🇷🇸 Сърбия и НАТО започнаха първите съвместни военни учения, в които участваха 600 военнослужещи в района на Буяновац за двуседмични симулации на операции по опазване на мира, съобщи алиансът в официално съобщение за пресата.
Ученията, официално наречени „Serbia Exercise 2026“ (NSE26), са провеждани във Военна база „Юг“ и учебния полигон „Боровац“. В тях участват части от Сърбия, Италия, Румъния и Турция, а програмата включва градски бой, защита на база и контрол на тълпи – без употреба на бойни боеприпаси, гласи съобщението на алианса.
Въпреки че е домакин на учението, правителството на Сърбия обяви публично, че се придържа към политика на неприсъединяване, а Министерство на отбраната изтъкна, че ученията зачитат стриктно провъзгласената „военна неутралност“ на страната и са проведени по силата на изрична резолюция на правителството.
Планирането на историческото учение е започнало в началото на 2025 г. съвместно от Въоръжените сили на Сърбия и командването на Съюзните съвместни сили на НАТО в Неапол.
„Ученията НАТО-Сърбия представляват възможност да се обучаваме рамо до рамо с колеги от страни-членки, да изпълним задачи, свързани с операции по поддържане на мира, и да учим едни от други“, заяви по време на церемонията по откриването полковник Бранислав Стеванович, който ръководи маневрите от сръбска страна.
На събитието присъстват военни наблюдатели и плановици от САЩ, Великобритания, Франция, Германия и Черна гора, отбеляза НАТО. Въпреки че Сърбия се присъедини към програмата „Партньорство за мир“ през 2006 г. и проведе съвместно гражданско учение за извънредни ситуации през 2018 г. NSE26 е първото военно учение между западния алианс и Белград.
История на отношенията между двете страни
Отношенията между НАТО и бивша Югославия (днес Сърбия), са белязани от дълбоко историческо недоверие, формирано основно от войните при разпадането на Югославия през 90-те години. Най-тежкият момент идва през 1999 г. с началото на въздушната кампания на НАТО срещу Съюзна република Югославия без мандат на Съвета за сигурност на ООН. Продължила 78 дни, тя е представена от алианса като действие за прекратяване на хуманитарната криза и насилието в Косово, но сред повечето сърби тя остава възприемана като незаконна агресия и национална травма.
Бомбардировките нанасят сериозни щети по военна и гражданска инфраструктура, сред които енергийни съоръжения, мостове, промишлени обекти и сградата на сръбската държавна телевизия RTS в Белград. По време на операцията загиват стотици цивилни, а събитията продължават да оказват силно влияние върху обществените нагласи в страната. Именно този исторически опит обяснява защо обществената подкрепа за евентуално членство на Сърбия в НАТО остава традиционно ниска.
След падането на режима на Слободан Милошевич през 2000 г. отношенията със западните страни започват постепенно да се нормализират. Сърбия се включва към програмата на НАТО „Партньорство за мир“ през 2006 г. и през следващите няколко години развива ограничено партньорство с алианса в области като военно обучение, управление на кризи, логистика, разминиране и мироопазващи операции. През 2015 г. тя подписва Индивидуален план за партньорство (IPAP) с НАТО – най-високата форма на институционално сътрудничество за държава, която не е кандидат за членство.
Въпреки това политическото ръководство на Сърбия изтъква политиката на „военна неутралност“, официално провъзгласена от парламента през 2007 г. Белград се опитва да балансира между отношенията си със Запада, стратегическото партньорство с Русия и растящото икономическо и военно сътрудничество с Китай. Тя остава единствената държава в региона извън НАТО, с изключение на Босна и Херцеговина, която също не е член на алианса.
В последното десетилетие въоръжените сили на страната провеждат многобройни съвместни учения както с НАТО и отделни западни държави, така и с Русия и Беларус. След началото на войната в Украйна през 2022 г. Белград временно замрази част от международните учения под външен политически натиск и в условията на повишено геополитическо напрежение. Въпреки това комуникацията с НАТО не беше прекъсната, особено по линии, свързани със сигурността на Западните Балкани и ситуацията в Косово.
Оперативното значение на учението NSE26 е свързано не само с мироопазваща подготовка, но и с цялостната стратегия на НАТО за поддържане на стабилност в Западните Балкани. Районът на Буяновац и Южна Сърбия остават с особена чувствителност заради етническото напрежение в началото на новия век и тяхната близост до Косово. Военна база „Юг“, където се провежда учението, е изградена именно като ключов център за бързо реагиране и подготовка за операции в южната част на страната.
В същото време НАТО продължава да поддържа присъствието си в Косово с мисията KFOR, разположена там от 1999 г. В Белград присъствието на KFOR често се разглежда едновременно като стабилизиращ фактор за поддържане на сигурността за сръбското население в Северно Косово и като символ на загубения сръбски контрол върху областта. Това превръща всяко военно сътрудничество между Сърбия и НАТО в политически чувствителна тема както във вътрешен, така и в регионален план.
Настоящото учение може да се разглежда като индикатор за прагматичен подход от страна на Белград – опит за запазване на оперативни връзки със западните армии без формално отдалечаване от политиката на военен неутралитет или от отношенията с Москва.
