Анализ: Квотата стига до селото – как Русия набира войници по план

Карта на общините в Белгородска област; с различен цвят са откроени част от районите с по-слабо изпълнение на квотата през 2025 г. (Източник: Янис Клуге, Russianomics)

🇷🇺🪖 Набирането на военнослужещи на договор е включено в критериите, по които Белгородска област оценява работата на 22-те общини в състава си. Решението беше взето от губернатора Вячеслав Гладков на 4 декември 2024 г. Практическото измерение се изразява в задължението на местните власти да включат данните в своите отчети в края на всяка година, които после биват публикувани в държавния портал „Госуслуги“.

Именно от тях се възстановява почти цялата отчетност за вербовката в региона за 2024 и 2025 г.: каква е определената квота за всяка община, какъв бой е реално постигнат и какви мерки са били предприети за тяхното осигуряване. Данните са събрани и обработени от Янис Клуге, изследовател на руската икономика в Германския институт за международни отношения и сигурност (SWP) в Берлин, и бяха публикувани на 28 юли в неговия бюлетин Russianomics.

Белгородските доклади са най-подробни, но по същество не са изключение. Клуге преглежда и анализира десетки отчети на райони и селища в цяла Русия, които очертават една и съща схема. Федералният център задава годишна цел; регионът я разпределя между районите, а те на свой ред я разбиват в отделни селища, а понякога и отделни предприятия на територията си. До момента за съществуването на подобна йерархия се съдеше само от отделни изказвания на регионални чиновници, споменаващи мимоходом задачите си. Отчетността на общинско ниво обаче я разкрива като ясно разписан механизъм, обезпечаван с конкретни дати и документи.

Началото на този процес е официално документирано. На 14 февруари 2023 г. президентът Владимир Путин подписва поръчение ПР-309 „за попълване на войските с личен състав“. Текстът му не е публично известен, но районните власти в цялата страна го цитират в своите официални актове и уебсайтове като основание за създаване на местни щабове по набиране. Осем дни по-късно Дмитрий Медведев започва редовни работни съвещания с регионалните власти по темата, а на 1 април 2023 г. стартира и общонационалната кампания.

Отчет на район в Омска област илюстрира как квотата се спуска отгоре-надолу по административната верига. Всички райони в областта получават целите си от регионалното правителство на 1 март 2023 г. Същият документ разписва и разпределянето на районната задача по отделни селища. Квотата се изчислява въз основа на броя мъже от категории за годност „А“ и „Б“, водещи се на военен отчет в района. За 2023 г. съответният район отчита 37 привлечени новобранци при квота от 50 души. За 2024 г. задачата е увеличена на 51 души, като към 21 октомври са сключени 42 договора. Докладът споменава и обща годишна цел за цялата област, спусната от Министерство на отбраната, но без да уточни конкретната цифра.

Откъс от отчет на Оконешниковски район, Омска област: планът за 2023 г. е 50 души, а сключените договори са 37. (Източник: общински отчет, цитиран от Янис Клуге в Russianomics)

Разбивка на квотата за 2024 г. в Оконешниковски район: 42 договора при план от 51 души към 21 октомври. (Източник: общински отчет, цитиран от Янис Клуге в Russianomics)

Мащабът в големите градове личи от данните в Краснодар: градската управа отчита 2354 нови договора за 2024 г. (91,8% от поставената цел), посочвайки като основание същото поръчение ПР-309.

Откъс от отчета на Краснодар: 2354 договора през 2024 г., или 91,8% от поставената цел, с позоваване на поръчение ПР-309. (Източник: общински отчет, цитиран от Янис Клуге в Russianomics)

През есента на 2024 г. системата придобива постоянен ръководен орган. С указ № 814 от 20 септември Путин създава Междуведомствена комисия към Съвета за сигурност за попълване на въоръжените сили с военнослужещи на договор – указът е публикуван в официалния портал за правна информация. Девет дни след това е приет нов пакет с поръчения (ПРС-1098), и районите започват да го цитират вместо ПР-309. На 25 октомври Медведев заявява пред агенция „Интерфакс“, че Путин е взел решение относно кампанията по попълване на войските да продължи, а оперативната координация остава в негови ръце. Отчет на село в Хабаровски край уточнява, че ПРС-1098 се отнася за набирането през 2025 г., а друго селище в същия край го посочва като основание и за плана на своя вербовъчен щаб за 2026 г. Този документ остава действащо нормативно основание и днес.

Документ от Хабаровски край, който посочва ПРС-1098 като основание за набирането на военнослужещи по договор през 2025 г. (Източник: местен нормативен акт, цитиран от Янис Клуге в Russianomics)

Документ от Хабаровски край, който прилага ПРС-1098 към плана за вербовъчна работа през 2026 г. (Източник: местен нормативен акт, цитиран от Янис Клуге в Russianomics)

Показателите за ефективност не се изчерпват само с административно отчитане. Те са разделени в две групи – едната се определя от областното правителство, а другата от федералния център. Общините с най-висок краен резултат получават парична премия за следващата година, обикновено в размер на няколко млн рубли. От края на 2024 г. набирането на войници вече е част от регионалните показатели, което значи, че изпълнението на тази задача влияе пряко в класирането, финансовата награда и репутацията на всеки районен ръководител в Белгородска област.

Резултатите за 2024 г. очертават класация, в която реално няма изоставащи. Начело е район Ровенки със 103% изпълнение, следван от град Белгород (102%) и Шебекино (101%). Останалите 19 общини си разделят четвъртото място с точно 100%. Сборът от изрично посочените бройки в докладите е 3678 договора; след попълване на липсващите данни анализът изчислява общия брой на близо 3900 за годината. Град Белгород отчита 800 привлечени лица при цел 779, Стари Оскол – 650 при цел 645, а Шебекино – 215.

Година по-късно обаче тази картина се разпада. Около една трета от всички общини не успяват да изпълнят заложените показатели, и то при значително намалени цели. На последно място е самият областен център с едва 55% изпълнение – 181 подписани договора при задача от 330 души. Следват Грайворон с 66% (само 21 от целта 32), както и Ракитное и Красное с по 70%. Тук обобщените данни се нуждаят от внимателен анализ и сборът от изрично посочените цифри за 2025 г. е 825, но той не е директно сравним с 3678-те договора от предната година. Причината е, че някои от най-големите общини (сред които Стари Оскол, Шебекино и Короча) отчитат 100% изпълнение, без да са обявявали конкретния брой хора. Оценката с попълване на празнините показва общо около 1400 договора. Спадът е реален и съществен, но се дължи преди всичко на редуцирането на самата задача, а не само на понижени резултати.

Най-подробният отчет е предоставен от Вейделевски район с ръководител Анжелика Самойлова, която посочва, че в периода между 24 февруари 2022 г. и 31 декември 2024 г. в армията са постъпили 233 мъже от района: 80 по линия на мобилизацията от края на 2022 г. и 153 по договор. Докладът съдържа и месечна разбивка за 2024 г. при годишна цел от 62 души. През ноември са сключени 13 (най-високият показател за годината), а през декември темпът спада до 6 – колкото да бъде затворена квотата, без да се преизпълнява значително. Районът е с население от около 20 000 души, т.е. целта за 2024 г. възлиза на 0,31% от жителите. Това отговаря почти точно на средното съотношение в цялата страна, което Клуге извежда стъпвайки върху 427 хиляди договора при 143 млн население. Този модел се повтаря навсякъде: общините достигат до вече заложената цифра и спират. Клуге предполага, че това е породено от вътрешната логика на квотна система – когато потенциалните кандидати надвишават целевия брой, за районния ръководител е по-добре да пази излишъка за следващия отчетен период, вместо сам да провокира увеличение на бъдещите си задачи.

Месечна разбивка за Вейделевски район през 2024 г.: 62 привлечени по договор при годишен план от 62 души. (Източник: годишен отчет на Вейделевски район, цитиран от Янис Клуге в Russianomics)

Докладите разкриват и конкретни методи за постигане на заложените показатели. Случаите, при които граждани доброволно и по своя инициатива сключват договор, са сравнително редки. Вместо това общинските власти съставят списъци с „подходящи кандидати“ и провеждат с тях системни „беседи“, включително по домовете и работните им места. Администрацията на Ново Оскол изрично изброява приоритетните групи:

• лица с условни присъди;
• лица под профилактично наблюдение;
• лица под административен надзор;
• освободени от наборна служба през последните четири години;
• длъжници по изпълнителни производства;
• лица, лишени от право да управляват моторни превозни средства.

Приоритетните групи за агитационна работа в Новоосколския общински окръг през 2025 г. (Източник: общински отчет, цитиран от Янис Клуге в Russianomics)

Обединяващият фактор за тези шест групи е тяхната зависимост: всяка от тях вече се намира в определени правни или административни отношения с полицията, съда или местната власт, което ограничава сериозно тяхната възможност за отказ. Поради това участието на силовите структури е ключов елемент от системата. Районите отчитат съвместни действия с полиция, съдебни изпълнители и следствени органи. Доклад от Хабаровския край позволява този принос да бъде количествено оценен: местната полиция съобщава, че през 2025 г. е провела 2500 разговора с потенциални кандидати, от които е убедила да сключат договор 28 обвиняеми по наказателни производства, трима други руски граждани и един чужденец. С население от 55 000 души общата цел на района вероятно е била около 180 души, което посочва дела на полицията на близо 20% от общия резултат. Това изчисление на Клуге е базирано на предположението за пълно изпълнение на квотата.

Процесът обаче не разчита само на натиск. В редица белгородски доклади се описват „меки мерки“: това включва раздаване на листовки, поставяне на билбордове и пояснителни кампании срещу финансови възнаграждения при военна служба. Същите тези доклади обаче съдържат и оплаквания, които разкриват причините за неуспехите. Общинските власти посочват, че изселването от региона е свило наличния състав от подходящи мъже, че постоянният обстрел и евакуациите възпрепятстват работата, а високите заплати в местния частен сектор правят военната служба по-малко привлекателна. Най-показателната констатация идва от Красненски район, който не изпълнява квотата си за 2025 г. – според отчета местният щаб е убедил няколко души да подпишат, но в последния момент те се отказали и сключили договор в друг регион заради по-високия размер на еднократна парична премия там.

Данните от Белгород позволяват проверка на друг аналитичен метод. От години Клуге оценява темповете на набирането в Русия с проследяване на плащанията от регионалните бюджети, като сега се разполага с възможност да съпостави двата източника. За 2024 г. сборът от общинските отчети (3900 души) превиши броя на изплатените от областния бюджет премии (близо 2900). За 2025 г. това съотношение се обръща: регистрирани са близо 2700 изплатени премии срещу около 1400 договора според отчетите. Времевото разминаване се дължи на административно забавяне – част от финансовите стимули за сключените през 2024 г. договори са изплатени едва в началото на 2025 г. Фактичският извод е, че плащанията в бюджета отразяват състоянието на вербователния процес с закъснение от няколко седмици, а не в реално време.

Белгородска област обаче не е типичен руски регион. Тя се намира на самата фронтова линия, населението ѝ намалява, а постоянните обстрели и евакуации осакатиха демографската база за набиране. Според Клуге точно това е причината квотата за 2025 г. да е коригирана толкова рязко надолу. Мащабът на демографския спад личи ясно от самите доклади: Ново Оскол съобщава за 38 219 жители към 1 януари 2025 г. – с 530 под предходната година, като се отчита спад както при раждаемостта, така и в резултат на негативна миграция. Поради това белгородските данни не отразяват общата динамика в цяла Русия, но дават точна представа за начина, по който функционира самият механизъм.

Общоруската динамика се очертава от други източници и показва трайна тенденция към спад. На 30 април 2026 г. Медведев съобщи, че от началото на годината договор с Министерството на отбраната са сключили 127 000 души, към които се добавят още 10 хиляди в доброволчески звена. За сравнение, през цялата 2025 г. официално обявените стойности са над 422 000 военнослужещи на договор и 32 000 доброволци, което значи средно по 1060 сключени договора дневно през първите четири месеца на 2026 г. срещу около 1160 дневно през 2025 г. По изчисления на Клуге, базирани на бюджетни разплащания, спадът е още по-силно изразен: от 1000–1200 души на ден през първото тримесечие на 2025 г. до 800–1000 за същия период на 2026 г. Макар двете редици от данни да се различават по темпове на спад, те съвпадат като обща посока. В същото време средната еднократна премия  в региони в наблюдаваните от изследователя субекти достигна рекордните 1,47 млн рубли през март. Следователно в регионите, където премиите се увеличават, спадът на новобранците не е резултат от намалени държавни изисквания.

Основният извод от общинските доклади се крие именно тук. Тези документи нямат за цел да определят общия брой войници в Русия – за това има други, по-прецизни методи за оценка. Значението им е, че доказват наличието на добре смазана административна машина, която превръща политическо решение в конкретни човешки ресурси: налична правна рамка, постоянна комисия към Съвета за сигурност, щабове във всеки район, поименни списъци, директно съдействие от полицията и съдебните изпълнители, както и система от показатели, която обвързва финансовите стимули и оценката на местния чиновник с успешно изпълнение на квотите. Тази структура работи четвърта поредна година без нуждата от обявяване на нова мобилизация. Ако Кремъл реши да увеличи потока от новобранци, той няма да изгражда от нулата система, а само ще промени числата в спуснатия план. Засега обаче нищо в наличните документи не сочи, че такова решение е взето.

За външни наблюдатели значението на тази отчетност е методологическо, но с пряка практическа стойност. Официалната статистика за набиране на войници е конфиденциална, а публично известните цифри идват от точно един говорител и не подлежат на независима проверка. За разлика от тях, общинските отчети са подлежащи на потвърждение. Макар и разпръснати из стотици файлове на държавния портал, те публикуват регулярно, защото бюрократичната система, която изиска отчитане на военните квоти, изисква същата тази отчетност и за детските градини, ремонтите и раждаемостта. Всеки анализатор, който проследява ресурса за мобилизация на Русия, разполага с редовен, датиран и проверим източник, който Москва не може лесно да затвори, без да демонтира собствената си система за оценка на местната власт.

Мощни детонации край село Беловское в Белгородска област.

🇷🇺💥 Мощна експлозия избухна в Белгородска област на Руската федерация,изхвърляйки в небето димен облак с формата на гъба, който се е виждал от всички краища на областния център, съобщават местните медии.

Радио „Свободна Европа“ (RFE/RL), позовавайки се на местни канали в социалните мрежи, съобщи за огромни стълбове черен дим, издигащи се от различни части на горски масив до селата Новосадови и Беловское, където се намират складове за боеприпаси. Кадри, публикувани онлайн, показват поне 4 отделни шлейфа от гъст черен дим над Белгородския район.

Местните власти, включително областният губернатор, все още не са коментирали причините за инцидента или мащаба на щетите по военната инфраструктура.

Прокремълски Telegram канали и някои руски военни блогъри лансираха версията, че детонациите са резултат от рутинно нарушение на правилата за безопасност при работа с боеприпаси.

Авторитетният канал Exilenova заяви, че към момента няма потвърдени сведения за удари с ракети или дронове. От Exilenova посочиха, че липсата на кадри от момента на експлозия директно от мястото предполага, че самият епицентър е в район, недостъпен за външни лица.

Експерти твърдят, че взривът най-вероятно е станал в т.нар. Беловска гора, която до 2023 г. е била гражданска паркова зона, но след това е превърната в строго охранявана военна зона със замаскирана инфраструктура.

„Рыбарь“ призна: „буферната зона“ в Харков и Суми не може да спре украинските дронове.

🇷🇺 Михаил Звинчук, основател на руския мозъчен тръст „Рыбарь“ и редовен гост в ефира на „Соловьов Live“, фактически призна провала на обявената от Кремъл „буферна зона“ по границата с Украйна. По думите му реалността в Харковска и Сумска област е двойна „сива зона“ по 10 км от двете страни на границата, където всяка техника и личен състав незабавно попадат под удари.

Това описание подкопава директно публично заявената цел на президента Владимир Путин и началника на Генералния щаб генерал Валерий Герасимов, според които буферната зона трябваше да защити Белгородска, Курска и Брянска област от украински обстрел.

Аналогично признание прави и колегата му Александър Арутюнов („Разведос“), който в средата на март 2026 г. заяви в ефира на Соловьов, че „буферната зона“ не работи, защото украинските дронове, доскоро удряли в радиус от няколко километра, вече действат на десетки километри навътре. По думите му разширяването на сивата ивица с още 10–15 км вече не носи реален защитен ефект. Двамата Z-пропагандисти описват едно и също оперативно ограничение от различни ъгли – невъзможността украинският обстрел да бъде изтласкан достатъчно навътре, за да бъдат защитени руските градове по границата.

Самият Звинчук разширява тази картина и към проблема с ударите в дълбокия тил. В коментар за Соловьов от началото от 6 май той описва украинската стратегия като насочена срещу икономическата основа на руската военна машина и определя твърденията за използване на съседни държави като маршрутно прикритие за украински дронове като „най-лесното оправдание“, при положение че ударите вече достигат Урал.

Тази оценка съвпада с публикация на Bloomberg от 5 май, според която около 25% от територията на Русия и близо 70% от населението ѝ попадат в обсега на украинските дронове с максимална дистанция до 1600 км. Ударът по жилищна сграда в Екатеринбург на 25 април и многократните атаки срещу Челябинск, на 1500–1700 км от границата, от началото на април доказват, че концепцията за „дълбок тил“ на територията на Руската федерация на практика е изгубила всякакъв смисъл.

Цената на тези признания е ключова за тяхната тежест. Сраженията в посока Вовчанск бяха предприети на 13 май 2024 г. и продължиха до края на октомври 2025 г., когато руски части обявиха контрол над разрушения до основи град. Според оценки на Генералния щаб на Украйна съотношението на загубите в пиковите фази на сраженията е надхвърляло 8 към 1 в полза на украинските защитници. Институтът за изследване на войната (ISW) още тогава оцени операцията като насочена основно към изграждане на „буфер“ по международната граница, а не към дълбок пробив в Харковска област. Десетки хиляди руски военнослужещи бяха хвърлени и загинаха в щурмовете край Волчанск, Липци и приграничните села, но според Z-блогърите първоначалната цел остава неизпълнена.

С оглед на всичко в края на декември 2025 г. това генерал Валери Герасимов заяви, че Путин е разпоредил разширяване на буферната зона в Сумска и Харковска области през 2026 г. От началото на април групировка войски „Север“ отчита напредък между 400 и 800 м дневно в 6 до 11 участъка, при средни ежедневни загуби от 170–235 души само в едно направление, според собствените руски сводки. Към 15 април около 200 кв. км в Сумска област се намират под руски контрол или в т.нар. зона на инфилтрация. Дори при тази динамика и при официално обявена ширина на „буфера“ от 20 км, концепцията не покрива обсега на съвременните украински дронове, а според самия Звинчук цялата зона вече е „простреляна“.

Оперативните последици от тези признания се очертават в три посоки. Първо, ПВО отбраната на Белгородска, Курска и Брянска области не може да разчита на съществено облекчение с териториално разширение по суша – украинските удари по руски рафинерии в Ярославъл, Ростов на Дон и Перм, както и по военно-промишления комплекс, продължават със същия интензитет. Второ, аргументите за нови настъпателни операции в Сумска област постепенно губят своята вътрешна политическа опора, след като самите Z-канали описват резултата от нея не като защитен пояс, а като постоянно обстрелвана „сива зона“. Трето, Кремъл е изправен пред тежък проблем с контрола върху собствените си военни блогъри – Звинчук и Арутюнов са едни от най-цитираните автори, а публичните им оценки все по-трудно могат да бъдат съгласувани с официалните твърдения на Путин и Герасимов за „защитени“ пригранични региони.

Украински удар по склад на елитното руско звено „Рубикон“ в Белгородска област.

🇺🇦🇷🇺 Украински дрон порази склад за боеприпаси на елитното звено за безпилотни системи „Рубикон“ на територията на Руската федерация, съобщиха днес анализатори от Telegram канала „CyberBoroshno“.

Съобщава се, че складът се е намирал в сградата на изоставена захарна фабрика в село Нова Таволжанка на територията на Белгородска област, в близост до държавната граница с Украйна и град Волчанск, разположен отвъд нея. Кадри, публикувани от канала, показват серия от експлозии, заснети от руски войници, принудени да потърсят прикритие от вторичните детонации в близко мазе.

Това не е първият случай, в който украинските сили атакуват инфраструктура, свързана с „Рубикон“. По-рано Силите за специални операции (ССО) на Украйна публикуваха кадри от удар по логистична база на секретния руски център за безпилотни технологии в град Мангуш, разположен в окупираната част на Донецка област. Атаката, проведена през нощта на 17 април от звено за ударни дронове със среден обсег, е довела до мощни експлозии и мащабен пожар на обекта.

„Рубикон“ играе ключова роля в разгръщането на повечето ударни и разузнавателни дронове, използвани от руската армия във войната срещу Украйна, с изключение на дроновете от тип „Шахед“, използвани предимно за нанасяне на удари по дълбокия украински тил. Известно е, че звеното има достъп до голямо разнообразие от системи, включващи конвенционални и fiber-optic дронове с изглед от първо лице (FPV), ударни платформи като „Мълния“ и „Ланцет“ и разузнавателни като ZALA, Орлан и SuperCam. Звеното се свързва и с употребата на морски дронове.

Освен това елементи на украинските специални сили многократно са поразявали руски военни обекти: склад за съхранение на оперативно-тактически ракетни системи „Искандер“ край село Пасичне в окупирания Крим, както и пункт за дистанционно управление на дронове на „Рубикон“, разположен в село Високе в окупираната част на Запорожка област.

Руската авиация продължава да хвърля бомби по руски села в Белгородска област.

🇷🇺 Самолети на руските въздушно-космически сили редовно хвърлят управляеми авиационни бомби по собствена територия в Белгородска област, като в последните няколко дни там са паднали най-малко осем такива бомби.

Това стана ясно от прихванат разговор, в който жителка на пограничен район разказва за пожари, избухнали в инфраструктурни обекти. и признава, че част от ударите са били нанесени от собствени руски самолети.

„За 11 дни руските бомбардировачи хвърлиха 8 бомби! Върху територията на Белгородска област. Можете ли да си представите?“, възмущава се жената в аудио запис, публикуван онлайн от Главното управление на разузнаването към Министерство на отбраната на Украйна (ГУР).

В своите удари срещу Украйна руската тактическа авиация продължава да използва планиращи бомби, оборудвани с коригиращи модули (УМПК). Поради ниската техническа надеждност на този вид боеприпаси една част от тях се отклоняват от курса и в крайна сметка поразяват населени места в Руската федерация в близост до държавната граница с Украйна

Украинското военно разузнаване публикува и друг подслушан разговор, който илюстрира мащабите на руските загуби на фронта. В него жена разказва как нейният роднина Дима е един от едва двамата оцелели военнослужещи след руска щурмова операция.

Според ГУР, което е прихванало разговора на 15 септември, жената обяснява, че в подразделението на Дима първоначално е имало 25 души. „Само двама се върнаха“, казва тя и описва как останалите са били напълно унищожени по време на атаката.

Думите на тази жена свидетелстват за продължаващо упование на тактика, известна като „месни щурмове“, фронтални атаки с минимална поддръжка и минимален шанс за оцеляване, а тези загуби продължават да са ежедневие по цялата линия на фронта.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано ГУР се похвали с нова серия от успешни ударни операции, насочени към руски военни обекти в окупирания полуостров Крим. Специален отряд „Призраци“ е нанесъл удари с дронове, които поразиха част от ключовите зенитно-ракетни и радарни системи на руските сили.

Жител на Белгородска област се възмути от пусната бомба над населено място.

🇷🇺 Жител на Белгородска област на Руската федерация изрази своето възмущение, след като самолет на руските въздушно-космически сили бомбардира населено място в региона, според прихванат разговор по телефона, публикуван от украинското военно разузнаване (ГУР) на 10 август.

„Ужасно е. В пет часа сутринта имаше огромен взрив. И това бяха нашите самолети. Бяха засечени на радара и за да избегнат удар, те я пуснаха върху зеленчукова градина. Защо летят над населени места?“, се чува да казва жена в записа. Тя не споменава за пострадали в резултат на инцидента.

Инциденти с падане на руски боеприпаси на тяхна територия са се случвали многократно по време на войната срещу Украйна. Миналата година Washington Post съобщи, че руски самолети са пуснали планиращи бомби по населени места в страната близо 40 пъти в рамките на 12 месеца между април 2023 г. и април 2024 г.

Един от най-запомнящите се инциденти се случи през април 2023 г., когато руска бомба се взриви в центъра на Белгород, където зейна огромен кратер.

Други инциденти включват УМПБ-250 на 26 януари 2025 г. в село Велики Кулбаки в Белгородска област и експлозия на 3 януари 2024 г. в село Петропавловка във Воронежка област, който рани четирима души след това, което властите описаха като „аварийно изхвърляне на боеприпаси“.

Белгородска област, която граничи с Харковска, Сумска и Луганска област на Украйна, служи като плацдарм за атаките на Москва. Град Белгород, на около 25 километра от границата, е сред руските градове, най-пряко засегнати от военните действия по време на войната на Москва срещу Украйна.

Русия тества нова управляема авиационна бомба за първи път в Украйна

🇷🇺💥🇺🇦 Украински официални лица съобщиха, че руските въздушно-космически сили са използвали новоразработена управляема авиационна бомба за първи път при удар срещу Украйна.

Атаката, извършена от изтребител-бомбардировач Су-34, е поразила цивилни цели в град Харков с два високоточни боеприпаса УМПБ-5, изстреляни от приблизително 100 км разстояние.

Ударът, нанесен от района на селището Строител в Белгородска област на Руската федерация, е поразил жилищен квартал и промишлено съоръжение, предизвиквайки пожари и повреждайки паркирани автомобили, според Харковската областна прокуратура.

Украинската медия „Милитарни“ съобщи, че 33 души са ранени при нападението, включително 4 деца. Сред тях са 10-годишно момиче, бебе на 28 дни и бременна жена. 17-годишно момче и момиче са получили травми от взрив, съобщиха местните власти. Медицинският персонал в момента лекува всички пострадали.

Според Харковската областна прокуратура, боеприпасът УМПБ-5 носи бойна глава с тегло 250 кг, подобно на стандартните фугасни авиационни бомби. Въпреки това, длъжностни лица отбелязаха, че корпусът на бойната глава на боеприпаса е изработен от по-дебел метал от по-ранните руски планиращи бомби, изстрелвани от въздуха, като УМПБ Д-30.

„При УМПБ-5 бойната глава тежи 250 кг, сравнима със стандартна фугасна бомба“, каза служител на украинската прокуратура. „Но тя е обгърната в по-дебела метална обвивка от УМПБ Д-30, което допринесе за по-тежки наранявания сред цивилното население.“

Длъжностни лица заявиха, че моделът на удара и разстоянието сочат, че оръжието е проектирано за употреба извън обсега на повечето украински системи за противовъздушна отбрана. Развитието на способностите за нанасяне на удари от разстояние позволява на руските самолети да поразяват цели, без да навлизат в контролираното от Украйна въздушно пространство, което усложнява усилията за прехващане.

Управляемите бомби комбинират повърхности за аеродинамичен баланс и инерционни навигационни системи за подобрена точност. Украински отбранителни експерти твърдят, че това дава възможност на боеприпаса да се плъзга към целта след изстрелване, разширявайки обхвата, като същевременно поддържа висока разрушителна способност.

Това е първо потвърдено използване на боеприпаса УМПБ-5 в бойни действия. Украинските власти казват, че изборът на цели – промишлен обект и жилищен район – предполага, че новото оръжие не се ограничава до използване на бойното поле, но е насочено също и към цивилна инфраструктура.

Прокурори подчертаха по-широкото въздействие на удара, отбелязвайки емоционалната травма, понесена от деца и семейства. Харковската областна прокуратура започна разследване на инцидента съгласно украинското наказателно право за военни престъпления и атаки срещу цивилно население.

Украинските въоръжени сили и местните служби за гражданска отбрана реагираха на последиците от атаката, обезопасявайки поразените райони и оказвайки помощ на засегнатите цивилни.

Украински служители призоваха международните партньори да разширят подкрепата за системи за противовъздушна отбрана, способни да противодействат на нови заплахи като УМПБ-5.

92-ра щурмова бригада на ВСУ спря руско настъпление на границата между Белгородска и Харковска области.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руските войски засилиха своите настъпателни действия край село Липци, разположено северно от Харков, съобщи говорителят на Оперативно-тактическата група „Харков“ Павло Шамшин в национален телевизионен ефир.

Ескалацията идва в отговор на украински пробив в района, постигнат миналата седмица, когато 13-та бригада на НГУ и 92-ра отделна щурмова бригада на ВСУ поеха контрол над 200 хектара горски терен северно от Липци, както и село Журавльовка, намиращо се от другата страна на границата в Белгородска област.

„Мога да кажа, че унищожихме бронирани машини и мотоциклети. Пехотата се втурна и сега нашите части унищожават тези групи. Като цяло интензивността на атаките се увеличи“ коментира Шамшин. По думите му руското командване използва мотострелкови групи и бронирани машини, за да атакува украинските позиции в района, което подсказва опит за бърз и маневрен пробив с малки, но мобилни формирования.

По данни от Генералния щаб на ВСУ, за последното денонощие в Харковска област са регистрирани четири руски нападения. Три от атаките са били извършени в района на Вовчанск и Камянка, докато една атака е била успешно отбита от украинските сили край Хлушкивка в Купянско направление.

Високата интензивност на бойните действия в северната част на областта съвпада с руските опити за отвличане на вниманието и ресурсите от други ключови фронтове, сред които Донбас и южните направления.

Анализатори предупреждават, че текущата активизация около Харков може да е началото на нова по-широка руска офанзива или опит за налагане на ново тактическо равновесие преди лятото.

Руски десантчик, отговорен за клането в Буча, беше ликвидиран от украинските сили

🇷🇺⚔️🇺🇦 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) потвърдиха ликвидирането на Руслан Омаралинов, руски военнослужещ от 234-ти гвардейски десантно-щурмови полк, свързан с клането в киевското предградие Буча през март 2022 г. Смъртта му беше обявена от украинския полковник Анатолий Стефан.

Клането в Буча е масово убийство на украински цивилни и военнопленници от руските въоръжени сили по време на битката за град Буча и последвалата окупация и конкретно убийството на десетки невинни цивилни на улица Яблунска. Първите доказателства за клането под формата на снимки и видео се появиха след изтеглянето на руската армия от града на 1 април 2022 г.

На 22 декември 2022 г. The New York Times публикува резултатите от разследването си на клането. Продължило над осем месеца, то стигна до заключение, че извършителите на клането са войници от 234-ти гвардейски десантно-щурмови полк (76-та десантно-щурмова дивизия) под командването на полковник Рокосовски.

458 тела бяха открити в града, сред които девет деца под 18-годишна възраст. Сред жертвите 419 души са били убити с оръжие, а 39 изглежда са починали от естествена смърт, вероятно свързана с окупацията.

В Буча беше поставена мемориална плоча с 501 имена на загинали жители. Върховният комисар на ООН за правата на човека документира незаконните убийства, включително бързи екзекуции, на най-малко 73 цивилни в Буча. Снимки показват трупове на цивилни, наредени с ръце, вързани на гърба, застреляни от упор. Статия на Радио Свободна Европа съобщава за използване на мазе под къмпинг като стая за мъчения.

Много тела бяха намерени осакатени и изгорени, а 14-годишни момичета съобщиха, че са били изнасилени от руски войници. В прихванати разговори руски войници наричат тези операции, включващи преследване на хора в списъци, изтезания и екзекуции, като „прочистване“.

Украйна поиска от Международния наказателен съд да разследва случилото се в Буча като част от текущото разследване на инвазията, за да определи дали руската армия е извършила поредица от военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Клането беше описано като геноцид от украинския президент Володимир Зеленски.

Руските власти отхвърлиха отговорност и вместо това заявиха, че Киев е фалшифицирал кадри от събитието или е инсценирал самите убийства като операция под фалшив флаг и посочиха, че кадрите и снимките на мъртви тела са "инсценирано представление". Тези и други твърдения на руските власти бяха развенчани като неверни от различни групи и медийни организации. Освен това жители от Буча, очевидци на клането, споделиха в разказите си, че убийствата са извършени от руски военнослужещи.

Ликвидирането на войник, свързан с подобни зверства, има както символично, така и оперативно значение и демонстрира продължаващите усилия на Украйна да изправи военнопрестъпниците пред правосъдието и да унижи елитните руски части, замесени в минали и текущи престъпления.

Украйна е ударила радар на С-400 в Белгородска област.

🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) поразиха радарно оборудване на системата за противовъздушна отбрана С-400 в Белгородска област на Руската федерация, съобщи Генералният щаб на ВСУ на 17 януари 2025 г.

Според военните на 16 януари позициите на руския зенитно-ракетен дивизион от 568-ми полк са били подложени на “далечен обстрел“.

„Регистрирано е прекъсването на радиолокационната станция 92Н6 на зенитно-ракетния комплекс С-400, което говори за успешно попадение в целта“, се посочва в съобщение на украинския генщаб.

Украинските сили атакуваха и позиции на радарната рота на радиотехнически батальон от състава на руския 336-и полк в Белгородска област, в резултат на които са регистрирани щети по превозни средства и оборудване.

Белгородска област се намира на руско-украинската държавна граница и редовно се превръща в цел на трансгранични удари с дронове.

Освен това украинските сили са провели успешна атака с камикадзе дронове срещу петролното депо Лискинская във Воронежска област в нощта срещу 16 януари, според Генералният щаб на ВСУ.

През същата нощ е ударена и руска фабрика за барут в село Кузмино-Гат в Тамбовска област.

Украйна с масиран ракетен обстрел срещу Крим, Брянска и Белгородска области.

🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) нанесоха масирана ракетна атака срещу цели в няколко области. Мощни експлозии разтърсиха Брянска и Белгородска област. Системите за противовъздушна отбрана бяха активни в окупирания Крим, съобщи в Telegram канала си Михаил Развожаев, окупационен губернатор на Севастопол.

Около 20:00ч. Киевско време, в Крим беше обявена въздушна тревога, която продължи близо един час; Развожаев обаче не разкри никакви подробности.

Първоначално местните канали съобщиха за заплаха от ракетен удар, като ракети са забелязани в небето над Феодосия, Судак, Севастопол и Керч. Освен това руските власти предупредиха за атака срещу Кримския мост, поради което трафикът по него е бил временно спрян. По-късно местните жители се оплакаха от присъствието на вражески дронове в Крим.

Поредица от мощни експлозии разтърси и Брянска област, където съдейки по коментари от местни жители в интернет, ракетният удар е нанесен в района на Брянския химически завод, чиято основна дейност е производството на оръжия и боеприпаси. Според други съобщения стълб дим се издига от предприятието “Кремний Ел”, един от най-големите доставчици на военна микроелектроника.

Разстоянието от държавната граница е около 120 км, но съдейки по видяните видео са били свалени. Областният управител посочи, че силите за противовъздушна отбрана са унищожили вражески дрон с фиксирани крила.

По думите на губернатора няма пострадали и щети. На мястото работят службите за спешна помощ. Андрий Коваленко, ръководител на Центъра за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна (СНБО), също сподели видео от експлозиите в Брянск.

Както обикновено, руските власти съобщиха за успешната работа на противовъздушната отбрана в Белгородска област. Твърди, че ракетите са били свалени, но по-късно регионът е атакуван от дрон.

Освен това наскоро Русия съобщи и за атака във Волгоградска област, където е разположена друга вражеска петролна рафинерия.

Американски шамар за Русия: удар с HIMARS е унищожил зенитно-ракетен комплекс С-300/400 в Белгородска област.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украйна е поразила успешно руски зенитно-ракетен комплекс С-400 в Белгородска област. Ударът е извършен с ракети GMLRS, изстреляни от пускови установки на реактивната система за залпов огън M142 HIMARS.

Съобщава се, че в следствие на атаката са унищожени най-малко две ракетни установки и команден пункт на руската противовъздушна отбрана, с координирана помощ от американски „съветници“.

Видео кадри показват последиците от атаката, като руските власти съобщават, че няма жертви сред персонала. Тази неотдавнашна операция напомня на предишен удар в Донецк, при който множество обекти на С-400 бяха изпепелени от американските тактически балистични ракети ATACMS. Изглежда, че украинските сили са чакали с нетърпение да получи зелена светлина от западните си партньори, за да започне серия от непрестанни атаки срещу цели на руска територия.