🇷🇸🇽🇰 Турбовитлов самолет Saab 340B, нает от люксембургската CAE Aviation за разузнавателни полети в полза на KFOR, EUFOR и НАТО, обходи въздушното пространство на Косово и по административната линия с централна Сърбия на 13 юли – един от най-малко два такива полета за пет дни. На същия ден и по същата линия два сръбски щурмови самолета J-22 Orao прелетяха ниско край граничния пункт Яринье.
Машината с американска регистрация N441FF (позивна HUG01), оборудвана за прихващане на съобщения и електронно разузнаване, излетя от гръцката авиобаза Актион и проследяваше линията на разграничение по цялото ѝ протежение; полетът беше засечен по данни от мониторинг на въздушния трафик, реконструирани от сръбска военно-политическа обсерватория. Кадрите на сръбски щурмовици до Яринье бяха публикувани от сръбския канал Dunav Intel.
HUG01 не е случаен полет. Saab 340B в конкретната конфигурация е летяща платформа за разузнаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR) – неговите сензори прехващат радиокомуникации и картографират електронната обстановка под маршрута. Точно тези полети на частни изпълнители са рутинен механизъм, чрез който KFOR и европейските мисии държат линията с Косово под око. CAE Aviation, регистрирана в Люксембург, изпълнява подобни задачи по договор за FRONTEX, EUFOR, KFOR, НАТО и правителствени клиенти.
Същият вид мисии над Балканите и Средиземно море се засичат редовно, а комбинацията от американска регистрация, люксембургски оператор и гръцка база на излитане е обичайна за пазара на разузнавателни услуги. По реконструкцията на сръбската обсерватория самолетът е летял на 9 и 13 юли по почти идентичен маршрут: от Актион покрай гръцко-албанската граница, навлизане над Косово при Тропоя, следене на градовете по линията Враня, Прешево, Буяновац, Медведжа и продължение на север към Рашка, Нови пазар и Тутин, преди връщане през въздушното пространство на Албания.
Двете събития се случиха в един ден по едно и също участък от линията, но това съвпадение не означава от само себе си, че има връзка между тях. Dunav Intel ги представя като едно цяло и придава успокоителен тон на сръбските полети („рутинни патрули“, „нормални оперативни задължения“), докато подчертава чуждото наблюдение над областта, която Белград нарича Косово и Метохия. Дали ниският прелет на щурмовиците е отговор на разузнавателната мисия, или обичаен патрул, поддържан по линията на разграничение, остава неизяснено.
Разработен съвместно от Югославия и Румъния през 70-те и 80-те години на миналия век, J-22 Orao (IAR-93) е подзвуков двумоторен щурмовик за близка въздушна поддръжка и рекогносцировка. Сърбия е негов единствен оператор, поддържайки 17 машини в строя, чийто оперативен живот е удължен с програмата за модернизация „Орао 2.0“, която внедри нова авионика, стъклена кабина, оптикоелектронно прицелване с термовизия и лазерен далекомер и съвместимост с прецизни боеприпаси. Това трябва да го задържи във въздуха до 2040-те години. Ниският полет на такава машина по линията се вписва по-скоро в рутинното патрулиране, което дори каналът описва, отколкото в нещо повече: J-22 е машина за наземна атака и рекогносцировка, а небето над разграничението е под наблюдението на KFOR.
Присъствието на сръбски бойни самолети край Яринье не е прецедент. През септември 2021 г. в разгара на блокадата на този граничен пункт заради спора за автомобилните регистрационни табели, сръбски МиГ-29 прелетяха ниско над района – ход, тълкуван като демонстрация на сила, насочена към Прищина. Оттогава северът на Косово е най-запалимата точка в отношенията между Белград и Прищина: периодични барикади на косовските сърби, затваряния на Яринье и Брняк, спорове за документи и регистрационни табели, които KFOR удържа, а диалогът под егидата на ЕС ту спира, ту се подновява. В тази постоянно тлееща обстановка прелетите на едната страна и чуждото разузнаване над областта се разчитат взаимно – всеки ход на другия се следи и тълкува.
На 13 юли над един и същ участък от границата между Сърбия и Косово се събраха нисколетящ сръбски щурмовик и кръжащ над него чужд разузнавателен самолет – поотделно, всеки със своята задача, но в едно и също небе. Такава изглежда обичайната обстановка по северната граница: пространство, което и Белград, и мисиите на KFOR използват, за да гледат и да бъдат видени, и където един полет рядко убягва на другата страна.
🇺🇸🇧🇦🇽🇰 НАТО ще намали числеността на мироопазващите сили на KFOR в Косово с до една трета – от 4700 на 3000-3500 военнослужещи, като според дипломатически източници натискът за това идва от Вашингтон. Обявено от генералния секретар на Алианса Марк Рюте на 12 юни с аргумента за трайно подобрената обстановка, решението съвпада с доклад на Белия дом до Конгреса, който обявява „ерата на ръководеното от САЩ държавно строителство“ за приключена. Взети заедно, тези два хода сочат едно и също: Вашингтон изтегля военното и политическото си присъствие, което в продължение на три десетилетия беше ключов възпиращ фактор пред всяка страна на терен, изкушена отново да поеме по пътя на въоръжения конфликт.
Докладът, който представлява документ от 7 страници на Държавния департамент на САЩ, описва по-хладна и пресметлива линия. Според нея политиката на САЩ за Западните Балкани „не е за спасяване и възстановяване, а за стабилност и взаимноизгодни партньорства“, а фокусът вече пада на това „местните участници да бъдат овластени да решават собствените си проблеми, вместо да се увековечи прекомерна зависимост от международна намеса или надзор“. Правната рамка беше зададена още година по-рано със Закона за демокрация и просперитет на Западните Балкани, приет от Конгреса през 2025 г. Той извежда на преден план търговски и геополитически интереси за сметка на директното ангажиране в политически спорове. Държавният департамент подрежда новата си политика около три стълба – поддържане на стабилността, разширяване на търговското сътрудничество и борба със заплахите за САЩ и региона. За демокрация и евроинтеграция в текста не се споменава нито дума. Посланието е очевидно: ангажиментът вече не се движи от ценностен дневен ред, а от сигурност, енергетика и инфраструктура.
Зад тази прагматика стои геополитическо съперничество. Вашингтон иска да отреже региона от руските енергийни доставки и да ограничи китайското влияние, изхождайки от разбирането, че Москва и Пекин се възползват от нестабилност, корупция и слабото управление в региона. „Москва дирижира етнически конфликти, финансира дестабилизиращи фактори и използва въглеводородните доставки, за да притиска политици и да подкопава доверието в западните институции“, се посочва в доклада. Китай постепенно се настанява, измествайки традиционните икономически партньори на страните от Балканите, и „използва търговия, заеми, подкупи, пропаганда и връзки с елитите, за да разширява влиянието си“. Всичко това върви успоредно с обявеното намаляване на военното присъствие на САЩ в Европа и искането към съюзниците да поемат по-голям дял от отбраната на континента.
На пръв поглед тази политическа линия изглежда разумна. Десетилетия наред местните политици прехвърляха отговорността за проблемите на региона върху Брюксел, Вашингтон и ООН и отбягваха максимално всяко трудно решение. Само че самият модел за разрешаване на балканските конфликти беше построен върху допускането за дълготрайно външно ангажиране – политическо, финансово и военно. В тази конструкция присъствието на САЩ играеше ролята на гаранта, който възпира. Оттеглянето му поставя въпрос, оставен съвсем удобно неизговорен през последните 30 години: доколко трайно бяха решени войните в Югославия. Сърбия, наред с половината страни по света, не признава независимостта на Косово и споразумение за нормализация на отношенията по оста Прищина-Белград така и не се случи. Босна и Херцеговина вече три десетилетия функционира под международна администрация, натоварена да следи спазването на Дейтънското мирно споразумение. Разликата е значима: изтеглянето отслабва възпиращата способност, но не променя намеренията на нито една от страните – то само оголва докъде изобщо е стигнало реалното помирение.
Най-остро това пролича в Босна. Миналата година Белият дом обяви, че е овладял „остра криза“ между лидера на босненските сърби Милорад Додик и върховния представител Кристиан Шмит – ръководител на надзорната мисия, чието назначение и правомощия Додик отрича от самото начало. След осъдителна присъда, потвърдена при обжалване през февруари 2025 г. – една година затвор и шест години забрана да заема публична длъжност, Додик беше свален от поста президент на Република Сръбска, а Народната скупщина утвърди Ана Тришич-Бабич за временен президент. Шмит от своя страна обяви оставка през май, но САЩ и ЕС и до днес не могат да се разберат за негов наследник – първата видима пукнатина в трансатлантическото единство по отношение на Босна. Междувременно Додик, макар и без правомощия във външната политика, редовно пътува до Москва, където е посрещан като лидер на сувененна държава. След отмяната на американските санкции срещу него миналата година, той изгради и редица контакти с обкръжението на Тръмп. Тръмп-младши дори посети семейството му, докато в публичното пространство се появиха сигнали, че „САЩ ще преразгледат присъствието си в Босна“.
Именно тук вакуумът в сферата на сигурността се превръща в осезаем проблем. Дейтън спря войната, но не заличи разделенията, които бяха сред причините за избухването ѝ: страната остава сглобена от два полуавтономни субекта – Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска – със слаби централни институции, в които всяка страна може да блокира ключово решение, когато пожелае. Босна на практика не може да функционира без външен надзор, а възпиращата рамка на терен днес се крепи на европейската мисия EUFOR „Алтеа“. Мандатът ѝ беше подновен на 30 октомври 2025 г. с Резолюция 2795 на Съвета за сигурност на ООН – без Руската федерация да наложи вето, въпреки че в предишни години тя поставяше мисията под въпрос. Следващото гласуване предстои наесен, а рисковете Москва този път да блокира подновяването са съвсем реални. При отслабваща американска опора този сценарий изправя европейците пред перспективата да поддържат мисията сами или да я загубят.
В Косово вакуумът има по-ясно изразено военно измерение. Съкращаването на KFOR засяга сила, в която американският дял е скромен по численост, но ключов като значение: САЩ държат 590 военни – вторият по численост контингент след италианския, който наброява близо 1000 войници. Тяхната роля обаче е критична заради нейните оперативни способности и командни позиции в структурата на НАТО. Базата Camp Bondsteel е сред най-големите американски военни обекти в Европа и логистичен възел за целия регион. Колко бързо обстановката може да пламне стана ясно през 2023 г. Тогава – след сблъсъци в Северно Косово, породени от бойкот на местни избори и протести срещу албански кметове – KFOR беше подсилен с 1000 военнослужещи (най-голямото подкрепление от десетилетие насам), а сръбската армия беше приведена в най-висока степен на бойна готовност. Оттогава страната се намира във втора поредна година на конституционна криза, а нормализацията със Сърбия буксува на едно място. На този фон миналогодишните съобщения за възможно изтегляне на американските войски бяха окачествени от експерти като „грешен ход в грешен момент“ – решение, което би преначертало регионалния баланс и би оставило европейците сами пред заплахите.
Вторият стълб на политиката е търговски, с недвусмислен акцент върху енергетиката. Сред приоритетите на Белия дом е газопроводът Southern Interconnection, предназначен да свърже газопреносните мрежи на Босна и Хърватия, както и терминалът за втечнен газ на адриатическия остров Крк, който окончателно ще премахне зависимостта на страната от доставките на руски газ. Списъкът се допълва от газовата връзка между Сърбия и Северна Македония, модернизацията на въглищни централи в Косово и проекти за ВЕЦ на територията на няколко държави. Вашингтон предлага собствения си втечнен газ, ядрени технологии, малки модулни реактори и възобновяеми източници. Най-силният сигнал за натиск върху присъствието на руските интереси дойде през октомври 2025 г., когато под американски санкции беше поставен най-важният търговски актив на Москва в региона – сръбската петролна компания НИС, в която „Газпром нефт“ притежава дял от 43%.
Именно в тази комбинация от отдръпване и натиск политологът Игор Новакович, директор изследвания в Центъра за международни отношения и сигурност със седалище в Белград, вижда отличителния белег на транзакционната природа на сегашните отговорни фактори в Белия дом. „Докладът до Конгреса и други документи на администрацията ясно показват, че тя вече не смята Западните Балкани за свой приоритет – липсва емоционална привързаност към региона“, заяви той пред изданието The Insider. Приоритетите са стабилността и проектите, които носят полза на американски компании и специфични частни интереси. Оттам и рискът, за който Новакович предупреждава: готовността на САЩ да действат срещу интересите на своите европейски съюзници, пример за което е отказът от подкрепа към кандидата им за върховен представител в Босна и поемането на проекта Southern Interconnection, първоначално предложен от ЕС. В Брюксел започва да пуска корени разбирането, че ЕС трябва да се съревновава геополитически със САЩ, включително чрез ускоряване на преговорите за членство, най-вече със Сърбия – сблъсък между бюрократичната логика на разширяването и логиката на геополитическата необходимост.
Тъкмо това напрежение прави оценката на посоката трудна. „Балканската политика на Тръмп е непонятна смесица от приемственост и разрив, което напълно съответства на общата непредвидимост на сегашната администрация“, смята Вук Вуксанович, преподавател в катедрата по военни науки в Кралски колеж Лондон. Приемственост, защото Вашингтон продължава да подкрепя независимостта на Косово, заедно с териториалната цялост на Босна и Херцеговина, и все така разглежда Русия и Китай като стратегически съперници – санкциите срещу НИС са точно такъв ход. Разрив, защото центърът на тежестта се измества от държавно строителство към сделки: Вуксанович посочи стремежите на Джаред Кушнер, зет на американския президент, към бизнес проекти в Сърбия и Албания, както и самите твърдения на президента, че е предотвратил война между Сърбия и Косово. И все пак експертът по региона не вижда признаци за предстоящо завръщане на войната: „САЩ искат да намалят присъствието си в Европа, което ще отслаби чувствително НАТО, но това не означава връщане към миналите военни действия, защото държавите в региона имат ограничен капацитет да водят продължителни войни.“ При новите условия, прогнозира той, едни страни ще се обръщат все повече към европейските правителства, докато други – към САЩ, а Сърбия най-вероятно ще продължи добре познатата си политика на балансиране.
Оттук идва и оценката, около която се обединяват анализаторите на Atlantic Council, описали промяната във външната политика на Вашингтон като „тиха, но историческа“. В продължение на три десетилетия западната линия за Балканите почиваше на допускането, че регионът се нуждае от непрекъснато външно управление – политическо, институционално и дори психологическо – а най-чистото въплъщение на този подход беше Босна. САЩ вече не възприема този модел като устойчив, ефективен и дори стратегически значим. Проблемът, който собствената му риторика подминава, е, че текущите резултати не подкрепят подобен оптимизъм: въпреки годините на международни усилия, функционираща политическа система в Босна така и не се роди, национализмът владее публичния дебат, а предложения за промяна на граници се обсъждат съвсем открито, макар Дейтън да не дава основание за подобен сценарий. Крайната цел на процеса – членство в ЕС и НАТО като последна гаранция срещу нова война – остана блокирана.
Именно затова най-вероятният сценарий в близко бъдеще не е нито голяма война, нито траен мир, а продължаващо балансиране върху отслабена опора. Ограниченият капацитет на балканските държави за продължителна война прави твърде малко вероятно скорошно завръщане към мащабни бойни действия. В същото време обаче същият този механизъм, който досега възпираше рецидива, бива отслабен точно когато помирението остава недовършено. Ако Вашингтон наистина се безпокои от руското и китайското влияние, оттеглянето на собствения му лост изглежда трудно съвместимо с въпросната цел – оттам идва и настояването съюзниците да ускорят подготовката за самостоятелен ангажимент в Босна в бъдеще. Проверката ще дойде скоро и ще бъде съвсем конкретна: руско вето върху мандата на EUFOR наесен би потвърдило, че вакуумът вече се запълва от друг; договорен между САЩ и ЕС наследник на Шмит, както и задържане на американския контингент в Косово в настоящата му форма биха потвърдили обратното, а именно че разривът засега е предимно в реториката, а не в реалните действия.
📸 Снимка: Президентите на Босна и Херцеговина Алия Изетбегович, на Хърватия Франьо Туджман и на Сърбия Слободан Милошевич подписват Дейтънското мирно споразумение в Елисейския дворец в Париж на 14 декември 1995 г., с което беше сложен край на 44-месечната война в Босна.
🇷🇸 Сърбия и НАТО започнаха първите съвместни военни учения, в които участваха 600 военнослужещи в района на Буяновац за двуседмични симулации на операции по опазване на мира, съобщи алиансът в официално съобщение за пресата.
Ученията, официално наречени „Serbia Exercise 2026“ (NSE26), са провеждани във Военна база „Юг“ и учебния полигон „Боровац“. В тях участват части от Сърбия, Италия, Румъния и Турция, а програмата включва градски бой, защита на база и контрол на тълпи – без употреба на бойни боеприпаси, гласи съобщението на алианса.
Въпреки че е домакин на учението, правителството на Сърбия обяви публично, че се придържа към политика на неприсъединяване, а Министерство на отбраната изтъкна, че ученията зачитат стриктно провъзгласената „военна неутралност“ на страната и са проведени по силата на изрична резолюция на правителството.
Планирането на историческото учение е започнало в началото на 2025 г. съвместно от Въоръжените сили на Сърбия и командването на Съюзните съвместни сили на НАТО в Неапол.
„Ученията НАТО-Сърбия представляват възможност да се обучаваме рамо до рамо с колеги от страни-членки, да изпълним задачи, свързани с операции по поддържане на мира, и да учим едни от други“, заяви по време на церемонията по откриването полковник Бранислав Стеванович, който ръководи маневрите от сръбска страна.
На събитието присъстват военни наблюдатели и плановици от САЩ, Великобритания, Франция, Германия и Черна гора, отбеляза НАТО. Въпреки че Сърбия се присъедини към програмата „Партньорство за мир“ през 2006 г. и проведе съвместно гражданско учение за извънредни ситуации през 2018 г. NSE26 е първото военно учение между западния алианс и Белград.
История на отношенията между двете страни
Отношенията между НАТО и бивша Югославия (днес Сърбия), са белязани от дълбоко историческо недоверие, формирано основно от войните при разпадането на Югославия през 90-те години. Най-тежкият момент идва през 1999 г. с началото на въздушната кампания на НАТО срещу Съюзна република Югославия без мандат на Съвета за сигурност на ООН. Продължила 78 дни, тя е представена от алианса като действие за прекратяване на хуманитарната криза и насилието в Косово, но сред повечето сърби тя остава възприемана като незаконна агресия и национална травма.
Бомбардировките нанасят сериозни щети по военна и гражданска инфраструктура, сред които енергийни съоръжения, мостове, промишлени обекти и сградата на сръбската държавна телевизия RTS в Белград. По време на операцията загиват стотици цивилни, а събитията продължават да оказват силно влияние върху обществените нагласи в страната. Именно този исторически опит обяснява защо обществената подкрепа за евентуално членство на Сърбия в НАТО остава традиционно ниска.
След падането на режима на Слободан Милошевич през 2000 г. отношенията със западните страни започват постепенно да се нормализират. Сърбия се включва към програмата на НАТО „Партньорство за мир“ през 2006 г. и през следващите няколко години развива ограничено партньорство с алианса в области като военно обучение, управление на кризи, логистика, разминиране и мироопазващи операции. През 2015 г. тя подписва Индивидуален план за партньорство (IPAP) с НАТО – най-високата форма на институционално сътрудничество за държава, която не е кандидат за членство.
Въпреки това политическото ръководство на Сърбия изтъква политиката на „военна неутралност“, официално провъзгласена от парламента през 2007 г. Белград се опитва да балансира между отношенията си със Запада, стратегическото партньорство с Русия и растящото икономическо и военно сътрудничество с Китай. Тя остава единствената държава в региона извън НАТО, с изключение на Босна и Херцеговина, която също не е член на алианса.
В последното десетилетие въоръжените сили на страната провеждат многобройни съвместни учения както с НАТО и отделни западни държави, така и с Русия и Беларус. След началото на войната в Украйна през 2022 г. Белград временно замрази част от международните учения под външен политически натиск и в условията на повишено геополитическо напрежение. Въпреки това комуникацията с НАТО не беше прекъсната, особено по линии, свързани със сигурността на Западните Балкани и ситуацията в Косово.
Оперативното значение на учението NSE26 е свързано не само с мироопазваща подготовка, но и с цялостната стратегия на НАТО за поддържане на стабилност в Западните Балкани. Районът на Буяновац и Южна Сърбия остават с особена чувствителност заради етническото напрежение в началото на новия век и тяхната близост до Косово. Военна база „Юг“, където се провежда учението, е изградена именно като ключов център за бързо реагиране и подготовка за операции в южната част на страната.
В същото време НАТО продължава да поддържа присъствието си в Косово с мисията KFOR, разположена там от 1999 г. В Белград присъствието на KFOR често се разглежда едновременно като стабилизиращ фактор за поддържане на сигурността за сръбското население в Северно Косово и като символ на загубения сръбски контрол върху областта. Това превръща всяко военно сътрудничество между Сърбия и НАТО в политически чувствителна тема както във вътрешен, така и в регионален план.
Настоящото учение може да се разглежда като индикатор за прагматичен подход от страна на Белград – опит за запазване на оперативни връзки със западните армии без формално отдалечаване от политиката на военен неутралитет или от отношенията с Москва.
🇽🇰 Мироопазващите сили на НАТО в Косово (KFOR) потвърдиха, че са разрешили на специални части от Силите за сигурност на Косово (ССК) да навлезат в северно Косово за операция по издирването на 33-годишен мъж, който е в неизвестност от два дни.
Изпълняващият длъжността министър на отбраната Еюп Мачедонци потвърди за разполагането на ССК за оказване на съдействие на местните цивилни власти при издирването на изчезналия мъж, за когото се съобщава, че е скочил в езерото преди два дни.
„Една от основните задачи на ССК е да подпомагат цивилните институции. В сътрудничество с Агенцията за управление на извънредни ситуации, косовската полиция и с координацията на KFOR, специализираните екипи на ССК започнаха операция в езерото Уйман, за да открият тялото и да облекчат болката на семейството“, написа Мачедонци във Facebook.
Разполагане на ССК в северната част на страната е възможно само след предварително разрешение от KFOR, съгласно споразумение от 2013 г. на властите в Прищина с НАТО, сключено от бившия косовски премиер Хашим Тачи и тогавашния генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен.
В изявление пред медиите KFOR потвърди, че техният командир генерал-майор Енрико Бардуани е дал разрешение на силите за сигурност да разположат екипи за търсене и спасяване край езерото.
„Разрешението беше дадено в пълно съответствие с правомощията на командира на KFOR, за да се увеличат максимално текущите усилия за откриване на 33-годишен мъж, който според съобщенията е влязъл в езерото преди няколко дни. Разрешението беше обвързано със специфични изисквания, поставени от KFOR, които също ще гарантират сигурността по време на цялата операция“, се казва в изявлението.
Решението е взето в рамките на мандата на командира за подпомагане на гражданските операции в извънредни ситуации и включва условия, поставени от KFOR, които да гарантират сигурността на операцията.
„Разполагането е в съответствие със законовия мандат на ССК да подпомагат местните общности по време на извънредни ситуации, включително усилия за търсене и спасяване“, обобщи KFOR, който продължава да изпълнява своя мандат, базиран на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН от 1999 г. според която основната му роля е да допринася за осигуряване на сигурна среда и свобода на движение за всички хора и общности, живеещи в страната.
Езерото Уйман/Газивода се намира в община Зубин Поток, една от четирите общини със сръбско мнозинство в северно Косово.
След инцидента косовската полиция отправи публичен апел към гражданите да избягват скачането от мостове в езерото. Ветон Елшани, заместник-началник на полицията за Северния регион, призова за повишено внимание и заяви, че последният случай е резултат от липса на отговорност.
🇽🇰🤝🇧🇬 Български военнослужещи от състава на мисията на НАТО в Косово (KFOR) преминаха специализирано обучение по овладяване на масови безредици. Тренировките, проведени в базата „Нотинг Хил“ в Лепосавич, северната част на Косово, са част от редовната подготовка на контингента за действия при потенциална ескалация на напрежението в региона.
Обучението обхваща техники за контрол на тълпата, употреба на лични защитни средства, тактическо движение в група, както и симулирани сценарии за справяне с агресивни демонстранти. Освен български военни, в ученията участваха и такива от други страни, сред които Италия, САЩ и други съюзници в рамките на международната мисия.
Снимки, публикувани от KFOR във Facebook, показват как българските военнослужещи, оборудвани с щитове, каски и палки, отработват тактически формации и взаимодействие с други части от многонационалните сили. В изявление към публикацията се подчертава, че „редовната подготовка е от съществено значение за гарантиране на бърза и професионална реакция при всякакви инциденти“.
Мисията на НАТО в Косово остава ключов елемент за поддържането на стабилност и сигурност в региона. След напрежението в северната част на страната през 2023 г., предизвикано от етнически сблъсъци и политически кризи, KFOR увеличи присъствието и готовността си, включително чрез ротации на части и засилено обучение.
По-рано от Министерство на отбраната на САЩ също сподели кадри от подобни тренировки на съюзнически сили, включително български военнослужещи, участващи в мисии за бързо реагиране и обезпечаване на обществен ред. Това подчертава ангажимента на България към международната сигурност и поддържането на стабилна среда на Балканите.
Българският контингент в Косово, част от многонационалните сили на НАТО, традиционно се отличава с високо ниво на професионализъм и добра подготовка. Мисията им включва както охрана на ключови обекти, така и участие в съвместни операции с другите национални подразделения от KFOR.
Членове от специалните части на косовската полиция пред манастира Банска в северно Косово. 📸 Снимка: Stringer / AFP via Getty Images
🇽🇰 Един човек беше арестуван в северната част на Косовска Митровица по подозрение в участие в нападението срещу членове на Силите за сигурност на Косово (KFOR) по време на протеста в Звечан на 29 май 2023 г.
Заместник-командирът на полицейските сили в северната част на града Ветон Елсани съобщи, че е извършен обиск в къщата на заподозрения, разположена в село Житковац, община Звечан.
Министърът на вътрешните работи на Република Косово Джелал Свечла обяви, че един заподозрян е бил арестуван и заяви, че „никой престъпник или терорист няма да се почувства свободен“, както и че срещу тях ще бъдат предприети действия без никакъв компромис.
По време на протеста в Звечан имаше сблъсъци между събралите се етнически сърби и Силите за сигурност на Косово (KFOR), след като три дни по-рано напрежението ескалира, когато косовската полиция помогна за превземането на общински сгради в Северно Косово, за да осигури месторабота на новите албански кметове.
🇧🇪🇮🇱 Най-малко двама души успяха да се промъкнат незабелязани във вътрешността на склад за бронирана техника на белгийската компания Oip Land Systems, заснемайки съхраняваното въоръжение на видео, което беше разпространено онлайн.
Както отбелязват авторите, собственик на склада е подразделение на отбранителна компания от Израел, произвеждащо разнообразие от авангардно военно и космическо оборудване.
Кадрите показват огромно помещение с военна техника на НАТО, включваща бронетранспортьори YPR-765, германски самоходни оръдия Gepard и австрийски танкове SK-105 Kürassier със 105 мм оръдие. Както отбелязват наблюдатели, някои бойни машини имат маркировка на КФОР, водените от НАТО международни мироопазващи сили и армия на Косово.
Военен осведомител, популярен рускоезичен канал в Telegram, припомнят, че през 2023 г. Украйна се обърна към Oip Land Systems за прехвърляне на самоходни противовъздушни оръдия Flakpanzer Gepard, базирано на корпуса на основен боен танк Leopard 1. Белгийският концерн обаче отказа да направи това, като се позовава на окаяното състояние на военното оборудване.
🇫🇮 Финландия се присъедини към Партньорството за оперативна логистична подкрепа (OLSP) и Услугите за увеличаване на нацията домакин (HNAS) на Агенцията на НАТО за подкрепа и снабдяване (NSPA).
Партньорството за оперативна логистична поддръжка (OLSP) представлява многофункционално съдействие за поддръжка, осигуряващо бърз достъп до широк набор от договорена поддръжка за военни операции, мисии и учения по целия свят.
Поддръжката на операциите и услугите, предоставяни от NSPA, включват, но не се ограничават до медицински услуги, транспортни услуги, услуги за поддръжка на съоръженията, услуги за храна и кетъринг, доставка на гориво и т.н.
От 1 януари 2025 г. финландските отбранителни сили са част от проектна група на Партньорството за оперативна логистична поддръжка (HNAS), чиято мисия е да развие поддръжката и услугите на OLSP, така че да отговарят на променящите се изисквания на НАТО за подкрепа на държавата домакин, предоставяна от неговите страни-членки към съюзнически войски.
Финландия е член на Партньорството за оперативна логистична подкрепа още от 2014 г. като нейните отбранителни сили са се възползвали от услугите за подкрепа на различни операции и разполагания, сред които разполаганията на военновъздушните сили в подкрепа на мисиите на НАТО за въздушен контрол и защита в Румъния през юни-юли 2024 г. и финландския принос към силите на НАТО в Косово (KFOR) и операция “Inherent Resolve” (OIR) в Ирак.
🇷🇸⚔️🇽🇰 Полицията на Република Косово окупира две сръбски институции в северната част на страната и разположи свои служители, съобщи заместник-командирът на полицията Ветон Елшани, при което двама общински служители в Грачаница са били арестувани.
Косовската полиция, заедно с представители на Дирекция за борба с икономическата престъпност, нахлуха в сградата на община Грачаница. Двама служители от отдела по кадастъра са задържани по подозрение за злоупотреба със служебно положение и корупция.
При полицейската операция бяха свалени сръбските знамена и от двете сгради. Пред самата сграда на общината са разположени служители на полицейските сили на Косово, присъстват и членове на КФОР, водените от НАТО международни мироопазващи сили и армия на Косово.
🇧🇬🤝🇽🇰 С тържествена церемония в Благоевград бе изпратен български военен контингент от над 100 души за участие в Силите на оперативния резерв на стабилизиращите сили на НАТО в Косово (KFOR).
С допълнителното разгръщане на контингента в Косово ще имаме вече около 300 военнослужещи, което е един значителен принос към операцията в Косово, каза пред журналисти преди началото на церемонията началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, цитиран от БТА.
„Българската армия, специално с мисията зад граница, изпълнява държавната политика по отношение на приноса ни към стабилността и спокойствието на Западните Балкани. Искам да подчертая, че заповедта за активиране на контингента дойде в петък вечерта, вторник изпращаме контингент. Над 100 военнослужещи, окомплектовани, мотивирани, готови да изпълнят задачите, които са присъщи на мисията, с това можем само да се гордеем“, посочи началникът на отбраната.
„Ние сме подготвени, сертифицирани и съм убеден, че те ще изпълнят задачите“, каза още адмирал Ефтимов.
На журналистически въпрос има ли риск от увеличаване на контингента в Косово, началникът на отбраната отговори, че ситуацията е стабилна и припомни, че операцията в Косово е започнала с 50 хиляди военнослужещи, а с течение на годините тази бройка е намаляла, в съответствие на изменение на обстановката.
„Засега има около 5000 военнослужещи в Косово, което мисля, че е достатъчно към настоящия момент и съответства на ситуацията“, посочи адмирал Ефтимов.
По думите му обстановката е стабилна, реагира се на всякакви ситуации, които могат да се развият, поради което командирът на мисията е поискал да бъде активиран този резерв.
„Контингентът заминава за период до шест месеца, след което, ако няма промяна в ситуацията, ще предстои ротация“, каза още адм. Ефтимов.
Военнослужещите, които се включват в операцията на стабилизиращите сили на НАТО в Косово, са основно от състава на 3-то бригадно командване - Благоевград. Българският контингент ще изпълнява задачи за подпомагане на усилията за възстановяване и поддържане на сигурността в Косово.
🇭🇷🤝🇽🇰 Силите на 41-вия хърватски контингент (HRVCON KFOR) състои от 131 военнослужещи от Въоръжените сили, сред които осем жени, и включват членове на мотопехотната рота, авиационно звено, разузнавателно звено (ISR), щабно звено, логистични елементи и медицински екип.
В понеделник министърът на отбраната Иван Анушич тържествено изпрати 41-ия контингент на хърватските въоръжени сили (HRVCON) в мирната операция на KFOR в Косово в казармите на 1-ва гвардейска бригада в Загреб, отбелязвайки, че всички хърватски контингенти досега, които включват общо 1 888 войници, са оценени като отлични. При изпращането си министър Анушич заяви, че е посетил 40-ия контингент в Косово преди няколко месеца и посочи, че хърватската армия и войници винаги са в добро състояние и сред най-добрите. Той изрази увереност, че този контингент ще запази това ниво на отлични умения.
Анушич подчерта пред войниците, че носят униформите и отличителните знаци на победилата армия от Отечествената война и че е сигурен, че ще изпълнят достойно мисията, на която са изпратени. В изявление пред медиите той каза, че ситуацията в Косово и околностите „не е такава, каквато бихме искали да бъде“ и че тя „не е задоволителна и не е добра“.
„Ако ситуацията беше добра, нямаше да се налага да изпращаме въоръжени сили в мисията на KFOR. Надяваме се, че НАТО и KFOR ще успеят да стабилизират ситуацията, така че да няма излишък и разширяване на насилието“, каза той и добави че е имало няколко ситуации, които „са били на ръба“.
„Всички тези ситуации са предизвикани от сръбската страна. Поради тази причина е необходимо да се поддържа мир и ред в тази зона. Присъствието на хърватския контингент и всички останали, които са в Косово, със сигурност ни дава право да смятаме, че сигурността в Косово ще бъде поддържана и съхранена“, каза Анушич.
Отговаряйки на въпрос на журналист, той каза, че войната е неприятна дума, но че война няма да се случи, защото хърватските сили са там специално за запазване на мира: „Ние сме армия, която е готова за възпиране, не се готвим за никакви атаки или войни , но за възпиране трябва да сме силни, за да обуздаем всеки, който си мисли, че може да повтори събитията от 1991 г., а когато говорим конкретно за Косово, както и в Босна и Херцеговина, се надявам конфликтът да няма ескалация“, добави той.
Президентът на републиката и главнокомандващ на въоръжените сили Зоран Миланович също беше оповестен на церемонията за сбогуване, но не участва поради непредвидени ангажименти, поради което беше заменен от своя съветник по отбраната Ивица Олуич.
Операцията на НАТО KFOR (съкратено от Kosovo Forces) е създадена с резолюция на Съвета за сигурност на ООН на 10 юни 1999 г. Основните задачи на хърватския контингент в рамките на мисията му в страната са предотвратяване на подновяването на военните действия, изграждане на среда за сигурност, подкрепа на международните хуманитарни усилия, осигуряване на изпълнението на сключени споразумения и подкрепа за развитието на силите за сигурност на Косово.
