Откраднат Cessna към АЕЦ „Пакш“ вдигна унгарската дежурна двойка

🇭🇺✈️ 24-годишен мъж вдигна във въздуха чужд лек самолет от летището в Калоча и се насочи към АЕЦ „Пакш“ – единствената действаща атомна електроцентрала в Унгария. Радари на въоръжените сили на страната засекли полета почти веднага след отделянето на машината от пистата и дежурна двойка изтребители Gripen била вдигната от Кечкемет, заяви министърът на отбраната Ромулус Русин-Сенди във Facebook в събота преди обяд, уточнявайки че всичко е приключило само няколко минути късно, преди прехващачите да успеят да се намесят.

Самолетът извършил принудително кацане на слънчогледова нива в землището на Герйен, област Толна. Колесникът се откъснал и Cessna-та, чието крило е разположено над корпуса, се е наклонила и опряла на едната си страна. Пилотът е невредим. Двата изтребителя открили повредената машина и останали да кръжат над мястото, докато пристигнат спасителен хеликоптер и наземни спешни екипи. Към мястото са били изпратени и пожарникари. „Най-важното е, че по наличната ни информация няма пострадали хора“, написа Русин-Сенди.

АЕЦ „Пакш“ носи основната тежест на унгарската електрическа мрежа. В нея работят 4 реакторни блока ВВЕР-440 с обща мощност 1916 мегавата. По данни на World Nuclear Association централата произвежда близо половината от електрическата енергия в страната, с което се покрива около една трета от нейното потребление. Около площадката е обявена зона забранена за полети с радиус 3 км и горна граница 6000 метра. В нея могат да навлизат само военни въздухоплавателни средства. Подобни зони са установени и около обекти, при които падането на самолет само по себе си би създало сериозна опасност.

Разстоянията обясняват едновременно защо тревогата е била вдигната толкова бързо и защо реакцията на военните на практика е нямало как да спре полета. Летището Калоча–Фоктьо е разположено на около 7 км от реакторните блокове – т.е. на не повече от 4 км от границата на зоната. С нормална крейсерска скорост на едномоторен Cessna това разстояние се изминава за под две минути. Маршрутът пресича и река Дунав: самолетът е излетял от левия бряг, в област Бач-Кишкун, а централата и нивата, в която завършил полетът, се намират на десния.

Официално не е съобщено дали самолетът реално е навлязъл в забранената зона. Русин-Сенди посочва са само посоката – че машината се е отправила към Пакш. HVG, който пръв съобщи за случая, се позовава на собствени източници, според които самолетът е навлязъл във въздушното пространство над централата и там е извършил безразсъдни маневри, доколкото такива изобщо са възможни с машина от въпросния клас. Министерството на отбраната не отговорило на въпросите на изданието.

Мъжът е роден през 2002 г. в Сомор, малко село в северозападната част на страната. Според сведенията на полицията той се е намирал в нетрезво състояние, като се проверява дали е бил и под въздействие на други вещества. След кацането е изоставил самолета и тръгнал неориентиран по шосеен път № 512. Преминаващ шофьор спрял, за да му окаже помощ. Мъжът се качил в колата и се опитал да потегли с нея, но пътникът в автомобила го спрял навреме. Повиканите полицаи го задържали в рамките на минути. По-късно същия ден полицията публикува кадри от летището в Калоча и от нивата край Герйен, чрез които възстанови хода на случая.

Разследването се води от областните полицейски дирекции в Бач-Кишкун и Толна за самоволно отнемане на превозно средство и други престъпления. След разпита мъжът е бил оставен в ареста, а прокуратурата е поискала да му бъде наложена мярка „задържане под стража“.

Самолетът е Reims-Cessna F172N Skyhawk с регистрация HA-BJG, собственост на Best Fly Kft, като е понесла тежки повреди. F172N е вариант на Cessna 172, произвеждан по лиценз от френската Reims Aviation. Според сведения на Origo собственикът е наблюдавал от земята как откраднатият му Skyhawk се отделя от пистата.

Дежурната двойка изтребители не е била – и не е могла да бъде – решаващата преграда пред самия полет. Кечкемет се намира на близо 80 км от Пакш, а изтребителите могат да излетят едва след получаването на команда. Времето за реакция срещу нарушител, който е излетял само на няколко минути от потенциалната си цел, практически е нулево.

Съпровождането на бавен лек самолет също представлява отделно затруднение за свръхзвуков изтребител. За да остане край него, той трябва да лети на долната граница на допустимата си скорост. Дори в случай на дистанция, позволяваща прехващане, възможните действия срещу граждански самолет с човек на борда са ограничени, а най-крайните от тях изискват решение на политическо ниво. В случая друго, а не реакцията на военните, е прекратила полета.

И ресурсът за поддръжка на това дежурство е ограничен. Унгария има 18 изтребителя Gripen: 14 придобити по програмата от 2001 г. за лизинг с последващо изкупуване и още 4, поръчани през 2024 г. и въведени на въоръжение по-рано тази година. Само 5 дни преди случая край Калоча един от тях се разби край Солнок. Пилотът се катапултира и оцеля, а причината за инцидента все още се разследва. Въпреки това дежурство се поддържа денонощно независимо от ограниченията, които налага парк с подобен размер.

Съществува обаче и друг, подкрепен от фактите прочит. Задачата на дежурните сили никога не е била непременно да спрат нарушителя физически, а да го разпознаят, съпроводят и при необходимост да подпомогнат действията на останалите служби. Според разказа на самия министър точно това се е случило: изтребителите открили падналата Cessna и останали над мястото, докато пристигне помощ.

Типичният сценарий, за който е предназначено подобно дежурство, се разигра ден по-рано. На 28 август унгарските Gripen бяха вдигнати заради френски PA28, летял от Словения през Австрия към Чехия, без да поддържа връзка с гражданските органи за ръководство на въздушното движение. При подобен сценарий прехващането има смисъл, защото разстоянието осигурява достатъчно време за реакция.

Същинският пропуск в случая край Пакш е на земята – в охраната на малките летища. Зареден с гориво и очевидно достъпен самолет, оставен на площадка само на 7 км от атомна централа, представлява по-пряк риск от нарушение на въздушното пространство, на което дежурните сили биха могли да реагират навреме.

Унгарските власти очевидно са стигнали до същия извод. Още същия ден полицията и въздухоплавателната администрация предприеха обстойна съвместна проверка на летището в Калоча и обявиха, че ще обхване и останалите летища в страната.

Дали проверките ще доведат до реална промяна в режима за сигурност, ще стане ясно по два конкретни признака. Първият е дали ще бъдат въведени обвързващи изисквания за физическото обезопасяване на авиационните средства, съхраняването на ключовете и контрола на достъпа до пероните – или кампанията ще завърши само с поредица от проверки и констативни протоколи.

Шведски Gripen и корвета ще дежурят за Финландия до края на 2026

🇸🇪✈️🇫🇮 Шведски изтребители JAS 39 Gripen и една корвета от клас „Висбю“ ще участват в наблюдение и защита на териториалната цялост на Финландия поне до края на годината, обявиха финландските въоръжени сили в прессъобщение от 28 август, докато шведският министър на отбраната Пал Йонсон потвърди информацията пред Reuters в рамките на деня. Шведската техника ще подсили въздушното наблюдение и така ще освободи финландски сили за пресичане на евентуални нарушения и реакция при инциденти.

„Швеция отговори на искане на Финландия да укрепи въздушната си отбрана заради влошаващата се среда за сигурност“, каза Йонсон. Според него сделката позволява на шведските въоръжени сили при възникване на необходимост да участват в пресичането на нарушения над финландска територия. Освен самолетите и оборудваната с антидрон средства корвета Стокхолм може да предостави и наземни комплекси за борба с дронове. Министърът обаче представи това като възможност, а не като вече поет ангажимент.

Финландското изявление посочва и конкретна непосредствена причина за договорката. „Срещу Финландия не е насочена пряка военна заплаха“, пише в него. След това финландските военни обясняват произхода на апаратите, навлизали над страната: като част от оправданите си действия в отбрана срещу Русия Украйна е започнала мащабни удари с дронове срещу руска територия, а част от тях се отклонили във финландското въздушно пространство и са падали на територията на страната. Ударите по Русия едва ли ще спрат скоро, добавят военните, а по-задълбоченото сътрудничество с Швеция ще позволи на Финландия да си поддържа повишена готовност за продължителен период от време.

Серията от инциденти, която визира цитираното изказване, започна през пролетта и засегна общо четири държави. Първият дрон се разби край езерото Лависас в Литва на 23 март, а два дни по-късно последваха инциденти в Латвия и Естония. На 29 март дойде ред и на Финландия: два дрона се разбиха край Коувола, като нейните ВВС разпознаха единия като украински Ан-196. Дронът, открит северно от града, пренасяше невзривена бойна глава, която властите унищожиха на място с контролирана детонация. Киев се извини и заяви, че нито един украински дрон не е бил насочван към Финландия, като обясни отклонението с руско електронно заглушаване. Същото обяснение беше дадено и за случаите в Латвия и Естония, а украинският външен министър Андрий Сибиха го формулира изрично по отношение на Латвия.

След това случаите на прехват се превърнаха в ежемесечно събитие. На 19 май румънски изтребител F-16 свали дрон над Естония, на 8 юни френски изтребител стори същото над Латвия, а на 14 август италиански Eurofighter Typhoon повтори прехвата отново там. Финландия реагира не с огън, а с ограничения. В ранните часове на 24 юли въздушното пространство и морските райони край Котка бяха затворени за малко повече от 4 часа, след като Украйна нанесе удари по логистични обекти в Петербургска област. Ръководителят на военното разузнаване на Хелзинки генерал-майор Пека Турунен описа тенденцията без излишно увъртане: колкото повече Киев атакува цели в района на Финския залив, толкова по-висок става рискът дрон да бъде отклонен над финландска територия.

Успоредно с това е налице и отделна линия на риск, свързана директно с Руската федерация. На 20 август Министерство на отбраната на Финландия съобщи, че разследва съмнения за нарушение на националното въздушно пространство от страна на руски самолет. Министърът на отбраната Анти Хякянен заяви, че има всяко подозрение за подобно нарушение се приема сериозно. Това е третият такъв случай от началото на годината: Финландия вече е привиквала руския шарже д’афер през май и юни. Към момента на споделяне на изявлението августовският инцидент все още не беше получил окончателна официална квалификация.

Бързото разполагане е възможно като директен резултат от отдавна изградена двустранна рамка за военно сътрудничество, предхождаща членството на двете държави в НАТО. Финландия и Швеция имат постоянни съвместни програми между сухопътните си войски, военновъздушните сили и военноморските сили. Сред тях са редовните трансгранични летателни тренировки, поддържането на обща картина на обстановката в открито море и създадената преди няколко години рамка Nordic Air Power, чрез която ВВС на Финландия, Швеция, Норвегия и Дания уеднаквяват процедурите си.

Договорката от 28 август не представлява качествено нова мисия на алианса, каквато беше Eastern Sentry, а надгражда отдавна наличното двустранно сътрудничество. Двете съседни страни разпределят помежду си дежурствата по въздух и море, а НАТО присъства в съобщението само като обща рамка, не като посредник. Финландия и Швеция се включиха към пакта съответно през 2023 и 2024 г., но военното им сътрудничество е значително по-старо. Именно то осигурява процедурите, които позволяват бърза съвместна реакция сега.

Материалният принос е ограничен като обем, но съобразен с конкретната задача. Броят на изтребителите не е обявен, а корветата е една. Класът „Висбю“ е проектиран за плитките и сложни за корабоплаване води на Балтийско море и разполага със сензори, подходящи за наблюдение в крайбрежната зона. Поради това приносът на кораба ще бъде преди всичко в откриването и проследяването на цели, а не в огневата мощ.

Същия ден Saab получи от Командването на логистиката на Въоръжените сили на Финландия първа поръчка за преносим зенитно-ракетен комплекс RBS 70 NG на обща стойност 1,2 млрд шведски крони (или 108 млн. евро). Ракетата му се насочва по лазерен лъч, което я прави практически неподатлива на електронно война, а новото поколение има автоматично проследяване на целта и възможност за работа през нощта. Временно предоставеният шведски ресурс и закупеното шведско въоръжение са насочени към запълването на един и същ дефицит: Хелзинки не разполага с достатъчно собствени средства, за да поддържа дежурство за дълги периоди от време срещу нискоскоростни въздушни цели.

Шведската формулировка за „влошаваща се среда за сигурност“ се основава и на по-широка стратегическа оценка. В междинния доклад на парламентарната отбранителна комисия от 12 юни, отразен от Bloomberg, се посочва, че Русия може да се опита да провери сплотеността на НАТО и доверието в чл. 5 с военна акция в относително обозримо бъдеще. Това би било възможно, ако Кремъл разтълкува политическите условия за благоприятни, дори когато съотношението на силите не достига традиционно възприетия праг за започване на атака. Докладът определя и американската външна политика като все по-непредвидима и благосклонна към употреба на сила, което усложнява още повече стратегическата картина на северния фланг.

Поредицата от отклонили се дронове и продължителното натоварване на ограничения финландски ресурс не се изключват взаимно като причини за тази договорка, но предполагат различно развитие. Ако водещи са конкретните случаи на инциденти, мярката вероятно ще остане временна, докато нейният обхват ще е намален, когато украинската далекобойна кампания срещу пристанищата Уст Луга и Приморск отслабне. Ако решаващ е недостигът на ресурс за поддържане на продължително дежурство, то вероято истината е, че новината не е дотолкова в нарасналата заплаха, колкото в това, че съюзник поема част от тежестта.

Съобщението на финландските военни подкрепя по-скоро втория вариант. В него се посочва поддръжка на повишена готовност за „продължително време“, а срокът на договорката е определен като „поне до края на 2026“. Поръчката за RBS 70 NG, направена в рамките на същия ден, подкрепя тази интерпретация, тъй като осигурява способност за години напред, вместо да представлява отговор на отделен инцидент.

Локализацията на части за западните изтребители опира до обсега на руските дронове

🇺🇦🔧✈️ Резервни части за F-16 и следващите западни изтребители ще се произвеждат в Украйна, като този ангажимент вече е заложен в подписаните договори за доставка. Изпълнението му обаче засега се отлага, докато руските ударни средства могат да достигат Ужгород, Черновци и Лвов. Това разкри полковник Олександър Дякив, командващ авиацията и заместник-командващ на ВВС на Украйна, във видео, публикувано на 22 август в официалния им канал.

„Що се отнася до локализацията на производството, големите концерни, готови да ни доставят самолети, са готови да локализират част от производството в Украйна. Готови са да ни помагат, но разбирате, че това не може да стане без подходяща среда за сигурност“, каза Дякив. По отношение на ремонта на самата техника думите му бяха още по-категорична: „Няма смисъл да разполагаме мощности за ремонт на самолети при условия, в които средствата за въздушно нападение на противника достигат Ужгород, Черновци и Лвов.“

Отлагането обаче не значи отказ: „Засега няма смисъл. Но партньорите са готови за това и ще ви кажа: то е записано в договорите за доставка на самолети чуждестранно производство, които вече имаме. И ние ще го правим в Украйна.“

Текущото техническо обслужване на наличния авиопарк се извършва от местни специалисти. По думите на Дякив към ВВС работи група, която самостоятелно поддържа F-16, а инженерният състав е приложил опита, натрупан при обслужване на съветската техника, директно към американския изтребител. Специалисти „са се научили да го правят при недостиг на резервни части и време, нощем и на студено“. Принципът, който командващият авиацията поставя пред техниците, е формулиран кратко: „Животът на летеца зависи от техника.“

Но веригата за снабдяване с резервни части засега минава изцяло с чужди складове. Defense Express обяви презввввпввпввв април 2026 г. Нидерландия е предала всичките си 24 самолета, а Дания е била на път да завърши доставката на своите 19. Доставките на общо 36-те изтребителя, обявени от Белгия и Норвегия, все още не са били започнали. Те представляват малко под половината от всички обещани самолети.

Шестте норвежки машини се намират в цеха на Sabena Engineering в Белгия, където според същата оценка на всеки самолет не достигат около сто отделни компонента. При завършени датски доставки и отчетени към онзи момент четири загуби Украйна би разполагала с най-много 39 изтребителя. След това, на 29 юли, беше загубена още една машина. Авария възникна на борда по време на бойна задача, а пилотът се катапултира. Отделно от това Белгия ще предаде през тази година седем самолета, от които три бойни, докато останалите четири ще бъдат разкомплектовани за агрегати.

Снабдяването се осигурява от няколко държави. От май 2025 г. американските Военновъздушни сили изпращат на Украйна отписани F-16 от резервните си площадки не като летателна техника, а като донори на агрегати. На 2 май 2025 г. Държавният департамент одобри пакет за обучение и поддръжка на стойност 310,5 млн. долара, който обхваща модификации, резервни части и консумативи.

На 6 септември 2024 г. Нидерландия обяви пакет за 80 млн. евро, включващ агрегати, генератори, специализирани инструменти и стълби за обслужване. На 7 май 2025 г. Хага и Букурещ подписаха и декларация за намерения за създаване на център за подготовка на техници по F-16 в авиобаза Фетещ, където вече работи Европейският център за обучение на пилоти на F-16.

Посочената от Дякив локализация има опора както в подписани договори, така и в двустранни планове за бъдещи доставки. На 30 юни 2026 г. в Киев Украйна и шведската Администрация за отбранителна техника сключиха договор за 16 самолета Gripen E на стойност около 24,6 млрд. шведски крони. Доставките са предвидени за 2029 и 2030 г., а в началото на 2027 г. Швеция ще дари още 16 изтребителя Gripen C/D.

Съгласно двустранната пътна карта с Франция от 13 юли 2026 г. Киев поръча първа партида от 16 самолета Rafale с планирани доставки през 2028 и 2029 г. Dassault обаче уточни, че договорът за тях все още не е подписан. Френският пакет включва и лицензи за производство на управляеми бомби AASM, крилати ракети SCALP-EG и прехващачи Aster. Това показва, че моделът за локализация е предвиден и за производството на боеприпаси.

Заплахата, възпрепятстваща разполагането на самолетни ремонтни мощности в Украйна, е документирана поотделно за Ужгород, Черновци и Лвов. На 13 май 2026 г. Ужгород беше атакуван с ударни дронове за първи път от началото на пълномащабната война. Поразен беше обект от критичната инфраструктура, но нямаше пострадали. През същото денонощие дронове удариха Жовква в Лвовска област и оставиха без електричество 17 населени места.

Черновци понесе удар с четири апарата „Шахед“ и една ракета още на 12 юли 2025 г., когато загинаха 2-ма души, а 14 бяха ранени. Градът отново беше атакуван на 13 май 2026 г. въпреки задействаната въздушна отбрана.

На 21 август 2025 г. руски удар унищожи завода на американската компания Flex в Мукачево. По време на атаката нощната смяна е наброявала около 600 души, а 23-ма са били ранени. В нощта срещу 9 януари 2026 г. срещу промишлен обект в Лвовска област беше изстреляна балистична ракета. След анализ на намерените фрагменти Службата за сигурност на Украйна (СБУ) определи, че става дума за комплекса „Орешник“.

Ремонтно предприятие вече беше мишена в самия Лвов. Лвовският държавен авиоремонтен завод, който е част от „Укроборонпром“ и ремонтира изтребители МиГ-21, МиГ-23, МиГ-27 и МиГ-29, беше разрушен на 18 март 2022 г. с крилати ракети, изстреляни от Черно море. Кметът Андрий Садовий съобщи, че активната работа в предприятието е била спряна предварително и няма жертви.

OSINT експерти, геолокирали кадрите от януарския удар с „Орешник“, посочиха същия завод като вероятна цел на атаката вместо газохранилището, за което се говореше първоначално. Официално потвърждение за целта не е публикувано.

Това очертава и времевия хоризонт на отлагането. Договорените самолети трябва да пристигнат между 2028 и 2030 г., а дарените Gripen C/D се очакват в началото на 2027 г. Следователно обемът на техниката, който би оправдал изграждането на самостоятелен ремонтен цикъл в Украйна, тепърва ще нараства.

Описаното от Дякив ограничение обаче не важи в еднаква степен за цялата западна военна промишленост в страната. През юли 2026 г. изпълнителният директор на Rheinmetall Армин Папергер обяви, че в рамките на 12 седмици компанията ще разгърне производство на бронирани машини именно в Западна Украйна, в партньорство с „Укроборонпром“.

Най-вероятният сценарий до края на десетилетието е ремонтът и снабдяването с агрегати да останат разпределени между Румъния, Белгия и американските складове, докато украинската страна постепенно поема все по-голям дял от текущото обслужване на собствените си летища.

Сигнал за промяна на този модел би било обявяването на конкретна площадка от назован производител или съобщение на Военновъздушните сили, че по-тежките форми на техническо обслужване вече се извършват в Украйна. Обратно, по-нататъшното разрастване на румънския център във Фетещ, който вече поема и подготовката на техническия състав, би подкрепило прогнозата, че основните ремонтни мощности ще останат извън Украйна.

ЕС преведе 2,5 млрд. евро за 16 изтребителя Gripen E за Украйна

🇪🇺🇺🇦 2,5 млрд евро от последния транш на стойност 3,47 млрд евро, преведен вчера от Европейската комисия на Украйна, са предназначени за покупка на 16 изтребителя Gripen E, произведени в Швеция. В официалното си съобщение ЕК посочи, че част от средствата отиват за самолетите, без да уточнява конкретен брой. Говорителят Балаж Уйвари потвърди покупката пред „Европейска правда“, но отказа допълнителни детайли. По-късно точните цифри бяха разкрити от източници на изданието.

Тези средства не поставят началото на нова сделка, а покриват вече поет ангажимент. Договорът за 16-те самолета беше подписан на 30 юни в Киев по време на срещата между президента Володимир Зеленски и шведския министър на отбраната Пал Йонсон. Според споразумението Киев договори покупка с шведската Администрация за отбранителна техника (FMV), която от своя страна сключи договор с производителя Saab. Обявената от компанията стойност е близо 2,2 млрд евро и включва резервни части и помощно оборудване. Saab ще осчетоводи поръчката през третото тримесечие на 2026 г. Разликата между договорната цена и заделените 2,5 млрд евро осигурява резерв за съпътстващи разходи, които не влизат в прекия договор с производителя.

Финансирането се осигурява от кредитната програма Ukraine Support Loan – заема от 90 млрд евро, който лидерите на Европейския съюз договориха през декември 2025 г. и Съветът на ЕС оформи окончателно на 23 април 2026 г. До онзи момент пакетът беше блокиран от правителството на Виктор Орбан в Будапеща. След изборната загуба на „Фидес“ през април тази пречка отпадна, което позволи на Брюксел да започне изплащане още през второто тримесечие. Кредитът е безлихвен и не използва замразените руски активи: той се финансира с емитиране на облигации от ЕС на капиталовите пазари и е обезпечен от бюджета на ЕС, а Украйна ще го възстановява едва след като получи репарации от Русия.

В същото време близо 210 млрд евро руски държавни средства в институции на ЕС остават замразени, без да се задействат. Идеята за т.нар. „репарационен заем“ се провали през декември поради възраженията на Белгия и оттогава не е връщан на масата за преговори. Разпределението на 90 млрд евро в два компонента: 30 млрд са за макроикономическа подкрепа, а 60 млрд – за развиване на способностите на отбранителната индустрия, включително закупуване на оръжие. За 2026 г. са предвидени 45 млрд евро, разпределени както следва: 8,35 млрд под формата на макрофинансова помощ, 8,35 млрд чрез Механизма за Украйна (Ukraine Facility) и 28,3 млрд за отбрана. Отбранителният компонент е строго обвързан с произход на оборудването: то трябва да се произвежда от украинската, съюзната или норвежко-исландската индустрия, а трети страни имат достъп само чрез двустранни споразумения по регламента SAFE.

Към 30 юли Киев е усвоил 11,6 млрд евро от тази годишна квота – 3,2 млрд за бюджетни нужди и 8,4 млрд за отбрана, по данни на украинското правителство, което очаква още 8 транша по механизма. Взети заедно, 90 млрд евро покриват около две трети от общите финансови нужди на страната за 2026-2027 г. Новият транш беше обявен от премиера Сергий Корецкий, който встъпи в длъжност на 16 юли вместо Юлия Свириденко. „Средствата ще подсилят отбраната и ще финансират приоритетни нужди“, заяви той. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен обвърза плащането с по-широката индустриална логика на програмата: „Помагаме на Украйна да защити хората си. В същото време сближаваме отбранителните си индустрии, съчетавайки промишления мащаб на Европа с несравнимите иновации на Украйна.“ Освен изтребителите, траншът покрива прехвърлянето на дронове (включително далекобойни с реактивен двигател), ракети и ПВО. Част от сумата влиза в първия продуктов списък по споразумението за безпилотни системи, подписано между Киев и Брюксел по-рано през юли.

Британското участие във веригата беше оповестено две седмици по-рано. На 16 юли, по време на визитата си в Киев, Киър Стармър съобщи, че Лондон инвестира 300 милиона евро в подкрепа на ескадрилата. Тези средства не са предназначени за самите самолети, а за обучение на пилоти и инженери, симулатори, части и оборудване – елементите, без които изтребителите не могат да достигнат бойна готовност. Британската индустрия има сериозен дял в самия самолет: според Министерството на отбраната в Лондон британски доставчици осигуряват около 30% от компонентите на всеки Gripen, а програмата поддържа близо 5000 работни места в над 50 компании, сред които Saab UK и Leonardo UK. Най-важният компонент е радарът с активна фазирана антенна решетка (AESA) Raven ES-05, разработен от Leonardo съвместно със Saab и произвеждан в Единбург. Британско производство са още колесникът и катапултните седалки Martin-Baker. Именно радарът отличава новия Gripen E от по-старите модификации C/D, дарени на Киев, които използват механично сканиране. Обявлението беше сред последните ходове във външната политика на Стармър, който подаде оставка на 22 юни; наследникът му Анди Бърнам положи клетва в края на юли.

Хронологията на сделката се разви бързо в рамките на 2 месеца. На 28 май в авиобаза „Упсала“ Зеленски и шведският премиер Улф Кристерсон подписаха декларация за задълбочено сътрудничество в отбраната. В нея Стокхолм пое два ангажимента: да продаде на Украйна начална партида от до 20 изтребителя Gripen E/F и да ѝ дари до 16 от по-стария вариант C/D, използвани в момента от шведските ВВС. Още тогава Зеленски уточни, Киев заделя за самолетите 2,5 млрд евро от европейския кредит. Дарените изтребители ще бъдат заменени с нови, които шведските ВВС ще получат по собствената си програма за превъоръжаване. Пилоти и технически персонал се обучават в Швеция още от пролетта, като нови предстои да постъпят на обучение през есента. Месец по-късно, на 30 юни, декларацията се превърна в обвързващ договор, а на 30 юли – в преведени финансови средства.

Двата потока самолети се движат по два съвсем различен времеви график. Дарените Gripen C/D се очакват в Украйна в началото на 2027 г. Те ще пристигнат оборудвани с ракети въздух-въздух с голям обсег Meteor – обстоятелство, което украинското командване подчертава с по-голяма важност дори от самите самолетни корпуси. Новите Gripen E са много по-назад във времето: Saab ще ги предаде на шведската администрация през 2029 и 2030 г., откъдето те ще бъдат прехвърлени на Украйна. Британското правителство описва целта си като „ескадрила от 16 изтребителя Gripen E на въоръжение до 2029 г.“. Оръжейният пакет към тях, според официалните шведски съобщения, може да включва ракети Meteor и ракети със среден обсег AMRAAM и IRIS-T.

Ракетата Meteor е основната причина Киев да настоява толкова силно за този самолет. Saab обявява обсега на над 100 км, а зоната, в която попадението е гарантирано независимо от маневрите на целта (т.нар. no-escape zone), е над 60 км. Съветник на компанията е споменавал и за обсег от 200 км, но това предполага оптимална височина, челен курс и неманеврираща цел – условия, които рядко се срещат в реални бойни действия. Дори консервативната цифра обаче променя фундаментално уравнението при най-критичната задача за украинската отбрана: прехващането на руските бомбардировачи Су-34. Те изстрелват силно разрушителни планиращи бомби от 60 до 70 км зад фронтовата линия и се обръщат обратно, преди наличните на Украйна ракети AMRAAM (от F-16) или MICA (от Mirage 2000) да могат да ги достигнат. Към това се добавя и ключовата конструктивна особеност, заради която шведският изтребител е първоначално създаден: способността да действа от импровизирани площадки и пътни участъци, с малък земен екипаж и с изключително кратко време за зареждане между полетите. Тази концепция е проектирана именно срещу съветския тип заплаха, пред каквато Украйна е изправена и днес.

Дългият хоризонт за изпълнение на поръчката се обяснява с началната точка, от която тръгва Украйна. Украинската бойна авиация все още разчита предимно на съветски машини – Су-24М, Су-25, Су-27 и МиГ-29, чиято поддръжка зависи от все по-оскъдните резервни части и постоянно импровизиране. Западната ѝ флотилия е малка и разнородна. Изтребителите F-16 постъпват от Дания, Нидерландия, Норвегия и Белгия от лятото на 2024 г., но към април 2026 г. Украйна е получила едва около половината от обещания брой. В същото време най-малко шест самолета Mirage 2000-5F от Франция изпълняват боеви задачи от февруари 2025 г. Загубите не са малки и обхващат както техника, така и летателен състав, а обучените пилоти си остават най-трудно заменимият ресурс. Шведският самолет влиза в тази картина като първата поръчка на напълно нови, а не на употребявани или дарени бойни самолети в цялата история на украинските ВВС.

Преведените в четвъртък пари няма да купят реални бойни способности за тази или следващата година. Първите нови самолети ще влязат в строя най-рано в края на десетилетието, а дотогава прекият принос за украинската авиация се свежда до дарените бройки C/D в началото на 2027 г. Това, което плащането постига днес, е затварянето на индустриалната поръчка: то ангажира производствения капацитет на Saab и обвързва кредитен ресурс, който съществува в много тесен времеви прозорец. Програмата с 90 млрд евро е разчетена конкретно за 2026 и 2027 г. Предимството е, че поръчка, платена в нейните рамки, оцелява при евентуална промяна на политическата конюнктура, за разлика от необезпечените намерения. Оттук идва и разминаването между бързия ритъм на политически решения и бавния темп на производство – два месеца от декларацията до платения договор срещу 3-4 години до първия доставен самолет. Плащането вече влияе пряко върху производствения календар на Saab; въздушната обстановка над фронта обаче дотогава ще бъде определяна от наличните F-16 и Mirage, от дарените Gripen C/D, от съветските изтребители и от наземната ПВО.

Реалният мащаб на покупката остава скромен спрямо обявените намерения. 16 самолета формират една ескадрила, докато дългосрочната амбиция на Стокхолм и Киев е за достигане на до 150 изтребителя Gripen E/F с течение на времето, а Зеленски е споменавал и бъдещ флот от общо 250 изтребителя (който включва и около 100 френски Rafale). Между първата поръчка и тези мащабни цифри стои разлика от цял порядък. Тя зависи от осигуряването на допълнително финансиране, каквото към момента липсва, както и от темпото на производство, което Saab тепърва ще трябва да разгръща. Междувременно украинските ВВС ще трябва да поддържат едновременно четири коренно различни платформи: съветските (МиГ-29 и Су-27), американски F-16, френски Mirage и шведски Gripen. Това означава четири отделни логистични вериги, четири различни програми за обучение и четири номенклатури от боеприпаси – и то в държава, която не разполага нито с излишък от техници, нито от пилоти.

Украйна си осигури мащабен договор за ракети Patriot и купува 16 изтребителя Gripen E от Швеция.

🇺🇦🤝🇩🇪 Украйна си осигури мащабен договор, подкрепен от Германия, за доставката на стотици зенитни ракети PAC-2 и PAC-3, която се очаква да започне през следващата година. В същото време се полагат усилия за получаване на допълнителни ракети от партньорски нации, както и за разработване на свои собствени антибалистични способности.

Анонсът беше направен от украинския министър на отбраната Михайло Федоров по време на съвместна пресконференция с шведския му колега Пол Йонсон, предава кореспондентът на Укринформ.

„Във връзка с PAC-2 или PAC-3, които са противоракетни системи, на първо място, благодарение на Германия сключихме голям договор за стотици такива ракети, чиито доставки ще започнат догодина. В същото време се опитваме временно да заемем такива ракети от някои страни, за да ги върнем по-късно“, заяви Федоров.

Министърът добави, че по време на първите срещи във формата „Рамщайн“ Киев е положил подобни усилия за получаване на ракети от запасите на Европейския съюз. Той призна, че процесът се е оказал изключително сложен, тъй като от всяка страна са били изисквани едва по една или две ракети. В крайна сметка, по думите му, Украйна е получила няколко десетки ракети, които са помогнали на страната да отблъсне руските атаки през февруари и март.

Федоров посочи, че Украйна работи също така по сключване на директни договори за покупка на ракети PAC-3, продължава да получава доставки от САЩ и проучва нови механизми за осигуряване на помощ от държави, които досега не са предоставяли такива системи.

„В момента работим по директно договаряне на покупката на PAC-3, нещо, което не е правено досега. Уверен съм, че това ще е постигнато скоро. Продължаваме да получаваме тези ракети от американските партньори, макар и в недостатъчни количества за пълното поддържане на нашата система за противовъздушна отбрана. Имаме обаче конкретен план за осигуряване на допълнителни ракети и ще водим борба за всяка една от тях. Вчера обсъдихме това с президента и шведския министър на отбраната. Разполагаме с някои нетрадиционни решения за това как да включим партньори, които никога досега не са ни доставяли PAC-3. Работим по темата денонощно“, каза той.

Според Федоров ключов стратегически приоритет е разработка на украинска ПРО система, която да намали зависимостта от чуждестранни доставки и да засили капацитета на вътрешното производство. Той също така разкри, че въпросът вече е бил обсъден със Saab и министъра на отбраната на Швеция, в т.ч. евентуален тест на радарни системи Saab като част от бъдеща интегрирана архитектура за отбрана. Федеоров не разкри още подробности, но увери, че работата продължава с прякото участие на президента на Украйна.

Успоредно с придобиването на средства за ПВО, Украйна разширява сътрудничеството с Швеция в сферата на бойната авиация. Президентът Зеленски обяви, че двете страни са формализирали сделка за закупуване на 16 модерни изтребителя Gripen E.

„Заедно с Швеция продължаваме укрепването на украинската бойна авиация. Днес страните ни сключиха сделка за закупуване на 16 изтребителя Gripen E. Важно е, че заедно със самолетите ще бъде предоставен и пакет от съответното оборудване, техническа помощ и поддръжка“, поясни Зеленски.

Договорената рамка за обществени поръчки стъпва върху предишни ангажименти в отбраната между Киев и Стокхолм, съгласно които първите 16 изтребителя Gripen C/D се очаква да бъдат доставени на украинските ВВС още към началото на 2027 г.

Паралелно с текущите усилия за придобиване на военно оборудване, Украйна призовава своите партньори да засилят подкрепата за развитието на отбранителните технологии. Киев отправи призив към международните съюзници да предоставят допълнителна военна помощ, насочена към ускоряване на иновациите в сферата на отбраната, укрепване на военните му възможности и поддържане на натиска върху руските сили.

По думите на Федоров Киев настоява съюзниците да се възползват от това, което той определи като „бързо отминаваща възможност“, като инвестират в ново поколение дронове, ракети и други технологии в отбраната, проектирани да нарушат руските военни операции и да затвърдят последните успехи на Украйна на бойното поле.

JAS 39 Gripen за Украйна: Защо шведският изтребител е идеалното оръжие срещу руската агресия

🇺🇦🤝🇸🇪 По време на скорошно пътуване до Стокхолм, екипът на украинската UNITED24 Media посети централата на Saab, за да разгледа отблизо изтребителя JAS 39 Gripen, обявен миналия октомври от президента Зеленски за основен приоритет за бъдещите ВВС на Украйна, като първите доставки се очакват тази година в рамките на план за общо 150 единици.

За да разберем какво отличава този многоцелеви изтребител, се срещнахме с Юси Халметоя – пенсиониран пилот от ВВС на Швеция, майор с близо 25-годишен опит в бойната авиация и стаж на над 25 типа летателни апарати. През 2019 г. той става част от Saab, където в момента е старши оперативен съветник в направление „Въздушен домейн“. Той ни показа гледната точка на пилота за дизайна и силните страни на Gripen, както и какво би могъл да предложи на Украйна в защитата ѝ срещу руската агресия.

Пилотът зад Gripen

Юси Халметоя ни посреща с широка усмивка, като ни посрещна не само в изложбената зала на Saab, но и в самата Швеция. Обръща се към нас по име и се представя с бойната си позивна „Мияги“. Отбеляза, че това е „друга история“ за друг път, преди да очертае пътя, довел го до този разговор.

„Бях на 5-6 години“, споделя той, проследявайки очарованието си от авиацията до детството и влиянието на своя пастрок – пример за подражание, който бил „абсолютен маниак на тема изтребители“. След училище и основно военно обучение, той кандидатства във ВВС и започва летателна подготовка в началото на 1995 г. – процес, продължил седем години. През последните две от тях той влиза в кокпита на първия си истински изтребител – Viggen, който и до днес остава „най-близо до сърцето му“.

От Viggen до кабината на Gripen

Този първи изтребител е проектиран през 60-те години на миналия век и, по думите на Халметоя, вече е бил „към края на жизнения си цикъл“, когато той е летял на него. Първата му среща с Gripen идва по-късно, като тест-пилот, когато се качва във версията C/D за първи път. „Помня този ден много ясно“, казва той, описвайки кабина, която изглеждала „супер модерна, като от космоса“, и самолет, който бил просто „толкова лесен за управление“.

Това, което го впечатлило най-много обаче, бил начинът, по който самолетът обработва информацията. „Той ми казва всички тези неща“, спомня си възхищението към сензорите и представянето на данните, които по думите му го правят „много приятелски настроен към пилота самолет“. Това според него е сред основните предимства на Gripen. За разлика от самолети като F-16, които са „страхотни машини, но с дизайн, който представя твърде много информация накуп, Gripen е проектиран да показва само най-важното в момента“, помагайки на пилота да „поддържа управляемо натоварване и да се фокусира върху правилната задача“.

За Халметоя новото поколение Gripen E/F представлява „20 години технологична еволюция“ в оформлението на кабината, електронната война и оръжейните способности. „Това е друго ниво“, казва той, посочвайки „отлични сензори, оръжия с голям обсег, висока степен на оцеляване и мощна електронна война“ като „точно това, от което се нуждаете в съвременния бой“. Той дава за пример ракетата Meteor, която „може да лети 150–200 км с много висока скорост“ и би дала на Украйна по-добри възможности от тези, с които разполага днес.

На шведски обозначението на самолета JAS означава Jakt, Attack, Spaning (изтребител, щурмовик, разузнавач) и отразява многоцелевата концепция на Gripen. В описанието на Халметоя това означава способности въздух-въздух, въздух-земя и въздух-море, със сензори, които „гледат навсякъде едновременно“, за да осигуряват на пилота „мигновена ситуационна осведоменост с високо качество“ по време на полет.

Името също има своя история. От Saab споделят, че името Gripen е избрано на публичен конкурс през 1982 г. и е кръстено на митичния грифон – създание, което според преданието е съчетавало в себе си силата на лъва с мъдростта на орела, господар както на земята, така и на небето.

Концепцията за разпръснати операции

В съвременната война постоянните оперативни бази често са сред първите цели на вражеските удари. Швеция решава тази уязвимост по време на Студената война, разработвайки концепция за разпръснати операции, по-късно формализирана като Bas 90. Тя дава свобода на изтребителите да оперират от временни полоси и, както обясни Халметоя, „да излитат и кацат от много къси писти, дори от обикновени магистрали“, вместо да зависят от няколко големи летища.

„Имаме само една количка с всички инструменти, които са ви необходими“, казва той, описвайки системата в практически план, като подчерта, че оборудването е създадено да работи „в сняг, кал, студ, дъжд, в тъмното, под някое дърво, в база, навсякъде“. Целта е самолетът да бъде поддържан в изправност при тежки условия с минимална инфраструктура, а обслужването се извършва от едва петима техници за под 15 минути.

„В сравнение с други самолети като F-16, Rafale, Eurofighter и други, при тях това обикновено отнема 3-4 пъти повече време – от 45 до 60 минути“, отбеляза Халметоя.

Тези 15 минути включват пълен боен цикъл – зареждане с боеприпаси и гориво за следващата мисия. Времето от тревога до излитане може да е още по-кратко. „Може да отнеме под минута, ако вече сте подготвени“, казва Халметоя. „Но ако самолетът ви стои в някоя база и получите обаждане за спешно излитане, пилотите влизат в машината и сте във въздуха до пет минути.“

Бързото обслужване на Gripen, късото излитане от магистрали и минималните изисквания към инфраструктура са част от причините той да е толкова актуален за Украйна. „Това дава възможност да използваме самолетите си по-често, да се сражаваме повече и да спечелим битката.“

Какво би могъл да направи Gripen в Украйна

На въпроса каква роля би могъл да изиграе Gripen в укрепването на украинската ПВО, Халметоя посочи две области. Първо, според него, той би могъл да помогне за „поддръжка на сухопътните войски на фронтовата линия с прецизен огън с голям обсег“.

Също толкова важно според него е, че самолетът би могъл да предизвика руската авиация, принуждавайки „вражеските изтребители и бомбардировачи“, действащи близо до границата, „да се изтеглят и да променят тактиката си“. Той описа това като „двете основни мисии“, които Gripen би могъл да изпълнява „много, много ефективно“.

Той свърза тази логика директно с шведската отбранителна доктрина: „Имаме същата заплаха. Така че ние сме създали самолета точно за това“, изтъкна той и допълни, че „Gripen би паснал идеално на сценарий като този в Украйна“.

Обучение на украински пилоти

По въпроса как обучението на Gripen се сравнява с това на F-16, особено за пилоти, преминаващи от съветски самолети към западни, Халметоя казва, че най-голямата трудност няма да е самото управление. „Летенето ще бъде лесно“, казва той. „Управлението на информацията е предизвикателството“ – как да бъде интерпретирано и използвано тактически. Той смята, че в началото основната пречка за украинските пилоти ще бъде езиковата подготовка.

Той вярва, че опитен пилот със силни езикови умения и „няколкостотин часа нальот“ може да се прехвърли на Gripen за „3 до 4 месеца“. Тази оценка идва от пилот с 2300 летателни часа на широк спектър от самолети. За по-млад пилот, казва той, „ще отнеме година и тогава ще сте на ниво да воювате“.

Халметоя добави, че обучението на Gripen може да е „малко по-гладко, по-индивидуално и малко по-бързо“ от това на F-16, Rafale и други, защото според него Saab иска да обучава пилотите на това, което трябва да знаят, „и да пропуска останалото“. Въпреки това той внимава да не преувеличи сравнението. „Всички те са страхотни самолети“, казва той. „Вършат работата си, просто я вършат по различен начин.“

Война и отговорност

Халметоя споделя, че срещата с украински пилоти му е дала мигновено чувство на свързаност. „Ако срещнете пилот откъдето и да е по света в зелен летателен костюм, изпитвате незабавно чувство на братство“, казва той. С украинците тази връзка носи допълнителна тежест заради „ситуацията във вашата страна“, което я прави по-емоционална.

Той сподели също, че се е срещал със Зеленски и други украински лидери, за да обсъдят нуждите на Украйна, нейните трудности и как Saab би могла да „помогне, подкрепи и разбере“. „Това е ситуация на живот и смърт всеки ден“, казва той, не само за ВВС, но и за украинското общество като цяло. Халметоя отбелязва, че през по-голямата част от 25-годишната му кариера заплахите са били симулирани. В Украйна те са истински.

За него тази реалност придава на войната смисъл, който отдавна е надхвърлил авиацията. „Това е определящ сценарий за целия западен свят“, убеден е той. Украйна е „на нашия праг“ и „трябва да продължим пълната си подкрепа“.

Шведски изтребители прехванаха руски бомбардировачи Ту-22М3 над Балтийско море.

Военновъздушните сили на Швеция съобщиха, че изтребители от силите за бързо реагиране (QRA) са идентифицирали група стратегически бомбардировачи Ту-22М3 и придружаващи изтребители на руските въздушно-космически сили над Балтийско море.

„Вчера шведските QRA идентифицираха руски бомбардировачи Ту-22, придружени от изтребители Су-35, над Балтийско море. Мисията беше изпълнена в тясно сътрудничество с мисия за въздушно патрулиране на балтийските държави (Baltic Air Policing)“, гласи официално съобщение.

Към него е публикувана снимка на Ту-22М3, въоръжен с крилата ракета Х-32, по време на полет на голяма височина над Балтика.

Прехватът от шведска страна се случи по време на планирано учебно мероприятие, в което няколко руски бомбардировача Ту-22М3 излетяха от авиобаза Оленя на Колския полуостров. Самолетите, които в последните няколко месеца бяха прехвърлени от бази в Сибир, проведоха многочасов полет над Балтийско море, без да навлизат в националното въздушно пространство на друга страна.

По маршрута формацията беше наблюдавана на различни етапи от самолети на НАТО.

Мисията беше проведена в райони, където съюзническата авиация често следи за движение на руски бомбардировачи към въздушното пространство на Скандинавия. Швеция координира действията си с частите на Baltic Air Policing съгласно утвърдените протоколи за мониторинг и дежурства.

Ту-22М3 е стратегически бомбардировач с 2400 км боен радиус. Той може да носи крилати ракети Х-22 и Х-32, чиято далекобойност варира в зависимост от модификацията и типа бойна глава. Тези активи на руската авиация са често използвани за удари по наземни цели в Украйна.

Появата на тези машини над Балтика идва на фона на засилено наблюдение от НАТО върху руската активност в Северна Европа. През последната година Русия увеличи съществено своето присъствие на Колския полуостров, като по този начин платформи за далекобойни удари се оказват по-близо до въздушното пространство на Скандинавия.

Шведските ВВС подчертаха, че не са регистрирани опасни маневри, а руските самолети през цялото време са останали в международно въздушно пространство, а шведските изтребители са извършили визуална идентификация, поддържали са дистанционно наблюдение и след приключване на задачата са се върнали в базата си.

Украйна започва историческо партньорство с Швеция.

🇺🇦🤝🇸🇪 Украйна ще започне обучение на пилоти и механици за Gripen E в началото на 2026 г. като част от историческо отбранително партньорство със Швеция, обяви президентът Володимир Зеленски на пресконференция.

Двете държави планират също да стартират съвместно производство на части и компоненти за самолети в Украйна до 2033 г. в сътрудничество с шведския производител Saab.

Дългосрочният договор предвижда доставка на 150 изтребителя Gripen – най-голямата военна сделка в историята на Европа.

Зеленски подчерта, че партньорствотоще укрепи противовъздушната отбрана на Украйна, но и ще постави основите на собствена аерокосмическа индустрия, която е способна да поддържа и модернизира съвременни западни самолети.

По-рано Украйна и Швеция се договориха да задълбочат партньорството в сферата на иновациите в отбраната, съобщи украинският министър на отбраната Денис Шмигал след подписването на писмо за намерения със шведския министър на отбраната Пол Йонсон в Стокхолм.

Унгарски JAS 39 Gripen ескортираха група руски изтребители в Прибалтика.

🇭🇺⚔️🇷🇺 Унгарски изтребители Gripen, базирани в Литва, бяха вдигнати под тревога, за да прехванат формация бойни самолети на руските въздушно-космически сили, приближавала се към въздушното пространство на НАТО по-рано днес. Това съобщи Обединеното въздушно командване на Алианса в официално изявление по-рано днес.

В него се уточнява, че група от пет руски военни самолета – Су-30СМ, Су-35С и 3 х МиГ-31БМ е била засечена по време на полет в непосредствена близост до съюзническо въздушно пространство над Балтийско море.

Машините не са спазвали международните протоколи за безопасност на полетите, което е наложило незабавна реакция на мисията на НАТО за охрана на въздушното пространство.

JAS 39 Gripen от състава на унгарските военновъздушни сили са били вдигнати от авиобаза Шяуляй в Литва, при което са идентифицирали руската формация западно от латвийското крайбрежие. След визуална проверка и съпровождане, руските самолети са се оттеглили, а унгарските изтребители са се завърнали обратно в базата си.

Мисията е част от постоянната операция на НАТО за защита на въздушното пространство, която предствлява колективна инициатива в мирно време, целяща да гарантира сигурността на страните членки. Тя функционира денонощно и има за цел да осигури бърза реакция на всяко неразрешено или потенциално опасно военно действие в близост до територията на алианса.

Охраната на въздушното пространство е ключов елемент от политиката на НАТО за възпиране в Балтийския регион, където съюзнически изтребители редовно прехващат руски бойни самолети, които летят без полетен план, включени транспондери или установена комуникация с органите за въздушен контрол на съответната страна.

Последният инцидент се вписва в контекста на продължаващо напрежение в Източна и Централна Европа, белязано от все по-чести срещи между руски и натовски самолети над Балтийско море. От алианса подчертават, че подобни мисии са рутинни, но необходими за поддържане на сигурността и целостта на въздушното пространство на НАТО.

Чехия започва патрулна мисия в небето над Исландия с пет изтребителя JAS-39 Gripen

🇨🇿🤝🇮🇸 На 22 май 2025 г. чешки изтребители JAS-39 Gripen кацнаха в Кефлавик, Исландия, след като Военновъздушните сили на Чехия поеха мисията на НАТО по въздушен надзор в Арктическия регион.

Чешките ВВС са разположили пет изтребителя Gripen в Исландия в рамките на мисията по въздушен надзор, като контингентът включва около 80 военнослужещи, основно от 21-ва тактическа авиобаза в Часлав. Те ще бъдат подкрепяни и от други военни части през целия период на мисията.

Чешкият контингент ще осигурява въздушно наблюдение и способности за прехващане като част от поддържането на бойна готовност в мирно време на Исландия – известна с абревиатурата ASIC IPPN. Това е четвъртото участие на чешките ВВС в тази мисия, след подобни разгръщания през 2014, 2015 и 2016 г.

„Перфектно усвоихме всички процедури и подготовки. С това разгръщане изпълняваме своя ангажимент към НАТО. Оперативната задача остава непроменена, същата както при предишни мисии. Вече сме оперирали в Исландия в миналото“, заяви бригаден генерал Ярослав Томаня, командир на 21-ва тактическа авиобаза.

По време на мисията си чешките изтребители ще бъдат в готовност за бърза реакция (QRA), като ще си сътрудничат тясно с Исландската брегова охрана и персонала от Центъра за управление и докладване в Кефлавик. Те ще действат под командването и контрола на Обединения център за въздушни операции на НАТО в Уедем, Германия.

„За нас това е както възможност, така и отговорност да използваме обучението, оборудването и опита си в името на обща кауза. Гордеем се, че представляваме малка континентална държава в тази красива, но предизвикателна среда“, заяви подполковник Владимир Малек, командир на чешкия контингент. „Исландските домакини вършат чудесна работа, за да ни помогнат да изпълним мисията си, и с нетърпение очакваме следващите няколко седмици с тях“, добави той.

Чешките ВВС редовно участват в мисията на НАТО по въздушен надзор, като са извършили множество ротации в Балтийския регион, последната от които бе през април 2022 г., когато чешки Gripen-и бяха разположени в Шяуляй, Литва, за срок от шест месеца – демонстрирайки постоянния си ангажимент към НАТО.

От 2008 г. насам съюзниците от НАТО извършват мисии по въздушно наблюдение над Исландия като част от ангажимента на Алианса към сигурността и отбраната на страната, гарантирайки сигурността на съюзническото въздушно пространство. Това е колективна задача, която включва постоянна ротация на бойни самолети и екипажи, готови да реагират незабавно при евентуални нарушения на въздушното пространство.

Зеленски и Павел обявиха нова чешко-украинска школа за пилоти на F-16 и Gripen.

🇺🇦🤝🇨🇿 Украинският президент Володимир Зеленски обяви създаването на съвместна чешко-украинска школа за обучение на пилоти на изтребители F-16 и JAS 39 Gripen, която ще бъде разположена извън територията на Украйна. Това съобщи държавният глава на съвместна пресконференция с чешкия си колега Петър Павел след срещата им в Прага.

„Днес с президента Павел, както и на ниво правителствени и военни представители, обсъждаме следващите стъпки в развитието на авиационната ни коалиция. Именно създаването на украинско-чешка школа за F-16. Очевидно е, че в момента по съображения за сигурност не можем да открием такава база на територията на Украйна. Руските удари продължават ежедневно, затова работим с партньори такава школа да бъде изградена извън страната – и това ще се случи“, заяви Зеленски.

Той подчерта, че Чехия ще подкрепи страната му в реализацията на това решение. Новото учебно заведение е част от по-широката „авиационна коалиция“, целяща да подготви украински пилоти за работа с изтребители западно производство, най-вече F-16, които постепенно да заменят остарялата съветска техника на въоръжение.

Разкритието идва дни след срещата на украинския президент с представители на въоръжените сили и отбранителната индустрия, на която беше обсъдено бъдещето на украинската военна авиация и нуждата от системни решения за по-ефективна подготовка и използване на бойната авиация.

По-рано стана ясно, че Нидерландия, Дания, Норвегия и Белгия са страните, които ще предоставят на Украйна самолети F-16 и ще участват в обучението на пилоти и технически персонал. С новата чешка инициатива Киев прави поредната стъпка към дългосрочно интегриране на своите ВВС със стандартите на НАТО.

Saab подготвя наследник на изтребителите Gripen, включващ стелт и AI-задвижвани дронове.

📸 Снимка: NATO Air Command

🇸🇪 Шведската компания Saab отбелязва напредък в подготовката за боен самолет от следващо поколение, след като JAS 39 Gripen постепенно се доближава края на своя експлоатационен живот, а разполагането на неговия наследник е предвидено за около 2050 г.

Предложението на Saab се фокусира върху комбинация от пилотирани и безпилотни платформи, включително евтина дозвукова платформа без екипаж под един тон, свръхзвукова платформа без екипаж над пет тона, дозвукова платформа без екипаж под пет тона и нов пилотиран изтребител. Те ще включват технологии като изкуствен интелект, мрежови операции и способности за стелт, които се смята, че ще бъдат необходими в бъдещите изисквания за въздушна битка.

Според наличните изображения, бъдещият изтребител ще запази ключови елементи от Gripen, сред които неговия двигател и авиониката, като същевременно ще въведе по-невидим корпус, нов цифров гръбнак, усъвършенствани комуникационни системи и AI интеграции. Освен това бъдещият дизайн няма да има канардите, които имат при сегашните Gripen.

Ключовият подход на производителя включва „лоялно крило“ от безпилотни летателни апарати – безпилотни летателни системи, проектирани да работят заедно с пилотирани изтребители, които могат да служат като примамки за поглъщане на вражески огън или за провеждане на наблюдение и прецизни удари в среда с висок риск.

Питър Нилсон, ръководител на бизнес отдела за напреднали програми на Saab, заяви, че определени платформи може да са проектирани така, че да изпълняват тези роли. Saab също така включва стелт технологии като радар-поглъщащи материали и усъвършенстван аеродинамичен дизайн, за да се подобри слабата видимост. Стелт се превърна в една от най-ключовите характеристики във въздуха, като позволявайки на самолетите да намалят видимостта си за противниковите радари.

Предложенията са част от проучване на концепцията за бъдещи бойни самолети на Saab, стартирало в средата на 2023 г. Програмата дава приоритет на автономността, ниската видимост и средствата за електронна война. Усилията за валидиране на технологията включват провеждане на изпитания в аеродинамичен тунел и компютърни симулации.

Saab представи своята концепция за свръхзвуков стелт дрон на 33-ия Международен конгрес по аеронавтически науки през септември 2022 г., включваща вътрешни оръжейни отделения и аеродинамичен дизайн с ниско съпротивление. Програмата KFS с краен срок 2030 г. се фокусира върху демонстратори както за пилотирани, така и за безпилотни системи.

Програмата набра допълнителен тласък през март 2024 г., когато Försvarets materielverk (FMV), Администрацията за отбранителни материали на Швеция, възложи на Saab договор за концептуални проучвания. Тези проучвания обхващат пилотирани и безпилотни платформи, технологични демонстратори и разработки на системно ниво.

Шведската компания си сътрудничи с въоръжените сили на страната, Total Defense Research Institute и GKN Aerospace, като проучванията се очаква да приключат до края на 2025 г. Работата съвпада с текущите ъпгрейди на флота Gripen C/D и въвеждането на Gripen E , който догодина ще навлезе на въоръжение в Швеция и Бразилия през 2025 г. Saab заяви, че платформата Gripen E може да служи като тестов полигон за нововъзникващи технологии, като например изкуствен интелект.

От там опитаха интеграция с изкуствен интелект в рамките на „Project Beyond“, в партньорство с Helsing – немска софтуерна компания, специализирана в разработването на AI-базирани решения за отбраната. Проектът включва вграждане на AI агенти в бойни сценарии отвъд визуалния обхват директно в операционните системи.

Според Йохан Сегертофт, вицепрезидент на Saab и ръководител на бизнес звено Gripen, развитието на изкуствения интелект и системите без екипаж може да подобри също така и производителността на пилотираните изтребители. Saab проучва и други технологии, като радарни модули, интегрирани в композитни структури за подобряване на работата на радара, и се готви да проведе изпитания с новия си 3D-отпечатан дрон „Ruby“. Задвижван от двигател GE Aerospace J85 на лек тренировъчен самолет Saab 105, Ruby ще бъде тестван за отбранителни и граждански приложения, включително наблюдение на горски пожари, на полигона Видсел в северна Швеция.

Геополитическите развития като незаконната анексиране на Крим през 2014 г. и пълномащабното нахлуването в Украйна през 2022 г., увеличиха фокуса на Швеция към модернизация на системите за противовъздушна отбрана. Стратегията за отбрана на страната за периода 2025–2030 г. адресира тези опасения за сигурността, като същевременно се привежда в съответствие с изискванията на НАТО.

Стратегията увеличава разходите за отбрана до 2,6% от БВП до 2028 г., като отделя 170 милиарда шведски крони (14,9 милиарда евро) за военна и 35,7 милиарда шведски крони (3,1 милиарда евро) за гражданска отбрана. Швеция е предоставила на Украйна военна помощ в размер на 4,2 милиарда евро, подчертавайки ключовото значение на натрупването на ресурси и усъвършенстването на логистичната готовност в случай на продължителни конфликти. Уроците от руската инвазия срещу Украйна подчертават необходимостта от технологична адаптивност, многослойна противовъздушна отбрана и възможности за удари на далечни разстояния.

Швеция поддържа независим отбранителен подход, докато други северни страни като Финландия, Норвегия и Дания закупиха произведени в САЩ изтребители F-35. Стратегията за противовъздушна отбрана на Стокхолм запазва шест ескадрили на шведските военновъздушни сили, оборудвани със самолети JAS 39 Gripen, включително JAS 39E и по-стари варианти JAS 39C/D, за да отговарят на изискванията на НАТО за интегрирана въздушна и противоракетна отбрана (IAMD). Планирани са модернизации на инфраструктурата, за да се подобри разпределението на авиобазата, а програмите за обучение на пилоти ще се разширят с международни възможности. В периода от 2025 до 2030 г. изтребителните дивизии ще интегрират способности за удари на далечни разстояния и безпилотни летателни системи за разузнаване и сигурност.

През декември 2022 г. Швеция излезе от ръководената от Обединеното кралство програма Tempest, която сега е част от Глобалната бойна въздушна програма (GCAP), поради разминавания с нейните приоритети и график. Междувременно други европейски страни, включително Франция, Германия и Испания, напредват в програмата за изтребители от шесто поколение FCAS. Анализатори като Ларс Педер Хага от Норвежката академия по отбрана посочват финансовите и технологични трудности в разработването на независими изтребители. Въпреки това, Швеция по-рано е разработвала модерни самолети, като Viggen и Gripen.

Петер Хултквист, говорител на отбраната от партията на социалдемократите, подчерта значението на запазването на капацитета на Швеция за разработване на свои изтребители поради тяхната индустриална и стратегическа стойност. Отговаряйки на опасенията относно високите разходи за разработка, Питър Нилсон спомена успешната програма JAS 39 Gripen от 80-те години на миналия век, която беше изправена пред подобен финансов скептицизъм. Гъвкавият подход на Saab включва снабдяване на приблизително 85% от компонентите в международен план, същевременно запазвайки контрола върху дизайна и системната интеграция като рентабилно решение.

Очакваното до 2030 г. решение за бъдещето на шведските бойни самолети ще определи въздушните способности на страната и отбранителната индустриална стратегия. Предложенията на Saab имат за цел да интегрират пилотирани и безпилотни системи, стелт и AI технологии, с доказани платформи като Gripen E. Вариантите на Швеция включват вътрешно развитие, международно сътрудничество или закупуване на произведени в чужбина системи, с потенциални последствия за работната ръка на Saab, включваща 6000 инженери в Линкьопинг. Резултатът ще повлияе на индустриалния пейзаж и отбранителната готовност на Швеция в дългосрочен план.

Бразилия е домакин на най-мащабното авиационно учение в Латинска Америка

🇧🇷 Бразилските военновъздушни сили (FAB) са домакин и организатор на най-голямото многонационално учение в Латинска Америка, познато като CRUZEX 2024.

Планирано за провеждане в периода от 3 до 15 ноември 2024 г. във военновъздушната база Натал (BANT), то ще събере повече от 3000 военнослужещи и близо 100 самолета от общо 16 държави.

Първата седмица започна с опознавателни полети за подпомагане адаптацията на екипажите към зоната на операции и с обучителни полети за интегриране между въздушните сили на отделните участващи страни. Тогава бяха проведени и първите мисии с предварително планирани сценарии на множество самолети, известни като Composite Air Operations (COMAO).

В тези операции ескадрилите и самолетите се редуват между „синя страна“ и „червена страна“ за всяка мисия, предоставяйки серия от тактически симулации и предизвикателни мисии, които трябва да бъдат изпълнени от всички участващи страни.

Целта на тазгодишното издание на учението е да насърчи оперативния обмен между участващите ВВС с цел подготовка и оперативна съвместимост в среда на колективна отбрана. Директорът на многонационалното обучение, въздушен бригаден генерал Рикардо Гуера Резенде, подчерта една от характеристиките на обучението.

„Учението няма за цел да посочи предимствата на една сила пред друга, дори и между самолетите, като посочи дали има победители или губещи, а по-скоро да проведе съвместно обучение, в което всяка една от страните допринася със своите знания и способности за колективната еволюция на участващите сили“, казва той.

CRUZEX 2024 вече навлиза във финалната си фаза, като предизвикателствата за участниците продължават да се увеличават. Тази втора седмица е белязана нови сценарии, отличаващи се с повишена оперативна сложност и допълнителни предизвикателства. По време на учението се прилагат и изкуствени ограничения на възможностите на самолета, което принуждава пилотите да разработват креативни решения за изпълнение на мисиите.

Според ръководителя на учението по време на тренировъчния процес, като методология, се намаляват възможностите на самолета, поддържайки баланс между тях и позволявайки на пилотите да бъдат предизвикани в уменията си за планиране и вземане на решения. Това прави възможно разработването на доктринални способности в симулирани сценарии за обучение.

„Тези ограничения се стремят да наложат контролиран „дисбаланс на силите“, повишавайки нивото на сложност на сценариите и подчертавайки ползите от самото обучение. Това е подход, който предизвиква пилотите към въвеждане на иновации и приспособяване към неблагоприятни ситуации, като подобряват своите оперативни способности“, подчерта той.

В тазгодишното издание всяка държава предложи своите самолети и специфичен опит, като си сътрудничи за съвместно и стабилно развитие на международно партньорство в отбранителната сфера. Последният етап от учението обещава допълнително да засили тази интеграция, като се фокусира върху още по-предизвикателни сценарии, които ще научат всичките повече от 1000 участващи пилоти, зачитайки основната цел за подобряване на готовността и съвместната работа между страните.

Украйна очаква изтребители Mirage 2000 и води преговори за Gripen и Eurofighter Typhoon

📸 Снимка: Mario Skraban/Getty Images

🇺🇦🤝🇫🇷 Министърът на отбраната на Украйна Рустем Умеров заяви, че страната е сключила споразумение за придобиване на многоцелеви изтребители Dassault Mirage 2000 без конкретна времева линия.

Според министъра, властите в Киев водят преговори за придобиване на шведските Saab JAS 39 Gripen и многонационалните изтребители Eurofighter Typhoon.

„Скоро ще имаме резултати за обявяване“, разкри Умеров по време на интервю, което беше излъчено по националната телевизия на 22 септември 2024 г.

„Миналата година работихме върху обучението на пилоти, върху изграждането на цялата необходима инфраструктура, а тази година ще се съсредоточим върху това как да я увеличим достатъчно, за да имаме предимство пред врага във въздуха“, каза министърът.

„Тези процеси вече са установени, но трябва да бъдат мащабирани“, добави той.

На 6 юни 2024 г. президентът на Франция Еманюел Макрон обяви, че неуточнен брой изтребители Mirage 2000-5 ще бъдат прехвърлени в Украйна, но не предостави конкретна времева линия.

Говорейки в ефира на френската телевизия след края на честването на 80-ата годишнина от Десанта в Нормандия, Макрон добави също, че страната му ще обучава украински пилоти.

„Утре ще започнем ново сътрудничество и ще обявим трансфера на изтребители Mirage 2000-5 в Украйна, произведени от френския производител Dassault, и ще обучаваме техните украински пилоти във Франция“, каза той по време на интервю на живо.

Първата група украински пилоти са преминали обучение на Alpha Jet във Франция, съобщиха на 20 септември 2024 г. въоръжените сили на страната.

Междувременно шведският външен министър Тобиас Билстрьом каза в интервю за „Гласът на Америка“, публикувано на 10 юли, че Стокхолм е отворен да предостави на Киев изтребители Gripen, след като „програмата F-16 бъде завършена“.

Украйна получи първите си F-16 през август, като до момента са доставени едва 10 самолета, според съобщения в медиите. На страната са обещани най-малко 79 единици F-16 от страните Нидерландия, Дания, Норвегия и Белгия.

Швеция включва резервни части за Gripen в новия военен пакет за Украйна на стойност 443 милиона долара

📸 Снимка: Antonia Sehlstedt/Försvarsmakten

🇸🇪🤝🇺🇦 Швеция е включила бойни лодки, противотанкови оръжия, боеприпаси и резервни части за изтребители Gripen в последния си пакет с военна помощ за Украйна на стойност 4 43 милиона долара, съобщи шведското министерство на отбраната на 9 септември 2024 г.

Обявеният вчера пакет, който е под номер 17 от началото на пълномащабната инвазия, Швеция навлиза в „нова фаза на военна подкрепа за Украйна с по-голям акцент върху производството, вместо върху даренията“, отбеляза шведското министерство на отбраната.

Прехвърлянето на изтребители Gripen в Украйна на този етап „не е жизнеспособна опция, тъй като би попречило на приоритетното въвеждане на изтребители F-16“, но Швеция продължава да полага усилия за създаване на условия за тяхното изпращане в бъдеще.

Следователно Швеция „придобива резервни части за JAS 39 Gripen“ на стойност близо 222 милиона долара, които се използват повторно в конструкцията на самолети от серия E на реактивния изтребител.

„Чрез придобиването на нови резервни части, много самолети JAS 39C/D ще бъдат спасени от разглобяване и могат – ако шведското правителство реши така – да бъдат включени в евентуално бъдещо дарение на Украйна“, допълниха от отбранителното ведомство.

През юли шведският външен министър Тобиас Билстрьом заяви, че Стокхолм е отворен към доставка на изтребители Gripen след завършване на програмата F-16, но по-нататъшните стъпки зависят от Киев.

Последният пакет включва и 40-милиметрови боеприпаси за бойните машини на пехотата CV90, дарени по-рано от Швеция, както и камуфлажно оборудване за високомобилната верижна бойна машина Pansarbandvagn 302, която беше предоставена в предходния пакет с военна помощ.

Швеция също така ще изпрати неуточнено количество преносими зенитно-ракетни комплекси Robot System 70, противотанкови оръжия, зимно оборудване и морско оборудване на стойност приблизително 48 милиона долара в отговор на руските заплахи за украинските търговски кораби в Черно море.

📸 Снимка: Daniel Wiberg/Försvarsmakten

За да подпомогне украинския флот, Швеция ще достави шест бойни лодки Combat Boat 90 и „две ремаркета за спускане, които могат да се справят с различни видове лодки“, се посочва още в съобщението.

Швеция ще изпрати и „сухопътна бойна военна техника“, която също е на стойност от 48 милиона долара, както и гранатомети, безоткатни пушки и малокалибрени боеприпаси.

През май скандинавската страна обяви своя 16-ти пакет военна помощ за силите на Киев, който беше и най-големият пакет военна помощ от нейна страна от ден 1 на пълномащабната инвазия.

Оценен на 1,3 милиарда долара, той включваше два самолета за радарно разузнаване и контрол ASC 890, „цялата шведска наличност“ от бойни превозни средства на пехотата Pansarbandvagn 302, артилерийски снаряди, противовъздушни ракети и инструменти и части за поддръжката на дарено преди това военно оборудване.

Освен това шведското правителство съобщи, че планира да отдели 7 милиарда долара за военна подкрепа на Украйна до 2026 г. Рамката може да обхваща бъдещи дарения на оборудване, финансови вноски или подкрепа за закупуване на отбранително оборудване.

Швеция тества изстрелване на сателити в околоземна орбита с помощта на изтребители Gripen.

📸 Снимка: Saab

🇸🇪🚀 Швеция иска да се присъедини към страните със собствени способности за изстрелване на полезен товар в околоземната орбита. Вместо космодрум обаче скандинавската страна е решила да използва своя многоцелеви изтребител JAS-39 Gripen като пускова платформа. Полша също работи по подобно решение.

Какви са вариантите за изпращане на полезен товар в околоземна орбита? Най-разпространеното решение са големите, тежки и скъпи ракети-носители, чието използване изисква изграждането на скъпа инфраструктура. Огромно количество гориво се използва в началната фаза на полета, когато ракетата излита от Земята и преодолява най-ниските и плътни слоеве на атмосферата, които генерират и най-голямо съпротивление.

Този проблем може да бъде частично решен чрез промяна на височината, от която стартира ракетата, и издигането й във въздуха с помощта на самолет, по-подходящ за полет в ниските слоеве на атмосферата. Въпреки че размерът на ракетата и следователно масата на полезния товар, който носи, са ограничени, обикновено летище и самолет са достатъчни за начало на космическата мисия.

Именно това е идеята, която Швеция иска да реализира, като за тази цел беше дадено началото на изследователската програма Stella. Програмата е в пълно съответствие с новата „Космическа стратегия на Швеция в областта на отбраната и сигурността“, приета в началото на юли, която има за цел да „защити интересите на Швеция в отбраната и сигурността в космоса“.

Това е в съответствие и с решението на НАТО да третира космическото пространство като пета оперативна област или зона за провеждане на военни операции, редом с останалите четири - земя, море, въздух и киберпространство.

Програмата Stella – JAS-39 Gripen в ролята на космодрум

Целта на програмата Stella е да се тества възможността за изстрелване на малки полезни товари в околоземна орбита с помощта на ракета, изстреляна от самолет. Това решение вече е изследвано от Кралския технологичен институт (KTH) в Стокхолм. Участниците в експеримента смятат, че идеята е осъществима за малки полезни товари от 2 кг, което само по себе си не е много, но е достатъчно за изпращане на наносателити в орбита.

Шведската армия проявява интерес към инициативата. Полковник Ела Карлсон, ръководител на космическия отдел на шведските военновъздушни сили, заяви, че са били вдъхновени от интервю, в което бивш директор на Украинската космическа агенция твърди, че придобиването на способности за изпращане на сателити в орбита с помощта на самолет е изглеждала много привлекателно до началото на руската инвазия през февруари 2022 г.

Въпреки това, шведските военни остават доста резервирани. Продължаването на програмата Stella зависи изцяло от положителния резултат на тестовете за изстрелване на полезен товар от JAS-39 Gripen. Основната въпросителна остава дали това ще изисква модификации на самия самолет.

Тестово изстрелване на ракета Texus, извършено от Европейската космическа агенция (ESA) и германският космически център (DLR) от космодрума на Esrange Space Center в Северна Швеция, 27 ноември 2011 г.
📸 Снимка: Thilo Kranz/DLR

Бързи космически мисии

Струва си да се отбележи, че Швеция далеч не е първата страна, която иска да използва своите изтребители в ролята на платформа за изстрелване на ракети – подобни изследвания започнаха италианците през 2019 г. с Eurofighter Typhoon. Заслужава да се спомене и преустановената американска програма ALASA.

Инициирана от американската агенция за отбранителни технологии DARPA, изследователската програма имаше за цел да тества възможността за изстрелване на сателити в околоземна орбита с помощта на ракета, издигната във въздуха от изтребител F-15, и това е трябвало да бъде отговор на рисковете от унищожаване на космическа инфраструктура при евентуален въоръжен конфликт срещу добре подготвен съперник.

Въпреки че програмата ALASA беше изоставена в края на 2015 г., идеята за бързо извършване на космически мисии остава на дневен ред.

Примерите за това включват мисии, по време на които – макар и с помощта на традиционни ракети носители като Firefly Alpha – Пентагонът тества способностите си за бързо изстрелване на полезни товари в орбита в рамките на няколко десетки часа след вземането на решение за това. По време на мисията на Victus Nox, проведена през септември 2023 г., въпросният времеви интервал възлизаше на едва 27 астрономически часа.

Подобен темп позволява бързото възстановяване на разузнавателни спътникови групи, които са били повредени или умишлено унищожени в орбита в резултат на вражески действия.

Ракетите Пегас

Летящи платформи за изстрелване, както и ракети със значително по-голяма маса, също са били използвани от системата Northrop Grumman Pegasus, датираща от 90-те години на миналия век. Разработена от Orbital Sciences Corporation, тя използва ракети Pegasus и Pegasus XL с дължина до 18 метра и тегло до 23 тона.

Тристепенната ракета може да разгърне 440-килограмов полезен товар в ниска орбита, като самото изстрелване се извършва от самолет (напр. стратегически бомбардировач B-52), който издига ракетата на височина от 13 километра. Към днешна дата на този принцип са извършени 45 различни мисии, като последната от тях беше проведена през 2021 г

Подобно решение е разработено и от Virgin Orbit, използвайки самолет Boeing 747 като платформа за изстрелване и ракетата LauncherOne. През 2023 г. неговите решения бяха поети от Stratolaunch Systems, която управлява друга летяща платформа за изстрелване - двойния фюзелаж, най-големият самолет в света Stratolaunch.

През 2022 г. Полската космическа агенция (POLSA) подписа писмо за намерения с Virgin Orbit относно изстрелвания от полска територия с помощта на системи LauncherOne.

Stratolaunch Model 351 - най-големият летателен апарат в света, притежаващ два фюзелажа, шест двигателя, размах на крилата 117 метра и Talon-A под централното си крило, по време на своя дебютен полет в небето над пустинята Мохаве в Калифорния, 13 април 2019 г.
📸 Снимка: Matt Hartman/Stratolaunch

Полски самолети като носители на космически ракети

Полша също проучва потенциалното използване на военните си самолети като платформи за изстрелване на космически ракети. Катедрата по мехатроника, въоръжение и авиация на Военния технологичен университет (WAT), в сътрудничество с Łukasiewicz Research Network - Институт по авиация, провери, наред с други неща, възможността за използване на изведените от експлоатация съветски изтребители МиГ-29 и Су-22.

Тяхното използване като платформи за изстрелване би сложило край на досегашната зависимост на Полша, която поне за момента изпраща малки по размер сателити в орбита, от наличието на товарно пространство в ракетите, носещи по-големи товари за други по-напреднали космически нации.

„Големите космически програми, провеждани от американци, руснаци, китайци или европейци (...) са достъпни само за страни, които могат да си ги позволят. Поляците участват в тях на база на т.нар. „свиване“, което означава, че нашият полезен товар може да бъде прикрепен единствено към друг основен полезен товар и стартирането му обикновено включва няколко години чакане на опашката (…).“ – обяснява д-р инж. Пьотр Залевски от WAT.

Важен въпрос в случая е не само товароподемността на самолета, но и наличието на достатъчно голям авиационен обхват. Това е необходимо от съображения за безопасност – затова космодрумите се изграждат в слабо населени райони (като Байконур в Казахстан, ELS във Френска Гвиана, Андоя в Норвегия или Есрейндж в Швеция) или – както в случая със САЩ – над океана, където евентуална ракетна катастрофа не би причинила щети на земята.

Изтребител-бомбардировач Су-22 на военновъздушните сили на Полша по време на демонстративен полет на международното авиошоу RIAT 2014 във военновъздушната база RAF Fairford, Обединеното кралство.
📸 Снимка: aceebee/Wikimedia Commons

„Реалистично е да се постави ракета със сателит, например, под крилата или фюзелажа на самолет, който ще излети от летище в Полша и ще лети над Северно море, където ракетата ще се отдели и ще завърши полета си в безопасна зона. Тогава няма да сме зависими от НАСА или Европейската космическа агенция и няма да се налага да чакаме на опашка, за да се прикрепим към нечий голям полезен товар“ – отбелязва д-р инж. Залевски.

Изследванията, проведени в Полша, потвърдиха, че след модификация изведените от експлоатация самолети ще могат да вдигат във въздуха ракети с тегло от 2 до 4 тона. „Имайки предвид характеристиките и възможностите на някои бойни самолети, те могат да носят ракета с необходимите параметри. Това означава, че космически полезен товар с тегло 10 кг може да бъде изстрелян в така наречената ниска околоземна орбита (в диапазона от 500 до 700 километра над земната повърхност)“ – заключиха изследователите.

Бразилските военновъздушни сили в преговори за закупуване на 24 използвани F-16 Fighting Falcon от правителството на САЩ

Изтребител Lockheed Martin F-16C на военновъздушните сили на САЩ.
📸 Снимка: United States Air Force

🇧🇷🤝🇺🇸 В неочакван ход военновъздушните сили на Бразилия (FAB) започват преговори с правителството на САЩ за придобиване на 24 употребявани многоцелеви изтребителя F-16, съобщава Janes.

От известното разузнавателно издание разкриха, че са получили информацията от високопоставен служител в началото на месеца.

FAB е в разгара на доставката от Швеция на 36 нови изтребителя Saab Gripen E/F, които се сглобяват частично в Бразилия в партньорство с Embraer.

Дотогава бразилското правителство говореше за придобиване на втора партида Gripen, но според източника на Janes недостатъчните средства са накарали Министерството на отбраната да потърси по-евтина алтернатива, която да замени многоцелевите изтребители Northrop F-5 и едноместните щурмови самолети Douglas A-1 Skyraider (AMX).

Изтребител Northrop F-5 и едноместен щурмови самолет Douglas A-1 Skyraider на военновъздушните сили на Бразилия.
📸 Снимка: Força Aérea Brasileira (FAB)

Преди няколко седмици съседна Аржентина постигна споразумение с Дания за предоставянето на 24 F-16, които скандинавската страна извежда от експлоатация, заменяйки ги с F-35.

Преговорите, разрешени от правителството на САЩ, бяха оценени на 300 милиона щатски долара, което е значително по-малка сума от договора за 5,4 милиарда щатски долара за 36 броя Gripen, подписан от Бразилия през 2014 г.

Въпреки че не е толкова усъвършенстван като изтребителя на Saab, F-16 е боен самолет, използван широко по света и доста универсален. Той е оборудван с двигател на General Electric, F110, от версии C и D нататък, докато Gripen се задвижва от GE F414, произведен по лиценз.

Взаимно споразумение с Швеция за C-390?

Евентуалното проучване на F-16 от бразилските военновъздушни сили изглежда като усложнение за потенциалното взаимно споразумение с Швеция по отношение на самолета C-390 Millennium на Embraer.

Военно-транспортен самолет Embraer C-390 Millennium на военновъздушните сили на Унгария.
📸 Снимка: Embraer

От 2023 г. Saab и Embraer си партнират, за да предложат тактическия транспортен самолет на шведските военновъздушни сили, като заместител на C-130H Hercules. Като компенсация FAB трябваше да приключи покупката на втора партида Gripen със Saab.

Въпреки че бразилските военновъздушни сили имат традиции в експлоатацията на два различни типа изтребители, инвестицията в Gripen звучеше като избор за един флот, но много по-способен, тъй като шведският самолет има големи възможности както в мисии за противовъздушна отбрана, така и в нападение.

Една хипотеза, която трябва да се разгледа, е, че „изтичането“ на предполагаем интерес към F-16 е начин за оказване на натиск върху шведското правителство да предложи по-изгодни условия за продажбата на Gripen.

Изтребител Gripen E на военновъздушните сили на Бразилия.
📸 Снимка: Força Aérea Brasileira (FAB)

Сред европейските изтребители, появили се през 80-те години на миналия век, Gripen е най-малко успешен, като само четири страни са придобили самолета (Южна Африка, Тайланд, Бразилия и очевидно Швеция) и две нации, управляващи ескадрили чрез лизинг, Унгария и Чехия, който в случая ще ги замени с F-35.

Междувременно Dassault Rafale и Eurofighter Typhoon имат повече оператори и по-големи флотилии.

Във всеки случай бразилските ВВС възнамеряват да вземат решение до края на годината, според източника на Janes. Службата има планове да изтегли от употреба AMX до 2025 г., а F-5 до 2029 г.