Украински Ми-8 изстрелва прехващачи F7 Litavr срещу руските ударни дронове

🇺🇦🛡️🇷🇺 Украински многоцелеви хеликоптер Ми-8 лети над гориста равнина с пускова установка под страничния пилон – точката за окачване на въоръжение. На нея са окачени 6 прехващача F7 Litavr. Кадрите бяха публикувани онлайн днес и показват машината в нова роля: вместо сама да преследва руските ударни дронове, тя служи като летяща пускова площадка за прехващачи, които довършват задачата. В материал от 15 октомври The New York Times описа как посочения подход се прилага в битка. Репортерите на вестника Мария Вареникова и Пол Мозур са летели на борда на такъв Ми-8.

Целите са руските дронове „Шахед“, както в Украйна наричат ударните апарати от семейството на иранския „Шахед-136“, произвеждани по лиценз в Русия под името „Геран-2“. Пилотът Олег, 45-годишен вертолетчик от Сухопътните войски на ВСУ, е изпълнил десетки мисии по стария метод, в който екипажите доближават целта и я свалят с картечници – евтино и ефективно, но опасно. Сега вместо картечници и неуправляеми ракети хеликоптерът му носи витлови прехващачи, насочвани от изкуствен интелект. Русия продължава да смесва в своите масирани атаки витловите „Шахед“ с реактивните им версии, затова Олег продължава да лети. При един от последните му полети екипажът е свалил 8 дрона. Вестникът не съобщава фамилията на пилота, частта му и района, в който действа.

F7 Litavr е разработка на украинската компания F-Drones и носи името на казашкия боен барабан. Според Министерството на отбраната на Украйна той развива до 350 км/ч, работи в радиус от 40 км и на височина до 9 км. В едно от подразделенията на Силите за безпилотни системи е регистриран и полет на над 80 км. Дронът има дневна и термовизионна камера, както и навигация, която не зависи от GPS и е предназначена за работа при интензивна електронна война. В последната фаза насочването е напълно автономно: когато прехващачът засече целта, той се насочва сам към нея, а операторът управлява само неговата скорост. Разработката е започнала през есента на 2024 г. През лятото на 2025 г. дронът е преминал изпитанията, кодифициран е влиза на въоръжение във войските. Серийните доставки за войските започват през есента на същата година.

Ми-8 с прехващачи беше показан публично за първи път на 24 август 2026 г., в обръщение на президента Володимир Зеленски за Деня на независимостта. Тогава конкретният вид не беше обявен, а Janes отбеляза само единствено сходство с F7 Litavr. В текста под своето видео NYT вече пише, че прехващачите са Litavr. По оценка на украинското издание Defence Express хеликоптерът може да пренася до 12 прехващача, по 2 на всяка точка за окачване. Колко цели ще порази един хеликоптер в рамките на един полет, зависи от обстановката, продължителността на полета и горивото, уточнява изданието.

Схемата не е нова за украинската борба с дронове. От април 2026 г. въоръженият с 6-цевна картечница M134 Minigun самолет Ан-28 с доброволчески екипаж пуска изпод крилата си прехващачите SkyFall P1-Sun и Merops AS-3 Surveyor. По собствени данни екипажът му е свалил над 200 руски дрона.

Старият метод също не е изоставен напълно. На 22 октомври пилот на Ми-8 с позивна „Крижик“ публикува кадри в Instagram, на които екипажът му преследва и сваля „Шахед“ ниско над земната повърхност. Цената на този метод е известна. На 17 декември 2025 г. хеликоптер Ми-24 от 12-а отделна бригада на армейската авиация беше вдигнат във въздуха по време на масирана руска атака с дронове и се разби и загинаха 4-те души на борда. Сред тях беше командирът Олександр Шемет, носител на най-високото национално отличие Герой на Украйна. По думите на брат му предварителното разследване сочи сблъсък с безпилотен апарат. Към 23 октомври официален извод за причината няма.

Изстрелваният от хеликоптер прехващач решава само част от задачата. Litavr е витлов, а през септември руската армия изстреля над 3000 реактивни дрона „Шахед“ по Украйна при едва 350 през юни, става ясно от сводките на украинските ВВС. Реактивните варианти летят твърде бързо за повечето прехващачи. През август F-Drones представи LITAVR+, предназначен именно за тези цели. Според изпълнителния директор Станислав Хутор той развива малко над 400 км/ч и вече е преминал необходимите изпитания. Според NYT компанията проучва дали вертолетите могат да носят и по-бързи прехващачи.

Пилотът на Ми-8 „Крижик“ показа как армейската авиация сваля „Шахед“

🇺🇦🚁 Пилотът на многоцелеви вертолет Ми-8 от армейската авиация на Въоръжените сили на Украйна Володимир Крижановски, известен с позивната си „Крижик“, публикува кадри как преследва и сваля руски камикадзе дрон над разорани ниви. Клипът е заснет през стъклата на кабината: делтовидният летателен апарат лети ниско, малко на нивото на горския пояс между полетата, а вертолетът скъсява разстоянието до него, докато не го поразява с бордовото оръжие, при което се разбива и превръща в огнено кълбо на земята. Крижановски не уточнява кога и къде е извършен полетът, а самото място не е геолокирано по кадрите.

По думите му преследваната цел е иранския дрон „Шахед“. Така в Украйна наричат руските ударни дронове от семейството на иранския „Шахед-136“, които в Русия се произвеждат под названието „Геран-2“. Дронът е бавен като скорост на полета в сравнение с крилатите ракети и често лети ниско над земята, поради което, както показва клипът, той може да бъде прехванат и от хеликоптер.

Текстът под видеото започва с две кратки изречения, в които се казва, че дронът е бил унищожен, което значи. „още един съхранен шанс за живот“. Следва основната мисъл в текста: „Зад всяка унищожена цел стои шанс някой да се върне у дома, да прегърне близките си, да опази жилището си и да продължи да живее.“ Тонът е спокоен, почти служебен: „Вършим работата си. Спокойно. Отговорно. Докато постигнем резултат.“ В края пилотът се обръща към зрителите: „Работим, за да живеят хората. А вие ценете живота и подкрепяйте.“ Текстът е подписан от името на рода войски, а не лично от пилота: „Армейската авиация. В защита на онези, които са на земята.“

Крижановски не е случаен автор на видео от фронта. През юли, за празника на този род войски, ArmyInform, информационна агенция на Министерство на отбраната на Украйна, публикува интервю с него и друг пилот с позивна „Корж“, с когото делят кабината на Ми-8 още отпреди пълномащабната война. Според разказа на агенцията двамата са унищожавали руски колони през първите часове на войната. И двамата носят и трите степени на ордена „Богдан Хмелницки“, а най-високите степени получават лично от президента Зеленски.

В интервюто Крижановски описва ритуала си преди тежък полет. Когато усети, че предстои трудна задача, пише на жена си „Обичам те“, после тихо прочита „Отче наш“ и погалва вертолета, като му казва: „Всичко ще бъде наред. Пази ни, а ние ще пазим теб.“ Шлемът му е изрисуван с позивната, последвана от 3 глагола: „Лети. Обичай. Стреляй.“ Същият девиз стои и на неговия профил в Instagram, където е публикуван клипът.

Самото видео е от онези записи, за които пилотите говорят с известни резерви. „Хората виждат красиво видео от полет. Но зад тези 30 секунди стоят стотици хора: техници, инженери, хора, които осигуряват полетите“, казват те в интервюто. След полета екипажът отива да почива, а техническият екип остава до машината, за да отстрани повредата, да я зареди и подготви за следващия боен полет. В интервюто пилотът нарича тези хора „титани“. Свалянето на ударни дронове заема в разказа им особено място: „Когато сваляш въздушна цел, разбираш, че току-що си спасил нечий дом. Нечия кола. А най-важното – нечий живот.“ Тази мисъл е основополагаща и за новото видео.

Кадрите показват задача, за която този род войски оригинално не е създаден. Той е част от Сухопътните войски и неговата основна роля е да поддържа пехотата, обясняват двамата пилоти. Пилотите казват, че сега свалят и дронове „Шахед“, поразяват въздушни цели, евакуират ранени и превозват десантни части. „Част от функциите, които традиционно изпълняват ВВС, сега поемаме и ние.“ Сред операциите, записани със златни букви в историята на украинската авиация, те посочват началото на лова. Изреждат „Азовстал“, Змийския остров и началото на свалянето на дронове „Шахед“. От командата до излитане, казват, минават „буквално 7–10 минути“.

Използването на хеликоптери за отбрана от дронове отдавна не е необичаен подход. Кадри от такъв лов се разпространяват поне от август 2024 г. На клип, който „Фокус“ описа на 25 август същата година, армейски Ми-8 изравнява скоростта си с дрон „Шахед“ и стрелецът дава 2 откоса от едрокалибрена картечница, при което дронът започва да пада на 10-ата секунда. Описаният от изданието метод изисква наличието на пряка видимост: екипажът трябва да види целта, да се изравни с нея и да я задържи в прицела достатъчно дълго, за да стреля. Кадрите на „Крижик“ също са дневни, а машината следва дрона ниско над нивите.

Същата малка височина крие и сериозна опасност. Вечерта на 17 декември 2025 г. екипаж на Ми-24 излетя да прехваща дронове „Шахед“ и след известно време изчезна от радарите. По-късно стана ясно, че той се е разбил, а 4-мата летци на борда са загинали. По думите на брата на командира катастрофата е станала в Черкаска област. За гибелта на екипажа съобщи 12-а отделна бригада на армейската авиация на името на Виктор Павленко. Командир беше 55-годишният Герой на Украйна Олександр Шемет, пилотът, който през април 2022 г. осъществи последния успешен въздушен пробив до обсадения завод „Азовстал“ в Мариупол.

Неговият брат Юрий заяви пред „Суспилне“, че по данни на предварителното разследване вертолетът се е сблъскал с дрона. По думите му апаратът очевидно е летял на свръхниска височина и не е бил засечен от средствата за наблюдение. Към 23 октомври официален извод за причината не е публикуван. Ако думите на брат му бъдат потвърдени, ще покажат цената на метода: за да види и свали целта, екипажът се налага да влезе в същия тесен коридор над земята, в който лети и тя.

В началото на нахлуването, разказва „Корж“, екипажите атакуват колоните при пряка видимост, а бойните полети днес са „съвсем друго ниво на риск“: ясна линия на фронта, няколко ешелона на ПВО и укрепените рубежи. Към това пилотите добавят и друга заплаха. „Основният проблем сега са FPV дроновете. Просто са невероятно много“, казват те; част от тях се управляват по оптичен кабел и трудно се заглушават, като част от застават встрани от пътя и започват да чакат, след което атакуват от засада. Според тях тази заплаха е не по-малка от заплахата на преносимите зенитни ракетни комплекси. Самите машини също са на предела си. „Нашата техника отдавна работи отвъд онова, което е записано в инструкциите“, признават пилотите и настояват, че опитът им ще позволи бързо да усвоят съвременни западни вертолети, ако Украйна ги получи.

Затова клипът казва повече от това, че е свален поредният дрон. Украинските вертолетчици воюват срещу дроновете „Шахед“ ниско над земята с машини, отдавна изчерпали своя летателен ресурс. Там дронът и вертолетът летят на една и съща височина. Четиримата от Ми-24, излетял през декември 2025 г. на такава задача, така и не се завърнаха обратно. А Крижановски заяви, че го прави тъкмо за да даде шанс на всеки да се завърне жив и здрав у дома.

Руски хеликоптер Ми-8 навлезе 300 метра в Полша за 42 секунди

🇷🇺🚁🇵🇱 Руски военен хеликоптер Ми-8 е навлязъл откъм Калининградска област на около 300 метра във въздушното пространство на Полша, където е останал за 42 секунди. Това съобщи Оперативното командване на полските въоръжени сили (DO RSZ). Нарушението е станало в сряда, 23 септември, в 11:08 ч. северно от град Браниево. Полша е вдигнала изтребители в отговор, а командването оценява инцидента като поредна руска проверка на готовността на противовъздушната отбрана.

Командването, което ръководи ежедневните действия по ПВО на страната, публикува информацията в X и Facebook броени часове след инцидента. „Полетът беше наблюдаван от радарни системи на Въоръжените сили на Република Полша. Бяха вдигнати изтребители, а наземните сили и средства останаха в готовност“, гласи съобщението, което добавя: „Характерът на инцидента сочи, че Русия отново проверява готовността на нашата противовъздушна отбрана.“ Дежурните екипи наблюдават въздушното пространство денонощно.

Пред Radio Olsztyn говорителят на командването подполковник Яцек Горишевски предложи допълнителни подробности. По думите му полските военни са наблюдавали руски тренировъчни полети още от сутринта. По време на нарушението са установили връзка с командния пункт в Калининградска област и са обърнали внимание на навлизането, след което руската страна е отдалечила хеликоптера от границата. Горишевски посочи, че машината се е връщала от Гданския залив.

Ми-8 е съветски многоцелеви хеликоптер от среден клас. В руските въоръжени сили се използва за превоз на войски и товари, десант и евакуация, а специализираните му модификации служат за летящи командни пунктове или платформи за електронна война. Полското съобщение не уточнява модификацията, военната част и дали машината е носела въоръжение. Не посочва и дали службите са разговаряли непосредствено с екипажа.

Обявените дълбочина и продължителност на нарушението не са достатъчни, за да се възстанови конкретен маршрут. При скорост 225 км/ч – приблизителна крейсерска скорост, посочена за Ми-8 – хеликоптерът би изминал около 2,6 км за 42 секунди. При максимално навлизане от 300 метра това би било съвместимо с полет преимуществено покрай границата. Условен маршрут от 300 метра директно навътре и обратно би означавал около 600 метра път и средна скорост близо 51 км/ч. Реалната скорост и маневрите обаче не са известни. Без публикувана траектория тези изчисления показват възможни варианти, а не установения ход на полета.

Браниево се намира във Варминско-Мазурското войводство, на 6 км южно от границата с Калининградска област. Посоченото от командването място е северно от града, в граничния район. На запад е Вислинският залив, през който минава границата; тя пресича и пясъчната коса, отделяща залива от Балтийско море. Така в района Полша и Русия имат както сухопътна, така и водна граница. В Браниево е постоянно базирана 9-а бронекавалерийска бригада, която в края на август получи 28 нови танка K2 Black Panther.

От руската страна е Калининградска област – ексклав между Полша, Литва и Балтийско море, отделен от останалата част на Руската федерация. В Балтийск, при входа на Вислинския залив, се намира главната военноморска база на Балтийския флот. Русия разполага в областта и оперативно-тактически ракетни комплекси „Искандер-М“, чието постоянно разполагане там беше обявено през февруари 2018 г.

Нарушението е ограничено по дълбочина и продължителност, но тези параметри не разкриват цялостната последователност на полската реакция. В публични описания на дежурството на изтребители по линия на НАТО е посочено излитане до 15 минути след тревога. Това е срок за готовност, не задължително изчакване или установено време за реакция в този случай. Не са обявени точен момент на заповедта, час на излитане и местоположение на самолетите спрямо хеликоптера. Съобщено е за излитане и радарно проследяване, но не и за прехват.

Бързото публикуване на конкретни данни отличава случая от нарушението с беларуски хеликоптери на 1 август 2023 г. Тогава Ми-8 и Ми-24 навлязоха във въздушното пространство на страната при Беловежа по време на учение в граничния район. Полското командване първоначално отрече нарушение и го потвърди 10 часа по-късно. Сега армията сама оповести часа, приблизителната дълбочина и продължителността на навлизането.

Друг сходен случай с пилотирана руска машина от 11 февруари 2025 г. беше нарушение на разузнавателен самолет Су-24МР, който навлезе на 6,5 км навътре във въздушното пространство на Полша над източната част на Гданския залив, където остана в него 1 минута и 12 секунди. Руската страна го обясни с повреда в навигационната система.

Значително по-мащабно беше нахлуването на 19-21 руски дрона през нощта срещу 10 септември 2025 г. по време на масирано нападени срещу Украйна. Полски и нидерландски изтребители свалиха поне три от тях. Варшава поиска консултации по член 4 от Вашингтонския договор, а НАТО започна инициативата „Eastern Sentry“ за усилване на отбраната по източния фланг.

Между февруари 2025 г. и сегашния инцидент срещите с руската авиация над Балтийско море продължиха. Полски изтребители редовно прехващат разузнавателни самолети Ил-20 над международни води, без тези полети непременно да нарушават въздушното пространство на страната. Разграничението е съществено: прехватът сам по себе си не означава пресичане на държавната граница. Според RMF FM случаят от сряда е първото руско нарушение на полското въздушно пространство от месеци.

В Полша се чуват призиви за по-твърд отговор. Генерал Роман Полко, бивш командир на специалната част GROM и бивш заместник-ръководител на Бюрото за национална сигурност, настоява, че предупредителни изстрели биха били оправдани. Според него те биха показали бдителността на армията и биха принудили хеликоптера незабавно да напусне.

Публичните данни обаче не позволяват да се установи дали подобно действие изобщо е било практически възможно през тези 42 секунди. За такава оценка са нужни данни за наличните средства, местоположение и готовност, както и за момента, в който е установено нарушението. Поради тази причина нито възможност за предупредителен огън, нито категорична невъзможност за такъв следват от продължителността на този полет. В същото време сведенията за контакт с руския команден пункт показват, че реакцията е включвала и непосредствено предупреждение към руската страна.

Оценката за изпитване на полската ПВО принадлежи на командването. Краткото навлизане на ограничена дълбочина е съвместимо с подобна хипотеза, но само по себе си не доказва намерението на екипажа. Не са публикувани подробна траектория или записи на радиообмена. Навигационна грешка при полет близо до границата също е възможно обяснение, но за този инцидент не е подкрепено от необходимите данни. Обяснението за Су-24МР през 2025 г. е предишна руска версия за друг случай.

Подобни сценарии вече присъстват в полския публичен дебат. На 3 юли Onet съобщи, позовавайки се на източници, доближени до президента Карол Навроцки, че САЩ е известил Полша за руски сценарии за изпитване на НАТО. Сред описаните варианти е ограничено навлизане в граничния пояс под предлог за навигационна грешка или спасителна операция след принудително кацане на хеликоптер. Публикацията дава контекст на опасенията във Варшава, но инцидентът при Браниево не установява връзка с подобни сценарии.

За по-категорична оценка на случая са необходими подробните данни за маршрут, действия на екипажа и съдържание на комуникацията между двете страни. Допълнитекни сходни нарушения биха дали основание да се търси реална закономерност, без непременно да възпроизвеждат същите 300 метра и 42 секунди. Само по себе си руско обяснение или липсата на такова не биха решили въпроса за умисъла

Единствената жена боен пилот на Украйна лети в най-изложената машина на групата

🇺🇦🚁 Единствената жена във Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), за която е известно, че изпълнява бойни полети с хеликоптер, се появи в нова фотосесия – 4 кадъра на военните фотографи LIBKOS, публикувани на 7 септември от полтавското издание „Змист“. Старши лейтенант Катерина е втори пилот и щурман на Ми-8. Хеликоптерът, в който най-често лети, не е машината, която нанася удара. Той служи като летящ ретранслатор – поддържа радиовръзката на ударната двойка, следвайки я от по-голяма височина.

Украинските щурмови хеликоптери действат на пределно ниски височини. Групата излита от замаскирана площадка насред гората и лети на 9–14 метра над земята, за да затрудни своето откриване. Самият удар се нанася, без машината да се доближава непосредствено до целта: екипажът използва релефа за прикритие, рязко вдига носа на хеликоптера, изстрелва залп от неуправляеми ракети по балистична траектория, след което се оттегля с максимална скорост.

Forces News описва този способ още през юли 2022 г. като общ за руски и украински екипажи и наложен от загубите, причинени от зенитните средства на хеликоптери, останали по-дълго на височина или прекалено близо до фронта. Недостатъкът е ниската точност, присъща на избрания метод. Пенсионираният маршал на авиацията Грег Багуел обяснява пред изданието, че стрелбата с неуправляеми ракети по такава траектория до голяма степен се превръща в лотария, тъй като двигателят на всяка ракета работи малко различно.

Хеликоптерът в ролята на въздушен ретранслатор не носи ракети. Според репортажа на The New York Times от 18 май 2025 г. Катерина лети именно в третата машина от групата, която осигурява връзката на двойката пред себе си. Необходимостта да стои по-високо го излага на по-голям риск от другите две машини. „Щом чуя по радиото, че сме поразили целта, знам, че задачата е изпълнена“, казва тя пред изданието за една от последните си мисии.

Катерина служи в 18-а отделна бригада армейска авиация „Игор Сикорски“, базирана в Полтава. Постъпва в нея през 2023 г. и на следващата година започва бойни полети с Ми-8 – съветски хеликоптер от времето на Студената война, който продължава да се използва от редица страни по земното кълбо и изисква много от екипажа. Освен в ударни групи Ми-8 се използват за евакуация на ранени и доставка на товари.

През годината, в която Катерина постъпва в бригадата, тя губи шестима пилоти в един ден. Те загиват на 29 август 2023 г. при изпълнение на бойна задача в битката за Бахмут. Всички бяха офицери, съобщава тогава говорителят на бригадата Евген Ракита.

Числото „над 30“ бойни полета, което продължава да съпътства публикациите за Катерина, идва от същия репортаж на The New York Times и се отнася до първата ѝ година в редиците на бригадата. По-нови данни не са публично достъпни: командването не съобщава текущия брой полети, както не разкрива и имената на своите пилоти.

Пътят ѝ до дясната седалка започва в момент, когато подобна възможност на практика е била затворена за жени. Нейният баща Олександър, кадрови военен, както и майка ѝ, разказва пред местния „33 канал“, че по време на нейното кандидатстване е действало негласно указание момичетата да не се приемат в курсовете за военни пилоти. По думите му се е наложило с помощта на свои колеги да потърси съдействие от страна на министерството, за да получи тя възможност да кандидатства.

Катерина постъпва на 16 години в Харковския национален университет на ВВС „Иван Кожедуб“ и се оказва единствената жена в курс от 45 души. Един от преподавателите я посреща с изречение, което тя цитира и днес: „Какво правиш тук? Това не е за момичета. Нищо няма да излезе от теб.“

Остава благодарение на инструкторка на хеликоптерен симулатор. „Тя ми каза да не слушам никого, а аз си помислих: щом тя може да лети, защо аз да не мога“, спомня си Катерина. Дипломира се в навечерието на пълномащабната инвазия на 24 февруари 2022 г.

Жените в редиците на ВСУ отдавна не са рядкост. По данни на Генералния щаб, цитирани от „Новинарня“ на 8 март 2026 г. в тях служат 76 500 жени, от които 56 100 са военнослужещи, от които 11 500 офицери и към 10 000 изпълняващи задачи в зоната на бойните действия.

За 12-те години от началото на руската агресия 1705 жени военнослужещи са получили държавни отличия, а 5 са удостоени със званието „Герой на Украйна“, 3 от тях посмъртно. В кабината на боен хеликоптер обаче Катерина остава единствената известна жена с такива мисии. Колко жени в момента се обучават за военни пилоти, не е известно, тъй като по време на войната харковският университет отказва да публикува тези данни. Самата Катерина разказва, че шест момичета са ѝ писали в Instagram за съвет, и казва, че си мечтае повече жени да имат шанса да летят.

С орден „За мъжество“ тя е наградена през есента на 2025 г. – едва 23-годишна. Подписът на „Змист“ сочи и „Сребърен кръст“ – отличие на главнокомандващия ВСУ, за което няма независимо потвърждение.

Пред The New York Times Катерина описва своето отношение по-лаконично: „Не съм дошла тук, за да бъда момиче“, а на въпроса дали се възприема като пионер сред жените пилоти, отговаря, че вероятно е успяла да счупи един стереотип.

Между репортажа на американския ежедневник и новите кадри се променя и средата, в която действат украинските хеликоптери. Плътността на преносимите зенитно-ракетни комплекси и разузнавателните дронове прави доближаването до фронтовата линия все по-рисковано, а част от Ми-8 вече се използват за задача, за която поначало не са предназначени – прехващане на руски ударни дронове в тила.

През март 2026 г. екипаж на Ми-8 на ВВС унищожи 12 камикадзе дрона „Шахед“ над Черно море за период от три часа. В анализ за „Украинска правда“ от 2 август 2026 г. Аркадий Доценко описва тази промяна като преход на армейската авиация от ударно средство към елемент от ПВО мрежата.

И тази задача струва живота на украински екипажи. На 30 юни 2026 г. край село Старицковка в Полтавски район загива целият екипаж на украински Ми-8 по време на мисия по неутрализиране на ударни дронове при поредната масирана руска атака. И 4-мата на борда са били военнослужещи от 16-а отделна бригада на армейската авиация „Броди“: командир капитан Юрий Ворон, летец-щурман майор Валентин Мукшинов, бордови техник старши лейтенант Богдан Хмил и бордови стрелец младши сержант Михайло Деряга.

Ворон е роден на 29 юни 1996 г. и загива ден след 30-годишния си юбилей. Деряга е роден в Полтавска област, над която пада хеликоптерът. Бродовският градски съвет обяви имената им едва на 6 юли – една седмица след катастрофата.

Затова кадрите на LIBKOS не носят ново число и не документират нов полет. От репортажа до фотосерията изминаха 16 месеца, за които няма публично достъпна статистика относно бойните полети на пилоти като Катерина. В същия период обаче задачите на хеликоптерната авиация продължават своята трансформация, а рискът не изчезва – дори когато мисиите се изпълняват далеч от фронтовата линия.

В този смисъл историята на Катерина е по-голяма от историята на жена, успяла да се пребори за мястото, което доскоро ѝ е било отказвано. Войната превърна това място от символ на един кух стереотип в седалка, от която всяко излитане може да бъде последно. Някога са ѝ казали, че кабината на военния хеликоптер „не е за момичета“. Днес, докато украински Ми-8 летят на метри от земята, свързват ударни групи, преследват руските „Шахеди“ и губят екипажи, въпросът кой има право да бъде там изглежда почти нелеп. Остава само много по-жестокият въпрос – кой ще се завърне от следващия полет - и може би преди мисия той остава за миг с нея – тих, безмилостен и без отговор. После витлата се завъртат и тя отново се издига над земята, за да брани небето на родината си от онези, които са дошли да ѝ го отнемат.

Автоматизирана турела „Хижак“ сваля „Шахеди“ от украински вертолет

🇺🇦🚁 Вертолетите, които Силите за отбрана на Украйна вдигат нощем срещу руските ударни дронове, получиха оръжие, което автономно открива и проследява целта. Благотворителният фонд на Сергий Притула, който от началото на войната снабдява украинската армия, съобщи на 3 септември, че е предал дистанционно управлявани бойни модули „Хижак“, и публикува кадри, на които монтирана на вертолет турела поразява дронове „Шахед“ в полет. Покупката е направена в рамките на съвместната кампания за набиране на средства „Освети врага 2.0“, организирана от фонда и превозваческата платформа Uklon.

„Хижак“ е разработка на украинската компания UGV Robotics, която произвежда и наземния роботизиран комплекс „Лют“. Модулът носи картечница с калибър 7,62 мм по избор: съветска ПКТ, американска M240 или белгийска FN MAG. Според избраната картечница системата може да използва съветски или натовски боеприпаси. Турелата се завърта на 360° по хоризонтала и може да се насочва до 75° по вертикала. Боекомплектът е 700 патрона, далечината на стрелбата достига 800 метра, а хидравличният стабилизатор задържа ствола стабилен, докато носителят се движи.

Същността обаче не е в самата картечница. Турелата наблюдава през два термални канала – широк, с поле от 48° за търсене, и тесен, с 15° за съпровождане, и използва балистичен изчислител и лазерен далекомер. Последният решава задачата, която иначе остава изцяло за стрелеца: колко пред движещата се цел трябва да бъде изнесено наведението и на каква височина да се повдигне стволът, за да се компенсира падането на куршума по траекторията. Върху тези данни работи система за автоматично разпознаване и следене с изкуствен интелект, която открива въздушния апарат, задържа го в прицела и оставя на човека решението кога да открие огън.

Ми-8 и Ми-24 отдавна са част от ешелонираната украинска ПВО като ловци на ударни безпилотни апарати и поемат задача, за която зенитната ракета е твърде скъпа и твърде дефицитна. За една година вертолети с картечно въоръжение са свалили над 3200 дрона тип „Шахед“. Бившият главнокомандващ ген. Олександър Сирски е посочвал, че в определени райони машините унищожават до 40% от дроновете, навлезли в зоните им за прехват. През март 2026 г. Военноморските сили публикуваха кадри на екипаж на Ми-8, който за три часа над морето свали 12 руски ударни дрона.

Тази работа обаче до голяма степен зависи от ръката и окото на бордовия стрелец. Машините получиха модерна свръзка, навигация и оптико-прицелни станции с дневен и термален канал, а част от тях бяха превъоръжени с шестцевни M134 Minigun със скорострелност, достигаща 6000 изстрела в минута, която компенсира ограниченията на ръчното наведение с плътност на огъня: когато насочването остава в ръцете на стрелеца, големият брой изстрели увеличава вероятността от попадение.

Самата задача по природа е трудна, защото прехватът се извършва в тъмното, от подвижна платформа, срещу дрон, който лети с около 180 км/ч и има размах около 2,5 м. Ограниченията на ръчното наведение личат и от тактиката: машините ловуват по двойки, като едната съпровожда целта визуално и насочва към нея втората, която открива огън. Екипажите при това не стрелят веднага, а изчакват дронът да излезе над гора, за да не паднат останките му върху населено място.

„Хижак“ подхожда към същия проблем от другата страна. Вместо ограниченията на ръчното наведение да се компенсират с голям обем огън, модулът автоматизира насочването и увеличава вероятността всеки изстрел да има ефект – нещо, което ПКТ с обичайната си скорострелност трудно може да постигне с ръчно управление. Кадрите на фонда показват именно това: автоматичното проследяване държи ствола върху цел, която досега трябваше да бъде поразявана чрез изчакване на удобния момент и продължителен откос.

Модулът вече е използван и във въздуха. По-рано той беше монтиран във вътрешността на кабината на H125 на Държавната гранична служба на Украйна, а във видеото турелата е поставена върху външна платформа отстрани на машината. Изнесеният монтаж запазва вътрешния обем на вертолета и по оценката на Defense Express вероятно осигурява на турелата по-широк сектор за работа. Кадрите показват и нещо, липсващо дотогава: реални попадения по въздушна цел, а не само стрелба на полигон.

Министерство на отбраната на Украйна кодифицира „Хижак“ през юли 2025 г. и го допусна до експлоатация във ВСУ по линия на главното управление, което отговаря за жизнения цикъл на въоръжението и военната техника. Кодификацията вписва изделието в номенклатурата за снабдяване на ВСУ. Министерството посочи, че операторът управлява системата дистанционно, от защитена позиция, вместо да е изложен на отворен люк.

Оттогава UGV Robotics е прекарала конструкцията през около 10 поколения и я монтира върху наземните роботизирани комплекси „Лют“ и TERMIT, на морския дрон Magura V5 и върху пикапи, а наскоро и на борда на фрегата от НАТО. Замисълът е модулен от самото начало: една и съща турела да може да се използва на стационарна позиция, бойна машина, морски носител и въздушна платформа.

Съвместната кампания с Uklon следва същата логика. В първото издание тя целеше да събере 30 милиона гривни за 65 комплекса за откриване, проследяване и насочване с лазер, термална камера, прожектор и автоматично захващане на целта. Те бяха предназначени за мобилните огневи групи – наземния ешелон, който сваля „Шахеди“ с картечници от пикапи. Uklon внесе първите три милиона гривни и добави по 10 гривни от всяка поръчка в класовете Business и Prime. Второто издание пренася същия принцип във въздуха.

Границите на решението личат от собствените числа. Далечината от 800 метра значи, че вертолетът трябва да се приближи съвсем близо до цел, която носи бойна глава от 20 до 50 кг. Куршумът с калибър 7,62 мм също има сравнително малка маса срещу апарат с тегло близо 200 кг. Производителят твърди, че с един боекомплект могат да бъдат прехванати над сто FPV-дрона; Defense Express определя тази цифра като завишена спрямо условията на реалната стрелба. Фондът от своя страна не съобщи колко модула е финансирал, в кои части са постъпили, нито колко е платил за тях.

Прехватът с картечница е сред най-евтините начини да бъде свален „Шахед“ и именно затова остава сред най-търсените. Срещу дрон, чиято себестойност се оценява между 20 и 50 хил. долара, украинската страна изразходва картечен откос, а не зенитна ракета. Основното ограничение обаче никога не е било цената на отделния изстрел, а човекът зад мерника – колко бързо открива тъмния силует и колко дълго успява да го задържи в прицела.

„Хижак“ измества това ограничение от рефлекса на стрелеца към алгоритъма за проследяване. Дали това ще се окаже достатъчно, ще проличи не от кадрите на фонда, а от бойната статистика – и от това дали дялът от 40% в определени райони ще започне да расте.

Русия е загубила пореден боен хеликоптер Ми-8МТ.

🇷🇺🚁 Telegram каналът Fighterbomber, приписван на руския пилот Иля Туманов и считан за неофициален говорител на Въздушно-космическите сили, публикува съобщение за загуба на руски многоцелеви хеликоптер от серията Ми-8.

Публикацията не съдържа дата и час, точно местоположение, обстоятелства на инцидента, нито съдбата на екипажа. Към момента е твърде рано за реакция от страна на независимите трекери Oryx и Ukrainian Conflict Observatory, които обикновено публикуват визуални потвърждения.

По приложената снимка машината може да бъде идентифициран като модернизирана версия – конкретно Ми-8МТ (експортно обозначение Ми-17), произвеждана в Казанския вертолетен завод от 1977 г. насам с двигатели ТВ3-117МТ от 1420 kW всеки. Ключов отличителен белег е разположението на опашния винт от лявата страна на опашната греда – характерно за Ми-8МТ и всички следващи версии, докато по-старите Ми-8Т носят опашен винт отдясно.

На външните пилони са монтирани цилиндрични блокове за неуправляеми авиационни ракети, съвместими с пускови блокове Б-8В20 за 20 броя 80-мм ракети С-8 с обхват 2–4 км. Окомплектовката определя машината като транспортно-боен или десантно-щурмови вариант – вероятно Ми-8МТВ или Ми-8АМТШ „Терминатор", последният от които може да носи и противотанкови управляеми ракети 9М114 „Щурм" и удебелена броня на пилотската кабина. Видимата червена звезда потвърждава принадлежност към руските въздушно-космически сили.

Съобщението се появява в края на 4-седмичен период с натрупани загуби на руски вертолетни платформи. На 29 април Силите за безпилотни системи на Украйна поразиха на земята два Ми-28 и два Ми-17 в момент на дозареждане на летищна площадка във Воронежка област – операцията беше проведена на повече от 150 км от линията на съприкосновение и комбинира дронове, артилерия и сили за специални операции. На 25 април руски боен хеликоптер беше свален край град Гао в Мали. Сведенията дойдоха отново от Fighterbomber, който описа поражението като резултат от „външен огневи удар" и съобщи гибелта на целия борд, който е включвал превозвана мобилна огнева група.

На нощта срещу 4 март руската противовъздушна отбрана свали собствен Ми-8АМТШ над Ростовска област при инцидент с приятелски огън – машината се разби в стопанска постройка в село Дудки, район Милерово, и тримата членове на екипажа загинаха. Според данни на Oryx и публичните бойни регистри към ноември 2025 г. руските загуби от фамилията Ми-8 достигат 41 унищожени и 12 повредени машини, плюс една дезертирала в Украйна през 2023 г.

Натрупването на загуби вече принуди Министерството на отбраната на Руската федерация да обяви програма за модулна бронева защита на Ми-8, която се очаква да обхване над 50 машини през следващите две години – директен отговор на ефективността на украинските дронове по тиловите летищни площадки.

Към момента на публикуване съобщението на Fighterbomber не е потвърдено от независими OSINT акаунти, но при досегашните му доклади – Ростов през март и Мали през април – такова беше получено в рамките на 24–72 часа. Появата на нова загуба на Ми-8 четири дни преди парада на 9 май и на следващия ден след пробива на украински FP-1 на около 6 км от Кремъл подсилва тенденцията към ускорено износване на руския състав от вертолети извън зоната на пряк фронтови контакт.

Удар в тила: Украински дронове поразиха руски хеликоптери Ми-28 и Ми-17 във Воронежка област

🇺🇦🎯🇷🇺 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна поразиха успешно хеликоптери Ми-28 и Ми-17 на полева площадка за кацане на територията на Воронежка област на Руската федерация, съобщи техният командир Роберт „Мадяр“ Бровди.

Според него операцията е насочена към летателни апарати на над 150 км от фронтовата линия, разположени на площадка, където четири хеликоптера са минавали за зареждане с гориво и технически прегледи между полети.

Украинските оператори на дронове са маневрирали покрай лопатките на носещия винт, за да нанесат прецизни удари директно в задната централна част на двигателния отсек на два вертолета. По думите му, най-малко един руски специалист по поддръжката е загинал в атаката, след като е бил заснет от камерата на дрона.

Ударът е нанесен от съвместни отряди на 429-та отделна бригада „Ахил“ и 43-та отделна артилерийска бригада, които са координират своите действия в рамките на съвместно разработена операция с Центъра за специални операции „Алфа“ към Службата за сигурност на Украйна (СБУ).

Успешната операция илюстрира нарастващия оперативен обхват на СБС. В скорошно интервю техният командир заяви, че украинските дронове вече са способни да поразяват цели на 1500 до 2000 км навътре в Русия, с което на практика се елиминира концепцията за „спокоен тил“ на руските сили.

Въпреки че съставляват едва около 2% от числеността на въоръжените сили, СБС вече са отговорни за близо една трета от всички унищожени цели на врага. Наред с военни активи като авиацията, способностите за удари в дълбочина се използват все по-усилено за поразяване на енергийна инфраструктура и петролни рафинерии, финансиращи военната машина на Кремъл.

Въздушен ас: Украински Ми-8 свали 12 дрона „Шахед“ за 3 часа над Черно море.

🇺🇦🚁 Екипаж на хеликоптер Ми-8 от Военноморските сили на Украйна е свалил 12 безпилотни самолета „Шахед“ в рамките на едва 3 часа, в рискова мисия по време на поредната масирана атака с дронове на руската армия. Това показват кадри, публикувани от ВМС на Украйна.

Екипажът е използвал бордово оръжие за поразяване на целите, прехващайки дроновете над морето, за да намали риска от падане на отломки върху населени райони.

Операциите в подобни условия са свързани със значителна опасност. Полетът над открити води е по-труден от този над суша, а екипажите са изправени пред постоянна заплаха от евентуални срещи с руски самолети.

Украйна все по-често разчита на армейската авиация за отбрана срещу дронове – тактика, която започна да разширява своя обхват през лятото на 2024 г.

Ефективността на прехващането от хеликоптери зависи до голяма степен от уменията на пилота и бързото откриване на приближаващи заплахи.

В същото време поразяването на дронове от близко разстояние крие сериозни рискове. Ако ударът не успее да неутрализира бойната глава на безпилотника, тя може да детонира близо до хеликоптера и потенциално да го повреди с шрапнели.

За тези мисии ВМС на Украйна използва специални хеликоптери Ми-8, способни да работят денем и нощем, оборудвани с електрооптични системи, инструменти за ситуационна осведоменост и системи за бордово въоръжение. Част от тях са въоръжени с картечници M134, които позволяват скоростен обстрел на въздушни цели.

Украйна унищожи нови два хеликоптера на предно разположено руско летище

🇺🇦 Въоръжените сили на Украйна са унищожили два руски хеликоптера, многоцелеви Ми-8 и ударен Ка-52, при атака с дронове по време на операция дълбоко на територията на Русия, съобщава Telegram каналът „Досье Шпиона“.

Според сведенията ударите са били нанесени вечерта в петък, 20 февруари 2026 г. Твърди се, че хеликоптерите са били разположени на летище „Пугачовка“ край едноименното село в Орловска област на Руската федерация.

Обектът е описван като малка грунтова писта, собственост на местен авиационен клуб към ДОСААФ – паравоенна организация, исторически свързана с военно обучение и поддръжка на авиацията.

Докладът отбелязва, че руските сили са използвали летището за временна оперативна база на сборен вертолетен отряд, на който е възложено прехващането на украински дронове с голям обсег.

Унищоженият многоцелеви вертолет Ми-8 с бордови номер 53 вероятно е принадлежал на 319-и отделен вертолетен полк, базиран в Черниговка, Приморски край.

В същото време ударният вертолет Ка-52 „Алигатор“ с бордови номер 18 е бил зачислен към 16-а бригада на армейската авиация от Зерноград, Ростовска област.

Ако се потвърди, този удар ще се превърне в поредния пример за разширяващото се използване на безпилотни системи с голям обсег от страна на Украйна за поразяване на въздушни активи далеч от фронтовата линия. Това значително усложнява руските усилия за защита на тиловата инфраструктура и машините, използвани за борба с дронове.

За момента няма официално независимо потвърждение за докладваните загуби, но сведенията идват от надежден източник, който в миналото многократно е докладвал различни сведения преди да бъдат потвърдени официално.

Силите за специални операции на ВСУ с първи унищожен Ми-8 дълбоко в руска територия.

🇺🇦 Силите за специални операции на Украйна поеха отговорност за ударна мисия, завършила с успешното унищожаване на многоцелеви хеликоптер Ми-8 на руските въздушно-космически сили при удар на камикадзе дрон с далечен обсег, отбелязвайки първа по рода си мисия.

Това стана ясно от изявление, публикувано на 22 ноември в официалния канал на специалните сили в Telegram. В него се посочва, че Ми-8 е бил засечен и свален във въздуха от дрон за дълбоки удари, управляван от украински спецотряд.

Конкретният модел на използвания дрон е FP-1 – безпилотна система с голям радиус на действие, разработена от украинската компания Fire Point, която вече има на сметката си няколко завършили с успех прецизни удара по цели, разположени дълбоко в руска територия.

Кадри от операцията, разпространени със съобщението, показват свалянето на съветския вертолет в близост до Кутейниково, Ростовска област на Руската федерация, което се намира на около 190 км от най-близката фронтовата линия.

Макар точните технически детайли на проведената операция да остават секретни, ССО подчертават нейната сложност – комбинация от напреднали възможности на дрона и високо ниво на оперативно планиране.

„Тази мисия остави врага с много повече въпроси, отколкото отговори“, похвалиха се те и добавиха, че единствено свалените членове на екипажа биха могли да обяснят какво точно се е случило, „а те вече няма да проговорят“.

Ми-8 е съветски двумоторен многоцелеви хеликоптер в експлоатация от 60-те години, който остава сред най-разпространените военни хеликоптерни платформи в света. В класификацията на НАТО е известен с названието „Hip“ и се използва за широк спектър от задачи, включително транспорт на войски, доставка на товари, медицинска евакуация, електронна война и въоръжени щурмови мисии.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано командирът на Силите за безпилотни системи на Украйна Робърт Бровди с позивна „Мадяр“ разпространи кадри от унищожаване на руски щурмови вертолет Ми-28 край Котляривка в Донецка област. По-късно обаче беше внесено уточнение, според което става дума за Ми-8, ударен от камикадзе дрон с изглед от първо лице (FPV), управляван от 59-та отделна щурмова бригада на ВСУ.

Естония протестира пред Русия за ново нарушение на въздушното ѝ пространство

🇪🇪🇷🇺 Министерство на външните работи на Естония привика шарже д’афер на Руската федерация, за да му връчи официална нота във връзка с нарушение на въздушното пространство на страната на 7 септември.

Инцидентът е станал близо до остров Вайндлоо, разположен по северното крайбрежие на страната. Хеликоптер Ми-8 от Въздушно-космическите сили на Руската федерация е нарушил въздушното пространство на Естония, където е останал около четири минути.

Летателният апарат е летял без подаден план, с изключен транспондер и без да поддържа двупосочна радиовръзка с естонските диспечери.

В понеделник естонското външно министерство привика шарже д’афер на руското посолство, за да връчи протест и официална нота за нарушението. Външният министър Маргус Цахкна каза, че това е „поредният сериозен и съжалителен случай“, уточнявайки, че това е третото подобно нарушение от началото на годината.

По-рано, на 22 юни сутринта, транспортен самолет Ил-76 на руското министерство на извънредните ситуации също навлезе без разрешение в естонското въздушно пространство в района на Вайндлоо, като остана там около четири минути.

На 13 май руски изтребител наруши въздушното пространство на прибалтийската държава, докато прикрива плавателен съд от т.нар. „сенчест флот“, ескортиран от естонските военноморски сили.

Два хеликоптера Ми-8 и буксир на Черноморския флот бяха унищожени от ГУР на Украйна.

🇺🇦💥🇷🇺 Главно управление на разузнаването на Украйна (ГУР) съобщи по-рано днес, че негови подразделения са унищожили два многоцелеви хеликоптера Ми-8 и са поразили военен буксир във окупирания Крим.

Ударът е бил нанесен с безпилотни самолети, насочени срещу авиобаза Гвардейское, разположена на около 13 км от Симферопол. Двата хеликоптера, чиято ориентировъчна стойност е между 20 и 30 милиона долара, са били унищожени на място.

В Севастополския залив украинските разузнавачи са поразили военен буксир, за който се смята, че е БУК-2190. При нападението е насочена бойна глава директно върху плавателния съд.

Ми-8 е съветски многоцелеви транспортен хеликоптер, използван от руските въоръжени сили за превоз на войски, доставка на товари, медицинска евакуация, както и за въоръжени мисии.

Рейдовият буксир БУК-2190 подпомага военноморски операции в пристанища и заливи. По данни на украинското разузнаване, атакуваният плавателен съд е бил на разположение на специална част за подводни диверсионни операции.

„Повредата на буксира ограничава значително бойните способности на елитния руски отряд“, гласи съобщението.

Крим, който беше незаконно анексиран от Русия през 2014 г., остава една от основните мишени на украинската ударна кампания от началото на пълномащабната инвазия през 2022 г.

В отделно изявление Силите за специални операции на Украйна съобщиха, че са унищожили радар от зенитно-ракетен комплекс С-300 в авиобаза Саки, разположена в западната част на полуострова.

Сателитни кадри на щетите от удара по летище Мариновка в Волгоградска област

🇺🇦💥🇷🇺 Telegram каналът „КиберБорошно“ публикува първите сателитни снимки на авиобаза Мариновка във Волгоградска област след украинската атака с дронве през нощта на 26 срещу 27 юни.

Според данни на СБУ и косвени потвърждения от руски източници, при нападението са унищожени два изтребителя Су-34, а на други два са нанесени материални щети. Снимката разкри, че зоната на удара е напълно разрушена – от самолетите няма останки, вероятно заради детонации на окаченото въоръжение.

Под кадъра е приложено и изображение, заснето от радар със синтетична апертура Sentinel-1, което потвърждава, че група самолети се е намирала на същото място на 25 юни. Твърдението за два броя унищожени и два повредени изтребителя са достоверни.

Възможно е останките на унищожените самолети и повредените такива да са били изнесени бързо от мястото, за да бъде затруднена по-нататъшната идентификация на щетите – подобна практика се прилагаше след операция „Паутина“, включително с поставяне на непокътнати самолети на мястото на повредените Ту-95.

Според източници, цитирани от ASTRA, по време на нападението през нощта срещу 27 юни са били поразени не четири, а пет изтребителя Су-34 в летище Мариновка. Три от тях са напълно изгорели, докато другите два са частично повредени.

Същите източници потвърждават и за успешна атака срещу летище Кировское в окупирания Крим през нощта на 28 юни, при която е унищожен многоцелеви хеликоптер Ми-8, докато Ми-24 и Ми-26 са получили повреди по остъклението и обшивката.

Първа руска въздушна цел унищожена от военноморския дрон Magura V5.

🇺🇦💥🇷🇺 Главно управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна публикува видео от първото унищожаване на руска въздушна цел с военноморския ударен дрон Magura V5 на 31 декември 2024 г.

По време на битка в акваторията на Черно море край западните брегове на окупирания Кримски полуостров, специалната част “Group 13“ изстреля ракети SeaDragon от дрона Magura, при което успя да свали руски хеликоптер Ми-8 и уцели друг хеликоптер, въпреки че той успя да се върне обратно към авиобазата.

Видео от битката показва момента, в който ракетите са блокирали хеликоптера, преди той да избухне и да се разбие в морето.

Дроновете „Магура“ са в експлоатация от лятото на 2023 г. и помогнаха на Украйна да отблъсне Черноморския флот на Русия, нанасяйки удари по десетки кораби тази година.

Те могат да изминат разстояние от повече от 800 километра, да достигнат скорост от 80 км/ч и са способни да носят бойна глава от 250 килограма. Дължината им е 5,5 метра, а цената им е близо 240 000 долара за брой.

През юни ГУР обяви, че дроновете са модифицирани да управляват противовъздушни ракети, което представлява сериозна заплаха за авиацията на руския военноморски флот.

По-рано украинските сили унищожиха няколко забележителни руски кораба с дронове „Магура“, сред които десантния кораб „Цезар Куников“, патрулния кораб „Сергей Котов“, високоскоростните десантни кораби „Серна“ и „Акула“ и ракетната корвета „Ивановец“.

Украински Airbus H125 насочва Ми-8, за да унищожи камикадзе-дрон Шахед

🇺🇦💥🇷🇺 Видео, публикувано вчера от Telegram канала Соняшник, известен с връзките си с украинската бойна авиация, показва свалянето на камикадзе-дрон Шахед-136 от хеликоптер Ми-8, като според написаното за проследяване на маршрута на дрона е използван и хеликоптер Airbus H125.

Шахед-136 е дрон-камикадзе, проектиран в Иран и използван от руските сили в различни военни конфликти, включително в Украйна. Русия започна да придобива тези дронове от Иран през 2022 г., като докладите сочат, че са влезли в експлоатация същата година. Въпреки че точният брой на въоръжение не е публично потвърден, се предполага, че Русия е придобила няколкостотин и сега ги произвежда в страната.

Този вид безпилотници се характеризират с относително ниската си цена, дизайн на делта крило и способността си да носят експлозивен полезен товар. Проектирани са да летят на ниски височини, което ги прави по-трудни за откриване от радарите, и може да бъдат използвани за атаки както на военна, така и на гражданска инфраструктура.

Шахед-136 има приблизителен обсег от около 2500 километра, което го превръща в далекобойно оръжие, способно да поразява цели дълбоко във вражеска територия. Той използва проста GPS система за насочване за навигация и се задвижва от малък бутален двигател, което му позволява да се рее във въздуха, преди да се спусне към целта си в атака в стил камикадзе.

Въпреки че е относително бавен и шумен, което го прави уязвим за прехващане, неговият брой и ниска цена го превръщат в постоянна заплаха. Използването на този дрон в тактика на насищане допълнително усложнява усилията за противовъздушна отбрана, тъй като преодолява системите с множество входящи заплахи.

Ми-8 е двумоторен хеликоптер, проектиран в Съветския съюз, произведен в началото на 60-те години. Украйна наследи значителен брой от тези хеликоптери след разпадането на Съветския съюз и продължава да ги експлоатира и модернизира. По-усъвършенстваният вариант Ми-8МТВ2 влезе на въоръжение в края на 80-те и началото на 90-те години. Тази модернизирана версия се използва от украинската армия за различни роли, включващи транспорт, медицинска евакуация и бойни операции. Точният брой на въоръжение не е напълно ясен, но Украйна оперира с десетки хеликоптери Ми-8 и Ми-8МТВ2.

Ми-8МТВ2 е оборудван с подобрени двигатели и авионика и допълнителна броня в сравнение с по-ранните модели. Може да превозва до 24 войници или различни полезни товари и е в състояние да носи външни оръжия като ракети и картечници за бойни мисии. Хеликоптерът има обхват от около 500 километра и максимална скорост от приблизително 230 км/ч. Гъвкавостта и здравината му го правят ключов актив за украинската армия, особено за бързо разполагане и близка огнева поддръжка в зони на въоръжен конфликт.

След получаване на информация за въздушната цел от наземни радари, двойката се насочва към района. Веднъж в небето, Airbus H125 открива целта с помощта на електрооптична система, е ескортиран до безопасна зона заедно с Ми-8, след което Ми-8 го сваля с бордовото си оръжие. Невъзможно е да се направи това веднага с H125, защото той няма оръжия в конфигурацията и сертификацията, в които Украйна е получила. Това доведе до свалянето на атакуващия дрон и последваща детонация на полето, която ясно показва, че дори сваленият дрон представлява значителна опасност за инфраструктура и хора, намиращи се в района на свалянето.

Това не е първият път, когато хеликоптери се използват за противодействие на вражески дронове в небето над Украйна. Активното участие на армейската авиация за прехващане на безпилотни летателни апарати започна през лятото на 2024 г. Това стана възможно, след като украинските военни разшириха съществено мрежата от мобилни огневи групи, свалящи дронове с картечен огън от земята, което принуди руснаците да използват по-големи височини за летене на дроновете си в опит да избегнат наземния огън.

Това направи възможно ефективното ангажиране на армейската авиация за прехващане на цели на ниски, но вече не на свръхниски височини. Успешното използване на хеликоптери обаче зависи от множество фактори, включително обучението на екипажа и навременното откриване на въздушни цели на противника. В същото време прехващането на цели със стрелково оръжие представлява заплаха и за екипажа на хеликоптера. Ако куршумът не успее да удари бойната част на камикадзе дрона, той може да детонира и да удари хеликоптера с отломки, ако двата летателни апарата са твърде близо един до друг.

Двама ученици изгориха военно-транспортен хеликоптер Ми-8 в руския град Омск.

🇷🇺 Двама тийнейджъри от руския град Омск в Западен Сибир бяха арестувани и обвинени в тероризъм за подпалването на военно-транспортен хеликоптер Ми-8 на руските въздушно-космически сили, съобщи пресслужбата на регионалния съд във вторник.

В понеделник, 23 септември 2024 г. Telegram каналът База, считан за близък до руските служби за сигурност, публикува видео, в което един от тийнейджърите признава, че е нахлул в местна военна база, където е запалил хеликоптера с помощта на коктейл „Мо́лотов“.

И двамата твърдят, че са получили предложение за заплащане в размер на 20 000 долара от неизвестно лице, което се свързало с тях в Telegram, където е предоставило инструкции. Според момчетата обаче, съобщенията са били изтрити, а те така и не са получили обещаните пари.

Тийнейджърите, и двамата на 16 години, са изправени пред обвинения в тероризъм и са задържани за срок от два месеца.

Палежът на хеликоптер в Омск е вторият подобен инцидент от началото на септември. По-рано този месец Baza съобщи, че хеликоптер на местната авиокомпания „Ютеър“ е бил подпален на летището в град Ноябърск, разположен в Ямало-Ненецкия автономен окръг.

В този случай двама тийнейджъри на 13 и 14 години също бяха задържани, като се предполага, че са им били предложени 50 000 долара.

В допълнение към тези атаки, множество случаи на саботаж, включително дерайлиране на влакове, се случиха в различни региони на Руската федерация от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

Главно управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна заяви през януари, че някои от железопътните линии на територията на Русия са се превърнали в мишена на „неизвестни противници на режима на Владимир Путин“.

Руски транспортен хеликоптер Ми-8 е унищожен край Самара

🇷🇺⚔️🇺🇦 Главното разузнавателно управление на Украйна твърди, че през нощта на 16 срещу 17 април е бил унищожен руски транспортен хеликоптер Ми-8 на военното летище "Кряж" в град Самара. Вероятно става дума за саботаж, а не за удар с далекобойно оръжие.

От украинското разузнаване публикуваха клип официалния си канал в Telegram.

Ми-8 е хеликоптер от съветската епоха, използван най-често като транспортен самолет както от руските военни, така и от цивилните правителствени служби. Приблизителната цена на хеликоптера е около 10-15 милиона долара.

„Агресорът използва този хеликоптер във войната срещу Украйна за транспортиране на оръжие и личен състав“, съобщава агенцията.

Операцията е вторият украински военен успех за днешния ден след масираната атака срещу руската военна база на летището в Джанкой, Крим.

Хеликоптер от най-новата модификация Ми-8АМТШ-ВН е забелязан в небето над Украйна

🇷🇺 Telegram каналът "Военный Осведомитель", известен с тесните си връзки с руската армия, разкри снимка, демонстрираща ново поколение хеликоптер Ми-8 от съветската епоха.

Нов десантно-транспортен хеликоптер за специалните сили Ми-8АМТШ-ВН ВКС е забелязан в зоната на активни бойни действия в Южна Украйна. Това е най-новата модификация на вертолета тип Ми-8(17) и е предназначен за огнева поддръжка на специалните сили.

Според изявления на пропагандисти, Ми-8АМТШ-ВН е претърпял значителни подобрения, интегрирайки набор от структурни характеристики, извлечени от натрупания боен опит, с цел подобряване на цялостната бойна ефективност и жизнеспособност на летателния апарат.

Основно предназначен за разгръщане на войски и осигуряване на огнева поддръжка на специални оперативни звена, новата версия на хеликоптера Ми-8 от съветската ера разполага с усъвършенствана отбранителна система, способна да открива и класифицира входящи заплахи, включително ракети.

В зависимост от вида на идентифицираната заплаха, системата използва контрамерки като термични примамки или смущения, за да наруши системите за насочване на противовъздушни ракети.