Украинското военно разузнаване пое отговорност за атака срещу офицер на Росгвардия в Ставрополския край

🇺🇦💥🇷🇺 Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна съобщи, че негова оперативна група е извършила трансгранична атака, при която е бил убит старши офицер от Росгвардия, както и още двама военнослужещи в Ставрополския край, граничещ със Северен Кавказ.

По данни на ГУР, нападението от 27 септември е било проведено в координация с Движението за освобождение на Кавказ – организация, противопоставяща се на контрола на Москва върху региона.

Засадата е станала край селището Тамбукан, на около 1500 км югоизточно от Москва и на 80 км северно от границата с Грузия.

Според информацията е убит подполковник от Росгвардия – командир на специално подразделение „Авангард“, заедно с неговия шофьор и асистент.

17-и отделен специален отряд „Авангард“ е създаден през 1998 г. и е базиран край Минерални Води, на около 30 км северно от мястото на атаката.

„Групата руски военнослужещи се е придвижвала към учебен полигон, но така и не е стигнала до него“, посочват от ГУР, като публикуваха и видео от атаката. Подробности за начина на извършване на атаката не се съобщават.

Руските власти не са коментирали официално информацията, която към момента не може да бъде независимо потвърдена.

Миналия месец в окупираната Луганска област при взрив загинаха трима руски войници, участвали във военни престъпления в киевското предградие Буча в първите дни на пълномащабната агресия.

На 22 август взрив разтърси двора на къща в окупираното село Калинове в областта, където бяха настанени шестима руски военнослужещи. Според ГУР, те са участвали в извършването на военни престъпления срещу цивилното население в Буча.

Рамзан Кадиров е поискал от Владимир Путин да подаде оставка като лидер на Чечения.

🇷🇺 Рамзан Кадиров е поискал от руския президент Владимир Путин да подаде оставка като глава на Чеченската република, заяви самият той в ефира на руската държавна телевизия Чечня Сегодня.

Кадиров управлява Чечня от 2007 г. Под негово ръководство Чеченската република стана известна като една от най-опасните части на света, печално известна с насилствените изчезвания, мъченията и извънсъдебните екзекуции.

САЩ и други западни съюзници наложиха санкции срещу Кадиров и неговото семейство заради повсеместните нарушения на човешките права в автономната република.

„И аз чух тези слухове. Говорят всякакви неща. Напротив, моля да бъда освободен от поста си. Надявам се, че искането ми ще бъде подкрепено“, заяви Кадиров, уточнявайки, че решението дали ще бъде освободен сега зависи от Путин.

Изявлението му идва на фона на новината, че неговата болест панкреатична некроза прогресира бързо и че той е назначил малолетния си син Адам за свой наследник, според независимата руска медия „Новая газета Европа“.

Това не е първият случай, в който Кадиров иска оставката си. Той е правил подобни изявления през 2016, 2017 и 2022 г., според независимата руска медия ASTRA. В предишни случаи оставката му не е била одобрена.

Млад мъж уби полицай в Чечения, Кадиров нареди да захвърлят тялото му на централния площад.

🇷🇺 В очевиден пример за средновековно варварство, чеченският лидер Рамзан Кадиров нареди мъртвото тяло на млад мъж, нападнал пост на КАТ на предишния ден, да бъде захвърлено на градския площад в Ачхой-Мартан.

Това съобщава Кавказ.Реалии, като допълва, че тялото е поставено пред събралото се пред сградата на местната администрация множество, на който трябваше да присъстват служители на бюджетни организации, студенти и ученици. Участниците в него нямаха идея на какво ще бъде посветено то и колко време ще продължи, пише сайтът "Кавказки възел", позовавайки се на служители на местни училища.

Местни учители заявиха, че учениците са били в шокирани, натъквайки се на трупа, а няколко жени от тълпата са припаднали при вида на ужасяващата гледка. Опозиционният канал NIYSO публикува видео от инцидента, на фона на което се чува как плачат хора.

Според един от учителите, местният ръководител Хоза Бурсагов и местен кадия (религиозен съдия, който раздава правосъдие по законите на шериата) Абдурашид Дадуев са дали реч пред събралото се множество, повтаряйки думите на Рамзан Кадиров, че роднините на застреляния ще бъдат изселени от Чечения. Освен това се посочва, че няма да им бъде позволено да погребат тялото на своя близък, а мястото на погребението няма да бъде разкрито. По-късно в мрежата се появи видео, заснето след края на "митинга", на което тялото на нападателя е оставено да лежи на земята, по всяка вероятност на друго място.

Чеченските власти отказаха коментар по случая. В сряда местният държавен канал ГТРК Грозни излъчи история за погребението на полицай, убит при нападението. На погребението присъстваха вътрешния министър на Чечения Аслан Ирасханов, неговият първи заместник Дени Айдамиров и лидерът на областната администрация Ибрагим Бурсагов.

Атаката срещу служители на реда беше извършена във вечерните часове на понеделник, 7 април. Двама служители на КАТ бяха намушкани, като единият от тях почина в болница. Извършителят, 16-годишен тийнейджър на име Хумашев, е бил убит на място. По-късно активисти публикуваха и кадри, за които се твърди, че показват момента на атаката. Причините за инцидента са неизвестни.

Ден по-късно президентът на Чеченската република Рамзан Кадиров поиска от подчинените си да изгонят роднините на Хумашев от страната и да „конфискуват“ тяхното имущество, като те смятат да направят същото и със семействата на посочените за замесени – четирима чеченци, пребиваващи в Турция. Според Кадиров те са ръководени от украински гражданин на име Андрей Романович.

Активисти на NIYSO заявиха, че става дума за четирима активисти на движението, като отхвърлиха всички обвинения за участие в инцидента и смятат, че хората на Кадиров са използвали атаката като претекст за преследване на активисти.

Опозицията посочи още, че най-малко шестима роднини на младия мъж, нападнал поста на КАТ, са били задържани и по-късно отведени от местния полицейски участък Ачхой-Мартан в неизвестна посока. Няма друго потвърждение на тази информация.

„Нуждаем се от бойци повече от закони“: Дагестански полицаи, обвинени в изтезания, отиват на война

🇷🇺 Бивши полицейски служители от Дагестан, обвинени в смъртта на 35-годишния Курбан Далгатов в полицейския участък, са изпратени на фронта в Украйна, въпреки обещанието на властите да ги подведат под отговорност. Далгатов, който е спортист, е арестуван през януари 2023 г. заради предполагаема връзка с престрелка, но по-късно умира след като е бил измъчван в участъка.

След обществен натиск са образувани дела и започват арести на полицейски служители. През декември 2024 г. само един е осъден – Ислам Атавов получава 7,5 години затвор, по-малко от минималното наказание по съответния член. Родителите на Далгатов правят опит да организират протест, но той е забранен от властите. По-късно правят мълчалив пикет, който остава без отзвук.

Въпреки публичните обещания на ръководителя на Дагестан Сергей Меликов за справедливост, поне трима от обвиняемите са изпратени на война още преди произнасянето на присъда. Според свидетелства, двама от тях лично са участвали в мъченията. Властите оправдават това с нов закон, приет от президента Путин през есента, позволяващ на обвиняеми и осъдени да се освободят от отговорност с подписване на договор с Министерството на отбраната.

Адвокати и правозащитници критикуват въпросната практика, наричайки я форма на узаконена безнаказаност, при която системата защитава собствените си служители, ако престъпленията са извършени по време на изпълнение на служебни задължения. Това се подкрепя и от вътрешни механизми като семейни и корпоративни връзки в силовите структури на Дагестан.

Журналисти и активисти отбелязват, че макар първоначално случаят да предизвиква обществено възмущение, с времето интересът отслабва, а подобни инциденти стават все по-чести. Хората са обезсърчени от липсата на наказания – както при случая с братя Гасангусенови, които бяха убити и обявени за терористи, така и с други смъртни случаи при полицейски арести.

Правозащитници предупреждават, че изпращането на обвиняеми на фронта, вместо излежаване на присъди, подкопава доверието в правосъдието. Те сравняват тази практика с случаите от Втората чеченска война и дават примери като този на осъдения за убийство капитан Улман, който избягва наказание, скривайки се.

В Дагестан тази практика се възприема като цинично погазване на справедливостта. Местните власти не са инициатори, но изпълняват спуснати от Кремъл указания за изпращане на повече „доброволци“. Въпреки това, много от тези изпратени не се връщат – или загиват, или остават трайно увредени.

През юли 2024 г. умира друг мъж – Ахмед Джабраилов, бивш участник във войната, след като е подложен на насилие от полицаи. Въпреки доказателствата за злоупотреба, съдът отказва ареста на обвинения служител, изпращайки го под домашен арест.

Паралелно с това в Чечения бивши осъждани, включително такива с корупционни и насилствени прояви, получават героични звания за участие във войната, като командирът на отряд „Аид“ Бекхан Юнусов, чието досие е пълно с измами и полицейски произвол.

Кадиров е влязъл в конфликт с Кремъл, твърдят източници на „Важных историй“.

🇷🇺 През последните месеци отношенията между Рамзан Кадиров и Владимир Путин рязко са са влошили, съобщава руското издание Важных историй, позовавайки се на сведения от бивш офицер от ФСБ, специализирал в Северен Кавказ.

Според източници на изданието основната причина за разрива между двамата са сведения от ФСБ за все по-честите преговори на чеченския лидер с представители на монархиите от Близкия изток за бъдещето на неговите активи и безопасността на семейството му, които са били проведени без координация с Кремъл.

Кадиров е тежко болен от дълго време. Както съобщиха в свое разследване журналисти от Новая газета Европа, той има сериозни проблеми с бъбреците и панкреаса. Съдейки по трудностите му с говора, болестта прогресира. Въпреки че Кадиров се опитва да прикрие влошеното си състояние с повишена медийна активност, през последните месеци той все по-често изчезва от общественото внимание за дълги периоди.

През януари и февруари президентът на Чеченската република не се появи пред камери за дълъг период от време, като по-късно се оправда с това, че е на почивка. „Няма болест, която да не ми е приписана“, коментира той ситуацията с изчезването си. Оттогава Кадиров не е правил никакви гръмки изявления и публикува единствено кадри от своите „проверки“ в Чечня, които най-често се заснемат предварително като така наречените „консерви“.

Кадиров разбира прекрасно как е структурирана властта в неговия регион и какво може да очаква членовете на семейството му, ако той реши да напусне поста си. Освен това той е наясно с цената на обещанията и гаранциите за сигурност от федералния център Москва.

Липсата на сигурност за бъдещето на многобройните му роднини го принуди да търси гаранции за тях в богатите мюсюлмански страни от Близкия изток, с чиито лидери той имаше дългогодишни приятелски отношения. Според източници на Важных историй чеченският лидер се е опитал да скрие тези преговори от Кремъл, за което ФСБ веднага разбрала и докладвала на Путин.

Наскоро, например, Кадиров отстрани от държавни позиции 26-годишната Айшат, най-голямото дете и най-близкото си дете. От 2020 г. тя стана първият заместник-министър на културата на Чечня, по-късно оглави министерството, а през 2023 г. се издигна до вицепремиер на републиката. След като отношенията на Кадиров с Кремъл се влошиха, тя напусна поста си и стана собственик на Чеченски минерални води, най-голямата компания износител в републиката, според Вёрстка. Преди това компанията пак принадлежеше на семейство Кадирови, първо чрез фондация Кадиров, а след това чрез двама номинални собственици.

В края на март имената на Айшат Кадирова и най-малката дъщеря на лидера на Чечня Табарик бяха скрити от регистъра на юридическите лица.

Разногласията с Кремъл засегнаха и най-близкия съюзник на Кадиров, Адам Делимханов, който е депутат в Държавната дума. „От началото на 2025 г. Адам Делимханов категорично отказва да участва в каквито и да е разправии с властта, независимо каква сума е заложена. Той заявява на избраните, които могат да се обърнат директно към Делимханов, че са получени строги заповеди "на самия връх", че чеченските лидери и силите за сигурност не бива да бъдат замесвани в такива истории и като цяло трябва да се показват възможно най-малко“, съобщи ВЧК-ОГПУ, Telegram канал, за който се смята, че е свързан с руските служби за сигурност.

Независим журналист, работещ в региона на Северен Кавказ, говорил при условие за анонимност, отбеляза, че конфликтът между Кадиров и Делимханов и Кремъл е добре известен на кавказката правозащитна общност.

„Адам Делимханов наистина му беше дадено разбиране за границите на неговите възможности“, сподели представителят на чеченското движение „Ниисо“ Ансар Дишни.

Според него в момента Делимханов е отседнал в хотел "Президент" на ул. Болшая Якиманка в Москва, който играе ролята на щаб на представителите на Кадиров в столицата. Кремъл и ФСБ са останали крайно недоволни от факта, че напоследък Делимханов организира престъпни схеми с набези и изнудване, без съгласието на ръководството на страната, разкриха правозащитници. Дишни не уточни за какви конкретни действия на екипа на Делимханов става дума.

Украински дронове атакуваха Дагестан

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове камикадзе са атакували севернокавказката автономна република Дагестан, съобщиха медиите и властите рано в сряда, в първата подобна атака от началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.

„Тази сутрин силите за противовъздушна отбрана унищожиха безпилотен летателен апарат над Каспийск“, заяви ръководителят на Дагестан Сергей Меликов в Telegram.

Каспийск, пристанищен град, кръстен на Каспийско море, се намира на около 800 километра югоизточно от границата с Украйна.

Въпреки молбите на Меликов да не се споделят снимки и видеоклипове от атаката, за което той предупреди, че „може да помогне на враговете“, видеоклипове, публикувани в социалните медии, показват точно попадение на един от дроновете в пристанищната част на Каспийск, както и полета и свалянето на поне още един дрон във въздушното пространство над града.

Telegram каналът „База“, който се смята за близък до руските служби за сигурност, твърди, че общо четири дрона са били насочени към града.

Добавя се, че 16-годишно момиче е било хоспитализирано с охлузни рани след едно от нападенията. Регионалните здравни власти по-късно потвърдиха сведенията пред държавните информационни агенции.

Един от дроновете може да е избухнал над гарнизона на Каспийската флотилия на руския флот, според видеоклипове, публикувани от независимия новинарски Telegram канал „Astra“.

Руското министерство на отбраната съобщи, че е унищожило два дрона над други региони през нощта, но до този момент не е коментирало атаките в Дагестан.

Владимир Путин посети Беслан за първи път.

📸 Снимка: kremlin.ru

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин посети училище №1 в Беслан, където преди 20 години, в първите дни на септември месец 2004 година, се разви терористичното нападение, взело живота на 334 души.

Това е първото посещение на Владимир Путин в Северна Осетия и по-точно там, за където официалните руски власти все още не са дали отговор на много въпроси. Руските медии изтъкват визатата на държавния глава, а известната пропагандистка Маргарита Симонян го отбеляза и с пост, в който пита "Шефът коленичи пред "Дървото на скръбта" в Беслан. Как се справя всеки нормален човек, когато е там?"

В момента училището, което остава затворено, представлява мемориален комплекс, като спортната зала стои непокътната, а на стените са залепени снимките на загиналите. Всеки септември месец тук се провеждат възпоменателни мероприятия, но и до този момент Владимир Путин не е посещавал мястото.

Останалите помещения и сгради на училището и до този момент са недостъпни за посещения.

Значимо е, че посещението на Владимир Путин в Беслан става в момент на сериозно напрежение от месеци в руското общество, включително и на етническа основа, но и при пълзящи слухове за сериозно влошаване на отношенията между Путин и ръководителя на Чечня Рамзан Кадиров.

Терористичното напедение и взимането на заложници ученици, родители и учители започва на 1 септември и завършва с щурма на руските спецчасти на 3 септември.

Искането на похитителите беше руските войски да напуснат Чечня. Отговорността за завземането на училището беше поета от Шамил Басаев.

В резултат на хаотичните действия на руските специални сили загинаха 334-ма души, сред които 186 деца. Така това се превърна в най-кръвопролитния терористичен акт в съвременната история на Русия.

Според официалната версия решението да се атакува училището с намиращите се вътре заложници е било взето, тъй като похитителите са задействали взривни устройства в спортната зала. Според други свидетелства обаче, отразени и в разследване на комисия към руската Дума, взривовете в залата са резултат от стрелба с гранатомети срещу сградата.

През 2017 г. Европейският съд по правата на човека задължи Русия да изплати около 3 милиона евро на роднините на жертвите от Беслан. В решението на съда се посочва, че руските власти не са изпълнили задължението си да предотвратят евентуална заплаха за живота на хората при щурма и акцията не е била планирана така, че да сведе до минимум рисковете за живота на заложниците.

Трагедията в Беслан имаше значими политически последици - за 8 години бяха отменени преките избори на губернатори, бяха променени правилата за провеждане на изборите за руската Дума, беше въведено по-строго законодателство. И десет години след трагедията руските власти продължиха да оказват натиск включително и над журналисти, които отразяват траурни церемонии в Беслан, а не един адвокат на организацията "Майките от Беслан" бе принуден да се оттегли.

Още тогава, през 2004 г., руският президент Владимир Путин отхвърли искането за публично разследване, предпочитайки правителствено такова, което се провежда от Държавната дума, съответно година по-късно руската прокуратура обявява, че властите не са направили никаква грешка в предотвратяването на кризата, включително и не признава, че са заблуждавали за размера на кризата - едва след преброяване на изчезналите сред местни жители, властите увеличиха броя на заложниците до 900 от около 300, а едва месеци след трагедията признаха цифрата 1100.

Действията на руските власти, включително и на президента Владимир Путин като пряко отговорен за службите, бяха много критикувани, а Беслан е сравняван не веднъж и с другия терористичен акт на чеченски бунтовници - от 2002 г. в московския театър "Дубровка" по време на мюзикъла "Норд-ост", когато бяха взети около 800 заложници, освободени от силите за сигурност, но със загинали около 130 души. Тогава отново бе спряно разследването на действията на специалните сили, като и до този момент не е признато официално, че властите са използвали газ, засягайки и заложници. 

„Армията за освобождение на Ингушетия“ публикува видео, обясняващо защо групата се сражава срещу Руската

🇷🇺 „Армията за освобождение на Ингушетия“ публикува видео, обясняващо защо групата се сражава срещу Руската федерация. Бойците от групата изглежда са въоръжени с автомати АКС-74 / АК-74М, АКМС и автоматичен пистолет Стечкин АПС.

Комитетът за независимост на Ингушетия е ингушска сепаратистка организация, основана на 7 януари 2023 г. в Истанбул от ингушски националисти, живеещи в Турция. Създаването на движението е подкрепено от Олексий Гончаренко, депутат от Върховната Рада.

Движението участва във „Форумa на свободните поструски държави“, който се проведе в Европейския парламент през януари 2023 г.

През май 2023 г. правителството на Ингушетия започва да обвинява известни членове на организацията в подкрепа на радикалната ислямистка групировка „Кавказко емирство“, както и в оправдаване на нацизма.

Въоръженото крило на движението, Армията за освобождение на Ингушетия, беше създадено през април 2023 г.

През септември 2023 г. ръководителят на Комитета за независимост на Ингушетия Ансар Гархо проведе първата си официална среща в Меджлиса (парламента) на кримските татари с неговия ръководител Рефат Чубаров и Мустафа Джемилев, лидер на националното движение на кримските татари.

На 3 май 2024 г. Министерството на правосъдието на Русия добави Комитета за независимост на Ингушетия към т.нар списък с нежелани организации.

Комитетът не претендира да бъде политическа партия и няма конкретна идеология, той се стреми да обедини всички ингуши, които подкрепят идеята за независима държава.

Организацията е против споразумението за промяна на границите от 2018 г., според което Ингушетия прехвърли 340 квадратни километра или около 9% от територията си на Чечения, и се стреми да върне загубените територии.

Комитетът е против обединението с други страни и отказа на предложение от чеченското правителство в изгнание, което би обединило двете държави, ако станат независими, в Севернокавказка конфедерация.

Съобщава се, че най-малко 15 полицаи, цивилни са убити при терористична атака в руската република Дагестан.

📸 Снимка: Euronews

🇷🇺⚔️🏴 Най-малко 15 полицаи станаха жертва на терористична атака в руската република Дагестан на 23 юни, каза Сергей Меликов, ръководител на републиката. Меликов не уточни точния брой на убитите полицаи и колко са ранените, но добави, че има и няколко загинали цивилни.

Атаките са извършени в столицата и най-големия град на Дагестан Махачкала и Дербент, град, разположен близо до границата с Азербайджан.

На 23 юни беше въведен режим за борба с тероризма, след като екстремисти са стреляли по синагога, две църкви и полицейски пост в руската република Дагестан, според местните власти.

Убит е и 66-годишен свещеник, идентифициран като отец Николай.

Меликов каза, че шестима терористи са били "елиминирани", докато Националният комитет за борба с тероризма на Русия съобщи, че петима са били убити към 23:00 часа местно време на 23 юни.

Бяха поставени блокади, а вечерта се чуваше стрелба, съобщава руската медия "Медуза".

Руските държавни информационни агенции публикуваха видеоклипове на синагога в Дербент, обхваната от пламъци.

Руският следствен комитет, главният федерален разследващ орган в страната, заяви, че е започнал разследване за тероризъм в отговор на атаките и че следователи присъстват на мястото.

Дагестан е автономна република част от Руската федерация, разположена в региона на Северен Кавказ, в която съжителстват десетки етноси, мнозинството от които мюсюлмани. Освен това тя е дом на древна еврейска общност, чийто брой е намалял значително през последните десетилетия.

В следствие на войните в Чечения, Дагестан стана място на многократни терористични актове в началото на века. В продължение на няколко години в района продължава и яростно, но слабо интензивно въстание срещу централната власт в Кремъл.

В края на октомври 2023 г. в Махачкала започна масов антисемитски бунт, повод за който беше избухването на войната между Израел и Хамас. Видеозаписи от събитието показаха как стотици протестиращи, някои от които носят палестински знамена, предизвикват безредици на летището след кацането на полет от Тел Авив.

В резултат на бунта най-малко 20 души бяха ранени, а редица цивилни и полицейски служители се нуждаеха от медицинска помощ. Руските авиационни власти временно затвориха летището в резултат на безредиците.