Азербайджан и Турция провеждат съвместно авиационно учение TurAz Qartalı-2026.

🇦🇿🤝🇹🇷 Министерство на отбраната на Азербайджан обяви началото на съвместно тактическо авиационно учение TurAz Qartalı-2026 с участието на ВВС на Турция на територията на Азербайджан. Откриването на учението премина в брифинг-зала, където беше почетена паметта на Хейдар Алиев, съветски и азерски държавник и баща на настоящия президент на страната.

На третия ден от учението, 30 април, Министерство на отбраната публикува първите оперативни кадри. Турски вертолет Sikorsky S-70 изпълни задачи по електронна война със симулирани електронни средства на „условен противник" на земята, докато азерски Ми-17 извърши откриване и поразяване на симулирани цели. В предишни издания на маневрите участваха турски изтребители F-16, тежки товарни вертолети CH-47F Chinook, ударните вертолети AH-1W Super Cobra и T-129 ATAK, заедно с азерски МиГ-29, Су-25 и Ми-8.

TurAz Qartalı се утвърди като двустранно военно учение, което се провежда ежегодно от 2015 г. Пет турски бойни самолета F-16 пристигнаха в Азербайджан през август 2020 г. в рамките на това учение – броени седмици преди началото на Втората война в Нагорно Карабах. Резултатите от нея бяха формализирани с декларацията от Шуша от 15 юни 2021 г. с подписите на президентите Илхам Алиев и Реджеп Тайип Ердоган. Документът установи общи задължение за общи действия при заплаха срещу независимостта или суверенитета на която и да е от двете страни и регламентира модернизацията на азерските въоръжени сили по турски стандарти.

Тазгодишното издание на учението се провежда в качествено различна среда за сигурност в региона. Войната между Иран от една страна и Израел и САЩ от друга доведе до ликвидирането на върховния лидер Али Хаменей. Азербайджан споделя 765- граница с Иран и е единствената държава в Южния Кавказ с пряк сухопътен достъп до иранската територия. Присъствието на турска бойна авиация на азербайджански летища поставя НАТО-съвместима тактическа въздушна сила в непосредствена близост до Каспийския сектор и долината на Аракс – зони, в които иранската ПВО е отслабена след израелските удари през март.

Декларираните цели на учението, като обмен на опит при планиране и изпълнение на съвместни въздушни операции, повишаване на професионализма на личния състав и укрепване на координацията – отговарят на стандартния набор от задачи в предходни издания. Те включват потискане на вражеската ПВО (SEAD), близка въздушна поддръжка (CAS), бойно издирване и спасяване (CSAR) и прекъсване на сухопътни комуникации. Турското командване използва тези учения, за да поддържа практическия опит на своите пилоти в среда, различна от собствените полигони, докато Баку получава достъп до натовски процедури по управление на въздушното пространство.

Дипломатическият контекст е допълнително уплътнен. В същия времеви прозорец командващият Сухопътните войски на Турция извърши официална визита в Баку. Двустранното военно сътрудничество следва доктрината „две държави – една нация", която Анкара прокарва от 2020 г. насам и която вече има материално изражение във внедряването на турски комуникационни и логистични стандарти в азерската армия.

Непосредствените последици се очертават по три направления. За Армения учението подчертава, че военната готовност на турско-азерския тандем остава висока въпреки текущите преговори за мирен договор между Баку и Ереван. За Иран турската авиация, действаща от азербайджанска територия, представлява потенциален втори вектор на НАТО северно от иранската граница, освен базираните в Турция активи. За Руската федерация, чието влияние в Кавказ беше сведено до минимум след изтеглянето на мироопазващия контингент в Нагорно Карабах през 2024 г., ученията кодифицират изместването на регионалната сигурност извън орбитата на Москва.

Удар в тила: Украински дронове поразиха руски хеликоптери Ми-28 и Ми-17 във Воронежка област

🇺🇦🎯🇷🇺 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна поразиха успешно хеликоптери Ми-28 и Ми-17 на полева площадка за кацане на територията на Воронежка област на Руската федерация, съобщи техният командир Роберт „Мадяр“ Бровди.

Според него операцията е насочена към летателни апарати на над 150 км от фронтовата линия, разположени на площадка, където четири хеликоптера са минавали за зареждане с гориво и технически прегледи между полети.

Украинските оператори на дронове са маневрирали покрай лопатките на носещия винт, за да нанесат прецизни удари директно в задната централна част на двигателния отсек на два вертолета. По думите му, най-малко един руски специалист по поддръжката е загинал в атаката, след като е бил заснет от камерата на дрона.

Ударът е нанесен от съвместни отряди на 429-та отделна бригада „Ахил“ и 43-та отделна артилерийска бригада, които са координират своите действия в рамките на съвместно разработена операция с Центъра за специални операции „Алфа“ към Службата за сигурност на Украйна (СБУ).

Успешната операция илюстрира нарастващия оперативен обхват на СБС. В скорошно интервю техният командир заяви, че украинските дронове вече са способни да поразяват цели на 1500 до 2000 км навътре в Русия, с което на практика се елиминира концепцията за „спокоен тил“ на руските сили.

Въпреки че съставляват едва около 2% от числеността на въоръжените сили, СБС вече са отговорни за близо една трета от всички унищожени цели на врага. Наред с военни активи като авиацията, способностите за удари в дълбочина се използват все по-усилено за поразяване на енергийна инфраструктура и петролни рафинерии, финансиращи военната машина на Кремъл.

Бунтовници в Мианмар унищожиха армейски хеликоптер Ми-17 с помощта на FPV камикадзе дрон.

🇲🇲 Хеликоптер Ми-17 на военновъздушните сили на Мианмар беше поразен по време на мисия по снабдяване край град Бамо, където продължават ожесточените сражения между армията на хунтата и сепаратистки групировки.

Атаката е извършена с дрон камикадзе с изглед от първо лице (FPV), оборудван с взривна бойна глава и управляван посредством оптичен кабел – технология, добила популярност в Украйна заради нейната прецизност и трудното ѝ прехващане.

Mестни източници посочват, че операцията е дело на Армията за независимост на Качин (KIA), една от най-боеспособните въоръжени групи в северната част на страната. Засадата е била организирана в момент, когато правителствените сили са правили опит да доставят провизии на обсаденото 21-во командване по военни операции, което е напълно откъснато от достъп по земя. Единствен вариант да бъде достигнато остава въздушният транспорт, което превърна хеликоптерите в приоритетна цел за съпротивата.

Инцидентът се случва, когато два вертолета провеждат логистична мисия над оспорвана територия. Единият Ми-17 е улучен, което води до разбиването му в гориста местност. Вторият е принуден да извърши аварийно приземяване в покрайнините на Бамо. Няма потвърдена информация за жертви от втория екипаж.

Атаката напомня на добилия известност случай в Украйна, считан за прецедент в световен мащаб, при който FPV дрон свали хеликоптер в движение – демонстрация на новите възможности, които подобни евтини, но ефективни системи дават на различни въоръжени групи срещу редовните армии.

Въоръжените сили на Мианмар все още не са публикували официално изявление, но доказателства под формата на видео и разкази на очевидци потвърждават загубата на хеликоптер и принудително кацане на друг.

Използването на дронове с висока точност и разрушителна сила от страна е част от нарастващата стратегия на KAI за асиметрична война срещу режима. Подобни технологии поставят под сериозна заплаха въздушните операции на армията, особено на ниска надморска височина, както и в райони със затруднен контрол.

Гражданската война в Мианмар, предизвикана от военния преврат през 2021 г. продължава да върви към ескалация, като въоръжените групировки в страната все по-успешно прилагат нови технологии и тактики, за да се противопоставят на доминацията на хунтата.

САЩ и Узбекистан постигнаха сделка за самолетите, избягали от Афганистан през 2021 г.

Докато талибаните превзеха Кабул миналото лято, пилотите на афганистанските военновъздушни сили прекараха около 25 процента от всички използваеми самолети, включително няколко хеликоптера UH-60 Black Hawk, до Узбекистан и Таджикистан.
📸 Снимка: Rahmat Gul/AP Photo

🇺🇸🤝🇺🇿 Съединените щати са постигнали споразумение за официалното прехвърляне към Узбекистан на военните самолети и хеликоптери, които до идването на власт на талибаните през август 2021 г. бяха на въоръжение във военновъздушните сили на Афганистан, след което бяха докарани от афганистански пилоти при бягството им от новата власт.

Американският посланик в Ташкент Джонатан Хеник заяви пред местното издание Kun.uz, че двете страни са постигнали споразумение относно статута на бойната авиация на афганистанската армия, която беше докарана насам от афганистански пилоти при идването на власт на талибаните през август 2021 г.

В отговор на въпрос дали самолетите и хеликоптерите ще останат в Узбекистан, Хеник отговори: „Военните машини ще останат в Узбекистан. Това вече е формализирано.”

Хеник посочи, че узбекската и американската страна продължават съвместната си работа по този въпрос, допълвайки: „Тези машини никога не са били собственост на афганистанците, а на САЩ. Афганистанската армия ги използваше, но те винаги са били наша собственост.”

След като талибаните поеха контрола над Афганистан през август 2021 г., голямо количество бойни самолети и хеликоптери, които дотогава са на въоръжение в афганистанската армия, бяха отвлечени от афганистански войници и откарани в Узбекистан и Таджикистан. Според местните медии, преди талибаните да завземат властта, в Афганистан е имало общо 164 бойни самолета, а в момента – само 81.

На 15 август 2021 г. прокуратурата в Ташкент съобщи, че общо 22 бойни самолета и 24 щурмови хеликоптера на афганистанската армия са нарушили въздушното пространство на Узбекистан, навлизайки в страната. Сред тях бяха моделите Embraer EMB 314 Super Tucano, UH-60 Black Hawk, MD-530 и Ми-17.

Докато талибаните многократно призоваха за връщането обратно на тези самолети, които по думите им принадлежат на Афганистан, узбекските власти съобщиха, че продължават преговорите с американската страна относно статута на военната техника.

По-рано стана известно, че САЩ ще ремонтират шест самолета Pilatus PC-12 в Узбекистан за 64,2 милиона долара. Този модел беше сред самолетите, които пресякоха границата на Узбекистан през август 2021 г.