🇹🇷⚓️ На 18 май в акваторията край град Урла в провинция Измир, турският амфибиен щурмови кораб TCG Anadolu проведе демонстративна фаза от учението Efes-2026, в рамките на която едновременно бяха разгърнати корабна безпилотна авиация и амфибиен десант.
Дронът Bayraktar TB3 беше изведен на полетната палуба с вътрешния асансьор на кораба след предполетна подготовка, ударни вертолети AH-1W Super Cobra изпълниха учебни излитания и кацания, а транспортен SH-70 Seahawk проведе задачи по превоз на личен състав. Турски морски пехотинци извършиха десант от море към суша с бронираните десантни машини ZAHA (Zırhlı Amfibi Hücum Aracı) – местно разработена платформа, проектирана постепенно да замени американските AAV-7 в състава на турските амфибийни части. Турското министерство на отбраната публикува кадрите с изявление, че „Efes-2026 продължава успешно, вдъхвайки увереност у съюзниците и страх у противниците“, подчертавайки скоростта, координацията и готовността на силите, участващи в операцията от море към суша.
Демонстрацията от 18 май е част от Efes-2026 – мащабно съвместно общовойсково учение с бойни стрелби, провеждано между 20 април и 21 май в района Доганбей, Сеферихисар, Измир. В него участват общо 10 388 военнослужещи, от които 1305 са от съюзнически и партньорски държави. Списъкът на 50 участващи страни включва широк кръг държави-членки на НАТО (САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Италия, Канада, Полша, Швеция и други съюзници), но и партньори извън Алианса (Азербайджан, Грузия, Казахстан, Пакистан, Япония, Катар, Египет и Бразилия). Ръководенето на учението е поверено на Командване „Егейска армия“ със щаб в Измир.
Демонстрацията на борда на TCG Anadolu затвърждава тригодишния процес, при който корабът преминава от експериментална концепция към оперативно използваем носител на безпилотна авиация. На 14 февруари, по време на учението Steadfast Dart 2026 в Балтийско море, Bayraktar TB3 извърши първия известен в рамките на НАТО удар по морска цел с прецизни боеприпаси, изстреляни от палубата на амфибиен щурмови кораб. Тогава апаратът порази надводна цел с два управляеми боеприпаса MAM-L и впоследствие кацна автономно на палубата. Според производителя Baykar, в рамките на същата поредица от изпитания TB3 е изпълнил 232 автономни полета от палубата на кораба при силен вятър, снеговалеж и температури под нулата. Натрупаният практически опит позволи на турското командване да третира корабната безпилотна авиация в Efes-2026 не като демонстрация на концепция, а като интегриран елемент от стандартен амфибиен сценарий.
В рамките на учението турската отбранителна индустрия демонстрира и останалите ключови компоненти от модела на собствената си екосистема. Мрежата за противовъздушна отбрана „Стоманен купол“ (Çelik Kubbe) беше представена чрез зенитно-ракетните комплекси Siper, Hisar-A, Hisar-O и Sungur. Дронът Bayraktar Akıncı изпълняваше задачи по разузнаване и наблюдение, докато сценарии с рояци бяха проиграни с камикадзе дроновете KARGU. Паралелно с оперативната част на учението беше проведено и индустриално изложение, на което бяха показани платформи в напреднал етап на разработка, сред които изтребител пето поколение Kaan, реактивен учебно-боен самолет Hürjet и стелт дрон Anka-3.
Геополитическото послание на учението е насочено преди всичко към Източното Средиземноморие и Егейско море. Маневрите се провеждат срещу гръцкия остров Самос, където Анкара дълги години оспорва гръцките претенции за морска юрисдикция извън териториалните води. По данни на гръцките медии, в същия период гръцкото командване организира церемония на острова, на която нови части от специалните сили получиха „зелени барети“ – символичен ход с оглед на турската военна дейност в непосредствена близост. Паралелно турското правителство придвижва законодателни инициативи в рамките на доктрината „Синя родина“ (Mavi Vatan), насочени към разширяване на турските претенции във вътрешни и териториални води в Егейско море. NAVTEX-известията, издавани по време на учението, отново се припокриха с гръцки морски декларации – практика, която постепенно се превърна в постоянен елемент на оперативното съперничество между двете държави.
Особено показателно е първото съвместно участие на двата съперничещи либийски лагера – Правителството на националното единство (подкрепената от ООН власт в Триполи) и Либийската национална армия (базирана в Източна Либия, начело с маршал Халифа Хафтар). Макар ограничено по мащаб, то има своя дипломатически характер, а не толкова чисто военен такъв. И двете страни изпратиха личен състав и военноморски елементи под турска координация, въпреки че формално продължават да се намират в конфликт относно легитимност на националното командване в Либия. Месец по-рано същите сили участваха в учението Flintlock-2026 в Сирт, отново с посредничество от Турция, която постепенно се утвърждава като основен координатор между двата либийски лагера – процес, който частично измества влиянието на Русия и Египет, традиционно свързвани с подкрепа за Либийската национална армия. Турската дейност в Либия следва логиката на меморандума за морските зони от 2019 г. между Анкара и тогавашното Правителство на националното съгласие – документ, непризнат от ЕС и Гърция, но постепенно укрепван чрез съвместни турско-либийски инициативи.
За първи път след падането на режима на Башар Асад през декември 2024 г. в подобно учение взимат участие и сирийски военни. Това маркира нов етап от процеса, чрез който Дамаск, под управлението на преходната власт на Ахмад ал-Шараа, постепенно преминава от международна изолация към ограничено включване в турската архитектура за регионална сигурност. Делегацията му присъства въпреки вътрешните трудности, сред които продължаваща интеграция на кюрдските сили на североизток, сектантско насилие в крайбрежния регион и израелски натиск на юг. Самото присъствие на страната на Efes-2026 е фактическо оперативно признание от страна на широк кръг участници, сред които САЩ, Германия и Франция, че Дамаск след края на Асад е фактор, с който регионалните и западните структури са готови прагматично да взаимодействат.
Контингентът на Азербайджан, включващ подразделения на специалните сили, пристигна още в средата на април и се превърна в едно от най-видимите чуждестранни участия в маневрите. Това потвърди тенденцията, при която след втората война в Нагорно Карабах и връщането на азерския контрол над региона двустранният формат „Шуша“ постепенно се трансформира в дълбока оперативна интеграция между двете страни. Подобна динамика се наблюдава и при тюркския блок в Централна Азия – Казахстан, Киргизстан и Узбекистан – които все по-често участват в турски формати вместо тези на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), водена от Русия. Участието на Япония и Швеция подчертава още повече разширяващия се периметър на военно-политическото влияние на Турция – едновременно към Индо-Пасифика и Северна Европа.
На 20 и 21 май учението завърши с т.нар. Ден на официалните наблюдатели – формат, в който министри на отбраната и началници на генерални щабове от участващите държави наблюдаваха финалните стрелби и пълномащабния амфибиен десант. Финалната фаза послужи едновременно като оперативна демонстрация и витрина за турската военна индустрия – сектор, който през последните години устойчиво увеличава износа към държави от Персийския залив, Северна Африка, Централна Азия и Латинска Америка. Сценарият включи координация между палубна безпилотна авиация и наземни средства за ПВО, симулирано отразяване на амфибийна контраатака и стрелби по въздушни цели от системата „Стоманен купол“.
В стратегически план Efes-2026 действа едновременно като оперативно учение, дипломатически инструмент и демонстрация на индустриална мощ. На военно ниво то нормализира интегрирането на палубна безпилотна авиация в амфибийни сценарии – модел, който се следи внимателно от други страни с леки самолетоносачи, като Италия, Испания, Великобритания и Япония. На дипломатическо ниво Анкара използва присъствието на 50 държави, включително двата либийски лагера и Сирия след Асад, за да наложи Измир като алтернативен център на стратегическа тежест в Източното Средиземноморие, паралелно с командването на НАТО в Неапол и Норфолк. На индустриално ниво съвместната демонстрация на „Стоманен купол“, Bayraktar TB3 и Anka-3 е директно търговско предложение към наблюдаващите държави от Залива, Северна Африка и Централна Азия.
В дългосрочен план турският модел, при който TCG Anadolu се превръща в носител на безпилотна авиация за средни флотове, е част от широка трансформация на регионалната сигурност – такава, в която амфибийната проекция на сила е все по-малко зависима от тежки самолетоносачи и все повече от хибридни платформи с интегрирано безпилотно покритие.
