САЩ прехвърлят 500 военнослужещи на Рио Гранде след картелен огън от Мексико

🇺🇸⚔️🇲🇽 Около 500 американски военнослужещи бяха разгърнати в долината на река Рио Гранде в Южен Тексас, а част от тях са спускани с вертолети CH-47 Chinook направо на островите по реката. Това се случва след като преди шест дни наркокартели откриха огън по отряд на Бреговата охрана на САЩ до Гарсеньо, който отвърна на огъня. Кадри от операцията бяха публикувани от NewsNation. Северното командване на САЩ (NORTHCOM), отговарящо за отбраната на американската територия, потвърди пред Newsweek самата операция и името ѝ: Unified Response.

Престрелката се разиграва на 26 септември, когато подразделение на Бреговата охрана по Рио Гранде провежда операция по прехващане съвместно с федерални партньори по течението на реката и попада под обстрел „от мексиканската граница“, както гласи официалното изявление. Първите изстрели дойдоха от мексиканска страна, уточниха пред Stars and Stripes официални лица от ведомството; според изданието отрядът е прехващал мигранти, опитващи се да преминат границата. Ранени няма нито сред хората на службата, нито сред останалия личен състав, а лодките и оборудването са невредими. Гарсеньо е малко селище в окръг Стар, недалеч от Рома, а срещу него, на южния бряг, е мексиканският щат Тамаулипас.

Службата подсили присъствието по Рио Гранде преди година. На 9 октомври 2025 г. тя започна операция River Wall и прехвърли в Тексас допълнителни лодки за бързо реагиране, плиткогазещи плавателни съдове, средства за командване и управление и тактически групи, за да контролира около 420 км от Рио Гранде. На място отрядите работят заедно с Граничния патрул, Министерството на войната и Военното управление на Тексас, което ръководи Националната гвардия на щата. Обстоятелствата около инцидента се разследват, а изявлението подчертава, че заплахите срещу хората и партньорите ѝ „се приемат изключително сериозно“.

Кадрите, получени от NewsNation, показват как Chinook, тежкият транспортен вертолет с два носещи винта, каца на суха поляна сред ниски храсти. Войниците слизат и се разгръщат в разредена верига през тревата, по-далеч от вертолета, а зад тях се издига ивица гъста зелена растителност. Записът е направен отдалеч, иззад голо дърво. По думи на NewsNation той е заснет от мексиканската страна на границата, а телевизията го обозначава като публикация на Матео Гарсия във Facebook. Поне един от островите в окръга е известен на граничните служби като канал за трафик. По думи на служители на Граничния патрул пред Border Report необитаемият остров Фронтон в западната част на окръг Стар е бил сцена на трафик на наркотици и хора. През 2024 г. губернаторът на Тексас Грег Абът изпрати части на Националната гвардия на щата да свържат острова със сушата, за да не служи повече на престъпните групировки.

NORTHCOM определя Unified Response като усилие „бързо да подсили“ войските и федералните агенти в региона. Пред Newsweek негов говорител изброи задачите: операцията „ще увеличи патрулния капацитет, ще подсили ключови участъци, ще осигури допълнителни възможности за наблюдение и засичане“ и ще засили охраната около критични обекти в подкрепа на Министерството на вътрешната сигурност (DHS) и Службата за митническа и гранична защита (CBP). Unified Response е част от продължаващата операция Ardent Vanguard, с която Съвместната оперативна група „Южна граница“ (JTF-Southern Border) предлага военни способности на граничните служби. Към началото на септември под нейно командване служеха около 8000 американски военнослужещи.

Източник от DHS, цитиран от Breitbart Texas, определи прехвърлянето като пряка мярка за защита на силите след нападението. Според него в долината ще бъдат прехвърлени войници от Сухопътните войски на САЩ, които досега бяха на границата в Западен Тексас, и ще останат там най-малко 30 дни. Граничният екип на изданието, в който пише бивш началник на отдел в Граничния патрул, описва случая като „непредизвикано трансгранично нападение“. Оперативната група поставя акцента другаде. В изявление за Stars and Stripes тя определя разгръщането като „част от планираната подготовка за исторически наблюдаваното сезонно увеличение на опитите за незаконна дейност“, а инцидента от 26 септември нарича „пример за този ръст“. Така оперативната група сама вписва стрелбата в обосновката си, но като пример за заплаха, за която се е готвила предварително, а не като единствена причина.

Споменатият ръст е сезонен и засяга опитите за незаконна дейност, докато арестите на мигранти за цялата година намаляват. Според данните на CBP до края на август долината на Рио Гранде остава секторът с най-много задържания на мигранти по суша през финансовата 2026 г., започнала на 1 октомври 2025 г., с над 19 500 случая. Това е с 43% по-малко от година по-рано.

Над реката се води и друга борба. На 25-26 август силите на JTF-Southern Border свалиха в същия участък три дрона с Army Multi-Purpose High Energy Laser (AMP-HEL) – високоенергиен лазер, монтиран на превозно средство, експлоатиран от Сухопътните войски, който е версия на LOCUST на AeroVironment. Командването за аерокосмическа отбрана на Северна Америка (NORAD) и NORTHCOM описаха свалените дронове като „враждебни“ и свързани с картелни мрежи, защото подпомагали дейност, която застрашава американските военни и служителите на CBP. Министерството на националната отбрана на Мексико ги описа другояче: търговски дронове, с които трафикантите на мигранти следят властите, обезвредени над американска територия.

Освен лазера военните разполагат и със средства за заглушаване, които връщат дроновете обратно, без да ги унищожават. От началото на годината са спрени около 300 дрона, свързани с картелите, 11 от които бяха свалени за 10 дни. Полковник Робърт Фелисио, командир на разположената на границата 130-а бригада за осигуряване на маневъра, обясни пред CBS News разликата: върнатият дрон излита отново, а свалянето гарантира, че същият инструмент няма да бъде използван пак срещу американските сили. Армейските офицери оценяват спада в активността на дроновете в сектора на около 75%, макар сами да допускат, че картелите може просто да са сменили маршрутите. Една от целите на картелните дронове, по думи на американски представители пред CBS, е да проследяват къде са войниците и граничните агенти, за да знаят контрабандистите кои участъци да заобиколят, когато прекарват хора или наркотици.

Към 3 октомври Мексико не е коментирало официално нито престрелката, нито подсилването на отрядите. Ден преди това президентката Клаудия Шейнбаум прекъсна своята сутрешна пресконференция и отложи за понеделник, 5 октомври, всички въпроси извън темата за културата, в това число за отношенията със САЩ. Позицията ѝ по същината е известна отпреди: тя е заявявала, че всяко едностранно американско действие на мексиканска земя би било тежко нарушение на суверенитета. В същото време военните от двете страни провеждат от февруари 2025 г. „огледални операции“, при които всяка страна патрулира своя бряг и обменя информация за трафика на оръжие и наркотици, по данни на Министерството на националната отбрана на Мексико. Фелисио също посочи пред CBS, че правителството на САЩ координира с мексиканските власти проследяването на потенциални заплахи.

Обстрелът от мексиканската страна на реката не е новост за окръг Стар. На 27 януари 2025 г. агенти на Граничния патрул попаднаха под обстрел край Фронтон, също без ранени. Сега срещу същия бряг стои военна структура, прехвърляща войски с вертолети и сваляща дронове с лазер. Задачите обаче остават изцяло на американска земя: патрулиране, наблюдение, засичане и защита на обекти.

Подсилването вероятно ще остане в тези граници, с повече хора и повече очи по американския бряг на Рио Гранде и без действия отвъд него. Обратният сценарий има собствен аргумент: през 2025 г. САЩ обявиха няколко мексикански наркокартела, сред които и активният в региона Картел на Залива, за чуждестранни терористични организации, а Тръмп нарече картелите „ИД на Западното полукълбо“.

САЩ и Канада репетираха в Аляска удари по суша и море

🇺🇸🇨🇦 САЩ и Канада завършиха сезона с повишена активност в Tundra Merlin, постоянната операция за отбрана на Аляска, като от юли до септември отработиха две вериги за симулиран удар. Първата свърза изтребители F-35 и пускова установка HIMARS по цел на 220 км от град Ном, втората събра канадски подводница и фрегата с американски F-35A в Берингово море. Обобщението направи в изявлението генерал-лейтенант Робърт Дейвис от ВВС на САЩ, началник-щаб на Командването за Аляска (ALCOM), Аляския регион на Командването за аерокосмическа отбрана на Северна Америка (NORAD) и 11-и въздушни сили. По негови данни в сезона участие са взели около 1300 души от САЩ и Канада от 8 служби, 30 самолета на двете въздушни сили и осем кораба.

Tundra Merlin не е еднократно учение, а постоянна операция за отбрана на територията на САЩ, ръководена от Командването за Аляска (ALCOM), подчинено на Северното командване на САЩ (USNORTHCOM). Силите на САЩ и Канада действат редом. Под същото име на 9 декември 2025 г. командването нанесе симулирани удари в Берингово море и Аляския залив с 2 стратегически бомбардировача B-52 Stratofortress, 4 стелт изтребителя F-35 Lightning II и патрулния кораб „Кимбъл“. Събитията от лятото и есента са обявени като гъвкави мерки за възпиране (Flexible Deterrent Options). Съвместната американска доктрина ги определя като планов инструмент за ранни решения: широк кръг от свързани варианти за реакция, в началото на който стоят внимателно дозирани възпиращи действия. Във видеоархива на командването мисията край Ном е означена като мярка №5.

Дейвис свързва нуждата от Tundra Merlin с поведението на противниците. „В последните няколко години стратегическите съперници действат все по-дръзко в аляския театър на военните действия и около него“, отбеляза той. По думите му целта е ясна: „да защитава родината, да възпира агресивното поведение на нашите съперници и да неутрализира всяка враждебна дейност в американската Арктика“.

Конкретни примери той не споменава. На 19 февруари 2026 г. NORAD засече в зоната за идентификация на ПВО на Аляска два бомбардировача Ту-95МС, два изтребителя Су-35С и самолет за ранно предупреждение А-50 на Въздушно-космическите сили на Руската федерация. На 4 март са регистрирани 2 разузнавателни самолета Ту-142, а за тях NORAD уточни, че подобна руска активност „се случва редовно и не се разглежда като заплаха“. На 12 юли китайските ледоразбивачи „Сюе Лун“ и „Сюе Лун 2“ минаха на север през ИИЗ на САЩ, където транзитът е свободен, а научните изследвания изискват разрешение от Вашингтон. Бреговата охрана на САЩ ги следеше с патрулния кораб „Мънро“ по собствената си операция „Frontier Sentinel“. Осем дни по-късно същият „Мънро“ излезе в Берингово море със съд на Канада, този път като част от мисията Tundra Merlin.

Сухопътната част на сезона започна с въздушен мост. На 31 юли военно-транспортен CC-177 Globemaster III на Кралските канадски ВВС вдигна от съвместна база „Луис-Маккорд“ в щата Вашингтон колесната пускова установка за реактивна система за залпов огън M142 HIMARS на 17-а полева артилерийска бригада. По пътя машината кацна във Форт Уейнрайт, за да качи военнослужещи от 11-а въздушно-десантна дивизия, и да ги откара в Ном, малко градче на брега на Берингово море. На 10-11 август екипажът на самолета се завърна и прибра обратно хората и техниката. „Бързото разгръщане и изтегляне на средства на американската армия със самолет на Кралските канадски ВВС показва как канадските и американските сили действат заедно, за да укрепят осведомеността, готовността и отбраната по северните подстъпи към Северна Америка“, заяви бригаден генерал Седрик Аспиро, главен директор по операциите в Командването за съвместни операции на Канада.

Самата мисия се проведе на 4 и 6 август. Два изтребителя F-35 и два F-16 от авиобаза „Айелсън“ в Аляска извършиха презареждане във въздуха от самолет-цистерна KC-135 Stratotanker и продължиха до остров Свети Лаврентий, чийто северозападен край е на около 60 км от руския бряг на Чукотка. F-35 и HIMARS синхронно поразиха симулирана цел на около 220 км разстояние, а F-16 прехванаха F-35, които играеха ролята на приближаваща въздушна заплаха. По думите на Дейвис след удара по наземни цели самолетите F-35 имитираха атака с крилати ракети. Летящият радар и команден пункт E-3 Sentry я засече и предаде данните за целеуказване на F-16, а те симулираха унищожаването на ракетите, преди да стигнат своите цели. На земята работеше мобилна радарна станция AN/TPQ-53 на сухопътните войски, засичаща летящи снаряди, мини и ракети, като изчислява откъде са изстреляни.

Разстоянието от 220 км е извън обсега на основния боеприпас на HIMARS. Стандартните управляеми ракети GMLRS летят на около 70 км, а удължената им версия ER-GMLRS е обявена за 150 км. На такова разстояние от същата пускова установка могат да достигнат само балистичните ракети ATACMS (до 300 км) и PrSM (над 400 км). Командването не уточни нито боеприпаса, нито точката, от която измерва разстоянието. Ако тези 220 км са от пусковата установка, сценарият е отработил пуск с балистична ракета, а не залп от реактивни снаряди.

В морето сезонът премина през 3 съвместни плавания. От 20 до 24 юли „Мънро“, полярният ледоразбивач „Сторис“ и корабът за обслужване на шамандури „Фър“ на бреговата охрана изминаха близо 1300 км през Берингово море и Беринговия проток с арктическия патрулен кораб „Макс Бернейс“ на Кралския канадски флот. „Сторис“ е бившият офшорен съд Aiviq, въведен в строй през август 2025 г. в Джуно. На 11 август „Макс Бернейс“ и патрулният кораб „Стратън“ минаха на юг през протока, а хеликоптер MH-60 Seahawk кацна на „Стратън“, за да прехвърли жива сила и товари. „Беринговият проток е критичен морски подстъп към Северна Америка“, заяви контраадмирал Боб Литъл, командващ Арктическия окръг на бреговата охрана. На 8-9 септември „Макс Бернейс“ плава с „Мънро“, а американски отряд проведе учение за абордаж на борда му.

Най-мащабният сценарий се разигра на 18-22 септември на около 100 морски мили северно от Дъч Харбър на Алеутските острови. Канадският патрулен самолет CP-140 Aurora и подводницата „Корнър Брук“ откриха и проследиха плавателния съд за обслужване на шамандури „Аспен“, който играеше ролята на мишена, и по няколко канала за връзка предадоха данни за целеуказване. „Стратън“ поддържаше фрегатата „Отава“ при допълнителни симулирани удари с F-35A от състава на 354-то изтребително крило в „Айелсън“. E-3 Sentry от съвместна база „Елмендорф-Ричардсън“ провеждаше въздушно наблюдение и контрол, а тактическата авиация се зареждаше от KC-135 Stratotanker на Националната въздушна гвардия на Аляска. Командването описва сценария като проверка на цялата верига, от откриване и проследяване на дадена цел до нейното поразяване и оценка на резултата от удара. „Сценарият показва нашата способност да държим под заплаха симулирана враждебна активност в морето с непрекъсната верига за поразяване с участието на въздушни и морски сили“, казва Дейвис.

Осемте кораба от обобщението се събират от имената в отделните съобщения: 5 от брегова охрана на САЩ („Мънро“, „Сторис“, „Фър“, „Стратън“ и „Аспен“) и 3 от Канада („Макс Бернейс“, „Корнър Брук“ и „Отава“), която осигури фрегатата и подводницата в морския сценарий, както и самолета, пренесъл HIMARS до Ном. За „Макс Бернейс“ сезонът беше част от по-дълго разполагане, наречено операция „Latitude“: корабът се завърна в базата си Ескуимолт на тихоокеанския бряг на Канада на 28 септември след 84 дни в северните води. По данни на Министерство на националната отбрана през 19 от тях той е чупил лед без прекъсване, най-дългият такъв период в новата история на флота.

Доктрината замисля гъвкавите мерки като първо стъпало на реакцията при назряваща криза. В Аляска те се провеждат една след друга и под номера, без обявена криза, а съдържанието им надхвърля присъствието: сезонът отработи откриване на целта с радар, самолет и подводница, предаване на данните и удар по суша и море. Дейвис говори изрично за упражнявани „както отбранителни, така и настъпателни варианти, които показват способността и волята ни да отговорим на агресия“, въпреки че Аспиро описва редовна съвместна работа, Литъл говори за оперативна съвместимост и готовност, а от NORAD определят руските полети като редовни и незаплашващи. Думите им, заедно с оценката на NORAD, описват програма за бойна готовност и оперативна съвместимост с Канада, за която обявената цел е възпирането.

Зимата ще провери думите на Дейвис, че мисиите от този тип „не са обвързани с определен сезон“. През декември 2025 г. симулираните удари бяха в Аляския залив, който не замръзва. Мисии под същото име северно от Алеутските острови, докато ледът покрива Беринговия проток, биха ги потвърдили. Нов период на затишие до лятото би показало, че дейността се повишава паралелно с навигационния сезон, през който в същите води влизат и китайските полярни експедиции.

Китайски ледоразбивачи прекосиха американската икономическа зона на път към Арктика

🇺🇸🧊🇨🇳 Китайските полярни ледоразбивачи „Xuelong“ и „Xuelong 2“ преминаха през изключителната икономическа зона на САЩ и разширения американски континентален шелф в Берингово море на път към Арктика – и Бреговата охрана на САЩ изпрати патрулния кораб USCGC Munro, за да ги държи под наблюдение: първият проследен китайски транзит през двете зони за тази година. Усилията са част от Frontier Sentinel – постоянна мисия на службата за проследяване на чуждата дейност в Арктика. Преминаването на „Сюе Лун“ на север е документирано на 12 юли, а Бреговата охрана оповести операцията с съобщение до пресата на 17 юли.

USCGC Munro (WMSL-755) принадлежи към клас Legend – най-големите патрулни кораби за национална сигурност, с които службата разполага. Задачата на Frontier Sentinel, по описанието на Бреговата охрана на САЩ, е „да защитава американските суверенни права, да гарантира съответствие с международното право и да позиционира службата за бърза реакция при всяка засечена злонамерена дейност“.

„Заедно с Министерство на войната, Държавния департамент и международните ни партньори отговаряме активно на действията на съперниците в една все по-оспорвана Арктика“, заяви командващият Арктическия окръг на Бреговата охрана контраадмирал Боб Литъл.

Самото преминаване не нарушава международното право и това се подчертава изрично от Брегова охрана. Морското право позволява на чужди плавателни съдове да преминават свободно през ИИЗ на друга страна – ивицата до 200 морски мили от брега, в рамките на която крайбрежната страна държи суверенните права върху ресурсите, без водите да са нейна територия. Разширеният континентален шелф продължава същата логика отвъд тези 200 мили: дъното там принадлежи на крайбрежната държава, водният стълб над него не. Границата на позволеното минава другаде: научните изследвания в тези зони се нуждаят от предварително съгласие на крайбрежната страна, а събраните данни подлежат на споделяне с нея. Точно затова службата отделя законния транзит от способността, която той придвижва на север: корабите от типа на „Xuelong“ и „Xuelong 2“ носят оборудване за събиране на подробни океанографски данни – релеф на морското дъно, температура и соленост на водата.

Тези измервания хранят климатичната и океанската наука, но със същата точност обслужват и планирането на военните, отбелязва Бреговата охрана. По релефа на дъното се ориентират подводници; температурните и соленостните профили определят как се разпространява звукът под водата – тоест къде една подводница може да се укрие от чужда хидроакустика и къде сама става уязвима; а детайлната карта на дъното обхваща и трасета на подводна инфраструктура, включваща комуникационни кабели, по които минава свързаността между континентите.

Двата ледоразбивача не пътуват сами. Те са част от 16-ата китайска арктическа експедиция, потеглила на 3 юли с 4 изследователски кораба – за първи път Пекин изпраща толкова в едно арктическо плаване, съобщи Arctic Today. Освен двата „Снежни дракона“ на север се движат „Дзи Ди“ и „Тансуо-3“ – многоцелеви кораб, влязъл в строя в края на 2024 г., който носи обитаемия дълбоководен апарат „Шънхай Юнши“, спускан през шахта в корпуса и способен да работи под арктическия лед. Обявената програма на експедицията, която се организира от Министерството на природните ресурси на Китай, включва изследвания на морския лед, хидрологията, биологията, екологията и атмосферата до октомври, както и геоложки проучвания на хребета Гакел съвместно с руски и германски учени.

Транзитът в Берингово море е и първото тазгодишно повторение на модел, който Вашингтон вече е виждал. През 2025 г. Министерство на вътрешната сигурност на САЩ определи китайската активност в Арктика като безпрецедентна: пет китайски изследователски съда („Сюе Лун 2“, „Дзи Ди“, „Тансуо-3“, „Шънхай И Хао“ и университетският „Джуншан Дасюе Дзи Ди“) участваха в продължителни операции над разширения континентален шелф на САЩ, включително десетки спускания с обитаем подводен апарат в Северния ледовит океан.

Мащабът зад отделния епизод стана видим през март, когато разследване на Ройтерс описа програмата за картографиране на океанското дъно, разгърната от Китай през Тихия, Индийския и Северния ледовит океан. Според данни за морския трафик, прегледани от агенцията, поне осем китайски изследователски кораба са извършвали подобна дейност, съсредоточена около военно значими води: край Филипините, Гуам, Хавай и американски обекти на атола Уейк. Изследователският „Дунфанхун-3“ на Китайския океански университет е прекарал 2024 и 2025 г. в совалки край Тайван, Гуам и подстъпите към Малакския проток, а успоредно с това Китай е разположил стотици сензори, буйове и подводни сензорни решетки на изток от Япония, край Филипините и около Гуам. Картографирани са и води край Аляска и Арктика.

„Данните от тези проучвания биха били потенциално безценни при подготовка на бойното пространство“, коментира Питър Скот, бивш командващ австралийските подводни сили; Дженифър Паркър, бивш офицер по противолодъчна отбрана в австралийския флот, вижда в мащаба заявка за океански флот, „изграден и около подводните операции“.

Арктическата посока на тази програма има и собствено име. Пекин от десетилетие разширява полярния си изследователски флот в рамките на стратегията, която сам нарича „Полярен път на коприната“ – заявка за достъп до арктическите маршрути за корабоплаване и научни данни, въпреки че Китай няма крайбрежие на Арктика; обявената амбиция е страната да се превърне в „полярна велика сила“ до 30-те години на века. Насреща стои американски флот от само 3 действащи ледоразбивача – срещу 5 китайски и десетки руски. Конгресът одобри строителството на 11 нови арктически патрулни кораба (Arctic Security Cutters), поръчани при Davie, Rauma Marine Constructions и Bollinger, но доставките са планирани за 2028–2035 г. Първите три са предвидени за базиране в Аляска.

Отделният транзит е рутинен: преминаване, което международното право изрично позволява, наблюдавано от разстояние и без инцидент. Тежестта е в натрупването. Втора поредна година Китай изпраща в Арктика голяма координирана експедиция; за пръв път – четири съда наведнъж; година по-рано пет китайски кораба работиха продължително над разширения американски шелф. Индикации сочат постепенно превръщане на китайското научно присъствие в постоянна величина във води, които Вашингтон доскоро делеше с Москва – присъствие, което не нарушава правила, но с всяка кампания оставя у Пекин повече данни за океана, който би бил арена на всяко бъдещо подводно съперничество.

Бреговата охрана на САЩ прехвърли шест катера от Бахрейн към Сингапур и Филипините

🇺🇸⚓️🇨🇳 САЩ преместиха шест катера от своята Брегова охрана от Близкия изток в Западния Пасифик. Целта е да отвърнат на Пекин с инструмент от неговия собствен арсенал – патрулните съдове с бели корпуси, чрез които Китай оказва постоянен натиск в спорните води на Южнокитайско море. Шестте бързоходни патрулни катера (fast response cutters), които доскоро бяха базирани в Бахрейн, вече оперират от Сингапур и залива Субик във Филипините. Прехвърлянето, обявено от командването на Бреговата охрана на 15 юли, слага край на над 20-годишното им предно присъствие в Персийския залив. Официалният мотив за решението е свързан с „изискванията на националната сигурност“.

Това съобщи Wall Street Journal, посочвайки, че ходът има за цел „да помогне за оспорване на китайската проекция на сила в Пасифика“. Със своята дължина от 47 метра, до този момент катерите от класа Sentinel (Сентинел) действаха под шапката на Патрулните сили в Югозападна Азия (PATFORSWA). В продължение на повече от две десетилетия те прехващаха контрабанда на наркотици и оръжие в Оманския залив и Арабско море. Сега тези шест съда – Charles Moolthrop, Robert Goldman, Glen Harris, Emlen Tunnel, John Scheuerman и Clarence Sutphin Jr – бяха реорганизирани в Експедиционен катерен отряд (Expeditionary Cutter Squadron) и действат в зоната на отговорност на Индо-Тихоокеанското командване на САЩ (INDOPACOM). Наблюдатели засякоха преминаването им на изток през Сингапурския проток още в края на март, но официалното потвърждение дойде едва сега.

Сингапур служи за команден и логистичен център, а катерите извършват ротации през Субик Бей на остров Лусон – бивша американска военноморска база във Филипините. Според говорител на Бреговата охрана на САЩ, цитиран от Janes на 17 юли, това споразумение е одобрено поне до септември, като управлението и снабдяването остават в Сингапур. По-големи съдове на Бреговата охрана на САЩ и преди са акостирали в Субик Бей, но малки бързоходни катери се разгръщат там за първи път. Отрядът ще има задачата да „защитава родината и морските подстъпи, включително Гуам и тихоокеанските острови“, като ще се интегрира с бойните командвания на САЩ в учения и съвместни мисии с партньорите в региона. Това разгръщане не е изолиран случай: три катера от същия клас вече са базирани в Гуам, а министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет анонсира прехвърлянето на катер към Филипините още на 30 май по време на форума за сигурност „Шангри-Ла“ в Сингапур.

Заплахата, срещу която се изправят тези съдове, има ясни очертания. От години Бреговата охрана на Китай – гръбнакът на усилията на Пекин за контрол над спорните рифове – води кампания в т.нар. „сива зона“. Това е натиск под прага на открит военен конфликт, който цели да утвърди китайските претенции, без да прекрачва линията, която би задействала Договора за взаимна отбрана, сключен от Щатите и Филипините. Тактиките са премерени и повтарящи се: използване на водни оръдия, тарани, заслепяващи лазери и рояци от надуваеми лодки, които пресрещат филипинските кораби, снабдяващи заседналия гарнизон на кораба „Сиера Мадре“ във Втората плитчина Томас. В плитчината Скарбъро натискът достигна безпрецедентни нива. По данни на Инициативата за морска прозрачност в Азия (AMTI) към Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), присъствието на Китай там възлиза на 933 „катеро-дни“ само за първата половина на 2026 г. Това е почти колкото за цялата рекордна 2025 г. (1099 дни), която на свой ред удвои показателите от 2024 г. Логиката на тази кампания изисква тя да остане под военния праг: през целия период Пекин не е прибягвал до огнестрелно оръжие, тъй като натискът чрез полицейски, а не флотски кораби държи сблъсъка в „сивата зона“, където Манила и Вашингтон трудно могат да го класифицират като „въоръжено нападение“.

Именно в това се крие смисълът на американския ход, както и неговите ограничения. Шестте допълнителни катера са незначителни като добавена бойна мощ: класът „Сентинел“ има водоизместимост от 353 тона, разполага с едно 25-мм автоматично оръдие и четири тежки картечници, има обхват от 2500 морски мили и може да плава автономно до 5 денонощия. В същото време Китайската брегова охрана разполага с кораби от съвсем друг калибър. Нейният флагман CCG-5901, наречен от филипинските медии „Чудовището“, има водоизместимост от 12 000 тона, колкото тежък ракетен крайцер, и надвишава по тонаж всеки кораб на американската брегова охрана. Предвид това огромно несъответствие, оценката на китайски анализатори, цитирани от South China Morning Post, че половин дузина малки катера не могат да променят баланса на силите, е напълно основателна от военно-техническа гледна точка.

Стойността на това разгръщане обаче не се измерва в тонаж, а в дипломатическа и правна категория: на полицейски съд се отговаря с полицейски съд. Противопоставяйки бял корпус срещу бял корпус, Вашингтон намира начин да оспори натиска в „сивата зона“, без да вкарва военни кораби в спорните води. По този начин САЩ избягват риска сами да предизвикат ескалация, която Пекин умишлено опитва да предотврати. Това присъствие осигурява постоянни „очи“ в региона и подкрепя правомощията на правоприлагането на Манила, без да изкачва конфликта на по-горно стъпало по военната стълбица.

Краят на 20-годишната мисия в Персийския залив и прехвърлянето на катерите към Тихия океан са ясна декларация за приоритети. Ресурси, ангажирани в Близкия изток в продължение на две десетилетия, сега се освобождават за региона, който Вашингтон определя като най-важен за стратегическите си интереси. Думите на Хегсет на форума „Шангри-Ла“ и изборът на филипинската дестинация – заливът Субик на самия праг на Южнокитайско море – насочват острието срещу Пекин толкова недвусмислено, че мотивите зад този ход трудно могат да бъдат тълкувани по друг начин.

Три танкера бяха поразени от дронове в Черно море край бреговете на Турция.

🌊💥🛢️ Три петролни танкера са били поразени от неизвестни дронове в Черно море близо до северната брегова линия на Република Турция. Това съобщи изданието Turkiye Today на 28 май, като се позова на корабната агенция „Трибека“.

Танкерът James II, плаващ под флага на Палау без товар, е бил ударен в машинното отделение на около 50 мили северно от Тюркели и на около 47 мили от Босфора. По време на инцидента на борда на плавателния съд е бил неговия 20-членен екипаж, уточниха местни медии.

„На мястото са изпратени лодки на брегова охрана. Докладвано е, че всички членове на екипажите и на трите плавателни съда се намират в добро състояние“, заявиха от агенцията.

При отделен, но свързан инцидент в същия район, други два танкера – Altura и Velora, и двата плаващи под флага на Сиера Леоне и също под баласт, са били ударени, докато са провеждали дейност по прехвърляне на товар от кораб на кораб.

Все още няма потвърждение от независими източници за произхода на безпилотните апарати, допълва медията.

Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна докладваха по-рано същия ден за нощна операция, насочена срещу инфраструктура на Черноморския флот на Руската федерация в окупирания Крим и Краснодарския край.

СБС са поразили руската фрегата „Адмирал Есен“ на пристанището в Новоросийск през нощта на 23 май, което е общо четвъртата атака срещу този кораб от началото на март месец насам, поясняват украински служители.

Командирът на СБС Роберт Бровди потвърди атаката с публикация във Facebook, в който я определи като част от непрекъснатите усилия срещу посочения кораб. „Орисан си да потънеш някой ден, краста такава – няма да се скриеш“, написа Бровди, обръщайки се директно към кораба.

Той изброи и други цели, поразени по време на същата операция. Сред тях са фрегата от проект 12356 близо до кей във военноморската база в Новоросийск, както и ракетна корвета на въздушна възглавница от проект 1239 в същата зона.

Бровди посочи, че СБС са ударили и ключова руска енергийна инфраструктура. Това включва двата терминала на нефтени комплекс „Шесхарис“ в Новоросийск и петролната база „Грушовая балка“, която той определи като най-големия петролен резерв в Кавказ с капацитет от около 1,2 милиона тона гориво.

В друга успешна операция по-рано този месец, проведена заедно със Службата за сигурност на Украйна (СБУ), бяха поразени два танкера от „сенчестия флот“ на Руската федерация в подходите на същото пристанище.

Президентът Володимир Зеленски заяви, че ударите са част от украинската стратегия за налагане на „санкции“ срещу кораби, участващи в транспортирането на руски суров петрол в заобикаляне на западните ограничения.

Швеция задържа танкер от руския „сенчест флот“ в Балтийско море заради нарушения и санкции.

🇸🇪⚓️🇷🇺 Бреговата охрана на Швеция съобщи преди около час, че е задържала танкер в Балтийско море, за когото смята, че е част от руския „сенчест флот“ – последното от поредица такива действия, предприети от властите в страната през последните месеци.

В официално изявление бреговата охрана посочи, че заедно с полицията са се качили на борда на плаващия под сирийски флаг кораб „Jin Hui“ в шведски териториални води южно от Трелеборг и са предприели предварително разследване за липса на мореходност.

„Бреговата охрана подозира, че корабът плава под фалшив флаг, имайки предвид редица нередности, свързани със статута на неговия флаг, и следователно не отговаря на изискванията за мореходност, които са определени в международните разпоредби и споразумения“, се казва в съобщението.

От ведомството уточняват, че плавателният съд, чиято дестинация е била неясна и за който се предполага, че е без товар, фигурира в няколко санкционни списъка, включително тези на Европейския съюз и Великобритания.

Министърът на гражданската отбрана Карл-Оскар Болин, заяви отделно в социалната мрежа X, че съществуват подозрения, че корабът принадлежи към така наречения руски „сенчест флот“.

Европейските държави засилиха усилията си срещу дейността на танкерите от „сенчестия флот“, използвани от Руската федерация за финансиране на продължаващата война срещу Украйна. Крмеъл осъди подобни действия като враждебни.

От началото на тази година Швеция е спряла пет общо кораба по подозрение в различни нарушения, сред които разливи на нефт и плаване под фалшив флаг, като срещу някои членове на екипажите са започнати наказателни производства.

Шведската брегова охрана задържа кораб от сенчестия флот, изхвърлял въглищни отпадъци в Балтийско море.

🇸🇪⚓️🇷🇺 Бреговата охрана на Швеция засече по време на рутинно въздушно наблюдение над Балтийско море панамския бълкер Hui Yuan да изпуска въглищни остатъци във водата, извършвайки нарушение на Екологичния кодекс (Miljöbalken). По разпореждане на прокуратурата екипаж на патрулния кораб KBV 003 е взел кораба на абордаж в неделя сутринта в 8:00 часа край Юстад по южните брегове на Швеция, стана ясно от изявление на шведската брегова охрана.

Hui Yuan е балкер с дедуейт от около 77 600 тона, построен през 2004 г. и плаващ под панамски флаг, според данните на VesselFinder. По информация на бреговата охрана корабът е бил на път от Русия към Лас Палмас, Испания. Образувано е досъдебно разследване, а прокуратурата е насрочила разпит.

„Корабоплавателната индустрия трябва да знае, че шведските институции работят в тясно сътрудничество за поддържане на реда в морето. Ако има съмнителен кораб, реагираме", подчерта Даниел Стенлинг, заместник-началник на оперативния отдел на бреговата охрана.

Случаят не е изолиран. Само няколко дни по-рано, на 3 април, бреговата охрана задържа петролния танкер Flora 1, фигуриращ в санкционния списък на ЕС, заподозрян за петролен разлив с дължина над 12 км източно от Готланд. Корабът е отплавал от руското пристанище Приморск към Сантос, Бразилия, под флага на Сиера Леоне, съобщи Euronews. Шведската брегова охрана определи задържането му като първи случай, при който успява да свърже замърсяване с кораб, попадащ под санкции.

И двата инцидента включват плавателни съдове, свързани с руски маршрути, което подчертава нарастващия екологичен риск, който корабите от т.нар. „сенчест флот" на Русия и други превозвачи създават в Балтийско море.

САЩ спасиха в морето група антиамерикански активисти, превозващи хуманитарна помощ за Куба.

🇺🇸🤝🇨🇺 Бреговата охрана на САЩ потвърди, че успешно е локализирала и спасила група активисти от флотилия, свързана с правителството на Куба, които бяха обявени за изчезнали в открито море.

Според репортаж на Infobae, плавателните съдове, на борда на които е имало няколко активисти, от които две жени, шестима мъже и тригодишно дете, първоначално е трябвало да отплават вчера следобед, но се налага да отложат тръгването за събота поради неблагоприятни метеорологични условия.

Миналия четвъртък беше съобщено за изчезването на два мексикански кораба, транспортирали хуманитарна помощ за Куба. Въпросните плавателни съдове, назовани като Tiger Moth и Friendship, са били част от конвоя Nuestra América и са плавали под кубински и мексикански флаг, но впоследствие връзката с екипажа е била прекъсната.

След получаването на сигнали за загубен контакт, звената за търсене и спасяване разгърнаха операция, която позволи откриването на всички участници в експедицията. Според официалния говорител на Бреговата охрана: „Активистите са открити живи и здрави и получават необходимата помощ след инцидента“.

Спасителната акция получи сериозен отзвук в обществото отвъд океана, тъй като спасената група е известна със своята открита антиамериканска позиция. Въпреки идеологическото напрежение, американските власти действаха в съответствие с международните протоколи за морска безопасност и опазване на човешкия живот.

Към момента няма данни за тежко пострадали. В следващите часове се очаква да бъдат дадени подробности относно транспортирането на спасените и техническите причини, довели до изгубването на флотилията.

Шведската брегова охрана взе на абордаж санкциониран танкер край Трелеборг

🇸🇪🚫🇷🇺 Шведската брегова охрана взе на абордаж в четвъртък вечерта 228-метров петролен танкер във водите на Балтийско море край Трелеборг, според местните власти. Предварително разследване беше започнато по случая за подозирани нарушения, свързани с липса на мореходна годност. Операцията се провежда с подкрепата на шведската полиция.

Танкерът Sea Owl I плава под флага на Коморските острови. Шведската брегова охрана подозира, че той не е вписан в техния корабен регистър, плава под фалшив флаг и следователно няма държава на флага, която да гарантира безопасността на борда. Корабът фигурира в санкционния списък на ЕС.

Общата ни оценка е, че рискът от дефекти в безопасността на борда е висок. На тази основа корабът не може да бъде допуснат за транзит, тъй като заплахите за морската безопасност и околната среда са твърде големи. Поради това съществува основание за намеса срещу кораба – заяви Даниел Стенлинг, заместник-началник на оперативния отдел в Шведската брегова охрана.

Sea Owl I беше спрян в териториалните води на страната от екипи на полиция и брегова охрана. Операцията е била предварително планирана.

В момента действията в морето продължават. Шведската брегова охрана разполага със служители на борда за извършване на претърсване и провеждане на разпити. На този етап разследването се отнася до отсъствието на годност за плаване. Възможно е да бъдат включени и други държавни институции в зависимост от развитието на процеса.

На 6 март Шведската брегова охрана, със съдействието на полицията, пое контрола над кораба Caffa близо до Трелеборг. По-късно Транспортната служба на Кралство Швеция наложи т.нар. „забрана за експлоатация“ на плавателния съд. Капитанът на Caffa е обвинен в редица нарушения, сред които подправяне на документи.

„Швеция защитава морското право и международния ред, за който сме се договорили съвместно. Отговорност на Бреговата охрана е да гарантира спазването на правилата в морето. Ще се намесваме срещу кораби, които ги нарушават и застрашават сигурността в нашите териториални води“, посочи допълни Даниел Стенлинг.

Южнокорейската брегова охрана отблъсква с сила китайски риболовни кораби от „малките сини човечета“

🇨🇳⚔️🇰🇷 Бреговата охрана на Южна Корея проведе решителна операция по осуетяване на нарушение на териториалните ѝ води от риболовна флотилия, част от морската милиция на Китай, наричана „малки сини човечета“, съобщи колумнистът Нгуен Хо.

Според доклада, корейските служители са взели на абордаж един от плавателните съдове, които са навлезли незаконно в териториалните им води, използвали са сълзотворен газ на палубата и извършили арест на екипажа.

Риболовните съдове, нарушаващи системно териториалните води на Южна Корея, са част от Народната въоръжена морска милиция на КНР – паравоенна структура, известна с названието си „малките сини човечета“. Тези части са пряко подчинени на въоръжените сили и включват както обикновени риболовни траулери, така и специално построени кораби с двойно предназначение.

Морската милиция на Пекин е считана за ключов елемент от морската мощ на страната с централна роля в отстояване на претенциите му в спорни морски райони. Тя участва активно в териториални конфликти, налагане на граници на юрисдикция и мониторинг на чуждестранна гражданска и военна дейност в акваториите, претендирани от Китай.

Пекин финансира директно милицията, а нейните екипажи са съставени както от военни, така и от цивилни моряци.

Южна Корея не за първи път е потърпевша от агресивното поведение на Пекин в открито море. След 2016 г. китайски кораби с валидни разрешителни имат право на риболов в някои зони от териториалните ѝ води, но в последните години незаконният риболов се превърна в сериозен проблем. Оттогава са регистрирани голям брой сблъсъци между китайски екипажи и бреговата охрана на Сеул.

Често екипажите спират транспондерите си и игнорират отправените им предупреждения, затруднявайки разпознаването и прилагането на правни мерки. Тези практики водят до сериозно изчерпване на рибните запаси и нанасят тежки икономически щети на местния риболовен сектор.

Експерти разглеждат това поведение като част от широка китайска стратегия за разширяване на влиянието в граничните морски зони, което създава пречки пред регионалната сигурност и политически отношения. Официален Пекин последователно отрича връзката си с подобни инциденти, описвайки ги като „недоразумения“.

Китай прилага аналогични практики и спрямо други държави. През 2024 г. в изключителната икономическа зона на Перу са били засечени общо 525 китайски риболовни кораба – повече от два пъти броя на местните плавателни съдове. Освен фактическо превземане на чужди акватории, подобно агресивно поведение потиска местните риболовни индустрии и довежда до сериозно изчерпване на морски ресурси.

Китайски патрул край оспорвани острови на фона на влошаващи се отношения с Япония.

🇯🇵⚓️🇨🇳 Бреговата охрана на Китай проведе патрул край група оспорвани острови, администрирани от Япония, в неделя, което допълнително разпали и без това избухналия спор между двете страни.

Държавните медии в Китай засилиха предупрежденията към Токио относно подготвени „сериозни контрамерки“ в конфликта, избухнал след необичайно острите коментари за Тайван, направени от новия ястребов премиер на Япония Санае Такаичи по-рано този месец.

Дипломати в Токио алармираха, че няма явен начин за деескалация на ситуацията, която пламна само дни след като Такаичи и китайският президент Си Дзинпин се срещнаха на среща на върха в Южна Корея и обещаха да култивират ера на сътрудничество и разбирателство.

Висш японски депутат заяви, че траекторията на спора създава потенциал и двете страни в него да обмислят икономически санкции като следваща стъпка.

„Никой не иска това, но е жалка възможност, ако не намерим изход от кризата“, каза той.

Висши служители отбелязаха, че конфликтът бързо се е превърнал в изпитание за Такаичи, която Пекин вече гледа с подозрение заради близостта ѝ с покойния Шиндзо Абе – националист, чието управление съвпадна с остро влошаване на отношенията между Япония и Китай.

Неделният патрул, описан от китайската брегова охрана като част от „действие за защита на правата“, беше проведен около островите, известни в Китай като Дяою, а в Япония като Сенкаку – архипелаг, символ на териториалния спор, чието притежание отдавна е предмет на остър спор.

Седмица по-рано китайското външно министерство предприе необичайната стъпка да предупреди своите граждани да не пътуват до Япония, позовавайки се на влошаваща се среда за сигурност и „ръст на случаите, насочени срещу китайски граждани“.

По време на интензивно изслушване в парламентарна сесия на 7 ноември Такаичи стана първият действащ японски премиер, очертал хипотетичен сценарий, при който може да сметне китайска атака срещу Тайван за „екзистенциална заплаха“ и да нареди на армията си да се намеси.

След тези думи Пекин заплаши с неуточнени ответни действия, ако Такаичи не оттегли думите си, което тя отказа да направи с аргумента, че думите ѝ не представляват фундаментална промяна в японската политика, но каза, че няма да ги повтори.

Възраждайки практиката на т.нар. „дипломация на вълците воини“, генералният консул на Китай в Осака публикува туит, гласящ, че „ако мръсна шия се навира непоканена, ще я отсечем без миг колебание“, а по-късно го изтри.

Това подтикна група депутати от Либерал-демократическата партия на Такаичи да предложат китайският дипломат да бъде обявен за „персона нон грата“ и експулсиран от Япония – тежка санкция, която двама японски служители предупредиха, че може да доведе спора още по-далеч.

През изминалата седмица двете държави извикаха посланика на другата страна за връчването на официални протести. Китай засили словесната война с предупреждение към Япония, че ще понесе „смазващо“ военно поражение, ако армията ѝ някога бъде разположена за намеса в Тайван.

Китайските туристи са една от водещите групи посетители в Япония – само през август възлизат на повече от 1 милион души. Към неделя не беше ясно дали правителственото предупреждение за пътувания ще има незабавен ефект.

„Не мисля, че ще промени нещо, освен ако не наредят на самолетите да спрат да летят. Все още планирам да се върна в Япония за Лунната нова година през 2026 г.“, обясни 38-годишна жена от Шанхай, която се представи като Хуан и се наслаждаваше на храма Гьоганджи в Киото рано в неделя сутринта.

Китайски корабни на флота и бреговата охрана се сблъскаха край рифа Скарбъро.

🇨🇳⚓🇵🇭 Кораб на Китайската брегова охрана (CCG) получи сериозни повреди след сблъсък с кораб на китайските военноморски сили по време на напрегнато стълкновение с бреговата охрана на Филипините вчера близо до рифа Скарбъроу.

Според филипинската брегова охрана (PCG) инцидентът е станал по време на програмата „Kadiwa Para sa Bagong Bayaning Mangingisda“ за доставка на провизии на филипинските рибарски лодки, работещи в оспорваните води. Корабите BRP Teresa Magbanua, BRP Suluan и MV Pamamalakaya са отплавали рано сутринта, за да окажат подкрепа на около 35 риболовни съда в района.

По време на операцията корабите на PCG и придружаваните от тях рибари са били подложени на опасни маневри и блокиращи действия от други плавателни съдове. Според PCG патрулният кораб MRRV 4406 е бил обстрелван с водно оръдие, но екипажът е избегнал удара чрез маневриране.

Ескалацията настъпва, когато CCG 3104, преследвайки BRP Suluan с висока скорост, е извършил опасна маневра от десния борд на филипинския кораб. Това довежда до сблъсък с разрушител на Военноморските сили на Китай (PLAN) с борден номер 164, на около 10,5 морски мили източно от Бахо де Масинлок.

Ударът е повредил сериозно носовата част на китайския патрулен кораб, правейки го негоден за плаване. PCG е предложила помощ на китайския екипаж, включително за издирване на паднали зад борда и медицинска подкрепа. Не е потвърдено официално дали има жертви или пострадали.

Междувременно корабът MRRV 9701 на PCG е ескортирал филипинските рибари до безопасно място, където са получили гориво и други необходими припаси.

Китайските власти представят различна версия на случилото се. Според китайското министерство на националната отбрана филипинските кораби са „навлезли насилствено“ във водите на Хуанян Дао под предлог, че доставят припаси на рибарски лодки, въпреки нееднократни предупреждения от китайска страна.

Говорителят на CCG Ган Ю заяви, че китайските части са „предприели всички нужни мерки, включително проследяване, наблюдение, блокиране и контрол“, за да прогонят филипинските кораби, а „операциите на място са били проведени професионално, по стандарт и в съответствие със закона“.

Ган повтори позицията на Пекин, че остров Хуанян е неизменна част от територията на Китай и бреговата охрана ще „продължи да провежда дейности по защита на правата“ в околните води „в съответствие със закона“ и ще „отстоява националния суверенитет и морските права и интереси на Китай“.

Бахо де Масинлок е традиционно място за филипинските рибари и се намира в изключителната икономическа зона на Филипините, но претенции към него има и от Пекин, който го посочва като остров Хуанян. Районът често е сцена на напрежение и инциденти между филипински и китайски кораби, включително такива на бреговата охрана, морски милиции и риболовни съдове от двете страни.

Сблъсъкът между патрулния кораб на CCG и военния кораб на PLAN е пореден такъв инцидент и подчертава напрегнатата обстановка в Южнокитайско море. Макар двете страни да избягват пряк военен сблъсък, подобни срещи често ескалират в рискови маневри, увеличаващи опасността от инциденти.

Министерството на отбраната в Пекин не призна в изявлението си за сблъсък между китайските кораби, а Военноморските сили на Китай не коментираха щетите по кораба на CCG.

22-часова морска схватка между тайвански и китайски кораби край спорните острови Донгша

🇹🇼⚓🇨🇳 Патрулни кораби от бреговата охрана на Китай и Тайван влязоха в напрегната конфронтация, продължила повече от 22 часа край спорните острови Донгша в Южнокитайско море през уикенда – поредния епизод от серия инциденти, които Тайпе смята за умишлена провокация с цел да бъде тестван отговора му по море.

Според Службата на бреговата охрана на Тайван, инцидентът е започнал в събота следобед, когато командването в района на Донгша засича китайски кораб с борден номер 3102, който плава в южна посока към островната група. Донгша се намира под контрола на Тайван, но Пекин също претендира за суверенитет над тях, както и на Тайван като цяло.

„Китайският съд беше засечен в 14:50 часа на 2 август, на приблизително 28,1 морски мили северозападно от остров Донгша. Според курса и скоростта му, командването ни прецени, че корабът се насочва към тайвански териториални води“, съобщиха от агенцията в понеделник.

След като китайският плавателен съд игнорира многократни предупреждения по радиото да промени курса, Тайван изпраща 1000-тонния въоръжен патрулен кораб Hsun Hu No 8, за да следи движението му. Около 17:34 часа китайският кораб вече се намира само на 10,3 морски мили югозападно от остров Донгша.

„Около 18:00 часа китайският патрулен кораб изключи системите за автоматична идентификация (AIS), очевидно с цел да избегне проследяване“, допълват от тайванската агенция, допълвайки че е бил следен от тайванския патрулен съд с помощта на корабен радар.

Около час по-късно AIS системата на китайския кораб е активирана повторно, а той рязко променя курса си и поема в северна посока. „В един момент двата кораба се намираха само на една морска миля един от друг“, отбелязват от агенцията.

Корабът от континентален Китай се изтегля около 15:45 часа в неделя, отдалечавайки се на север-северозапад със скорост от девет възела, от позиция на около 27,9 морски мили северно от Донгша.

Нов сблъсък между плавателни съдове на Китай и Филипините в Южнокитайско море.

🇨🇳⚔️🇵🇭 Филипините съобщиха, че преустановяват научното си изследване във водите на Южнокитайско море, след като два от корабите им са били обект на тормоз и агресивно поведение от страна на плавателни съдове от бреговата охрана и флота на Китай.

Манила и Пекин се изправиха един срещу друг в поредица от конфронтации в спорните води на Южнокитайско море. Китайските власти претендират за почти цялата му акватория, през която преминават стоки и активи в размер на 3 трилиона долара годишно. Китайските претенции се припокриват с претенциите за суверенитет на Филипините, Индонезия, Малайзия и Виетнам.

Два филипински риболовни кораба, на път да вземат проби от пясък от Санди Кей, разположен близо до окупирания от Филипините остров Титу, станаха свидетели на агресивните маневри на три кораба на китайската брегова охрана, се посочва изявление на филипинската брегова охрана, публикувано в събота.

В изявление на китайската брегова охрана се твърди, че Пекин има „безспорен суверенитет“ над островите Спратли, включително Санди Кей, който китайците наричат Тиексиански риф, както и че е прехванал два филипински кораба, прогонвайки ги в съответствие със закона.

Китайската брегова охрана посочва също, че филипинските кораби са навлезли в района без да поискат разрешение и са направили опит да акостират „незаконно“ на рифа, за да вземат проби от пясъка.

Китай разположи четири малки лодки от по-големите си кораби на бреговата охрана, за тормоз срещу две надуваеми лодки с твърд корпус, изпратени от филипинското бюро за риболов, за да транспортират персонал до Санди Кей, обясни филипинската брегова охрана, която подкрепи научната мисия.

Хеликоптер на китайските военноморски сили също така е кръжал на “небезопасна височина“ над плавателния съд, се допълва в съобщението.

Проучвателните операции са преустановени „в резултат на непрекъснатия тормоз и незачитане на безопасността, демонстрирано от китайските морски сили“, заяви филипинската брегова охрана.

По време на поредния кръг от преговори на 16 януари, двете страни се споразумяха да търсят общ език и да намерят начини за сътрудничество въпреки противоречията.

Претенциите на Пекин за суверенитет върху Южнокитайско море, основани на историческите му карти, нямат правно основание, постанови Международен арбитражен съд през 2016 г.

Поредна провокация на китайската брегова охрана в Южнокитайско море.

🇨🇳⚔️🇵🇭 Военни кораби на ВМС на Народната освободителна армия и катери на бреговата охрана на Китай стреляха с водни оръдия и удариха филипински морски патрул близо до плитчината Скарбъро в сряда в последния спор между двете страни в Южнокитайско море.

Флагманът на бреговата охрана на Филипините BRP Teresa Magbanua (MRRV-9701) и BRP Cabra (MRRV-4409) се присъединиха към офшорните кораби на Бюрото за водни ресурси и риболов BRP Datu Pagbuaya (MMOV-3003) и BRP Datu Sanday (MMOV-3002) в патрул за подпомагане на рибарите в близост до оспорван морски обект в Южнокитайско море.

Комодор Джей Тариела, говорител на бреговата охрана на Филипините по въпросите на Западно Филипинско море, посочи в изявление, че четири катера на китайската брегова охрана с вимпели 5303, 3302, 3104, 3304 и фрегатите от тип 054A на ВМС на Народната освободителна армия Xianning (500) и Yuncheng (571) са пресрещнали съвместния патрул.

Последвалият инцидент включва това, което бреговата охрана на Китай твърди, че са „мерки за контрол в съответствие със закона и разпоредбите“. В 06:30 и на 16 морски мили от плитчината Скарбъро, китайски катер 3302 стреля с водното си оръдие по навигационното оборудване на Datu Pagbuaya и се сблъска с офшорния кораб със странична маневра срещу десния му борд. Втори изстрел с водно оръдие беше изпратен срещу рибарската лодка 25 минути по-късно.

Междувременно Тариела твърди, че флагманът Teresa Magbanua е претърпял „блокиране, засенчване и опасни маневри“ от китайската фрегата Xianning и друг катер. Cabra също беше в сянка от китайските сили, като кораб се приближи на 270 метра от патрулния кораб, японско производство.

Инцидентът бележи най-големия сблъсък между китайските и филипинските морски сили от противопоставянето на плитчината Сабина, когато двете страни разположиха своята брегова охрана. Това е и първото публично съобщено разполагане на водещия кораб на агенцията Teresa Magbanua в Южнокитайско море след изтеглянето му от плитчината Сабина в средата на месец септември.

Тези разполагания бяха извършени след изпращането на BRP Melchora Aquino (MRRV-9702) и BRP Cape Engaño (MRRV-4411) до Ирокезкия риф от миналата седмица за защита на рибарите от китайски тормоз. С тези двойни мисии до Скарбъроу и Ирокез, филипинската брегова охрана разполага с поне четири от своите 13 океански патрулни кораба, разположени в спорните води.

„PCG и BFAR потвърждават своя ангажимент за защита на правата и безопасността на рибарите ни в рамките на нашата морска юрисдикция. Ще продължим да бъдем бдителни в защитата на нашите национални интереси в Западно Филипинско море“, категоричен бе Тариела.

Известен във Филипините като Бахо де Масинлок и в Китай като Хуангян Дао, Скарбъроу е бил арена на редица сблъсъци между двете страни. Въпреки близостта си до Лусон, приблизително на 120 морски мили от най-големия остров на Филипините, Пекин претендира за плитчината, както и за по-голямата част от акваторията на Южнокитайско море. Пекин поддържа присъствие около и в морския обект след противопоставянето през 2012 г.

„Китай се представя като легитимен правоприлагащ орган в района на плитчината Скарбъро и филипинските плавателни съдове като престъпни нарушители“, заяви Рей Пауъл, директор на SeaLight Project – проект на Центъра за иновации в националната сигурност към Станфордския университет, като причина китайските сили да се държат така при инцидента в сряда сутринта.

„Както също наблюдавахме наскоро при Втората плитчина Томас, плитчината Сабина и Ирокезкия риф, това е стоманеното острие на агресивните закони на Пекин, оправдаващи морската му окупация на ключови обекти в Западно Филипинско море“, подчерта Пауъл.

Индонезия заяви, че бреговата ѝ охрана е прогонила китайски кораб, прекъснал проучване в териториалните ѝ води.

🔍 Източник: Ray Powell on X

🇨🇳⚓🇮🇩 Кораб на китайската брегова охрана беше изгонен от териториалните води на Индонезия за втори път тази седмица, след като първоначално попречи на проучване на държавната енергийна компания Pertamina в акваторията на Южнокитайско море, съобщи индонезийската агенция за морска сигурност в четвъртък.

Докато корабите на китайската брегова охрана са били засичани многократно в изключителната икономическа зона на Индонезия, последните инциденти се случиха само дни след встъпването в длъжност на Прабово Субианто като новия президент на островната държава.

Китай претендира за суверенитет над почти цялото Южнокитайско море, разграничавайки го на своите карти с т.нар. „линия с девет тирета“, която навлиза в изключителните икономически зони на Малайзия, Бруней, Филипините, Индонезия и Виетнам.

Постоянният арбитражен съд в Хага през 2016 г. заяви, че претенциите на Китай няма основание съгласно международното право – решение, което Пекин не признава.

Инцидентите са се случили край индонезийските острови Натуна, на около 1500 км от китайския остров Хайнан. Точните места не бяха ясни веднага.

В понеделник корабът на китайската брегова охрана е настоял, че районът е под юрисдикцията на Пекин, се посочва в изявление на индонезийската агенция за морска сигурност, по-известна като Bakamla.

Китайското външно министерство не отговори веднага на искане за коментар.

„Бакамла ще продължи да патрулира и интензивно да наблюдава водите на Северна Натуна, за да гарантира, че събирането на сеизмични данни може да премине без нарушаване на суверенитета на Индонезия“, каза агенцията в понеделник.

В четвъртък беше съобщено, че китайският кораб се е върнал, но отново е бил засечен и изгонен. Не бяха предоставени повече подробности за действията, извършени от кораба.

Китай отстоява претенциите си за морски суверенитет чрез армада от плавателни съдове на своята брегова охрана, разположени в Южнокитайско море, някои от които често са обвинявани от съседните страни в агресивно поведение и опити за нарушаване на енергийните и риболовните дейности.

Китай обикновено посочва, че бреговата му охрана действа законно, за да възпира териториални нарушения в неговите води.

През 2021 г. кораби от Индонезия и Китай се наблюдаваха един друг в продължение на месеци близо до потопяема петролна платформа, която извършваше оценки на кладенци в морето Натуна. По това време Китай призова Индонезия да спре сондажите на това, което твърди, че е негова територия.

Последните инциденти идват в момент, когато новият министър на отбраната на Индонезия Сяфри Сямсоедин се срещна в четвъртък с китайския посланик в Джакарта.

В изявление на министерство на отбраната се посочва, че Сяфри очаква да засили партньорството с Китай в сферата на отбраната, включително със съвместни военни учения. В изявлението не се споменават морските инциденти от тази седмица.

Нова ескалация на напрежението между Китай и Филипините в Южнокитайско море

🇨🇳⚓🇵🇭 Напрежението в Южнокитайско море отново ескалира след като Китай и Филипините се обвиниха взаимно за сблъсък между патрулни кораби в спорните води около плитчината Сабина, предаде Ройтерс.

Бреговата охрана на Китай каза, че филипински кораб, „незаконно заседнал“ на плитчината Сабина, е вдигнал котва и „умишлено е блъснал“ китайски кораб, докато филипинската брегова охрана каза, че китайски кораб умишлено е блъснал един от корабите на Манила.

Лиу Деджун, говорител на бреговата охрана на Китай, в изявление призова Филипините да се оттеглят незабавно от плитчината.

„Китайската брегова охрана ще предприеме необходимите мерки за решително осуетяване на всички актове на провокация, неудобство и посегателство и решителна защита на териториалния суверенитет и морските права и интереси на страната“, каза Лиу.

От своя страна говорител на бреговата охрана на Филипините Джей Тариела каза на пресконференция, че китайската брегова охрана е пренебрегнала правилата за сблъсък и е извършила опасни маневри, довели до щети. Все пак не се съобщава за ранени.

Плитчината е в рамките на изключителната икономическа зона на Филипините от 200 морски мили.

Пекин претендира за почти цялото Южнокитайско море, включително части, претендирани от Филипините, Бруней, Малайзия, Тайван и Виетнам. Смята се, че части от водния път, през които минава търговия на стойност 3 трилиона долара годишно, са богати на находища на нефт и природен газ, както и рибни запаси.

През 2016 г. Постоянният арбитражен съд установи, че масовите искове на Китай нямат правно основание, решение, което Пекин отхвърля.

Япония и Тайван проведоха първото си съвместно морско учение на фона на нарастващото напрежение с Китай.

📸 Снимка: Wikimedia Commons

🇯🇵🤝🇹🇼 Според информация, публикувана от Гласът на Америка на 22 юли 2024 г., главният секретар на кабинета на Япония Йошимаса Хаяши потвърди, че бреговите охрани на Япония и Тайван са провели двустранно учение във водите край източното крайбрежие на Япония - първото в историята съвместно учение между двете страни. Експерти предполагат, че това сътрудничество е естествен резултат от регионалните усилия за противодействие на т.нар. тактика на „сивата зона“, прилагана от Китай.

Китай разполага все повече кораби на бреговата охрана, с които да предизвика съседните страни в спорни води. Наскоро четири кораба на китайската брегова охрана, оборудвани с автоматични оръдия, бяха забелязани в близост до островите Сенкаку, отбелязвайки 213-ия пореден ден тази година, белязан от подобни нахлувания.

Това поведение следва модела на тормоз, практикуван от силите на Пекин срещу Тайван във водите край някои от отдалечените му острови като Кинмен и Пенгу, които са мишена на чести набези от корабите на китайската брегова охрана.

На фона на непрестанните китайски провокации, Япония и Тайван потвърдиха необходимостта от провеждане на съвместни учения. На 17 юли тайванският 1000-тонен патрулен кораб "Patrol 9" и японският патрулен кораб "Sagami" проведоха обучение по морско спасяване във водите южно от полуостров Босо и недалеч от остров Изу Ошима.

Ученията, насочени към подобряване на координацията чрез споделяне на информация и разделяне на зоните за търсене, бяха практическо приложение на меморандум за морско сътрудничество при търсене и спасяване, сключен през 2017 г.

В отговор говорителят на китайското външно министерство Лин Джиан повтори твърдото противопоставяне на Китай и призова Япония да се придържа към „Принципа за единен Китай“, изисквайки от Токио да поправи грешките си, както и да се въздържа от оказване на подкрепа към движенията за независимост на Тайван.

Експертите смятат, че съвместните учения между Япония и Тайван са от решаващо значение за регионалната стабилност. Шен Минг-ши, директор на Института за изследване на националната отбрана и сигурността в Тайпе, подчерта значението на многостранното сътрудничество, отбелязвайки, че партньорството между Япония и Тайван укрепва регионалната рамка за морска отбрана, която вече включва чести съвместни учения между САЩ, Япония, Филипините и Австралия.

Въпреки че нямат официални дипломатически връзки, Япония и Тайван поддържат практически обмен чрез съответните си асоциации.

Обзор на военноморските дейности на Китай за изминалата седмица.

🇨🇳🚨 Китай продължава да разполага значителна огнева мощ и военноморски активи в Южнокитайско и Източнокитайско море. За първи път Пекин проведе учения в рамките на изключителната икономическа зона на Филипините и разположи авионосната ударна група на самолетоносача „Шандун“ във водите наблизо. Ключови бойни и десантни кораби на китайския флот също са дислоцирани в района.

Огромният 12 000-тонен кораб № 5901 на Китайската брегова охрана с прякор „Чудовището“ е разположен в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Филипините край рифа Сабина.

Преди да пристигне във водите на рифа на 3 юли, корабът проведе обширен и натрапчив патрул в рамките на ИИЗ на Филипините, както и по протежение на китайската „линия с девет тирета“.

Тя представлява U-образна зона, която обхваща обширни райони в Южнокитайско море, за които Пекин претендира, че са негова суверенна територия. Тази граница, използвана на китайските карти, отдавна се сблъсква с опозиция от други нации в региона като Индонезия, Виетнам, Малайзия, Бруней и Филипините, които гледат на някои от оспорваните, богати на ресурси води, като на свои.

Миналата седмица военноморският флот на Китай обяви и проведе три паралелни учения в Индо-тихоокеанския регион. Две от тях все още продължават, а вчера беше обявено, че още едно ще се проведе във водите на Бохайския залив - северозападната, най-вътрешна част на Жълто море край бреговете на Североизточен Китай, при който се намират най-близките до столицата Пекин морски пристанища.

Китайските държавни медии заявиха, че първото разполагане на самолетоносач от Китай във води близо до Филипините „има за цел да възпира“. Самолетоносачът „Шандун“ вероятно е на планирано учение, което „може също така да го подготви за потенциално пътуване в далечни морета отвъд първата островна верига в Западния Пасифик“, според репортажи в китайските медии.

Един от трите големи палубни дока за хеликоптери „Type 075“ на китайския флот, CNS Hainan (31), проведе рядко учение със самолетоносача „Шандун“, разполагайки се за първи път във водите край островите Спратли.

„Type 075“ представлява „важен напредък в способността на военноморските сили на Китай за прожектиране на военна мощ“.

И четирите големи разрушителя „Type 055“, свързани с командването на Южния театър на Народната освободителна армия на Китай, са разгърнати или в процес на разгръщане, като три от тях наскоро извършиха за първи път военни маневри заедно.

Ракетните крайцери от клас „Renhai“ са сред най-страховитите китайски бойни кораби, пуснати на вода. Те представляват кулминацията на китайските усилия за изграждане на мощни надводни бойни кораби с голям обсег на действие, които да проектират военна мощ и да ескортират нарастващия флот от самолетоносачи във флота на Народната освободителна армия на Китай, според американския военноморски институт USNI.

Миналата седмица китайската брегова охрана се качи на борда на тайванския рибарски кораб „Dajinman 88“ и задържа неговия екипаж. Инцидентът се случи в близост до архипелага Кинмен. Плавателният съд беше прехванат от 2 кораба на китайската брегова охрана. В отговор, Тайван изпрати на помощ 3 кораба, но един от тях, който се приближи към мястото на инцидента, беше блокиран, след което му беше казано да не се намесва.

Най-новият, най-модерният и смъртоносен самолетоносач на Китай, CNS Fujian (18), наскоро започна 3-ти кръг на морски изпитания. Първите два кръга се състояха в бърза последователност през май и юни и бяха обявени за успешни.

Финландия купува два самолета за наблюдение на границата с Русия на стойност 174 милиона долара.

📸 Снимка: raja.fi

🇫🇮🤝🇺🇸 Финландия ще закупи два самолета за наблюдение от базираната в САЩ Sierra Nevada Corp за 174 милиона долара, за да патрулират дългата си източна граница с Русия, съобщи финландската гранична охрана в четвъртък.

В края на миналата година Финландия затвори всички пропускателни пунктове за пътници по своята 1340 километрова граница с Русия за неопределено време, след като около 1300 мигранти от държави като Сирия и Сомалия пристигнаха по този маршрут.

Хелзинки повишава сигурността на границата, тъй като смята, че Кремъл е готов по всяко време да прехвърли повече мигранти – нещо, което Москва категорично отрече.

„Новият самолет за наблюдение значително ще повиши способността на Финландия за гранична сигурност и задачи за морска сигурност, което е важно в нашата трудна за прогнозиране среда за сигурност“, заяви началникът на отдела за гранична и брегова охрана Мати Сарасмаа в изявление.

Новият самолет, който ще бъде произведен от канадската Bombardier, базиран на нейния бизнес клас Challenger 650 и оборудван за целите на граничната охрана от Sierra Nevada Corp., заменяйки остарелите турбовитлови самолети Dornier 228 през 2026 и 2027 г., се казва в съобщението.

Новите самолети ще бъдат оборудвани с усъвършенствани технически системи и модерни сензори за наблюдение, добавят от службата.