Ми-17 на мексиканския флот слезе аварийно в Халиско с трима ранени

⚡️🇲🇽🚁 Хеликоптер Ми-17 на Военноморския флот на Мексико се приземи аварийно в южната част на щата Халиско по време на въздушно наблюдение срещу престъпни групи, а трима души от екипажа са били ранени. Инцидентът е станал около 07:30 ч. на 12 август в местността Ла Гарита, община Тамасула де Гордиано, съобщи Секретариатът по военноморските сили на Мексико (SEMAR).

Според изявлемие на ведомството екипажът е извършил контролирано аварийно снижаване и е приземил машината, вместо да продължи полета или да изпълни нормална процедура за кацане. При инцидента няма загинали, като тримата пострадали са откарани във военна болница в Гуадалахара без тежки наранявания. Флотът и авиационните власти са започнали разследване и техническа експертиза, за да установят какво е накарало екипажа да предприеме маневрата. Кадри от снижаването бяха публикувани в социалните мрежи, а пристигането на допълнителни хеликоптери за евакуация накара местните жители да предположат, че в района се провежда мащабна операция срещу картелите, отбелязва „Семанарио Сета“.

Това предположение има основание в самата география. Тамасула де Гордиано се намира в югоизточния край на щата, близо до границата с Мичоакан, в пояс с дългогодишно присъствие на картела „Халиско – ново поколение“ (CJNG). Затова губернаторът Пабло Лемус побърза да отговори на въпроса, който още на сутринта започна да се разпространява в социалните мрежи: по информацията, която е получил от флота, машината не е била свалена, а е приземена принудително по решение на самия екипаж.

Прецедентът, който подхранва подобни съмнения, е именно от Халиско. На 1 май 2015 г. въоръжени бойци на CJNG обстреляха вертолет EC725 Cougar на Военновъздушните сили от земята край Виля Пурификасион по време на операция срещу тогавашния водач на картела. Нападателите използваха реактивен гранатомет и тежка картечница; в резултат на атаката загинаха осем войници и служителка на Федералната полиция. Според обвинението на прокуратурата на САЩ заповедта идва от Рубен Осегера Гонсалес, „Ел Менчито“. Оттогава минаха 11 години, а организацията вече загуби и дългогодишния си лидер и негов баща Немесио Осегера Сервантес „Ел Менчо“, който беше смъртно ранен при операция на федералните сили в Тапалпа на 22 февруари 2026 г. и почина при последвалото му транспортиране. Ответната реакция през денонощието след това включваше 252 блокади на пътища в 20 щата според данни на кабинета по сигурността, а само в пределите на Халиско загинаха 16 души, от които 6 служители на Националната гвардия, обяви „Просесо“. Полетът над Ла Гарита е част от същата продължаваща работа на силите за сигурност: флотът го описва като въздушно наблюдение за предотвратяване на незаконни дейности в югоизточната част на щата.

Машината, приземила се край Ла Гарита, е част от най-стария сегмент на мексиканската военна авиация. Флотът получи своите първи Ми-17 през август 1994 г., а към август 2024 г. изданието Infodefensa описваше военноморския парк като 26 машини – 22 броя Ми-8МТВ-1 и 4 броя Ми-17В-5 – от които 21 се експлоатират в 8 военноморски ескадрона. Военновъздушните сили отделно купиха 24 броя между 1997 и 1999 г. и днес разполагат с около 18 в 303-и авиационен ескадрон. Така близо 40 машини от съветско-руското семейство остават важна част от военния въздушен транспорт, издирването и наблюдението в страна, чиито сили за сигурност ежедневно действат над райони с активно присъствие на организирани престъпни групи. Част от военноморските бордове са пригодени за огнева поддръжка – с блокове за 28 неуправляеми 50-мм ракети и контейнери с тежки картечници Browning M3.

Именно поддръжката на този парк се усложни от февруари 2022 г. Международните санкции срещу Русия в отговор на военната агресия срещу Украйна силно ограничиха традиционните канали за доставка на руска авиационна техника, резервни части и технически услуги, а мексикански ведомства започнаха все по-често да търсят компоненти и услуги извън тези на производителя. Между 2019 и 2022 г. са сключени 26 договора за резервни части за Ми-17 – 24 с мексикански, 1 с литовско и 1 с руско дружество. Министерството на националната отбрана отмени през юли 2023 г. търг за основен ремонт и поддръжка на Ми-17, включващ и обучение на 16 души от ВВС, с мотива, че условията при доставчиците са се променили съществено и продължаването на процедурата не би гарантирало най-добрите условия за държавата, писа „Миленио“. Така процедурата за основен ремонт беше спряна в период, когато директният достъп до производителя и традиционната руска логистична верига вече беше значително усложнен.

Три месеца преди инцидента в Халиско същият тип вече претърпя технически отказ при излитане. На 4 май Ми-17 на флота се вдигна от кея на 4-ти военноморски район в Масатлан, щата Синалоа, но загуби мощност след повреда в левия двигател. Около 18 секунди след отделянето от площадката на кадрите се вижда бърз проблясък и дим в горната част на машината, след което екипажът я връща на същия кей. Пострадали няма, а щетите са само материални. Общото между двата случая засега е по-ограничено, но важно: и при двата аварийната ситуация е овладяна от екипажа достатъчно бързо, за да бъде избегната катастрофа с човешки жертви.

Мексико обаче не изоставя своите Ми-17, а удължава ресурса им, включително със способности, изградени в страната. Флотът отвори ремонтна работилница за типа във Веракрус още през 2003 г. 3 години по-късно създаде учебен център със собствен симулатор. ВВС пък модернизират своя състав с преработена кабина, многоцелеви дисплеи и обновена навигация, а програмата цели удължаване на ресурса с 2000 летателни часа или 8 години. Към пролетта поне 5 апарата вече са преминали през основен ремонт и модернизация, съобщи Infodefensa през май. Успоредно върви и замяна със западна техника: към края на 2024 г. флотът бе беше въвел в експлоатация 10 броя UH-60M Black Hawk с оборудване за нощни операции и инфрачервени системи. Самото 8-годишно удължаване на ресурса на Ми-17 обаче показва колко постепенно протича подмяната: старият парк трябва да остане в строя, защото новите машини все още не могат да поемат всичките му задачи.

Два технически инцидента с едно и също семейство хеликоптери за 3 месеца не доказват непременно за наличие на системен проблем в поддръжката, а разследването на случая в Халиско все още не е обявило официално причината. подобна теза стои и собствената статистика на флота, който през 2024 г. посочваше 21 машини в експлоатация от общо 26 придобити и ремонтна инфраструктура, изградена във Веракрус 20 години назад. Но въздушните операции срещу наркокартелите продължават да разчитат на хеликоптер, чиято оригинална верига за снабдяване и тежка поддръжка води към Русия в момент, когато оперативното натоварване в Халиско продължава да е високо. Всеки временно изваден от строя Ми-17 означава задачите му да бъдат прехвърлени към останалите налични машини.

Краят на съветските витла в Солнок: Унгария затвори 50-годишна глава във военната авиация.

🇭🇺 Силите за отбрана на Унгария (Magyar Honvédség) изведоха от експлоатация последните хеликоптери от съветско и руско производство по време на официална церемония в авиобаза Солнок в сряда, с което отбеляза своя символичен и технологичен апогей.

В небето над авиобазата на 86-та хеликоптерна бригада „MH Kiss József", трите хеликоптера, които все още се намираха в летателна годност – среден тактически транспортен Ми-17 (бордов номер 702) и 2 тежки щурмови Ми-24П (бордови номера 334 и 332) – изпълниха своите прощални полети. С угасването на газотурбинните им двигатели ТВ3-117МТ унгарската военна авиация затвори една 48-годишна епоха на оперативна зависимост от източни платформи, кодифицирайки пълния преход на унгарските военни към единна, оперативно съвместима със структурите на Алианса архитектура.

Това не е просто модернизация на логистиката, а дълбока доктринална промяна в условията на геополитическа криза в Източна Европа и невъзможността за поддръжка на руски системи в условията на санкционни режими. Церемонията, емоционално описана от унгарските зрители със сълзите на командването и ветераните, бележи края на структурите, известни неофициално под позивните на своите подразделения – „Rubik“ за транспортния батальон и „Phoenix“ за батальона за огнева поддръжка. Макар и финалният полет да има чисто церемониален характер, реалният оперативен край за щурмовата авиация настъпи значително по-рано; последните си бойни стрелби с неуправляеми ракетни снаряди С-8 и 30-милиметрови автоматични оръдия ГШ-30-2 проведоха към края на октомври 2025 г. Ресурсът по летателна годност на последния хеликоптер изтече окончателно на 4–5 февруари 2026 г.

Историята на унгарския парк от съветски вертолети отразява динамиката на Студената война, която предшества сложен преход на страната към Западната сфера на сигурност. Флотът от щурмови вертолети Ми-24 бе въведен в експлоатация през 1978 г. и оперативният му дебют се състоя в рамките на мащабното учение на Варшавския договор „PAJZS-79“, последвано от първите реални бойни стрелби през 1980 г. При зенита на своята тактическа сила през 80-те години на миналия век, унгарските ВВС поддържаха едновременно 39 оперативни хеликоптера, а назад в годините през инвентара преминаха общо 46 вертолета от модификации Ми-24Д, В и П. Платформите акумулираха над 210 000 полета и близо 85 000 летателни часа, сформирайки същинско ядро за тактическата огнева поддръжка на сухопътните войски.

Паралелно с тях, от 1987 г. средният транспортен вертолет Ми-17 започна да осигурява десантно-транспортен, логистичен и медицински (MEDEVAC) капацитет на унгарската армия. Дълголетието му обаче е съпроводено от сериозни логистични и политически маневри. В периода 2018–2019 г. в опит да бъде удължен жизненият цикъл на техниката преди доставката на новите западни системи, Будапеща реализира спорна програма за основния ремонт на осем хеликоптера в 419-ти авиационен ремонтен завод в Санкт Петербург. Машините се завърнаха с реновирани силови установки, системи за адаптиране на кабината към очила за нощно виждане (NVG), както и специфичен черен камуфлаж. Този краткосрочен ход спечели известно технологично време на командването в Солнок, но контрастираше фундаментално с дългосрочната стратегия на НАТО за премахване на зависимостта от руски доставчици.

Архитектура на утрешния ден: Пълният преход към Airbus

Тактическата празнота, която оставиха съветските платформи, е изцяло компенсирана от мащабната програма за модернизация в рамките на отбранителния план Zrínyi, базиран изцяло на портфолиото на Airbus Helicopters. Оперативните профили на изведените ветерани се поемат от два вида хеликоптери, допълващи се взаимно:

• Airbus H145M: Лек боен хеликоптер (доставка на 20 броя в периода 2019–2021 г.), оборудван с оръжейна система HForce, предназначен за разузнаване, лека огнева поддръжка и тактически транспорт.
• Airbus H225M: Среден тактически транспортен хеликоптер с регулярни доставки, които заменят дълбокия транспортен и десантен капацитет на Ми-17. За нуждите на базовото и напредналото обучение на пилоти е използван лекият флот от AS350 Écureuil.

В символичен израз на тази технологична щафета се превърна самият прощален полет, при който последният унгарски Ми-17 беше ескортиран от двойка нови вертолети H225M. Както заяви командирът на 86-та вертолетна бригада подполковник Ковач Кристиан относно десетилетия на вярна служба в тежки метеорологични условия, крайната равносметка се свежда до пилотското усещане "ezt megcsináltuk" („това го направихме“).

На 17 юни 2026 г. източният фланг на НАТО се сбогува с още една реликва от годините на Студената война, като небет вече принадлежи изцяло на западните вертолети, а легендарните силуети на „Рубик“ и „Феникс“ са заели своето място на земята – като музейни експонати в златните страници на унгарската авиационна история.

Русия е загубила пореден боен хеликоптер Ми-8МТ.

🇷🇺🚁 Telegram каналът Fighterbomber, приписван на руския пилот Иля Туманов и считан за неофициален говорител на Въздушно-космическите сили, публикува съобщение за загуба на руски многоцелеви хеликоптер от серията Ми-8.

Публикацията не съдържа дата и час, точно местоположение, обстоятелства на инцидента, нито съдбата на екипажа. Към момента е твърде рано за реакция от страна на независимите трекери Oryx и Ukrainian Conflict Observatory, които обикновено публикуват визуални потвърждения.

По приложената снимка машината може да бъде идентифициран като модернизирана версия – конкретно Ми-8МТ (експортно обозначение Ми-17), произвеждана в Казанския вертолетен завод от 1977 г. насам с двигатели ТВ3-117МТ от 1420 kW всеки. Ключов отличителен белег е разположението на опашния винт от лявата страна на опашната греда – характерно за Ми-8МТ и всички следващи версии, докато по-старите Ми-8Т носят опашен винт отдясно.

На външните пилони са монтирани цилиндрични блокове за неуправляеми авиационни ракети, съвместими с пускови блокове Б-8В20 за 20 броя 80-мм ракети С-8 с обхват 2–4 км. Окомплектовката определя машината като транспортно-боен или десантно-щурмови вариант – вероятно Ми-8МТВ или Ми-8АМТШ „Терминатор", последният от които може да носи и противотанкови управляеми ракети 9М114 „Щурм" и удебелена броня на пилотската кабина. Видимата червена звезда потвърждава принадлежност към руските въздушно-космически сили.

Съобщението се появява в края на 4-седмичен период с натрупани загуби на руски вертолетни платформи. На 29 април Силите за безпилотни системи на Украйна поразиха на земята два Ми-28 и два Ми-17 в момент на дозареждане на летищна площадка във Воронежка област – операцията беше проведена на повече от 150 км от линията на съприкосновение и комбинира дронове, артилерия и сили за специални операции. На 25 април руски боен хеликоптер беше свален край град Гао в Мали. Сведенията дойдоха отново от Fighterbomber, който описа поражението като резултат от „външен огневи удар" и съобщи гибелта на целия борд, който е включвал превозвана мобилна огнева група.

На нощта срещу 4 март руската противовъздушна отбрана свали собствен Ми-8АМТШ над Ростовска област при инцидент с приятелски огън – машината се разби в стопанска постройка в село Дудки, район Милерово, и тримата членове на екипажа загинаха. Според данни на Oryx и публичните бойни регистри към ноември 2025 г. руските загуби от фамилията Ми-8 достигат 41 унищожени и 12 повредени машини, плюс една дезертирала в Украйна през 2023 г.

Натрупването на загуби вече принуди Министерството на отбраната на Руската федерация да обяви програма за модулна бронева защита на Ми-8, която се очаква да обхване над 50 машини през следващите две години – директен отговор на ефективността на украинските дронове по тиловите летищни площадки.

Към момента на публикуване съобщението на Fighterbomber не е потвърдено от независими OSINT акаунти, но при досегашните му доклади – Ростов през март и Мали през април – такова беше получено в рамките на 24–72 часа. Появата на нова загуба на Ми-8 четири дни преди парада на 9 май и на следващия ден след пробива на украински FP-1 на около 6 км от Кремъл подсилва тенденцията към ускорено износване на руския състав от вертолети извън зоната на пряк фронтови контакт.

Азербайджан и Турция провеждат съвместно авиационно учение TurAz Qartalı-2026.

🇦🇿🤝🇹🇷 Министерство на отбраната на Азербайджан обяви началото на съвместно тактическо авиационно учение TurAz Qartalı-2026 с участието на ВВС на Турция на територията на Азербайджан. Откриването на учението премина в брифинг-зала, където беше почетена паметта на Хейдар Алиев, съветски и азерски държавник и баща на настоящия президент на страната.

На третия ден от учението, 30 април, Министерство на отбраната публикува първите оперативни кадри. Турски вертолет Sikorsky S-70 изпълни задачи по електронна война със симулирани електронни средства на „условен противник" на земята, докато азерски Ми-17 извърши откриване и поразяване на симулирани цели. В предишни издания на маневрите участваха турски изтребители F-16, тежки товарни вертолети CH-47F Chinook, ударните вертолети AH-1W Super Cobra и T-129 ATAK, заедно с азерски МиГ-29, Су-25 и Ми-8.

TurAz Qartalı се утвърди като двустранно военно учение, което се провежда ежегодно от 2015 г. Пет турски бойни самолета F-16 пристигнаха в Азербайджан през август 2020 г. в рамките на това учение – броени седмици преди началото на Втората война в Нагорно Карабах. Резултатите от нея бяха формализирани с декларацията от Шуша от 15 юни 2021 г. с подписите на президентите Илхам Алиев и Реджеп Тайип Ердоган. Документът установи общи задължение за общи действия при заплаха срещу независимостта или суверенитета на която и да е от двете страни и регламентира модернизацията на азерските въоръжени сили по турски стандарти.

Тазгодишното издание на учението се провежда в качествено различна среда за сигурност в региона. Войната между Иран от една страна и Израел и САЩ от друга доведе до ликвидирането на върховния лидер Али Хаменей. Азербайджан споделя 765- граница с Иран и е единствената държава в Южния Кавказ с пряк сухопътен достъп до иранската територия. Присъствието на турска бойна авиация на азербайджански летища поставя НАТО-съвместима тактическа въздушна сила в непосредствена близост до Каспийския сектор и долината на Аракс – зони, в които иранската ПВО е отслабена след израелските удари през март.

Декларираните цели на учението, като обмен на опит при планиране и изпълнение на съвместни въздушни операции, повишаване на професионализма на личния състав и укрепване на координацията – отговарят на стандартния набор от задачи в предходни издания. Те включват потискане на вражеската ПВО (SEAD), близка въздушна поддръжка (CAS), бойно издирване и спасяване (CSAR) и прекъсване на сухопътни комуникации. Турското командване използва тези учения, за да поддържа практическия опит на своите пилоти в среда, различна от собствените полигони, докато Баку получава достъп до натовски процедури по управление на въздушното пространство.

Дипломатическият контекст е допълнително уплътнен. В същия времеви прозорец командващият Сухопътните войски на Турция извърши официална визита в Баку. Двустранното военно сътрудничество следва доктрината „две държави – една нация", която Анкара прокарва от 2020 г. насам и която вече има материално изражение във внедряването на турски комуникационни и логистични стандарти в азерската армия.

Непосредствените последици се очертават по три направления. За Армения учението подчертава, че военната готовност на турско-азерския тандем остава висока въпреки текущите преговори за мирен договор между Баку и Ереван. За Иран турската авиация, действаща от азербайджанска територия, представлява потенциален втори вектор на НАТО северно от иранската граница, освен базираните в Турция активи. За Руската федерация, чието влияние в Кавказ беше сведено до минимум след изтеглянето на мироопазващия контингент в Нагорно Карабах през 2024 г., ученията кодифицират изместването на регионалната сигурност извън орбитата на Москва.

Удар в тила: Украински дронове поразиха руски хеликоптери Ми-28 и Ми-17 във Воронежка област

🇺🇦🎯🇷🇺 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна поразиха успешно хеликоптери Ми-28 и Ми-17 на полева площадка за кацане на територията на Воронежка област на Руската федерация, съобщи техният командир Роберт „Мадяр“ Бровди.

Според него операцията е насочена към летателни апарати на над 150 км от фронтовата линия, разположени на площадка, където четири хеликоптера са минавали за зареждане с гориво и технически прегледи между полети.

Украинските оператори на дронове са маневрирали покрай лопатките на носещия винт, за да нанесат прецизни удари директно в задната централна част на двигателния отсек на два вертолета. По думите му, най-малко един руски специалист по поддръжката е загинал в атаката, след като е бил заснет от камерата на дрона.

Ударът е нанесен от съвместни отряди на 429-та отделна бригада „Ахил“ и 43-та отделна артилерийска бригада, които са координират своите действия в рамките на съвместно разработена операция с Центъра за специални операции „Алфа“ към Службата за сигурност на Украйна (СБУ).

Успешната операция илюстрира нарастващия оперативен обхват на СБС. В скорошно интервю техният командир заяви, че украинските дронове вече са способни да поразяват цели на 1500 до 2000 км навътре в Русия, с което на практика се елиминира концепцията за „спокоен тил“ на руските сили.

Въпреки че съставляват едва около 2% от числеността на въоръжените сили, СБС вече са отговорни за близо една трета от всички унищожени цели на врага. Наред с военни активи като авиацията, способностите за удари в дълбочина се използват все по-усилено за поразяване на енергийна инфраструктура и петролни рафинерии, финансиращи военната машина на Кремъл.

Бунтовници в Мианмар унищожиха армейски хеликоптер Ми-17 с помощта на FPV камикадзе дрон.

🇲🇲 Хеликоптер Ми-17 на военновъздушните сили на Мианмар беше поразен по време на мисия по снабдяване край град Бамо, където продължават ожесточените сражения между армията на хунтата и сепаратистки групировки.

Атаката е извършена с дрон камикадзе с изглед от първо лице (FPV), оборудван с взривна бойна глава и управляван посредством оптичен кабел – технология, добила популярност в Украйна заради нейната прецизност и трудното ѝ прехващане.

Mестни източници посочват, че операцията е дело на Армията за независимост на Качин (KIA), една от най-боеспособните въоръжени групи в северната част на страната. Засадата е била организирана в момент, когато правителствените сили са правили опит да доставят провизии на обсаденото 21-во командване по военни операции, което е напълно откъснато от достъп по земя. Единствен вариант да бъде достигнато остава въздушният транспорт, което превърна хеликоптерите в приоритетна цел за съпротивата.

Инцидентът се случва, когато два вертолета провеждат логистична мисия над оспорвана територия. Единият Ми-17 е улучен, което води до разбиването му в гориста местност. Вторият е принуден да извърши аварийно приземяване в покрайнините на Бамо. Няма потвърдена информация за жертви от втория екипаж.

Атаката напомня на добилия известност случай в Украйна, считан за прецедент в световен мащаб, при който FPV дрон свали хеликоптер в движение – демонстрация на новите възможности, които подобни евтини, но ефективни системи дават на различни въоръжени групи срещу редовните армии.

Въоръжените сили на Мианмар все още не са публикували официално изявление, но доказателства под формата на видео и разкази на очевидци потвърждават загубата на хеликоптер и принудително кацане на друг.

Използването на дронове с висока точност и разрушителна сила от страна е част от нарастващата стратегия на KAI за асиметрична война срещу режима. Подобни технологии поставят под сериозна заплаха въздушните операции на армията, особено на ниска надморска височина, както и в райони със затруднен контрол.

Гражданската война в Мианмар, предизвикана от военния преврат през 2021 г. продължава да върви към ескалация, като въоръжените групировки в страната все по-успешно прилагат нови технологии и тактики, за да се противопоставят на доминацията на хунтата.

САЩ и Узбекистан постигнаха сделка за самолетите, избягали от Афганистан през 2021 г.

Докато талибаните превзеха Кабул миналото лято, пилотите на афганистанските военновъздушни сили прекараха около 25 процента от всички използваеми самолети, включително няколко хеликоптера UH-60 Black Hawk, до Узбекистан и Таджикистан.
📸 Снимка: Rahmat Gul/AP Photo

🇺🇸🤝🇺🇿 Съединените щати са постигнали споразумение за официалното прехвърляне към Узбекистан на военните самолети и хеликоптери, които до идването на власт на талибаните през август 2021 г. бяха на въоръжение във военновъздушните сили на Афганистан, след което бяха докарани от афганистански пилоти при бягството им от новата власт.

Американският посланик в Ташкент Джонатан Хеник заяви пред местното издание Kun.uz, че двете страни са постигнали споразумение относно статута на бойната авиация на афганистанската армия, която беше докарана насам от афганистански пилоти при идването на власт на талибаните през август 2021 г.

В отговор на въпрос дали самолетите и хеликоптерите ще останат в Узбекистан, Хеник отговори: „Военните машини ще останат в Узбекистан. Това вече е формализирано.”

Хеник посочи, че узбекската и американската страна продължават съвместната си работа по този въпрос, допълвайки: „Тези машини никога не са били собственост на афганистанците, а на САЩ. Афганистанската армия ги използваше, но те винаги са били наша собственост.”

След като талибаните поеха контрола над Афганистан през август 2021 г., голямо количество бойни самолети и хеликоптери, които дотогава са на въоръжение в афганистанската армия, бяха отвлечени от афганистански войници и откарани в Узбекистан и Таджикистан. Според местните медии, преди талибаните да завземат властта, в Афганистан е имало общо 164 бойни самолета, а в момента – само 81.

На 15 август 2021 г. прокуратурата в Ташкент съобщи, че общо 22 бойни самолета и 24 щурмови хеликоптера на афганистанската армия са нарушили въздушното пространство на Узбекистан, навлизайки в страната. Сред тях бяха моделите Embraer EMB 314 Super Tucano, UH-60 Black Hawk, MD-530 и Ми-17.

Докато талибаните многократно призоваха за връщането обратно на тези самолети, които по думите им принадлежат на Афганистан, узбекските власти съобщиха, че продължават преговорите с американската страна относно статута на военната техника.

По-рано стана известно, че САЩ ще ремонтират шест самолета Pilatus PC-12 в Узбекистан за 64,2 милиона долара. Този модел беше сред самолетите, които пресякоха границата на Узбекистан през август 2021 г.