Три силуета на подводници върху F-35C на морската пехота

🇺🇸✈️🇮🇷 Върху вратата на оръжейния отсек на F-35C, палубният вариант на изтребителя пето поколение на Lockheed Martin, от ескадрила VMFA-314 на Корпуса на морската пехота на САЩ могат да се видят нанесени силуети на петролен танкер, три подводници, боен кораб, подобен на корвета или фрегата, ударен дрон с делтавидно крило като „Шахед-136“, и гаубица или друг вид оръдие. Още две фигури се разпознават трудно: според The Aviationist може да са мобилна зенитна система и фиксирана ракетна установка. Онлайн изданието публикува снимката, получена от читател на 5 октомври.

От лявата страна на предния фюзелаж, под кабината и пред въздухозаборника, се изрисувани силуетите на 5 боеприпаса – ракетата въздух–въздух със среден обсег AIM-120 AMRAAM, планиращата бомба AGM-154 JSOW, която след пускането разгъва крила и стига до целта от голямо разстояние, и три управляеми бомби: GBU-31, GBU-54 и GBU-32. GBU-31 и GBU-32 са съответно от клас 2000 и 1000 фунта (около 900 и 450 кг) и са оборудвани с комплект JDAM, който ги насочва по GPS; GBU-54 добавя лазерно насочване, позволяващо поразяване на подвижни цели. До всеки силует има чертички за броя изстреляни боеприпаси, но броят им не е посочен.

За дрона има публично известен прецедент. На 3 февруари F-35C от самолетоносача USS Abraham Lincoln (CVN-72) свали ирански ударен дрон „Шахед-139“, който според Централното командване (CENTCOM) се е приближавал към кораба въпреки мерките за деескалация. Самолетоносачът се е намирал на около 800 км от южния бряг на Иран. Авторът на статията Дейвид Ченчоти отнася свалянето към VMFA-314 и допуска, че силуетът е за този дрон, макар формата му да не съвпада с типа на свалената цел. Свалянето предшества операцията „Epic Fury“ с почти месец: тя започна на 28 февруари и по официалния график на Пентагона приключи на 5 май.

Най-необичайни са силуетите на подводници – три на сметката на един-единствен самолет. Иран е загубил голяма част от подводния си флот и затова не може да се каже за кои плавателни съдове става дума, пише Ченчоти; силуетите са и толкова схематични, че може да са общ знак, а не изображение на конкретен клас. Ако все пак показват реални цели, поне един от тях може да е руска „Кило“. Авторът твърди, че ВМС на САЩ са потвърдили унищожаването на „Тарег“, една от трите ирански подводници от този проект, докато е била на кея, а другите две се смятали за отдавна негодни за плаване. В същата статия се посочва, че унищожени са били и „Фатех“, водещата подводница на иранския проект за малки крайбрежни подводници, и няколко „Гадир“.

Четири изказвания на американски официални лица за иранските подводници остават общи. В началото на март адмирал Брад Купър, командващият CENTCOM, съобщи за 17 унищожени ирански кораба, сред които най-боеспособната подводница, която по думите му вече има дупка в борда си. На 13 март председателят на Обединения комитет на началник-щабовете ген. Дан Кейн каза, че артилерийските части са използвали тактическите балистични ракети ATACMS, за да потопят няколко кораба, между тях подводница. На 19 март министърът на отбраната Пийт Хегсет заяви, че иранските подводници, някога 11, вече ги няма, а на 8 април прессекретарят на Белия дом Каролайн Левит стигна още по-далеч: „Въпреки че някога беше най-голямата подводна сила в Близкия изток, Иран вече няма нито една подводница“. В нито едно от четирите изказвания не се уточнява конкретно име или клас на подводница, а Ченчоти не посочва източник на потвърждението за „Тарег“. Визуално свидетелство за конкретна подводница дава сателитно изображение на Planet Labs, споделено от американското издание The War Zone: на снимка от 4 март една от трите подводници от клас „Кило“ е потопена в иранската база Бандар Абас, а на снимка от 2 март не личат следи от удар.

С какъв боеприпас F-35C е действал срещу подводниците, не е ясно. Публично са документирани поне три начина за нанасяне на удар по ирански подводници. На 10 март CENTCOM публикува видеозапис, на който TWZ разпознава подводница от клас „Гадир“, поразена от AGM-114 Hellfire, която е ракета за хеликоптери и дронове, американски служител е потвърдил типа ракета пред изданието. Кейн съобщи за удар с армейска тактическа балистична ракета (ATACMS), чиято цел е била неподвижна подводница. На 12 юли три морски дрона поразиха подводница и ремонтна база в пристанищния град Бандар Абас. Употребата на Hellfire изключва участието на F-35C, отбелязва Ченчоти. Последният случай е след официалния край на „Epic Fury“, а самолетоносачът напусна района през септември, затова маркировките могат да покриват период от 3 февруари до септември.

Три дни по-рано The Aviationist показа силует на подводница върху самолет от същото авиокрило. Ударната ескадрила VFA-41 на ВМС на САЩ се върна в домашната си база в Калифорния на 1 октомври, като един от нейните палубни изтребители F/A-18F Super Hornet, с номер 168491, имаше силует на подводница с надпис „Sub Buster“. Изданието го тълкува като знак за участие в унищожаване на неидентифицирана подводница. Ако маркировките отчитат участие, а не самостоятелно поразяване, вероятно част от силуетите и на двата самолета са за едни и същи цели и броят им не може да се сумира като брой потопени подводници.

Стъпвайки върху снимка на табло на VFA-41, TWZ обяви, че ескадрилата е изстреляла 421 ракети и бомби. Между тях са 173 броя GBU-38 и 52 GBU-31(V)4, а общата им стойност е поне 43,6 млн. долара, по данни на TWZ, което отбелязва, че за боеприпасите, използвани в операциите срещу Ислямската република, са били публикувани относително малко официални данни. Таблото на VFA-41 предлага бройките, но без да уточни срещу какви цели са били използвани боеприпасите; маркировките на VMFA-314 назовават видовете цели, но не и бройките. В крилото на самолетоносача има 4 ударни ескадрили: 3 със Super Hornet и 1 с F-35C – VMFA-314.

Това не е първото разполагане на VMFA-314 на Lincoln, от което самолетите ѝ се връщат с маркировки. На 14 декември 2024 г. VMFA-314 се завърна обратно в домашната си база Мирамар, Калифорния след oколо 5 месеца поход, започнал на 11 юли. На 9-10 ноември 2024 г. нейните F-35C поразиха складове за оръжие на йеменските хути – първата бойна употреба на F-35C, отбелязва Ченчоти. Според данни на 3-то авиокрило на морската пехота частта е изпълнила 61 бойни полета, доставяйки 32 700 кг боеприпаси. По онова време The Aviationist описа единствено силуети на бомби върху носа, пред бордовия номер, които сочат употреба на JSOW при удари срещу хутите; типът на боеприпасите не беше оповестен. Маркировките от 2026 г. са на друго място по самолета и включват и цели.

USS Abraham Lincoln (CVN-72) се очаква на 8 октомври по обед във военноморската авиобаза Норт Айлънд край Сан Диего; датата беше оповестена от местни медии, а ВМС на САЩ все още не я бяха потвърдили към 5 октомври. Самолетоносачът е прекарал 286 дни в морето, без да влиза в пристанище, което прави похода втория по дължина от Виетнамската война насам, а въздушното му крило е направило над 13 000 полета с общо 28 500 летателни часа, по данни на ВМС, цитирани от KPBS. Маркировки за подводници са показани върху два самолета на това крило: F/A-18F на VFA-41 и F-35C на VMFA-314.

Морската пехота управлява FPV дрон от хеликоптер в експеримент срещу рояци.

🇺🇸🚁🎮 Оператор на дронове от Корпуса на морската пехота на САЩ управлява FPV дрон от кабината на многоцелеви хеликоптер UH-1Y Venom край авиобаза Чери Пойнт в Северна Каролина. Така серията изпитания на машината като въздушен пункт за управление на евтини дронове получава приложение в отбраната. Полетът е бил извършен на 10 август като част от Technology Operational Experimentation Event 26.1, провеждан от Управлението за военноморски изследвания (ONR) съвместно с 269-а лека щурмова хеликоптерна ескадрила (HMLA-269). Проведеният експеримент има за цел да формулира оперативни изисквания и да провери технически решения за борба с рояци от безпилотни системи. Корпусът публикува кадрите на 14 август.

Операторът е ланс-капрал Кристофър Джеймс от рота „Б“ на Батальона за криптологична поддръжка на морската пехота – звено, подчинено на Информационното командване на Корпуса, което е специализирано в електронното разузнаване (SIGINT) и е базирано във Форт Мийд. Съгласно официално обявената си мисия той изпълнява задачи по радиоелектронно разузнаване и защита на информацията, свързвайки национално и тактическо ниво с Агенцията за национална сигурност (NSA) и Централната служба за сигурност (CSS).

Досега FPV дроновете в Корпуса преминаваха основно през пехотни подразделения, където на въоръжение постъпи американският квадрокоптер Neros Archer. Затова присъствието на пилот от криптологично звено в кабината на Venom показва различен подход – чрез структурата на Корпуса, която работи с радиочестотния спектър. На борда са още капралите Остин Фийлд и Джейкъб Стоун, екипни началници от HMLA-269.

Изпитанията на хеликоптер като носител и въздушен пункт за управление на FPV дронове започнаха около 3 месеца по-рано, но първоначално бяха насочени към друга задача. На 14 май в авиобаза Мирамар в щата Калифорния наземен екип изстреля Archer и предаде управлението му на оператори в UH-1Y, който беше във въздуха на няколко километра от мястото.

„Основната цел бе да проверим доколко е осъществимо пускането и разгръщането на FPV дрон от движещ се хеликоптер без употреба на взривен заряд – нещо, което успяхме да сторим днес“, каза капитан Куинтън Торнбъри, пилот от 169-а лека щурмова хеликоптерна ескадрила.

На 16 юни в Camp Pendleton същата ескадрила и 3-ти лек брониран разузнавателен батальон повториха тази схема в подкрепа на група за абордаж от Командването за специални операции на морската пехота (MARSOC). Дронът, пуснат и управляван от кабината, огледа палубата и надстройката на целеви плавателен съд, преди военнослужещите да се спуснат по въже. И при майското, и при юнското изпитание целта беше разузнавателната способност да бъде изнесена по-близо до обекта, докато пилотираният носител остава на безопасно разстояние.

Междувременно Cherry Point се превърна в полигон, на който ONR проверява възможности за защита срещу масирани атаки с дронове. Между 26 януари и 6 февруари там се проведе експериментът „Wave Breaker“. Подразделения от 1-ви батальон на 2-ри полк на морската пехота сформираха отбранителна клетка със задача да защитят военен кораб и пистите на базата от симулирана масирана атака.

Лабораторията по космическа динамика предостави системата CAirO, която обединява радари, камери и компютърно зрение за откриване, проследяване и поразяване на безпилотни летателни апарати, лодки и самолети.

Графикът на цялата експериментална кампания беше обявен предварително. В запитване към индустрията от 19 ноември 2025 г. ONR я описа като демонстрация, последвана от ограничени експерименти в периода от март до юли 2026 г. и завършваща с изпитание на напреднала способност от август и декември, съобщи специализираното издание Inside Defense.

В запитването противодействието на рояци е поставено редом с още две теми: контейнерни полезни товари за морски дронове и постигане на превъзходство при вземане на решения в морски оперативни центрове. ONR търси технологии със степен на готовност между ниво 5 и 7 – тоест решения, които вече са изпитвани в релевантна или реална среда, а не съществуват само в лаборатория.

Роякът представлява отделен проблем, защото е способен да пренасити отбраната. Срещу едновременно приближаващи десетки цели решаващо значение има не само точността на отделния прехващач, а и броят на прехващанията, които защитникът може да извърши за ограничено време.

Корпусът не съобщава какъв дрон е използван на 10 август. Стандартът при досегашните изпитания е Archer на Neros – компания със седалище в Калифорния – квадрокоптер с около 20 км обхват, 2 кг полезен товар и цена от около 2000 долара. Той се произвежда без китайски компоненти, включително без чипове китайско производство.

Archer се предлага в 3 размера с диаметър на витлата между 12,7 и 25,4 см, а най-големият вариант може да носи бойна част на американския производител Kraken Kinetics. Програмата вече се намира извън чисто експерименталния етап. Корпусът има поръчка за ударни варианти на машината от 3 ноември 2025 г. До май са приети над 3500 апарата, а производителят твърди, че вече произвежда около 1200 седмично.

Украинската практика показва защо именно подобни евтини апарати се разглеждат като средство за борба с рояци. Използваните там FPV прехващачи струват между 1000 и 2100 долара и се управляват от оператор с очила или монитор пред него. Работилницата Wild Hornets отчете 600 свалени цели за под 5 месеца до началото на октомври 2025 г. За това обаче са били изразходвани около 1800 прехващача – средно по 3 за 1 сваляне, което увеличава действителния разход до близо 6300 долара на поразена цел.

През юли Skyfall представи вариант, способен да преследва реактивни дронове „Шахед“ със скорост до 370 км/час. Американската армия стигна до сходна икономическа логика по-рано тази година, когато закупи 13 000 прехващача Merops на цена около 15 000 долара за брой срещу цели, струващи между 30 000 и 50 000 долара.

„Сваляме Шахеди, които струват между 30 000 и 50 000 долара, което е чудесно, защото ни поставя от правилната страна на кривата на разходите“, каза министърът на армията Даниел Дрискол пред Конгреса през април.

Хеликоптерът предоставя две предимства, с които наземният екип не разполага. Първото е разширеният радиохоризонт. Управлението и сигналът на видеопотока на такъв дрон изискват пряка видимост, а след издигане на оператора на няколкостотин метра височина разстоянието, на което той може да наблюдава и командва машината, се увеличава значително.

Второто предимство е гледната точка отгоре надолу към ниско летящи цели, които могат да бъдат изгубени от наземните радари заради особеностите на релефа и други препятствия. Срещу тези предимства застава уязвимостта на носителя. UH-1Y е голяма, шумна и сравнително бавна цел. Както отбелязва изданието Army Recognition, смисълът на концепцията е сензорът и ударната способност да бъдат изнесени напред, докато пилотираният хеликоптер остава извън обсега на съвременната ПВО.

Противодействието на рояк не се изчерпва с физическото прехващане. Групата от дронове може да бъде откривана, проследявана и разстройвана и чрез нейния електромагнитен отпечатък – задача, която попада пряко в компетенциите на криптологичните и информационните звена.

На институционално равнище Корпусът подреди тази дейност през юли. С разпореждане MARADMIN беше създадена Групата за роботизирана интеграция на морската пехота (MCRIG) – служебна организация, която трябва да приведе в стандарт и въведе в цялата структура обучението за използване на малки дронове от групи 1 и 2 и за противодействие срещу тях.

Паралелно работят два отряда: наличният този за ударни дронове на морската пехота (MCADT) и новият за антидрон дейност (MCCDT) към Батальона за огнева подготовка в Куантико. Вторият категоризира самата заплаха, проверява нововъзникващи решения, утвърждава тактики и предава резултатите на MCRIG, преди да бъдат въведени в целия Корпус.

Съобщението за изпитанието през юни определя цялата линия като част от изпълнението на разпореждане на министъра на войната Пийт Хегсет войските да експериментират с безпилотни технологии на всяко едно ниво.

Публично описание на ролята на дрона в полета от 10 август не е налично. Не е ясно дали той е бил в ролята на прехващач срещу целите, управлявани от противникова клетка, или е бил част от симулираната заплаха. По-вероятно е първото, тъй като вертолетът изглежда е бил използван като носител и ретранслатор, докато имитирането на рояк рядко изисква пилотиран носител за пускане на отделните апарати.

Ако реално това е посоката на изпитанията, до края на годината експериментът за напреднала способност би трябвало да доведе до формулирано оперативно изискване за противодействие на рояци, а не само до отчет за проведени полети.

F-35B се разби в базата Мирамар край Сан Диего, пилотът катапултира

🇺🇸✈️ Изтребител F-35B Lightning II от Корпуса на морската пехота на САЩ се разби на 31 юли, около 10:00 ч. местно време, на територията на авиобаза „Мирамар“ в Сан Диего, Калифорния. Пилотът успя да катапултира без да получи сериозни наранявания.

Служител на базата потвърди инцидента със стандартната за военния протокол отговор: „Можем да потвърдим произшествие от „Клас А“ с участието на F-35B на Морската пехота в района на авиобаза „Мирамар“. Пилотът катапултира и беше открит.“ Причината за инцидента все още не се съобщава.

Кадри от хеликоптер на местната телевизия KNSD показват разпадането на машината на поне две части сред опожарен участък с размерите на футболно игрище. Пожарът избухна източно от пистите на базата – край кръстовището на пътищата „Киърни Вила“ и „Джонсън“, в поле северно от магистрала SR-52. Гъст черен дим се виждаше от километри над района Кърни Меса и северните квартали на Сан Диего. Спешни екипи на базата и пожарната служба на града работиха на място през по-голямата част от сутринта.

На борда е имало само един пилот, което изключва наличието на втори летец по време на учебния полет. Няма сведения за пострадали на земята, а цивилните съоръжения около базата не са засегнати от удара. Официалният израз „в района на базата“ оставя отворен въпроса дали инцидентът е станал в границите на летището, или в непосредствена близост извън тях. Кадрите от въздуха и ориентирите обаче сигурно позиционират останките на самата територия на „Мирамар“. Част от местните медии определиха мястото като зона до пътеката за рулиране, а други – като открито поле на неколкостотин метра от нея. Засега не е направено официално уточнение по този въпрос.

Обозначението „Клас А“ не е оценка за тежест на катастрофата, а конкретен счетоводен праг. Пентагонът класифицира така всеки инцидент, свързан със загинал, трайна нетрудоспособност или щети за над 2,5 млн долара. При машина със средна единична цена (когато е готова за полет) от около 109 млн долара за производствени партиди 15–17, всяка пълна загуба автоматично попада в тази категория.

F-35B е и най-скъпият от трите варианта в програмата:

• F-35A (за Военновъздушните сили) струва около 82,5 млн долара;
• F-35C (палубната версия) е около 102,1 млн долара;
• F-35B (за Морската пехота) е най-скъпият поради специфичната си конструкция.

Разликата в цената идва от подемната система. F-35B е вариант за скъсено излитане и вертикално кацане: вал от главния двигател задвижва подемен вентилатор зад пилотската кабина, а изходната дюза се завърта надолу. Поради тази сложна система машината носи по-малко гориво и боен товар в сравнение с другите две версии. Тя обаче може да действа от десантни кораби и импровизирани площадки, което я превръща в основния изтребител на Морската пехота за експедиционни операции. Тъкмо тази конструктивна сложност е причината F-35B традиционно да изостава по показатели за техническа изправност според докладите на надзорните органи.

Военновъздушна база „Мирамар“ е дом на 3-то авиокрило на Морската пехота – най-голямото авиационно съединение на Корпуса по Западното крайбрежие. Тя премина от Военноморските сили към Морската пехота в края на 90-те години, след като известната Школа за оръжейна подготовка на изтребителната авиация („Топ Гън“) беше преместена в Невада. Днес базираната там 11-а авиационна група обединява:

• две ескадрили с F-35C;
• две ескадрили с F/A-18 Hornet;
• една тренировъчна ескадрила с F-35B;
• една ескадрила със самолети-цистерни KC-130J;
• спомагателни части.

Медиите свързаха разбилия се самолет именно с 11-а авиационна група, макар да не посочиха конкретна ескадрила. Единствената част в „Мирамар“, която лети на F-35B, е 502-ра учебна изтребително-щурмова ескадрила (VMFAT-502), подготвяща новите пилоти за този вариант. Принадлежността на машината обаче все още не е официално потвърдена и не бива да се приема за даденост, докато Корпусът не я назове.

„Мирамар“ се намира в средата на гъсто застроен градски район. Пистите ѝ граничат с кварталите Кърни Меса, Мира Меса и Юнивърсити Сити, а под глисадите за кацане минават две междущатски магистрали, жилищни улици и търговски паркове.

Най-тежкото произшествие в новата история на базата се разиграва именно там: на 8 декември 2008 г. F/A-18D от тренировъчна ескадрила губи и двата си двигателя при захода за кацане и се рухва върху две къщи в Юнивърсити Сити. Загиват четирима души от едно семейство, сред които две малки деца. Пилотът съумява да катапултира на едва 120 метра височина, след като прави опит да насочи самолета далеч от жилищните сгради. Разследването на Корпуса тогава посочи като причини небрежна поддръжка и човешка грешка. При настоящия случай останките останаха в границите на летището.

Разследването на днешния инцидент ще протече по стандартната процедура на Морската пехота: командна проверка и отделен съвет по безопасност, чиито заключения обикновено се публикуват месеци след самото събитие. Поглед върху темпото дава последният подробно документиран случай с F-35B: през септември 2023 г. пилот от „Мирамар“ (по онова време командир на изпитателната ескадрила VMX-1) катапултира при подход за кацане в Чарлстън, Южна Каролина, след поредица от системни откази. Самолетът продължи да лети без пилот още 102 км, преди да падне в гориста местност. Разследването беше публикувано едва през октомври 2024 г. с извода, че машината всъщност е била управляема, а пилотът погрешно е преценил, че е излязъл от контрол. Наказателни мерки не бяха предложени, но офицерът беше освободен от командния си пост.

Списъкът с изгубените F-35B на Корпуса остава сравнително кратък:

• 28 септември 2018 г.: Първата катастрофа с F-35 изобщо – край авиобаза „Бофорт“ в Южна Каролина.
• Септември 2020 г.: F-35B от ескадрила в Юма се сблъска във въздуха със самолет-цистерна KC-130J по време на презареждане над Южна Калифорния.

И в двата случая пилотите катапултираха и оцеляха, а екипажът на танкера успя да приземи повредената машина аварийно („по корем“) в открито поле.

Днешното произшествие се случва на фона на отрицателна статистика за годината. По данни на Пентагона към 29 юли 2026 г. четирите рода войски са регистрирали общо 50 инцидента от „Клас А“ с безпилотни и пилотирани апарати, спрямо 45 за същия период на 2025 г. При Морската пехота съотношението е 4 срещу 5. Този ръст се дължи главно на Военновъздушните сили, които отчитат 25 случая спрямо 19 година преди това. От 2020 г. насам тежките авиационни произшествия са отнели най-малко 180 живота – в това число влизат и 67-те жертви от сблъсъка над Вашингтон през януари 2025 г.

Флотът от F-35 влиза в тази статистика с официално влошени показатели за поддръжка. В доклад от юни 2026 г. Сметната палата на САЩ (GAO) отчете спад на технически изправните машини от 67% на 44% за периода между финансовата 2021 и 2025 г., а на напълно боеспособните – от 38% на 25%. За конкретния вариант F-35B спадът е от 67% на 53,9%. Ръководителят на програмата предупреди през същия месец, че флотът е надраснал капацитета на поддържащата го система и подобрение не се очаква преди края на годината. Дали тези фактори имат общо със случая в „Мирамар“, ще установи разследването; за момента няма данни за техническа неизправност.

За самата база и 3-то авиокрило това е второто тежко произшествие за по-малко от два месеца. През юни изтребител F/A-18 Hornet от същата 11-а авиационна група се разби в планински район в щата Вашингтон по време на учебен полет. Пилотът катапултира и беше открит жив, но машината (на стойност около 66,5 млн долара) беше напълно унищожена. През август 2023 г. пилот на F/A-18D загина при падане на самолета му северно от „Мирамар“.

Морски пехотинци на САЩ се качиха на танкер по блокадата на Иран

🇺🇸⚓️🇮🇷 Военнослужещи от 11-и експедиционен отряд на Корпуса на морската пехота на САЩ взеха на абордаж танкера M/T Wen Yao в Оманския залив в четвъртък, 16 юли, където извършиха проверка в рамките на подновената морска блокада на САЩ срещу Иран. Централното командване (CENTCOM) съобщи за операцията същия ден и публикува кадри, на които въоръжени пехотинци се прехвърлят към палубата на кораба. Качването е първото от този тип, откакто Вашингтон поднови блокадата на иранските пристанища на 14 юли – стъпка, с която американските сили преминаха от известяване и отклоняване към поемане на физически контрол върху борда.

„Към днешна дата американските сили отклониха три търговски кораба, опитали се да пробият блокадата, обездвижиха един, който не се подчини, и се качиха на един, за да осигурят пълно спазване“, отбелязват от CENTCOM. Трите числа са трите стъпала на една и съща форма на принуда: плавателен съд, подчинил се на предупреждение бива отклонен; този, който игнорира предупрежденията, бива обездвижен с лека ракета в машините – както стана на 15 юли с празния танкер M/T Belma под флага на Кюрасао, за който съобщихме по-рано, а съд, който командването реши да провери отблизо, приема въоръжена група на борда. Качването на Wen Yao е средното стъпало – по-настойчиво от радиопредупреждението, но под прага на стрелбата.

Качването на борда за проверка е рутинна процедура на военноморския флот (VBSS) – „посещение, обиск, задържане и изземване“. Група морски пехотинци се прехвърля на плавателния съд с лодка или хеликоптер, установява контрол над мостика и екипажа и оглежда документите и товара, за да потвърди накъде пътува корабът и какво носи. За разлика от обездвижването с ракета, което се прави от разстояние, качването все пак поставя американски военни физически на чужда палуба в международни води – акт с по-тежка правна и политическа тежест, въпреки че трябва да мине без изстрел. Именно поради тази причина CENTCOM го описва като качване „за осигуряване на пълно спазване“, а не като изземване: подчертава контрола, но избягва да обяви товара за контрабанда.

CENTCOM облича цялата операция в успокоителна слова. „Ормузкият проток и околните води са свободни и открити – с изключение на плавателните съдове, опитващи се да нарушат стоманената стена на блокадата на САЩ“, завършва изявлението. Формулата почива на разграничение, прокарвано от командването още от началото на кампанията: блокадата важи единствено за кораби, плаващи от и до ирански пристанища, но не пречи на свободното преминаване през протока на кораби, които пътуват между пристанища, различни от иранските. По този довод петролът от Саудитска Арабия, Кувейт и Катар продължава да тече, а обръчът се стяга единствено около Иран.

Формулата обаче сама подкопава онова, което твърди. Морската блокада по определение е военен акт – тя използва сила, за да спира търговското корабоплаване, и според международното право отдавна е считана за форма на война. Наричането на протока „свободен и открит“, докато на чужди палуби се качват морски пехотинци с тежко въоръжение, помирява две несъвместими картини. Правни експерти още през пролетта предупредиха, че прилагането на бойни права срещу търговски кораби, плаващи под знамето на държави, които не са страна във войната, стои в директно напрежение с Устава на ООН и с Конвенцията по морско право (UNCLOS) – принципите за свобода на корабоплаването не търпят изключение, кроено едностранно от една сила. „Стоманената стена“ е реалност за всеки капитан в района; „свободните и открити води“ са реторика.

Особено чувствителна е китайската следа. Wen Yao носи китайско име, а властите в Пекин са най-острият критик на блокадата, не по идеологически, а по енергийни причини. През Ормузкия проток минава около 20% от световния петрол и природен газ, а над половината китайски внос на суров петрол минава именно оттам. Още при налагането на първата блокада през април китайското министерство на външните работи определи американските действия като „опасни и безотговорни“, а Си Цзинпин отправи предупреждение срещу завръщането към „закона на джунглата“. Преди нейното подновяване по-рано тази седмица Пекин настоя за възстановяване на „нормалното и безопасно преминаване“ през Ормузкия пролив. По данни от хода на войната, китайски компании доставят изделия с двойна употреба на Техеран, сред които може да има компоненти за ракети и навигация, – а Техеран пропускаше срещу такси съдове, свързани с Китай, Русия, Индия и други. Качване на танкер с китайско име, независимо под чий флаг плава в момента, отправя послание, което Пекин не може да подмине с лека ръка.

Това е само епизод от мащабната конфронтация между САЩ и Иран, започнала с операция „Epic Fury“ на 28 февруари, когато в изненадваща въздушна офанзива на Израел и САЩ беше ликвидиран иранския върховен лидер Али Хаменей и почти цялото военно, политическо, разузнавателно и научно ръководство на режима. Първата блокада беше от 13 април до 18 юни, когато тя бе вдигната съгласно условията по „Исламабадския меморандум“ между Доналд Тръмп и иранския президент Масуд Пезешкиан; за близо 2 месеца CENTCOM отчете над 140 отклонени и 9 обездвижени плавателни съда, сред които петролния танкер MT Settebello, при чието поразяване на 9 юни загинаха трима индийски моряци. Меморандумът се разпадна окончателно на 7 юли, след като иранските сили атакуваха три търговски плавателни съда в пролива; Тръмп го обяви за приключил, САЩ подновиха масираните удари по южното крайбрежие на Ислямската република и върнаха петролните санкции, а на 14 юли блокадата беше възстановена.

Морската пехота на САЩ разгърна в Гуам новата ПВО система MRIC с технологии от „Железен купол“.

🇺🇸 Военнослужещи от III Експедиционен корпус на морската пехота на САЩ бяха заснети да калибрират и оценяват система за противовъздушна отбрана със среден обсег (MRIC) на полигона „Мейсън Рандж“ в Гуам по време на Valiant Shield 2026 – провежданото на всеки две години учение, ръководено от САЩ, което събира съвместни и съюзнически сили в Индо-Пасифика. Целта му е да бъде отработен онзи вид многодомейнни операции, считани от Пентагона за най-вероятни при бъдеща конфронтация с Китай.

Появата на MRIC в Гуам по време на Valiant Shield е първото потвърдено публично разгръщане на системата по време на мащабно учение на Тихоокеанския театър на военните действия. То идва само броени седмици след като Израел достави първата партида прехващачи Tamir на Корпуса на морската пехота през май 2026 г., за да обезпечи първия оперативен взвод на системата.

MRIC е отговорът от страна на Морската пехота на празнотата в способностите ѝ, зейнала през 1997 г. Тогава службата изтегли от въоръжение последните батареи със зенитно-ракетни комплекси със среден обсег MIM-23 Hawk и прекара следващия четвърт век без собствена ПВО със среден обсег. Вместо това тя разчиташе на армията да осигурява покритие с Patriot и THAAD за морските пехотинци на терен. Това споразумение беше сравнително ефективно, когато заплахите по въздух бяха предвидими, а тактическата обстановка допускаше свобода на планиране на ПВО на ниво театър на бойните действия. Масовата достъпност на евтини дронове, крилати ракети и прецизни снаряди в арсенала на потенциални противници в Индо-Пасифика обаче промени фундаментално изчисленията. Крайбрежен полк от морската пехота (Marine Littoral Regiment), маневриращ през островен терен в оспорван тихоокеански сценарий, не винаги може да разчита, че армейска батарея Patriot ще бъде в обсег за поддръжка. А заплахите, които трябва да неутрализира на разстояния между 4 и 70 км, са точно тези, с които нито Stinger с малък обсег, нито Patriot с голям обсег са проектирани да се справят по най-ефективния начин.

Системата, докарана от морските пехотинци в Гуам за Valiant Shield 2026, интегрира технологията „Железен купол“, разработена от израелската компания Rafael Advanced Defense Systems, в мобилна конфигурация на пускова установка върху ремарке. Тя носи до 20 ракети, разположени на 4 нива в контейнери. Прехващачът, известен в американската армия като SkyHunter, е произвежданият в САЩ вариант на ракетата Tamir, която от 2011 г. насам е прехванала хиляди ракети, дронове и крилати ракети в реални условия над Израел. SkyHunter разполага с активна радарна глава за самонасочване в крайната фаза на полета, двустранна връзка за данни, която позволява предаване на актуализирана информация за целта по време на полет, и осколочно-фугасна бойна глава с дистанционен взривател, която не изисква директен удар, за да унищожи целта. Компанията Raytheon, която сглобява SkyHunter в съвместното си предприятие R2S с Rafael в завод в Ийст Камдън, щата Арканзас (открит през ноември 2025 г.), получи договор за мащабно производство на хардуер за MRIC за 380 млн долара в края на 2025 г., с което общата стойност на договорите по програмата достигна 412 млн долара.

Архитектурата за управление на огъня, свързваща пусковата установка с целите ѝ, интегрира многоцелевия радар на Морската пехота G/ATOR (Ground/Air Task-Oriented Radar), който осигурява 360-градусово покритие за откриване и проследяване, с Общата система за авиационно командване и управление (CAC2S), отговорна за комуникациите и последователността на поразяване. Цифровата обработка на сигналите, свързваща тези компоненти, позволява на MRIC да проследява и оценява множество въздушни заплахи, приближаващи се от различни посоки и височини, като приоритизира и насочва последователност на стрелбата, без да се налага операторът да управлява всяка траектория ръчно. Тази способност за поразяване на множество цели по едно и също време е оперативната функция, която превръща MRIC в изключително важен инструмент за сценария, от който плановиците в Пентагона се притесняват най-много: координиран удар, съчетаващ крилати ракети, дронове и самолети, пристигащи едновременно от различни оси.

Бойният опит на „Железен купол“ дава фактологична основа, върху която стъпват разработчиците на MRIC. От разгръщането си през 2011 г. израелската система демонстрира съвместима с реалните заплахи ефективност на прехващане от 85 до 90% в реални оперативни условия – цифра, изведена от сблъсъци с истински ракети, а не мишени на полигони. Самият прехващач Tamir се модернизира прогресивно, за да се разшири спектърът от заплахи, с които може да се справя. Той започна от ракети с малък обсег, премина към крилати ракети до 2020 г. и показа ограничени възможности дори срещу балистични ракети по време на войната с Иран, която започна 11-дневна размяна на удари през юли 2025 г. и продължи със съвместната американско-израелска операция, стартирала на 28 февруари 2026 г. Версията за Морската пехота на САЩ наследява тази еволюция с конфигурацията SkyHunter, която е конструирана за същите параметри на заплаха, като в същото време отговаря на изискванията на американската армия за оперативна съвместимост.

Valiant Shield 2026 – учението, докарало MRIC на полигона в Гуам, е най-голямото съвместно полево учение в Индо-Пасифика, обединяващо хиляди американски военни от всички родове войски заедно със съюзнически и партньорски нации, за да репетират точно онези многодомейнни операции, каквито би изисквал евентуален конфликт в Тихия океан. Стратегическото значение на Гуам за този сценарий е недвусмислено: островът е домакин на авиобаза „Андерсен“, критичен център за стратегическа авиация и самолети презареждане във въздуха, и военноморска база „Гуам“. Освен това той се намира в обсега на китайските балистични ракети със среден обсег, които Пекин прекара години в разработване и масово внедряване. Разполагането на батарея MRIC в Гуам по време на Valiant Shield е оценка на оперативната готовност на система, която един ден може да защити същите тези бази от заплахите на Ракетните войски на Народната освободителна армия на Китай.

Морската пехота планира да внедри MRIC във всичките си три батальона за ПВО на малка височина (LAAD) в периода 2026-2028 г. и първоначалният взвод ще използва както израелски ракети Tamir, така и произведени в САЩ SkyHunters от завода в Арканзас. Появата на системата в Гуам по време на Valiant Shield подсказва, че първоначалният взвод е достигнал ниво на готовност, нужно за реално разгръщане в сложна съвместна среда на учения. Това е важна стъпка отвъд изпитанията с бойни стрелби на ракетния полигон „Уайт Сандс“ в щата Ню Мексико, които изградиха оперативната база на проекта.

Договор за 37 милиона разкрива как САЩ готвят логистиката на тайванския сценарий

🇺🇸⚓️🇯🇵 Военноморските сили на САЩ наеха четири граждански товарни кораба, способни да разтоварват военна техника директно на плажната ивица или на обикновен пристан без необходимост от пристанищна инфраструктура, и ще ги разгърнат за операции от Наха, Япония, от 30 юли. Договорът на стойност 37 млн долара изглежда дребен на фона на годишния бюджет на Пентагона, но в същото време е показателен за това колко сериозно планиращите органи приемат логистичното предизвикателство на една разпръсната островна кампания в Тихия океан.

Поръчката, спечелена от Schuyler Line Navigation Co. от Уест Палм Бийч, Флорида, е възложена от Командването за военноморски транспорт (Military Sealift Command) – логистично-транспортното рамо на флота, поддържащо снабдяването на американските военни във всички океани по земното кълбо. Тя покрива тайм-чартър на четири кораба от типа roll-on/roll-off с носов рампов изход, плаващи под щатски флаг, за 180 дни, с възможност за нови 180 дни, която би удължила операциите до 24 юли 2027 г. и би повишила общата стойност до 60 млн долара, ако бъде взето решение за удължаване. Roll-on/roll-off, или съкратено RoRo в морската логистика, означава кораби, на които колесната и верижната техника се качва на собствен ход, вместо да се вдигне с кран – същият принцип като на автомобилен ферибот, но оразмерен да носи основни бойни танкове, бронирани машини, артилерийски системи, хеликоптери и целия набор от сухопътно оборудване. Носовата рампа дава способност да разтоварва право на плажа или на обикновен кей, без да е нужен дълбоководен такъв с техника. Плавателен съд с тези две качества на теория би могъл да остави техника на брега почти навсякъде, където водата е достатъчно дълбока за подход.

Наха – столица на префектура Окинава и дом на пристанищния комплекс Naha Port Facility – е основен възел на американската военна логистика на Окинава, контролиран от 835-и транспортен батальон на Сухопътните сили и поделението на MSC за Окинава, подчинено на MSC Far East със щаб в Сингапур. Пристанището лежи на около 26-ия паралел в Източнокитайско море, на близо 600 км североизточно от Тайван и няколкостотин километра от островната верига Рюкю – японска територия, простираща се на югозапад от Окинава към Тайванския проток, която американските и японските плановици през последните няколко години методично превръщат в гръбнак на своята архитектура за предна отбрана в лицето на евентуално китайско нападение. Каналът на пристанището е драгиран през 2019 г., за да поема до 26 RoRo кораба от среден клас – инвестиция, насочена към осигуряване направи възможен точно такъв сплав от морски подкрепления, какъвто настоящият договор представлява.

Четирите кораба са описани само през минималните функционални изисквания: всеки трябва да даде поне 195 кв.м. товарна площ, а флотилията общо – не по-малко от 1170 кв.м. Това е скромен капацитет, ако се съпостави с големите военни-транспортни кораби, но спецификацията е калибрирана за друга оперативна конфигурация. 12-ти морски пехотен крайбрежен полк (12th Marine Littoral Regiment), който действа от Окинава и получи пълното си въоръжение през юни 2026 г. – противокорабните комплекси NMESIS и системите за противовъздушна отбрана MADIS, – е построен около малки разпръснати подразделения, на които им се налага да местят техника и припаси между островите бързо и без тежестта на голяма десантна корабна операция. Малък RoRo съд, който може да акостира на рибарски пристан, да свали няколко камиона и ремаркета и да продължи нататък, е далеч по-гъвкав инструмент за тази задача от десантен кораб клас Wasp, който изисква цяла логистична опашка, за да оперира.

Оперативната концепция, която чартърът в Наха обслужва, има формално име в доктрината на морската пехота: Expeditionary Advanced Base Operations (EABO) – подходът, който разполага малки части по острови из оспорвано морско пространство, за да осигуряват сензорно покритие, огнева мощ и логистични възли, без да струпват сили на места, които евентуален противник би могъл да порази с прецизни ракети. Крайбрежният логистичен батальон на 12-ти полк отдавна развива именно междуостровното снабдяване, което концепцията изисква – както с конвенционални съдове, така и, от 2025 г., с Autonomous Low-Profile Vessel на Leidos, полупотопяема безпилотна лодка („Sea Specter“), която по време на ученията Resolute Dragon 2025 проведе тридневен снабдителен преход през Рюкю, преди планираната последна отсечка към остров Йонагуни – най-западната точка на японска територия, на около 110 километра (68 мили) от тайванския бряг – да бъде отменена заради промени в плана. Наетите RoRo кораби биха дали конвенционално, по-капацитетно допълнение към тези безпилотни логистични усилия.

Девет компании подадоха оферти по конкурсната процедура, обявена на държавния портал за обществени поръчки – равнище на интерес, което отразява активния чартърен пазар за малки RoRo съдове в Тихия океан и готовността на флота да плаща търговски цени за достъп до тонаж под щатски флаг. Политиката на Военното министерство (Department of War) задължава MSC първо да търси търговски кораби под американски флаг, преди да посегне към собствени държавни съдове – както за да подкрепи местната морска индустрия, така и за да поддържа щатския флотски флот, който може да бъде реквизиран за нуждите на отбраната в криза, търговски жизнеспособен в мирно време. Базовата стойност от 37 милиона и таванът от 60 милиона долара отговарят на конкурентни търговски чартърни ставки за четири специализирани съда за около година работа в труден театър.

Позицията на Наха в Окинава позволява бърз преход на военноморски активи – десантни и товарни кораби – към горещи точки като Тайванския проток, който лежи на около 600 километра на югозапад, при реакционно време, измеримо по-скоро в дни, отколкото в седмици. Именно тази близост прави Наха правилното място за базиране на договора – вместо Йокосука, Сасебо или Гуам: четирите наети съда ще бъдат разположени така, че да се вмъкнат бързо в островната верига в която и да е посока – на север към японските главни острови или на югозапад към теснините, които всеки тихоокеански сценарий неизбежно засяга.

По-широката картина изпъква, когато 37-те милиона се поставят редом до останалото. Повече от 90 на сто от американската военна техника и снабдяване пътува по море, сочат данни на MSC; в театър, очертан от островни вериги, оспорвани проливи и разстояния, мерени в хиляди мили, способността да местиш товар между островите бързо, гъвкаво и с минимална зависимост от стационарна пристанищна инфраструктура не е логистично удобство, а предпоставка за самото водене на бойни действия. Скромният обем на четирите съда е по-малко показателен от това какво допълват те – разпръснатата схема на 12-ти полк, безпилотните преходи на „Sea Specter“, драгирания през 2019 г. канал в Наха. Поотделно всеки от тези елементи изглежда дребен; взети заедно, те очертават как Вашингтон и Токио изграждат – парче по парче, договор по договор – логистичния скелет на отбрана по първата островна верига. Чартър за граждански кораби обикновено не става новина. Този става, защото показва, че подготовката за разпръсната островна кампания вече е слязла от равнището на доктрината до равнището на товарните рампи.

Изтребители на НАТО тренираха кацане и излитане от магистрала във Финландия.

🇺🇸✈️🇫🇮 Изтребители пето поколение F-35B Lightning II на Корпуса на морската пехота на САЩ оперираха за първи път от магистрала във Финландия по време на съюзническото учение Ramstein Flag 2026, съобщи Army Recognition.

Два самолета от варианта F-35B, предназначен за късо излитане и вертикално кацане (STOVL), от състава на 224-та изтребително-щурмова ескадрила, 31-ва авиационна група, 2-ро авиационно крило, извършиха кацане и излитане от магистрална отсечка в Терво, Финландия. Операцията беше част от многонационално учение, проведено в периода 8-12 юни, в което взеха участие 19 държави и 15 оперативни локации.

Army Recognition посочва, че кацането на магистрала не е просто драматична визуализация на изтребители от пето поколение, използващи шосеен път като писта, а изпитание за това как самолетите на НАТО биха могли да продължат да летят в условия на война с висок интензитет.

Това има решаващо значение, тъй като стационарните военни летища биха били очевидни мишени при всяка мащабна конфронтация с Руската федерация. Писти, складове за гориво, укрития, командни пунктове и възли за ПВО и ПРО могат да бъдат ударени още в самото начало с ракети, дронове, електронна война, кибератаки или саботаж.

Отговорът, който НАТО тренира, е разпръсната въздушна война. Вместо да държи самолетите в няколко бази, които са добре известни на противника, алиансът тренира разпределение на изтребители, екипажи, гориво, екипи за поддръжка, оръжия и командни връзки в множество временни оперативни пунктове.

Army Recognition отбелязва, че този подход принуждава противника да решава много по-сложен проблем с целеуказването. Ако самолетите могат да се придвижват между магистрали, по-малки летища и временни предни бази, Русия ще трябва да открие и порази една много по-голяма и динамична мрежа, вместо шепа известни бази.

F-35B е особено подходящ за подобни операции поради своята способност за късо излитане и вертикално кацане. За разлика от F-35A, който Финландия избра за бъдещия си изтребителен флот, F-35B е специално проектиран да действа от десантни кораби, експедиционни бази и по-кратки повърхности, където може да няма налице пълноценни писти.

Но тези операции не се свеждат само до самолета. Базираната на магистрали авиационна мощ е зависима от цялостната верига за поддръжка около нея. 272-ра ескадрила за поддръжка на морската авиация подсигури предно въоръжаване и презареждане, като по този начин показа, че горивото, поддръжката, комуникациите, наземното обслужване, сигурността и бързата дислокация са това, което превръща един път във временно бойно летище.

Финландия е естествено място за тестване на тази концепция. Поради своята география и близост до Руската федерация, тя отдавна тренира разпределяне на бойни самолети по пътни участъци и временни алтернативни бази. След присъединяването към НАТО, този опит стана част от северната отбранителна позиция на алианса.

Учението показа още, че идеята е по-мащабна от един самолет или една държава. Испански F-18 и полски F-16 също взеха участие в сходни операции на финландски магистрали, което демонстрира широкия стремеж на НАТО да направи съюзническата въздушна мощ по-трудна за потискане.

Командването и контрола останаха централен елемент в учението, по време на което Обединеният център за въздушни операции в Бодьо, Норвегия, помогна за координирането на въздушните дейности, магистралните операции и сценариите за дълбоки удари. Децентрализирано базираните самолети може и да са физически разделени, но все пак трябва да получават задачи, да споделят данни, да избягват риска от приятелски огън и да действат в рамките на по-широката въздушна кампания на НАТО.

Маневрата разкри и конкретни ограничения на концепцията. Един изтребител пето поколение не може просто да кацне на който и да било път. Качеството на настилката, ширината на пътя, наличието на отломки, достъпът до гориво, комуникациите, местната сигурност, метеорологичните условия и възможностите за реакция при възникване на авария също имат значение. Профилите за вертикално или късо излитане на F-35B също могат да повлияят на горивото, полезния товар и генерирането на бойни полети.

По-рано парламентът на Финландия гласува за отмяна на забраната за ядрени оръжия на нейна територия – стъпка към по-твърдо възпиране срещу Русия, докато страната задълбочава интеграцията си с НАТО.

F/A-18D Legacy Hornet на Морската пехота на САЩ се разби в щата Вашингтон, пилотът катапултира.

🇺🇸 Многоцелеви изтребител F/A-18D Legacy Hornet от състава на ескадрила VMFA-323 на ВВС на САЩ се разби, докато изпълнява полет по маршрут на ниска височина VR-1355 в щата Вашингтон, а успешното катапултиране беше уловено на видео.

На 13 юни около 12:00 ч. тихоокеанско лятно време, изтребител F/A-18D Hornet, зачислен към 11-та авиогрупа от 3-то авиокрило на Корпуса на морската пехота на САЩ, се разби на около 88 км югоизточно от Сиатъл по време на рутинна тренировъчна мисия. Пилотът катапултира успешно и беше прибран от местната шерифска служба.

„Причината за инцидента в момента се разследва. За да се запази обективността на разследването, засега не се предоставят допълнителни детайли. Разследването на авиационни произшествия може да отнеме няколко месеца, в зависимост от различни фактори“, гласи официално съобщение за пресата на 3-то авиокрило.

Любопитното е, че почти онлайн веднага започнаха да циркулират кадри, на които единственият пилот успява да катапултира от двуместния Legacy Hornet, както и експлозията след разбиването на самолета. Сблъсъкът е предизвикал горски пожар, който вече е обхванал площ от два акра, според Национален координационен център за горски пожари.

Инцидентът се е случил по протежение на визуален маршрут VR-1355, един от коридорите с ниска надморска височина, които преминават през национални паркове в Каскадните планини. Наричан разговорно „полетът за един милион долара“ както заради живописните гледки, така и заради забавното и „агресивно“ пилотиране, което може да се изпълнява в долините, VR-1355 е един от най-популярните нисковисочинни маршрути сред ескадрилите със самолети Growler, базирани на авиобаза Уидби Айлънд (NASWI).

Самолетът за електронна борба EA-18G Growler от 130-а ескадрила за електронни атаки (VAQ-130 „Zappers“) с двучленен екипаж се разби близо до мястото на настоящия инцидент, в близост до планината Рейниър, преди малко по-малко от две години – на 15 октомври 2024 г. Останки от самолета бяха открити в планински район от издирвателни екипи в сряда, 16 октомври. Съдбата на двамата военноморски летци на борда по време на катастрофата беше неясна до 21 октомври, когато ВМС на САЩ ги идентифицираха като лейтенант-командир Линдзи „Майли“ Еванс и лейтенант Сирена „Дъг“ Уайлдман.

Въпреки че Корпусът на морската пехота на САЩ не предостави детайли за точния вид или подразделение на разбилия се преди два дни Legacy Hornet, той почти веднага беше установен като борд №165412 с опашен код WS-415 от състава на ескадрила VMFA-323 „Death Rattlers“, базирана на авиобаза Мирамар, щата Калифорния, изпълнявал полет с повиквателна SNAKE 21. Това беше възможно благодарение на снимки на самолета докато излита от международно летище Кинг Каунти – Боинг Фийлд, където са дислоцирани машините Legacy Hornet на „Death Rattlers“ от Мирамар.

Наблюдателен фотограф от района на Пюджет Саунд е забелязал, че само 3 от 4 самолета са се завърнали обратно на летището на излитане, като липсващата машина е била именно с бордов номер 165412.

Генерал от Морската пехота на САЩ: Китай вече е равен във всеки бъдещ конфликт.

🇺🇸⚔️🇨🇳 Американският генерал, отговорен за издръжливостта на морската пехота в бой, отхвърли тезата, че Китай представлява „близка по сила“ заплаха за САЩ. Опасността е далеч по-сериозна и ще накара поставения на пауза засега конфликт с Иран да изглежда нищожен, ако двете суперсили влязат в открита схватка. Това заяви генерал-лейтенант Стивън Скленка, заместник-комендант по базите и логистиката на Корпуса на морската пехота на САЩ.

„Няма по-голяма заплаха от Китайската народна република“, отбеляза Скленка по време на изложението Modern Day Marine 2026 във Вашингтон. „Не слушайте тези глупости, че те са близки до нашата сила. Те са равностойни, защото ни конкурират в почти всеки показател на национално влияние.“

В качеството си на „главен стратег“ и бивш заместник-началник на Индо-Тихоокеанското командване на САЩ (INDOPACOM), Скленка посочи, че е „опознал доста добре начина, по който разсъждава генералният секретар Си, и неговите намерения“.

Визията на китайския лидер е „да преобърне международната структура [и] да ни измести като глобален лидер. В много отношения именно мисленето на Си, неговата визия, помогнаха за оформянето на представите ми за изискванията на съвременната война – особено когато тя се води в Тихия океан срещу равностоен противник, нещо ново за всички нас“.

Според Скленка операция Epic Fury дава отрезвяващи уроци. Макар САЩ да са в състояние да насочат сили към района при необезпокоявано въздушно пространство и до голяма степен такива морета, Иран все пак успява да нанесе сериозни щети на САЩ и нейните съюзници в хода на боевете. И продължава да го прави икономически, чрез продължаващата блокада на Ормузкия проток. Сблъсък с Китай би бил многократно по-тежък, предупреди той.

„На около два месеца сме в бойните действия на Epic Fury. Имаме военнослужещи, които трагично бяха ранени и убити от Иран. Те изстреляха стотици дронове и балистични ракети по нашите бази и съюзниците ни в региона – Израел, Саудитска Арабия, Катар, Кувейт, Йордания – което потвърди, че базите вече не са административни гарнизонни убежища. Налага се действително да започнем да възприемаме базите като бойни формирования – толкова критично важни, колкото нашите дивизии, въздушни крила и морски експедиционни части (MEU).“

Иран „показа как сила от среден ранг може да постави значително по-доминиращ противник под риск“, допълва Скленка. „Като учеща се организация си задаваме въпроса: „Как пренасяме всеки урок от тази война напред и как гарантираме, че сме също толкова подготвени да доминираме в конфликт с Китай?“

„Помислете за усложненията, пред които сме изправени с Иран, и след това се запитайте: „Как ще реагираме и ще действаме, когато се изправим срещу държавата, която е номер две по БВП в света?“, добави той. „Истината е, че Иран дори не се приближава до икономическа мощ на Китай. Няма такава индустриална база. И е сигурно, че няма същата траектория на военна модернизация.“

„През последните 10-15 години производствената база на Китай ни изпревари. Си е във военновременен режим. В това няма съмнение. Това стои върху индустриална база, изпреварваща световното производство по кораби и стомана, по редки минерали и сателити, по боеприпаси“, призна Скленка.

„По данни капацитетът за корабостроене на Китай е 230 пъти по-голям от този на САЩ. Те увеличиха повече от два пъти производството на ядрени подводници, а техният арсенал от балистични и крилати ракети претърпява бързо разрастване“, продължи генералът.

„Техният ядрен арсенал расте най-бързо в света. Развиват иновативни, интелигентни тактики за водене на бой. Използват изкуствен интелект, рояци дронове, изследват когнитивните и иновативните полета, за да постигнат своето надмощие. Изграждат военна машина, чиято цел е да доминира в Тихия океан, а вярвам, в крайна сметка и отвъд него“, подчерта Скленка.

Според него намерението на Китай е ясно „Искат да си върнат определението си като Средното царство и да заемат това, което смятат за свое полагащо им се място в света. Нямат интерес да го разделят с нас или когото и да било друг. Възгледът на генералния секретар Си е, че сега е тяхното време – и това е общата рамка“

„Никой от нас в униформа днес не е действал в свят, в който легитимен равностоен противник едновременно ни предизвиква във всяко поле. Говорим за земни и неземни области, за кинетични и некинетични действия. Ще се наложи да се борим, за да стигнем до самата битка, и трябва да приемем тези предизвикателства, а не да действаме по логиката от 80-те и 90-те години. Историята доказа, а настоящите ни операции потвърждават, че обществото, което може най-ефективно да проектира и поддържа сила и да издържа войските си, в крайна сметка побеждава“, подчерта Скленка.

Поглеждайки в бъдещето, Скленка повтаря предупрежденията за уязвимостта на американските военни бази на територията на САЩ и зад граница. Нито увеличаването на запасите от боеприпаси, нито ново въоръжение, нито напредък с изкуствен интелект и други технологии имат значение, „ако изобщо не можеш да напуснеш базата си“, заяви той. „Способността да се мобилизираш и разгръщаш стои върху готовността на нашите бази. Това е концепция, с която тепърва започваме сериозно да се справяме.“

„Нашите бази, постове и станции са предна линия върху решаващ терен. И не става дума само за тези в първата островна верига. Това не е въпрос единствено на Бази на морската пехота в Тихоокеанския регион (MCIPAC). Базите ни на територията на САЩ (CONUS) също са изложени на некинетични атаки. Те ще бъдат също толкова парализирани и също толкова стратегически значими, колкото всяка кинетична атака. Ще носят характер, чужд на класическото изтощаване – такъв, който едновременно обърква вземащите решения и посява хаос в най-критичните фази на боя – неговото начало, първите изстрели на следващата война.“

Този пръв залп, според Скленка, най-вероятно няма да бъде нанесен с ракета или бомбардировач.

„Изстрелите вероятно няма да бъдат произведени в Южнокитайско море или в Тайванския проток. Те ще бъдат кибератака срещу електропреносната мрежа на наша база, дезинформационна кампания, насочена към близки на военнослужещите, или рояк дронове, излитащ от една от нашите бази“, предположи той.

Тревогата за локализирани атаки с дронове е точно това, което Frontline Monitor отдавна прогнозира, а миналата година се превърна в реалност в Русия и Иран. През юни 2025 г. Украйна проведе операция „Паяжина“ – дръзка атака от близко разстояние срещу руски военни летища, при която дистанционно управлявани дронове, скрити в товарни автомобили в близост до базите, унищожиха голям брой стратегически бомбардировачи.

Около две седмици след „Паяжина“ Израел проведе собствена операция с предварително разгърнати дълбоко в Иран дронове, за да порази противовъздушната отбрана на Ислямската република.

„Смятам, че базите ни трябва да започнат да се третират като бойни платформи. Нуждаем се от най-добрите решения за борба с безпилотни системи. Време е да спрем да говорим и да започнем да доставяме. Нужно ни е устойчиво захранване. Трябва да можем да поемем удара, когато връзките ни са прекъснати, и да продължим комуникацията. Нужни са ни укрепена инфраструктура и устойчива мрежа“, заяви Скленка.

Призивът му за укрепване на инфраструктурата противоречи на позицията на част от военните ръководители на САЩ, особено в Тихоокеанския регион, които омаловажават нуждата от допълнително физическо укрепване на съществуващите бази.

Скленка има и други предложения за защита на базите. „Нуждаем се от интегрирана отбрана на базите – и за всичко това ни е нужна помощта на промишлеността. Няма да се бием само от нашите бази. В много случаи ще се бием за самите бази. Това е концепция, нова за нас. Време е да я приемем.“

Морски пехотинци от 31-ви експедиционен корпус с абордаж срещу товарен кораб.

🇺🇸🚁⚓️ Военнослужещи от 31-ви експедиционен корпус на Морската пехота на САЩ извършиха абордаж и инспекция на товарния кораб M/V Blue Star III в международни води на Арабско море вчера. Операцията, потвърдена от Централното командване на САЩ (CENTCOM), се провежда в рамките на морска блокада, наложена на режима в Иран.

Въпреки че плавателният съд беше освободен след щателна проверка, която не установи нарушения на режима на санкции, инцидентът илюстрира безкомпромисния контрол, който Вашингтон упражнява по основни морски артерии в региона. Този акт на „Visit, Board, Search, and Seizure“ (VBSS) е просто поредния епизод от динамична кампания, насочена към прекъсване на логистичните и финансови потоци на иранската икономика в момент на най-високо напрежение между двете държави от десетилетия насам.

Действията на 31-ви корпус не са изолиран инцидент, а елемент от добре смазана военна машина, която само за няколко седмици превърна Арабско море и Оманския залив в зона на абсолютна изолация. 10 дни преди това светът стана свидетел на далеч по-агресивно действие: прехващането на иранския товарен кораб Touska. След 6-часово преследване и отказ на екипажа да спре, USS Spruance (DDG 111), разрушител с управляеми ракети от клас Arleigh Burke, използва прецизен огън, за да изведе от строя машинното отделение на кораба, преди отряд морски пехотинци да се спусне с рапел от хеликоптери на палубата му. Разликата в подхода към Blue Star III и Touska демонстрира тактическата гъвкавост на CENTCOM – от превантивна проверка до пълно неутрализиране на целта при най-малкото съмнение за пренос на оръжие или нарушение на енергийната блокада.

Стратегическата тежест на операция Epic Fury не се измерва в броя на спрените и претърсени кораби, а преди всичко в опустошителните икономически показатели. Техеран губи по 500 милиона долара дневно вследствие на пълното спиране на износа от ключовите му пристанища. Адмирал Брад Купър, ръководител на CENTCOM, превърна водната повърхност в непробиваема стена, подкрепена от присъствието на ядрения самолетоносач USS George H.W. Bush (CVN 77), който навлезе в зоната на отговорност на 23 април. Морската хегемония на САЩ им позволява да диктуват условията на бойното поле, без да ангажират мащабни сухопътни сили, докато флотът на Иран на практика престана да съществува, след като повече от 150 бойни кораба и други плавателни съдове на военноморските сили бяха поразени в рамките на въздушната кампания на САЩ и Израел.

Въпреки господството, наложено в открито море и във въздуха, логистичната цена за Пентагона се повишава от ден на ден. Според данни на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), само началните 12 дни от конфликта са стрували на американския данъкоплатец над 16,5 милиарда долара. Огромната консумация на зенитни ракети и прецизни боеприпаси е на път да доведе до острия им дефицит в останалите военни театри, включително Украйна и Индо-Пасифика. Тази динамика кара Вашингтон да търси бърза развръзка, докато Иран залага на стратегията на изтощението, надявайки се, че войната на изтощение и продължаващата блокада на Ормузкия пролив ще принудят Тръмп да се откаже от поставените цели.

Провалът на преговорите и твърдата позиция на Белия дом, че „Иран никога няма да притежава ядрено оръжие“, превръщат всеки един абордаж в потенциална искра, способна да възпламени поредна регионална ескалация. Докато M/V Blue Star III продължава по набелязания си маршрут във водите на световния океан след кратка пауза под прицела на американския флот, посланието е ясно: всеки сантиметър от водната повърхност на Индийския океан остава под зоркия поглед на американския флот. Конфронтацията вече не е въпрос на дипломатическа софистика, а на физическо присъствие върху палубата на всеки един търговски съд, дръзнал да оспори волята на най-мощния флот в човешката история.

Оперативната логика подсказва, че при липсата на дипломатически пробив, интензивността на тези проверки тепърва ще се увеличава, превръщайки икономическото задушаване в преддверие към нов епизод на военната ескалация в региона, който е твърде вероятно да включва и операции на сушата.

Морската пехота на САЩ внедрява спешно британски анти-дрон системи NightFighter.

🇺🇸🤝🇬🇧 Корпусът на морската пехота на САЩ сключи договор на стойност 9,5 милиона долара с британска компания от сферата на отбраната за придобиване на компактни радиочестотни заглушители, способни да неутрализират малки дронове. Езикът на „спешност“, приложен към поръчката, сигнализира, че това не е рутинна процедура.

Командването на системите на Морската пехота в Куантико, Вирджиния, възложи договора с фиксирана цена на SteelRock Technologies, компания със седалище в Лондон. Договорът обхваща закупуване на NightFighter Mini и свързаните с тях резервни части в подкрепа на програмата Organic-Counter small Unmanned Aerial Systems, като доставката на цялото оборудване трябва да приключи до 25 август, а работата ще се извършва изцяло в Лондон.

NightFighter Mini е най-компактната система в продуктовата фамилия на SteelRock. Тя тежи едва 2 кг с поставена батерия и е дълга 25 см. Системата се управлява от един оператор и покрива четири предварително зададени честотни ленти, сред които Wi-Fi и военни честоти. Ефективният ѝ обхват се определя от наличието на линия на пряка видимост, което значи, че операторът може да порази всеки дрон, който вижда.

Системата поддържа два режима на мисии. Първият е противодействие на дронове с монтиране върху личното оръжие – NightFighter Mini може да бъде прикрепен към пушка, позволявайки на отделния морски пехотинец да поразява заплахи без нужда от специално оборудване. Вторият е тактическо електронно прехващане (TEI), което се отнася до по-широко електронно смущаване на вражески безпилотни системи в дадена зона. Комбинацията от посочените два профила в 2-кг пакет представлява значителна миниатюризация на оборудване, което досега винаги е било значително по-тежко и скъпоструващо.

Електронното заглушаване действа чрез претоварване на сигналите за управление и навигация. Търговските дронове разчитат на радиочестотна връзка за получаване на команди, поддържане на навигация и излъчване на видео поток. Заглушителят прекъсва тази връзка, което принуждава дрона да увисне на едно място, да се върне обратно към точката на излитане или да се приземи – резултати, които са безполезни за противник, опитващ се да извърши разузнаване.

Програмата съществува, защото заплахата от малки дронове изпревари органичните способности на Морската пехота за противодействието им. Малките комерсиални и модифицирани дронове се превърнаха в повсеместно явление на модерното бойно поле. Украйна демонстрира в голям мащаб какво се случва, когато пехотните групи не разполагат с ефективна защита срещу дроновете от малък обсег: непрекъснатото наблюдение компрометира сигурността, а въоръжените дронове нанасят загуби, които големите системи за ПВО не са способни да спрат.

SteelRock Technologies е специализирана в радиочестотни системи за борба с дронове. Договорът с Морската пехота на САЩ е значително признание за нейната технология от страна на един от най-взискателните военни клиенти в света. Готовността на Корпуса да се довери на британски стартъп с процедура за спешност, вместо да изчака узряването на вътрешно решение, отразява колко остра е в действителност оперативната нужда.

CENTCOM публикува видео от превземането на иранския товарен кораб.

🇺🇸⚓️🇮🇷 Американски морски пехотинци от универсалния десантен кораб USS Tripoli (LHA 7) превзеха иранския товарен кораб „Touska“ в северната част на Арабско море снощи, след като разрушителят USS Spruance (DDG 111) извади от строя двигателя му с огън от 127-мм оръдие MK 45.

Операцията приключи след близо шестчасово преследване, по време на което екипажът на плавателния съд многократно е пренебрегвал предупрежденията на американските военни, съобщи Централното командване на САЩ (CENTCOM).

По данни на командването „Туска“ е плавал под ирански флаг към пристанище Бендер Абас със скорост около 17 възела. След като е отказал да спре, американският разрушител е произвел няколко изстрела в машинното отделение, обездвижвайки кораба. Два хеликоптера MH-60S Seahawk от борда на USS Tripoli са прехвърлили екипи за абордаж (VBSS), които в тъмната част на денонощието са се спуснали по въжета на палубата, след което са поели контрола над плавателния съд.

Действието е първата директна принудителна акция на американски военни срещу кораб, откакто Вашингтон обяви морска блокада на пристанищата, обслужващи иранския износ. Блокадата беше въведена в отговор на ограниченията, които Техеран наложи за преминаването през Ормузкия проток – тесния коридор, през който минава значителна част от световния трафик на петрол и втечнен газ.

Президентът Доналд Тръмп потвърди задържането и посочи, че корабът е спрян след „пробиване на дупка“ в машинното отделение, предаде CNBC. Върховното военно командване „Хатам ал-Анбия“ осъди операцията и се закани да отговори. Засега не е ясно каква ще бъде съдбата на товара и екипажа, въпреки че според CNN сред обсъжданите варианти е корабът да бъде третиран като „военна плячка“.

USS Tripoli провежда нощни операции в зоната на CENTCOM в разгара на операция Epic Fury

🇺🇸 Многоцелеви хеликоптер MH-60S Knighthawk от ескадрила HSC-25 Island Knights участва в нощни операции от палубата на универсаления десантен кораб USS Tripoli (LHA-7) в зоната на отговорност (AOR) на Централното командване на САЩ (CENTCOM) на 3 април. Публикувана от ВМС на САЩ, тази снимка илюстрира текущия оперативен темп на амфибийната група, пристигнала в региона седмица по-рано в подкрепа на операция Epic Fury.

USS Tripoli, универсален десантен кораб от клас America, достигна Близкия изток на 28 март с над 3500 моряци и морски пехотинци на борда, сред които около 2200 бойци от 31-ви експедиционен отряд на Морската пехота (31st MEU), базиран в Окинава, Япония, съобщи USNI News. Корабът е част от амфибийна група (ARG), в която влизат още USS San Diego и USS New Orleans, и се присъедини към ударната група на самолетоносача USS Abraham Lincoln (CSG-3), вече разгърната в района.

Tripoli е конфигуриран като т.нар. „Lightning carrier" – конфигурация, при която корабът може да носи до 20 изтребителя F-35B Lightning II от ескадрила VMFA-121 Green Knights, заедно с конвертоплани MV-22B Osprey от VMM-265 Dragons, тежки транспортни хеликоптери CH-53E Super Stallion и хеликоптери MH-60S от HSC-25.

HSC-25 Island Knights е единствената постоянно разгърната ескадрила за вертикално снабдяване във ВМС на САЩ, базирана в авиобаза Андерсен, Гуам. Нейната задача включва поддръжка на силите на 7-ми флот в Западния Пасифик, Индийския океан и Персийския залив.

Разполагането на USS Tripoli разширява значително възможностите на съвместните сили в региона. F-35B осигуряват бойно въздушно патрулиране, непосредствена въздушна поддръжка и ударна координация и разузнаване (SCAR), докато наземният боен елемент на 31st MEU предоставя на командването амфибийна опция. Ормузкият пролив остава ключова точка на напрежение – Техеран заплаши многократно да стреля по всичко, което се опита да премине през него, а според анализ на U.S. Naval Institute теснината остава едно от най-опасните оперативни пространства за коалиционните сили.

Нощните полетни операции от палубата на USS Tripoli отразяват нуждата от поддържане на непрекъснато оперативно присъствие в среда, в която иранските заплахи – от бързоходни атакуващи катери до крилати противокорабни ракети и дронове – изискват денонощна готовност.

Ден по-рано, на 2 април, морски пехотинци проведоха стрелкова подготовка на палубата на кораба, видно от снимки, публикувани от Корпуса на морската пехота. На тях се виждат бойци в пълно бойно снаряжение, водещи огън с карабини M4 на фона на конвертоплан MV-22B Osprey, паркиран на полетната палуба. Знакът „G4-2" върху шлема на един от стрелците указва принадлежност към 4-ти взвод на рота Golf – пехотно звено от наземния боен елемент на експедиционния отряд.

Практиката за провеждане на т.нар. deck shoots (стрелби от палубата на кораб в открито море) е стандартна за амфибийните сили и има за цел да поддържа бойните умения на личния състав по време на дълги морски преходи. В условията на операция Epic Fury обаче подобни тренировки имат и непосредствено оперативно значение – 31st MEU трябва да бъде в състояние да изпълни задачи на кратко предизвестие, включващи абордажни операции, охрана на кораби и десант на брега.

САЩ нанесоха масирани удари по остров Харг – петролният терминал на Иран.

🚨 Президентът на САЩ Доналд Тръмп съобщи преди минути в Truth Social за безпрецедентни удари по остров Харг в Персийския залив – иранският терминал, през който минават около 90% от износа му на суров петрол или около 1,6 милиона барела дневно.

Ударите по Харг вероятно представляват първата фаза от планирана кампания, насочена към връщане на контрола върху морския трафик през Ормузкия проток и прекъсване на основния източник на приходи за иранския режим.

Разгръщането на силите за това вече е в ход. Само преди часове The Wall Street Journal съобщи, позовавайки се на трима американски служители, че Пентагонът е разпоредил прехвърлянето на амфибийна бойна група начело с десантния кораб USS Tripoli и 31-ви експедиционен корпус на морската пехота с численост от 2200 морски пехотинци, от Япония към зоната на отговорност на Централното командване. Решението е одобрено от министъра на отбраната Пит Хегсет в рамките на операция Epic Fury.

Трафикът през протока се намира в колапс: от началото на месеца са преминали едва 77 кораба в сравнение с 1229 за същия период година преди година. От края на февруари Иран нанесе удари срещу 19 търговски кораба и пое отговорност за голяма част от тях.

Реториката на Тръмп в часовете преди удара по Харг подготвяше ясно почвата за ескалация. „Ние напълно унищожаваме терористичния режим на Иран – военно, икономически и по всякакъв друг начин. Иранският флот го няма, военновъздушните им сили вече не съществуват", написа той.

„Разполагаме с несравнима огнева мощ, неограничен боеприпас и достатъчно време", допълни той. В друга публикация Тръмп увери, че САЩ като най-големият производител на петрол в света печелят от покачването на цените, но от далеч по-голям интерес за него е да не допусне Иран да притежава ядрено оръжие.

Ако ударите действително са извели Харг от строя, Техеран на практика губи достъпа си до международния петролен пазар. Според анализ на CNBC, контролът върху острова би осигурил на САЩ естествена буферна зона спрямо континентален Иран и би представлявал стратегическа победа. В съчетание с разгръщането на морска пехота в района, картината сочи към начало на координирана операция за установяване на морско господство в Персийския залив – логично продължение на конфликта, започнал на 28 февруари с ударите на коалицията САЩ-Израел, обезглавили военно-политическото ръководство на Ислямската република, начело с върховния лидер Али Хаменей.

Морската пехота на САЩ закупува леки мобилни минохвъргачки Scorpion

🇺🇸 Global Military Products обяви, че е сключила договор на фиксирана цена от 4,9 милиона долара за доставка на леката мобилна минохвъргачна система Scorpion Light, предназначена за нуждите на Корпуса на морската пехота на САЩ (USMC) с цел провеждане на тестове и оценка.

Доставката ще се осъществи чрез Консорциума за военноморски технологии и иновации (NSTIC), а след приемането на системите те ще преминат през реални бойни стрелби.

Според компанията, част от Global Ordnance, Scorpion Light е интегрирана върху платформа Polaris MRZR Alpha 6×6 и е изцяло окомплектована мобилна система, проектирана за подобрена маневреност, огнева мощ, защита на разчета и възможности за въздушен транспорт. Системата е предназначена за поддръжка на леки пехотни части в пресечени терени, където традиционните буксируеми минохвъргачки срещат сериозни ограничения в мобилността.

„Договорът е важна стъпка за модернизацията на артилерийските способности на Морската пехота. Партньорството ни осигурява революционна способност от тип „стреляй и бягай“, проектирана за експедиционни сили в застрашена и силно разпръсната среда, като предоставя критична огнева поддръжка от закрити позиции“, обясни Джеймс Найт, директор на Global Military Products.

От компанията посочват, че Scorpion Light е демонстрирала способност за бързо разгръщане по време на скорошно събитие в Куантико, проведено паралелно със Симпозиума на артилеристите от Морската пехота. Тя може да заеме позиция, да изстреля осем снаряда и да се предислоцира за по-малко от две минути. Бързото разгръщане, следвано от напускане на огневата позиция позволяват на разчетите да поразяват цели и да се изтеглят, преди противникът да е открил ефективен контрабатареен огън.

Мобилната система включва напреднала дигитална система за управление на огъня, позволяващо бързо прицелване и пренасочване с минимална намеса на екипажа. Морските пехотинци могат да поразяват множество цели в бърза последователност, което повишава оперативната реакция в бойни условия. Увеличеният полезен товар на машината позволява трансфер на до 48 минохвъргачни изстрела заедно с нея.

Платформата е базирана на предсерийния модел MRZR Alpha 6×6, произведен от Polaris, чието ниво на технологична готовност е TRL-8 и е конфигуриран като двуместна платформа с товарен отсек, който е близо 65% по-мащабен от предишните варианти – оптимизиран за тежки товари като интегрирани оръжейни системи. Общият полезен товар на машината е 1633 кг, от които около 1360 кг са разположени в разширеното товарно легло.

Добавянето на трета ос в комбинация с късото междуосие подобрява проходимостта при меки почви, кал и блатисти терени. MRZR Alpha 6×6 поддържа сходна максимална скорост с базовата версия и запазва над 90% съвместимост на частите с MRZR Alpha, които вече бяха приети в Морската пехота и Специалните сили на САЩ, което съществено улеснява логистиката и поддръжката.

Ключова характеристика на интегрираната система е възможността за нейното транспортиране във вътрешния отсек на конвертоплана Bell Boeing V-22 Osprey. Това позволява бърз трансфер на минохвъргачни разчети в отдалечени или сложни за достъпване райони без нужда от тежки транспортни самолети и предварително готова инфраструктура – в пълно съответствие с експедиционната доктрина на Морската пехота за разпръснати морски операции.

Мобилните минохвъргачни системи съчетават индиректна огнева мощ с тактическа мобилност, позволявайки на силите да нанасят удари по скрити или отдалечени цели, избягвайки продължително излагане на вражески огън. Традиционните минохвъргачни звена изискват повече време за разгръщане и специализирани влекачи, което ги прави уязвими в среда, където сензорите за контрабатареен огън и дроновете могат бързо да открият позициите им. Монтираната на превозно средство система намалява този риск, а в същото време поддържа органичната огнева мощ на ниво малки подразделения.

В рамките на мащабната реформация на силите си Корпусът на морската пехота поставя все повече приоритет върху по-леки и мобилни платформи за операции в островни вериги и оспорвани крайбрежни региони. Очаква се експедиционните единици да действат в по-малки формации с ограничена логистична подкрепа, което поставя акцент върху системи, съчетаващи огнева мощ, маневреност и лесен транспорт.

Въоръжени с американско оръжие, бандите в Хаити очакват пристигането на морски пехотинци от САЩ.

Кенийска полиция пази пред посолството на САЩ в Порт о Пренс, Хаити, докато въоръжени банди предизвикват безредици в близките райони, 5 юли 2024 г.
📸 Снимка: Guerinault Louis/Anadolu via Getty Images

🇺🇸🇭🇹 Американските морски пехотинци, изпратени в Хаити, за да защитават посолството от нападения на улични банди, са изправени пред мрачна реалност: все попадат под обстрел от оръжие на американските военни.

Хаити не произвежда оръжия и от 2022 г. се намира под оръжейно ембарго, но страната буквално плува в леко стрелково оръжие – пистолети и автомати. Според Сметната палата на американското правителство 90% от оръжията, използвани за престъпления в Хаити, идват от Съединените щати.

И не става дума само за обикновени пистолети. При хаотична престрелка в покрайнините на Порт о Пренс по-рано този месец, полицията уби седем членове на банда и конфискува снайперска пушка Barrett M82 калибър .50, произведена в Тенеси.

„Това е истинско военно оръжие. Обсегът му е над 1,5 км. Може да сваля хеликоптери и да пробива стоманобетон. Цената му е около 10 000 долара. Това не е оръжие, което някой законен собственик би купил, за да защитава дома си или да ходи на лов за елени“, обясни Джонатан Лоуи, ръководител на Global Action on Gun Violence – организация, работеща с чужди правителства, за да спре потока американски оръжия.

И въпреки това в повечето американски щати всяко 18-годишно момче с чисто досие може да си го купи без проблем. Още през тази година разследващите от Министерство на вътрешната сигурност в Маями отчитат „значителен скок“ на трафика на оръжия към Хаити и Карибите – включително снайперски пушки, бойни пушки калибър .308 и поне една картечница с лентово подаване.

Хаосът в Хаити, където бандите вече контролират над 85% от столицата и принудиха 1,4 млн. души да напуснат домовете си, съвпада с момент, в който Вашингтон наводнява южната част на Карибите с военна техника под претекст, че се бори с наркотрафика и оказва натиск върху Венецуела.

За много лидери в региона обаче проблемът не е Венецуела, а американските оръжия. От 10 страни и територии с най-високо ниво на убийства на глава от населението в света 8 са в Карибския басейн, сочат данни на Световната банка. Това не е случайност, казва Лоуи.

„САЩ са единствената страна в света, която едновременно е най-големият производител и търговец на цивилно леко стрелково оръжие и има едни от най-слабите закони за контрол над него“, обяснява той. „Получава се перфектната буря, която прави живота на трафикантите изключително лесен.“

Жозеф Харолд Пиер, икономически и политически анализатор от Хаити, остана блокиран в Кап-Айсиен, защото вътрешните полети тази седмица бяха спрени, след като банди обстрелваха местен пътнически самолет.

Той казва, че много хаитяни обвиняват САЩ, за това, че позволяват оръжията да влизат в страната, но местните власти също имат вина. Една американска пушка в Хаити може да бъде продадена на 50 пъти по-висока цена от тази в Щатите – печалба, която корумпира цялата индустрия и политиката, обяснява Пиер.

В понеделник Държавният департамент на САЩ наложи визови санкции на Фриц Алфонс Жан, член на преходния президентски съвет на Хаити, „за подкрепа на банди и други престъпни организации“. Жан отрича обвиненията, но той е само един от десетките бизнесмени и политици, обект на санкции през последните години заради предполагаеми връзки с престъпни групи

„Основният проблем не са самите оръжия, а липсата на политическа воля да бъдат контролирани“, казва Пиер.

Някои държави се опитват да се изправят срещу потока на оръжие от север. През 2021 г. Мексико пусна иск срещу оръжейни производители за 10 млрд долара по обвинение, че подхранват епидемия от насилие в страната. Тази година Върховният съд на САЩ отхвърли иска, позовавайки се на закон от 2005 г., който защитава оръжейните фирми от подобна отговорност.

Лоуи смята, че е крайно време САЩ да затегнат контрола върху производители и търговци, които умишлено пренебрегват сигнали за очевидни нередности. Около 5% от американските дилъри на оръжие снабдяват 90% от оръжията, използвани за престъпления, казва той.

„Ако дилърите, които съзнателно захранват престъпния пазар, бъдат реформирани или затворени, тръбопроводът за престъпни оръжия може драстично да се свие“, обяснява Лоуи. „Да гониш само единични подставени купувачи и трафиканти е като да играеш „удряй къртицата“ – безкрайно.“

Докато насилието продължава, Вашингтон подкрепя план на ООН за изпращане на 5500 души „сила за потушаване на бандите“ в Хаити, с надеждата да се създадат условия за отдавна отлаганите общи избори догодина.

Уязвимостта на ситуацията стана ясна на 13 ноември, когато американски морски пехотинци, които охраняват посолството, влязоха в престрелка с членове на банди. Нямаше ранени сред войниците, но посолството обяви, че ще поиска подкрепления, за да обезпечи дипломатическия комплекс, който и преди е бил мишена на нападения.

„Ако проведем избори при сегашните условия, положението само ще се влоши още повече“, казва Пиер. „Трябва да намерим изход от този омагьосан кръг на несигурност.“

CH-53K King Stallion с дебют на борда на USS Arlington по време на UNITAS 2025

🇺🇸 USS Arlington (LPD 24) оперира с новия хеликоптер CH-53K King Stallion от Ескадрила за тежки хеликоптери (HMH) 461 „Ironhorse“ на Корпуса на морската пехота на САЩ по време на многонационално учение UNITAS 2025 на 25 септември 2025 г.

USS Arlington е десантен кораб от клас San Antonio, проектиран за прехвърляне на войски, техника и хеликоптери в подкрепа на амфибийни операции. Оборудван е с модерни системи за командване и контрол, което го обуславя като ключов участник в съвместни учения и операции.

CH-53K King Stallion е най-новият тежък товарен хеликоптер на Корпуса на морската пехота на САЩ, способен да пренася до 16 тона товар и да провежда мисии в по-тежки условия, отколкото по-ранните модели. Той увеличава значително способностите за бързо разгръщане на сили и оборудване при амфибийни и хуманитарни операции.