Китай картографира океанското дъно в подготовка за подводна война

🌊🔍🇨🇳 Разследване на Reuters разкри, че Китай ръководи мащабна операция за картиране на морското дъно и разполагане на подводни сензори в Тихия, Индийския и Арктическия океан – усилие, считано от експерти за систематична подготовка на бойното пространство за подводни операции.

Агенцията е проследила движението на 42 изследователски кораба за период от над 5 години, използвайки платформата за мониторинг на морския трафик на новозеландската компания Starboard Maritime Intelligence. Анализът обхваща правителствени и академични документи, научни публикации, статии в държавните медии и описания на кораби. Най-малко 8 от тях са извършвали директно картиране на дъното, а още 10 са носели оборудване, използвано за същата цел.

Един от корабите – Dong Fang Hong 3, управляван от Океанския университет на Китай, е прекосявал водите край Тайван, американската база Гуам и стратегически участъци от Индийския океан в периода 2024-2025 г. През октомври 2024 г. е проверил набор от мощни китайски океански сензори, способни да засичат обекти под водата край Япония, и се е върнал в същия район през май 2025 г. През март същата година е кръстосал водите между Шри Ланка и Индонезия, подстъпи към Малакския проток, ключова точка за световния морски търговски трафик. Университетът твърди, че корабът е проучвал утайки и климатични изследвания, въпреки че според научна публикация на неговите академици, е провеждал и мащабно дълбоководно картиране.

Събраните данни за подводния терен, температурата, солеността и теченията са от решаващо значение за операциите под вода. Командирите се нуждаят от тях, за да избягват сблъсъци и да укриват подводниците си, а информацията е също толкова важна за засичане на вражески съдове – звуковите вълни, по които се откриват те, се разпространяват по различен начин в зависимост от подводния ландшафт и условията във водата.

„Тези данни биха могли да са безценни за подготовка на бойното пространство. Всеки военен подводничар, който си заслужава парите, ще вложи огромни усилия в разбирането на средата, в която оперира“, отбеляза Питър Скот, бивш командващ подводния флот на Австралия.

Данните от морския трафик показват, че китайските усилия са фокусирани върху значими от военна гледна точка води – край Филипините, Гуам, Хаваи, атола Уейк в Северния Пасифик, както и около Коледния остров – австралийска територия на маршрута между Южнокитайско море и ключова австралийска подводна база. Китайски кораби са картографирали и подводен хребет северно от военноморска база в Папуа Нова Гвинея, до която САЩ наскоро получиха достъп.

„Мащабът на това, което правят, далеч надхвърля ресурсите", каза Дженифър Паркър, адюнкт професор по отбрана и сигурност в Университета на Западна Австралия и бивш офицер по противоподводна война. „Ако погледнете самия обхват, става съвсем ясно, че планират да изградят военноморски капацитет за океански експедиции, който е организиран около подводните операции."

Най-обстойното проучване е извършено източно от Филипините, разположени по протежението на Първата островна верига – територии, контролирани предимно от съюзници на САЩ, която се простира от японските острови през Тайван до Борнео и образува естествена бариера между Тихия океан и крайбрежните морета на Китай.

„Обсебени са от страха да не бъдат затворени в Първата верига острови", обясни Питър Ливи, бивш военен аташе на Австралия в САЩ и председател на Австралийския военноморски институт. Китайското картиране „показва желание да се разбере морската среда, за да могат да пробият навън."

Отвъд картирането, Китай е изградил мрежа от стотици подводни сензори, буйове и дънни масиви. Началото е поставено около 2014 г. от У Лисин, учен от Океанския университет, предложил проекта „прозрачен океан" – система за всеобхватно наблюдение на водните условия в определени зони. Провинцията Шандун отпуска най-малко 85 милиона долара за проекта. Първите сензори са разгърнати в Южнокитайско море, като оттам мрежата се разширява в Тихия и Индийския океан. Край Япония, Филипините и Гуам са разположени стотици датчици. В Индийския океан документи от Китайската академия на науките описват сензорен пръстен около Индия и Шри Ланка, включително по подводния хребет Найнти Ийст Ридж, който е сред най-дългите в света и минава по подстъпите към Малакския проток.

Контраадмирал Майк Брукс, командващ Службата за военноморско разузнаване на САЩ, заяви този месец пред Конгреса, че Китай изгражда мрежи за подводно наблюдение, които събират хидрографски данни, за да „оптимизира ефективността на сонарите и да осигури постоянно наблюдение на подводници, минаващи през критични водни пътища като Южнокитайско море."

Брукс алармира, че потенциалното събиране на разузнавателни данни от китайски изследователски кораби е „стратегическа заплаха."

Официалните китайски обяснения за проекта се колебаят между научни и военни. През 2017 г. длъжностни лица от Шандун заявяват, че целта на „прозрачния океан" е да „гарантира морската отбрана и сигурност", и го сравняват с американски военен проект за изграждане на сензорна мрежа. У Лисин ръководи мрежата в Националната лаборатория за морска наука и технологии в Циндао с партньор Военноморската академия за подводници на Китай.

Изследователят Джоу Чун, управляващ масивите от сензори във водите на Индо-Пасифика, беше цитиран в съобщение до пресата на Океанския университет, според което работата му е илюстрирала „стремителното развитие на морската отбрана и военните способности на страната ми." Според него целта е „да превърнем най-напредналите научни и технологични постижения в нови видове бойни способности за нашата армия в морето", обобщава той.

„Откровено удивително е да се види огромният мащаб на китайските морски научни изследвания", отбеляза Райън Мартинсън, доцент във Военноморския колеж на САЩ. „От десетилетия насам ВМС на САЩ можеха да разчитат на асиметрично предимство в познаването на океанското бойно пространство. Китайските усилия заплашват да подкопаят това предимство. Очевидно е дълбоко обезпокоително."

Това е първият случай, в който мащабите на китайското картиране и наблюдение във водите на Индийския, Тихия и Северния ледовит океан е документиран в такъв обхват – по-ранни разследвания засягаха отделни части от операцията около Гуам, Тайван и Индийския океан.

Дронове са кръжали над френска база със стратегически ядрени подводници.

🇫🇷 Няколко дрона с неизвестен произход са прелетяли над военноморска база Ил Лонг, където са постоянно базирани френските стратегически подводници, носители на балистични ракети с ядрени бойни глави. Това съобщи AFP, позовавайки се на сведения от жандармерията.

Според агенцията пет дрона са били засечени с „технически средства“ във въздушното пространство над базата около 19:30 ч. местно време в четвъртък. Войниците, отговарящи за охраната на обекта, на няколко пъти са открили огън с наличните средства за борба с дронове.

Безпилотните апарати са били „неутрализирани“, съобщи местният ежедневник Libération, който уточни, че стандартната процедура в такива случаи е да бъдат активирани средства за електронна война, с които да бъдат заглушени сигналите им.

Военната прокуратура в Рен е започнала разследване на инцидента, допълва вестникът, позовавайки се на Атлантическата морска префектура. По непотвърдена информация дроновете са били малки по размер и невъоръжени.

Според говорителя на морската префектура фрегатен капитан Гийом Льо Разл, става дума за малки апарати, които не са представлявали заплаха за чувствителната инфраструктура. При друг инцидент през нощта на 17-18 ноември беше регистрирано прелитане на дрон над полуостров Крозон (част от който е Ил Лонг), но тогава апаратът не е навлизал в забранената военна зона.

Това е поредният случай в дълга серия от инциденти с неизвестни безпилотни летателни апарати над военни обекти в Европа. Дания, Нидерландия, Швеция, Германия, Полша и Белгия също докладваха за подобни полети над граждански летища, военни бази и други ключови обекти.

Франция е единствената ядрена сила в Европейския съюз и заедно с Обединеното кралство са двете държави в европейската част на НАТО, които разполагат със собствено ядрено оръжие.

Военноморската база Ил Лонг е мястото на базиране на четирите атомни подводници с балистични ракети от клас Le Triomphant, съставляващи морската компонента на френското ядрено възпиране. Доктрината на Париж изисква постоянно присъствие в морето, по всяко време поне една подводница с ядрено оръжие трябва да бъде на бойно дежурство.

Въздушната компонента се осигурява от изтребители Rafale, въоръжени с крилати ракети с ядрени бойни глави.

През октомври Франция въведе в експлоатация модернизирана версия на стратегическа балистична ракета с подводно базиране M51, която разполага с по-голям обсег, по-висока точност и подобрени възможности за преодоляване на вражеската отбрана, според изявление на френското министерство на въоръжените сили.

Франция представи нова версия на балистичната ракета М51.

🇫🇷 Франция представи нова версия на стратегическата балистична ракета M51 с подводно базиране, отбелязвайки „важен етап“ в обновяването на океанската компонента на ядреното възпиране на страната, съобщи във вторник Министерството на въоръжените сили.

Третата и най-нова версия на M51 разполага с нови ядрени бойни глави, подобрен обхват, точност и способности за пробиване на противниковата отбрана, се посочва в изявление на ведомството, което беше изпратено по имейл. Тя ще бъде разположена на борда на четири френски атомни подводници от клас Le Triomphant.

„M51.3 гарантира продължаваща надеждност на океанската компонента пред лицето на развиващите се вражески противоракетни системи“, заяви министерството.

Обновяването на M51 идва на фона на опасна нова надпревара в ядреното въоръжение, описана през юни от Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), който заяви, че почти всички ядрени държави работят по модернизация на наличните оръжия и добавяне на нови версии.

Тъй като потенциални противници като Русия подобряват своите противоракетни способности, по-старите ракетни системи могат да бъдат сериозно застрашени от прехващане, което от своя страна би отслабило способността на Франция да гарантира надежден ответен удар, което би навредило на позицията на ядреното ѝ възпиране.

Министърът на въоръжените сили Катрин Вотрен подписа оперативното въвеждане в експлоатация на ракетата M51.3 миналия петък.

„Това постижение въплъщава основна амбиция на Закона за военната програма 2024–2030 година: да ускорим модернизацията на нашите способности и да осигурим дългосрочната надеждност на възпирането ни – суверенният стълб на нашата сигурност“, написа Вотрен в социалните мрежи.

Обновената ракета подчертава решимостта на Франция да запази т.нар. стратегическа автономия в рамките на НАТО. Страната поддържа своите ядрени сили отделно от структурата за командване и контрол и процеса на вземане на решения в Алианса, въпреки че през юли Франция и Обединеното кралство се договориха за потенциална координация на съответните възпиращи сили.

Програмата M51.3 е ръководена от Главна дирекция „Въоръжения“ на Франция, като новата бойна глава TNO-2 е разработена от Комисията по атомна енергия, докато ArianeGroup изработи дизайна и задвижването на ракетата.

Ракетата M51 притежава междуконтинентален обхват и носи множество ядрени бойни глави, според ведомството. Всяка от балистичните подводници на френския флот е с 16 такива ракети, 3-степенни твърдогоривни пускови установки с тегло над 50 тона и дължина 12 метра, съгласно ArianeGroup.

Макар точният обхват на ракетата да не е разкрит, ArianeGroup съобщава, че M51 достига височина над 2000 км преди повторно навлизане в атмосферата със скорост Мах 20, пренасяйки своя полезен товар на разстояние от „няколко хиляди километра“.

Според Bulletin of the Atomic Scientists M51.3 има обхват над 9500 км, в сравнение с над 9000 км за предишната версия.

Ракетата носи от 4-6 независимо насочваеми бойни глави (MIRV), всяка с мощност, смятана за 100 килотона, според изданието. Това е над 6 пъти по-голяма мощност от ядрената бомба, хвърлена над Хирошима през август 1945 г.

Разработката на M51.3 започна през 2014 г. докато тази на бойната глава TNO-2 – година по-рано, според Министерство на въоръжените сили. Първият изпитателен полет на ракетата беше проведен от ArianeGroup и Главна дирекция „Въоръжения“ на площадката в Бискарос, югозападна Франция през ноември 2023 г.

Първа версия на балистичната ракета M51 влезе в експлоатация през 2010 г. Работата по създаване на нова версия M51.4 през август беше възложена на ArianeGroup.

Франция работи по замяната на подводниците от клас Le Triomphant от 2030 г. насетне в рамките на ядрената модернизация, а Naval Group започна рязането на първата стомана за програмата SNLE 3G през март 2024 г. Очаква се новото поколение подводници за ядрено възпиране да служи до края на 2080-те години.

Освен модернизация на океанската компонента на ядреното възпиране, Франция разработва също и хиперзвукова ракета за изстрелване от въздуха ASN4G, която ще замени ядрената крилата ракета ASMPA на изтребители Rafale. Новата ракета ще бъде интегрирана в бъдещия стандарт F5 на Rafale.

Страната разчита на Future Combat Air System – съвместен проект на Франция, Германия и Испания, засегнат от вътрешни конфликти между Dassault Aviation и Airbus, за бъдещ въздушен компонент на ядреното възпиране. Франция заяви, че изискванията ѝ към самолета FCAS включват възможност за носене на ядрено оръжие и операции от самолетоносач.

Обединеното кралство стартира мрежа от дронове за наблюдение на Атлантика срещу руски заплахи

Хора със знамена на Обединеното кралство поздравяват самолетоносача HMS Prince of Wales, флагман на Кралския флот, който отплава от Токио, Япония, 2 септември 2025 г.
📸 Снимка: Getty Images

🇷🇺🔍🇬🇧 Обединеното кралство започна разработката на нова мрежа от дронове за наблюдение на Атлантическия океан, замислена да открива подводници, подсилвайки разузнавателните операции на флота в условията на нарастваща тревога от хибридни действия, шпионаж и подводна активност от страна на Руската федерация, съобщи UK Defence Journal.

Тази стъпка идва само седмици след като руска подводница претърпя авария край Гибралтар по време на тайна мисия в близост до водите на НАТО.

Министерство на отбраната обяви търг за Atlantic Net, първата фаза на проекта CABOT, който ще подобри експлоатацията на автономни и базирани на данни системи за борба с подводници и далечно наблюдение на Кралския флот.

„Министерство на отбраната планира скоро да публикува покана за участие в търг за сключване на договор с търговски партньор(и) като част от инициативата Atlantic Net на Кралския флот.“

Системата ще предлага „подводно разузнаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR) като услуга“ посредством модел „притежавано и управлявано от изпълнителя, с надзор от флота“ (COCONO), позволяващ на частни партньори да управляват активи за наблюдение под военен контрол.

Мрежата ще се фокусира над данните, предоставяйки директно на морските командвания на сушата разузнавателни сведения в реално време. Според портала за обществени търгове на министерството, рамката със символична стойност от £1 за всяка от двете си части, ще действа от 17 декември 2025 г. до 31 март 2026 г.

Според UK Defence Journal, първата част ще назначи търговски партньори по конкретни договори, които уточняват етапи и резултати, докато втората ще създаде „пул от потенциални доставчици“ за компании, чиито технологии могат по-късно да бъдат интегрирани в системата.

Министерството уточни, че поръчката е „освободена от Закона за обществените поръчки от 2023 г. по причини, свързани с разузнаването и националната сигурност“, но ще спазва духа на закона, ако и когато това е възможно, поради което обявлението е публикувано открито.

Atlantic Net е първият етап в проекта CABOT, описан като усилие за „ускоряването на прехода на Кралския флот към автономност с особен акцент в борбата с подводници.“ Той стъпва на предни експериментални програми като CHARYBDIS и инициативата ASW Spearhead и е в съответствие със стратегията на НАТО за интелигентна отбрана за създаване на автоматизирана бариера срещу подводници в Северния Атлантик.

Бъдещите фази, сред които Atlantic Bastion, ще поставят системата под контрола на Кралския флот, използвайки безпилотни лодки Type 92 Sloop и автономни подводници Type 93 Chariot. Заедно тези два проекта целят да намалят зависимостта от платформи с екипаж и да инициират постоянна мрежа за подводно наблюдение, способна да следи движението на подводници в Атлантика – област, където заплахите от руска враждебна дейност скочиха значително през последните години.

По-рано самолет за електронно разузнаване RC-135W Rivet Joint на Кралските ВВС проведе патрул около Калининград. Полетът е част от редовни мисии за събиране на разузнавателна информация на НАТО по източната граница на Алианса. Великобритания провежда подобни ISR мисии от години и поддържа постоянно присъствие по източния фланг много преди пълномащабната инвазия.

Колумбия залови първата безпилотна наркоподводница със Starlink

🇨🇴 Военноморските сили на Колумбия обявиха, че са иззели първата в страната безпилотна подводница със Starlink оборудване. Плавателният съд е открит по карибското крайбрежие на страната и се смята, че е бил използван за тестово пренасяне на наркотици с помощта на дистанционно управляема технология.

Това е първото известно откритие на автономна наркоподводница във водите на Южна Америка. Властите потвърдиха, че плавателният съд не е пренасял наркотици по време на изземването през април, но е бил проектиран да превозва до 1,5 тона кокаин и да изминава разстояние от около 1300 километра.

Според военноморските сили подводницата принадлежи на „Клана на залива“, най-голямата група за трафик на наркотици в Колумбия. Имала е две антени, една от които защитена с фибростъкло и свързана със сателитен модем Starlink за комуникация. Освен това е била оборудвана с две камери за наблюдение: една за навигация на плавателния съд и друга за наблюдение на двигателя му.

Служители на флота заявиха, че тази безпилотна полуподводница е била построена в Колумбия. Тя се движи близо до повърхността на водата, което я прави трудна за засичане, като над водната линия се виждат само всмукателните отвори за въздух и антената. Този дизайн обаче не отговаря на истинска подводница, тъй като не може да се потопи напълно.

Адмирал Хуан Рикардо Росо, командир на колумбийските военноморски сили, заяви по време на пресконференция, че трафикантите се насочват към все по-модерни дронове за контрабанда. Тези системи са по-трудни за засичане от радар и улесняват престъпните групи да действат с частична автономност. Той добави, че използването на такава технология показва промяна в стратегиите за трафик на наркотици към по-иновативни и адаптивни методи.

Откритието е дело на Многонационална стратегия „Орион“ – международна операция, ръководена от Колумбия за борба с трафика на наркотици и свързаните с него престъпления. През първата половина на 2025 г. Колумбия и глобалните ѝ партньори съобщиха за изземването на 2326 тона наркотици, включително хероин, кокаин, марихуана, метамфетамини и хашиш, с подкрепата на 62 държави.

Експерти предупреждават, че премахването на екипажа от тези плавателни съдове намалява риска трафикантите да бъдат арестувани и да разкрият информация. Това също така решава проблема с намирането на хора, желаещи да управляват опасни, импровизирани плавателни съдове, които са описвани като „плаващи ковчези“.

Хенри Шулдинър, служител на американския мозъчен тръст InSight Crime, заяви, че безпилотните наркоподводници не само са трудни за проследяване до престъпни лидери, но и елиминират шанса членовете на екипажа да сътрудничат на правоприлагащите органи, ако бъдат заловени.

Хуана Кабесас, изследовател от Колумбийския институт за развитие и мирни изследвания, заяви, че мексиканските наркокартели, работещи в Колумбия, разработват безпилотни подводници от 2017 г. Тя добави, че тези картели са наели инженери и технологични експерти, за да проектират такива системи.

Експерти по военноморско дело посочват, че въпреки трудното откриване на тези безпилотни съдове, те не са непременно по-невидими от тези с екипаж. Липсата на персонал на борда обаче намалява значително рисковете за контрабандистите. Недостатъкът е, че ако двигателят откаже, няма кой на борда да го поправи – риск, който трафикантите изглеждат склонни да поемат.

Използването на сателитната интернет услуга на SpaceX, играе ключова роля за осигуряване на дистанционна комуникация с плавателния съд. Експерти смятат, че двупосочната възможност за данни на Starlink може да е от съществено значение за бъдещи безпилотни мисии за контрабанда.

Това не е първият път, когато Starlink е свързан с трафик на наркотици. През миналия ноември индийските власти прехванаха дистанционно управляем плавателен съд със Starlink оборудване във водите на Андаманските и Никобарските острови, пренасял метамфетамини за 4,25 милиарда долара.

Други безпилотни плавателни съдове са били засичани в Средиземноморието, често използвани за кратки крайбрежни пътувания между страни като Албания, Италия, Мароко и Испания.

Колумбийските картели използват подводници от десетилетия, предимно за трафик на кокаин на север към Централна Америка или Мексико, но в последните години те извършват и пътувания на дълги разстояния през Атлантическия и Тихия океан.

В един от знаковите случаи през ноември 2024 г. полуподводница с пет тона колумбийски кокаин на борда беше заловена на път за Австралия.

Според агенцията на ООН за наркотиците, производството, изземванията и употребата на кокаин са достигнали рекордни нива през 2023 г. Колумбия, която е водещият производител на кокаин в света, отбеляза рязко нарастване на производството поради засиленото световно търсене.

Законодателството в страната наказва използването, изграждането, маркетинга, притежаването и транспортирането на полуподводници с присъди до 14 години затвор. Експертите по сигурността предупреждават, че безпилотни системи като тези, макар и да предлагат оперативни предимства, също така крият сериозни рискове. Те се опасяват, че технологията може да попадне в ръцете на терористични групи, което осезаемо ще затрудни откриването на заплахи под водата, отколкото във въздуха или на повърхността.

Някои експерти сега препоръчват разполагането на хидрофонни подводни системи за откриване около ключови пристанища и военноморски бази, за да се противодейства на този нов тип заплаха.

Teledyne Marine демонстрира водещи технологии за морска сигурност по време на SeaSEC Challenge 2025

🇺🇸 Американската компания Teledyne Marine в сътрудничество с Teledyne Geospatial проведе успешна демонстрация на своя усъвършенстван пакет от технологии за морска сигурност по време на международното учение SeaSEC Challenge 2025 (SCW25) – многонационално събитие, насочено към тестването на решения за откриване на подводни заплахи и защита на инфраструктура в реални морски условия.

Проведено в периода 12-23 май 2025 г. край бреговете на Схевенинген в Нидерландия, SeaSEC събра на едно място представители от министерствата на отбраната от шест държави, както и водещи индустриални и научно-изследователски партньори, за да отговорят на нарастващите заплахи в плитководни морски зони посредством оперативно ориентирани упражнения.

„SeaSEC предлага ценна възможност да потвърдим ефективността на нашите технологии в реални условия, да си сътрудничим с партньори и да допринесем за по-широката общност, ангажирана с морската сигурност“, заяви Мортен Бернсдорф, ръководител на проекта в Teledyne Marine.

Teledyne Marine участва и в трите основни сценария от програмата, използвайки пълния си технологичен капацитет в областта на сонарите, автономните системи и обработката на данни в реално време.

1. „Виж какво има“ – откриване на прикрити подводни апарати

В този сценарий участниците трябваше да открият и проследят автономни подводни превозни средства (AUV), действащи без кооперация. Teledyne Marine използва система за пасивен акустичен мониторинг (PAM) за откриване на акустични сигнатури в зона от 1×1 км. След първичен контакт беше задействан преден сонар SeaBat 7123 за визуална идентификация и проследяване.

Данните са предавани в реално време до комуникационен център на сушата – демонстрация на бърза локализация и проследяване чрез интегрирани акустични и сонарни технологии.

2. „Без загубени тръби“ – откриване на заплахи за тръбопроводи

Втората фаза беше насочена към идентифициране и класифициране на заплахи в близост до подводни тръбопроводи. Teledyne Marine мобилизира своя автономен апарат Gavia, оборудван със сонар SeaBat T20, за да локализира аномалии по трасето. Успоредни операции с SeaBat T51 се провеждаха от кораб с екипаж и от безекипажен плавателен съд (USV).

За откриване на заровени заплахи беше използвана портова изкопна машина, снабдена с тракер HydroPACT и насочвана от двойка сонари Teledyne BlueView, осигуряващи прецизна навигация и идентификация на скрити обекти. Всички данни бяха обработвани и предавани почти в реално време към оперативния център.

3. „Съмнителни находки“ – откриване на аномалии по морското дъно

Последният сценарий включваше сравнение между актуални изследвания и предварителни карти с цел откриване на следи от саботаж или скорошни нарушения на морското дъно. Teledyne Marine, предоставила и изходните данни за зоната, се завърна с SeaBat T51 и Gavia AUV с сонар T20, за да локализира аномалии като ровове или следи от влачене на котва.

За повишаване на ситуационната осведоменост беше използвана и лидарна платформа на Teledyne Geospatial, а софтуерът Teledyne PDS осигури обработка в почти реално време. Откритите аномалии незабавно се споделяха с командния център.

4. Постоянно визуално наблюдение и международно сътрудничество

Освен подводните операции, Teledyne Marine разположи инфрачервена камера FLIR в пристанището за постоянно визуално наблюдение на зоните на учението до 8 морски мили навътре в морето, в подкрепа на оперативния щаб на SeaSEC.

Компанията акцентира и върху сътрудничеството, като работи заедно с партньори като:

• Copenhagen Global – осигурява USV платформа, интегрирана с технологии на Teledyne
• IHC – осигурява изкопна машина, оборудвана с HydroPACT

Това международно учение не само тестваше технологични възможности, но и насърчи оперативното взаимодействие между граждански и военни участници от шест държави, граничещи със Северно и Балтийско море.

„Освен техническата демонстрация, нашият екип има за цел да покаже цялостния капацитет – от сонари и AUV до хидрофони“, добави Бернсдорф. „Участието ни в SeaSEC отразява ангажимента ни към разработването на технологии и партньорства за защита на подводната инфраструктура – глобален приоритет с нарастващо значение в свързания морски свят.“

Инициирана през декември 2023 г. от министерствата на отбраната на шест държави, SeaSEC насърчава международно сътрудничество в областта на морската сигурност, свързвайки военния сектор с индустрията, изследователите и операторите на критична инфраструктура. Изданието за 2025 г. е последната стъпка в усилията за справяне с регионални рискове в крайбрежните плитководни зони.

Руските военноморски сили официално приеха подводницата „Якутск“ от проекта 636.3

🇷🇺⚓ Военноморските сили на Руската федерация приеха официално в състава си дизел-електрическата подводница „Якутск“, с което беше завършена серията по строителството на подводници от проект 636.3, предназначени за Тихоокеанския флот.

Церемонията по предаването се състоя на 11 юни в корабостроителницата „Адмиралтейски верфи“ в Санкт Петербург в присъствието на висши представители на флота.

Според Министерството на отбраната, заместник главнокомандващият на ВМФ адмирал Владимир Воробьов е произнесъл реч от името на адмирал Александър Мойсеев, в която е поздравил не само участвалите в строежа на подводницата, но и нейният екипаж. В обръщението си Воробьов отправи призив към екипажа „с чест да изпълнява възложените задачи“.

„Якутск“ е шестата и последна подводница от клас „Варшавянка“ (по НАТО: Kilo), построена за Тихоокеанския флот. Тя беше заложена на 23 август 2021 г., спусната на вода на 11 октомври 2024 г., и оттогава е преминала всички задължителни държавни изпитания. Към този момент не е обявена публична информация относно времето на прехвърлянето ѝ към Далечния изток.

Четири от по-рано доставените подводници, а именно Петропавловск-Камчатски, Волхов, Магадан и Уфа, вече са въведени на въоръжение в Приморската флотилия на Тихоокеанския флот и сведения от руски източници сочат, че са оперативно разположени в региона. Петата подводница „Можайск“ последно е засечена в Балтийско море и досега не е публикувана официална информация за нейното прехвърляне към Тихия океан.

По време на церемонията беше отбелязано, че строителството на „Якутск“ е започнало под личния надзор на руския президент Владимир Путин. Завършекът на серията се възприема като засилване на руското подводно присъствие в Азиатско-Тихоокеанския регион, въпреки че официалните данни не разкриват пълния обем или график на разгръщането.

Подводниците от проект 636.3, по-известни с класификацията си на НАТО „improved Kilo“, се отличават с нисък шумов профил и са проектирани за борба с подводни и надводни цели. Те са оборудвани със съвременни сонарни системи и са способни да носят крилати ракети „Калибър“, осигурявайки стратегическо възпиране в оспорвани морски райони.

Пускането на „Якутск“ следва отчетлива тенденция на нарастваща руска военноморска активност в Тихоокеанския театър на фона на нарастващото напрежение в световен мащаб. Въпреки че руското министерство на отбраната не е разкрило конкретни детайли относно бъдещи движения на флота си, подводницата вероятно ще се присъедини към своите „сестри“, които са базирани в Далечния изток.

„Адмиралтейски верфи“ са доставили общо 12 броя от проект 636.3 на руските военноморски сили от началото на програмата. Тихоокеанският флот вече разполага с 6 единици – половината от тях.

Обединеното кралство планира да разшири подводния си флот като послание към Москва

Атомната подводница на Кралския флот HMS Astute е спусната на вода в корабостроителния комплекс на BAE Systems в Бароу-ин-Фърнес, северозападна Англия, през юни 2007 г.

🇬🇧⚔️🇷🇺 Обединеното кралство възнамерява да изпрати „послание към Москва“ чрез планове за разширяване на флота си от ударни подводници и инвестиции в ядреното възпиране, като част от нова стратегия за сигурност, насочена срещу заплахата от Русия.

Правителството на министър-председателя Кийр Стармър ще обяви в понеделник намеренията си да инвестира 15 милиарда паунда в програмата за ядрени бойни глави и да построи 12 нови подводници в рамките на инициативата AUKUS, която Великобритания осъществява заедно със Съединените щати и Австралия, съобщи в неделя Министерството на отбраната. Целта е повишаване на бойната готовност на страната.

Разширеният подводен флот ще замени сегашните подводници от клас Astute, но това ще се случи едва в края на 2030-те години.

Министърът на отбраната Джон Хийли заяви пред BBC, че стратегическият преглед на отбраната, който ще бъде представен утре и ще очертае заплахите пред Обединеното кралство и препоръките за справяне с тях, ще изпрати „ясно послание към Москва“ с укрепване на военните способности и индустриалната база на страната.

„Знаем, че заплахите се увеличават и трябва да действаме решително, за да се противопоставим на руската агресия“, заяви Хийли в официално изявление. „С нови подводници от най-ново поколение, патрулиращи в международни води, и с британска програма за ядрени бойни глави, правим страната ни сигурна у дома и силна в чужбина.“

Освен това Лондон ще изгради шест нови фабрики за боеприпаси с цел постигане на непрекъснато производство, ще закупи до 7000 ракети с далечен обсег и ще инвестира в киберсигурност и запаси от поддържащо оборудване. Пред Хийли заяви, че строежът на новите фабрики ще започне „много скоро“.

„Това е начинът, по който Великобритания застава зад собствените си въоръжени сили и укрепва индустриалната си база – част от нашата готовност да воюваме, ако се наложи“, подчерта той пред BBC.

Въпреки това, целта за достигане на 3% от БВП за отбранителни разходи след следващите избори остава пожелателна, а Хийли не очаква напредък по увеличаването на числеността на британската армия преди следващия парламентарен мандат. Опозиционни партии настояват правителството да постигне тази цел преди 2034 г.

Прегледът в понеделник идва след години на недостатъчно средства за отбранителна индустрия на Обединеното кралство, довели до свиване на армията до нейния най-малък размер от Наполеоновата епоха насам.

Краят на т.нар. „мирен дивидент“ ще увеличи натиска върху вече ограничените публични финанси, като министърът на финансите Рейчъл Рийвс ще представи бюджетите на отделните министерства в рамките на многогодишния преглед на разходите на 11 юни. По-високите военни разходи идват в момент на сериозни конкуриращи се нужди – от здравеопазване до затворническа система.

„Всички обещания от Стратегическия преглед на Лейбъристката партия ще бъдат посрещнати с недоверие, освен ако не покажат откъде ще дойдат реалните средства за тяхното изпълнение“, заяви Джеймс Картлидж, говорител по отбраната на Консервативната партия.

Според The Sunday Times, правителството на Лейбъристите обмисля закупуването на американски бойни самолети, способни да носят тактически ядрени оръжия. Освен това прегледът ще препоръча изграждането на нови ракетни щитове, както и възстановяване на гражданските отряди за местна отбрана.

Промяната в позицията на Обединеното кралство съвпада с призивите на американския президент Доналд Тръмп към страните членки на НАТО да увеличат военните си бюджети. Няколко седмици след встъпването в длъжност на Тръмп през януари, Стармър обяви ангажимент за повишаване на военните разходи на Великобритания от 2.3% на 2.5% от БВП до 2027 г.

Междувременно, Москва осъществи една от най-мащабните си комбинирани въздушни атаки срещу Киев през уикенда, докато украинските специални сили осъществиха историческа операция, с която поразиха една трета от руската стратегическа авиация, само ден преди следващия етап от ключовите преговори в Истанбул, насочени към постигане на примирие в пълномащабния въоръжен конфликт, продължаващ четвърта година.