Британският аеростат за ядрени заповеди към подводниците се откъсна над Йоркшир

🇬🇧📡 Привързаният аеростат, издигащ антената на британския резервен радиоканал за предаване на заповеди до подводниците с балистични ракети Trident, се откъсна на 4 септември по време на ежегодното учение на бившето летище Топклиф в Северен Йоркшир и часове по-късно се разкъса във въздуха край Норт Йорк Мурс.

За инцидента съобщи Byline Times на 8 септември в материал на Дънкан Кембъл, автор на War Plan UK и ветеран на британската разследваща журналистика по темата за ядреното планиране. Публикацията се базира на видеа и снимки от местната Facebook група North Yorkshire Weather Updates и на разкази на очевидци по магистрала A1. Министерство на отбраната е отказало да отговори на въпросите на изданието дали подозира намеса на чужда държава, дали отломките са прибрани и дали има пострадали, без да отрече самия инцидент.

По описаните от изданието кадри аеростатът започва да изпуска газ около 14:00 ч. Обвивката и опашните стабилизатори изглеждат частично спаднали, аеростатът се върти около въжето и в един момент почти докосва земята. Около 14:30 ч. въжето се къса. То изпълнява и ролята на антена: излъчващият проводник се спуска от балона до наземния предавател и е дълъг около 1500 метра. Горният му край, т.нар. коронен пръстен, първоначално остава закачен за балона, а впоследствие пада.

Около 15:00 ч. все още надутият и въртящ се аеростат започва бързо да набира височина над град Тирск. През следващите близо 4 часа вятърът го отнася на около 19 км на изток, докато обвивката се разкъсва на неустановена височина. Друг потребител на групата е заснел падането на останките в нива край село Амплфорт.

Това развитие е очаквано при свободно издигащ се хелиев балон: след загубата на въжето той набира височина, а с понижаване на външното налягане газът в обвивката се разширява, докато тя се разкъса. Кадрите обаче не показват какво е предизвикало първоначалното изпускане. Същия ден в Пенините и Йоркшир са съобщавани пориви на вятъра над 80 км в час, а пускането не е било отложено.

Системата се нарича Low Frequency Fall Back (LFFB) – резервна нискочестотна комуникационна система с кодово име SUNFLOWER. Според армейски публикации тя е поръчана от американската Lockheed Martin през 1999 г. и е въведена на въоръжение през 2003 г. като мощен предавател в нискочестотния обхват, проектиран да продължи да работи в нарушена среда след ядрен удар по Великобритания.

Радиовълните с ниска и много ниска честота са основен способ за поддържане на връзка с подводница, без тя да изплава над повърхността на водата. Те могат да проникват на метри под морската повърхност, като подводницата влачи дълга приемна антена след нея. Заради голямата дължина на вълните в този обхват е нужна и много дълга предавателна антена. Постоянните станции използват огромни мачти, а мобилният вариант издига проводника с аеростат.

Самият балон е последното звено във веригата, а не нейното начало. Според източник на Byline Times с пряк достъп до процедурите за предаване на заповеди за изстрелване два пъти седмично от кабинета на правителството и командването на военноморските сили се изпращат тренировъчни съобщения по много ниска честота, като на всяка стъпка се спазва правилото за двоен контрол от двама души.

На борда само офицерът по въоръжението и неговият заместник имат право да отворят сейфа с апаратура за декодиране на сигнала и ключовете за изстрелване. Постоянният предавател е станция Антхорн на брега на залива Солуей в Къмбрия – съоръжение на НАТО, управлявано от щаба в Нортууд, чийто предавател на честота 19,6 kHz служи за изпращане на заповеди към подводници.

Командният център, от който тръгва самата заповед, е бункерът Pindar под сградата на Министерството на отбраната в Уайтхол, свързан с тунел с Даунинг стрийт 10.

„Балонът би бил нужен само ако всички останали комуникационни и резервни системи са отказали или са били унищожени“, казва източникът на изданието. „Смисълът на изпитанията е слабото звено да се открие по време на учението, а не в деня на кризата.“

Планът за истинска война е стар и сравнително прост. При опасност от ядрен удар колона от камиони и специално оборудвани машини трябва да напусне армейски склад в индустриална зона на Дънди и да се укрие в планините, далеч от градовете и вероятните цели. Ако оцеляло правителство реши да отговори на удар по страната, заповедта трябва да достигне колоната, която да излъчи предварително установените съобщения на ниската честота към потопените подводници.

Тази задача е възложена на свързочно подразделение от резервисти – 2 (City of Dundee) Signal Squadron в състава на 32 Signal Regiment. Частта е наследник на пункт за радиовръзка с агентите на МИ-6, построен през Втората световна война край Форфар и възстановен в началото на Студената война за радиообмен със спящи клетки във Варшавския договор.

През 1988 г. подразделението се премества в преустроен търговски склад до Източното гробище на Дънди, а през 1996 г. е натоварено с функцията на последен резервен канал за комуникация с Trident. Официално публично описание на частта споменава единствено защитени късовълнови комуникации. Ядрената ѝ роля се вижда само в армейските издания, цитирани от Кембъл.

Всяка година през септември същата колона пристига в Топклиф. Преди учението се издава известие за пилотите (NOTAM), с което се затваря въздушното пространство под 1800 метра в радиус от 3 морски мили. Известие на британската авиационна администрация от 2022 г. описва „учение с привързан неосветен балон“ за периода 4–16 септември – същия времеви прозорец, използван и тази година.

Войниците ограждат площадката, пълнят аеростата с хелий и по команда го издигат. След това учебни заповеди за удар се предават към подводница на патрул в Северния Атлантик. Според армейско списание при едно от ученията връзката е преминала и през щаба на американския флот.

Жителите на Тирск са свикнали да виждат аеростата в началото на учебната година и обикновено го вземат за метеорологичен балон. Тази година той е бил напълнен във вторник, 1 септември, а снимки от пътя A168 започват да се разпространяват в социалните мрежи още същия ден.

Секретността около системата отдавна е по-скоро условна. Основният принцип е патентован през 1984 г., пълното техническо описание, включително системата за захранване, е публикувано в доклад от конференция на НАТО през 1993 г., а списанието на Кралския свързочен корпус Wire поставя системата на корицата си през декември 2007 г.

През 2014 г. професионалното сдружение на корпуса, Royal Signals Institution, присъжда сребърен медал на щаб-сержант Джордж Кауън от Дънди за „ненадминат принос към оперативната ефективност на LFFB и за превръщането на уникална, неизпитана гражданска система в готова за разгръщане военна система, при осигурена надеждност в ядрената командна верига за изстрелване“.

В същите мотиви се посочва, че „повече от 8 години той е единственият офицер по управление на полета, способен да управлява системата в полет“. Така в продължение на години последният резервен канал на страната за връзка с подводниците е зависел от един аеростат, едно подразделение от резервисти и един човек, способен да го издигне и управлява. Служебният му мобилен номер е бил публикуван в известията за всяко пускане, а актуалното известие за Топклиф съдържа телефонни номера на текущите ръководители на полета.

Byline Times определя системата като „единствения“ авариен канал за предаване на заповед за ответен удар. Публично потвърждение за втори аеростат или резервна обвивка няма, а Министерство на отбраната не е съобщило дали и кога връзката ще се възстанови. Прозорецът на тазгодишното учение по обичайния календар приключва в средата на септември.

Изданието е попитало министерството дали подозира хибридна намеса зад инцидента, но не е получило отговор. Въпросът е поставен на фона на други европейски опасения за руски хибридни операции. През същата седмица германското правителство приписа на Русия опита за дронова атака срещу украински Ан-124 на летище Лайпциг/Хале от 4 август, като оценката беше подкрепена от генералния секретар на НАТО Марк Рюте.

Паралелно с това британското правителство продължава обновяването на т.нар. „военна книга“ – секретен план за преминаване на държавата към режим на война. Работата по него беше обявена от Дарън Джоунс в парламента на 14 юли, а документът е бил преработван за последно през 2004 г.

Франция поддържа аналогична система – SYDEREC (Système de dernier recours, „система на последна инстанция“). Ескадрила 92.532 на Военновъздушните и космически сили на Франция, създадена през 2000 г. и базирана от 2016 г. в Авор, разгръща жични антени с привързани балони, за да достигне до подводници с балистични ракети, ако постоянните предаватели бъдат унищожени. Заповедта се предава от командния пост Jupiter под Елисейския дворец.

Кембъл завършва материала с документ отпреди 4 десетилетия. В него държавни плановици от времето на Маргарет Тачър разглеждат какво трябва да направи оцелелият ѝ наследник, ако всички комуникации бъдат унищожени.

„Това не е положение, за което лесно могат да се предприемат мерки“, пишат те, „но доводът е, че ако не го направим и руснаците установят това, няма да разполагаме с възпиране, което да остава убедително при всички обстоятелства.“

Япония започва разработка на хиперзвукова ракета за изстрелване изпод водата

🇯🇵🌊🚀 Япония планира да започне разработка на хиперзвукова ракета с подводен пуск – ход, който би прехвърлил способността за нанасяне на ответен удар върху носител, труден за поразяване при първоначална атака. Замисълът е бъдещото оръжие да може да се изстрелва както от подводници, така и от подводни дронове. Успоредно с това Токио ще проучва как тези апарати да бъдат пригодени за пуск на далекобойни ракети. За плановете съобщи агенция Kyodo в ранните часове на 19 август, позовавайки се на бюджетно искане на Министерството на отбраната за фискалната 2027 г.

Концепцията за подводен пуск не е новост в японските отбранителни планове. От декември 2022 г. Планът за изграждане на отбранителните сили предвижда далекобойно управляемо оръжие за подводници, чието серийното производство е обвързано с договор с Mitsubishi Heavy Industries. Принципът на пуск е известен: ракетата напуска торпедния апарат в капсула, достига повърхността, включва ускорителя си и продължава полета си във въздуха. Предвидени са и вертикални пускови установки за подводници, които освобождават носителя от зависимостта от торпедния апарат. Следователно новото в искането за 2027 г. не е подводният пуск, а хиперзвуковата скорост.

„Контраударна способност“ е термин от трите документа (Стратегия за национална сигурност, Стратегия за национална отбрана и План за изграждане на отбранителните сили), приети през декември 2022 г. Тя означава правото и наличието на средства Япония да поразява пускови установки и командни възли на противника, ако срещу нея вече е започнала ракетна атака. Преди това притежаването на тази способност се смяташе за несъвместимо с отбранителната рамка на японската конституция.

Днес способността за ответен удар се осигурява предимно от наземни системи. Далекобойният вариант на противокорабна ракета „Тип 12“ завърши своите изпитания в Калифорния през есента на 2025 г. и постъпва на въоръжение в 5-и ракетен полк „земя–кораб“ в гарнизона Кенгун, префектура Кумамото. За фискалната 2027 г. се предвижда разполагането му и в гарнизона Фуджи, а корабният вариант се очаква в същия срок.

Наземната пускова установка обаче има известни координати и би била сред първите цели при размяна на удари. Именно тук си личи значението на подводния носител: точното местоположение на подводница или подводен дрон в морето не може да бъде предварително фиксирано. Това повишава шансовете средството за контраудар да остане годно за използване и след първоначалната атака.

Токио развива две направления за хиперзвуково оръжие. Първото е високоскоростен планиращ снаряд за отбрана на островите, получил през март служебното наименование „Type 25“. Той извежда планиращата бойна част, която след балистичен участък преминава в планиращ полет и се спуска към набелязаната цел с хиперзвукова скорост. Блок 1 има обсег от няколкостотин километра, а Блок 2Б с обсег около 3000 км се очаква през следващото десетилетие.

Второто направление залага на въздушно-реактивен двигател, който поддържа висока скорост през целия полет в атмосферата. Kyodo не уточнява от кое от двете направления ще произлезе подводният вариант.

Общият размер на бюджетното искане е около 8,9 трлн. йени. Това е най-високата стойност до момента, но прякото увеличение е сравнително малко. За текущата бюджетна година по съпоставимата разходна линия са предвидени 8 трлн. 809,3 млрд. йени, а целият бюджет за отбрана възлиза на 9 трлн. 35,3 млрд. йени. В тази сума влизат и 226 млрд. йени за преразпределението на американските сили и споразумението SACO.

По-голямото потенциално увеличение се съдържа в друга част на документа. Над 150 позиции са включени като „предметни искания“ – вписани са с наименование, но без определена сума, която ще бъде уточнена едва при съставяне на бюджета в края на годината. Правителствен служител допуска пред Kyodo, че така крайната стойност може да достигне 10 трлн. йени. И трите нови инициативи – подводното хиперзвуково оръжие, проучването за безекипажни апарати и евтиният ударен дрон – попадат именно в тази категория.

Министерството подрежда приоритетите си в три групи: „нови начини на водене на бой“ чрез дронове и изкуствен интелект, устойчиво водене на бойни действия при продължителна война и укрепване на производствената база заедно с подобряване на условията за служба в Силите за самоотбрана.

Изискванията за ударния дрон, който Токио иска да произвежда, са формулирани преди всичко с неговата цена и производствен модел: да бъде евтин, да се сглобява от граждански компоненти, да е годен за бързо масово производство и да има голям обсег. За ПВО се предвиждат дронове прехващачи, а за корабите – ударни апарати, предназначени за базиране на борда.

Обединеното оперативно командване, което от 24 март 2025 г. води сухопътните, морските и въздушните сили от единен щаб с численост от 240 души, ще получи система с изкуствен интелект за подпомагане на решенията и облачна среда за обмен на данни.

Заради засилената китайска активност, както пише Kyodo, Япония ще разшири безпилотното наблюдение по тихоокеанската страна на архипелага. Ще започне и проучване на нужната инфраструктура за действие на изтребителна авиация от Иото.

Островът, познат до преименуването си през 2007 г. като Иво Джима, вече има летище на Морските сили за самоотбрана, което американският флот използва за тренировки по кацане на палуба. Следователно става дума за създаване на условия за работа на изтребители, а не за изграждане на нова писта на празно място. На Иото японските части водят едно от най-тежките сражения срещу Морската пехота на САЩ по време на Втората световна война.

Сред мерките за укрепване на производствената база документът предвижда държавна собственост върху заводи за отбранителна продукция. Схемата не означава изземване на компаниите: държавата придобива и притежава обектите, но работата в тях остава поверена на частен изпълнител. САЩ прилагат същия модел при производство на 155-мм боеприпаси и F-35, а японското правителство подготвя нужните промени в законодателството за 2027 г.

Отделно ще бъдат проучвани „тактически спътници с изкуствен интелект“ за обработка на данни, получени от космическо разузнаване. В Агенцията по придобиване, технологии и логистика се предвижда създаване на звено за разработване на спътници.

Фискалната 2027 г. е последна от петгодишния план, който е в сила от 2023 г. и разполага с около 43 трлн. йени. Бюджетът за нея обаче ще трябва да бъде съобразен с документи, които все още не съществуват. Кабинетът на Санае Такаичи възложи предсрочно преработване на трите документа за сигурност от 2022 г. и подготвя новите текстове до края на тази година. Експертен съвет по тях започна работа през пролетта.

Следователно бюджетното искане изпреварва доктрината, която трябва да го обоснове. Вероятно това обяснява и големия брой позиции без определена цена. „Предметните искания“ оставят възможност декемврийският бюджет да отрази изискванията на новите документи, вместо те да чакат следващия бюджетен цикъл.

„Предметното искане“ обаче е рутинен инструмент в японското бюджетиране при политически въпроси без постигнато решение и само по себе си не доказва доктринален завой. Този случай се отличава с мащабите си: над 150 позиции и правителствена оценка, която добавя повече от един трилион йени към първоначално поисканата сума.

Финансовата рамка вече е разширена, след като нивото от 2% от БВП беше достигнато две години преди поставения срок с допълнителния бюджет от декември 2025 г. Бялата книга по отбраната, представена от министъра на отбраната Шинджиро Коидзуми на 4 август, отчете разходи над 9 трлн. йени за първи път.

Решаващата проверка ще бъде през декември. Ако подводното оръжие бъде включено в проекта за бюджет на правителството с конкретна сума и график, това ще значи, че разработката е одобрена, а „предметните искания“ действително са послужили за предварително включване на приоритетите от новите документи за сигурност.

Ако оръжието остане без определена стойност или отпадне, тежестта ще се прехвърли изцяло в следващия петгодишен план. Неговият общ размер ще покаже дали сегашните 43 трлн. йени остават таван, или ще се превърнат в отправна точка.

Израел получи без церемония в Кил подводницата INS Drakon от TKMS

🇮🇱⚓🇩🇪 Без церемония и външни зрители подводницата INS Drakon беше предадена на Военноморските сили на Израел на площадката на TKMS в Кил, след което на следващия ден излезе в открито море за първи път под израелско командване.

Нито германският производител, нито Министерство на отбраната на Израел пуснаха публично изявление за извършеното предаване: единственият външен признак, отчетен от немското издание marineforum, беше необичайното присъствие на брегови патрулен катер в акваторията. Така най-голямата подводница, която е строена в Германия от Втората световна война насам, смени притежателя си, без някой да произнесе дума за нея.

INS Drakon е шестата и последна лодка по програмата, започнала през 1990 г., и заключва класа „Долфин II“. Тя обаче почти не прилича на своите предшественици. При дължина от 73 до 74 метра нейният корпус е над 4 метра по-дълъг от този на „Танин“ и „Рахав“, влезли в строй съответно през 2014 и 2016 г. и с 15 метра над първото поколение израелски подводници, чиито първи два корпуса Берлин плати изцяло като компенсация след войната в Залива и които влязоха в строй през 1999 и 2000 г. Рубката е осезаемо по-едра от тази на предшествениците, а TKMS описва резултата като изцяло нов проект, не като поредна серийна единица.

Точно този допълнителен обем държи вниманието на военноморските експерти над година. Удебелената рубка създава вътрешно пространство, за което някои отбранителни издания допускат вертикална пускова установка: между 2 и 8 шахти за крилати или балистични ракети с голям обсег, според оценка на Defense Express. Нито Израел, нито TKMS са потвърдили подобни конфигурация. Останалите допускания за същия обем са по-скромни и също остават непроверени: отделение за пуск на подводни и въздушни безпилотни апарати, разузнавателна апаратура или снаряжение за бойни плувци. Общото между всички версии е, че мълчанието трае вече две години, откакто корпусът се вижда във вода, и че никой от участниците не го е прекъснал.

Чуждестранни експерти от 20 години насам приемат, че израелските подводници от въпросния клас носят крилати ракети, способни да носят ядрени бойни глави, и че именно те са морското рамо на израелското ядрено възпиране, т.е. средството, което оцелява след първи удар по сушата. Израел не потвърждава и не опровергава: политиката на неяснота по ядрената тема не прави изключение за флота. Вертикалните шахти биха увеличили залпа и обсега на това рамо, но остават извън потвърденото.

Потвърденото въоръжение е достатъчно необичайно и без шахтите. В носа INS Drakon носи 10 торпедни апарата, шест от които с калибър 533 мм и четири с калибър 650 мм. Големият калибър е истинска рядкост в западното корабостроене и се среща почти само при израелските лодки: през него минават тежки ракети, мини, транспортни средства за бойни плувци и подводни апарати, т.е. товари, които стандартният апарат не побира. Останалите характеристики са известни в диапазон, не като число. Подводното водоизместване се оценява между 2400 и 3000 тона, скоростта под вода надхвърля 25 възела, работната дълбочина е поне 350 метра, а екипажът наброява около 35 души с места за още 10. Задвижването е дизел-електрическо.

Хронологията на строежа обяснява част от секретността. Израел поръча плавателния съд през 2011 г., килът беше положен през 2012 г., а първото спускане на вода беше извършено още през 2017 г. Тогава проектът бе преосмислен: корпусът беше разрязан и удължен, а подводницата беше спусната повторно на вода чак през август 2023 г. Кръщенето се състоя на 12 ноември 2024 г. в Кил, морските изпитания започнаха през юли 2025 г., а предаването закъсня с година от обявения срок. От полагането на кила до него минаха 14 години, необичайно дълго дори за дизел-електрическа подводница. За цената се предполага, че възлиза на между 550 и 650 млн. евро, значителна част от които покрива германското правителство.

В деня на кръщенето TKMS официално започна строежа на 1-вата от 3 подводници клас „Дакар“ за Израел, поръчани за около 3 млрд. евро, с доставки в началото на следващото десетилетие. INS Drakon вероятно е служил като изпитателна платформа за решения, предназначени за тях: новият клас ще носи анаеробна енергийна установка и способност за противокорабни и балистични ракети.

Интересът на Москва към подводницата е силен. През юни 2024 г., докато INS Drakon участваше в изпитания във водите на Килския залив, руският флот прати два разузнавателни кораба да я проследят: „Сибиряков“, формално хидрографски кораб с теглена сонарна антена, и „Василий Татишчев“ от проект 864. Изпитанията са най-уязвимият период за всяка нова субмарина, тъй като чуждият флот има възможност да запише акустичния ѝ портрет, преди тя да се е научила да се крие. Такъв запис върши работа години наред: шумовата картина на конкретен кораб е негов отпечатък и позволява той да бъде разпознат при по-късна среща в друго море. За сравнение, за наблюдение над едно от най-мащабните учения на НАТО в Балтийско море, BALTOPS, руският флот отдели един-единствен съд, отново „Татишчев“.

Междувременно руската разузнавателна флотилия понася натиск от съвсем друг характер. Черноморският „Иван Хурс“, първият сериен кораб по проект 18280 и един от двата построени, е поразяван три пъти: през май 2023 г. от украински морски дрон, през март 2024 г. с ракета и на 26 април 2026 г. от ударни дронове на Центъра за специални операции „А“ на Службата за сигурност на Украйна. Сателитните снимки от тази година показват разрушена част от ходовата рубка, повреден комин, мачта без антенни системи, обвита в скеле, липсваща апаратура на кърмата и маскировъчна мрежа върху носовата палуба. Корабът е застанал на котва в Севастопол в окупирания Крим и не изпълнява задачи. Това е тежка загуба за способностите на Москва за военноморско разузнаване: проектът е строен в две единици, всяка от които снабдява флота с прихващане на радиосигнали и релейна връзка, така че извеждането на едната намалява наполовина този капацитет.

За израелския флот новото попълнение идва в момент, в който подводниците изпълняват и демонстративна роля. Три дни преди предаването в Кил, субмарина от клас „Долфин“ изплува на повърхността на Червено море точно пред южния пристанищен и курортен град Ейлат, туристи я заснеха, а военната цензура пусна кадрите за публикуване без забавяне. Според израелското издание Ynet показването на подобно място е преднамерен сигнал: то демонстрира, че израелският флот може да заеме позиция непосредствено пред бреговете на Иран или хутите в Йемен.

INS Drakon се очаква да довърши изпитанията си под израелски флаг в Балтийско море, преди да отплава за Хайфа в края на лятото. Дотогава твърдите данни за най-необичайната израелска подводница са дължината на корпуса, размерите на рубката и 10-те торпедни апарата в носа. Всичко останало се премълчава от двете страни.

📸 Снимка: INS Rahav, подводница от клас Dolphin-II, заснета по време на морските ѝ изпитания във Вилхелмсхафен, Германия, през юли 2014 г. (Ein Dahmer/Wikimedia Commons)

Москва обяви строежа на 500-тонен безекипажен кораб за борба с подводници

🇷🇺⚓️ Русия започна строителството на първия си голям безекипажен надводен кораб за издирване и преследване на подводници. Плавателният съд с водоизместимост 500 тона се определя от Москва като първия по рода си в този клас. Проектът бе обявен от главнокомандващия Военноморския флот адмирал Александър Моисеев, според когото проектът вече е включен в Държавната програма за въоръжаване и преминава от фаза проектиране към практическа реализация.

„Корабът вече се строи и ще бъде първият от този тип. Той ще положи основата за бъдещото развитие на безекипажните системи“, заяви адмиралът в изявление за телевизия „Звезда“ на военното министерство.

Новината за новия кораб дойде на фона на широко преустройство във флота. По думите на Моисеев Северният флот вече е сформирал първия си полк за безекипажни системи, съставен от два дивизиона надводни и един дивизион подводни безпилотни апарати. Очаква се втори такъв полк да влезе в състава на Тихоокеанския флот през 2027 г. Тези две стъпки – специализиран кораб за борба с подводници и щатните дрон-съединения – разкриват замисъл, при който безекипажните машини се превръщат от импровизация в постоянна структура на флота.

Това решение не се появява в изолация. На 1 март 2025 г. Министерство на отбраната обособи отделен род – Войски за безпилотни системи. Така Москва институционализира този подход по модела, който Украйна узакони близо година по-рано с указ на президента Володимир Зеленски от юни 2024 г. Украйна обособи първа безпилотните системи – включително морските дронове – в самостоятелен род въоръжени сили и натрупа ценен боен опит, който руското командване днес се опитва да навакса.

Цитирани от Jamestown Foundation планови документи разкриват пътна карта от четири фази до 2028 г. Тя предвижда личният състав да достигне близо 210 000 души, разпределени в около хиляда формирования, като морските дрон-полкове за Северния и Тихоокеанския флот са част от етапите. Мащаба на промяната обоснова и самият министър на отбраната Андрей Белоусов, който през септември 2025 г. направи оценка, че дроновете вече поемат до 80% от огневите задачи на бойното поле.

На този фон обявеният кораб е по-скоро елемент от широка програма, отколкото самостоятелна сензация. Показателно е и дислоцирането на първото съединение – не в Черно море, където беше научен този урок, а в Северния флот, който е насочен към НАТО и охранява стратегическите подводни ракетоносци. Това сочи, че руският замисъл надхвърля рамките на черноморския театър на военните действия.

По-интересен обаче е изборът на самия тип оръжие. Русия се насочва към клас апарати, от който самата тя понесе тежки загуби в Черноморския флот, а сега ги прилага за коренно различна задача. Безекипажните катери на ВМС на Украйна (като Magura и Sea Baby), които поразиха редица ракетни, десантни и патрулни кораби на Черноморския флот, са малки ударни съдове с тегло от няколко тона. Тяхната тактика е бърза и високомобилна: сближаване, нанасяне на удар и оттегляне. Обявеният от Моисеев кораб е съвсем различен – има водоизместимост около 500 тона (колкото малка корвета), като е проектиран не за нападение срещу надводни цели, а за откриване и проследяване на подводници.

Досега руските усилия при морските дронове бяха предимно отбранителни. По-рано тази година Москва представи плаващата платформа „Плот-40“, създадена за защита на бази и пристанища от морски дронове. Преходът от статична защитна система към автономен преследвач на подводници е сериозен скок – и именно затова изисква по-голяма предпазливост от тази, която официалните съобщения предлагат.

Новината идва и на фона на поредица от морски неуспехи, които тя индиректно потвърждава. Украинската кампания с морски дронове преобрази военните операции в Черно море и принуди Русия да изтегли голяма част от плавателните си съдове от окупирания Крим към Новоросийск и други пристанища. А през юли 2026 г. Русия остана без нито един боен кораб в Средиземно море за първи път от 2013 г. На 1 юли 2026 г. това пълно отсъствие беше отбелязано от OSINT анализатори и по-късно потвърдено от Института за изследване на войната (ISW). Сред основните причини са затварянето на Босфора и Дарданели за воюващи страни по силата на Конвенцията от Монтрьо, както и упадъкът на базата в Тартус, която загуби ролята на постоянна опорна точка след падането на режима на Башар ал-Асад в Сирия. Тъкмо в месеца, в който флотът достигна това дъно в присъствието си, неговото командване представи визия за автономно бъдеще.

Пропастта между тази визия и реалното ѝ прилагане обаче остава голямо. Противоподводната борба е сред най-сложните военноморски задачи. Тя изисква изключително чувствителна хидроакустика, интеграция на данни от много сензори и продължителна, търпелива работа – способности, които безекипажните надводни съдове досега не са демонстрирали в подобен мащаб никъде по света.

За сравнение: най-напредналата платформа в този клас, американският Sea Hunter, построен по програма ACTUV на DARPA и спуснат на вода още през 2016 г. за проследяване на подводници, има водоизместимост около 135–145 тона. След близо десетилетие изпитания той все още не се е превърнал в рутинно средство. Обявеният от Москва съд е близо три пъти по-голям – амбиция, която дори водещ световен флот все още не е реализирал напълно. Автономен 500-тонен кораб, който да изпълнява такива задачи без екипаж, би бил дръзка стъпка дори за флот, който няма хроничните проблеми на руския.

Засега заявката се основава единствено на думите на един адмирал и на съобщение от официалния канал на руското военно министерство. Не се посочва корабостроителница, липсват кадри от строителния процес и няма обявен срок за пускане на вода. Към това се добавя и конкретен риск пред програмата: Jamestown Foundation посочва недостиг на финансиране от около 900 млн долара за фазите, включващи морските дрон-съединения – средства, които не са предвидени в бюджета за 2025–2026 г.

Ето защо най-реалистичният прочит е, че обявеният проект очертава по-скоро намерение, отколкото готов капитал. Фактът, че Русия изгражда постоянна институционална рамка за водене на безекипажна война по вода, е добре документиран и процесът едва ли ще бъде върнат назад. Появата на самия 500-тонен ловец на подводници в близко бъдеще обаче остава твърде малко вероятна. Тази оценка би се променила при появата на конкретни доказателства – сателитни снимки от корабостроителница, обявяване на конкретен изпълнител или спускане на корпуса на вода. Обратното – продължителната липса на следи, съчетана с вече потвърдения недостиг на средства, би потвърдила, че заявките за момента изпреварват реалните възможности. Междувременно първият проверим знак за сериозността на този курс ще бъде дали до 2027 г. вторият дрон-полк наистина ще влезе в строя на Тихоокеанския флот, както обеща адмирал Моисеев.

Пет атомни подводници за шест месеца: новото темпо на китайския флот

🇨🇳⚓🇺🇸 Китай е спуснал на вода пет атомни подводници през първата половина на 2026 г. – толкова, колкото САЩ спускат за три години и половина, при сегашния темп от 1,4 плавателни съда годишно. Новината е на френския ежедневник Le Figaro и обобщава наблюденията, трупани от месеци около корабостроителниците на Пекин, където на вода слизат вече не само конвенционални корпуси. Ако второто полугодие е сходно с първото, само в рамките на тази година ще се изравни по спускания с целия петгодишен период 2021–2025, който доскоро минаваше за безпрецедентен сам по себе си.

Флотът на Народната освободителна армия (НОАК) десетилетия наред можеше да се опише с една и съща формула: многоброен, но изоставащ там, където се решава подводната война – в атомния двигател, в безшумността, в далечния поход. Числата от последните пет години подкопаха тази формула, преди пет спускания от началото на тази година да я оставят окончателно в миналото. Международният институт за стратегически изследвания (IISS) още през февруари отчете в анализа „Boomtime at Bohai“ към годишника Military Balance, че в периода 2021-2025 г. Китай е спуснал 10 атомни подводници с обща водоизместимост от 79 000 тона – срещу 7 американски с 55 500 тона за същия период.

Контрастът с предходния 5-годишен интервал е още по-осезаем: за 2016–2020 г. спусканията на Китай са едва 3 с обща водоизместимост от 23 000 тона, така че Пекин реално е спуснал повече атомни подводници за последните 5 години, отколкото за цялото предходно десетилетие. Авторите на анализа Хенри Бойд и Том Уолдин свързват това с разширената индустриална база: в периода 2019-2022 г. корабостроителницата „Бохай“ в Хулудао, историческият дом на китайското строителство на атомни подводници по крайбрежието на Бохайския залив, получи втори производствен корпус, който по оценка на института е позволил дългите серийни партиди. Точно проследяване на всеки отделен корпус продължава да зависи от изображенията от комерсиални сателити: Пекин не обявява нито залагането, нито спускането на своите подводници.

Наличните оценки описват производство, разпределено между 3 отделни центъра – Хулудао на север, Ухан на средното течение на Яндзъ и Шанхай в устието на същата река – с общ темп от 1 балистична и 2 ядрени атакуващи подводници годишно. Корпусите от тази вълна не принадлежат на едно семейство. В Хулудао и по оперативните бази сателитните изображения уловиха седмата и осмата от Type 094 – клас „Jin“, които са описвани от IISS като елемент от оформящата се пълна ядрена триада на Пекин; от началото на тази година институтът наблюдава шест лодки от класа, разпределени в няколко бази. Успоредно с тях се появява Type 093B във все по-нарастваща бройка, обозначен и като „Shang III“ – ударна атомна подводница, носител на крилати ракети, при част от корпусите с вертикални пускови установки (VLS), които по оценки от снимките наброяват до 24 клетки. Установките са функционална разлика: докато по-ранните китайски ударни лодки разчитаха само на торпедните си апарати, корпус с две дузини вертикални клетки може да изстреля залп от крилати ракети по корабна група и брегова цел от дистанция – профил, който американската класификация отдавна отделя в собствена категория. От 2022 г. до февруари 2026 г. IISS изброи общо 9 подобни корпуса (устойчиви две лодки годишно) и ги посочва като междинно стъпало преди следващото поколение Type 095. През февруари тази година към картината беше добавен корпус, който институтът обозначи като Type 09V – нов клас носител на крилати ракети, свързван по непотвърдени данни с хиперзвуковата противокорабна ракета YJ-19.

В края на май и началото на юни сателитни снимки показаха 120-метров корпус с необичайно ниска рубка и Х-образни кормилни плоскости в басейна за довършване на шанхайската корабостроителница „Jiangnan“ – завод, който дотогава никога не беше спускал атомна подводница. Оценка на онлайн изданието Naval News сочи, че новата подводница е именно такава – първата за „Jiangnan“, при това от нов, все още необозначен ударен клас; втори, външно идентичен корпус се появи в Хулудао само броени дни преди това. Два съда от един нов клас, спуснати почти едновременно от два корабостроителници на 1000 км разстояние помежду им, предполагат зрял, стандартизиран проект, а не опит за прототип. А и „Jiangnan“ не е специализирана в строителство на подводници: на същия остров Чансин е построен третият китайски самолетоносач „Fujian“. Така китайските корабостроителници, доказано способни да произведат ядрени подводници, стават цели три („Бохай“ в Хулудао, „Учан“ в Ухан и „Цзяннан“ в Шанхай). САЩ имат две: Newport News във Вирджиния и Electric Boat в Кънектикът. Сред 5-те спускания тази година вече се разпознават корпуса от февруари, който е обозначен като Type 09V, вероятният девети Type 093B от началото на годината и двойката от новия клас.

Сравнението, наложено във френската специализирана преса, е с 2018 г. Тогава корабостроенето в Китай изненада западните наблюдатели с темпото на надводно строителство – серийните разрушители Type 052D и големите Type 055. Краят на онова десетилетие завари китайския флот най-многобройния в света по брой корпуси, по оценките на разузнаването на ВМС на САЩ. Тогава изненадата беше на повърхността на водата, а сега повтаря под нея – в сегмента, който дълго минаваше за най-сигурното американско предимство.

В същото време американският календар върви в обратна посока. Програмата Virginia, гръбнак на ударния подводен флот на САЩ – доставя от 2022 г. насам по 1,1–1,3 плавателни съда годишно при поставена цел от 2, а имайки предвид ангажимента по AUKUS да бъдат продадени 3-5 лодки на Австралия – 2,33. През май началникът на военноморските операции адмирал Дарил Кодъл заяви, че 2 лодки годишно ще са реалност едва в началото на следващото десетилетие – отстъпление от обещанието от 2023 г. на министъра на ВМС тогава Карлос Дел Торо, който сочеше 2028 г. Стратегическата програма Columbia се движи със същия знак и първата лодка от класа, District of Columbia, изостава с 12-18 месеца от договорния срок, General Dynamics в края на април потвърди доставка към края на 2028 г. В същото време бюджетните документи на флота за 2027 г. все още вписват март 2029 г., а на първи патрул лодката се очаква чак през 2030 г. И това не идва от липса на средства: от 2018 г. насам Конгресът налива милиарди в подводна индустриална база, но темпото продължава да опира в тавана на двете корабостроителници и обтегнатите им вериги на доставки, а част от наличните ударни подводници чакат реда си за ремонт в задръстените ремонтни докове – натрупване, на което Изследователската служба на Конгреса посвещава отделно приложение в своя доклад за китайската военноморска модернизация.

Спускането на вода не е равносилно на бойна способност. Всеки от петте корпуса има пред себе си месеци, а по-често години дострояване, изпитания и сглобяване на екипаж; 9 спуснати съда Type 093B не означават 9 единици на бойно дежурство днес. Западни оценки, включително доклад на Изследователската служба на Конгреса (CRS), продължават да отреждат на американските подводници качествено предимство – основно в безшумност и сензори, натрупано с десетилетия еволюция, и в съюзната противолодъчна мрежа, опъната от Япония до Австралия. Но променливата, която 2026 г. измества, не е качеството на отделната единица, а капацитетът за производство: втори корпус в Хулудао, три активни корабостроителници, серийни спускания по двойки и работна ръка, организирана за дълги партиди. Предимство от този вид не се купува с бюджетен ред – както показва самият американски опит от последните осем години.

Оценка на Службата за военноморско разузнаване на САЩ (ONI) прогнозира, че китайският подводен флот ще нарасне от 65 (2025 г.) до 80 единици (2035 г.) и все по-голям дял ще се пада на ядрените. При запазване на текущите криви – пет китайски спускания за полугодие срещу американски темп, който ще достигне около две лодки годишно най-рано в началото на 2030 г. Разликата в числеността на атомните флотилии в Тихия океан най-вероятно ще започне да се стопява още преди Type 095 да влезе в серийно производство. За пълно изравняване обаче дори това няма да е достатъчно в следващото десетилетие, докато САЩ държат около 50 ударни подводници в строя.

📸 Снимка: Четири подводници на доковете на китайската корабостроителница „Бохай“: нова 120-метрова ядрена подводница от неизвестен клас, ядрена подводница от Type 095, подводница с балистични ракети (SSBN) от Type 094A и полупотопяем спомагателен кораб. Всички изглежда се намират в последния етап от строителство и оборудване.

Руски Ту-142 пусна сонобуи край британския самолетоносач, F-35 го ескортираха

🇬🇧🛩️🇷🇺 Два палубни изтребителя F-35B Lightning II от Кралския флот прехванаха морски патрулен самолет Ту-142 на Военноморските сили на Руската федерация, след като той прелетя ниско над самолетоносача HMS Prince of Wales в Норвежко море и разпръсна голям брой сонобуи в близост до него. Инцидентът се разиграва в следобедните часове на 2 юли северозападно от Норвегия, където британската авионосна ударна група провежда летателни мисии. Министерството на отбраната на Обединеното кралство оповести случая днес, а по-късно детайлите по него бяха потвърдени от Navy Lookout.

Руската машина (класификация на НАТО: Bear-F) многократно се е приближила до британското съединение, преминавайки на ниска височина и необичайно малка дистанция от флагмана. Британското министерство описа маневрите като „опасни и непрофесионални“, а повикванията по международните аварийни честоти, с които британската страна се е опитала да установи намеренията на екипажа и да предупреди за риска от полет в близост до кораб, извършващ активни летателни операции, са останали без отговор. В отговор два F-35B от 809-а военноморска авиационна ескадрила излитат от палубата на HMS Prince of Wales и започват съпровождане на самолета до неговото напускане на района. Съединението действа в Норвежко море като част от операция „Firecrest“ – разгръщането на британската ударна група в Северния Атлантик и Далечния север (High North), започнало по-рано тази година.

Ту-142 не е самолет, който се озовава случайно в подобен район. Разработен на базата на стратегическия бомбардировач Ту-95, той е далекобойна платформа с продължителен престой над вода, създадена точно за издирване и проследяване на подводници на големи разстояния от базата. Появата му съвпада с район, който Москва следи особено внимателно. Норвежко море е преддверие към т.нар. Гренландско-исландско-британски праг (GIUK) – тесния коридор между Гренландия, Исландия и Шотландия, където подводници на Северния флот на Руската федерация трябва да преминат, за да достигнат Северния Атлантик. Контролът върху акустичната обстановка в този район е предмет на стратегическо съперничество още от епохата на Студената война, а появата на самолетоносач с F-35 в самото сърце на зоната отново повишава нейното значение.

Сонобуите, които Ту-142 разпръсква край самолетоносача, са разходни устройства с акустични датчици – на практика подводни микрофони, които се спускат във водата, за да откриват и проследяват подводници. Разполагането на цяла завеса от тях непосредствено около групата подсказва опит за картографиране на акустичната обстановка под нея – вероятно, макар и непотвърдено, с цел откриване на подводницата от клас Astute, която според официално обявения състав изпълнява ролята на подводен ескорт. Практическият ефект вероятно е по-скоро демонстративен, отколкото оперативен. Един прелитащ самолет трудно може да изгради пълна подводна картина само за няколко минути, но самото действие показва, че Москва е готова активно да търси и проследява ядрото на групата, а не просто да го наблюдава от дистанция.

Инцидентът идва в момент, когато Обединеното кралство пое командването на Съюзните сили за реакция на НАТО (Allied Reaction Force) –  на НАТО с висока степен на готовност, проектирано за бързо разгръщане. Министерство на отбраната го описа като „острието на копието“ на силите за бързо реагиране, „способно да се разгърне навсякъде по света в рамките на дни“. В същото време HMS Prince of Wales изпълнява за първи път мисии за въздушна отбрана на НАТО от борда си, превръщайки се в първият самолетоносач на европейска държава, който изпълнява подобни задачи с изтребители F-35.

Авионосната ударна група, водена от HMS Prince of Wales, е гръбнакът на британския принос към отбраната на северния фланг. Тя обединява изтребители F-35B, разрушители за противовъздушна отбрана, фрегати за борба с подводници, атомна подводница от клас Astute и кораби за материално-техническо осигуряване. В рамките на операция „Firecrest“ тя се вписва едновременно в няколко слоя на командната архитектура на НАТО. Неговите изтребители провеждат патрули в небето над Исландия и Далечния север, групата действа паралелно с Постоянна морска група 1 на алианса, а също така в рамките на „Arctic Sentry“, а координацията се осъществява чрез Обединеното оперативно командване в Норфолк, което Лондон оглавява за първи път. Именно затова руският интерес към състава и придвижването на групата не е случаен – тя е едновременно бойно съединение и ключов възел в командната мрежа, която НАТО изгражда за Далечния север.

Активността в Далечния север нараства от месеци. Само две седмици по-рано – на 22 и 23 юни – норвежки F-35A прехванаха два руски стратегически бомбардировача Ту-160, ескортирани от прехващачи МиГ-31 над Баренцово и Норвежко море. Полетът е продължил около 16 часа, а Министерство на отбраната на Руската федерация съобщи, че е включвал тренировка по дозареждане във въздуха. Според оценка на Navy Lookout руското военноморско присъствие край британските води е нараснало с около 30% само през последните две години. Северният фланг на НАТО все повече се превръща в арена на остро съперничество, в рамките на което морските пътища в Арктика, подводните комуникационни и енергийни кабели и маршрутите на стратегическите подводници на двете страни, се преплитат.

Разгръщането има и едно по-необичайно измерение. Запитан от Politico дали британският самолетоносач проследява яхтата на руския президент Владимир Путин, за която се съобщава, че напоследък плава край норвежкия бряг на път към Русия, британският министър на отбраната Дан Джарвис отказа да коментира, но подхвърли: „Знаем къде е.“

Министерството на отбраната на Обединеното кралство описа случая като част от текущите операции в подкрепа на мисиите на НАТО в Северна Европа в условия на засилената военна активност в Арктика и Северния Атлантик. Пускането на сонобуи толкова близо до самолетоносач е стъпка отвъд обичайното наблюдение от дистанция – то демонстрира готовност за активно издирване на най-чувствителния елемент от съединението. Дали този подход ще се превърне в устойчива практика, ще стане ясно през следващите седмици. Повторение на подобни близки прелитания би затвърдило оценката, че руската военноморска авиация преминава към целенасочено проследяване на британската ударна група.

Китай картографира океанското дъно в подготовка за подводна война

🌊🔍🇨🇳 Разследване на Reuters разкри, че Китай ръководи мащабна операция за картиране на морското дъно и разполагане на подводни сензори в Тихия, Индийския и Арктическия океан – усилие, считано от експерти за систематична подготовка на бойното пространство за подводни операции.

Агенцията е проследила движението на 42 изследователски кораба за период от над 5 години, използвайки платформата за мониторинг на морския трафик на новозеландската компания Starboard Maritime Intelligence. Анализът обхваща правителствени и академични документи, научни публикации, статии в държавните медии и описания на кораби. Най-малко 8 от тях са извършвали директно картиране на дъното, а още 10 са носели оборудване, използвано за същата цел.

Един от корабите – Dong Fang Hong 3, управляван от Океанския университет на Китай, е прекосявал водите край Тайван, американската база Гуам и стратегически участъци от Индийския океан в периода 2024-2025 г. През октомври 2024 г. е проверил набор от мощни китайски океански сензори, способни да засичат обекти под водата край Япония, и се е върнал в същия район през май 2025 г. През март същата година е кръстосал водите между Шри Ланка и Индонезия, подстъпи към Малакския проток, ключова точка за световния морски търговски трафик. Университетът твърди, че корабът е проучвал утайки и климатични изследвания, въпреки че според научна публикация на неговите академици, е провеждал и мащабно дълбоководно картиране.

Събраните данни за подводния терен, температурата, солеността и теченията са от решаващо значение за операциите под вода. Командирите се нуждаят от тях, за да избягват сблъсъци и да укриват подводниците си, а информацията е също толкова важна за засичане на вражески съдове – звуковите вълни, по които се откриват те, се разпространяват по различен начин в зависимост от подводния ландшафт и условията във водата.

„Тези данни биха могли да са безценни за подготовка на бойното пространство. Всеки военен подводничар, който си заслужава парите, ще вложи огромни усилия в разбирането на средата, в която оперира“, отбеляза Питър Скот, бивш командващ подводния флот на Австралия.

Данните от морския трафик показват, че китайските усилия са фокусирани върху значими от военна гледна точка води – край Филипините, Гуам, Хаваи, атола Уейк в Северния Пасифик, както и около Коледния остров – австралийска територия на маршрута между Южнокитайско море и ключова австралийска подводна база. Китайски кораби са картографирали и подводен хребет северно от военноморска база в Папуа Нова Гвинея, до която САЩ наскоро получиха достъп.

„Мащабът на това, което правят, далеч надхвърля ресурсите", каза Дженифър Паркър, адюнкт професор по отбрана и сигурност в Университета на Западна Австралия и бивш офицер по противоподводна война. „Ако погледнете самия обхват, става съвсем ясно, че планират да изградят военноморски капацитет за океански експедиции, който е организиран около подводните операции."

Най-обстойното проучване е извършено източно от Филипините, разположени по протежението на Първата островна верига – територии, контролирани предимно от съюзници на САЩ, която се простира от японските острови през Тайван до Борнео и образува естествена бариера между Тихия океан и крайбрежните морета на Китай.

„Обсебени са от страха да не бъдат затворени в Първата верига острови", обясни Питър Ливи, бивш военен аташе на Австралия в САЩ и председател на Австралийския военноморски институт. Китайското картиране „показва желание да се разбере морската среда, за да могат да пробият навън."

Отвъд картирането, Китай е изградил мрежа от стотици подводни сензори, буйове и дънни масиви. Началото е поставено около 2014 г. от У Лисин, учен от Океанския университет, предложил проекта „прозрачен океан" – система за всеобхватно наблюдение на водните условия в определени зони. Провинцията Шандун отпуска най-малко 85 милиона долара за проекта. Първите сензори са разгърнати в Южнокитайско море, като оттам мрежата се разширява в Тихия и Индийския океан. Край Япония, Филипините и Гуам са разположени стотици датчици. В Индийския океан документи от Китайската академия на науките описват сензорен пръстен около Индия и Шри Ланка, включително по подводния хребет Найнти Ийст Ридж, който е сред най-дългите в света и минава по подстъпите към Малакския проток.

Контраадмирал Майк Брукс, командващ Службата за военноморско разузнаване на САЩ, заяви този месец пред Конгреса, че Китай изгражда мрежи за подводно наблюдение, които събират хидрографски данни, за да „оптимизира ефективността на сонарите и да осигури постоянно наблюдение на подводници, минаващи през критични водни пътища като Южнокитайско море."

Брукс алармира, че потенциалното събиране на разузнавателни данни от китайски изследователски кораби е „стратегическа заплаха."

Официалните китайски обяснения за проекта се колебаят между научни и военни. През 2017 г. длъжностни лица от Шандун заявяват, че целта на „прозрачния океан" е да „гарантира морската отбрана и сигурност", и го сравняват с американски военен проект за изграждане на сензорна мрежа. У Лисин ръководи мрежата в Националната лаборатория за морска наука и технологии в Циндао с партньор Военноморската академия за подводници на Китай.

Изследователят Джоу Чун, управляващ масивите от сензори във водите на Индо-Пасифика, беше цитиран в съобщение до пресата на Океанския университет, според което работата му е илюстрирала „стремителното развитие на морската отбрана и военните способности на страната ми." Според него целта е „да превърнем най-напредналите научни и технологични постижения в нови видове бойни способности за нашата армия в морето", обобщава той.

„Откровено удивително е да се види огромният мащаб на китайските морски научни изследвания", отбеляза Райън Мартинсън, доцент във Военноморския колеж на САЩ. „От десетилетия насам ВМС на САЩ можеха да разчитат на асиметрично предимство в познаването на океанското бойно пространство. Китайските усилия заплашват да подкопаят това предимство. Очевидно е дълбоко обезпокоително."

Това е първият случай, в който мащабите на китайското картиране и наблюдение във водите на Индийския, Тихия и Северния ледовит океан е документиран в такъв обхват – по-ранни разследвания засягаха отделни части от операцията около Гуам, Тайван и Индийския океан.

Дронове са кръжали над френска база със стратегически ядрени подводници.

🇫🇷 Няколко дрона с неизвестен произход са прелетяли над военноморска база Ил Лонг, където са постоянно базирани френските стратегически подводници, носители на балистични ракети с ядрени бойни глави. Това съобщи AFP, позовавайки се на сведения от жандармерията.

Според агенцията пет дрона са били засечени с „технически средства“ във въздушното пространство над базата около 19:30 ч. местно време в четвъртък. Войниците, отговарящи за охраната на обекта, на няколко пъти са открили огън с наличните средства за борба с дронове.

Безпилотните апарати са били „неутрализирани“, съобщи местният ежедневник Libération, който уточни, че стандартната процедура в такива случаи е да бъдат активирани средства за електронна война, с които да бъдат заглушени сигналите им.

Военната прокуратура в Рен е започнала разследване на инцидента, допълва вестникът, позовавайки се на Атлантическата морска префектура. По непотвърдена информация дроновете са били малки по размер и невъоръжени.

Според говорителя на морската префектура фрегатен капитан Гийом Льо Разл, става дума за малки апарати, които не са представлявали заплаха за чувствителната инфраструктура. При друг инцидент през нощта на 17-18 ноември беше регистрирано прелитане на дрон над полуостров Крозон (част от който е Ил Лонг), но тогава апаратът не е навлизал в забранената военна зона.

Това е поредният случай в дълга серия от инциденти с неизвестни безпилотни летателни апарати над военни обекти в Европа. Дания, Нидерландия, Швеция, Германия, Полша и Белгия също докладваха за подобни полети над граждански летища, военни бази и други ключови обекти.

Франция е единствената ядрена сила в Европейския съюз и заедно с Обединеното кралство са двете държави в европейската част на НАТО, които разполагат със собствено ядрено оръжие.

Военноморската база Ил Лонг е мястото на базиране на четирите атомни подводници с балистични ракети от клас Le Triomphant, съставляващи морската компонента на френското ядрено възпиране. Доктрината на Париж изисква постоянно присъствие в морето, по всяко време поне една подводница с ядрено оръжие трябва да бъде на бойно дежурство.

Въздушната компонента се осигурява от изтребители Rafale, въоръжени с крилати ракети с ядрени бойни глави.

През октомври Франция въведе в експлоатация модернизирана версия на стратегическа балистична ракета с подводно базиране M51, която разполага с по-голям обсег, по-висока точност и подобрени възможности за преодоляване на вражеската отбрана, според изявление на френското министерство на въоръжените сили.

Франция представи нова версия на балистичната ракета М51.

🇫🇷 Франция представи нова версия на стратегическата балистична ракета M51 с подводно базиране, отбелязвайки „важен етап“ в обновяването на океанската компонента на ядреното възпиране на страната, съобщи във вторник Министерството на въоръжените сили.

Третата и най-нова версия на M51 разполага с нови ядрени бойни глави, подобрен обхват, точност и способности за пробиване на противниковата отбрана, се посочва в изявление на ведомството, което беше изпратено по имейл. Тя ще бъде разположена на борда на четири френски атомни подводници от клас Le Triomphant.

„M51.3 гарантира продължаваща надеждност на океанската компонента пред лицето на развиващите се вражески противоракетни системи“, заяви министерството.

Обновяването на M51 идва на фона на опасна нова надпревара в ядреното въоръжение, описана през юни от Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), който заяви, че почти всички ядрени държави работят по модернизация на наличните оръжия и добавяне на нови версии.

Тъй като потенциални противници като Русия подобряват своите противоракетни способности, по-старите ракетни системи могат да бъдат сериозно застрашени от прехващане, което от своя страна би отслабило способността на Франция да гарантира надежден ответен удар, което би навредило на позицията на ядреното ѝ възпиране.

Министърът на въоръжените сили Катрин Вотрен подписа оперативното въвеждане в експлоатация на ракетата M51.3 миналия петък.

„Това постижение въплъщава основна амбиция на Закона за военната програма 2024–2030 година: да ускорим модернизацията на нашите способности и да осигурим дългосрочната надеждност на възпирането ни – суверенният стълб на нашата сигурност“, написа Вотрен в социалните мрежи.

Обновената ракета подчертава решимостта на Франция да запази т.нар. стратегическа автономия в рамките на НАТО. Страната поддържа своите ядрени сили отделно от структурата за командване и контрол и процеса на вземане на решения в Алианса, въпреки че през юли Франция и Обединеното кралство се договориха за потенциална координация на съответните възпиращи сили.

Програмата M51.3 е ръководена от Главна дирекция „Въоръжения“ на Франция, като новата бойна глава TNO-2 е разработена от Комисията по атомна енергия, докато ArianeGroup изработи дизайна и задвижването на ракетата.

Ракетата M51 притежава междуконтинентален обхват и носи множество ядрени бойни глави, според ведомството. Всяка от балистичните подводници на френския флот е с 16 такива ракети, 3-степенни твърдогоривни пускови установки с тегло над 50 тона и дължина 12 метра, съгласно ArianeGroup.

Макар точният обхват на ракетата да не е разкрит, ArianeGroup съобщава, че M51 достига височина над 2000 км преди повторно навлизане в атмосферата със скорост Мах 20, пренасяйки своя полезен товар на разстояние от „няколко хиляди километра“.

Според Bulletin of the Atomic Scientists M51.3 има обхват над 9500 км, в сравнение с над 9000 км за предишната версия.

Ракетата носи от 4-6 независимо насочваеми бойни глави (MIRV), всяка с мощност, смятана за 100 килотона, според изданието. Това е над 6 пъти по-голяма мощност от ядрената бомба, хвърлена над Хирошима през август 1945 г.

Разработката на M51.3 започна през 2014 г. докато тази на бойната глава TNO-2 – година по-рано, според Министерство на въоръжените сили. Първият изпитателен полет на ракетата беше проведен от ArianeGroup и Главна дирекция „Въоръжения“ на площадката в Бискарос, югозападна Франция през ноември 2023 г.

Първа версия на балистичната ракета M51 влезе в експлоатация през 2010 г. Работата по създаване на нова версия M51.4 през август беше възложена на ArianeGroup.

Франция работи по замяната на подводниците от клас Le Triomphant от 2030 г. насетне в рамките на ядрената модернизация, а Naval Group започна рязането на първата стомана за програмата SNLE 3G през март 2024 г. Очаква се новото поколение подводници за ядрено възпиране да служи до края на 2080-те години.

Освен модернизация на океанската компонента на ядреното възпиране, Франция разработва също и хиперзвукова ракета за изстрелване от въздуха ASN4G, която ще замени ядрената крилата ракета ASMPA на изтребители Rafale. Новата ракета ще бъде интегрирана в бъдещия стандарт F5 на Rafale.

Страната разчита на Future Combat Air System – съвместен проект на Франция, Германия и Испания, засегнат от вътрешни конфликти между Dassault Aviation и Airbus, за бъдещ въздушен компонент на ядреното възпиране. Франция заяви, че изискванията ѝ към самолета FCAS включват възможност за носене на ядрено оръжие и операции от самолетоносач.

Обединеното кралство стартира мрежа от дронове за наблюдение на Атлантика срещу руски заплахи

Хора със знамена на Обединеното кралство поздравяват самолетоносача HMS Prince of Wales, флагман на Кралския флот, който отплава от Токио, Япония, 2 септември 2025 г.
📸 Снимка: Getty Images

🇷🇺🔍🇬🇧 Обединеното кралство започна разработката на нова мрежа от дронове за наблюдение на Атлантическия океан, замислена да открива подводници, подсилвайки разузнавателните операции на флота в условията на нарастваща тревога от хибридни действия, шпионаж и подводна активност от страна на Руската федерация, съобщи UK Defence Journal.

Тази стъпка идва само седмици след като руска подводница претърпя авария край Гибралтар по време на тайна мисия в близост до водите на НАТО.

Министерство на отбраната обяви търг за Atlantic Net, първата фаза на проекта CABOT, който ще подобри експлоатацията на автономни и базирани на данни системи за борба с подводници и далечно наблюдение на Кралския флот.

„Министерство на отбраната планира скоро да публикува покана за участие в търг за сключване на договор с търговски партньор(и) като част от инициативата Atlantic Net на Кралския флот.“

Системата ще предлага „подводно разузнаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR) като услуга“ посредством модел „притежавано и управлявано от изпълнителя, с надзор от флота“ (COCONO), позволяващ на частни партньори да управляват активи за наблюдение под военен контрол.

Мрежата ще се фокусира над данните, предоставяйки директно на морските командвания на сушата разузнавателни сведения в реално време. Според портала за обществени търгове на министерството, рамката със символична стойност от £1 за всяка от двете си части, ще действа от 17 декември 2025 г. до 31 март 2026 г.

Според UK Defence Journal, първата част ще назначи търговски партньори по конкретни договори, които уточняват етапи и резултати, докато втората ще създаде „пул от потенциални доставчици“ за компании, чиито технологии могат по-късно да бъдат интегрирани в системата.

Министерството уточни, че поръчката е „освободена от Закона за обществените поръчки от 2023 г. по причини, свързани с разузнаването и националната сигурност“, но ще спазва духа на закона, ако и когато това е възможно, поради което обявлението е публикувано открито.

Atlantic Net е първият етап в проекта CABOT, описан като усилие за „ускоряването на прехода на Кралския флот към автономност с особен акцент в борбата с подводници.“ Той стъпва на предни експериментални програми като CHARYBDIS и инициативата ASW Spearhead и е в съответствие със стратегията на НАТО за интелигентна отбрана за създаване на автоматизирана бариера срещу подводници в Северния Атлантик.

Бъдещите фази, сред които Atlantic Bastion, ще поставят системата под контрола на Кралския флот, използвайки безпилотни лодки Type 92 Sloop и автономни подводници Type 93 Chariot. Заедно тези два проекта целят да намалят зависимостта от платформи с екипаж и да инициират постоянна мрежа за подводно наблюдение, способна да следи движението на подводници в Атлантика – област, където заплахите от руска враждебна дейност скочиха значително през последните години.

По-рано самолет за електронно разузнаване RC-135W Rivet Joint на Кралските ВВС проведе патрул около Калининград. Полетът е част от редовни мисии за събиране на разузнавателна информация на НАТО по източната граница на Алианса. Великобритания провежда подобни ISR мисии от години и поддържа постоянно присъствие по източния фланг много преди пълномащабната инвазия.

Колумбия залови първата безпилотна наркоподводница със Starlink

🇨🇴 Военноморските сили на Колумбия обявиха, че са иззели първата в страната безпилотна подводница със Starlink оборудване. Плавателният съд е открит по карибското крайбрежие на страната и се смята, че е бил използван за тестово пренасяне на наркотици с помощта на дистанционно управляема технология.

Това е първото известно откритие на автономна наркоподводница във водите на Южна Америка. Властите потвърдиха, че плавателният съд не е пренасял наркотици по време на изземването през април, но е бил проектиран да превозва до 1,5 тона кокаин и да изминава разстояние от около 1300 километра.

Според военноморските сили подводницата принадлежи на „Клана на залива“, най-голямата група за трафик на наркотици в Колумбия. Имала е две антени, една от които защитена с фибростъкло и свързана със сателитен модем Starlink за комуникация. Освен това е била оборудвана с две камери за наблюдение: една за навигация на плавателния съд и друга за наблюдение на двигателя му.

Служители на флота заявиха, че тази безпилотна полуподводница е била построена в Колумбия. Тя се движи близо до повърхността на водата, което я прави трудна за засичане, като над водната линия се виждат само всмукателните отвори за въздух и антената. Този дизайн обаче не отговаря на истинска подводница, тъй като не може да се потопи напълно.

Адмирал Хуан Рикардо Росо, командир на колумбийските военноморски сили, заяви по време на пресконференция, че трафикантите се насочват към все по-модерни дронове за контрабанда. Тези системи са по-трудни за засичане от радар и улесняват престъпните групи да действат с частична автономност. Той добави, че използването на такава технология показва промяна в стратегиите за трафик на наркотици към по-иновативни и адаптивни методи.

Откритието е дело на Многонационална стратегия „Орион“ – международна операция, ръководена от Колумбия за борба с трафика на наркотици и свързаните с него престъпления. През първата половина на 2025 г. Колумбия и глобалните ѝ партньори съобщиха за изземването на 2326 тона наркотици, включително хероин, кокаин, марихуана, метамфетамини и хашиш, с подкрепата на 62 държави.

Експерти предупреждават, че премахването на екипажа от тези плавателни съдове намалява риска трафикантите да бъдат арестувани и да разкрият информация. Това също така решава проблема с намирането на хора, желаещи да управляват опасни, импровизирани плавателни съдове, които са описвани като „плаващи ковчези“.

Хенри Шулдинър, служител на американския мозъчен тръст InSight Crime, заяви, че безпилотните наркоподводници не само са трудни за проследяване до престъпни лидери, но и елиминират шанса членовете на екипажа да сътрудничат на правоприлагащите органи, ако бъдат заловени.

Хуана Кабесас, изследовател от Колумбийския институт за развитие и мирни изследвания, заяви, че мексиканските наркокартели, работещи в Колумбия, разработват безпилотни подводници от 2017 г. Тя добави, че тези картели са наели инженери и технологични експерти, за да проектират такива системи.

Експерти по военноморско дело посочват, че въпреки трудното откриване на тези безпилотни съдове, те не са непременно по-невидими от тези с екипаж. Липсата на персонал на борда обаче намалява значително рисковете за контрабандистите. Недостатъкът е, че ако двигателят откаже, няма кой на борда да го поправи – риск, който трафикантите изглеждат склонни да поемат.

Използването на сателитната интернет услуга на SpaceX, играе ключова роля за осигуряване на дистанционна комуникация с плавателния съд. Експерти смятат, че двупосочната възможност за данни на Starlink може да е от съществено значение за бъдещи безпилотни мисии за контрабанда.

Това не е първият път, когато Starlink е свързан с трафик на наркотици. През миналия ноември индийските власти прехванаха дистанционно управляем плавателен съд със Starlink оборудване във водите на Андаманските и Никобарските острови, пренасял метамфетамини за 4,25 милиарда долара.

Други безпилотни плавателни съдове са били засичани в Средиземноморието, често използвани за кратки крайбрежни пътувания между страни като Албания, Италия, Мароко и Испания.

Колумбийските картели използват подводници от десетилетия, предимно за трафик на кокаин на север към Централна Америка или Мексико, но в последните години те извършват и пътувания на дълги разстояния през Атлантическия и Тихия океан.

В един от знаковите случаи през ноември 2024 г. полуподводница с пет тона колумбийски кокаин на борда беше заловена на път за Австралия.

Според агенцията на ООН за наркотиците, производството, изземванията и употребата на кокаин са достигнали рекордни нива през 2023 г. Колумбия, която е водещият производител на кокаин в света, отбеляза рязко нарастване на производството поради засиленото световно търсене.

Законодателството в страната наказва използването, изграждането, маркетинга, притежаването и транспортирането на полуподводници с присъди до 14 години затвор. Експертите по сигурността предупреждават, че безпилотни системи като тези, макар и да предлагат оперативни предимства, също така крият сериозни рискове. Те се опасяват, че технологията може да попадне в ръцете на терористични групи, което осезаемо ще затрудни откриването на заплахи под водата, отколкото във въздуха или на повърхността.

Някои експерти сега препоръчват разполагането на хидрофонни подводни системи за откриване около ключови пристанища и военноморски бази, за да се противодейства на този нов тип заплаха.

Teledyne Marine демонстрира водещи технологии за морска сигурност по време на SeaSEC Challenge 2025

🇺🇸 Американската компания Teledyne Marine в сътрудничество с Teledyne Geospatial проведе успешна демонстрация на своя усъвършенстван пакет от технологии за морска сигурност по време на международното учение SeaSEC Challenge 2025 (SCW25) – многонационално събитие, насочено към тестването на решения за откриване на подводни заплахи и защита на инфраструктура в реални морски условия.

Проведено в периода 12-23 май 2025 г. край бреговете на Схевенинген в Нидерландия, SeaSEC събра на едно място представители от министерствата на отбраната от шест държави, както и водещи индустриални и научно-изследователски партньори, за да отговорят на нарастващите заплахи в плитководни морски зони посредством оперативно ориентирани упражнения.

„SeaSEC предлага ценна възможност да потвърдим ефективността на нашите технологии в реални условия, да си сътрудничим с партньори и да допринесем за по-широката общност, ангажирана с морската сигурност“, заяви Мортен Бернсдорф, ръководител на проекта в Teledyne Marine.

Teledyne Marine участва и в трите основни сценария от програмата, използвайки пълния си технологичен капацитет в областта на сонарите, автономните системи и обработката на данни в реално време.

1. „Виж какво има“ – откриване на прикрити подводни апарати

В този сценарий участниците трябваше да открият и проследят автономни подводни превозни средства (AUV), действащи без кооперация. Teledyne Marine използва система за пасивен акустичен мониторинг (PAM) за откриване на акустични сигнатури в зона от 1×1 км. След първичен контакт беше задействан преден сонар SeaBat 7123 за визуална идентификация и проследяване.

Данните са предавани в реално време до комуникационен център на сушата – демонстрация на бърза локализация и проследяване чрез интегрирани акустични и сонарни технологии.

2. „Без загубени тръби“ – откриване на заплахи за тръбопроводи

Втората фаза беше насочена към идентифициране и класифициране на заплахи в близост до подводни тръбопроводи. Teledyne Marine мобилизира своя автономен апарат Gavia, оборудван със сонар SeaBat T20, за да локализира аномалии по трасето. Успоредни операции с SeaBat T51 се провеждаха от кораб с екипаж и от безекипажен плавателен съд (USV).

За откриване на заровени заплахи беше използвана портова изкопна машина, снабдена с тракер HydroPACT и насочвана от двойка сонари Teledyne BlueView, осигуряващи прецизна навигация и идентификация на скрити обекти. Всички данни бяха обработвани и предавани почти в реално време към оперативния център.

3. „Съмнителни находки“ – откриване на аномалии по морското дъно

Последният сценарий включваше сравнение между актуални изследвания и предварителни карти с цел откриване на следи от саботаж или скорошни нарушения на морското дъно. Teledyne Marine, предоставила и изходните данни за зоната, се завърна с SeaBat T51 и Gavia AUV с сонар T20, за да локализира аномалии като ровове или следи от влачене на котва.

За повишаване на ситуационната осведоменост беше използвана и лидарна платформа на Teledyne Geospatial, а софтуерът Teledyne PDS осигури обработка в почти реално време. Откритите аномалии незабавно се споделяха с командния център.

4. Постоянно визуално наблюдение и международно сътрудничество

Освен подводните операции, Teledyne Marine разположи инфрачервена камера FLIR в пристанището за постоянно визуално наблюдение на зоните на учението до 8 морски мили навътре в морето, в подкрепа на оперативния щаб на SeaSEC.

Компанията акцентира и върху сътрудничеството, като работи заедно с партньори като:

• Copenhagen Global – осигурява USV платформа, интегрирана с технологии на Teledyne
• IHC – осигурява изкопна машина, оборудвана с HydroPACT

Това международно учение не само тестваше технологични възможности, но и насърчи оперативното взаимодействие между граждански и военни участници от шест държави, граничещи със Северно и Балтийско море.

„Освен техническата демонстрация, нашият екип има за цел да покаже цялостния капацитет – от сонари и AUV до хидрофони“, добави Бернсдорф. „Участието ни в SeaSEC отразява ангажимента ни към разработването на технологии и партньорства за защита на подводната инфраструктура – глобален приоритет с нарастващо значение в свързания морски свят.“

Инициирана през декември 2023 г. от министерствата на отбраната на шест държави, SeaSEC насърчава международно сътрудничество в областта на морската сигурност, свързвайки военния сектор с индустрията, изследователите и операторите на критична инфраструктура. Изданието за 2025 г. е последната стъпка в усилията за справяне с регионални рискове в крайбрежните плитководни зони.

Руските военноморски сили официално приеха подводницата „Якутск“ от проекта 636.3

🇷🇺⚓ Военноморските сили на Руската федерация приеха официално в състава си дизел-електрическата подводница „Якутск“, с което беше завършена серията по строителството на подводници от проект 636.3, предназначени за Тихоокеанския флот.

Церемонията по предаването се състоя на 11 юни в корабостроителницата „Адмиралтейски верфи“ в Санкт Петербург в присъствието на висши представители на флота.

Според Министерството на отбраната, заместник главнокомандващият на ВМФ адмирал Владимир Воробьов е произнесъл реч от името на адмирал Александър Мойсеев, в която е поздравил не само участвалите в строежа на подводницата, но и нейният екипаж. В обръщението си Воробьов отправи призив към екипажа „с чест да изпълнява възложените задачи“.

„Якутск“ е шестата и последна подводница от клас „Варшавянка“ (по НАТО: Kilo), построена за Тихоокеанския флот. Тя беше заложена на 23 август 2021 г., спусната на вода на 11 октомври 2024 г., и оттогава е преминала всички задължителни държавни изпитания. Към този момент не е обявена публична информация относно времето на прехвърлянето ѝ към Далечния изток.

Четири от по-рано доставените подводници, а именно Петропавловск-Камчатски, Волхов, Магадан и Уфа, вече са въведени на въоръжение в Приморската флотилия на Тихоокеанския флот и сведения от руски източници сочат, че са оперативно разположени в региона. Петата подводница „Можайск“ последно е засечена в Балтийско море и досега не е публикувана официална информация за нейното прехвърляне към Тихия океан.

По време на церемонията беше отбелязано, че строителството на „Якутск“ е започнало под личния надзор на руския президент Владимир Путин. Завършекът на серията се възприема като засилване на руското подводно присъствие в Азиатско-Тихоокеанския регион, въпреки че официалните данни не разкриват пълния обем или график на разгръщането.

Подводниците от проект 636.3, по-известни с класификацията си на НАТО „improved Kilo“, се отличават с нисък шумов профил и са проектирани за борба с подводни и надводни цели. Те са оборудвани със съвременни сонарни системи и са способни да носят крилати ракети „Калибър“, осигурявайки стратегическо възпиране в оспорвани морски райони.

Пускането на „Якутск“ следва отчетлива тенденция на нарастваща руска военноморска активност в Тихоокеанския театър на фона на нарастващото напрежение в световен мащаб. Въпреки че руското министерство на отбраната не е разкрило конкретни детайли относно бъдещи движения на флота си, подводницата вероятно ще се присъедини към своите „сестри“, които са базирани в Далечния изток.

„Адмиралтейски верфи“ са доставили общо 12 броя от проект 636.3 на руските военноморски сили от началото на програмата. Тихоокеанският флот вече разполага с 6 единици – половината от тях.

Обединеното кралство планира да разшири подводния си флот като послание към Москва

Атомната подводница на Кралския флот HMS Astute е спусната на вода в корабостроителния комплекс на BAE Systems в Бароу-ин-Фърнес, северозападна Англия, през юни 2007 г.

🇬🇧⚔️🇷🇺 Обединеното кралство възнамерява да изпрати „послание към Москва“ чрез планове за разширяване на флота си от ударни подводници и инвестиции в ядреното възпиране, като част от нова стратегия за сигурност, насочена срещу заплахата от Русия.

Правителството на министър-председателя Кийр Стармър ще обяви в понеделник намеренията си да инвестира 15 милиарда паунда в програмата за ядрени бойни глави и да построи 12 нови подводници в рамките на инициативата AUKUS, която Великобритания осъществява заедно със Съединените щати и Австралия, съобщи в неделя Министерството на отбраната. Целта е повишаване на бойната готовност на страната.

Разширеният подводен флот ще замени сегашните подводници от клас Astute, но това ще се случи едва в края на 2030-те години.

Министърът на отбраната Джон Хийли заяви пред BBC, че стратегическият преглед на отбраната, който ще бъде представен утре и ще очертае заплахите пред Обединеното кралство и препоръките за справяне с тях, ще изпрати „ясно послание към Москва“ с укрепване на военните способности и индустриалната база на страната.

„Знаем, че заплахите се увеличават и трябва да действаме решително, за да се противопоставим на руската агресия“, заяви Хийли в официално изявление. „С нови подводници от най-ново поколение, патрулиращи в международни води, и с британска програма за ядрени бойни глави, правим страната ни сигурна у дома и силна в чужбина.“

Освен това Лондон ще изгради шест нови фабрики за боеприпаси с цел постигане на непрекъснато производство, ще закупи до 7000 ракети с далечен обсег и ще инвестира в киберсигурност и запаси от поддържащо оборудване. Пред Хийли заяви, че строежът на новите фабрики ще започне „много скоро“.

„Това е начинът, по който Великобритания застава зад собствените си въоръжени сили и укрепва индустриалната си база – част от нашата готовност да воюваме, ако се наложи“, подчерта той пред BBC.

Въпреки това, целта за достигане на 3% от БВП за отбранителни разходи след следващите избори остава пожелателна, а Хийли не очаква напредък по увеличаването на числеността на британската армия преди следващия парламентарен мандат. Опозиционни партии настояват правителството да постигне тази цел преди 2034 г.

Прегледът в понеделник идва след години на недостатъчно средства за отбранителна индустрия на Обединеното кралство, довели до свиване на армията до нейния най-малък размер от Наполеоновата епоха насам.

Краят на т.нар. „мирен дивидент“ ще увеличи натиска върху вече ограничените публични финанси, като министърът на финансите Рейчъл Рийвс ще представи бюджетите на отделните министерства в рамките на многогодишния преглед на разходите на 11 юни. По-високите военни разходи идват в момент на сериозни конкуриращи се нужди – от здравеопазване до затворническа система.

„Всички обещания от Стратегическия преглед на Лейбъристката партия ще бъдат посрещнати с недоверие, освен ако не покажат откъде ще дойдат реалните средства за тяхното изпълнение“, заяви Джеймс Картлидж, говорител по отбраната на Консервативната партия.

Според The Sunday Times, правителството на Лейбъристите обмисля закупуването на американски бойни самолети, способни да носят тактически ядрени оръжия. Освен това прегледът ще препоръча изграждането на нови ракетни щитове, както и възстановяване на гражданските отряди за местна отбрана.

Промяната в позицията на Обединеното кралство съвпада с призивите на американския президент Доналд Тръмп към страните членки на НАТО да увеличат военните си бюджети. Няколко седмици след встъпването в длъжност на Тръмп през януари, Стармър обяви ангажимент за повишаване на военните разходи на Великобритания от 2.3% на 2.5% от БВП до 2027 г.

Междувременно, Москва осъществи една от най-мащабните си комбинирани въздушни атаки срещу Киев през уикенда, докато украинските специални сили осъществиха историческа операция, с която поразиха една трета от руската стратегическа авиация, само ден преди следващия етап от ключовите преговори в Истанбул, насочени към постигане на примирие в пълномащабния въоръжен конфликт, продължаващ четвърта година.