„Герой Ким Гун Ок“ излезе в морето с два типа крилати ракети

🇰🇵🚀 Подводницата „Герой Ким Гун Ок“, която през 2023 г. Северна Корея представи като ядро на своя бъдещ ядрен флот, за първи път се появи публично в открито море, и то при изпитание на оръжие. На 14 октомври тя изстреля изпод водата в Японско море два вида крилати ракети, които Пхенян нарича стратегически. Корейската централна телеграфна агенция (KCNA) съобщи за изпитанието на другия ден и придружи текста със снимки на ракетите при старта и с един кадър на самата подводница в движение.

Агенцията не назова нито кораба, нито ракетите и не обяви данни за обсег, продължителност на полета или траектория. Изпитанието е проведено от Ракетното управление на КНДР – ведомство, отговорно за всички ракетни програми на страната. Ръководили са го Ким Чжон Сик, първи заместник-завеждащ отдел в ЦК на Корейска работническа партия, и генералният директор на управлението Джан Чан Ха. Върховният лидер Ким Чен Ун не е присъствал. Репортажът на KCNA посочва, че целта е била да бъде проверена готовността на подводните бойни системи, да се усъвършенстват способностите на флота да изпълнява стратегически задачи и да бъде демонстрирана надеждността на средствата за възпиране. Агенцията включи дежурното уверение, че тестовете „не са имали неблагоприятно въздействие върху сигурността на съседните страни“.

Обединеният комитет на началник-щабовете на Южна Корея потвърди изпитанията със собствени данни. Неговият говорител Джан До Йон посочи, че ракетите са били следени непрекъснато – още преди старта и до самия край на полета. Той уточни, че едната е изстреляна от вертикална пускова установка, а другата от торпедо. Той отказа да посочи с какви средства е водено наблюдението, като се позова на поверителността на разузнавателния обмен с американските сили в страната. Крилатата ракета лети на около 100 метра над водата, под зоната на видимост на радарите, които проследяват балистичните ракети, и затова вероятно е засечена с други средства, отбелязва Korea JoongAng Daily.

„Герой Ким Гун Ок“ с бордов номер 841 е дизел-електрическа подводница с 3000 тона водоизместимост, преустроена из основи от корпус на съветския проект 633, по-известен на Запад като клас Romeo. Корпусът беше разкрит през 2019 г. по време на посещение на Ким Чен Ун в корабостроителния завод в Синпхо, след което беше пуснат на вода на 6 септември 2023 г.  обяви плавателния съд за „тактическа ядрена атакуваща подводница“ и заяви, че въоръжаването на флота с ядрено оръжие не търпи повече отлагане. Зад рубката е издигната масивна надстройка с 10 люка за ракети – 4 по-големи отпред и 6 по-малки отзад, заради която The War Zone нарича кораба „гърбицата“. Оттогава субмарината не беше показвана на вода и не бяха ясни нито бойната ѝ готовност, нито реалните ѝ възможности.

KCNA не посочи от кой плавателен съд са изстреляни ракетите, но публикува кадъра на „Герой Ким Гун Ок“ в движение в деня на съобщението. Експерти в Южна Корея, както и американското издание The War Zone, приемат, че ракетите са излетели именно от нея. Ако това действително е така, става въпрос за първите ѝ изпитания с оръжие и за първата крачка към нейното въвеждане в строй.

Пхенян не уточни конкретния вид на двете изстреляни ракети. Част от анализаторите на юг смятат, че това са далекобойната стратегическа крилата ракета Hwasal-2 и стратегическа крилата ракета „Pulhwasal-3-31“. За втората се посочва, че има обсег до 2000 км. Считана е за носител на ядрената бойна част „Hwasan-31“, описвана от Пхенян като тактическа. Хонг Мин, експерт от Корейския институт за национално обединение, обръща внимание, че две ракети с различен обсег и скорост, изстреляни с интервал помежду си, прехващат по-трудно.

Това е първото публично изпитание на крилати ракети с подводен старт от януари 2024 г. насам. Тогава ракети „Pulhwasal-3-31“ излетяха от по-старата и малка „8.24 Yongung“. Тя е с водоизместимост около 2000  тона и има 1-2 вертикални пускови установки, а от нея вече бяха изстреляни стратегически крилати ракети през март 2023 г. Стрелбите от 14 октомври са част от интензивна есенна серия от изпитания с участие на хиперзвукови ракети на 20 септември и 3 октомври и на тактически балистични ракети през първите дни на октомври. Днес, 19 октомври, Южна Корея започва годишното си учение „Hoguk“, което ще продължи до 30 октомври. Заедно с него ще бъдат проведени и 2 от 7 съвместни полеви учения, отложени след съкратеното през август „Ulchi Freedom Shield“; останалите 5 са насрочени до края на годината.

Най-ясната разлика спрямо 2023 г. е отсъствието на Ким Чен Ун. Тогава пускането на „Герой Ким Гун Ок“ на вода беше церемония с участието на върховния лидер, а сега се ръководи от по-ниските управленски нива. Шин Джон У, генерален секретар на Корейския форум за отбрана и сигурност, тълкува това като изпитание на бойните системи за подготовка на подводницата за служба и очаква следващата стъпка да е тестов пуск на балистична ракета. Според анализатори, цитирани от Korea JoongAng Daily, промяната в ръководството на изпитанията показва преход от разработка към развръщане и редовни учения. Сдържаността на самото изявление обаче допуска и друго обяснение. През януари 2024 г. KCNA назова конкретно тестваната ракета „Pulhwasal-3-31“, а сега премълча както името на кораба, така и характеристиките на двете ракети. Подобно мълчание може да се обясни и с изпитание, чиито резултати не са били достатъчно убедителни, за да бъдат показани.

Междувременно КНДР строи и много по-голям подводен кораб. През март 2025 г. KCNA показа Ким Чен Ун в завода, където се строи „стратегическа подводница с управляеми ракети“ с ядрена силова установка. Към края на декември 2025 г. агенцията публикува снимки на почти завършен корпус с водоизместимост близо 8700 тона, а Ким нарече завършването на подводницата като „епохална“ промяна за ядреното възпиране на страната и свърза проекта с плановете на Сеул за атомни подводници. Сравнението показва, че дизеловата „Герой Ким Гун Ок“ служи като изпитателна платформа, на която флотът отработва вертикално изстрелване на крилати ракети изпод водата и провежда подготовка на екипажи. Същите умения ще бъдат необходими на атомната, когато бъде спусната на вода.

Затова изпитанието, проведено на 14 октомври, вероятно бележи прехода на подводницата „Герой Ким Гун Ок“ от платформа за демонстрации към плавателен съд, с който флотът действително работи. Оценката ще бъде потвърдена, ако KCNA я назове при следващ пуск, ако от нея бъде изстреляна балистична ракета или ако сателитни снимки покажат, че излиза редовно от Синпхо. Тази оценка ще отслабне, ако „Герой Ким Гун Ок“ отново не се появи в морето с месеци и следващото подводно изпитание отново се проведе от „8.24 Yongung“. Засега Пхенян е показал само, че „гърбицата“ може да излезе в морето, но не и че може да остане там.

Anduril влага $3,7 млрд в корабостроителница за подводниците Virginia край Балтимор

🇺🇸⚓ Anduril Industries ще изгради Arsenal-2, корабостроителен завод за 3,7 млрд. долара в Балтимор, където ще се произвеждат модули и възли за ядрените подводници от клас Virginia на ВМС на САЩ, чието производство от години върви със закъснения от плана. Флотът възложи договор за 2,9 млрд. долара на компанията, като плащанията са обвързани с реално произведеното. Президентът Доналд Тръмп обяви проекта на 6 октомври на площадката в Спароус Пойнт и съобщи, че федералната власт ще получи 40% дял в нея.

Основателят на Anduril Палмър Лъки, когото Тръмп поздрави от трибуната като свой приятел, по-късно на същия ден написа в X: „Anduril строи най-голямата корабостроителница в Америка от Втората световна война насам. Този сектор има нужда от смели инвестиции и решителни действия“. После направи един исторически паралел: „През 1790-те балтиморските клипери са най-бързите и най-съвършените ветроходи на своето време. Крал Джордж III нямаше никакъв шанс. Време е да приложим същата тактика.“ Компанията използва по-конкретен израз в собствената си публикация: Arsenal-2 е „най-мащабната инвестиция в нова американска корабостроителница от Втората световна война насам“. Тръмп използва трета формулировка и говори за „най-голямата нова корабостроителница в САЩ“.

Клиперите – бързи ветроходи с остри обводи, разработени в Чесапийкския залив – печелят световна слава срещу британската корона малко по-късно, във войната от 1812–1815 г. Тогава над 100 балтиморски капера – частни кораби с държавно разрешение да нападат търговските кораби на противника – взимат в плен 556 британски кораба за две години и половина.

Комплексът на Anduril ще заеме 186 000 кв. метра закрита площ върху 76 хектара в индустриалния парк Tradepoint Atlantic, бившия комплекс на Bethlehem Steel. На мястото има и сух док с дължина около 366 метра, построен в началото на 70-те години. „Спароус Пойнт помогна да се построи флотът, който спечели Втората световна война“, напомни изпълнителният директор на Anduril Браян Шимпф. Компанията започва с торпедните апарати, чието производство официалните представители посочват като едно от звената, които днес забавят общия производствен процес, и постепенно ще премине към по-сложни сглобки, включително цели носови и кърмови секции.

Окончателното сглобяване остава в двете компании, които строят подводници от клас Virginia: Electric Boat на General Dynamics в Гротън, Кънектикът, и Newport News Shipbuilding на HII във Вирджиния. Процедурите по издаване на лицензи и подготовката на терена започват веднага. Началото на работата е планирано за 2030 г. Достигането на пълния капацитет – за 2031 г. Дотогава Anduril ще отработва технологията в завод с площ около 15 000 кв. метра в окръг Ориндж, Калифорния, който се очаква да заработи около 2028 г. Там торпедните апарати ще преминат процедура за сертифициране по SUBSAFE, програма за сертифициране на системите, от които зависи херметичността на корпуса.

Electric Boat и Newport News предават заедно около 1,3 подводници Virginia годишно. Флотът иска две, плюс по една стратегическа подводница с балистични ракети от клас Columbia, и очаква да стигне този темп към 2031–2032 г. Директорът на подводните програми във ВМС вицеадмирал Роб Гоше определи общия принос на Arsenal-2 на 9 млн. производствени часа годишно, или 15% допълнителен капацитет за клас Virginia. Този проект следва плана, представен от Гоше през септември: сглобяването на компоненти да се изнесе извън Гротън и Нюпорт Нюз, така че модулите да пристигат в двата завода вече оборудвани. Същия модел следва и Factory 4 на Hadrian в Черокий, Алабама, обявена през март. Тя струва 2,4 млрд. долара, от които 900 млн. идват от флота. Площта ѝ от около 204 000 кв. метра е съпоставима с тази на Arsenal-2.

Досегашните забавяния ВМС обясняват с късни доставки на материали и недостиг на работна ръка. Новият обект е насочен към проблема с доставките, но недостигът на работна ръка го засяга пряко: Anduril смята да набира хора от гимназиите, професионалните програми и авиационната и автомобилната промишленост и да обучава онези, които никога не са работили в корабостроенето. Затова резултатът зависи и запълване на 3100-те работни места с нови хора, а не кадри, изтеглени от Гротън и Нюпорт Нюз.

От същата производствена база зависи и , тристранният отбранителен пакт между САЩ, Великобритания и Австралия. (AUKUS) На 5 декември 2025 г. след 5-месечен преглед Пентагонът потвърди, че продажбата на Австралия на поне 3 подводници от клас Virginia ще започне през 2032 г. Те ще дойдат от промишленост, която и сега не покрива плана на собствения си флот.

Общото финансиране възлиза на 6,6 млрд. долара: 3,7 млрд. идват от частния капитал на Anduril и 2,9 млрд. от бюджета на флота. Тръмп спомена и възможни бъдещи покупки за общо 21 млрд. долара, без да уточнява от кого и за какво. За държавния дял той заяви: „Американските данъкоплатци ще получат 40% дял в новата корабостроителница. Ние получаваме 40%.“ Anduril уточни, че дялът ще бъде в новото дъщерно дружество, което ще управлява обекта, а не самата компания. Какви права предоставя той и какво ще влага държавата срещу него, не е оповестено. Администрацията на Тръмп вече придоби дялове срещу държавни средства през 2025 г. – 10% в Intel и до 15% в производителя на редкоземни магнити MP Materials.

Мериленд и окръг Балтимор поемат до 13% от частната инвестиция, т.е. до около 481 млн. долара. Сумата отчасти се състои от нови бюджетни средства, които подлежат на одобрение от Общото събрание на щата и окръжния съвет. Срещу това щатът очаква над 3100 нови постоянни работни места и годишна стойност на произведените стоки и услуги над 2 млрд. долара. Това е най-мащабната частна инвестиция в щата от над десетилетие.

Губернаторът на Мериленд Уес Мур не присъства. Демократът, който ще участва за втори мандат на идните избори на 3 ноември, съобщи, че са му отказали думата, въпреки че именно неговият екип е съдействал за сделката, и заяви, че ще остави „цирка“ да бъде проведен и без него. Белият дом го обвини, че се тръшка, защото иска той да е в центъра на събитието.

Така Anduril навлиза във веригата на доставки за ядрени подводници с екипаж. Компанията, основана през 2017 г. от Лъки и неговите съдружници, досега строеше главно безекипажни системи. Безпилотният боен самолет Fury, замислен да лети заедно с пилотирани изтребители, се произвежда в Arsenal-1 – завода за около 1 млрд. долара южно от Кълъмбъс, Охайо. През март производствените му линии заработиха четири месеца преди обещания срок. Подводните дронове Ghost Shark и Dive-XL се произвеждат в Сидни, докато Dive-LD – в Роуд Айлънд.

Името на Спароус Пойнт беше публично свързано с Anduril на 4 август 2026 г. Тогава The Wall Street Journal писа, че компанията възнамерява да вдигне там завод за безекипажни надводни плавателни съдове. Тогава Лъки отрече публикацията: „Казахме на репортера, че не е вярно, но той реши вместо това да се довери на източниците си.“ Документите на компанията за Arsenal-2 изброяват само компоненти за Virginia, макар че Тръмп включи в речта си и „автономни подводници“.

Във Вашингтон американското корабостроене обикновено се сравнява с китайското. Несекретен слайд на разузнаването на ВМС на САЩ (ONI) от 2023 г. оценява капацитета на Пекин на около 23,2 млн. тона срещу под 100 хил. тона за Америка. Разликата е над 200 пъти и включва гражданското корабостроене. Arsenal-2 не е проектиран да преодолее тази разлика, измерена в тонове. Той допълва производствени часове към един от най-сложните видове кораби, които индустрията в САЩ умее да строи, но го прави много по-бавно от планираното.

Франция изстреля за първи път ракетата M51.3 от подводница

🇫🇷🚀 Франция за първи път изстреля новата си балистична ракета M51.3, базирана на стратегическата ядрена подводница „Le Vigilant“, която изпрати от водите край Финистер, на западния връх на Бретан, а президентът Еманюел Макрон наблюдава старта от палубата на многоцелевата фрегата „Auvergne“. Министерство на въоръжените сили потвърди успеха на същия ден: ракетата летя без ядрен заряд, нейната траектория се проследява от измервателния кораб „Монж“ на Генералната дирекция по въоръженията (DGA), а зоната на попадение се намира в Северния Атлантик, „на няколкостотин километра от всеки бряг“.

По същество пускът е приемна проверка, не изпитание на нова ракета. „Le Vigilant“ е трета от общо четири подводници от клас „Триомфан“, носещи морската част на френското ядрено възпиране, и тъкмо излиза от периодичен ремонт и профилактика, започнали през есента на 2023 г. начело с Naval Group. Операцията с кодово име SMERTRIOS, на името на гало-римски бог на войната трябва да докаже, че екипажът и бойната система на подводницата могат отново да изстрелват стратегическа ракета.

M51.3 се намира на въоръжение от 24 октомври 2025 г. Първият си полет тя направи на 18 ноември 2023 г. от наземния полигон на DGA в край Бискарос, в Ландите. Според данни на главния конструктор на ракетата ArianeGroup стартът е носил и експериментално оборудване за следващата версия M51.4, чиято разработка започна през септември 2025 г. „Силно инструментиран, този старт подготвяше и бъдещето на M51“, заяви изпълнителният председател на компанията Кристоф Брюно.

Това е третата версия на ракетата с твърдо гориво M51, която постъпи на въоръжение от 2010 г. Ведомство описва новото поколение с повишен обсег, подобрена точност и подобрена способност да преодолее ПРО за да запази убедителността на морското възпиране, докато тази отбрана се развива. Ракетата носи новата ядрена бойна глава с морско базиране TNO-2, която Макрон определи през март като „оптимизирана да пробива всякаква защита“. Официални цифри за обсега Париж не публикува. Defense News дава над 9500 км, armees.com – над 10 000, а opex360 пише само за „няколкостотин километра“ повече от предишните версии. По сметката на Defense News това е 13-тия старт на M51 изобщо и седмият от подводница.

Районът на старта има и собствена история. На 5 май 2013 г. „Le Vigilant“, в района на Финистер, изстреля ракета M51, която се самоунищожи по-малко от минута след излизането си от водата, над залива Одиерн. Това беше първият неуспех на ракетата след пет успешни старта от 2006 г. насам. 13 години по-късно „Le Vigilant“ изстреля новата версия в същия район, пред президента и пред камерата на неговия екип.

Макрон превърна техническия резултат в политическо изявление още на борда. „Много малко държави разполагат с подобни умения“, написа той и благодари поименно на DGA, Комисариата по атомна енергия (CEA), ArianeGroup, Naval Group и флота. Успешният старт е „поредно доказателство за достоверността на нашето възпиране, чието бъдеще е осигурено“. Във видеото на поста той говори пред членовете на екипажа на мостика на фрегатата: „Днес сме по-силни. И мисля, че посланието бе получено ясно и силно навсякъде, където трябваше да бъде получено.“

Централната фраза на публикацията не е нова. „За да бъдеш свободен, трябва да внушаваш страх. А за да внушаваш страх, трябва да си силен“ произнесе дословно Макрон на 2 март в базата на стратегическите подводници Ил Лонг край Брест. В онази реч изречението идва точно след като президентът съобщи, че е наредил „да бъде увеличен броят на ядрените бойни глави в нашия арсенал“, и след решението Франция повече да не обявява размера му. Дотогава Париж поддържаше публичен таван под 300 бойни глави. Там Макрон определи руската война срещу Украйна като „голям риск за нашата Европа“ и посочи, че Москва и Пекин изграждат все по-сложни системи за защита на територията си. Затова изстрелването на 6 октомври е материалното потвърждение на онази реч: 7 месеца след като обяви повишаване на арсенал, държавният глава гледа от палубата как излита ракета, създадена по думите на собственото му ведомство да пробива именно такава защита.

Датата на старта не е дефинирана от политиката. Забранената зона край Финистер беше обявена в „Официален вестник“ на 17 септември за прозорец от 21 септември до 28 октомври, а изпитанието следва графика на ремонта на подводницата. Политически е друго: изборът президентът да бъде на палубата и думите, с които той облече резултата.

Адресатите на „посланието“ Макрон не назова. Европейският кръг обаче е очертан в мартенската реч. Тогава той предложи „предно възпиране“: европейските съюзници да участват във френски ядрени учения, да осигуряват конвенционална подкрепа и а в период на криза да приемат временно на територията си самолети на френските стратегически въздушни сили. Решението за използване на оръжието остава изцяло френско. Според доклад на френския Сенат от 28 септември 2026 г. положително са отговорили девет държави: Германия, Белгия, Дания, Финландия, Гърция, Норвегия, Нидерландия, Полша и Швеция. Великобритания, сама ядрена сила, участва в отделна рамка. За деветте опитът от 6 октомври е поредното доказателство, че оръжието, около което Париж предлага да се изгради европейският ядрен чадър, работи.

Сравнението с другата европейска ядрена сила е неблагоприятно за Лондон. Великобритания изпитва ракетите Trident II D5 на американския полигон край Флорида, а самите ракети идват от общ запас с ВМС на САЩ. Последните два британски опита завършиха с провал. През юни 2016 г. ракета, изстреляна от HMS Vengeance, се отклони от курса. На 30 януари 2024 г. първата степен на ракетата от HMS Vanguard не се запали и тя падна в морето близо до подводницата, докато на борда беше министърът на отбраната Грант Шапс. Британското министерство на отбраната тогава заяви, че аномалията е свързана с конкретното изпитание и не поставя под въпрос надеждността на системата. Франция изпитва собствена ракета от собствения си бряг, а на 6 октомври го направи открито, с президента на палубата.

Изстрелването е звено от по-дълга програма, която Макрон изброи в поста. Бюджетът на въоръжените сили от 32 млрд. евро през 2017 г. трябва да нарасне до 64 млрд. евро през 2027 г. Удвояването беше планирано за 2030 г. и беше изтеглено с три години напред през юли 2025 г. Първата подводница от трето поколение, „Енвенсибл“, се строи в Шербур от март 2024 г. и трябва да излезе в морето през 2036 г. Хиперзвуковата ядрена ракета въздух-земя ASN4G, бъдещото оръжие на въздушния компонент, беше възложена на MBDA през юни и ще въоръжи изтребителите Rafale F5 около 2035 г. Към същата година е насочена и M51.4.

Три силуета на подводници върху F-35C на морската пехота

🇺🇸✈️🇮🇷 Върху вратата на оръжейния отсек на F-35C, палубният вариант на изтребителя пето поколение на Lockheed Martin, от ескадрила VMFA-314 на Корпуса на морската пехота на САЩ могат да се видят нанесени силуети на петролен танкер, три подводници, боен кораб, подобен на корвета или фрегата, ударен дрон с делтавидно крило като „Шахед-136“, и гаубица или друг вид оръдие. Още две фигури се разпознават трудно: според The Aviationist може да са мобилна зенитна система и фиксирана ракетна установка. Онлайн изданието публикува снимката, получена от читател на 5 октомври.

От лявата страна на предния фюзелаж, под кабината и пред въздухозаборника, се изрисувани силуетите на 5 боеприпаса – ракетата въздух–въздух със среден обсег AIM-120 AMRAAM, планиращата бомба AGM-154 JSOW, която след пускането разгъва крила и стига до целта от голямо разстояние, и три управляеми бомби: GBU-31, GBU-54 и GBU-32. GBU-31 и GBU-32 са съответно от клас 2000 и 1000 фунта (около 900 и 450 кг) и са оборудвани с комплект JDAM, който ги насочва по GPS; GBU-54 добавя лазерно насочване, позволяващо поразяване на подвижни цели. До всеки силует има чертички за броя изстреляни боеприпаси, но броят им не е посочен.

За дрона има публично известен прецедент. На 3 февруари F-35C от самолетоносача USS Abraham Lincoln (CVN-72) свали ирански ударен дрон „Шахед-139“, който според Централното командване (CENTCOM) се е приближавал към кораба въпреки мерките за деескалация. Самолетоносачът се е намирал на около 800 км от южния бряг на Иран. Авторът на статията Дейвид Ченчоти отнася свалянето към VMFA-314 и допуска, че силуетът е за този дрон, макар формата му да не съвпада с типа на свалената цел. Свалянето предшества операцията „Epic Fury“ с почти месец: тя започна на 28 февруари и по официалния график на Пентагона приключи на 5 май.

Най-необичайни са силуетите на подводници – три на сметката на един-единствен самолет. Иран е загубил голяма част от подводния си флот и затова не може да се каже за кои плавателни съдове става дума, пише Ченчоти; силуетите са и толкова схематични, че може да са общ знак, а не изображение на конкретен клас. Ако все пак показват реални цели, поне един от тях може да е руска „Кило“. Авторът твърди, че ВМС на САЩ са потвърдили унищожаването на „Тарег“, една от трите ирански подводници от този проект, докато е била на кея, а другите две се смятали за отдавна негодни за плаване. В същата статия се посочва, че унищожени са били и „Фатех“, водещата подводница на иранския проект за малки крайбрежни подводници, и няколко „Гадир“.

Четири изказвания на американски официални лица за иранските подводници остават общи. В началото на март адмирал Брад Купър, командващият CENTCOM, съобщи за 17 унищожени ирански кораба, сред които най-боеспособната подводница, която по думите му вече има дупка в борда си. На 13 март председателят на Обединения комитет на началник-щабовете ген. Дан Кейн каза, че артилерийските части са използвали тактическите балистични ракети ATACMS, за да потопят няколко кораба, между тях подводница. На 19 март министърът на отбраната Пийт Хегсет заяви, че иранските подводници, някога 11, вече ги няма, а на 8 април прессекретарят на Белия дом Каролайн Левит стигна още по-далеч: „Въпреки че някога беше най-голямата подводна сила в Близкия изток, Иран вече няма нито една подводница“. В нито едно от четирите изказвания не се уточнява конкретно име или клас на подводница, а Ченчоти не посочва източник на потвърждението за „Тарег“. Визуално свидетелство за конкретна подводница дава сателитно изображение на Planet Labs, споделено от американското издание The War Zone: на снимка от 4 март една от трите подводници от клас „Кило“ е потопена в иранската база Бандар Абас, а на снимка от 2 март не личат следи от удар.

С какъв боеприпас F-35C е действал срещу подводниците, не е ясно. Публично са документирани поне три начина за нанасяне на удар по ирански подводници. На 10 март CENTCOM публикува видеозапис, на който TWZ разпознава подводница от клас „Гадир“, поразена от AGM-114 Hellfire, която е ракета за хеликоптери и дронове, американски служител е потвърдил типа ракета пред изданието. Кейн съобщи за удар с армейска тактическа балистична ракета (ATACMS), чиято цел е била неподвижна подводница. На 12 юли три морски дрона поразиха подводница и ремонтна база в пристанищния град Бандар Абас. Употребата на Hellfire изключва участието на F-35C, отбелязва Ченчоти. Последният случай е след официалния край на „Epic Fury“, а самолетоносачът напусна района през септември, затова маркировките могат да покриват период от 3 февруари до септември.

Три дни по-рано The Aviationist показа силует на подводница върху самолет от същото авиокрило. Ударната ескадрила VFA-41 на ВМС на САЩ се върна в домашната си база в Калифорния на 1 октомври, като един от нейните палубни изтребители F/A-18F Super Hornet, с номер 168491, имаше силует на подводница с надпис „Sub Buster“. Изданието го тълкува като знак за участие в унищожаване на неидентифицирана подводница. Ако маркировките отчитат участие, а не самостоятелно поразяване, вероятно част от силуетите и на двата самолета са за едни и същи цели и броят им не може да се сумира като брой потопени подводници.

Стъпвайки върху снимка на табло на VFA-41, TWZ обяви, че ескадрилата е изстреляла 421 ракети и бомби. Между тях са 173 броя GBU-38 и 52 GBU-31(V)4, а общата им стойност е поне 43,6 млн. долара, по данни на TWZ, което отбелязва, че за боеприпасите, използвани в операциите срещу Ислямската република, са били публикувани относително малко официални данни. Таблото на VFA-41 предлага бройките, но без да уточни срещу какви цели са били използвани боеприпасите; маркировките на VMFA-314 назовават видовете цели, но не и бройките. В крилото на самолетоносача има 4 ударни ескадрили: 3 със Super Hornet и 1 с F-35C – VMFA-314.

Това не е първото разполагане на VMFA-314 на Lincoln, от което самолетите ѝ се връщат с маркировки. На 14 декември 2024 г. VMFA-314 се завърна обратно в домашната си база Мирамар, Калифорния след oколо 5 месеца поход, започнал на 11 юли. На 9-10 ноември 2024 г. нейните F-35C поразиха складове за оръжие на йеменските хути – първата бойна употреба на F-35C, отбелязва Ченчоти. Според данни на 3-то авиокрило на морската пехота частта е изпълнила 61 бойни полета, доставяйки 32 700 кг боеприпаси. По онова време The Aviationist описа единствено силуети на бомби върху носа, пред бордовия номер, които сочат употреба на JSOW при удари срещу хутите; типът на боеприпасите не беше оповестен. Маркировките от 2026 г. са на друго място по самолета и включват и цели.

USS Abraham Lincoln (CVN-72) се очаква на 8 октомври по обед във военноморската авиобаза Норт Айлънд край Сан Диего; датата беше оповестена от местни медии, а ВМС на САЩ все още не я бяха потвърдили към 5 октомври. Самолетоносачът е прекарал 286 дни в морето, без да влиза в пристанище, което прави похода втория по дължина от Виетнамската война насам, а въздушното му крило е направило над 13 000 полета с общо 28 500 летателни часа, по данни на ВМС, цитирани от KPBS. Маркировки за подводници са показани върху два самолета на това крило: F/A-18F на VFA-41 и F-35C на VMFA-314.

Нов кораб в Шанхай носи белезите на носител за подводни дронове

🇨🇳🌊 В шанхайската корабостроителница „Худун-Джунхуа“ се строи кораб с хангар и спускаема носеща платформа, който британският анализатор H I Sutton определя като първия в света носител на безекипажни подводници в пълен размер. Той публикува оценката с анализ няколко сателитни снимки на корпуса в Naval News на 15 септември 2026 г. Пекин не е обявил предназначението на кораба, а евентуална програма за големи подводни дронове не е представяна публично.

Външно корабът прилича на десантен кораб-док – съд с наводняем док в кърмата, през който се спускат десантни катери. При новия кораб обаче доковото пространство е отворено отдолу към морето. В него е разположена голяма носеща платформа, която се спуска под корпуса по 12 вертикални опори, приличащи на краката на самоповдигащите се сондажни платформи. Така товарът влиза във водата непосредствено под кораба, вместо да бъде спускан с кран през борда. Пред това пространство има голям хангар, който Сътън смята за предназначен за съхраняване на подводни дронове. По размерите на пространството на дока и на вече наблюдаваните апарати той преценява, че хангарът би могъл да побере 4 големи апарата или по-голям брой по-малки.

Според Сътън тези дронове нямат аналог извън Китай. Той ги отнася към класа XXLUUV – от английското extra-extra large uncrewed underwater vehicle, или свръхголям безекипажен подводен апарат. По размер те са съпоставими с подводници с екипаж. Край Хайнан са наблюдавани изпитания на 2 типа със съответно 35 и 45 метра дължина. За сравнение, американският дрон Orca на Boeing, който ВМС на САЩ получават от декември 2023 г., е дълъг 15,5 метра, а с допълнителния модул за полезен товар достига 26 метра. Сътън оценява китайските апарати като между 4 и 6 пъти по-големи от Orca, без да е уточнено показателят, по който се прави изложеното сравнение.

Анализаторът допуска, че двата китайски модела са конкуриращи се разработки. Американската програма все още е на етап изпитания. През юли Orca изпълни първата си мисия на голямо разстояние – 1000 морски мили преход в източната част на Тихия океан. Командващият подводните сили на Тихоокеанския флот контраадмирал Крис Каванаф го определи като исторически етап за програмата. Последният построен образец от серията, XLE2, е постъпил във флота по-рано през същата година.

На сателитни снимки от 2025 г. двата апарата край Хайнан се отличават с X-образно разположени кърмови рули и липса на рубка – издигнатата надстройка, през която при подводниците с екипаж преминават перископите и мачтите. X-образното разположение подобрява управляемостта и се използва и при най-новите дизелови подводници. Сътън свързва разработката с Институт 705 на държавната корабостроителна корпорация CSSC, специализиран в подводните оръжия. По негова оценка апаратите край Хайнан са между 10 и 20 пъти по-големи от класифицираните в Европа като свръхголеми подводни дронове, макар и тук показателят за сравнение да не е уточнен.

Досега китайските XXLUUV се съхраняват в плаващи докове край пристанището Ганмън, западно от главна военноморска база Санйя. Доковете ги отвеждат в открито море, далеч от гражданското корабоплаване, където ги спускат и прибират през корпуса си. По този начин осигуряват и прикритие на апаратите. Поне единият док е построен специално за тази задача. Zhuan Yong Fu Chuan Wu 001, чието име означава „специализиран плаващ док“, е спуснат на вода през октомври 2024 г. в корабостроителницата на CSSC в Гуанси. През януари 2025 г. той вече е приел новата безекипажна подводница, след което е отплавал за Хайнан.

Този подход е удобен за изпитания, но според Сътън военноморските сили на Народноосвободителната армия на Китай търсят по-устойчива платформа с по-широки възможности за използване. Новият кораб би могъл да изпълнява две функции. В мирно време той вероятно ще служи като подвижна плаваща база за обслужване на дроновете и съхраняването им на сухо, когато не се използват. Възможно е също да ги спуска и прибира в открито море при бойни задачи. Анализаторът определя първата роля като вероятна, а втората – като възможна.

Сходна конструкция вече е предлагана за гражданска употреба. Общото устройство напомня китайски проект от 2025 г. за кораб, който превозва дълбоководен изследователски апарат. Той използва подобна система, но е по-малък, а апаратът се разполага на открита работна палуба между спускаемата платформа и надстройката. Корабът в Шанхай е значително по-голям и има вътрешен хангар за товара си. Според Сътън именно размерите и затвореният хангар правят изследователското предназначение неубедително. На тази основа той приема военното предназначение за единственото правдоподобно обяснение.

Апаратите край Хайнан са най-големите известни, но не са единствените в китайската програма. На парада в Пекин на 3 септември 2025 г. по повод 80-годишнината от края на Втората световна война, Китай за пръв път показа публично свръхголеми подводни дронове. Сред тях беше AJX002, дълъг между 18 и 20 метра и с диаметър около метър, както и втори, малко по-обемист модел. AJX002 има водометен движител, избран заради ниското ниво на шум, и четири халки за повдигане с кран. Дължината му е под половината от тази на 45-метровия апарат край Хайнан.

В анализ преди парада Сътън посочва поне 5 различни китайски конструкции на подобни дронове, които са били изпитвани от 2022 г. насам, и заявява, че те носят торпеда и мини. Програмата се развива на фона на мащабното китайско военно корабостроене: страната строи повече бойни кораби от всяка друга държава. За четвърт век флотът ѝ се е преобразил от предимно крайбрежна сила с остаряла техника до флот, който в някои класове вече изпреварва чуждестранните образци.

Китай не е разкрил как възнамерява да използва XXLUUV. Сътън допуска продължителни бойни мисии далеч от китайските брегове, включително разполагане край западното крайбрежие на САЩ при изострено напрежение или открит конфликт. Възможността апаратите да бъдат обслужвани и спускани от кораб в открития океан, вместо само от докове край Хайнан, би улеснила подобно използване. Това обаче остава хипотеза на анализатора. Според него няма друга държава с построен апарат от този клас и Китай вероятно ще остане единствената, която експлоатира безекипажни подводници в пълен размер.

Наблюдаването на работа на спускаемата платформа с XXLUUV след спускането на кораба на вода и последващото му дооборудване би потвърдило оценката за носител на такива апарати. Появата му в Санйя край плаващите докове би я подкрепила, но сама по себе си не би била достатъчно доказателство. Гражданска регистрация към изследователски институт или оборудване с научна апаратура и пилотиран дълбоководен апарат биха дали основания да се разгледа и изследователско предназначение.

Ако оценката се потвърди, Китай ще разполага със специализиран кораб за превоз и обслужване на големи безекипажни подводници. Това би могло да разшири употребата им отвъд досегашните тестове с плаващи докове край Хайнан и да улесни мисии далеч от собствените брегове.

Британският аеростат за ядрени заповеди към подводниците се откъсна над Йоркшир

🇬🇧📡 Привързаният аеростат, издигащ антената на британския резервен радиоканал за предаване на заповеди до подводниците с балистични ракети Trident, се откъсна на 4 септември по време на ежегодното учение на бившето летище Топклиф в Северен Йоркшир и часове по-късно се разкъса във въздуха край Норт Йорк Мурс.

За инцидента съобщи Byline Times на 8 септември в материал на Дънкан Кембъл, автор на War Plan UK и ветеран на британската разследваща журналистика по темата за ядреното планиране. Публикацията се базира на видеа и снимки от местната Facebook група North Yorkshire Weather Updates и на разкази на очевидци по магистрала A1. Министерство на отбраната е отказало да отговори на въпросите на изданието дали подозира намеса на чужда държава, дали отломките са прибрани и дали има пострадали, без да отрече самия инцидент.

По описаните от изданието кадри аеростатът започва да изпуска газ около 14:00 ч. Обвивката и опашните стабилизатори изглеждат частично спаднали, аеростатът се върти около въжето и в един момент почти докосва земята. Около 14:30 ч. въжето се къса. То изпълнява и ролята на антена: излъчващият проводник се спуска от балона до наземния предавател и е дълъг около 1500 метра. Горният му край, т.нар. коронен пръстен, първоначално остава закачен за балона, а впоследствие пада.

Около 15:00 ч. все още надутият и въртящ се аеростат започва бързо да набира височина над град Тирск. През следващите близо 4 часа вятърът го отнася на около 19 км на изток, докато обвивката се разкъсва на неустановена височина. Друг потребител на групата е заснел падането на останките в нива край село Амплфорт.

Това развитие е очаквано при свободно издигащ се хелиев балон: след загубата на въжето той набира височина, а с понижаване на външното налягане газът в обвивката се разширява, докато тя се разкъса. Кадрите обаче не показват какво е предизвикало първоначалното изпускане. Същия ден в Пенините и Йоркшир са съобщавани пориви на вятъра над 80 км в час, а пускането не е било отложено.

Системата се нарича Low Frequency Fall Back (LFFB) – резервна нискочестотна комуникационна система с кодово име SUNFLOWER. Според армейски публикации тя е поръчана от американската Lockheed Martin през 1999 г. и е въведена на въоръжение през 2003 г. като мощен предавател в нискочестотния обхват, проектиран да продължи да работи в нарушена среда след ядрен удар по Великобритания.

Радиовълните с ниска и много ниска честота са основен способ за поддържане на връзка с подводница, без тя да изплава над повърхността на водата. Те могат да проникват на метри под морската повърхност, като подводницата влачи дълга приемна антена след нея. Заради голямата дължина на вълните в този обхват е нужна и много дълга предавателна антена. Постоянните станции използват огромни мачти, а мобилният вариант издига проводника с аеростат.

Самият балон е последното звено във веригата, а не нейното начало. Според източник на Byline Times с пряк достъп до процедурите за предаване на заповеди за изстрелване два пъти седмично от кабинета на правителството и командването на военноморските сили се изпращат тренировъчни съобщения по много ниска честота, като на всяка стъпка се спазва правилото за двоен контрол от двама души.

На борда само офицерът по въоръжението и неговият заместник имат право да отворят сейфа с апаратура за декодиране на сигнала и ключовете за изстрелване. Постоянният предавател е станция Антхорн на брега на залива Солуей в Къмбрия – съоръжение на НАТО, управлявано от щаба в Нортууд, чийто предавател на честота 19,6 kHz служи за изпращане на заповеди към подводници.

Командният център, от който тръгва самата заповед, е бункерът Pindar под сградата на Министерството на отбраната в Уайтхол, свързан с тунел с Даунинг стрийт 10.

„Балонът би бил нужен само ако всички останали комуникационни и резервни системи са отказали или са били унищожени“, казва източникът на изданието. „Смисълът на изпитанията е слабото звено да се открие по време на учението, а не в деня на кризата.“

Планът за истинска война е стар и сравнително прост. При опасност от ядрен удар колона от камиони и специално оборудвани машини трябва да напусне армейски склад в индустриална зона на Дънди и да се укрие в планините, далеч от градовете и вероятните цели. Ако оцеляло правителство реши да отговори на удар по страната, заповедта трябва да достигне колоната, която да излъчи предварително установените съобщения на ниската честота към потопените подводници.

Тази задача е възложена на свързочно подразделение от резервисти – 2 (City of Dundee) Signal Squadron в състава на 32 Signal Regiment. Частта е наследник на пункт за радиовръзка с агентите на МИ-6, построен през Втората световна война край Форфар и възстановен в началото на Студената война за радиообмен със спящи клетки във Варшавския договор.

През 1988 г. подразделението се премества в преустроен търговски склад до Източното гробище на Дънди, а през 1996 г. е натоварено с функцията на последен резервен канал за комуникация с Trident. Официално публично описание на частта споменава единствено защитени късовълнови комуникации. Ядрената ѝ роля се вижда само в армейските издания, цитирани от Кембъл.

Всяка година през септември същата колона пристига в Топклиф. Преди учението се издава известие за пилотите (NOTAM), с което се затваря въздушното пространство под 1800 метра в радиус от 3 морски мили. Известие на британската авиационна администрация от 2022 г. описва „учение с привързан неосветен балон“ за периода 4–16 септември – същия времеви прозорец, използван и тази година.

Войниците ограждат площадката, пълнят аеростата с хелий и по команда го издигат. След това учебни заповеди за удар се предават към подводница на патрул в Северния Атлантик. Според армейско списание при едно от ученията връзката е преминала и през щаба на американския флот.

Жителите на Тирск са свикнали да виждат аеростата в началото на учебната година и обикновено го вземат за метеорологичен балон. Тази година той е бил напълнен във вторник, 1 септември, а снимки от пътя A168 започват да се разпространяват в социалните мрежи още същия ден.

Секретността около системата отдавна е по-скоро условна. Основният принцип е патентован през 1984 г., пълното техническо описание, включително системата за захранване, е публикувано в доклад от конференция на НАТО през 1993 г., а списанието на Кралския свързочен корпус Wire поставя системата на корицата си през декември 2007 г.

През 2014 г. професионалното сдружение на корпуса, Royal Signals Institution, присъжда сребърен медал на щаб-сержант Джордж Кауън от Дънди за „ненадминат принос към оперативната ефективност на LFFB и за превръщането на уникална, неизпитана гражданска система в готова за разгръщане военна система, при осигурена надеждност в ядрената командна верига за изстрелване“.

В същите мотиви се посочва, че „повече от 8 години той е единственият офицер по управление на полета, способен да управлява системата в полет“. Така в продължение на години последният резервен канал на страната за връзка с подводниците е зависел от един аеростат, едно подразделение от резервисти и един човек, способен да го издигне и управлява. Служебният му мобилен номер е бил публикуван в известията за всяко пускане, а актуалното известие за Топклиф съдържа телефонни номера на текущите ръководители на полета.

Byline Times определя системата като „единствения“ авариен канал за предаване на заповед за ответен удар. Публично потвърждение за втори аеростат или резервна обвивка няма, а Министерство на отбраната не е съобщило дали и кога връзката ще се възстанови. Прозорецът на тазгодишното учение по обичайния календар приключва в средата на септември.

Изданието е попитало министерството дали подозира хибридна намеса зад инцидента, но не е получило отговор. Въпросът е поставен на фона на други европейски опасения за руски хибридни операции. През същата седмица германското правителство приписа на Русия опита за дронова атака срещу украински Ан-124 на летище Лайпциг/Хале от 4 август, като оценката беше подкрепена от генералния секретар на НАТО Марк Рюте.

Паралелно с това британското правителство продължава обновяването на т.нар. „военна книга“ – секретен план за преминаване на държавата към режим на война. Работата по него беше обявена от Дарън Джоунс в парламента на 14 юли, а документът е бил преработван за последно през 2004 г.

Франция поддържа аналогична система – SYDEREC (Système de dernier recours, „система на последна инстанция“). Ескадрила 92.532 на Военновъздушните и космически сили на Франция, създадена през 2000 г. и базирана от 2016 г. в Авор, разгръща жични антени с привързани балони, за да достигне до подводници с балистични ракети, ако постоянните предаватели бъдат унищожени. Заповедта се предава от командния пост Jupiter под Елисейския дворец.

Кембъл завършва материала с документ отпреди 4 десетилетия. В него държавни плановици от времето на Маргарет Тачър разглеждат какво трябва да направи оцелелият ѝ наследник, ако всички комуникации бъдат унищожени.

„Това не е положение, за което лесно могат да се предприемат мерки“, пишат те, „но доводът е, че ако не го направим и руснаците установят това, няма да разполагаме с възпиране, което да остава убедително при всички обстоятелства.“

Япония започва разработка на хиперзвукова ракета за изстрелване изпод водата

🇯🇵🌊🚀 Япония планира да започне разработка на хиперзвукова ракета с подводен пуск – ход, който би прехвърлил способността за нанасяне на ответен удар върху носител, труден за поразяване при първоначална атака. Замисълът е бъдещото оръжие да може да се изстрелва както от подводници, така и от подводни дронове. Успоредно с това Токио ще проучва как тези апарати да бъдат пригодени за пуск на далекобойни ракети. За плановете съобщи агенция Kyodo в ранните часове на 19 август, позовавайки се на бюджетно искане на Министерството на отбраната за фискалната 2027 г.

Концепцията за подводен пуск не е новост в японските отбранителни планове. От декември 2022 г. Планът за изграждане на отбранителните сили предвижда далекобойно управляемо оръжие за подводници, чието серийното производство е обвързано с договор с Mitsubishi Heavy Industries. Принципът на пуск е известен: ракетата напуска торпедния апарат в капсула, достига повърхността, включва ускорителя си и продължава полета си във въздуха. Предвидени са и вертикални пускови установки за подводници, които освобождават носителя от зависимостта от торпедния апарат. Следователно новото в искането за 2027 г. не е подводният пуск, а хиперзвуковата скорост.

„Контраударна способност“ е термин от трите документа (Стратегия за национална сигурност, Стратегия за национална отбрана и План за изграждане на отбранителните сили), приети през декември 2022 г. Тя означава правото и наличието на средства Япония да поразява пускови установки и командни възли на противника, ако срещу нея вече е започнала ракетна атака. Преди това притежаването на тази способност се смяташе за несъвместимо с отбранителната рамка на японската конституция.

Днес способността за ответен удар се осигурява предимно от наземни системи. Далекобойният вариант на противокорабна ракета „Тип 12“ завърши своите изпитания в Калифорния през есента на 2025 г. и постъпва на въоръжение в 5-и ракетен полк „земя–кораб“ в гарнизона Кенгун, префектура Кумамото. За фискалната 2027 г. се предвижда разполагането му и в гарнизона Фуджи, а корабният вариант се очаква в същия срок.

Наземната пускова установка обаче има известни координати и би била сред първите цели при размяна на удари. Именно тук си личи значението на подводния носител: точното местоположение на подводница или подводен дрон в морето не може да бъде предварително фиксирано. Това повишава шансовете средството за контраудар да остане годно за използване и след първоначалната атака.

Токио развива две направления за хиперзвуково оръжие. Първото е високоскоростен планиращ снаряд за отбрана на островите, получил през март служебното наименование „Type 25“. Той извежда планиращата бойна част, която след балистичен участък преминава в планиращ полет и се спуска към набелязаната цел с хиперзвукова скорост. Блок 1 има обсег от няколкостотин километра, а Блок 2Б с обсег около 3000 км се очаква през следващото десетилетие.

Второто направление залага на въздушно-реактивен двигател, който поддържа висока скорост през целия полет в атмосферата. Kyodo не уточнява от кое от двете направления ще произлезе подводният вариант.

Общият размер на бюджетното искане е около 8,9 трлн. йени. Това е най-високата стойност до момента, но прякото увеличение е сравнително малко. За текущата бюджетна година по съпоставимата разходна линия са предвидени 8 трлн. 809,3 млрд. йени, а целият бюджет за отбрана възлиза на 9 трлн. 35,3 млрд. йени. В тази сума влизат и 226 млрд. йени за преразпределението на американските сили и споразумението SACO.

По-голямото потенциално увеличение се съдържа в друга част на документа. Над 150 позиции са включени като „предметни искания“ – вписани са с наименование, но без определена сума, която ще бъде уточнена едва при съставяне на бюджета в края на годината. Правителствен служител допуска пред Kyodo, че така крайната стойност може да достигне 10 трлн. йени. И трите нови инициативи – подводното хиперзвуково оръжие, проучването за безекипажни апарати и евтиният ударен дрон – попадат именно в тази категория.

Министерството подрежда приоритетите си в три групи: „нови начини на водене на бой“ чрез дронове и изкуствен интелект, устойчиво водене на бойни действия при продължителна война и укрепване на производствената база заедно с подобряване на условията за служба в Силите за самоотбрана.

Изискванията за ударния дрон, който Токио иска да произвежда, са формулирани преди всичко с неговата цена и производствен модел: да бъде евтин, да се сглобява от граждански компоненти, да е годен за бързо масово производство и да има голям обсег. За ПВО се предвиждат дронове прехващачи, а за корабите – ударни апарати, предназначени за базиране на борда.

Обединеното оперативно командване, което от 24 март 2025 г. води сухопътните, морските и въздушните сили от единен щаб с численост от 240 души, ще получи система с изкуствен интелект за подпомагане на решенията и облачна среда за обмен на данни.

Заради засилената китайска активност, както пише Kyodo, Япония ще разшири безпилотното наблюдение по тихоокеанската страна на архипелага. Ще започне и проучване на нужната инфраструктура за действие на изтребителна авиация от Иото.

Островът, познат до преименуването си през 2007 г. като Иво Джима, вече има летище на Морските сили за самоотбрана, което американският флот използва за тренировки по кацане на палуба. Следователно става дума за създаване на условия за работа на изтребители, а не за изграждане на нова писта на празно място. На Иото японските части водят едно от най-тежките сражения срещу Морската пехота на САЩ по време на Втората световна война.

Сред мерките за укрепване на производствената база документът предвижда държавна собственост върху заводи за отбранителна продукция. Схемата не означава изземване на компаниите: държавата придобива и притежава обектите, но работата в тях остава поверена на частен изпълнител. САЩ прилагат същия модел при производство на 155-мм боеприпаси и F-35, а японското правителство подготвя нужните промени в законодателството за 2027 г.

Отделно ще бъдат проучвани „тактически спътници с изкуствен интелект“ за обработка на данни, получени от космическо разузнаване. В Агенцията по придобиване, технологии и логистика се предвижда създаване на звено за разработване на спътници.

Фискалната 2027 г. е последна от петгодишния план, който е в сила от 2023 г. и разполага с около 43 трлн. йени. Бюджетът за нея обаче ще трябва да бъде съобразен с документи, които все още не съществуват. Кабинетът на Санае Такаичи възложи предсрочно преработване на трите документа за сигурност от 2022 г. и подготвя новите текстове до края на тази година. Експертен съвет по тях започна работа през пролетта.

Следователно бюджетното искане изпреварва доктрината, която трябва да го обоснове. Вероятно това обяснява и големия брой позиции без определена цена. „Предметните искания“ оставят възможност декемврийският бюджет да отрази изискванията на новите документи, вместо те да чакат следващия бюджетен цикъл.

„Предметното искане“ обаче е рутинен инструмент в японското бюджетиране при политически въпроси без постигнато решение и само по себе си не доказва доктринален завой. Този случай се отличава с мащабите си: над 150 позиции и правителствена оценка, която добавя повече от един трилион йени към първоначално поисканата сума.

Финансовата рамка вече е разширена, след като нивото от 2% от БВП беше достигнато две години преди поставения срок с допълнителния бюджет от декември 2025 г. Бялата книга по отбраната, представена от министъра на отбраната Шинджиро Коидзуми на 4 август, отчете разходи над 9 трлн. йени за първи път.

Решаващата проверка ще бъде през декември. Ако подводното оръжие бъде включено в проекта за бюджет на правителството с конкретна сума и график, това ще значи, че разработката е одобрена, а „предметните искания“ действително са послужили за предварително включване на приоритетите от новите документи за сигурност.

Ако оръжието остане без определена стойност или отпадне, тежестта ще се прехвърли изцяло в следващия петгодишен план. Неговият общ размер ще покаже дали сегашните 43 трлн. йени остават таван, или ще се превърнат в отправна точка.

Израел получи без церемония в Кил подводницата INS Drakon от TKMS

🇮🇱⚓🇩🇪 Без церемония и външни зрители подводницата INS Drakon беше предадена на Военноморските сили на Израел на площадката на TKMS в Кил, след което на следващия ден излезе в открито море за първи път под израелско командване.

Нито германският производител, нито Министерство на отбраната на Израел пуснаха публично изявление за извършеното предаване: единственият външен признак, отчетен от немското издание marineforum, беше необичайното присъствие на брегови патрулен катер в акваторията. Така най-голямата подводница, която е строена в Германия от Втората световна война насам, смени притежателя си, без някой да произнесе дума за нея.

INS Drakon е шестата и последна лодка по програмата, започнала през 1990 г., и заключва класа „Долфин II“. Тя обаче почти не прилича на своите предшественици. При дължина от 73 до 74 метра нейният корпус е над 4 метра по-дълъг от този на „Танин“ и „Рахав“, влезли в строй съответно през 2014 и 2016 г. и с 15 метра над първото поколение израелски подводници, чиито първи два корпуса Берлин плати изцяло като компенсация след войната в Залива и които влязоха в строй през 1999 и 2000 г. Рубката е осезаемо по-едра от тази на предшествениците, а TKMS описва резултата като изцяло нов проект, не като поредна серийна единица.

Точно този допълнителен обем държи вниманието на военноморските експерти над година. Удебелената рубка създава вътрешно пространство, за което някои отбранителни издания допускат вертикална пускова установка: между 2 и 8 шахти за крилати или балистични ракети с голям обсег, според оценка на Defense Express. Нито Израел, нито TKMS са потвърдили подобни конфигурация. Останалите допускания за същия обем са по-скромни и също остават непроверени: отделение за пуск на подводни и въздушни безпилотни апарати, разузнавателна апаратура или снаряжение за бойни плувци. Общото между всички версии е, че мълчанието трае вече две години, откакто корпусът се вижда във вода, и че никой от участниците не го е прекъснал.

Чуждестранни експерти от 20 години насам приемат, че израелските подводници от въпросния клас носят крилати ракети, способни да носят ядрени бойни глави, и че именно те са морското рамо на израелското ядрено възпиране, т.е. средството, което оцелява след първи удар по сушата. Израел не потвърждава и не опровергава: политиката на неяснота по ядрената тема не прави изключение за флота. Вертикалните шахти биха увеличили залпа и обсега на това рамо, но остават извън потвърденото.

Потвърденото въоръжение е достатъчно необичайно и без шахтите. В носа INS Drakon носи 10 торпедни апарата, шест от които с калибър 533 мм и четири с калибър 650 мм. Големият калибър е истинска рядкост в западното корабостроене и се среща почти само при израелските лодки: през него минават тежки ракети, мини, транспортни средства за бойни плувци и подводни апарати, т.е. товари, които стандартният апарат не побира. Останалите характеристики са известни в диапазон, не като число. Подводното водоизместване се оценява между 2400 и 3000 тона, скоростта под вода надхвърля 25 възела, работната дълбочина е поне 350 метра, а екипажът наброява около 35 души с места за още 10. Задвижването е дизел-електрическо.

Хронологията на строежа обяснява част от секретността. Израел поръча плавателния съд през 2011 г., килът беше положен през 2012 г., а първото спускане на вода беше извършено още през 2017 г. Тогава проектът бе преосмислен: корпусът беше разрязан и удължен, а подводницата беше спусната повторно на вода чак през август 2023 г. Кръщенето се състоя на 12 ноември 2024 г. в Кил, морските изпитания започнаха през юли 2025 г., а предаването закъсня с година от обявения срок. От полагането на кила до него минаха 14 години, необичайно дълго дори за дизел-електрическа подводница. За цената се предполага, че възлиза на между 550 и 650 млн. евро, значителна част от които покрива германското правителство.

В деня на кръщенето TKMS официално започна строежа на 1-вата от 3 подводници клас „Дакар“ за Израел, поръчани за около 3 млрд. евро, с доставки в началото на следващото десетилетие. INS Drakon вероятно е служил като изпитателна платформа за решения, предназначени за тях: новият клас ще носи анаеробна енергийна установка и способност за противокорабни и балистични ракети.

Интересът на Москва към подводницата е силен. През юни 2024 г., докато INS Drakon участваше в изпитания във водите на Килския залив, руският флот прати два разузнавателни кораба да я проследят: „Сибиряков“, формално хидрографски кораб с теглена сонарна антена, и „Василий Татишчев“ от проект 864. Изпитанията са най-уязвимият период за всяка нова субмарина, тъй като чуждият флот има възможност да запише акустичния ѝ портрет, преди тя да се е научила да се крие. Такъв запис върши работа години наред: шумовата картина на конкретен кораб е негов отпечатък и позволява той да бъде разпознат при по-късна среща в друго море. За сравнение, за наблюдение над едно от най-мащабните учения на НАТО в Балтийско море, BALTOPS, руският флот отдели един-единствен съд, отново „Татишчев“.

Междувременно руската разузнавателна флотилия понася натиск от съвсем друг характер. Черноморският „Иван Хурс“, първият сериен кораб по проект 18280 и един от двата построени, е поразяван три пъти: през май 2023 г. от украински морски дрон, през март 2024 г. с ракета и на 26 април 2026 г. от ударни дронове на Центъра за специални операции „А“ на Службата за сигурност на Украйна. Сателитните снимки от тази година показват разрушена част от ходовата рубка, повреден комин, мачта без антенни системи, обвита в скеле, липсваща апаратура на кърмата и маскировъчна мрежа върху носовата палуба. Корабът е застанал на котва в Севастопол в окупирания Крим и не изпълнява задачи. Това е тежка загуба за способностите на Москва за военноморско разузнаване: проектът е строен в две единици, всяка от които снабдява флота с прихващане на радиосигнали и релейна връзка, така че извеждането на едната намалява наполовина този капацитет.

За израелския флот новото попълнение идва в момент, в който подводниците изпълняват и демонстративна роля. Три дни преди предаването в Кил, субмарина от клас „Долфин“ изплува на повърхността на Червено море точно пред южния пристанищен и курортен град Ейлат, туристи я заснеха, а военната цензура пусна кадрите за публикуване без забавяне. Според израелското издание Ynet показването на подобно място е преднамерен сигнал: то демонстрира, че израелският флот може да заеме позиция непосредствено пред бреговете на Иран или хутите в Йемен.

INS Drakon се очаква да довърши изпитанията си под израелски флаг в Балтийско море, преди да отплава за Хайфа в края на лятото. Дотогава твърдите данни за най-необичайната израелска подводница са дължината на корпуса, размерите на рубката и 10-те торпедни апарата в носа. Всичко останало се премълчава от двете страни.

📸 Снимка: INS Rahav, подводница от клас Dolphin-II, заснета по време на морските ѝ изпитания във Вилхелмсхафен, Германия, през юли 2014 г. (Ein Dahmer/Wikimedia Commons)

Москва обяви строежа на 500-тонен безекипажен кораб за борба с подводници

🇷🇺⚓️ Русия започна строителството на първия си голям безекипажен надводен кораб за издирване и преследване на подводници. Плавателният съд с водоизместимост 500 тона се определя от Москва като първия по рода си в този клас. Проектът бе обявен от главнокомандващия Военноморския флот адмирал Александър Моисеев, според когото проектът вече е включен в Държавната програма за въоръжаване и преминава от фаза проектиране към практическа реализация.

„Корабът вече се строи и ще бъде първият от този тип. Той ще положи основата за бъдещото развитие на безекипажните системи“, заяви адмиралът в изявление за телевизия „Звезда“ на военното министерство.

Новината за новия кораб дойде на фона на широко преустройство във флота. По думите на Моисеев Северният флот вече е сформирал първия си полк за безекипажни системи, съставен от два дивизиона надводни и един дивизион подводни безпилотни апарати. Очаква се втори такъв полк да влезе в състава на Тихоокеанския флот през 2027 г. Тези две стъпки – специализиран кораб за борба с подводници и щатните дрон-съединения – разкриват замисъл, при който безекипажните машини се превръщат от импровизация в постоянна структура на флота.

Това решение не се появява в изолация. На 1 март 2025 г. Министерство на отбраната обособи отделен род – Войски за безпилотни системи. Така Москва институционализира този подход по модела, който Украйна узакони близо година по-рано с указ на президента Володимир Зеленски от юни 2024 г. Украйна обособи първа безпилотните системи – включително морските дронове – в самостоятелен род въоръжени сили и натрупа ценен боен опит, който руското командване днес се опитва да навакса.

Цитирани от Jamestown Foundation планови документи разкриват пътна карта от четири фази до 2028 г. Тя предвижда личният състав да достигне близо 210 000 души, разпределени в около хиляда формирования, като морските дрон-полкове за Северния и Тихоокеанския флот са част от етапите. Мащаба на промяната обоснова и самият министър на отбраната Андрей Белоусов, който през септември 2025 г. направи оценка, че дроновете вече поемат до 80% от огневите задачи на бойното поле.

На този фон обявеният кораб е по-скоро елемент от широка програма, отколкото самостоятелна сензация. Показателно е и дислоцирането на първото съединение – не в Черно море, където беше научен този урок, а в Северния флот, който е насочен към НАТО и охранява стратегическите подводни ракетоносци. Това сочи, че руският замисъл надхвърля рамките на черноморския театър на военните действия.

По-интересен обаче е изборът на самия тип оръжие. Русия се насочва към клас апарати, от който самата тя понесе тежки загуби в Черноморския флот, а сега ги прилага за коренно различна задача. Безекипажните катери на ВМС на Украйна (като Magura и Sea Baby), които поразиха редица ракетни, десантни и патрулни кораби на Черноморския флот, са малки ударни съдове с тегло от няколко тона. Тяхната тактика е бърза и високомобилна: сближаване, нанасяне на удар и оттегляне. Обявеният от Моисеев кораб е съвсем различен – има водоизместимост около 500 тона (колкото малка корвета), като е проектиран не за нападение срещу надводни цели, а за откриване и проследяване на подводници.

Досега руските усилия при морските дронове бяха предимно отбранителни. По-рано тази година Москва представи плаващата платформа „Плот-40“, създадена за защита на бази и пристанища от морски дронове. Преходът от статична защитна система към автономен преследвач на подводници е сериозен скок – и именно затова изисква по-голяма предпазливост от тази, която официалните съобщения предлагат.

Новината идва и на фона на поредица от морски неуспехи, които тя индиректно потвърждава. Украинската кампания с морски дронове преобрази военните операции в Черно море и принуди Русия да изтегли голяма част от плавателните си съдове от окупирания Крим към Новоросийск и други пристанища. А през юли 2026 г. Русия остана без нито един боен кораб в Средиземно море за първи път от 2013 г. На 1 юли 2026 г. това пълно отсъствие беше отбелязано от OSINT анализатори и по-късно потвърдено от Института за изследване на войната (ISW). Сред основните причини са затварянето на Босфора и Дарданели за воюващи страни по силата на Конвенцията от Монтрьо, както и упадъкът на базата в Тартус, която загуби ролята на постоянна опорна точка след падането на режима на Башар ал-Асад в Сирия. Тъкмо в месеца, в който флотът достигна това дъно в присъствието си, неговото командване представи визия за автономно бъдеще.

Пропастта между тази визия и реалното ѝ прилагане обаче остава голямо. Противоподводната борба е сред най-сложните военноморски задачи. Тя изисква изключително чувствителна хидроакустика, интеграция на данни от много сензори и продължителна, търпелива работа – способности, които безекипажните надводни съдове досега не са демонстрирали в подобен мащаб никъде по света.

За сравнение: най-напредналата платформа в този клас, американският Sea Hunter, построен по програма ACTUV на DARPA и спуснат на вода още през 2016 г. за проследяване на подводници, има водоизместимост около 135–145 тона. След близо десетилетие изпитания той все още не се е превърнал в рутинно средство. Обявеният от Москва съд е близо три пъти по-голям – амбиция, която дори водещ световен флот все още не е реализирал напълно. Автономен 500-тонен кораб, който да изпълнява такива задачи без екипаж, би бил дръзка стъпка дори за флот, който няма хроничните проблеми на руския.

Засега заявката се основава единствено на думите на един адмирал и на съобщение от официалния канал на руското военно министерство. Не се посочва корабостроителница, липсват кадри от строителния процес и няма обявен срок за пускане на вода. Към това се добавя и конкретен риск пред програмата: Jamestown Foundation посочва недостиг на финансиране от около 900 млн долара за фазите, включващи морските дрон-съединения – средства, които не са предвидени в бюджета за 2025–2026 г.

Ето защо най-реалистичният прочит е, че обявеният проект очертава по-скоро намерение, отколкото готов капитал. Фактът, че Русия изгражда постоянна институционална рамка за водене на безекипажна война по вода, е добре документиран и процесът едва ли ще бъде върнат назад. Появата на самия 500-тонен ловец на подводници в близко бъдеще обаче остава твърде малко вероятна. Тази оценка би се променила при появата на конкретни доказателства – сателитни снимки от корабостроителница, обявяване на конкретен изпълнител или спускане на корпуса на вода. Обратното – продължителната липса на следи, съчетана с вече потвърдения недостиг на средства, би потвърдила, че заявките за момента изпреварват реалните възможности. Междувременно първият проверим знак за сериозността на този курс ще бъде дали до 2027 г. вторият дрон-полк наистина ще влезе в строя на Тихоокеанския флот, както обеща адмирал Моисеев.

Пет атомни подводници за шест месеца: новото темпо на китайския флот

🇨🇳⚓🇺🇸 Китай е спуснал на вода пет атомни подводници през първата половина на 2026 г. – толкова, колкото САЩ спускат за три години и половина, при сегашния темп от 1,4 плавателни съда годишно. Новината е на френския ежедневник Le Figaro и обобщава наблюденията, трупани от месеци около корабостроителниците на Пекин, където на вода слизат вече не само конвенционални корпуси. Ако второто полугодие е сходно с първото, само в рамките на тази година ще се изравни по спускания с целия петгодишен период 2021–2025, който доскоро минаваше за безпрецедентен сам по себе си.

Флотът на Народната освободителна армия (НОАК) десетилетия наред можеше да се опише с една и съща формула: многоброен, но изоставащ там, където се решава подводната война – в атомния двигател, в безшумността, в далечния поход. Числата от последните пет години подкопаха тази формула, преди пет спускания от началото на тази година да я оставят окончателно в миналото. Международният институт за стратегически изследвания (IISS) още през февруари отчете в анализа „Boomtime at Bohai“ към годишника Military Balance, че в периода 2021-2025 г. Китай е спуснал 10 атомни подводници с обща водоизместимост от 79 000 тона – срещу 7 американски с 55 500 тона за същия период.

Контрастът с предходния 5-годишен интервал е още по-осезаем: за 2016–2020 г. спусканията на Китай са едва 3 с обща водоизместимост от 23 000 тона, така че Пекин реално е спуснал повече атомни подводници за последните 5 години, отколкото за цялото предходно десетилетие. Авторите на анализа Хенри Бойд и Том Уолдин свързват това с разширената индустриална база: в периода 2019-2022 г. корабостроителницата „Бохай“ в Хулудао, историческият дом на китайското строителство на атомни подводници по крайбрежието на Бохайския залив, получи втори производствен корпус, който по оценка на института е позволил дългите серийни партиди. Точно проследяване на всеки отделен корпус продължава да зависи от изображенията от комерсиални сателити: Пекин не обявява нито залагането, нито спускането на своите подводници.

Наличните оценки описват производство, разпределено между 3 отделни центъра – Хулудао на север, Ухан на средното течение на Яндзъ и Шанхай в устието на същата река – с общ темп от 1 балистична и 2 ядрени атакуващи подводници годишно. Корпусите от тази вълна не принадлежат на едно семейство. В Хулудао и по оперативните бази сателитните изображения уловиха седмата и осмата от Type 094 – клас „Jin“, които са описвани от IISS като елемент от оформящата се пълна ядрена триада на Пекин; от началото на тази година институтът наблюдава шест лодки от класа, разпределени в няколко бази. Успоредно с тях се появява Type 093B във все по-нарастваща бройка, обозначен и като „Shang III“ – ударна атомна подводница, носител на крилати ракети, при част от корпусите с вертикални пускови установки (VLS), които по оценки от снимките наброяват до 24 клетки. Установките са функционална разлика: докато по-ранните китайски ударни лодки разчитаха само на торпедните си апарати, корпус с две дузини вертикални клетки може да изстреля залп от крилати ракети по корабна група и брегова цел от дистанция – профил, който американската класификация отдавна отделя в собствена категория. От 2022 г. до февруари 2026 г. IISS изброи общо 9 подобни корпуса (устойчиви две лодки годишно) и ги посочва като междинно стъпало преди следващото поколение Type 095. През февруари тази година към картината беше добавен корпус, който институтът обозначи като Type 09V – нов клас носител на крилати ракети, свързван по непотвърдени данни с хиперзвуковата противокорабна ракета YJ-19.

В края на май и началото на юни сателитни снимки показаха 120-метров корпус с необичайно ниска рубка и Х-образни кормилни плоскости в басейна за довършване на шанхайската корабостроителница „Jiangnan“ – завод, който дотогава никога не беше спускал атомна подводница. Оценка на онлайн изданието Naval News сочи, че новата подводница е именно такава – първата за „Jiangnan“, при това от нов, все още необозначен ударен клас; втори, външно идентичен корпус се появи в Хулудао само броени дни преди това. Два съда от един нов клас, спуснати почти едновременно от два корабостроителници на 1000 км разстояние помежду им, предполагат зрял, стандартизиран проект, а не опит за прототип. А и „Jiangnan“ не е специализирана в строителство на подводници: на същия остров Чансин е построен третият китайски самолетоносач „Fujian“. Така китайските корабостроителници, доказано способни да произведат ядрени подводници, стават цели три („Бохай“ в Хулудао, „Учан“ в Ухан и „Цзяннан“ в Шанхай). САЩ имат две: Newport News във Вирджиния и Electric Boat в Кънектикът. Сред 5-те спускания тази година вече се разпознават корпуса от февруари, който е обозначен като Type 09V, вероятният девети Type 093B от началото на годината и двойката от новия клас.

Сравнението, наложено във френската специализирана преса, е с 2018 г. Тогава корабостроенето в Китай изненада западните наблюдатели с темпото на надводно строителство – серийните разрушители Type 052D и големите Type 055. Краят на онова десетилетие завари китайския флот най-многобройния в света по брой корпуси, по оценките на разузнаването на ВМС на САЩ. Тогава изненадата беше на повърхността на водата, а сега повтаря под нея – в сегмента, който дълго минаваше за най-сигурното американско предимство.

В същото време американският календар върви в обратна посока. Програмата Virginia, гръбнак на ударния подводен флот на САЩ – доставя от 2022 г. насам по 1,1–1,3 плавателни съда годишно при поставена цел от 2, а имайки предвид ангажимента по AUKUS да бъдат продадени 3-5 лодки на Австралия – 2,33. През май началникът на военноморските операции адмирал Дарил Кодъл заяви, че 2 лодки годишно ще са реалност едва в началото на следващото десетилетие – отстъпление от обещанието от 2023 г. на министъра на ВМС тогава Карлос Дел Торо, който сочеше 2028 г. Стратегическата програма Columbia се движи със същия знак и първата лодка от класа, District of Columbia, изостава с 12-18 месеца от договорния срок, General Dynamics в края на април потвърди доставка към края на 2028 г. В същото време бюджетните документи на флота за 2027 г. все още вписват март 2029 г., а на първи патрул лодката се очаква чак през 2030 г. И това не идва от липса на средства: от 2018 г. насам Конгресът налива милиарди в подводна индустриална база, но темпото продължава да опира в тавана на двете корабостроителници и обтегнатите им вериги на доставки, а част от наличните ударни подводници чакат реда си за ремонт в задръстените ремонтни докове – натрупване, на което Изследователската служба на Конгреса посвещава отделно приложение в своя доклад за китайската военноморска модернизация.

Спускането на вода не е равносилно на бойна способност. Всеки от петте корпуса има пред себе си месеци, а по-често години дострояване, изпитания и сглобяване на екипаж; 9 спуснати съда Type 093B не означават 9 единици на бойно дежурство днес. Западни оценки, включително доклад на Изследователската служба на Конгреса (CRS), продължават да отреждат на американските подводници качествено предимство – основно в безшумност и сензори, натрупано с десетилетия еволюция, и в съюзната противолодъчна мрежа, опъната от Япония до Австралия. Но променливата, която 2026 г. измества, не е качеството на отделната единица, а капацитетът за производство: втори корпус в Хулудао, три активни корабостроителници, серийни спускания по двойки и работна ръка, организирана за дълги партиди. Предимство от този вид не се купува с бюджетен ред – както показва самият американски опит от последните осем години.

Оценка на Службата за военноморско разузнаване на САЩ (ONI) прогнозира, че китайският подводен флот ще нарасне от 65 (2025 г.) до 80 единици (2035 г.) и все по-голям дял ще се пада на ядрените. При запазване на текущите криви – пет китайски спускания за полугодие срещу американски темп, който ще достигне около две лодки годишно най-рано в началото на 2030 г. Разликата в числеността на атомните флотилии в Тихия океан най-вероятно ще започне да се стопява още преди Type 095 да влезе в серийно производство. За пълно изравняване обаче дори това няма да е достатъчно в следващото десетилетие, докато САЩ държат около 50 ударни подводници в строя.

📸 Снимка: Четири подводници на доковете на китайската корабостроителница „Бохай“: нова 120-метрова ядрена подводница от неизвестен клас, ядрена подводница от Type 095, подводница с балистични ракети (SSBN) от Type 094A и полупотопяем спомагателен кораб. Всички изглежда се намират в последния етап от строителство и оборудване.

Руски Ту-142 пусна сонобуи край британския самолетоносач, F-35 го ескортираха

🇬🇧🛩️🇷🇺 Два палубни изтребителя F-35B Lightning II от Кралския флот прехванаха морски патрулен самолет Ту-142 на Военноморските сили на Руската федерация, след като той прелетя ниско над самолетоносача HMS Prince of Wales в Норвежко море и разпръсна голям брой сонобуи в близост до него. Инцидентът се разиграва в следобедните часове на 2 юли северозападно от Норвегия, където британската авионосна ударна група провежда летателни мисии. Министерството на отбраната на Обединеното кралство оповести случая днес, а по-късно детайлите по него бяха потвърдени от Navy Lookout.

Руската машина (класификация на НАТО: Bear-F) многократно се е приближила до британското съединение, преминавайки на ниска височина и необичайно малка дистанция от флагмана. Британското министерство описа маневрите като „опасни и непрофесионални“, а повикванията по международните аварийни честоти, с които британската страна се е опитала да установи намеренията на екипажа и да предупреди за риска от полет в близост до кораб, извършващ активни летателни операции, са останали без отговор. В отговор два F-35B от 809-а военноморска авиационна ескадрила излитат от палубата на HMS Prince of Wales и започват съпровождане на самолета до неговото напускане на района. Съединението действа в Норвежко море като част от операция „Firecrest“ – разгръщането на британската ударна група в Северния Атлантик и Далечния север (High North), започнало по-рано тази година.

Ту-142 не е самолет, който се озовава случайно в подобен район. Разработен на базата на стратегическия бомбардировач Ту-95, той е далекобойна платформа с продължителен престой над вода, създадена точно за издирване и проследяване на подводници на големи разстояния от базата. Появата му съвпада с район, който Москва следи особено внимателно. Норвежко море е преддверие към т.нар. Гренландско-исландско-британски праг (GIUK) – тесния коридор между Гренландия, Исландия и Шотландия, където подводници на Северния флот на Руската федерация трябва да преминат, за да достигнат Северния Атлантик. Контролът върху акустичната обстановка в този район е предмет на стратегическо съперничество още от епохата на Студената война, а появата на самолетоносач с F-35 в самото сърце на зоната отново повишава нейното значение.

Сонобуите, които Ту-142 разпръсква край самолетоносача, са разходни устройства с акустични датчици – на практика подводни микрофони, които се спускат във водата, за да откриват и проследяват подводници. Разполагането на цяла завеса от тях непосредствено около групата подсказва опит за картографиране на акустичната обстановка под нея – вероятно, макар и непотвърдено, с цел откриване на подводницата от клас Astute, която според официално обявения състав изпълнява ролята на подводен ескорт. Практическият ефект вероятно е по-скоро демонстративен, отколкото оперативен. Един прелитащ самолет трудно може да изгради пълна подводна картина само за няколко минути, но самото действие показва, че Москва е готова активно да търси и проследява ядрото на групата, а не просто да го наблюдава от дистанция.

Инцидентът идва в момент, когато Обединеното кралство пое командването на Съюзните сили за реакция на НАТО (Allied Reaction Force) –  на НАТО с висока степен на готовност, проектирано за бързо разгръщане. Министерство на отбраната го описа като „острието на копието“ на силите за бързо реагиране, „способно да се разгърне навсякъде по света в рамките на дни“. В същото време HMS Prince of Wales изпълнява за първи път мисии за въздушна отбрана на НАТО от борда си, превръщайки се в първият самолетоносач на европейска държава, който изпълнява подобни задачи с изтребители F-35.

Авионосната ударна група, водена от HMS Prince of Wales, е гръбнакът на британския принос към отбраната на северния фланг. Тя обединява изтребители F-35B, разрушители за противовъздушна отбрана, фрегати за борба с подводници, атомна подводница от клас Astute и кораби за материално-техническо осигуряване. В рамките на операция „Firecrest“ тя се вписва едновременно в няколко слоя на командната архитектура на НАТО. Неговите изтребители провеждат патрули в небето над Исландия и Далечния север, групата действа паралелно с Постоянна морска група 1 на алианса, а също така в рамките на „Arctic Sentry“, а координацията се осъществява чрез Обединеното оперативно командване в Норфолк, което Лондон оглавява за първи път. Именно затова руският интерес към състава и придвижването на групата не е случаен – тя е едновременно бойно съединение и ключов възел в командната мрежа, която НАТО изгражда за Далечния север.

Активността в Далечния север нараства от месеци. Само две седмици по-рано – на 22 и 23 юни – норвежки F-35A прехванаха два руски стратегически бомбардировача Ту-160, ескортирани от прехващачи МиГ-31 над Баренцово и Норвежко море. Полетът е продължил около 16 часа, а Министерство на отбраната на Руската федерация съобщи, че е включвал тренировка по дозареждане във въздуха. Според оценка на Navy Lookout руското военноморско присъствие край британските води е нараснало с около 30% само през последните две години. Северният фланг на НАТО все повече се превръща в арена на остро съперничество, в рамките на което морските пътища в Арктика, подводните комуникационни и енергийни кабели и маршрутите на стратегическите подводници на двете страни, се преплитат.

Разгръщането има и едно по-необичайно измерение. Запитан от Politico дали британският самолетоносач проследява яхтата на руския президент Владимир Путин, за която се съобщава, че напоследък плава край норвежкия бряг на път към Русия, британският министър на отбраната Дан Джарвис отказа да коментира, но подхвърли: „Знаем къде е.“

Министерството на отбраната на Обединеното кралство описа случая като част от текущите операции в подкрепа на мисиите на НАТО в Северна Европа в условия на засилената военна активност в Арктика и Северния Атлантик. Пускането на сонобуи толкова близо до самолетоносач е стъпка отвъд обичайното наблюдение от дистанция – то демонстрира готовност за активно издирване на най-чувствителния елемент от съединението. Дали този подход ще се превърне в устойчива практика, ще стане ясно през следващите седмици. Повторение на подобни близки прелитания би затвърдило оценката, че руската военноморска авиация преминава към целенасочено проследяване на британската ударна група.

Китай картографира океанското дъно в подготовка за подводна война

🌊🔍🇨🇳 Разследване на Reuters разкри, че Китай ръководи мащабна операция за картиране на морското дъно и разполагане на подводни сензори в Тихия, Индийския и Арктическия океан – усилие, считано от експерти за систематична подготовка на бойното пространство за подводни операции.

Агенцията е проследила движението на 42 изследователски кораба за период от над 5 години, използвайки платформата за мониторинг на морския трафик на новозеландската компания Starboard Maritime Intelligence. Анализът обхваща правителствени и академични документи, научни публикации, статии в държавните медии и описания на кораби. Най-малко 8 от тях са извършвали директно картиране на дъното, а още 10 са носели оборудване, използвано за същата цел.

Един от корабите – Dong Fang Hong 3, управляван от Океанския университет на Китай, е прекосявал водите край Тайван, американската база Гуам и стратегически участъци от Индийския океан в периода 2024-2025 г. През октомври 2024 г. е проверил набор от мощни китайски океански сензори, способни да засичат обекти под водата край Япония, и се е върнал в същия район през май 2025 г. През март същата година е кръстосал водите между Шри Ланка и Индонезия, подстъпи към Малакския проток, ключова точка за световния морски търговски трафик. Университетът твърди, че корабът е проучвал утайки и климатични изследвания, въпреки че според научна публикация на неговите академици, е провеждал и мащабно дълбоководно картиране.

Събраните данни за подводния терен, температурата, солеността и теченията са от решаващо значение за операциите под вода. Командирите се нуждаят от тях, за да избягват сблъсъци и да укриват подводниците си, а информацията е също толкова важна за засичане на вражески съдове – звуковите вълни, по които се откриват те, се разпространяват по различен начин в зависимост от подводния ландшафт и условията във водата.

„Тези данни биха могли да са безценни за подготовка на бойното пространство. Всеки военен подводничар, който си заслужава парите, ще вложи огромни усилия в разбирането на средата, в която оперира“, отбеляза Питър Скот, бивш командващ подводния флот на Австралия.

Данните от морския трафик показват, че китайските усилия са фокусирани върху значими от военна гледна точка води – край Филипините, Гуам, Хаваи, атола Уейк в Северния Пасифик, както и около Коледния остров – австралийска територия на маршрута между Южнокитайско море и ключова австралийска подводна база. Китайски кораби са картографирали и подводен хребет северно от военноморска база в Папуа Нова Гвинея, до която САЩ наскоро получиха достъп.

„Мащабът на това, което правят, далеч надхвърля ресурсите", каза Дженифър Паркър, адюнкт професор по отбрана и сигурност в Университета на Западна Австралия и бивш офицер по противоподводна война. „Ако погледнете самия обхват, става съвсем ясно, че планират да изградят военноморски капацитет за океански експедиции, който е организиран около подводните операции."

Най-обстойното проучване е извършено източно от Филипините, разположени по протежението на Първата островна верига – територии, контролирани предимно от съюзници на САЩ, която се простира от японските острови през Тайван до Борнео и образува естествена бариера между Тихия океан и крайбрежните морета на Китай.

„Обсебени са от страха да не бъдат затворени в Първата верига острови", обясни Питър Ливи, бивш военен аташе на Австралия в САЩ и председател на Австралийския военноморски институт. Китайското картиране „показва желание да се разбере морската среда, за да могат да пробият навън."

Отвъд картирането, Китай е изградил мрежа от стотици подводни сензори, буйове и дънни масиви. Началото е поставено около 2014 г. от У Лисин, учен от Океанския университет, предложил проекта „прозрачен океан" – система за всеобхватно наблюдение на водните условия в определени зони. Провинцията Шандун отпуска най-малко 85 милиона долара за проекта. Първите сензори са разгърнати в Южнокитайско море, като оттам мрежата се разширява в Тихия и Индийския океан. Край Япония, Филипините и Гуам са разположени стотици датчици. В Индийския океан документи от Китайската академия на науките описват сензорен пръстен около Индия и Шри Ланка, включително по подводния хребет Найнти Ийст Ридж, който е сред най-дългите в света и минава по подстъпите към Малакския проток.

Контраадмирал Майк Брукс, командващ Службата за военноморско разузнаване на САЩ, заяви този месец пред Конгреса, че Китай изгражда мрежи за подводно наблюдение, които събират хидрографски данни, за да „оптимизира ефективността на сонарите и да осигури постоянно наблюдение на подводници, минаващи през критични водни пътища като Южнокитайско море."

Брукс алармира, че потенциалното събиране на разузнавателни данни от китайски изследователски кораби е „стратегическа заплаха."

Официалните китайски обяснения за проекта се колебаят между научни и военни. През 2017 г. длъжностни лица от Шандун заявяват, че целта на „прозрачния океан" е да „гарантира морската отбрана и сигурност", и го сравняват с американски военен проект за изграждане на сензорна мрежа. У Лисин ръководи мрежата в Националната лаборатория за морска наука и технологии в Циндао с партньор Военноморската академия за подводници на Китай.

Изследователят Джоу Чун, управляващ масивите от сензори във водите на Индо-Пасифика, беше цитиран в съобщение до пресата на Океанския университет, според което работата му е илюстрирала „стремителното развитие на морската отбрана и военните способности на страната ми." Според него целта е „да превърнем най-напредналите научни и технологични постижения в нови видове бойни способности за нашата армия в морето", обобщава той.

„Откровено удивително е да се види огромният мащаб на китайските морски научни изследвания", отбеляза Райън Мартинсън, доцент във Военноморския колеж на САЩ. „От десетилетия насам ВМС на САЩ можеха да разчитат на асиметрично предимство в познаването на океанското бойно пространство. Китайските усилия заплашват да подкопаят това предимство. Очевидно е дълбоко обезпокоително."

Това е първият случай, в който мащабите на китайското картиране и наблюдение във водите на Индийския, Тихия и Северния ледовит океан е документиран в такъв обхват – по-ранни разследвания засягаха отделни части от операцията около Гуам, Тайван и Индийския океан.

Дронове са кръжали над френска база със стратегически ядрени подводници.

🇫🇷 Няколко дрона с неизвестен произход са прелетяли над военноморска база Ил Лонг, където са постоянно базирани френските стратегически подводници, носители на балистични ракети с ядрени бойни глави. Това съобщи AFP, позовавайки се на сведения от жандармерията.

Според агенцията пет дрона са били засечени с „технически средства“ във въздушното пространство над базата около 19:30 ч. местно време в четвъртък. Войниците, отговарящи за охраната на обекта, на няколко пъти са открили огън с наличните средства за борба с дронове.

Безпилотните апарати са били „неутрализирани“, съобщи местният ежедневник Libération, който уточни, че стандартната процедура в такива случаи е да бъдат активирани средства за електронна война, с които да бъдат заглушени сигналите им.

Военната прокуратура в Рен е започнала разследване на инцидента, допълва вестникът, позовавайки се на Атлантическата морска префектура. По непотвърдена информация дроновете са били малки по размер и невъоръжени.

Според говорителя на морската префектура фрегатен капитан Гийом Льо Разл, става дума за малки апарати, които не са представлявали заплаха за чувствителната инфраструктура. При друг инцидент през нощта на 17-18 ноември беше регистрирано прелитане на дрон над полуостров Крозон (част от който е Ил Лонг), но тогава апаратът не е навлизал в забранената военна зона.

Това е поредният случай в дълга серия от инциденти с неизвестни безпилотни летателни апарати над военни обекти в Европа. Дания, Нидерландия, Швеция, Германия, Полша и Белгия също докладваха за подобни полети над граждански летища, военни бази и други ключови обекти.

Франция е единствената ядрена сила в Европейския съюз и заедно с Обединеното кралство са двете държави в европейската част на НАТО, които разполагат със собствено ядрено оръжие.

Военноморската база Ил Лонг е мястото на базиране на четирите атомни подводници с балистични ракети от клас Le Triomphant, съставляващи морската компонента на френското ядрено възпиране. Доктрината на Париж изисква постоянно присъствие в морето, по всяко време поне една подводница с ядрено оръжие трябва да бъде на бойно дежурство.

Въздушната компонента се осигурява от изтребители Rafale, въоръжени с крилати ракети с ядрени бойни глави.

През октомври Франция въведе в експлоатация модернизирана версия на стратегическа балистична ракета с подводно базиране M51, която разполага с по-голям обсег, по-висока точност и подобрени възможности за преодоляване на вражеската отбрана, според изявление на френското министерство на въоръжените сили.

Франция представи нова версия на балистичната ракета М51.

🇫🇷 Франция представи нова версия на стратегическата балистична ракета M51 с подводно базиране, отбелязвайки „важен етап“ в обновяването на океанската компонента на ядреното възпиране на страната, съобщи във вторник Министерството на въоръжените сили.

Третата и най-нова версия на M51 разполага с нови ядрени бойни глави, подобрен обхват, точност и способности за пробиване на противниковата отбрана, се посочва в изявление на ведомството, което беше изпратено по имейл. Тя ще бъде разположена на борда на четири френски атомни подводници от клас Le Triomphant.

„M51.3 гарантира продължаваща надеждност на океанската компонента пред лицето на развиващите се вражески противоракетни системи“, заяви министерството.

Обновяването на M51 идва на фона на опасна нова надпревара в ядреното въоръжение, описана през юни от Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), който заяви, че почти всички ядрени държави работят по модернизация на наличните оръжия и добавяне на нови версии.

Тъй като потенциални противници като Русия подобряват своите противоракетни способности, по-старите ракетни системи могат да бъдат сериозно застрашени от прехващане, което от своя страна би отслабило способността на Франция да гарантира надежден ответен удар, което би навредило на позицията на ядреното ѝ възпиране.

Министърът на въоръжените сили Катрин Вотрен подписа оперативното въвеждане в експлоатация на ракетата M51.3 миналия петък.

„Това постижение въплъщава основна амбиция на Закона за военната програма 2024–2030 година: да ускорим модернизацията на нашите способности и да осигурим дългосрочната надеждност на възпирането ни – суверенният стълб на нашата сигурност“, написа Вотрен в социалните мрежи.

Обновената ракета подчертава решимостта на Франция да запази т.нар. стратегическа автономия в рамките на НАТО. Страната поддържа своите ядрени сили отделно от структурата за командване и контрол и процеса на вземане на решения в Алианса, въпреки че през юли Франция и Обединеното кралство се договориха за потенциална координация на съответните възпиращи сили.

Програмата M51.3 е ръководена от Главна дирекция „Въоръжения“ на Франция, като новата бойна глава TNO-2 е разработена от Комисията по атомна енергия, докато ArianeGroup изработи дизайна и задвижването на ракетата.

Ракетата M51 притежава междуконтинентален обхват и носи множество ядрени бойни глави, според ведомството. Всяка от балистичните подводници на френския флот е с 16 такива ракети, 3-степенни твърдогоривни пускови установки с тегло над 50 тона и дължина 12 метра, съгласно ArianeGroup.

Макар точният обхват на ракетата да не е разкрит, ArianeGroup съобщава, че M51 достига височина над 2000 км преди повторно навлизане в атмосферата със скорост Мах 20, пренасяйки своя полезен товар на разстояние от „няколко хиляди километра“.

Според Bulletin of the Atomic Scientists M51.3 има обхват над 9500 км, в сравнение с над 9000 км за предишната версия.

Ракетата носи от 4-6 независимо насочваеми бойни глави (MIRV), всяка с мощност, смятана за 100 килотона, според изданието. Това е над 6 пъти по-голяма мощност от ядрената бомба, хвърлена над Хирошима през август 1945 г.

Разработката на M51.3 започна през 2014 г. докато тази на бойната глава TNO-2 – година по-рано, според Министерство на въоръжените сили. Първият изпитателен полет на ракетата беше проведен от ArianeGroup и Главна дирекция „Въоръжения“ на площадката в Бискарос, югозападна Франция през ноември 2023 г.

Първа версия на балистичната ракета M51 влезе в експлоатация през 2010 г. Работата по създаване на нова версия M51.4 през август беше възложена на ArianeGroup.

Франция работи по замяната на подводниците от клас Le Triomphant от 2030 г. насетне в рамките на ядрената модернизация, а Naval Group започна рязането на първата стомана за програмата SNLE 3G през март 2024 г. Очаква се новото поколение подводници за ядрено възпиране да служи до края на 2080-те години.

Освен модернизация на океанската компонента на ядреното възпиране, Франция разработва също и хиперзвукова ракета за изстрелване от въздуха ASN4G, която ще замени ядрената крилата ракета ASMPA на изтребители Rafale. Новата ракета ще бъде интегрирана в бъдещия стандарт F5 на Rafale.

Страната разчита на Future Combat Air System – съвместен проект на Франция, Германия и Испания, засегнат от вътрешни конфликти между Dassault Aviation и Airbus, за бъдещ въздушен компонент на ядреното възпиране. Франция заяви, че изискванията ѝ към самолета FCAS включват възможност за носене на ядрено оръжие и операции от самолетоносач.