Мазлум Абди разпусна СДС пет дни след обявения край на вливането

🇸🇾 Главнокомандващият Сирийските демократични сили (SDF) Мазлум Абди прекрати мандата на формацията и обяви разпускането ѝ като самостоятелна военна сила. Създадената през 2015 г. с подкрепа от САЩ кюрдска военна структура, изиграла ключова роля във войната срещу „Ислямска държава“, престана да съществува като отделна формация след изявление на своя ръководител в Дамаск.

„Обявяваме от днес прекратяването на мандата на Сирийските демократични сили и разпускането им като самостоятелна военна сила, с пълна отговорност“, каза той и описа решението като завършек на изпълнена мисия.

Публичното му послание пет дни преди това беше различно. На 20 август в Камишли, пред многохилядна публика на честването на 100-годишнината на града, Абди заяви, че „етапът на вливане на военните, силови и административни институции в националните държавни институции е завършен и приключен“, но без да обяви разпускане. По думите му следващата фаза трябва да бъде политическа, а основната ѝ цел – правата на кюрдите да бъдат закрепени в сирийската конституция. Към 25 август сутринта Asharq Al-Awsat все още съобщаваше, че Абди отрича предстоящо разпускане. Според изложената от него позиция интеграцията в сирийската армия трябваше да запази структурите на SDF под формата на нови формирования, сред които бригади в Камишли, Ал-Маликия и Кобане и още една, планирана за Африн. Вечерта на същия ден те бяха разпуснати.

Зад рязката промяна стоят близо седмица преговори. На 24 август Абди и Илхам Ахмед, водеща фигура в кюрдската администрация, разговаряха с представители на преходната власт в Дамаск при пълно медийно затъмнение. Източници в сирийската столица определиха въпросите на образованието като основна тема. Шест дни по-рано външният министър Асаад ал-Шейбани беше изброил оставащите въпроси: интеграцията на Женските отряди за защита (YPJ) и обучението на кюрдски език. Дамаск и кюрдското ръководство имаха за цел да приключат изпълнението на мерките до края на месеца. На 17 август Ахмад ал-Хилали, говорител на президентския екип по изпълнение на споразумението и заместник-губернатор на Хасака, беше заявил, че разпускането ще бъде обявено съвсем скоро.

Военната част на сделката от 29 януари е ограничена по обхват и предвижда създаване на една дивизия от три бригади с обща численост от около 16 000 души. Към командването в Алепо се придава една бригада в Айн ал-Араб (Кобане) с приблизително 6000 души. Всички останали трябва да постъпят индивидуално в министерствата на отбраната и вътрешните работи след проверка за сигурност. До май четирите бригади бяха сформирани, проверките трябваше да приключат до 31 юли, а от 1 август подразделенията да носят названия на сирийската армия. Още през март Ал-Хилали говореше за около 4500 бойци, които реално ще се включат в армейските части. Следователно заложената в сделката численост и броят на действително интегрираните бойци не съвпадат.

Институционалната интеграция продължава. Над 9000 служители на Асаиш, вътрешните сили за сигурност на автономията, са кандидати за приемане в Управлението за вътрешна сигурност на Хасака. Сред тях има около 1000 жени, а специални комисии провеждат интервюта с кандидатите в Хасака и Камишли. Женските отряди за защита, включващи около 2000 жени бойци, останаха извън схемата. Дамаск отказа да ги приеме като самостоятелно формирование в армията, тъй като тя не разполага с женски бойни части, и предложи членовете им да постъпват индивидуално по линия на вътрешното министерство. Командващата Рохилат Африн публично отхвърли ограничаването на ролята на жените до служба в Асайиш.

Развръзката не беше постигната само с преговори. Боевете започнаха на 6 януари в източната част на провинция Алепо, а до средата на месеца правителствените сили достигнаха Хасака. На 17 януари тяхното настъпление се разшири към Ракка и Дейр ез-Зор, а на 19 януари SDF се изтеглиха от язовир „Тишрин“. Сирийската обсерватория за човешките права (SOHR) отчете 530 загинали, сред които 76 цивилни. До 80% от територията на автономията премина под контрола на Дамаск. Арабските бойци, съставляващи към 70% от личния състав, напуснаха формацията в собствените си градове. По думите на Абди SDF са наброявали около 100 000 души. Специалистът по Сирия Фабрис Баланш оценява, че след напускането на арабските подразделения формацията е останала с около половината от предишната си численост.

Политическата и военна подкрепа от САЩ беше оттеглена успоредно с настъплението на правителствените сили. На 17 януари в Ербил специалният пратеник Том Барак заяви на кюрдското ръководство и на Масуд Барзани, че САЩ няма да изстреля нито един куршум в тяхна защита. На 20 януари той директно отбеляза, че услугите на SDF вече не са били нужни. Промяната в американската политика беше започнала по-рано. Срещата на президента Доналд Тръмп с Ахмад ал-Шараа в Рияд през май 2025 г., приемът на сирийския президент в Белия дом през ноември и включването на Дамаск към коалицията срещу „Ислямска държава“ пренасочиха предпочитанията на САЩ от кюрдския партньор към централната власт. Споразумението от 29 януари беше постигнато с посредничеството на Вашингтон и Париж и получи одобрението на Анкара.

Икономическата част на процеса приключи първа. На 5 февруари Дамаск започна процедурата по поемане на управлението на двете най-големи находища в североизточната част на страната: Румейлан и Сувейдия. Летище Камишли и граничните пунктове преминаха под държавен контрол по същия ред, а американската компания HKN Energy започна работа в Румейлан по силата на 25-годишен инвестиционен договор.

Предаването на контрола върху затворите и лагерите започна още преди подписването на споразумението. На 21 януари Централното командване на САЩ (CENTCOM) започна прехвърляне на задържани членове на „Ислямска държава“ в Ирак, а до 15 февруари обяви, че са преместени над 5700 души. Лагерът „Ал-Хол“, в който се намират около 24 000 жени и деца от семейства на джихадисти, премина под контрола на Дамаск.

Анкара също постигна една от основните си цели чрез сделката. На 10 август турският парламент гласува и прие закона за укрепване на националното единство и обществена интеграция с 468 гласа „за“, 88 „против“ и 6 „въздържал се“. Законът отлага присъдите по дела, свързани с Кюрдската работническа партия (ПКК), но ще влезе в сила едва след като Съветът за национална сигурност установи, че партията и свързаните с нея структури са се саморазпуснали напълно.

На 25 август Абди обяви, че кюрдските бойци, дошли от Ирак, Иран и Турция, вече са напуснали Сирия по координиран план за изтегляне. Турският посланик в Дамаск Нух Йълмаз изрично обвърза уреждането на сирийския въпрос с изпълнението на това условие. По думите му пълното отстраняване на елементите на ПКК и Отрядите за народна защита (YPG) от региона остава необходимо условие за възстановяването на сирийския суверенитет.

Нерешен остава въпросът за конституцията – именно гаранцията, която кюрдите не получиха. Признаване на кюрдския език, обявяване на Науруз за национален празник и предоставяне на гражданство на жителите на Джазира, които в продължение на десетилетия бяха лишени от него, бяха формално уредени с указа на президента Ахмад ал-Шараа. Указ № 13 от 16 януари призна сирийските кюрди за неделима част от народа на Сирия, но подобен акт може да бъде отменен значително по-лесно от конституционна гаранция.

Надеждата за самоуправление на провинциално равнище се сви до възможност за местно управление на общинско ниво. В същото време обаче кюрди получиха постове в държавните институции: Нуредин Ахмад Иса стана губернатор на Хасака през февруари, а на 10 март Сипан Хамо беше назначен на ключов пост в Министерство на отбраната.

„Борбата ни ще продължи, за да закрепим правата на народа ни в конституцията“, заяви Абди в Камишли. Тази борба обаче вече ще се води без контролираната досега територия, без приходите от находищата и без самостоятелна въоръжена група, служила като основен преговорен инструмент. Това прави включване на изрични гаранции за кюрдските права в конституцията по-малко вероятно в рамките на текущия преход.

📸 Снимка: Мазлум Абди, командващ Сирийските демократични сили (SDF), водени от кюрди и подкрепяни от САЩ, по време на интервю в североизточния град Хасака, 16 октомври 2025 г. (AP Photo/Hogir Al Abdo)

Сирия задържа тоновете уран на своя територия под гаранциите на МААЕ

🇸🇾☢️ Сирия възнамерява да запази на своя територия няколко тона ядрен материал, за чието наличие е уведомила Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), и да го постави под гаранциите на агенцията, вместо да го предаде. Това заяви външният министър Асаад ал-Шайбани на 18 август в Дамаск, застанал до генералния директор на МААЕ Рафаел Гроси. Изявлението беше направено към края на двудневно посещение, при което инспекторите получиха достъп до съоръжения, укривани от режима на Башар ал-Асад в продължение на близо две десетилетия.

Гроси описа видяното от екипите на агенцията. В необявена дотогава локация извън Дамаск се съхраняват „няколко тона естествен уранов метал“. На втора площадка има „големи количества графит“. На третата – Ал-Кибар край Дейр ез-Зор – сирийски работници разкопават останките от реактора под надзора на инспекторите.

Взети заедно, трите находки очертават единна техническа картина. Ал-Кибар е бил газоохлаждаем реактор с графитен забавител, изграден по модела на комплекса Йонбьон в Северна Корея. Естественият уранов метал и графитът са съответно горивото и забавителят, необходими за работата на реактор от този тип. Израелската авиация унищожи обекта през нощта на 6 септември 2007 г. преди в него да бъде заредено ядрено гориво. През 2011 г. МААЕ заключи, че обектът с голяма вероятност е бил реактор, строен с помощ от Северна Корея, а инспекция през 2024 г. откри там уранови частици.

Гроси описа риска предпазливо: „Говорим за няколко тона ядрен материал, който може да бъде използван за лоши цели.“ Естественият уран не може да бъде използван пряко за ядрено оръжие. За това той трябва или да бъде обогатен, или да бъде облъчен в реактор, след което полученият плутоний да бъде отделен. Реакторът в Ал-Кибар обаче е разрушен от близо 19 години. Остатъчната опасност е от друго естество: ако бъде разпръснат с конвенционален взрив, материалът би могъл да причини радиологично замърсяване, но не и ядрен взрив.

Сирийското правителство отбелязва, че инициативата е дошла от него. „На 17 юли изпратихме официално писмо до агенцията, в което по своя воля обявихме наличието на ядрени материали в необявен обект“, каза ал-Шайбани и определи досието като наследство от предишния режим.

Съвместното изявление, публикувано под № 59/2026, поставя този жест в по-широк контекст. Уреждането на досието е представено като част от начинание, започнало през декември 2024 г. Президентът Ахмед ал-Шараа подкрепя изпълнението на верификационните дейности, а Сирия потвърждава ангажимента си към Договора за неразпространение на ядреното оръжие и сключеното по него споразумение за гаранции.

Реално постигнатото досега обаче е по-ограничено от заявената цел. Съвместното изявление говори за първоначална верификация, улеснена от сирийските власти, и за пълна проверка, която тепърва предстои. Тя е ключова стъпка към поставянето на материала под гаранциите на МААЕ, но не означава, че процесът е завършен.

Гроси беше конкретен: пълната инвентаризация все още не е направена. След нейното приключване той ще представи заключенията пред Борда на управителите на следващата му сесия с цел окончателно уреждане на оставащите въпроси.

Разграничението между физическо попечителство и гаранции е същността на съобщението. Гаранциите на МААЕ представляват система за отчетност и наблюдение: инспекторите преброяват материала, поставят пломби и проверяват дали нищо не липсва или не е било отклонено. Попечителството, от своя страна, значи физически контрол върху съхранението.

Ал-Шайбани подчерта, че Сирия упражнява суверенната си отговорност за целия ядрен материал на своя територия. Той допълни, че страната има право да използва ядрените технологии за граждански и мирни цели, но не спомена възможността уранът да напусне Сирия.

Тъкмо тук се появява разминаването с информацията за договореност, постигната с посредничеството на Вашингтон. На 10 август Axios съобщи, позовавайки се на американски и израелски служители, че Белият дом е постигнал разбирателство със Сирия и Израел. Според изданието МААЕ и Дамаск са подписали три седмици по-рано споразумение за изнасяне на ядреното наследство от площадката, която израелските служби наричат „Обект 99“.

По думите на американски служител там се съхранява жълт кейк (концентрат, получен от уранова руда и използван като изходен материал в горивния цикъл) заедно с отпадъци и останки от Ал-Кибар. Дали „Обект 99“ и необявената локация извън Дамаск са една и съща площадка, не е уточнено публично от нито една от страните.

Историята на самия обект обяснява напрежението около него. Израелски служители твърдят пред Axios, че армията е бомбардирала входовете скоро след падането на Асад, за да блокира достъпа. Израел заплашил да нанесе нов удар, ако съдържанието не бъде изнесено или ако се появят признаци, че Дамаск се опитва да достигне до него.

Преди няколко седмици израелски наблюдатели засекли движение в района и у тях се появили съмнения, че Турция помага на Сирия да се добере до складирания материал. САЩ поискали Израел да се въздържи и включили МААЕ в процеса. Американски служител посочил края на годината като срок за изнасянето. Към 10 август обаче нищо не е било извозено.

Това ядрено разминаване се развива в период на напрежение между Сирия, Израел и Турция. Напредъкът на дипломацията в Дамаск дойде в същия ден, в който израелската авиация нанесе 8 удара срещу авиобаза Абу ал-Духур в провинция Идлиб, на около 70 км от турската граница, които поразиха възстановена писта и няколко хангара, без да причинят жертви. Базата не изпълнява военни функции от 2013 г.

Заради наложена военна цензура Израел не коментира атаката в продължение на 20 часа. Мълчанието приключи, след като посланикът на САЩ в Турция и специален пратеник за Сирия Том Барак съобщи в X, че Израел е нанесъл удара. Той описа атаката като ненужна ескалация, която не допринася за стабилността на региона.

Едва след това канцеларията на израелския премиер Бенямин Нетаняху пое отговорност. Обяснението бе, че Сирия се е намирала на прага да наруши договореното статукво в областта на сигурността, като допусне разполагането на турски части на летището. Анкара нарече твърденията несъстоятелни. Турски служител заяви пред Axios, че на базата изобщо не е имало турско присъствие и че Израел си измисля поводи да бомбардира съседни държави. Ал-Шайбани заяви, че ударите нямат никакво основание, свързано със сигурността, и че Дамаск ще продължи да действа по дипломатически път.

Вашингтон е бил предупреден предварително, а около три часа преди удара Тръмп е разговарял по телефона с Реджеп Тайип Ердоган. Пред американските си събеседници Израел обосновал атаката с необходимостта да предотврати доставката на съвременни оръжейни системи за летището.

Американски служители възразяват, че Дамаск не е предприемал враждебни действия и от няколко месеца настоява за създаване на съвместен координационен център в Йордания, който да предотвратява подобни инциденти. Според тях Израел отказва да задейства механизма и вместо това е засилил набезите в Сирия. В резултат Дамаск постепенно е започнал да обмисля как да организира собствената си защита.

Стратегията на ал-Шараа личи от отстъпките, на които е готово новото ръководство в Дамаск. Чарлс Листър от Близкоизточния институт я формулира просто: то бърза да закрие наследените от Асад досиета, тъй като те затрудняват усилията ѝ да върне страната в международната общност.

Правителството на Сирия осигури на инспекторите всичко поискано от МААЕ – официално писмо, достъп до обектите, разкопки и ангажимент за доклад пред Борда на управителите. То обаче не направи отстъпка по единственото настояване на Израел: ядреното наследство да напусне страната.

Прозрачността носи международна легитимност, а физическият контрол върху материала запазва сирийския суверенитет. Двете не си противоречат, защото гаранциите на МААЕ по правило се прилагат спрямо материали, които остават на територията на държавата домакин.

Изнасянето е изключение и обикновено се прилага при разглобяването на цяла ядрена програма. Такъв е случаят с Либия през 2003–2004 г., когато американски самолети извозиха оборудване и високообогатен уран. Израел настоява за либийския модел, докато Сирия предлага стандартния режим на международни гаранции. Разликата не е юридическа, а политическа: първият вариант окончателно закрива въпроса, а вторият го оставя отворен, макар и под международно наблюдение.

Възможно е разминаването между двете позиции да е по-малко, отколкото изглежда. Гроси уточни, че ако сирийското правителство и неговите партньори решат да преместят материала, агенцията ще участва в процеса. Тази формулировка оставя възможността за изнасяне отворена, без да обявява, че такова решение вече е взето, и съответства на посочения от Вашингтон срок.

Ал-Шайбани говореше и пред сирийската публика, за която предаването на национален актив под външен натиск би имало висока политическа цена. Това позволява публичната позиция на Дамаск да съществува паралелно с евентуална тайна договорка относно последващо изнасяне. Срещу този сценарий обаче стоят липсата на официално потвърждение, определянето на операцията като незавършена от източника на Axios, и фактът, че сирийският министър не потвърди публично нито един елемент от нея.

Сирия ще предаде на МААЕ ядрения остатък от програмата на Асад

🇸🇾☢️ Жълтият кейк и другите материали от ядрената програма на Башар ал-Асад ще бъдат изнесени от Сирия под надзора на Международна агенция за атомна енергия (МААЕ). Споразумение за операция беше сключено между агенцията и правителството на Сирия в средата на юли, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп постигна паралелни договорки с Дамаск и Йерусалим. Процесът по изнасянето още не е започнал, съобщава Axios, като официални лица от САЩ се надяват тя да приключи към края на годината.

Материалът се съхранява в склад, който разузнавателните служби на САЩ и Израел наричат „Обект 99“, в който бившият режим е съхранявал вещества, останали от проекта за ядрен реактор Ал-Кибар. Конкретното място на склада и количеството на материала не са обявени. Израел наблюдава площадката от две години, а тя не е сред обектите, до които МААЕ получи достъп след падането на режима.

Жълтият кейк е концентрат от уранови оксиди – прахообразният продукт, който се получава след смилане и химична обработка на уранова руда, от който може да започне ядреният горивен цикъл. От него до оръжеен заряд обаче има дълъг технологичен път. Единият път изисква обогатяване на урана до над 90% по изотопа U-235 в каскада от центрофуги, за каквато в Сирия никога не са откривани доказателства. Другият изисква облъчване на гориво в действащ реактор и последващо извличане на плутоний от отработеното гориво.

Ал-Кибар е бил замислен именно за втория метод, но така и не достига до пуск. Опасението, изложено сега от Вашингтон, е от друг характер: конвенционален взрив, комбиниран с радиоактивно вещество, не води до ядрен взрив, а разпръсква радиоактивно замърсяване върху населена територия. Подобно радиологично оръжие нанася поражения от замърсяване, временно или продължително извеждане на дадена територия от употреба и пораждане на паника, а не с огромната взривна мощ на ядрено оръжие. Затова ефектът му се крие в значителна степен психологически, а не чисто разрушителен.

В основата на цялото досие стои реакторът край Дейр ез-Зор в източната сирийска пустиня. Той е изграден с помощ от Северна Корея по образец на графитния реактор с газово охлаждане в Йонбьон – конструкция, предназначена за производство на плутоний, а не за промишлено производство на електрическа енергия. Израелски изтребители го унищожават през нощта на 6 септември 2007 г. в операция, която беше призната официално едва през март 2018 г.

В доклад от 2011 г. МААЕ стига до заключение, че е „много вероятно“ разрушената сграда да е била ядрения реактор, който сирийският режим е бил длъжен да декларира. Дамаск отрече, а по-късно изравни терена, а на негово място изгради нова постройка.

През юни 2011 г. Съветът на управляващите на МААЕ обвини сирийския режим в неспазване на гаранционно споразумение по Договора за неразпространение на ядрено оръжие и отнася случая до Съвет за сигурност на ООН. Оттам досието практически остава замразено до падането на режима: инспекторите нямат нужния достъп, въпросите остават без отговор, а гражданската война изтласква темата от политическия дневен ред на почти всички освен самата агенция, която продължава да повтаря искането си за достъп всяка година.

Падането на Асад на 8 декември 2024 г. променя ситуацията. На 4 и 5 юни 2025 г. генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси се среща в Дамаск с преходния президент Ахмед ал-Шараа, където получих съгласие за незабавен достъп до 4 обекта, свързани с миналата ядрена програма, сред които и площадката край Дейр ез-Зор. По формулировката на агенцията Сирия се ангажира да съдейства „с пълна прозрачност“.

В началото на септември 2025 г. МААЕ съобщи, че проби от Мардж ас-Султан в покрайнините на столицата Дамаск съдържат значителен брой уранови частици от антропогенен произход, съвместими с превръщане на уранов концентрат в уранов оксид – процес, свързан с подготовка на материал за ядрено гориво. Сирия заяви, че не разполага с информация, която да обясни присъствието им. Природният уран, предназначен за реактора, никога не е бил деклариран, а произходът му остава един от основните въпроси в досието, който продължава да стои без отговор.

За Израел въпросът има и непосредствено измерение на сигурността. Скоро след падането на Асад удари на ЦАХАЛ запечатват входовете на „Обект 99“, за да прекъсне всякакъв достъп до съдържанието му. Преди няколко седмици наблюдението засича движение около площадката, поради което в Йерусалим допускат, че новото правителство в Дамаск се опитва да достигне до материала с турското съдействие. Израелски служители излагат това подозрение пред Axios, без да представят публични доказателства.

След това Израел предупреждава Вашингтон, че няма да приеме ядрен материал да остане на територията на Сирия и ще бъде принуден да нанесе нов удар, ако не бъде изнесен или ако сирийски персонал навлезе в района.

Това предупреждение идва във вече силно напрегната среда. Израелската и турската армия действат на територията на една и съща страна и от 2025 г. поддържат технически канал за предотвратяване на инциденти, договорен с азербайджанско посредничество. Анкара го определя като чисто практическа предпазна мярка срещу произшествия, а не като форма на политическо сближаване с Израел.

Израелските удари по Южна Сирия продължават и през 2026 г. В нощта на 20 март ЦАХАЛ порази команден пункт и въоръжение във военни бази на сирийската армия, като обясни операцията с нападения срещу друзи. Сирийското външно министерство определи удара като посегателство срещу суверенитета на страната.

Затова договарянето около „Обект 99“ върви едновременно по две линии: с Дамаск – за достъпа до материала и изнасянето му, и с Йерусалим – за въздържане от нов военен удар. Замисълът, описан пред Axios, е именно да бъде предотвратен сблъсък между трите страни.

Дамаск твърди, че новите власти не са знаели за складирания материал. „Много малко хора в САЩ, Израел и Сирия знаеха за това“, казва американски служител пред Axios; друг определя новото сирийско правителство като добър партньор в работата по случая.

Сътрудничеството върви успоредно с бързото сближаване между Дамаск и Вашингтон. На 10 ноември 2025 г. Ахмед ал-Шараа беше приет в Белия дом – първото посещение на сирийски президент от независимостта на страната през 1946 г. На 18 декември законът за отбраната на САЩ за фискалната 2026 г. отмени закона „Цезар“, който от 2019 г. беше гръбнакът на санкционния режим срещу династията на Асад.

Операция от подобен мащаб има документиран прецедент. През 2008 г. САЩ изнесоха 550 тона жълт кейк от ядрения център Тувайта, разположен южно от иракската столица Багдад: материалът беше натоварен на 110 контейнера, превозен с 37 полета на самолет за стратегически товари Boeing C-17 Globemaster III до о-в Диего Гарсия и оттам транспортиран по море до Монреал, Канада. Разходите възлизаха на около 70 млн. долара, а целият транспортен коридор беше под пълен военен контрол.

МААЕ не разполага със собствен транспорт и охранителни сили за подобна операция. Ролята на агенцията е да удостовери вида и количеството на материала, да извършва измервания и да поставя пломби, докато самото физическо изнасяне се организира от държави.

Сирийският случай обаче се различава видимо от иракския. Там няма окупационна сила и готов логистичен гръбнак от страна на САЩ. Всеки етап трябва да премине през сирийски институции и транспортна мрежа инфраструктура и зависи от договорка, която три страни трябва да спазват едновременно, при положение че една от тях си запазва и възможността да нанесе удар по обекта.

Има обаче аргумент в обратната посока. Тувайта е представлявал промишлен склад с огромно количество материал, докато „Обект 99“ съхранява остатъци от отдавна прекратен проект. Ако количеството е малко и бъде осигурен безопасен транспортен коридор, операцията би могла да се вмести само в няколко курса.

Количеството не е обявено и именно то до голяма степен ще определи дали заявеният срок е реалистичен. При наличните сведения началото на транспортната фаза до края на годината е силно вероятно. Дали тази операция може да бъде приключена в същия срок, остава значително по-неизвестно – сравнително равна вероятно спрямо сценарий, при който тя се проточи и през следващата година.

Най-силното потвърждение, че планът е преминал от договореност към изпълнение, би било обявяването на приемащата страна и документирането на първия транспорт на материала извън сирийска територия. Обратните сигнали биха били нов израелски удар срещу площадката или официално отлагане на срока в следващия доклад на Рафаел Гроси пред Съвета на управляващите през септември.

Каквото и да покаже той, изнасянето ще затвори само веществената част от сирийското ядрено досие. Реакторът е разрушен още през 2007 г., но на един от основните въпроси все още няма отговор: откъде Сирия е получила природния уран, предназначен за него.

📽️ Видео: На 21 март 2018 г. Израел отмени своята заповед за неразкриване на информация във връзка с „Операция „Мека мелодия“, но наричана от военните му „Операция „Извън кутията“. Сега знаем с точност, че са участвали поне 8 самолета, сред които 4 изтребителя F-15I „Раам“ (Гръм) от 69-та ескадрила на ВВС, както и 4 изтребителя F-16I „Суфа“ (Буря) от 119-та и 253-та ескадрили. В нощта срещу 6 септември 2007 г. самолетите прелетяха през Ливан и почти по цялата дължина на Сирия и пуснаха приблизително 17 тона прецизно управляеми бомби върху сградата на реактора, наричана „Кубчето на Рубик“ или просто „Кубът“, преди да се насочат на север и да напуснат района през турското въздушно пространство.

Проиранска групировка обяви обстрел по израелски войски край Дараа

🇸🇾🇮🇱 Групировка, представяща се като „Ислямска съпротива в Сирия“, обяви, че е нанесла обстрел по израелски войски в провинция Дараа в южната част на страната. Съобщението беше публикувано вечерта на 9 август и споделено от авторитетния наблюдател на  War Noir, който по кадрите разкри използвания боеприпас като 107 мм осколочно-фугасен реактивен снаряд иранско производство. Израелските отбранителни сили (IDF) не са потвърдили подобен обстрел; за него не съобщават и сирийски или международни агенции.

Въпросният боеприпас се среща под две имена. Иранската военна промишленост го предлага за износ като „Фаджр-1“, докато в справочниците за невзривени боеприпаси се води като „Хасеб“. Става въпрос за 19 кг реактивен снаряд с осколочно-фугасна бойна глава от около 8 кг и обсег до 9 км, който се произвежда от „Шахид Багери“ към иранската Организация на аерокосмическата промишленост и по конструкция почти копира китайския „Тип 63-2“. Изстрелва се както от 12-цевна установка, така и от единични тръби, сглобени на място. Това е сред най-широко използваните артилерийски боеприпаси в региона, който се среща в най-различни въоръжени групи, така че появата му в кадрите не сочи към конкретен канал за снабдяване.

Името в съобщението почти сигурно сочи към „Фронта на ислямската съпротива в Сирия“, познат още като „Ули ал-Баас“. Фракцията се появява за първи път на 17 декември 2024 г. – едва девет дни след падането на Башар ал-Асад – под името „Фронт за освобождение на Юга“, а през януари 2025 г. се преименува и сменя емблемата си с изображение на вдигната ръка, стиснала автомат. Мотивът е заимстван от ливанската Хизбула. Начело стои лице, представящо се като Абу Муджахид, а военните заявления на формацията се публикуват от името на говорител с псевдонима Абу ал-Касем. От края на януари 2025 г. персийскоезични канали в Telegram, свързани с Корпуса на гвардейците на ислямската революция, системно споделят нейните публикации.

Обявените от формацията операции обаче значително изпреварват потвърдените бойни действия от нейна страна. На 13 януари 2025 г. групата съобщи, че разгръща леко бронирани машини и бойци в провинциите Кунейтра, Суейда, Дараа и Дамаск. На 26 януари заяви, че е свалила израелски дрон. На 31 януари съобщи за удар срещу израелски военни в село Тарандже в северния край на Кунейтра, без да предложи никакви доказателства, а през февруари отрече този случай в публикация на собственият си канал в Telegram. Към края на същия месец фракцията съобщи, че тепърва сформира бойни клетки – т.е. предишните ѝ заявки са изпреварвали изграждането на собствената ѝ бойна структура.

Единствената частично проверена акция остава ракетният обстрел срещу Голанските възвишения от 3 юни 2025 г. IDF потвърдиха, че от сирийска територия са изстреляни две ракети, а на другия ден Абу ал-Касем пое отговорност. Видеото, публикувано от групировката, показваше две установки, но не и самия пуск. Това беше първата стрелба от Сирия по територията на Израел след 5 май 2024 г. Отговорът на Израел последва само броени часове по-късно: артилерийски огън по огневата позиция на около 12 км от границата и серия въздушни удари в цяла Южна Сирия. SANA съобщи за 8 убити и 7 ранени в редиците на сирийската армия при удара в Дараа, а министърът на отбраната Израел Кац възложи отговорност за атаката лично на Ахмад ал-Шараа и заяви, че няма да допусне връщане към реалностите отпреди 7 октомври. Следващата обявена операция дойде чак на 2 април 2026 г., когато формацията съобщи за засада в Кунейтра и за втори свален апарат.

Най-тежкият документиран бой на израелската армия в Сирия обаче не е свързан с тази формация. На 28 ноември 2025 г. израелски патрул навлезе в Бейт Джин в селския район на Дамаск и се натъкна на силна съпротива с леко стрелково оръжие. В боя загинаха най-малко 13 души, сред тях жени и деца, а Израел съобщи за шестима ранени свои войници, трима от които в тежко състояние. Израелската страна приписа задържаните бойци на „Ал-Джамаа ал-Ислямия“.

Новото съобщение идва на фона на почти ежедневно израелско военно присъствие на сирийска територия. Сирийската обсерватория за правата на човека преброи 53 операции в югозападната част на страната от началото на 2026 г. до 30 юли: четири въздушни удара и 49 действия на сухопътни части, при които са били убити петима души. Операциите са концентрирани в провинция Кунейтра и крайния запад на провинция Дараа. На 4 и 5 август израелски сили влязоха в село Мария в Ярмукския басейн, претърсиха няколко къщи и се изтеглиха без извършени арести, докато северно от Уади ал-Ракад булдозер под прикритието на танк разчистваше стар черен път. На 7 август израелски части откриха огън по две населени места в западната част на провинцията. Веднага след падането на Асад Израел обяви Споразумението за разделяне на силите от 1974 г. за невалидно и оттогава действа отвъд старата линия.

Дамаск междувременно преговаря. На 26 юли Ахмад ал-Шараа заяви, че страната работи за споразумение за сигурност с Израел с участието на няколко държави и че успехът му би отворил път към пълноценен мир, но същевременно подчерта, че Сирия не се отказва от правата си над Голанските възвишения. Сирийските власти си поставиха срок до края на годината за постигане на договорки в сферата на отбраната. Текущите преговори вървят под посредничество от САЩ, с директни срещи в Париж и Баку, и са фокусирани върху възстановяване на споразумението от 1974 г., връщане на разделителна зона под наблюдението на ООН и изтегляне до линиите отпреди 8 декември 2024 г. Основният спор остава планината Хермон: Дамаск настоява израелските части да напуснат заетата част от планината, а другата страна отказва.

Южна Сирия обаче не се дели на два лагера. В Сувейда, където при сблъсъците от юли 2025 г. загинаха над 1700 души, повечето от тях друзи, реда се поддържа от местни въоръжени фракции вместо сили, изпратени от столицата. През януари 2026 г. духовният водач Хикмат ал-Хиджри постави автономията на провинцията като централно искане и я обвърза с външен гарант, какъвто според него може да бъде единствено Израел. От представители на друзкото духовенство дойде и предложение провинцията да стане част от израелската държава. Практическата пречка е географска: Израел няма обща граница със Сувейда, а Йордания, която има, отказва да отвори пропускателен пункт или хуманитарен коридор. Така на юг от Дамаск едновременно действат правителство, което преговаря за израелско изтегляне, общност, която настоява за външен гарант, и подкрепяна от Иран фракция в нелегалност, чиито твърдения почти винаги изпреварват реалните действия.

Дали действително е имало обстрел край Дараа, ще може да се прецени и по онова, което последва. Ракетите от 3 юни 2025 г. предизвикаха ответен огън още в рамките на същата нощ, довел до осем загинали сирийски войници и обвинение, отправено директно към сирийския президент. Ако и през следващите дни от израелска страна не последва реакция или потвърждение, новото твърдение ще остане поредната заявка на формацията без възможност за независимо потвърждение. И след залпа срещу Голанските възвишения, и след боя при Бейт Джин Израел сам оповести случилото се в рамките на часове.

Анализ: 10 години от ребрандирането, което отведе ал-Джулани в Дамаск

🇸🇾🏴 Абу Мохамед ал-Джулани показа за пръв път лицето си пред камера на 28 юли 2016 г. в същото изявление, в което той обяви, че „Джабхат ан-Нусра“ спира да съществува и учреждава на мястото му „Джабхат Фатах аш-Шам“ – организация, която, по думите му, няма да има „връзка с каквато и да е външна структура“. Видеото беше разпространено от медийното звено на групировката.

Дотогава водачът на сирийския клон на Ал Кайда беше познат по гласа: в единственото му ранно интервю на 27 май 2015 г. за Al Jazeera той беше с гръб към камерата с малко знаме на ан-Нусра, поставено пред него на масата. 10 години по-късно същият управлява Сирия с рожденото име Ахмед аш-Шараа, участва в разговори по споразумение в сферата на сигурността с Израел и изчака изтичане на 45-дневния срок, след който Вашингтон може да заличи страната му от списъка на държави, спонсори на тероризма.

Постановката на изявлението беше премерена до последния детайл. Няколко часа преди него Абу ал-Хайр ал-Масри, заместникът на Айман аз-Зауахири, публикува аудиозапис, в който призовава да бъде съхранен „джихадът в Сирия“ и поставя единството между воюващите фракции над организационна принадлежност. Самият ал-Джулани благодари на ръководството на Ал Кайда, че е разбрало необходимостта от скъсване на връзките. С други думи, разривът беше обявен със съгласие от организацията, от която ан-Нусра формално се отделяше. Външният му вид следваше сходна логика: анализ на Центъра за борба с тероризма (CTC) към военната академия в Уест Пойнт отбелязва отчетливото подражание на Осама бин Ладен в облеклото. Това, което прикова вниманието, обаче беше по-тясна, отколкото изглеждаше. Понятието „външна структура“ не беше равнозначно на изрично отричане на всякакви връзки с Ал Кайда и оставяше отворена възможността за контакти с оперативни кадри на мрежата, които вече се намираха в Сирия.

Датата не беше случайна. През същия юли силите на Башар ал-Асад и руската авиация затегнаха обръча около източните квартали на Алепо: на 17 юли те установиха контрол върху пътя „Кастело“, последната артерия за снабдяване на града, и кварталите останаха обсадени. На 14 юли Джон Кери отнесе в Москва предложение, според което ударите по ан-Нусра щяха да бъдат поверени съвместно на американската и руските военновъздушни сили, а отделен комитет щеше да очертава териториите под неин контрол. Така групировката се оказа единствената въоръжена сила в Сирия, обявена едновременно за законна цел от двете велики сили. Заедно с това преговорите за сливане с останалите ислямистки фракции буксуваха от началото на годината все по една и съща причина: „Ахрар аш-Шам“ настояваше скъсването с Ал Кайда да бъде предварително условие.

Ходът решаваше и двата проблема едновременно и именно поради тази причина беше формулиран по така. Като опит за международна легитимация обаче той бързо понесе провал. През ноември 2016 г. Държавният департамент на САЩ вписа „Джабхат Фатах аш-Шам“ като псевдоним в обозначението на ан-Нусра като чуждестранна терористична организация, а изменението беше обнародвано във „Федералния регистър“ на 14 ноември. „Независимо дали се нарича Джабхат Фатах аш-Шам, или ан-Нусра, групировката остава клон на Ал Кайда в Сирия“, гласеше обяснението на ведомството. Редица анализатори стигнаха до същия извод: преименуването е тактическо, а подготовката му е протекла под ръководството на Ал Кайда. Резултатът се прояви другаде – вътре в сирийската опозиция, където отпадането на формалната принадлежност премахна основната пречка пред обедиеннието.

От този момент нататък всяка следваща стъпка отиваше още по-далеч от предишната. На 28 януари 2017 г. „Джабхат Фатах аш-Шам“ се вля в новосъздадената „Хаят Тахрир аш-Шам“ (HTS) заедно с „Нур ад-Дин аз-Зенки“, „Джейш ас-Сунна“, „Лиуа ал-Хак“ и „Джабхат Ансар ад-Дин“. Начело застана Абу Джабер аш-Шейх, а ал-Джулани пое военното командване, преди да оглави цялата структура през октомври същата година. През юли 2017 г. новата групировка изтласка „Ахрар аш-Шам“ от град Идлиб и граничен пункт „Баб ал-Хауа“ и установи контрол върху приходите от единствената редовно действаща врата към Турция. През ноември HTS учреди гражданска администрация под името „Сирийско правителство на спасението“, която събираше данъци, издаваше документи и управляваше комуналните услуги в провинцията.

Реакцията на Ал Кайда дойде по същото време. През ноември 2017 г. аз-Зауахири публикува аудиозапис, в който нападна остро ръководството в Идлиб и отправи призив за отделяне от него към верните на мрежата. През февруари 2018 г. те го сториха: 7 твърдолинейни фракции основаха „Хурас ад-Дин“, официално лоялно на Ал Кайда формирование в Сирия, срещу което HTS поведе кампания на репресии и изтласкване. Двамата египтяни, дали благословията си през 2016 г., не доживяха развръзката. Абу ал-Фарадж ал-Масри загина от удар с дрон край Джиср аш-Шугур на 3 октомври 2016 г. Абу ал-Хайр ал-Масри беше убит при американски удар по автомобила му край Идлиб на 26 февруари 2017 г.

Успоредно с консолидирането на организацията вървеше системна работа по публичния образ на Джулани. През февруари 2021 г. той прие в Идлиб американския журналист Мартин Смит и му даде две интервюта – първите му пред западен репортер. Филмът „Джихадистът“ на PBS излезе през юни същата година. Пред камерата водачът на групировка с терористично обозначение от Държавния департамент на САЩ и обявена награда за главата му в размер на 10 млн долара настоя, че не представлява заплаха за Америка и Европа и конфликтът е изцяло вътрешен сирийски проблем. Голяма част от анализаторите отхвърлиха тази теза като пропаганда. Последователното ѝ повтаряне обаче я превърна в основата, на която стъпиха контактите след декември 2024 г.

Настъплението, започнало на 27 ноември 2024 г., доведе до неочакваното превземане на Алепо за два дни, на Хама на 5 декември и на столицата Дамаск на 8 декември; Башар ал-Асад избяга с близки към Москва. Ал-Джулани се появи в столицата с рожденото си име Ахмед аш-Шараа. На 29 януари 2025 г. той бе обявен за президент в преходно правитлство, а въоръжените фракции, включително неговата, обявиха разпускане. Ден по-рано „Хурас ад-Дин“ беше обявила саморазпускането си по нареждане на централното ръководство на Ал Кайда.

Международното признание дойде по-бързо, отколкото биографията му даваше да се предвиди. Наградата от 10 млн долара, обявена през 2017 г., отпадна в същия месец. На 13 май 2025 г. американският президент Доналд Тръмп обяви в Рияд, че премахва американските санкции срещу Сирия и се срещна с аш-Шараа на следващия ден. На 30 юни той подписа изпълнителна заповед № 14312, която отмени предишните наредби, свързани със санкциите. На 8 юли 2025 г. Държавният департамент на САЩ оттегли обозначението на HTS като чуждестранна терористична организация. На 6 ноември същата година Съветът за сигурност на ООН свали санкциите от самия аш-Шараа – четири дни преди да бъде приет в Белия дом като първия сирийски президент, посетил сградата. На 18 декември 2025 г. Конгресът отмени закона „Цезар“ чрез бюджета за отбрана за фискалната 2026 г. На 27 февруари санкционният комитет на ООН извади и HTS от списъка си. На 8 юли 2026 г., след среща с аш-Шараа в Анкара, Тръмп уведоми Конгреса за намерението си да заличи Сирия от списъка на държавите, спонсори на тероризма, в който присъстваше неизменно от 29 декември 1979 г.

Заличаването не се случва автоматично. Законът изисква президентът да представи доклад и да удостовери отсъствието на подкрепа от страна на Сирия към международния тероризъм през последните шест месеца и наличието на гаранции, че няма да го прави занапред. След това Конгресът разполага с 45 дни. Реалният залог зад процедурата е възстановяването на страната, оценявано на над 200 млрд долара, за което тя има нужда от достъп до банковата система и чуждестранни инвеститори, а не само от политически жестове.

Успоредно с външната легитимация започна процес по консолидиране на институциите, влизащи в новата власт. Между октомври 2025 г. и май 2026 г. се проведоха непреки избори, при които около 7000 подбрани изборници избраха депутатите за две трети от местата в Народното събрание. На 1 юли 2026 г. аш-Шараа назначи другите 70 депутати, а първото заседание се състоя на 12 юли след отлагане, за което обяснение така и не беше предоставено. Събранието има мандат от 30 месеца и задачата да подготви конституция и законодателство за провеждането на редовни избори. Външната политическа линия се развива в същата посока: в интервю за Al Jazeera на 26 юли 2026 г. аш-Шараа заяви, че Дамаск работи по споразумение за сигурност с Израел, което според него може да отвори път към цялостен мир, без Сирия да се отказва от правата си върху Голанските възвишения.

Твърдението от юли 2016 г. за пълно прекъсване на външните връзки не отговаряше на обективната истина още в момента, в който беше изречено: координацията с ръководството на Ал Кайда го опровергава пряко. Разривът придоби реално организационно измерение по-късно и по различен път – не с декларация, а чрез изтласкването на лоялните ѝ кадри в отделна структура, чрез кампанията срещу нея в Идлиб и накрая чрез нейното саморазпускане. Между декларацията и фактическия разрив стоят осем години последователни организационни и политически действия.

Съществуват обаче и основания за противоположна оценка. В самото съобщение за саморазпускане „Хурас ад-Дин“ призова сунитите в Сирия да не оставят оръжието, а да се подготвят за „предстоящите етапи“. Така ръководството на мрежата описа случилото се като етап, а не като поражение. Критици на бързото сваляне на санкциите във Вашингтон посочват чуждите бойци, включени в състава на новата сирийска армия, като доказателство, че една част от стария кадрови състав не е изчезнала, а просто се е прехвърлила в новите държавни структури. Ситуацията със сигурността също не позволява преходът да се смята за завършен: Ислямска държава пое отговорност за серия от нападения през юни 2026 г. в Алепо, Ракка и провинция Дамаск, при които загинаха служители на сигурността, а сирийските служби съобщиха, че са задържали 235 нейни оперативни лица. По време на посещението на Еманюел Макрон в Дамаск в началото на юли в центъра на града избухна бомба.

Пътната карта за Суейда, договорена през септември 2025 г. между Йордания, Сирия и САЩ, така и не успя да се реализира. Заместник-специалният пратеник на ООН Клаудио Кордоне докладва, че липсва развитие, в провинцията се чуват все по-чести призиви за отделяне след кръвопролитията от юли 2025 г., където бяха замесени и силите за сигурност на Дамаск. Израелската армия остава отвъд линията на ООН от 1974 г. и са извършили стотици операции във вътрешността на Сирия от декември 2024 г. насам, а премиерът Бенямин Нетаняху беше категоричен, че няма да изтегли армията от определените зони за сигурност. Интеграция на Сирийските демократични сили (SDF), договорена през януари, засега дава ограничени резултати: четири бригади са включени в състава на армията и към 1300 задържани са освободени, а статутът на вътрешните служби за сигурност (Асаиш) и женските отряди (YPJ) продължава да е неуреден. Хуманитарният призив за 2026 г. на стойност 2,92 млрд долара е финансиран едва на 20%.

Формалното отказване от принадлежността към Ал Кайда през 2016 г. бе първата стъпка от последователна линия. Първо отпадна знамето, което пречеше на обединението, след това – структурата, която го носеше, а накрая и собствената организация на ал-Джулани, която самият той разпусна още в началото на преходното си управление. Всяка следваща стъпка разширяваше кръга на онези, които вече можеха да работят с него, и стесняваше кръга на онези, които продължаваха да държат на връзката с мрежата. Очакваното заличаване на Сирия от списъка на САЩ с държави спонсори на тероризма след края на 45-дневния срок ще завърши формалната международна реабилитация на новата власт, но няма да реши основния въпрос: дали старият кадрови състав от джихадисти е отстранен, или просто е прехвърлен в новите държавни структури.

Сблъсъци в Азаз между Общата сигурност и командири на бивши протурски фракции.

🇸🇾🇹🇷 Призори в неделя, 19 юли, град Азаз в северната сирийска провинция Алепо осъмна под тревога. Патрул на вътрешните сили за сигурност беше обстрелян при опит да прекрати въоръжен сблъсък в града. В отговор властите разположиха значителни подкрепления, бронирана техника и военна полиция в кварталите и на ключовите входове на града.

Кадрите, разпространени в ранните часове на деня от местни канали, руската държавна медия RT на арабски език и други регионални издания, показват засилено присъствие на силите на „Общата сигурност“. Това е структурата, чрез която правителството на Ахмад аш-Шараа налага контрол в бившите зони на въоръжената опозиция. Инцидентът противопостави тази централизирана власт на командири от протурски фракции, които до падането на режима на Асад бяха част от Сирийската национална армия (СНА).

Според първоначалните данни, повод за напрежението е личен спор между военни командири, прераснал в престрелка в рамките на града. При намесата на патрул на вътрешната сигурност срещу него е открит огън – моментът, в който агресията се насочи директно срещу държавните институции. Фракции, свързани със СНА, мобилизираха свои привърженици по улиците в знак на протест срещу органите на реда. В едно от своите заглавия RT дори определи ситуацията като „подстрекаване към сблъсък със силите за сигурност“. Досега властите не са разкрили самоличността на стрелците, нито конкретни детайли за обстоятелствата. Липсва и официално потвърждение за жертви сред цивилното население или служителите на реда. Местни лидери и старейшини призоваха за спокойствие, за да се предотврати изпадането на града в спирала на беззаконие.

От своя страна, правителството представя събитията в различна светлина. Инцидентът съвпадна с мащабна операция на компетентните органи в Азаз и околностите му, насочена срещу мрежи за разпространение на наркотици. Тази кампания е част от усилията за справяне с трафика, който все по-осезаемо подкопава местната стабилност. Наличната информация не дава категоричен отговор дали въоръжените лица, стреляли по патрула, са бойци на фракциите, членове на наркокартели, или съвместяват двете роли. Засега държавната версия (сблъсък по време на антинаркотична операция) и тази на опозицията (ескалация по старата фракционна разделителна линия) съществуват паралелно, без независими източници да могат да потвърдят категорично една от тях. Безспорен остава единствено фактът кои са страните от двете страни на барикадата: държавният апарат за сигурност срещу въоръжени формирования и техните цивилни симпатизанти, свързани с бившите структури на СНА.

В миналото Азаз служеше като седалище на Сирийското временно правителство и административен център на протурския север – стратегическа зона, изградена и поддържана с подкрепата на Анкара от началото на операция „Щита на Ефрат“ през 2016 г. Градът дълго време бе и основен бастион на „Ал-Джабха аш-Шамия“ (Левантийския фронт). Тази фракция го държеше под почти пълен контрол и за разлика от Ал-Баб, Африн и други части на Северно Алепо, успяваше да го предпази от вътрешни междуособици. Парадоксът е, че именно в този традиционно спокоен град ескалацията прерасна в директен конфликт с държавната власт.

Оголената разделителна линия не е нова. Още преди падането на Асад, отношенията между групировката на аш-Шараа (тогава „Хаят Тахрир аш-Шам“ / HTS – водещата сила в офанзивата, свалила режима през декември 2024 г.) и протурските фракции от СНА бяха трайно обтегнати, стигайки на моменти до открити сражения. През есента на 2022 г. Трети корпус на СНА влезе в конфликт с дивизиите „Хамза“ и „Сюлейман Шах“ („Ал-Амшат“), подкрепени тогава от HTS, чиито колони навлязоха в Африн и Ал-Баб. По-късно, през лятото на 2024 г., вълна от протести заля именно Азаз, Африн и Ал-Баб. Те бяха насочени както срещу Временното правителство, така и срещу тогавашните опити за нормализиране на отношенията между Турция и режима в Дамаск.

След падането на режима HTS се саморазпусна, а аш-Шараа оглави Сирия като временен президент. През юли 2025 г. САЩ извадиха организацията от списъка си с терористични групировки. Съставеното на 29 март 2025 г. ново правителство обяви разпускането на СНА и интегрирането на нейните фракции в единните Сирийски въоръжени сили. Този процес премина неравномерно: на места чрез политически компромиси, при които бивши командири получиха офицерски чинове и постове, докато другаде интеграцията остана напълно недовършена.

Именно този дефицит на завършена интеграция проличава днес в Азаз. Макар престрелката да има локален характер и да няма потвърдени жертви, тя пренесе латентното напрежение между централната власт и протурските фракции в града, който най-дълго бе останал изолиран от подобни сблъсъци. Сливането на бившите структури на СНА с държавния апарат очевидно протича фрагментирано. Там, където то е само фиктивно, един битов спор между командири и рутинна полицейска намеса се оказват достатъчни, за да провокират въоръжена съпротива и открит уличен бунт срещу държавата. Фактът, че президентът аш-Шараа е принуден активно да балансира тези вътрешни търкания, пролича само дни по-рано: на 15 юли той смени началника на разузнаването, заменяйки Хусейн ас-Салама с Абдулкадер ат-Таххан. Според местни източници, този ход е опит за потушаване на съперничествата дори в тясното ядро на бившата HTS.

18 ранени при експлозии в Дамаск по време на визитата на Макрон.

🇸🇾💥🇫🇷 Две самоделни взривни устройства разтърсиха центъра на Дамаск днес, докато президентът на Франция Еманюел Макрон разговаряше със сирийския си колега Ахмед ал-Шараа, и раниха поне 18 души, 4 от които полицаи, но засега без загинали. Устройствата се задействаха близо до хотел Four Seasons, където Макрон беше отседнал; Министерството на вътрешните работи докладва за общо две импровизирани взривни устройства (IED) – едното скрито в контейнер за боклук, другото в паркирана кола край пътя.

Кадри от единия взрив показват сирийски полицаи, застанали около кофа за боклук, точно в момента преди тя внезапно да избухне и да рани четирима от тях. Министерство на вътрешните работи съобщи, че второто устройство е заложено в паркиран автомобил, и че е започнало разследване за установяване на извършителите. Хотелът, който подслонява персонал на ООН и чуждестранни дипломати, минава за един от най-строго охраняваните обекти в сирийската столица – и тъкмо затова близостта на силни експлозии подсказва пробив. „Има пропуск в сигурността и трябва да го отстраним“, призна пред медиите експертът по сигурност Исмат ал-Абси, предупреждавайки да не се затвърди негативната представа за реда в Сирия.

Визитата не беше прекъсната. Служител от Елисейския дворец заяви, че Макрон се намира в безопасност и срещата с ал-Шараа продължава; сирийските държавни медии побързаха да пуснат снимки на двамата държавни глави, прегърнати в президентския дворец. Министерство на вътрешните работи омаловажава случилото се – обяви, че взривовете са станали „извън зоната за сигурност, определена за резиденцията на френския президент“, и не са били пряка заплаха. Уверение, което самото събитие подкопава: две бомби се задействаха в сърцето на столицата точно в часа на най-видимата западна визита, откакто рухна властта на Асад.

За новите управници на Сирия ударът е болезнен именно заради момента. След свалянето на предишния президент Башар ал-Асад през декември 2024 г. те се опитват да изградят образ на възстановен ред и да примамят чужди инвеститори в разсипаната от гражданската война икономика. Дамаск още много остава пощаден, а други части на страната тънеха в отвличания и целенасочени убийства при опитите на новото правителство да наложи контрол. Извън столицата властта от месеци се бори да си осигури монопол над насилието и да затвори джобовете на въоръжена съпротива; всеки удар в самия подкопава образа на държава, стъпила отново на краката си – а тъкмо тази седмица насилието се пренесе в центъра.

Взривовете дойдоха само дни след като самоделно устройство беше задействано в оживено кафене край Съдебната палата в Дамаск и уби най-малко 10 души, а рани над 20. Никой не пое отговорност за онова нападение – както засега никой не я поема и за вторник. За месеци сблъсъците и атентатите бяха оставали периферни за столицата; двата удара в рамките на седмица счупиха относителното ѝ спокойствие.

Макрон е първият лидер на голяма западна държава, посетил Сирия след свалянето на Асад, а срещата с ал-Шараа в столицата се разчита като значимо признание за новия сирийски президент. Пътят на самия него дотук беше устремен: през май 2025 г. Макрон го прие в Париж, а след това Ал-Шараа се срещна с американския президент Доналд Тръмп във Вашингтон – стъпки, които само за месеци го превърнаха от някогашен лидер на ислямистката групировка Хаят Тахрир ал-Шам (HTS) в търсен събеседник на Запада. Ал-Шараа и министри положиха усилия за разграничаване от своето минало ислямисти в HTS – групата, израснала от Ал Кайда, която през декември 2024 г. поведе светкавичната офанзива, помела за дни режима на Асад. Париж се нареди сред най-твърдите западни поддръжници на новото управление: тласкаше Вашингтон да отмени санкциите срещу Дамаск и пое ключова посредническа роля между Сирия и Израел.

Самата визита беше обявена за историческа и от двете страни – първо посещение на западноевропейски държавен глава в Сирия след Асад и жест, който Дамаск представи като завръщането на международната сцена. Макрон пристигна в сирийската столица още на предния ден; прегръдката пред камерите насред президентския дворец беше премереното послание, което домакините искаха да излъчат – точно докато на няколко пресечки полицията разчистваше последиците от два взрива.

Макрон пристигна, придружен от делегация икономисти, в която личат имената на Родолф Сааде, главен изпълнителен директор на гиганта в корабоплаването CMA CGM със сирийски корени, и на Патрик Пуяне от петролната TotalEnergies; разговорите се фокусираха над транспорта и енергетиката. Френският лидер се очаква да подпише меморандуми за разбирателство с домакините, чиято цел е да върнат доверието на инвеститорите в държава, която току-що се е измъкнала от икономическия колапс, в който се намираше от години. На част от западните санкции през последната година открехна вратата за подобни разговори – процес, който Париж тласкаше по-упорито от повечето западни столици.

Залогът е съществен: около 90% от сирийците живеят в бедност, инфраструктурата се нуждае от основен ремонт след 14 години гражданска война, а базови услуги като електричество остават накъсани в части от страната, включително столицата. Френските компании обаче са предпазливи да се върнат; рисковете за инвеститора все още изпреварват възвръщаемост, а тези меморандуми имаха за цел точно да пробият това колебание – сигнал към пазара, че Сирия отново е отворена за бизнес.

Кой стои зад експлозиите днес, остава въпрос без отговор. При липсата на поета отговорност, хипотезите могат да ни доведат до няколко възможни извършителя, без нито един да е потвърден: Сирия се сблъсква с нападения от различни въоръжени фракции, сред които клетки на Ислямска държава, Хизбула и останки от бившия режим на Башар Асад. Разследване на ведомството тепърва трябва да уточни дали двата удара са дело на един и същи извършител, или на различни противници на правителството на Ал-Шараа, всеки със свой мотив да провали момента.

От Дамаск Макрон продължава директно към съседна Турция, където днес в Анкара откриха ежегодната среща на върха на НАТО. Който и да стои зад бомбения атентат, не се нуждае от поемане на отговорност, за да предаде посланието си – самия момент, избран за експлозията, го носи красноречиво вместо него. И оголва най-очевидната спънка пред всичко, което новите власти обещаха на Макрон и делегацията му при разговорите в Дамаск – сигурността, без която дипломатическото признание трудно би могло да се превърне в капитал, все още не е налице.

От „Калашников“ до Cybertruck: образ и реалност на новата сирийска армия

🇸🇾🇺🇸 Любопитно видео, споделено от независимия изследовател на оръжия и конфликти War Noir, показва бойци от сирийската армия по време на скорошна тренировка. Кадрите трудно биха могли да се впишат в традиционния образ на арабска армия: вместо износена полева екипировка се вижда сцена, напомняща повече на промо материал на западна оръжейна марка.

На заден план преминава Tesla Cybertruck, вдигайки облак от прах на фона на залязващо слънце, а бойци носят модернизирани карабини тип AR-15 с холографски мерници EOTech и увеличители. На кръста им са поставени пистолети Smith & Wesson M&P 5.7, Beretta APX и Glock 19 от четвърто поколение. Нито мястото, нито датата на заснемане, нито контекстът на учението са уточнени от профила, но по всичко личи, че са заснети преди броени дни.

Героите във видеото са военнослужещи от новата сирийска армия – въоръжените сили на страната, подчинени на Министерството на отбраната на преходната власт на Ахмед ал-Шараа, сформирана след свалянето на Асад през декември 2024 г. и заменила Сирийската арабска армия, подчинена на тогавашния режим. А между двете разликата започва тъкмо от оръжието.

Сирийската армия – преди и след 8 декември 2024 г.

Вече разформированата сирийска арабска армия, лоялна на президента Башар Асад, беше дълбоко свързана с руско-съветската военна система до последните си дни. Въоръжението ѝ включваше автомати „Калашников“ и пистолети „Макаров“, танкове Т-72 и Т-90, зенитно-ракетни комплекси С-200, С-300 и Панцир-С1, както и бойни самолети МиГ-21 до МиГ-29 и Су-22/24. Тази структура рухна заедно с политическия режим на 8 декември 2024 г. и към началото на новата година беше официално разпусната – офицерският корпус беше освободен, докато самата институция – демонтирана.

Новата власт наследи не армията като система, а основно материални остатъци – складове и частично оцелели запаси, които бяха силно намалени след израелски въздушни удари срещу сирийски арсенали в периода около падането на режима. Доктрината и кадровата приемственост практически изчезнаха.

На тяхно място започна изграждането на нова армия – структура, формирана с обединение на 60 доскорошни бунтовнически групировки и ограничен брой завърнали се офицери, служили по времето на Асад. Процесът се ръководеше от новия министър на отбраната Мурхаф Абу Касра, а ведомството трансформира поне 23 дивизии основно чрез административно „преобличане“ на съществуващи бойни части.

В този контекст западното оръжие в кадъра не е непременно знак за стратегическа промяна към оборудване и въоръжение от западния свят. По-скоро то отразява произхода на победилите фракции, които през всички тези години на война се снабдяваха чрез смесени канали – доставки от Залива, турски маршрути, трофейно оръжие от режима и покупки на сивия пазар. Конкретният произход на показаните карабини, пистолети и Cybertruck-а остава неизвестен. Последният е особено показателен детайл – модел на Tesla, който не се продава в Сирия и се появява в региона основно с реекспорт през Обединените арабски емирства.

Единствената ясна рамка е нормативната промяна – законният достъп до подобна техника беше разширен едва с вдигането на американските санкции с изпълнителна заповед 14312 (30 юни 2025 г.) и отмяната на „Цезаровия акт“ на 18 декември 2025 г.

Накъде се ориентира новата армия

Официалната цел на Дамаск е да изгради въоръжени сили по класическия държавен модел – централизирано командване, формализирана йерархия и дивизионна структура, базирана на териториална отговорност, а не на лична лоялност към командири. Това само по себе си представлява разрив с логиката на предишната система на военните, известна със своята силна фрагментираност.

По-дълбокият разрив обаче е геополитически. Новото ръководство не поддържа политическа приемственост с Москва и не демонстрира доверие към бившия покровител на режима на Асад. Зависимостта от руска техника и резервни части се възприема не като ресурс, а като структурен проблем – позиция, определяна като ключова пречка пред реорганизацията на армията, според Middle East Institute.

Паралелно с това се очертава нова посока на отбранителни партньорства – Турция, а след частичното вдигане на санкциите и към западни системи. В този спектър попадат дроновете Bayraktar, както и опити за изграждане на многослойна противовъздушна отбрана.

Кой обучава Дамаск?

Първият и най-видим външен партньор остава Турция. През лятото на 2025 г. висши официални лица от Анкара и Дамаск подписаха военно споразумение, включващо трансфер на ограничени оръжейни системи, логистична подкрепа, обмен на кадри и създаване на структури за военно обучение под турско ръководство на територията на Сирия.

На практика турски инструктори вече участват в обучението на сирийски части – в сфери като противовъздушна отбрана, тактика на специалните сили, пехотни операции и общовойскови действия. Командването на турските сухопътни сили, включително генерал Метин Токел, потвърди сведенията при инспекции на формирования от Втора армия в Газиантеп през септември 2025 г.

Системата „Хисар“ е разположена на авиобаза Т4 като основен елемент на бъдеща ешелонирана ПВО мрежа. Допълнителен сигнал за задълбочаване на тази ос дойде тази пролет, когато за първи път сирийски армейски части участваха в международните учения EFES 2026 в Турция.

Финансовата подкрепа от Катар и облекчаването на санкциите разшириха допълнително възможностите за западна интеграция. С оглед на това западното стрелково оръжие във видеото се вписва не като изолирано явление, а като симптом на пренасочване от руската сфера на влияние към турска и западна архитектура.

Пукнатините

Въпреки новата институционална рамка, вътрешната консолидация на структурите остава незавършена. Обединението на фракциите е предимно формално: значителна част от въоръжените групи не са реално интегрирани в единна структура.

Особено проблематичен се оказва случаят на Сирийската национална армия, подкрепяна от Турция, и нейните фракции, като дивизия „Сюлейман шах“ („Амшат“). Формално те са подчинени на Министерство на отбраната, но на практика запазват автономия, собствени финансови потоци и влияние върху територии в Северна Сирия, включително чрез паралелни системи на доходи и рекет.

Допълнително усложнение се оказа интеграцията на онези 5000 чуждестранни джихадистки ветерани, които бяха причислени към новосъздадената 84-та дивизия със седалище във Военноморската академия в Латакия.

Формално интегрираните структури (като Ислямската партия на Туркестан и фракции като „Ажнад ал-Кавказ“), преминали под опеката на Министерството на отбраната, включват бойци основно от следните направления:

• Китай: Синдзян-уйгурския автономен регион, организирани в Ислямската партия на Туркестан (TIP).
• Русия: етнически чеченци, дагестанци и други бойци от Северен Кавказ, които бяха ядрото на групировки като Ажнад ал-Кавказ.
• Централна Азия: Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан, останали в редиците на по-малките кавказки и узбекски джамаати.

Въпреки че през 14-те години на гражданската война в Сирия пристигнаха джихадисти от десетки държави по целия свят, сред които такива от Близкия изток, Северна Африка и Европа, към момента на свалянето на Асад в края на 2024 г. и последвалата официална интеграция в редовната армия, ядрото на организираните фракции с чуждестранни бойци се сви до 5-6 основни държави.

Този ход е част от прагматичния баланс на Ал-Шараа да постави под строг държавен контрол и географски да изолира капсулираните ветерани в планинските части на Северозападна Сирия, за да смекчи международния натиск и да демонстрира скъсване с транснационалния джихадизъм пред западните си партньори.

Това породи някои сериозни опасения, отразени в анализи на Международната кризисна група и Центъра за борба с тероризма към Военноморската академния в Уест Пойнт. Последствията от тази хибридна структура не закъсняха. През март 2025 г. бяха извършени нападения срещу алауитски села по крайбрежието на провинция Латакия и Тартус, включително масови екзекуции, при които загинаха най-малко 1000 цивилни. През юли 2025 г. в южната провинция Суейда сблъсъци между сунитските бедуински племена, подкрепени от правителствени сили, влязоха в тежки сражения срещу местни друзки милиции, в които загинаха над 1000 души, включително най-малко 539 цивилни по данни на ООН, което провокира израелска намеса.

Най-значимият незавършен процес остава интеграцията на Сирийските демократични сили (SDF), ръководени от кюрдски бойци. Макар да е постигнато рамково споразумение през март 2025 г., изпълнението му се забавя и води до напрежение, включително правителствени операции и създаване на затворени военни зони в района на Алепо през януари 2026 г.

Едва на 18 януари беше договорена нова 14-точкова рамка, предвиждаща структурирана интеграция, създаване на дивизия от три бригади, където да бъдат включени членовете на SDF, изтегляне от бойното поле и частичното прехвърляне на контрол върху Дейр ез-Зор и Ракка. В замяна Дамаск пое ангажимент да гарантира културните права на кюрдите по силата на Указ № 13 от 2026 г., който предоставя гражданство на хиляди кюрди и признава кюрдския език. На 30 януари 2026 г. SDF формално приеха интеграцията, но изпълнението все още не е готово.

На този фон Израел продължава системни удари по цели, възприемани от него като заплаха, и поддържа своята демилитаризирана зона отвъд Голанските възвишения, на територията на провинция Кунейтра, което ограничи допълнително възможностите за централизирано военно изграждане.

Какво следва?

Видеото с Cybertruck-а представя внимателно конструиран образ, но реалната картина е далеч по-усложнена. Става дума за армия в процес на изграждане – структура, която едновременно демонстрира модерна визия и остава зависима от командирски мрежи, външни покровители и нерешени вътрешни конфликти.

Кадрите потвърждават ограничен факт: западни комерсиални оръжия вече присъстват във военните структури на сирийската държава – нещо немислимо при предишния санкционен режим. Посоката на външна ориентация също е видима – от руската към турско-западна сфера на влияние, подкрепена от обучение и институционални договорености.

Остава отворен въпросът дали тази трансформация ще доведе до стандартизирана, централизирана армия или ще остане сбор от интегрирани на хартия ислямистки фракции. В крайна сметка не визуалният ефект на новото въоръжение, а степента на реална командна и институционална консолидация ще определи дали следващата криза ще бъде управлявана от държава или отново от разпокъсани фракции.

Ислямска държава пое отговорност за нападение в Манбидж.

🇸🇾 „Ислямска държава“ (ИД) пое отговорност за нападение край град Манбидж в североизточната част на провинция Алепо, при което според Министерство на отбраната на Сирия са загинали двама военни. Твърдението беше публикувано от групата, след преди това ведомството съобщи, че двамата са били убити от „неизвестни нападатели“, без да навлиза в подробности.

Атаката не е изолиран инцидент, а поредния епизод от „новата фаза“ на операции срещу преходната власт на президента Ахмед аш-Шараа, обявена от групировката през февруари. Значението на удара за оперативната среда в Северна Сирия е ключово, защото показва начина, по който джихадистката мрежа методично изпитва способността на Дамаск да удържа територия, поета едва преди месеци.

Обявлението за „нова фаза“ дойде от говорителя на ИД Абу Худхайфа ал-Ансари, който описа Ал-Шараа като „пазач“ на международната коалиция и заяви, че страната е преминала „от иранска към турско-американска окупация“. От 21 февруари, когато ИД пое отговорност за нападение срещу контролно-пропускателен пункт на пазара Ал-Васита край град Салук в северната част на провинция Ракка, отнело живота на двама бойци от 42-ра дивизия на сирийската армия – групата претендира за поне 6 отделни операции в провинциите Ракка и Дейр ез-Зор, при които според нейните изявления са убити най-малко 8 служители от силовите структури на новата власт.

Доклад на Службата на ООН за борба с тероризма посочва, че самият аш-Шараа и двама от негови министри са били мишена на пет осуетени опита за покушение; организацията определя президента като „приоритетна цел“ за терористите, оценявайки силите ѝ на около 3000 бойци между Сирия и Ирак, разпръснати на клетки, които укриват мащаба на своята дейност, оставяйки много нападения без поемане на отговорност.

Манбидж попада в зона, сменила своя владетел два пъти за по-малко от година. По силата на споразумението от 18 януари между командващия Сирийските демократични сили (SDF) Мазлум Абди и аш-Шараа значителна част от територията, администрирана до този момент от предимно кюрдските сили – според някои оценки до около 80% – премина под контрола на Дамаск, а това включва и района на Манбидж.

Почти едновременно с това започна второто прекрояване: американската армия се изтегли от някои позиции в североизточната част на страната. Формалното изтегляне на сухопътния контингент на САЩ приключи на 16 април 2026 г. с евакуацията на авиобаза Касрак в провинция Хасака, слагайки край на присъствие, започнало през 2014 г. Преди това бяха предадени и базите ал-Танф (магистрала Дамаск-Багдад, в близост до точката, в която се събират границите с Йордания и Ирак) и ал-Шададди (провинция Хасака).

Разпоредено от президента Доналд Тръмп през февруари, изтеглянето на близо 1000 военнослужещи беше съпроводено от предислоциране към автономния регион Иракски Кюрдистан, който поема ролята на главен възел на логистика и военни инструктори. Сухопътно присъствие на терен не остана, въпреки че Вашингтон продължава да работи с Министерство на вътрешните работи на Сирия по проследяването на остатъците от ИД и търсенето на 130 милиона долара за финансиране на местни сили срещу организацията.

Хронология на „новата фаза“

Натрупаната от февруари хронология на атаки подкрепя твърденията за възраждане на групировката: ударът край Манбидж не е сам, а продължава дълга поредица, чийто старт групата сама обяви. Още преди тази фаза ИД извърши първите си атаки срещу властта на аш-Шараа през май 2025 г. в Суейда, Маядин и Алепо, докато през декември 2025 г. устрои засада край Палмира, при което загинаха и двама военнослужещи от САЩ:

Картината, която сглобяват мониторинг групите, показва по-скоро затишие, отколкото ескалация. Сирийската обсерватория за правата на човека (SOHR) отчита началото на ескалацията на 17 февруари; към 5 март тя вече регистрира 17 нападения и 18 убити, към 1 април – 34 нападения и 31 убити, а към 18 юни – 55 нападения и 48 убити, при подчертано забавяне на темпа след март.

Месечните разбивки очертават същото: март е връхната точка с 22 атаки и 15 загинали, които падат до 7 атаки и 4 убити през април, а през май стойностите падат още по-ниско. Според данните на Чарлс Листър от Middle East Institute, който води седмичен регистър на нападенията в своя бюлетин Syria Weekly, през целия май ИД е извършила едва 8 атаки с 4 убити – срещу 29 нападения и 15 убити средно месечно за 2025 г. Това превръща май в най-слабия месец от появата на ид в Сирия през 2013 г. Същият анализ изчислява спад от 17% между януари и април и още 67% между април и юни, или около 72% общо, от който групата не се е възстановила.

Зад тези числа стоят конкретни нападения. Серията започна на 21 февруари: в село ал-Васита край Салук в провинция Ракка, по време на ифтар, бяха убити двама бойци от 42-ра дивизия и един цивилен; същия ден последваха убийство в ал-Маядин (провинция Дейр ез-Зор) и нападение срещу военен пункт в Табка (Ракка). На 22 и 23 февруари един и същ пункт на Силите за вътрешна сигурност в ал-Сабахия западно от град Ракка беше ударен в последователни дни, като при втория, по-смъртоносен щурм загинаха четирима служители от силовите структури, а други двама бяха ранени; Министерство на вътрешните работи потвърди сведенията, а клетката беше разбита на 24 февруари. През март фокусът на атаките се измести към Алепо и Дейр ез-Зор: на 6 март, в нападения, отговорност за които беше поета от агенция Amaq и седмичното издание Al-Naba (брой 538), бяха застреляни трима войници по пътя Алепо–ал-Баб и край ас-Сахара. Април беше осезаемо по-тих – убийство на пазач на петролно съоръжение при аш-Шаафа на 6–7 април (поето от Amaq), обстрел на цистерна и снайперско раняване на служител при ал-Букамал (Дейр ез-Зор) на 18 април, а на 28 април нападение при ал-Рай (Алепо) отне живота на военнослужещ и цивилен.

През май спадът беше затвърден, но не се превърна в затишие. На 1 май в района на Сейида Зейнаб южно от Дамаск беше убит шиитският духовник шейх Фархан ал-Мансур с експлозия на самоделна бомба, заложена в автомобила му – нападение, за което ИД пое отговорност в брой 546 на Al-Naba – показателно за стремежа ѝ да атакува и сектантски, символни цели в близост до столицата. На 11 май в Хасака беше обстрелян автобус с военни от 64-та дивизия, което според Ройтерс е първата смъртоносна атака на ИД срещу правителството от февруари. Юни не прекъсна нишката: на 13 юни беше обстреляна цистерна по магистралата Алепо–Манбидж, на 15 юни двама нападатели щурмуваха щаба на вътрешната сигурност в град Ракка, единият взриви пояс на входа (един убит и трима ранени по данни на властите), на 16 юни ръководител в Двореца на правосъдието в Бабила край Дамаск беше ранен с прикрепено към автомобила устройство, на 18 юни беше устроена засада на автобус с военни по пътя Тел Тамр–Рас ал-Айн с около дузина ранени, а на 20 юни дойде нападението край Манбидж. Голяма част от тези по-дребни удари – обстрели на цистерни, водни станции и единични служители – остават без официално поемане на отговорност, поради което не влизат поименно в международната преса, а само в обобщените сводки на мониторите.

Числата опровергават тезата за възраждане, но не и тезата за оцеляване. Дори при рекордно нисък темп през този и миналия месец групировката запази две способности, които ниската статистика донякъде прикрива: да нанася сложни, многоетапни удари като двойния щурм по щаба в Ракка и да достига символни цели – шиитски духовник и съдебен ръководител – и то в предградие на Дамаск. Към това се добавят два структурни фактора. Първият е подотчитането: и ООН, и експертите предупреждават, че ИД умишлено оставя част от нападенията си непоети, така че реалният брой надхвърля регистрирания. Вторият е географското изместване на спящите клетки от пустинния пояс Хомс–южен Дейр ез-Зор към полуградски и градски ареали в Ракка и Дейр ез-Зор, по-трудни за прочистване от една още изграждаща се сирийска армия.

За преходната власт на аш-Шараа предизвикателство остава не отделният удар, а обещанието, върху което е стъпила нейната легитимност: че държавата може да осигури сигурност там, където е изместила предишните си съперници, и то без външния гръб, който над десетилетие носеше тежестта на борбата срещу тероризма. За аш-Шараа предизвикателството затова не е отделният удар, а обещанието, на което стъпва легитимността на новата власт… Манбидж не е доказателство нито за възраждане на ИД, нито за нейния разгром, а мярка за това колко дълъг е пътят от поемането на контрол върху една територия до осигуряването на сигурността на терен.

📸 Снимка: Силите за сигурност пазят контролно-пропускателен пункт на един от входовете на предградието Джарамана, в южното предградие Джарамана, Дамаск, Сирия, в сряда, 30 април 2025 г. (Omar Sanadiki / AP)

Американски удар ликвидира водещ религиозен лидер на Фронта Ал-Нусра.

🇺🇸🇸🇾 Абу Махмуд Сами ал-Орайди, водещ йордански идеолог на джихадизма и член на Ал-Кайда, е убит снощи при американски въздушен удар в Идлиб, Сирия, съобщават местни канали. За главата му имаше обявена награда от 5 милиона долара от Държавния департамент на САЩ. Ал-Орайди е висш служител в разпуснатата вече организация „Хурас ал-Дин“, сирийски клон на Ал-Кайда, както и бивш представител на „Фронта ал-Нусра“ до 2016 г.

Местни източници съобщиха за медията „Ал-Маядин“, че ударът е бил нанесен срещу автомобил по пътя между Рухин и Дейр Хасан в селската провинция на Идлиб. Сред загиналите са ал-Орайди и няколко негови съратници. Според информацията въздушни удари са поразили и щаб на „Ислямската партия на Туркестан“ в провинцията.

Сами ал-Орайди е роден в Аман през 1973 г. Учи ислямска теология в Йорданския университет, където получава бакалавърска степен с цел да се посвети на академична кариера. През 2001 г. защитава докторска степен. Когато избухва гражданската война в Сирия, той заминава за там, за да се включи към джихадистите.

Благодарение на академичното си образование и авторитета, с който се ползва сред салафитите, ал-Орайди е назначен за религиозен лидер на „Ал-Нусра“ в южната сирийска провинция Дараа. Когато конфликтът между Ислямска държава и Ал-Нусра ескалира, ал-Орайди изиграва ключова роля в доказването на легитимността на Ал-Нусра като водеща джихадистка групировка в Сирия. Той аргументира твърдението, че Ал-Нусра е истинска джихадистка организация и официален клон на Ал-Кайда, в противовес на настояването на ИД, че тя и нейният лидер ал-Джулани трябва да запазят първоначалната си форма като разклонение на ИД в Сирия. Впоследствие ал-Орайди е повишен в главен религиозен лидер на Ал-Нусра за цяла Сирия.

Когато Ал-Нусра започва да се разграничава от Ал-Кайда, ал-Орайди се противопоставя на това решение. В крайна сметка той се отделя от групировката и създава собствена организация – Ансар ал-Фуркан.

В края на 2017 г. водената от ал-Джулани групировка Хаят Тахрир ал-Шам (HTS) арестува него и други ренегати сред джихадистите, които искат да останат свързани с Ал-Кайда. Тези репресии предизвикват гневна реакция сред кръговете им в Сирия и извън нея. Самият Айман Ал-Зауахири, водач на Ал-Кайда, излиза с изявление, в което осъжда действията на ал-Джулани.

Въпреки стратегията си да дистанцира организацията си от Ал-Кайда и глобалния джихад, ал-Джулани не иска да се превръща в открит враг на Ал-Кайда. Той освобождава ал-Орайди и останалите арестувани. Оттогава те се присъединяват към Хурас ал-Дин – групировка, която контролира относително малко парче земя в провинция Идлиб в северозападна Сирия.

През 2018 г. Хурас ал-Дин обявява официално своето създаване, обединявайки именно онези джихадисти, които отказват да нарушат клетвата си за вярност към Ал-Кайда. Ал-Орайди се утвърждава като водещият ѝ идеолог и висш лидер. През следващите години Хурас ал-Дин не успява да се превърне в сериозна сила, тъй като остава притисната между HTS, която не търпи конкуренция в Идлиб, и спорадичните удари на американски дронове срещу нейните командири, тя остава капсулована върху тясна ивица земя в северозападна Сирия.

Преломът идва в края на 2024 г. Водената от ал-Джулани коалиция предприема светкавична офанзива, свалила режима на Башар Асад. Самият ал-Джулани, днес с рожденото си име Ахмед ал-Шараа, оглавява новата власт в Сирия и от вчерашен джихадистки ръководител се превръща в държавен лидер, който търси легитимност пред Вашингтон и регионалните партньори. В тази нова конфигурация присъствието на отявлена клетка на Ал-Кайда на сирийска територия се оказва политически непоносимо.

Под натиска на новите власти в началото на 2025 г. Хурас ал-Дин обявява саморазпускане. Част от бойците ѝ са интегрирани, други се разпръскват, а ветераните идеолози като ал-Орайди остават в сивата зона – без да бъдат част от организация, но и без да получат амнистия, продължавайки да фигурират в списъците с най-издирвани. За Вашингтон разпускането на структурата не закрива досиетата на отделните ѝ лидери; за новото правителство в Дамаск тяхното физическо отстраняване е удобно доказателство за скъсване с миналото.

Именно тази дълга траектория – от религиозен лидер на Ал-Нусра в Дараа, през разрива заради клетвата към Ал-Кайда и ареста от ал-Джулани, до последния оцелял идеолог на вече закрита групировка – приключва снощи по пътя между Рухин и Дейр Хасан. Автомобилът, в който пътува ал-Орайди заедно с неколцина свои съратници, е поразен от американски въздушен удар в същата онази провинция Идлиб, която години наред беше неговото последно убежище.

Германска журналистка, изчезнала в Сирия през януари, е освободена.

🇩🇪🇸🇾 Германската журналистка Ева Мария Михелман, която беше задържана в Сирия от попадането си в плен в град Ракка на 18 януари, е била освободена и е пристигнала от Йордания в петък. Това потвърди нейното семейство за информационна агенция dpa.

Нейният брат сподели, че тя се чувства добре предвид обстоятелствата, в които се е намирала, но е прекарала дълъг период от време в единична килия.

По-рано Министерството на информацията на Сирия заяви, че журналистката, която е родом от Кьолн, е била арестувана на 18 януари в град Ракка по време на военна операция. По същото време е арестуван кюрдският журналист Ахмед Полад, който е гражданин на Турция. От този колега все още няма и следа, заяви Антониус Михелман.

Семейството ѝ посочи, че Ева Мария Михелман е работила в Сирия като журналист на свободна практика от 2002 г. насам. Миналия месец Министерство на информацията обяви, че Михелман е била арестувана през януари при акция в сграда, принадлежаща на група, свързана със Сирийските демократични сили (SDF).

По това време беше съобщено, че след като кюрдски бойци са се барикадирали вътре, всички присъстващи в сградата са били арестувани. При операцията са задържани и двама чужди граждани, се казва в изявление на министерството.

В периода от изтласкването на Ислямска държава през 2017 г. до януари 2026 г. Град Ракка и по-голямата част от неговата провинция бяха управлявани от Демократична автономна администрация на Северна и Източна Сирия (AANES) и намираха под контрола на ръководените от кюрди Сирийски демократично сили (SDF). През януари властта беше предадена на правителствените сили на Дамаск, водени от президента Ахмед ал-Шараа.

Според тогавашното съобщение на Министерството на информацията, първоначално Михелман е твърдяла, че е испанска гражданка, която работи за организация, свързана с ООН, но запитване до организацията е показало, че в района няма липсващи служители. По време на разследването е установено, че е германска журналистка, уточни министерството и допълни, че тя и нейният придружител са направили опит да избягат от ареста.

Германската медия Der Spiegel съобщи, че германското посолство в Дамаск е предоставило консулска помощ на Михелман и съвместно с германското посолство в Бейрут е лобирало пред правителството в Дамаск, за да бъде освободена.

Тръмп: Сирия ще се справи по-добре с Хизбула „без да избива всички останали“.

🇺🇸 Президентът на САЩ Доналд Тръмп коментира войната в Ливан, описвайки я като „незначителна“. По време на среща с емира на Катар Тамим бин Хамад Ал Тани в кулоарите на срещата на върха на Г-7 във Франция, той сподели, че е отправил предложение към Израел, според което Сирия може да се „заеме“ с Хизбула.

„Ако Израел не може да свърши работата, без да избие всички останали, Сирия трябва да я свърши“, подчерта Тръмп по време на двустранната среща с катарския лидер. Той разкри, че е предложил на Израел „да остави Сирия да се погрижи за Хизбула“, като е изразил мнението си, че те „биха се справили по-добре“.

Тръмп призна, че не одобрява последния израелски удар срещу Хизбула в нейния бастион в предградията на южен Бейрут, тъй като е бил нанесен „два часа преди подписването на споразумение“ с Техеран. Тойо оцени напрежението между Израел, Ливан и Хизбула като „незначителна война“ и добави, че Хизбула „постоянно надига глава“.

Тръмп също така заяви, че не е разочарован от израелския премиер Бенямин Нетаняху и подчерта, че двамата имат „страхотни отношения“, но допълни, че той „може да прекалява“.

Ислямска държава удари команден пункт в Ракка: 1 загинал и 3-ма ранени в поредна проверка за Ал-Шараа.

🇸🇾 Министерство на вътрешните работи на Сирия съобщи, че 1 негов служител е загинал, а 3-ма са ранени при осуетяване на опит от страна на двама терористи от Ислямска държава да щурмуват команден пункт на Силите за вътрешна сигурност в град Ракка.

В изявление на ведомството се посочва, че двамата атентатори-самоубийци се опитали да проникнат в обекта, в отговор на което силите за сигурност открили огън по единия, докато вторият е задействал експлозивен пояс след като е бил обкръжен.

Това бележи поредния удар по апарата за вътрешна сигурност на преходното правителство на Ахмед ал-Шараа в бившата „столица" на халифата и поредна проверка за способността му да се справи с асиметрична кампания, която самата групировка обяви още през февруари.

Ходът на атаката

Първоначалната информация, публукувана от държавната агенция САНА с позоваване на говорител на МВР, сочеше, че при нападение над лагер на ведомството в града са загинали „поне двама" служители. По-късното официално изявление прецизира картината: един загинал и трима ранени, при осуетен щурм. Като оперативна приемаме последната цифра на ведомството. Разминаването с предварителния доклад отразява обичайното за първите часове уточняване.

Към момента на публикуване няма независимо потвърждение за хода на сблъсъка извън съобщенията на САНА, нито публично е поета отговорност от ИД за конкретния атентат. Профилът на атаката обаче, двама атентатори-самоубийци срещу щаб на силите за сигурност, отговаря на почерка на групировката в настоящата ѝ кампания.

„Новата фаза": хронология на кампанията срещу новата власт

Атаката в понеделник се вписва в серия от атаки, която ИД поведе от началото на годината:

• февруари 2026 г. – говорител на ИД обяви „нова фаза" на операциите срещу преходната власт на Ахмед аш-Шараа. В изявлението тя е определена като „вероотстъпническа", а самият Шараа получава заплахи, че съдбата му няма да се различава от тази на сваления Башар Асад.
• 23 февруари 2026 г. – нападение над контролно-пропускателен пункт на Силите за вътрешна сигурност западно от Ракка отнема живота на четирима служители.
• пролет–лято 2026 г. – поредица от прицелни убийства и обстрели в провинциите Ракка и Дейр ез-Зор.
• 15 юни 2026 г. – осуетеният щурм над командния център в Ракка.

Идеологическата рамка, която групировката сама залага, е изрична. В изявлението си от февруари говорителят на ИД формулира, че Сирия е „преминала от иранска окупация към турско-американска окупация", а светското правителство и националистическата армия на Шараа са описани като легитимна цел. Тази реторика играе роля едновременно за мобилизация на остатъчните клетки и оправдаване на ударите по символни обекти на новата държава.

Кампанията на ИД не се ограничава до службите за сигурност, а това стана ясно от бомбеният им атентат срещу църквата „Мар Елиас" в Дамаск през юни 2025 г. – удар по религиозна цел в сърцето на столицата, който остави отпечатък за способността на групировката да поразява обекти, разположени на стотици километри от нейните скривалища в сирийската пустиня.

Пореден тест за Дамаск

• Капацитет на апарата за сигурност: Силите за вътрешна сигурност успяват да осуетят проникването, но с цената на един убит и трима ранени – резултат, който демонстрира едновременно реакция и уязвимост на стационарните бази.
• Коалиционно измерение: След посещението на Ал-Шараа в Белия дом през ноември 2025 г. страната се включи официално към водената от САЩ Глобална коалиция срещу ИД. Поредицата атаки от началото на годината е първият сериозен натиск върху тази договорка на терен.
• Кюрдският фактор и вакуумът на сигурността: Рамковото споразумение от март 2025 г. между Дамаск и Сирийските демократични сили (SDF) предвижда интегриране на кюрдските милиции в структурите на Министерство на отбраната до края на годината, след като през януари правителствените сили превзеха териториите под кюрдски контрол след кратка офанзива. Североизточна Сирия, където SDF бяха гръбнак на офанзивата срещу халифата, е именно зоната, в която ИД сега търси пролуки.

Ислямска държава, обозначена от САЩ като чуждестранна терористична организация (FTO), както и специално определен глобален терорист (SDGT), в своя апогей контролираше над половината територия на Сирия, преди да бъде изтласкана от силите на водената от САЩ международна коалиция и бившата Сирийска арабска армия, подкрепяна от Въздушно-космическите сили на Руската федерация, а териториалният ѝ халифат е окончателно разбит през 2019 г. Днешната ѝ форма е мрежа от тайни клетки, залагаща на удари по военни и цивилни обекти.

В тази логика атаката в Ракка не променя стратегическото равновесие, но потвърждава траекторията, очертана от анализатори на Foundation for Defense of Democracies и Washington Institute още след ударите през февруари: че „новата фаза" е реална оперативна кампания, а не само пропаганда, и че апаратът за сигурност на Шараа ще бъде изпитван системно – точно там, където държавността е най-крехка.

Израелска артилерия обстрелва басейна на река Ярмук в Сирия.

🇮🇱⚔️🇸🇾 Артилерийски части на Израелските отбранителни сили (IDF) нанесоха обстрел по покрайнините на сирийската община Джамла в басейна на река Ярмук, западната част на провинция Дераа. Според данни на местен кореспондент са отчетени поне 4 попадения на снаряди в близост до селскостопански площи и жилищни квартали, което е довело паника сред местното население.

Няма данни за жертви или съществени материални щети. Обстрелът съвпада с отчетено засилване на полетите на израелски разузнавателни дронове над южна Сирия през последните дни и се вписва в серия от инциденти, документирани в провинциите Дераа и Кунейтра от началото на годината.

В дните преди обстрела израелски сухопътни войски навлязоха в зоната на Вади ал-Рукад в близост до Джамла с два основни бойни танка „Merkava“ и два бронирани автомобила. Маневрите бяха ограничени по своя обхват и проведени под прикритието на разузнавателни дронове. Това е поредната в серия инфилтрации, регистрирани в региона след падането на режима на Башар ал-Асад през декември 2024 г. Те бяха представени от израелското командване като оперативни мерки за сигурност в коридора покрай линията на разединение, преминаваща по билото на Голанските възвишения.

Действията на израелските войски в южна Сирия попадат под забраните на Споразумението за разединение от 1974 г. Сключено след войната от Йом Кипур, то установява буферна зона между въоръжените сили на Израел и Сирия, наблюдавана от мисията на ООН за наблюдение на разединението (UNDOF). От декември 2024 г. Израел обяви едностранно, че е освободен от своите задължения по споразумението с аргумент, че сирийската страна (правителството на Асад) вече не съществува. Министерство на външните работи в Дамаск многократно настоя за пълно изтегляне на израелските войски от територията на Сирия и за намеса на международната общност, определяйки израелските мерки като нелегитимни и без основание в международното право.

Сирийският режим падна на 8 декември 2024 г. след светкавична офанзива на ислямистка коалиция, водена от Хаят Тахрир аш-Шам (HTS) на Ахмед ал-Шараа. Това отвори оперативен прозорец, използван от Израел още в първите часове. Неговите военновъздушни сили проведоха масирани удари (по различни оценки над 400 през първите две седмици) по сирийски военни цели: складове за ракети, арсенал от химическо оръжие, авиобази, морски флот в провинция Латакия, зенитно-ракетни комплекси от ПВО и научно-изследователски центрове, с цел системно заличаване на стратегическите способности на сирийската държава още преди консолидацията на новата власт. Едновременно с това израелските сухопътни войски окупираха планината Хермон, навлязоха в буферната зона от 1974 г. и провинциите Кунейтра и Дераа, разширявайки своя контрол с няколкостотин кв.км. сирийска територия.

Преходното правителство на ал-Шараа, признато с различни уговорки от Турция, Катар, ОАЕ, Саудитска Арабия и редица западни столици, не разполага с нужните военни способности, за да противодейства. През май 2025 г. президентът Доналд Тръмп се срещна с ал-Шараа в Рияд, след което обяви, че облекчава санкциите, наложени от САЩ по силата на „Закона Цезар“, позволявайки привличането на инвестиции за реконструкция от държавите в Персийския залив.

През същата година правителството в Дамаск установи дипломатически контакт с Тел Авив с посредничество от САЩ и ОАЕ – преговори, чиито резултати остават ограничени именно в резултат на едностранното разширяване на израелското присъствие. Сирийската армия, реконструирана от състава на доскорошни ислямистки фракции, притежава ограничени сухопътни войски, без оперативна авиация и противовъздушна система след ударите на Израел от декември 2024 г.

Югозападна Сирия, включваща провинциите Дераа, Кунейтра и Сувейда, концентрира специфичен демографски и политически профил, от който Израел се възползва оперативно. Друзката общност в Сувейда влезе в открит конфликт с централната власт през юли 2025 г. В отговор израелски изтребители нанесоха въздушни удари по сгради в централната част на Дамаск, обявени като защита на „братския друзки народ“. Сунитското население в Дераа, някога опора на революцията от 2011 г., поддържа смесени отношения с правителството на Шараа. Това позволява на израелските служби за сигурност да изграждат местни мрежи от информатори и въоръжени групи в граничната ивица, аналогични на онези, поддържани в южен Ливан до 2000 г. чрез „Армията на южен Ливан“.

Доктринално израелските операции в Сирия следват модела на „превантивна сигурност“ (preventive security), при който косвените рискове – потенциална повторна активация на проирански групи, концентрация на тежко въоръжение от страна на правителството в Дамаск, инфилтрация на ислямистки групировки – се третират като актуални заплахи, които изискват едностранно реагиране. От декември 2024 г. досега документираните случаи включват удари с дронове срещу конвои, артилерийски удари срещу погранични общини, среднощни операции с малки по численост специални части, арести на сирийски граждани в близост до буферна зона, унищожаване на земеделска инфраструктура с булдозери и многократни въздушни патрули. Сегашният инцидент в Джамла се вписва без отклонение в тази оперативна линия.

Краткосрочните сценарии за развитие на ситуацията в региона се групират по три оси:

1. Задълбочаване на текущия модел: непрекъснати ограничени операции, изграждане на постоянна военна инфраструктура на Израел в южна Сирия и постепенно превръщане на буферната зона в разширената израелска територия за сигурност.
2. Официализиране с договор: преходната власт на ал-Шараа приема ограничена форма на нормализация в замяна на изтегляне на израелските войски до основната линия от 1974 г. – сценарий, активно подкрепян от Белия дом и обвързан с паралелни преговори между Дамаск и друзкото ръководство в Суейда.
3. Открит въоръжен сблъсък: ескалация след инцидент с цивилни жертви в сунитските райони на Дераа или загуба на Израел, довела до реакция от Дамаск въпреки ограниченията във военния капацитет, обостряне на конфликта Дамаск–Суейда може напротив да даде на Израел повод за разширена намеса в защита на друзите. Текущата пропорция на силите и приоритетите на правителството в Дамаск, като международно признание, икономическо възстановяване) правят първите два сценария значително по-малко вероятни от третия.

Артилерийският удар по Джамла не е изолиран инцидент, а елемент от структурирана политика за едностранно изграждане на разширена зона за сигурност от Израел на сирийска територия, стъпваща върху разбирането, че държавата след падането на Асад нито е способна, нито е готова да наложи сигурността по установената линия на разединение. Споразумението от 1974 г. формално остава в сила, но реално е преодоляно от регистрираните практики, на които международната общност отговаря с дипломатически призиви и опити за посредничество – отсъствие на правоприлагане, което реално абсорбира израелските нарушения и ги прави новото оперативно статукво в южна Сирия.