🇺🇦🚁 Единствената жена във Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), за която е известно, че изпълнява бойни полети с хеликоптер, се появи в нова фотосесия – 4 кадъра на военните фотографи LIBKOS, публикувани на 7 септември от полтавското издание „Змист“. Старши лейтенант Катерина е втори пилот и щурман на Ми-8. Хеликоптерът, в който най-често лети, не е машината, която нанася удара. Той служи като летящ ретранслатор – поддържа радиовръзката на ударната двойка, следвайки я от по-голяма височина.
Украинските щурмови хеликоптери действат на пределно ниски височини. Групата излита от замаскирана площадка насред гората и лети на 9–14 метра над земята, за да затрудни своето откриване. Самият удар се нанася, без машината да се доближава непосредствено до целта: екипажът използва релефа за прикритие, рязко вдига носа на хеликоптера, изстрелва залп от неуправляеми ракети по балистична траектория, след което се оттегля с максимална скорост.
Forces News описва този способ още през юли 2022 г. като общ за руски и украински екипажи и наложен от загубите, причинени от зенитните средства на хеликоптери, останали по-дълго на височина или прекалено близо до фронта. Недостатъкът е ниската точност, присъща на избрания метод. Пенсионираният маршал на авиацията Грег Багуел обяснява пред изданието, че стрелбата с неуправляеми ракети по такава траектория до голяма степен се превръща в лотария, тъй като двигателят на всяка ракета работи малко различно.
Хеликоптерът в ролята на въздушен ретранслатор не носи ракети. Според репортажа на The New York Times от 18 май 2025 г. Катерина лети именно в третата машина от групата, която осигурява връзката на двойката пред себе си. Необходимостта да стои по-високо го излага на по-голям риск от другите две машини. „Щом чуя по радиото, че сме поразили целта, знам, че задачата е изпълнена“, казва тя пред изданието за една от последните си мисии.
Катерина служи в 18-а отделна бригада армейска авиация „Игор Сикорски“, базирана в Полтава. Постъпва в нея през 2023 г. и на следващата година започва бойни полети с Ми-8 – съветски хеликоптер от времето на Студената война, който продължава да се използва от редица страни по земното кълбо и изисква много от екипажа. Освен в ударни групи Ми-8 се използват за евакуация на ранени и доставка на товари.
През годината, в която Катерина постъпва в бригадата, тя губи шестима пилоти в един ден. Те загиват на 29 август 2023 г. при изпълнение на бойна задача в битката за Бахмут. Всички бяха офицери, съобщава тогава говорителят на бригадата Евген Ракита.
Числото „над 30“ бойни полета, което продължава да съпътства публикациите за Катерина, идва от същия репортаж на The New York Times и се отнася до първата ѝ година в редиците на бригадата. По-нови данни не са публично достъпни: командването не съобщава текущия брой полети, както не разкрива и имената на своите пилоти.
Пътят ѝ до дясната седалка започва в момент, когато подобна възможност на практика е била затворена за жени. Нейният баща Олександър, кадрови военен, както и майка ѝ, разказва пред местния „33 канал“, че по време на нейното кандидатстване е действало негласно указание момичетата да не се приемат в курсовете за военни пилоти. По думите му се е наложило с помощта на свои колеги да потърси съдействие от страна на министерството, за да получи тя възможност да кандидатства.
Катерина постъпва на 16 години в Харковския национален университет на ВВС „Иван Кожедуб“ и се оказва единствената жена в курс от 45 души. Един от преподавателите я посреща с изречение, което тя цитира и днес: „Какво правиш тук? Това не е за момичета. Нищо няма да излезе от теб.“
Остава благодарение на инструкторка на хеликоптерен симулатор. „Тя ми каза да не слушам никого, а аз си помислих: щом тя може да лети, защо аз да не мога“, спомня си Катерина. Дипломира се в навечерието на пълномащабната инвазия на 24 февруари 2022 г.
Жените в редиците на ВСУ отдавна не са рядкост. По данни на Генералния щаб, цитирани от „Новинарня“ на 8 март 2026 г. в тях служат 76 500 жени, от които 56 100 са военнослужещи, от които 11 500 офицери и към 10 000 изпълняващи задачи в зоната на бойните действия.
За 12-те години от началото на руската агресия 1705 жени военнослужещи са получили държавни отличия, а 5 са удостоени със званието „Герой на Украйна“, 3 от тях посмъртно. В кабината на боен хеликоптер обаче Катерина остава единствената известна жена с такива мисии. Колко жени в момента се обучават за военни пилоти, не е известно, тъй като по време на войната харковският университет отказва да публикува тези данни. Самата Катерина разказва, че шест момичета са ѝ писали в Instagram за съвет, и казва, че си мечтае повече жени да имат шанса да летят.
С орден „За мъжество“ тя е наградена през есента на 2025 г. – едва 23-годишна. Подписът на „Змист“ сочи и „Сребърен кръст“ – отличие на главнокомандващия ВСУ, за което няма независимо потвърждение.
Пред The New York Times Катерина описва своето отношение по-лаконично: „Не съм дошла тук, за да бъда момиче“, а на въпроса дали се възприема като пионер сред жените пилоти, отговаря, че вероятно е успяла да счупи един стереотип.
Между репортажа на американския ежедневник и новите кадри се променя и средата, в която действат украинските хеликоптери. Плътността на преносимите зенитно-ракетни комплекси и разузнавателните дронове прави доближаването до фронтовата линия все по-рисковано, а част от Ми-8 вече се използват за задача, за която поначало не са предназначени – прехващане на руски ударни дронове в тила.
През март 2026 г. екипаж на Ми-8 на ВВС унищожи 12 камикадзе дрона „Шахед“ над Черно море за период от три часа. В анализ за „Украинска правда“ от 2 август 2026 г. Аркадий Доценко описва тази промяна като преход на армейската авиация от ударно средство към елемент от ПВО мрежата.
И тази задача струва живота на украински екипажи. На 30 юни 2026 г. край село Старицковка в Полтавски район загива целият екипаж на украински Ми-8 по време на мисия по неутрализиране на ударни дронове при поредната масирана руска атака. И 4-мата на борда са били военнослужещи от 16-а отделна бригада на армейската авиация „Броди“: командир капитан Юрий Ворон, летец-щурман майор Валентин Мукшинов, бордови техник старши лейтенант Богдан Хмил и бордови стрелец младши сержант Михайло Деряга.
Ворон е роден на 29 юни 1996 г. и загива ден след 30-годишния си юбилей. Деряга е роден в Полтавска област, над която пада хеликоптерът. Бродовският градски съвет обяви имената им едва на 6 юли – една седмица след катастрофата.
Затова кадрите на LIBKOS не носят ново число и не документират нов полет. От репортажа до фотосерията изминаха 16 месеца, за които няма публично достъпна статистика относно бойните полети на пилоти като Катерина. В същия период обаче задачите на хеликоптерната авиация продължават своята трансформация, а рискът не изчезва – дори когато мисиите се изпълняват далеч от фронтовата линия.
В този смисъл историята на Катерина е по-голяма от историята на жена, успяла да се пребори за мястото, което доскоро ѝ е било отказвано. Войната превърна това място от символ на един кух стереотип в седалка, от която всяко излитане може да бъде последно. Някога са ѝ казали, че кабината на военния хеликоптер „не е за момичета“. Днес, докато украински Ми-8 летят на метри от земята, свързват ударни групи, преследват руските „Шахеди“ и губят екипажи, въпросът кой има право да бъде там изглежда почти нелеп. Остава само много по-жестокият въпрос – кой ще се завърне от следващия полет - и може би преди мисия той остава за миг с нея – тих, безмилостен и без отговор. После витлата се завъртат и тя отново се издига над земята, за да брани небето на родината си от онези, които са дошли да ѝ го отнемат.

