Откатът на ЯкБ-12,7 къса импровизирания стан и поваля руски разчет

🇷🇺💥 Импровизирана четирицевна вертолетна картечница ЯкБ-12,7, монтирана в каросерията на камион, се счупва в основата си под отката още при първите откоси; оръжието се отмята рязко назад и нагоре и поваля собствения си стрелец, който пада от платформата. Кадрите са споделени руският канал „Блиндаж дяди Жоры“. Гофрираните метални бордове издават каросерия на камион, а оскъдните детайли, включително тополи под ниска облачност, не позволяват геолокация.

Операторът пада по гръб от платформата, висока поне около два метра, ударен от самото оръжие при отмятането му. Втори военен, застанал на крачка встрани, заляга в последния момент, когато го спасява от сигурна гибел. В описанието под видеото не се съобщава за пострадали.

ЯкБ-12,7 (индекс 9-А-624) е авиационно оръжие, не пехотно. Това е четирицевна картечница с въртящ се блок цеви от типа „Гатлинг“, разработена в края на 60-те години и приета на въоръжение през 1977 г. за щурмовия хеликоптер Ми-24. Стреля с патрон 12,7×108 мм при темп до 4000–4500 изстрела в минута – модернизираният вариант ЯкБЮ достига 5000 – тежи около 45 кг без боекомплект и по замисъл изобщо не е носимо оръжие. Проектирана е да виси в носовата установка УСПУ-24 на Ми-24, здраво свързана с носещата конструкция на хеликоптера, която поема мощния откат на четирите бързо редуващи се цеви. Именно тази опора изчезва, щом оръжието бъде свалено на земята и завинтено на набързо сглобена стойка.

Именно тук се корени инцидентът. Заварена на самоделен стан в каросерията на камион, върху окачване, което поддава и се люлее, картечницата остава без твърдата основа, за която е конструирана. Още преди този случай специалният украински портал Militarnyi посочи, че руснаците стрелят с наземните установки на къси откоси, а импровизираните шасита не поемат отката и се клатят силно при стрелба. Причината за провала е елементарна физика: огромният откат на 12,7-мм откос среща слаба заварка, която просто се къса, и тежкото оръжие политва назад.

През последните две години руските сили започнаха да свалят именно тези картечници от Ми-24 и да ги слагат на наземни носители за мобилните огневи групи – леките екипи на пикапи, камиони и бронирани машини, натоварени да свалят украинските дронове. Логиката е разбираема: 12,7-мм оръжие, изсипващо няколко хиляди изстрела в минута, е ефективно срещу малка и бавна въздушна цел, а свалена установка на един застаряващ хеликоптер е привидно евтин ресурс. Но авиационната картечница е създадена за твърдо гнездо в летателна машина, не за импровизирана стойка на автомобилно окачване, и адаптацията пренася този проблем на земята, без да го решава. Беларуски конструктори са минали по същата пътека с 4-цевната ГШГ-7,62 – знак, че става дума за модел, а не за единичен каприз.

Самите мобилни огневи групи не са руско изобретение. Украйна ги разгръща от есента на 2022 г. срещу масираните удари с ирански дронове „Шахед“, а Русия възприе модела по-късно, копирайки украинския опит. Идеята е проста и икономически неизбежна: скъпите зенитни ракети не бива да се хабят по евтини безпилотни апарати, затова малки екипи – по трима-петима души, сменящи се на денонощни дежурства, върху пикапи, бронирани „Тигър“ и УАЗ – дебнат по вероятните въздушни коридори и свалят въздушната цел с картечен огън. Насочват ги прожектори, тепловизори и малки радари за близкия обсег. Арсеналът е пъстра сбирка от каквото е под ръка: 23-мм установки ЗУ-23-2, тежки картечници ДШКМ с нощна оптика, преносими зенитни комплекси, автоматични гранатомети, гладкоцевни пушки за най-близкия обсег, дори картечници „Максим“ отпреди повече от век, върнати от складовете. Свалените от Ми-24 картечници ЯкБ-12,7 и ГШГ-7,62 са част от същата логика – само че за разлика от старите пехотни картечници те стоварват на земята дефекти, които в хеликоптера е поемала самата машина.

Кадрите от „Блиндаж дяди Жоры“ показват какво се случва, когато въпросната импровизация прескочи инженерната граница. Авиационна картечница с огромна сила на отката, закрепена на стойка, която не е оразмерена да я поеме, се превръща в опасност за собствения си разчет: основата поддава при първите откоси, оръжието се отмята и поваля стрелеца, който трябва да го обслужва.

Отвъд ефектния кадър инцидентът очертава състоянието на руската отбрана срещу украинските дронове. Свалянето на бордови картечници от ударни хеликоптери и монтирането им на домашно сглобени стойки е белег за недостиг на способности, не на нова доктрина: специализираните средства срещу масираните атаки с евтини дронове не достигат и частите се справят с каквото имат. Практиката е неустойчива по същество – въоръжението, свалено от Ми-24, идва от краен ресурс, а набързо заварените установки не са проектирани нито за наземна употреба, нито за безопасна работа от пехотен разчет. Кадри като този няма да променят темпа на войната и почти сигурно няма да спрат самата импровизация; те само отброяват цената ѝ – за войниците, натоварени да обслужват оръжие, което се обръща срещу тях.