Показват се публикациите с етикет Катастрофа. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Катастрофа. Показване на всички публикации

понеделник, 15 юни 2026 г.

B-52H Stratofortress се разби след излитане от военновъздушна база „Едуардс“ в Калифорния.

🇺🇸 Стратегически бомбардировач Boeing B-52H Stratofortress от Командването за глобални удари на ВВС на САЩ (AFGSC) се разби малко след излитане от военновъздушна база „Едуардс“ в Калифорния по-рано тази вечер. От базата потвърдиха за инцидента в профилите си в социалните мрежи, след като в интернет се появиха кадри, показващи от мястото да се издига гъст черен дим

Според официалните данни катастрофата е станала в 11:20 ч. местно време, като аварийно-спасителни екипи са реагирали незабавно и продължават да работят на терен. Съоръжението е разположено в пустинята Мохаве – на около 160 км северно от Лос Анджелис. Състоянието на екипажа не е публично известно към този момент, нито е обявено колко души е имало на борда и дали някой е успял да катапултира.

Изявлението на базата

В кратко съобщение командването на авиобаза „Едуардс“ се придържа към обичайната за първите часове след инцидент сдържаност: „Стратегически бомбардировач B-52 Stratofortress от ВВС на САЩ се разби малко след излитане на летището в Едуардс в 11:20 ч. Аварийните екипи реагираха незабавно, като операцията на място продължава. Допълнителна информация ще бъде предоставена веднага щом такава бъде налична.“

Първите кадри, заснети очевидно от вътрешността на базата, се появиха на популярната в средите на военните Facebook страница „Air Force amn/nco/snco“. Гъстият черен дим, видим от голямо разстояние, се подхранваше от почти пълните при излитане резервоари на машината – според стандарта, публикуван от AFGSC, капацитетът на резервоарите за гориво на самолета възлизат на около 142 тона (близо 48 000 галона).

Гръбнакът на стратегическата авиация

B-52H Stratofortress е последна производствена модификация на тежкия бомбардировач на Boeing, чийто първи прототип полета още през 1952 г. Машините от серия H са доставени в периода 1960–1962 г. С това конкретните корпуси са на възраст над 6 десетилетия – бордовият префикс „60“ сам сочи финансовата година на поръчката. От построените общо над 740 машини днес в строй остават 76 самолета от тип H, които са разпределени между 2-ро бомбардировъчно крило в Барксдейл (Луизиана) и 5-о бомбардировъчно крило в Майнот (Северна Дакота).

8-те двигателя Pratt & Whitney TF33 осигуряват на машината близо 14 000 км полет без нужда от презареждане, практически таван от около 15 000 метра и максимална излетна маса близо 221 тона; екипажът наброява петима души, след като през 1991 г. позицията на стрелеца беше премахната.

Оперативният флот на B-52H принадлежи на Командването за глобални удари на ВВС (AFGSC), но „Едуардс“ е дом на Центъра за летателни изпитания на ВВС, подчинен на Командването за материално обезпечение на ВВС (AFMC), където се извършват проверки и изпитания на нови системи преди серийно внедряване. Изпитателните полети на тежките бомбардировачи се водят съвместно от 419-а летателно-изпитателна ескадрила в „Едуардс“ и 49-а изпитателна ескадрила от Барксдейл – последната подчинена на AFGSC.

Машината за новия радар

Facebook страницата „Air Force amn/nco/snco“ твърди, че разбилата се машина е Stratofortress с бордов номер 60-0061 – самолетът, който от края на миналата година заема роля на летяща лаборатория за новия радар на бомбардировача. На този етап информацията няма официално потвърждение.

Самият проект за радар обаче е отлично документиран. На бордови номер 60-0061 се води първият самолет от Програмата за модернизация на радар (Radar Modernization Program), в рамките на която остарялата механично сканирана станция AN/APQ-166 се заменя с нов радар с активна електронно сканирана антенна решетка (AESA) AN/APQ-188 на Raytheon (RTX). По данни на редица специализирани издания, сред които Defense News, The War Zone и The Aviationist, машината е прелетяла от Сан Антонио до „Едуардс“ на 8 декември 2025 г. и трябваше да изпълнява изпитателна програма през цялата 2026 г. с цел окончателно решение за серийно производство до края на годината. Първоначална оперативна готовност се очакваше между 2028 и 2030 г., а планът предвижда новият радар да бъде монтиран на всички 76 машини в рамките на мащабната модернизация към стандарта B-52J, която трябва да удължи живота на Stratofortress отвъд 2050 г. Доколко произшествието ще повлияе на този график, зависи изцяло от това дали ще се потвърди, че унищоженият самолет наистина е 60-0061 – нещо, което официално все още не е установено.

Хронология на инцидентите

B-52 лети в бойния състав от 1955 г. и за близо 70 години е претърпял десетки загуби, а най-тежките идват на две вълни – конструктивните аварии от края на 50-те и 60-те години и бойните загуби над Виетнам. В ранния период няколко машини се разпадат последователно във въздуха при загуба на вертикалния стабилизатор по време на турбулентност или тренировки на ниска височина, а най-тежката единична катастрофа остава тази на 30 ноември 1956 г. край базата Касъл в Калифорния, отнела живота на 10 души.

В колективната памет се открояват преди всичко 4-те ядрени инцидента, класифицирани като „Broken Arrow“.

  • 24 януари 1961 г.  B-52G се разпада над Голдсбъро, Северна Каролина, и пуска две термоядрени бомби MK39, без да последва взрив; от 8-членния екипаж загиват 3-ма.
  • 13 януари 1964 г. Друга машина изгубва опашка в зимна буря над планината Савидж в Мериленд – 2-ма от екипажа катапултират успешно, но умират от замръзване, а двете бомби MK53 са намерени относително незасегнати.
  • 17 януари 1966 г. Друг се сблъсква със самолет-цистерна KC-135 по време на презареждане с гориво във въздуха над Паломарес в Испания: загиват 7 души, а конвенционални заряди на две водородни бомби се взривяват при удара в земята и разпръскват плутоний, заради което около 1400 тона заразена почва са извозени в САЩ.
  • 21 януари 1968 г. Пожар на борда поваля машина върху ледовете край базата Туле в Гренландия, при което загива 1 човек, а зарядите на 4-те термоядрени бомби изгарят и предизвикват радиоактивно замърсяване; почистването (операция Crested Ice) и последвалият скандал слагат край на програмата за непрекъснато дежурство във въздуха.
  • По време на войната във Виетнам B-52 за първи път понасят загуби от вражески огън: в хода на операция Linebacker II между 18 и 29 декември 1972 г. зенитно-ракетните комплекси SA-2 на Северен Виетнам удрят и свалят около 15 машини.
  • 24 юни 1994 г. Машина с позивна „Czar 52“ се разбива по време на репетиция за авиошоу във Феърчайлд, щата Вашингтон, след като изгубва подемна сила при наклон над 90 градуса. Загиват и 4-мата на борда, а случаят влиза в учебниците като пример за нарушена дисциплина в кабината.
  • 3 февруари 1991 г. По време на операция „Пустинна буря“, B-52G (борден номер 59-2593) се разбива във водите на Индийския океан край островите Диего Гарсия заради техническа повреда на връщане от бойна задача – от 6-членния екипаж загиват 3-ма.
  • 21 юли 2008 г. бомбардировач B-52H (борден номер 60-0053) се разбива в Тихия океан северозападно от остров Гуам по време на прелитане за Деня на освобождението. Причината е човешка грешка, а всичките 6-ма души на борда, сред които придружаващ военен лекар, загиват – това остава последната катастрофа на B-52 с човешки жертви.
  • 19 май 2016 г. друг бомбардировач B-52H (борден номер 60-0047) излиза от пистата на военновъздушна база Андерсън на остров Гуам при прекъснато излитане, след като екипажът забелязва птици на пистата. Машината изгаря напълно, но екипажът се спасява с леки травми. Загубата е оценена на 112 млн долара.
  • 4 януари 2017 г. Двигател TF33 буквално се откача от крилото на машина по време на полет до авиобаза Майнот (Северна Дакота) и пада в безлюден район, докато бомбардировачът каца без произшествия.
  • 23 февруари 2024 г. Пожар в двигател принуждава машина да извърши аварийно кацане в Майнот, отново без пострадали.

Първа загуба от 2016 г. насам

Ако машината действително е унищожена, а гъстият пожар и кадрите от мястото на катастрофата сочат именно това, това е първото пълно унищожаване на B-52 от случая в Гуам преди десетилетие. На този етап конкретната причина все още не е известна, но по правило ВВС ще свикат специална комисия за разследване на авиационни произшествия (Accident Investigation Board), чиито заключения обикновено отнемат месеци.

Дотогава остават отворени и ключови въпроси, включително какво е довело до катастрофата и дали загубеният самолет наистина е носителят на новия радар 60-0061. Материалът ще бъде обновяван с появата на официално потвърдени подробности.

F/A-18D Legacy Hornet на Морската пехота на САЩ се разби в щата Вашингтон, пилотът катапултира.

🇺🇸 Многоцелеви изтребител F/A-18D Legacy Hornet от състава на ескадрила VMFA-323 на ВВС на САЩ се разби, докато изпълнява полет по маршрут на ниска височина VR-1355 в щата Вашингтон, а успешното катапултиране беше уловено на видео.

На 13 юни около 12:00 ч. тихоокеанско лятно време, изтребител F/A-18D Hornet, зачислен към 11-та авиогрупа от 3-то авиокрило на Корпуса на морската пехота на САЩ, се разби на около 88 км югоизточно от Сиатъл по време на рутинна тренировъчна мисия. Пилотът катапултира успешно и беше прибран от местната шерифска служба.

„Причината за инцидента в момента се разследва. За да се запази обективността на разследването, засега не се предоставят допълнителни детайли. Разследването на авиационни произшествия може да отнеме няколко месеца, в зависимост от различни фактори“, гласи официално съобщение за пресата на 3-то авиокрило.

Любопитното е, че почти онлайн веднага започнаха да циркулират кадри, на които единственият пилот успява да катапултира от двуместния Legacy Hornet, както и експлозията след разбиването на самолета. Сблъсъкът е предизвикал горски пожар, който вече е обхванал площ от два акра, според Национален координационен център за горски пожари.

Инцидентът се е случил по протежение на визуален маршрут VR-1355, един от коридорите с ниска надморска височина, които преминават през национални паркове в Каскадните планини. Наричан разговорно „полетът за един милион долара“ както заради живописните гледки, така и заради забавното и „агресивно“ пилотиране, което може да се изпълнява в долините, VR-1355 е един от най-популярните нисковисочинни маршрути сред ескадрилите със самолети Growler, базирани на авиобаза Уидби Айлънд (NASWI).

Самолетът за електронна борба EA-18G Growler от 130-а ескадрила за електронни атаки (VAQ-130 „Zappers“) с двучленен екипаж се разби близо до мястото на настоящия инцидент, в близост до планината Рейниър, преди малко по-малко от две години – на 15 октомври 2024 г. Останки от самолета бяха открити в планински район от издирвателни екипи в сряда, 16 октомври. Съдбата на двамата военноморски летци на борда по време на катастрофата беше неясна до 21 октомври, когато ВМС на САЩ ги идентифицираха като лейтенант-командир Линдзи „Майли“ Еванс и лейтенант Сирена „Дъг“ Уайлдман.

Въпреки че Корпусът на морската пехота на САЩ не предостави детайли за точния вид или подразделение на разбилия се преди два дни Legacy Hornet, той почти веднага беше установен като борд №165412 с опашен код WS-415 от състава на ескадрила VMFA-323 „Death Rattlers“, базирана на авиобаза Мирамар, щата Калифорния, изпълнявал полет с повиквателна SNAKE 21. Това беше възможно благодарение на снимки на самолета докато излита от международно летище Кинг Каунти – Боинг Фийлд, където са дислоцирани машините Legacy Hornet на „Death Rattlers“ от Мирамар.

Наблюдателен фотограф от района на Пюджет Саунд е забелязал, че само 3 от 4 самолета са се завърнали обратно на летището на излитане, като липсващата машина е била именно с бордов номер 165412.

сряда, 15 април 2026 г.

Русия призна за свалянето на азербайджанския пътнически самолет през 2024 г.

🇷🇺⚔️🇦🇿 Руското правителство призна официално, че системата му за противовъздушна отбрана е поразила пътнически самолет на азерската авиокомпания AZAL на 25 декември 2024 г. в инцидент, който завърши с катастрофа, при която загинаха 38 души. Според съвместно изявление на министерствата на външните работи на двете страни, ударът по лайнера е бил „неумишлен“.

Двете държави заявиха, че са постигнали „надлежно уреждане на последиците, сред които въпрос с изплащане на компенсации“, въпреки че конкретните детайли на финансовото споразумение не бяха оповестени публично.

Самолетът Embraer 190, изпълнявал полет от Баку до чеченската столица Грозни, беше ударен от зенитна ракета на „Панцир-С“ над Чечня по време на заход за кацане. Руският президент Владимир Путин заяви, че самолетът е бил повреден, докато руските сили са отблъсквали атака на украински дронове срещу региона.

След поражението екипажът е поискал аварийно кацане в близки руски градове, но не е получил разрешение. В крайна сметка самолетът прелетял над Каспийско море към Казахстан и се разбил край град Актау. На борда е имало 67 души, включително 62 пътници и 5-членен екипаж. Само 29 души оцеляха при трагедията.

Първоначално руските власти отричаха всякакво участие в инцидента. Това доведе до значително влошаване на двустранните отношения с Азербайджан. Президентът Илхам Алиев обвини Кремъл за инцидента и отбеляза, че самолетът „е бил направен неуправляем със средства за електронна война“, след което е бил ударен от наземен огън в Грозни.

Алиев изрази гняв от факта, че Русия се опитва да „потули инцидента“ и „настоява на абсурдни версии“ относно причината на катастрофата. Той също така заплаши да отнесе случая до Международния съд.

Отговорността беше фактически призната цели 9 месеца по-късно, през октомври 2025 г. По време на среща с азерския президент Путин се извини за катастрофата и обеща да накаже виновните. Той твърдеше, че екипажът на гражданския полет е получил предложение да кацне в Махачкала, но е избрал да продължи полета обратно до родното си летище.

Междувременно азерски разследващи журналисти разкриха самоличността на няколко руски военни офицери, участвали в свалянето на цивилния лайнер край Грозни през декември 2024 г., хвърляйки нова светлина върху трагедията, отнела 38 живота.

петък, 27 февруари 2026 г.

Изтребител F-16 се разби в Турция, пилотът е загинал

🇹🇷 Многоцелеви изтребител F-16 от състава на Военновъздушните сили на Турция се разби в близост до магистрала в Западна Турция рано сутринта в сряда, като при инцидента е загинал пилотът, потвърдиха местните военни власти.

Самолетът е излетял от Командването на 9-та главна реактивна авиобаза в Балъкесир, преди връзката с него да бъде изгубена малко след полунощ. Инцидентът е станал около 00:56 часа местно време, когато връзката по радиото и данните за проследяване на F-16 са прекъснали едновременно. Незабавно са били изпратени екипи за търсене и спасяване, които са локализирали отломките на самолета на мястото на катастрофата.

Според официално изявление, публикувано от турската армия: „Контактът и информацията за мониторинг на един от нашите самолети F-16, излетял от Командването на 9-та главна реактивна авиобаза в Балъкесир, бяха изгубени в 00:56 часа.“ В изявлението се посочва, че операциите по издирване са започнали веднага след изчезването на машината от радарите.

„В резултат на незабавно предприетите издирвателни и спасителни дейности беше установено, че самолетът ни се е разбил, и беше достигнат районът на отломките“, се посочва в съобщението. Властите потвърдиха, че „нашият пилот е загинал като мъченик“ – официален термин, използван от турската армия за военнослужещи, загинали по време на служба.

Властите заявиха, че причината за катастрофата ще стане ясна след официално разследване. „Причината за инцидента ще бъде изяснена в резултат на експертизите, които ще бъдат извършени от екипа за разследване на произшествия“, се казва още в изявлението.

Въоръжените сили на Турция изразиха своите съболезнования: „Молим се за Божията милост към нашия загинал пилот и поднасяме съболезнования на семейството му, на турските въоръжени сили и на нашата благородна нация.“

Катастрофиралият самолет е F-16 Fighting Falcon – многоцелеви изтребител, гръбнака на бойната авиация на Турция. Страната разполага с един от най-големите флотове от F-16 в НАТО, разчитайки на платформата за противовъздушна отбрана, прехващане и ударни мисии в своето въздушно пространство и околните региони.

F-16 е проектиран за висока маневреност и гъвкавост и е способен да изпълнява задачи както въздух-въздух, така и въздух-земя. Самолети, зачислени към бази като Балъкесир, често извършват учебни полети, патрули за готовност и оперативни учения за поддържане на летателната подготовка и способности за бързо реагиране.

Турските власти не са оповестили детайли за профил на мисията, метеорологични условия или дали самолетът е претърпял механична повреда преди катастрофата. Очаква се разследващите да проучат полетните данни, записи за поддръжка и доказателства от отломките, за да възстановят последователността от събития, довели до инцидента.

9-та главна реактивна авиобаза в Балъкесир е ключов оперативен център за турската изтребителна авиация в западната част на страната, който поддържа операциите по охрана на въздушното пространство (Air Policing) и учебните дейности в района на Егейско море. Самолетите, опериращи от базата, редовно изпълняват полети за осигуряване на сигурността на въздушното пространство и бойната готовност на пилотите по южния фланг на НАТО.