Показват се публикациите с етикет ВМС на Турция. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ВМС на Турция. Показване на всички публикации

четвъртък, 21 май 2026 г.

TCG Anadolu разгърна амфибийния си десант и палубни безпилотни апарати в централната фаза на Efes-2026.

🇹🇷⚓️ На 18 май в акваторията край град Урла в провинция Измир, турският амфибиен щурмови кораб TCG Anadolu проведе демонстративна фаза от учението Efes-2026, в рамките на която едновременно бяха разгърнати корабна безпилотна авиация и амфибиен десант.

Дронът Bayraktar TB3 беше изведен на полетната палуба с вътрешния асансьор на кораба след предполетна подготовка, ударни вертолети AH-1W Super Cobra изпълниха учебни излитания и кацания, а транспортен SH-70 Seahawk проведе задачи по превоз на личен състав. Турски морски пехотинци извършиха десант от море към суша с бронираните десантни машини ZAHA (Zırhlı Amfibi Hücum Aracı) – местно разработена платформа, проектирана постепенно да замени американските AAV-7 в състава на турските амфибийни части. Турското министерство на отбраната публикува кадрите с изявление, че „Efes-2026 продължава успешно, вдъхвайки увереност у съюзниците и страх у противниците“, подчертавайки скоростта, координацията и готовността на силите, участващи в операцията от море към суша.

Демонстрацията от 18 май е част от Efes-2026 – мащабно съвместно общовойсково учение с бойни стрелби, провеждано между 20 април и 21 май в района Доганбей, Сеферихисар, Измир. В него участват общо 10 388 военнослужещи, от които 1305 са от съюзнически и партньорски държави. Списъкът на 50 участващи страни включва широк кръг държави-членки на НАТО (САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Италия, Канада, Полша, Швеция и други съюзници), но и партньори извън Алианса (Азербайджан, Грузия, Казахстан, Пакистан, Япония, Катар, Египет и Бразилия). Ръководенето на учението е поверено на Командване „Егейска армия“ със щаб в Измир.

Демонстрацията на борда на TCG Anadolu затвърждава тригодишния процес, при който корабът преминава от експериментална концепция към оперативно използваем носител на безпилотна авиация. На 14 февруари, по време на учението Steadfast Dart 2026 в Балтийско море, Bayraktar TB3 извърши първия известен в рамките на НАТО удар по морска цел с прецизни боеприпаси, изстреляни от палубата на амфибиен щурмови кораб. Тогава апаратът порази надводна цел с два управляеми боеприпаса MAM-L и впоследствие кацна автономно на палубата. Според производителя Baykar, в рамките на същата поредица от изпитания TB3 е изпълнил 232 автономни полета от палубата на кораба при силен вятър, снеговалеж и температури под нулата. Натрупаният практически опит позволи на турското командване да третира корабната безпилотна авиация в Efes-2026 не като демонстрация на концепция, а като интегриран елемент от стандартен амфибиен сценарий.

В рамките на учението турската отбранителна индустрия демонстрира и останалите ключови компоненти от модела на собствената си екосистема. Мрежата за противовъздушна отбрана „Стоманен купол“ (Çelik Kubbe) беше представена чрез зенитно-ракетните комплекси Siper, Hisar-A, Hisar-O и Sungur. Дронът Bayraktar Akıncı изпълняваше задачи по разузнаване и наблюдение, докато сценарии с рояци бяха проиграни с камикадзе дроновете KARGU. Паралелно с оперативната част на учението беше проведено и индустриално изложение, на което бяха показани платформи в напреднал етап на разработка, сред които изтребител пето поколение Kaan, реактивен учебно-боен самолет Hürjet и стелт дрон Anka-3.

Геополитическото послание на учението е насочено преди всичко към Източното Средиземноморие и Егейско море. Маневрите се провеждат срещу гръцкия остров Самос, където Анкара дълги години оспорва гръцките претенции за морска юрисдикция извън териториалните води. По данни на гръцките медии, в същия период гръцкото командване организира церемония на острова, на която нови части от специалните сили получиха „зелени барети“ – символичен ход с оглед на турската военна дейност в непосредствена близост. Паралелно турското правителство придвижва законодателни инициативи в рамките на доктрината „Синя родина“ (Mavi Vatan), насочени към разширяване на турските претенции във вътрешни и териториални води в Егейско море. NAVTEX-известията, издавани по време на учението, отново се припокриха с гръцки морски декларации – практика, която постепенно се превърна в постоянен елемент на оперативното съперничество между двете държави.

Особено показателно е първото съвместно участие на двата съперничещи либийски лагера – Правителството на националното единство (подкрепената от ООН власт в Триполи) и Либийската национална армия (базирана в Източна Либия, начело с маршал Халифа Хафтар). Макар ограничено по мащаб, то има своя дипломатически характер, а не толкова чисто военен такъв. И двете страни изпратиха личен състав и военноморски елементи под турска координация, въпреки че формално продължават да се намират в конфликт относно легитимност на националното командване в Либия. Месец по-рано същите сили участваха в учението Flintlock-2026 в Сирт, отново с посредничество от Турция, която постепенно се утвърждава като основен координатор между двата либийски лагера – процес, който частично измества влиянието на Русия и Египет, традиционно свързвани с подкрепа за Либийската национална армия. Турската дейност в Либия следва логиката на меморандума за морските зони от 2019 г. между Анкара и тогавашното Правителство на националното съгласие – документ, непризнат от ЕС и Гърция, но постепенно укрепван чрез съвместни турско-либийски инициативи.

За първи път след падането на режима на Башар Асад през декември 2024 г. в подобно учение взимат участие и сирийски военни. Това маркира нов етап от процеса, чрез който Дамаск, под управлението на преходната власт на Ахмад ал-Шараа, постепенно преминава от международна изолация към ограничено включване в турската архитектура за регионална сигурност. Делегацията му присъства въпреки вътрешните трудности, сред които продължаваща интеграция на кюрдските сили на североизток, сектантско насилие в крайбрежния регион и израелски натиск на юг. Самото присъствие на страната на Efes-2026 е фактическо оперативно признание от страна на широк кръг участници, сред които САЩ, Германия и Франция, че Дамаск след края на Асад е фактор, с който регионалните и западните структури са готови прагматично да взаимодействат.

Контингентът на Азербайджан, включващ подразделения на специалните сили, пристигна още в средата на април и се превърна в едно от най-видимите чуждестранни участия в маневрите. Това потвърди тенденцията, при която след втората война в Нагорно Карабах и връщането на азерския контрол над региона двустранният формат „Шуша“ постепенно се трансформира в дълбока оперативна интеграция между двете страни. Подобна динамика се наблюдава и при тюркския блок в Централна Азия – Казахстан, Киргизстан и Узбекистан – които все по-често участват в турски формати вместо тези на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), водена от Русия. Участието на Япония и Швеция подчертава още повече разширяващия се периметър на военно-политическото влияние на Турция – едновременно към Индо-Пасифика и Северна Европа.

На 20 и 21 май учението завърши с т.нар. Ден на официалните наблюдатели – формат, в който министри на отбраната и началници на генерални щабове от участващите държави наблюдаваха финалните стрелби и пълномащабния амфибиен десант. Финалната фаза послужи едновременно като оперативна демонстрация и витрина за турската военна индустрия – сектор, който през последните години устойчиво увеличава износа към държави от Персийския залив, Северна Африка, Централна Азия и Латинска Америка. Сценарият включи координация между палубна безпилотна авиация и наземни средства за ПВО, симулирано отразяване на амфибийна контраатака и стрелби по въздушни цели от системата „Стоманен купол“.

В стратегически план Efes-2026 действа едновременно като оперативно учение, дипломатически инструмент и демонстрация на индустриална мощ. На военно ниво то нормализира интегрирането на палубна безпилотна авиация в амфибийни сценарии – модел, който се следи внимателно от други страни с леки самолетоносачи, като Италия, Испания, Великобритания и Япония. На дипломатическо ниво Анкара използва присъствието на 50 държави, включително двата либийски лагера и Сирия след Асад, за да наложи Измир като алтернативен център на стратегическа тежест в Източното Средиземноморие, паралелно с командването на НАТО в Неапол и Норфолк. На индустриално ниво съвместната демонстрация на „Стоманен купол“, Bayraktar TB3 и Anka-3 е директно търговско предложение към наблюдаващите държави от Залива, Северна Африка и Централна Азия.

В дългосрочен план турският модел, при който TCG Anadolu се превръща в носител на безпилотна авиация за средни флотове, е част от широка трансформация на регионалната сигурност – такава, в която амфибийната проекция на сила е все по-малко зависима от тежки самолетоносачи и все повече от хибридни платформи с интегрирано безпилотно покритие.

четвъртък, 1 май 2025 г.

Турция започна изграждането на подводници с ядрено задвижване

🇹🇷⚓ Aдмирал Ерджюмент Татлъоглу, командващият Военноморските сили на Турция, разкри в интервю за Warships International Fleet Review, че страната му е предприела ключова стъпка в изграждането на подводници с ядрено задвижване. Това е част от дългосрочната стратегия на Турция за развитие на подводния флот и нейния стремеж да се утвърди като средна сила с глобално влияние.

Изявлението на адмирала беше направено в контекста на по-широките усилия за модернизация на военноморския флот, включващи текущото производство на подводници в корабостроителницата в Гьолджюк. Програмата за ядрени подводници върви паралелно с амбициозен проект за развитие на ядрена енергетика за граждански цели, в основата на която стои изграждането на АЕЦ "Аккую" в провинция Мерсин.

Проектът, реализиран от руската държавна корпорация Росатом по модела „изгражда-владее-експлоатира“, включва четири реактора от тип VVER-1200. Първият от тях се очаква да бъде въведен в експлоатация до края на тази година, а пълната мощност на централата ще покрива около 10% от нуждите на страната от електричество. Пълната чуждестранна собственост на централата и близостта ѝ до стратегически обекти като базата Инджирлик и радарното съоръжение на НАТО в Кюреджик събудиха безпокойство във военните среди на запад. Турските власти обаче уверяват, че разполагат с планове за национален контрол при нужда.

В допълнение към Аккую, Турция води преговори с Русия и Южна Корея за втора ядрена централа в Синоп, както и с Китай за трета в района на Тракия, като крайната цел е е до 2050 г. да достигне 20 гигавата инсталирана ядрена мощност. Планира се и интегриране на малки модулни реактори (SMR) с капацитет от 5 гигавата. Военноморските издания на Турция разглеждат SMR като стратегически актив не само в енергетиката, но и в отбраната.

В броеве на официалното списание на ВМС от края на 2024 и началото на 2025 г. бяха публикувани анализи на възможностите, предоставени от ядрения двигател на подводните платформи. Експертът контраадмирал д-р Ахмет Ъшчъ посочи, че ядреното задвижване премахва ограничения на дизелово-електрическите подводници, като нужда от издигане на перископ и ограничена скорост на потапяне. Освен това осигурява по-голям вътрешен обем за полезен товар и по-ниска уязвимост от въздушно разузнаване.

Централно място в подводната програма на Турция заема проектът MILDEN – напълно вътрешната разработка, ръководена от държавната компания ASFAT и Проектантското бюро на ВМС. Подводни MILDEN се очаква да бъдат снабдени с вертикални пускови установки и осъвременени с технологии за автономно задвижване (AIP) с литиево-йонни батерии. В зависимост от хода на изследванията, втори вариант на платформата може да бъде с ядрено задвижване.

Успоредно с това продължава изграждането на подводници от клас Reis, базирани на германската платформа Type 214. Те използват автономна система с водородни горивни клетки, разработени в Турция, и са оборудвани със съвременна комуникация, сонари и оръжия местно производство. Те са въоръжени с торпедата Akya, крилатите ракети Atmaca и Gezgin, както и морските мини Malaman. Първата от серията, TCG PiriReis, влезе на въоръжение през 2024 г. и още най-малко пет се очакват до 2029 г.

Турция може да се похвали с почти вековна традиция в подводното корабостроене. Първоначално страната внася подводници от Германия, Италия и Испания, а след Втората световна война от САЩ. От 70-те години насам производството е съсредоточено изцяло в Гьолджюк, като турският флот в момента разполага с 13 атакуващи подводници от класовете Атълай, Превезе, Гюр и Рейс. Според адмирал Татлъоглу, поддържането на турските корабостроителни способности е от стратегическо значение, а бъдещото изграждане на подводници с ядрено задвижване е постижимо на основата на натрупания опит.

Турция обяви планове за разработка на ядрено задвижвани подводници.

🇹🇷⚓ Aдмирал Ерджюмент Татлъоглу, командващият Военноморските сили на Турция, разкри в интервю за Warships International Fleet Review, че страната му е предприела ключова стъпка в изграждането на ядрено задвижвани подводници. Това е част от дългосрочната стратегия на Турция за развитие на подводния флот и нейния стремеж да се утвърди като средна сила с глобално влияние.

Изявлението на адмирала беше направено в контекста на по-широките усилия за модернизация на военноморския флот, включващи текущото производство на подводници в корабостроителницата в Гьолджюк. Програмата за ядрени подводници върви паралелно с амбициозен проект за развитие на ядрена енергетика за граждански цели, в основата на която стои изграждането на АЕЦ "Аккую" в провинция Мерсин.

Проектът, реализиран от руската държавна корпорация Росатом по модела „изгражда-владее-експлоатира“, включва четири реактора от тип VVER-1200. Първият от тях се очаква да бъде въведен в експлоатация до края на тази година, а пълната мощност на централата ще покрива около 10% от нуждите на страната от електричество. Пълната чуждестранна собственост на централата и близостта ѝ до стратегически обекти като базата Инджирлик и радарното съоръжение на НАТО в Кюреджик събудиха безпокойство във военните среди на запад. Турските власти обаче уверяват, че разполагат с планове за национален контрол при нужда.

В допълнение към Аккую, Турция води преговори с Русия и Южна Корея за втора ядрена централа в Синоп, както и с Китай за трета в района на Тракия, като крайната цел е е до 2050 г. да достигне 20 гигавата инсталирана ядрена мощност. Планира се и интегриране на малки модулни реактори (SMR) с капацитет от 5 гигавата. Военноморските издания на Турция разглеждат SMR като стратегически актив не само в енергетиката, но и в отбраната.

В броеве на официалното списание на ВМС от края на 2024 и началото на 2025 г. бяха публикувани анализи на възможностите, предоставени от ядрения двигател на подводните платформи. Експертът контраадмирал д-р Ахмет Ъшчъ посочи, че ядреното задвижване премахва ограничения на дизелово-електрическите подводници, като нужда от издигане на перископ и ограничена скорост на потапяне. Освен това осигурява по-голям вътрешен обем за полезен товар и по-ниска уязвимост от въздушно разузнаване.

Централно място в подводната програма на Турция заема проектът MILDEN – напълно вътрешната разработка, ръководена от държавната компания ASFAT и Проектантското бюро на ВМС. Подводни MILDEN се очаква да бъдат снабдени с вертикални пускови установки и осъвременени с технологии за автономно задвижване (AIP) с литиево-йонни батерии. В зависимост от хода на изследванията, втори вариант на платформата може да бъде с ядрено задвижване.

Успоредно с това продължава изграждането на подводници от клас Reis, базирани на германската платформа Type 214. Те използват автономна система с водородни горивни клетки, разработени в Турция, и са оборудвани със съвременна комуникация, сонари и оръжия местно производство. Те са въоръжени с торпедата Akya, крилатите ракети Atmaca и Gezgin, както и морските мини Malaman. Първата от серията, TCG PiriReis, влезе на въоръжение през 2024 г. и още най-малко пет се очакват до 2029 г.

Турция може да се похвали с почти вековна традиция в подводното корабостроене. Първоначално страната внася подводници от Германия, Италия и Испания, а след Втората световна война от САЩ. От 70-те години насам производството е съсредоточено изцяло в Гьолджюк, като турският флот в момента разполага с 13 атакуващи подводници от класовете Атълай, Превезе, Гюр и Рейс. Според адмирал Татлъоглу, поддържането на турските корабостроителни способности е от стратегическо значение, а бъдещото изграждане на подводници с ядрено задвижване е постижимо на основата на натрупания опит.

вторник, 19 ноември 2024 г.

Bayraktar TB3 извърши успешно първото си излитане и кацане от палубата на TCG Anadolu.

🇨🇳 В историческо събитие за турската военноморска авиация бойният дрон Bayraktar TB3 извърши по-рано днес първото си автономно излитане и кацане от борда на TCG Anadolu, бъдещият носител на UAV на турския флот. Това постижение бележи критична стъпка в интегрирането на безпилотни летателни системи (UAS) в съвременните морски способности.

Bayraktar TB3, специално проектиран за операции от кораби като TCG Anadolu, разполага със сгъваеми крила и дизайн, оптимизиран за морски мисии. По време на демонстрацията дронът показа способността си да излита при пълно натоварване, като същевременно се приземява автономно без външна подкрепа. Той се изравни с пистата, намали скоростта постепенно и спря, използвайки собствената си спирачна система, елиминирайки необходимостта от спирачни кабели или допълнително механично оборудване.

Bayraktar TB3 има размах на крилата от 14 метра и дължина от 8,35 метра. С максимално тегло при излитане от 1450 килограма и капацитет на полезен товар от 280 килограма, той предлага значително подобрение в сравнение с предшественика си, TB2, който има максимално тегло при излитане от 750 килограма и капацитет на полезен товар от 130 килограма.

Задвижван от двигател PD170 с мощност от 172 конски сили, той може да се похвали с обхват от 1000 морски мили и издръжливост от над 24 часа, което го превръща в изключително способна платформа за продължителни мисии.

Успешната операция потвърждава иновативната архитектура за разгръщане, която рационализира палубните операции и увеличава честотата на полетите. Освен това този технологичен пробив намалява задръстванията на палубата, позволявайки бързо пренасочване на дронове за разгръщане към последващи мисии.

Този успех идва в момент, когато Турция разширява устремно способностите на военноморската си авиация. През следващата година Baykar планира да извърши демонстрация на своя по-тежък дрон Kizilelma от палубата на TCG Anadolu. С тегло 8,5 тона, този модел ще изисква спирачни въжета и система с куки за безопасно кацане, предвид кинетичната енергия, генерирана по време на кацане. Все пак той остава в състояние да излита без катапулт, следвайки примера на TB3, с което демонстрира гъвкавостта на турските решения за изстрелване и възстановяване от въздуха.

Едновременно с това турската аерокосмическа индустрия (TUSAŞ) се готви да представи своите допълнителни самолети, оптимизирани за палубни операции до 2026 г., включително лекия боен самолет Hürjet и дрона ANKA-3 DZ. Тези платформи ще допълнят нарастващия въздушен флот на турските военноморски сили, разширявайки техните тактически възможности.

Корабните дронове като Bayraktar TB3 трансформират дълбоко съвременните военноморски операции, предоставяйки възможности за наблюдение, разузнаване и прецизни удари в сложна морска среда. Работейки автономно във враждебни зони, тези дронове минимизират рисковете за човешките пилоти, като същевременно увеличават издръжливостта на мисията и оперативната гъвкавост. Те са особено ефективни в ограничени и високорискови пространства, като предлагат значително стратегическо предимство.

Тази първа успешна демонстрация на TB3 на борда на TCG Anadolu подчертава нарастващата роля на Турция в автономната морска война. Нейното постижение проправя пътя към една нова ера на военноморските операции, където безпилотните системи ще играят централна роля в проектирането на военна мощ и мисиите за морска отбрана.

петък, 11 октомври 2024 г.

Фрегати на турския военноморски флот с ескорт на изследователска мисия в Сомалия.

🇹🇷🤝🇸🇴 Турският изследователски кораб Oruç Reis, ескортиран от бойни кораби на военноморския флот на страната, на път за извършване на сеизмични проучвания край бреговете на Сомалия.

Плавателният съд трябва да пристигне в района на Сомалия в края на октомври, за да извърши сеизмични проучвания за нефт и природен газ в три зони, за които Турция е осигурила лицензи за проучване, се посочва в изявление на турското министерство на енергетиката и природните ресурси.

Маршрутът минава през Източното Средиземноморие до Суецкия канал, Червено море и пролива Баб ел-Мандеб.

Корабът е придружен от две фрегати на военноморския флот, както и от корабите за поддръжка Zaganos Pasa и Sancar и кораба за проследяване Ataman.

Oruc Reis ще извърши триизмерни сеизмични проучвания в райони край сомалийския бряг. Очаква се мисията да продължи приблизително седем месеца и ще включва събиране на сеизмични данни както за нефт, така и за природен газ, посочват от министерството. Данните впоследствие ще бъдат анализирани в Анкара, за да се идентифицират потенциални места за сондиране.

сряда, 9 октомври 2024 г.

Два кораба на турския флот пристигнаха в Ливан.

🇹🇷 В сряда, 9 октомври 2024 г. Турция изпрати кораби да евакуират около 2000 свои граждани от Ливан, като нейният пратеник в Бейрут каза, че това ще бъде „най-голямата“ евакуация от този тип от разкъсаната от война страна.

Турски дипломатически източник каза пред AFP, че два кораба на военноморския флот, превозващи евакуираните граждани и техните семейства, ще пристигнат в южното турско пристанище Мерсин в ранните часове на четвъртък сутринта.

Двата кораба отплаваха през нощта към ливанската столица, чиито южни предградия през нощта бяха ударени от нови израелски бомбардировки.

„Тези кораби, с капацитет от около 2000 души, ще бъдат готови да откарат тези наши граждани, които са поискали това от Ливан до пристанище Мерсин“, заяви турският посланик в Ливан Али Барис Улусой пред обществената телевизия TRT Haber.

Турция, която по последни оценки има около 14 000 граждани, регистрирани в нейното консулство в Ливан, обяви този ход във вторник поради влошаващата се ситуация в близкоизточната страна на фона на продължаващата война между Израел и Хизбула. Изображения, разпространени в интернет, показаха тълпи от хора на пристанището в Бейрут, чакащи да се качат на корабите.

Посланикът посочи, че двата кораба също носят „приблизително 300 тона хуманитарна помощ“, за да покажат подкрепата на Турция за ливанския народ, включително палатки, постелки, хигиенни комплекти и кухненски съдове.

От 23 септември Израел засили своите удари по цели на Хизбула в Ливан, принуждавайки повече от един милион души да избягат, съобщи Върховният комисариат на ООН за бежанците (UNHCR).