Украйна се отказа от безплатните австралийски хеликоптери Tiger заради цената на експлоатацията

🇺🇦🚁🇦🇺 Украйна оттегля заявката си за щурмови хеликоптери Eurocopter Tiger, извеждани от употреба от Австралия, след като е преценила, че експлоатация и поддръжка ще носят допълнителни разходи и логистични трудности за въоръжените сили. Това съобщи онлайн изданието Defense Express, което се позова на украинския посланик в Австралия Васил Мирошниченко. Киев няма да поема машините, които Канбера заменя с американските AH-64E Apache Guardian.

Defense Express съобщи, че решението е мотивирано от оценка на няколко фактора: разходи за летателен час, наличност на резервни части, техническо състояние и конфигурация на оборудване, каквато Украйна можела да очаква. Австралия е била готова да предаде хеликоптерите като военна помощ, но безплатното предаване не отменя останалите разходи: Киев пак трябва да изгради инфраструктура за експлоатацията им, да проведе обучение на пилоти и наземни екипажи, да гарантира доставките и да поддържа машините в бойна готовност. Експерти смятат, че има смисъл да се избират хеликоптери, които по-добре отговарят на нуждите и възможностите на Силите за отбрана, защото машина, която стои на базата и не изпълнява бойни задачи, няма стойност.

Подробности добави порталът Militarnyi, също с позоваване на Мирошниченко. Заявката е подадена през 2024 г. и оттеглена към началото на 2026 г. Ключов фактор е американското оборудване, което подлежи на правилата за износ на оръжия и военни технологии (ITAR), а предаването му на трета държава се нуждае от изричното одобрение на Вашингтон. Свалянето на част от него би могло да намали бойните възможности на машините.

Австралия е експлоатирала 22 броя Tiger ARH (въоръжен разузнавателен хеликоптер), вариант на френския Tiger HAP. Двуместната машина е разработка на Eurocopter, преименуван през 2014 г. на Airbus Helicopters. Тя носи 30-мм оръдие, 70-мм неуправляеми ракети, противотанкови управляеми ракети AGM-114 Hellfire II и електрооптични системи за откриване и проследяване на цели.

Австралийската национална одитна служба (ANAO) установява в одит, че на 14 април 2016 г. началникът на въоръжените сили е обявил пълна оперативна способност, т.е. видът е въведен с пълния набор от заложени възможности. Обявлението идва със 7 години закъснение и 9 оперативни ограничения. Одиторите отчитат 76 недостатъка във възможностите, от които 60 са считани за критични от Министерството на отбраната. Бялата книга за отбраната от 2016 г. заделя 500–750 млн. австралийски долара за покриване на текущите изисквания към платформата и предвижда нейната замяна в средата на това десетилетие.

Наличността се оказва много под заложената: през 2015 г. в произволен ден средно 3,5 от общо 16 машини в оперативния флот са годни за експлоатация, при минимална цел от 12. Към юни 2016 г. един летателен час струва 30 335 австралийски долара при цел от 20 000. В щатски долари това са 22 500 срещу около 14 800, а дългосрочната средна е 39 472 австралийски долара, или около 29 300 щатски долара.

Проблемите не отшумяват до края на службата. През ноември 2024 г. (когато отписването още се очакваше през 2027–2028 г.) на изслушването си в Сената началникът на армията генерал-лейтенант Саймън Стюарт признава проблеми и натиск в снабдяването с резервни части. В доклада на министерството на отбраната за 2024–2025 г. наличността и поддръжката все още се определят като проблемни, а компонентите от вече изтеглени машини поддържат в полет останалите. The Aviationist уточнява, че 6 от 22 броя са били изведени от експлоатация преди края на службата заради трудна поддръжка и ниска наличност.

Преценката на Defense Express съдържа 4 фактора. 4 от тях, а именно разходи за летателен час, резервни части и техническо състояние, съвпадат с мерките, по които австралийските одитори и министерството на отбраната отчитат проблеми в периода 2016-2025 г. Последният, конфигурацията на оборудването, опира до ITAR и одобрение, което е извън правомощията на двете страни.

Австралия се спря на AH-64E Apache Guardian за негов наследник през януари 2021 г. и направи поръчка на общо 29 машини. Първата беше доставена през октомври 2025 г. Към момента са доставени 6, но се очаква до края на 2029 г. пълният състав да бъде достигнат, според ABC News, който оценява флота от 22 единици Tiger на 1,1 млрд. австралийски долара. На 23 септември 2026 г. Австралия обяви края на полетите с Tiger в Дарвин. Според изявление на армията краят на службата съвпада с планирания 20-годишен срок, а AH-64E е далеч по-подходящ за среда с напреднала ПВО, прецизни оръжия и безпилотни платформи.

Разговорите за прехвърлянето на Tiger в Украйна се водят от 2024 г. Тогава Мирошниченко потвърди пред Defence Connect, че страната му е готова да разговаря по темата. Австралия е обмисляла варианта, докато е определяла съдбата на флота. Сега посланикът обърна внимание на сътрудничеството след двустранното споразумение за сигурност, подписано от Австралия и Украйна по-рано този месец. Defence Connect пише, че документът предвижда двете страни да работят по съвместни проекти в отбранителната промишленост, а Австралия се е ангажирала да обмисли рамки за тяхното финансиране.

След извеждането от експлоатация в Австралия, Tiger остава само при три оператора: Франция, Германия и Испания. Militarnyi отбелязва малкия брой оператори сред причините за отказа. Франция и Испания смятат да задържат типа: според Airbus от 19 юни 2026 г. около 85 френски и испански машини трябва да получат модернизацията MkIII в средата на жизнения цикъл. Германия остава извън програмата и изтегля своя парк около 2032 г. – с 6 години по-рано от първоначалния срок. Defense Express припомни, че експлоатираните от Луфтвафе машини са имали идентични проблеми и известно време дори са стояли на земята. В статия по темата изданието описва Tiger като общоевропейска алтернатива на американския Apache, която се оказва проблемна въпреки инвестираните милиарди евро и четирите оператора.

Междувременно Украйна обмисля други платформи за модернизация на армейската си авиация. През юли нейният командир бригаден генерал Павло Бардаков посочи американския UH-60 Black Hawk като основна бойна платформа на бъдещия парк и го оцени като баланс между възможности, разходи за експлоатация и ефективност. Набавянето на изцяло нов парк е дълъг процес, казва той, но модернизацията сама не решава проблема, защото съветските хеликоптери зависят от резервни части, повечето от които се намират само в Русия. Друг американски вариант предлага Bell Textron. През април компанията откри дъщерно дружество в Украйна като център за монтаж, поддръжка и ремонт и предложи AH-1Z Viper и UH-1Y Venom с локализация на производството.

Анализ: Етиопия обяви стратегическо партньорство с Пентагона без американско потвърждение

🇪🇹🛡️🇺🇸 Етиопия и САЩ се договориха да изградят всеобхватно стратегическо партньорство в сферата на отбраната и сигурността. Това обявиха на 21 август министерства на отбраната и външните работи на африканската страна. Изявлението последва двудневни консултации в Пентагона на 19 и 20 август с участието на делегация, ръководена от генерал-майор Тешоме Гемечу, ръководител на Дирекцията за външни отношения и военно сътрудничество. От американска страна не е публикувана официална информация за срещата. Нито Пентагонът, нито Африканското командване (AFRICOM) са излезли със съобщение, въпреки че командването публикува отчет за втората сесия на американско-анголския комитет за отбрана, проведена на 5 и 6 август.

Консултациите бяха проведени под ръководството на Брайън Дж. Елис, помощник-секретар по въпросите на Африка. Официалната му длъжност вече съдържа определението „по войната“, а не „по отбраната“. С указ 14347 от 5 септември 2025 г. Пентагонът получи правото да използва името Министерство на войната в кореспонденцията и публичните си съобщения. Юридическото наименование обаче остава Министерство на отбраната, тъй като единствено Конгресът има юрисдикция да го промени. Етиопското комюнике посочи три основи на бъдещото партньорство: защита на националните и взаимните интереси, взаимодействие с укрепване на доверието и съвместни усилия за мир и стабилност в региона на Африканския рог. Никъде не се споменава подписан документ.

Значението на съобщението произтича от рязката промяна спрямо доскорошното отношение на Вашингтон към етиопската армия като към клиент, за когото по презумпция се отказваха лицензи за оръжейни сделки. Службата за контрол на търговията с отбранителни стоки към Държавния департамент включи Етиопия към раздел 126.1 от Правилника за международна търговия с оръжие (ITAR) през ноември 2021 г. При посочения режим всяко заявление за лиценз бива отхвърлено по презумпция. Два месеца по-рано указ 14046 наложи целеви санкции заради хуманитарната и правозащитната криза в северната част на страната. По силата на указа са санкционирани четири структури и две физически лица, а самият документ остава в сила и днес.

На 11 май 2026 г. същата служба прекрати забраната. Автоматичният отказ беше заменен с разглеждане на всяко заявление поотделно, като се отчитат националната сигурност, външната политика, регионалната стабилност и положението с правата на човека. Възстановени бяха и лицензионните изключения, които не са достъпни за държавите, включени в раздел 126.1. На същия ден държавният секретар Марко Рубио прие етиопския външен министър Гедион Тимотеос. Разговорът им обхвана както партньорството в областта на сигурността, така и възможностите за търговско сътрудничество.

След това контактите бързо се активизираха. В края на юли AFRICOM и етиопските въоръжени сили откриха в Адис Абеба първия Африкански симпозиум по логистика и комуникации. В него участваха делегати от 40 държави и представители на повече от 25 американски компании. Сред изказалите се бяха командващият AFRICOM генерал Дагвин Андерсън, американският посланик Ервин Масинга и етиопският министър на отбраната Айша Мохамед Муса. На 17 август американски военни започнаха занятия в етиопския център за мироопазващи операции. На 19 август делегацията на Тешоме пристигна във Вашингтон.

Изваждането на Етиопия от раздел 126.1 не значи нито поръчка, нито дарение. Промяната премахва общата нормативна забрана на евентуални доставки на бронирани машини, боеприпаси, комуникации и резервни части, както и пред платеното обучение. Ударният авиопарк на Етиопия в момента не включва американски платформи. Изследване на Европейския съвет за международни отношения от февруари 2025 г. отбелязва подробно арсенала на Адис Абеба от 2021 г. насам: турски дронове Bayraktar TB2 и по-тежкия модел Akinci, китайски Wing Loong, доставени с посредничество от ОАЕ, и ирански Mohajer-6.

Турция, Китай и Иран не обвързват сделките с правозащитни условия и сертификати за краен потребител от вида, който законодателството на САЩ изисква. Разглеждането на всяко заявление поотделно, с което беше заменен автоматичният отказ, не е формалност. При него се оценява и положението при правата на човека, докато етиопските въоръжени сили водят две вътрешни кампании, включващи удари по населени места. Всеки лиценз за ударна платформа ще бъде оценяван според същите критерии, които доведоха до включването на Етиопия в раздел 126.1 през 2021 г.

Това е първото съществено ограничение. Американската военна техника е скъпа, а достъпът до такава е обвързан с редица условия. Предлаганото от Анкара, Пекин и Техеран е по-евтино и не е придружено от същите ограничения. Мащабът на предишната американска програма е известен. През 2019 г. – последната година преди войната – над 300 етиопски офицери и подофицери преминаха през курсове, финансирани от САЩ. AFRICOM проведе на етиопска територи учението Justified Accord с най-големия контингент на САЩ в страната от 30 години насам. Тогавашното сътрудничество се изразяваше в обучение и военно присъствие, а не в доставки на бойни платформи. Единственото конкретно действие на САЩ този август е изпращането на екипа, който преподава международно хуманитарно право.

Вторият риск е свързан с Тиграй. На 20 август, докато етиопски офицери провеждаха втория ден от своите разговори в Пентагона, два дрона удариха Мекеле. Специализираната болница „Айдер“ прие 13 ранени от попадение в жилищния квартал Даеро, сред които имаше деца. Регионалното бюро за комуникации съобщи за четирима ранени при удара в района на църквата „Св. Мария“ и обвини федералното правителство. Адис Абеба не пое отговорност и не отговори на обвинението. Два дни по-рано друг удар край същия град е убил един човек, съобщи BBC. Армията не коментира случая.

Серията инциденти през август не започна в Мекеле. На 1 август битки с тежка артилерия и ударни дронове в западната част на региона принудиха стотици души, включително ранени бойци, да преминат границата със Судан. На 10 август представители на Тиграй обвиниха федералните сили за удари край Рая Аламата в южната част на региона. AFP съобщи за четирима ранени, а BBC Tigrinya цитира местните власти, според които трима души са били убити, а други седем са ранени. Според тези сведения две от попаденията са поразили училище, в което са се укривали бойци по време на ваканцията. Данните се разминават и нито една от версиите не е независимо потвърдена. Общото е, че обвиненията са насочени към федералните сили и остават без съдържателен публичен отговор от тяхна страна. Успоредно с това федералните части водят кампания срещу движението Фано в съседната област Амхара, където журналистически репортажи документират твърдения за поразени училища, болници и религиозни сбирки. Подписаното през ноември 2022 г. споразумение от Претория, прекратило бойните действия в северната част на страната, формално остава в сила, но на практика се намира пред разпад.

Сближаването между САЩ и Етиопия протича на фона на криза, която повишава стратегическото значение на Червено море. От края на февруари, когато започна войната на САЩ и Израел срещу Иран, Ормузкият проток е практически затворен за търговското корабоплаване. В мирно време през него преминава около 20% от световните доставки на петрол и втечнен природен газ. Алтернативният маршрут за суровините от Залива към Европа минава по саудитския петролопровод до брега на Червено море, а оттам – през Баб ел-Мандеб и Суецкия канал. През същия тесен морски проход преминават около 15% от световната морска търговия и близо 30% от контейнерния трафик, включващ електроника, автомобилни части, машини, храни и торове. На 22 юли, след 9-месечно прекъсване, хутите подновиха нападенията срещу корабоплаването в района. Въпреки това Maersk, CMA CGM и Cosco подновиха или подготвят преминавания, а само за около 2 седмици през август MSC преведе 7 кораба през Суецкия канал и Баб ел-Мандеб с изключени системи за автоматична идентификация. Всяко ново затваряне налага обикаляне около нос Добра надежда, повишава застрахователните разходи и удължава сроковете по целия маршрут между Азия и Европа, включително за товарите, предназначени за пристанища в Черно море.

По западния бряг на този стратегически проход са разположени Джибути и Еритрея. В непосредствения им тил е Етиопия – държава без собствен морски излаз и с най-многобройната армия в Африканския рог. През последните месеци Вашингтон води разговори едновременно с всички регионални участници. През април се появиха сведения за тайни преговори за отмяна на санкциите срещу Еритрея. На 19 юли съветникът по африканските въпроси Масад Булос събра в Кайро външните министри на Египет, Еритрея и Сомалия, а на 4 август отрече да се изгражда коалиция срещу Етиопия. Камерън Хъдсън, работил по въпросите на Африка в ЦРУ, Държавния департамент и Съвета за национална сигурност, определи подхода на САЩ като опит да преследват едновременно целите си в борбата с тероризма, достъпа до критични суровини, търговската дипломация, морската сигурност и да управлява регионално съперничество, което според него не разбира достатъчно добре.

Най-сериозният риск обаче остава не морето, а северната сухопътна граница на Етиопия. През февруари Международната кризисна група определи отношенията между Етиопия, Еритрея и Тиграй като буре, пълно с барут, и препоръча спешно създаване на неформални канали за комуникация между Адис Абеба, Асмара и Мекеле. Оттогава положението не се е подобрило. Етиопия и Еритрея продължават да натрупват войски от двете страни на общата си граница. Премиерът Абий Ахмед определи достъпа до Червено море като екзистенциален въпрос за страна с 140 млн души население и неведнъж посочи еритрейското пристанище Асаб като исторически етиопско. Асмара възприема тези изявления като заявка за нахлуване.

През май Египет и Еритрея подписаха споразумение за морски транспорт и потвърдиха своята позиция, че сигурността на Червено море е отговорност на крайбрежните страни. В отговор Адис Абеба обвини Кайро, че се опитва да я обкръжи и да прекъсне достъпа ѝ до морето. През същия месец се появиха и сведенията за американско сближаване с Асмара. Така отворената от САЩ през май възможност за оръжейни сделки е насочена към държава, която определя излаза си на море за въпрос на национално оцеляване, докато най-близкото до нея крайбрежие принадлежи на Еритрея.

Съществува обаче и по-прозаичен прочит на срещата във Вашингтон. През декември 2019 г. Пентагонът публикува отчет за деветото годишно заседание на двустранния комитет за отбрана, водено от тогавашния заместник-помощник-секретар Пийт Мароко и етиопския министър на отбраната Лема Мегерса, а докладът за него съдържаше почти същите думи за подновен ангажимент и разширено взаимодействие. Форматът е налице от години и сегашната среща може да е поредното заседание, което е представено от Адис Абеба в по-категоричен и политически натоварен тон за вътрешна и регионална употреба. В подкрепа на това стоят три обстоятелства: делегацията беше водена от шеф на служба, а не от министър; няма подписан документ; американската страна не потвърди публично постигнато споразумение.

Турция представи проект за ICBM „Йълдъръмхан“ с обхват 6 000 километра

🇹🇷 В изненадващ ход Турция разкри непознат досега вариант на междуконтинентална балистична ракета (ICBM), наречена „Йълдъръмхан“ (от турски: „господар на мълнията“). През последните няколко години отбранителната индустрия на страната изкарва удивително широк спектър от оръжия, включващи ракети и дронове, но плановете за разполагане на ракети от такъв клас са нещо изцяло ново.

Пълномащабният модел на „Йълдъръмхан“ беше показан публично за първи път на международно изложение за отбрана и аерокосмическа индустрия SAHA 2026 по-рано тази седмица в Истанбул, привличайки международно внимание. Програмата, чиято разработка продължава от около десетилетие, беше представена от министъра на отбраната Яшар Гюлер.

Това е нетактическа балистична ракета с голям обсег, въоръжена с конвенционална бойна глава – концепция, която сама по себе си е сравнително нова, макар и да е била обсъждана в миналото във връзка с Китай, Израел и Русия. Ракетата е проектирана с обсег от 6000 км, което направо я поставя в категория ICBM (класифицирани като ракети с обсег над 5500 км).

Оръжието се задвижва от четири ракетни двигателя и, което е нетипично, използва само една степен. Това може да е показател за технологични ограничения, тъй като досега страната не е разработвала ракета с такъв обхват. Според Министерството на отбраната тя ще е мобилна (разположена на колесно шаси) и ще носи изключително мощна бойна глава с тегло 3000 кг. Освен това ще използва течно гориво – комбинацията от азотен тетроксид и хидразин.

Използването на течно гориво значи, че ракетата трябва да се зарежда точно преди изстрелване. Това намалява времето за реакция в сравнение с оръжията с твърдо гориво и я прави по-уязвима на превантивни удари, както и по-сложна за поддръжка.

Към момента липсват детайли за сроковете за приемане на въоръжение, въпреки че турските медии твърдят, че производството на горивото и разработката на бойните глави вече са започнали. Трябва да се отбележи, че сред европейските държави в НАТО само Турция разполага с ракета с конвенционална бойна глава и земно базиране с обсег на поразяване над 300 км – местната „Тайфун“.

В миналото президентът Реджеп Тайип Ердоган отправи призив страната му да разгърне ракети с над 2000 км обсег, отразявайки опасенията на държавния глава от засилващите се заплахи в региона. През 2025 г. страната представи „Тайфун Блок IV“ с предполагаем обсег от 1000 км, а сега се разработва и ракетата със среден обсег „Дженк“ (2000 км).

Едно от основните предизвикателства пред турската страна е провеждането на изпитания. Основният полигон в Черно море е дълго под 1000 км. Това изиска изстрелване по стръмна параболична траектория, по подобието на Северна Корея, или употребата на обсъждания космодрум в Сомалия, който би позволил тестове над Индийския океан.

Разширяването на ракетната индустрия на Република Турция има и икономически аспект. Нейните продукти не са обект на американски финансови ограничения ITAR, което ги прави атрактивни за износ. Въпреки това, като член на Режима за контрол на ракетните технологии (MTCR), Турция е изправена пред строги ограничения за експорт на ракети с подобни характеристики, освен ако не реши да напусне споразумението.

Най-вероятно властите в страната се стремят към „Йълдъръмхан“ за разширяване на обсега на конвенционален възпиращ фактор, позволявайки ѝ да държи под прицел цели дори до Пекин. Макар да няма налице индикации за разработване на ядрени бойни глави, новата ICBM е евентуална стъпка към посочената способност, в случай че стратегическите приоритети се променят в бъдеще.

С изключение на конкретна военно-оперативна полза, проектът е символ на национална гордост и технологичен суверенитет, също като проекта за изтребител от ново поколение TF Kaan, затвърждавайки амбицията на Турция за стратегическо възпиране на дълги разстояния.