НАТО и Сърбия проведоха първите си съвместни военни учения

🇷🇸 Сърбия и НАТО започнаха първите съвместни военни учения, в които участваха 600 военнослужещи в района на Буяновац за двуседмични симулации на операции по опазване на мира, съобщи алиансът в официално съобщение за пресата.

Ученията, официално наречени „Serbia Exercise 2026“ (NSE26), са провеждани във Военна база „Юг“ и учебния полигон „Боровац“. В тях участват части от Сърбия, Италия, Румъния и Турция, а програмата включва градски бой, защита на база и контрол на тълпи – без употреба на бойни боеприпаси, гласи съобщението на алианса.

Въпреки че е домакин на учението, правителството на Сърбия обяви публично, че се придържа към политика на неприсъединяване, а Министерство на отбраната изтъкна, че ученията зачитат стриктно провъзгласената „военна неутралност“ на страната и са проведени по силата на изрична резолюция на правителството.

Планирането на историческото учение е започнало в началото на 2025 г. съвместно от Въоръжените сили на Сърбия и командването на Съюзните съвместни сили на НАТО в Неапол.

„Ученията НАТО-Сърбия представляват възможност да се обучаваме рамо до рамо с колеги от страни-членки, да изпълним задачи, свързани с операции по поддържане на мира, и да учим едни от други“, заяви по време на церемонията по откриването полковник Бранислав Стеванович, който ръководи маневрите от сръбска страна.

На събитието присъстват военни наблюдатели и плановици от САЩ, Великобритания, Франция, Германия и Черна гора, отбеляза НАТО. Въпреки че Сърбия се присъедини към програмата  „Партньорство за мир“ през 2006 г. и проведе съвместно гражданско учение за извънредни ситуации през 2018 г. NSE26 е първото военно учение между западния алианс и Белград.

История на отношенията между двете страни

Отношенията между НАТО и бивша Югославия (днес Сърбия), са белязани от дълбоко историческо недоверие, формирано основно от войните при разпадането на Югославия през 90-те години. Най-тежкият момент идва през 1999 г. с началото на въздушната кампания на НАТО срещу Съюзна република Югославия без мандат на Съвета за сигурност на ООН. Продължила 78 дни, тя е представена от алианса като действие за прекратяване на хуманитарната криза и насилието в Косово, но сред повечето сърби тя остава възприемана като незаконна агресия и национална травма.

Бомбардировките нанасят сериозни щети по военна и гражданска инфраструктура, сред които енергийни съоръжения, мостове, промишлени обекти и сградата на сръбската държавна телевизия RTS в Белград. По време на операцията загиват стотици цивилни, а събитията продължават да оказват силно влияние върху обществените нагласи в страната. Именно този исторически опит обяснява защо обществената подкрепа за евентуално членство на Сърбия в НАТО остава традиционно ниска.

След падането на режима на Слободан Милошевич през 2000 г. отношенията със западните страни започват постепенно да се нормализират. Сърбия се включва към програмата на НАТО „Партньорство за мир“ през 2006 г. и през следващите няколко години развива ограничено партньорство с алианса в области като военно обучение, управление на кризи, логистика, разминиране и мироопазващи операции. През 2015 г. тя подписва Индивидуален план за партньорство (IPAP) с НАТО – най-високата форма на институционално сътрудничество за държава, която не е кандидат за членство.

Въпреки това политическото ръководство на Сърбия изтъква политиката на „военна неутралност“, официално провъзгласена от парламента през 2007 г. Белград се опитва да балансира между отношенията си със Запада, стратегическото партньорство с Русия и растящото икономическо и военно сътрудничество с Китай. Тя остава единствената държава в региона извън НАТО, с изключение на Босна и Херцеговина, която също не е член на алианса.

В последното десетилетие въоръжените сили на страната провеждат многобройни съвместни учения както с НАТО и отделни западни държави, така и с Русия и Беларус. След началото на войната в Украйна през 2022 г. Белград временно замрази част от международните учения под външен политически натиск и в условията на повишено геополитическо напрежение. Въпреки това комуникацията с НАТО не беше прекъсната, особено по линии, свързани със сигурността на Западните Балкани и ситуацията в Косово.

Оперативното значение на учението NSE26 е свързано не само с мироопазваща подготовка, но и с цялостната стратегия на НАТО за поддържане на стабилност в Западните Балкани. Районът на Буяновац и Южна Сърбия остават с особена чувствителност заради етническото напрежение в началото на новия век и тяхната близост до Косово. Военна база „Юг“, където се провежда учението, е изградена именно като ключов център за бързо реагиране и подготовка за операции в южната част на страната.

В същото време НАТО продължава да поддържа присъствието си в Косово с мисията KFOR, разположена там от 1999 г. В Белград присъствието на KFOR често се разглежда едновременно като стабилизиращ фактор за поддържане на сигурността за сръбското население в Северно Косово и като символ на загубения сръбски контрол върху областта. Това превръща всяко военно сътрудничество между Сърбия и НАТО в политически чувствителна тема както във вътрешен, така и в регионален план.

Настоящото учение може да се разглежда като индикатор за прагматичен подход от страна на Белград – опит за запазване на оперативни връзки със западните армии без формално отдалечаване от политиката на военен неутралитет или от отношенията с Москва.

Силите за сигурност са навлезли в северно Косово за операция по издирване.

🇽🇰 Мироопазващите сили на НАТО в Косово (KFOR) потвърдиха, че са разрешили на специални части от Силите за сигурност на Косово (ССК) да навлезат в северно Косово за операция по издирването на 33-годишен мъж, който е в неизвестност от два дни.

Изпълняващият длъжността министър на отбраната Еюп Мачедонци потвърди за разполагането на ССК за оказване на съдействие на местните цивилни власти при издирването на изчезналия мъж, за когото се съобщава, че е скочил в езерото преди два дни.

„Една от основните задачи на ССК е да подпомагат цивилните институции. В сътрудничество с Агенцията за управление на извънредни ситуации, косовската полиция и с координацията на KFOR, специализираните екипи на ССК започнаха операция в езерото Уйман, за да открият тялото и да облекчат болката на семейството“, написа Мачедонци във Facebook.

Разполагане на ССК в северната част на страната е възможно само след предварително разрешение от KFOR, съгласно споразумение от 2013 г. на властите в Прищина с НАТО, сключено от бившия косовски премиер Хашим Тачи и тогавашния генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен.

В изявление пред медиите KFOR потвърди, че техният командир генерал-майор Енрико Бардуани е дал разрешение на силите за сигурност да разположат екипи за търсене и спасяване край езерото.

„Разрешението беше дадено в пълно съответствие с правомощията на командира на KFOR, за да се увеличат максимално текущите усилия за откриване на 33-годишен мъж, който според съобщенията е влязъл в езерото преди няколко дни. Разрешението беше обвързано със специфични изисквания, поставени от KFOR, които също ще гарантират сигурността по време на цялата операция“, се казва в изявлението.

Решението е взето в рамките на мандата на командира за подпомагане на гражданските операции в извънредни ситуации и включва условия, поставени от KFOR, които да гарантират сигурността на операцията.

„Разполагането е в съответствие със законовия мандат на ССК да подпомагат местните общности по време на извънредни ситуации, включително усилия за търсене и спасяване“, обобщи KFOR, който продължава да изпълнява своя мандат, базиран на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН от 1999 г. според която основната му роля е да допринася за осигуряване на сигурна среда и свобода на движение за всички хора и общности, живеещи в страната.

Езерото Уйман/Газивода се намира в община Зубин Поток, една от четирите общини със сръбско мнозинство в северно Косово.

След инцидента косовската полиция отправи публичен апел към гражданите да избягват скачането от мостове в езерото. Ветон Елшани, заместник-началник на полицията за Северния регион, призова за повишено внимание и заяви, че последният случай е резултат от липса на отговорност.

Български военни от мисията на НАТО в Косово преминаха специализирано обучение.

🇽🇰🤝🇧🇬 Български военнослужещи от състава на мисията на НАТО в Косово (KFOR) преминаха специализирано обучение по овладяване на масови безредици. Тренировките, проведени в базата „Нотинг Хил“ в Лепосавич, северната част на Косово, са част от редовната подготовка на контингента за действия при потенциална ескалация на напрежението в региона.

Обучението обхваща техники за контрол на тълпата, употреба на лични защитни средства, тактическо движение в група, както и симулирани сценарии за справяне с агресивни демонстранти. Освен български военни, в ученията участваха и такива от други страни, сред които Италия, САЩ и други съюзници в рамките на международната мисия.

Снимки, публикувани от KFOR във Facebook, показват как българските военнослужещи, оборудвани с щитове, каски и палки, отработват тактически формации и взаимодействие с други части от многонационалните сили. В изявление към публикацията се подчертава, че „редовната подготовка е от съществено значение за гарантиране на бърза и професионална реакция при всякакви инциденти“.

Мисията на НАТО в Косово остава ключов елемент за поддържането на стабилност и сигурност в региона. След напрежението в северната част на страната през 2023 г., предизвикано от етнически сблъсъци и политически кризи, KFOR увеличи присъствието и готовността си, включително чрез ротации на части и засилено обучение.

По-рано от Министерство на отбраната на САЩ също сподели кадри от подобни тренировки на съюзнически сили, включително български военнослужещи, участващи в мисии за бързо реагиране и обезпечаване на обществен ред. Това подчертава ангажимента на България към международната сигурност и поддържането на стабилна среда на Балканите.

Българският контингент в Косово, част от многонационалните сили на НАТО, традиционно се отличава с високо ниво на професионализъм и добра подготовка. Мисията им включва както охрана на ключови обекти, така и участие в съвместни операции с другите национални подразделения от KFOR.

Още един арестуван за нападението срещу КФОР в Звечан през 2023 г.

Членове от специалните части на косовската полиция пред манастира Банска в северно Косово.
📸 Снимка: Stringer / AFP via Getty Images

🇽🇰 Един човек беше арестуван в северната част на Косовска Митровица по подозрение в участие в нападението срещу членове на Силите за сигурност на Косово (KFOR) по време на протеста в Звечан на 29 май 2023 г.

Заместник-командирът на полицейските сили в северната част на града Ветон Елсани съобщи, че е извършен обиск в къщата на заподозрения, разположена в село Житковац, община Звечан.

Министърът на вътрешните работи на Република Косово Джелал Свечла обяви, че един заподозрян е бил арестуван и заяви, че „никой престъпник или терорист няма да се почувства свободен“, както и че срещу тях ще бъдат предприети действия без никакъв компромис.

По време на протеста в Звечан имаше сблъсъци между събралите се етнически сърби и Силите за сигурност на Косово (KFOR), след като три дни по-рано напрежението ескалира, когато косовската полиция помогна за превземането на общински сгради в Северно Косово, за да осигури месторабота на новите албански кметове.

Двама души успяха да се промъкнат в склад за бронирана техника в Белгия.

🇧🇪🇮🇱 Най-малко двама души успяха да се промъкнат незабелязани във вътрешността на склад за бронирана техника на белгийската компания Oip Land Systems, заснемайки съхраняваното въоръжение на видео, което беше разпространено онлайн.

Както отбелязват авторите, собственик на склада е подразделение на отбранителна компания от Израел, произвеждащо разнообразие от авангардно военно и космическо оборудване.

Кадрите показват огромно помещение с военна техника на НАТО, включваща бронетранспортьори YPR-765, германски самоходни оръдия Gepard и австрийски танкове SK-105 Kürassier със 105 мм оръдие. Както отбелязват наблюдатели, някои бойни машини имат маркировка на КФОР, водените от НАТО международни мироопазващи сили и армия на Косово.

Военен осведомител, популярен рускоезичен канал в Telegram, припомнят, че през 2023 г. Украйна се обърна към Oip Land Systems за прехвърляне на самоходни противовъздушни оръдия Flakpanzer Gepard, базирано на корпуса на основен боен танк Leopard 1. Белгийският концерн обаче отказа да направи това, като се позовава на окаяното състояние на военното оборудване.

Финландия в Агенцията на НАТО за подкрепа и снабдяване (NSPA)

🇫🇮 Финландия се присъедини към Партньорството за оперативна логистична подкрепа (OLSP) и Услугите за увеличаване на нацията домакин (HNAS) на Агенцията на НАТО за подкрепа и снабдяване (NSPA).

Партньорството за оперативна логистична поддръжка (OLSP) представлява многофункционално съдействие за поддръжка, осигуряващо бърз достъп до широк набор от договорена поддръжка за военни операции, мисии и учения по целия свят.

Поддръжката на операциите и услугите, предоставяни от NSPA, включват, но не се ограничават до медицински услуги, транспортни услуги, услуги за поддръжка на съоръженията, услуги за храна и кетъринг, доставка на гориво и т.н.

От 1 януари 2025 г. финландските отбранителни сили са част от проектна група на Партньорството за оперативна логистична поддръжка (HNAS), чиято мисия е да развие поддръжката и услугите на OLSP, така че да отговарят на променящите се изисквания на НАТО за подкрепа на държавата домакин, предоставяна от неговите страни-членки към съюзнически войски.

Финландия е член на Партньорството за оперативна логистична подкрепа още от 2014 г. като нейните отбранителни сили са се възползвали от услугите за подкрепа на различни операции и разполагания, сред които разполаганията на военновъздушните сили в подкрепа на мисиите на НАТО за въздушен контрол и защита в Румъния през юни-юли 2024 г. и финландския принос към силите на НАТО в Косово (KFOR) и операция “Inherent Resolve” (OIR) в Ирак.

Косовската полиция нахлу в сградата на oбщина Грачаница, населена предимно с етнически сърби.

🇷🇸⚔️🇽🇰 Полицията на Република Косово окупира две сръбски институции в северната част на страната и разположи свои служители, съобщи заместник-командирът на полицията Ветон Елшани, при което двама общински служители в Грачаница са били арестувани.

Косовската полиция, заедно с представители на Дирекция за борба с икономическата престъпност, нахлуха в сградата на община Грачаница. Двама служители от отдела по кадастъра са задържани по подозрение за злоупотреба със служебно положение и корупция.

При полицейската операция бяха свалени сръбските знамена и от двете сгради. Пред самата сграда на общината са разположени служители на полицейските сили на Косово, присъстват и членове на КФОР, водените от НАТО международни мироопазващи сили и армия на Косово.

В Благоевград изпратиха контингент от над 100 български войници на мисия в Косово.

🇧🇬🤝🇽🇰 С тържествена церемония в Благоевград бе изпратен български военен контингент от над 100 души за участие в Силите на оперативния резерв на стабилизиращите сили на НАТО в Косово (KFOR).

С допълнителното разгръщане на контингента в Косово ще имаме вече около 300 военнослужещи, което е един значителен принос към операцията в Косово, каза пред журналисти преди началото на церемонията началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, цитиран от БТА.

„Българската армия, специално с мисията зад граница, изпълнява държавната политика по отношение на приноса ни към стабилността и спокойствието на Западните Балкани. Искам да подчертая, че заповедта за активиране на контингента дойде в петък вечерта, вторник изпращаме контингент. Над 100 военнослужещи, окомплектовани, мотивирани, готови да изпълнят задачите, които са присъщи на мисията, с това можем само да се гордеем“, посочи началникът на отбраната.

„Ние сме подготвени, сертифицирани и съм убеден, че те ще изпълнят задачите“, каза още адмирал Ефтимов.

На журналистически въпрос има ли риск от увеличаване на контингента в Косово, началникът на отбраната отговори, че ситуацията е стабилна и припомни, че операцията в Косово е започнала с 50 хиляди военнослужещи, а с течение на годините тази бройка е намаляла, в съответствие на изменение на обстановката.

„Засега има около 5000 военнослужещи в Косово, което мисля, че е достатъчно към настоящия момент и съответства на ситуацията“, посочи адмирал Ефтимов.

По думите му обстановката е стабилна, реагира се на всякакви ситуации, които могат да се развият, поради което командирът на мисията е поискал да бъде активиран този резерв.

„Контингентът заминава за период до шест месеца, след което, ако няма промяна в ситуацията, ще предстои ротация“, каза още адм. Ефтимов.

Военнослужещите, които се включват в операцията на стабилизиращите сили на НАТО в Косово, са основно от състава на 3-то бригадно командване - Благоевград. Българският контингент ще изпълнява задачи за подпомагане на усилията за възстановяване и поддържане на сигурността в Косово.

41-ви контингент на хърватската армия заминава за мисията на КФОР в Косово

📸 Снимка: KOHA

🇭🇷🤝🇽🇰 Силите на 41-вия хърватски контингент (HRVCON KFOR) състои от 131 военнослужещи от Въоръжените сили, сред които осем жени, и включват членове на мотопехотната рота, авиационно звено, разузнавателно звено (ISR), щабно звено, логистични елементи и медицински екип.

В понеделник министърът на отбраната Иван Анушич тържествено изпрати 41-ия контингент на хърватските въоръжени сили (HRVCON) в мирната операция на KFOR в Косово в казармите на 1-ва гвардейска бригада в Загреб, отбелязвайки, че всички хърватски контингенти досега, които включват общо 1 888 войници, са оценени като отлични. При изпращането си министър Анушич заяви, че е посетил 40-ия контингент в Косово преди няколко месеца и посочи, че хърватската армия и войници винаги са в добро състояние и сред най-добрите. Той изрази увереност, че този контингент ще запази това ниво на отлични умения.

Анушич подчерта пред войниците, че носят униформите и отличителните знаци на победилата армия от Отечествената война и че е сигурен, че ще изпълнят достойно мисията, на която са изпратени. В изявление пред медиите той каза, че ситуацията в Косово и околностите „не е такава, каквато бихме искали да бъде“ и че тя „не е задоволителна и не е добра“.

„Ако ситуацията беше добра, нямаше да се налага да изпращаме въоръжени сили в мисията на KFOR. Надяваме се, че НАТО и KFOR ще успеят да стабилизират ситуацията, така че да няма излишък и разширяване на насилието“, каза той и добави че е имало няколко ситуации, които „са били на ръба“.

„Всички тези ситуации са предизвикани от сръбската страна. Поради тази причина е необходимо да се поддържа мир и ред в тази зона. Присъствието на хърватския контингент и всички останали, които са в Косово, със сигурност ни дава право да смятаме, че сигурността в Косово ще бъде поддържана и съхранена“, каза Анушич.

Отговаряйки на въпрос на журналист, той каза, че войната е неприятна дума, но че война няма да се случи, защото хърватските сили са там специално за запазване на мира: „Ние сме армия, която е готова за възпиране, не се готвим за никакви атаки или войни , но за възпиране трябва да сме силни, за да обуздаем всеки, който си мисли, че може да повтори събитията от 1991 г., а когато говорим конкретно за Косово, както и в Босна и Херцеговина, се надявам конфликтът да няма ескалация“, добави той.

Президентът на републиката и главнокомандващ на въоръжените сили Зоран Миланович също беше оповестен на церемонията за сбогуване, но не участва поради непредвидени ангажименти, поради което беше заменен от своя съветник по отбраната Ивица Олуич.

Операцията на НАТО KFOR (съкратено от Kosovo Forces) е създадена с резолюция на Съвета за сигурност на ООН на 10 юни 1999 г. Основните задачи на хърватския контингент в рамките на мисията му в страната са предотвратяване на подновяването на военните действия, изграждане на среда за сигурност, подкрепа на международните хуманитарни усилия, осигуряване на изпълнението на сключени споразумения и подкрепа за развитието на силите за сигурност на Косово.