Хиляди кюрдски бойци са преминали подготовка в Израел за нахлуване в Иран

🇮🇱🕵️🇮🇷 Хиляди ирански кюрди са били изпратени от „Мосад“ на специално обучение на територията на Израел при което подготовката за операция по свалянето на режима в Техеран под кодовото име „Котаракът в чизми“, която Вашингтон е спрял на третия ден от февруарската война. Подробностите бяха съобщени от израелския Канал 13 на 30 август. Разкритието допълва две по-ранни публикации: разследването на Канал 12 от 29 март и материала на Надав Еял в Ynet от 13 юли.

Обучението не е било символичен жест към съюзник. Бойците са преминали през оперативни сценарии за самото навлизане, а заедно с подготовката им е бил въведен и поведенчески кодекс: посегателство срещу цивилни щяло да доведе до прекратяване на израелската помощ. Организаторите са настоявали колоните да носят монархистко знаме с лъва, а не кюрдското. Изборът на символ подсказва и политическия замисъл: не сепаратизъм, а смяна на властта в Техеран чрез чужда наземна сила.

Оперативният план е предвиждал израелските ВВС да разчистят коридора. Удари срещу обекти на Корпуса на стражите на ислямската революция (IRGC) по границата между Иран и Ирак е трябвало да отворят пътя на отрядите от Иракски Кюрдистан към градовете в северозападен Иран. Първата вълна е била планирана с участието на около 15 000 бойци, с разчет числеността им да нарасне до 150–200 хиляди, докато колоните напредват от град на град към столицата. Пред израелския кабинет по сигурността „Мосад“ дава прогноза за срив на режима в рамките на 1-3 години. Оръжието е било подсигурено от два източника: американски доставки и израелски арсенал, част от който е бил пленен от Хамас в ивицата Газа и Хизбула в южен Ливан, след което е бил пренасочен.

Политическият компонент на замисъла е носел конкретно име: Махмуд Ахмадинеджад. Според разкритие в публикация на The New York Times от 13 юли, израелската служба е полагала дългогодишни усилия относно  връщането на бившия президент на власт, а тогавашният ѝ директор Давид Барнеа е провел среща с него в Будапеща, в кулоарите на академична конференция. Барнеа е пропуснал консултация с премиера Бенямин Нетаняху, за да следи развитието по тази линия. Канцеларията на Ахмадинеджад отрече публикацията като холивудска измислица, определи изданието като известно с фалшивите си новини и отрече и твърдението, че бившият президент е бил поставен под домашен арест.

Всичко започва още през юни 2025 г. Замисълът се оформя непосредствено след операция „Изгряващ лъв“ – 12-дневната израелска кампания, в рамките на която бяха ликвидирани редица висши командири на IRGC и някои от най-видните учени в ядрената програма на Ислямската република и която показа колко дълбоко всъщност е проникнало „Мосад“ в командната структура на режима, който все пак оцеля. Целта на новата операция е била различна: не поражение на военната машина, а разпалване на всеобщи бунтове отвътре. Масовите демонстрации през януари са убедили Йерусалим, че моментът за действие най-сетне е дошъл, поради което срокът за изпълнение на плана е бил дръпнат напред.

На 11 февруари Барнеа и началникът на Генералния щаб генерал-лейтенант Еял Замир представят замисъла пред администрацията на Тръмп. Реакцията е студена: държавният секретар Марко Рубио го определя като безсмислица, а директорът на ЦРУ – като нелепост. Няколко дни по-късно от Белия дом все пак идва зелена светлина, а Тръмп пита Нетаняху кога иска да започне и кога ще бъде готов.

На 22 февруари шест военно-политически организации на иранските кюрди – Демократическата партия на Ирански Кюрдистан (PDKI), Партия за свобода на Кюрдистан (PAK), Партия за свободен живот в Кюрдистан (PJAK), както и Организация на борбата за Ирански Кюрдистан (Habath) и две самостоятелни организации с названието „Комала“ – учредяват обща коалиция и обявяват за свои цели събарянето на иранския режим и гарантиране на правото за самоопределение. Към края на месеца отрядите са били обучени, оръжието е раздадено, а маршрутите за навлизане са съгласувани с израелските плановици.

На 28 февруари започва Epic Fury – съвместната кампания на САЩ и Израел, наречена от израелска страна „Ревящ лъв“. Същия ден загива върховният лидер Али Хаменей. Кюрдският компонент на плана не издържа и седмица. На 2 март иранските сили нанасят удари по бази на опозиционните групи в Ербил и убиват боец на PAK. Ден по-късно от Вашингтон пристига сигналът, който отменя всичко. Висш израелски представител описва момента с една дума: три дни след началото на кампанията Йерусалим е получил „Недей“.

Последва оперативен хаос. На 4 март PJAK призова населението в Рожхелат да изгражда местни съвети за самоуправление и самоотбрана. На същия ден i24NEWS обяви, че хиляди въоръжени бойци са предприели настъпление. На следващия ден самите групи отрекоха информацията, а IRGC я описа като подривна. Така и не се състоя сухопътна офанзива. Според репортаж на Ynet през границата все пак са преминали около 500 оперативни кадри – близо 30 пъти по-малко от планираната първа вълна от настъплението.

Публичното потвърждение дойде на 7 март. От борда на президентския самолет Air Force One Тръмп заяви, че е изключил този вариант и не желае кюрдите да навлизат в Иран, тъй като не бива войната да става по-сложна, отколкото вече е.

Зад това решение се очертават три отделни линии на натиск. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган се е обадил лично на Тръмп и по-късно призна, че кюрдско нахлуване в Иран е можело да предизвика турски отговор и дори сблъсък между Турция и Израел; паралелно с това Анкара предупреди фамилиите Барзани и Талабани да не се включват. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс също се е обявил твърдо против офанзивата. Държавите от Персийския залив са дали сигнал, че евентуалният разпад на Иран и перспективата за дълъг период на нестабилност и дори гражданска война в 80-милионната нация ги плаши повече от ракетната ѝ програма.

Съпротивата срещу плана обаче не е дошла само отвън. Изследователският отдел на Военното разузнаване на Израел, начело с Шломи Биндер, е оценил вероятността за срив на режима като ниска и издаде писмено предупреждение, че поведението на отрядите трудно може да се прогнозира, подкрепата от страна на САЩ е неясна, а режимът в Техеран ще изключи интернета още с първите белези на въстание, а евентуален срив ще засили още повече стремежът към ядрен пробив на Иран. Офицери от разузнаването са описали плана като нереалистичен и пълен с пробойни.

По-късно министрите настояваха, че не са чули ясна военна критика; IDF настоя, че те са били предадени и устно, и писмено. „Мосад“ се опита да промени решението на САЩ, а Барнеа предложи заместващ вариант, за който и самите му автори признават, че е бил по-слаб и далеч по-неподготвен от оригинала. На 29 март Канал 12 обяви, че планът се е разпаднал окончателно под тежестта на изтеклата информация и взаимното недоверие между участниците.

Опозиционните групи платиха цената за участие, което така и не се състоя. „Комала“ съобщи, че за 39 дни война иранските сили са атакували нейните лагери и бази в поне 40 отделни обстрела, които продължили и след влизане в сила на примирието: на 17 юли ракети и дронове на IRGC поразиха лагера Заргуез южно от Сулеймания и убиха 9 новобранци на Пешмерга.

Вътре в Иран натискът придоби съдебна форма. На 1 юни в Алборз е извършена тайна екзекуция на Ашкан Малеки и Мехрдад Мохамадиния, осъдени за членство в PDKI, без предварително уведомление до техните семейства и адвокати. Правозащитни групи документират и масови арести за неопределен срок от време без връзка с външния свят, изтръгнати самопризнания и ограничения върху културната дейност в Рожхелат. Техеран поиска от Интерпол червени бюлетини срещу ръководители на PDKI, PJAK и „Комала“. На 23 юли те определиха единството помежду си като стратегическа необходимост – подбор на думи, който по-скоро говори за реакция след понесени загуби, отколкото за политически успех.

Местното население в Рожхелат плати отделна цена, освен тази за въоръжени формирования. По данни от правозащитни групи в протестната вълна, обхванала Иран от есента на 2025 г., са били убити между 240 и 257 демонстранти от региона. По време на войната там са загинали 21 цивилни и 10 души от въоръжените отряди при въздушни удари.

Междувременно режимът в Техеран не само не се разпадна, а мина в режим на бърза приемственост. На 8 март, малко над седмица след гибелта на върховния лидер Али Хаменей, синът му Моджтаба зае неговото място като върховен лидер. Наследяването премина без видима вътрешна борба, макар че новият лидер не се появи публично дори на държавното погребение на баща си през юли заради заплаха за покушение.

Войната приключи с примирие между Вашингтон и Техеран на 8 април, постигнато с посредничеството на Пакистан и обявено за безсрочно на 21 април. Прогнозата, представена пред кабинета по сигурността на Нетаняху, беше за срив на режима в рамките на 1-3 години. Наблюдаваният резултат бе приемственост в рамките на 8 дни.

Значението на разкритието е преди всичко в мястото, където е проведена подготовката. Провеждането на обучение и тренировки на бунтовническа групировка на чуждестранна територия са позната практика за големите разузнавателни служби. Превозването на хиляди чуждестранни бойци до собствената държава, обучението им там и последващото им връщане за навлизане в трета страна представляват качествено различно равнище на ангажираност.

Такава операция изисква логистика, добре прикрити бази и широко съгласуване в рамките на израелското военно-политическо ръководство, а същевременно прави страната директно отговорна за действията на бойците, които е обучил. Именно оттук следва и нуждата от кодекс за отношение към цивилното население.

Провалът е преди всичко на замисъла, не толкова на изпълнението. Разчетът, че 15 000 бойци ще привлекат към себе си 10 пъти повече си към Техеран, е стъпил върху предположението, че иранското общество чака само искра. Именно това допускане Военното разузнаване е отхвърлило още преди първият изстрел да отекне.

Поведението на самите отряди през март подкрепя тази критика: те решиха да не тръгват дори коридорът е отворен, защото им липсваше гаранция за дългосрочна подкрепа. Възможно е разбира се това „Недей“ да е дошло не толкова като оценка на военния риск, колкото от турския натиск. Основните следи за този прочит са разговорът на Ердоган с Тръмп и последвалото предупреждение на Анкара към иракските фамилии.

Двата прочита не се изключват взаимно. Думите на Тръмп от 7 март подкрепят тезата, че е искал да спре ескалацията на войната. В същото време хронологията очертава ролята на Анкара в окончателно решение.

Много вероятно е този инструмент да не е унищожен, а поставен в резерв. Отрядите продължават да бъдат там, оръжието е раздадено, маршрутите са картографирани, а обучението вече е проведено. Ако фракциите отново заемат позиции по границата и Ербил не ги възпре, това ще подсказва, че планът е бил отложен. Ако се задоволят с декларации, а Багдад продължи да настоява за разоръжаване, „Котаракът в чизми“ вероятно ще остане еднократната възможност, пропиляна за три дни.

Барнеа призовава за засилен натиск върху Иран до падането на режима

🇮🇱⚔️🇮🇷 Бившият директор на „Мосад“ Дейвид Барнеа заяви публично, че натискът върху Иран трябва да се засилва до падането на ислямския режим в Техеран. „По моя оценка няма друг избор, освен да се засилят икономическите, дипломатическите и оперативните действия срещу този режим, докато той падне, а той ще падне“, заяви Барнеа на церемония в негова чест, организирана от Йерусалимска община. Думите му бяха цитирани от The Times of Israel в четвъртък вечер.

Барнеа ръководи израелското външно разузнаване в продължение на пет години и напусна поста на 2 юни. Тогава беше наследен от Роман Гофман, който до онзи момент беше военен секретар на премиера Бенямин Нетаняху. В същото изказване Барнеа заяви, че иранците „копнеят за падането“ на властта и се нуждаят от него, за да видят „поне проблясък светлина“. По думите му това иска и „просветеният западен свят“, начело със САЩ и Израел, които са „по-решителни от всякога“. Войните срещу Ислямската република в последната година, допълни той, са показали на света, че иранският въпрос не засяга само Израел: ако не се реши, „ще достигне до всеки и навсякъде – било с балистични ракети, тероризъм или разработване на ядрено оръжие за масово унищожение“.

В основата на първоначалния политически план стои предложение именно на Барнеа. Според разследване на The New York Times от 22 март преди началото на военната кампания той представя на Нетаняху следния сценарий: в рамките на няколко дни след първите удари „Мосад“ вероятно ще успее да активира местната опозиция и да предизвика безредици и прояви на бунт, които биха могли да доведат дори до рухването на Ислямската република.

Барнеа е представил същото предложение и пред висши служители от администрацията на Доналд Тръмп по време на среща във Вашингтон в средата на януари. Един от елементите на плана предвиждал подкрепа за навлизане на въоръжени формирования на ирански кюрдски от Северен Ирак, с които както ЦРУ, така и Мосад поддържат отдавнашни връзки. В самото начало на войната израелската авиация нанасяше серия от тежки удари по цели  в Северозападен Иран отчасти с цел да разчисти пътя за тези формирования.

Нетаняху прие плана въпреки съмненията, изразени от военното разузнаване АМАН и някои американски официални лица, които бяха преценили, че вероятността от масово надигане е ниска. На 20 март „Канал 12“ разкри допълнителни детайли от оценката: ако ръководството бъде обезглавено, а държавните институции и репресивният апарат бъдат значително отслабени, Мосад и ЦРУ знаят как да подтикнат иранците отново да излязат на улицата. Самият Барнеа придружил прогнозата с уговорката, че обстановката е динамична и постигането на желания резултат може да отнеме продължително време.

Тръмп отправи призива публично. „Поемете управлението на страната си, то е ваше, за да го вземете“, каза той в първото си обръщение след началото на ударите. Три седмици по-късно въстание не беше избухнало. Американските и израелските разузнавателни оценки стигнаха до извода, че иранският режим е отслабен, но е запазил целостта и начина си на действие. Страхът от репресивния апарат в лицето на Революционна гвардия, армия и полиция очевидно успя да възпре както повторното надигане на вътрешното недоволство, така и готовността на кюрдските въоръжени групи извън нея да преминат границата от Ирак.

Броени дни след първите удари Нетаняху изрази недоволство на закрито заседание, че операциите все още не дават очаквания резултат. Публично той сведе оценката си до едно-единствено изречение: революция не се извършва от въздуха – нужен е и наземен елемент.

Тръмп стигна до същия извод преди края на втората седмица от войната. Силите за сигурност на ислямския режим разстрелват с картечници всеки, дръзнал да излезе на протест, посочи той на 12 март пред Fox News Radio, поради което прагът за участие е изключително висок за обикновеното население, което просто няма оръжие в себе си. Нейт Суонсън, бивш служител на Държавния департамент и Белия дом и представител на преговорния екип на САЩ, обясни същото пред The New York Times по друг начин: онези, които не харесват властта, но не са готови да загинат в съпротивата срещу нея, остават по домовете си.

Шест месеца по-късно Ислямската република продължава да съществува. Върховният лидер Али Хаменей беше ликвидиран още при първата вълна от въздушни удари, а смъртта му беше обявена на 1 март. Седмица по-късно т.нар. „Съвет на експертите“, съставен от 86 висши ислямски богослови и духовници, провъзгласи неговия син Моджтаба Хаменей за нов върховен лидер. Държавното погребение на Али, чието провеждане беше отложено заради военните действия, се проведе през юли. То включваше шествия в Техеран и Ком и полагане на тялото на покойния лидер в Мешхед, което привлече привлече огромни тълпи. Наследникът не се появи на церемонията, а местонахождението му остава неизвестно, тъй като не е забелязван публично от началото на войната.

Икономическите, дипломатическите и оперативните действия, изброени от Барнеа, вече са в ход. На 24 август министърът на финансите на САЩ Скот Бесент обяви кампания, определена от администрацията като „икономическият Ден Д“ и получила названието операция „Economic Outcast“. Министерство на финансите разшири своите правомощия да санкционира чуждестранни дружества, действащи в 5 сфери на иранската икономика: дигитални активи, технологии, злато, авиация и корабоплаване.

Бесент предупреди всяка една страна, която търгува с режима в Техеран, да прекъсне окончателно всички финансови връзки с него или да понесе последствия. Той определи крайната цел като прекъсване на всяка икономическа връзка, която го подпомага, „докато Техеран остане сам“. Разрешенията за извършване на парични транзакции към страната също бяха отменени.

Оперативният компонент беше задействан същия ден. Програмата „Награди за правосъдие“ на Държавния департамент предложи до 10 млн. долара и възможност за преместване в замяна на сведения за петима висши командири на Корпуса на гвардейците на ислямската революция. Сред тях е началникът на разузнавателното управление Маджид Хадеми.

Дипломатическото направление обаче не изглежда точно така, както го описа Барнеа. Прекият канал между Вашингтон и Техеран е плътно затворен. Меморандумът от Исламабад – споразумение в 14 точки, сключено на 17 юни от Тръмп и иранския президент Масуд Пезешкиан с посредничеството на Пакистан – изтече на 17 август без намерение да бъде подновено. Тръмп заяви, че нови преговори не са насрочени.

Контактите чрез посредници обаче продължават. Пакистанският фелдмаршал Асим Мунир беше в Техеран на 24 август, където се срещна с главния преговарящ Мохамад Багер Галибаф. Два дни по-късно катарският премиер шейх Мохамед бин Абдулрахман Ал Тани пристигна на същото място и със същата задача.

Спорът е концентриран върху Ормузкия проток, затворен от края на февруари. Корабоплаването през него държи само част от предвоенното равнище. По предварителни данни на Lloyd’s List Intelligence между 10 и 16 август през стратегическия воден път са преминали 73 кораба спрямо 91 през предходната седмица. Reuters съобщи в четвъртък, че трафикът се е увеличил леко.

В сряда говорителят на Корпуса Хосейн Мохеби заяви, че Иран и Оман са се договорили за своите дялове във водите и приходите от протока. Източник от високите етажи на режима сподели, че споразумение все още няма и все още се уточняват подробности. Условието на Техеран остава непроменено: протокът няма да бъде отворен, докато САЩ не изпълнят ангажиментите, поети през юни.

Прогнозата на Барнеа не се е променила, но инструментът за осъществяването ѝ е различен. През януари очакването беше разузнавателна операция да изведе хората на улицата в рамките на дни. Сега основният лост е финансовият натиск, допълнен от парични награди за информация за висши командири.

Предпоставката, върху която стъпваше първоначалният план, беше подложена на 6-месечна проверка и не се потвърди. Властта в Техеран се оказа способна да преживее обезглавяването на своето ръководство, да организира наследяването и да мобилизира огромни множества за държавното погребение.

Съществува обаче и друг прочит, който също се опира на конкретни обстоятелства. Барнеа говори по време на общинска церемония, а не от официален пост: оперативното ръководство на „Мосад“ се намира в ръцете на Гофман от 2 юни. Освен това икономическата кампания има собствена логика, независима от теорията за предизвикване на всенародно въстание. Бесент формулира целта ѝ като изолация, а не като сваляне на режима. Тълкуването, че санкциите трябва да доведат до смяна на управлението, принадлежи на бившия директор на Мосад, а не на Министерство на финансите на САЩ.

Смяната на властта в Техеран в резултат на такъв натиск, още повече до края на тази година, остава малко вероятна. Силите за сигурност са непокътнати, наследяването е извършено, а до четвъртък Министерството на финансите на САЩ все още не бе обявило санкции срещу голяма чуждестранна банка – мярката, която е посочена от Бесент като предстояща до края на седмицата.

Оценката ще отслабне, ако такава санкция действително бъде наложена, а след нея банки от трети страни започнат да се оттеглят от обслужване на ирански плащания. Тя ще се затвърди, ако Иран и Оман подпишат готвеното споразумение за протока, тъй като това би възстановило приходен канал, който американската кампания се стреми да прекъсне.

ЦАХАЛ изтегли находки по случая на Йехуда Кац, изчезнал при Султан Якуб

🇮🇱🪖 Израел върна останките на старши сержант Йехуда Йекутиел Кац – последния неоткрит военнослужещ от битката при Султан Якуб през 1982 г. Израелските сили за отбрана (IDF) съобщиха вечерта на 18 август, че самоличността му е потвърдена след проверка в Центъра за идентификация на загинали към военното равинство, извършена съвместно с Медицинския корпус и израелската полиция. Операцията е ръководена от военното разузнаване АМАН със съдействието на Мосад.

Армията не разкри къде са намерени останките. Haaretz съобщи, че операцията е проведена в Сирия, докато The Jerusalem Post посочи Ливан. Нито една от двете версии за мястото не е официално потвърдена.

В първите часове след появата на новината местни медии публикуваха непълни и привидно противоречиви сведения. Част от изданията съобщиха за лични вещи, предадени на семейството за разпознаване, а други – за човешки останки. По-късното съобщение на IDF показа, че операцията е довела и двата вида находки: лични предмети и костни останки, чиято идентификация вече е приключила.

С това е разрешен последният от трите случая, останали неизяснени десетилетия след битката при Султан Якуб – един от най-тежките оперативни и разузнавателни провали на Израел през Първата ливанска война.

Йехуда Йекутиел Кац е роден на 18 юли 1959 г. в Рамат Ган. Родителите му Йосеф и Сара са оцелели от Холокоста. Той учи в религиозното училище „Керем бе-Явне“ и постъпва в бронетанковите войски по програмата „хесдер“, която съчетава обучение в йешива с военна служба.

Когато е изпратен при Султан Якуб, Кац е 22-годишен мерач в танк под командването на лейтенант Зоар Лифшиц. Остават му само десет дни до освобождаването от служба. Шкафчето му в „Керем бе-Явне“ продължава да носи неговото име и не е използвано от друг човек след изчезването му.

Битката се води през нощта на 10 срещу 11 юни 1982 г. – на ден 6 от операция „Мир за Галилея“, прераснала в Първата ливанска война, и само часове преди влизането в сила на примирие между Израел и Сирия. Израелската офанзива започва срещу позициите на Организацията за освобождение на Палестина в Ливан, но постепенно довежда и до преки сблъсъци със сирийската армия, разположена в страната.

Израелските сили получават задача да овладеят стратегическо кръстовище южно от ливанското село Султан Якуб в долината Бекаа. През нощта резервен танков батальон навлиза в района, без да разполага с точна картина за присъствието и разположението на намиращите се наблизо сирийски сили.

Сирийската армия открива тежък огън по израелската колона, попаднала на по-нисък и неблагоприятен терен. Свидетелства на участници и последващи израелски разследвания описват боя като хаотичен и белязан от недостатъчна координация. При приятелски огън са поразени и два израелски танка.

След около осем часа батальонът успява да се изтегли под прикритието на масиран артилерийски огън. На бойното поле остават осем израелски танка, попаднали в сирийски ръце. Загиват най-малко 20 израелски военнослужещи, над 30 са ранени, а шестима са обявени за безследно изчезнали.

Съдбата на трима от шестимата се изяснява сравнително бързо. Зоар Лифшиц, командирът на танка на Кац, загива в боя, погребан е в Сирия, а тялото му е върнато след войната. Арик Либерман попада в сирийски плен и е освободен две години по-късно. Хези Шай е пленен от Народния фронт за освобождение на Палестина – Генерално командване, просирийската групировка на Ахмед Джибрил, и е освободен през 1985 г. при мащабната размяна на затворници, известна като сделката „Джибрил“.

Другите трима – Йехуда Кац, Захария Баумел и Цви Фелдман – остават в неизвестност в продължение на десетилетия. Израелското разузнаване смята, че някои сведения за тях са преминавали през палестински структури, действащи в Сирия, включително мрежи, свързани с ООП, Ясер Арафат и неговия заместник по военните въпроси Абу Джихад. Според оценката на АМАН някои от тези структури умишлено са укривали следи и са подавали заблуждаваща информация.

Първата публично известна материална следа се появява след споразуменията от Осло, когато Арафат предава на Израел половината от идентификационната плочка на Баумел. През 2010 г. The Jewish Chronicle съобщава, че доклад на тогавашния британски посланик в Дамаск Ивор Лукас може да съдържа сведения за пленяването на израелските военнослужещи от сирийски части. Документът обаче не е публикуван и съдържанието му не може да бъде независимо проверено.

През 2016 г. Русия връща на Израел танк, пленен от сирийската армия при Султан Якуб и впоследствие изложен в руски военен музей. Първоначално машината е представена като възможна последна материална следа от изчезналите. Последвалата експертиза обаче установява, че това не е танкът на Кац, Баумел и Фелдман.

Семействата им междувременно отказват да приемат смъртта им без останки или друго категорично доказателство. През 2004 г. те се противопоставят на предложение тримата да бъдат прекласифицирани като загинали с неизвестно място на погребение. Родителите на Кац не доживяват окончателния отговор: майка му умира през 2011 г., а баща му – през 2014 г.

Първият решаващ пробив идва през 2019 г., когато останките на Захария Баумел са върнати с помощта на Русия. Москва тогава разполага със значително военно и политическо влияние върху режима на Башар Асад и контролира достъпа до част от районите, в които се предполага, че са били погребани изчезналите.

Следващата промяна настъпва с падането на режима на Асад през декември 2024 г. Разпадането на стария сирийски апарат за сигурност създава нови възможности за работа с местни източници, издирване на документи и достъп до места, които дотогава са били практически недостижими за израелските служби.

През май 2025 г. Израел връща тялото на Цви Фелдман от гробище дълбоко във вътрешността на Сирия, на десетки километри от израелската граница. Според израелски медии операцията е била извършена от неизраелски агенти на Мосад, които са действали под прикритие в страната в продължение на години. Пробивът настъпва през петте месеца след падането на Асад, когато е създадена възможност за достигане до гроба и извличане на останките.

Петнадесет месеца по-късно е разрешен и случаят на Кац. IDF посочват, че непосредствената операция е стъпила върху точни сведения, получени през последните месеци, но подчертават, че резултатът е плод на разузнавателни и оперативни усилия, продължили повече от четири десетилетия. В усилията по издирване през различните периоди са участвали службата за военно разузнаване (АМАН), външното разузнаване (Мосад), вътрешна сигурност (Шин Бет) и специализирани звена на армията.

Трите случая отразяват различни форми на оперативен достъп, а не просто три независими съвпадения. Баумел е върнат през 2019 г. чрез посредничеството на държава, която тогава има решаващо влияние в Сирия. Фелдман е намерен през 2025 г. от агентурна мрежа, възползвала се от разпадането на режима. При Кац операцията е ръководена от АМАН въз основа на наскоро получена информация, но нейното място и конкретният начин на провеждане остават засекретени.

Последователността подкрепя предположението, че променената политическа и оперативна среда в Сирия е имала важна роля за пробива. Публичните данни обаче не позволяват тя да бъде определена като единствена причина. Възможно е резултатът да е постигнат чрез съчетание от дългогодишна агентурна работа, нови местни източници и косвено съдействие от структури, появили се след падането на Асад.

През 2025 г. Reuters съобщи, че новото сирийско ръководство е одобрило предаването на архива на израелския разузнавач Ели Коен и че връщането на останки на израелски военнослужещи е било обсъждано в непреки контакти между двете страни. Това не доказва участие на властите в Дамаск в операцията за Кац, но показва, че наред с тайния оперативен достъп трябва да се отчита и възможността за негласни политически договорености.

Връщането на Кац окончателно затваря досието на изчезналите при Султан Якуб. Захария Баумел беше върнат през 2019 г., Цви Фелдман – през 2025 г., а Йехуда Кац – през 2026 г. След идентифицирането му в официалния списък на безследно изчезналите израелски военнослужещи остават навигаторът Рон Арад, пленен в Ливан през 1986 г., и артилеристът Гай Хевер, изчезнал от базата си на Голанските възвишения през 1997 г.

Ави Рет, който е служил заедно с Кац, описва момента като смесица от облекчение и скръб – облекчение, че неговият съслужилец най-сетне ще има гроб, и скръб, че родителите му не са доживели завръщането. „Докато нямаше тяло и доказателства, вярвах, че ще стане чудо“, казва той. Чудото, на което близките са се надявали, не се случва. Но след 44 години неизвестност Йехуда Кац най-сетне се завръща у дома.

Гофман отстрани съставителите на провалилия се план за Иран

🇮🇱🕵️🇮🇷 Директорът на „Мосад“ Роман Гофман отстрани двамата висши служители, подготвили плана за сваляне на иранския режим, представен на президента на САЩ Доналд Тръмп, който така и не бе завършен. Единият от тях оглави разузнавателната дирекция на службата през декември, а другият ръководи иранския отдел. Това съобщи израелският Канал 12, без да разкрива имената им, тъй като самоличността на висшето ръководство в агенцията не се оповестява публично.

Източници от апарата за сигурност описаха рокадата като доброволна. Двамата си тръгвали по взаимно съгласие в рамките на по-широко преустройство в „Мосад“, като се очаквало да останат в службата на други длъжности. Същите източници обаче посочиха, че отношенията им с Гофман са били обтегнати от самото начало. Според Канал 12 директорът смята, че авторите на плана трябва да понесат отговорност за неуспешното му реализиране, след като проектът вече е бил одобрен от американския президент. Вътрешните проверки на иранската операция все още продължават, но кадровото решение ги изпреварва.

Планът е бил писмен и оперативен, а не просто концептуална записка. Той е предвиждал израелски удари срещу позиции на Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР) по иранско-иракската граница в Ирански Кюрдистан. Целта е била да се отвори коридор за кюрдски сили от иракска територия към градове в Северозападен Иран. Според Ynet първоначалните сили са наброявали 15 000 души, като се е очаквало те да набъбнат до 150–200 хиляди при напредването си към Техеран. Участниците са поели ангажимент да спазват 10 забрани, включително за убийства, грабежи и военни престъпления. Към тези сили е трябвало да се присъедини и възродено масово протестно движение с милиони участници, синхронизирано с Новруз (персийската Нова година в края на март). Времевият хоризонт на замисъла е бил от една до три години.

За нов лидер на страната след падането на режима планът е посочвал Махмуд Ахмадинеджад – президент на Иран от 2005 до 2013 г. и тогавашна фигура от твърдото крило. The New York Times съобщи миналия месец, че Израел го е обработвал в продължение на години, включително чрез среща с тогавашния директор на „Мосад“ Давид Барнеа в кулоарите на научна конференция в Унгария. Канцеларията на Ахмадинеджад отрече тези твърдения. В първия ден на военните действия израелски удар срещу резиденцията му в Техеран, предназначен да го освободи от домашния арест, го ранява, а самият той публично изразява съмнения в жизнеспособността на плана.

Премиерът Нетаняху представя целия пакет в Ситуационната зала на Белия дом на 11 февруари. Ден по-късно, на съвещание на висши американски служители, директорът на ЦРУ Джон Ратклиф определя очакванията за смяна на режима като фарс, а държавният секретар Марко Рубио допълва, че идеята е нереалистична. Според същия материал на The New York Times от април, въпреки това президентът и голяма част от съветниците му възприемат концепцията, че иранското ръководство може да бъде отстранено, а военният му арсенал – унищожен.

Войната започва на 28 февруари с операцията Epic Fury. В Северозападен Иран Израел и САЩ наистина нанасят тежки удари по силите за сигурност, включително по държавни служители, армейски бази, обекти на „Басидж“, ракетни системи и полицейски участъци, за да разчистят пътя за кюрдските милиции. Около седмица след началото обаче американският президент спира кюрдския компонент. Причините са три: изтичане на информация в пресата, натиск от Анкара и предпазливост от страна на самите кюрди. Според реконструкцията на Ynet турският президент Реджеп Тайип Ердоган е предупредил, че навлизането на кюрдски сили във вътрешността на Иран може да предизвика пряк турско-израелски сблъсък. С този отказ централният елемент от плана отпада, а операцията се свежда до бомбардировки без ясен политически финал.

Кюрдската следа не е последващо разкритие. Още на 5 март, докато боевете продължават, Axios съобщава, че ирански кюрдски формирования, подкрепяни от „Мосад“ и ЦРУ, могат да оглавят следващата фаза на офанзивата. Целта е била овладяване на територия в кюрдския регион на Иран, което да предизвика Ислямската република и да подпали по-широко народно въстание. С други думи, към момента, в който Вашингтон прератерва операцията, схемата вече е била публично известна в общи линии, като именно медийните разкрития са посочени сред причините за нейния отказ.

Постигането на военните цели остава частично. Върховният лидер Али Хаменей е убит още в първия ден на офанзивата, а ядрената и ракетната инфраструктура понасят сериозни щети. Режимът обаче излъчва нов лидер за броени дни – на 8 март Съветът на експертите избира за трети върховен лидер сина му Моджтаба Хаменей. Масови протести така и не избухват, кюрдските градове не се вдигат на бунт, а иранската държава излиза от войната отслабена, но с запазена цялост. По данни на Ynet към лятото едва 11% от израелците смятат, че страната им е постигнала победа над Иран.

Разцеплението в израелската система е било заложено още във формулировката на военната цел. Военното разузнаване „Аман“ оценява вероятността за рухване на режима като ниска, докато „Мосад“ настоява за операцията. Компромисният израз – „създаване на условия за смяна на режима“ – просто замазва острото несъгласие, което стига до правителствения кабинет в твърде филтриран вид. Самият кабинет е получавал противоречиви оценки и е разполагал с ограничена част от критичната информация.

Гофман оглавява службата на 2 юни като нейния 14-и директор след продължителен правен спор около назначението му, обявено от Нетаняху през декември 2025 г. На официалната церемония премиерът публично му възлага задачата да съдейства за свалянето на иранския режим. Самият Гофман, който преди това е военен секретар на Нетаняху, е сред хората, вярвали още преди войната, че тя ще доведе до падане на властта в Техеран. Поради това кадровото решение от четвъртък идва от ръководител, който не отхвърля самата цел, а оценява нейното изпълнение – при това още преди държавната анкетна комисия да се е произнесла по операцията.

Има и по-прагматично обяснение. Нов директор, дошъл извън структурата на агенцията, обикновено сменя заварените началници. Смяната на двама ключови директори се вписва в обичайните преструктурирания при смяна на върха. Ръководителят на разузнавателната дирекция заема поста едва от декември – месеци след като работата по иранския план вече е започнала, т.е. той е заварил проекта, а не го е създал. В подкрепа на тази теза е и фактът, че проверките не са приключили, а отстранените служители остават в агенцията. При налагане на санкции подобна служба обикновено изчаква официалните заключения и не задържа санкционираните на щат.

От друга страна, изборът на длъжностите е показателен. Отстранени са точно ръководителите на двете звена, пряко ангажирани с плана – разузнавателната дирекция и иранският отдел, а не по-широк кръг от началници, както би изглеждало едно цялостно преустройство. Към това се добавя и мотивът, който източници на Канал 12 приписват на Гофман: не че самият план е бил погрешен, а че не е бил доведен докрай, след като въз основа на него е било взето решение от американския президент.

Основният проверим показател през следващите седмици ще бъде дали двамата служители наистина ще получат нови постове в службата, или „взаимното съгласие“ ще се окаже просто удобен начин за тяхното отстраняване. Остава да се видят и окончателните заключения от проверките на иранската операция, чийто ход Гофман вече изпревари с това кадрово решение.

Мосад разби иранска схема „прокси чрез прокси“ за атентати в Израел

🇮🇱🕵️🇮🇷 Министерството на разузнаването на Ислямска република Иран е опитало да вкара в Израел клетка от чужди граждани, вербувани от криминални мрежи в Европа, със задача да събира сведения за висши израелски служители и да ги убива. Планът е разкрит и осуетен, обявиха съвместно Мосад и Шин Бет в четвъртък, 23 юли, след операция с международни партньори, при която ключов вербовчик е експулсиран от Франция, преди клетката да стигне до израелска територия.

Схемата, описана в изявлението на службите, разпространено през канцеларията на премиера Нетаняху, стъпва на три отчетливи звена. Две криминални лица, установени в Иран под закрилата и с финансирането на министерството, Баба Махузаде Хаджи Джафан („Бабак“) и Мехмет Надим Йигит („Надим“), вербували Турут Озкор, криминално проявен, живеещ във Франция и действащ под псевдонима „Филип“. Задачата му е била да сглоби оперативна клетка от чужди граждани, които да влязат в Израел, да съберат информация за набелязана цел и да изпълнят нападението. Самата клетка е изградена на френска територия, а нейните изпълнители са набирани по каналите на организираната престъпност в Европа. По данни на двете агенции „Филип“ пътувал неколкократно до Иран, където се срещал с водещите си офицери и получавал паричните средства за напредъка по операцията.

Над посредниците изявлението поставя четирима офицери от министерството: Асадолла Бехзад Осхари, Вахид Мацуми, Мохамад-Хосейн Зоги и Хамид Касеми. Осхари, когото службите описват като централна фигура в усилията за организиране на атентати срещу израелски и еврейски цели по света, е убит при 12-дневната война между Израел и Иран през юни 2025 г. операция „Rising Lion“. „Филип“ е експулсиран от Франция заради участието си в подготовката, а „Бабак“ и „Надим“ продължават да действат от иранска територия и остават под наблюдението на разузнавателни служби по света.

До неотдавна иранските оператори подхождали направо: привличали чужденци за нападения срещу Израел и еврейски общности без междинни звена. Новият модел, който в Йерусалим наричат „прокси чрез прокси“, вмъква криминален посредник, за да отдалечи Техеран от изпълнителя: колкото повече ръце минава дадена поръчка, толкова по-трудно е да се проследи до ведомството. Сметката включва практическо съображение: чужд гражданин с чист паспорт влиза в Израел по-лесно от всеки, когото граничният контрол може да свърже с Иран.

Методът, замислен да скрие иранската следа, системно я издава. „Въпреки опита да се избегне отпечатъка на Иран, прокси-методът многократно демонстрира небрежността на изпълнителите на терен, която води до разкриване на техните оператори в Иран“, гласи изявление на Мосад. Небрежността не е случайност, а вградена цена на модела: платеният посредник няма подготовката и дисциплината на оперативния кадър, докато контролът на Техеран върху действията му отслабва с всяко следващо звено.

Разкритието се нарежда в плътна поредица. През последните две години са осуетени редица ирански опити за организиранена нападения вътре в самия Израел, а от началото на войната на 28 февруари, Корпусът на стражите на ислямската революция (IRGC), определен от САЩ за чуждестранна терористична организация, удвои усилията за изграждане на терористични клетки зад граница. През април Мосад, Шин Бет и ЦАХАЛ съобщиха за разбита световна мрежа на Отряд 4000, разузнавателната структура на IRGC, насочена срещу израелски официални лица и обекти; висшите ръководители на мрежата бяха убити от израелската авиация по време на войната. Както отбеляза тогава The Jerusalem Post, съчетанието е ново качество за израелското контраразузнаване: плановете на низовите изпълнители се осуетяваха в същия момент, в който висшите им ръководители в Иран загиваха под ударите на авиацията. Още през октомври 2025 г. Мосад разкри мрежа на силите „Ал-Кудс“, отговорна за серия нападения срещу еврейски обекти в западни страни.

Числата очертават мащаба на кампанията. През март Азербайджан обяви, че е осуетил серия от планирани ирански нападения на своя територия, включително срещу посолството на Израел в Баку, синагога и лидери на еврейската общност. Външният министър Гидеон Саар посочи през април, че от 7 октомври 2023 г. насам над 30 израелски посолства са били цел на нападения, предимно или изцяло с иранска подкрепа. Още през септември 2024 г. The Jerusalem Post съобщи, че обемът на планираните от Иран и предотвратени от Мосад нападения срещу евреи и израелци по света се е удвоил за година, надхвърляйки 50 опита. Числата на Саар покриват единствено нападения срещу посолства и дипломати – по сметката на изданието общият брой на опитите за последната година вероятно далеч надхвърля 30 и може да е надминал върха от 2024 г.

Защо съобщението идва точно сега, службите не казват. Според The Jerusalem Post публикацията обслужва усилието на Израел да мобилизира международна подкрепа срещу Техеран; Официални лица, цитирани от Ройтерс, добавят и оперативна логика: публичното разобличаване разстройва действащи мрежи и показва докъде е стигнало разузнавателното проникване. Същите служители описват слоестия криминален модел като повтарящ се в Европа, Австралия и Азербайджан. Съобщението попада в нажежен момент: след срива на меморандума от Исламабад в началото на месеца САЩ подновиха масираните удари по ирански обекти, а още този уикенд се очаква нова мащабна ескалация на американската кампания.

Описаният преход към криминални посредници говори повече за състоянието на иранския разузнавателен апарат, отколкото за смекчени намерения. Убитите оператори: Осхари миналата година, ръководството на Отряд 4000 през тази и поредицата разбити мрежи предполагат, че директните канали са компрометирани дотолкова, че министерството е принудено да купува дистанция и прикритие от престъпния свят. Целите не са се променили: клетката е трябвало да убива висши израелски служители, същата задача, която стоеше и пред предишните, по-йерархични мрежи. При запазване на този натиск е вероятно следващите разкрития да покажат същия модел: вербовка през криминални структури, все по-далеч от ирански паспорти и близо до платени изпълнители без идеологическа връзка с поръчителя.

📸 Снимка: Постер със снимки на взети под прицел израелски военни командири на кръстовище в Техеран на 2 април 2024 г. след израелски удар в Дамаск, при който ликвидира най-висшият офицер на Корпуса на гвардейците на ислямската революция в Сирия. (Atta Kenare/AFP)

Комисията по назначенията одобри отново генерал Роман Гофман за нов шеф на Мосад.

🇮🇱 Комисията по назначаване на висши държавни служители одобри отново назначението на генерал-майор Роман Гофман за следващия ръководител на Мосад, след като изслуша две ключови фигури в центъра на спорен случай, в който Гофман е бил замесен по време на службата си като командир на 210-а дивизия на Израелските отбранителни сили (IDF) през 2022 г.

Трима от членовете на комисията изразиха мнение, че назначаването на Гофман трябва да продължи, докато председателят на комисията – пенсионираният председател на Върховния съд Ашер Грунис – отново гласува против, заявявайки, че въпросният инцидент се нуждае от допълнително изясняване.

Повторните дискусии на консултативната комисия се проведоха по искане на Върховния съд след изслушване по жалби срещу назначаването на Гофман, в които се твърди, че той е излъгал за случая, което представлява нарушение на етичния кодекс за поведение на висшите служители.

„Премиерът категорично отхвърля мнението на малцинството, че въпросът трябва да се проучи допълнително, и заявява, че генерал Гофман е бил подложен на несправедливо изпитание, докато в крайна сметка от цялата афера не е излязло абсолютно нищо“, се казва в отговор на канцеларията на премиера след решението на комисията. От там допълват, че Нетаняху призовава Върховния съд да отхвърли жалбите срещу решението за Гофман и да му позволи да поеме поста си без забавяне.

Изглежда малко вероятно съдът да се намеси повече по въпроса, тъй като комисията изпълни искането му да придобие по-пълна представа за случая и потвърди първоначалното си решение, че одобрява назначаването.

През 2022 г. 210-а дивизия на IDF, под командването на Гофман, разрешава на Ори Елмакаис да публикува разузнавателни данни в своя канал в Telegram в рамките на онлайн операция за оказване на влияние. По-късно Елмакаис, който по това време е на 17 години и следователно непълнолетен, е арестуван и обвинен в шпионаж, след като службата за вътрешна сигурност Шин Бет разбира за публикуваната от него информация, без да знае, че той работи с армията.

Елмакаис е оправдан едва 18 месеца по-късно, а през това време Гофман не информира нито Шин Бет, нито прокуратурата, че младежът е сътрудничил на IDF. Гофман е разследван от армията за операцията за влияние през май 2022 г. В резултат на това в досието му е вписана дисциплинарна забележка за инцидента.

Иран екзекутира политическия затворник Ерфан Шакурзаде по обвинения в шпионаж за САЩ и Израел.

🇮🇷 Режимът в Иран изпълни смъртната присъда на политическия затворник Ерфан Шакурзаде, след като го призна за виновен в шпионаж за САЩ и Израел, съобщи близката до съдебната власт агенция Mizan в понеделник, докато правозащитни групи предупреждават за рязък скок на екзекуциите по политически обвинения.

Шакурзаде е бил нает в голяма научна организация, работеща в сателитния сектор, заради своите експертни познания, но агенцията не назова институцията и не предостави доказателства в подкрепа на обвиненията в шпионаж. Изданието обвини 29-годишния мъж в предаване на класифицирани данни на „вражески служби“.

Шакурзаде, магистър по аерокосмическо инженерство и възпитаник на Иранския университет за наука и технологии, беше арестуван през 2025 г. от разузнаването на Революционната гвардия. Правозащитни групи съобщиха, че той е прекарал 9 месеца в изолация в строг тъмничен затвор преди екзекуцията си.

Правозащитници предупредиха за предстоящата екзекуция

Образователната инициатива Tavana съобщи на 8 май, че Шакурзаде е бил преместен от техеранския затвор „Евин“ в затвора „Гезъл Хесар“ в Карадж за изпълнение на смъртната му присъда. Новинарската агенция на правозащитните активисти (HRANA) и правозащитната група Iran Human Rights със седалище в Норвегия също предупредиха, че екзекуцията е неизбежна, след като Върховният съд потвърди решението.

На 9 май Iran Human Rights призова за незабавно спиране на екзекуцията, отбелязвайки, че Шакурзаде е бил приведен в „Гезъл Хесар“ на 7 май. Съдебната власт не разкри подробности за съдебния процес или неговата правна защита.

Екзекуциите се ускоряват след войната

Iran International съобщи на 7 май, че най-малко 28 политически затворници са били екзекутирани за период от 48 дни от 18 март насам. Центърът „Абдорахман Боруманд“ посочи, че Ислямската република е извършила най-малко 612 екзекуции през първите четири месеца на 2026 г. – средно по 5 на ден за период от 117 дни.

Според наблюдатели поне 21 протестиращи и политически затворници са били екзекутирани през последния месец, сред които няколко, арестувани по време на протестите от януари 2026 г. Сред последните случаи са затворникът от малцинството на белуджите Амер Рамеш, протестиращият Ерфан Киани и Солтенали Ширзади Факхр.

Мехди Фарид, посочен от иранските медии като мениджър в комисията по пасивна отбрана на чувствителна държавна организация, беше екзекутиран на 22 април по обвинения в шпионаж за Израел. Акил Кешаварз, Джавад Наеми и други също бяха сред екзекутираните през последната година по подобни обвинения.

Годишният отчет показва рязък ръст

В съвместен доклад на Iran Human Rights и групата „Заедно срещу смъртното наказание“ се посочва, че екзекуциите в Иран са се увеличили с 68% през 2025 г. През същата година са екзекутирани най-малко 1639 души, в сравнение с 975 през 2024 г.

Правозащитните организации твърдят, че властите са засилили репресиите срещу политически и граждански активисти от избухването на войната на 28 февруари и са ускорили екзекуциите след примирието. Според активисти това е целенасочен опит за всяване на страх и потушаване на всяко инакомислие.

Мосад връчи награди за оперативни и разузнавателни постижения през 2025 г.

🇮🇱 В края на април ръководителят на Мосад Давид Барнеа връчи 10 отличия във връзка с оперативни и разузнавателни постижения, реализирани през изминалата година. На церемония, проведена в щаба на Мосад, присъстваха десетки служители заедно с офицери от ВВС, Военното разузнаване (Аман) и специалните части на IDF. Службата изрично включи трите партньорски структури в официалното си изявление, маркирайки оперативната съвместимост като централна тема на отличията.

Водещо място сред наградените заема операция „Ам Келави“ (в превод: „народ като лъв“; в чуждестранните медии под названието Rising Lion) – 12-дневната кампания срещу режима в Иран, започнала на 13 юни 2025 г. Барнеа описа методология, която съчетава в едно агентурни сили на терен, технологични средства и дълбоко конспиративно проникване „в сърцето на Техеран“.

Според подробности, разкрити пред Fox News, службата е изградила тайна база за ударни дронове близо до иранската столица и месеци наред е вкарвала прецизните оръжия в страната. Нейни командоси са поставили насочени боеприпаси край ключови зенитно-ракетни системи в страната, което е позволило неутрализиране още в първите часове на въздушната офанзива. През същия отрязък ВВС на Израел вдигат във въздуха повече от 200 изтребителя срещу около 100 цели, използвайки повече от 330 боеприпаса.

Втора група от отличия е свързана с ливанския театър. Барнеа заяви, че наградените операции „са разширили оперативния обсег на агенцията в Ливан и Иран“, без да даде допълнителна конкретика. Хронологически тези мисии следват онази от септември от 2024 г. срещу комуникационно оборудване на Хизбула, непосредствено преди въздушната кампания на Израел, и колапса на режима на Башар Асад в Дамаск през декември 2024 г. – две събития, които изправиха Мосад пред необходимост да преконфигурира мрежите си в северния театър.

Друго отличие беше връчено за „тайна политическа кампания за разширяване на стратегическата дълбочина на Израел и създаване на нови съюзи“. Това беше първо публично признание на дипломатическата функция на Мосад, исторически прикривана зад чисто разузнавателни задачи. На същата церемония Барнеа връчи и медал „За храброст и дух“ на ветеран оперативен служител „за безпрецедентна и дръзка мисия“, детайлите на която остават засекретени.

В обръщението си Барнеа артикулира доктринална промяна: според него Мосад е преминал от организация, чиято тайна оперативна активност се развива „между войните“, към „офанзивна и ефективна организация по време на война“. Това определение потвърждава наблюдаваното от 2024 г. насам сливане на функции между Мосад и ЦАХАЛ, видимо при едновременно изпълнените операции с пейджъри и въздушни удари в Ливан. Директорът добави: „Няма да почиваме на лаврите си; когато видим заплаха, ще действаме с пълна сила.“

Нивото на разкрити публично детайли – тайна база за дронове край Техеран, внесени прецизни оръжия на иранска територия, поставени боеприпаси близо до зенитно-ракетни комплекси – е необичайно за служба, която традиционно избягва поемане на отговорност. Решението вероятно отговаря на двойна цел: вътрешно институционално утвърждаване на новата роля на Мосад в активна военна кампания и възпиращ сигнал към Техеран и Хизбула, че агентурната мрежа на Израел във вражеския тила остава действаща

Мосад, Шин Бет и IDF разкриха иранска терористична мрежа, насочена към израелски официални лица.

🇮🇱 През последните месеци Израел е разкрил иранска терористична мрежа, насочена към официални лица и активи на еврейската държава по целия свят, става ясно от съвместно изявление на Мосад, Шин Бет и Израелските отбранителни сили (IDF).

Висши оперативни лица в мрежата са били ликвидирани по време на съвместната кампания на САЩ и Израел за въздушни удари срещу Иран, започнала на 28 февруари.

През март властите в Азербайджан обявиха, че са осуетили серия от терористични атаки, планирани от Иран на територията на страната, включително срещу посолство в Баку, синагога и лидери на еврейската общност.

Във официално изявление, записано на видео, държавната служба за сигурност на Азербайджан посочи, че е „предотвратила терористични актове и разузнавателни операции в Азербайджан, организирани от иранския Корпус на гвардейците на ислямската революция (IRGC)“. Сред набелязаните мишени е бил и нефтопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан, който преминава през съседните Грузия и Турция и транспортира около една трета от вносния петрол в Израел, се посочва в съобщението.

Според изявлението на израелските служби те са внесли нелегално дронове-камикадзе в Азербайджан и са събирали разузнавателни данни за потенциални цели под преките инструкции на своите ирански куратори.

Тези арести са довели до разкриването на терористичната мрежа и нейната командна верига.

Рахман Мокадам, ръководител на Отдел за специални операции (4000) в разузнаването на IRGC и отговорник за мрежата, е бил ликвидиран в началото на операция „Ревящ лъв“. Той е вербувал и обучил оперативни лица на територията на Иран и зад граница, поставяйки им задачи да събират информация за политически лидери, служители по сигурността, израелски и западни военни обекти, пристанища и кораби по целия свят.

Мокадам е бил пряк подчинен на висшия кадър на разузнаването на IRGC Маджид Хадеми, който също е бил ликвидиран от Израел по време на войната. Централна фигура в неговата мрежа е бил Мохсен Сури, член на същия Отдел 4000, срещал се с терористични клетки извън Ислямската република, и също е ликвидиран при израелски удар срещу убежище на IRGC.

Махди Йеке-Деган, известен като „Доктора“, е ръководил мрежата в Азербайджан и извън него. Неговата роля бе разкрита през януари, когато властите в Турция проведоха координирани акции в пет провинции, при които бяха арестувани шестима души, сред които ирански граждани, на които са повдигнати обвинения във военен и политически шпионаж в полза на Техеран. Йеке-Деган е ръководил клетката, работейки по контрабандата на експлозивни дронове от Иран през Турция до Кипър и събирайки информация за американските военни в базата „Инджирлик“.

В отговор на съвместната военна кампания на САЩ и Израел срещу Ислямската републка, IRGC удвои своите усилия за създаване на терористични клетки в чужбина и извършване на атаки, обобщава изявлението.

Тайните мисии на „Шайетет 13“: Израелските морски тюлени с безпрецедентни операции на хиляди километри от дома

🇮🇱⚓️ Една от неразказаните истории от войните на Израел от 2023 г. насам е новото ниво на координация и иновативни подходи за провеждане на операции между Шайетет 13, израелският еквивалент на Navy SEALs, и службите за разузнаване Мосад и Шин Бет.

Във вторник специалното формирование нахлу в ливанския град Накура по море, отбелязвайки първа подобна операция в Ливан от 2000 г. насам, разкриха днес израелските военноморски сили. Според тях това действие е част от новата настъпателна доктрина на военните, приета след клането от 7 октомври. За сухопътните сили това се изразява в създаването на буферни зони в Газа, Ливан и Сирия. За флота това значи специални части, които изпълняват по-рискови и агресивни операции дълбоко в тила на врага.

В една от мисиите петима морски командоси от „Шайетет 13“ са изпратени на хиляди километри от израелска територия без поддръжка и без план за незабавна евакуация в случай на усложнения, разкриха от флота, без да уточняват дати и конкретни окации. В друга, описана лаконично мисия, те заявиха, че са изпратили звеното в част от света, където никога досега не е оперирало.

Представители на флота заявиха, че съвместните операции с Мосад са достигнали нови нива през последните години. В същото време те отказаха да разкриват конкретни точки относно операциите, в които са работили с Мосад, но потвърдиха, че отделът за военноморско разузнаване е пряко замесен в смъртта на командира на иранския флот Алиреза Тангсири, както и че е съдействал за ударите на израелски изтребители по активи на иранския флот, включително складове за крилати ракети, обекти за подводници и други подводни заплахи.

Флотът също така разкри, че е участвал в разузнаването и операцията по ликвидирането на петима офицери от високо ниво, които са били връзката между Корпуса на гвардейците на ислямската революция и ливанската Хизбула, при нападението срещу хотел „Рамада“ в Бейрут на 8 март. До този момент участието на флота беше класифицирано. При тази атака той е изстрелял 14 ракети, за да ликвидира петимата висши оперативни лица, които са били ключови за разузнаването на Ал-Кудс и Хизбула, финансирането на тероризма и контактите с палестински групировки на територията на Ливан. Според IDF, отговорникът по финансирането е ключовата фигура при трансфера на 770 милиона долара от Иран към Хизбула през последната година.

Добре известно е, че Мосад от години е основният фактор за локализиране и ликвидиране на висши ирански военно-политически фигури – както на негова територия, така и в чужбина. Сега флотът също участва в тези усилия. Разузнавателният корпус на IDF също присъства в общата картина, като според флота съвместната им работа е безпрецедентна.

В същото време Шин Бет пое водещата роля в планирането на убийства на лидерите на Хамас в ивицата Газа. Докато повечето от тях са извършени от ВВС, в четвъртък флотът разкри, че също е участвал в редица от тези покушения, координирайки своите действия пряко с Шин Бет по иновативни методи.

На 19 ноември 2025 г. флотът работи с разузнаването на IDF при покушението на военноморския командир на Хамас Абдула Абу Самаел в отгоовр на сериозно нарушение на установеното примирие.

На 16 март 2026 г. Шин Бет, флотът и разузнаването проведоха съвместна операция за покушението на Юнас Махмуд Хасин Елиан, военноморски командир на Хамас, отговорен за опити за възстановяване на заплахата срещу Израел по море.

На 31 март 2026 г. флотът си партнира с други израелски служби при ликвидирането на командира на южния фронт на Хизбула, Хадж Юсуф Исмаил Хашем.

Назначението на Роман Гофман начело на „Мосад" предизвиква тревога в Москва.

🇮🇱 Канцеларията на израелския премиер Бенямин Нетаняху потвърди в неделя, че генерал-майор Роман Гофман е одобрен за следващия директор на службата за външно разузнаване „Мосад“. Той трябва да встъпи в длъжност на 2 юни за 5-годишен мандат, заменяйки досегашния ръководител Давид Барнеа.

Гофман е роден на 30 ноември 1976 г. в Мозир, Беларус, в еврейско семейство. През 1990 г. на 14-годишна възраст, емигрира в Израел и се установява в Ашдод. През 1995 г. постъпва в армията като танкист в 188-а бронетанкова бригада, след което преминава курсове за командир на танк и офицер. Кариерата му минава изцяло през сухопътните войски – командва роти и батальони по време на Втората интифада и операция „Отбранителен щит“, ръководи 7-а бронетанкова бригада, а през 2020 г. е назначен за командир на 210-а дивизия „Башан“, отговаряща за границата със Сирия. През май 2024 г. е повишен в генерал-майор и заема поста военен секретар на Нетаняху.

Назначението е нетипично. Нито един от предшествениците на Гофман не е идвал от армейските танкови части, а от средите на разузнаването или специалните операции. В кариерата му липсва опит в агентурната работа, вербуването и контактите зад граница, които традиционно определят профила на директор на Мосад.

Одобрението беше забавено с няколко седмици заради проверка, свързана с твърдения, че Гофман е използвал непълнолетно лице в операция на ЦАХАЛ по информационна война и е предавал класифицирана информация без надлежно разрешение.

В Москва назначението не остана незабелязано. Руският военен анализатор Александър Степанов заяви пред ТАСС, че дейността на Мосад в руска посока може да придобие ново измерение предвид тесните връзки между Киев и Тел Авив. Според него Главното управление на разузнаването (ГУР) се е опирало на практиките и прякото участие на кадри на Мосад при планирането на операции срещу Русия, включително благодарение на достъп до бойни и разузнавателни решения с изкуствен интелект. Беларуският произход на Гофман и свободното владеене на руски език допълнително усилват тези опасения в средите на руските анализатори.

Същевременно Гофман познава руската страна и от дипломатическа гледна точка – като военен секретар на Нетаняху той е участвал пряко в контактите между Израел и Русия, включително в периода около колапса на режима на Асад в Сирия. Някои израелски анализатори обаче отбелязват, че познанията му за Вашингтон и Западна Европа са по-ограничени в сравнение с тези на предшествениците му, което може да измести фокуса на службата.

Назначението на Гофман е решение, което отразява преди всичко личното доверие на Нетаняху към неговия най-близък военен съветник по време на войната в ивицата Газа. Дали то ще промени оперативните приоритети на „Мосад“, включително в руска посока, ще зависи от развитието на регионалната динамика и от реалния обхват на двустранното сътрудничество между Израел и Украйна.

САЩ и Израел работят по план за въоръжен кюрдски бунт в Иран

🇮🇷 САЩ и Израел работят по сценарий за дестабилизация на режима в Иран с насърчаване на въоръжено въстание, в което ключова роля се отрежда на кюрдски групировки, изградени след 12-дневната война през юни 2025 г.

По информация на ITV News, от миналата година насам в западните региони на Иран се вкарват нелегално оръжия, предназначени за въоръжаване на хиляди кюрдски доброволци. Очакванията са, че в рамките на дни те могат да пристъпят към сухопътни действия.

Паралелно с това, през последните дни американски и израелски удари са поразили многократно обекти на иранските сили за сигурност в западната част на страната. Смята се, че целта е да се отслаби оперативният им капацитет, създавайки благоприятни условия за евентуален бунт на терен.

Кюрдски източници твърдят, че е била отправена молба към американските и израелските сили за въздушна подкрепа в случай на започване на сухопътна операция. Междувременно Техеран засили въздушните удари срещу райони, където действат кюрдски въоръжени групи, в опит да бъдат отслабени.

През уикенда президентът Доналд Тръмп е провел разговори с лидери на иранските и иракските кюрди, базирани в Северен Ирак. Темата за евентуално въстание вероятно е била сред обсъжданите въпроси, но официално потвърждение липсва.

Говорителят на Белия дом Каролайн Левит заяви, че държавният глава е провел контакти с редица регионални партньори. По данни на The Wall Street Journal, Тръмп разглежда искания за подкрепа на подобна инициатива.

В същото време той сподели авторски материал във The Washington Post, в който се застъпва тезата, че пряка сухопътна намеса не е нужна, тъй като „иранският народ“ би могъл да се превърне в основната сила на терен.

Перспективата за успешно въстание обаче остава несигурна. Иран значително засили военното си присъствие около кюрдските региони и вероятно би реагирал твърдо при опит за организиран бунт.

В страната живеят около десет милиона кюрди, като хиляди от тях са преминали военно обучение в планински райони през последните години. Въпреки възможната готовност за действие сред част от иранските кюрдски лидери, тези на иракските кюри вероятно ще подходят със значителна предпазливост, отчитайки досегашните реакции на Техеран към държави, подкрепили военни действия срещу него.

Допълнителен фактор е историческият опит на кюрдите със Съединените щати. Те изиграха ключова роля в борбата срещу Ислямска държава, но по-късно останаха без очакваната дългосрочна подкрепа от САЩ след края на активните бойни действия.

Мосад: Само иранската нация ще избере своя бъдещ лидер.

🇮🇱 Мосад, службата за външно разузнаване на Израел, публикува послание на езика фарси в профила си на Х. Видеото съдържаше плочки от домино с ликовете на висши духовници в Иран, които са считани за кандидати за наследници на Хаменей.

„Няма значение кой ще бъде избран днес, съдбата им вече е предрешена. Само иранската нация ще избере своя бъдещ лидер“, се посочва в съобщението.

В събота сутринта Мосад стартира официален канал в Telegram, насочен специално към иранските граждани. Това се случи броени минути след изненадващите атаки на Израел и САЩ срещу Иран в рамките на операция „Лъвски рев“.

При обявяването на новия си канал, от Мосад се обърнаха към „нашите ирански братя и сестри“ с посланието: „Вие не сте сами“.

„Стартирахме супер сигурен и специален канал в Telegram за вас и заедно ще върнем Иран към славните му дни“, написаха от ведомството.

От там призоваха жителите на Иран да споделят снимки и видео от своята „справедлива борба срещу режима“ и завършиха посланието с думите, че най-важното за иранските граждани в момента е „да се пазят“.

По същото време иранските държавни медии съобщиха за мощни експлозии в Техеран, Кум, Исфахан, Карадж и Керманшах. Местен служител заяви пред Ройтерс, че върховният лидер аятолах Али Хаменей не се намира в Техеран, а вместо това е прехвърлен на „безопасно място“ – нещо, което по-късно се оказа, че не е истина.

Анатомия на един заговор: Планът срещу Али Хаменей

🇮🇱🕵️ Когато квалифицираните, обучени и лоялни бодигарди и шофьори на висши ирански служители дойдоха на работа в близост до улица „Пастьор“ в Техеран, където върховният лидер аятолах Али Хаменей беше убит при израелски въздушен удар в събота, израелците наблюдаваха.

Почти всички камери за автомобилния трафик в Техеран са били хакнати от години, а кадрите от тях – криптирани и предавани на сървъри в Тел Авив и Южен Израел, според двама души, запознати с въпроса.

Една от камерите е имала ъгъл, който се е оказал особено полезен, според един от източниците, позволявайки им да определят къде мъжете обичат да паркират личните си автомобили и осигурявайки поглед към работата на една рутинна част от строго охранявания комплекс.

Сложни алгоритми добавят детайли към досиетата на членове от охранителните екипи, включително техните адреси, дежурства, маршрути до работа и, най-важното, кого точно обикновено са назначени да защитават и транспортират, изграждайки това, което разузнавачите наричат „модел на живот“ (pattern of life).

Тези способности са били част от дългогодишна разузнавателна кампания, съдействала за подготвянето на почвата за покушение срещу аятолаха. Този източник на данни в реално време, един от стотици различни потоци на данни, не е бил единственият начин, по който Мосад и ЦРУ са успели да определят точно по кога 86-годишният Хаменей ще бъде в кабинета си в тази съдбовна събота сутрин и кой ще се включи към него.

Нито е за подценяване фактът, че Израел успя да спре работата на отделни компоненти на близо дузина клетки на мобилните мрежи близо до улица „Пастьор“. Това караше телефоните да изглеждат заети при опит за повикване и попречи на екипа за охрана на Хаменей да получи евентуални предупреждения.

Много преди бомбите да паднат, „познавахме Техеран така, както познаваме Йерусалим“, сподели настоящ служител на Мосад. „А когато познаваш толкова добре, колкото улицата, на която си израснал, забелязваш дори най-дребното нещо, което не е на мястото си.“

Тази детайлна „разузнавателна картина“ е дело на емблематичното звено 8200, агентите на Мосад и аналитичните капацитети на военното разузнаване, които чрез математически модели за анализ на социални мрежи са успели да открият критичните точки за вземане на решения и конкретни цели за ликвидиране.

Бригаден генерал Итай Шапира подчертава, че в израелската стратегия тактическото разузнаване за конкретни цели е водещо. Така ако политическото ръководство реши, че дадено лице трябва да бъде отстранено, апаратът осигурява нужните данни. Макар Израел да е елиминирал стотици противници през годините, убийството на лидер от мащаба на Хаменей остава обект на интензивни дебати по отношение на дългосрочни стратегически ползи.

Технологичното превъзходство беше демонстрирано и по време на 12-дневната война миналия юни, когато десетки учени от иранската ядрена програма и висши офицери от Революционната гвардия бяха убити за броени минути, а въздушната отбрана на Иран беше изцяло „ослепена“ чрез кибератаки и прецизни боеприпаси. Израелските пилоти са използвали ракети тип Sparrow, способни да поразяват минимални цели от дистанция над 1000 км, далеко извън обсега на иранските системи за ПВО.

Самият Хаменей, за разлика от лидери като Хасан Насрала, не прекара целия си живот в бункер под земята, въпреки че беше наясно с риска от покушение. Източници посочват, че в събота сутрин необичайно е бил извън защитените си подземни съоръжения, което е създало оперативен прозорец. Политическият контекст е обвързан с позицията на САЩ. Докато президентът Тръмп публично изразяваше недоволство от бавното темпо на преговорите за ядрената програма с посредник Оман, ударите са били планирани в продължение на месеци. Окончателното потвърждение за присъствието на Хаменей е дошло не само от технологично наблюдение, но също от конкретен човешки източник на ЦРУ.

Решението за удар в светлата част на денонощието е било насочено към постигане на пълна тактическа изненада. Тактическият успех бе кулминацията на две отделни събития с интервал от над 20 години между тях, посочва Сима Шайн, бивш служител на Мосад, специализиран в иранското направление.

Първото е директива от 2001 г. от израелския премиер Ариел Шарон на тогавашния директор на Мосад Меир Даган. Дотогава службата е фокусирана над Сирия, палестинските групировки, ливанската Хизбула и други цели, но Шарон дава нареждане Иран да стане приоритет.

„Всичко, което Мосад прави, е много хубаво. Това, което ми трябва, е Иран. Това е твоята цел“, казал премиерът на Даган.

„И оттогава насам това е основната мишена“, каза тя. Израел саботира ядрената програма на Ислямската република, ликвидира неговите учени, унищожи прокситата му и дори военната инфраструктура на основния му съюзник Сирия в дните след свалянето на диктатора Башар ал-Асад.

Но иранските разузнавателни служби бяха страховити противници.

През 2022 г. група, свързана със службите за сигурност на Ислямската република, разпространи данни, за които се смята, че са извлечени от телефона на съпругата на шефа на Мосад. Иран също така извърши пробив в охранителни камери в Йерусалим по време на 12-дневната война, за да получи оценка на нанесените щети в реално време, която Израел беше цензурирал в ефир; купуваше снимки на системи за противоракетна отбрана и дори състави подробна карта на маршрута за джогинг на виден политик с подкупване на израелски граждани, според данни на израелската прокуратура.

Второто събитие беше терористичното клане на Хамас от 7 октомври 2023 г. с подкрепата на Техеран. Тя промени дългогодишните сметки в Израел – убеждението, че въпреки проникването в близките кръгове на редица вражески държавни глави, от египетския Гамал Абдел Насър до сирийския Хафез ал-Асад, тяхното физическо ликвидиране е извън границите на допустимото дори по време на война.

Убийството на чуждестранни лидери е не само табу, но и крайно рисковано начинание. Неуспехът единствено издига техния авторитет, както се случи след многото провали на ЦРУ да ликвидира кубинеца Фидел Кастро, докато успехът може да отпуши непредвидим хаос.

Но поредицата от триумфи на израелското разузнаване, сред които убийството на лидера на Хамас Исмаил Хания в Техеран през 2024 г. и дългогодишният таен проект на стойност 300 милиона долара за поставяне на експлозиви в хиляди пейджъри и радиостанции на Хизбула, има своя собствена съблазнителна сила.

„На иврит казваме: „Апетитът идва с яденето“ – казва тя. – С други думи, колкото повече постигаш, толкова повече искаш.“

Мосад разкри организатор на международна мрежа за атаки срещу еврейски общности

🇮🇱🕵️‍♂️🇮🇷 Израелската служба за разузнаване „Мосад“ обяви разкриването на звено 11 000 на иранските сили „Ал-Кудс“, считано за главен организатор на международна мрежа, планирала и ръководила нападения срещу евреи и израелски граждани по целия свят, включително в Европа и Австралия.

Тайната група, ръководена от лицето Сардар Амар, е изградила мрежа за терористични атаки и вандализъм, насочени срещу еврейски институции и личности в Израел и чужбина. Мосад твърди, че мрежата е свързана с осуетени заговори в Гърция, Австралия и Германия в последната година.

„Тези многократни провали доведоха до арести и разкриване на мрежата“, заявиха Мосад. Според службата Амар е ръководил нападения срещу еврейски лица и обекти от Австралия до Европа.

Мрежата е действала на две нива: първоначално с вандалски актове, като палежи срещу еврейски бизнеси, центрове на Хабад и синагоги, последвани от директни физически нападения срещу видни фигури в еврейските общности. Един такъв план за атака в Германия е предотвратен от местните служби.

През май и юни 2024 г., на фона на това предполагаема иранска кампания за нанасяне на щети на еврейските диаспори по света, входната врата на център на Хабад в Атина и намиращ се наблизо кошер ресторант бяха подпалени. Беше проведено разследване, което доведе до ареста на шестима души от ирански, афганистански и гръцки произход. Замесените бяха осъдени ефективно на 8-11 години лишаване от свобода.

Друго нападение се случи далеч от Европа – в Сидни, Австралия, където през октомври 2024 г. беше подпалено кафенето „Луис Континентал Китчън“. Инцидентът доведе до ареста на няколко заподозрени, включително Саид Мусави, за когото властите твърдят, че е ръководил клетката. Според Мосад, тази клетка също е била управлявана от иранската терористична мрежа на Амар.

Въпреки арестите и продължаващото разследване, Мосад съобщи, че усилията на режима в Иран не са прекратени. През юни 2025 г. датският гражданин от афгански произход Али Хасан Сарвари беше арестуван в страната по обвинение в събиране на сведения за лидери на еврейската общност в Германия, сред които Йозеф Шустер и Волкер Бек, както и за магазин за деликатеси в Берлин.

Мосад оказа съдействие на съвместно разследване на властите в Германия и Дания, което разкри, че Сарвари е пътувал до Иран за оперативни инструкции. Той е получил точни указания, преди да се върне в Германия под прикритието на семейно пътуване, при което извършил възложеното му наблюдение. Сарвари беше арестуван при завръщането си в Дания, където съдебните процедури продължават.

Мосад твърди, че иранските агенти са инструктирани да запазят високо ниво на прикритост, както и „пространство за правдоподобно отричане“, така че действията им да не бъдат пряко приписвани на иранския режим. За целта терористичната мрежа използва изолирани клетки, вербува чужди граждани, разчита на криминални посредници и комуникира чрез тайни канали.

„От години иранският режим използва тероризма като инструмент за нанасяне на щети на Израел чрез нападения срещу невинни цивилни по света, като същевременно избягва военни, политически и икономически последици. Според тази логика, терористичните звена на Иран действат, за да запазят правдоподобно отричане, отделяйки насилствените си действия от пряка връзка с Техеран. Продължаващата международна кампания срещу иранския тероризъм лишава Иран от това отричане, отнема имунитета му и налага значителни дипломатически разходи“, заявиха от Мосад.

Мосад е отказал да изпълни операция срещу ръководството на Хамас в Доха.

🇮🇱🇶🇦 Мосад е отказал да изпълни операция за ликвидиране на лидери на Хамас в Катар, твърди Washington Post, позовавайки се на източници, пожелали анонимност. Шефът на службата Давид Барнеа се е обявил против плана, за да не се наруши връзката с Катар, домакин на Хамас и посредник в преговорите за примирие между групировката и Израел. Въпреки това, Израел обяви във вторник, че е извършил въздушен удар срещу лидерите на Хамас в страната, като в официалните изявления не бе споменат Мосад.

Резервите на Мосад повлияли на начина на нанасяне на удара и най-вероятно на неговия успех. Те отразяват и по-широко несъгласие в израелските служби за сигурност с решението на премиера Бенямин Нетаняху да нареди атаката. Въпреки консенсуса, че лидерите на Хамас трябва да бъдат преследвани, мнозина поставиха под въпрос момента на операцията, който съвпадна със събиране на лидерите в Катар, съюзник на САЩ, и с дискусии на офертата от Тръмп за освобождаване на израелските заложници в замяна на примирие в Газа.

Вместо наземна операция, Израел използва 15 изтребителя, изстреляли 10 ракети. Хамас заяви, че ударът не е успял да убие ключовите фигури, сред които действащия му лидер Халил ал-Хая, но е отнел живота на роднини и помощници от делегацията, както и на катарски офицер. Израелските власти засега не са коментирали публично резултата, но според източник, запознат с операцията, „Израел не постигна целта си“.

Не е ясно дали наземна операция би имала по-голям успех. Миналата година Мосад успя да убие лидера на Хамас Исмаил Хания в Техеран с бомба, поставена в спалнята му. „Този път Мосад не искаше да действа на терен“, отбеляза един от източниците, отбелязвайки, че агенцията смята Катар за важен посредник в преговорите с Хамас.

Друг източник критикува момента на удара и заяви, че Хамас е можел да бъде атакуван по-късно, тъй като Мосад има капацитета за това. Експерти предполагат, че Нетаняху, който се подготвя за инвазия в Газа, може би е изгубил търпение към преговорите за примирие.

„Барнеа смята, че посредничеството на Катар е ценно. Но Нетаняху може би смята, че офертата на Тръмп не получава отзвук от Хамас и преговорите ограничават действията му“, каза Дейвид Маковски от Вашингтонския институт.

Освен Барнеа, началникът на генералния щаб на армията Еял Замир също се обяви против удара заради риск за преговорите, докато министрите Рон Дермер и Израел Кац подкрепиха Нетаняху. Нитзан Алон, който отговаря за преговорите за заложниците, не е бил поканен на срещата за операцията, тъй се е очаквало да се противопостави, пише Washington Post.

Израелските власти казват, че ударът е мотивиран от рядката възможност да се атакуват лидери на Хамас, отговорни за атаките от 7 октомври 2023 г. и от нападението в Йерусалим, при което загинаха шестима израелски граждани, както и засада в ивицата Газа, отнела живота на четирима войници. Някои официални лица смятат, че отношенията с Катар ще се възстановят с времето, както след спорните убийства на палестински бойци през 70-те и 80-те години.

Катар осъди удара като „държавен тероризъм“ и преосмисля ролята си в преговорите. Нетаняху отговори с обвинения срещу Катар в предоставяне на убежище на терористи. Въпреки критиките, Доха от години е домакин на Хамас и посредничи в конфликти от 2014 г. Нетаняху дори уреди катарско финансиране за Газа през 2018 г., за да стабилизира икономиката там.

Експерти смятат, че Нетаняху може би е искал да саботира предложението на Тръмп и да изпрати сигнал към страни, подкрепящи палестинска държавност. Вътрешнополитически, той може да се е опитал да се дистанцира от Катар след обвинения, че негови сътрудници са били финансирани от страната.

Израелският президент награди Мосад за ликвидирането на Насрала.

🇮🇱 Израелският президент Ицхак Херцог връчи днес държавната награда за сигурност на Мосад за ролята му в успешната операция по ликвидирането на генералния секретар на Хизбула Хасан Насрала в Бейрут преди около година. На церемонията в президентската резиденция в Йерусалим агентът С., офицер по вербовка и операции, говори от името на отличените и разкри нови подробности около акцията.

„Операцията се роди, когато една амбициозна технологична идея, която можеше да се нарече фантазия, срещна най-добрите технологични експерти. Благодарение на сътрудничеството между IDF, Мосад, отбранителната индустрия, палестинската власт и академичните среди тази фантазия се превърна във влиятелна реалност. Но пробивната технология сама по себе си не е достатъчна – необходимо е точно разузнаване и смел оперативен капацитет, понякога с риск за живота в сърцето на врага, за да стане невъзможното възможно“, заяви агентът.

Той разкри, че в операцията за ликвидирането на Насрала агентите на Мосад са действали с решимост „под обстрел в сърцето на Бейрут, за да доставят нужното разузнаване“.

По думите му датата 27 септември 2024 г. ще остане „исторически повратен момент, който отбеляза края на 10 дни ожесточени сражения, започнали с операция Бийпър. 10 дни, в които духът на терористичната организация беше пречупен, а нейните военни способности – сериозно отслабени.“

„Отличените тази година отново показват добавената стойност от взаимодействието на различни структури. Принципът на интеграция не е просто идея, а реалност, с която печелим войни. Не бива обаче да се самозалъгваме с постигнатото – докато празнуваме успехите от миналото, блестящи и креативни умове вече работят по операциите на бъдещето, които ще оформят сигурността на Израел за поколения напред“, добави той.

След церемонията ръководителят на Мосад Деди Барнеа поздрави своите служители и изтъкна символиката в тазгодишната награда, която показва силата на израелската система за сигурност при нанасяне на решаващи удари по Хизбула миналата година – от операцията с пейджърите до елиминирането на Насрала.

„Барнеа отбеляза трите основни ценности, ръководещи организацията: смелост, технологични иновации и хитрост“, гласи изявление на службата, в което се отбелязва, че комбинацията от оперативни способности, високи технологии и качествено разузнаване превръща визията в реалност, а дълбокото партньорство с IDF е ключът към всеки успех.

Насрала беше убит на 27 септември 2024 г. в бейрутския квартал Дахия, считан за бастион на Хизбула. По време на операцията върху бункера му бяха хвърлени над 80 бомби, всяка с тегло един тон. В изявление на IDF тогава беше съобщено, че израелските изтребители с прецизното насочване на Разузнавателното управление са поразили висшето ръководство на организацията, разположено под жилищна сграда в южното предградие на ливанската столица. Според армията атаката е извършена в момент, когато нейните ръководни фактори са провеждали съвещание за координация на терористични действия срещу Израел.

Ирански дисиденти, обучени от Израел, унищожиха противовъздушната отбрана на Техеран.

Огън и дим се издигат към небето след израелски въздушен удар срещу петролното депо Шахран на 15 юни 2025 г. в Техеран, Иран.
📸 Снимка: Stringer/Getty Images

🇮🇱⚔️🇮🇷 Израел е изградил мрежа от противници на режима и дисиденти в Иран, вербувайки чужди оперативни лица в продължение на няколко години с цел да елиминира висши фигури на иранския режим и да разруши напълно системите за въздушна отбрана на страната, като част от операция „Rising Lion“, твърди разследване на журналистите Йоси Мелман и Дан Равив, публикувано в ProPublica.

Според разследването, още през 2016 г. израелски пилоти са прелитали тайно над Иран, изучавайки терена и уязвимите точки, за да сведат до минимум рисковете от засичане.

Разследването посочва, че обширна мрежа от местни оперативни лица е била активирана на втория ден от войната, 14 юни, за координирани удари по иранските системи за противовъздушна отбрана и ракетни площадки.

„100% от зенитните батареи, маркирани за Мосад от Израелските ВВС, бяха унищожени. Повечето се намираха близо до Техеран, в райони, където Израелските ВВС никога не са оперирали“, цитира ProPublica източник.

Според доклада, чуждестранни командоси, обучавани от Израел и вербувани в Иран и някои съседни страни, са били разположени из цялата страна, за да извършват атаките. Израелското разузнаване е използвало фронт компании за легално транспортиране на необходимото оборудване.

„Израел внася контрабандно тонове метално оборудване, а всъщност части за оръжия, използвани от командосите, в Иран чрез неподозиращи шофьори на камиони“, се посочва в доклада.

След началото на операцията, иранските медии съобщили, че някои стартови площадки в страната са били изградени от Израел, а негови оперативни лица са извършвали разузнавателни мисии около ядреното съоръжение в Натанц, включващи вземане на проби от почвата за контрол на нивата на обогатяване на урана. Агентите се представяли за европейски техници и носели обувки с двойни подметки, предназначени да събират прах и почва.

Тестове по-късно потвърдили, че иранските центрофуги са обогатили урана над 5%.

Източниците на ProPublica посочват, че контрабандата на материали в и от Иран била относително лесна. „Кутии и щайги са били изпращани по море или в камиони, които преминават законно през гранични пунктове“, твърди един от източниците.

Докладът описва подробно дългосрочното наблюдение на 11 ирански ядрени учени, което включва ежедневните им рутинни дейности и детайлни карти на домовете им.

„Досиетата дори показват точните местоположения на спалните помещения. На 13 юни израелски изтребители изстреляха ракети въздух-земя по тези координати, убивайки всички 11“, припомнят авторите на доклада.

Официални източници подчертават, че логистиката на военната операция е била координирана от и военновъздушните сили и службата за военно разузнаване, които поразиха повече от 1000 цели по време на 11-дневната въздушна кампания.

Според официални данни от иранския режим, по време на конфликта са загинали 1 062 граждани на страната, от които 786 военни и 276 цивилни.

Мистериозни експлозии избухнаха в редица градове в Иран.

🇮🇷 Случаите на мистериозни експлозии в Иран скочиха значително след края на 12-дневната война с Израел и продължиха в понеделник сутринта, когато взрив в апартамент в град Кум рани най-малко седем души. Същевременно започнаха да валят съобщения за подобни случаи в множество ирански градове, сред които Техеран, Машхад, Карадж, Семнан, Парчин и т.н.

Властите побързаха да определят инцидента в Кум като „изтичане на газ“. Областният управител заяви, че това „не е терористичен акт“ и призова обществеността да не дава трибуна на непотвърдени слухове. Очевидци съобщават, че ранените са откарани в болница и се намират в стабилно състояние. Взривоът обаче е причинил щети на няколко апартамента и превозни средства в района.

„От една страна, виждаме продължаващи взривове в жилищни сгради и други места, а властите винаги ги обясняват като изтичане на газ. Но повтарящият се характер на тази версия и сходството между всички тези инциденти започват да пораждат съмнения сред обществеността, особено когато повечето от тези експлозии са настъпили след края на войната“, обясни Мохсен Мохеймани, който е коментатор в независимото издание Iran International.

Ислямската република отдавна страда от хронични инфраструктурни проблеми, както и пропуски в безопасността, и това явление беше наблюдавано от много преди войната. Сериозни инциденти като смъртоносния взрив в пристанището Шахид Раджае, който уби десетки, не бяха рядкост.

„Властите твърдят, че това се дължи на горещото време и изтичане на газ, но когато това се случва сега, веднага след войната, тези обяснения единствено увеличават обществените подозрения“, заяви Мохеймани.

„Израел заяви открито, че не е приключил и ще продължи своите операции в Иран. Освен това той съобщи, че е ликвидирал десетки висши ирански служители. Иранските власти не предоставят подробности“, продължи той.

След съкрушителния пробив на израелското разузнаване дълбоко в Ислямска република Иран, края на войната доведе до подновени усилия на властите в Техеран да "изчистят редиците". Стотици бяха арестувани в цялата страна, включително малцинства и дори случайно по улицата. Обекти, които са считани за такива, участващи в производството на дронове, бяха разкрити, а местните жители беше призовано да докладва за всичко, което му се струва подозрително. Междувременно стотици хиляди афганистанци, живеещи в Иран, бяха депортирани от страната.

Издирваният шеф на затвора "Евин" е избягал преди израелския удар след таен част със сина си

Спасителни екипи претърсват развалините на затворническия комплекс „Евин“ в Техеран, който преди броени дни беше поразен от въздушен удар на израелски изтребители.📸 Снимка: Mostafa Roudaki/AFP via Getty Images

🇮🇱🔓🇮🇷 Хедаятолах Фарзади, известен с жестокостта си шеф на затвора „Евин“ в Техеран, е избягал от комплекса броени минути преди израелски изтребители да нанесат въздушен удар по комплекса, след като малко преди това получава предупреждение и с помощта на чат с агент на израелското разузнаване и пълнолетния му син съумява да се измъкне на косъм.

Според подробности, разкрити от израелски източник пред Fox News, служители на израелското разузнаване са потърсили сина на директора Амир Хусейни Фарзади, за да му предадат послание: ако накара баща си да пусне на свобода политическите затворници, животът му ще бъде пощаден в предстоящия удар.

В последвалата кореспонденция в WhatsApp, видяна от Fox News, шпионинът инструктира Амир да каже на своя баща да отвори вратите на затвора с предупреждение, че ударът ще бъде нанесен „след няколко минути“. Амир попитал дали вече се е случило нещо с баща му, на което агентът дава уверение, че няма да му се случи нищо, стига да предаде съобщението навреме.

Според същия източник, след като получава посланието, Амир осъществява връзка със своя чичо, който веднага се отправя към затвора, за да измъкне Фарзади. Двамата са забелязани да се изнасят от района с висока скорост малко преди началото на въздушните удари. Оттогава не е известно да има информация за местонахождението му.

Хедаятолах Фарзади оглавява затвора „Евин“ в периода от 2022 г. насам и е обвиняван в сериозни нарушения на човешките права, включително изтезания и убийства на лишени от свобода, които в по-голямата си част са политически дисиденти. Обвиненията срещу него включват още сексуално насилие, побои, насилствено гладуване и извънсъдебни екзекуции. Фарзади е санкциониран както от САЩ, така и от Европейския съюз.

Изглед към входа на затворническия комплекс „Евин“ в Техеран, Иран, 17 октомври 2022 г.📸 Снимка: West Asia News Agency чрез Reuters

Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ включи Фарзади в своя списък на специално обозначените лица (SDN), което забранява на американски граждани и организации да осъществяват каквито и да е финансови или търговски контакти с него.

„Много демонстранти бяха изпратени в затвора „Евин“ по време на последната вълна от протести, където бяха подложени на изтезания и други форми на физически тормоз“, се казва в официално изявление на Министерството на финансите на САЩ.

Преди да поеме ръководството на „Евин“, Фарзади е работил 10 години в затвора „Дизел Абад“, където „е организирал публични ампутации на престъпници, осъдени за дребни престъпления“, според американските власти. В периода, когато е оглавявал затвора „Фашафуейе“, по-известен с нарицателното "Големия затвор на Техеран", Фарзади е „наглеждал изтезанията и малтретирането на затворници“.

В изявление на Европейския съюз от април 2025 г. бяха въведени санкции срещу Фарзади и срещу редица други лица и институции и беше осъдено „използването на съдебната система като инструмент за произволни арести“ в Иран. ЕС подчерта също така и „рязкото покачване в броя на екзекуциите“ през изминалата 2024 г. Изпълнените смъртни присъди включват жени, граждани на европейски държави, както и представители на малцинствата. Не се посочва обаче колко от тях са били политически дисиденти.

„Свободата на мнение и изразяване, религията и убежденията, както и свободата на сдружаване, са обект на все по-сериозни ограничения. Прилагат се заплашителни мерки спрямо защитници на човешките права, журналисти и политически опоненти“, се посочва още в изявлението на ЕС.

Екранна снимка с чат хронология в WhatsApp, за която се твърди, че показва съобщенията между Амир Хюсеини Фарзади и агент на израелското разузнаване.📸 Снимка: Fox News