Стратегическо отчаяние: Защо Иран атакува ОАЕ и как това довършва собствената му икономика.

🇮🇷🚀🇦🇪 Иранските удари по Обединените арабски емирства, които са негов ключов търговски партньор, са признак за „стратегическо отчаяние“, обясниха двама регионални експерти пред The Jerusalem Post в понеделник вечерта.

В края на март Министерството на отбраната на ОАЕ потвърди, че средствата за противовъздушна отбрана са прихванали 357 балистични ракети, 15 крилати ракети и 1815 ударни дрона. Спорадичните удари продължават въпреки текущото затишие в по-голямата част от Близкия изток.

Макар че Емирствата бяха основен потърпевш от безразборните атаки срещу страните от Персийския залив, вероятно заради участието си в „Авраамовите споразумения“ – експертът по международни отношения д-р Арман Махмудиан, сътрудник в Центъра за стратегически и дипломатически изследвания към Университета на Южна Флорида, обясни пред изданието, че страната е жизненоважен финансов център за иранския режим.

Освен ролята си на основен търговски партньор, ОАЕ служат и като едно от главните средища за заобикаляне на санкциите, посочи Махмудиан. Назад в годините Министерство на финансите на САЩ е налагало санкции на редица компании и финансови институции, базирани в ОАЕ, заради това, че улесняват износа на петрол и петролни продукти от Ислямската република, осигуряват парични трансфери към нея и подпомагат опитите ѝ да избегне международния натиск.

„ОАЕ са стратегически партньор за иранската икономика“, обясни той и изрази предположение, че режимът е „изчислил“, че оцеляването му изисква да пожертва тези финансови отношения.

По данни на Обсерваторията за икономическа сложност през 2023 г. износът на Емирствата за Иран възлиза на 5,78 млрд долара, а иранският внос в ОАЕ – 453 млн. Освен това, според финансовата медия „Калкалист“, през персийската година, приключила на 20 март 2025 г., обемът на търговията с петрол между двете страни е достигнал рекордната стойност от 29,1 млрд долара.

Икономиката на Техеран е застрашена от собствените му удари срещу ОАЕ

Д-р Кристиан Александър, старши научен сътрудник и водещ изследовател в Институт за сигурност и отбрана „Рабдан“ със седалище в ОАЕ и съветник в консултантската фирма Gulf State Analytics, сподели сходна оценка с тази на Махмудиан. Според него „Техеран е приел за свой приоритет принудителното сигнализиране пред икономическото самосъхранение“.

„Тежките удари срещу инфраструктурата на ОАЕ рискуват да подкопаят един от икономическите клапани за сигурност на самия Техеран. В този смисъл атаките бяха акт на принуда, но и на самонараняване“, отбеляза той.

Според Александър логиката на Техеран изглежда стъпва главно върху разбирането, че „значимостта на ОАЕ в ролята им на глобален център за търговия, авиация, пристанища, енергетика и инвестиции ги прави уязвими на трусове“. Подобни прекъсвания имат за цел да „демонстрират, че всяка война срещу Иран би застрашила икономическия модел на целия Персийски залив“.

Александър признава, че режимът в Техеран е направил определени калкулации, но въпреки това смята, че е подценил или „разчел погрешно“ Емирствата. Изправени пред постоянен обстрел, те нямат друг избор, освен да започнат да разглеждат „иранските търговски мрежи като заплаха за сигурността“.

През март властите взеха решение да затворят болница в Дубай, свързана с Иран. Официален представител заяви пред Financial Times, че решението е взето поради опасения от „злоупотреби с прокарване на програми, които не служат на иранския народ и нарушават законите на ОАЕ“. Медията съобщи още, че по нареждане на властите в ОАЕ са затворени и няколко училища, свързани с иранската държава. Преди няколко дни същото издание разкри, че през март емиратската бойна авиация е нанесла мащабни удари по Иран.

Последните ходове на ОАЕ не следват обичайния им модел на реакция спрямо Техеран, отбеляза Александър, който припомни, че досега те са давали приоритет на дипломатическите и правните процеси при разногласия между двете страни. Като пример той посочи десетилетния спор за Абу Муса и Малък и Голям Тунб – острови, окупирани от Иран от 1971 г. насам, върху които емирствата имат претенции и многократно са призовавали за двустранни преговори или за отнасяне на въпроса до Международния съд.

„В исторически план ОАЕ винаги са отделяли икономическия прагматизъм от политическите разногласия. Абу Даби поддържаше каналите отворени с Техеран дори в периоди на санкционен натиск, атаки срещу танкери, войната в Йемен и спорове за островите. Но директните атаки срещу икономическата инфраструктура на ОАЕ размиват границата между търговията и сигурността. Свързани с Иран бизнеси, финансови канали, корабни мрежи и мигрантски структури вече ще бъдат подложени на много по-строг контрол“, обясни той.

Махмудиан обаче изказа предположение, че Техеран е готов да плати цената за атаките срещу съседите си. Според него това изостряне е разглеждано като необходима „косвена щета“, тъй като режимът е смятал, че има по-голям шанс да победи САЩ с икономическа принуда, отколкото чрез военни действия. Той отбеляза, че регионалните играчи са предприемали подобни действия и преди – затваряне на ирански бюра за обмен, рестрикции на ирански банкови сметки, анулиране на визи и в отделни случаи дори депортиране на ирански бизнесмени по време на президентството на Махмуд Ахмадинеджад. Ето защо такъв изход е бил предвидим.

„Атакувайки икономически цели в региона, Иран се опита да увеличи натиска върху енергийните пазари и цените на енергията. Дори когато някои от целите не бяха пряко свързани с нефт и газ, атаките срещу страни, които са големи производители на енергия (особено в богати на петрол и газ региони като Близкия изток и Персийския залив), все пак оказват натиск върху световните енергийни пазари“, обясни Махмудиан.

Данни на „Мудис Аналитикс“, споделени ексклузивно с CNBC, разкриват, че войната с Иран вече е наложила високи разходи на американските потребители. Средното домакинство в САЩ е похарчило допълнителни 447 долара за гориво от началото на конфликта през февруари. Освен това инфлационните данни на федералното правителство показват, че самолетните билети през април са поскъпнали с над 20% в сравнение с преди 12 месеца.

Потребителски стоки, индустриални компоненти, машини, електроника, фармацевтични продукти

„Освен ако войната не приключи скоро, притиснатите финансово потребители няма да имат друг избор, освен да станат по-внимателни в разходите си, което застрашава и без това крехката икономика“, заяви пред CNBC Марк Занди, главен икономист в „Мудис“.

Докато експертите прогнозират, че разрастването на конфликта ще навреди на американската икономика, Махмудиан поясни, че икономиката на самия Техеран също няма да бъде спестена. „Ако Иран и Съединените щати възобновят войната или ако настоящият конфликт не приключи със споразумение, вярвам, че шансовете Иран да възстанови търговското си партньорство с ОАЕ ще останат минимални“, прогнозира той.

Александър подчерта, че ако държавите от Персийския залив затегнат ограниченията за свързаните с Иран бизнеси, корабни компании, финансови посредници и мрежи за реекспорт, „разходите за внос на стоки в Иран ще се увеличат значително“. Това ще навреди още повече на иранската икономика, която вече страда от тежка инфлация.

„Много потребителски стоки, индустриални компоненти, машини, електроника, фармацевтични продукти и междинни продукти достигат до Иран именно през търговските центрове в Залива“, обясни Александър. „Всяко прекъсване на тези вериги за доставки увеличава разходите както за иранския бизнес, така и за потребителите.“

Влошаващите се икономически условия в Иран вече предизвикаха масови протести в страната през януари, които бяха посрещнати с брутални репресии от страна на силите за сигурност на режима. Оттогава насам войната допълнително изтощи иранската икономика. Блокадата на Ормузкия проток от страна на САЩ подхрани инфлацията и парализира търговията, а тримесечното спиране на интернет от страна на режима лиши безброй иранци от препитание, задълбочавайки и без това тежката криза с разходите за живот. Официалният статистически център на Техеран съобщи през април, че годишната инфлация е достигнала 53,7%, докато инфлацията при хранителните стоки е прехвърлила 115% в сравнение със същия период на миналата година.

Дори Техеран да постигне официално споразумение с Вашингтон, Александър прогнозира, че щетите ще застрашат инвестициите в региона. Тъй като Персийският залив вече е етикетиран като „нестабилен“ регион, той вероятно ще изпитва трудности при изграждането на международни търговски отношения или привличането на чужд капитал „в момент, в който Техеран се стреми към икономическо възстановяване“. Атаките на Иран срещу неговите съседи вероятно ще се окажат „самоналожена рана“ – те демонстрират военния обсег на страната, но я дискредитират в очите на международните партньори.

Въпреки че ОАЕ и другите страни от Залива трудно могат да бъдат заменени, други държави биха могли да се опитат да запълнят вакуума. Турция, Пакистан и Ирак вероятно ще засилят търговските си отношения с Иран, макар нито една от изброените страни да не е толкова стабилна икономически.

Турция може да има особен интерес от скрито участие с Ислямската република, каза Махмудиан, според когото дестабилизирането на режима може да даде повече власт на тюрските групи и да придаде допълнителна тежест на собствения ѝ „кюрдски въпрос“.

„Турция е важен търговски партньор, но географски не е така удобна за търговия, ориентирана към Персийския залив, и е зависима от собствените си политически съображения“, каза Александър. Той отбеляза, че ролята на ОАЕ като „платформа за адаптиране към санкциите“ трудно ще бъде заменена, добавяйки, че на Техеран ще са му нужни „години, а не месеци“, за да възпроизведе функциите, предоставени му от Емирствата.

📸 Снимка: Яхта плава на фона на огромни стълбове дим, издигащи се от пристанище Джебел Али в Дубай след ирански ракетен удар, 1 март 2026 г. (Fadel Senna/AFP via Getty Images)

САЩ искат от Ливан да отмени закон от 1955 г. и забрана за контакти с израелски граждани

🇺🇸⚖️🇱🇧 САЩ се очаква да поискат от Ливан да отмени закона, криминализиращ контакти между ливански и израелски граждани, в рамките на преките преговори между двете страни, чийто домакин е Вашингтон. Това съобщава саудитският всекидневник Asharq Al-Awsat, позовавайки се на свои източници.

Отмяната на забраната би представлявала значителна стъпка в диалога, чиято цел е дългосрочно споразумение за сигурност и, по думите на източниците, потенциално мирно споразумение между съседните страни. Вторият кръг от преговори се очаква да се проведе във Вашингтон в четвъртък. Канцеларията на израелския премиер и Държавният департамент на САЩ не са коментирали публикацията непосредствено след излизането ѝ.

Визираното в американското искане законодателство е заложено в Закона за бойкот на Израел от 1955 г. – акт, приет от Ливан в рамките на широките арабски усилия за блокиране на нормализацията с еврейската държава, останал в сила и наказателна отговорност за всякакви форми на търговски, културен или личен контакт между ливански и израелски граждани. Върху тази правна основа стъпва и по-общото положение, че Ливан и Израел на практика се намират в състояние на война от 1948 г. насам, тъй като двете страни никога не са подписвали мирно споразумение – само примирието от 1949 г.

Ливанско-израелският конфликт притежава дълга оперативна история: израелската операция „Литани“ (1978) и последвалата инвазия (1982), зоната за сигурност в южен Ливан до изтеглянето на IDF (2000), Втората война в Ливан (2006) срещу Хизбула и последната ескалация от есента на 2024 г., приключила с примирие, постигнато с посредничество на САЩ и Франция през ноември 2024 г. Войната нанесе тежки загуби на шиитската групировка като нейният дългогодишен генерален секретар Хасан Насрала, голяма част от висшия команден състав, както и значителна част от ракетния арсенал (септември 2024 г.) бяха елиминирани, а нейното политическо положение в страната за първи път от десетилетия беше видимо отслабено.

През януари 2025 г. Ливан излезе от дългогодишна институционална парализа с избора на президент Жозеф Аун и оформянето на правителство начело с премиера Науаф Салам – фигури със значително по-отворена позиция към западното посредничество в сравнение с лица от предходния политически пейзаж.

Директните разговори между Ливан и Израел, немислими допреди година, се вписват в американска стратегия, насочена към разширяване на Авраамовите споразумения от 2020 г. отвъд монархиите от Персийския залив и Северна Африка. Саудитска Арабия, която не е нормализирала отношенията си с Израел поради неразрешения палестински въпрос, очевидно наблюдава процеса с интерес – фактът, че публикацията излиза именно в Asharq Al-Awsat – издание на саудитски собственици със значително влияние в арабските столици, е красноречив за медийния фон, на който се подготвя ходът.

Отмяната на закона от 1955 г. обаче не би била техническа стъпка. Тя ще има сериозно отражение от гледна точка на вътрешната политика в Ливан – страна с крехка религиозна и общностна мозайка, изградена върху „Националния пакт“ от 1943 г. и Таифското споразумение от 1989 г. Хизбула и движението „Амал“, чиято основна база черпи шиитските общности на юг и в долината Бекаа, почти сигурно ще третират подобно решение като де факто признаване на Израел в нарушение на дългогодишната доктрина на т.нар. „съпротивата“. Християнски и сунитски партии имат по-разнородни позиции; част от тях исторически са отворени към нормализация, но се възпират от риска от вътрешна дестабилизация. Ливанската армия, получила централна роля в разгръщането южно от река Литани по силата на примирието от 2024 г., също би била изложена на пряк политически натиск.

Преговорната архитектура, разчертана от САЩ, разграничава две нива. Първото: споразумение за сигурност: финализиране на граничните договорености, разоръжаване на Хизбула южно от Литани (процес, официално стартирал след примирието от 2024 г., но далеч от завършване), и ангажименти на Израел за прекратяване на точковите удари в Ливан, продължили и след прекратяването на огъня. Второто – дългосрочно споразумение на политическо ниво, евентуално мирно, което изисква юридически стъпки като отмяната на законите за бойкот на Израел. Ливан държи на последователността „сигурност преди политика“ и е, че не обсъжда нормализация, а гаранции за спиране на израелските военни действия и изтегляне от оставащите окупирани позиции в южен Ливан.

Морското споразумение за делимитация на икономическите зони между Ливан и Израел от октомври 2022 г., постигнато с посредничеството на американския енергиен пратеник Еймос Хоксщайн, вече създаде прецедент за функционално споразумение между двете държави без формално дипломатическо признание. Обхватът му обаче беше технически и ограничен; отмяна на наказателното законодателство за контакти с израелци би надхвърлила този прецедент и би представлявала политически акт, изискващ парламентарно мнозинство и обществен консенсус, каквито към момента в Ливан не се очертават в ясна форма.

Самият факт, че въпросът за отмяната се поставя в преговорен формат, показва мащабите на стратегическото изместване след войната през есента 2024 г. и готовността на новото ръководство в Бейрут да изследва своите граници на компромис под американска рамка. Реалният обхват на това, което Бейрут приема, ще зависи както от интензитета на американския натиск, така и от способността на правителството да абсорбира вътрешните политически разходи, които всяка стъпка към нормализация с Израел неизбежно ще му донесе.

САЩ изпращат 200 военнослужещи в Израел за подпомагане на усилията за Газа.

🇺🇸🇮🇱 Съединените щати ще изпратят до 200 военнослужещи в Израел за специална група за подпомагане на усилията за стабилизиране на Газа, но не се очаква американски войници да бъдат разположени на територията на палестинския анклав, съобщиха американски служители официални лица в четвъртък.

Централното командване на САЩ ще сформира групата, наречена Център за гражданско-военно координиране (ЦГВК), заяви един от официалните източници. Работата му ще бъде свързана с улесняване на доставките на помощ за Газа, включително сигурност и хуманитарна подкрепа.

Пресекретарят на Белия дом Каролин Лийвит написа в публикация в социалните мрежи, че американският персонал ще бъде ангажиран с наблюдение на споразумението за Газа и ще си сътрудничи с други международни сили на място.

Двама официални представители, пожелали анонимност, уточниха, че американските войници ще бъдат в основата на ЦГВК, но в него ще участват и представители на военните от Египет, Катар, Турция и вероятно ОАЕ.

Според официалните лица съвместният координационен център ще работи в тясно сътрудничество с израелските сили и други служби за сигурност, за да бъдат избегнати конфликти.

„Не се предвижда американски войници да влизат в Газа“, категоричен е един от представителите.

Един от източниците заяви, че американските военни, които ще бъдат изпратени, притежават опит в планирането, сигурността, логистиката и инженерните дейности. Официалните лица изразиха надежда, че след като бъде задействано, споразумението за Газа ще намали напрежението в региона и ще създаде условия за преговори за нови догооврки за нормализация на двустранните отношения между Израел и арабските държави.

По време на първия си мандат президентът Доналд Тръмп беше посредник за сключването на т.нар. Авраамови споразумения, които нормализираха двъстрабнуте връзки на Израел с Бахрейн, Мароко, ОАЕ и Судан.

Според официални лица Саудитска Арабия е потенциален кандидат за подобно споразумение, както и Индонезия, Мавритания, Алжир, Сирия и Ливан.

Тръмп преговаря с Азербайджан за присъединяване към Авраамовите споразумения

Израелският външен министър Ели Коен на пресконференция с азерския си колега Джейхун Байрамов в Йерусалим, 29 март 2023 г.
📸 Снимка: Lazar Berman/Times of Israel

🇺🇸🇦🇿 Администрацията на Тръмп води разговори с Азербайджан за евентуално участие към Авраамовите споразумения заедно с други държави от Централна Азия, насочени със задълбочаване задълбочаване на съществуващите им връзки с Израел.

Като част от споразуменията, подписани в периода 2020–21 г. по време на първия мандат на Тръмп, четири страни се съгласиха да нормализират дипломатическите си отношения с Израел с посредничеството на САЩ.

За разлика от тях, Азербайджан и всички страни в Централна Азия имат дългогодишни отношения с Израел, което означава, че разширяването на споразуменията с включването им ще бъде до голяма степен формалност, фокусирано върху укрепването на връзките в области като търговия и военно сътрудничество, казват източниците, които поискаха анонимност, за да обсъдят частни разговори.

Подобно разширяване би отразило готовността на Тръмп към по-малко амбициозни споразумения от основната цел, а именно да убеди регионалния лидер Саудитска Арабия да възстанови връзките си с Тел Авив, докато войната в Газа продължава.

Саудитското кралство е заявявало многократно, че няма да признае Израел без конкретни стъпки към признаване на палестинска държава от негова страна. Нарастващият брой жертви в Газа поради блокирането на помощи и израелските военни операции подхранват арабския гняв, което усложнява усилията за добавяне на още страни с мюсюлманско мнозинство към Авраамовите споразумения.

Друг ключов проблем е конфликтът между Азербайджан и съседна Армения, тъй като Тръмп счита евентуално мирно споразумение между двете страни за предпоставка за включване в Авраамовите споразумения.

Въпреки че официални лица от Белия дом са споменавали публично няколко потенциални кандидати за включване в споразуменията, фокусираните върху Азербайджан преговорите са най-сериозните до момента. Дипломатически източници твърдят, че сделка може да бъде постигната в рамките на месеци или дори няколко седмици.

През март специалният пратеник на Белия дом Стив Уиткоф летя до Баку, където се срещна с президента Илхам Алиев. Неговият ключов помощник Арие Лайтстоун проведе нова среща с Алиев по-късно същата пролет, на която отчасти са били обсъдени споразуменията.

По време на разговорите азерски служители са потърсили своите колеги за Централна Азия, за да направят проучване на евентуален интерес към участие в споразуменията. Не се посочва кои други държави от региона, включващ Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Туркменистан и Таджикистан, са били потърсени.

В отговор на журналистически въпрос Държавният департамент заяви, че не обсъжда конкретните страни, но разширяването на споразуменията е сред ключовите цели пред американския президент.

„Работим за привличането на още държави“, отбеляза официален представител във Вашингтон.

Саудитският министър на отбраната с тайна визита в Белия дом.

Министърът на отбраната на Саудитска Арабия принц Халид бин Салман ръководи първата си среща със служители в Министерството на отбраната в Рияд, 28 септември 2022 г.
📸 Снимка: Saudi Press Agency/Handout via REUTERS

🇺🇸🤝🇸🇦 Саудитският министър на отбраната принц Халид бин Салман се е срещнал тайно с американския президента Доналд Тръмп и други ключови служители в Белия дом в четвъртък, за да обсъдят усилията за деескалация с Иран, потвърдиха множество източници пред Fox News.

Халид, известен също като KBS, е по-малкият брат на саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман.

Множество източници съобщиха на главния политически водещ на Fox News Channel Брет Байер за срещата.

Според източници, разговорите включвали обсъждане на деескалация с Иран и достигане до масата за преговори.

Съобщава се, че разговорите са били също така за прекратяване на войната в Газа и договаряне на освобождаването на останалите заложници – независимо дали са живи или мъртви – и за работа за мир в Близкия изток.

Въпреки че разговорите не са били изключително за възможността за нормализиране с Израел, източници заявиха, че разговорът е бил за стъпките, които трябва да се предприемат, за да се стигне до това.

Източниците също така казаха, че "има напредък и оптимизъм по всички фронтове".

Саудитците са в процес на финализиране на сделка за отбрана и търговия със САЩ, а съобщението, споделено между двамата съюзници, добавиха източници, е, че те гледат еднакво на всички въпроси.

Срещата идва дни след като Тръмп заяви, че други нации са предложили да се присъединят към Авраамовите споразумения на фона на неотдавнашните разтърсвания в Близкия изток, които видяха как Израел и САЩ възпрепятстваха ядрените амбиции на Иран по време на това, което беше наречено "12-дневна война".

Авраамовите споразумения, които имаха за цел да нормализират отношенията между Израел, сунитските държави от Персийския залив и страните от Северна Африка, бяха подписани в Белия дом по време на първата администрация на Тръмп през септември 2020 г.

Специалният пратеник на Белия дом за Близкия изток Стив Уиткоф заяви на 25 юни, че разширяването на споразуменията е сред "ключовите цели" на президента и прогнозира, че администрацията скоро ще има "големи съобщения" за страни, присъединяващи се към споразуменията.

Миналата седмица прессекретарят на Белия дом Каролин Ливит посочи Сирия като една от нациите, които президентът желае да се присъединят, отбелязвайки тяхната историческа среща в Саудитска Арабия по-рано през годината.

Един от най-големите ивритски медии, Israel Hayom, съобщи във вторник, че съветникът по националната сигурност на Израел Цачи Ханегби вярва, че тези страни са Сирия и Ливан като основните близкоизточни държави, които биха могли да се присъединят към Авраамовите споразумения.

През май Тръмп помоли временния сирийски президент Ахмад ал-Шараа да нормализира напълно двустранните отношения с Израел в замяна на облекчаване на санкциите.

"Бариерите за разширяване на Авраамовите споразумения са невероятно ниски. Няма да се изненадам, ако президентът Тръмп разшири споразуменията през втория си мандат", заяви Робърт Грийнуей, бивш старши директор на Съвета за национална сигурност и ключов архитект на Авраамовите споразумения, пред Мария Бартиромо в предаването "Mornings With Maria" по FOX Business.

След приключване на Авраамовите споразумения, които доведоха до нормализиране на отношенията между Израел и Обединените арабски емирства, Бахрейн, Мароко и Судан през 2020 г., имаше нарастващи очаквания сред американски служители и експерти по Близкия изток, че Саудитска Арабия ще последва примера.

През февруари Fox News Digital съобщи, че служители на администрацията на Тръмп са заявили, че Белият дом търси разширяване на Авраамовите споразумения.

Администрацията на Байдън беше критикувана за това, че не успя да разшири Авраамовите споразумения и за това, че влезе в конфликти с държави, които сключиха мир с Израел като част от историческото споразумение.

Саудитска Арабия настоява Израел да довърши работата си в Газа с пълното премахване на Хамас.

🇮🇱🤝🇸🇦 Саудитска Арабия настоява Израел да довърши работата си в ивицата Газа и отстрани Хамас изцяло от властта в палестинския анклав, съобщи израелското издание i24NEWS, което уточнява, че Рияд е посочил това като предварително условие за постигането на споразумение с еврейската държава за нормализация на двустранните отношения.

Изданието се позовава сведения от източник, близък до саудитския кралски двор, който е посочил пред регионалния кореспондент Ариел Осеран, че „без премахването на Хамас няма да има мир“.

Правителството на Саудитска Арабия разчита, че Палестинската автономия, ръководена от Махмуд Абас, ще възстанови властта си в крайбрежната ивица след евентуалното отстраняване на Хамас.

Този репортаж е първата индикация, че постигането на временно примирие сега вместо довеждането на войната до пълното поражение на Хамас може да застраши усилията за нормализация с арабски и мюсюлмански държави и усилията на Белия дом за разширяване на Авраамовите споразумения.

Американският президент Доналд Тръмп заяви във вторник, че според него примирие между Израел и Хамас може да бъде постигнато още през следващата седмица. Той също така подчерта желанието си да види всички останали израелски заложници на свобода.

Тръмп допълни, че ще бъде „много твърд“ спрямо израелския премиер Бенямин Нетаняху по темата с прекратяването на войната в Газа по време на предстоящата среща между двамата във Вашингтон следващата седмица.

Нетаняху: Отношенията с САЩ са положителни, слуховете за разрив с Тръмп са неверни

Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху говори от трибуната по време на своята пресконференция в Йерусалим, Израел, 21 май 2025 г.
📸 Снимка: Ronen Zvulun/Pool Photo via AP

🇮🇱🤝🇺🇸 В своята пресконференция снощи израелският премиер Бенямин Нетаняху увери, че отношенията между Израел и САЩ остават положителни, а тиражираните твърдения за разрив между него и американския президент Доналд Тръмп са неверни. Той подчерта също, че затоплянето между Америка и арабските страни държави в Близкия изток няма да изолира Израел.

Нетаняху разкри, че през последните дни е провел разговори с Тръмп и вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс, които са го уверили в пълната подкрепа на Белия дом към Израел.

„Нека ви дам някои подробности, които може би не са били оповестени публично. Преди десетина дни, може би малко повече, говорих по телефона с президента Тръмп. Той буквално ми каза: Биби, искам да знаеш, имам абсолютен ангажимент към теб. Имам абсолютен ангажимент към държавата Израел“, сподели Нетаняху.

„Само преди няколко дни говорих с вицепрезидента Ванс. Той ми каза: Слушай, недей да обръщаш внимание на всички тези фалшиви новини за разрив между нас. Това са спекулации. Това не е вярно, ти знаеш, че не е истина, и аз ти казвам от наша страна, не е истина“, добави той.

„Ние сме в координация с администрацията. Говорим. Уважаваме техните интереси и те уважават нашите и те до голяма степен съвпадат. Няма да кажа, че са напълно идентични, очевидно не са, но са почти изцяло в синхрон“, продължи той

Израелският лидер изрази подкрепата си за целите на Тръмп за засилване на връзките с държавите от Персийския залив, демонстрирано от неговата визита в Саудитска Арабия, Катар и ОAЕ, и заяви, че тези действия могат да облагодетелстват израелската държава, улеснявайки нови споразумения за нормализация в рамките на Авраамовите споразумения.

„Нямам нищо против САЩ да задълбочат връзките си с арабския свят. Това е напълно приемливо. И дори ще ви кажа повече – вярвам, че това може да помогне за разширяването на Авраамовите споразумения, в които съм силно ангажиран. Интересувам се от това“, предположи Нетаняху.

В тези две години и половина, през които двамата с Тръмп подготвяха тези споразумения, страните от Залива критикуваха остро Израел. „Но под повърхността се случваше нещо съвсем различно. И мисля, че има възможност това да се случи отново. Бих се радвал, ако стане, защото това е една от моите цели“, обобщи той.

„Винаги съм искал да разширя кръга на мира, да протегна ръка към нашите приятели и да отблъсна меча на враговете ни. Много съм решен в това и съм фокусиран върху него“, заключи израелският премиер.