Анализ: Полша потвърди 96 вертолета Apache и подрежда огъня на пластове

🇵🇱🚁 Полша няма да намалява поръчката за 96 щурмови хеликоптера AH-64E Apache Guardian и смята да разпредели по 16 машини за всяка от своите 6 дивизии, заяви бригаден генерал Гжегож Потжуски, началник на Управление за планиране и програмиране на развитието на въоръжените сили (P5) към Генералния щаб, в интервю за полското издание Defence24 от 29 август. В същия разговор той обясни и нуждата от ускоряване на доставките: руската разузнавателна активност и действията под прага на откритата война по полската граница не спират, което според генерала налага по-бързо изграждане на всички планирани способности.

Договорът за хеликоптерите от 13 август 2024 г. е на стойност 39,17 млрд. злоти – най-голямата поръчка на този вид, правена някога от държава извън САЩ. Договорът за производство с Boeing беше сключен през ноември 2025 г. Първите машини се очакват в Полша през 2028 г. Дотогава екипажите се обучават на по-старите единици AH-64D, наети от армията на САЩ по силата на договор за 8 вертолета, 7 от които бяха доставени до януари. Разпределението е точно: по 16 хеликоптера за всяка от 6-те дивизии правят общо 96 единици. Така Полша ще се превърне във водещия оператор на Apache извън въоръжените сили на САЩ.

По-съществена от самата бройка обаче е концептуалната рамка, в която Потжуски поставя тази поръчка. Генералът описва разнообразието на средствата за поразяване като водещ принцип и отхвърля идеята да се свежда процесът на модернизация на отбраната до придобиване на безпилотни и автономни системи. Аргументът му стъпва на опита от текущите военни конфликти: развитието на безпилотни апарати върви паралелно с повишаване на ефективността на средствата за противодействието. Затова армията пази и развива и класически противотанкови способности. По думите му целта е изграждане на способност за бойното поле на бъдещето, а не за оперативна среда, проектирана според опита от миналото.

Оперативната концепция зад този подход е била изграждана в дълбочина. Реактивната артилерия Homar-K и разузнавателно-ударната платформа Gladius трябва да поразяват врага, преди да достигне отбранителен район на бригадата. Силите, които преминат през този първи пояс, попадат в обсега на 155-мм артилерия. Потжуски потвърди схемата без да овърта, определяйки я като правилната концепция за многослоен удар.

Цифровият гръбнак на системата трябва да е TOPAZ+ – надградена версия на полската система за контрол на огъня. Тя трябва да свърже сензорите и средствата за поразяване от бригадното равнище до отделното оръдие и да предава разузнавателните данни в близко до реалното време.

Потжуски защити и избора на артилерийски калибър, направен от Варшава непосредствено след началото на пълномащабната война и критикуван от някои като прекомерно мащабен. Първият му довод е свързан със съвместимостта между съюзниците: 155 мм е стандартният калибър в НАТО и преобладава в полската артилерия. Вторият е количествен: изведените от активна служба 122-мм и 152-мм оръдия не се бракуват, остават в модернизационния и мобилизационния резерв.

Според генерала украинският боен опит показва, че въпреки масовото използване на дронове артилерията остава основно средство за поразяване. Безпилотните системи я допълват, вместо да я заменят – особено в условията на интензивна електронна война.

Gladius е полският принос към тази разузнавателно-ударна верига и заслужава по-подробно внимание, тъй като фактически пое ролята на прекратената програма. Системата на Grupa WB функционира на батарейно равнище: разузнаването се извършва от дрон FT-5, ударите се нанасят с барражиращия боеприпас BSP-U, а системите са разположени на бронирани шасита Waran 4×4. Обявеният обсег надхвърля 100 км, а за версия Gladius 2 производителят декларира няколкостотин километра обсег. Според европейския механизъм SAFE са поръчани 12 батарейни модула, а свързващият слой отново е системата TOPAZ.

Именно Gladius замени програмата Ottokar-Brzoza за създаване на полски изтребител на танкове, който не достигна до същинска реализация. Потжуски представя промяната като гъвкав отговор на новите условия на бойното поле и шанс за технологичен скок: вместо армията да пресъздава концепциите от миналия век върху остаряващи платформи, тя е избрала далекобойни дронове, способни да поразяват бронирани цели от голямо разстояние.

Рамковото споразумение беше прекратено на 26 септември 2025 г. заради отказ от представяне на ценова оферта от изпълнителя в рамките на 18 месеца от покана за преговори. Адаптивността е реална и новото ни решение изглежда обосновано, но точния момент за промяната е наложен от провала на процедурата, а не избран само по свободна оперативна преценка. Междувременно полските противотанкови ракети Moskit и Pirat се намират в процес на разработка, а войските продължават да разчитат на израелските Spike и малка партида американски Javelin.

Същият доктринален завой се отличава и при организацията на пехотата. Model 44 е заложен в Програмата за развитие на въоръжените сили, подписана на 22 декември 2025 г. с хоризонт до 2039 г. Моделът намали броя на бронираните бойни машини в батальона от 58 до 44 и заменя 1 от 4 бойни роти с рота за ударните дронове. Тя трябва да има барражиращи боеприпаси, FPV дронове, разузнавателни средства и антидрон техника.

Изпитанията се провеждат в 12-а и 17-а механизирана бригада. Замяната на бронирана рота с дронова не само структурна, но и декларативна промяна: тя свива общия бронирания състав на батальона и включва безпилотен компонент в постоянния му щат, вместо той да бъде придаван отвън според конкретната задача.

Индустриалната част от разговора е по-предпазлива. Потжуски заяви, че Генералният щаб е отворен към местната оръжейна индустрия, но постави едно ясно условие: предлаганите решения трябва да отговарят на оперативните изисквания и да осигуряват способности за бъдещото бойно поле. Всяка система трябва да преминава през нужните изследвания и полигонни изпитания. Подборът на думи е дипломатичен, но е ясен филтър: полският произход сам по себе си няма да компенсира несъответствието с изискванията.

Действащият пример е ракетата CGR-080 за Homar-K. Тя е с калибър 239 мм, обсег до 80 км и инерциална система за насочване с корекция чрез спътникови данни. Нейното производство се прехвърля към Полша в съвместното дружество на Hanwha Aerospace и Grupa WB, а доставките трябва да започнат през 2028 г.

Отделно от това армията изгражда лаборатории за адитивно производство непосредствено в армейските части – т.е. капацитет за 3D печат на резервни части и доработки в района на бойните операции. Генералът определя проекта като средство за логистична самодостатъчност на тактическо ниво, а не като опит да се конкурира отбранителната индустрия.

Открит остава въпросът дали Apache ще получи оръжие с обсег от порядъка на 50 км. Генералът потвърди, че анализите и концептуалната работа продължават, но без да уточнява конкретно изделие и краен срок. Предпазливостта е обяснима, тъй като вертолетът ще трябва да действа в среда, наситена с руски системи за противовъздушна отбрана.

Предпочетеният от Потжуски отговор е системен: F-35 като платформа с ниска радарна видимост, както и умножител на бойните способности, свързана с AH-64E и Homar в обща верига от сензори и средства за поразяване. Убедителността на този аргумент обаче зависи от графика за изграждане на цялата система. Първите три F-35A кацнаха в Ласк през май. В момента 8 машини се намират в страната, 14 се очакват до края на годината, а всичките 32 – до 2029 г. Вертолетите Apache трябва да започнат да пристигат през 2028 г. Доставките на ракетите CGR-080 от местна производствена линия също се очаква да започнат по същото време. Следователно конструкцията, описвана като единна система, ще съществува в пълен вид едва към началото на следващото десетилетие.

Тук се проявява и основното напрежение в интервюто. Потжуски настоява, че полските въоръжени сили непрекъснато поддържат необходимото равнище на готовност за възпиране и отбрана, а Програмата до 2039 г. предвижда 250-процентно нарастване на бойния потенциал. Втората стойност представлява заявка на Генералния щаб. Зад нея няма публикувана методика и тя не бива да бъде възприемана като независимо измерена величина.

Твърдението за нарастваща готовност обаче опира до реално доставена техника. Само от Южна Корея към Полша са доставени най-малко 126 пускови модула Homar-K, а самоходните гаубици K9 и Krab продължават да постъпват на въоръжение. Отбранителният бюджет за фискалната 2026 г. е 200 млрд. злоти (или 4,8% от БВП). Това е най-високият относителен дял в НАТО, следван от Литва с 4% и Латвия с 3,7%.

Алтернативният прочит на факти е, че основният риск не е недостигът на средства, а сложността на преход. Полша на практика финансира две армии паралелно: поддържа техника, идва сега, и изгражда структурата, която трябва да я приеме и използва. Точно затова генералът говори толкова много за процедури, не само за платформи: за координация на въздушното пространство на нивото на подразделения, 3D управление на бойното пространство и разпределяне на отговорностите по височинни диапазони.

Концентрирането на множество дронове на батальонно ниво изисква строг ред, за да избегнат поражения по собствените сили. Това е косвено признание, че организационният компонент изостанал значително от технологичния, и би било по-съдържателно от обичайното изброяване на нови доставки.

Полският аргумент за нуждата от ускорена модернизация има материални основания, които не произтичат единствено от оценките на Генералния щаб. На 10 септември 2025 г. между 19 и 21 руски дрона навлязоха в полското въздушно пространство по време на масиран удар с ракети и дронове по Украйна. Нидерландски и полски изтребители свалиха поне 3 от тях, Варшава задейства член 4 от Северноатлантическия договор, а НАТО започна постоянната мисия „Ийстърн Сентри“.

В нощта срещу 30 юли 2026 г. руска балистична ракета навлезе над полска територия и падна на около 50 км от Люблин. Северноатлантическият съвет обсъди нарушенията на 12 август и възложи отговорността за тях изцяло на Русия.

В България сходен инцидент доведе до различен институционален отговор. На 8 август дрон навлезе вътре във въздушното пространство на страната от румънска посока и се детонира на 100 м. навътре в българска територия край бившия граничен пункт „Кардам“. Министерството на отбраната определи останките като украинска многоцелева платформа от тип „Майя“, която може да бъде използвана в ролята на примамка, вероятно отклонена вследствие на електронно противодействие, и изключи версията за преднамерено действие.

Съществената разлика спрямо Варшава е в последиците, които институциите извеждат от тези инциденти. Отговорът на Полша е 15-годишна програма, обяснявана публично и последователно от действащ генерал,  назоваващ конкретни системи, срокове и структурни промени на батальонно ниво. Българският отговор на този етап остава в рамките на временни мерки за охрана на въздушното пространство, обявявани чак след дадения случай.

Полската теза ще бъде проверена чрез няколко конкретни и наблюдаеми резултата. Потвърждение за нея би било сключването на договор за далекобойно въоръжение за AH-64E, както и вземането на решение за придобиване на тежки транспортни вертолети. Генералният щаб анализира възможните платформи, които трябва да поддържат ударния вертолетен компонент, след като началникът на щаба посочи CH-47 Chinook като необходима способност.

Други показатели ще са разгръщането на Model 44 извън двете пилотни бригади и производство на първата ракета CGR-080 от полска линия в обявения срок. Тезата би била отслабена от връщане към изтребител на танкове върху класическа платформа, задържане на Model 44 в изпитателна фаза или разминаване между графика за доставка на техниката и темпа на структурната реформа.

Вертолетите са поръчани и платени. Все още не е сигурно дали при пристигането си ще заварят армия, организирана така, че да използва пълноценно техните възможности.

Anduril разкри Thunder – автономен ударен конвертоплан в тандем с Apache

🇺🇸🚁🤖 В първия ден на авиосалона във Фарнбъро американската компания Anduril Industries разкри Thunder – автономен ударен конвертоплан от най-тежкия безпилотен клас. Машината е проектирана да лети рамо до рамо с хеликоптерите Apache и бъдещия армейски конвертоплан MV-75 Cheyenne II. Разработен съвместно с производителя на електрически въздушни таксита Archer Aviation, Thunder е директният отговор на въпроса: Какво е бъдещето на атакуващата авиация в ерата на дроновете?

Показаният вчера апарат е пълномащабен инженерен макет, който трябва да направи своя дебютен полет догодина, но зад гърба си вече има три години развойна дейност. Нещо повече – автономният му софтуер вече две години се изпитва във въздуха върху тестови машини. Без да увърта, компанията поставя ясна цел: да върне маневрата в най-смъртоносния пояс на съвременното бойно поле – първите няколкостотин метра над земята.

Thunder попада в клас Group 5 – най-тежката категория безпилотници с излетно тегло над 600 кг, в която се намира и MQ-9 Reaper. Конфигурацията му съчетава гъвкавостта на вертикалното излитане и кацане (VTOL) с икономичността на крейсерския полет. Двата ротора се накланят напред за хоризонтално движение, като оборотите са сменят според режима – технология, чиито корени Aviation Week проследява до Karem Aircraft. Променливата скорост на въртене смъква разхода на гориво, а – което е още по-важно за оцеляването му – приглушава звуковия отпечатък при проникване на пределно малка височина.

Серийно-хибридното задвижване, при което горивен двигател генерира ток за електрическите мотори, е заето директно от гражданската линия на Archer. Според двете компании то подсигурява обхват от хиляди морски мили, достатъчен за автономно прехвърляне между различни театри на бойните действия. Другата алтернатива е далеч по-прагматична: Thunder се събира в стандартен транспортен контейнер и може да се транспортира по шосе, жп линии, море или въздух. Заявената му крейсерска скорост надхвърля 200 възела (около 370 км/ч), което превъзхожда чувствително възможностите на Apache.

Въоръжението е поместено в два вътрешни модулни отсека – основен и носов. Според конфигурацията, представена от Anduril, основният отсек може да побере:

▪️ 10 ракети въздух-земя (Hellfire, JAGM или собствената крилата ракета Barracuda-100M на Anduril);
▪️ 16 дрона Altius-600, изстрелвани директно от борда;
▪️ 76 ракети с калибър 70 мм.

Носовият отсек поема допълнително 12 прехващача за борба с вражески дронове. Списъкът от задачи е изключително широк: от ракетоносец и носител на рояци от малки апарати, през морско патрулиране, до снабдяване на войски през оспорвано въздушно пространство. Пред Defense News от компанията добавят още две роли: противоподводна борба и търсене и спасяване. Цената на системата все още не е обявена.

Аритметиката, с която производителят продава концепцията, е проста: три дрона Thunder, зачислени към един Apache, утрояват боеприпасите на звеното, без да излагат нито един допълнителен пилот на риска от вражеската ПВО. При това на цена, която е едва сътресение спрямо стойността на еквивалентно звено от пилотирани машини.

Шейн Арнът, старши вицепрезидент в Anduril, описа машина с обхвата и скоростта на Cheyenne и полезния товар на Apache. Тя ще лети в групи от 3 до 6 апарата около пилотиран водач. Ролята на придружаващ боен дрон („loyal wingman“) се крепи изцяло върху софтуера: системата Lattice for Mission Autonomy превежда намеренията на пилота в конкретни маршрути, графици и разпределение на целите, като в същото време поддържа безопасни дистанции във строй. Екипажът не пилотира Thunder ръчно, а само му поставя задачи.

Сензорният пакет на борда – пасивни и избирателно задействани активни сензори, картографски данни, компютърно зрение и сериозна изчислителна мощ на място – държи дрона в курса дори когато сателитната навигация (GPS) е заглушена, видимостта е лоша, а връзката – прекъсната. Извън отделния апарат, Lattice обединява целия строй в едно цяло: сензорните данни и информацията за заплахите от всяка една машина се сливат в обща тактическа картина. По този начин всеки Thunder вижда точно това, което виждат всички останали, наред с екипажът на пилотираната машина. Родословието на технологията е пряко – софтуерът и подходът са наследени от YFQ-44A Fury – автономният изтребител, който Anduril разработва за програмата за придружаващи бойни дронове (Collaborative Combat Aircraft) на ВВС на САЩ.

Причината да се стигне дотук личи най-ясно от бойното поле в Украйна. Комбинацията преносими зенитно-ракетни комплекси, баражиращи боеприпаси и постоянно въздушно наблюдение изтласка хеликоптерите на двете страни далеч отвъд фронтовата линия. Руската армейска авиация загуби десетки Ка-52, поради което беше принудена да премине към стрелба с неуправляеми ракети по балистична траектория далеч от своите позиции.

Американската армия си извлече поуките още преди Thunder да има име: разузнавателно-ударният OH-58D Kiowa Warrior беше изваден от въоръжение още през 2015 г. През февруари 2024 г. беше спряна програмата за пилотирания му наследник – Future Attack Reconnaissance Aircraft (FARA). Тогавашният началник на щаба на Сухопътните войски на САЩ генерал Ранди Джордж обясни решението с изричния факт, че въздушното разузнаване се е променило коренно: сензорите и оръжията на безпилотни платформи вече са по-масови, по-далекобойни и по-евтини от всякога. Онова, което армията погреба като пилотирана програма, Anduril сега предлага да възроди в безпилотна версия. Aviation Week определя Thunder точно така: опит изгубената мисия на въоръжения разузнавач да бъде отвоювана от летящи роботи.

Thunder заема точно празнината, оставена от тези решения. Сухопътните войски на САЩ търсят заместник на остарелия разузнавателно-ударен дрон MQ-1C Gray Eagle, а през март организираха индустриален ден за безпилотни апарати с късо или вертикално излитане. Основният очакван съперник е Mojave на General Atomics – вариант на Gray Eagle с ново крило за къси и неподготвени писти. Изборът се очертава между еволюцията и технологичния скок: традиционен самолет, който все пак изисква писта (макар и къса), или машина, която излита отвсякъде и лети рамо до рамо с Apache на пределно малка височина.

Другата половина от този строй също се оформя в момента: през април армията официално даде името MV-75 Cheyenne II на бъдещия си десантен конвертоплан – първата серийна машина от този тип в Сухопътните войски, а 101-ва въздушно-десантна дивизия ще бъде първото подразделение, което ще я получи. В същото време Apache остава гръбнакът на ударната авиация без обявен пилотиран наследник. Ето защо решението за замяната на Gray Eagle ще разкрие много повече от една премиера на изложение: дали ударната авиация на следващото десетилетие ще заложи на познатия самолет с по-дълги криле или роботизирани формации, организирани около пилотиран команден възел.

Индустриалният аспект на анонса тежи не по-малко от военния. Партньорството между Anduril и Archer е ексклузивно и датира от декември 2024 г. Thunder е военна версия на платформа с двойна употреба, чийто граждански близнак Archer обещава да покаже още тази седмица. Машината е проектирана от нулата, а не като модификация на въздушното такси Midnight, но стъпва стъпва здраво на летателния опит, задвижването и роторите от цивилната програма – както и върху вече изградените производствени мощности и вериги за доставки. Основателят и главен изпълнителен директор на компанията Адам Голдстийн я определи като „най-съвършената машина за вертикален полет, правена някога“.

Зад тази суперлатива обаче е проста сметка от пазара на дронове: общата база между цивилен и военен продукт разширява търсенето, сваля единичната цена и прави масовото производство напълно постижимо. Именно тук се крие основното обещание на Thunder – „достъпната маса“: роботизираната ударна авиация има смисъл само ако се произвежда в бройки, каквито пилотираните машини никога не са постигали.

За премиерата Anduril избра европейската витрина на отбранителната индустрия. В представянето си пред журналисти Арнът измери обхвата на машината спрямо мащабите на Тихия океан и северния фланг на НАТО. Европейските армии са изправени пред същата дилема като американската: те разполагат с ударни хеликоптери – от германско-френския Tiger до Apache в британски и нидерландски ръце, чиято уязвимост беше оголена от войната в Украйна, а на този етап нямат очевиден пилотиран наследник. Ако формулата на Anduril проработи, нейният пазар далеч няма да се ограничи единствено до САЩ.

Между изложбения макет и реалния боен строй около Apache обаче стои всичко, което Thunder тепърва трябва да докаже. Машината все още не е летяла. Обхватът, скоростта, товарът и цената са единствено проектни изчисления на производителя. Досега никой не е демонстрирал работещ серийно-хибриден конвертоплан от този клас, а американските отбранителни програми с подобен мащаб рядко спазват първоначалния си график.

Предвиденият календар – първи полет през 2027 г. и серийно производство към 2029–2030 г. – зависи от търсене, което тепърва трябва да се материализира на пазара. И все пак посоката, очертана по време на представянето, най-вероятно ще надживее самия продукт: пилотираната машина постепенно се оттегля в ролята на команден център, докато основната ударна маса, която пробива към целта, се произвежда на конвейер и не носи хора на борда си.

Американският хеликоптер е свален от Иран. Тръмп обяви, че предстои отговор.

🇺🇸 ИЗВЪНРЕДНО: Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че е бил информиран, че американският боен хеликоптер AH-64 Apache, загубен над Ормузкия пролив късно снощи, е бил свален от иранските военни, докато е извършвал патрул.

По думите му двамата пилоти на борда на машината са невредими и са прибрани на безопасно място. Тръмп настоява, че САЩ „по необходимост трябва да отговорят“ на инцидента, което е сигнал, че може да последва военна ескалация от американска страна.

Хеликоптер Boeing AH-64 Apache се е разбил в Ормузкия пролив, пилотите са евакурани.

🇺🇸🚁 Американски военно-транспортен хеликоптер Boeing AH-64 Apache се е разби близо до Ормузкия пролив в понеделник, а двамата членове на екипажа са били спасени успешно, съобщават двама източници, запознати с инцидента, цитирани от The New York Times.

Все още не е ясно дали хеликоптерът е бил свален от ирански огън, дали е претърпял механична повреда или е възникнал друг проблем, поясни един от тях, който говори при условие за анонимност и добави, че случаят се разследва.

Инцидентът се случва в период на ескалация на враждебните действия в региона, последван от затишие, след като Израел и Иран си размениха въздушни удари, преди да отстъпят – поредният пример за крехкото естество на примирието.

Администрацията на Тръмп не беше оповестила новината за сваления хеликоптер до момента, в който New York Times се свърза с пресцентъра на Белия дом за коментар в понеделник вечерта. Самият Тръмп, отговаряйки на репортерски въпрос на пистата на международно летище „Джон Ф. Кенеди“, преди да се върне във Вашингтон, Тръмп увери, че пилотите „са добре“. Централното командване на САЩ (CENTCOM) не отговори на запитването за коментар.

Силите, разположени в зоната на отговорност на CENTCOM в Близкия изток, използват вертолети AH-64 Apache, ударни дронове MQ-9 Reaper и палубни изтребители F/A-18 Super Hornet и F-35 Lightning II в рамките на своите усилия за противодействие на иранската блокада на Ормузкия пролив и налагане на паралелна блокада срещу иранските пристанища.

Ислямската република е свалила около 30 дрона MQ-9 Reaper, а няколко изтребителя бяха изгубени в резултат на вражески и приятелски огън от началото на войната на 28 февруари. Това обаче би бил първият хеликоптер, изгубен в конфликта.

Миналия месец CENTCOM публикува кадри в социалните мрежи, на които се вижда как адмирал Брад Купър, началник на командването, лети над водите на пролива в навечерието на операция за ескортиране на търговски кораби през пролива, провдена от ВМС на САЩ – краткотрайна мисия, наречена „Project Freedom“.

Въоръженият с ракети „Hellfire“ хеликоптер е сред най-страховитите летателни апарати, участващи в операции в региона. Те патрулират стратегическия воден път отчасти за възпиране на атаки от малки лодки и за сваляне на дронове. Хеликоптерите обаче се приближават все по-близо до територията на Иран и контролирани от Иран острови в пролива и Персийския залив – като част от агресивната позиция, която CENTCOM заема паралелно с продължаващите преговори между двете страни за отваряне на пролива и прекратяване на войната.

В отговор на иранската блокада, на 13 април САЩ наложиха своя собствена блокада, забранявайки на търговски кораби да влизат или излизат от ирански пристанища. Оттогава насам американските военни кораби са върнали 134 плавателни съда.

ВМС на САЩ са извадили от строя 7 други кораба, игнорирали предупрежденията им да се върнат, включително петролен танкер, плавал под флага на Палау, докато се е движил към Иран през международни води в Оманския залив вчера.

През април двама членове на екипажа на изтребител F-15E Strike Eagle, свален от Иран, бяха спасени, след като катапултираха от поразения си самолет и се приземиха дълбоко във вражеска територия.

Израелски щурмови хеликоптер Boeing AH-64 Apache заснет над Газа Сити.

🇮🇱🚁 Щурмови хеликоптер Boeing AH-64 Apache на Военновъздушните сили на Израел участва в близка въздушна поддръжка на сухопътните войски, провеждащи офанзивата срещу Хамас и Ислямски джихад в Газа Сити.

Основната носова картечница е 30‑мм M230 – еднобарабанно оръдие с електрическо задвижване, проектирано за висока надеждност и проста поддръжка. Използва 30×113 мм патрони и осигурява скорост от 600–650 изстрела в минута, с начална скорост от 805 м/с. За екипажа това е комбинация от пробивна способност и експлозивен ефект, подходяща както срещу меки и леки бронирани цели, така и за подавяне на огън и точково унищожаване.

Картечницата е монтирана в подносова или гъвкава стойка и може да е „привързана“ към системите за целеуказване на Apache – TADS/PNVS или модернизирани варианти – така че да следва посоката на погледа на стрелящия или да бъде заключена напред за бързи пролети. Ефективният обсег при прецизни стрелби е около 1500 м, като при максимални дистанции (до около 4 000 м) точността е намалена. Интеграцията с опто‑електронните показатели и боеприпасите с различен тип снаряди повишава универсалността на оръдието при изпълнение на бойни задачи.

Съществуват и производни варианти и адаптации на M230 за наземни платформи и безпилотници с промени в подаването и дължината на цевта, оптимизиращи оръдието за други роли. В практическо отношение M230 остава избор за AH‑64 заради съчетанието между мощност, маса и съвместимост – фактори, които го правят ефективен в мисии за поддръжка на пехота.

Индийската армия получи първите си три хеликоптера AH-64E Apache Guardian.

📸 Снимка: Indian Aerospace & Defence News

🇮🇳🚁🇺🇸 Индийската армия получи първите три от общo шест многоцелеви бойни хеликоптера AH-64E Apache Guardian от Съединените щати. Машините пристигнаха в Джодхпур, Раджастан – ключов център за операциите на армията в близост до западната граница на страната.

AH-64E често са описвани като „летящи танкове“ и сред най-модерните многоцелеви хеликоптери в света. Индийската армия уточни, че новите хеликоптери ще бъдат разположени в гранични райони на страната, за да подобрят ударните ѝ способности и да осигурят модерно предимство в наземната война.

Сделката за хеликоптерите беше сключена през 2020 г. като част от двустранно споразумение със Съединените щати. Съгласно договора на стойност 600 милиона долара, Индия ще придобие шест хеликоптера AH-64E, заедно със свързани оръжейни системи, обучение и логистична поддръжка. Смята се, че всеки самолет е на цена от 860 крори рупии (около 99 милиона щатски долара).

Получаването им беше забавено с над година поради предизвикателства във веригата за доставки и логистични прекъсвания. Първите три хеликоптера пристигнаха тази седмица, а останалите три се очаква да бъдат доставени до ноември.

Хеликоптерите ще се управляват от 451-ва ескадрила на армейската авиация, базирана в Джодхпур. Подразделението играе решаваща роля в наблюдението на западната граница, а сега с въвеждането на новите хеликоптери ще увеличи значително бойната си мощ.

AH-64E Apache Guardian е най-новата версия на доказаната в реални бойни действия платформа на Boeing, която включва подобрена производителност усъвършенствани сензори и комуникационни системи. Проектиран да функционира във среди с висок риск, той може да носи различни оръжия, включително ракети Hellfire, ракети Hydra-70 и 30-милиметрово верижно оръдие.

Индийските военновъздушни сили вече експлоатират флот от 22 хеликоптера AH-64E Apache от 2019 г.

Израелските Apache ще получат нови защитни системи от Elbit Systems за 55 милиона долара.

🇮🇱 Министерство на отбраната на Израел съобщи, че е сключило значим договор с Elbit Systems за модернизация на защитните системи на хеликоптерите Black Hawk и Apache, използвани от Военновъздушните сили на Израел (IAF). Стойността на контракта възлиза на приблизително 55 милиона долара, а изпълнението му ще продължи в рамките на пет години.

Проектът ще се реализира под ръководството на Дирекцията за научноизследователска и развойна дейност (DDR&D) към министерството, в тясно сътрудничество с военновъздушните сили. Новите системи ще осигурят висока степен на защита в сложни бойни условия, включваща възможност за идентификация, осуетяване и неутрализиране на заплахи, както и отклоняване на насочвани ракети.

„Ние развиваме авангардни технологии за защита на летателни апарати, съсредоточавайки се върху системи от типа DIRCM (Directional Infrared Counter Measures) за флота хеликоптери на ВВС. Този проект е кулминация на дългогодишни сериозни инвестиции в критично направление и представлява технологичен пробив в отговор на настоящи и бъдещи заплахи“, заяви ръководителят на дирекцията бригаден генерал Йехуда Елмакайес

От Министерството посочват, че инициативата е част от по-широка серия договори за снабдяване и изграждане на отбранителни способности, дирижирани от генерал-майор от резерва Амир Барам, генерален директор на ведомството. Основната му цел е поддържане на оперативната свобода на израелските отбранителни сили (IDF) във всички стратегически направления.

„Гордеем се, че продължаваме да доставяме на IDF нашите напреднали системи за самозащита и DIRCM решения, които подобряват както безопасността, така и оперативните способности на хеликоптерите Black Hawk и Apache. Този договор укрепва допълнително стратегическото ни партньорство с Министерството на отбраната и армията“, подчерта Орен Сабаг, главният мениджър на отдела за разузнаване, наблюдение, целеуказване и електронна война (ISTAR & EW) на Elbit Systems.

Elbit Systems е сред водещите доставчици на отбранителни технологии в глобален мащаб, който притежава доказан опит в успешното внедряване на подобни системи в различни армии по света. Новите технологии, които предстои да бъдат интегрирани в израелските хеликоптери, значително ще повишат безопасността и ефективността на екипажите в бойни мисии.

Хеликоптери Apache, въоръжени със Spike NLOS, забелязани в Ирак

📸 Снимка: U.S. Army / Staff Sgt. Vincent Levelev

🇺🇸🤝🇮🇱 Бойните хеликоптери AH-64 Apache на армията на САЩ бяха забелязани да носят израелските ракети Spike NLOS (Non-Line Of Sight) във въздушната база Ербил в Иракски Кюрдистан на 5 март 2025 г.

Разгръщането бележи първия път, когато тези ракети са интегрирани в активни бойни операции от платформата Apache.

Хеликоптерите, част от оперативната група Nighthawk, 101-ва бойна авиационна бригада, 101-ва въздушнодесантна дивизия, бяха забелязани въоръжени с ракетна система Spike NLOS All Up Round (AUR). Версията от пето поколение на ракетата разполага с разширен обсег от над 30 километра, в сравнение с предишните 25 километра, което подобрява значително способностите на Apache за извършване на атаки от разстояние.

Армията на САЩ публикува набор от снимки, показващи хеликоптер Apache AH-64, присвоен на 101-ва въздушнодесантна дивизия, оборудван с ракети Spike NLOS на международното летище в Ербил. Базата, разположена в Иракски Кюрдистан, автономен регион в северната част на Ирак, служи като стратегически център за военните операции на САЩ на територията на страната и в по-широкия регион на Близкия изток.

Това разгръщане е крайъгълен камък в армейската авиация, тъй като изглежда е първият случай на американските хеликоптери AH-64 Apache, действащи в зона на активен конфликт с модерните ракети, произведени в Израел. Интегрирането на Spike NLOS подобрява съществено способността на Apache да атакува цели с висока стойност отвъд визуалния обхват, добавяйки ново измерение към неговите атакуващи способности.

Южна Корея се отказа от втората поръчка на AH-64E Apache заради опасения от уязвимостта му към дронове

Атакуващ хеликоптер AH-64 Apache лети по време на учение с бойна стрелба на 1-ва бронирана бригада, 1-ва бронирана дивизия на армията на САЩ в комплекса за бойни стрелби в Почеон, Южна Корея, 14 август 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Kim Soo-hyeon

🇰🇷🤝🇺🇸 Министерството на националната отбрана на Южна Корея и Администрацията на програмата за отбранителни придобивки (DAPA) са взели решение да отменят проекта за придобиване на американски хеликоптери AH-64E Apache, посочвайки като причина по-високо от планираното увеличение на разходите и възникнали опасения за уязвимостта на платформата към дронове.

Ведомството е взело решение да отложи проекта засега и ще го включи в дневния ред на 165-то заседание на Комитета за насърчаване на програмата за отбранителни придобивки, което ще се проведе на 16-ти март, за да вземат окончателно решение.

Вторият голям ударен хеликоптер на армията е проект за подпомагане на настъпателни „операции на дълбоко движение“ на сухопътните сили, включващ допълнителни задгранични покупки на „големи атакуващи хеликоптери“, които могат да проникнат дълбоко във вражеската територия възможно бързо, където да завземат стратегически точки, унищожавайки ключови единици, и да извършват стратегически и тактически операции.

DAPA обсъди и одобри „Изменение и план за закупуване на втори проект за голям атакуващ хеликоптер“ на 147-ия комитет за насърчаване на програмата, проведен през ноември 2022 г. Проектът включва придобиването на 36 големи атакуващи хеликоптера в периода 2023-2028 г. като общата му стойност възлиза на 3,3 трилиона вона (2,2 милиарда щатски долара).

Към момента армията разполага с 36 хеликоптера Apache. С първия проект, реализиран в периода 2012-2021 г., бяха инвестирани близо 1,9 трилиона вона (1,3 милиарда долара) за придобиване на 36 броя AH-64E Apache Guardian и тяхното въвеждане в експлоатация.

Като първия голям проект за атакуващ хеликоптер, американският Boeing AH-64E Apache беше избран отново. Проблемът е, че цената на вноса на американски оръжия напоследък скочи рязко. DAPA е определила бюджет от 3,3 трилиона вона за втория проект, но тъй като беше съобщено, че Държавният департамент на САЩ одобри продажбата на атакуващи хеликоптери и свързаните артикули на стойност 4,6655 трилиона вона на Южна Корея чрез външна военна продажба (FMS), бюджетът е надвишен с 1,3 трилиона вона.

Освен това продължаващата война в Украйна доведе до появата на „теория за непотребността на хеликоптера“, която не подмина и Южна Корея. Чести са случаите на руски ударни хеликоптери, свалени от преносими зенитно-ракетни комлекси на цена около 6000 долара, въпреки че са оборудвани с най-съвременните средства за противодействие.

Освен това беше документиран случай на руски Ми-28, унищожен след удар от украински дрон камикадзе. Това е първият път, в който голям атакуващ хеликоптер е поразаен от дрон по време на реални бойни действия. Според публично достъпни данни, руската армия е загубила повече от 300 хеликоптера от началото на войната.

Повлияни от тази тенденция сделките за придобиване на хеликоптери се отменят една след друга по целия свят. Съединените щати отмениха своя проект за атакуващ разузнавателен хеликоптер от следващо поколение, докато Японските сили за самоотбрана спряха проект за нововъведения към своите AH-64 Apache. В Австралия също се появиха мнения, че въвеждането на хеликоптери Apache трябва да бъде преразгледано.

Съответно се очаква проектът за хеликоптер за специални операции и проектът за подобряване на характеристиките на UH-60, подготвяни от Korea Aerospace Industries (KAI) и Korean Air, да бъдат поставени на пауза. Очаква се също да има отрицателно въздействие върху проекта за хеликоптер с леко въоръжение, който KAI подготвя за масово производство.

В някои части на армията е широко разпространен скептицизъм относно ударните хеликоптери.

„Цената на хеликоптерите и разходите за експлоатация и поддръжка се увеличават все повече. Въпросът е дали с този бюджет можем да закупим хеликоптери. Ако ефективността и ценовата конкурентоспособност на хеликоптерите не са налице, те са безполезни. Може да е по-правилно да подобрим работата на евтините дронове, за да увеличим значително бойната мощ на армията ни”, обясни южнокорейски служител на отбраната.

Съществуват и мнения, че трябва да се подготвим бързо за прилагане на пилотирани и безпилотни комплексни системи за осигуряване живучестта на вертолетите. Ким Мин-сок, член на Корейския форум за отбранителна сигурност, каза: „Дроновете могат да носят тежки оръжия. Недостатъкът обаче е, че нямат достатъчно време за маневриране, но са рентабилни. Трябва да помислим как да комбинираме хеликоптери и дронове.”

Хеликоптер AH-64 Apache се е разбил по време на тренировъчен полет в Алабама

🇺🇸 Хеликоптер AH-64 Apache се е разбил по време на рутинен тренировъчен полет в армейската база Форт Новосел в щата Алабама, според изявление на Центъра за върхови постижения в авиацията на армията на САЩ.

При катастрофата е загинал летателният инструктор, идентифициран като Даниел Мънгер на 46 години, който е бил изпълнител, пенсиониран от армията контрактор. Ранен е ученикът-пилот от ВВС, който е транспортиран с хеликоптер в болница за допълнително лечение.

Военните власти не предоставиха допълнителна информация относно обстоятелствата около катастрофата. В съобщението се посочва, че по случая е започнало разследване.

„Нашата основна грижа е благосъстоянието и здравето на ученика-пилот и грижата за семейството на загиналия“, заяви генерал-майор Клеър А. Гил от Центъра за върхови постижения на армейската авиация на САЩ и командир на базата в Форт Новосел в изявление, изпратено до медиите.

AH-64 Apache е американски боен хеликоптер с тандемна пилотска кабина за екипаж от двама души, разработен в началото на 1970-те г. от американската компания Hughes Helicopters, който към днешна дата е основният боен вертолет на американската армия. Въоръжен е с 30-милиметрово вградено авиационно оръдие M230, както и със 70-милиметрови неуправляеми ракети Hydra 70, разположени в 19-зарядни блокове.

АН-64 е създаден главно като противотанков хеликоптер и затова основното му въоръжение е противотанковата ракета AGM-114 Hellfire с лазерно насочване, монтирана в пускови установки за по четири ракети, като хеликоптерът може да носи до 4 такива установки наведнъж.