Два Су-35С се сблъскаха над Курска област, един пилот загина

🇷🇺✈️ Два руски изтребителя Су-35С се сблъскаха във въздушното пространство на Курска област тази вечер, при което единият пилот загина, а другият беше ранен след успешно катапултиране. Първи за инцидентът съобщи авторитетният канал Fighterbomber в Telegram, чийто автор е бившият пилот Иля Туманов, който има тесни контакти в руската бойна авиация и по правило съобщава за нейни загуби преди Министерство на отбраната. Същото малко по-късно обяви и военният кореспондент Юрий Котенок, според когото точните обстоятелства все още не са известни. Съдбата на пилотите беше осветлена от Telegram канала на офицера Алексей Земцов и местното издание „Пепел. Курск“.

Най-сигурното известно обстоятелство относно втория самолет е успешното катапултиране на пилота му, което прави загубата на машината твърде вероятна. За първия няма съобщение за кацане, а за пилота му е съобщено, че е загинал. Взети заедно, сведенията оставят малко място за развръзка, различна от загубата и на двата изтребителя, макар нито един от източниците да не го заявява дословно. Руското Министерство на отбраната не е потвърдило дори самото произшествие, а името на загиналия не е обявено. За оцелелия се знае само, че е настанен в болница. Ведомството не публикува данни за загубите на летателен състав, а нито Туманов, нито Котенок уточниха конкретната част, към която са принадлежали самолетите, или имена на пилотите.

Именно тук се откроява разликата от другата докладвана загуба на Су-35, който беше свален от украински F-16 на 8 юли. Тогава Туманов призна загубата на самолета, но уточни, че всички са живи и здрави: пилотът беше спасен. Онзи епизод струва на руските въздушно-космически сили един изтребител, но без загуба на пилота. Според наличните сведения днешният инцидент над Курска област е довел до загубата на два броя Су-35, един загинал и един ранен пилот.

Мащабът на случая става по-ясен, когато загубата се сравни с темпа на доставките. По оценка на полския портал Defence24 от 3 септември руските въздушно-космически сили са получили 14 нови бойни самолета през първите 8 месеца на годината: Су-35С – 6, Су-57 – 4, Су-30СМ2 – 2 и Су-34 – 2. Загубите за периода са поне 8 самолета – долна граница, но не и окончателна сметка. Това включва един Су-57, три Су-34 и по един Су-30 и Су-35. Далечната авиация е загубила още един Ту-95 и един Ту-22М, а други два самолета са получили повреди с различна тежест.

Оттук идва и по-същественият ефект от сблъсъка. За първите осем месеца Defence24 отчита един загубен Су-35 – този, свален от украински F-16 на 8 юли. Днешният инцидент над руска територия добавя още два наведнъж. Като брой това е еквивалент на 1/3 от всички Су-35С, доставени досега през годината – загуба, настъпила без Украйна да изразходва нито една ракета или дрон.

Су-35С е активно използван боен самолет. Производителят го описва като изтребител от поколение 4++, а остава сред най-способните серийно произвеждани машини на руската тактическа авиация. Има радарна станция „Ирбис“ с пасивна фазирана антенна решетка за откриване на цели на голямо разстояние – и може да използва ракети въздух-въздух Р-37М с обявен обсег до 300 кm. Ролята му във войната срещу Украйна е двойна: Су-35С прикрива фронтовите бомбардировачи Су-34, докато те използват управляеми планиращи бомби за нанасяне на удари по украински позиции и градове в близкия тил, докато участва в прехващането на украински дронове и крилати ракети. Курска област е един от районите, в които тези задачи имат пряко оперативно значение – тя граничи със Сумска област и през нея преминават маршрути към този участък от фронта.

Загубата на два изтребителя сама по себе си надали ще промени въздушната обстановка в района. Няма и основание да се очаква ударите с планиращи бомби да спрат заради едно произшествие или прикритието на Су-34 да спре. Руският изтребителен парк е достатъчно голям, за да компенсира краткосрочно такава загуба. По-видимият ефект е върху баланса между загуби и нови попълнения, а не над непосредствената способност за провеждане на бойни полети – и той се вижда най-добре, когато загубите се съпоставят с темпа на новите доставки.

Около самото произшествие вече се оформя и версия за причината. Каналът на Земцов, който съобщи за смъртта на пилота, косвено приписа вината на Украйна с думите, че украинците ще отговарят за случилото се, без да представи доказателства за участието им. Киев не е поемал отговорност. Нищо в съобщенията на руските канали не сочи към външно въздействие: Туманов говори за сблъсък и за изясняване на причините, а не за свалени самолети. Твърдението няма опора в наличните данни и не се повтаря от другите цитирани канали.

Украински удари по руската бойна авиация през последните седмици действително има, но тези случаи са срещу самолети на земята и украинската страна публично е съобщила резултатите от тях. На 2 септември Генералният щаб съобщи за поразяването на две цели: МиГ-29 в авиобаза Милерово в Ростовска област на 27 август и вертолет Ка-27 в авиобаза Ейск в Краснодарски край на 30 август. И при двата случая изминаха дни между удара и официалното съобщение. Най-далечният от обявените случаи беше на 25 април, когато Силите за безпилотни системи (СБС) начело с Роберт Бровди заявиха, че са поразили четири самолета на летище Шагол в Челябинска област: два Су-57, един Су-34 и още един самолет от неуточнена модификация на серията Су. Летището се намира отвъд Урал, на около 1700 км от украинската граница. Според оценките тогава един Су-34 струва между 35 и 50 млн. долара, а един Су-57 – между 100 и 120 млн. NV публикува спътникови снимки в подкрепа на украинското твърдение. Русия не го коментира тогава, както не коментира и сегашния сблъсък.

Предприятието в Комсомолск на Амур продължава да предава Су-35С на партиди. 6 доставени машини за 8 месеца сочат, че производството продължава въпреки санкциите. Въпреки това цялостната картина не е толкова благоприятна: Defence24 отчита общо 14 нови бойни самолета за първите 8 месеца на годината и прави сравнение, че в предишни периоди обемът годишни доставки е достигал до 30 броя. При по-бавен темп на попълване небойните загуби престават да бъдат счетоводна подробност, защото намаляват този ограничен резерв от нови самолети, който трябва да компенсира и бойните загуби.

Прострелян е командирът на 22-ра бомбардировъчна дивизия край Енгелс

🇷🇺🎯🇺🇦 Мъж на мотоциклет простреля командира на 22-ра тежка бомбардировъчна авиационна дивизия на Въздушно-космическите сили на Руската федерация пред дома му в село Пробуждение, Енгелски район на Саратовска област, сутринта на 3 септември 2026 г. Офицерът е откаран в болница с две огнестрелни рани и се намира в тежко състояние. Военният шофьор, който го е придружавал, също е ранен, но е успял да се укрие от стрелеца и да повика линейка. Следственият комитет на Руската федерация е образувал наказателно дело за покушение срещу живота на военнослужещ и за незаконно притежание на оръжие.

Руските власти не са обявили самоличността на ранения. „Медуза“, „Украинска правда“, „Лента.ру“ и саратовската агенция „Взгляд-инфо“ съобщават, че става дума за генерал-майор Николай Варпахович, който командва съединението от авиобаза „Енгелс-2“. Telegram каналът ASTRA посочва Пробуждение сред известните адреси на Варпахович, а според руски издания къщата е била наета.

Нападателят е пристигнал с мотоциклет, с лице, скрито под каската, и е стрелял най-малко два пъти с пистолет. Единият куршум е попаднал в тялото, а другият – в лицето. Подготвя се транспортирането на ранения със специален самолет до Москва. Пробуждение е оцепено, а на място работят следствено-оперативни групи на Следствения комитет, ФСБ и полицията. Стрелецът не е задържан.

Съединението, командвано от Варпахович, е едно от двете в руската далечна авиация, въоръжени със стратегически бомбардировачи. В „Енгелс-2“ са разположени неговите полкове – единият с Ту-160, другият с турбовитлови Ту-95МС. От тази авиобаза излитат самолетите носители, които изстрелват крилати ракети Х-101 по украинска територия. По данни на украинското Главно управление на разузнаването, публикувани на 20 август 2026 г., през юли руската промишленост е произвела 87 такива ракети, а наличният запас се оценява на около 100. Тоест той е малко по-голям от месечното производство и при сегашните темпове на използване се равнява приблизително на едномесечен обем.

Затова летището е сред най-често атакуваните обекти в руския тил. През юли 2026 г. украински дронове достигнаха до него два пъти, на 2 август последва нова атака, а в нощта срещу 28 август на територията му избухна пожар. Според украински съобщения тогава са били засегнати Ту-95МС, склад за боеприпаси и склад за горивно-смазочни материали. Ударите са насочени срещу пистата, самолетите и складовата инфраструктура, докато командирът на съединението е живеел извън охранявания периметър – в наета къща в съседно село.

Три дни преди изстрелите в Пробуждение Службата за сигурност на Украйна и Офисът на главния прокурор съобщиха задочно на Варпахович за подозрение по част втора на член 438 от украинския Наказателен кодекс, който урежда военни престъпления с човешки жертви. Според материалите по разследването той е издал бойната заповед за ракетния удар по Националната детска специализирана болница „Охматдит“ в Киев на 8 юли 2024 г.

Ударът е нанесен с крилата ракета Х-101, изстреляна от Ту-95МС. Поразени са токсикологичният корпус и още четири сгради на болницата. Загиват двама души, сред тях лекарка, а десетки са ранени. В комплекса – най-голямото детско лечебно заведение в Украйна – по това време се лекуват 627 деца, а ракетата попада в корпуса, където се извършва диализа.

Същата сутрин руската армия изстреля около 40 ракети от различни типове по Киев, Днепър, Кривий Рих, Краматорск и Покровск. В столицата загинаха 33 души и над 120 бяха ранени, а общият брой на убитите в страната надхвърли 40. Съветът за сигурност на ООН обсъди последиците на извънредно заседание, а генералният секретар Антониу Гутериш определи обстрела на детската болница като особено потресаващ.

В същото съобщение украинските служби обявиха подозрение и срещу полковник Александър Лутовинов, командир на ракетна бригада от 49-а общовойскова армия на Южния военен окръг, за удара по хотелския комплекс „Сапфир“ в Краматорск на 24 август 2024 г. Тогава загина съветникът по сигурността на Reuters, а петима негови колеги бяха ранени. Според версията на украинското разследване заповедите по командна линия са преминали през генерал-полковник Алексей Ким, заместник-началник на руския Генерален щаб. Задочното подозрение само по себе си не може да доведе до задържането на обвиняемия, докато той се намира в Русия, но вписва името, длъжността и конкретния епизод в публичен документ на украинската прокуратура.

Нападението в Пробуждение е седмото срещу руски генерал в дълбокия тил от декември 2024 г. насам. „Медуза“ беше преброила шест такива нападения към 3 август 2026 г., три от които завършиха със смърт.

Поредицата започва на 17 декември 2024 г. на Рязански проспект в Москва, където експлозивен заряд, скрит в електрическа тротинетка, уби началника на войските за радиационна, химическа и биологична защита генерал-лейтенант Игор Кирилов и помощника му Иля Поликарпов. На 21 януари 2026 г. Вторият западен окръжен военен съд осъди извършителя, узбекистанския гражданин Ахмаджон Курбонов, на доживотен затвор. Трима съучастници получиха присъди между 18 и 25 години. Следствието твърди, че Курбонов е бил вербуван от украинските служби срещу обещани 100 хил. долара.

През април 2025 г. в Балашиха в Подмосковието взрив на автомобил уби генерал-лейтенант Ярослав Москалик, заместник-началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб. Осъденият за нападението Игнат Кузин също получи доживотна присъда.

На 22 декември 2025 г. магнитна мина, поставена под автомобила на генерал-лейтенант Фанил Сарваров, се задейства около седем сутринта на паркинг на улица „Ясеневая“ в Москва. Сарваров ръководеше управлението за оперативна подготовка на въоръжените сили, беше на 56 години и стана третият убит руски генерал за една година. Следственият комитет образува дело за убийство и незаконен оборот на взривни вещества, а сред работните версии беше причастността на украинските служби.

От началото на 2026 г. в тази серия се появяват и покушения с огнестрелно оръжие. На 6 февруари неизвестен простреля три пъти генерал-лейтенант Владимир Алексеев, първи заместник-началник на Главното разузнавателно управление, при излизането му от жилищния блок на Волоколамско шосе в Москва. Първите два куршума го раниха в ръката и крака. Когато Алексеев се опита да отнеме оръжието, получи трети изстрел в гърдите. Съпротивата му принуди нападателя да избяга, преди да продължи атаката, и Алексеев оцеля, макар един от куршумите да засегна жизненоважни органи. Външният министър Сергей Лавров нарече случилото се терористичен акт, насочен към провалянето на преговорите за войната в Украйна.

На 28 април 2026 г. взривно устройство, оставено в пощенска кутия във военния град Князе-Волконское-1 в Хабаровски край, уби командира на свързочен батальон подполковник Кузменко. Според съобщения на Telegram канали целта е бил генерал-майор Азатбек Омурбеков, командвал 64-та мотострелкова бригада, чиито военнослужещи украинско разследване свързва с убийствата в Буча, Хостомел и Ирпен. Омурбеков не пострада, а официално потвърждение за твърдението кой е мишената няма. С този епизод географията на подобни нападения се разшири далеч отвъд столичния регион и достигна Далечния изток.

На 1 август 2026 г. жена със самоделно взривно устройство, равностойно на около 1 кг тротил и напълнено с метални сачми, се опита да влезе на закрит банкет в московския ресторант Balzi Rossi. Зарядът се взриви на входа и уби трима души, сред които самата нея и Даниил Передрий, зет на генерал-полковник Александър Чайко, главнокомандващия Въздушно-космическите сили. Ранени бяха 21 души. Чайко, когото украинската страна свързва с престъпленията в Буча, не пострада. Никой не пое отговорност, а руското външно министерство обвини Украйна. Изстрелите в Пробуждение идват пет седмици по-късно и засягат втори офицер от командната верига на същия вид въоръжени сили.

Успоредно с тази поредица върви и по-стара верига от нападения срещу флотски офицери. Капитан I ранг Валерий Транковски загина на 13 ноември 2024 г. от заряд в автомобила си в Севастопол. На 13 август 2026 г. взрив в улична кофа за боклук на Столетовския проспект в същия град уби капитан I ранг Роберт Шагеев, бивш командир на украинската подводница „Запорожие“, преминал на руска страна през 2014 г. По-ранен случай от този профил е от 10 юли 2023 г. в Краснодар, когато Станислав Ржицки, бивш командир на подводниците „Алроса“ и „Краснодар“, беше застрелян с осем изстрела в градски парк.

В случаите, при които разследванията са стигнали до присъди, извършителят се оказва местно вербувано лице, а не оперативен служител, пристигнал отвън. На 29 октомври 2024 г. съдът на Краснодарския край осъди украинския гражданин Сергей Денисенко на 25 години за убийството на Ржицки. Той призна вината си, но заяви, че е действал под натиск. По двата севастополски епизода ФСБ обяви задържането съответно на жителка на Ялта и на жителка на Сочи. Според резултатите от руските разследвания и съдебни дела и покушенията срещу Кирилов и Москалик са били извършени от вербувани на място хора, а не от кадрови оперативни служители.

При поредицата срещу руските генерали се откроява и друг повтарящ се елемент. С изключение на взрива в московския ресторант, нападенията са извършвани в жилищната среда на предполагаемата цел – при входа на блока, на паркинг пред него, пред къщата или във военното градче, където тя пребивава. Така мястото на удара се измества от служебния периметър, който е охраняван и укрепен, към частния маршрут между дома и работата, където защитата е по-слаба. Съвпада и часът при два от случаите – и срещу Сарваров, и срещу генерала в Пробуждение нападателят е действал около седем сутринта, когато излизането от дома може да бъде предвидено с точност до минути.

Руската страна досега не е обявявала публично конкретни мерки в отговор на този модел на атентати. След стрелбата по Алексеев Лавров говори за отражение върху преговорите, след взрива в Balzi Rossi външното министерство обвини Киев, а по случая в Хабаровски край Кремъл изобщо не се произнесе. Официалното мълчание за самоличността на ранения в Пробуждение се вписва в същата линия.

Публичното назоваване предхожда нападението и при Ржицки, и при Шагеев, и при Варпахович. Ржицки бе вписан в украинския регистър „Миротворец“ преди смъртта си. Шагеев беше полкучил задочна присъда от 13 години затвор, произнесена от Киевския районен съд в Одеса на 2 февруари 2024 г. Задочно подозрение срещу Варпахович беше обявено на 31 август, а в същата публикация беше назован и полковник Лутовинов.

От седемте нападения срещу руски генерали в тила две са извършени с огнестрелно оръжие и и двете са през тази година. Алексеев дойде в съзнание през февруари, а състоянието на генерала от Пробуждение към момента остава тежко. Руските власти не са потвърдили самоличността му, стрелецът не е задържан, докато Службата за сигурност на Украйна и Главното управление на разузнаването са коментирали този случай.

Заряд в колата уби подполковник от ВВС и ПВО в Петербург

🇷🇺 Подполковник от Въздушно-космическите сили и Противовъздушната отбрана на Руската федерация загина сутринта на 27 август, след като автомобилът му се взриви в микрорайон Славянка на Санкт Петербург. Съпругата му, която пътувала на предната пътническа седалка, беше откарана в реанимация. Следственият комитет потвърди смъртта на военнослужещия и критичното състояние на жената, а данните за званието и рода войски бяха съобщени от „Фонтанка“ и близкия до руските силови структури канал „112“.

Взривът е станал около 10 часа на адрес Колпинско шосе 24, корпус 4, пред магазин „Магнит“, в момента, когато автомобилът потеглял от дома на семейството. По данни на „Фонтанка“ става дума за самоделно взривно устройство, задействало се под мястото на водача, а автомобилът е кросоувър Geely Monjaro. Свидетели описват мощен взрив, който изтласкал колата няколко десетки метра назад, откъснал предния капак и задната броня и изкъртил стъклата. Части от автомобила са били разпръснати на десетки метри, а съседни паркирани коли са пострадали от ударната вълна. Според „Фонтанка“ и двамата съпрузи са загубили краката си при взрива. Мъжът е починал на място. На жената е бил поставен турникет още преди пристигането на екипите, а по думите на очевидец през първите минути тя е била в съзнание.

Разположението на заряда, ако бъде потвърдено, би обяснило различния изход за двамата. Устройство под мястото на водача поразява най-тежко човека зад волана, докато пътникът до него е изложен на по-слабо прякото въздействие на взрива. Задействането при потегляне вероятно означава, че извършителят е искал да се увери, че предполагаемата цел вече е вътре. Не е известно дали присъствието на съпругата е било предварително установено и дали е повлияло върху решението за задействане на устройството.

Официалното съобщение засега е значително по-предпазливо. Следственият комитет образува дело „по факта на възпламеняване на автомобил“ в Пушкински район, без да посочи член от наказателния кодекс, макар да потвърди един загинал, една пострадала и назначаването на съдебни експертизи. Криминалисти работиха на мястото през целия ден и повдигнаха останките с подемник, за да огледат ходовата част – процедура, която се прилага и при съмнение за заряд, монтиран под автомобила.

Името на загиналия не се съобщава. По данни на „Фонтанка“ той е бил на 53 години и е служил във ВВС и ПВО, а „112“ го описва като военен пилот. В Санкт Петербург се намира щабът на 6-а армия на ВВС и ПВО, която носи почетното наименование „Ленинградска“, а от декември 2025 г. – и гвардейско звание. Тя носи отговорност за въздушното прикритие на Северозападна Русия и е подчинена на наскоро възстановения Ленинградски военен окръг. Разследването обаче не е посочило конкретно звено и няма официални данни, че загиналият е служил именно в тази армия. Ако описанието на „112“ е вярно, става дума за офицер от летателния състав, а не от щабната командна верига.

Характерът на самия квартал обяснява защо адресът се превърна във важна част от новината. Славянка е построена в края на първото десетилетие на века, а Министерството на отбраната е изкупило там около един милион квадратни метра жилищна площ, разпределена предимно между офицери от средно и висше командно звено. На 22 ноември 2010 г. Владимир Путин, тогава министър-председател, посещава новите апартаменти в Пушкин, за да провери изпълнението на програмата. 16 години по-късно резултатът е район с висока концентрация на военнослужещи, в който адресът на офицер може да подскаже професионалната принадлежност и на неговите съседи, а пред блоковете са паркирани автомобилите на хора от едно и също ведомство.

Предполагаемият метод не е нов за града. На 26 февруари 2026 г. ФСБ съобщи, че е осуетила покушение срещу висш военнослужещ на Министерство на отбраната именно в Санкт Петербург. Службата определи следната последователност: задържаните извадили самоделно взривно устройство от тайник, наблюдавали дома на офицера и монтирали заряда под неговия автомобил. Според версията изпълнителите поддържали връзка с украински специални служби през Telegram и действали по указания на куратор. Зарядът е открит и обезвреден, а задържаните направили самопризнания.

Така шест месеца преди сегашния случай в същия град вече е разкрит предполагаем заговор срещу сходна цел и с устройство, поставено на същото място – под автомобила. Разликата е, че през февруари веригата е била прекъсната преди задействането, а сега това не се е случило. Различно е и поведението на ведомства: през февруари ФСБ обяви арестите и още същия ден приписа поръчката на Киев, докато сега единственото официално изявление идва от Следствения комитет и не посочва нито организатор, нито наличие на бомба.

Мерките, предприети след атентата в московския ресторант Balzi Rossi на 1 август, при който загинаха пет души по време на частно тържество в чест на главнокомандващия на Въздушно-космическите сили, бяха насочени към друг вид заплаха. Само ден преди взрива в Санкт Петербург The Insider разкри, че куриерска служба е забранила на служителите си да паркират на 29 места в Москва и Московска област по искане на МВР, Следствения комитет и други силови ведомства. Списъкът включва полицейски участъци, специални полкове, приемници и автомобилни бази.

По-рано, на 6 юли, ФСБ съобщи, че е пресякла изпращане на взривни устройства, маскирани като парфюми и предназначени за военнослужещи и някои държавни служители в Москва, Воронеж, Саратовска област и Краснодарски край. Всички мерки са насочени към каналите за доставка – кутията, пратката, тротинетката или куриера пред входа. Собственият автомобил на офицера, паркиран пред жилищния му блок, не попада в нито една от тези категории.

Петербургският взрив е извършен 26 дни след московския атентат и отново засяга Въздушно-космическите сили. На 1 август тържеството беше организирано в чест на техния главнокомандващ, а на 27 август загива подполковник от армия, която е част от същия вид въоръжени сили.

По-съществената връзка обаче е географска и методологична. Между февруарския и августовския случай в Санкт Петербург има поне две установими прилики: целта е военнослужещ, а предполагаемото устройство е поставено под автомобила му близо до дома му. При случая от февруари ФСБ твърди и за предварително наблюдение и получаване на готов заряд от скривалище. Засега няма потвърждение, че това е присъствало и при сегашния случай. Ако бъдат установени, това би насочило към възможно наличие на обща местна инфраструктура за подготовка, а не непременно към последователно избиране на офицери с все по-нисък ранг. Затова решаващо ще бъде дали разследването ще открие обща верига между двата случая.

Никой не е поел отговорност за взрива и следствието не е посочило организатор. Съвпаденията с предните случаи са видими: предполагаем самоделен заряд, поставен на лек автомобил, цел с военно звание и атака в непосредствена близост до дома ѝ. Предварителното наблюдение обаче все още не е потвърдено за този случай. Приликите ще останат само косвени указания, докато разследването не установи извършителите и начина, по който е подготвено нападението.

Русия изнесе част от радарните си самолети на граждански летища

🇷🇺 Два самолета за ранно предупреждение и контрол (AWACS) А-50У стоят една до друга на открита рампа на руско летище, без укритие и импровизирана защита, а покрай тях рулира пътнически полет, от чийто прозорец ги снима пътник. Надписът върху кадрите посочва бордовите им номера, изписани в червено на кила: RF-93952 (45) и RF-50606 (51). Заедно те представляват половината от целия флот А-50У, които Въздушно-космическите сили на Руската федерация могат да вдигнат във въздуха.

Кадрите не са геолокирани. На тях се виждат равен терен, тревни ивици и бетон, измокреб от дъжда, но нито сграда, нито надпис, по които летището да бъде разпознато. Двете машини обаче се идентифицират еднозначно. RF-93952 постъпи на въоръжение в края на 2018 г. като поредната модернизирана машина от серията; RF-50606 влезе в Таганрогския авиационен комплекс „Бериев“ през 2021 г. и излезе оттам около 2023 г. По крилата им няма следа от импровизираната защита, която руските части започнаха да използват по-късно: наредени автомобилни гуми и струпани отпадъци, каквито сателитна снимка на Maxar от 3 май 2025 г. документира върху А-50У в Иваново.

Под подобния на гъба обтекател стои военно-транспортен самолет Ил-76МД, модифициран около антената. Радарната станция „Шмел-М“ открива въздушни цели на разстояние над 600 км и наземни на около 300 км, следи до 150 цели паралелно и може да насочва до 10 изтребителя срещу тях. Екипажът наброява 15 души: 5 в пилотската кабина и 10 на работните места в товарния отсек. Един полет продължава около 4 часа при отдалечаване до 1000 км от базата, а дозареждането от Ил-78 може да удължи допълнително престоя във въздуха. Съветската промишленост произведе 42 такива апарата между 1978 и 1992 г., но електрониката остаря много преди планерите. Затова през 2003 г. беше стартирана програмата за цифровизация: нова изчислителна база, по-леко оборудване и подобрена обработка на сигнала. Държавните изпитания през септември 2008 г. стартираха, което в крайна сметка доведе до предаването на първия сериен борд на 31 октомври 2011 г., а до септември 2023 г. бяха получени общо 8 машини в този стандарт.

Почти целият парк от този тип е концентриран около едно място. 610-и център за бойно приложение и преучване на летателния състав на военно-транспортната авиация, базиран на летище Иваново-Северни, е паралелно експлоатираща част, място за съхранение и ремонтна база; там действа и 308-и авиоремонтен завод. Концентрацията е наследство от съветската логика на специализирани центрове и притежава своето оперативно обяснение – докато противникът не се окаже способен да достига дотам.

Значението на самата техника се вижда най-ясно през последните два месеца. Според украинската група „КіберБорошно“, обработила над 1600 съобщения за полети в периода от 4 юни до 2 август. До 22 юни почти не е имало полети на А-50У, а от 23 юни те са поели нощни дежурства над Уляновска и Самарска област. За целия период са преброени около 60 излитания. На 7 юли във въздуха се вдигат 4 машини едновременно – т.е. на практика целият оценяван боеспособен състав.

Причината за това има конкретно име: FP-5 „Фламинго“, крилата ракета на украинската компания Fire Point с деклариран обсег до около 3000 км и бойна глава от порядъка на 1150 кг. От началото на 2026 г. тя нанася удари по цели, до които предоставените от западните съюзници системи не достигат: Воткинск в Удмуртия през февруари, заводът ВНИИР-Прогрес в Чебоксари на 5 май и отново на 10 юни, заводът „Авитек“ в Киров през нощта на 24 юли. Крилатата ракета лети на малка височина, поради което остава под радио хоризонта на наземните радарни станции, така се появява на екраните чак в последните минути. Точно тази празнота се запълва от радара на A-50У, който осигурява обзор от височина. На 2 август руското министерство на вътрешните работи обяви, че е прехванало 6 от 6 изстреляни ракети, приписвайки ключова роля именно на въздушното откриване.

Тук започва и критичната част от оценката. Русия получи 8 единици А-50У; към юни 2026 г. Defense Express оцени остатъка на не повече от 5, от които летящи са най-много 4. Отделно от това сателитен анализ към 4 юни на групата AviVector преброи 12 корпуса от семейството А-50 на руска територия. Тази разлика не идва от противоречие: модернизация до стандарт „У“ получиха само 8 планера, а останалите на летище Иваново са предимно нелетящи или се намират на съхранение. Изброяването по сателитни снимки показва налични корпуси, но не и тяхната боеготовност.

Поредицата от събития, довели парка до това състояние, е кратка и добре датирана. На 26 февруари 2023 г. дронове повредиха А-50У (борд 41) на авиобаза Мачулишчи в Беларус, а ремонтните части пътуваха дотам със самолет от Иваново. На 14 януари 2024 г. над Азовско море беше свален борд 37, поразен със зенитно-ракетен комплекс MIM-104 Patriot, потвърдено от американски офицер. На 23 февруари 2024 г. падна борд 42, по украински данни улучен от съветски зенитно-ракетен комплекс С-200 „Вега“. На 1 юни 2025 г. при операция „Паяжина“, украински дронове достигнаха непосредствено до Иваново; Институтът за изследване на войната (ISW) прие, че една машина е повредена или унищожена, макар руските отчети за загубите да не я включват. На 25 ноември 2025 г. удар срещу авиационния завод в Таганрог порази летящата лаборатория А-100ЛЛ заедно със самолета А-60 – т.е. унищожи изпитателната база на цялата програма „Премиер“, която трябваше да наследи А-50. На 17 март 2026 г. Генералният щаб на Украйна съобщи за поразен А-50 в 123-ти авиоремонтен завод в Стара Руса, Новгородска област, където машината се е намирала на ремонт.

Попълването на парка върви много по-бавно от неговото изтощаване, а на моменти практически спира. На 31 май 2026 г. руският канал Fighterbomber обяви, че въздушно-космическите сили са получили поредния модернизиран борд. Анализатори на AviVector разпознаха самолета: RF-92957, борд 47 – първата серийно модернизирана машина, предадена още през 2011 г., която на 30 май е проверявала наземните си системи за връзка след приключен ремонт. Върнатият от сервиз планер беше представен като нова доставка.

Оттук следва и логиката на разпръскването, която кадрите илюстрират. Най-новият публикуван сателитен преглед на групата AviVector, оповестен от изданието Militarnyi на 12 август, описва състоянието към 4 юни така: основното концентриране остава в Иваново-Северни, на около 700 км от украинската граница, с осем корпуса; един самолет е засечен във Воркута-Советски в Република Коми, на 2300–2400 км; още три стоят на граждански летища – Бегишево в Татарстан, Челябинск и Нижневартовск в Ханти-Мансийския автономен окръг. Апаратът в Челябинск е пристигнал между 1 и 2 юни, а през март там са били два. След украинския удар от 4 юли базирането се измести още по-навътре, към Болшое Савино край Перм, Оренбург-2 и отново Челябинск.

Цивилната инфраструктура също стана част от тази схема, при това по публично оспорен начин. На 28 май 2026 г. на сайта на холдинга „Аеропорти регионов“, най-големия оператор на регионални аерогари в Русия, се появи обръщение до президента Владимир Путин, подписано с името на изпълнителния директор Евгений Чудновски. Текстът твърдеше за фактическо изземване на летищна инфраструктура от военните и службите, разполагане на бойни самолети и боеприпаси на гражданска територия и „атмосфера на страх“ сред персонала. Компанията обяви, че сайтът е хакнат, определи текста като фалшив и свали страницата. Документът остава оспорен; наличието на самолетите на трите граждански летища според сателитните снимки – не.

Малката височина е общият знаменател и за източния фланг на НАТО. Самолетният радар е ключовия актив, който може да открие крилата ракета или дрон отвъд радарния хоризонт на наземните станции и точно това ограничение се оказа важно на 8 август 2026 г. когато дрон нахлу от въздушното пространство на Румъния и се взриви в слънчогледово поле край бившия граничен пункт „Кардам“. Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов обясни, че апаратът се е движил по курс извън обхвата на радарите, вероятно отклонен от средства за електронна война; Министерството на отбраната определи останките като украинска примамка „Майя“ и заяви, че няма данни за умишлени действия срещу България. Докато Русия разпределя ограничен парк от 4 самолета по широка дъга на фронта и тила, НАТО концентрира въздушното наблюдение в същия басейн. На 7 август разузнавателен самолет Bombardier Artemis II летя над Черно море до Краснодарския край; през юли натовски E-3A и френски E-3CF работеха съгласувано по източния фланг, с френски танкер A330 MRTT в зона за дозареждане над западната акватория на морския басейн. Румънски изтребители F-16 свалиха три дрона в три поредни денонощия от 24 до 26 юли, а командването и управлението във въздуха се осигуряваше именно от E-3A. Мисията Eastern Sentry, стартирана през септември 2025 г. след нахлуване на 19 руски дрона в Полша, продължава да уплътнява точно този слой.

Разчетът на Москва не е ирационален. Иваново беше достигнато на 1 юни 2025 г. не с удар от разстояние, а контрабандно внесени дронове, изстреляни от камиони – заплаха, срещу която самото разстояние нямаше как да помогне. Челябинск и Нижневартовск обаче се намират съответно на близо 1900 и на над 2600 км от Украйна, което извежда техниката извън документираната дълбочина на украинските удари: Воткинск е на около 1300 км, Чебоксари – на около 900. Разпръскването по граждански летища добавя още нов защитен слой, защото усложнява целевата картина и паралелно повишава политическата цена на всяко попадение по такава инфраструктура.

Цената на този разчет обаче се плаща от функцията на системата. Летящият радар никога не е навлизал във въздушното пространство на Украйна и не е било необходимо, защото руската бойна авиация също действа основно извън него поради гъстата ПВО мрежа и тежките загуби в първите дни от пълномащабната война. Су-34 пускат планиращи бомби на 35–50 км пред линията на контакт, а реактивните комплекти, използвани от това лято, изместват точката на пускане на 150–200 км навътре в руския тил. Су-35С стрелят с Р-37М от руска територия, извън обсега на наземната украинска ПВО. Ролята на А-50У в тази схема е да вижда отвъд линията вместо тях, да подава целеуказване и да осигурява корекции по средата на траекторията, докато изтребителят може да запази радиомълчание и да не се издава със собствения си радар. Тази задача не е отпаднала. Тя просто не може да се изпълни от Поволжието: 600 км обсег на „Шмел-М“ приключва далеч преди украинската граница.

Заместникът е по-слаб и това беше признато дори от авторитетни руски източници. Още през април 2025 г. Fighterbomber разкри, че Су-35С е поел ролята на радар във въздуха вместо А-50У, „макар и принудително“. Станцията „Ирбис“ открива цели на разстояние до 400 км и може да проследява до 30 едновременно, но за да вижда, трябва да излъчва – а с това издава присъствието на самия изтребител. Нощните дежурства над Уляновск и Самара, от своя страна, вече са ПВО на руския тил, при това изпълнявана от планери от края на 80-те години на миналия век, чийто остатъчен ресурс намалява с всяко излитане. Замяна за самите А-50У няма откъде да дойде: единственият производствен и изпитателен център в Таганрог загуби своята летяща лаборатория през ноември 2025 г. и приключи годината с многомилионна загуба след печалба година по-рано. Така Русия изразходва практически невъзстановим парк за отбраната на собствения си тил, докато над фронтовите подстъпи мястото му се заема от изтребител, който трябва да излъчва, за да вижда.

Проверката на този прочит е проста и предстои. Ако през есента бордовете се върнат на летища западно от Волга и четворните излитания се повторят, значи Москва е преценила, че рисковете от фронтовата работа отново си струват. Ако вместо това дежурствата останат нощни, единични и дълбоко в тила, а следващата „нова“ доставка пак се окаже излязъл от ремонт планер отпреди 15 години, свиването ще продължи от само себе си, без никой да сваля каквото и да било.

Погребаха генерал-майор Валерий Плохотнюк, загинал при взрива в Balzi Rossi

🇷🇺🕯️🎖️ Генерал-майор Валерий Плохотнюк беше погребан на 5 август на Троекуровското гробище в Москва. Той е първият офицер, чието име се появи сред жертвите на експлозията пред московския ресторант Balzi Rossi на 1 август. Това съобщи Telegram каналът „ВЧК-ОГПУ“, а „Медиазона“ провери държавните регистри и установи, че Плохотнюк наистина е починал в деня на атентата.

Опелото мина при режим, необичаен дори за военно погребение. Според описанието на „ВЧК-ОГПУ“ от ранни зори на гробището дежуряха служители на Федералната служба за охрана и Росгвардия, като всички влизащи автомобили бяха проверявани, а всички присъстващи минаваха през проверки за сигурност. Името не беше обявено от никого; каналът го изведе по знамената край гроба, а редакциите го установиха по регистрите. Пет дни след експлозията руските власти не са назовали публично нито един от убитите.

Самата експлозия стана около 19:55 ч. на 1 август пред входа на Balzi Rossi, италиански ресторант на първия етаж на сталинската многоетажна сграда на Кудринския площад. Неизвестна жена се е опитала да влезе на закрит банкет с подаръчна кутия в ръце. Охранител на входа я спрял и понечил да провери кутията; именно в този момент зарядът се задейства на верандата. Националният антитерористичен комитет веднага обяви, че става дума за самоделно взривно устройство с мощност около килограм тротилов еквивалент, начинено с метални сачми. Главното следствено управление на Следствения комитет образува дело за терористичен акт по чл. 205 от руския наказателен кодекс. Следователите работят по версия, че жената е носила заряда, без да знае какво носи, и че той е бил задействан дистанционно.

Сметката на пострадалите се промени за едно денонощие. В първите часове властите съобщиха за 3 убити, сред които жената и охранителят, и за 21 ранени. До неделя двама от ранените починаха в болница, с което броят на жертвите стана 5, а на ранените спадна до 19. Шестима остават в тежко състояние.

Самото заведение първо публикува съобщение, че при него всичко е наред, после го изтегли и се извини за него като крайно неуместно, обеща да потърси близките на загиналите и да им окаже подкрепа, след което обяви, че временно затваря врати. Кудринският площад беше отцепен, а насрочена за уикенда велосипедна проява в района беше преместена за друга дата.

Президентът Владимир Путин присъди генералското звание на Плохотнюк през 2021 г. По това време той е началник-щаб на 49-а общовойскова армия – съединение с щаб в Ставропол, влизащо в състава на Южния военен окръг и воюващо в Украйна като част от групировка войски „Юг“. Под негово подчинение стоят 205-а отделна мотострелкова бригада в Будьоновск, планинска бригада в Карачаево-Черкезия, артилерийска бригада в Майкоп и 7-а руска военна база в Гудаута, Абхазия. Десетилетие по-рано през декември 2011 г. беше назначен начело на Оперативната група руски войски в Приднестровие, където остана до март 2013 г.

Приднестровският пост е по-тежък, отколкото звучи. Оперативната група наброява 1700 военнослужещи заедно с миротворческия контингент по река Днестър и охранява складовете край село Колбасна, където според данни от 2011 г. се съхраняват 19-21,5 хиляди тона боеприпаси, над половината от които с изтекъл срок за употреба и превоз. Складът е реликва от съветско време и стои на молдовска територия, до която Русия няма сухопътен достъп. Тоест в биографията на Плохотнюк стоят и молдовският възел, и южното направление на войната срещу Украйна.

Службата му обаче приключва още през първата година на войната. През ноември 2022 г. започва работа в Научноизследователски институт за автоматична апаратура „Семенихин“, разработчик на информационни системи за Министерство на отбраната. The Insider, който извади данните от регистрите, разкри, че между Плохотнюк и Чайко има връзка, чийто характер остава неясен. На верандата на Кудринския площад е стоял познат на юбиляра, а не негов подчинен.

Ден преди погребението изданието „Агентство“ намери следите на втора смърт от същия банкет в две бази данни. Данъчният номер на 27-годишния московчанин Даниил Передрий е обявен за невалиден от 1 август, а в Единния държавен регистър на индивидуалните предприемачи се появи запис за спиране на дейността му поради смърт. По същия признак редакциите установиха и смъртта на Плохотнюк. Передрий беше женен за Мария Чайко, дъщеря на главнокомандващия Въздушно-космическите сили. Според данни на украински медии самата тя е получила черепно-мозъчна травма от сачмите.

Именно рожденият ден на нейния баща се е празнувал в заведението. Генерал-полковник Александър Чайко навърши 55 години на 27 юли, а на сцената в ресторанта беше поставена табела с неговото име и възраст. Чайко оглави Въздушно-космическите сили през май. Дотогава командва 1-ва гвардейска танкова армия от 2017 г. Получава званието Герой на Русия през 2020 г. и два пъти ръководи руската групировка в Сирия: от септември 2019 до ноември 2020 г. и отново през 2021 г. Human Rights Watch преброи поне 1600 цивилни, убити при бойните действия под негово командване там, включително при удари по болници и училища. През февруари и март 2022 г. Чайко командва войските, настъпващи към Киев от запад, а подчинените му войски извършиха документирани престъпления в Буча. Украйна го съди задочно за военни престъпления. При взрива не е пострадал, а нито руските институции, нито негови представители са потвърждавали, че е бил в заведението.

Успоредно с това се разви и втора история, която все още не е разплетена. На 4 август в чат на московския район Солнцево излезе съобщение за прощаване с 53-годишния генерал-лейтенант Игор Ерусалимов, до 2024 г. първи заместник-началник на щаба и началник на оперативното управление на Московския военен окръг. Първото си генералско звание той получава седмица преди пълномащабната инвазия в Украйна, а генерал-лейтенант става през май 2025 г. Публикацията първи забеляза украинският блогър Necro Mancer, който беше цитиран от „Медиазона“, „Важни истории“ и „Новая газета Европа“, обявиха погребението, че се е състояло на 5 август. „Медиазона“ уточни, че не е успяла да установи датата на смъртта.

„Верстка“ направи обратната проверка и получи обратен резултат. Редакцията набра телефонен номер на офицера; мъж се отзова на името и бащиното му име, попита кое е изданието и каза: „Не пишете нищо за мен“. Журналистите установиха и че Telegram акаунтът, публикувал съобщение за прощаването, е създаден на 23 юли, всичките профилни снимки са от същия ден, а самият профил се среща в чатове за запознанства. Т.е. едно и също име стои едновременно в новинарски емисии като погребано и се отзовава на повикване.

Към това се добави и вторият признак: данъчният номер на Ерусалимов продължава да е валиден, докато тези на Передрий и на Плохотнюк бяха анулирани с дата 1 август. „Медуза“ вече описва съобщението за погребението като потенциално нарочно подхвърлена невярна информация.

Плохотнюк влиза в списък, който за 2 години нарасна до 6 известни случая.

На 17 декември 2024 г. генерал-лейтенант Игор Кирилов, началник на войските за радиационна, химическа и биологическа защита от 2017 г. беше убит заедно със своя помощник Иля Поликарпов от бомба, скрита в електрическа тротинетка пред жилищна сграда на Рязанския проспект в Москва. Ден по-рано Службата за сигурност на Украйна (СБУ) му повдигна обвинение за военни престъпления по чл. 438 от Наказателния кодекс на страната. Изпълнителят получи доживотен затвор, след като призна, че е бил вербуван от украинските служби.

На 25 април 2025 г. генерал-лейтенант Ярослав Москалик, заместник-началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб, загина при взрив на автомобил в Балашиха, за което на доживотен затвор беше осъден Игнат Кузин.

На 22 декември 2025 г. взривно устройство под лек автомобил на паркинг на улица „Ясенева“ в Москва уби генерал-лейтенант Фанил Сарваров, началник на Управлението за оперативна подготовка на Генералния щаб; следствието провери и версия за участие на украинските служби.

Следващите два случая се разминаха с целта. През февруари 2026 г. непознат стреля по генерал-лейтенант Владимир Алексеев, първи заместник-началник на Главното разузнавателно управление (ГРУ), в момента на излизане от апартамент на Волоколамското шосе в Москва. Алексеев оцеля, в тежко състояние.

На 28 април 2026 г. взривно устройство, поставено в пощенска кутия на стълбищна площадка в гарнизона Князе-Волконское-1 в Хабаровския край, беше насочено към генерал-майор Азатбек Омурбеков, командвал и отговорен за военни престъпления на 64-та мотострелкова бригада по време на окупацията на киевското предградие Буча, поради което е обект на санкции от ЕС и САЩ. Омурбеков се измъкна невредим, а загина подчинен на него подполковник с фамилно име Кузменко. Съдът в Хабаровск изпрати двама заподозрени в следствения арест, докато трети заподозрян избяга зад граница.

Досегашният почерк в тази поредица беше един и същ: заложено взривно устройство под колата или пред входа на жилищна сграда, където живее мишената на атентата. Кудринският площад обаче е друг вид цел. Там устройството стигна до закрит банкет в центъра на столицата, на който се е събрал висшият команден състав на един от родовете войски, и се задейства едва защото един охранител поиска да види какво има в кутията.

Разследването продължава без обявени заподозрени и без поета отговорност. Жената, донесла кутията, остава неидентифицирана; тялото ѝ е разкъсано от взрива и според местни медии нейната самоличност се установява с ДНК експертиза. Киев не е коментирал случая по никакъв начин. В гневно изявление руското посолство в Рим обвини Киев, че е „поредно превъплъщение на Ал-Кайда и Ислямска държава“, а „заразата на украинския тероризъм е достигнала Европа и по-специално Италия“. В него се прави опит за внушение, че ударът е бил насочен към италианци, работещи в Москва. На 3 август италианският външен министър и вицепремиер Антонио Таяни отвърна, че това е колосална лъжа, и попита защо украинците биха плашили Италия, щом тя е на тяхна страна.

Междувременно имената на убитите не бяха обявени, а установени. Смъртта на Плохотнюк беше открита в държавните регистри от „Медиазона“, а тази на Передрий  беше потвърдена от анулиран личен документ и запис за прекратена фирма, според „Агентство“. Името на Ерусалимов измина обратния път, от чат на един столичен квартал към новинарските емисии, и се задържа там, докато „Верстка“ не набра телефона му.

Погребаха генерал-майор Валерий Плохотнюк, загинал при взрива в Balzi Rossi

🇷🇺🕯️🎖️ Генерал-майор Валерий Плохотнюк беше погребан на 5 август на Троекуровското гробище в Москва. Той е първият офицер, чието име се появи сред жертвите на експлозията пред московския ресторант Balzi Rossi на 1 август. Това съобщи Telegram каналът „ВЧК-ОГПУ“, а „Медиазона“ провери държавните регистри и установи, че Плохотнюк наистина е починал в деня на атентата.

Опелото мина при режим, необичаен дори за военно погребение. Според описанието на „ВЧК-ОГПУ“ от ранни зори на гробището дежуряха служители на Федералната служба за охрана и Росгвардия, като всички влизащи автомобили бяха проверявани, а всички присъстващи минаваха през проверки за сигурност. Името не беше обявено от никого; каналът го изведе по знамената край гроба, а редакциите го установиха по регистрите. Пет дни след експлозията руските власти не са назовали публично нито един от убитите.

Самата експлозия стана около 19:55 ч. на 1 август пред входа на Balzi Rossi, италиански ресторант на първия етаж на сталинската многоетажна сграда на Кудринския площад. Неизвестна жена се е опитала да влезе на закрит банкет с подаръчна кутия в ръце. Охранител на входа я спрял и понечил да провери кутията; именно в този момент зарядът се задейства на верандата. Националният антитерористичен комитет веднага обяви, че става дума за самоделно взривно устройство с мощност около килограм тротилов еквивалент, начинено с метални сачми. Главното следствено управление на Следствения комитет образува дело за терористичен акт по чл. 205 от руския наказателен кодекс. Следователите работят по версия, че жената е носила заряда, без да знае какво носи, и че той е бил задействан дистанционно.

Сметката на пострадалите се промени за едно денонощие. В първите часове властите съобщиха за 3 убити, сред които жената и охранителят, и за 21 ранени. До неделя двама от ранените починаха в болница, с което броят на жертвите стана 5, а на ранените спадна до 19. Шестима остават в тежко състояние.

Самото заведение първо публикува съобщение, че при него всичко е наред, после го изтегли и се извини за него като крайно неуместно, обеща да потърси близките на загиналите и да им окаже подкрепа, след което обяви, че временно затваря врати. Кудринският площад беше отцепен, а насрочена за уикенда велосипедна проява в района беше преместена за друга дата.

Президентът Владимир Путин присъди генералското звание на Плохотнюк през 2021 г. По това време той е началник-щаб на 49-а общовойскова армия – съединение с щаб в Ставропол, влизащо в състава на Южния военен окръг и воюващо в Украйна като част от групировка войски „Юг“. Под негово подчинение стоят 205-а отделна мотострелкова бригада в Будьоновск, планинска бригада в Карачаево-Черкезия, артилерийска бригада в Майкоп и 7-а руска военна база в Гудаута, Абхазия. Десетилетие по-рано през декември 2011 г. беше назначен начело на Оперативната група руски войски в Приднестровие, където остана до март 2013 г.

Приднестровският пост е по-тежък, отколкото звучи. Оперативната група наброява 1700 военнослужещи заедно с миротворческия контингент по река Днестър и охранява складовете край село Колбасна, където според данни от 2011 г. се съхраняват 19-21,5 хиляди тона боеприпаси, над половината от които с изтекъл срок за употреба и превоз. Складът е реликва от съветско време и стои на молдовска територия, до която Русия няма сухопътен достъп. Тоест в биографията на Плохотнюк стоят и молдовският възел, и южното направление на войната срещу Украйна.

Службата му обаче приключва още през първата година на войната. През ноември 2022 г. започва работа в Научноизследователски институт за автоматична апаратура „Семенихин“, разработчик на информационни системи за Министерство на отбраната. The Insider, който извади данните от регистрите, разкри, че между Плохотнюк и Чайко има връзка, чийто характер остава неясен. На верандата на Кудринския площад е стоял познат на юбиляра, а не негов подчинен.

Ден преди погребението изданието „Агентство“ намери следите на втора смърт от същия банкет в две бази данни. Данъчният номер на 27-годишния московчанин Даниил Передрий е обявен за невалиден от 1 август, а в Единния държавен регистър на индивидуалните предприемачи се появи запис за спиране на дейността му поради смърт. По същия признак редакциите установиха и смъртта на Плохотнюк. Передрий беше женен за Мария Чайко, дъщеря на главнокомандващия Въздушно-космическите сили. Според данни на украински медии самата тя е получила черепно-мозъчна травма от сачмите.

Именно рожденият ден на нейния баща се е празнувал в заведението. Генерал-полковник Александър Чайко навърши 55 години на 27 юли, а на сцената в ресторанта беше поставена табела с неговото име и възраст. Чайко оглави Въздушно-космическите сили през май. Дотогава командва 1-ва гвардейска танкова армия от 2017 г. Получава званието Герой на Русия през 2020 г. и два пъти ръководи руската групировка в Сирия: от септември 2019 до ноември 2020 г. и отново през 2021 г. Human Rights Watch преброи поне 1600 цивилни, убити при бойните действия под негово командване там, включително при удари по болници и училища. През февруари и март 2022 г. Чайко командва войските, настъпващи към Киев от запад, а подчинените му войски извършиха документирани престъпления в Буча. Украйна го съди задочно за военни престъпления. При взрива не е пострадал, а нито руските институции, нито негови представители са потвърждавали, че е бил в заведението.

Успоредно с това се разви и втора история, която все още не е разплетена. На 4 август в чат на московския район Солнцево излезе съобщение за прощаване с 53-годишния генерал-лейтенант Игор Ерусалимов, до 2024 г. първи заместник-началник на щаба и началник на оперативното управление на Московския военен окръг. Първото си генералско звание той получава седмица преди пълномащабната инвазия в Украйна, а генерал-лейтенант става през май 2025 г. Публикацията първи забеляза украинският блогър Necro Mancer, който беше цитиран от „Медиазона“, „Важни истории“ и „Новая газета Европа“, обявиха погребението, че се е състояло на 5 август. „Медиазона“ уточни, че не е успяла да установи датата на смъртта.

„Верстка“ направи обратната проверка и получи обратен резултат. Редакцията набра телефонен номер на офицера; мъж се отзова на името и бащиното му име, попита кое е изданието и каза: „Не пишете нищо за мен“. Журналистите установиха и че Telegram акаунтът, публикувал съобщение за прощаването, е създаден на 23 юли, всичките профилни снимки са от същия ден, а самият профил се среща в чатове за запознанства. Т.е. едно и също име стои едновременно в новинарски емисии като погребано и се отзовава на повикване.

Към това се добави и вторият признак: данъчният номер на Ерусалимов продължава да е валиден, докато тези на Передрий и на Плохотнюк бяха анулирани с дата 1 август. „Медуза“ вече описва съобщението за погребението като потенциално нарочно подхвърлена невярна информация.

Плохотнюк влиза в списък, който за 2 години нарасна до 6 известни случая.

На 17 декември 2024 г. генерал-лейтенант Игор Кирилов, началник на войските за радиационна, химическа и биологическа защита от 2017 г. беше убит заедно със своя помощник Иля Поликарпов от бомба, скрита в електрическа тротинетка пред жилищна сграда на Рязанския проспект в Москва. Ден по-рано Службата за сигурност на Украйна (СБУ) му повдигна обвинение за военни престъпления по чл. 438 от Наказателния кодекс на страната. Изпълнителят получи доживотен затвор, след като призна, че е бил вербуван от украинските служби.

На 25 април 2025 г. генерал-лейтенант Ярослав Москалик, заместник-началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб, загина при взрив на автомобил в Балашиха, за което на доживотен затвор беше осъден Игнат Кузин.

На 22 декември 2025 г. взривно устройство под лек автомобил на паркинг на улица „Ясенева“ в Москва уби генерал-лейтенант Фанил Сарваров, началник на Управлението за оперативна подготовка на Генералния щаб; следствието провери и версия за участие на украинските служби.

Следващите два случая се разминаха с целта. През февруари 2026 г. непознат стреля по генерал-лейтенант Владимир Алексеев, първи заместник-началник на Главното разузнавателно управление (ГРУ), в момента на излизане от апартамент на Волоколамското шосе в Москва. Алексеев оцеля, в тежко състояние.

На 28 април 2026 г. взривно устройство, поставено в пощенска кутия на стълбищна площадка в гарнизона Князе-Волконское-1 в Хабаровския край, беше насочено към генерал-майор Азатбек Омурбеков, командвал и отговорен за военни престъпления на 64-та мотострелкова бригада по време на окупацията на киевското предградие Буча, поради което е обект на санкции от ЕС и САЩ. Омурбеков се измъкна невредим, а загина подчинен на него подполковник с фамилно име Кузменко. Съдът в Хабаровск изпрати двама заподозрени в следствения арест, докато трети заподозрян избяга зад граница.

Досегашният почерк в тази поредица беше един и същ: заложено взривно устройство под колата или пред входа на жилищна сграда, където живее мишената на атентата. Кудринският площад обаче е друг вид цел. Там устройството стигна до закрит банкет в центъра на столицата, на който се е събрал висшият команден състав на един от родовете войски, и се задейства едва защото един охранител поиска да види какво има в кутията.

Разследването продължава без обявени заподозрени и без поета отговорност. Жената, донесла кутията, остава неидентифицирана; тялото ѝ е разкъсано от взрива и според местни медии нейната самоличност се установява с ДНК експертиза. Киев не е коментирал случая по никакъв начин. В гневно изявление руското посолство в Рим обвини Киев, че е „поредно превъплъщение на Ал-Кайда и Ислямска държава“, а „заразата на украинския тероризъм е достигнала Европа и по-специално Италия“. В него се прави опит за внушение, че ударът е бил насочен към италианци, работещи в Москва. На 3 август италианският външен министър и вицепремиер Антонио Таяни отвърна, че това е колосална лъжа, и попита защо украинците биха плашили Италия, щом тя е на тяхна страна.

Междувременно имената на убитите не бяха обявени, а установени. Смъртта на Плохотнюк беше открита в държавните регистри от „Медиазона“, а тази на Передрий  беше потвърдена от анулиран личен документ и запис за прекратена фирма, според „Агентство“. Името на Ерусалимов измина обратния път, от чат на един столичен квартал към новинарските емисии, и се задържа там, докато „Верстка“ не набра телефона му.

Су-57 се разби при учебен полет на 50 километра от Москва

🇷🇺✈️💥 Су-57 – най-модерния боен самолет на Въздушно-космическите сили на Руската федерация и единственият руски изтребител, теоретично зачислен към пето поколение – се разби преди около час при учебен полет край село Луцино до Звенигород в Подмосковието, на 50 км западно от столицата. Пилотът е успял да катапултира и се намира извън опасност, изтребителят е летял без въоръжение, а на земята няма пострадали. Машина на стойност 2,2 млрд рубли по договора от 2019 г. е загубена не над бойното поле в Украйна, а при рутинен тренировъчен полет в сърцето на Московска област.

Самолетът е паднал в 13:49 ч. московско време в района на Москва река, а само 20-ина минути по-късно, в 14:10 ч. Министерството на отбраната потвърди официално инцидента. Ведомството съобщи единствено за „учебно-боен самолет“, разбил се „поради техническа неизправност при излитане“, без нито веднъж да назове типа. Назоваха го други: за Су-57 съобщиха популярният канал Mash, независимото издание Astra, канал „112“ и местният „Звенигород“, същото повториха и Z-блогъри като „Воевода вещает“, а от мястото на катастрофата тръгнаха снимки и видео с горящи отломки. Следственият комитет образува наказателно дело по чл. 351 от Наказателния кодекс – нарушение на правилата за полети или подготовката, а причини ще бъдат установени от комисия на военното ведомство.

Според версията на Mash пилотът е насочил падащата машина настрани от жилищните сгради на Луцино и е катапултирал в последния момент; очевидци, цитирани от местни издания, разказват, че изтребителят е избухнал едва след катапултирането. Никой официален източник не казва откъде е излетял самолетът, но географията стеснява отговора: Луцино е на около 15 км от авиобаза Кубинка, а думите „неизправност при излитане“ сочат, че самолетът е паднал минути след отделянето си от пистата. Излитане от Кубинка остава най-вероятното обяснение, макар да няма потвърждение за него.

Су-57 е витрината на руската бойна авиация – свръхзвуков многоцелеви изтребител със стелт елементи с названието Felon по класификацията на НАТО, разработен от конструкторско бюро „Сухой“ и произвеждан серийно в Комсомолск на Амур. Първият му полет е проведен през 2010 г. От 2017 г. използва двигатели от ново поколение, а по думите на тогавашния министър на отбраната Сергей Шойгу изтребителите са минали и бойна проверка в Сирия. Замислен като руския отговор на американските F-22 и F-35, самолетът е предназначен да сваля въздушни цели в близък и далечен бой и да поразява наземни и надводни обекти, със заявена способност да преодолява съвременна ПВО. През май 2019 г. президентът Владимир Путин обяви, че въоръжените сили ще закупи 76 такива изтребителя до 2028 г. – сделка, която според статия на „Комерсант“ възлиза на около 170 млрд рубли, или по около 2,2 млрд рубли за самолет: по тогавашния курс около 35 млн долара. Западните оценки поставят реалната цена между 35 и 50 млн долара за брой.

Програмата обаче се движи по-бавно от обявеното, а днешната катастрофа далеч не е първата ѝ загуба. Първият сериен Су-57 трябваше да влезе в строя още към края на 2019 г., но именно той се разби на 24 декември 2019 г. при заводски изпитателен полет край Комсомолск на Амур; пилотът тогава катапултира успешно. Доставките реално започнаха през 2020 г. и до момента са налични няколко десетки самолета – само малка част от планираните 76. Машината, паднала край Луцино, е втората известна загуба на Су-57 при летателно произшествие – и първата на крачка от столицата.

Във войната срещу Украйна Су-57 е използван твърде пестеливо. През 2023 г. службата за разузнаване към Министерство на отбраната на Обединеното кралство съобщи, че участва в бойните действия поне от юни 2022 г. главно като носител на далекобойни ракети, изстрелвани от руското въздушно пространство: според оценката Кремъл съзнателно го държи далеч от украинската противовъздушна отбрана, тъй като свалянето на Су-57 над Украйна би дало на Киев и на Запада ценни отломки и тежък репутационен удар.

Войната обаче застигна Су-57 на земята. На 8 юни 2024 г. дронове на Главно управление на разузнаването (ГУР) на Украйна го поразиха на летище Ахтубинск в Астраханска област – първи известен удар по машина от този тип, потвърден със сателитни изображения, заснети преди и след удара. На 25 април 2026 г. Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна стигнаха много по-дълбоко: удариха авиобаза Шагол в Челябинск, на около 1700 км от границата, където Русия беше изтеглила част от своите скъпи изтребители именно за да ги скрие от дроновете. Сравнителни сателитни кадри, публикувани от Exilenova+, показаха общо 4 поразени машини по стоянките, сред тях Су-57 и Су-34; Киев обяви, че целта е да се подкопае способността на Русия да нанася удари по украинските градове. Дори Урал се оказа недостатъчно далеч.

Днешната загуба идва без украинско участие, но смалява същия и без това оскъден състав – при десетки налични машини всяка загубена е осезаем дял от него. Каква е причината – двигателят, конструкцията или подготовката на полета – ще установи разследването по чл. 351. Към вечерта на 23 юли Министерството на отбраната продължава да не назовава типа на падналия изтребител; мълчание, което снимките от бреговете на Москва река вече бяха запълнили.

САЩ потвърдиха: украински F-16 свали руски Су-35 във въздушен бой

🇺🇦✈️🇷🇺 Украински F-16 е свалил руски изтребител Су-35 във въздушен бой. Потвърждението за това вече не идва от фронтови сводки, а от най-висшия военен ръководител на Пентагона. В понеделник, 21 юли, по време на изслушване пред Комисията по бюджетни кредити на Сената, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн даде първо официално потвърждение от американска страна за въздушна победа на украински F-16 над руски боен самолет, което затвори въпроса, който стоеше открит почти две седмици: какво точно свали Су-35, чиито останки изгоряха в зоната на отговорност на Трети армейски корпус на източния фронт.

Признанието дойде по време на изслушване, посветено на съвсем друг конфликт. Заедно с министъра на войната Пийт Хегсет, генерал Кейн защити пред сенаторите допълнителен спешен пакет от 87,6 милиарда долара, поискан от Белия дом преди всичко за кампанията срещу Ислямска република Иран (която според Хегсет дотук е струвала на Вашингтон 37,5 милиарда долара). В публикувания откъс от изслушването Кейн не обвързва победата във въздушния бой с конкретна дата и място, но единственият подобен случай, който отговаря на описанието му, е именно свалянето от 8 юли, потвърден от украинска страна с кадри от мястото на падналите отломки.

Тогава 3-ти армейски корпус публикува видео на горящите останки, придружено от краткото съобщение „Руски изтребител Су-35 продължава да гори в зоната на отговорност на 3-ти армейски корпус!“ ВВС на Украйна потвърдиха свалянето над източния сектор на фронта, но без да уточняват използваното оръжие. Свързаният с Командването на ВВС Telegram канал „Соняшник“ добави важна подробност, която руската страна не оспори: пилотът на сваления изтребител е бил сред най-опитните в сектора и е стоял зад серия от точни удари по украинската отбрана. Според руски източници той е оцелял, след като се е катапултирал успешно.

Най-подробният разказ за самия въздушен бой беше предоставен от губещата страна. Telegram каналът Fighterbomber (чийто автор е пенсионираният руски пилот Иля Туманов, считан за неофициален говорител на ВКС) и „Воевода вещает“ описаха сценарий на координирана засада: батарея MIM-104 Patriot, изтеглена напред на 60 км от сивата зона, е осигурявала радарна картина в дълбочина на руските позиции. В същото време един F-16 е летял ниско, за да имитира пуск на планиращи бомби, влизайки в ролята на примамка, докато други два са изчаквали на по-голяма височина, въоръжени с ракети въздух-въздух AIM-120. Когато Су-35 се е спуснал към ниската цел, капанът се е затворил. Руските канали обаче не успяха да отговорят на може би най-ключовия въпрос: дали фаталният изстрел е дошъл от F-16, или от зенитно-ракетния комплекс на земята. Именно на това недвусмислен отговор даде генерал Кейн от трибуната на Сената: става дума за въздушен бой – самолет срещу самолет.

Първите доставки на F-16 пристигнаха в Украйна от Нидерландия и Дания през лятото на 2024 г. По-късно те се допълниха от бройки от Норвегия и Белгия и поеха основно тежестта на противовъздушната отбрана: нощни прехвати на крилати ракети и ирански дронове „Шахед“ по време на масирани руски атаки. Според Командването на ВВС те са поразили стотици въздушни цели, но досега не можеха да се похвалят и с един официално признат свален руски самолет. Единственият предишен претендент – сваленият на 7 юни 2025 г. в Курска област изтребител Су-35С – така и не получи официално потвърждение. Тогава немският таблоид Bild приписа успешното попадение на F-16 с AIM-120, изстреляна от максимално разстояние с насочване от шведски радарни самолети (AEW&C). Анализатори обаче възразиха, че машината може да е била поразена от зенитно-ракетен комплекс, а Киев така и не назова оръжието. По онова време нито Командването на ВВС на Украйна, нито Пентагонът застанаха зад версията за въздушен бой. Но случаят от 8 юли вече има своя официален отговор – и то от ниво, по-високо от всяка фронтова сводка.

Засадата с изнесен напред радарен комплекс също има своята предистория. През 2024 г. изнесени напред батареи Patriot поразяваха руски бомбардировачи Су-34, а през януари и февруари същата година Украйна свали успешно два самолета за далечно радарно откриване и управление (AWACS) Бериев А-50, те остават сред най-дефицитните машини в руската военна авиация. Новият детайл от 8 юли е ролята на изтребителя: комплексът вече не стреля сам, а предава въздушната картина на F-16, които довършват прехвата със свои собствени ракети. По този начин рискът се прехвърля от скъпата и трудноподвижна наземна батарея върху маневрените самолети.

Су-35С е острието на руската изтребителна авиация в Украйна: това е платформа, носител на далекобойни ракети въздух-въздух Р-37М, прикриваща бомбардировачите с планиращи бомби, която в продължение на години принуждаваше украинските пилоти да летят ниско и за кратко. Загубата на една машина не променя генерално съотношението на силите – Русия разполага с десетки такива самолети и ефектът се усеща само на тактическо ниво в конкретен участък. Разковничето обаче е друго: описаната от руските канали тактика предполага работеща в реално време връзка между сензор и стрелец. Patriot разполага с видимост далеч отвъд бордовия радар на F-16, а самолетите се приближават само колкото да произведат изстрел. Именно този вид интеграция превръща отделните западни системи в единна съгласувана противовъздушна отбрана, а не просто в механичен сбор от отделни системи.

Въпросът оттук насетне е свързан с повторяемостта. Един свален Су-35 е отделен епизод; серия от подобни сваляния обаче би означавала, че руската авиация започва да губи комфорта и сигурността, с които атакува с планиращи бомби зад линията на фронта. Малко вероятно е руското командване да остави тази загуба без реакция – по-реалистичният сценарий е патрулите и носителите на бомби да бъдат изтеглени по-надълбоко и това само по себе си вероятно ще намали точността и темпа на ударите по предните украински позиции.

Откатът на ЯкБ-12,7 къса импровизирания стан и поваля руски разчет

🇷🇺💥 Импровизирана четирицевна вертолетна картечница ЯкБ-12,7, монтирана в каросерията на камион, се счупва в основата си под отката още при първите откоси; оръжието се отмята рязко назад и нагоре и поваля собствения си стрелец, който пада от платформата. Кадрите са споделени руският канал „Блиндаж дяди Жоры“. Гофрираните метални бордове издават каросерия на камион, а оскъдните детайли, включително тополи под ниска облачност, не позволяват геолокация.

Операторът пада по гръб от платформата, висока поне около два метра, ударен от самото оръжие при отмятането му. Втори военен, застанал на крачка встрани, заляга в последния момент, когато го спасява от сигурна гибел. В описанието под видеото не се съобщава за пострадали.

ЯкБ-12,7 (индекс 9-А-624) е авиационно оръжие, не пехотно. Това е четирицевна картечница с въртящ се блок цеви от типа „Гатлинг“, разработена в края на 60-те години и приета на въоръжение през 1977 г. за щурмовия хеликоптер Ми-24. Стреля с патрон 12,7×108 мм при темп до 4000–4500 изстрела в минута – модернизираният вариант ЯкБЮ достига 5000 – тежи около 45 кг без боекомплект и по замисъл изобщо не е носимо оръжие. Проектирана е да виси в носовата установка УСПУ-24 на Ми-24, здраво свързана с носещата конструкция на хеликоптера, която поема мощния откат на четирите бързо редуващи се цеви. Именно тази опора изчезва, щом оръжието бъде свалено на земята и завинтено на набързо сглобена стойка.

Именно тук се корени инцидентът. Заварена на самоделен стан в каросерията на камион, върху окачване, което поддава и се люлее, картечницата остава без твърдата основа, за която е конструирана. Още преди този случай специалният украински портал Militarnyi посочи, че руснаците стрелят с наземните установки на къси откоси, а импровизираните шасита не поемат отката и се клатят силно при стрелба. Причината за провала е елементарна физика: огромният откат на 12,7-мм откос среща слаба заварка, която просто се къса, и тежкото оръжие политва назад.

През последните две години руските сили започнаха да свалят именно тези картечници от Ми-24 и да ги слагат на наземни носители за мобилните огневи групи – леките екипи на пикапи, камиони и бронирани машини, натоварени да свалят украинските дронове. Логиката е разбираема: 12,7-мм оръжие, изсипващо няколко хиляди изстрела в минута, е ефективно срещу малка и бавна въздушна цел, а свалена установка на един застаряващ хеликоптер е привидно евтин ресурс. Но авиационната картечница е създадена за твърдо гнездо в летателна машина, не за импровизирана стойка на автомобилно окачване, и адаптацията пренася този проблем на земята, без да го решава. Беларуски конструктори са минали по същата пътека с 4-цевната ГШГ-7,62 – знак, че става дума за модел, а не за единичен каприз.

Самите мобилни огневи групи не са руско изобретение. Украйна ги разгръща от есента на 2022 г. срещу масираните удари с ирански дронове „Шахед“, а Русия възприе модела по-късно, копирайки украинския опит. Идеята е проста и икономически неизбежна: скъпите зенитни ракети не бива да се хабят по евтини безпилотни апарати, затова малки екипи – по трима-петима души, сменящи се на денонощни дежурства, върху пикапи, бронирани „Тигър“ и УАЗ – дебнат по вероятните въздушни коридори и свалят въздушната цел с картечен огън. Насочват ги прожектори, тепловизори и малки радари за близкия обсег. Арсеналът е пъстра сбирка от каквото е под ръка: 23-мм установки ЗУ-23-2, тежки картечници ДШКМ с нощна оптика, преносими зенитни комплекси, автоматични гранатомети, гладкоцевни пушки за най-близкия обсег, дори картечници „Максим“ отпреди повече от век, върнати от складовете. Свалените от Ми-24 картечници ЯкБ-12,7 и ГШГ-7,62 са част от същата логика – само че за разлика от старите пехотни картечници те стоварват на земята дефекти, които в хеликоптера е поемала самата машина.

Кадрите от „Блиндаж дяди Жоры“ показват какво се случва, когато въпросната импровизация прескочи инженерната граница. Авиационна картечница с огромна сила на отката, закрепена на стойка, която не е оразмерена да я поеме, се превръща в опасност за собствения си разчет: основата поддава при първите откоси, оръжието се отмята и поваля стрелеца, който трябва да го обслужва.

Отвъд ефектния кадър инцидентът очертава състоянието на руската отбрана срещу украинските дронове. Свалянето на бордови картечници от ударни хеликоптери и монтирането им на домашно сглобени стойки е белег за недостиг на способности, не на нова доктрина: специализираните средства срещу масираните атаки с евтини дронове не достигат и частите се справят с каквото имат. Практиката е неустойчива по същество – въоръжението, свалено от Ми-24, идва от краен ресурс, а набързо заварените установки не са проектирани нито за наземна употреба, нито за безопасна работа от пехотен разчет. Кадри като този няма да променят темпа на войната и почти сигурно няма да спрат самата импровизация; те само отброяват цената ѝ – за войниците, натоварени да обслужват оръжие, което се обръща срещу тях.

Украйна свали руски Су-35 в източното направление

🇺🇦✈️🇷🇺 Военновъздушните сили на Украйна свалиха руски изтребител Су-35 на източния фронт в сряда. „Добра новина от ВВС! Днес сме минус поредния руски въздушен терорист“, гласи изявление в официалния канал на Командването на ВВС, без да оповести детайли за обстоятелствата при удара.

Ако свалянето се потвърди, то е чувствителен удар по руската тактическа авиация: Су-35 е сред най-съвременните самолети в редовна експлоатация на Въздушно-космическите сили, който е значително по-скъп от изтребителя-бомбардировач Су-34, какъвто погрешно беше посочен от мониторинг канали в минутите след удара.

Разграничението между двата вида не е дребен детайл. Су-35 е едноместен, двумоторен многоцелеви изтребител от поколение 4++, разработен на основата на съветския Су-27. Той е проектиран преди всичко за извоюване на въздушно превъзходство – прехват, борба за господство в небето и въздушен бой на големи разстояния, при това без да губи способността да поразява и наземни цели. Су-34, обратно, е ударна платформа, чиято основна работа е да бомбардира позиции, а през последните месеци все по-често и градове с планиращи авиобомби. Оттук идва и разликата в цената: оценките за Су-35 обичайно се движат между 75 и 85 милиона долара според конфигурацията и експортните условия, докато за Су-34 се посочват чувствително по-скромни стойности.

Онова, което превръща Су-35 сериозна заплаха за украинските пилоти, е комбинацията от маневреност и въоръжение. Двигатели с управляем вектор на тягата му осигуряват висока подвижност във въздушен бой, докато мощната бордова радарна станция е проектирана да открива цели на голямо разстояние. Машината носи широка гама въоръжение – от клас въздух-въздух като Р-77 и Р-37М през въздух-земя до управляеми авиобомби. Именно далекобойната Р-37М направи Су-35 постоянна опасност над фронтовата линия. Тази ракета е сред най-далекобойните от клас въздух-въздух в експлоатация – с обявен обхват до около 200 км – и Русия я носи както на Су-35, така и на тежкия прехващач МиГ-31К. Изстрелвана от голяма дистанция, тя принуждава украинската авиация да лети предпазливо и ниско и стеснява пространството, в което изобщо може да действа; заплахата от нея тежи върху всеки украински полет до фронта, независимо дали руският изтребител се намира във въздуха в конкретния момент. В хода на пълномащабната война Русия използва Су-35 широко: за ескорт на ударни самолети, за въздушни патрули край фронта, за пускане на далекобойни ракети и за оспорване на украинското небе.

Тъкмо затова загубата на Су-35 се различава по същество от свалянето на пореден Су-34. Бомбардировач като него инструмент за натиск на земята, но изтребителят за въздушно превъзходство е инструментът, с който Русия държи украинската авиация на разстояние. Всяка унищожена машина от втория вид докосва не толкова способността на Москва да удря наземни цели, колкото способността да оспорва самото небе, и то в момент, в който Киев постепенно въвежда в експлоатация западни изтребители F-16 и се опитва да върне инициативата във въздуха на своя страна.

Официално Киев не съобщи как е свален самолетът – дали с изтребител F-16, зенитно-ракетна система като Patriot или друг комплекс. Не бяха публикувани кадри от падналата машина, но това вероятно се е случило в окупираните територии. От руска страна канали в Telegram признаха загубата, като според военни блогъри пилотът е катапултирал успешно, след което е достигнал руските позиции. Такива разминавания около вида и обстоятелствата не са изключение: при сходно твърдение през юни 2025 г. украинската страна съобщи за свален Су-35, но публикува кадри на Су-34, което дълго подхранва спора коя точно машина е паднала.

Начинът, по който Украйна сваля руски машини, се промени осезаемо през последната година. Паралелно с изнесените напред засади със зенитно-ракетни комплекси, дебнещи самолети на подстъпите към бойното поле, Киев вече разполага с изтребители F-16, способни да носят западни далекобойни ракети клас въздух-въздух. Кое от двете е повалило днешната машина, остава неизвестно; но именно това съчетание – наземна ПВО, изтеглена по-близо до линията на контакт, и западни изтребители в небето – стои зад все по-честите руски загуби във въздуха.

По данни на Генералния щаб на Украйна, от началото на пълномащабната война руската авиация е изгубила 436 самолета и 353 хеликоптера. Ако видът на поразената машина бъде потвърден, това ще бъде деветият свален Су-35 за цялата война: Русия започна инвазията с около 100 такива изтребителя и до края на 2025 г. загуби 8 за 45 месеца ежедневни бойни действия – средно по 1 машина на 5-6 месеца – темп, който Москва явно приемаше за поносим, залагайки Су-35 редовно по фронта.

А Су-35 не е машина, която се попълва лесно. Скоростта на производство на руската авиационна индустрия е ограничен, а санкциите затрудняват достъпа до голяма част от електрониката и специалните компоненти, без които съвременни бойни самолети не могат да бъдат сглобени. Всеки свален Flanker-E изважда от строя не просто скъпо изделие, а един от сравнително малкото носители на далечния въздушен бой, върху които стъпва руската страна, за да държи украинската авиация надалеч.

Пожар на авиобазата Борисоглебск след дронов удар във Воронежка област

🇺🇦🔥🇷🇺 Пожар избухна на авиобаза Борисоглебск във Воронежка област през изминалата нощ, след като украински дронове удариха една от площадките, използвани от Въздушно-космическите сили на Руската федерация. Огънят е засечен от системата за наблюдение на топлинни аномалии FIRMS на NASA и заснет от местни жители, чиито кадри бяха споделени от руския канал ASTRA. Местните власти не са коментирали евентуални щети към момента на публикуване.

Мониторинг каналите отчетоха удара в ранните часове на нощта, след като губернаторът на съседната Саратовска област Руслан Бусаргин сподели предупреждение на Министерство на отбраната за заплаха от дронове, а местните летища въведоха ограничения за излитане и кацане. Местни жители съобщиха за серия взривове над района, последвани от пламъци и дим. Част от каналите допуснаха, че цел на удара е петролно депо, а не самото летище; разминаването към сутринта не беше изяснено. Извън спора остават две неща – топлинната аномалия, регистрирана от FIRMS в периметъра на авиобазата, и стълбовете дим по публикуваните видеа. Руската страна, както почти винаги при подобни удари, не потвърди поражения и отчете единствено отблъснати дронове и щети по граждански постройки; мащабът на щетите засега не е потвърден.

Авиобазата Борисоглебск, на около 300 км от украинската граница, е дом на 783-и учебен авиационен център и на елементи от 105-а смесена авиационна дивизия – съединение, което оперира изтребители-бомбардировачи Су-34, изтребители Су-35С и многоцелеви Су-30СМ. Това са машините, с които руската тактическа авиация нанася ежедневни удари по украински фронтови позиции. През последните месеци обаче самото летище се използва предимно като пункт за временно дозареждане и превъоръжаване, а не като място за постоянно базиране: анализ на сателитни снимки показва ограничена активност, само с епизодични появи на самолети и хеликоптери.

Значението на тези бойни самолети за руската офанзива идва от едно-единствено оръжие – управляема авиобомба. Су-34 е основният носител: снабдени с универсален модул за планиране и корекция (УМПК), обикновените фугасни бомби се пускат десетки километри преди целта и се плъзгат до нея по инерция, което ги прави трудни за прехващане. Русия ги произвежда и стоварва масово по украински позиции и по градовете край бойната линия – от Сумска и Харковска област до Херсон и Запорожие – и те се наредиха сред най-разрушителните оръжия на войната.

Именно тази роля обяснява защо украинската кампания се насочва към подобни бази. Нейният замисъл е не толкова да бъдат унищожени отделни самолети на пистата, колкото да бъде разкъсана веригата, която ги поддържа във въздуха – летищата за дозареждане, складовете за гориво и най-вече запасите от бомби и модулите, които ги правят такива. Всеки поразен склад за планиращи бомби и всяка изгоряла цистерна оскъпяват и забавят конвейера, който всяка сутрин праща Су-34 към украинското небе. Затова и летище с намалена натовареност остава смислена цел.

Атаката по Борисоглебск е част от широка вълна от удари в дълбочина. Почти по същото време дронове поразиха Саратов, където по данни на мониторинг канали и местни жители е пламнала рафинерията на Роснефт – едно от най-старите предприятия за преработка на нефт в Поволжието, захранващо с гориво руската армия. Наблюдатели съобщиха за удари и по други петролни и логистични обекти в европейска Русия. Кампанията стъпва все по-осезаемо на собственото украинското оръжеи – далекобойни ударни дронове, способни да достигат цели на стотици километри отвъд границата, там където западните ракети не стигат или са политически ограничени.

Последната атака идва в рамките на обявената в края на юни 40-дневна кампания, с която Киев засилва натиска над руския тил, окупирания Крим и Москва. Само за първите дни на юли украинските безпилотни апарати поразиха двете авиобази на Крим – Саки и Гвардейско, както и складове за „Шахед“ и системи за противовъздушна отбрана. Ударите обаче все по-често излизат отвъд полуострова и навлизат дълбоко в руския тил. През май беше поразена и друго ключово военно летище във Воронежка област – Балтимор, където е разположен 47-и бомбардировъчен авиационен полк, въоръжен със Су-34. Съседна на Украйна, но наситена с авиобази, Воронежка област се очертава като едно от постоянните направления на удари.

Хронология на ударите по Борисоглебск

Летището се превърна в повтаряща се цел още през 2024 г. и оттогава е поразявано поне четири пъти.

13–14 август 2024 г. – Борисоглебск попадна в най-мащабната дотогава атака по руски военни летища: далекобойни дронове на СБУ и другите украински сили удариха едновременно летищата във Воронеж, Курск, Саваслейка и Борисоглебск. Сателитни снимки на проекта „Схеми“ на Радио Свобода показаха поразени хангари в северозападната част на комплекса, където се намира ремонтно-техническо звено. Целта, по думите на украински източници, е да се затрудни използването на летищата, от които излитат носителите на управляемите бомби.

3 октомври 2024 г. – През нощта дронове на СБУ и ССО поразиха складове за управляеми авиобомби, стоянките на Су-35 и Су-34 и горивни хранилища; системата FIRMS отчете няколко огнища на пожар, а сателитни кадри показаха нови следи от огън край пистата. Русия обяви, че е свалила 113 дрона за нощта – 25 от тях над Воронежка област.

5 юли 2025 г. – Единственият удар, който Генералния щаб на Украйна потвърди официално. По данни на командването бяха поразени склад за управляеми авиобомби, учебно-боен самолет и други машини; по-късно сателитни снимки показаха щети в зона с външни резервоари за гориво, авиационно оборудване и вероятно модули УМПК.

8 юли 2026 г. – Настоящият удар: пожар на летището, засечен от сателитен мониторинг (FIRMS) и заснет от местни жители, при непотвърдени щети и мълчание от руска страна.

Дали последният удар е нанесъл трайни поражения на летателна техника и съоръжения, ще се изясни едва след появата на нови сателитни снимки и независими оценки. Ясно е обаче накъде е насочена кампанията – към площадките, горивото и складовете за авиобомби, които държат в готовност руската бойна авиация. Борисоглебск, макар и с намалена натовареност, остава неизменна част от тази мрежа; а повтарящите се удари по едно и също летище показват, че украинското командване не смята работата по него за приключена.c

Руски канали съобщават за нов свален Ka-52 – най-губеният хеликоптер във войната

🇷🇺🚁🇺🇦 Въздушно-космическите сили (ВКС) на Руската федерация загубиха поредния щурмови хеликоптер Ka-52 „Алигатор“, който вече държи най-тежкия баланс на загуби сред всички руски винтокрили машини във войната срещу Украйна. Това става ясно от публикация на Telegram канала Fighterbomber, управляван от пенсионирания руски пилот Иля Туманов, считан за неофициален говорител на ВКС.

Авторът не уточнява никакви оперативни детайли относно инцидента – нито къде, нито кога е станал той, нито причина, нито каква част е обслужвал хеликоптерът – мъглявост, типична за ранните сведения за загуби, които циркулират в руските военни канали, преди да изплуват кадри от отломки или геолокализирани доказателства.

Към момента на публикуване руски официални лица не са потвърдили, нито отрекли загубата. Според същите блогъри един от екипажа е загинал – детайл, който съвпада с хода на много предишни сваляния на „Алигатор“: съосните ротори и тежкият боен товар оставят малко поле за оцеляване, когато той поеме директно попадение.

Отделни руски източници твърдят, че хеликоптерът е летял в подкрепа на операция срещу ударни дронове на украинските сили, когато е паднал. Твърдението няма независимо потвърждение и стъпва на един-единствен, слабо проследим източник, но ако е вярно, би било забележимо: Ka-52 е специално разработен за поразяване на бронирана техника и непосредствена авиационна поддръжка, не за отбрана срещу малки дронове.

Ka-52 „Алигатор“ е двуместен щурмови хеликоптер със съосни ротори, произвеждан от руското конструкторско бюро „Камов“, който е на въоръжение във ВКС като една от основните противоброневи и щурмови платформи. За разлика от тандемната кабина на повечето западни ударни вертолети, в него едно до друго са разположени две места – както за пилота, така и за оператора на въоръжението – решение, целящо по-плътна координация между двамата. Машината е една от малкото в света с катапултни седалки, рядкост, която теоретично дава на екипажа шанс да напусне поразения апарат, какъвто повечето винтокрили екипажи в други армии просто нямат. Въпреки тази защита украинското и OSINT отразяването документира многократни случаи, в които екипажи на Ka-52 не оцеляват при свалянето – самата катапултна система не помага, когато поражението дойде внезапно и отблизо.

От началото на пълномащабното нашествие през февруари 2022 г. Русия губи Ka-52 с темпове, изпъкващи дори на фона на общото изтощение на руския хеликоптерен флот. Аналитиците от блога Oryx, които водят регистър на визуално потвърдените загуби (доказани с видео или снимка), са документирали поне 66 унищожени, пленени или повредени единици; украинските твърдения стигат до 68. За сравнение, същата база отчита под една трета толкова изгубени машини от другия основен руски ударен хеликоптер, Ми-28 – около 19. Разликата илюстрира колко тежко руското командване разчита на „Алигатора“ за задачи, които отново и отново го излагат на обстрел от преносими зенитно-ракетни комплекси, FPV дронове, а напоследък и на оптично управляемите FPV апарати, които са практически неуязвими за електронно заглушаване, върху което руските машини разчитат за защита. Всяка загубена машина струва около 16 млн долара.

Тежките загуби още през 2023 г. принудиха руското военно командване да промени своята тактика и вместо да навлизат в обсега на украинската ПВО, екипажите започнаха да изстрелват противотанкови ракети от известно разстояние, често отвъд линията на пряка видимост. Похватът опазва машините, но сваля значително точността – украински офицери тогава отбелязаха, че руснаците вече „просто се страхуват“ да се доближат. Именно за да върне обсега и защитата, Русия въведе модернизирания вариант Ka-52M с по-далекобойно въоръжение, но тази крива на загубите така и не се пречупи.

Само от началото на 2026 г. поредицата е показателна. През февруари украински ударни дронове унищожиха два хеликоптера наведнъж – многоцелеви Ми-8 и ударен Ka-52. На 20 март край село Надиевка в Покровския сектор оператори на 59-та отделна щурмова бригада свалиха Ka-52 в полет с оптично управляем FPV дрон – първият известен случай в тази война, в който ударен хеликоптер е унищожен от дрон във въздуха; машината кацна аварийно и се запали, а екипажът, опитал да се измъкне, беше довършен от дронове на 414-та бригада „Птиците на Мадяр“. Този удар беше кулминация на бавно натрупван украински опит – от повреден на земята Ми-28 в Курска област през август 2024 г., през свален с FPV дрон Ми-8 през септември 2025 г., до Ми-8, унищожен над руска територия от далекобойния апарат FP-1 през ноември 2025 г.; „Алигаторът“ просто стана първият ударен хеликоптер, поразен в движение. По-малко от денонощие по-късно, на 21 март, руски канали съобщиха за втори свален Ka-52 в рамките на един ден – струпване, необичайно кратко дори за този тип. Сегашното сведение от 2 юли се вписва в същата логика на нарастващо изтощаване.

Мащабът на загубите обаче не е разубедил Москва да продължи да вдига „Алигаторите“ във въздуха. Павел Лузин, руски политически анализатор и гост-изследовател в школата за право и дипломация „Флечър“, обясни пред Newsweek още през 2023 г., че въпреки трупащите се загуби Кремъл има малко алтернативи. „Ka-52 е най-модерният и най-надеждният руски боен хеликоптер“, каза Лузин. Оценката помага да се разбере защо руските сили продължават да изпращат машината на бойни задачи дори когато процентът на загубите се качва година след година: алтернативите – застаряващият Ми-24 и по-малко способният Ми-28 – оставят на командирите по-тесен избор за точните противоброневи удари, за които Ka-52 е създаден.

Ако твърдението, че тази машина е обслужвала мисия срещу дронове, издържи по-нататъшна проверка, това би означавало, че руското командване е започнало да натоварва най-ценния си щурмови хеликоптер със задача, за която той никога не е замислен – знак колко силно растящият украински флот от далекобойни ударни дронове е опънал наличната руска ПВО, а не доказателство за съзнателен доктринален обрат. Дали става дума за поредна импровизация под натиск, или начало на трайно преназначаване, ще покаже не този единичен случай, а дали подобни сведения ще зачестят през следващите седмици.

Русия скрива стратегическите си бомбардировачи в укрития – безпрецедентно за Енгелс-2.

🇷🇺✈️ В продължение на десетилетия най-ценните активи на Въздушно-космическите сили на Руската федерация стояха изложени на пистата, разчитайки единствено и само на дълбочината на обширната територия на страната си като единствена защита.

Сателитни кадри от авиобаза Енгелс, направени на 20 юни 2026 г. от Planet Labs и получени от The War Zone, показват, че въпросната презумпция е изоставена и една от опорните авиобази на стратегическата авиация в момента се строят масивни укрития, оразмерени не за тактически изтребители, а за тежките стратегически бомбардировачи Ту-95МС и Ту-160М. Това е безпрецедентна стъпка за авиацията на Москва, която за пръв път, дори ако се върнем чак до Студената война, влага бетон и стомана в сигурни съоръжения за укриване на бомбардировъчния си флот.

Според наличните снимки на летището, разположено в Саратовска област на около 480 км от най-близката точка на Украйна, се строят не по-малко от 17 самостоятелни укрития. Размерите ги отличават значително от вече познатите закрити стоянки за тактическа авиация: те следват габаритите на машините, подслонявани от базата, дом на 22-ра тежка бомбардировъчна дивизия – съединението, което поддържа единствената руска ескадрила Ту-160, както и ескадрила Ту-95МС. И двата типа стоят в основата на руската кампания на удари с далекобойни крилати ракети срещу Украйна, насочена систематично срещу енергийната мрежа на страната, наред с други граждански и военни цели по цялата ѝ територия. Оттам и стойността на Енгелс-2 като важна мишена за Киев, съответно и логиката на руското решение за изграждане на подсилени укрития.

Самата база е преустроена основно в периода 2012–2017 г. Успоредно на основната писта, дълга около 3500 метра и широка 70 метра, е изградена втора писта със същата дължина и ширина около 61 метра, а по-късно изцяло е реконструирана и зоната за паркиране на самолетите. Сега, в тази модернизирана инфраструктура, се наслагва нов слой защита, какъвто стратегическата авиация на Русия не е получавала никога в цялото си съществуване.

Работата по укрития е започнала, според наличните данни, още през април 2025 г. – месеци преди операция „Паяжина“ миналото лято. Малко след това на руския министър на отбраната Андрей Белоусов е бил показан макет на укритие, оразмерено за машина от класа на Ту-160М – знак, че решението е било взето буквално на най-високо ниво и предхожда, а не следва, най-тежкия удар по руската стратегическа авиация. Енгелс не бе сред целите на брилянтната операция на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), но критичната уязвимост на машините там вече беше очевидна, а руското командване явно я беше предусетило.

Хрониката на ударите по базата обяснява тази предпазливост по-добре от всяка доктринална обосновка. Още през декември 2022 г. тя беше атакувана цели три пъти в рамките на само един месец, като най-малко в един от случаите Москва съобщи, че летището е поразено със съветски реактивни дронове Ту-141, преоборудвани от Украйна, добавяйки бойна глава като полезен товар. През януари 2025 г. близо до базата избухна огромен пожар, предизвикан от това, което официални лица определиха като „масирана“ украинска атака с дронове; ударът беше по стратегически важния резервоарен парк за гориво на летището, а пожарът бушува няколко денонощия. Само два месеца по-късно, през март 2025 г. украински дронове се стовариха на базата, като основната цел този път беше складовата зона за боеприпаси. Тези удари нагледно потвърдиха отличната способност на сравнително бавни и нисколетящи украински дронове да проникват дълбоко на територията на Руската федерация и да поразяват стратегически военни обекти. „Паяжина“ добави ново измерение към тази заплаха – FPV дроновете с малък обсег, внесени контрабандно на територията на страната и изстреляни от позиции, намиращи се в непосредствена близост до самите авиобази.

Изправена пред трайни въпроси във връзка със спорната ефективност на своята противовъздушна отбрана, Русия отдавна изпробва различни мерки за защита на машините си на земята. След пълномащабната инвазия авиобазите разпръсват своите самолети, макар че за бомбардировачите това не е толкова просто заради по-високите изисквания, които имат за площ, екипажи, поддръжка и боеприпаси; една от пистите на Енгелс-2 от години служи именно като разсредоточена стоянка. По-късно между активните машини бяха издигнати стени, за да се ограничи разпространението на огън и шрапнел при поразяване на отделен самолет. Още по-нататък строителство на множество бази започна да добавя десетки нови закрити укрития срещу дронове и непряк огън – но в началото те бяха оразмерени за по-малки тактически изтребители, а бомбардировачите останаха без подобна защита. Това отчасти отразяваше специфичната уязвимост на летищата по-близо до Украйна и до доставените от САЩ тактически балистични ракети с малък обсег ATACMS, които започнаха да поразяват руски авиобази в края на 2024 г.

Вместо подсилени укрития, базите на стратегическата авиация дълго време получаваха само импровизирани решения: бракувани самолети като примамки, автомобилни гуми, наредени на повърхността на самолетите, и силуети на самолети, изрисувани върху бетона на пистите. Гумите конкретно бяха насочени към заблудата на оптичните глави за самонасочване на украинските способности за далекобойни удари, разпознаващи целта със сравнение на изображения. The War Zone беше първото издание, което забеляза тези странни покривала върху няколко бомбардировача именно на Енгелс-2 още през август 2023 г. Сегашните кадри потвърждават качествено различен подход: защитата вече се разпростира и върху самите бомбардировачи, които доскоро стояха практически незащитени, включително при ремонт на открито.

На този етап не е известно какво ниво на защита ще предложат бъдещите укрития. Най-устойчивите хангари за тактическа авиация се изграждат със стоманени рамки и готови бетонни елементи отгоре – конструкция, която едва ли би оцеляла при директно попадение на тежка крилата ракета, но е способно да устои на много видове удари с дронове и касетъчни боеприпаси. Друг тип, от извити ламаринени секции, се появи на някои руски тактически летища, но вероятно служи за малко повече от екран срещу близки атаки на по-малки FPV- и „бомбардировъчни“ дронове. Дори да са от по-крехкия вид, укритията при Енгелс-2 биха осигурили известна защита – особено срещу по-малки дронове – и същевременно биха скривали както операциите, така и самото присъствие на машините от наблюдателите, усложнявайки целеуказването.

Логиката зад въпросната инвестиция е както оперативна, така и индустриална. Освен че продължават да са гръбнака на руската кампания за далекобойни удари с крилати ракети по Украйна, тежките бомбардировачи са несравнимо по-ценен ресурс от който и да било тактически изтребител, най-важните от които все още се намират в серийно производство, за разлика от Ту-95МС и Ту-22М3, които са остават извън производство от десетилетия, а опитите да се поднови производството на Ту-160 напредват, но изключително бавно. В същото време тези машини са ключов елемент от стратегическото възпиране на Москва, формирайки едното рамо за доставка на ядрените ѝ сили. Загубите по този флот са изключително трудни за заместване, което прави всяко укритие далеч по-оправдано от закрита стоянка за пореден изтребител.

Парадоксът е, че пред същия проблем са изправени с пълна сила и самолетите на Командването за глобални удари към ВВС на САЩ (AFGSC), но с обратен знак на реакцията. Темата за адекватната защита на авиацията на земята отдавна е на дневен ред и въпреки това Вашингтон продължава да отлага. С изключение на няколко обекта за предно базиране, САЩ не инвестират в устойчиви укрития за бойната си авиация, включително за бомбардировачите. По високите етажи на Пентагона и Конгреса тече все по-разгорещен дебат във връзка с цената за изграждане на нова защитна инфраструктура – успоредно с инвестиции в активна ПВО/ПРО, както и съответната тактика. Рисковете от това бездействие, включително на собствена територия, изпъкнаха рязко през март 2026 г., когато Barksdale Air Force Base в Луизиана беше залято от рояци дронове; ценните B-52 на базата останаха до голяма степен беззащитни на откритата стоянка, а излитанията им в подкрепа на операция „Епик Фюри“ срещу Иран бяха временно нарушени. Докато Москва наваксва с бетон, Вашингтон продължава да се колебае дали изграждането на подобна инфраструктура си струва.

Натрупаните украински удари с дронове и крилати ракети направиха очевидно, че базите на руските тежки бомбардировачи остават едни от най-желаните цели за Киев. Именно тази демонстрирана способност да се поразяват подобни обекти с разнообразни средства подтикна Русия да разпростре програмата за защитни укрития и до Енгелс-2 – нещо, което тя не е правила никога в цялата си история, дори по време на Студената война. Строителството очертава нова доктрина за защита на силите, приложена към един флот, чиито загуби почти не подлежат на компенсация. Доколко крехките стоманено-бетонни конструкции реално ще удържат тежка крилата ракета, тепърва ще се види, а 17-те укрития все още са в процес на изграждане, не завършена защита. Но самият факт, че Москва, вече подложена на масирани въздушни атаки посред бял ден, прикрива активите на стратегическата си авиация под бетон на 480 км зад фронта, е може би най-красноречивото признание, че заплахата от далекобойни удари расте с тревожна за нея скорост.