Показват се публикациите с етикет ВКС на Русия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ВКС на Русия. Показване на всички публикации

четвъртък, 23 юли 2026 г.

Су-57 се разби при учебен полет на 50 километра от Москва

🇷🇺✈️💥 Су-57 – най-модерния боен самолет на Въздушно-космическите сили на Руската федерация и единственият руски изтребител, теоретично зачислен към пето поколение – се разби преди около час при учебен полет край село Луцино до Звенигород в Подмосковието, на 50 км западно от столицата. Пилотът е успял да катапултира и се намира извън опасност, изтребителят е летял без въоръжение, а на земята няма пострадали. Машина на стойност 2,2 млрд рубли по договора от 2019 г. е загубена не над бойното поле в Украйна, а при рутинен тренировъчен полет в сърцето на Московска област.

Самолетът е паднал в 13:49 ч. московско време в района на Москва река, а само 20-ина минути по-късно, в 14:10 ч. Министерството на отбраната потвърди официално инцидента. Ведомството съобщи единствено за „учебно-боен самолет“, разбил се „поради техническа неизправност при излитане“, без нито веднъж да назове типа. Назоваха го други: за Су-57 съобщиха популярният канал Mash, независимото издание Astra, канал „112“ и местният „Звенигород“, същото повториха и Z-блогъри като „Воевода вещает“, а от мястото на катастрофата тръгнаха снимки и видео с горящи отломки. Следственият комитет образува наказателно дело по чл. 351 от Наказателния кодекс – нарушение на правилата за полети или подготовката, а причини ще бъдат установени от комисия на военното ведомство.

Според версията на Mash пилотът е насочил падащата машина настрани от жилищните сгради на Луцино и е катапултирал в последния момент; очевидци, цитирани от местни издания, разказват, че изтребителят е избухнал едва след катапултирането. Никой официален източник не казва откъде е излетял самолетът, но географията стеснява отговора: Луцино е на около 15 км от авиобаза Кубинка, а думите „неизправност при излитане“ сочат, че самолетът е паднал минути след отделянето си от пистата. Излитане от Кубинка остава най-вероятното обяснение, макар да няма потвърждение за него.

Су-57 е витрината на руската бойна авиация – свръхзвуков многоцелеви изтребител със стелт елементи с названието Felon по класификацията на НАТО, разработен от конструкторско бюро „Сухой“ и произвеждан серийно в Комсомолск на Амур. Първият му полет е проведен през 2010 г. От 2017 г. използва двигатели от ново поколение, а по думите на тогавашния министър на отбраната Сергей Шойгу изтребителите са минали и бойна проверка в Сирия. Замислен като руския отговор на американските F-22 и F-35, самолетът е предназначен да сваля въздушни цели в близък и далечен бой и да поразява наземни и надводни обекти, със заявена способност да преодолява съвременна ПВО. През май 2019 г. президентът Владимир Путин обяви, че въоръжените сили ще закупи 76 такива изтребителя до 2028 г. – сделка, която според статия на „Комерсант“ възлиза на около 170 млрд рубли, или по около 2,2 млрд рубли за самолет: по тогавашния курс около 35 млн долара. Западните оценки поставят реалната цена между 35 и 50 млн долара за брой.

Програмата обаче се движи по-бавно от обявеното, а днешната катастрофа далеч не е първата ѝ загуба. Първият сериен Су-57 трябваше да влезе в строя още към края на 2019 г., но именно той се разби на 24 декември 2019 г. при заводски изпитателен полет край Комсомолск на Амур; пилотът тогава катапултира успешно. Доставките реално започнаха през 2020 г. и до момента са налични няколко десетки самолета – само малка част от планираните 76. Машината, паднала край Луцино, е втората известна загуба на Су-57 при летателно произшествие – и първата на крачка от столицата.

Във войната срещу Украйна Су-57 е използван твърде пестеливо. През 2023 г. службата за разузнаване към Министерство на отбраната на Обединеното кралство съобщи, че участва в бойните действия поне от юни 2022 г. главно като носител на далекобойни ракети, изстрелвани от руското въздушно пространство: според оценката Кремъл съзнателно го държи далеч от украинската противовъздушна отбрана, тъй като свалянето на Су-57 над Украйна би дало на Киев и на Запада ценни отломки и тежък репутационен удар.

Войната обаче застигна Су-57 на земята. На 8 юни 2024 г. дронове на Главно управление на разузнаването (ГУР) на Украйна го поразиха на летище Ахтубинск в Астраханска област – първи известен удар по машина от този тип, потвърден със сателитни изображения, заснети преди и след удара. На 25 април 2026 г. Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна стигнаха много по-дълбоко: удариха авиобаза Шагол в Челябинск, на около 1700 км от границата, където Русия беше изтеглила част от своите скъпи изтребители именно за да ги скрие от дроновете. Сравнителни сателитни кадри, публикувани от Exilenova+, показаха общо 4 поразени машини по стоянките, сред тях Су-57 и Су-34; Киев обяви, че целта е да се подкопае способността на Русия да нанася удари по украинските градове. Дори Урал се оказа недостатъчно далеч.

Днешната загуба идва без украинско участие, но смалява същия и без това оскъден състав – при десетки налични машини всяка загубена е осезаем дял от него. Каква е причината – двигателят, конструкцията или подготовката на полета – ще установи разследването по чл. 351. Към вечерта на 23 юли Министерството на отбраната продължава да не назовава типа на падналия изтребител; мълчание, което снимките от бреговете на Москва река вече бяха запълнили.

сряда, 22 юли 2026 г.

САЩ потвърдиха: украински F-16 свали руски Су-35 във въздушен бой

🇺🇦✈️🇷🇺 Украински F-16 е свалил руски изтребител Су-35 във въздушен бой. Потвърждението за това вече не идва от фронтови сводки, а от най-висшия военен ръководител на Пентагона. В понеделник, 21 юли, по време на изслушване пред Комисията по бюджетни кредити на Сената, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн даде първо официално потвърждение от американска страна за въздушна победа на украински F-16 над руски боен самолет, което затвори въпроса, който стоеше открит почти две седмици: какво точно свали Су-35, чиито останки изгоряха в зоната на отговорност на Трети армейски корпус на източния фронт.

Признанието дойде по време на изслушване, посветено на съвсем друг конфликт. Заедно с министъра на войната Пийт Хегсет, генерал Кейн защити пред сенаторите допълнителен спешен пакет от 87,6 милиарда долара, поискан от Белия дом преди всичко за кампанията срещу Ислямска република Иран (която според Хегсет дотук е струвала на Вашингтон 37,5 милиарда долара). В публикувания откъс от изслушването Кейн не обвързва победата във въздушния бой с конкретна дата и място, но единственият подобен случай, който отговаря на описанието му, е именно свалянето от 8 юли, потвърден от украинска страна с кадри от мястото на падналите отломки.

Тогава 3-ти армейски корпус публикува видео на горящите останки, придружено от краткото съобщение „Руски изтребител Су-35 продължава да гори в зоната на отговорност на 3-ти армейски корпус!“ ВВС на Украйна потвърдиха свалянето над източния сектор на фронта, но без да уточняват използваното оръжие. Свързаният с Командването на ВВС Telegram канал „Соняшник“ добави важна подробност, която руската страна не оспори: пилотът на сваления изтребител е бил сред най-опитните в сектора и е стоял зад серия от точни удари по украинската отбрана. Според руски източници той е оцелял, след като се е катапултирал успешно.

Най-подробният разказ за самия въздушен бой беше предоставен от губещата страна. Telegram каналът Fighterbomber (чийто автор е пенсионираният руски пилот Иля Туманов, считан за неофициален говорител на ВКС) и „Воевода вещает“ описаха сценарий на координирана засада: батарея MIM-104 Patriot, изтеглена напред на 60 км от сивата зона, е осигурявала радарна картина в дълбочина на руските позиции. В същото време един F-16 е летял ниско, за да имитира пуск на планиращи бомби, влизайки в ролята на примамка, докато други два са изчаквали на по-голяма височина, въоръжени с ракети въздух-въздух AIM-120. Когато Су-35 се е спуснал към ниската цел, капанът се е затворил. Руските канали обаче не успяха да отговорят на може би най-ключовия въпрос: дали фаталният изстрел е дошъл от F-16, или от зенитно-ракетния комплекс на земята. Именно на това недвусмислен отговор даде генерал Кейн от трибуната на Сената: става дума за въздушен бой – самолет срещу самолет.

Първите доставки на F-16 пристигнаха в Украйна от Нидерландия и Дания през лятото на 2024 г. По-късно те се допълниха от бройки от Норвегия и Белгия и поеха основно тежестта на противовъздушната отбрана: нощни прехвати на крилати ракети и ирански дронове „Шахед“ по време на масирани руски атаки. Според Командването на ВВС те са поразили стотици въздушни цели, но досега не можеха да се похвалят и с един официално признат свален руски самолет. Единственият предишен претендент – сваленият на 7 юни 2025 г. в Курска област изтребител Су-35С – така и не получи официално потвърждение. Тогава немският таблоид Bild приписа успешното попадение на F-16 с AIM-120, изстреляна от максимално разстояние с насочване от шведски радарни самолети (AEW&C). Анализатори обаче възразиха, че машината може да е била поразена от зенитно-ракетен комплекс, а Киев така и не назова оръжието. По онова време нито Командването на ВВС на Украйна, нито Пентагонът застанаха зад версията за въздушен бой. Но случаят от 8 юли вече има своя официален отговор – и то от ниво, по-високо от всяка фронтова сводка.

Засадата с изнесен напред радарен комплекс също има своята предистория. През 2024 г. изнесени напред батареи Patriot поразяваха руски бомбардировачи Су-34, а през януари и февруари същата година Украйна свали успешно два самолета за далечно радарно откриване и управление (AWACS) Бериев А-50, те остават сред най-дефицитните машини в руската военна авиация. Новият детайл от 8 юли е ролята на изтребителя: комплексът вече не стреля сам, а предава въздушната картина на F-16, които довършват прехвата със свои собствени ракети. По този начин рискът се прехвърля от скъпата и трудноподвижна наземна батарея върху маневрените самолети.

Су-35С е острието на руската изтребителна авиация в Украйна: това е платформа, носител на далекобойни ракети въздух-въздух Р-37М, прикриваща бомбардировачите с планиращи бомби, която в продължение на години принуждаваше украинските пилоти да летят ниско и за кратко. Загубата на една машина не променя генерално съотношението на силите – Русия разполага с десетки такива самолети и ефектът се усеща само на тактическо ниво в конкретен участък. Разковничето обаче е друго: описаната от руските канали тактика предполага работеща в реално време връзка между сензор и стрелец. Patriot разполага с видимост далеч отвъд бордовия радар на F-16, а самолетите се приближават само колкото да произведат изстрел. Именно този вид интеграция превръща отделните западни системи в единна съгласувана противовъздушна отбрана, а не просто в механичен сбор от отделни системи.

Въпросът оттук насетне е свързан с повторяемостта. Един свален Су-35 е отделен епизод; серия от подобни сваляния обаче би означавала, че руската авиация започва да губи комфорта и сигурността, с които атакува с планиращи бомби зад линията на фронта. Малко вероятно е руското командване да остави тази загуба без реакция – по-реалистичният сценарий е патрулите и носителите на бомби да бъдат изтеглени по-надълбоко и това само по себе си вероятно ще намали точността и темпа на ударите по предните украински позиции.

неделя, 12 юли 2026 г.

Откатът на ЯкБ-12,7 къса импровизирания стан и поваля руски разчет

🇷🇺💥 Импровизирана четирицевна вертолетна картечница ЯкБ-12,7, монтирана в каросерията на камион, се счупва в основата си под отката още при първите откоси; оръжието се отмята рязко назад и нагоре и поваля собствения си стрелец, който пада от платформата. Кадрите са споделени руският канал „Блиндаж дяди Жоры“. Гофрираните метални бордове издават каросерия на камион, а оскъдните детайли, включително тополи под ниска облачност, не позволяват геолокация.

Операторът пада по гръб от платформата, висока поне около два метра, ударен от самото оръжие при отмятането му. Втори военен, застанал на крачка встрани, заляга в последния момент, когато го спасява от сигурна гибел. В описанието под видеото не се съобщава за пострадали.

ЯкБ-12,7 (индекс 9-А-624) е авиационно оръжие, не пехотно. Това е четирицевна картечница с въртящ се блок цеви от типа „Гатлинг“, разработена в края на 60-те години и приета на въоръжение през 1977 г. за щурмовия хеликоптер Ми-24. Стреля с патрон 12,7×108 мм при темп до 4000–4500 изстрела в минута – модернизираният вариант ЯкБЮ достига 5000 – тежи около 45 кг без боекомплект и по замисъл изобщо не е носимо оръжие. Проектирана е да виси в носовата установка УСПУ-24 на Ми-24, здраво свързана с носещата конструкция на хеликоптера, която поема мощния откат на четирите бързо редуващи се цеви. Именно тази опора изчезва, щом оръжието бъде свалено на земята и завинтено на набързо сглобена стойка.

Именно тук се корени инцидентът. Заварена на самоделен стан в каросерията на камион, върху окачване, което поддава и се люлее, картечницата остава без твърдата основа, за която е конструирана. Още преди този случай специалният украински портал Militarnyi посочи, че руснаците стрелят с наземните установки на къси откоси, а импровизираните шасита не поемат отката и се клатят силно при стрелба. Причината за провала е елементарна физика: огромният откат на 12,7-мм откос среща слаба заварка, която просто се къса, и тежкото оръжие политва назад.

През последните две години руските сили започнаха да свалят именно тези картечници от Ми-24 и да ги слагат на наземни носители за мобилните огневи групи – леките екипи на пикапи, камиони и бронирани машини, натоварени да свалят украинските дронове. Логиката е разбираема: 12,7-мм оръжие, изсипващо няколко хиляди изстрела в минута, е ефективно срещу малка и бавна въздушна цел, а свалена установка на един застаряващ хеликоптер е привидно евтин ресурс. Но авиационната картечница е създадена за твърдо гнездо в летателна машина, не за импровизирана стойка на автомобилно окачване, и адаптацията пренася този проблем на земята, без да го решава. Беларуски конструктори са минали по същата пътека с 4-цевната ГШГ-7,62 – знак, че става дума за модел, а не за единичен каприз.

Самите мобилни огневи групи не са руско изобретение. Украйна ги разгръща от есента на 2022 г. срещу масираните удари с ирански дронове „Шахед“, а Русия възприе модела по-късно, копирайки украинския опит. Идеята е проста и икономически неизбежна: скъпите зенитни ракети не бива да се хабят по евтини безпилотни апарати, затова малки екипи – по трима-петима души, сменящи се на денонощни дежурства, върху пикапи, бронирани „Тигър“ и УАЗ – дебнат по вероятните въздушни коридори и свалят въздушната цел с картечен огън. Насочват ги прожектори, тепловизори и малки радари за близкия обсег. Арсеналът е пъстра сбирка от каквото е под ръка: 23-мм установки ЗУ-23-2, тежки картечници ДШКМ с нощна оптика, преносими зенитни комплекси, автоматични гранатомети, гладкоцевни пушки за най-близкия обсег, дори картечници „Максим“ отпреди повече от век, върнати от складовете. Свалените от Ми-24 картечници ЯкБ-12,7 и ГШГ-7,62 са част от същата логика – само че за разлика от старите пехотни картечници те стоварват на земята дефекти, които в хеликоптера е поемала самата машина.

Кадрите от „Блиндаж дяди Жоры“ показват какво се случва, когато въпросната импровизация прескочи инженерната граница. Авиационна картечница с огромна сила на отката, закрепена на стойка, която не е оразмерена да я поеме, се превръща в опасност за собствения си разчет: основата поддава при първите откоси, оръжието се отмята и поваля стрелеца, който трябва да го обслужва.

Отвъд ефектния кадър инцидентът очертава състоянието на руската отбрана срещу украинските дронове. Свалянето на бордови картечници от ударни хеликоптери и монтирането им на домашно сглобени стойки е белег за недостиг на способности, не на нова доктрина: специализираните средства срещу масираните атаки с евтини дронове не достигат и частите се справят с каквото имат. Практиката е неустойчива по същество – въоръжението, свалено от Ми-24, идва от краен ресурс, а набързо заварените установки не са проектирани нито за наземна употреба, нито за безопасна работа от пехотен разчет. Кадри като този няма да променят темпа на войната и почти сигурно няма да спрат самата импровизация; те само отброяват цената ѝ – за войниците, натоварени да обслужват оръжие, което се обръща срещу тях.

сряда, 8 юли 2026 г.

Украйна свали руски Су-35 в източното направление

🇺🇦✈️🇷🇺 Военновъздушните сили на Украйна свалиха руски изтребител Су-35 на източния фронт в сряда. „Добра новина от ВВС! Днес сме минус поредния руски въздушен терорист“, гласи изявление в официалния канал на Командването на ВВС, без да оповести детайли за обстоятелствата при удара.

Ако свалянето се потвърди, то е чувствителен удар по руската тактическа авиация: Су-35 е сред най-съвременните самолети в редовна експлоатация на Въздушно-космическите сили, който е значително по-скъп от изтребителя-бомбардировач Су-34, какъвто погрешно беше посочен от мониторинг канали в минутите след удара.

Разграничението между двата вида не е дребен детайл. Су-35 е едноместен, двумоторен многоцелеви изтребител от поколение 4++, разработен на основата на съветския Су-27. Той е проектиран преди всичко за извоюване на въздушно превъзходство – прехват, борба за господство в небето и въздушен бой на големи разстояния, при това без да губи способността да поразява и наземни цели. Су-34, обратно, е ударна платформа, чиято основна работа е да бомбардира позиции, а през последните месеци все по-често и градове с планиращи авиобомби. Оттук идва и разликата в цената: оценките за Су-35 обичайно се движат между 75 и 85 милиона долара според конфигурацията и експортните условия, докато за Су-34 се посочват чувствително по-скромни стойности.

Онова, което превръща Су-35 сериозна заплаха за украинските пилоти, е комбинацията от маневреност и въоръжение. Двигатели с управляем вектор на тягата му осигуряват висока подвижност във въздушен бой, докато мощната бордова радарна станция е проектирана да открива цели на голямо разстояние. Машината носи широка гама въоръжение – от клас въздух-въздух като Р-77 и Р-37М през въздух-земя до управляеми авиобомби. Именно далекобойната Р-37М направи Су-35 постоянна опасност над фронтовата линия. Тази ракета е сред най-далекобойните от клас въздух-въздух в експлоатация – с обявен обхват до около 200 км – и Русия я носи както на Су-35, така и на тежкия прехващач МиГ-31К. Изстрелвана от голяма дистанция, тя принуждава украинската авиация да лети предпазливо и ниско и стеснява пространството, в което изобщо може да действа; заплахата от нея тежи върху всеки украински полет до фронта, независимо дали руският изтребител се намира във въздуха в конкретния момент. В хода на пълномащабната война Русия използва Су-35 широко: за ескорт на ударни самолети, за въздушни патрули край фронта, за пускане на далекобойни ракети и за оспорване на украинското небе.

Тъкмо затова загубата на Су-35 се различава по същество от свалянето на пореден Су-34. Бомбардировач като него инструмент за натиск на земята, но изтребителят за въздушно превъзходство е инструментът, с който Русия държи украинската авиация на разстояние. Всяка унищожена машина от втория вид докосва не толкова способността на Москва да удря наземни цели, колкото способността да оспорва самото небе, и то в момент, в който Киев постепенно въвежда в експлоатация западни изтребители F-16 и се опитва да върне инициативата във въздуха на своя страна.

Официално Киев не съобщи как е свален самолетът – дали с изтребител F-16, зенитно-ракетна система като Patriot или друг комплекс. Не бяха публикувани кадри от падналата машина, но това вероятно се е случило в окупираните територии. От руска страна канали в Telegram признаха загубата, като според военни блогъри пилотът е катапултирал успешно, след което е достигнал руските позиции. Такива разминавания около вида и обстоятелствата не са изключение: при сходно твърдение през юни 2025 г. украинската страна съобщи за свален Су-35, но публикува кадри на Су-34, което дълго подхранва спора коя точно машина е паднала.

Начинът, по който Украйна сваля руски машини, се промени осезаемо през последната година. Паралелно с изнесените напред засади със зенитно-ракетни комплекси, дебнещи самолети на подстъпите към бойното поле, Киев вече разполага с изтребители F-16, способни да носят западни далекобойни ракети клас въздух-въздух. Кое от двете е повалило днешната машина, остава неизвестно; но именно това съчетание – наземна ПВО, изтеглена по-близо до линията на контакт, и западни изтребители в небето – стои зад все по-честите руски загуби във въздуха.

По данни на Генералния щаб на Украйна, от началото на пълномащабната война руската авиация е изгубила 436 самолета и 353 хеликоптера. Ако видът на поразената машина бъде потвърден, това ще бъде деветият свален Су-35 за цялата война: Русия започна инвазията с около 100 такива изтребителя и до края на 2025 г. загуби 8 за 45 месеца ежедневни бойни действия – средно по 1 машина на 5-6 месеца – темп, който Москва явно приемаше за поносим, залагайки Су-35 редовно по фронта.

А Су-35 не е машина, която се попълва лесно. Скоростта на производство на руската авиационна индустрия е ограничен, а санкциите затрудняват достъпа до голяма част от електрониката и специалните компоненти, без които съвременни бойни самолети не могат да бъдат сглобени. Всеки свален Flanker-E изважда от строя не просто скъпо изделие, а един от сравнително малкото носители на далечния въздушен бой, върху които стъпва руската страна, за да държи украинската авиация надалеч.

Пожар на авиобазата Борисоглебск след дронов удар във Воронежка област

🇺🇦🔥🇷🇺 Пожар избухна на авиобаза Борисоглебск във Воронежка област през изминалата нощ, след като украински дронове удариха една от площадките, използвани от Въздушно-космическите сили на Руската федерация. Огънят е засечен от системата за наблюдение на топлинни аномалии FIRMS на NASA и заснет от местни жители, чиито кадри бяха споделени от руския канал ASTRA. Местните власти не са коментирали евентуални щети към момента на публикуване.

Мониторинг каналите отчетоха удара в ранните часове на нощта, след като губернаторът на съседната Саратовска област Руслан Бусаргин сподели предупреждение на Министерство на отбраната за заплаха от дронове, а местните летища въведоха ограничения за излитане и кацане. Местни жители съобщиха за серия взривове над района, последвани от пламъци и дим. Част от каналите допуснаха, че цел на удара е петролно депо, а не самото летище; разминаването към сутринта не беше изяснено. Извън спора остават две неща – топлинната аномалия, регистрирана от FIRMS в периметъра на авиобазата, и стълбовете дим по публикуваните видеа. Руската страна, както почти винаги при подобни удари, не потвърди поражения и отчете единствено отблъснати дронове и щети по граждански постройки; мащабът на щетите засега не е потвърден.

Авиобазата Борисоглебск, на около 300 км от украинската граница, е дом на 783-и учебен авиационен център и на елементи от 105-а смесена авиационна дивизия – съединение, което оперира изтребители-бомбардировачи Су-34, изтребители Су-35С и многоцелеви Су-30СМ. Това са машините, с които руската тактическа авиация нанася ежедневни удари по украински фронтови позиции. През последните месеци обаче самото летище се използва предимно като пункт за временно дозареждане и превъоръжаване, а не като място за постоянно базиране: анализ на сателитни снимки показва ограничена активност, само с епизодични появи на самолети и хеликоптери.

Значението на тези бойни самолети за руската офанзива идва от едно-единствено оръжие – управляема авиобомба. Су-34 е основният носител: снабдени с универсален модул за планиране и корекция (УМПК), обикновените фугасни бомби се пускат десетки километри преди целта и се плъзгат до нея по инерция, което ги прави трудни за прехващане. Русия ги произвежда и стоварва масово по украински позиции и по градовете край бойната линия – от Сумска и Харковска област до Херсон и Запорожие – и те се наредиха сред най-разрушителните оръжия на войната.

Именно тази роля обяснява защо украинската кампания се насочва към подобни бази. Нейният замисъл е не толкова да бъдат унищожени отделни самолети на пистата, колкото да бъде разкъсана веригата, която ги поддържа във въздуха – летищата за дозареждане, складовете за гориво и най-вече запасите от бомби и модулите, които ги правят такива. Всеки поразен склад за планиращи бомби и всяка изгоряла цистерна оскъпяват и забавят конвейера, който всяка сутрин праща Су-34 към украинското небе. Затова и летище с намалена натовареност остава смислена цел.

Атаката по Борисоглебск е част от широка вълна от удари в дълбочина. Почти по същото време дронове поразиха Саратов, където по данни на мониторинг канали и местни жители е пламнала рафинерията на Роснефт – едно от най-старите предприятия за преработка на нефт в Поволжието, захранващо с гориво руската армия. Наблюдатели съобщиха за удари и по други петролни и логистични обекти в европейска Русия. Кампанията стъпва все по-осезаемо на собственото украинското оръжеи – далекобойни ударни дронове, способни да достигат цели на стотици километри отвъд границата, там където западните ракети не стигат или са политически ограничени.

Последната атака идва в рамките на обявената в края на юни 40-дневна кампания, с която Киев засилва натиска над руския тил, окупирания Крим и Москва. Само за първите дни на юли украинските безпилотни апарати поразиха двете авиобази на Крим – Саки и Гвардейско, както и складове за „Шахед“ и системи за противовъздушна отбрана. Ударите обаче все по-често излизат отвъд полуострова и навлизат дълбоко в руския тил. През май беше поразена и друго ключово военно летище във Воронежка област – Балтимор, където е разположен 47-и бомбардировъчен авиационен полк, въоръжен със Су-34. Съседна на Украйна, но наситена с авиобази, Воронежка област се очертава като едно от постоянните направления на удари.

Хронология на ударите по Борисоглебск

Летището се превърна в повтаряща се цел още през 2024 г. и оттогава е поразявано поне четири пъти.

13–14 август 2024 г. – Борисоглебск попадна в най-мащабната дотогава атака по руски военни летища: далекобойни дронове на СБУ и другите украински сили удариха едновременно летищата във Воронеж, Курск, Саваслейка и Борисоглебск. Сателитни снимки на проекта „Схеми“ на Радио Свобода показаха поразени хангари в северозападната част на комплекса, където се намира ремонтно-техническо звено. Целта, по думите на украински източници, е да се затрудни използването на летищата, от които излитат носителите на управляемите бомби.

3 октомври 2024 г. – През нощта дронове на СБУ и ССО поразиха складове за управляеми авиобомби, стоянките на Су-35 и Су-34 и горивни хранилища; системата FIRMS отчете няколко огнища на пожар, а сателитни кадри показаха нови следи от огън край пистата. Русия обяви, че е свалила 113 дрона за нощта – 25 от тях над Воронежка област.

5 юли 2025 г. – Единственият удар, който Генералния щаб на Украйна потвърди официално. По данни на командването бяха поразени склад за управляеми авиобомби, учебно-боен самолет и други машини; по-късно сателитни снимки показаха щети в зона с външни резервоари за гориво, авиационно оборудване и вероятно модули УМПК.

8 юли 2026 г. – Настоящият удар: пожар на летището, засечен от сателитен мониторинг (FIRMS) и заснет от местни жители, при непотвърдени щети и мълчание от руска страна.

Дали последният удар е нанесъл трайни поражения на летателна техника и съоръжения, ще се изясни едва след появата на нови сателитни снимки и независими оценки. Ясно е обаче накъде е насочена кампанията – към площадките, горивото и складовете за авиобомби, които държат в готовност руската бойна авиация. Борисоглебск, макар и с намалена натовареност, остава неизменна част от тази мрежа; а повтарящите се удари по едно и също летище показват, че украинското командване не смята работата по него за приключена.c

събота, 4 юли 2026 г.

Руски канали съобщават за нов свален Ka-52 – най-губеният хеликоптер във войната

🇷🇺🚁🇺🇦 Въздушно-космическите сили (ВКС) на Руската федерация загубиха поредния щурмови хеликоптер Ka-52 „Алигатор“, който вече държи най-тежкия баланс на загуби сред всички руски винтокрили машини във войната срещу Украйна. Това става ясно от публикация на Telegram канала Fighterbomber, управляван от пенсионирания руски пилот Иля Туманов, считан за неофициален говорител на ВКС.

Авторът не уточнява никакви оперативни детайли относно инцидента – нито къде, нито кога е станал той, нито причина, нито каква част е обслужвал хеликоптерът – мъглявост, типична за ранните сведения за загуби, които циркулират в руските военни канали, преди да изплуват кадри от отломки или геолокализирани доказателства.

Към момента на публикуване руски официални лица не са потвърдили, нито отрекли загубата. Според същите блогъри един от екипажа е загинал – детайл, който съвпада с хода на много предишни сваляния на „Алигатор“: съосните ротори и тежкият боен товар оставят малко поле за оцеляване, когато той поеме директно попадение.

Отделни руски източници твърдят, че хеликоптерът е летял в подкрепа на операция срещу ударни дронове на украинските сили, когато е паднал. Твърдението няма независимо потвърждение и стъпва на един-единствен, слабо проследим източник, но ако е вярно, би било забележимо: Ka-52 е специално разработен за поразяване на бронирана техника и непосредствена авиационна поддръжка, не за отбрана срещу малки дронове.

Ka-52 „Алигатор“ е двуместен щурмови хеликоптер със съосни ротори, произвеждан от руското конструкторско бюро „Камов“, който е на въоръжение във ВКС като една от основните противоброневи и щурмови платформи. За разлика от тандемната кабина на повечето западни ударни вертолети, в него едно до друго са разположени две места – както за пилота, така и за оператора на въоръжението – решение, целящо по-плътна координация между двамата. Машината е една от малкото в света с катапултни седалки, рядкост, която теоретично дава на екипажа шанс да напусне поразения апарат, какъвто повечето винтокрили екипажи в други армии просто нямат. Въпреки тази защита украинското и OSINT отразяването документира многократни случаи, в които екипажи на Ka-52 не оцеляват при свалянето – самата катапултна система не помага, когато поражението дойде внезапно и отблизо.

От началото на пълномащабното нашествие през февруари 2022 г. Русия губи Ka-52 с темпове, изпъкващи дори на фона на общото изтощение на руския хеликоптерен флот. Аналитиците от блога Oryx, които водят регистър на визуално потвърдените загуби (доказани с видео или снимка), са документирали поне 66 унищожени, пленени или повредени единици; украинските твърдения стигат до 68. За сравнение, същата база отчита под една трета толкова изгубени машини от другия основен руски ударен хеликоптер, Ми-28 – около 19. Разликата илюстрира колко тежко руското командване разчита на „Алигатора“ за задачи, които отново и отново го излагат на обстрел от преносими зенитно-ракетни комплекси, FPV дронове, а напоследък и на оптично управляемите FPV апарати, които са практически неуязвими за електронно заглушаване, върху което руските машини разчитат за защита. Всяка загубена машина струва около 16 млн долара.

Тежките загуби още през 2023 г. принудиха руското военно командване да промени своята тактика и вместо да навлизат в обсега на украинската ПВО, екипажите започнаха да изстрелват противотанкови ракети от известно разстояние, често отвъд линията на пряка видимост. Похватът опазва машините, но сваля значително точността – украински офицери тогава отбелязаха, че руснаците вече „просто се страхуват“ да се доближат. Именно за да върне обсега и защитата, Русия въведе модернизирания вариант Ka-52M с по-далекобойно въоръжение, но тази крива на загубите така и не се пречупи.

Само от началото на 2026 г. поредицата е показателна. През февруари украински ударни дронове унищожиха два хеликоптера наведнъж – многоцелеви Ми-8 и ударен Ka-52. На 20 март край село Надиевка в Покровския сектор оператори на 59-та отделна щурмова бригада свалиха Ka-52 в полет с оптично управляем FPV дрон – първият известен случай в тази война, в който ударен хеликоптер е унищожен от дрон във въздуха; машината кацна аварийно и се запали, а екипажът, опитал да се измъкне, беше довършен от дронове на 414-та бригада „Птиците на Мадяр“. Този удар беше кулминация на бавно натрупван украински опит – от повреден на земята Ми-28 в Курска област през август 2024 г., през свален с FPV дрон Ми-8 през септември 2025 г., до Ми-8, унищожен над руска територия от далекобойния апарат FP-1 през ноември 2025 г.; „Алигаторът“ просто стана първият ударен хеликоптер, поразен в движение. По-малко от денонощие по-късно, на 21 март, руски канали съобщиха за втори свален Ka-52 в рамките на един ден – струпване, необичайно кратко дори за този тип. Сегашното сведение от 2 юли се вписва в същата логика на нарастващо изтощаване.

Мащабът на загубите обаче не е разубедил Москва да продължи да вдига „Алигаторите“ във въздуха. Павел Лузин, руски политически анализатор и гост-изследовател в школата за право и дипломация „Флечър“, обясни пред Newsweek още през 2023 г., че въпреки трупащите се загуби Кремъл има малко алтернативи. „Ka-52 е най-модерният и най-надеждният руски боен хеликоптер“, каза Лузин. Оценката помага да се разбере защо руските сили продължават да изпращат машината на бойни задачи дори когато процентът на загубите се качва година след година: алтернативите – застаряващият Ми-24 и по-малко способният Ми-28 – оставят на командирите по-тесен избор за точните противоброневи удари, за които Ka-52 е създаден.

Ако твърдението, че тази машина е обслужвала мисия срещу дронове, издържи по-нататъшна проверка, това би означавало, че руското командване е започнало да натоварва най-ценния си щурмови хеликоптер със задача, за която той никога не е замислен – знак колко силно растящият украински флот от далекобойни ударни дронове е опънал наличната руска ПВО, а не доказателство за съзнателен доктринален обрат. Дали става дума за поредна импровизация под натиск, или начало на трайно преназначаване, ще покаже не този единичен случай, а дали подобни сведения ще зачестят през следващите седмици.

сряда, 24 юни 2026 г.

Русия скрива стратегическите си бомбардировачи в укрития – безпрецедентно за Енгелс-2.

🇷🇺✈️ В продължение на десетилетия най-ценните активи на Въздушно-космическите сили на Руската федерация стояха изложени на пистата, разчитайки единствено и само на дълбочината на обширната територия на страната си като единствена защита.

Сателитни кадри от авиобаза Енгелс, направени на 20 юни 2026 г. от Planet Labs и получени от The War Zone, показват, че въпросната презумпция е изоставена и една от опорните авиобази на стратегическата авиация в момента се строят масивни укрития, оразмерени не за тактически изтребители, а за тежките стратегически бомбардировачи Ту-95МС и Ту-160М. Това е безпрецедентна стъпка за авиацията на Москва, която за пръв път, дори ако се върнем чак до Студената война, влага бетон и стомана в сигурни съоръжения за укриване на бомбардировъчния си флот.

Според наличните снимки на летището, разположено в Саратовска област на около 480 км от най-близката точка на Украйна, се строят не по-малко от 17 самостоятелни укрития. Размерите ги отличават значително от вече познатите закрити стоянки за тактическа авиация: те следват габаритите на машините, подслонявани от базата, дом на 22-ра тежка бомбардировъчна дивизия – съединението, което поддържа единствената руска ескадрила Ту-160, както и ескадрила Ту-95МС. И двата типа стоят в основата на руската кампания на удари с далекобойни крилати ракети срещу Украйна, насочена систематично срещу енергийната мрежа на страната, наред с други граждански и военни цели по цялата ѝ територия. Оттам и стойността на Енгелс-2 като важна мишена за Киев, съответно и логиката на руското решение за изграждане на подсилени укрития.

Самата база е преустроена основно в периода 2012–2017 г. Успоредно на основната писта, дълга около 3500 метра и широка 70 метра, е изградена втора писта със същата дължина и ширина около 61 метра, а по-късно изцяло е реконструирана и зоната за паркиране на самолетите. Сега, в тази модернизирана инфраструктура, се наслагва нов слой защита, какъвто стратегическата авиация на Русия не е получавала никога в цялото си съществуване.

Работата по укрития е започнала, според наличните данни, още през април 2025 г. – месеци преди операция „Паяжина“ миналото лято. Малко след това на руския министър на отбраната Андрей Белоусов е бил показан макет на укритие, оразмерено за машина от класа на Ту-160М – знак, че решението е било взето буквално на най-високо ниво и предхожда, а не следва, най-тежкия удар по руската стратегическа авиация. Енгелс не бе сред целите на брилянтната операция на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), но критичната уязвимост на машините там вече беше очевидна, а руското командване явно я беше предусетило.

Хрониката на ударите по базата обяснява тази предпазливост по-добре от всяка доктринална обосновка. Още през декември 2022 г. тя беше атакувана цели три пъти в рамките на само един месец, като най-малко в един от случаите Москва съобщи, че летището е поразено със съветски реактивни дронове Ту-141, преоборудвани от Украйна, добавяйки бойна глава като полезен товар. През януари 2025 г. близо до базата избухна огромен пожар, предизвикан от това, което официални лица определиха като „масирана“ украинска атака с дронове; ударът беше по стратегически важния резервоарен парк за гориво на летището, а пожарът бушува няколко денонощия. Само два месеца по-късно, през март 2025 г. украински дронове се стовариха на базата, като основната цел този път беше складовата зона за боеприпаси. Тези удари нагледно потвърдиха отличната способност на сравнително бавни и нисколетящи украински дронове да проникват дълбоко на територията на Руската федерация и да поразяват стратегически военни обекти. „Паяжина“ добави ново измерение към тази заплаха – FPV дроновете с малък обсег, внесени контрабандно на територията на страната и изстреляни от позиции, намиращи се в непосредствена близост до самите авиобази.

Изправена пред трайни въпроси във връзка със спорната ефективност на своята противовъздушна отбрана, Русия отдавна изпробва различни мерки за защита на машините си на земята. След пълномащабната инвазия авиобазите разпръсват своите самолети, макар че за бомбардировачите това не е толкова просто заради по-високите изисквания, които имат за площ, екипажи, поддръжка и боеприпаси; една от пистите на Енгелс-2 от години служи именно като разсредоточена стоянка. По-късно между активните машини бяха издигнати стени, за да се ограничи разпространението на огън и шрапнел при поразяване на отделен самолет. Още по-нататък строителство на множество бази започна да добавя десетки нови закрити укрития срещу дронове и непряк огън – но в началото те бяха оразмерени за по-малки тактически изтребители, а бомбардировачите останаха без подобна защита. Това отчасти отразяваше специфичната уязвимост на летищата по-близо до Украйна и до доставените от САЩ тактически балистични ракети с малък обсег ATACMS, които започнаха да поразяват руски авиобази в края на 2024 г.

Вместо подсилени укрития, базите на стратегическата авиация дълго време получаваха само импровизирани решения: бракувани самолети като примамки, автомобилни гуми, наредени на повърхността на самолетите, и силуети на самолети, изрисувани върху бетона на пистите. Гумите конкретно бяха насочени към заблудата на оптичните глави за самонасочване на украинските способности за далекобойни удари, разпознаващи целта със сравнение на изображения. The War Zone беше първото издание, което забеляза тези странни покривала върху няколко бомбардировача именно на Енгелс-2 още през август 2023 г. Сегашните кадри потвърждават качествено различен подход: защитата вече се разпростира и върху самите бомбардировачи, които доскоро стояха практически незащитени, включително при ремонт на открито.

На този етап не е известно какво ниво на защита ще предложат бъдещите укрития. Най-устойчивите хангари за тактическа авиация се изграждат със стоманени рамки и готови бетонни елементи отгоре – конструкция, която едва ли би оцеляла при директно попадение на тежка крилата ракета, но е способно да устои на много видове удари с дронове и касетъчни боеприпаси. Друг тип, от извити ламаринени секции, се появи на някои руски тактически летища, но вероятно служи за малко повече от екран срещу близки атаки на по-малки FPV- и „бомбардировъчни“ дронове. Дори да са от по-крехкия вид, укритията при Енгелс-2 биха осигурили известна защита – особено срещу по-малки дронове – и същевременно биха скривали както операциите, така и самото присъствие на машините от наблюдателите, усложнявайки целеуказването.

Логиката зад въпросната инвестиция е както оперативна, така и индустриална. Освен че продължават да са гръбнака на руската кампания за далекобойни удари с крилати ракети по Украйна, тежките бомбардировачи са несравнимо по-ценен ресурс от който и да било тактически изтребител, най-важните от които все още се намират в серийно производство, за разлика от Ту-95МС и Ту-22М3, които са остават извън производство от десетилетия, а опитите да се поднови производството на Ту-160 напредват, но изключително бавно. В същото време тези машини са ключов елемент от стратегическото възпиране на Москва, формирайки едното рамо за доставка на ядрените ѝ сили. Загубите по този флот са изключително трудни за заместване, което прави всяко укритие далеч по-оправдано от закрита стоянка за пореден изтребител.

Парадоксът е, че пред същия проблем са изправени с пълна сила и самолетите на Командването за глобални удари към ВВС на САЩ (AFGSC), но с обратен знак на реакцията. Темата за адекватната защита на авиацията на земята отдавна е на дневен ред и въпреки това Вашингтон продължава да отлага. С изключение на няколко обекта за предно базиране, САЩ не инвестират в устойчиви укрития за бойната си авиация, включително за бомбардировачите. По високите етажи на Пентагона и Конгреса тече все по-разгорещен дебат във връзка с цената за изграждане на нова защитна инфраструктура – успоредно с инвестиции в активна ПВО/ПРО, както и съответната тактика. Рисковете от това бездействие, включително на собствена територия, изпъкнаха рязко през март 2026 г., когато Barksdale Air Force Base в Луизиана беше залято от рояци дронове; ценните B-52 на базата останаха до голяма степен беззащитни на откритата стоянка, а излитанията им в подкрепа на операция „Епик Фюри“ срещу Иран бяха временно нарушени. Докато Москва наваксва с бетон, Вашингтон продължава да се колебае дали изграждането на подобна инфраструктура си струва.

Натрупаните украински удари с дронове и крилати ракети направиха очевидно, че базите на руските тежки бомбардировачи остават едни от най-желаните цели за Киев. Именно тази демонстрирана способност да се поразяват подобни обекти с разнообразни средства подтикна Русия да разпростре програмата за защитни укрития и до Енгелс-2 – нещо, което тя не е правила никога в цялата си история, дори по време на Студената война. Строителството очертава нова доктрина за защита на силите, приложена към един флот, чиито загуби почти не подлежат на компенсация. Доколко крехките стоманено-бетонни конструкции реално ще удържат тежка крилата ракета, тепърва ще се види, а 17-те укрития все още са в процес на изграждане, не завършена защита. Но самият факт, че Москва, вече подложена на масирани въздушни атаки посред бял ден, прикрива активите на стратегическата си авиация под бетон на 480 км зад фронта, е може би най-красноречивото признание, че заплахата от далекобойни удари расте с тревожна за нея скорост.

събота, 20 юни 2026 г.

МиГ-31К беше вдигнат въздуха: въздушна тревога е обявена за цяла Украйна.

🇺🇦🚨🇷🇺 Изтребители МиГ-31К от Въздушно-космическите сили на Руската федерация бяха вдигнати от летище „Саваслейка“ в Нижегородска област. Тези самолети са носители на аеробалистични ракети Х-47М2 „Кинжал“, поради което в 00:54 часа беше обявена въздушна тревога в почти цяла Украйна.

МиГ-31К е модифициран високоскоростен прехващач, пригоден да изстрелва един „Кинжал“ от голяма височина при свръхзвуков полет. Самата ракета има обсег на поразяване до 2000 км и развива скорост от Мах 10–12, като е способна да маневрира по траекторията, което затруднява значително прехвата от ПВО комплексите, които са на разположение на Украйна, включително MIM-104 Patriot.

По стандартна процедура самолетът достига зоната за пуск за около 30–40 минути. След изстрелване ракетата поразява цели в централните региони на Украйна за минути. До момента на евентуален пуск тревогата обхваща цялата страна, поради което се препоръчва незабавно укриване.

петък, 12 юни 2026 г.

За пета поредна година: отмениха провеждането на международно авиошоу в Москва.

🇷🇺🚫✈️ Международното авиационно-космическо изложение (МАКС) беше отменено за поредна година, стана ясно от заповед от правния портал на руското правителство. За догодина е отложено и изложението „Хидроавиасалон“. По традиция авишоуто се провеждаше веднъж на всеки две години, а последното му издание се състоя през 2021 г.

„От списъка с международни изложения на продукти с военно предназначение да се изключат позициите, които се отнасят до Международно авиационно-космическо изложение „МАКС – 2026“ и Международно изложение и научна конференция по хидроавиация „Хидроавиасалон – 2026“, гласи наредбата.

Провеждането на „Хидроавиасалон“ се отлага за септември догодина в Геленджик. В Казан през май-юни 2027 г. по план трябва да се състои „Международно изложение за хеликоптерна техника и авиационни системи“, се допълва в документа.

През 2025 г. МАКС също не се състоя. Сергей Чемезов, директор на „Ростех“, който е сред организаторите на събитието, тогава заяви, че то се отлага за тази година. „Сами разбирате какво е времето сега“, обяви той. По същото време източник на „Интерфакс“ свърза отмяната на изложението с мерките за сигурност. Освен това водещите проекти на гражданската авиация – самолетите МС-21 и SJ-100, които биха могли да участват на авиошоуто, все още не бяха готови.

По традиция авиосалонът се провеждаше веднъж на всеки две години на летището на Летно-изследователския институт „М. М. Громов“ в московското предградие Жуковски. Първото издание на събитието е през 1993 г. и за последно то се провежда през 2021 г.

През 2023 г трябваше да бъде проведено 16-ото издание на авиошоуто, но се отложи за 2024 г. Организаторите не посочиха конкретни причини за решението. Източници от бранша споделят пред „Коммерсант“, че решението е взето от съображения за сигурност. „Засилването на мерките за охрана вероятно е възможно, но използването на средства за електронна война срещу потенциални заплахи от дронове би създало смущения за полетите от програмата и едва ли щеше да има смисъл“, отбеляза тогава събеседник на изданието, близък до „Ростех“.

През 2024 г. също беше отложено: компанията-организатор АД „Авиасалон“ обяви през юни отлагането му за 2025 г. „Взета бе предвид нецелесъобразността от отклоняване на материални, технически и кадрови ресурси на Въздушно-космическите сили от изпълнението на основните задачи в рамките на СВО“, гласи съобщение до пресата от онзи момент.

понеделник, 11 май 2026 г.

Модернизация под натиск: Първи кадри на модернизирания Ту-160М „Пьотър Дейнекин“.

🇷🇺 Руският военен блогър Иля Туманов, автор на Telegram канала Fighterbomber, публикува първи кадри на модернизирания стратегически бомбардировач Ту-160М „Пьотър Дейнекин“ след дългия му процес на обновяване, съобщи Defence Blog.

Самолетът със сериен номер 8-04 е бил заснет по време на модернизация в авиационното производствено обединение в Казанското още през 2020 г., което значи, че процесът е отнел близо 5 години. Появата отново насочва общественото внимание към реалното състояние на флота от Ту-160 и темповете на програмата за модернизация на стратегическите бомбардировачи.

Познат в НАТО като Blackjack, Ту-160 остава най-големият и мощен руски стратегически бомбардировач с ядрени способности. Въведен още през съветската епоха, самолетът с променлива геометрия на крилото може да носи до 12 крилати ракети с голям обсег, включително сериите Х-55 и Х-101/102, което му осигурява възможности за ядрени и конвенционални удари на междуконтинентални разстояния.

В рамките на програмата за модернизация Ту-160М, по-старите единици получават обновена авионика, системи за комуникация, навигационно оборудване и подобрени двигатели НК-32, а в същото време запазват оригиналната архитектура на корпуса. Москва популяризира и по-новия вариант Ту-160М2 като нов самолет, а не като модернизирана съветска платформа, въпреки че разкрива малко разлики между двете версии.

В същото време анализ, публикуван от OSINT експерта AviVector, предполага, че флотът от Ту-160М вероятно има значително по-ниска от официално заявената оперативна готовност. Официално изброените Ту-160М на активна служба са 18 на брой, но само 7 се използват редовно за ракетни удари срещу Украйна. Останалите се намират в процес на поддръжка, изпитания, модернизация, обучение на пилоти или финално сглобяване.

Ако тези данни са точни, степента на оперативна готовност на Ту-160 възлиза на едва около 40%, въпреки че дълги години Кремъл твърди, че възстановява способностите на стратегическата авиация. Оперативният флот е разделен основно между авиобаза „Енгелс-2“ в Саратовска област и авиобаза „Украинка“ в Далечния изток. Анализатори от украинското издание Defense Express посочват, че тази разпръсната структура е станала по-важна след украинските удари с дронове срещу „Енгелс“, започнали още през първата година от инвазията и особено след операция „Паяжина“ през юни 2025 г.

Линията за производство и модернизация в Казан изглежда силно натоварена. Според оценките, изготвени от публично достъпни източници, че 7-9 самолета Ту-160М и Ту-160М2 се намират в или около цеховете в Казан по всяко време – забележително висок брой предвид общия размер на флота. Сателитни снимки от март 2026 г. показват няколко Ту-160, преместени в наскоро изградено производствено хале, докато други единици бяха паркирани на открито в очакване на ремонт.

Русия обяви планове за подновяване на серийното производство на Ту-160 преди десетилетие, но темповете остават значително по-бавни от първоначално обещаните. Допълнителни наблюдения показват, че най-малко три броя Ту-160М са били забелязани по-рано тази година на летище Раменское край Москва, което поражда спекулации, че Москва готви нова защитена локация под прикритието на гъстата ПВО мрежа на столицата.

Появата на обновения „Пьотър Дейнекин“ е не просто поредният етап от процеса по модернизация, но също така илюстрира нарастващия натиск върху стратегическите сили на Руската федерация, които се опитват да поддържат бойни операции, да обновяват остаряващи съветски корпуси и да рестартират производството на един от най-сложните военни самолети в света.

По-рано авиационният завод „Бериев“ (ТАНТК) в Таганрог, ключов стълб на стратегическата авиация, отчете шокираща загуба от 65 млн долара за 2025 г. Този финансов срив е рязък обрат спрямо печалбата от 15 млн долара през 2024 г. – сигнал, че украинските удари водят руския военно-промишлен комплекс към фалит.

неделя, 3 май 2026 г.

Fighterbomber: Оперативният таван на руската авиация е 15-16 хиляди планиращи бомби месечно.

🇷🇺✈️ Telegram каналът Fighterbomber, приписван на руския пилот Иля Туманов и считан за неофициален говорител на Въздушно-космическите сили, публикува техническа справка, в която посочва микса от 4 УМПК и 2 УМПБ като максимално еднократно бойно натоварване за изтребител-бомбардировач Су-34. Според него шестте бомби могат да бъдат изпуснати на различни дистанции в рамките на един полет и така достижимият месечен таван би нараснал от около 10 000 на 15-16 000 планиращи бомби.

УМПК (унифициран модул за планиране и корекция) е евтин модул с разгъваеми крила и инерциално-сателитна навигация, който се монтира на съветски авиационни бомби от типа ФАБ-500, ФАБ-1500 и ФАБ-3000 (числото е равно на масата в килограми), осигурявайки обхват до 60-70 км. УМПБ Д-30СН е по-ле със свое крило и в една от обявените си модификации с реактивно разширение на обхвата до около 120 км, поставяйки самолета извън зоната на повечето украински зенитно-ракетни комплекси.

Су-34 е единствената руска машина, която носи редовно тези боеприпаси. Тя притежава 12 пилона, но крилата на УМПК се разгръщат при изпускане и заемат място, което ограничава размера на бомбите, които биха могли да висят едновременно. Затова, според поста, 6 големи УМПК не могат да се съберат на едно крило, но миксът от 4 големи УМПК на основните пилони и 2 по-компактни УМПБ на странични пилони е технически възможен.

Числата се разминават значително с официалните данни от Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна, според които руската авиация е достигнала рекордните 5717 пуска през януари и 7987 пуска през март – далеч под цифрата от около 10 000 месечно, използвана от Туманов като база. Разминаването вероятно е резултат от различни методики на отчитане (ведомствени излети срещу документирани попадения), а също така може да и включва употреба извън зоната на украинско наблюдение.

Документираните досега употреби според снимки и видео от лятото на 2024 г. до началото на 2026 г. показват полети на Су-34 предимно с по 3-4 УМПБ или 2-4 УМПК комплекта. На този етап обявеното 6-кратно окачване не е документирано от OSINT източници и следва да бъде считано за декларирана възможност, а не потвърдена тактика.

Втората част от поста описва кадровия таван на руската авиация – и тук тонът на канала е необичайно откровен. Според Туманов пилотски ресурс не липсва – формулировката е, че „пилоти набълваха бол" – но обучението на нови екипажи е блокирано, защото по време на война няма уволнения и инструкторите остават в действащите ескадрили. Много по-остър е недостигът на специализиран наземен състав – техници и инженери, подготвящи самолетите между полетите. Постът твърди, че те масово са разпределяни в пехотни щурмови части, охрана на летищните периметри, наряди и караули, а не за подготовка на самолетите. Наричат ги „космодесант" – жаргон за пехотни щурмови подразделения на ВКС, формирани именно от охрана на летища и инженери, разпределени за бойни задачи

Цитираните твърдения от руски източник съвпадат по посока с публични данни от индустрията: в края на 2023 г. независими оценки на руския авиационен сектор посочват недостиг от 14 000 души, докато броят на приетите студенти по авиоинженерство в Русия за същата година е под 1 500.

Целият цикъл (пилот, летателно средство, боеприпас, наземен специалист) според канала опира физическия си таван към 15-16 хиляди планиращи бомби месечно. Туманов отхвърля идеята УМПК-комплектите да се пренесат на изтребителите Су-30СМ и Су-35С, защото това би оголило въздушното прикритие на самите ударни машини, а всеки добавен ресурс на едно направление изисква изваждането му от друго.

Хронологията е серия от последователно подобрявани месечни рекорди. След януарския връх от 5717 пускове и този през март от 7987, руската авиация надмина и дневния рекорд от 17 октомври 2025 г. (268 за 24 часа) с нов резултат от 328 в едно денонощие в началото на 2026 г. Тенденцията е нарастване, но не линейно, а с пикове, съответстващи на офанзивни прозорци по конкретни направления (към края на април това са основно боевете западно от вече падналия Покровск, около Хришине, както и направленията Купянск и Лиман), а не на равномерно покачване на капацитета.

Непосредствените оперативни последствия се разделят в три основни плоскости. Първо, ако заявеният боен товар от 4+2 влезе в редовна употреба, а броят на полетите остане същият, месечният тонаж на боеприпаси, хвърлени върху украинските позиции, нараства с близо 60%, което увеличава натиска върху ПВО и защитните укрепления по фронтовата линия. Второ, при потвърден таван от 15-16 хиляди бомби проблемът на украинската отбрана се измества от прехвата на самите боеприпаси (което остава трудно при планиращи бомби с 60-120 км обсег и малка отражателна повърхност) към извеждане от строя на платформите-носители Су-34 и наземните технически вериги, които ги обслужват.

вторник, 21 април 2026 г.

Скандинавски изтребители прихванаха два формация от Ту-22М3 и Су-35С над Балтийско море.

🇸🇪🇩🇰✈️🇷🇺 Шведски и датски изтребители прехванаха група стратегически бомбардировачи от състава на руските въздушно-космически сили, приближаващи се към въздушното пространство на НАТО над Балтийско море, съобщиха от шведските военновъздушни сили на 21 април.

Изявление от шведските ВВС отбелязва, че изтребители JAS 39 Gripen са били вдигнати по тревога, за да идентифицират и ескортират два руски стратегически бомбардировача Ту-22М3, придружени от изтребители Су-35С в близост до остров Готланд. Самолетите са летяли в международното въздушно пространство, но са се намирали в непосредствена близост до териториалните граници на Швеция.

Военновъздушните сили на Швеция публикуваха кадри, които показват руските самолети под ескорт, с което потвърдиха състава на формацията. След като групата продължава на юг към зоната на отговорност на Дания в близост до остров Борнхолм, датски изтребители F-35A поемат мисията по проследяване.

Руските самолети са останали извън въздушното пространство на НАТО през цялото времетраене на мисията и няма докладвани нарушения. Прихващането е извършено като част от рутинни операции, свързани с охрана на въздушното пространство и мониторинг, провеждани от НАТО и партньорските държави в региона.

Според шведските ВВС подобни полети с участието на тежки бомбардировачи Ту-22М3 са били наблюдавани в Балтийския регион и в миналото. При предишен случай през ноември руски самолети, излетели от авиобаза Оленя на Колския полуостров, извършиха продължителен полет за период от няколко часа покрай въздушното пространство на Скандинавия.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано Норвегия вдигна стелт изтребители F-35 в мисия за бързо реагиране, за да прехване патрулен самолет Ил-38 на руската военноморска авиация, приближавал нейното въздушно пространство. Според публикация на Defense Blog от 19 април, самолетите са излетели от авиобаза Ебенес, идентифицирали са целта в рамките на двучасов полет, след което са се завърнали в базата в рамките на стандартните процедури на НАТО за охрана на въздушното пространство.

сряда, 15 април 2026 г.

Руски военен блогър и пилот на Ка-52 се самоуби след конфликт с командването – втори такъв случай за две години

🇷🇺 Администраторът на Telegram канала „Воевода вещает" Алексей Земцов, гвардейски старши лейтенант и пилот на ударен хеликоптер Ка-52, се е самоубил. Това стана ясно от публикация на военния анализатор Борис Рожин. Каналът на Земцов имаше над 160 000 абонати и беше един от най-четените руски канали в Telegram, посветени на войната в Украйна.

Преди смъртта си Земцов публикува три прощални видеа с обща продължителност от около 30 минути, в които описа остър конфликт с ръководството на Въздушно-космическите сили, посочвайки заместник-командващия генерал-лейтенант Владимир Кравченко, който според Земцов е изисквал прекратяване на неговата дейност в Telegram. Земцов разказа, че е бил отстранен от летателна дейност заради своите публикации, както и че преди това е бил администратор и на „Повёрнутые на войне" – друг голям проруски канал. Във видеата той спомена и военен пропагандист Владлен Татарски, ликвидирания през април 2023 г.

Хронологията на събитията, изложена от самия Земцов, включва и лични обстоятелства – съпружеска изневяра, физическа разправа с любовника на съпругата му и последвалите четири месеца и половина в следствен арест (СИЗО). През пролетта на 2026 г. Земцов е освободен от ареста и изпратен в щурмово подразделение, а след това е върнат обратно в авиацията. Той твърди, че командването е планирало повторно да го изпрати в СИЗО, този път по обвинение в „дискредитация на руската армия" – наказуемо деяние по член 280.3 от Наказателния кодекс, въведен след началото на инвазията в Украйна. Земцов заяви, че не би понесъл подобен позор.

В края на своето предсмъртно обръщение Земцов помоли каналът му да бъде прехвърлен на Кирил Фьодоров, военен кореспондент и автор на канала „Война История Оружие" с 485 000 абонати) и изрази благодарност към генерал-лейтенант Апти Алаудинов – заместник-шеф на Главното военно-политическо управление към руската армия, известен като командир на чеченския отряд „Ахмат".

Това е второто публично самоубийство на видна фигура от общността на руските военни блогъри за последните две години. През февруари 2024 г. Андрей Морозов с позивна „Мурз" се застреля, след като публикува данни за 16 000 загинали от руските редици при боевете за Авдеевка. Морозов беше атакуван с пропагандна кампания от приближени на Кремъл блогъри и беше принуден от командването да изтрие публикацията. В предсмъртна нота той заяви, че е бил „подложен на системен тормоз" заради опитите да разкрие реалните загуби, предаде тогава Meduza.

Двата случая очертават траен конфликт между военните блогъри, които претендират да отразяват реалностите от фронта, и командната верига на Министерство на отбраната, която третира подобна дейност като заплаха за дисциплината и морала. Статутът на военните блогъри в Русия остава правно неуреден – те нямат акредитация, но се ползват с огромна аудитория и доверие, а от 2022 г. насам са обект на остър натиск от близки до Кремъл кръгове.

Следва да отбележим, че украински OSINT източници и базата данни „Миротворец" свързват Земцов с инцидент в окупирания Бердянск, при който е изпратил цивилна жена „в мазето" заради това, че е говорела на украински, съобщи руското опозиционно издание The Insider. Тези твърдения не могат да бъдат независимо верифицирани.

петък, 3 април 2026 г.

Руски изтребител Су-30 се разби в Крим, екипажът оцеля

🇷🇺 Многоцелеви изтребител Су-30 от състава на Въздушно-космическите сили на Руската федерация претърпя авария днес в окупирания Крим, съобщи Министерството на отбраната. Инцидентът е станал около 11:00 ч. московско време по време на планов учебно-тренировъчен полет. Според ведомството самолетът е летял без бойно натоварване, а двамата пилоти са катапултирали успешно, след което са били евакуирани от наземен спасителен екип, като няма опасност за живота им.

Не беше предоставена информация за конкретното място на катастрофата, нито за причините за аварията. Разследването на инцидента предстои.

Катастрофата се случва само два дни след друг тежък авиационен инцидент на полуострова, при който на 31 март транспортен самолет Ан-26 се разби в планински район в Бахчисарайския район, при което загинаха всички 29 души на борда – 6-ма членове на екипажа и 23-ма пътници. Руското министерство на отбраната посочи техническа неизправност като вероятна причина и отбеляза, че няма данни за външно въздействие върху машината.

Су-30СМ е двуместен многоцелеви изтребител от поколение „4+", произвеждан от корпорация „Иркут". Машината е сред основните изтребители на руската тактическа авиация и се използва масово за операции срещу Украйна. По различни оценки стойността на един такъв самолет възлиза на 35-50 милиона долара.

От началото на пълномащабната война Русия загуби множество машини от този тип. През октомври 2025 г. руски зенитно-ракетен комплекс свали Су-30СМ над Крим при опит за прехващане на украински дрон, но екипажът оцеля след успешно катапултиране, потвърдиха Военноморските сили на Украйна. През август Силите за специални операции на Украйна унищожиха Су-30СМ на авиобаза Саки в Крим с бойни дронове, повреждайки още няколко машини, съобщи СБУ.

Според данни на Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна, от началото на пълномащабната инвазия руската страна е загубила близо 250 самолета и хеликоптера.

Двата инцидента в рамките на седмица поставят въпроси за техническото състояние на руската военна авиация и натоварването върху машините и личния състав в условията на продължаващия конфликт.

понеделник, 23 март 2026 г.

Руски стратегически бомбардировачи в Раменское: Нова база или подготовка за МАКС-2026?

🇷🇺 Стратегически бомбардировачи Ту-160, Ту-95МС и Ту-22М3 бяха забелязани наскоро на летище „Раменское“ край Москва, което породи спекулации, че Русия може би изгражда нова защитена база за своята далечна авиация. Наличните сведения обаче сочат, че активността по-вероятно е свързана с подготовка за голямо аерокосмическо изложение, отколкото с постоянно военно разполагане.

Според Defense Express, сателитни снимки, публикувани от общността AviVector, показват множество бомбардировачи, разположени на летище „Раменское“ в Жуковски, заедно с текущо строителство на големи нови структури. Изданието посочва, че първоначално тези събития са били интерпретирани от украински медии като признак, че Русия премества активи на стратегическата си авиация близо до Москва за по-добра защита от противовъздушната отбрана.

Сателитните снимки показват три бомбардировача Ту-160, един Ту-95МС и един Ту-22М3 в пределите на летището. В допълнение се строят нови сгради с приблизителни размери 110 на 77 метра. „Раменское“ не е стандартна оперативна авиобаза, а отдавна установен полигон за изпитания и разработки, където се намира 929-и Държавен полетен изпитателен център на Министерство на отбраната, където военни самолети, сред които стратегически бомбардировачи, се подлагат на тестове от десетилетия.

Присъствието на машините съвпада с текущите програми за модернизация. Русия продължава да обновява бомбардировачите Ту-160 и да довършва корпуси от съветската епоха, докато същевременно модернизира Ту-95МС до стандарта Ту-95МСМ и Ту-22М3 до Ту-22М3М. Поне един Ту-160 е позициониран в близост до съоръжения, свързани с конструкторско бюро „Туполев“, което е индикация за тестове или обновяване, а не за оперативно разгръщане. Изданието отбелязва още, че подобна активност е била наблюдавани на същото летище и в предишни сателитни снимки.

Що се отнася до новите сгради, Defense Express съобщи, че тяхното оформление не отговаря на типичната военна инфраструктура. Структурите не са директно свързани с пистите чрез пътеки за рулиране, а вместо това изглеждат свързани с зони между пистите на летището, където са разположени изложбени съоръжения.

Строителната дейност вероятно е свързана с подготовката за международно аерокосмическо изложение МАКС-2026, планирано да се проведе в Жуковски в периода юли-септември 2026 г. Очаква се събитието, което беше отменено през 2023 г. поради опасения за сигурността, да се завърне като ключова платформа за демонстрация на руския авиационен сектор.

В същото време Defense Express посочи, че Русия и преди е разпръсквала стратегическата си авиация след украински удари с голям обсег, включително премествайки бомбардировачи Ту-160 в отдалечени бази като Анадир в Далечния изток, за да намали уязвимостта им. Изданието добавя, че концентрирането на такива самолети в близост до Москва може да предложи по-силно покритие от ПВО, но също така може да увеличи рисковете, ако мерките за сигурност са недостатъчни.

Като цяло наличните доказателства сочат, че активността в „Раменское“ е свързана с тестове, модернизация и подготовка за изложение, а не със създаването на нова база за стратегически бомбардировачи. По-рано прецизните удари на Украйна бяха насочени срещу руския авиационен завод „Бериев“ в Таганрог – ключово съоръжение за стратегическата авиация, което допринесе за загубите в общ размер от 65 милиона долара за 2025 г. Съобщава се, че атаките са прекъснали програмите за модернизация на Ту-95МС и са повредили критична производствена инфраструктура, което усложнява допълнително руските усилия за поддържане на капацитета на далечната авиация.

четвъртък, 12 март 2026 г.

Норвежки F-35 прехванаха руски самолет Ил-20М край Финмарк

🇳🇴⚔️🇷🇺 Норвежките въоръжени сили вдигнаха по тревога два стелт изтребителя F-35 Lightning II, за да прехванат руски разузнавателен самолет Илюшин Ил-20М в международното въздушно пространство край Финмарк в северната част на страната.

Сензорите на норвежката въздушна отбрана са засекли самолета около 09:30 часа местно време, което е наложило мисия за бързо реагиране (QRA) от авиобаза Евенес. Прехващането се случва в момент, когато в района се провежда военното учение на НАТО Cold Response 2026 – събитие, от което руското разузнаване се интересува и изпраща въздушни активи за наблюдение на съюзническите операции.

Официални лица от скандинавската държава заявиха, че подобни полети са очаквани и се случват редовно в международното въздушно пространство.

Според въоръжени сили на Норвегия руският самолет е идентифициран като Илюшин Ил-20М – платформа за електронно разузнаване, известна в НАТО под кодовото име Coot-A. Той е летял с изключен транспондер, но е бил засечен лесно от норвежките радарни и сензорни мрежи.

Два изтребителя от пето поколение F-35, които вече са били в готовност, излетяха от авиобаза Евенес, за да открият и разпознаят визуално машината, след което да проследят нейните движения по крайбрежието. Тя беше съпроводена докато лети на юг по крайбрежието, преди да завие на север край Вестеролен. По-късно самолетът отново летя на юг два пъти, достигайки чак до Лофотенските острови, преди да се насочи обратно към Колския полуостров.

Според норвежкото командване руският самолет се е завърнал на Колския полуостров в 13:30 часа местно време, с което мисията по наблюдение е приключила.

Прехващането в сряда беше предшествано от подобно събитие във вторник сутринта, когато F-35 също бяха вдигнати от Норвегия, за да прехванат Ил-20М в международното въздушно пространство край Финмарк.

По време на мисията във вторник два норвежки F-35 идентифицираха и съпроводиха самолета, докато той кръжеше в близост до бреговете на страната. В крайна сметка руската машина зави на север от Сьоройя и се завърна на Колския полуостров около 12:00 часа местно време.

Норвежките власти подчертаха, че и при двата инцидента руските самолети са останали в международното въздушно пространство, както и че подобни мисии са рутинни. Според тях руската авиация има правото да провежда полети в международно въздушно пространство, а разузнавателни мисии от този тип се случват редовно в близост до границите на НАТО.

Официални лица отбелязаха, че полетите най-вероятно са били предназначени за събиране на информация за съюзническата военна дейност, свързана с провеждащото се учение Cold Response. Мащабното учение в Северна Норвегия е насочено към обучаване на съюзническите сили за мисии в условия на студен климат и сценарии за широкомащабна съвместна отбрана в арктически условия.

Платформи като Ил-20М се използват за наблюдение на военни учения и събиране на електронни сигнали от радари, комуникации и други честотни емисии, генерирани по време на ученията.

Ил-20М е специализирана платформа за събиране на данни, произлизаща от съветския пътнически лайнер Ил-18 на конструкторско бюро Илюшин. Той носи набор от сензори, проектирани за радарно и електронно разузнаване. Те му позволяват да събира данни за радарни излъчвания, тактически комуникации и други електронни отпечатъци от военните операции в региона.

Такива самолети често се използват за изграждане на електронни профили на противниковите сили, които по-късно биха могли да помогнат при оперативното планиране или анализа на заплахите. Въоръжените сили на Норвегия заявиха, че макар тези руски полети да са рутинни, за системите за противовъздушна отбрана на НАТО остава задължително да засичат и идентифицират самолетите, намиращи се близо до съюзническа територия.

вторник, 10 март 2026 г.

Тежки ракети X-22 срещу символична цел: Руски бомбардировачи удариха Змийския остров

🇷🇺🚀🇺🇦 Стратегически бомбардировачи на руските въздушно-космически сили изстреляха крилати ракети X-22 по Змийския остров на 9 март, въпреки че там липсва значима военна инфраструктура.

Според репортаж на Defense Express, няколко бомбардировача Ту-22М3 са извършили удара около 12:50 ч. с противокорабни ракети X-22. Атаката е била насочена към малкия остров в Черно море, който украинските военни си върнаха по време на военна операция през лятото на 2022 г.

Самолетите, участвали в удара, са излетяли от авиобаза „Оленя“ в Мурманска област непосредствено преди ударите. Изданието отбелязва, че използването на бомбардировачи за далечен обсег и ракети X-22 срещу подобна цел е значителен разход на ресурси в сравнение с типичните удари, извършвани от тактическата авиация, като Су-34.

Ракетата X-22 носи бойна глава с тегло около 960 кг и първоначално е проектирана за поразяване на големи плавателни съдове. Според Defense Express, предвид ограничената точност на ракетата, планираната цел не е била конкретна инсталация, а самият остров, който е с размери приблизително 600 на 600 метра.

Медията докладва, че в момента на Змийския остров няма модерни военни системи като радарни комплекси или големи оръжейни платформи, които биха оправдали използването на средства за стратегически удари. Украинските военнослужещи, разположени на острова, посочват в публикувани по-рано кадри, че руските сили редовно се опитват да атакуват района с дронове тип „Шахед“ и ракети.

Змийският остров, разположен в северозападната част на Черно море, се превърна в стратегически важна позиция още в началото на пълномащабната инвазия. Украинските войски възстановиха контрола си върху него през юни 2022 г. след продължителна кампания, насочена срещу руските системи за ПВО, плавателни съдове и логистична мрежа.

Островът привлече световно внимание в първия ден на инвазията, когато руският ракетен крайцер „Москва“ поиска украинските граничари там да се предадат, при което един от защитниците отговори по радиото със станалата впоследствие емблематична фраза: „Русский военный корабль, иди нахуй“.

Диалогът по-късно беше потвърден от украинските власти и беше разпространен широко от записи, пуснати от Службата за сигурност на Украйна. Фразата бързо се превърна в символ на украинската съпротива. По-късно тя бе увековечена върху пощенски марки през 2022 г., докато крайцерът „Москва“, отправил искането за капитулация, потъна в Черно море през април 2022 г. след удар от украински противокорабни ракети „Нептун“.

понеделник, 2 март 2026 г.

Норвегия прехвана руски бомбардировачи с ескорт от изтребител на акробатичен отряд.

🇳🇴✈️🇷🇺 Въоръжените сили на Норвегия потвърдиха, че два изтребителя F-35 са засекли и съпроводили два стратегически бомбардировача Ту-95МС и два изтребителя Су-35 от въздушно-космическите сили на Руската федерация, действали в международното въздушно пространство над Баренцово море като част от мисия на НАТО по охрана на небето.

Прехващането илюстрира усилията за мониторинг на въздушното пространство на НАТО в Северна Европа, където самолети на съюзниците често проследяват полети на руската далекобойна авиация, приближаващи се до въздушното пространство на Алианса. Официални лица описаха мисията като рутинна, но подчертаха ролята за гарантиране на сигурността в региона и поддържане на осведомеността за ситуацията.

„Днес два норвежки F-35 като част от мисия на НАТО засякоха и съпроводиха два руски стратегически бомбардировача Ту-95 и два изтребителя Су-35 в международното въздушно пространство над Баренцово море – рутинна дейност, но важна част от наблюдението и защитата на нашия регион“, се посочва в изявление на въоръжените сили.

Според изявлението руските самолети не са навлизали в суверенната територия на Норвегия. Мисиите по Air Policing на НАТО се извършват редовно с цел мониторинг на бойната авиация близо до границите на Алианса, както и осигуряване на способности за бърза реакция при приближаване на неизвестни или чужди самолети.

Публикуваните кадри подсказват, че един от изтребителите Су-35 принадлежи на руската пилотажна група „Руските витязи“. По време на полета той е носил ракети въздух-въздух, което показва бойна конфигурация, а не демонстрационен полет.

Су-35 е проектиран за въздушен бой и прехващане на големи разстояния. Въоръжен с ракети въздух-въздух, самолетът осигурява защитен ескорт за бомбардировачи, действащи в близост до наблюдаваното въздушно пространство, позволявайки на руската авиация да поддържа отбранително прикритие по време на патрули на далечни разстояния.

събота, 21 февруари 2026 г.

Русия провежда поредна масирана въздушна атака срещу Киев.

🇷🇺✈️🇺🇦 Руските сили предприеха масирана комбинирана атака срещу енергийната мрежа в Киевска област през последните два часа. Според данни от мониторинг канали, срещу региона са изстреляни поне седем хиперзвукови крилати ракети 3М22 „Циркон“, които са реализирани попадения в енергийни обекти.

Операцията започна с масирано изстрелване на дронове „Геран-2“. По данни от мониторинг канали между 22:00 и 01:30 ч. от района на Милерово са изпратени около 90 дрона, подкрепени от допълнителни групи от Гвардийское в Крим, Курск и Орел. Наблюдавано беше поетапно навлизане на дронове, които в 04:40 ч. започнаха да обграждат столицата в плътен пръстен.

Паралелно беше задействана стратегическа авиация и балистични ракети. От авиобаза Оленя излетяха най-малко четири бомбардировача Ту-95МС, към които се включиха самолети Ту-160 от базите Енгелс-2 и Украинка. Около 04:30 ч. бяха регистрирани вероятни пускове на крилати ракети Х-101 от района на Волгоград. При условие че те са реални, а не симулативни с цел заблуда на ПВО, навлизането на крилати ракети Х-101 в небето на Украйна се очаква в рамките на 90 минути след пусковете.

Ситуацията се усложни от засилена активност в Брянска област, откъдето беше обявена непосредствена заплаха от балистични ракети Искандер-М (KN-23), насочени директно към Киев, Бровари и летище Василкив. В 04:48 часа беше докладвано за вдигане на четири изтребителя МиГ-31К, носители на хиперзвукови ракети Х-47М2 „Кинжал“.

Въздушна тревога беше активирана за цяла Украйна, след получаването на сигнал за заплаха от балистична ракета със среден обсег „Орешник“. Тя беше оттеглена няколко минути по-късно, но общата опасност за Киевска област остава висока.

петък, 20 февруари 2026 г.

Завод за балистични ракети е поразен от украинска ракета FP-5 „Flamingo“.

🇷🇺🔥🇺🇦 Воткинският машиностроителен завод, ключов за производство на ракети в Република Удмуртия, беше поразен от удар с крилата ракета FP-5 Flamingo късно тази вечер, съобщават местни очевидци и канали за мониторинг в Telegram.

Воткинският завод е стратегическо държавно отбранително предприятие и един от най-важните заводи за ракети в Русия. Там се произвеждат балистичните ракети с малък обсег „Искандер-М“ – често използвани при атаки срещу Украйна – както и междуконтинентални балистични ракети (ICBM), способни да пренасят ядрени бойни глави до територията на САЩ. Предполага се също, че заводът произвежда и новата руска междуконтинентална ракета „Орешник“.

Жители на град Воткинск съобщават за експлозии по време на среднощната атака с дронове и твърдят, че ударът е насочен именно към ракетния завод. Местните публикуваха кадри, показващи издигащ се от обекта се черен дим, и споделиха снимки на разбити прозорци в близките сгради.

Александър Бречалов, ръководител на Република Удмуртия, съобщи, че обект в региона е бил ударен от украински дрон, но без да уточнява конкретната цел. „По оперативни данни има щети и пострадали“, заяви Бречалов.

Руският опозиционен канал в ASTRA съобщи, че именно Воткинският завод е поразен при атаката, позовавайки се на разказ на кадри от очевидци. Според информацията на Telegram канала, местни жители твърдят, че два от цеховете на завода №22 и №36 са повредени от удара.

Воткинският завод претърпя значителна реконструкция и разширение по време на пълномащабната инвазия, международните санкции, за да наеме хиляди нови работници, да изгради нови корпуси и да внесе модерно оборудване. Разследването на Kyiv Independent, публикувано през юни 2025, установи, че доставки от Китай, Тайван и Беларус, прехвърлени през трети страни за избягване на санкциите, са направили това разширение възможно.

Този растеж се изразява в разрушителни ракетни атаки срещу украинските градове. През 2024 г. Русия произведе произвела почти три пъти повече балистични ракети „Искандер-М“ в сравнение с 2023 г. През 2025 г. се наблюдава значителна ескалация на руските въздушни нападения срещу Украйна. Москва използва балистични ракети „Искандер“ при своя удар на Цветница срещу североизточния град Суми – удар, който отне живота на 34 души, включително две деца.

Заводът е и основен производител на междуконтинентални балистични ракети (ICBM) с голям обсег, които могат да пресичат океани, въоръжени с ядрени глави. Воткинск се намира на над 1300 км от руско-украинската държавна граница. Киев и преди са използвали дронове с голям обсег за удари по военни цели в региона, като съобщи за успешно попадение в завод за оръжие в Ижевск през юли 2025 г. Проукраински партизани съобщиха за диверсионна операция в електрическа подстанция в Удмуртия на 28 януари, която според информацията е прекъснала електрозахранването на близък военен завод.