🇷🇸🇽🇰 Турбовитлов самолет Saab 340B, нает от люксембургската CAE Aviation за разузнавателни полети в полза на KFOR, EUFOR и НАТО, обходи въздушното пространство на Косово и по административната линия с централна Сърбия на 13 юли – един от най-малко два такива полета за пет дни. На същия ден и по същата линия два сръбски щурмови самолета J-22 Orao прелетяха ниско край граничния пункт Яринье.
Машината с американска регистрация N441FF (позивна HUG01), оборудвана за прихващане на съобщения и електронно разузнаване, излетя от гръцката авиобаза Актион и проследяваше линията на разграничение по цялото ѝ протежение; полетът беше засечен по данни от мониторинг на въздушния трафик, реконструирани от сръбска военно-политическа обсерватория. Кадрите на сръбски щурмовици до Яринье бяха публикувани от сръбския канал Dunav Intel.
HUG01 не е случаен полет. Saab 340B в конкретната конфигурация е летяща платформа за разузнаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR) – неговите сензори прехващат радиокомуникации и картографират електронната обстановка под маршрута. Точно тези полети на частни изпълнители са рутинен механизъм, чрез който KFOR и европейските мисии държат линията с Косово под око. CAE Aviation, регистрирана в Люксембург, изпълнява подобни задачи по договор за FRONTEX, EUFOR, KFOR, НАТО и правителствени клиенти.
Същият вид мисии над Балканите и Средиземно море се засичат редовно, а комбинацията от американска регистрация, люксембургски оператор и гръцка база на излитане е обичайна за пазара на разузнавателни услуги. По реконструкцията на сръбската обсерватория самолетът е летял на 9 и 13 юли по почти идентичен маршрут: от Актион покрай гръцко-албанската граница, навлизане над Косово при Тропоя, следене на градовете по линията Враня, Прешево, Буяновац, Медведжа и продължение на север към Рашка, Нови пазар и Тутин, преди връщане през въздушното пространство на Албания.
Двете събития се случиха в един ден по едно и също участък от линията, но това съвпадение не означава от само себе си, че има връзка между тях. Dunav Intel ги представя като едно цяло и придава успокоителен тон на сръбските полети („рутинни патрули“, „нормални оперативни задължения“), докато подчертава чуждото наблюдение над областта, която Белград нарича Косово и Метохия. Дали ниският прелет на щурмовиците е отговор на разузнавателната мисия, или обичаен патрул, поддържан по линията на разграничение, остава неизяснено.
Разработен съвместно от Югославия и Румъния през 70-те и 80-те години на миналия век, J-22 Orao (IAR-93) е подзвуков двумоторен щурмовик за близка въздушна поддръжка и рекогносцировка. Сърбия е негов единствен оператор, поддържайки 17 машини в строя, чийто оперативен живот е удължен с програмата за модернизация „Орао 2.0“, която внедри нова авионика, стъклена кабина, оптикоелектронно прицелване с термовизия и лазерен далекомер и съвместимост с прецизни боеприпаси. Това трябва да го задържи във въздуха до 2040-те години. Ниският полет на такава машина по линията се вписва по-скоро в рутинното патрулиране, което дори каналът описва, отколкото в нещо повече: J-22 е машина за наземна атака и рекогносцировка, а небето над разграничението е под наблюдението на KFOR.
Присъствието на сръбски бойни самолети край Яринье не е прецедент. През септември 2021 г. в разгара на блокадата на този граничен пункт заради спора за автомобилните регистрационни табели, сръбски МиГ-29 прелетяха ниско над района – ход, тълкуван като демонстрация на сила, насочена към Прищина. Оттогава северът на Косово е най-запалимата точка в отношенията между Белград и Прищина: периодични барикади на косовските сърби, затваряния на Яринье и Брняк, спорове за документи и регистрационни табели, които KFOR удържа, а диалогът под егидата на ЕС ту спира, ту се подновява. В тази постоянно тлееща обстановка прелетите на едната страна и чуждото разузнаване над областта се разчитат взаимно – всеки ход на другия се следи и тълкува.
На 13 юли над един и същ участък от границата между Сърбия и Косово се събраха нисколетящ сръбски щурмовик и кръжащ над него чужд разузнавателен самолет – поотделно, всеки със своята задача, но в едно и също небе. Такава изглежда обичайната обстановка по северната граница: пространство, което и Белград, и мисиите на KFOR използват, за да гледат и да бъдат видени, и където един полет рядко убягва на другата страна.
🇷🇸⚔️🇽🇰 Министърът на държавната администрация и местното самоуправление Снежана Паунович се извини на президента Александър Вучич, на премиера Джуро Мацут и на цялото правителство заради скандала, предизвикан от нейно изказване за „етническо прочистване на Косово“. В същото време тя подчерта, че стои зад всяка своя дума. Извинението, поднесено в ефира на белградската телевизия „Информер“, беше насочено единствено към държавното ръководство начело с Вучич. За косовските албанци, чието изгонване тя посочи като своя хипотетична политика, извинение не последва.
Разграничението не е случайно и дори Паунович не се опита да го прикрие. „Това е просто мой разказ, а не официално изявление. Неприятно ми е, че се налага да обяснявам: това не е политика на президента, нито на кабинета“, каза тя, представяйки изказаното като лична позиция, за която съжалява дотолкова, доколкото е поставила в неудобно положение колегите си в кабинета. Формулата „стоя зад всяка своя дума“, изречена успоредно с извинението, عمл на практика подкопава самото му внушение: разкаянието е насочено към политическите последици, а не към съдържанието.
Поводът за извинението е отговор, който Паунович даде по време на интервю в ефира на телевизия „Курир“. На въпрос какво различно би направила, ако беше на мястото на Слободан Милошевич през 1998 г. тя не се поколеба да отговори, че „би прочистила етнически Косово“, описвайки това като „най-острите думи“, които някога е изричала. По-късно тя настоя, че думите са извадени от контекста и не са призовавали за убийства на албанци, а единствено е имала предвид, че онези, които не се чувстват граждани на тогавашната Съюзна република Югославия, е трябвало да напуснат Косово и да заминат за своята „държава майка“.
В ефира на „Информер“ Паунович представи себе си като мишена на „медийна манипулация“ от властите в Прищина, подета от отделни евродепутати и дори от сръбски политически фигури. От 1-часовото предаване са били изрязани едва 7 секунди, оплака се тя. „Не съм и помисляла, че евродепутатите ще реагират. От тях съм свикнала да чувам само 'следим ситуацията'“, заяви министърката и допълни, че за нея самата е много по-важно това, че „всички са чули“ за министърка в сръбското правителство, „прогонена от онова Косово“ и обявена за persona non grata, въпреки че някога е била негов почетен гражданин, а сега вече четири години не може да стъпи там. Самото решение да бъде обявена за нежелана тя описа като част от „пропагандата на Курти“, визирайки косовския премиер Албин Курти.
Паунович благодари за подкрепата на Социалистическата партия на Сърбия, в която членува, и не скри разочарованието си от партийния функционер Бранко Ружич – според нея той няма право да съди за политиката от 90-те години, тъй като по онова време не е бил в редиците на социалистите. Реакциите на опозицията, сред които тези на Движението на свободните граждани и Зелено-левия фронт, тя отхвърли като опит за политическо позициониране на нейния гръб.
Косово обяви Паунович за persona non grata на 14 юли, като ѝ наложи постоянна забрана за влизане и транзит през територията на страната. В решението на косовския министър на вътрешните работи Джелал Свечла нейните думи бяха определени като реч, подкопаваща междунационалните отношения и възхваляваща политиките, свързани с войните от 90-те години.
Официални лица от Европейския съюз също осъдиха изказването на сръбската министърка. Еврокомисарят по разширяването Марта Кос определи като „шокиращо“, че подобни думи се изричат през 2026 г. Тя изрази недоумение как министърка може да остане на поста си след тях. „Няма място в Европа за реторика, която оправдава, застъпва и възхвалява етническото прочистване“, заяви Кос.
Самият Вучич, по време на своето посещение в Киев, побърза да дистанцира държавата от думите на своята министърка, описвайки ги като „непредпазливи и недостатъчно отговорни“. Политиката на Белград, изтъкна той, се основава на „диалог, компромис, разговори и никога на етническо прочистване“. В същото време Вучич не пропусна да пренасочи обвиненията: „Етнически прочистени бяха 250 000 сърби, а не албанци“, заяви той, припомняйки бягството на сръбското население от Косово, в което по думите му е участвала и самата Паунович.
Числата, около които се върти спорът, остават тежки, независимо от коя страна се цитират. По време на войната в Косово между 1998 и 1999 г. са убити над 13 000 цивилни, а хиляди други, предимно албанци, се водят безследно изчезнали и до днес.
Именно в това се крие същинската тежест на този случай. Вучич се разграничи от думите, нормализиращи етническото прочистване, но министърката остана на своя пост, а нейното извинение съвсем целенасочено подмина онези, срещу които бяха насочени думите ѝ – реакция, която сама по себе си говори красноречиво за това докъде се простира реалното разграничаване на властта. За Брюксел, който обвързва членството на Сърбия с нормализацията на двустранните отношения с Прищина, повторната поява на реториката от 90-те години на миналия век в устата на действащ министър е именно сигналът, който подкопава увереността, че Белград гледа напред, а не назад.
🇺🇸🇧🇦🇽🇰 НАТО ще намали числеността на мироопазващите сили на KFOR в Косово с до една трета – от 4700 на 3000-3500 военнослужещи, като според дипломатически източници натискът за това идва от Вашингтон. Обявено от генералния секретар на Алианса Марк Рюте на 12 юни с аргумента за трайно подобрената обстановка, решението съвпада с доклад на Белия дом до Конгреса, който обявява „ерата на ръководеното от САЩ държавно строителство“ за приключена. Взети заедно, тези два хода сочат едно и също: Вашингтон изтегля военното и политическото си присъствие, което в продължение на три десетилетия беше ключов възпиращ фактор пред всяка страна на терен, изкушена отново да поеме по пътя на въоръжения конфликт.
Докладът, който представлява документ от 7 страници на Държавния департамент на САЩ, описва по-хладна и пресметлива линия. Според нея политиката на САЩ за Западните Балкани „не е за спасяване и възстановяване, а за стабилност и взаимноизгодни партньорства“, а фокусът вече пада на това „местните участници да бъдат овластени да решават собствените си проблеми, вместо да се увековечи прекомерна зависимост от международна намеса или надзор“. Правната рамка беше зададена още година по-рано със Закона за демокрация и просперитет на Западните Балкани, приет от Конгреса през 2025 г. Той извежда на преден план търговски и геополитически интереси за сметка на директното ангажиране в политически спорове. Държавният департамент подрежда новата си политика около три стълба – поддържане на стабилността, разширяване на търговското сътрудничество и борба със заплахите за САЩ и региона. За демокрация и евроинтеграция в текста не се споменава нито дума. Посланието е очевидно: ангажиментът вече не се движи от ценностен дневен ред, а от сигурност, енергетика и инфраструктура.
Зад тази прагматика стои геополитическо съперничество. Вашингтон иска да отреже региона от руските енергийни доставки и да ограничи китайското влияние, изхождайки от разбирането, че Москва и Пекин се възползват от нестабилност, корупция и слабото управление в региона. „Москва дирижира етнически конфликти, финансира дестабилизиращи фактори и използва въглеводородните доставки, за да притиска политици и да подкопава доверието в западните институции“, се посочва в доклада. Китай постепенно се настанява, измествайки традиционните икономически партньори на страните от Балканите, и „използва търговия, заеми, подкупи, пропаганда и връзки с елитите, за да разширява влиянието си“. Всичко това върви успоредно с обявеното намаляване на военното присъствие на САЩ в Европа и искането към съюзниците да поемат по-голям дял от отбраната на континента.
На пръв поглед тази политическа линия изглежда разумна. Десетилетия наред местните политици прехвърляха отговорността за проблемите на региона върху Брюксел, Вашингтон и ООН и отбягваха максимално всяко трудно решение. Само че самият модел за разрешаване на балканските конфликти беше построен върху допускането за дълготрайно външно ангажиране – политическо, финансово и военно. В тази конструкция присъствието на САЩ играеше ролята на гаранта, който възпира. Оттеглянето му поставя въпрос, оставен съвсем удобно неизговорен през последните 30 години: доколко трайно бяха решени войните в Югославия. Сърбия, наред с половината страни по света, не признава независимостта на Косово и споразумение за нормализация на отношенията по оста Прищина-Белград така и не се случи. Босна и Херцеговина вече три десетилетия функционира под международна администрация, натоварена да следи спазването на Дейтънското мирно споразумение. Разликата е значима: изтеглянето отслабва възпиращата способност, но не променя намеренията на нито една от страните – то само оголва докъде изобщо е стигнало реалното помирение.
Най-остро това пролича в Босна. Миналата година Белият дом обяви, че е овладял „остра криза“ между лидера на босненските сърби Милорад Додик и върховния представител Кристиан Шмит – ръководител на надзорната мисия, чието назначение и правомощия Додик отрича от самото начало. След осъдителна присъда, потвърдена при обжалване през февруари 2025 г. – една година затвор и шест години забрана да заема публична длъжност, Додик беше свален от поста президент на Република Сръбска, а Народната скупщина утвърди Ана Тришич-Бабич за временен президент. Шмит от своя страна обяви оставка през май, но САЩ и ЕС и до днес не могат да се разберат за негов наследник – първата видима пукнатина в трансатлантическото единство по отношение на Босна. Междувременно Додик, макар и без правомощия във външната политика, редовно пътува до Москва, където е посрещан като лидер на сувененна държава. След отмяната на американските санкции срещу него миналата година, той изгради и редица контакти с обкръжението на Тръмп. Тръмп-младши дори посети семейството му, докато в публичното пространство се появиха сигнали, че „САЩ ще преразгледат присъствието си в Босна“.
Именно тук вакуумът в сферата на сигурността се превръща в осезаем проблем. Дейтън спря войната, но не заличи разделенията, които бяха сред причините за избухването ѝ: страната остава сглобена от два полуавтономни субекта – Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска – със слаби централни институции, в които всяка страна може да блокира ключово решение, когато пожелае. Босна на практика не може да функционира без външен надзор, а възпиращата рамка на терен днес се крепи на европейската мисия EUFOR „Алтеа“. Мандатът ѝ беше подновен на 30 октомври 2025 г. с Резолюция 2795 на Съвета за сигурност на ООН – без Руската федерация да наложи вето, въпреки че в предишни години тя поставяше мисията под въпрос. Следващото гласуване предстои наесен, а рисковете Москва този път да блокира подновяването са съвсем реални. При отслабваща американска опора този сценарий изправя европейците пред перспективата да поддържат мисията сами или да я загубят.
В Косово вакуумът има по-ясно изразено военно измерение. Съкращаването на KFOR засяга сила, в която американският дял е скромен по численост, но ключов като значение: САЩ държат 590 военни – вторият по численост контингент след италианския, който наброява близо 1000 войници. Тяхната роля обаче е критична заради нейните оперативни способности и командни позиции в структурата на НАТО. Базата Camp Bondsteel е сред най-големите американски военни обекти в Европа и логистичен възел за целия регион. Колко бързо обстановката може да пламне стана ясно през 2023 г. Тогава – след сблъсъци в Северно Косово, породени от бойкот на местни избори и протести срещу албански кметове – KFOR беше подсилен с 1000 военнослужещи (най-голямото подкрепление от десетилетие насам), а сръбската армия беше приведена в най-висока степен на бойна готовност. Оттогава страната се намира във втора поредна година на конституционна криза, а нормализацията със Сърбия буксува на едно място. На този фон миналогодишните съобщения за възможно изтегляне на американските войски бяха окачествени от експерти като „грешен ход в грешен момент“ – решение, което би преначертало регионалния баланс и би оставило европейците сами пред заплахите.
Вторият стълб на политиката е търговски, с недвусмислен акцент върху енергетиката. Сред приоритетите на Белия дом е газопроводът Southern Interconnection, предназначен да свърже газопреносните мрежи на Босна и Хърватия, както и терминалът за втечнен газ на адриатическия остров Крк, който окончателно ще премахне зависимостта на страната от доставките на руски газ. Списъкът се допълва от газовата връзка между Сърбия и Северна Македония, модернизацията на въглищни централи в Косово и проекти за ВЕЦ на територията на няколко държави. Вашингтон предлага собствения си втечнен газ, ядрени технологии, малки модулни реактори и възобновяеми източници. Най-силният сигнал за натиск върху присъствието на руските интереси дойде през октомври 2025 г., когато под американски санкции беше поставен най-важният търговски актив на Москва в региона – сръбската петролна компания НИС, в която „Газпром нефт“ притежава дял от 43%.
Именно в тази комбинация от отдръпване и натиск политологът Игор Новакович, директор изследвания в Центъра за международни отношения и сигурност със седалище в Белград, вижда отличителния белег на транзакционната природа на сегашните отговорни фактори в Белия дом. „Докладът до Конгреса и други документи на администрацията ясно показват, че тя вече не смята Западните Балкани за свой приоритет – липсва емоционална привързаност към региона“, заяви той пред изданието The Insider. Приоритетите са стабилността и проектите, които носят полза на американски компании и специфични частни интереси. Оттам и рискът, за който Новакович предупреждава: готовността на САЩ да действат срещу интересите на своите европейски съюзници, пример за което е отказът от подкрепа към кандидата им за върховен представител в Босна и поемането на проекта Southern Interconnection, първоначално предложен от ЕС. В Брюксел започва да пуска корени разбирането, че ЕС трябва да се съревновава геополитически със САЩ, включително чрез ускоряване на преговорите за членство, най-вече със Сърбия – сблъсък между бюрократичната логика на разширяването и логиката на геополитическата необходимост.
Тъкмо това напрежение прави оценката на посоката трудна. „Балканската политика на Тръмп е непонятна смесица от приемственост и разрив, което напълно съответства на общата непредвидимост на сегашната администрация“, смята Вук Вуксанович, преподавател в катедрата по военни науки в Кралски колеж Лондон. Приемственост, защото Вашингтон продължава да подкрепя независимостта на Косово, заедно с териториалната цялост на Босна и Херцеговина, и все така разглежда Русия и Китай като стратегически съперници – санкциите срещу НИС са точно такъв ход. Разрив, защото центърът на тежестта се измества от държавно строителство към сделки: Вуксанович посочи стремежите на Джаред Кушнер, зет на американския президент, към бизнес проекти в Сърбия и Албания, както и самите твърдения на президента, че е предотвратил война между Сърбия и Косово. И все пак експертът по региона не вижда признаци за предстоящо завръщане на войната: „САЩ искат да намалят присъствието си в Европа, което ще отслаби чувствително НАТО, но това не означава връщане към миналите военни действия, защото държавите в региона имат ограничен капацитет да водят продължителни войни.“ При новите условия, прогнозира той, едни страни ще се обръщат все повече към европейските правителства, докато други – към САЩ, а Сърбия най-вероятно ще продължи добре познатата си политика на балансиране.
Оттук идва и оценката, около която се обединяват анализаторите на Atlantic Council, описали промяната във външната политика на Вашингтон като „тиха, но историческа“. В продължение на три десетилетия западната линия за Балканите почиваше на допускането, че регионът се нуждае от непрекъснато външно управление – политическо, институционално и дори психологическо – а най-чистото въплъщение на този подход беше Босна. САЩ вече не възприема този модел като устойчив, ефективен и дори стратегически значим. Проблемът, който собствената му риторика подминава, е, че текущите резултати не подкрепят подобен оптимизъм: въпреки годините на международни усилия, функционираща политическа система в Босна така и не се роди, национализмът владее публичния дебат, а предложения за промяна на граници се обсъждат съвсем открито, макар Дейтън да не дава основание за подобен сценарий. Крайната цел на процеса – членство в ЕС и НАТО като последна гаранция срещу нова война – остана блокирана.
Именно затова най-вероятният сценарий в близко бъдеще не е нито голяма война, нито траен мир, а продължаващо балансиране върху отслабена опора. Ограниченият капацитет на балканските държави за продължителна война прави твърде малко вероятно скорошно завръщане към мащабни бойни действия. В същото време обаче същият този механизъм, който досега възпираше рецидива, бива отслабен точно когато помирението остава недовършено. Ако Вашингтон наистина се безпокои от руското и китайското влияние, оттеглянето на собствения му лост изглежда трудно съвместимо с въпросната цел – оттам идва и настояването съюзниците да ускорят подготовката за самостоятелен ангажимент в Босна в бъдеще. Проверката ще дойде скоро и ще бъде съвсем конкретна: руско вето върху мандата на EUFOR наесен би потвърдило, че вакуумът вече се запълва от друг; договорен между САЩ и ЕС наследник на Шмит, както и задържане на американския контингент в Косово в настоящата му форма биха потвърдили обратното, а именно че разривът засега е предимно в реториката, а не в реалните действия.
📸 Снимка: Президентите на Босна и Херцеговина Алия Изетбегович, на Хърватия Франьо Туджман и на Сърбия Слободан Милошевич подписват Дейтънското мирно споразумение в Елисейския дворец в Париж на 14 декември 1995 г., с което беше сложен край на 44-месечната война в Босна.
🇷🇸 Сърбия и НАТО започнаха първите съвместни военни учения, в които участваха 600 военнослужещи в района на Буяновац за двуседмични симулации на операции по опазване на мира, съобщи алиансът в официално съобщение за пресата.
Ученията, официално наречени „Serbia Exercise 2026“ (NSE26), са провеждани във Военна база „Юг“ и учебния полигон „Боровац“. В тях участват части от Сърбия, Италия, Румъния и Турция, а програмата включва градски бой, защита на база и контрол на тълпи – без употреба на бойни боеприпаси, гласи съобщението на алианса.
Въпреки че е домакин на учението, правителството на Сърбия обяви публично, че се придържа към политика на неприсъединяване, а Министерство на отбраната изтъкна, че ученията зачитат стриктно провъзгласената „военна неутралност“ на страната и са проведени по силата на изрична резолюция на правителството.
Планирането на историческото учение е започнало в началото на 2025 г. съвместно от Въоръжените сили на Сърбия и командването на Съюзните съвместни сили на НАТО в Неапол.
„Ученията НАТО-Сърбия представляват възможност да се обучаваме рамо до рамо с колеги от страни-членки, да изпълним задачи, свързани с операции по поддържане на мира, и да учим едни от други“, заяви по време на церемонията по откриването полковник Бранислав Стеванович, който ръководи маневрите от сръбска страна.
На събитието присъстват военни наблюдатели и плановици от САЩ, Великобритания, Франция, Германия и Черна гора, отбеляза НАТО. Въпреки че Сърбия се присъедини към програмата „Партньорство за мир“ през 2006 г. и проведе съвместно гражданско учение за извънредни ситуации през 2018 г. NSE26 е първото военно учение между западния алианс и Белград.
История на отношенията между двете страни
Отношенията между НАТО и бивша Югославия (днес Сърбия), са белязани от дълбоко историческо недоверие, формирано основно от войните при разпадането на Югославия през 90-те години. Най-тежкият момент идва през 1999 г. с началото на въздушната кампания на НАТО срещу Съюзна република Югославия без мандат на Съвета за сигурност на ООН. Продължила 78 дни, тя е представена от алианса като действие за прекратяване на хуманитарната криза и насилието в Косово, но сред повечето сърби тя остава възприемана като незаконна агресия и национална травма.
Бомбардировките нанасят сериозни щети по военна и гражданска инфраструктура, сред които енергийни съоръжения, мостове, промишлени обекти и сградата на сръбската държавна телевизия RTS в Белград. По време на операцията загиват стотици цивилни, а събитията продължават да оказват силно влияние върху обществените нагласи в страната. Именно този исторически опит обяснява защо обществената подкрепа за евентуално членство на Сърбия в НАТО остава традиционно ниска.
След падането на режима на Слободан Милошевич през 2000 г. отношенията със западните страни започват постепенно да се нормализират. Сърбия се включва към програмата на НАТО „Партньорство за мир“ през 2006 г. и през следващите няколко години развива ограничено партньорство с алианса в области като военно обучение, управление на кризи, логистика, разминиране и мироопазващи операции. През 2015 г. тя подписва Индивидуален план за партньорство (IPAP) с НАТО – най-високата форма на институционално сътрудничество за държава, която не е кандидат за членство.
Въпреки това политическото ръководство на Сърбия изтъква политиката на „военна неутралност“, официално провъзгласена от парламента през 2007 г. Белград се опитва да балансира между отношенията си със Запада, стратегическото партньорство с Русия и растящото икономическо и военно сътрудничество с Китай. Тя остава единствената държава в региона извън НАТО, с изключение на Босна и Херцеговина, която също не е член на алианса.
В последното десетилетие въоръжените сили на страната провеждат многобройни съвместни учения както с НАТО и отделни западни държави, така и с Русия и Беларус. След началото на войната в Украйна през 2022 г. Белград временно замрази част от международните учения под външен политически натиск и в условията на повишено геополитическо напрежение. Въпреки това комуникацията с НАТО не беше прекъсната, особено по линии, свързани със сигурността на Западните Балкани и ситуацията в Косово.
Оперативното значение на учението NSE26 е свързано не само с мироопазваща подготовка, но и с цялостната стратегия на НАТО за поддържане на стабилност в Западните Балкани. Районът на Буяновац и Южна Сърбия остават с особена чувствителност заради етническото напрежение в началото на новия век и тяхната близост до Косово. Военна база „Юг“, където се провежда учението, е изградена именно като ключов център за бързо реагиране и подготовка за операции в южната част на страната.
В същото време НАТО продължава да поддържа присъствието си в Косово с мисията KFOR, разположена там от 1999 г. В Белград присъствието на KFOR често се разглежда едновременно като стабилизиращ фактор за поддържане на сигурността за сръбското население в Северно Косово и като символ на загубения сръбски контрол върху областта. Това превръща всяко военно сътрудничество между Сърбия и НАТО в политически чувствителна тема както във вътрешен, така и в регионален план.
Настоящото учение може да се разглежда като индикатор за прагматичен подход от страна на Белград – опит за запазване на оперативни връзки със западните армии без формално отдалечаване от политиката на военен неутралитет или от отношенията с Москва.
🇽🇰 Косово обяви историческо решение да изпрати десетки свои военни части в ивицата Газа в рамките на Международните стабилизиращи сили. Причината за това решение е признателността на страната към ролята на миротворците под ръководството на НАТО за собствената ѝ сигурност след войната със Сърбия през 1998-99 г.
В петък парламентът на Косово одобри с абсолютно мнозинство (89 гласа „за“, нито един „против“) по-ранно решение на правителството за изпращане на военни части в състава на Международните стабилизиращи сили (ISF). Инициативата е подкрепена от САЩ и следва примирието между Израел и Хамас, сключено към края на миналата година.
Силите на ISF тепърва предстои да бъдат разположени в палестинския анклав, където трябва да подпомогнат поддържането на мира и реконструкцията в рамките на „Съвета за мир“ на американския президент Доналд Тръмп, към който Косово се включи. Индонезия, Албания и Казахстан са сред останалите държави, обещали участие в мисията.
В Косово приносът към международните сили се разглежда като символ на пътя, извървян от страната откакто обяви независимостта си от Сърбия през 2008 г. – отделяне, което Белград все още не признава. Бруталните репресии срещу косовските сепаратисти доведоха до намесата на НАТО през 1999 г., принудила сръбските сили да напуснат територията и проправила пътя за разполагане на миротворци в рамките на мисията KFOR.
„Нашата страна беше консуматор на сигурност, което означава, че страните от НАТО даваха своя принос за сигурността на Република Косово. Днес навлизаме във фаза, в която се превръщаме в доставчик и износител на сигурност“, заяви министърът на отбраната Еюп Македончи пред Асошиейтед Прес.
Македончи уточни, че контингентът на малката страна от Западните Балкани ще се състои от няколко десетки офицери, включително от части, специализирани в дейности по разминиране. Войските ще имат задачата да оказват хуманитарна подкрепа, съдействие в сферата на сигурността и други задължения, определени от мандата на силите в Газа.
„В момента се намираме във фаза на финална подготовка“, каза Македончи. Той допълни, че представител на САЩ е съдействал за това, включително за ваксинация на войниците, издаване на визи и други въпроси.
В момента Косово разполага със сили за сигурност от около 4000 души, които преминават обучение, за да се превърнат в малка професионална армия, съобразена със стандартите на НАТО.
43-годишният музикант Милот Ходжа приветства плана за участие в мисията в Газа. „Ние самите преминахме през такъв преход и всяка малка помощ за нас беше много значима. Вярвам, че и за тях ще бъде така, че всякакъв вид помощ ще бъде позитивна. Силно подкрепям това решение“, каза той.
Напрежението със Сърбия продължава да тлее четвърт век след края на войната, като периодично възникват прояви на насилие. Европейският съюз посредничи в преговорите за нормализиране на отношенията между Белград и Прищина, но тези усилия наскоро зациклиха. САЩ и повечето страни от ЕС са признали Косово за независима държава, докато Русия и Китай подкрепиха претенциите на Сърбия върху територията.
🇷🇸 Сръбският президент Александър Вучич заяви, че страната му се готви за евентуално нападение от страна на Албания, Хърватия и Косово и обвини Загреб в намеса във вътрешните работи на страната. Той направи тези коментари в интервю за сръбската обществена телевизия РТС.
Вучич твърди, че през последната година и половина Хърватия е служи като „основна логистична подкрепа за всеки в Сърбия, който се опитва да дестабилизира страната“, особено след протестите, избухнали след срутването на козирката на жп гарата в Нови Сад, при което загинаха 16 души.
„Те все още укриват лица, обвинени в тежки престъпления, въпреки че Интерпол е издал червени бюлетини за тях. Продължават да водят изключително негативна кампания срещу Сърбия и стартираха фалшива афера 'Сараевско сафари'. Ние никога не сме правили подобно нещо на Хърватия или която и да е друга държава. Опитаха се да унищожат страната ни, но не успяха“, заяви той.
В отговор на предупреждението, направено от хърватския премиер Андрей Пленкович, че ще информира НАТО за новите оръжия на Сърбия, Вучич посочи, че официалните лица в Загреб са останали „изненадани“, след като са научили за сръбските хиперзвукови балистични ракети.
„Това са ракети въздух-земя, което означава, че поразяват цели на сушата. Те са способни да удрят обекти на разстояние от 200 до 400 км. Изключително скъпи и много ефективни, а ние получихме малка отстъпка“, каза той.
Вучич подчерта, че Сърбия поддържа коректни отношения с НАТО и планира да продължи да ги изгражда, но няма да се присъединява към Алианса.
„Скоро ще проведем учения с НАТО и ще направим всичко възможно, за да имаме стабилни отношения. Не желаем враждебност и няма да я допуснем. Но докато аз съм президент, Загреб няма да решава как Сърбия защитава своята страна“, добави той.
Той изрази и загриженост относно евентуален военен съюз между Хърватия, Албания и Косово.
„Пленкович ми каза, че това не е насочено срещу Сърбия и че отдаваме твърде голямо значение на въпроса. Изслушах го и толкова. Имам ли все още известна доза притеснение и страх? Да, имам. Този съюз е насочен директно срещу Сърбия; няма друга причина за създаването му“, каза Вучич.
„Те сформират военен съюз, за да нападнат Сърбия в някакъв бъдещ момент. Ще изчакат момент да избухне по-мащабен конфликт между европейци и руснаци, както и по-мащабен сблъсък в Близкия изток. Не можем и не искаме да нападаме страни от НАТО, но се съмнявам в намеренията им. Вярвам, че чакат благоприятен момент, когато в света ще настъпи общ хаос“, обясни Вучич, но увери гражданите, че страната разполага с достатъчно възпираща сила.
„Сърбия е достатъчно силна, за да запази своя суверенитет, териториална цялост, свобода и сигурността на своите граждани“, каза той, добавяйки, че сръбската армия е „несъмнено по-силна“ от тези на останалите бивши югославски държави.
Вучич коментира и ситуацията на вътрешната политическа сцена преди местните избори на 29 март, като подчерта, че те трябва да бъдат демократични.
„Най-важното е изборите да бъдат демократични и хората да решат според желанието си и своята съвест“, каза той и допълни, че всяко решение за предсрочни парламентарни избори ще се вземе от компетентните институции.
Той отбеляза, че Сърбия би приела идеята за присъединяване към Европейския съюз на „няколко скорости“, като приоритет ще бъдат свободното движение, сигурността и общият пазар.
Вучич обяви и среща с представители на френската компания EDF за обсъждане на бъдещото изграждане на атомна централа, която по думите му би могла да започне работа около 2041 г.
Сръбският лидер благодари на албанския премиер Еди Рама за думите му, че „Косово е кошмар за Вучич“.
„Той всъщност ме похвали. Рама е интелигентен и умен човек, а Косово наистина е кошмар. Това, което се случи с Косово, отвори кутията на Пандора и много от днешните глобални проблеми нямаше да възникнат, ако това не се беше случило“, заключи Вучич.
🇺🇸🤝🇽🇰 AM General финализира 3-годишен рамков договор за директна търговска продажба с Министерството на отбраната на Република Косово за 105-милиметрови самоходни гаубици Hawkeye. Това е първата продажба на тази система за Косово, което разширява присъствието на компанията в сектора на мобилните артилерийски решения.
Споразумението обхваща мобилни системи Hawkeye върху шаси на Humvee, заедно с допълнителни поддържащи машини от фамилията Humvee, резервни части и услуги по обучение и поддръжка. Те са предназначени за Силите за сигурност на Косово (KSF), като са проектирани да осигурят мобилна способност за непряк огън, изградена върху платформа на лека тактическа машина.
„Горди сме да обявим успешната продажба на Humvee Hawkeye на Министерството на отбраната на Косово за нуждите на Силите за сигурност – доказателство за нашия ангажимент да предоставяме авангардни решения за нуждите на съвременната отбрана“, заяви Джон Чадборн, изпълнителен вицепрезидент по бизнес развитие в AM General.
„Тази система олицетворява издръжливост, гъвкавост и напреднали технологии, гарантирайки, че въоръжените сили на Косово са оборудвани с най-добрите инструменти за защита и служба. Очакваме с нетърпение да продължим партньорството си с отбранителни структури по целия свят, доставяйки машини, които повишават оперативната ефективност и безопасността.“
Hawkeye интегрира 105-милиметрово оръдие върху стандартна платформа Humvee с използването на технологията мек откат. Този подход намалява силите при стрелба и позволява артилерийската система да бъде монтирана на леко превозно средство, без да се прави компромис с мобилността или структурната му здравина.
Както отбелязват от компанията, системата е проектирана да заеме позиция и произведе огън, след което да се премести за под 90 секунди. Тази способност за бърза стрелба и смяна на позицията има за цел да подобри оцеляемостта срещу контрабатареен огън в сравнение с традиционни буксируеми артилерийски системи, които изискват повече време за разгръщане и пренасочване.
В допълнение към системите Hawkeye, Силите за сигурност на Косово ще получат командно-щабни машини, линейки и други поддържащи средства. От AM General уточняват, че този по-широк пакет е предназначен да позволи сформирането на пълна артилерийска батарея и създаването на собствена способност за непряк огън.
Очаква се доставките по договора да започнат в рамките на следващите две години. Компанията не разкрива общия брой гаубици и превозни средства, включени в първата фаза на споразумението.
Системата Hawkeye привлече вниманието в последните години поради оперативната приложимост в съвременни конфликти. По-ранни версии на 105-милиметровата мобилна гаубица бяха доставени на Украйна, като според съобщенията е била използвана от украинските сили в реални бойни действия.
Докладите от бойното поле сочат, че олекотеният дизайн и бързият цикъл на „стрелба-маневра“ са добре пригодени за среди с висок риск, където дроновете, контрабатарейните радари и прецизните удари излагат традиционната артилерия на повишена опасност. Мобилността и скоростта станаха основен фактор за оцеляването на артилерията в подобни условия.
Humvee платформата остава широко използвана от армии по целия свят, а AM General продължава да я адаптира за нови мисии извън превоза на личен състав. Съчетавайки машината с артилерийска система, производителят позиционира Hawkeye като оптимален вариант за армии, нуждаещи се от способности за непряк огън без логистичната тежест на по-тежките самоходни установки.
Саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман се среща със сирийския президент Ахмед ал-Шараа и президента на Косово Вьоса Османи в Рияд, 29 октомври 2025 г. 📸 Снимка: Saudi Press Agency
🇸🇾🤝🇽🇰 Сирия призна официално Република Косово за независима и суверенна държава, превръщайки се в общо 120-ата страна, която е направила това. Обявяването стана в Рияд по време на официалната визита на косовския президент Вьоса Османи, която описа това като един от най-значимите моменти в дипломатическата история на Косово.
„С подкрепата на Негово Кралско Височество престолонаследника Мохамед бин Салман Ал Сауд в Рияд днес сключихме споразумение, с което Сирийската арабска република призна Република Косово“, заяви Османи, която благодари на политическото ръководство на Саудитска Арабия и Сирия, описвайки този ход „не само признаване на суверенитета, но и признаване на поколенията, които се жертваха, за да живеят свободно“.
Османи припомни, че народите на Косово и Сирия „са претърпели и жертвали много, за да постигнат свободата“, и описа събитието като момент, който „свързва споделените преживявания на борба и освобождение“.
„Нашата република върви напред и нищо не може да я спре“, завърши тя.
Министерството на външните работи на Сирия потвърди решението в официалния си профил в X, като се позова на спазването на Устава на ООН и намерението си „да укрепи принципите на мира и стабилността в региона и света“.
Косовският премиер Албин Курти също приветства решението, което според него бележи нова фаза в отношенията между двете държави. „Косово вече е официално признато от 120 държави, като Сирия се включва към списъка на страните, признали нашата независимост“, написа той в X.
„Изказваме благодарност на президента Вьоса Османи и на всички замесени за успешните усилия. Очакваме с нетърпение да укрепим връзките си, докато страната навлиза в нова глава от своята история“, допълни той.
Саудитска Арабия изигра ключова роля за признаването като посредник между двете страни. Президентът Османи се срещна с Мохамед бин Салман два дни преди обявяването, докато присъстваше на международен форум в Рияд.
Алберт Ракипи, бивш заместник-министър на външните работи на Албания и председател на Албанския институт за международни изследвания (AIIS), подчерта решаващата роля на Саудитска Арабия и нейното ръководство за постигането на този дипломатически успех.
„За това изключително важно признание основна заслуга има Саудитска Арабия и ръководството ѝ, особено престолонаследника“, заяви Ракипи.
„Увеличаването на броя държави, признали Косово, дава директен принос за изграждането на по-стабилен мир – цел, съвпадаща с ролята на Саудитска Арабия в международната дипломация. Съществуват различни причини, поради които не всички страни от Близкия изток са признали Косово – политически фактори, свързани с вътрешни контексти, геополитически съображения и исторически наследства. Значителен брой бивши членове на Движението на необвързаните по време на Студената война или не са признали Косово, или се колебаят да го направят“, обясни той.
„В тези региони агресивната дипломация на Сърбия срещу нови признавания често се сблъсква с усилията на Косово да разшири своето дипломатическо присъствие. И все пак, както при всяка борба, дипломатическите битки се печелят преди всичко от малки нации, които имат велики съюзници – както ясно показва примерът с Кралство Саудитска Арабия“, обобщи Ракипи.
Това признание следва тези на Судан и Кения по-рано тази година, което сигнализира за нов подем в дипломатическата динамика на Прищина след години на застой. Преди тези развития последното ново признание на Косово дойде през 2021 г. от Израел в рамките Вашингтонското споразумение с посредничеството на САЩ.
Експерти смятат, че решението на Дамаск засилва легитимноста на Косово на международната сцена и отразява все по-широкото влияние на Саудитска Арабия в оформянето на дипломацията в региони, които от десетилетия са разделени от исторически и политически съперничества.
„Това признаване не само укрепва косовската държавност, но и потвърждава потенциала на дипломацията, когато тя е подкрепена от глобални партньори, да доставя стабилност в региони, белязани от разделение“, обобщи един от старшите експерти на AIIS.
🇷🇸⚔️🇽🇰 Президентът на Сърбия Александър Вучич коментира изявлението на президента на Косово Вьоса Османи, която призова Европа да сложи край на дестабилизиращите тактики на Белград, заявявайки, че „никой вече не се вслушва в това“.
Той предупреди, че Прищина ще продължи да преследва сръбското население и провокациите, за да се възползва от глобалната ситуация и да привлече повече страни от НАТО и ЕС на своя страна срещу Белград. Според него обаче те няма да получат този шанс.
„Никой вече не се вслушва в това. С техните лъжи за дронове хората им се присмиват. Можеш да излъжеш веднъж, два пъти, но третия път никой не ти вярва. Абсолютно никой не се вслушва в това“, каза Вучич в отговор на въпрос от журналист по време на церемонията по откриването на участък от високоскоростна железница между Нови Сад и Суботица.
Сръбският лидер посочи, че Прищина ще продължи с опитите за преследване и действителното преследване на сърбите, както и с провокации, защото не може да води друга политика, очаквайки да се възползва от това, което той нарече предвоенна ситуация.
„Говоря открито за това, защото войната идва. Те искат да използват възможността да настроят повечето страни от НАТО и Европа срещу Сърбия. Няма да им дадем този шанс“, посочи Вучич.
Той отбеляза, че в световен мащаб има пълен хаос и колапс и че нещата ще стават все по-трудни навсякъде, включително в Сърбия, по определени въпроси.
„Хората трябва да знаят, че всички водят подготовка за война. А щом се готвят, войната ще дойде. Виждам как всички се подготвят за война, не се подготвят за нищо друго. Никой не се готви за диалог, искат само да видят кой на чия страна е, докато копаят окопите си и чакат войната да започне. Знаят, че войната идва, просто я чакат, и никой да не лъже, че не я чакат. Чакат я и се подготвят“, изтъкна Вучич.
„Ние сме тук, руснаците са зад завесата. Който е тук, е с нас, който не е, е срещу нас“, каза той и подчерта, че посланията никога не са били по-ясни. На въпрос дали Сърбия би могла да избегне участие във войната, Вучич каза, че ще направи всичко по силите си, за да не се стига до там.
„Ще направя всичко, което е по силите ми, докато трае мандатът ми, за да бъде така“, обеща той, но с уговорката, че Сърбия ще трябва да вземе конкретни мерки в отговор на възможна ескалация на конфликти по света.
„Ще трябва и ние да започнем да подготвяме някои неща. Армията ни е готова“, сигурен е Вучич, според когото стратегическите резерви на Сърбия вече са увеличени и скоро той ще поиска те да бъдат разширени допълнително.
По повод вчерашната си среща с германския канцлер Фридрих Мерц в Копенхаген, Вучич каза, че разговорът им е бил ползотворен и важен за Сърбия.
„Говорихме за европейската интеграция на Сърбия, но също за инвеститорите в страната. Като цяло смятам, че разговорът беше добър, ползотворен и важен за Сърбия. Германия е най-големият търговски партньор и работодател на Сърбия. Това е много важно за нас“, обобщи той.
🇷🇸⚖️🇽🇰 Йелена Джуканович, служителка от Мисията на ОБСЕ в Косово, се обяви за невинна по делото за шпионаж в полза на Сърбия, след като беше доведена с белезници в съдебната зала в Прищина, за да чуе съставения срещу нея обвинителен акт.
Джуканович е арестувана на 28 февруари по обвинение в предаване на чувствителна информация на сръбската разузнавателна служба БИА. Прокурорът Бекъм Кодралиу заяви в съда, че обвиняемата е използвала служебното си положение в Мисията на ОБСЕ, за да предостави данни на сръбските служби.
„От неизвестна дата до момента на арест в качеството си на ръководител на Националния програмен офис на Мисията на ОБСЕ в Регионалния офис в Митровица, подсъдимата осъзнато и умишлено е извършила редица действия, които са представлявали предаване на информация към чужда разузнавателна служба – сръбската агенция за разузнаване и сигурност БИА“, обясни Кодралиу.
Според обвинението, Джуканович е предоставяла данни за конституционния ред, вътрешните дейности и институционалната сигурност на Косово. Освен това се твърди, че „в някои случаи“ тя е участвала в срещи със служители на БИА в централата на агенцията в Белград.
„Предоставяла е данни, документи и чувствителна информация, получени по време на изпълнение на служебните си задължения в рамките на дейността на Мисията на ОБСЕ. Тази помощ е реализирана чрез комуникации с Александър Влайич – местен агент на БИА, който вече е осъден за шпионаж“, добави прокурорът.
На 5 юни съдът в Прищина осъди Влайич на пет години затвор за шпионаж като агент и сътрудник на БИА. Освен това му беше наложена и глоба от 1000 евро за незаконно притежание на оръжие.
Според обвинителния акт, Влайич е предавал получените данни на старши служител на БИА по телефона и по време на лични срещи, а също така е снимал и записвал движенията на косовската полиция и на международната общност в северната част на Косово, където преобладава сръбското население.
В акта се посочва още, че Влайич е събирал сведения за косовски сърби, съдействали на косовските служби за сигурност, и е разкрил самоличността на служител от Косовска разузнавателна агенция (КИА), който се е оказал активен член на косовската полиция.
Няколко дни след ареста на Джуканович, Мисията на ОБСЕ в Косово заяви, че се намира в контакт със защитата на подсъдимата и „следи тясно нейното благосъстояние“.
„Макар Мисията да не може да коментира повече случая заради течащото в момента разследване, тя остава ангажирана със сътрудничеството с компетентните органи“, заяви мисията.
🇦🇱🇳🇱 Стотици етнически албанци от различни държави в Европа и САЩ излязоха на протест срещу Специализирания съд за военни престъпления в Косово, докато адвокатите на бившия президент Хашим Тачи и другите трима обвиняеми се готвиха да започнат представянето на защитата.
В неделя улиците на Хага бяха изпълнени с червеното-черни албански знамена. Демонстранти от Косово, други балкански страни, държави от САЩ, ЕС и Обединеното кралство изразиха своята подкрепа за Тачи и още трима лидери на Армията за освобождение на Косово (АОК), съдени за военни престъпления и престъпления срещу човечеството.
Официално протестът започна в 14:00 ч. местно време в определена зона между сградата на съда и ареста, където Тачи и съобвиняемите му са задържани вече близо пет години. Ветерани от АОК и техни поддръжници обаче се събраха още от сутринта, за да изразят несъгласие си със съдебния процес, който според тях е предубеден.
Шествието премина по улиците на града със скандирания „АОК“ и имената на подсъдимите – Тачи, Кадри Весели, Якуп Красничи и Реджеп Селими. Някои носеха транспарант с надпис: „Свобода за нашите бойци и лидери, които донесоха тези щастливи дни“.
Протестиращи от Косово, Белгия, Финландия, Германия, Франция и САЩ заявиха пред BIRN, че настояват за справедлив процес за бившите командири и определиха съда като „несправедлив“ и „предубеден срещу албанската освободителна борба“.
Демонстрацията се проведе ден преди началото на защитата. Първият свидетел на Тачи ще бъде бившият помощник-държавен секретар на САЩ Джеймс Рубин.
Пред протестиращите в Хага бившият посланик на Нидерландия в Косово Роберт Бош, участвал в процеса по създаване на Специализирания съд през 2015 г., си припомни срещата си с Тачи тогава:
„Той беше притеснен, но му казах, че няма от какво да се тревожи – ако процесът е честен, ще бъде оправдан поради липса на доказателства. Очевидно сгреших“, заяви Бош.
Специализираните камари са част от косовската съдебна система, но са базирани в Хага и работят с международен персонал заради проблеми с натиск върху свидетели в предишни дела. Въпреки това много албанци и поддръжници на подсъдимите смятат, че процесът е несправедлив.
Много свидетели на обвинението са давали показания при закрити врати заради страх от репресии, което предизвика обвинения в липса на прозрачност.
Съдебният състав е определил ориентировъчна дата за приключване на защитата – 14 ноември. След пледоариите магистратите ще имат 90 дни за произнасяне на присъда, което означава, че решението може да бъде обявено през пролетта на 2026 г.
Четиримата подсъдими са обвинени в индивидуална и командна отговорност за престъпления срещу затворници в обекти на АОК в Косово и съседна Албания, включително за 102 убийства. Описаните престъпления са извършени по време и непосредствено след войната от 1998–1999 г.
Тачи беше официално обвинен през октомври 2020 г. и подаде оставка като президент месец по-късно. Оттогава той остава в ареста в Хага.
Знамената на САЩ и Косово се развяват от пилони в центъра на косовската столица Прищина. 📸 Снимка: Ferdi Limani/Getty Images
🇺🇸⚔️🇽🇰 Съединените щати обявиха, че прекратяват стратегическия диалог с Косово, посочвайки действията на служебното правителство като причина за повишаващото се напрежение и нестабилност в малката балканска държава.
Седем месеца след парламентарните избори през февруари Косово все още няма действащ парламент, тъй като воденото от премиера Албин Курти управляващо ляво движение „Самоопределение“ (Vetevendosje!), отказва да приеме, че новият заместник-председател на парламента трябва да бъде представител на сръбското етническо малцинство, от партията „Сръбски списък“ (Srpska Lista).
Партията на Курти заяви, че отхвърля сръбската партия и издигнатите от нея кандидати заради близките ѝ връзки с Белград и президента на Сърбия Александър Вучич, които според него създават и поддържат паралелна власт в северната част на Косово, където живеят повечето етнически сърби.
В петък американското посолство в Прищина заяви, че Вашингтон е решил за неуточнен период от време да спре „планирания стратегически диалог“ с Косово заради опасения относно действията на служебното правителство.
Според посолството тези действия са ограничили „възможността на Съединените щати да работят продуктивно с Косово по общи приоритети“.
Конституцията на Косово предвижда двамата заместник-председатели на парламента да бъдат от етническите малцинства в страната, включително един представител на сръбското малцинство. Партията Srpska Lista, която спечели 9 от 10 места, запазени за малцинството, предложи кандидат за заместник-председател, но партията на Курти отказва да го приеме.
Без излаз на море и с население от 1,6 милиона души, Косово има малцинство от 5-6% етнически сърби, макар че много от тях отказаха да участват в последното официално преброяване, според което те възлизат на 2,3% от населението.
Без нов парламент депутатите не могат да гласуват за ново правителство, което е необходимо не само за управление на икономиката и другите услуги, но и за продължаване на 14-годишните преговори за нормализация със Сърбия, които в последните месеци са блокирани.
Вашингтон е основен съюзник и ключов играч в развитието на Косово. През 1999 г. силите на НАТО изтласкаха въоръжените сили и властите на Сърбия от тогавашната автономна област Косово и Метохия. Косово обяви своята независимост от Сърбия през 2008 г. и повечето западни държави признаха суверенитета ѝ, но не и Сърбия и нейните съюзници Русия и Китай.
Говорителят на правителството Перпарим Криезиу защити позицията на администрацията във Facebook, посочвайки прокси структурите на Белград като проблема на Косово, или както той каза — със сръбските структури в Косово, а не със сръбските граждани на Косово.
„Ние никога не сме приравнявали сръбските граждани в Косово с незаконните и паралелни структури на Сърбия в Косово“, подчерта той.
Президентът на Косово Вьоса Османи заяви, че съжалява за решението на САЩ и ще продължи да работи в тясно сътрудничество с Вашингтон — ход, който е тълкуван като опит да покаже отделната си позиция от правителството на Курти.
„Партньорството ни със Съединените щати не е само гаранция за настоящето, но и най-сигурният компас към бъдещето“, каза тя.
🇽🇰 Мироопазващите сили на НАТО в Косово (KFOR) потвърдиха, че са разрешили на специални части от Силите за сигурност на Косово (ССК) да навлезат в северно Косово за операция по издирването на 33-годишен мъж, който е в неизвестност от два дни.
Изпълняващият длъжността министър на отбраната Еюп Мачедонци потвърди за разполагането на ССК за оказване на съдействие на местните цивилни власти при издирването на изчезналия мъж, за когото се съобщава, че е скочил в езерото преди два дни.
„Една от основните задачи на ССК е да подпомагат цивилните институции. В сътрудничество с Агенцията за управление на извънредни ситуации, косовската полиция и с координацията на KFOR, специализираните екипи на ССК започнаха операция в езерото Уйман, за да открият тялото и да облекчат болката на семейството“, написа Мачедонци във Facebook.
Разполагане на ССК в северната част на страната е възможно само след предварително разрешение от KFOR, съгласно споразумение от 2013 г. на властите в Прищина с НАТО, сключено от бившия косовски премиер Хашим Тачи и тогавашния генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен.
В изявление пред медиите KFOR потвърди, че техният командир генерал-майор Енрико Бардуани е дал разрешение на силите за сигурност да разположат екипи за търсене и спасяване край езерото.
„Разрешението беше дадено в пълно съответствие с правомощията на командира на KFOR, за да се увеличат максимално текущите усилия за откриване на 33-годишен мъж, който според съобщенията е влязъл в езерото преди няколко дни. Разрешението беше обвързано със специфични изисквания, поставени от KFOR, които също ще гарантират сигурността по време на цялата операция“, се казва в изявлението.
Решението е взето в рамките на мандата на командира за подпомагане на гражданските операции в извънредни ситуации и включва условия, поставени от KFOR, които да гарантират сигурността на операцията.
„Разполагането е в съответствие със законовия мандат на ССК да подпомагат местните общности по време на извънредни ситуации, включително усилия за търсене и спасяване“, обобщи KFOR, който продължава да изпълнява своя мандат, базиран на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН от 1999 г. според която основната му роля е да допринася за осигуряване на сигурна среда и свобода на движение за всички хора и общности, живеещи в страната.
Езерото Уйман/Газивода се намира в община Зубин Поток, една от четирите общини със сръбско мнозинство в северно Косово.
След инцидента косовската полиция отправи публичен апел към гражданите да избягват скачането от мостове в езерото. Ветон Елшани, заместник-началник на полицията за Северния регион, призова за повишено внимание и заяви, че последният случай е резултат от липса на отговорност.
Законодателите се събират за пленарно заседание, за да изберат новия председател на парламента в Прищина, Косово, 25 април 2025 г.📸 Снимка: REUTERS/Valdrin Xhemaj/Arch Photo
🇽🇰 Бившият главен инспектор на Косовската разузнавателна агенция Бурим Рамадани, заяви, че съботната заплаха с бомба в сградата на парламента и експлозията преди 7 месеца в канала Ибър-Лепенец трябва да бъдат разследвани спешно и прозрачно.
Според Рамадани е необходима международна подкрепа за разследване на лицето, което е отправило заплаха с бомба към косовското народно събрание.
„Не само арестуване и изправяне пред съда в Косово, но и прекъсване на веригата на този тип хибридна война срещу Косово“, написа Рамадани.
„В същото време е необходима и международна прозрачност по отношение на терористичния случай с експлозията в канала Ибър-Лепенец“, допълни той.
Експертът по сигурността отбеляза, че Косово не е държава, която не разкрива актове на терор, като призова за бързи и прецизни действия.
Припомняме, че в събота, няколко минути преди началото на 42-рата учредителна сесия, депутатите бяха принудени да напуснат Събранието поради сигнал за заплаха с бомба, получена от служителите на Събранието.
Полицията съобщи, че заплахата е дошла от лице със сръбски тел≈ефонен номер, а изпълняващият длъжността министър на вътрешните работи Джелал Свечла заяви, че номерът е на сърбина Лазар Живкович и че е свързан с профили, съдържащи снимки на военнопрестъпника Ратко Младич.
🇽🇰🤝🇧🇬 Български военнослужещи от състава на мисията на НАТО в Косово (KFOR) преминаха специализирано обучение по овладяване на масови безредици. Тренировките, проведени в базата „Нотинг Хил“ в Лепосавич, северната част на Косово, са част от редовната подготовка на контингента за действия при потенциална ескалация на напрежението в региона.
Обучението обхваща техники за контрол на тълпата, употреба на лични защитни средства, тактическо движение в група, както и симулирани сценарии за справяне с агресивни демонстранти. Освен български военни, в ученията участваха и такива от други страни, сред които Италия, САЩ и други съюзници в рамките на международната мисия.
Снимки, публикувани от KFOR във Facebook, показват как българските военнослужещи, оборудвани с щитове, каски и палки, отработват тактически формации и взаимодействие с други части от многонационалните сили. В изявление към публикацията се подчертава, че „редовната подготовка е от съществено значение за гарантиране на бърза и професионална реакция при всякакви инциденти“.
Мисията на НАТО в Косово остава ключов елемент за поддържането на стабилност и сигурност в региона. След напрежението в северната част на страната през 2023 г., предизвикано от етнически сблъсъци и политически кризи, KFOR увеличи присъствието и готовността си, включително чрез ротации на части и засилено обучение.
По-рано от Министерство на отбраната на САЩ също сподели кадри от подобни тренировки на съюзнически сили, включително български военнослужещи, участващи в мисии за бързо реагиране и обезпечаване на обществен ред. Това подчертава ангажимента на България към международната сигурност и поддържането на стабилна среда на Балканите.
Българският контингент в Косово, част от многонационалните сили на НАТО, традиционно се отличава с високо ниво на професионализъм и добра подготовка. Мисията им включва както охрана на ключови обекти, така и участие в съвместни операции с другите национални подразделения от KFOR.
Членове от специалните части на косовската полиция пред манастира Банска в северно Косово. 📸 Снимка: Stringer / AFP via Getty Images
🇽🇰 Един човек беше арестуван в северната част на Косовска Митровица по подозрение в участие в нападението срещу членове на Силите за сигурност на Косово (KFOR) по време на протеста в Звечан на 29 май 2023 г.
Заместник-командирът на полицейските сили в северната част на града Ветон Елсани съобщи, че е извършен обиск в къщата на заподозрения, разположена в село Житковац, община Звечан.
Министърът на вътрешните работи на Република Косово Джелал Свечла обяви, че един заподозрян е бил арестуван и заяви, че „никой престъпник или терорист няма да се почувства свободен“, както и че срещу тях ще бъдат предприети действия без никакъв компромис.
По време на протеста в Звечан имаше сблъсъци между събралите се етнически сърби и Силите за сигурност на Косово (KFOR), след като три дни по-рано напрежението ескалира, когато косовската полиция помогна за превземането на общински сгради в Северно Косово, за да осигури месторабота на новите албански кметове.
Министрите на отбраната на Хърватия, Албания и Косово дават съвместна пресконференция в Тирана, след като страните се договориха да сключат военен алианс, 18 март 2025 г.
📸 Снимка: Facebook/Ejup Maqedonci
Косово, Албания и Хърватия подписаха във вторник тристранна декларация за военен съюз, насочен към укрепване на отбранителните способности, подобряване на сътрудничеството в отбранителната индустрия и подобряване на оперативната съвместимост с провеждането на съвместно курсове, учения и тренировки.
Споразумението има за цел да насърчи по-тясното сътрудничество между трите страни за справяне с общите предизвикателства в областта на отбраната и сигурността и беше подписано в албанската столица Тирана от военните министри на трите страни, с което те потвърждават своя ангажимент към регионалната сигурност и стабилност.
Министърът на отбраната на Косово Еюп Македончи подчерта значението на пакта, заявявайки: „Албания, Хърватия и Косово ще бъдат още по-силни заедно в лицето на общите трудности и цели в областта на отбраната и сигурността. Това е така, защото днес в Тирана подписахме тристранна декларация, заедно с двамата ми колеги и приятели, Пиро Венгу, министър на отбраната на Албания, и Иван Анушич, министър на Защита на Хърватия“.
Декларацията подчертава споделените ценности, геостратегически насоки и ангажименти в посока регионално сътрудничество на трите страни и потвърждава тяхната отдаденост за укрепването на отбранителните връзки между трите страни, защитата на населението и териториите им, принос към международната сигурност и повишаване производителността на отбранителните индустрии.
Основните ангажименти по споразумението включват укрепването на военните връзки между трите страни, увеличаване на оперативната съвместимост между техните въоръжени сили чрез съвместно обучение и учения и повишаване на устойчивостта срещу хибридни заплахи чрез засилени мерки за противодействие. Координирането на политиките за евроатлантическа интеграция, със специален акцент върху подпомагането на интеграцията на Косово в регионалните инициативи за отбрана и сигурност.
Подписалите заявиха, че тристранното партньорство стъпва на дух на приятелство и ангажираност към опазване на добросъседски отношения, мир и сигурност. Те посочиха, че споразумението не е замислено като заплаха за която и да е външна страна, а като допълнителна стъпка за укрепването на регионалната стабилност в региона на Западните Балкани.
„Заедно с Албания и Хърватия Косово е по-силно, регионът е по-безопасен и мирът е по-устойчив“, обобщи Македончи.
В изявление, публикувано късно вечерта на 18 март, министерство на външните работи на Сърбия описа сключеното споразумение като "провокация" и подчерта, че ще изисква спешно и подробно обяснение от външните министерства на Хърватия и Албания относно сключването на въпросния тристранен договор. Споразумението се разглежда като стъпка, която подкопава регионалната стабилност, посочват още от Белград.
„Като страна, ангажирана с осигуряването на мира и поддържането на военния неутралитет на Балканите, Сърбия е в правото си да изисква разяснения за естеството и целите на въпросното сътрудничество в областта на сигурността. Особено тревожен е фактът, че този военен съюз се създава без предварителна консултация с Белград, включвайки орган, който няма международна легитимност и представлява заплаха за сигурността както на сръбския народ, така и на по-широкия регион“, се изтъква в съобщението на сръбското външно ведомство.
Сръбският министър-председател в оставка Милош Вучевич повдигна възможността България също да се присъедини към пакта, предполагайки, че подобен ход би създал допълнителни рискове за страната му. Той отбеляза, че и трите участващи страни са съседи на Сърбия и изрази съмнение в истинските намерения зад новата иницитива. Вучевич изрази безспокойството си, че потенциалното разширение на новата инициатива към България може да дестабилизира региона.
🇺🇸 Ричард Верма, заместник-държавен секретар на Съединените щати по въпросите на управлението и ресурсите, пристига за обиколка на Западните Балкани – Албания, Косово и Сърбия от днес до 11 януари, съобщи Държавният департамент във вторник.
🇦🇱 В Тирана ще бъдат обсъдени демократичния напредък на Албания, отбранителните ѝ способности и задълбочаването на икономическите връзки с Вашингтон, като Верма ще благодари на властите за постоянната подкрепа към афганистанските съюзници на САЩ.
🇽🇰 В Косово ще бъдат обсъдени нормализирането на отношенията със Сърбия с посредничеството на Европейския съюз, укрепването на управлението и върховенството на закона и насърчаването на икономическия растеж и енергийната сигурност в полза на всички жители на страната. Властите в Прищина ще получат специални благодарности за силната подкрепа, която предоставят на Украйна, както и за помощта, оказана на народа на Афганистан.
🇷🇸 В Сърбия ще бъдат обсъдени нарастващото стратегическо партньорство с Вашингтон в областта на енергетиката и други икономически теми. Верма ще осигури подкрепа си за европейската интеграция на Белград, нормализирането на отношенията с Косово, укрепване на върховенството на закона и по-тясното двустранно сътрудничество по военни въпроси и въпроси на сигурността.
Във вторник сутринта беше проведена среща между Ричард Верма и Мирослав Лайчак, специалния пратеник на ЕС за преговорите между Белград и Прищина, който „го информира за регионалното развитие и диалога, като подчерта важността на тясното сътрудничество в Западните Балкани“.
🇽🇰🤝🇹🇷 Община Липян в централната част на Косово призна турския език за официален. Решението беше одобрено единодушно по време на сесия на общинския съвет по инициатива на Енис Керван, член на Демократическата турска партия на Косово (KDTP).
Керван изрази задоволството си от постигнатото, като отбеляза, че село Янево, община Липлян, има значително турскоезично население.
Турският език се говори в Косово в продължение на повече от 600 години, датирайки от османската власт в региона, което продължава от 15 век до началото на 20 век. В този период турският служи като административен език, който оказва влияние върху местните общности и насърчава местното турскоезично население, което продължава да живее в страната днес.
В момента турският има статут на „официален език“ в косовските общини Призрен и Мамуша. Той също така е признат за „официално използван език“ в общините Прищина, Гжилан, Вущър, Южна Митровица и Северна Митровица.
Законите на Косово предвиждат, че всеки език, който традиционно се говори в дадена община, може да получи статут на „официално използван език“, независимо от размера на общността. Този статут гарантира използването на езика в общинските отговорности и обществени услуги.
Според последното преброяване Косово е дом на над 19 000 турци, като приблизително 50 000 души говорят турски като първи или втори език. Признаването в Липян се разглежда като стъпка напред в опазването и насърчаването на езиковото и културно многообразие на региона.
🇷🇸⚔️🇽🇰 Полицията на Република Косово окупира две сръбски институции в северната част на страната и разположи свои служители, съобщи заместник-командирът на полицията Ветон Елшани, при което двама общински служители в Грачаница са били арестувани.
Косовската полиция, заедно с представители на Дирекция за борба с икономическата престъпност, нахлуха в сградата на община Грачаница. Двама служители от отдела по кадастъра са задържани по подозрение за злоупотреба със служебно положение и корупция.
При полицейската операция бяха свалени сръбските знамена и от двете сгради. Пред самата сграда на общината са разположени служители на полицейските сили на Косово, присъстват и членове на КФОР, водените от НАТО международни мироопазващи сили и армия на Косово.
