САЩ посредничат за сделка между Армения и Азербайджан

Президентът на САЩ Доналд Тръмп отива да говори на събитие, отбелязващо Националния ден на сърцето, в Източната стая на Белия дом, 7 август 2025 г.
📸 Снимка: AP Photo/Mark Schiefelbein

🇺🇸🇦🇲🇦🇿 Когато президентът на САЩ Доналд Тръмп посрещне държавните глави на Армения и Азербайджан в Белия дом днес, срещата ще приключи с подписването на рамка за мир, която включва изключителни права за Америка да развива стратегическия транзитен коридор през Южен Кавказ, съобщиха официални лица пред Ройтерс.

Армения и Азербайджан се намират в конфликт от края на 80-те години, когато Нагорно-Карабах, азербайджански регион с предимно етническо арменско население, се откъсна от Азербайджан с подкрепата на Армения. И двете страни получиха независимост от Съветския съюз през 1991 г.

Мирният договор може да трансформира Южен Кавказ – регион, произвеждащ енергия, съседен на Русия, Европа, Турция и Иран, пресечен от нефто- и газопроводи, но разделен от затворени граници и дългогодишни етнически конфликти.

Президентът на Азербайджан Илхам Алиев и премиерът на Армения Никол Пашинян ще пътуват до Вашингтон специално за преговори и церемония по подписване, споделиха длъжностни лица, говорили при условие за анонимност.

Рамка, която ще подпишат, е насочена към постигане на „конкретен път към мира“ и решаванет на дългогодишен проблем с транзита. Азербайджан поиска транспортен коридор през Армения, който да свързва основната територия с Нахичеван – азерски анклав, който граничи с Турция, най-големия съюзник на Баку.

Според внимателно договорен раздел от документите, които предстои да бъдат подписани в петък, Армения планира да предостави изключителни права на САЩ за развитието на транзитния коридор за продължителен период от време. Проектът ще се казва „Маршрутът на Тръмп за международен мир и просперитет“ (TRIPP), ще се управлява в съответствие с арменското законодателство, а САЩ ще отдадат земята под наем на консорциум за инфраструктура и управление.

„Чрез търговски средства този ход ще отключи региона и ще предотврати по-нататъшни военни действия,“ каза едно от длъжностните лица.

Освен това двамата държавни лидери ще подпишат документите с искане за разпускането на Минската група за посредничество в конфликта, ръководена от Франция, Русия и САЩ още от създаването си през 1992 г.

Напредъкът по въпроса между Ереван и Баку започна през март, когато специалният пратеник Стив Уиткоф посети региона. Членове на неговия екип направиха няколко последващи пътувания там, за да помогнат за сключването на сделка.

Американски длъжностни лица смятат, че сключването на евентуален мирен договор между двете съседни страни може да подтикне преговори за включването на Азербайджан в серия споразумения за нормализация на отношенията между Израел и четири мюсюлмански страни от Близкия изток, постигнати с посредничество от Тръмп още в първия му мандат.

Мирът като победа

Тръмп не крие амбицията си за международно признание заради своите продължаващи миротворчески инициативи. В това начинание той отбелязва значителен напредък в постигането на споразумения за конфликтите между Сърбия и Косово, Конго и Руанда, Камбоджа и Тайланд, а също така Пакистан и Индия, въпреки че ролята на Белия дом в нейното решаване остава спорна.

По отношение на двата най-смъртоносни конфликта днес – войната между Русия и Украйна и тази между Израел и Хамас – Тръмп среща трудности в постигането на дипломатически пробив. В този контекст Али Мамодов, изследовател в университета „Джордж Мейсън“, отбеляза ясната логика на дипломатическата намеса на Тръмп в Южен Кавказ.

„Идеята за участие на САЩ в коридора Зангезур се вписва в широката тенденция на транзакционна, базирана на интереси дипломация, която президентът Тръмп предпочита в други региони,“ отбеляза Мамодов пред Newsweek.

„За Тръмп подкрепата за такъв проект ще му позволи да представи видим, инфраструктурен мирен дивидент, който потенциално ще отбележи като личен успех в дипломацията, сходен с Авраамовите споразумения“, добави той.

Мамодов посочи и няколко ползи, които Армения и Азербайджан биха могли да извлекат от такова споразумение.

„Първо, то осигурява противовес на алтернативи, подкрепяни от Русия или Иран, позволявайки на двете страни да разнообразят партньорствата си. Второ, ако бъде правилно представен, коридорът може да се разглежда не само като регионална връзка, но и като част от по-широка програма за свързаност, интегрирайки Южен Кавказ в глобалните търговски маршрути чрез Средния коридор.“

„Тази перспектива би могла да намали взаимното недоверие и да направи проекта по-политически приемлив на местно ниво,“ добави той.

Джошуа Кучера, старши анализатор в Международната кризисна група, също свърза усилията на Тръмп с другите му дипломатически кампании, отбелязвайки, че „е очевидно, че администрацията на Тръмп търси лесна победа в миротворчеството, след като с Украйна и Газа напредват по-бавно, отколкото той се надяваше.“

Той обаче посочи, че все още има доста неясноти в изпълнението на споразумението между двете кавказки страни, включително реализацията на маршрута, който е в центъра на регионалния спор.

„Най-потенциално новаторският елемент е транспортното споразумение TRIPP, но все още не знаем много важни детайли,“ посочи Кучера. „На теория Азербайджан иска транспортен маршрут, който Армения да не може да контролира, между основната територия на Азербайджан и неговия ексклав Нахичеван, докато Армения твърди, че иска същото през Нахичеван, което ще е най-бързият начин за свързване между северна и южна Армения.“

Тигран Григорян, директор на Регионалния център за демокрация и сигурност, подчерта, че успехът на Тръмп в събирането на арменския премиер Никол Пашинян и азерския президент Хейдар Алиев в Белия дом се разглежда като бърза победа във външната политика. Той също отбеляза, че детайлите на американското предложение са ключови, имайки предвид исканията на двете страни.

„Азербайджан настоява за безпрепятствен достъп за товари и пътници до ексклава Нахичеван, като на практика изисква липса на арменски контрол върху маршрута. Въпреки че е отворена към идеята за възстановяване на комуникациите, Армения настоява този маршрут да функционира при пълното спазване на нейния териториален интегритет, суверенитет и юрисдикция, както и на принципа на реципрочност“, обясни Григорян пред Newsweek.

„Тоест, ако на Азербайджан бъде позволено да свърже Нахичеван през територията на Армения при опростен режим, същите правила трябва да бъдат приложени и за Армения, за да използва сегмента на железницата през Нахичеван за достъп до северните си региони“, добави той.

Конкуриращи се интереси

Очакваното споразумение, в каквато и форма да се осъществи, вероятно ще има последици отвъд двете страни и ще засегне трите регионални сили в Южен Кавказ – Русия, Иран и Турция.

„Всяка от тези регионални сили разглежда Южен Кавказ като част от стратегическия си периметър, така че всяко участие на САЩ, особено в инициатива от висок профил на Тръмп, ще се наблюдава внимателно“, каза Мамодов.

Разположен на стратегически кръстопът между Азия и Европа, Армения и Азербайджан са били под контрола на Персийската, Османската и Руската империя в различни периоди от своята история. Те придобиват независимост през 1991 г. след разпадането на Съветския съюз, което довежда първата голяма война за региона Нагорни Карабах, където етническите арменци обявяват Република Арцах на територия, международно призната като част от Азербайджан.

След този конфликт Армения и Азербайджан взаимно се обвиняват в етническо прочистване, докато Армения продължава да настоява за признаване от Турция на систематичното изгонване и избиване на арменци от Османската империя по време на Първата световна война – кампания, призната от повечето държави за геноцид.

От своя страна Азербайджан развива близки отношения с Турция през последните три десетилетия. Турските дронове изиграха ключова роля в нанасянето на значителни загуби на Армения по време на войната през 2020 г. и последвалите сблъсъци и азерска офанзива през 2023 г., която доведе до разпадането на Република Арцах и временното спиране на арменското членство в Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС), по-известна като руското НАТО.

Но Москва и Техеран имат друг интерес в региона, свързан с проекта за Международен транспортен коридор Север-Юг, който би установил неподлежащ на санкции железопътен маршрут от Индия до Русия – т.нар. „Мост на Тръмп“ има потенциала да наруши този план, тъй като според съобщенията той вероятно ще бъде изграден близо до границата на Иран с Армения.

Кучера отбеляза, че сега, когато САЩ се готвят да играят по-голяма роля в проблемния регион „Иран и Русия са предпазливи към всяко американско присъствие в региона, особено по казуси в сферата на сигурността, а в този случай маршрутът минава директно покрай границата на Иран, което прави всяко американско присъствие там особено чувствително.“

От друга страна, той каза, че „Турция желае по-добри транспортни връзки на изток през Армения и Азербайджан.“

Победители и губещи

Григорян също твърди, че „Турция е единствената от трите големи регионални сили, която вероятно ще приветства предложението на САЩ,“ и всъщност вече е започнала да изгражда инфраструктура за свързване на източния си град Карс с провинция Нахичеван на Азербайджан.

От друга страна, той смята, че Иран вероятно ще се противопостави на всяка мярка, която заплашва да прекъсне тази връзка.

„Тъй като маршрутът минава по границата на Иран и Армения, Техеран вижда всяко отслабване на арменския суверенитет върху него като директна заплаха както за северната си граница, така и за транспортния коридор Север-Юг, който свързва Иран с Европа през арменска територия“, обясни Григорян.

В повод за притеснение от страна на Иран се превръща и нарастващото сближаване на Азербайджан с Израел, което подтикна Техеран да търси по-добри връзки с Баку.

„А за Русия въпросът е още по-чувствителен. Всеки успех на САЩ в поемането на тази инициатива би представлявал сериозен удар върху позициите на Русия в региона“, заяви Григорян, посочвайки намаляващото й влияние в регион, който някога е доминирала.

„Русия определено е губещата в тази история, тъй като се надяваше, че пътят ще остане под неин контрол“, категорична е Олеся Вартанян, експерт по конфликти и сигурност в Южен Кавказ

„Американската стъпка помага на Армения и Азербайджан да постигнат повече стабилност и мир и затвърждава допълнително загубата на руското влияние в Южен Кавкас – процес, започнал преди известно време и подсилил се от разпадането на Нагорни Карабах на фона на руската инвазия срещу Украйна“, продължи тя.

„Е, това е цената, която Русия трябва да плати“, завърши тя.

Русия нанесе въздушен удар в близост до посолството на Азербайджан в Киев.

🇷🇺💥🇺🇦 Русия извърши поредната си масирана въздушна атака срещу Украйна, която според украинските военновъздушни сили е включвала 426 дрона и 24 ракети, като 23 дрона са поразили успешно целите си.

🇦🇿 Сериозни разрушения бяха регистрирани в централните райони на Киев – Дарницки, Голосеевски, Шевченковски и Соломенски, в това число в непосредствена близост до азерското посолство.

Трябва да се отбележи, че ударите около посолството идват само два дни, след като президентът Илхам Алиев, в отговор на въпрос от известни украински личности на медиен форум в Ханкенди, призова украинския народ да „не се примирява с окупацията“. Трудно е да се каже със сигурност дали това е съвпадение, или целенасочена реакция от страна на Кремъл.

„Руските атаки винаги са насочени срещу човечеството: детска градина, жилищни сгради и друга гражданска инфраструктура горяха в Киев“, написа Зеленски в Telegram.

Руски медии съобщиха, че Киев също е извършил атаки с дронове, причинявайки хаос на летищата, обслужващи Москва, където хиляди пътници са чакали на опашки или са спали на земята, след като полети са били отменени или забавени. Министерството на отбраната на Русия посочи, че е свалило 117 украински безпилотни самолета през нощта, включително 30 над Московска област.

Войната в Украйна не показва никакви признаци на отслабване близо три години и половина след пълномащабната си инвазия, а усилията, ръководени от американския президент Доналд Тръмп, не успяха да осигурят прекратяване на огъня. В събота Зеленски заяви, че иска да ускори преговорите за мир и че е отправил предложение за нови разговори следващата седмица.

В коментари, излъчени от руската държавна телевизия в неделя, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков посочи, че президентът Владимир Путин е готов да се придвижи към мирно споразумение, но основната му цел остава постигането на поставените цели.

Тръмп е все по-разочарован от Путин и миналата седмица обяви вълна от доставки на оръжия за Киев, включително ракетни системи земя-въздух Patriot. Европейският съюз също одобри повече санкции срещу Русия миналата седмица, включително мерки, насочени към нанасяне на нови удари по руската петролна и енергийна индустрия.

„Само истински натиск върху Русия може да спре тази агресия“, обобщи Зеленски в понеделник.

Азербайджан и Армения са „много близо“ до подписване на мирен договор

Арменският премиер Никол Пашинян разговаря с азерския президент Илхам Алиев по време на срещата на върха на БРИКС в Казан, Република Татарстан, Руска федерация, октомври 2024 г.
📸 Снимка: Madina Nurmanova/Shutterstock

🇦🇿🕊️🇦🇲 Армения и Азербайджан се намират много близо до сключване на мирен договор, обяви азербайджанският президент Илхам Алиев в реч по време на 3-тото издание на Световния медиен форум в Шуша.

„Мисля, че сме много близо до подписването на мирен договор“, отбеляза Алиев, цитиран от Azertac.

Според него текстът може да бъде парафиран предварително. Той разкри, че Баку вече е направил такова предложение в Абу Даби, но в същото време отбеляза, че парафирането на даден документ не е равносилно на неговото подписване.

По-рано през юли Алиев и арменският премиер Никол Пашинян се срещнаха, за да обменят своите мнения по ключови аспекти на мирния процес. Беше уточнено, че е постигнато разбирателство за продължаване на преговорите от страна на работните групи, както и на по-високи нива. Министерството на външните работи на Армения определи срещата като „ефективна“.

Армения обмисля да прехвърли контрола над Зангезурския коридор на САЩ?

🇦🇲🇺🇸🇦🇿 Армения обмисля да прехвърли контрола върху Зангезурския коридор на чужда компания на фона на предложение от американския посланик в Турция и специален пратеник в Сирия Том Барак за участие на Съединените щати в управлението на стратегически важния маршрут.

Това стана ясно от изказване на заместник-министъра на външните работи на Армения Мнацакан Сафарян, който заяви, че решението може да бъде приложено, ако е в съответствие със заявените принципи на Ереван.

Изявлението идва на фона на продължилата повече от четири часа среща между арменския премиер Никол Пашинян и президента на Азербайджан Илхам Алиев в Абу Даби, където според източници коридорът е бил сред ключовите теми.

Съединените щати предложиха да поемат планирания транспортен коридор между Азербайджан и Армения в опит да се постигне напредък в дипломатическите преговори между двете държави от Южен Кавказ, заяви посланикът на САЩ в Турция Том Барак пред журналисти по време на брифинг в петък.

Държавният департамент на САЩ се въздържа от коментар относно конкретния план и участието на американски компании в него, като само повтори „подкрепата си за усилията за насърчаване на мира и стабилността в региона“.

Зангезурският коридор свързва основната част на Азербайджан с неговия анклав Нахичеван през южната част на Армения и отдавна е предмет на остри спорове. CaucasusWarReport отбелязва, че предложението за сделка на Вашингтон предполага, че контролът ще бъде прехвърлен на частна американска компания, която трябва едновременно да гарантира сигурността на Азербайджан и суверенитета на Армения. В същото време Русия и Иран са напълно изключени от процеса.

В Ереван настояват, че дискусиите за коридора трябва да са свързани с подготовката за сключване на мирно споразумение между двете страни. До март те се бяха договорили по 15 от 17-те члена на проекта за споразумение, включително преамбюла, като останаха отворени единствено въпросите за международните претенции и настаняването на трети страни. И двете страни обявиха напредък след разговорите в ОАЕ, включително по темата за делимитация на границата.

В Турция на промените в арменския подход се гледа положително. Президентът Реджеп Ердоган заяви в началото на юли:

„Въпреки че в началото Армения беше против Зангезурския коридор, сега тя възприема по-гъвкав подход към икономическата интеграция“, заяви президентът Реджеп Тайип Ердоган, според когото регионалното развитие е в интереса както на Иран, така и за цялата архитектура на Южен Кавказ.

Иран обвинява Азербайджан, че е осигурил въздушен коридор за израелските удари.

Маршрути на израелските изтребители и безпилотни самолети, участвали в ударите срещу цели на територията на Иран в 12-дневната война. Горното твърдение е направено в ефира на ирански държавни медии и акаунти в Х, като на този етап няма потвърждение и остава чиста спекулация.

🇦🇿⚔️🇮🇷 Иран е предал на Азербайджан официални документи, които доказват преминаването на израелски изтребители и безпилотни самолети през въздушното му пространство на път за изходна позиция за нанасяне на удари по цели, разположено дълбоко на територията на Иран.

Това беше съобщено от държавни медии в Ислямската република, които се позовават на коментари, направени от Мехди Собхани, ирански посланик в Армения.

По време на телефонен разговор между иранския президент Масуд Пезешкиан и азерския му колега Илхам Алиев, първият е настоявал за провеждането на „сериозно разследване“ по случая. Посланик Собхани е уверил, че „Иран ще изчака резултатите от това разследване, преди да вземе окончателно решение за ответните действия“.

От Баку реагираха светкавично с изявление на външният министър Джейхун Байрамов, в което той подчерта, че страната му „никога не е позволявала и няма да позволи използване на своя територия или въздушно пространство срещу съседен и приятелски Иран“.

Президентът Алиев също е дал уверение на своя ирански колега Пезешкиан, че „азербайджанското небе не е и няма да бъде използвано за атаки“.

Въпреки наличието на официално опровержение от Баку, докладите на някои мониторинг канали в Иран и други държави в региона многократно предоставиха сведения за необичайната активност на израелски изтребители в района на Каспийско море около времето на ударите.

Напрежението в двустранните отношения между Техеран и Баку се повишава и на медийно ниво. Caliber.az, азерска обяви, че „истинският враг на Азербайджан в Иран е върховният лидер Али Хаменеи“, обвинявайки го във водене на последователна враждебна политика спрямо Баку.

Напрежението бе допълнително разпалено от изказване на водеща по държавния канал Baku TV, която в ефир заяви, че „азербайджанската армия може съвсем скоро да влезе в Тебриз“ – голям ирански град с преобладаващо азербайджанско население. Подобна реторика не е била официално потвърдена и изглежда като провокация или вътрешна пропаганда.

Анализатори предупреждават, че подобни обвинения – дори и без доказана достоверност – могат да доведат до сериозно влошаване на отношенията между двете страни. Иран вече намекна, че бъдещите му действия ще зависят от резултатите на разследването в Азербайджан.

В новогодишното си обръщение Илхам Алиев отново заплаши Армения

📸 Снимка: AZERTAC - Снимка: Azerbaijan State News Agency

🇦🇿⚔️🇦🇲 Южен Кавказ трябва да е регион на мир, сигурност и сътрудничество, но мащабното и бързо въоръжаване на Армения и доставката на смъртоносни оръжия може да наруши този мир, заяви азербайджанският президент Илхам Алиев в своето новогодишно обръщение.

Подчертавайки, че страната му няма да бъде просто зрител по този въпрос, държавният глава заяви, че народът му никога няма да забрави “тридесетгодишната окупация, опустошенията и геноцида в Ходжали“.

Ходжали е село в региона Нагорно Карабах, където по време на първата война в региона през 1992 година е извършено клане, при което са убити най-малко 161 етнически азерски цивилни. Според властите в Баку жертвите са 613 цивилни, включително 106 жени и 83 деца.

Според Human Rights Watch и други международни наблюдатели, клането е извършено от етнически арменски военни сили, с помощта на 366-и моторизиран стрелкови полк на руските въоръжени сили.

„Агресивната политика и същността на Армения винаги трябва да се вземат под внимание. Затова още веднъж се чувствам длъжен да предупредя арменското ръководство да се въздържа от този опасен път“, заяви Алиев, като подчерта Ереван не е в състояние да се конкурира в никоя област.

Илхам Алиев: Турция няма да строи база в Азербайджан.

🇦🇿 Появилите се в медийното пространство твърдения за предполагаемите планове на Турция да създаде военна база в Азербайджан са политически спекулации, заяви азербайджанският президент Илхам Алиев в интервю за руските държавни медии ВГТРК и РИА Новости.

„Накратко, не е необходимо. Няма нужда от това“, категоричен бе той.

„Днес е практически невъзможно да се скрие каквато и да е военна база навсякъде по света“, заяви той, описвайки твърденията за появата на подобни планове като „политическа спекулация“.

Декларацията от Шуша за съюзнически отношения между Азербайджан и Турция съдържа клауза, която предвижда взаимна военна помощ в случай на заплаха и агресия, припомни той.

„Дълг както на Азербайджан, така и на Турция е да се притекат на помощ, ако една от страните е изправена пред външна заплаха, външна агресия. Следователно въпросната точка от декларацията по същество прави абсолютно ненужно създаването на постоянна военна инфраструктура на една или друга територия“, обясни президентът.

Алиев изтъкна, че за последните 30 години години на военно сътрудничество между двете страни, военните структури на Анкара са изиграли съществена роля в модернизирането на въоръжените сили на Азербайджан, привеждането им в бойна готовност, както и за оперативното им планиране, военно разузнаване и ситуационен анализ, подчертавайки че страната му се радва на високо ниво на оперативна способност във военните си операции.

„Много сме благодарни на нашите турски приятели за тази помощ“, завърши президентът.

Баку очаква инвестиции за възстановяването на Нагорни Карабах от страна на Руската федерация и приветства участието на нейните компании, сподели още той.

„Първият инвестиционен проект беше реализиран от Татарстан. Това е сервизният център Камаз в Джабраилска област. Очакваме инвестиции“, подчерта Алиев.

Преди 36 години Нагорни Карабах обяви едностранното си отделяне от Азербайджанската ССР. След разпадането на бившия Съветски съюз и въоръжения конфликт с Азербайджан, избухнал няколко месеца по-късно и продължил чак до 1994 г., населеният с етнически арменци регион съществуваше под името Република Арцах и на практика представляваше самопровъзгласила се държава без международно признание.

През септември 2020 г. боевете в региона бяха подновени и продължиха до нощта на 10 ноември, когато страните се договориха за прекратяване на огъня. Армения загуби контрола върху всички региони около Нагорни Карабах, както и върху някои земи, били част от автономната област Нагорни Карабах по време на съветската епоха.

Близо три години по-късно Баку предприе нова военна операция в региона на 19 септември 2023 г. Продължила едва ден, тя доведе до възстановяването на териториалната цялост на Азербайджан, обявено на следващия ден от президента Илхам Алиев. Властите на сепаратисткия регион обявиха „саморазпускането“ на непризнатата република от 1 януари 2024 г.

Президентът на Азербайджан Илхам Алиев отправи предупреждение към Ереван и Франция

📸 Снимка: Azerbaijani Presidential Press Office

🇦🇿⚔️🇦🇲 Президентът на Азербайджан Илхам Алиев възобнови военните си заплахи срещу Армения, като предупреди Ереван да „не забравя за втората война в Нагорно Карабах“ и „антитерористичната операция“, имайки предвид мащабната офанзива срещу Арцах миналата година, която принуди арменското население да избяга.

„Нека не забравят за втората карабахска война“, заяви Алиев по време на посещение в Джебраил, територия на юг от окупирания Арцах, която се намираше под контрола на въоръжените сили на Арцах до войната през 2020 г.

„Нека не забравят как ни молеха за милост на колене, как десет пъти на ден се обръщаха към Русия на най-високо ниво с молба да спре войната. Нека не забравят за антитерористичната операция“, заяви азерският лидер и допълни: „Постигнахме това, което искахме, без да ни е страх от никого, без да се съобразяваме с никого“.

Коментарите на азерския президент идват малко повече от седмица, след като външните министри на Армения и Азербайджан, Арарат Мирзоян и Джейхун Байрамов, отново обещаха да „положат допълнителни усилия“ за подписване на мирно споразумение по време на разговори, организирани от американският държавен секретар Антони Блинкен в кулоарите на Общото събрание на ООН.

Алиев също разкритикува Блинкен, като го обвини за неотдавнашно писмо, подписано от 60 членове на Конгреса, които подчертават, че Азербайджан е извършил етническо прочистване в Арцах и призовават администрацията на президента Байдън да наложи санкции на режима в Баку.

Азерският лидер също така разкритикува Франция, която подписа редица сделки в сферата на отбраната с Армения през последната една година.

Френският президент Еманюел Макрон обеща постоянната подкрепа на страната си за Армения, по време на среща с премиера Никол Пашинян този четвъртък в Елисейския дворец.

„Аз също предупреждавам Армения да спре тези опасни игри“, избухна Алиев.

„От една страна говорят за мир, от друга страна се въоръжават здраво. Кой им дава оръжие: Франция и тем подобни антиазерски държави? Защо раздават тези оръжия? Колкото и да се опитват, нищо няма да постигнат“, закани се той.

Говорител на външното министерство на Армения отговори на последните заплахи на Алиев, като подчерта, че Азербайджан харчи повече за придобиване на оръжия от Армения, добавяйки, че е право на Армения, като суверенна нация, да гарантира сигурността и безопасността на своите граници и граждани.

„Армения придобива оръжия и оборудване единствено, за да упражни правото си на самоотбрана и да изпълни отговорността си да защити своите граждани. Освен това арсеналът от настъпателни оръжия на Азербайджан далеч надхвърля този на Армения, както често се заявява от президента на Азербайджан“, посочи Ани Бадалян, говорител на външното министерство в Ереван, потърсен за коментар от информационна агенция Армепрес.

„Освен това напоследък все по-често се срещат заплашителни и агресивни изявления от страна на Азербайджан. Как трябва да се тълкуват тези твърдения?“ попита Бадалян.

„Ереван е повтарял многократно – на най-високо ниво – че няма агресивни намерения към нито един съсед, признава териториалната цялост на всички тях и няма териториални претенции“, подчерта говорителят на ведомството.

Тя припомни също, че скорошното решение на Конституционния съд на Армения е потвърдило, че разпоредбите, уреждащи съвместната дейност на арменските и азербайджанските комисии за делимитация на границата, са в съответствие с конституцията на страната, отричайки всякакви твърдения, че в нея се съдържат териториални претенции към съседните ѝ държави.

„Армения също така заяви, че въпреки че някои от териториите ѝ са окупирани от Азербайджан, тя няма намерение или план да върне тези територии с военни средства, тъй като горепосоченият регламент за съвместната дейност на комисиите за делимитация на границите предоставя всички възможности да адресира и реши тези проблеми по мирен път и чрез преговори“, обясни Бадалян.

📸 Снимка: Ani Badalyan, Spokesperson of Foreign Ministry of Armenia

Говорителят на външното министерство постави под съмнение времето на изявленията на Алиев, размишлявайки дали Баку не подготвя ново военно нападение срещу Армения.

Бадалян каза още, че смята за важно да се търси отговор на този въпрос, „тъй като това ще помогне да се оценят опасенията, че Азербайджан може да използва предстоящата конференция COP29 в Баку като димна завеса за началото на нова военна агресия срещу Армения и налагане на политическата си воля пред чуждестранните лидери, пътували до Баку за участие в събитието“, изрази загриженост тя, визирайки срещата на върха на ООН за климата, планирана да се проведе в Баку следващия месец.

Тя също така подчерта, че изявленията на Алиев и други високопоставени азербайджански служители повдигат повече въпроси относно намеренията на Баку по отношение на Армения.

„Азербайджан отхвърля ли споразуменията за признаване териториалната цялост и суверенитета на Армения въз основа на Декларацията от Алма Ата от 1991 г.?“ попита Бадалян, подчертавайки, че страната му е „препотвърдила ангажимента си към споразумението, постигнато с Азербайджан въз основа на Декларацията от Алма-Ата; тоест да признаят взаимно териториалната си цялост и суверенитет по административните граници на бившите съветски републики.

Бадалян стигна още по-далеч и постави под съмнение дали официален Азербайджан не се отказва от т. нар. „дневен ред за мир“.

„Армения потвърди ангажимента си към Програмата за мир и готовността си да подпише съдържанието на вече договорения мир с Азербайджан като мирен договор, за което министър-председателят на Армения обяви в речта си на неотдавнашната 79-та сесия на Генералната асамблея на ООН в Ню Йорк“, подчерта още веднъж тя.

„Вярваме, че вместо върху агресивна реторика, трябва да се съсредоточим върху разрешаване на въпроса за подписването на мирния договор възможно най-скоро и преговорите по други въпроси не само де факто, но и де юре в условията на мир“, завърши тя.

Армения и Азербайджан са близо до сключване на мирен договор.

🇦🇲🤝🇦🇿 Дългоочакваното споразумение, което може да донесе мир в региона на Южен Кавказ след десетилетия на кървави конфликти, е близо до завършване, потвърдиха Армения и Азербайджан.

На пресконференция в събота арменският премиер Никол Пашинян обяви, че правителството му е отправило официално предложение на Азербайджан да подпише мирен договор, след като прецени, че е постигнат достатъчен напредък по ключови въпроси в двустранните преговори през последните месеци.

„Имаме 17 члена в последния проект на мирния договор. Тринадесет от тях, включително преамбюла, са напълно съгласувани“, каза Пашинян. „Ние предлагаме следното - да вземем всички съгласувани членове и формулировки и да ги подпишем като мирен договор.“

Изявлението идва ден след като двете страни обявиха, че е подписано споразумение за съвместна гранична комисия за демаркиране и делимитиране на общата им граница. Двете съседни държави водиха поредица от въоръжени конфликти през последните години, както за отцепилия се регион на Азербайджан Нагорни Карабах, така и в погранични райони, попадащи в рамките на международно признатите граници на Армения.

След войната от 2022 г. мисия за наблюдение на ЕС беше разположена в Армения, за да наблюдава напрегнатата ситуация по границата, като в същото време страната настоя за изтегляне на руските граничари, които бяха разположени там след разпадането на Съветския съюз.

Ръководителят на външната политика на Азербайджан Хикмет Хаджиев потвърди пред американското издание POLITICO, че е осъществен напредък в двустранните преговори, добавяйки, че споразумението за граничната комисия „трябва да се разглежда като достатъчно за изтеглянето на контингента на ЕС“. Баку последователно се противопоставя на мисията на Брюксел с аргумента, че тя увеличава риска от конфликт.

Миналия септември Азербайджан започна офанзива, за да си върне Нагорни Карабах, който беше контролиран от етническото арменско население след войната, последвала разпадането на СССР. Докато руските миротворци стояха настрана, почти всички от 100 000 жители на планинския регион бяха принудени да избягат в Армения.

Докато ЕС засили политическите връзки с Армения през последните години, тъй като страната се отдалечава от сферата на влияние на Москва, Брюксел също поддържа близки отношения с Азербайджан. През 2022 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отлетя за Баку, за да подпише споразумение за увеличаване на износа на газ от богатата на изкопаеми горива нация като част от усилията за диверсификация от руската енергия.

Азербайджан официално подаде молба за присъединяване към БРИКС

Руският президент Владимир Путин, вляво, и президентът на Азербайджан Илхам Алиев присъстват на държавен прием в двореца Гюлустан в Баку, Азербайджан, в понеделник.
📸 Снимка: Mikhail Tereshchenko/Associated Press

🇦🇿🤝🇷🇺 Азербайджан официално кандидатства във вторник за присъединяване към блока на развиващите се икономики БРИКС, ден след посещението на руския лидер Владимир Путин в богатата на петрол страна от Южен Кавказ, за да укрепи регионалните връзки и да осигури подложените на натиск търговски пътища на Москва.

Съобщението от външното министерство в столицата на Азербайджан, Баку, идва в момент, когато съюзът БРИКС претърпя голямо разширяване. Повече от десетилетие блокът включваше само пет нации: Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка.

Иран, Египет, Етиопия и Обединените арабски емирства се присъединиха през януари, а Саудитска Арабия заяви, че също обмисля да направи това.

Клубът вече включва някои от най-големите производители на петрол в света и представлява доста над една четвърт от световния БВП. Нейните членове Русия и Иран изостриха отношенията си със Запада до скъсване заради войната на Москва срещу Украйна и регионалните политики на Иран.

Бизнес връзките бяха на първо място в дневния ред по време на срещата между Путин и Илхам Алиев в понеделник, като Алиев обяви, че 120 милиона долара са заделени за стимулиране на товарния транспорт между двете страни.

Путин все повече зависи от страни като Азербайджан за достъп до световните пазари поради санкциите, наложени на Москва заради действията й в Украйна, според политологът Зардушт Ализаде.

За Азербайджан запазването на добрата воля на Москва е важно за националната сигурност заради напрежението със съседна Армения, каза Ализаде.

Русия е дългогодишен спонсор и съюзник на Армения след падането на Съветския съюз през 1991 г. Но отношенията между тях стават все по-обтегнати след септември 2023 г., когато армията на Азербайджан пое контрола над Нагорно Карабах, слагайки край на сепаратисткото управление, продължило повече от три десетилетия.

Армения обвини руските миротворци, разположени в региона, че не са успели да спрат офанзивата на Азербайджан. Москва, която има военна база в Армения, твърди, че нейните войски не са имали мандат за намеса.

Президентът на Азербайджан обеща да помогне на френските територии да се освободят.

Президентът на Азербайджан Илхам Алиев говори на среща на Движението на необвързаните страни, международна организация от държави, които не са членки на военни блокове, в столицата на Азербайджан Баку, 5 юли 2023 г.
📸 Снимка: IHA

🇦🇿⚔️🇫🇷 Президентът на Азербайджан Илхам Алиев още веднъж потвърди подкрепата си за независимостта на френските отвъдморски територии, описвайки ги като намиращи се „под колониално управление“.

„Коморските острови, Майот все още са под колониално управление. Наш дълг беше да помогнем на тези страни да се освободят от този отвратителен остатък от миналото“, каза Алиев по време на медиен форум в Баку в събота, предадоха Ройтерс и азерската информационна агенция Trend.

Коморските острови, архипелаг в Индийско море, разположен край бреговете на Източна Африка, получиха своя независимост от Франция през 1975 г., но година по-късно един от островите на архипелага, Майот, гласува в полза на оставането във Франция на референдум, организиран от властите в Париж. Коморските острови не признават френското управление в Майот, а резолюциите на ООН също потвърждават суверенитета на Коморските острови над острова.

„Ние ще ви подкрепяме, докато се освободите“, каза Алиев по отношение на френските територии.

Отношенията между Париж и Баку са в ниска точка в резултат на френската военна и политическа подкрепа за Армения и подкрепата на Азербайджан за движенията за независимост във френските отвъдморски територии. Азербайджан оглавява Baku Initiative Group - група, обединяваща 14 политически движения от пределите на бившата Френска империя, в името на деколонизацията.

През май френският вътрешен министър Жералд Дарманен заяви, че бунтовете в Нова Каледония, френска територия в Тихия океан, са били подкрепени от Азербайджан - обвинения, които Баку отхвърля.

Азербайджан, който е основен производител на нефт и газ, е готов да посрещне глобалните лидери след четири месеца в Баку за срещата на върха за климата COP29.

САЩ искат да поканят Армения и Азербайджан на предстоящата среща на върха на НАТО

📸 Снимка: EPA/БГНЕС

🇺🇸🤝🇦🇲🇦🇿 САЩ планират да поканят Армения и Азербайджан на предстоящата среща на върха на НАТО във Вашингтон през юли, съобщи на 27 юни азербайджанската медия Turan, позовавайки се на неназовани източници.

Както Азербайджан, така и Армения, които отдавна са геополитически врагове, преди това са си партнирали с НАТО, но не са пожелавали директно членство.

Източници казаха на Turan, че срещата на върха може да улесни двустранните преговори за продължаващия мирен процес между двете страни и ще бъде „чудесна възможност, която е твърде добра, за да бъде пропусната“. Към момента на тази публикация не е ясно дали поканите вече са били изпратени и дали Армения и Азербайджан са приели или планират да присъстват.

Новината идва на фона на посещение на помощник-държавният секретар на САЩ Джеймс О'Брайън в азерската столица Баку на 27 юни, което ще бъде третата му визита в Южен Кавказ за два месеца.

„Ние сме много ясни с (азербайджанския президент Илхам) Алиев, че това е време за постигане на мир“, каза О'Брайън пред комисия в американския Сенат преди пътуването.

Азербайджан предприе успешна офанзива през септември 2023 г., с която си възвърна контрола над региона Нагорни Карабах, признат от международното право като част от Азербайджан, но който де факто беше под контрола на етническата арменска самопровъзгласила се република от началото на 90-те години, когато кървав конфликт, продължил шест години и отнел живота на десетки хиляди, завърши с арменска победа.

Мирните преговори между Армения и Азербайджан продължават оттогава, но все още не са стигнали до окончателен край. Нарастващите връзки между Армения и западни институции като НАТО също илюстрират променящите се вълни на руското влияние в региона.

Армения отдавна разчиташе на Русия като свой основен регионален съюзник, но отношенията между двете страни се влошиха рязко, след като руските миротворци отказаха да съдействат нито по време на Втората война в Нагорни Карабах през 2020 г., нито по време на офанзивата на Азербайджан през септември 2023 г., която на практика сложи край на конфликта.

Оттогава Армения открито се стреми да установи нови партньорства в сферата на отбраната.

Арменският премиер Никол Пашинян обяви по-рано през юни, че Армения ще се оттегли от Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС), военен съюз, ръководен от Русия, в който членуват още Армения, Беларус, Казахстан, Таджикистан и Киргизстан.

„Ще си тръгнем“, каза Пашинян пред арменския парламент, обвинявайки ОДКС в заговор „срещу нас с Азербайджан“.

„Ние ще решим кога да си тръгнем. Няма да се върнем, няма връщане назад“, допълни той.

Йенс Столтенберг се срещна с президента на Азербайджан Илхам Алиев

📸 Снимка: NATO on X

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в изявление пред медиите след срещата си с президента на Азербайджан Илхам Алиев в Баку заяви, че мирът в Южен Кавказ е важен както за хората в региона, така и за Черноморския регион и за трансатлантическата сигурност като цяло.

Ние насърчаваме мирния процес между страните и се надяваме да постигнем устойчив мир между Азербайджан и Армения.

Каза Столтенберг като отбеляза, че мирът в региона на Южен Кавказ е много важен и Азербайджан сега има възможност да го установи. Лидерът на Алианса отбеляза също, че Азербайджан играе важна роля за енергийната сигурност на страните в пакта.

Добре е да се върнем отново тук, за да обсъдим въпроситеотносно енергийната сигурност, тъй като енергетиката е важен елемент на сигурността. Азербайджан развива много тесни връзки с редица членки на Алианса и играе все по-важна роля, доставяйки газ и в бъдеще електричество на ключови страни от НАТО в Европа.

Столтенберг припомни също и за важността на тазгодишната среща на върха на ООН за климата COP29, която ще се проведе в през ноември в Баку, като добави:

Тази година Азербайджан ще бъде домакин на COP29. В момента във всички части на земята може да видим последствията от изменението на климата.

Според Столтенберг Азербайджан инвестираактивно в развитието на алтернативна енергия - вятър и слънце. А това е важно за енергийния преход и борбата с изменението на климата.