Ту-160 във въздуха, Ту-95МС на Колския полуостров: Украйна чака масиран удар

🇷🇺✈️🇺🇦 Руската стратегическа авиация се готви за масиран ракетен удар по Украйна тази нощ. В 22:19 ч. във вторник местно време, което съвпада с българското, Командването на украинските ВВС отчете излитането на три бомбардировача Ту-160М от летище „Белая“ в Иркутска област. Ако те изстрелят крилати ракети, първите ще навлязат във въздушното пространство на Украйна след 03:00 ч. Малко повече от два часа преди излитането президентът Володимир Зеленски съобщи, че разузнаването разполага с нови данни за подготовка на атаката, и отправи призив към гражданите да не игнорират въздушните тревоги.

Прехвърлянето на тежките бомбардировачи започва още през деня. „Стратегічна авіація“, украински канал в Telegram, който проследява движенията по руските авиобази, очерта прехвърлянето на три ракетоносеца Ту-160М от авиобаза „Украинка“ в Амурска област до авиобаза „Белая“ в Иркутска област. От същото това летище в Далечния изток общо 8 ракетоносеца Ту-95МС бяха прехвърлени на запад, към летище „Оленя“ в Мурманска област (Колския полуостров). Още два са кацнали на „Енгелс-2“ в Саратовска област, откъдето поне един бомбардировач е продължил към „Оленя“. Двата типа самолети носят Х-101, основната крилата ракета с въздушно базиране в арсенала на руската стратегическа авиация.

Според извършените наблюдения авторът поставя на 95% вероятността Ту-95МС да участват в очакваната нощна атака и уточнява, че Ту-160 и Ту-22М3 не влизат в тази оценка. В 23:07 ч. той обяви, че очаква около 8 ракетоносеца Ту-95МС да излетят от „Оленя“ към 01:00 ч. Пусковете на крилати ракети Х-101 са очаквани в интервала от 02:30 до 03:30 ч. Морските крилати ракети 3М-14 „Калибр“ около 03:00 ч. Каналът допуска и използването на балистични ракети. Самите Ту-160 трябва да достигнат района на пусковете в небето над Ивановска област след 02:00 ч. През деня каналът отчете и излитането на 15 разузнавателни самолета Су-34 и Су-24МР от девет летища.

Зеленски публикува своето предупреждение в Telegram в 20:05 ч. „Моля ви, много ви моля, пазете се. Моля ви, реагирайте на сигналите за ракетна опасност“, написа той. Украинските служби и Въздушните сили са готови да реагират, „и то дотолкова, доколкото позволят средствата ни за защита“. Президентът не посочи кога точно очаква атаката. Той призова всеки лидер и всяка държава, които разполагат с необходимите на Киев средства за защита, да ги предадат, и настоя за политическа воля „особено в САЩ, особено в Европа“. „Светът е по-голям от руското зло и защитата на живота трябва да бъде обща кауза“, написа Зеленски. По-рано през деня, след съвещание с правителството и военните, той посочи най-слабото място на отбраната: „Най-трудно остава със средства срещу, а наличието на тези доставки зависи само от партньорите.“

Предупреждението идва след денонощие, в което руските атаки по цялата страна са убили поне 13 души и раниха 104 други, съобщиха местните власти на 6 октомври. В Кривий Рих две ракети „Бандерол“ удариха територията на градска болница в центъра. Украинското военно разузнаване описва „Бандерол“ като лека крилата ракета с реактивен двигател. Ранени са шестима, сред които двама служители на болницата, а 57-годишна жена се намира в тежко състояние, обяви Олександър Вилкул, ръководител на градския съвет по отбрана. Пострадали са и 16 жилищни сгради и художествено училище. Зеленски посочи, че през същото денонощие е атакувана и болница в Краматорск.

От седмици Киев живее под денонощни атаки с реактивни дронове, които предизвикват тревоги, огън на противовъздушната отбрана и взривове посред работния ден. Според преброяване на Kyiv Independent въз основа на официални данни между 25 септември и 2 октомври в столицата и региона около нея са убити най-малко 16 души, а ранените са над сто. Най-много ранени има на 25 септември, когато дроновете заварват хората на работа: най-малко 59. Вечерта на 6 октомври Въздушните сили отново проследиха групи реактивни дронове покрай Киевското водохранилище към Вишгород и столицата.

От 1 октомври целите включват и мостовете през Днепър. На 1 и 2 октомври дронове поразиха Южния мост в Киев. Повредени са опора, мантинела, пътната настилка и бетонната преграда покрай метрото, а към 4 октомври мостът оставаше затворен за автомобили и метровлакове. На 3 октомври беше ударен Северният мост: ранени са двама души, а движението е частично ограничено. Според „Медуза“ руските сили нанасят удари по киевските мостове за първи път от началото на инвазията. Зеленски говори за „руска операция срещу украинската логистика“, в отговор на която правителството и областните власти са подготвили допълнителни логистични решения.

Готовността на украинците да издържат остава несломима. Проучване на Киевския международен институт по социология (КМИС), чиито резултати бяха публикувани във вторник, 6 октомври, показва, че около 62% от украинците са готови да търпят войната толкова, колкото е нужно, 23% говорят до половин година, а 11% не могат да преценят. Делът практически не се е променил спрямо края на юли и началото на август, макар че анкетата е проведена между 12 и 21 септември, когато атаките с реактивни дронове вече са започнали. В Киев готовите да търпят трудностите са 72% при 69% през лятото, разликата в рамките на статистическата грешка. ISW отчита спад в увереността: общо 79% вярват в победата на Украйна, но безусловно убедените са спаднали от 60 на 47%. Както отбелязва КМИС, анкетата е приключила преди ударите по мостовете.

Първият признак за мащаба на нощната атака ще бъде излитането на Ту-95МС от „Оленя“ около 01:00 часа. Ако прогнозата на мониторинговия канал се потвърди и към крилатите ракети се добавят балистични, Украйна ще бъде изпитана точно там, където Зеленски посочи слабото място по-рано през деня: срещу балистичните ракети отбраната ѝ зависи от доставки, които Киев не може да си осигури сам.

Ту-95 се разби при тренировъчен полет в Амурска област, шестима загинаха

🇷🇺✈️ Стратегически бомбардировач Ту-95МС на Въздушно-космическите сили на Руската федерация се разби по време на учебен полет на територията на Амурска област. 6 души от 7-членния екипаж са загинали, а един оцеля и беше откаран в болница с травми. Това съобщи Министерство на отбраната, цитирано от агенция ТАСС.

Ведомството уточни, че ракетоносецът е летял без въоръжение и се е разбил „в безлюдна местност“. Към мястото на катастрофата е заминала комисия на въздушно-космическите сили, която трябва да установи обстоятелствата за инцидента. Броят на загиналите ведомството даде по предварителни данни, а причина не назова.

Катастрофата е станала в района на село Красноярово в Мазановски район, на левия бряг на река Зея, съобщиха Telegram каналите „База“ и Mash, близки до руските силови структури. По права линия селото се намира на около 30 км северно от авиобаза „Украинка“, където са базирани 182-ри гвардейски и 79-и полк на тежката бомбардировъчна авиация от 326-а дивизия, и според „База“ ракетоносецът е принадлежал на авиогрупата ѝ.

Руското командване говори за безлюдна местност, но Mash докладва за падане „в селото“ и разпространи видеозапис от охранителна камера в нечий двор, на който дърветата и оградата за миг са осветени от силен взрив. Украинското издание „Диалог.UA“ цитира местна жителка, според която ракетоносецът е попаднал в близост до къщата ѝ. За пострадали на земята не съобщава нито един източник. На снимка от мястото на събитието с кила и хоризонталния стабилизатор в основата му лежи откъсната от фюзелажа, а до нея горят останките.

Официална версия още няма. По предварителни данни катастрофата е причинена от експлозия на борда на самолета. „База“ оценява травмите на оцелелия летец като средно тежки. Според Mash бомбардировачът е паднал само няколко минути след излитането. Украинският канал Exilenova+ съобщи отказ на три двигателя от общо четири, а изданието Defence Blog, позовавайки се на руски военни източници, също посочва отказ на двигател при излитането като причина за инцидента.

Ту-95МС (НАТО обозначение: Bear-H), е модификация на съветския стратегически бомбардировач, която е замислена като носител на крилати ракети. Задвижва се от 4 турбовитлови двигателя НК-12, въртящи се на противоположни посоки, а екипажът наброява 7 души. Във вътрешния си отсек той носи до 6 крилати ракети Х-55 или Х-555. Модернизираният Ту-95МСМ може да окачва под крилата и по-новите Х-101, които нанасят удари по украинските градове, и ядрената версия Х-102. Москва назова вида като Ту-95, но към настоящия момент на въоръжение е само модификацията МС и нейният модернизиран вариант МСМ.

Ту-95МС не разполага с катапултни седалки. При авария летците от предната херметична кабина напускат ракетоносеца с парашути през входния люк в нишата на предния колесник, а подвижен под с хидравлично задвижване им помага да стигнат до него. Задната кабина има собствен изхвърляем люк. Скокът с парашут изисква височина, затова, ако действително самолетът е паднал минути след излитането, както съобщава Mash, екипажът е имал съвсем малко време, за да го напусне.

Авиобаза „Украинка“ се намира на около 6000 км от украинските граници. След операция „Паяжина“ на 1 юни 2025 г. сателитни снимки показаха прехвърляне на четири Ту-95МС от „Енгелс-2“ в Амурска област. Решението за предислокация първоначално беше разкрито от мониторинг групата AviVector, цитирана от руското свободно издание „Агентство“ Украински мониторинг канал сподели сателитна снимка на базата, на която могат да бъдат видени 37 самолета Ту-95МС, заснета на 15 юни 2025 г.

Това не е първата загуба на ракетоносци от тази база. На 8 юни 2015 г. Ту-95МС се запали при излитането си, излезе от пистата и изгоря, при което загинаха двама членове на екипажа. Официалните резултати от разследването така и не бяха публикувани. На 14 юли 2015 г. по време на учебен полет в Хабаровска област друг Ту-95МС от базата се разби заради отказ на оборудването, според предварителна версия на военното ведомство. Тогава и седмината успяха да скочат с парашути, а двама от тях загинаха при приземяването.

След втората катастрофа ведомството забрани всички полети на Ту-95 до изясняване на причините. Тогава те все още не бяха участвали в реални бойни операции: първите си пускове на крилати ракети те извършиха над Сирия през ноември 2015 г. Днес те са единият от двата вида самолети, изстрелващи Х-101 по Украйна.

Всяка тяхна загуба е необратима. Серийното производство в Куйбишев продължи до 1992 г. и най-новият самолет от типа е на повече от 33 години. Производствената линия в завода е демонтирана през 1995 г. и разбит ракетоносец няма с какво да бъде заменен.

На 17 юли украинският президент Володимир Зеленски обяви, че Службата за сигурност на Украйна (СБУ) е унищожила Ту-95 на летище „Енгелс-2“ в Саратовска област, но загубата не беше призната от руска страна, а независимите оценки на щетите се разминаваха. По данни на Главно управление на разузнаването (ГУР)  от 25 август разполагат с 47 самолета Ту-95, от които 38 боеспособни единици. 3 дни по-късно СБУ порази още един ракетоносец Ту-95МС на същото летище, а Defense Express го посочи като фактически унищожен и свали броя на боеспособните до 37. Дали катастрофиралият в Амурска област самолет е бил сред тях, не е известно.

Загубата обаче не свива ракетните удари по Украйна, защото тяхната граница е ракетата, а не носителят. По данни на ГУР от август руският военно-промишлен комплекс произвежда 70 ракети Х-101 месечно. Общо 13 боеготови ракетоносци Ту-160 побират по 12 такива ракети в двата си вътрешни отсека. Следователно само те могат да изстрелят над два пъти месечното производство, без да се брои нито един Ту-95МС.

Ако министерството на отбраната повтори своето решение от 2015 г. и спре полетите на целия тип до края на разследването, пусковете на Х-101 ще преминат към Ту-160, чийто капацитет е достатъчен по сметката. Ту-160 обаче са базирани на „Енгелс-2“, летището, което украинските дронове атакуваха надва пъти това лято, така че спирането на Ту-95 би концентрирало всички пускове на Х-101 върху самолети от само една авиобаза в обсега на украинските дронове. ВВС на Украйна обикновено посочват в своите съобщения за нощните атаки от какви самолети са изстреляни крилатите ракети, затова такова решение ще си проличи още в следващата масирана атака.

Два бомбардировача B-1B над „Андрюс“ при посрещането на Си Дзинпин

🇺🇸✈️🇨🇳 Два тежки бомбардировача B-1B Lancer на Командването за глобални удари (AFGSC) на ВВС на САЩ прелетяха над съвместна база „Андрюс“ в щата Мериленд, докато президентът Доналд Тръмп посрещаше китайския си колега Си Дзинпин след кацането му на американска земя. Тази церемония постави началото на тридневна държавна визита на Си в САЩ – първата такава във Вашингтон от над десетилетие. Associated Press описа и останалите почести: 30-метров червен килим, почетна стража от 21 души, взводове от всеки вид въоръжени сили, знаменати химните на двете държави.

Тръмп и първата дама Мелания Тръмп очакваха Си и съпругата му Пън Лиюан на летището, вместо да ги приемат пред Белия дом, където обикновено се състои официалното посрещане при държавно посещение. Според The Washington Times това е първият случай, в който Тръмп започва държавно посещение с лично посрещане на летището. Изданието го сравнява с редки подобни жестове: Айзенхауер посреща Никита Хрушчов през 1959 г., Кенеди – Джавахарлал Неру през 1961 г., а Рейгън – папа Йоан Павел II през 1987 г.

Мелания Тръмп обясни пред Fox News, че съпругът ѝ е решил да посрещне Си лично, защото двамата „имат страхотни отношения“. „Той идва на наша земя и трябва да ги посрещнем с най-голямо уважение“, допълни тя. На летището Тръмп свали едната си ръкавица, за да се ръкува със Си, и го потупа по гърба.

Прелитането на стратегически бомбардировачи при посрещане на чуждестранни лидери си има скорошен прецедент. През август 2025 г. в Анкоридж, Аляска, над руския президент Владимир Путин прелетя стелт бомбардировач B-2 Spirit, ескортиран от четири изтребителя от пето поколение F-35. Подобно прелитане е предвидено и над Белия дом. Официалната програма, публикувана на 21 септември от кабинета на първата дама, включва церемония на Южната поляна с участие на 479 военнослужещи от всички видове въоръжени сили. Тя трябва да завърши с прелитане на B-2 Spirit, ескортиран от четири изтребителя от пето поколение F-22 Raptor. Ако програмата бъде изпълнена, Си ще види два различни типа американски стратегически бомбардировачи за по-малко от денонощие.

Изборът на B-1B придава военен контекст на дипломатическите почести. Това е единственият свръхзвуков бомбардировач в експлоатация от ВВС на САЩ, който има променлива стреловидност на крилото – ъгълът му се изменя според режима на полета – и най-голямата товароносимост за конвенционално въоръжение сред американската бойна авиация.

През 2018 г. B-1B става първият самолет, въоръжен с противокорабна крилата ракета AGM-158C LRASM. Тя е проектирана да поразява бойни кораби от голямо разстояние, включително с подсилена ПВО. Самолетът участва в съвместни мисии за нанасяне на удари срещу морски цели. Самолети от този тип редовно биват разполагани на ротационен принцип във военна база „Андерсен“ на Гуам, където те отработват действия в Западния Пасифик – район с водещо значение за морското съперничество между САЩ и Китай. Дали това прелитане е било замислено именно като предупреждение към Пекин, остава неясно.

Протоколът при посещението на Тръмп в Китай следваше различна последователност. Когато Air Force One кацна на 13 май вечерта, президентът на САЩ беше посрещнат на летището от вицепрезидента Хан Джън, който обикновено представлява Си при дипломатически церемонии. На летището имаше военен оркестър, почетна стража и около 300 младежи с китайски и американски знамена. Си прие Тръмп на следващия ден пред Дома на народните събрания с 21 оръдейни залпа.

Според AP програмата във Вашингтон е замислена като отговор на пищното посрещане в Пекин. Въпреки това Тръмп е решил да добави към него и редия личен жест да посрещне лично китайския си колега, а над церемонията да прелетят бойни самолети.

Пищните почести се превърнаха в обект на остри критики от Републиканската партия. Във вторник Роджър Уикър, председател на Комисията по въоръжените сили в Сената, възрази срещу „разкошното посрещане“ и се обърна към Тръмп с напомняне, че гостът му е „брутален, неизбран и потиснически диктатор“, чийто „огромен военен арсенал е насочен право към Съединените американски щати“.

Държавният секретар Марко Рубио от своя страна защити решението, тъй като определи САЩ и Китай като „двете най-големи икономики в света“ и „вероятно двете най-мощни армии в света“. Според него отказът от диалог на най-високо равнище би бил „безотговорен“. Разговорите се очаква да обхванат търговията, изкуственият интелект, редкоземните метали, Тайван и войната срещу Иран. Китай остава най-мащабният клиент на ирански петрол.

В Анкоридж бомбардировачът прелетя при официално посрещане на държавен глава, на чиято война Тръмп се закани да сложи край в рамките на 24 часа, но година и половина по-късно така и не успява да прекрати. Над „Андрюс“ два бомбардировача участваха в почестите за авторитарния лидер на държава с амбиции да отнеме световното военно, политическо и икономическо надмощие на САЩ. Докато Тръмп потупваше Си по гърба, над двамата прелетяха самолети, превърнали се в символ на американското военно надмощие. Тази сцена събра в един кадър личната любезност на Тръмп и военните способности, съпътстващи отношенията между двете държави, борещи се за световна хегемония.

Два B-1B прелетяха над „Дните на НАТО“ в Острава, година след B-52

🇺🇸✈️🇨🇿 Два американски тежки бомбардировача B-1B Lancer прелетяха над летище „Леош Яначек“ в Мошнов край Острава по време на 26-ите „Дни на НАТО“ и 17-ите „Дни на чешките военновъздушни сили“. Според организаторите на събитието това е първото участие на бомбардировачи в програмата на събитието. За прелитането съобщиха на 22 септември и ВВС на САЩ в Европа и Африка (USAFE-AFAFRICA).

По данни на организаторите последната такава демонстрация на двойка B-1B в Чехия е на авиошоуто CIAF в Храдец Кралове през 2001 г. – годината, в която в Острава се провеждат първите „Дни на НАТО“. В Мошнов самолети от типа участваха в статичната експозиция през 2016 и 2017 г. и така посетителите можеха да ги разгледат на земята. Тази година двата бомбардировача не кацнаха и взеха участие единствено в събота. Организаторите посочват, че прелитането е подготвяно с месеци, и благодарят за подкрепата на посолството на САЩ в Прага.

Участието следва миналогодишното прелитане на B-52H Stratofortress. На 20 септември 2025 г., по време на 25-ите „Дни на НАТО“, над същото летище премина бомбардировач към 307-о бомбардировъчно крило от резерва на ВВС на САЩ. Тогава американската страна представи полета като принос за укрепването на връзките между съюзниците, както и с местната общност.

B-1B е единственият свръхзвуков бомбардировач, който все още се експлоатира от ВВС на САЩ. Крилото му има променлива стреловидност: при излитане и бавен полет е разперено, а при висока скорост прибира назад към фюзелажа. Самолетът се задвижва от 4 турбовентилаторни двигателя F101 с форсажни камери. Официалните спецификации посочват скорост до Мах 1,2 на морско равнище – 1,2 пъти скоростта на звука. B-1B има 4-членен екипаж и носи най-големия конвенционален боен товар от всички самолети, използвани от ВВС на САЩ: до около 34 тона управляеми и неуправляеми боеприпаси във вътрешните отсеци.

Програмата възниква през Студената война с цел създаване на бомбардировач, способен да преодолява съветската ПВО и да нанася ядрени удари. Развитието ѝ съпътствано от политически обрати: Джими Картър прекратява програмата B-1 през 1977 г. Роналд Рейгън я възобновява през 1981 г. с варианта B-1B. Първите доставки са през 1985 г. и начална оперативна готовност е постигната на следващата година.

През 1994 г. ядрената мисия на B-1B е прекратена. Техническите модификации, премахнали възможността за използване на ядрено оръжие, започва през 2007 г. и приключва през март 2011 г. Самолетът трупа боен опит в Ирак, Косово, Афганистан и Сирия. На 14 април 2018 г. два B-1B изстрелват 19 крилати ракети JASSM по изследователския център в Барзе край Дамаск. Ударът е част от съвместна операция на САЩ, Франция и Обединеното кралство в отговор на химическа атака, за която трите държави обвиняват сирийския режим.

USAFE-AFAFRICA, чиято зона на отговорност обхваща части от три континента и 104 държави, свърза полета над Мошнов с възпирането. Командващият генерал-лейтенант Джейсън Хайндс го нарече демонстрация на американската въздушна мощ и ангажимента към възпирането в момент на исторически инвестиции на съюзниците в европейската отбрана. Той благодари на чешките домакини и заяви, че събитията за широка публика напомнят за отбранителния характер на НАТО и ролята му за опазване на мира.

Хайндс не уточни кои инвестиции визира. В случая с Чехия конкретен пример е модернизацията на бойната авиация. През януари 2024 г. страната подписа споразумение със САЩ за доставка на 24 стелт изтребителя F-35A, които трябва да заменят наетите шведски Gripen. Доставките се очаква да приключат до 2035 г.

Един от пилотите, чието име командването не съобщава, определя полета като възможност екипажите да отработят взаимодействие с чешките съюзници на тактическо равнище. Според него съвместната работа показва способността на САЩ бързо да прехвърлят значителна въздушна ударна мощ в региона.

USAFE-AFAFRICA не уточнява откъде са излетели двата B-1B. През август и септември любители фотографи заснеха B-1B при излитане и тренировъчни полети от RAF Fairford в Глостършър, Обединеното кралство. Те обаче не установяват дали именно оттам е дошла двойката над Мошнов.

RAF Fairford има ключова роля в американските операции срещу Иран. В началото на март, броени дни след началото на съвместната въздушна офанзива на САЩ и Израел, там кацнаха 5 самолета B-1B. Други 3 бяха пренасочени към Рамщайн в Германия заради лоша видимост във Fairford, според публикации, основани на проследяване на полетите и наблюдения на авиационни фотографи. Разполагането беше част от изпратени подкрепления за провеждане на операции срещу Ислямската република.

Обявеното на 7 април примирие и меморандумът от 17 юни не прекратиха трайно бойните действия. На 10 юли президентът Доналд Тръмп обяви примирието за приключило. Още през март тогавшаният британски премиер Киър Стармър разреши на САЩ да използват британски бази за ограничени отбранителни цели.

През втората половина на юли има сведения за удари на B-1B от Fairford по ирански военни цели. На 23 юли Корпусът на стражите на ислямската революция (IRGC) предупреди, че всяка британска база, използвана за нападения срещу Иран, ще бъде смятана за „законна цел“, и изрично посочва полети от Fairford. В началото на септември двете страни отново си размениха ограничени удари, а на 20 септември Техеран заявява, че очаква подновяване на американските бомбардировки.

Двудневната програма в Мошнов включваше техника от 14 държави, демонстрации на съвместни действия на сухопътни войски и специални части и изложба на нови технологии. Освен чешките ВВС в летателната програма участваха германски Panavia Tornado и Eurofighter Typhoon, италиански и испански Eurofighter, гръцки, словашки и турски F-16, британски BAE Systems Hawk и словенски Pilatus PC-9. Многонационалният флот от самолети за дозареждане във въздуха на НАТО представи Airbus A330 MRTT в статична експозиция.

Събитието започва през 2001 г. като регионална демонстрация на армията, полицията и спешните служби. То редовно привлича до 200 000 посетители, а USAFE-AFAFRICA го описва като най-популярното двудневно събитие за семейства в Чехия.

Самото прелитане не дава основание да се говори за промяна в разгръщането на американските въздушни сили в Европа: двата B-1B преминават над летището, без да кацат. Ключово обаче е повторението на такова участие за втора поредна година. След самолет с възможност да носи ядрено оръжие (B-52H) тази година в програмата се включват тежки, макар и изцяло конвенционални, стратегически бомбардировачи B-1B.

Американското командване използва участието, за да напомни ангажимента си към възпирането в Европа и инвестициите в отбраната на съюзниците. Дългите месеци подготовка и подкрепата на посолството в Прага показват и значението на организационното партньорство с чешките домакини. Програмата на очакваното догодина 27-о издание ще покаже дали участието на стратегически бомбардировачи от САЩ ще се наложи като традиция.

Прострелян е командирът на 22-ра бомбардировъчна дивизия край Енгелс

🇷🇺🎯🇺🇦 Мъж на мотоциклет простреля командира на 22-ра тежка бомбардировъчна авиационна дивизия на Въздушно-космическите сили на Руската федерация пред дома му в село Пробуждение, Енгелски район на Саратовска област, сутринта на 3 септември 2026 г. Офицерът е откаран в болница с две огнестрелни рани и се намира в тежко състояние. Военният шофьор, който го е придружавал, също е ранен, но е успял да се укрие от стрелеца и да повика линейка. Следственият комитет на Руската федерация е образувал наказателно дело за покушение срещу живота на военнослужещ и за незаконно притежание на оръжие.

Руските власти не са обявили самоличността на ранения. „Медуза“, „Украинска правда“, „Лента.ру“ и саратовската агенция „Взгляд-инфо“ съобщават, че става дума за генерал-майор Николай Варпахович, който командва съединението от авиобаза „Енгелс-2“. Telegram каналът ASTRA посочва Пробуждение сред известните адреси на Варпахович, а според руски издания къщата е била наета.

Нападателят е пристигнал с мотоциклет, с лице, скрито под каската, и е стрелял най-малко два пъти с пистолет. Единият куршум е попаднал в тялото, а другият – в лицето. Подготвя се транспортирането на ранения със специален самолет до Москва. Пробуждение е оцепено, а на място работят следствено-оперативни групи на Следствения комитет, ФСБ и полицията. Стрелецът не е задържан.

Съединението, командвано от Варпахович, е едно от двете в руската далечна авиация, въоръжени със стратегически бомбардировачи. В „Енгелс-2“ са разположени неговите полкове – единият с Ту-160, другият с турбовитлови Ту-95МС. От тази авиобаза излитат самолетите носители, които изстрелват крилати ракети Х-101 по украинска територия. По данни на украинското Главно управление на разузнаването, публикувани на 20 август 2026 г., през юли руската промишленост е произвела 87 такива ракети, а наличният запас се оценява на около 100. Тоест той е малко по-голям от месечното производство и при сегашните темпове на използване се равнява приблизително на едномесечен обем.

Затова летището е сред най-често атакуваните обекти в руския тил. През юли 2026 г. украински дронове достигнаха до него два пъти, на 2 август последва нова атака, а в нощта срещу 28 август на територията му избухна пожар. Според украински съобщения тогава са били засегнати Ту-95МС, склад за боеприпаси и склад за горивно-смазочни материали. Ударите са насочени срещу пистата, самолетите и складовата инфраструктура, докато командирът на съединението е живеел извън охранявания периметър – в наета къща в съседно село.

Три дни преди изстрелите в Пробуждение Службата за сигурност на Украйна и Офисът на главния прокурор съобщиха задочно на Варпахович за подозрение по част втора на член 438 от украинския Наказателен кодекс, който урежда военни престъпления с човешки жертви. Според материалите по разследването той е издал бойната заповед за ракетния удар по Националната детска специализирана болница „Охматдит“ в Киев на 8 юли 2024 г.

Ударът е нанесен с крилата ракета Х-101, изстреляна от Ту-95МС. Поразени са токсикологичният корпус и още четири сгради на болницата. Загиват двама души, сред тях лекарка, а десетки са ранени. В комплекса – най-голямото детско лечебно заведение в Украйна – по това време се лекуват 627 деца, а ракетата попада в корпуса, където се извършва диализа.

Същата сутрин руската армия изстреля около 40 ракети от различни типове по Киев, Днепър, Кривий Рих, Краматорск и Покровск. В столицата загинаха 33 души и над 120 бяха ранени, а общият брой на убитите в страната надхвърли 40. Съветът за сигурност на ООН обсъди последиците на извънредно заседание, а генералният секретар Антониу Гутериш определи обстрела на детската болница като особено потресаващ.

В същото съобщение украинските служби обявиха подозрение и срещу полковник Александър Лутовинов, командир на ракетна бригада от 49-а общовойскова армия на Южния военен окръг, за удара по хотелския комплекс „Сапфир“ в Краматорск на 24 август 2024 г. Тогава загина съветникът по сигурността на Reuters, а петима негови колеги бяха ранени. Според версията на украинското разследване заповедите по командна линия са преминали през генерал-полковник Алексей Ким, заместник-началник на руския Генерален щаб. Задочното подозрение само по себе си не може да доведе до задържането на обвиняемия, докато той се намира в Русия, но вписва името, длъжността и конкретния епизод в публичен документ на украинската прокуратура.

Нападението в Пробуждение е седмото срещу руски генерал в дълбокия тил от декември 2024 г. насам. „Медуза“ беше преброила шест такива нападения към 3 август 2026 г., три от които завършиха със смърт.

Поредицата започва на 17 декември 2024 г. на Рязански проспект в Москва, където експлозивен заряд, скрит в електрическа тротинетка, уби началника на войските за радиационна, химическа и биологична защита генерал-лейтенант Игор Кирилов и помощника му Иля Поликарпов. На 21 януари 2026 г. Вторият западен окръжен военен съд осъди извършителя, узбекистанския гражданин Ахмаджон Курбонов, на доживотен затвор. Трима съучастници получиха присъди между 18 и 25 години. Следствието твърди, че Курбонов е бил вербуван от украинските служби срещу обещани 100 хил. долара.

През април 2025 г. в Балашиха в Подмосковието взрив на автомобил уби генерал-лейтенант Ярослав Москалик, заместник-началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб. Осъденият за нападението Игнат Кузин също получи доживотна присъда.

На 22 декември 2025 г. магнитна мина, поставена под автомобила на генерал-лейтенант Фанил Сарваров, се задейства около седем сутринта на паркинг на улица „Ясеневая“ в Москва. Сарваров ръководеше управлението за оперативна подготовка на въоръжените сили, беше на 56 години и стана третият убит руски генерал за една година. Следственият комитет образува дело за убийство и незаконен оборот на взривни вещества, а сред работните версии беше причастността на украинските служби.

От началото на 2026 г. в тази серия се появяват и покушения с огнестрелно оръжие. На 6 февруари неизвестен простреля три пъти генерал-лейтенант Владимир Алексеев, първи заместник-началник на Главното разузнавателно управление, при излизането му от жилищния блок на Волоколамско шосе в Москва. Първите два куршума го раниха в ръката и крака. Когато Алексеев се опита да отнеме оръжието, получи трети изстрел в гърдите. Съпротивата му принуди нападателя да избяга, преди да продължи атаката, и Алексеев оцеля, макар един от куршумите да засегна жизненоважни органи. Външният министър Сергей Лавров нарече случилото се терористичен акт, насочен към провалянето на преговорите за войната в Украйна.

На 28 април 2026 г. взривно устройство, оставено в пощенска кутия във военния град Князе-Волконское-1 в Хабаровски край, уби командира на свързочен батальон подполковник Кузменко. Според съобщения на Telegram канали целта е бил генерал-майор Азатбек Омурбеков, командвал 64-та мотострелкова бригада, чиито военнослужещи украинско разследване свързва с убийствата в Буча, Хостомел и Ирпен. Омурбеков не пострада, а официално потвърждение за твърдението кой е мишената няма. С този епизод географията на подобни нападения се разшири далеч отвъд столичния регион и достигна Далечния изток.

На 1 август 2026 г. жена със самоделно взривно устройство, равностойно на около 1 кг тротил и напълнено с метални сачми, се опита да влезе на закрит банкет в московския ресторант Balzi Rossi. Зарядът се взриви на входа и уби трима души, сред които самата нея и Даниил Передрий, зет на генерал-полковник Александър Чайко, главнокомандващия Въздушно-космическите сили. Ранени бяха 21 души. Чайко, когото украинската страна свързва с престъпленията в Буча, не пострада. Никой не пое отговорност, а руското външно министерство обвини Украйна. Изстрелите в Пробуждение идват пет седмици по-късно и засягат втори офицер от командната верига на същия вид въоръжени сили.

Успоредно с тази поредица върви и по-стара верига от нападения срещу флотски офицери. Капитан I ранг Валерий Транковски загина на 13 ноември 2024 г. от заряд в автомобила си в Севастопол. На 13 август 2026 г. взрив в улична кофа за боклук на Столетовския проспект в същия град уби капитан I ранг Роберт Шагеев, бивш командир на украинската подводница „Запорожие“, преминал на руска страна през 2014 г. По-ранен случай от този профил е от 10 юли 2023 г. в Краснодар, когато Станислав Ржицки, бивш командир на подводниците „Алроса“ и „Краснодар“, беше застрелян с осем изстрела в градски парк.

В случаите, при които разследванията са стигнали до присъди, извършителят се оказва местно вербувано лице, а не оперативен служител, пристигнал отвън. На 29 октомври 2024 г. съдът на Краснодарския край осъди украинския гражданин Сергей Денисенко на 25 години за убийството на Ржицки. Той призна вината си, но заяви, че е действал под натиск. По двата севастополски епизода ФСБ обяви задържането съответно на жителка на Ялта и на жителка на Сочи. Според резултатите от руските разследвания и съдебни дела и покушенията срещу Кирилов и Москалик са били извършени от вербувани на място хора, а не от кадрови оперативни служители.

При поредицата срещу руските генерали се откроява и друг повтарящ се елемент. С изключение на взрива в московския ресторант, нападенията са извършвани в жилищната среда на предполагаемата цел – при входа на блока, на паркинг пред него, пред къщата или във военното градче, където тя пребивава. Така мястото на удара се измества от служебния периметър, който е охраняван и укрепен, към частния маршрут между дома и работата, където защитата е по-слаба. Съвпада и часът при два от случаите – и срещу Сарваров, и срещу генерала в Пробуждение нападателят е действал около седем сутринта, когато излизането от дома може да бъде предвидено с точност до минути.

Руската страна досега не е обявявала публично конкретни мерки в отговор на този модел на атентати. След стрелбата по Алексеев Лавров говори за отражение върху преговорите, след взрива в Balzi Rossi външното министерство обвини Киев, а по случая в Хабаровски край Кремъл изобщо не се произнесе. Официалното мълчание за самоличността на ранения в Пробуждение се вписва в същата линия.

Публичното назоваване предхожда нападението и при Ржицки, и при Шагеев, и при Варпахович. Ржицки бе вписан в украинския регистър „Миротворец“ преди смъртта си. Шагеев беше полкучил задочна присъда от 13 години затвор, произнесена от Киевския районен съд в Одеса на 2 февруари 2024 г. Задочно подозрение срещу Варпахович беше обявено на 31 август, а в същата публикация беше назован и полковник Лутовинов.

От седемте нападения срещу руски генерали в тила две са извършени с огнестрелно оръжие и и двете са през тази година. Алексеев дойде в съзнание през февруари, а състоянието на генерала от Пробуждение към момента остава тежко. Руските власти не са потвърдили самоличността му, стрелецът не е задържан, докато Службата за сигурност на Украйна и Главното управление на разузнаването са коментирали този случай.

Сателитни кадри потвърдиха: Ту-95МС в Енгелс е унищожен необратимо

🇺🇦✈️🇷🇺 Стратегически бомбардировач Ту-95МС, поразен при украински удар с дронове по авиобаза „Енгелс-2“ в Саратовска област, е безвъзвратно унищожен. Сателитни снимки от 19 юли показват машината с изцяло откъсната опашна секция и разрушения, достигащи до вътрешния отсек, където обичайно се носят крилатите ракети.

Кадрите бяха публикувани от OSINT канала AviVector, който проследява руската бойна авиация чрез сателитни данни. Независимо от тях, изследователският проект „Схеми“ на Радио „Свободна Европа“ разпространи изображения на Planet Labs от същия ден, на които самолетът изглежда буквално разцепен на две.

Сателитните изображения разсейват неяснотата около резултатите от удара в първите дни след него. Когато Frontline Monitor съобщи за атаката в нощта на 16 юли, Москва не признаваше загубата на самолет, а руското министерство на отбраната отчете 375 свалени дрона над 18 региона. В същото време повечето независими оценки се разминаваха: някои мониторинг канали локализираха пожара в зона за паркиране на самолети, докато сателитната система за откриване на пожари FIRMS не отчете горене на територията на самата база.

Ден по-късно президентът Володимир Зеленски обяви, че дронове на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) са изминали около 800 км от украинската граница и са унищожили Ту-95 в „Енгелс-2“. От СБУ описаха критични поражения и напълно отсечена опашка, а украинското издание Militarnyi уточни, че използваните дронове са аналози на типа „Шахед“. Новите изображения категорично потвърждават тази информация. Ситуацията повтаря вече познат модел за същата база – през март 2025 г. унищожаването на склад с 96 крилати ракети в „Енгелс-2“ също беше доказано чрез сравнителни сателитни кадри седмици след самия удар.

Кадрите разкриват и детайл, който липсваше в първоначалните съобщения. Според AviVector, в авиобаза „Енгелс-2“ от дълго време са разположени два бомбардировача Ту-95МС, преминаващи през техническа поддръжка, ротация на екипажи и тренировъчни полети. Именно един от тях е понесъл невъзстановимите щети. Въпреки че Москва запази мълчание за загубата в дните след атаката, тя се нарежда в поредицата далекобойни операции, които Киев ескалира от края на юни. В изявление от 17 юли Зеленски подчерта: „Справедливо и активно се защитаваме“, като добави, че същата нощ са поразени и обекти на руската петролна индустрия. „Увеличаваме цената, която Русия плаща за агресията срещу държавата и хората ни“, категоричен бе президентът.

Ту-95МС е основният носител на далекобойни крилати ракети в руската стратегическа авиация. Тези машини не навлизат във въздушното пространство на Украйна – те излитат, набират височина над руска територия и изстрелват ракети Х-101 по украинските градове и енергийна инфраструктура от дистанция, която ги държи извън обсега на украинската ПВО. Тъй като са практически недосегаеми във въздуха, тяхната уязвимост е единствено на земята, където ги търсят украинските дронове. Въпреки че тяхната конструкция е наследена от съветската епоха, флотът премина през няколко вълни на модернизация.

Най-значимата от тях – до стандарта Ту-95МСМ – включва изцяло нови двигатели, авионика и навигация, както и възможност за окачване на до 8 крилати ракети Х-101 или Х-102 под крилете. Към 2024 г. според публични оценки, цитирани от украински отбранителни експерти, Русия е разполагала с приблизително 31 единици Ту-95МС и 27 модернизирани Ту-95МСМ. Производството приключва през 1992 г. и оттогава нито един нов Ту-95 не е излизал от завод. Москва може да ремонтира и надгражда наличните машини, но не и да ги замени. Това означава, че всяка загуба безвъзвратно смалява този флот от под 60 единици.

Този удар идва повече от година след операция „Паяжина“ на СБУ от юни 2025 г., при която дронове, изстреляни от укрити товарни ремаркета дълбоко в руския тил, повредиха или унищожиха десетки машини на четири руски летища едновременно. Вследствие на това Русия дислоцира далекобойната си авиация в повече бази, премествайки значителна част от самолетите в авиобазата „Украинка“ в Амурска област (Далечния изток) – на няколко хиляди километра от украинската граница. Въпреки това „Енгелс-2“ запази своята роля на пункт, в който бомбардировачите се въоръжават с ракети преди ударни мисии. Именно там двата Ту-95МС, документирани от AviVector, са престоявали продължително време.

Базата е мишена на украински удари още от декември 2022 г. При първата атака с дронове тогава бяха повредени два Ту-95, а впоследствие „Енгелс-2“ претърпя поражения по горивното депо, склада за боеприпаси, а сега – и директно по машините на стоянките. Следващият отговор за съдбата ѝ отново ще дойде от орбита. Евентуално изтегляне на оцелелия втори Ту-95МС на изток би индикирало, че ролята на „Енгелс-2“ като преден пункт на далекобойната авиация се свива. Ако той остане на място, ракетните кампании срещу Украйна ще продължат да се провеждат от писта, за която украинските дронове току-що доказаха, че позволява прецизно поразяване на конкретна машина. А за флот, който не може да бъде попълнен с нови самолети, математиката е неумолима – бройката им може само да намалява.

СБУ унищожи Ту-95 в Енгелс – на 800 километра от границата

🇺🇦💥🇷🇺 Службата за сигурност на Украйна (СБУ) е унищожила руски стратегически бомбардировач Ту-95МС, паркиран на авиобаза „Енгелс-2“ в Саратовска област, обяви президентът Володимир Зеленски в петък, публикувайки видео от удара. Самолетът е използван за руските ракетни удари срещу Украйна, а разстоянието до целта е около 800 км от украинската държавна граница.

„Силите на СБУ унищожиха военен самолет Ту-95 в Енгелс, използван за руски ракетни удари по нашата страна“, заяви Зеленски. „Разстоянието от държавната ни граница е около 800 км. Справедливо и активно се защитаваме.“ Президентът благодари на украинските военни за точността и описа удара като поредна успешна употреба на далекобойните способности на Украйна. В същото съобщение той заяви, че Силите за отбрана са поразили и обекти на руската петролна индустрия, както и определени цели във временно окупираната украинска територия. „Увеличаваме цената за Русия за агресията срещу нашата държава и хората ни“, каза Зеленски.

Изявлението беше направено ден след масирана атака с дронове срещу Саратовска област. Около 1:47 ч. местно време в нощта срещу 16 юли губернаторът Роман Бусаргин предупреди за заплаха от украински дронове, а от 2:30 ч. жителите на Саратов и Енгелс започнаха да съобщават за ниско летящи дронове и серия от експлозии. Руското министерство на отбраната обяви, че през същата нощ ПВО е свалила 375 дрона над 18 руски региона, анексирания Крим, Азовско и Черно море – число, очертаващо мащаба на удара, независимо от резултата. Мониторинг канал Exilenova+ публикува кадри от атаката, а независимо издание Astra установи точното местоположение на заснетия пожар в пределите на военното летище; по предварителни данни огънят е бил в зоната за паркиране на самолетите. Украинското издание Militarnyi определи използваните апарати като дронове от типа на „Шахед“.

Ударът не се изчерпа с базата. Дрон се вряза в жилищна сграда от комплекса „Ладя“ на ул. „Пристанская“ 85 на около 2 км от пистата на летището, установи Astra по заснети кадри. Бусаргин потвърди, че цивилна инфраструктура в Енгелс е пострадала, но по предварителни данни няма жертви. Дронове поразиха също така електрическа подстанция в града, след което жителите съобщиха за прекъсвания на тока.

В часовете след атаката независимите оценки на щетите се разминаваха – докато Exilenova+ поставяше пожара сред паркираните машини, Militarnyi отбеляза, че сателитната система на НАСА за откриване на пожари FIRMS не е регистрирала огън в самата база. Видеото, което Зеленски публикува ден по-късно, е украинският отговор на това разминаване.

Ту-95 не навлиза във въздушното пространство на Украйна, поради което не се среща с украинската ПВО. Обикновено той излита от Енгелс, набира височина над руското небе и извършва пуск на крилати ракети Х-101 и Х-555 от разстояние, което ги държи извън обсега на всичко, с което Киев разполага във въздуха. Бомбардировачът е недосегаем, докато лети. Достъпен е единствено на земята, паркиран на собственото си летище – и точно там го търсят украинските далекобойни дронове.

Ту-95МС, познат по натовската кодировка Bear-H, е съветска разработка и един от основните носители на далекобойни крилати ракети в руския арсенал. Задвижван от 4 турбовитлови двигателя „Кузнецов“ НК-12 с характерните противоположно въртящи се витла, това е единственият витлов самолет със стреловидно крило, който все още се използва масово в бойни части. Екипажът му е 7-членен, максималната дължина на полета достига 10 500 км, а максималната скорост – 830 км/ч. С товароносимост от 20 тона машината е проектирана да изстрелва оръжия с голям обсег, без да навлиза в зоната на поражение от ПВО и точно това я превръща в инструмента, използван от руска страна, за нанасяне на удари по украинските градове и енергийна инфраструктура.

„Енгелс-2“ е сърцето на руската стратегическа авиация. Там са базирани 184-ти тежък бомбардировъчен и 121-ви гвардейски тежък бомбардировъчен авиационен полк, които експлоатират самолетите Ту-95МС, свръхзвуковите Ту-160М и далечните Ту-22М3. В пределите на базата се намират складове с авиационни бомби и крилати ракети. Летището се намира на 600 км от фронта – Зеленски мери 800 км от държавната граница – и периодично попада под украински обстрел, най-ранния от които беше нанесен на 5 декември 2022 г. Тогава първата атака с дронове порази два самолета Ту-95. През януари 2025 г. удар по горивното депо „Кристал“, което зарежда базата, предизвика пожар, продължил цели 5 денонощия. През март 2025 г. беше унищожен складът за боеприпаси, а Генералният щаб на ВСУ обяви, че са унищожени 96 крилати ракети – количество, достатъчно за три масирани залпа по украински градове; загубата беше потвърдена седмици по-късно от сравнителни сателитни снимки. През юни 2025 г. дойде редът и на емблематичната операция „Паяжина“, при която СБУ порази наведнъж десетки машини на четири руски летища.

Ударът се вписва в кампания, която от началото на годината системно поразява водещите рафинерии на Руската федерация. На 8 юли украински дронове поразиха рафинерията в Саратов – една от най-старите преработващи мощности в Поволжието, собственост на „Роснефт“, отговорна за снабдяването на руската армия с гориво, принуждавайки я да спре дейност, според цитирани от Ройтерс индустриални източници. Същата нощ бяха ударени и нефтохимически обекти в Татарстан. Логиката е обща: натиск едновременно върху въздушния компонент, който изстрелва ракетите, и върху горивото, което го поддържа във въздуха.

Отделно от украинските удари руската далекобойна авиация губи машини от собственото им износване. На 15 юни бомбардировач Ту-22М3 се разби в Иркутска област при планиран учебен полет – самолетът, летял без боен товар, рухнал при подхода за кацане край село Каменка. 4-членният екипаж катапултира успешно и оцелява, а губернаторът Игор Кобзев посочва като предварителна причина отказ на двигател.

Производството на Ту-95МС беше прекратено в началото на 90-те години на миналия век и нито един нов самолет не е излизал от завода оттогава насам – Русия разполага с краен парк, който може да ремонтира и модернизира, а не да попълва с нови единици. Всяка машина, изгоряла на пистата в Саратовска област, изважда от играта не единица техника, а част от способността да тероризира украинските градове.

Над 30 военни прелета над Вашингтон за 250-годишнината на САЩ.

🇺🇸✈️ F-22 Raptor, изтребител от пето поколение за завоюване на превъзходство във въздуха, който прелетя ниско над Вашингтон по време на вчерашната генерална репетиция, днес е само един от епизодите в близо 10-часова въздушна програма над столицата – над 30 военни полета и демонстрации по случай 250 години от Декларацията за независимост. Кулминацията „Salute to America 250“ ще се разгърне над Националната алея и организаторите я представят като най-мащабното въздушно шоу в американската история – редом с най-голямата заря, която страната е виждала.

Кадрите, които се завъртяха в социалните мрежи в петък, уловиха именно тази подготовка: единичен Raptor, който минава ниско над столицата, докато екипажите напасват маршрути и височини преди същинския ден. Репетицията беше част от демонстрациите „Wings of Freedom“ в петък, когато военни самолети се появиха над алеята – сред тях конвертопланът MV-22 Osprey, изтребителите F-35B на морската пехота, F-18F и F-35C на флота, F-22 Raptor и Ескадрила за въздушни демонстрации „Thunderbirds“ на ВВС, и формация от три стратегически бомбардировача. Телевизионните екипи във Вашингтон заснеха репетициите; за жителите на града звукът на форсажни двигатели над центъра беше първият сигнал, че програмата наближава.

Самото шоу в събота започва рано следобед и продължава без прекъсване до късна вечер. Първата вълна излита в 13:14 ч. – четири самолета F-5 на НАСА, последвани от преглед на въздушния флот на космическата агенция. След тях идват спасителни хеликоптери и самолети на Бреговата охрана, а към 14:09 ч. над алеята се спуска парашутен отряд: армейският отбор „Golden Knights“ и флотският „Leap Frogs“. Оттам нататък прегледите се нижат по родове войски на интервали, които варират от 3 до около 40 минути. ВВС излизат на три вълни – първо тежките машини, после самолетите на Командването за специални операции (AFSOC), накрая изтребителите. Корпусът на морската пехота представя своите две вълни – с роторно и неподвижно крило, следвана от три вълни на флота – вертолети, самолети с неподвижно крило и изтребители – както и отделна демонстрация на F-18F Super Hornet около 16:20 ч.

Кулминацията е запазена за вечерта. В 16:59 ч. лети пилотажната група на военноморските сили „Blue Angels“ с изтребители F/A-18, следвана от демонстрация на конвертоплана MV-22 Osprey в 17:26 ч. Малко след 18:00 ч. идва един от акцентите на деня – рядката формация от три бомбардировача, събираща заедно прелитане на B-2 Spirit, B-1B Lancer и B-52 Stratofortress. Трите вида рядко се вдигат в обща формация: заедно те покриват целия гръбнак на стратегическата авиация на САЩ – от невидимо за радарите проникване до носене на масиран конвенционален товар и ядрено сдържане, на което B-52 е лице вече 60 години. Малко след нея, в 18:05 ч. лети демонстрационен F-35C, докато в 18:25 ч. над алеята се разгръщат „Thunderbirds“ с изтребителите F-16.

Президентският сегмент започва около 19:03 ч. с прелитане на Air Force One, следван от обновения президентски борд по-късно същия час. Финалът на светло принадлежи на F-22 Raptor: демонстрационният полет е насрочен за 19:39 ч., а в 19:53 ч. следва прелитане с включен форсаж – същата машина, чиято репетиция е заснета предишния ден. Програмата на дневна светлина затваря малко след 20:00 ч. с прелитания на B-1, някои от които с форсажна тяга, а към 20:22 ч. „Голдън Найтс“ правят втори, здрачен скок над алеята. Едно последно нощно прелитане на бомбардировач B-1 е разчетено за 22:36 ч., за да съвпадне с началото на заря, която Freedom 250 обявява за най-голямата в историята на страната – около 850 000 снаряда, изстреляни от десет отделни площадки.

Мащабът на въздушната част трудно може да бъде съпоставен с предишни чествания. Организаторът Freedom 250 – структурата, която подготвя събитията за 250-годишнината, свързана с администрацията на президента Доналд Тръмп – говори за над 30 отделни вълни от самолети, обхващащи почти всеки род войски. Самият Тръмп заяви, че в небето ще бъдат вдигнати „стотици самолети“ от различни епохи, макар че Freedom 250 не потвърди точен брой машини. Специализирани авиационни издания оценяват струпаната във въздуха техника на около шест милиарда долара – стойност, илюстрираща защо денят събира почти целия параден арсенал на американската авиация на едно място.

Подготовката върви от седмици. Прелети над столичния регион започнаха още през юни, докато в последните дни машините правеха пробни проходи над Вашингтон, за да сверят маршрутите. Още на 14 юни „Thunderbirds“ и „Blue Angels“ прелетяха над галавечер на UFC, придружени от B-1B от базата „Дайс“ – една от ранните изяви в поредица към юбилея. Заради дължината и гъстотата на съботния график властите пуснаха и приложение, което позволява на зрителите да следят вълните в реално време – от F-5 на НАСА до нощните бомбардировачи. Демонстрациите „Wings of Freedom“ в петък изкараха над алеята парашутисти, хеликоптери и бойни самолети, а събитието „Wings Over Washington“ в събота добави „Golden Nights“, новия президентски самолет и MV-22 Osprey към програмата. Плътността на въздушния трафик наложи и допълнителни мерки на земята: въздушното пространство над летище „Роналд Рейгън“ беше затворено на 3 и 4 юли, а пътуващите бяха предупредени за възможни смущения в графика на полетите.

Времето остава променливата, която организаторите не контролират. Прогнозата за 4 юли предвижда следобедни бури и температури, които ще се усещат до около 40 градуса – условия, които наложиха корекции в някои наземни събития. Самите прелети зависят от видимостта и облачността в конкретния час, като разписанието, оповестено от властите, е ориентир, който може да бъде изместен според обстановката.

Отвъд ефектния купол в небето над Вашингтон, денят е замислен като централната сцена на честванията за 250-годишнината на американската държавност. Въздушната програма – от четирите F-5 на НАСА в ранния следобед до нощното прелитане на B-1 над заревото на зарята – подрежда в едно денонощие почти всички разпознаваеми елементи от американската бойна авиация: пилотажните групи „Blue Angels“ и „Thunderbirds“, изтребителите от пето поколение, стратегическите бомбардировачи и президентския борд. Заснетата в петък репетиция на F-22 Raptor подсказа какво предстои. Днес той е само 1 от над 30-те демонстрации над Вашингтон – най-плътната военновъздушна програма, която столицата е виждала в рамките на един ден.

Русия скрива стратегическите си бомбардировачи в укрития – безпрецедентно за Енгелс-2.

🇷🇺✈️ В продължение на десетилетия най-ценните активи на Въздушно-космическите сили на Руската федерация стояха изложени на пистата, разчитайки единствено и само на дълбочината на обширната територия на страната си като единствена защита.

Сателитни кадри от авиобаза Енгелс, направени на 20 юни 2026 г. от Planet Labs и получени от The War Zone, показват, че въпросната презумпция е изоставена и една от опорните авиобази на стратегическата авиация в момента се строят масивни укрития, оразмерени не за тактически изтребители, а за тежките стратегически бомбардировачи Ту-95МС и Ту-160М. Това е безпрецедентна стъпка за авиацията на Москва, която за пръв път, дори ако се върнем чак до Студената война, влага бетон и стомана в сигурни съоръжения за укриване на бомбардировъчния си флот.

Според наличните снимки на летището, разположено в Саратовска област на около 480 км от най-близката точка на Украйна, се строят не по-малко от 17 самостоятелни укрития. Размерите ги отличават значително от вече познатите закрити стоянки за тактическа авиация: те следват габаритите на машините, подслонявани от базата, дом на 22-ра тежка бомбардировъчна дивизия – съединението, което поддържа единствената руска ескадрила Ту-160, както и ескадрила Ту-95МС. И двата типа стоят в основата на руската кампания на удари с далекобойни крилати ракети срещу Украйна, насочена систематично срещу енергийната мрежа на страната, наред с други граждански и военни цели по цялата ѝ територия. Оттам и стойността на Енгелс-2 като важна мишена за Киев, съответно и логиката на руското решение за изграждане на подсилени укрития.

Самата база е преустроена основно в периода 2012–2017 г. Успоредно на основната писта, дълга около 3500 метра и широка 70 метра, е изградена втора писта със същата дължина и ширина около 61 метра, а по-късно изцяло е реконструирана и зоната за паркиране на самолетите. Сега, в тази модернизирана инфраструктура, се наслагва нов слой защита, какъвто стратегическата авиация на Русия не е получавала никога в цялото си съществуване.

Работата по укрития е започнала, според наличните данни, още през април 2025 г. – месеци преди операция „Паяжина“ миналото лято. Малко след това на руския министър на отбраната Андрей Белоусов е бил показан макет на укритие, оразмерено за машина от класа на Ту-160М – знак, че решението е било взето буквално на най-високо ниво и предхожда, а не следва, най-тежкия удар по руската стратегическа авиация. Енгелс не бе сред целите на брилянтната операция на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), но критичната уязвимост на машините там вече беше очевидна, а руското командване явно я беше предусетило.

Хрониката на ударите по базата обяснява тази предпазливост по-добре от всяка доктринална обосновка. Още през декември 2022 г. тя беше атакувана цели три пъти в рамките на само един месец, като най-малко в един от случаите Москва съобщи, че летището е поразено със съветски реактивни дронове Ту-141, преоборудвани от Украйна, добавяйки бойна глава като полезен товар. През януари 2025 г. близо до базата избухна огромен пожар, предизвикан от това, което официални лица определиха като „масирана“ украинска атака с дронове; ударът беше по стратегически важния резервоарен парк за гориво на летището, а пожарът бушува няколко денонощия. Само два месеца по-късно, през март 2025 г. украински дронове се стовариха на базата, като основната цел този път беше складовата зона за боеприпаси. Тези удари нагледно потвърдиха отличната способност на сравнително бавни и нисколетящи украински дронове да проникват дълбоко на територията на Руската федерация и да поразяват стратегически военни обекти. „Паяжина“ добави ново измерение към тази заплаха – FPV дроновете с малък обсег, внесени контрабандно на територията на страната и изстреляни от позиции, намиращи се в непосредствена близост до самите авиобази.

Изправена пред трайни въпроси във връзка със спорната ефективност на своята противовъздушна отбрана, Русия отдавна изпробва различни мерки за защита на машините си на земята. След пълномащабната инвазия авиобазите разпръсват своите самолети, макар че за бомбардировачите това не е толкова просто заради по-високите изисквания, които имат за площ, екипажи, поддръжка и боеприпаси; една от пистите на Енгелс-2 от години служи именно като разсредоточена стоянка. По-късно между активните машини бяха издигнати стени, за да се ограничи разпространението на огън и шрапнел при поразяване на отделен самолет. Още по-нататък строителство на множество бази започна да добавя десетки нови закрити укрития срещу дронове и непряк огън – но в началото те бяха оразмерени за по-малки тактически изтребители, а бомбардировачите останаха без подобна защита. Това отчасти отразяваше специфичната уязвимост на летищата по-близо до Украйна и до доставените от САЩ тактически балистични ракети с малък обсег ATACMS, които започнаха да поразяват руски авиобази в края на 2024 г.

Вместо подсилени укрития, базите на стратегическата авиация дълго време получаваха само импровизирани решения: бракувани самолети като примамки, автомобилни гуми, наредени на повърхността на самолетите, и силуети на самолети, изрисувани върху бетона на пистите. Гумите конкретно бяха насочени към заблудата на оптичните глави за самонасочване на украинските способности за далекобойни удари, разпознаващи целта със сравнение на изображения. The War Zone беше първото издание, което забеляза тези странни покривала върху няколко бомбардировача именно на Енгелс-2 още през август 2023 г. Сегашните кадри потвърждават качествено различен подход: защитата вече се разпростира и върху самите бомбардировачи, които доскоро стояха практически незащитени, включително при ремонт на открито.

На този етап не е известно какво ниво на защита ще предложат бъдещите укрития. Най-устойчивите хангари за тактическа авиация се изграждат със стоманени рамки и готови бетонни елементи отгоре – конструкция, която едва ли би оцеляла при директно попадение на тежка крилата ракета, но е способно да устои на много видове удари с дронове и касетъчни боеприпаси. Друг тип, от извити ламаринени секции, се появи на някои руски тактически летища, но вероятно служи за малко повече от екран срещу близки атаки на по-малки FPV- и „бомбардировъчни“ дронове. Дори да са от по-крехкия вид, укритията при Енгелс-2 биха осигурили известна защита – особено срещу по-малки дронове – и същевременно биха скривали както операциите, така и самото присъствие на машините от наблюдателите, усложнявайки целеуказването.

Логиката зад въпросната инвестиция е както оперативна, така и индустриална. Освен че продължават да са гръбнака на руската кампания за далекобойни удари с крилати ракети по Украйна, тежките бомбардировачи са несравнимо по-ценен ресурс от който и да било тактически изтребител, най-важните от които все още се намират в серийно производство, за разлика от Ту-95МС и Ту-22М3, които са остават извън производство от десетилетия, а опитите да се поднови производството на Ту-160 напредват, но изключително бавно. В същото време тези машини са ключов елемент от стратегическото възпиране на Москва, формирайки едното рамо за доставка на ядрените ѝ сили. Загубите по този флот са изключително трудни за заместване, което прави всяко укритие далеч по-оправдано от закрита стоянка за пореден изтребител.

Парадоксът е, че пред същия проблем са изправени с пълна сила и самолетите на Командването за глобални удари към ВВС на САЩ (AFGSC), но с обратен знак на реакцията. Темата за адекватната защита на авиацията на земята отдавна е на дневен ред и въпреки това Вашингтон продължава да отлага. С изключение на няколко обекта за предно базиране, САЩ не инвестират в устойчиви укрития за бойната си авиация, включително за бомбардировачите. По високите етажи на Пентагона и Конгреса тече все по-разгорещен дебат във връзка с цената за изграждане на нова защитна инфраструктура – успоредно с инвестиции в активна ПВО/ПРО, както и съответната тактика. Рисковете от това бездействие, включително на собствена територия, изпъкнаха рязко през март 2026 г., когато Barksdale Air Force Base в Луизиана беше залято от рояци дронове; ценните B-52 на базата останаха до голяма степен беззащитни на откритата стоянка, а излитанията им в подкрепа на операция „Епик Фюри“ срещу Иран бяха временно нарушени. Докато Москва наваксва с бетон, Вашингтон продължава да се колебае дали изграждането на подобна инфраструктура си струва.

Натрупаните украински удари с дронове и крилати ракети направиха очевидно, че базите на руските тежки бомбардировачи остават едни от най-желаните цели за Киев. Именно тази демонстрирана способност да се поразяват подобни обекти с разнообразни средства подтикна Русия да разпростре програмата за защитни укрития и до Енгелс-2 – нещо, което тя не е правила никога в цялата си история, дори по време на Студената война. Строителството очертава нова доктрина за защита на силите, приложена към един флот, чиито загуби почти не подлежат на компенсация. Доколко крехките стоманено-бетонни конструкции реално ще удържат тежка крилата ракета, тепърва ще се види, а 17-те укрития все още са в процес на изграждане, не завършена защита. Но самият факт, че Москва, вече подложена на масирани въздушни атаки посред бял ден, прикрива активите на стратегическата си авиация под бетон на 480 км зад фронта, е може би най-красноречивото признание, че заплахата от далекобойни удари расте с тревожна за нея скорост.

B-52H Stratofortress се разби след излитане от военновъздушна база „Едуардс“ в Калифорния.

🇺🇸 Стратегически бомбардировач Boeing B-52H Stratofortress от Командването за глобални удари на ВВС на САЩ (AFGSC) се разби малко след излитане от военновъздушна база „Едуардс“ в Калифорния по-рано тази вечер. От базата потвърдиха за инцидента в профилите си в социалните мрежи, след като в интернет се появиха кадри, показващи от мястото да се издига гъст черен дим

Според официалните данни катастрофата е станала в 11:20 ч. местно време, като аварийно-спасителни екипи са реагирали незабавно и продължават да работят на терен. Съоръжението е разположено в пустинята Мохаве – на около 160 км северно от Лос Анджелис. Състоянието на екипажа не е публично известно към този момент, нито е обявено колко души е имало на борда и дали някой е успял да катапултира.

Изявлението на базата

В кратко съобщение командването на авиобаза „Едуардс“ се придържа към обичайната за първите часове след инцидент сдържаност: „Стратегически бомбардировач B-52 Stratofortress от ВВС на САЩ се разби малко след излитане на летището в Едуардс в 11:20 ч. Аварийните екипи реагираха незабавно, като операцията на място продължава. Допълнителна информация ще бъде предоставена веднага щом такава бъде налична.“

Първите кадри, заснети очевидно от вътрешността на базата, се появиха на популярната в средите на военните Facebook страница „Air Force amn/nco/snco“. Гъстият черен дим, видим от голямо разстояние, се подхранваше от почти пълните при излитане резервоари на машината – според стандарта, публикуван от AFGSC, капацитетът на резервоарите за гориво на самолета възлизат на около 142 тона (близо 48 000 галона).

Гръбнакът на стратегическата авиация

B-52H Stratofortress е последна производствена модификация на тежкия бомбардировач на Boeing, чийто първи прототип полета още през 1952 г. Машините от серия H са доставени в периода 1960–1962 г. С това конкретните корпуси са на възраст над 6 десетилетия – бордовият префикс „60“ сам сочи финансовата година на поръчката. От построените общо над 740 машини днес в строй остават 76 самолета от тип H, които са разпределени между 2-ро бомбардировъчно крило в Барксдейл (Луизиана) и 5-о бомбардировъчно крило в Майнот (Северна Дакота).

8-те двигателя Pratt & Whitney TF33 осигуряват на машината близо 14 000 км полет без нужда от презареждане, практически таван от около 15 000 метра и максимална излетна маса близо 221 тона; екипажът наброява петима души, след като през 1991 г. позицията на стрелеца беше премахната.

Оперативният флот на B-52H принадлежи на Командването за глобални удари на ВВС (AFGSC), но „Едуардс“ е дом на Центъра за летателни изпитания на ВВС, подчинен на Командването за материално обезпечение на ВВС (AFMC), където се извършват проверки и изпитания на нови системи преди серийно внедряване. Изпитателните полети на тежките бомбардировачи се водят съвместно от 419-а летателно-изпитателна ескадрила в „Едуардс“ и 49-а изпитателна ескадрила от Барксдейл – последната подчинена на AFGSC.

Машината за новия радар

Facebook страницата „Air Force amn/nco/snco“ твърди, че разбилата се машина е Stratofortress с бордов номер 60-0061 – самолетът, който от края на миналата година заема роля на летяща лаборатория за новия радар на бомбардировача. На този етап информацията няма официално потвърждение.

Самият проект за радар обаче е отлично документиран. На бордови номер 60-0061 се води първият самолет от Програмата за модернизация на радар (Radar Modernization Program), в рамките на която остарялата механично сканирана станция AN/APQ-166 се заменя с нов радар с активна електронно сканирана антенна решетка (AESA) AN/APQ-188 на Raytheon (RTX). По данни на редица специализирани издания, сред които Defense News, The War Zone и The Aviationist, машината е прелетяла от Сан Антонио до „Едуардс“ на 8 декември 2025 г. и трябваше да изпълнява изпитателна програма през цялата 2026 г. с цел окончателно решение за серийно производство до края на годината. Първоначална оперативна готовност се очакваше между 2028 и 2030 г., а планът предвижда новият радар да бъде монтиран на всички 76 машини в рамките на мащабната модернизация към стандарта B-52J, която трябва да удължи живота на Stratofortress отвъд 2050 г. Доколко произшествието ще повлияе на този график, зависи изцяло от това дали ще се потвърди, че унищоженият самолет наистина е 60-0061 – нещо, което официално все още не е установено.

Хронология на инцидентите

B-52 лети в бойния състав от 1955 г. и за близо 70 години е претърпял десетки загуби, а най-тежките идват на две вълни – конструктивните аварии от края на 50-те и 60-те години и бойните загуби над Виетнам. В ранния период няколко машини се разпадат последователно във въздуха при загуба на вертикалния стабилизатор по време на турбулентност или тренировки на ниска височина, а най-тежката единична катастрофа остава тази на 30 ноември 1956 г. край базата Касъл в Калифорния, отнела живота на 10 души.

В колективната памет се открояват преди всичко 4-те ядрени инцидента, класифицирани като „Broken Arrow“.

• 24 януари 1961 г.  B-52G се разпада над Голдсбъро, Северна Каролина, и пуска две термоядрени бомби MK39, без да последва взрив; от 8-членния екипаж загиват 3-ма.
• 13 януари 1964 г. Друга машина изгубва опашка в зимна буря над планината Савидж в Мериленд – 2-ма от екипажа катапултират успешно, но умират от замръзване, а двете бомби MK53 са намерени относително незасегнати.
• 17 януари 1966 г. Друг се сблъсква със самолет-цистерна KC-135 по време на презареждане с гориво във въздуха над Паломарес в Испания: загиват 7 души, а конвенционални заряди на две водородни бомби се взривяват при удара в земята и разпръскват плутоний, заради което около 1400 тона заразена почва са извозени в САЩ.
• 21 януари 1968 г. Пожар на борда поваля машина върху ледовете край базата Туле в Гренландия, при което загива 1 човек, а зарядите на 4-те термоядрени бомби изгарят и предизвикват радиоактивно замърсяване; почистването (операция Crested Ice) и последвалият скандал слагат край на програмата за непрекъснато дежурство във въздуха.
• По време на войната във Виетнам B-52 за първи път понасят загуби от вражески огън: в хода на операция Linebacker II между 18 и 29 декември 1972 г. зенитно-ракетните комплекси SA-2 на Северен Виетнам удрят и свалят около 15 машини.
• 24 юни 1994 г. Машина с позивна „Czar 52“ се разбива по време на репетиция за авиошоу във Феърчайлд, щата Вашингтон, след като изгубва подемна сила при наклон над 90 градуса. Загиват и 4-мата на борда, а случаят влиза в учебниците като пример за нарушена дисциплина в кабината.
• 3 февруари 1991 г. По време на операция „Пустинна буря“, B-52G (борден номер 59-2593) се разбива във водите на Индийския океан край островите Диего Гарсия заради техническа повреда на връщане от бойна задача – от 6-членния екипаж загиват 3-ма.
• 21 юли 2008 г. бомбардировач B-52H (борден номер 60-0053) се разбива в Тихия океан северозападно от остров Гуам по време на прелитане за Деня на освобождението. Причината е човешка грешка, а всичките 6-ма души на борда, сред които придружаващ военен лекар, загиват – това остава последната катастрофа на B-52 с човешки жертви.
• 19 май 2016 г. друг бомбардировач B-52H (борден номер 60-0047) излиза от пистата на военновъздушна база Андерсън на остров Гуам при прекъснато излитане, след като екипажът забелязва птици на пистата. Машината изгаря напълно, но екипажът се спасява с леки травми. Загубата е оценена на 112 млн долара.
• 4 януари 2017 г. Двигател TF33 буквално се откача от крилото на машина по време на полет до авиобаза Майнот (Северна Дакота) и пада в безлюден район, докато бомбардировачът каца без произшествия.
• 23 февруари 2024 г. Пожар в двигател принуждава машина да извърши аварийно кацане в Майнот, отново без пострадали.

Първа загуба от 2016 г. насам

Ако машината действително е унищожена, а гъстият пожар и кадрите от мястото на катастрофата сочат именно това, това е първото пълно унищожаване на B-52 от случая в Гуам преди десетилетие. На този етап конкретната причина все още не е известна, но по правило ВВС ще свикат специална комисия за разследване на авиационни произшествия (Accident Investigation Board), чиито заключения обикновено отнемат месеци.

Дотогава остават отворени и ключови въпроси, включително какво е довело до катастрофата и дали загубеният самолет наистина е носителят на новия радар 60-0061. Материалът ще бъде обновяван с появата на официално потвърдени подробности.

Ту-22М3 се разби в Иркутска област.

🇷🇺 Стратегически бомбардировач Ту-22М3 от състава на на Въздушно-космическите сили на Руската федерация се разби в Иркутска област на Сибирския федерален окръг по време на тренировъчен полет. Това съобщи Министерството на отбраната, което уточни, че 4-членният екипаж на самолета е успял да се катапултира.

Самолетът, който е способен да носи хиперзвукови ракети Х-47М2 „Кинжал“, познат още с кодовото си име по класификацията на НАТО „Backfire“, е свръхзвуков бомбардировач от съветската епоха, използван от Москва за бойни мисии в Сирия и Украйна през последното десетилетие.

Кадри от инцидента, публикувани в социалните мрежи, показват самолета да пикира в гъсто залесена местност недалеч от бреговете на река Ангара, изхвърляйки огромен стълб дим.

„Екипажът се катапултира. Няма заплаха за живота и здравето на пилотите“, гласи изявление на Министерство на отбраната, цитирано от агенция Интерфакс. „Няма щети на земята. Самолетът е изпълнявал полет без боен товар.“

Губернаторът на Иркутска област Игор Кобзев обяви в официално изявление, че инцидентът се е разиграл в близост до село Каменка, че пожарникарите работят по потушаване на пожара, а 4-членният екипаж е откаран в болница.

Ту-22М3, модернизирана версия на оригиналния самолет Ту-22, е способен да изстрелва крилати ракети с въздушно базиране Х-22, както и аеробалистични ракети Х-47М2 „Кинжал“, сочат данни на Bulletin of the Atomic Scientists.

Русия нанесе нов масиран удар по Киев, Харков, Днипро, Суми и Запорожие.

🇷🇺💥🇺🇦 През изминалата нощ Русия предприе поредната си мащабна въздушна атака срещу Украйна, вземайки на прицел редица градове, сред които Киев, Харков, Днипро, Суми и Запорожие, с камикадзе дронове, балистични и крилати ракети.

Сирените за въздушна тревога бяха задействаха в по-голямата част от страната, след като руската армия изпрати вълни от ударни дронове още във вечерните часове, а по-късно през нощта разшири операцията с ракетни удари. Военновъздушните сили на Украйна предупредиха за приближаващи се въздушни заплахи, докато мониторинг групи съобщиха за активиране на руската стратегическа авиация – Ту-95МС и Ту-160.

Киев

През нощта в столицата отекнаха експлозии, докато украинската противовъздушна отбрана поразяваше приближаващите цели. Кметът на Киев Витали Кличко съобщи за няколко пожара, причинени от падащи отломки.

Кличко докладва за множество пожари и щети в няколко района. В Подилския район избухна пожар на територията на нежилищен имот. Съобщава се също, че отломки са ударили покрива на девететажна жилищна сграда, предизвиквайки пожар и нанасяйки щети по прозорците.

В Оболонския район падащи ракетни отломки подпалиха няколко автомобила и предизвикаха допълнителни пожари на две отделни места, едно от които в близост до детска градина.

По-късно Кличко съобщи за пожар в нежилищен обект в Святошинския район вследствие на паднали отломки. В Шевченковския район отломки удариха нежилищна сграда, предизвиквайки пожар на втория и третия етаж.

Допълнителни щети бяха докладвани в Дарницкия район, където отломки възпламениха пожар на територията на бензиностанция. Прекъсвания на електрозахранването бяха регистрирани в части от Подилския, Оболонския и Святошинския район.

В Соломянския район отломки, за които се предполага, че са от ракета, удариха 15-етажна жилищна сграда, повреждайки горните ѝ етажи. Властите съобщиха и за отделен пожар в частна къща, след като отломки от предполагаем дрон паднаха в пределите на имота.

Според Кличко втори удар е поразил девететажната жилищна сграда в Подилския район, причинявайки частично срутване на конструкцията. Екипите на спешна помощ заявиха, че под развалините може да има затиснати хора.

Ръководителят на Киевската градска военна администрация Тимур Ткаченко по-късно съобщи, че при атаката е загинал един човек. След това кметът Витали Кличко уточни, че ранените са 28 души, сред които 3-годишно дете. Двайсет и един от ранените са хоспитализирани, а останалите са получили амбулаторно лечение или медицинска помощ на място.

В Шевченковския район ракета удари 24-етажна жилищна сграда, предизвиквайки пожар между четвъртия и петия етаж. На мястото бяха изпратени аварийно-спасителни служби.

В Голосеевския район падащи отломки причиниха пожар в сградата на клиника. Кличко съобщи по-късно, че вторият и третият етаж на болничното заведение са частично срутени в резултат на удара и последвалия пожар. Беше съобщено и за още запалени автомобили на открито пространство след друг удар от отломки.

Обновена информация: Към 9:00 ч. сутринта Кличко съобщи, че броят на ранените в резултат на руския удар по Киев е нараснал на 65 души, включително три деца. В болница са настанени 38 души, а 4 души са загинали при руската атака.

Харков

През нощта Харков се превърна в мишена на комбинирана руска атака, включваща 15 ударни дрона и две ракети, по думите на кмета Игор Терехов. Руски удари бяха регистрирани в 4 района на града: Основянски, Слобидски, Немишлянски и Киевски.

Основянският район понесе най-голям брой удари. Според Терехов атаките са повредили административни сгради, частни къщи, територията на детска градина и други граждански обекти.

В Слобидския район бяха повредени многоетажна жилищна сграда, автомобили и инфраструктура на улично осветление.

Удар с дрон в Немишлянския район нанесе щети на офис сграда и предизвика пожар. В Киевския район руските удари поразиха териториите на промишлени предприятия. По думите на Терехов най-малко 10 души са ранени при атаката, включително едно дете.

Днепро

В град Днипро ръководителят на регионалната военна администрация Александър Ханжа съобщи, че част от двуетажна жилищна сграда е била разрушена след атаката. На мястото е избухнал пожар, докато аварийните екипи са реагирали на последиците.

По-късно Ханжа обяви, че броят на жертвите е скочил до 5 души. Според него при атаката са ранени 25 души. В болница са настанени 23-ма, включително 13-годишно момиче, чието състояние се оценява като средно тежко. Трима от ранените са в критично състояние.

Удари са повредили няколко апартамента в 4-етажна жилищна сграда. В град Камянске властите съобщиха за пожари както в 1-етажна, така и в 5-етажна жилищна сграда. Службите за спешна помощ продължиха своите усилия за потушаване на пожарите и оценка на мащаба на щетите.

Към 9:35 ч. Ханжа обяви, че броят на жертвите от руските удари е нараснал на 8 души, сред които 2-годишно дете. Общо са ранени 35 души, 20 от които са настанени в болница.

Към 11:52 ч. броят на жертвите от руския въздушен удар по Днипро нарасна на 11 души. При удара са ранени 37 души, като 22-ма от тях са хоспитализирани.

Запорожие

Ръководителят на областната военна администрация Иван Федоров заяви, че руски удари са поразили обекти на критичната и промишлената инфраструктура. За един от ударите беше съобщено в късните вечерни часове на 1 юни, а друг е бил нанесен малко след полунощ. Според Федоров една от поразените цели на нападението е промишлено предприятие.

По-късно Федоров заяви, че град Запорожие е подложен на „масирана вражеска атака“ и съобщи за поне 20 попадения по областния център с различни видове оръжия. Към момента на публикуване мащабът на щетите и евентуалните жертви все още се изясняваха.

Според ВВС на Украйна руската армия е изстрелвала ударни дронове през целия вчерашен ден, след което е разширила операцията през нощта с масирани ракетни удари. Предупрежденията за противовъздушна отбрана останаха активни в няколко региона, докато украинските сили отразяваха атаката.

По-рано руските сили изстреляха над 700 ракети и дронове в рамките на денонощие, отнемайки живота на най-малко 16 души в Киев, Одеса, Днипро и други градове, а спасители в столицата станаха мишена на атака от типа „double-tap“ (повторен удар на същото място) по време на спасителни операции.

Една година по-късно: Как операция „Паяжина“ проби руската ядрена триада?

🇺🇦🎯🇷🇺 Точно преди една година Службата за сигурност на Украйна (СБУ) проведе операция, която вече се изучава не просто като епизод от руско-украинската война, а като преломен момент в доктрината на въздушната мощ. Операция „Паяжина“ не е нито най-кръвопролитният, нито най-мащабният украински удар, но беше първият, който превърна понятието за „стратегически тил“ във фикция.

С цената на партида FPV-дронове, всеки от които струва около 2000 долара, Киев извади от строя платформи на стойност, която СБУ оценява на близо 7 милиарда долара – и, което е по-съществено, платформи, които руската военна индустрия вече не е способна да възпроизведе.

Подготовката на операцията продължава повече от година и половина – според СБУ точно 1 година, 6 месеца и 9 дни. Това не беше импровизация, а дългосрочна разузнавателно-логистична кампания, ръководена лично от директора на службата Васил Малюк и координирана на най-високо политическо равнище. Същността ѝ беше обезоръжаващо проста – и именно в това се криеше нейният блясък: FPV-дроновете бяха прехвърлени дълбоко в руска територия, укрити в дървени каравани-контейнери, монтирани на платформи на обикновени камиони и прикрити с дистанционно отваряеми покриви. Шофьорите – според руски източници в множество случаи без да подозират какво превозват – спираха в близост до целевите авиобази, на бензиностанции и крайпътни отбивки. По команда покривите се отваряха, дроновете излитаха, а след пуска платформите се самоунищожаваха. Това беше троянски кон, появил се едновременно във всички часови пояси на Руската федерация.

Именно едновременността е ключът към оперативния замисъл. Ударите бяха насочени срещу пет авиобази на руските Въздушно-космически сили – Белая в Иркутска област, Оленя в Мурманска област, Дягилево в Рязан, Иваново-Северни и Украинка в Амурска област. Географският мащаб е безпрецедентен: Белая се намира на 4300 км от украинската граница, дълбоко в Източен Сибир, а Оленя е отвъд Полярния кръг. Това не са обекти, които допреди година който и да е офицер би определил като „застрашени“ от удар – именно затова руската стратегическа авиация ги използваше като убежища, разполагайки тежките бомбардировачи на открито, извън хангари и укрепени укрития. „Паяжина“ наказа именно това усещане за недосегаемост.

Оценките за нанесените щети продължават да са предмет на спорове и тук Frontline Monitor държи ясно да разграничи украинските твърдения от независимо потвърдените данни. СБУ съобщи за 41 поразени самолета – Ту-95МС, Ту-22М3, по украински данни и Ту-160, както и самолети за далечно радиолокационно откриване и управление А-50 – което Киев представи като една трета (34%) от носители на стратегически крилати ракети. Независимите анализи са по-предпазливи: експертите на Janes, работещи с данни от спътникови радари със синтетична апертура и изображения на Maxar, потвърждават унищожаването на дузина машини и повреди по още няколко, а сателитните кадри категорично документират коло 13 разрушени корпуса на летищата Белая и Оленя, където беше концентрирана основната част от пораженията. Висш представител на НАТО спомена за порядъка 10–13 безвъзвратно загубени и до 40 засегнати машини. Financial Times оцени съвкупната загуба на около една пета от оперативно годния парк на руската далечна авиация. Разминаването между „41 поразени“ и „около дузина унищожени“ обаче не омаловажава операцията.

Защото уникалният характер на „Паяжина“ не се измерва в проценти, а в своята необратимост. Именно тук се крие същината на оценката година по-късно. Ту-95МС и Ту-22М3 от десетилетия не се произвеждат серийно. Производствената база, специалистите и индустриалните вериги, необходими за тяхното възстановяване, отдавна не съществуват. Всеки изгорял на пистата „Мечок“ самолет е загубен завинаги – не просто повреден, а окончателно изваден от баланса на силите. Срещу цена, съизмерима с тази на смартфон, Украйна нанесе на противника щета, която нито време, нито ресурси могат да компенсират. Това е същността на стратегическия ефект: не просто разрушение, а отнемане на бъдещ капацитет.

Оттук произтича и второто, по-широко значение на операцията, заради което година по-късно тя вече се изучава във военните академии – от Карлайл до Шривенам. „Паяжина“ разруши доктриналната аксиома, че разстоянието само по себе си е форма на защита. Същите платформи изстрелваха крилати ракети по украинските градове от привидната безопасност на хиляди километри дълбочина – и именно тази дълбочина се оказа илюзорна, защото оръжието не пристигна по въздух през ешелонираната ПВО, а по магистралите, отвътре. Поразените А-50 допълнително утежняват картината: всяка загубена машина AWACS е удар по способността на руската бойна авиация изобщо да наблюдава въздушното пространство, а не просто да нанася удари в него.

Руската реакция през изминалата година е най-красноречивото доказателство за ефекта от операцията. Кремъл премина към изграждане на укрити стоянки – бетонни капонири с куполовидни покриви, масивни взривозащитни врати и землено покритие – в бази като Милерово, Курск-Восточни и Гвардейско, както и към принудително разсредоточаване на флота от тежки бомбардировачи по отдалечени летища. И двете мерки имат цена, която „Паяжина“ наложи без нито един изстрелян снаряд: разсредоточаването подкопава способността на Русия да провежда масирани и концентрирани удари, а изграждането на укрития изисква време, ресурси и огромни инвестиции. Когато евтиното оръжие принуждава противника да инвестира скъпо в защита, асиметрията вече е спечелена още преди следващия удар.

Остава и измерението, което прави операцията не само впечатляваща, но и тревожна – аспект, който Frontline Monitor не подминава. Поразените платформи са част от руската ядрена триада. Ударът срещу носители с двойно предназначение постави експерти по контрола над въоръженията, като Павел Подвиг, пред въпроси, които дотогава рядко бяха поставяни толкова директно – за прага на ескалация, за стабилността на ядреното възпиране и за това дали конвенционален удар по стратегически бомбардировач следва да се разглежда като удар по ядрения потенциал. Година по-късно тези въпроси все още нямат еднозначен отговор. Не по-малко тревожна е и възможността за възпроизвеждане на този модел: концепцията за „спящи“ пускови платформи, внедрени под прикритието на автомобилния трафик, не е технология с украински патент – тя е достъпна за всеки участник, който разполага с достатъчно търпение, организация и дисциплина, и поставя под въпрос сигурността на военна и гражданска инфраструктура от Калифорния до Токио.

Година след 1 юни 2025 г. оценката се свежда до едно изречение: „Паяжина“ не беше просто дързък удар по стационарни мишени, а доказателство, че в епохата на евтината автономност класическата йерархия между силен и слаб, между дълбок тил и фронтова линия, вече не гарантира абсолютно нищо. Анонимните офицери на СБУ не просто унищожиха няколко бомбардировача – те демонтираха едно от последните фундаментални схващания, върху които стъпваше военното мислене на ХХ век.

Модернизация под натиск: Първи кадри на модернизирания Ту-160М „Пьотър Дейнекин“.

🇷🇺 Руският военен блогър Иля Туманов, автор на Telegram канала Fighterbomber, публикува първи кадри на модернизирания стратегически бомбардировач Ту-160М „Пьотър Дейнекин“ след дългия му процес на обновяване, съобщи Defence Blog.

Самолетът със сериен номер 8-04 е бил заснет по време на модернизация в авиационното производствено обединение в Казанското още през 2020 г., което значи, че процесът е отнел близо 5 години. Появата отново насочва общественото внимание към реалното състояние на флота от Ту-160 и темповете на програмата за модернизация на стратегическите бомбардировачи.

Познат в НАТО като Blackjack, Ту-160 остава най-големият и мощен руски стратегически бомбардировач с ядрени способности. Въведен още през съветската епоха, самолетът с променлива геометрия на крилото може да носи до 12 крилати ракети с голям обсег, включително сериите Х-55 и Х-101/102, което му осигурява възможности за ядрени и конвенционални удари на междуконтинентални разстояния.

В рамките на програмата за модернизация Ту-160М, по-старите единици получават обновена авионика, системи за комуникация, навигационно оборудване и подобрени двигатели НК-32, а в същото време запазват оригиналната архитектура на корпуса. Москва популяризира и по-новия вариант Ту-160М2 като нов самолет, а не като модернизирана съветска платформа, въпреки че разкрива малко разлики между двете версии.

В същото време анализ, публикуван от OSINT експерта AviVector, предполага, че флотът от Ту-160М вероятно има значително по-ниска от официално заявената оперативна готовност. Официално изброените Ту-160М на активна служба са 18 на брой, но само 7 се използват редовно за ракетни удари срещу Украйна. Останалите се намират в процес на поддръжка, изпитания, модернизация, обучение на пилоти или финално сглобяване.

Ако тези данни са точни, степента на оперативна готовност на Ту-160 възлиза на едва около 40%, въпреки че дълги години Кремъл твърди, че възстановява способностите на стратегическата авиация. Оперативният флот е разделен основно между авиобаза „Енгелс-2“ в Саратовска област и авиобаза „Украинка“ в Далечния изток. Анализатори от украинското издание Defense Express посочват, че тази разпръсната структура е станала по-важна след украинските удари с дронове срещу „Енгелс“, започнали още през първата година от инвазията и особено след операция „Паяжина“ през юни 2025 г.

Линията за производство и модернизация в Казан изглежда силно натоварена. Според оценките, изготвени от публично достъпни източници, че 7-9 самолета Ту-160М и Ту-160М2 се намират в или около цеховете в Казан по всяко време – забележително висок брой предвид общия размер на флота. Сателитни снимки от март 2026 г. показват няколко Ту-160, преместени в наскоро изградено производствено хале, докато други единици бяха паркирани на открито в очакване на ремонт.

Русия обяви планове за подновяване на серийното производство на Ту-160 преди десетилетие, но темповете остават значително по-бавни от първоначално обещаните. Допълнителни наблюдения показват, че най-малко три броя Ту-160М са били забелязани по-рано тази година на летище Раменское край Москва, което поражда спекулации, че Москва готви нова защитена локация под прикритието на гъстата ПВО мрежа на столицата.

Появата на обновения „Пьотър Дейнекин“ е не просто поредният етап от процеса по модернизация, но също така илюстрира нарастващия натиск върху стратегическите сили на Руската федерация, които се опитват да поддържат бойни операции, да обновяват остаряващи съветски корпуси и да рестартират производството на един от най-сложните военни самолети в света.

По-рано авиационният завод „Бериев“ (ТАНТК) в Таганрог, ключов стълб на стратегическата авиация, отчете шокираща загуба от 65 млн долара за 2025 г. Този финансов срив е рязък обрат спрямо печалбата от 15 млн долара през 2024 г. – сигнал, че украинските удари водят руския военно-промишлен комплекс към фалит.

САЩ върнаха B-1B Lancer от „гробището“ на самолети в активната флота

🇺🇸✈️ Тежък бомбардировач B-1B Lancer от състава на Командването за глобални удари (AFGSC) на ВВС на САЩ, съхраняван в пустинята на щата Аризона от 2021 г., се върна обратно в активна служба на 22 април след близо 2 години интензивна поддръжка в депото на авиобаза Тинкър в Оклахома. След приключване на ремонта самолетът беше предаден на авиобаза Дайес като напълно боеспособен бомбардировач.

Самолетът беше на съхранение тип 2000 към 309-та група за поддръжка и регенерация на въздухоплавателни средства (AMARG) на авиобаза Дейвис-Монтан в Аризона – обект, познат в средите на американската авиация като „гробището“, където стотици военни самолети чакат да бъдат бракувани, разглобени за части или върнати обратно в строя.

Извеждането на B-1B от съхранение тип 2000 и възстановяването му до бойна готовност не е рутинна операция, това е сложен процес на регенерация, който на практика въвлича всяка система на самолета. Над 200 военни и цивилни служители от 567-а ескадрила за авиационна поддръжка (AMXS) на авиобаза Тинкър са работили на удължени смени, извършвайки основни ремонти и структурни корекции, при които са били подменени над 500 компонента, съобщиха от ВВС на САЩ.

„Техниците на 567-а поддържат нашите бойни самолети на безпрецедентно ниво“, отбеляза Стивън Муй, главен планировчик на 567-а ескадрила. „Те преодоляват множество препятствия и работят заедно по ремонти, които никой друг в бомбардировъчната общност не би могъл да извърши.“

Комплексът за авиационна логистика на авиобаза Тинкър в Оклахома Сити разполага с уникалния капацитет за поддръжка на флота от B-1B – специализираните знания, инструменти и техническа документация за най-сложните ремонти на този тип самолети съществуват единствено там.

Особена символика носи участието на Джейсън Джъстис – технически анализатор към програмния офис за B-1 на авиобазата и пенсиониран военен, който е бил част от екипа, изпратил именно този самолет за съхранение през 2021 г. Години по-късно именно той ръководи усилията по връщането му в строя. „Бях с този самолет 32 години“, каза Джъстис. „Да го видя отново и да продължи да подкрепя бойците – това е страхотно чувство.“

Преди да бъде обявен за напълно боеспособен, самолетът беше подложен на серия изпитателни полети над Оклахома от пилоти на 10-а изпитателна ескадрила, преди да бъде пребоядисан. По време на тестовете беше потвърдена работата на всички възстановени системи. След успешното им приключване три ротационни екипа са работили денонощно в лакировъчния цех, за да подготвят самолета за предаване.

B-1B Lancer е свръхзвуков бомбардировач с изменяема геометрия на крилото, който се намира на въоръжение от 1986 г. Първоначално проектиран за нанасяне на ядрени удари на малка височина от годините на Студената война, впоследствие той е преориентиран към изпълнение на прецизни конвенционални удари и остава един от водещите ударни активи на стратегическата авиация на САЩ. Връщането към активна служба на тези самолети осигурява на ВВС необходимия капацитет за поддържане на значителен боеспособен флот в очакване на прехода към бомбардировача B-21 Raider.