Стратегическо отчаяние: Защо Иран атакува ОАЕ и как това довършва собствената му икономика.

🇮🇷🚀🇦🇪 Иранските удари по Обединените арабски емирства, които са негов ключов търговски партньор, са признак за „стратегическо отчаяние“, обясниха двама регионални експерти пред The Jerusalem Post в понеделник вечерта.

В края на март Министерството на отбраната на ОАЕ потвърди, че средствата за противовъздушна отбрана са прихванали 357 балистични ракети, 15 крилати ракети и 1815 ударни дрона. Спорадичните удари продължават въпреки текущото затишие в по-голямата част от Близкия изток.

Макар че Емирствата бяха основен потърпевш от безразборните атаки срещу страните от Персийския залив, вероятно заради участието си в „Авраамовите споразумения“ – експертът по международни отношения д-р Арман Махмудиан, сътрудник в Центъра за стратегически и дипломатически изследвания към Университета на Южна Флорида, обясни пред изданието, че страната е жизненоважен финансов център за иранския режим.

Освен ролята си на основен търговски партньор, ОАЕ служат и като едно от главните средища за заобикаляне на санкциите, посочи Махмудиан. Назад в годините Министерство на финансите на САЩ е налагало санкции на редица компании и финансови институции, базирани в ОАЕ, заради това, че улесняват износа на петрол и петролни продукти от Ислямската република, осигуряват парични трансфери към нея и подпомагат опитите ѝ да избегне международния натиск.

„ОАЕ са стратегически партньор за иранската икономика“, обясни той и изрази предположение, че режимът е „изчислил“, че оцеляването му изисква да пожертва тези финансови отношения.

По данни на Обсерваторията за икономическа сложност през 2023 г. износът на Емирствата за Иран възлиза на 5,78 млрд долара, а иранският внос в ОАЕ – 453 млн. Освен това, според финансовата медия „Калкалист“, през персийската година, приключила на 20 март 2025 г., обемът на търговията с петрол между двете страни е достигнал рекордната стойност от 29,1 млрд долара.

Икономиката на Техеран е застрашена от собствените му удари срещу ОАЕ

Д-р Кристиан Александър, старши научен сътрудник и водещ изследовател в Институт за сигурност и отбрана „Рабдан“ със седалище в ОАЕ и съветник в консултантската фирма Gulf State Analytics, сподели сходна оценка с тази на Махмудиан. Според него „Техеран е приел за свой приоритет принудителното сигнализиране пред икономическото самосъхранение“.

„Тежките удари срещу инфраструктурата на ОАЕ рискуват да подкопаят един от икономическите клапани за сигурност на самия Техеран. В този смисъл атаките бяха акт на принуда, но и на самонараняване“, отбеляза той.

Според Александър логиката на Техеран изглежда стъпва главно върху разбирането, че „значимостта на ОАЕ в ролята им на глобален център за търговия, авиация, пристанища, енергетика и инвестиции ги прави уязвими на трусове“. Подобни прекъсвания имат за цел да „демонстрират, че всяка война срещу Иран би застрашила икономическия модел на целия Персийски залив“.

Александър признава, че режимът в Техеран е направил определени калкулации, но въпреки това смята, че е подценил или „разчел погрешно“ Емирствата. Изправени пред постоянен обстрел, те нямат друг избор, освен да започнат да разглеждат „иранските търговски мрежи като заплаха за сигурността“.

През март властите взеха решение да затворят болница в Дубай, свързана с Иран. Официален представител заяви пред Financial Times, че решението е взето поради опасения от „злоупотреби с прокарване на програми, които не служат на иранския народ и нарушават законите на ОАЕ“. Медията съобщи още, че по нареждане на властите в ОАЕ са затворени и няколко училища, свързани с иранската държава. Преди няколко дни същото издание разкри, че през март емиратската бойна авиация е нанесла мащабни удари по Иран.

Последните ходове на ОАЕ не следват обичайния им модел на реакция спрямо Техеран, отбеляза Александър, който припомни, че досега те са давали приоритет на дипломатическите и правните процеси при разногласия между двете страни. Като пример той посочи десетилетния спор за Абу Муса и Малък и Голям Тунб – острови, окупирани от Иран от 1971 г. насам, върху които емирствата имат претенции и многократно са призовавали за двустранни преговори или за отнасяне на въпроса до Международния съд.

„В исторически план ОАЕ винаги са отделяли икономическия прагматизъм от политическите разногласия. Абу Даби поддържаше каналите отворени с Техеран дори в периоди на санкционен натиск, атаки срещу танкери, войната в Йемен и спорове за островите. Но директните атаки срещу икономическата инфраструктура на ОАЕ размиват границата между търговията и сигурността. Свързани с Иран бизнеси, финансови канали, корабни мрежи и мигрантски структури вече ще бъдат подложени на много по-строг контрол“, обясни той.

Махмудиан обаче изказа предположение, че Техеран е готов да плати цената за атаките срещу съседите си. Според него това изостряне е разглеждано като необходима „косвена щета“, тъй като режимът е смятал, че има по-голям шанс да победи САЩ с икономическа принуда, отколкото чрез военни действия. Той отбеляза, че регионалните играчи са предприемали подобни действия и преди – затваряне на ирански бюра за обмен, рестрикции на ирански банкови сметки, анулиране на визи и в отделни случаи дори депортиране на ирански бизнесмени по време на президентството на Махмуд Ахмадинеджад. Ето защо такъв изход е бил предвидим.

„Атакувайки икономически цели в региона, Иран се опита да увеличи натиска върху енергийните пазари и цените на енергията. Дори когато някои от целите не бяха пряко свързани с нефт и газ, атаките срещу страни, които са големи производители на енергия (особено в богати на петрол и газ региони като Близкия изток и Персийския залив), все пак оказват натиск върху световните енергийни пазари“, обясни Махмудиан.

Данни на „Мудис Аналитикс“, споделени ексклузивно с CNBC, разкриват, че войната с Иран вече е наложила високи разходи на американските потребители. Средното домакинство в САЩ е похарчило допълнителни 447 долара за гориво от началото на конфликта през февруари. Освен това инфлационните данни на федералното правителство показват, че самолетните билети през април са поскъпнали с над 20% в сравнение с преди 12 месеца.

Потребителски стоки, индустриални компоненти, машини, електроника, фармацевтични продукти

„Освен ако войната не приключи скоро, притиснатите финансово потребители няма да имат друг избор, освен да станат по-внимателни в разходите си, което застрашава и без това крехката икономика“, заяви пред CNBC Марк Занди, главен икономист в „Мудис“.

Докато експертите прогнозират, че разрастването на конфликта ще навреди на американската икономика, Махмудиан поясни, че икономиката на самия Техеран също няма да бъде спестена. „Ако Иран и Съединените щати възобновят войната или ако настоящият конфликт не приключи със споразумение, вярвам, че шансовете Иран да възстанови търговското си партньорство с ОАЕ ще останат минимални“, прогнозира той.

Александър подчерта, че ако държавите от Персийския залив затегнат ограниченията за свързаните с Иран бизнеси, корабни компании, финансови посредници и мрежи за реекспорт, „разходите за внос на стоки в Иран ще се увеличат значително“. Това ще навреди още повече на иранската икономика, която вече страда от тежка инфлация.

„Много потребителски стоки, индустриални компоненти, машини, електроника, фармацевтични продукти и междинни продукти достигат до Иран именно през търговските центрове в Залива“, обясни Александър. „Всяко прекъсване на тези вериги за доставки увеличава разходите както за иранския бизнес, така и за потребителите.“

Влошаващите се икономически условия в Иран вече предизвикаха масови протести в страната през януари, които бяха посрещнати с брутални репресии от страна на силите за сигурност на режима. Оттогава насам войната допълнително изтощи иранската икономика. Блокадата на Ормузкия проток от страна на САЩ подхрани инфлацията и парализира търговията, а тримесечното спиране на интернет от страна на режима лиши безброй иранци от препитание, задълбочавайки и без това тежката криза с разходите за живот. Официалният статистически център на Техеран съобщи през април, че годишната инфлация е достигнала 53,7%, докато инфлацията при хранителните стоки е прехвърлила 115% в сравнение със същия период на миналата година.

Дори Техеран да постигне официално споразумение с Вашингтон, Александър прогнозира, че щетите ще застрашат инвестициите в региона. Тъй като Персийският залив вече е етикетиран като „нестабилен“ регион, той вероятно ще изпитва трудности при изграждането на международни търговски отношения или привличането на чужд капитал „в момент, в който Техеран се стреми към икономическо възстановяване“. Атаките на Иран срещу неговите съседи вероятно ще се окажат „самоналожена рана“ – те демонстрират военния обсег на страната, но я дискредитират в очите на международните партньори.

Въпреки че ОАЕ и другите страни от Залива трудно могат да бъдат заменени, други държави биха могли да се опитат да запълнят вакуума. Турция, Пакистан и Ирак вероятно ще засилят търговските си отношения с Иран, макар нито една от изброените страни да не е толкова стабилна икономически.

Турция може да има особен интерес от скрито участие с Ислямската република, каза Махмудиан, според когото дестабилизирането на режима може да даде повече власт на тюрските групи и да придаде допълнителна тежест на собствения ѝ „кюрдски въпрос“.

„Турция е важен търговски партньор, но географски не е така удобна за търговия, ориентирана към Персийския залив, и е зависима от собствените си политически съображения“, каза Александър. Той отбеляза, че ролята на ОАЕ като „платформа за адаптиране към санкциите“ трудно ще бъде заменена, добавяйки, че на Техеран ще са му нужни „години, а не месеци“, за да възпроизведе функциите, предоставени му от Емирствата.

📸 Снимка: Яхта плава на фона на огромни стълбове дим, издигащи се от пристанище Джебел Али в Дубай след ирански ракетен удар, 1 март 2026 г. (Fadel Senna/AFP via Getty Images)