Сблъсъци в Азаз между Общата сигурност и командири на бивши протурски фракции.

🇸🇾🇹🇷 Призори в неделя, 19 юли, град Азаз в северната сирийска провинция Алепо осъмна под тревога. Патрул на вътрешните сили за сигурност беше обстрелян при опит да прекрати въоръжен сблъсък в града. В отговор властите разположиха значителни подкрепления, бронирана техника и военна полиция в кварталите и на ключовите входове на града.

Кадрите, разпространени в ранните часове на деня от местни канали, руската държавна медия RT на арабски език и други регионални издания, показват засилено присъствие на силите на „Общата сигурност“. Това е структурата, чрез която правителството на Ахмад аш-Шараа налага контрол в бившите зони на въоръжената опозиция. Инцидентът противопостави тази централизирана власт на командири от протурски фракции, които до падането на режима на Асад бяха част от Сирийската национална армия (СНА).

Според първоначалните данни, повод за напрежението е личен спор между военни командири, прераснал в престрелка в рамките на града. При намесата на патрул на вътрешната сигурност срещу него е открит огън – моментът, в който агресията се насочи директно срещу държавните институции. Фракции, свързани със СНА, мобилизираха свои привърженици по улиците в знак на протест срещу органите на реда. В едно от своите заглавия RT дори определи ситуацията като „подстрекаване към сблъсък със силите за сигурност“. Досега властите не са разкрили самоличността на стрелците, нито конкретни детайли за обстоятелствата. Липсва и официално потвърждение за жертви сред цивилното население или служителите на реда. Местни лидери и старейшини призоваха за спокойствие, за да се предотврати изпадането на града в спирала на беззаконие.

От своя страна, правителството представя събитията в различна светлина. Инцидентът съвпадна с мащабна операция на компетентните органи в Азаз и околностите му, насочена срещу мрежи за разпространение на наркотици. Тази кампания е част от усилията за справяне с трафика, който все по-осезаемо подкопава местната стабилност. Наличната информация не дава категоричен отговор дали въоръжените лица, стреляли по патрула, са бойци на фракциите, членове на наркокартели, или съвместяват двете роли. Засега държавната версия (сблъсък по време на антинаркотична операция) и тази на опозицията (ескалация по старата фракционна разделителна линия) съществуват паралелно, без независими източници да могат да потвърдят категорично една от тях. Безспорен остава единствено фактът кои са страните от двете страни на барикадата: държавният апарат за сигурност срещу въоръжени формирования и техните цивилни симпатизанти, свързани с бившите структури на СНА.

В миналото Азаз служеше като седалище на Сирийското временно правителство и административен център на протурския север – стратегическа зона, изградена и поддържана с подкрепата на Анкара от началото на операция „Щита на Ефрат“ през 2016 г. Градът дълго време бе и основен бастион на „Ал-Джабха аш-Шамия“ (Левантийския фронт). Тази фракция го държеше под почти пълен контрол и за разлика от Ал-Баб, Африн и други части на Северно Алепо, успяваше да го предпази от вътрешни междуособици. Парадоксът е, че именно в този традиционно спокоен град ескалацията прерасна в директен конфликт с държавната власт.

Оголената разделителна линия не е нова. Още преди падането на Асад, отношенията между групировката на аш-Шараа (тогава „Хаят Тахрир аш-Шам“ / HTS – водещата сила в офанзивата, свалила режима през декември 2024 г.) и протурските фракции от СНА бяха трайно обтегнати, стигайки на моменти до открити сражения. През есента на 2022 г. Трети корпус на СНА влезе в конфликт с дивизиите „Хамза“ и „Сюлейман Шах“ („Ал-Амшат“), подкрепени тогава от HTS, чиито колони навлязоха в Африн и Ал-Баб. По-късно, през лятото на 2024 г., вълна от протести заля именно Азаз, Африн и Ал-Баб. Те бяха насочени както срещу Временното правителство, така и срещу тогавашните опити за нормализиране на отношенията между Турция и режима в Дамаск.

След падането на режима HTS се саморазпусна, а аш-Шараа оглави Сирия като временен президент. През юли 2025 г. САЩ извадиха организацията от списъка си с терористични групировки. Съставеното на 29 март 2025 г. ново правителство обяви разпускането на СНА и интегрирането на нейните фракции в единните Сирийски въоръжени сили. Този процес премина неравномерно: на места чрез политически компромиси, при които бивши командири получиха офицерски чинове и постове, докато другаде интеграцията остана напълно недовършена.

Именно този дефицит на завършена интеграция проличава днес в Азаз. Макар престрелката да има локален характер и да няма потвърдени жертви, тя пренесе латентното напрежение между централната власт и протурските фракции в града, който най-дълго бе останал изолиран от подобни сблъсъци. Сливането на бившите структури на СНА с държавния апарат очевидно протича фрагментирано. Там, където то е само фиктивно, един битов спор между командири и рутинна полицейска намеса се оказват достатъчни, за да провокират въоръжена съпротива и открит уличен бунт срещу държавата. Фактът, че президентът аш-Шараа е принуден активно да балансира тези вътрешни търкания, пролича само дни по-рано: на 15 юли той смени началника на разузнаването, заменяйки Хусейн ас-Салама с Абдулкадер ат-Таххан. Според местни източници, този ход е опит за потушаване на съперничествата дори в тясното ядро на бившата HTS.

18 ранени при експлозии в Дамаск по време на визитата на Макрон.

🇸🇾💥🇫🇷 Две самоделни взривни устройства разтърсиха центъра на Дамаск днес, докато президентът на Франция Еманюел Макрон разговаряше със сирийския си колега Ахмед ал-Шараа, и раниха поне 18 души, 4 от които полицаи, но засега без загинали. Устройствата се задействаха близо до хотел Four Seasons, където Макрон беше отседнал; Министерството на вътрешните работи докладва за общо две импровизирани взривни устройства (IED) – едното скрито в контейнер за боклук, другото в паркирана кола край пътя.

Кадри от единия взрив показват сирийски полицаи, застанали около кофа за боклук, точно в момента преди тя внезапно да избухне и да рани четирима от тях. Министерство на вътрешните работи съобщи, че второто устройство е заложено в паркиран автомобил, и че е започнало разследване за установяване на извършителите. Хотелът, който подслонява персонал на ООН и чуждестранни дипломати, минава за един от най-строго охраняваните обекти в сирийската столица – и тъкмо затова близостта на силни експлозии подсказва пробив. „Има пропуск в сигурността и трябва да го отстраним“, призна пред медиите експертът по сигурност Исмат ал-Абси, предупреждавайки да не се затвърди негативната представа за реда в Сирия.

Визитата не беше прекъсната. Служител от Елисейския дворец заяви, че Макрон се намира в безопасност и срещата с ал-Шараа продължава; сирийските държавни медии побързаха да пуснат снимки на двамата държавни глави, прегърнати в президентския дворец. Министерство на вътрешните работи омаловажава случилото се – обяви, че взривовете са станали „извън зоната за сигурност, определена за резиденцията на френския президент“, и не са били пряка заплаха. Уверение, което самото събитие подкопава: две бомби се задействаха в сърцето на столицата точно в часа на най-видимата западна визита, откакто рухна властта на Асад.

За новите управници на Сирия ударът е болезнен именно заради момента. След свалянето на предишния президент Башар ал-Асад през декември 2024 г. те се опитват да изградят образ на възстановен ред и да примамят чужди инвеститори в разсипаната от гражданската война икономика. Дамаск още много остава пощаден, а други части на страната тънеха в отвличания и целенасочени убийства при опитите на новото правителство да наложи контрол. Извън столицата властта от месеци се бори да си осигури монопол над насилието и да затвори джобовете на въоръжена съпротива; всеки удар в самия подкопава образа на държава, стъпила отново на краката си – а тъкмо тази седмица насилието се пренесе в центъра.

Взривовете дойдоха само дни след като самоделно устройство беше задействано в оживено кафене край Съдебната палата в Дамаск и уби най-малко 10 души, а рани над 20. Никой не пое отговорност за онова нападение – както засега никой не я поема и за вторник. За месеци сблъсъците и атентатите бяха оставали периферни за столицата; двата удара в рамките на седмица счупиха относителното ѝ спокойствие.

Макрон е първият лидер на голяма западна държава, посетил Сирия след свалянето на Асад, а срещата с ал-Шараа в столицата се разчита като значимо признание за новия сирийски президент. Пътят на самия него дотук беше устремен: през май 2025 г. Макрон го прие в Париж, а след това Ал-Шараа се срещна с американския президент Доналд Тръмп във Вашингтон – стъпки, които само за месеци го превърнаха от някогашен лидер на ислямистката групировка Хаят Тахрир ал-Шам (HTS) в търсен събеседник на Запада. Ал-Шараа и министри положиха усилия за разграничаване от своето минало ислямисти в HTS – групата, израснала от Ал Кайда, която през декември 2024 г. поведе светкавичната офанзива, помела за дни режима на Асад. Париж се нареди сред най-твърдите западни поддръжници на новото управление: тласкаше Вашингтон да отмени санкциите срещу Дамаск и пое ключова посредническа роля между Сирия и Израел.

Самата визита беше обявена за историческа и от двете страни – първо посещение на западноевропейски държавен глава в Сирия след Асад и жест, който Дамаск представи като завръщането на международната сцена. Макрон пристигна в сирийската столица още на предния ден; прегръдката пред камерите насред президентския дворец беше премереното послание, което домакините искаха да излъчат – точно докато на няколко пресечки полицията разчистваше последиците от два взрива.

Макрон пристигна, придружен от делегация икономисти, в която личат имената на Родолф Сааде, главен изпълнителен директор на гиганта в корабоплаването CMA CGM със сирийски корени, и на Патрик Пуяне от петролната TotalEnergies; разговорите се фокусираха над транспорта и енергетиката. Френският лидер се очаква да подпише меморандуми за разбирателство с домакините, чиято цел е да върнат доверието на инвеститорите в държава, която току-що се е измъкнала от икономическия колапс, в който се намираше от години. На част от западните санкции през последната година открехна вратата за подобни разговори – процес, който Париж тласкаше по-упорито от повечето западни столици.

Залогът е съществен: около 90% от сирийците живеят в бедност, инфраструктурата се нуждае от основен ремонт след 14 години гражданска война, а базови услуги като електричество остават накъсани в части от страната, включително столицата. Френските компании обаче са предпазливи да се върнат; рисковете за инвеститора все още изпреварват възвръщаемост, а тези меморандуми имаха за цел точно да пробият това колебание – сигнал към пазара, че Сирия отново е отворена за бизнес.

Кой стои зад експлозиите днес, остава въпрос без отговор. При липсата на поета отговорност, хипотезите могат да ни доведат до няколко възможни извършителя, без нито един да е потвърден: Сирия се сблъсква с нападения от различни въоръжени фракции, сред които клетки на Ислямска държава, Хизбула и останки от бившия режим на Башар Асад. Разследване на ведомството тепърва трябва да уточни дали двата удара са дело на един и същи извършител, или на различни противници на правителството на Ал-Шараа, всеки със свой мотив да провали момента.

От Дамаск Макрон продължава директно към съседна Турция, където днес в Анкара откриха ежегодната среща на върха на НАТО. Който и да стои зад бомбения атентат, не се нуждае от поемане на отговорност, за да предаде посланието си – самия момент, избран за експлозията, го носи красноречиво вместо него. И оголва най-очевидната спънка пред всичко, което новите власти обещаха на Макрон и делегацията му при разговорите в Дамаск – сигурността, без която дипломатическото признание трудно би могло да се превърне в капитал, все още не е налице.

От „Калашников“ до Cybertruck: образ и реалност на новата сирийска армия

🇸🇾🇺🇸 Любопитно видео, споделено от независимия изследовател на оръжия и конфликти War Noir, показва бойци от сирийската армия по време на скорошна тренировка. Кадрите трудно биха могли да се впишат в традиционния образ на арабска армия: вместо износена полева екипировка се вижда сцена, напомняща повече на промо материал на западна оръжейна марка.

На заден план преминава Tesla Cybertruck, вдигайки облак от прах на фона на залязващо слънце, а бойци носят модернизирани карабини тип AR-15 с холографски мерници EOTech и увеличители. На кръста им са поставени пистолети Smith & Wesson M&P 5.7, Beretta APX и Glock 19 от четвърто поколение. Нито мястото, нито датата на заснемане, нито контекстът на учението са уточнени от профила, но по всичко личи, че са заснети преди броени дни.

Героите във видеото са военнослужещи от новата сирийска армия – въоръжените сили на страната, подчинени на Министерството на отбраната на преходната власт на Ахмед ал-Шараа, сформирана след свалянето на Асад през декември 2024 г. и заменила Сирийската арабска армия, подчинена на тогавашния режим. А между двете разликата започва тъкмо от оръжието.

Сирийската армия – преди и след 8 декември 2024 г.

Вече разформированата сирийска арабска армия, лоялна на президента Башар Асад, беше дълбоко свързана с руско-съветската военна система до последните си дни. Въоръжението ѝ включваше автомати „Калашников“ и пистолети „Макаров“, танкове Т-72 и Т-90, зенитно-ракетни комплекси С-200, С-300 и Панцир-С1, както и бойни самолети МиГ-21 до МиГ-29 и Су-22/24. Тази структура рухна заедно с политическия режим на 8 декември 2024 г. и към началото на новата година беше официално разпусната – офицерският корпус беше освободен, докато самата институция – демонтирана.

Новата власт наследи не армията като система, а основно материални остатъци – складове и частично оцелели запаси, които бяха силно намалени след израелски въздушни удари срещу сирийски арсенали в периода около падането на режима. Доктрината и кадровата приемственост практически изчезнаха.

На тяхно място започна изграждането на нова армия – структура, формирана с обединение на 60 доскорошни бунтовнически групировки и ограничен брой завърнали се офицери, служили по времето на Асад. Процесът се ръководеше от новия министър на отбраната Мурхаф Абу Касра, а ведомството трансформира поне 23 дивизии основно чрез административно „преобличане“ на съществуващи бойни части.

В този контекст западното оръжие в кадъра не е непременно знак за стратегическа промяна към оборудване и въоръжение от западния свят. По-скоро то отразява произхода на победилите фракции, които през всички тези години на война се снабдяваха чрез смесени канали – доставки от Залива, турски маршрути, трофейно оръжие от режима и покупки на сивия пазар. Конкретният произход на показаните карабини, пистолети и Cybertruck-а остава неизвестен. Последният е особено показателен детайл – модел на Tesla, който не се продава в Сирия и се появява в региона основно с реекспорт през Обединените арабски емирства.

Единствената ясна рамка е нормативната промяна – законният достъп до подобна техника беше разширен едва с вдигането на американските санкции с изпълнителна заповед 14312 (30 юни 2025 г.) и отмяната на „Цезаровия акт“ на 18 декември 2025 г.

Накъде се ориентира новата армия

Официалната цел на Дамаск е да изгради въоръжени сили по класическия държавен модел – централизирано командване, формализирана йерархия и дивизионна структура, базирана на териториална отговорност, а не на лична лоялност към командири. Това само по себе си представлява разрив с логиката на предишната система на военните, известна със своята силна фрагментираност.

По-дълбокият разрив обаче е геополитически. Новото ръководство не поддържа политическа приемственост с Москва и не демонстрира доверие към бившия покровител на режима на Асад. Зависимостта от руска техника и резервни части се възприема не като ресурс, а като структурен проблем – позиция, определяна като ключова пречка пред реорганизацията на армията, според Middle East Institute.

Паралелно с това се очертава нова посока на отбранителни партньорства – Турция, а след частичното вдигане на санкциите и към западни системи. В този спектър попадат дроновете Bayraktar, както и опити за изграждане на многослойна противовъздушна отбрана.

Кой обучава Дамаск?

Първият и най-видим външен партньор остава Турция. През лятото на 2025 г. висши официални лица от Анкара и Дамаск подписаха военно споразумение, включващо трансфер на ограничени оръжейни системи, логистична подкрепа, обмен на кадри и създаване на структури за военно обучение под турско ръководство на територията на Сирия.

На практика турски инструктори вече участват в обучението на сирийски части – в сфери като противовъздушна отбрана, тактика на специалните сили, пехотни операции и общовойскови действия. Командването на турските сухопътни сили, включително генерал Метин Токел, потвърди сведенията при инспекции на формирования от Втора армия в Газиантеп през септември 2025 г.

Системата „Хисар“ е разположена на авиобаза Т4 като основен елемент на бъдеща ешелонирана ПВО мрежа. Допълнителен сигнал за задълбочаване на тази ос дойде тази пролет, когато за първи път сирийски армейски части участваха в международните учения EFES 2026 в Турция.

Финансовата подкрепа от Катар и облекчаването на санкциите разшириха допълнително възможностите за западна интеграция. С оглед на това западното стрелково оръжие във видеото се вписва не като изолирано явление, а като симптом на пренасочване от руската сфера на влияние към турска и западна архитектура.

Пукнатините

Въпреки новата институционална рамка, вътрешната консолидация на структурите остава незавършена. Обединението на фракциите е предимно формално: значителна част от въоръжените групи не са реално интегрирани в единна структура.

Особено проблематичен се оказва случаят на Сирийската национална армия, подкрепяна от Турция, и нейните фракции, като дивизия „Сюлейман шах“ („Амшат“). Формално те са подчинени на Министерство на отбраната, но на практика запазват автономия, собствени финансови потоци и влияние върху територии в Северна Сирия, включително чрез паралелни системи на доходи и рекет.

Допълнително усложнение се оказа интеграцията на онези 5000 чуждестранни джихадистки ветерани, които бяха причислени към новосъздадената 84-та дивизия със седалище във Военноморската академия в Латакия.

Формално интегрираните структури (като Ислямската партия на Туркестан и фракции като „Ажнад ал-Кавказ“), преминали под опеката на Министерството на отбраната, включват бойци основно от следните направления:

• Китай: Синдзян-уйгурския автономен регион, организирани в Ислямската партия на Туркестан (TIP).
• Русия: етнически чеченци, дагестанци и други бойци от Северен Кавказ, които бяха ядрото на групировки като Ажнад ал-Кавказ.
• Централна Азия: Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан, останали в редиците на по-малките кавказки и узбекски джамаати.

Въпреки че през 14-те години на гражданската война в Сирия пристигнаха джихадисти от десетки държави по целия свят, сред които такива от Близкия изток, Северна Африка и Европа, към момента на свалянето на Асад в края на 2024 г. и последвалата официална интеграция в редовната армия, ядрото на организираните фракции с чуждестранни бойци се сви до 5-6 основни държави.

Този ход е част от прагматичния баланс на Ал-Шараа да постави под строг държавен контрол и географски да изолира капсулираните ветерани в планинските части на Северозападна Сирия, за да смекчи международния натиск и да демонстрира скъсване с транснационалния джихадизъм пред западните си партньори.

Това породи някои сериозни опасения, отразени в анализи на Международната кризисна група и Центъра за борба с тероризма към Военноморската академния в Уест Пойнт. Последствията от тази хибридна структура не закъсняха. През март 2025 г. бяха извършени нападения срещу алауитски села по крайбрежието на провинция Латакия и Тартус, включително масови екзекуции, при които загинаха най-малко 1000 цивилни. През юли 2025 г. в южната провинция Суейда сблъсъци между сунитските бедуински племена, подкрепени от правителствени сили, влязоха в тежки сражения срещу местни друзки милиции, в които загинаха над 1000 души, включително най-малко 539 цивилни по данни на ООН, което провокира израелска намеса.

Най-значимият незавършен процес остава интеграцията на Сирийските демократични сили (SDF), ръководени от кюрдски бойци. Макар да е постигнато рамково споразумение през март 2025 г., изпълнението му се забавя и води до напрежение, включително правителствени операции и създаване на затворени военни зони в района на Алепо през януари 2026 г.

Едва на 18 януари беше договорена нова 14-точкова рамка, предвиждаща структурирана интеграция, създаване на дивизия от три бригади, където да бъдат включени членовете на SDF, изтегляне от бойното поле и частичното прехвърляне на контрол върху Дейр ез-Зор и Ракка. В замяна Дамаск пое ангажимент да гарантира културните права на кюрдите по силата на Указ № 13 от 2026 г., който предоставя гражданство на хиляди кюрди и признава кюрдския език. На 30 януари 2026 г. SDF формално приеха интеграцията, но изпълнението все още не е готово.

На този фон Израел продължава системни удари по цели, възприемани от него като заплаха, и поддържа своята демилитаризирана зона отвъд Голанските възвишения, на територията на провинция Кунейтра, което ограничи допълнително възможностите за централизирано военно изграждане.

Какво следва?

Видеото с Cybertruck-а представя внимателно конструиран образ, но реалната картина е далеч по-усложнена. Става дума за армия в процес на изграждане – структура, която едновременно демонстрира модерна визия и остава зависима от командирски мрежи, външни покровители и нерешени вътрешни конфликти.

Кадрите потвърждават ограничен факт: западни комерсиални оръжия вече присъстват във военните структури на сирийската държава – нещо немислимо при предишния санкционен режим. Посоката на външна ориентация също е видима – от руската към турско-западна сфера на влияние, подкрепена от обучение и институционални договорености.

Остава отворен въпросът дали тази трансформация ще доведе до стандартизирана, централизирана армия или ще остане сбор от интегрирани на хартия ислямистки фракции. В крайна сметка не визуалният ефект на новото въоръжение, а степента на реална командна и институционална консолидация ще определи дали следващата криза ще бъде управлявана от държава или отново от разпокъсани фракции.

Ислямска държава пое отговорност за нападение в Манбидж.

🇸🇾 „Ислямска държава“ (ИД) пое отговорност за нападение край град Манбидж в североизточната част на провинция Алепо, при което според Министерство на отбраната на Сирия са загинали двама военни. Твърдението беше публикувано от групата, след преди това ведомството съобщи, че двамата са били убити от „неизвестни нападатели“, без да навлиза в подробности.

Атаката не е изолиран инцидент, а поредния епизод от „новата фаза“ на операции срещу преходната власт на президента Ахмед аш-Шараа, обявена от групировката през февруари. Значението на удара за оперативната среда в Северна Сирия е ключово, защото показва начина, по който джихадистката мрежа методично изпитва способността на Дамаск да удържа територия, поета едва преди месеци.

Обявлението за „нова фаза“ дойде от говорителя на ИД Абу Худхайфа ал-Ансари, който описа Ал-Шараа като „пазач“ на международната коалиция и заяви, че страната е преминала „от иранска към турско-американска окупация“. От 21 февруари, когато ИД пое отговорност за нападение срещу контролно-пропускателен пункт на пазара Ал-Васита край град Салук в северната част на провинция Ракка, отнело живота на двама бойци от 42-ра дивизия на сирийската армия – групата претендира за поне 6 отделни операции в провинциите Ракка и Дейр ез-Зор, при които според нейните изявления са убити най-малко 8 служители от силовите структури на новата власт.

Доклад на Службата на ООН за борба с тероризма посочва, че самият аш-Шараа и двама от негови министри са били мишена на пет осуетени опита за покушение; организацията определя президента като „приоритетна цел“ за терористите, оценявайки силите ѝ на около 3000 бойци между Сирия и Ирак, разпръснати на клетки, които укриват мащаба на своята дейност, оставяйки много нападения без поемане на отговорност.

Манбидж попада в зона, сменила своя владетел два пъти за по-малко от година. По силата на споразумението от 18 януари между командващия Сирийските демократични сили (SDF) Мазлум Абди и аш-Шараа значителна част от територията, администрирана до този момент от предимно кюрдските сили – според някои оценки до около 80% – премина под контрола на Дамаск, а това включва и района на Манбидж.

Почти едновременно с това започна второто прекрояване: американската армия се изтегли от някои позиции в североизточната част на страната. Формалното изтегляне на сухопътния контингент на САЩ приключи на 16 април 2026 г. с евакуацията на авиобаза Касрак в провинция Хасака, слагайки край на присъствие, започнало през 2014 г. Преди това бяха предадени и базите ал-Танф (магистрала Дамаск-Багдад, в близост до точката, в която се събират границите с Йордания и Ирак) и ал-Шададди (провинция Хасака).

Разпоредено от президента Доналд Тръмп през февруари, изтеглянето на близо 1000 военнослужещи беше съпроводено от предислоциране към автономния регион Иракски Кюрдистан, който поема ролята на главен възел на логистика и военни инструктори. Сухопътно присъствие на терен не остана, въпреки че Вашингтон продължава да работи с Министерство на вътрешните работи на Сирия по проследяването на остатъците от ИД и търсенето на 130 милиона долара за финансиране на местни сили срещу организацията.

Хронология на „новата фаза“

Натрупаната от февруари хронология на атаки подкрепя твърденията за възраждане на групировката: ударът край Манбидж не е сам, а продължава дълга поредица, чийто старт групата сама обяви. Още преди тази фаза ИД извърши първите си атаки срещу властта на аш-Шараа през май 2025 г. в Суейда, Маядин и Алепо, докато през декември 2025 г. устрои засада край Палмира, при което загинаха и двама военнослужещи от САЩ:

Картината, която сглобяват мониторинг групите, показва по-скоро затишие, отколкото ескалация. Сирийската обсерватория за правата на човека (SOHR) отчита началото на ескалацията на 17 февруари; към 5 март тя вече регистрира 17 нападения и 18 убити, към 1 април – 34 нападения и 31 убити, а към 18 юни – 55 нападения и 48 убити, при подчертано забавяне на темпа след март.

Месечните разбивки очертават същото: март е връхната точка с 22 атаки и 15 загинали, които падат до 7 атаки и 4 убити през април, а през май стойностите падат още по-ниско. Според данните на Чарлс Листър от Middle East Institute, който води седмичен регистър на нападенията в своя бюлетин Syria Weekly, през целия май ИД е извършила едва 8 атаки с 4 убити – срещу 29 нападения и 15 убити средно месечно за 2025 г. Това превръща май в най-слабия месец от появата на ид в Сирия през 2013 г. Същият анализ изчислява спад от 17% между януари и април и още 67% между април и юни, или около 72% общо, от който групата не се е възстановила.

Зад тези числа стоят конкретни нападения. Серията започна на 21 февруари: в село ал-Васита край Салук в провинция Ракка, по време на ифтар, бяха убити двама бойци от 42-ра дивизия и един цивилен; същия ден последваха убийство в ал-Маядин (провинция Дейр ез-Зор) и нападение срещу военен пункт в Табка (Ракка). На 22 и 23 февруари един и същ пункт на Силите за вътрешна сигурност в ал-Сабахия западно от град Ракка беше ударен в последователни дни, като при втория, по-смъртоносен щурм загинаха четирима служители от силовите структури, а други двама бяха ранени; Министерство на вътрешните работи потвърди сведенията, а клетката беше разбита на 24 февруари. През март фокусът на атаките се измести към Алепо и Дейр ез-Зор: на 6 март, в нападения, отговорност за които беше поета от агенция Amaq и седмичното издание Al-Naba (брой 538), бяха застреляни трима войници по пътя Алепо–ал-Баб и край ас-Сахара. Април беше осезаемо по-тих – убийство на пазач на петролно съоръжение при аш-Шаафа на 6–7 април (поето от Amaq), обстрел на цистерна и снайперско раняване на служител при ал-Букамал (Дейр ез-Зор) на 18 април, а на 28 април нападение при ал-Рай (Алепо) отне живота на военнослужещ и цивилен.

През май спадът беше затвърден, но не се превърна в затишие. На 1 май в района на Сейида Зейнаб южно от Дамаск беше убит шиитският духовник шейх Фархан ал-Мансур с експлозия на самоделна бомба, заложена в автомобила му – нападение, за което ИД пое отговорност в брой 546 на Al-Naba – показателно за стремежа ѝ да атакува и сектантски, символни цели в близост до столицата. На 11 май в Хасака беше обстрелян автобус с военни от 64-та дивизия, което според Ройтерс е първата смъртоносна атака на ИД срещу правителството от февруари. Юни не прекъсна нишката: на 13 юни беше обстреляна цистерна по магистралата Алепо–Манбидж, на 15 юни двама нападатели щурмуваха щаба на вътрешната сигурност в град Ракка, единият взриви пояс на входа (един убит и трима ранени по данни на властите), на 16 юни ръководител в Двореца на правосъдието в Бабила край Дамаск беше ранен с прикрепено към автомобила устройство, на 18 юни беше устроена засада на автобус с военни по пътя Тел Тамр–Рас ал-Айн с около дузина ранени, а на 20 юни дойде нападението край Манбидж. Голяма част от тези по-дребни удари – обстрели на цистерни, водни станции и единични служители – остават без официално поемане на отговорност, поради което не влизат поименно в международната преса, а само в обобщените сводки на мониторите.

Числата опровергават тезата за възраждане, но не и тезата за оцеляване. Дори при рекордно нисък темп през този и миналия месец групировката запази две способности, които ниската статистика донякъде прикрива: да нанася сложни, многоетапни удари като двойния щурм по щаба в Ракка и да достига символни цели – шиитски духовник и съдебен ръководител – и то в предградие на Дамаск. Към това се добавят два структурни фактора. Първият е подотчитането: и ООН, и експертите предупреждават, че ИД умишлено оставя част от нападенията си непоети, така че реалният брой надхвърля регистрирания. Вторият е географското изместване на спящите клетки от пустинния пояс Хомс–южен Дейр ез-Зор към полуградски и градски ареали в Ракка и Дейр ез-Зор, по-трудни за прочистване от една още изграждаща се сирийска армия.

За преходната власт на аш-Шараа предизвикателство остава не отделният удар, а обещанието, върху което е стъпила нейната легитимност: че държавата може да осигури сигурност там, където е изместила предишните си съперници, и то без външния гръб, който над десетилетие носеше тежестта на борбата срещу тероризма. За аш-Шараа предизвикателството затова не е отделният удар, а обещанието, на което стъпва легитимността на новата власт… Манбидж не е доказателство нито за възраждане на ИД, нито за нейния разгром, а мярка за това колко дълъг е пътят от поемането на контрол върху една територия до осигуряването на сигурността на терен.

📸 Снимка: Силите за сигурност пазят контролно-пропускателен пункт на един от входовете на предградието Джарамана, в южното предградие Джарамана, Дамаск, Сирия, в сряда, 30 април 2025 г. (Omar Sanadiki / AP)

Американски удар ликвидира водещ религиозен лидер на Фронта Ал-Нусра.

🇺🇸🇸🇾 Абу Махмуд Сами ал-Орайди, водещ йордански идеолог на джихадизма и член на Ал-Кайда, е убит снощи при американски въздушен удар в Идлиб, Сирия, съобщават местни канали. За главата му имаше обявена награда от 5 милиона долара от Държавния департамент на САЩ. Ал-Орайди е висш служител в разпуснатата вече организация „Хурас ал-Дин“, сирийски клон на Ал-Кайда, както и бивш представител на „Фронта ал-Нусра“ до 2016 г.

Местни източници съобщиха за медията „Ал-Маядин“, че ударът е бил нанесен срещу автомобил по пътя между Рухин и Дейр Хасан в селската провинция на Идлиб. Сред загиналите са ал-Орайди и няколко негови съратници. Според информацията въздушни удари са поразили и щаб на „Ислямската партия на Туркестан“ в провинцията.

Сами ал-Орайди е роден в Аман през 1973 г. Учи ислямска теология в Йорданския университет, където получава бакалавърска степен с цел да се посвети на академична кариера. През 2001 г. защитава докторска степен. Когато избухва гражданската война в Сирия, той заминава за там, за да се включи към джихадистите.

Благодарение на академичното си образование и авторитета, с който се ползва сред салафитите, ал-Орайди е назначен за религиозен лидер на „Ал-Нусра“ в южната сирийска провинция Дараа. Когато конфликтът между Ислямска държава и Ал-Нусра ескалира, ал-Орайди изиграва ключова роля в доказването на легитимността на Ал-Нусра като водеща джихадистка групировка в Сирия. Той аргументира твърдението, че Ал-Нусра е истинска джихадистка организация и официален клон на Ал-Кайда, в противовес на настояването на ИД, че тя и нейният лидер ал-Джулани трябва да запазят първоначалната си форма като разклонение на ИД в Сирия. Впоследствие ал-Орайди е повишен в главен религиозен лидер на Ал-Нусра за цяла Сирия.

Когато Ал-Нусра започва да се разграничава от Ал-Кайда, ал-Орайди се противопоставя на това решение. В крайна сметка той се отделя от групировката и създава собствена организация – Ансар ал-Фуркан.

В края на 2017 г. водената от ал-Джулани групировка Хаят Тахрир ал-Шам (HTS) арестува него и други ренегати сред джихадистите, които искат да останат свързани с Ал-Кайда. Тези репресии предизвикват гневна реакция сред кръговете им в Сирия и извън нея. Самият Айман Ал-Зауахири, водач на Ал-Кайда, излиза с изявление, в което осъжда действията на ал-Джулани.

Въпреки стратегията си да дистанцира организацията си от Ал-Кайда и глобалния джихад, ал-Джулани не иска да се превръща в открит враг на Ал-Кайда. Той освобождава ал-Орайди и останалите арестувани. Оттогава те се присъединяват към Хурас ал-Дин – групировка, която контролира относително малко парче земя в провинция Идлиб в северозападна Сирия.

През 2018 г. Хурас ал-Дин обявява официално своето създаване, обединявайки именно онези джихадисти, които отказват да нарушат клетвата си за вярност към Ал-Кайда. Ал-Орайди се утвърждава като водещият ѝ идеолог и висш лидер. През следващите години Хурас ал-Дин не успява да се превърне в сериозна сила, тъй като остава притисната между HTS, която не търпи конкуренция в Идлиб, и спорадичните удари на американски дронове срещу нейните командири, тя остава капсулована върху тясна ивица земя в северозападна Сирия.

Преломът идва в края на 2024 г. Водената от ал-Джулани коалиция предприема светкавична офанзива, свалила режима на Башар Асад. Самият ал-Джулани, днес с рожденото си име Ахмед ал-Шараа, оглавява новата власт в Сирия и от вчерашен джихадистки ръководител се превръща в държавен лидер, който търси легитимност пред Вашингтон и регионалните партньори. В тази нова конфигурация присъствието на отявлена клетка на Ал-Кайда на сирийска територия се оказва политически непоносимо.

Под натиска на новите власти в началото на 2025 г. Хурас ал-Дин обявява саморазпускане. Част от бойците ѝ са интегрирани, други се разпръскват, а ветераните идеолози като ал-Орайди остават в сивата зона – без да бъдат част от организация, но и без да получат амнистия, продължавайки да фигурират в списъците с най-издирвани. За Вашингтон разпускането на структурата не закрива досиетата на отделните ѝ лидери; за новото правителство в Дамаск тяхното физическо отстраняване е удобно доказателство за скъсване с миналото.

Именно тази дълга траектория – от религиозен лидер на Ал-Нусра в Дараа, през разрива заради клетвата към Ал-Кайда и ареста от ал-Джулани, до последния оцелял идеолог на вече закрита групировка – приключва снощи по пътя между Рухин и Дейр Хасан. Автомобилът, в който пътува ал-Орайди заедно с неколцина свои съратници, е поразен от американски въздушен удар в същата онази провинция Идлиб, която години наред беше неговото последно убежище.

Германска журналистка, изчезнала в Сирия през януари, е освободена.

🇩🇪🇸🇾 Германската журналистка Ева Мария Михелман, която беше задържана в Сирия от попадането си в плен в град Ракка на 18 януари, е била освободена и е пристигнала от Йордания в петък. Това потвърди нейното семейство за информационна агенция dpa.

Нейният брат сподели, че тя се чувства добре предвид обстоятелствата, в които се е намирала, но е прекарала дълъг период от време в единична килия.

По-рано Министерството на информацията на Сирия заяви, че журналистката, която е родом от Кьолн, е била арестувана на 18 януари в град Ракка по време на военна операция. По същото време е арестуван кюрдският журналист Ахмед Полад, който е гражданин на Турция. От този колега все още няма и следа, заяви Антониус Михелман.

Семейството ѝ посочи, че Ева Мария Михелман е работила в Сирия като журналист на свободна практика от 2002 г. насам. Миналия месец Министерство на информацията обяви, че Михелман е била арестувана през януари при акция в сграда, принадлежаща на група, свързана със Сирийските демократични сили (SDF).

По това време беше съобщено, че след като кюрдски бойци са се барикадирали вътре, всички присъстващи в сградата са били арестувани. При операцията са задържани и двама чужди граждани, се казва в изявление на министерството.

В периода от изтласкването на Ислямска държава през 2017 г. до януари 2026 г. Град Ракка и по-голямата част от неговата провинция бяха управлявани от Демократична автономна администрация на Северна и Източна Сирия (AANES) и намираха под контрола на ръководените от кюрди Сирийски демократично сили (SDF). През януари властта беше предадена на правителствените сили на Дамаск, водени от президента Ахмед ал-Шараа.

Според тогавашното съобщение на Министерството на информацията, първоначално Михелман е твърдяла, че е испанска гражданка, която работи за организация, свързана с ООН, но запитване до организацията е показало, че в района няма липсващи служители. По време на разследването е установено, че е германска журналистка, уточни министерството и допълни, че тя и нейният придружител са направили опит да избягат от ареста.

Германската медия Der Spiegel съобщи, че германското посолство в Дамаск е предоставило консулска помощ на Михелман и съвместно с германското посолство в Бейрут е лобирало пред правителството в Дамаск, за да бъде освободена.

Тръмп: Сирия ще се справи по-добре с Хизбула „без да избива всички останали“.

🇺🇸 Президентът на САЩ Доналд Тръмп коментира войната в Ливан, описвайки я като „незначителна“. По време на среща с емира на Катар Тамим бин Хамад Ал Тани в кулоарите на срещата на върха на Г-7 във Франция, той сподели, че е отправил предложение към Израел, според което Сирия може да се „заеме“ с Хизбула.

„Ако Израел не може да свърши работата, без да избие всички останали, Сирия трябва да я свърши“, подчерта Тръмп по време на двустранната среща с катарския лидер. Той разкри, че е предложил на Израел „да остави Сирия да се погрижи за Хизбула“, като е изразил мнението си, че те „биха се справили по-добре“.

Тръмп призна, че не одобрява последния израелски удар срещу Хизбула в нейния бастион в предградията на южен Бейрут, тъй като е бил нанесен „два часа преди подписването на споразумение“ с Техеран. Тойо оцени напрежението между Израел, Ливан и Хизбула като „незначителна война“ и добави, че Хизбула „постоянно надига глава“.

Тръмп също така заяви, че не е разочарован от израелския премиер Бенямин Нетаняху и подчерта, че двамата имат „страхотни отношения“, но допълни, че той „може да прекалява“.

Ислямска държава удари команден пункт в Ракка: 1 загинал и 3-ма ранени в поредна проверка за Ал-Шараа.

🇸🇾 Министерство на вътрешните работи на Сирия съобщи, че 1 негов служител е загинал, а 3-ма са ранени при осуетяване на опит от страна на двама терористи от Ислямска държава да щурмуват команден пункт на Силите за вътрешна сигурност в град Ракка.

В изявление на ведомството се посочва, че двамата атентатори-самоубийци се опитали да проникнат в обекта, в отговор на което силите за сигурност открили огън по единия, докато вторият е задействал експлозивен пояс след като е бил обкръжен.

Това бележи поредния удар по апарата за вътрешна сигурност на преходното правителство на Ахмед ал-Шараа в бившата „столица" на халифата и поредна проверка за способността му да се справи с асиметрична кампания, която самата групировка обяви още през февруари.

Ходът на атаката

Първоначалната информация, публукувана от държавната агенция САНА с позоваване на говорител на МВР, сочеше, че при нападение над лагер на ведомството в града са загинали „поне двама" служители. По-късното официално изявление прецизира картината: един загинал и трима ранени, при осуетен щурм. Като оперативна приемаме последната цифра на ведомството. Разминаването с предварителния доклад отразява обичайното за първите часове уточняване.

Към момента на публикуване няма независимо потвърждение за хода на сблъсъка извън съобщенията на САНА, нито публично е поета отговорност от ИД за конкретния атентат. Профилът на атаката обаче, двама атентатори-самоубийци срещу щаб на силите за сигурност, отговаря на почерка на групировката в настоящата ѝ кампания.

„Новата фаза": хронология на кампанията срещу новата власт

Атаката в понеделник се вписва в серия от атаки, която ИД поведе от началото на годината:

• февруари 2026 г. – говорител на ИД обяви „нова фаза" на операциите срещу преходната власт на Ахмед аш-Шараа. В изявлението тя е определена като „вероотстъпническа", а самият Шараа получава заплахи, че съдбата му няма да се различава от тази на сваления Башар Асад.
• 23 февруари 2026 г. – нападение над контролно-пропускателен пункт на Силите за вътрешна сигурност западно от Ракка отнема живота на четирима служители.
• пролет–лято 2026 г. – поредица от прицелни убийства и обстрели в провинциите Ракка и Дейр ез-Зор.
• 15 юни 2026 г. – осуетеният щурм над командния център в Ракка.

Идеологическата рамка, която групировката сама залага, е изрична. В изявлението си от февруари говорителят на ИД формулира, че Сирия е „преминала от иранска окупация към турско-американска окупация", а светското правителство и националистическата армия на Шараа са описани като легитимна цел. Тази реторика играе роля едновременно за мобилизация на остатъчните клетки и оправдаване на ударите по символни обекти на новата държава.

Кампанията на ИД не се ограничава до службите за сигурност, а това стана ясно от бомбеният им атентат срещу църквата „Мар Елиас" в Дамаск през юни 2025 г. – удар по религиозна цел в сърцето на столицата, който остави отпечатък за способността на групировката да поразява обекти, разположени на стотици километри от нейните скривалища в сирийската пустиня.

Пореден тест за Дамаск

• Капацитет на апарата за сигурност: Силите за вътрешна сигурност успяват да осуетят проникването, но с цената на един убит и трима ранени – резултат, който демонстрира едновременно реакция и уязвимост на стационарните бази.
• Коалиционно измерение: След посещението на Ал-Шараа в Белия дом през ноември 2025 г. страната се включи официално към водената от САЩ Глобална коалиция срещу ИД. Поредицата атаки от началото на годината е първият сериозен натиск върху тази договорка на терен.
• Кюрдският фактор и вакуумът на сигурността: Рамковото споразумение от март 2025 г. между Дамаск и Сирийските демократични сили (SDF) предвижда интегриране на кюрдските милиции в структурите на Министерство на отбраната до края на годината, след като през януари правителствените сили превзеха териториите под кюрдски контрол след кратка офанзива. Североизточна Сирия, където SDF бяха гръбнак на офанзивата срещу халифата, е именно зоната, в която ИД сега търси пролуки.

Ислямска държава, обозначена от САЩ като чуждестранна терористична организация (FTO), както и специално определен глобален терорист (SDGT), в своя апогей контролираше над половината територия на Сирия, преди да бъде изтласкана от силите на водената от САЩ международна коалиция и бившата Сирийска арабска армия, подкрепяна от Въздушно-космическите сили на Руската федерация, а териториалният ѝ халифат е окончателно разбит през 2019 г. Днешната ѝ форма е мрежа от тайни клетки, залагаща на удари по военни и цивилни обекти.

В тази логика атаката в Ракка не променя стратегическото равновесие, но потвърждава траекторията, очертана от анализатори на Foundation for Defense of Democracies и Washington Institute още след ударите през февруари: че „новата фаза" е реална оперативна кампания, а не само пропаганда, и че апаратът за сигурност на Шараа ще бъде изпитван системно – точно там, където държавността е най-крехка.

Израелска артилерия обстрелва басейна на река Ярмук в Сирия.

🇮🇱⚔️🇸🇾 Артилерийски части на Израелските отбранителни сили (IDF) нанесоха обстрел по покрайнините на сирийската община Джамла в басейна на река Ярмук, западната част на провинция Дераа. Според данни на местен кореспондент са отчетени поне 4 попадения на снаряди в близост до селскостопански площи и жилищни квартали, което е довело паника сред местното население.

Няма данни за жертви или съществени материални щети. Обстрелът съвпада с отчетено засилване на полетите на израелски разузнавателни дронове над южна Сирия през последните дни и се вписва в серия от инциденти, документирани в провинциите Дераа и Кунейтра от началото на годината.

В дните преди обстрела израелски сухопътни войски навлязоха в зоната на Вади ал-Рукад в близост до Джамла с два основни бойни танка „Merkava“ и два бронирани автомобила. Маневрите бяха ограничени по своя обхват и проведени под прикритието на разузнавателни дронове. Това е поредната в серия инфилтрации, регистрирани в региона след падането на режима на Башар ал-Асад през декември 2024 г. Те бяха представени от израелското командване като оперативни мерки за сигурност в коридора покрай линията на разединение, преминаваща по билото на Голанските възвишения.

Действията на израелските войски в южна Сирия попадат под забраните на Споразумението за разединение от 1974 г. Сключено след войната от Йом Кипур, то установява буферна зона между въоръжените сили на Израел и Сирия, наблюдавана от мисията на ООН за наблюдение на разединението (UNDOF). От декември 2024 г. Израел обяви едностранно, че е освободен от своите задължения по споразумението с аргумент, че сирийската страна (правителството на Асад) вече не съществува. Министерство на външните работи в Дамаск многократно настоя за пълно изтегляне на израелските войски от територията на Сирия и за намеса на международната общност, определяйки израелските мерки като нелегитимни и без основание в международното право.

Сирийският режим падна на 8 декември 2024 г. след светкавична офанзива на ислямистка коалиция, водена от Хаят Тахрир аш-Шам (HTS) на Ахмед ал-Шараа. Това отвори оперативен прозорец, използван от Израел още в първите часове. Неговите военновъздушни сили проведоха масирани удари (по различни оценки над 400 през първите две седмици) по сирийски военни цели: складове за ракети, арсенал от химическо оръжие, авиобази, морски флот в провинция Латакия, зенитно-ракетни комплекси от ПВО и научно-изследователски центрове, с цел системно заличаване на стратегическите способности на сирийската държава още преди консолидацията на новата власт. Едновременно с това израелските сухопътни войски окупираха планината Хермон, навлязоха в буферната зона от 1974 г. и провинциите Кунейтра и Дераа, разширявайки своя контрол с няколкостотин кв.км. сирийска територия.

Преходното правителство на ал-Шараа, признато с различни уговорки от Турция, Катар, ОАЕ, Саудитска Арабия и редица западни столици, не разполага с нужните военни способности, за да противодейства. През май 2025 г. президентът Доналд Тръмп се срещна с ал-Шараа в Рияд, след което обяви, че облекчава санкциите, наложени от САЩ по силата на „Закона Цезар“, позволявайки привличането на инвестиции за реконструкция от държавите в Персийския залив.

През същата година правителството в Дамаск установи дипломатически контакт с Тел Авив с посредничество от САЩ и ОАЕ – преговори, чиито резултати остават ограничени именно в резултат на едностранното разширяване на израелското присъствие. Сирийската армия, реконструирана от състава на доскорошни ислямистки фракции, притежава ограничени сухопътни войски, без оперативна авиация и противовъздушна система след ударите на Израел от декември 2024 г.

Югозападна Сирия, включваща провинциите Дераа, Кунейтра и Сувейда, концентрира специфичен демографски и политически профил, от който Израел се възползва оперативно. Друзката общност в Сувейда влезе в открит конфликт с централната власт през юли 2025 г. В отговор израелски изтребители нанесоха въздушни удари по сгради в централната част на Дамаск, обявени като защита на „братския друзки народ“. Сунитското население в Дераа, някога опора на революцията от 2011 г., поддържа смесени отношения с правителството на Шараа. Това позволява на израелските служби за сигурност да изграждат местни мрежи от информатори и въоръжени групи в граничната ивица, аналогични на онези, поддържани в южен Ливан до 2000 г. чрез „Армията на южен Ливан“.

Доктринално израелските операции в Сирия следват модела на „превантивна сигурност“ (preventive security), при който косвените рискове – потенциална повторна активация на проирански групи, концентрация на тежко въоръжение от страна на правителството в Дамаск, инфилтрация на ислямистки групировки – се третират като актуални заплахи, които изискват едностранно реагиране. От декември 2024 г. досега документираните случаи включват удари с дронове срещу конвои, артилерийски удари срещу погранични общини, среднощни операции с малки по численост специални части, арести на сирийски граждани в близост до буферна зона, унищожаване на земеделска инфраструктура с булдозери и многократни въздушни патрули. Сегашният инцидент в Джамла се вписва без отклонение в тази оперативна линия.

Краткосрочните сценарии за развитие на ситуацията в региона се групират по три оси:

1. Задълбочаване на текущия модел: непрекъснати ограничени операции, изграждане на постоянна военна инфраструктура на Израел в южна Сирия и постепенно превръщане на буферната зона в разширената израелска територия за сигурност.
2. Официализиране с договор: преходната власт на ал-Шараа приема ограничена форма на нормализация в замяна на изтегляне на израелските войски до основната линия от 1974 г. – сценарий, активно подкрепян от Белия дом и обвързан с паралелни преговори между Дамаск и друзкото ръководство в Суейда.
3. Открит въоръжен сблъсък: ескалация след инцидент с цивилни жертви в сунитските райони на Дераа или загуба на Израел, довела до реакция от Дамаск въпреки ограниченията във военния капацитет, обостряне на конфликта Дамаск–Суейда може напротив да даде на Израел повод за разширена намеса в защита на друзите. Текущата пропорция на силите и приоритетите на правителството в Дамаск, като международно признание, икономическо възстановяване) правят първите два сценария значително по-малко вероятни от третия.

Артилерийският удар по Джамла не е изолиран инцидент, а елемент от структурирана политика за едностранно изграждане на разширена зона за сигурност от Израел на сирийска територия, стъпваща върху разбирането, че държавата след падането на Асад нито е способна, нито е готова да наложи сигурността по установената линия на разединение. Споразумението от 1974 г. формално остава в сила, но реално е преодоляно от регистрираните практики, на които международната общност отговаря с дипломатически призиви и опити за посредничество – отсъствие на правоприлагане, което реално абсорбира израелските нарушения и ги прави новото оперативно статукво в южна Сирия.

Йордания нанесе въздушни удари по складове за оръжие и наркотици в Южна Сирия.

🇯🇴💥🇸🇾  Военновъздушните сили на Йордания поразиха най-малко пет цели в южната сирийска провинция Суейда през изминалото денонощие, съобщава сирийската държавна телевизия, според която ударите са засегнали село Шахба и складови обекти в град Урман, които според изявленията са били използвани от нелегални мрежи за трафик на каптагон и контрабанда на оръжие.

Генералният щаб на Въоръжените сили на Кралство Йордания описа операцията като „възпираща" и настоя, че ще продължи да действа „изпреварващо и решително" към всяка заплаха по северната граница на Кралството.

Местни източници, цитирани от АФП, твърдят, че сред поразените обекти присъства помещение, определено от държавната телевизия в Дамаск като „щаб със складирани оръжия и наркотици под контрола на бунтовнически групи". Сирийската обсерватория за човешки права съобщи, че един от ударите е попаднал в близост до клон на местните сили за сигурност. Официалното комюнике, публикувано от йорданския щаб, не посочва използваните средства, но предишната подобна операция беше проведена в периода 23-25 декември 2025 г. от изтребители и ударни хеликоптери – почерк, съвместим с представените от АФП щети.

Суейда е възлова точка, тъй като значителна част от провинцията, включително самият областен център Суейда и районите около Шахба, се намират извън ефективния контрол на правителството в Дамаск. След размириците от миналия юли шейх Хикмат ал-Хиджри изгради де факто автономна администрация и обединен военен фронт, известен като „Национална гвардия", в който участват около 40 местни групировки. Правителството в Дамаск не може да въвежда своите сили за сигурност в провинцията по силата на негласни договорености, подкрепени от израелския натиск. Така операции срещу трафика на наркотици, провеждани от преходната власт, се спират на административната граница на провинция Суейда, докато Йордания намира за по-евтино да удря складовете в дълбочина, отколкото да чака разрешение от страна на Сирия, което не идва.

В същото време сирийското министерство на вътрешните работи обяви, че Дирекцията за борба с наркотиците е провела серия от акции в околностите на столицата Дамаск. В местността Ранкус, разположена по границата с Ливан, оперативни звена са пресекли пратка, тръгнала от Ливан и насочена транзитно през Сирия към съседни държави. Иззети са около един милион таблетки каптагон и един килограм хашиш и са задържани трима души, участвали в мрежата. Втора акция в Джарамана е довела до арест на едър трафикант, а трета е разкрила скрита фабрика за каптагон със суровини и оборудване – управителят на обекта е предаден на съдебните органи.

Всичко това се вписва в трайна оперативна тенденция, в рамките на която сирийските власти отчетоха поне 205 акции срещу трафика на каптагон през първото тримесечие на годината, в рамките на които бяха конфискувани около 10 млн таблетки каптагон. От падането на режима на Башар ал-Асад през декември 2024 г. до септември 2025 г. са демонтирани 7 индустриални лаборатории и са претърсени 23 склада, с 200 милиона иззети хапчета.

Като цяло след падането на бившия режим са затворени 15 промишлени линии и 13 складови бази, повечето от които се намират в зони, които до декември 2024 г. се намираха под контрола на 4-та дивизия на Сирийската арабска армия – основният държавен спонсор на производството на каптагон по време на династията Асад.

Аман и Дамаск формализираха своите координирани усилия след като властта беше поета от правителството на Ахмад Ал-Шараа. През април съвместна разузнавателна операция на двете държави доведе до изземването на близо един тон сурова паста каптагон на граничен пункт „Джабер" – количество, достатъчно за производството на около 5,5 милиона таблетки. Подобни съвместни акции продължават да обхващат маршрути към Персийския залив и Ирак, но не покриват анклавите, които остават извън сирийската юрисдикция.

Точно тази празнина обяснява избора на Аман да нанася удари. Провинция Суейда се превръща в логистичен възел за остатъците от каптагонната индустрия в страната, тъй като съчетава три предимства за трафикантите: близост до границата с Йордания, локални въоръжени структури извън контрола на Дамаск и липса на риск от проверка. След сблъсъците през юли част от складовите мощности, разпръснати по крайбрежието и границата с Ливан, се преместиха именно в южните провинции, където политическата защита на местните милиции спира достъпа на централните органи.

Тази нова реалност донесе след себе си конкретни последици – властите в Аман дадоха сигнал, че не смятат да чакат формализиране на сирийската архитектура в Суейда и ще продължат да действат силово през границата, без да провеждат открита координация с местните въоръжени фракции. Дамаск предлага мълчаливо одобрение за тези удари, тъй като те поразяват именно играчите, с които сирийската държава не е способна да се справи сама – но плаща цената на накърнен суверенитет, който и без това е оспорван от Израел в южните провинции. За мрежите в Ранкус и хъбовете в южните региони е налице двоен натиск: разкрити логистични коридори към Ливан и едновременно изложени на въздушни удари тилови складове в Суейда.

Зеленски се срещна със сирийския президент Ахмед ал-Шараа в Дамаск.

🇺🇦🤝🇸🇾 Украинският президент Володимир Зеленски се срещна с президента на Сирия Ахмед ал-Шараа в Дамаск, с когото обсъди сътрудничество в сферата на сигурността, хранителни доставки и широките регионални връзки. Това стана ясно от съобщение на официалната страница на Зеленски в X.

„Споразумяхме се да работим заедно, за да осигурим повече сигурност и възможности за развитие на нашите общества“, написа той, добавяйки, че е благодарен за „думите на уважение към нашия народ“.

Президентът описа визитата като част от „активната дипломация“ на Украйна за укрепване на сигурността и икономическия обмен межуд двете страни. Той посочи, че са подготвени няколко съдържателни формата за следващите преговори и представи това като част от усилията в подкрепа на мирното развитие на региона.

След разговорите с Ал-Шараа, Зеленски заяви, че двете правителства са се съгласили да работят съвместно за създаване на „повече сигурност и възможности за развитие“ за двете общества. Той добави, че лидерите са обсъдили ситуацията в региона, перспективите за нейното подобряване и хора на войната между Русия и Украйна, а същевременно благодари на Сирия за подкрепата.

Зеленски изтъкна силния взаимен интерес към обмен на опит в сферата на отбраната и сигурността. Голяма част от разговора беше фокусирана в ролята на Украйна като надежден доставчик на хранителни продукти и върху възможните съвместни стъпки за укрепване на продоволствената сигурност в целия регион.

Зеленски каза, че двете страни са разгледали и текущите енергийни и инфраструктурни предизвикателства пред Сирия. Той допълни, че Киев е готова да работи с Дамаск, така че „възможностите на нашите държави и народи да нарастват“, сигнализирайки за намерението си да укрепи практическото сътрудничество отвъд политическия диалог паралелно с разширяването на украинското присъствие в сферата на дипломацията в Близкия изток.

Срещата изглежда отваря пътя за официално подновяване на двустранните отношения. Украйна и Сирия постигнаха съгласие те да бъдат възстановени, след като Зеленски се срещна с временния президент Ахмед ал-Шараа в Ню Йорк – първа подобна среща от посещението на Башар ал-Асад в Киев за разговори с Виктор Янукович на 2–3 декември 2010 г.

Двете страни първоначално установиха дипломатически отношения през 1992 г., но Сирия ги прекъсна през 2022 г. с признаването на квазидържавите ДНР и ЛНР от режима на Башар ал-Асад. Зеленски заяви, че двете страни са се съгласили да изградят отношенията , стъпвайки върху взаимно уважение и доверие. Освен това Украйна изрази готовност да подкрепи сирийците по пътя им към стабилност.

Фридрих Мерц: Германия и Сирия планират завръщането на 80% от сирийските бежанци до три години

🇩🇪🤝🇸🇾 Германският канцлер Фридрих Мерц обяви, че Германия и Сирия работят по амбициозна цел за завръщането на 80 процента от сирийците, пребиваващи в момента в Германия, в родната им страна в рамките на следващите три години.

Изявлението последва среща на високо ниво в Берлин със сирийския президент Ахмед ал-Шараа, на която двамата лидери изразиха оптимизъм, че подобрените условия в Сирия могат да проправят път за мащабно завръщане на бежанците.

Мерц определи цифрата като очакване, споделено между Берлин и Дамаск и заяви, че ситуацията в Сирия се е „променила фундаментално“ повече от година след края на гражданската война. Той подчерта, че тази промяна изисква германските власти да преразгледат статута на закрила, предоставен на сирийски бежанци по време на конфликта.

„Гледайки напред към следващите три години, както президентът Шараа изрази надежда, се очаква около 80% от сирийците, живеещи в момента в Германия, да се завърнат в родината си“, отбеляза канцлерът.

Предложеният мащаб на завръщанията бележи значителна повратна точка в подхода на Европа към една от най-големите бежански групи на континента, създадени от сирийската война. Почти един милион сирийци потърсиха убежище в Германия в разгара на конфликта, като много от тях междувременно се интегрираха в работната сила и обществото.

Въпреки амбициозната цел, Мерц не очерта конкретен механизъм за постигане на тези завръщания. Той посочи, че процесът вероятно ще започне с лица, които вече нямат валидни разрешения за пребиваване, особено тези с присъди за престъпления, преди да се разшири в по-широк план.

В същото време Мерц призна, че завръщането няма да бъде универсално, тъй като Германия има интерес да позволи на конкретни групи да останат – конкретно квалифицирани работници като лекари и болногледачи, които играят важна роля на германския пазар на труда.

Президентът Шараа приветства инициативата и изтъкна потенциалната роля на завръщащите се сирийци в реконструкцията и възстановяването на родината им след повече от десетилетие на гражданска война. Той изтъкна продължаващите разговори с германските власти за установяване на рамка за „кръгова миграция“, която да позволи на сирийците да се движат между двете страни, без да се отказват окончателно от живота, който са изградили в Германия.

Предложението обаче повдига сложни въпроси относно неговата постижимост. Въпреки че официални лица от Германия посочват подобрените условия в Сирия, опоненти на инициативата твърдят, че продължават да са налице огромни предизвикателства пред инфраструктурата и опасения за сигурността, които усложняват мащабните завръщания, особено в рамките на предложения тригодишен период.

Планът е знак за сериозна политическа промяна в Германия, където правителството обвързва все по-тясно следвоенното развитие в Сирия със своята вътрешна миграционна стратегия, докато дебатите за това колко бежанци искат или могат да се завърнат, продължават.

Кюрдите интегрираха висш командир в сирийската армия – поредна стъпка от споразумението от 29 януари

🇸🇾 Сирийските демократични сили (SDF) съобщиха, че висшият командир Хаджи Мохамад Набо, познат като Чия Кобани, е встъпил официално в длъжността заместник-командир на 60-а дивизия от сирийската армия. Стъпката е част от споразумение, сключено между командващия SDF Мазлум Абди и сирийския президент Ахмед ал-Шараа с посредничество от американския пратеник Том Барак.

В изявлението си SDF посочват, че назначението е елемент от процеса по преструктуриране на отношенията и интегриране на бойния потенциал на новата отбрана на Сирия, с цел обединяване на усилията и повишаване на оперативната ефективност. 60-а дивизия е ново подразделение, в което по силата на сделката се включват три бригади от състава на SDF, командвани от Авад ал-Джасем. Допълнително бригада от Кобани се включва към дивизия в провинция Алепо.

На 10 март Министерство на отбраната в Дамаск обяви Сипан Хамо, бивш командир на Отрядите за народна защита (YPG) и член на преговорния екип на SDF, за заместник-министър на отбраната по въпросите на Източния регион. Хамо отговаря за отбраната в източния регион Джазира и надзирава усилията по интеграция на бойците от SDF в редовната армия, съобщи Al Arabiya.

Споразумението сложи край на офанзивата, която новата власт предприе срещу SDF в началото на годината. По силата на 14-точково примирие, договорено чрез Вашингтон, SDF предаде на централната власт провинциите Ракка и Дейр ез-Зор, всички гранични пунктове, петролните полета и лагери с пленници от Ислямска държава.

В замяна кюрдските сили запазиха правото да се интегрират в армията като отделни бригади и да съхранят степен на оперативна автономия в райони с кюрдско мнозинство, съобщи Al Jazeera. Главната дирекция за сигурност вече разположи свои части в Хасеке, Камишли и Айн ал-Араб (Кобани) като част от първата фаза на изпълнение на сделката, предаде Long War Journal.

Турция, която разглежда SDF като структурно свързани с ПКК, подкрепя интеграцията. Министерството на отбраната в Анкара заяви, че „няма друга опция" освен пълно включване на кюрдските сили в държавната структура по принципа „една държава, една армия", съобщи Turkish Minute. В същото време турската страна даде ясно да се разбере, че няма намерение да изтегля войските си от северната сирийска граница, докато кюрдски въоръжени части продължават да оперират в близост до нея.

Последователните назначения на фигури от SDF – Сипан Хамо на министерско кресло и Чия Кобани на ниво дивизия – са най-видимите индикатори, че интеграционният процес е преминал от фазата на преговорите в оперативно изпълнение. Въпросът, който остава без отговор, е доколко тази интеграция ще бъде същинска или формална – и дали Анкара ще я приеме, ако кюрдските бригади запазят реална командна верига, която е автономна от тази на Дамаск.

Израелският елит е обезпокоен от скандирания на сирийската армия в подкрепа на Газа

🇮🇱🇸🇾 През последните няколко часа израелският апарат по сигурността провежда интензивни дискусии относно потенциална реакция на лозунгите, скандирани от войници на сирийската армия в подкрепа на Газа на военния парад, проведен вчера по улиците на столицата Дамаск като част от събитията по повод първата годишнина от свалянето от власт на Башар ал-Асад.

На кадрите от парада, на който присъстваха преходният президент Ахмед ал-Шараа, министърът на отбраната Мурхаф Абу Касра и министърът на вътрешните работи Анас Хатаб, се разпространиха бързо в социалните медии. Сред скандиранията, които предизвикаха тревога в Израел, са:

Газа, Газа, Газа, нашето знаме,

ден и нощ, бомбардировки и разруха, ние няма да рухнем,

Идваме за теб, наш враг, идваме, идваме за теб, дори да си планина от огън,

Ще направя от кръвта си амуниции, а от твоята кръв – реки.

Израелското армейско радио „Галей Цахал“ съобщи, чрез военния кореспондент Дорон Кадош, че сирийските войници са използвали враждебни лозунги срещу Израел и са го наричали „враг“.

Радиото цитира неназовани служители по сигурността, които заявяват, че в последните 24 часа са били проведени интензивни дискусии във висшия състав на отбранителното ведомство за оценка на последиците от подобни кадри. Очаква се Израел да предприеме стъпки, които да изпратят „силни послания“ до сирийския режим с искане да осъди действията, заснети в кадрите.

„Действаме срещу сирийския режим на принципа 'подозирай, а след това продължи да подозираш'. Гледаме на тях с пълно недоверие. Естеството на режима е джихадистко и екстремистко, като не правим разлика между тях“, заяви в ефира на радиото източник от израелският апарат за сигурност.

Парадът в сирийската столица тръгна от летището Мезе в западната част на Дамаск, преминавайки по пътната артерия, водеща до джамията Умаяд и Митническия площад. В него участваха различни подразделения на Министерството на отбраната на Сирия.

Въпреки че лозунгите нямат конкретен автор, те са популярни и се използват както от цивилното население, така при военни паради на различни палестински терористични фракции, а също така и от Алжирската армия.

Иначе площадите в голяма част от Сирия бяха арена на тържества и събития през последните дни, които отбелязаха падането на бившия режим. В речта си, излъчена на големи екрани по площадите, временният президент Ахмед ал-Шараа поздрави сирийския народ за годишнина от освобождението и връщането на „свободно и гордо отечество“ на неговия народ. Той отбеляза, че Сирия е „загубила бижуто на Изтока за повече от пет десетилетия“, визирайки столицата Дамаск.

Режимът на Асад падна след 11-дневна офанзива на коалиция от ислямистки бунтовници, водена от Ал-Шараа, която започна от Идлиб и превзе последователно Алепо, Хама, Хомс, Дараа, като накрая влезе без съпротива в столицата Дамаск.

Интервю на Ал-Шараа за Washington Post.

🇸🇾 След историческата първа визита в Белия дом сирийският президент Ахмед ал-Шараа даде в понеделник интервю за Washington Post. В разговор, продължил един час, той говореше чрез преводач и засегна теми като значението на възстановяването и отношенията на Сирия и Съединените щати.

Той откровено коментира преговорите с Израел, сектантското насилие след войната и собствения си невероятен път – от ислямист в Ирак и лидер на сирийските бунтовници до първия сирийски държавен глава, който се среща с американски президент във Вашингтон.

Интервюто е съкратено и редактирано за по-голяма яснота.

Санкции и отношения със САЩ

Днес се срещнахте с президента Доналд Тръмп и с членове на Конгреса. Бихте ли споделили какви бяха целите ви за това пътуване и смятате ли, че ги постигнахте?

Най-важната цел е да започнем да градим отношенията между Сирия и САЩ, защото в последните сто години те не бяха особено добри.

Търсихме общите интереси между двете страни и установихме, че има много общи точки, върху които можем да стъпим – сигурност, икономика. Стабилността на Сирия ще се отрази на целия регион, както и нестабилността ѝ.

Стабилността е свързана с икономиката, а икономическото развитие – с вдигането на санкциите. Този разговор продължава от месеци и смятам, че постигнахме добри резултати. Все още чакаме окончателното решение.

Остин Тайс

Нашият колега Остин Тайс изчезна в Сирия. Бихте ли ни казали какво знаете за търсенето му, къде може да се намира и дали сте обсъждали случая с Белия дом и други във Вашингтон?

По време на войната, която предишният режим водеше срещу сирийския народ, имаме около 250 000 изчезнали сирийци. Сред тях са и хора с други националности, като Остин Тайс.

Когато стигнахме до Дамаск, веднага освободихме един американски гражданин от затворите и го предадохме на американските власти. Създадохме комисия за изчезналите; специално внимание обръщаме на американските граждани, изчезнали в Сирия, и координираме действията си с американските власти.

Срещнах се с някои от семействата на изчезналите, включително с майката на Остин Тайс. Тя е прекрасна жена. Запознах я и с моята майка, защото имаше сходна история. Бях в неизвестност седем години и всички мислеха, че съм убит – освен майка ми. Тя твърдо вярваше, че един ден ще се върна.

Миналото на Шараа като боец в Сирия и Ирак

Какво бихте казали на обикновения американец, който говори с конгресмена си за санкциите и се чуди: „Защо вдигаме санкциите на човек, който се е сражавал срещу САЩ?“

На първо място, борбата не е нещо срамно, ако е за благородни цели – особено ако защитаваш своята земя и хора, които страдат от несправедливост. Смятам, че това е нещо, за което човек трябва да бъде похвален. Участвал съм в много войни, но никога не съм причинил смъртта на невинен човек.

Който се сражава, трябва да има силен морален компас. Регионът пострада от политиките – западните и американските – и днес много американци са съгласни с нас, че някои от политиките бяха грешка и доведоха до безсмислени войни.

Сектантско насилие и малцинства в Сирия

Едно от опасенията на онези, които не искат да се вдигнат санкциите, е насилието, което все още продължава в страната ви. При режима се правеха опити да се настроят различните групи една срещу друга, но някои от тях още се бият. Как бихте отговорили на критиците, които казват, че не сте направили достатъчно, за да намалите това насилие, и какъв е планът ви, за да спрат атаките срещу малцинствата?

Сирия току-що излезе от жестока война и живя под диктатура и суров режим, който управлява страната 60 години. Сега сме в преходен период и в прехода условията, ситуациите и законите са различни от тези в стабилни държави.

Например Гражданската война в САЩ – след като свърши, всичко ли се стабилизира за една година? Или бяха нужни години? Ние сме в етапа на възстановяване на държавата, на възвръщане и изграждане на закона. Но не казвам, че в Сирия няма проблеми. Това не е краят на историята.

Има лични интереси на определени групи, които искат независимост или автономия. Някои от тези страни търсят оправдание за интересите си и използват своята деноминация или вяра като чадър.

Говорят за екзистенциална заплаха за тяхната деноминация и вяра. В Сирия сме в съвместно съжителство с различни групи, различни религиозни групи, от 1400 години. Още сме тук и разнообразието ни е запазено.

Борба с Ислямска държава

Все още имате Ислямска държава в източната част на страната. Американците казват, че борбата с нея е причината да са там. Бихте ли ни разказали за статуса на споразумението със Сирийските демократични сили (SDF), с кюрдските групи, и смятате ли, че САЩ и тези групи все още са нужни като сила?

Десет години воювахме с Ислямска държава без координация със западна сила или която и да е друга страна.

Днес Сирия е в състояние да поеме тази отговорност. Поддържането на разделена Сирия или наличието на военна сила, която не е под контрола на правителството, създава най-добрата среда за разцвет на ИДИЛ.

Смятам, че най-доброто решение е американските войски в Сирия да наблюдават интегрирането [на SDF в централните правителствени сили за сигурност]. Защитата на сирийска територия ще бъде отговорност на държавата.

Израел и Сирия

Сирия е подложена на многократни атаки от израелската армия. Освен това тя окупира сирийска територия и изглежда подклажда сектантство, особено сред друзката общност. Как планирате да защитите сирийския суверенитет не само от вътрешни, но и от външни сили?

Преди 50 години Сирия влезе във война с Израел. После през 1974 г. е постигнато споразумение за раздалечаване. То издържа 50 години. Но когато режимът на Асад падна, Израел го анулира. Те разшириха присъствието си в Сирия, изгониха мисията за наблюдение на ООН и окупираха нова територия.

От 8 декември насам са нанесли повече от 1000 въздушни удара в Сирия, сред които такива по Президентския дворец и Министерство на отбраната. Но тъй като искаме да възстановим Сирия, не отговорихме на тези агресии.

Настъплението на Израел в Сирия не идва от опасения за сигурността, а от експанзионистични амбиции. Израел винаги е твърдял, че се притеснява от Сирия заради заплахата от иранските милиции и Хизбула. Ние сме тези, които ги изгонихме от Сирия.

Водим преки преговори с Израел и изминахме добър път към споразумение. Но за да стигнем до окончателно споразумение, Израел трябва да се оттегли до границите си преди 8 декември.

САЩ са с нас в тези преговори, както и много международни страни подкрепят нашата гледна точка. Днес установихме, че г-н Тръмп също подкрепя позицията ни и ще настоява колкото се може по-бързо да се стигне до решение.

Ще се съгласи ли Сирия на демилитаризирана зона южно от Дамаск?

Да се говори за демилитаризиране на цял район ще е трудно, защото ако настъпи хаос, кой ще го пази? Ако тази зона бъде използвана от някои страни като плацдарм за удари срещу Израел, кой ще носи отговорност?

И в крайна сметка това е сирийска територия и Сирия трябва да има свободата да се разпорежда със собствената си земя.

Израел окупира Голанските възвишения, за да защити Израел, а сега налага условия в южна Сирия, за да защити Голан. След няколко години може да окупират центъра на Сирия, за да защитят юга. По този път ще стигнат до Мюнхен.

Отношенията с Русия

Бившият сирийски лидер е в Москва и по същество е защитаван от правителството на Владимир Путин. Повдигахте ли този въпрос пред руснаците? Поискахте ли той да бъде върнат, за да бъде съден за престъпленията си?

Десет години воювахме срещу Русия и това беше тежка, трудна война. Няколко пъти обявиха, че са ме убили.

Нуждаем се от Русия, защото е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Нуждаем се от гласа им на наша страна по някои въпроси и имаме стратегически интереси с тях. Не искаме да тласкаме Русия към алтернативни или други варианти в отношението ѝ към Сирия.

Въпросът с Башар ал-Асад е проблемен за Русия, а отношенията ни с тях – още сме в началото. Ще запазим правото си като сирийци да настояваме Асад да бъде изправен пред правосъдието.

Ал-Шараа с историческа визита в Белия дом.

🇺🇸🤝🇸🇾 Американският президент Доналд Тръмп обеща да направи всичко по силите си в името на успеха на Сирия, след историческа среща с нейния временен президент и бивш командир в Ал-Кайда, който до скоро беше санкциониран от Вашингтон като чуждестранен терорист.

Визитата на Шараа увенча невероятна година за самия него, превърнала го от ислямистки бунтовник в държавен лидер, който свали доскорошния диктатор Башар ал-Асад и оттогава обикаля света, за да се представи като умерен лидер, който иска да обедини разкъсаната от война страна и да сложи край на продължилата с десетилетия международна изолация.

Една от основните му цели във Вашингтон беше да настоява за пълното премахване на най-тежките американски санкции. Докато той беше в Белия дом за срещата при закрити врата, Министерството на финансите на САЩ обяви 180-дневно удължаване на паузата в прилагането на санкции по закона „Цезар“, но единствено Конгресът има правомощия да ги отмени напълно.

Двамата държавни лидери се срещнаха при дебютната визита на сирийски президент във Вашингтон – шест месеца след първата среща в Саудитска Арабия, където Тръмп обяви плановете за вдигане на санкциите, и само дни след като стана ясно, че Шараа вече няма специално обозначение за глобален терорист“.

Шараа пристигна при необичайно сдържан прием без блясъка, обичаен за чуждестранни гости. Той влезе през страничен вход, където репортерите успяха само да го зърнат, вместо през главния вход на Западното крило, където камерите обикновено улавят Тръмп да поздравява важни особи.

Говорейки пред журналисти, Тръмп похвали Шараа като „силен лидер“ и изрази увереност в него. „Ще направим всичко по силите си, за да помогнем на Сирия да успее“, каза той, но в същото време не пропусна да спомене и противоречивото минало на Шараа. „Всички сме имали трудни моменти в миналото“, отбеляза той.

Обещавайки „продължаващо облекчаване на санкциите“, Министерството на финансите обяви нова заповед за замяна на влязлото в сила на 23 май освобождаване от прилагането на закона „Цезар“ от 2019 г. за налагане на широки санкции заради нарушения на човешките права при Асад. На практика този ход удължава паузата в прилагането на санцките с още 180 дни.

43-годишният Шараа дойде на власт миналата година, след като бойците му започнаха светкавична офанзива, която успя да свали дългогодишния президент на страната само за броени дни. Оттогава Сирия се движи с главоломна скорост, отдалечавайки се от доскорошните съюзници Иран и Русия, приближавайки се към Турция, Персийския залив и Вашингтон.

Очакваше се сигурността да бъде една от основните теми на срещата с Тръмп, който се стреми да помогне на крехкия преход в Сирия, отбелязвайкив значителна промяна на американската политика.

САЩ посредничат в преговори за евентуален пакт за сигурност между Сирия и Израел, който все още е предпазлив към миналото на Шараа. Reuters заяви миналата седмица, че американската армия планира да установи военно присъствие на авиобаза в Дамаск.

Сирия наскоро подписа декларация за сътрудничество с Глобална коалиция за победа над Ислямска държава, съобщи сирийският министър на информацията в публикация в X в понеделник.

Заговори за убийство

Броени часове преди историческата среща се появиха сведения за два отделни заговора на Ислямска държава за убийство на Шараа, осуетени през последните месеци, съобщи висш сирийски служител по сигурността и служител от друга страна в Близкия изток.

През уикенда сирийското министерство на вътрешните работи започна национална кампания срещу клетки на Ислямска държава в цялата страна, при която арестува над 70 терористи.

Визитата на Шараа в Белия дом беше сдържана. Обикновено държавните глави пристигат по алеята, украсена с техните национални знамена. В понеделник обаче нищо подобно не се случи.

След срещата Тръмп разкритикува остро представителя в Камарата на представителите Марджъри Тейлър Грийн, която написа в X, че „много би искала да види непрекъснати срещи в Белия дом по вътрешна политика, а не по външна и с лидери на чужди държави“.

„Трябва да гледам на президентството като на световна ситуация... Можем да имаме свят в пламъци, където войните лесно стигат до нашите брегове“, заяви Тръмп.

Докато Шараа напускаше комплекса, той слезе от кортежа точно пред Белия дом и отправи поздрав към ликуваща тълпа от негови поддръжници, някои от които развяваха сирийски знамена.

Очакваше се той да настоява силно за отмяна на закона „Цезар“, което ще помогне за привличане на глобални инвестиции в страна, опустошена от кървава гражданска война и която, според Световната банка, ще изисква над 200 млрд. долара за възстановяване.

Влиятелни членове на Конгреса призоваха за вдигане на санкциите от 2019 г. заради нарушения на човешките права при Асад. Някои републиканци, близки до Тръмп, искат санкциите да останат, но това може да се промени, ако Тръмп окаже натиск.

Социалната тъкан на Сирия наскоро беше подложена на ново изпитание. Нови вълни от сектантско насилие отнеха живота на над 2500 души, което допълнително влоши раните от гражданската война и постави под въпрос способността на новите власти да управляват в интерес на всички сирийци.

Фокусът на Тръмп върху страната идва в момент, когато администрацията му показва стремеж към запазване на примирието между Израел и Хамас в ивицата Газа, и да продължи напред с 20-точкови планове за край на двугодишната война там.

Драматични промени

Обратът в живота на самия Шараа не е по-малко впечатляващ от този на родната му страна. Той се присъедини към Ал-Кайда в Ирак в периода на американската инвазия през 2003 г. и прекара години в американски затвор там, преди да се завърне в Сирия и да се включи в бунта срещу Асад.

През 2013 г. САЩ обявиха Шараа, по-известен по това време като Абу Мохамад ал-Джолани, за терорист заради връзките му с Ал-Кайда. Той скъса с групата през 2016 г. и затвърди влиянието си в северозападна Сирия.

САЩ премахнаха наградата за Шараа през декември, а едва миналата седмица Съветът за сигурност на ООН отмени свързаните с тероризъм санкции срещу него и вътрешния му министър Анас Хатаб.

Опозиционен активист от ОАЕ беше задържан в Сирия.

🇸🇾🇦🇪 Арабски потребители на социалните мрежи изразяват тревога за съдбата на емиратския опозиционер Джасим Рашид ал-Шамси, за когото се съобщава, че по-рано тази седмица е бил арестуван от силите за вътрешна сигурност на Сирия.

Центърът за защита на задържаните в Емирствата (EDAC) със седалище в Лондон съобщи в неделя, че сирийските власти са арестували Шамси в Дамаск на 6 ноември „без съдебна заповед и конкретни обвинения“ и са го преместили на неизвестно място, а от този момент нататък няма никаква връзка с него.

EDAC определи задържането като „сериозно нарушение на международното право и принципите за защита на политическите дисиденти“ и предупреди за възможно давление върху сирийските власти за екстрадицията му от страна на Емирствата.

Шамси, бивш заместник-министър на финансите в ОАЕ, беше осъден задочно на 15 години затвор през 2015 г. във връзка с масовия процес, известен като UAE94, в който 94 политически и ислямски активисти бяха обвинени в опит за сваляне на правителството в страната.

Според съобщението Шамси, който живя около десетилетие в Турция, преди да се премести в Сирия със сирийската си съпруга и деца, е известен с работата си за правата на човека и с подкрепата си за сирийската революция от самото ѝ начало.

Емирският център за човешки права (ECHR) призова за „незабавно и безусловно освобождаване“ и държи сирийското правителство напълно отговорно за безопасността му, предупреждавайки срещу всякаква координация, която може да доведе до предаването му на емирските власти.

Шамси, който има над 20 000 последователи в X и над 8000 абонати в YouTube, е отявлен критик на правителството на ОАЕ, нормализацията на отношенията с Израел и политиката на САЩ в Близкия изток.

Реакциите в онлайн пространството отразяват дълбока тревога за неговата съдба. Алжирският правозащитник Мохамед Зитут се запита дали сирийският президент Ахмед ал-Шараа ще „поддаде на емирското давление“ и ще предаде Шамси, а коментаторът, близък до Мюсюлманско братство, Мохамед ал-Моктар ал-Шинкити осъди ареста като „предателство към свободен човек, стоял редом със сирийския народ години наред“.

Нито сирийското, нито емирското правителство са коментирали публично съобщенията.

Сирийският президент Ахмед ал-Шараа пристигна във Вашингтон.

🇺🇸🤝🇸🇾 Временният сирийски президент Ахмед ал-Шараа пристигна във Вашингтон за своята историческа официална визита в Съединените щати, съобщи държавната новинарска агенция SANA, денонощие след изваждането му от списъка със спеci терористи.

Шараа, чиито бунтовнически сили свалиха дългогодишния владетел Башар ал-Асад в края на миналата година, ще се срещне с президента на САЩ Доналд Тръмп в Белия дом в понеделник.

Анализатори припомнят, че днешното посещение отбелязва първото такова на сирийски президент от независимостта на страната през 1946 г.

Временният ръководител в Дамаск се срещна за първи път с Тръмп в саудитската столица Рияд по време на регионалното турне на американския президент през май.

По-рано този месец специалният пратеник на Белия дом в Сирия Томас Барак изрази очакването си, че Шараа ще сключи споразумение за членство в ръководената от САЩ международна коалиция за борба с Ислямска държава.

САЩ планират да създадат военна база близо до Дамаск „за координиране на хуманитарната помощ и мониторинг на събитията между Сирия и Израел“, заяви сирийски дипломатически източник пред АФП.

Решението на Държавния департамент да извади Шараа от черния списък се предвиждаше отдавна. Неговият говорител Томи Пигот заяви, че правителството на Шараа изпълнява исканията на САЩ, включително по отношение на търсенето на изчезнали американци и унищожаването на останалите запаси от химическо оръжие.

„Тези действия се предприемат в признание на напредъка, демонстриран от сирийското ръководство след свалянето на Башар ал-Асад и повече от 50 години репресии при режима на Асад“, каза Пигот.

Говорителят добави, че изваждането от списъка ще насърчи „регионалната сигурност и стабилност, както и процеса на политическо приобщаване, ръководен и притежаван от сирийците“.

Министерството на вътрешните работи на Сирия обяви, че е извършило 61 акции, по време на които арестува 71 души в рамките на „проактивна кампания за неутрализиране на заплахата“ от Ислямска държава, според официалната агенция SANA. Акциите са били насочени към места, където все още действат спящи клетки на групировката в провинциите Алепо, Идлиб, Хама, Хомс, Ракка и Дамаск.

След пристигането си в американската столица Шараа публикува видео в социалните мрежи, в което играе баскетбол с началника на Централното командване на САЩ (CENTCOM) Брад Купър, както и с командващия глобалната коалиция срещу Ислямска държава в Ирак Кевин Ламбърти, с надпис „работи усилено, забавлявай се още повече“.

Визитата на Шараа във Вашингтон е факт след историческото му пътуване до ООН през септември – първото му стъпване на американска земя, където някогашният джихадист се превърна в първият сирийски президент от десетилетия, който говори пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк.

В четвъртък САЩ ръководи гласуване в Съвета за сигурност на ООН за премахване на санкциите, наложени срещу самия него.

Някогашния сирийски клон на международната терористична мрежа на Ал-Кайда, групировката на ал-Шараа, позната като Хаят Тахрир аш-Шам, беше извадена от списъка на Държавния департамент на САЩ с чуждестранни терористични организации едва през юли.

Откакто поеха властта, новият лидер в Дамаск опитва да се откъсне от ислямисткото си минало и да представят по-умерен образ, приемлив за обикновените сирийци и чуждестранните сили.

Посещението в Белия дом „е поредното доказателство за ангажимента на САЩ към новата Сирия и изключително символичен момент за новия лидер на страната, който по този начин прави още една стъпка в удивителната си трансформация от боец-екстремист в глобален държавник“, каза Майкъл Хана, директор на програмата за САЩ в International Crisis Group.

Очаква се Шараа да търси финансови средства за възстановяване на Сирия, която е изправена пред огромни предизвикателства след края на продължилата над 13 години жестока гражданска война.

Според „консервативна най-добра оценка“ на Световната банка от миналия месец, необходимите средства за възстановяване на Сирия възлизат на 216 милиарда долара.

САЩ подготвят военно присъствие в авиобаза край Дамаск.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп се среща със сирийския си колега Ахмед ал-Шараа в Рияд, Саудитска Арабия, 14 май 2025 г.
📸 Снимка: Saudi Press Agency/Handout via REUTERS

🇸🇾🤝🇺🇸 Съединените щати се подготвят да установят военно присъствие в авиобаза в района Дамаск, за да улеснят споразумение за сигурност, в което са посредник между Израел и Сирия, съобщава Ройтерс, позовавайки се на шест източника, запознати с въпроса.

Плановете за присъствие в сирийската столица, които досега не са били оповестявани, ще бъдат знак за стратегическото преориентиране на страната към САЩ след падането миналата година на дългогодишния лидер Башар ал-Асад, който беше съюзник на Иран.

Базата се намира на входа към райони, които се очаква да съставят демилитаризирана зона като част от пакт за ненападение между Израел и Сирия, в което администрацията на Тръмп е ключов посредник.

Тръмп ще се срещне със сирийския президент Ахмед ал-Шараа в Белия дом в понеделник – първо подобно посещение на сирийски държавен глава.

Ройтерс разговаря с шест източника, запознати с подготовката на базата, сред които официални лица от западни държави и сирийски представител от отбраната, които потвърдиха, че Вашингтон планира да използват базата за наблюдение на потенциално споразумение между Израел и Сирия.

Представител на американската администрация заяви, че САЩ „непрекъснато оценяват нужното си присъствие в Сирия, за да се борят ефективно с Ислямска държава, и не коментират локациите и възможните места за действие на силите“.

Ройтерс се съгласи да не дава точното местоположение на базата от съображения за сигурност.

Западен военен служител съобщи, че Пентагонът е ускорил плановете през последните два месеца с няколко разузнавателни мисии до базата, които установиха, че дълга писта в базата е готова за незабавна употреба.

Два военни източника от Сирия споделиха, че техническите разговори са се фокусирали върху използването на базата за логистика, наблюдение, зареждане с гориво и хуманитарни операции, като Сирия ще запази пълния суверенитет над обекта.

Сирийски служител от отбраната съобщи, че САЩ са кацнали на базата с военно-транспортни самолети Lockheed C-130 Hercules, за да се уверят, че пистата е годна за ползване. Охранител на един от входовете на базата каза пред Ройтерс, че американски самолети са кацали там като част от тестове.

Все още не е ясно кога точно ще бъдат изпратени американски военни на базата.

Новите планове на САЩ отразяват две други нови военни присъствия в региона за наблюдение на споразумения за прекратяване на огъня: едно в Ливан, което внимателно следи примирието между Хизбула и Израел, и друго в Израел, наблюдаващо примирието между Израел и Хамас.

САЩ вече имат войски в североизточна Сирия като част от десетилетни усилия за подпомагане на кюрдските милиции в борбата с Ислямска държава. През април Пентагонът обяви, че ще намали наполовина броя на войските там до 1000 души.

Шараа заяви, че всяко присъствие на американски сили трябва да бъде съгласувано с новата власт в страната Сирия скоро ще се включи към водената от САЩ глобална коалиция срещу Ислямска държава, съобщават официални лица от двете страни.

Лице, запознато с преговорите за базата, посочи, че това е бил обсъдено по време на посещение на адмирал Брад Купър, началник на Централното командване на САЩ (CENTCOM), в Дамаск на 12 септември.

Изявление на CENTCOM по това време гласеше, че Купър и американският пратеник за Сирия Томас Барак са се срещнали с Шараа и са му благодарили за приноса в борбата срещу ИДИЛ в Сирия, което според тях може да помогне за реализиране на „визията на Тръмп за процъфтяващ Близък изток и стабилна Сирия, в мир със себе си и съседите си“.

САЩ работят за постигане на споразумение за сигурност между Израел и Сирия, които от години са противници. Те се надяваха да обявят такова на Общото събрание на ООН през септември, но в последния момент преговорите се натъкнаха на пречка.

Сирийски източник, запознат с преговорите, каза пред Ройтерс, че Белият дом оказва натиск над Сирия да постигне споразумение преди края на годината, а може би и преди пътуването на Шараа до Вашингтон.