над Чувашия – тревоги чак до Предуралието.

🇺🇦🦩🇷🇺 Ракетна тревога заради украински крилати ракети „Фламинго“ беше обявена през изминалата нощ в три руски републики – Чувашия, Татарстан и Удмуртия – докато над Москва противовъздушната отбрана сваляше десетки дронове. За няколко часа войната отново припари до Поволжието и подстъпите към Урал – райони, които през първите три години на пълномащабната инвазия бяха останали извън всяка карта на заплахата. По данни на украински и руски мониторинг канали ракетите се движели към град Чебоксари – столицата на Чувашия и дом на завод, който Киев вече три пъти избра за своя мишена тази година.

Кметът на Москва Сергей Собянин отчиташе свалянията почти час по час. От 22:45 нататък, в серия публикации на своя канал, той съобщи за около 20 обезвредени дрона на подстъпите към столицата – число, което полунощ надхвърли 25 и продължаваше да расте. Всяко съобщение следваше един и същ сценарий: паднали отломки без пострадали и аварийни екипи, изпратени по местата на падането. Отчетът обаче идва от руските власти и както обикновено включва само свалените въздушни заплахи, но не и успешните удари – руското военно ведомство традиционно оповестява собствен, отделен сбор чак на сутринта, така че действителните мащаби на вълната са по-големи от официалната сметка.

На изток картината се разгръщаше по вече познат сценарий. Украинският мониторингов канал exilenova_plus първи съобщи за прелитане на крилати ракети над Чувашия; руският канал „Радар над Русия“ ги проследи към Чебоксари и препредаде обявената ракетна опасност в съседните Татарстан и Удмуртия – за Казан, Набережни Челни, Ижевск и района на Воткинск. Разгъването на тревогите в трите републики издаваше несигурност накъде точно е насочен ударът – към Чебоксари в Чувашия или още по-навътре към Воткинск в Удмуртия, който отдавна е мишена на украинските дронове. В мрежата изтекоха кадри, приписвани на същите канали, на които се вижда нисколетяща крилата ракета. Ракетна тревога означава проследена или предполагаема заплаха, не непременно попадение – разстоянието между обявената опасност и реалният резултат тепърва ще бъдат уточнявани.

„Фламинго“ е оръжието, което прави подобна дълбочина изобщо възможна. Украинската крилата ракета FP-5 на компанията Fire Point, представена през август 2025 г. и оттогава въведена в серийно производство, носи обявен обсег до около 3000 км и бойна глава от около 1150 кг – над тон взрив, съизмерим с товара на тежка авиационна бомба, доставен на цел, отдалечена колкото Чебоксари от украинската граница. От първото ѝ призната употреба в началото на 2026 г. ракетата премина от единичен показен удар към повтаряем оперативен инструмент, който Киев определя като „далекобойни санкции“ срещу руската военна промишленост. Серийното производство на Fire Point и сгъстяващият се ритъм на ударите подсказват, че Киев се готви да поддържа този натиск, а не само да го демонстрира. Всяка нова ракета от поточната линия свива още малко картата на онова, което руският тил може да счита за недосегаемо – колкото и безполезен да се оказа този термин в последните месеци.

С обсег на поразяване, който нито американската балистика ATACMS, нито британските крилати ракети Storm Shadow имат, „Фламинго“ освобождава украинската страна от двойното ограничение на западните доставки – недостатъчния обхват и политическото вето върху ударите навътре в Русия. За пръв път от началото на войната украинското командване държи в собствени ръце оръжие, способно да достигне сърцето на руската военна промишленост, без да чака разрешение от Вашингтон или Лондон. Именно това превръща всеки удар от демонстрация на технология в инструмент на самостоятелна стратегия.

През първите три години на войната руската дълбочина беше убежище: заводите по Волга и Урал произвеждаха оръжието за фронта на хиляди километри от всякаква заплаха, а сирените за въздушна тревога бяха белег на живота в Белгород или Курск, не в Казан или Ижевск. „Фламинго“ просто заличи тази граница. Според оценка на украински военни експерти близо половината руски региони вече попадат в обсега на ракетата – и географията на тревогите го потвърждава всяка следваща нощ. През февруари Русия обяви ракетна опасност едновременно в 13 региона за първи път от началото на войната през февруари 2022 г.; на 5 май обхватът стигна над 2000 км и за първи път сирените за тревога прозвучаха чак в Ханти-Мансийския автономен окръг. Градове, които доскоро гледаха на войната като далечен телевизионен сюжет – Казан, Ижевск, Самара, Перм – вече затварят летища, спират градския транспорт и извеждат учениците от учебните заведения под воя на сирени. Събитията от тази нощ от Чувашия до Предуралието е поредния епизод от този процес: свиване на простора, в който руският тил се чувства недосегаем.

Цената не се измерва само в разрушени цехове. Всяка обявена тревога спира живота на градове, захранващи руската военна икономика: през май и юни за една нощ бяха затваряни по 15 и повече летища, сред тях в Казан, Самара, Уфа, Нижни Новгород и Перм, а въздушният трафик се разбъркваше на хиляди километри от фронта. В Перм, Удмуртия и самата Чувашия местните власти започнаха да набират доброволчески мобилни огневи групи, натоварени да свалят ниско летящи дронове – мълчаливо признание, че редовната ПВО не се справя по толкова широк периметър. Заплахата, която доскоро беше телевизионна абстракция за Поволжието, вече е ежеседмичен ред: сирена, затворено летище, отменен полет, будна нощ.

Нощта се вписва в темп на почти ежедневен обмен на далекобойни удари. Дни по-рано, в нощта срещу 2 юли, масирана руска атака с дронове и ракети уби най-малко 21 души в Киев – Москва я представи като отговор на украинските удари по своята петролна инфраструктура. Само през юни столицата преживя най-масираните атаки с дронове от началото на войната, с пожар в московска петролна рафинерия и рекорден брой свалени дронове за една нощ. Ударите по рафинериите, заводите за компоненти и оръжейните арсенали в дълбочина се превърнаха в отделна линия на войната, която тече успоредно на боевете по фронтовата линия за Костянтинивка и Купянск – в която Украйна все по-често отвръща не по фронтовата линия, а на хиляда и повече километра зад нея.

Начинът, по който идват ударите, обяснява как оръжие с деклариран обсег 3000 км стига до целта си над една от най-плътно защитените територии в света. Дроновете и крилатите ракети не летят разделено по случайност – те са части от един замисъл, който руските наблюдатели нарекоха „изсушаване“ на противовъздушната отбрана. Рояк сравнително евтини ударни безпилотни апарати идва от няколко посоки и принуждава ПВО да се разкрие и да изразходва скъпи зенитни ракети по евтини цели; докато разчетите гонят безпилотните самолети над Москва, крилатата ракета следва маршрута си ниско над земята и се провира към същинската цел дълбоко в тила. Точно този модел – рояк дронове като чук, единична крилата ракета като острие – Киев отработва от месеци над руски петролни рафинерии и над заводите по Волга.

Русия е изправена пред задача без чисто решение. За да покрие хилядите километри тил, тя трябва да разреди същите комплекси С-400, Панцир и Бук, които са нужни на фронта и над критичните обекти; колкото по-широк е периметърът, толкова по-тънка става защитата над всяка отделна точка. Точно този недостиг използва тактиката „изсушаване“ – не за да пробие плътна отбрана, а за да я застави да се разкрие и да изразходва своя запас там, където е най-гъста, над Москва, оставяйки пролука другаде.

Изборът на цел не е случаен. В Чебоксари работи заводът „ВНИИР-Прогрес“, който произвежда модули „Комета“ – антени, устойчиви на електронно заглушаване, които позволяват на „Шахедите“, крилатите „Калибър“, ракетите „Искандер-М“ и планиращите авиобомби да държат курс дори когато украинската апаратура за заглушаване се опитва да ги заслепи. Без такъв модул дронът се превръща в оръжие, което поразява район, а не обект. Именно това е причината заводът да е трайна цел: на 5 май комбинирана вълна от камикадзе дронове и крилата ракета порази „ВНИИР-Прогрес“, уби 3-ма души и рани 47, а на 10 юни Володимир Зеленски лично потвърди повторен удар с „Фламинго“ по същия завод, документиран по-късно от сателитни снимки. Ако прелитанията през тази нощ са се материализирали в удар, той би бил третият по същата точка за под два месеца – епизод от широка кампания, започнала през февруари с ракетния завод във Воткинск, Удмуртия, производител на балистичните „Искандер“, „Ярс“ и морските „Булава“; там сателитни снимки показаха пробойна от порядъка на 30×24 метра на покрива на един от цеховете.

Каква е точната цена на нощния удар – колко ракети полетяха, колко бяха прехванати и дали „Фламинго“ отново стигна до цеховете в Чебоксари – ще се изясни едва през следващите дни, когато се появят сателитни снимки и местните власти дозират признанията си. Засега бяха отчетени десетки дронове над Москва, а три републики в Поволжието и Урал прекараха нощта под ракетна тревога. Посоката обаче не зависи от изхода на тази конкретна нощ. Украинската програма за „далекобойни санкции“ вече премина от демонстрация към рутина, а всяка нова сирена над Казан или Ижевск праща едно и също съобщение: дълбокият тил, някога считан за сигурен, отдавна не е такъв.

Крилати ракети „Фламинго“ поразиха завод за производствоя на пускови установки за балистични ракети.

🇺🇦🦩 Въоръжените сили на Украйна нанесоха удар с крилати ракети FP-5 „Фламинго“ срещу Федералния научно-производствен център „Титан-Баррикади“ във Волгоград, един от най-чувствителните възли на руската отбранителна индустрия, който произвежда самоходни пускови установки за стратегическите ракетни комплекси РС-24 „Ярс“ и РТ-2ПМ2 „Топол-М“ и за оперативно-тактическите „Искандер-М“.

„Потвърдените попадения бяха последвани от пожар на територията на завода“, заяви президентът Володимир Зеленски, който определи целта като „голям промишлен комплекс“, който изработва артилерийски системи и компоненти за пускови установки, използвани в ударите срещу украинското население.

„Титан-Баррикади“, собственост на федералната космическа агенция „Роскосмос“, е основният разработчик и производител на самоходните носители за почти цялата гама руски балистични системи – от стратегическите междуконтинентални „Ярс“ до средната по обсег „Орешник“, чийто дебютен удар през ноември 2024 г. срещу завода „Южмаш“ в Днипро беше представен от Москва като демонстрация на сила. Освен пускови установки съоръжението произвежда тежки артилерийски системи, корабни артилерийски установки и противокорабни ракетни комплекси за брегова отбрана. От началото на пълномащабната инвазия то е обект на международни санкции.

„Фламинго“ е украинска крилата ракета с наземно базиране на компанията Fire Point с обявен обсег от 3000 км и бойна глава от 1150 кг – заряд, който надхвърля няколко пъти западните аналози от същия клас. Целта на този последен удар по Волгоград се намира на около 400 км от фронтовата линия, дълбоко в руския тил. По данни на Dnipro Osint в атаката са изстреляни поне 5 ракети, от които най-малко 3 са поразили завода – повредени са цех №2, производствената сграда на цех №38 и още едно хале с неуточнено предназначение; видео от изстрелване на ракетите публикува главният конструктор и съсобственик на Fire Point Денис Щилерман.

Руската версия на събитията упорито заобикаля естеството на удара. Губернаторът на Волгоградска област Андрей Бочаров призна, че „високоскоростни въздушни цели“ са нанесли щети на „производствени мощности на едно от волгоградските предприятия“ в Краснооктябърски район, в който се намира „Титан-Баррикади“, без да назове завода. Бочаров съобщи за 10 ранени, получаващи медицинска помощ, и увери, че локалните пожари са бързо потушени, а жилищни сгради не са засегнати. Министерството на отбраната от своя страна докладва за свалянето на 175 украински дрона над 10 руски региона и окупирания Крим, но не спомена и дума относно удара по завода – нито крилатите ракети, които Бочаров евфемистично нарече „високоскоростни цели“.

Волгоград не беше единствената цел в нощта. Генералният щаб на ВСУ съобщи и за поразени през същата нощ зенитно-ракетен комплекс „Панцир-С1“ във Феодосия и автомобилния ферибот „Петропавловск“ край Керч в окупирания Крим – нови два удара, които се вписват в дългата украинска кампания срещу руската логистика и въздушен щит на полуострова. Освен това бяха поразени военни и индустриални цели в Липецк, Белгород и окупираните Мелитопол и Донецк.

Дълбоката следа на „Фламинго“

Ударът по Волгоград е пореден епизод от ускоряваща се верига. Крилатата ракета беше представена публично през август 2025 г. и само няколко дни по-късно беше потвърдена нейната първа бойна употреба. Оттогава, по реконструкция на изданието „Украинска правда“ и специализирани OSINT-ресурси, тя поразява систематично руската отбранителна индустрия в дълбочина:

• 23 септември 2025 г. – 4 ракети по машиностроителен завод в Белгород, който обслужва авиационната промишленост;
  януари 2026 г. – полигон „Капустин Яр“ в Астраханска област, инфраструктура за предстартова подготовка на балистични ракети като „Орешник“;
  12 февруари 2026 г. – арсенал на Главното ракетно-артилерийско управление (ГРАУ) в Котлубан, Волгоградска област;
  20 февруари 2026 г. – Воткински машиностроителен завод (на 1400 км от Украйна), който произвежда ракетите „Искандер“;
  5 май и 10 юни 2026 г. – завод ВНИИР-Прогрес в Чебоксари (1500 км)

Ударът по „Титан-Баррикади“ следва ясна логика: Киев не преследва символични цели, а конкретни звена от веригата, която произвежда и изстрелва руските ракети. Серийно производство с темп от три ракети дневно към март 2026 г. – мащаб, който украинският производител обяви и който международни партньорства, сред които датски производител на твърдо гориво, целят да разширят – превръща ударите срещу руския тил в траен оперативен фактор.

„Обхватът на украинските далекобойни санкции продължава да се разширява“, заяви Зеленски, който обвърза кампанията с политическа цел: „Именно нашият натиск, ден след ден, полага основата за достоен мир накрая.“

Дали системното изтощаване на руския военно-промишлен комплекс ще доближи този мир, или единствено ще вдигне цената на войната за Кремъл, ще стане ясно не от единичния пожар във Волгоград, а от това дали Русия може да възстанови поразените мощности по-бързо, отколкото украинските ракети ги намират.

Германия проучва евтини крилати ракети от Израел и Украйна за дълбоки удари на фона на забавяния от САЩ.

🇩🇪🤝🇺🇦 Германия извършва оценка на бюджетни далекобойни крилати ракети от отбранителни стартъпи в Израел и Украйна, за да започне развитието на стратегическите си способности за нанасяне на дълбоки удари за възпиране на Руската федерация. Това става ясно от планови документи на Министерството на отбраната на Германия, прегледани от Politico.

Промяната в курса на обществени поръчки се превърна в ключов национален приоритет, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп отмени споразумение на предшественика си Джо Байдън за разполагане на далекобойни ракети в Германия. В същото време усилията на страната да закупи крилати ракети BGM-109 Tomahawk остават блокирани от започналия преглед на договорите за износ на Пентагона, който не се очаква да приключи преди средата на годината.

Тези логистични търкания се усложняват допълнително от изчерпаните оръжейни запаси на САЩ, които според оценки на Пентагона включват близо една четвърт от общия арсенал на Tomahawk през първите седмици от въздушната кампания срещу Иран.

За да се изолира от непостоянството в политическите приоритети на САЩ, Министерството на отбраната на Германия започна изпълнението на стратегия за придобиване на способности за далекобойни удари в четири направления за изграждане на ешелонирани способности. Вътрешни документи очертават рамка, която включва придобиване на американска пускова установка Typhon (до 2029), внедряване на бюджетни крилати ракети (до 2027) и съвместно разработване с Обединеното кралство на крилати ракети висок клас с хиперзвуков планиращ апарат, които трябва да бъдат разположени през следващото десетилетие.

Говорител на ведомството потвърди, че икономически ефективните системи имат висока оперативна стойност, тъй като масираните атаки могат да претоварят ПВО на противника и отбеляза, че стремежът е способностите в тази посока да бъдат разширени възможно най-скоро.

Като част от ускореното направление за 2027 г. служители по отбранителните поръчки са поискали продуктови оферти от Covenant – потайна израелско-американска ракетна компания, основана през 2024 г. Подкрепена от видни американски компании за рисков капитал, включително Founders Fund и Andreessen Horowitz, компанията проектира своя ракетна система „Anthem“ с планове за създаване на местни линии за производство в Германия и Обединеното кралство.

Представители на германската отбрана са поканени да наблюдават бойните изпитания на системата в Израел, които според източници са насрочени за третата седмица на юни.

Едновременно с това Германия провежда оценки на украинско оборудване, изпитано в реални бойни действия. Това бележи първия случай, в който украински отбранителни фирми се борят за сключване на голям договор с европейска държава, съобщава Politico. Като основни кандидати плановите документи посочват крилата ракета FP-5 Flamingo с 3000 км обсег и 1000 кг бойна глава, произвеждана от Fire Point, както и задвижван с реактивен двигател дрон-ракета „Барс“.

За да бъде оптимизиран процесът по поръчката, германският контрактор Diehl Defence влезе в предварителни преговори с Fire Point за евентуално съвместно производство в съоръжения на територията на Германия, които предлагат атрактивна формула, която съчетава доказания в битки украински дизайн с утвърдената европейска производствена инфраструктура.

Въпреки оперативните предимства на тези системи, които струват близо 500 000 долара за брой в сравнение с 2.5 милиона долара за Tomahawk, продължава да има значителни регулаторни пречки. Politico пише, че видяните от него планови документи илюстрират сложните експортни ограничения около ракетата Flamingo, които трябва да бъдат решени юридически, преди да бъде реализиран какъвто и да е път за придобиване.

Говорейки на оръжейното изложение Eurosatory в Париж, изпълнителният директор на Fire Point Ирина Терех отбеляза, че бързото разработване на ракети в Украйна е постигнато чрез премахване на бюрократичните пречки за насърчаване на директното сътрудничество между производителите и армията. Това представлява гъвкав модел за развитие, който може да се окаже труден за репликиране в рамките на силно структурираната рамка за отбранителни поръчки в Германия.

Бойната ефективност на FP-5 Flamingo наскоро беше демонстрирана, когато произведената в Украйна крилата ракета успешно порази завода за отбранителна електроника „ВНИИР-Прогрес“ в руския град Чебоксари – разположен на около 1000 километра от украинската граница. Това прекъсна производството на навигационни системи, използвани в руските атакуващи дронове и балистични ракети.

Германската Diehl Defence обмисля производство на украинската крилата ракета „Фламинго“

🇩🇪🤝🇺🇦 Германската отбранителна компания Diehl Defence провежда в момента оценка на възможността за започване на масово производство на крилатата ракета FP-5 Flamingo на украинската компания Fire Point в своите производствени съоръжения.

Главният изпълнителен директор на компанията Хелмут Раух заяви, че ръководството гледа със значителен оптимизъм на предложеното партньорство с Fire Point. Очаква се официалните дискусии за спецификата на това сътрудничество да бъдат проведени през следващите седмици, съобщи Financial Times.

„Мисля, че това е съвсем реалистично. Ако създаваме нов продукт, тогава има голям смисъл да разгърнем неговото производство в Германия или други страни“, заяви Раух във връзка с перспективите пред проекта.

Този потенциален ход следва стратегически завой, направен от федералното правителство в Берлин, което продължава да търси алтернативни варианти за придобиване на способности за нанасяне на далекобойни удари. Първоначалните планове за разполагане на американски ракети BGM-109 Tomahawk в страната бяха отменени, според съобщенията заради разногласия между президента на САЩ Доналд Тръмп и германския канцлер Фридрих Мерц относно войната срещу Иран.

С оглед на все по-спешната необходимост от придобиване на далекобойни оръжия, пред която е изправен ЕС, Фламинго постепенно започва да се очертава като сериозен кандидат за запълване на празнината. Това далеч не е единствената технология, която свързва украинските иновации с европейските отбранителни нужди.

Наскоро Fire Point обяви, че е провел успешни изпитания на дрон-прехващач Freya – система, проектирана да неутрализира на руските балистични ракети, което би могло да я превърне в алтернатива на системата Patriot. В момента тя се разработва с инфрачервена глава за самонасочване в тясно сътрудничество с Diehl Defence.

Отвъд способностите за нанасяне на удари с голям обсег, нуждата от индустриални партньорства в сферата на отбраната започна да се осъзнава от все по-широк кръг държави, благодарение най-вече на недостига на доставки. Украински служители докладват за критичен дефицит на ракети-прехващачи за системите Patriot, NASAMS и IRIS-T.

В някои случаи военни части са изправени пред ситуации, в които на практика нямат достатъчно боеприпаси и са принудени да изискват дори минимални по размер партиди с ракети, които да поддържат операциите по защита на украинското небе.

Междувременно Fire Point позиционира и своите балистични ракети FP-7 и FP-9 като потенциални бюджетни алтернативи на тактическата балистична ракета ATACMS, а прогнозните разходи са наполовина по-ниски от тези на американската система.

На 10 юни украинска крилата ракета порази предприятие за отбранителна електроника „ВНИИР-Прогрес“ в град Чебоксари, столица на Република Чувашия, разположен на близо 1000 км от държавните граници на Украйна. Съоръжението, което произвежда навигационни и антенни системи за различни военни платформи, сред които ударните дронове „Шахед“ и крилатите ракети „Калибър“, беше изпепелено в последвалия пожар след удара, тъй като нисколетящата ракета попадна в непосредствена близост до основната производствена сграда.

На 11 юни съюзниците от НАТО се обединиха около тезата, че е налице опасност руската армия да разполага с капацитета да предприеме нападение срещу държава-членка на НАТО до 2029 г. Според генерал-лейтенант Кристиан Фройдинг, инспектор на Бундесвера, тази оценка се базира на координирани разузнавателни данни от всички 32 партньори в НАТО.

По време на авиошоуто ILA Berlin той заяви, че Алиансът трябва да е готов за противодействие при сценарий военна агресия по Източния фланг и настоя, че Германия трябва да ускори незабавно доставките на оръжие, за да отговори на критичните пропуски в способностите, вместо да разчита на дългосрочни проекти.

FP-5 „Фламинго“: Експериментално оръжие или нов стратегически инструмент на Украйна?

🇺🇦🚀 Изминаха повече от осем месеца от появата на първите снимки и спецификации на украинската крилата ракета FP-5 „Фламинго“, която притежава заявен обсег до 3000 км и бойна глава с тегло до 1100 кг.

Този продукт на украинската технологична компания Fire Point предизвиква както скептицизъм, така и възхищение. От една страна, е известен големият производствен капацитет и относително ниската цена, а от друга – за „простите“ технологични решения и концептуални недостатъци, които могат да окажат негативно влияние върху общата ефективност на ударите.

Дълго време не беше известно почти нищо и за реалното ѝ бойно приложение. Ключовият въпрос е: остава ли FP-5 „Фламинго“ експериментално оръжие, или вече се превръща в пълноценен инструмент за унищожение?

Екипът на „Оборонка“ анализира всяка фиксирана в открити източници атака с ракети „Фламинго“ и сателитни снимки след ударите. За целта бяха използвани анализи на доказаните експерти от КіберБорошно, Exilenova+ и Dnipro OSINT. В следващия материал ще изследваме колко от тези удри се оказаха резултатни и колко често въпросните ракети изобщо достигат целта.

Как е извършено изчислението?

От открити източници са известни общо шест потвърдени атаки с ракети „Фламинго“. Главният конструктор на Fire Point Денис Щилерман периодично публикува на профила си в X кадри от изстрелвания. Тези публикации съвпадат с официални изявления на Силите за отбрана на Украйна, както и съответните публикации в руското информационно пространство.

Информацията за изстрелванията обаче не е достатъчна – ракетата трябва не само да достигне обекта, но и да я порази. За анализ на точността се сравняват военните доклади със сателитни снимки. Общо в кадър са попадат 23 изстреляни ракети. Украинските OSINT експерти уточниха, че 6 от тях са достигнали до крайната дестинация, но едва 2 са поразили набелязаната цел. Още едно поразяване остава спорно.

1: Удар по граничната база на ФСБ в Крим

Дебютът на украинската крилата ракета на 31 август 2025 г. беше насочен към граничен пост на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация в окупирания Армянск, разположен на 120 км от фронтовата линия. От най-малко три изстреляни ракети, със сигурност до обекта достигна една – тя пропусна и падна във водата недалеч от базата. На снимките могат да се видят материални щети по сградата, но не е ясно с какво точно е нанесен ударът.

2: Опит за атака на ТЕЦ в град Орел

На 13 ноември 2025 г. бе направен опит за поразяване на ТЕЦ в Орел (над 170 км от границата). Бяха изстреляни поне 4 ракети, но сателитните снимки не показват пресни следи от повреди. Вероятно ракетите са били свалени от руската ПВО.

3: Атака срещу артилерийския арсенал край Котлубан. Първо пряко попадение

Арсеналът на ГРАУ в Котлубан е критично важен, тъй като разполага с укрепени бункери, които са недостъпни за обикновените дронове. На 12 февруари срещу него бяха изстреляни най-малко 6 ракети на разстояние над 500 км. От тях само една достигна целта, поразявайки бункер с площ 1200 м². Последва поредица от вторични детонации на боеприпаси, което доведе до пълното унищожение на обекта, отбелязвайки първото попадение на „Фламинго“ на такава дълбочина.

4: Неуспешна атака срещу полигона „Капустин Яр“

През януари 2026 г. площадка №105 на стратегическия комплекс в Астраханска област, използвана за пуск на балистични ракети със среден обсег „Орешник“, беше цел на украинска атака, в рамките на която само 1 от 4 изстреляни ракети достигна обекта, беше свалена или падна в близост до оградата. Кратерът от нея се вижда ясно на сателитните снимки.

5: Удар по завода за „Искандер“ във Воткинск. Попадение „в десетката“

Тук „Фламинго“ се представи най-добре – поразяване на стратегически завод на над 1300 км от границата. 1 от 3 изстреляни ракети реализира точно попадение в цех №22, където се формира базовата конструкция на корпусите на тактическите балистични ракети. Това е сериозен удар върху производствения цикъл на руския ВПК.

6: Пропуск по завода „Промсинтез“ в Чапаевск

На 28 март 2026 г. бяха изстреляни 3 ракети към завод за експлозиви, 2 от които достигнаха територията на обекта, но не успяха да уцелят сградите, като вместо това паднаха в непосредствена близост.

Към настоящия момент FP-5 „Фламинго“ остава по-скоро оръжие в експериментална фаза, чиито проблеми с точността бяха признати от самия конструктор Денис Щилерман, според когото основна причина са полетите на много ниска височина. Важно е обаче да отбележим, че настоящият анализ стъпва върху данни единствено от публично достъпни източници – реалният брой на пусковете и успехите може да е значително по-голям.

Украинска компания включи Майк Помпео в своя консултативен съвет.

Бившият държавен секретар на САЩ Майк Помпео говори на четвъртия ден от Националната конвенция на републиканците на форума Fiserv в Милуоки, Уисконсин, САЩ, 18 юли 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Elizabeth Frantz

🇺🇦🤝🇺🇸 Водещият украински производител на дронове и крилати ракети обяви, че е включил бившия държавен секретар на САЩ Майк Помпео в своя консултативен съвет – ход, насочен към засилване на контрола върху дейността на компанията на фона на разследване от антикорупционните органи.

Fire Point, чийто дрон FP-1 изиграва ключова роля в далекобойните удари на Украйна по територията на Руската федерация, заяви, че с назначаването на Помпео, който беше държавен секретар от 2018 до 2021 г. по време на първия мандат на президента Доналд Тръмп, „привежда структурата си на управление в съответствие с водещите международни стандарти“.

Фирмата, която разработи и крилатата ракета „Фламинго“, която Украйна се надява да произвежда масово в рамките на разрастването на собствения си отбранителен сектор, е обект на разследване от украинските органи за борба с корупцията заради завишени цени, съобщи Kyiv Independent.

„Стратегическите прозрения и дълбокото разбиране на глобалните процеси от страна на секретаря Помпео ще бъдат безценни, докато продължаваме да се развиваме и да укрепваме практиките си на управление“, гласи изявление на компанията, без да се споменава разследването.

Според датския министър на отбраната в близките месеци Fire Point планира да построи завод за ракетно гориво в Дания.

Борбата с корупцията и подобряването на корпоративното управление са от решаващо значение за Киев, докато се стреми да получи допълнителна военна и финансова помощ от Запада в борбата ѝ срещу руската агресия, намираща се в четвъртата си година, както и за кандидатура за членство в Европейския съюз.

Производителят на „Фламинго“ удвои средствата от чешката кампания за крилата ракета.

🇨🇿🤝🇺🇦 Кампания за набиране на средства в Чешката република, която първоначално имаше за цел да финансира една украинска крилата ракета „Фламинго“, в крайна сметка доведе до производството на две, тъй като производителят на ракетата се ангажира да удвои събраните от доброволци средства, съобщава Novinky.cz.

Инициативата на доброволческата фондация „Подарък за Путин“ събра 16 милиона чешки крони, с което надхвърли първоначалната цел от 12,5 милиона. Мартин Ондрачек, представител на групата, заяви, че производителят е „посрещнал наполовина“, удвоявайки размера на обществения принос.

Двете ракети ще бъдат кръстени DANA 1 и DANA 2 в чест на покойната чешка ядрена физичка Дана Драбова, ръководила Държавната служба за ядрена безопасност и известна с подкрепата си за Украйна и с публичните доклади за ядрената безопасност в окупираните територии.

Според Novinky останалите средства от кампанията ще бъдат използвани за закупуване на друго оборудване за Украйна. Доброволците стартираха публична анкета, с която да решат дали да купят линейки, пластични експлозиви или да допринесат за поръчка на учебен самолет.

„Можем да купим линейки, пластични експлозиви или например да дадем принос за учебен самолет“, обясни Ондрачек.

Кампанията „Подарък за Путин“ обяви началото на кампания за набиране на средства за крилата ракета „Фламинго“ на 21 октомври. Групата заяви, че след доставката ракетата ще бъде предадена на Въоръжените сили на Украйна, които ще решат кога и как да я използват. Целта на кампанията беше постигната за по-малко от два дни – много преди очаквания едноседмичен срок.

„Фламинго“ е крилата ракета с наземно базиране, разработена в Украйна и публично представена на 18 август 2025 г. Предназначена за прецизни удари по цели с висока стойност на далечни дистанции, тя е оборудвана с бойна глава от 1150 кг и притежава обсег до 3000 км.

Чешката инициатива „Подарък за Путин“ събра половин милион долара за под два дни

🇨🇿💰🇺🇦 Чешката инициатива „Подарък за Путин“ обяви, че е събрала пълната сума от 520 000 долара, необходими за закупуването на украинска крилата ракета „Фламинго“, обозначена като DANA 1 в чест на покойната чешка експертка по ядрена безопасност Дана Драбова. Сумата беше набрана за по-малко от два дни след старта на кампанията на 22 октомври.

Организаторите съобщиха, че целта е била постигната към 17:30 часа в четвъртък, а в кампанията се включили над 8000 дарители.

„Надявахме се, че ще успеем да съберем сумата за седмица. А го направихме за 48 часа – това е рекорд! Надмина всичките ни очаквания“, сподели организаторът на кампанията Мартин Ондрачек пред местното издание Novinky.cz.

На въпрос дали планира да започне кампания за още една ракета, той отговори: „Започвам нов кръг от преговори с производителя. Имаме договорка, която може да се окаже доста голяма изненада за хората, които дариха за ракетата. Трябва да уточня детайлите с тях до края на седмицата.“ Ондрачек обаче отказа да разкрие повече подробности.

Инициативата „Подарък за Путин“ беше обявена от чешкия инвеститор Далибор Дедек в първите седмици от войната през 2022 г. Нейната кампания се провежда от журналиста Мартин Ондрачек. Събирането на средства за ракетата започна във вторник.

„Украйна разработи собствена ракета с обсег до Москва (3000 км) и ние попитахме дали можем да я закупим и да я кръстим на Дана Драбова. Те отговориха, че е възможно“, се посочва в текста от описанието на кампанията.

Инициативата отбелязва, че Дана Драбова, която почина на 6 октомври, още преди две години е споделила с организаторите, че няма да възрази, ако някоя оръжейна система бъде кръстена на нея. Сега това се случи.

„Ако нещо може да повлияе на хода на войната, това са именно произведените в Украйна крилати ракети с ниска траектория на полет, известни с кодовото име Фламинго,“ отбелязват инициаторите.

Видео показва изстрелването на украински крилати ракети „Фламинго“.

🇺🇦🚀 Видео, публикувано в украински профили в социалните мрежи, показва изстрелвания на крилати ракети с голям обсег „Фламинго“, разработени от местната компания Fire Point.

Кадрите, първоначално публикувани от Telegram канала „Николаевски Ванек“ не уточняват часа, датата и мястото на изстрелването. Съобщава се обаче, че ракетите са изстреляни по мишени на руска територия, отбелязвайки това, което изглежда е първата документирана бойна употреба на системата.

По-рано украинският президент Володимир Зеленски разкри, че „Фламинго“ е преминала успешни изпитания, описвайки я като най-ефективната ракетна система на страната до момента и потвърди, че серийното ѝ производство е планирано да започне в началото на 2026 г.

„Фламинго“ е крилата ракета с наземно базиране, специализирана в ударите с голям обсег. Според доклади на Associated Press и Defense Express системата има обсег до 3000 км и е способна да носи бойна глава с тегло над 1000 кг.

Насочването се извършва от сателитна навигация с инерционна навигация в резерв, като системата се тиражира като такава с висока прецизност.

Експерти отбелязват, че спецификациите на „Фламинго“ поставят в обсега на Украйна широк кръг от ключови съоръжения на отбранителната и енергийната индустрия, разширявайки възможностите за нанасяне на удари в сравнение с по-ранни системи, произведени в страната.

В същото време експерти посочват възможни предизвикателства, сред които големият размер и дозвуковата скорост на ракетата, които я правят уязвима близо до плътни мрежи за противовъздушна отбрана. Това прави залповите изстрелвания и ударите по цели в дълбокия тил най-ефективната стратегия за използване.

Мащабът на производството остава ключов фактор. Fire Point има за цел да отбележи значим скок в производството до есента, въпреки че веригите за доставки и финансирането могат да имат влияние на този график. Думите на Зеленски предполагат, че правителството очаква системата да навлезе в масово производство през първото тримесечие на следващата година.

На 18 август 2025 г. Украйна тества ракетата „Фламинго“, поразявайки цел, набелязана по време на изпитания, проведени няколко месеца по-рано. Тя носи бойна глава от 1150 кг с обсег 3000 км, въпреки че не беше уточнено кога може да се очаква нейното разполагане за реална употреба.

Украйна започва серийно производство на своята крилата ракета с голям обсег „Фламинго“.

🇺🇦 Новата украинска крилата ракета „Фламинго“, разработена от киевската компания Fire Point с тегло 6000 кг или четири пъти над американската крилата ракета Tomahawk, както и ракетен двигател и бойна глава от 1000 кг, може да поразява цели на разстояния до 3000 км с помощта на комбинирано сателитно и инерциално насочване.

Дълго време съществуването на „Фламинго“ беше предмет на спекулации, но сега най-накрая то беше потвърдено от снимки в производствено съоръжение на неизвестно място в Украйна, публикувани от журналиста на Associated Press Ефрем Лукачки. Макар официалните сведения да са твърде ограничени, данните за характеристиките на системата позволяват сравнително точна идентификация.

Произход и връзка с FP-5

Най-вероятно „Фламинго“ е аналог на модела FP-5, разработен от базираната в ОАЕ компания Milanion Group, който беше демонстриран по-рано тази година на отбранителното изложение IDEX-2025 в Абу Даби. FP-5 от своя страна стъпва на съветския разузнавателен дрон Ту-141, произвеждан в Харков, който беше използван от Украйна още през 2022 г. за удари по руски авиобази, разположени дълбоко в тила, като например „Енгелс-2“ и „Дягилево“.

Milanion Group сключи споразумение за партньорство с украински компании и поддържа клонове в други държави, сред които Обединеното кралство. Според нея производственият капацитет на FP-5 може да достигне над 50 единици месечно заради своята опростена конструкция, която няма контейнерно изстрелване и сгъваеми крила, намалявайки сложността, но увеличавайки времето за подготовка (20–40 минути).

Технически характеристики

▪️ Обсег: 3000 км▪️ Време на полет: над 4 часа▪️ Максимална скорост: 950 км/ч▪️ Крейсерска скорост: 850–900 км/ч▪️ Размах на крилата: 6 м▪️ Максимално излетно тегло: 6000 кг▪️ Бойна глава: 1000 кг▪️ Система за насочване: сателитна + инерциална, устойчива на електронна война

Сравнение с други системи

Обсегът от 3000 км е близо два пъти над обхвата на най-новата версия на американската крилата ракета Tomahawk – Block V (1600 км), а бойната глава от 1000 кг е повече от два пъти по-тежка от 450 кг на томахавката.

Това превръща украинската ракета не просто в средство за удари по цели в европейската част на Русия, но и евентуална заплаха за стратегически обекти като заводи за производство на дронове, авиобази и рафинерии дълбоко в тила.

Сравнено с най-способния украински далекобоен дрон до момента – Ан-196 на Укроборонпром, чийто обсег възлиза на 800 км, а бойната глава на 50 кг – новата ракета предлага безпрецедентен скок във възможностите.

Значение за войната

„Фламинго“ е проектирана като оръжие за стратегически удари с оперативен обсег, позволяващ на Киев да поразява мишени далеч отвъд фронтовата линия. Устойчивата на смущения навигация, високата скорост и тежката бойна глава са способни да я превърнат в ключово предизвикателство за руските средства за ПВО.

Предизвикателство остава цената и серийното производство. Докато западните и руските крилати ракети струват над 1 млн. долара за брой, украинският дрон Ан-196 беше оценен на около 200 000 долара за единица заради международна подкрепа. За „Фламинго“ също вероятно ще е необходима финансова помощ от съюзниците, за да бъде произведен в достатъчно големи количества.