Пашинян предлага размяна на анклавите с Азербайджан при точно равни площи

🇦🇲🗺️🇦🇿 Армения и Азербайджан трябва да премахнат анклавите по общата си граница с размяна на територии с точно отговарящи площи, заяви арменският премиер Никол Пашинян в обръщение на видео, публикувано на 14 октомври 2026 г. в профила му във Facebook. Според арменската служба на Радио Свобода това е първиятв път, когато той казва как ще бъде решен въпросът, вместо да изрежда възможните изходи. Кои конкретно територии ще преминат към другата страна и дали Ереван и Баку вече са се договорили окончателно, Пашинян не уточни.

Обръщението описва какъв да бъде мирът след подписване и ратифициране на мирен договор и започва с число: „Армения трябва да има територия от 29 743 кв.км.“ Пашинян иска делимитацията и демаркацията на границата, т.е. определянето на граничната линия по документи и карти и обозначаването ѝ на терена, да следват декларацията от Алма-Ати на 21 декември 1991 г. С нея бившите съветски републики признаха съществуващите помежду си граници. „Въпросът с анклавите и ексклавите трябва да се реши по следната формула: от двете страни на границата не бива да има анклави и ексклави, т.е. двете държави, Армения и Азербайджан, трябва да извършат размяна на територии с точно отговарящи размери“, каза Пашинян.

Самите анклави са наследство от съветското административно деление. Азербайджан има четири села, заобиколени изцяло от Армения и контролирани от нея. Тигранашен, де юре село от Нахичеван, се намира в Араратска област на магистралата М-2, главния път от Ереван на юг към Сюник и иранската граница. През последните месеци Пашинян нарича селото и с азерското му име Кярки, за да намали напрежението по темата, преди тя да стане повод за военна ескалация, както самият той обясни. Другите три селища са Юхаръ Аскипара, Бархударлъ и Софулу и попадат в Газахския район, обградени изцяло от Тавушка област на Армения. Обратният случай е Арцвашен в Гегаркуник: арменско село, обградено от азерса територия и контролирано от Баку.

Пашинян повтаря числото 29 743 кв.км. от месеци, а на 17 септември обясни откъде идва то. Суверенната територия на Армения, заяви той на конференцията „Всеобхватна сигурност и устойчивост“, съвпада точно с тази на Арменската ССР: в нея влиза Арцвашен, но не и съветските анклави. Ако се приеме друга логика, площта на страната става 29 753 кв. км, „тоест излизаме с 10 квадратни километра извън международната легитимност“. И допълни: „За чия сметка излизаме? На някой друг.“ Формулата от 14 октомври запазва това число и след размяната: каквато площ Армения отстъпи, получава също толкова в замяна.

Досега имаше два възможни изхода по въпроса. Депутатът от управляващата партия „Граждански договор“ Едуард Агаджанян ги изреди за Радио Свобода: размяна на територии или запазване на статуквото, което да се закрепи при делимитация и демаркация според Алма-Атинската декларация. Преди година Пашинян казваше, че първо иска да види правните основания и чак тогава ще заеме конкретна позиция, а до вчера той твърдеше, че с Баку нито е обсъждан въпросът, нито е вземано решение по него. Опозицията смяташе, че той подготвя обществото за предаването на Тигранашен. Още през юни 2023 г. той казваше, че никой анклав не може да създаде неразрешим проблем с пътищата: „Ако пътят не може да мине оттук, ще мине оттам.“

Второто условие в обръщението се отнася до връзките. „Всички пътища и комуникационни линии трябва да бъдат отворени в рамките на проекта ТРИПП, но не само в рамките на проекта ТРИПП“, заяви Пашинян. Той иска те да осигуряват и пътуване, и връзка „от Армения до Армения през територията на Азербайджан и от Азербайджан до Азербайджан през територията на Армения“. ТРИПП е абревиатура от „Пътя на Тръмп за международен мир и просперитет“ – трасето през южна Армения, което трябва да свърже основната част на Азербайджан с неговия ексклав Нахичеван. Това беше договорено на срещата в Белия дом на 8 август 2025 г. Представители на двете държави обсъдиха електропроводите по проекта на 8 октомври 2026 г. в Горис.

Третото условие е взаимен отказ от претенции. Пашинян иска двете държави да се „оставят на мира по всички въпроси“, без „нито една претенция“, включително по логиката на Карабах, Гардман, Ширван и Нахичеван или по логиката на „Западен Азербайджан“. Гардман, Ширван и Нахичеван са исторически области в днешен Азербайджан, а трите имена заедно образуват названието на Всеарменския съюз „Гардман–Ширван–Нахичеван“, който обединява изселените от тези земи арменци и настоява за връщане на правата им. „Западен Азербайджан“ е формулата, с която Баку назовава днешна Армения: официално тя се представя като връщане на азерите, изселени от Армения в края на съветската епоха, което в Ереван се тълкува като претенция към арменска земя. Карабах е изцяло под контрола на Азербайджан от офанзивата през септември 2023 г., след която над 100 000 арменци напуснаха областта.

Накрая Пашинян сам постави въпроса дали такъв мир е постижим и отговори със своето впечатление от Туркменистан: „След контактите с президента на Азербайджан в Туркменистан имам предварителното впечатление, че имаме възможност да придадем на мира такъв облик, и занапред ще се занимаваме с осъществяването на тази възможност, с превръщането ѝ в реалност.“ Контактите са били неформални. На 8 октомври в Туркменбаши той и Илхам Алиев седяха на една маса на концерта след консултативната среща на държавните глави от Централна Азия и Азербайджан, съобщи азерската агенция Trend, а още на другия ден двамата участваха в срещата на върха на ОНД в курортната зона Аваза. „Комерсант“ съобщи, че след Каспийската екологична среща на върха Путин, Пашинян и Алиев са провели необявена затворена среща, продължила около 15 минути. Говорителката на премиера Меланя Арутюнян го отрече пред Armenpress: „Среща в такъв формат в действителност не се е състояла.“

Реакциите в Ереван бяха противоположни. Секретарят на парламентарната група на „Граждански договор“ каза пред Радио Свобода, че става въпрос именно за размяна на Тигранашен срещу Арцвашен. Агаджанян допусна, че щом премиерът го обявява публично, значи има съгласие по въпроса, и добави: „Нека напомня, че това предполага провеждането на референдуми в двете държави.“ Секретарят на опозиционната група „Армения“ Артур Хачатрян не побърза да заключи, че ще бъдат разменени именно четирите азерски села и Арцвашен, и попита дали не е възможен друг вариант: Азербайджан дава на Армения ивица от Чамбарак до Арцвашен, която му отвръща със същата площ от Нахичеван до Тигранашен. „Размени територия срещу територия, [...] анклав вече не съществува, но в резултат на тази размяна Армения се оказва на ръба на ада“, каза той. Хачатрян свърза изявлението с бъдещия референдум за нова конституция: „Той дава на хората този бонбон, за да отидат и да гласуват на референдума за онази конституция, чиято идея е замислена в Баку, и затова казваме алиевска конституция.“

Референдумите, за които говори Агаджанян, са предвидени и в самите конституции. Азербайджанската (чл. 3) допуска промяна на държавните граници само с референдум, докато арменската (чл. 205) изисква такъв при промени по територията на страната. Алма-Атинската декларация вече е прилагана на практика. На 19 април 2024 г. комисиите за делимитация се договориха да започнат от участъка Тавуш–Газах, а през май 4 изоставени села от Газахския район – Баганис Айръм, Ашагъ Аскипара, Хейримли и Гъзълхаджълъ – минаха под контрола на азербайджанската гранична служба. Жители на граничните села в Тавуш блокираха тогава в знак на протест магистралата към Грузия. Тогава ставаше дума само за села, които не са анклави.

Всичко, което Пашинян описва, се отнася до времето след сключването на мирен договор, който все още не е подписан. Текстът му беше парафиран от външните министри на двете страни в присъствието на Доналд Тръмп на 8 август 2025 г. в Белия дом. Баку обвързва своя подпис с приемането на нова конституция на Армения без преамбюла, който препраща към Декларацията за независимост от 1990 г. През февруари Алиев заяви, че договорът може да бъде подписан още на следващия ден след промяната. Нов основен закон в Армения се приема само с референдум, а решението да бъде свикан изисква 2/3 от гласовете на всички депутати. На изборите на 7 юни 2026 г. „Граждански договор“ спечели 64 от 105 места. Прагът е 70 гласа. За свикване на допитване за промени в територията е необходимо по-малко мнозинство: Народното събрание го свиква по предложение на правителството и с мнозинство от всички народни представители, с каквото управляващият кабинет разполага.

Към 15 октомври 2026 г. официален отговор от Баку няма. Впечатлението от Туркменбаши ще се потвърди, ако азерската страна приеме публично формулата за равни площи и ако комисиите за делимитация впишат анклавите в дневния ред с конкретни участъци. Опровержение би било азерско искане Тигранашен и трите газахски села да бъдат върнати без в замяна Армения да получи територия с идентична площ. Дотогава единственото конкретно число в предложението остава 29 743 кв.км.

Анализ: Забрадката е поводът, Израел е причината за кризата между Анкара и Баку

🇦🇿⚔️🇹🇷 Турция няма да отговаря на Илхам Алиев. Партия на справедливостта и развитието (AKP) на президента Реджеп Тайип Ердоган и анонимни служители в Анкара изглаждат публичния спор, който продължава вече 3 седмици между Анкара и Баку и започна с училищните униформи в Азербайджан. „Смятаме, че става дума за недоразумение“, заяви висш служител в Анкара пред Middle East Eye на 9 октомври и увери, че Анкара няма намерение да се намесва във вътрешните работи на „сродната държава“. Два дни по-рано говорителят на партията Йомер Челик заяви, че между Ердоган и Алиев има „истинско братско отношение“, и добави: „Има държави, които се опитват да влязат между Турция и Азербайджан. На тези държави категорично няма да позволим.“

На същия ден турската изследователка Дюня Башол, доктор по близкоизточни изследвания от израелския университет Бар-Илан, нарече случилото се „четвъртата голяма криза“ в отношенията между анадолските и азерските турци от 1918 г. насам. Поводите според нея са два: ограничения за хиджаба в класните стаи в Азербайджан и „безмилостната критика“ на консервативните турци към съюза с Израел. Коренът обаче е по-стар. Много турци, пише Башол, гледат на Азербайджан като на по-малък брат, който трябва да слуша, а Азербайджан след разпада на Съветския съюз не иска „още един по-голям брат“. Есето е написано изцяло от позицията на Баку, но описва много точно как два отделни спора се сляха в един.

Самата мярка е формулирана така, че думата „хиджаб“ да не присъства. С постановление №309 от 21 септември кабинетът на премиера Али Асадов забрани на учениците в държавните училища допълнителни елементи на облеклото, които нарушават единството на униформата или са несъвместими със светския принцип на общото образование. В текста не се споменава хиджаб, нито се предвиждат санкции. Решения се вземат от педагогически съвети, а отговорността за облеклото носят родителите по силата на поправка в Закона за общото образование, която Алиев одобри на 22 юли.

На 28 септември в училище №6 в Сумгаит не допуснаха в клас момичета със забрадки; родители в Гянджа и Джалилабад съобщиха за същото. В социалните мрежи беше разпостранено видео на ветеран от Втората карабахска война, който показва протезата си: „Ето тази ръка я дадох в боевете за родината“. Дъщеря му не била допусната в училище. На 6 октомври кабинетът въведе и изисквания към облеклото на учителите, а на 9 октомври бяха обявени засилени проверки.

Ден след приемане на постановлението, на 22 септември, Ердоган заяви от трибуната на Общото събрание на ООН: „Забраната за забрадка, въведена в училищата от някои държави, смятаме за посегателство срещу най-основните права на жените.“ Държава не назова. Двама служители отбелязаха пред Middle East Eye, че има предвид Франция и Австрия. Във Франция знаците на религиозна принадлежност са забранени от 2004 г. в държавните училища. В Австрия от 1 септември момичетата под 14 години не могат да носят забрадка в клас, а родителите им плащат глоби от 150 до 800 евро. Азерски източник допуска пред същото издание, че Алиев е отговарял именно на тази реч. След като се появиха кадрите от Сумгаит, близки до Ердоган турски медии направиха паралел с 28 февруари 1997 г. – т.нар. постмодерен преврат, който изтласка ислямисткото правителство на Неджметин Ербакан от властта и забраната за забрадки в университетите беше затегната.

Израелската връзка се намеси в спора на 24 септември. Когато премиерът Бенямин Нетаняху излезе на същата трибуна, по изчисления на Anadolu около 70 делегации, сред които и турската, напуснаха залата. Азерският представител, първи секретар на постоянната мисия Максад Хюсейнов, остана до края. В същата реч Нетаняху нарече Ердоган „тиранин“ и „разпространител на антисемитски лъжи“. Гневът в турски медии и социални мрежи се насочи към Баку: Haberler написа за „държавата, която донесе голямо разочарование в ООН“, а някои коментатори стигнаха до думата „предателство“. На 26 септември Съветът по медиите и излъчването на Азербайджан определи кампанията в турските медии като „координирана“ и „организирана от определени кръгове“ и не изключи забрана за влизане в страната на организаторите и изпълнителите ѝ.

Двете обиди се събраха на 1 октомври в заглавие на ислямисткия вестник Yeni Akit: „Тормозът по модела на 28 февруари в Азербайджан, който спи със ционисткия Израел, ще струва скъпо на Алиев“. Материалът не предоставя доказателство, че Израел има пръст в училищните правила; но тезата му е именно, че подобна връзка съществува. В нея се изказва и представителка на HÜDA PAR, малката кюрдска ислямистка партия, подкрепила Ердоган на изборите през 2023 г. На 30 септември независимият депутат от Истанбул Мустафа Йенероглу, бивш член на AKP, нарече практиката в Азербайджан „системна държавна политика“ и призова Ердоган да повдигне въпроса пред Алиев. На 3 октомври сдружение Özgür-Der протестира пред азерското генерално консулство в Истанбул.

Предишната вълна на напрежение, която Башол не включва в своя списък, също беше свързана с Израел. След като на 5 март ирански дрон удари летището в Нахичеван и рани 4 души, Алиев определи удара като „терористичен акт“ и разпореди на армията да подготви ответни мерки. Медии, близки до управляващите в Турция, реагираха остро. По оценка на историка Алтай Гьоюшов от Бакинския изследователски институт те все по-открито очакват Баку да постави връзките си с Анкара над тези с Израел, а верни на Алиев депутати обвиниха медии от обкръжението на Ердоган в организирана кампания. Сегашният спор е втората вълна на напрежение тази година.

Цифрите обясняват защо тази нишка не се къса. По данни на Kpler азерският суров петрол е представлявал 46,4% от петролния внос на Израел през 2025 г. – най-високият дял за последното десетилетие, далеч пред руския петрол с дял от около 28%. Доставките за Израел от Джейхан са нараснали с 31%, до 94 000 барела дневно. Джейхан е турско пристанище, крайната точка на тръбопровода Баку–Тбилиси–Джейхан. След юни 2024 г. официално търговията между Турция и Израел е нула, а турската позиция е, че петролът е азерски и не може да определя купувача му. В обратна посока Израел е един от основните доставчици на оръжие за азербайджанската армия, включително на безпилотни системи.

Самото постановление обаче не произтича от израелската връзка. Ограниченията за хиджаба са по-стари от спора. През ноември 2010 г. министерство на образованието ги въведе, а след протести ги оттегли. През март 2026 г. директори в Имишли, Мехдиабад и Сумгаит завръщаха момичета със забрадки. В Мехдиабад по сведения на активисти са върнати 23 ученички наведнъж, а в края на месеца, по думите на активистка, ограниченията бяха отменени. Логиката на Баку е насочена на юг. В речта си на 2 октомври Алиев постави идеологическата сигурност наравно с физическата и каза, че „идеологическото ни пространство трябва да бъде свободно от чужди елементи, от чужди влияния“. После попита защо „в някоя държава“ се създават медии на азербайджански език, и отговори: не за да помагат, а „за да тровят мозъците на младите“. Такива издания, добави той, има „точно до нас“, но и на Запад. Съседа не назова; анализатори свързват думите с Иран, където живеят милиони етнически азербайджанци. На 22 септември теологът Абгюл Сюлейманов, критикувал ограниченията във Facebook, беше задържан и получи 30 дни административен арест. В Баку забрадката е въпрос на иранско влияние сред шиитите, а в Турция се превърна във въпрос за Израел.

Отговорът, отправен към Турция, също дойде на VIII конгрес на управляващата партия „Нов Азербайджан“. В записа на президентството Алиев казва, че стреаната му отвръща „на един удар може би два, пет, десет“, „за да си седи всеки на мястото, да не се меси в работите ни, да не си вре носа в начина ни на живот и да не ни сочи пътя“. После: „Не ни трябва ничия помощ, не ни трябва и ничие покровителство. Когато имахме нужда, никой не ни помогна.“ Оръжието, отбелязва той, е купено с пари, „по световни цени, до последния патрон“. И накрая: „Нашето предимство е, че за разлика от някои държави нямаме нужда да създаваме легенди.“ Други, продължи той, искат да си припишат постижения от миналото или да преувеличат ролята си, като изкривяват историята. Турция не беше назована, но в социалните мрежи и сред коментатори тази реч беше възприета като отговор на Анкара. Думите съвпадат с упрека, който Башол отправя към своите сънародници: че свеждат победата в Карабах до турските дронове. Самият Алиев разказваше друго през февруари 2024 г. в Анкара, когато заяви, че Турция е застанала до страната му във войната и изявленията на Ердоган са възпрели други сили от намеса.

Анкара не отвърна. На 27 септември, годишнината от началото на Втората карабахска война, Ердоган писа в X, че Карабах е азерска земя, и се обади на Алиев; съобщението на президентството в Баку за разговора не споменава училищните правила. Челик разграничи протестите от действията на правителството, защото участниците „действат по собствена инициатива“, и предупреди, че Анкара няма да търпи опити да бъде създавано впечатление за разрив. Така Ердоган, който от години говори за някогашната турска забрана за забрадки като за несправедливост спрямо вярващите, мълчи, когато най-близкият съюзник на Турция въвежда подобна мярка.

Вчера се навършиха 17 години от третата криза в списъка на Башол. На 10 октомври 2009 г. в Цюрих външните министри Ахмет Давутоглу и Едуард Налбандян подписаха протоколите за нормализиране на отношенията между Турция и Армения, без съгласието на Баку и без условие за изтегляне от окупираните азерски територии. Четири дни по-късно в Бурса полицията не допусна азерски знамена на мача Турция–Армения, гледан от държавните глави Абдуллах Гюл и Серж Саргсян. В отговор Баку свали знамената на Турция от паметника на османските войници, загинали за града през 1918 г. на Алеята на шехидите. Протоколите така и не бяха ратифицирани: Ердоган обвърза ратификацията с изтегляне от Карабах, а през 2018 г. Армения ги анулира. Тогава отстъпи Анкара.

Първите две кризи в списъка на Башол водят към същия извод. През лятото на 1918 г. османските войски влизат в Табриз и по думите ѝ първоначалният ентусиазъм на местните тюркоезични жители бързо минава в съпротива срещу чуждата управа. През 90-те години Баку очаква от Анкара повече, отколкото получава. Башол пише, че при арменското настъпление към Келбеджар през април 1993 г. президентът Абулфаз Елчибей е поискал от Турция хеликоптери за евакуация на цивилни и е получил отказ. През март 1995 г., след бунта на специалните полицейски части ОПОН срещу Хейдар Алиев, Баку открито заговори за турско участие, а Анкара така и не призна, че хора от нейните служби са били замесени. Илхам Алиев се върна към онова време в същата реч: „Никой не ни помагаше, и във войната никой не помагаше.“

Разликата в зависимостите обяснява защо Анкара отстъпва. Азербайджан е вторият доставчик на газ за Турция след Русия: по данни на енергийния регулатор EPDK за август 2025 г. от него са внесени 1,05 млрд. куб. метра от общо 4,02 млрд. куб. метра – около 1/4 от вноса. През Нахичеван и арменската област Сюник минава бъдещият сухопътен коридор, който ще свърже Турция с основната част на Азербайджан, а оттам с Каспийско море. Баку пък продава почти половината от петрола, който внася Израел. Гьоюшов допуска, че през март турският натиск е помогнал Алиев да омекоти тона към Иран: след гневната реч той поздрави новия върховен лидер и изпрати хуманитарна помощ. Връзката с Израел остана непроменена: петролът продължава да тръгва от Джейхан, а дипломатът в ООН остана в залата. Официалната версия в Анкара е друга: речта на Ердоган не е за Баку, значи няма и спор, от който да се отстъпва. Бившата председателка на Özgür-Der Хюля Шекерджи пък цитира непотвърдени сведения, че турски служители са предупредили Баку насаме; ако са верни, публичното мълчание прикрива непубличен натиск.

Формулата „една нация, две държави“ има предел и той е Израел. Баку го показа два пъти тази година, а Анкара засега го приема. Много вероятно е турското правителство да запази официалното си мълчание за забрадката, а Баку да не отмени постановление №309. За обратното ще свидетелства Ердоган, ако лично назове Азербайджан по въпроса за забрадката, или той, ако тихо прекрати прилагането на правилата, както стана в края на март. Ескалация ще означава реално прилагане на забрана за влизане в страната на турски журналисти или активисти. А единственият знак, че Анкара е посегнала на израелската връзка, би бил спад в броя на танкерите от Джейхан към Израел в месечните данни на Kpler. Такъв сценарий обаче граничи с не. Дотогава Баку продава на Израел почти половината от петрола му, а тръбопроводът, по който се доставя този петрол, завършва в турско пристанище.

Алиев нарече САЩ и Китай двете свръхдържави и не назова Русия

🇦🇿⚔️🇷🇺 Президентът на Азербайджан Илхам Алиев заяви пред VIII конгрес на управляващата партия „Нов Азербайджан“ в Баку, че светът има две свръхдържави – Китай и САЩ – и „трета няма“, с което махна Русия от кръга на свръхдържавите и сложи Пекин и Вашингтон начело на световната йерархия. На 3 октомври украински и руски издания, сред тях ua.news, Обозреватель, EADaily и руската служба на The Moscow Times, го представиха в заглавията си като унижение на Путин и изключване на Русия от списъка.

Пасажът е част от изложението за външната политика на Баку пред 960 делегати в Центъра „Хейдар Алиев“. Точно преди него Алиев спомена стратегическите партньорства с 10 държави от ЕС и каза, че напоследък са настъпили две исторически събития: „Установихме отношения на стратегическо партньорство с Китай и Америка“. След това той посочи декларацията за всеобхватно стратегическо партньорство с Китай, както и Стратегическата харта със САЩ и заяви: „Това са двете свръхдържави на света, трета няма.“

Той добави, че договарянето на правила между тях на основата на взаимно разбиране е решаващо за целия свят. Алиев посочи, че между Китай и САЩ „естествено се обсъждат въпроси и има известна конкуренция“. Азербайджан е стратегически партньор и на двете, подчерта президентът. По думите му тези партньорства говорят за доверието към страната и нейната дума въпреки малкото ѝ население и територия. В същата реч той каза, че войните около страната продължават по целия ѝ периметър, че международен механизъм за спирането им няма и вероятно няма да има и че международното право е напълно рухнало. В обсъждания бюджет за следващата година за отбрана и сигурност са предвидени близо 9 млрд. маната.

Алиев очерта световна йерархия, в която Русия няма място редом със САЩ и Китай. Путин не е споменат, но категоричното „трета няма“ изключва Москва от тази водеща двойка. Към 3 октомври няма официален коментар от Кремъл или руското външно министерство. Понятието „свръхдържава“ влиза в употреба с книгата „The Super-Powers“ на Уилям Фокс от 1944 г. Тогава той изброява три държави: САЩ, СССР и Британската империя. В подредбата на Алиев днешна Русия остава извън върха.

Икономическите показатели очертават мащаба на разликата. По отношение на икономиката прогнозата на МВФ от април предвижда за САЩ около 32,4 трилиона долара за 2026 г., а за Китай – около 20,9 трилиона. Русия е с около 2,7 трилиона и се нарежда на 9-то място, след Германия, Япония, Великобритания, Индия, Франция и Италия. Това е около 8% от икономиката на САЩ и около 13% от китайската. По военни разходи Стокхолмският международен институт за изследване на мира (SIPRI) отчита за 2025 г. 954 млрд. долара за САЩ и 336 млрд. за Китай. Русия е трета със 190 млрд. — около 20% от американските средства и на 50% от китайските. Ядреният арсенал обръща подредбата. Според годишника на SIPRI от 8 юни 2026 г. Русия и САЩ държат заедно около 83% от 9745-те бойни глави във военните запаси на света, а Китай – около 620, или около 6%. По този показател Русия е в първата двойка, а Китай не е.

Декларацията и Хартата, на които Алиев се позовава, предхождат конгреса. Декларацията за всеобхватно стратегическо партньорство с Китай беше подписана на 23 април 2025 г. в Пекин по време на държавната му визита в Китай. Лидерите присъстваха и на подписването на 20 документа за сътрудничество. Хартата със САЩ беше подписана на 10 февруари 2026 г. в Баку от Алиев и вицепрезидента Джей Ди Ванс и стъпва на меморандума от тристранната среща във Вашингтон през август 2025 г. и предвижда маршрута „Тръмп“ между Азербайджан и ексклава му Нахичеван през територията на Армения. Русия беше оставена извън посочените от Алиев стратегически партньорства, въпреки че Баку и Москва имат собствена декларация за съюзническо взаимодействие, подписана от Алиев и Путин в Москва на 22 февруари 2022 г. без срок на действие.

Преди това отношенията с Москва преминаха през открита дипломатическа криза. На 25 декември 2024 г. пътнически самолет Embraer 190 на Azerbaijan Airlines, летящ от Баку за Грозни, се разби в района на Актау в Казахстан. Загинаха 38 от 67-те души на борда. През юни 2025 г. двама азерски граждани загинаха в ареста при акция на руската полиция в Екатеринбург. Баку образува дело за убийство и изтезания, а на съд в столицата остави за четири месеца в ареста двама ръководители на Sputnik Азербайджан.

След това отношенията започнаха да се подобряват. На 9 октомври 2025 г. в Душанбе Путин отбеляза, че е поднесъл извиненията си за трагедията във въздушното пространство на Русия и е изразил съболезнования на семействата на загиналите. Като причини той посочи украински дрон във въздуха и технически дефект на руската ПВО и обеща обезщетения. В разговора беше отчетен и ръст на търговския оборот: с около 6% през 2024 г. и с над 16% към октомври 2025 г. На 15 април 2026 г. външните министерства на двете страни обявиха съвместно, че са постигнали уреждане на случая, включително с обезщетения, и че причината е неумишлено поразяване от система за ПВО във въздушното пространство на Руската федерация. Не беше оповестен точният размер на сумите. На 17 юли руският външен министър Сергей Лавров заяви, че всички последици от катастрофата са уредени. На 1 септември Алиев и Путин разговаряха в Бишкек в кулоарите на срещата на Шанхайската организация за сътрудничество, а на 7 септември – по телефона, за хуманитарно, търговско и икономическо и партньорство. Кремъл обяви, че двамата са се разбрали да засилят контактите между двете страни на различни равнища. Конгресът на партията се състоя 25 дни по-късно.

Алиев изолира Русия в политическата си подредба на света само 25 дни след разговор с Путин за засилени контакти. Декларацията от 2022 г., уреждането на случая с катастрофата и договореното на 7 септември са в сила. Към 3 октомври няма съобщение за промяна в тези двустранни рамки. На този фон изключването на Москва от кръга на свръхдържавите показва пределите на сближаването: контактите с Кремъл не поставят Русия наравно с Пекин и Вашингтон в оценката на азерския президент.

Азербайджан помилва французин ден след свалянето на санкциите срещу Усманов

🇦🇿🔓🇫🇷 Азерският президент Илхам Алиев помилва френския гражданин Мартин Райън, осъден в Баку на 10 години затвор за шпионаж. Решението дойде ден след като Европейският съюз извади руския милиардер Алишер Усманов от санкционния си списък. Сведения на Reuters и Euronews свързват двете събития с предварителни дипломатически преговори, въпреки че Баку отрича да е оказвал натиск върху Франция.

Трима европейски дипломати потвърдиха пред Reuters, че в поверителни разговори френски служители са признали, че Азербайджан използва съдбата на двама техни сънародници в затворите си, за да издейства премахването на санкциите срещу Усманов. Euronews съобщи още в понеделник, че предстои помилване. Тези сведения поставят въпроса дали ограничения, наложени заради руската война срещу Украйна, са станали предмет на договореност по случай без връзка с нея.

Райън е един от 20 души, включени в указа на президента. Сред помилваните има двама турски граждани, човек с двойно руско-израелско гражданство и пакистанец. Администрацията на Алиев обясни решението с „принципите на хуманизма“ и посочи, че са взети предвид личността, здравето и семейното положение на осъдените. Усманов не се споменава в съобщението.

Френското министерство на външните работи посрещна новината „с облекчение“, определи помилването като „хуманитарен жест“ и заяви, че то е резултат от „търпелив и взискателен диалог с азерските власти“. По сведения на Euronews Райън е освободен и се е очаквало да пристигне в Париж още същия ден.

38-годишният бизнесмен живеел в Баку от четири години, където работил за фирма за внос на храни, която предлага и консултантски услуги. Той беше арестуван през декември 2023 г. по обвинение в събирането на сведения за френската служба за външно разузнаване DGSE относно въоръжените сили и сътрудничеството в сферата на отбраната с Турция и Пакистан. Присъдата му беше произнесена през март 2026 г. Френските власти определиха процеса като произволен и несправедлив.

Преговорите в полето на дипломацията се развиха около възобновяването на санкционния режим на ЕС. Ограниченията, обхванали около 3000 лица, компании и организации, бяха въведени през 2014 г. в отговор на незаконното анексиране на Крим, след което бяха значително разширени след пълномащабната руска инвазия в Украйна. Те се подновяват с единодушие на всеки шест месеца.

Срокът им изтичаше на 15 септември. Посланиците на държавите-членки успяха да договорят удължаване с едва седмица, след като Словакия, а след нея и Франция поискаха Усманов да бъде изваден от списъка. Люксембург настояваше за същото по отношение на Михаил Фридман, съосновател на „Алфа Груп“, който съди страната за най-малко 16 млрд. долара заради замразените си активи. Компромисът от 22 септември премахна санкциите срещу двамата и удължи останалите мерки за три години вместо за шест месеца.

Неочакваната промяна в позицията на Франция изненада останалите европейски столици. На 11 септември френски дипломат обяви, че Париж подкрепя словашката инициатива, позовавайки се на съображения за национална сигурност.

Кампанията в подкрепа на Усманов започва няколко месеца преди това. През пролетта турският президент Реджеп Тайип Ердоган го описа като „узбекски филантроп“ в писмо до словашкия премиер Роберт Фицо. Организацията на тюркските държави, която включва Азербайджан, Узбекистан, Казахстан и Турция, също изпрати писма до лидерите на ЕС и президента на САЩ Доналд Тръмп с искане ограниченията да паднат.

Усманов е роден в Узбекистан и натрупва богатството си в металургията и телекомуникациите. Подобно на Алиев и казахстанския президент Касъм-Жомарт Токаев, той е завършил Московския държавен институт за международни отношения и познава лично двамата лидери.

Баку отрича да е обвързвал съдбата на френските затворници с режима на санкции. В средата на месеца азерски дипломат определи твърденията за натиск като „категорично неоснователни“. Той обясни, че Баку открито подкрепя премахването на ограниченията срещу Усманов, тъй като според него са несправедливи. Алиев е лобирал в негова полза и преди случая с французите, но мотивите за това застъпничество остават неясни.

Отношенията по оста Баку-Париж бяха обтегнати за дълъг период от време заради френската подкрепа за съседна Армения. Те започнаха да се стоплят след срещата на Алиев и Еманюел Макрон в Копенхаген през октомври 2025 г. Тогава азерският президент заяви, че „миналите недоразумения между двете държави са преодолени“. В същото време отношенията на Баку с Москва се влошиха след като руски зенитно-ракетен комплекс свали граждански полет на азерските авиолинии през декември 2024 г.

Кампанията за Усманов илюстрира значението на връзките между тюркските държави застъпничеството на Ердоган, но сама по себе си тя не позволява да се изключат различни дипломатически канали и интереси. Словакия разпространи писмото на Ердоган сред европейските столици, без да постигне резултат, преди Франция да се включи. Според неназовани европейски дипломати, цитирани от Reuters, именно съдбата на задържаните французите е мотивирала Елисейския дворец да промени позицията си.

Вторият французин, Анас Дераз, остава в затвора. Служителят на компанията за управление на води Saur беше осъден през 2025 г. на 12 години лишаване от свобода за подкуп. Според обвинението той е получил парите от руско-азерски бизнесмен срещу съдействие за освобождаване на задържана яхта. Името му не фигурира в указа от 23 септември, въпреки че Euronews го посочва като част от същата договорка.

Последна срещу европейския компромис се изправи Латвия, която беше водила съдебни дела, за да запази санкциите срещу Фридман и съдружника му Пьотр Авен. През 2022 г. страната лиши Авен от най-високото си гражданско отличие, защото не осъди руското нахлуване.

Ветото на Латвия би попречило на подновяването на режима и би прекратило ограниченията срещу всички останали включени в него – от Владимир Путин до Роман Абрамович – поради което реши да се въздържи, а премиерът Андрис Кулбергс определи решението като „избор между лошо и много по-лошо“.

Латвия обяви, че ще наложи национални санкции на Усманов и Фридман, за да предотврати размразяване на активите им в страната. Кулбергс съобщи също, че след разговори с Макрон Франция се е съгласила да започне преговори за включването на Латвия във френската инициатива за ядрено възпиране.

Киев очаквано реагира остро. Министърът на външните работи Андрий Сибига определи това решение като „позорно и неоправдано“, написа, че „Москва празнува“, и призова държавите от ЕС да наложат собствени ограничения на двамата милиардери. Президентът Володимир Зеленски, който говореше в Ню Йорк след среща с американския си колега Доналд Тръмп, обвърза решението с усилията на Руската федерация да разбие единството на Запада. „Може би тези двама олигарси сега са много щастливи. Но те не познават нас, не познават мен. Ще дойда отново в Европа със същите фамилии“, заяви той.

Кремъл приветства решението и отправи призив към ЕС да свали санкциите от „всички руски бизнесмени“. Развитието разочарова и европейските правителства, които очакваха по-единна позиция към Москва след смяната на властта в Унгария тази пролет, след като бившият премиер Виктор Орбан години наред спираше подновяването на ограниченията.

Компромисът има две противоположни последствия. Тригодишното удължаване отлага до есента на 2029 г. следващото редовно подновяване на този санкционен режим. Така държавите членки няма да разполагат на всеки шест месеца със същата възможност да обвързват своето съгласие с други отстъпки. В същото време свалянето на ограниченията върху Усманов и Фридман поставя под въпрос доколко решенията за отделни санкционирани лица остават обвързани с основанията за самите санкции. Люксембург поиска премахване на ограниченията срещу Фридман, докато той води дело срещу страната. Reuters предполага, че Франция подкрепи Усманов заради своите граждани, затворени в Азербайджан. Това дава основание списъкът със санкции да бъде разглеждан и като средство за договаряне по разногласия извън войната в Украйна.

Съдбата на Дераз може да даде допълнителна яснота за обхвата на предполагаемите договорки. Неговото освобождаване без нова отстъпка от ЕС би подкрепило версията, че преговорите са обхващали и двамата французи. Ново искане от Азербайджан, изрично обвързано с него, ще подскаже за продължаващ натиск срещу Париж. Оставането му в затвора само по себе си не би било достатъчно, за да се установи какво е било договорено.

📸 Снимка: Руският президент Владимир Путин се ръкува с Михаил Фридман на 26 юни 2003 г. (Getty Images)

Алиев нарече СССР колония – Баку говори на Москва като „средна държава“

🇦🇿⛓️‍💥🇷🇺 Президентът на Азербайджан Илхам Алиев определи съветския период от историята на страната си като колониален – етап, в който републиката е била лишена от реални права, докато нейната независимост е съществувала само на хартия.

„Бяхме колонизирани през XIX век. В състава на Съветския съюз нямахме суверенитет. Бяхме безправна република“, заяви той по време на четвъртото издание на Шушинския глобален медиен форум, посветен на „мисията на медиите в утвърждаването на мира“. Алиев подчерта, че в историческата памет на народа е дълбоко вкоренено разбирането какво означава да бъдеш колония и какъв е пътят към постигане на свобода.

Аргументацията му бе едновременно икономическа и обвинителна. Алиев напомни, че през съветските десетилетия Азербайджан е изнасял огромни количества петрол, но след разпада на СССР страната се е оказала с дефицит на енергийни ресурси и тежко екологично наследство от интензивния добив. Той отправи директни критики към Москва: мнозина в Русия са предричали икономически колапс на бившите републики, но тези прогнози са се оказали погрешни. „Всички те водят нормален живот“, обобщи Алиев, допълвайки, че за три десетилетия независимост Азербайджан се е превърнал в „средна държава“.

Това изказване не е просто историческа рефлексия, а политически инструмент. Колониалната рамка се използва от президент, който през последната година системно налага реторика на „деколонизацията“. С този език Баку описва не толкова далечното минало, колкото настоящите си сметки с Кремъл. Хронологията е показателна: тонът се втвърди паралелно със срива в двустранните отношения, а още през август 2025 г. Алиев определи присъединяването на Азербайджан към Съветска Русия през 1920 г. като „окупация“. Историческият разказ обслужва текущи цели – той легитимира дистанцирането от бившия сюзерен, облечен в морален аргумент. Парадоксът обаче е, че това звучи от лидер с еднолична власт от 2003 г., преизбран през 2024 г. с над 92% подкрепа на вот без реална опозиция и при засилен натиск върху независимите медии.

Сривът в отношенията е белязан от конкретни инциденти. На 25 декември 2024 г. пътнически самолет на Azerbaijan Airlines, летящ за Грозни, бе поразен от руски зенитно-ракетен комплекс „Панцир-С“. Машината се разби край Актау (Казахстан), отнемайки живота на 38 души. Москва месеци наред отричаше вината си, докато през октомври 2025 г. в Душанбе Владимир Путин най-после призна за случая. Споразумението за компенсации бе подписано чак през април 2026 г. – без да се потърси наказателна отговорност. Напрежението ескалира и през юни 2025 г., когато при руска полицейска акция в Екатеринбург загинаха двама етнически азери, а случаят доведе до репресивни мерки срещу руски медийни и културни представителства в Баку.

Определението „средна държава“ не е случайно. Алиев е чел анализите, които поставят Азербайджан в тази категория, и предложи своя дефиниция: способността на държавата да защитава националните си интереси независимо от волята на големите сили, като отбранителната мощ е ключов критерий. Тази увереност стъпва на военното превъзходство, демонстрирано при връщането на Нагорни Карабах през 2020 г. и пълния контрол над анклава след светкавичната офанзива през 2023 г. Успешната операция доведе до масово изселване на арменското население – над 100 000 души напуснаха домовете си, което много международни юристи определиха като етническо прочистване. Така балансът в Южен Кавказ престана да зависи от Москва, а ролята на руския арбитраж на практика се стопи.

На форума Алиев очерта и новия курс на преориентация. Азербайджан разшири енергийния си износ, като вече доставя газ за 16 държави, 14 от които европейски. Същевременно Баку обмисля напускане на Съвета на Европа, поставяйки възстановяването на правата на азерската делегация като условие за оставане. Към Армения бяха изпратени умерено помирителни сигнали за възможен мир, базиран на международното право.

Зад историческия спор стои модерно послание: Баку вече води диалог с Москва от позиция на силата. Колониалната рамка е реторичен параван за завършена преориентация – от република, чиято сигурност е зависела от руския център, към държава, която пренасочва пазарите си, търси обезщетение за военни инциденти и обмисля напускането на европейски структури от собствена позиция на сила. Дали „средна държава“ е най-точният етикет, е въпрос на дефиниция, но фактът, че Азербайджан вече се държи като такава спрямо Русия, бе официално заявен именно в Шуша.

Илхам Алиев атакува Европарламента и обяви прекратяване на сътрудничеството.

🇪🇺⚔️🇦🇿 Напрежението между азерския президент Илхам Алиев и председателя на Европейския парламент Роберта Мецола ескалира по време на срещата на високо равнище на Европейската политическа общност в Ереван, която събра европейски лидери, съседни държави с общи интереси и кандидатки за членство в блока.

Алиев обвини Европейския парламент в „разпространение на клевети и лъжи“ по адрес на страната му, докато Мецола, която ръководи парламента на ЕС, отхвърли твърденията с остър отговор, след като поиска думата за импровизирана интервенция. „Никога няма да променим начина си на работа“, заяви тя пред залата, „дори ако това е неудобно за някого“.

Преди намесата ѝ Алиев заяви, че членовете на Европейския парламент действат сякаш искат да „саботират“ мирния процес с Армения, постигнат миналата година с посредничество от страна на САЩ. Споразумението установи дипломатическа и икономическа рамка след конфликта в Нагорни Карабах, слагайки край на близо четири десетилетия напрежение.

Алиев добави, че Парламентът е приел 14 резолюции, критикуващи Азербайджан, определяйки този рекорд като „вид обсесия“ към страната. Освен това той обяви, че парламентът в Баку ще прекрати своето сътрудничество с Европейския парламент във всички сфери.

Въпреки критиките, той приветства усилията на Европейската комисия за насърчаване на отношенията, докато Брюксел се стреми да разшири своите двустранни връзки с Баку, износител на петрол и газ, и да се ангажира с региона на Южен Кавказ.

Мецола отговори, защитавайки ролята на институцията. „Европейският парламент е пряко избран демократичен орган, като резолюциите се приемат с мнозинство“, каза тя. „Разбираме, че резултатите може да са неудобни за някои, но никога няма да променим начина си на работа.“

Според източници на Euronews в Европейския парламент, изказванията на Алиев не са били планирани, което е подтикнало Мецола да поиска думата, за да защити репутацията на институцията.

Срещата на Европейската политическа общност се провежда в Ереван, Армения, и събира лидери от близо 50 европейски държави, като се разглежда като възможност за напредък в дипломатическите отношения между Армения и Азербайджан. Една от следващите срещи на върха на ЕПО е планирана да се проведе в Азербайджан през май 2028 г.

По-късно Алиев се срещна с италианския премиер Джорджа Мелони в Баку, докато утре му предстои среща с ръководителя на външната политика на ЕС Кая Калас.

Азербайджан прекъсва връзките си с Европейския парламент

Най-новата резолюция на Европейския парламент за Азербайджан беше приета миналата седмица в Страсбург, като се фокусира до голяма степен върху демократичната устойчивост в Армения, като в същото време изрази тревога към Баку.

Резолюцията призовава за правото на завръщане на арменците, избягали от региона през 2023 г. с избухването на въоръжения конфликт за оспорваната територия. Тя определя задържането на арменски военнопленници от Азербайджан като „несправедливо“ и настоява за тяхното „незабавно и безусловно освобождаване“.

Резолюцията настоява, че на арменците трябва да се гарантира „защита на тяхната идентичност, собственост и културно наследство“. Предишни резолюции изразиха подобни опасения и критики към военните действия на Азербайджан в региона.

В петък парламентът в Баку одобри резолюция на специална парламентарна комисия, създадена да реагира на това, което описа като „враждебна дейност“ срещу страната, след множество критични актове на Европейския парламент.

Хикмет Хаджиев, помощник на президента Алиев и ръководител на отдела по въпроси на външната политика в президентската администрация, нарече резолюцията „дипломатически позор и провал“ и обвини членовете на парламента в „създаване на пречки пред мирния процес“.

Азербайджан и Турция провеждат съвместно авиационно учение TurAz Qartalı-2026.

🇦🇿🤝🇹🇷 Министерство на отбраната на Азербайджан обяви началото на съвместно тактическо авиационно учение TurAz Qartalı-2026 с участието на ВВС на Турция на територията на Азербайджан. Откриването на учението премина в брифинг-зала, където беше почетена паметта на Хейдар Алиев, съветски и азерски държавник и баща на настоящия президент на страната.

На третия ден от учението, 30 април, Министерство на отбраната публикува първите оперативни кадри. Турски вертолет Sikorsky S-70 изпълни задачи по електронна война със симулирани електронни средства на „условен противник" на земята, докато азерски Ми-17 извърши откриване и поразяване на симулирани цели. В предишни издания на маневрите участваха турски изтребители F-16, тежки товарни вертолети CH-47F Chinook, ударните вертолети AH-1W Super Cobra и T-129 ATAK, заедно с азерски МиГ-29, Су-25 и Ми-8.

TurAz Qartalı се утвърди като двустранно военно учение, което се провежда ежегодно от 2015 г. Пет турски бойни самолета F-16 пристигнаха в Азербайджан през август 2020 г. в рамките на това учение – броени седмици преди началото на Втората война в Нагорно Карабах. Резултатите от нея бяха формализирани с декларацията от Шуша от 15 юни 2021 г. с подписите на президентите Илхам Алиев и Реджеп Тайип Ердоган. Документът установи общи задължение за общи действия при заплаха срещу независимостта или суверенитета на която и да е от двете страни и регламентира модернизацията на азерските въоръжени сили по турски стандарти.

Тазгодишното издание на учението се провежда в качествено различна среда за сигурност в региона. Войната между Иран от една страна и Израел и САЩ от друга доведе до ликвидирането на върховния лидер Али Хаменей. Азербайджан споделя 765- граница с Иран и е единствената държава в Южния Кавказ с пряк сухопътен достъп до иранската територия. Присъствието на турска бойна авиация на азербайджански летища поставя НАТО-съвместима тактическа въздушна сила в непосредствена близост до Каспийския сектор и долината на Аракс – зони, в които иранската ПВО е отслабена след израелските удари през март.

Декларираните цели на учението, като обмен на опит при планиране и изпълнение на съвместни въздушни операции, повишаване на професионализма на личния състав и укрепване на координацията – отговарят на стандартния набор от задачи в предходни издания. Те включват потискане на вражеската ПВО (SEAD), близка въздушна поддръжка (CAS), бойно издирване и спасяване (CSAR) и прекъсване на сухопътни комуникации. Турското командване използва тези учения, за да поддържа практическия опит на своите пилоти в среда, различна от собствените полигони, докато Баку получава достъп до натовски процедури по управление на въздушното пространство.

Дипломатическият контекст е допълнително уплътнен. В същия времеви прозорец командващият Сухопътните войски на Турция извърши официална визита в Баку. Двустранното военно сътрудничество следва доктрината „две държави – една нация", която Анкара прокарва от 2020 г. насам и която вече има материално изражение във внедряването на турски комуникационни и логистични стандарти в азерската армия.

Непосредствените последици се очертават по три направления. За Армения учението подчертава, че военната готовност на турско-азерския тандем остава висока въпреки текущите преговори за мирен договор между Баку и Ереван. За Иран турската авиация, действаща от азербайджанска територия, представлява потенциален втори вектор на НАТО северно от иранската граница, освен базираните в Турция активи. За Руската федерация, чието влияние в Кавказ беше сведено до минимум след изтеглянето на мироопазващия контингент в Нагорно Карабах през 2024 г., ученията кодифицират изместването на регионалната сигурност извън орбитата на Москва.

Зеленски в Баку: Украйна е готова за тристранни преговори със САЩ и Русия в Азербайджан.

🇺🇦🤝🇦🇿 Украйна е готова да проведе тристранни преговори със САЩ и Русия в Азербайджан. Това посочи президентът Володимир Зеленски по-рано днес по време на съвместна пресконференция с азерския си колега Илхам Алиев в Баку.

Според официалното изявление на Зеленски, направено по време на пресконференцията, Киев остава отворен за дипломатически ангажименти в тристранен формат, при условие че Русия демонстрира готовност за участие.

„Готови сме за тристранни преговори. Имахме подобни разговори в Турция и Швейцария и със сигурност сме готови за такива в Азербайджан, ако Русия е готова за дипломация“, заяви президентът.

Зеленски подчерта, че Украйна цени ролята на международните партньори в посредничеството на потенциални преговори и отбеляза, че подобни формати вече са били изпробвани. Той също така повтори, че Киев е отворен за диалог на различни места, с изключение на Русия и Беларус.

По време на своята визита в Азербайджан, първото на Зеленски от началото на пълномащабната руска инвазия, двете страни подписаха шест двустранни споразумения, фокусирани върху сътрудничеството в сферата на сигурността и разширяването на търговско-икономическите връзки, включително увеличаване на общия търговски оборот. Украинският президент се срещна и с украински военни, разположени в чужбина за обмен на опит в противовъздушната отбрана.

По-рано, през март, Зеленски заяви, че сигналите за тристранни преговори са отслабнали с оглед на ескалиращото напрежение в Близкия изток, но добави, че Украйна ще възобнови тези дипломатически усилия, когато условията го позволят.

Тогава той каза: „Веднага щом ситуацията със сигурността и общият политически контекст позволят продължаването на тази тристранна дипломатическа работа, това ще бъде направено. Украйна е готова за това.“

Руски служители също коментираха формата. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков по-рано заяви, че тристранната група с участието на Украйна, САЩ и Русия в момента е „на пауза“, като същевременно отбеляза, че контактите между страните продължават по въпроси като размяната на затворници.

Русия призна за свалянето на азербайджанския пътнически самолет през 2024 г.

🇷🇺⚔️🇦🇿 Руското правителство призна официално, че системата му за противовъздушна отбрана е поразила пътнически самолет на азерската авиокомпания AZAL на 25 декември 2024 г. в инцидент, който завърши с катастрофа, при която загинаха 38 души. Според съвместно изявление на министерствата на външните работи на двете страни, ударът по лайнера е бил „неумишлен“.

Двете държави заявиха, че са постигнали „надлежно уреждане на последиците, сред които въпрос с изплащане на компенсации“, въпреки че конкретните детайли на финансовото споразумение не бяха оповестени публично.

Самолетът Embraer 190, изпълнявал полет от Баку до чеченската столица Грозни, беше ударен от зенитна ракета на „Панцир-С“ над Чечня по време на заход за кацане. Руският президент Владимир Путин заяви, че самолетът е бил повреден, докато руските сили са отблъсквали атака на украински дронове срещу региона.

След поражението екипажът е поискал аварийно кацане в близки руски градове, но не е получил разрешение. В крайна сметка самолетът прелетял над Каспийско море към Казахстан и се разбил край град Актау. На борда е имало 67 души, включително 62 пътници и 5-членен екипаж. Само 29 души оцеляха при трагедията.

Първоначално руските власти отричаха всякакво участие в инцидента. Това доведе до значително влошаване на двустранните отношения с Азербайджан. Президентът Илхам Алиев обвини Кремъл за инцидента и отбеляза, че самолетът „е бил направен неуправляем със средства за електронна война“, след което е бил ударен от наземен огън в Грозни.

Алиев изрази гняв от факта, че Русия се опитва да „потули инцидента“ и „настоява на абсурдни версии“ относно причината на катастрофата. Той също така заплаши да отнесе случая до Международния съд.

Отговорността беше фактически призната цели 9 месеца по-късно, през октомври 2025 г. По време на среща с азерския президент Путин се извини за катастрофата и обеща да накаже виновните. Той твърдеше, че екипажът на гражданския полет е получил предложение да кацне в Махачкала, но е избрал да продължи полета обратно до родното си летище.

Междувременно азерски разследващи журналисти разкриха самоличността на няколко руски военни офицери, участвали в свалянето на цивилния лайнер край Грозни през декември 2024 г., хвърляйки нова светлина върху трагедията, отнела 38 живота.

Четири ирански дрона удариха Азербайджан, Баку готви ответни мерки.

🇦🇿⚔️🇮🇷 Азербайджан започна подготовка за ответни мерки, след като обяви, че четири ирански дрона са пресекли границата и са ранили четирима души в ексклава Нахичеван. Инцидентът засили опасенията от по-нататъшно разрастване на конфликта в Близкия изток.

„Няма да толерираме този непровокиран акт на терор и агресия срещу Азербайджан. Нашите въоръжени сили получиха инструкции да подготвят и приложат подходящи ответни действия“, заяви президентът Илхам Алиев по време на заседание на своя Съвет за сигурност.

„Готови сме да демонстрираме силата си срещу всяка враждебна сила – и в Иран не трябва да забравят това“, допълни той.

Заместник-министърът на външните работи на Иран Казем Гарибабади отрече Техеран да е вземал на прицел Нахичеван.

„Ние не нападаме съседните си държави“, заяви той пред азербайджанската медия AnewZ.

Азерските власти съобщиха, че един дрон е паднал върху сградата на терминала на международното летище в Нахичеван, което се намира на около 10 км от границата с Иран. Друг дрон е паднал в близост до училище в близко село.

Единият от дроновете е бил свален от азерската армия, а друг е ударил граждански обект. Четиримата ранени са откарани в болница и са в стабилно състояние, съобщиха от здравното министерство на ексклава, граничещ с Армения, Иран и Турция, пред Ройтерс.

Кадри, проверени от Ройтерс, показват черен дим да се издига се близо до летището, и щети по остъкляването на покрива в сградата на терминала. Властите обявиха, че разследват вида на използваните ударни дронове.

 

Затваряне на въздушното пространство

Азербайджан обяви, че затваря въздушното пространство в южната част на страната за период от 12 часа след атаката и затваря граничните пунктове с Иран за всички товарни камиони, в това число транзитни пратки. Това на практика прекъсва един от най-кратките сухопътни пътища, свързващи Иран с неговия съюзник Русия.
Сухопътните граници на Азербайджан са затворени за пътници от 2020 г. и преминаване е възможно само със специално разрешение.

След като САЩ и Израел започнаха въздушни удари срещу Иран в събота, повече от 1100 души са преминали от Иран в Азербайджан през ГКПП „Астара“ на Каспийско море, сподели източник, близък до властите в Баку, пред Ройтерс в сряда.

Азербайджан е водещ производител на нефт и газ, който изнася енергийни ресурси за Турция и Европа през тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан. Всяка повреда на неговата инфраструктура може да доведе до още по-сериозно повишаване на глобалните цени на енергията.

Външният министър на Азербайджан Джейхун Байрамов осъди атаката в телефонен разговор с иранския си колега Абас Аракчи, заявявайки, че инцидентът нарушава международното право и допринася за „засилване на напрежението“ в региона.

Аракчи също отрече Иран да е атакувал Нахичеван и заяви, че ще проведе разследване, според изявление на иранското външно министерство.

Отношенията между Азербайджан и Иран вече са обтегнати заради засилващите се икономически, енергийни и военни връзки на Баку с Турция и Израел. Ескалиращата война между САЩ и Иран крие рискове от насилие между съседите.

 

Демография

В Иран живее многобройно население от етнически азери. Поради липсата на официални данни по етнически признак, тъй като преброяванията не включват въпрос за етническа принадлежност, оценките варират между 15 и 23 милиона души, което е равно на 16–24% от населението на страната.

За сравнение, населението на Азербайджан е около 10,4–10,5 милиона души, като етническите азери са около 90–95% от него. Това значи, че в самата Република Азербайджан живеят близо между 9,5 и 10 милиона азери, което е до два пъти по-малко от тези в Иран, макар точният брой да остава предмет на спорове.

САЩ посредничат за сделка между Армения и Азербайджан

Президентът на САЩ Доналд Тръмп отива да говори на събитие, отбелязващо Националния ден на сърцето, в Източната стая на Белия дом, 7 август 2025 г.
📸 Снимка: AP Photo/Mark Schiefelbein

🇺🇸🇦🇲🇦🇿 Когато президентът на САЩ Доналд Тръмп посрещне държавните глави на Армения и Азербайджан в Белия дом днес, срещата ще приключи с подписването на рамка за мир, която включва изключителни права за Америка да развива стратегическия транзитен коридор през Южен Кавказ, съобщиха официални лица пред Ройтерс.

Армения и Азербайджан се намират в конфликт от края на 80-те години, когато Нагорно-Карабах, азербайджански регион с предимно етническо арменско население, се откъсна от Азербайджан с подкрепата на Армения. И двете страни получиха независимост от Съветския съюз през 1991 г.

Мирният договор може да трансформира Южен Кавказ – регион, произвеждащ енергия, съседен на Русия, Европа, Турция и Иран, пресечен от нефто- и газопроводи, но разделен от затворени граници и дългогодишни етнически конфликти.

Президентът на Азербайджан Илхам Алиев и премиерът на Армения Никол Пашинян ще пътуват до Вашингтон специално за преговори и церемония по подписване, споделиха длъжностни лица, говорили при условие за анонимност.

Рамка, която ще подпишат, е насочена към постигане на „конкретен път към мира“ и решаванет на дългогодишен проблем с транзита. Азербайджан поиска транспортен коридор през Армения, който да свързва основната територия с Нахичеван – азерски анклав, който граничи с Турция, най-големия съюзник на Баку.

Според внимателно договорен раздел от документите, които предстои да бъдат подписани в петък, Армения планира да предостави изключителни права на САЩ за развитието на транзитния коридор за продължителен период от време. Проектът ще се казва „Маршрутът на Тръмп за международен мир и просперитет“ (TRIPP), ще се управлява в съответствие с арменското законодателство, а САЩ ще отдадат земята под наем на консорциум за инфраструктура и управление.

„Чрез търговски средства този ход ще отключи региона и ще предотврати по-нататъшни военни действия,“ каза едно от длъжностните лица.

Освен това двамата държавни лидери ще подпишат документите с искане за разпускането на Минската група за посредничество в конфликта, ръководена от Франция, Русия и САЩ още от създаването си през 1992 г.

Напредъкът по въпроса между Ереван и Баку започна през март, когато специалният пратеник Стив Уиткоф посети региона. Членове на неговия екип направиха няколко последващи пътувания там, за да помогнат за сключването на сделка.

Американски длъжностни лица смятат, че сключването на евентуален мирен договор между двете съседни страни може да подтикне преговори за включването на Азербайджан в серия споразумения за нормализация на отношенията между Израел и четири мюсюлмански страни от Близкия изток, постигнати с посредничество от Тръмп още в първия му мандат.

Мирът като победа

Тръмп не крие амбицията си за международно признание заради своите продължаващи миротворчески инициативи. В това начинание той отбелязва значителен напредък в постигането на споразумения за конфликтите между Сърбия и Косово, Конго и Руанда, Камбоджа и Тайланд, а също така Пакистан и Индия, въпреки че ролята на Белия дом в нейното решаване остава спорна.

По отношение на двата най-смъртоносни конфликта днес – войната между Русия и Украйна и тази между Израел и Хамас – Тръмп среща трудности в постигането на дипломатически пробив. В този контекст Али Мамодов, изследовател в университета „Джордж Мейсън“, отбеляза ясната логика на дипломатическата намеса на Тръмп в Южен Кавказ.

„Идеята за участие на САЩ в коридора Зангезур се вписва в широката тенденция на транзакционна, базирана на интереси дипломация, която президентът Тръмп предпочита в други региони,“ отбеляза Мамодов пред Newsweek.

„За Тръмп подкрепата за такъв проект ще му позволи да представи видим, инфраструктурен мирен дивидент, който потенциално ще отбележи като личен успех в дипломацията, сходен с Авраамовите споразумения“, добави той.

Мамодов посочи и няколко ползи, които Армения и Азербайджан биха могли да извлекат от такова споразумение.

„Първо, то осигурява противовес на алтернативи, подкрепяни от Русия или Иран, позволявайки на двете страни да разнообразят партньорствата си. Второ, ако бъде правилно представен, коридорът може да се разглежда не само като регионална връзка, но и като част от по-широка програма за свързаност, интегрирайки Южен Кавказ в глобалните търговски маршрути чрез Средния коридор.“

„Тази перспектива би могла да намали взаимното недоверие и да направи проекта по-политически приемлив на местно ниво,“ добави той.

Джошуа Кучера, старши анализатор в Международната кризисна група, също свърза усилията на Тръмп с другите му дипломатически кампании, отбелязвайки, че „е очевидно, че администрацията на Тръмп търси лесна победа в миротворчеството, след като с Украйна и Газа напредват по-бавно, отколкото той се надяваше.“

Той обаче посочи, че все още има доста неясноти в изпълнението на споразумението между двете кавказки страни, включително реализацията на маршрута, който е в центъра на регионалния спор.

„Най-потенциално новаторският елемент е транспортното споразумение TRIPP, но все още не знаем много важни детайли,“ посочи Кучера. „На теория Азербайджан иска транспортен маршрут, който Армения да не може да контролира, между основната територия на Азербайджан и неговия ексклав Нахичеван, докато Армения твърди, че иска същото през Нахичеван, което ще е най-бързият начин за свързване между северна и южна Армения.“

Тигран Григорян, директор на Регионалния център за демокрация и сигурност, подчерта, че успехът на Тръмп в събирането на арменския премиер Никол Пашинян и азерския президент Хейдар Алиев в Белия дом се разглежда като бърза победа във външната политика. Той също отбеляза, че детайлите на американското предложение са ключови, имайки предвид исканията на двете страни.

„Азербайджан настоява за безпрепятствен достъп за товари и пътници до ексклава Нахичеван, като на практика изисква липса на арменски контрол върху маршрута. Въпреки че е отворена към идеята за възстановяване на комуникациите, Армения настоява този маршрут да функционира при пълното спазване на нейния териториален интегритет, суверенитет и юрисдикция, както и на принципа на реципрочност“, обясни Григорян пред Newsweek.

„Тоест, ако на Азербайджан бъде позволено да свърже Нахичеван през територията на Армения при опростен режим, същите правила трябва да бъдат приложени и за Армения, за да използва сегмента на железницата през Нахичеван за достъп до северните си региони“, добави той.

Конкуриращи се интереси

Очакваното споразумение, в каквато и форма да се осъществи, вероятно ще има последици отвъд двете страни и ще засегне трите регионални сили в Южен Кавказ – Русия, Иран и Турция.

„Всяка от тези регионални сили разглежда Южен Кавказ като част от стратегическия си периметър, така че всяко участие на САЩ, особено в инициатива от висок профил на Тръмп, ще се наблюдава внимателно“, каза Мамодов.

Разположен на стратегически кръстопът между Азия и Европа, Армения и Азербайджан са били под контрола на Персийската, Османската и Руската империя в различни периоди от своята история. Те придобиват независимост през 1991 г. след разпадането на Съветския съюз, което довежда първата голяма война за региона Нагорни Карабах, където етническите арменци обявяват Република Арцах на територия, международно призната като част от Азербайджан.

След този конфликт Армения и Азербайджан взаимно се обвиняват в етническо прочистване, докато Армения продължава да настоява за признаване от Турция на систематичното изгонване и избиване на арменци от Османската империя по време на Първата световна война – кампания, призната от повечето държави за геноцид.

От своя страна Азербайджан развива близки отношения с Турция през последните три десетилетия. Турските дронове изиграха ключова роля в нанасянето на значителни загуби на Армения по време на войната през 2020 г. и последвалите сблъсъци и азерска офанзива през 2023 г., която доведе до разпадането на Република Арцах и временното спиране на арменското членство в Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС), по-известна като руското НАТО.

Но Москва и Техеран имат друг интерес в региона, свързан с проекта за Международен транспортен коридор Север-Юг, който би установил неподлежащ на санкции железопътен маршрут от Индия до Русия – т.нар. „Мост на Тръмп“ има потенциала да наруши този план, тъй като според съобщенията той вероятно ще бъде изграден близо до границата на Иран с Армения.

Кучера отбеляза, че сега, когато САЩ се готвят да играят по-голяма роля в проблемния регион „Иран и Русия са предпазливи към всяко американско присъствие в региона, особено по казуси в сферата на сигурността, а в този случай маршрутът минава директно покрай границата на Иран, което прави всяко американско присъствие там особено чувствително.“

От друга страна, той каза, че „Турция желае по-добри транспортни връзки на изток през Армения и Азербайджан.“

Победители и губещи

Григорян също твърди, че „Турция е единствената от трите големи регионални сили, която вероятно ще приветства предложението на САЩ,“ и всъщност вече е започнала да изгражда инфраструктура за свързване на източния си град Карс с провинция Нахичеван на Азербайджан.

От друга страна, той смята, че Иран вероятно ще се противопостави на всяка мярка, която заплашва да прекъсне тази връзка.

„Тъй като маршрутът минава по границата на Иран и Армения, Техеран вижда всяко отслабване на арменския суверенитет върху него като директна заплаха както за северната си граница, така и за транспортния коридор Север-Юг, който свързва Иран с Европа през арменска територия“, обясни Григорян.

В повод за притеснение от страна на Иран се превръща и нарастващото сближаване на Азербайджан с Израел, което подтикна Техеран да търси по-добри връзки с Баку.

„А за Русия въпросът е още по-чувствителен. Всеки успех на САЩ в поемането на тази инициатива би представлявал сериозен удар върху позициите на Русия в региона“, заяви Григорян, посочвайки намаляващото й влияние в регион, който някога е доминирала.

„Русия определено е губещата в тази история, тъй като се надяваше, че пътят ще остане под неин контрол“, категорична е Олеся Вартанян, експерт по конфликти и сигурност в Южен Кавказ

„Американската стъпка помага на Армения и Азербайджан да постигнат повече стабилност и мир и затвърждава допълнително загубата на руското влияние в Южен Кавкас – процес, започнал преди известно време и подсилил се от разпадането на Нагорни Карабах на фона на руската инвазия срещу Украйна“, продължи тя.

„Е, това е цената, която Русия трябва да плати“, завърши тя.

Русия нанесе въздушен удар в близост до посолството на Азербайджан в Киев.

🇷🇺💥🇺🇦 Русия извърши поредната си масирана въздушна атака срещу Украйна, която според украинските военновъздушни сили е включвала 426 дрона и 24 ракети, като 23 дрона са поразили успешно целите си.

🇦🇿 Сериозни разрушения бяха регистрирани в централните райони на Киев – Дарницки, Голосеевски, Шевченковски и Соломенски, в това число в непосредствена близост до азерското посолство.

Трябва да се отбележи, че ударите около посолството идват само два дни, след като президентът Илхам Алиев, в отговор на въпрос от известни украински личности на медиен форум в Ханкенди, призова украинския народ да „не се примирява с окупацията“. Трудно е да се каже със сигурност дали това е съвпадение, или целенасочена реакция от страна на Кремъл.

„Руските атаки винаги са насочени срещу човечеството: детска градина, жилищни сгради и друга гражданска инфраструктура горяха в Киев“, написа Зеленски в Telegram.

Руски медии съобщиха, че Киев също е извършил атаки с дронове, причинявайки хаос на летищата, обслужващи Москва, където хиляди пътници са чакали на опашки или са спали на земята, след като полети са били отменени или забавени. Министерството на отбраната на Русия посочи, че е свалило 117 украински безпилотни самолета през нощта, включително 30 над Московска област.

Войната в Украйна не показва никакви признаци на отслабване близо три години и половина след пълномащабната си инвазия, а усилията, ръководени от американския президент Доналд Тръмп, не успяха да осигурят прекратяване на огъня. В събота Зеленски заяви, че иска да ускори преговорите за мир и че е отправил предложение за нови разговори следващата седмица.

В коментари, излъчени от руската държавна телевизия в неделя, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков посочи, че президентът Владимир Путин е готов да се придвижи към мирно споразумение, но основната му цел остава постигането на поставените цели.

Тръмп е все по-разочарован от Путин и миналата седмица обяви вълна от доставки на оръжия за Киев, включително ракетни системи земя-въздух Patriot. Европейският съюз също одобри повече санкции срещу Русия миналата седмица, включително мерки, насочени към нанасяне на нови удари по руската петролна и енергийна индустрия.

„Само истински натиск върху Русия може да спре тази агресия“, обобщи Зеленски в понеделник.

Азербайджан и Армения са „много близо“ до подписване на мирен договор

Арменският премиер Никол Пашинян разговаря с азерския президент Илхам Алиев по време на срещата на върха на БРИКС в Казан, Република Татарстан, Руска федерация, октомври 2024 г.
📸 Снимка: Madina Nurmanova/Shutterstock

🇦🇿🕊️🇦🇲 Армения и Азербайджан се намират много близо до сключване на мирен договор, обяви азербайджанският президент Илхам Алиев в реч по време на 3-тото издание на Световния медиен форум в Шуша.

„Мисля, че сме много близо до подписването на мирен договор“, отбеляза Алиев, цитиран от Azertac.

Според него текстът може да бъде парафиран предварително. Той разкри, че Баку вече е направил такова предложение в Абу Даби, но в същото време отбеляза, че парафирането на даден документ не е равносилно на неговото подписване.

По-рано през юли Алиев и арменският премиер Никол Пашинян се срещнаха, за да обменят своите мнения по ключови аспекти на мирния процес. Беше уточнено, че е постигнато разбирателство за продължаване на преговорите от страна на работните групи, както и на по-високи нива. Министерството на външните работи на Армения определи срещата като „ефективна“.

Армения обмисля да прехвърли контрола над Зангезурския коридор на САЩ?

🇦🇲🇺🇸🇦🇿 Армения обмисля да прехвърли контрола върху Зангезурския коридор на чужда компания на фона на предложение от американския посланик в Турция и специален пратеник в Сирия Том Барак за участие на Съединените щати в управлението на стратегически важния маршрут.

Това стана ясно от изказване на заместник-министъра на външните работи на Армения Мнацакан Сафарян, който заяви, че решението може да бъде приложено, ако е в съответствие със заявените принципи на Ереван.

Изявлението идва на фона на продължилата повече от четири часа среща между арменския премиер Никол Пашинян и президента на Азербайджан Илхам Алиев в Абу Даби, където според източници коридорът е бил сред ключовите теми.

Съединените щати предложиха да поемат планирания транспортен коридор между Азербайджан и Армения в опит да се постигне напредък в дипломатическите преговори между двете държави от Южен Кавказ, заяви посланикът на САЩ в Турция Том Барак пред журналисти по време на брифинг в петък.

Държавният департамент на САЩ се въздържа от коментар относно конкретния план и участието на американски компании в него, като само повтори „подкрепата си за усилията за насърчаване на мира и стабилността в региона“.

Зангезурският коридор свързва основната част на Азербайджан с неговия анклав Нахичеван през южната част на Армения и отдавна е предмет на остри спорове. CaucasusWarReport отбелязва, че предложението за сделка на Вашингтон предполага, че контролът ще бъде прехвърлен на частна американска компания, която трябва едновременно да гарантира сигурността на Азербайджан и суверенитета на Армения. В същото време Русия и Иран са напълно изключени от процеса.

В Ереван настояват, че дискусиите за коридора трябва да са свързани с подготовката за сключване на мирно споразумение между двете страни. До март те се бяха договорили по 15 от 17-те члена на проекта за споразумение, включително преамбюла, като останаха отворени единствено въпросите за международните претенции и настаняването на трети страни. И двете страни обявиха напредък след разговорите в ОАЕ, включително по темата за делимитация на границата.

В Турция на промените в арменския подход се гледа положително. Президентът Реджеп Ердоган заяви в началото на юли:

„Въпреки че в началото Армения беше против Зангезурския коридор, сега тя възприема по-гъвкав подход към икономическата интеграция“, заяви президентът Реджеп Тайип Ердоган, според когото регионалното развитие е в интереса както на Иран, така и за цялата архитектура на Южен Кавказ.

Иран обвинява Азербайджан, че е осигурил въздушен коридор за израелските удари.

Маршрути на израелските изтребители и безпилотни самолети, участвали в ударите срещу цели на територията на Иран в 12-дневната война. Горното твърдение е направено в ефира на ирански държавни медии и акаунти в Х, като на този етап няма потвърждение и остава чиста спекулация.

🇦🇿⚔️🇮🇷 Иран е предал на Азербайджан официални документи, които доказват преминаването на израелски изтребители и безпилотни самолети през въздушното му пространство на път за изходна позиция за нанасяне на удари по цели, разположено дълбоко на територията на Иран.

Това беше съобщено от държавни медии в Ислямската република, които се позовават на коментари, направени от Мехди Собхани, ирански посланик в Армения.

По време на телефонен разговор между иранския президент Масуд Пезешкиан и азерския му колега Илхам Алиев, първият е настоявал за провеждането на „сериозно разследване“ по случая. Посланик Собхани е уверил, че „Иран ще изчака резултатите от това разследване, преди да вземе окончателно решение за ответните действия“.

От Баку реагираха светкавично с изявление на външният министър Джейхун Байрамов, в което той подчерта, че страната му „никога не е позволявала и няма да позволи използване на своя територия или въздушно пространство срещу съседен и приятелски Иран“.

Президентът Алиев също е дал уверение на своя ирански колега Пезешкиан, че „азербайджанското небе не е и няма да бъде използвано за атаки“.

Въпреки наличието на официално опровержение от Баку, докладите на някои мониторинг канали в Иран и други държави в региона многократно предоставиха сведения за необичайната активност на израелски изтребители в района на Каспийско море около времето на ударите.

Напрежението в двустранните отношения между Техеран и Баку се повишава и на медийно ниво. Caliber.az, азерска обяви, че „истинският враг на Азербайджан в Иран е върховният лидер Али Хаменеи“, обвинявайки го във водене на последователна враждебна политика спрямо Баку.

Напрежението бе допълнително разпалено от изказване на водеща по държавния канал Baku TV, която в ефир заяви, че „азербайджанската армия може съвсем скоро да влезе в Тебриз“ – голям ирански град с преобладаващо азербайджанско население. Подобна реторика не е била официално потвърдена и изглежда като провокация или вътрешна пропаганда.

Анализатори предупреждават, че подобни обвинения – дори и без доказана достоверност – могат да доведат до сериозно влошаване на отношенията между двете страни. Иран вече намекна, че бъдещите му действия ще зависят от резултатите на разследването в Азербайджан.

В новогодишното си обръщение Илхам Алиев отново заплаши Армения

📸 Снимка: AZERTAC - Снимка: Azerbaijan State News Agency

🇦🇿⚔️🇦🇲 Южен Кавказ трябва да е регион на мир, сигурност и сътрудничество, но мащабното и бързо въоръжаване на Армения и доставката на смъртоносни оръжия може да наруши този мир, заяви азербайджанският президент Илхам Алиев в своето новогодишно обръщение.

Подчертавайки, че страната му няма да бъде просто зрител по този въпрос, държавният глава заяви, че народът му никога няма да забрави “тридесетгодишната окупация, опустошенията и геноцида в Ходжали“.

Ходжали е село в региона Нагорно Карабах, където по време на първата война в региона през 1992 година е извършено клане, при което са убити най-малко 161 етнически азерски цивилни. Според властите в Баку жертвите са 613 цивилни, включително 106 жени и 83 деца.

Според Human Rights Watch и други международни наблюдатели, клането е извършено от етнически арменски военни сили, с помощта на 366-и моторизиран стрелкови полк на руските въоръжени сили.

„Агресивната политика и същността на Армения винаги трябва да се вземат под внимание. Затова още веднъж се чувствам длъжен да предупредя арменското ръководство да се въздържа от този опасен път“, заяви Алиев, като подчерта Ереван не е в състояние да се конкурира в никоя област.

Илхам Алиев: Турция няма да строи база в Азербайджан.

🇦🇿 Появилите се в медийното пространство твърдения за предполагаемите планове на Турция да създаде военна база в Азербайджан са политически спекулации, заяви азербайджанският президент Илхам Алиев в интервю за руските държавни медии ВГТРК и РИА Новости.

„Накратко, не е необходимо. Няма нужда от това“, категоричен бе той.

„Днес е практически невъзможно да се скрие каквато и да е военна база навсякъде по света“, заяви той, описвайки твърденията за появата на подобни планове като „политическа спекулация“.

Декларацията от Шуша за съюзнически отношения между Азербайджан и Турция съдържа клауза, която предвижда взаимна военна помощ в случай на заплаха и агресия, припомни той.

„Дълг както на Азербайджан, така и на Турция е да се притекат на помощ, ако една от страните е изправена пред външна заплаха, външна агресия. Следователно въпросната точка от декларацията по същество прави абсолютно ненужно създаването на постоянна военна инфраструктура на една или друга територия“, обясни президентът.

Алиев изтъкна, че за последните 30 години години на военно сътрудничество между двете страни, военните структури на Анкара са изиграли съществена роля в модернизирането на въоръжените сили на Азербайджан, привеждането им в бойна готовност, както и за оперативното им планиране, военно разузнаване и ситуационен анализ, подчертавайки че страната му се радва на високо ниво на оперативна способност във военните си операции.

„Много сме благодарни на нашите турски приятели за тази помощ“, завърши президентът.

Баку очаква инвестиции за възстановяването на Нагорни Карабах от страна на Руската федерация и приветства участието на нейните компании, сподели още той.

„Първият инвестиционен проект беше реализиран от Татарстан. Това е сервизният център Камаз в Джабраилска област. Очакваме инвестиции“, подчерта Алиев.

Преди 36 години Нагорни Карабах обяви едностранното си отделяне от Азербайджанската ССР. След разпадането на бившия Съветски съюз и въоръжения конфликт с Азербайджан, избухнал няколко месеца по-късно и продължил чак до 1994 г., населеният с етнически арменци регион съществуваше под името Република Арцах и на практика представляваше самопровъзгласила се държава без международно признание.

През септември 2020 г. боевете в региона бяха подновени и продължиха до нощта на 10 ноември, когато страните се договориха за прекратяване на огъня. Армения загуби контрола върху всички региони около Нагорни Карабах, както и върху някои земи, били част от автономната област Нагорни Карабах по време на съветската епоха.

Близо три години по-късно Баку предприе нова военна операция в региона на 19 септември 2023 г. Продължила едва ден, тя доведе до възстановяването на териториалната цялост на Азербайджан, обявено на следващия ден от президента Илхам Алиев. Властите на сепаратисткия регион обявиха „саморазпускането“ на непризнатата република от 1 януари 2024 г.

Президентът на Азербайджан Илхам Алиев отправи предупреждение към Ереван и Франция

📸 Снимка: Azerbaijani Presidential Press Office

🇦🇿⚔️🇦🇲 Президентът на Азербайджан Илхам Алиев възобнови военните си заплахи срещу Армения, като предупреди Ереван да „не забравя за втората война в Нагорно Карабах“ и „антитерористичната операция“, имайки предвид мащабната офанзива срещу Арцах миналата година, която принуди арменското население да избяга.

„Нека не забравят за втората карабахска война“, заяви Алиев по време на посещение в Джебраил, територия на юг от окупирания Арцах, която се намираше под контрола на въоръжените сили на Арцах до войната през 2020 г.

„Нека не забравят как ни молеха за милост на колене, как десет пъти на ден се обръщаха към Русия на най-високо ниво с молба да спре войната. Нека не забравят за антитерористичната операция“, заяви азерският лидер и допълни: „Постигнахме това, което искахме, без да ни е страх от никого, без да се съобразяваме с никого“.

Коментарите на азерския президент идват малко повече от седмица, след като външните министри на Армения и Азербайджан, Арарат Мирзоян и Джейхун Байрамов, отново обещаха да „положат допълнителни усилия“ за подписване на мирно споразумение по време на разговори, организирани от американският държавен секретар Антони Блинкен в кулоарите на Общото събрание на ООН.

Алиев също разкритикува Блинкен, като го обвини за неотдавнашно писмо, подписано от 60 членове на Конгреса, които подчертават, че Азербайджан е извършил етническо прочистване в Арцах и призовават администрацията на президента Байдън да наложи санкции на режима в Баку.

Азерският лидер също така разкритикува Франция, която подписа редица сделки в сферата на отбраната с Армения през последната една година.

Френският президент Еманюел Макрон обеща постоянната подкрепа на страната си за Армения, по време на среща с премиера Никол Пашинян този четвъртък в Елисейския дворец.

„Аз също предупреждавам Армения да спре тези опасни игри“, избухна Алиев.

„От една страна говорят за мир, от друга страна се въоръжават здраво. Кой им дава оръжие: Франция и тем подобни антиазерски държави? Защо раздават тези оръжия? Колкото и да се опитват, нищо няма да постигнат“, закани се той.

Говорител на външното министерство на Армения отговори на последните заплахи на Алиев, като подчерта, че Азербайджан харчи повече за придобиване на оръжия от Армения, добавяйки, че е право на Армения, като суверенна нация, да гарантира сигурността и безопасността на своите граници и граждани.

„Армения придобива оръжия и оборудване единствено, за да упражни правото си на самоотбрана и да изпълни отговорността си да защити своите граждани. Освен това арсеналът от настъпателни оръжия на Азербайджан далеч надхвърля този на Армения, както често се заявява от президента на Азербайджан“, посочи Ани Бадалян, говорител на външното министерство в Ереван, потърсен за коментар от информационна агенция Армепрес.

„Освен това напоследък все по-често се срещат заплашителни и агресивни изявления от страна на Азербайджан. Как трябва да се тълкуват тези твърдения?“ попита Бадалян.

„Ереван е повтарял многократно – на най-високо ниво – че няма агресивни намерения към нито един съсед, признава териториалната цялост на всички тях и няма териториални претенции“, подчерта говорителят на ведомството.

Тя припомни също, че скорошното решение на Конституционния съд на Армения е потвърдило, че разпоредбите, уреждащи съвместната дейност на арменските и азербайджанските комисии за делимитация на границата, са в съответствие с конституцията на страната, отричайки всякакви твърдения, че в нея се съдържат териториални претенции към съседните ѝ държави.

„Армения също така заяви, че въпреки че някои от териториите ѝ са окупирани от Азербайджан, тя няма намерение или план да върне тези територии с военни средства, тъй като горепосоченият регламент за съвместната дейност на комисиите за делимитация на границите предоставя всички възможности да адресира и реши тези проблеми по мирен път и чрез преговори“, обясни Бадалян.

📸 Снимка: Ani Badalyan, Spokesperson of Foreign Ministry of Armenia

Говорителят на външното министерство постави под съмнение времето на изявленията на Алиев, размишлявайки дали Баку не подготвя ново военно нападение срещу Армения.

Бадалян каза още, че смята за важно да се търси отговор на този въпрос, „тъй като това ще помогне да се оценят опасенията, че Азербайджан може да използва предстоящата конференция COP29 в Баку като димна завеса за началото на нова военна агресия срещу Армения и налагане на политическата си воля пред чуждестранните лидери, пътували до Баку за участие в събитието“, изрази загриженост тя, визирайки срещата на върха на ООН за климата, планирана да се проведе в Баку следващия месец.

Тя също така подчерта, че изявленията на Алиев и други високопоставени азербайджански служители повдигат повече въпроси относно намеренията на Баку по отношение на Армения.

„Азербайджан отхвърля ли споразуменията за признаване териториалната цялост и суверенитета на Армения въз основа на Декларацията от Алма Ата от 1991 г.?“ попита Бадалян, подчертавайки, че страната му е „препотвърдила ангажимента си към споразумението, постигнато с Азербайджан въз основа на Декларацията от Алма-Ата; тоест да признаят взаимно териториалната си цялост и суверенитет по административните граници на бившите съветски републики.

Бадалян стигна още по-далеч и постави под съмнение дали официален Азербайджан не се отказва от т. нар. „дневен ред за мир“.

„Армения потвърди ангажимента си към Програмата за мир и готовността си да подпише съдържанието на вече договорения мир с Азербайджан като мирен договор, за което министър-председателят на Армения обяви в речта си на неотдавнашната 79-та сесия на Генералната асамблея на ООН в Ню Йорк“, подчерта още веднъж тя.

„Вярваме, че вместо върху агресивна реторика, трябва да се съсредоточим върху разрешаване на въпроса за подписването на мирния договор възможно най-скоро и преговорите по други въпроси не само де факто, но и де юре в условията на мир“, завърши тя.