Сателитни кадри потвърдиха: Ту-95МС в Енгелс е унищожен необратимо

🇺🇦✈️🇷🇺 Стратегически бомбардировач Ту-95МС, поразен при украински удар с дронове по авиобаза „Енгелс-2“ в Саратовска област, е безвъзвратно унищожен. Сателитни снимки от 19 юли показват машината с изцяло откъсната опашна секция и разрушения, достигащи до вътрешния отсек, където обичайно се носят крилатите ракети.

Кадрите бяха публикувани от OSINT канала AviVector, който проследява руската бойна авиация чрез сателитни данни. Независимо от тях, изследователският проект „Схеми“ на Радио „Свободна Европа“ разпространи изображения на Planet Labs от същия ден, на които самолетът изглежда буквално разцепен на две.

Сателитните изображения разсейват неяснотата около резултатите от удара в първите дни след него. Когато Frontline Monitor съобщи за атаката в нощта на 16 юли, Москва не признаваше загубата на самолет, а руското министерство на отбраната отчете 375 свалени дрона над 18 региона. В същото време повечето независими оценки се разминаваха: някои мониторинг канали локализираха пожара в зона за паркиране на самолети, докато сателитната система за откриване на пожари FIRMS не отчете горене на територията на самата база.

Ден по-късно президентът Володимир Зеленски обяви, че дронове на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) са изминали около 800 км от украинската граница и са унищожили Ту-95 в „Енгелс-2“. От СБУ описаха критични поражения и напълно отсечена опашка, а украинското издание Militarnyi уточни, че използваните дронове са аналози на типа „Шахед“. Новите изображения категорично потвърждават тази информация. Ситуацията повтаря вече познат модел за същата база – през март 2025 г. унищожаването на склад с 96 крилати ракети в „Енгелс-2“ също беше доказано чрез сравнителни сателитни кадри седмици след самия удар.

Кадрите разкриват и детайл, който липсваше в първоначалните съобщения. Според AviVector, в авиобаза „Енгелс-2“ от дълго време са разположени два бомбардировача Ту-95МС, преминаващи през техническа поддръжка, ротация на екипажи и тренировъчни полети. Именно един от тях е понесъл невъзстановимите щети. Въпреки че Москва запази мълчание за загубата в дните след атаката, тя се нарежда в поредицата далекобойни операции, които Киев ескалира от края на юни. В изявление от 17 юли Зеленски подчерта: „Справедливо и активно се защитаваме“, като добави, че същата нощ са поразени и обекти на руската петролна индустрия. „Увеличаваме цената, която Русия плаща за агресията срещу държавата и хората ни“, категоричен бе президентът.

Ту-95МС е основният носител на далекобойни крилати ракети в руската стратегическа авиация. Тези машини не навлизат във въздушното пространство на Украйна – те излитат, набират височина над руска територия и изстрелват ракети Х-101 по украинските градове и енергийна инфраструктура от дистанция, която ги държи извън обсега на украинската ПВО. Тъй като са практически недосегаеми във въздуха, тяхната уязвимост е единствено на земята, където ги търсят украинските дронове. Въпреки че тяхната конструкция е наследена от съветската епоха, флотът премина през няколко вълни на модернизация.

Най-значимата от тях – до стандарта Ту-95МСМ – включва изцяло нови двигатели, авионика и навигация, както и възможност за окачване на до 8 крилати ракети Х-101 или Х-102 под крилете. Към 2024 г. според публични оценки, цитирани от украински отбранителни експерти, Русия е разполагала с приблизително 31 единици Ту-95МС и 27 модернизирани Ту-95МСМ. Производството приключва през 1992 г. и оттогава нито един нов Ту-95 не е излизал от завод. Москва може да ремонтира и надгражда наличните машини, но не и да ги замени. Това означава, че всяка загуба безвъзвратно смалява този флот от под 60 единици.

Този удар идва повече от година след операция „Паяжина“ на СБУ от юни 2025 г., при която дронове, изстреляни от укрити товарни ремаркета дълбоко в руския тил, повредиха или унищожиха десетки машини на четири руски летища едновременно. Вследствие на това Русия дислоцира далекобойната си авиация в повече бази, премествайки значителна част от самолетите в авиобазата „Украинка“ в Амурска област (Далечния изток) – на няколко хиляди километра от украинската граница. Въпреки това „Енгелс-2“ запази своята роля на пункт, в който бомбардировачите се въоръжават с ракети преди ударни мисии. Именно там двата Ту-95МС, документирани от AviVector, са престоявали продължително време.

Базата е мишена на украински удари още от декември 2022 г. При първата атака с дронове тогава бяха повредени два Ту-95, а впоследствие „Енгелс-2“ претърпя поражения по горивното депо, склада за боеприпаси, а сега – и директно по машините на стоянките. Следващият отговор за съдбата ѝ отново ще дойде от орбита. Евентуално изтегляне на оцелелия втори Ту-95МС на изток би индикирало, че ролята на „Енгелс-2“ като преден пункт на далекобойната авиация се свива. Ако той остане на място, ракетните кампании срещу Украйна ще продължат да се провеждат от писта, за която украинските дронове току-що доказаха, че позволява прецизно поразяване на конкретна машина. А за флот, който не може да бъде попълнен с нови самолети, математиката е неумолима – бройката им може само да намалява.

СБУ унищожи Ту-95 в Енгелс – на 800 километра от границата

🇺🇦💥🇷🇺 Службата за сигурност на Украйна (СБУ) е унищожила руски стратегически бомбардировач Ту-95МС, паркиран на авиобаза „Енгелс-2“ в Саратовска област, обяви президентът Володимир Зеленски в петък, публикувайки видео от удара. Самолетът е използван за руските ракетни удари срещу Украйна, а разстоянието до целта е около 800 км от украинската държавна граница.

„Силите на СБУ унищожиха военен самолет Ту-95 в Енгелс, използван за руски ракетни удари по нашата страна“, заяви Зеленски. „Разстоянието от държавната ни граница е около 800 км. Справедливо и активно се защитаваме.“ Президентът благодари на украинските военни за точността и описа удара като поредна успешна употреба на далекобойните способности на Украйна. В същото съобщение той заяви, че Силите за отбрана са поразили и обекти на руската петролна индустрия, както и определени цели във временно окупираната украинска територия. „Увеличаваме цената за Русия за агресията срещу нашата държава и хората ни“, каза Зеленски.

Изявлението беше направено ден след масирана атака с дронове срещу Саратовска област. Около 1:47 ч. местно време в нощта срещу 16 юли губернаторът Роман Бусаргин предупреди за заплаха от украински дронове, а от 2:30 ч. жителите на Саратов и Енгелс започнаха да съобщават за ниско летящи дронове и серия от експлозии. Руското министерство на отбраната обяви, че през същата нощ ПВО е свалила 375 дрона над 18 руски региона, анексирания Крим, Азовско и Черно море – число, очертаващо мащаба на удара, независимо от резултата. Мониторинг канал Exilenova+ публикува кадри от атаката, а независимо издание Astra установи точното местоположение на заснетия пожар в пределите на военното летище; по предварителни данни огънят е бил в зоната за паркиране на самолетите. Украинското издание Militarnyi определи използваните апарати като дронове от типа на „Шахед“.

Ударът не се изчерпа с базата. Дрон се вряза в жилищна сграда от комплекса „Ладя“ на ул. „Пристанская“ 85 на около 2 км от пистата на летището, установи Astra по заснети кадри. Бусаргин потвърди, че цивилна инфраструктура в Енгелс е пострадала, но по предварителни данни няма жертви. Дронове поразиха също така електрическа подстанция в града, след което жителите съобщиха за прекъсвания на тока.

В часовете след атаката независимите оценки на щетите се разминаваха – докато Exilenova+ поставяше пожара сред паркираните машини, Militarnyi отбеляза, че сателитната система на НАСА за откриване на пожари FIRMS не е регистрирала огън в самата база. Видеото, което Зеленски публикува ден по-късно, е украинският отговор на това разминаване.

Ту-95 не навлиза във въздушното пространство на Украйна, поради което не се среща с украинската ПВО. Обикновено той излита от Енгелс, набира височина над руското небе и извършва пуск на крилати ракети Х-101 и Х-555 от разстояние, което ги държи извън обсега на всичко, с което Киев разполага във въздуха. Бомбардировачът е недосегаем, докато лети. Достъпен е единствено на земята, паркиран на собственото си летище – и точно там го търсят украинските далекобойни дронове.

Ту-95МС, познат по натовската кодировка Bear-H, е съветска разработка и един от основните носители на далекобойни крилати ракети в руския арсенал. Задвижван от 4 турбовитлови двигателя „Кузнецов“ НК-12 с характерните противоположно въртящи се витла, това е единственият витлов самолет със стреловидно крило, който все още се използва масово в бойни части. Екипажът му е 7-членен, максималната дължина на полета достига 10 500 км, а максималната скорост – 830 км/ч. С товароносимост от 20 тона машината е проектирана да изстрелва оръжия с голям обсег, без да навлиза в зоната на поражение от ПВО и точно това я превръща в инструмента, използван от руска страна, за нанасяне на удари по украинските градове и енергийна инфраструктура.

„Енгелс-2“ е сърцето на руската стратегическа авиация. Там са базирани 184-ти тежък бомбардировъчен и 121-ви гвардейски тежък бомбардировъчен авиационен полк, които експлоатират самолетите Ту-95МС, свръхзвуковите Ту-160М и далечните Ту-22М3. В пределите на базата се намират складове с авиационни бомби и крилати ракети. Летището се намира на 600 км от фронта – Зеленски мери 800 км от държавната граница – и периодично попада под украински обстрел, най-ранния от които беше нанесен на 5 декември 2022 г. Тогава първата атака с дронове порази два самолета Ту-95. През януари 2025 г. удар по горивното депо „Кристал“, което зарежда базата, предизвика пожар, продължил цели 5 денонощия. През март 2025 г. беше унищожен складът за боеприпаси, а Генералният щаб на ВСУ обяви, че са унищожени 96 крилати ракети – количество, достатъчно за три масирани залпа по украински градове; загубата беше потвърдена седмици по-късно от сравнителни сателитни снимки. През юни 2025 г. дойде редът и на емблематичната операция „Паяжина“, при която СБУ порази наведнъж десетки машини на четири руски летища.

Ударът се вписва в кампания, която от началото на годината системно поразява водещите рафинерии на Руската федерация. На 8 юли украински дронове поразиха рафинерията в Саратов – една от най-старите преработващи мощности в Поволжието, собственост на „Роснефт“, отговорна за снабдяването на руската армия с гориво, принуждавайки я да спре дейност, според цитирани от Ройтерс индустриални източници. Същата нощ бяха ударени и нефтохимически обекти в Татарстан. Логиката е обща: натиск едновременно върху въздушния компонент, който изстрелва ракетите, и върху горивото, което го поддържа във въздуха.

Отделно от украинските удари руската далекобойна авиация губи машини от собственото им износване. На 15 юни бомбардировач Ту-22М3 се разби в Иркутска област при планиран учебен полет – самолетът, летял без боен товар, рухнал при подхода за кацане край село Каменка. 4-членният екипаж катапултира успешно и оцелява, а губернаторът Игор Кобзев посочва като предварителна причина отказ на двигател.

Производството на Ту-95МС беше прекратено в началото на 90-те години на миналия век и нито един нов самолет не е излизал от завода оттогава насам – Русия разполага с краен парк, който може да ремонтира и модернизира, а не да попълва с нови единици. Всяка машина, изгоряла на пистата в Саратовска област, изважда от играта не единица техника, а част от способността да тероризира украинските градове.

Над 30 военни прелета над Вашингтон за 250-годишнината на САЩ.

🇺🇸✈️ F-22 Raptor, изтребител от пето поколение за завоюване на превъзходство във въздуха, който прелетя ниско над Вашингтон по време на вчерашната генерална репетиция, днес е само един от епизодите в близо 10-часова въздушна програма над столицата – над 30 военни полета и демонстрации по случай 250 години от Декларацията за независимост. Кулминацията „Salute to America 250“ ще се разгърне над Националната алея и организаторите я представят като най-мащабното въздушно шоу в американската история – редом с най-голямата заря, която страната е виждала.

Кадрите, които се завъртяха в социалните мрежи в петък, уловиха именно тази подготовка: единичен Raptor, който минава ниско над столицата, докато екипажите напасват маршрути и височини преди същинския ден. Репетицията беше част от демонстрациите „Wings of Freedom“ в петък, когато военни самолети се появиха над алеята – сред тях конвертопланът MV-22 Osprey, изтребителите F-35B на морската пехота, F-18F и F-35C на флота, F-22 Raptor и Ескадрила за въздушни демонстрации „Thunderbirds“ на ВВС, и формация от три стратегически бомбардировача. Телевизионните екипи във Вашингтон заснеха репетициите; за жителите на града звукът на форсажни двигатели над центъра беше първият сигнал, че програмата наближава.

Самото шоу в събота започва рано следобед и продължава без прекъсване до късна вечер. Първата вълна излита в 13:14 ч. – четири самолета F-5 на НАСА, последвани от преглед на въздушния флот на космическата агенция. След тях идват спасителни хеликоптери и самолети на Бреговата охрана, а към 14:09 ч. над алеята се спуска парашутен отряд: армейският отбор „Golden Knights“ и флотският „Leap Frogs“. Оттам нататък прегледите се нижат по родове войски на интервали, които варират от 3 до около 40 минути. ВВС излизат на три вълни – първо тежките машини, после самолетите на Командването за специални операции (AFSOC), накрая изтребителите. Корпусът на морската пехота представя своите две вълни – с роторно и неподвижно крило, следвана от три вълни на флота – вертолети, самолети с неподвижно крило и изтребители – както и отделна демонстрация на F-18F Super Hornet около 16:20 ч.

Кулминацията е запазена за вечерта. В 16:59 ч. лети пилотажната група на военноморските сили „Blue Angels“ с изтребители F/A-18, следвана от демонстрация на конвертоплана MV-22 Osprey в 17:26 ч. Малко след 18:00 ч. идва един от акцентите на деня – рядката формация от три бомбардировача, събираща заедно прелитане на B-2 Spirit, B-1B Lancer и B-52 Stratofortress. Трите вида рядко се вдигат в обща формация: заедно те покриват целия гръбнак на стратегическата авиация на САЩ – от невидимо за радарите проникване до носене на масиран конвенционален товар и ядрено сдържане, на което B-52 е лице вече 60 години. Малко след нея, в 18:05 ч. лети демонстрационен F-35C, докато в 18:25 ч. над алеята се разгръщат „Thunderbirds“ с изтребителите F-16.

Президентският сегмент започва около 19:03 ч. с прелитане на Air Force One, следван от обновения президентски борд по-късно същия час. Финалът на светло принадлежи на F-22 Raptor: демонстрационният полет е насрочен за 19:39 ч., а в 19:53 ч. следва прелитане с включен форсаж – същата машина, чиято репетиция е заснета предишния ден. Програмата на дневна светлина затваря малко след 20:00 ч. с прелитания на B-1, някои от които с форсажна тяга, а към 20:22 ч. „Голдън Найтс“ правят втори, здрачен скок над алеята. Едно последно нощно прелитане на бомбардировач B-1 е разчетено за 22:36 ч., за да съвпадне с началото на заря, която Freedom 250 обявява за най-голямата в историята на страната – около 850 000 снаряда, изстреляни от десет отделни площадки.

Мащабът на въздушната част трудно може да бъде съпоставен с предишни чествания. Организаторът Freedom 250 – структурата, която подготвя събитията за 250-годишнината, свързана с администрацията на президента Доналд Тръмп – говори за над 30 отделни вълни от самолети, обхващащи почти всеки род войски. Самият Тръмп заяви, че в небето ще бъдат вдигнати „стотици самолети“ от различни епохи, макар че Freedom 250 не потвърди точен брой машини. Специализирани авиационни издания оценяват струпаната във въздуха техника на около шест милиарда долара – стойност, илюстрираща защо денят събира почти целия параден арсенал на американската авиация на едно място.

Подготовката върви от седмици. Прелети над столичния регион започнаха още през юни, докато в последните дни машините правеха пробни проходи над Вашингтон, за да сверят маршрутите. Още на 14 юни „Thunderbirds“ и „Blue Angels“ прелетяха над галавечер на UFC, придружени от B-1B от базата „Дайс“ – една от ранните изяви в поредица към юбилея. Заради дължината и гъстотата на съботния график властите пуснаха и приложение, което позволява на зрителите да следят вълните в реално време – от F-5 на НАСА до нощните бомбардировачи. Демонстрациите „Wings of Freedom“ в петък изкараха над алеята парашутисти, хеликоптери и бойни самолети, а събитието „Wings Over Washington“ в събота добави „Golden Nights“, новия президентски самолет и MV-22 Osprey към програмата. Плътността на въздушния трафик наложи и допълнителни мерки на земята: въздушното пространство над летище „Роналд Рейгън“ беше затворено на 3 и 4 юли, а пътуващите бяха предупредени за възможни смущения в графика на полетите.

Времето остава променливата, която организаторите не контролират. Прогнозата за 4 юли предвижда следобедни бури и температури, които ще се усещат до около 40 градуса – условия, които наложиха корекции в някои наземни събития. Самите прелети зависят от видимостта и облачността в конкретния час, като разписанието, оповестено от властите, е ориентир, който може да бъде изместен според обстановката.

Отвъд ефектния купол в небето над Вашингтон, денят е замислен като централната сцена на честванията за 250-годишнината на американската държавност. Въздушната програма – от четирите F-5 на НАСА в ранния следобед до нощното прелитане на B-1 над заревото на зарята – подрежда в едно денонощие почти всички разпознаваеми елементи от американската бойна авиация: пилотажните групи „Blue Angels“ и „Thunderbirds“, изтребителите от пето поколение, стратегическите бомбардировачи и президентския борд. Заснетата в петък репетиция на F-22 Raptor подсказа какво предстои. Днес той е само 1 от над 30-те демонстрации над Вашингтон – най-плътната военновъздушна програма, която столицата е виждала в рамките на един ден.

Русия скрива стратегическите си бомбардировачи в укрития – безпрецедентно за Енгелс-2.

🇷🇺✈️ В продължение на десетилетия най-ценните активи на Въздушно-космическите сили на Руската федерация стояха изложени на пистата, разчитайки единствено и само на дълбочината на обширната територия на страната си като единствена защита.

Сателитни кадри от авиобаза Енгелс, направени на 20 юни 2026 г. от Planet Labs и получени от The War Zone, показват, че въпросната презумпция е изоставена и една от опорните авиобази на стратегическата авиация в момента се строят масивни укрития, оразмерени не за тактически изтребители, а за тежките стратегически бомбардировачи Ту-95МС и Ту-160М. Това е безпрецедентна стъпка за авиацията на Москва, която за пръв път, дори ако се върнем чак до Студената война, влага бетон и стомана в сигурни съоръжения за укриване на бомбардировъчния си флот.

Според наличните снимки на летището, разположено в Саратовска област на около 480 км от най-близката точка на Украйна, се строят не по-малко от 17 самостоятелни укрития. Размерите ги отличават значително от вече познатите закрити стоянки за тактическа авиация: те следват габаритите на машините, подслонявани от базата, дом на 22-ра тежка бомбардировъчна дивизия – съединението, което поддържа единствената руска ескадрила Ту-160, както и ескадрила Ту-95МС. И двата типа стоят в основата на руската кампания на удари с далекобойни крилати ракети срещу Украйна, насочена систематично срещу енергийната мрежа на страната, наред с други граждански и военни цели по цялата ѝ територия. Оттам и стойността на Енгелс-2 като важна мишена за Киев, съответно и логиката на руското решение за изграждане на подсилени укрития.

Самата база е преустроена основно в периода 2012–2017 г. Успоредно на основната писта, дълга около 3500 метра и широка 70 метра, е изградена втора писта със същата дължина и ширина около 61 метра, а по-късно изцяло е реконструирана и зоната за паркиране на самолетите. Сега, в тази модернизирана инфраструктура, се наслагва нов слой защита, какъвто стратегическата авиация на Русия не е получавала никога в цялото си съществуване.

Работата по укрития е започнала, според наличните данни, още през април 2025 г. – месеци преди операция „Паяжина“ миналото лято. Малко след това на руския министър на отбраната Андрей Белоусов е бил показан макет на укритие, оразмерено за машина от класа на Ту-160М – знак, че решението е било взето буквално на най-високо ниво и предхожда, а не следва, най-тежкия удар по руската стратегическа авиация. Енгелс не бе сред целите на брилянтната операция на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), но критичната уязвимост на машините там вече беше очевидна, а руското командване явно я беше предусетило.

Хрониката на ударите по базата обяснява тази предпазливост по-добре от всяка доктринална обосновка. Още през декември 2022 г. тя беше атакувана цели три пъти в рамките на само един месец, като най-малко в един от случаите Москва съобщи, че летището е поразено със съветски реактивни дронове Ту-141, преоборудвани от Украйна, добавяйки бойна глава като полезен товар. През януари 2025 г. близо до базата избухна огромен пожар, предизвикан от това, което официални лица определиха като „масирана“ украинска атака с дронове; ударът беше по стратегически важния резервоарен парк за гориво на летището, а пожарът бушува няколко денонощия. Само два месеца по-късно, през март 2025 г. украински дронове се стовариха на базата, като основната цел този път беше складовата зона за боеприпаси. Тези удари нагледно потвърдиха отличната способност на сравнително бавни и нисколетящи украински дронове да проникват дълбоко на територията на Руската федерация и да поразяват стратегически военни обекти. „Паяжина“ добави ново измерение към тази заплаха – FPV дроновете с малък обсег, внесени контрабандно на територията на страната и изстреляни от позиции, намиращи се в непосредствена близост до самите авиобази.

Изправена пред трайни въпроси във връзка със спорната ефективност на своята противовъздушна отбрана, Русия отдавна изпробва различни мерки за защита на машините си на земята. След пълномащабната инвазия авиобазите разпръсват своите самолети, макар че за бомбардировачите това не е толкова просто заради по-високите изисквания, които имат за площ, екипажи, поддръжка и боеприпаси; една от пистите на Енгелс-2 от години служи именно като разсредоточена стоянка. По-късно между активните машини бяха издигнати стени, за да се ограничи разпространението на огън и шрапнел при поразяване на отделен самолет. Още по-нататък строителство на множество бази започна да добавя десетки нови закрити укрития срещу дронове и непряк огън – но в началото те бяха оразмерени за по-малки тактически изтребители, а бомбардировачите останаха без подобна защита. Това отчасти отразяваше специфичната уязвимост на летищата по-близо до Украйна и до доставените от САЩ тактически балистични ракети с малък обсег ATACMS, които започнаха да поразяват руски авиобази в края на 2024 г.

Вместо подсилени укрития, базите на стратегическата авиация дълго време получаваха само импровизирани решения: бракувани самолети като примамки, автомобилни гуми, наредени на повърхността на самолетите, и силуети на самолети, изрисувани върху бетона на пистите. Гумите конкретно бяха насочени към заблудата на оптичните глави за самонасочване на украинските способности за далекобойни удари, разпознаващи целта със сравнение на изображения. The War Zone беше първото издание, което забеляза тези странни покривала върху няколко бомбардировача именно на Енгелс-2 още през август 2023 г. Сегашните кадри потвърждават качествено различен подход: защитата вече се разпростира и върху самите бомбардировачи, които доскоро стояха практически незащитени, включително при ремонт на открито.

На този етап не е известно какво ниво на защита ще предложат бъдещите укрития. Най-устойчивите хангари за тактическа авиация се изграждат със стоманени рамки и готови бетонни елементи отгоре – конструкция, която едва ли би оцеляла при директно попадение на тежка крилата ракета, но е способно да устои на много видове удари с дронове и касетъчни боеприпаси. Друг тип, от извити ламаринени секции, се появи на някои руски тактически летища, но вероятно служи за малко повече от екран срещу близки атаки на по-малки FPV- и „бомбардировъчни“ дронове. Дори да са от по-крехкия вид, укритията при Енгелс-2 биха осигурили известна защита – особено срещу по-малки дронове – и същевременно биха скривали както операциите, така и самото присъствие на машините от наблюдателите, усложнявайки целеуказването.

Логиката зад въпросната инвестиция е както оперативна, така и индустриална. Освен че продължават да са гръбнака на руската кампания за далекобойни удари с крилати ракети по Украйна, тежките бомбардировачи са несравнимо по-ценен ресурс от който и да било тактически изтребител, най-важните от които все още се намират в серийно производство, за разлика от Ту-95МС и Ту-22М3, които са остават извън производство от десетилетия, а опитите да се поднови производството на Ту-160 напредват, но изключително бавно. В същото време тези машини са ключов елемент от стратегическото възпиране на Москва, формирайки едното рамо за доставка на ядрените ѝ сили. Загубите по този флот са изключително трудни за заместване, което прави всяко укритие далеч по-оправдано от закрита стоянка за пореден изтребител.

Парадоксът е, че пред същия проблем са изправени с пълна сила и самолетите на Командването за глобални удари към ВВС на САЩ (AFGSC), но с обратен знак на реакцията. Темата за адекватната защита на авиацията на земята отдавна е на дневен ред и въпреки това Вашингтон продължава да отлага. С изключение на няколко обекта за предно базиране, САЩ не инвестират в устойчиви укрития за бойната си авиация, включително за бомбардировачите. По високите етажи на Пентагона и Конгреса тече все по-разгорещен дебат във връзка с цената за изграждане на нова защитна инфраструктура – успоредно с инвестиции в активна ПВО/ПРО, както и съответната тактика. Рисковете от това бездействие, включително на собствена територия, изпъкнаха рязко през март 2026 г., когато Barksdale Air Force Base в Луизиана беше залято от рояци дронове; ценните B-52 на базата останаха до голяма степен беззащитни на откритата стоянка, а излитанията им в подкрепа на операция „Епик Фюри“ срещу Иран бяха временно нарушени. Докато Москва наваксва с бетон, Вашингтон продължава да се колебае дали изграждането на подобна инфраструктура си струва.

Натрупаните украински удари с дронове и крилати ракети направиха очевидно, че базите на руските тежки бомбардировачи остават едни от най-желаните цели за Киев. Именно тази демонстрирана способност да се поразяват подобни обекти с разнообразни средства подтикна Русия да разпростре програмата за защитни укрития и до Енгелс-2 – нещо, което тя не е правила никога в цялата си история, дори по време на Студената война. Строителството очертава нова доктрина за защита на силите, приложена към един флот, чиито загуби почти не подлежат на компенсация. Доколко крехките стоманено-бетонни конструкции реално ще удържат тежка крилата ракета, тепърва ще се види, а 17-те укрития все още са в процес на изграждане, не завършена защита. Но самият факт, че Москва, вече подложена на масирани въздушни атаки посред бял ден, прикрива активите на стратегическата си авиация под бетон на 480 км зад фронта, е може би най-красноречивото признание, че заплахата от далекобойни удари расте с тревожна за нея скорост.

B-52H Stratofortress се разби след излитане от военновъздушна база „Едуардс“ в Калифорния.

🇺🇸 Стратегически бомбардировач Boeing B-52H Stratofortress от Командването за глобални удари на ВВС на САЩ (AFGSC) се разби малко след излитане от военновъздушна база „Едуардс“ в Калифорния по-рано тази вечер. От базата потвърдиха за инцидента в профилите си в социалните мрежи, след като в интернет се появиха кадри, показващи от мястото да се издига гъст черен дим

Според официалните данни катастрофата е станала в 11:20 ч. местно време, като аварийно-спасителни екипи са реагирали незабавно и продължават да работят на терен. Съоръжението е разположено в пустинята Мохаве – на около 160 км северно от Лос Анджелис. Състоянието на екипажа не е публично известно към този момент, нито е обявено колко души е имало на борда и дали някой е успял да катапултира.

Изявлението на базата

В кратко съобщение командването на авиобаза „Едуардс“ се придържа към обичайната за първите часове след инцидент сдържаност: „Стратегически бомбардировач B-52 Stratofortress от ВВС на САЩ се разби малко след излитане на летището в Едуардс в 11:20 ч. Аварийните екипи реагираха незабавно, като операцията на място продължава. Допълнителна информация ще бъде предоставена веднага щом такава бъде налична.“

Първите кадри, заснети очевидно от вътрешността на базата, се появиха на популярната в средите на военните Facebook страница „Air Force amn/nco/snco“. Гъстият черен дим, видим от голямо разстояние, се подхранваше от почти пълните при излитане резервоари на машината – според стандарта, публикуван от AFGSC, капацитетът на резервоарите за гориво на самолета възлизат на около 142 тона (близо 48 000 галона).

Гръбнакът на стратегическата авиация

B-52H Stratofortress е последна производствена модификация на тежкия бомбардировач на Boeing, чийто първи прототип полета още през 1952 г. Машините от серия H са доставени в периода 1960–1962 г. С това конкретните корпуси са на възраст над 6 десетилетия – бордовият префикс „60“ сам сочи финансовата година на поръчката. От построените общо над 740 машини днес в строй остават 76 самолета от тип H, които са разпределени между 2-ро бомбардировъчно крило в Барксдейл (Луизиана) и 5-о бомбардировъчно крило в Майнот (Северна Дакота).

8-те двигателя Pratt & Whitney TF33 осигуряват на машината близо 14 000 км полет без нужда от презареждане, практически таван от около 15 000 метра и максимална излетна маса близо 221 тона; екипажът наброява петима души, след като през 1991 г. позицията на стрелеца беше премахната.

Оперативният флот на B-52H принадлежи на Командването за глобални удари на ВВС (AFGSC), но „Едуардс“ е дом на Центъра за летателни изпитания на ВВС, подчинен на Командването за материално обезпечение на ВВС (AFMC), където се извършват проверки и изпитания на нови системи преди серийно внедряване. Изпитателните полети на тежките бомбардировачи се водят съвместно от 419-а летателно-изпитателна ескадрила в „Едуардс“ и 49-а изпитателна ескадрила от Барксдейл – последната подчинена на AFGSC.

Машината за новия радар

Facebook страницата „Air Force amn/nco/snco“ твърди, че разбилата се машина е Stratofortress с бордов номер 60-0061 – самолетът, който от края на миналата година заема роля на летяща лаборатория за новия радар на бомбардировача. На този етап информацията няма официално потвърждение.

Самият проект за радар обаче е отлично документиран. На бордови номер 60-0061 се води първият самолет от Програмата за модернизация на радар (Radar Modernization Program), в рамките на която остарялата механично сканирана станция AN/APQ-166 се заменя с нов радар с активна електронно сканирана антенна решетка (AESA) AN/APQ-188 на Raytheon (RTX). По данни на редица специализирани издания, сред които Defense News, The War Zone и The Aviationist, машината е прелетяла от Сан Антонио до „Едуардс“ на 8 декември 2025 г. и трябваше да изпълнява изпитателна програма през цялата 2026 г. с цел окончателно решение за серийно производство до края на годината. Първоначална оперативна готовност се очакваше между 2028 и 2030 г., а планът предвижда новият радар да бъде монтиран на всички 76 машини в рамките на мащабната модернизация към стандарта B-52J, която трябва да удължи живота на Stratofortress отвъд 2050 г. Доколко произшествието ще повлияе на този график, зависи изцяло от това дали ще се потвърди, че унищоженият самолет наистина е 60-0061 – нещо, което официално все още не е установено.

Хронология на инцидентите

B-52 лети в бойния състав от 1955 г. и за близо 70 години е претърпял десетки загуби, а най-тежките идват на две вълни – конструктивните аварии от края на 50-те и 60-те години и бойните загуби над Виетнам. В ранния период няколко машини се разпадат последователно във въздуха при загуба на вертикалния стабилизатор по време на турбулентност или тренировки на ниска височина, а най-тежката единична катастрофа остава тази на 30 ноември 1956 г. край базата Касъл в Калифорния, отнела живота на 10 души.

В колективната памет се открояват преди всичко 4-те ядрени инцидента, класифицирани като „Broken Arrow“.

• 24 януари 1961 г.  B-52G се разпада над Голдсбъро, Северна Каролина, и пуска две термоядрени бомби MK39, без да последва взрив; от 8-членния екипаж загиват 3-ма.
• 13 януари 1964 г. Друга машина изгубва опашка в зимна буря над планината Савидж в Мериленд – 2-ма от екипажа катапултират успешно, но умират от замръзване, а двете бомби MK53 са намерени относително незасегнати.
• 17 януари 1966 г. Друг се сблъсква със самолет-цистерна KC-135 по време на презареждане с гориво във въздуха над Паломарес в Испания: загиват 7 души, а конвенционални заряди на две водородни бомби се взривяват при удара в земята и разпръскват плутоний, заради което около 1400 тона заразена почва са извозени в САЩ.
• 21 януари 1968 г. Пожар на борда поваля машина върху ледовете край базата Туле в Гренландия, при което загива 1 човек, а зарядите на 4-те термоядрени бомби изгарят и предизвикват радиоактивно замърсяване; почистването (операция Crested Ice) и последвалият скандал слагат край на програмата за непрекъснато дежурство във въздуха.
• По време на войната във Виетнам B-52 за първи път понасят загуби от вражески огън: в хода на операция Linebacker II между 18 и 29 декември 1972 г. зенитно-ракетните комплекси SA-2 на Северен Виетнам удрят и свалят около 15 машини.
• 24 юни 1994 г. Машина с позивна „Czar 52“ се разбива по време на репетиция за авиошоу във Феърчайлд, щата Вашингтон, след като изгубва подемна сила при наклон над 90 градуса. Загиват и 4-мата на борда, а случаят влиза в учебниците като пример за нарушена дисциплина в кабината.
• 3 февруари 1991 г. По време на операция „Пустинна буря“, B-52G (борден номер 59-2593) се разбива във водите на Индийския океан край островите Диего Гарсия заради техническа повреда на връщане от бойна задача – от 6-членния екипаж загиват 3-ма.
• 21 юли 2008 г. бомбардировач B-52H (борден номер 60-0053) се разбива в Тихия океан северозападно от остров Гуам по време на прелитане за Деня на освобождението. Причината е човешка грешка, а всичките 6-ма души на борда, сред които придружаващ военен лекар, загиват – това остава последната катастрофа на B-52 с човешки жертви.
• 19 май 2016 г. друг бомбардировач B-52H (борден номер 60-0047) излиза от пистата на военновъздушна база Андерсън на остров Гуам при прекъснато излитане, след като екипажът забелязва птици на пистата. Машината изгаря напълно, но екипажът се спасява с леки травми. Загубата е оценена на 112 млн долара.
• 4 януари 2017 г. Двигател TF33 буквално се откача от крилото на машина по време на полет до авиобаза Майнот (Северна Дакота) и пада в безлюден район, докато бомбардировачът каца без произшествия.
• 23 февруари 2024 г. Пожар в двигател принуждава машина да извърши аварийно кацане в Майнот, отново без пострадали.

Първа загуба от 2016 г. насам

Ако машината действително е унищожена, а гъстият пожар и кадрите от мястото на катастрофата сочат именно това, това е първото пълно унищожаване на B-52 от случая в Гуам преди десетилетие. На този етап конкретната причина все още не е известна, но по правило ВВС ще свикат специална комисия за разследване на авиационни произшествия (Accident Investigation Board), чиито заключения обикновено отнемат месеци.

Дотогава остават отворени и ключови въпроси, включително какво е довело до катастрофата и дали загубеният самолет наистина е носителят на новия радар 60-0061. Материалът ще бъде обновяван с появата на официално потвърдени подробности.

Ту-22М3 се разби в Иркутска област.

🇷🇺 Стратегически бомбардировач Ту-22М3 от състава на на Въздушно-космическите сили на Руската федерация се разби в Иркутска област на Сибирския федерален окръг по време на тренировъчен полет. Това съобщи Министерството на отбраната, което уточни, че 4-членният екипаж на самолета е успял да се катапултира.

Самолетът, който е способен да носи хиперзвукови ракети Х-47М2 „Кинжал“, познат още с кодовото си име по класификацията на НАТО „Backfire“, е свръхзвуков бомбардировач от съветската епоха, използван от Москва за бойни мисии в Сирия и Украйна през последното десетилетие.

Кадри от инцидента, публикувани в социалните мрежи, показват самолета да пикира в гъсто залесена местност недалеч от бреговете на река Ангара, изхвърляйки огромен стълб дим.

„Екипажът се катапултира. Няма заплаха за живота и здравето на пилотите“, гласи изявление на Министерство на отбраната, цитирано от агенция Интерфакс. „Няма щети на земята. Самолетът е изпълнявал полет без боен товар.“

Губернаторът на Иркутска област Игор Кобзев обяви в официално изявление, че инцидентът се е разиграл в близост до село Каменка, че пожарникарите работят по потушаване на пожара, а 4-членният екипаж е откаран в болница.

Ту-22М3, модернизирана версия на оригиналния самолет Ту-22, е способен да изстрелва крилати ракети с въздушно базиране Х-22, както и аеробалистични ракети Х-47М2 „Кинжал“, сочат данни на Bulletin of the Atomic Scientists.

Русия нанесе нов масиран удар по Киев, Харков, Днипро, Суми и Запорожие.

🇷🇺💥🇺🇦 През изминалата нощ Русия предприе поредната си мащабна въздушна атака срещу Украйна, вземайки на прицел редица градове, сред които Киев, Харков, Днипро, Суми и Запорожие, с камикадзе дронове, балистични и крилати ракети.

Сирените за въздушна тревога бяха задействаха в по-голямата част от страната, след като руската армия изпрати вълни от ударни дронове още във вечерните часове, а по-късно през нощта разшири операцията с ракетни удари. Военновъздушните сили на Украйна предупредиха за приближаващи се въздушни заплахи, докато мониторинг групи съобщиха за активиране на руската стратегическа авиация – Ту-95МС и Ту-160.

Киев

През нощта в столицата отекнаха експлозии, докато украинската противовъздушна отбрана поразяваше приближаващите цели. Кметът на Киев Витали Кличко съобщи за няколко пожара, причинени от падащи отломки.

Кличко докладва за множество пожари и щети в няколко района. В Подилския район избухна пожар на територията на нежилищен имот. Съобщава се също, че отломки са ударили покрива на девететажна жилищна сграда, предизвиквайки пожар и нанасяйки щети по прозорците.

В Оболонския район падащи ракетни отломки подпалиха няколко автомобила и предизвикаха допълнителни пожари на две отделни места, едно от които в близост до детска градина.

По-късно Кличко съобщи за пожар в нежилищен обект в Святошинския район вследствие на паднали отломки. В Шевченковския район отломки удариха нежилищна сграда, предизвиквайки пожар на втория и третия етаж.

Допълнителни щети бяха докладвани в Дарницкия район, където отломки възпламениха пожар на територията на бензиностанция. Прекъсвания на електрозахранването бяха регистрирани в части от Подилския, Оболонския и Святошинския район.

В Соломянския район отломки, за които се предполага, че са от ракета, удариха 15-етажна жилищна сграда, повреждайки горните ѝ етажи. Властите съобщиха и за отделен пожар в частна къща, след като отломки от предполагаем дрон паднаха в пределите на имота.

Според Кличко втори удар е поразил девететажната жилищна сграда в Подилския район, причинявайки частично срутване на конструкцията. Екипите на спешна помощ заявиха, че под развалините може да има затиснати хора.

Ръководителят на Киевската градска военна администрация Тимур Ткаченко по-късно съобщи, че при атаката е загинал един човек. След това кметът Витали Кличко уточни, че ранените са 28 души, сред които 3-годишно дете. Двайсет и един от ранените са хоспитализирани, а останалите са получили амбулаторно лечение или медицинска помощ на място.

В Шевченковския район ракета удари 24-етажна жилищна сграда, предизвиквайки пожар между четвъртия и петия етаж. На мястото бяха изпратени аварийно-спасителни служби.

В Голосеевския район падащи отломки причиниха пожар в сградата на клиника. Кличко съобщи по-късно, че вторият и третият етаж на болничното заведение са частично срутени в резултат на удара и последвалия пожар. Беше съобщено и за още запалени автомобили на открито пространство след друг удар от отломки.

Обновена информация: Към 9:00 ч. сутринта Кличко съобщи, че броят на ранените в резултат на руския удар по Киев е нараснал на 65 души, включително три деца. В болница са настанени 38 души, а 4 души са загинали при руската атака.

Харков

През нощта Харков се превърна в мишена на комбинирана руска атака, включваща 15 ударни дрона и две ракети, по думите на кмета Игор Терехов. Руски удари бяха регистрирани в 4 района на града: Основянски, Слобидски, Немишлянски и Киевски.

Основянският район понесе най-голям брой удари. Според Терехов атаките са повредили административни сгради, частни къщи, територията на детска градина и други граждански обекти.

В Слобидския район бяха повредени многоетажна жилищна сграда, автомобили и инфраструктура на улично осветление.

Удар с дрон в Немишлянския район нанесе щети на офис сграда и предизвика пожар. В Киевския район руските удари поразиха териториите на промишлени предприятия. По думите на Терехов най-малко 10 души са ранени при атаката, включително едно дете.

Днепро

В град Днипро ръководителят на регионалната военна администрация Александър Ханжа съобщи, че част от двуетажна жилищна сграда е била разрушена след атаката. На мястото е избухнал пожар, докато аварийните екипи са реагирали на последиците.

По-късно Ханжа обяви, че броят на жертвите е скочил до 5 души. Според него при атаката са ранени 25 души. В болница са настанени 23-ма, включително 13-годишно момиче, чието състояние се оценява като средно тежко. Трима от ранените са в критично състояние.

Удари са повредили няколко апартамента в 4-етажна жилищна сграда. В град Камянске властите съобщиха за пожари както в 1-етажна, така и в 5-етажна жилищна сграда. Службите за спешна помощ продължиха своите усилия за потушаване на пожарите и оценка на мащаба на щетите.

Към 9:35 ч. Ханжа обяви, че броят на жертвите от руските удари е нараснал на 8 души, сред които 2-годишно дете. Общо са ранени 35 души, 20 от които са настанени в болница.

Към 11:52 ч. броят на жертвите от руския въздушен удар по Днипро нарасна на 11 души. При удара са ранени 37 души, като 22-ма от тях са хоспитализирани.

Запорожие

Ръководителят на областната военна администрация Иван Федоров заяви, че руски удари са поразили обекти на критичната и промишлената инфраструктура. За един от ударите беше съобщено в късните вечерни часове на 1 юни, а друг е бил нанесен малко след полунощ. Според Федоров една от поразените цели на нападението е промишлено предприятие.

По-късно Федоров заяви, че град Запорожие е подложен на „масирана вражеска атака“ и съобщи за поне 20 попадения по областния център с различни видове оръжия. Към момента на публикуване мащабът на щетите и евентуалните жертви все още се изясняваха.

Според ВВС на Украйна руската армия е изстрелвала ударни дронове през целия вчерашен ден, след което е разширила операцията през нощта с масирани ракетни удари. Предупрежденията за противовъздушна отбрана останаха активни в няколко региона, докато украинските сили отразяваха атаката.

По-рано руските сили изстреляха над 700 ракети и дронове в рамките на денонощие, отнемайки живота на най-малко 16 души в Киев, Одеса, Днипро и други градове, а спасители в столицата станаха мишена на атака от типа „double-tap“ (повторен удар на същото място) по време на спасителни операции.

Една година по-късно: Как операция „Паяжина“ проби руската ядрена триада?

🇺🇦🎯🇷🇺 Точно преди една година Службата за сигурност на Украйна (СБУ) проведе операция, която вече се изучава не просто като епизод от руско-украинската война, а като преломен момент в доктрината на въздушната мощ. Операция „Паяжина“ не е нито най-кръвопролитният, нито най-мащабният украински удар, но беше първият, който превърна понятието за „стратегически тил“ във фикция.

С цената на партида FPV-дронове, всеки от които струва около 2000 долара, Киев извади от строя платформи на стойност, която СБУ оценява на близо 7 милиарда долара – и, което е по-съществено, платформи, които руската военна индустрия вече не е способна да възпроизведе.

Подготовката на операцията продължава повече от година и половина – според СБУ точно 1 година, 6 месеца и 9 дни. Това не беше импровизация, а дългосрочна разузнавателно-логистична кампания, ръководена лично от директора на службата Васил Малюк и координирана на най-високо политическо равнище. Същността ѝ беше обезоръжаващо проста – и именно в това се криеше нейният блясък: FPV-дроновете бяха прехвърлени дълбоко в руска територия, укрити в дървени каравани-контейнери, монтирани на платформи на обикновени камиони и прикрити с дистанционно отваряеми покриви. Шофьорите – според руски източници в множество случаи без да подозират какво превозват – спираха в близост до целевите авиобази, на бензиностанции и крайпътни отбивки. По команда покривите се отваряха, дроновете излитаха, а след пуска платформите се самоунищожаваха. Това беше троянски кон, появил се едновременно във всички часови пояси на Руската федерация.

Именно едновременността е ключът към оперативния замисъл. Ударите бяха насочени срещу пет авиобази на руските Въздушно-космически сили – Белая в Иркутска област, Оленя в Мурманска област, Дягилево в Рязан, Иваново-Северни и Украинка в Амурска област. Географският мащаб е безпрецедентен: Белая се намира на 4300 км от украинската граница, дълбоко в Източен Сибир, а Оленя е отвъд Полярния кръг. Това не са обекти, които допреди година който и да е офицер би определил като „застрашени“ от удар – именно затова руската стратегическа авиация ги използваше като убежища, разполагайки тежките бомбардировачи на открито, извън хангари и укрепени укрития. „Паяжина“ наказа именно това усещане за недосегаемост.

Оценките за нанесените щети продължават да са предмет на спорове и тук Frontline Monitor държи ясно да разграничи украинските твърдения от независимо потвърдените данни. СБУ съобщи за 41 поразени самолета – Ту-95МС, Ту-22М3, по украински данни и Ту-160, както и самолети за далечно радиолокационно откриване и управление А-50 – което Киев представи като една трета (34%) от носители на стратегически крилати ракети. Независимите анализи са по-предпазливи: експертите на Janes, работещи с данни от спътникови радари със синтетична апертура и изображения на Maxar, потвърждават унищожаването на дузина машини и повреди по още няколко, а сателитните кадри категорично документират коло 13 разрушени корпуса на летищата Белая и Оленя, където беше концентрирана основната част от пораженията. Висш представител на НАТО спомена за порядъка 10–13 безвъзвратно загубени и до 40 засегнати машини. Financial Times оцени съвкупната загуба на около една пета от оперативно годния парк на руската далечна авиация. Разминаването между „41 поразени“ и „около дузина унищожени“ обаче не омаловажава операцията.

Защото уникалният характер на „Паяжина“ не се измерва в проценти, а в своята необратимост. Именно тук се крие същината на оценката година по-късно. Ту-95МС и Ту-22М3 от десетилетия не се произвеждат серийно. Производствената база, специалистите и индустриалните вериги, необходими за тяхното възстановяване, отдавна не съществуват. Всеки изгорял на пистата „Мечок“ самолет е загубен завинаги – не просто повреден, а окончателно изваден от баланса на силите. Срещу цена, съизмерима с тази на смартфон, Украйна нанесе на противника щета, която нито време, нито ресурси могат да компенсират. Това е същността на стратегическия ефект: не просто разрушение, а отнемане на бъдещ капацитет.

Оттук произтича и второто, по-широко значение на операцията, заради което година по-късно тя вече се изучава във военните академии – от Карлайл до Шривенам. „Паяжина“ разруши доктриналната аксиома, че разстоянието само по себе си е форма на защита. Същите платформи изстрелваха крилати ракети по украинските градове от привидната безопасност на хиляди километри дълбочина – и именно тази дълбочина се оказа илюзорна, защото оръжието не пристигна по въздух през ешелонираната ПВО, а по магистралите, отвътре. Поразените А-50 допълнително утежняват картината: всяка загубена машина AWACS е удар по способността на руската бойна авиация изобщо да наблюдава въздушното пространство, а не просто да нанася удари в него.

Руската реакция през изминалата година е най-красноречивото доказателство за ефекта от операцията. Кремъл премина към изграждане на укрити стоянки – бетонни капонири с куполовидни покриви, масивни взривозащитни врати и землено покритие – в бази като Милерово, Курск-Восточни и Гвардейско, както и към принудително разсредоточаване на флота от тежки бомбардировачи по отдалечени летища. И двете мерки имат цена, която „Паяжина“ наложи без нито един изстрелян снаряд: разсредоточаването подкопава способността на Русия да провежда масирани и концентрирани удари, а изграждането на укрития изисква време, ресурси и огромни инвестиции. Когато евтиното оръжие принуждава противника да инвестира скъпо в защита, асиметрията вече е спечелена още преди следващия удар.

Остава и измерението, което прави операцията не само впечатляваща, но и тревожна – аспект, който Frontline Monitor не подминава. Поразените платформи са част от руската ядрена триада. Ударът срещу носители с двойно предназначение постави експерти по контрола над въоръженията, като Павел Подвиг, пред въпроси, които дотогава рядко бяха поставяни толкова директно – за прага на ескалация, за стабилността на ядреното възпиране и за това дали конвенционален удар по стратегически бомбардировач следва да се разглежда като удар по ядрения потенциал. Година по-късно тези въпроси все още нямат еднозначен отговор. Не по-малко тревожна е и възможността за възпроизвеждане на този модел: концепцията за „спящи“ пускови платформи, внедрени под прикритието на автомобилния трафик, не е технология с украински патент – тя е достъпна за всеки участник, който разполага с достатъчно търпение, организация и дисциплина, и поставя под въпрос сигурността на военна и гражданска инфраструктура от Калифорния до Токио.

Година след 1 юни 2025 г. оценката се свежда до едно изречение: „Паяжина“ не беше просто дързък удар по стационарни мишени, а доказателство, че в епохата на евтината автономност класическата йерархия между силен и слаб, между дълбок тил и фронтова линия, вече не гарантира абсолютно нищо. Анонимните офицери на СБУ не просто унищожиха няколко бомбардировача – те демонтираха едно от последните фундаментални схващания, върху които стъпваше военното мислене на ХХ век.

Модернизация под натиск: Първи кадри на модернизирания Ту-160М „Пьотър Дейнекин“.

🇷🇺 Руският военен блогър Иля Туманов, автор на Telegram канала Fighterbomber, публикува първи кадри на модернизирания стратегически бомбардировач Ту-160М „Пьотър Дейнекин“ след дългия му процес на обновяване, съобщи Defence Blog.

Самолетът със сериен номер 8-04 е бил заснет по време на модернизация в авиационното производствено обединение в Казанското още през 2020 г., което значи, че процесът е отнел близо 5 години. Появата отново насочва общественото внимание към реалното състояние на флота от Ту-160 и темповете на програмата за модернизация на стратегическите бомбардировачи.

Познат в НАТО като Blackjack, Ту-160 остава най-големият и мощен руски стратегически бомбардировач с ядрени способности. Въведен още през съветската епоха, самолетът с променлива геометрия на крилото може да носи до 12 крилати ракети с голям обсег, включително сериите Х-55 и Х-101/102, което му осигурява възможности за ядрени и конвенционални удари на междуконтинентални разстояния.

В рамките на програмата за модернизация Ту-160М, по-старите единици получават обновена авионика, системи за комуникация, навигационно оборудване и подобрени двигатели НК-32, а в същото време запазват оригиналната архитектура на корпуса. Москва популяризира и по-новия вариант Ту-160М2 като нов самолет, а не като модернизирана съветска платформа, въпреки че разкрива малко разлики между двете версии.

В същото време анализ, публикуван от OSINT експерта AviVector, предполага, че флотът от Ту-160М вероятно има значително по-ниска от официално заявената оперативна готовност. Официално изброените Ту-160М на активна служба са 18 на брой, но само 7 се използват редовно за ракетни удари срещу Украйна. Останалите се намират в процес на поддръжка, изпитания, модернизация, обучение на пилоти или финално сглобяване.

Ако тези данни са точни, степента на оперативна готовност на Ту-160 възлиза на едва около 40%, въпреки че дълги години Кремъл твърди, че възстановява способностите на стратегическата авиация. Оперативният флот е разделен основно между авиобаза „Енгелс-2“ в Саратовска област и авиобаза „Украинка“ в Далечния изток. Анализатори от украинското издание Defense Express посочват, че тази разпръсната структура е станала по-важна след украинските удари с дронове срещу „Енгелс“, започнали още през първата година от инвазията и особено след операция „Паяжина“ през юни 2025 г.

Линията за производство и модернизация в Казан изглежда силно натоварена. Според оценките, изготвени от публично достъпни източници, че 7-9 самолета Ту-160М и Ту-160М2 се намират в или около цеховете в Казан по всяко време – забележително висок брой предвид общия размер на флота. Сателитни снимки от март 2026 г. показват няколко Ту-160, преместени в наскоро изградено производствено хале, докато други единици бяха паркирани на открито в очакване на ремонт.

Русия обяви планове за подновяване на серийното производство на Ту-160 преди десетилетие, но темповете остават значително по-бавни от първоначално обещаните. Допълнителни наблюдения показват, че най-малко три броя Ту-160М са били забелязани по-рано тази година на летище Раменское край Москва, което поражда спекулации, че Москва готви нова защитена локация под прикритието на гъстата ПВО мрежа на столицата.

Появата на обновения „Пьотър Дейнекин“ е не просто поредният етап от процеса по модернизация, но също така илюстрира нарастващия натиск върху стратегическите сили на Руската федерация, които се опитват да поддържат бойни операции, да обновяват остаряващи съветски корпуси и да рестартират производството на един от най-сложните военни самолети в света.

По-рано авиационният завод „Бериев“ (ТАНТК) в Таганрог, ключов стълб на стратегическата авиация, отчете шокираща загуба от 65 млн долара за 2025 г. Този финансов срив е рязък обрат спрямо печалбата от 15 млн долара през 2024 г. – сигнал, че украинските удари водят руския военно-промишлен комплекс към фалит.

САЩ върнаха B-1B Lancer от „гробището“ на самолети в активната флота

🇺🇸✈️ Тежък бомбардировач B-1B Lancer от състава на Командването за глобални удари (AFGSC) на ВВС на САЩ, съхраняван в пустинята на щата Аризона от 2021 г., се върна обратно в активна служба на 22 април след близо 2 години интензивна поддръжка в депото на авиобаза Тинкър в Оклахома. След приключване на ремонта самолетът беше предаден на авиобаза Дайес като напълно боеспособен бомбардировач.

Самолетът беше на съхранение тип 2000 към 309-та група за поддръжка и регенерация на въздухоплавателни средства (AMARG) на авиобаза Дейвис-Монтан в Аризона – обект, познат в средите на американската авиация като „гробището“, където стотици военни самолети чакат да бъдат бракувани, разглобени за части или върнати обратно в строя.

Извеждането на B-1B от съхранение тип 2000 и възстановяването му до бойна готовност не е рутинна операция, това е сложен процес на регенерация, който на практика въвлича всяка система на самолета. Над 200 военни и цивилни служители от 567-а ескадрила за авиационна поддръжка (AMXS) на авиобаза Тинкър са работили на удължени смени, извършвайки основни ремонти и структурни корекции, при които са били подменени над 500 компонента, съобщиха от ВВС на САЩ.

„Техниците на 567-а поддържат нашите бойни самолети на безпрецедентно ниво“, отбеляза Стивън Муй, главен планировчик на 567-а ескадрила. „Те преодоляват множество препятствия и работят заедно по ремонти, които никой друг в бомбардировъчната общност не би могъл да извърши.“

Комплексът за авиационна логистика на авиобаза Тинкър в Оклахома Сити разполага с уникалния капацитет за поддръжка на флота от B-1B – специализираните знания, инструменти и техническа документация за най-сложните ремонти на този тип самолети съществуват единствено там.

Особена символика носи участието на Джейсън Джъстис – технически анализатор към програмния офис за B-1 на авиобазата и пенсиониран военен, който е бил част от екипа, изпратил именно този самолет за съхранение през 2021 г. Години по-късно именно той ръководи усилията по връщането му в строя. „Бях с този самолет 32 години“, каза Джъстис. „Да го видя отново и да продължи да подкрепя бойците – това е страхотно чувство.“

Преди да бъде обявен за напълно боеспособен, самолетът беше подложен на серия изпитателни полети над Оклахома от пилоти на 10-а изпитателна ескадрила, преди да бъде пребоядисан. По време на тестовете беше потвърдена работата на всички възстановени системи. След успешното им приключване три ротационни екипа са работили денонощно в лакировъчния цех, за да подготвят самолета за предаване.

B-1B Lancer е свръхзвуков бомбардировач с изменяема геометрия на крилото, който се намира на въоръжение от 1986 г. Първоначално проектиран за нанасяне на ядрени удари на малка височина от годините на Студената война, впоследствие той е преориентиран към изпълнение на прецизни конвенционални удари и остава един от водещите ударни активи на стратегическата авиация на САЩ. Връщането към активна служба на тези самолети осигурява на ВВС необходимия капацитет за поддържане на значителен боеспособен флот в очакване на прехода към бомбардировача B-21 Raider.

🇺🇸✈️ ВВС на САЩ разкриха B-1B Lancer с хиперзвукова ракета AGM-183A ARRW

🇺🇸✈️ ВВС на САЩ разкриха кадри на бомбардировач B-1B Lancer, въоръжен с хиперзвукова ракета AGM-183A ARRW – развитие, което отбелязва нов етап в способностите за далекобойни удари и разширява ролята на платформата в среди с ограничен достъп (A2/AD).

Военновъздушна база Едуардс публикува онлайн официално видео, което за първи път показва B-1B с външно монтирано AGM-183A Air-Launched Rapid Response Weapon. Досега това оръжие беше свързвано предимно с изпитания на B-52H Stratofortress, докато Lancer се разглеждаше като бъдещ носител на тежки далекобойни боеприпаси. Новите кадри обаче ясно го позиционират като ключов елемент от американската концепция за хиперзвукови удари.

AGM-183A ARRW не е крилата ракета в класическия смисъл, а въздушно базирано хиперзвуково ускорително-планиращо оръжие. Според данни на DOT&E системата комбинира твърдогоривен ускорител и планиращ апарат с кинетична бойна глава, разработен по програмата Tactical Boost Glide на DARPA. След отделянето си ускорителят извежда оръжието до хиперзвукова скорост, след което планиращият блок следва маневрираща небалистична траектория към целта. Този профил съкращава времето за реакция на противника и намалява ефективността на съвременните системи за противовъздушна и противоракетна отбрана.

Интеграцията на ARRW върху B-1B има и съществено техническо значение. Носенето на боеприпас с маса от 3000 кг на външен пилон изисква структурни модификации, разширяване на сертификационни параметри и детайлна аеродинамична оценка. Архитектурата Load Adaptable Modular Pylon позволява конфигурация с до шест външни пилона, всеки способен да носи товар над 2200 кг, което отваря възможност за интеграция на по-тежки хиперзвукови системи в бъдеще.

B-1B Lancer остава една от основните конвенционални ударни платформи на САЩ. Самолетът разполага с 4 двигателя General Electric F101, полезен товар до 34 тона, междуконтинентален обсег и максимална скорост до Мах 1,2. Екипажът е от четирима души – двама пилоти и двама оператори на бойните системи. След преход към изцяло конвенционален статут, интеграцията на хиперзвукови оръжия допълнително разширява неговите ударни способности, без да променя неядрения му характер.

Публикуваните кадри се вписват и в по-широк оперативен контекст. CENTCOM потвърди, че на 4 март B-1B се е завърнал от мисии в рамките на операция Epic Fury, насочена срещу цели, свързани с режима в Иран. Няма данни ARRW да е използвана, но подобни операции илюстрират сценарии, при които комбинацията от B-1B и хиперзвуково оръжие би осигурила значително по-бърз удар срещу динамични цели.

Геостратегическите последици са значими. В Индо-Тихоокеанския регион подобна способност би усложнила планирането на Китай, добавяйки бърза въздушна заплаха срещу критична инфраструктура и A2/AD мрежи. В Европа конфигурацията може да даде на НАТО далекобойна конвенционална опция без нуждата от постоянно предно базиране в уязвими зони. Бюджетните планове на САЩ за 2027 г. определят ARRW като „оперативна хиперзвукова конвенционална способност за незабавен удар срещу цели с висока стойност“.

Появата на AGM-183A ARRW под крилото на B-1B Lancer показва ясно посоката на развитие – адаптиране на съществуващите бомбардировачи за носене на следващо поколение оръжия. Макар програмата да остава пред предизвикателства в тестването и сертификацията, интеграцията ѝ в оперативна платформа е сигнал за ускорен преход към хиперзвукови конвенционални удари при бъдещи конфликти с висока интензивност.

B-21 Raider премина ключов тест за презареждане във въздуха: Нова ера в стратегическата авиация

🇺🇸 Стратегическият бомбардировач B-21 Raider на ВВС на САЩ извърши успешно изпитание за зареждане с гориво от Boeing KC-135 Stratotanker в рамките на текущата си кампания за полетни тестове. Това обяви Департаментът на ВВС в официално изявление, публикувано на 14 април.

Този крайъгълен камък, постигнат по време на строгата програма за тестове и оценка в авиобаза „Едуардс“ в Калифорния, беше представен от висшето ръководство на ВВС като потвърждение, че Raider се развива бързо към оперативно въвеждане в експлоатация. Изпитателната кампания е съвместно усилие между Изпитателния център на ВВС, 412-о изпитателно крило и основния изпълнител Northrop Grumman. ВВС не разкриват броя на самолетите B-21, взели участие в тестовете, нито конкретната дата на презареждането или график за постигане на първоначална оперативна способност. Това, което службата публикува, бяха изявления на тримата си висши лидери, всеки от които подчерта различно измерение от значението на програмата.

Генерал Дейл Уайт, ръководител на отдела „Критични основни оръжейни системи“, отдаде своето признание към употребата на дигитално инженерство и модерни производствени процеси за темпото на напредък. „Всеки тест доказва успеха на овластяването на нашите лидери да предлагат интегрирани способности от самото начало“, заяви Уайт.

Генерал Кен Уилсбах, началник-щаб на ВВС, се фокусира над горивната ефективност. „B-21 е най-икономичният бомбардировач, създаван някога. Това ще намали натоварването върху флота от танкери и ще освободи ресурси за подкрепа на обединените сили“, отбеляза той.

Генерал Стивън Дейвис, началник на Командването за глобални удари към ВВС на САЩ, подчерта значението на способността за презареждане за екипажите. „Тази способност гарантира, че можем да нанесем прецизен удар навсякъде по света по всяко време. Ние поставяме високо ефективна и смъртоносна оръжейна система в ръцете на нашите воини.“

За самолет като B-21, чиято стойност се крие в неговите проникващи способности, които позволяват да достига вражески цели в силно защитено въздушно пространство, глобалният обсег не е опция, а един от фундаментите на мисия. Презареждането във въздуха премахва ограниченията, позволявайки на бомбардировача да прелита междуконтинентални разстояния и да патрулира над целевата зона без кацане.

B-21 е проектиран да носи както конвенционални, така и ядрени боеприпаси, а ще играе ролята на компонент на ядрената триада на САЩ. Неговата отворена системна архитектура е предназначена да позволи интеграция на бъдещи оръжия и сензори без промяна в корпуса. Raider трябва да смени B-1B Lancer и B-2 Spirit, допълвайки наличния B-52H. Проектиран за заплахите на бъдещето, B-21 включва безпрецедентен напредък в мрежовите операции и стелт технологиите, който отреазява над три десетилетия технологично развитие.

B-2 Spirit удариха подземен обект край Техеран с мощни бункерни бомби.

🇺🇸✈️🇮🇷 Стратегически бомбардировачи B-2 Spirit от Командването за глобални удари на ВВС на САЩ нанесоха удар срещу подземен обект на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) в близост до Техеран, използвайки бомби GBU-57 Massive Ordnance Penetrator (MOP).

Според репортаж на The Wall Street Journal, публикувано по-рано днес, мисията е била разпоредена от началника на Централното командване на САЩ адмирал Брад Купър, след като разузнаването е установило струпване на множество висши кадри от IRGC в укрепена подземна база.

Докладът сочи, че ударът е бил извършен в рамките на операция Epic Fury, която по същото време включи и усилия за евакуация на втория член от екипажа на сваления изтребител F-15E Strike Eagle на територията на Иран.

The Wall Street Journal съобщи, че бомбардировачите B-2 са излетели от авиобаза „Уайтман“ в щата Мисури и са изпълнили двупосочна мисия с продължителност около 36 часа. Самолетите са доставили GBU-57 MOP, прецизно управляеми боеприпаси с маса от 14 тона, проектирани за унищожаване на дълбоко вкопани и укрепени цели.

Ударът е бил нанесен в тесен оперативен прозорец между две фази на спасителната акция. Паралелно с това американските сили са използвали допълнителна авиация за подсигуряване на зоната за евакуация. В доклада се отбелязва, че американските бомбардировачи са пуснали около сто 2000-паундови бомби, за да попречат на иранските сили да се приближат до района по време на изтеглянето на екипажа.

Отделни източници, цитирани от The Wall Street Journal, сочат, че мишената на IRGC може да се е намирала в планинския район Джамаран в Северен Техеран, въпреки че тази оценка не е официално потвърдена от американските власти. Към момента на публикуване на информацията Пентагонът и Централното командване на САЩ не са излезли с официални изявления относно удара.

GBU-57 Massive Ordnance Penetrator, спомената от The Wall Street Journal, е най-голямото конвенционално оръжие за поразяване на бункери в арсенала на САЩ. Тя е специално проектирана да прониква през армиран бетон и подземни структури преди детонация. Бомбардировачът B-2 остава единственият оперативен самолет, способен да носи това оръжие, поради своя капацитет на полезен товар и стелт характеристики.

The Wall Street Journal припомня, че докладваният удар е поредната операция на бомбардировачи B-2 Spirit срещу укрепена инфраструктура на иранския режим. През юни 2025 г. те използваха същия вид боеприпаси при изпълнението на операция Midnight Hammer срещу обектите на иранската ядрена програма, което беше първата им известна бойна употреба.

По-рано изображения на стелт самолет тип „летящо крило“ в гръцката авиобаза Лариса първоначално бяха погрешно разпознати като B-2, но по-късно експерти опровергаха тези твърдения и предположиха, че става дума за класифицирания разузнавателен дрон RQ-180.

САЩ удариха подземен щаб на Иран по време на спасителна операция на свален изтребител

🇺🇸 Източник от високите етажи съобщиха пред Fox News, че по време на спасителните усилия в Иран след свалянето на американски изтребител, командирът на Централното командване на САЩ е наредил да бъде нанесен удар срещу подземен щаб на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC).

Докато спасяването на авиаторите беше в ход, командирът на CENTCOM адмирал Брад Купър е насочил удар по щаб на IRGC в подземен обект в близост до Техеран. Нападението е било извършено със стратегическите бомбардировачи B-2 Spirit с противобункерни бомби (Massive Ordnance Penetrators) – същото оръжие, което беше използвано в операция Midnight Hammer миналата година. Източници на Fox News твърдят, че щабът е напълно заличен.

Американски бомбардировачи B-1 са пуснали стотици 900-килограмови бомби по време на операцията, за да държат иранските сили далеч от периметъра, в който се е провеждала операцията на операцията, съобщава висш служител на отбраната на САЩ.

Висш военен източник заяви пред Fox News: „стоварихме целия огън върху IRGC“.

В официално прессъобщение CENTCOM отбеляза, че американските военни са спасили двама военнослужещи, след като техният F-15E Strike Eagle е бил свален.

Трей Йингст, военен кореспондент на Fox News в Тел Авив, обясни, че ударът е нанесен между спасителни операции. Купър е разпоредил на B-2 да извършат полет от военновъздушната база „Уайтман“ в САЩ и обратно, тъй като е получена спешна разузнавателна информация за местоположението на голям брой командири на IRGC в подземния бункер в Техеран. Мощните противобункерни бомби са били пуснати именно от самолетите B-2.

След успешното приключване на мисията, президентът Доналд Тръмп обяви в пост в Truth Social: „Спасихме тежко ранения и изключително смел офицер, член на екипажа на F-15, от дълбините на планините в Иран. Иранските военни претърсваха района усилено с големи сили и бяха близо. Той е уважаван полковник. Този тип рейдове рядко се предприемат заради огромния риск за личния състав и техниката. Това просто не се случва!“

„Вторият рейд последва първия, при който спасихме пилота посред бял ден – нещо също необичайно, прекарвайки седем часа над Иран. НЕВЕРОЯТНА проява на смелост и талант от всички!“, добави той.

Руски стратегически бомбардировачи в Раменское: Нова база или подготовка за МАКС-2026?

🇷🇺 Стратегически бомбардировачи Ту-160, Ту-95МС и Ту-22М3 бяха забелязани наскоро на летище „Раменское“ край Москва, което породи спекулации, че Русия може би изгражда нова защитена база за своята далечна авиация. Наличните сведения обаче сочат, че активността по-вероятно е свързана с подготовка за голямо аерокосмическо изложение, отколкото с постоянно военно разполагане.

Според Defense Express, сателитни снимки, публикувани от общността AviVector, показват множество бомбардировачи, разположени на летище „Раменское“ в Жуковски, заедно с текущо строителство на големи нови структури. Изданието посочва, че първоначално тези събития са били интерпретирани от украински медии като признак, че Русия премества активи на стратегическата си авиация близо до Москва за по-добра защита от противовъздушната отбрана.

Сателитните снимки показват три бомбардировача Ту-160, един Ту-95МС и един Ту-22М3 в пределите на летището. В допълнение се строят нови сгради с приблизителни размери 110 на 77 метра. „Раменское“ не е стандартна оперативна авиобаза, а отдавна установен полигон за изпитания и разработки, където се намира 929-и Държавен полетен изпитателен център на Министерство на отбраната, където военни самолети, сред които стратегически бомбардировачи, се подлагат на тестове от десетилетия.

Присъствието на машините съвпада с текущите програми за модернизация. Русия продължава да обновява бомбардировачите Ту-160 и да довършва корпуси от съветската епоха, докато същевременно модернизира Ту-95МС до стандарта Ту-95МСМ и Ту-22М3 до Ту-22М3М. Поне един Ту-160 е позициониран в близост до съоръжения, свързани с конструкторско бюро „Туполев“, което е индикация за тестове или обновяване, а не за оперативно разгръщане. Изданието отбелязва още, че подобна активност е била наблюдавани на същото летище и в предишни сателитни снимки.

Що се отнася до новите сгради, Defense Express съобщи, че тяхното оформление не отговаря на типичната военна инфраструктура. Структурите не са директно свързани с пистите чрез пътеки за рулиране, а вместо това изглеждат свързани с зони между пистите на летището, където са разположени изложбени съоръжения.

Строителната дейност вероятно е свързана с подготовката за международно аерокосмическо изложение МАКС-2026, планирано да се проведе в Жуковски в периода юли-септември 2026 г. Очаква се събитието, което беше отменено през 2023 г. поради опасения за сигурността, да се завърне като ключова платформа за демонстрация на руския авиационен сектор.

В същото време Defense Express посочи, че Русия и преди е разпръсквала стратегическата си авиация след украински удари с голям обсег, включително премествайки бомбардировачи Ту-160 в отдалечени бази като Анадир в Далечния изток, за да намали уязвимостта им. Изданието добавя, че концентрирането на такива самолети в близост до Москва може да предложи по-силно покритие от ПВО, но също така може да увеличи рисковете, ако мерките за сигурност са недостатъчни.

Като цяло наличните доказателства сочат, че активността в „Раменское“ е свързана с тестове, модернизация и подготовка за изложение, а не със създаването на нова база за стратегически бомбардировачи. По-рано прецизните удари на Украйна бяха насочени срещу руския авиационен завод „Бериев“ в Таганрог – ключово съоръжение за стратегическата авиация, което допринесе за загубите в общ размер от 65 милиона долара за 2025 г. Съобщава се, че атаките са прекъснали програмите за модернизация на Ту-95МС и са повредили критична производствена инфраструктура, което усложнява допълнително руските усилия за поддържане на капацитета на далечната авиация.

Нови стратегически бомбардировачи B-52H пристигнаха във военновъздушната база „Ферфорд“

🇺🇸🇬🇧 Още стратегически бомбардировачи B-52H Stratofortress пристигнаха в базата на Кралските ВВС „Ферфорд“. Още три машини кацнаха тази сутрин, с което общият брой на B-52 в базата достигна 6. Те се включват към значителния флот от 12 бомбардировача B-1B Lancer, които вече са разположени там.

По-рано днес два самолета B-1B излетяха от „Ферфорд“. Междувременно настоящите усилия за логистична поддръжка продължават с прехвърлянето на боеприпаси за поразяване на бункери JDAM (Joint Direct Attack Munition) на територията на летището.

Тези разгръщания са пряко свързани с продължаващата операция „Epic Fury“ срещу иранския режим на фона на ескалиращата ситуация в региона. Базата „Ферфорд“ продължава да играе ролята на важна предна локация за стратегическите бомбардировачи на САЩ в Европа.

B-21 Raider беше забелязан с KC-135 Stratotanker над Калифорния.

🇺🇸 Новият стелт бомбардировач B-21 Raider изглежда е преминал през един от ключовите етапи на своята програма за изпитания, извършвайки тестове за дозареждане с гориво във въздуха над Калифорния.

Кадри, заснети в района на Лоун Пайн, показват прототипа в непосредствена близост до танкер Boeing KC-135 Stratotanker. Тези маневри са критични за потвърждаването на стратегическия обсег на платформата, която е проектирана да изпълнява мисии на глобални разстояния.

Тези маневри са от съществено значение за валидиране аеродинамичната устойчивост на машината при контакт с въздушна цистерна и работата на системите за пренос на гориво в полет – ключов елемент за осигуряване на стратегическия обсег на платформата, проектирана за мисии на глобални разстояния без междинно кацане.

Текущите изпитания се координират от 412-то изпитателно авиокрило в авиобаза „Едуардс“, където фокусът на инженерите и пилотите вече се измества от пилотирането към интеграция на бордови системи и оперативна съвместимост. Към момента в изпитателната програма участват най-малко две активни единици, като вторият прототип се включи към кампанията през есента на миналата година. Очаква се до края на тази година броят на летящите единици да достигне четири, което ще позволи на производителя Northrop Grumman и ВВС на САЩ да ускорят събирането на данни за стелт характеристиките и електронното оборудване на самолета в реални условия.

Програмата B-21 Raider навлиза в решаваща фаза на индустриално мащабиране, подкрепена от споразумение от февруари за увеличаване на производствения капацитет с 25%. Това разширяване е обезпечено финансово с близо 4,5 милиарда долара от бюджетния пакет за 2025 г. за оптимизиране на веригата за доставки, както и за ускоряване на фазата на начално производство с ниски темпове (LRIP). Пентагонът и ръководството на ВВС подчертаха, че спазването на графика е приоритет, за да бъде компенсирано остаряването на текущия флот от стратегически бомбардировачи и да се отговори на променящата се геополитическа среда.

Успоредно с изпитанията, в авиобаза Елсуърт, Южна Дакота, се провежда мащабна подготовка на съоръжения, които ще приемат първия оперативен отряд от Raider-и през 2027 г. Изграждането на специализирани хангари с ниска радарна отражаемост и центрове за поддръжка вече е в напреднал стадий, като подобна дейност вече започна и в базите Уайтман в Мисури и Дайес в Тексас. Елсуърт ще служи не само като първи оперативен дом на самолета, но и като основен център за обучение на екипажи и наземен персонал, което изисква пълна техническа готовност на съоръженията още преди края на тази година.

В стратегически план B-21 е проектиран да бъде гръбнакът на ядрената триада и конвенционални способности за нанасяне на удари в дълбочина. Платформата от шесто поколение постепенно ще замени флотовете от B-1B Lancer и B-2 Spirit, които са изправени пред нарастващи разходи за поддръжка и технологично изоставане спрямо съвременните системи за противовъздушна отбрана.

Крайният капацитет на програмата предвижда поръчката на най-малко 100 самолета, като към март 2026 г. проектът остава един от малкото големи отбранителни договори на Пентагона, които се развиват в рамките на предварително зададените времеви и финансови параметри. Продължаващото ускоряване на производствените линии в завод 42 в Палмдейл, Калифорния, дава индикации, че ВВС се стремят към постигане на пълна оперативна готовност по-рано от първоначално предвиденото, с което Raider се утвърждава като водещ елемент в модернизацията на глобалното възпиране.

САЩ удрят ядрената програма на Иран с 18 стратегически бомбардировача

🇺🇸 ВВС на САЩ засилват своето присъствие в Европа, като дислоцират значителен брой стратегически бомбардировачи в британската авиобаза Фейърфорд, където към момента са разположени 15 единици B-1B Lancer и 3 бомбардировача B-52H Stratofortress. Според наблюдатели това е една от най-мащабните концентрации на американската тежка авиация в региона през последните години.

Паралелно с разгръщането прессекретарят на Белия дом Каролин Лийвит обяви, че въоръжените сили на САЩ преминават към следващ етап от операцията – поразяване на инфраструктурата, свързана с иранската ядрена програма. Според изявление, направено днес, досегашните действия са били фокусирани в неутрализиране на отбранителните способности на Иран, а настоящата фаза цели директно отстраняване на производствения и научно-изследователския потенциал за създаване на ядрено оръжие.

Използването на британската база Фейърфорд за целите на операция „Епична ярост“ дава възможност на Централното командване на САЩ да поддържа висока интензивност на операциите, докато в същото време оптимизира логистичния път за прецизни удари по укрепени обекти.

Според данни на Пентагона, цитирани от Асошиейтед Прес, американската авиация вече е използвала специални боеприпаси за поразяване на подземни бункери, доставени от самолети B-2 Spirit. Решението за преминаване към унищожаване на ядрената инфраструктура е аргументирано от Вашингтон като превантивна мярка и подчертава готовността за дългосрочно ангажиране на стратегически ресурси на ВВС в зоната на конфликта.

Разполагането на стратегически въздушни сили във Фейърфорд достигна своята кулминация днес с пристигането на последната група бомбардировачи B-1B Lancer. Според регистъра на Military Air Tracking Alliance, в рамките на последните 24 часа са кацнали четири машини B-1B (позивни TWIN 41, 42, 43 и 44), присъединявайки се към трите B-52H Stratofortress (позивни HOOKY 21, 22 и 23). С това общият брой на платформите се оптимизира за провеждането на масирани и продължителни въздушни операции.

Оперативният капацитет на тази група позволява гъвкаво разпределение на задачите. B-1B Lancer е предназначен за бързо проникване и разполага с най-големия вътрешен полезен товар – около 34 тона, подходящ за управляеми боеприпаси JDAM. От друга страна, B-52H Stratofortress осигурява капацитет за изстрелване на крилати ракети с голям обсег извън обсега на вражеската ПВО, носейки до 32 тона боеприпаси на разстояния над 14 000 км.

Ключов елемент е използването на GBU-57A/B Massive Ordnance Penetrator – 14-тонна бомба, проектирана за проникване в стоманобетонни структури на дълбочина до 60 метра. Концентрацията на сили предполага и употребата на по-леки пробиващи боеприпаси като GBU-28 и GBU-72, които позволяват нанасянето на последователни удари, буквално „изкопаващи“ или срутващи входовете на подземните обекти.

Комбинацията от тези платформи осигурява възможност за „пулсиращи бомбардировки“ – тактика, при която вълни от самолети се редуват върху целта. Изборът на Фейърфорд съкращава полетните цикли, позволявайки операции с максимален полезен товар за сметка на горивото, което говори за преход към физическо премахване на оперативни заплахи.

Въпреки това, иранската доктрина за „стратегическа дълбочина“ залага на децентрализация и изграждане на резервни, дълбоко вкопани обекти в Натанз и Фордо. Критични компоненти като центрофужни каскади и запаси от обогатен уран могат да се разпръснат в мрежа от тайни тунели.

Сателитното разузнаване е фиксирало засилена логистична активност и конвои около известни съоръжения, което се интерпретира като опит за „изпразване“ на най-ценните активи. Независимо от това, Вашингтон се прицелва в „незаменимите“ елементи – бетонните структури и захранващи системи, без които програмата не може да функционира в индустриален мащаб.

Оперативната логика на „системното разрушаване“ включва унищожаване на енергийните мрежи и вентилационните системи. Липсата на централизирана инфраструктура би парализирала ядрения цикъл за години напред, правейки изнесените елементи практически неизползваеми.

Масираното присъствие на B-1B и B-52 позволява паралелни удари както по основните, така и по нови „сенчести“ обекти, открити чрез електронно разузнаване. Крайната цел е постигане на пълно оперативно блокиране на иранския капацитет.

Тежки ракети X-22 срещу символична цел: Руски бомбардировачи удариха Змийския остров

🇷🇺🚀🇺🇦 Стратегически бомбардировачи на руските въздушно-космически сили изстреляха крилати ракети X-22 по Змийския остров на 9 март, въпреки че там липсва значима военна инфраструктура.

Според репортаж на Defense Express, няколко бомбардировача Ту-22М3 са извършили удара около 12:50 ч. с противокорабни ракети X-22. Атаката е била насочена към малкия остров в Черно море, който украинските военни си върнаха по време на военна операция през лятото на 2022 г.

Самолетите, участвали в удара, са излетяли от авиобаза „Оленя“ в Мурманска област непосредствено преди ударите. Изданието отбелязва, че използването на бомбардировачи за далечен обсег и ракети X-22 срещу подобна цел е значителен разход на ресурси в сравнение с типичните удари, извършвани от тактическата авиация, като Су-34.

Ракетата X-22 носи бойна глава с тегло около 960 кг и първоначално е проектирана за поразяване на големи плавателни съдове. Според Defense Express, предвид ограничената точност на ракетата, планираната цел не е била конкретна инсталация, а самият остров, който е с размери приблизително 600 на 600 метра.

Медията докладва, че в момента на Змийския остров няма модерни военни системи като радарни комплекси или големи оръжейни платформи, които биха оправдали използването на средства за стратегически удари. Украинските военнослужещи, разположени на острова, посочват в публикувани по-рано кадри, че руските сили редовно се опитват да атакуват района с дронове тип „Шахед“ и ракети.

Змийският остров, разположен в северозападната част на Черно море, се превърна в стратегически важна позиция още в началото на пълномащабната инвазия. Украинските войски възстановиха контрола си върху него през юни 2022 г. след продължителна кампания, насочена срещу руските системи за ПВО, плавателни съдове и логистична мрежа.

Островът привлече световно внимание в първия ден на инвазията, когато руският ракетен крайцер „Москва“ поиска украинските граничари там да се предадат, при което един от защитниците отговори по радиото със станалата впоследствие емблематична фраза: „Русский военный корабль, иди нахуй“.

Диалогът по-късно беше потвърден от украинските власти и беше разпространен широко от записи, пуснати от Службата за сигурност на Украйна. Фразата бързо се превърна в символ на украинската съпротива. По-късно тя бе увековечена върху пощенски марки през 2022 г., докато крайцерът „Москва“, отправил искането за капитулация, потъна в Черно море през април 2022 г. след удар от украински противокорабни ракети „Нептун“.

B-52H Stratofortress нанасят удари с тактически крилати ракети.

🇺🇸 Централното командване на САЩ публикува кадри от излитането на стратегически бомбардировачи B-52H Stratofortress преди нанасянето на удари срещу цели на територията на Иран.

Според наличните доклади, през първите 100 часа от операция „Епична ярост“ самолетите са били използвани за поразяване на ирански позиции на балистични ракети, както и на обекти за командване и контрол.

Любопитен детайл е, че ударите са нанесени с тактически крилати ракети AGM-158 JASSM, които се използват рядко като основно въоръжение за този клас бомбардировачи, за разлика от управляемите и неуправляемите авиобомби и крилатите ракети от по-висок клас.

Базовата версия на крилатата ракета AGM-158 JASSM има обсег от около 370 км, а модифицираната AGM-158B JASSM-ER го увеличава до около 900–1000 км. Това позволява извършването на удари далеч извън обхвата на повечето системи за противовъздушна отбрана.

Вероятно изборът на това оръжие се дължи и на факта, че през последните години САЩ драстично увеличиха производството и запасите си от JASSM. Според публични оценки общият инвентар от ракети от тази фамилия вече е достигнал 13–15 хиляди единици, което е значително повече от запасите на много други крилати ракети в американския арсенал.