Украински F-16 свали реактивен „Геран-4“ с ракета AIM-9 Sidewinder

🇺🇦🛡️🇷🇺 Украински изтребител F-16 свали руски реактивен дрон „Геран-4“ след пуск на ракета въздух–въздух AIM-9 Sidewinder. Това се вижда на запис, заснет с мобилен телефон от земята, публикуван на 28 октомври в Telegram от журналиста Юрий Бутусов.

Кадрите са заснети от път край горска ивица, под жиците на електропровод. Високо в ясното небе се вижда силуетът на изтребителя, зад който се вижда бяла диря. Миг по-късно над дърветата избухва огнено кълбо, горящите останки на дрона започват да падат и оставят тъмна димна следа. Изтребителят продължава своя полет и малко по-късно отново се вижда над облака дим. Зад камерата очевидците коментират случилото се с бурни овации.

Кога точно е станало прехващането, публикациите не уточняват. Мястото също не е назовано официално, а кадрите засега не са геолокирани. Първите публикации показват различни места: Бутусов смята, че става дума за Винишка област, а агенция УНИАН предполага, че свалянето е станало някъде в Западна Украйна, съдейки по говора на очевидците.

AIM-9 Sidewinder е американска ракета въздух–въздух с малък обсег и инфрачервена самонасочваща глава: тя търси целта по нейното топлинно излъчване. Това далеч не е първи случай, в който украински самолети F-16 я използват срещу дронове. На 6 май 2025 г. ВВС на Украйна разказаха за F-16, завърнал се от нощен лов на „Шахеди“ с една-единствена ракета под крилата, което „значи 5 ракети AIM-9 са достигнали целите си“.

Цената на такъв прехват е висока. Към средата на септември, по време на официално посещение в Канада, президентът Володимир Зеленски отбеляза, че F-16 свалят реактивни дронове с AIM-9 и AIM-120 AMRAAM, ракета със среден обсег и радарно насочване. „Това е скъпо, но понякога, когато с нищо друго не може да бъде свален даден реактивен дрон, човешкият живот е по-важен и по-скъп“, заяви Зеленски. В Канада той се запозна и със съвместен украинско-канадски проект за по-евтина ракета срещу реактивни дронове. По думите му тя вече е създадена и предстои да бъде подложена на изпитания в бойни условия в Украйна, а срещу реактивните „шахеди“ работят и украински дронове прехващачи.

На 17 октомври, в отговор на въпроси от журналисти, Зеленски посочи, че авиацията сваля между 55 и 60% от унищожените реактивни дронове. „Използваме нашата авиация много успешно“, каза той и допълни, че запасът от 20 мм снаряди за оръдията на F-16 се увеличава. Те са по-евтината алтернатива на ракетата, но изискват изтребителят да се приближи до целта.

На 27 октомври Генералният щаб на ВСУ обобщи резултатите за последните три месеца. Средният дял на свалените дронове „Геран-4“ възлиза на „почти 60%“, а при отразяването на отделни нападения достига до 80%. Според него „значима роля днес в унищожаването на реактивните безпилотни летателни апарати има тактическата авиация – F-16, Mirage, МиГ-29“.

„Геран-4“ е сравнително нова версия. Главно управление разузнаване (ГУР) на Украйна, руските армия го е въвела през май, за да избягва украинските дронове-прехващачи. В своята оценка от 25 май той посочва, че дронът достига скорост до 500 км/ч и маневрира активно при 300–400 км/ч. Таванът на полета му възлиза на 5000 метра. Носи осколочно-фугасна или термобарична бойна глава с тегло 50 кг или тежка термобарична бойна глава от 90 кг. Неговите турбореактивни двигатели са създадени на китайската марка Telefly. Руската страна сочи по-ниска скорост. Докладчикът, представил модела на полигон „Чебаркулски“, пред руския президент Владимир Путин на 2 октомври, посочи 350 км/ч.

В същото съобщение от 27 октомври генщабът поставя акцент върху т.нар. малка ПВО в случай на недостиг на зенитни управляеми ракети. Към нея спадат зенитните установки Gepard и „Шилка“, по-новите Skyranger, Skynex и Terrahawk Paladin, дроновете прехващачи и мобилните огневи групи, които са въоръжени не само с картечници, но и преносими зенитно-ракетни комплекси, които свалят реактивни дронове „доста успешно“. Паралелно се подлагат на тестове нови, по-евтини прехващачи, а някои от тях вече бяха свалени по няколко десетки руски реактивни дрона.

„Нова пошта“ обяви, че сваля руски дронове със собствена ПВО

🇺🇦🛡️🇷🇺 „Нова пошта“, най-голямата частна куриерска компания в Украйна, е изградила собствена ПВО и вече сваля руски дронове. Това заяви Вячеслав Климов, съсобственик на групата Nova, по време на издание №12 на Киевския международен икономически форум в понеделник, 26 октомври. „Ние сме една от малкото компании, които са реализирали този проект. Не искам да ви казвам цифри, но сме сваляли шахеди“, обясни той от сцената на финалния панел. Колко са свалените дронове, Климов не уточни.

Изказването сочи как войната прехвърля към големия украински бизнес част от две задачи на държавата: защитата на небето над собствените обекти и гасенето на пожарите след ударите. Климов отговаряше на въпрос за частните пожарни команди и стигна до ПВО по същата логика: „Частният собственик трябва да навлиза в сферите, които преди войната кой знае защо се смятаха за монопол на държавата.“ При ПВО обаче държавата не се оттегля, а възлага тази задача на предприятията, като запазва командването.

Частната ПВО в Украйна се основава на постановление на Министерски съвет № 1506 от 19 ноември 2025 г. В началото на март 2026 г. промени, приети от кабинета, разшириха експеримента. В края на същия месец тогавашния министър на отбраната Михайло Федоров обяви, че частната ПВО вече работи. Министерството на отбраната на Украйна дава на предприятията от критичната инфраструктура правомощия да сформират свои звена за ПВО, но те не действат самостоятелно. Всяко звено е подчинено на въздушното командване на ВВС, в чиято зона се намира. Командването му дефинира целите според наличното оръжие. Основните средства са дронове-прехващачи и автоматизирани турели с едрокалибрени картечници. Предприятията могат да купят оръжието със собствени средства или временно да го получат от складовете на военните части, а запасите от боеприпаси се попълват по опростен ред срещу отчет за изразходваното. През април Федоров обясни смисъла на подхода: противникът използва все повече реактивни дронове, които стават по-бързи и трудни за прехващане, а частните звена осигуряват допълнителна защита, без да увеличават натоварването на бойните части.

Мащабът засега е скромен. По данни на Министерство на отбраната към 14 октомври правомощия са били получени от близо 100 предприятия, които са сформирали около 50 групи. Бойни задачи обаче изпълняват звената на едва 6 предприятия, а останалите групи все още се обучават или завършват подготовка. Всички заедно са унищожили над 60 въздушни цели, сред които дронове. Към началото на юни ведомството беше дало правомощия на 30 от 43 кандидати, а свалените дотогава ударни и разузнавателни дронове бяха към 20. В съобщението на ведомството не се посочват заводи, поради което твърдението за „една от малкото компании“ може да се сравни само с техния брой: от близо 100 участници бойни задачи са изпълнявани от едва 6 звена. От сцената той го каза и по-остро: „Покажете ми колко компании в Украйна са свалили поне един шахед. Ето, ние свалихме.“

Куриерската фирма има всички основание да бърза. На 13 януари руска ракета почти унищожи иновативен сортировъчен терминал край Харков и уби 4 души: двама служители на центъра и двама шофьори на друга компания – логистичен партньор. Двама от тях са се намирали в укритие до терминала, съобщиха местните власти. На 15 юни руски удар унищожи най-големия терминал на компанията в Киев, а през нощта срещу 28 август бяха разрушени нейният център за обработка на поръчки и сортировъчното депо в Святопетривске, Киевска област. Три дни по-късно, на 31 август, ракета унищожи основна сортировъчна линия на терминал в Одеска област. Компанията отговаря с децентрализация на дейността: клоновете се превръщат в местни складове, а стоките се разпределят между повече обекти.

Ударите не спряха нейния растеж. От началото на годината до 13 юли компанията откри 1362 нови клона и постави 3880 пощенски автомата. Така мрежата ѝ достигна 16 765 клона и 37 935 автомата. През първото полугодие на 2026 г. приходите скочиха с 31,7% до 32,5 млрд гривни. Чистата печалба за същия период нарасна 2,3 пъти до 2,7 млрд. гривни.

Заплахата, срещу която бизнесът се въоръжава, се промени през лятото. Класическият дрон „Шахед-136“, познат в Русия още като „Геран-2“, е бавен витлов дрон и украинската ПВО се научи да го сваля: на 6 юли Сергий Бескрестнов, съветник на министъра на отбраната, написа, че украинската ПВО прехваща 92-96%, което е направило тяхната употреба безполезна. Затова все по-често руските сили изпращат реактивната версия „Шахед-238“, наричан „Геран-3“, и по-новите му модификации, които летят около три пъти по-бързо и високо. На 4 октомври президентът Володимир Зеленски описа мащаба на промяната: само за седмицата преди това реактивните дронове са 900, а обикновените – хиляди. Украинската ПВО сваляла обикновените дронове в 85–92% от случаите. При реактивните дялът е около 50–55%, понякога 60%, и най-много помага авиацията с изтребители F-16. Първият реактивен „Шахед-238“, свален от частно звено, падна в Харковска област през април и според Федоров е летял с над 400 км/ч.

Всъщност въпросът, зададен на Климов, беше за пожарите: дали „Нова пошта“, чиито обекти неведнъж са горели, обмисля създаването на собствена пожарна команда, след като по-рано на форума Руслан Шостак от TERWIN и Томаш Фиала от Dragon Capital бяха говорили за частни пожарни екипи. По думите на Климов при атаки неговите служители гасят сами голяма част от възникващите пожари, без да чакат пожарникари от Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС). „Сега големите компании търсят в Европа пожарни коли, за да създадат собствени служби“, каза той и добави: „Това е наша собственост. Какъв е проблемът? Кой може да ми забрани сам да гася пожар на своя територия?“ Самите спасители на ДСНС са мишена. На 15 юни в Харков руска ракета удари повторно мястото, където вече работеха аварийните екипи след първия удар, и уби петима души, сред които четирима спасители; от деветимата ранени шестима бяха от службата.

На ударите срещу „Нова пошта“ отговарят с удари в Русия. От 18 юли украински дронове удрят складовете на Wildberries, най-големия руски онлайн търговец. Според Financial Times още същия ден висш украински служител, пожелал анонимност, определи тези удари като отговор на руските удари по украинския куриер. Зеленски ги нарече отговор на руските удари по гражданска инфраструктура и заяви, че същите складове осигуряват доставки за войната, включително с навигационна техника и компоненти за производството на дронове.

Сравнението показва, че Киев изгражда с частни средства и личен състав слой за точкова отбрана около обектите, които руската армия атакува най-упорито. ВВС запазват своето командване, определят целта и осигуряват част от оръжието. Компанията осигурява личния състав и позиция и поема разхода. Основното ограничение се откроява в числата: над 60 цели за всички групи от март 2026 г. насам са незначителни на фона на 900 реактивни дрона само за седмица в края на септември и началото на октомври. Частната ПВО брани пределите на отделни съоръжения, без да измени общата картина над страната, и точно допълваща роля ѝ беше отредена от Федоров. Около 50 групи вече са сформирани, а бойни задачи изпълняват звената на 6 фирми. Следващият отчет на ведомството ще покаже дали броят на фирмите, чиито звена изпълняват бойни задачи, ще достигне десетки. Това би превърнало частната ПВО в мрежа за защита на тила. Ако той се запази едноцифрен, тя ще продължи да защитава малцината, които като „Нова пошта“ имат средствата да я поддържат.

Украински военен Ил-76МД излетя от саудитската Шарура край границата с Йемен

🇺🇦✈️🇸🇦 Тежък военно-транспортен Ил-76МД на ВВС на Украйна с бордови номер 76661 излита на 12 октомври от град Шарура в саудитската провинция Наджран близо до границата с Йемен, поемайки към летище „Сабиха Гьокчен“ в Истанбул. 1 час и 48 минути по-късно, самолетът вече е над Червено море с курс на север, на 10 350 метра височина. Това става ясно от платформата Flightradar24, които бяха огласени от акаунта Egypt's Intel Observer, а през деня за това писаха издания като Defence Blog и Defence24. Нито Киев, нито Рияд обясниха какво е превозвал самолетът и защо е кацнал в Шарура.

Акаунтът твърди, че самолетът е пристигнал в Шарура от Лвов, въпреки че подобен маршрут не присъства в публичните данни. Смята се, че Ил-76МД е докарал дронове-прехващачи и специалисти, командировани за оказване на съдействие на йеменските правителствени сили, които Саудитска Арабия поддържа и които по думите му използват Шарура като основен център за снабдяване. Egypt's Intel Observer проследява редовно войната на хутите, йеменското движение „Ансар Аллах“, срещу кралството, но за твърдението си за товара се позовава само на местоположението. Defence Blog цитира собствени източници, според които украински специалисти продължават да съдействат на Саудитска Арабия и други държави в региона да се защитават от удари с дронове и обучават местни сили на нови тактики за използване на ударни дронове.

Публичният архив ADS-B Exchange, който събира сигналите на самолетните транспондери благодарение на глобална мрежа от приемници, поддържани от доброволци, разкри по-голямата част от маршрута. Вечерта на 8 октомври самолетът лети от Западна Украйна над Румъния и Черно море и започва да се снижава към Истанбул. В следобедните часове на 13 октомври той тръгва от Истанбул обратно на север, над България и Румъния, след което започва да се снижава край украинската граница. Отсечката от Истанбул до Шарура не е записана, но цикълът се затваря за 6 дни: Украйна, Истанбул, Шарура, Истанбул, Украйна. Архивът не записва сигнали над самата Украйна, затова всяка следа започва и свършва край румънската граница.

Същият цикъл личи в архива точно 5 седмици по-рано. На 3 септември 76661 лети от Украйна до Истанбул. Рано сутринта на 4 септември машината е била засечена над Синайския полуостров с курс на север и през Източното Средиземноморие се завръща обратно в Истанбул, а на 5 септември се прибира в Украйна. Тази следа не показва откъде е излетяла на 4 септември. Defence24 пише, че същият самолет и преди е летял по маршрута Украйна–Турция–Саудитска Арабия, без да посочи дати. Архивът съдържа и полети до Полша на 31 август и до белгийската авиобаза Бовешен на 21 септември, а снимка от Бовешен в сайта JetPhotos има бележка, в която се посочва, че самолетът пристига от Лвов.

Ил-76МД е съветски 4-моторен стратегически военно-транспортен самолет, който поема 40 тона товари, а ВВС на Украйна разполагат с малък брой подобни машини. Полетите зад граница най-често са свързани с доставка или приемане на техника и товари или с превоз на личен състав.

В Шарура се намира и саудитска военна база, а нейното летище обслужва граждански и военни полети. На 26 март 2015 г. в първия ден от въздушната кампания на международната коалиция срещу хутите, водена от Саудитска Арабия, летището беше 1 от 7 южни летища, на които полетите бяха временно прекратени. На 13 септември 2026 г. военният говорител на хутите Яхя Сари обяви удар с балистични ракети и дронове срещу складове за оръжие и центрове за командване и контрол във военната база в Шарура, но не даде конкретни доказателства, а саудитската гражданска защита съобщи единствено за снаряд, попаднал в друг граничен район край Червено море.

Полетът съвпадна с ескалация на нападенията на хутите срещу кралството. На 10 октомври ракета порази международно летище „Крал Халид“ в столицата Рияд, при който загинаха 13 души. Според Reuters това е най-кръвопролитната атака на територията на кралството от десетилетие. Вечерта на 13 октомври удар на бунтовниците засегна централата на Aramco в Дахран. Неформалното примирие, което се задържа от 2022 г. насам, започна да се разпада през юли, когато шиитското движение обяви морско ембарго срещу Рияд. През септември силите му започнаха офанзива, овладявайки южното крайбрежие на Червено море чак до пролива Баб ел-Мандеб. Коалицията отговори с удари по столицата Сана, която от 2015 г. е под контрола на хутите, и въздушна подкрепа за контраофанзивата на правителствените сили.

Украйна има документирано военно присъствие в Персийския залив. След като САЩ и Израел предприеха съвместната военна кампания срещу Иран на 28 февруари 2026 г. и тя прерасна в открита война с ирански удари с дронове, балистични и крилати ракети по държавите от Залива, Зеленски съобщи в средата на март за 201 украински специалисти по борба с дронове, които са били изпратени в региона, а на 20 март: за 228 в 5 държави: Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ, Кувейт и Йордания. При своята визита в Джида на 26 и 27 март той подписа споразумение за отбранително сътрудничество със Саудитска Арабия, преди да се срещне с Мохамед бин Салман. Саудитската държавна агенция го описа като меморандум за отбранителни доставки, а украински официален служител обясни пред AFP, че по силата на споразумението Киев ще подкрепя Рияд „в изграждане на всички необходими компоненти на ПВО, които в момента липсват“. През април Зеленски обяви официално 10-годишни споразумения по т.нар. Drone Deal със Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар и каза, че рамката ще включва най-малко 10 договора за износ на украинско оръжие и съвместно производство.

Доставките не са непременно еднопосочни. Зеленски не крие, че в замяна търси зенитни ракети за ПВО: пред френското издание Le Monde в края на март той заяви, че държавите от Близкия изток имат ракети за ПВО, каквито не достигат на Киев, и че иска да договори именно такива ракети. Данните от проследяване не показват дали 76661 се е върнал от Шарура празен.

Иранските заплахи бяха отправени още през март и то с два различни довода. На 14 март председателят на Комисията по национална сигурност и външна политика в иранския парламент Ебрахим Азизи предупреди, че „оказвайки дронова подкрепа на израелския режим, провалената Украйна на практика се е въвлякла във войната“ и съгласно член 51 от Устава на ООН „е превърнала цялата си територия в законна цел за Иран“. В интервю за AFP, публикувано същия ден, иранският „шарже д'афер“ в Киев Шахрияр Амузегар изтъкна, че с изпращането на експерти в Персийския залив украинската държава „вече на практика е навлязла в етап на директна конфронтация с нас“, а нейната дейност за противодействие на дронове в региона нарече „нищо повече от шега и показен жест“.

Руските медии вече дадоха на полета собствен прочит. На 14 октомври EADaily, цитирайки сайт от мрежата „Правда“, която препечатва единствено прокремълски източници, го представи още в самото заглавие като украинска военна помощ за Саудитска Арабия в борбата срещу йеменските бунтовници, въпреки че самият текст посочва, че украинските специалисти в кралството отговарят за защита на въздушното пространство, а не със сухопътни операции. „Украина.ру“ пък отнесе полета от Лвов до Саудитска Арабия до нощта срещу 14 октомври, цяло денонощие след като следите показват машината на връщане към Украйна.

2 цикъла за 5 седмици, и двата през Истанбул, а вторият с крайна точка в Шарура, сочат по-скоро редовна линия, обслужваща ангажиментите на Киев в монархиите от Залива, отколкото еднократна доставка. Това е вероятно, но не и установено, защото не са известни нито товарът, нито посоката му. Версията за подкрепа на йеменските сили се основава само на местоположението, а това е съвместимо и със собствените нужди на саудитската отбрана: базата в Шарура се намира под обстрел от септември, а ПВО е тъкмо това, с чието изграждане Киев се е ангажирал да помага. Версията за редовна линия ще се засили, ако архивите покажат трети цикъл през Истанбул в следващите седмици или ако Рияд или Киев обявят публично дадени доставки по 10-годишното споразумение.

Украински пилот на МиГ-29 показа среден пръст на свален руски дрон

🇺🇦✈️🇷🇺 Пилот на изтребител МиГ-29 от украинските ВВС публикува снимка от кабината от момента на красноречив жест към горящите останки на руски дрон камикадзе, който току-що е неутрализирал в неизвестна точка от въздушнотото пространство на страната си. Снимката се появи на 6 октомври в личния му профил в Instagram с надпис от две думи: „Работни делници“. Още същата вечер кадърът стана широко споделян в социалните мрежи, особено сред хората, които следят отблизо войната.

Кадърът е заснет с широкоъгълна камера и хоризонтът в него се извива в дъга. Отдолу се простира голяма обработена нива край брега на голям водоем. В средата ѝ гори огнено кълбо, а около него личат разпилени отломки. На преден план е ръката на пилота в черна ръкавица. Вляво се вижда приборното табло на МиГ-29 и прозрачният прицелен индикатор пред пилота, върху който се проектират данни за полета и целта. Видът на дрона, датата и мястото на прехващането не са съобщени.

Снимката е публикувана в профила на пилот, който се представя като Назарий. В краткото си описание той споделя единствено, че лети на МиГ-29. Към вечерта на 7 октомври публикацията има над 67 хил. реакции. Около два часа след публикуването ѝ Ukraine NOW я сподели с надпис „Украинските пилоти са истински асове“. Тази публикация събра над 220 хиляди гледания. На 7 октомври я публикува и United24 Media, медията на едноименната платформа за набиране на средства. В коментара си изданието противопоставя обикновения работен ден зад бюрото в офиса на работния ден на украинските защитници, които „пренасят офиса си в небето“. То представя снимката като просто поредния ден за пилот на изтребител.

Надписът на пилота описва ежедневната работа на украинските МиГ-29: прехващане на крилати ракети и ирански дронове. За тези задачи изтребителят е въоръжен с ракети с инфрачервено насочване за близък въздушен бой – Р-73 и по-старите Р-60 – както и 30-мм бордово оръдие. Инфрачервена глава за насочване на ракетата следи топлинното излъчване от двигателя на целта. Р-60 е приета на въоръжение в края на 1973 г. и до началото на пълномащабната инвазия се смяташе за остаряла. Според онлайн изданието Militarnyi тя се е върнала в употреба, защото запасите от Р-73 са изчерпани при постоянното сваляне на крилати ракети и дронове „Шахед“. На 2 септември Telegram каналът „Соняшник“, свързан с украинските ВВС, демонстрира как модернизиран МиГ-29МУ1 сваля с Р-60 малката по размери крилата ракета „Бандерол“ на пределно ниска височина.

Същият канал на 7 октомври публикува видео, заснето от земята, на което украински изтребител настига малка цел, която избухва във въздуха близо до него. Според текста към видеото пилотът вече е изстрелял всички ракети, които е носил, и „съзнателно поема риск“. Censor.NET уточнява, че изтребителят е МиГ-29, целта е реактивен дрон „Геран-4“, поразен с бордовото оръдие на самолета.

На 1 октомври руска ракета свали МиГ-29 от 40-а бригада за тактическа авиация по време на бойна задача в небето на Източна Украйна. Пилотът, 25-годишният капитан Марат Мамбетов, командир на звено, успя да катапултира, но не оцеля, съобщи Командването на ВВС.

Срещу реактивните дронове „Геран“ най-добър резултат дава авиацията, разкри президентът Володимир Зеленски на 4 октомври. Той уточни, че дялът на прехванатите реактивни дронове е 50-60%, докато при моделите на „Шахед“ с обикновен витлов двигател този дял е 85-92%. На 26 септември Зеленски обяви, че от началото на месеца руската армия е изстреляла над 2730 реактивни дрона. Над 1500 от тях са свалени или потиснати със средства за електронно противодействие.

През нощта срещу 7 октомври руската армия нанесе нов комбиниран удар с 48 крилати ракети, балистични и противокорабни ракети, насочен основно към Киевска, Харковска, Полтавска и Днепропетровска област. По данни на украинското командване в него са участвали и 130 дрона, сред които ударни дронове „Шахед“, „Гербера“ и дронове примамки, от които 46 са реактивни. По предварителни сведения до 9:00 ч. сутринта киевско време свалени или потиснати бяха 117 от дроновете, сред които 38 реактивни. Ракети и дронове са поразили 18 места. При реактивните дронове този дял е около 83% – повече от общия дял, който Зеленски посочи на 4 октомври. В отблъскването на атаката е участвала и авиацията. Докладът не уточнява колко от целите е свалила тя.

Локализацията на части за западните изтребители опира до обсега на руските дронове

🇺🇦🔧✈️ Резервни части за F-16 и следващите западни изтребители ще се произвеждат в Украйна, като този ангажимент вече е заложен в подписаните договори за доставка. Изпълнението му обаче засега се отлага, докато руските ударни средства могат да достигат Ужгород, Черновци и Лвов. Това разкри полковник Олександър Дякив, командващ авиацията и заместник-командващ на ВВС на Украйна, във видео, публикувано на 22 август в официалния им канал.

„Що се отнася до локализацията на производството, големите концерни, готови да ни доставят самолети, са готови да локализират част от производството в Украйна. Готови са да ни помагат, но разбирате, че това не може да стане без подходяща среда за сигурност“, каза Дякив. По отношение на ремонта на самата техника думите му бяха още по-категорична: „Няма смисъл да разполагаме мощности за ремонт на самолети при условия, в които средствата за въздушно нападение на противника достигат Ужгород, Черновци и Лвов.“

Отлагането обаче не значи отказ: „Засега няма смисъл. Но партньорите са готови за това и ще ви кажа: то е записано в договорите за доставка на самолети чуждестранно производство, които вече имаме. И ние ще го правим в Украйна.“

Текущото техническо обслужване на наличния авиопарк се извършва от местни специалисти. По думите на Дякив към ВВС работи група, която самостоятелно поддържа F-16, а инженерният състав е приложил опита, натрупан при обслужване на съветската техника, директно към американския изтребител. Специалисти „са се научили да го правят при недостиг на резервни части и време, нощем и на студено“. Принципът, който командващият авиацията поставя пред техниците, е формулиран кратко: „Животът на летеца зависи от техника.“

Но веригата за снабдяване с резервни части засега минава изцяло с чужди складове. Defense Express обяви презввввпввпввв април 2026 г. Нидерландия е предала всичките си 24 самолета, а Дания е била на път да завърши доставката на своите 19. Доставките на общо 36-те изтребителя, обявени от Белгия и Норвегия, все още не са били започнали. Те представляват малко под половината от всички обещани самолети.

Шестте норвежки машини се намират в цеха на Sabena Engineering в Белгия, където според същата оценка на всеки самолет не достигат около сто отделни компонента. При завършени датски доставки и отчетени към онзи момент четири загуби Украйна би разполагала с най-много 39 изтребителя. След това, на 29 юли, беше загубена още една машина. Авария възникна на борда по време на бойна задача, а пилотът се катапултира. Отделно от това Белгия ще предаде през тази година седем самолета, от които три бойни, докато останалите четири ще бъдат разкомплектовани за агрегати.

Снабдяването се осигурява от няколко държави. От май 2025 г. американските Военновъздушни сили изпращат на Украйна отписани F-16 от резервните си площадки не като летателна техника, а като донори на агрегати. На 2 май 2025 г. Държавният департамент одобри пакет за обучение и поддръжка на стойност 310,5 млн. долара, който обхваща модификации, резервни части и консумативи.

На 6 септември 2024 г. Нидерландия обяви пакет за 80 млн. евро, включващ агрегати, генератори, специализирани инструменти и стълби за обслужване. На 7 май 2025 г. Хага и Букурещ подписаха и декларация за намерения за създаване на център за подготовка на техници по F-16 в авиобаза Фетещ, където вече работи Европейският център за обучение на пилоти на F-16.

Посочената от Дякив локализация има опора както в подписани договори, така и в двустранни планове за бъдещи доставки. На 30 юни 2026 г. в Киев Украйна и шведската Администрация за отбранителна техника сключиха договор за 16 самолета Gripen E на стойност около 24,6 млрд. шведски крони. Доставките са предвидени за 2029 и 2030 г., а в началото на 2027 г. Швеция ще дари още 16 изтребителя Gripen C/D.

Съгласно двустранната пътна карта с Франция от 13 юли 2026 г. Киев поръча първа партида от 16 самолета Rafale с планирани доставки през 2028 и 2029 г. Dassault обаче уточни, че договорът за тях все още не е подписан. Френският пакет включва и лицензи за производство на управляеми бомби AASM, крилати ракети SCALP-EG и прехващачи Aster. Това показва, че моделът за локализация е предвиден и за производството на боеприпаси.

Заплахата, възпрепятстваща разполагането на самолетни ремонтни мощности в Украйна, е документирана поотделно за Ужгород, Черновци и Лвов. На 13 май 2026 г. Ужгород беше атакуван с ударни дронове за първи път от началото на пълномащабната война. Поразен беше обект от критичната инфраструктура, но нямаше пострадали. През същото денонощие дронове удариха Жовква в Лвовска област и оставиха без електричество 17 населени места.

Черновци понесе удар с четири апарата „Шахед“ и една ракета още на 12 юли 2025 г., когато загинаха 2-ма души, а 14 бяха ранени. Градът отново беше атакуван на 13 май 2026 г. въпреки задействаната въздушна отбрана.

На 21 август 2025 г. руски удар унищожи завода на американската компания Flex в Мукачево. По време на атаката нощната смяна е наброявала около 600 души, а 23-ма са били ранени. В нощта срещу 9 януари 2026 г. срещу промишлен обект в Лвовска област беше изстреляна балистична ракета. След анализ на намерените фрагменти Службата за сигурност на Украйна (СБУ) определи, че става дума за комплекса „Орешник“.

Ремонтно предприятие вече беше мишена в самия Лвов. Лвовският държавен авиоремонтен завод, който е част от „Укроборонпром“ и ремонтира изтребители МиГ-21, МиГ-23, МиГ-27 и МиГ-29, беше разрушен на 18 март 2022 г. с крилати ракети, изстреляни от Черно море. Кметът Андрий Садовий съобщи, че активната работа в предприятието е била спряна предварително и няма жертви.

OSINT експерти, геолокирали кадрите от януарския удар с „Орешник“, посочиха същия завод като вероятна цел на атаката вместо газохранилището, за което се говореше първоначално. Официално потвърждение за целта не е публикувано.

Това очертава и времевия хоризонт на отлагането. Договорените самолети трябва да пристигнат между 2028 и 2030 г., а дарените Gripen C/D се очакват в началото на 2027 г. Следователно обемът на техниката, който би оправдал изграждането на самостоятелен ремонтен цикъл в Украйна, тепърва ще нараства.

Описаното от Дякив ограничение обаче не важи в еднаква степен за цялата западна военна промишленост в страната. През юли 2026 г. изпълнителният директор на Rheinmetall Армин Папергер обяви, че в рамките на 12 седмици компанията ще разгърне производство на бронирани машини именно в Западна Украйна, в партньорство с „Укроборонпром“.

Най-вероятният сценарий до края на десетилетието е ремонтът и снабдяването с агрегати да останат разпределени между Румъния, Белгия и американските складове, докато украинската страна постепенно поема все по-голям дял от текущото обслужване на собствените си летища.

Сигнал за промяна на този модел би било обявяването на конкретна площадка от назован производител или съобщение на Военновъздушните сили, че по-тежките форми на техническо обслужване вече се извършват в Украйна. Обратно, по-нататъшното разрастване на румънския център във Фетещ, който вече поема и подготовката на техническия състав, би подкрепило прогнозата, че основните ремонтни мощности ще останат извън Украйна.

Взрив край Талмаза, втори в район Щефан Водъ за осем дни

🇷🇺💥🇲🇩 Взрив в царевично поле край Талмаза, в югоизточния молдовски район Щефан Водъ, подпали околната растителност в късните следобедни часове на 17 август. Не се съобщава за пострадали при инцидента. Генералният инспекторат на полицията на Молдова съобщи, че детонацията е настъпила на около 3 км от селото, след като предполагаем руски дрон се е разбил в земята. Районът е отцепен, а сапьори от технико-взривния отдел са били изпратени на място, за да установят произход на дрона.

Министерство на отбраната в Кишинев е засякло обекта, докато той все още се е намирал в полет. Към 17:37 ч. системите за наблюдение на въздушното пространство на Националната армия са отчели навлизането на въздушен обект по направление Кучурган–Тираспол – т.е. през територията на Приднестровието. Въздушен сектор „Център“ е бил затворен за 15 минути. Сигналът е изчезнал конкретно в района на Талмаза, където впоследствие са регистрирани детонацията и пожарът.

Военновъздушните сили на Украйна уточниха още същата вечер, че става дума за руската крилата ракета „Бандерол“, навлязла от Одеска област и прекосила държавната граница в посока Молдова при масирана руска атака, насочена към региона. Според украински мониторингови канали тя е навлязла на около 34 км навътре от границата. Малко преди сигналът да изчезне, муницията е намалила височината си от около 300 на 150 метра над земята. Кишинев не потвърди тази идентификация – до заключението на своите експерти полицията продължава да използва израза „неидентифициран летателен апарат“.

Кадрите, публикувани след пристигане на специалисти, показват точката на удар сред посеви. Царевичните стъбла са полегнали и унищожени в радиус от няколко метра наоколо, а между самите растения се виждат различни отломки. Пожарът беше потушен същата вечер. Полицията призова хората да избягват района и да не докосват намерени части.

Това е втори случай на детонация на боеприпас на молдовска територия за 8 дни, отново в район Щефан Водъ. На 9 август край Крокмаз, непосредствено до границата с Украйна, идентичен апарат удари дърво в горска ивица в края на селото и се взриви на около 2,5 метра над земята. Отломките бяха разпръснати на значително разстояние и нанесоха щети по дворове и къщи, в това число избити прозорци. Жертви нямаше. Полицията определи находката като „дрон-ракета“ заради сходството на фрагменти с части от управляема ракета, а министърът на отбраната Анатолие Носатий заяви, че става дума за руски дрон с реактивна тяга.

Един детайл от публикуваните тогава снимки стеснява възможната идентификация. Върху черна отломка се чете щампован на кирилица надпис „КЕРОСИН ТС-1 95%“ – на авиационно гориво за компактни по размер турбореактивни двигатели. На друг кадър се вижда и самият двигател на летателния апарат. Специалисти, консултирани от Europa Liberă, отбелязват, че агрегат с такива размери изключва както витлови апарати от типа на „Шахед-136“, така и големите крилати ракети.

Кишинев отговори и на политическо равнище. Министерство на външните работи описа случая като тежко нарушение на молдовския суверенитет и отзова руския посланик Лилиан Дарий за консултации. Руското посолство на свой ред обвини молдовската страна, че използва инцидента, за да изостри двустранните отношения.

С8000 „Бандерол“ е малка крилата ракета на руската група „Кронщат“, за чието съществуване украинското разузнаване съобщи през април 2025 г. Оттогава тя се появява предимно над Южна Украйна. Ракетата има дължина от около 5 метра и носи осколочно-фугасна бойна глава с близо 50 кг взривно вещество. Лети на малка височина със скорост между 520 и 650 км/час, а обсегът ѝ на поразяване достига 500 км.

С8000 се задвижва от малък китайски турбореактивен двигател, лесно достъпен на пазара. Насочването е инерциално и сателитно, с антена „Комета“, която дава устойчивост на заглушаване. Носители на ракетата са разузнавателно-ударните дронове „Орион“, а Москва приспособява за същата задача и бойни вертолети Ми-28Н.

Употребата на „Бандерол“ нараства с бързи темпове. Към август украинското военно разузнаване оценява руското производство на около 80 единици месечно при поставена цел от 120. По думите на украинския пълномощник по санкциите Владислав Власюк близо 80% от руските удари по продоволствени съоръжения в Одеска област през юни и юли са били извършени именно с конкретния боеприпас. Дмитро Плетенчук, говорител на Военноморските сили на Украйна, определи зачестилата му употреба от средата на юли като изпробване на нова тактика.

Молдова не разполага със средства, с които да свали подобен апарат. Андрей Курарару от кишиневския център WatchDog обяснява причините: реактивните апарати летят на малка височина, засичат се трудно, изискват зенитни ракети за прехващане и носят повече взривно вещество от обичайните дронове. Дори дроновете прехващачи, които страната възнамерява да произвежда, няма да могат да ги догонят.

С европейско финансиране Молдова купува системи за засичане и прехващане на дронове по одобрения на 13 юли пакет от 120 милиона евро от Европейския фонд за мир. Програмата по Националната отбранителна стратегия за 2026–2030 г., подготвяна от правителството на премиера Василе Тофан, предвижда повече от 10,5 млрд. леи и увеличаване на военните разходи от около 0,75 на 1% от БВП до 2030 г. Нито една от тези мерки обаче не осигурява защита днес.

Към края на юли Министерство на отбраната отчете 60 нарушения на въздушното пространство от началото на пълномащабната руска инвазия, 21 от които през 2025 г. Към началото на август броят им за 2026 г. беше достигнал 15. В 28 случая на молдовска територия са открити отломки от ракети и дронове, а при най-малко 12 апаратът или останките му са съдържали взривно вещество. Инцидентът край Талмаза добавя поредния случай към статистиката за годината.

Разликата със западния съсед на Молдова е практическа. Ден по-рано, на 16 август, дрон от семейството „Шахед“ навлезе от украинското село Котловина в района на пристанищния град Рени през въздушното пространство на Гагаузия и навлезе в Румъния на около 24 км северно от Галац. Там той беше свален от испански изтребител McDonnell Douglas F/A-18 Hornet, участва в мисията за въздушна полиция на НАТО от авиобаза „Михаил Когълничану“. Това е четвъртият дрон, свален над територията на Румъния от началото на 2026 г. Молдова е неутрална по конституция, не членува в Алианса и не разполага с бойна авиация, поради което над нейна територия на практика няма кой да открие огън.

Руският произход на муницията, паднала край Талмаза, е много вероятен. Съобщението на ВВС на Украйна е официално, времето съвпада точно с руския удар по Одеска област, а траекторията на навлизане води от украинска територия. Засега няма алтернативна версия, подкрепена със собствен набор от доказателства.

Подобна възможност обаче не бива да бъде изключвана, както показа взривът край Лопатна в район Орхей през нощта на 8 юни. Тогава молдовското министерство на външните работи обяви, че безпилотникът има „най-вероятно украински произход“, докато Киев публично твърдеше обратното.

Хипотезата за преднамерено сондиране на молдовската отбрана изглежда малко вероятна. Боеприпасът е паднал в необитаемо поле, без обект в близост до мястото, а Курарару определя и случая край Крокмаз като отклонение на заблуден обект от първоначалния му курс.

СБУ разби мрежа на ГРУ, следила базите с F-16 и Mirage 2000

🇺🇦✈️🕵️ Група любители на военната авиация, събрани около Telegram канала на блогър от Лвов, е снимала украински летища с F-16 и Mirage 2000 за Главното управление на разузнаването (ГРУ) на Руската федерация, като повечето участници не са знаели за кого в крайна сметка работят. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви на 13 август, че е разбила мрежа от 14 души в различни области на страната, която е събирала сведения, които са можели да бъдат използвани от Русия за планиране на ракетни удари по авиобазите и обслужващата ги инфраструктура.

Началото е било изцяло публично. ГРУ е забелязало жителя на Лвов, след като той публикувал снимки на украински бойни самолети в прокремълски онлайн групи, и впоследствие го е вербувало. Оттам нататък той е използвал ресурса, с който вече разполагал – собствената си аудитория. За изпълнението на задачите е привлякъл 13 свои абонати, без да им казва, че материалът в крайна сметка стига до руското разузнаване. Много от тях са живеели близо до украински военни авиационни обекти и са разполагали с професионална или висококачествена фотографска техника.

Задачата им била да снимат летища, самолети, екипажи и технически персонал и да отбелязват часовете на излитане и кацане. Обяснението, което са получавали, е било, че материалът се е събирал за Telegram канал на блогъра от Лвов. Част от участниците са използвали професионални камери от изоставени сгради или разполагани на открито край военни летища. Заснетото е качвано в онлайн хранилище, достъп до което им е осигурил предварително главният агент, а впоследствие той го е препращал на куратор от ГРУ, за чиято самоличност СБУ твърди, че вече е установена. Географията на наблюдението е следвала тази на групата: тъй като участниците са живеели в различни области, снимките са включвали не едно, а няколко различни летища едновременно.

Втори канал за получаване на сведения е минавал извън тази конструкция. Същият агент е предавал на ГРУ и графици на полетите на украински бойни вертолети. По данни на СБУ разписанията идвали от командир на авиационна ескадрила във Въоръжените сили на Украйна, който ги е предоставял по своя инициатива.

Стойността на този информационен поток е в съчетаването на двете му части. Фотографията позволява да се установят видът и конкретната машина, а записаните часове на излитане и кацане очертават кога самите изтребители са на земята и какъв е точният рит на работа на базата. Сателитното наблюдение показва само в отделни моменти тяхното разположение; продължителното наблюдение от земята запълва времето между тях. Така се изгражда времеви модел, който увеличава вероятността ударът да бъде планиран за точно този момент, в който самолетът е на земята – в укритие, на стоянка или на пистата. Руските удари по украински летища от години са отделна линия във въздушната кампания, а машина, заварена на земята, може да бъде атакувана, без противникът да трябва първо да я победи във въздушен бой.

Залогът е малоброен и трудно попълним флот. Първите F-16 постъпиха на въоръжение в Украйна от август 2024 г. От близо 80–90 обещани машини от Нидерландия, Дания, Норвегия и Белгия до момента са дошли значително по-малко, а специализираното издание 19FortyFive оценява броя на реално летящите самолети на между 30 и 45 – приблизителна оценка от външно лице, тъй като Киев не публикува точната численост на оперативния флот.

Публично документираните загуби са 4 и всички са настъпили в полет: на 26 август 2024 г. загина Олексий Мес; на 12 април 2025 г. загина Павло Иванов; на 29 юни 2025 г. загина подполковник Максим Устименко; и на 29 юли 2026 г. при техническа неизправност пилотът се катапултира невредим. Трима пилоти загинаха. Изтребителите Mirage 2000-5F пристигат от Франция от февруари 2025 г. и се броят на пръсти; един от тях беше загубен на 22 юли 2025 г. над Волинска област след технически отказ, а пилотът успя да катапултира. Руските твърдения за поразени на земята машини нямат независимо потвърждение.

Попълването на флота върви по бавен график. Швеция планира да предаде първите от 16-те изтребителя Gripen C/D като военна помощ в началото на 2027 г., а договорът за 16 нови Gripen E, подписан на 30 юни 2026 г. в Киев предвижда доставки през 2029–2030 г. Дотогава всяка изгубена машина трудно може да бъде заменена бързо, а самолетите на земята остават значително по-уязвима цел от тези във въздуха.

Процесуалният обхват засега е значително по-тесен от размера на групата. Подозрение за престъпления срещу основите на националната сигурност е връчено на трима – организатора от Лвов, негов съучастник и военнослужещия, но разследването тепърва продължава. При обиски у заподозрените са иззети смартфони и цифрова фотографска техника със следи от работа за Русия, и снимки на украински военни летища. Освен това са блокирани 4 канала в Telegram и 10 тематични групи, през които са разпространявани фотографиите и други сведения за украинските ВВС.

Операцията е проведена от военното контраразузнаване на СБУ под координацията на Олександър Поклад, който изпълнява длъжността ръководител на службата от 17 юли 2026 г. „Противодействието на руските специални служби, които се стремят да дестабилизират Украйна отвътре, е един от главните приоритети на СБУ днес. Всеки, който се съгласи да работи в интерес на Русия, трябва да разбира: СБУ неизбежно ще го подведе под отговорност“, заяви Поклад.

Уязвимостта, която случаят оголва, не е преди всичко в апаратурата. Културата на любителско следене на военна авиация поначало разчита на наблюдение, заснемане и обмен на възможно най-точна информация. Именно тази отвореност прави такава общност много удобна за използване: вербува се администраторът, докато задачите се подават надолу като част от обичайното хоби, без отделният изпълнител непременно да знае кой е крайният получател на събраното.

Блокираните 4 канала и 10 групи са били средата, в която снимките и сведенията са се разпространявали. Спирането им прекъсва конкретния информационен поток, но не премахва самия модел. Нещо повече, в условия на военно положение украинските власти забраняват снимките и споделянето на информация за военни обекти, така че границата не минава просто между „законен спотър“ и „руски агент“. Проблемът за контраразузнаването е по-сложен: човек може да не знае кой стои в края на веригата, но наблюденията му въпреки това да имат съществена военна стойност. Затова моделът остава възпроизводим дори след като конкретната мрежа е била разбита.

Насрещният прочит е, че най-тежката част от случая изобщо не е свързана с хоби общността. Командирът на ескадрилата е давал графиците сам, без нужда от подобна посредническа мрежа; решаващият достъп до времето на полетите е пристигал от вътрешно лице – тип източник, който контраразузнаването преследва по съвсем различна линия – а снимките отвън са допълвали тази информация.

Двата прочита обаче не се изключват. Снимките дават географията, вътрешният източник дава часовника и именно тяхното събиране превръща разпръснатите наблюдения в обща картина, която е годна за планиране на удар. Проверката кой от двата елемента е давал по-голяма тежест ще дойде с последващите случаи.

ЕС преведе 2,5 млрд. евро за 16 изтребителя Gripen E за Украйна

🇪🇺🇺🇦 2,5 млрд евро от последния транш на стойност 3,47 млрд евро, преведен вчера от Европейската комисия на Украйна, са предназначени за покупка на 16 изтребителя Gripen E, произведени в Швеция. В официалното си съобщение ЕК посочи, че част от средствата отиват за самолетите, без да уточнява конкретен брой. Говорителят Балаж Уйвари потвърди покупката пред „Европейска правда“, но отказа допълнителни детайли. По-късно точните цифри бяха разкрити от източници на изданието.

Тези средства не поставят началото на нова сделка, а покриват вече поет ангажимент. Договорът за 16-те самолета беше подписан на 30 юни в Киев по време на срещата между президента Володимир Зеленски и шведския министър на отбраната Пал Йонсон. Според споразумението Киев договори покупка с шведската Администрация за отбранителна техника (FMV), която от своя страна сключи договор с производителя Saab. Обявената от компанията стойност е близо 2,2 млрд евро и включва резервни части и помощно оборудване. Saab ще осчетоводи поръчката през третото тримесечие на 2026 г. Разликата между договорната цена и заделените 2,5 млрд евро осигурява резерв за съпътстващи разходи, които не влизат в прекия договор с производителя.

Финансирането се осигурява от кредитната програма Ukraine Support Loan – заема от 90 млрд евро, който лидерите на Европейския съюз договориха през декември 2025 г. и Съветът на ЕС оформи окончателно на 23 април 2026 г. До онзи момент пакетът беше блокиран от правителството на Виктор Орбан в Будапеща. След изборната загуба на „Фидес“ през април тази пречка отпадна, което позволи на Брюксел да започне изплащане още през второто тримесечие. Кредитът е безлихвен и не използва замразените руски активи: той се финансира с емитиране на облигации от ЕС на капиталовите пазари и е обезпечен от бюджета на ЕС, а Украйна ще го възстановява едва след като получи репарации от Русия.

В същото време близо 210 млрд евро руски държавни средства в институции на ЕС остават замразени, без да се задействат. Идеята за т.нар. „репарационен заем“ се провали през декември поради възраженията на Белгия и оттогава не е връщан на масата за преговори. Разпределението на 90 млрд евро в два компонента: 30 млрд са за макроикономическа подкрепа, а 60 млрд – за развиване на способностите на отбранителната индустрия, включително закупуване на оръжие. За 2026 г. са предвидени 45 млрд евро, разпределени както следва: 8,35 млрд под формата на макрофинансова помощ, 8,35 млрд чрез Механизма за Украйна (Ukraine Facility) и 28,3 млрд за отбрана. Отбранителният компонент е строго обвързан с произход на оборудването: то трябва да се произвежда от украинската, съюзната или норвежко-исландската индустрия, а трети страни имат достъп само чрез двустранни споразумения по регламента SAFE.

Към 30 юли Киев е усвоил 11,6 млрд евро от тази годишна квота – 3,2 млрд за бюджетни нужди и 8,4 млрд за отбрана, по данни на украинското правителство, което очаква още 8 транша по механизма. Взети заедно, 90 млрд евро покриват около две трети от общите финансови нужди на страната за 2026-2027 г. Новият транш беше обявен от премиера Сергий Корецкий, който встъпи в длъжност на 16 юли вместо Юлия Свириденко. „Средствата ще подсилят отбраната и ще финансират приоритетни нужди“, заяви той. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен обвърза плащането с по-широката индустриална логика на програмата: „Помагаме на Украйна да защити хората си. В същото време сближаваме отбранителните си индустрии, съчетавайки промишления мащаб на Европа с несравнимите иновации на Украйна.“ Освен изтребителите, траншът покрива прехвърлянето на дронове (включително далекобойни с реактивен двигател), ракети и ПВО. Част от сумата влиза в първия продуктов списък по споразумението за безпилотни системи, подписано между Киев и Брюксел по-рано през юли.

Британското участие във веригата беше оповестено две седмици по-рано. На 16 юли, по време на визитата си в Киев, Киър Стармър съобщи, че Лондон инвестира 300 милиона евро в подкрепа на ескадрилата. Тези средства не са предназначени за самите самолети, а за обучение на пилоти и инженери, симулатори, части и оборудване – елементите, без които изтребителите не могат да достигнат бойна готовност. Британската индустрия има сериозен дял в самия самолет: според Министерството на отбраната в Лондон британски доставчици осигуряват около 30% от компонентите на всеки Gripen, а програмата поддържа близо 5000 работни места в над 50 компании, сред които Saab UK и Leonardo UK. Най-важният компонент е радарът с активна фазирана антенна решетка (AESA) Raven ES-05, разработен от Leonardo съвместно със Saab и произвеждан в Единбург. Британско производство са още колесникът и катапултните седалки Martin-Baker. Именно радарът отличава новия Gripen E от по-старите модификации C/D, дарени на Киев, които използват механично сканиране. Обявлението беше сред последните ходове във външната политика на Стармър, който подаде оставка на 22 юни; наследникът му Анди Бърнам положи клетва в края на юли.

Хронологията на сделката се разви бързо в рамките на 2 месеца. На 28 май в авиобаза „Упсала“ Зеленски и шведският премиер Улф Кристерсон подписаха декларация за задълбочено сътрудничество в отбраната. В нея Стокхолм пое два ангажимента: да продаде на Украйна начална партида от до 20 изтребителя Gripen E/F и да ѝ дари до 16 от по-стария вариант C/D, използвани в момента от шведските ВВС. Още тогава Зеленски уточни, Киев заделя за самолетите 2,5 млрд евро от европейския кредит. Дарените изтребители ще бъдат заменени с нови, които шведските ВВС ще получат по собствената си програма за превъоръжаване. Пилоти и технически персонал се обучават в Швеция още от пролетта, като нови предстои да постъпят на обучение през есента. Месец по-късно, на 30 юни, декларацията се превърна в обвързващ договор, а на 30 юли – в преведени финансови средства.

Двата потока самолети се движат по два съвсем различен времеви график. Дарените Gripen C/D се очакват в Украйна в началото на 2027 г. Те ще пристигнат оборудвани с ракети въздух-въздух с голям обсег Meteor – обстоятелство, което украинското командване подчертава с по-голяма важност дори от самите самолетни корпуси. Новите Gripen E са много по-назад във времето: Saab ще ги предаде на шведската администрация през 2029 и 2030 г., откъдето те ще бъдат прехвърлени на Украйна. Британското правителство описва целта си като „ескадрила от 16 изтребителя Gripen E на въоръжение до 2029 г.“. Оръжейният пакет към тях, според официалните шведски съобщения, може да включва ракети Meteor и ракети със среден обсег AMRAAM и IRIS-T.

Ракетата Meteor е основната причина Киев да настоява толкова силно за този самолет. Saab обявява обсега на над 100 км, а зоната, в която попадението е гарантирано независимо от маневрите на целта (т.нар. no-escape zone), е над 60 км. Съветник на компанията е споменавал и за обсег от 200 км, но това предполага оптимална височина, челен курс и неманеврираща цел – условия, които рядко се срещат в реални бойни действия. Дори консервативната цифра обаче променя фундаментално уравнението при най-критичната задача за украинската отбрана: прехващането на руските бомбардировачи Су-34. Те изстрелват силно разрушителни планиращи бомби от 60 до 70 км зад фронтовата линия и се обръщат обратно, преди наличните на Украйна ракети AMRAAM (от F-16) или MICA (от Mirage 2000) да могат да ги достигнат. Към това се добавя и ключовата конструктивна особеност, заради която шведският изтребител е първоначално създаден: способността да действа от импровизирани площадки и пътни участъци, с малък земен екипаж и с изключително кратко време за зареждане между полетите. Тази концепция е проектирана именно срещу съветския тип заплаха, пред каквато Украйна е изправена и днес.

Дългият хоризонт за изпълнение на поръчката се обяснява с началната точка, от която тръгва Украйна. Украинската бойна авиация все още разчита предимно на съветски машини – Су-24М, Су-25, Су-27 и МиГ-29, чиято поддръжка зависи от все по-оскъдните резервни части и постоянно импровизиране. Западната ѝ флотилия е малка и разнородна. Изтребителите F-16 постъпват от Дания, Нидерландия, Норвегия и Белгия от лятото на 2024 г., но към април 2026 г. Украйна е получила едва около половината от обещания брой. В същото време най-малко шест самолета Mirage 2000-5F от Франция изпълняват боеви задачи от февруари 2025 г. Загубите не са малки и обхващат както техника, така и летателен състав, а обучените пилоти си остават най-трудно заменимият ресурс. Шведският самолет влиза в тази картина като първата поръчка на напълно нови, а не на употребявани или дарени бойни самолети в цялата история на украинските ВВС.

Преведените в четвъртък пари няма да купят реални бойни способности за тази или следващата година. Първите нови самолети ще влязат в строя най-рано в края на десетилетието, а дотогава прекият принос за украинската авиация се свежда до дарените бройки C/D в началото на 2027 г. Това, което плащането постига днес, е затварянето на индустриалната поръчка: то ангажира производствения капацитет на Saab и обвързва кредитен ресурс, който съществува в много тесен времеви прозорец. Програмата с 90 млрд евро е разчетена конкретно за 2026 и 2027 г. Предимството е, че поръчка, платена в нейните рамки, оцелява при евентуална промяна на политическата конюнктура, за разлика от необезпечените намерения. Оттук идва и разминаването между бързия ритъм на политически решения и бавния темп на производство – два месеца от декларацията до платения договор срещу 3-4 години до първия доставен самолет. Плащането вече влияе пряко върху производствения календар на Saab; въздушната обстановка над фронта обаче дотогава ще бъде определяна от наличните F-16 и Mirage, от дарените Gripen C/D, от съветските изтребители и от наземната ПВО.

Реалният мащаб на покупката остава скромен спрямо обявените намерения. 16 самолета формират една ескадрила, докато дългосрочната амбиция на Стокхолм и Киев е за достигане на до 150 изтребителя Gripen E/F с течение на времето, а Зеленски е споменавал и бъдещ флот от общо 250 изтребителя (който включва и около 100 френски Rafale). Между първата поръчка и тези мащабни цифри стои разлика от цял порядък. Тя зависи от осигуряването на допълнително финансиране, каквото към момента липсва, както и от темпото на производство, което Saab тепърва ще трябва да разгръща. Междувременно украинските ВВС ще трябва да поддържат едновременно четири коренно различни платформи: съветските (МиГ-29 и Су-27), американски F-16, френски Mirage и шведски Gripen. Това означава четири отделни логистични вериги, четири различни програми за обучение и четири номенклатури от боеприпаси – и то в държава, която не разполага нито с излишък от техници, нито от пилоти.

САЩ потвърдиха: украински F-16 свали руски Су-35 във въздушен бой

🇺🇦✈️🇷🇺 Украински F-16 е свалил руски изтребител Су-35 във въздушен бой. Потвърждението за това вече не идва от фронтови сводки, а от най-висшия военен ръководител на Пентагона. В понеделник, 21 юли, по време на изслушване пред Комисията по бюджетни кредити на Сената, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн даде първо официално потвърждение от американска страна за въздушна победа на украински F-16 над руски боен самолет, което затвори въпроса, който стоеше открит почти две седмици: какво точно свали Су-35, чиито останки изгоряха в зоната на отговорност на Трети армейски корпус на източния фронт.

Признанието дойде по време на изслушване, посветено на съвсем друг конфликт. Заедно с министъра на войната Пийт Хегсет, генерал Кейн защити пред сенаторите допълнителен спешен пакет от 87,6 милиарда долара, поискан от Белия дом преди всичко за кампанията срещу Ислямска република Иран (която според Хегсет дотук е струвала на Вашингтон 37,5 милиарда долара). В публикувания откъс от изслушването Кейн не обвързва победата във въздушния бой с конкретна дата и място, но единственият подобен случай, който отговаря на описанието му, е именно свалянето от 8 юли, потвърден от украинска страна с кадри от мястото на падналите отломки.

Тогава 3-ти армейски корпус публикува видео на горящите останки, придружено от краткото съобщение „Руски изтребител Су-35 продължава да гори в зоната на отговорност на 3-ти армейски корпус!“ ВВС на Украйна потвърдиха свалянето над източния сектор на фронта, но без да уточняват използваното оръжие. Свързаният с Командването на ВВС Telegram канал „Соняшник“ добави важна подробност, която руската страна не оспори: пилотът на сваления изтребител е бил сред най-опитните в сектора и е стоял зад серия от точни удари по украинската отбрана. Според руски източници той е оцелял, след като се е катапултирал успешно.

Най-подробният разказ за самия въздушен бой беше предоставен от губещата страна. Telegram каналът Fighterbomber (чийто автор е пенсионираният руски пилот Иля Туманов, считан за неофициален говорител на ВКС) и „Воевода вещает“ описаха сценарий на координирана засада: батарея MIM-104 Patriot, изтеглена напред на 60 км от сивата зона, е осигурявала радарна картина в дълбочина на руските позиции. В същото време един F-16 е летял ниско, за да имитира пуск на планиращи бомби, влизайки в ролята на примамка, докато други два са изчаквали на по-голяма височина, въоръжени с ракети въздух-въздух AIM-120. Когато Су-35 се е спуснал към ниската цел, капанът се е затворил. Руските канали обаче не успяха да отговорят на може би най-ключовия въпрос: дали фаталният изстрел е дошъл от F-16, или от зенитно-ракетния комплекс на земята. Именно на това недвусмислен отговор даде генерал Кейн от трибуната на Сената: става дума за въздушен бой – самолет срещу самолет.

Първите доставки на F-16 пристигнаха в Украйна от Нидерландия и Дания през лятото на 2024 г. По-късно те се допълниха от бройки от Норвегия и Белгия и поеха основно тежестта на противовъздушната отбрана: нощни прехвати на крилати ракети и ирански дронове „Шахед“ по време на масирани руски атаки. Според Командването на ВВС те са поразили стотици въздушни цели, но досега не можеха да се похвалят и с един официално признат свален руски самолет. Единственият предишен претендент – сваленият на 7 юни 2025 г. в Курска област изтребител Су-35С – така и не получи официално потвърждение. Тогава немският таблоид Bild приписа успешното попадение на F-16 с AIM-120, изстреляна от максимално разстояние с насочване от шведски радарни самолети (AEW&C). Анализатори обаче възразиха, че машината може да е била поразена от зенитно-ракетен комплекс, а Киев така и не назова оръжието. По онова време нито Командването на ВВС на Украйна, нито Пентагонът застанаха зад версията за въздушен бой. Но случаят от 8 юли вече има своя официален отговор – и то от ниво, по-високо от всяка фронтова сводка.

Засадата с изнесен напред радарен комплекс също има своята предистория. През 2024 г. изнесени напред батареи Patriot поразяваха руски бомбардировачи Су-34, а през януари и февруари същата година Украйна свали успешно два самолета за далечно радарно откриване и управление (AWACS) Бериев А-50, те остават сред най-дефицитните машини в руската военна авиация. Новият детайл от 8 юли е ролята на изтребителя: комплексът вече не стреля сам, а предава въздушната картина на F-16, които довършват прехвата със свои собствени ракети. По този начин рискът се прехвърля от скъпата и трудноподвижна наземна батарея върху маневрените самолети.

Су-35С е острието на руската изтребителна авиация в Украйна: това е платформа, носител на далекобойни ракети въздух-въздух Р-37М, прикриваща бомбардировачите с планиращи бомби, която в продължение на години принуждаваше украинските пилоти да летят ниско и за кратко. Загубата на една машина не променя генерално съотношението на силите – Русия разполага с десетки такива самолети и ефектът се усеща само на тактическо ниво в конкретен участък. Разковничето обаче е друго: описаната от руските канали тактика предполага работеща в реално време връзка между сензор и стрелец. Patriot разполага с видимост далеч отвъд бордовия радар на F-16, а самолетите се приближават само колкото да произведат изстрел. Именно този вид интеграция превръща отделните западни системи в единна съгласувана противовъздушна отбрана, а не просто в механичен сбор от отделни системи.

Въпросът оттук насетне е свързан с повторяемостта. Един свален Су-35 е отделен епизод; серия от подобни сваляния обаче би означавала, че руската авиация започва да губи комфорта и сигурността, с които атакува с планиращи бомби зад линията на фронта. Малко вероятно е руското командване да остави тази загуба без реакция – по-реалистичният сценарий е патрулите и носителите на бомби да бъдат изтеглени по-надълбоко и това само по себе си вероятно ще намали точността и темпа на ударите по предните украински позиции.

Украйна получи редки мобилни тренажори за пилотите на F-16

🇺🇦✈️ Украйна получи нова партида мобилни тренажори за подготовка на пилотите на изтребителите F-16 – комплекси от рядка категория, разработени специално по украинско техническо задание и съобразени с географията на театъра на бойните действия. Доставката е поредната по линия на Коалицията за военновъздушни способности (Air Force Capability Coalition) и беше обявена от Министерство на отбраната на Украйна; зад нея стоят правителствата на Нидерландия, Чехия и Австрия, както и частни компании разработчици.

Смисълът на комплексите министърът на отбраната Михайло Федоров формулира през тясното място, което те трябва да разчистят. „Изтребителите F-16 вече защитават украинското небе. За да повишим ефективността при прехващане на въздушни цели, трябва непрекъснато да подобряваме подготовката на пилотите и да съкращаваме времето от обучението до бойното дежурство“, заяви той. Зад думите му стои конкретен оперативен проблем: машините летят и се бият в украинското небе още от лятото на 2024 г., но подготвените екипажи, които да ги вдигат във въздуха при всяко нощно нашествие на ракети и дронове, остават по-оскъдният ресурс от самите самолети.

Тъкмо прехващането е задачата, която F-16 поеха най-осезаемо в Украйна. Изтребителите, дарени от коалиция държави начело с Нидерландия и Дания, се вдигат нощем срещу вълните крилати ракети и ударни дронове, с които Русия засипва украинските градове и енергийната инфраструктура – работа, при която всяка допълнително подготвена двойка пилот и машина има значение. Оттам и логиката на Федоров: колкото по-бързо и по-качествено минават през подготовка екипажите, толкова по-плътен става въздушният щит, който тези самолети опъват над страната.

Отличителното на новите тренажори е подвижността им. За разлика от стационарните симулатори, вързани за конкретна база и за нейната инфраструктура, тези комплекси се пренасят бързо и позволяват обучението да продължи практически навсякъде и без прекъсване. При постоянните руски удари срещу летища и енергийни обекти това предимство е колкото оперативно, толкова и въпрос на оцеляване: тренировъчният процес не спира при поредната тревога и не се струпва на едно предвидимо, уязвимо място, което противникът лесно би взел на прицел. Там, където един неподвижен симулаторен център се превръща в единична точка на отказ, подвижният комплекс просто сменя разположението си.

На тренажора екипажите отработват сложни бойни сценарии в среда, която възпроизвежда поведението на машината, без да излага на риск пилота и самолета. Тренира се бързина на реакцията, вземане на решения под напрежение и ситуационна осведоменост в динамична въздушна обстановка – и всичко това може да се пресъздаде до конкретна бойна задача, преди летецът да седне в истинската кабина. Част от натоварването, което иначе би легнало върху самите изтребители, така се поема от симулатора: всеки летателен час на тренажора спестява износване и ресурс на реалната машина, намалява разходите за подготовка и не отнема нищо от бойната ефективност – напротив, вдига я, защото до бойно дежурство стигат по-добре подготвени екипажи.

Такива мобилни комплекси в света са единици. Високата им цена ги прави рядкост дори сред държави с далеч по-голям военновъздушен потенциал от украинския, а фактът, че част от малкото налични вече са в Украйна, сам по себе си отмерва тежестта на партньорската подкрепа. Комплексите не са свалени от рафта в готов вид – произведени са по оперативно-техническото задание на украинската страна, с оглед на особеностите на конкретния театър, така че симулираната обстановка да отговаря на онова, с което пилотите наистина ще се сблъскат над фронта.

Въвеждането им се вписва в по-широкия преход на Военновъздушните сили на Украйна към стандартите на НАТО – процес, който протича успоредно с постъпването на самите F-16 и с изграждането на цялата поддържаща верига около тях: наземно обслужване, въоръжение, доктрина и подготовка на летателния състав. Пътят към подготовката на симулатори на F-16 в Украйна започна още преди тези комплекси – първи учебен симулатор Киев получи от Чехия през 2024 г., а през февруари 2026 г. Нидерландия обяви, че ще достави допълнителни тренажори. Мобилните комплекси са следващата стъпка по същата линия и разширяват капацитета за подготовка на повече екипажи наведнъж.

Именно броят на подготвените пилоти, а не броят на доставените самолети, е слабото звено на цялата програма. Обучението на летец за F-16 е дълго, скъпо и трудно за ускоряване, а всеки месец, в който Киев разполага с машини, но не и достатъчно екипажи да ги използва пълноценно, е месец непълноценно оползотворен потенциал. Подвижните тренажори не заменят полетите на живо, но свиват най-бавната част от веригата – многочасовата подготовка на земята – и я правят независима от това дали конкретна база е под удар. За армия, която трябва да поддържа въздушен щит над цялата територия с ограничен брой машини и още по-ограничен брой хора, способни да ги водят в бой, това е печалба точно там, където тя тежи най-много.

Украйна свали руски Су-35 в източното направление

🇺🇦✈️🇷🇺 Военновъздушните сили на Украйна свалиха руски изтребител Су-35 на източния фронт в сряда. „Добра новина от ВВС! Днес сме минус поредния руски въздушен терорист“, гласи изявление в официалния канал на Командването на ВВС, без да оповести детайли за обстоятелствата при удара.

Ако свалянето се потвърди, то е чувствителен удар по руската тактическа авиация: Су-35 е сред най-съвременните самолети в редовна експлоатация на Въздушно-космическите сили, който е значително по-скъп от изтребителя-бомбардировач Су-34, какъвто погрешно беше посочен от мониторинг канали в минутите след удара.

Разграничението между двата вида не е дребен детайл. Су-35 е едноместен, двумоторен многоцелеви изтребител от поколение 4++, разработен на основата на съветския Су-27. Той е проектиран преди всичко за извоюване на въздушно превъзходство – прехват, борба за господство в небето и въздушен бой на големи разстояния, при това без да губи способността да поразява и наземни цели. Су-34, обратно, е ударна платформа, чиято основна работа е да бомбардира позиции, а през последните месеци все по-често и градове с планиращи авиобомби. Оттук идва и разликата в цената: оценките за Су-35 обичайно се движат между 75 и 85 милиона долара според конфигурацията и експортните условия, докато за Су-34 се посочват чувствително по-скромни стойности.

Онова, което превръща Су-35 сериозна заплаха за украинските пилоти, е комбинацията от маневреност и въоръжение. Двигатели с управляем вектор на тягата му осигуряват висока подвижност във въздушен бой, докато мощната бордова радарна станция е проектирана да открива цели на голямо разстояние. Машината носи широка гама въоръжение – от клас въздух-въздух като Р-77 и Р-37М през въздух-земя до управляеми авиобомби. Именно далекобойната Р-37М направи Су-35 постоянна опасност над фронтовата линия. Тази ракета е сред най-далекобойните от клас въздух-въздух в експлоатация – с обявен обхват до около 200 км – и Русия я носи както на Су-35, така и на тежкия прехващач МиГ-31К. Изстрелвана от голяма дистанция, тя принуждава украинската авиация да лети предпазливо и ниско и стеснява пространството, в което изобщо може да действа; заплахата от нея тежи върху всеки украински полет до фронта, независимо дали руският изтребител се намира във въздуха в конкретния момент. В хода на пълномащабната война Русия използва Су-35 широко: за ескорт на ударни самолети, за въздушни патрули край фронта, за пускане на далекобойни ракети и за оспорване на украинското небе.

Тъкмо затова загубата на Су-35 се различава по същество от свалянето на пореден Су-34. Бомбардировач като него инструмент за натиск на земята, но изтребителят за въздушно превъзходство е инструментът, с който Русия държи украинската авиация на разстояние. Всяка унищожена машина от втория вид докосва не толкова способността на Москва да удря наземни цели, колкото способността да оспорва самото небе, и то в момент, в който Киев постепенно въвежда в експлоатация западни изтребители F-16 и се опитва да върне инициативата във въздуха на своя страна.

Официално Киев не съобщи как е свален самолетът – дали с изтребител F-16, зенитно-ракетна система като Patriot или друг комплекс. Не бяха публикувани кадри от падналата машина, но това вероятно се е случило в окупираните територии. От руска страна канали в Telegram признаха загубата, като според военни блогъри пилотът е катапултирал успешно, след което е достигнал руските позиции. Такива разминавания около вида и обстоятелствата не са изключение: при сходно твърдение през юни 2025 г. украинската страна съобщи за свален Су-35, но публикува кадри на Су-34, което дълго подхранва спора коя точно машина е паднала.

Начинът, по който Украйна сваля руски машини, се промени осезаемо през последната година. Паралелно с изнесените напред засади със зенитно-ракетни комплекси, дебнещи самолети на подстъпите към бойното поле, Киев вече разполага с изтребители F-16, способни да носят западни далекобойни ракети клас въздух-въздух. Кое от двете е повалило днешната машина, остава неизвестно; но именно това съчетание – наземна ПВО, изтеглена по-близо до линията на контакт, и западни изтребители в небето – стои зад все по-честите руски загуби във въздуха.

По данни на Генералния щаб на Украйна, от началото на пълномащабната война руската авиация е изгубила 436 самолета и 353 хеликоптера. Ако видът на поразената машина бъде потвърден, това ще бъде деветият свален Су-35 за цялата война: Русия започна инвазията с около 100 такива изтребителя и до края на 2025 г. загуби 8 за 45 месеца ежедневни бойни действия – средно по 1 машина на 5-6 месеца – темп, който Москва явно приемаше за поносим, залагайки Су-35 редовно по фронта.

А Су-35 не е машина, която се попълва лесно. Скоростта на производство на руската авиационна индустрия е ограничен, а санкциите затрудняват достъпа до голяма част от електрониката и специалните компоненти, без които съвременни бойни самолети не могат да бъдат сглобени. Всеки свален Flanker-E изважда от строя не просто скъпо изделие, а един от сравнително малкото носители на далечния въздушен бой, върху които стъпва руската страна, за да държи украинската авиация надалеч.

Двама загинаха при катастрофа на Су-24М в Хмелницка област.

🇺🇦✈️ Фронтови бомбардировач Су-24М от състава на 7-а тактическа авиационна бригада „Петро Франко" на ВВС на Украйна претърпя катастрофа на територията на Хмелницка област, в която загинаха и двамата членове на екипажа. Командването на ВВС по-късно потвърди информацията в изявление, според което самолетът е изпълнявал мисия в района в момента на инцидента.

Двамата загинали бяха посочени като майор Богдан Григориевич Захарулко (пилот) и старши лейтенант Богдан Александрович Бабенко (щурман). „Изразяваме своите най-дълбоки съболезнования на семействата на майор Богдан Григориевич Захарулко и старши лейтенант Богдан Александрович Бабенко, които защитаваха страната ни до последния си дъх", се казва в изявлението на Командването.

На мястото на катастрофата работят спешните служби и органите на реда. По предварителна информация няма пострадали сред цивилното население. Конкретните причини и обстоятелства за трагедията вече се разследват – официално не е обявена нито техническа неизправност, нито вражеско въздействие.

Случаят беше потвърден от множество украински медии, сред които УНИАН, Украинска правда, РБК-Украйна и Интерфакс-Украйна вечерта на 16 юни.

2-членният екипаж е тежкият залог при всеки един полет на щурмовика, който се управлява от пилот и щурман-оператор, които при катастрофа делят една и съща съдба.

7-а тактическа авиационна бригада е именно онова съединение, чиито Су-24М/МР бяха превърнати в основната въздушна пускова платформа на западните далекобойни крилати ракети – британските Storm Shadow и френски SCALP-EG. Това превръща в стратегически актив всеки летателен състав и всяка изправна машина от бригадата, който не се възстановява лесно. Украинският парк от Су-24 е наследство от съветската епоха, без възможности за производствена линия и без приток на нови корпуси; всяка загуба, бойна или небойна, свива допълнително от един и без това ограничен и невъзобновяем ресурс.

Бригадата „Петро Франко"

Съединението води началото си от 7-и бомбардировъчен авиополк, формиран през 1951 г. в бойната структура на съветската тактическа авиация. През януари 1992 г. звеното полага клетва за вярност към украинския народ. През 2004 г. в база Староконстантинов е сформирана отделна авиационна ескадрила, през октомври 2005 г. – авиационна бригада, а през март 2008 г. съединението е преименувано в бригада на тактическа авиация. С указ на президента на Украйна от 28 март 2008 г. (№ 281/2008) – за показани високи резултати в бойната подготовка – на бригадата бе дадено почетно име „Петро Франко". Съединението е сред първите във ВВС, окомплектовани изцяло с професионални военнослужещи, а не със срочници.

Петро Иванович Франко (роден на 28 юни 1890 г. в Нагуевичи) е син на класика на украинската литература Иван Франко – химик-инженер, учен, педагог и писател. По време на борбата за национално освобождение периода 1917–1920 г. той е военен пилот и командир на въздушния отдел на Украинската галицийска армия (УГА), смятан за един от първите украински авиатори, и съосновател на скаутската организация „Пласт". Арестуван през 1941 г., загива при неизяснени обстоятелства.

Бригадата лети с щурмови бомбардировачи Су-24М, разузнавателни Су-24МР и учебно-тренировъчни Aero L-39 Albatros. Домашната ѝ база е летище Староконстантинов в Хмелницка област. Към март 2019 г. разполага с има порядъка на 14 ударни Су-24 и 9 разузнавателни машини в оперативен състав.

Със своите Су-24, носещи Storm Shadow и SCALP, бригадата нанесе едни от най-болезнените украински удари по Черноморския флот на Руската федерация – през 2023 г. бяха поразени десантен кораб, подводница и щаба на флота в Севастопол. Поради тази причина летище Староконстантинив се превърна в приоритетна цел на опит за руско отмъщение. Мащабни удари с ракети и дронове по базата бяха отчетени през май, юли и август 2023 г. Всички те бяха насочени към складове, ремонтна инфраструктура и самите самолети Су-24МР.

Бригадата плаща висока цена за своето неизменно участие в интензивните операции. Forbes цитира украински източници, според които към втората годишнина от инвазията съединението е било загубило около 18 щурмови самолета, свалени от руските сили, но е останало в строя с разпределяне на останалите машини срещу няколко летища и връщане на колкото е възможно повече от приземените самолети. Сред документираните бойни загуби са разузнавателният Су-24МР с борден номер „White 84", свален на 26 юни 2022 г. (екипажът е удостоен посмъртно със звание Герой на Украйна), и бомбардировачът Су-24М „White 03", свален на 1 март 2023 г. в района на Бахмут. Командир на бригадата към февруари 2024 г. е полковник Евген Булацик.

Полети в среда без надеждна навигация

Катастрофата на 16 юни стана дълбоко в тила. Хмелницка област е разположена на стотици километри от фронт, а официално причината се разследва. Тя обаче се вписва средата, в която работят украинските екипажи.

На 6 май 2026 г. украински бойни пилоти преминаха специално обучение за експлоатация без GPS навигация: отговор на факта, че руските системи за електронна война непрекъснато заглушават сателитните сигнали по цялото бойно поле. По думите на украинските авиатори това е превърнало въздушните операции без солидна сателитна навигация от извънредна ситуация в стандартно бойно условие. По време на ученията, проведени с подкрепата на Кралски военновъздушни сили (RAF), пилотите се учеха да навигират според характеристики на терена – реки, пътища, контури на ландшафта – вместо да разчитат изцяло на дигитални системи.

Дали и доколко този фактор има отношение към инцидента от вторник, на този етап не е ясно, а разследването е стартирало.

Хронология: небойни катастрофи и аварии на украинската авиация

Извън свалените на бойното поле самолети, украинските ВВС понасят и серия от небойни загуби – при учебните полети, аварии при кацане или изпълнение на задачи извън пряк огневи контакт. Те очертават фона, на който се полага инцидентът от 16 юни:

• 25 август 2023 г. Житомирска област сблъсък във въздуха на два учебно-бойни L-39 отне живота на трима пилоти от ВВС, сред които прочутият пилот на изтребител Андрий Пилщиков (40-а тактическа авиационна бригада) – едно от лицата на кампанията за доставка на F-16 – както и майорите Вячеслав Минка и Сергий Проказин. Небойна, тренировъчна авария.
• 26 август 2024 г. При отблъскване на руска въздушна атака се разбива един от първите украински F-16, при което загива 30-годишният пилот Олексий Мес. Машината не е свалена в потвърден въздушен бой; обстоятелствата (включително версии за пилотска грешка и „свой огън") бяха предмет на разследване.
• 28 април 2025 г. При комплексна бойна задача – авиационна поддръжка на войските и отблъскване на дронове – е изгубен изтребител Су-27; пилотът оцелява.
• 22–23 август 2025 г. Многоцелеви изтребител МиГ-29 се разбива при заход за кацане след завръщане от бойна мисия. Загива майор Сергий Викторович Бондар, заместник-командир на ескадрила от състава на 40-а бригада. Машината не е свалена от противника, а катастрофата се случва при кацането.
• 16 юни 2026 г. Су-24М на 7-а ТАБр „Петро Франко" се разбива при изпълнение на мисия; загиват майор Богдан Захарулко и старши лейтенант Богдан Бабенко. Причината се разследва.

Командването на Военновъздушните сили не е обявило срок за приключване на разследването на инцидента от 16 юни.

Русия извършу третата най-мащабна въздушна атака срещу Украйна: Масови разрушения и пожари в целия Киев.

🇷🇺🚀🇺🇦 През изминалата нощ руската армия извърши най-мащабната въздушна атака срещу Украйна от седмици насам, чиято основна мишена беше Киев, където балистични и крилати ракети, както и ударни дронове, предизвикаха пожари в почти всички райони на града. 5 души загинаха, а 35 са ранени, сред които и 2 деца, съобщиха кметът Виталий Кличко и шефът на градската военна администрация Тимур Ткаченко.

Командването на ВВС на Украйна обяви, че противовъздушната отбрана е успяла да прехване 632 от общо 681 заплахи, сред които 50 ракети и 582 дрона. Останалите 20 балистични ракети и 27 ударни дрона са поразили 42 локации, а отломки от свалени безпилотни апарати са паднали на още 12 места.

За периода на цялата атака са регистрирани общо 681 ударни средства: 70 ракети и 611 дрона от различни видове. Разбивката по видове е следната:

• 6 противокорабни ракети Циркон, изстреляни от окупирания от Русия Крим;
• 34 балистични ракети Искандер-М/С-400 от Брянска и Курска област;
• 30 крилати ракети Х-101/Искандер-К от Вологодска и Курска област;
• 611 безпилотни системи от тип "Шахед", "Гербера", "Италмас" и "Бандерол" и дронове-примамки "Пародия", изстреляни от Брянск, Курск, Орел, Милерово, Приморско-Ахтарск и окупирания Крим.

В отразяването на атаката са участвали тактическа авиация, зенитно-ракетни и радио-технически войски, звена за електронна война, разчети на безпилотни апарати и мобилни огневи групи на Силите за отбрана на Украйна, уточниха от Командването на ВВС.

С какво този удар се различава от предишните?

Това е третата най-масирана въздушна атака срещу Украйна за близо 4 години и половина от началото на пълномащабната инвазия. Тя беше много сходна с нападението от 2 юни, но с една разлика: изстрелваните от Черно море крилати ракети "Калибър" този път бяха заменени с крилати ракети "Искандер-К", съобщи Юрий Игнат, ръководител на комуникациите на ВВС, по време на националния телемаратон на 15 юни.

"Вероятно разликата е в това, че нямаше крилати ракети 'Калибър', а вместо тях използваха крилати ракети 'Искандер-К'. Общо 70 ракети и 611 БПЛА от различен тип. Сред тях са вече добре известните противокорабни ракети 'Циркон', които атакуваха от Крим, и 34 балистични ракети 'Искандер-М'", заяви Игнат.

Балистичните ракети остават най-трудната за противодействие заплаха. От 34 ракети "Искандер-М" и С-400, които летят по балистична траектория, ПВО е свалила 15 – резултат, който той Игнат посочи като сравнително висок за удар от подобен характер. 5 от 6 ракети "Циркон", които също имат балистичен профил на полета, са били прехванати, което Игнат нарече един от най-добрите резултати, регистрирани срещу посочената ракета. Всички 30 крилати ракети са били унищожени: "Към сутринта е известно, че Силите за отбрана успяха да свалят 100% от крилатите ракети, които врагът изстреля по Украйна."

Пожари във всички райони на Киев

Атаката засегна жилищни сгради, културни учреждения и инфраструктура във всички части на столицата. В Оболонски район беше ударена 10-етажна жилищна сграда и изгоряха около 30 автомобила. В Соломенски район беше поразена 10-етажна жилищна сграда; пожарникарите евакуираха 15 души, включително 2 деца, като имаше съобщения и за повредена училищна сграда. В Деснянски район беше опожарена 10-етажна сграда, 3 частни къщи бяха унищожени от отломки, а дворът на детска градина се запали.

В Печерски район беше ударена 17-етажна жилищна сграда. Последва пожар на покрива на Успенския събор в Киевско-Печерската лавра – една от люлките на православното християнство в Източна Европа и духовната люлка на украинския народ. Пожарът беше потушен до 08:35 часа, съобщи Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС). Докато огнеборците са работили в манастира, втори удар е паднал наблизо, поразявайки Националния културно-художествен и музеен комплекс "Мистецкий арсенал", добавят от ДСНС.

Поражения имаше и по зеленчуков пазар и 8-етажна жилищна сграда в Шевченковски район, многоетажна жилищна сграда и складови бази в Голосеевски район, жилищна застройка в Святошински район и частни къщи в Дарницки и Днепровски район.

Четирима загинали при атаката бяха регистрирани в Оболонски, Голосеевски и Соломенски район, съобщиха от ДСНС. От там уточняват, че на територията на Киев са били мобилизирани над 1200 спасители и полицаи и са били извикани подкрепления от отрядите за бързо реагиране. За борба с мащабните пожари е използвана и авиацията на ДСНС. В столицата са повредени общо 26 жилищни сгради, обобщиха от службата.

"Щети и пожари са регистрирани в почти всички райони на града", написа Кличко.

Инфраструктурни и културни щети

Вицепремиерът по хуманитарната политика и министър на културата на Украйна Тетяна Бережна съобщи, че една от производствените бази на Национално филмово студио "Олександър Довженко" е изцяло унищожена, както и неговата колекция от костюми.

Около 2:00 часа през нощта на мястото е избухнала силна експлозия, която е последвана от огромен пожар, който аварийните служби са гасили цяла нощ, а персоналът е успял да влезе в помещенията едва около 5:00 часа сутринта. Директорът на студиото заяви пред Киев24, че ударът е причинен от директно попадание на ракета. Огънят е изпепелил шивашкото ателие за костюми – сграда на два етажа с площ над 2500 кв. метра, препълнена от пода до тавана с облекла, съхранявани плътно едно до друго, предава телевизионният канал.

В столицата са пострадали още една академия и детска градина. Спешните служби регистрираха 26 пожара на обща площ от близо 6000 кв. метра. Към момента на публикуване на сутрешната сводка е продължавала работата на 6 обекта.

При атаката беше унищожен и най-големият и технологично напреднал терминал за сортиране на пратки на "Нова поща" – водещата куриерска компания в страната. Обектът беше първият в Украйна, оборудван с нова технология за автоматизирано сортиране от нидерландската компания Vanderlande, която е сред световните лидери в логистичната автоматизация, по думите на оперативния директор на "Нова поща" Йевхен Тафийчук, който увери, че целият персонал се намира в безопасност, като вече са задействани резервни маршрути за доставка.

Сградата на Висшия антикорупционен съд (ВАС) на булевард "Берестейски" също понесе щети при атаката. Прозорците са избити, а служители оценяват пълния размер на пораженията, докато на място продължават дейностите по разчистване и възстановяване, се казва в изявление на съда. От институцията подчертаха, че всички насрочени заседания ще се проведат по план.

Пътната полиция блокира участъци от пътища в Соломенски, Оболонски, Печерски и Деснянски район след атаката, а градският транспорт в засегнатите райони беше пренасочен, съобщиха заместник-началникът на Департамента на патрулната полиция Олексий Билошицки и общинският оператор за обществен транспорт "Киевпастранс".

Украински пилоти ще се включват с полет на изтребители Mirage 2000 за Деня на Бастилията в Париж.

🇺🇦🤝🇫🇷 Два изтребителя Dassault Mirage 2000, управлявани от смесени френско-украински екипажи, ще участват във военния парад по случай Деня на Бастилията на 14 юли, като се очаква един от тях да бъде боядисан в цветовете на украинското знаме.

Според репортаж на Le Figaro от 7 юни, самолетите ще се включат във въздушния компонент на традиционния парад над Париж, летейки непосредствено зад аеробатичната група Patrouille de France. Участието илюстрира дълбокото сътрудничество между двете страни в сферата на отбраната и френската военна помощ за Киев в условията на продължаваща военна агресия на Русия.

Le Figaro уточнява, че тазгодишното издание на празничния парад за Деня на Бастилията ще постави силен акцент върху европейската сигурност и подкрепата за Украйна. В него се очаква да се включат близо 10 000 военнослужещи, а броят на тежкото въоръжение и летателните апарати ще бъде значително по-висок спрямо парада, проведен миналата година.

Двата изтребителя Mirage 2000 ще бъдат пилотирани от смесени френско-украински екипажи. Очаква се един от тях да получи специално покритие с националните цветове на Украйна.

Планираният полет идва, след като френски авиационни инструктори започнаха обучението на украински пилоти на платформата Mirage 2000-5F. В началото на 2025 г. Елисейският дворец потвърди, че личен състав от ВВС на Украйна преминава обучение за работа с машините, които по-късно бяха доставени в рамките на поредния пакет с военна помощ.

За първи път Франция обяви плановете си да прехвърли изтребители на Украйна през юни 2024 г. Първите единици пристигнаха през февруари 2025 г. и бяха последвани от нови доставки в последващи партиди.

Парадът по случай Деня на Бастилията ще включва и френски части, служили наскоро по източния фланг на НАТО, включително участия в мисии на територията на Естония, Полша и Румъния. Очаква се той да послужи като публична демонстрация на военната готовност и непоколебимия ангажимент към сигурността в Европа.‎

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано украински пилот на френски изтребител Mirage 2000 съобщи за 98% успеваемост в прехващането на руски дронове и ракети. В рядко интервю пред камера той похвали самолета и неговото представяне срещу въздушни заплахи и отправи призив за допълнителни доставки на изтребители и далекобойни оръжия от западните партньори на Украйна за укрепване на нейните способности за въздушна отбрана.

Видео: Украински МиГ-29 неутрализира „Шахед“ с ракета Р-73.

🇺🇦✈️ Telegram каналът „Соняшник“ публикува кадри от боен полет на многоцелеви изтребител МиГ-29 от състава на 204-та бригада на тактическата авиация, по време на който пилот с позивна „Уест“ поразява ирански камикадзе дрон „Шахед“ с ракета за близък въздушен бой Р-73.

Кадрите от кабината и външните камери показват прехват на бавна въздушна цел, придружена от авторски коментар на сътрудник на канала с позивна „Ивончик“ – типичен елемент от информационната политика на украинските военновъздушни сили и поддържащите ги неформално канали.

Р-73 (НАТО: AA-11 Archer) е съветска ракета въздух-въздух с малък обсег и пасивна инфрачервена глава за самонасочване, въведена на въоръжение в средата на 80-те години като основна оръжейна система за близък маневрен бой на изтребителите МиГ-29 и Су-27. Отличава се с голямо ъглово поле на захващане извън оста на самолета, според различни публични оценки до 60% в първоначалните модификации и над 75 градуса при по-късни серии, което позволява изстрелване срещу цели извън предната полусфера на носителя.

Максималната далечина срещу маневрен противник възлиза на около 30 км, но в практиката с „Шахед-136“ и „Шахед-131“, които летят със скорост около 180 км/час на височини до около 2500 метра, реалните дистанции на изстрелване са значително по-кратки.

204-та бригада на тактическата авиация е едно от основните изтребителни звена на ВВС на Украйна, където са на въоръжение МиГ-29. До незаконното анексиране на Крим бригадата е базирана на летище Белбек, след което от март 2014 г. насам е предислоцирана във вътрешността на Украйна. От началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. украинските МиГ-29 от различни звена постепенно се интегрираха с прецизни боеприпаси западно производство, включително противорадарни ракети AGM-88 HARM и управляеми бомби от серията JDAM-ER, успоредно със запазването на стандартното съветско въоръжение от типа на Р-27 и Р-73.

Прехватът на „Шахед“ от изтребители постепенно се наложи като практика за противовъздушната отбрана на Украйна в отговор на ескалацията на руската безпилотна кампания през 2024 и 2025 г. заедно с употребата на турбовитлови тренировъчни самолети Як-52 и леки самолети с картечници в долния височинен ешелон както и на зенитно-ракетни комплекси и мобилни огневи групи в средния и горния. Икономиката на употребата на ракети въздух-въздух срещу едноразови ударни безпилотни апарати остава неблагоприятна – цената на Р-73 е значително по-висока от тази на „Шахед“, чиято себестойност според публични оценки на западни мозъчни тръстове възлиза на няколко десетки хиляди щатски долара. От друга страна, складовите обеми на съветски ракети с инфрачервено самонасочване позволяват тяхното изразходване срещу масирани залпове, при които по-скъпите и по-малобройни системи за далечен прехват от типа на IRIS-T SLM, NASAMS и Patriot се запазват за крилати ракети и оперативно-тактически балистични ракети.

Иранските ударни дронове от тип „Шахед“ и лицензираното им руско копие „Геран-2“ се произвеждат масово в промишлени количества в индустриална зона Алабуга в Република Татарстан, след което са използвани за нанасяне на удари по енергийната мрежа на Украйна, складови и логистични цели и градски райони от есента на 2022 г. насам. През последните месеци отделни залпове в среднощни атаки надхвърлят 100 единици, което натоварва още повече всички ешелони на украинската ПВО и принуждава командването на ВВС да прибягва до пълния наличен спектър от средства за противодействие, включително изтребители Су-27, МиГ-29 и F-16.

Публикуваните от „Соняшник“ кадри не включват дата на конкретния полет, нито потвърждение за поразените цели. Каналът представя материала като част от рутинната оперативна работа на бригадата, без да го свързва с конкретна атака или с обявяваните от Командването на ВВС ежедневни доклади за неутрализирани заплахи.

Поредният среднощен обстрел на руски дронове срещу Одеса.

🇷🇺💥🇺🇦 Малко след полунощ руската армия предприе поредната масирана атака с дронове срещу Одеса, поразявайки цивилна и складова инфраструктура. Първите експлозии бяха докладвани към 01:30 часа местно време, непосредствено след предупреждение от страна на ВВС на Украйна за рояци от камикадзе дронове в небето над града.

По данни на областния управител Олег Кипер, ударите са нанесли материални щети по жилищна кооперация и хотелски комплекс, което е довело до мащабни пожари в двете сгради. При атаката са ранени поне девет души, а успоредно с това са докладвани щети по логистични складове и голям брой автомобили в различни части на града.

Този пореден удар идва в период на ескалация, в рамките на който при сходна атака на 24 април загинаха двама цивилни, а още на следващата вечер страната беше подложена на един от най-мащабните въздушни обстрели от началото на годината. В рамките на предходните дни украинската противовъздушна отбрана успя да елиминира стотици дронове, но текущата интензивност на руските действия показва стремеж към системно претоварване на нейните защитни способности. Одеса, която е жизненоважен център за морската търговия и основна точка от зърнения коридор, продължава да бъде приоритетна цел на руската кампания за разрушаване на енергийната и жилищна устойчивост на страната.

Настоящата динамика на ударите разкрива преход от периодични тактически нападения към последователна стратегия за въздушно задушаване на черноморските логистични възли. Руското командване използва напълно съзнателно дефицита на зенитни ракети в украинските запаси, използвайки евтини платформи за пресищане на защитните системи, преди да нанесе удари с по-висока точност по обекти с двойна употреба. Складовите бази в Одеска област, които често стават мишена на посегателства, представляват гръбнака на тиловото осигуряване, а тяхното методично унищожаване има за цел да ограничи оперативната гъвкавост на въоръжените сили в южното направление. Разположението на Одеса я прави не само географска цел, но също инструмент за геополитическо изнудване, с който Кремъл опитва да промени параметрите на сигурността в Черноморския регион, показвайки капацитет за проекция на сила далеч отвъд фронтовата линия.

Оперативната логика зад тези действия подсказва опит за създаване на психологически и икономически натиск, който да принуди Киев да изтегли модерни системи за противовъздушна отбрана от активните зони на бойните действия към тиловите градове. Този процес към децентрализация на ресурсите в отбраната облагодетелства директно руските въздушно-космически сили по протежение на линията на съприкосновение. В същото време, повтарящият се характер на ударите по жилищни и хотелски структури е насочен към генериране на чувство за перманентна несигурност в един от малкото останали функционални икономически центрове на Украйна.

Отвъд преките военни цели, тази кампания е част от по-широк геополитически шахмат, в който Москва тества „червените линии“ на западните съюзници на Украйна по отношение на доставките на бойни системи със среден и голям обсег. Липсата на решително укрепване на небето над Одеса позволява на руската страна да поддържа желаното от нея темпо на ескалация, превръщайки града в заложник на дипломатическите сондажи за бъдещи преговори.

Текущата ситуация подчертава асиметричния характер на заплахата, характерна с поразяване на скъпоструваща цивилна и военна инфраструктура и човешки капитал с евтини ударни средства, което променя коренно баланса на изтощение в дългосрочен план. Архитектурата на регионалната сигурност вече не зависи изцяло от резултата на фронтовата линия, но и от способността на тила да абсорбира и неутрализира този непрекъснат натиск.