Кулеба разби окончателно мита за „намесата“ на Джонсън в Истанбулските преговори.

🇺🇦 Бившият министър на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба обясни защо разговорите в Истанбул през март 2022 г. е нямало как да доведат до мирно споразумение.

В интервю за YouTube канала „Орестократія“ той заяви, че главната причина е неочакваната промяна в обстоятелствата – от първоначалната несигурност на Украйна към увереност в собствените ѝ сили.

По думите му още от самото начало Киев и Москва са имали коренно различни цели. „Украйна се стремеше да спечели време, а Русия – да създаде илюзия за мирен процес“, отбеляза Кулеба.

Кулеба определи като мит популярния наратив, че тогавашният британски премиер Борис Джонсън е забранил на президента Володимир Зеленски да подпише договор.

„Реалността – нула процента. Хронологията не съвпада, а и самата договореност в Истанбул беше невъзможна“, подчерта дипломатът.

Кулеба припомни, че в първите седмици от войната Русия е разчитала на светкавичен успех, докато Украйна е воювала за своето оцеляване. Това е създало временно основание за диалог, подкрепен от турския президент Реджеп Тайип Ердоган, който пое ролята на посредник между тях. Но още през април ситуацията се промени коренно: Киев укрепна, а Москва осъзна провала на своя блицкриг.

„Когато и двете страни започнаха да вярват, че могат да постигнат целите си със сила, смисълът от преговори изчезна. Влакът вече беше набрал скорост и се устреми към задънена линия – процесът нямаше как да бъде спрян“, коментира Кулеба.

Той допълни, че въпреки ентусиазма на отделни членове на делегациите, които искрено вярвали във възможността за спиране на войната, реални шансове за договор просто не е имало.

„Дипломацията често изглежда като повърхностна история. Но както при реката – на повърхността има само вълни, а истинският живот кипи отдолу“, посочи той.

Според него и Зеленски, и Путин по онова време са били убедени, че могат да постигнат своите цели единствено по военен път. Именно тази увереност е провалила окончателно опитите за постигане на истанбулско споразумение.

Frontline Monitor припомня: на 29 март 2022 г. в Истанбул се проведе среща между делегации на на Руската федераци и Украйна, на която беше обсъдено потенциално подписване на Договор за гаранции за сигурността на Украйна, провеждане на референдум и изтегляне на руските войски. За Киев приоритет беше прекратяването на огъня и пълното изтегляне на окупационните войски от територията на страната, докато Москва продължаваше да настоява за „демилитаризация“ на Украйна.

Ердоган: Русия и Украйна все още не са готови за среща на върха

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган присъства на среща с руския си колега Владимир Путин в кулоарите на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество в Тиендзин, Китай, 1 септември 2025 г.
📸 Снимка: Sputnik/Vladimir Smirnov

🇹🇷 Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че е обсъдил варианти за прекратяване на войната в Украйна с руския държавен глава Владимир Путин по време на разговори между двамата в Китай, както и с украинския президент Володимир Зеленски по телефона. Според него обаче двете страни „все още не са готови“ за среща на най-високо ниво.

Пред репортери на борда на самолета си на връщане от Китай турският президент уточни, че първо е говорил с Путин, след което е провел телефонна беседа със Зеленски. Той заяви, че проведените в последните месеци преговори между руски и украински представители в Истанбул са показали, че пътят към мира не е окончателно затворен.

„Турция подкрепя постепенното повишаване на нивото на преговорите, за да могат надеждите за мир да се превърнат в конкретни резултати“, отбелязаа Ердоган. Според него всяка инициатива в крайна сметка трябва да е поета на равнище държавни ръководители, но условията за това засега липсват.

Анкара, която е член на НАТО и има втората най-силна армия в Алианса, запазва открити канали за комуникация както с Москва, така и с Киев от началото на инвазията през 2022 г. Турция се стреми да играе ролята на посредник между двете страни, включително в ролята на домакин на преговори и срещи, но до момента без пробив в усилията за мир.

Турция представи контейнерна ракетна система, осигуряваща прикрити удари

🇹🇷 Турция представи нова оръжейна система, позволяваща изстрелването на ракети с голям обсег и балистични ракети от стандартни транспортни контейнери – ход, който би могъл да осигури прикрити и силно мобилни ударни способности.

Системата, разработена от турската компания Roketsan, беше представена по-рано тази седмица на международното отбранително изложение IDEF 2025 в Истанбул.

Пусковата установка е проектирана да изстрелва шест ракети ATMACA-UM, които имат обсег над 400 километра. От компанията заявиха, че „системата позволява ракетите да бъдат транспортирани дискретно и разгърнати от места, които иначе биха изглеждали безобидни“.

Концепцията за контейнерна пускова установка наподобява системи, наблюдавани преди това в Съединените щати.

През юни 2025 г. се появиха снимки на подобна платформа във Форт Браг в Северна Каролина по време на посещение на президента Тръмп. Системата на американската армия, докладвана по онова време от The War Zone, е проектирана да изстрелва артилерийски ракети и балистични ракети от платформи, неразличими от цивилни товарни контейнери, предлагайки гъвкава ударна способност, която е значително по-трудна за откриване от противниците.

Разработката на такава система от Турция отразява нарастваща тенденция за прикриване на мощни оръжия на видно място. Военни анализатори посочват скорошната операция SpiderWeb на Украйна, в която прикрити атаки с дронове демонстрираха стойността на скритите огневи способности, дори на по-ниско технологично ниво.

Турските въоръжени сили все още не са потвърдили дали новата контейнерна пускова установка ще влезе в активна експлоатация, но Roketsan заяви, че системата е напълно функционална и готова за разполагане.

Украйна представя нови бронирани машини на IDEF 2025

🇺🇦 Украинската компания UkrArmoTech ще представи своите най-нови решения за бронирани машини на международното отбранително изложение IDEF 2025, което се провежда в Истанбул, Турция.

Компанията представи две отделни платформи, специално проектирани и разработени за нуждите на съвременното бойно поле – UAT-GYURZA-02 и UAT-TISA.

„Тази седмица UkrArmoTech ще представи най-новите си решения за бронирани машини на едно от водещите световни отбранителни изложения – IDEF 2025 в Истанбул. Горди сме да представим две от най-новите си бронирани машини – UAT.GYURZA-02 и UAT-TISA – на IDEF, едно от водещите международни отбранителни изложения. И двата модела отразяват ангажимента ни към иновациите, мобилността и изпитаната в бой защита – разработени, за да отговорят на развиващите се нужди на съвременната отбрана“, заявиха от компанията.

От компанията посочват, че и двете машини вече са на въоръжение в украинските сухопътни сили и са в серийно производство. Експерти изчисляват, че няколкостотин от тези машини са произведени и се използват активно на фронтовата линия.

UAT.GYURZA-02 е леко бронирано превозно средство, предназначено за бърз транспорт на войски и разузнавателни мисии, докато UAT-TISA е тактическо превозно средство, оптимизирано за защита и мобилност във високорискови среди. И двата модела са разработени на базата на украинския боен опит и са предназначени да поддържат широк спектър от военни операции.

Появата на компанията на изложението в Истанбул подчертава нарастващата роля на Украйна в световната отбранителна индустрия и изтъква нейната способност да произвежда изпитано в битка оборудване въпреки предизвикателствата на продължаващата война.

Турция представя най-модерната си балистична ракета TAYFUN на IDEF 2025

🇹🇷 Турция ще представи най-модерната си балистична ракета на предстоящото изложение на отбранителната индустрия IDEF 2025 в Истанбул, отбелязвайки ключов етап в усилията за разширяване на стратегическите си ударни възможности.

Разработена от турската компания Roketsan, TAYFUN се определя като най-далекобойната ракета на Турция до този момент, с обявен обхват от 500 до 800 км и амбиции да надхвърли прага от 1000 км в бъдещи версии. Системата е проектирана за прецизно поразяване на цели с точност от около 5 метра, дори срещу военноморски цели в открито море.

Мобилната ракетна система е създадена за бързо преместване и разгръщане, повишавайки своята оцеляемост във враждебна среда.

Отбранителни анализатори описват TAYFUN като хиперзвукова, устойчива на заглушаване и трудна за прехващане от противниковата отбрана, което засилва нарастващия акцент на Анкара върху местните технологии за критични отбранителни приложения.

Новата версия на ракетната система ще бъде представена за първи път пред публика на IDEF 2025 – водещото турско изложение за отбрана и аерокосмическа промишленост, което ще се проведе от 22 до 27 юли 2025 г. в Изложбения център в Истанбул. Тазгодишното издание ще има обновен формат и се очаква да привлече делегации от съюзниците в НАТО и отбранителни индустрии от цял свят.

Очаква се системата да привлече значително внимание, както заради своите технологични иновации, така и заради последиците си за баланса на силите в Източното Средиземноморие.

Продължава безпощадната кампания на арести срещу опозицията в Турция.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган говори по време на пресконференция с медиите на срещата на върха на НАТО в Хага, Нидерландия, 25 юни 2025 г.
📸 Снимка: AP Photo/Matthias Schrader

🇹🇷⚖️ Кметовете на три големи града в южна Турция бяха арестувани в събота, съобщават държавните медии, присъединявайки се към безкраен списък със задържани опозиционни фигури в ареста, откакто кметът на Истанбул беше хвърлен в затвора през март.

Кметът на Адияман Абдуррахман Тутдере и на община Адана Зейдан Каралар бяха задържани в спецакции рано сутринта днес, според Анадолската агенция. И двамата са членове на основната опозиционна сила в южната ни съседка – Републиканската народна партия (CHP).

Кметът на Анталия Мухитин Бьочек беше арестуван заедно с още двама заподозрени в отделно разследване за подкуп от Главната прокуратура на Анталия, съобщи Анадолската агенция.

Каралар е арестуван в Истанбул, а Тутдере е задържан в столицата Анкара, където има дом, но по-късно същият сподели в публикация на профила си в X, че е отведен в Истанбул.

Десет души, включително Каралар и Тутдере, са арестувани като част от разследване на Главната прокуратура на Истанбул по твърдения, включващи организирана престъпност, манипулиране на търгове и подкупи. Подробности за обвиненията срещу тях не бяха оповестени от прокуратурата, но операцията беше предшествана от арестите на десетки служители от общини, контролирани от CHP през последните месеци.

Истанбулският кмет Екрем Имамоглу, широко смятан за основен претендент срещу 22-годишното управление на президента Реджеп Тайип Ердоган, беше хвърлен в затвора преди четири месеца по обвинения в корупция.

Бившият кмет на Измир, третият по големина град в Турция, също от CHP, както и 137 общински служители бяха задържани като част от разследване за предполагаемо манипулиране на търгове и измами. В петък бившият кмет Тунч Сойер и още 59 души бяха вкарани в затвора в очакване на съдебен процес – решение, описано от адвоката на Сойер като „явно несправедливо, незаконно и политически мотивирано“.

Също в петък държавните медии съобщиха, че кметът от CHP на средиземноморския курортен град Манавгат в провинция Анталия, както и 34 други са задържани по обвинения в корупция.

Длъжностни лица от CHP са изправени пред вълни от арести тази година, считани от мнозина за насочени към ликвидиране на основната опозиционна партия в Турция. Правителството настоява, че прокурорите и съдебната система действат независимо, но показното задържане на Имамоглу в Истанбул доведе до най-мащабните улични протести в Турция от над десетилетие.

Имамоглу беше официално номиниран за кандидат за президент на партията си след влизането му в затвора. Следващите избори в Турция трябва да се проведат през 2028 година, но може да дойдат и по-рано.

Вълната от репресии идва една година след като CHP постигна значителни успехи на местните избори. Адияман, сериозно засегнат от земетресението през 2023 година, бе един от няколкото града, считани преди това за крепости на Ердоган, които паднаха в ръцете на опозицията.

Русия и Украйна проведоха нов голям обмен на военнопленници – „303 срещу 303“

🇷🇺🤝🇺🇦 Русия и Украйна извършиха поредния голям обмен на военнопленници по формулата „303 срещу 303“, съобщиха украинският президент Володимир Зеленски и Министерство на отбраната на Руската федерация.

„Задължително ще върнем всеки и всяка“, написа Зеленски в публикация на своя канал в Telegram.

Днешният обмен бележи успешно приключване на споразумението за поетапна размяна на пленени военнослужещи и задържани цивилни по общата формула „1000 срещу 1000“, постигнато по време на преговорите между делегациите на Руската федерация и Украйна в Истанбул на 16 май – първи директни преговори между двете страни от три години април 2022 г.

Предните два етапа от размяната се състояха на 23 и 24 май. В петък двете страни си предадоха по 270 военнопленници и по 120 цивилни граждани. В събота обменът беше по формулата „307 срещу 307“. Това иначе положително развитие беше съпътствано от масирани въздушни удари на руската армия с крилати и балистични ракети и безпилотни самолети тип „камикадзе“ по цели на украинска територия.

Преди това мащабни размени на военнопленници между Киев и Москва бяха проведени на 19 април (246 срещу 246) и на 6 май (205 срещу 205), като двете бяха сключени с посредничество от страна на Обединените арабски емирства.

Заплахите на руската делегация в Истанбул: „Може би още ваши близки ще загинат“

Владимир Медински, който ръководи руската делегация в Истанбул, е бивш министър на културата и един от ключовите съветници на руския президент Владимир Путин.
📸 Снимка: Maxim GUCHEK / BelTA / AFP

🇷🇺⚔️🇺🇦 „Воювахме 21 години с Швеция. Колко дълго сте готови вие да се сражавате?“ Това е заявил руският президентски съветник Владимир Медински към украинската делегация по време на мирните преговори между двете страни, проведени вчера в Истанбул. Това съобщи авторитетното издание The Economist, позовавайки се на информиран източник.

Медински, който оглави руската делегация на преговорите в Турция, е заявил открито, че Русия „не иска война“, но е готова да се сражава „година, две, три – колкото е необходимо“, заплашвайки че „някои от седящите на тази маса може да загубят още свои близки“, защото „Русия е готова да се сражава вечно“.

Думите са били изречени по време на първата среща между украински и руски преговарящи от три години насам. Двучасовата сесия доведе до споразумение за размяна на военнопленници във формат 1000 за 1000, което беше потвърдено от украинския министър на отбраната Рустем Умеров, който не уточни конкретна дата за неговото провеждане.

Според публикация на Оливър Карол от The Economist, руската делегация е поставила примирието под условие, според което Украйна трябва да изтегли всичките си войски от частично окупираните украински области – Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие. Източници от дипломатическите среди разкриха, че Москва е заплашила да превземе Харков и Суми, разширявайки своите териториални претенции с още два региона.

Източник на Reuters описа руските изисквания като „откъснати от реалността“, докато официален служител на Киев заяви пред The Telegraph, че Русия разглежда изтеглянето на украинските войски като „минималното изискване“ за напредък в преговорите за установяване на примирие.

Украинският депутат Олексий Гончаренко също твърди, че руската делегация заплашила да завземе Сумска област по време на срещата. Въпреки тези обвинения, нито една от делегациите не спомена публично за отправени заплахи по време на преговорите. И двете страни потвърдиха единствено за постигнатото споразумение за размяна на военнопленници.

Освен това Медински сподели, че украинската страна е поискала среща на ниво президенти, но така и не бяха обявени допълнителни преговор.

Катастрофалните руски загуби подкопават реториката за „вечна война“

Въпреки че Москва разполага с голям военен арсенал, през последните три години на активни бойни действия руската армия понесе някои значителни загуби. Към средата на май 2025 г. руските загуби на бойното поле в Украйна са оценявани на

Според Генералния щаб на Украйна, руските загуби в жива сила наближават 1 милион, като цифрата включва убити и ранени. Министерството на отбраната на Обединеното кралство съобщава за сходна цифра, оценявайки, че около 900 000 руски войници са били убити или ранени от началото на инвазията – данни, които съвпадат с украинските оценки.

Въпреки твърдението на Медински, че Русия е готова да воюва безкрайно, мащабът на изтощението предполага обратното. Населението на Русия е около 146 милиона души, сред които около 80 милиона жени и 40 милиона пенсионери, което значително ограничава броя на годните за мобилизация.

На фона на тези предизвикателства руските сили все повече разчитат на скутери и мотоциклети за мобилност на бойното поле – тактика, продиктувана както от недостига на оборудване, така и от необходимостта да избягват украинските дронове. Този ход отразява продължаващата тактическа импровизация под постоянния оперативен натиск.

Неутралитет, отказ от репарации и територии: появи се списък с руските искания в Истанбул.

Владимир Медински е бивш министър на културата на Руската федерация и един от ключовите съветници на руския президент Владимир Путин.
📸 Снимка: Maxim GUCHEK / BelTA / AFP

🇷🇺 Владимир Медински, ръководител на руската делегация на мирните преговори в Истанбул, е представил списък с изисквания на Кремъл за сключването на евентуално примирие, които включват неутралитет, отказ от репарации и присвояването на пет украински области.

Това стана ясно от публикация на Clash Report – онлайн издание за въоръжени конфликти, свързано с турското разузнаване. В нея се посочва, че четири от петте изисквания са напълно неприемливи за украинската страна, докато петото е изфабрикувано.

Неутралитет на Украйна: Москва настоява Киев да провъзгласи неутрален статус по подобие на Австрия, което включва отказ от присъствието на чужди войски на украинска територия и забрана за разполагане на оръжия за масово поразяване.

Отказ от репарации: Москва изисква двете страни да се откажат взаимно от всякакви претенции за изплащане на репарации една към друга, включително компенсации за разрушенията, причинени от бойните действия.

Признаване на териториите: Москва изисква да бъдат признати нейните претенции за суверенитет върху цялата територия на четирите частично окупирани украински области – Донецка, Луганска, Херсонска, Запорожка – вписани в конституцията ѝ след провеждането на незаконни референдуми за присъединяване към Руската федерация в края на септември 2022 г. Медински посочи, че очаква признание както от Киев, така и от международната общност.

Изтегляне на войските: Руските изисквания включват и незабавното изтегляне на украинските войски от всички пет региона на Украйна, за които претендира руската страна, според която ако това условие бъде изпълнено, ще са налице основания за имплементация на примирие.

Права на рускоговорящите: Медински също така заяви, че украинските власти трябва да осигурят „европейски стандарти“, с които да бъдат защитени правата на националните малцинства в Украйна, както и да прекрати „националистическата пропаганда“. Това изискване е очевидно изфабрикувано, тъй като правата на всички малцинства в Украйна са защитени от нейната Конституция, а Кремъл постоянно говори за несъществуваща „националистическа пропаганда“, за да прикрие собствените си шовинистични възгледи и намерения.

Както вече съобщих, Министерството на външните работи на Украйна заяви, че руската делегация на мирните преговори в Истанбул на 16 май е издигнала искания, които са абсолютно неприемливи за отсрещната страна, докато украинската делегация е пристигнала подготвена за подобна ситуация и се е справила отлично. Основната позиция на Украйна остава непроменена след края на срещата.

Русия и Украйна се разбраха за размяна на военнопленници във формат 1000 за 1000.

🇺🇦🤝🇷🇺 Русия и Украйна постигнаха споразумение за размяна на военнопленници във формат 1000 за 1000. Това заяви пред репортери украинският министър на отбраната Рустем Умеров, който днес беше начело на делегацията на Киев

„Знаем датата, но все още няма да я оповестим“, каза той.

Скоро след това ръководителят на руската делегация Владимир Медински потвърди договорената размяна в коментари пред руските държавни медии.

„Работата по списъците с хора, които ще бъдат разменени, ще започне днес“, заяви пред репортери заместник-началникът на украинското военно разузнаване Вадим Скибицки.

Размяната на военнопленници между Русия и Украйна се случва сравнително редовно в иначе рядък случай на сътрудничество между двете враждуващи страни. Последната размяна се състоя на 6 май, когато Украйна осигури връщането на 205 войници при размяна на военнопленници един за един.

Киев предложи идеята за размяна на военнопленници „всички за всички“ още миналата година, но Москва не отхвърли предложението. И двете страни не разкриват точния брой военнопленници, държавни от противника

След като Москва предложи да бъдат проведени мирни преговори в Турция, президентът Володимир Зеленски се съгласи и покани Путин на лична среща. Руският лидер отказа да присъства и вместо това назначи своя помощник Медински да ръководи преговорите.

Руската делегация включваше заместник-министри и помощници от по-ниско ниво и изключваше висши служители като външния министър Сергей Лавров.

Зеленски коментира, че Москва е изпратила „фалшива делегация“, докато западни представители представиха хода като индикация, че Путин не е сериозен по отношение на усилията за постигане на мир. Въпреки че оттогава Зеленски отпътува за Албания, делегация, включваща ръководителят на президентската канцелария Андрий Йермак, външния министър Андрий Сибиха и военния министър Рустем Умеров, пристигна в Истанбул, за да се срещне с руските делегати

По-рано през деня тя проведе срещи и с американски представители, сред които държавния секретар Марко Рубио.

Киев и неговите съюзници призоваха Москва да приеме безусловно прекратяване на огъня, считано от 12 май, като първа стъпка към мирни преговори – предложение, което Русия игнорира. Докато представителите на Киев заявиха, че се надяват да обсъдят евентуално примирие в Истанбул, Русия представи срещата като продължение на преговорите от пролетта на 2022 г. и подчерта нуждата от справяне с това, което тя вижда като „основните причини“ за войната.

Първоначално президентът на САЩ Доналд Тръмп изрази оптимизъм за перспективите от срещата и предположи, че би могъл да присъства на 16 май, ако бъде постигнат напредък, но по-късно той омаловажи очакванията, заявявайки, че напредъкът е малко вероятен преди срещата му с Путин.

Обобщение на последните новини около мирните преговори между Русия и Украйна.

🇺🇦🕊️🇷🇺 Ето кратко обобщение на последните новини около мирните преговори между Русия и Украйна, които се очаква да се проведат утре:

▪️ Володимир Зеленски изпрати делегация начело с министъра на отбраната Рустем Умеров за участие в мирните преговори с Русия в Истанбул, проправяйки път за първия директен разговор между двете страни от първите седмици на пълномащабната инвазия през 2022 г. Зеленски няма да присъства лично на преговорите в Истанбул, тъй като Владимир Путин отказа да пътува до Турция.

▪️ Владимир Путин се въздържа от участие в мирните преговори, оставяйки Зеленски да чака в турската столица, след като предизвика руския президент на преговори лице в лице. Вместо това Путин изпрати екип от помощници и заместник-министри в Истанбул, описан от Зеленски като „фалшива делегация“.

▪️ Турският министър на външните работи Хакан Фидан се срещна с руската делегация в двореца Долмабахче в Истанбул в четвъртък вечерта. Нейният ръководител Владимир Медински посочи, че Москва е „готова за възможни компромиси“ и счита преговорите за „продължение“ на мирните разговори, които се провалиха малко след началото на руската агресия през 2022 г.

▪️ Държавният секретар на САЩ Марко Рубио разкри, че в петък ще срещне с турския външен министър и украинската делегация в Истанбул. Очаква се той и специалният пратеник на Тръмп Стив Уиткоф да се присъединят към преговорите в двореца Долмабахче, въпреки че не става ясно каква точно роля ще играят. Рубио заяви, че САЩ „нямат големи очаквания за това, което ще се случи утре“.

▪️ Рубио изрази мнение, че е станало „очевидно“, че Доналд Тръмп и Путин трябва да проведат „откровени и директни“ разговори. „Не мисля, че ще постигнем пробив тук, докато президентът Тръмп и Путин не взаимодействат директно по този въпрос“, посочи Рубио пред репортери. Той добави, че „нивото на руската делегация в Турция определено не говори“ за пробив в мирните преговори.

▪️ Зеленски заяви, че решението на Путин да не присъства на преговорите в Анкара показва, че Русия не приема сериозно усилията за прекратяване на войната. Украинският президент подчерта, че е решил да изпрати официални лица от Анкара в Истанбул „от уважение“ към президентите на САЩ и Турция – Доналд Тръмп и Реджеп Тайип Ердоган.

▪️ Доналд Тръмп заяви, че не очаква напредък по въпроса с Украйна, докато не се срещне лично с Путин. Тръмп намекна, че все още е възможно да пътува до Турция утре, „ако се случи нещо“ на преговорите. Но до вечерта в четвъртък нямаше признаци, че се подготвя някаква среща на върха в последния момент с участието на американския президент.

▪️ Руският външен министър Сергей Лавров нарече Зеленски „жалък“ заради искането му Путин да присъства на мирните преговори в Истанбул. В същото време говорителят на руското външно министерство Мария Захарова обвини украинския лидер, че е „клоун и губещ“.

▪️ Британският премиер Киър Стармър обвини Путин, че продължава да отлага, заради отказа на руския лидер да се появи на мирните преговори в Турция. Междувременно британският министър на отбраната Джон Хийли заяви, че съюзниците на Киев „трябва да действат“ и да „окажат натиск върху Путин“ на фона на несигурността около мирните преговори в Турция.

Наложил ли е Зеленски забрана за преговори с Путин?

🇺🇦 Украинският президент Володимир Зеленски изрази готовност да води преки преговори с руския президент Владимир Путин тази седмица в Истанбул, което породи въпрос дали това противоречи на негов по-ранен указ.

През есента на 2022 г. Зеленски подписа постановление, в което се „заявява невъзможността за провеждане на преговори с руския президент Владимир Путин“ в отговор на незаконната анексия на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области, части от които Москва дори не контролира.

„Той не знае какво е достойнство и чест. Готови сме за диалог с Русия, но с друг руски президент“, отбеляза тогава Зеленски.

Москва използва указа му като претекст за избягването на директни преговори с Киев, твърдейки, че той представлява забрана за подобни разговори. Освен това Путин лъжливо заяви, че Зеленски няма легитимност и не може да представлява Украйна.

Путин подчерта, че такива преговори ще се считат за „нелегитимни“, а от там „техните резултати също могат да бъдат обявени за нелегитимни“. Сега самият Путин отбеляза, че е отворен за преки преговори с Украйна.

Според източник от кабинета на украинския президент, указът е бил „сигнал към онези в Украйна, които искаха да водят разговори, заобикаляйки централната власт“.

„Тогава заявихме невъзможност, сега можем да заявим възможност – президентът като държавен глава определя това“, добави източникът. „Няма такава забрана, руснаците я преиначиха.“

За какво е указът?

Указът относно преговорите с Путин беше приет в отговор на пет решения, одобрени от Съвета за национална сигурност и отбрана на 30 септември 2022 г. Няколко дни по-късно той беше подписан от Зеленски.

Въпреки че указът не съдържа изрична забрана за водене на преговори, мнозина го възприеха като фактическа такава спрямо преки разговори с Кремъл.

„Конституцията ясно казва, че президентът води преговори. Тоест той решава с кого да преговаря, кога да преговаря и в какъв формат.“

Украинският депутат и председател на парламентарната комисия по външни работи Олександър Мережко заяви пред Kyiv Independent, че проблемът се крие в тълкуването на указа.

„Това породи погрешни интерпретации. Че президентът уж си забранява да комуникира с Путин. Не, това е нелогично“, каза той.

Според Конституцията на Украйна президентът представя държавата в международните отношения, управлява външната политика и води и подписва международни договори от името на Украйна.

„Конституцията винаги стои над президентски указ“, посочи Мережко. „Конституцията ясно казва, че той води преговори. Тоест той решава с кого да преговаря, кога да преговаря и в какъв формат“, добави той.

„Указът имаше за цел да предотврати опити и да забрани на други да водят каквито и да е преговори с Путин.“

Защо Зеленски подписа указа?

Самият Зеленски многократно е засягал темата за указа от 2022 г. През януари президентът заяви, че тази стъпка е била предприета, за да се предотвратят неоторизирани преговори с Русия, в които може да се включат украински политици.

По думите му, Путин бързо е започнал да създава „голям брой различни канали“ за влияние на Киев, заедно със „сепаратисти“ и „представители на други държави“.

„Имаше много процеси на преговори, много задкулисни сделки. Аз ги спрях бързо. Просто спрях сепаратизма в страната ни“, спомня си Зеленски. В началото на пълномащабната война Русия се е опитвала да оказва натиск върху украински депутати, европейски официални лица и Съединените щати.

Без да споменава конкретни имена, президентът подчерта, че участниците в тези задкулисни усилия по-късно са били арестувани и разменени за украински военнопленници. Твърди се, че става дума за Виктор Медведчук – проруски политик, арестуван и изпратен в Русия при размяна на пленници през септември 2022 г.

Kyiv Independent цитира свои източници, които смятат, че няма юридически пречки и Зеленски не е длъжен да отмени указа или да прави поправки в него.

„Тази забрана се отнася за други хора. Следователно не виждам нужда от отмяна на този указ“, каза Мережко.

Попитан дали трябва да има нов указ, който да премахне забраната за преговори с Путин, източник, близък до президента, отговори, че няма нужда от това.

Зеленски е готов да се срещне с Путин в Истанбул.

🇺🇦🕊️🇷🇺 Президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви, че е готов да се срещне с руския президент Владимир Путин в Турция на 15 май.

„Няма смисъл да се удължават убийствата. И ще чакам Путин в четвъртък в Турция“, каза Зеленски.

„Очакваме прекратяване на огъня от утре – това предложение е на масата. Пълно и безусловно прекратяване на огъня – дългосрочно, за да се осигури нужната основа за дипломация – би могло да доближи мира много повече“, добави той в отделно изявление.

Докато съюзниците на Киев настояват за директни преговори между Русия и Украйна, Путин отхвърли незабавно прекратяване на огъня и вместо това предложи директни мирни преговори да се проведат в Истанбул от 15 май.

„Многократно сме чували от партньори, че са готови да засилят санкциите срещу Русия, ако Путин откаже прекратяване на огъня“, каза Зеленски.

Неназован украински служител заяви пред Axios, че Зеленски ще бъде в Турция на 15 май, дори ако Москва не се съгласи с предложението за прекратяване на огъня на 12 май.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп призова двете воюващи страни да проведат мирни преговори незабавно, тъй като усилията на Белия дом досега не успяха да установят прекратяване на огъня.

„Надявам се, че този път руснаците няма да търсят причини, поради които не могат“, каза Зеленски.

„В Украйна нямаме проблем с провеждането на преговори – готови сме за всякакъв формат. Ще бъда в Турция този четвъртък.“

Киев заяви, че е готов да преговаря, но настоява, че всички преговори трябва да започнат с пълно прекратяване на военните действия.

„Ще бъда в Турция този четвъртък, 15 май – и очаквам Путин в Турция“, заяви Зеленски.

Кремъл не е показал никакви признаци, че е готов да продължи напред по мирно споразумение с Украйна. Руските власти са изброили максималистични искания в преговорите за прекратяване на огъня с посредничеството на САЩ.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отхвърли идеята за 30-дневно примире между воюващите страни, заявявайки на 10 май, че това би било предимство за Украйна.

Украйна вече се съгласи на предложеното от САЩ пълно 30-дневно спиране на огъня, заявявайки на 11 март, че Киев е готов на примирие, в случай че Русия също се съгласи с условията. Досега тя отказваше.

Зеленски многократно е призовавал за 30-дневно прекратяване на огъня, заявявайки на 23 април, че Украйна настоява за „незабавно, пълно и безусловно прекратяване на огъня“.

На историческа среща в Киев на 10 май Украйна и европейските съюзници отправиха искане за 30-дневно безусловно прекратяване на огъня, считано от 12 май. Путин направи отказ на призива за безусловно примирие, като отговори с покана за преговори и без обещания за удължаване на примирието.

„Путин не иска споразумение за прекратяване на огъня с Украйна, а по-скоро иска да се срещне в четвъртък в Турция, за да преговаря за евентуален край на кървавата баня. Украйна трябва да се съгласи на това незабавно“, заяви Тръмп по-рано на 11 май.

Лидерът на основната опозиционна партия в Турция беше нападнат в Истанбул.

🇹🇷 Йозгюр Йозел, лидер на основната опозиционна сила в Турция, Републиканската народна партия (CHP), беше нападнат в Истанбул в неделя, след като присъства на погребението на прокюрдския политик Сири Сюрея Йондер.

Йозел е бил ударен в лицето, след като присъства на погребението в Истанбул, а нападателят е бил незабавно задържан и арестуван, съобщи опозиционната медия ANKA.

Турският президент Ердоган се е обадил на Йозел след атаката, „за да изрази най-добри пожелания за бързо възстановяване и заяви, че следи отблизо процеса, за да се увери, че инцидентът е напълно разследван“, заяви в Х Фахретин Алтун, ръководител на комуникациите на турското президентство.

Атаката беше осъдена остро от Ердоган и важни гласове в цяла Турция, включително прокюрдската Партия за народно равенство и демокрация (DEM).

„По същество това нападение е провокация в търсещо мир и демократично общество, въплътено от Сири Сюрея Йондер“, гласи в изявление на партията, осъждащо нападението и пожелаващо бързо възстановяване.

62-годишният Ондер беше депутат в турския парламент от Демократическата партия, като освен това той беше част от делегацията, която посети лидера на Кюрдската работническа партия (ПКК) в затвора на остров Имрали и посредничи между двете страни в преговорите за мир. Смъртта му идва в ключов момент от преговорите.

Нападателят е на 66 години, има криминално досие от съдебен процес през 2004 г. за убийството на две от децата си и нараняването на другите две. „Няма признаци на психично заболяване, според първите заключения“, съобщи ANKA, позовавайки се на изявление от прокурора на Истанбул.

„Той има досие за кражба и престъпления, свързани със заплаха, осъден на доживотен затвор, беше освободен условно през 2020 г.“, съобщи министерството на вътрешните работи, а министърът Али Йерликая заяви, че нападателят „ще получи наказанието, което заслужава пред закона“.

Партията на справедливостта и развитието (AKP) също осъди нападението.

„Осъждаме нападението срещу лидера на CHP Йозгюр Йозел. Изказваме най-добри пожелания на г-н Йозел. Нито една атака срещу политическата институция не е приемлива. Нападателят ще бъде подведен под отговорност пред закона“, заяви Омер Челик, говорител на CHR.

2 милиона са участвали в съботния протест край Истанбул, според опозицията.

🇹🇷 Стотици хиляди участваха в една от най-големите антиправителствени демонстрации от години, свикана от лидера на опозиционната Републиканска народна партия (CHP) извън центъра на Истанбул.

Според лидера на партията Йозгур Йозел, на нея са присъствали 2,2 милиона души. По-рано тази седмица той обяви край на нощните митинги пред кметството на Истанбул, където присъстваха стотици хиляди, докато малки групи демонстранти често влизаха в сблъсъци с полицията. Силите за сигурност използваха сълзотворен газ, водни оръдия и лютив спрей срещу демонстрантите, което Human Rights Watch описа като „неоправдано и незаконно използване на полицейска сила“.

„Турция е изправена пред най-тежкия социално-политически катаклизъм от десетилетия“, гласи докладът. Студентски групи и други малки групи протестиращи продължиха с уличните протести в дните след края на демонстрациите пред кметството.

Турските власти са арестували 1900 души през 10-те дни от ареста на Имамоглу по обвинения в корупция, преди да бъде отстранен от длъжност от турското вътрешно министерство и изпратен в строго охраняван център в околностите на Истанбул.

Много от задържаните от силите за сигурност бяха арестувани при обиски призори, като сред тях са и 13 журналисти. Десет фоторепортери бяха арестувани за отразяване на протестите, преди да бъдат освободени по-късно през седмицата, часове преди министърът на правосъдието Йълмаз Тунч да се срещне с репортери, за да оправдае лошите резултатите на страната по отношение на свободата на печата.

Същия ден кореспондентът на BBC Марк Лоуен беше депортиран след отразяване на протестите, преди президентската дирекция за комуникации на Турция да заяви, че той е бил изключен поради липса на акредитация за пресата. Властите арестуваха и шведски журналист, отлетя за Турция, за да отрази недоволството. Бяха задържани още двама турски журналисти и адвокатът на кмета на Истанбул, който по-късно беше условно освободен.

Йозел заяви пред френския ежедневник Le Monde, че съботните митинги ще станат ежеседмични в различни градове в Турция, докато партията ще провежда подобни събирания в Истанбул всяка сряда.

„Вярваме, че арестите ще се забавят оттук нататък“, каза той и добави, че е „готов да поеме риска да прекара осем до 10 години в затвора, ако е необходимо. Защото, ако не спрем този опит за преврат, това ще означава края на изборната урна“

Имамоглу обвини чуждестранни лидери, особено тези в Европа, че не са говорили за ареста му в съобщение от затвора, публикувано от New York Times. „Вашингтон просто изрази "загриженост относно неотдавнашните арести и протести" в Турция. С малки изключения европейските лидери не успяха да предложат силен отговор“, каза той.

Осъденият в затвора кмет е начело на Истанбул от 2019 г. насам, когато спечели съкрушителен втори вот, след като политици, близки до Ердоган, поискаха първоначалната му победа да бъде анулирана. След като спечели преизбирането още веднъж миналата година, Имамоглу се смята за единственият кандидат, способен да победи Ердоган на изборите, които се очакват в следващите години.

В същия ден, когато кметът на Истанбул беше затворен, 15 милиона души се явиха да гласуват на символични първични избори, за да го номинират за кандидат на Републиканска народна партия за президент.

„Осъзнавайки, че не може да ме победи в урните, президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган прибегна до други средства: арестуването на основния му политически опонент по обвинения в корупция, подкупи, ръководене на престъпна мрежа и подпомагане на забранената Кюрдска работническа партия, въпреки че обвиненията нямат достоверни доказателства“, пише Имамоглу.

„Моето задържане бележи нова фаза в свличането на Турция към авторитаризъм и използване на произволна власт. Страна с дълга демократична традиция сега е изправена пред сериозния риск да премине точката, от която няма връщане“, добави той.

Иракското консулство с Истанбул

🇹🇷🇮🇶 Министерството на външните работи на Ирак съобщи преди броени минути, че сградата на консулството му в Истанбул е станала обект на стрелба. Ето и пълният текст на неговото изявлението в превод на български:

„Сградата на иракското консулство в Истанбул, в девет часа вечерта в петък, 21 март 2025 г., беше нападната от неизвестни хора на мотоциклет, при което използваха оръжия Калашников и изстреляха осем куршума в предната част на сградата, преди да избягат.

Веднага след инцидента генералният консул на Ирак и представители на консулството обърнаха внимание на мястото, за да се съсредоточат върху подробностите около инцидента, където турските органи за сигурност затвориха улицата около консулството и пристъпиха към разследване и събиране на доказателства в присъствието на представители на иракската дипломатическа мисия.

И докато Министерството на външните работи потвърждава непрекъснатото си проследяване с компетентните турски власти, за да гарантира разследването на обстоятелствата на инцидента и отговорността на извършителите, то оценява бързата реакция на турските власти и мерките за сигурност, които са предприели, подчертавайки значението на засилването на нужните мерки за защита на дипломатическите мисии в съответствие с международните споразумения.“

Забрана за протести в Турция, на фона на масови демонстрации срещу Ердоган.

🇹🇷 Властите в Турция затвориха основни пътни артерии и наложиха забрана за провеждане на демонстрации в следващите четири дни в опит да потушат избухналите протести заради ареста на Имамоглу, кмет на Истанбул и основен съперник на Ердоган.

Десетки хиляди протестиращи излязоха спонтанно по улиците на най-големия турски град в четвъртък след като чуха новината за ареста. Опозиционният лидер е считан за ключов съперник на дългогодишния президент на страната Реджеп Тайип Ердоган.

В опит да заглуши недоволството държавата затвори важни пътни артерии, ограничи достъпа до водещите социални мрежи и въведе 4-дневна забрана за провеждане на демонстрации. Въпреки нея огромно множество се събра пред полицейския щаб, кметството и централата на Републиканската народна партия в Истанбул.

Един от протестиращите нарече ареста незаконен и неоснователен. „Това не е демокрация. Това е фалшива демокрация. Хората не са заслужили това. Разстроени сме, разбира се. Като хора и ние сме разстроени“, каза той.

Полицията за борба с безредиците блокира всички пътни артерии, водещи до отдела за сигурност на Ватан, където кметът на Истанбул беше отведен след ареста си.

Имамоглу е сред лидерите на опозицията и основен конкурент на Ердоган за президентския пост. Около 100 души, включително кмета на Истанбул и множество други видни политически фигури се озоваха в ареста.

Имамоглу и доближените му са задържани по подозрение в корупция, изнудване и измама и в подпомагане на Кюрдската работническа партия (ПКК), считана за терористична организация от Анкара, Вашингтон и други турски съюзници.

Неправомерният арест на истанбулския кмет се случи на фона на мащабни репресии, които често се определят като политически мотивирани, както и насочени към заглушаване на всички форми на опозиция

Както споделих още вчера в минутите след ареста, на предния ден бакалавърската му степен беше отнета без причина от Истанбулския университет, а тя е необходима за участие в избори според турското законодателство.

Йозгюр Йозел, лидерът на Републиканската народна партия, където членува и арестуваният кмет, повтори критиките към Ердоган, заявявйки че след като е претърпял значителни загуби на местните избори миналата година, турският президент е решил директно да се заеме с Имамоглу, тъй като се е опасявал, че ще изгуби битката за доверието на хората. Йозел описа действията на властите като "опит за преврат".

„Те могат да направят всяко зло. Готови сме на всяко зло, което могат да сторят. Защото е ясно, че въпросът не е политическа борба, а за съществуване или несъществуване на страната“, заяви той.

Министърът на правосъдието Йълмаз Тунч отрече обвиненията и припомни, че съдилищата работят независимо.

„Окачествяването на разследвания, извършени от безпристрастна и независима съдебна система, като преврат или употребата на такива термини е изключително опасно и некоректно“, заяви той.

Министърът на правосъдието заяви, че съдебната система "не получава инструкции от никого".

„Свързването на разследвания и дела, образувани от съдебната власт с нашия президент, е в най-добрия случай самонадеяно и неуместно. Разделението на властите между законодателна, изпълнителна и съдебна  е от съществено значение в нашата страна.“

Кметът на Истанбул и десетки негови приближени в ареста във вълна от репресии на турските власти.

🇹🇷 Екрем Имамоглу, кмет на Истанбул и основен политически съперник на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, беше арестуван в това, което опозицията описа като "преврат".

Ден преди ареста си, той беше лишен от своята университетска диплома, което попречи на неговата кандидатура за президентските избори през 2028 г. Предварителни избори в Републиканската народна партия (CHP, лявоцентристка, светска, най-голямата опозиционна сила в Турция) трябва да се проведат в неделя, 23 март 2025 г.

Четири дни преди да бъде номиниран за кандидат за президент на партията си, Екрем Имамоглу, кметът на Истанбул и основен съперник на президента Реджеп Тайип Ердоган, беше арестуван в ранните часове на сряда сутринта, 19 март, от няколко десетки полицаи, които дойдоха в дома му.

Във видео съобщение, споделено от неговия екип, кметът разкри, че силите за сигурност са нахлули в дома му с около 20 автомобила и обвини властите, че използват полицията за политически цели.

„Нацията ни ще даде необходимия отговор на лъжите, конспирациите, капаните, нарушителите на правата на хората и тези, които крадат волята на хората. Първо се поверявам на Бог, а след това на нашата нация“, заяви Имамоглу докато е в ареста.

С напредването на сутринта имаше съобщения за повече от сто едновременни ареста на съюзници на Имамоглу и избрани представители на партията му.

Новинарска агенция Demirören (DHA) съобщи, че са издадени заповеди за задържане срещу неговия вътрешен кръг, включващ съветника по пресата Мурат Онгун; кметът на Шишли Ресул Емрах Сахан; заместник-генералният секретар на общината Махир Полат; и кметът на Бейликдюзю Мехмет Мурат Чалик.

ISW: Украйна няма да се съгласи на мирно споразумение, основано на преговорите в Истанбул.

🇺🇦🕊️🇷🇺 Русия се опитва да възроди преговорите в Истанбул от първите дни на войната през 2022 г. като начин за оказване на натиск върху Запада да се съгласи с дългогодишни искания на Кремъл, а не като път към истинско решение на конфликта, заяви Институтът за изследване на войната (ISW) в своя публикация на 23 февруари.

Изявлението на влиятелния мозъчен тръст идва на фона на изказване от специалният пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Виткоф, според което протоколите от Истанбул от 2022 г. могат да послужат като „план“ за бъдещи преговори между Русия и Украйна.

Доклади от The Wall Street Journal (WSJ) и The New York Times (NYT) предполагат, че Украйна и Русия са постигнали предварителни проекти на споразумения в Истанбул още през пролетта на 2022 г. Според съобщенията, тези чернови включват:

• Отказ на Украйна от стремежите си към НАТО и ангажиране с постоянен неутралитет.
• Забрана на Украйна за придобиване на чуждестранно оръжие и приемане на чуждестранен военен персонал.
• Ограничаване на въоръжените сили на Украйна до 85 000 военнослужещи, 342 танка и 519 артилерийски системи.
• Ограничаване на обхвата на украинските ракетни системи до само 40 км, което на практика би позволило на руските сили да разполагат съвсем свободно ключовата си инфраструктура близо до границите на страната.
• Списък с гаранти за сигурност, включващ Съединените щати, Обединеното кралство, Китай, Франция и Русия, като Москва настоява да добави към тях и Беларус.
• Разпоредба, изискваща от държавите-гаранти да се оттеглят от всякакви международни споразумения, които са в конфликт с неутралитета на Украйна, включително пактове за военна помощ.

Анализаторите на ISW подчертават, че е малко вероятно украинското ръководство да се съгласи с каквато и да е мирна сделка, основана на гореизброените условия, тъй те са равносилни на пълна капитулация пред дългосрочните стратегически цели на Руската федерация.

Русия настояваше за тези условия през първия и втория месец на войната, когато руските войски настъпваха към град Киев и в цяла североизточна, източна и южна Украйна и преди украинските сили да проведат успешни контраофанзиви, с които освободиха обширни територии в областите Харков и Херсон.

Украинският президент Володимир Зеленски се оттегли от преговорите в Истанбул през 2022 г. с подкрепата на Съединените щати и Европа. Експертите от ISW смятат, че той почти сигурно ще отхвърли подобни предложения и през 2025 г.

Хронология на преговорите

• 29 март 2022 г. – Русия и Украйна проведоха преговори в Истанбул, но преговорите бяха в застой до края на пролетта.
• 15 юни 2024 г. – New York Times публикува документи, очертаващи предложените условия на мирните преговори между Украйна и Русия.
• 14 юни 2024 г. – Преди мирната среща на върха в Швейцария, която изключи Русия, Путин постави нови условия за прекратяване на войната – изисквайки Украйна да се оттегли от целите Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка области и да се откаже от стремежите си към НАТО.
• 16 юни 2024 г. – Зеленски отхвърли преговорите в Истанбул като провал, цитирайки ултиматумите на Русия.
• 14 октомври 2024 г. – Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг повтори, че само Украйна може да реши кога да започне сериозни мирни преговори с Русия.
• 25 октомври 2024 г. – Путин невярно твърди, че Украйна е представила предложения за мир чрез Турция, но по-късно ги е оттеглил. Съветникът по комуникациите на Зеленски Дмитро Литвин публично опроверга това твърдение.
• 22 януари 2025 г. – Зеленски отново потвърди, че единствената справедлива отправна точка за мирни преговори ще бъде пълното изтегляне на Русия към линиите преди нахлуването.

Десетки хиляди на шествие в знак на солидарност с палестинците в Истанбул.

🇹🇷🤝🇵🇸 Десетки хиляди демонстранти се събраха в района на моста Галата в турския мегаполис Истанбул в първия ден от новата година, за да участват в шествие в знак на солидарност с палестинския народ в Газа.

Събитието се проведе под наслов “Света София вчера, Омаяд днес, Ал-Акса утре”, а участниците в него развяваха турски и палестински знамена, докато скандираха логунги като „Свободна Палестина“. Видео, заснето от птичи поглед, запечата многохилядната тълпа, изпълнила моста над Босфора и близките квартали Еминьоню и Сиркеджи.

Маршът беше организиран от “Платформата за национална воля” – коалиция от 300 палестински и други ислямистки организации.

Билал, синът на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, се обърна към тълпата, призовавайки за подкрепа за палестинския народ в Газа и осъди израелските действията на Израел в анклава. В речта си той се позова на свалянето на сирийския президент Башар ал-Асад, осъществено от сирийските бунтовници с подкрепата на Анкара.

„Мюсюлманите в Сирия бяха решителни, търпеливи и постигнаха победа. След Сирия, и Газа ще излезе победител от обсадата“, заяви той пред събралото се множество.

Турският лидер е един от най-яростните критици на израелската офанзива срещу Хамас в ивицата Газа, предприета в отговор на терористичните атаки, извършени от палестинската групировка на 7 октомври 2023 г., довели до смъртта на близо 1200 души, а други 251 цивилни бяха взети като заложници.