Анализ: Командването на ядрените сили на САЩ излъчи необичайно съобщение.

🇺🇸🛜 Преди около час на честоти на американската армия в късовълновия обхват е засечено излъчване на Emergency Action Message (EAM), специален вид инструкции, предавани от структурата за командване и контрол на ядрените сили.

Въпреки че EAM емисиите не са рядкост, тъй като често са използвани за тестове или проверки на системата, днешното съобщение беше с дължина от 48 знака, което е необичайно дълго, което от своя страна буди спекулации, че може да съдържа сложни инструкции или кодове за различни сценарии.

High Frequency Global Communications System

Глобалната комуникационна система (HFGCS) е мрежа от радио предаватели, управлявана от Военновъздушните сили на САЩ, през която се осъществява комуникация с военни самолети, наземни станции и някои надводни активи на Военноморските сили.

Всички приемо-предавателни центрове по земното кълбо се контролират дистанционно от базите „Андрюс“ и „Гранд Форкс“.

До 1 октомври 2002 г. системата е известна като Global High Frequency System (GHFS).

Станциите на HFGCS работят основно в честотни диапазони на авиацията около 5, 6, 8 и 12 MHz, макар да се използват и други честоти. Основните гласови канали на системата са 4724.0 kHz, 8992.0 kHz, 11175.0 kHz и 15016.0 kHz.

Освен тях, американските самолети често използват станциите на Military Auxiliary Radio System (MARS) на 13927.0 kHz и канадските военни станции на 11232.0 kHz за ретранслиране на съобщения. Налични са и други дискретни честоти, които не се публикуват официално, но се използват в рамките на мрежата.

Една от най-често срещаните употреби на HFGCS е да позволи на екипажите да провеждат телефонни обаждания от или към самолети по време на полет чрез защитената мрежа Defense Switched Network (DSN).

Такива връзки се използват за контакт с бази на ВВС, ВМС, Морската пехота, Сухопътните войски, както и с резервните звена, разположени на военни или цивилни летища — за получаване на локални метеорологични данни, провеждане на презареждане във въздуха или съобщаване броя пасажери и екипажа.

Именно през HFGCS се излъчват и въпросните EAM – спешни директиви за стратегически формирования. Освен тях се излъчват и други типове кодирани съобщения. С най-висок приоритет са т.нар. Skyking — чувствителни времево инструкции, изискващи незабавно изпълнение. По HFGCS се предават и Force Direction Messages (FDM), макар че в стандартно излъчване страничен слушател не може да установи дали съобщението е FDM или EAM.

Система за командване и контрол на САЩ

В основата на тези съобщения и ядрената политика на Съединените щати като цяло стои система за командване и контрол (Nuclear Command and Control), с която президентът и висшето воен­но политическо ръководство могат да дават заповеди за използване на ядрено оръжие.

EAM-ите представляват криптирани съобщения с дигитален подпис, за да се предотврати подмяна или фалшификация на съдържанието им, което би компрометирало сигурността. Тези съобщения се излъчват от основни командни центрове като Националния военен команден център (NMCC) в Пентагона, а при необходимост и от алтернативни платформи, включително въздушни командни центрове.

Комуникацията достига до ядрените сили по различни канали, като стратегическите командни структури например поддържат радиовръзка с единици в готовност, а подводниците получават инструкции чрез предаватели на много ниска честота във VLF обхвата, където радио вълните могат лесно да обикалят земното кълно, абсорбират се слабо от земната повърхност, проникват дълбоко в морската вода и се отразяват добре от йоносферата, което ги прави идеални за връзка с подводници.

След получаване на конкретното съобщение, ядрените сили са задължени да изпълнят указанията, особено ракетите от подводници и ракетни силози, които не могат да бъдат отменени. Системата за командване и контрол е ключова за поддържането на стратегическа стабилност и възпиране. Именно поради тази причина тя подлежи на редовни проверки и учения, дори когато няма криза.

Разполагане на САЩ в Карибския регион

Интересът към днешното съобщение вероятно ще бъде висок поради съвпадението с мащабното разполагане на американски военни в Карибско море през последните месеци. Както съобщихме по-рано, Пентагонът изпрати в региона водещия си ядрен самолетоносач, разрушители, крайцер, ядрена подводница, амфибийни кораби, стелт изтребители, разузнавателни и морски патрулни самолети и безпилотни системи.

В същото време беше възстановена военноморска база Roosevelt Roads в Пуерто Рико, която не е функционирала от над две десетилетия насам – 2004 г. Сега тя се връща в ролята на стратегически център за операции в региона.

Американски военни активи в Карибския басейн

⚓ Надводен флот

▪️ USS Gravely (DDG-107) – разрушител от клас Arleigh Burke
🔹 Aegis, ПВО/ПЛО/ПКО, >90 VLS (SM-2/6, ESSM, Tomahawk)

▪️ USS Jason Dunham (DDG-109) – разрушител от клас Arleigh Burke
🔹 Многоцелева платформа, противоракетна защита, прецизни удари

▪️ USS Sampson (DDG-102) – разрушител от клас Arleigh Burke
🔹 AN/SPY-1 радар, многослойна ПВО, далекобойни атаки

▪️ USS Lake Erie (CG-70) – крайцер от клас Ticonderoga
🔹 120 VLS, масиран ракетен огън, удари по наземни цели

🌊 Подводни сили

▪️ USS Newport News (SSN-750) – подводница Los Angeles-class
🔹 40 крилати ракети Tomahawk, Mk 48 торпеда, ниска забележимост, разузнаване

🪖 Амфибийни и експедиционни сили

▪️ USS Iwo Jima (LHD-7) – десантно-щурмови кораб
🔹 Авиобаза в морето: F-35B, CH-53E, MV-22, AH-1Z

▪️ USS San Antonio (LPD-17) – десантен кораб
🔹 Транспорт на морска пехота, техника, амфибийни операции

▪️ USS Fort Lauderdale (LPD-28) – десантен кораб от ново поколение
🔹 Подсилени командни системи, логистична поддръжка

▪️ 22nd Marine Expeditionary Unit (22nd MEU) – около 4 000 войници
🔹 Десант, евакуации, бързи интервенции, хуманитарни операции

✈️ Въздушни сили и разузнаване

▪️ F-35B Lightning II (5 бр., Пуерто Рико)
🔹 Стелт, прецизни удари, сензорно разузнаване

▪️ AV-8B Harrier II
🔹 SH/VTOL атаки, поддръжка на десант

▪️ P-8A Poseidon
🔹 Морски патрул, ПЛО, Harpoon, Mk 54, сонарни системи

▪️ MQ-9 Reaper
🔹 24 ч. наблюдение, разузнаване над морето

▪️ KC-135 Stratotanker & KC-46A Pegasus
🔹 Въздушно презареждане, удължен радиус на операции

▪️ C-17 Globemaster III & C-5M Galaxy
🔹 Стратегически транспорт, тежко натоварване

Този военен натиск официално е мотивиран от борба с трафика на наркотици: Пентагонът говори за операции срещу картели, но анализатори тълкуват въпросните действия като форма на натиск срещу режима на Николас Мадуро във Венецуела.

Ситуацията доведе до реакция от властите в Каракас, като според официални съобщения Мадуро е мобилизирал хиляди войници и провежда мащабни учения на силите за гражданска отбрана.

Какво означава всичко това

Комбинацията от засичането на необичайно дълъг EAM и засиленото военно присъствие на САЩ в Карибския басейн поражда въпроси: дали емисията е просто тест, упражнение или по-сериозен сигнал за оперативна готовност. Дългият формат на съобщението може да отразява по-сложна команда, но всеки опит за заключение без достъп до съдържанието му е чиста спекулация.

Тръмп: Ядреният арсенал на САЩ може да унищожи света 150 пъти.

7272-ра ескадрила за изпитание и оценка извършва пробно зареждане на нова система за доставка на ядрени оръжия за стратегическия бомбардировач Northrop B-2 Spirit на 13 юни 2022 г. в авиобазата Уайтмън, Мисури. 72-ра ТЕС провежда изпитания и оценка на ново оборудване, софтуер и оръжейни системи за водещия стелт бомбардировач на Командването за глобални удари на ВВС на САЩ (AFGSC).
📸 Снимка: U.S. Air Force / Airman 1st Class Devan Halstead

🇺🇸 Американският президент Доналд Тръмп заяви, че страната му разполага с ядрен арсенал, способен да унищожи света 150 пъти, съобщи RBC-Украйна на 6 ноември.

В интервю за испаноезичната телевизия Univision Тръмп каза: „Имах кодовете за ядреното оръжие. Ако исках, можех да унищожа целия свят – 150 пъти.“

Той подчерта, че въпреки огромната власт, която е притежавал, се е въздържал да я използва, и наблегна на важността да се избягва ядрена война.

Тръмп също твърди, че по време на мандата му не е имало големи международни конфликти като войната в Украйна или ескалацията в Близкия изток.

„Нищо подобно не се случваше. Нямаше война с Украйна, нямаше война с Израел. Живеехме много мирно“, каза той.

Изявленията бяха част от по-широк разговор за външната политика, в който Тръмп противопостави управлението си на глобалната нестабилност, която предшестваше завръщането му на власт.

По-рано стана известно, че Кремъл прекласифицира предишни твърдения на Владимир Путин за изпитанията на крилатата ракета „Буревестник“ и подводния дрон „Посейдон“, като заяви, че те „по никакъв начин“ не са били ядрени и следователно не нарушават глобалния мораториум над ядрените опити.

Путин твърди, че е проведено успешно изпитание на „Посейдон“.

🇷🇺🌊 Руският президент Владимир Путин съобщи, че е извършено успешно изпитание на автономното торпедо с ядрено задвижване „Посейдон“, и го описа като голямо постижение в разработката на руски „супероръжия“.

Твърде малко са публично достъпните потвърдени детайли за системата „Посейдон“, но на теория това представлява автономно торпедо с ядрена способност, което е способно да предизвика радиоактивни океански вълни и да направи крайбрежните градове необитаеми.

Пиейки чай в болница в столицата Москва заедно с руски войници, ранени по време на бойни действия в Украйна, каза, че тестът е бил проведен във вторник.

„За първи път успяхме не просто да го изстреляме с двигател за изстрелване от подводница-носител, но и да стартираме блока за ядрена енергия, с който устройството премина известно време. Няма нищо подобно“, каза Путин.

„Това е огромен успех“, добави той, като отбеляза, че мощността на „Посейдон“ надвишава тази на междуконтинентална балистична ракета РС-28 Сармат, известна също с класификацията от НАТО – SS-X-29.

„Мощността на „Посейдон“ значително надвишава мощността дори на нашата най-перспективна междуконтинентална ракета „Сармат“, посочи Путин.

Миналата седмица той ръководи учение на стратегическите ядрени сили, а в неделя обяви, че Русия е извършила успешни изпитания на крилата ракета с ядрено задвижване „Буревестник“, за което Москва твърди, че може да пробие всякакъв щит за отбрана.

Експерти по оръжейни системи и ядрено възпиране обаче изразяват силни съмнения за реалните бойни възможности и стратегическата стойност на тези т.нар. „супероръжия“. Анализатори посочват, че програмите „Посейдон“ и „Буревестник“ са изключително скъпи и сложни, а техническите сложности, особено при осигуряване на стабилно ядрено задвижване в малък формат, остават значителни. Западни военни източници смятат, че повечето не са достигнали оперативна готовност и вероятно никога няма да имат такава, а вместо това са психологическа, а не реална бойна функция.

„Посейдон“ беше представен за първи път от Путин през 2018 г. в реч, с която обяви шест „непобедими“ оръжия, насочени към връщането на стратегическия баланс със САЩ. Сред тях бяха хиперзвукови ракети „Авангард“, подводният дрон „Посейдон“ и крилатата ракета с ядрено задвижване „Буревестник“. Тогава Кремъл представи оръжията като отговор на американските системи за противоракетна отбрана, които смята, че подкопават сигурността на Руската федерация.

Историята на „Буревестник“ е дори още по-противоречива и пълна с провали. Неуспешен тест на ракетата на полигона край Северодвинск през август 2019 г. уби най-малко петима учени от Росатом, а нивата на радиация в региона временно скочиха. Оттогава Кремъл настоява, че е отстранил техническите проблеми, но няма никакви независими доказателства да е постигнат напредък по разработката.

Западни експерти посочват, че демонстрациите съвпадат с период на засилено напрежение между Москва и НАТО, особено заради войната в Украйна и разпадането на договорите за контрол над въоръженията. Мнозина виждат в тези демонстрации отчаяни опити на Кремъл да имитира технологична мощ и да засили ефекта на възпиране, докато други предупреждават, че тази реторика увеличава риска от нова ядрена надпревара.

Въпреки тържествения тон на Путин, наблюдатели са категорични, че нито „Буревестник“, нито „Посейдон“ са преминали изпитания в реални условия и засега остават символ на нереализирани руски амбиции в ядрената ера, а не някакво доказателство за нова технологична доминация.

Франция представи нова версия на балистичната ракета М51.

🇫🇷 Франция представи нова версия на стратегическата балистична ракета M51 с подводно базиране, отбелязвайки „важен етап“ в обновяването на океанската компонента на ядреното възпиране на страната, съобщи във вторник Министерството на въоръжените сили.

Третата и най-нова версия на M51 разполага с нови ядрени бойни глави, подобрен обхват, точност и способности за пробиване на противниковата отбрана, се посочва в изявление на ведомството, което беше изпратено по имейл. Тя ще бъде разположена на борда на четири френски атомни подводници от клас Le Triomphant.

„M51.3 гарантира продължаваща надеждност на океанската компонента пред лицето на развиващите се вражески противоракетни системи“, заяви министерството.

Обновяването на M51 идва на фона на опасна нова надпревара в ядреното въоръжение, описана през юни от Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), който заяви, че почти всички ядрени държави работят по модернизация на наличните оръжия и добавяне на нови версии.

Тъй като потенциални противници като Русия подобряват своите противоракетни способности, по-старите ракетни системи могат да бъдат сериозно застрашени от прехващане, което от своя страна би отслабило способността на Франция да гарантира надежден ответен удар, което би навредило на позицията на ядреното ѝ възпиране.

Министърът на въоръжените сили Катрин Вотрен подписа оперативното въвеждане в експлоатация на ракетата M51.3 миналия петък.

„Това постижение въплъщава основна амбиция на Закона за военната програма 2024–2030 година: да ускорим модернизацията на нашите способности и да осигурим дългосрочната надеждност на възпирането ни – суверенният стълб на нашата сигурност“, написа Вотрен в социалните мрежи.

Обновената ракета подчертава решимостта на Франция да запази т.нар. стратегическа автономия в рамките на НАТО. Страната поддържа своите ядрени сили отделно от структурата за командване и контрол и процеса на вземане на решения в Алианса, въпреки че през юли Франция и Обединеното кралство се договориха за потенциална координация на съответните възпиращи сили.

Програмата M51.3 е ръководена от Главна дирекция „Въоръжения“ на Франция, като новата бойна глава TNO-2 е разработена от Комисията по атомна енергия, докато ArianeGroup изработи дизайна и задвижването на ракетата.

Ракетата M51 притежава междуконтинентален обхват и носи множество ядрени бойни глави, според ведомството. Всяка от балистичните подводници на френския флот е с 16 такива ракети, 3-степенни твърдогоривни пускови установки с тегло над 50 тона и дължина 12 метра, съгласно ArianeGroup.

Макар точният обхват на ракетата да не е разкрит, ArianeGroup съобщава, че M51 достига височина над 2000 км преди повторно навлизане в атмосферата със скорост Мах 20, пренасяйки своя полезен товар на разстояние от „няколко хиляди километра“.

Според Bulletin of the Atomic Scientists M51.3 има обхват над 9500 км, в сравнение с над 9000 км за предишната версия.

Ракетата носи от 4-6 независимо насочваеми бойни глави (MIRV), всяка с мощност, смятана за 100 килотона, според изданието. Това е над 6 пъти по-голяма мощност от ядрената бомба, хвърлена над Хирошима през август 1945 г.

Разработката на M51.3 започна през 2014 г. докато тази на бойната глава TNO-2 – година по-рано, според Министерство на въоръжените сили. Първият изпитателен полет на ракетата беше проведен от ArianeGroup и Главна дирекция „Въоръжения“ на площадката в Бискарос, югозападна Франция през ноември 2023 г.

Първа версия на балистичната ракета M51 влезе в експлоатация през 2010 г. Работата по създаване на нова версия M51.4 през август беше възложена на ArianeGroup.

Франция работи по замяната на подводниците от клас Le Triomphant от 2030 г. насетне в рамките на ядрената модернизация, а Naval Group започна рязането на първата стомана за програмата SNLE 3G през март 2024 г. Очаква се новото поколение подводници за ядрено възпиране да служи до края на 2080-те години.

Освен модернизация на океанската компонента на ядреното възпиране, Франция разработва също и хиперзвукова ракета за изстрелване от въздуха ASN4G, която ще замени ядрената крилата ракета ASMPA на изтребители Rafale. Новата ракета ще бъде интегрирана в бъдещия стандарт F5 на Rafale.

Страната разчита на Future Combat Air System – съвместен проект на Франция, Германия и Испания, засегнат от вътрешни конфликти между Dassault Aviation и Airbus, за бъдещ въздушен компонент на ядреното възпиране. Франция заяви, че изискванията ѝ към самолета FCAS включват възможност за носене на ядрено оръжие и операции от самолетоносач.

Путин обяви успешен тест на ядрената крилата ракета „Буревестник“

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин заяви, че страната е провела успешен тест на крилата ракета с ядрено задвижване „Буревестник“ (НАТО класификация SSC-X-9 Skyfall) по време на скорошно учение на стратегическите сили.

Руски медии твърдят, че началникът на Генералния щаб Валери Герасимов е информирал Путин на 21 октомври за „успешния“ тест, а ракетата е изминала около 14 000 км в демонстрация на способността си да избягва системите за противоракетна отбрана.

Путин описа ракетата като „уникално оръжие, без аналог в нито една друга страна“ и посочи, че тя е показала способност да заобикаля съвременните системи за противовъздушна отбрана. Той обаче добави, че ракетата все още изисква значителна работа, преди да бъде готова за бойно дежурство.

„Трябва да уточним възможни начини за разполагане и да започнем подготовка на инфраструктура за интегриране на тази система в нашите въоръжени сили“, каза Путин.

Според доклада на Герасимов тестовият полет е продължил около 15 часа. Той твърди, че ракетата е потвърдила своя обсег и прецизност, описвайки я като „ключов компонент“ в руската стратегия за ядрено възпиране.

Путин подчерта, че тестът отново е „доказал надеждността на руския ядрен щит“ и е дал указания на Министерство на отбраната да проучи оперативни сценарии за бъдещо използване на ракетата. Няма независимо потвърждение дали подобен тест изобщо се е състоял.

„Буревестник“ е проектирана да използва малък ядрен реактор като източник на задвижване, което на теория осигурява неограничен обсег на действие. Западни експерти по контрол на въоръженията обаче отдавна поставят под съмнение както техническата осъществимост, така и стратегическата ѝ стойност.

Според Nuclear Threat Initiative Москва е провела най-малко 13 известни теста на „Буревестник“, от които само два се считат за частично успешни. Експерти алармират, че употребата ѝ крие сериозен риск поради опасността от изтичане на радиация по време на полет.

Русия проведе учение на стратегическите ядрени сили.

🇷🇺 Стратегическите ядрени сили на Руската федерация проведоха планирано изпитание на междуконтинентални балистични ракети „Ярс“ и „Синева“, съобщиха държавните медии в сряда.

Според тях ракетата „Ярс“ е изстреляна от космодрума Плесецк към полигона Кура в Камчатка, докато „Синева“ е изстреляна от атомната подводница К-117 „Брянск“ в Баренцово море.

Р-29РМУ2 „Синева“ е балистична ракета от трето поколение, изстрелвана от подводници, която е приета на въоръжение на 9 юли 2007 г. Публични данни сочат, че максималният ѝ обхват достига 11 500 км и може да бъде оборудвана с 4 бойни глави с индивидуално насочване, всяка с мощност 500 килотона. Атомната подводница „Брянск“, част от проекта 667БДРМ „Делфин“, е способна да носи до 16 такива ракети.

РС-24 „Ярс“ е междуконтинентална балистична ракета, задвижвана с твърдо гориво, която може да бъде изстрелвана от мобилни платформи или фиксирани силози. Тя минава изпитания за първи път през 2007 г. и влиза в експлоатация през 2009 г. По официални данни може да поразява цели на разстояние до 10 000 км.

Украинският експерт Олександър Коваленко описа изстрелването на една от балистичните ракети в посока САЩ като „информационна операция“, насочена към нанасянето на вреда на международния имидж на президента Доналд Тръмп. Според него този ход на Кремъл напомня на ракетните тестове на Ким Чен Ун, но той подчерта, че реална заплаха от използването на ядрено оръжие от страна на Русия не съществува, тъй като „всички разбират, че тя няма да го направи“.

Коваленко посочи, че тези стъпки се предприемат с мълчаливото одобрение на Вашингтон, като в същото време Русия се е превърнала в „суровинен придатък на Китай“. Според него по-решаваща роля от финансовите ресурси играят оръжията и призова Запада да противодейства по-активно на руската агресия.

Южна Корея започва разполагането на балистичната ракета Hyunmoo-5 до края на годината

🇰🇷 Министърът на отбраната на Южна Корея Ан Гю-бак потвърди, че до края на тази година започва оперативно разполагане на балистичната ракета Hyunmoo-5, известна с тежката си бойна глава с тегло до осем тона, поради което местните медии я наричат „ракета-чудовище“.

Hyunmoo-5 беше представена за първи път на Деня на въоръжените сили миналата година. Ракетата е проектирана за поразяване на укрепени подземни командни бункери, използвани от командването на Северна Корея, в рамките на стратегията „Корейско масивно наказание и възмездие“ (KMPR), която е един от трите стълба на националната стратегия за възпиране, заедно с Корейската система за противовъздушна и противоракетна отбрана (KAMD) и концепцията Kill Chain.

Според експерти залп от 15-20 от тези мощни ракети може да нанесе щети, сравними или по-високи от тези при използване на тактически ядрени оръжия. „Hyunmoo-5 е оръжие, способно да постигне възпиране, сравнимо с ядрените оръжия“, каза Ан.

Ракетата е разглеждана като противовес на разрастващия се ракетен арсенал на Северна Корея и скорошните демонстрации на междуконтинентални балистични ракети (ICBM). Ан коментира и ракетата Hwasong-20, показана наскоро на парад в Пхенян.

„Има множество индикатори, които предполагат, че Северна Корея се готви за изпитателен пуск на Hwasong-20 в рамките на годината“, каза той и добави, че макар да има признаци за подготовка на тестове, пълномащабно производство на новата ICBM все още не се забелязва.

Ан подчерта, че Южна Корея ще продължи да подобрява обхвата и полезния товар на ракетните системи като част от своята стратегия за укрепване на отбранителната позиция и стратегическото възпиране. „Ще продължим да укрепваме готовността си за отбрана с разширяване на броя ракетни системи от следващо поколение“, каза той.

Hyunmoo-5 е част от широките усилия на Сеул за разработване на конвенционални стратегически способности, способни да проникват в укрепени цели и да служат като надежден възпиращ фактор срещу Пхенян без използване на ядрени оръжия.

Тръмп обмисля разполагане на частни военни компании в Украйна.

🇺🇸🕊️🇺🇦 Президентът на САЩ Доналд Тръмп води дискусии с европейските съюзници относно възможността за използване на американски частни военни компании в Украйна. Тези стъпки се разглеждат като част от дългосрочен мирен план и механизъм за стабилизиране на региона.

The Telegraph твърди, че Тръмп проучва възможности, които да позволят на частни контрактори да подпомагат изграждането на отбранителни съоръжения, укрепването на позиции и защитата на американските интереси в Украйна.

Според най-малко дузина западни служители, цитирани от британското издание, тези контрактори биха могли да участват в изграждането на укрепления в защита на американските интереси, като в същото време възпират Путин от нарушаване на примирието.

Съобщава се, че планът се разглежда заедно с множество други мерки за сигурност, свързани с въздушни патрули, обучение и военноморски мисии в Черно море.

The Telegraph публикува очертания на някои от останалите мерки, обсъждани между Вашингтон, Киев и европейските съюзници, въз основа на източници, участващи в преговорите.

Официални лица заявиха, че основната стратегия за предотвратяване подновяването на конфликт е подпомагане на възстановяването на въоръжените сили на Украйна, включително европейските съюзници от НАТО, които превъоръжават и обучават войници.

Укрепления и бази по фронтовата линия биха могли да бъдат изградени от американските частни военни компании за възпиране на руската агресия с американски отговор, съобщават официални лица пред изданието.

Това би било подобно на ролята на американските ЧВК в Ирак и Афганистан, където те бяха разположени за предоставяне на поддръжка и други функции от сферата на сигурността.

Това също така би дало полезно решение за заобикаляне на обещанието на Тръмп да не разполага американски войски на терен в Украйна, като същевременно успокои европейските сили, които се надяват, че Белият дом ще се ангажира пряко в мирните планове.

The Telegraph също така потвърди предишни репортажи на „Politico“, че европейски официални лица са предложили идеята за демилитаризирана буферна зона на украинска територия, която да бъде патрулирана от международен мироопазващ контингент или наблюдатели.

Малко вероятно е Киев да се съгласи с предложението за буферна зона, тъй като то вероятно би включвало отстъпки на територия, което Володимир Зеленски преди това отхвърли, заявявайки, че „украинците няма да дадат земята си на окупатора“.

Официални лица съобщиха пред вестника, че се разглежда и възможността за европейски водени сили, разположени по-дълбоко в Украйна, към които десетки държави са изразили готовност да се присъединят.

Въпреки това, предишно предложение за 30 000 европейски войници оттогава е намалено поради опасения, че Кремъл ще го възприеме като твърде голяма заплаха.

Тази сила вероятно ще бъде разположена в Украйна за срок до десетилетие, преди собствените въоръжени сили на Украйна да бъдат счетени за способни да поемат отбраната си самостоятелно с помощта на обучение и превъоръжаване.

Европейските страни също така са обсъждали въвеждането на зона, забранена за полети, която би позволила на Украйна да възстанови търговските въздушни маршрути, привличайки инвестиции в страната.

Според други планове, разкрити пред The Telegraph, Турция би могла да ръководи военноморската мисия в Черно море с подкрепата на България и Румъния, което би могло да осигури търговските маршрути на Украйна по вода и разминиране и обезопасяване на водите.

Европейското разполагане може да се осъществи под формата на военни инструктори в нови бази в Западна Украйна – план, който по-рано беше отхвърлен като ескалация от бившия президент на САЩ Джо Байдън.

Европейските служители се надяват, че логистичната подкрепа от страна на САЩ, например под формата на тежкотоварни самолети, които да подпомагат преместването на оборудване и войски към Украйна, ще е приемлива за Белия дом.

Официални лица също така съобщиха, че всяко европейско разполагане ще изисква американска поддръжка за разузнаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR), тъй като Европа няма сателитни възможности за точно наблюдение на нарушенията на примирието.

Едно от предложенията на Европа е да бъде използван американски военен командир за надзор на разполаганията съгласно мирния план, тъй като тя няма опит в координирането на мисии в такива мащаби. Белият дом вече е одобрил за ролята генерал Алексъс Гринкевич, върховен съюзнически командир на НАТО.

Въпреки това, официални лица от европейските страни изразиха безпокойство заради липсата на яснота от страна на Вашингтон за нивото и структурата на подкрепата му, съобщи The Telegraph.

Съобщава се, че европейските партньори искат от Тръмп да разположи изтребители и ракети в Полша или Румъния, които биха могли бързо да реагират в случай на военни действия от страна на Русия, но има съществуват опасения, че непредсказуемостта на американския президент може да направи подобно обещание краткотрайно.

И накрая, европейските служители заявиха още, че според тях плановете за гаранции за сигурност може да са напразни, предвид липсата им на увереност, че Путин е готов да прекрати войната, тъй като той отказа многократно мирни преговори с украинския си колега и ескалира допълнително нощните атаки срещу Киев, удряйки цивилни жилища и щаба на делегацията на ЕС през нощта на 28 август.

Украйна започва серийно производство на своята крилата ракета с голям обсег „Фламинго“.

🇺🇦 Новата украинска крилата ракета „Фламинго“, разработена от киевската компания Fire Point с тегло 6000 кг или четири пъти над американската крилата ракета Tomahawk, както и ракетен двигател и бойна глава от 1000 кг, може да поразява цели на разстояния до 3000 км с помощта на комбинирано сателитно и инерциално насочване.

Дълго време съществуването на „Фламинго“ беше предмет на спекулации, но сега най-накрая то беше потвърдено от снимки в производствено съоръжение на неизвестно място в Украйна, публикувани от журналиста на Associated Press Ефрем Лукачки. Макар официалните сведения да са твърде ограничени, данните за характеристиките на системата позволяват сравнително точна идентификация.

Произход и връзка с FP-5

Най-вероятно „Фламинго“ е аналог на модела FP-5, разработен от базираната в ОАЕ компания Milanion Group, който беше демонстриран по-рано тази година на отбранителното изложение IDEX-2025 в Абу Даби. FP-5 от своя страна стъпва на съветския разузнавателен дрон Ту-141, произвеждан в Харков, който беше използван от Украйна още през 2022 г. за удари по руски авиобази, разположени дълбоко в тила, като например „Енгелс-2“ и „Дягилево“.

Milanion Group сключи споразумение за партньорство с украински компании и поддържа клонове в други държави, сред които Обединеното кралство. Според нея производственият капацитет на FP-5 може да достигне над 50 единици месечно заради своята опростена конструкция, която няма контейнерно изстрелване и сгъваеми крила, намалявайки сложността, но увеличавайки времето за подготовка (20–40 минути).

Технически характеристики

▪️ Обсег: 3000 км▪️ Време на полет: над 4 часа▪️ Максимална скорост: 950 км/ч▪️ Крейсерска скорост: 850–900 км/ч▪️ Размах на крилата: 6 м▪️ Максимално излетно тегло: 6000 кг▪️ Бойна глава: 1000 кг▪️ Система за насочване: сателитна + инерциална, устойчива на електронна война

Сравнение с други системи

Обсегът от 3000 км е близо два пъти над обхвата на най-новата версия на американската крилата ракета Tomahawk – Block V (1600 км), а бойната глава от 1000 кг е повече от два пъти по-тежка от 450 кг на томахавката.

Това превръща украинската ракета не просто в средство за удари по цели в европейската част на Русия, но и евентуална заплаха за стратегически обекти като заводи за производство на дронове, авиобази и рафинерии дълбоко в тила.

Сравнено с най-способния украински далекобоен дрон до момента – Ан-196 на Укроборонпром, чийто обсег възлиза на 800 км, а бойната глава на 50 кг – новата ракета предлага безпрецедентен скок във възможностите.

Значение за войната

„Фламинго“ е проектирана като оръжие за стратегически удари с оперативен обсег, позволяващ на Киев да поразява мишени далеч отвъд фронтовата линия. Устойчивата на смущения навигация, високата скорост и тежката бойна глава са способни да я превърнат в ключово предизвикателство за руските средства за ПВО.

Предизвикателство остава цената и серийното производство. Докато западните и руските крилати ракети струват над 1 млн. долара за брой, украинският дрон Ан-196 беше оценен на около 200 000 долара за единица заради международна подкрепа. За „Фламинго“ също вероятно ще е необходима финансова помощ от съюзниците, за да бъде произведен в достатъчно големи количества.

Съединените щати изтеглят 20 000 общо 60 000 войници в Европа.

🇺🇸🪖🇪🇺 В рамките на значителна промяна във военната си стратегия, Съединените щати са на път да изтеглят близо 20 000 от общо 60 000 войници, разположени на европейския континент в момента, твърди реномираното издание POLITICO.

Очаква се официалното съобщение да бъде направено в следващите седмици, което повдига въпроси относно ангажиментите на американската армия в чужбина и ландшафта на сигурността в Европа.

В следващите редове ще откриете анализ на Центъра за стратегически политически изследвания (COSPR), преведен на български специално за аудиторията на Frontline Monitor:

Текущата ситуация в Европа, белязана от ускореното укрепване на отбраната след руската инвазия в Украйна, отваря кратък прозорец за стратегическо пребалансиране. САЩ вероятно ще инициират поетапно изтегляне, намаляйки наполовина силите си, но ще запазят ключови военни способности. Тази целенасочена промяна ще принуди Европа да разчита повече на собствените сили, ще намали прекомерните ангажименти на САЩ и ще преобрази динамиката на сигурността в НАТО, но без да отслабва възпиращия потенциал или трансатлантическото единство.

В продължение на десетилетия колективната европейска отбрана беше по-скоро стремеж отколкото реалност. Днес моментът за реализиране на тази амбиция най-накрая настъпи. Инерцията на целия континент се засилва: години на постепенни стъпки към укрепване на отбранителните способности отстъпиха място на решителни действия в отговор на руската агресия срещу Украйна през 2022 г.

Те се ускориха в първите шест месеца от встъпването в длъжност на президента на САЩ Доналд Тръмп. Европейските лидери обещаха рязко увеличение на отбранителните разходи на срещата на върха на НАТО през юни, повишавайки ангажиментите от 2 до 5% от БВП. За да бъдат изпълнени тези обещания, Европа въвежда нови механизми за финансиране и премахва дългогодишни пречки пред сътрудничеството в отбранителната индустрия.

Стратегически императив за промяна

Основната опасност сега е, че Европа може да загуби тази инерция, ако САЩ забавят очакваното изтегляне. И двете страни имат убедителни причини да искат укрепването на европейската отбрана да пожъне успех. САЩ ще могат да освободят сили, разположени на континента, за други операции и да оптимизират средства. Една по-способна Европа ще стане партньорът, от който Вашингтон се нуждае, като същевременно ще получи свободата да определя собствената си глобална стратегия.

За да се гарантира, че това пребалансиране ще бъде осъществено, администрацията на САЩ трябва да стартира съществено изтегляне на американски сили от континента сега, прехвърляйки бремето на конвенционалната отбрана върху Европа. Евентуално разколебаване рискува да затвърди една остаряла архитектура на сигурност за години напред.

Вашингтон трябва да изготви реалистичен и поетапен план, който да намали американските войски на континента наполовина за четири години, като същевременно запази незаменимите способности. Ако се осъществи внимателно, няма място за опасения, че това ще подкопае трансатлантическото партньорство или ще остави някоя от страните по-малко сигурна.

Кратък и критичен прозорец

Най-добрата възможност за Европа да поеме по-голям дял от отбранителното бреме е сега, а не след десетилетие, когато политическата воля може да се е разсеяла или криза на друго място да наложи внезапно изтегляне на САЩ.

Факторите, които правят това необходимо, няма да изчезнат. Конкуренцията с Китай и възходът на други сили трансформираха стратегическата реалност на Америка, която вече не може да поддържа глобалното военно превъзходство, на което се радваше преди. Разумът изисква преразпределение на активите и изтегляне от региони, където силите са по-големи от необходимото, какъвто е случаят в Европа.

Русия представлява сериозна заплаха за Европа и САЩ, но не всички нейни способности заплашват пряко Америка. Руските ядрени оръжия, усъвършенстваните киберинструменти и тайните операции го правят; руските танкове и артилерия – не. Концентриране на американските ресурси в ядрената, кибер и „сивата зона“ на отбраната в комбинация със сухопътна отбрана в сферата на отговорност на европейските съюзници ще предложи устойчиво разделение на ангажиментите.

Войната в Украйна често е посочвана като оправдание за текущото ниво на американско присъствие на континента. И все пак с ангажирането на руските сили там, Кремъл не може сериозно да обмисля нападение срещу НАТО в продължение на години. Това създава възможност за Вашингтон и Европа да прехвърлят отговорността за конвенционалната отбрана, преди Русия да успее да се възстанови.

Пречки пред плавния преход

Стратегическата обосновка за изтегляне е ясна, но изпълнението ще е сложно. Някои американски сили са от съществено значение, особено за осигуряването на Северния Атлантик и поддържането на разузнаването с активи като самолети Rivet Joint, Global Hawk и P-8 и премахването им би било неразумно.

Някои военноморски сили също трябва да останат. Разрушителите от клас Arleigh Burke осигуряват радари за противоракетна отбрана, жизненоважни за европейската сигурност. Подводниците от клас Ohio, ключов компонент на американското ядрено възпиране, се нуждаят от достъп до европейските бази. Тези активи трябва да останат на позиции, дори ако сухопътните сили бъдат намалени.

Пълно изтегляне не е нито желателно, нито планирано. Едно поетапно, добре обмислено редуциране трябва да отчита нарастващата, но все още ограничена способност на Европа да запълва празнините, като същевременно управлява неизбежните рискове, без да излага съюзниците на ненужна опасност.

Осъществяване на изтеглянето

Процесът вероятно ще премине на фази, фокусирайки се над сухопътните и в далеч по-малка степен върху въздушните сили. Изтеглянето на силите, изпратени в Европа след 2022 г., ще намали силите в Европа от около 80 000 до нивата отпреди войната. Ескадрилата F-35, планирана да пристигне тази година, трябва да бъде включена в този етап.

Преструктурирането ще продължи с намаляване наполовина на настоящите американски сили, за да останат основно военноморски елементи, по-малко въздушни активи и ограничени сухопътни сили. Изтегляне на ротационната бронирана бригада в Източна Европа, артилерийските формирования, авиационната бригада, повечето от системите за противовъздушна отбрана с малък обсег и два от разрушителите от клас Arleigh Burke.

Повечето изтребители също могат да бъдат премахнати. Тази фаза трябва да бъде съпътствана от разговори с водещите европейски армии, като Франция, Германия, Полша и Обединеното кралство, относно назначаването на европейски върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа, което да символизира поемането на отговорност от страна на Европа.

Останалите американски сили ще осигурят силен гръбнак: две бригади, поддържащи самолети, военноморски сили, силите за специални операции, противоракетна отбрана и разузнавателни способности. Един скромен американски принос за разширеното предно присъствие на НАТО в Източна Европа също трябва да продължи, за да успокои съюзниците.

Премерен риск, който си струва

Този план освобождава значителни активи на американската армия и военновъздушни сили за други театри. Той може да бъде коригиран през 2030-те години, когато условията се променят. Основният риск е Европа да не успее да поддържа инерцията си, оставяйки празнини. И все пак подобен риск е ограничен. Европа разполага с 1,3 милиона активни войници, сравнимо със САЩ, както и с модерни бойни самолети. Силите на НАТО вече са постоянно разположени в Прибалтика. Представянето на руската армия в Украйна разкри ограничените ѝ способности за бързо настъпление, от които някога се опасявахме. Някои активи като далекобойната артилерия и системи за противовъздушна отбрана ще бъдат трудни за бързо заместване. Независимо от това, рязко нарастващите бюджети за отбрана на Европа правят тези придобивания осъществими в следващите години, допълнени от инвестиции в дронове и други системи.

Към самостоятелна Европа

Един ясно артикулиран график за изтегляне на САЩ ще позволи на Европа да планира ефективно своите покупки. Първоначално тя ще продължи да купува модерни системи от САЩ, а Вашингтон трябва да улесни тези продажби и трансфер на технологии, за да ускори развитието на европейска отбранителна индустрия.

В крайна сметка, силна европейска позиция за самоотбрана ще възпира агресията по-убедително от една слаба Европа, зависима от американската подкрепа. Европа има най-голям интерес от защитата на собствената си територия. Епохата на необезпокоявано американско глобално военно господство приключи. Без смело преструктуриране, Вашингтон рискува прекомерна ангажираност, преразход и постепенно отслабване.

Редуцирането на американските сили на континента е съществен компонент от стратегическото пребалансиране. Ако се изпълни с яснота и фокус, ще запази НАТО, ще поддържа американско влияние и ще изгради една надеждна европейска отбрана, която ще бъде в полза както на Европа, така и на САЩ.

Обединеното кралство: Русия е „непосредствена и пряка“ заплаха, показва стратегически преглед

Войници от 2-ри батальон на Кралската пехотна част на Обединеното кралство щурмуват вражеска позиция в симулирана атака по време на военните учения на НАТО Brilliant Jump в Дравско Поморске, Полша на 26 февруари 2024 г.
📸 Снимка: Sean Gallup/Getty Images

🇬🇧⚔️🇷🇺 Обединеното кралство определя Русия като „непосредствена и пряка“ заплаха в нов стратегически преглед на отбраната, съобщи The Guardian на 31 май, цитирайки източници, запознати с доклада. Очаква се документът от 130 страници да бъде публикуван официално на 3 юни.

Прегледът е изготвен от група висши съветници, сред които и бившият генерален секретар на НАТО Джордж Робъртсън, и подчертава сериозността на руската заплаха, извличайки уроци от пълномащабното нахлуване в Украйна.

Публикацията идва на фона на засилени опасения в Европа от евентуално разширяване на войната. Русия продължава военната си ескалация в североизточната Сумска област, като в същото време укрепва позициите си в окупираните територии.

Британски и френски сили вече са се ангажирали да оглавят многонационална „сила за уверяване“ до 30 000 военнослужещи, ако бъде постигнато примирие в Украйна – перспектива, която остава неясна поради продължаващата агресия на Кремъл и неговите максималистки искания.

Очаква се Украйна и Русия да проведат нов кръг от преговори на 2 юни в Турция, след като първият кръг на 16 май завърши без съгласие за 30-дневно примирие. Киев предложи незабавно спиране на бойните действия, пълна размяна на военнопленници и среща на президентите Зеленски и Путин. Москва отговори с делегация от по-нисък ранг и отказ. Единственият напредък беше споразумение за размяна на военнопленници във формат „1000 за 1000“.

Освен това документът посочва Китай като „усложнено и устойчиво предизвикателство“, като обръща внимание на задълбочаващото се сътрудничество между Пекин и Москва и китайското участие в доставките на ключови компоненти за руската оръжейна индустрия.

Според президента Зеленски, Китай е преустановил доставките на дронове за Украйна и европейски партньори, но продължава да снабдява Русия. Началникът на украинското военно разузнаване Олег Ивашченко твърди, че Пекин е изпратил специални химикали, барут и други материали с военна цел до поне 20 руски завода.

Докладът обръща внимание и на състоянието на британската армия, чийто числен състав е спаднал под 71 000 души – най-ниското ниво от наполеоновата епоха. Бившият съветник по националната сигурност Питър Рикетс коментира, че дроновете, киберспособностите и изкуственият интелект са важни, но „един от уроците от Украйна е, че числеността има значение, както на хора, така и на техника“.

Докладът посочва и глобална заплаха, наречена „смъртоносен квартет“ в състав Русия, Китай, Иран и Северна Корея, които засилват партньорството си в различни сфери. Техеран доставя безпилотни самолети, а Северна Корея е изпратила войници в подкрепа на Москва.

ВВС на САЩ и Northrop Grumman завършиха успешно ключов етап от изпитанията на Sentinel ICBM.

🇺🇸 Военновъздушните сили на САЩ в партньорство с американската космическа и отбранителна компания Northrop Grumman, завършиха квалификационно статично огнево изпитание на новата междуконтинентална балистична ракета Sentinel (ICBM) на ракетен двигател с твърдо гориво от първи етап в съоръжение на компанията в Промонтори, Юта, на 6 март 2025 г.

Това критично постижение в развитието на ракетната система Sentinel представлява значителна стъпка напред в осигуряване на дългосрочен капацитет за ядрено възпиране на Съединените щати.

Sentinel ICBM е стратегическа оръжейна система от следващо поколение, предназначена да замени остарялата ICBM Minuteman III, ключов елемент на ядреното възпиране на САЩ от 60-те години на миналия век. Програмата е част от по-широките усилия за модернизирането на сухопътния крак на ядрената триада на САЩ, включваща също изстрелвани от подводници балистични ракети (SLBM) и стратегически бомбардировачи. След като бъде напълно разгърната, ракетната система Sentinel ще играе критична роля в поддържането на ядреното възпиране на САЩ за десетилетия напред.

Замяната на междуконтинентална балистична ракета Minuteman III, въведена в експлоатация преди повече от 60 години, е от жизненоважно значение за поддържане на надеждно и сигурно възпиране. Въпреки че е много ефективна система по време на експлоатационния си живот, Minuteman III е все по-трудна и скъпа за поддръжка поради възрастта си. Нещо повече, предизвикателната обстановка в международен план, с възникващи заплахи от противници като Русия и Китай, подчерта нуждата от модерна и устойчива междуконтинентална балистична ракета.

Успешният статичен огнев тест на ракетния двигател с твърдо гориво Sentinel stage-one е важна стъпка към постигане на пълна квалификация на системата за задвижване на ракетата. Въпросният тест потвърждава точността на цифровите инженерни модели, разработени по време на процеса на проектиране, и демонстрира, че дизайнът на двигателя е стабилен. Успешното тестване на втория и третия етап по-рано в програмата вече подчертава значителния напредък в развитието на Sentinel. Пълномащабният статичен огневи тест потвърди не само работата на ракетния двигател с твърдо гориво, но и интегрирането на различни технологични постижения, гарантиращи надеждността на ракетата и нейната готовност за разгръщане. Като първият от няколкото основни етапа, този тест доближава ракетата Sentinel до навлизане в серийно производство и евентуално разгръщане през следващите години.

Ракетата Minuteman III, въведена в експлоатация през 1970 г., остава една от най-емблематичните и ефективни междуконтинентални балистични ракети в историята на Съединените щати. Ракетата е служила като крайъгълен камък на ядреното възпиране на САЩ, осигурявайки постоянна и сигурна способност за отмъщение в случай на ядрен конфликт.

Ракетата е в състояние да носи множество бойни глави (MIRV) и да поразява цели на разстояния от няколко хиляди километра, което я превръща в страхотен инструмент за осигуряването на глобална стабилност чрез заплахата от масивно отмъщение. През годините назад е преминала през няколко ъпгрейди, включващи подобрени системи за насочване и задвижване, за да е уместна в развиващата се стратегическа среда. Въпреки това поради възрастта си, поддръжката на ракетата става все по-малко рентабилна и наближава края на експлоатационния си живот. Това направи прехода към новата междуконтинентална балистична ракета Sentinel от съществено значение за поддържане на доверието в ядреното възпиране на САЩ.

С ракетния со двигател с твърдо гориво от първо ниво, който преминава тестове за квалификация, Northrop Grumman и ВВС на САЩ отново се придвижват напред в следващите фази на програмата, включващи по-нататъшно развитие и тестване на останалите компоненти на ракетата, включително бойната ѝ глава, системите за насочване и цялостната интеграция. След като тестове са завършени успешно, Sentinel ICBM ще е готова за масово производство и евентуално разгръщане, заменяйки Minuteman III.

Модернизацията на арсенала с междуконтинентални балистични ракети посредстовм програмата Sentinel е нещо повече от обикновена смяна на оборудване; това е критична инвестиция в сферата на националната сигурност. Чрез включването на напреднали технологии като цифрово инженерство, изкуствен интелект и подобрени способности за противоракетна отбрана, Sentinel ще предостави на Съединените щати модерно, надеждно и оцеляващо средство за стратегическо възпиране.

Успешната квалификация на ракетния двигател с твърдо тяло Sentinel ICBM етап-1 бележи важна стъпка към нова ера в ядреното възпиране на САЩ. С продължаващото развитие и евентуалното разгръщане на ракетната система Sentinel, САЩ ще запазят позицията си на глобален лидер в ядреното възпиране, гарантирайки, че стратегическото възпиране на страната остава ефективно, надеждно и способно да реагира на развиващи се заплахи. ICBM Sentinel ще замени наследения Minuteman III, който служи повече от шест десетилетия, поставяйки началото на нова глава в историята на американската отбрана.

Еманюел Макрон призова за диалог относно френското ядрено възпиране в защита на общоевропейската сигурност.

🇫🇷 Френският президент Еманюел Макрон призова за инициирането на стратегически дебат относно ролята на френското ядрено възпиране в защитата на общоевропейската сигурност, цитирайки повишената глобална несигурност и променящите се политики на САЩ.

Говорейки в национален ефир преди малко повече от час, Макрон заяви, че ядрените способности на страната остават напълно суверенни и играят ключова роля в поддържането на европейската сигурност от 1964 г. насам.

„Нашето ядрено възпиране ни защитава; то е завършено, суверененно и напълно френско“, посочи той, признавайки нарастващите опасения относно сигурността на континента, особено в отговор на военната експанзия на Русия.

Коментарите му следват призива на кандидата за канцлер на Германия Фридрих Мерц, който изрази загриженост относно европейската отбранителна стратегия на фона на нарастващи геополитически предизвикателства.

„В отговор на историческия призив на бъдещия германски канцлер, реших да започна стратегически дебат за защитата на европейските ни съюзници чрез собственото ни възпиране“, каза Макрон. Той обаче подчерта, че решенията относно ядрения арсенал на Франция ще останат под изключителната власт на френския президент.

Френският лидер подчерта нарастващата заплаха от страна на Русия, отбелязвайки продължаващото ѝ военно натрупване. „Заплахата от Русия сега обхваща цяла Европа“, алармира той, подчертавайки, че Москва отделя 40% от федералния си бюджет за отбранителната индустрия на страната. Макрон не пропусна да спомене и дългосрочните военни амбиции на Москва, включващи мобилизацията на допълнителни три милиона войници и добавянето на 4000 танка към арсенала си до 2030 г.

На фона на тези опасения той посочи необходимостта от укрепване на отбранителните способности на Франция. „Нашето сътрудничество със Съединените щати е важно, но трябва да засилим нашата независимост, особено по отношение на нашата сигурност“, каза той. „Трябва да увеличим приноса си за отбрана и решихме да разширим финансирането за производството на танкове и хеликоптери в Европа. Възложих на правителството да осигури това финансиране.“

Изявлението на френския президент отразява широки дискусии на европейския континент относно военната самодостатъчност и стратегическата автономия, особено когато динамиката на глобалната сила продължава да се развива. Отправеното от него предложение свидетелства за усилия от негова страна за затвърждаване на лидерската позиция на Франция в европейската отбранителна политика.

Военновъздушните сили на НАТО в Европа се нуждаят от реформи, за да постигнат възпиране срещу Русия

Самолет за електронна война и рекогносцировка Panavia Tornado ECR на военновъздушните сили на Италия, излитащ от авиобаза Дечимома̀ну, Сардиния, по време на учението Vega 2010.
📸 Снимка: Giovanni Colla/Stocktrek Images

🇪🇺⚔️🇷🇺 Въздушното превъзходство е от решаващо значение като възпиращ фактор за руската агресия и европейските въздушни сили на НАТО вероятно ще се затруднят да постигнат без реформи, насочени към специализация на мисиите, се посочва в нов доклад на RUSI.

Европейските въздушни сили на НАТО трябва да преминат към обширна колективна специализация на мисиите, за да постигнат бързо увеличение на способността си за възпиране на евентуална руска агресия, според нов доклад, публикуван от Royal United Services Institute (RUSI), мозъчен тръст със седалище в Лондон, Обединеното кралство.

„Докато европейските въздушни сили на НАТО се опитват да преминат към основен фокус върху заплахата от Русия, повечето от тях вероятно ще се затруднят да го постигнат, без да намалят обхвата на задачите и областите на способности, които понастоящем се опитват да покрият“, посочва д-р Джъстин Бронк, старши изследовател в RUSI.

Тъй като вниманието на САЩ се насочва все повече към Индо-тихоокеанския регион, зависимостта на Европа от унищожителната сила на НАТО вече не е гарантирана и организирането на колективни възможности на европейските въздушни сили е начинът да бъдат запълнени евентуалните празнини в подкрепата на САЩ.

В доклада се изтъква, че поддържането на въздушно превъзходство като възпиращ фактор срещу Русия е от съществено значение, тъй като Европа не разполага с капацитет за набиране на военен персонал, производство на боеприпаси и финансиране на отбраната, за да отговори на нуждите от сухопътни войски и сухопътна огнева мощ, необходими за отблъскване на руска атака.

„Трудно е да се види как членовете на НАТО извън САЩ биха могли да постигнат подобно ниво на превъзходство на конвенционалните сили чрез какъвто и да е подход, различен от въздушната мощ, имайки предвид многото демографски, индустриални и времеви ограничения при опитите за бързо разширяване и реформиране на сухопътните сили и флотите“, твърди Бронк в доклада.

Съединените щати разполагат с около 13 209 самолета, следвани от Франция (972), Италия (800) и Обединеното кралство (664), според данни от 2024 г.

Проучването на RUSI предупреждава, че много военновъздушни сили на европейски страни-членки на НАТО разполагат с много ограничен капацитет и тесни бюджети. В него се препоръчва замяната на скъпоструващото многоцелево обучение със специализация по тип мисия в рамките на НАТО.

„Средните военновъздушни сили трябва да се съсредоточат върху конкретни мисии, вместо да се опитват да придобият широка гама боеприпаси в неадекватни количества“, се допълва в доклада.

Дори в страни като Обединеното кралство и Франция поддръжката на широкоспектърни въздушни сили с ограничен бюджет доведе до недостатъчни запаси от въоръжение за защита на НАТО срещу руска агресия, което е възможен сценарий след пет години, според няколко разузнавателни агенции.

Първоначалната оценка на RUSI посочва, че в краткосрочен план без американската подкрепа ще е необходимо увеличение от около 250 милиарда евро годишно (до 3,5% от БВП) за разработване на ефективно възпиране срещу Русия.

„Освен ако финансирането не се увеличи значително, може да е нужна по-голяма специализация на мисията“, подчертава изследването, според което без нея повечето европейски страни ще трябва да съкратят други области на отбраната, за да си позволят запасите, необходими за една или повече специализирани мисии.

Следвайки описания подход, европейските военновъздушни сили на НАТО биха могли да разтегнат допълнително своите бюджети, като в същото време гарантират, че имат правилното въоръжение.

Според доклада това би бил най-бързият начин за укрепване на готовността на НАТО срещу Русия, но подобна стратегия изисква ангажираност от средни и по-малки европейски военновъздушни сили.

„Споделянето на тежестта работи само ако и двете страни поемат тежки отговорности и докажат, че могат да ги изпълняват“, гласи заключението на доклада.

Украйна напредва с разработката на крилата ракета, способна да достигне Москва.

🇺🇦 На 23 декември 2024 г. британският седмичник The Economist съобщи, че Украйна напредва в ракетната си програма, като е създала по-голяма и по-мощна версия на своята крилата ракета “Трембита“, предназначена да достигне Москва. Това развитие подчертава фокуса на страната върху укрепването на военните ѝ способности с рентабилни, собствени решения, на фона на продължаваща пълномащабна агресия на Русия.

Крилатата ракета “Трембита“, кръстена на традиционен украински алпийски рог, беше разкрита за първи път през 2023 г. и е разработвана като евтина алтернатива на далеч по-скъпите западни или руски ракетни системи. Вдъхновена от принципите на летящите бомби V1, използвани от Нацистка Германия по време на Втората световна война, тя се фокусира върху достъпността и простотата, като същевременно поддържа ефективни бойни способности.

Основната версия е крилата ракета или летяща бомба с обсег до 140 километра, което я превръща в подходяща за насочване към вражески позиции в окупирана Украйна или непосредствено отвъд фронтовата линия. Има сравнително ниско тегло при изстрелване от около 100 килограма, което улеснява Украйна да я произвежда и разполага в по-големи количества. Движи се със скорост до 400 километра в час, което й осигурява способността да покрива значителни разстояния, въпреки че е по-бавна от някои от модерните западни крилати ракети.

Mоже да бъде оборудвана или с термобарична, или с високо експлозивна (HE) бойна глава с тегло приблизително 25 килограма, достатъчна за прецизни удари по стратегическа инфраструктура, военни цели или други ключови позиции на противника. Способнa е да лети на височини до 2000 метра, с възможност да коригира траекторията си по време на полета, за да избегне откриването от радари и системите за противовъздушна отбрана. По отношение на размерите, има дължина от 2 метра, но точният размах и диаметър на крилата остават неуточнени. Тези технически свойства я превръщат в изключително достъпно, но същевременно ефективно оръжие, способно да нанася прецизни удари без разходите, свързани с по-модерни системи.

Очаква се новата, по-голяма версия на ракетата да увеличи както обхвата, така и капацитета на полезен товар. Докато официалните спецификации за модернизираната версия остават секретни, се смята, че новата ракета потенциално може да достигне цели до 1500 километра, довеждайки големите руски градове, включително Москва, в обсега си. Освен това се очаква капацитетът на бойната глава на ракетата да се увеличи, което ще позволи на Украйна да нанася повече щети на цели с висока стойност.

Освен това се очаква да включва подобрения в системите за насочване и навигация, с потенциално GPS насочване за подобрена прецизност и контрамерки за заобикаляне на противовъздушната отбрана. Разработчиците се фокусират върху подобряване на скоростта и маневреността на ракетата, за да гарантират, че тя остава жизнеспособна в оспорваното въздушно пространство.

Въпреки увеличаващите се възможности, достъпността на ракетата остава ключова подробност. Чрез употребата на рентабилни материали и рационализиран производствен процес, украинските инженери са гарантирали, че ракетите могат да бъдат произведени на малка част от цената на техните западни или руски алтернативи. Тази достъпност позволява на Киев да поддържа високо ниво на производство, осигурявайки мащабируемо решение за посрещане на нейните оперативни нужди. Простотата и рентабилността на ракетата позволяват бързо разгръщане и насищане на отбранителните сили на врага, затрупвайки ги с голям обем атаки при минимални разходи.

Стратегическите последици от новата версия на ракетата се очаква да бъдат значителни. Ракета, способна да удари Москва е равносилна на мощно стратегическо възпиращо средство в ръцете на Украйна, което усложнява съществено руските военни изчисления и демонстрира нарастващия технологичен опит на страната и нейната способност да произвежда самостоятелно оръжейни системи от модерен клас. Това развитие може да повлияе на естеството на бъдещата военна помощ от западните страни, с фокус върху подкрепата на местните способности на Украйна, вместо да ги дублира със скъпи западни системи.

В същото време потенциалното разгръщане на ракета с голям обсег на действие със способност за нанасяне на удари дълбоко в руска територия може да предизвика ескалация на напрежението и да предизвика отговори със засилени контрамерки, сред които засилени системи за противовъздушна отбрана и ответни удари. Така подобрените възможности на крилата ракета “Трембита“ не само ще укрепят отбранителната позиция на Украйна, но и ще променят съществено динамиката на продължаващия конфликт.

С напредването на ракетната програма тя ще остане фокусна точка за анализаторите в сферата на отбраната и политическите коментатори по целия свят. Успехът на ракетата може да предложи модел за други нации, които се стремят да балансират рентабилното производство с висока бойна ефективност. За Украйна продължаващото развитие на ракетата “Трембита“ е доказателство за нейната устойчивост, адаптивност и стратегическа далновидност, осигурявайки ключов актив в нейните отбранителни усилия и потенциален фактор за промяна на играта в продължаващия конфликт с Русия.

Днешната руска атака срещу Днипро е първата употреба на ICBM във въоръжен конфликт.

🚨 Руската атака срещу критичната инфраструктура на украинския град Днипро от днес сутринта е първият случай в историята на употреба на междуконтинентална балистична ракета срещу друга държава във военен конфликт.

Според ежедневния доклад за противовъздушната отбрана на украинските военновъздушни сили, рано тази сутрин Днипро е бил атакуван от междуконтинентална балистична ракета (ICBM). Ако това се окаже вярно, вероятно става дума за бойна глава от типа MIRV.

MIRV е съкращение от Multiple independently targetable reentry vehicle. Тази технология позволява полезният товар на екзоатмосферна балистична ракета да съдържа множество бойни глави, всяка от които може да бъде насочена към различна цел. Концепцията почти неизменно се свързва с междуконтиненталните балистични ракети с термоядрени бойни глави, макар и да не се ограничава строго до тях.

В момента е потвърдено, че всички държави с ядрено оръжие, с изключение на Пакистан, са разположили ракетни системи MIRV. Предполага се, че Израел също разполага с или е в процес на разработка на подобна ракетна система.

Първата такава ракета е американската Minuteman III, която е тествана успешно за първи път през 1968 г. и въведена в реална употреба през две години по-късно. Тя съдържа три по-малки бойни глави W62 с мощност от около 170 килотона TNT всяка на мястото на единичната 1,2 мегатона TNT W56, използвана на Minuteman II.

До 1975 г. Съединените щати премахват приблизително 550 от по-ранните версии на ракетата от арсенала на тяхното Стратегическо въздушно командване (SAC), заменяйки ги с новите, оборудвани с MIRV полезен товар, като по този начин повишават общата им ефективност.

По-малката мощност на използваните бойни глави (W62, W78 и W87) е компенсирана чрез увеличаване на точността на системата, позволявайки ѝ да атакува същите твърди цели като по-голямата, по-малко точна W56.

Minuteman III е въведена специално, за да се справи с новата система за противобалистични ракети (ABM), разположена в покрайнините на Москва. MIRV позволява на САЩ да победят всяка възможна система за противоракетна отбрана, без да се налага да увеличават размера на собствения си ракетен арсенал.

Отговорът на Съветите не отговаря, като те добавят MIRV към дизайна на своята R-36, първо с три бойни глави през 1975 г. и в крайна сметка до десет в по-късните версии. Докато Вашингтон постепенно прекратява използването на MIRV в своите ICBM през 2014 г., за да спази условията по договора за намаляване на ядрените оръжия „New START“, Русия продължава да разработва нови проекти на ICBM с използването на MIRV технологията.

Въвеждането на MIRV технологията довежда до сериозна промяна в стратегическия баланс. Пo-rano, с една бойна глава на ракета, е възможно да се изгради противоракетна отбрана, използваща ракети, всяка от които атакува отделна бойна глава. На всяко увеличаване във вражеския ракетен арсенал може да се противодейства с добавянето на аналогичен брой прехващачи.

С MIRV дори една-единствена нова ракета във вражеския арсенал поражда необходимост от сдобиване с множество ракети-прехващачи, което автоматично прави по-евтино да се увеличи атакуващия арсенал, отколкото отбраната.

Това съотношение цена-размяна се оказва толкова силно в полза на нападателя, че концепцията за гарантирано взаимно унищожение (MAD) се превръща във водеща доктрина на стратегическото планиране, а системите за противоракетна отбрана са силно ограничени в Договора за ограничаване на системите за противобалистични ракети от 1972 г., който има за цел да предотврати масова надпревара във въоръжаването.

Във случая с Русия използването на ICBM не е строго военно решение. Не съществува реална нужда Русия да използва подобно оръжие срещу Украйна, особено в неговата конвенционална форма. Вероятно атаката от тази сутрин е била замислена като изявление, демонстрация на сила.

Мнозина западни анализатори имат сериозни съмнения за това дали руското ядрено възпиране все още функционира като такова. Вероятно отговорните фактори в Кремъл смятат, че подобен удар може да покаже нагледно възможностите и решителността на Кремъл.

Първа снимка на японската пускова установка за хиперзвукови балистични ракета.

Очаква се HVGP да осигури на Япония безпрецедентно ниво на стратегическо възпиране поради хиперзвуковата си скорост и способността за избягване на системите за противоракетна отбрана и поразяване на целите със завидна точност.
📸 Снимка: 1ZZ-FETaz on X

🇯🇵 Неотдавнашна публикация в социалните медии разкри нова хиперзвукова оръжейна система в Япония, предизвиквайки небивал интерес сред отбранителната общност. Потребител на име 1ZZ-FETaz сподели снимка, показваща ракетна установка, оборудвана с ракетни тръби, паркирана на крайпътна зона за почивка. Тази ракетна система, официално известна като "Hyper-Velocity Gliding Projectile" (HVGP), се очаква да влезе в експлоатация в Японските сухопътни сили за самоотбрана (JGSDF) до 2026 г. - три години по-рано от първоначално планираното.

Тази ускорена времева линия отразява реакцията на Япония на променящата се регионална среда за сигурност, водена от нарастващите опасения относно военната позиция на Китай и ракетните способности на Северна Корея. HVGP е част от по-широко усилие за разработване на ракети в Япония, което включва седем местни програми и допълнителни придобивания на ракетни системи от Съединените щати. Това бележи забележителна промяна за страната, която не е поддържала значителни способности за прецизни удари след Втората световна война.

В допълнение към HVGP, Японската агенция за придобиване, технологии и логистика (ATLA) разкри през юли 2024 г., че е провела успешно два теста на хиперзвуков плъзгащ се носител през март и април в Калифорния. отбелязвайки първите известни изпитания на системата от началото на нейното разработване през 2015 г. Беше публикувано и кратко видео на фазата на задвижване на ракетата, което допълнително засили интереса към HVGP.

Япония започна да развива активно хиперзвукови технологии и други ракетни системи като част от преработената си отбранителна стратегия. Очаква се HVGP да ѝ осигури безпрецедентно ниво на стратегическо възпиране поради способността си да се плъзга с хиперзвукова скорост, да удря цели с завидна точност и да избягва системите за противоракетна отбрана. Ракетата, способна да променя траекторията си по време на полет, е проектирана да преодолява съвременните системи за противоракетна отбрана, същевременно постигайки обсег на действие от близо 900 километра.

HVGP ще бъде разгърната в два различни варианта, Block 1 и Block 2. Известен като модела за ранно разгръщане, Block 1 разполага със система за изстрелване, подпомагана от бустер, с основни възможности за плъзгане. Тази версия е дълга приблизително 8-9 метра и включва технология от други японски системи като противокорабната ракета Type 12. Известен като модела с подобрена производителност, Block 2 е модернизирана ракета с дължина над 10 метра, включваща по-сложен механизъм за плъзгане и по-мощен ускорител. Тази версия е проектирана за разширен обхват и вероятно по-голям капацитет на полезен товар, осигурявайки подобрена производителност в сравнение с Block 1. И двата варианта са фокусирани върху краткосрочната готовност и дългосрочно подобряване на способностите, отразявайки стратегическите нужди и цели на Япония.

Оперативното използване на HVGP е насочено предимно към защита на острова. Ракетната система може да бъде изстреляна от мобилна наземна платформа, пътуваща над морето към вражески цели на оспорвани острови. Интеграцията със системите за контрол на огъня (FCCS) и Глобалната навигационна спътникова система (GNSS) гарантира прецизно насочване, което прави HVGP ключов елемент в усилията на Япония да осигури защита на отдалечени острови и защита срещу потенциални нашествия, особено в оспорвани зони като Източнокитайско море.

Ускоряването на японската програма за развитие на хиперзвукови ракети, започнала през 2015 г. се дължи отчасти на увеличаващите се военни заплахи от страна на Китай и Северна Корея. Първоначално планиран за разгръщане през 2029 г., HVGP ще бъде въведен три години по-рано, благодарение на ранното масово производство, започнало през 2023 г. Произведени от Mitsubishi Heavy Industries, тези ракетни системи ще бъдат постепенно интегрирани, а подобрените версии се очаква да достигнат обхват до 3000 километра към 2030 г.

Тестовете, проведени в Калифорния, потвърдиха измервателните системи на ракетата и нейната инерциална навигационна технология. Компютърно генерирани изображения, публикувани от ATLA, показват, че HVGP коригира височината си по цялата си траектория на полета, въпреки че не са наблюдавани странични маневри. Ракетата се разработва както за морска, така и за наземна атака, като в момента се разработват два типа бойни глави за тези мисии.

Интегрирането на HVGP в отбранителните сили на Япония представлява ключова стъпка в справянето с настоящите геополитически предизвикателства. Тази ракета, предназначена за защита на японските острови, се очаква да бъде разположена предимно в регионите Кюшу и Хокайдо, въпреки че точните местоположения не са официално потвърдени.

Инвестициите на Япония в хиперзвукови технологии и напредъка в разработването на ракетни системи представляват значителна промяна в отбранителния подход на страната. Развитието на способностите за ракетни удари, предимно с високоскоростни боеприпаси с прецизно насочване, подчертава намерението на Япония да засили своите офанзивни мерки в отговор на развиващата се геополитическа динамика. Тези усилия включват тясно сътрудничество със Съединените щати и споделяне на основни технологии и ресурси за разработването и внедряването на HVGP.

Ускоряването на тази отбранителна програма, съчетано с нарастващия военен капацитет на съседните страни, подчертава необходимостта Япония да модернизира своите отбранителни системи. Тази военна експанзия обаче породи опасения в региона относно стабилността, въпреки че Япония настоява, че това развитие е в интерес стриктно за националната отбрана и сигурност.