🇷🇺🚀 Ракетните войски със стратегическо предназначение проведоха тест на междуконтинентална балистична ракета от космодрума Плесецк в Архангелска област на 28 август. Учебните бойни глави поразиха набелязаните цели на полигона „Кура“ на Камчатка, на над 6700 км на изток. Министерство на отбраната на Руската федерация съобщи за изпитанието на същия ден и го определи като учебно-боен тест, проведен за потвърждаване на заявените тактико-технически и летателни характеристики. Според описанието на ведомството разчетът е извел мобилна пускова установка на полева позиция в отдалечен район, откъдето е подготвил и извършил изстрелването.
Именно тази част от изявлението носи ключовото военно послание. Мобилните наземни ракетни комплекси са предназначени да сменят местоположението си: установка, изведена от точката на постоянно базиране, е по-трудна за проследяване и има значително по-голям шанс да оцелее при първи удар, а координатите на шахтите са познати. Следователно описанат от руското министерство на отбраната проверка включва една цялата оперативна верига – извеждането на установката, заемането на позиция, подготовката на данните и изстрелването, а не само полета на ракетата.
Типът на ракетата не беше официално назован. „Комерсант“ я посочи като РС-24 „Ярс“, но руските военни не предложиха потвърждение на тази информация. Твърдогоривните системи, които биха могли да застанат зад такъв пуск, са две, а бойният им товар се различава значително. Комплекс „Топол-М“ (РС-12М1/2) носи ракета с една бойна глава с мощност 800 килотона, докато „Ярс“ (РС-24) може да носи от 1-3 бойни глави по 250 килотона. Обхватът и на двете системи възлиза на около 10 500 км, което им позволява да достигнат континенталната територия на САЩ. Мобилният вариант на „Топол-М“ постъпва на въоръжение през 2006 г. Този на „Ярс“ е въведен от 2014 г. Именно около втората система Руската федерация изгражда сухопътния компонент на ядрените си сили.
Мащабът на този компонент си личи от последното издание на Yearbook на Стокхолмски международен институт за изследване на мира (SIPRI), отразяващо състоянието към януари 2026 г. Според него Руската федерация разполага с 68 установки „Топол-М“ и 204 установки „Ярс“. Сухопътните ICBM възлизат на 324 от общо 592 стратегически носителя – малко над половината разгърнати средства за доставка на този вид ракети. Конструктивно те могат да носят около 1092 ядрени заряда, но по оценката на SIPRI реалният товар е намален до близо 892, а други заряди са съхранявани в централни хранилища. Общият размер на руския арсенал е оценяван на 4400 бойни глави, от които 1796 са разгърнати.
Пускът беше проведен 3 дни след посещение на директора на ЦРУ Джон Ратклиф в руската столица Москва на 25 август. То не бе обявено предварително и изглежда е първата известна визита на ръководител на ЦРУ в Москва през настоящия мандат на президента Доналд Тръмп. Според данни от системи за проследяване на полети самолетът на Ратклиф е излетял от Латвия.
The Wall Street Journal, Politico и CBS News съобщиха, позовавайки се на осведомени фигури в службите, че Ратклиф се е срещнал с директора на ФСБ Александър Бортников. Според публикациите той е предупредил Москва да не предприема действия срещу Естония, Латвия и Литва и освен това е настоявал тя да ограничи военната и икономическата си подкрепа за Иран. Същите медии съобщиха, че американски разузнавателни оценки от началото на август допускат сценарий, при който Путин решава, че е настъпил идеалният момент за изпитване решимостта на НАТО с ограничен удар срещу държава от алианса още през есента на 2026 г.
И двете страни отхвърлиха тиражираната версия. На 27 август Тръмп отбеляза пред Axios, че Ратклиф не е отправял подобно предупреждение. Той определи посещението като „полурутинно“ и го свърза с усилията за постигане на мир в Украйна. Следователно между визитата и ракетния пуск засега може да е установено само съвпадение във времето, а съдържанието на разговорите остава предмет на противоречиви твърдения от страна на медийни публикации и преки участници.
Ден преди тестовия пуск Bloomberg пусна материал, основан на сведения от източници, близки до Кремъл. Според тях Путин смята, че мирните преговори са стигнали до нова задънена улица, и подготвя засилване на въздушните удари, включително с балистични ракети срещу центъра на Киев и инфраструктура в други градове. Източниците твърдят още, че нарастващ брой руски служители допускат възможността при краен развой Путин да прибегне до употреба на тактическо ядрено оръжие. Bloomberg обаче изрично изтъква, че няма признаци за подготовка на подобна употреба.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви пред изданието, че ескалация на военните операции не е необходима, защото и без такава руските въоръжени сили продължават да напредват. Китай и Индия също са предупредили Путин да не посяга до ядрено оръжие, а президентът Володимир Зеленски и официални лица от партньорските държави потвърдиха, че Пекин е предал сходно послание на Москва.
Руският арсенал от тактическо ядрено оръжие, за който става въпрос в малко по-нагоре в този материал, е най-големият като размер в световен мащаб. SIPRI го оценява на 1794 заряда, а САЩ имат около 200 бомби B61-12. От американските оръжия близо 100–120 са разположени в 5 или 6 държави от НАТО.
По отношение на Беларус картината остава не съвсем ясна. През 2025 г. депото при Осиповичи получи нови пътища, жп терминал, охраняеми гаражи, радиационни датчици и площадки за ПВО. Към януари обаче няма публично достъпни визуални доказателства, според които в него наистина има разположени ядрени бойни глави.
Пускът беше извършен почти 7 месеца след изтичането на крайния срок на New START на 5 февруари 2026 г. – т.е. в отсъствието на подлежащи на проверка количествени ограничения. Още през септември 2025 г. Путин даде предложение Русия и САЩ да продължат да спазват основните количествени тавани за още 12 месеца след изтичане на договора. Вашингтон избра да не отговори официално, а на 11 февруари руският външен министър Сергей Лавров заяви пред Държавната дума, че мораториумът ще се спазва единствено докато американската страна не надхвърли същите ограничения.
Инспекции на място не се провеждат от 2020 г. и обменът на данни е изцяло прекратен от 2023 г. Поради това публично цитираните числа към настоящия момент представляват само оценки на анализатори, а не официални отчети, подавани по силата на договор.
Едно задължение обаче остава в сила. Съгласно споразумението от 31 май 1988 г. за уведомяване при пуск на ICBM и балистични ракети с морско базиране всяка страна трябва да съобщи на другата чрез центровете за намаляване на ядрената опасност планираната дата, район на изстрелване и район на приземяване поне 24 часа по-рано.
Заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков потвърди, че Русия продължава да изпраща тези уведомления и извън рамките на New START. Към февруари 2026 г. двете ядрени суперсили продължиха да спазват това споразумение. Следователно САЩ са получили датата и координатите по служебен ред поне едно денонощие преди момента на пуск. Решението, което Русия е взела по собствена преценка, не е било дали да уведоми САЩ, а дали да огласи публично за самото изстрелване: видеото и съобщението към него от 28 август са избор на руското министерство на отбраната, а не задължение по споразумението.
Пускът не е изолиран случай. На 21 май 2026 г. Русия изстреля РС-24 „Ярс“ по същия маршрут – от Плесецк до полигона „Кура“ – в рамките на учение на стратегическите ядрени сили и го оповести по сходен начин. В този ред на мисли, това е поне второто публично обявено изстрелване по този маршрут за тази година.
Разликата между планирана проверка и целенасочено политическо послание ще може да бъде оценена по руското поведение около предстоящите събития. Провеждане на изпитания извън обичайния тестов график, съкращаване на интервалите между тях и демонстративно огласявани учения на стратегическите сили биха показали промяна в установения модел. Ако темпото се запази същото като през май и август, по-простото обяснение ще запази тежестта си: става дума за планова проверка на стратегически носител, която Москва е избрала да огласи в седмица, когато ядрената тема вече присъства в международния дневен ред по други причини.
