Черна гора въведе визи за руснаци, беларуси, турци, китайци и саудитци

🇲🇪🛂🇷🇺 От днес гражданите на Руската федерация, Беларус, Турция, Китай и Саудитска Арабия могат да влизат в Черна гора само с виза. Така властите в Подгорица се отказват от безвизовия достъп за втория си по големина туристически пазар, за да изпълни едно от последните условия за затваряне на глава 24 „Правосъдие, свобода и сигурност“ в преговорите за членство в ЕС. Правителството прие наредбата още на 23 юли, а Министерството на външните работи обяви подробностите в навечерието на 1 ноември.

Москва и Минск вече отговориха. Посолството на Беларус уведоми Подгорица с нота, че от същия ден виза за влизане в Беларус трябва и на черногорците. Руското посолство обяви пред „Комерсант“, че се въвеждат визи за черногорските граждани от 30 декември 2026 г. Москва не отвърна от същия ден, а изчака 90-дневния срок за прекратяване на споразумението от 2008 г. за взаимните пътувания, което Черна гора денонсира в края на септември. С изтичането му отпадат и задълженията на Русия.

Тонът беше даден още през юли. Тогава руското посолство определи решението като враждебна стъпка и „още едно доказателство за крайната зависимост на Подгорица от влиянието на чуждите ѝ покровители“. Министерство на външните работи на Черна гора привика руския посланик Александър Лукашик заради тези коментари и негова авторска статия срещу санкциите спрямо Москва. На 14 октомври говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заяви пред „Известия“, че отказът от безвизовия режим вреди преди всичко на самата Черна гора: ще намалее броят на руските туристи, ще пострада местният бизнес и ще се влоши инвестиционният климат.

Туризмът носи около 1/4 от брутния вътрешен продукт на държавата, а Русия отстъпва като източник на посетители само на Сърбия. По данни на „Комерсант“ Черна гора е посещавана от около 230 000 руснаци годишно, а над 20 000 руски граждани живеят там. Досега руснаците и беларусите оставаха до 30 дни без виза по двустранните споразумения и мнозина удължаваха престоя си чрез т.нар. визаран: излизане от страната и незабавно връщане за нов 30-дневен срок. От 1 ноември това вече не е възможно. Ведомството говори за „възможни негативни ефекти“ и обещава да ги смекчава „интензивно и системно“.

За Турция ограничението не идва изневиделица. През октомври 2025 г. след инцидентите и протестите в Подгорица, Черна гора временно прекрати безвизовия режим за турските граждани, а през декември го възстанови, но съкрати разрешения престой от 90 на 30 дни. Турските посещения надхвърлиха 100 000 и през 2024, и през 2025 г. Към 1 ноември Анкара не е обявила ответна мярка. При Китай промяната засяга по-тесен кръг: китайските граждани и досега не можеха да пътуват сами без виза и влизаха в страната в организирани групи чрез туристически агенции. Китайското посолство в Подгорица обяви, че гражданите на Черна гора могат да пътуват до Китай без виза до 31 декември. Саудитците също изгубиха свободния си достъп, а за черногорците нищо не се променя, защото и досега пътуваха до кралството с виза.

Краткосрочната виза от тип C дава право на престой до 90 дни. Многократна виза със срок от шест месеца до пет години получава онзи, който докаже, че пътува често или редовно, например по работа или семейни причини, и че ще напусне страната преди визата да изтече. Консулската такса е 35 евро, а в центровете на VFS Global се плащат и сервизни такси. Заявлението се подава извън Черна гора, най-малко 15 дни преди пътуването: в посолството в Москва, в 8 визови центъра в Русия (от Москва и Архангелск до Новоросийск и Псков), в Минск, в Анкара и Истанбул. Центрове в Китай и Саудитска Арабия предстоят. Без черногорска виза до 30 дни остават притежателите на валидна шенгенска, американска, британска, ирландска, японска, канадска, австралийска или новозеландска виза, както и на разрешение за престой в изброените страни. Който е влязъл до полунощ на 31 октомври, може да остане до 30 дни при старите условия.

Министерството обяснява мярката с пътя към ЕС: „С уеднаквяването на визовата политика с ЕС Черна гора изпълни едно от важните задължения по пътя към членство в Съюза и същевременно модернизира своята визова система и улеснява достъпа до страната ни за гражданите на множество туристически пазари“. В същото изявление то описва и улесненията: по-широката мрежа от визови центрове и бъдещата система за електронни визи. След междуправителствената конференция през октомври Черна гора затвори временно 21 от 33 преговорни глави и иска да приключи преговорите до края на годината, за да влезе в ЕС през 2028 г. Визите са цената на тази цел, платена предварително: от 30 декември пътуването между Подгорица и Москва ще изисква виза и в двете посоки за първи път, откакто е в сила споразумението от 2008 г.

Италиански Chinook се разби край Брчко: четирима загинали, 11 ранени

🇮🇹🕯️🇧🇦 4 италиански военнослужещи загинаха и 11 бяха ранени, когато тежък транспортен хеликоптер Chinook на Сухопътните войски на Италия се разби вчера следобед в района на Горице край Брчко, в североизточна Босна и Херцеговина. Машината беше част от италианския контингент в EUFOR Althea, военната мисия на Европейския съюз в страната. Командването на EUFOR съобщи, че хеликоптерът е паднал при рутинна тренировка. Министерство на отбраната на Италия потвърди, че на борда са били 15 души, и посочи, че причините се изясняват.

Сред загиналите са 2 военни от Сухопътните войски и 2 от Военния доброволчески корпус на Италианския червен кръст (CRI), спомагателен санитарен корпус към въоръжените сили. Министърът на отбраната Гуидо Крозето оповести имената им вечерта: сержант Симоне Руджа и сержант Клаудио Маркези от Авиацията на Сухопътните войски, лейтенант Франко Адриано Дзекило и сержант Лаура Прокачи от корпуса на Червения кръст. Миланският Il Giorno представя Дзекило като военен лекар от Милано. Според Leggo, който се позова на източници във Витербо, двама от загиналите са служели в 1-ви полк „Антарес“ на армейската авиация, който е базиран в града. Официално потвърждение на това няма.

Министерството обясни, че не е публикувало никакви детайли, преди семействата да бъдат уведомени. На своя профил в X Крозето написа: „Изчакахме драматичната вест за смъртта на близките им да достигне до семействата и искахме да не позволим стотици други семейства да изживеят часове на тревога в очакване да научат имената на хората, засегнати от инцидента.“ В официалното съобщение на ведомството добави: „В този момент на огромна болка мислите ми са преди всичко при семействата на нашите загинали, на които изказвам съболезнования от свое име и от името на цялото отбранително ведомство. Няма думи, които да компенсират толкова голяма загуба.“

Броят на жертвите беше постепенно изяснен. Според Klix.ba хеликоптерът е паднал около 16:00 ч. местно време. Първите сведения бяха за 3 загинали на място и 12 ранени. Директорът на здравния център в Брчко Ясмин Механович заяви пред сайта, че един от ранените остава с опасност за живота, а кметът на Брчко Синиша Милич заяви пред РТРС, че няколко души се намират в критично състояние. Малко след 19:00 ч. Klix.ba съобщи, че един от ранените е починал, с което броят на загиналите е нарастна до 4. По-късно бяха дадени уверения, че животът на никой от 11-те оцелели не е в опасност. В последното си съобщение EUFOR уточни, че 2 ранени са преместени в болница в Тузла, 9 се лекуват в Брчко и всички се намират в стабилно състояние. Министерството изпрати при тях свои военни лекари.

Мястото на катастрофата попада в пределите на окръг Брчко, автономна административна единица извън Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска. На място веднага пристигнаха полицията на окръга, пожарникари и линейки, а районът беше отцепен. В първото си изявление EUFOR посочи, че при падането не са пострадали цивилни, нито са поразени сгради, имущество или превозни средства. Публикуваните на сайта снимки от мястото показват разкъсания фюзелаж на Chinook, легнал на една страна, и военни, които работят край останките.

Какво точно се е случило във въздуха, засега не е обявено. Министерството на отбраната на Италия обяви, че разследването вече е в ход и трябва да изясни обстоятелствата как е протекъл инцидентът. EUFOR обяви, че провежда „пълно и щателно разследване“ и ще даде повече факти, когато те бъдат установени. Мисията призова гражданите да не тиражират дезинформация, да се въздържат от спекулации и да следят само официалните ѝ канали.

Фаиз Илиязович, който е шофирал със сина си през Брчко, разказа пред Klix.ba, че машината е минала над тях. „Синът ми отвори прозореца и казва, че нещо в колата тропа. Обърнах се – хеликоптерът с две витла летеше и здравата тропаше“, описа той. По думите му машината е прелетяла „почти над целия град“, но за щастие е паднала встрани: „За съжаление, това е нещастие, но можеше да бъде и по-лошо.“ Илиязович каза още, че по-късно е видял запис, направен от млад мъж, на който според него „се виждаше, че има някаква повреда“.

Кратък вертикален клип, споделен в X от босненски профили, показва летателен апарат с 2 ротора, който лети ниско над обрасло поле. Силуетът му се завърта и той се спуска към линията на дърветата, зад която изчезва. Мястото на заснемане на кадрите не е установено. Klix.ba публикува запис от последните секунди преди падането, който приписва на портала „Дешавания в Биелина“. The Aviationist описва запис, на който Chinook се върти неуправляемо, преди да падне. Нито EUFOR, нито министерството в Рим са коментирали записите.

Разбилият се Chinook е ICH-47F, италианският вариант на американския хеликоптер CH-47F Chinook. Това е тежък транспортен хеликоптер с 2 тандемни ротора, предназначен за превозване на войски и товари. През 2009 г. италианската агенция за въоръжения ARMAEREO поръча 16 такива машини на AgustaWestland, днес част от Leonardo, по споразумение с Boeing: фюзелажите се произвеждат в Пенсилвания, а окончателното сглобяване се извършва във Вергиате. Новите ICH-47F замениха 40-те стари ICH-47C, които италианската армейска авиация получи през 70-те години. Те са производство на Elicotteri Meridionali, която произвежда американския CH-47C по лиценз. Днес 11-а ескадрилна група „Ерколе“ на 1-ви полк „Антарес“ използва ICH-47F на военното летище във Витербо, на 107 км северозападно от Рим.

Италия командва мисията EUFOR Althea от 21 януари 2026 г., когато генерал-майор Маурицио Фронда пое командването от румънския генерал-майор Флорин-Мариан Барбу. Операцията започна към края на 2004 г. и поддържа сигурността в Босна и Херцеговина, подпомагайки местните власти и обучавайки въоръжените сили. Според Sky TG24 в нея участват около 1600 военнослужещи от 24 страни, а италианският контингент от около 300 души е най-големият. Щабът е в Кемп Бутмир край Сараево.

Според Klix.ba, който се позовава на архива на агенциите и на базата данни Aviation Safety Network, това е първата катастрофа с хеликоптер на EUFOR със загинали в Босна от 19 юни 2008 г. Тогава в Централната част на страната се разби BO-105 и загинаха двамата испански пилоти и двама германски офицери. По общ брой пострадали случаят край Брчко е най-тежката авиационна катастрофа на международния контингент в страната след 17 септември 1997 г. Тогава хеликоптер на ООН се удари в планината над Фойница в гъста мъгла. Тогава загинаха 12 души, сред които и заместник-върховният представител Герд Вагнер.

Премиерът Джорджа Мелони заяви: „Новината за трагичния инцидент с италиански хеликоптер на EUFOR в Босна и Херцеговина ме изпълва с дълбока скръб. Мислите ми са с жертвите, техните семейства и всички участници в мисията за мир и стабилност в региона, които преживяват часове на тревога.“ Вицепремиерът и министър на външните работи Антонио Таяни заяви, че „посланикът на Италия в Сараево вече пътува към Брчко, мястото на инцидента“. Солидарност с колегите от EUFOR изрази и командващият щаба на НАТО в Сараево.

Крозето обяви, че на 30 октомври сутринта заедно с началника на Генералния щаб на отбраната и с още военни лекари специалисти ще посети ранените и останалите италиански военни в Босна. Катастрофата промени и подготовката за Деня на въоръжените сили на Италия на 4 ноември. По думите на министъра „Селото на отбраната“, чието тържествено откриване беше насрочено за 30 октомври, няма да бъде място за празник. Вместо това гражданите ще могат да отидат там с молитва, цвете, послание или само с присъствието си, за да изразят съпричастността си към загиналите и семействата им.

Сърбия гласува масово: активността надмина 2023 г. три часа преди края

🇷🇸 Сърбия гласува на предсрочни парламентарни избори с активност, каквато страната не е виждала от години. Към 17:00 ч. по оценка на Центъра за свободни избори и демокрация (CeSID) и агенцията Ipsos са гласували 60,9% от избирателите, повече, отколкото на целите избори на 17 декември 2023 г. Тогава окончателната активност е 58,77% по данни на Републиканската избирателна комисия (РИК), а от 2012 г. насам тя нито веднъж не е надхвърляла 59%. Reuters и The Guardian определят вота като най-сериозното изпитание за властта на Александър Вучич от повече от десетилетие. Срещу листата му се изправя „Студентска листа – Студентите побеждават“, сформирана от продължилите почти две години протести след смъртта на 16 души под рухналата козирка на гарата в Нови Сад през ноември 2024 г. За масово излизане призиви отправиха както Вучич, така и студентите, всеки убеден, че то ще помогне на него, а политолозите очакват по-скоро второто.

Опашките се виеха пред секциите от 7 ч. сутринта в големите и малките градове из цялата страна. Още към 11:00 ч. социолози отчетоха 27,3%, почти двойно над 15,1% по същото време 2023 г. Официалното число на РИК към 16:00 ч. е 56,38%. Протестното движение води и собствено преброяване: по него към 18:00 ч. бяха гласували 64,3% срещу 51,93% по същото време на предишните избори. Дори Вучич, който подаде оставка като президент на 27 септември, за да се кандидатира за премиер, е чакал повече от 2 часа на опашка пред своята секция в Нови Белград, съобщава Reuters. Право на глас имат 6 451 292 души, сред които 102 147 в чужбина, където се гласува в 37 държави.

На 19 октомври Вучич заяви пред близката до правителството телевизия Pink, че от избирателите над прага от 63% значително повече ще гласуват за неговата листа, отколкото за съперниците ѝ. Политологът Душан Вучичевич от Белградския университет смята обратното. Сръбската прогресивна партия (СПП) на Вучич, която управлява от 2012 г., разчита преди всичко на своето твърдо ядро, обясни той пред Радио „Свободна Европа“. Ако то е например 1,6–1,7 млн. души, по-ниско участие е изгодно за управляващите, а по-високото определено помага на протестното движение. При 60,9% от записаните избиратели към 17:00 ч. вече бяха гласували около 3,9 млн. души. Професорът от университета в Грац Флориан Бибер каза пред The Guardian, че „по-високата активност като цяло е силен признак за добро представяне на студентите“. Той допусна обаче, че Вучич „вероятно също мобилизира избиратели, но по различен начин от студентите“.

След като даде своя глас, Вучич обеща да приеме резултата. „Винаги ще се държим отговорно: ако загубим ще признаем волята на избирателите, ако спечелим, никой няма да ни я отнеме“, каза той пред журналисти в Нови Белград. Водачът на студентската листа, кардиологът Илия Срданович, гласува в Нови Сад и изрази надежда денят да мине мирно в демократична атмосфера, а новото правителство да бъде избрано законно.

Денят мина и под знака на напрежение. До 16:00 ч. наблюдатели на Центъра за изследвания, прозрачност и отчетност (CRTA) отчетоха натиск върху избиратели, членове на секционните комисии и наблюдатели в 29% от секциите. CeSID беше получил до 17:00 ч. 260 сигнала за възможни нарушения. В село Павловац част от събралите се в центъра замеряха с камъни, блъскаха и влачеха двама журналисти от местния портал Info Vranjske и вестник „Вечерње новости“, докато снимат, като и двамата бяха ранени. В Хртковци мъже с пръти нападнаха моторджии, подкрепящи протестното движение. Полицията арестува мъж по подозрение, че е нападнал майката на Вучич, Ангелина, край столичния пазар „Каленич“. Ръководителят на делегацията на ЕС в Сърбия Андреас фон Бекерат написа в X: „Дълбоко сме загрижени от съобщенията за инциденти с насилие в няколко избирателни секции.“ Висшата прокуратура в Белград призова участниците в изборите да намалят напрежението, а следобед машини за разпръскване на демонстрации на жандармерията бяха изпратени пред главния вход на Председателството, съобщи сайтът Nova.rs.

Един от сигналите носи българско име. В западния сръбски град Ужице контрольор в секция № 60 Благойе Радойчич разказа, че едър младеж започнал да тормози комисията, отбелязал бюлетината си на масата и поискал да гласува зад завесата. По думите му това е бил опит за „бугарски воз“, или „български влак“. Така в Сърбия наричат верижната схема за контролиран вот: избирателят изнася празната си бюлетина навън, там я попълват и я дават на следващия, който пуска попълнената в урната и изнася своята празна. Полицията се е намесила, но председателката на градската избирателна комисия Милка Протич заяви, че такъв опит не е бил докладван на комисията. „Нека отиде в България и там да прави български влак“, каза Радойчич пред TV Nova.

Секциите затварят в 20:00 ч. местно време (21:00 ч. българско). Първите прогнози на CeSID и Ipsos според извадка от 750 секции и на CRTA по 500 секции се очакват между 21:30 и 22:00 ч. местно време. Те не са допитване на изхода, а преброени гласове от избраните секции. Самият Вучич каза, че очаква победителят да е ясен около 22:00–22:30 ч. Изборите наблюдават над 15 500 местни наблюдатели, три пъти повече от 2023 г., а движението обяви, че има свои собствени представители във всяка секция. Мисията на Бюрото за демократични институции и права на човека на ОССЕ (ODIHR) ще представи предварителните си изводи в понеделник, 26 октомври. Още преди затварянето активността наближи 63% – прага, над който според Вучич печели неговата листа, докато Вучичевич и Бибер очакват високото участие да помогне на протестното движение. Кой е бил прав, ще покажат прогнозите в нощта срещу 26 октомври.

Студентите изпълниха Славия, Вучич – спортна зала: последната вечер преди изборите

🇷🇸🗳️ Около 150 000 души изпълниха късно снощи площад Славия в Белград и улиците около него за последния мащабен митинг на „Студентска листа – Студентите побеждават“. Движението се заражда в хода на продължилите две години протести срещу управлението на Вучич и тази неделя се явява за първи път на парламентарни избори. Оценката за участниците е на Архива на публичните събирания – независима органиьзация, която брои участниците в протести и митинги от 1991 г. насам. В същото време в спортна зала „Ранко Жеравица“ президентът в оставка Александър Вучич закри кампанията на Сръбската прогресивна партия (СПП), управляваща страната от 2012 г. Точно в полунощ започна т.нар. предизборна тишина, която продължава до неделя в 20:00 ч.

Двата лагера се събраха в една и съща вечер, единият на площада, другият в залата. Изводът е ясен: Вучич се явява на изборите срещу най-силния си съперник от идването си на власт. Така определят съперника му и Reuters, и AFP. Проучванията обаче не дават ясен отговор кой ще бъде първи. Списанието „Нова сръбска политическа мисъл“ (NSPM), анкетирало избирателите по телефона от 25 септември до 5 октомври, дава 44,5% на студентската листа срещу 42,7% на листата „Александър Вучич – Обединена Сърбия“. Проучване на Ipsos от 20 до 22 октомври, поръчано от самата листа на Вучич, показва обратното: 47,4% за нея и 40% за съперниците ѝ. Залаганията сочат предимство за Вучич, отбелязва Reuters.

Колоните потеглиха към Славия следобед от Студентския площад и различни квартали на града, а някои от участниците стигнаха до Белград пеша след няколко дена преход от други градове в страната. Сред тях бе и водачът на листата, кардиологът Илия Срданович, пристигнал пеша от Нови Сад заедно със студенти и граждани, съобщи порталът 021.rs. Кръговото движение на площада беше затворено за коли още от 16:00 ч. Трафикът в центъра на столицата също беше ограничен. Митингът започна в 18:00 ч. и продължи около 2,5 часа. Хората надуваха свирки, развяваха сръбски знамена и носеха балони с цифрата 3, под която техните кандидати попадат в бюлетината. Мнозина запалиха факли, които озариха нощен Белград. Над тълпата се носеха възгласи „Пумпай!“, буквално „помпай“. С тази дума движението от две години призовава протестът да не спира.

Кореспондентката на руското опозиционно издание „Вот Так“ Валентина Василева описа тълпа, която далеч не е съставена само от студенти. „Тук не са само студенти, тук има хора от различни възрасти, с различни възгледи: десни, леви, хора от различни идеологии. Но всички ги обединява това, че са против корупцията, за правосъдие и срещу действащата власт на Александър Вучич“, каза тя. Според нея хората са се отнасяли внимателно един към друг: подкрепяли са хората до себе си, извинявали са се, когато случайно са бутали някого, и не са допуснали блъсканица. Към журналистите се отнасяли сърдечно и са настоявали очакваната промяна да дойде без насилие. Протестните събирания са останали предимно мирни от самото им начало, отбелязва и AFP.

Първа на сцената излезе Наталия Стефанович, студент от Факултета за драматични изкуства, която отново напомни, че протестиращите и гражданите се събират за пети път на Славия. Срданович обеща, че всички избрани депутати ще отговарят пред своите избиратели: „Нашите мандати ще са във вашите ръце, ръцете на народа.“ Друг кандидат, доцентът Югослав Гашич, говори за Косово и за сърбите извън границите на страната: „Ще запазим териториалната цялост на Сърбия, ще се грижим за Косово и Метохия, ще опазим образователните и здравните си институции, ще опазим огнищата си и ще помним гробовете си. Народа си не делим с граници.“ Критиците посочват, че програмата на движението не казва нищо за присъединяване към ЕС, както и за отношенията с Косово, а проевропейските противници на Вучич упрекват кандидатите за заявката, че няма да налагат санкции на Руската федерация, пише Reuters. Протестната вечер завърши с клетва на кандидатите, които слязоха от сцената сред хората с Конституцията в ръце и се хванаха на хоро с тях.

Колко души са били на площада, остава предмет на спорове. Архивът изчисли броят участници на 150 000 към 19:00 ч. AP пише за „стотици хиляди“, а „Вот Так“ – за десетки хиляди. МВР до късно вечерта не обяви собствена оценка. След предишните големи събирания на Славия министерството публикуваше оценките си скоро след разотиването на участниците, посочвайки няколко пъти по-нисък брой от Архива, обръщат внимание от 021.rs. За сравнение, на 15 март 2025 г. за шествието, описвано от Reuters като най-голямата антиправителствена демонстрация за последното поколение, същата група оцени участниците на между 275 000 и 325 000 души.

Залата в Нови Белград започна да се пълни около 14:00 ч. или два часа преди началото, а пред нея имаше паркирани автобуси и микробуси, съобщават N1 и „Инсайдер“. На трибуните е имало мъже със знамена с лицата на Вучич и брат му Андрей, но и с това на Ратко Младич, осъден от трибунала в Хага на доживотен затвор за геноцида в Сребреница, пише „Инсайдер“. Сред гостите бяха министри от служебния кабинет и началникът на Управлението на криминалната полиция Марко Кричак. Същия ден СПП проведе общо 150 митинга в градове и села из цялата страна, съобщава седмичникът „Време“.

Вучич подаде оставка като президент на 27 септември, за да може да стане премиер, ако неговата партия спечели мнозинство и състави правитлство; президентски правомощия временно упражнява Ана Бърнабич, доскорошен председател на парламента. В Нови Белград Вучич обеща средна заплата 1500 евро в рамките на един мандат на новЗ и отрече партията му да е водила мръсна кампания: „Изправихме се се със знание, единство, чистота и нито за миг не сме водили каквато и да било мръсна кампания. Ние не сме участвали в насилие.“ Вучич редовно описва протестите като опит за преврат, финансиран от външни сили, и обвинява агенти от Хърватия и Черна гора, че го финансират. Участниците в протестите отхвърлят твърдението, че ги организират отвън.

Предимството на управляващите буди тревога. Броени дни преди вота 24 сръбски граждански организации предупредиха в общо изявление, че условия за свободни и честни избори не са налице, и посочиха арести, сплашване, нападения, злоупотреба с публични ресурси и изкривена медийна среда. На 21 октомври 2026 г. прокуратурата в Белград разпита шестима задържани по подозрение, че са водили подготовка „насилие, безредици и нападения“ в изборния ден, съобщи AFP. Вучич отрича обвиненията в корупция и насилие към противниците си.

Протестите започнаха след рухването на козирката на току-що обновената железопътна гара в Нови Сад на 1 ноември 2024 г. Инцидентът отне живота на 16 души. Трагедията, която голяма част от сърбите отдават на корупцията, извади на улицата студентите, а след тях тръгнаха стотици хиляди граждани. В края на януари 2025 г. подаде оставка премиерът Милош Вучевич, а протестиращите постепенно преминаха от искания за прозрачно разследване на катастрофата към искане за предсрочни избори. Тяхната листа е съставена от 250 кандидати, колкото са местата в парламента: университетски преподаватели, лекари, актьори, фермери. Води я Срданович, но организаторите заявяват, че това не го прави кандидат за премиер.

Надеждни независими проучвания на обществените нагласи в Сърбия няма и данните силно се разминават, предупреди AFP. Политологът Душан Вучичевич от Белградския университет очаква студентите да получат най-малко 40%. Това е резултат, далеч по-висок от този на която и да било опозиционна листа от идването на СПП на власт. Около и над тази граница е подкрепата за тях и в двете проучвания през октомври. Затова движението много вероятно ще се утвърди след неделния вот като най-силния съперник, срещу когото СПП се е изправяла на избори. Листата на Вучич обаче вероятно ще остане първа: в нейна полза са най-новото проучване, макар и поръчано от нея, залаганията и партийният апарат. В последния ден на кампанията той организира 150 митинга из страната на фона на предупреждения за злоупотреба с обществен ресурс.

Затова първото, което ще покаже неделната нощ, е разликата между двете листи. Ако тя е близо до седемте пункта на Ipsos, вечерта на Славия ще остане най-голямата демонстрация на кампанията, без този мащаб да се отрази в изборния резултат. Ако студентите се изравнят с управляващите или ги изпреварят, както в проучването на NSPM, премиерският пост, заради който Вучич напусна президентството, вече няма да бъде сигурен за него.

Черна гора разследва двама руски граждани след проверка на 19 куфара и чанти

🇲🇪🕵️🇷🇺 Граничните власти в Черна гора задържаха на летище Тиват двама руски граждани, пътуващи за Тел Авив с 19 куфара и чанти, където са открити недекларирана електроника, медикаменти и пари в брой. Според Vijesti и Ynet двамата имат и израелски паспорти. Официално двойката е заподозряна в контрабанда и пране на пари, но полицията съобщи, че изяснява обстоятелствата около задържаните с Агенцията за национална сигурност (АНБ) и „международната разузнавателна общност“. Става дума за 31-годишния Александър Михайлович Круглянски и 42-годишната Александра Круглянска.

Проверката направиха гранични полицаи и митничари на граничния пункт на летището. В отделния багаж на двамата те откриха 26 210 евро и 1150 израелски шекела, както и голямо количество недекларирано компютърно оборудване и лекарства, става ясно от съобщение на Управлението на полицията на Черна гора. Служителите иззеха и комуникационни средства, които също ще бъдат изследвани. Прокурор към Основната държавна прокуратура в Котор прецени, че в действията им се забелязват признаци на пране на пари и контрабанда, и разпореди задържането. В съобщението задържаните са назовани само с инициали и само като граждани на Русия. Че имат и израелски паспорти, обяви подгоричкият ежедневник Vijesti, който се позовава на анонимен източник, а израелският Ynet пише за двойно гражданство.

На 26 септември разследващият съдия от Основния съд в Котор, Шпиро Павичевич изслуша задържаните в присъствието на защитата, прие искането на прокуратурата и определи мярка за неотклонение задържане под стража за период един месец заради опасност от укриване. Решението беше потвърдено пред Vijesti от самия съд. Какво са казали двамата в своя защита, не беше оповестено.

Официалното изявление не свършва с контрабандата. Според него полицейските служители работят „в координация с компетентния прокурор и в тясно сътрудничество с Агенцията за национална сигурност и с други субекти от системата за сигурност и от международната разузнавателна общност“, за да установят всички факти около заподозрените. Текстът завършва с обещание управлението да продължи да открива „всички предизвикателства и заплахи за сигурността“.

Подобен израз управлението използва и на 5 юли, ден след като гранични служители спряха трима руски граждани (Александър Соломатов, Иван Корчагин и Андрей Ишкинин) с голямо количество скъпа и сложна дигитална и компютърна техника, по тогавашното изявление. Тримата нямаха документи за нея и не можаха да обяснят откъде идва и за какво служи. Тогава обаче в изявлението фигурираше единствено АНБ и чужди служби не се споменават. Имиграционните инспектори отнеха на Соломатов, Корчагин и Ишкинин правото на пребиваване и те напуснаха страната. Съпругата на Ишкинин обясни пред разследващото издание The Insider, че компютрите били нужни за рождения ден на приятели геймъри.

Управлението описа съдържанието на куфарите от Тиват само като „IT оборудване“. По-подробна картина даде Vijesti – по неофициални данни в повече от половината от багажа е имало техника, за която властите подозирали, че може да служи за проследяване, наблюдение, шпионаж и откриване на подслушвателни устройства. По снимките, споделени от самата полиция, изданието разпозна GPS тракер с микрофон, камери и оборудване за видеонаблюдение, професионални уреди за тестване на компютърни мрежи и системи за наблюдение, SSD дискове, модули оперативна памет и кабели.

Тракерите от подобен клас работят със SIM карта: собственикът следи местоположението им в приложение на телефон, а ако позвъни на уреда, чува какво се говори наоколо. Сред иззетото е и BugHunter Professional BH-04, преносим детектор на руската компания i4Technology, който засича излъчване на скрити безжични микрофони, камери и работещи телефони в честотния обхват от 10 до 8000 MHz. Продава се в комплект „за защита от следене и подслушване“, който пази бизнеса и личния живот „от посегателствата на конкуренти и шпиони“, според рекламата му.

Снимките показват предимно масова потребителска електроника, голяма част от нея в оригиналните кутии: камера за наблюдение с 4G връзка на марката eufy, 2TB SSD диск WD_Black SN850, модули памет Crucial. Върху черния корпус на тракера е гравиран надпис на руски „GPS - трекер с микрофоном“, т.е. самият уред е предназначен за рускоезичния пазар. Количеството и фабричните опаковки допускат теза, че техниката е стока за препродажба, но не установяват нейното предназначение. В един и същи багаж обаче са намерени уреди, с които човек може да бъде проследяван и подслушван, и уред, с който се проверява дали в дадено помещение или кола има скрит предавател. И проследяващите уреди, и детекторът се продават свободно в онлайн магазините за охранителна техника.

На снимките, публикувани от полицията, парите в брой от летището са подредени с номерирани маркери за веществени доказателства, предимно в банкноти от 50 евро. По-голямата сума е от обиските след ареста. Според Vijesti, който се цитира няколко неназовани източника, на 25 септември разследващите органи са претърсили имоти, използвани от двойката в Будва и Бар, където са открили около 1 млн. евро и още повече електроника, включително такава за наблюдение. Сумата е възлизала на около 38 пъти повече от иззетата на летището сума в евро. Официално нито сумата, нито произходът ѝ са потвърдени.

Vijesti научи още, че двамата задържани са влизали в Черна гора и са пребивавали в страната като туристи многократно в миналото. Ynet цитира местни източници, според които Круглянски е бивш служител на технологична компания със седалище в Москва. Официално не е съобщено нито откъде е техниката, нито за кого е била предназначена. В публикациите по случая до 27 септември няма коментар от официални лица в Израел или Русия.

През септември 2022 г. подозрението в руски шпионаж в Черна гора (член на НАТО от 2017) беше заявено официално. На 29 септември правителството на страната изгони 6 руски дипломати заради дейност, която според външното министерство противоречи на Виенската конвенция за дипломатическите отношения. На същия ден местното издание Pobjeda съобщи, че АНБ и Специалната държавна прокуратура са задържали 30 руснаци с временно пребиваване и двама черногорци. Говорителят на Специалната прокуратура Вукас Радонич потвърди пред Reuters, че полицията претърсва жилища за доказателства за заговор и шпионаж.

Откритите недекларирани пари и стока са повод за разследване, но не доказват автоматично контрабанда или пране на пари. Публично не са изложени и данни, които да установяват шпионска дейност. Участието на АНБ и чуждестранни служби сочи, че се извършва проверка на потенциални заплахи за националната сигурност, без да определя предварително изхода от разследването. Непотвърдените сведения за близо 1 млн. евро поставя допълнителен въпрос за произхода на средствата. Случаят от юли приключи с отнемане на правото на пребиваване, но той не е достатъчен за прогноза как ще завърши настоящото разследване.

Британски проект отрежда на Украйна източната граница на Европа.

🇬🇧🇺🇦🇪🇺 Украйна да поддържа голяма постоянна армия, която да пази източната сухопътна граница на Европа, и да споделя водещи отбранителни технологии с европейските си съюзници: това е цената, срещу която Киев би получил достъп до единния европейски пазар на стоки и взаимни гаранции в сферата на отбраната по модел, близък до този на НАТО.

Условието е заложено в проект за Европейска конфедерация, разкрит на 5 август от британския институт Demos и разпространен сред висши официални лица в Лондон, включително съветника по националната сигурност Джонатан Пауъл. За разпространението му съобщи на 9 август The Telegraph.

Автор на текста е Ник Боулс, депутат от Консервативната партия до 2019 г., който помага на лейбъристите в подготовката им за управление при Киър Стармър. Предложението не представлява държавна политика и не е внасяно като такава, но стига до кабинета на Бърнам в седмиците, в които премиерът подготвя срещата си с лидерите на ЕС през октомври, а министърът по европейските отношения Хамиш Фалконър допусна, че мястото на страната спрямо блока може да залегне в следващата предизборна програма на лейбъристите.

Конструкцията стъпва върху Европейската политическа общност – формат от 47 участници, създаден през 2022 г. като платформа за срещи без секретариат, бюджет и обвързващи задължения. Боулс предлага тя да бъде превърната в конфедерация, основана на един или няколко договора, със собствени институции и гаранции за взаимна отбрана, моделирани по членове 4 и 5 от Северноатлантическия договор. Членовете ѝ биха получили достъп до единния пазар на стоки, общо технологично и иновационно пространство и широка програма за младежка мобилност, но без свободно движение на хора, Шенген и еврозоната. Към нея са поканени Украйна, Швейцария, Норвегия и държавите от Западните Балкани, с близко участие на Канада и Турция; сътрудничество в защитата на критичната инфраструктура се предвижда и с Япония, Южна Корея и Индия.

Замисълът не се ограничава до търговията. Боулс предлага НАТО да бъде трансформирано в съюз с водеща роля на Европа, а Обединеното кралство и държавите на континента да поемат все по-значителен дял от ключовите отбранителни способности. Към конфедерацията трябва да бъде добавено и дългосрочно споразумение за безмитна търговия между САЩ, Канада и европейските им съюзници. Изходната диагноза е, че следвоенните договорености са остарели, а разделението между членове и нечленове на ЕС оставя пръстен от държави, сред които и Украйна, извън обвързваща рамка.

Британският принос също е разписан конкретно: най-малко 3,5% от БВП за обновяване на флота, който да пази западната морска граница на континента, и разширяване върху континентална Европа, а в перспектива и върху Украйна, на защитата, осигурявана от независимото британско ядрено възпиране. Мащабът на предложението се вижда най-ясно в сравнение със сегашните разходи. За фискалната 2025/26 г. правителството планираше да отдели 2,36% от БВП за отбрана, а през юни 2026 г. очерта траектория към 2,7% през 2029 г. В същото време прагът от 3,5% за основни отбранителни разходи, договорен на срещата на НАТО в Хага през 2025 г., трябва да бъде достигнат едва до 2035 г. Боулс предлага еквивалентът на целия този дял от БВП да бъде насочен само към военноморския компонент.

Ядреният ангажимент има и собствено техническо ограничение. Британското ядрено възпиране е основано на непрекъснат морски патрул с четири подводници от клас Vanguard, въоръжени с ракети Trident II D5, които не са самостоятелно британско притежание, а са част от общ фонд от 58 ракети в американската военна база Кингс Бей в щата Джорджия. Бойните глави са британско производство и решението за изстрелване се взема единствено от Лондон, но поддръжката и обменът на самите ракети зависят от инфраструктурата на САЩ. Разширяването на подобен ядрен чадър върху Украйна би добавило политически ангажимент, но не и допълнителни средства за доставка, а устойчивостта му би останала зависима от достъпа до инфраструктура под контрола на Вашингтон.

Украинската част от плана описва процес, който вече е започнал. На 28 април 2026 г. президентът Володимир Зеленски обяви рамката Drone Deals за контролиран износ на излишъци от оръжие, включително дронове и ракети, при свръхкапацитет до 50% в някои категории. Дотогава Киев беше открил 10 центъра за износ на оръжие в Европа, а производствени линии за украински дронове вече работят в Обединеното кралство и Германия. Годишното производство надхвърля 4 милиона апарата и може да бъде удвоено при достатъчно финансиране, а износът на отбранителна продукция през 2026 г. се очаква да достигне милиарди долари. Достъпът е ограничен до страните, подкрепяли Украйна от началото на пълномащабната инвазия, и обхваща не само готови изделия, но и производствени шаблони и инженерна експертиза. Новото в документа не е самата технология, а нейният статут: от актив, който Киев продава по собствена преценка и при политически подбор на купувачите, тя би се превърнала в договорно задължение.

Същото преосмисляне важи и за армията. Голямата постоянна армия не е абстрактна формула, а въпрос на конкретна численост, която вече се договаря в друг формат. Американският проект за мирно споразумение предвиждаше таван от 600 000 души за украинските въоръжени сили, а в ревизираната версия Киев прие 800 000 – приблизително колкото настоящия им състав. Преговорите не са дали резултат, а непреодолимите засега препятствия остават териториалните въпроси и гаранциите за сигурност. Ако Украйна поеме защитата на източната сухопътна граница на конфедерацията, бъдещият таван на армията престава да бъде просто двустранна отстъпка към Кремъл и се превръща в параметър на европейската отбрана, за който отговорност носят и останалите страни по договора.

За Киев привлекателното в конструкцията е, че тя предлага междинен етап. Унгария свали блокадата си в началото на юни 2026 г., след като правителството на Петер Мадяр замени това на Виктор Орбан, а на 15 юни беше отворен първият преговорен клъстер в процеса по присъединяване – „Основи“. Той обхваща правовата държава, работата на демократичните институции, съдебната власт и основните права, като по правило се отваря пръв и се затваря последен. Конфедерацията би дала на Украйна търговски достъп и отбранителни гаранции, без да се чака приключването на целия процес, и Боулс я описва именно като етап по пътя към пълноправно членство.

Най-слабото място на предложението е именно там, където го посочва и самият Боулс. ЕС вече отказа на Стармър достъп до единния пазар на стоки без свободно движение на хора, тъй като третира четирите свободи като неделими. „Ако се опитваме да водим двустранни преговори, в които да убедим ЕС да ни даде достъп до единния пазар на стоки, ще се провалим“, казва Боулс. „Но ако направим предложение, което решава други техни проблеми, продажбата може да мине по-лесно.“

Логиката на проекта е последователна, но засега има малко признаци, че политическият календар работи в негова полза. Това, което Лондон и Брюксел действително подготвят за октомври, е несравнимо по-скромно: ветеринарно споразумение за храни и животински продукти, свързване на схемите за търговия с емисии и излизане от задънената улица около младежката мобилност. Затова предложението за конфедерация много вероятно няма да попадне в дневния ред на срещата. По-показателно ще бъде дали терминологията и идеите от него ще започнат да се появяват в британските позиционни документи и дали Киев ще ги възприеме като собствена политическа цел. Украинска подкрепа за конфедерацията би превърнала теоретичния документ в реална преговорна позиция; мълчание от страна на Киев и отсъствието му от заключенията през октомври биха го оставили там, където е и сега – сред добре разработените, но неосъществени британски проекти за нов модел на отношения с Европа.

Анализ: Класифицираният заем от 302 млн. долара и парламентът в Тирана

🇦🇱🏛️🇺🇸 Албанският парламент ратифицира заем от 302 милиона долара от САЩ за модернизация на своите въоръжени сили – със 74 гласа, при закрити врата и без депутатите да са получили текста на споразумението. Часове преди гласуването лидерът на опозиционната партия „Мундесия“ Агрон Шехай взе единствения екземпляр от залата, определена за запознаване с документа, и напусна помещенията бегом; служителка на парламента, тръгнала след него, падна по стълбите и се нарани. Кадрите бяха излъчени от Top Channel и повторени от албанските телевизии още същия следобед.

Председателят на парламента Нико Пелеши беше обявил, че депутатите могат да прочетат споразумението в залата „Богдани“ и то след подписана декларация за неразгласяване, тъй като е секретно. Шехай, бизнес предприемач и бивш депутат от Демократическата партия, който основа „Мундесия“ като антикорупционна и проевропейска формация, подписа декларацията, взе документа и тръгна с него. „Върнах споразумението там, откъдето го взех. Документът не е излизал от парламента. Взех го, тъй като ми се полага. Това е тайно споразумение и не съм упълномощен да давам подробности“, заяви той пред журналисти малко по-късно. Позицията му по същество остана непроменена: „По принцип сме за споразумението, но оставаме против процедурата, която парламентът следва.“

Управляващите описаха същия епизод другояче. Според искането до секретариата по процедури, гласуване и етика, отправено от Социалистическата партия, Шехай е взел документа със сила, а съветничка, тръгнала да връща екземпляра, е паднала по стълбите, при което е пострадала. Ръководителят на парламентарната група на социалистите Таулант Бала заяви във Facebook, че Шехай „трябва да бъде арестуван на място за нарушаване на закона“, а „когато липсват аргументи, остават само кражбата на класифицирани документи и отчаянието“. Премиерът Еди Рама говори по-грубо: сравни депутата с крадлива сврака и балист, по името на националистическото движение „Балли Комбътар“ от Втората световна война, поиска прокуратурата да се намеси, като изрази съжаление към „невинното момиче“, като се благодари, че е останало без сериозни увреждания.

Дисциплинарната развръзка дойде на следващия ден. На 28 юли секретариатът по процедури, гласуване и етика отстрани Шехай за 60 дни от пленарните заседания и от заседанията на парламентарните комисии. Решението мина при равенство три на три гласа и се прие с тежестта на мнозинството. Социалисти искаха и сезиране на Специализирана прокуратура срещу корупцията и организираната престъпност (СПАК), като изброиха възможните състави: незаконно получаване на класифицирани данни, присвояване на документи, възпиране на длъжностно лице и нарушаване на правилата за защита на държавната тайна. Шехай отхвърли обвиненията и заяви, че е действал, за да покаже липсата на прозрачност в документацията по договора.

Самото гласуване се проведе следобед на 27 юли. Кредитното споразумение се прие със 74 гласа от трима депутати от Социалдемократическата партия и тези от мнозинството. Демократическата партия не участва. Нейният парламентарен лидер Газмент Барди заяви, че депутатите не са получили пълния текст, както и че конституционният срок за разглеждане на законопроекта не е спазен. Сали Бериша формулира позицията по-кратко: „За кредита от САЩ сме, но не гласуваме при процедури, които противоречат на конституцията.“ Опозицията отново повтори, че по същество подкрепя сътрудничеството със САЩ в сферата на отбраната и възразява единствено срещу реда, по който се одобрява. Заместник-председателят на парламента Агрон Гьекмаркай изведе възражението отвъд процедурния речник: „Сериозният парламент не е бюро за подпечатване на правителствени поръчки. Депутатът не може да гласува неизвестното.“

Резервите не свършиха при опозицията. Кадър от залата, публикуван в албанските медии на другата сутрин показва трима депутати от социалистите с тежест в партията: бивш ръководител на парламентарната група Бледи Чучи, бившия министър на вътрешните работи Ервин Ходжа и бившия председател на парламента Елиса Спиропали. На кадъра тримата не вдигат зелена карта в подкрепа на текста. Изданието, публикувало снимката, Politiko.al изрично уточни, че тя не установява как са гласували тримата: официалният резултат се определя от електронната система и протокола на заседанието, а липсата на вдигната карта на един кадър е повод за въпроси, а не потвърждение. При гласуване зад затворени врата публичната проверка се свежда до такива фрагменти.

Известното за съдържанието на договора идва почти изцяло от изявления, не от самия текст. Заемът върви по програмата „Чуждестранно военно финансиране“ (FMF), а от американска страна е представено от Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността (DSCA). По думите на Бала Албания разполага с 48 месеца, за да поеме ангажименти със средствата, и 12 години за погасяване; лихвеният процент не е оповестен. Пред Bloomberg министерство на отбраната посочи, че средствата ще отидат за ВВС, ВМС и сухопътните войски, както и за киберотбрана, системи за командване и военна инфраструктура, описание достатъчно широко, за да покрие почти всяка възможна покупка.

Инструментът не е нов и не е албанска особеност. Вашингтон отпусна на Полша заем по същата линия за 2 млрд долара, а на Румъния 920 милиона през септември 2024 г. И в двата случая Държавният департамент и посолствата обявиха публично размера и предназначението, докато подробните условия останаха извън публичното пространство. Съществуването на поверителни клаузи в такова споразумение следователно е обичайно, а размерът, срокът и предназначението бяха съобщени и в Тирана. Спорът в Кувенда не беше за поверителността като принцип, а за нейния обхват.

Посоката на американската политика при това върви към заеми за сметка на безвъзмездната помощ. През 2026 г. председателят на комисията по външни работи в Камарата на представителите Брайън Маст внесе законопроект (Foreign Military Financing Loan Authorization Act of 2026), който изрично дава правомощия на държавния секретар да отпуска заеми и гаранции по линия на военното финансиране. За малка икономика като албанската разликата между грант и кредит не е счетоводен детайл и измества тежестта от бюджета на Албания към този на САЩ и превръща превъоръжаването в многогодишно дългово задължение, което следващите правителства ще обслужват. Оттук идва и втората половина на въпроса, който опозицията постави в залата: не само какво купува страната, но и при какви условия го плаща.

Албанският закон № 10/2023 за класифицираните данни познава четири различни нива: „строго секретно“, „секретно“, „конфиденциално“ и „с ограничен достъп“, като нивото „конфиденциално“ е приложено, когато неразрешено разкриване би навредило на националната сигурност. Плановете за отбрана, способностите на въоръжените сили, тяхното оборудване и модернизация, както и документите в обществените поръчки в сферата на отбраната и сигурността, попадат в категориите, подлежащи на класифициране. Същият закон забранява класификацията да се използва за прикриване на административни грешки и неизпълнение на закони, или за да се забави предоставяне на информация, която не се нуждае от защита по съображения за национална сигурност. И предвижда частично разсекретяване, при което част от съдържанието излиза от режима, докато останалото остава защитено.

Три елемента остават без публичен отговор: кой орган е класифицирал документа, на какво ниво и кога, и дали грифът покрива целия текст, или само части от него. По принцип законът урежда първия въпрос, като определя премиера и президента за преки органи по класификация; ръководителите на други институции получават това право с упълномощаване от премиера. Кой го е упражнил в дадения случай, не се посочва. Докато тези три елемента липсват, твърдението, че текстът трябва да остане недостъпен изцяло, се опира на позоваване, а не на решение, и възможността за частично разсекретяване стои неизползвана.

Календарът на самото правителство отслабва и втория довод, че има неотложност. Министерският съвет е одобрил текста по принцип на 19 юни, а гласуването се проведе на 27 юли: пет седмици, в които текстът е можел да мине по обичайния ред. Член 83 от конституцията допуска разглеждане и приемане на законопроект по ускорена процедура, но не по-рано от една седмица от началото на процедурата. Мнозинството отговори, че финансирането е важно за отбранителните способности и за ангажиментите на Албания към НАТО. Това е аргумент за съдържанието на договора, не за скоростта на приемането му.

Времето на ратификацията има и външен адрес. Тирана се кандидатира за домакин на срещата на върха на НАТО през 2027 г., но по данни на Reuters от 30 юни домакинството остава несигурно заради американска резервираност и заради ниските албански разходи за отбрана. Според изчисления, цитирани от Euronews, страната се движи около 1,49 процента от брутния вътрешен продукт, под стария двупроцентов ориентир и далеч под новата петпроцентова цел на алианса. Правителството обяви пакет от фискални мерки, с които общите разходи за отбрана и сигурност да стигнат 2,6 процента от БВП през 2026 г., от които 2,2 процента основни отбранителни разходи. Бериша твърди, че бюджетът е „само 1,3 процента“. Числата измерват различни неща: текущият дял остава под два процента по всяка от използваните методики, а 2,6 процента е прогноза, обвързана с мерки, които тепърва трябва да произведат приход.

Заемът влиза в тази сметка като добавка, не като решение. Разсрочен в 48-месечния прозорец за поемане на ангажименти, той дава средно около 75 милиона долара годишно. Това е реален ресурс за армия, чийто бюджет според Бала е нараснал от 24,1 млрд лека през 2020 г. до 69,2 млрд тази година, но е недостатъчен сам по себе си, за да закрие разстоянието до заявените цели. Той при това е дълг: погасяването започва да тежи върху същия бюджет, който трябва да расте.

Гласуването се проведе в 58-ия ден на непрестанни протести пред същата тази сграда. Те започнаха в знак на недоволство срещу планирания мащабен туристически проект в защитена крайбрежна зона, свързан със зетя на Доналд Тръмп, Джаред Кушнър, и постепенно се разшириха до искания за прозрачност и отчетност от правителството на Рама. В деня на вота протестиращите обкръжиха парламента с яйца, домати и чушки, полицията отговори с лютив спрей, а организаторът Арбен Кола беше отведен насила. Четири дни по-рано, на 23 юли, при подобен сблъсък бяха използвани водни оръдия. Автомобилът на Бала беше замерян с яйца на излизане от сградата, а Съюзът на албанските журналисти осъди насилието срещу репортери по време на протеста.

Разузнавателен самолет следи линията с Косово, сръбски щурмовици – в недатиран клип

🇷🇸🇽🇰 Турбовитлов самолет Saab 340B, нает от люксембургската CAE Aviation за разузнавателни полети в полза на KFOR, EUFOR и НАТО, обходи въздушното пространство на Косово и по административната линия с централна Сърбия на 13 юли – един от най-малко два такива полета за пет дни. На същия ден и по същата линия два сръбски щурмови самолета J-22 Orao прелетяха ниско край граничния пункт Яринье.

Машината с американска регистрация N441FF (позивна HUG01), оборудвана за прихващане на съобщения и електронно разузнаване, излетя от гръцката авиобаза Актион и проследяваше линията на разграничение по цялото ѝ протежение; полетът беше засечен по данни от мониторинг на въздушния трафик, реконструирани от сръбска военно-политическа обсерватория. Кадрите на сръбски щурмовици до Яринье бяха публикувани от сръбския канал Dunav Intel.

HUG01 не е случаен полет. Saab 340B в конкретната конфигурация е летяща платформа за разузнаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR) – неговите сензори прехващат радиокомуникации и картографират електронната обстановка под маршрута. Точно тези полети на частни изпълнители са рутинен механизъм, чрез който KFOR и европейските мисии държат линията с Косово под око. CAE Aviation, регистрирана в Люксембург, изпълнява подобни задачи по договор за FRONTEX, EUFOR, KFOR, НАТО и правителствени клиенти.

Същият вид мисии над Балканите и Средиземно море се засичат редовно, а комбинацията от американска регистрация, люксембургски оператор и гръцка база на излитане е обичайна за пазара на разузнавателни услуги. По реконструкцията на сръбската обсерватория самолетът е летял на 9 и 13 юли по почти идентичен маршрут: от Актион покрай гръцко-албанската граница, навлизане над Косово при Тропоя, следене на градовете по линията Враня, Прешево, Буяновац, Медведжа и продължение на север към Рашка, Нови пазар и Тутин, преди връщане през въздушното пространство на Албания.

Двете събития се случиха в един ден по едно и също участък от линията, но това съвпадение не означава от само себе си, че има връзка между тях. Dunav Intel ги представя като едно цяло и придава успокоителен тон на сръбските полети („рутинни патрули“, „нормални оперативни задължения“), докато подчертава чуждото наблюдение над областта, която Белград нарича Косово и Метохия. Дали ниският прелет на щурмовиците е отговор на разузнавателната мисия, или обичаен патрул, поддържан по линията на разграничение, остава неизяснено.

Разработен съвместно от Югославия и Румъния през 70-те и 80-те години на миналия век, J-22 Orao (IAR-93) е подзвуков двумоторен щурмовик за близка въздушна поддръжка и рекогносцировка. Сърбия е негов единствен оператор, поддържайки 17 машини в строя, чийто оперативен живот е удължен с програмата за модернизация „Орао 2.0“, която внедри нова авионика, стъклена кабина, оптикоелектронно прицелване с термовизия и лазерен далекомер и съвместимост с прецизни боеприпаси. Това трябва да го задържи във въздуха до 2040-те години. Ниският полет на такава машина по линията се вписва по-скоро в рутинното патрулиране, което дори каналът описва, отколкото в нещо повече: J-22 е машина за наземна атака и рекогносцировка, а небето над разграничението е под наблюдението на KFOR.

Присъствието на сръбски бойни самолети край Яринье не е прецедент. През септември 2021 г. в разгара на блокадата на този граничен пункт заради спора за автомобилните регистрационни табели, сръбски МиГ-29 прелетяха ниско над района – ход, тълкуван като демонстрация на сила, насочена към Прищина. Оттогава северът на Косово е най-запалимата точка в отношенията между Белград и Прищина: периодични барикади на косовските сърби, затваряния на Яринье и Брняк, спорове за документи и регистрационни табели, които KFOR удържа, а диалогът под егидата на ЕС ту спира, ту се подновява. В тази постоянно тлееща обстановка прелетите на едната страна и чуждото разузнаване над областта се разчитат взаимно – всеки ход на другия се следи и тълкува.

На 13 юли над един и същ участък от границата между Сърбия и Косово се събраха нисколетящ сръбски щурмовик и кръжащ над него чужд разузнавателен самолет – поотделно, всеки със своята задача, но в едно и също небе. Такава изглежда обичайната обстановка по северната граница: пространство, което и Белград, и мисиите на KFOR използват, за да гледат и да бъдат видени, и където един полет рядко убягва на другата страна.

Сръбска министърка се извини на Вучич, но защити думите си за Косово

🇷🇸⚔️🇽🇰 Министърът на държавната администрация и местното самоуправление Снежана Паунович се извини на президента Александър Вучич, на премиера Джуро Мацут и на цялото правителство заради скандала, предизвикан от нейно изказване за „етническо прочистване на Косово“. В същото време тя подчерта, че стои зад всяка своя дума. Извинението, поднесено в ефира на белградската телевизия „Информер“, беше насочено единствено към държавното ръководство начело с Вучич. За косовските албанци, чието изгонване тя посочи като своя хипотетична политика, извинение не последва.

Разграничението не е случайно и дори Паунович не се опита да го прикрие. „Това е просто мой разказ, а не официално изявление. Неприятно ми е, че се налага да обяснявам: това не е политика на президента, нито на кабинета“, каза тя, представяйки изказаното като лична позиция, за която съжалява дотолкова, доколкото е поставила в неудобно положение колегите си в кабинета. Формулата „стоя зад всяка своя дума“, изречена успоредно с извинението, عمл на практика подкопава самото му внушение: разкаянието е насочено към политическите последици, а не към съдържанието.

Поводът за извинението е отговор, който Паунович даде по време на интервю в ефира на телевизия „Курир“. На въпрос какво различно би направила, ако беше на мястото на Слободан Милошевич през 1998 г. тя не се поколеба да отговори, че „би прочистила етнически Косово“, описвайки това като „най-острите думи“, които някога е изричала. По-късно тя настоя, че думите са извадени от контекста и не са призовавали за убийства на албанци, а единствено е имала предвид, че онези, които не се чувстват граждани на тогавашната Съюзна република Югославия, е трябвало да напуснат Косово и да заминат за своята „държава майка“.

В ефира на „Информер“ Паунович представи себе си като мишена на „медийна манипулация“ от властите в Прищина, подета от отделни евродепутати и дори от сръбски политически фигури. От 1-часовото предаване са били изрязани едва 7 секунди, оплака се тя. „Не съм и помисляла, че евродепутатите ще реагират. От тях съм свикнала да чувам само 'следим ситуацията'“, заяви министърката и допълни, че за нея самата е много по-важно това, че „всички са чули“ за министърка в сръбското правителство, „прогонена от онова Косово“ и обявена за persona non grata, въпреки че някога е била негов почетен гражданин, а сега вече четири години не може да стъпи там. Самото решение да бъде обявена за нежелана тя описа като част от „пропагандата на Курти“, визирайки косовския премиер Албин Курти.

Паунович благодари за подкрепата на Социалистическата партия на Сърбия, в която членува, и не скри разочарованието си от партийния функционер Бранко Ружич – според нея той няма право да съди за политиката от 90-те години, тъй като по онова време не е бил в редиците на социалистите. Реакциите на опозицията, сред които тези на Движението на свободните граждани и Зелено-левия фронт, тя отхвърли като опит за политическо позициониране на нейния гръб.

Косово обяви Паунович за persona non grata на 14 юли, като ѝ наложи постоянна забрана за влизане и транзит през територията на страната. В решението на косовския министър на вътрешните работи Джелал Свечла нейните думи бяха определени като реч, подкопаваща междунационалните отношения и възхваляваща политиките, свързани с войните от 90-те години.

Официални лица от Европейския съюз също осъдиха изказването на сръбската министърка. Еврокомисарят по разширяването Марта Кос определи като „шокиращо“, че подобни думи се изричат през 2026 г. Тя изрази недоумение как министърка може да остане на поста си след тях. „Няма място в Европа за реторика, която оправдава, застъпва и възхвалява етническото прочистване“, заяви Кос.

Самият Вучич, по време на своето посещение в Киев, побърза да дистанцира държавата от думите на своята министърка, описвайки ги като „непредпазливи и недостатъчно отговорни“. Политиката на Белград, изтъкна той, се основава на „диалог, компромис, разговори и никога на етническо прочистване“. В същото време Вучич не пропусна да пренасочи обвиненията: „Етнически прочистени бяха 250 000 сърби, а не албанци“, заяви той, припомняйки бягството на сръбското население от Косово, в което по думите му е участвала и самата Паунович.

Числата, около които се върти спорът, остават тежки, независимо от коя страна се цитират. По време на войната в Косово между 1998 и 1999 г. са убити над 13 000 цивилни, а хиляди други, предимно албанци, се водят безследно изчезнали и до днес.

Именно в това се крие същинската тежест на този случай. Вучич се разграничи от думите, нормализиращи етническото прочистване, но министърката остана на своя пост, а нейното извинение съвсем целенасочено подмина онези, срещу които бяха насочени думите ѝ – реакция, която сама по себе си говори красноречиво за това докъде се простира реалното разграничаване на властта. За Брюксел, който обвързва членството на Сърбия с нормализацията на двустранните отношения с Прищина, повторната поява на реториката от 90-те години на миналия век в устата на действащ министър е именно сигналът, който подкопава увереността, че Белград гледа напред, а не назад.

Анализ: САЩ свиват KFOR и отдръпват гаранцията за мира на Балканите

🇺🇸🇧🇦🇽🇰 НАТО ще намали числеността на мироопазващите сили на KFOR в Косово с до една трета – от 4700 на 3000-3500 военнослужещи, като според дипломатически източници натискът за това идва от Вашингтон. Обявено от генералния секретар на Алианса Марк Рюте на 12 юни с аргумента за трайно подобрената обстановка, решението съвпада с доклад на Белия дом до Конгреса, който обявява „ерата на ръководеното от САЩ държавно строителство“ за приключена. Взети заедно, тези два хода сочат едно и също: Вашингтон изтегля военното и политическото си присъствие, което в продължение на три десетилетия беше ключов възпиращ фактор пред всяка страна на терен, изкушена отново да поеме по пътя на въоръжения конфликт.

Докладът, който представлява документ от 7 страници на Държавния департамент на САЩ, описва по-хладна и пресметлива линия. Според нея политиката на САЩ за Западните Балкани „не е за спасяване и възстановяване, а за стабилност и взаимноизгодни партньорства“, а фокусът вече пада на това „местните участници да бъдат овластени да решават собствените си проблеми, вместо да се увековечи прекомерна зависимост от международна намеса или надзор“. Правната рамка беше зададена още година по-рано със Закона за демокрация и просперитет на Западните Балкани, приет от Конгреса през 2025 г. Той извежда на преден план търговски и геополитически интереси за сметка на директното ангажиране в политически спорове. Държавният департамент подрежда новата си политика около три стълба – поддържане на стабилността, разширяване на търговското сътрудничество и борба със заплахите за САЩ и региона. За демокрация и евроинтеграция в текста не се споменава нито дума. Посланието е очевидно: ангажиментът вече не се движи от ценностен дневен ред, а от сигурност, енергетика и инфраструктура.

Зад тази прагматика стои геополитическо съперничество. Вашингтон иска да отреже региона от руските енергийни доставки и да ограничи китайското влияние, изхождайки от разбирането, че Москва и Пекин се възползват от нестабилност, корупция и слабото управление в региона. „Москва дирижира етнически конфликти, финансира дестабилизиращи фактори и използва въглеводородните доставки, за да притиска политици и да подкопава доверието в западните институции“, се посочва в доклада. Китай постепенно се настанява, измествайки традиционните икономически партньори на страните от Балканите, и „използва търговия, заеми, подкупи, пропаганда и връзки с елитите, за да разширява влиянието си“. Всичко това върви успоредно с обявеното намаляване на военното присъствие на САЩ в Европа и искането към съюзниците да поемат по-голям дял от отбраната на континента.

На пръв поглед тази политическа линия изглежда разумна. Десетилетия наред местните политици прехвърляха отговорността за проблемите на региона върху Брюксел, Вашингтон и ООН и отбягваха максимално всяко трудно решение. Само че самият модел за разрешаване на балканските конфликти беше построен върху допускането за дълготрайно външно ангажиране – политическо, финансово и военно. В тази конструкция присъствието на САЩ играеше ролята на гаранта, който възпира. Оттеглянето му поставя въпрос, оставен съвсем удобно неизговорен през последните 30 години: доколко трайно бяха решени войните в Югославия. Сърбия, наред с половината страни по света, не признава независимостта на Косово и споразумение за нормализация на отношенията по оста Прищина-Белград така и не се случи. Босна и Херцеговина вече три десетилетия функционира под международна администрация, натоварена да следи спазването на Дейтънското мирно споразумение. Разликата е значима: изтеглянето отслабва възпиращата способност, но не променя намеренията на нито една от страните – то само оголва докъде изобщо е стигнало реалното помирение.

Най-остро това пролича в Босна. Миналата година Белият дом обяви, че е овладял „остра криза“ между лидера на босненските сърби Милорад Додик и върховния представител Кристиан Шмит – ръководител на надзорната мисия, чието назначение и правомощия Додик отрича от самото начало. След осъдителна присъда, потвърдена при обжалване през февруари 2025 г. – една година затвор и шест години забрана да заема публична длъжност, Додик беше свален от поста президент на Република Сръбска, а Народната скупщина утвърди Ана Тришич-Бабич за временен президент. Шмит от своя страна обяви оставка през май, но САЩ и ЕС и до днес не могат да се разберат за негов наследник – първата видима пукнатина в трансатлантическото единство по отношение на Босна. Междувременно Додик, макар и без правомощия във външната политика, редовно пътува до Москва, където е посрещан като лидер на сувененна държава. След отмяната на американските санкции срещу него миналата година, той изгради и редица контакти с обкръжението на Тръмп. Тръмп-младши дори посети семейството му, докато в публичното пространство се появиха сигнали, че „САЩ ще преразгледат присъствието си в Босна“.

Именно тук вакуумът в сферата на сигурността се превръща в осезаем проблем. Дейтън спря войната, но не заличи разделенията, които бяха сред причините за избухването ѝ: страната остава сглобена от два полуавтономни субекта – Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска – със слаби централни институции, в които всяка страна може да блокира ключово решение, когато пожелае. Босна на практика не може да функционира без външен надзор, а възпиращата рамка на терен днес се крепи на европейската мисия EUFOR „Алтеа“. Мандатът ѝ беше подновен на 30 октомври 2025 г. с Резолюция 2795 на Съвета за сигурност на ООН – без Руската федерация да наложи вето, въпреки че в предишни години тя поставяше мисията под въпрос. Следващото гласуване предстои наесен, а рисковете Москва този път да блокира подновяването са съвсем реални. При отслабваща американска опора този сценарий изправя европейците пред перспективата да поддържат мисията сами или да я загубят.

В Косово вакуумът има по-ясно изразено военно измерение. Съкращаването на KFOR засяга сила, в която американският дял е скромен по численост, но ключов като значение: САЩ държат 590 военни – вторият по численост контингент след италианския, който наброява близо 1000 войници. Тяхната роля обаче е критична заради нейните оперативни способности и командни позиции в структурата на НАТО. Базата Camp Bondsteel е сред най-големите американски военни обекти в Европа и логистичен възел за целия регион. Колко бързо обстановката може да пламне стана ясно през 2023 г. Тогава – след сблъсъци в Северно Косово, породени от бойкот на местни избори и протести срещу албански кметове – KFOR беше подсилен с 1000 военнослужещи (най-голямото подкрепление от десетилетие насам), а сръбската армия беше приведена в най-висока степен на бойна готовност. Оттогава страната се намира във втора поредна година на конституционна криза, а нормализацията със Сърбия буксува на едно място. На този фон миналогодишните съобщения за възможно изтегляне на американските войски бяха окачествени от експерти като „грешен ход в грешен момент“ – решение, което би преначертало регионалния баланс и би оставило европейците сами пред заплахите.

Вторият стълб на политиката е търговски, с недвусмислен акцент върху енергетиката. Сред приоритетите на Белия дом е газопроводът Southern Interconnection, предназначен да свърже газопреносните мрежи на Босна и Хърватия, както и терминалът за втечнен газ на адриатическия остров Крк, който окончателно ще премахне зависимостта на страната от доставките на руски газ. Списъкът се допълва от газовата връзка между Сърбия и Северна Македония, модернизацията на въглищни централи в Косово и проекти за ВЕЦ на територията на няколко държави. Вашингтон предлага собствения си втечнен газ, ядрени технологии, малки модулни реактори и възобновяеми източници. Най-силният сигнал за натиск върху присъствието на руските интереси дойде през октомври 2025 г., когато под американски санкции беше поставен най-важният търговски актив на Москва в региона – сръбската петролна компания НИС, в която „Газпром нефт“ притежава дял от 43%.

Именно в тази комбинация от отдръпване и натиск политологът Игор Новакович, директор изследвания в Центъра за международни отношения и сигурност със седалище в Белград, вижда отличителния белег на транзакционната природа на сегашните отговорни фактори в Белия дом. „Докладът до Конгреса и други документи на администрацията ясно показват, че тя вече не смята Западните Балкани за свой приоритет – липсва емоционална привързаност към региона“, заяви той пред изданието The Insider. Приоритетите са стабилността и проектите, които носят полза на американски компании и специфични частни интереси. Оттам и рискът, за който Новакович предупреждава: готовността на САЩ да действат срещу интересите на своите европейски съюзници, пример за което е отказът от подкрепа към кандидата им за върховен представител в Босна и поемането на проекта Southern Interconnection, първоначално предложен от ЕС. В Брюксел започва да пуска корени разбирането, че ЕС трябва да се съревновава геополитически със САЩ, включително чрез ускоряване на преговорите за членство, най-вече със Сърбия – сблъсък между бюрократичната логика на разширяването и логиката на геополитическата необходимост.

Тъкмо това напрежение прави оценката на посоката трудна. „Балканската политика на Тръмп е непонятна смесица от приемственост и разрив, което напълно съответства на общата непредвидимост на сегашната администрация“, смята Вук Вуксанович, преподавател в катедрата по военни науки в Кралски колеж Лондон. Приемственост, защото Вашингтон продължава да подкрепя независимостта на Косово, заедно с териториалната цялост на Босна и Херцеговина, и все така разглежда Русия и Китай като стратегически съперници – санкциите срещу НИС са точно такъв ход. Разрив, защото центърът на тежестта се измества от държавно строителство към сделки: Вуксанович посочи стремежите на Джаред Кушнер, зет на американския президент, към бизнес проекти в Сърбия и Албания, както и самите твърдения на президента, че е предотвратил война между Сърбия и Косово. И все пак експертът по региона не вижда признаци за предстоящо завръщане на войната: „САЩ искат да намалят присъствието си в Европа, което ще отслаби чувствително НАТО, но това не означава връщане към миналите военни действия, защото държавите в региона имат ограничен капацитет да водят продължителни войни.“ При новите условия, прогнозира той, едни страни ще се обръщат все повече към европейските правителства, докато други – към САЩ, а Сърбия най-вероятно ще продължи добре познатата си политика на балансиране.

Оттук идва и оценката, около която се обединяват анализаторите на Atlantic Council, описали промяната във външната политика на Вашингтон като „тиха, но историческа“. В продължение на три десетилетия западната линия за Балканите почиваше на допускането, че регионът се нуждае от непрекъснато външно управление – политическо, институционално и дори психологическо – а най-чистото въплъщение на този подход беше Босна. САЩ вече не възприема този модел като устойчив, ефективен и дори стратегически значим. Проблемът, който собствената му риторика подминава, е, че текущите резултати не подкрепят подобен оптимизъм: въпреки годините на международни усилия, функционираща политическа система в Босна така и не се роди, национализмът владее публичния дебат, а предложения за промяна на граници се обсъждат съвсем открито, макар Дейтън да не дава основание за подобен сценарий. Крайната цел на процеса – членство в ЕС и НАТО като последна гаранция срещу нова война – остана блокирана.

Именно затова най-вероятният сценарий в близко бъдеще не е нито голяма война, нито траен мир, а продължаващо балансиране върху отслабена опора. Ограниченият капацитет на балканските държави за продължителна война прави твърде малко вероятно скорошно завръщане към мащабни бойни действия. В същото време обаче същият този механизъм, който досега възпираше рецидива, бива отслабен точно когато помирението остава недовършено. Ако Вашингтон наистина се безпокои от руското и китайското влияние, оттеглянето на собствения му лост изглежда трудно съвместимо с въпросната цел – оттам идва и настояването съюзниците да ускорят подготовката за самостоятелен ангажимент в Босна в бъдеще. Проверката ще дойде скоро и ще бъде съвсем конкретна: руско вето върху мандата на EUFOR наесен би потвърдило, че вакуумът вече се запълва от друг; договорен между САЩ и ЕС наследник на Шмит, както и задържане на американския контингент в Косово в настоящата му форма биха потвърдили обратното, а именно че разривът засега е предимно в реториката, а не в реалните действия.

📸 Снимка: Президентите на Босна и Херцеговина Алия Изетбегович, на Хърватия Франьо Туджман и на Сърбия Слободан Милошевич подписват Дейтънското мирно споразумение в Елисейския дворец в Париж на 14 декември 1995 г., с което беше сложен край на 44-месечната война в Босна.

Сребреница, 31 години по-късно: бащата, принуден да извика сина си

🇧🇦🕯 Обкръжен от въоръжени сръбски войници на поле край пътя между Братунац и Конйевич, възрастен мъж вика по име нагоре към гората към сина си Нермин и другите укрили се мъже да слязат и да се предадат, защото нищо нямало да им се случи. Обещанието е лъжа. Рамо Османович е принуден да го изрече. Нермин се предава. След дни и двамата са екзекутирани, а телата – хвърлени в масови гробове, разделени от десетки километри.

Онази минута, заснета на видео, остава сред най-известните образи на геноцида в Сребреница. И днес – на 11 юли 2026 г., тридесет и една години след клането – тя обяснява защо в мемориалния център „Поточари“ бяха положени още десет жертви.

Материалът е сред най-тежките веществени доказателства за престъплението именно защото извършителите го заснемат сами. Белградският журналист Зоран Петрович-Пирочанац придружава подразделения на специалната полиция на Република Сръбска под командването на заместник-командира Любомир Боровчанин, когато на 13 юли 1995 г. камерата му запечатва сцената край село Сандичи. По същия път Армията на Република Сръбска (ВРС) пленява най-големия брой мъже, напуснали анклава – по свидетелски показания няколко хиляди души, събрани впоследствие на поляната край Сандичи и в земеделския склад в Кравица.

Прокурорите на Международния трибунал за бивша Югославия (МТБЮ) по-късно идентифицират в кадрите именно Рамо Османович – обкръжен от въоръжени войници, той е принуден да извика сина си от гората. Нермин се предава и впоследствие е убит. Останките му са открити години по-късно в масов гроб край Снагово, близо до Зворник. Тези на баща му са намерени при Зелени Ядар, недалеч от Сребреница. Съпругата и майка Салиха Османович успява да ги погребе заедно в Поточари едва през 2008 г.

Лъжливото обещание за безопасност не е отделен акт на жестокост, а един от основните механизми, чрез които е извършено престъплението. През нощта на 12 юли близо 15 000 военнослужещи от 28-а дивизия на Армията на Босна и Херцеговина и цивилни – поемат през горите на североизток към контролираната от правителството територия при Тузла. Пътят между Братунац и Конйевич поле разсича колоната. Следват дни на засади, артилерийски обстрел, психологически натиск и предавания, изтръгнати със същото обещание, което Рамо е принуден да отправи към сина си.

Предалите се мъже са отделени от жените и децата и транспортирани към складове, училища, ниви и язовирни диги, превърнати във временни места за задържане и екзекуции. През следващите дни на места като Ораховац, фермата „Бранево“, Дома на културата в Пилица и склада в Кравица се разиграват едни от най-мащабните масови убийства в Европа след Втората световна война. Хиляди вързани пленници са разстреляни с картечен огън.

Кадрите на Петрович, заснети ден след сцената с Рамо Османович, показват купчина тела пред входа на склада в Кравица, където стотици предали се мъже вече са били убити. Списъкът на жертвите между 11 и 22 юли 1995 г. съдържа 8372 установени имена.

Бягството на колоната остава в паметта на Босна като „Марша на смъртта“. Преследвана в продължение на дни през минирани гори, картечни засади и артилерийски обстрел, тя достига територия, контролирана от правителството край Тузла силно оредяла. По различни оценки между една трета и половината от всички тръгнали успяват да оцелеят; останалите загиват по пътя или са заловени и впоследствие екзекутирани.

Всяко лято същият маршрут се извървява в обратната посока. Хиляди участници в „Марша на мира“ изминават близо 100 километра за три дни – от Нежук до Поточари – за да пристигнат навреме за възпоменателната церемония и погребенията на 11 юли. Така стана и тази година.

Сребреница е обявена за „защитена зона“ с Резолюция 819 на Съвета за сигурност на ООН през април 1993 г. и поставена под охраната на нидерландския батальон на мироопазващите сили на ООН. За жителите на анклава обещанието за сигурност има две измерения – международно и местно. И двете се провалят.

Нидерландският контингент е леко въоръжен, с ограничен мандат и практически неспособен да се противопостави на настъпващите сили на Армията на Република Сръбска. Исканията му за въздушна подкрепа са одобрени твърде късно и в крайна сметка остават без решаващ ефект. След падането на анклава хиляди цивилни, потърсили убежище в базата на ООН в Поточари, са предадени на силите на генерал Ратко Младич. Жените и децата са депортирани, а мъжете и момчетата са отделени – решение, което за мнозина се оказва смъртна присъда.

За Салиха Османович юли 1995 г. отнема тримата мъже в семейството ѝ. Най-малкият ѝ син Един е убит от гранатен обстрел на 6 юли и погребан още същия ден, преди падането на анклава. Няколко дни по-късно тя губи и съпруга си Рамо, и сина си Нермин.

Видеото, заснето от сръбските части като хроника на собствената им операция, за Салиха се превръща в последния запис, на който вижда живи съпруга и сина си. Докато за извършителите то е било свидетелство за военен успех, за нея остава последният миг от живота на най-близките ѝ хора.

„Със сигурност има живот след такова страдание, но радост няма никога“, казва тя.

Причината ковчези да продължават да се спускат в земята и през 2026 г. също е част от самото престъпление. След масовите екзекуции силите на ВРС разкопават с тежка техника първичните масови гробове и преместват останките в десетки вторични гробове, за да прикрият мащаба на убийствата. В резултат костите на един и същ човек често са откривани на няколко различни места.

Идентификацията с ДНК анализ, извършвана от Международната комисия за изчезнали лица, продължава вече три десетилетия. От 8372-те установени жертви близо 7000 са идентифицирани, а 6772 са погребани в мемориалния център в Поточари. Затова всеки 11 юли се извършват нови погребения – не защото жертвите са нови, а защото прикриването на престъплението успява да забави връщането на останките на техните семейства с десетилетия.

Отричането на геноцида в Сребреница не принадлежи на миналото. Въпреки че престъплението е юридически установено от Международния трибунал за бивша Югославия и впоследствие потвърдено от Международния съд на ООН, през последните години отрицанието все по-ясно се превръща в елемент от официалния политически дискурс в Република Сръбска.

МТБЮ квалифицира убийствата като геноцид още с присъдата на генерал Радислав Кръстич, окончателно потвърдена през 2004 г. През 2007 г. Международният съд на ООН също постановява, че в Сребреница е извършен геноцид. Шестима представители на военното и политическото ръководство на босненските сърби са осъдени за това престъпление, сред тях генерал Ратко Младич и бившият президент на Република Сръбска Радован Караджич.

Въпреки този съдебно установен факт Милорад Додик, който повече от две десетилетия е водещата политическа фигура в Република Сръбска, продължава публично да отрича, че в Сребреница е извършен геноцид. По негово управление по-ранни официални признания са отменени, а в учебните програми на ентитета терминът „геноцид“ отсъства, докато решенията на международните съдилища често се представят като политически мотивирани и антисръбски.

През февруари 2025 г. Додик беше осъден на една година лишаване от свобода и шест години забрана да заема президентския пост заради неизпълнение на решенията на върховния представител за Босна и Херцеговина. Независимо от това политическата конфронтация между институциите на държавата и ръководството на Република Сръбска продължава да се задълбочава.

Сблъсъкът между историческото признание и политическото отрицание вече се води далеч извън пределите на Босна и Херцеговина. През май 2024 г. Общото събрание на ООН обяви 11 юли за Международен ден на размисъл и възпоменание за геноцида в Сребреница с Резолюция 78/282, приета с 84 гласа „за“, 19 „против“ и 68 въздържали се. Решението беше прието въпреки активната кампания на Сърбия и Република Сръбска, подкрепени от Русия, срещу приемането му.

Две години по-късно, през май 2026 г., Република Сръбска внесе в Съвета за сигурност на ООН документ, който поставя под въпрос легитимността на върховния представител за Босна и Херцеговина и представя бошняците като носители на ислямистка заплаха, а Република Сръбска – като защитник на християнска Европа.

Тази последователност показва, че отрицанието вече не се изчерпва с изолирани политически изказвания. То постепенно се превръща в инструмент за легитимиране на по-широк политически проект, насочен към оспорване на следвоенния конституционен ред в Босна и Херцеговина. Именно в това се крие неговият дестабилизиращ потенциал. Когато едно престъпление бъде отречено, по-лесно се поставят под съмнение и институциите, възникнали след него.

При запазване на сегашната политическа динамика е по-вероятно напрежението между държавните институции и ръководството на Република Сръбска да се задълбочава, отколкото да отслабва. Това би изисквало или трайна промяна в политическото ръководство на ентитета, или отказ на Белград и неговите международни партньори да подкрепят сегашния курс – развитие, за което засега липсват убедителни признаци.

Именно тук стойността на онези кадри надхвърля ролята на исторически документ. Те опровергават отрицанието със свидетелството на самите извършители.

Записът не е направен от жертвите, нито от международни разследващи. Заснет е от хора, които в момента на снимането вярват, че документират собствената си победа. Камерата, с която е заснет пропаганден трофей, неволно съхранява едно от най-силните доказателства за престъплението.

Баща, принуден да извика сина си от гората с обещание за спасение, остава завинаги на тази лента, защото убийците му държат камерата.

31 години по-късно отрицанието не се изправя само срещу свидетелски показания, архиви и съдебни решения. То се изправя и срещу собствените изображения на извършителите – кадри, заснети не за да документират престъпление, а за да увековечат онова, което тогава е било възприемано като победа.

Пореден ден на масови протести в Албания срещу спорен проект за курорт на Джаред Къшнър.

🇦🇱 От няколко дни насам в албанската столица Тирана се провеждат масови протести срещу спорен проект за луксозен курорт, свързан с Джаред Къшнър, зет на американския президент Доналд Тръмп.

Демонстрантите настояват, че строителството застрашава защитени влажни зони и крайбрежни местообитания в защитения ландшафт „Вьоса-Нарта“ и около него, включително лагуната Нарта и близкия район Звърнец – една от най-важните екологични екосистеми по адриатическото крайбрежие на Албания.

Проектът, подкрепен от инвестиционната фирма „Афинити Партнърс“, създадена от Къшнър през 2021 г., е част от план за изграждане на висок клас курорти на стойност милиарди евро на необитаемия остров Сазан и по протежение на незастроена ивица от континенталното крайбрежие. Той понесе остри критики от екологични активисти, местни жители и други опоненти, които обвиняват правителството на премиера Еди Рама, че опитва да прокара проекта без достатъчна прозрачност и обществена дискусия.

Протестиращите призоваха премиера да подаде оставка и заявиха, че проектът за курорт ще увреди природното и културно наследство на Албания, включително важни местообитания на мигриращи птици, средиземноморски тюлени монаси и гнездящи морски костенурки.

Рама защити чуждите инвестиции и проекта като важни за туристическия сектор и икономическото развитие на страната, докато критиците твърдят, че строителната дейност може да навреди на защитените екосистеми и да подкопае екологичните стандарти в крайбрежните зони на Албания.

Демонстрациите се провеждат на фона на засилен обществен контрол върху плановете, който включва въпроси относно собствеността върху земята, спазването на правилата за опазване на природата и по-широката роля на частните инвеститори в защитените крайбрежни зони на Албания.

Сърбия обмисля отмяна на безвизовия режим за руски граждани.

🇷🇸🚫🇷🇺 Властите в Сърбия обсъждат отмяната на безвизовия режим за граждани на Руската федерация с цел присъединяване към Европейския съюз. Това съобщи председателят на комисията по въпросите на диаспората и сърбите в региона в парламента на страната Драган Станоевич.

„Има изявления това да бъде направено до края на 2026 г. Но доколкото знам, всичко това трябва да бъде изпълнено половин година преди влизането в ЕС“, заяви Станоевич в интервю за „Известия“. В същото време според него страната все още е далеч от членство в ЕС, а преждевременна отмяна на безвизовия режим може да нанесе удар върху икономиката на страната.

Сърбия подаде молба за членство в ЕС през 2009 г. и получи статут на кандидат през 2012 г. Двустранният безвизов режим между Русия и Сърбия бе въведен през юли 2009 г. Той дава свобода на гражданите на двете държави да пребивават свободно без оформяне на визи до 30 дни. Преди това от Министерство на външните работи на Сърбия заявиха, че до края на 2026 г. ще синхронизират визовата си политика с европейската. Още през 2023 г. властите в страната отмениха безвизовия режим с Куба и прекратиха полетите до нея. Последва въвеждане на визи и за гражданите на Катар, Кувейт, Монголия и Оман.

Освен това ЕС засили натиска върху Сърбия и поиска да се съкрати броят на разрешенията за пребиваване и гражданства, издавани на руснаци. Станоевич отбеляза, че Брюксел настоява Белград да съкрати издаването им наполовина, като в противен случай заплашва да отмени безвизовия режим с ЕС. Както писа „Известия“, Брюксел изисква от Белград още да се откаже от директните авиовръзки с Русия и от газовия си договор с „Газпром“.

В същото време ЕС разполага с лост за натиск над Сърбия под формата на грантове за реформи по пътя към съюза. В края на април Брюксел замрази отпускането на 1,5 милиарда евро за Сърбия по тази линия. Наред с това делът на страните от ЕС във външния търговски оборот на Сърбия надхвърля 60%, а връщането на визов режим би ударило предприемачите, логистиката и хиляди сръбски граждани, които работят в ЕС.

Европейската интеграция на Сърбия в последно време боксува, включително заради отказа ѝ да се включи към режима на санкции и да прекъсне отношенията си с Кремъл. Въпреки това Белград прави опити да се дистанцира от имиджа си на руски съюзник. В Прага председателят на сръбския парламент Ана Брнабич заяви, че сърбите не смятат Русия за „братска“ страна и осъждат нейната агресия срещу Украйна. През май Сърбия за първи път взе участие в съвместни военни учения с НАТО.

100 000 души отново се събраха в центъра на Белград, за да поискат оставката на Вучич.

🇷🇸 Центърът на Белград се превърна в арена на остри сблъсъци между полиция и демонстранти по време на поредния масов протест срещу популисткия президент Александър Вучич. Десетки хиляди граждани заляха столицата с искане за неговата оставка след повече от десетилетие на власт и над година и шест месеца протестни действия.

Напрежението ескалира около сградата на президентството и близо до парк, където от март миналата година се разполага лагер с привърженици на Вучич. Силите на полицията за борба с масовите безредици, които по-рано отцепиха сградата на кметството, използваха сълзотворен газ и светлинно-звукови гранати, с които изтласкаха народното недоволство по съседните улици. В отговор демонстранти подпалиха контейнери за смет. По данни на вътрешния министър Ивица Дачич, цитиран от агенция Танюг, по време на безредиците са задържани 23-ма души. Има сведения за ранени полицаи, въпреки че все още липсват конкретни детайли за тяхното състояние.

Начело на протестната вълна застанаха младежки и студентски организации. Много от участниците носеха със себе си транспаранти с надписи „Студентите печелят“ и значки с отпечатък на червена длан и надписа „Ръцете ви кървят“. Преди избухването на боевете ректорът на Университета по изкуствата в Белград Миряна Николич се обърна към тълпата с думите: „Това правителство се страхува от хората, които защитават своето достойнство и правата си“.

Повод за недоволството, което назрява от година и половина, стана трагичният инцидент на гарата в Нови Сад на 1 ноември 2024 г. – козирката на обекта се срути, при което загинаха 16 души. Протестиращите, опозицията и правозащитни организации описват случилото се като пряко следствие от корупция и лошо управление. От своя страна Вучич и съюзниците му категорично отхвърлят обвиненията в корупция и репресии, като уверяват, че са взети всички нужни мерки за наказване на отговорните за трагедията.

Официалните данни и независимите оценки за мащабите на снощния протест се разминават драстично. Докато полицията преброи около 34 300 души на площад „Славия“ и околните булеварди, независимата наблюдателна група „Архив на публичните събирания“ оцени броя на протестиращите на близо 100 000.

Истинските мотиви на хората по улиците обаче обобщава 55-годишният Драган Джурич, фермер от град Шабац: „Дойдох тук, за да покажа колко много сме, колко нещастни граждани има и че е крайно време за избори, които да променят нещата към по-добро“.