Украйна ще съди задочно трима за „Одеска народна република“ и 2 май

🇺🇦⚖️🇷🇺 Трима души, направили опит да обявят „Одеска народна република“ през пролетта на 2014 г. и организирали безредиците в града на 2 май същата година, ще бъдат съдени задочно от украинската прокуратура. В сблъсъците и пожара на този ден намериха смъртта си 48 души. Службата на главния прокурор (ОГП) внесе обвинителния акт в съда и съобщи това в официално съобщение на социалните мрежи от 12 октомври. Обвиняемите са водачът на проруското движение „Антимайдан“ на Куликово поле, лидер на проруска обществена организация и секретар на епархия на Украинската православна църква (УПЦ), която по това време влиза в състава на Московската патриаршия. Имена не бяха съобщени.

Обвинението е за държавна измяна и посегателство върху териториалната цялост и неприкосновеността на Украйна, извършени от група лица в предварителен сговор (чл. 111, ал. 1, и чл. 110, ал. 2, във връзка с чл. 28, ал. 2 от Наказателния кодекс на Украйна). Тримата от години насам се укриват в Руската федерация, както и в окупираните украински територии, поради което досъдебното производство беше проведено задочно. Разследването се води от Държавното бюро за разследвания (ДБР), посочват местните издания „Одеське життя“ и УСИ Online.

Според обвинението всичко започва в края на февруари 2014 г. – броени дни след бягството на президента Виктор Янукович от Киев. Тогава обвиняемите, в сговор с представители на руски политически структури, организират събитие в Одеса с призиви Русия да изпрати войски в Украйна, уж за да защити рускоезичното население. На 3 март довеждат проруски активисти пред сградата на областния съвет в града и заплашват да я превземат, с което опитват да принудят депутатите да обявят „Одеска народна република“. Депутатите отказват и опитът се проваля. Според следствието след това обвиняемите получават около 40 хил. долара от представители на Русия.

В Донецк подобен опит постигна успех месец по-късно: на 7 април 2014 г. активисти, завзели областната администрация, обявиха там „Донецка народна република“. В Одеса, според версията на прокуратурата, през март и април тримата създават лагер на групите „Православна дружина“ и „Одеска дружина“ пред Дома на профсъюзите – площад „Куликово поле“. Там те споделят идеите на „руския свят“, доктрината на Кремъл за общност на рускоезичните отвъд границите на Русия, зоват за сближаване с Москва и отричат легитимността на украинската власт. С времето членовете на двете групи минават към силови сблъсъци с привърженици на проевропейския „Евромайдан“.

Прокуратурата свързва трагичните събития от 2 май с действията на милицията. На 2 май проруските групи организират безредиците след уговорка с тогавашния началник на милицията за обществена безопасност в областта, че подчинените му няма да им пречат. Прокуратурата не посочва поименно това лице, но заявява отделно дело, в което той вече е осъден. През 2014 г. тази длъжност е заета от полковник Дмитро Фучеджи, заместник-началник на областното управление на МВР, когото Приморският районен съд в областния град осъжда задочно на 15 години лишаване от свобода на 18 април 2023 г. През 2024 г. прокурорът по делото обясни пред „Настоящее время“, че Фучеджи осигурява условията за безредиците, като не позволява на своите подчинени да задържат хора от „Антимайдан“. Отново по думите на прокурора на улица „Гръцка“ човек от „Антимайдан“ стреля от място зад гърба на полковника по привържениците на „Евромайдан“, при което убива двама души. Общо шестима души загиват в центъра на града от огнестрелни рани. На 6 май Фучеджи бяга през границата в Приднестровието, а оттам заминава за Русия и получава гражданство.

Вечерта привърженици на „Евромайдан“ разпръскват лагера на Куликово поле, а хората от самия лагер се барикадират в сградата на Дома на профсъюзите. От покрива активисти на „Антимайдан“ хвърлят бутилки със запалителна смес по тълпата, а хората долу им отвръщат със същото. Около 19:45 ч. в сградата избухва силен пожар. Маркучите и пожарогасителите в нея не работят. Загинали в пожара и при скок от прозорците на високите етажи са 42 души. Европейският съд по правата на човека (ECHR) осъди украинската държава заради загиналите на 2 май с решение по делото „Вячеславова и други срещу Украйна“ от 13 март 2025 г. Според съда властите не са направили нужното, за да предотврати насилието и да бъдат спасени хората от горящата сграда, а разследването е посочено като неефективно. Съдът отбеляза, че полицията е останала пасивна по време на сблъсъците, и посочи ясни признаци за сговор между нея и активисти на проруското движение „Антимайдан“. Пожарните екипи пристигат с 40 минути закъснение заради заповед на началника на областната служба за спешни ситуации Володимир Боделан, който по-късно се установява в незаконно анексирания Крим.

Мнозина от обвинените по делата за 2 май се намират извън обсега на украинското правосъдие. Бившият милиционер Сергий Долженков и руският гражданин Евгений Мефьодов, които в продължение на 5 години бяха в украински арест по обвинение в организиране на безредиците, излязоха под гаранция август 2019 г. и през декември същата година бяха предадени на Русия в размяна на затворници. В ареста обаче попадна бивш общински съветник в Одеса, ръководил южния окръг на Координационния съвет на организациите на руските сънародници (КРОРС), задържан от Държавното бюро за разследвания (ДБР) към края на октомври 2025 г. Според бюрото от края на февруари 2014 г. той получава указания от свой ръководител в Москва и се среща със служители на Службата за външно разузнаване (СВР), а съветът му организира митинга на Куликово поле, който се обръща към Путин с молба да изпрати войски.

Москва представя събитията от 2 май от диаметрално противоположна гледна точка. В обръщението от 21 февруари 2022 г. три дни преди пълномащабната инвазия, Путин изтъкна: „Невъзможно е да си спомняме без потрес страшната трагедия в Одеса, където участниците в мирна протестна акция бяха зверски убити, изгорени живи в Дома на профсъюзите. Престъпниците, извършили това злодеяние, не са наказани, никой дори не ги търси. Но ние ги знаем поименно и ще направим всичко, за да ги накажем, намерим и предадем на съд“. Украинските дела проследяват началото на събитията от същия ден на съвсем друго място: парите и поръчителите в Москва и началника на милицията, който дава съгласието си да не се намесва. По данни на украинските власти хората, които прокуратурата сочи като организатори, и полковникът, осъден за това, че ги е оставил да действат безнаказано, днес се намират в Русия или на територия под руска окупация.

Наративът на Кремъл има и своето българско разклонение. Под номер 40 в списъка с жертви, публикуван на няколко дни след трагичните събития в Одеса, е записан Иван Мильов – главен инженер-конструктор в Одеския авиационен завод, роден през 1980 г. Сестра му изпраща неговите лични документи на местното новинарско издание „Думская“ в опит да опровергае твърдението на изпълнителния комитет на автономна Гагаузия в Молдова, че нейният брат е гагауз с молдовско гражданство. Роден и израснал в Одеса, Мильов е описван като „одесчанин четвърто поколение“. На руски фамилията му се пише Милёв, а руските издания обикновено изпускат точките над „ё“ и така одеският инженер изведнъж се превръща в „Иван Милев“.

На другия ден след пожара българският министър на външните работи Кристиан Вигенин заяви, че в Одеса няма загинали или пострадали български граждани. На 2 ноември 2014 г. обаче в българската Уикипедия се появи статия за „бесарабския българин Иван Милев“, „изгорен жив“ на Куликово поле. Биографията му там е сглобена от данни за въпросния инженер и неговия съименник Иван Милев, председател на българското дружество „Кирил и Методий“ в Запорожка област, отличен през 2006 г. за „многогодишна“ дейност, когато Мильов е бил на 26 години. Статията остава в онлайн енциклопедията близо 7 години и половина, преди да бъде преместена сред мистификациите от редактор едва на 30 март 2022 г. след като посочи, че се цитира във форумите като доказателство. Седмица по-рано на 23 март 2022 г. „Блиц“ публикува статия, започнала с „Българинът инж. Иван Милев – жив изгорен в Одеса на 2 май 2014 деец на българската общност“. Снимката към него се оказва профилната снимка от Facebook на живия Николай Генчев.

Оттогава версията периодично изплува отново. През ноември 2025 г. Factcheck.bg я проследи в групи във Facebook със стотици хиляди членове и я определи като част от координирана кампания за отслабване на подкрепата за Украйна в България. На 25 февруари 2026 г. Нешка Робева написа в отговор на президента Илияна Йотова, че на „Майдана“ „бе жив изгорен и българин“. Според същата платформа публикацията достигна над 530 хил. потребители, а депутатът от „Възраждане“ Ангел Янчев я сподели.

Слабото място на делото е, че версията на следствието ще бъде проверена в отсъствието на подсъдимите. Участието на защитник е задължително, но никой от изброените обвиняеми не желае да се яви и да оспори доказателствата за 40-те хиляди долара от Москва и уговорката с милицията, а ECHR вече определи цялото разследване на събитията от 2 май като неефективно. Имената на обвиняемите ще са публични най-късно с призовките за процеса, които украинският процесуален кодекс изисква да бъдат публикувани в национална медия и официалния сайт на съда. Присъдата няма да доведе никого от тях в Одеса. Ако обвинението бъде прието от съда, присъдата ще впише в украински съдебен акт, че пътят към пожара в Дома на профсъюзите е започнал с пари от Москва и провален опит за отцепване – разказ, който преобръща версията, изложена от Путин три дни преди да разпореди началото на най-кървавия въоръжен конфликт в Европа след края на Втората световна война.

Молдова е готова да приеме нова вълна украински бежанци през зимата

🇲🇩🏠🇺🇦 Молдова е готова да приеме всички украинци, които потърсят безопасност, ако руските удари отново превърнат зимата в Украйна в хуманитарна криза. Това заяви президентът Мая Санду в речта си при откриването на третото издание на Moldova Security Forum в Кишинев. „Над милион украинци, бягащи от войната, са влезли в Молдова от 2022 г. насам, а около 100 000 са намерили дом тук. Ако зимата в Украйна се окаже толкова тежка, колкото всички очакват, готови сме да посрещнем всички, които имат нужда да бъдат в безопасност“, каза тя. Обещанието идва в период на почти ежедневни нахлувания на руски дронове и ракети в молдовското небе: по думите на Санду само за последната седмица 9 руски дрона са нарушили въздушното пространство на страната.

100-те хиляди украинци, останали в страната, са около 4% от 2,4 млн. население, отчетено на официалното преброяване през 2024 г. Дорин Речан, бивш премиер и днес специален пратеник на Санду по въпроси на развитието и устойчивостта, потвърди по време на същия форум, че властите разглеждат сценарий с нова вълна бежанци и че Молдова има опит при извънредни ситуации. Подготовката по думите му върви по три линии: хуманитарна, логистична и енергийна. Енергийните системи на двете държави са тясно свързани, затова Кишинев се готви да защити собствената си инфраструктура и да помогне на Украйна с логистика и енергия. Сама Молдова не може да осигури на съседката си нужните количества ток, но през територията ѝ може да мине електроенергия от Румъния. Дорота Длоухи-Сулига, която ръководи отдела за Европейския механизъм за подкрепа на мира в Европейската служба за външна дейност, увери, че ЕС ще продължава да подпомага украинската енергийна система, включително с генератори. Тя не уточни дали Брюксел подготвя отделен план за Молдова и другите държави, които могат да приемат нова вълна бежанци.

Миналата зима руските удари по украинската енергийна мрежа предизвикаха продължителни прекъсвания на тока и парното при минусови температури. Премиерът Сергий Корецки заяви на 27 септември в общия национален телемаратон „Единни новини“, че Украйна влиза в тази зима по-подготвена. Повече критични обекти имат резервно захранване, ключовите обекти са по-добре защитени, натрупани е повече резервно оборудване и части, а ремонтните екипи и техниката са повече. Русия обаче също е натрупала запаси от реактивни дронове и ракети, предупреди той. Андраш Рац, заместник-генерален директор по научните изследвания на Унгарския институт за международни отношения, каза на форума, че тази година ударите по украинската енергетика са започнали пет седмици по-рано, отколкото предишните есени, за да бъде тя разрушена преди студовете. Той очаква по-интензивни и по-концентрирани удари по енергийната и пътна инфраструктура, както и нови атаки по граничните пунктове. Ако зимата се окаже толкова тежка, колкото миналата, според Рац е реалистично стотици хиляди, а може би и милиони украинци да потърсят убежище в чужбина.

Граничните пунктове, през които би преминала такава вълна, са подложени на удари още отсега. В нощта на 9 септември руски камикадзе дронове поразиха украинския пункт „Старокозаче“ срещу молдовското село Тудора. Двама души загинаха, трима бяха ранени, а пътнически автобус и няколко леки автомобила бяха унищожени, по данни на Държавната гранична служба (ДПСУ) и Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) на Украйна. На 5 октомври сутринта снаряд порази пункта „Паланка“, отскочи от земята и порази редовен автобус, който изчакваше пред бариерата. Служител на молдовската гранична полиция бе леко ранен, а пунктът затвори за няколко часа. 2 дни по-късно министърът на вътрешните работи Даниела Мисаил-Никитин обяви, че по пунктовете се изграждат защитни зони, в които гранични полицаи, служители и пътуващи да се укриват при атака с дронове. Молдовските служители вече са изтеглени от два съвместни пункта на украинска територия, „Крива“ и „Паланка“, и ще бъдат изтеглени и от останалите, за да работят от молдовската страна на границата.

Нарушенията на въздушното пространство зачестяват. Само през септември бяха отчетени над 20 дрона, повече отколкото през цялата 2025 г. Председателят на парламента Игор Гросу даде по-дългата поредица: от 2022 г. насам ракети, дронове и техни отломки са нарушили молдовското небе 88 пъти, а 50 от случаите датират от началото на 2026 г. – повече нарушения от тези за предходните близо 4 години война сумарно. Санду изброи и другите начини, по които страната понася последиците от войната. По-рано тази година руски удари по украинска инфраструктура замърсиха водите на Днестър и оставиха 300 000 молдовски граждани без питейна вода за седмица. Друг удар порази електропровод, по който понякога минават 2/3 от електрическата енергия на Молдова. „Така войната стига до Молдова: по въздуха, водата и електрическата мрежа“, каза президентката.

Най-сериозният от последните случаи стана факт на 3 октомври сутринта. Между 7:45 и 8:00 ч. системата за мониторинг на молдовското въздушно пространство засече 5 цели, а министърът на отбраната Анатолие Носатий уточни, че става въпрос за 3 ракети и 2 дрона. Ракетите са „Бандерол“, евтина реактивна ракета на руската компания „Кронщат“, която украинското военно разузнаване определя като лека крилата ракета, но украинските ВВС причисляват към барражиращите боеприпаси. През нощта на 3 октомври руската армия е изстреляла „Бандерол“ по Одеска област, която споделя дълга сухопътна граница с Молдова. Експлозии са чути в 10 населени места от 4 района. В село Крокмаз, район Щефан Водъ, където на 9 август падна руски дрон, сега отново се случи същото, но дестинацията беше лозе, подпалвайки суха растителност наоколо и избивайки прозорците на близката къща. Пострадали няма. По-късно министерството на отбраната отчете и шести неоторизиран полет, открит при анализа на данните. „Осъждам руската атака срещу Украйна тази сутрин. Нейната война опасно достига до Молдова“, написа Санду в X и добави, че „Москва излага на риск човешки животи в цяла Европа и трябва да бъде спряна“.

Същия ден Министерството на външните работи привика назначения руски посланик Олег Озеров, за да му връчи протестна нота, втора в рамките на три дни. На 1 октомври той беше привикан заради 3 руски дрона, навлезли в Молдова на 30 септември. 2 от тях паднаха и се взривиха на молдовска територия, единият край Иванча в район Орхей. Озеров отговори, че Москва е готова за съвместно разследване, но досега Кишинев е отбягвал експертната работа. „Нашите специалисти са готови да дойдат и да видят дали наистина става дума за руски дронове, какви точно и по каква причина са се появили там“, отбеляза той пред журналисти. Дипломатът постави под въпрос произхода на обекти, сред които има 3 ракети „Бандерол“, разработени в Русия.

Гросу призна, че защита на небето над страната не може да бъде осигурена за една нощ, нито могат да се наваксат 30 години липса на финансиране в отбраната за 4 години. По думите му бюджетът е нараснал от под 900 млн. леи през 2022 г. до почти 2 млрд. леи през 2026 г. Помощта по Европейския механизъм за подкрепа на мира от 2021 г. насам надхвърля 300 млн. евро, сред които одобрените тази година 120 млн. за ПВО система със среден обсег, която Санду определи като водещият приоритет на страната, а министърът на външните работи Михай Попшой призна, че нужното оборудване не може да бъде доставено веднага.

Обещанието на Санду и данните за дроновете засягат един и същ участък: общата граница с Одеска област. Ударите, които според Рац могат да изтласкат стотици хиляди украинци зад граница, падат върху пунктове, през които голяма част от тях биха минали, и над молдовски села в атаките срещу Одеска област. Деветте нарушения за седмица в началото на октомври надвишават средния септемврийски темп от около пет на седмица. Докато Русия удря Одеския регион, нарушенията на молдовското небе вероятно ще продължат и през зимата с темп, сравним или надвишаващ този през септември. Потвърждение за негативния сценарий биха били над 20 нарушения месечно през ноември и декември и повторение на ударите по пунктовете на молдовската граница. Отслабването му би личало по спад на нарушенията и по връщането на молдовските служители в съвместните пунктове. За бежанската страна решаващи ще бъдат потокът през „Паланка“ и „Крива“ при първите големи прекъсвания в Одеска област и дали ЕС ще оповести отделен план за страните на първа линия. Засега Кишинев обещава убежище от другата страна на граница, на която самите гранични полицаи вече имат нужда от укрития.

Максим Калашников призова Москва да излезе от войната, вместо да замразява Одеса

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руският публицист Максим Калашников, представител на крайния националистически лагер, призова Москва да не оставя Одеса и Харков без ток, парно и вода и да излезе от войната сега, „по възможност с победа“. „Травмата вече е нанесена, затова не влошавайте положението. Замръзналите квартали на Одеса и Харков не са път към победата. Те са път към общо цивилизационно поражение“, каза той във видео, публикувано на 6 октомври в YouTube канала „Рой ТВ“ и в едноименния му Telegram канал с около 55 хил. абонати. Сам посочва и срока: „Ако продължим да воюваме, през 2027 г. ще започне сривът на икономиката не само в Украйна.“

Калашников признава, че Кремъл и Генералният щаб не го посвещават в плановете си, и се опира на онова, което „говорят враговете“. Подобен план описва документ на руски език от август, публикуван от The New York Times на 2 октомври, който Киев представя като прехванат руски план за зимна кампания. Той включва до 1000 ракети, дрона и бомби срещу енергетика и водоснабдяване, а за главни цели посочва Киев, Харков и Одеса. В тези градове снабдяването с електричество и топлинна енергия трябва да намалеят с до 90%, а канализацията да бъде сериозно нарушена. Министърът на енергетиката Денис Шмигал показа документа на европейските партньори в Париж в средата на септември, а вестникът не успял да провери независимо неговата автентичност.

Междувременно ударите по Киев продължават. На 1 и 2 октомври дронове поразиха многократно Южния мост на столицата, по който минават и автомобилите, и метрото, а Северният мост беше обстрелван 4 дни подред до 4 октомври. Същия ден руска атака повреди топлопровод и Деснянският район остана без топла вода. През изминалата нощ, ден след видеото, Русия изстреля по Украйна 70 ракети, чиято основна мишена беше енергетиката. „Укренерго“, държавният оператор на преносната мрежа, отчете нови спирания на тока в 5 области, сред които и Харковска.

Основният му довод е икономически. „Стига с глупостите, че можем да воюваме 20 години. Не можем. Вече всичко показва, че сме на предела“, заяви Калашников и изтъква, че Киев ще получи отвън 37 млрд. долара до края на годината, а Русия „засега е лишена от собствените си валутни резерви, а данъчните ѝ постъпления вече не стигат“. По думите му обемът на преработвания нефт е спаднал с около една трета – от 5,53 млн. барела дневно преди войната до 3,6 млн. през септември. Той приписва това на украинската страна, а Bloomberg отчете сходно ниво за юли – най-ниското от май 2002 г. Изводът на Калашников е, че „от тази война вече не може да има щастлив, триумфален изход“ и че „развръзката е много, много близо“. Сходна оценка е представил в Москва в края на август и директорът на ЦРУ Джон Ратклиф: по данни на Frankfurter Allgemeine Zeitung от 26 септември американската оценка е, че решаваща ще бъде руската икономика, която ще се срине като съветската.

Втората му тревога е ответният удар. Украйна вече има балистични ракети, припомня Калашников, давайки за пример FP-9 на украинската компания Fire Point с деклариран обсег до 855 км. Тази ракета според него може да порази енергийния пръстен на Москва – системата от електрически централи и подстанции около столицата – и да донесе на Москва през зимата „и студ, и тъмнина, и нарушена работа на водопровода“. На 4 октомври Зеленски обяви, че на ударите по украинската енергетика ще се отговори с такива по руската. Украинските градове са преживели такива зими с палатки и пунктове за отопление, напомня Калашников, но „у нас, в Руската федерация, такъв опит няма“.

Калашников не предлага мир, а война с друга цел. Според него настоящият подход „не пипа върхушката на противника, а наказва низините“. Вместо това предложи да бъдат ударени президентската администрация, правителството, Върховната рада, министерствата, щабовете и финансовите структури, кварталите с вили на украинския елит, мостовете, железопътните възли, петролните складове и средствата за комуникация.

Мостовете в Киев вече са сред целите на руските удари от началото на октомври. В публикация от същия ден Калашников добавя, че още в началото на инвазията достъпът до одеските пристанища е трябвало да бъде блокиран с минно заграждение между кримския нос Тарханкут и морето срещу Вилково, при устието на Дунав. От януари 2025 г. той повтаря, че ударите само по енергетиката от октомври 2022 г. насам не са парализирали врага, а през юли 2026 г. обяви тази стратегия за провалена. Упорството в нея работи за Киев, чието ръководство ще споделя кадрите от хуманитарната катастрофа като доказателство какво носи Русия, отбелязва той.

За Калашников Одеса е лична тема. Владимир Кучеренко, както е истинското му име, е роден през 1966 г. в Ашхабад, столицата на Туркменистан, но прекарва детството и младежките си години в Одеса, където баща му става кореспондент на „Правда“ през 1978 г. Там започва да учи история. Във видеото се представя като „руски одесит“ и определя града като културна столица на „Новорусия“, историческо название на имперска област, попадаща в земите на днешна Украйна. Калашников настоява, че през 2014 г. Харков и Одеса са два от „най-антибандеровските“ градове, а сега, „след повече от четири години бомбардировки“, настроенията там „са съвсем други“. Той предупреждава, че ако градът бъде оставен на студено, „бандеризацията“ му ще бъде завършена. Илюстрира го с виц, чут от баща му през 1979 г.: как Тодор Живков разказал на съветския лидер Леонид Брежнев, че православната църква за 1000 години не успяла да накара българите да постят, но народната власт се справила само за 30. В Одеса, казва Калашников, същото е станало само за няколко години.

Същия ден в Telegram той коментира кадри на мобилна огнева група, която сваля дронове в одеското небе: „Ето какво трябваше да се избягва с всички сили!“ Калашников обвинява Кремъл за озлоблението на града срещу Русия, породено от обстрелите и оставянето му на студено през зимата. Владетел, за когото Одеса е руски град, а руснаците и украинците са един народ, би постъпил иначе; щом не е постъпил така, „значи всички тези приказки за един народ са само политическа манипулация и празни думи“. За образец посочва Турция в Северен Кипър през 1974 г. и Германия със Судетите, Австрия и Мемел (днешна Клайпеда, Литва) през 1938–1939 г. Според него тя действа „без да допуска разрушения и страдания на сънародниците си“. И при двата случая става дума за завземане на чужда територия под знамето на защитата или обединението на сънародници. Одеса остава цел; спорът е за начина, по който трябва да бъде взета.

Позицията му не минава безнаказано в собствения му лагер. Във видеото той отговаря на канала Alex Parker Returns, който го е нарекъл „хохол“, пренебрежително прозвище за украинец, в отговор на призива мирните жител да не бъдат наказвани. Калашников отговаря с твърдението, че „малорусите също са част от руския народ“, и намеква че от същата „логика, която води наникъде“, се ръководи „и някой по-нагоре“. Той обаче не е либерален критик: подкрепя инвазията от позициите на Игор Стрелков, бивш командир на проруските сили в Донбас, осъден в Русия през 2024 г. И в това видео призовава за освобождаването на Стрелков и на генерал Иван Попов. През 2024 г. заедно с „Партия на делото“ подкрепя Путин на президентските избори. През юни е призован в полицията, защото сподели кадри от пожара на московската рафинерия в Капотня въпреки забраната за публикуване на последиците от украински удари, въведена от столичните власти.

Изказването идва от привърженик на войната, който от месеци описва как тя се изчерпва. През февруари Калашников писа, че за превземането на Киев или Одеса „вече не може да става и дума“, а войната „трябва да завърши така, че да има какво да се покаже като победа“. Тогава той предрече и „последна ескалация“ с мобилизация на поне половин милион резервисти. Към края на август The Economist съобщи, че след лято, в което е обмислял решенията си за войната, Путин в крайна сметка е избрал ескалацията, която включва масиран удар по украинската енергетика. Сега същият автор твърди, че насочена към Одеса и Харков, тя ще доведе Русия до общо поражение. Собствените му прогнози обаче невинаги се сбъдват: в началото на 2025 г., както предаде украинският сайт Диалог.UA, Калашников очакваше, че „най-вероятно през 2025 г. ще бъде подписано примирие“. Каналът му е малък в сравнение с големите военни канали и не е свързан с никоя държавна институция. Затова изказването не отразява промяна в Кремъл. То показва, че дори за част от най-отявлените привърженици на т.нар. „специална военна операция“, пред командването трябва да стои въпросът как тя да бъде прекратена така, че краят ѝ да изглежда като победа.

Има ясни признаци, по които може да се проследи дали двете му предупреждения се сбъдват. Планът е в действие, ако ударите следват етапи от документа на The New York Times: първо подстанции по западната граница, които приемат тока от Европа, после ВЕЦ и накрая връзките на трите действащи АЕЦ с мрежата. Тезата, че планът няма да пречупи Киев, се потвърждава, ако Одеса и Харков преминат през зимата, без украинското ръководство да смекчи условията си за примирие. Ако пък украински балистични ракети се окажат способни да поразят московския енергиен пръстен, студът и тъмнината, които планът отреждат на Одеса и Харков, ще се върнат като бумеранг към руската столица.

Анализ: руски идеолог на войната отхвърли официалната версия за целите в Павлоград и Одеса.

🇷🇺 Един от водещите идеолози на руската агресия в Украйна публично определи поразения търговски обект в Павлоград като невоенен и оспори военния смисъл на ударите срещу Одеса. Освен това той назова формулата, с която Министерство на отбраната обикновено обяснява подобни атаки. „Това не е център за вземане на решения, не е петролна база, между другото. Не е склад за боеприпаси“, каза Максим Калашников за поразената цел в Павлоград в запис, публикуван на 9 август в собствения му канал в Telegram.

Поводът са два удара в рамките на денонощие. Вечерта на 8 август руски дронове атакуваха централната част на Павлоград в Днепропетровска област. Изгоряха търговски център и кафене, бяха повредени фасади на жилищни сгради и се запалиха автомобили. 9 души бяха ранени, сред които 4 деца, като най-малкото бе 3-месечно момиче. Жена на 58 години беше приета в болница в тежко състояние. Първоначално местните канали определиха използваното оръжие като ударен дрон от серията „Геран“.

През нощта на 9 август Одеса преживя една от най-тежките атаки срещу своята енергийна инфраструктура от началото на годината. ВВС на Украйна отчетоха 202 дрона над страната, от които 174 бяха свалени, както и 5 неутрализирани крилати ракети „Бандерол“. Руската страна заяви, че е поразила Одеската ТЕЦ.

По данни на областното дружество на ДТЕК без ток са останали над 300 000 семейства. Аварията от своя страна изключи помпените станции на градското водоснабдително дружество „Инфоксводоканал“ и почти всички потребители в града останаха без вода. Трамваите и тролейбусите също не излязоха по маршрутите си. До 6:30 ч. на 10 август попадаването беше възстановено за 128 400 семейства, а до обяд броят достигна 226 700. Възстановителните работи продължиха денонощно, но по думите на дружеството през това време последваха нови удари, които отново повредиха мрежата.

В историческата част на града изгоря 4-етажна жилищна сграда, а 8 цивилни бяха ранени. Историческият център на Одеса беше включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО на 25 януари 2023 г. Още същия ден той беше вписан и в Списъка на застрашеното световно наследство по извънредната процедура, която организацията прилага за обекти под непосредствена заплаха.

Калашников се позовава на преброяване на националистическата организация „Руска народна дружина“, според което срещу града и областта за два часа са били изстреляни над 70 дрона и 20 ракети от различни типове. Той изобщо не поставя под съмнение дали ударите са се състояли, а пита на каква цел служат.

Иронията му е насочена срещу стандартното обяснение на руското военно ведомство. В търговския обект в Павлоград, казва той, вероятно е имало „центрове за вземане на решения“, в които Зеленски е заседавал тайно с генерал от НАТО. След това оставя иронията настрана и изброява какво сградата не е била.

Оттук нататък доводът му поема в друга посока. Калашников не твърди, че нападенията са престъпни, а че са безполезни. „Вие наказвате Одеса“, обръща се той на руското ръководство. „Вие я бандеризирате, вие пробуждате в нея омраза.“ Глаголът е негов и има предвид, че градът се превръща в бастион на украинския национализъм.

Калашников се позовава и на разговор със свой земляк, напуснал Одеса след събитията от 2 май 2014 г., когато при уличните сблъсъци и пожара в Дома на профсъюзите загинаха десетки души. Според неговия събеседник атаките с дронове са породили силни антируски настроения в града.

Същото се е случило с Харков, продължава Калашников. Ако Москва е смятала и Харков за свой собствен град, е трябвало да го превземе още през пролетта на 2014 г. Вместо това градът е подложен на обстрели. Той завършва с извода, че оттук минава пътят към фиаското на т.нар. „специална военна операция“, както е формулирано официалното руско название на войната.

Обяснението, което дава за действията на собствената си страна, е политическо. Върхушката в Москва не смята Одеса за руски град, твърди той; ако я смяташе за такъв, щеше да постъпва другояче. Тук доводът престава да бъде укор срещу насилието и се превръща в предписание за различен подбор на целите.

Според Калашников пристанището на Одеса трябва да бъде отрязано с минно заграждение, вместо градът да се разрушава. Ударите трябва да се насочат към петролните резервоари в пристанището, мостовете в Затока и Маяки и базите на морските дронове в гирлото на Дунав. Той упреква ръководството и за това, че е оставяло Одеса без отопление през зимата на 2025–2026 г., но само защото мярката не е постигнала желания резултат.

Максим Калашников е псевдоним на Владимир Кучеренко, роден в Ашхабад през 1966 г. Семейството му се премества в Одеса през 1978 г.; там той завършва училище и постъпва в историческия факултет на Одеския университет. Определя себе си като национал-сталинист. На 10 август съобщи, че украинският президент го е включил в санкционните списъци, и отговори с обещание да види Одеса догодина.

Средата, в която Калашников говори, има ясно очертани граници. На 1 април 2023 г. той е сред учредители на „Клуб на разгневените патриоти“ заедно с Игор Гиркин, Павел Губарев и Виктор Алкснис. Организацията подкрепя войната, но обвинява руската власт в половинчатост, която според нейните членове води руската армия към поражение.

Три месеца след учредяването на клуба Гиркин беше задържан, а на 25 януари 2024 г. Московски градски съд го осъди на 4 години затвор за публични призиви към екстремизъм. В следващите месеци Калашников отбелязваше част от публикациите си с искане за освобождаването му.

Стойността на това изказване идва от позицията на говорещия. Калашников не разполага с достъп до места на удари и чете същите съобщения, които са достъпни за всички останали. Той обаче няма никакъв интерес да омаловажава руския военен резултат, а прави точно това, когато отрича, че в Павлоград е бил поразен щаб или склад.

Думите му не установяват какво е имало в сградата. Те показват, че дори вътре в Z-лагера официалното обяснение вече не се приема насериозно – и то от човек, когото Киев смята за достатъчно значим, за да му наложи санкции. Изказването има и ясна очертана граница: Калашников нарича Одеса южноруски град и иска тя да бъде превзета. Възражението му е срещу сметката, не срещу целта.

Атаката срещу Одеската ТЕЦ не е изолиран случай. На 18 август руски удар спря производството в ТЕЦ на ДТЕК, а дружеството отчита над 230 атаки срещу своите централи от началото на пълномащабната война. Reuters потвърди 8 попадения в подстанции от 110 и 330 kV само за това лято. На 5 август Зеленски заяви, че страната разполага с около 1/3 от ракетите-прехващачи за MIM-104 Patriot, с които е започнала годината.

Калашников разглежда тази серия като безцелна, но наличните данни допускат и по-неудобно обяснение, за което са налице отделни доказателства. ТЕЦ и подстанции се поразяват през август, когато отсъствието им не се усеща в пълна степен, а истинската цена на разрушенията се плаща през януари.

В Одеса ударът прекъсна не само електроснабдяването, но и водоснабдяването, защото помпените станции зависят от същата електропреносна мрежа. В публикация от 20 август The Washington Times описа именно това изместване на натиска – от електричеството към отоплението и водата.

Преброяването на Reuters сочи в същата посока: стратегия, насочена не към еднократен национален срив на електрическата мрежа, а към повтарящи се местни аварии, разпръсващи ремонтните екипи и резервно оборудване между хиляди възможни обекти. Разликата има значение, защото трансформатор в подстанция от 330 kV не се произвежда за седмица, а всяко ново попадение принуждава Украйна да извади от резерва още един.

Следователно е възможно руските удари да следват сезонна логика на принуда, а не да са безцелни. Това, което бъде разрушено през август, се превръща в лост през януари, а този лост трябва да бъде готов, преди преговорите да стигнат до енергетиката.

В края на юли украински и американски служители допуснаха пред The Kyiv Independent, че Москва може да приеме поне частично примирие в небето, докато САШ готви обновена преговорна рамка. Досегашното посредничество от Белия дом доведе единствено до ограничено взаимно въздържане около черноморското корабоплаване и енергийните обекти, но нищо повече от това.

Спорът, блокиращ всяка рамка, остава териториален: Москва поставя ултиматум за доброволно украинско изтегляне от целия Донбас, включително територии, до които за 12 години руската армия така и не успя да достигне. Затова лост, който действа през зимата, има по-сериозна тежест от същия лост през август.

За Одеса разликата между обяснението на Калашников и сезонния прочит е практическа. Ако Калашников се окаже прав, ударите ще спрат, когато Москва установи, че не постигат целта си. Ако е вярна хипотезата за сезонен натиск, те ще продължат именно докато произведат резултат на масата за преговори.

Украински дрон вдигна знаме 12 на 6 метра над Черно море

🇺🇦 Синьо-жълто платно с размери 12×6 метра беше разгънато от дрон над акваторията на Черно море по повод 23 август, Деня на държавното знаме на Украйна. Символичният акт беше проведен от отряд на Държавната гранична служба (ДПСУ), която го обяви за най-голямото знаме, издигано някога чрез безпилотен летателен апарат над Одеска област.

„Това е най-голямото украинско знаме, издигано някога с дрон над Одеска област“, отбелязва изявлението, придружено от кадри на полета.

Одеският отряд, военна част 2138, е териториален орган на Южното регионално управление на ДПСУ. Той пази 175 км по външния предел на териториалното море и 305 км брегова линия, в състава му влизат осем отдела за гранична служба, 15 пункта за пропуск и 5 контролни пункта по въздушните, морските, речните и железопътните направления. Морската граница на страната е негова отговорност.

Рекордът остава далеч под мащаба на стационарните образци. 90-метровата мачта на главния украински флаг на Печерските хълмове в Киев носи над 380 кв. метра плат – над 5 пъти над вдигнатото над морето. При монтажа си през 2020 г. тя надмина предишния украински рекордьор, 75-метровата мачта в Днипро.

Акцията над водата не беше единствената в Одеса. На разсъмване синьо-жълтото знаме беше издигнато на Одеския фар – церемония, която градът провежда ежегодно и за която съобщи във Facebook командващият Военноморските сили вицеадмирал Олексий Неижпапа. Той изтъкна, че националният флаг продължава да се развява над украинските градове. На същия ден на Потьомкинската стълба военни моряци разгънаха 35 метра плат, по един метър за всяка изминала година от независимостта на страната. Разгръщането влезе в програмата на издание №17 на фестивала на бродираната риза вишиванка, докато паметникът на дюк Дьо Ришельо, градоначалник на Одеса от 1803 година, за първи път от пълномащабната инвазия беше облечен в такава риза.

На другия край на Украйна Мукачевският отряд отбеляза празника на Ловачка край Мукачево, възвишение с вулканичен произход, обявено за природен резерват. На 297 метра височина граничарите съставиха знаме от синьо-жълт дим; първата димка запали Наталия Гаврик, съпруга на загиналия граничар Андрий Гаврик. Изкачването завърши с панихида, отслужена от военен свещеник.

Изпълняващият длъжността началник на ДПСУ генерал-майор Валерий Вавринюк описа синьо-жълтия флаг като символ на свободата, единството и несломимостта. „Под това знаме заедно с другите воини и с целия украински народ ежедневно защитаваме държавната граница“, се казва в поздравителния му адрес, който завършва с изказана благодарност към всеки, който защитава страната с оръжие в ръка, и към всеки, който изпълнява добросъвестно дълга си.

Денят на държавното знаме се отбелязва на 23 август по указ 987/2004 на президента Леонид Кучма. През 2009 г. Виктор Юшченко го допълни с ежегодна церемония по издигането на символа. Дотогава честването се провеждаше само в Киев, а датата му беше 24 юли – денят, в който през 1990 г. синьо-жълтото се вдигна над столичната кметница. Официалната версия свързва датата 24 август с внасянето на флага в пленарната зала на Върховната рада от група народни представители след провала на августовския пуч срещу Михаил Горбачов в Москва. В същото време обаче участниците в тогавашните събития сочат следващия 24 август, а стенограмата от извънредната сесия го потвърждава. Окончателното утвърждаване идва с постановление 2067-XII от 28 януари 1992 г. В него знамето се описва като правоъгълник от две равни хоризонтални ивици със съотношение две към три. Разгънатото над Черно море се отклонява от този норматив: пропорцията му е едно към две.

Така Денят на държавното знаме на Украйна се отбелязва непосредствено преди 24 август, когато страната празнува своята независимост, постигната преди 35 години. Броенето навлезе в самите тържества: по един метър за всяка изминала година по стълбите към морето. ДПСУ проведе церемонии от Закарпатието чак до брега на Черно море – от дима над Ловачка до платнището над акваторията, която пази Одеският отряд.

Украйна свали прогнозата за аграрния износ с 54 на сто

🇺🇦🌾📉 Украйна ще изнесе около 29,6 млн тона селскостопанска продукция през 2026/27 г. вместо очакваните доскоро 64,4 млн. Министерството на аграрната политика и продоволствието обяви на 7 август свиване от 54%. Прогнозата за пшеницата пада в същата пропорция до 8,3 млн тона, 53% под предишната оценка. Причината не е в полето. Реколтата е прибрана и лежи в елеваторите, но е спрян изходът към морето.

Трите дълбоководни пристанища на „Голяма Одеса“: Одеса, Черноморск и Южне, където обичайно минава над 90% от аграрния износ на страната, са изведени от строя. Само от началото на годината са извършени над 180 удара по тяхната инфраструктура, а през юли украинските власти са докладвали 67 руски удара по съоръжения, 35 по цивилни съдове в самите портове и 22 по кораби в морския коридор.

Темповете се запазват и през август. На 1 август руската армия удари обекти в пристанищата на Николаев и Одеса. На 3 август удариха транспортна инфраструктура в Одеска област и граждански плавателни съдове както във „Голяма Одеса“, така и делтата на река Дунав, с 10 ранени. През първите дни на месеца се броят още 5 удара по пристанищни съоръжения и 5 по корабите. Министерството на развитието на общините и териториите определя ударите като целенасочена кампания за нарушаване на работата на украинските пристанища, за сплашване на международните собственици на кораби и за подкопаване на доверието в безопасността на гражданското корабоплаване.

Физическото разрушение обаче е едната половина от механизма. За месеца до 5 август Русия е атакувала пристанища и търговски съдове най-малко 124 пъти, а от 22 юли кораби престанаха да влизат в тях, след като международните превозвачи спряха курсовете от съображения за сигурност. Ударите по кораби тежат по различен начин от ударите по терминалите: те изтеглят застрахователя и превозвача, а това решение не се отменя с ремонт на кейовете.

Отделните американски оценки също се разминават помежду си. Официална прогноза на Министерството на земеделието на САЩ за украинския износ на зърно остава 14,5 млн тона, докато Външната земеделска служба на същото ведомство очаква 10,8. При царевицата разликата е още по-голяма: службата предвижда 14 срещу около 23 по официалната линия, с 39% по-малко. И в двата случая службата, докладваща от Киев, стои под централната прогноза на ведомството.

Обходните маршрути имат измерим таван. По железница може да се изнесе най-много около 1 милион тона зърно месечно; заедно с шосейния транспорт и Дунав те покриват 45 до 50% от нужните обеми и оскъпяват всеки тон с 50 до 70 евро. За сравнение, в нормален месец през черноморските пристанища излизат между 4 и 4,5 млн тона.

Коридорът по Дунав, който пое част от товара след началото на войната, тази година работи под собствено ограничение. В румънския участък реката е на най-ниското си ниво от 1996 г. заради сушата в Централна Европа, а дебитът е спаднал до 1500 куб. метра в секунда. Проблемът не е спиране на корабоплаването, а намалено газене: баржите тръгват с намален капацитет и курсовете се умножават. Дунавските пристанища Измаил и Рени са резервът, който поема товара, когато дълбоководните спрат, но плитчината се очаква да се задържи до октомври, т.е. през целия пик на износа.

Ефектът се натрупва на брега. Елеваторите и хранилищата за зърно в страната събират почти 59 млн тона и по разчетите на ведомството ще бъдат пълни до началото на ноември, а до края на есента ще липсва място за около 11 млн. Фискалната картина на сектора се разпада успоредно с това: при очаквани приходи от 6,4 млрд евро оперативните разходи достигат 11,2, а до ноември около 10,8 ще стоят замразени в непродадени запаси. Минималната нужда от оборотен капитал е оценена на 4 млрд евро, и то преди есенната сеитба.

Натискът се пренася и върху вътрешния пазар. Новата реколта влиза в складове, които не се изпразват, което свива изкупните цени в страната, докато разходите по съхранението остават. Като временна мярка министерството посочва специалните зърнени ръкави, позволяващи съхранение на открито.

Киев отговаря едновременно с ликвидност и с обходни пътища. Президентът Володимир Зеленски обяви одобрени преференциални кредити за производители и допълнителни мерки за разширяване на складовия капацитет. Министерството поиска от Европейската комисия 220 млн евро безвъзмездна помощ, с която да субсидира лихвите по държавната програма „Достъпни кредити 5-7-9%“; те трябва да отключат кредитен портфейл до 4 млрд евро при крайна ставка за земеделеца 10% годишно. Помощта е насочена към малки и средни стопанства, които отговарят на критериите за екологична и социална отговорност, и би следвало да покрие както текущата дейност, така и есенната сеитбена кампания. На 5 август аграрният министър Тарас Висоцки и заместникът му Денис Башлик се договориха с румънския посланик Александру Виктор Микула за разширяване на превоза през Констанца: повече гранични пунктове, денонощен режим на контролните служби, по-широко използване на рейдова претоварка с плаващи кранове. Румъния, България и Турция засилват мерките за безопасно корабоплаване по подхода към Сулинския канал, през който дунавският трафик излиза към морето. „Укрзализниця“ преговаря със съседните страни за допълнителни транзитни коридори, а зърно вече тръгва през Румъния, Словакия и Унгария.

Националната банка на Украйна оценява пропуснатия приход от износ за втората половина на 2026 г. на 2 до 2,5 млрд долара. Тежестта личи в дела: аграрният сектор донесе над половината от износните приходи на страната през миналата година, което прави морската логистика бюджетен, а не отраслов въпрос.

При запазване на сегашния темп на ударите е твърде вероятно блокадата да се запази през есента, докато обявените 29,6 млн тона ще се окажат по-скоро горна, отколкото долна граница, защото складовата стена от ноември ще принуди част от реколтата да остане непродадена независимо от това колко коридора бъдат отворени. По-благоприятният сценарий има собствено основание: в края на 2023 г. транзитът през Румъния достигна 4 млн тона месечно, от които 2,8 млн украински аграрен износ, т.е. румънското направление вече доказа капацитет, близък до нужния. Разликата с тогава е самата река. Около 70% от онзи обем се е движел по железница и шосе до Констанца, но остатъкът е зависел от река Дунав, която сега не може да носи пълен товар.

Четирима служители на ТЦК ранени при стрелба в Одеса, задържан е 32-годишен

🇺🇦🚔 4-ма военнослужещи от районен териториален център за комплектуване и социална подкрепа (ТЦК и СП) в Одеса получиха огнестрелни рани на 2 август вечерта, след като мъж откри огън срещу групата им за оповестяване насред жилищен квартал. Полицията арестува 32-годишен заподозрян още същата вечер; по предварителни данни нападателят е стрелял с пистолет с патрони на Флобер. Предприето е разследване по чл. 114-1 от Наказателния кодекс на Украйна за възпрепятстване на законната дейност на въоръжените сили и другите военни части, съобщи Главното управление на Националната полиция в Одеска област.

Сигналът е постъпил около 19:30 ч. „Предварително е установено, че по време на провеждани от служители на районния териториален център за комплектуване и социална подкрепа мероприятия по оповестяване на населението неизвестен е произвел няколко изстрела с пистолет по тяхна посока“, се отбелязва в изявление на полицията. Процесуалното ръководство е поверено на Хаджибейската окръжна прокуратура в Одеса.

Стрелбата е станала на улица „Космонавтив“ в Черемушки, жилищен квартал в северозападната част на областния град. Според видеокадри и разкази на очевидци, публикувани от местното издание „Думска“ и от местни телеграм канали, мъжът е излязъл от жилищна сграда и е стрелял по военнослужещите на двора, след което се е върнал в апартамента си и се е барикадирал. Полицията и специалните части подготвяха щурм на жилището, когато арестът е приключил, а по-подробни обстоятелства засега не са оповестени от властите.

Най-тежко пострадалият е 25-годишен военнослужещ с огнестрелна рана в гърба, в областта на белите дробове, откаран по спешност в градската болница. Останалите трима са потърсили медицинска помощ самостоятелно; лекарите оцениха състоянието им като средно тежко. Пистолетът под патрон „Флобер“ е малокалибрено устройство с ниска дулна енергия, което в Украйна се продава свободно и което самата полиция в предишни случаи е описвала като приравнено към пневматично оръжие. През август 2024 г. в същия квартал полицаите иззеха точно такъв пистолет от мъж, опрял го в гърдите на служител на ТЦК; тогава срещу него беше повдигнато обвинение в заплаха за убийство. Този път свободно продаваното устройство остави четирима ранени, единия от които в белодробната област. Оръжието е изпратено на балистична експертиза, която ще определи окончателната му категория.

Дейностите на ТЦК в Одеска област често са съпътствани от инциденти със стрелба, но досега тя винаги е била предупредителна. През февруари конфликт между двама военнослужещи от група за оповестяване завърши с халосен изстрел от пистолет; в средата на март друг служител от ТЦК стреля предупредително, за да прекрати намеса на минувачи; през юни трети мъж стреля няколко пъти във въздуха, пак със стартов пистолет, при проверка на документи в Хаджибейски район. И при трите случая нямаше ранени. На 2 август в града за пръв път е стреляно прицелно срещу хора и четирима от екипа са улучени.

Полицията не е съобщила нито каква е връзката на задържания с отчета, нито какво предхожда изстрелите: дали групата за оповестяване е работила по него, по негов близък или роднина, или по трето лице. Без тези данни мотивът остава неизвестен и разследването тепърва ще го установява.

Хронологията на последните 4 месеца обаче показва къде се вписва въпросната стрелба. На 2 април в Лвов 52-годишният старши лейтенант Олег Авдеев почина след като посред бял ден беше намушкан с нож в шията. Заподозреният, 34-годишен инспектор от митницата, според обвинението е извадил ножа, докато се е опитвал да попречи на задържането на брат си, и е нанесъл няколко удара. Съдът го остави в ареста без право на гаранция, а делото вече е внесено в съда. Авдеев е един от тримата служители на териториалните центрове, убити от началото на пълномащабната инвазия.

Само три седмици по-късно, на 21 април, Одеса стана сцена на обратното по посока насилие. Служители на отдела за вътрешна сигурност на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) заедно с служители на спецзвено КОРД задържаха група военнослужещи от Пересипския районен ТЦК на улица „Балковска“. По сведения на прокуратурата фигурантите са отвлекли мъж на улица „Прохоровска“, след което са го возили по улиците на града в служебен микробус, където са осъществили физическо насилие към него с искане за парична сума в размер на 30 000 долара, заплашвайки, че в противен случай ще бъде изпратен за „щурмовак на предната линия“ по бързата процедура. По време на обиските в служебните им автомобили са били открити бухалки, боксове и незаконно оръжие. Задържаните са петима, четирима от тях военнослужещи от районния център; източници на „Думска“ говорят за по-широк кръг и лично участие на районен полицейски шеф. В отговор на инцидента главнокомандващият ВСУ генерал Олександър Сирски отстрани от длъжност ръководителите на ТЦК за Одеска област и Пересипски район, а Сухопътните войски започнаха служебно разследване на това. Именно такива случаи, а не абстрактното недоволство от мобилизацията, захранват враждебността, която тези екипи срещат на улицата.

На 8 юли във Лвов тази враждебност се изля в петчасов уличен сблъсък. Около 21:30 ч. на „Червона Калина“ в квартал Сихив група за оповестяване спря 30-годишен мъж, който от 12 юни е издирван заради нарушени правила на воински отчет, и го откара за явяване пред лекарска комисия. Останалият на мястото втори екип се оказа блокиран от струпали се хора; тълпата проби гумите, откъсна бронята и накрая обърна служебния автомобил под възгласи „Позор!“. Конфликтът продължи до 02:30 ч. Двама от военнослужещите потърсиха медицинска помощ, а полицаят, охранявал мероприятието, получи черепно-мозъчна травма и сътресение на мозъка. На 10 юли СБУ и полицията задържаха още четирима жители на Сихив: двама цивилни и двама военнослужещи, единият от които самоволно напуснал частта си. Президентът Володимир Зеленски описа случилото се като „много лоша история и много лошо отношение към хората във военна униформа“.

Двете разследвания, предприети след инцидента, демонстрират колко тясна е границата, по която работят екипите за мобилизация. Полицията образува дело срещу гражданите за възпиране на законна дейност на въоръжените сили и за насилие над служител на правоохранителен орган, докато Лвовският областен ТЦК назначи собствена вътрешна проверка дали неговите служители са действали правомерно при задържане на мъжа от 1996 г. На въпрос за твърденията, че негови подчинени са нанесли побой над граждани, шефът на Сихивския районен ТЦК Борис Пруцких отговори, че следствието продължава, но според него говорим за самозащита. Министерство на отбраната описа нападението над военнослужещи като недопустимо.

Три седмици по-късно дойде най-тежкият случай. На 29 юли в Подолския районен ТЦК в Киев 31-годишен мъж, доведен от полицията заради неявяване пред лекарска комисия, нанесе около 17 хаотични удара с нож в гърдите, шията и ръцете на 55-годишната лекарка хирург, която е трябвало да го прегледа последна, при което тя издъхна на място. По данни на Киевската градска прокуратура извършителят е носел ножа в чанта, оплаквал се е от зъбобол с молпата да го пуснат за няколко дни; ударил е, след като е разбрал, че ще бъде признат за годен. Повдигнато му е обвинение по т. 8, ч. 2 на чл. 115, който урежда умишленото убийство на лице във връзка с изпълнение на служебния му дълг и за което се предвижда 10-15 години или доживотен затвор. Отделно е образувано производство за небрежност при изпълнение на служебно задължение, което трябва да даде отговор на въпроса как ножът е попаднал в помещението на комисията. Убитата не е била военнослужещ, а невъоръжен цивилен лекар. Столичният ТЦК подчерта това изрично в реакцията си.

Статистиката на Националната полиция очертава същата крива. През 2022 г. са регистрирани 5 нападения над военнослужещи от ТЦК, през 2023 г. – 38, през 2024 г. – 118, а през 2025 г. са 341 – повече от всичките предходни, взети заедно. Към 12 април 2026 г. общият брой нападения за пълномащабната война достигна 620, което прави 118 случая само за първите три месеца и половина на годината. При това темпо рекордът от 2025 г. ще бъде надминат. Най-много инциденти са отчетени в Харков (69), Киев (53), Днипро (45), Лвов (37), Волин (39), Одеса (36) и Чернигов (34). Само в Одеска област от началото на 2026 г. са регистрирани 14 въоръжени нападения срещу групи на ТЦК, извършени с ножове, огнестрелно оръжие и газ, посочи през май говорителят на силите за отбрана „Юг“ Владислав Волошин.

Зад всеки от тези случаи стои един и същ механизъм. Военните спират мъж на улицата, правят проверка на документите му за военен отчет, установяват, че е обявен за издирване заради неявяване пред комисия или липса на актуални данни, и го отвеждат в районния център. Сблъсъкът избухва почти винаги в тази точка: на тротоара, пред очите на минувачи, които виждат само как непознати в униформа качват човек в микробус. Във Лвов срещу екипа излезе тълпа; в Киев мъж внесе нож през входа на комисията; в Одеса беше открита стрелба насред двора на жилищен блок.

Тежестта на кривата пада върху конкретни хора. Значителна част от служещите в ТЦК са ветерани, които са били ранени в сражение на фронта, поради което са били преместени на служба в тила. Раненият в гърба от Одеса е на 25 години. Убитият в Лвов беше на 52 и служеше в звено за административни нарушения. Убитата в Киев беше невъоръжена цивилна лекарка на 55.

Изборът на квалификация подсказва как правоохранителните органи оценяват случая. Член 114-1 наказва възпрепятстването на законната дейност на въоръжените сили в особен период с 5-8 години лишаване от свобода, но втората му част, по която е образувано производството в Одеса, важи за деяния, предизвикали смърт на хора или други тежки последици, и предвижда 8-15 години. Още в първите часове след стрелбата раняването на четиримата е прието за тежка последица, а престъпното деяние – за такова от особено тежък характер. Окончателната правна оценка ще зависи от балистичната експертиза, която трябва да уточни коя е категорията на оръжието, както и от заключенията на съдебните медици за тежестта на телесни повреди. Заедно с тях се очаква и отговорът на въпроса, който полицията засега не е дала: кой е стрелецът и какво го е изправило срещу групата за оповестяване пред собствения му вход.

Одеса кръсти улица на семейство Глодан, което войната заличи изцяло

🇺🇦🕯️🏙️ Улица в Одеса вече носи името на семейство Глодан, което руската война изтри до последния човек. 3-месечната Кира, нейната майка Валерия и баба ѝ Людмила загинаха на 23 април 2022 г. от удар с крилата ракета по жилищния комплекс „Тирас“ в града. Постъпил в армията след загубата, бащата Юрий загина на фронта година и половина по-късно. Решението обяви администрацията на Киевски район към Одеския градски съвет: улица „Илфа и Петрова“, разположена в същия район, където се намира поразената сграда, се преименува на „Семейство Глодан“.

23 април 2022 г. се падаше Велика събота, денят преди Великден. Юрий Глодан излезе до магазина, за да напазарува продукти за празничната трапеза и остави вкъщи 28-годишната си жена Валерия, дъщеря им Кира – родена броени седмици преди началото на инвазията – и майката на Валерия, Людмила. Докато го нямаше, стратегически бомбардировач Ту-95МС, излетял от авиобаза Енгелс в Саратовска област, изстреля крилати ракети Х-101 от района на Каспийско море; една от които порази директно 16-етажната сграда на „Тирас“. На същия ден Командването на ВВС съобщи за 8 изстреляни по Одеса ракети, 3 от които свалени; по данни на командване „Юг“ останалите са поразили военен обект и две жилищни сгради – всички жертви бяха в жилищния комплекс. Когато Юрий се върна обратно, всичко в живота му се преобърна.

Експлозията и пожарът унищожиха 30 апартамента и повредиха още 62. Загинаха 8 души, една от тях беше бременна жена; най-малко 18 други бяха ранени. Одеса и дотогава беше обстрелвана – в началото на април ракети поразиха рафинерия и горивни депа, но без убити сред жителите: хората от „Тирас“ станаха първите загинали цивилни в града от началото на пълномащабната инвазия. Трите поколения от един апартамент – Валерия, Кира и Людмила – бяха сред тях. Гибелта на 3-месечното дете беше спомената още същата вечер от президента Володимир Зеленски в дежурното му обръщение към нацията.

Министерството на отбраната на Руската федерация обяви в деня на нападението, че „високоточни ракети“ са унищожили „логистичен терминал на военно летище“ край Одеса, където се е съхранявало доставено от чужбина оръжие – версия, която не казва нищо за жилищната сграда с пробитите етажи и осемте невинни жертви в нея.

Главната прокуратура на Украйна започна следствие, което предостави конкретни детайли за удара. Х-101 е крилата ракета с обсег от 3500 км, с която по-късно руската стратегическа авиация извърши многократни удари по украинската енергетика. Тя се изстрелва от стратегическите бомбардировачи далеч извън обсега на украинската ПВО. През юни 2022 г. следователите описаха веригата на командване зад удара: по тяхната версия заповедта е дал командващият руската далечна авиация Сергей Кобилаш, а изпълнението е минало през 22-ра гвардейска тежка бомбардировъчна дивизия. Обвинения за извършеното военно престъпление получиха командирът на дивизията генерал-майор Варпахович и командирът на нейния 121-ви гвардейски тежък бомбардировъчен авиополк полковник Скицки; производството срещу двамата тече задочно.

В края на април 2022 г. Одеса изпрати трите поколения в едно погребение с три ковчега. Юрий остана сам. Преди войната той е пекар – местните разказват, че именно той стои зад прочутите великденски козунаци. С Валерия бяха отворили магазин с пекарна и чакаха първото си дете. Веднага след погребението постъпва в армията: първо в Отделен отряд за специални операции „Азов“, а после в 3-та отделна щурмова бригада, където носи позивна „Набат“. На 12 септември 2023 г. връзката с него се губи: при прочистване на позиции край Андреевка – селото до Бахмут, чието освобождаване беше завършено от бригадата три дни по-късно – щурмовата му група попада под минометен огън. Ранен веднъж, Юрий помага да изнесат друг ранен боец, когато второто попадение го убива. Тялото му разпознават по кръстчето, което носи. Отива си завинаги от този свят на 31 години. Посмъртно е награден с орден „За мъжество“ III степен.

Улицата, която приема името на семейството, носеше други имена: на Иля Илф и Евгений Петров, родените в Одеса съавтори на „Дванадесетте стола“ и „Златният телец“, създателите на Остап Бендер и едни от най-четените сатирици на XX век. Мястото на литературната препратка в картата на града заема име, зад което стоят четири прекъснати живота.

Войната, която ги отне, не подмина Одеса и след това: през юли 2023 г. ракети поразиха тежко катедралата в центъра на града, а ударите по жилищни квартали и пристанищна инфраструктура продължават и в петата година на пълномащабната инвазия, взимайки нови и нови цивилни жертви.

Десет загинали при руския ракетен удар по кораба „Golden Leo“ край Одеса

🇷🇺🚢🇺🇦 10 души, сред които украински лоцман, загинаха при руски ракетен удар по търговски кораб „Golden Leo“, плавал под флага на Гвинея-Бисау, поразен на 19 юли, докато напуска пристанището на Одеса с товар царевица. Окончателния брой на жертвите съобщи Администрацията на морските пристанища на Украйна (АМПУ) след спасителна операция, продължила цялата нощ: 8 моряци бяха извадени живи и откарани на брега, а пожарът на борда беше локализиран едва призори днес.

Според Военноморските сили на Украйна корабът е ударен с три крилати ракети Х-59/Х-69 – авиационно оръжие, което руската тактическа авиация изстрелва от разстояние и лети към целта на малка височина. Попаденията са дошли в десния борд, в района на надстройката – частта на кораба, в която се намират мостикът и жилищните помещения на екипажа – и на борда е избухнал пожар. Флотът подчерта, че съдът, собственост на турска компания, не е представлявал никаква военна заплаха: в момента на атаката той е плавал по украинския морски коридор, натоварен със зърно, на излизане от зоната на бойните действия. ВМС на Украйна определиха удара като умишлена атака по цивилното корабоплаване и грубо нарушение на международното хуманитарно право.

На борда са се намирали 18 души – 17 моряци, граждани на Сирия и Индия, и украински лоцман от „Делта-лоцман“, клона на АМПУ, чиито служители извеждат търговските кораби от украинските пристанища към открито море. В спасителната операция се включиха части на Морската служба за търсене и спасяване и ВМС. До късно снощи осем души бяха евакуирани в болница в Одеса, двама от тях с наранявания, съобщи министърът на възстановяването, инфраструктурата и транспорта Микола Калашник. Първоначално флотът говореше за петима загинали и петима изчезнали; до късната вечер потвърдените жертви станаха шестима при четирима в неизвестност, а на сутринта на 20 юли АМПУ обяви, че загиналите са десет.

„Русия удари цивилен кораб, движещ се по украинския морски коридор. [...] Цивилен кораб. Международен екипаж. Маршрут, който гарантира глобалната продоволствена сигурност. Путин видя в това поредната цел“, написа снощи министърът на външните работи на Украйна Андрий Сибига. АМПУ описа атаката като умишлено нарушение на международно морско право, насочено към глобалната продоволствена сигурност и свободата на търговското корабоплаване, а премиерът Сергий Корецки уточни, че корабът е бил поразен непосредствено след като е напуснал пристанището. Официален руски коментар за удара по „Golden Leo“ към 20 юли липсва.

Атаката е третата срещу търговски кораб под чужд флаг в украински води само за три денонощия. Вечерта на 17 юли руски ракетен удар срещу одеското пристанище засегна съд под флага на Маршаловите острови: попадението в надстройката запали пожар и рани 4 души от 17-членния екипаж. На следващия ден, 18 юли, при удара по пристанищната инфраструктура на Одеска област беше поразен сухотоварният „Venturo“ под флага на Антигуа и Барбуда, плаващ от Варна към румънското пристанище Сулина. Един моряк беше убит, други трима бяха ранени, а корабът изгуби ход и остана да дрейфува; украинските ВМС евакуираха от него всичките 17 филипински моряци, докато ударите по крайбрежието продължаваха. Според ръководителя на Одеската областна военна администрация Олег Кипер същата атака е разрушила складове, резервоари и сгради на пристанището, а докато аварийните екипи са отстранявали последиците, руските сили нанесли повторен удар, повредил специализирана спасителна техника – самите спасители са се укрили навреме и не са пострадали.

Министерството на отбраната на Руската федерация пое отговорност за удара по „Venturo“: заяви, че ударът е нанесен с дрон, а плавателните съдове в района са превозвали военни товари: твърдение без независимо потвърждение, което украинските власти отхвърлят, определяйки удара като насочен срещу цивилното корабоплаване. За „Golden Leo“ от Москва не е прозвучала дори такава версия.

Морският коридор, по който се е движил „Golden Leo“, е маршрутът, който върна износа на украинско зърно по море след юли 2023 г., когато Русия се оттегли от зърнената сделка и обяви, че разглежда корабите към украинските пристанища като потенциални военни цели. Оттогава търговските съдове излизат от одеските пристанища и се движат на юг покрай западния бряг на Черно море, в териториалните води на Румъния и България, към Босфора – трасе, което за близо три години неутрализира заплахата от блокада и задържа Украйна сред водещите световни износители на царевица и пшеница. Ударите от последните три дни падат именно върху този канал – вече не само складовете и крановете на брега, а върху самите кораби и хората на тях.

Равносметката от последните три денонощия: три поразени търговски кораба под три различни флага – на Маршаловите острови, Антигуа и Барбуда и Гвинея-Бисау – 11 загинали и 9 ранени, а моряците на борда са граждани на Филипините, Сирия и Индия. Сред 10-те жертви от „Golden Leo“ е украинският лоцман – човек, чиято работа беше да изведе натоварения с царевица кораб в открито море.

Одеса под трети удар за денонощие – вечерен ракетен обстрел с деца сред ранените

🇷🇺🚀🇺🇦 Руската армия нанесе поредния си ракетен удар по жилищен район в Одеса. В резултат на това загинаха най-малко двама цивилни, а други шестима бяха ранени, сред които бяха три деца, според последните данни, публикувани от местните власти в украинския пристанищен град.

Въздушната тревога в града прозвуча около 22:00 ч. Малко след това каналите за мониторинг съобщиха, че към Одеса летят ракети, а малко след това в града отекнаха серия от експлозии. Началникът на градската военна администрация Сергей Лисак потвърди, че врагът е нанесъл ракетен удар, и увери, че аварийните служби вече работят на мястото на инцидента. Ръководителят на областната военна администрация Олег Кипер съобщи за щети по цивилната инфраструктура и за възникнали пожари. На разпространените снимки се виждат разрушени жилищни сгради, а жители на града споделиха в социалните мрежи, че един мъж е загинал на място от осколочни рани.

Този удар бе нанесен в края на денонощие, в рамките на което градът вече бе поразен три пъти. Това отбелязва седмия пореден ден на руски атаки срещу граждански обекти в Одеска област. На този фон мониторинг каналите призоваха жителите да преразгледат отношението си към ракетната заплаха и да проверят къде се намират най-близките укрития – включително по маршрутите им до работа и обратно. Оценката на анализаторите е, че натискът върху града тепърва ще се засилва.

По-рано в четвъртък руската армия атакува Одеска област, при което загина възрастен мъж, а трима души бяха ранени. По данни на мониторинг каналите атаката е извършена с баражиращи реактивни боеприпаси „Бандероль“ – сравнително ново руско оръжие, което започна активно да се прилага в Южна Украйна. Със заводско обозначение „С8000“, то представлява хибрид между крилата ракета и дрон камикадзе. Задвижва се от малък реактивен двигател, развива скорост от около 500 км/ч и носи осколочна бойна част с тегло до 150 кг. Именно съчетанието от висока скорост, отлична маневреност и нетипична конструкция затруднява украинската противовъздушна отбрана (ПВО). Според открити източници в производството на апарата участват руските предприятия „Кронщат“ и „КТ – безпилотни системи“.

Ден по-рано, в сряда, руски ракетен удар срещу областния град порази няколко жилищни сгради, сред които многоетажна кооперация, както и газопровод. Тогава загинаха трима души, а осем бяха ранени, като сред спасените под отломките имаше две деца. В памет на жертвите 16 юли беше обявен за ден на траур в Одеса – ден, който агресорът „отбеляза“ с нови удари по града.

Александър Коваленко, военен и политически коментатор от групата „Информационна съпротива“, свързва руския терор над Одеса с няколко причини. Водещата сред тях е, че руската армия използва града като полигон за изпитание на нови видове оръжие. Все по-честото използване на реактивни дронове като „Бандероль“ по одеското направление напълно се вписва в тази логика. Южното крайбрежие, намиращо се в обсега на пуск от Черно море и Крим, се превръща в изпитателен участък. На него Русия тества трудно за прехващане оръжие директно срещу гъсто населен градски център.

Одеса и областта остават подложени на почти непрестанен обстрел с различни видове оръжия – ракети, баражиращи боеприпаси и дронове, които се редуват ежедневно. Броят на жертвите от вечерните удари все още се уточняваше късно на 16 юли, като при актуализиране на официалните данни картината може да се промени.

19 балистични ракети поразиха безнаказано Киев: 12 жертви при втори масиран удар за дни

🇷🇺🚀🇺🇦 Руската армия удари Киев с масиран комбиниран залп от ракети и дронове през изминалата нощ, убивайки най-малко 19 души и сривайки цели входове от няколко жилищни сгради, съобщиха украински официални лица. ПВО свали почти всички крилати ракети и повечето дронове, но така и не успя да спре нито една балистична или противокорабна ракета и именно те се стовариха върху жилищни райони. Столицата обяви ден на траур, докато спасителите продължаваха да разчистват отломките на ударените високоетажни сгради.

По данни на Военновъздушните сили на Украйна радарните части засекли 68 ракети и 351 ударни дрона в хода на нощта. Залпът е включвал 23 балистични ракети „Искандер-М“ и зенитни ракети С-400, пуснати в балистичен режим, 6 противокорабни „Циркон“ и „Оникс“, 33 крилати ракети Х-101 и 6 крилати „Калибър“. Основното направление на удара е било към украинската столица. Към 08:30 ч. защитниците свалили или потиснали 363 цели, сред които 6 от 6 „Калибър“, 31 от 33 Х-101 и 326 безпилотни апарата. Въпреки това всички „Искандер“ и „Циркон“ са поразили целите си. ВВС отчетоха 29 балистични попадения и 18 удара с дрон на 34 места, а падащи отломки – на още 16.

Именно тук започва да си проличава цената на един дефицит. Само четири дни преди това украинското министерство на отбраната се обърна към близо 40 партньорски държави с молба спешно да освободят прехващачи Patriot – засега единственият надежден отговор срещу руската балистика. През изминалата нощ този отговор липсваше, а балистичните ракети минаха безпрепятствено.

Кметът на Киев Виталий Кличко съобщи, че ударът е отнел живота на най-малко 11 души в града; един от ранените издъхна в болницата на сутринта. Ранени са най-малко 46 души, от които 27 са били настанени в болница, включително 3 деца. Прокуратурата образува поредното разследване за военно престъпление заради жертвите. 4 столични района понесли щети, като най-тежко пострадал Подилски, където 9-етажна сграда изгубила апартаментите от петия до деветия етаж; спасителите извели 17 души от блока и свалили още 28 по пожарникарска стълба.

Руските оръжия поразиха жилищни сгради и в Дарницки район. Пожар избухна в 25-етажен блок, където експлозия унищожи апартаменти между втория и петия етаж; по-ранни данни на местната управа обявиха 2-ма загинали и 22 спасени в 25-етажна сграда, ударена от отломки на нивото на четвъртия етаж. Падащи отломки подпалиха жилища на 23-ия, 24-ия и 25-ия етаж на 30-етажен комплекс, а наблизо пламнал и гаражен кооператив, докладваха спасителните служби. В Оболонски район изгоря склад, а спешни екипи бяха изпратени още в Голосеевски.

За разлика от предишни нападения, 26-годишната Олга Павленко сподели, че този път е взела решение да прекара нощта в убежище. „Почти пет години си оставах в апартамента по време на ракетните атаки“, разказа пред Kyiv Independent мениджърът на литературни програми в Украинския институт. „Но атаките стават все по-силни и по-мащабни.“

Министърът на отбраната Михайло Федоров заяви, че руските сили все по-често разчитат на балистични ракети за удари по жилищни райони, опитвайки се да се възползва от недостига на прехващачи за Patriot в Украйна. Той подчерта, че балистичните ракети са изстрелвани „в мащаби, невиждани досега“, и заяви, че прехващачите за американския комплекс, произвеждани по целия свят за месец са по-малко на брой от руските балистични ракети, изстреляни за същия период.

В отговор на атаката президентът Володимир Зеленски заяви, че ПВО е постигнала „добри резултати“ в прехващането на дронове и крилати ракети, но остава безсилна пред заплахата от балистичните ракети поради недостига на прехващачи. Той призова САЩ и Европа да си тръгнат от утрешната среща на върха на НАТО в турската столица Анкара със „силни решения“ за укрепване на украинската ПВО, заявявайки, че ракетите Patriot, които стоят в складовете на съюзниците, „само насърчават Русия да продължава да унищожава жилищни сгради“.

Атаката засегна и Киевска област. Началникът на областната военна администрация Микола Калашник докладва към 07:30 ч. за 1 загинал в Бучански район и 15 ранени в цялата област, 11 от тях са настанени в болница, сред които 9-месечно момиче. Ударите повредиха частни имоти, предприятия и други цивилни обекти в Бучански, Вишгородски и Броварски район. Най-опасно се развила обстановката във Вишневе, където вторични детонации продължиха с часове и убиха шестима души, качеството на въздуха се влоши, а полицията отцепи мястото. Областната военна администрация говореше сдържано за заплаха от повторна детонация на невзривени боеприпаси или ракетни отломки, без да назове ударения обект; версия за неизбухнали касетъчни бойни глави тръгна от социалните мрежи, но не намери потвърждение. Продължителните вторични детонации сочат към поразено производствен или складов обект за муниции. Руски военни канали и OSINT експерти твърдят, че е ударен цех на машиностроителен завод „Визар“ – отбранително предприятие, което произвежда ракетни компоненти. Украйна по правило не коментира удари по своята военна промишленост. Едва след като детонациите стихнаха, спасителите успяха да продължат работа на място.

Ударът разстрои и движението на жп влаковете. Националният превозвач „Укрзализниця“ съобщи, че Държавната служба за извънредни ситуации е ограничила движението по някои участъци в Киевска област от мерки за безопасност. 5 влака за дълги разстояния минали по резервни обходни маршрути със запазени основни спирки, но с очаквани закъснения; крайградското съобщение в посока Фастив също пострадало, затова между Боярка и Киев тръгнаха совалкови автобуси.

В рамките на нощта руските сили атакуваха с дронове и Одеса на юг. Началникът на областната военна администрация Олег Кипер съобщи, че при удара е ранен 23-годишен мъж, получил медицинска помощ. Дроновете повредили многоетажни жилищни сгради, паркинг с гаражи и еднофамилна къща, изгоряла в резултат на пожара. Според данни на градската военна администрация в Киевски район на Одеса са пострадали 5 частни къщи и общежитие; екипите възстановиха трамвайни релси и градски транспорт продължил да се движи.

Кличко обяви утре, 7 юли, за Ден на траур в Киев. Знамената на всички общински учреждения ще бъдат спуснати наполовина, а развлекателните прояви ще бъдат забранени. Спасителните операции в Подилски и Дарницки район продължават и не се изключва под руините да има още хора.

Това е вторият масиран ракетен обстрел на украинската столица за броени дни – предходният, миналата седмица, отне живота на около 30 души и се превърна в най-смъртоносният за Киев тази година. Дойде в навечерието на срещата на върха на НАТО в турската столица Анкара, която предстои утре. Министерство на отбраната на Руската федерация определи удара като „масиран“ с прецизни оръжия от въздух, суша и море и заяви, че е поразило военни, енергийни и индустриални цели в Киев и други региони – твърдение, което стои редом с документирани попадения по жилищни блокове, горящи апартаменти и новото дело на прокуратурата за военно престъпление.

„Ракетите Patriot трябва да бъдат в Украйна, а не в складове“, повтори Зеленски, който от седмици настоява съюзниците да ускорят доставките им.

Разбивката от нощта очертава и границите на украинската отбрана, и посоката на следващата опасност. Срещу крилатите ракети и дроновете отбраната работи ефективно и отново свали почти всичко. Срещу балистични и противокорабни ракети не свали нищо, защото просто няма с какво. Докато ракетите Patriot остават в чужди складове, всяка следваща вълна ще намира същия отворен коридор в небето над Киев, а с него и нощи като тази.

Украйна разкри тайния си арсенал за брегова отбрана в Одеска област.

🇺🇦 Украйна показа публично мобилна ракетна установка за брегова отбрана, получена тайно преди 4 години и оттогава скрита от камерите. С това тя разкри за първи път как точно изглежда доставената от САЩ система за брегова отбрана RGM-84D Harpoon Block 1C.

По време на посещение в Одеска област тази седмица военнослужещи демонстрираха пълния арсенал от базирани на брега противокорабни оръжия пред президента Володимир Зеленски. Това включваше произведената в Украйна ракетна система „Нептун“, норвежката „Naval Strike Missile“ (NSM), шведската RBS-15 и бреговата батарея „Харпун“, която Украйна получи от САЩ и Дания още през 2022 г.

Командването на Военноморските сили отделно потвърди пред „Интерфакс-Украйна“, че посещението е включвало брифинг за ударните възможности на флота. В рамките на координационната среща за сигурността в южния регион системите „Нептун“ и „Харпун“ бяха изброени наред с безпилотни системи от ново поколение и торпеда.

В действителност „Харпун“ влиза в експлоатация малко след пристигането си в Украйна, а служители на Пентагона заявиха, че системата е помогнала за потапянето на поне два руски кораба в Черно море. Военноморските сили на Украйна обаче умишлено пазеха точния ѝ външен вид в тайна, като замъгляваха или пропускаха пусковата установка в официалните кадри с години, въпреки че самата ракета се превърна в една от най-значимите оръжейни системи, които Киев получи в началото на войната.

Демонстрацията тази седмица най-накрая разкри конкретната версия, с която Украйна оперира – пускова установка, монтирана върху шаси на товарен камион, пренасяща четири контейнера за ракети. Тази конфигурация е адаптирана от базираната на кораби система, около която ВМС на САЩ първоначално са проектирали „Харпун“. Самата ракета, конструирана от Boeing, използва дизайн, проектиран преди няколко десетилетия и многократно модернизиран след това. Тя лети непосредствено над водната повърхност, използвайки активно радарно самонасочване, за да поразява кораби на разстояния, които при повечето версии варират около 70 до 130 морски мили в зависимост от конкретния вариант на въоръжение.

„Нептун“, произведената в страната ракета, показана до нея, остава знаковото противокорабно оръжие на Украйна и системата, потопила през април 2022 г. крайцера „Москва“ – флагман на Черноморския флот на Руската федерация – атака, принудила руската страна години наред да държи останалите си големи надводни линейни кораби далеч от украинския бряг. Разработен от киевското конструкторско бюро „Луч“, което използва за отправна точка съветската ракета Х-35, преди значително да модернизират обсег, насочване и електроника, противокорабният вариант на „Нептун“ пренася бойна глава с тегло около 150 кг до максимален обсег близо 300 км. В същото време по-новият вариант за поразяване на наземни цели, наречен „Long Neptune“, който Зеленски представи в края на миналата година, разширява този обсег до приблизително 1000 км за удари дълбоко в руската територия.

Норвежката „Naval Strike Missile“, показана заедно с украинската и американската системи, е по-модерен дизайн, създаден специално за трудно засичане от вражеските радари. Ракетата пренася 120 кг проникваща бойна глава на разстояние от 200 до 300 км в зависимост от версията, като се движи със скорост до 1100 км в час. Тя навигира към целта чрез комбинация от GPS, инерциално насочване и система за съпоставяне на релефа, която сравнява терена, над който лети, с предварително заредена карта, преди да мине към пасивна инфрачервена глава за самонасочване в крайната си фаза. Това ѝ позволява автоматично да разпознае целта, без да излъчва никакъв сигнал, който врагът би могъл да засече и заглуши. Дискусиите за доставката на норвежки ракети „Naval Strike Missile“ за Киев циркулират от 2023 г., но публичното показване тази седмица бележи първото потвърждение, че системата реално е стигнала до украински ръце, вместо да остане тема за спекулации.

Шведската RBS-15, официално наречена Gungnir на името на митологичното копие, използвано от скандинавския бог Один, допълва показания арсенал и има своята потвърдена бойна история на украинска служба. Украинските ВМС използваха ракети RBS-15 през април 2026 г., за да унищожат сондажната платформа „Сиваш“ в Черно море, което руските сили използваха за наблюдение на въздушното пространство, електронна война и импровизирана позиция за ПВО. Ракетата пренася по-тежка – около 200 кг полубронебойна, осколочно-фугасна бойна глава в сравнение с Naval Strike Missile, достигайки 200-300 км обсег при съпоставима скорост, но разчита на активна радарна глава за самонасочване в крайната си фаза вместо на инфрачервено насочване. Това ѝ дава допълнителната възможност да се насочва към източника на вражеското заглушаване, ако целта се опита да заслепи ракетата по електронен път.

Демонстрацията на четирите системи заедно изпраща послание, което надхвърля обикновената показност и показва, че Украйна е изградила истински ешелонирана мрежа за брегова отбрана от ракетните технологии на четири страни, всяка със специфични предимства в обсега, дизайна на бойната глава и насочването. Това прави невъзможно да се използва каквато и да е единична руска контрамярка срещу целия арсенал наведнъж. Руски боен кораб и платформа за сондаж, изправени пред черноморското крайбрежие на Украйна, трябва да се съобразяват с украинската ракета, която вече потопи флагмана на техния флот, американско оръжие, чиято точна стартова конфигурация остана тайна в продължение на четири години, и два отделни дизайна от Западан Европа, които използват различни философии за насочване в крайната фаза. Тази комбинация вече принуди руския надводен флот да премине към по-предпазливи и отдалечени режими на експлоатация в сравнение с първите месеци на войната.

Поредният среднощен обстрел на руски дронове срещу Одеса.

🇷🇺💥🇺🇦 Малко след полунощ руската армия предприе поредната масирана атака с дронове срещу Одеса, поразявайки цивилна и складова инфраструктура. Първите експлозии бяха докладвани към 01:30 часа местно време, непосредствено след предупреждение от страна на ВВС на Украйна за рояци от камикадзе дронове в небето над града.

По данни на областния управител Олег Кипер, ударите са нанесли материални щети по жилищна кооперация и хотелски комплекс, което е довело до мащабни пожари в двете сгради. При атаката са ранени поне девет души, а успоредно с това са докладвани щети по логистични складове и голям брой автомобили в различни части на града.

Този пореден удар идва в период на ескалация, в рамките на който при сходна атака на 24 април загинаха двама цивилни, а още на следващата вечер страната беше подложена на един от най-мащабните въздушни обстрели от началото на годината. В рамките на предходните дни украинската противовъздушна отбрана успя да елиминира стотици дронове, но текущата интензивност на руските действия показва стремеж към системно претоварване на нейните защитни способности. Одеса, която е жизненоважен център за морската търговия и основна точка от зърнения коридор, продължава да бъде приоритетна цел на руската кампания за разрушаване на енергийната и жилищна устойчивост на страната.

Настоящата динамика на ударите разкрива преход от периодични тактически нападения към последователна стратегия за въздушно задушаване на черноморските логистични възли. Руското командване използва напълно съзнателно дефицита на зенитни ракети в украинските запаси, използвайки евтини платформи за пресищане на защитните системи, преди да нанесе удари с по-висока точност по обекти с двойна употреба. Складовите бази в Одеска област, които често стават мишена на посегателства, представляват гръбнака на тиловото осигуряване, а тяхното методично унищожаване има за цел да ограничи оперативната гъвкавост на въоръжените сили в южното направление. Разположението на Одеса я прави не само географска цел, но също инструмент за геополитическо изнудване, с който Кремъл опитва да промени параметрите на сигурността в Черноморския регион, показвайки капацитет за проекция на сила далеч отвъд фронтовата линия.

Оперативната логика зад тези действия подсказва опит за създаване на психологически и икономически натиск, който да принуди Киев да изтегли модерни системи за противовъздушна отбрана от активните зони на бойните действия към тиловите градове. Този процес към децентрализация на ресурсите в отбраната облагодетелства директно руските въздушно-космически сили по протежение на линията на съприкосновение. В същото време, повтарящият се характер на ударите по жилищни и хотелски структури е насочен към генериране на чувство за перманентна несигурност в един от малкото останали функционални икономически центрове на Украйна.

Отвъд преките военни цели, тази кампания е част от по-широк геополитически шахмат, в който Москва тества „червените линии“ на западните съюзници на Украйна по отношение на доставките на бойни системи със среден и голям обсег. Липсата на решително укрепване на небето над Одеса позволява на руската страна да поддържа желаното от нея темпо на ескалация, превръщайки града в заложник на дипломатическите сондажи за бъдещи преговори.

Текущата ситуация подчертава асиметричния характер на заплахата, характерна с поразяване на скъпоструваща цивилна и военна инфраструктура и човешки капитал с евтини ударни средства, което променя коренно баланса на изтощение в дългосрочен план. Архитектурата на регионалната сигурност вече не зависи изцяло от резултата на фронтовата линия, но и от способността на тила да абсорбира и неутрализира този непрекъснат натиск.

Поредният среднощен обстрел на руски дронове срещу Одеса.

🇷🇺💥🇺🇦 Малко след полунощ руската армия предприе поредната масирана атака с дронове срещу Одеса, поразявайки цивилна и складова инфраструктура. Първите експлозии бяха докладвани към 01:30 часа местно време, непосредствено след предупреждение от страна на ВВС на Украйна за рояци от камикадзе дронове в небето над града.

По данни на областния управител Олег Кипер, ударите са нанесли материални щети по жилищна кооперация и хотелски комплекс, което е довело до мащабни пожари в двете сгради. При атаката са ранени поне девет души, а успоредно с това са докладвани щети по логистични складове и голям брой автомобили в различни части на града.

Този пореден удар идва в период на ескалация, в рамките на който при сходна атака на 24 април загинаха двама цивилни, а още на следващата вечер страната беше подложена на един от най-мащабните въздушни обстрели от началото на годината. В рамките на предходните дни украинската противовъздушна отбрана успя да елиминира стотици дронове, но текущата интензивност на руските действия показва стремеж към системно претоварване на нейните защитни способности. Одеса, която е жизненоважен център за морската търговия и основна точка от зърнения коридор, продължава да бъде приоритетна цел на руската кампания за разрушаване на енергийната и жилищна устойчивост на страната.

Настоящата динамика на ударите разкрива преход от периодични тактически нападения към последователна стратегия за въздушно задушаване на черноморските логистични възли. Руското командване използва напълно съзнателно дефицита на зенитни ракети в украинските запаси, използвайки евтини платформи за пресищане на защитните системи, преди да нанесе удари с по-висока точност по обекти с двойна употреба. Складовите бази в Одеска област, които често стават мишена на посегателства, представляват гръбнака на тиловото осигуряване, а тяхното методично унищожаване има за цел да ограничи оперативната гъвкавост на въоръжените сили в южното направление. Разположението на Одеса я прави не само географска цел, но също инструмент за геополитическо изнудване, с който Кремъл опитва да промени параметрите на сигурността в Черноморския регион, показвайки капацитет за проекция на сила далеч отвъд фронтовата линия.

Оперативната логика зад тези действия подсказва опит за създаване на психологически и икономически натиск, който да принуди Киев да изтегли модерни системи за противовъздушна отбрана от активните зони на бойните действия към тиловите градове. Този процес към децентрализация на ресурсите в отбраната облагодетелства директно руските въздушно-космически сили по протежение на линията на съприкосновение. В същото време, повтарящият се характер на ударите по жилищни и хотелски структури е насочен към генериране на чувство за перманентна несигурност в един от малкото останали функционални икономически центрове на Украйна.

Отвъд преките военни цели, тази кампания е част от по-широк геополитически шахмат, в който Москва тества „червените линии“ на западните съюзници на Украйна по отношение на доставките на бойни системи със среден и голям обсег. Липсата на решително укрепване на небето над Одеса позволява на руската страна да поддържа желаното от нея темпо на ескалация, превръщайки града в заложник на дипломатическите сондажи за бъдещи преговори.

Текущата ситуация подчертава асиметричния характер на заплахата, характерна с поразяване на скъпоструваща цивилна и военна инфраструктура и човешки капитал с евтини ударни средства, което променя коренно баланса на изтощение в дългосрочен план. Архитектурата на регионалната сигурност вече не зависи изцяло от резултата на фронтовата линия, но и от способността на тила да абсорбира и неутрализира този непрекъснат натиск.

Един загинал и шестима ранени при удар на руски дрон по жилищен блок в Одеса.

🇷🇺💥🇺🇦 Един човек загина, а други шестима са ранени, след като руски дрон камикадзе порази 9-етажен жилищен блок в район „Хаджибей" на Одеса. Ударът засегна апартаменти на пети, шести и седми етаж, един от които е напълно унищожен в резултат на възникналия пожар, съобщи началникът на областна военна администрация Олег Кипер.

Около половин час по-късно втори удар засегна Березовски район на Одеска област, където беше повредена покривна конструкция на жилищна сграда, а на прилежащия терен избухна пожар, потушен от спешните служби.

Ударите тази вечер са част от масиран обстрел, в рамките на който руската армия изстреля балистични ракети „Искандер-М" от Ростовска област и 324 ударни дрона, от които 250 са от типа „Шахед", съобщиха Въоръжените сили на Украйна. Противовъздушната отбрана прихвана или подави 309 от дроновете, но 9 места регистрираха попадения от общо 13 дронове, а отломки от прехващания паднали на още 10 места.

Атакувани бяха още Запорожка, Черкаска, Днепропетровска, Сумска и Киевска област. В Запорожие руски дрон уби 74-годишна продавачка в павилион. В Суми руски дрон удари промишлена зона и предизвика силен пожар, след което руската армия нанесе повторен удар, докато пожарникари бяха на терен, за да се борят с огнената стихия – тактика, позната като „двоен удар", насочена срещу спешните служби.

Одеса е обект на ежедневни удари от началото на годината. В рамките на денонощие на 6 април руски дрон уби трима души в града, сред които 30-годишна жена и 2-годишната ѝ дъщеричка, и рани 16, включително бременна жена и две деца.

Ескалацията в броя на жертвите сред цивилното население е ясно отразена от Мониторинговата мисия на ООН по правата на човека в Украйна. Според доклада за март най-малко 211 цивилни са загинали, а 1206 са ранени само за един месец – ръст от 49% спрямо февруари. За цялото първо тримесечие на годината убитите са 556, а ранените – 2731, което е с 20% повече от същия период на 2025 г. Дроновете с малък обсег са водеща причина за смърт през март, изпреварвайки далекобойните ракети. 97% от жертвите са регистрирани на територии под украински контрол.

Системната руска кампания за удари по цивилното население се квалифицира като военни престъпления, по силата на международното право. Кремъл редовно отрича обвиненията, като поддържа тезата, че атаките са насочени изцяло към военни обекти.