Делото на Татяна Навка поставя под изпитание доказателствения стандарт на санкциите на ЕС

🇷🇺⚖️🇪🇺 Татяна Навка, съпругата на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, е завела дело срещу Съвета на Европейския съюз с искане санкциите срещу нея да бъдат отменени и да получи обезщетение в размер на два милиона евро.

Производството е образувано пред Общия съд в Люксембург под номер T-324/26, искът е внесен на 26 май 2026 г. Съобщението за него се появи в „Официален вестник“ на 27 юли 2026 г. В него се оспорват Решение (ОВППС) 2026/696 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/695 от 14 март 2026 г., с които Съветът подновява наложените ограничителни мерки за нови 6 месеца, до 15 септември 2026 г. Първоначалното вписване от 3 юни 2022 г. отдавна е извън срока за обжалване.

Правният спор

Финансовата част на иска е разписана до последното евро. Навка претендира 134 558 евро за направени правни разноски и не по-малко от 1 903 000 евро за накърнена репутация и други неимуществени вреди, като втората сума нараства с по 1000 евро за всеки ден, в който мерките остават в сила + законна лихва. Двете пера дават малко над два милиона евро към датата на завеждане. Защитата се води от старши адвокат Затшлер, а езикът на производството е английски.

Мерките, чиято отмяна се търси, са стандартният пакет по режима за териториалната цялост на Украйна: забрана за влизане на територията на ЕС, замразяване на средства и икономически ресурси и забрана за предоставяне на каквито и да било средства. Навка, на 51 години, е олимпийска шампионка по фигурно пързаляне, родена в Съветска Украйна и руска гражданка; в Русия тя е публична фигура от телевизионния екран и ледените ревюта. В списъка тя попада на 3 юни 2022 г. заедно с двете деца на Песков, като самият говорител на Кремъл е вписан по-рано същата година.

Основанията са четири. Първото се позовава на член 296, параграф 2 от Договора за функциониране на ЕС: мотивите на Съвета били така формулирани, че не позволяват на Навка да установи защо точно мерките се запазват. Второто е естеството на спора и атакува прилагането на 2 отделни критерия от Решение 2014/145/ОВППС и Регламент 269/2014 – критерия за подкрепа на действия, застрашаващи териториална цялост на Украйна, и критерия за връзка с вече включено в списъка лице. По него защитата оспорва и надеждността на работния документ WK 6449/22, върху който Съветът стъпва, както и твърдението, че са налице рискове от заобикаляне на мерките. Третото основание е за нарушени права на защита: Съветът не актуализирал своите доказателства и не бил осигурил на вземащите решение реална възможност да се запознаят със становището на ищцата. Четвъртото засяга човешкото достойнство и правото на семеен живот и определя мерките като непропорционални и като „жестова политика“.

Мотивите, които Навка оспорва, остават без промяна от 3 юни 2022 г. и се държат на две отделни опори. Според текста в „Официален вестник“ тя е „съсобственик на дружества и имоти, разположени в Крим, който беше незаконно анексиран от Руската федерация“, поради което „подкрепя действия, които подкопават или застрашават териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна“. Втората опора е отделна: тя е „свързана с включено в списъка лице, което активно е подкрепяло действия или политики“ със същия ефект. Същите актове бяха вписани и на двете деца на Песков – Елизавета Пескова и Николай Песков, при които обосновката е изцяло производна: дъщерята „е придобила въпросните доходоносни позиции и води луксозен живот благодарение на връзките на баща си“, а синът „използва богатството и парите на баща си“.

Материалът трябва да показва не просто личен спор със санкционния режим, а по-широкия въпрос доколко Съветът на ЕС може да защити ограничителни мерки, основани на семейна и икономическа близост до Кремъл.

Основанията на Съвета

Искът на Навка не е изолиран случай. В същия ден пред Общия съд е заведено дело T-323/26 от Анастасия Игнатова, доведената дъщеря на Сергей Чемезов, ръководител на държавната корпорация „Ростех“. Двете дела атакуват едни и същи актове от 14 март, водят се от един и същ адвокат и са внесени в един и същ ден. Игнатова претендира един милион евро и освен това иска от съда да обяви за неприложим по реда на член 277 от Договора самия критерий, по който е вписана – въведеният през юни 2023 г. критерий (ж), който позволява санкции на непосредствени членове на семейството и други лица, които извличат полза от водещи руски бизнесмени. Майка ѝ Екатерина Игнатова и баба ѝ Людмила Рукавишникова фигурират в същите списъци, в позиции 922 и 924.

Това не е първото производство около нея в Люксембург. През 2023 г. дружеството „Сулберг Сървисис“ заведе две отделни дела, първо за бездействие на Съвета, после за отмяна, с единствена цел да се заличи едно-единствено изречение от нейните мотиви: твърдението, че формално притежава 85-метровата яхта „Валери“ на стойност 140 милиона долара с дружество, регистрирано на Британските Вирджински острови. Първото завърши с определение, че произнасяне не е нужно, но с осъждане на Съвета да плати разноските; второто беше прекратено през август 2024 г.

Календарът обяснява защо искове срещу вписвания отпреди четири години се появяват едва сега. Срокът за обжалване на акт на Съвета е два месеца и десет дни, така че първоначалното вписване е недосегаемо. Списъкът обаче се удължава на всеки шест месеца, а всяко удължаване е нов акт с нов срок за обжалване. При около 2600 включени лица и образувания това значи, че Съветът два пъти годишно отваря еднакъв по ширина процесуален прозорец за всяко от тях и всеки път трябва да бъде в състояние да защити досието от доказателства в актуалното му състояние. Практиката на Общия съд върви именно натам: обосновка, която е издържала веднъж, не се пренася автоматично в следващия шестмесечен цикъл.

Семейна близост и икономическа облага

Натоварването от този механизъм е очевидно. През 2022 г. пред Общия съд бяха заведени 103 нови дела за ограничителни мерки, или 11,4% от всички постъпили дела, при 4,8% през 2021 г. и 3% през 2020 г. Всички тези производства съставляват едно от най-обемните направления в работата на съда, а всяко едно от тях изисква от Съвета на еС да поддържа и защитава конкретно доказателствено досие на английски или друг процесуален език, срещу адвокати, чиито хонорари ищците включват в исканията за обезщетение. Навка претендира точно това: 134 558 евро разноски, отделно от вредите.

Досегашните решения очертават къде точно минава границата за роднините. На 8 март 2023 г. Общият съд отмени мерките срещу Виолета Пригожина, майката на основателя на „Вагнер“, като прие, че вписването ѝ почива единствено на родствената връзка със сина ѝ, а Съветът не е представил конкретни доказателства за собствено участие. Изводът от онова решение остана в сила и след него: няма презумпция, че близките на подложен на мерки руснак също подкрепят режима, а връзката, която ги обвързва с целта на санкциите, трябва да е доказана с конкретни данни към момента на приемане на акта, а не автоматично изведена от самата родствена връзка. Отговорът на Брюксел бе нормативен: през юни 2023 г. Съветът добави критерия (ж), който прави роднинството относимо, но само когато е съчетано с доказана полза от санкционираното лице. Как работи новият критерий, стана видно на 10 юни 2026 г., когато Общият съд отхвърли предишния иск на Анастасия Игнатова по дело T-601/24 и потвърди, че доведена дъщеря може да се третира като непосредствен член на семейството, а активите, свързани с Чемезов, стигат, за да се приеме, че тя извлича полза от него. Малко по-рано, на 26 март 2026 г., бяха отхвърлени и исковете на Дмитрий Пумпянски, Тигран Худавердян, Виктор Рашников, Дмитрий Мазепин и Герман Хан.

Съветът е вписал Навка по критерия за собствена подкрепа, заради активите в Крим, а роднинската връзка стои като допълнително основание; семейният критерий (ж), който стои в основата на спора на Игнатова, при нея изобщо не се прилага. Ако кримската част от досието издържи, на Съвета не му трябва производна вина: пред него ще стои поведение на самата ищца. Ако не издържи, остава роднинската връзка, а именно тя се оказа недостатъчна по делото на Пригожина. Изходът зависи от съдържанието на работния документ WK 6449/22 и от това дали Съветът е поддържал доказателствата актуални при подновяванията след 2022 г.

Какво може да реши съдът

Отмяната на вписването изглежда малко вероятна, но не напълно пренебрежима. Последните решения по руските дела вървят в полза на Съвета, а мотивите на Навка съдържат конкретно фактическо твърдение за собственост, което е далеч по-защитимо от чистата асоциация. Искането за обезщетение стои другояче. Извъндоговорната отговорност на ЕС изисква достатъчно сериозно нарушение на правна норма, която дава права на частноправните субекти, и отмяната сама по себе си не я поражда; на практика Съдът е присъждал обезщетение по санкционно дело в изолирани случаи, най-известното от които е онова в размер на 50 000 евро от иранската инженерна компания Safa Nicu Sepahan през 2017 г. Уважаването на претенция за над два милиона е много малко вероятно дори при успех по главното искане.

Сроковете са дълги. Съветът разполага с около два месеца за писмена защита, а решенията по санкционни дела на първа инстанция най-често идват в период от 12-24 месеца, т.е. най-рано догодина, след още 2-3 удължавания на списъка. Дотогава мерките остават в сила, защото искът за отмяна не спира изпълнението им.

Пожар в ЦНИИточмаш, създателя на „Винторез“, след атаката с дронове край Москва

🇺🇦🔥🇷🇺 При масираната атака с дронове срещу Московска област от изминалата нощ избухна пожар в Централния научно-изследователски институт за точно машиностроене (ЦНИИточмаш). Институтът е известен като разработчик на безшумната снайперска винтовка ВСС „Винторез“ – емблематичното оръжие на руския спецназ.

Кадри, заснети от няколко различни гледни точки и публикувани в социалните мрежи, показаха гъст черен дим да се издига над подолския квартал Климовск. Независимият проект на руски журналисти в изгнание ASTRA анализира видеоклиповете и установи, че огънят гори именно на територията на института, който е собственост на държавната корпорация „Ростех“. Към момента на публикуване на информацията руските власти не са потвърдили официално за нанесени щети по съоръжението.

Основаният през 1944 г. ЦНИИточмаш е сред главните изследователски и развойни центрове на руската отбранителна индустрия. Той е част от „Ростех“ – държавния конгломерат, обединил стотици предприятия от военно-промишления комплекс. Институтът разработва и произвежда стрелково оръжие, боеприпаси, бойна екипировка и специализирана техника за армията и специалните служби. От неговите лаборатории са излезли някои от най-популярните руски оръжия: бойният комплект „Ратник“, безшумният автомат АС „Вал“, самозарядният пистолет СР-1 „Гюрза“ и най-популярната сред тях – снайперската винтовка ВСС „Винторез“.

„Винторез“ е създадена в института през 80-те години на миналия век за нуждите на тайни операции, при които изстрелът не трябва да издава позицията на стрелеца. По цялата дължина на цевта ѝ е вграден заглушител, а оръжието използва тежки дозвукови боеприпаси с калибър 9×39 мм (същите, с които работи и АС „Вал“). Тъй като куршумът не преминава звуковата бариера, изстрелът остава почти безшумен, но същевременно запазва достатъчно кинетична енергия, за да пробива бронежилетки на бойни дистанции. Приета на въоръжение в края на 80-те години за съветските спецслужби, ВСС оттогава е стандартна част от арсенала на силите за специални операции – от Главното разузнавателно управление (ГРУ) и Федералната служба за сигурност (ФСБ) до полицейските отряди със специално предназначение (ОМОН). Оръжието е активно използвано в редица конфликти: от Чеченските войни (1994-1996 и 1999-2009) и войната в Грузия (2008) до пълномащабната инвазия в Украйна.

Ролята на института отдавна надхвърля леко стрелково оръжие. ЦНИИточмаш произвежда специализирани транспортни контейнери за 152-милиметровия управляем артилерийски снаряд „Краснопол-М2“, а по данни на OSINT проекта Varta разработва материали и технологии за руската енергетика. Поради ключовото си място във военно-промишления комплекс, институтът е обект на санкции от страна на ЕС, САЩ, Украйна, Швейцария, Канада, Япония и Нова Зеландия.

Ударът по Климовск бе част от масирана нощна атака срещу цялата Московска област. Столичният кмет Сергей Собянин съобщи, че в периода от 20:30 ч. на 19 юли до 5:00 ч. на 20 юли към Московска област са били изстреляни над 400 дрона. По негови думи по-голямата част от тях са били неутрализирани още в далечните подстъпи, а други 85 са прехванати непосредствено около столицата. Тези безпилотни апарати, които преодоляха противовъздушната отбрана, нанесоха удари по цялата южна дъга на руската столица. Пламна петролната база при село Лвовски до Подолск, както и „Коледино“ – най-големият сортировъчен център на Wildberries (комплексът, от чиято територия бяха заснети част от кадрите с горящия институт). Огън избухна и в логистичния парк „Южние врата“ в района на Домодедово – разпределителен възел с площ над 650 000 кв. метра, – както и в индустриалния комплекс „Гривно“. Дронове поразиха и жилищни сгради в Домодедово и Подолск, като руските медии съобщиха за най-малко 10 пострадали, 6 от които са хоспитализирани.

Атаката бе официално потвърдена от украинска страна. Участие в нея обяви 1-ви отделен център на Силите за безпилотни системи (СБС), а президентът Володимир Зеленски заяви, че ударите са били насочени към обекти, доставящи „санкционирани компоненти за производството на дронове и навигационно оборудване“.

Нощта срещу 20 юли отбеляза втория масиран удар по московския тил в рамките на само три дни. Frontline Monitor припомня, че в нощта срещу 18 юли далекобойни дронове на същия 1-ви център на СБС поразиха разпределителни центрове на Wildberries в Електростал и Котовск (Тамбовска област) и петролна база в Ногинск (Московска област). Пожарите тогава отнеха живота на поне 8 души и раниха над 60, а това бяха най-тежките човешки загуби при украински удар на руска територия от над две години насам. Наблюдава се сериозно покачване на интензивността на атаките: докато на 18 юли Собянин отчете 370 дрона срещу областта (и 64 свалени край Москва), две нощи по-късно броят им нарасна на повече от 400 изстреляни.

Дали пламъците в Климовск са стигнали до лабораториите и производствените корпуси, или са обхванали периферията около тях, ще покажат сателитните снимки от следващите дни. Факт е обаче, че във втора поредна атака украинските дронове навлизат масово в Московска област в брой, който дори руските власти измерват в стотици. И този път димът се издигна не над обикновен склад или цистерна, а над института, въоръжавал руския спецназ от Чечения до Украйна.

За пета поредна година: отмениха провеждането на международно авиошоу в Москва.

🇷🇺🚫✈️ Международното авиационно-космическо изложение (МАКС) беше отменено за поредна година, стана ясно от заповед от правния портал на руското правителство. За догодина е отложено и изложението „Хидроавиасалон“. По традиция авишоуто се провеждаше веднъж на всеки две години, а последното му издание се състоя през 2021 г.

„От списъка с международни изложения на продукти с военно предназначение да се изключат позициите, които се отнасят до Международно авиационно-космическо изложение „МАКС – 2026“ и Международно изложение и научна конференция по хидроавиация „Хидроавиасалон – 2026“, гласи наредбата.

Провеждането на „Хидроавиасалон“ се отлага за септември догодина в Геленджик. В Казан през май-юни 2027 г. по план трябва да се състои „Международно изложение за хеликоптерна техника и авиационни системи“, се допълва в документа.

През 2025 г. МАКС също не се състоя. Сергей Чемезов, директор на „Ростех“, който е сред организаторите на събитието, тогава заяви, че то се отлага за тази година. „Сами разбирате какво е времето сега“, обяви той. По същото време източник на „Интерфакс“ свърза отмяната на изложението с мерките за сигурност. Освен това водещите проекти на гражданската авиация – самолетите МС-21 и SJ-100, които биха могли да участват на авиошоуто, все още не бяха готови.

По традиция авиосалонът се провеждаше веднъж на всеки две години на летището на Летно-изследователския институт „М. М. Громов“ в московското предградие Жуковски. Първото издание на събитието е през 1993 г. и за последно то се провежда през 2021 г.

През 2023 г трябваше да бъде проведено 16-ото издание на авиошоуто, но се отложи за 2024 г. Организаторите не посочиха конкретни причини за решението. Източници от бранша споделят пред „Коммерсант“, че решението е взето от съображения за сигурност. „Засилването на мерките за охрана вероятно е възможно, но използването на средства за електронна война срещу потенциални заплахи от дронове би създало смущения за полетите от програмата и едва ли щеше да има смисъл“, отбеляза тогава събеседник на изданието, близък до „Ростех“.

През 2024 г. също беше отложено: компанията-организатор АД „Авиасалон“ обяви през юни отлагането му за 2025 г. „Взета бе предвид нецелесъобразността от отклоняване на материални, технически и кадрови ресурси на Въздушно-космическите сили от изпълнението на основните задачи в рамките на СВО“, гласи съобщение до пресата от онзи момент.

ОАЕ предаде нова партия Су-34 на Въздушно-космическите сили на Руската федерация.

🇷🇺 Обединената авиостроителна корпорация (ОАК), дъщерно дружество на Ростех, предаде нова партида многоцелеви изтребители-бомбардировачи Су-34 ма Въздушно-космическите сили на Руската федерация, стана ясно от съобщение, публикувано в Telegram канала от пресслужбата на компанията.

Всички задължителни наземни и летателни заводски изпитания са били преминати успешно преди самолетите да бъдат въведени на въоръжение.

„Су-34 благодарение на универсалността си и широкия набор от ударно въоръжение може да изпълнява -разнообразни задачи и остава един от най-търсените самолети във ВКС. Въз основа на опита от Специалната военна операция машината получи подобрения, позволяващи да се нанасят по-точни и мощни удари от стотици километри, без да се приближава до базата си. По летателно-бойни характеристики това е един от най-добрите самолети в света“, гласи изявление на Ростех.

Су-34 е двуместен, двумоторен изтребител-бомбардировач, проектиран за унищожаване на наземни и морски цели, защитена инфраструктура и въздушни заплахи на големи дистанции. Освен това той може да провежда тактическо въздушно разузнаване.

„В изпълнение на конкретни задачи, поставени от министъра на отбраната на Руската федерация за доставка на особено търсени въоръжения и техника на войските, екипажи на ВКС приеха самолети Су-34. Предимствата на Су-34 са в способността да изпълняват бойни задачи при прости, сложни и пределно ниски метеорологични условия срещу наземни и морски цели с използване на управляеми боеприпаси от класове въздух-радар, въздух-въздух и въздух-земя“, заяви пилот на Су-34, цитиран от пресслужбата.

„Приключваме производствената програма за 2025 г. по график и започнахме работа по самолетите за следващата година. Предприятията на ОАК поддържат високо темпо на производството на бойни самолети и изпълняват задълженията си към Военновъздушните сили на Русия. Тази година е една от най-резултатните по брой предадени самолети от оперативно-тактическата авиация“, каза от своя страна генералният директор на ОАК Вадим Бадеха.

Междувременно разузнавателната група Oryx, която документира само визуално потвърдени загуби на бойното поле, отбелязва загубата на поне 41 самолета Су-34 по време на войната в Украйна. Тези данни се базират единствено на проверени снимки и видео, поради което реалният мащаб на загубите почти сигурно е дори по-висок от посочените числа.

Въпреки високите си възможности, програмата Су-34 продължава да търпи сериозни загуби поради интензивните операции на руската тактическа авиация в условията на неспособност за налагане на въздушно господство.

Уралвагонзавод достави нова партида ТОС-1 на руската армия.

🇷🇺 Руският държавен конгломерат Ростех съобщи, че заводът Уралвагонзавод е доставил нова партида тежки огнехвъргачни системи ТОС-1A „Солнцепьок“ на Министерство на отбраната.

Доставката е обявена преди Деня на войските за радиационна, химическа и биологична защита – дата, която Москва често използва, за да акцентира върху техниката на тези части.

Системите са предадени на военни поделения, оборудвани с пускови установки ТОС-1A, монтирани на шаси от Т-72. Компанията отбеляза, че машините са получили подобрени комбинирани защитни модули на пусковата секция. Тези допълнения са предназначени да предпазват горната полусфера на системата от различни видове безпилотни апарати. Подобренията са разработени „с оглед на бойния опит с ТОС“.

Една от машините носи надпис, изписан от заводските работници: „За Кирилов!“ в препратка към пенсионирания генерал-лейтенант Игор Кирилов, бивш командир на руските сили за радиационна, химическа и биологична защита. Ростех поясни, че посвещението е в чест на „неоценимия му принос към създаването, приемането и модернизацията на тежките огнехвъргачни системи“.

Ростех добави, че в момента текат изпитания на модернизиран вариант на ТОС върху шаси на танк Т-80. Според компанията обновената версия има подобрения в обсега, точността и автоматизацията. Не са предоставени допълнителни спецификации, а Министерство на отбраната не е разкрило други детайли относно мащаба на ъпгрейда.

ТОС-1A, произвеждана от Уралвагонзавод и използвана от руските сухопътни войски, е сред най-разпространените тежки огнехвъргачни системи в руска служба. Тя изстрелва термобарични ракети от 24-цевна установка и обикновено се разгръща близо до фронтовата линия заради късия си обсег.

Ростех твърди, че системата продължава да се използва във войната в Украйна. В съобщението се казва, че екипажите на ТОС-1A „ефективно унищожават укрепени позиции, командни пунктове за БЛА и бронирана техника на противника“ в зоната на фронта. Не са предоставени оперативни детайли, места или дати в подкрепа на тези твърдения.

Русия показа вътрешен отсек на Су-57 с две противорадарни ракети Х-58.

🇷🇺 Русия публикува ново промоционално видео на своя изтребител Су-57, показващ неговият вътрешен отсек, натоварен с две противорадарни ракети Х-58, илюстрирайки неговата роля при потискането на вражеската противовъздушна отбрана.

Видеото беше публикувано от Обединената авиостроителна корпорация (ОАК), част от държавния конгломерат „Ростех“, съобщава Army Recognition.

Според изданието, в кадрите се вижда тестов прототип Т-50-9 с опашен номер 509, който изпълнява маневри с отворени врати на предния отсек, разкривайки две ракети Х-58УШК. Тези далекобойни оръжия, монтирани на специални вътрешни ежектори за дълбоките отсеци на Су-57, са проектирани за унищожаване на вражески радари. Това са първите кадри на самолета с подобна конфигурация на въоръжение по време на полет, след години на спекулации относно вътрешното му разположение.

В същото видео могат да бъдат видяни и две ракети въздух-въздух с малък обсег Р-74, монтирани външно. Експерти отбелязват, че комбинацията от вътрешно въоръжение за потискане с външни ракети за самозащита, говори за гъвкавост в оперативната конфигурация на самолета в търсене на баланс между ниската видимост и практическите възможности за експортен маркетинг.

Army Recognition отбелязва, че демонстрацията идва само дни преди ежегодното авиошоу в Дубай, където Русия ще промотира самолета пред потенциални чуждестранни клиенти. Моментът съвпада и със серия от течове на данни, приписвани на хакерската група Black Mirror, разкрила вътрешни документи на Ростех за преговори за износ с Иран, Алжир и Етиопия.

Автентичността на тези файлове няма независимо потвърдение, но те съвпадат с по-ранни доклади за продължаващите усилия за привличане на чуждестранни клиенти въпреки глобалните санкции и проблемите в местната индустрия.

Су-57 е първият руски самолет, прокламиран като изтребител от пето поколение, съчетаващ стелт свойства с вътрешни отсеци за оръжия. Ростех обяви, че модернизираните му варианти ще получат подобрени двигатели и оръжейни системи, но без да посочи конкретни срокове за доставка.

Въпреки това мнозина експерти поставят под съмнение класификацията на самолета като истинска платформа от пето поколение. Неговият радарен отпечатък, производителността на двигателите и мащабите на производство не достигат стандарта, зададен от напреднали западни машини като F-35.

Дизайнът на вътрешните отсеци, показан в новото видео, е идентичен с този на други изтребители от пето поколение, тъй като скрива ракетите в корпуса, за да се намали радарното сечение.

Според Army Recognition, въпросната конфигурация показва способността на Су-57 да носи ракети като Х-58 вътрешно – способност, насочена към мисии за потискане на вражеска противовъздушна отбрана (SEAD).

По-рано кибероперация на InformNapalm и Fenix разкри секретени документи от руската компания ОКБМ, според които Су-57 зависи от компоненти и CNC машини, внесени от чужбина. Изтичането включва инженерни файлове, производствени графици и одитни доклади, разкриващи как западните санкции са забавили ключови програми, принуждавайки Русия да използва тайни вериги за доставки през трети страни.

Теч на данни разкри тежки технически проблеми с радарите на индийските МиГ-29К.

Изтребител МиГ-29К от състава на Военноморските сили на Индия прелита над американския самолетоносач USS Nimitz (CVN 68) по време на Exercise Malabar 2017, тристранно учение между военноморските сили на САЩ, Индия и Япония, което през годините нарасна по обхват и сложност, за да се справи със споделените заплахи за морската сигурност в Индо-Тихоокеанския регион.
📸 Снимка: U.S. Navy / Colby S. Comery

🇷🇺 Нов теч на данни от хакерската група Black Mirror разкри вътрешни документи, които описват постоянни технически проблеми с радарната система Жук-МЕ, инсталирана на изтребителите МиГ-29К и МиГ-29КУБ на Индийските военноморски сили.

Документът, озаглавен „Доклад за надеждността и ефективността на радара Жук-МЕ в самолетите МиГ-29К/КУБ на Индийските ВМС“ е получен от източници, свързани с държавния отбранителен конгломерат „Ростех“ и описва години на дискусии между официални лица от двете страни относно ниската надеждност на радарната система, непрекъснатите повреди на отделни компоненти, както и неизпълнени договорни задължения.

Докладът обобщава, че надеждността на радарната система е значително под нивата, посочени в договора за доставка от 2004 г. между Индия и руската авиостроителна компания МиГ.

В документа се посочват договорни изисквания, според които средното време между повредите на радара трябва да бъде 150 летателни часа, а средното време между дефектите – 120 часа. Въпреки това данни от реалната експлоатация, събрани по време на ежегодните двустранни конференции за надеждност в авиобаза Ханса, експлоатирана от индийската военноморска авиация, показват далеч по-ниски резултати.

В периода 2016–2018 г. флотът от МиГ-29К регистрира многократни повреди на радара. В началото на посочения интервал е отчетена надеждността от едва 20 часа между отделните повреди и 97 часа между дефектите, което е далеч под договорния праг.

До средата на 2017 г. интервалът между дефектите пада до едва 60 часа, макар че по-късни тестове илюстрират временно подобрение. Въпреки това индийските летателни офицери изпращат писма до РАК МиГ и руските държавни агенции за износ на отбранителна продукция, включващи официални оплаквания относно „незадоволителна работа на радара“ и многократни повреди на оборудването.

Вътрешната кореспонденция цитира няколко меморандума от ВМС на Индия, които критикуват надеждността на руския радар, в това число документи от март, юни и юли 2018 г., които изтъкват дефектите в системите Жук-МЕ и последвали забавяния в ремонта. Индийската страна е поискала всички радарни системи да бъдат преработени за сметка на производителя след ограничени тестове на три подобрени радарни системи, показващи „задоволителни“ резултати, но не успяващи да решат хроничните проблеми с надеждността.

Изтеклият доклад разкрива, че част от отчетеното летателно време, използвано при изчисляване на надеждността, включва полети с макетни радарни модули, което изкуствено завишава статистиката за надеждността на системата и прикрива реалните ѝ оперативни недостатъци. „Реалният показател не може да отрази действителната надеждност на радара Жук-МЕ“, се посочва в документа.

За да отговори на честите повреди разработчикът на радара НИИР Фазотрон е прибегнал до редица преработки и замени на блокове под надзора на концерн „Радиоелектронни технологии” (КРЕТ), друг филиал на „Ростех“, с надеждата радарът най-сетне да бъде доведен до посочените в договора нива на ефективност. Според изтеклите документи обаче въпросът кой ще финансира оставащите подобрения „остава отворен“.

До май 2019 г. радарният комплекс Жук-МЕ официално е премахнат от сертификата за оригинален производител на индийският флот, с което престава да присъства като сертифициран компонент на самолетите МиГ-29К/КУБ.

Последният теч на данни е само епизод от поредица разкрития на хакерите от групата Black Mirror, която е насочвала много свои атаки срещу руски отбранителни компании, включително филиали на държавния конгломерат „Ростех“. Разпространените материали хвърлят светлина върху хроничните проблеми, които засягат една от най-скъпите програми за закупуване на изтребители в Индия, както и нарастващото напрежение в двустранното сътрудничество в сферата на отбраната между Руската федерация и Индия по отношение на производственото качество и това на последвалата поддръжка.

Изтекъл документ разкрива плановете на Русия за износ на изтребители „Сухой“

🇷🇺 Извадки от теч на база данни на държавния отбранителен конгломерат Ростех се появиха онлайн, като изглежда разкриват договори за износ на изтребители Су-35 и Су-57, съобщи Army Recognition на 4 октомври.

Данните сочат Иран и Алжир като вероятни клиенти в сделки, които биха могли да се превърнат едни от най-значимите за руската отбранителна индустрия от пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

Разследването идва след репортаж на The Insider от 2 октомври, според който хакерската група Black Mirror е разпространила над 300 вътрешни документа на Ростех, описващи цени и структура на експортни договори.

На 3 октомври в социалните мрежи, включително в публикации на профила @MonitorX99800 в платформата X, се появиха снимки на ценови таблици от дъщерно дружество на Ростех.

В анализ на данните се отбелязва, че макар материалите да не са потвърдени, тяхната структура и терминология са подобни на автентичните вътрешни файлове на Ростех. Изтеклата таблица показва няколко клиентски кодове за износ, свързани със самолети Сухой:

• Код 364 отговаря на пакети за електронна война и авионика за Су-35 на стойност около 588 млн евро, подкрепящи програма за 48 самолета с доставки, очаквани между 16 и 48 месеца след плащане;
• Код 012 включва оборудване за Су-57 и Су-34 на стойност около 414 млн долара, разделени между 12 комплекта за Су-57Е и комплекти за електронна война за Су-34;
• Код 231 на стойност около 57 млн евро е описан като допълнителна партида Су-35.

Тези числа съвпадат с дългогодишни слухове за плановете на Иран да придобие 48 изтребителя Су-35 и потенциалния интерес на Алжир към изтребители Су-57Е и изтребители-бомбардировачи Су-34.

Ако информацията е точна, програмата на Иран ще достави 48 самолета Су-35, оборудвани със система за електронна война „Хибини-М“ в периода 2026-2028 г. Тези самолети биха могли да подобрят значително въздушните способности на Ислямската република в сравнение с остарелия флот от F-14, F-4 и МиГ-29.

Предполагаемият пакет на Алжир включва 12 изтребителя Су-57Е и комплекти за поддръжка на Су-34, което би я направило първата държава в Африка, която експлоатира изтребители с технология за намалена радарна видимост. Ако бъде изпълнена, сделката би засилила ударните и отбранителни способности на Алжир в Западното Средиземноморие.

Ако бъдат потвърдени, тези доставки ще отбележат един от най-големите руски експортни цикли за изтребители в последното десетилетие. Иран и Алжир отдавна са смятани за ключови пазари за отбранителната индустрия на Москва, но нито едно от двете правителства не пожела да потвърди публично сделките.

Автентичността на документите е непотвърдена, като Army Recognition уточнява, че трябва да бъдат разглеждани с повишено внимание до получаване на официален коментар.

Въпреки това данните отговарят на по-ранни слухове за износ и моделите на ценообразуване, което придава достоверност на предположението, че тези файлове отразяват реални преговори.

Според Jamestown Foundation износът на оръжия от Русия е спаднал с 92% между 2021 и 2024 г. Броят на купувачите е спаднал до 12, тъй като руската отбранителна индустрия пренасочи производството към войната в Украйна, което доведе до забавяне или спиране на много чуждестранни договори.

Русия доставя нова партида БМПТ „Терминатор“ на въоръжените сили

Уралвагонзавод е завършил успешно поредната доставка на партида БМПТ „Терминатор“ за руската армия, съобщи държавният отбранителен конгломерат Ростех, описвайки машината като „много търсена“ след бойното си разгръщане.

Машината, разработена за съпровождане и защита на основни бойни танкове в сложни условия, става все по-значима в сухопътните операции на руската армия.

„Уралвагонзавод изпълни голяма поръчка за БМПТ – търсенето на тази машина е високо. Винаги се е смятало, че основната ударна сила на сухопътните войски идва от танка. Сега можем да кажем, че БМПТ се присъединяват към тях“, подчерта Александър Потапов, генерален директор на концерна.

БМПТ или „Бойна машина за поддръжка на танкове“ е тежко въоръжена гъсенична машина, която е предназначена да действа редом с танкове или самостоятелно като платформа за директна огнева поддръжка. Първоначално замислена след тежките загуби на руските сили в градски боеве по време на Чеченските войни през 90-те и началото на новия век, тя е създадена да осигурява концентрирана огнева мощ и подобрена защита в близък бой, където танковете често са уязвими.

Най-новият вариант от 2025 г. включва подобрени защитни мерки, сред които разширена динамична защита и допълнителна странична броня. Машините излизат от производствената линия, оборудвани с клетки против дронове и системи за електронна война – мерки, внедрени също в модернизираните танкове Т-90М „Прорив“ и Т-72Б3М.

Модерната цифрова система за управление на огъня позволява поразяване на до три различни цели едновременно на различни разстояния и ъгли, както в покой, така и в движение, денем или нощем. Тази способност в комбинация с въоръжена конфигурация с много компоненти, му дава възможност да неутрализира пехота, да унищожава леко бронирани машини и да напада укрепени позиции, които иначе биха представлявали заплаха за танковите формации.

Разработката на машината е мотивирана от ясна оперативна нужда: осигуряване на танковете със специализирана огнева поддръжка, способна да неутрализира пехота, противотанкови екипи и скрити заплахи в градска или укрепена среда – мисии, които конвенционалните бронирани машини трудно биха могли да изпълнят без значителни загуби.

Украински дронове поразиха Муромския завод за приборостроене.

🇺🇦💥🇷🇺 Службата за сигурност на Украйна (СБУ) нанесе през изминалата нощ удар с дронове по Муромския завод за приборостроене, произвеждащ компоненти за руските военноморски и военновъздушни сили.

Това стана ясно от репортаж на украинската редакция на Радио Свобода, позоваващ се на анонимен източник от СБУ, който не е упълномощен да коментира официално случая.

„През нощта дронове на СБУ нанесоха удар по предприятие от руския военно-промишлен комплекс, произвеждащо техника за войната срещу Украйна: Муромският завод за приборостроене, намиращ се във Владимирска област. Заводът е специализиран в производство на възпламенители за снаряди, както и на компоненти и изделия за руския военноморски флот и военна авиация“, се посочва в сведенията.

По данни на източника на Радио Свобода, при атаката са регистрирани общо пет взрива, като по предварителна информация са били засегнати две сгради, като на място е избухнал пожар. Същият източник подчерта, че заводът е санкциониран от Украйна и Европейския съюз, поради неговата съществена роля в поддръжката на руската военна агресия.

Независимо потвърждение за инцидента дойде и от руски източници. Популярният канал в Telegram ASTRA съобщи, позовавайки се на Министерство на извънредните ситуации на Русия, че в резултат на безпилотната атака са изгорели склад с готова продукция и пропускателен пункт на завода.

Губернаторът на Владимирска област Александър Авдеев също потвърди информацията за пожар, но не уточни името на засегнатото предприятие. В съобщение в Telegram той уточни, че безпилотни летателни апарати са повредили две сгради – в едната е възникнал пожар, който вече е локализиран, а другата е пострадала леко. Местни жители посочиха, че районът на завода е отцепен и движението е ограничено.

Муромският завод е част от концерна „Техмаш“, който се намира под шапката на руската държавна корпорация „Ростех“ и произвежда отбранителна продукция за руската армия. По време на руската инвазия в Украйна много руски региони, включително Владимирска област, се превърнаха в мишена на редовни атаки с дронове. Руското министерство на отбраната често докладва за свалени ракети и дронове над своя територия, но Киев обикновено не коментира подобни случаи.

„Ростех“ достави на руската армия поредна партида бойни машини на пехотата БМП-3.

🇷🇺 Руският държавен отбранителен конгломерат „Ростех“ достави поредната партида бойни машини на пехотата БМП-3 за въоръжените сили на страната.

Според компанията те са произведени от нейното дъщерно дружество, холдингът „Високоточни системи“ и са оборудвани с някои подобрения, насочени към противодействието на съвременни заплахи. Това включва допълнителни комплекти броня, бронирани екрани и бързо отделящи се клетки против дронове – разговорно наричани "мангали". Освен това те са снабдени с термични и радарни облицовки, изработени от огнеустойчиви материали.

„Тези подобрения повишават жизнеспособността на оборудването в бойни условия“, се посочва в изявление на руския отбранителен конгломерат, който също обяви увеличение на темповете на производство.

„През март „Високоточни системи“ увеличи производството на бойни машини на пехотата с 10% в сравнение с първите месеци на тази година“, каза Бекхан Оздоев, индустриален директор на „Ростех“ за оръжейния клъстер и член на Бюрото на Руския съюз на машинните инженери. Той добави, че от 2022 г. „Ростех“ е утроил производството си на лека бронирана техника. Последната доставка следва по-ранна партида БМП-3, изпратена на руската армия през октомври.

БМП-3, въведена първоначално в края на 80-те години, играе ролята на ключова платформа за руските механизирани сили. Скорошните адаптации на бойното поле, особено в Украйна, доведоха до актуализации на бронята и електронното противодействие в отговор на нарастващите заплахи от камикадзе дронове и прецизно насочвани оръжия.

Докато руски служители на отбраната рекламират модернизираните машини като ключов актив в операциите на фронтовата линия, точният брой БМП-3, доставени в последната партида, не беше разкрит. Доставката отразява продължаващи руски усилия за попълване и модернизация на армията на фона на продължаващи бойни операции. Руската промишленост е подложена на сериозен натиск да поддържа нивата на предлагане на фона на санкции и напрегната логистика.

Руските въздушно-космически сили получиха нова партида Су-35С.

🇷🇺 Обединената авиостроителна корпорация (ОАК), дъщерно дружество на Ростех, достави първата партида бойни самолети Су-35С от поколение 4++ на Въздушно-космически сили на Руската федерация, съобщава ТАСС.

Както обикновено, ОАК не дава сведения за точния брой самолети, включени в партидата, но най-вероятно става дума за не повече от 2-3 единици.

Су-35С, най-модерният руски многоцелеви изтребител в серийно производство, подобрява бойните способности на руската авиация на фона на продължаващите усилия за модернизация на остарелия въздушен флот на страната. Въпреки западните санкции, Русия съумява да поддържа производство на модерни бойни самолети, макар и със сравнително бавни темпове.

Проектиран за превъзходство във въздуха, той поразява и наземни и морски цели. Тази последна партида включва системи за насочване на дълги разстояния, модернизирана авионика и боеприпаси с прецизно насочване.

Интегрираната система за управление ИУС-35 подобрява осезаемо ситуационната осведоменост на пилота, докато нейният PESA радар открива заплахи на разстояния до 400 километра. Двигателите с променлив вектор на тягата осигуряват превъзходна маневреност, давайки предимство при въздушни битки.

Първият заместник-генерален директор на Ростех Владимир Артяков потвърди, че няколко партиди Су-35С са планирани за доставка до края на годината. Генералният директор на ОАК Вадим Бадеха подчерта плановете за увеличаване на производството, за да отговори на държавните отбранителни поръчки, преодоляване на санкциите чрез локализиране на компоненти и разширяване на вътрешното производство.

Су-35С е създаден за битка с висока интензивност, с максимална скорост от 2500 км/ч, 20 000 метра таван и боен радиус до 4500 км. Въоръжен е с 30-милиметрово оръдие ГШ-30-1, ракети въздух-въздух, противокорабни ракети от сериите Х, както и управляеми и неуправляеми бомби.

Русия получи нова партида изтребители Су-57 и Су-34

🇷🇺 Обединената авиостроителна корпорация (ОАК), част от Ростех, достави нова партида бойни самолети Су-57 и Су-34 на Министерството на отбраната на Русия по текущата държавна отбранителна поръчка.

Доставката идва в момент, докато руските сили продължават да изпитва неуспехи във въздушните си способности поради продължаващите военни операции в Украйна.

„Аерокосмическите предприятия в рамките на „Ростех“ доставят стабилно авиационна техника на войските. Доставените днес самолети Су-57 и Су-34 скоро ще постъпят на мястото си на активна служба“, посочи Сергей Чемезов, генерален директор на руската държавна корпорация „Ростех“.

„Су-34 е ценен от пилотите заради високите си технически и бойни характеристики. Су-57, често наричан „кралят на небето“, демонстрира статут на изтребител пето поколение в продължителни бойни условия. Той може ефективно да атакува широк спектър от цели, използвайки прецизно насочвани оръжия, като същевременно поддържа ниска видимост срещу модерните средства за противовъздушна отбрана.

Су-57, обявеният от Русия за водещ изтребител от пето поколение, е проектиран да се конкурира с най-модерните самолети в света като американските F-22 и F-35, благодарение на своята стелт технология, свръхманевреност и цялостен набор от бордови системи, създадени за превъзходство във въздуха и прецизни удари. Неговото развитие е крайъгълен камък в усилията на Кремъл да запази предимството си във военната авиация.

Въпреки това програмата за разработка на изтребителите Су-57 претърпя поредица от провали вследствие на различни структурни и технически проблеми, възникнали по време на изпитанията, включително унищожаването на първия сериен самолет при катастрофа преди доставката му, както и поради невъзможност за сдобиване с нужните електронни компоненти поради наложените на Русия санкции заради инвазията в Украйна.

Междувременно Су-34, изтребител-бомбардировач, е оптимизиран за поразяване на въздушни, наземни и морски, включително инфраструктура, защитена от системите за противовъздушна отбрана на големи разстояния. Той използва както управляеми, така и неуправляеми боеприпаси и също така е способен да изпълнява разузнавателни мисии.

„Су-57 и Су-34 са сред най-добрите в своя клас. Справят се с ключови задачи, като същевременно демонстрират отлична маневреност и бойни характеристики. Нашите производствени екипи продължават да работят усърдно за изпълнение на държавната отбранителна поръчка и сме ангажирани с повишаване на заплатите и разширяване на корпоративните социални програми.

Всичко това идва на фона на предизвикателствата, пред които е изправена Руската федерация при възстановяването на въздушния си флот, включително загубите, възлизащи на поне 134 военни самолета бяха изгубени от началото на инвазията в Украйна, според Oryx, съобщи OSINT разузнаване група. Потвърдените загуби включват 36 ударни самолета Су-34 и един Су-34М. Трябва да се отбележи, че Су-57 е бил изгубен при атака на украински дрон срещу авиобаза Ахтубинск.

Действителните цифри може да са по-високи, тъй като Oryx отчита само загуби, които могат да бъдат проверени чрез визуални доказателства. Понесените загуби подчертават напрежението върху руските сили, докато войната в Украйна продължава.

Руската армия получи нова партида десантни машини БТР-МДМ

📸 Снимка: Холдинг „Высокоточные комплексы“

🇷🇺 Холдингът „Високоточни комплекси“, част от държавната корпорация „Ростех“, изпълни окончателната доставка на бронетранспортьорите-амфибии с повишена защита БТР-МДМ за Министерството на отбраната на Русия по едногодишен договор за доставка. Ростех потвърди доставката в изявление за ТАСС.

Съгласно условията на споразумението производителят се ангажира да достави машините като част от държавната отбранителна поръчка. Последната партида машини е доставена на Министерството на отбраната на Русия, отговаряща на предвидените договорни изисквания.

Машините са оборудвани с допълнителни защитни комплекти, системи, предназначени да намалят видимостта, и мерки за защита на горната полусфера, които гарантират, че са в съответствие с оперативните нужди, посочени в споразумението.

БТР-МДМ „Ракушка“ е руски универсален бронетранспортьор-амфибия, предназначен основно за подпомагане на въздушнодесантните сили. Разработена от Волгоградски тракторен завод и въведена в експлоатация през 2015 г., тази машина представлява еволюция на серията БМД, с фокус върху мобилността, модулността и адаптивността в съвременните бойни сценарии.

Дизайнът на машината е отговор на съсредоточаването на руската армия върху единици за бързо разгръщане, способни да действат в различни терени и при значителен боен натиск.

БТР-МДМ е изграден върху шасито на бойната машина на пехотата БМД-4М, споделяйки неговите способности за амфибия и въздушно десантиране, като същевременно е пригоден за транспортиране на персонал и оборудване.

В основата си машината се задвижва от дизелов двигател УТД-29, доставящ 500 конски сили, който позволява максимална скорост от 70 км/ч по пътища и 10 км/ч във вода, осигурявайки пъргавина както при конвенционални, така и при амфибийни операции. Оперативният му обхват достига до 500 км, осигурявайки значителна автономност в полеви условия.

Защитата е ключов акцент в дизайна на БТР-МДМ. Неговата изцяло заварена алуминиева броня предлага защита срещу огън от малокалибрени оръжия оръжия, фрагменти от снаряди и мини, а допълнително приложени комплекти броня подобряват оцеляването му срещу по-тежки заплахи.

Последните итерации включват мерки за намаляване на топлинната и радарната видимост, критична адаптация за оцеляване на съвременното бойно поле. Освен това защитният комплект включва облицовка, предпазваща персонала от шрапнели в случай на проникване.

Вътрешно машината е конфигурирана да превозва до 13 души персонал, включително екипаж от двама души и е оборудвана с модернизирана навигационна и комуникационна система, осигуряваща безпроблемна координация по време на операции.

Бордовите системи включват навигационна платформа, базирана на GLONASS и интегрирана със защитени комуникации, което позволява на командирите да поддържат ситуационна осведоменост в реално време. Вътрешното оформление е проектирано за бързо влизане и излизане, с големи задни и странични врати, допълнени от люкове на покрива.

Въоръжението на БТР-МДМ е минимално в сравнение с други бронирани машини в инвентара на рускат армия, като вместо това се фокусира върху транспортната функционалност. Обикновено е оборудван с 7,62 милиметрова картечница PKT, монтирана на оръжейна станция с дистанционно управление, осигуряваща лека отбранителна огнева мощ.

Модулният характер на машината обаче позволява интегрирането на допълнителни оръжия, като противотанкови управляеми ракети „Корнет“, в случай че оперативните изисквания диктуват необходимостта от такова.

БТР-МДМ е много адаптивна по отношение на специфични за мисията конфигурации. Вариантите включват платформи за командване и контрол, медицинска евакуация и превозващи товари. Всеки вариант използва мобилността и защитата на базовия автомобил, като същевременно включва специализирано оборудване.

Например, командният вариант включва усъвършенствани комуникационни масиви и работни станции за управление на бойното поле, докато медицинският вариант е оборудван с носилки и животоподдържащи системи.

През последните години подобренията на БТР-МДМ бяха насочени към мерките за електронна война и борба с дроновете. Някои модели са оборудвани със системи за активна защита, като Афганит КАЗ, за прехващане на входящи снаряди.

Освен това са интегрирани подобрени сензори и оптични пакети, включително възможности за термично изображение и нощно виждане, за подобряване на производителността при условия на ниска видимост.

Амфибийните способности на машината остават забележителна характеристика, като тя е способна на самоходни водни операции без предварителна подготовка, което ѝ позволява да пресича реки и езера, неразделна част от ролята ѝ в десантни операции.

Хидрореактивните двигатели и водонепропускливият корпус на БТР-МДМ му осигуряват стабилна и надеждна работа във водна среда, разширявайки оперативния обхват на десантните сили и силите за бързо реагиране.

Министерството на отбраната на Русия продължава да доставя модернизирани единици БТР-МДМ като част от държавните поръчки за отбрана. Скорошните доставки включват модели, оборудвани с подобрена защита на горната полусфера, насочена към уязвимости към дронове и въздушни атаки.

Тези подобрения отразяват развиващите се изисквания на руската армия в опитите ѝ да се адаптира към съвременната многодомейнова война.

В обобщение, БТР-МДМ „Ракушка“ е пример за акцента на руските въоръжени сили върху бързото разгръщане, адаптивността и модулността. Комбинацията от мобилност, защита и гъвкавост я прави критичен актив за руските въздушнодесантни единици, способен да посрещне предизвикателствата, поднесени от съвременното бойно поле, като същевременно остава гъвкава платформа за бъдещи разработки.

Русия добавя нови изтребители Су-57 към въздушния си флот

🇷🇺 Обединената авиостроителна корпорация (ОАК) извърши доставка на още една партида изтребители Су-57 на руските въздушно-космически сили, като според съобщенията флотът е увеличен с три самолета.

Тази доставка е част от продължаващите усилия на Русия да подобри своя усъвършенстван въздушен капацитет на фона на продължаващите отбранителни предизвикателства. Последното придобиване довежда общия брой на Су-57 в експлоатация до около 30, според информация на източници от руската отбрана.

Вицепремиерът Денис Мантуров по-рано заяви: „До края на тази година ще бъде доставена още една партида самолети Су-57 и изтребители Су-35С. Самолетите са на различни етапи на производство и тестване. Това показва стабилния темп на производство и стремежа да се гарантира, че и изтребителите Су-57, и Су-35С подобряват възможностите на ВКС.

Новодоставените самолети Су-57 разполагат с пускови установки АКУ-58У на външни пилони, което значително разширява капацитета на самолета да разполага различни видове произведени в Русия боеприпаси въздух-земя. Те включват крилати ракети като серията Х-59, които не са предназначени за изстрелване от вътрешни оръжейни отсеци. Наличието на тези ракети на външни пилони беше наблюдавано преди по време на по-ранни изпитателни полети на Су-57.

Въпреки това, докато тези външни боеприпаси увеличават тактическата гъвкавост на Су-57, те също имат отражение върху стелт профила на самолета. Използването на оръжия на външни пилони, като крилатите ракети Х-59, намалява коефициента на ниска видимост, който е основен за способността за стелт на Су-57. Компромисът между гъвкавостта на въоръжението и стелт подчертава оперативната гъвкавост, която руските сили са готови да балансират в настоящата си отбранителна стратегия.

Су-57, рекламиран от Москва като отговор на други изтребители от пето поколение, е оборудван с комбинация от усъвършенствана авионика, стелт характеристики и многоцелеви способности. Проектиран за превъзходство във въздуха, както и за ударни операции, Су-57 е предназначен да противодейства ефективно както на въздушни, така и на наземни цели, предоставяйки на руските ВВС гъвкава платформа за справяне с различни профили на мисии.

Въздушно-космическите сили на Русия получиха нова партида Су-34.

🇷🇺 Обединената авиостроителна корпорация (ОАК), която е част от държавната технологична корпорация Ростех, достави нова партида фронтови бомбардировачи Су-34 на руските въздушно-космически сили, съобщава държавната информационна агенция ТАСС.

„Още една партида самолети Су-34 се присъедини към въздушно-космическите сили. Ритмичните и навременни доставки предполагат гладко функциониране на авиационната индустрия в интерес на руските въоръжени сили. Убеден съм, че новите и разширени възможности на нашите самолети Су-34 - и днес това е самолет с най-широка гама въоръжение - ще допринесе за постигане на целите на специалната военна операция", заяви първият вицепремиер Денис Мантуров, цитиран от пресслужбата на Ростех.

Новата партида фронтови бомбардировачи Су-34 е изработена по производствената програма за тази година. Бомбардировачите са преминали редица наземни и летателни изпитания, съобщиха от пресслужбата.

Отбранителните предприятия на Обединената авиостроителна корпорация поддържат необходимите темпове на производство, за да задоволят своевременно нуждите на руското министерство на отбраната, каза изпълнителният директор на ОАК Юрий Слюсар.

Според актуализираните изчисления от началото на тази година въздушно-космическите сили на Руската федерация са получили 10 новопроизведени Су-34. Като се има предвид тази партида, общият брой на прехвърлените самолети от този тип може да достигне 13 единици до края на 2024 г.

Това са значително по-бързи производствени скорости от обичайните за новосибирската авиационна фабрика, която до този момент не е постигала подобни темпове.

„Осигуряването на армията и флота с нови самолети е наша първостепенна задача. В същото време отбранителните предприятия непрекъснато работят върху подобряването на производствените процеси и внедряването на технологии, които позволяват да се увеличи производството“, отбеляза Слюсар.

Су-34 е двуместен изтребител-бомбардировач за всякакви метеорологични условия, предназначен да нанася ракетни и бомбени удари по наземни цели и да атакува въздушни цели на противника. Фронтовите бомбардировачи Су-34 активно се използват в специалната военна операция в Украйна, по-специално за поразяване на вражески цели с планиращи бомби, които са доказали своята ефективност на бойното поле.

Ростех е увеличил производството си на двигатели за БМП с 50%.

🇷🇺 На 17 септември 2024 г. холдингът Высокоточные комплексы на руската държавна компания „Ростех“ обяви, че производството на двигатели за бойни машини на пехотата (БМП) е претърпяло ръст с 50% през първите седем месеца на 2024 г. в сравнение със същия период на миналата година.

Този растеж се превърна в реалност благодарение на програмата за модернизация на завода в „Барнаултрансмаш“, осъществена с подкрепата на Министерството на промишлеността и търговията на Руската федерация и „Ростех“. За да постигне това увеличение на производството, компанията внедри ново оборудване и разшири работната си сила близо един път и половина. Програмата също така позволи засилено социално подпомагане на служителите и значително увеличение на фонда за заплати с 60%.

„Ростех произвежда широка гама бронирана техника, включително усъвършенствани бойни машини на пехотата като БМП-3, оборудвани с допълнителни комплекти за защита, и модернизираната БМП-2 с боен модул „Бережок“. Тези машини са доказали своята висока ефективност в реални бойни ситуации. Модернизацията на нашите производствени мощности ни позволяват да отговорим на нарастващото търсене на въоръжените сили и да изпълним изискванията на поръчката за национална отбрана“, заявиха от държавната корпорация.

Като част от разширяването на производството, компанията е въвела допълнителни обучения и курсове за професионално развитие на своя персонал. Новите и младите служители се възползват от индивидуални кариерни пътеки, докато опитните специалисти участват в ротационни програми между различните отдели на компанията, като по този начин повишават своите умения и качеството на продуктите.

БМП (на руски: боевая машина пехоты) са бойни машини на пехотата, разработени от Съветския съюз през 60-те години на миналия век и използвани от много армии по света, особено тези в бившия Източен блок. Те са проектирани да транспортират пехотни войски към бойното поле, като същевременно осигуряват пряка огнева подкрепа. Концепцията на БМП се основава на идеята за бронирана машина, способна да върви в крак с бойните танкове, да защитава своя екипаж от леки оръжия и осколки от снаряди и да осигурява достатъчна огнева мощ за поразяване на пехота и вражески леки превозни средства.

Първият модел, БМП-1, е представен през 60-те години на миналия век и е революционен за времето си. Той съчетава висока мобилност, бронирана защита и мощно въоръжение, включително 73 мм оръдия и противотанкови ракети. Може да транспортира пълен отряд войници, като същевременно им предлага способността да стрелят през отвори в бронята на превозното средство. Подобрената версия БМП-2, разработена през 80-те години на миналия век, включва купол, оборудван с 30 mm оръдие, което подобрява способността му да поразява по-широк кръг от цели. Оттогава концепцията е доразвита в многобройни модели, включително БМП-3, оборудван с още по-мощно въоръжение, по-специално 100 mm оръдие, съчетано с 30 mm автоматично оръдие, което значително засилва бойните му способности.

БМП са проектирани да участват активно в бойни действия редом с танкове, като предлагат не само сигурно транспортно средство за пехотата, но и решаваща огнева подкрепа. Тяхната роля е еволюирала с течение на времето, особено в съвременните конфликти, където асиметричните заплахи и градската война са въвели нови изисквания за защита и мобилност. Много страни, включително Русия, продължават да модернизират съществуващите БМП, като подсилват тяхната защита, оръжейни системи и мобилност, за да ги адаптират към текущите нужди на въоръжените сили.

„На сегашния пазар на труда е от съществено значение да се запази професионалната експертиза и да се развият млади таланти. Ние се фокусираме върху създаването на комфортни работни места, поддържането на здравето и фитнеса на служителите, подобряването на жилищните условия и предоставянето на възможности за допълнителна квалификация и специализирано обучение. Също така гарантираме че младите служители имат шанса да демонстрират своите умения, подкрепени от ментори и експерти“, обясни Татяна Малютина, директор на отдел „Човешки ресурси“ на АО „Барнаултрансмаш“.

Алжир вероятно е първата страна, закупила руските изтребители Су-57.

📸 Снимка: Обединена авиостроителна корпорация (ОАК)

🇷🇺🤝🇩🇿 Усилията на Русия да осигури купувачи за своите стелт изтребители от пето поколение Су-57 „Felon“ може най-накрая да се увенчаят с успех, след като докладите сочат, че Алжир е близо до придобиването на модерния самолет. Страната планира да прехвърли остарелия си флот от МиГ-29 на Судан, като същевременно придобие неуточнен брой Су-57 и до 70 самолета Су-30.

Този ход може значително да подобри възможностите на военновъздушните сили на Алжир, като потенциално промени военния баланс в Северна Африка и повиши опасенията за регионална надпревара във въоръжаването. Съседни държави като Мароко и Тунис може да отговорят, като модернизират собствените си военни активи.

Остават въпроси относно способността на Русия да достави Су-57 и как африканските държави ще финансират такива скъпи придобивания, без да компрометират основни сектори като здравеопазването и образованието.

Обединената авиостроителна корпорация (ОАК), дъщерно дружество на руската държавна корпорация „Ростех“, положи големи усилия, за да намери купувачи за изтребителите Су-57, представяйки ги на множество оръжейни изложения в Азия и Африка, сред които встъпителното международно авиошоу в Египет този месец, където „Рособоронекспорт“, подразделението за чуждестранни продажби на „Ростех“, се надява най-накрая да си подсигури продажба на стелт изтребителя от пето поколение.

Усилията може би най-накрая са се отплатили, тъй като в понеделник се появиха съобщения, че Алжир е направил крачка напред към придобиването на произведените в Русия бойни самолети. Специализираното издание Defense Arabic съобщи през уикенда, че страната може да прехвърли остарелия си флот от руски изтребители МиГ-29 на Судан и да придобие неразкрит брой Су-57 заедно с над 70 изтребителя Су-30.

Алжирските военновъздушни сили получиха около 30 изтребителя МиГ-29 в края на 90-те години на миналия век като част от „тристранен договор с Русия и Беларус“, като очакваше те да поемат значително по-голяма роля в алжирските военновъздушни сили. Въпреки това, тази визия се промени, когато закупуването на по-модерните изтребители МиГ-29СМТ беше спряно през 2006 г., което доведе до връщането на самолета в Русия.

Алжир изрази интерес към Су-30МКА, след като придоби 16 от най-новите му експортни модели, но отдавна е спряган и като потенциален купувач на Су-57 – и може би една от малкото държави, които все още имат увереност, че Русия може да произведе и да достави самолета своевременно. Доскоро ОАК се бореше да организира серийно производство на изтребителите пето поколение, въпреки че Кремъл твърдеше, че това отдавна е факт.

BulgarianMilitary.com съобщи още, че Алжир постепенно извежда от експлоатация по-старите си самолети МиГ-29, след като е придобил повече от дузина по-модерни изтребители МиГ-29М заедно със Су-30МКА, превръщайки се в една от най-боеспособните военновъздушни сили на Северна Африка.

Остатъкът от по-старите МиГ-29 на Алжир може да бъде пренасочен към Судан, на фона на усилията на двете страни за изграждане на по-близки отношения, следвайки тенденцията Алжир да предоставя военна помощ на своите регионални партньори.

„Ако Алжир осигури Су-57 и Судан се сдобие с МиГ-29, военната и геополитическата динамика в региона ще се измести драматично“, обясни BulgarianMilitary.com, цитирайки военния експерт Александър Голц, според който Су-57 може да предостави на Алжир „значителни предимства във въздушните операции, укрепвайки статута му на преобладаваща сила в Северна Африка“.

Това може е сигнал за тревога в съседно Мароко на запад и Тунис на изток, а дори отвъд тях в целия регион и вероятно ще стимулира регионална надпревара във въоръжаването. Може би именно това е нещото, на което се надяват в Москва, тъй като от там са повече от склонни да предложат Су-57. Дали обаче ще успеят в действителност да доставят самолета, остава въпрос без отговор.

Разбира се, Франция, САЩ, Обединеното кралство и други страни също биха могли да предложат бойни самолети на страните в региона. Това могат да направят и някои нови участници на сцената на авиационната индустрия – Индия, Турция и Южна Корея. Ако Алжир в крайна сметка реши да подсили своя въздушен флот, редица африкански държави също могат да се озоват на пазара на бойни самолети.

Но предвид цената на Су-57 и неговите алтернативи, основният въпрос ще бъде как тези страни могат да си го позволят, без да съкращават разходите си в други ключови сектори като здравеопазване и образование.

„Уралвагонзавод“ достави нова партида с танкове Т-90М за фронта в Украйна.

📸 Снимка: УралВагонЗавод - УВЗ

🇷🇺 Руското военнопромишлено предприятие „Уралвагонзавод“ обяви на 7 септември 2024 г. доставката на нова партида основни бойни танкове Т-90М „Прорив“ за руската армия, предназначени за бързо разгръщане в продължаващия конфликт в Украйна. Доставката идва в момент, когато руската армия засилва своите операции и се стреми да укрепи своите бронирани сили на фронтовата линия.

Съобщава се, че танковете Т-90М „Прорив“, които руският президент Владимир Путин преди това похвали като "най-добрите танкове в света", стават все по-мощни с всяка нова партида. Оборудвани с усъвършенствани характеристики като системи за електронна война, специализирани в противодействието на безпилотни летателни апарати и технологии, насочени към намаляване на видимостта на бронираната машина, тези танкове представляват значителен технологичен скок за руските бронирани сили. Въпреки високотехнологичните им подобрения, танковете поддържат традиционната лекота на използване, което позволява на войниците бързо да се научат и да ги управляват дори при най-предизвикателните условия.

Т-90М „Прорив“ е модернизирана версия на руската серия Т-90, която се характеризисра с набор от усъвършенствани технически подобрения, които го правят най-способния танк на въоръжение в сухопътните войски на Русия. Неговото мощно 125-милиметрово гладкоцевно оръдие 2A46M-4 позволява изстрелването на различни боеприпаси, включително управляеми ракети, придававайки му превъзходна огнева мощ и гъвкавост на бойното поле. Неговата усъвършенствана система за управление на огъня с термично изображение също така осигурява прецизно насочване както през деня, така и през нощта.

Една от ключовите характеристики, отличаваща обновената версия на танка Т-90М, е неговата подобрена защита. Той е оборудван с компект за динамична отбрана „Реликт“ и допълнителни пасивни бронирани слоеве, осигуряващи здрава защита срещу противотанкови ракети и други съвременни заплахи на бойното поле. Освен това танкът е оборудван с авангардна система за електронна война, която противодейства на дронове и намалява видимостта на бронираната машина на радара, което го прави по-труден за откриване и насочване. Тези отбранителни способности правят Т-90М много способен да оцелява в условията на съвременното бойно поле.

„Уралвагонзавод“ подчерта, че танковете са проектирани с мисъл за висока ремонтопригодност – свойство, което е спечелило на работниците в завода благодарността на руските военнослужещи. Тъй като производственото съоръжение в Нижни Тагил работи денонощно, броят на танковете Т-90М, достигащи фронта, продължава да се увеличава, доказателство за способността на компанията да отговори на високите изисквания на продължаващия конфликт.

„Стратегиите, разработени в „Уралвагонзавод“, позволяват бърз отговор на всяко увеличение на производствените планове, осигурявайки навременно и качествено изпълнение на държавната отбранителна поръчка“, каза говорител на компанията. Този бърз отговор на производствените предизвикателства подчертава устойчивостта и ефективността на производителя на танкове, който остава един от ключовите военни доставчици на Русия.

В бъдеще на работниците от „Уралвагонзавод“ бяха възложени нови задачи, насочени към по-нататъшно подобряване на Т-90М „Прорив“, с допълнителни иновации и подобрени бойни способности, планирани за бъдещи повторения. Очаква се тези актуализации да направят танковете още по-страшни на бойното поле, като засилят усилията на Русия в конфликта в Украйна.

Т-90М „Прорив“ е част от по-широки усилия за модернизация на сухопътните войски на Руската федерация и нейния стремеж за адаптиране към непрекъснато променящите се предизвикателства на съвременната война, особено в лицето на напредналите безпилотни технологии и тактики за водене на радиоелектронна война, използвани от Украйна.

Новите доставки идват в критичен момент, тъй като и двете страни продължават да разчитат на тежката броня, която въпреки всичко продължава да играе централна роля в руско-украинския конфликт.

Въздушно-космическите сили на Русия са получили нова партида изтребители-бомбардировачи Су-34

🇷🇺 Руската държавна „Обединена авиостроителна корпорация“ (ОАК) достави поредна партида с нови изтребители Су-34 на въздушно-космическите сили на страната, според съобщение на компанията от 2 септември 2024 г. Тези самолети, произведени от Новосибирския авиационен завод, са част от тазгодишната производствена програма и са преминали успешно всички необходими наземни и летателни тестове.

Су-34 е изтребител-бомбардировач, предназначен за поразяване на наземни, морски и въздушни цели, включително защитени със системи за противовъздушна отбрана, способен да действа на големи разстояния от базата си. Може да изпълнява мисии под вражески огън, както денем, така и нощем, при различни метеорологични условия и в различни географски театри на операциите. Оборудван е с управляемо и неуправляемо въоръжение и може да изпълнява мисии за въздушно разузнаване.

„Наскоро доставените Су-34 предлагат изключителни летателни характеристики и са изключително ефективни при поразяване на вражески цели. Тези самолети са много търсени във въоръжените сили, особено заради способността им да разгръщат високоточни боеприпаси с универсален модул за планиране и корекция, доказваща тяхната стойност в зоните на противовъздушната отбрана. Осъзнавайки критичната нужда от тези самолети, държавната корпорация осигурява навременни и пълни доставки“, заяви Владимир Артяков, първи заместник генерален директор на Ростех.

Су-34 е тактически бомбардировач, разработен от руския производител на самолети Сухой. Проектиран за противокорабни мисии и прецизни бомбардировки, този универсален боен самолет направи първия си полет на 13 април 1990 г. и влезе в експлоатация през юли 2013 г. Той остава в активно производство, с над 100 произведени бройки до момента.

С екипаж от двама души, той се задвижва от два турбовентилационни двигателя Люлка АЛ-35Ф, всеки от които може да осигури тяга от 122,6 kN, позволяваща на самолета да развие максимална скорост от 1900 км/ч и да лети на височина до 17 000 метра. По отношение на своите размери, самолетът е дълъг 23,34 метра, с размах на крилете 14,70 метра и височина 6,36 метра. Площта на крилата му е 62,04 квадратни метра. С тегло от 20 000 кг, когато е празен, Су-34 може да достигне максимално тегло от 45 000 кг по време на мисии.

Су-34 също е добре въоръжен, като разполага с вградено 30-милиметрово оръдие GSh-301 и може да носи широка гама ракети и бомби. Външно може да бъде оборудван с ракети като Х-29Т, Х-29Л, Х-25МЛ, С-25ЛД, Х-59M, Х-31A, Р-27, Р-73 и Р-77, както и като бомби като КАБ-500Кр и КАБ-500Л, осигуряващи голяма гъвкавост в зависимост от мисията. С обхват, достигащ до 2000 км, този самолет е проектиран да поразява цели на големи разстояния, като същевременно работи във враждебна среда.

„ОАК се ангажира да изпълни държавната отбранителна поръчка навреме и в пълен размер“, посочи Юрий Слюсар, главен изпълнителен директор на ОАК и вицепрезидент на „Союзмаш“ –съюза на руските машинни инженери.

„Непрекъснато подобряваме производствените си процеси, за да увеличим ефективността и продуктивността си. Това изисква значителна отдаденост от нашия екип, а заводът в Новосибирск се откроява като един от най-добрите ни по отношение на производството на самолети.“